Търсене в текстове за 'Пиперка'

Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме.

Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме.
Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил!
към текста >>

И тя като отивала към къщи, аз съм казала: „Мамо, дай ми хлеб и пиперка печена!

„Аз и без това не съм склонен да унищожавам живота, на най-малките". И тъй, те си тръгнали. След това, когато съм била на 2-3 годинки и нещо ми било много лошо, майка ми рекла на баща ми: „Дядо, (ние нали сме вече тринадесет деца, а родителите ни са 50-годишни и другите деца са вече големи) приготви сандъче за детето, защото то няма да го бъде". Баща ми приготвил сандъче - ковчег за детето. Майка ми ме занесла на реката, която минавала близо до нас; поизмила ми на реката лицето и може би нещо ме е поразтрила и аз току съм се пробудила, така, посъживила съм се. И тя като отивала към къщи, аз съм казала: „Мамо, дай ми хлеб и пиперка печена! " И мама тогава казала на баща ми: „Дедо, дай да изгорим сандъчето, детето оживя". И други още подобни случки съм прекарала съдбоносни, страшни така в живота. Нали съм 13-то дете, с много трудности. След това идва и четиринадесето дете - Лили, сестричката ми, която беше съпруга на брат Атанас Николов. Чрез Атанас Лили се запозна с Братството.
към текста >>

Поех към „Пиперката" и оттам по ръба на „Големия Резен".

Когато чешмичката бе готова, Учителят каза: „Трябва да се донесат декоративни камъни за облицовка". На коритото трябваше премяна. На другия ден сутринта, след наряда аз взех празната си раница и тръгнах. След мен обичаше да ходи едно момиченце от лагера, което беше около шест годишно. Аз без да мисля много го вземах със себе си и тръгнахме заедно. Поех към „Пиперката" и оттам по ръба на „Големия Резен". Възлизането беше опасно. Аз водех детето за ръка; а от двете страни на ръба бяха пропасти. Всяка стъпка нагоре поемах с молитва. Близо до върха стигнахме до една голяма скала, която спря движението ни нагоре. Нямах никаква друга възможност да се обърнем и обратно да слезем.
към текста >>

И аз заваря вода сложа малко солчица, опека лютива пиперка, за да ми замирише на нещо, защото не ми се яде само така хляб и вода.

Като се върнахме вкъщи, сготвили гювеч с месо. Майка ми избра най-хубавата мръвка от гювеча и ми поднася чинията с яденето. Аз забодох с вилицата малко от зарзавата, сложих го до устата си, но чувствам, че не мога да го преглътна. Толкова ми е мъчно да се простя с вегетарианството, за да мога да отивам на Изгрева, но... разплаках се и майка ми тогава се трогна и каза:" Пък нека да яде тогава само вегетарианска храна, щом толкова й е мъчно и не може да преодолее това чувство, да се прости с вегетарианството, нека пък да яде само вегетарианска храна". Тогава един месец ме държаха само на хляб и вода. И аз заваря вода сложа малко солчица, опека лютива пиперка, за да ми замирише на нещо, защото не ми се яде само така хляб и вода. И около един месец и половина съм яла така попара. И най-после така се стекоха обстоятелствата, че майка ми я заведох на Изгрева, че тя се застъпи за моето вегетарианство, а брат ми тогава се разсърди, че щяла съм да умра, организма ми ще се изтощи ако не ям месо. А пък как ме оставиха на хляб и бода? Мислиха, че ще склоня да се простя с вегетарианството. Но аз не отстъпих.
към текста >>

Аз извадих от моята раница прясна питка, месена и печена на планината под връшник, сирене ементал и една пиперка зелена, на която той се много зарадва - той ги обича.

Аз извадих от моята раница прясна питка, месена и печена на планината под връшник, сирене ементал и една пиперка зелена, на която той се много зарадва - той ги обича.
Аз му отговорих с вдигане [на] едната ръка. И двамата се приближихме бързо един към друг и аз му се похвалих, че сме му донесли вода да го черпим от чешмичката - това, което той си няма. Седнахме до вадата на неговата стара карма - подарената от него, пардесю тъмносиньо. Снех му раницата. Каза ми, че ми носел плодове от Кричим - помнел, че когато аз съм дошел най-напред в Царска Бистрица, съм му донесъл един портокал - сега и той носел. Седнахме. Аз извадих от моята раница прясна питка, месена и печена на планината под връшник, сирене ементал и една пиперка зелена, на която той се много зарадва - той ги обича. Турих му една хубава чаша захар и лимон и топла вода. Това ни беше гостенето му. Ядохме и говорихме. Предварително му казах за Юрдан. - Като моя Свилен13 ли е?
към текста >>

Ние пак приседнахме при поточето, закусихме както ни е обичая със сурова пиперка и сиренце.

Бог е, Който държи времето в ръката Си, и пак ще ни даде нашето време. Тези дни бехме с тебе на нашия замък. Помниш ли малката полянка над скалите? Смриката покрая, дълбоките води на езерото, обширната огледална повърхност на водите, върховете наоколо и небето над тях, лазурно, дълбоко небе, което тихо ни нашепва за нашата далечна родина. Чуваш ли лекия плясък на вълните долу? Ние пак приседнахме при поточето, закусихме както ни е обичая със сурова пиперка и сиренце. Такава е традицията. Обична моя Мария, сега ние сме по-близо от всякога! Сърцето и ума, душата и духа не признават граници. Те се движат във времето и пространството безпрепятствено. Те са еднакво способни, те се движат и в миналото и в бъдещето.
към текста >>

След това Той ми подаде пиперка от салатата Си и доматче.

Ако изпея една от Вашите песни, трансформирането става моментално. Почукаха на вратата и ни поканиха да обядваме. Излязохме вън да се храним. Учителят ни поднесе - на брат Христо и на мене - по едно голямо парче чист пшеничен хляб. Много бял беше хлябът. След това Той ми подаде пиперка от салатата Си и доматче. Аз поех само половината парче от доматчето, а Той ми каза: - Вземи и втората половина, да стане слънце, защото тъй е полумесец. Учителят се обърна към брат Христо и на него даде същото. Когато поемах от ръката Му пиперката, Той каза: - И те пеят. Аз Му казах: - Но те също пеят, когато ги пекат на огъня. Той се усмихна и потвърди.
към текста >>

Когато поемах от ръката Му пиперката, Той каза: - И те пеят.

Учителят ни поднесе - на брат Христо и на мене - по едно голямо парче чист пшеничен хляб. Много бял беше хлябът. След това Той ми подаде пиперка от салатата Си и доматче. Аз поех само половината парче от доматчето, а Той ми каза: - Вземи и втората половина, да стане слънце, защото тъй е полумесец. Учителят се обърна към брат Христо и на него даде същото. Когато поемах от ръката Му пиперката, Той каза: - И те пеят. Аз Му казах: - Но те също пеят, когато ги пекат на огъня. Той се усмихна и потвърди. След обеда Той каза, че ще се видим в три часа следобед. Точно в три часа ние влязохме при Него. Щом седнахме, Учителят каза: - Ти трябва постоянно да разработваш градинката си.
към текста >>