Търсене в текстове за 'Пиперка'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Минахме Пиперката, едно възвишение, после – снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха.
Веднъж устроихме нощен излет до тях. Тръгнахме в 2 ч. след полунощ. Служехме си с електрически лампички. Целта беше да посрещнем изгрева там. Минахме Пиперката, едно възвишение, после – снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха. Стигнахме навреме на Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността.
към текста >>

2. 23) Духовна и материална храна - Боян Боев (1883 – 1963)

Кое е по-хубаво да ядеш – печена или сурова пиперка?
Сладките храни не искат смесване с други, те са лесносмилаеми. Праскова след зарзали или кайсии не върви. Естественият усет към храните и водата е изопачен. Ами тази вода, която иде в София, през колко тръби е минала – тя вече не е както онази вода от самия извор. Една сестра попита: „Учителю, кажете нещо за суровоядството“. Кое е по-хубаво да ядеш – печена или сурова пиперка? Печената е по-сладка, а суровата е по-здравословна. За онези, които се лекуват, суровоядството е хубаво. Като тръгнеш на път, вземи три-четири моркова, три-четири домата, половин килограм цвекло, ябълки, круши или череши и готово. За здраве почнете да ядете повече сурови храни. Суровите ябълки са по-добри, отколкото печените.
към текста >>

3. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Зърнахме Пиперката – една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете.
През деня няколко души се отделихме и отидохме до Яворови присои, които са на около четиридесет и пет минути разстояние от хижата. Там живо възкръснаха в нас спомените от летуването ни през 1933 и 1934 г. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Всичко тук напомняше за дейността на Учителя. Посетихме морените – този тих, мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Зърнахме Пиперката – една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Такава любов и единение изпитвахме! Може би тогава държахме ключа на Живота. И аз се наведох, отворих раницата си и разгърнах томчето „Ключът на живота“ . Ето някои мисли от прочетеното: “Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога.
към текста >>

4. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето Пиперката - една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете.
Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, дето играехме сутрин паневритмия и по която личеше стъпканото колело. С голяма радост потърсихме чешмичката, дето с усърдие и любов Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените - този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката - една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили за нас и ценни всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота” от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата Любов.
към текста >>

5. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Минахме през месността Пиперката, после и през снежната преспа, която още се белееше на едно усойно място под върховете.
Това е идеално място за размишление и молитва. През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Веднъж устроихме такъв излет през нощта. Тръгнахме в два часа след полунощ, с електрически лампички. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев от върха. Минахме през месността Пиперката, после и през снежната преспа, която още се белееше на едно усойно място под върховете. Стигнахме навреме до Големия Резен - преди изгрев слънце. А изгревът беше великолепен! След молитвите и песните запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една по-раншна беседа, после започна разговор.
към текста >>

6. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето Пиперката, една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете.
Ето полянката, дето беше построена палатката на Учителя. Ето централната полянка, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, дето сутрин правехме Паневритмията и на която още личеше отъпканото колело. Потърсихме чешмичката, дето с голямо усърдие и любов Учителя работи няколко деня. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката, една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как остават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя! Веднъж се прочетоха няколко страници из книгата „Ключът на живота" от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата.
към текста >>

7. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

Една могила "Пиперката", през която минавахме при ранните ни излети до "Резньовете".
Някои от нас, отидохме през свободното си време и до "Яворови присои", на разстояние 45 минути от хижата. Тук е бил Учителя през лятото на 1933 г. и 1934 г. на палатки. Намерихме и чешмичката, където усърдно и с любов е работил на нея няколко дни, после морените, тих, мистичен кът, заобиколен с мощни ели. Една могила "Пиперката", през която минавахме при ранните ни излети до "Резньовете". Колко мили и ценни са ни всички тези места, където е бил Учителят с нас. Ето и няколко разговора с Учителя на хижата: Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога, защото тогава Той ви се изявява и вашата любов става като Неговата Любов. Щастието и радостта, които са Божествени, не изчезват. Докато човешката любов скоро изгаря, Божествената постоянно се увеличава.
към текста >>

8. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете.
Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, на която играехме сутрин паневритмия и по която личеше отъпканото колело. С радост потърсихме чешмичката, дето с голяма любов и усърдие Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили. Ето „Пиперката“ една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя. Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота“ (Общ окултен клас, 1928 г.). Ето някои мисли от прочетеното: Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога.
към текста >>

9. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете.
Това е идеално място за размишление и молитва. През време на нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете. Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:
към текста >>

10. Новото Битие — Втори Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

След това той ми подаде пиперка от салатата си и домат.
Ако изпея една от Вашите песни, трансформирането става моментално. Почукаха на вратата и ни поканиха да обядваме. Излязохме вън да се храним. Учителят ни поднесе по едно голямо парче чист пшеничен хляб. Много бял беше хлябът. След това той ми подаде пиперка от салатата си и домат. Аз поех половината парче от домата, а той ми каза: – Вземи и втората половина, да стане слънце, защото тъй е полумесец! Учителят се обърна към брат Христо и на него даде същото. Когато поемах от ръката му пиперките, той ми добави: – И те пеят!
към текста >>

11. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Без да чакаме покана от звънеца, щом всички бяха дошли, аз започнах: Деца, масичките ни сега ще станат градинки, на които ще растат различни зеленчуци, а вие ще бъдете градинарите и ще ги отглеждате Ето, аз ще ви покажа, как ще ги правите: Вземам една зелена хартия и върху нея слагам едно картонче отрязано като пиперка; с лявата ръка го натискам да не се движи, а с дясната го очертавам по края.
Но, може би, за да се подчертае идеята, че никоя игра не може да се повтори точно, времето се развали, заваля дъжд и стана студено, Беше рискувано да отидем на пазаря и решихме да си направим такъв в стаята. Разменихме мисли, къде да си направим сергиите, от какво да направим зарзавати и пр. Предстоеше ни сериозна работа. Преди всичко трябваше да си набавим стока. След обед, всички почти дойдоха рано и веднага седнаха пред наредените масички за работа. Без да чакаме покана от звънеца, щом всички бяха дошли, аз започнах: Деца, масичките ни сега ще станат градинки, на които ще растат различни зеленчуци, а вие ще бъдете градинарите и ще ги отглеждате Ето, аз ще ви покажа, как ще ги правите: Вземам една зелена хартия и върху нея слагам едно картонче отрязано като пиперка; с лявата ръка го натискам да не се движи, а с дясната го очертавам по края. После махам моделчето и режа по линийката. Какво е това, деца? — Чушка, чушка, колко лесно! — Така по същия начин с моделчета можем да изрежем най-различни зеленчуци. А още по-добре ще бъде, ако сами си нарисувате чушка и я изрежете. Нарисувайте си малки и големи домати и ги изрежете.
към текста >>

12. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме.
Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичарят. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? “ „Никой не ни е разрешил!“ „Чакай да видя какво сте направили.“ Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-а, брашното е откраднато.
към текста >>

0.22396302223206