Търсене в текстове за 'Павел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 154 резултата в 86 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението.
[125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Така грехът се откроява като човешки бунт против Бога, предизвикан от свободната воля, която е дадена на хората. Резултатът от този акт е, че хората от опит познават доброто и злото. В Рим. 1:18 и сл. ап. Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението. Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма. Може би ще остане неразкрита за човечеството за хиляди години, тъй като хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

„Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас.
Обаче умовете ни постоянно се смущават и колебаят от нови впечатления, както умовете на младенци. Ние сме влечени постоянно от всевъзможни течения и променения, които ни тласкат ту към една, ту към друга посока. Няма спокойствие, „борба непрестанна е този наш живот“, казва поетът. Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.
към текста >>

5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12).
Няма спокойствие! „Борба непрестанна е този наш живот” – казва поетът. 3. Природата не престава да действа върху човешкия мозък със своите енергии, като ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, да прозрем това, което е невидимо, и да изучим онова, което е непознаваемо. 4. И ние се стремим към него, защото се надяваме, че там именно е скрито онова, за което копнеем и което се мъчим да осъществим с толкова усилия. Времето носи всичко подред, а нуждата прилага всяко нещо наред. 5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12). Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас. Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща.
към текста >>

3. УВОД

апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св.
- годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея. Между тях е вмъкнато наставлението на П. Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20 От л.
към текста >>

Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея.
Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея. Между тях е вмъкнато наставлението на П. Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20 От л. 9 до края, т.с. в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и мисли на самия П. Дънов.
към текста >>

4. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота.
Защото няма друг спасител, освен мене. Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5). Тези са думите на нашия Спасител, който ни говори, че той е, който ни избавя, той е, който ни води през този свят, който ни помага във всичките мъчнотии и страдания, на когото всевидещото око винаги бди. Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови. Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небето." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има всякой да се приближава при този извор на живота. „Бог е Дух, и ония, които му се кланят и служат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за душата ми. Когато размишлявам за неговите пътища, за величието на делото му, душата ми се пълни с необяснима вътрешна сила. Невидима прониква в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената.
към текста >>

5. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Ние ще познаем, както казва Павел, че сме едно тяло в Христа Исуса.
Ние трябва да се готвим и лично всеки да отвори сърцето си и да даде място на Господа да влезе и да се засели и да живее помежду ни. Как мислите? Не ще ли бъде добре, когато Господ Исус дойде да живее помежду ни и да царува? Казвам ви, всичките раздори и омрази ще престанат. И няма да има причина да се преследваме и ненавиждаме един друг. Ние ще познаем, както казва Павел, че сме едно тяло в Христа Исуса. Нашите радости и нашите скърби ще бъдат едни. В нас ще живее един дух и ум. Доволството ни ще бъде пълно. Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост. Не, ние ще бъдем люде благоразумни, люде пълни с почитанието на Истината.
към текста >>

6. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата.
с три специфични инструментариума и едва тогава е възможно да се дефинира на коя от трите сфери принадлежи феноменално. Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда?
към текста >>

Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет.
Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс. Например ранните християнски църкви са пръв исторически експеримент на комунален живот, чийто импулс може да бъде открит в събитието на Голгота; феноменално те принадлежат само на историята, защото все още им липсва и култова консолидация, и институционално устройство. Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция. По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове. Например посланията на апостол Павел са инспирирани от събитието на Голгота и са предназначени да наставляват първите християнски общини; поради това те би трябвало да се схващат като чист исторически феномен, без да им се вменява културна, още по-малко - институционална принадлежност, каквито несъмнено притежават писанията на светите отци на Църквата. Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет. Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст. Съчетани по този начин, онтологията и структурализмът добавят към интерпретацията емергентизъм с функция на саморефлексия, т.е. съзнаваща се интерпретация, максимално освободена и от дискурса на културата, към която принадлежи интерпретаторът, и от склонността на съзнанието към херменевтика и имплицитност. И така, какъв е културният дискурс на епистоларния диалог между Петър Дънов и Пеньо Киров, коя е историческата енергия, от която той изкристализира, и най-после - кой е спиритуалният импулс, който го поражда? Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България.
към текста >>

Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр.
В първия период на философията Платон и Аристотел възприемат мислите като принадлежащи на макрокосмоса, т.е. идващи отвън. За Сократ душата открива себе си в живота на предоставените й мисли и така може да почувства, че в себе си тя общува със световния разум. Това е изразено също в поведението на староеврейските персонажи и в говорното слово на пророците от Стария Завет, дори в обкръжението на Христос от Евангелието. Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец. Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа. Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV век сл.
към текста >>

7. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.) 62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим.
към текста >>

8. Петър Дънов - №19

Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание.
Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор. 6:12] Нашият брат от село Хотанца се вика Петър Тихчев77. На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак.
към текста >>

9. Петър Дънов - №26

Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.
Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима. Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. [Еф. 4:22-25] Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоружим първом с Господнята Мъдрост. Знайте, брате, че имаме враг, на когото главата трябва добре да се смаже. Исая 57.
към текста >>

10. Петър Дънов - №37

17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...". Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление. Повелението има сила само тогава там, гдето има закон. Другояче то е без съдържание. Добре [е] станало, че сте се срещнали с Д-ра.
към текста >>

11. Петър Дънов - №38 (отворена карта)

Павел на едно място в 7 гл. [Рим.
Л. Б. Киров, Надявам се да сте добре и да сте приели моето предишно писмо. При това да сте разбрали и духа на съдържанието. Винаги буквата на едно нещо убива, а духът съживява. Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии. Павел на едно място в 7 гл. [Рим. 7:24] се оплаква от теглото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл. [Рим. 8:1-3] — благодарение Богу Нашему чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само избрани [Мат. 20:16], които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание.
към текста >>

12. Петър Дънов - №39

Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм".
На другия ден ти го търсиш, но ми казваш, че не си го намерил. Духовно ти говоря. Когато намериш твоя Спасител, стори Му всичките почести, отдай Му всичката Любов. Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор. 13:3] Любов към Господа пълна. „Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен. " [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него.
към текста >>

„Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31]
Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31] „Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос. Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи.
към текста >>

13. Петър Дънов - №45

Да не бъде, както казва [апостол] Павел.
Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга.
към текста >>

14. Петър Дънов - №48

Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4].
8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9). Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила обаче се показва в нашата немощ.
към текста >>

„Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел.
Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9). Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила обаче се показва в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел. И това е вярно. „Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му.
към текста >>

15. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.) 60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където например ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.) 61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.) 62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските текстове - Рим.
към текста >>

Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание.
Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор. 6:12] Нашият брат от село Хотанца се вика Петър Тихчев77. На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак.
към текста >>

Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.
Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима. Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. [Еф. 4:22-25] Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоружим първом с Господнята Мъдрост. Знайте, брате, че имаме враг, на когото главата трябва добре да се смаже. Исая 57.
към текста >>

16. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...".
Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...". Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление. Повелението има сила само тогава там, гдето има закон. Другояче то е без съдържание. Добре [е] станало, че сте се срещнали с Д-ра.
към текста >>

Павел на едно място в 7 гл. [Рим.
Л. Б. Киров, Надявам се да сте добре и да сте приели моето предишно писмо. При това да сте разбрали и духа на съдържанието. Винаги буквата на едно нещо убива, а духът съживява. Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии. Павел на едно място в 7 гл. [Рим. 7:24] се оплаква от теглото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл. [Рим. 8:1-3] — благодарение Богу Нашему чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само избрани [Мат. 20:16], които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание.
към текста >>

Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм".
На другия ден ти го търсиш, но ми казваш, че не си го намерил. Духовно ти говоря. Когато намериш твоя Спасител, стори Му всичките почести, отдай Му всичката Любов. Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор. 13:3] Любов към Господа пълна. „Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен. " [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него.
към текста >>

„Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31]
Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31] „Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос. Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи.
към текста >>

Да не бъде, както казва [апостол] Павел.
Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга.
към текста >>

Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4].
8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9). Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила обаче се показва в нашата немощ.
към текста >>

„Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел.
Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9). Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила обаче се показва в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел. И това е вярно. „Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му.
към текста >>

17. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

„Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си.
Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година, на 13 август в 5 часа и нещо сутринта архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 година с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина", романа „ Безсмъртна любов", „Стела", „Лумен", „Тайнството"), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град, да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в при- дунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница - Странджа планина, се спира в манастира „Света Параскева и Свети Пантелеймон" край село Коджа бук, околия Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му.
към текста >>

18. №61 (Петър Дънов) [отворена карта]

Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия.
Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П.
към текста >>

19. №89 (Петър Дънов)

Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007).
Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях,чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца:Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената къща на П. Киров и Ерифили, намираща се на ул.„Морска“ №14. Вж и биографията на П. Киров, „Епистоларни диалози“, част І.
към текста >>

Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца:Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г.
Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца:Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената къща на П. Киров и Ерифили, намираща се на ул.„Морска“ №14. Вж и биографията на П. Киров, „Епистоларни диалози“, част І.
към текста >>

20. №77 (Пеню Киров)

Павел го взема за свой спътник.
Поздрави нарочно г-жа Казакова, кажи , че малко по- после ще отговоря. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират.
към текста >>

Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес.
Обяснителни бележки: 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап. Павел, той е хвален с топлота повече от всеки друг за неговата вярност. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

Павел призовава коринтяните да не го презират.
Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап. Павел, той е хвален с топлота повече от всеки друг за неговата вярност. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

Павел, той е хвален с топлота повече от всеки друг за неговата вярност.
Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап. Павел, той е хвален с топлота повече от всеки друг за неговата вярност. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

21. №124 (Петър Дънов)

Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“.
С обръщението „Л. П.“ Петър Дънов съобщава на Петко Гумнеров за заминаването на духа на Пеню Киров за „онзи по-добър свят“ с писмо от 29 януари 1918 г. от Варна, където по това време е интерниран П. Дънов. 251 Тази идея е развита по-пълно от П. Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете.
към текста >>

22. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия.
Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов е в Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П. Киров.
към текста >>

23. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007).
Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях, чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца: Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената къща на П. Киров и Ерифили, намираща се на ул. „Морска“ №14.
към текста >>

Павел и жена
Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца: Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената къща на П. Киров и Ерифили, намираща се на ул. „Морска“ №14. Вж и биографията на П.
към текста >>

24. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

Павел го взема за свой спътник.
По- късно в своите беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея. 154 Мария – дъщеря на Никола Кючуков. Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини. 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап.
към текста >>

Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая
Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини. 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап.
към текста >>

Павел призовава коринтяните
Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап. Павел, той е хвален с топлота повече от всеки друг за неговата вярност.
към текста >>

Павел, той е хвален с топлота повече от всеки друг за неговата вярност.
остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап. Павел, той е хвален с топлота повече от всеки друг за неговата вярност.
към текста >>

25. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20

Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20 251 Тази идея е развита по-пълно от П. Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното дете.
към текста >>

26. ПРЕДГОВОР

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

(Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала.
към текста >>

27. 14 ПИСМО

Павел на едно място, но не и всичко за назидание.
Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вази. Всичко Ми е позволено, казва ап. Павел на едно място, но не и всичко за назидание. Нашият брат от село Хотанци се вика Петър Тихчев." На Козлов аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил отдавна вече моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашия пр.
към текста >>

28. 20 ПИСМО

Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.
Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в своето Слово, ние трябва да сторим. Послушанието на Неговия благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима. Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да пристъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоръжим първо с Господнята Мъдрост. Знайте, братя, че имаме враг, на когото главата трябва да се добре смаже.
към текста >>

29. 29 ПИСМО

17, 30 ст., гдето Павел употребява думата повеление.
Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. Повелението винаги следва, кога се наруши законът или пък кога се прилага да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За изяснение ще ви преведа от Деян. 17, 30 ст., гдето Павел употребява думата повеление. Като казва: „Сега повелявам на всичките человеци", повелява какво да се показва да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление. Повелението има сила само тогава там, дето има закон. Другояче то е без съдържание. Добре станало, че сте се срещнали с д-ра.
към текста >>

30. 30 ПИСМО

Павел на едно място в 7 гл.
Л. б. Киров, Надявам се да сте добре и да сте приели моето предишно писмо. При това да сте разбрали и Духа на съдържанието. Винаги буквата на едно нещо убива, а духът съживява. Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии. Павел на едно място в 7 гл. се оплаква от тялото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл., благодарение Богу нашего чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влезем в Царството Божие, но всички само избрани, които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание. И още друго, да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях. Понеже, ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добра и справедлива причина, която ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството.
към текста >>

31. 34 ПИСМО

Да не бъде, както казва Павел.
Той ни казва чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врати за работа и ще благослови всичките ни трудове и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всекиму ще му се даде това, което му е потребно Ние трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима, тя е вътрешният Разум на Божественото управление, тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ние да се съмняваме? Нима ние трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които не се постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че наши мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ние сме отворена книга.
към текста >>

32. 37 ПИСМО

Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още со смърт".
Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ви казал, но не си още духом готов да ги проникнеш, но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда. Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още со смърт". Прочетете Павловата опитност във второто послание Кор. 11, 24, 31. Аз ти пиша тия неща в братски Дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасне в учението", Пр. 9, 9. Аз се моля за вас, щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила.
към текста >>

„Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел.
11, 24, 31. Аз ти пиша тия неща в братски Дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасне в учението", Пр. 9, 9. Аз се моля за вас, щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила се показва обаче в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел. И това е вярно. „Не бой се, мало стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде Царство", Лук. 12, 32. „И ето аз съм с вас през всичките дни до окончанието на века." Ето това е нашето постоянно утешение, че Господ е постоянно с нас и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно, че се страда за Него, да имаме присъствието Му.
към текста >>

33. 91 ПИСМА до Мария Казакова

Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.
Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии". Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас. „Днес ако чуете гласът му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си", т.е.
към текста >>

„В Него живеем и се движим", казва Павел.
Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. „Не са ли те всички служебни духове, провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение." Евр. 1. 14 Бог е около нас навсякъде. „В Него живеем и се движим", казва Павел. Засега, като завършвам дотук с предмета, ще ви помоля, ако обичате да ми изпроводите някои от вашите съобщения със следващото писмо, за да ги прочета. При това ще бъда радостен да ми съобщите всичко, което считате за добре. Ако остават някои неща тъмни, те след време сами по себе си ще се обяснят, само нека имаме доброто сърце да търсим истината. „Чистосърдечните ще видят Бога." При това помнете, че всичко, на онези, които любят Господа, им съдействува за добро. Господ да ви ръководи и просвещава според добрата си воля.
към текста >>

34. 252 ПИСМО

„Да напусна земния живот и да ида да живея с Христа, казва Павел, за мен е по-добре, а да остана да живея на земята, за вас е по-добре." Умният има да избира между единия и другия.
Люб. д-р Хр Дуков, Писмото ви получих. Добри са вашите желания и стремежи, но животът си върви по определени закони и человешката душа се развива съобразно с тях. Аз ще постъпя съобразно с добродетелта и Правдата на Царството Божие. Зная, че Бог обръща всичко да работи за добро и някои неща са необходими за пояснение и упътване на человека в земния му живот. „Да напусна земния живот и да ида да живея с Христа, казва Павел, за мен е по-добре, а да остана да живея на земята, за вас е по-добре." Умният има да избира между единия и другия. Аз познавам тоя народ и неговите духовни водители, зная каква Любов хранят към Бога. Зная какво бъдеще ги очаква. Когато се изминат 42 месеца, 1260 дни, трите дена и половина, войната е към своя край на физическото поле. Мир иде за добрите и чадата Божии, на които е дадено да наследят земята. Важно е да се въдвори Царството Божие на земята между народите, потребно е да се изпълни Волята Божия от просветените и Неговите чада и да се слави Неговото Име от всички, които приемат Любовта за закон.
към текста >>

35. 273 ПИСМО

По този въпрос се забелязва, че правите едно (Рим 7; 22-24) смесване на думите на ап. Павел.
1. „Законите, които Духът управлява, все едни и същи ли са с тия, на които се подчинява материята." Във вселената има два вида закони: едни по-големи, с по-голяма сила, други по-малки, с по-малка, с по-малък простор за проявление. По-малките закони винаги се подчиняват на по-големите, така щото и в случая със законите на материята, те като по-нисши се подчиняват и влияят от духовните. Обаче всички имат един източник: Онзи, Който ги е направил чрез Христа. За Христа един пример: баща дава средства, пари на сина, за да направи синът къща, значи бащата прави къщата чрез сина. По този въпрос се забелязва, че правите едно (Рим 7; 22-24) смесване на думите на ап. Павел. Действително, както казва той, в удовете ни - разбирай плътта, има противни закони на духовните и затова ний трябва да живеем „по дух". Защото, когато се говори за дейността на плътта, да се знае, че тя е винаги в борба с чистата съвест - Божият дух в нас. Казано е, че борбата ни в света е срещу греха в плътта, които заедно работят против Духа. Плътта се е омърсила и е станала противна на началото си с прихождането на първия човек, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея. Считам за нужно да ти дам още едно разяснение по отношение на плътта.
към текста >>

36. 31 ПИСМО

Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм".
На другия ден ти Го търсиш, но ми казваш, че не си го намерил. Духовно ти говоря. Когато намериш твоя Спасител, стори Му всичките почести, отдели Му всичката Любов. Не отлагай. Христос никога няма да се задоволи в живота с едни вехти чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". Любов към Господа пълна. „Ако някой не се отрече от себе си и не вдигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен. Който ме Люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем и ще направим жилище у него." Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви помоля да имате търпение, да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от православната църква.
към текста >>

Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за Славата Божия.
Не буквата, но духът. За теб въпросът е други. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви наведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действува. При това моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за Славата Божия. „Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." Вие имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос. Ето, Моята радост е тази, да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, брат, помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни.
към текста >>

37. БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Павел казва на едно място: "В молитвата бивайте постоянни", а Христос казва: "Бдете и молете се!
В 20 ч. и 25 мин. събранието продължава и Учителя говори върху молитвата: Тази вечер ще ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: "В молитвата бивайте постоянни", а Христос казва: "Бдете и молете се! ". Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, е молитвата.
към текста >>

38. Бъдете верни на своето призвание

Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни", а Христос казва: „Бдете и молете се!
В 20 ч. и 25 мин. събранието продължава и Учителя говори върху молитвата: Тази вечер ще ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни", а Христос казва: „Бдете и молете се! " Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, е молитвата.
към текста >>

39. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя.
След няколко минути мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: — Не съм противен на Волята Божия, защото е свята. А той ми рече: — Не е достатъчен отговорът ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох с едно страхопочитание: — Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: — Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.
към текста >>

40. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците.
Като факт това не съществува, но трябва да го знаете. В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи. Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. И това е Животът. Как трябва да живеете? - Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот?
към текста >>

41. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Тук, в тази глава, Павел се оплаква, че има окови и това оплакване подхожда на вашите окови.
на обед г-н Дънов ни каза в разговор, че същинското име на Бога е Иод-Хей-Вав-Хей. 7 ч. вечерта. Всички са на местата си. Г-н Дънов прочете 1-ва глава от Филипяном. Подир тайна молитва, каквато имахме, г-н Дънов възгласи: Тук, в тази глава, Павел се оплаква, че има окови и това оплакване подхожда на вашите окови. Всякой един от вас има по едни окови, които го спъват. Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата и ние ще победим нещата с духа. Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ни смущават.
към текста >>

И Павел, който присъства сега тук, си изказва своята опитност.
Всякой един от вас има по едни окови, които го спъват. Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата и ние ще победим нещата с духа. Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ни смущават. И Павел, който присъства сега тук, си изказва своята опитност. Светът не се е много изменил от павлово време. Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. А Павел присъства, понеже той е един от любящите духове на Казакова, която обичаше неговите послания; та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е - казва г-жа Казакова -да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята.
към текста >>

А Павел присъства, понеже той е един от любящите духове на Казакова, която обичаше неговите послания; та затова той я придружава.
Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ни смущават. И Павел, който присъства сега тук, си изказва своята опитност. Светът не се е много изменил от павлово време. Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. А Павел присъства, понеже той е един от любящите духове на Казакова, която обичаше неговите послания; та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е - казва г-жа Казакова -да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на земята схваща света по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в духовния - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.
към текста >>

Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание.
По смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни. Говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание. Да, несъзнание - това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за моето положение - това казала Казакова, онова казала Казакова - и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... графически евангелия. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина аз се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря.
към текста >>

Затова и Павел казва, че знанието въз-гордява, а Любовта назидава.
Следователно, никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всичките с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаяте в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието въз-гордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения.
към текста >>

42. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ПЕНЬО КИРОВ И ТОДОР СТОИМЕНОВ

Павел на едно място, но не е всичко за назидание.
Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил, да видя, че Неговата Сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече, Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вази. Всичко ми е позволено, казва Ап. Павел на едно място, но не е всичко за назидание. Нашият брат от с. Хотанца се казва Петър Тихчев. На Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мен пак.
към текста >>

43. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците.
Като факт това не съществува, но трябва да го знаете. В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи. Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. „И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща.
към текста >>

44. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Тук, в тази глава, Павел се оплаква, че има окови.
В 7 ч. вечерта всички са на местата си. Каза се проповедта на Казакова62. Г-н Дънов прочете 1-ва глава от Филипяном. Подир тайна молитва, каквато имахме, г-н Дънов възгласи: Тук, в тази глава, Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови – всякой един от вас има по едни окови, които го спъват. Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата и ние ще победим нещата с Духа63. Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ви смущават.
към текста >>

И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност.
И това оплакване подхожда на вашите окови – всякой един от вас има по едни окови, които го спъват. Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата и ние ще победим нещата с Духа63. Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ви смущават. И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност. Светът не се е много изменил от Павлово време. Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята.
към текста >>

И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава.
Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ви смущават. И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност. Светът не се е много изменил от Павлово време. Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова: „Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща света по един начин, а извън тялото – по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност.
към текста >>

Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание.
Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз. При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание. Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има... апокрифни евангелия66. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря.
към текста >>

Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава.
Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападнат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действайте всички с Господа. И не бива да се обезсърчавате, че не виждате, защото ако вие имахте ясновидство преди Любовта, щяхте да се отчаете в живота. В ясновидството има знание, което може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а Любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използва. За нас е важна вътрешната опитност, а не това, което е описано. Защото можете много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всякой ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави някакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, роднините ми и прочее, но аз нямам никой за баща и сестра.
към текста >>

45. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни"163, а Христос казва: „Бдете и молете се." 164 Молитвата има трояк характер - тя се равнява на дишането.
то наново се продължи. В това събрание присъства и баба Венета 162от Търново, а така също и Иван Русев, който започва да присъства на събора. Г-н Дънов говори върху следното: Тази вечер ще ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни"163, а Христос казва: „Бдете и молете се." 164 Молитвата има трояк характер - тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. С молитвата виждаме, че детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна.
към текста >>

46. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел.
Носът например показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н. Отпосле се образувала уста и прочее. Колкото повече човек е потъвал292 в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща-дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно - и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в Духовния свят показва, че човек ходи с пипане - това е правото определение - ни повече, ни по-малко. Като тъй, по- добре е да ходим с Вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали.
към текста >>

47. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Един от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение.
С тази дума тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане и затова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път346. Това говореше тяхната душа и Христос се прикосна и отвори очите им. Тези двама слепци отпосле станаха Негови ученици. А знаете ли кои бяха тези слепци? Само за единия ще ви кажа, но не и за другия. Един от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение. Може да се роди противоречие у вас, но аз както зная работата, така е. Този беше Павел, на когото Христос отвори ума. По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим. По закона на магнетизирането този човек, който ви магнетизира, вие приемате неговите сили и качества. Аз се чудя на хората защо постоянно споменават за дявола - какво искат от него?
към текста >>

Този беше Павел, на когото Христос отвори ума.
Тези двама слепци отпосле станаха Негови ученици. А знаете ли кои бяха тези слепци? Само за единия ще ви кажа, но не и за другия. Един от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение. Може да се роди противоречие у вас, но аз както зная работата, така е. Този беше Павел, на когото Христос отвори ума. По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим. По закона на магнетизирането този човек, който ви магнетизира, вие приемате неговите сили и качества. Аз се чудя на хората защо постоянно споменават за дявола - какво искат от него? Какво искате от един фалирал търговец да ви разправя за стари работи? Питам аз какво ще спечелим?
към текста >>

Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел.
И отпосле детето като започне да казва татко и мама, това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че когато това дете казва тате, подир него всичките деца в Невидимия свят казват: „Татко", защото във всяко дете, което казва татко, живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат татко и мамо. А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28-и на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат татко. Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И затуй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Па и не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв - на страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец?
към текста >>

Значи Христовото учение и Павел не са за деца.
Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат татко и мамо. А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28-и на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат татко. Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И затуй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Па и не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв - на страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците, знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които озадачиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави.
към текста >>

Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място.
Но ще кажете, че Духът е влязъл у тях, та затова били такива. Обаче знаете ли какво нещо е Дух? Духът е Сила. Та искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй е то, дето често пъти казваме, че това или онова „не е за мен". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. И вие, за да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагадичка и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясно течаща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората; освен това ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете. Сега някои искат да ме видят, но това, което виждате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена.
към текста >>

48. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото?
да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от Природата, така трябва да възприемаме и ние от Невидимия свят. И сега, започнете с Добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на Добродетелта. Кой не може да знае какво нещо е Добродетел? Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото? Видите едно нещо и не можете да го разберете - онуй ли, което не сте видели, ще разберете? Някога, когато искаме да си дадем отчет какво знаем, виждаме, че нищо не е останало в нашия ум. Всяка истина трябва да има известна форма, която като хванете, да съдържа тази истина в своята видима черупка. Например ние вдигаме ръцете си нагоре, според някои, механически; за много хора е механически, но то показва процеса на растенето - казваме на Господа, че искаме да растем, да се стремим нагоре. Турим ли си ръцете така (изправени над главата с длани обърнати нагоре), това показва цъфтене; след туй съединим ли ги (с допрени пръсти над главата), показва завързване.
към текста >>

49. Писма до Мария Казакова

Павел казва на едно място в своето послание, че бил въздигнат до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человешки език.
По тази причина нещата на духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила. И право е казал Христос, че „Не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.” Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждание да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае от по-близо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своето послание, че бил въздигнат до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человешки език. Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да Го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост; то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, Който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да пренесат Божествената мисъл, която се отправя към всекиго едного от нас. „Днес ако чуете гласа Му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си”, т.е.
към текста >>

„В Него живеем и се движим”, казва Павел.
ако Господ Ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма като наука: да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме. Да, несъмнено ние сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази; „Не са ли те всички служебни духове, проваждаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение”. Евр. 1;14. Бог е около нас навсякъде. „В Него живеем и се движим”, казва Павел. Засега, като завършвам дотук с предмета, ще Ви помоля, ако обичате, да ми изпроводите някои от Вашите съобщения със следующото писмо, за да ги прочета. При това ще бъда радостен да ми съобщите всичко, което считате за добре. Ако остават някои неща тъмни, те след време сами по себе си ще се обяснят, само [да] имаме доброто сърце да търсим Истината. „Чистосърдечните ще видят Бога.” При това помнете, че всичко на онези, които Любят Господа, им съдействува за добро. Господ да Ви ръководи и просвещава според добрата Си воля.
към текста >>

50. ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Павел (М.
В него ще намериш основите на своето поведение. 3. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всичките блага. На 17 август вечерта сред събралите се ученици присъства и духът на наскоро заминалата си М. Казакова, а така също и духовете на д-р Миркович и ап. Павел (М. Казакова много е обичала неговите послания и затова той я придружавал). ДУХЪТ НА МАРИЯ КАЗАКОВА ЧРЕЗ Г-Н ДЪНОВ Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния ― тяхното лице... Моята деятелност между вас е известна. Всичките ми погрешки ― също, но тия погрешки са и ваши, както вашите са и мои. Но понеже аз бях по-активната, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити във вашия ум и душа.
към текста >>

51. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел.
Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали.
към текста >>

52. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Един от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение.
С тази дума тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане, и эатова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път. Това говореше тяхната душа и Христос се прикосна и отвори очите им. Теэи двама слепци отпосле станаха Негови ученици. А знаете ли кои бяха тези слепци? Само за единия ще ви кажа, но не и за другия. Един от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение. Може да се роди противоречие у вас, но аз както зная работата, така е. Този беше Павел, на когото Христос отвори ума. По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим. По закона на магнетизирането, този човек, който ви магнетизира, вие приемате неговите сили и качества. Аз се чудя на хората, защо постоянно споменават за дявола.
към текста >>

Този беше Павел, на когото Христос отвори ума.
Теэи двама слепци отпосле станаха Негови ученици. А знаете ли кои бяха тези слепци? Само за единия ще ви кажа, но не и за другия. Един от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение. Може да се роди противоречие у вас, но аз както зная работата, така е. Този беше Павел, на когото Христос отвори ума. По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим. По закона на магнетизирането, този човек, който ви магнетизира, вие приемате неговите сили и качества. Аз се чудя на хората, защо постоянно споменават за дявола. Какво искат от него? Какво искат от един фалирал търговец, да ви разправя за стари работи?
към текста >>

Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел.
И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица. Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете, защо тия деца ви викат „татко". Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец. Значи, Христовото учение и Павел не са за деца. Па и аслъ, не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят.
към текста >>

Значи, Христовото учение и Павел не са за деца.
Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете, защо тия деца ви викат „татко". Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И за туй е то, че хората, като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че потърсили по-плитък кладенец. Значи, Христовото учение и Павел не са за деца. Па и аслъ, не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуват, щом им покажеш такъв. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците, знаете ли онова, което разбираха дванадесетте рибари, които озадачиха тогавашната цивилизация?
към текста >>

Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място.
Но ще кажете, че Духът е влязъл у тях, та затова били такива. Обаче, знаете ли какво нещо е Дух? Духът е Сила. Та искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй е то, дето често пъти казваме, че това или онова „не е за мене". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. И вие, за да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагажичка4 и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясна, течаща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората. Освен това, ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете.
към текста >>

53. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото?
да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят. И сега, започнете с Добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на Добродетелта. Кой не може да знае, какво нещо е Добродетел? Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото? Видите едно нещо и не можете да го разберете. Онуй ли, което не сте видели, ще разберете? Някога, когато искаме да си дадем отчет какво знаем, виждаме, че нищо не е останало в нашия ум. Всяка истина трябва да има известна форма, която, като хванете, да съдържа тази истина в своята видима черупка. Запример, ние дигаме ръцете си нагоре, според някой, механически.
към текста >>

54. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Какъв беше този човек, който се яви на Павел във видение каза: „Мини в Македония и помогни ни!
Например, Христос каза на евреите: „Съборете този храм и аз в три дни ще го съградя." Те отговориха: така, ние в 40 години го съградихме, а Той за три дни само ще го въздигне! ” Те разбираха храма, а Той подразбираше своето тяло. Христос им казваше: „Ако не ядете Моята плът и не пиете Моята кръв, няма да имате живот в себе.” Те отговориха: „Този човек ни учи на человекоядство, това не е култура, подивяване." Под тези думи Христос подразбираше Своето учение, а евреите ги взимаха в буквална смисъл — човешка плът и кръв. Свещениците казват за нас, че сме вярвали в духове. Ние ще им цитираме стих по стих от Евангелието, да видят, че и там се говори за духове, за разговори с тях. Какъв беше този човек, който се яви на Павел във видение каза: „Мини в Македония и помогни ни! " — Той беше един дух, който искаше да подобри положението на своето отечество — Македония. Павел не в общение с тези духове? (51-52 стр.) - Свещениците ни запитват откъде взимаме учението за прераждането, имаме ли някакво наше Евангелие? Вие ги попитайте къде точно е указано в Евангелието, че Бог е в три лица.
към текста >>

Павел не в общение с тези духове?
Христос им казваше: „Ако не ядете Моята плът и не пиете Моята кръв, няма да имате живот в себе.” Те отговориха: „Този човек ни учи на человекоядство, това не е култура, подивяване." Под тези думи Христос подразбираше Своето учение, а евреите ги взимаха в буквална смисъл — човешка плът и кръв. Свещениците казват за нас, че сме вярвали в духове. Ние ще им цитираме стих по стих от Евангелието, да видят, че и там се говори за духове, за разговори с тях. Какъв беше този човек, който се яви на Павел във видение каза: „Мини в Македония и помогни ни! " — Той беше един дух, който искаше да подобри положението на своето отечество — Македония. Павел не в общение с тези духове? (51-52 стр.) - Свещениците ни запитват откъде взимаме учението за прераждането, имаме ли някакво наше Евангелие? Вие ги попитайте къде точно е указано в Евангелието, че Бог е в три лица. Казва се: „Идете да учите хората в името на Отца и Сина, и Святаго Духа.” Така е написано в Евангелието, но никъде не е казано изрично: Идете да хората в името на троеличния Бог... В закона на прераждането не може има две мнения, но понеже не искам да споря, не го правя и въпрос. А да приемат или не, това не е важно.
към текста >>

Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея.
Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице. И тъй, Бог е като Любов, като Мъдрост и като Истина и над всичко (православните казват: „Вън от Православната църква няма спасение".
към текста >>

55. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Апостол Павел казва: „Първо с видимото, а после с невидимото"... Ако има някоя сестра, която се обезпокоява за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бъде духовна... Ще създадете работа за всички.
Всички работят. (153 стр.) В една работа, внесат ли се дребнавостите, се разваля. Законът на сегашното развитие изисква да се започне от физическия съвет, с материалното, а не с духовното. Това се налага. Апостол Павел казва: „Първо с видимото, а после с невидимото"... Ако има някоя сестра, която се обезпокоява за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, тя не може да бъде духовна... Ще създадете работа за всички. Ако някоя от сестрите няма работа, ще й създадете. (127-128 стр.) Ония от вас, които са в просветителния отдел, разменете мисли върху този книжовен отдел, какви книги да издадете, какви книги да се препоръчват за четене. И някои от вас, които могат, нека прочетат тези книги. Ще се постараем да разпределим този труд, за да станем по-интелигентни, защото, тъй както вървим, не сме интелигентни.
към текста >>

56. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39).
4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

57. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

„Всички няма да умрем, казва апостол Павел, но всички ще се изменим." (279 стр.)
Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето! ” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане в света? „Всички няма да умрем, казва апостол Павел, но всички ще се изменим." (279 стр.) Сега и аз казвам на вас: аз съм при вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: оставям ви! „Как? " – Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости.
към текста >>

Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език".
Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е". Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него.
към текста >>

Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе.
Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е". Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество.
към текста >>

Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената.
Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем". (273-275 стр.)
към текста >>

58. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова." А това е целта - да се образува тази връзка.
Като влезем да живеем в Бога, тогава ще се изпълним с Божията Любов. Сега, вие сте длъжни, като ученици, да добиете второто положение - да живеете в Бога. Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, т.е. живее ли Бог чрез Духа Си във вас и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова." А това е целта - да се образува тази връзка. (16 - 18 стр.) И тъй, имайте предвид тези свещени идеи. Като живеете по този начин, само така ще може между всички ви да се въдвори тази вътрешна връзка на Любовта. Без нея вие няма да се разбирате. Вие ще имате за мен едно понятие, ще кажете: „Учителя прави, каквото иска." И аз за вас ще кажа: „Тия мои ученици си правят каквото искат." Не е така, аз не правя каквото си искам.
към текста >>

59. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св.
Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун. Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец.
към текста >>

60. 033. П Р И Л О Ж Е Н И Я

V За ролята на солуняни при проникването на християнството в Балканския полуостров апостол Павел в своето Първо послание, отправено до жителите на Солун, казва: “Защото не само се прог-ласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога” (стих 7).
ІІ, г. ІІІ (1930 г.) на Бълг. Истор. Б-к, с. 208, където се казва: “... Ежегодно ставал избор на един “временен чорбаджия”, един негов заместник, на който било възлагано дори събирането на данъци.” IV Тази война по време съвпада с нашествието на Наполеон в Русия и разгрома на французите пред Москва. V За ролята на солуняни при проникването на християнството в Балканския полуостров апостол Павел в своето Първо послание, отправено до жителите на Солун, казва: “Защото не само се прог-ласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога” (стих 7). VI На славянски език цифрите се изписват със съответни букви от азбуката. VII Антиминсът в Николаевската църква има съвършено друг текст, носи дата на издаването месец септември 1920 г. VIII В Цариградския вестник № 469/19.ХІІ.1959 г. се казва: “А. В. Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в манастирите на България.”
към текста >>

61. НЕПОСЛУШАНИЕ

Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел.
Всички те се самоизбират, никой не ги избира. В тая връзка искам да кажа, че на стр.149 от томчето Беседи от Учителя, дадени на Бялото Братство при срещата им в Търново през лятото на 1921 г., четем: "Тази сутрин, когато теглихте жребие, направихте една погрешка. Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по- голяма работа? - Павел". Още 1921 г. нашите приятели правят опити за избиране, теглят жребие и т.н. и всичките тия избирания са неуспешни.
към текста >>

- Павел".
Тази погрешка седи в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребие, кой да го замести и избраха Матея. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матея, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по- голяма работа? - Павел". Още 1921 г. нашите приятели правят опити за избиране, теглят жребие и т.н. и всичките тия избирания са неуспешни. И сегашния съвет, който се събра и се самоизбра и той ще бъде неуспешен, само че не може да им се влее в ума и в главите на тия хора, че нямат работа с правене на съвети, а трябва да изучават Словото, което им е дал Учителят и да го прилагат в живота си. Тодор Ковачев - внук
към текста >>

62. СИЛА

Апостол Павел казва за себе си: "Когато съм слаб, тогава съм силен!
Не ми трябваш такъв." Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му; или да се смалиш или да се увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Силен човек е онзи, който може да се смалява, да стане невидим; или да се увеличава, да става толкова голям, че да изпълва цялата Вселена. Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва цялата Вселена. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да стане малък и с микроскоп да не се вижда. Апостол Павел казва за себе си: "Когато съм слаб, тогава съм силен! " Какво означават тия думи? Това значи: Когато съм слаб в човешкото, в преходното, тогава съм силен в Божественото и във Вечното. За предпочитане, следователно, е човек да има общение с Бога, със светлите и разумни същества, отколкото със силните хора на Земята. Помазаният човек заема най-долното положение. Заемаш ли най-долното положение, ти си помазан. Защо?
към текста >>

63. ЛИЧЕН ЖИВОТ

Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците.
Всеки, с когото сте в съприкосновение, е необходим за вашето повдигане. Всички хора, които влизат във вашата сфера, това са възможности за вас. Всички хора, които ви ограждат и вие попадате в тяхната сфера, вие сте възможности за тях, те са за вас условия. Така и вие не можете да подигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит в това и ще видите, че не може да се усъвършенствате, ако не помагате на другите. Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците. Под думата "религиозен живот" не значи само да сме в религиозно настроение и да вярваме. Някои приятели като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко за в полза на другите, без да усещаш някакво притеснение, това е то Божественият път. Често хора в това положение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй да притежаваме благословението на Бога и человеците. Досега хората са се научили да обичат само себе си.
към текста >>

64. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците.
Всички хора, всички семейства и всички общества трябва да се обединят в един народ и така да се развиват. И тъй, духовният живот подразбира обединяване на цялото човечество в едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на Земята трябва да бъдат свързани в едно цяло. Така и вие не можете да подигнете себе си, ако не подигнете другите. Направете опит в това и ще видите, че не може да се усъвършенствате, ако не помагате на другите. Павел казва, че не прие да помага на ангелите, а на человеците. Кога хората се радват наедно? - Когато има единство между тях и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Докато хората са разделени помежду си, докато сам човек е разделен в себе си, не може да става въпрос за радост. Днес всеки има свое верую, всеки принадлежи към специална църква, вследствие на което се явява спор кое верую е право, коя църква трябва да има предимство над всички останали. Една църква съществува в света - вечна и неизменна - Христовата църква.
към текста >>

65. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Апостол Павел казва: "Аз не живея, но Христос живее в мене." Виждате, че този човек е съвсем друг.
В Невидимия свят има хиляди и милиони души, които са напреднали. Те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: "Ето, това е животът! " Един човек, който не иска да работи, да служи, ще бъде задигнат. Ще видите, че хората, които са в управлението, са се изменили, станала е промяна в тях - вселяване е станало в тях. Апостол Павел казва: "Аз не живея, но Христос живее в мене." Виждате, че този човек е съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големи преобразувания. Всички трябва да работят. Това е подготовка. Това е близо вече.
към текста >>

66. УЧИТЕЛЯ В МЕН

В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел.
Най-същественото, разбира се, се случва между кориците и приложенията – там автор, текст и читател се опитват да вникнат един в друг и да стигнат до триединно съгласие. Иначе казано, преиздадената книга всякога е нова, доколкото неизбежно носи оригиналната и различна гледна точка на различните поколения читатели. „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991). В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател. Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането.
към текста >>

Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20).
Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея. Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в превод на различни езици (руски, френски, полски). Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например: „Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно. В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител.
към текста >>

Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени.
В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз. Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител. След две хилядолетия Светият Дух вече не е само космичен посредник между Божественото и човешкото, а се е превърнал в органична същност на човешкия Аз – неотделимо вътрешно битие на Великия Учител в съзнанието на всеки от нас. Може би затова Учителя Беинса Дуно перифразира знаменития стих на апостол Павел по следния начин: „За окултните ученици този стих трябва да се измени. Добре е да се изостави частичката не и той да гласи така: „Аз се уча от Христа, уча се от това, което Той върши в мен.” Текстовете в третото издание на „Учителя” изобилстват от категории, изписани с главна буква. Несъмнено, знаковото им предназначение се състои в другостта на прочита, различен от разговорното езиково значение на такива понятия като живот, обич, топлина, светлина, радост, знание, истина, природа и много други. Всички те са намерили място в семиотичната мрежа на азбучния показател, който се публикува в края на книгата за първи път. Също така с главна буква започват всички местоимения, свързани с индивидуалността на Учителя Беинса Дуно, и може би тъкмо това е специфичното апостолическо послание на четиримата автори.
към текста >>

67. НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА

Ние говорим за Любовта, за която апостол Павел казва: “Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти, ще се прекрати.” Казват, че някой си се самоубил от любов.
Това не е в съгласие с природните закони. Човек трябва да споделя своите блага с другите. Божествената Любов дава, а човешката взема. Физическата любов изгаря и разрушава, а Божествената възкресява. Учителя казва: Ние говорим за Любовта, за която апостол Павел казва: “Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти, ще се прекрати.” Казват, че някой си се самоубил от любов. Това не е вярно. Любовта съживява, подмладява човека. Това, което го кара да се самоубие, е резултат на неустойчивите чувства. В реалната, Божествената Любов няма изневяра. При нея не е възможно да изневери този, който обича.
към текста >>

68. НОВАТА ВЪЛНА

Апостол Павел, който е един от тях, загатва в Послание към евреите (12: 22-24) за съществуването на Великото Всемирно Братство от Напреднали същества, което ръководи човечеството.
В началото на Персийската култура стои Зороастър, на Еврейската – Мойсей, на Гръко-римската – Орфей. Учителя казва: Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Този ритъм иде от един Велик Разумен център в Природата. Посветените, които са писали Свещеното Писание, само тук-там са вдигали крайчеца на завесата, за да насочат мисълта ни към този Велик Разумен център. Апостол Павел, който е един от тях, загатва в Послание към евреите (12: 22-24) за съществуването на Великото Всемирно Братство от Напреднали същества, което ръководи човечеството. Ето това място: “Но пристъпихме към хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Йерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при Събора на Първородните, които са записани на Небесата при Бога, съдия на всички, при Духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса, посредника на Новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.” Какво се разбира в този пасаж под хълма Сион, под изразите града на живия Бог, небесния Йерусалим? Това е именно онзи Разумен център, който работи в Природата. Тук под Събора на първородните се разбират онези членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса.
към текста >>

Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха.
Те събуждат човечеството. Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва. Учителя дава следната картина: Представете си, че в едно езеро е хвърлен камък. Ще се образуват множество вълни, кръгове. Езерото представлява живота на човечеството, камъкът представлява подтика, пратен от Всемирното Братство, от онзи Разумен център, за който загатва апостол Павел, а кръговете по езерото – това са всички нови идейни, духовни течения в днешната епоха. Те идат от един и същи център! Едни са по-близо до центъра, а други – по-далеч. Колкото вълната е по-близо до центъра, толкова повече запазва първоначалния подтик в чист вид. А крайните, външни вълни имат и чужди, външни примеси към жизнената ядка на първоначалния подтик. Днес във всички области на Живота се чувства новият подтик.
към текста >>

69. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА

Апостол Павел казва, че всички се поканват да възприемат Любовта и да турят нова основа на живота.
Всички са пренебрегвали Любовта и затова не са имали успех. Съграденото без Любов винаги се е разрушавало. Защото основата на нещата е Любовта. А без основа не може да се гради. В Писанието се казва: „Бог като презираше времената на невежеството, остави всеки човек да ходи по своето щение.“ Апостол Павел казва, че всички се поканват да възприемат Любовта и да турят нова основа на живота. Той говори за покаяние. А покаянието е възприемане на Любовта. В Западна Европа, дето работите с интелектуални типове, вие ще облечете Любовта в интелектуални форми. На тях така ще покажете начина на приложение на Любовта. Нали хората искат да ги обичат?
към текста >>

Апостол Павел казва в Посланието си към Римляните, че има едно чувство, което го притеснява и за което се молил три пъти да се отдалечи от него.
Два пъти се повтарят тоновете: „ми“, „ре“, „си.“ Тонът „до“ е напрежение, „ре“ – движение, „ми“ – формата, която се образува. В тази песен вие имате „фа“ към края. То значи, че в тази форма трябва да се тури известно съдържание. Вие по музикален начин търсите своя собствен път. Трябва да се пазите, защото възприемате много впечатления едновременно в ума си и по някой път много се трудите, докато ги разберете. Апостол Павел казва в Посланието си към Римляните, че има едно чувство, което го притеснява и за което се молил три пъти да се отдалечи от него. При медитация вашето съзнание временно се раздвоява, тогава то отслабва. Наблюдавайте при кои условия се явява у вас това състояние, изпитвайте се. Щом дойде раздвоението, кажете: Бог е Любов! Ако не престане това състояние, кажете:
към текста >>

70. СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА

Нали е казано в Откровението: „Дойдоха онези с белите дрехи, които са минали през най- голямата скръб.“ Апостол Павел казва: „С много въздишки, с плач се влиза в Царството Божие.“ Това, което спъва хората е, че казват: „Не може ли да минем по друг път – без страдания?.“ Може и без страдания, но когато има Любов.
Все ще те ранят: или в гърдите, или в гърба. Ако бягате, неприятелят ще ви рани в гърба. Бог обича онези, които Го Любят. Любовта е най-голямата победа. Онзи, който е минал през голямата скръб, той вече е разбрал Любовта. Нали е казано в Откровението: „Дойдоха онези с белите дрехи, които са минали през най- голямата скръб.“ Апостол Павел казва: „С много въздишки, с плач се влиза в Царството Божие.“ Това, което спъва хората е, че казват: „Не може ли да минем по друг път – без страдания?.“ Може и без страдания, но когато има Любов. Защо страдаш? За да добиеш Любовта. Защо ти е Любовта? За да нямаш страдание. След като изпита човек Любовта, ще отиде да помага на другите хора; той е вече свободен, може да вземе дял от страданието им.
към текста >>

71. 18 август 1909 г., вторник 7.00 ч., вечерта

Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а любовта назидава.
Ще имате трудности, но Господ ще ви помага, следователно никой от вас не трябва да бъде малодушен. Когато ви нападнат мрачните мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето винаги е готово да се отзове на вашите молитви. Вие всички действувайте с Господа и не се обезсърчавайте, че не виждате. Ако имахте ясновидство, преди да имате Любовта, щяхте да се отчаяте от живота. В ясновидството има знание и това знание може да накара човек да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използува разумно. За вас е важна вътрешната опитност, а не това, което е писано, и може много да четете, без да добиете такава опитност. Някои ме питат: „Как е баща ти и сестра ти? ". Баща ми е на Небето и всеки, който изпълнява Божията Воля, той е баща ми, брат ми, сестра ми. Никакви кръвни връзки не трябва да се смесват с Веригата.
към текста >>

72. 12 август 1911 г., петък

Павел ослепя, за да прогледне...
Тази година започнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тези закони. Вие искате да видите у вас един дух, но този дух е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, за да видите духовния свят. Вярвайте и ще получите. Ще ви се даде според вярата. Докато не ослепее, човек не може да прогледне. Павел ослепя, за да прогледне... Откакто се е сформирала Веригата в България, българите и респективно България зло не са видели. Виждате, например, през това лято имаше 5 милиона загуби, а после дойдоха двадесет милиона печалба заради нас, които живеем добре сред този народ. Господ го държи и поддържа и като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им, чадата им, добитъка им, житото им и всичко. И като се благослови народът, благославяме се и ние.
към текста >>

73. София, 11 август 1913, неделя

Четете 13 глава от Първото послание на апостол Павел към коринтяните и ще видите какви са качествата на Любовта.
Съчувствие е, ' когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахранят; ако си затворен, да те посетят. Повечето от това не е нужно. И думите не важат, а делата. Любовта е фундаментът, основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и недостатъците на хората, добродетел, която нищо не е в състояние да обиди. Даже в най-големите грешници тя вижда само доброто. Четете 13 глава от Първото послание на апостол Павел към коринтяните и ще видите какви са качествата на Любовта. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори идат от злите духове. От 13 години аз наблюдавам, как тези духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната на Христос и той ше бъде вашата сила да побеждавате злите духове. Застанете, на страната на Христос, защото подозирам голяма опасност за вас.
към текста >>

74. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Павел казва: „Бог е Любов".
Соломон беше ученик, един от Служителите на Христа. Когато Христос слезе на земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта. Христос казва: Аз и Отец ми сме едно. Отец е Великата Любов. Павел казва: „Бог е Любов". Следователно, когато казваме, че Христос е с нас, ние разбираме Божията Любов. Когато се оплакваме от живота, разбираме че Божията Любов не е с нас. Любовта не е нещо физическо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовта си, с това се подразбира, че връзката между вас и Любовта е прекъсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрез правата мисъл...
към текста >>

75. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Като видял този дом, апостол Павел казал: „Нито ухо е чувало, нито око е видело, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят." И затова Той казва: „От сега нататък не искам вече аз да живея, а нека в мен живее Онзи, който носи Любовта."
Кажете ми, знаете ли някъде в България такова семейство, каквото ви описвам? Такъв е образът на този дом, чиито членове четат книгата на Любовта. Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първото чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря това, вие ще кажете че туй са мечти, илюзии. Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Като видял този дом, апостол Павел казал: „Нито ухо е чувало, нито око е видело, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят." И затова Той казва: „От сега нататък не искам вече аз да живея, а нека в мен живее Онзи, който носи Любовта." Казвам: Аз не искам да напускате света. Не, вие ще минете през този свят, но трябва да бъдете герои. Това изисква Небето от вас. Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, можете да станете смел и решителен човек. В Стария Завет Господ казва:„Опитайте ме". Как?
към текста >>

76. Втора част

И апостол Павел казва в посланието към Римляните: "Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш..."
Тя е основата в живота. Без нея живот не може да съществува.Съществата, колкото и малки да са, като започнете от микроскопичните и стигнете до най-висшите, всички имат вяра... И така вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева проявяват принципа на неверие в Бога, когато влязъл Луцифер в райската градина. Повярвали са в него и са оставили Бога. Вследствие на това е станало грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: "Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш..." Когато старите философи са казвали: "Познай себе си! ", са подразбирали, че човек трябва да познае двата закона на отмерените движения, на "приливите и отливите". Във вашия ум тези две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Съвременната наука нарича това проявление "закон на ритмичното движение". Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра, или приливане и отливане; повдигане и спадане, зараждане и израждане... Това става и във вашето сърце.
към текста >>

Апостол Павел говори за закона на плътта като за "закон на отлива", а за закона на Духа като за "закон на прилива".
Когато старите философи са казвали: "Познай себе си! ", са подразбирали, че човек трябва да познае двата закона на отмерените движения, на "приливите и отливите". Във вашия ум тези две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. Съвременната наука нарича това проявление "закон на ритмичното движение". Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра, или приливане и отливане; повдигане и спадане, зараждане и израждане... Това става и във вашето сърце. Апостол Павел говори за закона на плътта като за "закон на отлива", а за закона на Духа като за "закон на прилива". Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието закона на прилива... Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа. В организма остават често утайки, от които се образува! болестите, например ревматизмът... Ако сме умни и разбираме закона, там, където има "прилив", можем да поставим силна преграда, голяма стена. А ако сме глупави, ще гледаме брега на бурното море... Тези два закона на противоположностите и подобието са две велики неща в света.
към текста >>

И апостол Павел казва, че плътта противодейства на Духа и обратното.
В организма остават често утайки, от които се образува! болестите, например ревматизмът... Ако сме умни и разбираме закона, там, където има "прилив", можем да поставим силна преграда, голяма стена. А ако сме глупави, ще гледаме брега на бурното море... Тези два закона на противоположностите и подобието са две велики неща в света. Законът на подобието е закон на Небето, а другият е законът на Земята, на органическия свят, на плътта... И апостол Павел казва, че плътта противодейства на Духа и обратното. Не можем да примирим тези два закона, немислимо е, защото имат диаметрално противоположно движение. Единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите е закон, който разрушава хармонията и щастието... Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди под влияние на противоположностите, то ще стане непременно престъпник без да избегне последствията от това, защото родителите му са дали ония елементи, които дават на живота различни посоки.
към текста >>

А както казва апостол Павел, плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.
Излезте и идете на ония места, където можете да намерите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Не може да сторите това, ако живеете според закона на противоположностите... Законът на контрастите в живота е неумолим. Той действа в нашите мисли, в нашите сърца и в нашите тела. Милиардите клетки, от които сме сглобени, попадат в известен период от време под влияние на тия два закона на противоположностите и подобието, защото в тях има прилив и отлив. А както казва апостол Павел, плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание. По закона на подобието злото не можем да превърнем в добро, нито доброто в зло. "Старата злоба не може да бъде нова добродетел." Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не можем да превърнем закона на противоположностите в закон на подобието, т.е. не можем да обърнем към Господа един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, и да го направим щастлив, както не можем да превърнем жената в мъж. Безкористието живее винаги при закона на подобието. Жертва и себеотричане за другите това е християнството.
към текста >>

77. Трета част

Апостолите Павел и Петър казват, че "небесата ще се разгорят и Земята ще мине през огън".
Божията. Думата "благодат" е всеобхватна и включва условията, при които човек трябва да живее горе на Небето и долу на Земята. Земята, за която често се говори в свещените книги, е толкова голяма, че на нея може да живеят безброй много хора. В Писанието тя е наречена "обетована". Вие се стремите именно към тази земя, която Бог е създал първоначално. Тази земя, на която вие живеете, е толкова малка и микроскопична, че като големина, тя не представлява даже остров. Апостолите Павел и Петър казват, че "небесата ще се разгорят и Земята ще мине през огън". Мнозина тълкуват огъня като разрушителен елемент. Той наистина разрушава, но същевременно и изгражда. Огънят, който е слязъл отгоре, от Слънцето, е изградил Земята, сътворил е вашите тела, вложил е мисли и желания у вас. Без огън всичко се вледенява. Значи думата "растеж" подразбира и огън.
към текста >>

Щом се намесим, има борба... Затова апостол Павел казва: "Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете."
Така че на всеки 24 часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. В процеса на това израстване трябва да обичаме всички същества у себе си и живите и умрелите, които имат отражение и живеят вътре в нас... И Небето, и Земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и ангелите, и мислят, че те се карат. Спорът се явява само когато ние се намесим, а иначе между тях съществува равновесие. Щом се намесим, има борба... Затова апостол Павел казва: "Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете." Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето човек да различава сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина да дадат място на един плод, който ще "завърже" ново същество. И вие също сте дошли тук на Земята, за да дадете живот на друг. Бог вече е започнал преустройството на света. В тази епоха на израстване ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън.
към текста >>

78. Четвърта част

Ще кажете: "Апостол Павел е бил велик човек, едикой си е бил също велик човек." А нима жена, която е живяла 20 години със своя мъж и е носила неговия тежък ярем, готвила му и той я е малтретирал, а тя всичко е понасяла с търпение, не е велика светица!
Всички недоразумения произлизат от недоверието и подозрението ви един към друг. Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове и понесе техните грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от Себе си за хората, Той щеше да бъде обикновен човек. Всеки трябва да слугува на Бога и да знае, че има свое място на Земята. Ще кажете: "Апостол Павел е бил велик човек, едикой си е бил също велик човек." А нима жена, която е живяла 20 години със своя мъж и е носила неговия тежък ярем, готвила му и той я е малтретирал, а тя всичко е понасяла с търпение, не е велика светица! Така е и с мъжа ако един мъж понася търпеливо всички несгоди, предизвикани от жена му, ако тя го малтретира, той ще бъде също светия. Такива мъже и жени на Небето ще бъдат светии. Така е учил Христос по-рано, така учи и сега. Всички чакат да дойде Христос след като един път е слязъл, Той няма да слезе втори път на Земята в безчестие. Бог слезе, когато създаде Земята, когато направи света.
към текста >>

79. Шеста част

" Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: "Това, което око не е видяло и ухо не е чуло." Днес има хиляди очи, които са видели това и в Англия, и в Германия, и в Америка.
И то ще бъде пак на Земята, но не в тази материя. Тя ще претърпи едно видоизменение. Вие ще имате духовни тела и ще влезете в астралния свят в една по-рядка материя. И там има твърда земя, вода и въздух, но тази земя се различава много от нашата. Ще попитате: "Какво е това нещо? " Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: "Това, което око не е видяло и ухо не е чуло." Днес има хиляди очи, които са видели това и в Англия, и в Германия, и в Америка. Хиляди хора има, които са ходили в рая и са се върнали и това те разказват като своя опитност. И вие един ден, когато се съедините с Бога, ще отидете там. Ще дойде този ден и ще кажете да, ще бъде! Някои от вас още днес ще възкръснат, други утре, трети след 10, 15,20 години, а може би след хиляда, две или след 10 хиляди години. И казвам, на когото времето е дошло, да не закъснява нито с 1/160 милионна част от секундата...
към текста >>

80. Седма част

Апостол Павел казва: "Духовно тяло ще имате." Това означава, че сегашните ви тела ще се изменят.
И ако някой оспорва това, ще му поискам да ми покаже един град, който е направен преди хиляди години и е запазен същият до днес, или да покаже някой човек, който от няколко хиляди години живее, и да не е умрял. При такава култура, при която Земята е пълна само с кости, а повърхността и с разрушени градове, какво очаквате? Култура, която гради и разрушава, не носи щастие за човешките сърца и живот за човешкия ум. Защо? Ако вие идвате тук да слушате това, което и в света ще научите, няма защо да идвате, физически всички ще умрете, ще се "стопите". Безсмъртието е качество само на човешката душа, а не на човешкото тяло. Апостол Павел казва: "Духовно тяло ще имате." Това означава, че сегашните ви тела ще се изменят. "Още по-блажен е онзи, който слуша словото Божие и го пази." Ако това слово Божие пребъде в нашите сърца и Божията мисъл в умовете ни, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души. И тогава ще дойде новата култура, не на мъже и жени, не на стария Адам, който е направен от пръст, но на разумните мъже. А онзи мъж е разумен, който дава всички условия на жена си да расте и да се развива, без да й казва нито една лоша дума и без да й праща нито един лош поглед. И жената ще оценява мъжа си и ще му дава всички условия да прояви своята любов и своите благородни и възвишени мисли.. Умът и сърцето ви трябва винаги да бъдат у вас.
към текста >>

И апостол Павел казва: "Едва ли ще се намери праведен да умре, заради праведен.
Да обичаш човек, който е пълен с Любов, е едно положение, а да обичаш онзи, който я няма у себе си, това са две противоречиви положения. Първото всеки може да направи, а второто малцина. Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата жена, за най-богатата, но колко са в света, които биха се оженили за жена болна от проказа? Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици. И апостол Павел казва: "Едва ли ще се намери праведен да умре, заради праведен. Христос умря заради нас, които сме грешници." Какво означава това? Това е великата философия на ангела, който казва на ап. Петър: "Стани! Не се заблуждавай. Стани, ти си свободен!
към текста >>

81. Осма част

И оттам стават ясни думите на апостол Павел: "Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си." Значи, за да го примири, трябваше да възстанови първоначалната хармония у себе си, т.е.
Ще попитате: "Ами Господ за кого се жертва? " За себе си. Ще кажете: "Това е криво схващане." Да, за себе си. Ние го опорочихме и той за да се очисти от нашите пороци и грехове, трябваше да се самопожертва, за да придобие първоначалната си чистота. А това на човешки език означава: Господ се пожертва за себе си, та, като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в него. И оттам стават ясни думите на апостол Павел: "Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си." Значи, за да го примири, трябваше да възстанови първоначалната хармония у себе си, т.е. да принесе Сина си Любовта си, живота в жертва... "Да възлюбиш ближния си като себе си! " Тогава ще ви запитам намерили ли сте тази ваша сродна душа? Може би ще ми зададете въпроса: "Ами сега с тия наши жени, с тези наши мъже какво да правим? " Този въпрос не го обсъждам.
към текста >>

Апостол Павел изказва тази мисъл, но по друг начин.
Лоши хора сме, но поне не лъжем, казваме си право: не вярваме в Христа, не искаме да приложим Неговото учение." А християните само повтарят думите на Христос, че това казал, онова казал, но не прилагат Неговото учение. Лъжем, че го прилагаме. Можете ли да кажете поне един ясен сън, в който Христос да ви е разкрил нещо за своето учение? Положителна философия трябва човек да има, за да види Христа. Това чувство искам да видя пробудено у вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Апостол Павел изказва тази мисъл, но по друг начин. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена." С това подразбира, че двата принципа мъжкият и женският, трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде третият между тях... Щом изпълните онзи велик закон "Да възлюбиш ближния си като себе си" вие ще стигнете до истинското знание. И така не считайте, че всяка жертва е Любов. Жертвата може да бъде направена и от примирение. В нея трябва основа да е чистотата.
към текста >>

Поставете това начало, за да се сбъдне казаното от апостол Павел, че всички няма да умрем, но ще се изменим.
И Давид в един от своите псалми казва: "Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертвите за теб са чисто и смирено сърце, и дух съкрушен." Значи, като разберете своето съзнание и самосъзнание, ще видите, че нито сърцето, нито умът няма да ви спасят. Затова Давид казва: "Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от тебе, само там ще те потърся." Следователно това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в мълчанието на вашата душа. Но след това не бива да постъпвате като Архимед, който излязъл от банята и извикал: "Еврика! " И какво намерил? Колко струвала и тежала златната корона, Вие няма да постъпите като него, а ще преустроите целия си живот. Поставете това начало, за да се сбъдне казаното от апостол Павел, че всички няма да умрем, но ще се изменим. "Ти целуваше ми не даде, а тя откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми". Целувката според нейния произход, е начинът, по който ние можем да се спасим от, съществуващо сега в света. Какво нещо е устата? Долната устна означава Любовта или силите, които съграждат. Те имат един произход.
към текста >>

82. Девета част

Апостол Павел казва: "Ако раздам цялото си имане, а Любов нямам, нищо не съм." Разумно ще даваме, разумно ще мислим и разумно ще чувстваме.
Всички ги имаме... Направете един коренен преврат у себе си, за да имате готовност да се жертвате за Бога и да кажете: "От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога." Но не е необходимо да знае това целият свят. Само в душата си да го знаете. Някой може да ви каже да раздадете имането си. Да, но разумно ще го раздавате. Апостол Павел казва: "Ако раздам цялото си имане, а Любов нямам, нищо не съм." Разумно ще даваме, разумно ще мислим и разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко. Сега не говоря само за младите. Те са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат и младите. Старите са огледала за вас, и считайте ги за свещени. Счупи ли се огледалото и вашата работа е свършена...
към текста >>

83. Десета част

Апостол Павел казва: "Ние живеем и се движим в Бога." Как?
Например, ако вземем думата "вода", ще кажете: "Кой не знае какво е вода? " Но ако попитате рибите, които живеят в нея, те ще ви отговорят: "Водата е една течност, в която ние живеем", и нищо повече. За какво тя служи, те не знаят. Рибите не знаят нищо за парата, че водата може да се превърне в пара, че може да разхлажда хората и растенията, и т.н. Така че като каже някой "истина", ако си риба, разбираш истината като риба и ще кажеш, че живееш в истината. Апостол Павел казва: "Ние живеем и се движим в Бога." Как? Като рибите ли? Едно време хората са живели като растения и като риби в Бога, а сега сме по-умни, живеем и се движим в Него. Но има други, които живеят привидно като рибите във водата. Те мислят, че нещата в света се тълкуват само по един начин. Това е заблуждение.
към текста >>

И Апостол Павел зададе въпроса: "Кой ще ме избави от този закон на плътта?
И още е казано, че Бог е направил човека от земя и пръст и му вдъхнал живо дихание. Това разкрива неговия произход, не на духа му, а този на неговите страсти и желания, на нисшия му ум и на животинското в него. Следователно хората ще имат друга еволюция, ще следват пътя на минералите и растенията. Божественото и животинското са свързани едно с друго. Едното започва със стария човек, а другото с новия. И Апостол Павел зададе въпроса: "Кой ще ме избави от този закон на плътта? " От кой закон? От животинския. И после добавя: "Благодаря, че придобих това знание." Как? Чрез закона на Любовта. Защото само тя може да ви освободи.
към текста >>

84. Единадесета част

Когато апостол Павел казва, че иска да познава само Христа разпет, той е употребил думата "разпет" в малко по-друго значение.
Но ако разкриете живота им и сравните културата, ще разберете, че такава липсва. Такава няма както при храненето, така и в жилищата, и в тяхната философия. Аз говоря принципно по въпроса. Липсата на култура разкрива и страданията, и болестите, които съществуват. Сега едва ли ще намерите здрав човек. Когато апостол Павел казва, че иска да познава само Христа разпет, той е употребил думата "разпет" в малко по-друго значение. Когато човек разпне у себе си всички онези низши прояви на своето естество и ограничи низшите чувства и желания, а даде ход на възвишеното и благородното в най-висшия им смисъл това означава да познаем Христа разпет. А според мен, трябва да поставим Любовта в нейната нова форма, както сега се е появила като един нов, велик закон в живота, който идва да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея и хората са я взимали в малки хапчета само когато ги е болял корем или нещо друго. Старите казват на младите, че едно време са вярвали в идеалната Любов и са живели като идеалисти, но сега мислят, че тази Любов е за другия свят, а в сегашния трябва да живеят като материалисти. И точно това разбиране на нещата поражда всички страдания и недоволства.
към текста >>

"Решил бях да не знам нищо друго освен Христа разпет", казва Апостол Павел.
Така че за да заживеете правилно, е необходимо във вашето сърце, ум и душа да се извърши вътрешен прелом. Освен това, наложи ли ви се да правите хирургическа операция, за да се излекувате от някоя болест, трябва да питате природата. Ако тя позволи, направете я, но там, където не е дала разрешение, никой лекар няма право да оперира. Аз съм за разумните операции, а не за безумните. И за всяко учение или църква питам дали е в съгласие с Бога, и тогава пристъпвам към него... "Решил бях да не знам нищо друго освен Христа разпет", казва Апостол Павел. Под думите му подразбирам,че той е имал предвид Христос, който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме помежду си. Голямо изкуство е това. Не е лесно да се живее братски. Като казвам да живеете като братя и сестри, зная, че е трудно да го осъществите. Приложи ли се веднъж, ще имаме едно общество, един народ, едно човечество.
към текста >>

И така, апостол Павел казва: Понеже всичко това ще се "стопи", трябва да имате свята обхода помежду си и да живеете в благочестие.
Аз съм казал и на учените, че черепите на съвременните хора ще ги търсят в музеите. Чрез тях ще различаваме новите типове същества, които ще се появят, но на обновената Земя. Сега ще попитате защо едни трябва да живеят по един начин, а другите по друг? Аз ще ви обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изсвири? Нищо. На този цигулар му трябва инструмент, отговарящ на неговия талант и гениалност, а и на по-обикновения, ако му я дадете, няма да изсвири нищо... И така, апостол Павел казва: Понеже всичко това ще се "стопи", трябва да имате свята обхода помежду си и да живеете в благочестие. Бъдещата култура, която сега идва, ще бъде култура на благочестивите. Говоря ви на вашия език, че трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да притежавате такова чисто сърце, че всеки в него да може да се огледа. Да имате душа, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато Истината дойде в нашите души, няма да има залъгване и няма да ви казват: "Ти ми обеща, трябва да го направиш." А ще кажа: "Братко, ако обичаш, ако твоята Любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го." Това ще е закон.
към текста >>

И апостол Павел казва: "Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм." Не цитирам това с упрек към вас, но учението не е крайната цел на живота... Сега аз ви говоря и беседвам с вас, но интимния ми живот вие не познавате.
Нищо няма да чуете. Но под тях има и друга гама в света... Ние още не сме достигнали до Божествената логика. За Небето ние нямаме логика. Когато говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема от смях... И апостол Павел казва: "Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм." Не цитирам това с упрек към вас, но учението не е крайната цел на живота... Сега аз ви говоря и беседвам с вас, но интимния ми живот вие не познавате. Той се изразява в друга насока, а това, че трябва да ви говоря, е само едно задължение. Аз гледам много скромно на тази работа... Но когато разговаряме за Божията любов, всички са длъжни да обърнат лице към Бога и да кажат: "Господи, да се възцари Твоята любов в нас." И аз искам сега от вас по-голяма смелост, но не в говоренето, а в проявата на Любовта. Да започнат да туптят вашите сърца и умове с Любов, да сте готови да се жертвате. Ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия любов и като ви попитат на Небето защо умряхте, да кажете: "Умряхме, за да се възцари Божията любов на Земята." Ако всички онези българи, които загинаха на бойното поле, бяха умрели заради нея, България нямаше ли да се въздигне?
към текста >>

85. Дванадесета част

Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство?
Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги.
към текста >>

За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят.
За нас е важно в това Слово на великия Господ на Любовта всички хора да видят Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина, и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти". "Дъновист" е псевдоним, но аз лично не съм "дъновист". За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят. Всяко нещо, обосновано от човешки ум, не е истинско. Християнството изгуби от това име, което му поставиха. Нямам нищо против християнството, но силата му не е в името... Силата на едно учение зависи от Любовта, която прониква в него. Само Любовта, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце и дух, е тази, която повдига... Не ви казвам кой е Дънов, не искам да се занимавате с това аз съм като вас.
към текста >>

И Апостол Павел казва много мъдро: "Навреме и без време"...
Обаче къщата ми започва да гори без време. Нямам време, но аз си създавам време, за да угася пожара. Това означава изразът "без време". Но ако вършите една благородна работа, навреме ще я вършите. Злото е непредвиден случай, което действа без време. И Апостол Павел казва много мъдро: "Навреме и без време"... "Блажени, които гладуват и жадуват." Тези два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Винаги този закон може да се приложи. И на народ, който изпитва тази жажда да се повдигне, Провидението ще му съдейства. И в глада, и в жаждата Господ говори... В съвременния живот лежат две основни правила: едното е положително, а другото отрицателно.
към текста >>

86. Дванадесета част

Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство?
Те са служители, които имат задачата да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: "Слушай, ако не изпълниш Божия закон, ще приличаш на мене, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се! " А като минеш през доброто, то казва: "Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път." Тези същества са толкова искрени. Най-напред един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: "Говори истината, не бъди като нас, защото не обичаме страхливите хора." Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затова Апостол Павел казва: "Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта." Ще попитате: "Само едно чувство? " Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише. Езикът ни не може да опише даже сенките, предисловието на това, което има да ви се разкрие. Този живот, който идва, е толкова велик и славен във всички възможности, толкова велик в своите прояви в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да преживее една минута в него. Тази истина сами ще проверите. От сега нататък, ако вие не използвате последната секунда от живота ви, изгубени сте завинаги.
към текста >>

За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят.
За нас е важно в това Слово на великия Господ на Любовта всички хора да видят Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина, и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние православни, евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават "дъновисти". Най-големият позор за мен е това име "дъновисти". "Дъновист" е псевдоним, но аз лично не съм "дъновист". За някои може да е приятно това название, но за мен думата "Дънов" е като забиване на гвоздей в ръката ми... От "дъновисти", "павелисти", "апостолисти" и от цялата тази неяснота страда днешният свят. Всяко нещо, обосновано от човешки ум, не е истинско. Християнството изгуби от това име, което му поставиха. Нямам нищо против християнството, но силата му не е в името... Силата на едно учение зависи от Любовта, която прониква в него. Само Любовта, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце и дух, е тази, която повдига... Не ви казвам кой е Дънов, не искам да се занимавате с това аз съм като вас.
към текста >>

И Апостол Павел казва много мъдро: "Навреме и без време"...
Обаче къщата ми започва да гори без време. Нямам време, но аз си създавам време, за да угася пожара. Това означава изразът "без време". Но ако вършите една благородна работа, навреме ще я вършите. Злото е непредвиден случай, което действа без време. И Апостол Павел казва много мъдро: "Навреме и без време"... "Блажени, които гладуват и жадуват." Тези два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул. Винаги този закон може да се приложи. И на народ, който изпитва тази жажда да се повдигне, Провидението ще му съдейства. И в глада, и в жаждата Господ говори... В съвременния живот лежат две основни правила: едното е положително, а другото отрицателно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17331290245056