Търсене в текстове за 'Папрат'

Например, междините между страничните разклонения на папратния лист /тия междини постепенно се намаляват към листния връх/ или междините между завивките в охлюва, които постепенно се стесняват към върха, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове на един тон.

Например, междините между страничните разклонения на папратния лист /тия междини постепенно се намаляват към листния връх/ или междините между завивките в охлюва, които постепенно се стесняват към върха, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове на един тон.
Там ще забравите всички ваши грижи. Сутринта, като влезете в гората, всичко е тихо и после забелязвате едно малко шумолене, което постепенно се усилва, усилва. Идва вятър, залюляват се всички клони, и след това пак започва утихване. Можете да чуете музиката в дъбова или букова гора и пр.” Даже намират, че и някои органически форми са един вид кристализирана музика. Например, междините между страничните разклонения на папратния лист /тия междини постепенно се намаляват към листния връх/ или междините между завивките в охлюва, които постепенно се стесняват към върха, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове на един тон. Гислер казва: Относителното разстояние от планетите до слънцето е еднакво с относителния брой на трептенията на хармоничните обертонове на един тон. По този въпрос той привежда следната таблица: Планети Относ. разст. до слънцето
към текста >>

Някъде минаваме край висока папрат.

Изкачваме се постепенно. Ето горският дом. Над него пак виждаме за малко величествения гребен на Рила и след малко пак сме скрити в гората. Между клоните виждаме само едно късче от небето. Минаваме бистри и бързи, пенливи, шумни потоци; тук-там срещаме стада. Някъде минаваме край висока папрат. Голямо разнообразие, изобилен живот. Красиво съчетание на полянки, цветя, гори, реки и долове. Изкачваме се до „Задата", минаваме едно било и ето пред нас картина, която ни кара да се спрем. Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи". То е тъй спокойно!
към текста >>

хора. Като наближих, видях, че ме е заблудила висока папрат, раздвижвана от

Събудих другарите си и те почнаха да пълнят пушките. Бяха готови да стрелят, но началниците ни ги спряха. Предложих да отида сам напред и да разузная какво е това придвижване. Слязох по стръмнината до мястото, където ми се стори, че има хора. Като наближих, видях, че ме е заблудила висока папрат, раздвижвана от вятъра. След няколко месеца ми дадоха отпуск и отидох в София при Учителя на „Опълченска" 66. Първият му въпрос беше какво ново има на фронта. Много исках да го попитам за явяването му пред мене на поста, но не смеех. Той ме
към текста >>

Когато слязъл надолу, видял, че в основата на възвишението имало висока папрат, която от слабия ветрец се полюшвала и давала илюзия на хора, които правят прибежки.

Когато слязъл надолу, видял, че в основата на възвишението имало висока папрат, която от слабия ветрец се полюшвала и давала илюзия на хора, които правят прибежки.
събудил подчасовия, който също забелязал прибежките на хората в низината. Събудил и останалите, но Г. Р. им казал да не стрелят, защото той отговаря за всички. Насърчен от това видение в нощта, брат Г. Р. казал, че ще слезе надолу и сам ще провери положението. Когато слязъл надолу, видял, че в основата на възвишението имало висока папрат, която от слабия ветрец се полюшвала и давала илюзия на хора, които правят прибежки. Изминало доста време от тази случка и тя почнала да избледнява в съзнанието на Г. Р. Не само това, но братът почнал да се съмнява дали това видение през нощта не е било илюзия или пък халюцинация. Така продължил той да изпълнява своите обязаности, докато един ден го пуснали в отпуск. Преди да замине за Ямбол брат Г. Р. останал за един ден в София и се отбил при Учителя, който тогава живеел на „Опълченска“ 66.
към текста >>

– На Папратливата поляна.

Йосиф посегна към манлихеровата, но се поколеба, присегна и откачи мартинката. Извади от патрондаша три патрона – с един зареди пушката, а другите два тури в джоба на расото. Дядо Стоил още стоеше навън. – Къде? – попита Йосиф. – На Папратливата поляна. Йосиф тръгна с големи, твърди крачки, Улф – след него. Подир два часа стигнаха. Да, тук беше се разиграла трагедията. Мечката беше изяла каквото могла, а другото беше скрила. Кървавите дири бяха отчетливи, всичко беше ясно и за Йосифа, и за Улф.
към текста >>