Търсене в текстове за 'Папрат'

Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора.

Това са наблюдението, което роди телескопа за безкрайно голямото, и ултрамикроскопа за безкрайно малкото, изчислението, което роди математиката и заключението, което роди философията. Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен. Видимите симптоми на живота на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт. Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми. У растителното царство има цели родови форми, родени някога, достигнали своето крайно развитие в една определена форма и след това изчезнали. Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора. И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври. плезиозаври, архиоптерикси и пр. Днешните форми показват само родови връзки с някогашните, но далеч се различават от тях. Даже наблюденията върху различните племена и народи показаха същото явление. От предисторичния човек днес намираме само черепи и оръдия.
към текста >>

Например междините между страничните разклонения у папратовия лист (тия междини постепенно се намаляват към върха на листа) или в охлюва широчината на завивките, които постепенно се стесняват към върха на охлюва, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове в един тон!

Например междините между страничните разклонения у папратовия лист (тия междини постепенно се намаляват към върха на листа) или в охлюва широчината на завивките, които постепенно се стесняват към върха на охлюва, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове в един тон!
Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил" глава 40 - 43. Сент Ив посочва метод, как можем да въплътим определена музика във формата на някое здание, чаша и какъв да е друг предмет. От това се вижда, колко е обширна сферата на влиянието на музиката в живота! Ние можем чрез художествените форми, които ни заобикалят, да дадем по-широк простор на музиката да влияе благотворно в културата. Даже намират и в органическите форми кристализирана музика. Например междините между страничните разклонения у папратовия лист (тия междини постепенно се намаляват към върха на листа) или в охлюва широчината на завивките, които постепенно се стесняват към върха на охлюва, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове в един тон! Също се доказва, че в разстоянията на планетите до слънцето са изразени музикални закони. Всичко е музика около нас! Радиовълните, които изпущат цветята, дърветата, звездите и пр., са музикални. В бъдеще, когато се усили човешката възприемчивост и усетливост, той ще възприема, тая музика, която излиза от растенията, от звездите, от слънцето! Що е светлината!
към текста >>

Някъде минаваме край висока папрат.

Изкачваме се постепенно. Ето горският дом. Над него пак виждаме за малко величествения гребен на Рила и след малко пак сме скрити в гората. Между клоните виждаме само едно късче от небето. Минаваме бистри и бързи, пенливи, шумни потоци; тук-там срещаме стада. Някъде минаваме край висока папрат. Голямо разнообразие, изобилен живот. Красиво съчетание на полянки, цветя, гори, реки и долове. Изкачваме се до „Задата", минаваме едно било и ето пред нас картина, която ни кара да се спрем. Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи". То е тъй спокойно!
към текста >>

Както гигантските папрати произхождащи от детската възраст на земята, са оставили своите отпечатъци върху леглата на каменните въглища, и както пътя на един изчезнал вече ледник може да бъде очертан по следите.

Фактически, всички цветове, във всички царства на природата, са образувани от действието на отрицателните течения на светлинния етер. В полярните области на земята, гдето слънчевите лъчи са слаби, всички цветове са светли и понякога са тъй слаби, че през зимата окраската на животните съвършено изчезва и те стават бели, сливайки се с околността. 4. Отразяващ етер. Казахме по-рано, че идеята, мисленият образ на една къща, например, създаден от ума на човека, може да бъде извлечен от паметта на природата дори след смъртта на неговия творец. Всяко нещо, което е станало, когато и да било то, е оставило след себе си един неизличим образ върху този отразяващ етер. Както гигантските папрати произхождащи от детската възраст на земята, са оставили своите отпечатъци върху леглата на каменните въглища, и както пътя на един изчезнал вече ледник може да бъде очертан по следите. които той е оставил по пътя си върху околните скали, също така мислите и действията на човека са завинаги записани от природата върху този отразяващ етер, гдето опитния ясновидец може да прочете историята им с положителност, съразмерна с неговата способност. Отразяващия етер е получил много правилно своето име. защото образите, които той съдържа, са само отражения от паметта на природата. Истинската памет на природата се намира в едно много по-висше царство. Истински опитният и издигнат ясновидец никога не се старае да чете миналото в отразяващия етер, защото картините в него са много по-неясни и точни в сравнение с тия във висшето царство.
към текста >>

Наоколо дърветата стояха неподвижни; храсти от папрати край бреговете се навеждаха при нейното минаване и пак изправяха; едно славейче прехвръкна лекичко над нея и след това изчезна някъде.

Наоколо дърветата стояха неподвижни; храсти от папрати край бреговете се навеждаха при нейното минаване и пак изправяха; едно славейче прехвръкна лекичко над нея и след това изчезна някъде.
Сърната измуча бавно, едва дочута, като че ли разказваше нещо тъжно, и издигна сухата муцуна към елена. Рогът проехтя след това през звучния похлупак. Еленът се разтресе, прескочи леко през рекичката и се изгуби в гъсталака. Като че ли обхваната от тръпки на ужас и сила, сърната стана и влезе във водата. Куцайки леко само на три крака, потегли към гората и капки кръв се стичаха по крака и се съсирваха в дълги нишки. Наоколо дърветата стояха неподвижни; храсти от папрати край бреговете се навеждаха при нейното минаване и пак изправяха; едно славейче прехвръкна лекичко над нея и след това изчезна някъде. Времето минаваше. Усещаше се прохлада. В полянките светлината се оттегляше към върховете на дърветата. Сърната се изкачваше по реката към гората. В дясно и в ляво растяха брястове.
към текста >>

меко папратово легло, над което се беше надвесила една бела жена и нежно милваше косата ми.

Идеше тропическа нощ. Време за съображение нямаше. Бързо позовах на помощ всичките подсъзнателни сили на природата си, но колкото и да бързах, мракът прегради пътя ми Волята изгуби сигурност. Трябваше да потърся най близкото и сигурно прибежище. Заспал бях под една влажна и неприветна пещера, а се намерих край топло огнище на. меко папратово легло, над което се беше надвесила една бела жена и нежно милваше косата ми. — Истинска бела жена сред нощта и лесовете на най черната земя недалече от екватора? Не бях ли игра на някоя оптическа измама или привидение от по висше естество? Като забеляза моето пробуждане, жената едва видимо се усмихна и още по низко приведе лице. — Не бойте се. Вие се намирате на съвсем безопасно и сигурно место, проговори тя.
към текста >>

Във вторичните планински формации, винаги редом с пясъка и шистите, се намират и каменни въглища и в тях отпечатъци от гигантски папрати, блатни растения и пр.

С други думи, те се стремят да превърнат веществата в състояние, при което химическият етер вече не може да се прояви; процесите тук вече спират, приемат състояние на покой. Към шистовата формация принадлежат, освен шистите, също и гранита със съставните си части: фелдшпата, кварца и слюдата. Всички вещества, които се съдържат в тия минерали, са втъкани в процеса на образуване растенията в строго определено количество. Стефенс казва в „Антропологията“ си, че растенията в миналите епохи е трябвало да отделят тия вещества в груба форма, за да не затвърдея г и за да могат да се развиват като подвижни и жизнени живи организми. В тясна връзка с шистовата формация се намират въглищата и графита, чиято съставна част въглеродът, както споменахме, е сроден на силиция. Във вторичните планински формации, винаги редом с пясъка и шистите, се намират и каменни въглища и в тях отпечатъци от гигантски папрати, блатни растения и пр. В по-младите пясъчници се срещат и вкаменели растителни стъбла, клони от дървета и др. Тъй че, изхождайки от тая база, ние можем да кажем, че растението дължи своето съществувание, като растение, на шистите. Варовитата формация, която е застъпена в исполинските планински маси, също съдържа остатъци от изчезнали животински видове и се намира към техъ1 в същото отношение както шистите към растенията. Това изпъква при разглеждането на вкаменелостите от животни, риби, охлюви и миди. По всяка вероятност, същото това развитие се извършва и в наше време в кораловите образувания в морето.
към текста >>