Търсене в текстове за 'Пианист'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10) Всеки тон в музикалния свят е жив - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато цигуларят или пианистът свири, той трябва да знае с какви сили са свързани различните пръсти на ръката, а именно: показалецът – с благородството, средният пръст – с правдата, безименният пръст – с изкуството, с усета за красотата, с вдъхновението, малкият пръст – с науката, а палецът – с Духа.
Когато свириш, не можеш да вложиш в тона благородство, ако не го вземеш с показалеца. Не можеш да вложиш справедливост, ако не свириш със средния пръст. Не можеш да вложиш красота, ако не го вземеш със слънчевия или безименния пръст. Не можеш да вложиш практичност, ако не го вземеш с малкия пръст. Не можеш да вложиш Божественото, ако не го вземеш с палеца. Когато цигуларят или пианистът свири, той трябва да знае с какви сили са свързани различните пръсти на ръката, а именно: показалецът – с благородството, средният пръст – с правдата, безименният пръст – с изкуството, с усета за красотата, с вдъхновението, малкият пръст – с науката, а палецът – с Духа. Една сестра попита за интервалите в музиката. В музиката кварта е мъжкият принцип, а квинта е женският принцип, или другояче казано, кварта е на волята и ума, а квинта е на сърцето. Някой път секунда в музиката не върви, защото двата тона могат да се сблъскат, тъй като са близо един до друг. Тогава тури терца и ще има укрепяване; а и кварта укрепява. Почне ли работата ти да върви напред към разцъфтяване, това е квинта.
към текста >>

2. 51) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма.
1 Фьодор Иванович Шаляпин (1873–1938) – Руски оперен певец, световноизвестен бас, изпълнил блестящо най-известните оперни арии за бас, гастролирал успешно по всички музикални сцени. Неговите изпълнения остават класически пример в оперното изкуство. 2 Чиампи – Известен италиански цигулар. 3 Йохан Себастиан Бах (1685–1750) – Немски композитор и органист, представител на епохата на Барока. Автор на опери, на оркестрова и камерна музика, а също и на музика за орган. 4 Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) – Немски композитор и пианист, представител на Виенската класическа школа, творил в преходния период между Класицизма и Романтизма. Автор на симфонии, сонати и на концерти за оркестър и различни музикални инструменти. 5 Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – Гениален австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа. Автор на произведения, които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, оперната и хоровата музика. Виртуозен цигулар, органист и диригент. 6 Николо Паганини (1782–1840) – Италиански цигулар виртуоз и композитор, признат за гений в музикалното изкуство заради съвършената техника и чистота, заради оригиналните решения, с които изпълнява най-трудните пиеси за цигулка.
към текста >>

3. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж.
За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж. На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт. Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперес-тезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове.
към текста >>

4. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата.
Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси. Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето" на банкера Борис Русев, срещу което слугува — мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места — за Учителя и за Корто. Учителя идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга?
към текста >>

5. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител.
Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата - гордостта и жестокосърдечието. Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих". Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена. Все още го отминават небрежно със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържание, което тя крие в своите страници. Вероятно като наследство от това древно минало тази страна стана удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото представя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово.
към текста >>

6. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

„През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя.
Ние всички знаехме, че Учителят свири на цигулка. Неведнъж сме се възхищавали в такива минути и часове, когато той почнеше да свири и най-сетне неведнъж сме усещали необикновеното в неговото изпълнение. Неговата цигулка раздаваше мир, успокоение и подтикваше към размисъл със своята дълбочина и мистика. Това разбрахме ние, но музикантите, които винаги желаят да видят нещо повече от другите, проумяха и онези неща, които съставляват майсторството и особеностите при изпълнението. Намираме за уместно да дадем краткото описание на наш брат, който внимателно е слушал и същевременно наблюдавал Учителевото изпълнение. „През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя. Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и вдъхновител и самия автор. Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество.
към текста >>

7. Съзвучия от бъдещето. Увод. - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Дъщеря им беше малко по-голяма от мен, отлична пианистка, композиторка, като баща си.
– Много надарена." Както писа директорът, тъй и стана. Аз бях приета като член в семейството на професора ми по солфеж, г-н Депорт. На него казвах "папа", а на жена му "маман". Тя беше германка. Дъщеря им беше малко по-голяма от мен, отлична пианистка, композиторка, като баща си. Него го наричаха "френския Шуберт". По него време, дъщеря им Ивон Депорт се яви на международен конкурс в Париж и получи първа Римска награда по композиция, и я изпратиха с папска стипендия във Виа Ватикана, да специализира композиторско изкуство. За конкурсния изпит ги затваряха за един месец във Фонтембло (Императорските дворци) и им задаваха трудни композиционни задачи. Сега тя е професор по хармония в Държавната Консерватория в Париж и нейното име не слиза от афишите. След четири и половина години следване, се завърнах в България, по семейни причини и по настояване на баща ми.
към текста >>

8. Все пей и няма да излезеш из Рая - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков и пианиста Петър Ступел, за да изнесем един концерт пред Вас, Учителю, на Изгрева.
Не чрез сегашната светска музика, а чрез Новата музика, Новото пеене, което слиза всеки ден от Горе заедно със светлината на първия лъч на Слънцето. Човек е потънал в гъстата материя на греха. — Учителю, какви качества трябва да притежава ученикът, за да се посвети на Новото пеене? — Той трябва да носи богатството си от миналото. Да има хубав глас. — Учителю, сега репетирам с флейтиста Илия Кръстеняков и пианиста Петър Ступел, за да изнесем един концерт пред Вас, Учителю, на Изгрева. Учителят се усмихна: — Днес, рекох, коя дата е? — Шести януари — отговори брат Христо. — Концерта, ако може, изнесете на девети януари! Аз веднага извадих едно малко листче от чантата си и като написах на него датата, подадох го на Учителя.
към текста >>

9. Радиоконцерт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица Христина Морфова.
Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо устните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая. ___________________ * Проф. Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица Христина Морфова. (Бел. ред.) ** Става въпрос да се изпее на български и да се повтори на френски език като втори куплет. (Бел. ред.)
към текста >>

10. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Почука се на вратата и влязоха Тито Скипа, заедно със секретаря на министъра, и Дик Марцело, диригент в "Скала Ди Милане", също и голям пианист.
Същата вечер, двамата заели ложа в операта. Аз продължих: — След второто действие, Тито Скипа останал възхитен от моята игра и пеене. Той харесал моя глас и пожелал секретаря да го заведе в ложата на директора и от там, те дойдоха пред вратата на моята стая-будоар*. Жените тъкмо ме преобличаха за трето действие. Почука се на вратата и влязоха Тито Скипа, заедно със секретаря на министъра, и Дик Марцело, диригент в "Скала Ди Милане", също и голям пианист. Ние разговаряхме на френски език. Секретаря на министъра бързо стенографираше разговора. Прочетох на Учителя този разговор, който секретарят ми беше изпратил в един плик по пощата, заедно с едно писмо от Тито Скипа, връчено му преди неговото заминаване от България. Ето съдържанието: Скипа: Bravo!
към текста >>

Това негово мнение се споделяше от Дик Марцело, голям пианист, виртуоз и диригент в Миланската Скала.
Позволявам си заедно с настоящото да Ви изпратя портрета на г-н Тито Скипа, даден от последния преди заминаването му от България, с молба да Ви го предам. Господин Тито Скипа ми съобщи още, че от Италия ще Ви изпрати специално един голям портрет. В навечерието на неговото заминаване, господин Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта "Отвличане от сарая". Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив металичен глас, с великолепни височини, той ми каза, че е искал да Ви каже още някои работи във връзка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте да се преоблечете за другото действие. Господин Тито Скипа възлага надеждата на Вас, да станете една много известна певица, тъй като намира във Вас много големи данни за това! Това негово мнение се споделяше от Дик Марцело, голям пианист, виртуоз и диригент в Миланската Скала. Господин Тито Скипа ме натовари още да ви съобщя, че би се радвал много, ако му пишете! Заедно с настоящото, използвам случая, уважаема госпожице, да Ви изкажа своите уважения и да Ви предам най-добрите си благопожелания. Г-н Арнаудов" След като прочетох горните редове на Учителя, той каза: — Хубаво, много хубаво!
към текста >>

11. По пътя на малките съпротивления - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Един добър пианист докосва с пръстите си клавишите на пианото така, че да предаде в тоновете влиянието на планетите, чрез всеки пръст на ръката си.
– Ти – обърна се към мен – като пееш в операта, не възприемай техния начин. Твоята душа ще те свърже с възвишения свят, където ще чуеш песента на ангелите. В Божествения свят всички същества пеят и свирят! Вие, рекох – като гледаше ту мен, ту Венцислав – трябва да избягвате големите съпротивления в живота. Вие трябва да се движите по пътя на малките съпротивления! Един добър пианист докосва с пръстите си клавишите на пианото така, че да предаде в тоновете влиянието на планетите, чрез всеки пръст на ръката си. Паганини е достигнал това изкуство, отчасти и Лист. – Учителю, кои са планетите, които влияят на пръстите на ръката? – попита Венцислав. Учителят каза: – Дясната ръка е на ума, лявата ръка е на сърцето.
към текста >>

12. Физиогномична картина - Георги Радев (1900–1940)

Но ето, на естрадата се изкачва артистът - пианист-виртуоз.
„Цяла слънчева система в една концертна зала!" - си помисля той. В тази случайна наглед констелация от хора, сбрани около царствената дама, неговото вещо око проследява представителите почти на всички „планетни" типове: слънчев, сатурнов, юпитеров, меркуриев, марсов, венерин. На символичния език на типологията, това са основни морфологични типове, на които - както се установява от дълги наблюдения - човечеството се разпада. И вгледан в основните форми на отделните типове, погледът му бързо проследява чело, вежди, очи, нос, уши, устни, брада, мъчи се да улови формата на ръката, на пръстите. Защото за характеролога това е символичният език на природата, по който той разчита характера на тия хора, техния темперамент и натюрел, техните стремежи и предразположения Пред неговия съзерцателен поглед започват по-ясно или по-смътно да се очертават и главните линии на тяхната съдба. Но ето, на естрадата се изкачва артистът - пианист-виртуоз. Той сяда при рояла. Всичко затихва. Пианистът взема първите акорди. Взрете се в ръцете му. Може ли всеки да има такива ръце, такива пръсти?
към текста >>

Пианистът взема първите акорди.
И вгледан в основните форми на отделните типове, погледът му бързо проследява чело, вежди, очи, нос, уши, устни, брада, мъчи се да улови формата на ръката, на пръстите. Защото за характеролога това е символичният език на природата, по който той разчита характера на тия хора, техния темперамент и натюрел, техните стремежи и предразположения Пред неговия съзерцателен поглед започват по-ясно или по-смътно да се очертават и главните линии на тяхната съдба. Но ето, на естрадата се изкачва артистът - пианист-виртуоз. Той сяда при рояла. Всичко затихва. Пианистът взема първите акорди. Взрете се в ръцете му. Може ли всеки да има такива ръце, такива пръсти? Сигурно те не са годни да играят шахмат, като ръцете на шахматиста, които виждаме възпроизведени тук (фиг. 1). Фиг. 1 Но затова пък пианото мощно зазвучава под замашната динамика на тяхната игра.
към текста >>

13. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

По-късно диригента на държавния симфоничен оркестър Влади Симеонов, пианистът Димитър Грива, композитори, виртуозни цигулари, кинематографисти... Не непременно последователи на Дънов! Мястото постепенно се извисява високо над нивото, на което беше стъпило през 1927 година.
Това води до решителна промяна в характера на цялата дейност на Дънов като духовен Учител. Не само поради това, че последователите му вече надрасват разпиляността на своите срещи помежду си от град на град и от село на село по милостта на заможни симпатизанти. Не само поради това, че „Дъновизмът,“ както популярно го наричат, твърдо стъпва на свой терен на върха на хълма, доминиращ столицата от Изток. Живописната някога Баучерова поляна постепенно става притегателен пункт на софийския интелектуален хайлайф. В неделните разходки на софиянци преди, или след беседите на Учителя, тук през следващите години могат да се срещнат на разговор в беседките и пейките на Изгрева ръководители на университетски катедри като философа Димитър Михалчев, поети с национална слава като Трифон Кунев, и по-късно Томалевски, разтрисващи националния интелектуален хайлаф поетеси като Мара Белчева, съветници на царя като Любомир Лулчев, блестящи художници като Васил Иванов и Илия Бешков, математици като завършилия в Сорбоната Борис Рогев. По-късно диригента на държавния симфоничен оркестър Влади Симеонов, пианистът Димитър Грива, композитори, виртуозни цигулари, кинематографисти... Не непременно последователи на Дънов! Мястото постепенно се извисява високо над нивото, на което беше стъпило през 1927 година. Планът на Салона е изработен от Слави Николов. Властта през тази година разрешава Братския събор и одобрява строежа. Строители се събират отвсякъде, но основната сила са опитните в тази област членове на Айтоското братство. Те са оставили и до днес следа от това какво могат на братското „Лозе“ в Айтос, и братските строежи в село Тополица. Идват спретнато облечени в бели ризи, и черни потури, препасани с червени пояси.
към текста >>

14. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Някои от тях цигуари, пианисти, певци, композитори и диригенти се издигаха до световно признание и получаването на високи национални награди и служебни постове.
Продукцията на братските градини подържаше кухнята. По-голямата част от приходите се влагаха в главните усилия на Братството. Между тях беше издаването на месечното списание „Житно зърно“ и многотомната поредица с беседите на Учителя. На второ място идваше музикалното образование на децата на братските семейства. На най-надарените между тях се даваха стипендии, за да получат музикално образование в музикалните училища на България и Музикалната академия в София. Някои от тях цигуари, пианисти, певци, композитори и диригенти се издигаха до световно признание и получаването на високи национални награди и служебни постове. Братската кухня всеки ден сервираше постни обяди, които бяха абсолютно безплатни, за когото и да било, независимо от това дали са братя, или не. В края на обяда между присъстващите се пускаше пахарка от ръка на ръка за свободни дарения. Разходите не бяха особено големи. В петък например се сервираше само „Ангелска супа“, която представляваше варени картофи без хляб, без масло и сол, или каквито и да било други подправки. В специални случаи (главно по време на пролетното и есенно равноденствия) се провеждаха братски вечери придружавани с песни и музикални изпълнения.
към текста >>

15. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Тя е пианистка и смята, че никой не е разбрал Учителя както тя.
Струва ми се, че и след други милиони години, ако има земя, щурците ще пеят пак по същия начин. Сестрите в комуната Аз нищо не казах досега за нашите сестри146. Ето няколко думи за тях. Мария е амбициозна и мисли, че знае най- много от всички наоколо. Тя не отрича качествата на другите, признава ги, но усещам, че винаги си е запазила правото да каже последната и най- авторитетна дума. Тя е пианистка и смята, че никой не е разбрал Учителя както тя. Цветана Щилиянова е художничка. Тя е сериозен портретист и майстор на пастела. Не е дилетант. Винаги се ядосва, че не работи композиции, но тя като че ли се затруднява в сюжета. Затова пък всичко, което не е направила в композиционния жанр, дава го в портретите.
към текста >>

0.19829702377319