Търсене в текстове за 'Пещ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 152 резултата в 96 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_25 ) Размишлявай върху Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Един се отчаял, че животът му няма смисъл, и отишъл в една пещера.
РАЗМИШЛЯВАЙ ВЪРХУ ЛЮБОВТА Благодарете за онова малкото, което Бог ви е дал. Малкото расте. Един се отчаял, че животът му няма смисъл, и отишъл в една пещера. Там на ръката му кацнала мушичка и той се зарадвал, че някой го обича. Божественото е навсякъде и се проявява в малките неща. Милиарди благословения ви дава Господ, пътувате с хиляди години като царски синове, имате ядене и пиене и какво сте направили за Него? Не се обезсърчавайте и не си внушавайте, че от вас нищо няма да стане. Напротив кажи: „От мен ще излезе повече, отколкото очаквам!
към текста >>

2. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите същества прекарват хората през известни изпитания.
Теб те гони тъмният дух; ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката. Човек трябва да се издига в по-висшите светове, за да преодолява мъчнотиите на средата, в която е поставен. Низшите, тъмни духове не влизат в Божия храм. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма; щом не ти говорят, в храма си. Като влезе човек в Божия храм, тъмните духове ще чакат отвън и ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме.“ Като дойде някое съмнение в теб, трябва да поставиш диагноза – трябва да знаеш, че си извън храма. Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите същества прекарват хората през известни изпитания. Тези изпитания са огнени, за да се събуди доброто във вас, а непотребното трябва да остане настрана като сгур. Когато Бог направи първия човек, искаше да види дали Адам има послушание и благодарност, но той не издържа изпита и трябваше да мине по пътя на страданието. В Духовния свят има много опасни работи. В съвременния окултизъм някои искат да бъдат силни, да правят каквото искат, без да бъдат отговорни. Някои си търсят белята.
към текста >>

3. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш.
При всяко страдание има Същества от Невидимия свят да помагат. Страданието не е на един човек, то е колективно. Един ден народите ще разберат, че радостта трябва да бъде обща за цялото човечество, а не само за един народ. И когато дойде това съзнание, тогава няма да има страдания. Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление. Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш. Опечеш ли се, изваждат те. Като направиш погрешка, пак те турят в пещта и те пекат. Душата в човека схваща това, но човекът на плътта вдига шум. Като страдаш, нещо в теб ти казва: „Ще се оправи тази работа“, но ти не знаеш как ще се оправи. И наистина се оправя и виждаш по кой начин се е оправила.
към текста >>

Като направиш погрешка, пак те турят в пещта и те пекат.
Един ден народите ще разберат, че радостта трябва да бъде обща за цялото човечество, а не само за един народ. И когато дойде това съзнание, тогава няма да има страдания. Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление. Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш. Опечеш ли се, изваждат те. Като направиш погрешка, пак те турят в пещта и те пекат. Душата в човека схваща това, но човекът на плътта вдига шум. Като страдаш, нещо в теб ти казва: „Ще се оправи тази работа“, но ти не знаеш как ще се оправи. И наистина се оправя и виждаш по кой начин се е оправила. Някой път, без да има причини, скърбиш, защото друг страда и ти преживяваш неговото страдание. Например при болки в малкия пръст на крака страдат и другите органи.
към текста >>

4. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил.
Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето. Във всички същества има един напор да развиват Любовта. Ти обичаш едно цвете, едно животно за това, Божественото, което е в него. Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил. Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота. Някой идва при теб и иска да го обичаш. Дай му един грозд. Ние сега се спираме и се питаме дали можем да се раздаваме на целия свят. Давайте! Има закон – като ви обичам, вълната на Любовта през мен се предава наоколо в света и милиони хора почват да обичат.
към текста >>

5. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник.
В тази рана ценното е младата тъкан, новият епидермис. Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е. ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия?
към текста >>

То ще расте към изхода на пещерата, към светлината.
Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е. ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове?
към текста >>

6. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път минаваме край светли цветни полянки, къпещи се в ранните слънчеви лъчи.
И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен свят, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути! В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре. В утринния въздух как са свежи тревите и цветята — щастливите обитатели на тия чисти сфери! Прекосяваме пенливи, буйно шумящи рекички, заобиколени със стройни иглолистни гори. Някой път минаваме край светли цветни полянки, къпещи се в ранните слънчеви лъчи. При някой завой пред нас неочаквано изпъкват в далнината Рупите със своите чудни контури, със зъбери, забучени в небесната вис, и тъй наподобяващи на човешка фигура! Не напомнят ли те душата, заровена в гъста материя, но с поглед устремен към звездните сфери? Това не е ли човекът, който живее на земята и въздиша за сферите, които образуват истинската му родина? Ние сме вече над Вадата. Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете.
към текста >>

7. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник.
В тази рана ценното е младата тъкан, новият епидермис. Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е. ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия?
към текста >>

То ще расте към изхода на пещерата, към светлината.
Когато в теб има едно начало на един красив Божествен живот, имаш красиви вътрешни преживявания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени чувства и проблясъци, това е новата тъкан, която отгоре трябва да има кора, т.е. ти трябва да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато напълно закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте наблюдавали някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще расте към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове?
към текста >>

8. 068 СЕТИВАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това са червени пламъци, подобни на тези от някоя нагорещена пещ.
По аурата ясновидецът познава докъде е достигнал човек в своето духовно и умствено развитие. Ако развиете в себе си ясновидството, когато някой ви говори истината, ще видите, че от него излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. Също ще видите, че от него излиза един прекрасен бледожълт цвят. Ако ви лъже човек, ще видите, че от неговата аура излиза тъмнина, заобиколен е с мрак. Ако зрението ви се увеличи, ще забележите, че от очите на много хора излизат неприятни тъмни лъчи, които са в състояние да напакостят на всеки, към когото се насочват. Това са червени пламъци, подобни на тези от някоя нагорещена пещ. Човек ако стане много чувствителен и отправи погледа си на 45 градуса нагоре, ще вижда възвишени духове, а на 45 градуса надолу ще вижда как в почвата прониква един тъмен цвят, в който се движат нисшите същества. Ясновидецът, за да издържи на виждането на заминалите отвъд, трябва да издържи техните вибрации. За да издържи техните вибрации, трябва да ги счита за живи Същества. Често тези, които се занимават с развитието на ясновидството, имат следната опитност: виждат пред себе си една светла топка с разни цветове. Тя се издига нагоре и като дойде до едно място, превръща се в едно красиво ангелско лице, което се усмихва, след това се изгубва.
към текста >>

9. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

На мястото на гнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, той постави нови, огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ.
Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият - още по-вдъхновен, по-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна работа, към високо духовно знание порасна, Учителя изяви Словото в една форма лекции - окултни лекции. В тях той изнесе много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тези лекции Учителя-строител безболезнено събаряше старите, разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на гнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, той постави нови, огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така Словото, излязло от тясната, малка стаичка на бялата къщичка на ул. „Опълченска“, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множеството беседи, утринни слова, лекции Учителя изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето той е прозрението на голям музикант даде възможност чрез вариации на мисълта да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тези теми. Ще кажа няколко от тези теми за размишление: „Мисли върху трите извора на живота, които никога не се размътват.
към текста >>

10. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато духът е с тебе, и в пещта да си, ти си в безопасност.
Вие не сте изпратени на Земята, да обърнете света. Ако не можеш да внушиш на мечката да се отбие от пътя, то внуши на себе си да се отбиеш на дървото. Та с онова, което имате, ако се пренесете в един свят на съвършени същества, вие ще се измените. Ще се занимавате със самообладанието на вашите мисли, чувства, желания, това е най-трудното нещо, но за ученика то е първата необходимост. Не мислете, че каквото ви е хрумнало в ума, че духът ви говори. Когато духът е с тебе, и в пещта да си, ти си в безопасност. Духът е едно същество, което никога няма да ти измени. Животът е проявление на същина, по-висока от живота. Лихвата на природата е 5 стотинки за 100 години. Да се образува най-напред мисловна централа и да се даде посока на мисълта. Единствената творческа сила, това е мисълта.
към текста >>

11. 49 ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той бил подгонен от жената на цар Езекия, която искала да го обезглави, защото оскърбил нейните пророци, и бягайки се скрил в една пещера.
Гладът беше изтощителен най-вече поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж, само за миг, вратата на килията се отвори и някой хвърли коматче хляб. То стана така бързо, че не можах да забележа кой и какъв беше човека, който ми направи това добро. Седнах с навлажнени очи и изядох коматчето троха по троха. Тогава си спомних случката, описана в Библията, станала с пророк Илия. Той бил подгонен от жената на цар Езекия, която искала да го обезглави, защото оскърбил нейните пророци, и бягайки се скрил в една пещера. Но за да живее човек, трябва и да яде. Великият промисъл му праща една врана, за да му занесе парченце хляб. Няколко дни след спасителното коматче бях извикан и на два пъти бе разрешено да ми се купи хляб. Така бях спасен от мъчителния глад, докато ме закараха в затвора, където вече беше по-добре.
към текста >>

12. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Археолозите са открили в пещерите около град Паракс, на брега на Тихия океан, саркофази с мумии, кожата на които е била светла, а косите им - кафяви и меки.
Археологът Дж. Амасън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Известно е, че платината се топи при 1 730° и е необходима сложна технология за обработването й. По други места са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с много тънък пласт злато и сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите около град Паракс, на брега на Тихия океан, саркофази с мумии, кожата на които е била светла, а косите им - кафяви и меки. Известно е, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това, при изследване на кръв от тези мумии се оказва, че такава изобщо не се среща у народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имаща друг произход. През 1955 година, перуански летци случайно забелязали някакви огромни фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле. Откритието изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери - прави паралелни линии с голяма точност се простирали по протежение на 10-15 километра.
към текста >>

13. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Огънят превърнал в пепелища цветущи градове и плодородни поля, запалили се планините, завряла водата в реките, изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери.
Усетили се свободни и за да избегнат страшния скорпион, конете полетели стремглаво нагоре, нагоре към звездите, а колесницата се люшкала след тях, заплашвайки всеки миг да се преобърне. Изплашила се богинята Селена (Луната), като видяла как препускат в Небесните простори конете на нейния брат, неуправлявани от никого: - Какво ли е станало с нашия брат Хелиос?! Щом стигнали до висините, конете стремглаво се сгромолясали върху Земята. Буйните пламъци на огнената колесница я обхванали. Огънят превърнал в пепелища цветущи градове и плодородни поля, запалили се планините, завряла водата в реките, изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. От непоносимата горещина са изплашили дори и морските богове. Тогава богинята Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята - Всесилния Зевс: - Велики господарю, защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоят брат Посейдон?! Нима тези пламъци трябва да изгорят целия свят?! Чул думите на богинята Гея Великият господар и в миг изгасил страшните пламъци, които обхващали Земята.
към текста >>

14. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всеки ден, щом Галатея се показвала на морския бряг, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до малка пещера, недалеч от един висок скалист връх.
Най-красивата от дъщерите, прекрасната Галатея, веднъж гонела пъстроцветна пеперуда и се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид - висок, строен и красив като Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Акид , очарован от божествената й красота, забравил закъде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата и от този ден станали неразделни. Всеки ден, щом Галатея се показвала на морския бряг, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до малка пещера, недалеч от един висок скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият, грамаден като планина, циклоп Полифем. Видял я той на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до когото никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден. Плашела се Галатея от страшния му вид и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем все по-силно се разгаряла.
към текста >>

Достигали и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място до пещерата, далече от погледа на ужасния Полифем.
Видял я той на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до когото никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден. Плашела се Галатея от страшния му вид и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем все по-силно се разгаряла. Всеки ден той изкарвал многобройните си стада от овце до високия планински връх, сядал на него и започвал да свири на свирката, която сам си бил направил от сто дебели тръстикови стебла. Далеч се разнасяли нейните звуците и разклащали дърветата. Достигали и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място до пещерата, далече от погледа на ужасния Полифем. Един ден той ги съзрял и обезумял от любовта си към Галатея, скочил от планинския връх и се затичал към тях. Разтърсила се земята от огромното му тяло, развълнувало се морето. Изплашили се Галатея и Акид и се хвърлили в бурното море. Там, превърнати в риби, те заплували в дълбините, свързани с дългата и широка лента на любовта си." Наистина, при хора със силно Нептуново влияние чувствата и емоциите са най-характерен белег.
към текста >>

15. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет.
Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина. Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Те имаха само тези богове.
към текста >>

В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества.
Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови. Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта. Най-сетне той се намерил в една сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества. Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование. В този момент гордите титани и свободните титанки го забелязали. Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус.
към текста >>

16. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата.
За Платон философията е съзнанието или проучването на свръхестественото. Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат.
към текста >>

Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината.
Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена.
към текста >>

Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата.
Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества.
към текста >>

17. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор.
Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците.
към текста >>

В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно.
Но не съществува тази съразмерност и у злите духове, населяващи намиращото се около земята пространство. Не съществуват злини, които те да не предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа, особено когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове." В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща.
към текста >>

Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка.
Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове." В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери.
към текста >>

И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици.
Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове." В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него.
към текста >>

Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща.
В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е.
към текста >>

Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света.
Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на действие на разумните същества.
към текста >>

След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери.
Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на действие на разумните същества.
към текста >>

И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили.
По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на действие на разумните същества.
към текста >>

Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него.
И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на действие на разумните същества.
към текста >>

Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е.
Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на действие на разумните същества.
към текста >>

18. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

И в самотната пещера се яви и сред сенките на фантастичните канари една светла гигантска колона, която изпущаше сияние и се менеше всеки миг.
От тази мисъл ясно се вижда, че Ямблих ни показва какво представлява теургията - изкуство за влизане в съзнателна връзка с различните ангелски чинове и с различни духове, като за целта си служи със специални формули, обреди и символи. Но тук трябва да забележа, че това няма нищо общо със съвременните медиумични съобщения, защото теургът знае предварително с кого иска да влезе във връзка, както знае името и чина, към който принадлежи. Такъв пример е даден в романа Занони, когато самият Занони призовава Божествения Дух, когото нарича Адонай. Ще предам някои моменти от това призоваване. Занони казва: Адон-Ай, Адон-Ай; Яви се, яви се. И в самотната пещера се яви и сред сенките на фантастичните канари една светла гигантска колона, която изпущаше сияние и се менеше всеки миг. Тя приличаше на блестяща, но мъглява пяна, която гледана отдалеч, изхвърля нагоре Светлина. Сиянието му освети сталактитите, скалите, сводовете на пещерата и хвърляше един блед и трептящ отблясък върху лицето на Занони. „Сине на Вечната Светлина! " - рече теургът, ти до чиято Мъдрост стъпало подир стъпало, раса подир раса, аз се домогнах най-после, всред обширните халдейски равнини - Ти, от чиято неизчерпаема Мъдрост аз тъй щедро черпех неведнъж, Мъдрост, която едва само Вечността може да изчерпи. Ти тъждествен с мене дотолкова, доколкото позволяват това разнородните ни естества, си бил от векове мой близък и мой приятел - дай ми ответ и съвет сега!
към текста >>

Сиянието му освети сталактитите, скалите, сводовете на пещерата и хвърляше един блед и трептящ отблясък върху лицето на Занони.
Такъв пример е даден в романа Занони, когато самият Занони призовава Божествения Дух, когото нарича Адонай. Ще предам някои моменти от това призоваване. Занони казва: Адон-Ай, Адон-Ай; Яви се, яви се. И в самотната пещера се яви и сред сенките на фантастичните канари една светла гигантска колона, която изпущаше сияние и се менеше всеки миг. Тя приличаше на блестяща, но мъглява пяна, която гледана отдалеч, изхвърля нагоре Светлина. Сиянието му освети сталактитите, скалите, сводовете на пещерата и хвърляше един блед и трептящ отблясък върху лицето на Занони. „Сине на Вечната Светлина! " - рече теургът, ти до чиято Мъдрост стъпало подир стъпало, раса подир раса, аз се домогнах най-после, всред обширните халдейски равнини - Ти, от чиято неизчерпаема Мъдрост аз тъй щедро черпех неведнъж, Мъдрост, която едва само Вечността може да изчерпи. Ти тъждествен с мене дотолкова, доколкото позволяват това разнородните ни естества, си бил от векове мой близък и мой приятел - дай ми ответ и съвет сега! И стълпът се яви като едно същество с невъобразимо величие. Лицето му беше лице на юноша, ала тържествено, като че ли носеше съзнанието на Вечността и мира на Мъдростта.
към текста >>

19. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан.
Както видяхме, той е една действителна историческа личност. В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си.
към текста >>

Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка.
Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене.
към текста >>

20. Учението на Кабала за вселената - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Душата представя живота на вселената, който е потокът на Светлината, къпеща небесните тела и съдържаща активните сили на природата - ангелите.
Според Кабала вътре в течението на Светлината, която представя живота на вселената, се намира тайнствен флуид, независим от всички творения на природата, подобно на това, както нервната сила в човека е независима от кръвните клетки. Този флуид произтича непосредствено от Бога или по-вярно казано, той съставя тялото на Бога. Това е Духът на вселената. Следователно, вселената е съставена, както и човекът, от Дух, душа и тяло. 1.Тялото на вселената е представено от слънцата и планетите и от всичко в тях намиращо се. 2. Душата представя живота на вселената, който е потокът на Светлината, къпеща небесните тела и съдържаща активните сили на природата - ангелите. 3. Духът на вселената се изразява чрез волята, управляваща и проникваща навсякъде посредством неосезаемия за физическите сетива флуид, наречен от окултистите всемирен магнетизъм, а от кабалистите - аура. Това е златото на алхимиците, причина на всемирното притегляне или Любовта на звездите. И вселената, както и човекът, преминава периодически през процеса на инволюцията и еволюцията и трябва в края на краищата да се възвърне към своето първоначално състояние.
към текста >>

21. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Там се заселва в една пещера.
И той погледна и вижда при главата си потребник с ядене и кърчаг с вода. И яде и пи, и пак легна. И върна се ангел Господен пак, та се допре до него и рече: Стани и яж, защото ти е много пътят. И стана, и яде и пи. И като се укрепи, пътува 40 дни и 40 нощи, докато стигна планината Хорив, Божията планина. Там се заселва в една пещера. Тук биде Слово Господне към него и рече: Що правиш тук, Илия? И тук след бурята, вятъра и огъня чува тихия глас на Бога и разбира, че само по този път ще се оправи света, а не с бури и кланета. След това Бог му казва да се върне към Дамаск и да помаже Азаил за цар на Сирия, Иуйя да помаже за цар на Израил, а Елисей, Сафатовия син да помаже за пророк вместо себе си. Тогава му казва Бог, че има в Израел още 7 хиляди, които не са се поклонили на Ваала. Като тръгнал оттам, намира Елисей, че оре на нивата с 12 чифта волове и мина Илия покрай него, и хвърли върху него кожуха си.
към текста >>

22. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави.
А царствата, които са от кал и желязо, това са царствата на следатлантските култури, които продължават и до днес. Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя. Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга. В третата глава се говори, че Навуходоносор направил златен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави. Тогава царят заповядал да нажежат пещта десет пъти повече, отколкото обикновено и да ги хвърлят в огнената пещ. От 22-ри до 30-ти стих се казва: „А понеже заповедта царска беше притеснителна и пещта се нажежи премного, пламъкът огнен уби онези мъже, които дигнаха Седрах, Мисах и Авденаго. А тези тримата мъже паднаха вързани сред горящата огнена пещ. А цар Навуходоносор се ужаси и стана бърже, та пробуди и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня?
към текста >>

Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави.
Камъкът, който ударил образа, е Христовият импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя. Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга. В третата глава се говори, че Навуходоносор направил златен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави. Тогава царят заповядал да нажежат пещта десет пъти повече, отколкото обикновено и да ги хвърлят в огнената пещ. От 22-ри до 30-ти стих се казва: „А понеже заповедта царска беше притеснителна и пещта се нажежи премного, пламъкът огнен уби онези мъже, които дигнаха Седрах, Мисах и Авденаго. А тези тримата мъже паднаха вързани сред горящата огнена пещ. А цар Навуходоносор се ужаси и стана бърже, та пробуди и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю.
към текста >>

Тогава царят заповядал да нажежат пещта десет пъти повече, отколкото обикновено и да ги хвърлят в огнената пещ.
Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга. В третата глава се говори, че Навуходоносор направил златен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави. Тогава царят заповядал да нажежат пещта десет пъти повече, отколкото обикновено и да ги хвърлят в огнената пещ. От 22-ри до 30-ти стих се казва: „А понеже заповедта царска беше притеснителна и пещта се нажежи премного, пламъкът огнен уби онези мъже, които дигнаха Седрах, Мисах и Авденаго. А тези тримата мъже паднаха вързани сред горящата огнена пещ. А цар Навуходоносор се ужаси и стана бърже, та пробуди и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирима мъже развързани и ходят всред огъня и повреда няма на тях.
към текста >>

От 22-ри до 30-ти стих се казва: „А понеже заповедта царска беше притеснителна и пещта се нажежи премного, пламъкът огнен уби онези мъже, които дигнаха Седрах, Мисах и Авденаго.
В третата глава се говори, че Навуходоносор направил златен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави. Тогава царят заповядал да нажежат пещта десет пъти повече, отколкото обикновено и да ги хвърлят в огнената пещ. От 22-ри до 30-ти стих се казва: „А понеже заповедта царска беше притеснителна и пещта се нажежи премного, пламъкът огнен уби онези мъже, които дигнаха Седрах, Мисах и Авденаго. А тези тримата мъже паднаха вързани сред горящата огнена пещ. А цар Навуходоносор се ужаси и стана бърже, та пробуди и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирима мъже развързани и ходят всред огъня и повреда няма на тях. И зракът на четвъртия е подобен Сину Божию.
към текста >>

А тези тримата мъже паднаха вързани сред горящата огнена пещ.
Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави. Тогава царят заповядал да нажежат пещта десет пъти повече, отколкото обикновено и да ги хвърлят в огнената пещ. От 22-ри до 30-ти стих се казва: „А понеже заповедта царска беше притеснителна и пещта се нажежи премного, пламъкът огнен уби онези мъже, които дигнаха Седрах, Мисах и Авденаго. А тези тримата мъже паднаха вързани сред горящата огнена пещ. А цар Навуходоносор се ужаси и стана бърже, та пробуди и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирима мъже развързани и ходят всред огъня и повреда няма на тях. И зракът на четвъртия е подобен Сину Божию. Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горящата огнена пещ, та говори и рече: Сидрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Бога Вишнего, излезте и елате.
към текста >>

Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горящата огнена пещ, та говори и рече: Сидрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Бога Вишнего, излезте и елате.
А тези тримата мъже паднаха вързани сред горящата огнена пещ. А цар Навуходоносор се ужаси и стана бърже, та пробуди и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирима мъже развързани и ходят всред огъня и повреда няма на тях. И зракът на четвъртия е подобен Сину Божию. Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горящата огнена пещ, та говори и рече: Сидрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Бога Вишнего, излезте и елате. Тогаз Седрах, Мисах и Авденаго излязоха из сред огъня. И събраха се сътрапите. управителите, областни- ците и везирите царски, та видяха тези мъже, че огънят нямаше сила върху телата им и косъм ОТ главата им не беше изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върху тях. Тогава продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаваха на Него и не послушаха думата на царя и предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на други богове освен на своя си Бог. Затова издавам заповед, че всеки народ, племе и език, които говорят зло против Бога на Сидраха, Мисаха и Авденаго ще се насечат на късове и къщите им ще останат гноища.
към текста >>

23. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

В 4-та глава продължава да говори за положението на праведните и нечестивите, и казва: „Защото, ето иде ден, който ще гори като пещ.
В окултната наука този закон е известен като закон на всемирното изобилие, а Учителят го нарича закон на Опуленс. Той се практикува от всички окултни школи. По-нататък се говори за съдбата на хора, които служат на Бога и за тези, които не Му служат, а живеят за себе си. И главата завършва с думите: „В онзи ден, когато приготвя скъпоценностите си и ще бъда благоутробен за тях, както е благоутробен человек за сина си, който му работи. Тогаз ще се обърнете и разсъдите между праведен и нечестив, между който служи на Бога и който не Му служи." В 4-та глава продължава да говори за положението на праведните и нечестивите, и казва: „Защото, ето иде ден, който ще гори като пещ. И всичките горделиви и всички, които правят насилие, ще бъдат плява, и идещият ден ще ги изгори, говори Господ Бог Саваот, та няма да им остане ни корен, ни ветва. А вам, които се боите от Името Ми, ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилата си. И ще излезете, и ще се разиграете като телци из обора, и ще стъпчете нечестивите, защото те ще бъдат пепел под нозете ви, в който ден Аз направя това, говори Господ Бог Саваот." И накрая на главата, в 5-ти и 6-ти стих Господ казва: „Ето, Аз ще проводя Илия пророка, преди да дойде деня Господен, Великият и Страшният, и той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите им, да не дойда и да поразя земята с проклятия." В тези два стиха ясно се говори за закона на прераждането. Показва Господ, че ще прати Илия, подразбира се, че ще се прероди, и той се прероди в Йоан Кръстител.
към текста >>

24. Цар Давид Пророк, Посветен и поет - Влад Пашов (1902- 1974)

След това, при едно гонение на Саул се скрил в една пещера, където идва и Саул.
На второ място иде враждата на Саул, който няколко пъти иска да го убие, но Бог винаги го спасява. Въпреки враждата на Саул, той винаги се е отнасял благородно с него и въпреки, че е имал възможност да го убие, не го е направил. Третото нещо е, че един път като бяга от Саул, отива при свещеника Архимелех и взема от светените хлябове на предложението Господне. След това в бягането си от Саул на няколко пъти води войни с филистимците и други народи. Като ги победил, той избавил жителите на града Кейла от тях. След това, при едно гонение на Саул се скрил в една пещера, където идва и Саул. Той отрязва едно парче от дрехата му, без да го убие и после отдалеч му казва, че Бог го е предал в ръката му, но той го пощадил. После идва изпита с овчаря на планината Кармил, който отказал да му даде каквото иска и той щял да го убие, но жената на овчаря била умна и занесла подаръци на Давид, а после като умрял мъжа й, тя се оженила за Давид. След това пак Саул го гони с войска и той през нощта се приближава до спящия Саул, взема му копието и кърчага с вода, и после отдалеч му ги показва, че е могъл да го убие, но не е искал. Тогава Саул му казва: „Ти си благословен, чедо мое, Давиде. Ти непременно ще извършиш велики дела.
към текста >>

25. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ.
В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде. Ще изтребиш от земята плода им и семето им от человеческите синове." Двадесет и втори псалом е един много дълбок псалом. В него е посочен пътя на Великите Посветени, които минават последния изпит и през последното си Посвещение. Той започва със силни думи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
към текста >>

26. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Напротив, както можем да видим, в пещите тя става изцяло огън, така щото не виждаме в нея нищо, освен огън.
Тази Душа ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът. За онази Душа- посредница било напълно естествено да се съедини с едно човешко тяло. Но и приемането на Бога не било противно на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с него. Затова тя с право се нарича Син Божий, било защото Го прие изцяло в себе си, наред с приетото сетивно тяло... Забелязано е, че един метал, възприемчив за топлината и студа, когато една маса желязо постоянно стои в огъня, тя приема огъня във всички свои пори, във всички свои жили и става изцяло огън, като нито огънят угасва в него, нито пък желязото се отделя от огъня. Тогава ще кажем ли, че тази намираща се в огъня желязна маса може някога да приеме студа? Напротив, както можем да видим, в пещите тя става изцяло огън, така щото не виждаме в нея нищо, освен огън. А също и докосването с нея ще ни даде чувството не на желязото, а това на огъня. По същия начин и онази душа, която както желязото в огъня стои в Мъдростта, в Логоса, Историческият път на Бялото Братство в Бога, е с всичкото си мислене, чувстване и действие Бог. Ето защо не може също да се каже, че тя е променлива, защото притежава непроменливостта на Огъня от своето непрекъснато Единение с Логоса. Наистина възможно е върху светиите да е преминала известна топлина от Логоса.
към текста >>

27. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Вследствие на гоненията християните се събирали в скрити и пусти места - в пещери, подземия, запустели сгради и т.н.
Жертва на тези гонения в тяхното начало при император Нерон станали първо апостолите Петър и Павел в Рим, като Павел бил посечен с меч като римски гражданин, а Петър бил разпънат на кръст с главата надолу. Нерон запалил Рим за свое удоволствие и обвинил в това християните, които били жестоко преследвани. Били хвърляни на зверове, запалвани живи като ги намазвали с катран, хвърляни в река Тибър, разпъвани на кръст, набивани на кол и всичко, каквото човешката жестокост може да измисли. Нерон е управлявал от 54-та до 68-ма година. Рим е бил запален в 64-та-65-та година, а Петър и Павел били убити в 67-ма година. Вследствие на гоненията християните се събирали в скрити и пусти места - в пещери, подземия, запустели сгради и т.н. Второто гонение на християните било от император Домициан, който управлявал от 81-ва до 96-та година. Той бил много мнителен и навсякъде виждал врагове както лични, така и на държавата и на римската религия. По негово време още не признавали християните като отделна общност, а ги считали като юдейска секта. Във времето на император Траян, от 98-ма до 117-та година, римското правителство започнало да гони християните за техните религиозни убеждения. Той вече не ги считал за юдейска секта, а за отделна религия.
към текста >>

28. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облече вас, маловери!
Те нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците? И кой от вас може с грижите си да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако най-малкото не можете да сторите, защо се безпокоите за друго? Разгледайте кремовете как растат, не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се обличал като един от тях. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облече вас, маловери! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте, защото всичко това търсят народите на света, а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете първом Царството Божие и всичко това ще ви се прибави." (12; 15-31) "Не бой се мало стадо, защото Отец е благоволил да ви даде царството." (12;32) "Продайте имота си и давайте милостиня. Направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, дето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
към текста >>

29. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си.
Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си. И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове. Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си.
към текста >>

30. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

За шестия Печат е казано: "И видях, когато отвори шестия Печат, че стана голям трус: Слънцето почерня като козиняво ветрище и цялата Луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на Земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини; и земните царе, големците и хилядниците, и богатите и силните, и всеки роб и свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от Лицето на Седящия на Престола и от Гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия Гняв; и кой може да устои?
Петият Печат разкрива това, което човек е придобил в Петата културна епоха. Онези, които са приели Христовия импулс на Любовта, трябва да трансформират живота си от външен във вътрешен. Те трябва да победят формата, което е символизирано с израза бяха заклани за Божието Слово. Заради Любовта, която работи в човека, човек трябва да принесе в жертва външната форма и тогава ще се облече в бяла дреха - дрехата на безсмъртието и на Вечния Живот. Шестият Печат. За шестия Печат е казано: "И видях, когато отвори шестия Печат, че стана голям трус: Слънцето почерня като козиняво ветрище и цялата Луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на Земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини; и земните царе, големците и хилядниците, и богатите и силните, и всеки роб и свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от Лицето на Седящия на Престола и от Гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия Гняв; и кой може да устои? /6;12-17/. Отварянето на шестия Печат отговаря на Шестата културна епоха на Петата раса, когато ще се изявят придобивките на Шестата културна епоха на Петата раса, когато човек ще започне да живее един по-духовен живот. Тогава, в онази далечна епоха, човек, а заедно с него и Земята, ще бъдат така одухотворени и човек ще бъде в контакт с реалността на духовния свят, така че външният свят ще изгуби това значение, което има за днешния човек. Сетивният свят ще изгуби това значение, което има за хората от сегашната епоха и ще потъмнее, за да изпъкне духовната реалност. Учителя се спира на този символ и казва, че изобщо Слънцето представя държавата, държавната власт, Луната - различните религиозни системи, а звездите - великите хора.
към текста >>

31. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В „Книгата на Адама", написана по-късно на сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището", имаме един документ на тази древна повест на Мъдростта.
Това не е бил един детински начин на мислене, а от древните предания на Мъдростта хората са чувствали една по-висша истина на Природата. Хората са знаели за етерния център на Земния организъм - Свещената Земя. Те са знаели също, че кръстът, върху който Христос понесе смъртта, не може да стои никъде другаде, освен на онази част па Земята, където се намира Лобното място. Голгота. Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса. По време на първото Християнство, в сърцата на християните е съществувала, под една вътрешна поетична форма, образната Мъдрост за Голгота като централно Свещено място на Земята от самото начало. В „Книгата на Адама", написана по-късно на сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището", имаме един документ на тази древна повест на Мъдростта. Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството.
към текста >>

Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера.
Хората са знаели за етерния център на Земния организъм - Свещената Земя. Те са знаели също, че кръстът, върху който Христос понесе смъртта, не може да стои никъде другаде, освен на онази част па Земята, където се намира Лобното място. Голгота. Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса. По време на първото Християнство, в сърцата на християните е съществувала, под една вътрешна поетична форма, образната Мъдрост за Голгота като централно Свещено място на Земята от самото начало. В „Книгата на Адама", написана по-късно на сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището", имаме един документ на тази древна повест на Мъдростта. Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята.
към текста >>

Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището".
Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса. По време на първото Християнство, в сърцата на християните е съществувала, под една вътрешна поетична форма, образната Мъдрост за Голгота като централно Свещено място на Земята от самото начало. В „Книгата на Адама", написана по-късно на сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището", имаме един документ на тази древна повест на Мъдростта. Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота.
към текста >>

Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището.
Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама.
към текста >>

Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток.
Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама. Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място. Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек. Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там. Но на едно ново духовно съзнание хълмът Голгота се разкрива като един въплътен първообраз и духовен закон, който е валиден над всички сфери.
към текста >>

Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек.
Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим. Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат пастирите и мъдреците от Изток. И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама. Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място. Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек. Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там. Но на едно ново духовно съзнание хълмът Голгота се разкрива като един въплътен първообраз и духовен закон, който е валиден над всички сфери. Земята има своето лобно място, всички същества имат свое лобно място. Една дълбока мирова връзка ги свързва и двете, свързва това, което се намира на едното лобно място, с това, което се намира на другото лобно място. Христос умря върху земната Голгота.
към текста >>

32. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини.
Сега ще разгледаме накратко поотделно най-напред сирийските гностици, а след това александрийските. стави в нейната първоначална чистота. Но поради голямото противодействие от страна на жреците, той напуснал Персия през 270 г. и заминал за Индия и Китай. През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай. Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия.
към текста >>

33. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Малкият му труд "Пещерата на нимфите", биографията на Плотин и биографията на Питагор очертават физиономията на мисълта му.
Друг виден неоплатоник е Порфилий, роден в 293 година и умрял в 305 година. (Забележка - да се направи справка за годината, не се чете стр234) Той е ученик на Плотин и един от най-славните представители на неоплатоническата школа. Той не се придържа постоянно като своя учител в областта на чистата философия. Той предпочитал мистичната теургия, която го вдъхновила да напише книгата "За въздържанието", а също един коментар върху категориите на Аристотел. Това го направил знаменит през Средните векове. Малкият му труд "Пещерата на нимфите", биографията на Плотин и биографията на Питагор очертават физиономията на мисълта му. Той се опълчил против известни мнения на християнството, което се било отклонило от гностично-мистичното разбиране, поддържано от апостол Павел и неговия ученик Диони-сий Аеропагит и постепенно станало рационалистично, забравяйки първоначалния езотеризъм. който стоял в основата. На Профилий се дължи описанието по твърде точен начин на явленията на истъпленията. Друг виден неоплатоник е Ямблих, роден в 283 година и умрял в 333 година. Той е ученик на Профилий и довел теургичната наука до една точка, която не е била надмината.
към текста >>

34. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

В своята пещера далеч в пустинята, в пълно уединение, той стоял неподвижен, замислен, измъчван от горчиви съмнения в себе си, запитвайки се, какъв смисъл може да има посланието, което той чул от тайните на душата си: "В името на твоя Бог говори!
децата се стичали около него и му сядали на колената. Винаги имал по една добра дума за децата. Никога не изменял на своята дума и винаги имал един добър съвет за бедните и нещастните. Дали му прозвището "Ал-Амин", което значи достоен за вяра, за доверие. В следствие на вътрешните борби, той се оттеглял в пустинята с месеци. В своята пещера далеч в пустинята, в пълно уединение, той стоял неподвижен, замислен, измъчван от горчиви съмнения в себе си, запитвайки се, какъв смисъл може да има посланието, което той чул от тайните на душата си: "В името на твоя Бог говори! " Кой е той - се питал той, за да бъде длъжен да говори. И какво трябва да проповядва. Терзан от съмнения и мъки, отчаян от своите собствени сили - как може той, неграмотният и неприготвеният да се довери на вътрешния глас, който го вика? Да не би да го вика неговата собствена гордост, неговото собствено самомнение, неговата собствена жажда за големство, а на гласът на Всевишния, който заповядва на своя пророк да разпространява Словото му. Петнайсет години се изминават в тези вътрешни борби, когато една нощ той бил прострян на земята, убит от своята агония и една светлина слязла от небето над него и едно чудесно видение му казва думите: "Стани, ти си пророк на Бога, иди в света и говори в името на Господа".
към текста >>

35. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

А черна полунощ го скриваше в подземните чертози на двореца или в тъмните пещери зад обителта „Света Параскева".
„Не виждаше го никой денем, а нощем се бояха от него. Дълги дни се носеха мътни мълви за. него: душата си на Сатаната продал, страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила." „Ала само на име го знаеха. Изрядко се мяркаше зад стряха нощем, забулен с тъмно покривало — лицето му никой не беше видял. А черна полунощ го скриваше в подземните чертози на двореца или в тъмните пещери зад обителта „Света Параскева". „Рядко влизаше човек в покоите на княз Вениамина. Вратата беше заключена и ничий поглед не смееше да надникне вътре. А там се разгъваха жълти пергаменти, свити със сребро и желязо, с врязани странни знакове и непозната писменост разнасяха нечути тайни в мрачната нощ." „И гънеше се до сводовете тъмен мирис на ладан, измирна, алое и амбра и страшни слова извиваха синия дим по въздуха. И затрептяваше свещеният пергамент от злато при звука на мощни заклинания — и духове от пъкъла и Небето рисуваха широки сенки по вълшебното огледало.
към текста >>

36. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Постепенно пещерата на уединението се превърнала в скит, където много послушници и монаси заработили.
Неговото име е бележито. В историята на българската църква той е известен като св. Гавраил Лесновски, а в историята на Богомилството се нарича Гавраил Кратовски. Той бил от съвършените богомили, но работел тайно. При него работили четиринадесет души богомилски презвитери, които той изпращал да разпространяват учението из Македония. Постепенно пещерата на уединението се превърнала в скит, където много послушници и монаси заработили. Народът идвал на поклонение, за да види светиите и да чуе тяхната жива проповед. Богомилството се развивало широко по този път. В тези глухи гори народът слушал мистичния глас на бледите монаси, който като че идвал от Небето и разкривал на хората Вечната Истина. Боян и Богомил често ходели там. Тук за пръв път богомилските ученици чули легендата за Победния меч, който от ръка на ръка е бил предаван от Вотана още на седмина избраници.
към текста >>

37. Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството - Влад Пашов (1902- 1974)

1. "Също и в пещерите на Ломбардия и Пиринеите, където последните катари търсили убежище, можем да видим тук и там по скалите още някои рисунки.
В един стар храм в Ирландия, който датира от преди 4200 години преди новата ера, има орнаменти във форма на спирала, върху много камъни. На едно място на задната страна на малкия храм се намира странно изображение, което представя слънчева ладия." И тази ладия и още други митове сочат на зависимостта, която е съществувала в старо време между келтската и египетската култура", казва Заилмакс фон Елиховен. Известно е, че в учението на Мани чрез неговите учители Скитилиос и Тереинтус, са се влели елементите на старите спиритуалистични традиции на келтите и на египтяните. Не е било трудно тези елементи да минат и в учението на богомилите. Това също показва, че богомилите са окултна школа, защото както Мани, така и Скитиятос са велики окултисти. 1. "Също и в пещерите на Ломбардия и Пиринеите, където последните катари търсили убежище, можем да видим тук и там по скалите още някои рисунки. Ту виждаме изобразени знака на Слънцето — монограма на Христа или теоморфния слънчев кръст, кръста на възкресението." 2. "Понякога, макар и по-рядко, виждаме изображение на петолъчна звезда. Някои археолози виждат в това остатък от една много древна традиция на питагорейците, чиято емблема е била пентаграма. У старите славяни числото 5 е играло голяма роля. Като свещено число, вероятно като допир с известни източни мистични учения.
към текста >>

38. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ.
Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога. Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ. Но на тях, понеже били във връзка с Бога и имали власт над всички сили и елементи в Природата, нищо не им станало от огъня. В човека има само трима, които никога не могат да се подчинят на никаква човешка власт и на заблужденията в човешката личност. Това са духът, душата и човешкият ум. Каквото и да направим, каквито и теории да прокарваме, те си имат свое убеждение и казват: това, което вие заповядвате, не можем да му се подчиним и да му служим. Много пъти хората си създават излишни страдания, като искат непременно да става това, което те са казали да стане.
към текста >>

Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството.
Сега хората свобода търсят, но нямат свобода. За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й. В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба.
към текста >>

Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане.
За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й. В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба. Може да се приведат за пример много държави, които са съществували, но са изчезнали заради своите престъпления.
към текста >>

Ако всичко в света се вършеше с любов, то пак човек ще има страдания и пак ще мине през огнената пещ на изпитанието, но c него ще бъде ангелът на спасението и силата ще бъде в него.
Сега всички хора мислят, че са господари на съдбата си. Но хората са господари на съдбата си само когато се движат по подбудителните причини на любовта. Аз вземам любовта като космична сила, която внася живот. Развитието в света се дължи само на любовта, която е създала човека. Само от любовта зависи свободата и щастието на човека. Ако всичко в света се вършеше с любов, то пак човек ще има страдания и пак ще мине през огнената пещ на изпитанието, но c него ще бъде ангелът на спасението и силата ще бъде в него. Този ангел на спасението е човешкият дух. Духът е бащата в света, който носи истинската свобода, а ние хората сме синовете, които трябва да възприемаме тази свобода, която нашият баща ни дава. Не мислете, че свободата седи в това, всички да мислим по един начин. Свободата седи в това, да проникне истината в нашата мисъл, защото мисълта е само един проводник на истината. Свободата е един резултат на осъзнаването на истината, а мисълта е вече едно проявление на тази Истина, която прониква в нашия ум.
към текста >>

Страданията са огнената пещ, през която трябва да минат хората, за да се научат да мислят правилно и да се сформират новите възгледи в тях.
Ние можем да мислим само тогава, когато истината е в нас. И когато мисълта ни не е права, ние не мислим тогава, а сме възприели някаква чужда мисъл по отражение; а когато човек не мисли, той изгубва правата посока на своето движение и животът му се обезсмисля. Това състояние на човека в Евангелието е символизирано с притчата за блудния син. Човечеството сега минава през това състояние в живота си, затова го очакват големи страдания. Но страданията са необходими, защото те ще пробудят съзнанието на хората и ще ги избавят от една по- голяма опасност, която ги застрашава. Страданията са огнената пещ, през която трябва да минат хората, за да се научат да мислят правилно и да се сформират новите възгледи в тях. Само чрез страданията хората ще се опознаят един друг, ще станат близки, ще си влизат в положението и ще разберат, че са едно цяло. Защото, ако един човек не може да чувства страданията на всички хора, той не е човек. И светът няма да се поправи, докато всеки човек не почне да чувства страданията на другите хора като свои. Във всички трябва да се зароди туй чувство, да чувствате страданията на другите. А сега както живеят хората, това не е никаква култура, не е никакво възпитание.
към текста >>

39. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега човек има пещ сетива, но бъдещият човек ще има шест и повече сетива, защото творческият процес на живота е безконечен; тогаз човек ще има друга представа за света.
Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега. На земята сега има планини и океани, които съвременните учени не ги знаят. Ще кажете, че това е много казано. В това отношение философията на съвременния човек прилича на философията на мравките, които се движат в едно ограничено пространство и ако мислеха като хората, биха си казали - това е цялата земя. Също така и човешката представа за земята е ограничена в зависимост от сетивата, които имаме. Сега човек има пещ сетива, но бъдещият човек ще има шест и повече сетива, защото творческият процес на живота е безконечен; тогаз човек ще има друга представа за света. Светът за в бъдеще ще се разкрие пред човека по-обширен и по-красив. Сега се иска едно ново верую, което да е поставено на опит. На такъв опит, както детето опитва майка си и баща си. Така всеки може и трябва да опитва Природата и да се увери, че тя е жива и разумна и взема участие в неговия живот и съдба. Три фактора има в Битието - Бог, Природа и Човек.
към текста >>

40. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб.
А смущава ли ви се умът, това значи, че не знаете, как да мислите. Когато човек не знае да яде, ще се възпитава в това отношение, като си наложи известна диета. За една седмица нека направи следния опит: да си свари оризена супа и сутрин, на обяд и вечер да си взема по три лъжички. Това да му е яденето за една седмица. Втората седмица да вземе един килограм грах и да си направи една чорба, от която да взема по 10 лъжички сутрин, на обяд и вечер. Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб. Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха. Когато имате тревоги, отправете ума си към Бога и правете дълбоки вдишки. Приемайте въздух през лявата ноздра1, а през дясната ноздра изпущайте въздух, то е слънчевото течение, това, което възприемате след като го обработите, ще го върнете. През лявата ноздра ще вдишвате, а през дясната ще издишвате. По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви.
към текста >>

41. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ?
Сегашните хора мислят, че животът може да съществува само при тези условия и в тази форма, каквито ги намираме на земята. Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната. При сегашната наша организация, човек има 37 градуса нормална температура и като се повиши температурата до 41-42 градуса той заминава вече за другия свят. Питам тогава: Един човек, който не може да издържи една температура от 42 градуса, каква сила има той и къде се крие причината затова? - Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура. Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената пещ? - Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите.
към текста >>

42. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Хората тогава бяха принудени да живеят в пещери.
След хиляди години ще бъдем пак на екватора. Ще има едно придвижване на континентите на земята. Кои са причините за това разместване, това е една дълбока философия, която не му е тук мястото да се разглежда. От екватора Европа се е придвижила към Северния полюс, и когато се приближава до полюса, настава ледената епоха в Европа. Тогаз целият живот на Европа се изменя. Хората тогава бяха принудени да живеят в пещери. От ледената епоха Европа постепенно почна да се приближава към екватора. Сега е в умерения пояс и пак ще дойде на екватора. Това показа, че човешкият организъм е изложен на резки вътрешни и външни промени - физически, органически и психологически. Запример, ако се намерите между хора, които не би съчувстват, вие ще кажете, че тия хора са жестоки. Ако отидете на Северния полюс, ще бъдат ли тогава хората отзивчиви към вас?
към текста >>

43. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

път, след като го разпитал някакъв началник, го завели пред горящата пещ и го
израсли с Георги и го познаваме по-добре от тебе. Затова те предупреждаваме повече да не се занимаваш с него, или си вземай шапката и си отивай." От този момент попът престанал да напада братята. Често викаха Учителя на следствие в Дирекцията на полицията. Един път, след като го разпитал някакъв началник, го завели пред горящата пещ и го заплашили: „Ако не се откажеш от учението си, ще те хвърлим в огъня! " Учителят спокойно му отговорил: „Ако е волята Божия, ще ме хвърлите. А от учението си не се отказвам!
към текста >>

44. Опит за концентриране - Влад Пашов (1902- 1974)

щипещи мисли, но вие няма да им обръщате внимание – ще бъдете спокойни, ще изтраете докрай.
През това време няма да движите нито очите си, нито ръцете си, нито краката си – ще бъдете съвършено неподвижни. Докато трае упражнението, вие ще бъдете поставени на големи изпитания: тук-там по тялото, по лицето, по ръцете, по краката, по носа, по устата като че нещо ви хапе, щипе, но ще се владеете, няма да се почешете. Най-малкото почесване показва, че нямате воля. Ще седнете тихи и спокойни, като че нищо не ви безпокои. Тези щипания представят т. нар. щипещи мисли, но вие няма да им обръщате внимание – ще бъдете спокойни, ще изтраете докрай. Който ви види в това положение, ще помисли, че някаква велика идея ви занимава. Ще гледате по часовник само десет минути да трае упражнението. По този начин ще усилите волята си. Ако не можете десет минути да концентрирате мисълта си, как ще издържите на по-големите противодействия в живота си. Щипанията по тялото се дължат на временното спиране на нервната енергия.
към текста >>

45. За житото - Влад Пашов (1902- 1974)

Като се мели на брашно и пече в пещ, житото губи от своята хранителност.
• 959 • За житото. Според мен вареното жито е по-хранително от хляба. Като се мели на брашно и пече в пещ, житото губи от своята хранителност. Щом губи хранителността си, то губи и своята ценност.
към текста >>

46. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Градове: Авиньон, Будапеща, Ротенбург, Щутгарт, Толедо.
Везни - Австрия, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина и др. Градове: Анверс, Фрайбург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам. Скорпион - Алжир, Мароко, Кападокия, Норвегия, Ката- луния, Трасваал. Градове: Ливърпул, Месина, Балтимор, Ню Орлеан, Вашингтон, Валенсия. Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар. Градове: Авиньон, Будапеща, Ротенбург, Щутгарт, Толедо. Козирог - Индия, Афганистан, Тракия, Македония, Албания, България, Гърция, Сирия, Босна, Мексико. Градове: Портсайд, Оксфорд, Бранденбург, Брюксел, Ка- сел, Мексико и др. Водолей - Арабия, Русия, Прусия, Пиемонт, Абисиния, Вестфалия и др. Градове: Хамбург, Залцбург, Бремен, София и др. Риби - Португалия, Калабрия, Галиция, Нормандия и Сахара.
към текста >>

47. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Конкретно това ще означава: през време на конгреса в Будапеща, на 3 август, сряда, ще се състои разходка до върха Сент Гзлерт край Будапеща, сутринта в 5,30 до 6,30, с гимнастика, запознаване, за любителите на природата - идеалисти.
А нима това не са елементи от „учението", което официално не се признава? Ако така върви, след десетина години „учението" ще бъде разнесено по целия ни народ, без да се говори за него, то ще бъде плът от неговата плът. И считам, че точно това е нашата работа, а не да се занимаваме с дребни дрязги на пигмеи, лилипути. 11. Много важно! На мене ми е разрешено официално да представя „медицинската страна на въпросите", както я представи през време на конгреса в София, през 1963 г. Конкретно това ще означава: през време на конгреса в Будапеща, на 3 август, сряда, ще се състои разходка до върха Сент Гзлерт край Будапеща, сутринта в 5,30 до 6,30, с гимнастика, запознаване, за любителите на природата - идеалисти. Това можах да измисля и така се прие. Остава сега организацията на тоя поход! Моля те, кажи на вашите гости да се свържат с мене - да поканят свои приятели да се качим там и обменим мисли, да се запознаем. Колко души ще дойдат, не зная, ще зависи много от разгласата. Мислех да предизвикам „частно заседание" около нас, но съобразих, че ще си имаме неприятности с нашите хора, които тук не могат на своя глава да разрешат - „диалектици не могат да поддържат идеалисти"!
към текста >>

Дали ще може вашият представител на конгреса в Будапеща да донесе напечатано на листовки нещо из беседите - аз ще му пратя преведено на есперанто?
Тогава аз смятам да окажем помощ на братята Оомото и квакерите или други някои братски движения, които имат разрешение за „частни заседания". Представителят на Световния Есперантски комитет за Мира (MEM) е нашият представител, Никола Алексиев. Той прие идеята ни да сложи в дневния ред на секцията доклада: „Как да се употреби атомната бомба за мирни цели". Нашият професор Наджаков, есперантист, директор на института по ядрена физика, очаква се да даде доклада, написан от специалисти. Б) Важно! Дали ще може вашият представител на конгреса в Будапеща да донесе напечатано на листовки нещо из беседите - аз ще му пратя преведено на есперанто? То е почти готово! Тия печатни листовки да се пръснат през време на конгреса, като първо запознаване с учението? Нека ми се обади за пряка връзка и уговаряне! Какво ти е мнението, брат Михаел, дали не подхожда да дадем печатана „Добрата молитва" с препоръка да се преведе на национален език? Дали няма да се получи вулгаризиране, вместо популяризиране?
към текста >>

48. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Във вторник срещу сряда сънувах, че отивам в моето предприятие, в отдел „Керамика“, и чувам гласове откъм пещите – и отивам право там.
“ – Аз отговарям: „Ти ме връщаш да ти покажа какво трябва да направиш ли? “. Отивам в кухнята, вземам един нож, за да му изрежа крилцата и бутчетата – да влезе в тенджерата. Взех ножа и гледам: на масата в тавата, където бях сложила пилето, едно прекрасно малко детенце, което си подава ръчичките да ги отрежа, повдига и крачето – аз стоя и гледам онемяла. Хвърлих ножа и си казах: „Как мога да убия това детенце! “ В този миг се събудих, това беше в понеделник. Във вторник срещу сряда сънувах, че отивам в моето предприятие, в отдел „Керамика“, и чувам гласове откъм пещите – и отивам право там. Гледам двете пещи запалени и пред тях две мои колежки въртят на шишове по един телешки бут. Като ме видяха, двете жени ми казаха: „Добре, че идваш, защото приготвяме голям банкет, изпратихме човек да те извика, колегите отидоха да купят пиене и други работи.“ (Аз бях десет дена в отпуска тогава.) Благодарих им за поканата, но отказах да остана. Излязох от предприятието и гледам: по улиците тече вода като река, но по средата на пътя – сухо. Тръгнах по сухото, стигнах до спирката на трамвая и се качих. Когато стигнах до „Патриарха“ – на моята спирка, виждам, че при нас е сухо, няма вода.
към текста >>

Гледам двете пещи запалени и пред тях две мои колежки въртят на шишове по един телешки бут.
“. Отивам в кухнята, вземам един нож, за да му изрежа крилцата и бутчетата – да влезе в тенджерата. Взех ножа и гледам: на масата в тавата, където бях сложила пилето, едно прекрасно малко детенце, което си подава ръчичките да ги отрежа, повдига и крачето – аз стоя и гледам онемяла. Хвърлих ножа и си казах: „Как мога да убия това детенце! “ В този миг се събудих, това беше в понеделник. Във вторник срещу сряда сънувах, че отивам в моето предприятие, в отдел „Керамика“, и чувам гласове откъм пещите – и отивам право там. Гледам двете пещи запалени и пред тях две мои колежки въртят на шишове по един телешки бут. Като ме видяха, двете жени ми казаха: „Добре, че идваш, защото приготвяме голям банкет, изпратихме човек да те извика, колегите отидоха да купят пиене и други работи.“ (Аз бях десет дена в отпуска тогава.) Благодарих им за поканата, но отказах да остана. Излязох от предприятието и гледам: по улиците тече вода като река, но по средата на пътя – сухо. Тръгнах по сухото, стигнах до спирката на трамвая и се качих. Когато стигнах до „Патриарха“ – на моята спирка, виждам, че при нас е сухо, няма вода. Попитах ватмана: „Каква беше тази вода по улиците, като не е валяло?
към текста >>

49. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера.
Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 година. Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха", а майка му по произход е арменка. Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения. След като завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм. По време на избухналата Балканска война е мобилизиран и участва в нея. В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си. Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява. Мислено си казва: „Много съм гладен, ако има Бог, нека ми даде малко хляб да задоволя глада си. Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда." Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб.
към текста >>

Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява.
След като завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм. По време на избухналата Балканска война е мобилизиран и участва в нея. В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си. Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява. Мислено си казва: „Много съм гладен, ако има Бог, нека ми даде малко хляб да задоволя глада си. Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда." Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб. Тя го добутва до входа на пещерата, оставя го и си отива. Боян Боев взима хляба, задоволява глада си и променя съзнанието си на 180 градуса. След свършването на войната се връща в България, разказва своя случай и на всички проповядва, че има Бог, който помага на хората.
към текста >>

Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда." Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб.
В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си. Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява. Мислено си казва: „Много съм гладен, ако има Бог, нека ми даде малко хляб да задоволя глада си. Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда." Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб. Тя го добутва до входа на пещерата, оставя го и си отива. Боян Боев взима хляба, задоволява глада си и променя съзнанието си на 180 градуса. След свършването на войната се връща в България, разказва своя случай и на всички проповядва, че има Бог, който помага на хората. Скоро заминава за Мюнхен, за да учи естествени науки и там се среща с доктор Рудолф Щайнер. Започва редовно да посещава лекциите му.
към текста >>

Тя го добутва до входа на пещерата, оставя го и си отива.
Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски. Затова не смее да напусне убежището си. Прекарва три денонощия в тази пещера и много огладнява. Мислено си казва: „Много съм гладен, ако има Бог, нека ми даде малко хляб да задоволя глада си. Като се върна в България, ще се откажа от атеизма и ще проповядвам на учениците си, че има Бог и той помага на хората, когато са в нужда." Половин час след този размисъл той вижда през отвора на пещерата една костенурка, която се отправя към входа й като бута пред себе си хляб. Тя го добутва до входа на пещерата, оставя го и си отива. Боян Боев взима хляба, задоволява глада си и променя съзнанието си на 180 градуса. След свършването на войната се връща в България, разказва своя случай и на всички проповядва, че има Бог, който помага на хората. Скоро заминава за Мюнхен, за да учи естествени науки и там се среща с доктор Рудолф Щайнер. Започва редовно да посещава лекциите му. Освен редовните си лекции, Щайнер събира най-будните си студенти вечер в дома си и им изнася специални лекции.
към текста >>

50. 7.23 Стамат Михайлов - Светозар Няголов ( -2013)

Стамат използва една пещера в скалите, в която поставя грозде и то се запазва свежо до Петровден.
Отново се получава същото - тя се излекува бързо, а той получава силни болки в стомаха в продължение на два месеца. Друг го моли да попита Учителя за неговото болезнено състояние. Стамат е научил добре урока си и му казва: „Идете сам и питайте Учителя." Вилата на Атанас Бойнов, в която се провеждат съборите, е направена хубаво с улуци и цялата дъждовна вода се събира в една щерна до къщата. Водата се използва за пиене и битови нужди. Стамат използва една пещера в скалите, в която поставя грозде и то се запазва свежо до Петровден. Между другото той сее и метла и прави майсторски метли, с които снабдява приятелите. Има много добро сърце и услужва на всички с каквото може. След заминаването на Учителя от 1946 г. той е ръководител на братството в Търново. През 1964 г.
към текста >>

51. 7.33 Димитър Христов Грива - Светозар Няголов ( -2013)

Димитър Христов Грива е роден в Пещера.
Димитър Христов Грива Димитър Христов Грива е роден в Пещера. Той е много самостоятелен и затворен. Завършва консерваторията, запознава се с Учителя и братството, започва редовно да посещава беседите и да прилага Словото. Баща му Христо научава, че синът му посещава беседите, отива при Учителя и му казва: „Аз съм военен и командвам цели полкове, но не можах да се справя и да въздействам на своя син, защото е крайно самостоятелен и упорит. Виждам, че той ви слуша и живее добре във вашето общество. На вас го предавам, да го учите и направлявате в живота му." Учителя му отговаря: „Добре." От тази среща най-радостна е сестра му Катя, която го обича и иска той да живее разумно.
към текста >>

52. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

Катя Христова Грива е родена в Пещера на 16 септември 1902 г.
Катя Грива Катя Христова Грива е родена в Пещера на 16 септември 1902 г. Отива да учи певческо изкуство в Рим, Италия — консерваторията „Санта Чечилия". През 1932 година завършва с отличие и се завръща в България. Запознава се с Учителя и осмисля своя живот, като остава да живее на Изгрева. Под влиянието на Учителя променя всичките си светски маниери. Има много добра постановка на гласа и пее хубаво.
към текста >>

53. 7.46 Неделчо Попов - Светозар Няголов ( -2013)

в Пещерско.
Неделчо Попов Неделчо Попов е роден на 22 декември 1927 г. в Пещерско. Там получава основното си образование и завършва гимназия. Отива в София, където започва да учи в полиграфията. Среща се с Георги Събев, който му е съученик. Неделчо през свободното си време работи в едно кафене, където му дават и квартира. През 1925 г.
към текста >>

54. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

При Олтаря съм ходил много пъти, преспивал съм в една малка пещера, която зная.
Разбира се, в лекуването трябва активно да участва и правата мисъл на болния. Под самия извор има едно малко езерце, с форма, подобна на тази на картата на България. Учителя нарече това езеро Олтаря. Там има голямо присъствие на същества, като най-често идват тези от Сириус. През есента, при маловодие, езерото пресъхва. При Олтаря съм ходил много пъти, преспивал съм в една малка пещера, която зная. Няколко пъти съм бил там за 24 май - Деня на св. Кирил и Методий. Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо. Времето бе облачно, мъгливо и топло, което ми помогна много да понеса студения полъх на преспите. Пребивавал съм и на палатка по 2 седмици с брат Петър Филипов, Мария Тодорова и Надежда Тихолова, когато брат Борис Николов бе в затвора.
към текста >>

Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо.
Там има голямо присъствие на същества, като най-често идват тези от Сириус. През есента, при маловодие, езерото пресъхва. При Олтаря съм ходил много пъти, преспивал съм в една малка пещера, която зная. Няколко пъти съм бил там за 24 май - Деня на св. Кирил и Методий. Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо. Времето бе облачно, мъгливо и топло, което ми помогна много да понеса студения полъх на преспите. Пребивавал съм и на палатка по 2 седмици с брат Петър Филипов, Мария Тодорова и Надежда Тихолова, когато брат Борис Николов бе в затвора. Преди тази екскурзия сестра Мария Тодорова и Борис Николов са посещавали няколко пъти това свещено място с палатка. През 1957 година, след свършване на лагеруването си, те събират багажа и го пренасят към първото южно Маричено езеро. Най-големият денк, направен от тях, се търкулва надолу с голяма скорост към езерото.
към текста >>

Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-ина метра вляво от пътеката, и й предложих там да скрием багажа.
Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." („Божествен и човешки свят", стр. 12) Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-ина метра вляво от пътеката, и й предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание словото на Учителя. „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места", беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва.
към текста >>

Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата.
Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." („Божествен и човешки свят", стр. 12) Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-ина метра вляво от пътеката, и й предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата. Лесно изкачихме последната малка височинка до заслона и се озовахме на полянката при Учителя, между братята и сестрите. Беседата не беше свършила и всички слушаха с голямо внимание словото на Учителя. „Не разливайте любовта си по кални, нечисти места", беше последната мисъл от беседата. Изпя се песен и се каза молитва. Приятелите започнаха да разговарят.
към текста >>

На поляната имаше купчина кости, а ад тях, в скалите, пещера - леговището на мечката.
Дъждът се усили и започна да не се вижда и на 1 метър пред нас. Скоро изгубихме пътеката и попаднахме в едни високи клекове. Вървяхме под него и над него повече от два часа. Спомних си, че в същото време братята и сестрите, събрани в салона, честват Петровден. Най-после излязохме от тази джунгла на една поляна, намираща се някъде източно от връх Манчо. На поляната имаше купчина кости, а ад тях, в скалите, пещера - леговището на мечката. Трябваше веднага да се махнем оттам. Определих посоката север и тръгнахме направо през локвите. Стигнахме до р. Марица, която беше придошла много и водата достигна до кръста ни, когато я прегазихме. Излязохме в края на Маричината долина и стъпихме на Кайзеровия път.
към текста >>

55. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Ние отидохме в пещерите на Молитвения връх, където бяха скрити гредите и колците, и ги извадихме.
В групата бяхме: Гради Колев, Гаврил Величков, Тодор Симеонов, Катя Грива, Драган Петков и аз. По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите. Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре. Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака. Бай Янко стовари багажа и се върна за следващия курс. Ние отидохме в пещерите на Молитвения връх, където бяха скрити гредите и колците, и ги извадихме. Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас. След това започнахме да си строим палатките. Тодор Симеонов не взе участие в общата работа, а си построи своя палатка. Когато започнахме да строим нашите палатки и бяхме хванали колците на една от тях, започна да се излива проливен дъжд и ние държахме колците до спирането му. В това време сестра Катя Грива ходила някъде из лагера и като почва дъждът влиза в палатката на Тодор Симеонов, който грубо я изгонва и тя плачешком, цялата мокра, пристигна при нас.
към текста >>

Когато тя напускаше хижата, отидохме една група и от мазето успяхме да изнесем всички братски съдове в присъствието на новодошлия хижар и ги скрихме в пещерите на Молитвения връх.
Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че сме помогнали в такъв труден моменти след това ни дадоха една богата салата за обяд. След обяда аз предложих на председателя на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират. Те възприеха моето предложение и го реализираха. След това покривът не беше вдиган повече от вятъра. На хижата Ганка съхраняваше всичките братски пособия: казани, чайници, колци - 2 години. Когато тя напускаше хижата, отидохме една група и от мазето успяхме да изнесем всички братски съдове в присъствието на новодошлия хижар и ги скрихме в пещерите на Молитвения връх. През лятото ги извадихме и пак си създадохме лагер. През 1956 г. изкарахме много хубав лагер. Времето беше слънчево и топло. Вътрешно ме предупредиха, че ще има силна буря и аз изпратих семейството си да слезе.
към текста >>

Тръгнахме надолу и спряхме в пещерата под Молитвения връх, където сложихме найлони.
Празника на 19 август изкарахме добре. Когато провеждах наряди и четях беседи, една сестра виждаше моята аура в жълто със светлина и други неща. На празника не забравихме братските традиции. Сутринта ние направихме 2 казана с хубав компот, обядът беше безплатен u се раздаде безплатно топъл хляб. Когато си тръгнахме на 21 август, след натоварването на конете заваля дъжд с град. Тръгнахме надолу и спряхме в пещерата под Молитвения връх, където сложихме найлони. Направихме молитва и поехме надолу. Аз казах на приятелите, че дъждът скоро ще спре. Запяхме песента „фир фюн фен". Още по баира над първото езеро дъждът намаля и спря. Ние свалихме найлоните и свободно слязохме на вада, където конете докараха багажа, и се прибрахме в София.
към текста >>

56. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

На Малкия Купен има пещера, В която вероятно зимно време мечките преспиват своя зимен сън.
Като наближихме Белия извор, те подушиха една сърна и я подгониха с лай нагоре по планината. Както тичаха настървено, изведнъж спряха, млъкнаха, изскимтяха и побягнаха обратно към нас. На полянка, на 200 метра от нас, излязоха 3 мечки - 2 сиви и една черна, покрай които избяга подгонената сърна. Мечките влязоха в гората и ние продължихме пътя си. Когато стигнахме познатата ни полянка, от мечкитe не бе останала u следа. На Малкия Купен има пещера, В която вероятно зимно време мечките преспиват своя зимен сън. Друг път през пролетта, пак в долината на Бели извор, ни срещна едно голямо стадо от диви свине. Най-отпред вървеше най-малкото прасе, а отзад един голям шопар. Минаха вляво покрай нас, на 2 метра, и като ни задминаха, завиха нагоре в планината по посока на Присоите. Много пъти сме виждали диви петли - глухари, които са много красиви и сутрин кукуригат. Обаче те са много чувствителни и щом подушат опасност, бързо изчезват в гората.
към текста >>

57. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Те винаги намираха разговори, които ги караха да се забравят и с часове, седнали на слънце при високите ридове или при скалите с варовитите пещери, откъдето морето изглеждаше широко, необятно, разговаряха.
Беше едър, як мъжага и често надвиваше турски пехливани на панаира. Третият младеж се казваше Петър Атанасов. Родът му беше от Провадия. Родителите - преселници във Варна, се занимаваха с отглеждане на птици и имаха малко дюкянче към края на града. Имаше нещо, което свързваше този младеж с Константин Дъновски. Те винаги намираха разговори, които ги караха да се забравят и с часове, седнали на слънце при високите ридове или при скалите с варовитите пещери, откъдето морето изглеждаше широко, необятно, разговаряха. Тази шир сякаш ги зовеше и младежките им сърца трептяха в радостно предчувствие, когато гласно мечтаеха да тръгнат по света и да дирят щастието си. Най-сдържан, някак по-съсредоточен и дори винаги малко загрижен беше Константин. Той също участвуваше и се увличаше в младежките набези в света, но беше неизменно предаден в идеята да се бори за правдата на своя народ, така жестоко стъпкван от поробителя. Понякога Тодор донасяше някоя книжка от ония, които дядо му четеше неделен ден. Между книгите на стария хаджия имаше и гръцки, и други, написани със славянската кирилица.
към текста >>

58. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“.
Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива душа. Ето защо такива сензационалисти, които търсят доказателство за Бога в свръхестествените явления и спиритическите сеанси, във виденията и факирските чудеса, когато се приближат до учението на Бялото Братство казват: „Тези неща ми са познати, кажете ми нещо необикновено“. Да се научиш да мислиш, да се научиш да се храниш и спиш, да научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си себичността, егоизма, страха и суеверието, за някои фантасти на духовна почва са „познати“ неща. Това познанство прилича на туй, когато гладен човек се запознава с храната - с хляба и с плодовете, като ги гледа през дебелите стъкла на някоя витрина. Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“. Дори и когато приказваше за неща от съдбоносна важност, Учителят приказваше тихо, без афекти и интонация, която би била дори подходяща за случая, без да даде вид, че той е погледнал дълбоко в причината на нещата и че се връща от един свят с такива измерения, където това, което трябва да стане, е вече станало. Когато някой болен се оплакваше от своите страдания, Учителят му предписваше изненадващо прости неща, а оня, след като ги изпълнеше, оставаше учуден от получените резултати. Имаше случаи, когато Учителят не отговаряше на зададените му от болния въпроси. Вместо да го наставлява какво да прави, той ставаше от стола и донасяше на посетителя някоя ябълка, круша, мандарина или чепка грозде в зависимост от сезона, когато ставаше този разговор. Какво се криеше в този акт, какво беше въздействието на тези плодове никой не знаеше, но болните оздравяваха.
към текста >>

59. 9. ОБРАЗИ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини.
От океана на вечната субстанция непрестанно кристализират формите на живота. В самата тази субстанция сякаш е скрита ръката на ваятел, който с нежна любов вае образите на своята многолика мисъл. Това трябва да е любимото му занимание, защото той дарява своите творения със същата способност да ваят все по- нови форми на любовта си, която той е вдъхнал в тях. Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния. Птицата лежи със същия любовен порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни. Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини. И всеки слънчев лъч е художник- творец, който обагря с живи краски цветя и плодове, дървета и скали, кристали и води. Всичко вае образи с порива на своя Творец. В творческия процес съзнаваме съществуването на Бога.
към текста >>

60. 42. СТРОЕЖ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

В далечното минало, когато самосъзнанието на човека още не е било развито, той се е задоволявал с пещерите като жилища, подобно на животните.
СТРОЕЖ В далечното минало, когато самосъзнанието на човека още не е било развито, той се е задоволявал с пещерите като жилища, подобно на животните. Човек по всичко е имитирал животните в този си стадий на развитие. Много векове са изминали до момента, когато в него се е породила нуждата от собствено построено жилище. Дълга и богата е историята на строителството през вековете, но искам да предам само една идея, която ме вълнува. През средните векове хората започват да строят огромни храмове, които смайват зрителя с величието си. Кое е накарало тези хора да се заемат с подобни строежи?
към текста >>

61. Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Там ти вземаш от суровата руда, слагаш я в пещта и изваждаш чисто злато!
Той е светъл кат зората, той е добър като водата, той е сладък кат храната." Аз попитах: – Учителю, още ли трябва да пея в операта? Дотегна ми да пея там, иде ми да избягам! – И там, ти работиш за Бога. Там ти вземаш от суровата руда, слагаш я в пещта и изваждаш чисто злато! – Учителю, много се интересувам от въпроса за красотата. Защо тя е тъй преходна? Защо красотата не е безсмъртна? – Който обича истината, е вечно красив. Истинската красота е строга.
към текста >>

62. МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ - Борис Николов

Чешмата беше на отсрещната страна на двора, в една пещера.
“ Казвам ѝ: „Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има? “ Сестрата казва: „Пуснали са кучетата вече, две големи кучета вълча порода! Толкова са зли, че никой не смее да излезе нощем на двора.“ Казвам ѝ: „Дай ми съдовете.“ „Моля те, недей отива, те са зверове! “ Чешмата беше на отсрещната страна на двора, в една пещера. Взех стомната и чайника и тръгнах. Сестрата с безпокойство пооткрехна вратата, за да види какво ще стане. Като излязох на двора, спрях се за малко; за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал: като призове Доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточен, с отмерена, спокойна стъпка, тиха, но не дебнеща.
към текста >>

Другото беше легнало напреко пред входа на пещерата, приближих се и го прескочих.
Сестрата с безпокойство пооткрехна вратата, за да види какво ще стане. Като излязох на двора, спрях се за малко; за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал: като призове Доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточен, с отмерена, спокойна стъпка, тиха, но не дебнеща. Едното от кучетата беше легнало насред двора, минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало напреко пред входа на пещерата, приближих се и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. Когато излизах, кучето не беше на входа – двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива! Той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си.
към текста >>

Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода.
Като излязох на двора, спрях се за малко; за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал: като призове Доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточен, с отмерена, спокойна стъпка, тиха, но не дебнеща. Едното от кучетата беше легнало насред двора, минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало напреко пред входа на пещерата, приближих се и го прескочих. Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. Когато излизах, кучето не беше на входа – двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива! Той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Като стигнах до кучетата, по-голямото застана пред мене.
към текста >>

63. ДЯНКО КОЛЕЛОТО - Борис Николов

В тези тихи вирове, в подмолите и пещерите се крие голямата риба: големите тъмни мряни и клянове, че и щуки, че и сомове.
Десетина пъти като хвърли, менчето се напълни с риба. По-нататък бабите имат грижата за рибената чорбица. Вие яли ли сте чорбица от бели мрянки? По-надолу реката навлиза в дълбок скалист пролом. Тук скалите са изрязани отвесно, водите текат бавно, вировете са дълбоки. В тези тихи вирове, в подмолите и пещерите се крие голямата риба: големите тъмни мряни и клянове, че и щуки, че и сомове. Тогава на скалите сяда Дянко Колелото. Ще извади кларнета и ще засвири. Весели, игриви звуци изпълват пролома. Музиката раздвижва рибите, самотниците излизат, излизат – размърдват се рибите от най-дълбоките води. Такава чудна сила има музиката, на нея и камъните не могат да устоят!
към текста >>

64. ЙОСИФ - Борис Николов

След малко от пещерата се подаде звярът.
Излязоха на дълга поляна. На другия ѝ край – скали, а в скалите – дупка, колкото да мине наведен човек. Улф се устреми към дупката и залая злобно с камбанен глас – това беше призив. Йосиф застана срещу дупката, на другия край на поляната, като се облегна на един стар бук. Мечка не може да търпи куче до дупката си, тя излиза веднага. След малко от пещерата се подаде звярът. Йосиф беше слушал за него, но не допущаше, че е толкова голям. Това беше самец – огромен, силен, добре охранен. Разказваха, че влизал в стадата, избирал си шиле, вземал си го и си излизал. На кучетата не обръщал внимание или смазвал което му досажда. Беше убил трима човеци – двама ловци, които го преследвали, и един овчар.
към текста >>

65. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Когато дойдат в железния (си) век, другите ще им помагат." Някой справедливо би запитал: "Защо да определяме ХХ век като златен за България, след като в неговите рамки тя преживя четири опустошителни войни (две от които световни), завършили с национални катастрофи за страната, загуби територии с изконно българско население, 45 години се мяташе отчаяно в огнената пещ на човеконенавистния комунистически тоталитарен режим, а и преходът й към демокрация в края на ХХ-то и началото на ХХ1-то столетие се е проточил като агония?!?
Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи - вътрешно." Цялостната оценка на ролята на славянството в нашето съвремие би била непълна, ако не бъде уточнена фазата, в която се намира неговото развитие като етнос и културна идентичност: "Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи. Към края на ХХ-ия век славянството ще излезе из железния си век и ще навлезе в златния век на своята история. Единственият народ, който сега се намира в златния век, това са българите. Затова те помагат на другите народи. Когато дойдат в железния (си) век, другите ще им помагат." Някой справедливо би запитал: "Защо да определяме ХХ век като златен за България, след като в неговите рамки тя преживя четири опустошителни войни (две от които световни), завършили с национални катастрофи за страната, загуби територии с изконно българско население, 45 години се мяташе отчаяно в огнената пещ на човеконенавистния комунистически тоталитарен режим, а и преходът й към демокрация в края на ХХ-то и началото на ХХ1-то столетие се е проточил като агония?!? " Въпросът е напълно основателен. Но и твърдението за златния век на българите, принадлежащо на Учителя П. Дънов, не е погрешно. Правилният отговор е, че всяка страна преживява златен век, когато по нейната земя отекват стъпките на велик духовен Пратеник на Небето. В случая с България това е Мировият Учител Петър Дънов (Беинса Дуно).
към текста >>

66. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов.
Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.“ Изпитанията каляват духа. Учителят П. Дънов ги сравнява с алхимична лаборатория, изградена от Живата Разумна Природа. В зависимост от начина на преминаването през изпитанията ученикът култивира у себе си различни качества на характера. Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов. Това е Рубикон, гранична точка по неговия духовен Път, от която нататък той се докосва до най-фината енергия в Битието. За предпоставките, обуславящи това велико постижение, Учителят на ББ у нас разказва: „Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета.“ 7. Чистотата, Правдата и светлината: „Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П.
към текста >>

67. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Ала това не е изповед, черпеща вода от извора на безизходицата, а солидна аргументация, играеща ролята на логически трамплин към висините на човешката изява, където всички проблеми се решават сякаш по магически начин: „Ние, съвременните хора, сме се обезверили.
И на друго място в Словото на Истината: „Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цялата земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете, е изправен и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите (курсивът мой – К.З.).“ Както гласи и народната мъдрост, като правило дълбоко езотерична по своя характер: „Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи! “ Горчив е размисълът на българския духовен Учител, разкриващ причините за безверието на съвременното човечество. Ала това не е изповед, черпеща вода от извора на безизходицата, а солидна аргументация, играеща ролята на логически трамплин към висините на човешката изява, където всички проблеми се решават сякаш по магически начин: „Ние, съвременните хора, сме се обезверили. Освен че сме изгубили връзката си с Бога и връзката един с друг, но сме дошли до положението да загубим връзка и със самите себе си – и в себе си не вярваме. Аз наричам вяра следното: ако човек в себе си не вярва, ако в Бога не вярва и в ближния си не вярва, тогава на кого вярва? Три неща, три опори има, с които е свързан. Първата опора аз я наричам Бог, аз я наричам Любов; втората опора – това е вярата, това е самият човек, да вярва в разумното в себе си. Третото аз свързвам с ближния – то е надеждата.
към текста >>

68. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

И постепенно разбират, че съвършените затова са съвършени, защото духовното у тях е надмогнало решително материалното, изпълнило го е и го е осветило, както слънчевият лъч прониква в мрачна пещера и я изпълва с живот.
След кратка пауза той изрича нещо наглед простичко, но с неоценимо по стойност съдържание: „У човека има борба между духа и плътта, но духът трябва да бъде господар. И у съвършените има тази борба. У тях винаги духът е победител.“ Всички изтръпват. Щом и съвършените са подвластни на такива вътрешни протуберанси, какво да кажем ние, простосмъртните?! И постепенно разбират, че съвършените затова са съвършени, защото духовното у тях е надмогнало решително материалното, изпълнило го е и го е осветило, както слънчевият лъч прониква в мрачна пещера и я изпълва с живот. Всяка човешка погрешка отваря рана и в Космоса, и в душата на извършителя. Когато заради погрешката страдат и други хора, тя може да се превърне в пропаст за мнозина. Зависи от това, кой как посреща изпитанията по житейската пътека. Учителят П. Дънов разделя хората на четири категории в зависимост от равнището на съзнанието им, на духовната им еволюция: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
към текста >>

69. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който спокойно се изправя сред тях.
Това се потвърждаваше от много събития в живота му. Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие. Очевидци разправят една забавна случка на „Изгрева". Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят. Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания, подтиква те да споделиш с ближния своите радости и тревоги. В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който спокойно се изправя сред тях. Урокът е добър във всеки момент ученикът трябва да има будност на съзнанието. Свободният човек не пада той е независим от обстоятелствата в живота. Вено бе ученикът, който винаги стоеше изправен между нас. Той никога не падна, не претърпя провал в прекия смисъл на думата. Ако нещо не вървеше, както трябва, това се дължеше на неуместна чужда намеса.
към текста >>

70. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които била светла, а косете им кафяви и меки.
Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1730 градуса и е необходима сложна технология за обработването и. Другаде са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно този пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които била светла, а косете им кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите им са черни и твърди. Освен това при изследване на кръвта на тези мумии се оказало, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите от Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имащи друг произход. През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери - прави паралелни линии е голяма точност са се простирали по на 10 - 15 километра.
към текста >>

71. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изплашили се Нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери.
Изплашила се богинята Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос, изпуснати и неуправлявани от никого. Какво ли е станало с нейния брат Хелиос? Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали към Земята. От огнената колесница буйни пламъци обхванали цялата Земя, огънят превърнал в пепелища градове и плодородни поля. Запалили се планините, завряла водата в реките и моретата и облаци от гъста, гореща пара се издигнали от тях. Изплашили се Нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали, дълбоки и напукани пустини. От непоносимата горещина се изплашили морските богове. Смърт заплашила Земята. Тогава богиня Гея (Земята), обляна в сълзи, отправила молба към господаря на Небето и Земята - всесилния гръмовержец ЗЕВС. „О, велики Господарю, защо допускаш да загина аз, да загине царството на твоя брат Посейдон?
към текста >>

72. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един есенен ден и извикала тайно при себе си всички жени и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев, и да го изсушат в горещи пещи.
И си мислела мащехата, че ако нейните деца не наследят царството на баща си, ще бъдат най- нещастните деца на света. Каква майка съм аз, рекла си магьосницата, ако не мога да осигуря щастие на децата си! С всеки изминат ден омразата н мащехата към Фрикс и Хела ставала все по-силна. Тя твърдо решила да ги погуби, но така, че злодеянието й да остане незабелязано. Ден и нощ Ино обмисляла различни планове. Най-после решила как да постъпи. Един есенен ден и извикала тайно при себе си всички жени и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев, и да го изсушат в горещи пещи. Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано. Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и нищо няма да се роди. Наивните жени послушали магьосницата и така изсушили житото за посев - просто го опекли. Мъжете, без да подозират нищо, засели опеченото жито и на следната година не поникнало нищо. Настанал глад по хората и добитъка.
към текста >>

73. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всеки ден, щом на морския бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до една малка пещера, недалеч от един висок скалист връх.
Една от тези дъщери - най-красивата и прекрасна - ГАЛАТЕЯ, веднъж, като гонила пъстроцветна пеперуда, се отделила от сестрите си. По това време минавал младият Акид - висок, строен, красив като Аполон. Видяла го Галатея, забравила пеперудата и го пронизала с дълбоките си сини очи. Но и Акид, очарован от божествената й красота, забравил закъде е тръгнал и се насочил кьм нея. Обикнали се двамата и от този ден станали неразделни. Всеки ден, щом на морския бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до една малка пещера, недалеч от един висок скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият, грамаден като планина циклоп Полифем. Видял я той на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето му, в сърцето на ужасния циклоп, до когото никой ; не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден. Уплашила се Галатея от страшния му види винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла.
към текста >>

Достигали те и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място край пещерата, далеч от погледа на ужасния циклоп Полифем.
Видял я той на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето му, в сърцето на ужасния циклоп, до когото никой ; не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден. Уплашила се Галатея от страшния му види винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла. Всеки ден той докарвал многобройните си стада овце до високия планински връх, сядал на него и започвал да свири със свирката, който сам си направил от сто дебели тръстикови стебла. Далече се разнасяли звуците на свирката му които разклащали дърветата. Достигали те и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място край пещерата, далеч от погледа на ужасния циклоп Полифем. Един ден той ги съзрял и обезумял от любовта си към Галатея, скочил от планинския връх и затичал към тях. Разтърсила се Земята от неговото огромно тяло, развълнувало се и морето. Изправили се Галатея и Акид и се хвърлили в бурното море. Там, превърнати в риби, те плували из глъбините му, свързани с дългата и широка лента на любовта им... Така и чувствата, емоциите на хората под силното влияние на Нептун са най-характерният белег НЕПТУНОВИЯТ ТИП Фиг. 20. Мъжки Нептунов тип Изтъкнатите качества, които Нептун има, дават на неговото влияние възможност за създаване на Земята на живи форми, които ясно изпъкват със своята красота и нежност.
към текста >>

74. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Археолозите са открили в пещерите на град Парнакс по брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които е бяла, а косите им са кафяви и меки.
Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни Перуански украшения от платина. Знае се, че платината се топи при 1700 градуса и че е необходима сложна техника за обработката и. В развалините на град Чан-Чан са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите на град Парнакс по брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които е бяла, а косите им са кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това при изследването на кръвта от тези мумии се оказва, че тя спада към кръвна група, която изобщо не се среща у народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че са хора от друга раса, имаща различен произход. В народите от Средна и Южна Америка са запазени легенди, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и занаяти. При разкопки на древни развалини между многото учудващи предмети, плод на голямо умение и знания, са намерени скелети на лами, които имат пет пръста на краката си, докато съвременните лами, както е известно, имат само по два пръста. Това особени ясно потвърждава древността на тази култура.
към текста >>

75. Каин и Евел - Николай Райнов

И той прозре скритата замисъл на Иехова и на Сатанаиля, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата.
То бе Дърво на Познанието. Но Змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. И когато минаваше Сатанаил през Едема, Змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи. И приближаваше се Сатанаил, та ядеше от плодовете на дървото. И когато един ден Врагът на Силния говореше на Каина за онова, що има да стане, за Тайната на Седемте Бездни, за чаровете на Земята и на съкровените Кръгове под нея, за Черните Властелини на Триъгълника, за душата на сестра му Каломаин, за Вождовете на Гнева и за деветте Алилуийа на Божията Песен — изстъпление нападна Каина. И той прозре скритата замисъл на Иехова и на Сатанаиля, синя мълния озари пещерите на ума му — и той проумя тайния смисъл на казаното от бащата. И като съзре Сатанаил своя син — мъж по мисъл и левент по мъдрост, — даде му три плода от Дървото на Познанието, но му заръча строго — да ги скрие, та после да ги изяде насаме. Но щом изяде плода на Познанието, изпадна Каин в тежък сън — и сякаш вампир завея над него кожени крила. А Каломаин и Евел ходеха, та играеха в Едема. И стигнаха до дървото, под което спеше брат им. И видяха Каина, заспал дълбоко, а в ръцете му се червенееха двата плода.
към текста >>

76. Мелхиседек - Николай Райнов

И стояха три деня в пещерите, за да преминат излитанията, преди да получат Тайните.
Та вредом се разсипа мълва за наставника в Тайните — и всекиго пърлеше жар да чуе Мелхиседека. И потърсиха го мнозина, но малцина смогнаха да стигнат до него. Защото измряха от буря, мълния и жад в пустинята. …И дойдоха при Мелхиседека малцината — и замолиха го да ги поучи. А те бяха кръстени с огън. И стояха три деня в пещерите, за да преминат излитанията, преди да получат Тайните. И отведе ги на третия ден Мелхиседек на Планината — и каза им: „С чистота се гради Царството — и среброто трябва да стане злато. А сърцето — да се възпламени, като небе на пладнина. — Това е първото. Три пътеки има чистотата. А трябва и трите да се изходят.
към текста >>

77. Даниил - Николай Райнов

Само тъй би устоял той на смъртта, когато го хвърлят в Пещерата на Лъвовете.
Тоя жезъл дава мощ на мага. Не всеки ум, царю на Вавилон, е способен да познае върховната магия — както не става жезъл от всяко дърво…“ И запита после царят Данииля: „Що трябва да стори човек, за да добие силите на мага? “ А Даниил му отвърна: „Маг и властелин на съдбата става онзи, който се е съединил със Слънцето. Звездите на небето трябва да пробудят към живот звездите на душата: само тъй се опознава пътят на звездите. Човек трябва да стане смел, като лъв, но да добави чистотата и кротостта на гълъба към силата на лъва. Само тъй би устоял той на смъртта, когато го хвърлят в Пещерата на Лъвовете. Велик дар е мъдростта. Но мъдрецът не е маг. Дар, по-велик от мъдростта, дарява Бог — Единението. Защото е казано: Ще дам лъчи на оногова, който стане едно със Слънцето! Лесно се постигат Тайните, но мъчно се живее живот на тайноведец. Всеки прави добрини.
към текста >>

78. Видение на Ездра - Николай Райнов

Но венец ще стане цялото Небе над тях — огромен кървав венец от многозъби пламъци — и над тях ще стане горещо, като в пещ, — и над главите им ще пламне целият въздух, а под тях Земята ще блъвне силни огньове, за да се слее Небе със Земя в кървав огнен Брак.
И слепи ще бъдат очите им за всичко писано, и глухи — ушите им за всичко казано. Към Небето ще обърнат взор — дано чуят от звездите поучение, — но черно беззвездно небе ще ги срещне. И към Земята ще наведат в смирение поглед — дано видят в Земята личба, — но пламъци ще изригне Земята — и ще ослепи погледа им. А обърнат ли се настрана, ще видят край себе си тъмната сянка на Смъртта. И ще проронят с безсилен стон устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище най-сетне във Венеца. Но венец ще стане цялото Небе над тях — огромен кървав венец от многозъби пламъци — и над тях ще стане горещо, като в пещ, — и над главите им ще пламне целият въздух, а под тях Земята ще блъвне силни огньове, за да се слее Небе със Земя в кървав огнен Брак. И те ще се разтреперят — и с ридание ще изхълцат устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Десет седалища има Денят: Царство, Основание, Величие, Тържество, Великолепие, Съд, Милост, Ум, Мъдрост, Венец. Десет седалища има Денят, но горко на тези, които дирят седалище в онези дни!“ „…Ето ви нова личба, братя мои, че иде Денят — Сетният Ден: през вечния покров на нещата Съдбата ще разгърне книга от снежночист пергамент — и върху белите страници ще впише всеки по една мисъл. И тази мисъл трябва да обгръща копнежите на целия му живот — и да набелязва до един греховете на душата му. И мисъл с мисъл не трябва да се схожда! Защото на изкласила нива ще се уподоби тогава светът. Наистина, светът ще бъде изкласила нива.
към текста >>

79. Път на звездите - Николай Райнов

И стигнаха посреднощ в малка пещера.
И каза им да разпитат първосвещеника и книжниците израилски, та да научат къде се е родил новият Цар. Разтвореха книжниците и законниците книгите пророчески, та намериха, че в Галилея трябва да се роди Цар, Който ще освободи света от зло, ако людете Го послушат. И задължи Ирод магите от Изток да му пратят вест, щом Го намерят — че и нему прави чест да поднесе дарове на своя Наследник, щом е такава волята на боговете. И тръгнаха отново влъхвите към Галилея. А звездата ги водеше. И стигнаха посреднощ в малка пещера. И видяха Дете, сияйно като слънце. И звезда огряваше лицето Му. И паднаха пред Него ничком, та Му се поклониха — и поднесоха Му своите дарове. И разкриха тогава Книгата за Звездните Пътища. И пророчества велики изрекоха за новия Цар.
към текста >>

80. Книга на загадките - Николай Райнов

Размернат реч на вълните свързваше волността на моите замисли, а ясните образи на гори, полета и пещери отнемаха тайнствената загадъчност на моите блянове.
Небето се смее над земя и море — и с тържество разкрехва сините двери, към които води светлата стълба на дъгата: там ще мине надвечер Човекът. *** Земята ме откърми, Морето ме облече и нагизди, а Небето всели в душата ми своите песни. Когато умра, ще върна на Земята веригите, в които ме скова, ще дам.на Морето накита на душата си, а на Небето ще пратя в дар безсмъртното, което откърмих: своята песен. Аз пях за Небето; Морето ми дари своята реч; Земята — своите образи. Но моите песни останаха посветени на Небето. Размернат реч на вълните свързваше волността на моите замисли, а ясните образи на гори, полета и пещери отнемаха тайнствената загадъчност на моите блянове. Моята небесна песен млъкна на устните ми. Когато умра, ще изпея безгласно песента си, защото ще върна на Морето китната реч и на Земята — пъстрите образи. И моята песен ще пръхне към Небето, отдето е дошла, за да оживи стройното ми тяло и да направи моята замислена душа безсмъртна. Но — никой не ще ме чуе. *** Когато съдеха онзи Безделник, Който проповядваше да обърнеш и дясната си буза, понечат ли да те ударят по лявата, аз чух от прозорчето на своя затвор много гласове, викащи: „Бар Аба! Бар Аба да се пусне! А Иешу бар Иосифа разпънете! — “ Бар Аба е моето име.
към текста >>

81. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Ако вземем Библията, не си спомням в коя глава има един разказ за тримата момци в огнената пещ, понеже са били вегетарианци.
- Сам си избираш своя Бог. - Нашият избор не е случаен, ние предварително сме заангажирани с туй движение и туй учение. - Толстоизмът влиза ли в учението на Учителя? Има ли разлика между вегетарианството и Толстоизма? - Вегетарианството си има една по-далечна основа. Ако вземем Библията, не си спомням в коя глава има един разказ за тримата момци в огнената пещ, понеже са били вегетарианци. Те са били светии. Както винаги е имало сили, които се борят против светлината. Осъдили ги на смърт и ги хвърлили в огнената пещ. На сутринта те се разхождали вътре. Това е от Библията, не го измислям аз.
към текста >>

Осъдили ги на смърт и ги хвърлили в огнената пещ.
Има ли разлика между вегетарианството и Толстоизма? - Вегетарианството си има една по-далечна основа. Ако вземем Библията, не си спомням в коя глава има един разказ за тримата момци в огнената пещ, понеже са били вегетарианци. Те са били светии. Както винаги е имало сили, които се борят против светлината. Осъдили ги на смърт и ги хвърлили в огнената пещ. На сутринта те се разхождали вътре. Това е от Библията, не го измислям аз. Вегетарианството е съществувало още много отдавна, щом там пише за туй. Дадох ви това и всеки плод, и всеки зеленчук. Те ще ви бъдат за ядене, значи определено е, че храната ще бъде растителна.
към текста >>

82. Пътят на звездата - Георги Радев (1900–1940)

И кога го намерите, донесете ми вест, та да ида и аз да му се поклоня“.. Тримата мъдреци намират детето, защото звездата му ги води и се спира над пещерата, дето то се е родило.
Къде точно, и кога най-вече, „първосвещениците“ и „книжниците“, които се ровят само из мъртви книги и писания, без да могат да ги оживят с духа си, не знаят. Звездата — светящо писмо в живата книга на звездите — те не виждат, за нея те са слепи. Те виждат само букви. Затова: „Ирод, като повика тайно мъдреците, изпита усърдно от тях, в кое време се бе появила звездата. И ги изпрати в Витлеем, па им рече: „Идете и изпитайте здраво за детето. И кога го намерите, донесете ми вест, та да ида и аз да му се поклоня“.. Тримата мъдреци намират детето, защото звездата му ги води и се спира над пещерата, дето то се е родило. След като принасят даровете си, те —„предупредени на сън“ — без да се обадят Ироду, се връщат в родината си по друг път. Па и Йосиф, след като му се явява ангел насъне, с Мария и детето забягват в Египет. „Тогава Ирод, като видя, че мъдреците се подиграха с него, много се разгневи и изпрати да погубят всички деца, които бяха във Витлеем и по крайбрежието от две години надолу, според времето, което той усърдно бе изпитал от мъдреците“. Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извлека само една идея. Има два пътя на познание: път на .звездата“ и път на „буквата“, път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжниците.
към текста >>

Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток“ до „пещерата Витлеемска“.
В книгата на пророк Даниеля се говори пак за тия два пътя, и те се пресичат при цар Небукаднецара. Фараон, Небукаднецар, Ирод — това са различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус на сили, в тяхната мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност. Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя. Тримата мъдреци, обитаващи в „вътрешния изток“, знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски“, защото са видели да изгрева неговата звезда. Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток“ до „пещерата Витлеемска“. Те нямат нужда от „книгите на пророците“, дето е само иносказателно предречено великото събитие. Показана е само една област — Витлеем, но точният момент, най-важното, не е посочен. А „движещата се звезда“ е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока на движение и свой зенит. Тя застава точно в определено време в точно определено място: над „пещерата във Витлеем“. Имаме един напълно определен процес, ясен, прецизен, с определени елементи по пространство и време.
към текста >>

Тя застава точно в определено време в точно определено място: над „пещерата във Витлеем“.
Тримата мъдреци, обитаващи в „вътрешния изток“, знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски“, защото са видели да изгрева неговата звезда. Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток“ до „пещерата Витлеемска“. Те нямат нужда от „книгите на пророците“, дето е само иносказателно предречено великото събитие. Показана е само една област — Витлеем, но точният момент, най-важното, не е посочен. А „движещата се звезда“ е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока на движение и свой зенит. Тя застава точно в определено време в точно определено място: над „пещерата във Витлеем“. Имаме един напълно определен процес, ясен, прецизен, с определени елементи по пространство и време. Той води право към целта, в самата точка. Води безпогрешно. Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Това е чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци, всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето.
към текста >>

83. Има ли днес пророци и светии? - Георги Радев (1900–1940)

Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда?
По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет.
към текста >>

84. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.
Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия.
към текста >>

85. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

За адептите, сиреч ония високо и тънко организирани човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си организъм, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни органи на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни.
Те представят малки поточета, слезли от светлата планина на Мъдростта, по чиито върхове обитават Великите Посветени. И тяхната задача не е друга, освен да посочат пътя към ония извори, които бликат в подножието на върховете. Окултната наука или — ние я наричаме — абсолютната наука на живата природа, е достояние само на ония велики духове, които са завършили своето развитие, които ръководят съдбините на целокупното човечество — и не само на нашата земя. Ние ги наричаме Великото Всемирно Братство.3) Всъщност, тази абсолютна наука, проверявана откак свят светува от цели поколения ученици, от цяла една безкрайна низа. от адепти-ясновидци, не е окултна, скрита, освен за ония хора, които разполагат с ограничени възможности и средства за познание. За адептите, сиреч ония високо и тънко организирани човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си организъм, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни органи на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни. Пътем ще помена, че част от науката на тия именно Велики Бели Братя, духовните водители на целокупната еволюция, е пръсната, —поне онова, което е могло да се каже, къде пряко, къде най-често под булото на символиката, в различни книги: херметични, окултни, теософски (тия термини не са идентични, макар несведущите да ги смесват), в книгите на алхимици, кабалисти, мистици, произхождащи от най-различни школи и тайни братства. А също така и в свещените писания на всички народи и раси. Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия. Духът на човека вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение.
към текста >>

Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм.
С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумният човек, разбрал езика на светлината.
към текста >>

По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономичното и социално преустройство на народите, по което се тъй много пише и говори, и по което съществуват толкова теории. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумният човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега—по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай.
към текста >>

86. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Чуй ме подпалвачо жестоки, огаси тази пещ на разврата, която осквернява душата и сърцето! Разруши основите на кладата и вертепа, в който тровиш Девите на чистотата! Явление второ.
Огнените езици се издигат яростно в небосвода и згряха прохладния въздух. Девор направи усилие да извика гръмогласно, но горещия въздух го задави и той едва изговори: Д е в о р. „Свобода или огън“! О! Изверг и палач ехиден, освободи Славяна; тя е невинна! Тя не трябва да гори! Защото е свещена жрица, Дева от плеадите небесни. Очите на звездите я съзерцават, а Боговете достойно уважават. Отвържи ръцете й, и освободи я от огъня на страстите си. Чуй ме подпалвачо жестоки, огаси тази пещ на разврата, която осквернява душата и сърцето! Разруши основите на кладата и вертепа, в който тровиш Девите на чистотата! Явление второ. 3емон не искаше да чуе апела на Девора. Той прави последен опит да покачи Славяна на кладата. Д е в о р се хвърля всред пламъците, за да грабне Славяна, ала среща противодействие. 3 е м о н. На теб казвам, чужденецо! Недей се така смело до мен доближава, защото ти сега ще опиташ отровната ми шпага! Д е в о р.
към текста >>

87. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

За Пещера през Башикярово, Хаджилар, Кучагово, Радилово.
За Кюстендил през Върба, Кошарите, Бубурици, Прибод, Извор, Клисура, Чоклъово. Червеново, Коньово, Багреница, Търновмък, Нови Чифлик, Кадин мост, Четерица, Панчерево, Баланово, Дупница. Самоков. Протестантската учителка в американското училище Димчевска изгонва Пеню „защото бил с дявола...“, но вечеря с протестантския проповедник Мишайков. 8 декември... - С. Шипочени, Баня, Костенец, Белене, Саран-бей, Татар-пазарджик. За Пещера през Башикярово, Хаджилар, Кучагово, Радилово. Брацигово, Козарско, Адино, Кръчим. Стина, Перущица, Брястовица, Дермен-дере, Каматево, Пловдив. Катуница, Садово, Скобелево, Чирпан, Стара Загора с влак, Нова Загора, Кермен, Сливен. Остава там до 4 февруари. 4 февруари... - Алазагли, Артаклари, Скобелево, Гаврилово, Ямбол, Стралджа, Карнобад, Ерифили, Айтос, Бургас, Месемврия, Чимос и Равда, св.
към текста >>

88. И така ... - Атанас Славов

И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър.
Балдуин Фландърски начело на кръстоносен поход за освобождаването на Светите християнски земи някак не намира на картата Божи гроб и вместо да сече араби, изсича византийските бранители на Цариград и се настанява там да коли българи в името на истинската християнска любов, за което пък българският цар му отрязва първо ръцете до лактите, после краката до колената по време на едно пияно празненство в Търновския дворец в изблик на по-силна любов към Христа от Бадцуиновата. Четири-петстотин години, откак вагабонти с католически знамена на корабните си мачти пресичат океана, за да сринат със земята и до крак да избият цивилизацията на Централна Америка, която, ако има цивилизация, изградена на вярата в Бога - това е тя. Разбира се - това е тя, но и тя се гради на изтребването на племената на Централна и Екваториална Америка, които боготворят по свой собствен, а не ацтекски или маянски начин. Скука. Тамян, смрадня, потни попове и кюрета, ходжи и дервиши пръскат с босилек, пеят песни, вият, въртят се с часове на едната си пета, осигурявайки божията подкрепа на едната войска срещу другата, на нашия християнски бог срещу вашия християнски бог и нашия мюсюлмански бог срещу вашия мюсюлмански бог. Скука на скуките. И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър. Неизлечима е като инстинкта за възпроизвеждане. Неизлечима - като инстинкта за самосъхранение и инстинкта за взаимопомощ. И всичките тези вродени неща, които клокочат в нас с по-голяма или по-малка сила и ни мотивират непреодолимо - независимо от това радостни ли сме, тъжни ли сме, богати ли сме, бедни ли сме, силни ли сме, слаби ли сме - са такъв неизчерпаем източник на енергия, на бушуваща топлина, на адреналин, на саможертва, че откак свят светува са били най- желаният обект за експлоатация от страна на тези, които имат нужда от подвластна енергия. Ще обидя чувството ви за интелигентност, ако взема да обяснявам подробностите тук. Заради прехраната си нарисувай Мона Лиза и ако някой я хареса и има пари, ще я купи, и това е добре.
към текста >>

89. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Скоро заработва и огромна пещ за каменни въглища, която осигурява централно отопление още далеч назад през 1838 година! Сметката е кажи-речи към триста хиляди долара.
Едно срещу друго на стените има две огромни огледала, които пречупват какви ли не отражения. Кога какви пристройки има, кое кога е завършено не помня, но семейството се нанася пролетта на 1836 година. Кораби пренасят от Савана семейни съкровища, масивни мебели, маси, сервизи, драперии и кресла. Стените са покрити с тапети. Всеки има отделна баня. Скоро заработва и огромна пещ за каменни въглища, която осигурява централно отопление още далеч назад през 1838 година! Сметката е кажи-речи към триста хиляди долара. Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по пътя за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг. Това е то картинката, дето ми се стрелва сега! Имението било обявено за продажба през 1867 г. за 160 000 долара. Дрю плаща резиденцията, конюшнята, хамбара и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна дъбова гора наоколо за 140 хиляди долара. Пито-платено! На 6 ноември 1867 година във входната зала на Гибънсовата резиденция се събира каймакът на Ню Йорк по случай откриването на Централната методистка семинария.
към текста >>

90. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба.
* И така... Двамата, които горе-долу по едно време ще пътуват за Америка, след като Петър завърши Свищовското методистко училище, вече знаем: Петър Дънов и Георги Чакалов; и криво-ляво знаем какво стои зад гърба им и какво е било обкръжението им, докато стигат дотук. Остава третият - Алеко Константинов от самия Свищов. И Алеко е от Петровото поколение. И той - като Петър и Чакалов за свое нещастие - се ражда в България в съзнание и остава в съзнание до края на живота си, - докато го убиват. Дете на виделината! Богаташки син, баща му реди за него роден дом с гръб към Свищов и България: опънал веранда горе, високо на втория етаж към най-международната артерия на своята родина - Белия тих Дунав, - и зад него низините, блатата, горите, далечните покриви на Зайчар в свободна Румъния. Излез на верандата на въздух, дишай, седни и се отпусни, и гледай, и кажи-речи под краката ти пуфкат ежедневните търговски кораби; влачат се рибарски варки, пътнически затентени гиганти с два етажа високи странични витла на австрийските богаташки компании шарят от Тулча и Гюргево във Влашко, през Силистра и Русчук в Турция, през Видин на еврейската банка Арие, през Белград в Сърбия, Банат, Будапеща в Унгария, Братислава, Виена и Залцбург в Австрия... Светът от високия свищовски дунавски бряг се гледа от две точки: едната е височината на римската кула, която е военно кале и недостъпна за живеене и в подножието й се тълпи дребната риба. Другата е височината на Преображенската махала по на запад - над гарата, над маазите, над складовете, над пристанището - с десетината огромни богаташки къщи на европейски Свищов: на Станчови, на хаджи Василеви, Сакеларович, Цанкови, Павлович, Димитър Василев, Аврамов - все благотворители, за които Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Мюнхен са на една ръка разстояние. Животът на Алекрвия баща, такъв какъвто той го води, е в Австрия и Швейцария. Оттам идват първите разкази за света, които Алеко чува, за това се говори в дома му; оттам идат съдовете, от които се яде, дрехите, които се носят, мебелите, които се разтоварват долу в пристанището, бижутата на майка му и сестрите му - самоварите и сребърните държатели на кристалните чаши. Оттам иде и твърдото решение на баща му Алеко да учи вкъщи с най-добрите учители, които може да се намерят: Емануил Васкидович и Янко Мустаков. В Свищов не се срещат с Петър, тъй като Алеко почти не учи в родния си град, но животът им през цялото време върви паралелно.
към текста >>

91. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

* И така ... Този Океан! Този повдигащ се гръден кош на планетата! Това криво огледало, което прави пустотата на деня синя и отразява пещерата на нощта със звездите на инфузориите си.
Но това все пак са само външните картини, външните факти, ефимерният образ на късогледата камера и тя не ни дава намек дори от това какво се изписва във вътрешното зрение на един двадесетгодишен „непроговорил“ млад мъж, изправен пред Голямата Картина, и пред експлозията от огромното кълбо факти, които другите се правят, че не виждат, защото не им се губи време, но които той продължава да оставя да се сгромолясват върху него. Всичките. И то едновременно. Това е неговият свят и той иска да го задържи целия с надеждата да го осмисли. Колкото и застрашително и експлозивно да се разраства в момента. Защото, от друга страна, колкото и повече този свят да се разраства, в него се провижда все по-добре едно единство, една цялост, една грандиозна в простотата си осмисленост, която той може би ще успее да овладее преди да бъде смазан. * И така ... Този Океан! Този повдигащ се гръден кош на планетата! Това криво огледало, което прави пустотата на деня синя и отразява пещерата на нощта със звездите на инфузориите си. Тази тиха космическа меланхолия под потъващата в хоризонта луна. Този спадащ гръден кош на планетата! Телескопичен блик Преди милиони и милиони години на източния бряг на континента, който сега наричаме Южна Америка, живеят водни костенурки и продължението на рода им е застрашено, тъй като птиците са научили всичките топли пясъци на люпилните им, и се събират на истерични ята, и щом малките пръкнат от черупките и тръгват като чевръсти паячета към спасителните вълни, те връхлитат. Не помага търсенето на нови и нови, и нови по-скрити места. Добили стотици години опит, птиците предвиждат ходовете на костенурките. Не помага и това, че малките изскачат от черупките на бегом.
към текста >>

Би предпочел баница, ако имаше, да му напомни за дома; да може да покаже на тази баница, на тази стара приятелка от дома, де е и какво става; да й каже сбогом, сега съм тука и ще ям ябълкова пита оттук нататък, моя скъпа, мила бабина, парцалива, пълнеща корема сирена, дебелолиста, полуизгорена в пещта на двора, любима моя лакомийска баничке.
Кафето излезе като черна топла водица, дето е минала покрай чували с кафе на зърна, и Петър реши да не забравя оттук нататък и той да мине на студено мляко. Това не беше кафе. А ябълковата пита ставаше. Топла, сладка, ароматна - сигурно от кимона в нея. Всъщност беше си доста хубава. Би предпочел баница, ако имаше, да му напомни за дома; да може да покаже на тази баница, на тази стара приятелка от дома, де е и какво става; да й каже сбогом, сега съм тука и ще ям ябълкова пита оттук нататък, моя скъпа, мила бабина, парцалива, пълнеща корема сирена, дебелолиста, полуизгорена в пещта на двора, любима моя лакомийска баничке. Делчев, както винаги, дойде точно навреме за срещата. Изглеждаше някак далечен, докато крачеше по алеята на парка с бомбе на глава през - колко станаха? - трите години, през които не бяха се виждали; но когато заговори шегаджията, дето надничаше през очите му, сякаш не бяха се виждали от няколко часа. - Точно навреме, както винаги! - каза той и стисна ръката на Петър. - Страх ме беше, че си се загубил някъде да тичаш, да зяпаш и че ще трябва да те чакам на пейката до утре сутринта, но ти никога няма да се промениш, а?
към текста >>

92. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата; занаятчии работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш.
Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно. И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга. - Вашата спирка, сър. Изглежда, че ще е като една от тези спирки сред гората, където никой не слиза и не можеш да повярваш, че някой ще се качи. Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата; занаятчии работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш. Домът на Емерсън не е музей, но вещите му са запазени с определеното намерение рано или късно да бъдат съхранени за поколенията. През 1892 година - десет години след смъртта му - за тях се грижи дъщеря му Елен и когато и тя умира, семейната им къща става собственост на Паметната асоциация на Ралф Уалдо Емерсън. Къщата на поборничката за женски права Луиза Мей Олкот и баща й Бронсън Олкот, които са покойници от четири години, е купена от Хариет Лотроп с определеното намерение да стане исторически музей на великите конкордци. Домът на Хоторн също се пази от преките му наследници, за да отиде след време на съхранение от Парковата служба към Министерство на вътрешните работи на Щатите, така че ни една от техните вещи, дрехи или книги не е разграбена от каращи се за наследство роднини, които да ги чакат от години да умрат, защото са си харесали някой чифт ботуши, някоя книга или любима писалка. Само с творческото наследство на Торо нещата не са в цветущ вид поради факта, че никой от трите му дъщери и синът му не се оженва и те умират преди началото на предпоследното десетилетие на миналия век.
към текста >>

93. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

756 - Данаил, глава 3; стих 17: „Ако е така, нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от горещата огнена пещ и от ръцете ти, царю, ще ни избави.“ Библията стр.
III Правило (Свидетелство) Вярвам в Единия вечен и благ Дух, Който изработва спасението на всички. IV Правило (Свидетелство) Вярвам в Господа Исуса Христа - едничкия приятел и брат на всички. V Правило (Свидетелство) Да се изпълни Волята на Единния, Истинния и праведен Бог без колебание. VI Правило (Свидетелство) Да се възцари хармонията на пълното единство между нас. Кабалистични числа Библията стр. 756 - Данаил, глава 3; стих 17: „Ако е така, нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от горещата огнена пещ и от ръцете ти, царю, ще ни избави.“ Библията стр. 864 - Евангелие от Марка, глава 15; стих 30: „Спаси себе си и слез от кръста“. Библията стр. 364 - I книга на Летовниците, глава 12; стих 17: „И Давид излезе да ги посрещне, та им отговори и рече: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще бъде съединено с вас; но ако [сте дошли] за да ме предадете на неприятелите ми, като няма неправда в ръцете ми, Бог на Отците ни нека види и [нека] изобличи това.“ Следобед ще ви разясня Закона на Любовта, както е написан на български. Л I О Б О В Представлява двата принципа в човека Първото представлява стремеж. Ако той срещне съпротивление и се обърне надолу, това обръщане надолу показва грешния човек; тогава прекарваме права линия и образуваме един триъгълник и човек се обръща нагоре към Бога.
към текста >>

94. 20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

Русия е лаборатория, там е пещ и стават опитите в нея.
обучени братя и те могат със земята да правят каквото си искат. Земята за тях е една гумена топка. Няма народ, който да не ги познава, където те са минали и не са ги послушали. Сега и Русия изпитва техния пръст. Те отхвърлиха Толстоя. Русия е лаборатория, там е пещ и стават опитите в нея. Те са казали, че в България, който се опълчи срещу Бялото Братство няма да остане ненаказан. Българското духовенство - те искат да ни изключат из църквата. Ще им кажем кой, кого ще изключи. Църквите не са организирани от Бялото Братство. Пророците са винаги вън от църквите.
към текста >>

95. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

А черния няма да го погребваме, а ще го изгорим в пещта.
Ние не можем да направим Братство - то става от Бога, и Той трябва да присъства. Във всяка една работа ние трябва да се допитваме до Бога. Ако някого Бог е взел, ние ще го погребем иначе. Умрелият брат е преминал в Живота и ние ще го познаем. Той ще е светъл и над него ще има колесница. А черния няма да го погребваме, а ще го изгорим в пещта. Върху кръщението, брака и смъртта ние сме на особено мнение. Всички, които образувате този кръг ще се пазите от лъжата и лицемерието - това са два гряха, от които трябва да се пазите. Лъжата е една стена в света, едно голямо препятствие. Нашата сила не е къде сме се събрали, а каква е нашата мисъл. Събрахме се да образуваме оная връзка, за да влезем в общение с Бога.
към текста >>

Русия е главната пещ, огнището, Америка е капитана, който държи кормилото и [,..].32 Когато правите събрания, гледайте времето.
Бързането всякога препятства. Ако Братята Отгоре кажат да започнем нещо, да започнем, да не бързаме на своя глава. Трябват хора, братя и сърца. Да не се смущавате, във всички държави са пуснати хора, които ще оправят света. Сега ангелите дирижират света. Русия е главната пещ, огнището, Америка е капитана, който държи кормилото и [,..].32 Когато правите събрания, гледайте времето. Ако е ясно, проектът ще успее. Ако има облаци, няма да върви добре. Сега отвън препятствия няма - то е отвътре. Аз съм доволен от братствата. Постът е полезен, докато си на крака и бодър.
към текста >>

96. Георги Томалевски - Георги Христов

Земята е напечена като пещ.
От време на време то замлъква, като че се сеща за нещо и мълчи, отнесло вечната тайна на живота в глъбините си. Ачларе, Юни Ние сме отново в Ачларе - нашето първо училище за братски комунален живот. Работим на нивите. Упояващо миришат слънчогледите. Разцъфтелите едри глави са обърнати към слънцето. Земята е напечена като пещ. Струва ми се, че тръпне в слънчевите обятия, защото са настъпили вече седмиците на жътвата. Вечерите са морни, но величавите гирлянди на съзвездията ги украсяват. Щурците пеят усилено в хор и хладен повей гали лицата ни, пламнали от юлския пек. - Гледайте, „Млечния път“ - обажда се някой от облегнатите на кръстците жетвари. - Да - отговаря друг - но ти виждаш ли „Лебеда“ в него?
към текста >>

Челото ми пламна, разтърси ме треска с неприятни студени пълзения по гърба и после огън, като че съм в пещ.
При нас идва отнякъде един наш ямболски приятел. Видяхме се с него и тръгваме да търсим Александър, който се е прибрал в Стара Загора при домашните си няколко дни преди нашето тръгване. Аз оставам да гостувам на Александър, а Кръстю отива в друга къща. Когато си лягам вечерта, разбирам, че съм болен. Усещам съвсем явно признаците на малария. Челото ми пламна, разтърси ме треска с неприятни студени пълзения по гърба и после огън, като че съм в пещ. Когато през деня малко се поокопитвам, но все още сериозно разтърсен от маларията, излизаме с Кръстю за около половин час да продадем часовниците си. За моя ръчен часовник получих сто лева, а Кръстю за неговия сто и петдесет. Часовникарят дълго разглежда марките на тия часовници и нашите лица. Кой знае какво си е помислил, но плати парите. Това са пътните ни разноски до Търново.
към текста >>

Наблизо до манастира има пещера - едно красиво и омайващо образувание на варовиците.
Когато вечерта се прибрахме за сън, ние трябваше да сменим ролите си. Аз съм съвършено здрав, но Кръстю усеща пристъпа на малария. По- размисляме се и решаваме, че маларията пипнахме, когато ходихме с него в Бургас и минахме край онова фатално блато, което тогава снабдяваше с комари целия окръг. Аз почнах да разтривам Кръстю, успявах да облекча малко страданията му, но, разбира се, не можех да отстраня маларията, която здраво бе прегърнала Кръстю в горещите си обятия. Около Дряновския манастир и в самото балканско приветливо градче има какво да се види. Наблизо до манастира има пещера - едно красиво и омайващо образувание на варовиците. С тайнствен шум в глъбините на пещерата се стичат води. На човек му се струва, че е в някое подземно царство. Градчето пък - едно старо еснафско и балканско селище, привлича със старинните си дюкяни и с един бит, който макар и залязващ, все още вълнува сърцето. Колко ми е трудно да разкажа за чувствата, които ме обладават, когато стигаме в търновските лозя. Попреди загатнах, че там има едно място, което небето залива с преизобилна светлина.
към текста >>

С тайнствен шум в глъбините на пещерата се стичат води.
Аз съм съвършено здрав, но Кръстю усеща пристъпа на малария. По- размисляме се и решаваме, че маларията пипнахме, когато ходихме с него в Бургас и минахме край онова фатално блато, което тогава снабдяваше с комари целия окръг. Аз почнах да разтривам Кръстю, успявах да облекча малко страданията му, но, разбира се, не можех да отстраня маларията, която здраво бе прегърнала Кръстю в горещите си обятия. Около Дряновския манастир и в самото балканско приветливо градче има какво да се види. Наблизо до манастира има пещера - едно красиво и омайващо образувание на варовиците. С тайнствен шум в глъбините на пещерата се стичат води. На човек му се струва, че е в някое подземно царство. Градчето пък - едно старо еснафско и балканско селище, привлича със старинните си дюкяни и с един бит, който макар и залязващ, все още вълнува сърцето. Колко ми е трудно да разкажа за чувствата, които ме обладават, когато стигаме в търновските лозя. Попреди загатнах, че там има едно място, което небето залива с преизобилна светлина. Всичко е така бяло, величаво и лъчезарно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27776408195496