Търсене в текстове за 'Патос'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 25 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. І.18. БЪЛГАРИЯ

Допуснах, че се вглежда в някакви незрими за обикновеното око документи и с особен патос продължи: - Запомнете още нещо!
- шеговито поде УЧИТЕЛЯ - никога! Дори нашите южни съседи Гърция и Турция не познават съжителство с лъва. Идеята за лъва е пренесена от подсъзнанието на онези Благари, имали редица прераждания в миналото като стари евреи, живели на Синайския полуостров, като египтяни в поречието на река Нил, като древните асировавилони и прочие... Така че, за да бъдат верни известни исторически хипотези и теории, трябва да се основават и на проверки в записките на природата, наричани от някои "акашови летописи". Тогава знанието става по-пълно и характеристиката за един народ по-вярна. УЧИТЕЛЯТ за момент притвори очи. Допуснах, че се вглежда в някакви незрими за обикновеното око документи и с особен патос продължи: - Запомнете още нещо! България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано.
към текста >>

2. 6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той говореше много тихо, нямаше в Него патоса на оратора, или пък да има заплахите на пророка, или пък тона на проповедника.
Той говореше тихо. Но Неговият глас беше проникновен. Той се чуваше надалече и преминаваше безпрепятствено. Тембърът Му беше много кадифен и нежен. Един тембър, който поддържа не само мекотата и дълбочината, но и в него имаше едно проникновение към човешката душа. Той говореше много тихо, нямаше в Него патоса на оратора, или пък да има заплахите на пророка, или пък тона на проповедника. Напротив, Той оставяше човека свободен. Ако иска - да Го приеме, ако не иска, да не Го приема. Както слънцето изгрява и огрява навсякъде, така беше и Неговото Слово. Ако ние със завеса закрием прозорците на къщата си, то няма да видим светлината. Но когато ние открием завесите, то огрява ни слънцето.
към текста >>

3. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

И разгърна цялото си красноречие и патос: „Ах, загубена, загубена за живота!
Тя знае къде ходи. Ако вижда нещо лошо, тя не би останала там. Ти не я познаваш. Аз я познавам много-добре." Но този млад човек не се успокои. Запретна се здраво да ме азубеждава, да ме спасява от гибелния път, в който съм тръгнала. И разгърна цялото си красноречие и патос: „Ах, загубена, загубена за живота! Разбирам да си престаряла, та да отиваш там да откупваш греховете си, а ти млада си, хубава си, живот те очаква." А-а-а! - Останах гръмната аз. Същите думи. Толкова скоро. Още същата вечер се сбъднаха думите на Учителя и предупреждението Му.
към текста >>

4. 8. Разбунтуваният полк

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Продължава да им говори дълго, с патос, с вяра и сила, с такова красноречие, убедително, вдъхновено, че и той сам се чудел на себе си, отгде е това сладкодумие.
Велчев казва: „Аз познавам Младенов, на него може да се разчита напълно“. И тъй Илия обграден от своите въоръжени пазители отива сред най-разбунтувалата се част и почва да им говори. Отначало не искали да го слушат и се провиквали ту един, ту други: „Какво го слушате този, тегли му куршума, ръгни го с ножа“. Но той мисли за Учителя и поставената от Небето задача. Илия се преобразява отвътре, изпълва се с храброст и сила и отговаря: „Другари, щом съм тръгнал на война, може всеки момент да ме срещне вражески куршум, не се боя, чуйте ме“. Продължава да им говори дълго, с патос, с вяра и сила, с такова красноречие, убедително, вдъхновено, че и той сам се чудел на себе си, отгде е това сладкодумие. Събудил у тях патриотичното чувство. Ако се върнат, ще настъпят отново германците и тежко ни тогава, ще се бият на българска земя. Съобщава също, че в дефилето на Владая са се укрепили руски картечници и катюши и ще избият целия им полк. Те се вслушват в думите му и почват всички да говорят в един глас. Той отново ги моли, да излезе един да говори, че като викат всички, нищо не се разбира.
към текста >>

5. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

VI. Очерци за Мара Белчева

Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите.
В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация: На свое слънце грее се душата. И във кристалний дом на тишината Не влиза времето с човешки час. Мъглата радостта й не смущава, Не чуе стъпки на човешка слава - Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света. За разлика от всички други поетеси, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата. Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата с звукове - цветя свиха и завиха вън града сами. И после: Черен скут разгънал паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят.
към текста >>

6. 21. Сфера на Сатурна

ГЕОРГИ РАДЕВ

Вижда го, защото е опитал, й в този висш тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча.
Там е седалището на „страшния съд”. Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер. След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използува за лични изгоди; след като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади; след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсова воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него. У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелника, аскета, философа минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота, и той в пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал, й в този висш тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-низките си степени Йоановски тип се проявява в лицето на философа — стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото - онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера. Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизирай в образа на Йоана Кръстителя и се стигне до най-низките му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречения „природосъобразен живот”. У всички има едно основно душевно състояние — разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чист, пo-смислен живот, в по-близък досег с природата.
към текста >>

Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира във фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид.
В по-низките си степени Йоановски тип се проявява в лицето на философа — стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото - онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера. Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизирай в образа на Йоана Кръстителя и се стигне до най-низките му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречения „природосъобразен живот”. У всички има едно основно душевно състояние — разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чист, пo-смислен живот, в по-близък досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира във фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурна. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде, където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича „удари на съдбата”, навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много - от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей: Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива.
към текста >>

7. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

Този тъмен, неизвестен дотогава морски капитан, отритнат от краля на Португалия, неговата родина, за която дотогава е лял кръвта си и на която е желал да подари плода на своя подвиг, отива в Испания, добива възможност да се яви при нейния крал, комуто заявява с патоса на пророк: „Има проток между Атлантическия и Тихи океани.
И ако аз се спрях на неговото дело, изнесено така хубаво в книгата на Цвайга, сторих го, за да го взема като илюстрация на изказаните по-горе мисли. Що извърши собствено Магелан? Пряката му цел е била да намери по-прав и по-кратък път през Атлантическия океан за „Островите на подправките”, които е искал да завладее за испанската корона. По онова време Америка, позната вече, е била считана за непреодолима преграда между Атлантически и Тихи океан. Смятало се е, че няма проток, който да ги свързва, че няма, следователно, проход към ония води, където се намират Молукските острови и които - по-далеч - мият бреговете на Индия, Магелан, обаче, втвърдял, че има такъв проток и че той го знае с увереност. Този тъмен, неизвестен дотогава морски капитан, отритнат от краля на Португалия, неговата родина, за която дотогава е лял кръвта си и на която е желал да подари плода на своя подвиг, отива в Испания, добива възможност да се яви при нейния крал, комуто заявява с патоса на пророк: „Има проток между Атлантическия и Тихи океани. Аз зная, зная точно мястото му. Дайте ми флота, и аз ще ви покажа. Не само това, но като плавам от изток към запад, ще обиколя цялата земя”. Работите, по едни или други причини, колкото рационални, толкова и ирационални, се стекли така, че дали възможност Магелану да осъществи смелия си проект, да предприеме своя смел поход към незнайното, да предприеме първото кръгосветско пътешествие. Подвигът му успява.
към текста >>

8. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос.
Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона. В същата глава е дадена една молитва - слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрязани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух - както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника*, на когото вие сега станахте предатели и убийци - вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте”. Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд”, те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел.
към текста >>

9. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

Роденото от Духа подразбира роденото от Разумното, от Великото Начало на живота.» Учителят завърши без патос или натъртвания - и стана.
Друга блага ръка ще вземе зърното и от хамбара ще го занесе на воденица и ще му каже: «Ще минеш през хромела, през малки страдания, но цената ти ще се увеличи.» Но по-добре е човек да мине през страдания, да даде плод, отколкото през хромела. Първото е Божественият порядък на нещата, вторият е човешкият порядък на нещата. «Воденицата», това са неразбраните неща, които човек сам си е създал. «Нива» разбирам всичко, което Първичната причина е създала. Пожелавам на всеки да мине през страданията на нивата, за да придобие ония знания, които ще го заведат до новорождение, до раждание от Духа, това значи да стане член на Братството. Роденото от Духа подразбира роденото от Разумното, от Великото Начало на живота.» Учителят завърши без патос или натъртвания - и стана. И всички го последваха. Изпя се стоешком някаква песен, след това настана пак неимоверно голяма тишина.49 Изглежда, че всеки се молеше мълком тихо и дълбоко в себе си за онова, което намираше за добре. След няколко минути мълчание Учителят, лицето на когото грееше като че ли отвътре озарено от някаква светлина, отвори очи. Взе си книгата от масата, вдигна дясна ръка за поздрав и излезе. Всички поздравиха по същия начин и веднага след него започнаха да излизат, а други - да си говорят.
към текста >>

10. 27. Асистентка на учителката и директорката мис Пери

Когато ме извикваше да чета, което тя правеше винаги в началото на часа, аз внимателно впивах поглед в отворената книга и декламирах стиховете с патос.
Мис Пери започна да чете оживено, като на някоя зряла аудитория и да преживява чудесата на героя Хайауата. А ние още не можехме да произнесем името му! Нещастната поема! Как можехме да следим текста й като мис Пери ни даваше по цяла страница наведнъж? Намерих изход от сложното положение като изваждах всяка дума от речника, който носех непрестанно със себе си и научавах стиховете наизуст. Когато ме извикваше да чета, което тя правеше винаги в началото на часа, аз внимателно впивах поглед в отворената книга и декламирах стиховете с патос. Накрая тя винаги извикваше "Дете райт! " / Браво! - от англ./ Но излизанията й зачестиха и учителството ми стана почти редовно занятие. Така съученичките ми почти не учеха английски на занимания, а в час.
към текста >>

11. 50. Сказки за България

Весела Несторова

Обичам го, защото на него прозвучаха и химните на родния ми баща, който майсторски го владееше и с патос ни четеше своята космична поема.
Ада говориш на своя език е органическа и психическа необходимост Целият ти бит, цялата ти психика е свързана с родния ти език. А българският език е най- естественият език в света. Той е открит и ясен като безоблачно небе, звънък и звучен като планински поток, но мощен и изразителен, завладяващ с риторичността си - език, създаден от хора силни, смели и добри. На този език се просвети цялото славянство, както и други близки народи. Той пръв пална искрата на будното съзнание в целия славянски род. Обичам го, защото на него прозвучаха и химните на родния ми баща, който майсторски го владееше и с патос ни четеше своята космична поема. Език на мъдростта и на величието, на който Великия Вселенски Дух избра да излее вечното си Слово. "Език на Духа" го нарече Той. Английският език, създаден от хора практични, се стреми към лаконичност, към малки сбити форми на речта, като е създал трудната за заучаване от чужденци идеоматика.
към текста >>

12. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Говори с патос.
Остави ме да чета стихове; сам той чете свои: „Тежи ми, Боже, кръста на живота” и др. Остави ни и двамата на вечеря. Главинов го обожава. Каза: „Ето вашия учител.” (Разбира се, той нищо не знае за личния ми живот.) Още до неделя след обяд ме завежда на протестантската църква да чуя словото му. Говори с подчертавания и ръкомахания. Говори с патос. Може и да те просълзи даже. Но разликата между Учителя и него е както между Слънцето и Луната. Единодушно съм поканена от цялото семейство всяка неделя да им бъда гостенка на обяд. Нямам причина да им откажа, но се чудя как ще стане това, защото аз предпочитам да отивам в „Опълченска” 66. Радва ми се и г-жа Михайловска.
към текста >>

13. 5. Виделината

Глава 4. Мъдростта

Да намалят красотата на този стил и патос, който първите преводачи усърдно са гледали да запазят, е било цел на съставителите.
Всички изобщо ще погледнат на въпроса от високо и няма да се замислят дори, нито да се посвенят да кажат: Очистихме езика от една излишна дума, която има по звучна сестра. Защо да не заменим виделина със светлина. Не им идва на ум дори, че тези две думи далеч не са синоними. Те може да имат нещо общо, но това не значи, че тяхното вътрешно етимологическо и духовно съдържание се покрива. Любен Ненов прави стъпка към това съдържание, като слага преносния смисъл след думата, наричайки я просвета, просветление, култура, когато новият превод на Библията с един замах я изхвърля, за да унищожат онзи евангелски дъх, който владее в страниците на писанието, дъх, който идва отдалеч и ни разкрива нещо, което е премного красиво и живо. Да намалят красотата на този стил и патос, който първите преводачи усърдно са гледали да запазят, е било цел на съставителите. Много неща от подобен род могат да се направят от езика на един народ, но какво ще стане с фонетиката на този език, с мекотата и звучността, нюансите, това са проблеми, които не всеки може да разреши. Усетът към звучността на един език е дарование, което трябва да притежават всички, които имат работа с литература. Думата виделина има свое специфично съдържание, изразителност, своя лична индивидуална физиономия. Лесно е било на всички да я ликвидират. Защо да не бъде заменена тя с разбраната и познатата - светлина?
към текста >>

14. 4. “Къде живееш?

Глава 5. Учителят и истината

Тази глава винаги е привличала погледите на всички тълкуватели на Словото и на всички поети, които зад определен ритъм и зад патоса на тази глава са виждали необозримото и дълбокото, което извира от всеки стих на тази глава.
Цели пасажи неуловими и неразбрани звучат ясно и убедително и казаното добива своята топла емоционалност. Ние заставаме там и преживяваме събитията не както са описани, а както са станали. Връзката между тези събития е възстановена и отношенията между героите оживява, логическите обяснения се редуват точни и неизменни като ударите на часовник. Върху тълкуванията на Учителя не една тема щеше да се построи, защото всичко, което казва Той е премного живо, свежо, разкриващо нещата,както са станали, приближени до нашето виждане и разбиране. Една от знаменателните глави на Евангелието е Първата глава от Евангелието на Йоана. Тази глава винаги е привличала погледите на всички тълкуватели на Словото и на всички поети, които зад определен ритъм и зад патоса на тази глава са виждали необозримото и дълбокото, което извира от всеки стих на тази глава. Тя представлява едновременно и синтез и апотеоз на нещо съвършено и прекрасно, което се беше случило и имаше да се случи. От всеки стих искри една идея, която мигновено се превръща на пламък, за да увлече след себе си, не само творческото въображение на музиканта, но и дълбоката мисъл на мистика, за да стигне до оная богата реализация, когато Учителят ни поднася съзвучието и дълбокия смисъл на тази глава; тия 51 стихове в които е казано всичко, което до наши дни и до вековете щеше да си остане вечно и неувяхващо, ценно и дълбоко с ключово значение за откриването на скритото значение - според Учителя. Ние няма какво да прибавим към казаното и нямаме за цел да коментираме казаното - ние приличаме в случая на зрители и на слушатели, които след като са присъствували на една великолепна изложба или на концерт от знаменит музикант имаме скромното желание да споделим радостта и възторга от видяното и чутото, за да преживеем многократно този Празник. Върху първите тринадесет стиха Учителят ни е дал музика. Когато се спираме на тази глава и стих по стих се опитваме да я разчитаме, за да уловим същественото, лично на нас те ни звучат като тържествена оратория.
към текста >>

15. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Макар и да е комплексен труд, тая биография, поради искренния патос на автора е ценен принос в българската толстоистка литература.
Той издаде почти всички религиозно-нравствени статии и съчинения на Толстоя, както и по-големите му художествени произведения. Превеждаше ги най-често самия издател или други Толстоеви последователи. Това издателство пръсна проповедническата литература на Толстоя в стотици хиляди екземпляри. Г. Шопов написа и една биография на Толстоя /"Как живя, работи и умря Лев Толстой”, София, книгоиздателство „Мисъл”, с. 306/, която е единствена на български език. Макар и да е комплексен труд, тая биография, поради искренния патос на автора е ценен принос в българската толстоистка литература. Същият Шопов все в духа на Толстоевите завети, преведе и други големи от към нравствено значение книги, като: „Живота на Исуса” от Папини, „Произход и значение на Библията” от Съндерланд, „Бягството на Толстоя” от Чертков и др. Това, което характеризира неговите писания - то е техния боеви патос. Неговият отказ от военна служба става достояние лично на Толстоя. Толстой по този повод, чрез своите задгранични приятели влиза в писмени отношения с Шопова. Две от писмата, които Толстой е изпратил до Шопов, когато последния е в затвора, печати и П.
към текста >>

Това, което характеризира неговите писания - то е техния боеви патос.
Това издателство пръсна проповедническата литература на Толстоя в стотици хиляди екземпляри. Г. Шопов написа и една биография на Толстоя /"Как живя, работи и умря Лев Толстой”, София, книгоиздателство „Мисъл”, с. 306/, която е единствена на български език. Макар и да е комплексен труд, тая биография, поради искренния патос на автора е ценен принос в българската толстоистка литература. Същият Шопов все в духа на Толстоевите завети, преведе и други големи от към нравствено значение книги, като: „Живота на Исуса” от Папини, „Произход и значение на Библията” от Съндерланд, „Бягството на Толстоя” от Чертков и др. Това, което характеризира неговите писания - то е техния боеви патос. Неговият отказ от военна служба става достояние лично на Толстоя. Толстой по този повод, чрез своите задгранични приятели влиза в писмени отношения с Шопова. Две от писмата, които Толстой е изпратил до Шопов, когато последния е в затвора, печати и П. Бирюков в биографията на Толстоя /вж т. 4 с.
към текста >>

16. 39. Списание „Еделвайс”

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Тази тема, аз му сложих заглавие и с един много голям патос и така поддържах от началото до края тази мисъл, че ний войници няма да бъдем, няма да служим, туй от името на нашето младо поколение.
Аз понеже тогава работех вече при толстоистите в печатницата, бях много възприел тяхната антимилитаристична идея, защото при тях беше особена сила, при толстоистите туй беше една от главните. Те поддържаха там, проповядваха и много от техните хора се отказваха от военна служба. В техния вестник от всички страни на Европа, пък дори и на света, където те цитираха кой се отказал, откъде и кого гонили и това-онова на тази тема, и аз я бях възприел с голяма сила. Във вдъхновението си аз бях написал нещо така, нито много-голямо, нито много малко, обаче може би да речем ръкописни страници около 30-40, да не са и 50, което носеше заглавие: „Ний няма да бъдем войници! ", разбираш ли. Тази тема, аз му сложих заглавие и с един много голям патос и така поддържах от началото до края тази мисъл, че ний войници няма да бъдем, няма да служим, туй от името на нашето младо поколение. Аз говоря от себе си, но смятам, че така, ний войници няма да бъдем. Това е. Това е идеята, която аз възприех повече от толстоистите, отколкото от думите на Учителя или от нашето общество така. Понеже като работех бях в близък контакт с тях, тази идея, тя иде повече от Толстоя. Както и да е тя, и ще спомена, че Айнщайн поддържа тази идея.
към текста >>

17. 74. „Как се насажда шовинизма”. Статия / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 40, 15.11.1931, с.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Цялата реч на поп Стефан, комуто изобщо не липсва патос и ораторско изкуство, беше напълно издържана все в същия национал-шовинистически дух.
Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло - това, което ромъните и сърбите правят с нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници. „Ромънска пропаганда” било. Раззединение на българщината!? Какво безсрамие, какво нахалство - да излизаш да протестираш против отнемането правата на твоите сънародници и същевременно, под маската на борец против „ромънската пропаганда”, да насъскваш за отнемането на тия права на чуждите малцинства у нас! И каква недораслост и неразбиране на християнския идеал, за да проповядваш шовинизъм. Цялата реч на поп Стефан, комуто изобщо не липсва патос и ораторско изкуство, беше напълно издържана все в същия национал-шовинистически дух. Той похвали „родозащитниците” и ги посочи за пример на всички като едва ли не единствени „добри българи”. Накрай той със силен акцент завърши своята реч, като заяви тържествено пред всички -да не се чудят много на тези негови думи, защото той се чувствувал „преди всичко българин, а тогава свещеник”. И ние не се чудим. Но ние се отвращаваме от едно такова подценяване на свещеническия сан от страна на самите му носители. И ние съжаляваме, че тези, на които българския народ плаща за да му проповядват Христовото учение на любовта, вместо това го възпитават в шовинизъм т.е.
към текста >>

18. 67. Проверката е въпрос на време и упражнение

III. В Кабинета на Учителя

Той беше предизвикан и с апломб, патос и вдъхновение започна да нарежда: - Готов съм да слеза в ада - в деветия кръг на ада; да отида на другия край на звета и на самия полюс да седна; да се спусна в кратера на Везувии; да бъда изстрелян в Космоса през дулото на Голямата Верта; да бъда разпънат и да възкръсна ако щете; да отида с усмивка на лице към смъртта; да мина през смъртта; да възкръсна като Христа!
Искам много пъти да проверя, искам опит да направя, така както се правят опити в химията, физиката... [* Индукция - процес, при който едно явление излиза, възниква при въздействието на друго. Дедукция - метод на логическо мислене за правене на частни изводи от общи положения. Заключение от общото като извод.] - Стига да искате, това е въпрос на време и упражнение - отговори Учителят, Който чакаше тъкмо този въпрос и майсторски водеше разговора към него. Христов пламна, стана му много интересно! Любознателността му беше стигнала далече, граничеше вече с мания! Той беше предизвикан и с апломб, патос и вдъхновение започна да нарежда: - Готов съм да слеза в ада - в деветия кръг на ада; да отида на другия край на звета и на самия полюс да седна; да се спусна в кратера на Везувии; да бъда изстрелян в Космоса през дулото на Голямата Верта; да бъда разпънат и да възкръсна ако щете; да отида с усмивка на лице към смъртта; да мина през смъртта; да възкръсна като Христа! Кажете, кажете, искайте - още какво да направя? Аз съм готов на всичко, което поне един човек е направил! Приемам да направя и това, което само митичните същества правят, което най-мощната човешка фантазия е направила, измислила. Аз отивам още по-далеч - може да бъда и пръв, да направя това, което никой преди мене не е направил! Казах, повтарям и потретям, готов съм на всичко, само да ми докажете и убедите!
към текста >>

19. 154. Пътят от Старият завет към Новият завет и от там към Учителя Дънов, който е Третият Завет

II. В колибата на Христов

154. ПЪТЯТ ОТ СТАРИЯТ ЗАВЕТ КЪМ НОВИЯТ ЗАВЕТ И ОТ ТАМ КЪМ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, КОЙТО Е ТРЕТИЯТ ЗАВЕТ Христов все повече и повече усилваше гласа си, и накрая вече говореше високо, ясно, с апломб и патос.
154. ПЪТЯТ ОТ СТАРИЯТ ЗАВЕТ КЪМ НОВИЯТ ЗАВЕТ И ОТ ТАМ КЪМ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, КОЙТО Е ТРЕТИЯТ ЗАВЕТ Христов все повече и повече усилваше гласа си, и накрая вече говореше високо, ясно, с апломб и патос. Думата „заекване” съзнателно и на много пъти казваше, дори понякога в ущърб на красивата реч, защото в идеята, която осъществяваше, имаше по-висша красота. На тази фатална дума за Андрей, когато преценеше, че трябва, натъртваше гласа си. Веднъж я казваше по един начин, друг - по друг, при трети с особена интонация... По този начин разбиваше ледовете, от десетилетия се трупали и замразявали душата му, и изпълвали с мъка и омраза. Той му говореше и следеше реакциите, които ставаха в него, напипваше раните в душата му, и ги лекуваше. Използваше създадения интерес към Мойсей, за да създаде интерес и към Христа, Който според него беше още по-великият колос през хилядолетията - Богучовека, защото тъкмо Христос трябваше да стане живот в живота на Андрей... Щрихираше пътя от Стария към Новия завет, и от там към Учителя.
към текста >>

20. 5. Вергилий лъже за „Идилията“

Милка Кралева

Патосът му извика усмивка на лицето ми!
На 4 ноември 1979 г., в 22 ч. Това пише на нотираната от мен Идилия. Имам я. Връщам се на момента в Своге. След откриването на моите ноти, Вергилий все още с Идилията в ръце, патетично обяви, че това е исторически момент, че аз съм първата, която е нотирала едно от най-проникновените музикални произведения на Учителя, и той непременно ще я издаде в книгите си с подходящо обяснение, че ето, Милка Кралева направи това.... защото така трябва, за да се знае!.... Патосът му извика усмивка на лицето ми! Не споделях този патос. Аз бях доволна, че научих Идилията, и че я изпълнявах както е предадена от Учителя на времето. Това беше за мен важно. Разсъжденията на Вергилий, че съм била първа, не ме вълнуваха! Не обичам да се състезавам.
към текста >>

Не споделях този патос.
Това пише на нотираната от мен Идилия. Имам я. Връщам се на момента в Своге. След откриването на моите ноти, Вергилий все още с Идилията в ръце, патетично обяви, че това е исторически момент, че аз съм първата, която е нотирала едно от най-проникновените музикални произведения на Учителя, и той непременно ще я издаде в книгите си с подходящо обяснение, че ето, Милка Кралева направи това.... защото така трябва, за да се знае!.... Патосът му извика усмивка на лицето ми! Не споделях този патос. Аз бях доволна, че научих Идилията, и че я изпълнявах както е предадена от Учителя на времето. Това беше за мен важно. Разсъжденията на Вергилий, че съм била първа, не ме вълнуваха! Не обичам да се състезавам. За някои неща естествено съм се оказвала първа, но не защото съм се стремяла към това, а защото момента се е нуждаел от нещо, което съм направила.
към текста >>

21. 11.1. Лица и събития, доказани чрез „Изгревът”.

Отговор на Вергилий Кръстев

Изпълняваше песните на Учителя с патос, но по начин, както се пее в операта.
А какво от това? Сега ще си го проверите! 11.1.12. Къде е Огнян Николов днес, през 2017 г.? а) Огнян Николов беше певец с оперен репертоар. Но не можа да пробие, макар че правеше опити! Изпълняваше песните на Учителя с патос, но по начин, както се пее в операта. Направи записи на 2 касетки с песните на Учителя с гласа си. Всички го харесваха! Беше млад, хубав глас, пееше с патос и вдъхновение, и това оживяваше слушателите, и те му ръкопляскаха възторжено! Радваха му се! И то с право!
към текста >>

Беше млад, хубав глас, пееше с патос и вдъхновение, и това оживяваше слушателите, и те му ръкопляскаха възторжено!
а) Огнян Николов беше певец с оперен репертоар. Но не можа да пробие, макар че правеше опити! Изпълняваше песните на Учителя с патос, но по начин, както се пее в операта. Направи записи на 2 касетки с песните на Учителя с гласа си. Всички го харесваха! Беше млад, хубав глас, пееше с патос и вдъхновение, и това оживяваше слушателите, и те му ръкопляскаха възторжено! Радваха му се! И то с право! б) Той беше поканен в Лондон от михайловистите, за изпълнение на песните на Учителя Дънов. Пристигнал там, но не му дали да пее солово, но само в техния хор! Бил излъган, затуй той си подготвил онези песни, които трябва да им изпее.
към текста >>

0.79577302932739