Търсене в текстове за 'Отчаяние'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 58 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Дръжте в ума си това велико качество на Бога и като дойдете до най-голямо отчаяние, кажете: „До дъното съм стигнал, но това дъно е Божественото!
Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в теб, идва утеха. Паднеш; Бог ще ти каже: „Бъди спокоен, твоята работа ще се уреди.“ И от последната инстанция насетне всичко ще тръгне напред. Това трябва да бъде като ръководство. Дръжте в ума си това велико качество на Бога и като дойдете до най-голямо отчаяние, кажете: „До дъното съм стигнал, но това дъно е Божественото! “ Божиите пътища са така: една Божия работа, докато е пъпка, не можеш да я знаеш, а като узрее плода, тогава можеш да го опиташ и да видиш какъв е. Ще го ядеш и ще отидеш да работиш. Както този плод се жертва, така и ти ще отидеш да се жертваш за Делото Божие. Умре ли някой, намират, че Бог е причината.
към текста >>

2. 2_30 ) Ще ти израснат крила - Боян Боев (1883 – 1963)

И следователно нека да напусне този живот на отчаяние и да влезе в живота на Надеждата.
Сега ще обичате, за да живеете. Ако нямате готовност да пожертвате всичко, за да получите Вечния живот, Божията Любов, Разумното, тогава какво ще постигнете? Човек трябва да напусне този живот на безлюбието и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. Когато човек се е отчаял, той е разбрал, че живот без Любов не струва. И следователно нека да напусне този живот на отчаяние и да влезе в живота на Надеждата. Като казвам, че не сте обичали, ето какво разбирам конкретно: нали на едно малко дете казваме: „Ти още не разбираш какво нещо е студент в четвърти курс. Ти може да си било в отделенията, но не си било в университета.“ Като казвам, че не сте обичали, разбирам, че съвременните хора не са били в университета на Любовта. Има любов на отделенията, има прогимназиална и гимназиална любов, има и университетска любов. Сега говоря за университетската Любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде!
към текста >>

3. 3_25 ) Жизнен магнетизъм - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат.
Целият организъм промишлява за нас. Какво лошо има в това? Това е новото разбиране. По нов начин трябва да се строи. Трябва нов строеж. Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат. Казах ѝ: „Вие много се занимавате със себе си. Престанете с това, за да се внесе промяна във Вас. Затова днес няма още условие да Ви дойде помощ.“ Когато работите, трябва да имате предвид цялото човечество – това е разумното. Когато вие работите само за себе си, то все едно, че работи само един пръст и не е работа, а е само едно упражнение.
към текста >>

4. 4_04 ) Живот за цялото - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат.
Целият организъм промишлява за нас. Какво лошо има в това? Това е новото разбиране. По нов начин трябва да се строи. Трябва нов строеж. Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат. Казах ѝ: „Вие много се занимавате със себе си. Престанете с това, за да се внесе промяна във Вас. Затова днес няма още условие да Ви дойде помощ.“ Когато работите, трябва да имате предвид цялото човечество – това е разумното. Когато вие работите само за себе си, то все едно, че работи само един пръст и не е работа, а е само едно упражнение.
към текста >>

5. 5_29 ) Божественият живот е реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

По някой път, когато дойдат вътрешни кризи на отчаяние, съмнение, страх и пр.
да можеш чрез техните идеи да се справиш с известни мъчнотии и във време на изпит да опиташ силата на методите, изложени там. Има някои от младите, които намаляват температурата си, по-рано желязото им е било по-нагорещено, но днес постепенно изстива, без да забележат, това е един крив път. Когато дойде вътрешна криза, човек да бъде нащрек, да работи с мисълта си, да не допуща отрицателна мисъл в себе си и да я замени с положителна. Във време на кризата да работи с мисълта си, с нея да промени състоянието си. Човек като работи за Бога, трябва да е твърд, силен, каквото и да стане, да уповава на Бога, да знае, че има над него една сила, която бди и каквото дойде, да благодари. По някой път, когато дойдат вътрешни кризи на отчаяние, съмнение, страх и пр. – то е събуждане на стария живот в човека. Човек го е надраснал, но по някой път старият живот иска да се събуди. Така че човек да бди зорко, с вяра, с молитва и с постоянна вътрешна работа. Нашата сестра ще победи това състояние. Една богата рускиня дошла в мизерия и в отчаяние, не ѝ вървяло и решила да се самоубие.
към текста >>

Една богата рускиня дошла в мизерия и в отчаяние, не ѝ вървяло и решила да се самоубие.
По някой път, когато дойдат вътрешни кризи на отчаяние, съмнение, страх и пр. – то е събуждане на стария живот в човека. Човек го е надраснал, но по някой път старият живот иска да се събуди. Така че човек да бди зорко, с вяра, с молитва и с постоянна вътрешна работа. Нашата сестра ще победи това състояние. Една богата рускиня дошла в мизерия и в отчаяние, не ѝ вървяло и решила да се самоубие. Едно благотворително дружество било решило да ѝ прати 500 лева, но по пътя парите се изгубили. Тя осъзнала: „Не ми давайте нищо, голяма грешница съм.“ И почнала да се изповядва: „Като бях богата, правех на вас това и това.“ Пречистила се, а една нейна приятелка я препоръчала на един американец, който я повикал в Париж. По-късно животът ѝ се подобрил и на нейно разположение били вече цели петдесет хиляди лева. Така че, докато човек не се озари отвътре и докато не въдвори в себе си един ред, не се оправят работите му. Сега ще благодарите, че сте се събудили навреме, не сте закъснели; това е една печалба.
към текста >>

6. 7_02 ) Вярвай в невъзможното - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде някое отчаяние, съмнение, обезсърчение, нещастие, приложи Вярата.
Например като посееш нивата, в хамбара няма да имаш нищо, но ще имаш какво да жънеш. Страданието е сеитба. И човек да не уповава на каквото и да е друго, а само на Бога! Някой отива в Англия, носи ценни документи и пари, но го обират насред път и той се смущава. Не, след като те оберат, бъди тих, спокоен, като че ли нищо не е станало. Като дойде някое отчаяние, съмнение, обезсърчение, нещастие, приложи Вярата. При всички болести Вярата действа лечебно, понеже се привличат енергии от Природата. Вярата довежда до елексира на Живота. Но като дойде този елексир, низшите същества ще излязат напред да те спънат, за да се отклониш. Обръщането на света е един много важен въпрос. Един съдия от Варна ми разправи своя опитност: след като умряла майка му, вярата му се усилила.
към текста >>

7. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако мислите или чувствата са отрицателни – например ако човек преживява тревоги, безпокойства, страх, омраза, съмнение, отчаяние, злоба, гняв, обезсърчение, песимизъм – всичко това отклонява електромагнитните течения от естествения им ритъм, което се отразява пагубно върху строежа и функциите на органите.
Ако при изучаването на нормалните и патологичните физиологични процеси, както и на терапевтичните проблеми, не вземем предвид електромагнитните течения, то винаги ще останем с ограничени разбирания и постижения в биологията и медицината. Електромагнитните течения, които минават през всеки орган, са от голямо значение за неговото състояние. Природата е разумна и икономична, не ѝ е присъщо разпиляването на енергиите – естествено е, че наличието на електромагнитни сили в човешкия организъм играе особена роля в живота на организма. Психичните процеси регулират електромагнитните течения в организма и упражняват голямо въздействие върху тях, като характерът на влиянието им зависи от естеството на мислите и чувствата. Ако са правилни, те влияят благотворно и на електромагнитните течения, които запазват своя естествен ритъм, а това е важно условие за здравето. Ако мислите или чувствата са отрицателни – например ако човек преживява тревоги, безпокойства, страх, омраза, съмнение, отчаяние, злоба, гняв, обезсърчение, песимизъм – всичко това отклонява електромагнитните течения от естествения им ритъм, което се отразява пагубно върху строежа и функциите на органите. Така, вече видоизменени, електромагнитните течения причиняват ред неестествени, болезнени промени в организма, например свиване на капилярните съдове, неправилно пулсиране на сърцето и артериите, промени във функциите на черния и белия дроб, стомаха и червата, мускулатурата, мозъка и др. А тези нередности във функциите водят към разстройство и в строежа на органите. Има съответствие между известни психични процеси и съответни електромагнитни течения при дадени телесни органи и затова никак не е случайно, че един вид отрицателни психични процеси атакуват черния дроб и причиняват заболяването му, друг вид – белия дроб, трети – сърцето и т.н. Всичко, казано дотук, обяснява нормалните и болезнените процеси в организма. Понякога атакуваният орган не заболява веднага, но добива предразположение към заболяване, което последва при най-малката външна причина като простуда, неправилно хранене, преумора и др.
към текста >>

8. 25.ХI.1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА.
СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ. ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта. Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов. Сега говоря за университетската Любов.
към текста >>

9. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4]
В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта.
към текста >>

Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние.
Но ти, Вера, ти си още млада и силна. Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено. Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш. Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка. Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят. Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние. Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие. Тя отива в столицата и там намира как да служи на човечеството. Решава се да отиде в Сибир при заточениците и там да ги утешава, да им служи. И когато отишла на гарата за влака, който щял да я отнесе до далечния Сибир, нейната другарка, която я изпратила до гарата, се разплакала, като живо си представяла съдбата, която очаква това прелестно, младо същество. - За мен ли плачеш?
към текста >>

10. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Днешното отчаяние, страх, гняв, омраза е утрешна болест.
Тогава ти по никой начин не можеш да бъдеш болен. Има и други причини, поради които Любовта е здравословен фактор. За да ги разберем, ние трябва да знаем кои са основните причини на болестите. Това е безлюбието, разните тревоги, отрицателните състояния на съзнанието. Днешната тревога е утрешна болест. Днешното отчаяние, страх, гняв, омраза е утрешна болест. Явява се въпрос: Тези отрицателни състояния Любовта има ли ги? - Не. Любовта има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр. Любовта внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство. При Любовта се изгонват тези отрицателни състояния и тогава няма причина за болестите.
към текста >>

Любовта има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр.
Това е безлюбието, разните тревоги, отрицателните състояния на съзнанието. Днешната тревога е утрешна болест. Днешното отчаяние, страх, гняв, омраза е утрешна болест. Явява се въпрос: Тези отрицателни състояния Любовта има ли ги? - Не. Любовта има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр. Любовта внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство. При Любовта се изгонват тези отрицателни състояния и тогава няма причина за болестите. Лекарите казват: „Ами къде останаха микробите? Чумата, холерата не могат ли да заразяват? " Любовта дава един имунитет на човека.
към текста >>

11. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва.
Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него.
към текста >>

12. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва.
Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него.
към текста >>

13. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Днешното отчаяние, страх, гняв, омраза е утрешна болест.
Тогава ти по никой начин не можеш да бъдеш болен. Има и други причини, поради които Любовта е здравословен фактор. За да ги разберем, ние трябва да знаем кои са основните причини на болестите. Това е безлюбието, разните тревоги, отрицателните състояния на съзнанието. Днешната тревога е утрешна болест. Днешното отчаяние, страх, гняв, омраза е утрешна болест. Явява се въпрос: Тези отрицателни състояния Любовта има ли ги? - Не. Любовта има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр. Любовта внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство. При Любовта се изгонват тези отрицателни състояния и тогава няма причина за болестите.
към текста >>

Любовта има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр.
Това е безлюбието, разните тревоги, отрицателните състояния на съзнанието. Днешната тревога е утрешна болест. Днешното отчаяние, страх, гняв, омраза е утрешна болест. Явява се въпрос: Тези отрицателни състояния Любовта има ли ги? - Не. Любовта има това магическо свойство, че изгонва от човека всяко отчаяние, тревоги, смущения, гняв и пр. Любовта внася в човека едно небесно състояние на радост, блаженство. При Любовта се изгонват тези отрицателни състояния и тогава няма причина за болестите. Лекарите казват: „Ами къде останаха микробите? Чумата, холерата не могат ли да заразяват? ” Любовта дава един имунитет на човека.
към текста >>

14. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата.
Сега ще обичате, за да живеете. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта. Живот без любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета. “ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта. Има любов в първоначалното училище, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов.
към текста >>

15. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но преди да влезе в Пътя на съвършенството, човек преживява една голяма вътрешна борба, която е описана в първия разговор, озаглавен Отчаянието на Аржуна.
Когато обитателят на тялото надмогне тия качества, от които всички тела произхождат и се освободи от раждане, смърт, старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието." Път за въздигането на човешките души Във всички разговори, осемнадесет на брой, от които се състои Бхагават Гита, Кришна дава различни методи, по които душите могат да стигнат съвършенство, като влязат в общение с Логоса, с космичното Слово, което е изявено в Кришна. Във всеки отделен разговор се дава един специфичен метод, посочва се една пътека от общия велик Път. В следващите редове ще посоча най- характерното за всяка една от тези пътеки на Пътя към високия връх на съвършенството. Но преди да влезе в Пътя на съвършенството, човек преживява една голяма вътрешна борба, която е описана в първия разговор, озаглавен Отчаянието на Аржуна. Вторият разговор е озаглавен: Йога чрез санкия. Това е една от шестте системи на индуската философия, тя учи за еволюцията. Този път е изложен във втория разговор. Кришна казва на Аржуна: Това учение, което ти давам днес е съгласно със санкия. Чуй го сега съгласно с йога.
към текста >>

16. 10. Пътищата и методите на живота, 18 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А когато живее с фантастични идеи, които нямат отношение към живота, той ще живее в песимизъм, отчаяние и разочарования.
Защото въпросът не е само да говорим за нови идеи, които нямат никакво отношение към нашия живот. От това и страда съвременното човечество, защото се говори само а не се прилага. А новите идеи, които сега се внасят в света, трябва да бъдат въплътени в живота ни, ние трябва да живеем с тях така, че те да станат наша плът и кръв. Новите идеи са реални и имат предвид благото на цялото човечество. И ако човек носи в себе си една нова идея, която е проникната от светлина, той ще бъде оптимист u радостен u няма пречка, която да може да го спъне. А когато живее с фантастични идеи, които нямат отношение към живота, той ще живее в песимизъм, отчаяние и разочарования. Най-светлата и мощна идея, която може да ни стимулира в живота, това е идеята за Бога. Но не търсете Бога като едно същество, извън вас, защото Той е същината на вашия живот и на цялото битие. За да могат великите идеи, които ни свързват с възвишените същества в космоса, да проникнат в нас, нашият мозък трябва да функционира добре, а умът ни да е добре организиран. В противен случай ние няма да имаме очакваните резултати, а ще се родят ред несъобразности и нещастия в живота ни. Между неразумното и разумното в човека има борба.
към текста >>

17. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта.
Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш. Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта. Защо е така, ще го проучвате, когато станете no-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности. Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави. Не искате да страдате от неврастения, от главоболие и други болести. На какво се дължи главоболието?
към текста >>

18. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя се ражда тогава, когато човек изпадне в най-голямо отчаяние и обезсърчение, изгуби любовта си и животът му се обезсмисли.
Не, от мислене човек не се побърква. Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му. И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата. Това са данни, които науката изнася. И охтиката е една болест на човешките чувства. Тя се ражда тогава, когато човек изпадне в най-голямо отчаяние и обезсърчение, изгуби любовта си и животът му се обезсмисли. За да излекувате такъв човек, трябва да го уплашите, да се стресне, да започне да мисли. Като промени посоката на мисълта си, постепенно ще оздравее. Когато човек внесе мисълта, че иска да бъде здрав и е уверен, че това ще стане като същевременно упражнява дълбокото дишане, той непременно ще оздравее. Има много такива факти. Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия.
към текста >>

19. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като му съобщили това, той изпаднал в отчаяние. Много
заплата, имал доста средства и семейството му живеело щастливо. Но се разболял, болестта му продължила цяла година и човекът отивал от зле към по- зле. Управата на фабриката го предупредила, че няма да му плащат повече от година и ще го уволнят. Като му съобщили това, той изпаднал в отчаяние. Много лекари го лекували в този промеждутък, но никой не могъл да му помогне. Тогава той помолил сестра Милева да пита Учителя какво да прави при това положение. Учителят поръчал на сестрата да се върне и да запита болния може ли да пожертва голяма сума за бедните, да купи за тях дрехи, обуща, брашно, дърва? Ако реши да стори това - да го направи и да съобщи на Учителя.
към текста >>

20. Мисленето като метод за справяне със страха - Влад Пашов (1902- 1974)

Не може ли да се справи със страха, с отчаянието си, и най-даровитият може да пропадне.
Престане ли да мисли, страхът ще го завладее. Вътрешният страх в човека е една от най-големите спънки в живота му. Страхът внася в човека обезсърчение, отчаяния, съмнение и т. н. Герой е този, който може да преодолее тези състояния в себе си. Преодолее ли ги, той става велик. Не може ли да се справи със страха, с отчаянието си, и най-даровитият може да пропадне. Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които Природата го е надарила, той пак пропада. Има случаи, когато обикновен човек при усилията да се справи със страха и мъчнотиите, които животът му е създал, става велик.
към текста >>

21. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Често достигат до отчаяние.
Скептицизмът и суеверието вървят ръка за ръка при тях. Обществото ги дразни, затова те го избягват и самодоволно се отдават на самотен живот. Тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да разговарят сами със себе си. Винаги и навсякъде виждат лошото в света, и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Грубостта и гордостта са свойствени за тяхната природа. Въображението им е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества. Те непрестанно обмислят хиляди планове, но започват да действат след дълъг и зрял размисъл. Умът им е съсредоточен, съзерцателен и способен на дълбока мисъл.
към текста >>

22. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямо отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе - и звезди, и месечина.
Някой път у човека се намира една много мъжделива светлина, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светят и изгасват, но с тях стават промени, а тази малка светлина никога не се изменя. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямо отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе - и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлина, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба към светлината, т.е. съзнанието ви е обърнато към света.
към текста >>

Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси.
Аз я наричам най-приятната светлинка. Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бъдете. Единственото нещо в света, което може да ви причини тази радост, това е малката светлинка. И аз казвам: най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопически неща, и от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. Туй е действителното, реалното, положителното. И всеки един от вас може да види тази светлинка в себе си. Може да направите наблюдение и ще видите, че всеки има тази малка светлинка. Някой път казвате: Загасна моята светлинка.
към текста >>

Да няма отчаяние, но понасяне на страданията.
Всички трябва да се усещате силни. 400. Ученикът и страданията. Моето желание, целта ми не е да се примирите, но искам да бъдете силни, да не сте малодушни. Аз наричам силен човек онзи, който като дойдат страданията, казва: тия страдания са на място; още, още страдания искам. Тия са малко. Да няма отчаяние, но понасяне на страданията. То е калене на Ученика. Ученикът трябва да има характер да издържа. Ние казваме: Диамантена воля трябва. 401. Земният и небесният живот на Ученика. На земята вие трябва да живеете земен живот, но тъй да го наредите, че да го съгласувате с небесния.
към текста >>

23. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние.
Той знаеше, че е от високо произхождение, но при все това не се защити. Христос не се съмняваше в работата, която имаше да върши. Той понесе всичко с търпение. Вие не можете да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние. Само хора без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват.
към текста >>

24. ГРЕШКИ, НЕДОСТАТЪЦИ, ЗАБЛУДИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Отчаяние, безволие, мрак те обземат.
Ако човек няма сила, няма да има прилежание. Ако е лишен от светлина, от топлина и от сила, ще има три засечки. Засечка има в светлината - не виждаш. Засечка има в топлината - малко топлина имаш, замръзваш, ставаш инертен, всичко ти е безразлично. Засечка има в силата - нямаш воля, не ти се прави нищо. Отчаяние, безволие, мрак те обземат. * Всяко същество, което иска да придобие нещо (материално), има възможност вече да греши. * Човек, който може да загуби свободата си, не е умен. Човек, който може да загуби ума си, парите си, уважението на хората, не е умен. * Щом пожелаеш нещо, ти си обвързан. Щом отхвърлиш едно желание, ти си свободен.
към текста >>

25. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* “Ще се подобри положението ми” - служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаянието.
* Вземете един грам чисто самородно злато, потопете го в десет грама вода, нека постои два-три дена на слънце, и когато сте неразположени, обидени, нервни, вземайте по десет капки от тази вода. Каквото и да преживявате, вземайте от тази вода. Магия ли е това? - Магията е знание, разбиране на елементите в техния първичен вид, а не в сегашното им състояние, както химиците ги познават. В целия Космос съществува един единствен елемент, от който са произлезли всичките останали, на брой повече от милиард, а не само 90. * “Ще се подобри положението ми” - служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаянието. С внушение може да си служите за лекуване, за усилване на паметта, за насърчаване, за понасяне на страдания, за самовъзпитание. * Ще жертвате всичко, за да имате всичко. * Ако спазвате Божествените закони, вие ще превърнете лошите си съседи, лошите си синове и дъщери, лошите си колеги в добри. * През тази седмица ще употребявам само най-хубавите, най-добрите думи. Всичко, което ми се случи, ще го считам за добро.
към текста >>

26. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.
Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк. Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин. От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо.
към текста >>

27. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

И в най- тежките моменти на отчаяние и съмнение, дори и в най-критични епохи (като нашата), не бива да забравяме, че Великото Всемирно Братство продължава да твори в невидимата история на човечеството.
Една приятелка ни показа удивителна снимка на Учителя със сълзи в очите - плачейки от състрадание пред гледката на редицата необходими страдалия, преди човечеството да достигне до своята цялостна реализация... Има още една констатация, която не би трябвало никога да се забравя: човек е поставен пред лични избори, които определят неговата съдба, по „Старшите Братя" [2] никога не оставят без помощ човешките същества, които се стремят към повече светлина. Те не само водят човечеството към еволюция, но подават ръка за помощ и на всички пътници по Пътеката на живота. В представения труд на д-р М. Константинов ще намерим много точни обяснения върху начина, осветлен от Учителя, как три невидими Школи, координирани помежду си, обхващат цялата човешка еволюция. И в най- тежките моменти на отчаяние и съмнение, дори и в най-критични епохи (като нашата), не бива да забравяме, че Великото Всемирно Братство продължава да твори в невидимата история на човечеството. Фактът, че Школите на Учителя са три на брой, координирани една с друга, не е случаен. Тук намираме Закона на Троицата, който наистина е всемирен, както потвърждават всички изследователи на езотеризма. Нашият съвременник е подтиснат от „царството на количеството" (Рене Генон). Дали това е окончателния триумф на материята? Разбира се, че не!
към текста >>

28. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Отчаянието, и
Но за нас на земята, е ново. Бялото Братство от хиляди години живее в този живот. Те са го прилагали, затова ние ще вземем техния живот, ще го приложим с всичките техни начини и методи, с всичките техни разбирания. Искам да бъдете добри и весели. Песимизмът, който досега е царял, ние ще го трансформираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието, и него ще трансформираме; скръбта и омразата, и тях ще трансформираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет и ще им кажем: „Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас и сега може да живеете между нас! " И тогава в лицето на една скръб и омраза вие ще видите лицето на една ваша сестра." И като заключение на прекрасните думи, които Учителя каза в навечерието на днешния богат и съдържателен ден, той подчерта: „Тъй ще гледате на нещата,
към текста >>

29. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Савка изпада в голямо отчаяние.
при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя". На 12 юли 1924 г. — Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя — книжката „Свещени думи на Учителя". Учителя не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащинския жест на Учителя, че той я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото на Учителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той й диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година. След побоя, нанесен на Учителя, Савка отива при него и иска да му целуне ръка, но той е много строг, дръпва си ръката. Тя се разплаква и пита: „Какво прегрешение съм направила, Учителю, та не ми давате да ви целуна ръката?
към текста >>

30. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

Приятелите се разплакват и изпадат в голямо отчаяние.
Учителя става много строг и сериозен, затваря се в стаята си и не приема никого. Братята му правят супа, но той се показва на вратата и казва: „Нямам нужда от супа! " Няколко дена никого не приема и с никого не говори. Една сутрин, когато Гръблев влиза в дома на „Опълченска" № 66, Учителя се показва на вратата и казва: „Разберете, че Учителя го няма. Аз съм един от най-добрите негови ученици и пазя тялото му." След това затваря вратата. Приятелите се разплакват и изпадат в голямо отчаяние. На обед Учителя пак не желае да яде. На другия ден Учителя отваря вратата на стаята, приятелите влизат при него и започват разговор. Той им казва да не плачат и тъжат, защото Учителя има работа. „Отворете една беседа. — им казва той.
към текста >>

31. Учителят за музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Да знаете колко пъти те са намалявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отчаяние.
За всяко състояние има и съответна музика. - Вие не знаете - продължи Учителят, - каква невидима, но велика работа вършат музикантите в света. Те може, без сами да знаят това, да трансформират състоянията на хората. Един цял народ може да се промени, да се насърчи и да се вдъхнови от музикантите. Те са едно благо за човечеството. Да знаете колко пъти те са намалявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отчаяние. Брат Боев се замисли върху тези думи на Учителя, а и всички, които слушаха, се погледнаха с усмивка, която трепна по лицата им. - Ако вие знаете окултните закони и ако сте съвършено предани ученици, бихте могли не само да промените състоянието на времето и да отклоните една буря, но и да се подмладите. И змиите се укротяват чрез музиката. Замисляли ли сте се върху този факт, как една мелодия може да направи да заспи една от най-страшните кобри, отровата на която е само за миг смъртоносна? Всички добри неща в живота идват за тогова, който пее.
към текста >>

32. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

Останали сами в чужда, непозната обстановка, те били на ръба на отчаянието.
още при първата сказка пожелала да благодари на Учителя за светлината, която вече озарила нейното съзнание, тъй като сказката била ако не врата, то поне пролука към един необикновен свят, където без друго чака отговорът на смущаващият я въпрос. Когато след няколко месеца Учителят се явил отново в Търново, сестра Е. И. имала възможност заедно със своя съпруг да бъде по-близо до него, тъй като той направил в една фамилия няколко френологически измервания, между които и на самата нея, както и на съпруга й. Тогава тя видяла отблизо колко необикновен човек е Учителят и какво могъщо е неговото влияние. За необикновените и надчовешки сили и възможности на Учителя сестрата разбрала по-късно, когато нейният съпруг е бил преместен на работа в друг град, където той внезапно заболял. Останали сами в чужда, непозната обстановка, те били на ръба на отчаянието. „Сега само Господ може да ни помогне! “ - казала сестра Е. И. През нощта тя сънувала сън, в който някакъв глас й нашепнал да се отнесе за помощ до Учителя, но нейното безпокойство си останало, тъй като тя не знаела нито адреса, нито „професията“ му, за да се обади с писмо. Все пак тя написала кратко писмо на името на Учителя. Станало обаче нещо неочаквано.
към текста >>

33. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Той нищо не каза, но когато аз с горест и с глас, препълнен с отчаяние, извиках: „Тя - обичната Ани, е мъртва!
След като се наплаках горко, аз го погледнах и кой знае защо горко се усмихнах. Той ме погледна и върху лицето му имаше също една лека усмивка. - Учителю, - запитах аз вече малко окуражена - защо моята мила, най-добра и най-обичана Ани трябваше да умре? Аз дойдох като по някаква нейна повеля да ви разкажа едно нейно съновидение, как тя заболя и как най-после на Петровден замина от този свят. Учителят внимателно изслуша съня на Ани, леко поклати глава с жест и израз, който има човек, на когото това, за което му говорите, е известно. Той нищо не каза, но когато аз с горест и с глас, препълнен с отчаяние, извиках: „Тя - обичната Ани, е мъртва! “ Учителят ме погледна с ведра учуденост и с просветнало лице каза: - Тя е жива! - Как жива? Нали аз я погребах? Тогава той стана от стола, отиде за минутка зад един параван и като се върна остави на масата чаша с вода и бучка захар.
към текста >>

34. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието?
И ако всичко у човека се влияе и се мени, това зърно, тази неугасваща светлинка остава непроменена. Тази светла точка в съзнанието не се влияе нито от страданията, нито от славата, нито пък от гнева или от блясъка на златото. Това неизменно начало не се придобива. То е вложено от Бога в душата на човека. Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието? Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло. Фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигуряване яденето и пиенето.
към текста >>

35. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Тъмни часове на отчаяние ви спохождат.
Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влезат в огнището на любовта, за да дадат топлина и живот на други. Това ще рече да те обикнат и да обикнеш. * Колко пъти лицата на хората ви се виждат неприветливи, колко пъти светът край вас ви се струва недружелюбен! Има дни и часове, когато животът ви се обезсмисля. Тъмни часове на отчаяние ви спохождат. Ако в такива часове може да събудите у себе си любов към Бога, лицата на всички хора край вас ще станат красиви и приветливи. Светът край вас ще ви се види дружелюбен и свой. А мъката ви ще се превърне в радост. Когато са млади, хората казват, че е рано да заобичат Бога, тъй като ги увличат примамките на този свят. Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта.
към текста >>

36. Върнатото ограбено - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Времето бързо минавало и той, в силно отчаяние, снел феса от главата си, пуснал го на земята и извикал: "Аллах, помогни ми!
Нахлупил си феса и сладко задрямал. Като се събудил видял, че камилите седят на мястото си, но фесовете ги няма. Нито един фес не намерил върху тях. Когато повдигнал очите си нагоре, видял, че всички маймуни подскачали весело с фесове на главите си. Той започнал да ги замеря с камъчета, да върнат фесовете му, но те го замеряли с фурми. Времето бързо минавало и той, в силно отчаяние, снел феса от главата си, пуснал го на земята и извикал: "Аллах, помогни ми! " След този жест, тутакси всички фесове полетели на земята, той ги натоварил на камилите и продължил пътя си към града. – Те не изпускат случая да ми кажат нещо лошо за Изгрева и за Вас, Учителю! – Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял, с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си. За този случай добре е, рекох, да вземеш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на хазаите си. Досега ти си отстъпвала, сега те ще отстъпят!
към текста >>

37. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Вярващите хора клатят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят.
Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.11.1989 г., и днес са бедни. Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са богати. Има ли въобще правда на този свят?!? Вярващите хора клатят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят. То поне е неизбежно, но следва ли да се примирим с агонията, която преживяват правдата и справедливостта на нашата малка планета...?! Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му. Така всяко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване. - правдата и справедливостта - отрицание на всички форми на насилие
към текста >>

38. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Дънов законът на красотата означава откриването на Божественото в природата, влизането в хармония с природната среда, постигането на спокойствие на духа, което отдалечава страданията, болестите, нравствените простъпки, гнева, отчаянието, егоизма, страха, равнодушието.
В същината на знанието - в съответствие с учението на ББ - се намират свързани две величини: Любовта и Красотата. За да опознаем нещо, ние трябва да го обичаме. Иначе ще останем безразлични и няма да можем да го опознаем. Ако приемем, че обичаме природата, защото е изпълнена с живот във всичките си форми, ние ще потърсим и ще намерим в нея красотата, която ще ни направи по-добри и по-мъдри. За Учителя П. Дънов законът на красотата означава откриването на Божественото в природата, влизането в хармония с природната среда, постигането на спокойствие на духа, което отдалечава страданията, болестите, нравствените простъпки, гнева, отчаянието, егоизма, страха, равнодушието. Това е трепетът, който ни изпълва при проникването в действително красивото: "Гледайте красиви неща - казва Учителят на ББ в България, - мислете за красотата и създавайте красиви форми... Във всеки човек има поне една красива черта, поне една красива линия. Той трябва да знае тази своя черта и да работи за усъвършенстването й. Когато обичате някого, това се дължи на красивата черта в характера му. Тя може да бъде в обходата, в движенията, в усмивката, в говора и т. н."Реалното знание за вечността на природата, за красотата в нея се разкрива, само когато се получава вътрешна връзка между нея и нас, между това, което е пред човека и го окръжава, и това, което е у човека.
към текста >>

39. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята.
Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност. Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
към текста >>

40. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието.
Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия. От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П.
към текста >>

41. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“
Дай ми Твоята сила, за да понасям всяко изпитание, което ми предстои да мина, да го понасям с готовност. Искам смирение, знание и сила, за да мога постепенно от своите лоши навици да се освободя.“ „Господи, само Ти си единственият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш.“ „Господи, малкото добро, което си посял в мен, направи го да израсне.“ При тежки изпитания и настъпило униние и отчаяние: „Господи, грешил съм в миналото и сега много грешки направих, но Ти си милостив, помогни ми да изляза от тази мъчнотия.“ Молитвата – съдържанието и насочеността ў, същността и целите ў – е неразделна част от посланието на великите духовни Учители на човечеството към нас, хората. И докато в пробуденото съзнание на устремения по духовния Път живее и крепне потребността от общение с Небесния Отец – Бога, молитвата ще му бъде незаменим помощник при проправянето на пътеките към необятния свят на Висшата Разумност и Любов. А това означава – помощник и спътник за Вечността на еволюционното израстване и извисяване в пространствата на непомръкващата Мъдрост и Истина. Молитвата е общуване с Духа и в Духа.
към текста >>

42. 'Светлина в мрака' - Невена Неделчева

Повечето от тях го търсят в индивидуалния бунт, в нестандартната себеизява... за да открият в края на краищата, че водят младия човек в безпътицата на отчаянието, изолацията и отчуждението.
окултен роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Всеки млад човек, когато осъзнае в себе си, че е дошло времето да се сбогува с детството си, с онова защитено и топло пространство, наречено роден дом, застава на едно място, от което започват много и различни пътища. И точно тогава трябва да се намери една добра, мъдра и любеща ръка, която да хване ръката на довчерашния юноша, за да му посочи онзи път, който ще го изведе при Любовта, Мъдростта и Истината. Малко са книгите в съвременната световна литература, които могат да посочат на младите хора истинския път. Повечето от тях го търсят в индивидуалния бунт, в нестандартната себеизява... за да открият в края на краищата, че водят младия човек в безпътицата на отчаянието, изолацията и отчуждението. Романът на Невена Неделчева също търси пътя на младите. Съдбите на трите главни героини – Антоанета, Силвия и Виола, предлагат на младия читател да проследи три възможни пътя, за да открие себе си според копнежите и идеалите на своята душа. Автор: Невена Неделчева Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. ISBN-978-954-744-138-5
към текста >>

43. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той е на прага на отчаянието.
Македония и Западна Тракия остават в Гърция, Турция си връща Одрин и Източна Тракия - и всичко, което България беше извоювала с огромни жертви, й бе отнето. Не само това, но в oтново иззетите земи Румъния, Гърция и Сърбия подлагат на унищожение българите, които панически бягат да се спасят в малка България. Страната трябва да изхрани десетки хиляди бежанци от новозавзетите земи от Сърбия, Турция, Гърция и Румъния. Българският народ е онеправдан, разорен, изгубил всяка вяра и надежда за по-добро бъдеще, изправен пред материална и морална разруха. След толкова светли страници на вяра и надежда сега се вижда разпънат на кръст от вероломните съюзници. Той е на прага на отчаянието. Ето какво казва Учителят за страданието: „Страданията — това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие.“[4] „Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества — дълготърпението и благосклонността. “ „Нас ни разпнаха.
към текста >>

44. Метод за предпазване от чужди влияния - Влад Пашов (1902- 1974)

Разколебае ли се Вярата на човека, след това идва обезсърчението, отчаянието, обезнадеждването.
Даде ли някакво обещание пред себе си, той трябва да го изпълни. Да даде човек обещание пред себе си, разбирам пред Божественото Начало в себе си. Пред тези обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тези обещания. Измени ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен Мир, както и във Вярата си. Разколебае ли се Вярата на човека, след това идва обезсърчението, отчаянието, обезнадеждването. Всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас. Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете.
към текста >>

Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас.
Пред тези обещания човек трябва да бъде строго изпълнителен. Не се позволява никакво отлагане, никакво изменение на тези обещания. Измени ли на обещанията си, човек се разколебава в своя вътрешен Мир, както и във Вярата си. Разколебае ли се Вярата на човека, след това идва обезсърчението, отчаянието, обезнадеждването. Всяка загуба на нещо съществено е в състояние да отчае човека. Искате ли да се освободите от отчаянието си, намерете някой по-отчаян от вас. Срещнете ли се двамата, взаимно ще си помогнете.
към текста >>

45. Каин и Евел - Николай Райнов

И повика тогава баща си в своето отчаяние.
И нямаше за него утеха. Пречупи се отведнъж силното сърце под мъката — и под бремето на мудно линеене пращяха костите му. Той чупеше ръце и в грозни въздишки проклиняше земя и небе. И неговите вопли къртеха скали, а стоновете му избухваха в огнени облаци. Защото бе луд от скръб. И повика тогава баща си в своето отчаяние. И чу го Сатанаил. Но думи на укор и слова на обвинение се откъртиха от устата му към Каина. И рече му Сатанаил: „Когато ти дадох плодовете — помниш ли? — аз казах, че за тебе ги давам, но ти ги не скри. Остави да ги вземе всеки минувач… — Та тези плодове дават смърт и безумие на оногова, който не би смогнал да ги понесе! И за това, че ти не опази дара на светинята, Каломаин ще бъде завинаги загубена за тебе.
към текста >>

46. Каломаин - Николай Райнов

И отчаянието на душата й гърмеше в тези реки.
„Като кротко слънце, възсиява погледът на очите Ти върху мене в спомена за първия ден, когато Те зърнах. „И животворно е диханието Ти: то пробужда сенките на син полуден и буди живот в моите мъртви сънища! „По канари и сипеи разлях своите сълзи в устрем да Те диря — и по пясъка на пустинята оставих заради Тебе своята кръв. „И всеки ден сърцето ми ловеше Слънцето, като огнен поток, който кипи и ромоли в душата ми: — Ти бе това Слънце. „И всяка нощ душата ми Те диреше по кръстопътя на всички знойни сънища — но безплодно. Защото Ти не посети ни веднъж моя плах сън!“ *********************** ... И плачеше Тимисаг, а сълзите й ставаха солени реки — и течеха низ пустинята. И отчаянието на душата й гърмеше в тези реки. А скръбта й твърдееше и се обръщаше на канара. ... Но, когато отново спомен огряваше лицето й, усмихваше се, като на сън, Тимисаг — и седмоцветна светлина озаряваше канари и пустинни върхове. И, като светла песен, летеше нейната радост по безбрежната пустинна шир. *********************** „Като ледна луна, озарява душата ми споменът, че Ти си далек — и далек ще останеш от мене. „И Твоите стъпки са като далечна песен на гиздави моми, които омайват пътника с прелесни звукове, но крият от него своето лице, което е много по-хубаво.
към текста >>

47. Видение на Ездра - Николай Райнов

И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта.
Ще видят те, че са рухнали всички основания — до едно — в душата, защото пожар е изпепелил и най-крехкото, и най-здравото. И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието. И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички. И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди. И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта. И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня. Но сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота, измяна разби начъртанията на славната ни десница: недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — Ще видят после призраци на мъже и жени, обсипани с цветя, засмени, със светли лица — като небесна дъга, но призраците ще им рекат: — Това, що запали в сърцата ни Нощта, Денят го угаси! Недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — И тези призраци ще се слеят с огромния призрак на Смъртта. И ще продумат с горчива скръб устата им тогава: Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище във Великолепието. И ще минат отново там, дето са слушали измамния глас на бляскави копринени дипли, сладкия шъпот на скъп среброцветен висон, гордата реч на едри златни пръстени, светената молитва на прозрачни изумрудни кадилници, потайните вопли на свенливи бисерни огърлици, блудната измама на тежки рубинови накити.
към текста >>

48. Песен за Девата - Николай Райнов

“ на всяка вяра — и светлото „Може би!“ на всяко отчаяние.
Тя е Властителка на вечното Тайнство, отдето се ражда Това, Що е родило света. Тя е лавър, който пуска пламнали листа, огнени клонки и мълнийни цветове. Тя е светлина пред изгрев и здрач надвечер. Тя ражда черния Ден и бялата Нощ на човешката душа. Тя е страшното „Нима? “ на всяка вяра — и светлото „Може би!“ на всяко отчаяние. Неин е Първият Ден. Нейна е Сетната Нощ. Тя е Обич, Притома и Мъдрост. За оногова, който не знае, Нейното име е просто — Жена. Но за мъдреца, който е живял хиляди пъти, Нейното име е толкова сложно, че ничия уста не би могла да го изкаже напълно.
към текста >>

49. Книга на загадките - Николай Райнов

Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува.
Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен. Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон. Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в душата си. Алмазните звукове се пръснаха, като едри златни капки, и Земята ги погълна. Аз Го видех сред морето, седнал на стръмна скала. Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува. Над Бога грееха едри зелени звезди. Сега той криеше своето лице от света — криеше го в светли облаци, но не пращаше и тоя път звуците по безлюдни места. А людете ги пак не приеха: те затвориха сърцето си за небесната песен. И тогава звуците, отхвърлени от света, нирнаха в чистото сърце на малките изящни раковини и в белия сън на игривите риби, а скръбните корали ги прегърнаха с кървави ръце. Бисерните трепети на лютнята се пръснаха, като светли искри, по водата, и Морето ги погълна.
към текста >>

— — По далечните пясъчни хълмове се сгъстява топла безкрайна мрачина, —- като тъмно отчаяние, в което се лута душата от люлка до смърт: — тъй се сгъстява бездънната мрачина в пустинята — додето вижда око, додето се съвсем смрачи, додето човек умре.
Защо не дойде ти ? — — По далечните пясъчни хълмове ще блесне утре широко море от светлина, — като ясно небе, по което се плъзга слънцето на пладне: — тъй ще блесне бялата светлина в пустинята, — додето се смрачи. ... Ти ще дойдеш утре заран в моя шатър. Но ти не ми обеща това. Защо не го обеща ти ? — — По далечните пясъчни хълмове се сгъстява топла безкрайна мрачина, —- като тъмно отчаяние, в което се лута душата от люлка до смърт: — тъй се сгъстява бездънната мрачина в пустинята — додето вижда око, додето се съвсем смрачи, додето човек умре. ... Ти може да не дойдеш вече в моя шатър. Защото, — когато влезеш, — мълчание ще ти зашъпне в тъмнината. Защо ли ще до- хождаш ти ? Когато влезеш, две неприклопени очи ще те погледнат — : две очи на мъртвец, които са дълго чакали някого, — моиттe две очи. — — — *** Простря се нощ над земята, — дълга, като змия, и пъстра, като опашка на паун.
към текста >>

50. Що е окултизъм - Сава Калименов (1901 - 1990)

Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота.
Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им. И преди всичко, това, което изучаващите теоретически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си. Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов живот. Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той, — от къде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е живота, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан. Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота. Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край.
към текста >>

51. Учителя - Сава Калименов (1901 - 1990)

Защото този, който е станал ученик на Учителя, не знае що е отчаяние.
. . Ний бяхме мъртви — и той ни възкреси! Ние умирахме — и той ни съживи! От тоя ден — и завинаги — ние сме с него! От тоя ден ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! — в служене на нашите братя! Минават от тогава дните, месеците, годините, — и нашият път е все тъй прав и тъй светъл. Изпитанията и препятствията са радост за нас. Трудностите са условия за каляване на нашата воля. Даже неуспехите ни се явяват в наша полза, — те са стимул за удвояване на нашите усилия, за възобновяване на нашата борба със злото. Защото този, който е станал ученик на Учителя, не знае що е отчаяние. — Отчаянието нема власт над него. И — едни по-бързо, други по-бавно, в зависимост от своите сили, всички ний вървим напред. И няма да спрем! Ако даже се случи да паднем, — отново ще станем и ще продължим! Ний няма да спрем! Защото нашия път минава през Вечността и завършва в Бога! На Учителя ний дължим всичко! Той ни отвори очите! Той ни приобщи към великата хармония на битието! Той ни изпълни с радост и надежда, с вяpa и любов! Кой е той? — ний не можем да разгадаем. Ний не можем потънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: той е Божи пратеник, дошел на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греха и смъртта!
към текста >>

— Отчаянието нема власт над него.
Ний бяхме мъртви — и той ни възкреси! Ние умирахме — и той ни съживи! От тоя ден — и завинаги — ние сме с него! От тоя ден ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! — в служене на нашите братя! Минават от тогава дните, месеците, годините, — и нашият път е все тъй прав и тъй светъл. Изпитанията и препятствията са радост за нас. Трудностите са условия за каляване на нашата воля. Даже неуспехите ни се явяват в наша полза, — те са стимул за удвояване на нашите усилия, за възобновяване на нашата борба със злото. Защото този, който е станал ученик на Учителя, не знае що е отчаяние. — Отчаянието нема власт над него. И — едни по-бързо, други по-бавно, в зависимост от своите сили, всички ний вървим напред. И няма да спрем! Ако даже се случи да паднем, — отново ще станем и ще продължим! Ний няма да спрем! Защото нашия път минава през Вечността и завършва в Бога! На Учителя ний дължим всичко! Той ни отвори очите! Той ни приобщи към великата хармония на битието! Той ни изпълни с радост и надежда, с вяpa и любов! Кой е той? — ний не можем да разгадаем. Ний не можем потънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: той е Божи пратеник, дошел на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греха и смъртта!
към текста >>

52. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието.
Аз съм Един, думата ми е неизменяема и Съм Верен и Истинен във вейте си пътища. Словото ми е неоспоримо.“ Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите. Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този който ви беше избрал. И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото. Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески.
към текста >>

53. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И това е такава любов, такава любов през океани, през ужаси и време, и мъки, и десетилетия съвършено загубена надежда някога да се видят, и отчаяние, че си ограбен от миналото си... И не е това изблик на емоция от туй, че ето - някой не те е забравил, значи сладък си, сладко е! И не е това, че става дума за американски работи някакви (или каракачански).
Трябва да изчистя от себе си онова, което е било в пътя на любовта ми към божите работи. Защото аз видях доброто, и даването в името на доброто, и ученето на добро там, където ме насочи най-вярващият човек, когото знам - баща ми; и това бе Американското основно училище в София, за което и учителите ми, и аз, и съучениците ми, и всичко, докоснало се до него, е обвинявано в сто смъртни гряха: в предателство, вражеско грабителство, империализъм на чужденци изедници и какво ли не. А това се изпречва в пътя на любовта и е трудно да се изчисти напълно от душата ми, за да не пречи на написването на тази история. Всъщност никога не съм имал чувството, че моите американски учители от конгрегашката мисия в България са нещо различно от мен, и те никога не са смятали, че са различни от своите ученици, и дойдоха през океана с любов - да дадат, което те имат, а ние нямаме, а ние отидохме към тях и им дадохме със същото чувство на любов това, което те не са и очаквали от нас - ученици, каквито досега не бяха имали. И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли. И това е такава любов, такава любов през океани, през ужаси и време, и мъки, и десетилетия съвършено загубена надежда някога да се видят, и отчаяние, че си ограбен от миналото си... И не е това изблик на емоция от туй, че ето - някой не те е забравил, значи сладък си, сладко е! И не е това, че става дума за американски работи някакви (или каракачански). Не! Това е, че си част от това тотално взаимно привличане, тотално проникване, тотално сливане, към което не можем да не се стремим и не можем да не се жертваме за него, както не може да се изкорени в човека верското чувство - това дълбоко съзнание под всичко и над всички условия и превратности в нас, че има нещо над този тук живот и това ни тук съществование, от което сме част и което е хармонично, и което никога няма да ни изостави и ние никога няма да изоставим. И не е работата в това, че някой, който е по-голям и има, ти е дал нещо на тебе, бедния, и... колко хубаво! Голям или малък, умен или глупав, любовта е тотална сила, универсална, всепроникваща и еднакво величествена във всичките си форми. Сила като всяка сила. Проста като земното привличане, което - виж какъв урок ни дава с това, че един килограм злато тежи колкото един килограм суха кравешка тор! Пеперудата излита и крилцата й са пъстри и викат, повети от топлия ветрец: „Ела, ела, ела, ела, оплоди ме...“ И това е толкова пълно с любов, колкото поезията на Петрарка. И вятърът, който носи прашеца.
към текста >>

54. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

“ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере.
И тук трудно ще видиш и трябва 'сигурно да се учи това внимателно, коя религия къде бърка, защото еднобожни са и израилтяните, и китайците имат една религия на Дао, и будистите, и ние християните, и последователите на Мохамед. И Мойсей, и Jiao Це, и Буда, и Исус, и Мохамед, и Конфуций са били велики учители. Колко огромна е картината на Томов! Къде са тук кавгите между тая и оная църква и това и онова училище? Гагаузите и гърците къде са и страха от мюсюлманите и тревогите на баща му и приятелите му? И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град? “ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере. * Какъв град наистина! Свищов има българско училище още през 1826 година, когато при Васкидович учат 13 свищовлийчета и 21 външни деца. През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище. Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в църквата „Св. Преображение“ в махалата на местните богаташи. Така че това е музикален град, и в него Петър намира едно от призванията си.
към текста >>

55. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Пълнотата на информацията му, течащото като река слово, научната му трудоспособност, безбрежната му широта, микроскопичната му прецизност буди учудването на учениците му и ги хвърля в преклонението на отчаянието.
Те се научават как да подсладят и да подправят изложенията си с остроумните забележки и анекдоти, които „Чичо Сами“ Юфам обича да вмъква по отношение на човешките слабости и колебания. Знаят как да задълбават в работата над проповедите си, защото са виждаш живот дори в най-скучните елементи на учебната програма. За Джон Бъц няма какво да се каже. Прякорът му между семинаристите е „Свети Иван“ и това е достатъчно. Ако трябва да се вгледаме в тях по-отблизо, за студентите истинското интелектуално чудо е Джеймс Стронг. Пълнотата на информацията му, течащото като река слово, научната му трудоспособност, безбрежната му широта, микроскопичната му прецизност буди учудването на учениците му и ги хвърля в преклонението на отчаянието. Как да го достигнеш? Знанията му са толкова огромни, интелектуалното му любопитство е толкова силно, че се случва да се оплете в собствената си неизчерпаема енергия да търси и открива. Когато влизат в един от часовете му, семинаристите виждат черната дъска изписана с математически формули. Нещо е обяснявал на предишния клас. И като ги вижда да гледат учудено, доктор Стронг започва да обяснява, че ето тук се вижда, че дори математическата логика може да те доведе до лъжа.
към текста >>

56. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Всички подскочили като ударени от електрически ток, а Кръстю, обзет от отчаяние, трябвало да избяга навън.“ Ето какъв е този Кръстю, който най-често беше моят партньор в Ачларе.
Веднъж той присъствал на едно събрание, където се чели, а после размишлявали и тълкували стихове от една древна индуска поема. Сред тишината, поддържана старателно от това сериозно общество, една дама, която седяла до него - една огромна, може би над сто килограмова госпожа - се навела до ухото му и прошепнала: „Кръстю, става много късно... Ще те помоля след събранието да ме занесеш до вкъщи, защото ме е страх да вървя сама.“ Кой знае как съседката му по стол погрешно казала „да ме занесеш“ вместо да ме заведеш или да ме изпратиш до вкъщи. Богатата фантазия на Кръстю веднага пламнала. Той си представил как е нагърбил този огромен товар и как се тътри по улицата с него. Тогава у него пак налетял смехът - този негов страшен враг, който макар и старателно притискан, избухнал тъкмо в един момент, когато събраните били потънали в размишление и медитация. Всички подскочили като ударени от електрически ток, а Кръстю, обзет от отчаяние, трябвало да избяга навън.“ Ето какъв е този Кръстю, който най-често беше моят партньор в Ачларе. Към него ме привързваше и неговият самостоятелен и често непокорен нрав. Той не обичаше да се подчинява на всички Жечови наредби, макар и най-добросъвестно да извършваше работата си. Ако Жечо определяше на всеки един от нас норма, т. е. площ от нивата, която трябваше да ожъне до обяд, Кръстю избираше друго, макар и по-голямо пространство и го ожънваше за по-късо време. Тогава той си вземаше хляба и пестила и се запътваше към къщи.
към текста >>

57. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Ние никога не си правехме илюзии, че ще оправим света като тях, които все го оправят и все го оставят в развалини и отчаяние.
Тъкмо поради тези свои качества, Коста Константинов внушава доверие към добрия изход от тоя опит за превръщане на нашите идеи в практика. Как мога да забравя ония минути на отмора между високите ароматни стъбла на слънчогледовата нива, когато ние приказваме, унесени във виденията на един нов свят, на едно човешко общество, връзките между отделните членове на което са връзки на взаимопомощ, а законът е любов. Коста е бивш анархист и затова носи в нашите идеи оная компонента на благородна решителност, която характеризира кропоткиновците110. Може да сме изглеждали наивни тогава, когато търсехме практическото приложение на словото на учителя Беинса, но тогава между стъблата на царевиците и слънчогледите ние имахме някаква стойност, която е повече от всичко друго в нашия житейски път. Ние струвахме повече от практичните хора, от ловките търговци, от хитрите, успели в кариерата си парвенюта, защото светът гъмжи от тях, защото земята е натежала от алчни вълци и лъжци. Ние никога не си правехме илюзии, че ще оправим света като тях, които все го оправят и все го оставят в развалини и отчаяние. Ние знаем, че светът не може да се оправи с тия методи, с които си служат хората. Оправяне има в човека, но не за всички е дошъл този час. Не всички ще се пробудят от многохилядолетния си сън, а само тия, на които е дошло времето. Не само досегашните, но и бъдещите страници на историята ще потвърдят това. Тиранията на този свят може да се справи с всяка героична съпротива.
към текста >>

58. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Може би четири са тези последни изпити: (i) отчаяни, почти всички търсачи вече не намират никаква надежда; те или загиват по пътя, или забравят за търсенето, или напълно се обезверяват от тежките изпитания и отричат въобще самото съществуване на Граала - настъпва сякаш най-дълбокият мрак на отчаянието, точно преди първите лъчи на зората; (ii) малцина търсачи на Граала намират заветното тайно място, където се пази Свещения потир, но откриват, че е скрит сред множество фалшиви, пъстри и опасни чаши, като всяка една от тях зове страстно да бъде избрана - търсачите замират в страх и невъзможност да познаят кой е верният избор; (iii) някои от търсачите потъват в омайния хипнотичен зов на някоя от фалшивите чаши, избират нея и погубват себе си; (iv) други си казват: „Свършено е! Щом не можем да различим коя от всички тези чаши е Граала, той явно завинаги и окончателно не може да бъде намерен, защото се проявява само някъде в отвъдното... Поне ще си останем със светлите думи на онзи, който ни сочеше Пътя към Граала." Днес, почти сто години след като Рудолф Щайнер събра търсещите благородни души и им даде ясни знаци как да бъде намерен Светия Граал на нашето време, как да бъде открито Словото на Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век, сякаш се намираме именно в най-тежкото време.
Умира от рак на стомаха през лятото на 1977 г. Изглежда обаче Самаел Аун Веор не е имал достъп до лекцията на Рудолф Щайнер, изнесена на 21.09.1911 г., и не е разбирал, че Бодхисатвата на Добродетелта е извор на безкрайно смирение и морална чистота. Този, който търси Светия Граал, трябва да е свободен от всяко тщеславие и грандомания - той помни винаги, че е само скромен пътник в Пътя Христов. Само по този начин може да се продължи напред към заветната цел. (7) Всеки път, когато Граалът постави задачата пред човечеството да бъде търсен и намерен, след тежки трудности идва и часът на последните изпитания, свързани с него - изпитания, които показват, че намирането му е близо. Може би четири са тези последни изпити: (i) отчаяни, почти всички търсачи вече не намират никаква надежда; те или загиват по пътя, или забравят за търсенето, или напълно се обезверяват от тежките изпитания и отричат въобще самото съществуване на Граала - настъпва сякаш най-дълбокият мрак на отчаянието, точно преди първите лъчи на зората; (ii) малцина търсачи на Граала намират заветното тайно място, където се пази Свещения потир, но откриват, че е скрит сред множество фалшиви, пъстри и опасни чаши, като всяка една от тях зове страстно да бъде избрана - търсачите замират в страх и невъзможност да познаят кой е верният избор; (iii) някои от търсачите потъват в омайния хипнотичен зов на някоя от фалшивите чаши, избират нея и погубват себе си; (iv) други си казват: „Свършено е! Щом не можем да различим коя от всички тези чаши е Граала, той явно завинаги и окончателно не може да бъде намерен, защото се проявява само някъде в отвъдното... Поне ще си останем със светлите думи на онзи, който ни сочеше Пътя към Граала." Днес, почти сто години след като Рудолф Щайнер събра търсещите благородни души и им даде ясни знаци как да бъде намерен Светия Граал на нашето време, как да бъде открито Словото на Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век, сякаш се намираме именно в най-тежкото време. Едни са се отчаяли напълно или вече са се отказали от търсенето, като изтъкват нещо от рода на: „Търсенето на Бодхисатвата и неговото Слово не е на дневен ред пред антропософа. Нас не ни интересува този въпрос, сега той не е толкова съществен и важен." Други, потопени в умишлено създаденото изпитание на многото различни хипотези за това кой е Бодхисатвата, изпадат във вцепенение и потъват в блатото на страха и съмнението. Трети са омаяни от някоя от вече споменатите фалшиви хипотези и цял живот сеят в душите на хората илюзии и заблуждения. А четвърти казват: „Мисията на Бодхисатвата е била напълно блокирана от лидерите на тогавашното Теософско общество [Ани Безант и Чарлс Ледбитер] и някой друг е трябвало да му помогне за нейното изпълнение. Не е място сега да се занимаваме със спекулациите за това чрез коя личност в друг случай [при условие, че няма противодействия от ложите на левия път] е можело да действа Бодхисатвата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44628000259399