Търсене в текстове за 'Пастир'

Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8.
Всяко добро даване иде от Тебе. Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме. 5. Дай да се събуди духът на този народ. Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ. 6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. 7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си.
към текста >>

Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство.
Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ. 6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. 7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива. Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ. Господи, избави ги от тая духовна сиромашия. 11.
към текста >>

8. ІІ.42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Галилей Величков

Веднага евангелистите в града обявяват, че е пристигнал даровит богослов от Америка, и че ще бъде назначен за пастир в църквата им.
42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ, разказва следното: - След седемгодишно следване в Америка, г-н Дънов се завръща в България и отсяда във Варна при сестра си Мария. Веднага евангелистите в града обявяват, че е пристигнал даровит богослов от Америка, и че ще бъде назначен за пастир в църквата им. На поканата обаче, да държи първата неделна проповед, Той не се явил и така отклонява платеното назначение. Евангелистите, ядосани от отказа, почнали да злословят по Негов адрес, като го обвинили, че не ще да се назначи на работа. Това беше повод да се обърна към сестра Му с писмо, като запитвах - още ли г-н Дънов е без работа и още ли Го храните наготово. От нея получих писмо, в което тя ми отговаря: Жалко, че и ти си се подвел от тази клевета. Бъдещето ще покаже, дали ние храним Петър, или Той храни нас.
към текста >>

9. ІІІ.58. НЕ Е ОТ НАШИТЕ?

Когато Тодорчо го завел, Учителят казал: „Загубените овце на Израиля вече се намират и се прибират при пастира." Оттогава той останал, слушал и редовно посещавал беседите на Учителя.
Градоначалникът на град София извикал Учителя и Го упрекнал, дори и заплашвал, че според донесения на гражданството Той развращава народа и то тогава, когато мъжете са на фронта и се бият за отечеството. Учителят му отвърнал, че това не е вярно и понечил да си тръгне. Градоначалникът се ядосал и Го заплашил: „Ти знаеш ли, кой съм аз и каква власт имам, и каквото искам, това ще сторя с теб! " Учителят го изгледал и казал: „Не си страшен - ти си от нашите." Наистина, същата година той бил уличен в подкупи, обвинен в корупция, уволнен, съден, разсипан морално и материално. Срещнал веднъж Тодорчо и му разказал всичко, което му предрекъл Учителя и помолил да го заведе при Него. Когато Тодорчо го завел, Учителят казал: „Загубените овце на Израиля вече се намират и се прибират при пастира." Оттогава той останал, слушал и редовно посещавал беседите на Учителя. Накрая, Учителят попитал Тодорчо: „Ти сега разбра ли да различаваш - кои са от нашите и кои са от чуждите? " „Не разбрах! ", отговорил съкрушено Тодорчо. Учителят продължил: „Духът е този, който различава. И Той винаги накрая прибира своите при Себе Си".
към текста >>

10. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство!
А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос.
към текста >>

А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”.
Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос. Ако вий бягате от живота и народа - и животът и народът ще избягат утре от вас и вий ще увиснете във въздуха. Простете, ако нещо ви догорчивее от казаното, но аз мисля, че казвам истината. Ратничка * Ляпчев е заявил в Пловдив, че е необходима една силна власт.* Не, г-н Ляпчев, необходима е една справедлива власт - тогава тя ще бъде и силна.
към текста >>

11. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа.
Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето. Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влизате в ролята на този африкански богослов. 15. Най-после, Вие ни нарекохте блудници. Невъзпитани хора, щом видят негде събрани млади хора, най-първо това ще им дойде на ум. С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа. Ние се срамуваме като българи от Вас, не знаем Вие какво мислите. Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил. По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянс-ка система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото Учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията.
към текста >>

12. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

ТОМ 5

След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев.
Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74. ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев. В 1875 г. се настанил като мисионер в Свищов Д.Ц.Чамис. В 1876 г. той се завърнал в Америка и през февруари 1879 г. пак се установил в Свищов.
към текста >>

се построил салон за събрания и пастирски дом на ул.
той се завърнал в Америка и през февруари 1879 г. пак се установил в Свищов. През 1881 г. добил повторно назначение проповедник в града ни. През 1882 г. се построил салон за събрания и пастирски дом на ул. „Пощенска" сегашната т. пощенска станция. В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение. На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от две годишен курс. За това училище се построило в 1886 г.
към текста >>

Томов работил като протестантски пастир в Свищовската М. Ев.
ново специално здание. То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г. Д-р Ст. Томов работил като протестантски пастир в Свищовската М. Ев. църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп. „Християнски свят". От 1892 г. протестантско-евангелското дело не е напреднало, напротив изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Метод. Ев.
към текста >>

Томов, дългогодишен протестантски пастир в Свищов, е роден на 25 май 1850 г.
„Християнски свят". От 1892 г. протестантско-евангелското дело не е напреднало, напротив изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Метод. Ев. църква се изселили от Свищов и се установили в други градове. Д-р Ст. Томов, дългогодишен протестантски пастир в Свищов, е роден на 25 май 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г. заминал за остров Малта, където постъпил в английско училище. Това заведение завършил през 1865 г. и през Цариград се завърнал в родния си град.
към текста >>

Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години.
и 1872 г. заемал службата секретар на английската болница в Галата в Цариград. В началото на 1874 г. Томов заминал за Съединените щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г. Д-р Ст. Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев. църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново.
към текста >>

бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г.
Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев. църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г. Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г. и най-после от 1920 до 1925 г. В последната година бил пенсиониран. През промеждутъчните години Д-р Томов служил като евангелски пастир последователно в градовете: София, Варна, Русе, Шумен. През последната война в главната квартира в служба на военното дело.
към текста >>

През промеждутъчните години Д-р Томов служил като евангелски пастир последователно в градовете: София, Варна, Русе, Шумен.
През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г. Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г. и най-после от 1920 до 1925 г. В последната година бил пенсиониран. През промеждутъчните години Д-р Томов служил като евангелски пастир последователно в градовете: София, Варна, Русе, Шумен. През последната война в главната квартира в служба на военното дело. Д-р Томов и като учител и като прот, пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани". Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България.
към текста >>

Д-р Томов и като учител и като прот, пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството.
Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г. и най-после от 1920 до 1925 г. В последната година бил пенсиониран. През промеждутъчните години Д-р Томов служил като евангелски пастир последователно в градовете: София, Варна, Русе, Шумен. През последната война в главната квартира в служба на военното дело. Д-р Томов и като учител и като прот, пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани". Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас. Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик.
към текста >>

Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България.
През промеждутъчните години Д-р Томов служил като евангелски пастир последователно в градовете: София, Варна, Русе, Шумен. През последната война в главната квартира в служба на военното дело. Д-р Томов и като учител и като прот, пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани". Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас. Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик. В органа на протестантите в. „Зорница" от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени „Кои и какви са Белите братя (дъновистите".
към текста >>

13. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

Христос ще бъде центъра на новата култура на човечеството, център на цялото човечество, както е писано: „Едно стадо, един пастир".
Сега гледайте да си поставите една хубава основа. Ако се концентрира вашето съзнание върху цветовете на дъгата (мислено) и се абстрахирате от всичко друго, то ако е напълно сполучлива концентрацията, след известно време ще настане тъмнина около вас (граничната област) и след това ще почнете да виждате цветовете на Невидимия свят. Невидимия свят ще се отвори пред вас. Основата на християнството е Любовта и милосърдието. Сега бедният е слуга на богатия, слабия на силния, невежия на учения, а вьв новата култура силният ще бъде слуга доброволно на слабия, богатия на бедния, учения - на невежия. Христос ще бъде центъра на новата култура на човечеството, център на цялото човечество, както е писано: „Едно стадо, един пастир". Учителят даде на брат Славов един метод, за да развие гласа си: Да пее всеки ден мислено. И му каза, че след време ще почне да чува гласа си през време на своето мислено пеене. И после всичко постигнато ще се реализира на физическото поле. Защото това, което е горе, слиза долу. Но когато пее мислено, да пее с идеално хубав глас (колкото може да си представи).
към текста >>

14. 1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ

Надежда Георгиева Кьосева

Те бяха протестанти от I евангелска църква евангелисти и държаха там да се венчаем и помня, че пастир Фурнаджиев беше пастир там и той ни венча.
в I девическа гимназия полукласичка IV, V и VI клас и понеже се преместих в реалка VI клас трябваше да държа два допълнителни изпита, аз не ги държах. Брат ми казваше: „И дума да не става" и баща ми също казваше „без диплома да останеш" и се преместих в търговската гимназия и дипломата ми е от там. Не ми признаха от I девическа гимназия трите години, само двете и още две, та станаха пак пет години, но дипломата ми е от търговската гимназия. Завърших през 1936 г. и същата година се оженихме с моя съпруг. Те бяха протестанти от I евангелска църква евангелисти и държаха там да се венчаем и помня, че пастир Фурнаджиев беше пастир там и той ни венча.
към текста >>

15. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Надежда Георгиева Кьосева

Беше един разкошен възрастен, мил пастир.
Всичко беше готово вече. Жоро не искаше черен костюм за сватба и си уши бежов. Много беше хубав тоя костюм. Сватбата стана в евангелската черква на Солунска - I евангелска. Фурнаджев ни венча. Беше един разкошен възрастен, мил пастир. Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева. Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време. А мойта милост беше едно младо, срамежливо момиченце - булка с дълга рокля и с воал. Там бяха и Сашка (не помня дали беше и Линчето, защото тя имаше малко бебе и не можеше да дойде както и другата ми сестра от Ямбол - Рута).
към текста >>

16. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Погребан е в евангелските централни гробища с пастир от евангелската черква, като за прощални слова бяха дадени от пастора, Георги Томалевски, Митко Кочев, Елвилюри.
Космични приказки - война между боговете. 28.VII.1977 г. е писал „Далечно бъдеще през 34 век". Жорж си замина на 3 февруари 1979 г. в Пирогов от сърдечно-съдова слабост и отравяне от лекарства взети в голямо количество. Погребан е в евангелските централни гробища с пастир от евангелската черква, като за прощални слова бяха дадени от пастора, Георги Томалевски, Митко Кочев, Елвилюри. Аз съм благодарна на д-р Вергилий Кръстев, който изиска от мене тази биография и на Марийка Марашлиева, която записа на пишеща машина горното. Написано на 15 и 16 декември от съпругата Надежда Кьосева и напечатано на 19 декември от Марийка Марашлиева -1992 г. Написала Надежда Кьосева Напечатала Марийка Марашлиева София, 19.ХП.1922 г.
към текста >>

17. 3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ

Райна Каназирева

„Ще ти разкажа точно от де е произлязъл този слух" и почна да разправя: „Бях евангелски пастир в Свищов.
3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ Друг спомен: По едно време между Братството в нашия град се пусна слух, че Учителят на млади години бил се годявал за дъщеря на дядо Петър Тихчев. В това време 1918 - 1919 година дядо Петър посещаваше братствата в провинцията със своите прекрасни и любвеобилни проповеди. Дойде и в нашия град. Гостува у мене. Казах му за пуснатия слух и го замолих да ми каже истина ли е било това нещо. „Ще ти разкажа точно от де е произлязъл този слух" и почна да разправя: „Бях евангелски пастир в Свищов. При нас на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в прогимназията. Ние имахме две момичета, дъщери, също ученички. Петър беше силен ученик, умен, честен, но много скромен, смирен. От училище право вкъщи се прибираше, по часове четеше и много свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите, като разговорите Му бяха изключително около науката, музиката и други подобни.
към текста >>

18. 4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР

Райна Каназирева

4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР Друг спомен: Същият дядо Петър ми разправи следното.
4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР Друг спомен: Същият дядо Петър ми разправи следното. След седем годишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 година, а се върнал в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна. Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровития богослов Петър Дънов и ще бъде назначен пастир в църквата им в града. Същевременно Го поканили да държи проповед в църквата им в неделя. Той обаче не се явил и отклонил това платено назначение. Мина така известно време в очакване, евангелистите се ядосваха и почнаха да говорят против Него, че Го мързи да се назначи на работа и пр.
към текста >>

Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровития богослов Петър Дънов и ще бъде назначен пастир в църквата им в града.
4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР Друг спомен: Същият дядо Петър ми разправи следното. След седем годишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 година, а се върнал в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна. Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровития богослов Петър Дънов и ще бъде назначен пастир в църквата им в града. Същевременно Го поканили да държи проповед в църквата им в неделя. Той обаче не се явил и отклонил това платено назначение. Мина така известно време в очакване, евангелистите се ядосваха и почнаха да говорят против Него, че Го мързи да се назначи на работа и пр. Подведен от тия слухове и аз писах на сестра Му: „Мария, още ли Петър ще стои без работа, още ли ще Го храните наготово? " Тя ми отговори; „Петре, жалко, че и ти си се подвел от тая клевета.
към текста >>

19. РАЙНА КАМЕНОВА

Йорданка Димитрова Колева

Поведе ни като Добрият Пастир към планината, от върховете й да пием Жизнен елексир, от първия слънчев лъч да бъде целуната душата, изпълнена с обич кьм целия, към Божия Всемир... Учителю, Ти ни нарече ученици - антени между Земята и Небесата - Дом на Бога, за Него да бъдем винаги будни и все вдъхновени в радост и скръб и във изкусителна изнемога... Учителю любими, обичта си към Тебе ний не съумяхме достойно и пълноценно тук да изявиме - мънички сме още и не всички проумяхме величието на Твойто свято Дело в Божие име... Учителю, прости ни!....
И Той - верният Ти Син и наш Учител слънцелик, отключи на Земята сияйните мистични Двери със жест смирен, съдбовен и космически велик на Школа, слязла от свещените, Божествени сфери... И започна от Нея да блика Божествено Слово за Твоята безкрайна Бащина и творческа Любов; за Мъдростта Ти, с която изграждаш всичко Ново, за Твоята истина - най-върховният от небето зов... Учителят направи Школата Център с чудна Сила. Прииждаха в Нея хора, откъснати от светския вървеж - хора с душа небесното и вечното търсила и безсмъртния, животворен по Господа копнеж. В Бялата Школа душите, до вчера омъртвяли, пробуждаха се бавно за нов, макар и стръмен път. Чрез Словото небесно те са вече оживели, и думи с вечна благодарност за Учителя мълвят. - Учителю, Ти ни събра и насочи към смисъла на живота; показа ни на „малкото стръкче" ценността, и на „Безкрайното Голямото" - кой е Пилота, и колко милостив и благ е Бог на Любовта. Поведе ни като Добрият Пастир към планината, от върховете й да пием Жизнен елексир, от първия слънчев лъч да бъде целуната душата, изпълнена с обич кьм целия, към Божия Всемир... Учителю, Ти ни нарече ученици - антени между Земята и Небесата - Дом на Бога, за Него да бъдем винаги будни и все вдъхновени в радост и скръб и във изкусителна изнемога... Учителю любими, обичта си към Тебе ний не съумяхме достойно и пълноценно тук да изявиме - мънички сме още и не всички проумяхме величието на Твойто свято Дело в Божие име... Учителю, прости ни!.... Ти виждаш, че не знаем... Но вярвай - ще умеем и ще знаем един ден! Той когато съмне, ще Те зарадваме, защото ще знаем! О, ден жадуван през вековете, бъди благословен!... Ти ни рече: „Търсете Бога в Светлината! Но Бог е повече от Светлината.
към текста >>

20. 7. СБОГУВАНЕ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Идваха еврейски равини, идваха почти всички евангелистки пастири, идваха всички духовници да Му се покланят, само там нашите свещеници не дойдоха.
Той ще възкръсне." И нали както да е отидохме на Изгрева и стояхме там докато направят постъпки за погребението на Изгрева. Трябва да се разреши от Георги Димитров за погребението на Учителя. Дойдоха много хора. Имаше поклонение от сряда до неделя. И беше много сърцераздирателно. Идваха еврейски равини, идваха почти всички евангелистки пастири, идваха всички духовници да Му се покланят, само там нашите свещеници не дойдоха. Те го бяха отлъчили" от църквата преди десетилетия. Ама аз като Го видях положен на легло, помислих: Нашите хора са луди, що са Го турили в тоя салон. Той, Учителят няма никъде нещо изкривено, лежи като светия. Той ще възкръсне, защо са Го турили на тоя студ тука? И след това вече, когато дойдоха да свирят в неделя сутринта дойде и брат Асен с арфата, там бе сестра Мария Златева, а Катя Грива пееше и като свириха три ябълки паднаха от фруктиерата, която беше на масата до краката на Учителя.
към текста >>

21. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири според сърдцето си“ е казано в Евангелието.
Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край. Религията е сянка. Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите. Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпрбсът не се решава, а трябва да се намерят изворите. Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а Божественото не е тези щерни, а самите извори. Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири според сърдцето си“ е казано в Евангелието. Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна. Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа. Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците. В Невидимия свят има само 24 старци - владици. Една епоха от милиони години образуват един старец, от тези, които ги има там.
към текста >>

22. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота.
Познавам гласът Му. Слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво Благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братя, а не врагове, да споделяха своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас. Имайте Мир и търпение, всичко Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време. /Свещеният подпис/ Варна, 2.IX.1917 r. До всички приятели. В. Т. И.Х. С. Б. /Винаги Твой Исус Христос Син Божий/ Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят.
към текста >>

В Любовта няма страх, и казва Господ: „ Ще събере всичките си овци от четиритях краища на света и ще бъде едно стадо и един пастир." Бъдете добри и крепки духом.
Настоящето е само прелюдия, въведение на бъдещето. Доброто е скрито в Господа, в Неговата Любов, която Той храни към всички свои деца и да живеем и да работим за Него е пълнота на живота. Тук и горе все едно. Връзката е една. И настоящето и бъдещето е все едно. В Любовта няма страх, и казва Господ: „ Ще събере всичките си овци от четиритях краища на света и ще бъде едно стадо и един пастир." Бъдете добри и крепки духом. Всичко е за добро на Господа. Идат дни светли. Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземете участие в Новия живот, сега се гради и полага Новото Небе и Новата Земя. Старото отхожда, Новото възкресява. Мъртвите стават, оживяват и възкръсват.
към текста >>

23. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Бъди добрият пастир за своя народ.
Познавам някои от заместниците, но и те си имат лични интереси и не всякога на пръв план поставят твоите интереси, затова понякога оставаш излъган. Време е пък и на възраст си да заемеш своето място. Тия, които те познават те чакат. Може отвън да не настане голяма промяна на първо време в твоя живот, но вътрешно ще стане. Ела на престола си Любомир, и цар бъди. Бъди добрият пастир за своя народ. Като ти пиша това, идват ми наум думите на Учителя: „Знае ли Л. /Любомир/, че никога той не е направил това, което той иска. Досега други са се изявявали? Той иска да бъде свободен, но досега не е бил, защото вътрешно не се е освободил. Той се бои да не го ограничи някой, но може да се ограничи свободата, не свободният.
към текста >>

24. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

ТОМ 9

А Свинепастирът, Свинарят на свинете е Панайот Ковачев.
ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА През 1945 год. Братският съвет от София дава една голяма сума за онова време 500 000 лева, равняващи се на 100 заплати на един работник със средна заплата, на ръководителя на Старозагорското Братство за съхранение. А той си устройва свинарник с тези пари, отглежда свине, накрая свинете умират, той фалира и не може да върне парите. Така свинете от Стара Загора изяждат братските пари, събирани от десятъка на последователите на Учителя Дънов. А Свинепастирът, Свинарят на свинете е Панайот Ковачев. А Свинарят, господарят на свинете е ръководителя на Старозагорското братство. По-подробно виж „Изгревът", том III, стр. 22, № 22 „Братски пари за свинарник". Също виж „Изгревът", том VII, стр. 178, № 10, „Свинарникът".
към текста >>

Не пожела да прочете разпореждането, което му бе изпратил ръководителя на програмата, защото отдавна се подчиняваше на Свинепастирят на свинете от Стара Загора, чиято длъжност постоянно е заемана от различни лица като се почне от 1945 год., та чак до 1999 год. 10.
А, онзи, когото нечистивите духове бяха го завързали да им служи сега бе отвързан, вече е смислен и бе изпратен у дома си при своите си, да им помага и да разказва какви неща Господ му стори, за да го освободи. Нещата се повториха досущ преди 2000 години. 8. Момчил Николов пристигна в София и след срещата му с мен, аз му написах собственоръчно едно разпореждане, което той трябваше да изпълни след като се върне в Стара Загора. Цитираме го дословно разпореждането, както и декларацията. 9. Стоян Кючуков наруши точка 19 от протокола, където се казва, че единствено той отговаря пред Вергилий Кръстев. Не пожела да прочете разпореждането, което му бе изпратил ръководителя на програмата, защото отдавна се подчиняваше на Свинепастирят на свинете от Стара Загора, чиято длъжност постоянно е заемана от различни лица като се почне от 1945 год., та чак до 1999 год. 10. РАЗПОРЕЖДАНЕ от Вергилий Кръстев - ръководител на Програмата за отпечатване оригиналното Слово на Учителя 1. Преустановява се работата с екипа в Стара Загора Стоян - Момчил, поради провал на програмата. 2. Поради самоволни и еднолични решения на Стоян Кючуков се спира работата с екипа в Стара Загора. 3. Поради включване чрез Стоян на чуждо вмешателство се спира работата. 4. Прибират се оригиналите на „Неделни беседи" 1940/1941 год., като допълнителните, непредадени да се донесат. 5.
към текста >>

А сега описваме историята на един свинарник в Стара Загора, за неговия Свинепастир и свинете му.
И искат с лъжа, измама, нечестност и с подлост да издават Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Това е изключено. Нека да направят опита и ще проверят как действуват небесните войни, които съхраняват това Слово. Казано е: „Мечът на Духът е Словото" и всеки който посяга с нечисти ръце към Словото, то Мечът на Духа се издига и се стоварва върху него. Такива примери има стотици описани в „Изгревът". А сега описваме историята на един свинарник в Стара Загора, за неговия Свинепастир и свинете му. А ръководителят на програмата си прибра оригиналите и ще ги даде на друг екип да ги набере. Но предварително ще проучи дали мястото където ще се набира, някога да е имало връзка с онзи свинарник и с онзи Свинепастир на Свинете. Ще следи зорко. А над него ще бди „Мечът на Духът", Който е Словото на Учителя Петър Дънов. А колко хубаво е казано в Евангелието Матея гл.
към текста >>

Но предварително ще проучи дали мястото където ще се набира, някога да е имало връзка с онзи свинарник и с онзи Свинепастир на Свинете.
Нека да направят опита и ще проверят как действуват небесните войни, които съхраняват това Слово. Казано е: „Мечът на Духът е Словото" и всеки който посяга с нечисти ръце към Словото, то Мечът на Духа се издига и се стоварва върху него. Такива примери има стотици описани в „Изгревът". А сега описваме историята на един свинарник в Стара Загора, за неговия Свинепастир и свинете му. А ръководителят на програмата си прибра оригиналите и ще ги даде на друг екип да ги набере. Но предварително ще проучи дали мястото където ще се набира, някога да е имало връзка с онзи свинарник и с онзи Свинепастир на Свинете. Ще следи зорко. А над него ще бди „Мечът на Духът", Който е Словото на Учителя Петър Дънов. А колко хубаво е казано в Евангелието Матея гл. 7, ст. 6 „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." Тук се случи същото.
към текста >>

КОЙ Е СВИНЕПАСТИРЪТ?
А колко хубаво е казано в Евангелието Матея гл. 7, ст. 6 „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." Тук се случи същото. Тук в София и Стара Загора. Жив окултизъм с живи хора и развръзки драматични! КОЙ Е СВИНЕПАСТИРЪТ? Длъжни сме да разкажем и тази история, защото тя е финала за разказите ни за Стара Загора. Тогава ще си отговорите кой е свинарят, който пасе свинете, кои са свинете и кои са нечистивите духове, които влизат в тях, че ги карат да се хвърлят във водата да се издавят. Знаеме, че Духът, който бе в Исуса навремето имаше Силата и Властта да заповяда на нечистите духове. А сега какво се случи? 1. На 12 юли 1997 год.
към текста >>

Видях и разбрах, че това бе едно отклонено поколение, предварително целенасочено заблудено и вървят по оня път, по който го водеше неговия Пастир.
Беше сложена маса и се продаваха двете томчета, новоизлезлите книжки. За пръв път се сложи на масата „Изгревът", том VI за продажба. Аз стоях встрани и наблюдавах. Минаха към 220 човека, от които само 25 човека спряха на масите и си купиха тези две книжки оригинално Слово на Учителя. Останалите минаваха, заминаваха, гледаха някъде нависоко. Видях и разбрах, че това бе едно отклонено поколение, предварително целенасочено заблудено и вървят по оня път, по който го водеше неговия Пастир. Никой не взе нито една книга от „Изгревът". А ето и финала на този разказ. Жана бе предала на певеца Симеон Симеонов двете книжки да ги вдигне и покаже на всички по време на концерта. Нали това бе оригинално Слово на Учителя, а той пее неговите песни. А Жана бе организирала този концерт само затова - той да вдигне и да покаже на всички тези две книжки.
към текста >>

Разбрахте ли кой е Свинепастирът, свинарят в Стара Загора, кои са свинете, кои са нечистивите духове, които влизат в свинете и какво става със свинете, когато са обсебени от бесовете?
На втория концерт на 27.IX.1998 год., който също му бе организиран от програмата по свое решение отхвърли да се чете „Възходящият път", което е върхът на Божествената поезия от Учителя Дънов. И ето за трети път се противопостави и попречи екипът в Стара Загора да си свърши работата по набирането на оригиналното Слово на Учителя. Обяви се срещу програмата. Ето какво казва апостол Павел - Послание към Ефесяните, гл. 6, ст.12: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места". Разбрахте ли кой е Свинепастирът, свинарят в Стара Загора, кои са свинете, кои са нечистивите духове, които влизат в свинете и какво става със свинете, когато са обсебени от бесовете? Проверете и проследете съдбата на действуващите лица в тази жива история, сега и след години. Поучение ще има за следващите поколения.
към текста >>

25. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Над Учителя е пастира Методи Марков, зад него - Гради Минчев.
Елена Казанлъклиева. Отляво: С тъмното сако Георги Тахчиев, над него с белия костюм Буча Бехар. Георги Куртев е прав, 6-ти поред. В средата: Учителя. Най-горе вдясно: Стефан Белев с побелелите мустаци, до него е Цанка Екимова, старата Попова, Боян Боев, над него Методи Шивачев. Над Учителя е пастира Методи Марков, зад него - Гради Минчев. Снимка 54. На разговор с Учителя. Снимка 55. На почивка при езерото на Чистотата. Георги Куртев е прав горе вдясно, с дясната ръка пред жилетката си.
към текста >>

26. 01 - 59. ДЪЖДЪТ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Един ден селският пастир ни каза: „Вземете си добитъка.
Всичко съхнеше. Тревите пожълтяха и посърнаха. Листата на дърветата повяхнаха. На много от изворите водите намаляха, а други съвсем изсъхнаха. Хора и животни бяха тъжни и загрижени. Един ден селският пастир ни каза: „Вземете си добитъка. Вече вие се грижете за него. Аз повече не мога да гледам как се мъчат гладните животни. " Отидох при брат Киро да се посъветваме какво да правим. Намерихме за най-добре да отидем в Айтос на Градината при бай Георги. Отидохме. Когато седнахме за обяд, той ни запита: „Какво има на село?
към текста >>

27. 02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Георги бил селски пастир и той малко бил скаран с работата, но благодарение на това, че жена му Рада била добра и работна, нещата тръгнали по-добре.
Така приключил един голям изпит за брат Куртев и за цялото братство в Айтос с едно подвизаване чрез песни. Забележка на Редактора: Виж „Истинското подвизаване" от Мария Тодорова. Есента на 1927 г. на градината дошли Георги и Рада Господинови от с. Караново, Айтоско на мястото на „Вуйчо". Георги бил селски пастир и той малко бил скаран с работата, но благодарение на това, че жена му Рада била добра и работна, нещата тръгнали по-добре. Рада била трудолюбива и гостоприемна. Знаела да посреща и изпраща братята и сестрите. Но Георги бил своенравен и непослушен. Не обръщал внимание на съветите на по-старите братя. Не слушал дори и брат Куртев, когато му казвал да свърши някоя работа.
към текста >>

28. 07 - 24. КАТО ТЕМЕНУЖКАТА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Ето как отговорил Учителят: „Този начин на проповядване вече е опитан от пастирите и проповедниците на Евангелието.
24. КАТО ТЕМЕНУЖКАТА Един ревностен в Божието дело брат, като четял словото на Учителя, се ентусиазирал и пожелал да стане активен работник на Делото. Ето защо отива при Учителя и го пита с най-голяма сърдечност и откровеност дали не е дошло вече време да тръгнем и проповядваме Словото Божие? Да вземем Библията под една мишца и беседите под другата и да обикаляме градове, села и паланки, че да стигнем до най-отдалечените кътчета на родината. Докога ще чакаме, Учителю? Ето как отговорил Учителят: „Този начин на проповядване вече е опитан от пастирите и проповедниците на Евангелието. Обаче не е дал резултат. Светът не се е променил." -„Е, как тогава? " - попитал братът. - „Рекох, по метода на теменужката. Тя се е сгушила някъде в трънете или храстите и оттам праща уханието си.
към текста >>

29. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Всяко лято през ваканцията, като пастирче на домашния добитък, той винаги си носеше със себе си книжки за четене през деня, но не само една, а няколко.
Георги обичаше много да чете през всяко свободно време. В това отношение бе насърчен от брата си, Николчо. Книгите му бяха станали най-добри приятели, ето защо той никога през живота си не изпита скука. Почна да учи бъчварство, но това не му пречеше през всяко свободно време да вземе книжка и да чете. Навикът да чете не го напусна през целия му живот. Всяко лято през ваканцията, като пастирче на домашния добитък, той винаги си носеше със себе си книжки за четене през деня, но не само една, а няколко. Това правеше от съображение да има какво да предложи, ако се яви някой другар. Видеше ли, че дошлият другар не се интересува, той си прибираше книжката и се отдалечаваше, като търсеше усамотение. Понеже Георги постоянно носеше по няколко книги със себе си, другарите му иронично го наричаха: „Подвижната библиотека". Той чуваше това, но не се сърдеше, защото нямаше нищо обидно в това. Младият бъчвар, макар и още юноша, водеше активен идеен живот.
към текста >>

Като пастирче, през лятната ваканция, когато не раполагал с бележник, използвал гладките каменни плочи да се упражнява.
В село Тополица основа дневна детска градина, първа в окръга, през 1942 година. В Медвен - самарянски курс, детска градина и Народен университет. Добавка за художествения дар на Георги Би било съществен пропуск, ако не кажем няколко думи за Георги като художник. Още като ученик в прогимназията Георги е бил един от най-добрите по рисуване. По късно той се насочва към рисуване на портрети. Като пастирче, през лятната ваканция, когато не раполагал с бележник, използвал гладките каменни плочи да се упражнява. Още през 1921-1922 година е рисувал портретите на Карл Маркс и Ленин, които са красели стените на Работническия клуб. /Тогава Комунистическата партия бе забранена./ А портретите на Шекспир и Хенрих Тозо, рисувани също от него, са красели стените на местното читалище. Той е излизал на концертно рисуване при литературните вечеринки, давани от учениците в полза на читалището. Един или двама свирят на инструмент, а художникът рисува пред всички на голям плакат, към един метър, на стената. Слушат и гледат.
към текста >>

30. 09 - 177. ТОПЪЛ ХЛЯБ НА ПЛАНИНАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Поогледали се те наоколо, да не би някой пастир да го е оставил, но тъй като не се виждали никакви хора, те взели хляба - толкова голям, калкото момичето го е пожелало.
Вече две седмици все сух хляб ядем. Прияде ми се вече топъл хляб, хей такъв да е голям и педя дебел." - като посочило с ръце. - „Добре е да има, но отгде да го вземем? " - казал примирително бащата. „Нека сме доволни, че не сме без хляб, че тука, в планината, често и без хляб може да се остане." Продължили пътя си и не били изминали и един километър, откак били говорили за бял, топъл хляб и ето, на един плосък като софра камък намерили желания хляб. Поогледали се те наоколо, да не би някой пастир да го е оставил, но тъй като не се виждали никакви хора, те взели хляба - толкова голям, калкото момичето го е пожелало. Но най-изненадващотс било, че хлябът бил още топъл. Откъде се взе този хляб, че още топъл? На десетки километри няма фурна. Седнали и яли топъл хляб. Яли до насита и пак останало от него.
към текста >>

31. 09 - 208. БРАТ КИРЯК И ЯБЪЛКИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

208. БРАТ КИРЯК И ЯБЪЛКИТЕ Всяка сутрин съселяните ми си изпъждаха рогатия добитък на площада, откъдето пастирите ги подбираха и изкарваха на паша.
208. БРАТ КИРЯК И ЯБЪЛКИТЕ Всяка сутрин съселяните ми си изпъждаха рогатия добитък на площада, откъдето пастирите ги подбираха и изкарваха на паша. Една сутрин един съсед си позволи да бръкне в джоба ми и да извади една беседа, която сутринта бях чел. След като прочете една страница и разбра, че в тия книги има голямо знание, което не е за нашите прости глави, ме запита: „Ти в София ходил ли си? " Отговорих му, че не съм. „Този човек познаваш ли го? " - ме запита той.
към текста >>

32. 09 - 304. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

304. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: „Може ли от амвона на Евангелската църква да се изнасят окултни истини, за да се популяризират?
304. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: „Може ли от амвона на Евангелската църква да се изнасят окултни истини, за да се популяризират? - „Ония души, които се пробудят, къде ще отидат? " - „В църквата", отговорил пастор Марков. Учителят замълчал, като нищо не казал, а според други бил казал: „От един затвор в друг! " Аудиенцията с пастора завършила. Забележка: Същият пастир е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в Евангелската църква, когато православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението.
към текста >>

Забележка: Същият пастир е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в Евангелската църква, когато православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението.
304. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Евангелският пастир Методи Марков, който четеше редовно беседите и се ползваше от тях за своите проповеди, един ден отива при Учителя на Изгрева и го пита: „Може ли от амвона на Евангелската църква да се изнасят окултни истини, за да се популяризират? - „Ония души, които се пробудят, къде ще отидат? " - „В църквата", отговорил пастор Марков. Учителят замълчал, като нищо не казал, а според други бил казал: „От един затвор в друг! " Аудиенцията с пастора завършила. Забележка: Същият пастир е правил услуги на наши приятели, като ги е венчавал в Евангелската църква, когато православната им откажеше или искаше декларация, че се отказват от Учението. За тази му услуга нашите приятели са му благодарни и признателни.
към текста >>

33. 09 - 315. ХЕЙ БРАТКО, ТИ ЛИ СИ БИЛ

Но видях, че пастирът стоеше на края и ги наблюдаваше.
Вечер късно си вземам яморлука и без някой да ме види, отивам на мястото и се потулвам. Това правя няколко нощи наред. Една нощ късно, към полунощ, чух шум от стъпки на добитък, а звънци не се чуваха, защото бяха запушени. Явно бе, че чобанинът нарочно идваше да си напасе стадото с избуялата царевица. Постоях малко, за да видя да не би овцете случайно да се влезли. Но видях, че пастирът стоеше на края и ги наблюдаваше. Станах и отидох при него, познах го и му казах тихо: „Ти ли си бил, бе Ставре, който ми правиш пакост всяка година? Хайде, друг път не прави така! " Оставих го и си тръгнах. Той веднага изгони стадото. Аз не го заявих на общината, нито казах на някого, но от тогава вече зян не ми се стори.
към текста >>

34. 14 - 5. ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ЗА БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

Надка Боева

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Нека бъде благословен Георги Куртев, който като добър пастир със своята всеотдайност изведе своето стадо до бистрите потоци и показа пътя на спасението и любовта.
Той пръв хвърли семето на окултизма в град Айтос и има за какво да се радваме и за какво да работим и допринесем за неговото утвърждаване тук, пък и там, горе, в невидимия свят. След като си замина от този свят, той оставил едно запечатано сандъче, нещо като завещание. За голяма изненада на неговите близки, те намерили няколко беседи, които той смятал за най-ценни, личното му тефтерче, в което си водел бележки при Учителя и няколко саморъчно написани писма от Учителя. За него това е било най-голямото му съкровище, материалните блага за него бяха без значение. Нека бъде благословено Словото на Учителя, който е дошъл на земята и е донесъл това Велико Учение. Нека бъде благословен Георги Куртев, който като добър пастир със своята всеотдайност изведе своето стадо до бистрите потоци и показа пътя на спасението и любовта. Нека отдадем и признаем завинаги тази негова заслуга за нашия град. Неговият благ образ и неговото дело ще носим в душите си. Той ще ни бъде пример на възпитание и служене на Бога. Нека си пожелаем и ние, следващите поколения да бъдем така верни и предани, вдъхновено да работим за този велик идеал и вървим по неговия чист и свят път. Целуваме ти ръка, наш мил отец!
към текста >>

35. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Спомня си бащиния дом, изобилието, захвърля пастирската тояга и се завръща.
След това започва еволюционния период. Притчата за блудния син е аналогия, символ на пътя на човешкия дух. Излиза от бащиния си дом с богатството, което е получил, но го пропилява, стига до просешка тояга. Принуждава се да работи при жесток господар и да се храни с храната на свинете, които пасе. Той страда, гладува, стига до най- ниската точка на своя материализъм. Спомня си бащиния дом, изобилието, захвърля пастирската тояга и се завръща. Готов е да стане слуга и да изкупи вината си. Баща му го посреща, прегръща го, възвръща му правата и казва: „Синът ми мъртъв бе, оживя, загубен бе, намери се."
към текста >>

36. 25 - 2. ЗНАМЕНИЯ НА ВРЕМЕТО (писмо)

Кажете на вашите водители: пастири и свещеници, че домът Божий не е тържище - да не продават вярата с пари, за да си пълнят джобовете и да забравят своите длъжности.
Богородица, която я изобличава в маловерие и я кани без страх да седне на веригата, което тя стори. Успокоена, заспива и вижда голяма непроходима гора, а зад гората светлина, при която не може да отиде. Но след молитва явява се Йосиф, мъжът Богородичен, който с едно махване на ръка унищожил препятствието и медиумът се намерва пред него. Духът казва: аз съм пратен от Бога да ви кажа, че не сте вече за търпение! Вас Бог ви напомни по разни начини да се покаете, но вий продължавате да живеете в разврат и грабеж. Кажете на вашите водители: пастири и свещеници, че домът Божий не е тържище - да не продават вярата с пари, за да си пълнят джобовете и да забравят своите длъжности. Да не мислят само за мобилирането на църквата и да живеят в лукс, а сърцата им да остават пусти! Ако някой пожелае да подари нещо за църквата, то тези пари да се събират за помощ на бедните. Кажете на свещениците, че първом те трябва да се разкаят за своите грехове, и тогава да съберат целия народ и го поведат на открито за обща молитва. И ако всички се разкаят, Бог ще им прости, ако ли не, ще видите по-големи знамения. Моля ви направете малко труд, и разкажете това на всички: ако Христос е толкова страдал за вас, вий не можете ли поне 2-3 думи да кажете за него?
към текста >>

37. І.01.09. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Видял едно голямо множество и смилил се над тях, понеже са били като овци, които нямат пастир и почнал да им говори и да ги поучава много неща.
9. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА Наближавала втората юдейска Пасха, откакто Исус служеше на Бога в Слово и дела. (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 4). Исус с учениците си дошъл в Галилея. Видял едно голямо множество и смилил се над тях, понеже са били като овци, които нямат пастир и почнал да им говори и да ги поучава много неща. Той им говорил за Божието царство, което е на небесата. И понеже ставало късно, накарали людете да насядат по групи по петдесет човека. В едно момченце се намирали 5 ечемичени хляба и две риби. Исус взел хлябовете и рибите, и като погледнал към небето и благословил, и като разчупвал хлябовете, предал ги на учениците си, а те от своя страна на множеството. А онези, които ядоха са били 5000 човека.
към текста >>

38. І.02.02. АНТИМИНСЪТ И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

„А Бог на мира, Който е въздигнал от мъртвите великаго чрез кръвта на Вечния Завет Пастиря на овцете, Господа нашего Исуса, дано ви направи съвършени във всяко добро дело, за да правите Неговата воля, като действува във вас това, което е благоугодно пред него чрез Исуса Христа, комуто да бъде Слава во веки веков. Амин.
Подвижен жертвеник за извършване на безкръвна жертва. Това се среща в Новия Завет. Вместожертвеник за принасяне на безкръвна жертва. 13. Антиминсът е предназначен да се разгръща върху Свята трапеза, която по време на Св. литургия, Евхаристията, символизира гроба Господен, понеже на него е изобразено полагането на Исуса в гроба. „А Бог на мира, Който е въздигнал от мъртвите великаго чрез кръвта на Вечния Завет Пастиря на овцете, Господа нашего Исуса, дано ви направи съвършени във всяко добро дело, за да правите Неговата воля, като действува във вас това, което е благоугодно пред него чрез Исуса Христа, комуто да бъде Слава во веки веков. Амин. (Евреите, гл. 13, ст. 20-21). 14. Христовият евхаристичен жертвеник води началото си от онази маса в горницата на 13 Нисан, четвъртък, върху която Исус е установил Тайнството на Св. Евхаристия. 15.
към текста >>

39. І.02.12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ

„А Бог на мира, Който е въздигнал от мъртвите великаго чрез кръвта на Вечният завет, Пастиря на овцете, Господа нашего Исуса, дано да ви направи съвършени във всяко добро дело, за да правите Неговата воля, като действува във вас това, което е благоугодно пред него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава во веки веков.
53, ст. 6-8). Онова се изпълни, което предрече пророкът, когато видя Исуса, и че слиза Духът Святий върху Него: „Ето ангецът Божий, Който взема греховете на света." (Евангелие от Иоанна, гл. 1 ст. 29). На Тайната вечеря Той вдигна чаша и възвести Новият За вет, и принесе Себе си като Агнец пасхален чрез Святия Дух на престола Божий. Той там принесе греховете на Стария завет и людете му. „А Бог на мира, Който е въздигнал от мъртвите великаго чрез кръвта на Вечният завет, Пастиря на овцете, Господа нашего Исуса, дано да ви направи съвършени във всяко добро дело, за да правите Неговата воля, като действува във вас това, което е благоугодно пред него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава во веки веков. Амин." (Евреи, гл. 13, ст. 20-21). И Той бе въздигнат и бе поставен на престола Божий. „И от престола изхождаха светкавици и гърмежи, и гласове. Имаше и седем светила огнени, които гореха пред престола, които са седемте духове Божии," (Откровение гл.
към текста >>

То ще бъде Пастир на людете си и ще ги заведе при извори с текуща вода на живота.
Имаше и седем светила огнени, които гореха пред престола, които са седемте духове Божии," (Откровение гл. 4, ст. 5). И на престола „Агне стоеше като заклано и имаше седем рога и седем очи, които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя." (Откровение гл. 5, ст. 6). И агнето взима Книгата на живота и започва да разпечатва печатите, защото със своята кръв е изкупил за Бога всеки человек. То ще бъде Пастир на людете си и ще ги заведе при извори с текуща вода на живота. И тогава „Царствата световни станаха царства на Господа нашего и на Христа негов и ще царува во веки веков." (Откровение, гл. 11, ст. 15). „Защото (Агнето) е Господ на Господарите и Цар на Царете и които са с Него, звани са и избрани и верни." (Откровение, гл. 17, ст. 14). На престола стои Бог Всемогъщият и до него Агнето.
към текста >>

40. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир.
праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете-(10*), за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството." После, девойката се обръща към своята майка и й казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на Елински язик на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа-(11*) за Божествени жертвеници, според приетия обичай. И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „мерзкое и Богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим), но всичко това е било много тайно - страха ради Иудейска!
към текста >>

41. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

И тогава ще се изпълни писанието: едно стадо и един пастир.
Духът Святий чрез девойката с дрехи, блестящи като слънце, съобщава волята на Бога, християните да се обърнат с молитви и покаяние към него. И да се направят 153 безкръвни жертвеници (антиминси), с които да може на всяко място да се принася безкръвна жертва, да се прави Евхаристия е името на Исуса Христа, синът Божий. С тези жертвеници, Антиминси ще се осъществява безкръвно жертвоприношение за прощение греховете на християните, за мирът между тях и за съединението на християните в една вяра. След това чрез евхаристията, посредством Антиминса да искат прошка, после помощ и сила от Святия Дух. Да искат, да просят, за да дойде Святия Дух върху тях, за да може да се извърши чрез Святият Дух единението и обединението между тях. И тогава ще се изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух. И трябвало да се почне от Ерусалим и да се тръгне оттам, където се споменава името на Исус Христос, защото само Духът Святий може да изповяда, че Исус Христос е Син Божий. Това е Духът на пророчеството. След това тримата мъже и девойката станали невидими, чудната светлина изчезнала и останали да светят само свещите в църквата. 11*. ОтецТеофаний от Иверския манастир от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим.
към текста >>

Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух.
И да се направят 153 безкръвни жертвеници (антиминси), с които да може на всяко място да се принася безкръвна жертва, да се прави Евхаристия е името на Исуса Христа, синът Божий. С тези жертвеници, Антиминси ще се осъществява безкръвно жертвоприношение за прощение греховете на християните, за мирът между тях и за съединението на християните в една вяра. След това чрез евхаристията, посредством Антиминса да искат прошка, после помощ и сила от Святия Дух. Да искат, да просят, за да дойде Святия Дух върху тях, за да може да се извърши чрез Святият Дух единението и обединението между тях. И тогава ще се изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух. И трябвало да се почне от Ерусалим и да се тръгне оттам, където се споменава името на Исус Христос, защото само Духът Святий може да изповяда, че Исус Христос е Син Божий. Това е Духът на пророчеството. След това тримата мъже и девойката станали невидими, чудната светлина изчезнала и останали да светят само свещите в църквата. 11*. ОтецТеофаний от Иверския манастир от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим. Разговаря с тогавашния патриарх Партений {1737-1766), който с помощта на православните християни са си възвърнали святите места по силата на султанска заповед от 1757 г.
към текста >>

42. І.02.23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА „ОТКРОВЕНИЕТО, ЗА АНТИМИНСА И ЗА БОЖИИТЕ СЪДБИ НА РУСИЯ

Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8.
Всяко добро даване идва от Тебе. Ти, Който си виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме. 5. Дай да се събуди духът на този народ. Да се обърне към тебе и да потърси Твоята помощ. 6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. 7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ни, Господи, прати повече виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си.
към текста >>

Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство.
Да се обърне към тебе и да потърси Твоята помощ. 6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават. 7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината. 8. Моля ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ни, Господи, прати повече виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива. Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ. Господи, избави ги от тая духовна сиромашия. 11.
към текста >>

43. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко л\ясто да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги - страшно безкръвно жертвоприношение за прощение на греховете, за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго ДУХА, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир.
праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилинй ще възстанови ново християнско царство с првославен вожд. А да бъде това в действителност, милостовий Бог, по непостижимата своя премудрост е наредил, по необходимост, и християните да се обърнат с молитва и покаяние към него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко л\ясто да се принася, в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги - страшно безкръвно жертвоприношение за прощение на греховете, за мирът и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение помощ и сила от Святаго ДУХА, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Иерусалим, от святаго Сионд, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството. После, девойката се обръща към своята майка и й казва: Постигналите ни земни скръбни изпитания са станали по непостижимите судби Божий и премного своя любов, да ни подари вечно блаженство; жениха на нашите души и тебе скоро ще повика на небето да се радваме на вечния живот; прочее, въди бодра в молитвите си и на всички вас, Бог да оправя пътят - Амин. И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпускът на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това, отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева, по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предотправил се за Иерусалим и като се разговорил със самия Патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже нд Елински язик на рибата вуквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай.
към текста >>

44. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

Божествената Евхаристия е най-голямото чудо и тайнство на човешкия род, като един Божествен начин на молещите се, че ще се изпълни Божието обещание - освобождаване на християните, че ще бъдат едно стадо и с един Пастир.
Пътуващите монаси са разнасяли антиминса между християните - българи, гърци и сърби. Започва се ежедневна служба с Антиминса - молитви, моления, четене стихове от Евангелието. Това е т.н. безкръвното жертвоприношение за съединение вярата на християните и за прощение на греховете им, и търсене помощта на Святия Дух и неговата сила. Този Свети Престол, Антиминса, е най-могъщият образ на моление, на безкръвно жертвоприношение. Божествената Евхаристия е най-голямото чудо и тайнство на човешкия род, като един Божествен начин на молещите се, че ще се изпълни Божието обещание - освобождаване на християните, че ще бъдат едно стадо и с един Пастир. Години наред монасите от Света гора (Атон) и тези, посветените в това тайнство, правят молитва и служене с Антиминса от 1747 година. И така в резултат на това съзаклятие на монасите полека-лека християнските народи се събуждат. Идеята за християнска вяра и народност започва да влиза в умовете им. В Атина, в 1814 г., се учредява „Ученолюбиво дружество", целта на която е чрез класическата литература да се припомни за спомените на героизъм при отстояване на гръцката независимост. Няколко месеца след това - през 1814 г., на чужда територия, в Русия, в гр.
към текста >>

Организацията имала три начала: абсолютна преданост на делото, желязна конспиративна дисциплина и организационна структура, филики Етерия имала следните степени в посвещението на Антиминса: побратими, препоръчани, йереи, пастири.
Кълна се да пролея последната капка кръв за защита на своята религия и на своята родина. Кълна се собственоръчно да умъртвя своя кръвен брат, ако узная, че той е изменник на отечеството. Кълна се пред тайнствената Евхаристия ида не се сдобия ида не взема участие във вземането на такова тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Всички имали един общ символ и едно знаме: честният кръст и „Сражавай се за вярата и отечеството! " Схващало се за борба срещу турците за християнска вяра. Започнали да го наричат „за вяра" и после се видоизменило в„завера". Организацията имала три начала: абсолютна преданост на делото, желязна конспиративна дисциплина и организационна структура, филики Етерия имала следните степени в посвещението на Антиминса: побратими, препоръчани, йереи, пастири. С шифрово писмо те са въвеждали в редовете на организацията. Ето едно писмо „За свещеник": „В името на бъдещото спасение, огласявам за свещеник на филики Етерия и посвещавам обичта на филики Етерия, в защита на великите свещеници на Елевзинските тайни гражданина .... (еди кой си), като горещ защитник на организацията и на родината (огласен) от мене и положил клетва. Подпис." В началото на 1817 г. започва широко единодействие между сърби, гърци и българи с планове за обявяването едновременно въстание в Сърбия, Гърция и България. Били определени за апостоли лица, пълномощници да работят в самата Османска империя.
към текста >>

45. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците.
Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г. и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V. Второ патриаршество (1806-1808 г.) През октомври 1806 г. за втори път заема патриаршеския престол. Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на манастирския устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата.
към текста >>

46. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь!
Искането на варненци било удовлетворено в кръга на възможността. Със Синодално писмо от 12 октомврий 1872 г.. подписано от Н. Бл. първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му". Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски". Със Синодално писмо от 13 октомврий там се съобщава за назначението на високопреосвещенаго Симеона за „Варненски и Преславски митрополит". За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь! правдинь! ". На 2 декемврий 1872 год. варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци.
към текста >>

47. II.02.04. Българска община във Варна

Дъновски, а по-друг.25 Това важно писмо-формуляр, препис от което Арабаджиев имал запазен и предал на Иван Церов, гласи буквално така: „ВьiСокопреосвященьiший Владико, Милостивьiйший Архипастир и Отец!
К. Дъновски. В първото си заседание тая община се била занимавала с молбата на Кою Чорбаджи от Балчик да се изпрати зет му Димитър в Цариград, за да бъде ръкоположен от Иларион Макариополски за свещеник на гр. Балчик, което и станало. Че групирването на варненските българи е станало наистина през май, както Дъновски твърди, това се подкрепя и от други данни; обаче също така напълно сигурно е, че съставът на общината не бил тоя. който дава К. Дъновски, а по-друг.25 Това важно писмо-формуляр, препис от което Арабаджиев имал запазен и предал на Иван Церов, гласи буквално така: „ВьiСокопреосвященьiший Владико, Милостивьiйший Архипастир и Отец! После смиреното и покорното целувание на святата Ви десница, ний долуподписаните жители...... с казаата прихождами да Ви известим чрез настоящето си, че и нас както и другите наши единородци Цариградският патриаршеский престол, който е с интриги потъпкал народната ни Йерархия вопреки църковните закони, е отдавна накарал с разнообразните си злоупотребления и престъпления на каноните да мислим за избавлението си от него. Но догде на Божествения промисъл не било угодно да определи особено за това време, ний продължавахме да охкаме под притеснителната му власт. Сега като се научихме ненадейно за отречението от речения престол, което торжествено направили нашите единородци в Цариград, ний излязохме из търпение и с радост ще ся отречем и ний от богоомразната власт на Гръцкото Духовенство, като изхвърлихме из църковните си молитви имято на патриарха и на проводения от него архиепископ, на място които ще турнем да се молим за благоденствието на чадолюбивейшаго Царя нашего султан Абдул Меджита и за Ваше Високопреосвещенство, като за църковен наш началник. За това наше справедливо желание ний известихме честното правител ство с особень! махзари, с които го и молим да припознай за наше духовно начялетво онова, което нашата съвест, съобразно съ законите на Вярата, ни кара да припознаваме, сиреч църковното начялетво при Българската наша народна църква в Цариград, която считамь!
към текста >>

48. II.02.09. Общ събор и законник за българското духовенство

Ние всички духовни и мирски лица, които подписваме настоящий Законник, като гладяме, че ся продължи решението на църковния ни въпрос и останали без духовен пастир в духовно безначялие, ся боим, че от това безначялственно положение между нашия народ може да последват някакви противозаконности в църковнити ни дела, за да дадем предварителни преду-пазвания на подобни случки, днес съгласно и единодушно ся събрахме, размислихме и наредихме настоящия Законник, който съдържява 16 членове, по които ще ся водим и управляваме до решението на църковньт ни въпрос." [...) Този Законник е бил напечатан и следователно разпратен из епархията, за да се водят и съобразяват всички с него.
9. Общ събор и законник за българското духовенство Събирането, стягането и организуването на градове и села продължило, докато най-подир почти цялата епархия била обединена и сплотена в едно. В това отношение голяма роля е изиграл съборът от 1866 г. На 15 август 1866 г. варненските български първенци поканили на общ събор във Варна всички свещеници и първенци от българските села и след дълги разисквания приели един правилник от 16 члена за уреждане на църковните български работи в цялата епархия. Тоя важен правилник, който е първият статут на Българската Варненска епархия, гласи дословно следното: „Привременньш законник съставен от варненското Българско Общество за управление на епархиалното духовенство. Ние всички духовни и мирски лица, които подписваме настоящий Законник, като гладяме, че ся продължи решението на църковния ни въпрос и останали без духовен пастир в духовно безначялие, ся боим, че от това безначялственно положение между нашия народ може да последват някакви противозаконности в църковнити ни дела, за да дадем предварителни преду-пазвания на подобни случки, днес съгласно и единодушно ся събрахме, размислихме и наредихме настоящия Законник, който съдържява 16 членове, по които ще ся водим и управляваме до решението на църковньт ни въпрос." [...) Този Законник е бил напечатан и следователно разпратен из епархията, за да се водят и съобразяват всички с него. Чрез решенията на събора от 1866 г., изложени в горния Законник, на цялата Варненска епархия е била дадена една стегната организация, начело на която е било поставено варненското българско духовенсшо и Варненската българска църковно-училищна община, като главна. По-късно пък чрез една прибавка от 1870 г. било урегулирано, както ще видим по-нататък, положението и отношението на общините на Добрич, Балчик и Провадия към централната Варненска община. Определени били даждията, които християните и свещениците са длъжни да плащат на общините. В същото време варненските българи подали до валията Митхад паша едно прошение да им позволи да събират тия даждия от епархията; и той наистина, верен на принципа „разделяй и владей", смятайки чрез засилване на българското движение да раздели по-силно българи и гърци и така да ги отслаби, издал за тази цел особена позволителна заповед.
към текста >>

49. II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство

Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит, владика и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението.
Хадърджа, дето станал свещеник, но пак продължавал да бъде на разположение и да съдействува на Варненската община, често замествал архимандрит Панарета, защото е бил и Варненски свещеник. Новият председател на Варненската българска община, архимандрит Панарет, развил значителна дейност за уреждане на църковните, обществени и просветни работи в епархията. Забележително е, че с неговото идване, от 1868 г., били въведени във Варненската община за пръв път копирни книги, дето както в гръцката митрополия, се копирала цялата изходеща кореспонденция на общината. Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с помощта на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки владика между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението. Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна характеристика за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна. Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит, владика и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението. Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници. Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток. През тази година пък, за да покаже на народа своето всесилие, при обиколката ми на така наричаната Добруджа, т.е.
към текста >>

50. II.02.12. Борба за подялба на владищината

Най-подир на тия недоразумения бил турнат край чрез съдействието на Илариона Макариополски, който отправил особено пастирско писмо от името на българския събор в Цариград до трите общини чрез Варненската, в което се апелирало за сговор и споразумение.
В същото време тя издавала свои вули и кръщелни свидетелства на селата от своята околия, а не издадени от Варненската община, с което също ощетявала последната. Същото почнали да правят и общините в Провадия и Балчик. Варненци влезли между това в преговори с тях и се съгласили да дават от 6-те гроша на владищината, на последната 1 грош, а на първата 11/2 гроша. През септемврий, когато Панарет тръгнал пак да събира владищината, тя се обърнала и към Ипариона Макариополски в Цариград с молба да въздействува върху общините в Добрич, Балчик и Провадия, като се заплаши поп Никифор, който застанал начело на общината и движението в Добрич, че ако не се подчини, ще бъде низвергнат и арестуван. На архимандрит Панарет било заповядано да събере и задържи, ако може, цялата владищина от Добришко, обаче когато се явил той в Провадийско, срещнал силна опозиция и големи претенции от страна на Провадийската община върху събираната владищина. Най-подир на тия недоразумения бил турнат край чрез съдействието на Илариона Макариополски, който отправил особено пастирско писмо от името на българския събор в Цариград до трите общини чрез Варненската, в което се апелирало за сговор и споразумение. Това архиерейско послание било занесено и прочетено в Добрич, Провадия и Балчик от предишния председател на Варненската община, иконом Константин Дъновски, с писмо от Варненската община, в което се предлагало на общините да пратят по двама свои видни представители на 10 януарий 1870 година във Варна, дето да се постигне споразумение. В отговора си до Варненската община българският архиерейски събор посочвал начина, по който трябва да се уредят отношенията във Варненската епархия, начело на която трябвало да се постави едно достойно духовно лице. Варненската община усвоила тия насоки и съобразно с тях в общото събрание на общините, което било свикано и се събирало във Варна на 13 януарий 1870 г., Законникът от 1866 г. бил допълнен и уредбата на епархията видоизменена по същия начин: „Прибавка на Законникът. Трите главни градове: Пазарджик, Балчик и Провадия, които принадлежат на варненската Епархия, със знанието на Варненската Главна Българска община, ще си съставят по една частна община, на която членовети ще ся избират с общето градско удобрение, тии ще бъдат няколко мирски и едно духовно лице, което ще ся избира също от священницити им в окружието и ще бъде председател на речената община, която ще управлява и нарежда църковните дела по следующий начин: [...]"
към текста >>

51. II.02.13. Султанският ферман за създаване на българска независима църква

Ентусиазмът и съучастието на варненци в тогавашните народни работи личат и от следния пасаж в едно писмо на Варненската община до архиерейския български събор в Цариград: „Пастирие!
Разбира се, че в тези епохални събития и Варненската епархия е вървяла с Цариградските българи и с цяла останала България. Празникът на Св. Никола през 1868 г., както в цяла България, така и във Варна и Варненската епархия, е бил чествуван тържествено, като празник на освобождението на българския народ от гръцкото иго, именно чрез двата проекта на правителството, които навсякъде се приемали от населението не за проекти, а за фактическо разрешение. По заповед на Главната варненска община във всички църкви по градове и села на Варненската епархия били отслужени тържествени служби и молебени за султана и правителството и от цялата епархия били подадени благодарствени адреси до В. Порта. Патриаршията се видяла принудена да направи пред правителството постъпки, за да се обясни от властта на населението, че двата проекта не са решение на българския въпрос, и да се вземат марки за защита на гръцките владици в България. Ентусиазмът и съучастието на варненци в тогавашните народни работи личат и от следния пасаж в едно писмо на Варненската община до архиерейския български събор в Цариград: „Пастирие! Вие сте днеска народните Поборници, Вие сте. които ще въздигнити и устроити българската независима Йерархия. Вази ще укичи с венци народната църковна история. Заради туй Ви покорно и смирено молим, действувайте постоянно, недейте пропуща днешний случай и обстоятелство". При слуха, .че при преговорите, водени тогава под натиска на Русия в Цариград между българи и гърци за сближение, българските представители се били съгласили да се откажат от някои епархии, в това число и от Варна, Варненската община протестирала за това пред великия везир и пред архиерейския събор в Цариград, заявявайки, че никога не ще приеме подобно решение и че е против всяко спогаждане с Цариградската патриаршия.
към текста >>

52. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

В писмото, което отправили до своя представител в Цариград, те казвали: „в секи случай нашата Епархия тряба да си остане небутната и особна, наедно със сичките живущи Българе в града Варна; че тя по обширността си и по присъединението на нея Провадийската каазъ, е много по-голяма от Преславските Епархии; и че като ключ на всичка България и най-близкий до столицата, тя тряба да си има свой особит Архипастир".
Разискванията в него и решенията му не са могли да бъдат благоприятни за очакванията на варненци. Тези изгледи били съобщени във Варна от варненския представител с писмо от 21 февруари и 12 март 1871 г. Последният съобщил, че желанието на варненци за собствен владика не ще може да бъде удовлетворено, и че ще стане нужда Варненската епархия да се съедини с някоя друга, напр. с Преславската. Но варненци не искали да чуят за подобно нящо и настоявали за отделен архиерей. В писмото, което отправили до своя представител в Цариград, те казвали: „в секи случай нашата Епархия тряба да си остане небутната и особна, наедно със сичките живущи Българе в града Варна; че тя по обширността си и по присъединението на нея Провадийската каазъ, е много по-голяма от Преславските Епархии; и че като ключ на всичка България и най-близкий до столицата, тя тряба да си има свой особит Архипастир". Въпреки това обаче църковният събор в 19-то редовно заседание, на 13 април 1871 г., определяйки българските епархии, решил: „Като са придава на Варненската Епархия каазата Провадия, а на Преславската Епархия - Ени-Пазар и всичките села освен на Месемв-рийската кааза, тия две епархии ще ся соединят под един Архиерей, който ще носи титлата Преславский-Варненский. - Забележка: Селата на сяка една от тия епархии остават не смесени, а само общото управление ся дава на един Архиерей," Нашите народни дейци в Цариград намерили само този единствен изход от затрудненията. Съединявайки двете епархии -Варненската с Преславската, при запазване техните отделни граници, те снабдявали фактически Варненската епархия с архиерей, без да нарушават формално фермана. Обаче варненци не били наклонни да приемат подобно съединение и техният представител се изказал в такава смисъл в 24-о заседание на събора на 18 май. Те не се отказвали от надеждата и от твърдото желание да прокарат най-подир своето естествено право, да имат свой отделен владика.
към текста >>

Ние ви уверя-вами, прочее, че тукашното народонаселение ще ся покаже удивително разположено, за да държи своя пастир на височините на положението му и че от радост за сполуката на желанията си, то е готово да даде нещо повече от уреченото." На това писмо скоро последвал изчерпателен отговор от страна на екзархията и Св.
Като тълкуватели на общото мнение и за да ся дигне тази болка от сърцата на хората, ний Ви молим да ни определите за Владика в Епархията ни Н. В. Пр. Г-на Доротея, или някое друго духовно лице, което да може да отговори на нашите нужди. Като свършваме, ние Ви молим за земете под сериозно внимание следуюшето: Ако сте присъединили Епархията ни на Преславската с убеждение, че ний не сме кадърни да издържами както трябува владиката си, излъгани сте. Нашата епархия брои днес повече от 9000 венчила, без града Варна и крайморските села, които са изключени от фермана. Ние ви уверя-вами, прочее, че тукашното народонаселение ще ся покаже удивително разположено, за да държи своя пастир на височините на положението му и че от радост за сполуката на желанията си, то е готово да даде нещо повече от уреченото." На това писмо скоро последвал изчерпателен отговор от страна на екзархията и Св. Синод, в който се показвало на невъзможността да се задоволи желанието на варненци. Св. Синод зел в най-сериозно внимание и разисквание съображенията им. но „се принудил да земе предвид и условията на височайшия царски ферман за Варненската епархия", която се изключвала от екзархийската област. Той изтъквал, че ако сега се ръкоположи особен архиерей за Варненската епархия, тогава в берата му ще се повторат всичките ония места, които ферманът оставал на гръцката патриаршия, а в такъв случай се отнемала всяка надежда за бъдаще усвояване на тези места и самият град Варна ще остане под ведомството на гръцкия владика, като посочвал при това на аналогичния опит с Пловдивската епархия. „Поради това Светейшият Синод размислил, че е предпочтително по настящему както въобще за народното дело.
към текста >>

тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски".
Синод, в който се показвало на невъзможността да се задоволи желанието на варненци. Св. Синод зел в най-сериозно внимание и разисквание съображенията им. но „се принудил да земе предвид и условията на височайшия царски ферман за Варненската епархия", която се изключвала от екзархийската област. Той изтъквал, че ако сега се ръкоположи особен архиерей за Варненската епархия, тогава в берата му ще се повторат всичките ония места, които ферманът оставал на гръцката патриаршия, а в такъв случай се отнемала всяка надежда за бъдаще усвояване на тези места и самият град Варна ще остане под ведомството на гръцкия владика, като посочвал при това на аналогичния опит с Пловдивската епархия. „Поради това Светейшият Синод размислил, че е предпочтително по настящему както въобще за народното дело. тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски". От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3. „по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията". По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св.
към текста >>

Симеона за Ваш Пастир".
„по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията". По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св. Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за владика също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии. Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх. Симеона за Ваш Пастир". Този тъй ясен отговор на екзархията хвърлил пълна светлина върху положението на въпроса за Варненски владика. Колкото и да им е било това неприятно, варненци не са могли да не съзнаят, при основателните доводи на екзархията, че тяхното желание засега не е могло да се удовлетвори и че трябвало да се съгласят с предложението на екзархията. Те съобщили на последнята с писмо за получаване отговора, но добавили, че не могат да дадат веднага ответ по съединението, защото трябало предварително да се споразумеят с другите общини от епархията, именно Балчик, Пазарджик и Провадия, та тогава да отговорят. Същевременно те отправили едно окръжно до тия общини, в което им явявали отговора на екзархията, препис от който им приключвали, и ги подканвали да се изкажат по него, или по-добре да изпратят двама представители, за да размислят наедно какво тряба да се отговори на Св. Синод. Защото Варненската община не могла да дава сама мнение по един въпрос, който засягал цялата епархия и по който всичко сторено дотогава било извършено в съгласие с другите общини.
към текста >>

Симеона, и ни удостои с народний ни Пастир Н.
В речений телеграф Ви казахми, че подробностите ще Ви .явим в писмото си. Ваше Блаженство! Ния нямами никакви други подробности да Ви разправями освен това, че ния сми най-привързаните, най-преданите и най-покорните чада на нашата майка - Народната ни Екзархия; затова, сичко, що промисли и удобри тя - Екзархията - за нас, то е най-доброто и най-полезното. Затове спешим да я - Екзархията - помолим час по-напред да благоволи и ся постарае, за да издействува Берата, както казахме с телеграфа си, на Н. Пр. Г. Г. Симеона, и ни удостои с народний ни Пастир Н. Пр. Св. Варненско-Преславскаго Г. Г. Симеона. Това е нашето решение и единодушно желание, което вярваме, ще са благоприятно приеме от В. Блаж. и Св.
към текста >>

Синод отправил по гози случай особено послание до свещениците, първенците и християните от епархията, в което, след като хвърля кратък исторически поглед върху състоянието на българската църква и народ под Цариградската патриаршия, върху църковната борба, върху силния упадък в църквата, борбата с него и нуждата от по-скорошното назначение на български владици, продължава така: „Богоспасаемата Варненска Епархия съгласно с органический за управлението на Екзархията устав, като е размислила съборно за качествата на будущий си Архипастир, и като е усредоточила гласовете си в полза на Негово Преосвещенство Г-на Симеона, следствието на това избрание ся изпрати до нас, което показва едножеланието на Богоспасаемата Варненска Епархия да има за свой пастир Н. Преосв.
Решено било същевременно да се пиши на варненци да изразят желанието си за присъединението с едно епархиално прошение. Едва-две седмици и повече след това било писано на Варненската община, че екзархията одобрява решението й, и че били направени постъпки пред Портата бератът на митрополит Симеон да обхваща и двете епархии, постъпки, които в последствие се оказали безуспешни, защото берат излязъл през декемврий само за Преславската епархия, а за Варненската не се издал такъв и до освобождението. След като Варненската епархия избрала за свой архирей митрополит Симеона и актът за това бил изпратен в екзархията, Св. Синод пристъпил към каноническото му избрание, определение и назначение за митрополит на Варненско-Преславската епархия. Скоро след това, на 13 октомврий 1872 год., Св. Синод отправил по гози случай особено послание до свещениците, първенците и християните от епархията, в което, след като хвърля кратък исторически поглед върху състоянието на българската църква и народ под Цариградската патриаршия, върху църковната борба, върху силния упадък в църквата, борбата с него и нуждата от по-скорошното назначение на български владици, продължава така: „Богоспасаемата Варненска Епархия съгласно с органический за управлението на Екзархията устав, като е размислила съборно за качествата на будущий си Архипастир, и като е усредоточила гласовете си в полза на Негово Преосвещенство Г-на Симеона, следствието на това избрание ся изпрати до нас, което показва едножеланието на Богоспасаемата Варненска Епархия да има за свой пастир Н. Преосв. Г-на Симеона. Светий Синод, като зе във внимание това народно желание, изразено тъй законно, пристъпи в каноническото му избирание, определение и назначение за митрополит на свято Варно-Преславската Митрополия. И тъй Негово Преосвещ. Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му паство. При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство.
към текста >>

Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н.
Г-на Симеона. Светий Синод, като зе във внимание това народно желание, изразено тъй законно, пристъпи в каноническото му избирание, определение и назначение за митрополит на свято Варно-Преславската Митрополия. И тъй Негово Преосвещ. Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му паство. При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно. С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н. Високопреосвещенство свято Варно-Преславский Г-н Симеон по-лесно ще посрещне вашите и на Българската Екзархия ожидания".
към текста >>

Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир.
И тъй Негово Преосвещ. Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му паство. При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно. С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н. Високопреосвещенство свято Варно-Преславский Г-н Симеон по-лесно ще посрещне вашите и на Българската Екзархия ожидания". Следват подписите на: екзарх Антим I, Самоковски Доситей, Пелагонийски Евстатий и Охридски Натанаил. Това послание съставя завършека на интересните перипетии, през които е минал въпросът за избора на първия български Варненски митрополит, който въпрос, сам по себе си интересен, е важен по това, че представя едно разклонение, един нюанс от големия български църковен въпрос, върху който неговото осветление идва да хвърли, следователно, също така известна светлина.
към текста >>

С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н.
При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно. С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н. Високопреосвещенство свято Варно-Преславский Г-н Симеон по-лесно ще посрещне вашите и на Българската Екзархия ожидания". Следват подписите на: екзарх Антим I, Самоковски Доситей, Пелагонийски Евстатий и Охридски Натанаил. Това послание съставя завършека на интересните перипетии, през които е минал въпросът за избора на първия български Варненски митрополит, който въпрос, сам по себе си интересен, е важен по това, че представя едно разклонение, един нюанс от големия български църковен въпрос, върху който неговото осветление идва да хвърли, следователно, също така известна светлина.
към текста >>

53. 9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ

Знаменателно е в случая, че макар и да е бил под чуждо духовно иго, да е нямал през онова време свои народни пастири и учители, които да го просвещават на матерния му език, за да слуша словото Божие и се моли на същия език; мнозина обаче са знаели да четат и да пишат на своя език.
9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ През втората половина на XIX столетие българският елемент във Варненската околия започва да се пробужда, да съзнава своята народност и се стреми да отърси от себе си чуждото духовно иго и се обособи като отделен народ. Знаменателно е в случая, че макар и да е бил под чуждо духовно иго, да е нямал през онова време свои народни пастири и учители, които да го просвещават на матерния му език, за да слуша словото Божие и се моли на същия език; мнозина обаче са знаели да четат и да пишат на своя език. Ясно доказателство на това служат документите, със сложените върху тях подписи, на разни първенци от селата, които първи се пробудиха и пожелаха да отърсят чуждото духовно иго. Искрата за това пробуждане на българщината във Варненската околия се появила в с. Хадърджа, отпосле преименовано Николаевка. Начело на това пробуждане е стоял Атанас Георгиев, родом от с. Гулица, Анхиалска околия, който наедно с баща си, през време на руско-турската война 1828-1829 година, се заселил в с. Николаевка.
към текста >>

54. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Идат дни, в които праведните ще се радват, че Господ е техен пастир.
Аз съм Онзи, на Когото си чул гласът. Аз съм Онзи Бог - Любов. Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост. Бог ще дойде и ще те избави и ще те укрепи като стълб непоколебим. Той ще извърши все, що е говорил и все, що е обещал. Идат дни, в които праведните ще се радват, че Господ е техен пастир. Стой твърд кактр и досега. Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят. Освети името Господне. Благослови Господа в душата си. В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред престола Му.
към текста >>

55. IV.11 август, понеделник

Овцата е взета като символ на добродетелта, тя е същество без защитник, но под ръководството на един пастир, и затова във всяко отношение нейното положение ще се подобри; но ако попадне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид само да вземе нейното мляко и месото и кожата [й].
Но за да ви докараме в контакт с Господа и вие ще разберете как да любите; любовта никога не може да се ограничава. В 5 часа подир обяд пак ще имаме събрание. В 5 часа Петко прочете част от бележките, които води от миналогодишното събрание. Г-н Дънов после прочете 10 глава от Йоана и между другото каза: - Ще обърна вниманието ви върху 12-и стих." (Прочете го). „Тези думи имат и общо значение спрямо цялото человечество и частично спрямо всеки человек. Овцата е взета като символ на добродетелта, тя е същество без защитник, но под ръководството на един пастир, и затова във всяко отношение нейното положение ще се подобри; но ако попадне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид само да вземе нейното мляко и месото и кожата [й]. Тук Христос е пастирът на душата, а това. което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един дух, а Сатана е друг дух, който се бори за завладяване на човешките души. Христос беше, Който вдъхна дух в устата на человека, на Аврама. И затова жилището на душата, това са белите дробове, гдето тя живее.
към текста >>

Тук Христос е пастирът на душата, а това.
В 5 часа подир обяд пак ще имаме събрание. В 5 часа Петко прочете част от бележките, които води от миналогодишното събрание. Г-н Дънов после прочете 10 глава от Йоана и между другото каза: - Ще обърна вниманието ви върху 12-и стих." (Прочете го). „Тези думи имат и общо значение спрямо цялото человечество и частично спрямо всеки человек. Овцата е взета като символ на добродетелта, тя е същество без защитник, но под ръководството на един пастир, и затова във всяко отношение нейното положение ще се подобри; но ако попадне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид само да вземе нейното мляко и месото и кожата [й]. Тук Христос е пастирът на душата, а това. което наричаме дявол, това е наемникът. Христос е един дух, а Сатана е друг дух, който се бори за завладяване на човешките души. Христос беше, Който вдъхна дух в устата на человека, на Аврама. И затова жилището на душата, това са белите дробове, гдето тя живее. А понеже дробовете имат за цел пречистването на кръвта, то кръвта съответствува на живота.
към текста >>

56. IV.12 август, вторник

- Вчерашният стих обяснява кой е наемникът, а днешният стих казва кой е пастирът.
Стоянов - Битие 5;6, на Гина -Еклесиаст 7;7, на Иларионов - Псалом 105;5, на Голов - Исаия 63;3, на Бойнов -Битие 12; 10 и последното взе г-н Дънов - Второзаконие 20;5. Под горния ред се прочетоха стиховете. В 5 часа след обяд се събрахме пак. Г-н Дънов прочете от Йоана 6 гл. и се спря на 7 стих: за 200 динария хляб да не им достига, за да вземе всякой от тях по малко нещо. - Вчерашният стих обяснява кой е наемникът, а днешният стих казва кой е пастирът. Филип казва, че до 200 динарии хляб нямало да стигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овцете, ще има и храна за гих. В природата Господ всичко е предвидил и приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да е работа. Мъчнотията е в незнанието на извършването на работата. Тук мъчнотията е как ще се изхрани толкова народ с 5 хляба и 2 риби.
към текста >>

57. IV.11 август 1908 г., начало 4 и 30 часа сутринта

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Ако човек като една овца е под ръководството на един добър пастир, тази овца във всяко едно отношение ще се подобри.
Любовта е основа на знанието. Събиранията ни на събор имат за цел да ни направят в контакт с Любовта - с Бога. 5 часа след обяд Г-н Дънов прочете 10 гл. Евангелие от Йоана от 1 до 42 стих, обърна ни вниманието върху 12 стих. - Тези думи на Христа имат общо значение спрямо человечеството, имат и частично значение спрямо всякой человек. Ако човек като една овца е под ръководството на един добър пастир, тази овца във всяко едно отношение ще се подобри. Но ако е в ръцете на лош наемник, тя ще пропадне. Душата на човека е влязла през ноздрите му и затова живее в белите дробове. Когато е душата на своето си място, никаква болест не хваща. Но когато се обсебва, почва да намалява дишането. Чрез дълбокото дишане се изгонват обсебените духове.
към текста >>

58. IV.12 август 1908 r., 4 часа сутринта

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

По-първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих •казва кой е Пастирят.
Бойнов L от Битие 12 гл., 3 cm. 14. За П. Дънов - от Второзаконие 20 гл., 5 cm. 12 август 1908 г., 5 часа след обяд Г-н Дънов прочете от Йоана 6 глава, 1-21 cm. - Ще говоря върху седмия стих: „За двесте динарии хляб не им постига, за да вземе всякой от тях по малко нещо." Може би във вашите умове ще се повдигне въпросът какво съотношение има между вчерашния стих и днешния и каква връзка? По-първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих •казва кой е Пастирят. Филип казва, че за двесте динарии хляб нямало да постигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овцете, ще има и храна за тях. В природата Господ всичко е приготвил. Как постъпи Христос? Взима хляба и го благослови - Той обърна ума си към Небето и небесната житница дойде на мястото си. Но ще кажете: Ние като Христос ли сме?
към текста >>

59. IV.12 август 1908 г., 5 часа след обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

По-първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих •казва кой е Пастирят.
12 август 1908 г., 5 часа след обяд Г-н Дънов прочете от Йоана 6 глава, 1-21 cm. - Ще говоря върху седмия стих: „За двесте динарии хляб не им постига, за да вземе всякой от тях по малко нещо." Може би във вашите умове ще се повдигне въпросът какво съотношение има между вчерашния стих и днешния и каква връзка? По-първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих •казва кой е Пастирят. Филип казва, че за двесте динарии хляб нямало да постигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овцете, ще има и храна за тях. В природата Господ всичко е приготвил. Как постъпи Христос? Взима хляба и го благослови - Той обърна ума си към Небето и небесната житница дойде на мястото си. Но ще кажете: Ние като Христос ли сме?
към текста >>

60. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Всички трябва да имате Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви.
Или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Немислимо е: или мир, или война. Но по кой начин, не се знае - още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да съзнае, та да му не се пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имате Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата и те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременна цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат. Един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят." Но във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света, с който ние не бива да вървим, без да искаме да изменим неговото течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и ако искате, целта ви е за съществуването. Но вие имате тия условия.
към текста >>

61. IV.13 август, сряда 1914г.

Смело можем да очакваме да настане времето, когато ще бъдем едно стадо и един пастир.
Ние ще имаме търпение и в това дело Господне всички ще заквасим. Ще заквасим и учители, и ученици, и свещеници, защото пак ще кажа: това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползуваме. Българският народ никога не е имал толкова благословение, както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб и няма какво да се плашим. Смело можем да очакваме да настане времето, когато ще бъдем едно стадо и един пастир. Събранието се свърши в 7 часа Вечерта. Времето е тихо, ясно, няма никакъв вятър.
към текста >>

62. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир".
Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото? " Какви сте вие?
към текста >>

63. IV.16 август, събота 1914г.

Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир".
Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото? " Какви сте вие?
към текста >>

64. IV.7 август, петък 1915г.

Няма да има вече място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир." Зло няма да има, защото няма да има изби.
И докато се свърши войната, може да отидат още 6 милиона, те стават 12 милиона. Историята не помни толкова жертви в една война. Колко души ще останат сакати? Сега идва Господ да преобрази тия страдания в добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода на варта и ще замаже къщата. Няма да има вече място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир." Зло няма да има, защото няма да има изби. Тъмнината живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Писател напише една книга и не можем да видим в нея прозорец. Така пишат материалистите. Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че имало друг свят.
към текста >>

65. V.II.4.МОЛИТВА НА ЦАРСТВОТО (НА ДУХА НА ЦАРСТВОТО)

Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите отоци. 8.
Да дойде Духът Ти и да прозябне Словото Ти в нашите сърдца, заради любовта Ти, с която си ни възлюбил. 3. Благий Небесен Баща, Ава Отче, да дойде Твоето Царство, Да бъде Твоята Воля, да се освети Твоето Име на земята - това и желае нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. 4. Велики Господи на всяка сила и крепост, застани за делото си, 5. Приклони сърдцата на всички, които си избрал да се назоват начатък на твоята слава и величие. 6. Благи Господи наш, ръководи ни с милостивата си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото ти, да не престъпяме закона ти; 7. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите отоци. 8. Единният Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, един в зарящата виделина на нашия живот. 9. Благоволи да разшириш нашата душа, да възрастиш нашия дух, да възродиш нашето сърдце, да просветиш нашия ум, да можем да те славим сега и всякога. АМИН. Забележка: Казва се винаги в множествено число. Дадена е на събора в гр. Варна 1909г.
към текста >>

66. V.II.VII 62 Псалом 23

Господ е Пастир мой: Не ще бъда в лишение. 2.
VII 62 Псалом 23 1. Господ е Пастир мой: Не ще бъда в лишение. 2. На зелени пасища ме упокоява: При тихи води ме води. 3. Възвръща душата ми: Води ме през пътеки на правда заради името си. 4. И даже в дола на смъртната сянка, ако ходя, Не ще се уплаша от зло: Защото Ти си с мене: Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. 5. Приготвяш пред мене трапеза срещу враговете ми: Помазал си с елей главата ми: Чашата ми се прелива. 6. Наистина благодат и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми, И ще живея в домът Господен на дълги дни.
към текста >>

67. НАРЯДИ за 1917 година

Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един Пастир на живота.
Познавам гласа Му, държа учението Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братя, а не врагове! Да споделяха своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесният глас! Имайте мир и търпение, всичко Той ще уреди добре! Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един Пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко време и на всяко място. (Свещеният подпис) Варна, 26 август 1917 г.
към текста >>

68. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

ТОМ 12

„И Той даде едни да са апостоли, други - пророци, други пък - благовести- тели, а други - пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово.“ [ст.
Тя е връзка между човека и света, а светът е връзка между плътта и дявола. Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола. Имаш дъщеря, която кореспондира със своя любовник, но майката скъсва този телеграф и кореспонденцията се е прекъснала. Така Христос е прекъснал връзката между плътта и дявола и той няма място у вас, освен ако го поканите. Павел казва: „Аз ходих по този път и там нашата борба беше голяма.“ Под „всички небеса“ се разбира появяването на Бога в целокупността на човешкия живот. „И Той даде едни да са апостоли, други - пророци, други пък - благовести- тели, а други - пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово.“ [ст. 11 ] Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенствуват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идат след пророците, а след тях - пастирите и учителите.
към текста >>

Благовестителите идат след пророците, а след тях - пастирите и учителите.
„И Той даде едни да са апостоли, други - пророци, други пък - благовести- тели, а други - пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово.“ [ст. 11 ] Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенствуват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идат след пророците, а след тях - пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответствува на апостолството. Помислете върху този стих - на какво ще уподобите апостолство- то, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата „пророци“ се употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апос- толство.
към текста >>

Помислете върху този стих - на какво ще уподобите апостолство- то, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството?
Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идат след пророците, а след тях - пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответствува на апостолството. Помислете върху този стих - на какво ще уподобите апостолство- то, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата „пророци“ се употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апос- толство. Апостол е този, на когото се говори от вън. Пророк е този, на когото се говори от вътре.
към текста >>

Като ядеш някоя ябълка, ще благовествуваш, ще кажеш: „Сладка е.“ Кой е пастир?
Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апос- толство. Апостол е този, на когото се говори от вън. Пророк е този, на когото се говори от вътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовествуваш, ще кажеш: „Сладка е.“ Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчар, който пасе овците, учителят, който предава знания. „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ [ст. 13] Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха учението Му, Духът е работил в тях. Те бяха на брой 12. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях.
към текста >>

Пастир е майката, която кърми детето, овчар, който пасе овците, учителят, който предава знания.
Човек трябва да развива своята дарба на апос- толство. Апостол е този, на когото се говори от вън. Пророк е този, на когото се говори от вътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовествуваш, ще кажеш: „Сладка е.“ Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчар, който пасе овците, учителят, който предава знания. „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ [ст. 13] Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха учението Му, Духът е работил в тях. Те бяха на брой 12. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите - най-много.
към текста >>

Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите - най-много.
Пастир е майката, която кърми детето, овчар, който пасе овците, учителят, който предава знания. „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ [ст. 13] Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха учението Му, Духът е работил в тях. Те бяха на брой 12. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите - най-много. Намерете колко пророци са били. Във всяка църква трябва да има поне един пророк. Във всяко най-малко общество трябва да има поне един пророк. На всеки пророк трябва да има най-малко 10 благо- вестителя. Този ред е на увеличаване, тъй че и дарбите по същия начин се увеличават.
към текста >>

Дарбите у човека съответствуват на пророците, апостолите, благо- вестителите, пастирите и учителите и всички трябва да се развиват.
Намерете колко пророци са били. Във всяка църква трябва да има поне един пророк. Във всяко най-малко общество трябва да има поне един пророк. На всеки пророк трябва да има най-малко 10 благо- вестителя. Този ред е на увеличаване, тъй че и дарбите по същия начин се увеличават. Дарбите у човека съответствуват на пророците, апостолите, благо- вестителите, пастирите и учителите и всички трябва да се развиват. Всеки може да бъде за себе си пророк. Пророк е всеки прозорлив човек, който предвижда нещата отдалеч. Той е учил в училище, свършил е и започва да прилага знанията, да прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя си комета след толкова и толкова години ще се върне. Като се сбъдне казаното от него, казват: „Ето един пророк.“ Всички тези дарби са дадени, за да познаем Сина Божия, докато стигнем съвършен мъж във вярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота. Един стих казва: „Ние имаме ума Христов.“ С това Павел подразбира връзката между Божествената душа и тяло.
към текста >>

69. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIII

"Странствуващият пастир", 1924-1925 г.
- Борис Георгиев 86. "Странникът и неговата сестра" с посвещение на Димитрина Антонова - Борис Георгиев 87. "Сестра ми Катя", 1913 г., с посвещение на Димитрина Антонова - Борис Георгиев 88. "Сестра ми Катя", 1934 г. - Борис Георгиев 89. "Странствуващият пастир", 1924-1925 г. - Борис Георгиев 90. "Хижа в Алпите", 1913 г. - Борис Георгиев 91. "Майчинство", 1922 г. - Борис Георгиев 92.
към текста >>

70. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Овците слушат гласа на своя пастир.
Човек трябва да има една вътрешна положителна връзка, която да не се мени. Това е магическа формула. Човек, който няма такава идея, той не може да стане Маг. Онези, които се готови от вас, трябва да работят. 11.08.1929 г., неделя Ев. Йоана. Овците слушат гласа на своя пастир. Вярата е една вътрешна връзка, която се образува по закона на любовта. Ако направиш тая връзка, ти си спасен и ще почнеш да разбираш живота. Ако ние искаме да се се избавим от лошите условия на живота, на нас ни трябва учене. Учението на новата наука вие придобивате ли? Ти казваш: „Много съм радостен днес." Но тази радост ти можеш ли да я задържиш?
към текста >>

71. 3. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО ПРИЯТЕЛИТЕ ПРЕПИСАНИ ОТ ПАША

Паша Теодорова

Ще възкреси, ще оживи, и ще бъде едно стадо и един пастир на живота.
във всяко сърце. Аз ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение, познавам гласа му, държа Учението Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото Живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислиха, че са братя, а не врагове - да споделяха своите скърби и радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас. Имайте мир и търпение, всички Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи, и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име на всяко време и място. Варна, 2.IX.1917 г. До всички приятели В. Г. И. X. С. Б. [1] Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят.
към текста >>

от четирите краища на света и ще бъде едно стадо и един пастир." Бъдете бодри и крепки духом.
е пълнота на живота. Тук и горе е все едно, връзката е една. И настоящето и бъдещето е все едно. В любовта няма страх. Казва Господ: „Ще събера всичките си овци. от четирите краища на света и ще бъде едно стадо и един пастир." Бъдете бодри и крепки духом. Всичко е добро за Господа. Идат дни светли. Ще се въдвори Царството Божие на земята и тогава всички ще вземем участие в новия живот. Сега се гради и полага новото небе и новата земя. Старото отхожда, новото възкръсва.
към текста >>

72. 5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР

Димитър Кочев

Сега между другото той споменава тука, че той е познавал и лично е говорил с един от най-добрите съученици на Учителя в Америка, така духовния пастир Д. Н.
Той е и тъй да се каже главният ктитор, който организира изграждането на евангелска черква в селото. Това е дядо Никола и цялата му тази дейност естествено в някаква степен е предопределила водещото му участие пък после по време на въстанието. Бил е един от видните, влиятелни селяни. В.К.: Това нещо не го знаех. На мен ми направи впечатление, че Вашият баща споменава, че още от своето юношество в гимназиалното си образование е запознат с религиозната литература, запознат е с теософията и впоследствие нали се запознава, идва до Учението на Учителя. Сега между другото той споменава тука, че той е познавал и лично е говорил с един от най-добрите съученици на Учителя в Америка, така духовния пастир Д. Н. Фурнаджиев и Ст. Ватралски. Владимир: Да, те са евангелски и протестантски пастори. В.К.: За този Фурнаджиев помните ли нещо да ви е разказвал? Владимир: Ами той бил пастир в евангелска църква в София, мисля че ме е кръстил. В.К.: Казал ли ви е Димитър Кочев нещо, разговори с него, щото той споменава, че е говорил лично в първите години с Учителя.
към текста >>

Владимир: Ами той бил пастир в евангелска църква в София, мисля че ме е кръстил.
На мен ми направи впечатление, че Вашият баща споменава, че още от своето юношество в гимназиалното си образование е запознат с религиозната литература, запознат е с теософията и впоследствие нали се запознава, идва до Учението на Учителя. Сега между другото той споменава тука, че той е познавал и лично е говорил с един от най-добрите съученици на Учителя в Америка, така духовния пастир Д. Н. Фурнаджиев и Ст. Ватралски. Владимир: Да, те са евангелски и протестантски пастори. В.К.: За този Фурнаджиев помните ли нещо да ви е разказвал? Владимир: Ами той бил пастир в евангелска църква в София, мисля че ме е кръстил. В.К.: Казал ли ви е Димитър Кочев нещо, разговори с него, щото той споменава, че е говорил лично в първите години с Учителя. Владимир: Не е споменавал нищо. Тъй като баща ми е бил така активен член в младежката секция на евангелската черква на ул. „Солунска" в София, естествено контактите му с пастирите са били чести, интензивни. Те са получили образованието си в Америка - САЩ, там е получила образование и сестра му на баща ми, леля ми, там е учил и г-н Дънов преди това.
към текста >>

„Солунска" в София, естествено контактите му с пастирите са били чести, интензивни.
В.К.: За този Фурнаджиев помните ли нещо да ви е разказвал? Владимир: Ами той бил пастир в евангелска църква в София, мисля че ме е кръстил. В.К.: Казал ли ви е Димитър Кочев нещо, разговори с него, щото той споменава, че е говорил лично в първите години с Учителя. Владимир: Не е споменавал нищо. Тъй като баща ми е бил така активен член в младежката секция на евангелската черква на ул. „Солунска" в София, естествено контактите му с пастирите са били чести, интензивни. Те са получили образованието си в Америка - САЩ, там е получила образование и сестра му на баща ми, леля ми, там е учил и г-н Дънов преди това. Разбира се по време се получава някакво така разминаване, но с някои от тези вероятно се е застъпил по време и са се опознали още в Америка. Така че те са имали някаква престава за него. Той също е евангелист. Баща му е бил свещеник, православен свещеник, но той пръв в семейството става протестант.
към текста >>

73. 1. БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

В северна Италия създава „Странствуващият пастир". 13.
Изложен е портрета на Учителя Петър Дънов. Но под него е написано само „Портрет на г-н Д.", поради това, че в българското общество се води кампания срещу Учителя. На портрета долу е написано - Борис Георгиев, София, 1923 г. 12. Есента на 1922 г. заминава за Италия по море, пристига във Венеция. В северна Италия създава „Странствуващият пастир". 13. През 1923 г. отново е през лятото във Варна. 14. От 1923-1928 г. е в България. Създава редица портрети на различни личности.
към текста >>

74. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Там той рисува новата си картина: „Странствуващият пастир".
Той й казва: „Изложба ли? За тази изложба аз изгубих целия ден. Работата остана недовършена." Жена му го помолила да я прости и прибавила: „Но за не се сърдиш, утре отдели една минута, за да отидем заедно." На другия ден тя го завежда и там се помиряват. Той й дава право. От България художникът пак отива в Алпите. Там той рисува новата си картина: „Странствуващият пастир". През пролетта на 1923 г. се връща, прекарва лятото у дома си във Варна, дето урежда изложба. През декемврий с.г. след кратко престояване в София заминава за Италия и то в Доломитните Алпи, за да работи там. Оттам ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си.
към текста >>

„Странствуващият пастир".
Сестра му била необикновена по чистота, идеализъм. Тя била една от редките натури. Той чувствува, че тя е постоянно с него, че тя е във вътрешно общение с него, той чувствува нейното присъствие. Трогателни, задушевни са били връзките между двете души. Споменът за нея стои свят в душата му и когато заговори за нея, говори с особена нежност на гласа и с особен жар. 11. „Странствуващият пастир". Това е последното му произведение, което е изработил през 1922 г. в планината. Той така говори за тая картина: „Това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка." У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго. Всъщност еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа.
към текста >>

Особено впечатление прави лицето на пастира.
Над човека дъга. В тая картина има сливане на всички в едно единство. Това е бъдещата култура на земята, когато човек ще бъде в хармония с цялата природа. Човекът, нарисуван на картината, е бъдещият човек, който ще въдвори тази хармония на земята и ще бъде проявител на Божественото. Но впечатлението от картината не може да се предаде с думи. Особено впечатление прави лицето на пастира. Каква хармония трябва да царува в душата му. Когато човек съзерцава картината, като че ли се издига в една неземна обстановка. Картината, като че ли е снета от един друг свят. От всички картини, които досега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление. Тази е една от тях.
към текста >>

„Тази картина носи название „Странствующият пастир", казва Борис Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още на всички хора.
Каква хармония трябва да царува в душата му. Когато човек съзерцава картината, като че ли се издига в една неземна обстановка. Картината, като че ли е снета от един друг свят. От всички картини, които досега съм наблюдавал, няколко са ми направили най-голямо впечатление. Тази е една от тях. „Тази картина носи название „Странствующият пастир", казва Борис Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още на всички хора. Това е великата идея за хармония в природата, царството на Бога." 12-та картина: „Дете набрало трева и я държи в ръцете си". Наоколо само цветя. Една коза посяга към тревата с голямо доверие. Тази картина прави същото впечатление, събужда същите чувства като картината с момиченцето, агънцето и сърненцето. Като гледаш картината, чувствуваш, че животните са наши по-малки братя, чувствуваш сродството между човека и цялата вселена. 13.
към текста >>

75. VI ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА ИДЕАЛИТЕ

ТОМ 14

Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един Пастир на живота.
Познавам гласът Му, държа учението Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братия, а не врагове. Да споделят своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас. Имайте мир и търпение, всичко Той ще уреди добре. Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един Пастир на живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име, на всяко място и време. Варна 26 август 1917 (Свещеният подпис) _____________________________________ * Препис на писмо от Учителя с почерка на Тереза Керемидчиева
към текста >>

76. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XV

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

"Странствуващият пастир" - Борис Георгиев.
Удроу Уилсон Снимка 145. Иван Толев - 1894 г. Снимка 146. Иван Толев - 1841 г. Снимка 147. "Странствуващият пастир" - Борис Георгиев. Снимка 148. "Пътницата" - Борис Георгиев. Снимка 149. "Майчинството" - Борис Георгиев. Снимка 150.
към текста >>

77. 5. ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС

Иван Толев

Също така той, като скотовъдец и пастир, трябва да разбира законите, по които живеят и се развиват домашните му животни, за да могат и те да му бъдат полезни помощници и слуги.
Земеделецът и земята му образуват едно съчетание. Той не може без земята си, защото тя му дава потик да развива своите физически и умствени сили. В тоя случай жената представлява неговата земя, а децата - всичките негови култури (растенията, зърнестите храни, плодните дървета, които обработва, домашните животни, които му служат и пр.) Ако този земеделец не разбира жена си, т.е. почвата, ако не знае годишните времена, при които неговите култури могат да се сеят, той няма да има никакъв резултат, а ще търпи всякога недоимък, ще задлъжнее и може един ден да изгуби цялата си собственост. И земеделецът и почвата трябва да бъдат здрави, за да може от съчетанието на техните сили да се родят добри плодове. Също така той, като скотовъдец и пастир, трябва да разбира законите, по които живеят и се развиват домашните му животни, за да могат и те да му бъдат полезни помощници и слуги. Същата аналогия може да се направи и за целия народ. Когато той почне да се развива и мине в една по-висока стадия на културата, законът ще се приложи по същия начин; народът завзема мястото на жената или на почвата, а неговите управници - мястото на мъжа или земеделеца. В термина „управници" ние включваме не само властниците, но и духовниците и учителите. Те са три категории водители на народа по пътя на културата. Ако и трите тия категории, с една дума, управниците не са здрави във всяко отношение и не разбират душата на този народ, т.е.
към текста >>

78. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Нарисувани са дверите на храма, чийто врати са отворени и се вижда началото на Пътя Господен и Пастир с тояга в ръка върви по Пътя, който криволичи по една долина, устремен към върхът, където се вижда храма, откъдето изгрява Слънцето на Духа осветяващо всичко и навсякъде.
с кн. 1 и завършва с кн. 10 през м. юни 1924 г. На корицата има изменение. Нарисувани са дверите на храма, чийто врати са отворени и се вижда началото на Пътя Господен и Пастир с тояга в ръка върви по Пътя, който криволичи по една долина, устремен към върхът, където се вижда храма, откъдето изгрява Слънцето на Духа осветяващо всичко и навсякъде. Но на вътрешната първа страница през тази година отново виждаме лика в профил на Исус Христос, но липсва мотото на П.К.Д., т.е. на Петър Дънов. На корицата отзад от двете страни има съобщение за набиране на абонати и реклами на фирми. Отново не излиза 8 месеца, поради липса на пари. 4. Списание „Всемирна Летопис" - IV година започва да излиза от март 1925 г.
към текста >>

Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"?
Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени".
към текста >>

Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело".
Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар". Аз съм слушал много други безверници. Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите! Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?! Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк.
към текста >>

От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо.
Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство.
към текста >>

79. XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

838-841 в заглавието „Кой е свинепастирът", Той се противопостави на „Изгревът" и на отпечатването на оригиналното Слово на Учителя и провали тамошния екип, който беше задействуван според програмата, която ръководех за отпечатването на оригиналното неиздавано до сега Слово на Учителя Дънов. 8.
В следващият етап се задвижи Черната ложа присъствуваща в гр. Стара Загора. Виж „Изгревът" том IX, стр. 834-837. Като главен тартор там се явява Симеон Симеонов. Виж „Изгревът" том IX, стр. 838-841 в заглавието „Кой е свинепастирът", Той се противопостави на „Изгревът" и на отпечатването на оригиналното Слово на Учителя и провали тамошния екип, който беше задействуван според програмата, която ръководех за отпечатването на оригиналното неиздавано до сега Слово на Учителя Дънов. 8. Симеон Симеонов успя да вкара в борбата срещу мен Зорница Попова - студентка, която бе качена от мен на сцената като водеща при концерт-рециталите, които ръководех от 1990-1999 г. на брой 20 и дори финансирах. Виж „Изгревът" том X, стр. 767-775 - „Измислицата и истината". И тази студентка изгоря. 9.
към текста >>

80. 14. НА ДОБРО ПОЛЕ

Докато аз ядох и пих малко мляко, манастирските пастири приготвиха необходимото за завалянето на воловете, за да се започне лекуването.
Същата и по-страшна картина видях в кошарата, когато затваряха овцете. Хората, които работеха манастирските имоти и гледаха манастирските стада, бяха балканджии, евакуирани от Добро поле поради бойната линия. Хора неграмотни, с дебели шаячни дрехи, жените им - с груби тела, дебели крака като на ескимоси, обути в дебели вълнени чорапи, нашарени с дебели черни прежди, престилки нашарени с планински тъкани платове. Купена дреха или платно по тях не можеше да се види. Игуменът даде заповед да издоят овците, да загреят млякото, за да нагостят доктора. Докато аз ядох и пих малко мляко, манастирските пастири приготвиха необходимото за завалянето на воловете, за да се започне лекуването. Изваждам от раните червеите и почиствам раните. Този ден се занимавах само с болните волове. Следващият - с болните свине, на третия - със стадата овце. За една седмица разрушителният процес на шапа бе спрян. От сутрин до вечер работех непрекъснато.
към текста >>

81. 15. ИЗПИТАНИЕТО

Единадесетте братя били пастири.
По това време аз все четях и мислех върху прочетеното. Прочетох беседата „Сънищата на Йосифа" от Учителя, която ми направи дълбоко впечатление. Видях как братята Йосифови му завидели, защото бащата и майката обичали Йосифа повече от другите си синове, които за това го ненавиждали. Яков имал 12 сина, от които най-малък бил Йосиф. Като разказал сънищата си на майка си и на баща си, братята му се озлобили. Единадесетте братя били пастири. Един ден бащата пратил Йосифа да отиде да нагледа братята си как пасат стадата. Те, като го видели, решили да го убият. Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец. Като видели търговците, те го продали на търговците, а търговците го продали на Пентефрия, главен началник на фараона. Братята на Йосифа заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа.
към текста >>

82. 18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ

18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ Живеехме в една квартира аз, Георги Събев, Станко Ненов, всички от село Водица, Никола Стоянов Мисирджиоглу и Александър Кояджиков от село Паламарица и пастирът на евангелската църква Методи Ж.
18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ Живеехме в една квартира аз, Георги Събев, Станко Ненов, всички от село Водица, Никола Стоянов Мисирджиоглу и Александър Кояджиков от село Паламарица и пастирът на евангелската църква Методи Ж. Марков от град Варна. В сряда ние имахме школа, та пастир Марков бързаше да свърши събранието си в евангелската църква, за да дойде на братското събрание в школата ни. Готвехме си и заедно се хранехме, всички бяхме вегетарианци. В село Ковачевец заболяла Русана Петкова и изпаднала в транс. Няколко дни продължава трансът.
към текста >>

В сряда ние имахме школа, та пастир Марков бързаше да свърши събранието си в евангелската църква, за да дойде на братското събрание в школата ни.
18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ Живеехме в една квартира аз, Георги Събев, Станко Ненов, всички от село Водица, Никола Стоянов Мисирджиоглу и Александър Кояджиков от село Паламарица и пастирът на евангелската църква Методи Ж. Марков от град Варна. В сряда ние имахме школа, та пастир Марков бързаше да свърши събранието си в евангелската църква, за да дойде на братското събрание в школата ни. Готвехме си и заедно се хранехме, всички бяхме вегетарианци. В село Ковачевец заболяла Русана Петкова и изпаднала в транс. Няколко дни продължава трансът. В излъчването си тя се срещнала с много познати, които скоро си били заминали. Възвърнала се към здраве и започнала да разказва с кои се е видяла и да предава на живите разни поръчки.
към текста >>

83. 63. КАК СЕ ОЖЕНИЛИ ДЪЩЕРИТЕ НА ДЯДО ТИХЧЕВ

Пастирът дядо Тихчев там имал две дъщери.
63. КАК СЕ ОЖЕНИЛИ ДЪЩЕРИТЕ НА ДЯДО ТИХЧЕВ Когато Учителят завършва средното Си образование, отива в Свищов. Там Го повикали протестантите, защото протестантите са Го обичали, Учителя. Пастирът дядо Тихчев там имал две дъщери. А жената на пастира казала на мъжа си, когато Учителят бил в последния клас: „Туй момче ще завърши сега и ще си отиде, а пък е много добро. Да оженим едната дъщеря за него! Гледам да го заприказваш и да разбереш, като завърши, кога смята да се ожени." Тъй, ама всякога, когато той отивал при Учителя, Учителят го заприказвал нещо из Светото Писание, Библията, много исторически работи и все не оставало време. Като се връщал при жена си, тя почвала да му се кара; „Ще изпуснем човека, ето, учебната година завършва, ще изпуснем човека, ти ще се наложиш, ще му кажеш: „Аз ще ти разправям тоя път! " Няма да чакаш той да ти разказва!
към текста >>

А жената на пастира казала на мъжа си, когато Учителят бил в последния клас: „Туй момче ще завърши сега и ще си отиде, а пък е много добро.
63. КАК СЕ ОЖЕНИЛИ ДЪЩЕРИТЕ НА ДЯДО ТИХЧЕВ Когато Учителят завършва средното Си образование, отива в Свищов. Там Го повикали протестантите, защото протестантите са Го обичали, Учителя. Пастирът дядо Тихчев там имал две дъщери. А жената на пастира казала на мъжа си, когато Учителят бил в последния клас: „Туй момче ще завърши сега и ще си отиде, а пък е много добро. Да оженим едната дъщеря за него! Гледам да го заприказваш и да разбереш, като завърши, кога смята да се ожени." Тъй, ама всякога, когато той отивал при Учителя, Учителят го заприказвал нещо из Светото Писание, Библията, много исторически работи и все не оставало време. Като се връщал при жена си, тя почвала да му се кара; „Ще изпуснем човека, ето, учебната година завършва, ще изпуснем човека, ти ще се наложиш, ще му кажеш: „Аз ще ти разправям тоя път! " Няма да чакаш той да ти разказва! " Обаче става така, че дъщерята през нощта се разболява и то толкова бързо, че умира през нощта.
към текста >>

Пастирът отива пак при Учителя с тая цел, но пак става нещо, че не може да го запита по тоя въпрос.
Отивали при него и Го молели да им свири. Той вземал цигулката и им свирел. Така че често им посвирвал и затова също не искали да го изпуснат. И протестантите станали причина да го изпратят в Америка да следва, именно от Свищов. Майката започнала сега да го желае за втората дъщеря. Пастирът отива пак при Учителя с тая цел, но пак става нещо, че не може да го запита по тоя въпрос. Жена му отново почнала да му се кара: „Годината свършва, пък ти си такъв, че не можеш да го заприказваш за това. Наложи се! " И когато един ден се наложил и го заприказвал за женитби, то разболява се и малката дъщеря и умира. А после жена му като плакала, мъжът й, пастирът, казал: „Жена, тоз човек е свят човек, той не е обикновен. Ето, умряха и двете ни дъщери." И плаче човекът, защото са били нахални и, искане иска, искали да му се наложат.
към текста >>

А после жена му като плакала, мъжът й, пастирът, казал: „Жена, тоз човек е свят човек, той не е обикновен.
Майката започнала сега да го желае за втората дъщеря. Пастирът отива пак при Учителя с тая цел, но пак става нещо, че не може да го запита по тоя въпрос. Жена му отново почнала да му се кара: „Годината свършва, пък ти си такъв, че не можеш да го заприказваш за това. Наложи се! " И когато един ден се наложил и го заприказвал за женитби, то разболява се и малката дъщеря и умира. А после жена му като плакала, мъжът й, пастирът, казал: „Жена, тоз човек е свят човек, той не е обикновен. Ето, умряха и двете ни дъщери." И плаче човекът, защото са били нахални и, искане иска, искали да му се наложат. „Затуй умряха и двете ни дъщери." Това ми го разказаха навремето, но кой ми го е разказал, не помня.
към текста >>

84. 75. ДИСПУТЪТ НЕ СЕ СЪСТОЯ

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

А пък министърът на войната беше пратил една дружина войници и понеже поповете бяха казали: „Дънов ще Го убием, ще стреляме", и войниците образуваха шпалир със затъкнати щикове и ни пазеха от поповете и от техните послушни пастири.
Аз нямах ни палатка, нито нищо, но се подслоних при някой от тях. Много съборяни бяха. На сутринта станахме, направихме молитва, наряда, и Учителят каза: „Със закуска или без закуска? " Всички казаха: „Без закуска! " И тръгнахме. А пък министърът на войната беше пратил една дружина войници и понеже поповете бяха казали: „Дънов ще Го убием, ще стреляме", и войниците образуваха шпалир със затъкнати щикове и ни пазеха от поповете и от техните послушни пастири. Ние бяхме с бели дрехи, с рубашки, препасани като толстоисти, и отивахме в читалището. Войската пази, охранява, не дава никой да влезе, да пресече улицата, пазеха ни. И ний вървим така, облечени в бяло. Отидохме и един брат, Стойчев се казваше, беше в Народната банка чиновник, добър хиромант, изучил добре хиромантията, излезе най-напред и казва: „Ей-това са те, дето ги наричате дъновисти, или бели братя." Ние се наричахме бели братя. „Гледайте ги, хора, месо не ядат, вино, ракия не пият, не пушат - каза.
към текста >>

85. 9. Съботяни (Духовна работа)

На една полянка в боровата гора видяхме съботяни с пастира им, пееха.
9. Съботяни (Духовна работа) 12.VIII.193 г. Събота. Време хубаво, слънце. Отлично състояние. Тайна молитва. Минавайки през алеята на боровата гора, спряхме и прочетохме по няколко стиха от Деянията на апостолите. На една полянка в боровата гора видяхме съботяни с пастира им, пееха. Изминахме ги и при чешмата заговорихме с двама-трима от тяхното общество. Един македонец, заинтересуван от приказките ни, запита какви сме. Отговорихме му, че ний не носим табели, а проповядваме Христовото учение в неговото приложение, за да може съвременното човечество да излезе от задънената улица, в която се намира. Насреща ни се появи съботянин, когото също така познахме по голямата [му] словоохотливост за съботния ден. Той ни запита: „Нямате ли име?
към текста >>

86. VII. Всяко дихание да слави Господа

Елена Казанлъклиева

Овцете, обърнали кротко глави към него, сякаш и те разбират радостта на своя пастир.
Чувам агненцата как блеят и игриво, весело да припкат по зелените ливади. Ту весело си втурват главичките при своите майки и пак изтичват, за да се гурнат в пъстрата тревица. А овчарят със своя меден кавал свири ли, свири. В него има изблик на чувства и в мелодичния му глас се разлива и тъга, и игривост. И не след много чувам стъпките му да потропват, като че ли отговарят на игривата песен. Овцете, обърнали кротко глави към него, сякаш и те разбират радостта на своя пастир. Цялата природа е във веселие и игра, и виждам, че наднича любящото око на Великия Творец и гледа радостта на Своите деца, как те се радват на този чуден дар на живота. * * * Бургас, 25.Х. 1920 г. Обична Елена, Бъдете съвършени, както и Отец Ваш съвършен. Любящият трябва да вижда навсякъде Божието присъствие.
към текста >>

87. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Затова Той казваше на охолните: „Добрият пастир душата си полага за своите овци.
Обърна се към нея Той и я попита: „Жено, осъдиха ли те? " „Не", отговори тя. „Нито аз те осъждам, иди си и не съгрешавай вече! " Думите Му бяха кротки и пълни с любов, в душата Му пламък гореше за тия негови паднали братя!... Той плачеше за тях, както майка плаче за своето дете. Затова Той казваше на охолните: „Добрият пастир душата си полага за своите овци. А наемника не го е грижа. Види вълк и бяга и оставя овците сами." Когато Мария Магдалина Го намери у някой си Симеон фарисей, който Го бе поканил у себе си, тя падна при нозете Му и два часа ги обливаше със сълзи, като изказваше тъгата на сърцето си и горчиво прекараните часове на нейната душа. А другите я усмиваха и хвърлиха укор върху нейната измъчена душа, но отговори пак този велик по душа учител и каза: „Симеоне, имам нещо да ти река!..." - „Речи, Учителю." - „Някой имаше двама заемодавци, единият имаше да му дава 500 динари, а другият 50, и понеже нямаха да му ги платят, той им ги прости; кой повече ще го обича? " Отговаря: „Разбира се, че онзи, комуто повече опрости." - „Добре си рекъл. Аз дойдох в твоята къща и ти вода не ми даде да си умия ръцете, тя, откак е дошла, два часа не се е дигнала от нозете ми и уми ги със сълзи." И обърна се към нея и рече й: „Жено, простени са греховете ти!
към текста >>

88. 69. Главният равин на България д-р Ханалел говори

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

„Аз съм пастир и пастирът може да напусне кошарата само след овцете, а не пред овцете!
И ето той, същият човек, от неговото правоверно еврейство, изневери на родната си вяра и се прехвърли в най- лявото християнство, в дъновисткото сектанство! Но историята е по-дълга - продължи д-р Ханалел. - Него го назначи тук Жак Натан, на когото беше необходим прост и удобен човек. И се изправи Даниел и започна да доказва, че Христос е бил най-големият комунист! Даниел, главният равин, убеждаваше нашата еврейска маса, че няма да се мести от България, че няма да се изселва. „Аз съм пастир и пастирът може да напусне кошарата само след овцете, а не пред овцете! " Но ето че тук стана нещо неочаквано - евреите от Яфа му писали, че го искат за равин. Писали му, че са му осигурили и ще държат запазено мястото му, стига само да дойде. И ето, че една нощ сънувал нещо и го съобщава сутринта в синагогата: че Бог му казал, че трябва да замине за Палестина! Казал - казал, няма какво да се възрази! И замина Даниел за Палестина.
към текста >>

89. 6. Малката Добродетел

Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог или няма.
Един стражар трябвало да отупа един престъпник. Бог му пошушнал нещо. Стражарът го поставил на земята и му заповядал: - Викай: „Ох! " След това наложил петдесет камшика на сложения наблизо стол. Престъпникът познал Бога в Малката добродетел и вече никога не вършил престъпления. Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог или няма. Както вървели по улицата и спорили, те видели една слугиня, която водела две деца. По-големичкото се загледало нанякъде, когато минавали трамвайната линия, и не виждало засиления, идещ от завой, трамвай. Само миг - и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология; той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това.
към текста >>

Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това.
Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог или няма. Както вървели по улицата и спорили, те видели една слугиня, която водела две деца. По-големичкото се загледало нанякъде, когато минавали трамвайната линия, и не виждало засиления, идещ от завой, трамвай. Само миг - и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология; той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това. Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на професора и му казал: - Ето това, което Ви накара да спасите детето, беше Бог. Те се разбрали и станали оттогава добри приятели. Орионо
към текста >>

Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира.
По-големичкото се загледало нанякъде, когато минавали трамвайната линия, и не виждало засиления, идещ от завой, трамвай. Само миг - и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология; той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това. Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на професора и му казал: - Ето това, което Ви накара да спасите детето, беше Бог. Те се разбрали и станали оттогава добри приятели. Орионо
към текста >>

90. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Между пастирите им започват да възникват разпри.
С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе. Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовия син на Аврама, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища. Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят, и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздялата на Аврама с Лота, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпределба на земите с техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха: „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе?
към текста >>

Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха: „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя.
Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят, и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздялата на Аврама с Лота, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпределба на земите с техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха: „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, аз наляво. Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе.
към текста >>

91. 4. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич.
Колко е хубаво да чакаш! Не си отивай ти, благословен копнеж, ти, свещена жажда! Нека винаги устата ни да чака благодатната небесна влага, нека винаги ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни. Хубаво е, когато пъпките на дърветата са готови да ни покажат скрития в тях цветец, хубаво е, когато очите са натежали от радостни сълзи. От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата привечер - един тьничък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка далече в дълбините и твоите очи, които тихо чакат. Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич. Вслушай се. Не чуваш ли, как се носи вече над широките поля тихото молене на медногласния кавал, долитнал от горите, от широките влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича? Не ще чакаш дълго. По склоновете на планината текат събудени буйни пролетни води, градините ухаят вече, дръвчетата са облечени като нежни тънички царкини и в небесната шир лети колесницата, която носи сбъднати всичките ти сънища, всичките приказки, които ти нашепва самотата на твоето съзерцание... Днес е празник на земята и Слънцето й носи богатите си дарове. Ще се зарадва земята, ще се зарадват и твоите тъжни зеници, които мълчаливо чакаха в нощта, когато сърпът на новолунието блестеше на запад, и ръцете ти, прилични на бели цветове, кротко лежаха на твоя скут. Стрелец
към текста >>

92. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

ТОМ 18

Крадецът и пастирът; 7.
Влияние на светлината и тъмнината; 2. Добри навици; 3. Езикът на Любовта 4. Силите на природата; 5. Ценното из книгата на Великия живот; 6. Крадецът и пастирът; 7. Петимата братя; 8. Старото отмина; 9. Козативни сили; 10. Противоречията в живота; 11. Пътят на ученика; 12.
към текста >>

93. 1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Николай Дойнов Статии

Овенът, като животно, е бил на голяма почит при скитническите пастирски племена на евреите, които са били много войнствени и жестоки.
Влиянието на това зодиакално съзвездие е тласнало човешкия род и към построяването на тежки масивни постройки - различните храмове. Това съзвездие има отношение към планетата Хано, която все още не е открита и се намира зад Плутон. Планетата Хано се изразява като господар на живота и смъртта и оформя в човешкия род убеждението, че животът е вечен и че смъртта на човека не е нищо друго, освен едно преминаване от един свят към друг, и оттам големите грижи на египтяните към своите мъртви. Ерата на Овена е от 2,000 година до началото на нашата Ера. Тази Ера има отношение към планетата Марс. Овенът, като животно, е бил на голяма почит при скитническите пастирски племена на евреите, които са били много войнствени и жестоки. При тях е създаден закона, при отмъщението да се стига не повече от „Око за око, зъб за зъб”. Милост не е имало. Тази Ера е на сериозни войни на персите, на египтяните, особено през времето на Рамзес II, войните на Александър Македонски и пр. В областта на изкуството имаме вече един преход от тежките масивни строежи в Египет към по-естетичните и елегантни на гърците, особено ярко показано в техните храмове. Ерата на Риби - за човешкия род започва от началото на Християнството до - според Учителя - 1914 година.
към текста >>

94. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Останаха само пастирите по планините, които отпосле подивяха”.
И Саабей Бен Аадес, Азман Бера, Аия Бен Якзани и Прометей. Всички Те живели и просвещавали народите в науки и изкуства, които са донасяли улеснения в живота им и прогрес в техния еволюционен път, преди голямата катастрофа на нашата Земя - потъването на Атлантида и потопа. Според вещи изследователи на стари свещени индуски книги, тази катастрофа е станала преди 11,540 години. Когато гръцкият философ и общественик Солон отива в Египет, около шест столетия преди Христа, и се среща с жреците там, Те му казват: „О Солоне, Солоне, вие гърците сте като децата, нищо не знаете за онова, което е било в отдавнашните времена. Потопът помита и унищожава народите, които имаха знания и умения, по крайбрежията на моретата и по-големите реки. Останаха само пастирите по планините, които отпосле подивяха”. Първият от тези велики Учители е И-Саабеи Бен Аадес, които между многото знания и мъдрости, дадени на човешкия род, е донесъл най-вече науката за звездния мир - Астрономията и Астрологията. От тогава хилядолетия наред, та чак до 17 век след Христа, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали наедно. Астрономията, която е един вид анатомия на небесната сфера, изучава размерите, движенията и изобщо всичко онова, което може да ни даде непосредственото наблкщение върху всички образувания там. Астрологията пък е физиологията на телата от тази сфера, което е службата, ролята и въздействието на силовите течения, които излъчват всички небесни образувания. В онези далечни времена, мъдреците тогава са знаели и приемали, че всяко нещо пред нас, от най-малкото до най-голямото, от какъвто род и характер да ето, е съставено от нещо, което е покой и нещо, което е движение.
към текста >>

95. 1929 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ: 1 неделна беседа от Учителя, държана на 1 септември 1929 г., София.
Следователно, ако под думите „дух и материя” разбирате полюсите на живота, които се изразяват в две течения - материализъм и идеализъм, вие сте на прав път. Обаче, ако под думата „материя” разбирате, че животът се заключава само в материалната си страна, а под „дух” разбирате, че животът е изтъкан само от идеи. вие сте на крив път. Животьт се изразява в полюси: дух и материя, мъж и жена и т. н.” 208. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ: 1 неделна беседа от Учителя, държана на 1 септември 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I. София, 1937, с. 4 ÷ 6, 8 ÷ 9 „Съвременните хора се стремят към наука - Защо? - За да запазят онова, което са придобили с векове. В това отношение науката има велика задача, да покаже на хората посоката, в която животът някога се е движил, но продължава да се движи и сега, и в бъдеще.
към текста >>

- В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I.
Обаче, ако под думата „материя” разбирате, че животът се заключава само в материалната си страна, а под „дух” разбирате, че животът е изтъкан само от идеи. вие сте на крив път. Животьт се изразява в полюси: дух и материя, мъж и жена и т. н.” 208. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ: 1 неделна беседа от Учителя, държана на 1 септември 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I. София, 1937, с. 4 ÷ 6, 8 ÷ 9 „Съвременните хора се стремят към наука - Защо? - За да запазят онова, което са придобили с векове. В това отношение науката има велика задача, да покаже на хората посоката, в която животът някога се е движил, но продължава да се движи и сега, и в бъдеще. От няколко века насам астрономите се стремят да определят, в какво направление се движи Слънцето, кой е центърът на нашата Слънчева система.
към текста >>

- В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I.
Божественото знание дава устои, стабилност на човека. Следователно, стремете се към Божественото знание, с което можете да разрешите всички въпроси Няма задача в живота, която Божественото знание не може да разреши. Стремежът на човека седи именно в това, правилно да решава задачите си.” Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.” 210. СТОТНИКЪТ: 2 неделна беседа от Учителя, държана на 8 септември 1929 г, София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I. София, 1937, с. 37 ÷ 39 „Речи само реч, и момчето ми ще оздравее.” Привилегия е за човека да получи отговор на своята молитва от Христа, или от Бога. Всеки човек има по един лотариен билет и чака времето на неговото теглене, да види, печели ли, или не. Докато върви по пътя на невежеството, човек не може да очаква никаква печалба. Ако спечели нещо, това ще бъде някаква случайност.
към текста >>

- В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия ХІІІ], т. І.
Строго определено е, кога човек може да бъде щастлив. Не е голяма наука да определите на човека, може ли да бъде щастлиз, или не. Не е нужно да търсите специални гадатели да ви предсказват, ще бъдете ли щастливи. Когато астрологът погледне в хороскопа на някои човек, той вижда неща, които другите не виждат.” 211. ОБИКНОВЕНИ И НЕОБИКНОВЕНИ ПРОЦЕСИ: 3 неделна беседа от Учителя, държана на 15 септември 1929 г, София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия ХІІІ], т. І. София, 1935, с, 51 ÷ 52 „„И там имаше някои си человек болен от 38 години”. Какви бяха планетните влияния върху този болен? В момента на неговото раждане Слънцето, Марс, Венера и Юпитер били в своя залез, а не в изгреви Това бяха все лоши съчетания, лоши влияния на тия планети. Земята само се е намирала в своя изгрев. Цялото небе е било затворено за него.
към текста >>

- В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия ХШ], т. I.
Чрез окултните науки човек прониква в миналата история на човека. Той прониква в минали епохи. Интересно е човек да познава историята на миналото и по нея да чете развитието на настоящето.” 213. ДУХ ГОСПОДЕН. 5 неделна беседа от Учителя, държана на 29 септември 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия ХШ], т. I. София, 1937, с. 106 „Често религиозните и учените хора спорят кое верую е най-право. - Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи и т. н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е дpyгa църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую.
към текста >>

- В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], Т. I.
докато разположението ви се измени. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова по-благороден и устойчив е той. За такъв човек казваме, че има самообладание. Значи, той има такова количество злато в кръвта си, че може да издържа на големи изпитания, без да се разколебае, без да измени убежденията си.” 215. ОТ ВСИЧКИТЕ НАЙ-МНОГО: 8 неделна беседа от Учителя, държана на 20 октомври 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], Т. I. София, 1937, с. 166 ÷ 167, 174 ÷ 175 „И тъй, ако човек не може да свърже истината със своя живот, да стане за него нещо конкретно и в целия му живот да внася онова благо, което той очаква, тя ще остане суха наука, без всякакво отношение към кого и да е, към самия него. Истината е нещо абсолютно, а не относително. Учените подържат истината, че Земята се върти около оста си и около Слънцето, - Това е научен факт. не е истина.
към текста >>

- В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т.
И Мойсей отпуши един извор. - Кой запушва изворите на живота? - Човешкият егоизъм. Следователно, за да не запушвате тия извори, откажете се от вашия егоизьм и престанете да живеете само за себе си.” 218. ВЛЕЗОХА В ЛАДИЯТА: 13 неделна беседа от Учителя, държана на 24 ноември 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I. София. 1937. с. 275 „На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждат доброто, казвам „добре дошли”. Всеки човек, колкото и да е мальк, трябва да бъде силен, да ражда доброто в света. Всеки човек, всеки народ трябва да ражда доброто, т. е. да даде ход на Божественото в себе си.
към текста >>

96. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

328 ÷ 330, 344 ÷ 345 „Който влиза през вратата в кошарата на овцете, той е пастир”.
Така да бъде! ” 229. КОЙТО ВЛИЗА: 41 беседа от Учителя, държана на 8 юни 1930 г., София. - В: Делата Божии; [Неделни беседи, серия XIII], Т. III. София, 1940, с. 328 ÷ 330, 344 ÷ 345 „Който влиза през вратата в кошарата на овцете, той е пастир”. Значи, който влиза в себе си по правия пьт, той е пастир. Той има правилни отношения към своите мисли, чувства и постъпки. Той има правилни отношения към Първичната Причина, а оттам и към своите ближни Да бъдеш добър пастир, трябва да имаш правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Правилните отношения към Бога подразбират любов към Бога, т. е., към Слънцето на живота.
към текста >>

Значи, който влиза в себе си по правия пьт, той е пастир.
” 229. КОЙТО ВЛИЗА: 41 беседа от Учителя, държана на 8 юни 1930 г., София. - В: Делата Божии; [Неделни беседи, серия XIII], Т. III. София, 1940, с. 328 ÷ 330, 344 ÷ 345 „Който влиза през вратата в кошарата на овцете, той е пастир”. Значи, който влиза в себе си по правия пьт, той е пастир. Той има правилни отношения към своите мисли, чувства и постъпки. Той има правилни отношения към Първичната Причина, а оттам и към своите ближни Да бъдеш добър пастир, трябва да имаш правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Правилните отношения към Бога подразбират любов към Бога, т. е., към Слънцето на живота. Да имаш правилни отношения към себе си, подразбира правилни отношения към Луната.
към текста >>

Той има правилни отношения към Първичната Причина, а оттам и към своите ближни Да бъдеш добър пастир, трябва да имаш правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен.
- В: Делата Божии; [Неделни беседи, серия XIII], Т. III. София, 1940, с. 328 ÷ 330, 344 ÷ 345 „Който влиза през вратата в кошарата на овцете, той е пастир”. Значи, който влиза в себе си по правия пьт, той е пастир. Той има правилни отношения към своите мисли, чувства и постъпки. Той има правилни отношения към Първичната Причина, а оттам и към своите ближни Да бъдеш добър пастир, трябва да имаш правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Правилните отношения към Бога подразбират любов към Бога, т. е., към Слънцето на живота. Да имаш правилни отношения към себе си, подразбира правилни отношения към Луната. Правилни отношения към ближния подразбират правилни отношения към звездите. Тъй щотоы обичай Бога, както обичаш Слънцето.
към текста >>

То определя вашето бъдеще.” „Който влиза през вратата на кошарата, той е пастир”.
Пръстите на ръцете също така имат различна възприемателна способност. Цялото тяло на човека е сбор от множество антени. В това отношение, той представя възел, от който излизат много антени - възприематели на безброй мисли, чувства и желания. Като знаете това, бьдете будни като възприемате мисли и чувства, които идат от пространството, да задържате в себе си само онези, които имат отношение към настоящия момент. Настоящето ви положение е най-важно. То определя вашето бъдеще.” „Който влиза през вратата на кошарата, той е пастир”. Който има правилни отношения към своите мисли, той е свързан с Божествения свят, който има правилни отношения към своите чувства, той е свързан с духовния свят, който има правилни отношения към своите постъпки, той е свързан с физическия свят. Физическият свят е направен по образа на Божествения. Тези два свята представят полюси на живота. Между тях се намират всички останали светове, наредени по степента на развитието на съществата, които живеят в тях. Всички светове заедно представят едно цяло, а поотделно те са части на това цяло.
към текста >>

97. ЧОВЕШКАТА ДУША и ЧОВЕШКИЯТ ДУХ