НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
146
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Кухнята, която наричаме
пещник
светлее, огряна от огъня на огнището.
И изведнъж като се извие настрана, освободи се и налети на майка си. Смут, викове, тичания. Който дои кравата, бърза да избяга с котлето, за да го не разсипе. Най-после немирникът е хванат здраво и затворен в обора. В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка песен.
Кухнята, която наричаме
пещник
светлее, огряна от огъня на огнището.
Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола. Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве.
към текста >>
2.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Прочутата Финчалова
пещера
на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра.
В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата.
Прочутата Финчалова
пещера
на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра.
При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите". Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера". При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие.
към текста >>
Ето защо, старите келти наричат тая
пещера
Аn-na-vin – „хармоническа
пещера
".
Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата. Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра. При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите".
Ето защо, старите келти наричат тая
пещера
Аn-na-vin – „хармоническа
пещера
".
При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие. Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум. Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара".
към текста >>
При буря тая
пещера
ужасно кънти и гърми като оръдие.
Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра. При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите". Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера".
При буря тая
пещера
ужасно кънти и гърми като оръдие.
Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум. Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара". Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг).
към текста >>
3.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на неговата сурова
пещера
, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание.
Песни За Вечният Отидох в планината и се възкачих на гордите, страшни скали. Под мене лежеше пропаст, в дъното на която бумтеше река. Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята мисъл.
Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на неговата сурова
пещера
, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание.
То беше родено от святата мечта, да познае Теб, душата на светеца. И разбрах в тоя миг, колко е велико да Те познаваме в своята душа. Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци. Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата. В тях долових малко от Твойта мощ, и сила облада цялото ми същество, защото не проумях по-голяма сила от тая, що Ти таиш в себе си.
към текста >>
4.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
В една
пещ
те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата.
От температурата се получава съсирване на протоплазмата в самите клетки, от друга страна и кръвта се съсирва и дава още по-лошо състояние с неминуема смърт. Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°. До каква степен може човешкият организъм да изтрае на топлина са показали изследванията на английските учени Блаиден и Шоантрей.
В една
пещ
те са поставяли здрав човек и са повишавали постепенно температурата.
Оказало се, че човек със здраво сърце и здрава кожа на тялото може да издържи за кратко време до 100°. Над тая граница настъпвали опасни за живота последици. Това са крайните граници, до които човешкият организъм може да изтрае. Нестинарите обаче, изтрайват топлината на червена жар, която се равнява на неколкостотин градуса. Но нестинар не може да бъде всеки.
към текста >>
5.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в
пещерата
на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна.
За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения.
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в
пещерата
на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна.
В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
към текста >>
6.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Остатъци от лъвове се намират и в американските
пещери
, както и в Европа.
Но камилите, които трябва теоретично да имат свое отечество някъде, пита се как са могли да попаднат на тъй раздалечените континенти без посредничеството на някой междинен такъв? Същото се отнася и за коня. Доказано е, че неговото отечество е Америка. Пита се, как конят е попаднал в Европа? Също и воловете имат произхода си от дивите Американски бизони.
Остатъци от лъвове се намират и в американските
пещери
, както и в Европа.
Тук имат свое място и Аристотеловите думи за викащата като вол жаба. Ботанически погледнато на въпрос, също се намират подобни положения. Напр., прави се една констатация, че по източното крайбрежие, откъм страната на Атлантическия океан има един вид растителност, която не се среща откъм страната на Великия океан. Проф. Аса Грей твърди, че от 66 рода и 155 вида по източните гори на Скалистите планини само 31 рода и 78 вида се срещат на западния склон на същите планини. Особен интерес представлява банановото дърво, чието отечество е Азия и Африка, тропика изобщо, и което не може да мине едно пътешествие през умерените пояси, пита се как е попаднало в Америка?
към текста >>
Те се завирали из
пещерите
, но и
пещерите
се срутвали над тях”.
Гъста смола паднала от небето. И лицето на земята потъмняло и наченал дъжд, дъжд цял ден, дъжд цяла нощ. И се подигнал голям шум над главите и хората се нахвърляли на всички страни и се блъскали в мрака, обладани от отчаяние. Те се скрили в къщите си, а къщите при събарянето си, ги завличали. Те се качвали по дърветата, а дърветата ги отърсвали от себе си и ги отхвърляли надалеч.
Те се завирали из
пещерите
, но и
пещерите
се срутвали над тях”.
Тъй загинал Атлантис. Една тайна на морето и времето. Една трагедия записана в легендите и приказките на племената. Атлантис загинал, загинала и четвъртата раса. Нейните последни останки гаснат една след друга.
към текста >>
7.
Другар - стихотворение - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили
пещ
, и си въобразяват, че са вещи практици.
Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията.
Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили
пещ
, и си въобразяват, че са вещи практици.
Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили.
към текста >>
Това отваряне на телата става в няколко степени, като почнем от гниенето и свършим със сублимацията, минавайки през двойно загряване, силно загряване (пясъчна баня), буйно загряване (в
пещ
) и стигнем до сублимацията и дестилацията.
Така напр. звукът може да строши стъкления съд, в който пее тенорът, защото трептенията са бавни; въобще, голяма тайна е скрита тук - в употребата на звука, като динамична сила. А светлината, макар и материална, преминава през стъклото, без да му причини повреда. Това състояние на материята, при което преобладава съответната ù енергия, алхимикът нарича разтворителна сила (солве). Тук, именно, той изучава „разтварянето" на телата, т.е, проникването им от слънчевата енергия и нейните производни, от което зависи еволюцията, която алхимиците наричат ферментация.
Това отваряне на телата става в няколко степени, като почнем от гниенето и свършим със сублимацията, минавайки през двойно загряване, силно загряване (пясъчна баня), буйно загряване (в
пещ
) и стигнем до сублимацията и дестилацията.
Когато, обратно, материята господствува над енергията, имаме увеличение на гъстотата, материализация, съсирване. Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация. Студът може да бъде умерен, напр. такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела. Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици.
към текста >>
8.
Перспективи за едно ново знание
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Не е въпрос да се проповядват нелепици, като запример, побягване в гори и
пещери
, за да се върнел човек към своето естествено състояние- Това е атавизъм.
С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди са най-верен показалец за „културата” на съвременния човек.
Не е въпрос да се проповядват нелепици, като запример, побягване в гори и
пещери
, за да се върнел човек към своето естествено състояние- Това е атавизъм.
Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на наши дни: икономичното и социално преустройство на народите, за което тъй много се пише и говори, и за което съществуват толкова теории. Ницше го оставям засега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумния човек, разбрал езика на светлината.
към текста >>
По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя
пещерен
живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздухът, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни” хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди са най-верен показалец за „културата” на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядват нелепици, като запример, побягване в гори и пещери, за да се върнел човек към своето естествено състояние- Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните.
По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя
пещерен
живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на наши дни: икономичното и социално преустройство на народите, за което тъй много се пише и говори, и за което съществуват толкова теории. Ницше го оставям засега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани от светлината на слънцето, където ще пребивава разумния човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние засега – по ред вътрешни и външни причини – не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която се започва през пролетта. И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка в ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай.
към текста >>
9.
Пробуждане – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните
пещери
да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава.
Добър беше старият овчар – и добър и умен. Па и какви приказки знаеше: почнеше ли да разправя – няма свършване. Пък как разправяше! Като го слушаш, сякаш виждаш каквото ти говори. Та често Земру, като го слушаше да разправя за вили-самовили, за русалки и самодиви, току се озърташе в гората - сякаш ги вижда да бродят сред дърветата или да вият хора по самодивски хорища.
А денем, кога скиташе из дебри и усои, не му излизаха из ума Змеюви сараи и току надничаше в тъмните
пещери
да зърне огнените очи на Змея Огняна.А пък как му се щеше да намери Жива вода - само да намери и ще тръгне по света болни да лекува, на хората да помага, здраве и младина да им дава.
Или по някой път му се чинеше, че като ония безстрашни юнаци, дето в приказките се разправя, тръгва да се бие с Ламята и с един само замах ù отсича седемте глави – защо да мъчи хората, водата им да запира, от жажда да ги мори... И един ден от върха на родния балкан, когато зърна далече долу в равнината града, който беше столнина на онова царство, стори му се, че града се беше свил като златна Ламя и сякаш чака да ù излезе насреща юнак спроти силата ù. Трепна младото сърце на Земру, трепна живот и сила да изпита. И рече си да слезе в града. Ламята го погълна и Земру се видя дребен, дребен, като песъчинка сред хорската гмеж. Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея.
към текста >>
10.
Звездна симфония – Gis Moll
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с
капещите
листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа!
Дали не ще дочуем нечий глас? Дали не е дошъл часът за някого? ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца. Хиляди припеви на една и съща, вечна песен - песента на световната душа. В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо.
Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с
капещите
листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа!
Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас.
към текста >>
11.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
August Koppritz, редактор на едно списание в Щутгард, не се смущаваше да замине за
Будапеща
, да се осведоми върху този едва възникващ въпрос по ирисовата диагноза и по природосъбразното лечение на Пекцели при разните случаи на болести.
Пресата започна да преследва тогава, както и сега при подобни случаи, новото начинание. И с право можем да кажем, че науката плаща скъпо за своите открития с издържане в преследванията. Това е пробният камък за всяка наука. Всичко, що писа гениалният откривател за тази сега откриваща се наука, биде заглушено. През 1886 г.
August Koppritz, редактор на едно списание в Щутгард, не се смущаваше да замине за
Будапеща
, да се осведоми върху този едва възникващ въпрос по ирисовата диагноза и по природосъбразното лечение на Пекцели при разните случаи на болести.
При това, първият лекар, който се яви в защита на Пекцели в Германия, е бил E.Schlegel в Тюбинген. Оттам насетне се явиха редица заинтересувани по въпроса, които правиха своите изследвания и наблюдения, като даваха своите опитности на това тъй младо още и зараждащо се дело по ирисовата диагноза. По този начин те все повече и повече разширяваха, обогатяваха и допълваха верността на тази стара и знайна от всички Истина - окото е душата на човека, или окото е огледало на душата и тялото на човека. Нека споменем тук само някои от най-знатните издирвачи и съставители на тази наука: E.Schlegel, лекар и специално очен лекар, в Тюбинген. Скоро след откриването на тази наука, той издаде две велики творения за тайната на очите, или що се съдържа в окото: „Ирисът на окото, по новите открития на Д-р мед. И.
към текста >>
12.
Вести
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Косите му са от огнени искри, очите а червени въглени и има уста
пещ
.
– Каква награда искаш за твоята чудна песен? – Арфа от най-хубавото дърво. – Дайте му, – рече Цу-Зан-Хор. В незнайните дълбочини е царството на Хел-О, царят на огъня. Страшен е Хел-О.
Косите му са от огнени искри, очите а червени въглени и има уста
пещ
.
Сам беше огън и седеше сред огън. Само нозете му бяха нозе на човек. Когато Хел- О видя На-Ну, рече: – Жаден съм! – Ето кръвта ми, – отвърна На-Ну. И като отряза жилите на ръцете си, подаде струя кръв в устата на Хел-О.
към текста >>
13.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Минахме през теснини,
пещери
, тунели и най-сетне излязохме на открито небе, дето видях останки от един стар град.
Току-що изминах индуския квартал, когато един човек от долната каста ме приближи и ме изведе вън от града. Там се качихме на кола и стигнахме до планината Гат. После почнахме да се качваме пешком по нея. Мъчнотията на пътя не ми позволяваше да се радвам на нощната свежест и красивите гледки. На съмване едвам имах време да хвърля поглед на изгряващото от морето слънце надясно от мене, защото трябваше да внимавам при катеренето си по скалите.
Минахме през теснини,
пещери
, тунели и най-сетне излязохме на открито небе, дето видях останки от един стар град.
Пандитите уверяват, че Декан съдържа множество умрели градове, унищожени от катастрофи или войни. По-късно се научих, че това място чрез едно землетресесение е заобиколено със стръмни скали, чиито гладки стени пречат на всеки опит за преминаване. Развалините бяха облечени с разкошна растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни. Това представляваше фантастична картина. Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло.
към текста >>
вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските
пещери
, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към Светлината на Светлините.
Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат. Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по пътя. Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора. Той заговори пръв. – Да, докторе.
вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските
пещери
, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към Светлината на Светлините.
В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за молитвата! Заровеният в земята камък не се ли стреми към светлината? Растението не пробива ли почвата, за да намери светлината? И зверовете се спират пред слънцето поне веднъж на ден. Океанът се повдига редовно при срещата на небесните течения, които го оживяват.
към текста >>
14.
Духът на неродените (Духът на новата раса)
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Едно време духовните хора бягаха в
пещерите
, далеч от свята.
Светлината не се намира нито в Самария, нито в Ерусалим - но е вътре в нас. Условията, при които ние днес живеем, както вие казвате в писмото си, не са идеални. Но ние не можем да изоставим обществото. То е среда, в която Бог ни е поставил да живеем, защото там е нашето място. Ние имаме задължения, връзки с тези, които ни заобикалят; трябва да платим нашите задължения до стотинка.
Едно време духовните хора бягаха в
пещерите
, далеч от свята.
Но те не постигаха целта. Ние, хората на днешната епоха. трябва да бъдем силни, понасяйки всекидневните изпитания, защото хората на новата раса няма да избягват от света, напротив - те ще го завладяват и трансформират. В Писанието се чете: „Ще дойде време, когато вълкът и агнето заедно ще пасат." Трябват ни постоянство, вяра и работа. Божественото Всемирно съзнание е будно.
към текста >>
15.
Стихове – Мара Белчева
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с китайски кораби, после оризища, една планина, горичка,
пещера
.
– Една или две минути. Настани се добре. Но едвам той изрече последната сричка и стаята изчезна от моите очи. Аз се почувствувах прав, държан за ръка от Андреас. Цун-Хинг ме гледаше.
Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с китайски кораби, после оризища, една планина, горичка,
пещера
.
Всичко туй се менеше твърде бързо, както картините на филма, но с крайна чистота. После видях същества от невидимия свят. Андреас ми каза: – Ще си припомниш всичко това, нали? Аз направих утвърдителен знак. След туй всичко изчезна и аз се намерих пак в китайски наредената стая с присъстващите, в същото положение.
към текста >>
16.
НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Годината се роди, но и в наши дни все още далеч от градове и села - далеч от съзнанието на хората - в „
пещера
".
Годината - това е един жив органически цикъл на земния живот, който черпи соковете си от Слънцето. То е живот, работа на разумни сили - и механически, и органически, и духовни. Работа на живи съзнания, които образуват по сила и степен един спектър, една дъга, единият край на която е в сърцето на земята, а другият - в сърцето на слънцето. Годината е един завитък от безкрайната спирала на земния живот. Същество, родено от живота на безчетни същества, знайни за нас и незнайни.
Годината се роди, но и в наши дни все още далеч от градове и села - далеч от съзнанието на хората - в „
пещера
".
И само прости „овчари" може би са видели „звездата" на годината и са отишли да ù се поклонят и да ù дадат дар от сърце: агне непорочно. И неколцина мъдреци - тоя път може би повече от трима - които разбират езика на звездите, са отишли да видят новородения отрок, очакваният нов живот, чрез който Бог по веднъж в годината слиза на земята. Аз срещнах един от тия мъдреци и той ми описа отрока - Година. Показа ми и рожденото му свидетелско: някакъв кръг, на който видях нанесени знаковете на зодиака, а в тях планетите на нашата слънчева система. То било техните подписи - печати.
към текста >>
17.
ВЕСТИ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Не направих ли дните си огнени
пещи
и казън всеки техен час?
И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми?
Не направих ли дните си огнени
пещи
и казън всеки техен час?
Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня.
към текста >>
18.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една
пещера
сред пустинята, далеч от приятели и врагове.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените. Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо.
Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една
пещера
сред пустинята, далеч от приятели и врагове.
Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената.
към текста >>
И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в
пещерите
на пустинята около него.
(Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите".
И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в
пещерите
на пустинята около него.
Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие.
към текста >>
19.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на
пещерите
?
Това, което пишем, може да се стори чудновато, но в него няма да има никаква шаблонност. Схващането на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхвата, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричането на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществуваща от дълги години „истина", напр.
да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на
пещерите
?
Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би, само големите блокове армиран бетон да ги поучуди, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити – и да ги нарекат някакъв „конгломерат", „минерал", както и ние наричаме гранита, варовника, гнайса, базалта и пр. „скали". Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои ще го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход и те имат свой бит и свое начало.
към текста >>
20.
СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Завежда го в една
пещера
, при една дупка.
Да приведем един пример: Един отшелник 20 години се подвизавал в една планина. Постил, молил се, плакал. Явил му се един старец. Отшелникът му казал: „Може би не си избрал хубаво место. Ела с мен".
Завежда го в една
пещера
, при една дупка.
Той гледа и какво вижда? Старецът му казал: „През тази дупка много хубави работи ще видиш. Гледай няколко часа само и после като се наситиш, ще ме повикаш". Той гледал 250 години през тази дупка. Старецът му казал; „Свърши ли се"?
към текста >>
21.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тримата мъдреци намират детето, защото звездата му ги води и се спира над
пещерата
, дето то се е родило.
Звездата – живо писмо в живата книга на звездите – те не я виждат, за нея те са слепи. Те виждат само букви. Затова: „Ирод като повика тайно мъдреците, изпита усърдно от тях, в кое време се бе появила звездата. И ги изпрати въ Витлеем, па им рече: „Идете и изпитайте здраво за детето. И кога го намерите, донесете ми вест, та да ида и аз да му се поклоня".
Тримата мъдреци намират детето, защото звездата му ги води и се спира над
пещерата
, дето то се е родило.
„И като видяха звездата, те се възрадваха с голяма радост". След като принасят даровете си, те – „предупредени на сън", без да се обадят Исусу, се връщат в родината си по друг път. Па и Иосиф – след като му се явява „ангел на сън", с Мария и детето забягват в Египет. „Тогава Ирод, като видя, че мъдреците се подиграха с него, много се разгневи и изпрати да погубят всички деца, които бяха във Витлеем и по крайбрежието от две години надолу, според времето, което той усърдно бе изпитал от мъдреците". Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извадя само една идея.
към текста >>
Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток" до „
пещерата
Витлеемска".
В книгата на пророк Даниел – аз посочих това преди време в своята статия „Сънят на Небукаднецар" – се говори пак за тия два пътя и те се пресичат при цар Небукаднецар. Фараон – Небукаднецар – Ирод, различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус в неговата мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност. Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя. Тримата мъдреци, обитаващи във „вътрешния изток", знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски", защото са видели да изгрява неговата звезда.
Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток" до „
пещерата
Витлеемска".
Те нямат нужда от „книгите на пророците", дето е само иносказателно предречено великото събитие. Показана е само една област – Витлеем, но точният момент – най-важното – не е посочен. А „движещата се звезда" е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока и свой зенит: заставане точно в определено време в точно определено място: „пещерата във Витлеем". Един напълно определен процес, точен, прецизен, с определени елементи по пространство и време. Той води точно право към целта, в самата точка.
към текста >>
А „движещата се звезда" е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока и свой зенит: заставане точно в определено време в точно определено място: „
пещерата
във Витлеем".
Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя. Тримата мъдреци, обитаващи във „вътрешния изток", знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски", защото са видели да изгрява неговата звезда. Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток" до „пещерата Витлеемска". Те нямат нужда от „книгите на пророците", дето е само иносказателно предречено великото събитие. Показана е само една област – Витлеем, но точният момент – най-важното – не е посочен.
А „движещата се звезда" е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока и свой зенит: заставане точно в определено време в точно определено място: „
пещерата
във Витлеем".
Един напълно определен процес, точен, прецизен, с определени елементи по пространство и време. Той води точно право към целта, в самата точка. Води безпогрешно. Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето.
към текста >>
22.
БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Аз се срамувах от тях, но те ме извикаха и ме заведоха в една
пещера
.
Сън Майко, защо ме събуди? Аз тъкмо сънувах, че мога да хвърча. Някой, не помня кой, ми каза една дума и когато я изговорех, разпервах ръце и политвах без усилие. Така преминах над реката, зад рида и слязох на една поляна сред гъста гора. Там имаше и други деца, които си играеха с една сърничка.
Аз се срамувах от тях, но те ме извикаха и ме заведоха в една
пещера
.
– Ето, гледай – каза ми едно – тука живеят всички приказки. Тука е Мара Пепеляшка, царският син, тука е златокосата царкиня с лебедите, а също и майката със златното сърце. Аз ги видях, мамо. Там бяха всички приказки, които ти ми разказваше, а майката със златното сърце толкова приличаше на тебе! Аз припнах към нея, тя ми се усмихна и тъкмо се наведе да ми каже нещо, ти ме събуди!
към текста >>
23.
LAUQUSTE MEASSAGE
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Като четеш „Дванадесет баби", изпитваш същото чувство, както кога ядеш пресен, току-що изваден от
пещта
опечен селски хляб.
Великият живот е в нас, но ние още не сме го проявили. Любовта е единственото богатство. Тя е всичко. В нея е истинският живот; в нея е смисълът на живота. „Дванадесет баби" от Олга Славчева.
Като четеш „Дванадесет баби", изпитваш същото чувство, както кога ядеш пресен, току-що изваден от
пещта
опечен селски хляб.
Наистина този хляб е чер, малко горчив и кората му е тук-там напукана – като ръцете на ония, що са орали земята и посели зърното – да поникне, да порасте и узрее, на хляб да стане, мало и голямо да нахрани. Черен е, но е от прясно брашно и като го разчупиш, лъхва те дъха на хлебородната земя. Ония, които обичат лъскавите отгоре, бели като памук хлябове на градските фурни, надали ще им хареса тоя черен хляб. Но на тия, у които е запазен усетът за здрав хляб, месен от здравите, пъргави ръце на млада невеста – този хляб ще им се услади. „Дядо" и „баба" у българския народ са колкото любими, толкова и почетни названия.
към текста >>
24.
ВЕСТИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Не направих ли дните си огнени
пещи
и казън всеки техен час?
И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ? Не умих ли със сълзите в безсънните си нощи праха, полепнал по душата ми?
Не направих ли дните си огнени
пещи
и казън всеки техен час?
Не виках ли като пустинник, загубил път и другари в глухата самота на моите страдания? Мои са те: най-красивите и горчиво преминалите часове, дни и години. От тях направих скъпоценни низи – от сълзите на радост и опиянение, от детският безгрижни часове, когато слагах морна глава за приказен сън и когато я слагах между ръцете си, обхванат от лудата ярост на разкаяние и мъка... Те са моето аз – тази броеница от зърна, които като друмник събрах по своя път. Празничните дни Напразно днес красите моя дом с разноцветни лампи. Напусто аромат на теменуги ухае във въздуха на моята стая – сърцето ми е наранено и затворено, душата ми прилича на пустиня.
към текста >>
25.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини,
пещери
, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр.
Лица, чието богомилство се откривало след смъртта им, били разравяни и телата им хвърляни в пламъците по силата на наредбите на папа Инокентий III и наследниците му. Разровеният труп бил влачен по улиците на града, предшествуван от глашатай, който викал на населението; „Който така прави, така ще загине". Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил Монсегюр. Той паднал през 1244 г. и тогаз 200 души съвършени, живущи там, били изгорени от инквизицията без съд.
Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини,
пещери
, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр.
в южна Франция в епохата на затишието. При най-голямите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. През 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвершените се криели в горите или пещерите, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните.
към текста >>
През деня съвершените се криели в горите или
пещерите
, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните.
Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр. в южна Франция в епохата на затишието. При най-голямите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. През 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания.
През деня съвершените се криели в горите или
пещерите
, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните.
Младежи дежурели при вратите на събранието и при най-малък знак за опасност богомилите се отегляли, ръководени от предани водачи. Тайната, с която трябвало да се заобикаля движението, го правело още по-привлекателно и удвоявала силата на устойчивостта им. В Германия богомилството проникнало през Унгария, Италия, Фландрия, а също така и от Франция след избягването оттам на гонените албигойци. В 12 век виждаме вече доста силно богомилско движение в Кьолн. Там то е било пренесено от Фландрия или Франция.
към текста >>
26.
LE MAITRE PARLE. LA VIE
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Наред с метапсихическата лаборатория в
Будапеща
е уреден сега най-любопитният музей на света.
Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети. С помощта на научни уреди и под строг контрол парапсихологията изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата.
Наред с метапсихическата лаборатория в
Будапеща
е уреден сега най-любопитният музей на света.
Тук има сбирка от предмети, които са били донесени по тайнствен начин в лабораторията, осветена силно или оставена в полумрак, но винаги херметически затворена, при най-строг контрол, изключващ всякаква измама. Дрехите на участниците и на медиума са снабдени със светещи ръбове, а стените и мобилите са покрити с фосфоресциращи покривки. Преди да се влезе в помещението за сеансите всеки бива преглеждан и обискиран грижливо, за да не може да внесе нещо по контрабанден начин. Но измамата по никой начин не е възможна, понеже се касае за камъни от 7 до 9 килограма, железни пръчки до 50 сантиметра, цели тухли и други предмети с големи размери, които никой не би могъл да внесе в помещението, без да бъде забелязан. Във витрините на музея се пазят най-разнообразни предмети: цветя, вериги, старинни метали, патрони, клончета, книги и пр.
към текста >>
27.
ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Те се сливат с
капещите
ми радостни сълзи.
Челото Ти прилича на разгънат лист от цъфтяща роза, която украсява венеца на своите благоуханни дружки. Аз седях до тебе мълчаливо и плаках, и плаках от радост. Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар. И ето, върнах се през снеговете. Снежинки се топят по лицето ми.
Те се сливат с
капещите
ми радостни сълзи.
Минавам през гората. Боровете са окичени със сняг. Тъмните им стволове горди и благородни под скъпия снежен товар се издигат към небето като молитвени погледи. Спирам се при тях и ги прегръщам. По грапавата им кора остават следи от моите сълзи.
към текста >>
28.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Те я пазеха най-ревниво в един от тези стари
пещерни
храмове, които принадлежат към старините на древния Индустан.
За това странствуващо племе окултистите казват, че са изгонените жители на онзи славен град в Хималаите, наречен Агарта. Един от най-големите хироманти в Европа - Дебарол - е придобил своите познания от циганка. От незапомнени времена в най-северните провинции на Индия кастата Yoshi е практикувала и още до днес продължава да практикува хиромантията. Един от най-авторитетните хироманти на Англия Cheiro, който е пътувал в Индия, е имал възможността да попадне при брамини, които са му показали една крайно древна и интересна книга за белезите на ръката. В своето съчинение: „Езикът на ръката", той пише за нея: „Тази книга бе едно от най-големите богатства на няколко брамини, които я притежаваха и разбираха.
Те я пазеха най-ревниво в един от тези стари
пещерни
храмове, които принадлежат към старините на древния Индустан.
Тази странна книга бе направена от кожа слепена и сглобена по най-удивителен начин. Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес.
към текста >>
29.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните
пещи
; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.
Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство!
Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните
пещи
; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.
Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници!
към текста >>
30.
УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по
пещерите
и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда?
По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии?
Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по
пещерите
и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда?
Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет.
към текста >>
31.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини -
пещерата
Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия.
Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини -
пещерата
Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука.
към текста >>
32.
АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това показва и единствено свободният човешки разум - не-прикованата човешка глава: това показват и похитителите и хулителите на всичко идеално - същите мъчители на старата Голгота; това показват и ония явления, които предвещават края на всичко, гнило, както
капещите
есенни листа предвещават идването на зимата.
От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот. От гледище на цялото човечество, обаче, епохата, която то преживява, може общо за всички да се отнесе към една определена част на общия символ. Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в мислите на събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас на дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват на кръст душата на човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от тялото му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само на две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено възкресение - „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия на символа Христос, позната като разпятие. Взето като цяло, човечеството преживява своето идейно, душевно и материално разпятие.
Това показва и единствено свободният човешки разум - не-прикованата човешка глава: това показват и похитителите и хулителите на всичко идеално - същите мъчители на старата Голгота; това показват и ония явления, които предвещават края на всичко, гнило, както
капещите
есенни листа предвещават идването на зимата.
Всички, като части от общото човешко тъпо, сме разпънати. Въпросът, обаче, не е там. Важното е, не как сме, а какво трябва да правим. Великият символ Христос ни посочва с ясни думи правилната стъпка в този момент. „И когато дойдоха на местото, което се наричаше лобно, там разпънаха Него и злодейците.
към текста >>
33.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин,
Будапеща
, Бреслау и пр.
Развили са тия дарби в себе си чрез неколкогодишни упражнения в специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите. По този метод те са добили способността да възприемат радиовълни и да ги правят достояние на слушателите посредством контакт с обикновени високоговорители. После те имат тая способност: когато се допрат до електрическа крушка, тя светва. Това показва, че те притежават изключително лично електричество. Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага.
Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин,
Будапеща
, Бреслау и пр.
Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите. Двамата радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание. Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%. Вечните истини, от Стефан Тошев, Севлиево, 1937 година, Стр.
към текста >>
34.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ- П. М-В
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената
пещ
и излезли неуязвими.
Значи обикновената мисъл има по-къси вълни, по-слаби вибрации, отколкото мисли и чувства, свързани с вдъхновение, със силна вяра и пр. Защо нестинарите тогаз стават неуязвими за огъня? Това ще поясним с една аналогия: Ако отвисоко, от 100-200 метра, се спуща водопад, то голямата бързина на водата ще образува една такава непроницаема стена, че ако замахнем и най-силно със сабя, не ще можем да разсечем водната струя. Напротив, сабята ще отскочи на страни, като се изскубне от ръцете ни. Нима нямаме подобен пример и в Стария завет – в книгата на Данаила, глава трета?
Там се говори, как тримата младежи, другари на Данаила – Седрах, Мисах и Адвенаго – били хвърлени в огнената
пещ
и излезли неуязвими.
В книгата Данаил, глава 10 се разправя, че когато Данаил вижда едно Висше Същество, пада в несвяст. Аналогично преживяване е имал и Исайя. Поради високо повдигнатото състояние, поради извънредно възвишените си мисли и чувства, тия същества изпращат мисли с такива силни вибрации, които не може да издържи един човек със своето обикновено съзнание. Даже и Данаил, чието съзнание сравнително било по-повдигнато, не могъл да издържи. Тогаз идваме до важната истина, че една възвишена, божествена мисъл има най-силни вибрации, а пък всяка мисъл или чувство от по-нисш характер, напр.
към текста >>
35.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Антонова ГРЪНЧАРЯТ Буен огън е разпален, весело летят искри, сенки тъмни плахо бягат, огънят в
пещта
гори.
Но тихо си главички наведете! Той нека духа, колко ще да блъска. Вий нищо му не казвайте, мълчете, Като мълчите, той от яд се пръска. След него всичко пак ще се умири, И слънцето ще грей по-силно, Ще лъхнат вредом пролетни зефири, И птичките ще пеят по-умилно. *** Д.
Антонова ГРЪНЧАРЯТ Буен огън е разпален, весело летят искри, сенки тъмни плахо бягат, огънят в
пещта
гори.
– Ей, грънчарю, що ти правиш там надвесен във нощта? Свойте грънци аз ще слагам да се опекат в пещта. Гонят се и пят дружно буйни пламъци, искри, огънят далеч се вижда – как красиво той гори! – Ти усмихваш се, грънчарю, – звуци чудни тук звучат. – Хубави гърнета, братко в тоя огън се пекат.
към текста >>
Свойте грънци аз ще слагам да се опекат в
пещта
.
Вий нищо му не казвайте, мълчете, Като мълчите, той от яд се пръска. След него всичко пак ще се умири, И слънцето ще грей по-силно, Ще лъхнат вредом пролетни зефири, И птичките ще пеят по-умилно. *** Д. Антонова ГРЪНЧАРЯТ Буен огън е разпален, весело летят искри, сенки тъмни плахо бягат, огънят в пещта гори. – Ей, грънчарю, що ти правиш там надвесен във нощта?
Свойте грънци аз ще слагам да се опекат в
пещта
.
Гонят се и пят дружно буйни пламъци, искри, огънят далеч се вижда – как красиво той гори! – Ти усмихваш се, грънчарю, – звуци чудни тук звучат. – Хубави гърнета, братко в тоя огън се пекат. ЧУЧУЛИГА Ранобудна и игрива, работлива птичка жива хвръкна бързо към небето, към простора ведролик и разпуснала крилата, като лодчица платната, тя заплава над земята със звънливи чуролик. – Ей ти, друмнико, излязъл из полето утрината, ах, не би ли като нея хвръкнал волно и запял?
към текста >>
36.
СФЕРА НА ЛУНАТА - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Едни от най-подходящите, това са били
пещерите
, места защитени от вода, гора, планини и пр.
Твърдата, здрава гръд на майката земя е била премного. От меките, пухени легла на модерния човек - тези легла, които подържат покварата върху земята, прачовекът не е имал нужда. Все пак той е дирил убежище, убежище с достатъчни удобства за своя защита от студ, от природни стихии, от зверове. Той не е имал строителния мозък на културния историчен човек, който съгради пирамиди, храмове, изложбени кули небостъргачи - гробници за хиляди и милиони живи хора. Но той е имал здрав усет за своето убежище.
Едни от най-подходящите, това са били
пещерите
, места защитени от вода, гора, планини и пр.
и пр. Така, ние виждаме човешкия прадядо в зората на човешкия живот, в онова „днес" на края на терциерната епоха и от дилувиалното време, че е бил крайно непретенциозен както в хляба, така и в облеклото и жилището. Понятно е, че ние го взимаме в един по-висок стадий на развитие, когато все пак е отбирал нещо от това, което го е заобикаляло. Разбирал е вече от своите нужди и е намирал малко по-разумни начини как да ги задоволи. Ала той е тръгнал нагоре в един особен миг на озарение - някои казват, когато е хванал тоягата; други, когато е намерил огъня.
към текста >>
37.
Идеали на младежта
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Един ден, това странно двукрако същество със зверския блясък на глада, отразен в очите му, напуща високите равнини, за да се скрие в мрачните
пещери
на планините, където се укрива от внезапните стихии на бурната природа, където със сухожилията от изядените животни и с кремъчното острие прави първата си дреха.
Ако преминем бързо, стихийно през тия епохи на земята, край адския рев и тътнеж, излязъл от грамадните уста на чудовищно големите млекопитаещи, ще дойдем до края на третичната ера, когато из тия лесове - космато, грамадно, възправено на двата си крака, крета между стволовете едно странно същество, в което съвременното природознание сочи нашите далечни роднини. Дали южните области на Азия, където е намерен питекантропусът, или северните полярни области, за които се предполага, че са по-рано изстинали и затвърдили в земна кора, са прародината на човека, това не се знае с положителност. Сред грандиозната природа - стихийна и неумолима, всред грамадните дървета, срещан често от дивите слонове, хипопотами, носорози и други зверове, човекът търси и проправя пътя си към своето превъзходство над тях, с малката, едва блещукаща искрица разум, която неизменно му помага и го напътва. Успял да хване в своите чудовищно силни ръце по-слабото животно, той го разкъсва и изяжда, както всички останали зверове, но един ден той се сеща и хвърля върху плещите си кървавата кожа на своята жертва. Тогава той стъпва вече върху нанагорния път на развоя, извършил вече първото дело на човешката култура, колкото и странно да звучи това.
Един ден, това странно двукрако същество със зверския блясък на глада, отразен в очите му, напуща високите равнини, за да се скрие в мрачните
пещери
на планините, където се укрива от внезапните стихии на бурната природа, където със сухожилията от изядените животни и с кремъчното острие прави първата си дреха.
Подчертаваме още веднъж, че от деня, когато тоя пещерен звяр е откъртил късче от острия кремък, за да го стисне в силната си лапа и да го почувствува като свое оръдие, той прави значителна стъпка в своето културно развитие. Постепенно, това същество се измъква от суровите убежища на първобитния си живот и тръгва да дири своите подобни, за да направи "общество", чиято потребност е вече почувствувал. Денят, когато той е успял да извади из недрата на земята метала, бележи една граница, до която мрачната бездна на неговото съществувание се нарича предисторичен период и от който ден започва истинската история. От направените по-горе бегли бележки става ясно, че човекът е подложен на един развой, който като невидим и мощен двигател го изтиква из дивия му стадий, за да го доведе до днешното стъпало, което според нас не ще е последното. Ако обърнем на второ место поглед към безкрайно-голямото - макрокосмоса, ще установим, че и той като цяло е подложен на закона за развитието.
към текста >>
Подчертаваме още веднъж, че от деня, когато тоя
пещерен
звяр е откъртил късче от острия кремък, за да го стисне в силната си лапа и да го почувствува като свое оръдие, той прави значителна стъпка в своето културно развитие.
Дали южните области на Азия, където е намерен питекантропусът, или северните полярни области, за които се предполага, че са по-рано изстинали и затвърдили в земна кора, са прародината на човека, това не се знае с положителност. Сред грандиозната природа - стихийна и неумолима, всред грамадните дървета, срещан често от дивите слонове, хипопотами, носорози и други зверове, човекът търси и проправя пътя си към своето превъзходство над тях, с малката, едва блещукаща искрица разум, която неизменно му помага и го напътва. Успял да хване в своите чудовищно силни ръце по-слабото животно, той го разкъсва и изяжда, както всички останали зверове, но един ден той се сеща и хвърля върху плещите си кървавата кожа на своята жертва. Тогава той стъпва вече върху нанагорния път на развоя, извършил вече първото дело на човешката култура, колкото и странно да звучи това. Един ден, това странно двукрако същество със зверския блясък на глада, отразен в очите му, напуща високите равнини, за да се скрие в мрачните пещери на планините, където се укрива от внезапните стихии на бурната природа, където със сухожилията от изядените животни и с кремъчното острие прави първата си дреха.
Подчертаваме още веднъж, че от деня, когато тоя
пещерен
звяр е откъртил късче от острия кремък, за да го стисне в силната си лапа и да го почувствува като свое оръдие, той прави значителна стъпка в своето културно развитие.
Постепенно, това същество се измъква от суровите убежища на първобитния си живот и тръгва да дири своите подобни, за да направи "общество", чиято потребност е вече почувствувал. Денят, когато той е успял да извади из недрата на земята метала, бележи една граница, до която мрачната бездна на неговото съществувание се нарича предисторичен период и от който ден започва истинската история. От направените по-горе бегли бележки става ясно, че човекът е подложен на един развой, който като невидим и мощен двигател го изтиква из дивия му стадий, за да го доведе до днешното стъпало, което според нас не ще е последното. Ако обърнем на второ место поглед към безкрайно-голямото - макрокосмоса, ще установим, че и той като цяло е подложен на закона за развитието. След като в модерната физика проникна идеята за разграничение абстрактното от физическото пространство, учените не говорят вече за последното, освен като за крайно, с определени размери (радиус) физично пространство, но със строго определени свойства.
към текста >>
38.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Навсякъде последна във живота За даровете на тоз свят, а първа ме изпращат на Голгота За ударите,
сипещи
отвред.
Олга Славчева ПОСЛЕДНА И ПЪРВА Аз чакам тук съдбата да отвори Вратата на заключения храм. Но с мене чакат още много хора, тълпата изпревари ме и там.
Навсякъде последна във живота За даровете на тоз свят, а първа ме изпращат на Голгота За ударите,
сипещи
отвред.
Там първа съм, и даже всички хора Оставят ме пред тях да мина аз Надварят се, кой път да стори, Навреме да ме стигне лобни час. 13. IX. 1940. Д. А. ИДЕ ТОЙ О, иде той – денят на красотата С потоци чудна светлина, далеч прогонил тъмнината, далеч за вечни времена. О, иде той – денят на светлината, разцъфнал в красота, донесъл със себе си живота, донесъл пролетта. О, иде той – денят на свободата, стопил вековни ледове, покрил земята със надежда, с безброй красиви цветове. S.
към текста >>
39.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от
пещерното
жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина.
Така е изследвана част от живата и мъртва природа, за да се създаде доста сложната в наше време сграда на естествознанието. Механиката има специално место в тая работа. Тя е, както споменахме, най-яркият представител на мисловна деятелност, когато ние не се интересуваме от същината на причинителите на явленията и на силите. Силата е нещо твърде абстрактно, но действията на силите съставляват цялата панорама на видимия свят, който свят съвсем погрешно някои наши съвременници наричат механичен. Най-първият опит на първобитния човек е бил из областта на механиката.
В желанието си да си помогне в своя катадневен бит, човекът, дори от
пещерното
жилище, е взел едно дърво, един камък и си помогнал при извършването на някаква работа, с което е изобретил първата машина.
Изобретателността в механиката, това е най-висшата гама на конкретния ум. Тя е онова комбинативно качество на човешкото мислене, което за първи път е отделило човека от животинския свят и което качество се състои в събирането познати отделни части в едно. В тоя смисъл на думата, сложната машина представя най-чудната рожба на човешкото конкретно мислене. Машината е най-чистият паметник на конкретна гениалност и най-висшата рожба на обективния ум. Втората клонка на мисловната дейност, това е абстрактното.
към текста >>
40.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
ЦВЕТЯТА Георг Нордман Варварството следва човека като мрачна сянка от незапомнени времена – от дните, когато той е живял като звяр в
пещери
и хралупи, до днешно време, когато електромагнитните вълни свързват континентите за по-малко от една секунда.
ЦВЕТЯТА Георг Нордман Варварството следва човека като мрачна сянка от незапомнени времена – от дните, когато той е живял като звяр в
пещери
и хралупи, до днешно време, когато електромагнитните вълни свързват континентите за по-малко от една секунда.
Успоредно със самото развитие, и варварството е променяло своят облик, за да е пригодно да следва човека в многовековния му път. Прародителят на варварството е жестокостта. В една или друга форма, тя е била винаги на арената на историческия развой и е играла изключителна роля. Ще бъде банално да се изброяват примери, за да се види, колко малко е променен вътрешният образ на човека, колко незначително са коригирани контурите на духовното у нас, вследствие на което ние сме си останали все още много жестоки, коравосърдечни понякога в мярка, която даже няма равна на себе си в мрачното шествие на столетията. Да изоставим войните, революциите, масовите кланета и погромите.
към текста >>
41.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Някой път минаваме край светли цветни полянки,
къпещи
се в ранните слънчеви лъчи.
В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре. В утринния въздух как са. свежи тревите и цветята – щастливите обитатели на тия чисти сфери! Прекосяваме пенливи, буйно шумящи рекички, заобиколени със стройни иглолистни гори.
Някой път минаваме край светли цветни полянки,
къпещи
се в ранните слънчеви лъчи.
При някой завой пред нас неочаквано изпъкват в далнината Рупите със своите чудни контури, със зъбери, забучени в небесната вис, и тъй наподобяващи на човешка фигура! Не напомнят ли те душата, заровена в гъста материя, но с поглед устремен към звездните сфери? Това не е ли човекът, който живее на земята и въздиша за сферите, които образуват истинската му родина? Ние сме вече над Вадата. Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете.
към текста >>
42.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен" човек по
пещерите
на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище.
Д-р Ел. Р. К.
ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен" човек по
пещерите
на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище.
Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът, пещерата бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности. Той дяла камъка и си прави от него оръжие и пособие за подобре¬ние на своя живот и стопанство. Той държи тоягата. Тя е лосът в неговата ръка. с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита.
към текста >>
Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът,
пещерата
бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности.
Д-р Ел. Р. К. ПО ПЪТЯ НА КУЛТУРАТА Ние виждаме предтечата на днешния „разумен" човек по пещерите на Кроманьон или по долината на Неандер, или по много други места върху земята, да си оспорва правото на живот с пе¬щерната мечка и други хищници, които по вътрешен нагон се стремят също да завладеят закътано пространство за жилище.
Разбира се, при повечето от случаите, закритието, домът,
пещерата
бива за¬владявана от човека, защото в него се таи нещо повече от звяра, в него се пробужда друга искра, на по-висше съзнание и възможности.
Той дяла камъка и си прави от него оръжие и пособие за подобре¬ние на своя живот и стопанство. Той държи тоягата. Тя е лосът в неговата ръка. с нея той прескача ровове, опитва патя си из блатливи места, служи му за защита. Тя е символ на неговото превъз¬ходство в природата.
към текста >>
Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от
пещерен
човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето.
Че днешният дивак от централната част на Черния материк не е това, което представя Homo primigenius (първичния човек) се вижда от простото обстоятелство, че един негър, възпитан и обучен така, както се прави това с белия човек, не остава по-назад от послед¬ния. И все пак има една съществена разлика между черния и белия човек. Тя не е само в цвета на кожата и в антроположките разлики. Тя е в капацитета на инженьозността (на творческата изобретателност и досетливост), която е пряк израз на проявата на духовната „искра" в човека. Днешните дивашки общества и племена в Африка или другаде по земята могат, обаче, да ни илюстрират твърде добре първите со¬циални стъпки на нашия предец — човекът с изпъкнала долна част на челото и с корави като камък ръце.
Ние го виждаме в тази по висша степен на културното развитие, като изоставяме дългия преход по извивния и труден път от
пещерен
човек, който минава през скитничеството до заседяването си в семейството и племето.
Безспорно в този път на заседяване голяма роля е играла и жената, която оза¬рена от друга вътрешна светлина, вижда връзката на човека с зе¬мята, тази майка, която го закърмва в последствие с всичките свои блага и плодове. От живота на отделния човек, досущ още животно и заседналия обществен живот на племето има голям скок, въпреки преходните състояния на семеен и заседнал живот. В нашия, поглед обърнат назад, това явление от откъснато същество да стане социално, не е нищо друго освен една мутация на съзнанието. Ние може да търсим да обясним това с нуждата от по-голямо съхранение на рода, можем да кажем, че страхът е събрал пръснатите хора — единици в едно общество, ала големият скок в развитието на съ¬знанието е ясен, той е на лице. При първия случай имаме съзнание за себе си включващ страха и всички грижи за съхранение, за просъществуване.
към текста >>
43.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И днес някои гласове Го призовават: Ела Ти, Който се роди в
пещерата
.
Оня, Който преди две хиляди години бе казал: „Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти поисках да събера твоите чада, както прибира кокошка пилците си под крилете си, и не рачихте! Ето оставя се вам домът ваш пуст. Защото от нине няма да ме видите до когато речете: Благословен, който иде в име Господне" (Мат. 23; 27—39). Не външно, а вътре в себе си го приемете!
И днес някои гласове Го призовават: Ела Ти, Който се роди в
пещерата
.
Ела Ти, Който донесе утеха на милиони и Когото не познахме, защото беше облечен в проста дреха и ходеше бос. Ела Ти, Царят, Който донесе кротостта и милосърдието, като мечове за победа. Ела, Твоят щит е по-могъщ от тоя на Давида, защото любовта Ти побеждава по-силно от прашката на пастира, която срази филистимския гигант, а пред сиянието на Твоите кротки слова, Соломоновите мъдрости са само трошици. Ела Ти, Който преди да се родиш, ни пусна манна в пустинята, защото Бог, Който ни помагаше, ни обичаше и тъкмо тая любов Той въплъти в най-възлюбленото Си Дете. Ела, защото любовта Ти е по-голяма от човешките грехове.
към текста >>
44.
НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
В тоя смисъл неравните драски по стените на предисторическите
пещери
са първите опити да се създаде книга.
те предупреждават народите, учат умовете, събуждат сърцата, а други път чрез тяхното слово се излива, дошло от незнайни далечини, словото на решително предупреждение, думите на което бичуват снагата на цялото човечество. Затова няма друг паметник, който така живо и интимно да отразява копнежите на човешката душа през вековете. Всяка истинска книга е един затворен кръг, в който посредством символи, образи и красота, са включени както проблясъците на разума, така и свещените трепети на сърцата от една епоха. Ние говорим, разбира се, за ония книги, които са част от нечий живот, а не хартиения материал на нечия амбиция, защото всяка истинска книга е написана, или с кръвта, или със сълзите на едно човешко битие. Книгата, както всеки продукт на човешкия дух, е създадена от нуждата за общение толкова между отделните хора, колкото между отделните ввкове и хилядолетия.
В тоя смисъл неравните драски по стените на предисторическите
пещери
са първите опити да се създаде книга.
От тогава още, тоя мрачен получовек е съзнавал макар и смътно, необходимостта да остави белези за своето съществувание на идещите след него. Огромните колоси на древните отминали култури са също каменни книги, в които са вписани белези за грандиозността на оня творчески дух, който ги е сътворил. След откритието на книгопечатането, което е един от най-важните моменти на възхода на човечеството, книгата бавно но си-сигурно измества всички други начини за оставяне трайни спомени за духовните постижения и цивилизацията на дадена епоха. Тя става радост, утеха и светило на народите по всички материци, тя създава епохи, освобождава народи, разлюлява душата на света и се превръща на светиня. За великите недостигаеми върхове на духа, ние научихме от свещеното писание.
към текста >>
45.
БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
В такъв случай борсата в Берлин или в
Будапеща
, колкото и херметично изолирани да са от останалия финансов свят, се правят отговорни за една паника в Ню-Йорк и обратно.
Ако едно такова „стимулиращо влияние" продължи няколко седмици, мнозина от песимистите са принудени да следват, дори засилят движението, като извършват покупки „при най-добри условия" (това, което при подобни обстоятелства означава най-често „при най-лоши условия", т.е. при най-високи курсове!). Очевидно, има периоди, когато едно „нищо" изглежда да предизвиква една вълна на интензивна несигурност, от дето идва надмощие на желанията за „ликвидация" — в момента, когато купувачите са станали колебливи, предложенията падат тогава в един „празен" пазар. Достатъчни са няколко продажби, извършени „при най-добри условия", за да накарат курсовете да паднат с 5, 10 или 15% само в едно заседание. Най-интересни, тъй да се каже, са обясненията и оправдания които дават заинтересованите, за тия движения.
В такъв случай борсата в Берлин или в
Будапеща
, колкото и херметично изолирани да са от останалия финансов свят, се правят отговорни за една паника в Ню-Йорк и обратно.
Или същият факт — като напр. едно увеличение или намаление на заплатите — се тълкува през интервю от няколко дни ту като „фактор" за покачване, ту за спадане на цените. Историческа бележка. — Ако оставим настрана едно икономическо предсказание, което има по-скоро легендарен характер именно тълкуванието, дадено от Йосифа за оня сън на фараона и който става дума за 7 тлъсти и 7 мършави крави — първият „космоиконом" е бил вероятно Кеплер, геният на когото изискваше реализира оная универсалност, която, изглежда, внушава такъв страх на специалистите от 20 век и който ни завеща освен своите астрономически открития, едно наследство, достойно за дълбоки проучваш При тоя учен, който бе едновременно гностик и мистик, ние намираме икономически (именно върху реколтите) и политически превеждания, някои от които се оказаха върни по един внушителен начин дори след неговата смърт. По късно, прогресивната инволюция на духа в материята, именно в рационализма и интелектуализма на 18 и 19 век, изглежда, е накарала западното човечество да забрави блестящите видения за една всеобхватна хармония и за живата връзка на всичко с Цялото.
към текста >>
46.
СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H.
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Долу в подножието на планината то видя
пещера
, огряна от първите лъчи на слънцето.
— Нима и тук не си спомнят за Извора на живота, запита то! И тук ли не се надяват на Него! Старият служител го притисна още по-грижливо в мощните си обятия и полет високо, далеч от хората, над планини и гори. — Още малко, каза той, и ние ще стигнем целта. Най-после верният служител забави съвсем летенето си и спря на един висок връх.
Долу в подножието на планината то видя
пещера
, огряна от първите лъчи на слънцето.
Пред пещерата то не видя никакво величие, само беден овчар, който коленичил, прегръщаше с безкрайна нежност високо изправен камък. Дълго време то гледа коленичилия. Всред дълбокото мълчание то чу тихия молещ глас и смирените слова на младия овчар, които той отправяше към безмълвния камък. — Възлюблени мой, Ти, Който виждаш всичко и повеляваш на тъмнината да се оттегли, за да настъпи денят, моля Те, запази мен и стадото ми от похитителя, както вчера ни запази. Твои са потоците, чиито води утоляват жаждата на мен и стадото.
към текста >>
Пред
пещерата
то не видя никакво величие, само беден овчар, който коленичил, прегръщаше с безкрайна нежност високо изправен камък.
И тук ли не се надяват на Него! Старият служител го притисна още по-грижливо в мощните си обятия и полет високо, далеч от хората, над планини и гори. — Още малко, каза той, и ние ще стигнем целта. Най-после верният служител забави съвсем летенето си и спря на един висок връх. Долу в подножието на планината то видя пещера, огряна от първите лъчи на слънцето.
Пред
пещерата
то не видя никакво величие, само беден овчар, който коленичил, прегръщаше с безкрайна нежност високо изправен камък.
Дълго време то гледа коленичилия. Всред дълбокото мълчание то чу тихия молещ глас и смирените слова на младия овчар, които той отправяше към безмълвния камък. — Възлюблени мой, Ти, Който виждаш всичко и повеляваш на тъмнината да се оттегли, за да настъпи денят, моля Те, запази мен и стадото ми от похитителя, както вчера ни запази. Твои са потоците, чиито води утоляват жаждата на мен и стадото. Ти създаде тревата, която те пасат и сочните плодове, с които аз се храня.
към текста >>
47.
Савка Керемидчиева (1901-1945)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската
пещ
.
Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура.
На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската
пещ
.
Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми. Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение.
към текста >>
48.
Сава Калименов (1901-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
” - Сестрата каза: “Пуснали са кучетата, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една
пещера
.
За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега? ” - Казвам на сестрата: “Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има?
” - Сестрата каза: “Пуснали са кучетата, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една
пещера
.
Вземах стомната и чайника и тръгнах. Като излязох на двора, спрях се за малко - за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал - като призове доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточено, с отмерена, спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното куче беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна.
към текста >>
Другото беше легнало направо на входа на
пещерата
, приближих го и го прескочих.
Вземах стомната и чайника и тръгнах. Като излязох на двора, спрях се за малко - за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал - като призове доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточено, с отмерена, спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното куче беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна.
Другото беше легнало направо на входа на
пещерата
, приближих го и го прескочих.
Влязох в пещерата, налях си съдовете с вода. На излизане кучето не беше на входа - и двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене.
към текста >>
Влязох в
пещерата
, налях си съдовете с вода.
Като излязох на двора, спрях се за малко - за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал - като призове доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточено, с отмерена, спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното куче беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало направо на входа на пещерата, приближих го и го прескочих.
Влязох в
пещерата
, налях си съдовете с вода.
На излизане кучето не беше на входа - и двете кучета бяха насред двора, като че се съвещаваха. Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се.
към текста >>
49.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, а утре я в
пещ
хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери?
И ти би могъл да бъдеш весел и щастлив! И ти би могъл да прилепиш жадни устни и да пиеш до насита от извора на естествения живот!.. „Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? “ „Погледнете криновете в полето как растат: не се трудят нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен като един от тях.
И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, а утре я в
пещ
хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери?
“ .. Мислите ли че тези Христови думи са по-малко верни, по-малко категорични от вашите теории за „развоя на производствените форми и отношения“, за „капитали и принадени ценности? " Мислите ли, че в тях не се съдържа много повече и много по-велика мъдрост, отколкото във вашия „закон за борба за съществуване"? Кой ви изгони из земния рай, където живеехте като птиците небесни и като криновете полски? И кой ще ви го пак възвърне? Не търсете вън от себе си!
към текста >>
50.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в
пещерата
на лъвовете: — той няма да има врагове!
Нейното въздаяние ние чувстваме върху себе си днес! Не сърбите и съюзниците им, а Божественият Съд ни е осъдил! Ако искаме прощение, — разкаяние е нужно преди това1 Ето защо — нам не ни са нужни войници! Нам е нужно да тръгнем по пътя на Правдата и на Любовта! Когато един народ тръгне смело и непоколебимо по пътя на Правдата, Божията Деница е, която ще го пази от неговите врагове.
А когато той изплати и стопи в огъня на разкаянието си своите престъпления, той ще бъде като Данаила в
пещерата
на лъвовете: — той няма да има врагове!
Световен ден за животните. Денят 4 октомври е определен за ден, в който хората да си спомнят за своите „по-малки братя“ — животните, именно като за такива и да се опитат да направят нещо за тях. Вcяка година някои организации и отделни лица от целия свят взимат по един или друг начин участие в „отпразнуването" на този ден, стараейки се да направят това, което могат, за страдащите животни. От няколко години насам, известно време преди тази дата, получаваме от странство писма на есперанто, които носят залепени върху плика надписи 4 ОКТОМВРИ СВЕТОВЕН ДЕН ЗА ЖИВОТНИТЕ МИСЛИ - ГОВОРИ — ДЪЙСТВАЙ за страдащите животни! Всичко това говори, че в умовете на някои благородни чужденци се е закрепила идеята за покровителство на животните.
към текста >>
51.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато бил на 27 години, той бил отведен по един тайнствен начин в една
пещера
на върха Такакума.
Приготви се за това, човечество! “ Онисабро Дегучи Между другото, основателката на движението пророчествала, че след нея ще дойде друг, който ще подтикне движението много напред и ще го разпространи из целия свят. Действително, този човек не закъснява да се яви в лицето на Онисабро Дегучи. сегашния водител на движението. Онисабро произхождал също от бедно семейство, но още от детинство се отличавал със своите големи и разностранни способности, които учудвали всички и със силната си наклонности да изучава свещените писания на различните религии.
Когато бил на 27 години, той бил отведен по един тайнствен начин в една
пещера
на върха Такакума.
Тук той престоял цяла седмица, в продължение на която в него става една огромна промяна. Той бил посветен в тайните на вселената, придобил е силата на ясновидство в минало, настояще и бъдеще и е разбрал ясно своята мисия в света. Това било в 1898 г. от когато именно той стъпва в пътя на съзнателното изпълнение на своята мисия. От тогава той тръгва да проповядва и не след дълго време отива при Нао Дегучи.
към текста >>
52.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не е въпроса да се проповядва побягване в гори и
пещери
, за да се повърнел човек към своето естествено състояние.
Във всеки жив организъм, — следователно и в човека слънчевия прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата оная инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешния човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздуха, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни" хора, Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата" на съвременния човек.
Не е въпроса да се проповядва побягване в гори и
пещери
, за да се повърнел човек към своето естествено състояние.
Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономично и социално преустройство на народите.
към текста >>
По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя
пещерен
живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздуха, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни" хора, Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата" на съвременния човек. Не е въпроса да се проповядва побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето естествено състояние. Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните.
По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя
пещерен
живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономично и социално преустройство на народите. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани в светлината на слънцето, където ще пребивава разумния човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние за сега — по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която се започва през пролетта. И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай.
към текста >>
53.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В градчето има една
пещера
, в която, според преданието.
Свещениците се осмиват едни други пред селяните и с това сами излагат своята религия. Нещастните селяни скитат от религия в религия, както птиците хвъркат от дърво на дърво. Свещениците на протестантската църква привличат към себе си хора даже давайки им пари, и затова мнозина отиват в църквата, която им дава най-много. Свещеник в Назарет, който яде долари Има един малък град. наречен Назарет, където Мария се е крила за да спаси малкия Исуса, когато владетеля на Палестина е поискал да го погуби.
В градчето има една
пещера
, в която, според преданието.
Мария се е укривала, и където, за спомен на това, е издигната голяма църква. Тази църква се посещава ежегодно от хиляди и хиляди хора, които подаряват злато, сребро, скъпоценности и т. н. И затова свещеника на църквата е твърде богат. Вървейки пеша, аз пристигнах в църквата към обед. И свещеника — изглежда че той беше голям психолог — видя, че съм беден, и каза: „Сега е тъкмо по обед, и ние трябва да обядваме.
към текста >>
54.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ако поискат да ни насилят да убиваме нека тогава избягаме в гори и
пещери
.
То е в нашите сили, както бе това в силите на Швейцария. И на Белгия, която воюващите изораха със своите снаряди, нанесоха й огромни щети, но която не даде ни един войник, за да убива. (А след войната воюващите възстановиха нейните загуби). В наша воля е при една война — която ще бъде най-зверска, най-безпощадна, — в наша воля ще бъде да заявим като един човек: Ние не искаме да убиваме! Ние не искаме да воюваме!
И ако поискат да ни насилят да убиваме нека тогава избягаме в гори и
пещери
.
Но да не дадем нито един човек за кланицата, с която зверовете, под маската на цивилизация, тъпчат нещастните безправни народи и в своята зверщина да ни имат ведно. Не проповеди и молби! Но противене, най-енергичен отказ да воюваме, да убиваме! из сп. „Миротворец“ Есперанто Всяко движение има своето противодействие и всяка идея — своите противници.
към текста >>
55.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Черпещи
силата си от земната власт, те започнаха отново да гонят и изгасяват всяка появила се светлина в живота, да умъртвяват всеки праведник, да обсипват с хули и клевети всеки, който сочи Истината.
Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги! На кръст ги разпъваха, на зверовете ги даваха да ги разкъсват — нищо не помогна! Христовото слово все по-силно и по-силно звучеше и почваше да тържествува над силите на тъмнината въпреки безбройните жертви. И тогава старите фарисеи-лицимери, гонители и убийци на Христа и всичко Христово в живота, хитро и безшумно свалиха своята стара, изтъркано вече маска, в която всички ги познаваха и се явиха пред света с нова такава — маската на християнството, маската на Христови проповедници и представители тук на земята. И задрънкаха отново в ръцете си ключовете на тоя и оня свят.
Черпещи
силата си от земната власт, те започнаха отново да гонят и изгасяват всяка появила се светлина в живота, да умъртвяват всеки праведник, да обсипват с хули и клевети всеки, който сочи Истината.
Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите". Така е било до сега. Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина. И затова днес.
към текста >>
56.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В
Будапеща
, наред с метапсихическата лаборатория, е уреден и музей от предмети, пренесени по тайнствен начин в лабораторията, когато тя била херметически затворена.
Днес, когато се опознах с гигантската работа на специалистите спиритисти, трябва да призная, че съществуването на живот на оня свят не може току тъй да се отрича. Нашият свят е с три измерения, но аз още по рано указах, че съществуват светове с повече измерения, които ние с нашите три измерения не можем да проумеем. Поради това е лекомислие и твърдоглавство да се твърди, че няма никакъв живот в друг вид, който живот е непристъпен за нас“. Не е безинтересно да споменем и други два факта: професорът от Сорбоната Шарл Рише и известният немски учен Ханс Дриш, който неотдавна държа научни конферанси и в София, са застанали начело на едно движение, което има за цел научното изследване на физическите феномени из окултния мир. Така е поставено началото на един нов клон от науката — метапсихика или парапсихология.
В
Будапеща
, наред с метапсихическата лаборатория, е уреден и музей от предмети, пренесени по тайнствен начин в лабораторията, когато тя била херметически затворена.
В Берлин пък на 7 февруари т. г. е основана Висша школа (университет), в която ще бъдат преподавани от видни професори редица окултни дисциплини, третирани като строго контролирани науки. Питам сега: тия начинания на сериозни и признати учени, на заблуда, невежество и шарлатанство ли почиват? Кой учен би създавал университети, музеи и лаборатории, за да насажда чрез тях лъжи и заблуди и каква полза би имал сам той от това? Вие поддържате, че „науката представлява подреден, достоверен, вековен човешки опит.
към текста >>
57.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Юлий Към слънцето ТИ — светла
пещ
на мирова енергия!
Това е идеала на неговото щастие. Но той не знае, че любовта е основния закон на неговия живот и че тя, едничка тя, щом живее с нея, може да подслажда всякога тоя живот, може да обновява и подмладява неговото сърце, може да окриля неговия дух и да го извисява над всички и всичко в света. Беден и заблуден човек! И всред тихата природа, между птичките и цветята, където чувствам великата красота и хармония на света, и всред големия град, повлечен от потока на шумно мнозинство и плискан от вълните на фалш и суета, всякога и всякъде аз виждам, ясно виждам спасителния път, по който човекът и човечеството могат да избегнат своето нещастие и да постигнат щастието: Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Т. Ч.
Юлий Към слънцето ТИ — светла
пещ
на мирова енергия!
Акумулатор светнал на животи милиарди, Лаборатория на Първомайстор сребробради. Хангар планетен. Фокус на трептения на етер междузвезден. Фонтан на багри, песен, смях в живота. Вълни на вечност — отдих — прерождения, ТИ — стимул на победи във възхода И жежък враг на плесен — мрак — разтление!
към текста >>
58.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сърцата наболели измий на свят покой с целебния балсам, тук бликащ — на Всемир из лъчезарна
пещ
!
Призвезден храм! Величествени двери към извор на вси вери на пътници в небето отвори с бял меч! В душите запали, раздухай златний плам. чий жертвеник кат фар отгоре свети нам! И в багри нови изкъпи и cгрей — от мрак зловещ, там долу, чувства светли!
Сърцата наболели измий на свят покой с целебния балсам, тук бликащ — на Всемир из лъчезарна
пещ
!
“ ... Сърцата разтуптени трепкат като свещ пред жертвеника възвисен над долний мир. На светло умилене крилата кадифени облъхват сведени чела пред Първомайстор вещ. Невидим хор разръсва химни в сяйна шир. Той на души, във възхода възродени, пир върховни придружава: прочистени, с венци на подвиг украсени, от Вечност озарени, живот те пият нов — из Звездний злат потир, на ВИСШАТА ЛЮБОВЬ под сребрите звънци ... В. С. Недев Съзерцание Във тиха, ясна нощ бленувах Аз сам, сред пролетни цветя, И мълком, в трепет там дочувах Незнайни трепети в душа.
към текста >>
59.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената
пещ
.
Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога.
Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената
пещ
.
Но на тях, понеже били във връзка с Бога и имали власт над всички сили и елементи в Природата, нищо не им станало от огъня. В човека има само трима, които никога не могат да се подчинят на никаква човешка власт и на заблужденията в човешката личност. Това са духът, душата и човешкият ум. Каквото и да направим, каквито и теории да прокарваме, те си имат свое убеждение и казват: това, което вие заповядвате, не можем да му се подчиним и да му служим. Много пъти хората си създават излишни страдания, като искат непременно да става това, което те са казали да стане.
към текста >>
Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената
пещ
, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството.
Сега хората свобода търсят, но нямат свобода. За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й. В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си.
Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената
пещ
, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството.
Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба.
към текста >>
Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената
пещ
, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане.
За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й. В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството.
Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената
пещ
, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане.
Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба. Може да се приведат за пример много държави, които са съществували, но са изчезнали заради своите престъпления.
към текста >>
Ако всичко в света се вършеше с любов, то пак човек ще има страдания и пак ще мине през огнената
пещ
на изпитанието, но c него ще бъде ангелът на спасението и силата ще бъде в него.
Сега всички хора мислят, че са господари на съдбата си. Но хората са господари на съдбата си само когато се движат по подбудителните причини на любовта. Аз вземам любовта като космична сила, която внася живот. Развитието в света се дължи само на любовта, която е създала човека. Само от любовта зависи свободата и щастието на човека.
Ако всичко в света се вършеше с любов, то пак човек ще има страдания и пак ще мине през огнената
пещ
на изпитанието, но c него ще бъде ангелът на спасението и силата ще бъде в него.
Този ангел на спасението е човешкият дух. Духът е бащата в света, който носи истинската свобода, а ние хората сме синовете, които трябва да възприемаме тази свобода, която нашият баща ни дава. Не мислете, че свободата седи в това, всички да мислим по един начин. Свободата седи в това, да проникне истината в нашата мисъл, защото мисълта е само един проводник на истината. Свободата е един резултат на осъзнаването на истината, а мисълта е вече едно проявление на тази Истина, която прониква в нашия ум.
към текста >>
Страданията са огнената
пещ
, през която трябва да минат хората, за да се научат да мислят правилно и да се сформират новите възгледи в тях.
Ние можем да мислим само тогава, когато истината е в нас. И когато мисълта ни не е права, ние не мислим тогава, а сме възприели някаква чужда мисъл по отражение; а когато човек не мисли, той изгубва правата посока на своето движение и животът му се обезсмисля. Това състояние на човека в Евангелието е символизирано с притчата за блудния син. Човечеството сега минава през това състояние в живота си, затова го очакват големи страдания. Но страданията са необходими, защото те ще пробудят съзнанието на хората и ще ги избавят от една по- голяма опасност, която ги застрашава.
Страданията са огнената
пещ
, през която трябва да минат хората, за да се научат да мислят правилно и да се сформират новите възгледи в тях.
Само чрез страданията хората ще се опознаят един друг, ще станат близки, ще си влизат в положението и ще разберат, че са едно цяло. Защото, ако един човек не може да чувства страданията на всички хора, той не е човек. И светът няма да се поправи, докато всеки човек не почне да чувства страданията на другите хора като свои. Във всички трябва да се зароди туй чувство, да чувствате страданията на другите. А сега както живеят хората, това не е никаква култура, не е никакво възпитание.
към текста >>
60.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Към тези мисли ни насочва обиколката на нашия пръв министър в Берлин, Рим и
Будапеща
и така преценяваме резултатите от дадените според некой вестници изявления в последния град: Един гради, а друг събаря!
Същото нещо става и с народите, чиито съдбини се намират в ръцете на глупави управници. Всеки народ ще получи резултати според това, по какъв път е воден от своите управници. Българският народ е теглил много от глупави, несъобразителни, късогледи управници. То е вече минало. Но важното сега е, че нито българският народ, нито неговите управници са поумнели от горчивите опитности и затова, както се вижда, има още много да се тегли.
Към тези мисли ни насочва обиколката на нашия пръв министър в Берлин, Рим и
Будапеща
и така преценяваме резултатите от дадените според некой вестници изявления в последния град: Един гради, а друг събаря!
Да, лесно е да рушиш, лесно е да разваляш само с няколко необмислени думи и постъпки това, което отдавна е чакано да се роди, това, което с трепет е заотглеждано, това, което е надеждата, залога за мира и благоденствието на два братски народа. Лесно е с една глупава постъпка да туриш камък по пътя на българо-югославянското сближение, но колко трудно е до се изгради то, при наличността на толкова противодействащи сили! … Управниците правят, а народът тегли! Международното положение Светът отива към зло. В това вече не може да има никакво съмнение.
към текста >>
Сега човек има
пещ
сетива, но бъдещият човек ще има шест и повече сетива, защото творческият процес на живота е безконечен; тогаз човек ще има друга представа за света.
Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега. На земята сега има планини и океани, които съвременните учени не ги знаят. Ще кажете, че това е много казано. В това отношение философията на съвременния човек прилича на философията на мравките, които се движат в едно ограничено пространство и ако мислеха като хората, биха си казали - това е цялата земя. Също така и човешката представа за земята е ограничена в зависимост от сетивата, които имаме.
Сега човек има
пещ
сетива, но бъдещият човек ще има шест и повече сетива, защото творческият процес на живота е безконечен; тогаз човек ще има друга представа за света.
Светът за в бъдеще ще се разкрие пред човека по-обширен и по-красив. Сега се иска едно ново верую, което да е поставено на опит. На такъв опит, както детето опитва майка си и баща си. Така всеки може и трябва да опитва Природата и да се увери, че тя е жива и разумна и взема участие в неговия живот и съдба. Три фактора има в Битието - Бог, Природа и Човек.
към текста >>
61.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И космичните вълни,
къпещи
от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание.
Във всяка секунда на деня ние вдишваме, всмукваме в себе си с всичките си пори слънчевите лъчи, всяка нощ проникват в нашия организъм излъчванията на далечните светила и все пак хората не знаят нищо за близостта и реалността на непрестанните въздействия. В техните представи Космосът е нещо, което не ги засяга, това с далечните звездни точки, изплитащи нощем над главите им венците на съзвездията, на които, в случай на поетическо настроение, можем да се любуваме. Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на далечните светила, — но за техните живи сили нищо не знае ограниченото. механизирано съзнание. Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие.
И космичните вълни,
къпещи
от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание.
Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие … В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия … Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило. Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността. Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса. И само чрез него, вечно търсещата съвършен синтез човешка мисъл, може да долови лъч от Единия Космически Център, чието отношение към съвкупността на слънцата е също такова, каквото е отношението на всяко слънце към съвкупността от планетите в неговата система ... Това, което съзнаваме, ний можем да използваме в много по-голяма степен, отколкото това, към което се отнасяме безсъзнателно.
към текста >>
62.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи
пещ
, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб.
А смущава ли ви се умът, това значи, че не знаете, как да мислите. Когато човек не знае да яде, ще се възпитава в това отношение, като си наложи известна диета. За една седмица нека направи следния опит: да си свари оризена супа и сутрин, на обяд и вечер да си взема по три лъжички. Това да му е яденето за една седмица. Втората седмица да вземе един килограм грах и да си направи една чорба, от която да взема по 10 лъжички сутрин, на обяд и вечер.
Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи
пещ
, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб.
Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха. Когато имате тревоги, отправете ума си към Бога и правете дълбоки вдишки. Приемайте въздух през лявата ноздра1, а през дясната ноздра изпущайте въздух, то е слънчевото течение, това, което възприемате след като го обработите, ще го върнете. През лявата ноздра ще вдишвате, а през дясната ще издишвате. По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви.
към текста >>
63.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На високо и угледно място била тяхната
пещера
, в която те почивали сити и доволни и минавали щастливи часове в ласки и нега.
У НАС Предприета е масова агитация в страната от Общ. Обнова, като всеки, неделен ден стават стотици събрания в градове и села, в които се разясняват схващанията и мерките на новата власт за преустройството на държавата. Някои вестници съобщиха, че в станалата, неотдавна, балканска конференция в Анкара, (в която България не взема участие) е разисквано по даването на териториален излаз .на България до Бяло море. По късно Ружди бей, турския министър на външните работи, опроверга тия съобщения. Лъв и лисица Царят на животните, благородния Лъв, живял в топлите страни, в една хубава гора, със своята царица-лъвица.
На високо и угледно място била тяхната
пещера
, в която те почивали сити и доволни и минавали щастливи часове в ласки и нега.
Но както е възможно навсякъде, и за всички, така и тука се случило. Разболяла се лъвицата един ден неизвестно от що и през нощта умряла. Изведнъж лъвът се разтревожил твърде много. Почнал да реве, да се изправя по стените на пещерата и да се тръшка по земята. Гръмовния му глас бил толкова жален и страшен, щото цялата гора занемяла.
към текста >>
Почнал да реве, да се изправя по стените на
пещерата
и да се тръшка по земята.
Лъв и лисица Царят на животните, благородния Лъв, живял в топлите страни, в една хубава гора, със своята царица-лъвица. На високо и угледно място била тяхната пещера, в която те почивали сити и доволни и минавали щастливи часове в ласки и нега. Но както е възможно навсякъде, и за всички, така и тука се случило. Разболяла се лъвицата един ден неизвестно от що и през нощта умряла. Изведнъж лъвът се разтревожил твърде много.
Почнал да реве, да се изправя по стените на
пещерата
и да се тръшка по земята.
Гръмовния му глас бил толкова жален и страшен, щото цялата гора занемяла. Ни животно смеело да шавне, ни птичка да цвръкне. Така продължавал без отдих три дни и три нощи, след което изведнъж замлъкнал. На третата сутрин, съвършено съкрушен, той полека излязъл из пещерата, направил един кръг около нея, и се спуснал в бяг нагоре въз планината. Търчал до като стигнал голата канара, на която източната страна била пресечена отвесно.
към текста >>
На третата сутрин, съвършено съкрушен, той полека излязъл из
пещерата
, направил един кръг около нея, и се спуснал в бяг нагоре въз планината.
Изведнъж лъвът се разтревожил твърде много. Почнал да реве, да се изправя по стените на пещерата и да се тръшка по земята. Гръмовния му глас бил толкова жален и страшен, щото цялата гора занемяла. Ни животно смеело да шавне, ни птичка да цвръкне. Така продължавал без отдих три дни и три нощи, след което изведнъж замлъкнал.
На третата сутрин, съвършено съкрушен, той полека излязъл из
пещерата
, направил един кръг около нея, и се спуснал в бяг нагоре въз планината.
Търчал до като стигнал голата канара, на която източната страна била пресечена отвесно. Всякой би помислил, че тук лъвът ще се хвърли в пропастта, да се убие, за да прекрати скръбта, страданията по загубената си другарка. Но той не направил това. Като наближил пропастта, той легнал и по корем се дотътрил до самия край, където сложил глава между предните си крака и останал неподвижен. Ни шавал, ни мърдал, рекли бихте, че е мъртъв, а той приковано гледал към слънцето, като че очаквал отговор на някакъв въпрос.
към текста >>
64.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената
пещ
?
Сегашните хора мислят, че животът може да съществува само при тези условия и в тази форма, каквито ги намираме на земята. Но според изследванията на окултната наука, човек е живял едно време и върху земята при една температура от няколко хиляди градуса, но разбира се, че при друга организация, а не със сегашната. При сегашната наша организация, човек има 37 градуса нормална температура и като се повиши температурата до 41-42 градуса той заминава вече за другия свят. Питам тогава: Един човек, който не може да издържи една температура от 42 градуса, каква сила има той и къде се крие причината затова? - Човек може да се дисциплинира и да издържи и по-висока температура.
Как издържаха тримата момци, за които се говори в Библията, че били хвърлени в огнената
пещ
?
- Това зависи от силата на човешката мисъл. Има едно състояние, при което човек не може да гори. Направете един малък опит. Дръжте концентрирано съзнанието си, че вие сте господари на огъня. Вземете един въглен в ръката си и при това концентрирано състояние, без да има раздвоение в мисълта и съмнение, ще може да пренесете въглена от едно място на друго, без да се изгорите.
към текста >>
65.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хората тогава бяха принудени да живеят в
пещери
.
След хиляди години ще бъдем пак на екватора. Ще има едно придвижване на континентите на земята. Кои са причините за това разместване, това е една дълбока философия, която не му е тук мястото да се разглежда. От екватора Европа се е придвижила към Северния полюс, и когато се приближава до полюса, настава ледената епоха в Европа. Тогаз целият живот на Европа се изменя.
Хората тогава бяха принудени да живеят в
пещери
.
От ледената епоха Европа постепенно почна да се приближава към екватора. Сега е в умерения пояс и пак ще дойде на екватора. Това показа, че човешкият организъм е изложен на резки вътрешни и външни промени - физически, органически и психологически. Запример, ако се намерите между хора, които не би съчувстват, вие ще кажете, че тия хора са жестоки. Ако отидете на Северния полюс, ще бъдат ли тогава хората отзивчиви към вас?
към текста >>
66.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Постоянство (Из беседите) Някога Мохамед се отчаял от цялото си, поради което избягал и се скрил в една
пещера
.
Ние виждаме двама души които разговарят на улицата, и внезапно единият ударя другия и го събаря на земята. Един ще каже, че никаква гневна мисъл е съборила другия. Други може да се присмее на този отговор и да каже че той е видял мускулите да се напрягат, ръката да се вдига и да се спуска върху жертвата. Това е също вярно, но ясно е, че ако първом не беше гневната мисъл, ударът не щеше да бъде направен. По същия начин ако не беше материализма, сеизмични пертурбации не щеше да има.
Постоянство (Из беседите) Някога Мохамед се отчаял от цялото си, поради което избягал и се скрил в една
пещера
.
След дълбоки размишления най-после той намислил да напусне идеята си. В това време обаче забелязал. че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височина: дойде до някъде. изпусне товара си, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т. н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20.
към текста >>
67.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената
Пещ
на върховната Мъдрост.
Така, при встъпването си в Новата Ера, която ни разкрива пътя към Космичното Съзнание, човек трябва да овладее в себе си силите на свещения, Божествен Огън, силите на безсмъртния Кундалини, спящи досега в човека, но за които ни говорят окултистите от всички времена — ония малината, които са ги пробудили и овладели и с това са се издигнали във висините на Духа. Чрез Агни Йога — или Огнена Йога, на човечеството се дава пътя към обладаването на тия мощни космични сили, които действат чрез неговия организъм и които ще ни дадат възможност да се справим с изпитанията, предшестващи влизането ни в Новата Ера, а също така — да се свържем съзнателно с Безграничния Всемир, черпейки от него неизчерпаемите богатства на Божествения Живот. Едно само ще прибавим накрай, което трябва да бъде запомнено от всички стремящи се: всяко нещо е полезно и добро само когато става на своето време. Затова преждевременното събуждане на Кундалини ще донесе само страдания за тези, които не са подготвени за това. Нужна е осторожност, нужна е чистота, нужно е освобождаване от всичко старо, за да може Свещеният Огън да пламне в сърцата и душите — без да изгаря и унищожава -— а да твори, да изгражда, да осветлява и води напред!
За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената
Пещ
на върховната Мъдрост.
на върховната мощ и сила, трябва да бъдем чисти като библейските младенци — Сидрах, Месах и Авденаго. К. Хваление От всички ангели прекрасни по небето И гений най-велик родений на земята. От всичко що е най - възвишено и свято, Кое на този свят познала е душата. Това си Ти —Бог мой — велико, чудно слънце, Това си Ти, Любов със нищо несравнима! — В човека проявен и в мъничкото зрънце И в летний хубав ден и в мразовита зима.
към текста >>
(из беседите – „Който се отмята“) БИРНИКЪТ ОТ ПЕТЕРЗЕБЕТ Началникът на данъчното управление в Петерзебет получил не отдавна строго предписание от финансовото министерство в
Будапеща
да тури край на капризите на своя главен бирник Заруба.
Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! Приложите ли Любовта Христова, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“ — ще бъдат верни и истинни. Сега започва скончанието на века. Всички хора живеят вече в скончанието на века. Скончанието на века подразбира край на старите възгледи на човечеството и началото на новата ера на светлина и любов, край на насилието и начало на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.
(из беседите – „Който се отмята“) БИРНИКЪТ ОТ ПЕТЕРЗЕБЕТ Началникът на данъчното управление в Петерзебет получил не отдавна строго предписание от финансовото министерство в
Будапеща
да тури край на капризите на своя главен бирник Заруба.
Според писмото, Заруба ежедневно изпращал по пощата в министерството всички постъпили през деня суми, а когато пък му потрябвали пари, искал телеграфически. По този начин се вършила излишна работа и сметководството се затруднявало. Гневния бирник, съгласно правилника, имал право да държи в себе си до 100.000 пенгьо (2,500,000); от които по нареждане на министерството трябвало да превежда на разните местни държавни учреждения. Така бивало навсякъде, така и в течение на години постъпвал Заруба. Напоследък, обаче, той с акуратността на механизъм изпращал всички суми, което министерството забранявало най-строго.
към текста >>
... — Заруба, оставете тези усуквания, кажете ми вярно ли е, че всяка вечер сте правили парични преводи за
Будапеща
?
Заруба се изчервил. — Аз ... знаете … г. началник ... това, наистина, е глупаво, може би ... но кой знае … понякога в живота на човека се случват такива странни неща, че … Боже мой, Заруба, какво приказвате днес. Никога не сте били такъв. — Ах, г. началник!
... — Заруба, оставете тези усуквания, кажете ми вярно ли е, че всяка вечер сте правили парични преводи за
Будапеща
?
— Вярно. — Вярно ли е още, че пък когато ви дотрябвали повече пари, отколкото се намират в касата ви, сте искали, от министерството? — Истина е, г. шеф. — Е, защо е тази детска игра? — Защото ... г.
към текста >>
— Е да … — Слушайте, Заруба, престанете тази усилена преписка с
Будапеща
.
— Как мога с вас, тук, през служебно време? — Честна дума! — Питайте жена ми. дъщеря. ми ... — Както и да е. Слава Богу, до сега обир не е имало.
— Е да … — Слушайте, Заруба, престанете тази усилена преписка с
Будапеща
.
Ако се много плашите, парите можем да предаваме в Стопанската банка. — Добре, г. началник. През този ден се събрали 102,000 пенгьо, които Заруба, незабелязано от никого предал в Стопанската банка. На следния ден сутринта целият градец бил развълнуван от пръсналата се със светкавична бързина вест: — Данъчното управление обрано! Данъчният началник, полицейският комисар, Заруба се събрали пред разбитата и обрана каса.
към текста >>
За пръв път в архивите на финансовото министерство в
Будапеща
постъпва служебен рапорт, в който се обяснява, че държавната сума от 102,000 пенгьо бива спасена благодарение съня на скромния бирник Заруба.
На следния ден сутринта целият градец бил развълнуван от пръсналата се със светкавична бързина вест: — Данъчното управление обрано! Данъчният началник, полицейският комисар, Заруба се събрали пред разбитата и обрана каса. Пробивът напълно съответствал на описанието, което Заруба бил дал на шефа си. Опитни касоразбивачи, служейки с оксиженова лампа били изрязали цял кръг в дебелата металическата стена на касата. Според записката, която Заруба предната вечер оставил, в касата били оставени 6 пенгьо и незначителни документи, които крадците от яд били накъсали на дребни парченца.
За пръв път в архивите на финансовото министерство в
Будапеща
постъпва служебен рапорт, в който се обяснява, че държавната сума от 102,000 пенгьо бива спасена благодарение съня на скромния бирник Заруба.
към текста >>
68.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За възможността човешкия организъм да се противопостави на разрушителното действие на огъня знаем още от Библията — случая с хвърлените в огнената
пещ
младежи, които излезли от там невредими.
Но ето че има случаи — и то не един или два случая, не такива, които стават само веднъж или на едно място — има случаи, които стават на много места и много пъти, редовно се повтарят, когато този закон — че огъня изгаря и нанася вреди на човешкото тяло, не действа. Нестинарството не е ограничено само в България. Под различни форми, от незапомнени времена, то е съществувало и съществува по много кътища на земята. В Индия, в някои от полинезийските острови, в островите Фиджи и т. н. и днес съществуват подобни обичаи, макар и в по-друга форма.
За възможността човешкия организъм да се противопостави на разрушителното действие на огъня знаем още от Библията — случая с хвърлените в огнената
пещ
младежи, които излезли от там невредими.
Възможно ли е това нещо? И, как, по какъв начин става то? Какво може да каже по това нашата многознаеща наука? Как може да бъде суспендиран един природен закон от човешкото желание и воля? В връзка с тия въпроси ще дадем един цитат за подобен случай, отнасящ се до настояще то време, когото вземаме от статията „Светлината на Метохия“, в бр.
към текста >>
69.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
При по-хладно време
къпещия
се трябва да усилва своето движение било чрез гимнастически упражнения, било чрез леко потичване, което, обаче, не трябва по никой начин да доведе организма до изпотяване.
Вън от това, голото тяло получава масово лъчите на дифузната слънчева светлина, които също не са лишени от част от благодатта на пряката слънчева светлина. За да направим подобна баня, достатъчно е да се разхождаме съвършено голи или снабдени с бански гащички в парк, или в по-отдалечено место. Такива идеални бани се правят най-резултатно във високите планини, или край морето. Внимава се особено да не се правят при морско течение, или такова в планинско дефиле, или въобще там където има усилен и упорит вятър. Отначало тези бани трябва да бъдат кратковременни, за да свикне организма, а после могат да траят до един час.
При по-хладно време
къпещия
се трябва да усилва своето движение било чрез гимнастически упражнения, било чрез леко потичване, което, обаче, не трябва по никой начин да доведе организма до изпотяване.
Хубаво е след въз душната баня да следва изтриване със студена вода, която се понася по-леко след такава баня. Обикновено в умерените страни температурата през пролетните, летни и есенни месеци варира между 15 и 25 гр. на сянка и това са много пригодни температури за правене на тези бани. Обаче, подобни бани калени индивиди могат да правят и при по-низки температури, но тогава банята трябва да трае само няколко минути, или да стане в стая с отворен прозорец, където няма вятър. Различаваме следните въздушни бани: твърде студена при температура около 00С, студени от 2—80С, опреснителни от 10—150 С, хладни и ободряващи от 15—250С гр.
към текста >>
Пещерите
като хранилище на културно историчен материал — Р.
Планинските очи на Рила и Пирин — Проф. П. Бакалов. 3. Мощта на зеленото растение — Проф. Д-р Ас. Златаров. 4.
Пещерите
като хранилище на културно историчен материал — Р.
Попов. 5. Плевелите, тяхната биология — Проф. Н. Стоянов. 6. Дървениците в България — Пенчо Дренски. 7. Чудесата на живота — Ал.
към текста >>
70.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това беше Агмад, стоящ прав при пратете на вътрешната
пещера
.
Аз не бих могъл да кажа дали това бяха нейни коси или бяха в косата й. Тя съедини ръцете си високо над главата си и ужасните животни паднаха от ръцете й, като се извиваха. Но аз не бях изплашен. Страхът като че ли завинаги ме бе напуснал. Внезапно аз почувствах едно ново присъствие в светилището.
Това беше Агмад, стоящ прав при пратете на вътрешната
пещера
.
Гледах с изненада неговата фигура, която беше тъй спокойна. Тогава аз внезапно разбрах, че неговите очи не виждат; че тази фигура, тази светлина, и сам аз, бяхме невидими за него. Женете са обърна към мен или се наведе към мен така, че аз видях нейната фигура и нейните очи се срещнаха с моите; след това тя не се движеше. Тези очи, които прерязваха като стомана, не ме изпълваха с ужас, но те ме държаха като притиснат от железен инструмент. Докато я наблюдавах, аз видях змиите да се изменят и да изчезват; те се превърнеха в дългите извити гънки на една гъвкава блестяща дреха, а главите им и ужасните им очи се превърнаха в блестящи букети рози и един отличен и опияняващ парфюм от рози изпълни светилището.
към текста >>
71.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Говори на Камен Бака и му заповядай да влезе в светилището.“ Той влезе и застана прав при входа не вътрешната
пещера
.
Докато я гледах, тя изчезна пред моите очи и аз видях на нейното място една златна светлина, която постепенно се превърна в една такава величествена форма, каквато аз никога не бях виждал. Това бе едно дърво, покрито със зеленина, която падаше надолу по-скоро като коса, отколкото като листа; на всяко клонче имаше разцъфнали цветове, струпани в гъсти букети и между цветовете множество златни птички с блестящи краски, подскачаха насам натам всред блестящите цветове и всичко това бе толкова очарователно и аз бях тъй опиянен, че извиках високо: „О! Дайте ми едно от тези малки птиченца, нека то бъде за мене и да се притисне към мен, както прави това към тези цветя.“ „Ти ще имаш сто и те ще те обичат, ще целуват устата ти и ще вземат, храната си от твоите устни. Ти веднага ще имаш една градина, в която ще расте едно токова дърво и всички птички ще е обичат. Но, първо, ти трябва да слушаш моите заповеди.
Говори на Камен Бака и му заповядай да влезе в светилището.“ Той влезе и застана прав при входа не вътрешната
пещера
.
Дървото бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца. „Кажи му, каза тя бавно, че гладът на сърцето му ще бъде задоволен. Той желае любовта и ще я има. Жреците на храма са обръщали до сега към него студени лица и той чувства, че сърцата им са като камък. Той чувства нужда да ги види на колене пред него, обожавайки го, като доброволни роби.
към текста >>
След това започна първия музикален номер, от така наречените „народни музиканти“ от село Козарско,
Пещерско
.
Още в 9 часа салона беше препълнен, защото имаше и поканени гости. Много от присъстващи стояха и прави. Правеше радостно впечатление присъствието на много млади въздържатели, жизнерадостни и ентусиазирани. В 9 ч. и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели.
След това започна първия музикален номер, от така наречените „народни музиканти“ от село Козарско,
Пещерско
.
Те бяxa баща, който свири на кларнет, един голям син — на китара и един малък — на цигулка. Именуват се семейство Щерови. Прави радостно впечатление, че цялото семейство от 5 души са музиканти и дългогодишни въздържатели и вегетарианци. Те свирят доста задоволително, особено по-младия син, на цигулка. След това се изпълниха и всички номера от програмата — декламации, хуморески, песни, повечето в духа на въздържанието.
към текста >>
72.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки си спомня първото впечатление, което му е направило пеещото сандъче, в което няма скрити нито музиканти, нито оратори, нито грамофонна плоча: — Ето, това е Берлин,
Будапеща
, Мюнхен, Лайпциг, Букурещ.
Ако ние действително познавахме любовта. — нейната същина— животът ни щеше да има съвсем друг облик, такъв, какъвто ни го рисува великият Учител на Любовта — Христос. Но всички признаци на настоящия живот показват, че човечеството вече е дошло до един краен предел, до една абсолютна неизбежност. или смърт в стария живот на безлюбието или нов живот в Любовта. Г. Радио и окултизъм С откриването и популяризирането но радиото, окултните истини получават изведнъж нагледен, конкретен пример.
Всеки си спомня първото впечатление, което му е направило пеещото сандъче, в което няма скрити нито музиканти, нито оратори, нито грамофонна плоча: — Ето, това е Берлин,
Будапеща
, Мюнхен, Лайпциг, Букурещ.
На къси вълни ловя Рим. София едва се чува — слаба е станцията, а и близкият до нея и много по-силен Симферопол съвсем й пречи. Чакам с нетърпение да започне да работи предавателната станция в Стара-Загора. Тогава ела само да слушаш. От София дават много хубава и интересна програма.
към текста >>
73.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Uteratura Mondo“
Будапеща
, Унгария.
Отзиви за беседите За „Духът и плътта“ „Неroldo de Esperanto,“ Кьолн, Германия, пише: „Тих тържествен, неделен час е най подходящ за четене на тия подтикващи човека към медитация беседи. Те се базират на християнското учение и съдържат ценни мисли. Не липсват притчи и метафори с дълбоко схващане. Макар, че беседите са държани през 1914 и 1915 год.— прочие, през войната обаче те не са свързани към ограничено време, понеже целящата висините философия в тях и днес е също така навременна, как го вчера и утре След трите беседи озаглавени: „Приливи и отливи в живота“, „Ново основание“ и „Великден“ следва накрая трактат за „Великото Всемирно Братство“, което очевидно дава познание за част от духовното светоразбиране, което има автора и неговите по следователи.“ D-го Fm. За същите беседи в сп.
„Uteratura Mondo“
Будапеща
, Унгария.
След като рецензента прави кратко встъпление, следват редица мисли и афоризми, извлечени от беседите. По нататък той казва: „Всичките три беседи са държани преди повече от 20 години. Тяхната непреходна ценност доказва, че даже и днес тяхното съдържание е истинно, може да се схване и заслужава да се чете от тия, които обичат да медитират и размишляват. „Разбира се, съдържанието на тия трактати с трудно да се резюмира. Аз даже не правя опити за това.
към текста >>
74.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Погледнах, и ето — вътрешната
пещера
изпълнена със светлина: там стоеше изправена царицата на Лотоса.
Аз почувствах че отново живея свой личен живот, почувствах че аз вече не съм богинята, но че съм само погълнат от нея, всмукан в нейната личност. но ято ме потискаше. Сега, аз отново се бях отделил от нея, но още не се възвръщах към тая бледна форма, която лежеше лишена от живот на пода не свещения кораб. Аз бях в храма, бях всред мрака; аз чувствах, че съм в Светая Светих. Една светлина се появи всред мрака.
Погледнах, и ето — вътрешната
пещера
изпълнена със светлина: там стоеше изправена царицата на Лотоса.
Бях при вратата, съвсем близко до нея и под погледа на нейните очи. Опитах се да бягам — исках да се повърна — но не можах. Треперех, както никога не бях треперил, нито от ужас, нито от страх. Защото тя стоеше безмълвно, с очи фиксирани върху мен. И аз видях, че те бяха пълни с голям гняв.
към текста >>
75.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека всеки взема пример от Библията за Даниел и тримата момци - Седрах, Месах и Авденаго, които при всички царски наредби не отстъпиха от Бога и останаха живи: първият - при лъвовете, а момците - в огнената
пещ
.
Това са сили, които, рано-късно, ще сломят сърцето на опърничавия и назадничавия. Тук е най-голямото изкуство! У някои по-слаби натури, особено от женския пол, тръгнали в духовния път, и при подобни отношения, пак нямат резултати. Тогава те се тормозят, безпокоят, отчайват. Не, напред!
Нека всеки взема пример от Библията за Даниел и тримата момци - Седрах, Месах и Авденаго, които при всички царски наредби не отстъпиха от Бога и останаха живи: първият - при лъвовете, а момците - в огнената
пещ
.
Пита се още: Какво да се прави повече? Няма по-велика жертва, след като ние любим Бога, да възлюбим и враговете си! А всъщност това не са врагове, а наши учители, чрез които ние ще се издигаме! И действително, така е! Ние не знаем Божиите планове.
към текста >>
76.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кукумявката, която прекарва дните обикновено в кухината на някое дърво или в някоя
пещера
, някога излиза от там и каца по клоните на дърветата.
Песента на щиглеца взема един особен тон, като издава, от време на време, редица пронизителни пръскания, дразнещи силно ухото. Когато лястовиците хвърчат низко и докосват с крилата си водата на реките и езерата, това е знак на продължителен дъжд. Ако хвърчат над земята, изпускат силни цвъртения и правят много зигзаги — това означава приближаване на буря. Ако гарваните се бият един друг, идва силен вятър. Виковете на бухала през време на дъжд означават идването на хубаво време.
Кукумявката, която прекарва дните обикновено в кухината на някое дърво или в някоя
пещера
, някога излиза от там и каца по клоните на дърветата.
Човек може да бъде тогава сигурен, че няма никаква опасност от дъжд или вятър. Ако щъркелите отиват в топлик страни по-рано и дивите патици хвърчат в стегнати редици — това е белег на преждевременно зима. Лебедите, хвърчащи на големи групи, са предвестници на сурова зима. Ако се вгледаме също така и в движението на нашите домашни птици, ще видим, че и те понякога предсказват времето. Ще вали дъжда, ако кокошката остане дълго време неподвижна и се занимава с редене на перата си с човката; ако гъската издава силни викове и птицата тича по двора, биейки крилата си — също така е знак на дъжд.
към текста >>
77.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Там ще намериш човек, който живее в една
пещера
.
Много богатства натрупвал тоя цар. Но все още не бил доволен. Жадувал все повече и повече. Искал целият свят, цялата земя да бъде негова. Една нощ на сън царят чул глас, който му казал: — Иди в планината.
Там ще намериш човек, който живее в една
пещера
.
Той е пророк и ясновидец. Питай го за своето бъдеще. И изпълни неговият мъдър съвет. Топа ще бъде за а твоя полза. Разтревожил се царят от тоя глас.
към текста >>
Тръгнал по една тясна пътека, която го навела до
пещерата
на пророка.
Мислил, мислил и още същата сутрин тръгнал за планината. Вървял много дни и нощи. Нито сън му идвало, нито за ядене се сещал. Току-що се зазорявало, когато царят стигнел до планината. Започнал да се изкачва нагоре.
Тръгнал по една тясна пътека, която го навела до
пещерата
на пророка.
Пророкът бил седнел пред пещерата, огрян от първите лъчи на слънцето. Красива поляна се разстилала пред него. Бистро поточе шумяло крей него, спускайки се надолу към равнината. Птички пеели по околните дървета. Царят се спрял пред пророка и го загледал.
към текста >>
Пророкът бил седнел пред
пещерата
, огрян от първите лъчи на слънцето.
Вървял много дни и нощи. Нито сън му идвало, нито за ядене се сещал. Току-що се зазорявало, когато царят стигнел до планината. Започнал да се изкачва нагоре. Тръгнал по една тясна пътека, която го навела до пещерата на пророка.
Пророкът бил седнел пред
пещерата
, огрян от първите лъчи на слънцето.
Красива поляна се разстилала пред него. Бистро поточе шумяло крей него, спускайки се надолу към равнината. Птички пеели по околните дървета. Царят се спрял пред пророка и го загледал. Никога не бил виждал такова лице.
към текста >>
78.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Берени правил интересни опити с човешкия магнетизъм пред Унгарското научно общество за психични изследвания в
Будапеща
, в присъствието на множество лекари, психолози и електроинженери.
А истината е в духа. в постъпване съобразно вътрешния закон на духа, а не съобразно външни закони. „Както конкретната свобода е висшето добро, така абстрактната свобода е най-голямото зло, истинският социален наследствен грях.“ (Prol. 151) (следва) П. Г. Пампоров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Опити с човешкия магнетизъм Френското списание „La revue spirite“ съобщава: Преди няколко седмици граф И.
Берени правил интересни опити с човешкия магнетизъм пред Унгарското научно общество за психични изследвания в
Будапеща
, в присъствието на множество лекари, психолози и електроинженери.
Преди започването на опитите граф Берени бил основателно преглеждан и ръцете му били грижливо измивани, за да се избегне съмнението, че си служи с някакви химикали. Върху масата, на която нямало никакви гвоздеи или металически части, бил поставен компас. Графът движел ръцете си на разстояние около 20 си. над компаса. В скоро време те така почнали да действат върху стрелката, че тя много пъргаво следвала всяко движение на неговата ръка.
към текста >>
79.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-ценното съкровище — И днес нищо не открих — продума на себе си Петко иманяря, гледайки към дъното на дълбоката
пещера
.
В този период починали от рак още 10 души, и то точно в домовете, които той е обозначил с кръст преди, година и половина! Всички тия факти са вписани в официални протоколи **) I. G. Mieremet ________________________________ *) Хора, които имат способността до откриват, с помощта на лескова или друга пръчка, имаща форма на вилка, подземните водни течения, метали и др. Бегатисти има и в България доста (Б. Пр.) **) Виж „Земните лъчи като причинители на болести“, от барон фон Пол.
Най-ценното съкровище — И днес нищо не открих — продума на себе си Петко иманяря, гледайки към дъното на дълбоката
пещера
.
Толкова дни, толкова години непразно дирене! Той зарови копача в пръстта, взе фенера и тръгна бавно към изхода. Излезе на открито, Седна на малката полянка, намираща се всред скалите. Унесе се в мрачни мисли. — Още няколко дни ще диря.
към текста >>
Тук там се чернеят дупки, входове но дълбоки
пещери
.
Беше месец юни. Скалите, нагрети през денят от слънцето изпускаха топлина. Към полунощ месецът изгря. Дивни гледки се откриха. Скалата отвесна и гладка, ясно се очертаваше.
Тук там се чернеят дупки, входове но дълбоки
пещери
.
През средата на скалата изпъква ръб, тясна полица, по която едва може да се пропълзи. Виждат се и малки полянки, площадки, обраснали с трева и люляк. В най-недостъпната част на скалата, в пукнатини, се показват няколко орлови гнезда. Петко сънуваше. Както копае в дъното на пещерата, отведнъж пред него се яви човек.
към текста >>
Както копае в дъното на
пещерата
, отведнъж пред него се яви човек.
Тук там се чернеят дупки, входове но дълбоки пещери. През средата на скалата изпъква ръб, тясна полица, по която едва може да се пропълзи. Виждат се и малки полянки, площадки, обраснали с трева и люляк. В най-недостъпната част на скалата, в пукнатини, се показват няколко орлови гнезда. Петко сънуваше.
Както копае в дъното на
пещерата
, отведнъж пред него се яви човек.
Петко спря работата и го загледа. — Не е тук каза човекът. — Вземи копачи и върви след мен. Петко го последва. — Удари тук — посочи човека с ръка.
към текста >>
Пещерата
отведнъж се разшири.
Удари още няколко пъти и стената се събори. Откри се страничен вход. Човека влезе пръв. Влезе и Петко. Минаха десетина метра.
Пещерата
отведнъж се разшири.
— Ето съкровището, което ти дириш — каза човека, сочейки с ръка. — Но за какао ти е това мъртво съкровище? То няма да увеличи радостта на твоя живот. Петко дигна фенера. Пред очите му блеснаха две купчини: една от сребърни, друга от златни монети.
към текста >>
80.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пред група журналисти, полетели с аероплани при първата вест за новите чудотворци, от Виена,
Будапеща
, Бреслау, Берлин проф.
Двама работници от големите заводи Витковиц след няколко годишни упорити упражнения в някакво специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите, са стигнали до необяснимото за съвременната наука положение да приемат радиовълни и да ги правят достояние на близки слушатели посредством контакт с обикновени високоговорители. Всеки може да си представи размера на сензацията и нейното практическо значение. И ако това откритие стане приложимо за всички, тогава всеки сам по себе си и навсякъде ще представлява жив радиоапарат. Двама видни радиолози, професори от пражките висши училища, са най-подробно освидетелствали феномените, след което е трябвало де признаят, че двамата работници притежавал изключително лично електричество, с което са в състояние да осветяват електрически крушки и да приемат радиовълни, подобно на апарати. Тия двама учени са професор д-р Ернест, председател на чехословашкия съюз на радиослушателите и професор Шефранек от висшето техническо училище в Прага.
Пред група журналисти, полетели с аероплани при първата вест за новите чудотворци, от Виена,
Будапеща
, Бреслау, Берлин проф.
Шафранек заявил: — Новината отговаря на истината. Двама субекти проявяват способностите, които алармираха средноевропейския печат. При срещата си с тях ние взехме всички мерки, които могат да ни предпазят от евентуално мошеничество. Приложихме и всички изолационни методи. Опасявахме се и от хипнотично внушение, за това записахме целия разговор и придружаващите го ефекти на грамофонни плочи.
към текста >>
81.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разкопки в голямата
пещера
при Дряновския манастир — Р.
Волга — р. Москва — проф. П. Бакалов. 4. Поглед в стомаха (гастроскопия) — Д-р Люб. Радославов. 5.
Разкопки в голямата
пещера
при Дряновския манастир — Р.
Попов. 6. Защо на северния полюс няма земя? — Кирил Кръстев. 7. Трагичната борба с Хималайските гиганти — Ас. х. Тодоров.
към текста >>
82.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Приготвеното грозде се нарежда в сандъци с дъбови или коркови стърготини, сушени в
пещ
при 120 градуса топлина.
Запазване в прясно състояние: Общи правила: Избира се десертно грозде (Афуз, резекии, мискети, димят и др с дебели ципи грозда), здраво, рехаво, брано в сухо време, отрязано с или без пръчката. 1. Нарежда се по-рядко на слама или дъски, в проветриво таван или се окачва на гредите да виси във въздуха. По-добре е, ако има северна стая с по-малко светлина, където гроздето се окачва на телове. Стаята предварително се напушва със сяра — да се унищожат плесените. От време на време гроздето се преглежда и почиства. 2.
Приготвеното грозде се нарежда в сандъци с дъбови или коркови стърготини, сушени в
пещ
при 120 градуса топлина.
Нарежда се ред стърготини, ред грозде и най-отгоре и в страни се слага по-дебел пласт стърготини. Пази се в хладна, суха стая. 3. При горните начини гроздето губи част от водата си, увяхва. Затова по-добър, но по-скъп начин е запазване във вода: Гроздето се отрязва с част от пръчката (под и над дръжката). В северна, дезинфекцирана стая се нареждат етажерки, а върху тях специални или какви да е чисти шишета, налети с вода, в която се слага малко прах от дървени въглища.
към текста >>
съдове, като се оставят на слънце или в
пещ
да хване отгоре кора, след което се покрива с пергаментна хартия, натопена в чист спирт или по-здрава хартия, натопена в шарлан, и се съхраняват на хладно и сухо место. 4.
Прецеждат се през сито — да се отделят семките и люспите и получената шира се вари в по-широки тави, казани или котли, като се бърка, до като се сгъсти. Може да му се прибави и захар, по вкус. По-добър мармалад се получава, като към ширата се прибавят дюли или ябълки, добре очистени — на 3 литра шира 1 кг. плодове, също обварени и прецедени. Като се сгъсти мармалада, още топъл се налива в тенекии, гърнета или др.
съдове, като се оставят на слънце или в
пещ
да хване отгоре кора, след което се покрива с пергаментна хартия, натопена в чист спирт или по-здрава хартия, натопена в шарлан, и се съхраняват на хладно и сухо место. 4.
Сушено грозде: Грозде с по-тънки ципи и по-малко семки, оронено на зърна или на малки чепки се суши на слънце или в готварски печки или в специални сушилни за сливи. Получените стафиди са отлична сгъстена храна и съдържат: в 1 кг.: захар 650 — 800 гр. белтъци 16 — 28 гр., мазнини 12 — 13 гр., плодови киселини 11 — 15 гр., калории 2800 — 3400. От гроздето може да се приготвят още: Петмез (несгъстен мармалад — с или без резени от тикви, дюли, ябълки — речел), Туршия (грозде, поставено във варена шира със сироп, в каци), разни сладкиши, сиропи и др. Така прясното грозде може да се яде в продължение на 5 — 6 месеца, а преработено — през цялата година.
към текста >>
83.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След силната светлина в салона, при влизането в кухнята човек беше с чувството, че влиза в зимник или в
пещера
.
Отидох у приятеля ми Р. вечер. Семейството се беше събрало на вечеря около голямата маса под достатъчно силна електрическа лампа. Отсъстваше синът им X. Видях го свит в кухнята на една кушетка. В средата на стаята, на няколко метра далеч от него, на тавана, висеше малка електрическа лампичка, не по-светла от 15 свещи.
След силната светлина в салона, при влизането в кухнята човек беше с чувството, че влиза в зимник или в
пещера
.
На тая светлина, на която едвам беше достатъчно да се различават формите на предметите, X. четеше някаква книга. Не беше учебник. Това беше никакъв миниатюрен номер на Всемирна библиотека, чийто букви бяха толкова дребни, че и при най-силна дневна светлина едва могат да бъдат четени. Но не стигаше и това.
към текста >>
84.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
линия Кричим-
Пещера
, която е дълга около 30 километра.
а от друга — да ни запази и да не позволява в никой случай издевателствата и лошите страни на партизанството. Починал е във Виена известният български писател Антон Страшимиров, трудолюбив работник почти във всички полета на българската литература. Казват, че последните му думи били: Като се върна, знам каква книга да напиша. В неделя, на 12 т. м. се откри новата ж. п.
линия Кричим-
Пещера
, която е дълга около 30 километра.
В чужбина Обиколката на Ив. Делбос. Френският министър на външните работи г. Ивон Делбос понастоящем е в обиколка: след като посети Полша, сега е в Румъния. Целта на неговото пътуване несъмнено, е да заякчи връзките на Франция с държавите, които до сега са били под нейно влияние, за да може да се противопостави на енергичната дейност за привличане нови държави към оста Рим-Берлин. Стоядинович в Рим.
към текста >>
85.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Които могли преди това да избягат от крепостта, били открити в една голяма
пещера
в южните склонове ма Пиринеите и там били зазидани живи.
паднал замъкът-крепост Монсегюр, който бил последното убежище на албигойците. Преди това, един след друг паднали а ръцете на кръстоносците всички други градове и селища на Южна Франция. Цялата страна била опустошена — градовете били изгаряни, населението безпощадно избивано. Стотици хиляди албигойци загинали. При падането на Монсегюр били изгорени живи само 200 души съвършен.
Които могли преди това да избягат от крепостта, били открити в една голяма
пещера
в южните склонове ма Пиринеите и там били зазидани живи.
По такъв нечувано жесток начин, носейки кръста на гърдите си и в името на Христа, хората на тъмното религиозно невежество, под заповедите на католическото духовенство, разпънали за втори път Христа в лицето на великото освободително богомилско движение, което се разпространило в Франция под името албигойство. (В книгата се споменава няколко пъти и за българина Никита, който бил един от учителите на богомилите.) Светлината на Истината, изгряла от България преди 1000 години и разляла се над цяла тогавашна Европа, била загасена по същия зверски начин и в България, Италия, Германия и навсякъде другаде. Тъмнината отново зацарувала. Но не било за дълго. Великата жертва на стотиците хиляди богомили, загинали на кладите и под ножа на инквизицията, породила оная мощна духовна вълна, наречена реформация, която освободила човечеството от веригите на средновековието.
към текста >>
86.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изследвачи са намерили в
пещерите
и дълбоките подземия животни и растения, на които органите са се видоизменили и приспособили към тия тъмни среди.
Животът ни се показва нето неизбежен закон, като повелителна сила, на която всичко се подчинява. Прочие, под какъв предлог би могло да се допусне, че нашето малко клъбце, което не е получило от естеството никакви привилегии, да прави изключение, в цялата вселена, с изключение на един остров, да бъде обречена на нищожество и смърт? Ние си въобразяваме, че живота може да съществува само при земните условия и че другите светове могат да бъдат населени, ако имат условия досущ като нашите. Но самата земна природа се натоварва да ни изведе от това заблуждение, ако попаднем във вода, ние умираме. Рибите пък умират, ако бъдат изведени от нея.
Изследвачи са намерили в
пещерите
и дълбоките подземия животни и растения, на които органите са се видоизменили и приспособили към тия тъмни среди.
Дори има същества, който живеят без въздух (кислород). Това са анаеробите. Нещо повече, кислородът ги убива. Онуй, което знаем представлява един малък остров всред безкрайния океан на непознатото. Ако тълкуваме както трябва зрелището на земният живот ние трябва да разширим нашите схващания и разсъждения.
към текста >>
87.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Из
пещерите
и усоите на Индия от Рада Бай (Ел. Блаватска).
Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров. Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му. от Слав Камбуров. Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова. Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ, превел Хр. Досев.
Из
пещерите
и усоите на Индия от Рада Бай (Ел. Блаватска).
Днес и утре, от Николай Райнов. Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие. Блян ли е свръхчовека? Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев. Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев.
към текста >>
Пещерата
на нимфите, от Порфириус, с предговор от Ник.
Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев. Толстой и молитвата, от Влад. Чертков. Мнозина от последователите на Толстоя, приемайки т. н. рационалистична страна на неговото учение и отивайки до крайност, свършват с чист материализъм, отричайки съществуването на всичко извън световно. Вл. Чертков, който е най-добрия тълкувател и приемник на Толстоя, защото е неповлиян от материализма, ни дава да разберем в тази книга, че Толстой, въпреки увлечението си в „рационализма“, все пак е съзнавал силата и реалността на извън световното.
Пещерата
на нимфите, от Порфириус, с предговор от Ник.
Райнов: — Новоплатоничната философия и мистиката на Порфириуса. — Читателят на тази книга ще узнае, че всички велики литературни произведения на миналото, освен външната страна, имат и една вътрешна страна, в която, под формата на символи, са забулени великите и вечни окултни истини на живота. Книга за Живия Бог, от Бо-Йин-Ра. Съдържа: Кой е Бо Йин Ра. „Божията хижа сред човечеството“.
към текста >>
88.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Присъствайки в едно
Будапещенско
кино, когато там давали филм от войната в Испания, внезапно тази девойка започнала с ужас да вика за помощ на испански език: „Господи, цялата ми къща е в развалини!
До тогава била унгарка, а се пробудила като испанка. Тя забравила даже родния си език, не можела да познае своите родители, говорела на някакъв испански диалекти и искала да види своя мъж и четиринадесетте си деца. Най добрите специалисти по медицинските въпроси, които се заели да проучат този случай, твърдят, че тук не може да се предполага каквато и да бито измама. При това, тя не била в състояние да обясни причините на своята промяна. Наскоро се случило нещо необикновено с г-ца Ирис Фарцади, която тъй неочаквано се превърнала в испанската селянка Луция Алоарес де Салвио.
Присъствайки в едно
Будапещенско
кино, когато там давали филм от войната в Испания, внезапно тази девойка започнала с ужас да вика за помощ на испански език: „Господи, цялата ми къща е в развалини!
Пабло, сине мой! Где си, мой Пабло? . . . Убиха те, мой Пабло! “ Тя искала да отиде в „своята родина“ — Испания, и насила била задържане от нейните родители.
към текста >>
89.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог може да те опита, да те прекара през най-големи изпитания, както прекара онези тримата младежи през огнената
пещ
.
Няма защо да има по-голяма любов. Всичко е предвидено, ние нямаме право да изопачаваме Божия закон. Който се осмели да изопачава Божия закон, той си създава най-големите нещастия. Запример, някой страда. Защо да не възложи грижата си върху Бога и да чака?
Бог може да те опита, да те прекара през най-големи изпитания, както прекара онези тримата младежи през огнената
пещ
.
Те казаха: Нас Бог може да ни избави, но и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на чуждите богове. По-добре да умрем като герои, отколкото като страхливци. Едно ще ви кажа сега: Имайте вяра, не се страхувайте от мъчнотиите, не се страхувайте от глада, не се страхувайте от безпаричието, не се страхувайте от болестите, каквито и да са те, не се страхувайте от студа, от снега — от нищо не се страхувайте. Щом от нищо не се страхувате, като дойде смъртта ще се откаже да ви вземе. При любовта и смъртта отстъпва.
към текста >>
И очите му подобни халколиван, като в
пещ
нажежени, а гласът му като глас на много води.
Гениално е предал тази идея великия посветен евангелист Йоан в първата глава на откровението. Ето как описва той тази велика тайна: „Бидох в изстъпление духом, и чух зад себе си глас голям като от тръба който говореше: Аз съм Алфа и Омега, първи и последен. И обърнах се да видя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видех седем светилници златни. И всред седемте светилници видях едного подобен Сину Человечески, облечен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс. А главата и космите му бяха бели, като бела вълна, като сняг и очите му като пламък огнен.
И очите му подобни халколиван, като в
пещ
нажежени, а гласът му като глас на много води.
И имаше в дясната си ръка седем звезди. И Словото му казва: „Напиши това що си видял и което е и което има да бъде след това — тайната на седемте звезди и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви. И седемте светилника, които си видел, седемте църкви са.“ Същата идея както видехме е предадена и във видението на Хермеса, защото реалността в своите основи е неизменна и вечна. Следователно, като творчески център на Битието е Словото.
към текста >>
90.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една
пещ
, ти ще опиташ огъня.
Всяко лошо чувство носи отрова в себе си. Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си. Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие.
Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една
пещ
, ти ще опиташ огъня.
Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една пещ, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим. Пък ако не можеш да повишиш трептенията, ти ще се обърнеш на един газ. Сега ние изучаваме закона да можем да превръщаме мъчнотиите в този свят. Лошите условия на живота как ще ги обърнете? Сега вие искате да пресъздадете света.
към текста >>
Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една
пещ
, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим.
Всека лоша постъпка носи отрова в себе си. Всяко безверие носи отрова в себе си. Всяко отчаяние, всяко користолюбие, носят отрова в себе си. Та казвам: всичките отрицателни прояви живота, в които ние попадаме по една или друга причина, за които ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие. Дали ти знаеш или не, но ако паднеш или ако те хвърлят в една пещ, ти ще опиташ огъня.
Но в даден случай, теоретически, ако те хвърлят в една
пещ
, която е нажежена, ти можеш да повишиш трептенията на своето тяло два пъти повече, отколкото трептенията на огъня и ще останеш невредим.
Пък ако не можеш да повишиш трептенията, ти ще се обърнеш на един газ. Сега ние изучаваме закона да можем да превръщаме мъчнотиите в този свят. Лошите условия на живота как ще ги обърнете? Сега вие искате да пресъздадете света. Най-първо светът не може да се пресъздаде.
към текста >>
91.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на Literature mondo, от
Будапеща
и П. Г.
СТАНЕВ ЮГОСЛАВСКИЯТ ЕСПЕРАНТСКИ КОНГРЕС (Нови Сад, 4 юни 1938 г). Единадесетия югославски есперантски конгрес се състоя тази година в Нови Сад 4, 5 и 6 юни (Духовден по нов стил). Близо 300 делегати из цяла Югославия и трима гости от странство — а именно г. X. Якоб от Женева, г. Блайер - ред.
на Literature mondo, от
Будапеща
и П. Г.
Пампорсв — от София. В събота вечерта 4. VI. се състоя вечер на взаимно опознаване. В неделя в 7 ч. посещение на гроба на видния есперантист — поета Марко Нешич от Нови Сад, умрял т. г.
към текста >>
92.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дълбоките, низки тонове, подобни на грохота на титан в огромна сводеста
пещера
, се преплитаха със сребърно чистите, подобни на ангелски гласове, тонове на високия регистър.
По-рано Учителят разпъваше палатката си до големия камък край второто езеро. Тая година палатката му беше горе, на удобна площадка по склона на планината, прикътана всред клековете. От там лагерът се виждаше като на длан, а неговият общ шум долиташе като тихо бръмчене. Като шумът на морето, морето на живото, шумящ пред нозете Му, след като го с пропътувал и е застанал като фар на крайбрежието му. Песента. Когато звуковете на органа екваха, ставаше тихо чудо.
Дълбоките, низки тонове, подобни на грохота на титан в огромна сводеста
пещера
, се преплитаха със сребърно чистите, подобни на ангелски гласове, тонове на високия регистър.
Всички гами заедно се преплитаха взаимно в невидима, но съвсем реална, нежна люлка, която обхващаше душата и я изтръгваше из самата нея. И я залюляваше над огромен океан от светлина и радост. Нима може човек да се съмнява в съществуванието на небето, след като е изживял величието на една тържествена оратория? Аз съм дълбоко убеден, че който преживее само веднъж величествената красота на една вдъхновена религиозна музика, той остава за винаги неин пленник. Каквито и радости да му предлага животът, колкото и злато той да сипе по неговия път, душата знае.
към текста >>
93.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската
пещера
!
(продължение от бр. 231) – Влад Пашов Колоната на лекаря. Отровите на ядосването – Д-р Н. Станчев Песимистът – Орион Книжнина ЛЮБОВТА, КОЯТО ЧАКА Ние търсим мъдрост за живота си в дебелите книги на учението, в трудните символи и в строгия тълмеж на звездното небе, а тя чака спокойно в нас да я повикаме. Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце.
Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската
пещера
!
Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците?
към текста >>
Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в
пещерата
до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава.
Отровите на ядосването – Д-р Н. Станчев Песимистът – Орион Книжнина ЛЮБОВТА, КОЯТО ЧАКА Ние търсим мъдрост за живота си в дебелите книги на учението, в трудните символи и в строгия тълмеж на звездното небе, а тя чака спокойно в нас да я повикаме. Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане.
Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в
пещерата
до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава.
А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава? Как ще е той?
към текста >>
— рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в
пещерата
до Витлеем.
А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете. Чакаха славата, а се роди жертвата, чакаха великолепието, а дойде смирението, очакваха гръмовния син на победата, а се яви тих и кротък пастир, който побеждава с тишината на своите очи. Този ли е съдникът, който ще въздаде възмездие и правда на добри и зли, когато Той говори да няма съд между човеците? Този ли ще прогони колесниците на враговете, за да въздигне народа до прежната му слава? Как ще е той?
— рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в
пещерата
до Витлеем.
не е Той — обещаният. Усъмниха се и в блясъка на оная звезда, която огрява чудната нощ, отрекоха думите му и Неговата мъдрост. Та лесно ли е да прогониш омразата от своето сърце и лесно ли е да възлюбиш враговете си? Не е Той обещаната утеха от сърцето на Всемогъщият — говореха си те — защото човекът, когото нарекоха учител и пророк, не спре при тия, които знаеха тъкмежа на писанията, при тия които познаваха закона и даваха десятък на храма, а отиде при рибарите край бреговете на езерото, при недъгавите и отрудените. Свои нарече не тия, които имаха знание, а тия.
към текста >>
Обич, а не закон се роди през оная нощ в малката
пещера
край Витлеем.
Та лесно ли е да прогониш омразата от своето сърце и лесно ли е да възлюбиш враговете си? Не е Той обещаната утеха от сърцето на Всемогъщият — говореха си те — защото човекът, когото нарекоха учител и пророк, не спре при тия, които знаеха тъкмежа на писанията, при тия които познаваха закона и даваха десятък на храма, а отиде при рибарите край бреговете на езерото, при недъгавите и отрудените. Свои нарече не тия, които имаха знание, а тия. които носеха сърце. Не по мъдростта на закона ги избираше Той, а по чистотата на сърцата.
Обич, а не закон се роди през оная нощ в малката
пещера
край Витлеем.
И до днешен ден чака тая обич над света като сияние на ново слънце. И до днешен ден Той дири сърца за да ги направи живи храмове. И днес пак знатните не Го разбират. И до днешен ден, Той тихо преминава през тъжните поля на земята като Любов, която никой не познава. И сега Той чака да Го позовем в нас, защото вековете, които протичат като запрашени кервани не са отнели и не ще отнемат ни що от сиянието на Неговия образ.
към текста >>
Любовта, която се роди в
пещерата
при Витлеем!
И до днешен ден Той дири сърца за да ги направи живи храмове. И днес пак знатните не Го разбират. И до днешен ден, Той тихо преминава през тъжните поля на земята като Любов, която никой не познава. И сега Той чака да Го позовем в нас, защото вековете, които протичат като запрашени кервани не са отнели и не ще отнемат ни що от сиянието на Неговия образ. Любовта ни чака.
Любовта, която се роди в
пещерата
при Витлеем!
G. N. ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! В момент. когато светът се намира пред най-голяма опасност, пред най-грозното нещо — война, ние си пожелаваме „честита нова година“. А нека не забравяме, че за да бъде честита и щастлива, ние трябва да работим с всички сили да бъде такава.
към текста >>
94.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Заспал бях под една влажна и неприветна
пещера
, а се намерих край топло огнище на.
Реших да вървя по един от северните притоци на Амазонка, където все още можех да намеря някое туземско село и да играя ролята на бел Бог Ала слънцето вече беше сложило глава зад западните възвишения, облаците се сгъстиха и изведнъж се стъмни, както това става в тая част на земята. Идеше тропическа нощ. Време за съображение нямаше. Бързо позовах на помощ всичките подсъзнателни сили на природата си, но колкото и да бързах, мракът прегради пътя ми Волята изгуби сигурност. Трябваше да потърся най близкото и сигурно прибежище.
Заспал бях под една влажна и неприветна
пещера
, а се намерих край топло огнище на.
меко папратово легло, над което се беше надвесила една бела жена и нежно милваше косата ми. — Истинска бела жена сред нощта и лесовете на най черната земя недалече от екватора? Не бях ли игра на някоя оптическа измама или привидение от по висше естество? Като забеляза моето пробуждане, жената едва видимо се усмихна и още по низко приведе лице. — Не бойте се.
към текста >>
В
пещерата
обаче беше хладно и тъмно, само на стената при входа дето беше по светло като неразрешени кабалистични знаци се четяха думите: М.
На нейно место стоеше един озъбен и хищно усмихнат скелет. Побиха ме тръпки. В несъзнанието си скочих и се втурнах с юмруци срещу призрака. Тоз час усетих непоносими болки в китката на доената си ръка и се събудих. Разсъмването идеше усмихнато и светло, тъй, като през нощта беше валяло.
В
пещерата
обаче беше хладно и тъмно, само на стената при входа дето беше по светло като неразрешени кабалистични знаци се четяха думите: М.
стрит 111, Роберта Медисон. От ръката ми течеше кръв. В съня си кучето неспокойно потръпваше. Придошлата река в долът стихийно бучеше. Беше 15 април.
към текста >>
95.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това сте всички вие, които минавате през Божествената
пещ
.
Ако гърнето не се подаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: Така и аз мога да хвана Израелския народ и да го смачкам в ръцете си. Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня.
Това сте всички вие, които минавате през Божествената
пещ
.
Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им нее течно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се спече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма — тялото ви, за сега е добра. В каквато ферма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота?
към текста >>
96.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
изселващи
пещерите
, които, поради дълго стоене в тъмнината, са изгубили напълно своето зрение.
„Светът е безграничен. Животът е също така безграничен. Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини. Само глупецът мисли, че може да хване в шепата си безкрайността. И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни.
изселващи
пещерите
, които, поради дълго стоене в тъмнината, са изгубили напълно своето зрение.
„Понеже животът и светът са безгранични, понеже „тук“ и „там“, „днес“ и „утре“ са свързани с неразривни връзки помежду си, то аз не ви насочвам към илюзии, не отвличам вниманието ви от реалността, а напротив, ви насочвам към забравената от вас истина, че вашето „утре“ зависи от вашето „днес“, също така. както вашето „днес“ зависи и е изградено от вашето „вчера“. „Аз не желая да забравяте. „този“ свят заради „другия“. Ако има някой, които така тълкуват моето учение, те имат голяма грешка.
към текста >>
97.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Градове: Авиньон,
Будапеща
, Ротенбург, Щутгард, Толедо и др.
Везни - Австрия, Индокитай, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина, Савоя. Градове: Анверс (21°), Франкфурт, Фрибург, Виена, Лисабон, Йоханесбург, Копенхаген, Нотингам и др. Скорпион - Алжир, Мароко, Юдея, Кападокия, Ютланд, Норвегия, Каталония, Трансвал. Градове: Фец, Ливерпул, Месина, Балтиморе, Нови Орлеан, Вашингтон, Валенция. Стрелец - Горна Арабия, Австралия, Далмация, Унгария, Моравия, Прованс, Тоскана, Испания и Мадагаскар.
Градове: Авиньон,
Будапеща
, Ротенбург, Щутгард, Толедо и др.
Козирог - Индия, Афганистан, Тракия, Македония, Албания, България, Гърция, Щирия, Босна, Илирия, Мексико. Градове: Порт Саид, Оксфорд, Бранденбург, Брюксел, Касел, Мексико и др. Водолей - Арабия, Русия, Прусия, Пиемонт, Абисиния, Вестфалия. Градове: Хамбург, Залцбург, Бремен, София и др. Риби - Португалия, Калабрия, Галиция, Норман-Нубия и Сахара. Градове.
към текста >>
98.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши — ония величествени отшелници по
пещерите
и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда?
По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието — тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някой, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имат светци? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци, не са ли имали пророци и и светии?
Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши — ония величествени отшелници по
пещерите
и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда?
Какво ще кажат за прорицалището на Аполона в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии, и чудотворци са били езичници и идолопоклонци. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имат средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие, отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер.
към текста >>
Хом е бил напълно неуязвим за огъня, както тримата младежи във вавилонската
пещ
.
Многобройните свидетели, които са го наблюдавали, взели всички възможни предпазвания, за да не бъдат излъгани. И те са единодушни в твърденията си относно реалността на това явление. Моят приятел генерал Болдеро го е констатирал много пъти през време на престояването на Хом у него в Екос. Той взел мерки, и ме увери, че в случая е била невъзможна никаква измама им халюцинация. Освен това, в състояние на транс, г.
Хом е бил напълно неуязвим за огъня, както тримата младежи във вавилонската
пещ
.
Тук аз ще цитирам М. Ланг, който с проучвал подробно ходенето в огъня. „През всички времена е имало хора, които са могли да държат в ръцете си горещи въглища или да вървят всред пламъци, не само без каквато и да било болка, но също така и без никаква повреда на кожата. „Обсебените“ на Ямблик са един пример на това. В моята „Модерна митология“ аз можах да събера непосредствени свидетелства.
към текста >>
99.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той преживя впечатлението на един, който е бил в една
пещера
без изход.
— Да, господарю, но тогава се зарекох, че вече няма да правя това, отговаря този, който стои на десния, но също така от противоположната страна, за да бъде по-добре разбран от другия. — Отлично, момче, аз ще те възнаградя, казва този, който се намира в центъра. А ти там от левия ъгъл, който издават такива заповеди, да си вървиш, чуваш ли? Аз съм господар тук, аз! Едва сега човекът, който изрече тия думи, разбра какво става с него.
Той преживя впечатлението на един, който е бил в една
пещера
без изход.
И, изведнъж, тежките гранити се отместват и през тази нова врата, той видя небето, слънцето и един бял облак, който му се усмихваше. На вратата на стаята се беше изправило момчето. То пак държеше каскета в ръцете си, очите му бяха пак широко отворени, но устата му се усмихваха. — Господарю, аз отидох до някъде, но се върнах. А господаря му се приближи до него, свали раницата от гърба му, взе в ръцете си главата му и го целуна по челото.
към текста >>
100.
-
която ще се предава от
Будапещенската
кралска опера.
Д-р Атанасов и Кръстанов — от името на зрящите, като окуражиха младите артисти от чиято воля, постоянство и успех мнозина има да се поучат. И. X. К. КНИГОПИС „Радио свят“, брой 139 година трета, съдържа най-подробната програма но Българските предаватели, Радио Белград и най-интересното от всички Европейски станции на къси, средни и дълги вълни. Крайно интереси радиотехнически материал. Съдържанието на операта „Травиата“.
която ще се предава от
Будапещенската
кралска опера.
Годишен абонамент 120 лева. Адрес: Пирот 9, София, тел. 2-55-90. Пощенска чекова сметка 3382, отделен брой 3 лева. Търсете го по будките.
към текста >>
НАГОРЕ
