НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
79
резултата в
55
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нали е казано: „Едно стадо и един
пастир
.“ Този
пастир
е Христос.
Що значи слизане на душите? Това значи твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек или обратно. Това е слизане. Както в музикалния инструмент: като звънне една струна на пианото, то звънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова обединение на хората е Царството Божие.
Нали е казано: „Едно стадо и един
пастир
.“ Този
пастир
е Христос.
към текста >>
2.
12) Всемирното Бяло Братство
- Боян Боев (1883 – 1963)
Казано е: „Ще им дам едно сърце и един
пастир
.“ Приложете каквото е учил Христос, а не каквото хората учат в името на Христа.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО В частен разговор на Учителя с един брат се отвори въпрос за Всемирното Бяло Братство. Много са човешките църкви, а Божията църква е една. Тези, които принадлежат на Божията църква, имат едно сърце.
Казано е: „Ще им дам едно сърце и един
пастир
.“ Приложете каквото е учил Христос, а не каквото хората учат в името на Христа.
Има един Божи народ в света и той е голямата реалност; всички пророци, светии и мистици са излезли от него. Напредналите същества са организирани и образуват Всемирното Бяло Братство. И днес те работят по един план, за да се оправи човечеството. Не бива да се пречи на Всемирното Бяло Братство, понеже последствията ще бъдат лоши. Истинско Братство съществува – Напредналите същества, които го образуват, живеят разумно и ние трябва да ги проявим, да изявим Всемирното Братство чрез нас.
към текста >>
3.
46) Мъдреците от изток
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз съм добрият
пастир
; добрият
пастир
живота си дава за овците“ (Йоан 10:11).
Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.
Аз съм добрият
пастир
; добрият
пастир
живота си дава за овците“ (Йоан 10:11).
Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос. Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток?
към текста >>
Стадото овци е цялото човечество, а
пастирът
– Христос.
Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11).
Стадото овци е цялото човечество, а
пастирът
– Христос.
Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата.
към текста >>
4.
67) Плодове на шестата раса – свобода и разбирателство
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те ще бъдат едно стадо с един
пастир
и това няма да бъде по закон, но Любовта ще обедини народите.
Земята ще бъде преустроена с оглед на Щестата раса. Бялата раса ще остави всичко в наследство на Шестата раса и готовите ще станат нейни членове. Днес е последният изпит, днес се дава последният кредит на бялата раса. При следващите времена расите под петата ще бъдат корени на дървото, бялата раса ще бъде дънер и клони, а Шестата – плодовете. Плодовете на Шестата раса ще бъдат свобода и разбирателство между народите.
Те ще бъдат едно стадо с един
пастир
и това няма да бъде по закон, но Любовта ще обедини народите.
към текста >>
5.
20. Учителят за Христа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един
пастир
." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо.
И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него.
Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един
пастир
." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо.
Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия." Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта.
към текста >>
6.
Учителят за Христа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един
пастир
.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо.
И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него.
Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един
пастир
.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо.
Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.” Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта.
към текста >>
7.
Да си самата Любов
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нали е казано: Едно стадо и един
пастир
.
Що значи сливане на душите? Това значи следното: твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек и обратно. Това е сливане. Когато една струна на музикалния инструмент дрънка, то дрънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова съединение на хората е Царството Божие.
Нали е казано: Едно стадо и един
пастир
.
Този пастир е Христос. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
Този
пастир
е Христос.
Това значи следното: твоят ум и твоето сърце да намерят отзвук в ума и сърцето на друг човек и обратно. Това е сливане. Когато една струна на музикалния инструмент дрънка, то дрънкат и тези струни, които са в хармония с нея. Такова съединение на хората е Царството Божие. Нали е казано: Едно стадо и един пастир.
Този
пастир
е Христос.
Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
8.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците,
пастирите
със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло?
Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал.
За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците,
пастирите
със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло?
Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме.
към текста >>
9.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друг клон се насочва към Централна Азия, днешна Монголия и Китай, където води един скитнически,
пастирски
живот.
Впоследствие египтяните отбиват реката на днешното й място и Сахара се превръща в пустиня. Другият клон на преселници пак под ръководството на Посветени, поема пътя през днешна Англия и Скандинавия и преминава в руските степи, като една част остава в Европа, а друга се отправя на юг и на изток от Каспийско море, по посока на пустинята Гоби, където се е намирало едно затворено море, подобно на Каспийското. Там тези преселници преживяват хиляди години. Една част от тях, под водителството на Рама преминава в Индия и след дълги войни с местното население, което е било остатъци от древна Лемурия, завладява Мидия и основава първата култура на Бялата раса, древно-индуската.
Друг клон се насочва към Централна Азия, днешна Монголия и Китай, където води един скитнически,
пастирски
живот.
Още от Атлантида те са били изпаднали под влияние на тъмните сили и се занимавали с черна магия. Друг клон преминава на запад и се настанява в днешна Персия и Афганистан, като образува древно-персийската култура. Този народ, който се заселва в Иран, е водил дълги войни, които са продължили векове с останалите на север и изток - туранците. Организатор и Учител на персийската култура е бил Великият Учител Зороастър. Той е могъл да влиза във връзка с Духа на Слънцето, от когото е получавал откровения за тайните на Битието.
към текста >>
10.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
- Влад Пашов (1902- 1974)
Оттам е
пастирът
, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу.
За него е казано много, а именно: „Йосиф е плодоносна ветва. Плодоносна ветва, близо при източник. Летораслите се простират по стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков.
Оттам е
пастирът
, Израилевий камък, чрез Бога на отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу.
Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на превъзходния между братята си." 11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! "
към текста >>
11.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всичките били
пастирски
племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима.
След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити.
Всичките били
пастирски
племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима.
Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им. Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия. Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него.
към текста >>
12.
Пророк Исайя
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е
пастир
Божи и ще изпълни всички Божии повеления.
От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш. Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за славата си сътворих, създадох ги и ги направих." След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи.
В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е
пастир
Божи и ще изпълни всички Божии повеления.
В 45-та глава Бог продължава да говори за него и казва: „Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него. И портите не ще се затворят. Аз ще ходя пред тебе и ще изправя неравните места, ще съкруша медните двери и ще строша железните врати." По-нататък, в 7-ми стих, казва: „Аз създавам ви- делината и творя тъмнината. Правя мир и творя зло.
към текста >>
13.
Пророк Йеремия
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бог им казва: „Ще ви въведа в Сион и ще ви дам
пастири
според сърцето си и ще ви пасат със знание и разум." В четвърта глава Господ се обръща към Израил и му казва, че понеже се отклони от правия път, ще дойде запустение на земята му от една войска, която ще дойде от север.
Пророкът е познат и посветен преди да се роди, т.е. от миналото прераждане. След раждането му едно допиране на ръката Господня до устата му влага Словото в устата му. Във втората глава Господ се обръща към юдеите, които са се отказали от Него, че ще ги накаже. В трета глава също говори за отстъпването на Израел и Юда и ги призовава към покаяние.
Бог им казва: „Ще ви въведа в Сион и ще ви дам
пастири
според сърцето си и ще ви пасат със знание и разум." В четвърта глава Господ се обръща към Израил и му казва, че понеже се отклони от правия път, ще дойде запустение на земята му от една войска, която ще дойде от север.
В пета глава се говори за същото. В шестата глава Господ ги съветва да се върнат от лошите пътища, иначе ще ги сполети зло. В седмата глава Бог се обръща със слово към пророк Йеремия, който да каже на евреите да изправят живота си. В осмата глава се говори за същото. В деветата глава Бог казва защо ще накаже евреите, а именно защото са се отклонили от правия път на живота.
към текста >>
В 23-та глава Бог говори за
пастирите
, свещениците и лъжепророците, че не са изпълнили задачата си и са отклонили хората от правия път.
По-нататък Йеремия се оплаква, че има много врагове, които искат живота му. В 21 -ва глава пророкът също казва на евреите, че ще бъдат завладени от Вавилонския цар и закарани пленници във Вавилон. В 22-ра глава Господ говори какво трябва да бъде отношението на човека към ближния му, за да му бъде добре и какво е положението му, ако онеправдава ближния си. Ето какво се казва по този въпрос: „Правете права съдба, и отървавайте оголения от ръката на насилника, и не онеправдавайте, нито насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата. Горко на оногова, който гради дома си на неправда и горниците си с кривда, който кара ближния си да му работи без мъзда, и не му дава заплатата за труда му."
В 23-та глава Бог говори за
пастирите
, свещениците и лъжепророците, че не са изпълнили задачата си и са отклонили хората от правия път.
По-нататък се казва, че Бог ще въздигне от Давида отрасъл праведен, който ще царува и благоденства, и ще върши съдба и правда по земята. Името ще бъде „ГОСПОД ПРАВДА НАША". Тук ясно се говори за идването на Христа. След това пак говори за лъжливите пророци. В 24-та глава Бог дава видение на Йеремия, в което символично му казва, че пленените юдеи ще бъдат разделени на две части според делата си - едни ще отидат при халдейците за добро и ще ги върнат пак в земите им, а другите ще ги разпръснат по цялата земя и ще ги измори с глад, болести и смърт заради делата им.
към текста >>
14.
Пророк Йезекил
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 34-та глава се говори против
пастирите
на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного
пастира
и ще ги пасе, раба си Давида, той ще ги пасе, и той ще им е
пастир
.
В 29-та глава се пророчествува против Египет, че ще бъде завладян от Вавилон, заради гордостта му и че Господ ще разпръсне египтяните всред народите и след 40 години ще ги върне отново, но няма да бъдат вече силно царство. В 30- та глава се говори пак за разорението на Египет от Вавилон. В 31 -ва глава се говори пак същото. В 32-ра глава се говори пак за поражението на Египет. В 33-та глава се изнася пак законът, че ако грешникът се върне от грешния път, ще се спаси и ако праведникът се отклони от правия път, ще умре в греховете си.
В 34-та глава се говори против
пастирите
на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного
пастира
и ще ги пасе, раба си Давида, той ще ги пасе, и той ще им е
пастир
.
И Аз, Господ, ще им бъда Бог, и рабът ми Давид, княз всред тях. Аз, Господ, говорех. И ще направя с тях завет на мир, и ще махна от земята лошите зверове. И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят под дъбравите. И ще направя тях и околните на гората си благословение.
към текста >>
И ще бъде над тях всички един
пастир
.
Тук се говори за раждането на новия човек, в когото ще живее Духът Божий и той ще живее по закона на Любовта. Това е Новата епоха, Новата раса, която се приготовлява сега в света. В 37-ма глава се дава видението за сухите кости, които пророкът оживява и възкресява. И след като говори много, казва се: „Ще ми бъдат люде и аз ще им бъда Бог. И Давид, рабът ми, ще им бъде цар.
И ще бъде над тях всички един
пастир
.
И ще ходят в съдбите Ми и ще пазят повеленията Ми, и ще ги извършват. Тук се говори за новото човечество, което ще възстанови връзката си с Бога и ще се управлява от Посветен цар, който ще е във връзка с Бог. Давид в случая е царят Посветен. В 38-ма глава се дава едно пророчество на вожда на Рос, Мосох и Тувал, Гога и Магога. Мосох, Тувал и Рос са страни, които граничат на юг с Персия, а на север се простират в далечния север.
към текста >>
15.
Пророк Захария
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 13-та глава 7-ми стих е казано: „Порази
пастира
и овцете ще се разпръснат." Това също така е загатване за Христа.
Така в 11-та глава, 12-ти и 13-ти стих се казва: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми 30 сребърника. И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря, почтената цена, с която се оцених от тях. И взех 30-те сребърника и ги хвърлих в дома Господен, на грънчаря." Тук се загатва за продаването на Христа от Юда и след това хвърлянето на парите и купуването на грънчарската нива. В 12-та глава, 10-ти стих се казва: „И ще погледнат към мене, когото прободоха." Това е пак загатване за Христа, но е така направено, че да не се разбира.
В 13-та глава 7-ми стих е казано: „Порази
пастира
и овцете ще се разпръснат." Това също така е загатване за Христа.
В 8-ми и 9-ти стих на тази глава се говори, че Господ ще изтреби две трети от земята, т.е. от жителите на земята, и една трета, която остане, ще бъде прекарана през огън да се пречисти, както се чисти сребро и злато, и накрая казва: "Те ще призоват Името Ми и Аз ще ги послушам, ще река: Тези Ми са людете, и те ще рекат: Господ е Бог наш." Тук е едно загатване за края на нашата Пета раса и за началото на Шестата раса, когато хората ще познаят Господа и ще призовават Името Му. Четиринадесета глава е още по-загадъчна и неясна. Тя започва с думите: „Ето денят Господен иде." И започва да изрежда какво ще стане в този ден.
към текста >>
16.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като
пастир
и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие.
Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста.
Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като
пастир
и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие.
Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение.
към текста >>
17.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя
пастир
и започна да ги поучава много неща".
Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител.
Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя
пастир
и започна да ги поучава много неща".
Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството.
към текста >>
18.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези
пастири
.
Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание.
Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези
пастири
.
И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието.
към текста >>
19.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
4. "Аз съм добрият
Пастир
" - 10 гл.
48 cm. 2. "Аз съм Светлината на света" - 8 гл. 12 cm. 3. "Аз съм Вратата" - 10 гл. 9 cm.
4. "Аз съм добрият
Пастир
" - 10 гл.
11 cm. 5. "Аз съм Възкресение и Живот" - 11 гл. 25 cm. 6. "Аз съм Пътят, Иистината и Животът" - 14 гл. 6 cm.
към текста >>
20.
3.6. ШЕСТОТО ЗНАМЕНИЕ - ПРОГЛЕЖДАНЕ НА СЛЯПОРОДЕНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 10 глава се развива идеята за добрия
Пастир
и за Вратата на кошарата на овцете.
А този ден е обусловен от духовната Светлина, Която е Христос. Защото Той казва: "Докато съм в света, Светлина съм на света". Понеже физическото е сянка, отражение на духовното, а реалността е в духовното, то и роденият сляп е сянка на духовно слепия човек, каквито са всички хора. И Христос, изцелявайки този сляп, прави всички хора, които работят върху себе си, да прогледнат в духовния свят. Това се потвърждава и от думите, казани в 39 стих: "И Исус рече: За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят".
В 10 глава се развива идеята за добрия
Пастир
и за Вратата на кошарата на овцете.
В 7 стих е казано: "Тогаз Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм Вратата на овцете". И в 9 стих пак повтаря: "Аз съм Вратата, през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, ще влезе и ще излезе, и паша ще намери". И после казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Тази мисъл е много дълбока и ни показва, че само чрез Христа, само с Неговата помощ ние може да намерим онези благоприятни условия, които са необходими за нашето развитие. Той сам ни създава тези условия.
към текста >>
И затова по-нататък Христос казва: "Аз съм добрият
Пастир
и познавам Моите, и Моите Ме познават".
Защото човек може да проникне в духовния свят и живот без Христа, т.е. да прескочи през оградата, а не да влезе през Вратата. Тогава духовният свят ще му се разкрие в съвсем друга светлина. Тогава той ще срещне онези, за които Христос казва: Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници. Това са тъмните духове, които водят човека по крив път.
И затова по-нататък Христос казва: "Аз съм добрият
Пастир
и познавам Моите, и Моите Ме познават".
Това значи: Аз съм духовният Ръководител, Който може да ви изведе на спасителния бряг. И по-нататък казва: "И други овце имам, които не са от този двор. И тях трябва да поведа и ще чуят гласа Ми, и ще стане едно стадо и един Пастир". Той е онзи, истинският Учител, Който води учениците в пътя на Божествената Любов и Мъдрост. И затова казва още: Аз съм Пътят, Истината и Животът.
към текста >>
И тях трябва да поведа и ще чуят гласа Ми, и ще стане едно стадо и един
Пастир
".
Тогава той ще срещне онези, за които Христос казва: Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници. Това са тъмните духове, които водят човека по крив път. И затова по-нататък Христос казва: "Аз съм добрият Пастир и познавам Моите, и Моите Ме познават". Това значи: Аз съм духовният Ръководител, Който може да ви изведе на спасителния бряг. И по-нататък казва: "И други овце имам, които не са от този двор.
И тях трябва да поведа и ще чуят гласа Ми, и ще стане едно стадо и един
Пастир
".
Той е онзи, истинският Учител, Който води учениците в пътя на Божествената Любов и Мъдрост. И затова казва още: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Овцете от другата кошара, това са хората от другите планети, това са онези хора, които живеят в духовния свят и не са минали през въплъщение. Ще събере тези, които се развиват на земята и онези, които вървят по друг път на развитие, и ще образува цялото човечество, което познава гласа Му.
към текста >>
21.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Лука, напротив, ни показва
пастирите
от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем.
Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското. А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава. Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика. При детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците от Изток, които са представители на древната Мъдрост. Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята.
Лука, напротив, ни показва
пастирите
от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем.
Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите.
към текста >>
Пастирите
, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта.
А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава. Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика. При детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците от Изток, които са представители на древната Мъдрост. Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем.
Пастирите
, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта.
И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност.
към текста >>
Пастирите
са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от
пастирите
.
Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем. Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет.
Пастирите
са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от
пастирите
.
Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия.
към текста >>
Това, което се възвестява на
пастирите
, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните.
Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия. Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт. В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света. След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи.
Това, което се възвестява на
пастирите
, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните.
Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа.
към текста >>
Пастирите
чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля.
Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт. В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света. След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи. Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните.
Пастирите
чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля.
В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос.
към текста >>
Това, което виждат
пастирите
, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля.
Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи. Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен.
Това, което виждат
пастирите
, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля.
Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението. Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина.
към текста >>
Така, след разказа за рождеството, след поклонението на
пастирите
, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19).
Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария.
Така, след разказа за рождеството, след поклонението на
пастирите
, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19).
И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51). Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени. Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7 демона, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си. След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота.
към текста >>
22.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на
пастирите
и Христос пред Ирод.
На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят.
В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на
пастирите
и Христос пред Ирод.
Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина.
към текста >>
Пастирите
виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите.
И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят.
Пастирите
виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите.
Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно.
към текста >>
Сърдечната ясновидска сила на
пастирите
води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ".
Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите.
Сърдечната ясновидска сила на
пастирите
води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ".
Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина.
към текста >>
Обаче, Небесното се изявява на
пастирите
така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята.
Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята.
Обаче, Небесното се изявява на
пастирите
така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята.
Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават. Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат.
към текста >>
Пастирите
приеха Неговите първи лъчи от Светлина.
Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно.
Пастирите
приеха Неговите първи лъчи от Светлина.
Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават. Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат. Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха.
към текста >>
Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което
пастирите
изживявали в свещената нощ.
Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос.
Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което
пастирите
изживявали в свещената нощ.
Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая.
към текста >>
23.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така, според Окултната Наука това, което се яви на
пастирите
като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда.
Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката душа. Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили. Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята.
Така, според Окултната Наука това, което се яви на
пастирите
като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда.
И когато се роди Исус от Назарет по Давидова линия, Буда, който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането Му, озари с присъствието си детето Исус. И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава. Но сега му било отредено да изживее това и затова той казва: "Господи, остави своя раб да умре с мир" (2;29-30). Да се върнем сега към Евангелието на Лука. Ако човек се остави да му въздейства Евангелието на Лука, той ще почувства, че то действа преди всичко на неговото сърце и събужда състраданието и Любовта, което беше и задачата на учението на Буда.
към текста >>
24.
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на
пастирите
в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим.
Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала. Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си.
Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на
пастирите
в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим.
"Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата душа. Контрастът с нейната сетра Марта ясно ни подчертава това. "Мария седна при нозете на Исус и слушаше Неговото Слово." (10; 39) Душата, добила мир в себе си, е добрата почва. Плодът, който тя принася, е виждането на сърцето.
към текста >>
25.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към
пастирите
(2;14).
Те се отнасят до вътрешния Път, където човек трябва да бъде концентриран в себе си, върху своя вътрешен живот и да не обръща никакво внимание на външните неща в живота. С все по-ясно познаване на Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони. В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност. То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото съзнание е добило повърхността на успокоено море.
"Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към
пастирите
(2;14).
"Мир вам", "Мирът да бъде с вас". С този поздрав Възкръсналият пристъпва към своите изплашени ученици (24;36). "Мир да бъде на земята и Слава във висините" (19;38), викат учениците и народът при Влизането на Исус в Ерусалим. Така в началото, средата и края на Евангелието на Лука прозвучава зовът на мира. Пътят на мира разгръща тържествено своите степени.
към текста >>
26.
16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И така, през нощта на Витлеем
пастирите
виждат ангелски хор.
Той се намира на челото, в областта между веждите. Това са двата святкащи меча, които осветяват пътя на човека в тъмнината на света. С това са се отваряли две очи, в които не проникват лъчите на външната светлина, а от които излизат мечоподобно два снопа лъчи. Това са двата меча, за които учениците на Христа говорят. Тогава Христос казва: "Достатъчно. Добре".
И така, през нощта на Витлеем
пастирите
виждат ангелски хор.
Видението на пастирите е било изпълнено с безгранична красота и радост. През нощта на Гетсимания учениците видяха мечовете и идването на борбата на духовете. Тук няма красота, а сериозност, решава се съдбата на света. Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов свят на светлина и знание. Когато след това Христос умира на кръста, завесата на храма се раздира.
към текста >>
Видението на
пастирите
е било изпълнено с безгранична красота и радост.
Това са двата святкащи меча, които осветяват пътя на човека в тъмнината на света. С това са се отваряли две очи, в които не проникват лъчите на външната светлина, а от които излизат мечоподобно два снопа лъчи. Това са двата меча, за които учениците на Христа говорят. Тогава Христос казва: "Достатъчно. Добре". И така, през нощта на Витлеем пастирите виждат ангелски хор.
Видението на
пастирите
е било изпълнено с безгранична красота и радост.
През нощта на Гетсимания учениците видяха мечовете и идването на борбата на духовете. Тук няма красота, а сериозност, решава се съдбата на света. Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов свят на светлина и знание. Когато след това Христос умира на кръста, завесата на храма се раздира. Царството на отвъдния свят се разлива в нашето отсамно царство.
към текста >>
27.
3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението
- Влад Пашов (1902- 1974)
Понеже бяха като овци, които нямат
пастир
; и почна да ги поучава много неща".
Важното тук е, че всички вярват, че тук действат Божествени сили, с които Той извършва тези знамения. След това се говори за обезглавяването на Йоан Кръстител и че учениците му прибрали тялото му, и го положили в гроба. След това учениците, които Исус изпратил да проповядват, се връщат и Той ги съветва да отидат на уединено място да си починат. И в това време народът започва да се стича от всички страни. И в 34-ти стих се казва: "И Исус като излезе, видя едно голямо множество и смили се за тях.
Понеже бяха като овци, които нямат
пастир
; и почна да ги поучава много неща".
Тези думи са казани след смъртта на Йоан Кръстител, който бил Учител на този народ. И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без пастир. Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан.
към текста >>
И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без
пастир
.
След това учениците, които Исус изпратил да проповядват, се връщат и Той ги съветва да отидат на уединено място да си починат. И в това време народът започва да се стича от всички страни. И в 34-ти стих се казва: "И Исус като излезе, видя едно голямо множество и смили се за тях. Понеже бяха като овци, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща". Тези думи са казани след смъртта на Йоан Кръстител, който бил Учител на този народ.
И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без
пастир
.
Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци.
към текста >>
28.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тази нощ, защото е писано: Ще поразя
Пастира
и овцете ще се разпръснат.
Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея. И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в Божието Царство. И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тази нощ, защото е писано: Ще поразя
Пастира
и овцете ще се разпръснат.
А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз обаче не. Исус му каза: Истина ти казвам, че още тази нощ, преди да пее петелът два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мене. А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и другите".
към текста >>
29.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато Син Человечески дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както
пастирът
отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво".
И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа. В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели. Тогаз ще съди всякого според неговите дела".
В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато Син Человечески дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както
пастирът
отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво".
И по-нататък тази идея се повтаря пак в 24-та и 25-та глава, като е казано: "Бдете, защото не знаете деня и часа, когато Човешкият Син ще дойде". Тази мисъл е свързана с началото на седмата притча: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30) В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча. В 16-та глава Той запитва учениците Си, за кого Го мислят и Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". И Христос му отговаря: "Плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на Небеса.
към текста >>
Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа:
пастирът
и изгубената овца (18,10-14) и
пастирът
, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36).
Учениците Му казват, че според книжниците Илия трябва първо да дойде и Той в отговор им казва: "Наистина, Илия ще дойде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Син Человечески ще пострада от тях. И тогава учениците разбраха, че им говори за Йоана Кръстителя". (17,10-13) Тук много ясно се говори за прераждането, че няма нужда да се коментира и доказва.
Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа:
пастирът
и изгубената овца (18,10-14) и
пастирът
, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36).
Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност. Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност. Той е в стадия на добрия пастир, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности. Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси.
към текста >>
Той е в стадия на добрия
пастир
, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности.
Тук много ясно се говори за прераждането, че няма нужда да се коментира и доказва. Трета рамка, която огражда седемте притчи, е съставена от два образа: пастирът и изгубената овца (18,10-14) и пастирът, който същевременно е цар и отделя овцете от козите (25,33-36). Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност. Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност.
Той е в стадия на добрия
пастир
, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности.
Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси. Тези хора са именно изгубената овца, която пастирът търси да върне на общността. В течение на своя самостоятелен живот човек може да се развие в две направления - осъзнал се като личност, в него се заражда егоизмът, личният интерес. Ако човек не може да надделее този егоизъм и да го превърне в Любов към другите, той, така да се каже се втвърдява, затваря се все повече в себе си и не се интересува от другите. Ако човек, след като се е пробудило самосъзнанието, след като се е развил като личност, не се затвори в себе си и не мисли само за себе си, а мисли и за своите ближни, развил е себепожертвувателността и е победил егоизма, той се развива правилно.
към текста >>
Тези хора са именно изгубената овца, която
пастирът
търси да върне на общността.
Тези две величествени картини са свързани помежду си като входната и изходната врата на един водещ високо нагоре храм. Двата ограждащи образа - за изгубената овца и за овцете и козите, показват Пътя от първото до второто идване на Христа, който е Път на развитие на човешкия аз, на човешката личност. Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност. Той е в стадия на добрия пастир, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности. Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси.
Тези хора са именно изгубената овца, която
пастирът
търси да върне на общността.
В течение на своя самостоятелен живот човек може да се развие в две направления - осъзнал се като личност, в него се заражда егоизмът, личният интерес. Ако човек не може да надделее този егоизъм и да го превърне в Любов към другите, той, така да се каже се втвърдява, затваря се все повече в себе си и не се интересува от другите. Ако човек, след като се е пробудило самосъзнанието, след като се е развил като личност, не се затвори в себе си и не мисли само за себе си, а мисли и за своите ближни, развил е себепожертвувателността и е победил егоизма, той се развива правилно. Той е готов да приеме Христа в себе си, той служи на Христа. Тези две форми на развитие на човешката личност се развиват под влиянието на две различни космични сили, които идват от двата знака на зодиака.
към текста >>
Това са козите-човеци, които
пастирът
отделя от овцете, които се развиват под влиянието на зодиакалния знак Овен.
Ако човек не може да надделее този егоизъм и да го превърне в Любов към другите, той, така да се каже се втвърдява, затваря се все повече в себе си и не се интересува от другите. Ако човек, след като се е пробудило самосъзнанието, след като се е развил като личност, не се затвори в себе си и не мисли само за себе си, а мисли и за своите ближни, развил е себепожертвувателността и е победил егоизма, той се развива правилно. Той е готов да приеме Христа в себе си, той служи на Христа. Тези две форми на развитие на човешката личност се развиват под влиянието на две различни космични сили, които идват от двата знака на зодиака. Неправилно развитите, които се затварят в себе си и живеят само за себе си, се развиват под влиянието на знака Козирог, който има за господар Сатурн, под чието отрицателно влияние се развива егоизмът и човек се затваря в себе си.
Това са козите-човеци, които
пастирът
отделя от овцете, които се развиват под влиянието на зодиакалния знак Овен.
Това е мястото на екзалтация на Слънцето. Те са готови на жертва и служене на другите; те са, които служат на Христа. За тях Той казва: " Гладен бях и Ме нахранихте, в тъмница бях и Ме посетихте" и пр... И те отговарят: " Кога, Господи, сме направили това? " Той отговаря: " Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на Мене сте го направили." А на другите казва: " Гладен бях и не Ме нахранихте, в тъмница бях и не Ме посетихте..." и пр. И те отговарят: " Кога, Господи?
към текста >>
30.
3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при
Пастиря
и Епископа на душите ви." /2;20-25/.
"Защото това е Божията Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте." /2;15-17/. "Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при
Пастиря
и Епископа на душите ви." /2;20-25/.
"А, най-после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив - благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благослове- ние... Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но Лицето на Господа е против ония, които вършат зло." /3:8-9,12/. "Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е така Божията Воля, а не като вършите зло. Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/. "И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият от плътта се е оставил от греха, за да живее през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията Воля." /4;1-2/.
към текста >>
31.
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
"А Бог на Мира, Който чрез кръвта на единия Вечен Завет е въздигнал от мъртвите великия
Пастир
на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата Воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове.
"Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието Слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им. Исус Христос е същият вчера, днес и до века."/13;8/. "Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепва с благодат." /13;9/. "А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога." /13;16/.
"А Бог на Мира, Който чрез кръвта на единия Вечен Завет е въздигнал от мъртвите великия
Пастир
на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата Воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове.
Амин." /13;20-21/.
към текста >>
32.
VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото Агнето, което е пред средата на Престола, ще им бъде
Пастир
, и ще ги заведе при извор от Жива Вода и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.
от всички племена и народи по Земята. И всички са облечени в бели дрехи и с палмови клончета в ръце. И по-долу се казва, че това са онези, които идват от голямата скръб и са опрали дрехите си и са ги избелили с кръвта на Агнето. И затова са пред Престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия Храм. И Седящият на Престола ще изпрати скинията Си върху тях и няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят, нито ще ги удари Слънцето, нито някой пек.
Защото Агнето, което е пред средата на Престола, ще им бъде
Пастир
, и ще ги заведе при извор от Жива Вода и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.
Това са тези, които са приели духовния импулс в течение на Петата раса и по-конкретно в Шестата културна епоха на Петата раса и това, което са посели тогава, се разкрива в Шестата културна епоха на Шестата раса. Така че, Книгата, която държи Седящият на Престола, представя човешката душа, а 7-те Печата са това, което душата е придобила в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, което е запечатано дълбоко в подсъзнанието. В течение на Шестата раса, в нейните 7 културни епохи, тези Печати последователно ще се разпечатват в съответните културни епохи с помощта на Христовата Сила - Любовта. Това е Тайната на седемте Печата. За седмия печат е казано: "И когато отвори седмия Печат, настана мълчание на Небето около за половин час.
към текста >>
33.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат
пастирите
и мъдреците от Изток.
Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим.
Върху хълма, който покрива Пещерата на Съкровището се срещат
пастирите
и мъдреците от Изток.
И когато там Христос умира на кръста, от раните, причинени от копието, изтича кръв и вода и пада в устата на Адама. Това е кръщението на Адама и неговото спасение на Лобното място. Така за чувстващото знание на първото Християнство Голгота е била същевременно „Пещера на съкровището" и Център на Земята, гроб на Адама, Олтар на Вечния Първос-вещеник Мелхиседек. Когато по-късно ясновидското образно знание на първичното Християнство отстъпва на едно земно римско съзнание, което познава само фактите на външната история, Голгота се превръща в едно място на реликви, в едно място на спомените, където благочестивият пътешественик размишлява върху това, което е станало там. Но на едно ново духовно съзнание хълмът Голгота се разкрива като един въплътен първообраз и духовен закон, който е валиден над всички сфери.
към текста >>
34.
ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са послания на истински
пастир
, който увещава, учи, буди и наказва строго.
Той е бил комитопол, т.е. наследствен княз. Създал е много братства на изток и на запад, стигал е до Южна Русия, Берлин, Франция, Унгария, Италия, Германия, чак до Индия и Цейлон. Наред с тази огромна организаторска работа той е намерил време да пише и писма. Написал е 493 писма до различни братства.
Те са послания на истински
пастир
, който увещава, учи, буди и наказва строго.
Някои от писмата съдържат изяснение на богомилските легенди, някои уясняват морални въпроси, други — проблеми от космогоничен и алхимичен характер, херметизъм и магия. Всички писма са събрани в шест книги. Тонът на писмата е плавен, спокоен, уверен и съсредоточен. Напомнят по език Посланията на апостол Яков. Симеон Антипа е бил ръководите на братството в Краков, където е работил заедно с Петър Осоговец.
към текста >>
35.
Общи Бележки за богомилската школа
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но не са имали специални
пастири
и проповедници.
Това правели всеки месец при влизането на Слънцето в нов зодиакален знак, с което енергиите претърпяват известно видоизменение и специално в началото на всеки сезон, началото на пролетта, в началото на лятото, в началото на есента и в началото на зимата, които са били празници за тях. Както ни предава професор Йордан Иванов богослужението у богомилите било много опростено. Правили са молитвени събрания, благославяне на хляба на братската вечеря, посвещение в учението и духовно кръщение. Това са били току речи всички обредни служби. При тези обреди, извършвани от един или няколко от съвършените, имало проповед с обяснение на евангелските истини, произнасяне на молитвата Отче наш, четене на Евангелието, благославяне и прощално целувание.
Но не са имали специални
пастири
и проповедници.
Презвитер Козма споменава откъслечно за богомилските обреди и служби. Той казва, че богомилите, като отхвърляли всички тайнства и служби на православните, не признавали и литургията, защото тя не е оставена от апостолите, а е била измислена от Йоан Златоуст. Богомилите устройвали своите молитвени събрания и срещи в своите къщи и там се молели, служейки си предимно с молитвата Отче наш. Те нямали храмове и не признавали духовната йерархия, проповядвали сами помежду си както мъже, така и жени.
към текста >>
36.
9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един
пастир
, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя.
Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството. Всеки ден се проповядва това учение по лицето на цялата Земя. И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята. Това значи да се яви Христос.
По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един
пастир
, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя.
За това се изискват дълги години и отсега нататък трябва да се работи. Всички трябва да бъдете готови за този ден, който ще дойде. Всички ще минете през малки изпитания. И след тези изпитания облаците ще се разпръснат. След едно голямо изпитание на бялата раса, ще дойде едно изяснение, защото змеят ще бъде вързан и тогава ще започне животът на братството между народите.
към текста >>
37.
Отклонението
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Всеки
пастир
си пое своето стадо - едните отидоха да пасат овцете, а други
Това бе развръзка, която и разполови нещата в Братството на две. Едните отидоха наляво, а другите надясно. Овците бяха отлъчени от козите и бяха оформени две стада.
Всеки
пастир
си пое своето стадо - едните отидоха да пасат овцете, а други
отидоха да си пасат козите. Тази символика стана реалност и ние трябваше да я преживеем. Михаил Иванов имаше свои последователи тук сред братята и сестрите. Тяхната цел бе да разединят Братството и те сполучиха. Още
към текста >>
38.
2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
- Светозар Няголов ( -2013)
Човечеството ще стане едно стадо с един
пастир
— Бог.
Хората ще станат братя и сестри — носители на мир, хармония и благодарност. Пречката за по-бързото и правилно развитие на човечеството е противоположната ложа на черното братство, съставено от интелигентни същества, носители на егоизма, гордостта, тщеславието и всички отрицателни качества. Земята ще излезе от 13-ата сфера, в която се намира, и ще влезе в 12-ата. Отрицателните същества ще бъдат вързани и изпратени под кората на Земята — там да се проявяват и работят. Навсякъде по света ще се възцари единствената велика общност на Всемирното Бяло братство.
Човечеството ще стане едно стадо с един
пастир
— Бог.
Всемирното Бяло братство е ложата на великите Учители на Вселената. На Земята работят и се проявяват непрекъснато осем Учители от тъй наречените Велики Хималайски Учители и още двама от космичен произход. Земните работят на различни места в зависимост от задачата, която имат, и задълженията, които Бог им е определил. Според окултната наука в книгата „Учителите" те са: Ракочи, Мория, Куутхуми, Джийзъс (Исус), Иларион, Венициан, Серапис и Махатчохан. Те отговарят за известни области на науката, културата и развитието на човечеството.
към текста >>
39.
9. БИБЛИОГРАФИЯ
- Светозар Няголов ( -2013)
19. Крадецът и
пастирът
— 1937 г.
— 1934 г. „Бр. Миладинови" София 17. Който има невестата — 1935 г. София 18. Голямото благо — 1936 г. „Гутенберг" Казанлък
19. Крадецът и
пастирът
— 1937 г.
„Гутенберг" Казанлък 20. Да ви даде — 1938 г. „Гутенберг" Казанлък 21. Делата Божии — 1942 г. „Гутенберг" Казанлък
към текста >>
40.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
- Георги Томалевски (1897-1988)
Затова според числото на рибите, писани в Евангелието, да се направят нови жертвеници, на които да се принася в името на Исуса Христа - Сина Божии и Неговите заслуги - безкръвно жертвоприношение за опрощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните и чистосърдечно просене помощ и сила от Светаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „Едно стадо и един
пастир
." Началото нека бъде в Светия град Ерусалим от Светаго Сиона по море и по суша и на всяко място, дето се споменува Исус Христос".
Тогава освен град Варна те превзеха и Константинопол. Но Всеблагият Бог не враждува во век. От премногото любов към рода човешки той пак се смили и най-много от застъпничеството на небесната царица и милостивата бранителка на християнския род Пресвета Дева Мария, както и от молитвите на праведните духове, между които на първо място тези трима - измъчените Димитрий и Мина, а на третия, чието име е утаено от мен, е благоволил да яви своя утешителен отговор, че до свършването на числото сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати и дните на отоманската империя и ще я съсипе докрай. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. За да бъде това действителност, милостивият Бог по непостижимата своя премъдрост е наредил християните да се обърнат с молитва и покаяние пред него.
Затова според числото на рибите, писани в Евангелието, да се направят нови жертвеници, на които да се принася в името на Исуса Христа - Сина Божии и Неговите заслуги - безкръвно жертвоприношение за опрощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните и чистосърдечно просене помощ и сила от Светаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „Едно стадо и един
пастир
." Началото нека бъде в Светия град Ерусалим от Светаго Сиона по море и по суша и на всяко място, дето се споменува Исус Христос".
Накрая девойката се обърнала към своята майка и рекла: „Постигнатите на земята скръбни изпитания са станали по-непостижимите съдби божии и от премногото любов да ни подари вечно блаженство. Женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на небето, да се радваме на вечния живот. Прочее бъди бодра в молитвите си и на всички нас Бог да направи път - амин". След това тримата мъже и девойката станали невидими. След свършването на Божествената литургия, като излезли от черквата хората научили, че през нощта мълнията изгорила три турски къщи с живущите в тях, а хората си думали: „Бог наказва злодеите".
към текста >>
41.
Учителят за Христа
- Георги Томалевски (1897-1988)
„Като символ Христос е наречен в Евангелието с думите: лоза, жив хляб, врата,
пастир
, а като син человечески с думите Учител и Наставник.“
Да, Той изпита много физически страдания. На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“ На въпроса къде е Христос и в коя от черквите, съградени в Негово име, се намира Той, Учителят отговаря: „Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа.“
„Като символ Христос е наречен в Евангелието с думите: лоза, жив хляб, врата,
пастир
, а като син человечески с думите Учител и Наставник.“
А на въпроса защо Христос избра 12 ученика, Учителят отговаря: „Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знаци на зодиакалния кръг.“ „За да се свържете с Христа, четете Евангелието.“
към текста >>
42.
Едно писмо на Учителя
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един
пастир
на живота.
Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братя, а не врагове! Да споделяха своите скърби и своите радости! Близо е часът - ще прозвучи небесният глас. Имайте мир и търпение. Той ще уреди добре.
Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един
пастир
на живота.
Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време. Варна, 26 август 1917 година П. К. Дънов Учителят Беинса Дуно с писателя Георги Томалевски - автор съставител на тази книга, на Седемте езера в Рила
към текста >>
43.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
- Константин Златев
Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен
пастир
.
Това е и инструментът, чрез който е предал на своите ученици и последователи множество песни и мелодии с дълбоко духовно съдържание и необичайна звукова картина. Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в САЩ Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот. Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник.
Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен
пастир
.
Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.). През учебната 189394 г.
към текста >>
44.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един
пастир
и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи." Един от най-важните изводи, които се налагат от този цитат, е, че славяните са призвани да изградят качествено нова култура, основана върху Любовта, а не върху насилието.
Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза. Тя подготвя формите, с които ще слезе на Земята. Най- старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стъблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плодът на дървото.
Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един
пастир
и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи." Един от най-важните изводи, които се налагат от този цитат, е, че славяните са призвани да изградят качествено нова култура, основана върху Любовта, а не върху насилието.
Още по време на земната изява в плът на онова велико Същество, което е било познато с човешкото име Петър Константинов Дънов, е започнал процесът на качествени натрупвания в родовото съзнание на славянството като цяло - с цел успешно изпълнение на глобалната му мисия: "Славяните имат важна мисия. Никога такава голяма маса от двеста милиона хора и повече не са били събирани на едно място за една мисия. Славянството ще бъде ковачницата на новата култура (курсивът мой - К. З.). Там вече работят силите. Там се натрупва материалът и ще дойдат онези, които ще използват натрупаните материали и ще изградят новото.
към текста >>
45.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
- Константин Златев
Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на
пастирския
дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П.
Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение?
Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на
пастирския
дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П.
Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К. З.), това за мене е безразлично.
към текста >>
46.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
- Константин Златев
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в
пастирската
си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на ББ у нас, да представят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителят П. Дънов от своя страна приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели и подбудители. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на ББ, както и за предпазване на редовите богомолци от "заблудите" на нововъзникналата така опасна "ерес".
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в
пастирската
си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов ред ББ. Цялата гама от изброени начинания, предприети от Православната църква за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, най-вече в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя П. Дънов или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже дори и в онези смутни времена понятието "демокрация" и човешките права са означавали нещо в България.
към текста >>
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и
пастирска
дейност.
Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече - подложеният на репресии (в случая Учителят П. Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на П. Дънов и ББ Църквата постига благоприятни резултати в една единствена насока.
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и
пастирска
дейност.
По-важните направления на промяната стават видни в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, включително и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и други. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот - това е проблем извън обсега на настоящото изложение. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя П. Дънов е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща - над дребнавите човешки боричкания, които нямат силата да накърнят облика на Небесния Пратеник и неговото учение.
към текста >>
47.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
- Константин Златев
Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен
Пастир
и Учител.
Той никога никого не цитира - освен Евангелието. Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос. От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели.
Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен
Пастир
и Учител.
За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя.
към текста >>
48.
Каин и Евел
- Николай Райнов
Защото бе
пастир
.
Че той бе ял от Дървото на Познанието. Навъсен стоеше Каин, ала не ронеше сълзи. Сухи бяха очите му, защото не рачеше да жали по смъртници и да рони плач по мъртъвци. А трябваше, по Божия повеля, синовете на Човека да принесат жъртва, за да се успокои душата на баща им — и да наследят милостта на Вечния. И огради жъртвеник Евел, та сложи животни за всесъжение пред Господа.
Защото бе
пастир
.
А Каин тури плодове от земята, която работеше. Защото бе земеделец. И угодна бе пред Саваота жъртвата на Евеля, а Каиновата не прие — заради греха, що бе сторил, когато остави Ада, жена си. Смеси се димът на жъртвата Каинова с праха на земята — и пламъкът угасна. И разгневи се Каин на Господа, та в страшни слова изрече клетви към небето.
към текста >>
49.
Книга на загадките
- Николай Райнов
С кръвта им нашарих планините, както
пастир
багри руното на овцете си.
Дванадесет кървави войни завърших. Разсипах с огън много крепости, села и градове. Избих много племенни главатари, които се бунтуваха срещу мене. И много народи победих. С меч изтребих враговете си: ни един се не избави.
С кръвта им нашарих планините, както
пастир
багри руното на овцете си.
В дар на Асура пожертвувах колесниците, чашите, жените, алмазите и мечовете им, Кой е по-силен от мене, чието чело е накитено с алмази? Кой е по-властен от мене, чиято ръка е крепка като корунд? Кой е помощен от мене, чието име блести като топаз? “ И доволната ръка на царя удари с чук плочата. Но ударът бе силен, та от камъка се отломи къс от сетния ред на клинописта.
към текста >>
50.
Новият Човек
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Новият Човек Който е виждал картината на Борис Георгиев „Странствуващият
пастир
", може да има една нагледна представа за това, което ще представлява от себе си новият човек.
Новият Човек Който е виждал картината на Борис Георгиев „Странствуващият
пастир
", може да има една нагледна представа за това, което ще представлява от себе си новият човек.
От очите му и от цялото му лице грее сиянието на Божествената Любов — на любовта към всички и всичко. На главата му се вижда маслинения венец на мира, а около него и при него свободно, без никакъв страх са дошли животните, които някога са бягали и са се крили от неговия предшественик. Тук са, наедно, и сокола, кацнал на раменете му, и врабчето, кацнало до главата му, на пътническата му тояга, и дивите кози, издигнали главите си към лицето му и загледали го право в очите с такова мило изражение, като че ли искат да му кажат: „Благодарим ти за всичко, което си направил за нас, благодарим ти за хармонията, която си внесъл в цялата природа, благодарим ти, че ти си нашия по-голям брат, обичащ ни и нежно грижещ се за нас. И после: гълъбите и орела, мечката и сърните, и всички същества живеят братски в същата хармония, която е царувала в отдавна изгубения и сега наново придобит рай. Далеч, пред сините балкани, над тихата река и боровата гора, се издига Божията дъга — символ на най-после достигнатия вечен мир на земята.
към текста >>
51.
Пътят на звездата
- Георги Радев (1900–1940)
Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени“ и узнават много работи, които
пастирите
на разните църкви пазят така ревниво от окото на пасомите.
ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА Свещените Писания на разните народи са истински съкровищници на мъдрост и духовен опит. Напразно, обаче, историците на наши дни биха търсили пълна историческа достоверност в тези писания и, по-специално, в евангелията. Защото, колкото евангелисти, толкова и версии за раждането и живота на Христа. Напразно, от друга страна, и религиозните хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика“ на безвеpниците-учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много - много да се разисква, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч дословно.
Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени“ и узнават много работи, които
пастирите
на разните църкви пазят така ревниво от окото на пасомите.
Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп — из един път — че в тях има много „противоречия“ от исторично и логично гледище, че много от сказанията в свещените книги на християните се срещат в други варианти в свещените книги и митовете на други народи. Така например, за да вземем един от най-непознатите случаи на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ като Исуса при второто пришествие, за което се вещае в Апокалипсиса, е „цар и свещеник“, господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали - юга и да разкрие цикъла на една нова златна ера.
към текста >>
52.
Глава пета: Баучеровото
- Атанас Славов
За последователите му буквално „Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите.“ Не като кардиналите, владиците,
пастирите
със зазубрени по угода на времето легалности.
Дицето му внушава силна воля, железни нерви, и изпод дългите вежди гледат две уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме владее общолюдието с голяма сила. С почит; неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен в това отношение го е надминал.
За последователите му буквално „Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите.“ Не като кардиналите, владиците,
пастирите
със зазубрени по угода на времето легалности.
Две неща издигат Учителя на Бялото братство до български фактор от историческо значение: Първо неговото прихватливо учение. Второ неговите добри и предани нему ученици. За мирогледа и учението на Дънов, аз сравнително малко зная. Ала от това което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Същност, аз го намерих много по-християнско отколкото очаквах според слуховете.
към текста >>
53.
Глава първа: Лъкът и тетивата
- Атанас Славов
Има
пастири
, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват душата, но има и църковни батаци.
О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“. Е, селяните искат да е на неговия светия. Да бъде! Тоя е само първият, другите ще видим как ще ги кръстим! Но още строежът доникъде не е стигнал, кажи го, и идва вест от Варна, че се нарежда от властите да се спре тая работа. Чорбаджи Атанас ще трябва по неравния път да стигне до истината, че реалността е малко по-друга от чистите му мечти.
Има
пастири
, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват душата, но има и църковни батаци.
Селяните са като втрещени от тази забрана, но Атанас не е който и да е, и скоро се ориентира в кашата и разбира откъде иде всичко и как е станало. Дошли са нови времена, не е старото време на младостта му, когато православните в цялата империя са като братя с едни проблеми и едни общи цели. Не е вече онова щастие, че в Цариград при правителството най-сетне има официално признато представителство на източноправославните църкви да защитава правата им. Патриаршията вече не е майка на всички - били те гагаузи, гърци, сърби, българи, сирийци - каквито щеш! След Завярата, след добиването на независимостта на Гърция гърците сякаш са опиянени, сякаш гледат отгоре на предишните си братя, които се бяха били рамо до рамо с тях в революцията им. Ами че те са се освободили, те са силни, те са умни, къде ще се мерят с онази селска паплач, която още търпи робството?
към текста >>
54.
I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части
- Георги Христов
И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пак благовестители, а други
пастири
и учители, 12.
Но Бог е разпоредил тялото, като е дал на лишеното по-голяма почест; 25. за да няма раздор в тялото, но удовете да имат чистото попечение един за друг. 26. И ако страда един уд, всите удове състрадат; ако ли слави един уд, всите удове се радват с него заедно. 27. А вие сте тяло Христово, и частно удове.“ След това в Еф. 4:11-16 съвсем ясно апостолът говори следното: „11.
И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пак благовестители, а други
пастири
и учители, 12.
за усъвър- шенствувание на светиите в делото на служенето, в назидание- то на тялото Христово; 13докле достигнем всинца в единството на вярата, и на познанието на Божия Син, в съвършено мъжество, в мерата на възрастта на Христовата пълнота; 14. да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки вятър на учението с человеческото лъстене, с пронирството, по ухищ- рението на измамата; 15. но с истинство в любовта да пораст- нем по всичко в Него, Който е главата, Христос, 16. от Когото всичкото тяло, съчленявано и свързвано чрез всяко сключване на спомагателните членове, според съразмерното действие на всека част, прави тялото да расте за своето назидание в любовта.“ В Рим. 12: 4-5 апостол Павел споменава също: „4.
към текста >>
55.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната
- Георги Христов
Виждам го в бездънната синевина на небето, в стадата бели облачета, подкарани от небесния
пастир
, или в празника на нощта, когато звездите пишат съдбините на света.
Аз зная, че тази любов съществува. За нея Кирил ми каза на планината, а Учителя непрестанно говореше за любовта в своите беседи. И по-рано обичах света и природата, но тогава не знаех, че всичко около мен има очи, уши и жива душа. Сега аз виждам навсякъде само него - безкрайния Вечен Дух на битието. Той е могъщ и величав, но същевременно нежен като утринното полъхване на ветреца, но най-вече любящ.
Виждам го в бездънната синевина на небето, в стадата бели облачета, подкарани от небесния
пастир
, или в празника на нощта, когато звездите пишат съдбините на света.
Гласа му чувам в отчетливия звън на пълните класове и в приказките на щурчето, започнати сякаш още от първите дни на творението. Чудесни дни! Кога синята метличина ме е гледана така измежду синорите и кога друг път моето сърце е ликувало? Кой съм аз, откъде идвам, накъде искам да вървя? Понякога лежа върху топлата пръст на разкопаната бразда. Полето е така просторно и небето така високо, струва ми се, че вися в небесното пространство.
към текста >>
НАГОРЕ
