Търсене в текстове за 'Патос'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

При изпълнение на тази песен се иска патос.
Нашите песни са минорни и мажорни, смесени. Някои започват минорно и завършват мажорно, а други обратно. Песента „Изгрява слънцето” е мажорна, а „Махар Бену” започва минорно и свършва мажорно. Минорното е отиване да печелиш, а мажорното е връщане със спечеленото, връщане от бойното поле. Песента „При всичките условия на живота не губи своя мир” е за солово пеене. При изпълнение на тази песен се иска патос. В музиката важи същият закон, както и при скъпоценните камъни: някои камъни са образувани при голямо налягане и голяма топлина. Трябва да дойдат хора, които да ценят песните. Един скъпоценен камък невежите ще го оставят и ще кажат: „камък”. За да оцени човек музиката, трябва да я изпее и да я изслуша, когато другите я пеят. Това не е нещо, което само теоретически може да изучаваш.
към текста >>

2. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена.
Чрез словото изобщо се установява първият контакт между възпитател и възпитаник. От друга страна, говорната реч е свързана с всички детски деятелности и ние трябва да я следим непрекъснато в нейното всестранно развитие. Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна мисъл. По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена. За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни. Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства.
към текста >>

3. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос.
Даже и физическото му състояние говори несъмнено в полза на защитаваните от него идеи и принципи. Достигнал преклонната възраст 80 години, той винаги, без изключение, се е отличавал с цветущо здраве, неизтощима енергия и динамичност на личността. Изобщо следовниците му съзират в негово лице олицетворен онзи жив идеален образ, който той изгражда в съзнанието им като цел на техните постижения в далечното бъдеще. Той никога никого не цитира - освен Евангелието. Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос. От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати.
към текста >>

4. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Неочаквано, без предупреждение, той се обръща към тях и изрича с патос:
Най-дебели дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са и буквални, и иносказателни работи, които трябва да превеждате.“ В случая под „изплащане“ би трябвало да разбираме ускореното кармично разплащане, което е една от водещите характеристики на нашата епоха в духовен план. Кармични дългове, които в миналото сме изплащали за години, за един или повече животи, днес имаме шанса да приключим за несравнимо по-кратко време. Понякога – само за един миг на проблеснало като мълния осъзнаване, последвано от съзнателно действие за удовлетворяване на кармичния закон. Една слънчева утрин по време на един от Рилските събори на ББ учениците-лагерници слизат от Молитвения връх, водени от своя Учител. Неочаквано, без предупреждение, той се обръща към тях и изрича с патос: - Най-щастливият ден, това е денят на Любовта, на Знанието и на Свободата! Всички го обграждат и притихват. Предчувствието е за Откровение, което се спуска като златен лъч от невидимия свят и чрез словата на Учителя прониква в сърцата и душите на неговите следовници. Великият Мъдрец, Пратеник на космическата Премъдрост, не оставя да го чакат дълго. Той започва да говори тихо, но отчетливо за щастието:
към текста >>

5. Божествени и човѣшки идеи - Георги Радев (1900–1940)

Каквито и да бѫдатъ тѣ, както и да се кичатъ, съ какъвто и патосъ да се проповѣдватъ, тѣ сѫ временни, преходни.
Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновение съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприелъ — било по силата на своята принадлежности къмъ една срѣда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения — сѫ все човѣшки идеи. Каквито и да бѫдатъ тѣ, както и да се кичатъ, съ какъвто и патосъ да се проповѣдватъ, тѣ сѫ временни, преходни. Тѣ сѫ оная „паница леща“, за която, споредъ библейския разказъ, Исавъ продалъ на брата си Якова своето първородство — онова, съ което е билъ роденъ. И всѣки човѣкъ, който е продалъ своитѣ божествени идеи, съ които е роденъ, зарадъ временни, чоаѣшки идеи, е изгубилъ своето „първородство“ — изгубилъ е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могатъ да се организиратъ неговиятъ умъ, сърдце и воля. Той е изгубилъ, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своитѣ чувства и свѣтлината на своята мисълъ. А това сѫ свещени, божествени идеи, които човѣкъ нивга не трѣбва да напуща. Да бѫде здравъ и силенъ, да чувствува правилно и да мисли право — ето основното, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми.
към текста >>

6. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата сцена своята жизнена драма.
Всички ония, които се наричат християни, чрез християнския култ, присъствуват само на представленията на тази драма. Тия представления биха били полезни и ценни, стига актьорите да бяха добри. И стига — като във всеки театър — да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали зарад ония дела, които се вършат зад кулисите. И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари. Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата сцена своята жизнена драма.
към текста >>

7. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта — животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадедната, свежа кръв; към култа на „силния“ (Fuhrer’a), на човека-хищник (Raubtier’a на Шпенглера) и ред други лозунги.
Но логически, „научно" мислещите люде сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени и не могат да бъдат изречени на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта — младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото слънце на живота, или привърженикът на „етиката на любовта“, който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни — край на една епоха — хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ, от една страна, в материалистичната наука, а от друга — в съвременния рационализиран строй, по две „ирационални“ посоки — по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх“ формули като тази: от „Логоса“ към „Биосa“, (Ludwig Кlаges). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта — животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадедната, свежа кръв; към култа на „силния“ (Fuhrer’a), на човека-хищник (Raubtier’a на Шпенглера) и ред други лозунги. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се повърнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв кипнала в изпънатите жили и с мишци изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално — като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си първоизвор. И затова всичките тия движения на запад имат характер по-скоро на атавистични поврати.
към текста >>

8. Сънят на Небукаднецара - Георги Радев (1900–1940)

Техният език почти никога не достига патоса и увереността на древните пророци.
От Христа насам откровения няма: значи има само предъвквания и преживяне на казаното от тях и ревниво пазене на мъртвата буква. И който дръзне да каже, че Бог му говори, че вещае слово, което вечно живият Дух на живота му е нашепнал, е „еретик" и „сектант"! По съображения от друго естество, знайни на всички, които познават съвременния научен мироглед, науката също отхвърля възможността за пророчество. Нямам умисъл да се спирам сега на този въпрос, но ще кажа пътем, че все пак и днес има дори и в научната област пророци, само че на дребно. Вземете запример съвременните метеоролози, които предричат времето за ден, за два, но плахо, несигурно. По някой път и видни социолози и икономисти се осмеляват да предсказват известни събития от политическо или стопанско естество, но по-скоро във форма на предвиждания. Техният език почти никога не достига патоса и увереността на древните пророци. А един сериозен и дълбок мислител, Шпенглер, мисли че е намерил един инструмент за предричане: именно неговата аналого-хомологична схема за развоя на културите Все пак тези „предричания" и „пророчества", допустими в границите на съвременния научен мироглед, се отличават съществено от оня вид предричания, които се съдържат в книгите на древните пророци или Апокалипсиса. Да се обърнем сега към събитието, разказано в книгата на пророк Даниеля. Небукаднецар, цар на Вавилон, сънувал сън, – така се казва в книгата – който смутил духа му. Ала на утрото сънят изчезнал из паметта ту. Останал само неговият душевен смут.
към текста >>

9. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите.
Българските Проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Роберт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на „конгрегашкото“ училище в Самоков, един от Научно-теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква. Когато се завръща в България на трийсет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на който още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на трийсет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г. Тогава бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - да не избързвам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа.
към текста >>

С две думи става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина.
То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на трийсет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г. Тогава бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - да не избързвам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа. За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефемерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа. По-рано е било лесно.
към текста >>

То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник.
Той никога не се е месил на духовните му работи, както казах, и когато го питат какво става със сина му и кога ще започне работа, той се шегува, че има колкото искаш време да поеме пътя, който ще избере. Така и става. На 7 март 1897 година Петър споделя с баща си, че взима решение да развие духовно учение, което да не корегира протестантството, или православието, или каквито и да било католицизми, и така нататък, а да пренесе от безбрежната вселена на всемирната духовност недокоснати още ценности. Това е! На следващата година 1898 Петър Дънов издава малка брошурка под заглавието „Хио Елли Мелли Месаил.“ Духовно послание към всички хора на този свят, което представлява призив за съзнателен, разумен живот. Заявява своето присъствие този, който след време ще бъде наречен от учениците си просто „Учителят.“ През месец октомври следва публичното му призвание към българите в салона на дружество „Майка“ във Варна. То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник. Призвание към народа ми1 Български синове, на семейството славянско. Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление.
към текста >>

10. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите.
Още не е дошло времето да се свържат двата края на скъсаната нишка в националния живот на българите и да се направи отново крачка напред. И наистина, когато се завръща на тридесет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на когото още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на тридесет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече; но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи - става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите тридесет и три години на подготовка в живота му завършват и започват следващите тридесет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България - от 1897 до 1930, когато бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - пак бързам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа. За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефимерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа.
към текста >>

С две думи - става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина.
То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на тридесет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече; но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи - става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите тридесет и три години на подготовка в живота му завършват и започват следващите тридесет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България - от 1897 до 1930, когато бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - пак бързам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа. За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефимерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа. По-рано е било лесно. Отиваш в пустинята - ако ще за година.
към текста >>

11. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Книгите, писани от Патос и Елифас Леви, нямат нищо общо с идеята за Бодхисатвата.
Работят ли тези духовни течения със съвременна и правилна методология, съобразена с необходимата свобода и окултна хигиена в настоящата епоха на Съзнаващата душа? Безспорно Антропософското общество е един от най-важните фактори в духовното развитие на човечеството по принцип, но по вече обяснени причини не е възможно физически проявеният Бодхисатва да се търси сред него. Теософският импулс, тръгващ още от Блаватска и развит по-късно от Ледбитер и Ани Безант, явно използва медиумична методология, която влиза в разрез със свободното и духовно-хигиеничното развитие на съвременния човек и явно няма нищо общо със същинското езотерично християнство. Освен това този импулс се противопоставя открито на идеите, изразени от Рудолф Щайнер по въпросите за Бодхисатвата на XX век, чрез дейността си около личността на Кришнамурти. Други, подобни на току-що визирания импулс, са направлението Агни Йога и материалите, изнесени от Алис Бейли. Книгите, писани от Патос и Елифас Леви, нямат нищо общо с идеята за Бодхисатвата. Розенкройцерският импулс, възникнал от дейността на Макс Хайндел, има други цели и задачи, проявява се главно извън Европа и не може да бъде отнесен към една изява на Бодхисатва. Християнските общности на духоборите и толстоистите в Русия, наследниците на хусистите, т.нар. моравски братя, разпространени също в Русия, Холандия и Америка, заедно с квакерите в Англия, имат активно участие в духовния живот на Европа, но не могат да бъдат отнесени към конкретния импулс на Бодхисатва Майтрея или поне няма данни за това, че сред техните среди се е проявил могъщ духовен лидер, който активно да изнесе още една проповед за Второто пришествие на Христос в Астралния свят. Животът, дейността и материалите, дадени от Валентин Томберг и Михаил Иванов, вече бяха обсъждани, като стана ясно, че тези две личности не отговарят на необходимите условия, за да бъдат свързани с изявата на Бодхисатвата. Явно всички визирани духовни течения не са търсената конкретно-историческа проява на Учението на Бодхисатвата.
към текста >>

0.2124080657959