Търсене в текстове за 'Павел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 429 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята!
Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога! Ти трябва да воюваш. Оръжието е Любовта. Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим. Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята! “ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа. Който живее за себе си, няма Любов. Който живее за Бога, има Любов.
към текста >>

2. 2_03 ) Три закона на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте към Бога.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат към Бога.
Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята Любов. Първо тази Любов ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш. Един човек живее в Бога, но Бог не живее в него. Макар Бог да не живее в него, но той живее в Бога, Бог го търпи и затова ще го обичаме. Един ден той ще се отвори. Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте към Бога.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат към Бога. Как ще стане това? Бог си знае как и затова не се притеснявайте. Искате ли да поставите здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек. Една сестра от провинцията се оплака, че никой не я обича. Да не очаква да я обичат, а сама да обича.
към текста >>

3. 2_08 ) Път към Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Не аз, но Христос живее в мен.“ Това е общение, за което хората нямат понятие.
Щом направиш връзка с Първичната Причина, тогава благополучните условия отвсякъде се стичат. На Природата трябва да се даде една строго научна база. Човек не може да разбере Любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него. Христос е казал: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“ и човек трябва да влезе в този Път, в тази Истина и в този Живот, за да разбере Свещената любов. Казано е: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Свещената любов има връзка със следното – да живее Христос в човека. Апостол Павел казва: „Не аз, но Христос живее в мен.“ Това е общение, за което хората нямат понятие. Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до мистичното. Когато се говори за Свещена любов, то е една недостъпна област, която сама по себе си ще се разкрие. Други са там правилата. Недостъпното днес е достъпно за бъдещето. Човек да изследва това, което е достъпно, а недостъпното да остави за после.
към текста >>

4. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Например апостол Павел казва: „Любовта е плод на Духа.“ А също се казва: „Бог е Любов!
Трябва да дойде едно просветление на съзнанието. Ако от Духовния свят няма просветление, то човек мъчно може да разбере. Тези, които ще правят размишление върху Любовта, нека имат една основна идея за Любовта и тя да се разраства като семка. Да започнат с малкото и като се разшири съзнанието им, тази идея ще почне да расте. У хората има много неясни понятия. Например апостол Павел казва: „Любовта е плод на Духа.“ А също се казва: „Бог е Любов! “ Това са две различни понятия. Любовта като същина е Бог, а като проява е плод на Духа. Трима души за групата на Любовта са достатъчни. Бог нали казва: „Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Якова“ – трима души. В колко часа ще се молят хората, това са второстепенни и третостепенни въпроси.
към текста >>

5. 2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен.“ Любовта е проява на Бога в Живота.
Любовта има съвсем особено качество и като влезе в човека, го подбужда да чете, да учи, да работи за Господа, да се възхищава и да вижда възвишеното навред. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А като намериш човешкото в човека, ти си намерил сянката. Братът попита: „Вие вчера казахте, че можем да обичаме както Христос обича.“ Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас.“ Можем да обичаме като Христа или по-точно – да дадем ход да се прояви Христос в нас. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен.“ Любовта е проява на Бога в Живота. Който се е домогнал до тоя велик закон, той е придобил всичко. Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в Живота. Разликата между влюбване и Божествена Любов е в следното: ако любовта, която имаш към някого, не хвърля сянка върху Любовта ти към Бога, тогава тази Любов е Божествена. Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху Любовта ти към Бога, тогава тази любов има примес. Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи.
към текста >>

6. 2_16 ) Любов към врага – това е една школа - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като че им вменяваше греха“; значи прощаваше.
Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и онези, които ти причиняват радост. Писанието казва: „Ако не простите, и на вас няма да простят.“ То е Школа. Това не е нещо, което човек може да научи за един ден, за една седмица. Трябва цял живот. Двама души се карали и най-сетне единият казал: „Това, което ти каза, е право.“ И онзи отговорил: „Това, което ти каза, е право.“ Хванали се за ръка и тръгнали заедно. Апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като че им вменяваше греха“; значи прощаваше. Ти имаш да вземаш от много хора; готов ли си да простиш, да забравиш каквото имат да ти дават? На някои ще простиш лихвата, на някои – една трета, а от някои нищо няма да вземеш. Казвам някому: „Ти се караш със съседа си за два метра място. Примири се с него и ще ти мине главоболието, събрала се е енергия.“ Който отиде да се примирява, той е силен.
към текста >>

7. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Ако ни се разруши земното жилище, имаме дом неръкотворен.“ Някой на Земята е страдащ, а горе, като замине, се радва.
За да ти се яви някой заминал, за да го виждаш и да говориш с него, трябва да го обичаш. В ума си дръж най-хубавите черти – като Ангел да е в твоето съзнание и тогава ще дойде. А не да кажеш: „Той беше малко упорит, но дано се е изменил.“ Една душа до 40 дни не може да се яви, защото е заета изключително със себе си. Завеждат я на всички места, дето е живяла, за да види целия си живот. След това вече ѝ дават работа и може да се явява. Апостол Павел казва: „Ако ни се разруши земното жилище, имаме дом неръкотворен.“ Някой на Земята е страдащ, а горе, като замине, се радва. Тогава защо ще плачем за него? Човек никога не е умрял. Умрелите са по-живи, отколкото живите. Един свещеник дойде при мен и ми каза, че го е страх да служи в църквата сам, трябвало всякога да има с него и друг поп. Той поиска съвет от мен.
към текста >>

Та сега Дързев все има някой Павел, който го носи.
Горе той е приет в музикалната академия и пише доста песни. Хайде сега му изпейте песента! Изпяхме песента „Благост, благост“, аранжирана от брат Дързев. Учителя продължи: Когато претрепаха Стефана, той се всели в Павла и последният благодарение на него се повдигна. Та сега Дързев все има някой Павел, който го носи. Има някои неща, които не се позволяват да се казват. Една сестра запита: „Заминалите могат ли да слушат беседите Ви? “ Заминалите присъстват на беседите. Те стоят при тези, които обичат.
към текста >>

8. 3_15 ) Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел е имал опитността на излъчване и казва: „Видях нещо, но дали бях в тялото или вън от тялото не зная.“ Той е бил извън тялото.
Един човек, който наближава да добие ясновидство, сънищата му почват да стават по-свързани. Един брат попита: „Върху коя мисъл е най-добре да се концентрира съзнанието при тези упражнения? “ Концентрирайте съзнанието си върху този стих: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ После може да вземете за концентрация от Ев. от Йоана 14 гл., 21 стих; 14 гл., 23 стих; 15 гл., 7 стих. Апостол Павел е имал опитността на излъчване и казва: „Видях нещо, но дали бях в тялото или вън от тялото не зная.“ Той е бил извън тялото. Един брат запита: „Може ли човек при тези упражнения да се концентрира върху Христа? “ Да, може, но не върху разпнатия Христос. Да се концентрираш върху образи, а не върху отвлечено нещо. За събуждане на вътрешните сили концентрирай съзнанието си върху същества, които въплъщават Доброта, Милосърдие, Любов, Чистота, като образа на Христа и др.
към текста >>

9. 5_29 ) Божественият живот е реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

„Ще се изменим“, казва апостол Павел, защото условията ще дойдат съобразно измененията, които ще станат в нас.
Един камък, като се търкаля по склона, показва че всеки, който се отдели от голямата канара, пада в бездната. Сега животът е такъв, защото хората са се отделили от Канарата. Има голяма целесъобразност в Природата. Невидимият свят избира добър метод и при условията, в които живеем, по-добър резултат не може да има. Ще дойде по-добър свят, но тогава няма да бъдете такива, каквито сте сега. „Ще се изменим“, казва апостол Павел, защото условията ще дойдат съобразно измененията, които ще станат в нас. Наследството, богатството на Земята ще остане на праведните, един ден кротките ще я наследят и всичко каквото изработят грешните ще остане на добрите. Който не разбира така нещата, казва че на грешните им върви. Да, но им върви като риби в реките, които плават в една посока, но в края на краищата влизат в мрежата и оттам по-нататьк не могат. И грешните хора вървят право към мрежата и по-нататък не могат. С принципите, които сега държавите прилагат, по никой начин не може да се подобри икономическото положение.
към текста >>

10. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо Христос избра апостол Павел?
Това зависи от желанието му. Най-първо трябва да си създадем едно духовно тяло, чрез което да се съобщаваме с Невидимия свят. Насочете усилията си към това, всичко зависи от усърдието. И сега човек има връзка с Невидимия свят, защото всяка негова мисъл и всяко негово желание са все усилия от Невидимия свят. Ако някой път Невидимият свят изпраща скромни посланици, които носят малки записки на човека, и той ги изхвърля, за да очаква големи записки, човек остава на сухо. Защо Христос избра апостол Павел? Понеже имаше възможност да се пробуди, затова го избра. Павел беше ревностен. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език. А и вие ще си имате свещен час, всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното.
към текста >>

Павел беше ревностен.
Насочете усилията си към това, всичко зависи от усърдието. И сега човек има връзка с Невидимия свят, защото всяка негова мисъл и всяко негово желание са все усилия от Невидимия свят. Ако някой път Невидимият свят изпраща скромни посланици, които носят малки записки на човека, и той ги изхвърля, за да очаква големи записки, човек остава на сухо. Защо Христос избра апостол Павел? Понеже имаше възможност да се пробуди, затова го избра. Павел беше ревностен. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език. А и вие ще си имате свещен час, всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното. Ще имате постижение. Човек никак да не се безпокои за резултатите, защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък.
към текста >>

11. 6_02 ) Изуй си обущата - Боян Боев (1883 – 1963)

Вземете за размишление и концентрация първия стих от 15-та глава на Евангелието от Йоан: „Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец Ми е земледелецът.“ През тези десет дни вземете за проучване Посланието на апостол Павел към Колосяните и си изберете някои стихове за размишление.
Представи си, че едно Същество образува пред теб светла топка и ти я виждаш. Това е вече запознаване с едно от тези Висши същества. А ако иска Съществото да слезе по-долу до твоето съзнание, то може да вземе човешка форма. Упражнението, което ви дадох за проучване на някои глави от Йоана, прилагайте десет дни. След свършването му почнете второ упражнение за десет дни. Вземете за размишление и концентрация първия стих от 15-та глава на Евангелието от Йоан: „Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец Ми е земледелецът.“ През тези десет дни вземете за проучване Посланието на апостол Павел към Колосяните и си изберете някои стихове за размишление.
към текста >>

12. 6_06 ) Вода, която постоянно тече - Боян Боев (1883 – 1963)

Вземете за размишление Първо съборно послание Петрово, 4-та глава, 10-ти стих: „Всеки, според дарбата, която е приел, служете с нея едни на други като добри строители на многоразличната Божия благодат.“ За четене и размишление вземете и Първо послание на апостол Павел към Коринтяните.
Ще ви дам едно упражнение: отваряйте Библията в течение на десет дни и четете каквото ви се падне. Турете си пръста произволно, макар и да няма никаква връзка между стиховете. И ако ви дойде някоя мисъл върху тези стихове, отбележете я. После вземете за размишление стихът: „Колко е по-добър човек от овца.“ Схванете формата и съдържанието едновременно. Девет дни ще размишлявате върху този стих и на десетия ден ще дойдете. Вземете за размишление Първо съборно послание Петрово, 4-та глава, 10-ти стих: „Всеки, според дарбата, която е приел, служете с нея едни на други като добри строители на многоразличната Божия благодат.“ За четене и размишление вземете и Първо послание на апостол Павел към Коринтяните. Размишлението правете сутрин и вечер преди лягане.
към текста >>

13. 6_07 ) Това е Живот вечен - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел нали казва: „Човек, като е нахранил някого, може би някой ангел е нахранил.“ Човек трябва да се моли за Знание, за Мъдрост.
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН Няколко души братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за връзката на учениците със своите Ръководители и с Напредналите същества. Тази връзка съществува, а ако е въпрос за среща, вие сте срещали вашите Ръководители, но не ги познавате. Апостол Павел нали казва: „Човек, като е нахранил някого, може би някой ангел е нахранил.“ Човек трябва да се моли за Знание, за Мъдрост. Срещата има смисъл, но каква полза за един ученик, когато е глух и сляп? Най-първо трябва да има телефонна слушалка и Напредналото същество да ти говори по нея. Нека първо да се образува отношение, мислите да се предават и да се приемат. А пък ние искаме веднага да ги срещнем. Не, първо вие ще приемате мислите им и после – срещата.
към текста >>

14. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Че наистина, когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското се проявява в човека, се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в посланието му към Римляните, 1-ва глава, от 28-ми стих до края.
Дето се казва, че клоните били отсечени и останал само пън, заровен в земята, това показва, че Божественият живот на човека ще се отдалечи от него и той ще остане само с живот, свързан с гъстата материя. Това е днешната материалистична епоха; значи и това е предсказано. Дето се казва, че небесната роса ще го искри, това показва, че все пак ще идат отгоре Божествени струи, Божествени мисли и чувства, за да не изгасне съвсем Божественият живот в него и да тлее като искра, додето дойде време да се разпламти. И дето пише, че тялото му ще бъде покрито с пера като на орел, показва гордостта. А седемте времена, през които ще трае това, означават седем епохи, през които човечеството ще прекара това понижено състояние. Че наистина, когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското се проявява в човека, се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в посланието му към Римляните, 1-ва глава, от 28-ми стих до края. Тоя закон гласи: когато човек се отказва да познае Бога, Бог се отдръпва и той попада под влияние на тъмните низши сили. Тогава идва голямо падение и низшите сили вземат надмощие. Дето пише в Езекиил и в Откровението на Йоана, че от Небето ще се хвърля огън върху хората, това са бомбите, които се хвърлят от аеропланите. Това е буквално предсказано от Езекиил и в Откровението. Втората световна война е като последствие от сегашната карма на човечеството.
към текста >>

15. 7_02 ) Вярвай в невъзможното - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел е един философ; той е казал: „От вярата зависи слушането.“ Това е съвсем дълбока философия, ще я обясня накратко: ако имаш Вяра, ще можеш да слушаш отвътре това, което Бог ти говори, душата ти ще възприеме това, което ѝ нашепва Бог.
Човек, който няма доверие и Вяра, не може да постигне нещата. Много е мъчно да дружиш с такъв човек. Ето коя е тайната на Живота: Вярата черпи своята материя от безверието. Всички безверници са работници в кариери и трошат камъни. И като натрупат камари, пренасят ги и хората на Вярата почват да градят. Апостол Павел е един философ; той е казал: „От вярата зависи слушането.“ Това е съвсем дълбока философия, ще я обясня накратко: ако имаш Вяра, ще можеш да слушаш отвътре това, което Бог ти говори, душата ти ще възприеме това, което ѝ нашепва Бог. А Бог говори постоянно на човека. Внесете едно цвете в зимника, дето не прониква слънчев лъч, и то почва да линее. Изнесете го на слънце и ще се развие добре. Когато хората имат Вяра, те са в състояние на цвете, изложено на слънчеви лъчи, т.е. почват да приемат живот, прана.
към текста >>

16. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Единият от братята каза: „Учителю, Вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените.
СМИРЕНИЕ Трима братя бяха приети от Учителя в приемната му стая. Единият от братята каза: „Учителю, Вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените. Кажете ни нещо по това.“ Едно дете, като завърши първо отделение, мисли че знае като учителя си. Завършва и второ отделение и пак мисли така. То не знае, че невежеството му е много голямо. Някой мисли, че напълно е завършил.
към текста >>

И апостол Павел каза, че има трън в петата си.
Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада. Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение. Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава. Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще прави това, което Той иска.
към текста >>

17. 7_10 ) Чрез страданията се проявяват скритите богатства в нас - Боян Боев (1883 – 1963)

Самият апостол Павел мина през какви ли не страдания, всички други пророци минаха през големи противоречия и чак тогава Бог с тих глас им проговорваше.
Животът му висял на косъм, а нямало един човек, който да му помогне. Главата му просто пламнала от опасностите, в които се намирал, и тъкмо когато не е виждал изход отникъде, тогава Бог му разкрил тайните, говорил му и Даниил Го видял. Тук, на Изгрева, няма нито един, който да е минал през такива страдания. Някои, които живеят охолен живот, мислят че ще им се разкрият тайните! Това не е възможно и няма никакво изключение. Самият апостол Павел мина през какви ли не страдания, всички други пророци минаха през големи противоречия и чак тогава Бог с тих глас им проговорваше. Сестрата каза: „Учителю, Вашите думи ме карат да обикна страданията. Като дойдат, ще зная как да се отнасям с тях.“ Томас Карлайл се обезсърчил, искал да тури край на живота си, мислел, че е безполезно неговото живеене, но само след три дни идва светлина и той написал най-хубавото си съчинение. Един наш брат, музикант, имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му заявила: „Или Учителя, или мен! “ Той я обича, и тя го обича и изпитва голямо страдание.
към текста >>

18. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене“.
– Вие ще имате дял в бъдещата култура. В Невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали и ще дойдат на Земята, ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: „Ето, това е Животът! “. Човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Хората, които ще са в управлението, съвсем ще се изменят, ще стане промяна в тях – вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене“. Ще станат големи преобразувания и виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Целият ХХ век ще бъде век на приготовление. Сега външните връзки организират хората. А в Новата култура вътрешните връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, а няколко кучета тичат около него и го лаят.
към текста >>

19. 17) Да станат огън - Боян Боев (1883 – 1963)

Павел е бил марсианец.
Как трябва да се разбира Любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога, и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа – заради Бога, който е в нея. Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома има обективен ум, интерес към материалната област. Писанието трябва да се изучава символично. Онзи, който иска да изучава Давид, трябва да е минал през изпитанията му.
към текста >>

У Павел беше развита причинността, т. е.
Да считаш, че тази душа е излязла от Бога, и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа – заради Бога, който е в нея. Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома има обективен ум, интерес към материалната област. Писанието трябва да се изучава символично. Онзи, който иска да изучава Давид, трябва да е минал през изпитанията му. Прочетете например Псалом 51.
към текста >>

20. 29) Земята е Господня - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което Бог е приготвил за вас“, под това той не подразбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази Любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията Любов?
Най-важното е човек да има стремеж да върши Волята Божия, и то в мисли, в чувства и в постъпки. Човек трябва да изпраща към човечеството мощни, добри мисли в духа на новите идеи. Човек трябва да изпраща Любов към другите и чрез постъпките си да покаже на хората пътя на новите идеи. Така ще ги събуди за Новото. Един брат каза: „Под „небесен живот“ нали трябва да разбираме място, където царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което Бог е приготвил за вас“, под това той не подразбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази Любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията Любов? “. Това е така, но не може да се разправи на всички, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към всичко и като се каже „всичко“, се подразбира Цялото – Бог и всичко, което Той е създал.
към текста >>

21. 12) Всемирното Бяло Братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Павел развива тази мисъл така: „Които Бог предузна, тях и предопредели.“ Душите, които са готови, са работили в миналото. Ап.
Те спят и когато се събудят, ще станат да кажат: „Готови сме! “ А онзи, който все още не е готов, ще се намери в чудо и ще каже, че не е готов. Остави го, като дойде, нищо няма да направи. Готовите са определени. Христос казва: „Вие не сте от този свят, както и Аз не съм“ – те са приготвените. Ап. Павел развива тази мисъл така: „Които Бог предузна, тях и предопредели.“ Душите, които са готови, са работили в миналото. Ап. Павел казва: „Още в утробата на майка ми Бог ме избра“, значи още от дълбокото минало, т.е. всички души, които в миналото са работили усърдно, Бог, като вижда това, ги избира. Те може би сегиз-тогиз са се отклонявали слабо, но никога не са се отклонявали напълно. И когато Илия се отчая и се оплака на Бога, че е останал сам, Бог му каза: „Седем хиляди души има, които не са се поклонили пред Ваала“.
към текста >>

Павел казва: „Още в утробата на майка ми Бог ме избра“, значи още от дълбокото минало, т.е.
“ А онзи, който все още не е готов, ще се намери в чудо и ще каже, че не е готов. Остави го, като дойде, нищо няма да направи. Готовите са определени. Христос казва: „Вие не сте от този свят, както и Аз не съм“ – те са приготвените. Ап. Павел развива тази мисъл така: „Които Бог предузна, тях и предопредели.“ Душите, които са готови, са работили в миналото. Ап. Павел казва: „Още в утробата на майка ми Бог ме избра“, значи още от дълбокото минало, т.е. всички души, които в миналото са работили усърдно, Бог, като вижда това, ги избира. Те може би сегиз-тогиз са се отклонявали слабо, но никога не са се отклонявали напълно. И когато Илия се отчая и се оплака на Бога, че е останал сам, Бог му каза: „Седем хиляди души има, които не са се поклонили пред Ваала“.
към текста >>

22. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел.
Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството.
към текста >>

23. 58) Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Павел казва: „Ако Христос бе живял в хората, те щяха да бъдат други.“ Христос учи хората отвътре и сега се приготовлява да живее в тях.
Той донесе огъня на Любовта и ние сме свободни да го приемем, или не. Христос действа вътре в глъбините на човешката душа. Въплътяването е голямо ограничение и Христос сега не ще се въплътява, а ще се вселява, Той ще дойде в душите. Като дойде Христос, ще си турим най-хубавите дрехи и понеже все още Го няма, затова ходим с парцалите. Реален е този Христос, който днес се проявава в човека, но все още не живее напълно в него. Павел казва: „Ако Христос бе живял в хората, те щяха да бъдат други.“ Христос учи хората отвътре и сега се приготовлява да живее в тях. Той казва: „Хлопам.“ И ако някой отвори, ще влезе. Приемам за християнин този, с когото е Христос. Братът сподели с Учителя, че е велико нещо човек да реализира в себе си думите на апостол Павел: „Не аз, но Христос живее в мене.“ Хубаво е в този стих да се изостави думата не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.“ За учениците този стих трябва да се измени. Братът попита Учителя: Учителю, Вие всякога сте казвали, че трябва да видим Христа, че това е духовна нужда за нас и ние се стремим към това.
към текста >>

Братът сподели с Учителя, че е велико нещо човек да реализира в себе си думите на апостол Павел: „Не аз, но Христос живее в мене.“
Като дойде Христос, ще си турим най-хубавите дрехи и понеже все още Го няма, затова ходим с парцалите. Реален е този Христос, който днес се проявава в човека, но все още не живее напълно в него. Павел казва: „Ако Христос бе живял в хората, те щяха да бъдат други.“ Христос учи хората отвътре и сега се приготовлява да живее в тях. Той казва: „Хлопам.“ И ако някой отвори, ще влезе. Приемам за християнин този, с когото е Христос. Братът сподели с Учителя, че е велико нещо човек да реализира в себе си думите на апостол Павел: „Не аз, но Христос живее в мене.“ Хубаво е в този стих да се изостави думата не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.“ За учениците този стих трябва да се измени. Братът попита Учителя: Учителю, Вие всякога сте казвали, че трябва да видим Христа, че това е духовна нужда за нас и ние се стремим към това. Но по какъв начин може да стане? Христос казва: „Ако Ме любите, Аз и Отец Ми ще ви посетим и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ След възкресението си на кои се яви Христос? На своите ученици, които Го любят.
към текста >>

Апостол Павел, като чул думите: „Павле, Павле, защо Ме гониш?
Братът попита Учителя: Учителю, Вие всякога сте казвали, че трябва да видим Христа, че това е духовна нужда за нас и ние се стремим към това. Но по какъв начин може да стане? Христос казва: „Ако Ме любите, Аз и Отец Ми ще ви посетим и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.“ След възкресението си на кои се яви Христос? На своите ученици, които Го любят. Любовта е условие, за да види човек Христа. Апостол Павел, като чул думите: „Павле, Павле, защо Ме гониш? “, възлюбил Христос и тогава Той му се е явил, като казал:“Аз ще ти покажа“, и не престанал да го учи отвътре. Братът попита какво трябва да направим, за да ни се яви Христос. С Любов ще размишляваш за Христа, с Любов ще се молиш на Христа да ти се яви. Който има Любов, той е запознат с Христа. Всеки ден да мислим с Любов за Христа – да не се пресилваме, но със спокойствие.
към текста >>

24. 65) Писма - Боян Боев (1883 – 1963)

На едно място в Библията много ясно се говори за Всемирното Бяло Братство, а именно в Посланието на апостол Павел към евреите, 12-а глава, 22-24 стих: „...но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога – Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса – Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“
Всяко мистично братство трябва да има пряк контакт с Небето. Ако получава външни нареждания от другаде, тогава къде остава прекият и жив контакт с Небето? Мистичните братства трябва да съдържат Любов, да бъдат носители на Божественото и тогава те ще бъдат съединени вътрешно. Вече съществува една организация на духовните работници, на която хората трябва да дадат израз, и няма защо да я създават сега. Тази организация е Великото Всемирно Бяло Братство. На едно място в Библията много ясно се говори за Всемирното Бяло Братство, а именно в Посланието на апостол Павел към евреите, 12-а глава, 22-24 стих: „...но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога – Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса – Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ Мистичните братства ще имат подкрепата на горната организация, ако са носители на Божествените принципи, и тогава чрез Всемирното Бяло Братство те ще са обединени. Външното сближение между мистичните братства може и трябва да има взаимно опознаване, да си ходят на гости, да имат деликатни, приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало от Горе. Нали всеки пророк казва това, което му е открито? В това няма да има еднообразие. При такава вътрешна обмяна циркулират соковете на всяко едно от тях в другите, без никакво препятствие, както жизнените сокове в организма.
към текста >>

25. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Бог е, Който възраства нещата.“
Един нов социален строй трябва да се внесе в Европа. Ако нивата е посята, като дойде дъждът, ще израснат стръкове, има какво да никне, но ако не е посята, ще израснат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да пробие. Или казано другояче: което е в нас от памтивека, ще възрасне. Всичко хубаво, което има в нас, Бог ще го възрасти. Апостол Павел казва: „Бог е, Който възраства нещата.“
към текста >>

26. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Ако не се научим да любим безкористно, здрави не можем да бъдем. Наричам Любовта път за всички Божествени блага. И кой е отличният живот? – Този, който произтича от Любовта, Правдата и Доброто. Ако приложим Любовта по пътя на Правдата и Доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави.“ В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести. Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести. Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви.
към текста >>

27. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

Както е казал и апостол Павел: „Аз ви родих.“ Това е най-бързият начин за ликвидиране на тази карма.
Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди. Веднъж една сестра от чужбина ме попита кога влиза душата на детето в тялото. Тя бе правила шест пъти аборт, и това все от незнание и вътрешен мрак, а сега вече искаше да изкупи този си грях. Отговорих Ă, че душата на детето влиза в тялото при раждането, когато поеме въздух. Казано е: „Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек, жива душа.“ Обърнах Ă внимание още, че изкупването от този грях може да стане, като се обръщат души към Бога – така ние ги раждаме духовно. Както е казал и апостол Павел: „Аз ви родих.“ Това е най-бързият начин за ликвидиране на тази карма. Но трябва да се знае какво разбираме под „обръщане към Бога“. Обърнат към Бога е онзи, който не само вече почва да вярва в Бога, но и се захваща на духовна работа – и той почва да обръща души към Бога. Разбира се, Бог е, който обръща, а човек е само проводник на Бога. И убийството кармически се ликвидира с обръщане на души към Бога. Убитият трябва да ти стане дете – да го родиш и отгледаш.
към текста >>

28. Изгрев, 5.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към Римляните, глава първа, от 28 стих до края.
След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма готовност. Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.” Една друга сестра каза: „Ето защо като четем Исайя, да изпращам Любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал, но ще ти каже нови неща, които е учил от тогава насам.” Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към Римляните, глава първа, от 28 стих до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влияние на тъмните сили, низшите сили. Тогава иде голямото падение. Низшите сили вземат надмощие. Изучавайте растенията. Те са като книги.
към текста >>

29. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене."
Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент.
към текста >>

30. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене".
В невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали, те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък. Те ще Ви кажат: „Ето - това е животът! " Всеки човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще Видите, че хората, които са в управлението, съвсем са се изменили, станало е промяна в тях - Вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене". - Виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големите преобразувания. Целият век ще бъде век на преобразувания. Всички трябва да работят!
към текста >>

31. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи свят!
Това са 30 тома! Преведени са на английски от Макс Мюлер, който си има свои теории... Гърците в областта на изкуството са заемали от Египет, от Индия и пр. Единственото, което е тяхно, то е ваятелството. Като влезете В тоя клас, за който Ви говоря, Вечерно Време ще оставяте тялото си, ще намерите Ведите в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи свят! Колко повече - в Лондон... Като риби ще мълчите за този клас, за който ви говорих! Вие ще си говорите един на друг, но ще си говорите за лук, за чесън... Представете си, че сте царски син и Ви е дадена една задача -да ходите инкогнито, ще се пазите, ще мълчите - да не разберат, че сте княз... Ще слушаш другите, ще се учиш, ще запитваш, ще казваш: „Много благодаря, нова светлина внесохте в ума ми! " Значи - да не знаят, че ти знаеш други, дълбоки истини!
към текста >>

32. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло онова, което Бог е приготвил за вас", под това той не подразбира ли преживяване пълнотата на Божествената Любов?
- В живота на човека трябва да има разнообразие, както в Божествения живот има разнообразие. Това значи човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да Върши и Външна работа, и то разнообразна, например: екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, правене на пътища, земеделска работа. Най-важното е стремежът на човека да върши Волята Божия и то в мисли, в чувства и в постъпки: в мисли -чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи; в чувства - чрез изпращане на любов към другите; в постъпки - чрез показване на хората Пътя на новите идеи, за да ги събуди за Новото. Един брат се обърна към Учителя: - Нали под „небесен живот" трябва да разбираме място, дето царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло онова, което Бог е приготвил за вас", под това той не подразбира ли преживяване пълнотата на Божествената Любов? Защото тази любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, бледа проекция на пълнотата на Божията Любов. - Това е така, но не може да се разправя на всички хора, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към Всичко, и като се каже Всичко, се подразбира Цялото, Бог и Всичко, което Бог е създал. * * * Беседите, които Учителя държа на Яворови присои през лятото на 1934 г., са отпечатани в томчето „Великото в живота".
към текста >>

33. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен".
Братът попита: - Вие вчера казахте, че можем да обичаме, както Христос обича. Учителя отговори: - Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас". Можем да обичаме като Христа, или по-добре - да дадем ход да се прояви Христос в нас. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен". Любовта е проява на Бога. Който се е домогнал до този велик закон, той е придобил всичко. Небето е навсякъде, където има любов, дето има разумен живот. Дето Любовта отсъствува, там е адът. Който не люби, той е в смъртта.
към текста >>

34. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел е имал опитности на излъчване и той казва: „Видях нещо, дали бях в тяло или вън от тялото, не зная".
Учителя каза: - Концентрирайте съзнанието си върху този стих: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя". После можете да вземете за концентриране от Евангелието на Йоана 14 гл. 21 стих; 14 гл., 23 стих; 15 гл. 7 стих. Апостол Павел е имал опитности на излъчване и той казва: „Видях нещо, дали бях в тяло или вън от тялото, не зная". Той е бил извън тялото си. - Може ли човек при тези упражнения да се концентрира върху Христа? - Да, може, но не върху разпънатия Христос. Да се концентрира върху образа, а не върху отвлечени неща. За събуждане на вътрешните сили концентрирай съзнанието си върху същества, които въплъщават доброта, милосърдие, любов, чистота, като например образът на Христа.
към текста >>

35. Общение с Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Павел казва: ,Ако Христос живееше в хората, те щяха да бъдат други".
Ние сме свободни да приемем или не този огън. От Христа почва еволюцията. Като дойде Христос, ще си турим най-хубавите дрехи; понеже Го няма сега, затова ходим с парцалите. Реален е Христос, който сега се проявява в човека. Той още не живее напълно в него. Павел казва: ,Ако Христос живееше в хората, те щяха да бъдат други". Той сега ги учи отвътре. Приготовлява се да живее в хората. Той казва: „Хлопам". И ако някой отвори, ще влезе. За това само се загатва в Писанието.
към текста >>

- Колко е велико човек да реализира в себе си думите на апостол Павел: „Не аз, но Христос живее в мене!
Той казва: „Хлопам". И ако някой отвори, ще влезе. За това само се загатва в Писанието. Аз приемам за християнин този, в когото е Христос. Братът каза: - Колко е велико човек да реализира в себе си думите на апостол Павел: „Не аз, но Христос живее в мене! " Учителя отговори: -Хубаво е в този стих да се изостави думата „не" и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен". За учениците този стих трябва да се измени така. Братът попита:
към текста >>

," апостол Павел Го възлюбил и тогава Христос му се явил.
След възкресението на кого се яви Христос? На своите ученици, които Го любят. Значи Христос се явява на тези, които Го любят. Любовта е условие, за да види човек Христа. Като чул думите: „Павле, Павле, защо ме гониш? ," апостол Павел Го възлюбил и тогава Христос му се явил. Христос му казва: ,Дз ще ти покажа". Христос го е учил отвътре. Никой отвън не го е учил. Братът попита: - Какво трябва да направим, за да ни се яви Христос?
към текста >>

36. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Павел казва: „Бог
Хората трябва да бъдат готови да приемат и да използват благата. Ако нивата е посята, когато дойде дъждът, посятото ще израстне, ще има какво да расте, но ако не е посята , ще израстнат бодили. Та при Божиите блага, които идат сега, трябва да има нещо посято, за да израстне. Или казано другояче, което е в нас от памтивека, ще възрастне. Всичко хубаво, което има в нас, Бог ще го възрасти. Павел казва: „Бог е, Който възрастява нещата." * Днес след Паневритмията всички братя и сестри поздравихме Учителя. Той раздаде на всички гевречета и каза: - Щом слушате, ще има гевречета.
към текста >>

37. Екскурзия на Витоша на 25 май 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Йоан е бил женствен, Павел е бил марсианец.
Как трябва да се разбира Любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така ще уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. * Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен, Павел е бил марсианец. У Павла беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома има обективен ум, интерес към материалната област. Писанието трябва да се изучава символично. Онзи, който иска да изучава Давида, трябва да е минал през неговите изпитания.
към текста >>

38. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Павел — марсианец, у него е била развита прецизността, т.е.
Знайте, че каквото и да ви се случи, Бог ви изпитва. Уважавайте душите на другите, заради Бога, който е в тях. Силни хора са тези, които предават любовта и човекът на Любовта е свободен. Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата му. Всеки апостол принадлежи на една зодия, например Йоан е бил женствен. Павел — марсианец, у него е била развита прецизността, т.е. горната част на челото; Тома — обективен ум, интерес към материалната област. Сега идват пророците, стига да ги повикате. Камъните не са хигиенични, защото изтеглят топлината на човека. Чесънът успокоява нервите. За да мислим правилно, страданията идват или да плащаме дълговете си, или да се усъвършенствуваме, или да помагаме на другите и този, които идва да помага на другите е свободен.
към текста >>

39. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.”
Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент.
към текста >>

40. 016 СМИСЪЛЪТ НА СТРАДАНИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: „Днешните страдания не може да се сравнят с онези велики блага, които те носят.” Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих.” Чрез страданията Любовта подготвя условията за нови радости.
В него е скрито известно благо, което ще дойде накрая, след като издържите. Не пресилвайте условията. Знайте, че благото, за което копнеят вашето сърце и вашият ум, ще дойде навреме. Гледайте да не пропуснете това благо. Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не може да се сравнят с онези велики блага, които те носят.” Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих.” Чрез страданията Любовта подготвя условията за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. Страданията и скърбите са Божествени рала, които преорават почвата, за да поникнат семената на добродетелите. Когато човек страда, става по-добър и по-мек. Пробуждането на съзнанието не става механически, но чрез подтици, които идат от страданието. Колкото повече противоречия има човек, толкова повече са неговите възможности за растене.
към текста >>

41. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат запита Учителя:“Учителю, вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените, кажете ни нещо по това.“
ЗА СМИРЕНИЕТО Изгрев, 1 ноември 1953 г. Любезни брат, Тук желая да ви изложа един разговор с Учителя върху смирението. Един брат запита Учителя:“Учителю, вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените, кажете ни нещо по това.“ Едно дете, като завърши първо отделение, мисли, че много знае, мисли, че знае като учителя си. Като завърши второ отделение пак мисли така. А то не знае, че неговото невежество е много голямо. Някой мисли, че е завършил. Да не мисли, че е завършил.
към текста >>

И апостол Павел казва, че има трън в петата си.
Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза:“Тази работа с рязане на глави не става. Трябва да се смири човек.“ Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше. И апостол Павел казва, че има трън в петата си. Също така неговото издигане се дължи на този недостатък, който е имал. Похвалите карат човека да пада. Във всеки човек има по един трън, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане. Ще ви дам едно правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смири, веднага да се почувствува малък и нищожен пред Бога и тогава изкушението минава. Като се смирява, да почувствува, че Бог е всичко, че трябва да изпълни волята на великия.
към текста >>

42. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл.
Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm. до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влиянието на тъмните, нисши сили. Тогава идва голямо падение. Нисшите сили вземат надмощие.
към текста >>

43. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва: “Не аз, а Христос живее в мене.“ Това е общение, за което хората имат понятие.
Човек не може да разбере любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него. Разбирането на любовта става по този начин. Христос е казал: “Аз съм пътят, истината и животът.“ Човек трябва да влезе в този път, в тази истина и в този живот, за да разбере свещената любов. Казано е: “Нито око е виждало, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Свещената любов има връзка със следното: Да живее Христос в човека. Апостол Павел казва: “Не аз, а Христос живее в мене.“ Това е общение, за което хората имат понятие. Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до това, мистичното. Те са недостъпни работи. Когато се говори за свещена любов, то е една област недостъпна. За мнозина свещената любов остава за по-после. Тя сама по себе си ще се разкрие.
към текста >>

44. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол Павел казва:“Аз не живея, но Бог живее в мене.“
В невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали. Те ще дойдат на земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат:“Ето, това е животът! “ Един човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще видиш, че хората, които са в управлението, съвсем са са изменили, станала е промяна в тях вселяване. Апостол Павел казва:“Аз не живея, но Бог живее в мене.“ Виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големи преобразования. Всички трябвя да работите. Трябва подготовка.
към текста >>

45. Писма на Боян Боев -Том 2 - Боян Боев (1883 – 1963)

Компютърен дизайн Павел Желязков
Съставител Боян Боев ISBN 954-8785-31-5 Редактор Мария Трифонова © На корицата металопластика от Георги Куртев Художник-редактор Диана Тодорова Компютърен дизайн Павел Желязков Печат - „СТАНДАРТИЗАЦИЯ - ПРИНТ“ ЕООД
към текста >>

46. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което е приготвил Бог за вас“, под това той не разбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази любов, която преживява сега човек на земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията любов.“
Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е по-силното оръжие. Един брат каза на Учителя: „Под небесния живот нали трябва да разбираме мястото, дето царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което е приготвил Бог за вас“, под това той не разбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази любов, която преживява сега човек на земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията любов.“ Това е така, но това не може да се разправя на всички, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към всички и като се каже към всички, се подразбира Цялото, Бог и всичко, което Бог е създал. Обичайте Господа, за да ви обичат и хората. Ако не обичате Господа, хората не могат да ви обичат. Като обичате Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но тебе ще обичаме и ти ще ни учиш как да обичаме Господа.
към текста >>

47. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Павел е бил марсианец.
Как трябва да се разбира любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. Всеки апостол е принадлежал на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома е имал обективен ум, интерес към материалната област. Пророците идат сега, стига да ги повикаш. Една сестра попита: „Каква храна да употребява нервният човек?
към текста >>

У Павел беше развита причинността, т. е.
Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. Всеки апостол е принадлежал на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома е имал обективен ум, интерес към материалната област. Пророците идат сега, стига да ги повикаш. Една сестра попита: „Каква храна да употребява нервният човек? “
към текста >>

48. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още с първите заселници на Изгрева дойдоха, някъде откъм новозагорските села и двама братя – Павел и Славе.
Въпросът с продоволствието беше също толкова важен. Магазините в града бяха на не по-малко от три километра. С търговия нито един от нас не се беше занимавал. Пък и създаването на една бакалница, поради все още малкото хора, не можеше да намери своето оправдание. Но ето, че дойде разрешението – оригинално и може би, единствено в света. Още с първите заселници на Изгрева дойдоха, някъде откъм новозагорските села и двама братя – Павел и Славе. Те имаха чист стремеж към идейното и духовното, стремеж към истинското братство. В едно малко отделение на дървената си къщичка, в която живееха, по-големият брат Павел обзаведе малко магазинче, с най-необходимите продукти – хляб, захар, сирене, растителни масла, сол и други. В магазинчето, така да го наречем, нямаше продавач или въобще, някакъв човек или какъвто и да е било контрол. Всеки, който искаше да си купи нещо, сам си го вземаше, отмерваше го на везните, които имаше на една масичка, пресмяташе стойността по окачения ценоразпис и оставяше парите по тъй направената сметка. Туй магазинче Павел го нарече "самопродавница".
към текста >>

В едно малко отделение на дървената си къщичка, в която живееха, по-големият брат Павел обзаведе малко магазинче, с най-необходимите продукти – хляб, захар, сирене, растителни масла, сол и други.
С търговия нито един от нас не се беше занимавал. Пък и създаването на една бакалница, поради все още малкото хора, не можеше да намери своето оправдание. Но ето, че дойде разрешението – оригинално и може би, единствено в света. Още с първите заселници на Изгрева дойдоха, някъде откъм новозагорските села и двама братя – Павел и Славе. Те имаха чист стремеж към идейното и духовното, стремеж към истинското братство. В едно малко отделение на дървената си къщичка, в която живееха, по-големият брат Павел обзаведе малко магазинче, с най-необходимите продукти – хляб, захар, сирене, растителни масла, сол и други. В магазинчето, така да го наречем, нямаше продавач или въобще, някакъв човек или какъвто и да е било контрол. Всеки, който искаше да си купи нещо, сам си го вземаше, отмерваше го на везните, които имаше на една масичка, пресмяташе стойността по окачения ценоразпис и оставяше парите по тъй направената сметка. Туй магазинче Павел го нарече "самопродавница". Това беше в истинския смисъл на думата, магазин на самообслужване. Гледах и се радвах на смелата и оригинална идея на брата.
към текста >>

Туй магазинче Павел го нарече "самопродавница".
Още с първите заселници на Изгрева дойдоха, някъде откъм новозагорските села и двама братя – Павел и Славе. Те имаха чист стремеж към идейното и духовното, стремеж към истинското братство. В едно малко отделение на дървената си къщичка, в която живееха, по-големият брат Павел обзаведе малко магазинче, с най-необходимите продукти – хляб, захар, сирене, растителни масла, сол и други. В магазинчето, така да го наречем, нямаше продавач или въобще, някакъв човек или какъвто и да е било контрол. Всеки, който искаше да си купи нещо, сам си го вземаше, отмерваше го на везните, които имаше на една масичка, пресмяташе стойността по окачения ценоразпис и оставяше парите по тъй направената сметка. Туй магазинче Павел го нарече "самопродавница". Това беше в истинския смисъл на думата, магазин на самообслужване. Гледах и се радвах на смелата и оригинална идея на брата. Обичах да разговарям с него, пък и в уреждането на Изгрева той всякога се отзоваваше за всяка работа с радост. Занимаваше се между другото и с поправка на обуща. Един ден го запитвам за самопродавницата, най-вече, дали му излиза сметката.
към текста >>

49. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел.
Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище.
към текста >>

Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали.
Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години.
към текста >>

Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина.
Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина. Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище. Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина.
към текста >>

Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел.
Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота.
към текста >>

Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта.
Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво.
към текста >>

50. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други.
Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний." В своето съчинение Спомени за сатаната Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други. През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински исторически предания." Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му.
към текста >>

51. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната.
Това е Истина, която всички наши Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шестте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото." Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе. Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение, че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в които е скри по-дълбок смисъл." Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чедата си." Климент Александрийски, който е бил Посветен в Елевзийските мистерии казва: „Ученията, които бяха предавани там (в Елевзийските мистерии), съдържаха крайното на всички наставления, защото бяха заети от Мойсея и неговите пророци." В книгата „Зохар", една от главните кабалистически книги се казва: „Тежко ономува. които вижда в Тора, т.е.
към текста >>

52. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Такъв е случаят и с апостол Павел.
Такъв е случаят с пророк Амос, който казва, че Бог го взел от стадото и го направил пророк. Също и Елисей е орал на нивата, когато минал Илия покрай него и го взел със себе си. Но това показва, че те в миналото си прераждане са преминали през школата и сега им трябва само малък повод, за да се пробуди тяхната душа за онези опитности, които са имали в миналото. Повечето от известните еврейски пророци са от този род. В тях спонтанно избликва миналата опитност и те влизат във връзка с духовния свят. Такъв е случаят и с апостол Павел. Той не е минал през школата във времето на физическото съществуване на Христа, но той е бил подготвен отминалото. Затова Христос казва за него, че му е избран съсъд, т.е. в миналото той е бил в школата и е бил във връзка с Христа. За да влезе човек във връзка с Божия Дух, да стане пророк, той трябва преди всичко да бъде чист по сърце. Защото е казано в Писанието: Чистите по сърце ще видят Бога.
към текста >>

53. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем.
Окултната наука казва, че материята - това са спящи духове, т.е. духовна реалност в потенциално състояние. Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата. Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога. И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик. Значи, мистик е човекът, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и че неговият живот е изявление на Бога. Той съзнава, че неговият живот е живот на Бога, Който протича през цялото Битие.
към текста >>

Такъв е случаят с апостол Павел.
Даже и най-големите светила на съвременната наука, Алберт Айнщайн и Иван Петрович Павлов, са хора с дълбоко религиозно убеждение. Мистиците са обикновено хора, които в миналото са преминали през Посвещение и през духовно подвизаване и сега спонтанно избликват в тяхната душа, в тяхното съзнание преживените минали опитности. Това е ясно илюстрирано от живота на Сведенборг, който до 50 годишна възраст се е занимавал с научна работа и е бил дълбоко религиозен. От един път миналите опитности и светлина разкъсват булото на материята, неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с духовния свят и със съществата, които го населяват. Характерното за мистика, както и за Посветения е това, че тяхното съзнание се разширява и Светлината им се увеличава. Такъв е случаят с апостол Павел. Той е бил много ревностен, даже фанатично религиозен. Но на път за Дамаск го среща Христос и неговото съзнание се пробудило от тази среща, и той става един от най-големите мистици на християнството. Подобно преживяване е имал един съвременен канадски професор, Херман Бек. Той разправя по следния начин своята опитност, която накратко ще разкажа. „Бяхме се събрали на приятелски разговор и разисквахме върху религиозни и философски теми, четяхме различни поети и философи с мистични тенденции, и така увлечени в разговора не забелязахме кога стана 12 часа през нощта.
към текста >>

54. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск.
Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите.
към текста >>

След това се срещнал с апостол Павел в Атина и приема Християнството.
И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии". Той е бил един египетски посветен ОТ Хелиополис и когато Христос бил на кръста и Слънцето потъмняло, той познал, че Бог е въплътен в човешко тяло и минава през големи страдания. След това се срещнал с апостол Павел в Атина и приема Християнството. Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по дух. Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране". На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл. Казва още, че вследствие на неправилния превод, който има Писанието на европейските езици, се губи неговия вътрешен смисъл. Ето буквално какво казва Учителят: "Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено.
към текста >>

В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение".
"Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия.
към текста >>

Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага".
Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани.
към текста >>

Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството.
Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е. се пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни.
към текста >>

В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание.
Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари.
към текста >>

И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори.
Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят.
към текста >>

55. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово".
Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството".
към текста >>

Павел казва тази мисъл малко по-другояче.
"Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение.
към текста >>

56. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Невидим Образ и Подобие Божие, Първично Начало на всички създания", както казва Павел в послание към Колосяните, първа глава, 15 стих.
А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност. "Невидим Образ и Подобие Божие, Първично Начало на всички създания", както казва Павел в послание към Колосяните, първа глава, 15 стих. Това е живяло в Исус от Назарет. Но същевременно е живяло и друго едно Същество, пълно с Мъдрост. Това е най-зрялата индивидуалност на цялото земно човечество. Това Същество е било Ръководител на човечеството в течение на много прераждания. В него е събран резултата, жетвата на цялата история на човечеството".
към текста >>

57. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според едно предание това Евангелие е написано в Рим и публикувано след смъртта на Павел и Петър.
ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ Понеже Марко не е от апостолите, той според традицията е написал Евангелието си по желанието и с помощта на апостол Петър. Според едно предание това Евангелие е написано в Рим и публикувано след смъртта на Павел и Петър. Марко е принадлежал към числото на 70-те ученици. Според традицията Марко е същото лице, наречено Йоан в Деянията (12 гл., 25 cm. и 13 гл. 5-13 cm.). Той е сродник на Варнава и е бил син на християнката Мариям, в чийто дом са се събирали учениците.
към текста >>

Марко е придружавал Павел и Варнава при пътуването им до остров Кипър и в други места.
Според традицията Марко е същото лице, наречено Йоан в Деянията (12 гл., 25 cm. и 13 гл. 5-13 cm.). Той е сродник на Варнава и е бил син на християнката Мариям, в чийто дом са се събирали учениците. В този дом дошъл и Петър, когато Ангелът го извадил от затвора. Марко е придружавал Павел и Варнава при пътуването им до остров Кипър и в други места. Но след това се отделил от тях и се връща в Ерусалим и Павел говори за него като негов сътрудник в евангелието. По-сетне той придружава Петър във Вавилон. Петър го нарича свой син в духовен смисъл. Според други сведения той е основател на църквата в Александрия и бил ръкоположен за нейн епископ. Станал жертва на гоненията, като претърпял мъченическа смърт.
към текста >>

Но след това се отделил от тях и се връща в Ерусалим и Павел говори за него като негов сътрудник в евангелието.
и 13 гл. 5-13 cm.). Той е сродник на Варнава и е бил син на християнката Мариям, в чийто дом са се събирали учениците. В този дом дошъл и Петър, когато Ангелът го извадил от затвора. Марко е придружавал Павел и Варнава при пътуването им до остров Кипър и в други места. Но след това се отделил от тях и се връща в Ерусалим и Павел говори за него като негов сътрудник в евангелието. По-сетне той придружава Петър във Вавилон. Петър го нарича свой син в духовен смисъл. Според други сведения той е основател на църквата в Александрия и бил ръкоположен за нейн епископ. Станал жертва на гоненията, като претърпял мъченическа смърт. Със своята краткост и скромност Евангелието на Марко заема особено място между четирите Евангелия.
към текста >>

по същото време, когато Петър и Павел са претърпели мъченическа смърт в Рим, той бил убит в Александрия.
Първо Петър го изпратил в Аквила - близо до днешния Триест. По-късно, по поръчение на Петър той заминал за Египет. От Александрия, където главно действал, той провел двугодишна дейност в Пентаполис, т.е. в областта на старата Киринея, на северния бряг на Африка, между Египет и Картаген. Накрая по заповед на Нерон, т.е. по същото време, когато Петър и Павел са претърпели мъченическа смърт в Рим, той бил убит в Александрия. В едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града. докато не останал никакъв живот в него. И доднес още в Египет се срещат следите на евангелист Марко. Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието, Йосиф и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба. От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.
към текста >>

От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.
по същото време, когато Петър и Павел са претърпели мъченическа смърт в Рим, той бил убит в Александрия. В едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града. докато не останал никакъв живот в него. И доднес още в Египет се срещат следите на евангелист Марко. Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието, Йосиф и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба. От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.
към текста >>

58. ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За Лука, който е от гръцки произход и е бил лекар, усвоил е много добре гръцката култура и език, се казва, че е написал Евангелието си под ръководството на апостол Павел, когото той е придружавал в много пътувания.
ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ За Лука, който е от гръцки произход и е бил лекар, усвоил е много добре гръцката култура и език, се казва, че е написал Евангелието си под ръководството на апостол Павел, когото той е придружавал в много пътувания. По широтата на възгледите Лука прилича на апостол Павел. И в неговото Евангелие Христос е представен като състрадателен, милостив, любвеобилен, приятел на грешниците и страдащите, като Спасител на Света. С познанията и лекарското си изкуство той е бил много полезен на първоначалната църква. По предговора на неговото Еевангелие се вижда, че то е отправено към някой си Теофил, гръцки или римски благородник около 63-та година след Христа. Но тази дума е гръцка и ако се преведе, означава Божи приятел.
към текста >>

По широтата на възгледите Лука прилича на апостол Павел.
ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ За Лука, който е от гръцки произход и е бил лекар, усвоил е много добре гръцката култура и език, се казва, че е написал Евангелието си под ръководството на апостол Павел, когото той е придружавал в много пътувания. По широтата на възгледите Лука прилича на апостол Павел. И в неговото Евангелие Христос е представен като състрадателен, милостив, любвеобилен, приятел на грешниците и страдащите, като Спасител на Света. С познанията и лекарското си изкуство той е бил много полезен на първоначалната църква. По предговора на неговото Еевангелие се вижда, че то е отправено към някой си Теофил, гръцки или римски благородник около 63-та година след Христа. Но тази дума е гръцка и ако се преведе, означава Божи приятел. Затова според някои Евангелието е отправено въобще към Божите приятели.
към текста >>

Писанията на Новия Завет - Деянията на апостолите и посланията на Павел - ни го представят като придружител на Павел в неговите пътувания.
Но тази дума е гръцка и ако се преведе, означава Божи приятел. Затова според някои Евангелието е отправено въобще към Божите приятели. Лука също е написал Деянията на апостолите. Както казах, евангелист Лука съвсем не е бил прост човек. Той е бил един знатен и образован грък, по професия лекар. Писанията на Новия Завет - Деянията на апостолите и посланията на Павел - ни го представят като придружител на Павел в неговите пътувания. Дали Лука е бил един от големия кръг на учениците, това не е известно. Още в първото Християнство не са могли да отговорят с положителност на този въпрос. Мнозина са го смятали като един от седемдесетте ученици. Както разказва легендата Аурея, вярва се, че Лука се намира в самото Евангелие, на което той е автор. Знаменателно е как в края на Евангелието на Лука, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с двамата ученици, пътуващи за Емаус, е назован само единия - Клеоп, а другият не е назован по име.
към текста >>

В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него.
Антиохия е бил един от най-интересните градове от онази епоха. Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството. В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство. И гръцкият език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен гръцки език от епохата на Атина. В това Евангелие ни говори един, чийто матерен език е гръцкия и който е получил гръцко възпитание и образование.
към текста >>

59. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват.
На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език.
към текста >>

60. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както от средата изчезва личността на Петър, така към края се говори за края на живота на Павел и неговата мъченическа смърт.
Но това не е истинско изчезване, а раждането на едно течение в развитието на първичното Християнство със специален оттенък. Така в началото на описанието на преден план стои апостол Петър. От средата на книгата нататък апостол Петър вече не се споменава. Неговото изчезване в описанието означава раждането на Петровото християнство в Рим. Във връзка с това е важно да се отбележи, че накрая книгата като че прекъсва, не описва всичко, което според историческото описание би трябвало да се опише. Както от средата изчезва личността на Петър, така към края се говори за края на живота на Павел и неговата мъченическа смърт. С идването на Павел в Рим, там вече в действителност е налице Петровото християнство. Това показва, че след образуване на общността, неговата личност не е вече важна. Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие. Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други.
към текста >>

С идването на Павел в Рим, там вече в действителност е налице Петровото християнство.
Така в началото на описанието на преден план стои апостол Петър. От средата на книгата нататък апостол Петър вече не се споменава. Неговото изчезване в описанието означава раждането на Петровото християнство в Рим. Във връзка с това е важно да се отбележи, че накрая книгата като че прекъсва, не описва всичко, което според историческото описание би трябвало да се опише. Както от средата изчезва личността на Петър, така към края се говори за края на живота на Павел и неговата мъченическа смърт. С идването на Павел в Рим, там вече в действителност е налице Петровото християнство. Това показва, че след образуване на общността, неговата личност не е вече важна. Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие. Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство.
към текста >>

Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност.
Във връзка с това е важно да се отбележи, че накрая книгата като че прекъсва, не описва всичко, което според историческото описание би трябвало да се опише. Както от средата изчезва личността на Петър, така към края се говори за края на живота на Павел и неговата мъченическа смърт. С идването на Павел в Рим, там вече в действителност е налице Петровото християнство. Това показва, че след образуване на общността, неговата личност не е вече важна. Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие. Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим.
към текста >>

Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство.
С идването на Павел в Рим, там вече в действителност е налице Петровото християнство. Това показва, че след образуване на общността, неговата личност не е вече важна. Това, което трябвало да се роди, е вече родено и поема своя път на развитие. Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим. Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство". Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск.
към текста >>

Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим.
Емил Бок казва: "Пътят от Петър до Павел, който определя в общи черти строежа на Деянията на апостолите, означава в много отношения разрастването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков, Йоан и други. Напротив, Павел е въобще представител на общочовешкото Християнство. Ние знаем, че Йоан е разгърнал своята дейност в Ефес, а Петър своята дейност в Рим. В тези два клона имаме изток и запад на първичното Християнство. Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим. Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство". Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск. Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а Дамаск - този на Павловото християнство. Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле.
към текста >>

А при Павел това става по обяд, на открито поле.
Обаче Павел е действал заедно както с Йоан в Ефес, така и с Петър в Рим. Той е нещо като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първо християнско то царство". Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск. Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а Дамаск - този на Павловото християнство. Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение. А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста.
към текста >>

В сравнение с това изживяването на Павел пред Дамаск носи един подчертано космичен характер.
А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя. В сравнение с това изживяването на Павел пред Дамаск носи един подчертано космичен характер. Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. Отсега нататък той престава да бъде такъв. За него физическия свят става прозрачен и вижда зад него Духовния свят. В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос.
към текста >>

Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен.
Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя. В сравнение с това изживяването на Павел пред Дамаск носи един подчертано космичен характер. Павел не беше видял Исус с физическите очи и това, което видя пред Дамаск, беше съвършено ново преживяване за него, а не един спомен. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. Отсега нататък той престава да бъде такъв. За него физическия свят става прозрачен и вижда зад него Духовния свят. В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос. Даже в продължение на три дни неговите физически очи са ослепени, след като му бяха отворени вътрешните очи.
към текста >>

В този смисъл изживяването на Павел е един космичен факт.
Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. Отсега нататък той престава да бъде такъв. За него физическия свят става прозрачен и вижда зад него Духовния свят. В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос. Даже в продължение на три дни неговите физически очи са ослепени, след като му бяха отворени вътрешните очи. В този смисъл изживяването на Павел е един космичен факт. Павел изживява Христос като Господар на Природата и на природните стихии и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-големите ширини на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан. Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел. Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура.
към текста >>

Павел изживява Христос като Господар на Природата и на природните стихии и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-големите ширини на земния свят.
Отсега нататък той престава да бъде такъв. За него физическия свят става прозрачен и вижда зад него Духовния свят. В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос. Даже в продължение на три дни неговите физически очи са ослепени, след като му бяха отворени вътрешните очи. В този смисъл изживяването на Павел е един космичен факт. Павел изживява Христос като Господар на Природата и на природните стихии и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-големите ширини на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан. Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел. Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения.
към текста >>

Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел.
В тази сфера на Светлина, намираща се зад сферата на земното, той вижда образа на Христос. Даже в продължение на три дни неговите физически очи са ослепени, след като му бяха отворени вътрешните очи. В този смисъл изживяването на Павел е един космичен факт. Павел изживява Христос като Господар на Природата и на природните стихии и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-големите ширини на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан. Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел. Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори.
към текста >>

Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения.
Павел изживява Христос като Господар на Природата и на природните стихии и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-големите ширини на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои друго едно изживяване - мъченичеството и убиването на Стефан. Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел. Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност.
към текста >>

Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори.
Това изживяване служи по един чудесен начин за мост между изживяването на Петър и това на Павел. Силите, които оживяват в душата на Петър на Петдесетница са такива, които човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците е възобновяване на магическите сили на Словото, които са владели до най- висока степен в цялата египетска жреческа култура. Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух.
към текста >>

Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност.
Поради това и по-късно Павел се изказва върху говоренето езици в църквите с известни ограничения. Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил.
към текста >>

Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще.
Той виждал някаква стойност в това говорене, само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на чужди езици е в състояние да предаде на ясен език мисълта, казана преди това от него, или някой друг, който има способността да го изтълкува. Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване.
към текста >>

Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух.
Павел е писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говорене на езици, въпреки че имал способността да го стори. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са живо доказателство за широкия замах, който първичното Християнство е притежавало даже по отношение на силите на миналото. Това показва, че старото трябва да живее по-нататък с новото и да бъде претопено в Светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили у Петър, стои у Павел добиването на една нова бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери в бъдеще. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало от него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и като такъв е стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете.
към текста >>

В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите.
Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на Ангел. В него се проявявала висшата човешка същност, която му придавала това самообладание и спокойствие, което е проявил. Това, което беше вътрешният смисъл и квинтесенцията на гръцката култура, развитието на истинската човечност, намери тук своето осъществяване. В своите скулптурни произведения гърците са изобразявали идеалната човешка форма, за да добият чрез това една представа за боговете. Тук в случая един човек, Стефан, постигна чрез чиста човечност да бъде образ на едно Ангелско същество и да излъчва от себе си Ангелската същност. В троичността на основните събития - Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, се вижда основният строеж на Деянията на апостолите. Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан. Във втория раздел започва същинската история, която започва като жертвоприношение: върху общността се стоварват първите удари на съдбата. След образуването на общността се започва общ братски живот, всичко става обща собственост на общността. Пробив отвътре на тази инициатива идва от Ананий и Сапфира, които от егоистични подбуди скриват част от сумата на имота, който са продали. След това вражески сили нападат и отвън.
към текста >>

И всички тези съдби на преобразяването се групират около преобразяването на Павел пред Дамаск.
Така че, тежките условия заставят апостолите и първите християни да се разпръснат по света и да разнесат Евангелието. Петър остава в Ерусалим повече от 10 години след Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол, за да стигне до Рим. Третият раздел на Деянията на апостолите е най-голям. Този раздел отговаря на Преображението в Евангелието. Тук става вътрешно преобразяване в ръководните личности. И всички тези съдби на преобразяването се групират около преобразяването на Павел пред Дамаск. Има няколко сцени в Деянията на апостолите, които често се повтарят. Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите.
към текста >>

След това Павел го описва два пъти в своите речи.
Тук става вътрешно преобразяване в ръководните личности. И всички тези съдби на преобразяването се групират около преобразяването на Павел пред Дамаск. Има няколко сцени в Деянията на апостолите, които често се повтарят. Една от тях е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията. Първо го намираме в 9-та глава, като част от историята на събитията, които самата книга излага. След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел.
към текста >>

Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел.
След това Павел го описва два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в трета част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират вече в четвъртата част. Едно събитие, което се описва два пъти с големи подробности е видението, което Петър е имал в Йопе, което го подготвя за срещата с Корнелий от Кесария. Това видение и опитност на Петър с Корнелий принадлежи към вътрешните преобразувания, през които трябва да мине Петър. Интересно е, че пълното вътрешно преобразувание на Петър става след изживяването на Павел. Отначало той още не е самостоятелен и затова винаги го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след Павловото изживяване Петър намира пътя на своята самостоятелна мисия. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството.
към текста >>

На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни.
Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията. Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност. В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава.
към текста >>

В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел.
След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност. В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития.
към текста >>

За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част.
След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност. В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития.
В третата част на Деянията е описано първото пътешествие на Павел. Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е.
към текста >>

Третото пътешествие на Павел е съдбоносно.
Още отначало той вече действа като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, получило своя първоначален тласък при Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част. Това е моментът, когато той напуска Азия и навлиза в Европа, което е описано в 16-та глава. Едва сега е свободен вече пътят към човечеството. Тук вече Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските събития. Третото пътешествие на Павел е съдбоносно. Той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим. В заключение ще приведа заключителните думи на Емил Бок от неговото разглеждане на строежа на Деянията на апостолите. Той казва: "В първата част, която отговаря на четенето на Евангелието, в центъра на която стои разказът за слизането на Светия Дух, е изживяна в духовната област, т.е. в действието на Петър чрез Словото.
към текста >>

Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството.
На втората част, която отговаря на жертвоприношението, Духът е изживян в човека, преди всичко в образа на Стефан, който пристъпва към мъченичеството като озарен човек. В третата част, която отговаря на преобразяването, на преден план стои преживяването пред Дамаск. Тук Духът е изживян във видимата вселена. Самият свят на земните елементи е хлябът на причастието, в което става превръщането. Четвъртата част отговаря на причастието. Тук в пътешествието и съденето на Павел ние изживяваме духовното в борба заради човечеството. Духовното става фактор на културата и с това се явява като сила, създаваща историята".
към текста >>

61. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят.
От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят. Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти.
към текста >>

Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял.
В 13-та глава се казва в началото, че в Антиохия имало пророци и учители, които като постили и се молили, Светият Дух им казал: "Отделете ми Варнава и Савла за работата, за която съм ги призовал". Тогава, като постили и се молили, положили ръцете си над тях и ги изпратили. И така те, изпратени от Светия Дух отпътували за Кипър и там по различни градове проповядвали Словото Божие. В Пафа намерили някой си магьосник, лъжепророк, който дружал с управителя Сергей Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението. Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота.
към текста >>

В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението.
Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението. Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени.
към текста >>

А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение.
Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението. Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други.
към текста >>

А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си.
Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други. В 14-та глава се разказва, че Павел като говорил в синагогата, повярвали множество юдеи и гърци. Но някои юдеи настроили езичниците против апостолите и множеството на града се раздвоило - едни били с юдеите, а други с апостолите. Искали да ги убият с камъни, но те се научили и избягали в Дикаонските градове - Листра и Дарвия, и в околните им места проповядвали Благовестието.
към текста >>

В 14-та глава се разказва, че Павел като говорил в синагогата, повярвали множество юдеи и гърци.
Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени. А юдеите подстрекали невежи високопоставени жени и градски първенци против Павел и Варнава и ги изпъдили из пределите си. Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други. В 14-та глава се разказва, че Павел като говорил в синагогата, повярвали множество юдеи и гърци. Но някои юдеи настроили езичниците против апостолите и множеството на града се раздвоило - едни били с юдеите, а други с апостолите. Искали да ги убият с камъни, но те се научили и избягали в Дикаонските градове - Листра и Дарвия, и в околните им места проповядвали Благовестието. В Листра Павел изцерил един куц по рождение, като му казал: Стани и ходи! И той скочил и почнал да ходи. И хората като видели това, извикали със силен глас: "Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас" и искали да им принесат жертва от животни.
към текста >>

В Листра Павел изцерил един куц по рождение, като му казал: Стани и ходи!
Те отърсили против тях праха от нозете си и заминали за Икония. Оттук се вижда, че Християнството постепенно прониква между езичниците, гърци, римляни и други. В 14-та глава се разказва, че Павел като говорил в синагогата, повярвали множество юдеи и гърци. Но някои юдеи настроили езичниците против апостолите и множеството на града се раздвоило - едни били с юдеите, а други с апостолите. Искали да ги убият с камъни, но те се научили и избягали в Дикаонските градове - Листра и Дарвия, и в околните им места проповядвали Благовестието. В Листра Павел изцерил един куц по рождение, като му казал: Стани и ходи! И той скочил и почнал да ходи. И хората като видели това, извикали със силен глас: "Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас" и искали да им принесат жертва от животни. Апостолите едвам ги възпрели. Те оприличили Павел на Меркурий, а Варнава на Юпитер. След това дошли юдеи от Антиохия и Икония, които настроили народа против апостолите.
към текста >>

Те оприличили Павел на Меркурий, а Варнава на Юпитер.
Искали да ги убият с камъни, но те се научили и избягали в Дикаонските градове - Листра и Дарвия, и в околните им места проповядвали Благовестието. В Листра Павел изцерил един куц по рождение, като му казал: Стани и ходи! И той скочил и почнал да ходи. И хората като видели това, извикали със силен глас: "Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас" и искали да им принесат жертва от животни. Апостолите едвам ги възпрели. Те оприличили Павел на Меркурий, а Варнава на Юпитер. След това дошли юдеи от Антиохия и Икония, които настроили народа против апостолите. Те били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислили, че е умрял. Но той оживял и влязъл в града. На другия ден заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и придобили много ученици. И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство.
към текста >>

Те били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислили, че е умрял.
И той скочил и почнал да ходи. И хората като видели това, извикали със силен глас: "Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас" и искали да им принесат жертва от животни. Апостолите едвам ги възпрели. Те оприличили Павел на Меркурий, а Варнава на Юпитер. След това дошли юдеи от Антиохия и Икония, които настроили народа против апостолите. Те били Павел с камъни и го извлекли вън от града, като мислили, че е умрял. Но той оживял и влязъл в града. На другия ден заминали с Варнава за Дервия, където проповядвали и придобили много ученици. И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство. И като им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в Антиохия. Там разправили на братята и сестрите всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.
към текста >>

Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос.
И като преминали през много градове, където наставлявали учениците и ги учили, че през много скърби трябва да влязат в Божието Царство. И като им ръкоположили презвитери на всяка църква, стигнали в Антиохия. Там разправили на братята и сестрите всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват. Там преседяли доста време с учениците си. В 15_та глава се разказва, че някои юдеи християни дошли от Ерусалим в Антиохия и учили, че преди всичко езичниците трябва да приемат Моисеевото учение и да се обрежат, и тогава да приемат Новото учение. Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос. На път за Ерусалим те минали през Финикия и Самария, където разправяли на братята за обръщането на езичниците. Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването. Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение.
към текста >>

След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение.
Павел и Варнава се съпротивлявали на това и братята наредили на Павел и Варнава да отидат в Ерусалим, да се съвещават с апостолите по този въпрос. На път за Ерусалим те минали през Финикия и Самария, където разправяли на братята за обръщането на езичниците. Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването. Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение. Най-после и Яков, братът Господен заключил събранието, като казал, че това не трябва да се допуска, като се мотивирал с цитати от пророците. Тогава апостолите решили да изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на апостолите. Избрани са били Юда, наречен Варсава и Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали.
към текста >>

Тогава апостолите решили да изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на апостолите.
Като стигнали в Ерусалим, те разправили за своята дейност между езичниците и за повдигнатия въпрос за обрязването. Тогаз се събрал Първият апостолски събор и взел общо решение да се отмени и отхвърли едно такова гледище, че езичниците трябва да се обрязват. Петър говорил в този дух, като разказал случаят с Корнелий, който приел Светия Дух. След това и Павел и Варнава се изказали и казали своите опитности в това отношение. Най-после и Яков, братът Господен заключил събранието, като казал, че това не трябва да се допуска, като се мотивирал с цитати от пророците. Тогава апостолите решили да изберат двама души, да ги пратят с Павел и Варнава в Антиохия, като писмено съобщават по тях решението на апостолите. Избрани са били Юда, наречен Варсава и Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година.
към текста >>

След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са.
Избрани са били Юда, наречен Варсава и Сила. Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година. След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите.
към текста >>

Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях.
Изпратените стигнали в Антиохия, събрали братята и им дали посланието на апостолите. И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година. След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено.
към текста >>

Тогава Павел и Варнава се разделили.
И те като го прочели, се зарадвали. А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година. След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал.
към текста >>

Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите.
А Юда и Сила, които сами били пророци, увещавали братята с много думи и ги утвърдили в Пътя на Учението. Това станало през 51-ва година. След това Павел предлага на Варнава да обиколят всички места, където са проповядвали, за да известят братята и да ги видят как са. Варнава поискал да вземат и Йоан, наречен Марко, но Павел не се съгласил, понеже се отделил по-рано от тях. Тогава Павел и Варнава се разделили. Варнава взел Марко и отишъл в Кипър, а Павел взел със себе си Сила и минал през Сирия и Киликия, и утвърждавал църквите. После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал. Като изминали Мизия, слезли в Трояда.
към текста >>

Там Павел имал през нощта видение: Явява му се един македонец и го моли да отиде в Македония, за да им помогне.
После пристига в Дервия и Листра, откъдето взема със себе си и Тимотей, син на еврейка и баща грък. Като ходел по градовете, предавал им наредбата, определена от апостолите. Така църквите се утвърждавали във вярата и от ден на ден се умножавали числено. Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал. Като изминали Мизия, слезли в Трояда. Там Павел имал през нощта видение: Явява му се един македонец и го моли да отиде в Македония, за да им помогне. Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил към Самотраки. На следния ден в Неапол и от там във Филипи, който е бил главният град на онази част от Македония. В този град Павел преседял няколко дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора.
към текста >>

В този град Павел преседял няколко дни.
Като преминал през Фригийската и Галатийската земи, понеже им било забранено от Светия Дух да проповядват Словото в Азия и като дошли срещу Мизия, пожелали да отидат във Витания, но Исусовия Дух не ги допуснал. Като изминали Мизия, слезли в Трояда. Там Павел имал през нощта видение: Явява му се един македонец и го моли да отиде в Македония, за да им помогне. Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил към Самотраки. На следния ден в Неапол и от там във Филипи, който е бил главният град на онази част от Македония. В този град Павел преседял няколко дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред. Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея.
към текста >>

Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение.
Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил към Самотраки. На следния ден в Неапол и от там във Филипи, който е бил главният град на онази част от Македония. В този град Павел преседял няколко дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред. Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди. И затова ги хвърлили в затвора, като ги оковали във вериги. През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат.
към текста >>

Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея.
В този град Павел преседял няколко дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред. Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди. И затова ги хвърлили в затвора, като ги оковали във вериги. През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат. Началникът на тъмницата като се събужда през нощта и вижда вратата отворена, мислел, че затворниците избягали и искал да се самоубие. Но Павел му извикал да не прави пакост на себе си, защото те са вътре.
към текста >>

Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди.
Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред. Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди. И затова ги хвърлили в затвора, като ги оковали във вериги. През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат. Началникът на тъмницата като се събужда през нощта и вижда вратата отворена, мислел, че затворниците избягали и искал да се самоубие. Но Павел му извикал да не прави пакост на себе си, защото те са вътре. Той ги завел през нощта в къщи, измил раните им, нахранил ги и сам повярвал.
към текста >>

Но Павел му извикал да не прави пакост на себе си, защото те са вътре.
Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди. И затова ги хвърлили в затвора, като ги оковали във вериги. През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат. Началникът на тъмницата като се събужда през нощта и вижда вратата отворена, мислел, че затворниците избягали и искал да се самоубие. Но Павел му извикал да не прави пакост на себе си, защото те са вътре. Той ги завел през нощта в къщи, измил раните им, нахранил ги и сам повярвал. На сутринта градските управници пратили до началника наредба да ги пусне. Но Павел казал, че те трябва да дойдат да ги пуснат, защото казал, че те били римляни. Те дошли, извинили се и ги пуснали. След като излезли от тъмницата, срещнали са се с братята, които ги увещавали да си заминат.
към текста >>

Но Павел казал, че те трябва да дойдат да ги пуснат, защото казал, че те били римляни.
През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат. Началникът на тъмницата като се събужда през нощта и вижда вратата отворена, мислел, че затворниците избягали и искал да се самоубие. Но Павел му извикал да не прави пакост на себе си, защото те са вътре. Той ги завел през нощта в къщи, измил раните им, нахранил ги и сам повярвал. На сутринта градските управници пратили до началника наредба да ги пусне. Но Павел казал, че те трябва да дойдат да ги пуснат, защото казал, че те били римляни. Те дошли, извинили се и ги пуснали. След като излезли от тъмницата, срещнали са се с братята, които ги увещавали да си заминат. Като минали през няколко града, стигнали в Солун, където проповядвали и привлекли много юдеи и гърци към Учението. Но после се явили юдеи, които подбудили няколко лоши човеци да убият Павел и Сила, но техните приятели ги спасили и през нощта ги изпратили в Берия, където повярвали и много високопоставени гърци. Но и тук се явили противни сили, които противодействали.
към текста >>

Но после се явили юдеи, които подбудили няколко лоши човеци да убият Павел и Сила, но техните приятели ги спасили и през нощта ги изпратили в Берия, където повярвали и много високопоставени гърци.
На сутринта градските управници пратили до началника наредба да ги пусне. Но Павел казал, че те трябва да дойдат да ги пуснат, защото казал, че те били римляни. Те дошли, извинили се и ги пуснали. След като излезли от тъмницата, срещнали са се с братята, които ги увещавали да си заминат. Като минали през няколко града, стигнали в Солун, където проповядвали и привлекли много юдеи и гърци към Учението. Но после се явили юдеи, които подбудили няколко лоши човеци да убият Павел и Сила, но техните приятели ги спасили и през нощта ги изпратили в Берия, където повярвали и много високопоставени гърци. Но и тук се явили противни сили, които противодействали. Оттук Павел заминал за Атина. Тимотей и Сила останали още известно време там. В Атина Павел водил много разговори с юдеи и с гърци, с епикурейските и стои- чески философи. Завели го в аеропага и искали ясно да им каже за какво говори.
към текста >>

Оттук Павел заминал за Атина.
Те дошли, извинили се и ги пуснали. След като излезли от тъмницата, срещнали са се с братята, които ги увещавали да си заминат. Като минали през няколко града, стигнали в Солун, където проповядвали и привлекли много юдеи и гърци към Учението. Но после се явили юдеи, които подбудили няколко лоши човеци да убият Павел и Сила, но техните приятели ги спасили и през нощта ги изпратили в Берия, където повярвали и много високопоставени гърци. Но и тук се явили противни сили, които противодействали. Оттук Павел заминал за Атина. Тимотей и Сила останали още известно време там. В Атина Павел водил много разговори с юдеи и с гърци, с епикурейските и стои- чески философи. Завели го в аеропага и искали ясно да им каже за какво говори. Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог".
към текста >>

В Атина Павел водил много разговори с юдеи и с гърци, с епикурейските и стои- чески философи.
Като минали през няколко града, стигнали в Солун, където проповядвали и привлекли много юдеи и гърци към Учението. Но после се явили юдеи, които подбудили няколко лоши човеци да убият Павел и Сила, но техните приятели ги спасили и през нощта ги изпратили в Берия, където повярвали и много високопоставени гърци. Но и тук се явили противни сили, които противодействали. Оттук Павел заминал за Атина. Тимотей и Сила останали още известно време там. В Атина Павел водил много разговори с юдеи и с гърци, с епикурейските и стои- чески философи. Завели го в аеропага и искали ясно да им каже за какво говори. Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага.
към текста >>

Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
Но и тук се явили противни сили, които противодействали. Оттук Павел заминал за Атина. Тимотей и Сила останали още известно време там. В Атина Павел водил много разговори с юдеи и с гърци, с епикурейските и стои- чески философи. Завели го в аеропага и искали ясно да им каже за какво говори. Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага. Там някои мъже се прилепили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име Дамар, и други с тях. В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението.
към текста >>

След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага.
В Атина Павел водил много разговори с юдеи и с гърци, с епикурейските и стои- чески философи. Завели го в аеропага и искали ясно да им каже за какво говори. Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага. Там някои мъже се прилепили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име Дамар, и други с тях. В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението. Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия. По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания.
към текста >>

В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението.
Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага. Там някои мъже се прилепили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име Дамар, и други с тях. В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението. Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия. По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания. И действително в това време Христос е бил на кръста и минавал през големи страдания. И както се казва в Евангелието, слънцето потъмняло.
към текста >>

След това той отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението и станал един от видните му проповедници.
Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия. По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания. И действително в това време Христос е бил на кръста и минавал през големи страдания. И както се казва в Евангелието, слънцето потъмняло. След това той отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението и станал един от видните му проповедници. От Атина Павел заминал за Коринт, където отседнал при един юдеин Акила и жена му Прискила, които скоро били дошли от Италия. И понеже имал същият занаят като тях, седял у тях и работел заедно с тях. Занаятът им бил да правят шатри. И всяка събота той разисквал в синагогата с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди. И мнозина от евреите и гърците повярвали в Учението.
към текста >>

От Атина Павел заминал за Коринт, където отседнал при един юдеин Акила и жена му Прискила, които скоро били дошли от Италия.
По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания. И действително в това време Христос е бил на кръста и минавал през големи страдания. И както се казва в Евангелието, слънцето потъмняло. След това той отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението и станал един от видните му проповедници. От Атина Павел заминал за Коринт, където отседнал при един юдеин Акила и жена му Прискила, които скоро били дошли от Италия. И понеже имал същият занаят като тях, седял у тях и работел заедно с тях. Занаятът им бил да правят шатри. И всяка събота той разисквал в синагогата с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди. И мнозина от евреите и гърците повярвали в Учението. И Господ казал на Павел във видение през нощта: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти причини зло, защото имам много люде в този град".
към текста >>

И Господ казал на Павел във видение през нощта: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти причини зло, защото имам много люде в този град".
От Атина Павел заминал за Коринт, където отседнал при един юдеин Акила и жена му Прискила, които скоро били дошли от Италия. И понеже имал същият занаят като тях, седял у тях и работел заедно с тях. Занаятът им бил да правят шатри. И всяка събота той разисквал в синагогата с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди. И мнозина от евреите и гърците повярвали в Учението. И Господ казал на Павел във видение през нощта: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти причини зло, защото имам много люде в този град". Той останал в този град година и половина и ги поучавал в Божието Слово. Пак под влияние на противници и юдеи се подига гонение, но минава благополучно. След като се простил с учениците, заминал за Сирия с Акила и Прискила. Като стигнал в Ефес той ги оставил там и сам влязъл в синагогата, и разисквал с юдеите. От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия.
към текста >>

Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици.
Пак под влияние на противници и юдеи се подига гонение, но минава благополучно. След като се простил с учениците, заминал за Сирия с Акила и Прискила. Като стигнал в Ефес той ги оставил там и сам влязъл в синагогата, и разисквал с юдеите. От Ефес заминал за Кесария, оттам за Ерусалим, където поздравил църквата и после заминал за Антиохия. И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където утвърждавал учениците. Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12 души мъже.
към текста >>

Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват.
И като преседял там известно време, тръгнал да обикаля Галатийската и Фригийската страна, където утвърждавал учениците. Като минал през горните страни, Павел отишъл в Ефес, където намерил някои ученици. Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12 души мъже. В Ефес Павел имал голям успех. Там повярвали в Учението и много заклинатели с магически формули, които почнали да употребяват формулата: "Заклевам ви в Исус, когото Павел проповядва". Но при един такъв случай беснуемият ги надвил и казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но вие кои сте не ви познавам". Това станало известно на всички жители на Ефес и още повече спомогнало за разпространение на учението.
към текста >>

В Ефес Павел имал голям успех.
Той им казал: Приехте ли Святия Дух? А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12 души мъже. В Ефес Павел имал голям успех. Там повярвали в Учението и много заклинатели с магически формули, които почнали да употребяват формулата: "Заклевам ви в Исус, когото Павел проповядва". Но при един такъв случай беснуемият ги надвил и казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но вие кои сте не ви познавам". Това станало известно на всички жители на Ефес и още повече спомогнало за разпространение на учението. Мнозина магьосници и заклинатели изгубили вяра в своето изкуство и изгорили заклинателните си книги. Големият успех на апостолите предизвикал смущение между неповярвалите езичници.
към текста >>

Там повярвали в Учението и много заклинатели с магически формули, които почнали да употребяват формулата: "Заклевам ви в Исус, когото Павел проповядва".
А те му отговорили, че не са и чули, че има Свети Дух. Те били кръстени в Йоановото кръщение. Павел ги кръстил в Името на Исус Христос и като положил ръцете си на тях, Светият Дух дошъл на тях и почнали да говорят чужди езици и да пророкуват. Те били около 12 души мъже. В Ефес Павел имал голям успех. Там повярвали в Учението и много заклинатели с магически формули, които почнали да употребяват формулата: "Заклевам ви в Исус, когото Павел проповядва". Но при един такъв случай беснуемият ги надвил и казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но вие кои сте не ви познавам". Това станало известно на всички жители на Ефес и още повече спомогнало за разпространение на учението. Мнозина магьосници и заклинатели изгубили вяра в своето изкуство и изгорили заклинателните си книги. Големият успех на апостолите предизвикал смущение между неповярвалите езичници. Досега против Учението се обявявали юдеите, а сега на борба излезли и езичниците.
към текста >>

И някой от тях среброкопач на име Димитър, заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу Павел.
Големият успех на апостолите предизвикал смущение между неповярвалите езичници. Досега против Учението се обявявали юдеите, а сега на борба излезли и езичниците. Между тях първи врагове били тези, които били заинтересувани от съществуването на езическия култ. Това били жреците и скулптурите на статуи, модели на храмовете и различни за тях украшения, от които те печелели големи суми. Идолоделците разбрали каква опасност ги заплашва. И някой от тях среброкопач на име Димитър, заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу Павел. А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората.
към текста >>

Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа.
Идолоделците разбрали каква опасност ги заплашва. И някой от тях среброкопач на име Димитър, заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу Павел. А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия.
към текста >>

Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях.
А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет.
към текста >>

А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града.
Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет. На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал, че го очакват вериги в Ерусалим. Християните го молели да не отива в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса".
към текста >>

Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим.
Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет. На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал, че го очакват вериги в Ерусалим. Християните го молели да не отива в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса". Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим. Но ерусалимските юдеи били зле настроени против Павел и го следили. Те не могли да му простят за неговата измяна на юдейството и преминаване в Християнството, и особено за успеха му между юдеите извън Палестина. Също и мнозина от ерусалимските християни и юдеи били недоволни от него. Те не могли да се примирят с решението на апостолския събор да не се обрязват езичниците, които ставали християни. И едните, и другите създали настроение в града срещу него.
към текста >>

Но ерусалимските юдеи били зле настроени против Павел и го следили.
В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет. На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал, че го очакват вериги в Ерусалим. Християните го молели да не отива в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса". Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим. Но ерусалимските юдеи били зле настроени против Павел и го следили. Те не могли да му простят за неговата измяна на юдейството и преминаване в Християнството, и особено за успеха му между юдеите извън Палестина. Също и мнозина от ерусалимските християни и юдеи били недоволни от него. Те не могли да се примирят с решението на апостолския събор да не се обрязват езичниците, които ставали християни. И едните, и другите създали настроение в града срещу него. Целият град се развълнувал и като го видели в храма, уловили го.
към текста >>

И Павел почнал да говори пред насъбралия се народ, но те не го слушали и искали да го убият.
И едните, и другите създали настроение в града срещу него. Целият град се развълнувал и като го видели в храма, уловили го. Когато щели да го убият, тогаз пристигнал началникът на гарнизона, хванал го, оковал го във вериги и го отвел в крепостта, за да го спаси от убийство. Целият народ вървял подир войниците, които го носили и викали да го махнат. Когато го въвели в крепостта, той помолил хилядника да каже нещо. И Павел почнал да говори пред насъбралия се народ, но те не го слушали и искали да го убият. Тогава хилядникът заповядал на стотника да го отведе и да го набие, за да каже защо викат срещу него. Тогава той казал, че е римлянин и те се уплашили. На сутринта го изправили пред синедриона, за да разберат защо го обвиняват. Но те искали да го убият, затова хилядникът заповядал на войниците да го вдигнат оттам. "И през следващата нощ Господ застанал пред него и рекъл: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим".
към текста >>

Хилядникът научил това от племенника на Павел и наредил да го заведат в Кесария при управителя на Феликс, като му писал Писмо защо му изпраща този човек.
Тогава той казал, че е римлянин и те се уплашили. На сутринта го изправили пред синедриона, за да разберат защо го обвиняват. Но те искали да го убият, затова хилядникът заповядал на войниците да го вдигнат оттам. "И през следващата нощ Господ застанал пред него и рекъл: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим". След това 40 души направили заговор, че няма да ядат и пият, докато не го убият. Хилядникът научил това от племенника на Павел и наредил да го заведат в Кесария при управителя на Феликс, като му писал Писмо защо му изпраща този човек. Първосвещеникът Анания и риторът Тертул се явили пред Феликс и се помъчили да го убедят да предаде Павел на юдеите, те да го съдят, но той не се съгласил. Феликс сам се заинтересувал от личността на Павел и пожелал да чуе учението му за Христос. Затова той често го викал на разговор. Но той бил сменен и го оставил на следващия управител, като го държал две години. При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел.
към текста >>

Първосвещеникът Анания и риторът Тертул се явили пред Феликс и се помъчили да го убедят да предаде Павел на юдеите, те да го съдят, но той не се съгласил.
На сутринта го изправили пред синедриона, за да разберат защо го обвиняват. Но те искали да го убият, затова хилядникът заповядал на войниците да го вдигнат оттам. "И през следващата нощ Господ застанал пред него и рекъл: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим". След това 40 души направили заговор, че няма да ядат и пият, докато не го убият. Хилядникът научил това от племенника на Павел и наредил да го заведат в Кесария при управителя на Феликс, като му писал Писмо защо му изпраща този човек. Първосвещеникът Анания и риторът Тертул се явили пред Феликс и се помъчили да го убедят да предаде Павел на юдеите, те да го съдят, но той не се съгласил. Феликс сам се заинтересувал от личността на Павел и пожелал да чуе учението му за Христос. Затова той често го викал на разговор. Но той бил сменен и го оставил на следващия управител, като го държал две години. При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел. Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря.
към текста >>

Феликс сам се заинтересувал от личността на Павел и пожелал да чуе учението му за Христос.
Но те искали да го убият, затова хилядникът заповядал на войниците да го вдигнат оттам. "И през следващата нощ Господ застанал пред него и рекъл: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим". След това 40 души направили заговор, че няма да ядат и пият, докато не го убият. Хилядникът научил това от племенника на Павел и наредил да го заведат в Кесария при управителя на Феликс, като му писал Писмо защо му изпраща този човек. Първосвещеникът Анания и риторът Тертул се явили пред Феликс и се помъчили да го убедят да предаде Павел на юдеите, те да го съдят, но той не се съгласил. Феликс сам се заинтересувал от личността на Павел и пожелал да чуе учението му за Христос. Затова той често го викал на разговор. Но той бил сменен и го оставил на следващия управител, като го държал две години. При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел. Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря. Фест се съгласил на това.
към текста >>

При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел.
Хилядникът научил това от племенника на Павел и наредил да го заведат в Кесария при управителя на Феликс, като му писал Писмо защо му изпраща този човек. Първосвещеникът Анания и риторът Тертул се явили пред Феликс и се помъчили да го убедят да предаде Павел на юдеите, те да го съдят, но той не се съгласил. Феликс сам се заинтересувал от личността на Павел и пожелал да чуе учението му за Христос. Затова той често го викал на разговор. Но той бил сменен и го оставил на следващия управител, като го държал две години. При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел. Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря. Фест се съгласил на това. В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни".
към текста >>

В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги.
Затова той често го викал на разговор. Но той бил сменен и го оставил на следващия управител, като го държал две години. При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел. Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря. Фест се съгласил на това. В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни". Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим.
към текста >>

Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни".
При новия прокуратор юдеите интригантствали против Павел и Фест, новият управител бил готов да им предаде Павел. Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря. Фест се съгласил на това. В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни". Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим. Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода.
към текста >>

Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим.
Последният, като римски гражданин, поискал да бъде съден от съда на Кесаря. Фест се съгласил на това. В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни". Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим. Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода. През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците.
към текста >>

Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим.
В Кесария Павел прекарал повече от две години във вериги. Преди да изпратят апостола в Рим, цар Агрипа и жена му Вероника пожелали да го чуят. Речта на Павел произвела на цар Агрипа такова впечатление, че последният отбелязал на Павел: "Още малко и ще ни убедиш да станем християни". Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим. Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода. През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците. За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения. Предполага се, че след като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но не се знае именно къде.
към текста >>

През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците.
Под строг надзор, заедно с други затворници, Павел бил изпратен в Рим. Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим. Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода. През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците. За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения. Предполага се, че след като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но не се знае именно къде. Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието към римляните, 15-та глава, 24 стих. Но по-вероятно е да е отишъл на изток, като е посетил различните християнски църкви, основани по-рано от него. Наново основал църква на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит.
към текста >>

За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения.
Пътуването било трудно и продължително. Най-после, в 61-та година Павел пристигнал в Рим. Там имало вече християнска община и учениците с радост го посрещнали. Нему било позволено да живее в частна къща под слаб надзор, но след две години получил пълна свобода. През това време Павел проповядвал Учението между юдеите и езичниците. За по-нататъшната дейност и съдба на Павел няма запазени подробни сведения. Предполага се, че след като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но не се знае именно къде. Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието към римляните, 15-та глава, 24 стих. Но по-вероятно е да е отишъл на изток, като е посетил различните християнски църкви, основани по-рано от него. Наново основал църква на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит. В 67-ма година той пристигнал в Рим, в най-големия разгар на гоненията на християните при император Нерон.
към текста >>

Жертва на това гонение в 67~ма година станал и апостол Павел.
Предполага се, че след като е бил освободен, е извършил още едно пътешествие, но не се знае именно къде. Може би в Испания, както той е предполагал да направи това, за което загатва в Посланието към римляните, 15-та глава, 24 стих. Но по-вероятно е да е отишъл на изток, като е посетил различните християнски църкви, основани по-рано от него. Наново основал църква на остров Крит, като поставил за епископ своя спътник Тит. В 67-ма година той пристигнал в Рим, в най-големия разгар на гоненията на християните при император Нерон. Жертва на това гонение в 67~ма година станал и апостол Павел. Поради това, че бил римски гражданин, бил посечен с меч. През тази година жертва на гонението става и апостол Петър, който бил разпънат на кръст, надолу с главата.
към текста >>

62. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Жертва на тези гонения в тяхното начало при император Нерон станали първо апостолите Петър и Павел в Рим, като Павел бил посечен с меч като римски гражданин, а Петър бил разпънат на кръст с главата надолу.
И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт. Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт предприела гонения против християните като врагове на държавата. Тези държавни гонения започнали от средата на трети век и продължили до средата на четвърти век, когато Християнството било признато за официална религия. Но гоненията от страна на езичниците започнали още към края на първи век. В тази обстановка е трябвало да работят християните и да преодоляват всички препятствия в своя път. Жертва на тези гонения в тяхното начало при император Нерон станали първо апостолите Петър и Павел в Рим, като Павел бил посечен с меч като римски гражданин, а Петър бил разпънат на кръст с главата надолу. Нерон запалил Рим за свое удоволствие и обвинил в това християните, които били жестоко преследвани. Били хвърляни на зверове, запалвани живи като ги намазвали с катран, хвърляни в река Тибър, разпъвани на кръст, набивани на кол и всичко, каквото човешката жестокост може да измисли. Нерон е управлявал от 54-та до 68-ма година. Рим е бил запален в 64-та-65-та година, а Петър и Павел били убити в 67-ма година. Вследствие на гоненията християните се събирали в скрити и пусти места - в пещери, подземия, запустели сгради и т.н.
към текста >>

Рим е бил запален в 64-та-65-та година, а Петър и Павел били убити в 67-ма година.
В тази обстановка е трябвало да работят християните и да преодоляват всички препятствия в своя път. Жертва на тези гонения в тяхното начало при император Нерон станали първо апостолите Петър и Павел в Рим, като Павел бил посечен с меч като римски гражданин, а Петър бил разпънат на кръст с главата надолу. Нерон запалил Рим за свое удоволствие и обвинил в това християните, които били жестоко преследвани. Били хвърляни на зверове, запалвани живи като ги намазвали с катран, хвърляни в река Тибър, разпъвани на кръст, набивани на кол и всичко, каквото човешката жестокост може да измисли. Нерон е управлявал от 54-та до 68-ма година. Рим е бил запален в 64-та-65-та година, а Петър и Павел били убити в 67-ма година. Вследствие на гоненията християните се събирали в скрити и пусти места - в пещери, подземия, запустели сгради и т.н. Второто гонение на християните било от император Домициан, който управлявал от 81-ва до 96-та година. Той бил много мнителен и навсякъде виждал врагове както лични, така и на държавата и на римската религия. По негово време още не признавали християните като отделна общност, а ги считали като юдейска секта. Във времето на император Траян, от 98-ма до 117-та година, римското правителство започнало да гони християните за техните религиозни убеждения.
към текста >>

63. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели
Също така някои от тях, особено след Възнесението, били възпитаници на гръцката култура. Така че, Християнството се роди и разви всред водовъртежа на три култури, на три народности. В тази разнородна почва то трябвало да посее семената на Новото течение на Любовта, което по дух бе универсално като римския дух, израснало на основата на еврейското еднобожие и притежаващо широчината и дълбочината на гръцката философска мисъл. И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването. Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия. Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е.
към текста >>

Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава.
И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването. Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия. Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия. Видяхме че Петър, който бил голям фанатик и консерватор, кръстил римския стотник Корнелий. Така още в началото на Християнството се очертали три центъра на християнска дейност, които постепенно се развиват.
към текста >>

Вторият голям център на християнската мисъл и дейност се развива в Антиохия и след това в Ефес, където са работили Павел и Йоан.
Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия. Видяхме че Петър, който бил голям фанатик и консерватор, кръстил римския стотник Корнелий. Така още в началото на Християнството се очертали три центъра на християнска дейност, които постепенно се развиват. Първо като главен център на християнската дейност е бил Ерусалим. Вторият голям център на християнската мисъл и дейност се развива в Антиохия и след това в Ефес, където са работили Павел и Йоан. Ерусалимската общност се е състояла предимно от юдеи. Антиохийската и ефеската общност са се състояли предимно от хора с елинска култура и разбиране. А в последствие, след предприемането на първото голямо гонение от страна на юдейската власт и разпръсване на апостолите, всички се разпръснали по различни страни в света и стигнали чак до Рим. Там, както ни показва традицията, основател на християнската общност е само апостол Петър, а след него вече там работи и Павел. Понеже те работили там, в сърцето на Римската империя, естествено, че работили в една среда, заквасена с римската култура, с римския начин на живот, с римския култ.
към текста >>

Там, както ни показва традицията, основател на християнската общност е само апостол Петър, а след него вече там работи и Павел.
Първо като главен център на християнската дейност е бил Ерусалим. Вторият голям център на християнската мисъл и дейност се развива в Антиохия и след това в Ефес, където са работили Павел и Йоан. Ерусалимската общност се е състояла предимно от юдеи. Антиохийската и ефеската общност са се състояли предимно от хора с елинска култура и разбиране. А в последствие, след предприемането на първото голямо гонение от страна на юдейската власт и разпръсване на апостолите, всички се разпръснали по различни страни в света и стигнали чак до Рим. Там, както ни показва традицията, основател на християнската общност е само апостол Петър, а след него вече там работи и Павел. Понеже те работили там, в сърцето на Римската империя, естествено, че работили в една среда, заквасена с римската култура, с римския начин на живот, с римския култ. В своето култово разбиране Рим беше повлиян от Египет, от египетската магическа волева култура, а и самите римляни били хора на волята и делото, което се отразило както върху езика им, така и върху техния религиозен култ. И всички тези култури и разбирания за живота и техния характер дали своя отпечатък върху новоразвиващото се Християнство. Защото средата е фактор, макар и не първостепенен, но все пак фактор. Както слънчевата светлина през различните среди претърпява различни пречупвания, така и Божествената Светлина на Християнството преминала през различните културни среди, все ще приеме техния отенък.
към текста >>

Също така и командирът Клавдий Ливий и военачалника Юлий при закарването на Павел в Рим, които се явяват като съзнателни или несъзнателни съюзници на Павел срещу юдеите, които искали да го убият.
Ирод започва гонението на християните като представител на тъмните сили, което се продължава от римските цезари, както видяхме от предишното изложение. Когато говорим за римския свят като историческа основа на първичното Християнство, не трябва да гле-даме изключително на цезарството. Последното не е истинското римлянство, което дължи своето възникване на пренесените в Рим декаденски мистерийни култове на миналото. И забележително е, че в изложението на Деянията на апостолите Лука гледа със симпатия на римляните, като има предвид истинските римляни, а не култа на цезарите. Това е показано с образа на Корнелий с Фест и Феликс, римски управители в Юдея. Също така и командирът Клавдий Ливий и военачалника Юлий при закарването на Павел в Рим, които се явяват като съзнателни или несъзнателни съюзници на Павел срещу юдеите, които искали да го убият. В тези истински римляни Лука вижда, че те са предопределени да приемат Християнството. Когато се обърнем към ролята на юдейския елемент в раждането и развитието на Християнството, трябва преди всичко да знаем, че първите апостоли, които бяха ученици на Христос, бяха предимно мъже от Галилея, която коренно се различава от Юдея. В Галилея се кръстосвали различни идейни течения и галилеяните не били хора консервативни и фанатици като юдеите. Те били готови да приемат новото, което Христос донесе. И затова той започна своята проповед от Галилея.
към текста >>

Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия.
По- рано говорихме за неговите схващания за Христа. В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия. Преданието казва, че той бил облечен във висок чин в езотерично отношение от ерусалимското юдейство. В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане към Мойсеевия закон. В Матей виждаме един представител на есейските възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския кръг на учениците. Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия. И той вярвал, че идването му е близко. Но той не можел да признае, че Месия е бил въплътен в Исус от Назарет. След срещата, която има с Христос пред Дамаск за Павел става ясно, че Месия е вече дошъл. Но той вече разбира, че външният свят няма да се разруши и външно възкресение няма да има, както вярвали фарисеите, но старият свят вътре в човека ще се разруши и човек ще възкръсне вътрешно. Петър беше от Галилея, от Витсаида при Генисаретското езеро.
към текста >>

След срещата, която има с Христос пред Дамаск за Павел става ясно, че Месия е вече дошъл.
В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане към Мойсеевия закон. В Матей виждаме един представител на есейските възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския кръг на учениците. Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия. И той вярвал, че идването му е близко. Но той не можел да признае, че Месия е бил въплътен в Исус от Назарет. След срещата, която има с Христос пред Дамаск за Павел става ясно, че Месия е вече дошъл. Но той вече разбира, че външният свят няма да се разруши и външно възкресение няма да има, както вярвали фарисеите, но старият свят вътре в човека ще се разруши и човек ще възкръсне вътрешно. Петър беше от Галилея, от Витсаида при Генисаретското езеро. И неговата душа като че е обладана от природните сили, които го карат да избухва отведнъж и отново да се оттегля в себе си. В тези центрове на Галилея трябва да са били живи още дълго време природните култове, сродни с тези на друидите, които си служили с природната магия. И ако Юда очаквал Христос като освободител на народа, а
към текста >>

Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност.
Той го замества и поема грижата и ръководството за съдбата на Петър. Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност. Седемте чудеса в Евангелието на Йоан са същевременно седемте степени в Пътя на Ученика. И апостол Петър преминава последователно през тези степени. Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент. Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност. В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход. Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство. Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки.
към текста >>

Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения.
В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход. Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство. Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки. Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело.
към текста >>

В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър.
Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство. Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки. Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело. Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел. От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим.
към текста >>

Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело.
Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело. Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел. От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим. Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство. В по-нататъшния ход на развитието на историята се запазва само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египтизирания цезарски Рим. Павловото течение, както и дейността на Йоан намират своето място в езотеричните християнски кръгове.
към текста >>

Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел.
Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше. В Пътя на своето духовно развитие Павел измина и седемте степени от Пътя на Ученика, за които говори и Евангелието на Йоан, за които споменах, когато говорих за Петър. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело. Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел. От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим. Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство. В по-нататъшния ход на развитието на историята се запазва само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египтизирания цезарски Рим. Павловото течение, както и дейността на Йоан намират своето място в езотеричните християнски кръгове. Павловите послания и днес се четат в различните църкви, но се разбират само по буква, а Духът е отлетял от тях.
към текста >>

Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство.
В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря на изцелението на сляпородения, което отговаря на шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането и Възкресението на Христос, което в Евангелието на Йоан е описано като възкресение на Лазар. Отсега нататък Павел е вече напълно свободен за своето дело. Така че, в първичното Християнство се развиват три главни течения, които произхождат от тримата апостоли - Яков, Петър и Павел. От Яков води началото си юдейското християнство в Ерусалим. Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство. В по-нататъшния ход на развитието на историята се запазва само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египтизирания цезарски Рим. Павловото течение, както и дейността на Йоан намират своето място в езотеричните християнски кръгове. Павловите послания и днес се четат в различните църкви, но се разбират само по буква, а Духът е отлетял от тях. А те са дълбоко езотерични, за което ще се спрем отделно по-нататък. Такъв е историческият път на Християнството от неговото основаване до неговото признаване за официална религия.
към текста >>

64. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра".
Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас.
към текста >>

65. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е много ясно и без коментар, че всеки посветен съзнава като апостол Павел, че "сега вече не живея аз, но Христос в мене".
Всеки, който е роден от Бога, той е приел Христа в себе си и знае, че Той е станал плът и е действал в течение на историята в плът в продължение на три години. В течение на тези три години Той е дал импулс за развитието на висшия Аз във всички човешки души. По-нататък, в 16 стих, Йоан продължава: "Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, благодат върху благодат". - Значи, един от най-великите между посветените свидетелства, като казва: "Всички ние", т.е. всички посветени, всички пробудени души са приели Неговата пълнота, пълнотата на Словото. Това е много ясно и без коментар, че всеки посветен съзнава като апостол Павел, че "сега вече не живея аз, но Христос в мене". Това е състоянието на всеки истински посветен. В 17 стих Йоан казва: "Понеже законът беше даден чрез Мойсея, а благодатта и Истината дойдоха чрез Христа". Мойсей даде на човечеството външния закон, защото хората тогава не бяха готови за приложение на вътрешния закон, който е написан в самия човек - на благодатта и Истината, т.е. вътрешният закон, който е написан в душата на всеки човек, дойде чрез Исус Христос. Словото, Което става плът, създаде условия на човешките души да погледнат в себе си и там да намерят Вечния Закон, по който да живеят.
към текста >>

66. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

За Павел се казва, че е обезглавен, за Петър че е разпнат на кръст.
От онова, което е писал, се вижда неговата преданост и чистота към Учителя си и желанието му да не го използва. За Йоан се казва, че е умрял от естествена смърт. В едно предание се казва, че Йоан е хвърлен във врящо масло, но не е изгорял. Посветеният не гори. Това показва, че Йоан е бил посветен. За Павел се казва, че е обезглавен, за Петър че е разпнат на кръст. Изобщо, всички апостоли са загинали мъченически".
към текста >>

67. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа.
Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението. Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина. Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова.
към текста >>

В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос.
Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението. Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина. Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова. И когато решил да напише Евангелието, според легендата, той е задал много въпроси на Мария.
към текста >>

В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден".
В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението. Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина. Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова. И когато решил да напише Евангелието, според легендата, той е задал много въпроси на Мария. Също пак според легендата той е първият, който е нарисувал образа на Мария, той е създал първата Мадона, която е имала чудотворно свойство.
към текста >>

Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението.
Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението. Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина. Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова. И когато решил да напише Евангелието, според легендата, той е задал много въпроси на Мария. Също пак според легендата той е първият, който е нарисувал образа на Мария, той е създал първата Мадона, която е имала чудотворно свойство. Затова според легендата Евангелието на Лука е чувствано като Евангелие на Мария.
към текста >>

68. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област. Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос.
към текста >>

Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област. Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия.
към текста >>

Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество.
Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука.
към текста >>

Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия.
Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя.
към текста >>

Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия.
Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие.
към текста >>

Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука.
Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина.
към текста >>

Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос.
От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата.
към текста >>

Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие.
Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария.
към текста >>

На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария.
Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод.
към текста >>

Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята.
Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават.
към текста >>

Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят.
Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина. Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос.
към текста >>

69. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И апостол Павел много настоява за тази будност в първа и втора глава на Посланието към солуняните.
Тази будност трябва да бъде спрямо антихриста, спрямо самозваните христосовци, спрямо самозваните учители. И сам Христос казва на учениците Си: Будни бъдете, защото ще се явят мнозина в Мое име и ще ви казват: Ето тука е Христос или ето там е Христос. Но Той също казва, че никой няма да знае кога ще дойде Син Человечески. И когато дойде, ще дойде като светкавица, която ще освети от единия до другия край небето. Значи, изисква се будност за различаване на духовете. И апостол Павел много настоява за тази будност в първа и втора глава на Посланието към солуняните. И той е предал и на Лука този зов към будност, към различаване на духовете, будност преди всичко спрямо идването на самия Христос в етерното царство - в облаците, както е казано в Евангелието, или като светкавица. Това са образи на етерния свят. Казах, че блаженствата, изказани от Христос в Евангелието на Лука, имат отношение към целокупния човек. Така в блаженството към Дева Мария се облажава вярата - Дева Мария е първообраз на душата. Блаженствата, изказани от Христос, се отнасят към следните членове на човешката природа, както следва:
към текста >>

70. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пъпката ще се разтвори и тогава, както апостол Павел казва, вярата ще се превърне във виждане.
В този смисъл вярата не е способност на главата, на ума, а на сърцето. Но тя не е само едно чувство. Тя е една пъпка, един цвят, който все повече иска да се отвори за Светлината на Духа. Вярата е център на вътрешното виждане, което схваща цялата Истина, но в скрита форма, както цветът е скрит в пъпката. Това скрито виждане ще се превърне постепенно, под влиянието на Христос, в нещо открито. Пъпката ще се разтвори и тогава, както апостол Павел казва, вярата ще се превърне във виждане. От пъпката ще се развие, ще се разтвори цвят от Светлина и това е Христос. Та, когато се казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога, трябва да се разбира буквално в горния смисъл, когато ще се разцъфти лотосовият цвят на сърцето, който ще се изяви външно като вяра, която ще разцъфти в живота. По такъв начин човек ще вижда Бога, Христос в себе си. В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, елементът земя отговаря на физическото тяло; морето, водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната област отговаря на душевното или астралното тяло, а топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент. Водният елемент в етерното тяло се вълнува от вълненията и страстите, които идват от астралния елемент.
към текста >>

Тази идея му е предадена от апостол Павел, който говори за прощението на греховете чрез вярата, а не чрез дела.
И Христос казва на Марта: "Едно е нужно" и посочва към Мария. Марта, въпреки, че е изпълнена с Любов и е обърната към доброто, е още човек на изкушението и е неспокойна. Мария е намерила изкуството на вглъбяване в самата себе си, като човек на истинска молитва. Концентрирана, тя носи в себе си огледалото, в което се оглежда само Божественото съвършенство. В образа на Мария Лука ни показва Пътя на пречистването на душата, което става чрез вярата в Божественото в себе си. Тази идея му е предадена от апостол Павел, който говори за прощението на греховете чрез вярата, а не чрез дела. Тази мисъл на Павел трябва да се разбира в горния смисъл, а именно, че човек трябва да намери време да се съсредоточава върху Божественото в себе си, да го укрепва и развива. Това значи прощение на греховете чрез вяра. Това не значи, че добрите дела не помагат, но това е друг път на пречистване на душата. В образа на Мария в Евангелието на Лука ни е представена човешката душа в Пътя на нейното развитие и пречистване. Тази идея на Лука прониква цялото Евангелие, само трябва внимателно да се чете.
към текста >>

Тази мисъл на Павел трябва да се разбира в горния смисъл, а именно, че човек трябва да намери време да се съсредоточава върху Божественото в себе си, да го укрепва и развива.
Марта, въпреки, че е изпълнена с Любов и е обърната към доброто, е още човек на изкушението и е неспокойна. Мария е намерила изкуството на вглъбяване в самата себе си, като човек на истинска молитва. Концентрирана, тя носи в себе си огледалото, в което се оглежда само Божественото съвършенство. В образа на Мария Лука ни показва Пътя на пречистването на душата, което става чрез вярата в Божественото в себе си. Тази идея му е предадена от апостол Павел, който говори за прощението на греховете чрез вярата, а не чрез дела. Тази мисъл на Павел трябва да се разбира в горния смисъл, а именно, че човек трябва да намери време да се съсредоточава върху Божественото в себе си, да го укрепва и развива. Това значи прощение на греховете чрез вяра. Това не значи, че добрите дела не помагат, но това е друг път на пречистване на душата. В образа на Мария в Евангелието на Лука ни е представена човешката душа в Пътя на нейното развитие и пречистване. Тази идея на Лука прониква цялото Евангелие, само трябва внимателно да се чете. В притчата за Сеятеля е представена пак същата идея за Пътя на човешката душа.
към текста >>

Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят.
За Своето второ пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица, която ще озари изведнъж целия хоризонт. "Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло. Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия. Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят. За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос.
към текста >>

71. 13. ЦАРСТВОТО БОЖИЕ И ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - Влад Пашов (1902- 1974)

Павел, който е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ на света, когато говори за своето духовно изживяване.
За да разберем тези две понятия в техния вътрешен смисъл и различие, трябва да се пренесем към идеята за старата представа за света, според която седем сфери заобикалят Земята. Това са сферите на Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. В духовно отношение този образ за света е реален и действителен. Царството Небесно е целокупността на тези сфери и на отношенията, които те могат да намерят в земния свят. Обаче, когато се говори за Царството Божие по същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното Слънце, която прониква останалите сфери. Павел, който е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ на света, когато говори за своето духовно изживяване. Той говори, първо, за пренасянето си на третото небе и после за това в рая. С думата рай, която намираме също и у Лука, в думите, които Христос отправи от кръста към единия от разбойниците, разпънат заедно с него, Павел разбира четвъртото небе, сферата на Слънцето, която като средна сфера включва в себе си заедно силите на всички останали сфери. Раят и Царството Божие означават също духовното пространство. Благовестието на Лука в неговото Евангелие е, че Царството Божие е вътре в нас. Това е благовестието за вътрешното Слънце, за Духа, за Божественото в човека.
към текста >>

С думата рай, която намираме също и у Лука, в думите, които Христос отправи от кръста към единия от разбойниците, разпънат заедно с него, Павел разбира четвъртото небе, сферата на Слънцето, която като средна сфера включва в себе си заедно силите на всички останали сфери.
В духовно отношение този образ за света е реален и действителен. Царството Небесно е целокупността на тези сфери и на отношенията, които те могат да намерят в земния свят. Обаче, когато се говори за Царството Божие по същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното Слънце, която прониква останалите сфери. Павел, който е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ на света, когато говори за своето духовно изживяване. Той говори, първо, за пренасянето си на третото небе и после за това в рая. С думата рай, която намираме също и у Лука, в думите, които Христос отправи от кръста към единия от разбойниците, разпънат заедно с него, Павел разбира четвъртото небе, сферата на Слънцето, която като средна сфера включва в себе си заедно силите на всички останали сфери. Раят и Царството Божие означават също духовното пространство. Благовестието на Лука в неговото Евангелие е, че Царството Божие е вътре в нас. Това е благовестието за вътрешното Слънце, за Духа, за Божественото в човека. Тук не се говори за идването на Царството Божие във външния свят, когато в света ще станат някакви промени, а за Духа на човека, проникнат от Христовата сила, която прониква етерното тяло на човека и той добива съзнание за себе си, както у съвременния човек физическото тяло има съзнание за себе си. Чрез тази Светлина прониква зад процесите на физическия свят.
към текста >>

72. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия.
Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и въз основа на тях е написал своето Евангелие. Легендата казва, че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал няколко пъти да проповядва Евангелието в Европа. По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия. Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение.
към текста >>

Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел.
В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и въз основа на тях е написал своето Евангелие. Легендата казва, че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал няколко пъти да проповядва Евангелието в Европа. По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия. Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди.
към текста >>

Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата.
Легендата казва, че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал няколко пъти да проповядва Евангелието в Европа. По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия. Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди. Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел.
към текста >>

У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим.
От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия. Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди. Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско.
към текста >>

В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди.
Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди. Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско. Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа.
към текста >>

Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел.
Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди. Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско. Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко.
към текста >>

Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко.
Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско. Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко. Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на вдъхновената воля. Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство. Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите. Събитието пред Дамаск е източник на Евангелието на Лука.
към текста >>

73. 3.16. Изцелението на немия и глухия - Влад Пашов (1902- 1974)

Това се вижда от примера, където някой искал в името на Исус и на Павел да изгони
Значи при всяко лекуване и изгонване на бесове преди всичко човек трябва да повярва, че това, което иска, ще стане. Пак повтарям, че Вярата е един канал, един път, по който протича Христовата сила на Любовта. Христос се обръща към нечистия дух и му казва: "Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам, излез от него и да не влезеш вече в него". Христос изгонва бесовете и нечистите духове, понеже е по-силен от тях и те се подчиняват на Неговата воля. С изказването, което прави при всеки даден случай, той проектира сили, които въздействат на духа и го заставят да излезе. Това се вижда от примера, където някой искал в името на Исус и на Павел да изгони един дух, но той му казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но ти кой си не те познавам" и се нахвърлил върху него, и го набил. Това показва, че този не е имал нито знание, нито сила, за да въздейства на духа да излезе. С това излекуване Христос възвръща способностите на момчето да говори разумно и да чува добре. По такъв начин Той възстановява неговата разумност, която се проявява чрез говора, който пък се възприема от ушите. Когато човек няма разумност, той нито може да говори, нито може да слуша.
към текста >>

74. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Впоследствие той се среща с апостол Павел и става ученик на Христа.
"И като Го разпънаха, разделиха дрехите Му и хвърлиха жребие за тях". Това е исторически факт. В космично отношение дрехата на Логоса е цялата Земя, която хората разделят на части, отделни държави, области и прочие. "А в шестия час настана тъмнина по цялата Земя и трая до деветия час". Това е едно историческо явление, за което свидетелства между другото Дионисий Аеропагит, който е бил един египетски посветен, и като вижда тази тъмнина да обхваща Земята, си казал: " Това е признак, че въплътеният Бог много страда в материята, минава през големи страдания". Впоследствие той се среща с апостол Павел и става ученик на Христа. Както знаем от Евангелието на Йоан, Христос казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". И още: "Докато съм в света, Аз съм Светлина на света". И сега, при издъхването, Той видимо е напуснал Земята, както Слънцето като залезе, тази духовна Светлина се оттегля от Земята, и затова настава тъмнина по цялата Земя. "И в деветия час Исус извика със силен глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани", което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? " Душата на Исуса, която е както видяхме душата на Адама, вижда, че е напусната от Логоса, от Христа и се вижда изоставена, и вика.
към текста >>

75. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери утвърждаването на своята лична съдба в самия себе си.
Вторият път той снема тялото от Кръста. В средата самият Кръст носи прикованото на него тяло. Преди и след средата човек е носител, обаче Симон носи Кръста, а Йосиф носи тялото на Христа. Ако Кръстът е вътрешната Тайна на човешкото земно тяло, на обусловената от него съдба, носенето на Кръста е всичко, чрез което човек идва до едно истинско утвърждаване на своето въплъщение, до доброволното носене на своята съдба на Земята. Симон от Киринея не носи своя собствен кръст, а кръста на Христа. Мисълта за страдане, заедно с Христа, която прозвучава в посланията на Павел, ще помогне на човека да намери утвърждаването на своята лична съдба в самия себе си. Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично същество, всичко, което го освобождава от тялото му. Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено. Много медиумични и прекалено екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждевременно разхлабване на връзката между душата и тялото, преди още душата да е слязла напълно до основата на земното, преди да е била напълно върху Кръста на тялото. Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа от кръста.
към текста >>

Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа.
Снемането от Кръста след това е всичко онова, което изтръгва човека от неговата обвързаност и окованост в тялото му, което го издига над неговото лично същество, всичко, което го освобождава от тялото му. Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено. Много медиумични и прекалено екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждевременно разхлабване на връзката между душата и тялото, преди още душата да е слязла напълно до основата на земното, преди да е била напълно върху Кръста на тялото. Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа от кръста. Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря.
към текста >>

С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса.
Обаче не трябва да смесваме едно здраво освобождаване от тялото с едно болезнено такова. Снемането от Кръста, без то да е било предшествано от носенето на Кръста и от Разпятието на Кръста, е нещо болезнено. Много медиумични и прекалено екзалтирани душевни състояния почиват на едно преждевременно разхлабване на връзката между душата и тялото, преди още душата да е слязла напълно до основата на земното, преди да е била напълно върху Кръста на тялото. Йосиф от Ариматея снема тялото на Христа от кръста. Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната
към текста >>

76. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел.
Това е едно окултно разбиране на Живота, което разкрива големи възможности пред човека. То ни разкрива една дълбока философия на Живота, която може да ни свърже с всички същества на Космоса. Тази е дълбоката философия на християнството, която е скрита в Евангелието, и която е философия на Живота. Затова Христос казва: "Аз дойдох да им дам Живот и да го имат преизобилно". Който възприеме този Живот, който Христос носи, той е разбрал дълбоката философия на Живота, разбрал е дълбоката наука на Живота. Тази наука за Живота е разкрита под различни аспекти в четирите Евангелия и в Посланията на апостолите, особено в Посланията на Павел. Учителят е изнесъл обширно тази мисъл за Живота в нейната всеобхватност, като ни е дал методи за приложение за законите на Живота. Затова Учителят казва: "Съществува една вътрешна философия за Живота, която определя Пътя на човека. За да придобие тази философия, човек трябва да прави съзнателни усилия, да работи върху себе си. Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно.
към текста >>

77. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?
Йоан им казва още: Аз ви казвам, че от юдейството ще израсне нещо, което действително е било предадено през поколенията надолу, и което не се кълне само в камъка Синай, но върху това, което се намира навсякъде около нас. Чада Божии могат да се родят, когато зад сетивното хората виждат духовното. От тези камъни Божието Слово може да. събуди чада Авраамови. Вие никак не разбирате думите: "Наш отец е Авраам". Апостол Павел в Първото послание към Галатяните, 4-та глава, от 21ви до 26-ти стих изяснява този въпрос, като казва следното: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът? Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. Но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи който бе от свободната, по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички".
към текста >>

Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам.
Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

78. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Такъв човек вече забравя себе си и казва като апостол Павел: " Не аз, но Христос в мене".
Като емблема на Аза се явява кръгът - парите, които всеки получава, са кръг. Онези, които негодуват, че са работили повече, а са получили равна заплата с онези, които са работили по-малко, мислят себе си за най-издигнати и най-достойни, те се намират в опасност да се втвърдят. Наистина, Азът е заплатата за работата на лозето, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога. Който мисли, че има привилегии, той тръгва в пътя на нисшия аз. Само който изживява Аза като най-висша благодат, като благо, получено по волята на Господаря на лозето, той е в Пътя на истинския, на висшия Аз, в Пътя на Христа. Такъв човек вече забравя себе си и казва като апостол Павел: " Не аз, но Христос в мене". Той забравя своя човешки, нисш аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз. Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз. Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит нисшия аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало. Те не казват Аз, Аз, но винаги са готови да служат, да помагат, да изпълняват своите обещания и задължения. Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на лозето.
към текста >>

79. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ...................................................... 14
изд. "Авир" 2006 г. СЪДЪРЖАНИЕ ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ - КНИГА НА ОСЪЗНАВАНЕ 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ .................................................................... 5 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ...................................................... 14 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ ........................................... 20 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ 25 ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ 1. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ ............................................................ 53 2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ ...................................................................... 55
към текста >>

6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ........................................................................ 69
1. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ ............................................................ 53 2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ ...................................................................... 55 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР ............................. 59 4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР ............................. 62 5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН ...................................... 63 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ........................................................................ 69 7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ............................................................ 8! 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105
към текста >>

7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ............................................................ 8!
2. СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ ...................................................................... 55 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР ............................. 59 4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР ............................. 62 5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН ...................................... 63 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ........................................................................ 69 7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ............................................................ 8! 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108
към текста >>

8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82
3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР ............................. 59 4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР ............................. 62 5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН ...................................... 63 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ........................................................................ 69 7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ............................................................ 8! 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110
към текста >>

9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93
4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР ............................. 62 5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН ...................................... 63 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ........................................................................ 69 7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ............................................................ 8! 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО
към текста >>

10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103
5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН ...................................... 63 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ........................................................................ 69 7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ............................................................ 8! 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ 112
към текста >>

11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ........................................................................ 69 7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ............................................................ 8! 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ 112 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ ИЗ
към текста >>

12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108
7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ............................................................ 8! 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ 112 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ ИЗ 17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ НАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ 114
към текста >>

13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ .............................. 82 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ 112 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ ИЗ 17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ НАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ 114 18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА ................ 114
към текста >>

14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ 93 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ 112 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ ИЗ 17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ НАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ 114 18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА ................ 114 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ .. 115
към текста >>

15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ 112
10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ .......... 103 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ 112 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ ИЗ 17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ НАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ 114 18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА ................ 114 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ .. 115 АПОКАЛИПСИСЪТ НА СВ.
към текста >>

16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ ИЗ
11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ 105 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ 108 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ 112 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ ИЗ 17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ НАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ 114 18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА ................ 114 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ .. 115 АПОКАЛИПСИСЪТ НА СВ. ЙОАН КНИГА НА ТАЙНИТЕ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
към текста >>

18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА ................ 114
13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ 110 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ 112 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ ИЗ 17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ НАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ 114 18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА ................ 114 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ .. 115 АПОКАЛИПСИСЪТ НА СВ. ЙОАН КНИГА НА ТАЙНИТЕ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА .................................................. 127 II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ 137
към текста >>

19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ .. 115
14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ ПО 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ 112 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ ИЗ 17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ НАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ 114 18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА ................ 114 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ .. 115 АПОКАЛИПСИСЪТ НА СВ. ЙОАН КНИГА НА ТАЙНИТЕ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА .................................................. 127 II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ 137 III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ - СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА ................... 143
към текста >>

80. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност.
Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг сцената. Но това не е истинско изчезване, а всъщност раждането на едно особено течение, начело на което стои дадено лице. Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла. От средата на книгата нататък Петър вече не се споменава, след като в началото той е личността, която е на преден план. Неговото замлъкване в описанията означава раждането на Петровото Християнство в Рим. Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков и Йоан и много други. Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство. Ние знаем, че Йоан е развивал своята дейност в Ефес, а Петър своята - в Рим. В тези два клона имаме Изтокът и Западът на Първичното християнство. Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър.
към текста >>

Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство.
Погледнато изцяло, Деянията на апостолите поемат пътя на Петра към Павла. От средата на книгата нататък Петър вече не се споменава, след като в началото той е личността, която е на преден план. Неговото замлъкване в описанията означава раждането на Петровото Християнство в Рим. Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков и Йоан и много други. Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство. Ние знаем, че Йоан е развивал своята дейност в Ефес, а Петър своята - в Рим. В тези два клона имаме Изтокът и Западът на Първичното християнство. Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър. Той е като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първичното Християнство. Ако Петдесетни- ца е рожденият час на Петровото християнство, то Дамаск е този на Павловото християнство.
към текста >>

Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър.
Пътят от Петър към Павел, който определя в общи черти строежът на Деянията на апостолите, означава в много отношения израстването на Християнството до неговата универсалност. Петър е представител на едно течение между много други, подобно на Яков и Йоан и много други. Напротив, Павел е въобще представител на универсалното Християнство. Ние знаем, че Йоан е развивал своята дейност в Ефес, а Петър своята - в Рим. В тези два клона имаме Изтокът и Западът на Първичното християнство. Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър. Той е като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първичното Християнство. Ако Петдесетни- ца е рожденият час на Петровото християнство, то Дамаск е този на Павловото християнство. Душевното съдържание на Петра след пробуждането в утрото на Петдесетница трябва да е бил първият спомен за всичко, което е проспал от Гетсимания насам. Той се пробужда в самия себе си. Обаче, елементът, в който Павел проглежда след Дамаск, няма нищо общо с неговото лично същество, с неговото лично минало.
към текста >>

Обаче, елементът, в който Павел проглежда след Дамаск, няма нищо общо с неговото лично същество, с неговото лично минало.
Обаче, Павел е действал както заедно с Йоана в Ефес, така и в Рим с Петър. Той е като свързващо звено между различните индивидуално оцветени провинции на първичното Християнство. Ако Петдесетни- ца е рожденият час на Петровото християнство, то Дамаск е този на Павловото християнство. Душевното съдържание на Петра след пробуждането в утрото на Петдесетница трябва да е бил първият спомен за всичко, което е проспал от Гетсимания насам. Той се пробужда в самия себе си. Обаче, елементът, в който Павел проглежда след Дамаск, няма нищо общо с неговото лично същество, с неговото лично минало. Той не беше видял Исуса от Назарет с физическите си очи. Това е нещо коренно ново и свръхлично, което той приема сега в себе си. Дотогава той беше един личен човек, затворен в света на земните възприятия на сетивата. След случката пред Дамаск той престава да бъде такъв. За него физическият свят става прозрачен и той вижда в етерния свят.
към текста >>

Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят.
След случката пред Дамаск той престава да бъде такъв. За него физическият свят става прозрачен и той вижда в етерния свят. В тази сфера от Светлина, намираща се зад стената на земното, той вижда образа на Христа. Изживяването пред Дамаск е един космически факт. Той преминава от изживяването на Божественото в собствената душа към изживяването на Божественото, което отново започва да оживява в Природата. Павел вижда Христа като Господар на Стихиите и още от самото начало приема поръчението, което му позволява да преброди най-голямата ширина на земния свят. Между Петдесетница и Дамаск стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан. Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла. Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие. Силите, които оживяват душата на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните.
към текста >>

Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения.
Между Петдесетница и Дамаск стои едно трето изживяване - мъченичеството на Стефан. Това изживяване служи за един чудесен мост между изживяването на Петра и това на Павла. Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие. Силите, които оживяват душата на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните. Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения. Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува. Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност.
към текста >>

Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави.
Тук ще обърна внимание само на една страна на това събитие. Силите, които оживяват душата на Петър чрез изживяването на Петдесетница, са такива, каквито човечеството е притежавало още в древни времена. Чудото на езиците предимно, е възобновяване на магическата сила на Словото, която са владеели до висока степен египтяните. Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения. Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува. Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби.
към текста >>

Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност.
Поради това и по-късно Павел се е изказвал върху говоренето на езиците в църквите с известни ограничения. Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува. Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел.
към текста >>

Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще.
Той може да вижда някаква стойност в това говорене само когато несъзнателността, свързана с него, може да бъде допълнена, било че самият говорещ на различни езици е бил в състояние да преведе на ясния език на мисълта казаното преди това от него в понижено съзнание, или някой друг от присъстващите, който имал способността да го изтълкува. Павел беше писал после и до коринтяните, че самият той не желае да си служи с говоренето на езици, въпреки че има способността да го прави. Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване.
към текста >>

Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух.
Петър и чудото на езиците на Петдесетница са доказателство за широкия замах, който Първичното християнство е притежавало даже и по отношение на силите на миналото. От това се вижда, че старото трябва да живее по-нататък в новото и да бъде подкрепено в светлината на новото. Срещу възраждането на старите екстатични душевни сили на Петър стои у Павел добиването на една бъдеща духовна способност. Виждането, което се роди у Павел пред Дамаск, беше една предварителна проява на една сила, която човечеството ще добие в големи размери едва в бъдеще. Павловото виждане пред Дамаск е било една предтеча на едно ново етерно ясновидство, в което човечеството ще навлезе в близко бъдеще, след като е изгубило последните останки от старите ясновидски дарби. Между Петър, в когото оживяват силите на миналото, и Павел, в когото се пробуждат силите на бъдещето, стои Стефан като истински носител на присъстващия тогава Дух. Голямото впечатление, което се излъчвало то него и което довежда противниците му до побесняване, е било това, че в него човешкият идеал е бил проявен напълно в своето съвършенство и в такъв вид стоял пред хората. Това ще рече, че когато противниците го гледали, виждали лицето му да свети като лице на ангел. Тогава в него се е проявявала Божествената същност на човека и квинтесенцията на гръцката култура - развитие на истинската човечност, е намерила тук своето осъществяване. В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност.
към текста >>

В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите.
В своите скулптурни работи гърците са изобразявали човешката форма, за да добият чрез това представа за Боговете. Тук, в случая, един човек постига чрез чиста човечност да бъде образ на едно ангелско същество и да излъчва от себе си ангелската същност. По рождение Стефан е бил юдеин, но произхождал от гръцките области. Неговият майчин език трябва да е бил гръцкият, както и неговото име, което означава Венец или Корона. Това, което гърците искаха да изразят като ознаменуваха повишената човечност на победителя чрез увенчаване с венец, тук е осъществено по вътрешен начин. В троичността на основните събития: Петдесетница, смъртта на Стефан и изживяването на Павел пред Дамаск, става видим основният строеж на Деянията на апостолите. Първите три от четирите големи Деяния се изживяват в тези три събития. Не трябва да се мисли, че апостолите са тръгнали по света като апостоли веднага след изживяването на Петдесетница. Първият тласък за мисионерска дейност е създаден не от небесното събитие, а от тежката съдба. След смъртта на Стефан за пръв път тръгват по-голям брой хора, за да разнесат Евангелието по света. И ние виждаме Петър да остава в Ерусалим повече от десет години след събитието на Петдесетница, преди да тръгне по света като апостол.
към текста >>

Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи.
Тук ръководните личности преминават през свое вътрешно преобразяване. И всички тези съдби на преобразяване се групират около великото събитие на преобразяването пред Дамаск. Има някои сцени, които Деянията често повтарят. Такова е събитието пред Дамаск, за което се споменава три пъти в Деянията на апостолите. Първо го намираме в 9-та глава като част от едно продължаващо събитие, което самата книга излага. Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск.
към текста >>

Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск.
Но след това Павел го споменава още два пъти в своите речи. Първото истинско описание се намира в третата част на Деянията на апостолите. Двете повторения се намират в четвъртата част. Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск. Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност. Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите.
към текста >>

Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност.
Друго едно събитие, което е описано два пъти в големи подробности, е видението, което Петър е имал в Попия и което го подготвя за неговата среща с римския управител Кор- нилий от Кесария. То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск. Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност. Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина.
към текста >>

Между Петър и Павел е имало много добри отношения.
То принадлежи към вътрешните преобразявания, през които Петър трябваше да мине. Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск. Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност. Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина. И гой пръв скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдействого.
към текста >>

Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите.
Интересно е, че решаващите промени в душата на Петър започват едва след изживяването на Павел пред Дамаск. Неговото пробуждане е започнало още на Петдесетница, но още не е напълно преобразен. Отначало той е несамостоятелен и затова го виждаме да върши своите дела заедно с Йоан. Едва след изживяването на Павел пред Дамаск Петър намира вече пътя на своята самостоятелна дейност. Между Петър и Павел е имало много добри отношения. Отначало Павел не намира никакво разбиране от страна на Петър и апостолите. Изцелението на Еней и възкресението на Тавита са първите деяния, които Петър извършва напълно самостоятелно. След това е срещата с Корнилий. С това той отстъпва от юдейския закон, като влиза в дома на римлянина. И гой пръв скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдействого. Петър покръства хората на Корнилий.
към текста >>

Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя.
Не само това, но Ирод заповядва да хвърлят Петра в тъмница. Това е било на същия страстен петък преди събота. През нощта срещу Възкресение общността е била събрана в дома на майката на Марко. Това събитие през нощта на Възкресение е било с разнообразно съдържание. Радостта за Възкресението се примесва с тъгата за смъртта на Якова и грижата за съдбата на Петра. Там са присъствали и Павел, и Варнава, които са били дошли от Антиохия, за да донесат на общността събраните от север дарове за смекчаване на неволята на своите събратя. Рано на Възкресение Петър, освободен по чудотворен начин от тъмницата, влиза в събранието. Това повдига духа на общността и те се радват в утрото на Възкресението. Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко. От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо преобразяване.
към текста >>

По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не.
Отблясъка от изживяването с ангела, което Петър е имал, преминава сега върху всички. Тук е и младият Марко. От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо преобразяване. Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите.
към текста >>

След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел.
От всичко, което става наоколо, в неговата душа става голямо преобразяване. Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството.
към текста >>

В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел.
Предполага се, че и Петър след това е напуснал Ерусалим, след апостолския събор, за което се говори в 12-та глава, и е заминал за Рим. Така освобождаването от външната тъмница е било едно освобождаване и на вътрешен план от традицията, която постоянно го потискала. По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби.
към текста >>

За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите.
По това време Павел и Варнава са се били върнали вече от своето първо пътуване и сега трябва да се реши въпроса, дали езичниците, които приемат Християнството, трябва да преминат през юдейството или не. Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/.
Петър беше решил вече този въпрос за себе си със случая с Корнилий. След него цялото апостолско събрание трябваше да се справи с този въпрос, за да не пречат на световната широта, която Първичното християнство трябваше да добие и за което ратуваше Павел. В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби.
В третата част на Деянията на апостолите е поместено само първото пътешествие на Павел. По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото.
По това време той вече е действал мощно като апостол на народите, но същевременно в него завършва развитието, което беше получило такъв мощен тласък при случката пред Дамаск. За второто пътешествие на Павел говори четвъртата част от Деянията на апостолите. Там се описва, че Павел преминавал от Азия в Европа /16-та глава/. С това му се отваря път към човечеството. Раздаването на Духа на човечеството започва там, когато Павел идва в Солун и Атина и започва да се намесва в европейските съдби. Четвъртото пътешествие на Павел отново има повече съдбоносен характер, подобно на първото. Обаче той прави това пътешествие не по собствена инициатива, а като пленник, когото водят при цезаря в Рим.
към текста >>

81. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ В апостол Павел се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство ни дава неговия духовен произход. Той носи в себе си и гръцката култура по майка и гръцкия език му е бил матерен. От баща си той притежавал римско гражданство. Сливането на юдейското, гръцкото и римското естество е станало още отначало в него.
към текста >>

В апостол Павел се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество.
2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ В апостол Павел се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство ни дава неговия духовен произход. Той носи в себе си и гръцката култура по майка и гръцкия език му е бил матерен. От баща си той притежавал римско гражданство. Сливането на юдейското, гръцкото и римското естество е станало още отначало в него. И затова в Посланията като фокус на неговата дейност стават Ерусалим, Атина и Рим.
към текста >>

Изживяването на Павел пред Дамаск е пробуждане на неговото духовно съзнание, пробуждане на свръхсъзнанието в него, с помощта на което той влиза във връзка с Христа, Който му се изявява от етерния свят.
Езотеричното юдейство ни дава неговия духовен произход. Той носи в себе си и гръцката култура по майка и гръцкия език му е бил матерен. От баща си той притежавал римско гражданство. Сливането на юдейското, гръцкото и римското естество е станало още отначало в него. И затова в Посланията като фокус на неговата дейност стават Ерусалим, Атина и Рим. Изживяването на Павел пред Дамаск е пробуждане на неговото духовно съзнание, пробуждане на свръхсъзнанието в него, с помощта на което той влиза във връзка с Христа, Който му се изявява от етерния свят. Още преди тази среща той с пълна отдаденост е търсил връзка с Христа, защото от езотеричното юдейство той е знаел, че Христос трябва да дойде, но той не вярвал, че Христос вече е слязъл на Земята, а считал, че Той се намира още в духовния свят. Търсил Го е там, където го е учила школата, към която е принадлежал, и затова не вярвал, че Той е вече слязъл на Земята. Затова можем да кажем, че в известно отношение той е бил сля- породен, който не можеше да види Христа там, където Той действително се намираше. Павел е бил един от най-образованите хора на времето си. В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения.
към текста >>

Павел е бил един от най-образованите хора на времето си.
И затова в Посланията като фокус на неговата дейност стават Ерусалим, Атина и Рим. Изживяването на Павел пред Дамаск е пробуждане на неговото духовно съзнание, пробуждане на свръхсъзнанието в него, с помощта на което той влиза във връзка с Христа, Който му се изявява от етерния свят. Още преди тази среща той с пълна отдаденост е търсил връзка с Христа, защото от езотеричното юдейство той е знаел, че Христос трябва да дойде, но той не вярвал, че Христос вече е слязъл на Земята, а считал, че Той се намира още в духовния свят. Търсил Го е там, където го е учила школата, към която е принадлежал, и затова не вярвал, че Той е вече слязъл на Земята. Затова можем да кажем, че в известно отношение той е бил сля- породен, който не можеше да види Христа там, където Той действително се намираше. Павел е бил един от най-образованите хора на времето си. В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване.
към текста >>

В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения.
Изживяването на Павел пред Дамаск е пробуждане на неговото духовно съзнание, пробуждане на свръхсъзнанието в него, с помощта на което той влиза във връзка с Христа, Който му се изявява от етерния свят. Още преди тази среща той с пълна отдаденост е търсил връзка с Христа, защото от езотеричното юдейство той е знаел, че Христос трябва да дойде, но той не вярвал, че Христос вече е слязъл на Земята, а считал, че Той се намира още в духовния свят. Търсил Го е там, където го е учила школата, към която е принадлежал, и затова не вярвал, че Той е вече слязъл на Земята. Затова можем да кажем, че в известно отношение той е бил сля- породен, който не можеше да види Христа там, където Той действително се намираше. Павел е бил един от най-образованите хора на времето си. В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят.
към текста >>

Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят.
Търсил Го е там, където го е учила школата, към която е принадлежал, и затова не вярвал, че Той е вече слязъл на Земята. Затова можем да кажем, че в известно отношение той е бил сля- породен, който не можеше да види Христа там, където Той действително се намираше. Павел е бил един от най-образованите хора на времето си. В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това.
към текста >>

Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина.
Затова можем да кажем, че в известно отношение той е бил сля- породен, който не можеше да види Христа там, където Той действително се намираше. Павел е бил един от най-образованите хора на времето си. В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят. Завесата на Храма беше основният символ на юдейската същина, вливаща се във фа- рисейството. Една загадъчна сцена, с която завършва съдбата на Мойсея, изтъква по особен начин това. В 20-та глава от Четвъртата книга на Мойсея се разказва, че по заповед на Бога
към текста >>

Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/.
Мойсей ударил с тоягата си скалата и от нея бликнала вода. Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му. Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба.
към текста >>

За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му.
Мойсей е послушал една Божия заповед, въпреки това след сцената на бликването на водата от скалите и на утоляването на жаждата на всички следват непосредствено думите: "Господ рече на Мойсея и на Арона: Затова, защото не повярвахте в Мене, не ще заведете еврейския народ в страната, която му давам." /cm. 11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му. Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба.
към текста >>

Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел.
11 и 12/. Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му. Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава.
към текста >>

От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша.
Защо Мойсей не може да влезе в Обетованата Земя? - Защото за него Скалата беше станала вече прозрачна. Противоположно на Мойсея, в резултат на изживяването пред Дамаск, Павел може да каже: "Те пиха от духовната Скала, която беше Христос" /Първо послание към Коринтяните 10;4/. За Павел каменната Скала на Земята беше станала прозрачна, Завесата се беше раздрала пред очите му. Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път.
към текста >>

При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава.
Така мисията на Мойсей, който донесе Закона на каменните плочи и заповедта да окачат Завесата на Храма, се завършва и намира своето обръщане в изживяването на Павел. От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша. Двете средни пътувания са неговите същински пътувания на апостола. При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно.
към текста >>

Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск.
При първото пътуване той имал да разреши своята собствена съдба. При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни.
към текста >>

Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си.
При четвъртото пътуване той е пленник и става ясно, че духовният свят иска да говори вече не само чрез неговото слово, но и чрез неговата съдба. При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс.
към текста >>

Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си.
И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване.
към текста >>

В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде.
В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване. В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват.
към текста >>

Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество.
Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване. В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря точно на изцелението на сляпородения, на Тайната на Шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането с Христа и възкресението с Христа, което в Евангелието на Йоана е описано с възкресението на Лазаря. Отсега нататък Павел е напълно свободен за своето дело.
към текста >>

В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват.
В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване. В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря точно на изцелението на сляпородения, на Тайната на Шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането с Христа и възкресението с Христа, което в Евангелието на Йоана е описано с възкресението на Лазаря. Отсега нататък Павел е напълно свободен за своето дело. Второто и третото пътешествие го довеждат до Гърция. Призван от Духа, той трябва да извърши важния преход от Азия в Европа.
към текста >>

Отсега нататък Павел е напълно свободен за своето дело.
Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество. Обратният път той изминава после от Дебра на същото разстояние, което е изминал на отиване. В поредицата на седемте степени, които са показани е Евангелието на Йоана, Павел изминава и последните, които у Петър липсват. В неговата съдба изживяването пред Дамаск отговаря точно на изцелението на сляпородения, на Тайната на Шестата степен. Биенето с камъни в Листра показва, че сега вече започва умирането с Христа и възкресението с Христа, което в Евангелието на Йоана е описано с възкресението на Лазаря. Отсега нататък Павел е напълно свободен за своето дело. Второто и третото пътешествие го довеждат до Гърция. Призван от Духа, той трябва да извърши важния преход от Азия в Европа. И точно когато това става, в Деянията на апостолите започва така нареченото предаване на ние. Лука описва сега цялата част на по-нататъшните събития в стил ние. Не е случайно, че тази част с ние започва там, където Павел с придружаващите го слага крак на европейската Земя.
към текста >>

Не е случайно, че тази част с ние започва там, където Павел с придружаващите го слага крак на европейската Земя.
Отсега нататък Павел е напълно свободен за своето дело. Второто и третото пътешествие го довеждат до Гърция. Призван от Духа, той трябва да извърши важния преход от Азия в Европа. И точно когато това става, в Деянията на апостолите започва така нареченото предаване на ние. Лука описва сега цялата част на по-нататъшните събития в стил ние. Не е случайно, че тази част с ние започва там, където Павел с придружаващите го слага крак на европейската Земя. Както не е случайно, че първата Земя, на която той стъпи в Европа, е древноевропейският остров на Мистериите Самотраки, от който води своето духовно начало европейската култура. Там, където започва предаването на ние ние чуваме как гъркът Лука ликува за това, че сега е направена стъпка към Гърция, а с това и към Европа. В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел.
към текста >>

В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл.
И точно когато това става, в Деянията на апостолите започва така нареченото предаване на ние. Лука описва сега цялата част на по-нататъшните събития в стил ние. Не е случайно, че тази част с ние започва там, където Павел с придружаващите го слага крак на европейската Земя. Както не е случайно, че първата Земя, на която той стъпи в Европа, е древноевропейският остров на Мистериите Самотраки, от който води своето духовно начало европейската култура. Там, където започва предаването на ние ние чуваме как гъркът Лука ликува за това, че сега е направена стъпка към Гърция, а с това и към Европа. В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел.
към текста >>

Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване.
Лука описва сега цялата част на по-нататъшните събития в стил ние. Не е случайно, че тази част с ние започва там, където Павел с придружаващите го слага крак на европейската Земя. Както не е случайно, че първата Земя, на която той стъпи в Европа, е древноевропейският остров на Мистериите Самотраки, от който води своето духовно начало европейската култура. Там, където започва предаването на ние ние чуваме как гъркът Лука ликува за това, че сега е направена стъпка към Гърция, а с това и към Европа. В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето.
към текста >>

За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел.
Не е случайно, че тази част с ние започва там, където Павел с придружаващите го слага крак на европейската Земя. Както не е случайно, че първата Земя, на която той стъпи в Европа, е древноевропейският остров на Мистериите Самотраки, от който води своето духовно начало европейската култура. Там, където започва предаването на ние ние чуваме как гъркът Лука ликува за това, че сега е направена стъпка към Гърция, а с това и към Европа. В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог.
към текста >>

Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел.
В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство.
към текста >>

Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог.
За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим.
към текста >>

От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия.
С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение. В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим.
към текста >>

В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство.
Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение. В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим. Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
към текста >>

Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим. Павловото християнство загинало много рано и протестанството, което претендира, че е продължител на Павловото християнство, е твърде далеко от универсалния характер, който притежава Павловото течение. В действителност в протестантското течение възниква всъщност характерът на Юдейското християнство, което е било ръководено от Яков в Ерусалим. Ако от духа на Първичното християнство трябва да дойдат подбуди и импулси за възобновяването на Християнството в настоящето, първо трябва да се върнем към универсализма на Павел и заедно с това към вътрешното богатство на някои течения, които са съществували тогава, като течението на Йоан.
към текста >>

82. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този преход може да се види в сцените с Петър, за които Деянията на апостолите разказва след изживяването на Павел пред Дамаск: в изцелението на схванатия Еней, възкресението на Тавита и действието в дома на Корнилий.
Но и тук между Петър и Йоан става една премълчана обмяна. Без присъствието на Йоана участието на Петър в събитието на Петдесетница би било друго. Само този примиряващ елемент прави така, че екстазът на Петър да се прояви в един ясен и силен исторически ръководен елемент. Умереностга, която душата на Петър можа да постигне само в течение на много изпитания, е гарантирана отначало чрез съучастието на Йоана. Преди да постигне една напълно уверена самостоятелност, Петър трябва да мине през още един преход. Този преход може да се види в сцените с Петър, за които Деянията на апостолите разказва след изживяването на Павел пред Дамаск: в изцелението на схванатия Еней, възкресението на Тавита и действието в дома на Корнилий. Тук Йоан се намира до него като мълчалив придружител. В случая Петър черпи сили от Йоан. Това, което Петър изминава като поредица от сцени, е едно участие в делата Христови от Евангелията. Тук имаме един пример за многообразните отношения, които сферата на Евангелията намира в Деянията на апостолите. Тук се отразява изцелението на схванатия, възкресението на дъщерята на Яира, нахранването на петте хиляди и други.
към текста >>

83. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел.
Този Исус, Който се възнесе от вас към небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето." /1;6-11/. Възнесението и явяването на двамата человеци е бели дрехи е вторият голям окултен факт, за който споменава книгата Деянията на апостолите. Това не е едно просто явление, това е един окултен факт от грамадно значение, който става пред очите на цяла група, състояща се от повече от 10 души. Така че, това не е някаква илюзия или халюцинация, а един факт, засвидетелстван от много хора, че един Човек, Който е преминал през смъртта, както говори със Своите ученици и им дава наставления, се възнася на небето, т.е. видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове.
към текста >>

И Савел, бъдещият Павел, е присъствал на това убийство, като е пазил дрехите на убийците.
6. В шеста и седма глава се говори за обвинението и убийството на Стефан, който с голяма сила и мъдрост проповядвал за Исуса Христа. След като го задържали, изправили го пред синедриона и в 15-ти стих на шеста глава се казва: "И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха и него, видяха лицето му като че беше лице на ангел." След това Стефан държи голяма реч пред синедриона. "А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби на него. А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на Небето и видя Божията Слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога. И рече: Ето, виждам Небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога." След това го изкарват навън от града и го убиват с камъни. И Савел, бъдещият Павел, е присъствал на това убийство, като е пазил дрехите на убийците. Тази сцена завършва с думите: "И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа." И Савел одобрявал това убийство. 7. След убийството на Стефан се повдига голямо гонение против учениците и те всички напускат Ерусалим и отиват в други градове на Юдея и Самария и проповядват Учението по тези места, където отишли. Така Филип слиза в град Самария и проповядва Христа.
към текста >>

9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей.
И Филип му обяснява за Кого се отнася, като му казва, че Той е вече дошъл, как е убит и възкръснал от мъртвите. И като стигнали при една вода, Филип го кръстил. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи по пътя си. А Филип се намери в Азот и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна до Кесария." /8;39-40/. Това са фактите, които сами по себе си говорят, затова няма да се спирам да ги коментирам. 9. От 9та глава нататък на сцената на Първичното християнство се появява Павел, отначало под името Савел, който е върл гонител на Учението като фанатичен фарисей. И началото на главата се описва, че той ходил по градовете и връзвал учениците и ги завеждал в Ерусалим. С такава цел, с писмо от първосвещеника, той се отправил за Дамаск, къде- то недалеч от града блесва светлина по-силна от слънчевата, която го осветява и той чува глас, който му говори. Тогава той пита: "Кой си Ти, Господи? А Господ му отговаря: Аз съм Исус, когото ти гониш." Това е предадено по следния начин в книгата Деянията на апостолите: "А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някои от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
към текста >>

Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа.
Павловият случай е един окултен факт от голяма величина. На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците. И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си.
към текста >>

Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си.
И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят.
към текста >>

И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си.
Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан.
към текста >>

Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри.
Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита.
към текста >>

Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни.
"И докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха Словото. И обрязаните вярващи, дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух се изле и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога." /10;44-46/. След това Петър кръщава цялото семейство на Корнилий и всички негови хора. След това, както вече казах, самият Петър разрешава за себе си един важен въпрос, а именно, че Християнството трябва да се освободи от оковите на юдейството и да добие своята широта. Дотогава апостолите считаха, че който иска да приеме кръщението на Христа, трябва да мине през юда- изма. Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни. 12. В 12-та глава се говори за убиването на Якова, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда. Това е описано по следния начин: "И като го хвана [Ирод], хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата. И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред Бога за него. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже.
към текста >>

13. От 13 та глава Петър постепенно като че изчезва ог сцената и на нея се явява Павел.
А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до железната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него. И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода и от всичко, което юдейските люде очакваха." /12;4-11/. След това Петър се отправя към дома на сестра Мария, майката на Йоана, наречен Марко и им се представя и им разправя, как го е избавил Господ. На сутринта става голямо смущение в тъмницата и стражарите, които са пазили тъмницата, са наказани със смърт. 13. От 13 та глава Петър постепенно като че изчезва ог сцената и на нея се явява Павел. В последния стих на 12-та глава се казва: "А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си и Йоана, чието презиме бе Марко. А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът, наречен Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четворовластника Ирода и Савел. И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/.
към текста >>

"Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече: О ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко, що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
Тогава като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селвекия и опам отплуваха за Кипър."/12;25,13,1-4/. И там намерили някой си магьосник, лъжепророк, който бил близък с управителя Сергий Павла, един разумен човек. Той повикал Варнава и Савла и поискал да чуе Божието Слово. Но магьосникът се противил на това и искал да отклони управителя от вярата. "Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече: О ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко, що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И на часа падна на него помрачение и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка. Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение." /13:9-12/. Оттук нататък Савел се нарича вече Павел. Гореказаното е ясно без коментарии.
към текста >>

Оттук нататък Савел се нарича вече Павел.
Но магьосникът се противил на това и искал да отклони управителя от вярата. "Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече: О ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко, що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа? И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И на часа падна на него помрачение и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка. Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение." /13:9-12/. Оттук нататък Савел се нарича вече Павел. Гореказаното е ясно без коментарии. Павел разполага със знание и сила, с които си служи при даден случай. 14. В 14-та глава, между другото, се описва изцеляването на някой си куц по рождение. Описано е по следния начин: "А в Листра седеше някой си человек немощен в нозете си, куц по рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си!
към текста >>

Павел разполага със знание и сила, с които си служи при даден случай.
И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И на часа падна на него помрачение и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка. Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение." /13:9-12/. Оттук нататък Савел се нарича вече Павел. Гореказаното е ясно без коментарии. Павел разполага със знание и сила, с които си служи при даден случай. 14. В 14-та глава, между другото, се описва изцеляването на някой си куц по рождение. Описано е по следния начин: "А в Листра седеше някой си человек немощен в нозете си, куц по рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаон- ски: Боговете, оприличени на человеци, са слезли при нас.
към текста >>

Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си!
Оттук нататък Савел се нарича вече Павел. Гореказаното е ясно без коментарии. Павел разполага със знание и сила, с които си служи при даден случай. 14. В 14-та глава, между другото, се описва изцеляването на някой си куц по рождение. Описано е по следния начин: "А в Листра седеше някой си человек немощен в нозете си, куц по рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаон- ски: Боговете, оприличени на человеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, понеже той беше главният говорител." /14;8-12/. И искали да им принесат жертва, по Павел едва успял да ги убеди да не правят това, защото и те са человеци като тях. Тази случка, както и всички други, показват, че Павел, както и Петър и другите апостоли, са имали знания и са разполагали със сили, за да могат да извършват изцеления и възкресения.
към текста >>

А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаон- ски: Боговете, оприличени на человеци, са слезли при нас.
Павел разполага със знание и сила, с които си служи при даден случай. 14. В 14-та глава, между другото, се описва изцеляването на някой си куц по рождение. Описано е по следния начин: "А в Листра седеше някой си человек немощен в нозете си, куц по рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаон- ски: Боговете, оприличени на человеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, понеже той беше главният говорител." /14;8-12/. И искали да им принесат жертва, по Павел едва успял да ги убеди да не правят това, защото и те са человеци като тях. Тази случка, както и всички други, показват, че Павел, както и Петър и другите апостоли, са имали знания и са разполагали със сили, за да могат да извършват изцеления и възкресения. Те в случая са проводници на Светия Дух, на Възвишените същества, но за да бъде човек проводник на Възвишените същества, трябва да бъде подготвен. Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е.
към текста >>

И искали да им принесат жертва, по Павел едва успял да ги убеди да не правят това, защото и те са человеци като тях.
Описано е по следния начин: "А в Листра седеше някой си человек немощен в нозете си, куц по рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаон- ски: Боговете, оприличени на человеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, понеже той беше главният говорител." /14;8-12/. И искали да им принесат жертва, по Павел едва успял да ги убеди да не правят това, защото и те са человеци като тях. Тази случка, както и всички други, показват, че Павел, както и Петър и другите апостоли, са имали знания и са разполагали със сили, за да могат да извършват изцеления и възкресения. Те в случая са проводници на Светия Дух, на Възвишените същества, но за да бъде човек проводник на Възвишените същества, трябва да бъде подготвен. Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е. подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град.
към текста >>

Тази случка, както и всички други, показват, че Павел, както и Петър и другите апостоли, са имали знания и са разполагали със сили, за да могат да извършват изцеления и възкресения.
Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взре в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаон- ски: Боговете, оприличени на человеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, понеже той беше главният говорител." /14;8-12/. И искали да им принесат жертва, по Павел едва успял да ги убеди да не правят това, защото и те са человеци като тях. Тази случка, както и всички други, показват, че Павел, както и Петър и другите апостоли, са имали знания и са разполагали със сили, за да могат да извършват изцеления и възкресения. Те в случая са проводници на Светия Дух, на Възвишените същества, но за да бъде човек проводник на Възвишените същества, трябва да бъде подготвен. Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е. подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа.
към текста >>

След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град.
И искали да им принесат жертва, по Павел едва успял да ги убеди да не правят това, защото и те са человеци като тях. Тази случка, както и всички други, показват, че Павел, както и Петър и другите апостоли, са имали знания и са разполагали със сили, за да могат да извършват изцеления и възкресения. Те в случая са проводници на Светия Дух, на Възвишените същества, но за да бъде човек проводник на Възвишените същества, трябва да бъде подготвен. Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е. подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите.
към текста >>

И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос.
Те в случая са проводници на Светия Дух, на Възвишените същества, но за да бъде човек проводник на Възвишените същества, трябва да бъде подготвен. Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е. подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания.
към текста >>

След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях.
подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
към текста >>

После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите.
След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/.
към текста >>

16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия.
15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/. Оттук и по-нататък в изложението авторът на книгата Деянията на апостолите пише, като говори на ние, т.е.
към текста >>

и той участва в групата на Павел, без да споменава за това.
Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/. Оттук и по-нататък в изложението авторът на книгата Деянията на апостолите пише, като говори на ние, т.е. и той участва в групата на Павел, без да споменава за това. Така в 11-ти стих на 16-та глава се казва: "И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се направо към Самотрак." И по-нататьк, като говори за групата на Павел, винаги казва ние. 17. В Македония отиват в град Филипи и там, между другото, се срещат с една мома, която имала известно ясно- видство, с което нейните господари печелели. Но тя вървяла непрестанно след Павел и неговата група и викала: "Тези человеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя нравеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в Името на Исуса Христа да излезеш от нея.
към текста >>

Така в 11-ти стих на 16-та глава се казва: "И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се направо към Самотрак." И по-нататьк, като говори за групата на Павел, винаги казва ние.
"И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада. И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/. Оттук и по-нататък в изложението авторът на книгата Деянията на апостолите пише, като говори на ние, т.е. и той участва в групата на Павел, без да споменава за това. Така в 11-ти стих на 16-та глава се казва: "И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се направо към Самотрак." И по-нататьк, като говори за групата на Павел, винаги казва ние. 17. В Македония отиват в град Филипи и там, между другото, се срещат с една мома, която имала известно ясно- видство, с което нейните господари печелели. Но тя вървяла непрестанно след Павел и неговата група и викала: "Тези человеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя нравеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в Името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час."/16;17-18/.
към текста >>

Но тя вървяла непрестанно след Павел и неговата група и викала: "Тези человеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/. Оттук и по-нататък в изложението авторът на книгата Деянията на апостолите пише, като говори на ние, т.е. и той участва в групата на Павел, без да споменава за това. Така в 11-ти стих на 16-та глава се казва: "И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се направо към Самотрак." И по-нататьк, като говори за групата на Павел, винаги казва ние. 17. В Македония отиват в град Филипи и там, между другото, се срещат с една мома, която имала известно ясно- видство, с което нейните господари печелели. Но тя вървяла непрестанно след Павел и неговата група и викала: "Тези человеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя нравеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в Името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час."/16;17-18/. Тук ни е показано, че Павел имал власт над духовете и като им каже, те го слушат и напускат човека. В случая духът не е причинител на болест, но на една дарба - да вижда, но понеже постоянно вика след Павел, това му досажда и той го изгонва.
към текста >>

Тук ни е показано, че Павел имал власт над духовете и като им каже, те го слушат и напускат човека.
17. В Македония отиват в град Филипи и там, между другото, се срещат с една мома, която имала известно ясно- видство, с което нейните господари печелели. Но тя вървяла непрестанно след Павел и неговата група и викала: "Тези человеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя нравеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в Името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час."/16;17-18/. Тук ни е показано, че Павел имал власт над духовете и като им каже, те го слушат и напускат човека. В случая духът не е причинител на болест, но на една дарба - да вижда, но понеже постоянно вика след Павел, това му досажда и той го изгонва. Това също ни показва, че един Посветен може да отнеме дарбата на някого да вижда, която не е негова собствена, а е резултат на един дух, който се е вселил в него. От този род са повечето ясновидци, които съществуват понастоящем както у нас, така и в чужбина. Те са своего рода медиуми, без да изгубват съзнание, но и без да съзнават този, който говори чрез тях. 18. Оттам Павел заминава за Солун и след това за Атина, където в Аеропага държал една знаменита реч, с която обръща мнозина.
към текста >>

В случая духът не е причинител на болест, но на една дарба - да вижда, но понеже постоянно вика след Павел, това му досажда и той го изгонва.
Но тя вървяла непрестанно след Павел и неговата група и викала: "Тези человеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя нравеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в Името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час."/16;17-18/. Тук ни е показано, че Павел имал власт над духовете и като им каже, те го слушат и напускат човека. В случая духът не е причинител на болест, но на една дарба - да вижда, но понеже постоянно вика след Павел, това му досажда и той го изгонва. Това също ни показва, че един Посветен може да отнеме дарбата на някого да вижда, която не е негова собствена, а е резултат на един дух, който се е вселил в него. От този род са повечето ясновидци, които съществуват понастоящем както у нас, така и в чужбина. Те са своего рода медиуми, без да изгубват съзнание, но и без да съзнават този, който говори чрез тях. 18. Оттам Павел заминава за Солун и след това за Атина, където в Аеропага държал една знаменита реч, с която обръща мнозина. "И тъй, Павел застана всред Аеропага и каза: Атиняни, но всичко виждам, че сте много набожни.
към текста >>

18. Оттам Павел заминава за Солун и след това за Атина, където в Аеропага държал една знаменита реч, с която обръща мнозина.
Тук ни е показано, че Павел имал власт над духовете и като им каже, те го слушат и напускат човека. В случая духът не е причинител на болест, но на една дарба - да вижда, но понеже постоянно вика след Павел, това му досажда и той го изгонва. Това също ни показва, че един Посветен може да отнеме дарбата на някого да вижда, която не е негова собствена, а е резултат на един дух, който се е вселил в него. От този род са повечето ясновидци, които съществуват понастоящем както у нас, така и в чужбина. Те са своего рода медиуми, без да изгубват съзнание, но и без да съзнават този, който говори чрез тях. 18. Оттам Павел заминава за Солун и след това за Атина, където в Аеропага държал една знаменита реч, с която обръща мнозина. "И тъй, Павел застана всред Аеропага и каза: Атиняни, но всичко виждам, че сте много набожни. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих един жертвеник, на който бе написано: На Незнайния Бог. Онова прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Бог, Който е направил света и всичко, 1цо е в него, като е господар на Небето и на Земята, не обитава в ръкотворни храмове. Нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко; и направил е от една кръв всички народи да живеят по лицето на Земята, като им е определил предназначени времена и предели на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме, както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме" /17;22-28/.
към текста >>

"И тъй, Павел застана всред Аеропага и каза: Атиняни, но всичко виждам, че сте много набожни.
В случая духът не е причинител на болест, но на една дарба - да вижда, но понеже постоянно вика след Павел, това му досажда и той го изгонва. Това също ни показва, че един Посветен може да отнеме дарбата на някого да вижда, която не е негова собствена, а е резултат на един дух, който се е вселил в него. От този род са повечето ясновидци, които съществуват понастоящем както у нас, така и в чужбина. Те са своего рода медиуми, без да изгубват съзнание, но и без да съзнават този, който говори чрез тях. 18. Оттам Павел заминава за Солун и след това за Атина, където в Аеропага държал една знаменита реч, с която обръща мнозина. "И тъй, Павел застана всред Аеропага и каза: Атиняни, но всичко виждам, че сте много набожни. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих един жертвеник, на който бе написано: На Незнайния Бог. Онова прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Бог, Който е направил света и всичко, 1цо е в него, като е господар на Небето и на Земята, не обитава в ръкотворни храмове. Нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко; и направил е от една кръв всички народи да живеят по лицето на Земята, като им е определил предназначени времена и предели на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме, както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме" /17;22-28/. "А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Аеропагит, още и една жена на име Дамар и други с тях. /17;34/.
към текста >>

19. Oт Атина Павел отива в Коринт, където началникът на синагогата с целия си дом повярвал.
Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих един жертвеник, на който бе написано: На Незнайния Бог. Онова прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Бог, Който е направил света и всичко, 1цо е в него, като е господар на Небето и на Земята, не обитава в ръкотворни храмове. Нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко; и направил е от една кръв всички народи да живеят по лицето на Земята, като им е определил предназначени времена и предели на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме, както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме" /17;22-28/. "А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Аеропагит, още и една жена на име Дамар и други с тях. /17;34/. 19. Oт Атина Павел отива в Коринт, където началникът на синагогата с целия си дом повярвал. "И мнозина ог коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с тебе и никой няма да те нападне, та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град. И той преседе там година и шест месеца, та ги поучаваше в Божието Слово."/18;8-11/. След това отива в Ефес и оттам в Ерусалим и след това в Антиохия. След това се връща пак в Ефес, където се среща с някои ученици, които са приели Учението, но още не са били приели Светия Дух.
към текста >>

"И като положи Павел ръцете си на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
"И мнозина ог коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с тебе и никой няма да те нападне, та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град. И той преседе там година и шест месеца, та ги поучаваше в Божието Слово."/18;8-11/. След това отива в Ефес и оттам в Ерусалим и след това в Антиохия. След това се връща пак в Ефес, където се среща с някои ученици, които са приели Учението, но още не са били приели Светия Дух. "И като положи Павел ръцете си на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха. И те всички бяха около дванадесет мъже..." /19;6-7/. "При това Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла, дотолкоз, че когато носеха по болни кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха." /19;11-12/. 20. Някои юдеи, които се занимавали с магия, при изгонване на духове се опитали чрез произнасянето на Името на Исуса Христа да изгонват лоши духове, казвайки: Заклевам те в Името на Исуса Христа, когото Павел проповядва. "Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
към текста >>

20. Някои юдеи, които се занимавали с магия, при изгонване на духове се опитали чрез произнасянето на Името на Исуса Христа да изгонват лоши духове, казвайки: Заклевам те в Името на Исуса Христа, когото Павел проповядва.
След това отива в Ефес и оттам в Ерусалим и след това в Антиохия. След това се връща пак в Ефес, където се среща с някои ученици, които са приели Учението, но още не са били приели Светия Дух. "И като положи Павел ръцете си на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха. И те всички бяха около дванадесет мъже..." /19;6-7/. "При това Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла, дотолкоз, че когато носеха по болни кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха." /19;11-12/. 20. Някои юдеи, които се занимавали с магия, при изгонване на духове се опитали чрез произнасянето на Името на Исуса Христа да изгонват лоши духове, казвайки: Заклевам те в Името на Исуса Христа, когото Павел проповядва. "Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща. И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи, и гърци, и страх обзе всички тях, и Името на Господа Исуса се е възвеличаваше."/19;15-17/ Тук ни е показано, че не всеки може да си служи с Името на Исуса Христа като магическа формула против духовете. Затова се иска човек да е подготвен и да е във връзка с Христа, Който чрез него да извърши това, което се иска.
към текста >>

Цитирам този пасаж, понеже някои твърдят, че Павел събрал магически книги в Ефес и ги изгорил.
Тук ни е показано, че не всеки може да си служи с Името на Исуса Христа като магическа формула против духовете. Затова се иска човек да е подготвен и да е във връзка с Христа, Който чрез него да извърши това, което се иска. Затова Духът казва: Признавам Исуса и Павла, но тебе не познавам. Това се отнася за всички окултни формули - за да ги употребява човек с успех, трябва да е вътрешно подготвен, чист и безкористен, в противен случай те ще произведат обратен резултат. "Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше 15 хиляди сребърника." /19;19/. Цитирам този пасаж, понеже някои твърдят, че Павел събрал магически книги в Ефес и ги изгорил. А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които са се занимавали с магия, намерили, че им са излишни и сами ги изгорили. 21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви.
към текста >>

"Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/.
Това се отнася за всички окултни формули - за да ги употребява човек с успех, трябва да е вътрешно подготвен, чист и безкористен, в противен случай те ще произведат обратен резултат. "Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше 15 хиляди сребърника." /19;19/. Цитирам този пасаж, понеже някои твърдят, че Павел събрал магически книги в Ефес и ги изгорил. А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които са се занимавали с магия, намерили, че им са излишни и сами ги изгорили. 21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували.
към текста >>

22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви.
Цитирам този пасаж, понеже някои твърдят, че Павел събрал магически книги в Ефес и ги изгорил. А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които са се занимавали с магия, намерили, че им са излишни и сами ги изгорили. 21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували. "И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците.
към текста >>

В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо.
21. След това в 20-та глава се описва, че той съживил едно момиче, което паднало от прозореца на третия етаж и било мъртво. "Но Павел слезе, и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него." /20;10/. И момичето се съживило. 22. После Павел предприема дълго пътешествие, в което обикаля всички места, които е посетил по-рано, и основавал църкви. Крайната точка на това пътуване е Рим, където той пристига като затворник, понеже като бил в Ерусалим, юдеите искали да го убият и затова войската го взела под своя закрила и след това се явява пред управителя на Фест, после при Феликс и цар Агрипа, който поискал да бъде пратен в Рим при Кесаря, защото бил римлянин. В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували. "И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето?
към текста >>

Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето?
В своята обиколка Павел много пъти е предупреждаван да не отива в Ерусалим, защото там го чака нещо лошо. На път за Ерусалим той се отбива в Кесария у благовестителя Филип, който имал четири дъщери девици, които пророкували. "И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса Христа. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята Воля." /21;10-14/. И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ. И като вижда Павла, заповядал да го оковат в две вериги и разпитвал кой е той и що е сторил. Завежда го в крепостта, за да не бъде убит от евреите.
към текста >>

И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ.
И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса Христа. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята Воля." /21;10-14/. И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ. И като вижда Павла, заповядал да го оковат в две вериги и разпитвал кой е той и що е сторил. Завежда го в крепостта, за да не бъде убит от евреите. От крепостта Павел говорил на юдеите и тук разправя как му се явил Исус пред Дамаск и той тръгва в този път, като им разказва целия разговор с Него. След това хилядникът го изкарва пред синедриона и пред тях Павел говори, и понеже между тях имало и фарисеи, и садукеи, той казал, че го гонят, понеже вярва във Възкресението и се скарали фарисеите и садукеиге. И хилядникът го взел от тях и го върнал в крепостта.
към текста >>

От крепостта Павел говорил на юдеите и тук разправя как му се явил Исус пред Дамаск и той тръгва в този път, като им разказва целия разговор с Него.
Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса Христа. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята Воля." /21;10-14/. И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ. И като вижда Павла, заповядал да го оковат в две вериги и разпитвал кой е той и що е сторил. Завежда го в крепостта, за да не бъде убит от евреите. От крепостта Павел говорил на юдеите и тук разправя как му се явил Исус пред Дамаск и той тръгва в този път, като им разказва целия разговор с Него. След това хилядникът го изкарва пред синедриона и пред тях Павел говори, и понеже между тях имало и фарисеи, и садукеи, той казал, че го гонят, понеже вярва във Възкресението и се скарали фарисеите и садукеиге. И хилядникът го взел от тях и го върнал в крепостта. "И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим." /23;11/. След това хилядникът го препраща на управителя Феликс. Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа.
към текста >>

След това хилядникът го изкарва пред синедриона и пред тях Павел говори, и понеже между тях имало и фарисеи, и садукеи, той казал, че го гонят, понеже вярва във Възкресението и се скарали фарисеите и садукеиге.
И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята Воля." /21;10-14/. И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ. И като вижда Павла, заповядал да го оковат в две вериги и разпитвал кой е той и що е сторил. Завежда го в крепостта, за да не бъде убит от евреите. От крепостта Павел говорил на юдеите и тук разправя как му се явил Исус пред Дамаск и той тръгва в този път, като им разказва целия разговор с Него. След това хилядникът го изкарва пред синедриона и пред тях Павел говори, и понеже между тях имало и фарисеи, и садукеи, той казал, че го гонят, понеже вярва във Възкресението и се скарали фарисеите и садукеиге. И хилядникът го взел от тях и го върнал в крепостта. "И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим." /23;11/. След това хилядникът го препраща на управителя Феликс. Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа. След това Феликс е сменен от Порций Фест.
към текста >>

Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа.
От крепостта Павел говорил на юдеите и тук разправя как му се явил Исус пред Дамаск и той тръгва в този път, като им разказва целия разговор с Него. След това хилядникът го изкарва пред синедриона и пред тях Павел говори, и понеже между тях имало и фарисеи, и садукеи, той казал, че го гонят, понеже вярва във Възкресението и се скарали фарисеите и садукеиге. И хилядникът го взел от тях и го върнал в крепостта. "И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим." /23;11/. След това хилядникът го препраща на управителя Феликс. Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа. След това Феликс е сменен от Порций Фест. Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати. Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път. Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината."
към текста >>

Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път.
След това хилядникът го препраща на управителя Феликс. Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа. След това Феликс е сменен от Порций Фест. Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати. Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път. Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината." След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
към текста >>

Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината."
Там пред него и пред жена му Павел излага Учението на Исуса Христа. След това Феликс е сменен от Порций Фест. Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати. Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път. Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината." След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба.
към текста >>

След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря.
След това Феликс е сменен от Порций Фест. Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати. Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път. Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината." След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
към текста >>

23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват.
Понеже Фест, по предложение на юдеите, иска да го заведе в Ерусалим да се съди с тях, затова той казва: "Аз стоя пред кесаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш." След това идва цар Агрипа с жена си и Фест казва на Агрипа, че не намира вина у него и понеже той се отнася до Кесаря, решава да го изпрати. Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път. Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината." След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано.
към текста >>

А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба.
Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината." След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче, ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров." /27;20-26/. 24. И действително, бурята ги докарва до остров Малта. Туземците ги посрещат много добре.
към текста >>

Понеже валяло дъжд, наклали огън и Павел взел един куп храсти и ги хвърлил в огъня.
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче, ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров." /27;20-26/. 24. И действително, бурята ги докарва до остров Малта. Туземците ги посрещат много добре. Понеже валяло дъжд, наклали огън и Павел взел един куп храсти и ги хвърлил в огъня. И една змия ехидна излязла от топлината и се залепила на ръката му. "А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее. Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог."/28;4-6/. 25. "А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
към текста >>

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
И една змия ехидна излязла от топлината и се залепила на ръката му. "А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее. Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог."/28;4-6/. 25. "А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха; които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни." /28;7-10/. 26. "А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше." /28;16/. След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/. Така завършват Деянията на апостолите, в които са изнесени много окултни факти, които посочих последователно, и които са изнесени в самата книга. Всички тези факти показват, че апостолите са били Посветени и са разполагали със знание и сила, заради което езичниците често ги вземали за богове.
към текста >>

След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/.
А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог."/28;4-6/. 25. "А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха; които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни." /28;7-10/. 26. "А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше." /28;16/. След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/. Така завършват Деянията на апостолите, в които са изнесени много окултни факти, които посочих последователно, и които са изнесени в самата книга. Всички тези факти показват, че апостолите са били Посветени и са разполагали със знание и сила, заради което езичниците често ги вземали за богове.
към текста >>

84. 1. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова апостол Павел казва някъде в посланията си, като се обръща към тези, на които праща посланието, че те са още деца, младенци и затова ги хранят с мляко, защото още не са готови за твърда храна.
Защото, както казах вече многократно, формите, в които се предават окултно-мистичните истини през различните времена и епохи, се променят, както е и в обикновения живот. Защото човешкото съзнание расте и се развива и съобразно с това се променя и начинът на предаването на Истината, както и методите, които се дават за духовно развитие и усъвършенстване. Така че, Посланията не са обикновени писма, а наставления на Посветени към онези, които искат да влязат в Пътя, които искат да се подвизават в духовно-мистичния живот, които искат да проникнат в Тайните на Битието и Живота. Те посочват Пътя, който води към духовното познание, без още да разкриват дълбоките Тайни на Живота, които са достояние на Вътрешната окултна Школа. Те са, така да се каже, подготвителни слова за онези, които се стремят да влязат в Пътя на окултното развитие. Затова апостол Павел казва някъде в посланията си, като се обръща към тези, на които праща посланието, че те са още деца, младенци и затова ги хранят с мляко, защото още не са готови за твърда храна. Под мляко Павел разбира такова предаване на Истината, което изхожда от дълбоките Тайни, но не ги разкрива, а само загатва за тях в популярна форма, достъпна за всички хора. А под твърда храна той разбира предаването на дълбоките Тайни на Окултната наука, за които се изисква здрав стомах, т.е. ум, проникнат от Божествената Светлина, който може да разбира и асимилира тези дълбоки Истини. А на друго място Павел казва: "Предаваме Мъдрост между съвършени, а вие още не сте готови за нея." Тези съвършени, на които се предава Мъдростта на Битието, това са учениците на Вътрешната окултна Школа. Така че това ни потвърждава факта, че Павел, редом с основаването на църквите по различните места, е основавал и Окултни Школи там, където е имало условие.
към текста >>

Под мляко Павел разбира такова предаване на Истината, което изхожда от дълбоките Тайни, но не ги разкрива, а само загатва за тях в популярна форма, достъпна за всички хора.
Защото човешкото съзнание расте и се развива и съобразно с това се променя и начинът на предаването на Истината, както и методите, които се дават за духовно развитие и усъвършенстване. Така че, Посланията не са обикновени писма, а наставления на Посветени към онези, които искат да влязат в Пътя, които искат да се подвизават в духовно-мистичния живот, които искат да проникнат в Тайните на Битието и Живота. Те посочват Пътя, който води към духовното познание, без още да разкриват дълбоките Тайни на Живота, които са достояние на Вътрешната окултна Школа. Те са, така да се каже, подготвителни слова за онези, които се стремят да влязат в Пътя на окултното развитие. Затова апостол Павел казва някъде в посланията си, като се обръща към тези, на които праща посланието, че те са още деца, младенци и затова ги хранят с мляко, защото още не са готови за твърда храна. Под мляко Павел разбира такова предаване на Истината, което изхожда от дълбоките Тайни, но не ги разкрива, а само загатва за тях в популярна форма, достъпна за всички хора. А под твърда храна той разбира предаването на дълбоките Тайни на Окултната наука, за които се изисква здрав стомах, т.е. ум, проникнат от Божествената Светлина, който може да разбира и асимилира тези дълбоки Истини. А на друго място Павел казва: "Предаваме Мъдрост между съвършени, а вие още не сте готови за нея." Тези съвършени, на които се предава Мъдростта на Битието, това са учениците на Вътрешната окултна Школа. Така че това ни потвърждава факта, че Павел, редом с основаването на църквите по различните места, е основавал и Окултни Школи там, където е имало условие. Знае се, че такава Школа е основал в Атина и е оставил за ръководител Дионисий Аеропагит.
към текста >>

А на друго място Павел казва: "Предаваме Мъдрост между съвършени, а вие още не сте готови за нея." Тези съвършени, на които се предава Мъдростта на Битието, това са учениците на Вътрешната окултна Школа.
Те са, така да се каже, подготвителни слова за онези, които се стремят да влязат в Пътя на окултното развитие. Затова апостол Павел казва някъде в посланията си, като се обръща към тези, на които праща посланието, че те са още деца, младенци и затова ги хранят с мляко, защото още не са готови за твърда храна. Под мляко Павел разбира такова предаване на Истината, което изхожда от дълбоките Тайни, но не ги разкрива, а само загатва за тях в популярна форма, достъпна за всички хора. А под твърда храна той разбира предаването на дълбоките Тайни на Окултната наука, за които се изисква здрав стомах, т.е. ум, проникнат от Божествената Светлина, който може да разбира и асимилира тези дълбоки Истини. А на друго място Павел казва: "Предаваме Мъдрост между съвършени, а вие още не сте готови за нея." Тези съвършени, на които се предава Мъдростта на Битието, това са учениците на Вътрешната окултна Школа. Така че това ни потвърждава факта, че Павел, редом с основаването на църквите по различните места, е основавал и Окултни Школи там, където е имало условие. Знае се, че такава Школа е основал в Атина и е оставил за ръководител Дионисий Аеропагит. Така че, Павел сам ни казва с тези мисли, че освен обикновени проповеди, в които той разкрива екзотеричната страна на Учението, има и слова, в които разкрива езотеричната страна на Учението, което е за съвършените, за мъже, които могат да мислят. Но от тези езотерични слова на апостолите не ни е останало нищо, защото те са от такъв характер, че не са за публикуване и сигурно се съхраняват във Вътрешните окултни християнски Школи. Също така не са ни известни проповедите и словата на апостолите между народа, чрез които слова те са заинтересували хората и са основали църквите и братските общности.
към текста >>

Така че това ни потвърждава факта, че Павел, редом с основаването на църквите по различните места, е основавал и Окултни Школи там, където е имало условие.
Затова апостол Павел казва някъде в посланията си, като се обръща към тези, на които праща посланието, че те са още деца, младенци и затова ги хранят с мляко, защото още не са готови за твърда храна. Под мляко Павел разбира такова предаване на Истината, което изхожда от дълбоките Тайни, но не ги разкрива, а само загатва за тях в популярна форма, достъпна за всички хора. А под твърда храна той разбира предаването на дълбоките Тайни на Окултната наука, за които се изисква здрав стомах, т.е. ум, проникнат от Божествената Светлина, който може да разбира и асимилира тези дълбоки Истини. А на друго място Павел казва: "Предаваме Мъдрост между съвършени, а вие още не сте готови за нея." Тези съвършени, на които се предава Мъдростта на Битието, това са учениците на Вътрешната окултна Школа. Така че това ни потвърждава факта, че Павел, редом с основаването на църквите по различните места, е основавал и Окултни Школи там, където е имало условие. Знае се, че такава Школа е основал в Атина и е оставил за ръководител Дионисий Аеропагит. Така че, Павел сам ни казва с тези мисли, че освен обикновени проповеди, в които той разкрива екзотеричната страна на Учението, има и слова, в които разкрива езотеричната страна на Учението, което е за съвършените, за мъже, които могат да мислят. Но от тези езотерични слова на апостолите не ни е останало нищо, защото те са от такъв характер, че не са за публикуване и сигурно се съхраняват във Вътрешните окултни християнски Школи. Също така не са ни известни проповедите и словата на апостолите между народа, чрез които слова те са заинтересували хората и са основали църквите и братските общности. От Посланията може само да се разбере в какъв дух са били словата и проповедите, но самите проповеди ги нямаме.
към текста >>

Така че, Павел сам ни казва с тези мисли, че освен обикновени проповеди, в които той разкрива екзотеричната страна на Учението, има и слова, в които разкрива езотеричната страна на Учението, което е за съвършените, за мъже, които могат да мислят.
А под твърда храна той разбира предаването на дълбоките Тайни на Окултната наука, за които се изисква здрав стомах, т.е. ум, проникнат от Божествената Светлина, който може да разбира и асимилира тези дълбоки Истини. А на друго място Павел казва: "Предаваме Мъдрост между съвършени, а вие още не сте готови за нея." Тези съвършени, на които се предава Мъдростта на Битието, това са учениците на Вътрешната окултна Школа. Така че това ни потвърждава факта, че Павел, редом с основаването на църквите по различните места, е основавал и Окултни Школи там, където е имало условие. Знае се, че такава Школа е основал в Атина и е оставил за ръководител Дионисий Аеропагит. Така че, Павел сам ни казва с тези мисли, че освен обикновени проповеди, в които той разкрива екзотеричната страна на Учението, има и слова, в които разкрива езотеричната страна на Учението, което е за съвършените, за мъже, които могат да мислят. Но от тези езотерични слова на апостолите не ни е останало нищо, защото те са от такъв характер, че не са за публикуване и сигурно се съхраняват във Вътрешните окултни християнски Школи. Също така не са ни известни проповедите и словата на апостолите между народа, чрез които слова те са заинтересували хората и са основали църквите и братските общности. От Посланията може само да се разбере в какъв дух са били словата и проповедите, но самите проповеди ги нямаме. Това е една загуба за правилното разбиране на Учението, което са ни предали апостолите. Посланията, въпреки техния екзотеричен характер, крият в себе си дълбоки езотерични Истини, за които е така загатнато, че само в светлината на Окултната наука може да бъде разкрит техния езотеризъм.
към текста >>

Имаме следните Послания: едно Съборно послание от апостол Яков, две Съборни послания от апостол Петър, три Послания от апостол Йоан, едно Съборно послание от Юда /не Искариотски/, след това следват Посланията на апостол Павел, които са най-много и са отправени към учениците от различни градове и страни.
Също така не са ни известни проповедите и словата на апостолите между народа, чрез които слова те са заинтересували хората и са основали църквите и братските общности. От Посланията може само да се разбере в какъв дух са били словата и проповедите, но самите проповеди ги нямаме. Това е една загуба за правилното разбиране на Учението, което са ни предали апостолите. Посланията, въпреки техния екзотеричен характер, крият в себе си дълбоки езотерични Истини, за които е така загатнато, че само в светлината на Окултната наука може да бъде разкрит техния езотеризъм. В следващото изложение ще посоча такива мисли, изказани в Посланията от различните апостоли. Имаме следните Послания: едно Съборно послание от апостол Яков, две Съборни послания от апостол Петър, три Послания от апостол Йоан, едно Съборно послание от Юда /не Искариотски/, след това следват Посланията на апостол Павел, които са най-много и са отправени към учениците от различни градове и страни. Накрая има едно Послание към Тимотей, Тит и Филимон - близки ученици и сътрудници на Павел.
към текста >>

Накрая има едно Послание към Тимотей, Тит и Филимон - близки ученици и сътрудници на Павел.
От Посланията може само да се разбере в какъв дух са били словата и проповедите, но самите проповеди ги нямаме. Това е една загуба за правилното разбиране на Учението, което са ни предали апостолите. Посланията, въпреки техния екзотеричен характер, крият в себе си дълбоки езотерични Истини, за които е така загатнато, че само в светлината на Окултната наука може да бъде разкрит техния езотеризъм. В следващото изложение ще посоча такива мисли, изказани в Посланията от различните апостоли. Имаме следните Послания: едно Съборно послание от апостол Яков, две Съборни послания от апостол Петър, три Послания от апостол Йоан, едно Съборно послание от Юда /не Искариотски/, след това следват Посланията на апостол Павел, които са най-много и са отправени към учениците от различни градове и страни. Накрая има едно Послание към Тимотей, Тит и Филимон - близки ученици и сътрудници на Павел.
към текста >>

85. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ "Изучавайте Писанията, защото думите в Писанията са магически. " Учителя Думата гносис е гръцка и значи знание. Но не става въпрос за обикновено знание, а за Божествена Мъдрост, предадена като откровение на посветените.
към текста >>

По-рано казах, че апостол Павел, редом със създаването на църквите, е образувал и окултни Школи там, където имало условия за това.
"Изучавайте Писанията, защото думите в Писанията са магически. " Учителя Думата гносис е гръцка и значи знание. Но не става въпрос за обикновено знание, а за Божествена Мъдрост, предадена като откровение на посветените. По-рано казах, че апостол Павел, редом със създаването на църквите, е образувал и окултни Школи там, където имало условия за това. Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава. Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на Славата. А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него?
към текста >>

От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени.
"А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука.
към текста >>

По-нататък Павел казва:
А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва, защото кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? А ние имаме ума Христов." И след това казва: "И аз, братя, не исках да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
към текста >>

Млякото, за което говори Павел, това е екзотерична- та страна на Учението, което той проповядва в църквите и което е написано на книга и се проповядва и до днес във всички църкви.
Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой най-елементарните начала на Божието Слово, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец. А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение ea обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /Послание към евреите 5; 11-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. Млякото, за което говори Павел, това е екзотерична- та страна на Учението, което той проповядва в църквите и което е написано на книга и се проповядва и до днес във всички църкви. А твърдата храна, това е езотеричната страна на Учението, което той проповядва в окултната Школа. Това е Учението, за което Христос казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях (т.е. на широките народни маси), се говори с притчи". На цьрквите, които са младенци в учението, той дава млечна храна, говори им за вярата, а на пълнолетните, на съвършените говори им Мъдрост и знание. Вярата е подготвителна стъпка към знанието.
към текста >>

И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане.
на широките народни маси), се говори с притчи". На цьрквите, които са младенци в учението, той дава млечна храна, говори им за вярата, а на пълнолетните, на съвършените говори им Мъдрост и знание. Вярата е подготвителна стъпка към знанието. За да дойде до знанието, човек трябва първо да повярва в това, което иска да знае. Това в съвременната наука го наричат допущане, хипотеза, която трябва да се доказва, да стане очевидна, за да стане знание. И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане. Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва. Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота. И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога.
към текста >>

Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва.
За да дойде до знанието, човек трябва първо да повярва в това, което иска да знае. Това в съвременната наука го наричат допущане, хипотеза, която трябва да се доказва, да стане очевидна, за да стане знание. И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане. Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва. Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота. И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога. На друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията.
към текста >>

И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога.
И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане. Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва. Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота. И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога. На друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." А в Посланието към Тимотея, 6-та гл.
към текста >>

Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват."
Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." А в Посланието към Тимотея, 6-та гл. 16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава." А Йоан казва: "Той е познат на Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие." Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. Затова Павел казва в Първото послание към Тимотея, 2-ра гл. 5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." "И без противоречие, велика е Тайната на благочестието. Тоя,
към текста >>

Затова Павел казва в Първото послание към Тимотея, 2-ра гл.
А в Посланието към Тимотея, 6-та гл. 16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава." А Йоан казва: "Той е познат на Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие." Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. Затова Павел казва в Първото послание към Тимотея, 2-ра гл. 5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." "И без противоречие, велика е Тайната на благочестието. Тоя, "Който биде явен в плът, доказан чрез Духа,
към текста >>

В Посланието към евреите Павел говори много върху Тайната на Христа, като казва:
доказан чрез Духа, виден от ангелите, проповядван между народите, повярван в света, възвишен в Слава." /3;6/. В Посланието към евреите Павел говори много върху Тайната на Христа, като казва: "Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старите времена на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори нам чрез Сина Си, Когото постави наследник на всичко и чрез Когото направи световете, Който бидейки Сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото Същество, и държейки всичко чрез силата на Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието на високо, и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някога: - "Ти си Мой Син, Аз днес те родих"; и пак:
към текста >>

"Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога."
И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." "И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." "Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога." "Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието."
към текста >>

Тук Павел пак говори за Бялото Братство.
"Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях.
към текста >>

Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек.
Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.
към текста >>

Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място.
И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра."
към текста >>

Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата.
Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра." Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата. В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината." "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/.
към текста >>

В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата.
Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра." Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата. В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината." "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/. По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие."
към текста >>

С това кратко изложение на някои основни езотерични и гностични идеи, които проникват всички Послания на Павел, показват, че ако Посланията, както и всички Писания на Новия Завет, се разгледат в светлината на Окултната наука, ще ни се представят като една велика Наука, като плод на едно велико Откровение.
А после говори за своите откровения и за възнасянето му до третото небе, до рая. Намеква също за символизма на Стария Завет и за оръжията, с които трябва да воюва духовният човек. Не пропуска и идеята за трансформацията на човешкото тяло, за което казва: "Ето една Тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим в една минута, в миг на око, при последната Тръба, защото тя ще възтръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим. Защото това тленно трябва да се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно. О, Смърте, где ти е победата, о, Смърте, где ти е жилото." И на друго място казва: "Тялото се сее в тление, а възкръсва в нетление." С това кратко изложение на някои основни езотерични и гностични идеи, които проникват всички Послания на Павел, показват, че ако Посланията, както и всички Писания на Новия Завет, се разгледат в светлината на Окултната наука, ще ни се представят като една велика Наука, като плод на едно велико Откровение. По-нататък ще дам по-важните мисли от всички Послания на Павел и всеки сам да си ги разглежда в светлината, която дадох с тези предварителни думи.
към текста >>

По-нататък ще дам по-важните мисли от всички Послания на Павел и всеки сам да си ги разглежда в светлината, която дадох с тези предварителни думи.
Намеква също за символизма на Стария Завет и за оръжията, с които трябва да воюва духовният човек. Не пропуска и идеята за трансформацията на човешкото тяло, за което казва: "Ето една Тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим в една минута, в миг на око, при последната Тръба, защото тя ще възтръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим. Защото това тленно трябва да се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно. О, Смърте, где ти е победата, о, Смърте, где ти е жилото." И на друго място казва: "Тялото се сее в тление, а възкръсва в нетление." С това кратко изложение на някои основни езотерични и гностични идеи, които проникват всички Послания на Павел, показват, че ако Посланията, както и всички Писания на Новия Завет, се разгледат в светлината на Окултната наука, ще ни се представят като една велика Наука, като плод на едно велико Откровение. По-нататък ще дам по-важните мисли от всички Послания на Павел и всеки сам да си ги разглежда в светлината, която дадох с тези предварителни думи.
към текста >>

86. 7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ Писанията на Новия Завет, преди всичко тези на апостол Павел, са написани на един език, който може да се нарече гносисен език на Мистериите. В тях се съдържа един елемент на познание, който така изпълва отделните думи, даже до отделните букви, като че навсякъде той е готов да разкъса съсъда на думите. Свръхсетивната пълнота на мислите във всяка отделна дума е толкова голяма, че създава около думите един вид лъчезарна аура от активно познавателно естество. Стилът на Евангелията не е толкова гносисен в познавателно отношение, както този на Посланията. И тук духовната пълнота на гръцките думи е голяма, но тази пълнота не напира да разпукне черупката на думите.
към текста >>

Писанията на Новия Завет, преди всичко тези на апостол Павел, са написани на един език, който може да се нарече гносисен език на Мистериите.
7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ Писанията на Новия Завет, преди всичко тези на апостол Павел, са написани на един език, който може да се нарече гносисен език на Мистериите. В тях се съдържа един елемент на познание, който така изпълва отделните думи, даже до отделните букви, като че навсякъде той е готов да разкъса съсъда на думите. Свръхсетивната пълнота на мислите във всяка отделна дума е толкова голяма, че създава около думите един вид лъчезарна аура от активно познавателно естество. Стилът на Евангелията не е толкова гносисен в познавателно отношение, както този на Посланията. И тук духовната пълнота на гръцките думи е голяма, но тази пълнота не напира да разпукне черупката на думите. Там пълнотата няма мълниеносната светлина на обедното слънце, а повече почиващата в глъбините светлина на утрото и вечерното слънце, на утринната и вечерната заря.
към текста >>

Защото апостолите, особено Павел и Йоан, са били посветени и са писали на един окултен език, като словото им има и екзотерично, и езотерично значение.
Там пълнотата няма мълниеносната светлина на обедното слънце, а повече почиващата в глъбините светлина на утрото и вечерното слънце, на утринната и вечерната заря. Словесното съдържание и стилът на Евангелията са проникнати повече от един образен елемент, отколкото от един гностично-познавателен елемент. Тук думите са като прозрачни прозорци или кристали, в глъбините на които виждаме да лежат безкрайни съдържания. Когато Посланията, с думите, които ни казват, ни предават определени мисли и идеи, разкриват ни известни страни от Тайното знание, запознават ни с известни окултни закони и принципи, посочват известни методи на работа в следване Пътя на окултното развитие. Но всичко това е дадено до голяма степен забулено, така че само онзи, който е въоръжен с ключа за разчитане на езотерични- те текстове, може да повдигне завесата и да разкрие дълбокия смисъл на казаното. Защото апостолите, особено Павел и Йоан, са били посветени и са писали на един окултен език, като словото им има и екзотерично, и езотерично значение. В следващото изложение няма да разкривам Тайните, скрити зад Завесата, но само ще посоча на техния окултен характер, с посочването на определени мисли и идеи, които са вложени в самите Послания. Учителя, говорейки за страданията и мъчнотиите в живота, казва: "В 12-та глава от Посланието към евреите апостол Павел се обръща към онези окултни ученици, които са разбирали законите. Също така и всичките му Послания са наставления за окултните ученици от онези времена."
към текста >>

Учителя, говорейки за страданията и мъчнотиите в живота, казва: "В 12-та глава от Посланието към евреите апостол Павел се обръща към онези окултни ученици, които са разбирали законите.
Тук думите са като прозрачни прозорци или кристали, в глъбините на които виждаме да лежат безкрайни съдържания. Когато Посланията, с думите, които ни казват, ни предават определени мисли и идеи, разкриват ни известни страни от Тайното знание, запознават ни с известни окултни закони и принципи, посочват известни методи на работа в следване Пътя на окултното развитие. Но всичко това е дадено до голяма степен забулено, така че само онзи, който е въоръжен с ключа за разчитане на езотерични- те текстове, може да повдигне завесата и да разкрие дълбокия смисъл на казаното. Защото апостолите, особено Павел и Йоан, са били посветени и са писали на един окултен език, като словото им има и екзотерично, и езотерично значение. В следващото изложение няма да разкривам Тайните, скрити зад Завесата, но само ще посоча на техния окултен характер, с посочването на определени мисли и идеи, които са вложени в самите Послания. Учителя, говорейки за страданията и мъчнотиите в живота, казва: "В 12-та глава от Посланието към евреите апостол Павел се обръща към онези окултни ученици, които са разбирали законите. Също така и всичките му Послания са наставления за окултните ученици от онези времена."
към текста >>

87. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони.
към текста >>

В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е.
към текста >>

Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/.
към текста >>

Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост.
към текста >>

Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е.
В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост. Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата.
към текста >>

Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост.
Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост. Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата. В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/. "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/.
към текста >>

Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата.
Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост. Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата. В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/. "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/.
към текста >>

В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/.
в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост. Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата. В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/. "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл.
към текста >>

Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв.
"И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл. Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава: "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/. По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си?
към текста >>

По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра.
След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? " /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." /2;27-29/. По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/. "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда.
към текста >>

Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." /2;27-29/. По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/. "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/.
към текста >>

Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос.
Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.
към текста >>

Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога.
Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела.
към текста >>

Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго.
"И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора.
към текста >>

По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата.
става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога.
към текста >>

Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи.
За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра.
към текста >>

А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията.
Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта.
към текста >>

Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра.
Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта.
към текста >>

Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот.
И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/.
към текста >>

Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/.
Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/. "Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която Истината е Вечен Живот.
към текста >>

А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/.
Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/. "Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която Истината е Вечен Живот. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е Вечен Живот в Христа Исуса, нашия ГОСПОД." /6;22-23/.
към текста >>

След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.
Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/. "Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която Истината е Вечен Живот. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е Вечен Живот в Христа Исуса, нашия ГОСПОД." /6;22-23/. В 7-ма глава Павел развива идеята за двойното човешко естество по следния начин:
към текста >>

В 7-ма глава Павел развива идеята за двойното човешко естество по следния начин:
След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/. "Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която Истината е Вечен Живот. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е Вечен Живот в Христа Исуса, нашия ГОСПОД." /6;22-23/. В 7-ма глава Павел развива идеята за двойното човешко естество по следния начин: "Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.
към текста >>

По-нататък Павел пак подема темата за спасението чрез вярата, която на много места подхваща.
Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? " /8;28-31/. В тези няколко стиха Навел в забулена форма ни разкрива Пътя на окултните ученици, които са предопределени и призвани. По-нататък Павел пак подема темата за спасението чрез вярата, която на много места подхваща. Той казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава; и с уста прави изповед и се спасява. Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/. В 9-та глава, 6-ти стих казва: "Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля.", т.е.
към текста >>

88. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/. "И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/. "И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/.
към текста >>

В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/. "И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/. "И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/. "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава.
към текста >>

Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма.
Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух." /2;10-11/. "А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци."/2;12-13/. В тези няколко стиха са изнесени голяма част от Принципите на Окултната наука. Първо ни се казва, че истинската Мъдрост се предава на съвършените, т.е. на учениците, които са тръгнали в Пътя на окултното развитие. Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма. И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от Божия Дух. С това ясно е показано, че той е посветен от висока степен. Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с Божия Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието. И в заключение на тази мисъл Павел казва, че възвестява Тайната на Божествената Мъдрост не с човешки думи, но е думи, научени от Духа и я предава само на духовни хора. "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/.
към текста >>

И в заключение на тази мисъл Павел казва, че възвестява Тайната на Божествената Мъдрост не с човешки думи, но е думи, научени от Духа и я предава само на духовни хора.
на учениците, които са тръгнали в Пътя на окултното развитие. Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма. И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от Божия Дух. С това ясно е показано, че той е посветен от висока степен. Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с Божия Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието. И в заключение на тази мисъл Павел казва, че възвестява Тайната на Божествената Мъдрост не с човешки думи, но е думи, научени от Духа и я предава само на духовни хора. "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/. "Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото "Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? "." /2;15-16/. "И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
към текста >>

Тук пак ще подчертая, че Павел имал два вида слушатели — ученици от Школата и слушатели вън от Школата, които се стремят към ученичество, но още не са съвършени, не са духовни, затова ги храни с мляко, т.е.
"." /2;15-16/. "И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски и не постъпвате ли по човешки? " /3;1-3/. Тук пак ще подчертая, че Павел имал два вида слушатели — ученици от Школата и слушатели вън от Школата, които се стремят към ученичество, но още не са съвършени, не са духовни, затова ги храни с мляко, т.е. облича Истината в такава форма, която да бъде разбираема за тях, да могат да асимилират и да не ги постави в противоречие и да ги спъне в Пътя на тяхното развитие. А на съвършените, т.е. на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от Божия Дух, т.е. както съществува в духовния свят. Това е твърдата храна.
към текста >>

В 7-мa глава Павел се спира на въпроса за женитбата и още в началото казва: "А относно това, що ме питате: Добре е човек да не се докосва до жена.
"Защото Божието Царство не е в слово, но в сила." /4;20/. "Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? " /6;15/. "Или не знаете, че вашето тяло е Храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии." /6;19-20/. В 7-мa глава Павел се спира на въпроса за женитбата и още в началото казва: "А относно това, що ме питате: Добре е човек да не се докосва до жена. Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж." /7; 1-2/. "А на неженените и на вдовците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разженват." /7;8-9/. "Вързан ли си в жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена." /7;27-28/.
към текста >>

Тук Павел повдига булото, което покрива Тайните на Стария Завет.
И в 8-ми стих казва: "А това, що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо. Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? И поради твоето знание, слабият погива, братът, за когото е умрял Христос." /8;8-11/. "Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето, всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос." /10;1-4/. Тук Павел повдига булото, което покрива Тайните на Стария Завет. "Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне."/10;12/. "Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." /10;13/. "Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Тъй и ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в Единия Хляб участваме... Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
към текста >>

В 13-та глава Павел говори за Любовта, затова ще я предам цялата, където Любовта е основа на Битието и на всяко учение.
Защото на един се дава чрез Духа да говори с Мъдрост, а на друг - да говори със знание чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а на друг из- целителни дарби чрез Единия Дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно." /12;1-11/. "А вие сте Христово тяло и поотделно части от Него. И ако страда една част, всичките части страдат с нея." /12;27,26/. "Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един превъзходен път."/12;13/. В 13-та глава Павел говори за Любовта, затова ще я предам цялата, където Любовта е основа на Битието и на всяко учение. "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." /13;1/. "И ако имам пророческа дарба, и зная всички Тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а Любов нямам, нищо не съм."/13;2/. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, никак не ме ползва." /13;3/. "Любовта дълготърпи, и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее." /13;4/. "Не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло." /13;5/.
към текста >>

В тези три последни стиха Павел по един гениален начин ни загатва най-дълбоките Тайни на Битието - за края на един еволюционен цикъл, когато онези, които са приели Христа в себе си, ще възкръснат, ще придобият Вечния Живот и Смъртта ще бъде победена.
Защото както в Aдама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос, първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови." /15;20-23/ "Тогава ще бъде краят, когато ще предаде Царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство, и всяка власт и сила. Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И Смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена." /15;24-26/ В тези три последни стиха Павел по един гениален начин ни загатва най-дълбоките Тайни на Битието - за края на един еволюционен цикъл, когато онези, които са приели Христа в себе си, ще възкръснат, ще придобият Вечния Живот и Смъртта ще бъде победена. И цялото проявено Битие ще се върне в Бога Отца - Абсолютният Дух, след като унищожи всяко началство, власт и сила. Тук трябва да кажа следното: духовната ангелска йерархия се състои от девет чина, които носят следните имена в Християнския езотеризъм: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. При грехопадението не само хората, но и част от някои от йерархиите, падат. Част от началствата, властите и силите падат. И Павел казва: "Нашата борба не е с плът и кръв, но срещу началства, власти и сили." Тях Христос трябва да унищожи и да поведе Битието до неговия космичен сън, когато всички същества се покоят в лоното на Отца и се подготвят за нов еволюционен цикъл.
към текста >>

И Павел казва: "Нашата борба не е с плът и кръв, но срещу началства, власти и сили." Тях Христос трябва да унищожи и да поведе Битието до неговия космичен сън, когато всички същества се покоят в лоното на Отца и се подготвят за нов еволюционен цикъл.
В тези три последни стиха Павел по един гениален начин ни загатва най-дълбоките Тайни на Битието - за края на един еволюционен цикъл, когато онези, които са приели Христа в себе си, ще възкръснат, ще придобият Вечния Живот и Смъртта ще бъде победена. И цялото проявено Битие ще се върне в Бога Отца - Абсолютният Дух, след като унищожи всяко началство, власт и сила. Тук трябва да кажа следното: духовната ангелска йерархия се състои от девет чина, които носят следните имена в Християнския езотеризъм: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. При грехопадението не само хората, но и част от някои от йерархиите, падат. Част от началствата, властите и силите падат. И Павел казва: "Нашата борба не е с плът и кръв, но срещу началства, власти и сили." Тях Христос трябва да унищожи и да поведе Битието до неговия космичен сън, когато всички същества се покоят в лоното на Отца и се подготвят за нов еволюционен цикъл. "Има и небесни тела, и земни тела. Друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните."/15;40/. "Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело." /15;41-44/. "Така е и писано: Първият човек, Адам, "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.
към текста >>

В тези стихове на 15-та глава Павел ни загатва по един гениален начин за Тайните на двойната човешка природа и за трансформирането и преобразяването на низшата човешка природа.
"Ето, Тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната Тръба, защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление, и това, смъртното, да се облече в безсмъртие... тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно". О, Смърте, где ти е победата? О, Смърте, где ти е жилото? "/15;51-55/. В тези стихове на 15-та глава Павел ни загатва по един гениален начин за Тайните на двойната човешка природа и за трансформирането и преобразяването на низшата човешка природа. Това е една от дълбоките Тайни на Окултната наука, за която трудно може да се говори открито. Затова Павел казва: "Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление." Тук ни е показано, че в нашето тленно тяло е посят зародишът на духовното, нетленно човешко естество и от тленното ще възкръсне нетленното, безсмъртно. Затова Павел казва в заключение: "А когато това, тленното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно.""
към текста >>

Затова Павел казва: "Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление." Тук ни е показано, че в нашето тленно тяло е посят зародишът на духовното, нетленно човешко естество и от тленното ще възкръсне нетленното, безсмъртно.
О, Смърте, где ти е победата? О, Смърте, где ти е жилото? "/15;51-55/. В тези стихове на 15-та глава Павел ни загатва по един гениален начин за Тайните на двойната човешка природа и за трансформирането и преобразяването на низшата човешка природа. Това е една от дълбоките Тайни на Окултната наука, за която трудно може да се говори открито. Затова Павел казва: "Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление." Тук ни е показано, че в нашето тленно тяло е посят зародишът на духовното, нетленно човешко естество и от тленното ще възкръсне нетленното, безсмъртно. Затова Павел казва в заключение: "А когато това, тленното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно.""
към текста >>

Затова Павел казва в заключение: "А когато това, тленното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно.""
О, Смърте, где ти е жилото? "/15;51-55/. В тези стихове на 15-та глава Павел ни загатва по един гениален начин за Тайните на двойната човешка природа и за трансформирането и преобразяването на низшата човешка природа. Това е една от дълбоките Тайни на Окултната наука, за която трудно може да се говори открито. Затова Павел казва: "Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление." Тук ни е показано, че в нашето тленно тяло е посят зародишът на духовното, нетленно човешко естество и от тленното ще възкръсне нетленното, безсмъртно. Затова Павел казва в заключение: "А когато това, тленното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното Слово: "Погълната биде Смъртта победоносно.""
към текста >>

89. 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ "А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода." /3;17/. "Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите - вечни." /4;16-18/. "Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на Небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в този дом и стенем като ожидаме да се облечем в нашето небесно жилище, стига само, облечени в него, да не се намерим голи.
към текста >>

В приведените мисли от 12-та Павел ни се представя като голям посветен и окултист.
"Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря Истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече, от каквото вижда, че съм, или каквото чува от мене." /12;6/. "А за да не се превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, та да се не превъзнасям. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила." /12;7-9/. "Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогава съм силен." /12;10/. В приведените мисли от 12-та Павел ни се представя като голям посветен и окултист. Той сам казва, че е имал много откровения, видения, в които му са разкрити много от Тайните на Битието. Самият факт, че има откровения, показва, че той е във връзка е възвишените същества на духовния свят и с Христа. Той ни говори, че е бил възнесен в рая, където е чул думи, които не могат да се изразят на човешки език, които на човека не е позволено да изговори. Също казва, че е бил възнесен до третото небе. Значи, с това той ни показва, както твърди и Окултната наука, че невидимият свят е разделен на области или светове, небесата - първо, второ, трето, и пр.
към текста >>

Тази мисъл, както и по-рано изказаните, ни показват, че Посланията на Павел са окултни познания, в които се изнасят откъслечни истини от Окултната наука във формата на писма.
Също казва, че е бил възнесен до третото небе. Значи, с това той ни показва, както твърди и Окултната наука, че невидимият свят е разделен на области или светове, небесата - първо, второ, трето, и пр. А той е бил възнесен до третото небе. На третото небе се намират първообразите на всички неща, които съществува на земята. Затова Учителя казва, че той е бил въздигнат на третото небе, за да види там първообраза на църквата, която трябва да организира на земята. Тази мисъл, както и по-рано изказаните, ни показват, че Посланията на Павел са окултни познания, в които се изнасят откъслечни истини от Окултната наука във формата на писма.
към текста >>

90. 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ
11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ "Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа." /1;11-12/. "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езиичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим, за да се запозная е Кифа /Петър/ и останах при него петнадесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Яков, братът Господен." /1;15-19/. "Тогава, след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита." /2;1/. "(А възлязох по откровение).
към текста >>

Следващата мисъл ни показва, как Павел, като посветен окултист, разбира Стария Завет и специално историята на Авраама, с което ни разкрива окултната страна на Стария Завет.
Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим, за да се запозная е Кифа /Петър/ и останах при него петнадесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Яков, братът Господен." /1;15-19/. "Тогава, след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита." /2;1/. "(А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал."/2;2/. "Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/. Следващата мисъл ни показва, как Павел, като посветен окултист, разбира Стария Завет и специално историята на Авраама, с което ни разкрива окултната страна на Стария Завет. Той казва: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли, що казва законът? " /4;21/. "Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание."/4;22-23/. "И това е иносказание, защото тия жени представляват два Завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чадата си.
към текста >>

91. 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ
12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ "Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на Мъдрост и на откровение, за да Го познаете." /1;17/. "И да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство." /1;18/. "И колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действането на могъщата Негова мощ. С която подейства в Христа, като Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява ВСИЧКО КЪМ всички." /1;19-23/.
към текста >>

Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество.
"Че по откровение ми стана известна... Христовата Taйна, която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила." /3;3-7/. "На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане сега позната чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Гой изработи в Христа Исуса нашия Господ." /3;8-11/. "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество." /6;10/. "Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."/6;11;12/. Тук Павел пак загатва за онези началства, власти и сили от ангелската йерархия, които са се отклонили от правия път и са се отказали да изпълняват Божията Воля (в индуската окултна литература се наричат асури) в процеса на мировото творчество. "Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите." /6;13/. "Стойте, прочее, препасани с Истина през кръста си и облечени в Правдата за бронен нагръдник." /6;14/. "И с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира." /6;15/. "А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия." /6;16/. "Вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово."/6;17/.
към текста >>

92. 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ
13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ "А още всичко считам за загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия." /3;8/. "И да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра." /3;9/. "За да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му."/3;10/. "Дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;11/.
към текста >>

93. 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ
14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син." /1;13/. "В Него имаме изкуплението си, прошението на греховете." /1;14/. "В Него, Който е образ на Невидимия Бог, първороден преди всяко създание." /1;15/. "Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било Престоли или господства, било началства и власти, всичко чрез Него бе създадено." /1;16/.. "И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." /1;17/.
към текста >>

94. 15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ
15. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ СОЛУНЦИТЕ "Обхождайте се мъдро кьм външните." /4;12/. "А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите като другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казвам, чрез Господното пришествие, няма да предва- рим починалите." /4;13-15/. "Понеже сам Господ ще слезе от Небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия Тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
към текста >>

95. 16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ
16. МИСЛИ ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус."/2;5/. "Който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." /2;6/. "И без противоречие, велика е Тайната на благочестието: Тоя, Който биде явен в плът, Доказан чрез Духа,
към текста >>

96. 17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ
17. МИСЛИ ОТ ВТОРОТО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИМОТЕЯ "По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце." /1;6/. "Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." /1;7/. "Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в Правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело."/3;16-17/.
към текста >>

97. 18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА - Влад Пашов (1902- 1974)

18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА
18. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ТИТА "По когато се яви благостта на Бога, нашият Спасител, и Неговата Любов към человеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята Милост чрез окъпването, сиреч новораждането и обновяването на Светия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашият Спасител, та оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на Вечния Живот." /3;4-7/. "Вярно е това Слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците." /3;8/.
към текста >>

98. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ "Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете." /1;1-2/. "Който, бидейки сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото Същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо."/1;3/. "И стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното." /1;4/. "Защото кому от ангелите е рекъл Бог някога: "Ти си Мой Син,
към текста >>

99. ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Павел казва: Обаче, ние поучаваме Мъдрост между Съвършени, ала не Мъдростта на този век, нито на властниците на този век, които преминават, но поучаваме Божествената тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди векове да ни докарва Слава.
ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА Езотеричната мисъл в Християнството е съществувала от самото начало. Христос казва на Учениците Си: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях, на народа, се говори с притчи, т.е. в забулена форма. Апостол Павел казва: Обаче, ние поучаваме Мъдрост между Съвършени, ала не Мъдростта на този век, нито на властниците на този век, които преминават, но поучаваме Божествената тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди векове да ни докарва Слава. После Апостол Павел между многото езотерични мисли, част от които предадох в главата за Посланията на Апостолите, и специално в главата за Гносиса на Павел, казва още: И аз, братя, не можех да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа, с млеко ви хранех, а не с твърда храна, защото още не можете да я приемете, и сега не можете. Понеже и досега сте плътски. Защото докато има между вас завист и разпри, не сте ли плътски, не постъпвате ли по човешки? Това показва, че в Християнството още от самото начало са съществували Езотерични Школи, в които се е изучавала по-дълбоката страна на Учението, което не е могло да бъде предадено на широките народни маси, а само на подготвени хора, както и Апостол Павел казва в горепосочените мисли. Езотеричната мисъл е твърда храна, която не е за младенци, каквито са плътските хора, както Павел ги нарича.
към текста >>

После Апостол Павел между многото езотерични мисли, част от които предадох в главата за Посланията на Апостолите, и специално в главата за Гносиса на Павел, казва още: И аз, братя, не можех да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа, с млеко ви хранех, а не с твърда храна, защото още не можете да я приемете, и сега не можете.
ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА Езотеричната мисъл в Християнството е съществувала от самото начало. Христос казва на Учениците Си: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях, на народа, се говори с притчи, т.е. в забулена форма. Апостол Павел казва: Обаче, ние поучаваме Мъдрост между Съвършени, ала не Мъдростта на този век, нито на властниците на този век, които преминават, но поучаваме Божествената тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди векове да ни докарва Слава. После Апостол Павел между многото езотерични мисли, част от които предадох в главата за Посланията на Апостолите, и специално в главата за Гносиса на Павел, казва още: И аз, братя, не можех да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа, с млеко ви хранех, а не с твърда храна, защото още не можете да я приемете, и сега не можете. Понеже и досега сте плътски. Защото докато има между вас завист и разпри, не сте ли плътски, не постъпвате ли по човешки? Това показва, че в Християнството още от самото начало са съществували Езотерични Школи, в които се е изучавала по-дълбоката страна на Учението, което не е могло да бъде предадено на широките народни маси, а само на подготвени хора, както и Апостол Павел казва в горепосочените мисли. Езотеричната мисъл е твърда храна, която не е за младенци, каквито са плътските хора, както Павел ги нарича. Тази езотерична мисъл се е предавала от поколение на поколение и не е преставала да съществува до наши дни и ще продължава да съществува, докато човечеството съществува.
към текста >>

Това показва, че в Християнството още от самото начало са съществували Езотерични Школи, в които се е изучавала по-дълбоката страна на Учението, което не е могло да бъде предадено на широките народни маси, а само на подготвени хора, както и Апостол Павел казва в горепосочените мисли.
в забулена форма. Апостол Павел казва: Обаче, ние поучаваме Мъдрост между Съвършени, ала не Мъдростта на този век, нито на властниците на този век, които преминават, но поучаваме Божествената тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди векове да ни докарва Слава. После Апостол Павел между многото езотерични мисли, част от които предадох в главата за Посланията на Апостолите, и специално в главата за Гносиса на Павел, казва още: И аз, братя, не можех да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа, с млеко ви хранех, а не с твърда храна, защото още не можете да я приемете, и сега не можете. Понеже и досега сте плътски. Защото докато има между вас завист и разпри, не сте ли плътски, не постъпвате ли по човешки? Това показва, че в Християнството още от самото начало са съществували Езотерични Школи, в които се е изучавала по-дълбоката страна на Учението, което не е могло да бъде предадено на широките народни маси, а само на подготвени хора, както и Апостол Павел казва в горепосочените мисли. Езотеричната мисъл е твърда храна, която не е за младенци, каквито са плътските хора, както Павел ги нарича. Тази езотерична мисъл се е предавала от поколение на поколение и не е преставала да съществува до наши дни и ще продължава да съществува, докато човечеството съществува. Същата езоте-рична мисъл ни предава и апостол Йоан, както в Евангелието си, така и в Апокалипсиса, за който казва, че е Откровение, получено от Бога. А Откровението не се дава на младенци в Христа, на плътски хора, а на високо напреднали хора, които могат да приемат твърда храна. По-късно, във втори век, тази езотерична мисъл се подема от Климент Александрийски и Ориген и техните ученици и продължава да се предава по-нататък.
към текста >>

Езотеричната мисъл е твърда храна, която не е за младенци, каквито са плътските хора, както Павел ги нарича.
Павел казва: Обаче, ние поучаваме Мъдрост между Съвършени, ала не Мъдростта на този век, нито на властниците на този век, които преминават, но поучаваме Божествената тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди векове да ни докарва Слава. После Апостол Павел между многото езотерични мисли, част от които предадох в главата за Посланията на Апостолите, и специално в главата за Гносиса на Павел, казва още: И аз, братя, не можех да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа, с млеко ви хранех, а не с твърда храна, защото още не можете да я приемете, и сега не можете. Понеже и досега сте плътски. Защото докато има между вас завист и разпри, не сте ли плътски, не постъпвате ли по човешки? Това показва, че в Християнството още от самото начало са съществували Езотерични Школи, в които се е изучавала по-дълбоката страна на Учението, което не е могло да бъде предадено на широките народни маси, а само на подготвени хора, както и Апостол Павел казва в горепосочените мисли. Езотеричната мисъл е твърда храна, която не е за младенци, каквито са плътските хора, както Павел ги нарича. Тази езотерична мисъл се е предавала от поколение на поколение и не е преставала да съществува до наши дни и ще продължава да съществува, докато човечеството съществува. Същата езоте-рична мисъл ни предава и апостол Йоан, както в Евангелието си, така и в Апокалипсиса, за който казва, че е Откровение, получено от Бога. А Откровението не се дава на младенци в Христа, на плътски хора, а на високо напреднали хора, които могат да приемат твърда храна. По-късно, във втори век, тази езотерична мисъл се подема от Климент Александрийски и Ориген и техните ученици и продължава да се предава по-нататък. А легендата предава, че чашата, в която е била съхранена кръвта на Христа от Йосиф Ариматейски, се пренася от Ангели в Европа.
към текста >>

100. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже в учението на манихеите лесно и нагледно се обяснявал проблема на злото в света и онзи дуализъм, който всеки чувства в душата си и кйото апостол Павел просто и ясно е изразил с думите: "Недоброто, което искам правя, но злото, което не искам, него правя".
Със своя указ той не ги осъждал като християнска секта, а като отделно учение, излязло от враждебното Персийско царство. С този указ заповядвало да се изгорят учителите и книгите на мани-хеите, а учениците да се изпращат в рудниците, ако това са длъжностни лица, да се изпращат на заточение. Имотите им да се конфискуват. Християнските царе и императори също преследвали манихеите. Но манихеите устоявали на всички гонения и разпространявали учението си. Понеже в учението на манихеите лесно и нагледно се обяснявал проблема на злото в света и онзи дуализъм, който всеки чувства в душата си и кйото апостол Павел просто и ясно е изразил с думите: "Недоброто, което искам правя, но злото, което не искам, него правя". Затова то бързо се разпространило между хората. И Гьоте изразил този вътрешен дуализъм с думите: "И в мене живеят две души. Едната ме тегли към възвишеното и благородното, а другата ме тегли надолу към земята, към нисшите удоволствия". Тази борба между двете начала се чувства от всеки човек. Така че, манихеите и богомилите не са еретици и сектанти, а са изнесли фактите, както са в природата и живота, а техните противници, които са били хора късогледи, догматици и фанатици, които не познавали истината, са ги определили като дуалисти.
към текста >>

Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа".
3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция. Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие. Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св. Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа". С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги изпрати в Палестина, в Гърция, в Италия, в Африка, в Галия и дори Скития и на Дунава. Неговото учение се предава устно в следващите векове, често отслабено и често изопачено, възраждано често под нови форми и имена.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40964198112488