Търсене в текстове за 'Пианист'

Пианистите са привилегировани.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя.
към текста >>

Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми.
към текста >>

Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура.
към текста >>

2. 2_02 Учителят като цигулар

"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
към текста >>

3. 2_03 Лунен химн

Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.
към текста >>

Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас.
към текста >>

Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
към текста >>

Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
към текста >>

Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът.
към текста >>

Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор.
По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища!
към текста >>

- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.
Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
към текста >>

За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя.
към текста >>

Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често.
към текста >>

Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните.
Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна.
към текста >>

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
към текста >>

Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.
Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
към текста >>

Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
към текста >>

Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.
Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
към текста >>

Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти.
На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната.
към текста >>

РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина! РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
към текста >>

4. 2_04 Иде,иде,иде...

На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя.
Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов.
към текста >>

5. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа.
към текста >>

6. 3_23 Окултната музика на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.
Пътят на Великия Учител е друг. Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот!
към текста >>

Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял.
Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот! " Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение.
към текста >>

7. 3_31 Истинската работа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите.
"Истинската работа" Бях млада и постъпих в Музикалната академия, след като разбрах, че имам добра подготовка, за да бъда на академично ниво след време, когато уча и свиря песните на Учителя. Така аз смятах. Започнах да уча, да посещавам занятията в Консерваторията. Срещах се и с други музиканти, които бяха добри изпълнители и музиканти по дарба и музиканти по дух. Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите. Питах Го какво да правя. Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това.
към текста >>

8. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя.
Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас. Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви!
към текста >>

9. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.
Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала. Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията. Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации.
към текста >>

10. 8_04 Музиканти при Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

"Музиканти при Учителя" Учителят обичаше да посещава концерти на видни музиканти - пианисти, цигулари и други.
"Музиканти при Учителя" Учителят обичаше да посещава концерти на видни музиканти - пианисти, цигулари и други. Той посещаваше без изключение концертите на всички музиканти-чужденци, които пристигаха в София. Приятелите вземаха билети за Учителя и за придружаващите Го братя на втория ред на балкона, по средата. Учителят бе личност за музикална София. Музикантите биваха поласкани от това, че Той отива на техните концерти. Веднъж художниците казаха така: "Учителю, вие посещавате концертите на музикантите, но защо не посещавате изложбите на художниците?
към текста >>

11. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Ирина Кисьова бе алт и пианистка.
Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше. Надя Костова, с нейния металичен сопран ни връщаше в ония години, когато с Учителя се движехме по върховете на Рила. Ирина Кисьова бе алт и пианистка. Когато пееше и свиреше, от нея се излъчваше живот на едно същество, което е направило връзка с музиката на Учителя, черпи с шепи от нея и раздава на нас, жадните да вкусим от Живата вода на песните на Учителя, за да задоволим жаждата си.
към текста >>

12. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение братски песни от наши цигулари, пианисти или певци.
Изобразителни изкуства. 8. Връзка с чужбина. 9. Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в живота на Братството. Засега, това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя. Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето, тия сказки добиха интерес не само от нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края на м. септември. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основна мисъл от всяка сказка. 1. Г.
към текста >>

нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране.
Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското братсство.
към текста >>

13. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене.
Други музиканти няма да дойдат. На върха ще изиграем Паневритмията с единствена цигулка! Отговорих утвърдително, макар че за момент се посмутих. Приличах на студент, повикан на бърза извънредна сесия. Избор нямах. Приех. А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха. Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие. Краткият и делови разговор с УЧИТЕЛЯ бе прекратен и ние с Неделчо излязохме от приемната твърде замислени, но уверени в себе си. Последва разпределение на задачите.
към текста >>

14. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото.
28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ Ръководителят на братството в град Сливен - брат Райнов, има любима рожба - дъщеря. Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува.
към текста >>

15. 34. ЛУНЕН ХИМН

Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.
към текста >>

Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас.
към текста >>

Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
към текста >>

На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
към текста >>

Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата.
към текста >>

Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор.
Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор. Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища!
към текста >>

- Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата.
Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната. УЧИТЕЛЯТ пак запита: - Освен Бетовен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована „Лунна светлина". - А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса? - Когато разбера, кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на Изгрева - допълни брата. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето, и то прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение -„Изгрява слънцето", ами - „Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга, така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам "химни" на единственото светило, за единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната и тя дири Слънцето.
към текста >>

Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен.
Луната и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на Човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение „Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за Лунната соната на Бетовен... За наша обща изненада, само седмица след разговора, на Изгрева бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетовен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често.
към текста >>

Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните.
Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна.
към текста >>

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
към текста >>

Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.
Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
към текста >>

Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Разбрах, че заедно с пълноликата Луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музиката. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната. Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
към текста >>

Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.
Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната. Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
към текста >>

Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти.
На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на УЧИТЕЛЯ се очертаваше с яснота, при все, че единствената светлина бе все пак слязла от висините на Луната. Той засвири! Зная, че УЧИТЕЛЯТ не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен за първи път, изпълнявана от Него. Въпреки това не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите - да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше да слуша пианистите, но и да гледа движенията на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към мнозинството, слязло от Луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от Луната.
към текста >>

16. ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...

На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова, добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на УЧИТЕЛЯ.
Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителките. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова, добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на УЧИТЕЛЯ. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Вкусният, но скромен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник , с умение и любов.
към текста >>

17. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Пианистите са привилегировани.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми.
към текста >>

Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет.
36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. Изгревът пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по-смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозитет. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на УЧИТЕЛЯ. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми. Между онези, които слушат вдъхновеното изпълнение може да откриете и Неговата фигура.
към текста >>

18. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за концертите на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ.
37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за концертите на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след концерта даваше своето мнение. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
към текста >>

19. ІІІ.101. МУЗИЦИРАНЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Пианистите се редуваха на пианото или хармониума.
101. МУЗИЦИРАНЕ Много често лекциите или разговорите с Учителя бяха на музикални теми. Имаше дни, когато големите въпроси из света на музиката се изясняваха един след друг. Имаше и други дни, когато от ранни зори до късна вечер, Изгревът пееше. Пианистите се редуваха на пианото или хармониума. Цигуларите опитваха аранжираните за инструмента им мотиви. Певците солираха. Дадените от Учителя мотиви, упражнения, песни, мантри, вокализми, ту се репетираха, ту се изнасяха в „затворен концерт", ту се изпълняваха на официален концерт. Тогава салона се препълваше от учениците, приятелите и посетителите от града на музикалния Изгрев. Случваше се понякога след клас, на голямата черна дъска да се изпишат едри ноти и текст на дадена песен.
към текста >>

20. ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Мария Тодорова - пианистка - органистка на Младежкия и Общ Окултен клас 10.
Христо Байдамов - цигулар 5. Кръстников - цигулар 6. Професор Сашо Попов - цигулар и диригент на Царския симфоничен оркестър 7. Професор Недялка Симеонова - цигулар 8. Професор Арсени Лечев 9. Мария Тодорова - пианистка - органистка на Младежкия и Общ Окултен клас 10. Асен Арнаудов - професор - цигулар, арфист - симфонист 11. Мария Златева - цигулар - педагог и певица 12. Симеон Симеонов - цигулар на Общият окултен клас 13. Йордан Симеонов - кларнетист - акордеонист 14. Атанас Минчев - виолист в Царския симфоничен оркестър и оркестрант в радио София 15.
към текста >>

Аня Тодорова - пианистка 18.
Симеон Симеонов - цигулар на Общият окултен клас 13. Йордан Симеонов - кларнетист - акордеонист 14. Атанас Минчев - виолист в Царския симфоничен оркестър и оркестрант в радио София 15. Д-р Филип Стоицев - зъболекар, цигулар и композитор 16. Гавраил (Галилей) Величков - цигулар на Младежкия окултен клас 17. Аня Тодорова - пианистка 18. Константин Константинов - челист 19. Георги Радев - челист 20. Асен Вапурджиев - контрабасист 21. Веса Несторова - певица, пианистка, композитор 22. Ирина Кисьова - пианистка и певица и композитор 23.
към текста >>

Веса Несторова - певица, пианистка, композитор 22.
Гавраил (Галилей) Величков - цигулар на Младежкия окултен клас 17. Аня Тодорова - пианистка 18. Константин Константинов - челист 19. Георги Радев - челист 20. Асен Вапурджиев - контрабасист 21. Веса Несторова - певица, пианистка, композитор 22. Ирина Кисьова - пианистка и певица и композитор 23. Невена Капитанова - китарист и контрабасист 24. Вера Куртева - китарист 25. Георги Капитанов - флейтист 27. Димитър Грива - пианист и композитор 28.
към текста >>

Ирина Кисьова - пианистка и певица и композитор 23.
Аня Тодорова - пианистка 18. Константин Константинов - челист 19. Георги Радев - челист 20. Асен Вапурджиев - контрабасист 21. Веса Несторова - певица, пианистка, композитор 22. Ирина Кисьова - пианистка и певица и композитор 23. Невена Капитанова - китарист и контрабасист 24. Вера Куртева - китарист 25. Георги Капитанов - флейтист 27. Димитър Грива - пианист и композитор 28. Ангел Янушев - виолист 29.
към текста >>

Димитър Грива - пианист и композитор 28.
Веса Несторова - певица, пианистка, композитор 22. Ирина Кисьова - пианистка и певица и композитор 23. Невена Капитанова - китарист и контрабасист 24. Вера Куртева - китарист 25. Георги Капитанов - флейтист 27. Димитър Грива - пианист и композитор 28. Ангел Янушев - виолист 29. Пеньо Ганев - учител и цигулар 30. Игнат Котаров - цигулар 31. Димитър Сотиров - певец 32. Тодор Маринчевски - певец 33.
към текста >>

21. 5.47. КОЙ НЕ ПРИЗНАВА ЗЕМНИТЕ ЗАКОНИ?

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Имаше една сестра Фаустина, която беше пианистка, която ходеше често при него, понеже беше бедна.
Борис имаше една теория, според която, той не признава земните закони, а признава само духовните закони. Ами нали един закон, докато стане земен закон, той се намира в Невидимия свят като духовен закон! Та юристите с месеци си бъхтят главите, докато хванат този духовен закон като идея, за да могат да го формулират в ума си и после да го облекат в юридическа форма. Ето така са нещата. Прости и ясни за онези, които изучават нещата. Имаше една сестра Фаустина, която беше пианистка, която ходеше често при него, понеже беше бедна. Той я нахрани и й даде малко пари. Затова често тя ходеше при него. Един ден тя присъства, когато идва един милиционер и му казва: „Борисе, как си? " „Ти кой си? " „Аз съм този, на когото навремето ти кръсти детето." „Не зная такова нещо!
към текста >>

22. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Навремето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж.
За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. Навремето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж. На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт. Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперестезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове.
към текста >>

23. 7.15. ИРИНА КИСЬОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дъщеря й Йорданка бе пианистка, а Ружинка бе цигуларка и дълги години свири в различни оркестри в Германия.
Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи. Дори няколко пъти Учителят лично я посещава в нейния дом, за да я охрабри в това начинание. Има една сполучлива разработка за пиано на песента „Изгрява слънцето". Дъщеря й Йорданка бе пианистка, а Ружинка бе цигуларка и дълги години свири в различни оркестри в Германия. Многократно правих опити да запиша някои спомени на Ирина Кисьова, но тя все отлагаше. Нейните дъщери казаха много малко за майка си. Но успяхме все пак нещо да запишем. Най-големият проблем се оказа получаването на музикалния архив на Ирина Кисьова. Йорданка бе съгласна да го предаде на мен, но Ружинка, която го пазеше и настояваше да бъде предаден на музикант, и то на мъж.
към текста >>

24. 15. ИРИНА КИСЬОВА

Дъщеря й Йорданка бе пианистка, а Ружинка бе цигуларка и дълги години свири в различни оркестри в Германия.
Съдействала е при записването на някои песни на Учителя, свирила е на пиано по време на класовете на Учителя, ръководила е братския хор, при което са изпълнявани някои от нейните разработки за хор. Учителят е настоявал да прави опити да разработва Негови песни за хор. Тя е била стеснителна и е смятала, че няма да може да се справи. Дори няколко пъти Учителят лично я посещава в нейния дом, за да я охрабри в това начинание. Има една сполучлива разработка за пиано на песента „Изгрява слънцето". Дъщеря й Йорданка бе пианистка, а Ружинка бе цигуларка и дълги години свири в различни оркестри в Германия. Многократно правих опити да запиша някои спомени на Ирина Кисьова, но тя все отлагаше. Нейните дъщери казаха много малко за майка си. Но успяхме все пак нещо да запишем. Най-големият проблем се оказа получаването на музикалния архив на Ирина Кисьова. Йорданка бе съгласна да го предаде на мен, но Ружинка, която го пазеше и настояваше да бъде предаден на музикант, и то на мъж.
към текста >>

25. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

Запозна ме с рождения си брат, който беше пианист и най-добрият изпълнител на Шопен в София.
Веднъж Райна Ганева ме покани да посвиря у тях. За да бъдеш поканена да свириш на пиано в някое семейство бе чест, защото там се събираха отбрани семейства и едно събиране не можеше да мине без концертна програма и най-вече изпълнение на пиано. Тогава нямаше радио, единствено имаше ръчни грамофони с фунии, а плочите бяха с блудкави градски любовни песни. Приех поканата, отидох у тях облечена подходящо и им свирих Шопен и други неща. Останаха доволни. Запозна ме с рождения си брат, който беше пианист и най-добрият изпълнител на Шопен в София. Неговата оценка за мен беше много ласкава, така че всички я чуха и трябваше да се съобразяват с нея. Това отвори вратите към други семейства от висшето общество. Аз бях в онзи етап, когато музиката, излизаща от пръстите ми се разливаше не само като музика, а като едно музикално откровение на великите композитори. Бях в едно и също музикално съзвучие с тяхното творчество и чувствах тяхното присъствие като композитори. Това предполагаше невероятно изпълнение и още по-необикновено изживяване от една такава музика.
към текста >>

26. 11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО

Аз бях много добра пианистка, това радваше майка ми, защото в обществото, в което тя се движеше като първо условие се явяваше, че някой трябва да свири на тези частни приеми.
Баща ми тогава бе учител по литература в една от софийските гимназии и заплатата му позволяваше да поддържа многолюдното си семейство, да ни изучи и да ни образова и възпита, за да можем да се движим в едно такова образовано общество. А в него лесно не се влизаше. Беше необходимо години наред добро държание, добри обноски и да имаш средства и условия да посрещаш и изпращаш гости. А това струваше пари и да се поддържа всичко това бе необходимо изключително старание от домакинята. Майка ми беше динамичен човек, много властна и искаше единствената й дъщеря да бъде обучена и въведена в това общество. Аз бях много добра пианистка, това радваше майка ми, защото в обществото, в което тя се движеше като първо условие се явяваше, че някой трябва да свири на тези частни приеми. А главен и официален инструмент бе пианото. Трябваше да бъда добре облечена, да зная някой език, особено френски, за да мога да се движа в тази среда. По-късно когато влезах в университета това ласкаеше родителите ми, а особено след като записах Музикалната академия разбирах, че вече трябва да бъда изучена и готова музикантка за Школата на Учителя. Аз преминавах през етапа на частната ученичка и трябваше да бъда образована и добра музикантка. Трябваше да ходя и на беседи и понякога не ми достигаше времето, за да отида на Изгрева.
към текста >>

27. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Обикновено бяха двама пианисти.
Тогава се прожектираха филми, които бяха нями филми, т.е. тогава още киното нямаше говор. Поставяше се едно бяло платно, въртеше се филма с една ръчка и зрителите гледаха само движения на хора и картини, а за по-добро възприятие трябваше да се озвучи с подходящи мелодии. Най-често това ставаше с пиано. В киното след подходящо прослушване ме приеха и аз трябваше да свиря такива мелодии, които трябваше сама да избера, за да бъдат подходящи за самият филм. Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути. Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред. Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма. Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно свирене със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите. Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите.
към текста >>

Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред.
Поставяше се едно бяло платно, въртеше се филма с една ръчка и зрителите гледаха само движения на хора и картини, а за по-добро възприятие трябваше да се озвучи с подходящи мелодии. Най-често това ставаше с пиано. В киното след подходящо прослушване ме приеха и аз трябваше да свиря такива мелодии, които трябваше сама да избера, за да бъдат подходящи за самият филм. Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути. Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред. Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма. Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно свирене със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите. Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят.
към текста >>

Целият салон вреше, кипеше от страсти или тъгуваше, или пък се заливаше от смях, а пианистът трябваше да съпровожда с подходящи мелодии всички тези състояния, през които трябваше да преминат зрителите.
Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят. Имаше една невидима връзка между онова, което те гледаха и между техните копнежи, удоволствия и жаждата им за зрелище. Затова те живо участваха при прожекциите. Целият салон вреше, кипеше от страсти или тъгуваше, или пък се заливаше от смях, а пианистът трябваше да съпровожда с подходящи мелодии всички тези състояния, през които трябваше да преминат зрителите. Аз чаках да свърши филма и да дойде моят ред да свиря. И изведнъж в салона стана тягостно и психически едва издържах. Имаше към 400 човека. Започнах да се задушавам. Какво да правя?
към текста >>

28. 14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ

Аз тогава работех като пианистка в едно кино.
Това беше един спортен салон на някаква немска спортна организация. Трябваше предварително да се преместват разните спортни съоръжения. Тук беседите на Учителя бяха вечерно време - от 18 до 19 часа, всички след работно време идваха, слушаха и след това се разотиваха. Но за нас младите бе много неудобно, бяхме млади момичета, девойки, жени и да се връщаш по тъмно бе неуместно, неудачно и свързано с много неудобства, дори със скандали с родителите ни и семействата си. Изобщо затруднения и препятствия от всички страни. Аз тогава работех като пианистка в едно кино. Тогава беше още време на нямото кино, онези филми, които сега ги гледате като киноархивни и можете да се усмихнете леко подигравателно или пренебрежително към тях. Но тогава това бе нещо ново, това бе едно необикновено развлечение за хората. Но трябваше да се озвучават немите филми и във всеки салон имаше пиано, а до него стол и пианист, който свиреше съобразно сюжета на филма съответни избрани за това мелодии. И кината тогава работеха по вечерно време. Аз също работех по това време и не можех да посещавам Школата и се намерих във вътрешно противоречие със себе си.
към текста >>

Но трябваше да се озвучават немите филми и във всеки салон имаше пиано, а до него стол и пианист, който свиреше съобразно сюжета на филма съответни избрани за това мелодии.
Но за нас младите бе много неудобно, бяхме млади момичета, девойки, жени и да се връщаш по тъмно бе неуместно, неудачно и свързано с много неудобства, дори със скандали с родителите ни и семействата си. Изобщо затруднения и препятствия от всички страни. Аз тогава работех като пианистка в едно кино. Тогава беше още време на нямото кино, онези филми, които сега ги гледате като киноархивни и можете да се усмихнете леко подигравателно или пренебрежително към тях. Но тогава това бе нещо ново, това бе едно необикновено развлечение за хората. Но трябваше да се озвучават немите филми и във всеки салон имаше пиано, а до него стол и пианист, който свиреше съобразно сюжета на филма съответни избрани за това мелодии. И кината тогава работеха по вечерно време. Аз също работех по това време и не можех да посещавам Школата и се намерих във вътрешно противоречие със себе си. Това ме затрудни много. Или трябваше да свиря и да си изкарвам някой лев за прехраната, или трябваше да напусна и да посещавам само беседите на Учителя. Отивам при него и споделям тревогата си, че работя по онова време, когато другите слушат неговите беседи.
към текста >>

29. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия. Майка ми искаше да даде подходящо възпитание на единствената си дъщеря, отговарящо на общественото положение на семейството и затова бе много амбициозна към мен. Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика. За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех успехи след успехи в сравнение с моите връстници. Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование. Но след като Учителят застъпи в Школата особено музиката разбрах, че моята подготовка не бе достатъчна и се прехвърлих недовърши-ла единия факултет в Музикалната консерватория в отдел по пиано. Впоследствие разбрах, че съм допуснала грешка и че е трябвало да завърша висшето си образование. През тези години бях в едно възвишено блаженство и повдигнато състояние на духа и често изпадах след това в низходящи течения и подтиснати състояния. Една от причините бе голямата съпротива на родителите ми срещу учението на Учителя, особено майка ми беше непримирима.
към текста >>

30. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Започнаха да ме подготвят психически, музикалните педагози се въртяха около мен и ми даваха наставления, а родителите ми оживено коментираха предстоящата ми голяма кариера на пианистка.
За мен всичко бе едно. Ето това е състоянието на музикалното дарование и на родения талант, както и на изпълнителя. До този момент аз бях подготвила няколко концерта във военния клуб - това бе единствената тогава концертна зала. Имаше много ръкопляскания, цветя, а майка ми беше на върха на задоволството. След сполучливите концерти ми предложиха да ме изпратят да уча в чужбина, във Виена. Започнаха да ме подготвят психически, музикалните педагози се въртяха около мен и ми даваха наставления, а родителите ми оживено коментираха предстоящата ми голяма кариера на пианистка. От една страна родителите ми ме готвеха за чужбина, а от друга страна аз държах да бъда до Учителя, който бе казал, че отново ще дойде таланта. Разбрах, че има нещо много важно да разрешавам. Затова отидох и му разказах всичко от игла до конец за моите музикални състояния. Каза ми: „Не ти трябва чужбина, едно ще получиш, а десет ще изгубиш". „Ами таланта ми?
към текста >>

Благодаря на Бога, че ме върнаха от онзи път на концентрираща пианистка и влезнах в Школата на Учителя.
А наистина таланта ми се загуби и аз станах една обикновена девойка със средно добро изпълнение на пианото от музикалната класика. Вече не бях виртуоз, не бях талант, а обикновена музикантка. Когато влезнах в Школата и отначало през 1916 г. се пееха само братски песни, но когато Школата се откри, то Учителят започна да дава песните на Школата и тогава разбрах защо не е било необходимо да отивам в Австрия. Бях завършила трета година семестриално във факултета по философия и се прехвърлих и завърших Консерваторията, за да бъда по-подготве-на за музиката на Учителя. Благодаря на Бога, че ме върнаха от онзи път на концентрираща пианистка и влезнах в Школата на Учителя. А когато бях поставена на кръстопът да избирам, Учителят ми каза: „Ти в миналото си се движила изключително в аристократични среди и си давала концерти, била си музикант". А това аз по-късно го видях във видение и разбрах много неща от онзи мой аристократичен живот. Спомних, че Учителят бе споменал също, че в миналото съм се издигнала много в духовния път, стигнала съм до средата на пътя и понеже светът около мене ми е обръщал много внимание и е имало възможност да се увлека в света и да загубя онова, което съм придобивала със столетия и затова са ме прибирали и са ме взимали много рано от земята в предишните си прераждания, за да не се отклоня от пътя. И сега тук в България щях да си замина също много рано от този свят ако не бях тръгнала по духовния път и не се определих в Школата на Учителя, но бях оставена и да избирам. И аз избрах Учителя и Школата.
към текста >>

31. 208. ДЯДО БЛАГО

Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха.
Стои той там на пост, днес е дежурен и трябва да пази Учителя от посетители и никой да не влиза при него. Аз обаче наближавам без да се съобразявам, че е дядо Благо, ето скъсява се разстоянието до него, аз се движа решително, че каквото и да става с дядо Благо мога и да се преборя с него, та дори да му надвия ако трябва да се борим, но и ако трябва да се бием ще се бием на живот и смърт. Аз да тръгна към Учителя, а той да не ме пусне. Откъде накъде, та този Учител не е само негов, не е само мой, той е на всички. И така в ума ми проблясва едно решение, че аз трябва да изляза на бой с него, на живот и на смърт и дори вече се оглеждам къде му е най-слабото място, за брадата ли да го хвана или за косата, или да му сложа само един ритник. Аз тогава бях млада жена и много яка, а бях пианистка и на всички пианисти пръстите и китките са много здрави и ако решат да хванат някого за гушата не само ще го хванат и стиснат, но ще го вдигнат във въздуха. Ще кажете и таз хубава - отива при Учителя, а мисли такива неща като разбойник. Аз когато отивах при Учителя знаех, че отивам при Бога, но като видях, че тези изкуфели старци продължават да правят дежурства и да пазят Учителя и като виждам, че никой не протестира, затова реших в себе си, че аз трябва да бъда първата и ако трябва първа да падна в борбата ще падна, но ще пробия охраната им и ще стигна до Учителя. Такива мисли ме вълнуваха и аз крача заканително към дядо Благо, а той си стои на пост като войник да си брани и отстоява дежурството като охрана на Учителя. И ето вече правя една от последните си крачки към дядо Благо и вече протягам ръка да го хвана за гушата, изведнъж вратата се отвори на приемната долу и се показа Учителя. Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата.
към текста >>

32. 223. БЕРТОЛИ. НАПАДЕНИЕ ПО ВЪЗДУХ

Бертоли дойде у дома и обеща да донесе грамофонни плочи със запис на двама музиканти братя Янкови - пианист и цигулар, които навремето излязоха от нашите среди, за които Учителят беше казал, че са дошли на земята с обещание да работят заедно като музиканти.
По-късно през време на процеса всички се бяха отдръпнали, той бе чужд гражданин, трябваше да стои настрана и доколкото си спомням беше в чужбина. По онова време се опитваха властите да ни обвинят, че сме чужди шпиони и врагове на правителството. От време на време Бертоли ни идваше на гости и Борис му съдействаше за издаването на неговото малко списание „Житно зърно", на френски, като понякога в него се превеждаха и някои случки с Учителя. Но това беше нещо много мъничко и превода, който се правеше на френски беше доста свободно редактиран от дъщеря му Анина Бертоли, която по това време вече живееше във Франция. Беше 1972 г. Бертоли дойде у дома и обеща да донесе грамофонни плочи със запис на двама музиканти братя Янкови - пианист и цигулар, които навремето излязоха от нашите среди, за които Учителят беше казал, че са дошли на земята с обещание да работят заедно като музиканти. Така че те познаваха песните на Учителя и бяха направили запис като единия свиреше на цигулка, а другия съпровождаше на пиано. Тези плочи се разнасяха насам и натам, но до нас не дойдоха. Ние нямахме тези грамофонни плочи и аз исках да чуя изпълнението на тези двама музиканти как са предали песните на Учителя. Бертоли обеща да ги донесе, но се забави много, много време. Аз чаках плочите, но те не идваха и смятах, че може би Бертоли и този път няма да изпълни обещанието си.
към текста >>

33. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

По това време аз работех като пианистка в едно кино по време, когато на мода бе немият филм.
Аз да изпълня онова, което Учителят ми каза за мен днес това е най-важното. Минаха няколко дни. Но изведнъж отново се появи търкане между мен и Паша и се създаде в мене едно отрицателно отношение към нея. Но не посмях да отида при Учителя, за да споделя моето огорчение, защото преди няколко дни ми бе казал да мълча, така че никой да не ме чуе и знае. И сега аз си мълчах. По това време аз работех като пианистка в едно кино по време, когато на мода бе немият филм. Бях наета като пианистка от управителя на киносалона и трябваше да озвучавам с мелодии и ритми подходящи сцени от немия филм. Получих заплата си, отивам при Учителя и споделям радостта си, че съм си взела първата заплата и го питам как най-добре да си послужа с тези пари. Учителят поглежда плика, в който бяха поставени парите и ме пита: „Можеш ли да купиш едни обуща на Паша? " Отговорих му, че мога, след което купих хубави обуща. Аз знаех номера на Пашините крака и обувките бяха купени от най-скъпия магазин и връчени лично на Учителя.
към текста >>

Бях наета като пианистка от управителя на киносалона и трябваше да озвучавам с мелодии и ритми подходящи сцени от немия филм.
Минаха няколко дни. Но изведнъж отново се появи търкане между мен и Паша и се създаде в мене едно отрицателно отношение към нея. Но не посмях да отида при Учителя, за да споделя моето огорчение, защото преди няколко дни ми бе казал да мълча, така че никой да не ме чуе и знае. И сега аз си мълчах. По това време аз работех като пианистка в едно кино по време, когато на мода бе немият филм. Бях наета като пианистка от управителя на киносалона и трябваше да озвучавам с мелодии и ритми подходящи сцени от немия филм. Получих заплата си, отивам при Учителя и споделям радостта си, че съм си взела първата заплата и го питам как най-добре да си послужа с тези пари. Учителят поглежда плика, в който бяха поставени парите и ме пита: „Можеш ли да купиш едни обуща на Паша? " Отговорих му, че мога, след което купих хубави обуща. Аз знаех номера на Пашините крака и обувките бяха купени от най-скъпия магазин и връчени лично на Учителя. След малко Учителят изпраща една сестра, за да бъде извикана Паша, връчва й обувките, за да ги премери и те стават като направени по поръчка.
към текста >>

34. 251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ

А да се свири „соната от Бетовен", а това го знаех от личен опит като пианистка, че когато трябваше да изсвиря тази соната в концентрата зала на военния клуб на времето аз се готвих месеци наред и то денонощно.
Имаше една песен „цвете мило, цвете красно. колко хубаво си ти". Беше много мелодична, но я пееха децата в началното училище. Е, понякога се пееше и от по-големите ученици. Но възрастните обичаха да я слушат, беше приятна мелодия за слушане. А да се свири „соната от Бетовен", а това го знаех от личен опит като пианистка, че когато трябваше да изсвиря тази соната в концентрата зала на военния клуб на времето аз се готвих месеци наред и то денонощно. Аз стоя пред Учителя, гледам го, а той ми се усмихва. После казва: „Къде е цвете красно и къде е соната от Бетовен" и направи един такъв жест, че посочи с дясната си ръка небето. Аз стоя безмълвна. Учителят си тръгна. Стоя и размишлявам.
към текста >>

35. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Имаше един приятел Андрей Стоянов, пианист, а неговият брат Веселин Стоянов беше едър мъж и когато застане до Учителя, то Учителя изгледаше като малко паленце, малко кученце пред него.
По този повод Учителят спомена: „На теб, Симеоне, много нисшия живот ти пречи. Отдели го. Отдели го, Симеоне, от тебе и го изхвърли навън". Пречеха ми много неща, а да не говорим и онези попски духове, които чакаха наредени на редица да минат през мене. А това не е лесно да преживяваш това и да чакаш да се извърволят тези духове чрез теб, един след друг години наред. Имаше един приятел Андрей Стоянов, пианист, а неговият брат Веселин Стоянов беше едър мъж и когато застане до Учителя, то Учителя изгледаше като малко паленце, малко кученце пред него. Той, Веселин Стоянов преживяваше големи гонения в Музикалната академия. Той идваше за съвети при Учителя. Във връзка с това Учителят каза: „Те, музикантите, понякога си раздвояват съзнанието. Те исках едновременно да служат и на Бога, и на Мамона. А то не може така".
към текста >>

36. 24. МУЗИКАНТИ

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Идва веднъж Андрей Стоянов, който бе пианист и едър мъж.
24. МУЗИКАНТИ Учителят беше музикант и естествено бе при Него да прихождат различни градски музиканти. Идва веднъж Андрей Стоянов, който бе пианист и едър мъж. Висок, грамаден, застанал до Учителя, а Той е като паленце до него. Дойде на Изгрева и търси да се срещне с Учителя. Тогава той преживяваше големи гонения в Музикалната Академия. Идваше и брат му Веселин Стоянов. Във връзка с тези посещения не след дълго време Учителят каза следното: „Те, музикантите, си раздвояват съзнанието.
към текста >>

37. 12. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Ирина Кисьова бе пианистка, а Асен Арнаудов - цигулар и те най-добре схващаха онова, което Учителят си тананикаше или го изпяваше и те го записваха чрез пианото.
12. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА Музиката извираше от всички бараки. Нямаше човек, който да не се занимава с музика. Изучаваха се инструменти: цигулки, виола, флейта, виолончело, както пиано и солфеж. Ирина Кисьова бе пианистка, а Асен Арнаудов - цигулар и те най-добре схващаха онова, което Учителят си тананикаше или го изпяваше и те го записваха чрез пианото. Това най-добре им се отдаваше. Мария Златева със съпруга си Митко Сотиров бяха много хубава двойка и пееха много хубаво. Мария е вече на 80 години, но е гласово добре поставена и се е запазила. Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде.
към текста >>

38. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

Маргарита Рангелова Стратева

Внезапно забелязах, че зад Учителя няма стена, а едно голямо пространство пълно с пианистични инструменти.
на беседа. Седнахме на последния ред. Разглеждах хората, вслушвах се в песните, които пееха. От беседата запомних, че идвала нова, шест раса, която ще има едно око между веждите, че вече имало такива хора, че най-много били в Канада. Аз си ги представях циклопи, грозни, а щом има вече такива хора, защо не ги фотографират, че и ние да ги видим, по горите ли се крият? Внезапно забелязах, че зад Учителя няма стена, а едно голямо пространство пълно с пианистични инструменти. В първата редица видях пиано, след пианото, във втората - роял, след рояла в третата хармониум, след хармониума: започнах да разсъждавам - инструментите, кажи- речи са повече от хората, те всички ли свирят и всички да свирят пак не им трябват толкоз инструменти, значи, не са ги купували, а им са подарък. Ay, ay, хората ги ценят, подаряват им скъпи инструменти, а аз не ги познавам. После си рекох една 300-хилядна София (толкоз бяхме по онова време) не може да даде толкова инструменти. Следва да са от провинцията; и пак ay, ay хората и в провинцията ги познават, а аз не ги познавам. Но и тази мисъл не ме задоволи, защото ми се натрапи мисълта, че българинът не е пианист, а цигулар, китарист, гъдулар, а централна Европа е родината на пианото.
към текста >>

Но и тази мисъл не ме задоволи, защото ми се натрапи мисълта, че българинът не е пианист, а цигулар, китарист, гъдулар, а централна Европа е родината на пианото.
Внезапно забелязах, че зад Учителя няма стена, а едно голямо пространство пълно с пианистични инструменти. В първата редица видях пиано, след пианото, във втората - роял, след рояла в третата хармониум, след хармониума: започнах да разсъждавам - инструментите, кажи- речи са повече от хората, те всички ли свирят и всички да свирят пак не им трябват толкоз инструменти, значи, не са ги купували, а им са подарък. Ay, ay, хората ги ценят, подаряват им скъпи инструменти, а аз не ги познавам. После си рекох една 300-хилядна София (толкоз бяхме по онова време) не може да даде толкова инструменти. Следва да са от провинцията; и пак ay, ay хората и в провинцията ги познават, а аз не ги познавам. Но и тази мисъл не ме задоволи, защото ми се натрапи мисълта, че българинът не е пианист, а цигулар, китарист, гъдулар, а централна Европа е родината на пианото. И пак ay, ay и в Европа ги познават, ценят и им изпращат такива скъпи подаръци, а аз не ги познавам. И така беседата завърши. Последва пеене, след което Учителят каза: „Днес тук има нови хора. Ще минат много години и една, която е за първи път тук, с нея ще стане това и това". Казаното от Учителя си задържам за себе си аз, защото впоследствие разбрах, че то е лично за мен и не бива да го споделям с други.
към текста >>

Естествено, сестра Кисьова му отказа, а аз я запитах за пианистичните инструменти, които бях видяла в дълбочината зад гърба на Учителя, но и тя постъпи също като сестра Петкова.
След някой и друг ден подсъзнанието ми възвърна целия диалог с Учителя. Тогава стана пределно ясно, че гласа, който чух, е Бог. И така, странното желание, с което отидох да видя мъдреца ми бе удовлетворено по вътрешен път. Бях у Кисьови когато брат Иван изживяваше последните си часове. В това време дойде у тях едно момиченце от провинцията с писмо, в което молеха Кисьови да му разрешат да свири на пианото им, защото ще държи изпит в музикалното училище. Естествено, сестра Кисьова му отказа, а аз я запитах за пианистичните инструменти, които бях видяла в дълбочината зад гърба на Учителя, но и тя постъпи също като сестра Петкова. За станалото разказвам по-долу. Бях на разпостване у сестра д-р Жекова. След традиционния обед много сестри разказваха свои опитности с Учителя и аз реших да им разкажа зa моето първо отиване на Изгрева, обаче, когато казах, че съм видяла Терзиев да свири на цигулка Паневритмията, сестра Цветана Петкова се провикна „Какво си видяла, Терзиев беше пианист, той не знаеше да държи лък" и избухна в смях, последван от някои други. Разпостването беше седмичен ден. Неделният ден, по обикновеному аз се запътих към Бивака.
към текста >>

След традиционния обед много сестри разказваха свои опитности с Учителя и аз реших да им разкажа зa моето първо отиване на Изгрева, обаче, когато казах, че съм видяла Терзиев да свири на цигулка Паневритмията, сестра Цветана Петкова се провикна „Какво си видяла, Терзиев беше пианист, той не знаеше да държи лък" и избухна в смях, последван от някои други.
Бях у Кисьови когато брат Иван изживяваше последните си часове. В това време дойде у тях едно момиченце от провинцията с писмо, в което молеха Кисьови да му разрешат да свири на пианото им, защото ще държи изпит в музикалното училище. Естествено, сестра Кисьова му отказа, а аз я запитах за пианистичните инструменти, които бях видяла в дълбочината зад гърба на Учителя, но и тя постъпи също като сестра Петкова. За станалото разказвам по-долу. Бях на разпостване у сестра д-р Жекова. След традиционния обед много сестри разказваха свои опитности с Учителя и аз реших да им разкажа зa моето първо отиване на Изгрева, обаче, когато казах, че съм видяла Терзиев да свири на цигулка Паневритмията, сестра Цветана Петкова се провикна „Какво си видяла, Терзиев беше пианист, той не знаеше да държи лък" и избухна в смях, последван от някои други. Разпостването беше седмичен ден. Неделният ден, по обикновеному аз се запътих към Бивака. Изкачила вече стръмната пътека, видях от далеч брат Сава Калименов, който на разпостването седеше срещу мен, да се разхожда по полянката. Той, като ме видя, се упъти право срещу мен и след обичайния поздрав ми каза: „Сестра, не се сърдете на Петкова, защото тя е права. Вие не сте видели нашият учител, не сте видели нещо много по- ценно.
към текста >>

39. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

И сестра Кисьова, която беше пианистка, но знаеше да свири малко и на цигулка и тя взе цигулката си да свири.
Много от сестрите си бяха ушили за събора дълги рокли с широки ръкави и коланчета на кръста по модел от Учителя. Беше чудно хубаво. Правиха много снимки тогава сестра Давидова, сестра Борова и други. А музиканти имаше много, колкото щеш. Всичко свири колкото знае за благословение. И сестра Кисьова, която беше пианистка, но знаеше да свири малко и на цигулка и тя взе цигулката си да свири. Свириха брат Галилей, брат Митко Костов, брат Христов и много други. И всички бяха готови да започнат, но Учителят не почва. Ние сме се наредили - за красота в две редици по две и аз казах на сестра си, че я няма моята китара. А тя ми отговори: „Ти пък с твоята китара. Цял ден вкъщи само китарата, китарата, че и сега".
към текста >>

40. 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

Емилия Михайловска

Била е и пианистка.
Майка ми пък е унгарка. Майка й, моята баба, Емилия снабдявала българската армия със сухари, фалира, защото българското правителство не е могло да посрещне задълженията си и тя завежда арбитражно дело. Поканват ги да дойдат в България, където ще им дадат поминък само и само да се изплати този дълг. Дават на баба ми Вайсовата мелница в Подуяне и хотел- сладкарница България като компенсация. В това време майка ми - Тереза е следвала във Виена литература. Била е и пианистка. Баща ми в същото това време е работел в източните железници. Тогава не е имало висше училище в България и той е учил в Петро-Павловската семинария в Горно Оряхоеско. Той е пътувал като железничар безплатно в първа класа. Вижда се с майка ми във влака, а тя се е връщала за ваканцията от Виена, запознават се и се оженват. Баба ми е била много недоволна от това, но така баща ми и майка ми са се събрали и установили в София.
към текста >>

41. 2. ХИРОМАНТИЯ

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

Пианистка бях и след това заминах за Италия и почнах пеене.
2. ХИРОМАНТИЯ Добре, но в града се говореше много лошо за Учителя, проверени и непроверени неща, всичко, каквото можеха да кажат лошите езици и нашите не ме пущаха да ида на Изгрева. Но аз се наредих веднъж с дъщерята на една наша комшийка и дойдохме на Изгрева. Комшийката беше майката на артистката Ваня Димитрова - Саша Димитрова. Аз съм учила в немско училище, френски колеж и американски колеж. След това в музикалната академия. Пианистка бях и след това заминах за Италия и почнах пеене. Още тук в София изкарах музикалното училище като пианистка, но учех частно при проф. Вулпе Иван - пеене и продължих в Италия като певица. Как ги приемат там? Държи се изпит. Постъпих и завърших консерваторията „Джузепе Верди" в Милано.
към текста >>

Още тук в София изкарах музикалното училище като пианистка, но учех частно при проф.
Но аз се наредих веднъж с дъщерята на една наша комшийка и дойдохме на Изгрева. Комшийката беше майката на артистката Ваня Димитрова - Саша Димитрова. Аз съм учила в немско училище, френски колеж и американски колеж. След това в музикалната академия. Пианистка бях и след това заминах за Италия и почнах пеене. Още тук в София изкарах музикалното училище като пианистка, но учех частно при проф. Вулпе Иван - пеене и продължих в Италия като певица. Как ги приемат там? Държи се изпит. Постъпих и завърших консерваторията „Джузепе Верди" в Милано. В радио „Торино" бях ангажирана и всеки месец давах по един-два концерта - славянска музика, българска и руска.
към текста >>

42. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Русеви Когато веднъж световно известният пианист Алфред Корто дошъл е София бил поканен у семейство Русеви на вечеря - много богати хора - банкери.
Обаче влизането в академията стана вече много трудно и аз се отказах от следване. Олга ми пише в писмото си от 15.VIII.1943 г.: „Учителят много се зарадва като Му казах, че си доста музикална и волева". Това показва, че Учителят цени всяко едно качество на онези, които бяха изпратени да бъдат последователи и ученици в Неговата Школа. Спомням си някои случаи с Олга Славчева и Учителя, които ми бяха разказвани и бях слушала, които ще приведа. Олга Славчева, Учителя и Алфред Корто у сем. Русеви Когато веднъж световно известният пианист Алфред Корто дошъл е София бил поканен у семейство Русеви на вечеря - много богати хора - банкери. Русеви поканили и Учителя на вечерята. Като пристигнал Учителят се обърнал към домакинята Зорница Русева и запитал: „Сестрата Олга тук ли е? " „Да", отговорила Зорница. Олга Славчева живеела в сутерена на Русеви и им работела като прислужница срещу наема. Тя нямала образование и се подготвяла, след което се явявала на изпити и така завършила за гимназиална учителка.
към текста >>

43. 9. СВЕТОВНИ МУЗИКАНТИ

Геновева Жекова

Домакините се бяха престарали, а стопанката се казваше Зорница, която беше също музикантка-пианистка и няколко пъти бе свирила на Учителя класически пиеси.
9. СВЕТОВНИ МУЗИКАНТИ Веднъж една година бяха дошли чужди музиканти и изнесоха концерти в София. Наши приятели ги бяха поканили на гости. Обикновено чужденците се канеха в къщата на Коста Русев, която беше голяма и вътре имаше музикален салон. Домакините се бяха престарали, а стопанката се казваше Зорница, която беше също музикантка-пианистка и няколко пъти бе свирила на Учителя класически пиеси. При един такъв случай Учителят й бе подарил златна гривна. А това бе скъп подарък навремето си и означаваше, че по достойнство се оценява нейното изкуство. Бяха се престарали и масите бяха отрупани с вегетариански ястия. Идват поканените гости. Накрая идва и Учителя и сяда на определеното място от домакинята.
към текста >>

44. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

ТОМ 7

Ако има пианист той си настройва цигулката по пианото.
Започнахме да се храним. След като свърши обеда Учителят се обръща към мен и ме пита: „Е, рекох, как върви твоята цигулка, свири ли? “ Аз вдигнах рамене и не казах нищо. Не знаех какво да отговоря. Учителят продължи:“ Цигуларят преди да свири, настройва цигулката си. Ако има пианист той си настройва цигулката по пианото. Ако пианиста му даде неверен и фалшив тон, то цигуларя не може да си настрои цигулката и ще се провали на концерта. А когато някой на Изгрева даде неверен и неточен тон на пианото, то цигуларят, който е тук на Изгрева не може да настрои цигулката си. А цигуларят тук е Божественият Дух, а слушатели са учениците на Школата“. Учителят ме погледна, стана и си тръгна. Него ден на обед Той не говори с никого освен с мен.
към текста >>

Ако пианиста му даде неверен и фалшив тон, то цигуларя не може да си настрои цигулката и ще се провали на концерта.
След като свърши обеда Учителят се обръща към мен и ме пита: „Е, рекох, как върви твоята цигулка, свири ли? “ Аз вдигнах рамене и не казах нищо. Не знаех какво да отговоря. Учителят продължи:“ Цигуларят преди да свири, настройва цигулката си. Ако има пианист той си настройва цигулката по пианото. Ако пианиста му даде неверен и фалшив тон, то цигуларя не може да си настрои цигулката и ще се провали на концерта. А когато някой на Изгрева даде неверен и неточен тон на пианото, то цигуларят, който е тук на Изгрева не може да настрои цигулката си. А цигуларят тук е Божественият Дух, а слушатели са учениците на Школата“. Учителят ме погледна, стана и си тръгна. Него ден на обед Той не говори с никого освен с мен. Аз станах и си тръгнах.
към текста >>

45. 13. ШАПКАТА

Аз разбрах, че в салона ще има концерт, тъй като едната от сестрите беше сестра Табакова и нашият виден брат пианистът Светослав Янков.
Аз се усмихнах и пристъпих да заема подходящо място. Братът направи няколко снимки и групата се отправи към салона. Аз чак тогава се сетих, че имам шапка на главата, но нямаше време за мислене. Снимката беше направена. Смутих се малко и това смущение се увеличи, когато брат Митко - Димитър Грива, насмешливо каза: "О-о, Теофана с капела". Аз разбрах, че в салона ще има концерт, тъй като едната от сестрите беше сестра Табакова и нашият виден брат пианистът Светослав Янков. Но как да влеза с тая моя капела. Тогава Учителят, както беше седнал при пияното, вдигна двете си ръце нагоре, хвана своята шапка от двете страни, сне я и я сложи подчертано на близък стол. Тогава и аз повдигнах двете си ръце, хванах моята шапка от двете страни и я сложих на близък до мене стол. Така освободена, аз отидох при групата да слушам концерт. Когато след няколко дена аз видях снимките, аз разбрах защо трябваше да дойда тук и то с шапка.
към текста >>

46. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

Цигулар и пианист?
Диригент на Софийската филхармония 1945-1956 г. и на Русенския държавен оркестър 1959-1960 г. Д: Сашо Попов. Много симпатичен, много хубав човек, много музикален човек с едно хубаво излъчване. В: Помниш ли нещо за братя Янкови? Цигулар и пианист? Д: спомням си, да. В: Някои опитности с Учителя? Д: Не, тях ги водеше певицата Цветана Табакова. Те ми бяха много симпатични момчета, много предани на музиката, имай предвид, че това са деца на музикант, баща им беше един от най-добрите флейтисти. Аз ги видях в Париж, ходих им на гости.
към текста >>

47. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

Ръката на един пианист и ръката на един месар са две различни неща, много хубаво есе има.
В: Учителят й казал така. Д: Да. Тя имаше една хубава глава, но пръстите й бяха малко къси. Учителят бе казал за нея: "Ако бяха с два милиметра по-дълги." Защото виж какво, главата може да ражда, а ръката е която съгражда, която реализира и природата когато е изработила главата, тъй като интелигентността се вижда в главата, след това се спира на ръката. Георги Томалевски има едно есе за ръката. Ръката на един пианист и ръката на един месар са две различни неща, много хубаво есе има. Така че ако пръстите й бяха по-дълги с два милиметра само, щеше да реализира себе си, макар тя да нямаше тая амбиция. Тя не искаше да прави занаят от пеенето си, разбираш ли? И чувстваше, че щеше да постигне нещо за сметка на нещо друго, което е по-съществено. Това Катя много хубаво го осъзнаваше. Макар че й струва много, тя социално не беше добре.
към текста >>

48. 7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯ ПАНСИОН

Тя беше много добра пианистка и тя ми даде да живея в нейната квартира.
7. В ЛОВЕЧ, В АМЕРИКАНСКИЯТ ПАНСИОН За Ловеч ме придружи Гали с цигулката си. А пък директорка на пансиона беше мис Мелъни Търнър, една великолепна американка, която 20-го-дишна напуска Америка да бъде от полза за България. И основава в Ловеч, на един от хълмовете беше колежа, девически пансион с американски и български учители имаше. Тя беше много добра пианистка и тя ми даде да живея в нейната квартира. В горния етаж бяха нашите спални. Една американка, тя и аз. Имахме там и баня. Долу пък беше хола с библиотеката и с пиано и всичко. Тя ми даде всичко каквото беше.
към текста >>

49. 32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Асен беше пианиста, Ангел беше цигуларя, Иринка беше певицата и Катя беше другата певица.
Кои песни? Веска: "Запали се огъня". С движения, да. „Добър ден е светлият ден", да, това зная. А същевременно, тези пък те бяха една много хубава група: Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Иринка Кисьова и Катя Грива, бяха много хубава музикална група. Асен беше пианиста, Ангел беше цигуларя, Иринка беше певицата и Катя беше другата певица. Те даже подготвиха специален концерт, със специалните дрехи така нали и изнесоха такъв концерт в Пловдив с песните на Учителя, с творби на Учителя. Те всичките бяха интересни хора. С Катя Грива бяхме добри приятелки. И тя беше певица и беше стриктен ученик, изпълняваше много стриктно всички така правила и ръководства в живота, които Учителят даваше. Какво поведение трябва да имаме когато имаме страдание.
към текста >>

Знам, че тяхната дъщеря Данчето, голямата, много способна пианистка беше тя, но вероятно по линия на баща си имаше някакво предразположение към психическо разстройство, което тя е преживяла.
Не мога да ви ги повторя. ИРИНА КИСЬОВА В: А за другата музикантка Ирина Кисьова? Веска: Кисьова, тя беше много надарен човек. Пееше, имаше красив глас, мощен глас, композираше, аранжираше на песни на Учителя, енергична, добре рисуваше, беше една предана в това отношение сестра и много добре работеше на Изгрева. Те даже бяха напуснали някакъв си много богат дом в София и бяха предпочели да живеят на Изгрева, да бъдат близо при Учителя. Знам, че тяхната дъщеря Данчето, голямата, много способна пианистка беше тя, но вероятно по линия на баща си имаше някакво предразположение към психическо разстройство, което тя е преживяла. И знам сега, това ми е разправяла моята приятелка Райна Калпакчиева, че в един момент когато Данчето била много зле и майката и бащата търсят помощта на Учителя. Когато Учителят се задава към техния дом, за да помогне, то Данчето, но това не е вече Данчето, това е духът в нея, казал така: "Ти си невежа! " Казва на Учителя. Но Учителят помогна и тя се излекува. Останаха така някои едва доловими проявления, които говорят за някакво леко нарушение на вътрешното равновесие, обаче съвсем, съвсем невинни.
към текста >>

50. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Разбира се и тука имаше знание, но веднъж така говорих с един мой познат пианист.
Веска: Съществото Му донася мелодията и Асен на прима виста слушане веднага записва. В: Веднага нотира. Веска: Нотира, да. Имаше разкошно ухо. Око, ухо и ръка имаше. Разбира се и тука имаше знание, но веднъж така говорих с един мой познат пианист. Асен беше написал Рапсодията, и много други неща на Учителя. Пианистът каза: "Асен Арнаудов, това е посредствена работа". Понеже Асен си почиваше може би в тоя живот. Сега, доколкото зная в дадени момент чрез него се е проявявал Шопен. И действително, Асен имаше нещо от характера на Шопен.
към текста >>

Пианистът каза: "Асен Арнаудов, това е посредствена работа".
Веска: Нотира, да. Имаше разкошно ухо. Око, ухо и ръка имаше. Разбира се и тука имаше знание, но веднъж така говорих с един мой познат пианист. Асен беше написал Рапсодията, и много други неща на Учителя. Пианистът каза: "Асен Арнаудов, това е посредствена работа". Понеже Асен си почиваше може би в тоя живот. Сега, доколкото зная в дадени момент чрез него се е проявявал Шопен. И действително, Асен имаше нещо от характера на Шопен. Болезнено, свръхчувствително, песимистично, имаше някакво вечно недоволство в живота у него. Аз имах с него един интересен път, заедно с него извървяхме един интересен път и Учителят ме насърчаваше да бъда с него, понеже моето отношение беше съвсем, в друга гама протече моето отношение към него, макар че много от Изгрева, дори майка му и сестра му мислеха, че аз имам някакви еснафски намерения, които бяха далеч, далеч от моето съзнание.
към текста >>

51. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

На една вечеря в дома на сестра Кисьова, Иринка Кисьова-пианистката, много добра пианистка и наша певица, Неделчо е седнал близо до Учителя и така Му говореше нежно, тихо: "Учителю, има толкоз много виждащи и чуващи, а пък ние нито виждаме, нито чуваме".
И накрая какво остана? Нищо не остана. Остана заблуждението, което днес го има, ама онези хора ги няма. Но има хора днес, които отново ги заблуждават духовете. НЕДЕЛЧО ПОПОВ Брат Неделчо Попов беше един от преданите млади братя, който много обичаше Учителя и Го съпровождаше много често по екскурзии в планината и Го водеше на концерти. На една вечеря в дома на сестра Кисьова, Иринка Кисьова-пианистката, много добра пианистка и наша певица, Неделчо е седнал близо до Учителя и така Му говореше нежно, тихо: "Учителю, има толкоз много виждащи и чуващи, а пък ние нито виждаме, нито чуваме". Учителят му казва: "Тези, които виждат и чуват, нито ме потърсиха, нито ме намериха, а вие сте блажени, че ме потърсихте и ме намерихте". В: Нито чувате, нито виждате. Веска: Макар, че нито виждате, нито чувате, нали нямате още отворени духовни очи, но вие ме намерихте. Значи вие имате по-добър ориентир отколкото тези, които виждат и чуват. В: То не е случайно.
към текста >>

ИРИНКА КИСЬОВА Веска: Сестра Иринка е много добра пианистка, певица, рисуваше хубаво и изобщо беше така човек на изкуството.
Веска: Да, на поклонение. Учителят пак наблюдава цялата тази картина, трагична за душите, които още не са пробудени и държи едно много сериозно Слово във връзка с това и написва едно много строго писмо до брат Ватев, който ръководи един от тези кръжоци като му казва, че това са всички ония тъмни духове, които искат да внесат разкол в Братството и да попречат на делото на Учителя. От тогава брат Ватев има вече предвид това становище на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване. Аз ви разказах може би за неговата съпруга, нали, за Величка, разказах ви? В: Да. ИРИНКА КИСЬОВА Веска: Сестра Иринка е много добра пианистка, певица, рисуваше хубаво и изобщо беше така човек на изкуството. Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано. Изпълняваше на всички наши празници музикални моменти от песенното творчество на Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна.
към текста >>

Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна.
ИРИНКА КИСЬОВА Веска: Сестра Иринка е много добра пианистка, певица, рисуваше хубаво и изобщо беше така човек на изкуството. Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано. Изпълняваше на всички наши празници музикални моменти от песенното творчество на Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна. Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много тактични хора също. И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа! " Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена.
към текста >>

Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така.
Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна. Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много тактични хора също. И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа! " Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена. Веска: Не е съвсем. В: Значи "Ти си невежа". Веска: Да. В: Ще видим кой е невежа, ха, ха, ха.
към текста >>

52. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

На една вечеря в дома на сестра Кисьова, Иринка Кисьова-пианистката, много добра пианистка и наша певица, Неделчо е седнал близо до Учителя и така Му говореше нежно, тихо: "Учителю, има толкоз много виждащи и чуващи, а пък ние нито виждаме, нито чуваме".
НЕДЕЛЧО ПОПОВ Брат Неделчо Попов беше един от преданите млади братя, който много обичаше Учителя и Го съпровождаше много често по екскурзии в планината и Го водеше на концерти. На една вечеря в дома на сестра Кисьова, Иринка Кисьова-пианистката, много добра пианистка и наша певица, Неделчо е седнал близо до Учителя и така Му говореше нежно, тихо: "Учителю, има толкоз много виждащи и чуващи, а пък ние нито виждаме, нито чуваме". Учителят му казва: "Тези, които виждат и чуват, нито ме потърсиха, нито ме намериха, а вие сте блажени, че ме потърсихте и ме намерихте". В: Нито чувате, нито виждате. Веска: Макар, че нито виждате, нито чувате, нали нямате още отворени духовни очи, но вие ме намерихте. Значи вие имате по-добър ориентир отколкото тези, които виждат и чуват. В: То не е случайно.
към текста >>

53. ИРИНКА КИСЬОВА

ИРИНКА КИСЬОВА Веска: Сестра Иринка е много добра пианистка, певица, рисуваше хубаво и изобщо беше така човек на изкуството.
ИРИНКА КИСЬОВА Веска: Сестра Иринка е много добра пианистка, певица, рисуваше хубаво и изобщо беше така човек на изкуството. Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано. Изпълняваше на всички наши празници музикални моменти от песенното творчество на Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна.
към текста >>

Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна.
ИРИНКА КИСЬОВА Веска: Сестра Иринка е много добра пианистка, певица, рисуваше хубаво и изобщо беше така човек на изкуството. Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано. Изпълняваше на всички наши празници музикални моменти от песенното творчество на Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна. Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много тактични хора също. И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа! " Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена.
към текста >>

Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така.
Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна. Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много тактични хора също. И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа! " Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена. Веска: Не е съвсем. В: Значи "Ти си невежа". Веска: Да. В: Ще видим кой е невежа, ха, ха, ха.
към текста >>

54. 2. ИВАН КИСЬОВ

Аз - Ружа, станах цигуларка, а сестра ми -Данчето - пианистка.
Йорданка беше родена на 9.У1И921 г. в София. Казвахме й Данчето. А Ружа бе родена на 8.11.1925 г. Първи уроци по музика получихме от дядо ми. Аз - Ружа, станах цигуларка, а сестра ми -Данчето - пианистка. Дядо ми беше много взискателен като преподавател. Когато не бях си подготвила урока за цигулка аз нарочно излизах да играя навън, а дядо ми пристигаше и ме търсеше да ме изпитва. После ме намираха и разбираха защо се крия. Накрая дядо се справи с моята хитрост. Баща ми беше любознателен човек.
към текста >>

55. 3. ДЪЩЕРИ - МУЗИКАНТКИ

Беше изпратена като белгийска лауреатка, заедно с двама белгийци, един певец и един пианист за обменен концерт в Парижката Консерватория.
Първата дъщеря Ани, тя завърши Консерватория със специалност пиано, но се е занимавала служебно с музика. Едва след десет години се роди втората ми дъщеря Лиляна. Тя завърши Консерватория в София като ученичка на професор Владимир Аврамов. Той я представи за стипендия в Белгия, след като стана лауреатка на Пето общобългарско състезание за певци и инструменталисти. В Белгия се наложи да завърши още една Консерватория в съкратен срок. Беше изпратена като белгийска лауреатка, заедно с двама белгийци, един певец и един пианист за обменен концерт в Парижката Консерватория. Там свири Изаи и Моцарт. Лиляла концертира в Брюксел, имаше дуо, цигулка и пиано, направи и трио с един челист и един пианист. Белгийците не са музикални хора като българите. Те търсят материална изгода от музиката, да падне пара и затова Лиляна не може да си намери постоянни сътрудници за едно трио. Тя в момента е водач на вторите цигулки в оркестър на Брюкселското радио.
към текста >>

Лиляла концертира в Брюксел, имаше дуо, цигулка и пиано, направи и трио с един челист и един пианист.
Тя завърши Консерватория в София като ученичка на професор Владимир Аврамов. Той я представи за стипендия в Белгия, след като стана лауреатка на Пето общобългарско състезание за певци и инструменталисти. В Белгия се наложи да завърши още една Консерватория в съкратен срок. Беше изпратена като белгийска лауреатка, заедно с двама белгийци, един певец и един пианист за обменен концерт в Парижката Консерватория. Там свири Изаи и Моцарт. Лиляла концертира в Брюксел, имаше дуо, цигулка и пиано, направи и трио с един челист и един пианист. Белгийците не са музикални хора като българите. Те търсят материална изгода от музиката, да падне пара и затова Лиляна не може да си намери постоянни сътрудници за едно трио. Тя в момента е водач на вторите цигулки в оркестър на Брюкселското радио. Макар че е най-добрата цигуларка на този оркестър, тя е вече 18 години в Белгия, задоми се за много добър белгийски художник. Отначало я смятаха за невъзвръщенка, но сега има вече само българи живеещи в чужбина.
към текста >>

56. 4. ПЕСЕНТА МУСАЛА

Не съм никакъв пианист.
4. ПЕСЕНТА "МУСАЛА" Сега имам само 4-5 беседи, тях препрочитам. Струва ми се, че в текста на песните на Учителя е скрита цялата философия на Неговото Велико Учение. Когато ми харесва някоя песен и реша да я хармонизирам, аз живея с нея най-малко петнадесет дни и тогава сядам и обикновено на един дъх я хармонизирам. Не съм никакъв пианист. Чукам бавно на пианото. И след като напиша дадена песен не бих могъл да я изсвиря цялостно. Виж на цигулката я свиря, когато дадох песента "Мусала" на хор "Планинарска песен", диригента му заслужилият артист Филип Аврамов я прие много добре. Веднага като я прегледа за една седмица вкъщи, при следващата ни среща ми каза: "Докторе, харесах песента, ще има успех". Изключено беше да му кажа тогава, че това е песен на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

57. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

С композиция, хармонизация и аранжировка на Учителювите песни се занимават: Ирина Кисьова - пианистка и добра певица.
От този списък четирима души са вече покойници, друга част отдавна напуснаха Братството и вървят по свой собствен път в живота. От 19 години, откакто загубихме слънчевия си салон, всякаква музикална дейност е преустановена - една тежка загуба за нас. От по-младото поколение особено даровити са децата на Гита Стратева - Йоанна и Георги Стратеви, отлични цигулари, но за съжаление те много години вече не вземат участие в сведения до минимум музикален живот на Братството поради забраната: младежи да не участват в Бялото Братство. Всички гореизброени музиканти са наши съвременници и вие малко или повече знаете за тяхната музикална дейност и принос за музиката на Учителя. По-голяма част от тях са само изпълнители, а 6-7 души са изпълнители и композитори. С композиция, хармонизация и аранжировка на Учителювите песни се занимават: Ирина Кисьова - пианистка и добра певица. Тя свиреше редовно в салона при беседи на Учителя. Тя оставя много хармонизации на братски песни. Има няколко чудесни разработки на песни на Учителя, между които помня "Махар Бену Аба", "Изгрява слънцето". Брат Кирил Икономов се занимава дълги години с музиката на Учителя. Той хармонизираше песните главно за смесен хор.
към текста >>

От нашите музиканти главно сестра Кисьова, която е пианистка, има добри хармонизации на много песни.
Правени са опити за разработки: сестра Кисьова има разработки върху "Махар Бену", "Да бих Го слушал", "Химн на великата душа", "Изгрява Слънцето" - за пиано. Аз имам вариации върху "Изгрява Слънцето" за пеене, Кирил Икономов и Мария Тодорова имат също разработки. Песните на Учителя се нуждаят преди всичко от хармонизиране на пиано, за да служат при общото пеене и съпровод на цигулките. При досегашните издания се практикуваше само едногласното им изложение, с изключение на първата песнопойка, издадена и за пиано. Наистина, едно издание на Учителевите песни с хармония е голямо дело. От нашите музиканти главно сестра Кисьова, която е пианистка, има добри хармонизации на много песни. В тази област успешно се проявява и сестра Мария Тодорова. Нямаме обаче системно изработени хармонизации за пиано на всички песни. Аз работя главно за камерен оркестър. Кирил Икономов работеше повече за смесен хор или за солово пеене с камерен оркестър. На времето Асен Арнаудов беше голям майстор на импровизирането на пиано, но смятам, че не е записал импровизациите си, а и той отдавна преустанови връзките си с Братството, за което може само да се съжалява.
към текста >>

Не е имало в културната история на човечеството такъв всестранен гений, който да се е проявил едновременно като Миров Духовен Учител, велик композитор, гениален цигулар или пианист, велик математик, гениален художник, голям поет и т.н.
Щяхме да изпълним произведения от няколко известни композитори и накрая музика от Учителя, затова аз подредих върху афиша авторите така: Бетховен, Моцарт, Учителя. Пишейки името на Учителя последно, исках да кажа, че неговата музика, която ще предложим на слушателите, е за нас най-ценна и ще остави най-трайни следи в душите ни. Какво беше учудването ми, когато, идвайки в салона, видях че името на Учителя беше написано най-напред върху афиша, преди имената на Бетховен и Моцарт, което означаваше, че симпатичният наш брат променил афиша смята, че Учителят е по-велик композитор от Бетховен и Моцарт. Това е неразбиране на нещата. Вероятно същият този брат или сестра не знаят колко Учителят се издига в нашите очи със своята скромност и величие, когато казва: "Другият път ще дойда на земята като музикант". Не е имало в културната история на човечеството такъв всестранен гений, който да се е проявил едновременно като Миров Духовен Учител, велик композитор, гениален цигулар или пианист, велик математик, гениален художник, голям поет и т.н. Леонардо да Винчи е показал многостранна гениалност, но все пак далеч от това, което казвам. Всички тези качества, събрани съвкупно могат да бъдат атрибути само на Великия и Незнаен Първоизточник на живота, но не и на човешко същество от планетата Земя. Музиката е най-висшият Божествен дар. Тя е обединяващият интернационален език на душите, който не се нуждае от превод, защото се разбира от всички. В Школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа.
към текста >>

58. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Подпомогнат най-дейно, морално и материално от моя най-добър приятел по музикална линия, брат Гавраил (Галилей) Величков, цигулар и литератор, ние събрахме камерен оркестър от 14 души: 5 първи цигулки, 4 втори, 2 виоли, 2 чела, контрабас, флейтист и пианист допълнително, възнаградихме двамата челисти от филхармонията, контрабас-титката от операта, виолистите бяха също оркестранти, цигуларите бяха по-голямата част наши приятели, също флейтиста и двете пианистки.
Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение. Ето обаче какво се случи, когато същите тези песни, хармонизирани бих казал, прилично, бяха поднесени за мнение на музиканти и то добри. До 1972 г. имах вече аранжирани 20 хубави песни на Учителя и предприех техния магнетофонен запис. Подпомогнат най-дейно, морално и материално от моя най-добър приятел по музикална линия, брат Гавраил (Галилей) Величков, цигулар и литератор, ние събрахме камерен оркестър от 14 души: 5 първи цигулки, 4 втори, 2 виоли, 2 чела, контрабас, флейтист и пианист допълнително, възнаградихме двамата челисти от филхармонията, контрабас-титката от операта, виолистите бяха също оркестранти, цигуларите бяха по-голямата част наши приятели, също флейтиста и двете пианистки. За солисти певци поканих Весела Несторова - сопран; Росица Янчева - сопран, Виолета Младенова - драматичен сопран и Тодор Маринчевски - оперен баритон, все наши добри певци. При голям ентусиазъм и подем, направихме 2-3 репетиции на Изгрева в дома при Игнат Котаров, той имаше хубаво пиано, записахме 20-те предвидени песни успешно с любителски магнетофон. Брат Галилей, който вярваше напълно в моите творчески възможности все пак, без да ми каже предварително, занесъл касетата със записа за мнение на Стоян Сертев. Той беше цигулар от първият прочут български квартет: Аврамов, отличен инструменталист. Този квартет е концертирал на Изгревска сцена.
към текста >>

59. 12. НА КОНЦЕРТ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 9

Всички музиканти, цигулари, пианисти, каквито и да са артисти, чужденци които идваха със световна известност, не е имало случай да Му вземат билет и Учителят да не иде да ги чуе.
12. НА КОНЦЕРТ С УЧИТЕЛЯ В.К.: Казваха ми че са канили Учителя често на концерт, на опера. Е.А.: Да, Учителят от всичко най-вече посещаваше концерти. Всички музиканти, цигулари, пианисти, каквито и да са артисти, чужденци които идваха със световна известност, не е имало случай да Му вземат билет и Учителят да не иде да ги чуе. В.К.: Учителят ли пожелаваше или приятелите го канеха? Е.А.: Приятелите Го поканваха: „Учителю ще Ви вземем билет". Обикновено така. Вземат билет, вземат кола, заведат Го и даже музикантите бяха много поласкани от това, че Учителят отива на концерт, а никъде другаде не Го виждат. Само на концерт.
към текста >>

60. КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗУЧАВА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

29.03.1999 г.

ТОМ 9

А за пианиста Мария Тодорова също е записано нейно изпълнение.
Държа за вашият отговор. А трябва да се прослушат тяхните изпълнения, защото те са свирили и пеели по времето на Школата. Някой да е направил това? Никой. Единствено има един запазен запис от 1971 год., който е описан в „Изгревът", том VIII, стр. 669. Успях да запиша изпълнението на цигулка на Галилей Величков. А за пианиста Мария Тодорова също е записано нейно изпълнение. Но от мен, който не съм музикант, но не от други. Това е също важно да се знае. Не може да започне да свири или да пее един музикант, ако не познава, не е прочел нито е чул как са се изпълнявали песните на Учителя. Това е изключено. Особено като се знае, че някои от песните не са записани точно поради различни причини, които са описани в „Изгревът".
към текста >>

61. 11 - 5. ОТ ВЕКОВЕ В ШКОЛАТА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

А Мария Тодорова беше пианистката, пък брат Симеонов - цигулар.
„Оборище" имаше една малка стаичка, вън от салона. На брат Иван Радославов и Люба Радославови, в техния дом беше салонът. Много мили хора - той историк, гимназиален учител беше. И отивам, имаше група братя и сестри млади и аз целувам ръка на Учителя и рекох да дам нещо, един брат се обади и каза: „Сега не е време." - „Ама това е само едно писмо." Учителят: „Дай писмото. Сега, Верка, ще го сложа в джоба си, после ще прочета писмото." И отивам аз в салона и сядам на третия ред от катедрата на Учителя. А Мария Тодорова беше пианистката, пък брат Симеонов - цигулар. И като гръмна салонът, като запяха, наредени сестрите, тука жените, от другата страна братята, В.К.: Значи братята и сестрите на отделни места. Верка: Отделно. Пътека има вляво, аз на третия ред седя. От тази страна Томалевски май пееше и Жорж, цялата група. Там братята.
към текста >>

62. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение на братски песни от наши цигулари, пианисти или певци.
Симеонов /п/Н.Антов /п/Ж. Панайотов 24) ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки:Изработване беседите.Книгоиздателство и печат.Домакинство.Музика и паневритмия.Литература.Изобразителни изкуства.Връзки с чужбина.Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия като нещо ново в живота на Братството. Засега това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя. Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение на братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето тия сказки добиха интерес не само за нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края нам. септемврий. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основно мисъл от всяка сказка.Г. Томалевски - „Знакът на новото време".
към текста >>

нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка, даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране.
Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пиано), съпровождани с флейта от техния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от госпожа Недялка Симеонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение тя затрогна всички присъствуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади". На 9.XII. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка, даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композиции от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме навреме да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското Братство.
към текста >>

63. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

ТОМ 12

Вземете онзи пианист, той познава всичките клавиши, нотите, а онзи, който не обича музиката, него не го интересуват нито ноти и нищо не знае за музиката.
Естествените неща в живота са, когато човек чувствува нещо. Мислиш - то е реално. И не всякога туй, което виждаш в дадения случай, то е реално. Защото, нещата, които обичаш, ги виждаш, а които не ги обичаш, не ги виждаш. И туй, което обичаме, заради него знаем повече, а туй което не обичаме, за него знаем по-малко. Вземете онзи пианист, той познава всичките клавиши, нотите, а онзи, който не обича музиката, него не го интересуват нито ноти и нищо не знае за музиката. Анализ не значи чоплене. Щом дойдеш до нещо съществено, няма да го чоплиш. Ти, като събудиш семенцето, няма да го чоплиш, защото тогава неговите енергии ще изтекат и то не може да расте. Анализ е съпоставяне на нещата, които образуват външната страна. Съпоставяне на чувствата - това е пак анализ; изпитваш ги - съпоставяш ги.
към текста >>

64. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

ТОМ 12

Пианистката, като свири, не мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съзнателна.
Тесният нос се отразява зле върху гърдите ти. Представете си, че носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се преливат към твоята мисъл. Ако някой път твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира. Представете си носа тъй хубав, правилен, със широки ноздри - това е добре и за дишането и за мисълта. В пръстите също има голяма интелигентност. Пианистката, като свири, не мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съзнателна. Пръстите за дълго време могат да задържат заученото. Ти можеш да забравиш нещо, което си знаял да свириш, но пръстите не го забравят. Това сега са практически методи, които навънка не трябва да ги изнасяте. В света не разбират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточите носа? “ Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мислови форми, а сегашните мислови форми ще бъдат мислови форми за бъдеще.
към текста >>

65. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Гена Папазова

ТОМ 13

Много културни хора, пианистка, предаваше музика, предаваше български, руски, френски и немски.
Че Аня е свършила това, и това, и това. Тя говореше немски и френски съвсем свободно. Тя беше в Хага, на дружеството на българските жени, на един конгрес интернационален на жените. В.К.: Разкажете по-подробно за Аня. Г.П.: Аня, да, сестрата на Паша. Много културни хора, пианистка, предаваше музика, предаваше български, руски, френски и немски. Надя страдаше от мигрена. Беше зъботехник, обаче сестрите не й позволяваха да работи, защото в къщи тя беше абсолютно нужна. Тогава други бяха условията. Тогава една учителка можеше да храни двама, трима и повече членове на едно семейство. В.К.: Те се връщат от Болград след Освобождението.
към текста >>

66. 16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Гена Папазова

ТОМ 13

И когато пианистът отсъствува, и изпадат в затруднение, разбира се. „Кой?
И когато свършва, баща му не знае той кога свършва гимназия. Свършва гимназия, като се издържа от църковния хор, пее в църковния хор. И не знам още къде и в какво участва, но някъде, където има пиано. А той още от дете си направя една дъска, на която отбелязва клавишите на пианото. И почва там да си играе, там да свири върху тази дъска. И когато пианистът отсъствува, и изпадат в затруднение, разбира се. „Кой? " - „Аз ще свиря." - „Бе как ще свириш, ти кога си видял пиано? " - „Аз ще свиря." И той се явява, и той го замества. Много надарен. И когато трябва да следва, тука поддържа връзки с братовчед си, бати Гочо, бати Гочо. Вика му: „Вземи медицина." Едни ръце дълги, хубави пръсти.
към текста >>

67. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

ТОМ 13

Т.К.: Той винаги държеше тя да свири, защото тя беше добра пианистка.
А за сестра Кисьова? Семейството й? Т.К.: За нея няма какво да кажа. Тя беше известна и няма какво повече да се казва за нея. В.Хр.:А отношението на Учителя към нея? Т.К.: Той винаги държеше тя да свири, защото тя беше добра пианистка. Има няколко песни, дадени за нея. В.Хр.:Чувала съм за „Пролетната песен". Т.К.: Има, да. Има няколко песни, които тя ги най-хубаво свиреше. Тя е чехкиня, а той мъжът й българин.
към текста >>

Мария Тодорова беше пианистка.
Защото трябвало да отиде. Михаил и Кръстю са спорели кой да влияе върху цялото Братство вместо Учителя. И тогава, понеже той е по женския въпрос, Учителят казал: „Нека отиде Михаил, защото там ще му е мястото във Франция." Ти знаеш ли, че Михаил има сестра? Тя живее в Симеоново. Казва се флора. Мария Тодорова беше пианистка. Те двата с Борис много бяха привързани към Учителя. За Аламанчеви. Аз имах братовчедка, която работеше в Министерството на железниците и едната от сестрите Аламанчеви е била негова колежка. Той се казваше Васил Балкански, син на Евтим Балкански, който беше придружител на царя. Не лакей, а придружител, нали трябва да има някой около него, ама не да го пази с пистолет.
към текста >>

68. XIII. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖА В СЕМЕЙСТВАТА НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Едната цигуларка, а другата е пианистка.
Но, ако кажа истинските имена ще ме съдят. Има такъв закон за разгласяване на такава тайна. Ето я лъжата. А Истината се укрива чрез светския закон. 15. Майка с две дъщери - едната на 18, другата на 20 години. Едната цигуларка, а другата е пианистка. Пианистката се сгодява, довежда бъдещия жених на Изгрева, бараката е голяма и за тях се отделя една стая. Там живеят, ту са годеници, ту са младоженци. Една сутрин пианистката тръгва за града пеш. Но към обед се връща на Изгрева, защото е забравила някаква вещ. Влиза в бараката и намира в леглото майка си с нейния годеник в полов акт.
към текста >>

Пианистката се сгодява, довежда бъдещия жених на Изгрева, бараката е голяма и за тях се отделя една стая.
Има такъв закон за разгласяване на такава тайна. Ето я лъжата. А Истината се укрива чрез светския закон. 15. Майка с две дъщери - едната на 18, другата на 20 години. Едната цигуларка, а другата е пианистка. Пианистката се сгодява, довежда бъдещия жених на Изгрева, бараката е голяма и за тях се отделя една стая. Там живеят, ту са годеници, ту са младоженци. Една сутрин пианистката тръгва за града пеш. Но към обед се връща на Изгрева, защото е забравила някаква вещ. Влиза в бараката и намира в леглото майка си с нейния годеник в полов акт. Тя извиква, припада, онзи напуска бараката и годежа.
към текста >>

Една сутрин пианистката тръгва за града пеш.
А Истината се укрива чрез светския закон. 15. Майка с две дъщери - едната на 18, другата на 20 години. Едната цигуларка, а другата е пианистка. Пианистката се сгодява, довежда бъдещия жених на Изгрева, бараката е голяма и за тях се отделя една стая. Там живеят, ту са годеници, ту са младоженци. Една сутрин пианистката тръгва за града пеш. Но към обед се връща на Изгрева, защото е забравила някаква вещ. Влиза в бараката и намира в леглото майка си с нейния годеник в полов акт. Тя извиква, припада, онзи напуска бараката и годежа. Накрая пианистката психически се разболява. Разстройва се от тази история и цигуларката.
към текста >>

Накрая пианистката психически се разболява.
Там живеят, ту са годеници, ту са младоженци. Една сутрин пианистката тръгва за града пеш. Но към обед се връща на Изгрева, защото е забравила някаква вещ. Влиза в бараката и намира в леглото майка си с нейния годеник в полов акт. Тя извиква, припада, онзи напуска бараката и годежа. Накрая пианистката психически се разболява. Разстройва се от тази история и цигуларката. А на майката преспала с годеника на дъщеря си и няма нищо. Аз заварих и трите и проверих този случай. Майката бе нормална развратница, а дъщерите психически разстроени. 16. Сутрин в 5 часа отиват в салона за сутрешна лекция.
към текста >>

69. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

ТОМ 16

Падеревски - великият полски пианист Падеревски има голяма енергия, която не може да излезе навън.
Двете ръце са един дует - сопранова и басова партии. (4.II.1938 год., петък) 328. Пробуждането на съзнанието Пробуждането става по един музикален начин. Могат да те събудят или с миньорна гама, или с мажорна гама. При миньорната гама са взели нещо от тебе, а при мажорната гама ти дават. 329. Падеревски - великият полски пианист Падеревски има голяма енергия, която не може да излезе навън. От притеснение е остарял. Той има гениални очи, но не е намерил разрешение. Лунната сонатаt има разрешение само при слънчевата светлина. Всички религиозни хора са все лунна соната. Лунната соната може да те изсуши.
към текста >>

70. Приложение II. Игнац Падеревски

ТОМ 16

724 (от оригинала 673 от този текст - ГСК), № 329, 330) Игнац Ян Падеревски е изключителен пианист-виртуоз, виден композитор, диригенти обществено-политически деец.
Приложение II. Игнац Падеревски (1860 - 1941) от Иван Минчев „120 бележити композитори", изд. Музика, 1976 г., с. 490 - 493. (Приложение към стр. 724 (от оригинала 673 от този текст - ГСК), № 329, 330) Игнац Ян Падеревски е изключителен пианист-виртуоз, виден композитор, диригенти обществено-политически деец. Родене на 6.Х1,1860 г. в с. Куриловка - Подолска губерния, в интелигентно семейство. Майка му е образована и с висока музикална култура, отлична пианистка, но за съжаление умира малко след раждането на Игнац. Баща му, управител на имение, също е образован и музикален, с художествен дар, с красива външност, със сърдечни и топли отношения към хората.
към текста >>

Майка му е образована и с висока музикална култура, отлична пианистка, но за съжаление умира малко след раждането на Игнац.
(Приложение към стр. 724 (от оригинала 673 от този текст - ГСК), № 329, 330) Игнац Ян Падеревски е изключителен пианист-виртуоз, виден композитор, диригенти обществено-политически деец. Родене на 6.Х1,1860 г. в с. Куриловка - Подолска губерния, в интелигентно семейство. Майка му е образована и с висока музикална култура, отлична пианистка, но за съжаление умира малко след раждането на Игнац. Баща му, управител на имение, също е образован и музикален, с художествен дар, с красива външност, със сърдечни и топли отношения към хората. По време на полското въстание в 1863 г. арестуват Ян Падеревски. Малкият Игнац запитва един казак защо вземат баща му и скоро ли ще го върнат, но той го удря грубо с камшика си. Този инцидент се запечатва дълбоко в детското съзнание на Падеревски и той цял живот има неприязнено отношение към руското самодържавие.
към текста >>

Те се посрещат добре от музикалните среди, но авторът чувствува, че теоретичната му подготовка не е достатъчна и че пианистичното му изпълнение също не е на високо ниво.
Впечатлителен и отзивчив, вглъбен в музиката си, Падеревски мечтае за свой дом и в 1880 г. се оженва за Антонина Корсак. Младото семейство е щастливо, ражда им се момченце, но смъртта грабва любимата му съпруга. Детето расте слабо, болнаво и въпреки усилията, които полага Падеревски, умира през 1901 г. Още тогава, във Варшава, Падеревски написва и отпечатва няколко произведения за пиано. Те се посрещат добре от музикалните среди, но авторът чувствува, че теоретичната му подготовка не е достатъчна и че пианистичното му изпълнение също не е на високо ниво. В 1881 г. отива в Берлин, където в продължение на една година ежедневно учи по 10 ^ 12 часа без почивка композиция при Фридрих Кил, а по-късно и при Урбан. Кил преценява изпълнителските му способности и го поощрява в пианистичната му кариера. По тоза време Падеревски се запознава с младия немски композитор Рихард Щраус*. Берлинският музикален издател Хуго Бок издава неговите копмозиции, срещу които му заплаща значителна сума, и композиторът отново има възможност да продължи музикалното си усъвършенствуване.
към текста >>

Кил преценява изпълнителските му способности и го поощрява в пианистичната му кариера.
Детето расте слабо, болнаво и въпреки усилията, които полага Падеревски, умира през 1901 г. Още тогава, във Варшава, Падеревски написва и отпечатва няколко произведения за пиано. Те се посрещат добре от музикалните среди, но авторът чувствува, че теоретичната му подготовка не е достатъчна и че пианистичното му изпълнение също не е на високо ниво. В 1881 г. отива в Берлин, където в продължение на една година ежедневно учи по 10 ^ 12 часа без почивка композиция при Фридрих Кил, а по-късно и при Урбан. Кил преценява изпълнителските му способности и го поощрява в пианистичната му кариера. По тоза време Падеревски се запознава с младия немски композитор Рихард Щраус*. Берлинският музикален издател Хуго Бок издава неговите копмозиции, срещу които му заплаща значителна сума, и композиторът отново има възможност да продължи музикалното си усъвършенствуване. За да поеме пътя на пианистичната кариера, много спомага срещата му с великия руски пианист Антон Рубинщайн, който му предрича блестящо бъдеще. В Берлин Падеревски посещава музикалните домашни сбирки на цигуларя виртуоз Йосиф Иоахим, където се запознава с редица видни музикални дейци, между които и с прочутия вече по това време Пабло Сарасате. *Един интересен епизод: когато свирел на пиано, Щраус гримасничеп грозно.
към текста >>

За да поеме пътя на пианистичната кариера, много спомага срещата му с великия руски пианист Антон Рубинщайн, който му предрича блестящо бъдеще.
В 1881 г. отива в Берлин, където в продължение на една година ежедневно учи по 10 ^ 12 часа без почивка композиция при Фридрих Кил, а по-късно и при Урбан. Кил преценява изпълнителските му способности и го поощрява в пианистичната му кариера. По тоза време Падеревски се запознава с младия немски композитор Рихард Щраус*. Берлинският музикален издател Хуго Бок издава неговите копмозиции, срещу които му заплаща значителна сума, и композиторът отново има възможност да продължи музикалното си усъвършенствуване. За да поеме пътя на пианистичната кариера, много спомага срещата му с великия руски пианист Антон Рубинщайн, който му предрича блестящо бъдеще. В Берлин Падеревски посещава музикалните домашни сбирки на цигуларя виртуоз Йосиф Иоахим, където се запознава с редица видни музикални дейци, между които и с прочутия вече по това време Пабло Сарасате. *Един интересен епизод: когато свирел на пиано, Щраус гримасничеп грозно. Понеже и Падеревски правел подобни гримаси по време на свиренето, решава да се излекува от този недостатък: по цели часове свири пред огледало, докато най-после преодолява своята слабост... (Бел. а.) Падеревски се завръща във Варшава и отново постъпва като преподавател по пиано в консерваторията. Същевременно упорито се занимава с латински език, математика, литература, история, но най-много време отделя за композиране.
към текста >>

Със спечелените пари заминава още същата година за Виена, за да учи пиано при най-знаменития пианист тогава - поляка Лешетицки.
а.) Падеревски се завръща във Варшава и отново постъпва като преподавател по пиано в консерваторията. Същевременно упорито се занимава с латински език, математика, литература, история, но най-много време отделя за композиране. Написва няколко пиеси за пиано - с богати мелодии, красива хармония и поетично настроение, които веднага се издават. С това в Полша официално признават композиторския му талант. През 1883 г, съвместно с голямата полска певица Моджеска, Падеревски изнася с блестящ успех концерт в старинния университетски град Краков. Със спечелените пари заминава още същата година за Виена, за да учи пиано при най-знаменития пианист тогава - поляка Лешетицки. Макар че Лешетицки не го насърчава („късно, много късно", „пропуснал си влака", „пиано се учи от малък..."), все пак му помага много, като му разкрива някои „професионални тайни" на пианистичното изкуство. От него Падеревски се научава например да извлича великолепен тон, довежда до съвършенство чувството си за ритъм и цял живот му е благодарен. Във Виена в основания от Лешитицки музикален клуб Падеревски се запознава и с Йоханес Брамс, който се отнася много сърдечно с него и дава висока оценка на изпълнителския му талант. В 1885 г. Падеревски става учител в консерваторията в Страсбург, обаче малкото възнаграждение и огромната работа го принуждават още следващата година да се върне в Полша.
към текста >>

Макар че Лешетицки не го насърчава („късно, много късно", „пропуснал си влака", „пиано се учи от малък..."), все пак му помага много, като му разкрива някои „професионални тайни" на пианистичното изкуство.
Същевременно упорито се занимава с латински език, математика, литература, история, но най-много време отделя за композиране. Написва няколко пиеси за пиано - с богати мелодии, красива хармония и поетично настроение, които веднага се издават. С това в Полша официално признават композиторския му талант. През 1883 г, съвместно с голямата полска певица Моджеска, Падеревски изнася с блестящ успех концерт в старинния университетски град Краков. Със спечелените пари заминава още същата година за Виена, за да учи пиано при най-знаменития пианист тогава - поляка Лешетицки. Макар че Лешетицки не го насърчава („късно, много късно", „пропуснал си влака", „пиано се учи от малък..."), все пак му помага много, като му разкрива някои „професионални тайни" на пианистичното изкуство. От него Падеревски се научава например да извлича великолепен тон, довежда до съвършенство чувството си за ритъм и цял живот му е благодарен. Във Виена в основания от Лешитицки музикален клуб Падеревски се запознава и с Йоханес Брамс, който се отнася много сърдечно с него и дава висока оценка на изпълнителския му талант. В 1885 г. Падеревски става учител в консерваторията в Страсбург, обаче малкото възнаграждение и огромната работа го принуждават още следващата година да се върне в Полша. Точно тогава неговият приятел и покровител, фабрикантът Едуард Кернтопф, открива във Варшава изложба на пиана.
към текста >>

Повторните занимания с Лешетицки се оказват много ползотворни - Падеревски вече е напълно завършен пианист-виртуоз.
В 1885 г. Падеревски става учител в консерваторията в Страсбург, обаче малкото възнаграждение и огромната работа го принуждават още следващата година да се върне в Полша. Точно тогава неговият приятел и покровител, фабрикантът Едуард Кернтопф, открива във Варшава изложба на пиана. На изложбата Падеревски свири свои композиции, с което прави прекрасна реклама на пианата и същевременно популяризира собствените си творби. Кернтопф отново проявява щедростта си - дава му значителна сума, с която Падеревски заминава за Виена, за да продължи учението си при Лешетицки. Повторните занимания с Лешетицки се оказват много ползотворни - Падеревски вече е напълно завършен пианист-виртуоз. Веднъж Лешетицки, представяйки го на видни виенски критици и музиканти, казва: „Вие не познавате Падеревски? О, това е твърде жалко, но скоро ще имате случай да го чуете лично. Следете неговата кариера! Запомнете: той ще стане голям артист, името му ще се носи от уста на уста." Падеревски започва усилена концертна дейност, която не секва до края на живота му. Името му на пианист-виртуоз става извънредно популярно в целия сват.
към текста >>

Името му на пианист-виртуоз става извънредно популярно в целия сват.
Повторните занимания с Лешетицки се оказват много ползотворни - Падеревски вече е напълно завършен пианист-виртуоз. Веднъж Лешетицки, представяйки го на видни виенски критици и музиканти, казва: „Вие не познавате Падеревски? О, това е твърде жалко, но скоро ще имате случай да го чуете лично. Следете неговата кариера! Запомнете: той ще стане голям артист, името му ще се носи от уста на уста." Падеревски започва усилена концертна дейност, която не секва до края на живота му. Името му на пианист-виртуоз става извънредно популярно в целия сват. Първият му голям концерт в чужбина е в Париж през март 1888 г., на който присъствува и Чайковски. Непрекъснато обогатява репертоара си и усъвършенствува изпълнителското си майсторство с огромна енергия и труд. „Докато се работи, не може да не се страда, за удоволствие и дума не може да става! Упоритата работа изисква само усилия и причинява болка" - пише той в автобиографията си. С каква желязна воля поддържа реномето си на артист, се вижда от следните два факта.
към текста >>

Пръстът му се разкървавява, остри болки пронизват цялото му тяло, но именитият пианист завършва концерта все така виртуозно, както и друг път.
Но той не прекъсва концертната си дейност. В дни на най-остри кризи свири на своите концерти в Америка все така блестящо, като преодолява непоносимите болки. Никой от публиката не знае и не забелязва това. Друг път, пак в Америка, получава инфекция на един от пръстите си. Но концертът е обявен, залата е препълнена и той излиза на подиума. Пръстът му се разкървавява, остри болки пронизват цялото му тяло, но именитият пианист завършва концерта все така виртуозно, както и друг път. Популярността на Падеревски като пианист е много голяма. Един трогателен момент от живота му в Америка потвърждава това. Беден полски емигрант работник, очарован от неговата музика, при смъртта си в 1930 г. му завещава единственото си богатство - своите спестени 50 долара. За Падеревски това е най-големият подарък в неговия живот и винаги с умиление си спомня за него.
към текста >>

Популярността на Падеревски като пианист е много голяма.
В дни на най-остри кризи свири на своите концерти в Америка все така блестящо, като преодолява непоносимите болки. Никой от публиката не знае и не забелязва това. Друг път, пак в Америка, получава инфекция на един от пръстите си. Но концертът е обявен, залата е препълнена и той излиза на подиума. Пръстът му се разкървавява, остри болки пронизват цялото му тяло, но именитият пианист завършва концерта все така виртуозно, както и друг път. Популярността на Падеревски като пианист е много голяма. Един трогателен момент от живота му в Америка потвърждава това. Беден полски емигрант работник, очарован от неговата музика, при смъртта си в 1930 г. му завещава единственото си богатство - своите спестени 50 долара. За Падеревски това е най-големият подарък в неговия живот и винаги с умиление си спомня за него. По време на своите многобройни музикални пътешествия и домашни концерти в домовете на богатите меценати Падеревски се среща и опознава с много велики музикални дейци - свои съвременници: с Ханс фон Бюлов - прочут немски диригент и пианист, с несравнимия италиански диригент Тосканини, с италианския композитор Ариго Бойто, с френския композитор Гуно, с руските Цезар Кюи, Римски-Корсаков, с мадам Дюбоа - последната ученичка на Шопен в Париж, с Жан Жорес - обществен и политически деец, с певицата Аделина Пати, с американския писател МаркТвен... В тези безкрайни пътешествия Падеревски има нужда от тих домашен кът, затова си купува къща в Швейцария, а в 1889 г.
към текста >>

По време на своите многобройни музикални пътешествия и домашни концерти в домовете на богатите меценати Падеревски се среща и опознава с много велики музикални дейци - свои съвременници: с Ханс фон Бюлов - прочут немски диригент и пианист, с несравнимия италиански диригент Тосканини, с италианския композитор Ариго Бойто, с френския композитор Гуно, с руските Цезар Кюи, Римски-Корсаков, с мадам Дюбоа - последната ученичка на Шопен в Париж, с Жан Жорес - обществен и политически деец, с певицата Аделина Пати, с американския писател МаркТвен... В тези безкрайни пътешествия Падеревски има нужда от тих домашен кът, затова си купува къща в Швейцария, а в 1889 г.
Популярността на Падеревски като пианист е много голяма. Един трогателен момент от живота му в Америка потвърждава това. Беден полски емигрант работник, очарован от неговата музика, при смъртта си в 1930 г. му завещава единственото си богатство - своите спестени 50 долара. За Падеревски това е най-големият подарък в неговия живот и винаги с умиление си спомня за него. По време на своите многобройни музикални пътешествия и домашни концерти в домовете на богатите меценати Падеревски се среща и опознава с много велики музикални дейци - свои съвременници: с Ханс фон Бюлов - прочут немски диригент и пианист, с несравнимия италиански диригент Тосканини, с италианския композитор Ариго Бойто, с френския композитор Гуно, с руските Цезар Кюи, Римски-Корсаков, с мадам Дюбоа - последната ученичка на Шопен в Париж, с Жан Жорес - обществен и политически деец, с певицата Аделина Пати, с американския писател МаркТвен... В тези безкрайни пътешествия Падеревски има нужда от тих домашен кът, затова си купува къща в Швейцария, а в 1889 г. се оженва за сънародничката си Горска. През всичкото време Падеревски не престава да композира музика за пиано, написва и две опери. Първата, „Манру", се радва навремето на голям успех. В 1910 г. композиторът осъществява една своя отдавнашна мечта - по случай годишнината от Грюнвалдската битка издига с лични средства паметник в Краков в чест на победата над тевтонските орди.
към текста >>

Падеревски е един от най-големите полски пианисти-виртуози и един от най-добрите изпълнители на произведенията на Шопен *.
По-късно се оттегля от политическия живот и се отдава на концертна дейност, най-вече в Америка, където е и постоянното му местожителство. В 1940 г. е избран за председател на парламента на полската реакционна емиграция в Париж. Падеревски умира през 1941 г. в САЩ на 81-годишна възраст. Падеревски е един от най-големите полски пианисти-виртуози и един от най-добрите изпълнители на произведенията на Шопен *. Свиренето му се отличава с блясък, артистичност, изящество и фина детайлна шлифовка. Много от произведенията му са върху полски народни теми. Измежду най-популярните негови творби са Менует и Вариации за пиано с финал фуга. Той има историческа заслуга за популяризирането на полската музика в света. Списък на по-важните творби на Падеревски: Симфония „Полша"; Концерт за пиано и оркестър; два концерта за цигулка и оркестър; Соната за цигулка и пиано; „Полска фантазия" за пиано и оркестър; Вариации за пиано с финал -една фуга; Менует; много песни, между които 12 френски песни по текст на Катюл Мендес, кантати и др.
към текста >>

71. 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

Всяка сряда малка група приятели се събирали у пианистката Маргарита Стойчева, на бул.
Като се връщахме от Мара Белчева, Боян казваше: „При всяко наше отиване там ми се струва, че постоянно израствам." „Пенчо говореше - продължава Дора Габе - с голяма строгост за някои посредствени хора и книги. Колкото беше унищожителен, толкова беше нежен и добър. Такъв най съм го чувствувала на музикалните вечери у Маргарита Стойчева." Неговият характер, същевременно мек и упорит, е силно повлиян от поетическия, но непреклонен характер на баща му. Пенчо Славейков има голяма музикална култура. Негов любимец е бил Бетовен. Всяка сряда малка група приятели се събирали у пианистката Маргарита Стойчева, на бул. „Патриарх Евтимий", да слушат музика. Неизменно тук са били Пенчо Славейков с Мара Белчева, Стоян Михайловски, Дора и Боян Пеневи, Н. Михов. На тези музикални вечери Пенчо Славейков държал интересни, импровизирани беседи върху изпълнените творби. Той имал силно музикално чувство. Не случайно върху стиховете му е израснала цяла музикална литература.
към текста >>

72. VII. Всяко дихание да слави Господа

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Виждам вековния дъб и той бавно си поклаща листата и като че ли виждам игривите пръсти на сръчния пианист, които леко се движат по наредените клавиши.
Слушам как славеят, унесен в своята сладка песен, не забравя и благодарствените си утринни молитви. Виждам как пчеличката обикаля около красивото цвете и събира медения прашец. Виждам как пеперудката красива къпе крилцата си в бистрото поточе. Виждам зелената тревица - прошарена с нежни цветенца, тъй гиздаво постлала своя килим и кани любимите си гости. А трепетликите излеко трептят като струните на арфа. Виждам вековния дъб и той бавно си поклаща листата и като че ли виждам игривите пръсти на сръчния пианист, които леко се движат по наредените клавиши. От векове той е събирал тайни в своята архива, и тъжно си запява и в песента се открива велика тайна, която може само мъдрецът да открие. Чувам агненцата как блеят и игриво, весело да припкат по зелените ливади. Ту весело си втурват главичките при своите майки и пак изтичват, за да се гурнат в пъстрата тревица. А овчарят със своя меден кавал свири ли, свири. В него има изблик на чувства и в мелодичния му глас се разлива и тъга, и игривост.
към текста >>

73. 44. Болното дете на полковника

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Тя е пианистка.
Знаете ли, че аз имам дъщеря, която беше болна психически. Обиколих какви ли не лекари у нас, водил съм я и в чужбина при известни лекари и професори, но никаква полза. Не можаха да й помогнат. Обаче Учителят й помогна. Тя оздравя и дори завърши консерватория. Тя е пианистка. Това го дължим само на Учителя. Ако продължавате да говорите още такива глупости, да знаете, ще ви изхвърля през прозореца! Младежите млъкнали след тия думи. Думите на брат Божков като че ги попарили с вряла вода. Разказал: Георги Йорданов, 6.Х1.1988 г .
към текста >>

74. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

ТОМ 20

Учителят е бил заведен на кино, за да види филма за големия полски пианист Игнац Падеревски - за него вж.
1943-1944 г. - министър-председател на България. Осъден на смърт от Народния съд. 101. Царят отива в Италия на сватбата на Мария Савойска, сестра на жена му, за принц Луи Бурбон-Пармски. 102. Учителят често е ходел на концерти на инструментални изпълнители и на симфонични концерти. Учителят е бил заведен на кино, за да види филма за големия полски пианист Игнац Падеревски - за него вж. в «Изгревът», том I, стр. 9-12; том XVI, стр. 724, № 329, 330 и стр. 745-748. А за посещението на концерта на Ваша Пшихода вж. «Изгревът», том XVII, стр.
към текста >>

75. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

ТОМ 21

Тя беше пианистка.
Изкачвахме се чак до този чуден и необитаем връх „Купена”. Та, брат Петър имаше роден брат - Илийчо. Той беше певец - тенор. Пееше много хубаво. Имаше нещастен брак, беше се развел, а все обичаше жена си. Тя беше пианистка. Той по-рядко идваше при нас на срещите ни. Имаше много добро сърце и ние всички много го обичахме. И от мъка той се разболя. И брат Петър ни каза, че има рак и е осъден да си замине. Но той ни каза още: „Ние можем да направим чудо и да го спасим.
към текста >>

76. Лекуване на хора - Мария Андонова Стефанова-Маркова

ТОМ 22

Корепетиторката - пианистката Лиляна Бонева я успокоява и подкрепя, като и казва, че ще мина лесно изпита и тя и подава верните тонове.
Гръм от ясно небе. Райка намира щимовете с немските песни, с които се е явила на прослушването в Германия. Цяла нощ си пее тихо до сутринта. В 10 часа отива за изпита си в зала България. Разхожда се в градинката и се разговаря с Учителя, като Го моли да и съдейства да изкара изпита си. Корепетиторката - пианистката Лиляна Бонева я успокоява и подкрепя, като и казва, че ще мина лесно изпита и тя и подава верните тонове. Тогава пред Учителя обещава, ако отиде в Германия, ще е по-тиха от водата и по-низка от тревата. Изкарва прослушването и и казват: „Благодарим Ви. Вие ще работите при мъжът си." Тя им изпяла отлично няколко немски песни. 9.4 Синът на Захари и Райка, Александър завършва Академията по флейта, но не му дават да работи в Германия, но го връщат в България, където по разпределение го изпращат в Кърджали, но мястото било заето и остава без работа.Намират му работа за есенният сезон в Германия и започва да работи. Но, за да остане в Германия, трябва непременно да се ожени и той се оженва за немкиня - негов най-голям враг.
към текста >>

77. 28. Олга Славчева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата.
Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси. Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга?
към текста >>

78. VIII. МАРТА

Невена Неделчева

ТОМ 23

В залата имаше такава тишина, сякаш беше празна и само бяха там, на сцената, цигуларят, който свиреше и пианистката, която му акомпанираше.
След това той наклони главата си върху цигулката. - Какво ще свирят? Не разбрах - пошепна Павел на Марта. - «Рапсодията» от Учителя. Павел поблагодари и се заслуша. В залата имаше такава тишина, сякаш беше празна и само бяха там, на сцената, цигуларят, който свиреше и пианистката, която му акомпанираше. Когато завърши Величков, настана абсолютна тишина, а следния миг се отрони една всеобща въздишка от гърдите на всички - сякаш отново се връщаха в този физически свят, след като са били в някакви възвишени светове. След Величков свириха квартет-две момичета и две момчета. После едно младо момиче, с очи, сияйни като звезди, изпя «А бре, сине» от Учителя. След това следваха стихотворения, декламирани от авторите им. Павел и Марта трепнаха, когато на сцената излезе Ян, придружен от малкото момиче, с което Марта знаеше, че се обичат.
към текста >>

79. 14. ДОКЛАД ОТ МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Милка Периклиева

ТОМ 23

Периклиева, като пианистка идваше г-жа Ирин- ка Кисьова.
от 28 юни до 12 юли По нареждане на г-н Министра на Народното просвещение, началника по телесно възпитание, г-н Г. Караиванов даде нареждане да се организира едно отделение, в което да се направи опит за провеждане на Паневритмията. Опитът започна на 15 април и продължи до 30 май с 54 деца от IV отделение, при училище «Тодор Минков». Учителка на отделението беше г-жа Величкова. Курсът се провеждаше от М. Периклиева, като пианистка идваше г-жа Ирин- ка Кисьова. Работеше се в час по гимнастика и пеене. Случваше се по четири пъти седмично. Резултатите бяха много добри. Децата играеха с желание и интерес. При завършване, г-н Караиванов ревизира работата, одобри упражненията и обеща в началото на идущата учебна година да открие курс по гимнастика в София за подготовка на всичките основни учители, където ще се проведе Паневритмията като задължителен предмет във всички училища.
към текста >>

80. 56. На гости на италианско семейство

Весела Несторова

И трите му по-малки деца свиреха в оркестъра, а Армано, двадесетгодишен студент в "Корнел юнивърсити" бе прекрасен пианист Той дълго ми свиреше валсовете на Шопен с разбиране и темперамент.
56. На гости на италианско семейство Един ден тя ме заведе до недалечен град у свои познати - италианско семейство - всички музиканти. Семейство Гизарели бе сърце и душа на малкия град. Посрещнаха ни с широко отворени обятия и ме третираха като член на семейството, когато разбраха, че ида от България. - "Съседи сме и музиканти, имаме много общо", чуруликаха те, "а и вие приличате на италианка, така мургава с черни коси". Бащата дирижираше малкия градски оркестър, който всеки неделен ден свиреше на открито в града. И трите му по-малки деца свиреха в оркестъра, а Армано, двадесетгодишен студент в "Корнел юнивърсити" бе прекрасен пианист Той дълго ми свиреше валсовете на Шопен с разбиране и темперамент. Какво чудно семейство - истински представител на музикална Италия. Те отдавна бяха емигрирали и не се чувстваха в чужда страна, като бяха завладели всички с веселия си нрав и голяма музикалност. И все пак, в погледа на Армано се четеше някаква замисленост. Той бе истинско южно цвете, попаднало в северен климат Големите му тъмни очи се премрежваха, когато свиреше някой меланхоличен Шопенов валс и в звуците му се четеше неутолим копнеж по нещо, което едва ли би намерил в този шумен свят. Напуснах милото семейство Гизарели със свидни спомени и им благодарих за родната атмосфера, която почувствах в техния дом.
към текста >>

81. 221. Житеното зърно - то е Господ, големите неща - то сме ние

Весела Несторова

Музиката на пианиста е проявлението му, а не е пианиста.
221. Житеното зърно - то е Господ, големите неща - то сме ние В 5 часа сутринта станахме. Валеше дъжд. Учителят каза: "Дъждът показва, че посятото тук ще поникне. Божествено е, когато се задоволиш с най-малкото, а с най-голямото - то е човешко. Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние. Музиката на пианиста е проявлението му, а не е пианиста. Един малък лъч от слънцето ти разкрива света - той е най-голямото благословение. Малките работи са далечни, а големите близки. Една хубава мисъл, едно хубаво чувство са трошички - храна от невидимия свят. Бръмбар като бръмне и кацне на теб, тръгват ти работите. Един музикант на сцената има успех поради някой от публиката, той може да е на трето място, но от него зависи успеха му.
към текста >>

82. 275. Противодействията

Весела Несторова

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Копнеех да стана пианистка, но нямах условия да уча пиано.
275. Противодействията Наистина пътя на живота ми е бил трънлив и труден. От дете се боря с тежки условия и големи противодействия от близки и чужди хора. Копнеех да стана пианистка, но нямах условия да уча пиано. Копнеех за разбирателство с хората, но най-често се натъквах на трудно преодолими противоречия в отношенията си с приятели и близки. Наистина край Учителя се събираха сложни противоречиви натури, защото Той каза, че някои от нас сме големи проблеми за Него. Не случайно в последната си беседа завършващото изречение, което сякаш остава незавършено, е: "Даваш на болния едно лекарство, не върви, даваш друго, пак не помага..Значи, всички сме сериозно болни на земята! Колко бавно прониква Божествената светлина в съзнанието ни! "Пътят е труден, но славен." Трябва голяма вътрешна сила да устоиш на противодействието, което ти оказва околната среда с мислите, чувствата и отношенията си.
към текста >>

83. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Музиката на пианиста е проявлението му, а не е пианиста.
Цялото преживяване бих нарекла "Симфония на Любовта". В 5 часа сутринта станахме. Валеше дъжд и Учителят каза: "Дъждът показва, че посятото тук ще поникне. Божествено е, когато се задоволиш с най-малкото, а с най-голямото - то е човешко. Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние. Музиката на пианиста е проявлението му, а не е пианиста. Един малък лъч от слънцето ти разкрива света - той е най-голямото благословение. Малките работи са далечни, а големите близки. Една хубава мисъл, едно хубаво чувство са трошички - храна от невидимия свят. Бръмбар като кацне на теб и ти бръмне, тръгват ти работите. Един музикант на сцената има успех поради някой в публиката, той може да е на трето място, но от него зависи успеха му.
към текста >>

84. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 25

XVII, снимка № 12], Той е от Сливен, добър музикант, цигулар, пианист, арфист.
Така ли е? Д: Не, на другата година влязоха. Туй беше през лятото, а немците значи след 5-6 месеца влязоха. Има и един друг случай. На полянката бяхме с Асен Арнаудов [вж "Изгревът", т. XVII, снимка № 12], Той е от Сливен, добър музикант, цигулар, пианист, арфист. Той беше преподавател по арф>а в Консерваторията, на полянката седим и говорим нали. Беше 1943 г. за неуспехите на германците. В туй време идва Учителя доста бързо, спря се там, ние седяхме на пейката и каза: "В този момент цар Борис си заминава. Отива да даде доклад за своите деяния на Земята.
към текста >>

Добра пианистка, добър музикант, но само за тези работи, които изменяха казаното от Учителя, на Учителя аз се отказах.
Аз изпълнявах една песен "Киамет Зену", която започваше с ауфтакт. Мария Тодорова, също музикант, която свиреше на органа преди беседите не беше съгласна с туй, не. Тази песен е нотирана и в първите песнарки, нотирана е и от Кирил Икономов, и е одобрена от Учителя с този ауфтакт. Казвам Мария, няма да я пея тъй както ти искаш. Аз съм я пял така както Учителя, не е направил възражения, че не е тъй песента, и даже се отказах от тя да ми акомпанира. Добра пианистка, добър музикант, но само за тези работи, които изменяха казаното от Учителя, на Учителя аз се отказах. Намерих други, които също така добри музиканти ми акомпанираха. И в този големия албум някои бяха изменени от Мария Тодорова, Борис Николов. Беше в Парахода, където живееха стенографките и въпреки, че не бях титулуван музикант, извикаха ме там да присъствам по приемането на този сборник. И аз казах, че не съм съгласен с някои работи, които са изменени приживе на Учителя. И казвам, ако дойде една ревизия, тази хартия, мисля, че тогава 800 000 лв.
към текста >>

Не си спомням презимето по бащина линия, но тя беше музикантка, пианистка добра, и акомпанираше на изпълнителите, нали пеене цигулка, Иван Кисьов беше много добър, той си замина нещо отравяне на кръвта ли, не си спомням как.
В: Какво можете да ми кажете за Иван Кисьов? [виж "Изгревът", т. XVII, снимки № 30-31] Д: Иван Кисьов, да. Неговата жена и дъщеря му, Ирина Кисьова [виж "Изгревът". Т. XXII, снимки № 71, 74] е жена му, тя е дъщеря на един чешки музикант, който идва в България след освобождението като капелмайстор. Не си спомням презимето по бащина линия, но тя беше музикантка, пианистка добра, и акомпанираше на изпълнителите, нали пеене цигулка, Иван Кисьов беше много добър, той си замина нещо отравяне на кръвта ли, не си спомням как. В: Христо брадата? [вж "Изгревът", т. XXII, снимка № 49] Д: Тъй му викаха. Той вървеше по пътя на йогизма, дълги години. Той почина в бараката си, страдаше от туберкулоза, но голяма воля.
към текста >>

Д: Ирина Кисьова, тя беше пианистка, акомпанираше, пееше също.
Бяхме в столовата, беше бате Ваньо и Учителят му каза на Цеко да изпее някаква нова песничка. И той я нотира веднага и каза: "Това е нещо уникално. В такъв такт 12/8 ли беше, почти каза не съществува у нас, това е нещо съвсем оригинално. А Цеко беше много срамежлив, той се наведе така, изчерви се автора, и тогаз той говори на Учителя - хубавичка е така създадена песен. В: Така, значи за Мичето Златева е ясно, за Влади, сега за Кисьова? Д: Ирина Кисьова, тя беше пианистка, акомпанираше, пееше също. Тя беше хубав алт. Тя е музикантка, баща й е големия капелмайстор, знаех му името. В: Иван Кисьов? Д: А, не, Иван Кисьов е мъжът й. В: А-а това е мъжът й.
към текста >>

Дъщеря имаха, голяма пианистка Белева.
Тя като ученичка бе първенец на випуска, викаха я в Университета за туй - Не! Д: Симеон Симеонов го подкачи: "Бай Стефане, уж жена командваш, ама идваш за чайника за чай заран, тя кат си лежи." И там отгоре чак долу й носи чай. В: Стефан Белев. От къде беше? Д: Македонец, не знам откъде точно. Дъщеря имаха, голяма пианистка Белева. В: Французите идват 1939 г., така ли? Д: Те не само французи, идваха тогава и латвийци имаше, естонци, отгоре трите републики на Съветския съюз. В: Сега този [французин] Анжо се е казвал. Д: Той правеше записи, даже на мене ми направи записи, две песни така да му изпея. Едната беше "Махар Бену", а другата беше "13-тия псалом" на Асен Арнаудов.
към текста >>

85. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

ТОМ 25

Най-напред с Кисьова, с Асен Арнаудов, а след туй започнах с дъщерята на наша сестра и брат Георги Парпаланов, Евгения Парпаланова, тя беше пианистка редовно.
Значи не е, че до края нейната майка е била против мене. Не почива на истината. Концерти, ние се разделихме 1946-та или 1947-ма година, не помня. До 1954 г. аз редовно два пъти в месеца след Неделна беседа, изнасях концерти в Салона. Най-напред с Кисьова, с Асен Арнаудов, а след туй започнах с дъщерята на наша сестра и брат Георги Парпаланов, Евгения Парпаланова, тя беше пианистка редовно. Наши песни обезателно, две части. Едната част, значи половин час наши песни, половин час обикновени песни, оперни арии, редовно. Тя не казва туй нещо, а изнася ... докато бях аз с него. Аз много малко бях с нея, а след туй самостоятелно изнасях. Неща, които не трябваше да се премълчат от нея след като една част вече дава за туй, което е било.
към текста >>

Той е написан, връщайки се от един концерт от зала "България" на пианиста Орлов, руснак.
Мисля, че беше в Сирия ли, някъде и там се ожени. В: Той имаше ли някакво творчество, нещо да беше оставил? Нищо не остави. Д: От него има, даже и напечатано "Идилията". В: Да, това го знаем, 1941-ва година и този 13 Псалом. Той е написан, връщайки се от един концерт от зала "България" на пианиста Орлов, руснак. И Учителят е бил на концерта, и като се връщали как са говорили не знам с Учителя, вечерта до 12 часа е писал и е направил музиката на 13 Псалом, и веднага ми я носи на другия ден, почнахме да го разучаваме, разучихме го, пях го в Салона и почти редовно го пеех в концертите си. В: Значи за Асен Арнаудов да си спомняш нещо още? Д: Знам, че много от песните той ги записваше от Учителя. Голям слухар беше. В: Кой записа Паневритмията?
към текста >>

Неговата дъщеря беше пианистка, тя ми е акомпанирала, Евгения.
Учителят й казал: "Сестра, няма да сядаш до Мене." И тя се разсърдила. Понеже смята, че Учителя я маха и изолира. Там е цялата работа, оттам идва. Д: Аз имах един случай с Учителя. Георги Парлапанов, един от нашите приятели, който си замина, той е пръв, който въведе говорящия филги в България. Неговата дъщеря беше пианистка, тя ми е акомпанирала, Евгения. Беше донесъл телескоп, да наблюдават Сириус. И вечерта късно беше. след 10 часа. И Учителят гледа. И ние бяхме 7-8 души, и гледаме ний и аз посегнах така към телескопа.
към текста >>

Д: Ирина Кисьова също пееше, хубав алт имаше, но и тя пианистка добра, отдайно работеше.
Някой като мене, или като трети и четвърти? В: Сега. почваме другите. Ирина Кисьова. Да ми кажеш нещо за нея? Д: Ирина Кисьова също пееше, хубав алт имаше, но и тя пианистка добра, отдайно работеше. Но и тя беше така, азът у нея на челно място. В: Ами така са всички музиканти. Д: Ние имаме случай, нейната дъщеря Данчето. която почина преди две години, беше доста добра пианистка. И тя много пъти ми е акомпанирала, аз съм изнасял с нея концерти в салона.
към текста >>

която почина преди две години, беше доста добра пианистка.
Да ми кажеш нещо за нея? Д: Ирина Кисьова също пееше, хубав алт имаше, но и тя пианистка добра, отдайно работеше. Но и тя беше така, азът у нея на челно място. В: Ами така са всички музиканти. Д: Ние имаме случай, нейната дъщеря Данчето. която почина преди две години, беше доста добра пианистка. И тя много пъти ми е акомпанирала, аз съм изнасял с нея концерти в салона. Тя, нали аз работех с учител по музика, Лазар Максимов Сега. известни работи, които той ми казваше, аз трябва да ги изпълня, в изпълнението. Педагог музикален, постановчик на глас, Кисьова не се съгласява: "Не, тука тъй ще бъде." Казвам: "Бе, аз съм работил с Максимов! Остави Максимов, тука тъй ще бъде.
към текста >>

Но инак като пианистка, като музикант - добра беше.
Ако може ти, тя четеше на прима-виста Кисьова акомпанимента." Тя каза: "А, видяхте ли, пак дойдохте до мене, не до дъщеря ми." В: Ха, ха. ха, ха! Д: Аз просто изтръпнах. Към детето си да имаш такова отношение! Тя Мичето Златева го знае туй нещо. Но инак като пианистка, като музикант - добра беше. Баща й беше също. Споуста, военен капелмайстор. В: Да. Д: Малката й дъщеря Данчето беше, как да кажа, душа - човек. Малката й дъщеря мязаше на майка си.
към текста >>

86. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Невестата е отлична пианистка, той е цигулар.
Зорница ме покани на пиршеството. Той седи до нея - избраникът. Как се гледат! Дали все тъй ще е винаги? Колко много цветя и тоалети! Невестата е отлична пианистка, той е цигулар. Те двамата водят празненството. Зорница е домакиня, и тя - същинска фея. Слизам в моя сутерен. Заварвам писмо от Рим... Горе музика и хоро, а това писмо, вместо радост ми носи безкрайна скърб. Colombo, аз и ти, ще бъдем ли някога... 16 февруари 1927 г.
към текста >>

87. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

[Alfred Cortot (фр.) Апфред Корто (1877-1962) - швейцарски пианист от френскоезичната част на страната] Цялата френска легация беше у тях и множество гости.
Усилена работа у хазаите. Зорница е наистина Зора - тъй прелестна е тя, обиколена от разкош, добри деца и любящ съпруг. Тя прилича на красива роза, която сега цъфти и благоухае. В този миг не смея да се погледна в огледалото - тя е тъй красива. У тях свири знаменитостта Cortho. [Alfred Cortot (фр.) Апфред Корто (1877-1962) - швейцарски пианист от френскоезичната част на страната] Цялата френска легация беше у тях и множество гости. Наистина, като някой осъден, аз можех да слушам музиката през два етажа... Но аз мисля за Alessandro. Той ми е най-скъп от всичко! Нали Ти, Господи, ме срещна с него в оная паметна утрин. Защо беше това? За да преживея още по-големи страдания ли?
към текста >>

88. 21. Новата година -1977

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

В къщата те вечеряли и Иринка, която беше пианистка, седнала пред пияното засвирила празничните песни и всички се разпели - пели много и хубаво.
Какво ли?... Сега ще кажа този път ще го кажа на всички, да го чуят всички. И вече съм дръзка, вече не се страхувам и нека съм плашлива, развълнувана съм, и нека добавя и гневна, и този път ще кажа, какво си искам. Една година на пролетния празник една наша приятелка Иринка се казва, поканила през тази празнична вечер гости, свои близки, обични хора от Изгрева -братя и сестри. Били към двадесет души. В къщата те вечеряли и Иринка, която беше пианистка, седнала пред пияното засвирила празничните песни и всички се разпели - пели много и хубаво. Прибрали се рано, нали имали и те обичай да стават рано. На другия ден Иринка получила служебна бележка от органите на сигурността. Там я разпитвали какво са правили, защо се събирали, искали ли са разрешение, порицали я остро и накрая я предупредили, това да се не повтори. Жената над шестдесет и пет годишна се разтреперила, уплашила се, побледняла и без това лицето й беше страдалческо и обещала, че това няма да се повтори, дори и подписала. Иринка беше дъщеря на господин Спауста, чех по народност, дългогодишен диригент на Ст.
към текста >>

89. 20.7. Записът на песните на Учителя от братя Янкови

Единият беше цигулар, другия беше пианист.
20.7. ЗАПИСЪТ НА ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ОТ БРАТЯ ЯНКОВИ По ония години - това беше 1969-1970 г., имаше двама музиканти, братя Янкови, които са били по времето на Учителя, а след това работеха и живееха във Франция. Единият беше цигулар, другия беше пианист. И Бертоли, който е бил във Франция на времето в Париж, отишъл при тех, и казал: „Хайде казва запишете песните на Учителя - един ще свири на цигулка, а друг на пиано. И ги запишете, за да ги направим на плоча." И те се съгласяват в името на това, че Учителят им е съдействал на времето. Правят запис на плочата, правят една плоча голяма и тази плоча пристига в България, предадена на различни хора. И тези хора, които я беха получили, пазеха я нещо като голяма скъпоценност, и я пускаха на грамофоните. Викаха хора, слушаха и след това от тази плоча, те я прехвърлиха на касетофон, и слушаха.
към текста >>

90. 1.8. Архивът от 4-те чувала изчезват

Затова като се слуша самия запис, вижда се от всеки пианист, че там има нещо на нейните ръце и не става изпълнението така както трябва да бъде.
И аз винаги казвам: „Може би казвам, ако беше на 30 години щеше да изсвириш много по-добре, отколкото сега на 72 г. Но поне ще остане нещо, за да се види какъв е духът на песните." А това може много добре да се разбере, защото това се запечатва, етерния двойник се запечатва. И всеки, който е музикант по дух, той веднага схваща нещата. А техническата част на изпълнението отива на заден план. Е, това беше най-важното, което трябваше да упомена. Затова като се слуша самия запис, вижда се от всеки пианист, че там има нещо на нейните ръце и не става изпълнението така както трябва да бъде. Там е причината. Но това, което е записано не е малко! Сега, искам да разкажа нещо много важно. След като си замина Мария Тодорова, една седмица ли, две седмици ли след това, аз отивам при Борис Николов и казвам: „Абе дай да прегледам нейните неща и да ги подредя." Той се съгласи и аз започнах да преглеждам онова, което тя имаше като архив, като неща. Първото нещо отделих - имаше много ноти, издания от класическия репертоар.
към текста >>

Понеже тя е пианистка - целия класически репертоар на пиано, за оркестри и т.н., тя го имаше.
Там е причината. Но това, което е записано не е малко! Сега, искам да разкажа нещо много важно. След като си замина Мария Тодорова, една седмица ли, две седмици ли след това, аз отивам при Борис Николов и казвам: „Абе дай да прегледам нейните неща и да ги подредя." Той се съгласи и аз започнах да преглеждам онова, което тя имаше като архив, като неща. Първото нещо отделих - имаше много ноти, издания от класическия репертоар. Понеже тя е пианистка - целия класически репертоар на пиано, за оркестри и т.н., тя го имаше. И това са издания преди 1944 г. Такива издания са библиографска рядкост. И аз ги отделих, и ги сложих в един чувал. Следващото нещо, открих много хубави руски романси, които са отпечатвани в България преди революцията в Русия. След революцията в Русия, в България има около 1 милион руски емигранти.
към текста >>

Между тях има много добри пианисти, певици, певци и т.н.
Такива издания са библиографска рядкост. И аз ги отделих, и ги сложих в един чувал. Следващото нещо, открих много хубави руски романси, които са отпечатвани в България преди революцията в Русия. След революцията в Русия, в България има около 1 милион руски емигранти. Те донасят тези руски романси. Между тях има много добри пианисти, певици, певци и т.н. И българите също са ги харесвали, и българските музиканти също са ги харесвали. И Мария Тодорова беше ги съхранила. Освен това, нейната лична приятелка се казва Таня и тя е рускиня. А нейния баща е бил един голям руски болшевик, който след победата на Октомврийската революция, той си заминава в Русия. Той е почитан, уважаван, има голям държавен пост и т.н.и т.н.
към текста >>

91. 4.3. Как се записваха песните на Учителя

Той е капелмайстор, неговата дъщеря Ирина, която е пианистка, тя се омъжва впоследствие за Иван Кисьов, и затова се казва Ирина Кисьова.
Каква задача? -Всеки, който е в Школата му, да се научи да свири на даден инструмент. И по-късно, когато те идват на Изгрева, във всяка една барака всеки един човек започва да изучава даден инструмент, и най-вече - цигулка. Така че по времето на Школата на Учителя, се подготвят няколко музиканта. Това е Ирина Кисьова, а тя е дъщеря на чешкия капелмайстор Спол Хенри Споусек. Той е капелмайстор, неговата дъщеря Ирина, която е пианистка, тя се омъжва впоследствие за Иван Кисьов, и затова се казва Ирина Кисьова. Така че някой се записват да изучават музика в Консерваторията. Това са Мария Тодорова, Мария Златева.
към текста >>

92. 4.6. Музикантите на Изгрева

И така идват и пианисти на Изгрева, а онзи пианист, който има единствено пиано, това е Ирина Кисьова.
Той е Учител на Любовта, а пък заключва пианото? " Ами ето как, всеки, който идва от града смята, че е музикант - отива и дрънка на пианото. И разваля пианото, разваля клавишите. А това означава, че ако минат 10-15 души, които дрънкат на пианото, това означава, че трябва да се вика човек, който да акордира пианото. Значи пианото вече е развалено, не може да се работи, трябва да се плаща на акордьор. И така идват и пианисти на Изгрева, а онзи пианист, който има единствено пиано, това е Ирина Кисьова. Другите нямат пиано. Ирина Кисьова има една дъщеря, която е цигуларка, другата й дъщеря е пианистка. Другите нямат пиана. Защо нямат? Ами защото са бедни и не могат да си купят пиано.
към текста >>

Ирина Кисьова има една дъщеря, която е цигуларка, другата й дъщеря е пианистка.
И разваля пианото, разваля клавишите. А това означава, че ако минат 10-15 души, които дрънкат на пианото, това означава, че трябва да се вика човек, който да акордира пианото. Значи пианото вече е развалено, не може да се работи, трябва да се плаща на акордьор. И така идват и пианисти на Изгрева, а онзи пианист, който има единствено пиано, това е Ирина Кисьова. Другите нямат пиано. Ирина Кисьова има една дъщеря, която е цигуларка, другата й дъщеря е пианистка. Другите нямат пиана. Защо нямат? Ами защото са бедни и не могат да си купят пиано. И като си купят пиано, те няма къде да го сложат. Те живеят в една стая, която е три на три метра.
към текста >>

Обаче, Учителят заключва пианото и тогава самите музиканти се разпределят кой кога да ползва пианото, кой кога да ползва сцената за репетиции, защото има пианисти, които трябва да свирят.
Мисля че има и снимки, може би са публикувани, може би не са, където се вижда цялата къща. Тази къща е доста солидно направена. Така че в нейната къща може да се сложи пиано. И продължаваме нататък. И в момента музикантите се събират на групи, и се определя кой какво да прави и да свири. Обаче, Учителят заключва пианото и тогава самите музиканти се разпределят кой кога да ползва пианото, кой кога да ползва сцената за репетиции, защото има пианисти, които трябва да свирят. Мария Тодорова си свири вкъщи на пианото. Има хармониум, който иска да свири. Той е един голям хармониум, който също се заключва. Искат да свирят. След това идват музикантите, които са цигулари.
към текста >>

Така че Салона трябва да бъде освободен както за пианистите, така и за отделните инструменталисти, които ще изпълнят солово, и за онези, които ще изпълнят в квартет или в квинтет някаква програма.
На Паневритмия всеки, който може и всеки, който не може да свири - свири. Там заедно е групата. Но да се яви на концерт, това означава да се съберат четирима-пет човека, които са много добри изпълнители. А това означава, че те трябва да си подготвят програма, трябват репетиции. А тези репетиции освен в Салона, на друго место не може да има. Така че Салона трябва да бъде освободен както за пианистите, така и за отделните инструменталисти, които ще изпълнят солово, и за онези, които ще изпълнят в квартет или в квинтет някаква програма. След това идват т.н. певици, певици, които трябва да изпълняват. За да изпълняват, те трябва да бъдат акомпанирани от пианото. А тези певици, те репетират в къщи, обаче трябва да репетират и на пианото. Значи и за тях, трябва да има часове.
към текста >>

93. 4.13. Песните на Учителя като издание по Програмата „Изгревът

Само двама-трима души са пианисти, защото да бъдеш пианист, трябва да имаш пиано.
Това са братските песни за които съм говорил. По-нататък - от 1922 година Учителят в Общ окултен клас започва да дава последователно песните, новите песни, които са Негови песни. И вече започва да се говори за нови песни. Те се разучават, започват да се пеят. По онези години онези, които идват в Школата, те са 20 годишни и те вече са принудени от Учителя да се обучават на някакъв музикален инструмент, а това е най-често цигулката. Само двама-трима души са пианисти, защото да бъдеш пианист, трябва да имаш пиано. А да го имаш това пиано, трябва някой да ти го купи с пари и да бъде сложено в специален салон в къща, която е построена. А по ония години такива хора няма. Единствено Мария Тодорова, която има пиано, защото имат къща - двуетажна къща, и имат хол за приемане на гости. Така че този Добран Гавралов пише тези статии, защото самата обстановка е такава. И сега той иска тука да покаже, че той също е някакъв автор, и някакъв фактор.
към текста >>

94. 4.19. Как трябва да се изучава музиката на Учителя Дънов?

А за пианиста Мария Тодорова също е записано нейно изпълнение.
А трябва да се прослушат техните изпълнения, защото те са свирили и пеели по времето на Школата. Някой да е направил това? - Никой. Единствено има един запазен запис от 1971 г., който е описан в „Изгревът" том VIII, с. 669. Успях да запиша изпълнението на цигулка на Галилей Величков. А за пианиста Мария Тодорова също е записано нейно изпълнение. Но от мен, който не съм музикант, но не от други. Това е също важно да се знае. Не може да започне да свири или да пее един музикант, ако не познава, не е прочел нито е чул как са се изпълнявали песните на Учителя. Това е изключено! Особено като се знае, че някои от песните не са записани точно поради различни причини, които са описани в „Изгревът".
към текста >>

95. 6.2. Предаване на нейните спомени на 141 страници за работа

Тя беше непрекъснато при нея, тя е пианистка.
до 17.12.1944 г., наброяващи 141 страница, за да ги предаде за печат. Като той лично ще финансира напечатването. Ще предам и нотните записи в оригинал „Битието", 12 песни. И останалите 3 песни от Учителя ги пазя досега. 15.01.1991 г„ София, подпис - Цветана - Лиляна Табакова А свидетел е Фаустина Иванова. Тя беше непрекъснато при нея, тя е пианистка. И кое е най-интересното? Тя ми предаде този материал и аз в разстояние на месеци наред, аз работех върху него. Как работех? Ами аз го чета и аз си отбелязвам по страници някои неща, записвам ги, отбелязвам ги с номера, защото материала беше написан много телеграфически - сбит материал. И от него се виждаше, понеже тя разказваше някои неща, аз вече виждах, че тя тука, понеже е имала много голям материал в паметта си, няма как да го напише подробно и тя го е написала много сбито, телеграфически.
към текста >>

96. 12. Домът Господен и съдбата на света. Великият повелител на живота. 12.1. Отложеният концерт-рецитал за 29 май 2004 г., София

Говорих и с пианистката Ивалина Иванчева, която е участвувала в няколко концерта до 1998 г.
Предадох му заглавията на сценария, за да може да включи подходящи песни на Учителя. Като видя, че сценарият е политически, се стресна, но аз му казах, че публиката на „Изгревът" е такава, че слуша такива неща. Предложи ми да включа песни на руския композитор Чайковски. Аз не се съгласих. Но след като споделих с Вихър Пенков, който бе руски възпитаник, аз се съгласих да се включат по негов избор песни от Чайковски. 12.1.5. Говорих и с пианистката Ивалина Иванчева, която е участвувала в няколко концерта до 1998 г. самостоятелно, но и с певеца Огнян Николов. Невероятно присъствие на Духа на песните на Учителя имаше при нейното изпълнение на пианото. Тя трябваше да се уточни с Огнян какъв ще бъде репертоара им. 12.1.6. Целият концерт бе задвижен от мен като организация от сценарий, оповестен чрез покани, изпълнители, и предварително салона бе заплатен за дата 29 май 2004 г. Но една седмица преди концерта ми се съобщава, че салона е предаден за конференция на СДС - политическа партия в опозиция.
към текста >>

Съобщих и на пианистката Ивалина.
Тогава започнах да изпращам отново писма в София и в провинцията да оповестявам и тук, че концерта се отлага, понеже ни е взет салона за политическа конференция на СДС. Да отмениш един концерт е по-трудно, отколкото да го организираш. Убедих се в това. 12.1.8. Съобщих на Огнян Николов, че се отменя. А той ми казва: „Аз много се съмнявах, че този концерт с този политически сценарий ще се допусне." - „Рано или късно, ще стане", заключавам аз. Съобщих и на пианистката Ивалина. А тя ми разказва, че детето й е болно от варицела (шарка) и едва ли би участвувала на концерта. Още една изненада. Някой атакува изпълнителите, за да спре концерта. Аз бях много ядосан, защото вече знаех, кой е този, който отмени концерт-рецитала. Бях убеден, че го направиха нарочно.
към текста >>

Ивелина Иванчева - пианистка, доцент от Софийската консерватория. Аплодисменти!
Тази изложба пътува и до Москва, и отново се завръща в София. Тя ще бъде показвана в бъдеще при всеки един следващ концерт. Идеята на тази изложба и снимковия материал бе предоставен от съставителя на поредицата „Изгревът", защото тя бе част от програмата на „Изгревът", която публикува 59 томчета от оригиналното Слово на Учителя Дънов, издаде 19 тома от „Изгревът" и организира 20 концерта от 1990-1998 г., и продължава с концертите си от 2001 г. до сега. 6. А сега да ви представим нашите гости и изпълнители на днешния концерт: Огнян Николов - тенор от Софийската опера. Аплодисменти! Ивелина Иванчева - пианистка, доцент от Софийската консерватория. Аплодисменти! Своето изпълнителско изкуство те посвещават на 140 години от рождението на Великия Учител - Беинса Дуно. А на публиката от концерт-рециталите на „Изгревът", те предоставят своето вдъхновение от общението им с музиката на Учителя Дънов. Пожелаваме им успех! А на вас - удоволствието да бъдете всички с нас от тази сцена, и да се убедите какво означава „общение на души" в името на Високият идеал от Словото и музиката на Учителя. Амин.
към текста >>

97. 8. Спирането и отменянето на концерта посветен на годишнина от рождението на Петър Дънов и слизането на Всемировият Учител на Вселената