Търсене в текстове за 'Отчаяние'

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
към текста >>

3. Разговор Седмий. Заключение

Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл.
А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот. Ето, това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от Него? Не. Той е съвършената пълнота.
към текста >>

4. 179. УТЕХАТА

Борис Николов

Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си.
179. УТЕХАТА Една жена в провинцията имала само един син. Той завършва университета, става морски офицер, но при къпане в морето, кой знае как се е случило, че се удавил. А иначе знаел добре да плува. Но някаква вълна го задавила и той не могъл да се справи и се удавил. Като получила съобщението майката паднала на земята като убита. Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си. Един път една нейна приятелка казала: „Замини в София и иди на Изгрева при Учителя, там ще намериш утеха". Жената послушала, дошла на Изгрева, а това било 40 дни преди да си замине Учителя от земята. Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в нозете Му и плакала дълго време без да каже нито дума. Учителят седял неподвижно и мълчал. Дълго време минало и най-сетне жената повдигнала глава и погледнала Учителя.
към текста >>

5. 57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ

Борис Николов

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.
57. БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ Българския народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика. На едно място Той казва: „Аз съм работил повече от двадесет години, докато изчистя българската музика да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри. Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.
към текста >>

6. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Веднъж той се намира в голямо отчаяние и отишъл в Борисовата градина и се усамотил.
Георги" в центъра, изяждат едно печено агне на фурна самички, като изпиват няколко халби бира. След като го бяха изиграли и след като бе разрушен и разпродаден братския салон на „Оборище" 14, който Братството построи, той се пренесе на Изгрева в една барака като остана непрекъснато в недоимък. В една торба държеше около 150 полици. Значи беше длъжник на 150 човека. Завърши живота си в беднота, забравен от всички, така както каза Учителят. Веднъж той се намира в голямо отчаяние и отишъл в Борисовата градина и се усамотил. Учителят отишъл, седнал до него и започнал да му разказва последователно всички негови нещастни случаи от детската му възраст до момента. Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това? " Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо? " „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал.
към текста >>

7. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Бяхме близо до отчаяние.
Брат Георги разправя: „Почвахме деня с молитва и цял ден се молехме и призовавахме Учителя и псалми пеехме. Никакво ядене през деня, сутрин закусвахме и чак вечер когато привършим работата си, измием се и се преоблечем, приберем се в малката си стаичка - тогава се хранехме. Тъй издържахме девет месеца. Заприличахме на сенки. Изтощихме се, нямахме сили да издържаме, нито физически, нито духовни. Бяхме близо до отчаяние. Тогава получихме от Учителя писмо. Между другото Учителят ни пишеше: „Всичко виждам. Всичко зная. За Божието око нищо не е скрито. Дерзайте. Вяра жива".
към текста >>

8. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той, който имаше силен дух и издържаше на всичко видях, че отчаянието му се прокрадва в душата му.
Но после трябваше да слеза в града, за да работя. Нямаше кой да ме издържа. Тогава намерих един помак да се грижи за Жорж докато ме няма. И всяка събота излизах на Куртово, от гара Белово през Юндола и му занасях продукти и му оставях пари за разходи. От седмица на седмица той западаше и бе обезсърчен. Той, който имаше силен дух и издържаше на всичко видях, че отчаянието му се прокрадва в душата му. Дойде денят, в който той си замина. Със Жорж изживяхме цял живот. Бяхме неразделни приятели, наедно учехме в клас, наедно правехме упражненията си. наедно с него предприемахме разни задачи и Учителят накрая ни посочи като пример на ученици, които изпълняват окултни задачи. С него сме правили незабравими екскурзии.
към текста >>

9. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

ТОМ 4

И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието.
Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават.
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 5

На пейкта на отчаянието 12.
Битка за живот и за Школа 7. И враг на човеку са неговите домашни 8. Старата фанела 9. Роклите на градската госпожица 10. Болният зъб 11. На пейкта на отчаянието 12. Нямото кино и живото кино 13. Моралът на незакопчените копчета на роклята 14. Първите салони 15. Блажени нищите духом 16. Слънчевите лъчи в очите на Учителя 17.
към текста >>

11. 11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО

ТОМ 5

11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО Когато бях частна ученичка и ходех два пъти в седмицата при Учителя то родителите ми приеха това между другото.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО Когато бях частна ученичка и ходех два пъти в седмицата при Учителя то родителите ми приеха това между другото. Майка ми бе светска жена, поддържаше връзки в обществото, което се беше образувало от висши чиновници, служители, офицерство, където се опитваха да имитират и подражават висшето общество на запад. Това българско подражание имаше и хубавите си страни, че европейската култура, главно чрез -музиката, поезията и добрите обноски навлизаше у нас, а имаше и лошите страни, че се внасяше всичко у нас направо и понякога то изглеждаше смешно. Българинът израснал на село, дошъл в града веднага се обличаше с градски дрехи, т.е. по западна мода и научаваше по някоя и друга фраза и беше много изненадващо да се гледа такъв човек - облечен по западна мода и опитващ се да говори с купешки думи, т.е. с чужди думи, които той не разбираше.
към текста >>

Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома.
Аз се запътих при други наши познати, на семейството ни, какво ли ни минаваше през главата ми,но не исках да отстъпя от Учителя и от Школата му. Бях решила да отида наистина в Градската градина и да седна на пейката и да чакам каквото трябва да стане, да стане. А това е все едно да се хвърли жив човек под влака. Да замръкне жена в градинката на пейката означаваше падение човешко и падение скверно. Отидох при тези познати, те ме приеха, сложиха ми да пия чай. Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома. Те ме бяха търсили по телефона в своите близки познати. Аз се завърнах, но не казах нито дума. Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в зъбите на някой вълк. Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно. Това и стана.
към текста >>

Там някъде в края на съзнанието ми бе останала като черна точка фигурата на онази пейка, която трябваше да бъде пейка на падението и на отчаянието.
„Да ви прочета ли някои от мислите, които съм извадила от беседите? " „Може, прочети ми". Аз прочитах, Учителят слушаше с притворени очи. След това той ме изпрати с усмивка. Аз си тръгнах към дома. Там някъде в края на съзнанието ми бе останала като черна точка фигурата на онази пейка, която трябваше да бъде пейка на падението и на отчаянието.
към текста >>

12. 5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ

Крещеше почти в отчаяние душата ми веднъж когато вървях по улица „Алабин", на връщане от болницата. „Има!
Ами че това не е живот! Това е тиня! Аз съм попаднала в тинята на живота! Потъвам... Няма ли? Няма ли? Крещеше почти в отчаяние душата ми веднъж когато вървях по улица „Алабин", на връщане от болницата. „Има! Има! Има! ", отекна в душата ми някакъв мил, топъл, приятен бащин глас. „Има! " Озърнах се, от къде идеше този глас? От ляво на улицата, като че ли от посоката към ул.
към текста >>

13. 6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА

Вглеждах се, вслушвах се в себе си и открих, спомних си, че в минути на отчаяние, на дълбоко мислене върху живота, миналото, бъдещето и пр.
И ето ме сега на къщни праг проклинаща живот и радост, детство! Но чувам нейде глас приятен, благ да обещава нов живот, блаженство! Последните две стихчета дойдоха някак неочаквано, без да ги мисля, сякаш ми ги някой продиктува отвътре. „Но чувам нейде глас приятен, благ да обещава Нов живот, блаженство." Сама се чудех на тях. Мислех какво означават те. Вглеждах се, вслушвах се в себе си и открих, спомних си, че в минути на отчаяние, на дълбоко мислене върху живота, миналото, бъдещето и пр. когато си блъсках главата без никакво разрешение, нещо в мен тихичко се обаждаше: „Хайде стига си мислила, всичко ще се оправи, ще се нареди, животът ще стане хубав и за тебе и т.н." И аз млъквам и питам: „Но кога и как? И кой е, който ми говори? Кой може да знае, какво ми е сега на душата? Кой може да ме разбира и успокоява? " Питам, озъртам се около себе си, свивам в недоумение устни, но се успокоявам.
към текста >>

14. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

За пръв път отидох спокойна, тиха, без бунт в душата си, без разкъсваща мъка и отчаяние.
Как да не ги потърся до сега? Запълни ми се, осмисли ми се, разкраси ми се животът. А само миналото лято изгорях от мъка пред безсмислието и празнотата му. Излезе първото по-обемисто томче беседи „Сила и живот", 4-та серия. Въоръжена с него и с някои още отделни беседи аз заминах за трета година Учителю в ново село. За пръв път отидох спокойна, тиха, без бунт в душата си, без разкъсваща мъка и отчаяние. Ще чета, ще мисля върху тези мъдри книги, ще ги проучавам, ще придобия някаква философия, която ще ми вдъхва сила и живот. Не напразно носеше това название томчето: „Сила и живот". Сила ми трябваше на мене да преодолявам трудностите по пътя си, който за едно младо и неопитно само момиче не са малко. Сила ми трябваше и живот! Да, живот, да чувствувам, че живея, че раста, че придобивам нещо.
към текста >>

Създадоха ми се не малко трудности и изпитания, които по-рано, не зная с какво отчаяние бих понесла, но сега издържах със стиснати зъби геройски и полетях за ваканцията към моята обична среда, към моите мили дъновистки - сестри и приятелки, които приличали на мене и на които съм приличала.
Може би това се дължеше на малката вътрешна промяна, която беше станала с мене. Аз започнах да живея с по-жив темп. Държах се с колегите си весело и дружелюбно. Почнах да обичам децата и да влагам повече усърдие в учителската си работа. Това ми създаде име на добра Учителю и интересно момиче. Създадоха ми се не малко трудности и изпитания, които по-рано, не зная с какво отчаяние бих понесла, но сега издържах със стиснати зъби геройски и полетях за ваканцията към моята обична среда, към моите мили дъновистки - сестри и приятелки, които приличали на мене и на които съм приличала.
към текста >>

15. 16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА

Тя го обича и е в отчаяние.
Той напредва в музиката и стига до професорска катедра. Но дяволът си няма работа. Среща някаква жена, която му завъртява главата и иска от нега да се разведе със жена си и да се ожени за нея. Той цени, обаче, жена си и не намира причини, за които биха им дали развод. Жена му научава. Тя го обича и е в отчаяние. Той е объркан и не знае какво да прави. Споделя с мене, но и аз съм млад и неопитен и не зная какъв съвет да му дам. Мисля си: любов, сърце човешко. Един ден той ме моли да разкажа на Учителя за него и Той да му даде съвет какво да прави. Приятелят ми, макар да не Го познава лично чувал е за Него от мене и от други хора и го цени и уважава и има доверие в Него.
към текста >>

16. 17. ЛЮБОВНИЦАТА И СЪПРУГАТА

Тя е в отчаяние.
17. ЛЮБОВНИЦАТА И СЪПРУГАТА Една сестра ми разказа, че няколко години след женитбата й, след като имала вече две дечица, мъжът й тръгва по лош път, с други жени, въпреки че тя е красива и добра, и добра, и почтена наша сестра. Тя е в отчаяние. Отива при Учителя и Му плаче: „Мъжът ми си е намерил друга жена -любовница, и е станал много груб с мене." „Какво? Да не вземеш да правиш като другите жени - еснафки, да го ревнуваш, да му правиш сцени, скандали, да се развеждаш? Ще постъпиш благородно, по нов начин, по новото учение. Ще го оставиш свободен. Ако той иска да се разведе, то е негова работа, но ти, не.
към текста >>

17. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Жената била в отчаяние.
Оставя семейството си и заминава. И наистина, провървяло му и той почнал да праща пари и да пише често на жена си. Скоро ще забогатее мъжът й и ще се върне и ще заживеят щастливо - мечтаела си тя. Но, случило се така, че той се запознал с някаква американка, в която се влюбил и почнал да забравя жена си и децата си. Почнал да пише по-рядко и по-рядко да праща пари и все по-малко, и по-малко, докато престанал съвсем да се обажда. Жената била в отчаяние. Какво се е случило с него? Болен ли е, без работа ли е, защо не пише и не праща пари? Децата растат, имат по-големи нужди. Тя е слаба и безпомощна да се грижи сама за тях. Оплаква се на приятелката си - наша сестра и тя я посъветвала да се срещне с Учителя, да Му разкаже и Той, може би ще й даде съвет какво да прави или ще й помогне.
към текста >>

Старецът разказва за бедственото положение на семейството му, за тяхното отчаяние и го моли да се върне.
Един ден се позвънява на вратата му. Той отваря. Там стои един стар човек с интересна интелигентна физиономия, с бяла брада. Казва, че е от България и иска да говори с него. Той го поканва. Старецът разказва за бедственото положение на семейството му, за тяхното отчаяние и го моли да се върне. След известно време пак се звъни на вратата му. Излиза. Същият човек. Пак му говори. Бие на чувства, на съвест. У него се раздвижва нещо, но пак не иска да се върне в България.
към текста >>

Този е старецът, за който ти разказах, който не остави на мира, докато не реших да си дойда." „И този е човекът", казала жената, „на когото аз се оплаках в отчаянието си и който ми каза, че скоро ще си дойдеш, но Той не е ходил в Америка.
Минало известно време. Един ден тя го поканила да идат на Изгрева да се разходят. Тя вече била направила връзка с Изгрева и ходела там понякога. Отишли. Разгледали салоните, градините и на поляната виждат Учителя. „Ха, ето този човек си пратила да ми говори. Този е старецът, за който ти разказах, който не остави на мира, докато не реших да си дойда." „И този е човекът", казала жената, „на когото аз се оплаках в отчаянието си и който ми каза, че скоро ще си дойдеш, но Той не е ходил в Америка. Аз често съм идвала тук и Той през всичкото време си беше тука. Как е възможно?! " „Да, този е човекът. Аз съм го запомнил много добре. Той идва няколко пъти при мене в Америка, пътувахме заедно, на гарата се сбогувахме." До тука ми е разказана историята, до тука я разказвам и аз.
към текста >>

18. 53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА

Никаква скръб и отчаяние.
„Мога, Учителю." Грабнах чайника и полетях към чешмичката. Тичам. Не ходя, а тичам. Никаква болка. Никаква умора. Никакво задъхване. Никаква скръб и отчаяние. А пътеката е камениста и на места стръмничка. По едно време се препънах и строполих лекичко върху камъните. Спрях се. Не бях се ударила никъде. Чак тогава се сетих, че съм болна.
към текста >>

19. 58. МОМЕНТАЛНО ИЗЛЕКУВАНЕ ПРЕЗ РАЗСТОЯНИЕ

Да Ви оставя адреса", продължава човекът в отчаяние.
„Много е зле", повтаря, „Кога? Утре ли? " „Поздравете я, рекох", повтаря Учителят. „Тогава кога? В петък ли? Да Ви оставя адреса", продължава човекът в отчаяние. „Кажете й много здраве от мене", казва Учителят и се усмихна спокойно, мило, хубаво и му подава ръката си за сбогом. Човекът си отиде смутен, недоволен, тъжен. Учителят ни гледа нас усмихнато, многозначително. Ние вече знаехме, че Той може да помага и от далеч без да има нужда да ходи при болния с такси или с файтон. Ние влязохме при Него и потънахме в Неговата Божествена аура и забравихме за човека.
към текста >>

20. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

По-късно, веднъж по време на моето пенсиониране, когато работите ми бяха много заплетени, че не се виждаше изхода, а нямах близки да ми помогнат, аз вървях през гората за града и кършех ръце от безнадеждие и отчаяние: Кой?
Ти Си! И никой друг. И аз Ти благодаря! Благодаря! Благодаря! По-късно, веднъж по време на моето пенсиониране, когато работите ми бяха много заплетени, че не се виждаше изхода, а нямах близки да ми помогнат, аз вървях през гората за града и кършех ръце от безнадеждие и отчаяние: Кой? Кой ще ми помогне сега? Кой ще ми помогне?.„ И ето шепот силен, определен, ясен: „Аз ще ти помогна! Аз ще ти помогна! " Сепнах се. Възможно ли е?
към текста >>

21. 17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО

Цанка Екимова

17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО На другият ден дойдоха при мен вкъщи три жени от града със специална молба.
17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО На другият ден дойдоха при мен вкъщи три жени от града със специална молба. Едната от тях бе сгодила дъщеря си и затова й бяха необходими някои изящни възглавници за дарове на сватбата. А всички в града знаеха, че аз изработвах много фини ръкоделия. На много жени показвах и давах модели и безкористно правех услуга на всички, които ме помолваха. Тогава всичко, което бе хубаво се шиеше на ръка, извезваше се на ръка и хубавите подаръци бяха плод от ръчен труд на талантлив занаятчия. Дойдоха с молба да изпълня поръчката, но с условие да си заплатят моят труд.
към текста >>

22. 23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

Позор и отчаяние, което се сменя веднага с ярост.
А онзи му се хили и му се смее, защото знае какво пише там. Юрдан беше много ревнив, но никога не е имал повод за скандали от този род. Ами сега, целият град Габрово знае за моята изневяра и че съм вече разбила и друго семейство. Това е позор! По-голям позор в един провинциален град от този няма. Позор и отчаяние, което се сменя веднага с ярост. Юрдан пристига веднага побеснял на Изгрева, придружен от своята „небесна орда на Чингиз хан". Да, небето след неговото появяване на Изгрева почервеня в тъмно червено. Промени се аурата на Изгрева моментално. Приятелите ги виждах как треперят външно и вътрешно от развихрилия се скандал, защото той размахваше телеграмата наляво и надясно и се заканваше да се разправи окончателно с всички на Изгрева, но първо щял да почне с мене. Аз стоях като замаяна и изненадана.
към текста >>

23. 1. ОЧЕРК ОТ СИНА МУ ПЕТЪР Н. ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

В отчаянието си всеки ден отивал на гроба.
" Тя помагала на болни и нуждаещи се. Като помагала на болни и бедни по време на войната тя се заразява от една болна жена, след което умира. Никола Ватев беше медиум. Неговата съпруга му е диктувала назидателни писма след заминаването си. Когато Никола Ватев се завръща в отпуска като войник, на път за вкъщи от гарата среща на главната улица погребението на жена си Величка, която му остава пет деца. В отчаянието си всеки ден отивал на гроба. На деветият ден жена му се материализира пред него и му казала; „Аз не съм в гроба, върни се. Всяка вечер ще ти се обаждам". Така започва да пише под нейна диктовка. Явяват се и други заминали приятели. Обхваща този спиритически период към 100 писма, които бяха намерени в „Свирчовица" след кончината му.
към текста >>

24. 28. Една приказка и истинската развръзка

ТОМ 7

В отчаянието си решава, тъй и тъй греховете му няма да се простят, вдига чифтето и оня конник както бяга, той гюм-м един път и го ликвидира.
Надвечер когато вече слънцето така ще залязва, поразхладило се, ето гледа един на кон препуска и гледа го той, че ще мине край бостана. Обаче понеже препуска с коня тоя ездач този вижда, че може да мине и да не успее да му даде диня и взел всякакви мерки да застане на среща му, да му вика, за да може тоя да го забележи и да спре. Този конник обаче продължава да препуска и като стигнал до стопанина този го заобиколил и пак с коня препуска и се отдалечава. В ужас от този разбойник, че няма да може да изпълни указанията на мъдреца и целия му труд от години наред отива и няма да може да му се опростят греховете. Това значи, че всичко, за което се е старал досега отива на вятъра. В отчаянието си решава, тъй и тъй греховете му няма да се простят, вдига чифтето и оня конник както бяга, той гюм-м един път и го ликвидира. И си казал: „То и така и така няма опрощаване и където са 99 убийства, там е стотното“. Така се движи покрай бостана, но е отчаян, че всичкия му труд е отишъл така на вятъра. Движейки се край бостана минал край мястото гдето е заровил главнята и какво да види - в тоя момент от главнята била покарала зелена издънка. Смаял се разбойника и си вика: „Аз толкова добрини направих, на толкова хора раздадох дини, тая главня не покара, а сега когато извърших още едно престъпление, стотното, главнята покара“. Не може да си обясни станалото.
към текста >>

25. 10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Помня при един такъв случай, недоумението ми премина в отчаяние, в остро страдание и аз чух да ми казва тихичко: "Аз не съм се променил, аз не съм се променил".
10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ Не мога да кажа, че край Учителя се живееше спокойно или че със Словото Му, което постоянно четях, се живееше изключително щастливо. По същина то бе мощно, динамично, излъчваше светлина, даваше мир, простор, упование, полет към далечни перспективи, но и колко бури, колко съмнения, колко терзания възникваха понякога от досега с това Слово, когато ставаше именно това оглеждане, за което споменах. Понякога Учителя предприемаше най-неочаквано известна духовна операция - колективна в Школата, или индивидуална, по повод на някоя постъпка, която не одобряваше, по повод на някои илюзии, заблуждения, които ученика сам не съзнава. Ще поразтърси съзнанието ти с няколко строги думи, за да излезе нещо от него, така че да го видиш. Друг път умишлено създаваше противоречия и то когато у теб е тихо и спокойно. Помня при един такъв случай, недоумението ми премина в отчаяние, в остро страдание и аз чух да ми казва тихичко: "Аз не съм се променил, аз не съм се променил". Той поставяше на опит, на проверка всичко - отношения, изявления, намерения, обещания, качества в характера. За Него нямаше нищо скрито, покрито, затова /пък и по силата на моята искреност и прямота/ аз заставах пред очите Му като отворена книга, в която Той четеше, затова имах доблест да си признавам и грешки и слабости, защото исках да се изправя. Учителя особено ценеше искреността, чистосърдечието като проява на човека. Как ми е представял случай да разбера, че всяка погрешка щом се открие, щом се осъзнае, трябва веднага да се изправи. Слиза Той един ден по стълбата и носи в ръката си един чифт бели вълнени ръкавици, обаче доста проядени, от мишки може би.
към текста >>

26. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Но попадна на едно отчаяние.
Та имаше една статия за културни проблеми, в които Георги активно участваше и нашата общественост го познаваше от тези статии. Това беше един отдушник за Георги донякъде. Обаче времената вече се сгъстиха и самите вестници взеха вече една позиция с партийна линия вече, еднопосочна и Георги изпадна в едно униние. По едно време го гледам, почна да ходи на църква, да пали свещи. Викам: "Георге, какво става с тебе, слушай бе, недей така". Но попадна на едно отчаяние. Разбира се, той го криеше, но аз го усещах като приятел. Тогава аз реших да направя нещо за Георги, плюс това, когато аз направих един филм, авторски филм, сценарии, режисура и музика, който взема наградата в Триест, космичен филм по рисунките на Васил Иванов, той написа едно есе върху филма. И аз, понеже не обичам да остана длъжен ако трябва да бъдем едно на едно, аз трябваше да направя нещо за него. Тогава той ми посочи няколко подходящи есета, между които беше накрая и есето за "Пътя на Плеадите" за моя филм. И в Сатиричния театър, в свободния ден, в понеделник, беше много трудно, но шансът позволи това нещо.
към текста >>

27. 22. НА КРЪСТОПЪТ

Отчаяние и ропот, просто ужас.
Нека не викам против Господа, а да видя нещата както са. Ако трябва да се примиря, нека това стане. Ако нещо трябва да имам, то нека да ми дойде по обикновен човешки пьт. Гр. Харманли, 22.1Х.1943 г. Голямо вътрешно безпокойство. Отчаяние и ропот, просто ужас. Днес е малко разведрено. Няколко дена откак съм тук в този град назначена като учителка по пеене в гимназията, търсех квартира, но напразно. Тази, в която влезнах е нехигиенична, без слънце, но самостоятелна. Не зная просто какво да правя. Една ужасна инертност ме е обхванала.
към текста >>

28. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча.
Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената. Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча. Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора. БРАТ РАДИ В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар.
към текста >>

29. НИКОЛА ВАТЕВ

Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча.
Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената. Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча. Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора.
към текста >>

30. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

Брат й по-големият „федя", както го наричаха те, за да я облекчи от това състояние отива при д-р Гергинов, разказва случая как е и казва: „Моля Ви се, ще я доведа, но кажете й, и така да е, кажете й, че това не е верно, да не живее така с отчаяние".
От нас стенографките Паша пък недовиждаше. Тя Паша, още на 20 годишна възраст, късогледа от дете е била, но на 20 годишна възраст не знам какво нещо е имала на очите, отишли при д-р Гергинов в София, имаше двама лекари, д-р Пашев, който после стана професор след като се отвори факултета и Гергинов. Двамата бяха очни лекари в София най-известни. Отишли при Пашев и Пашев й казал, че тя ще ослепее. Представете си на едно 20 годишно, младо момиче, да му кажат че ще ослепее, може да си представите каква трагедия е преживяла тя. Брат й по-големият „федя", както го наричаха те, за да я облекчи от това състояние отива при д-р Гергинов, разказва случая как е и казва: „Моля Ви се, ще я доведа, но кажете й, и така да е, кажете й, че това не е верно, да не живее така с отчаяние". „Аз казва Ви съветвам идете да станете селянка в полето да работите, иначе казва ще ослепеете". И това е било преди да срещне Учителя, преди да стане стенографка. И много тежко го преживяла, но когато отишли при другия лекар Гергинов, а той вече е подготвен от брат й, я успокоил. Но когато се запознава с Учителя, вероятно тя е споделила тези неща с Него, Той й е помагал и тя много пъти Го е питала за очите си. Сега имаше едно нещо, което тя го разказа след заминаването на Учителя.
към текста >>

31. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

Имаше един период такова отчаяние дойде.
В.К.: И търси човек, който да не му възразява. Е.А.: Ех, не. В.К.: Той не й давал през това време да ходи при Учителя, Невена. Е.А.: Той въобще не й позволяваше тя да отива самостоятелно. Знаеш ли, че тя искаше да се хвърли под трамвая? Имаше един период такова отчаяние дойде. И аз тогава отидох при Учителя и Му казвам: „Учителю, тъй и тъй, моля Ви, когато Лулчев отиде някой ден на екскурзия, аз ще я повикам, приемете я да й говорите". И тогава Невена отиде при Учителя, но аз й устройвах срещите. В.К.: Аз й бях връзката между нея и Учителя. Лулчев не позволяваше тя да се среща с Учителя. Е.А.: Да, лично да отиде сама, не позволяваше.
към текста >>

32. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

На отчаяние, на разочарование, на потъмняване на съзнанието.
В какво тежко положение може да изпадне и какво може да извърши. Такова преливане може да стане и на положителни чувства, ако някой е милосърден, друг, който изпитва същото чувство на милосърдие може да прелее чувството си в другия човек, да се усили чувството на милосърдие в другия. Така хората си въздействат и за добро и за зло. Въздействието може да бъде съзнателно или несъзнателно. Мисля, че много от убийствата, които стават в света се дължат на преливане на чувства, мисли в човек, който става приемник. На отчаяние, на разочарование, на потъмняване на съзнанието. Спомням си за два случая, които станаха на Бивака, където бяхме на екскурзия с Учителя. Първият случай беше делничен ден. Бяхме отишли на Бивака на екскурзия, трябва да е било четвъртък, защото в този ден ходехме тези, които бяхме свободни. Пристигнахме на Бивака, направихме закуската и понеже беше ден, в който Учителят държеше лекция, се събрахме на най-високото място на Бивака около разпръснатите големи камъни, обиколени с трева до самата пътека, която идва от София. Всички бяхме насядали там.
към текста >>

33. 08.През един зимен ден

Обхвана ме отчаяние, разочарование, безнадеждност, почувствувах се излъгана и опетнена.
Не можех да си обясня и да разбера какво да направя, а пък не можах да отида за съвет при Учителя, защото се чувствах виновна. Аз вече разбирах какво значеха думите, които Учителя беше казал на Савка. Чувствах се виновна и никого не можех да обвиня освен себе си. Почувствах се излъгана, пренебрегната, защото той имаше връзка с друго момиче. В първият момент у мене се надигна такава буря от негодувание и възмущение към него, че дори си помислих: Такъв човек не трябва да съществува, защото той само скърби носи. Обхвана ме отчаяние, разочарование, безнадеждност, почувствувах се излъгана и опетнена. Страдах, че е злоупотребил с доверието ми и с любовта ми. Често стигах в разочарованието си до отчаяние. Не исках вече да живея, живота ми нямаше смисъл. Как ще живея така оцапана? Ту изпадах в бури от негодувание към него, ту до отчаяние.
към текста >>

Често стигах в разочарованието си до отчаяние.
Чувствах се виновна и никого не можех да обвиня освен себе си. Почувствах се излъгана, пренебрегната, защото той имаше връзка с друго момиче. В първият момент у мене се надигна такава буря от негодувание и възмущение към него, че дори си помислих: Такъв човек не трябва да съществува, защото той само скърби носи. Обхвана ме отчаяние, разочарование, безнадеждност, почувствувах се излъгана и опетнена. Страдах, че е злоупотребил с доверието ми и с любовта ми. Често стигах в разочарованието си до отчаяние. Не исках вече да живея, живота ми нямаше смисъл. Как ще живея така оцапана? Ту изпадах в бури от негодувание към него, ту до отчаяние. Привързаността ми към него беше все така непреодолима. Само при мисълта да се разделя изпитвах ужасна болка.
към текста >>

Ту изпадах в бури от негодувание към него, ту до отчаяние.
Обхвана ме отчаяние, разочарование, безнадеждност, почувствувах се излъгана и опетнена. Страдах, че е злоупотребил с доверието ми и с любовта ми. Често стигах в разочарованието си до отчаяние. Не исках вече да живея, живота ми нямаше смисъл. Как ще живея така оцапана? Ту изпадах в бури от негодувание към него, ту до отчаяние. Привързаността ми към него беше все така непреодолима. Само при мисълта да се разделя изпитвах ужасна болка. Намирах се в безизходно положение. Когато мислех да се отделя, изпитвах страх, че когато ме овладеят чувствата, които се бяха събудили в мене, ще имам ли сила да издържа. Никаква увереност не чувствах в себе си.
към текста >>

34. 17.В 1931 година

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

В това объркано състояние на неизяснени положения, изпаднах в отчаяние в известни моменти.
Учителят ме прати да стана учителка, аз го послушах. За мен не бше ясно аз какво ще правя. Образованието ми беше да стана учителка. Мисълта, че Учителят не ме иска на Изгрева и ме праща учителка, обезсмисли живота ми. Аз бях десет години стенографка, а сега изведнъж ме праща учителка. В това объркано състояние на неизяснени положения, изпаднах в отчаяние в известни моменти. Мисълта, че съм изпъдена ме терзаеше. Имаше такива моменти на помрачение, че не исках да живея. Мислех за самоубийство. Изпаднах в обезсмисляне на живота си. У мене се надигаше едно възмущание срещу самата мен, от тоя мисъл.
към текста >>

Учителят беше казал, че когато човек преживява някакво отрицателно състояние, например отчаяние, той се свързва с всички други души, които преживяват същото състояние.
Как мога да помисля за такова нещо; така жестоко да оскърбя баща си, когото обичам и да хвърля петно на Учителя, когото дълбоко уважавам и обичам, и който само добро е внесъл в живота ми. Ако аз страдам, то е само по моя вина. Аз не послушах Учителя. Тогава си зададох въпроса: Накъде и какво ще правя? По това време, когато ме посещаваше мисълта за самоубийство, под влака се хвърли един писател - Н. Ракитин. Учителят беше казал, че когато човек преживява някакво отрицателно състояние, например отчаяние, той се свързва с всички други души, които преживяват същото състояние. Тогава може да стане преливане на това чувство от единия в другия. Тогава се усилва отрицателното чувство в този, в когото става преливането и тогава човекът може да извърши престъпление. Когато разбрах за самоубийството на този писател, аз се упрекнах, да не би с моето отрицателно състояние да съм повлияла за неговото поведение. В един момент аз се попитах, как ще наредя живота си занапред. Попитах се, какво бих искала от живота и си направих една преценка какво искам.
към текста >>

35. 08 - 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В един момент на меланхолия, на безнадежност, на отчаяние, той изразява своите чувства така: Стоя печален, стоя надвесен над тъмна мъка, над болен блян.
Обаче и без елач мисълта на Учителя е подействала вече. Искам да рецитирам едно стихотворение от Йордан Ковачев, един добър, идеен приятел, по убеждение толстоист, който се помина. Няколко години беше пращан в лагер. Това оказа влияние върху здравето му. Стихотворението е следното. В един момент на меланхолия, на безнадежност, на отчаяние, той изразява своите чувства така: Стоя печален, стоя надвесен над тъмна мъка, над болен блян. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отдих срещам в света студен. Все тъй суетен, все тъй несретен животът вие около мен. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отзив срещам в света студен. По-нататък, при друго настроение, при по-високо и бодро настроение, поетът изразява своята мисъл така: Усмихни се, мъчено сърце, светла радост нека в теб надникне, вяра кротка ни да призове път небесен в твоите малки песни. И навеки нека отлетят стара мъка от засмяна младост.
към текста >>

36. 09 - 44. НЕ БОЙ СЕ, МОМЧЕТО ЩЕ ОЗДРАВЕЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Налегна ме голяма мъка и отчаяние.
Положението му от ден на ден се влошаваше. Температурата му се качи на 40 градуса. Лекарите не ми казаха нищо утешително. Нещо повече: казваха ми, че няма да го бъде. Минаха един, два, три дни, седмица, а надежда никаква. Налегна ме голяма мъка и отчаяние. Еднаж, като си седях, неусетно съм задрямала съвсем за кратко време, може би само за пет или десет секунди. Учителят ми се яви, направи няколко паси на крака на болното ми момче и ми каза спокойно и уверено: „Не бой се! Момчето ще оздравее! " Събудих се, зарадвах се, че сънувах Учителя, а най-вече за това, че ми каза онова, което аз дълбоко в душата си силно желаех. И наистина, от този ден и час започна подобрението.
към текста >>

37. 09 - 118.КАК НЕБЕТО РАБОТИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Не е важна причината за задържането ми, но важното е, че ме туриха в една стая с един млад студент, който беше дошъл до отчаяние и искал да тури край на живота си.
118.КАК НЕБЕТО РАБОТИ На 19 декември 1956 година, когато приятелите бяха събрани в Тополица за осветяване на новия братски салон, мене ме задържаха и изпратиха в София, в затвора. Не е важна причината за задържането ми, но важното е, че ме туриха в една стая с един млад студент, който беше дошъл до отчаяние и искал да тури край на живота си. Същият младеж бе изял един килограм вар от мазилката, за да се отрови, но нищо лошо не бе последвало. Мислил следващата нощ да тури ръката си на фасонката на електрическата крушка, за да го убие токът. Но като отидох, поразговорихме се. каза ми защо е задържан. Причината не била голяма и аз го насърчих, че скоро ще го освободят.
към текста >>

38. 09 - 130. МАЛКОТО ДОБРО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

По лицето й се четеше голяма тъга и отчаяние.
130. МАЛКОТО ДОБРО Това беше през лятото на 1964 година. Един ден излязох от завода и се упътих към новия цех. По пътя срещнах много хора и всеки бързаше по своята работа. Но ето след малко срещам една девойка на около 17 години, свита, омърлушена. По лицето й се четеше голяма тъга и отчаяние. Тя ме спря и попита за пътя, за Айтос, попита тъкмо мен, а не друг, след като бе срещнала много други хора. Нещо отвътре я бе насочило към мен. „Този ли е пътя за Айтос? " - „Не, девойко! Не е този пътя.
към текста >>

39. 09 - 172. МАЙКО, ОГЛАДНЯХ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Настъпи пълно отчаяние.
След като тукашните лекари не можаха да ни помогнат, бяхме принудени да търсим помощ при най-големите професори - специалисти в Швейцария, Германия и Австрия, но от никъде помощ, от никъде надежда. Върнахме я, за да си умре при нас, тъй като положението и все повече и повече се влошаваше. Най-после дойде до там, че взе да не яде и да я унася на сън, а това значеше, че дните й са преброени. Отникъде надежда. От никъде помощ. Настъпи пълно отчаяние. Бяхме решили тъй: Ако тя умре, аз ще застрелям жена си, а след нея и себе си, за да ни погребат и тримата в един гроб. В този тежък момент, най-тежкият и критичен в живота ми, чух за г-н Дънов, че на много хора е помагал и отидох при него. Паднах на колене пред него, като му казах за болната си дъщеря, както и за опитите ни да я излекуваме, но безуспешно и го помолих тъй: „Учителю, ти помогна някога на римския офицер, на стотника, като с една дума излекува момчето му. Моля ти се, Учителю, помогни и на мене." Тогава той ме погледна благо, наведе се, хвана ме за рамото и ми каза: „Стани Иди си. Момичето ти е здраво." Върнах се в дома и заварих дъщеря си вместо на смъртно легло, с ръкоделие в ръце.
към текста >>

40. 09 - 231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Семейството било в отчаяние.
231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ По времето, когато Вълко Червенков бе министър-председател и министър на просветата, една девойка от град Ямбол от руски произход кандидатствала в университета три години под ред, но все не я приемали. Семейството било в отчаяние. Чудели се какво да правят, за да бъде приета дъщеря им. Една нощ майката сънува, че при нея идва старец с бяла брада и дълга, подрязана до раменете коса, който казал: „Дъщеря ви не е приета, нали? Подайте молба до канцеларията на Вълко Червенков и чакайте. Аз съм Учителят Дънов." (Бил облечен в халат и ботуши до над коленете.) „А тук, горе, на гардероба, има от моите беседи, защо не ги четете? " Дотук е сънят.
към текста >>

41. 09 - 243. СПАСЕН ОТ САМОУБИЙСТВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

243. СПАСЕН ОТ САМОУБИЙСТВО Един човек от София с болни крака дошъл до голямо отчаяние, поради което си положение решил да тури край на живота си.
243. СПАСЕН ОТ САМОУБИЙСТВО Един човек от София с болни крака дошъл до голямо отчаяние, поради което си положение решил да тури край на живота си. И една нощ, тъкмо когато се готвел да вземе пистолета и да го насочи срещу челото си, някой позвънил. Било късно през нощта. „Кой е? " - се обадил човек от балкона, рошав и страшен на вид. - „При вас идвам, отворете", се обадил отдолу женски глас.
към текста >>

42. 09 - 354. ТИ ЩЕ ПРОМЕНИШ УБЕЖДЕНИЯТА СИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Тогава той изпаднал в отчаяние и се отказал от своите материалистически убеждения, както и от безбожието.
354. ТИ ЩЕ ПРОМЕНИШ УБЕЖДЕНИЯТА СИ При една от сказките, които Учителят изнасял във Варна през 1902 година, след сказката адвокатът Драгулев казал на Учителя: „Аз не вярвам в тия работи! " „Запиши си тая дата", му казал Учителят. „Ти след пет години ще промениш убежденията си. Тогава ще имаш разбирания, противни на сегашните." След пет години жената на Драгулев се запалила в къщи и починала. Тогава той изпаднал в отчаяние и се отказал от своите материалистически убеждения, както и от безбожието. Разказал: Боян Боев
към текста >>

43. 12 - 15. МИЛОСЪРДИЕТО И ТОДОРИЧКА

Това са опитности, които граничат с трагичното и с отчаянието, нали, и вече идва момент, когато трябва да дойде нещо друго, някаква друга сила, друга ръка трябва да помогне.
„Сънувах сън. Отива тати: Тодоричке, къзъм, еди в коя книга, на еди-коя страница отвори, там ти са парите." В.К.: Ха.ха-ха. Надка: Е-е,ха-ха-ха. Та това е животът, искам да кажа. В.К.: Това са много големи опитности. Това са опитности, които граничат с трагичното и с отчаянието, нали, и вече идва момент, когато трябва да дойде нещо друго, някаква друга сила, друга ръка трябва да помогне. Надка: За да се прослави пак чрез него Божието дело. Тогава като го видят, на крака му ставаха, майката, бащата, техните хора и тази Тодоричка после. Тодоричка викаше: „За нас бай Георги е Христос." Защото в най-такива трагични моменти им е помагал. В.К.: Ама то е знаменателно. Надка: Да, всички се учудиха, заплака, запали свещ и каза: „Бай Георге, ти пак тази вечер дойде и помогна." Не помня думите й.
към текста >>

44. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Миряните трябва да признаят, че пренасянето на чуждици в областта на църквата, твърде голямото тяхно участие в нейните работи, ослабяването на центъра и на неговите спужители, на оня център, който е спасил православието и нацията, излагането от някои от тях на църковните светини, и пренасянето на неговата сила върху други центрове и тела от друг характер - всичко това е причината, която е предизвикала ослабването и отчаянието и в последствие катастрофалния упадък.
Никога клирът не е направлявал сам и самоволно работите на църквата, нито и в най-дребните дори неща. Понякога той е бил прост зрител, съдействуващ против волята си на вършеното от ония в чисто църковни работи. Но с взаимни обвинения нищо добро не се постига. Всяка от обвиняемите страни дължи да призпае с християнска изповед, че е способстоувала така или иначе за катастрофата. Светият клир на Великата църква трябва да разбере, че неговото предназначение, неговата мисия е велика и твърде важна, е мисия религиозна, обществена и нравствена, която има предвид цялата църква, цялото православно изпълнение. Миряните трябва да признаят, че пренасянето на чуждици в областта на църквата, твърде голямото тяхно участие в нейните работи, ослабяването на центъра и на неговите спужители, на оня център, който е спасил православието и нацията, излагането от някои от тях на църковните светини, и пренасянето на неговата сила върху други центрове и тела от друг характер - всичко това е причината, която е предизвикала ослабването и отчаянието и в последствие катастрофалния упадък. Трябва прочее да се разбере, че в интереса на всички е да се засили този наш древен център, чрез пълната поддръжка и обмислената намеса на всички. Когато с Божия помощ тези начала преодолеят и у едните, и у другите, Църквата ще преживее безсъмнено дни на слава. Полезно и в общ интерес е двете страни да заработят заедно и съразмислят за поправяне и подобрение на работите. Безсъмнено светият клир, който има управата в ръце, особено висшият, съгласно със своята Божествена мисия, трябва да стои по-високо, което се изисква не само от чисто религиозните интереси на църквата, но и от ония на нацията. А за подготвяне на истински и достоен за високото си предназначение и положение висш клир са нужни обмислени законоположения.
към текста >>

45. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Знай, че светилника на душата ти е любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, от дето няма завръщане, ако сам идеш.
Винаги бодърствувай и пази да не изгубиш благоприятните минути на живота, защото не ще можеш да ги постигнеш; а онова, което е испуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на живота. И тъй, винаги слушай онзи таен глас, който ти говори и тя ръководи, защото в неговото говорение има да научиш що треба да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неша да се никога не обленяваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш. Вярата да не оставяш, надеждата да не забравяш, любовта да не угасяш, защото в тях е скрит живота на бъдащето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилника на душата ти е любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, от дето няма завръщане, ако сам идеш. За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скърб и отчаяние. От две мисли винаги първата приемай; не давай върх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение, а разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие по между стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си.
към текста >>

За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скърб и отчаяние.
И тъй, винаги слушай онзи таен глас, който ти говори и тя ръководи, защото в неговото говорение има да научиш що треба да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неша да се никога не обленяваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш. Вярата да не оставяш, надеждата да не забравяш, любовта да не угасяш, защото в тях е скрит живота на бъдащето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилника на душата ти е любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, от дето няма завръщане, ако сам идеш. За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скърб и отчаяние. От две мисли винаги първата приемай; не давай върх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение, а разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие по между стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гледай да те не знае лукавия.
към текста >>

46. IV.11 август, понеделник

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Той идва и помага.
От прочетения стих искам да вземете следния урок: Всяка мисъл, която ви предразполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето и домашните си - всичко трябва да изпъждате; тези мисли не са Божествени, а на тия духове, хванатите, на наемниците, и следва да се проводят на своето място, защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мрачни мисли. Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че е в сила всичко да стори. Той и възкресява, и телата дава; затова трябва да действуваме чрез Господа и да изпълняваме винаги Неговата воля. Нашата работа тази година трябва да бъде активна, не само да вярваме, но да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще извърши работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Той идва и помага. Тогава ще разберем именно, че само Той може да изпълни всичко. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите. Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди от дробовете. Вътрешният смисъл е човек да даде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно живее и пребивава в сърцето и дробовете, то никакъв лош дух не може да влезе в человека и да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. И.
към текста >>

47. 6. ПРОСТОТА

ТОМ 12

Дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило.
Как да се сади, с вода или без вода? С вода, разбира се. Този закон действува по следния начин. Направете опит. Някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, която може да бъде от различен характер. Дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл - посейте я. Тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкуване.
към текста >>

Когато се намирате в голямо отчаяние, страдате.
Когато някой човек е много напечен, Господ го посещава, а когато е много добре, Господ казва: „Повикайте този човек тука.“ Ние казваме: „Бог да го прости, заминал е.“ А аз казвам: Отишъл е да види Баща си в отечеството си, в дома си, а после пак ще се върне. Тъй че, един път Господ идва при нас, а един път ние отиваме при Него. На какво прилича това? Когато някой баща ожени сина си, отделя го в нова къща и един път той му отива на гости, а друг път синът го посещава. Кажете ми, кога вие посещавате Господа? Когато се намирате в голямо отчаяние, страдате. А когато някой ви посети в това време, тогава Господ ви е посетил. Ето защо трябва да правите посещения на страждущи. Отсега вече ще знаете, че всеки може да посети Бога, на ден може по 10 пъти да Го посетите, а Господ - един път на ден. Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте - молете си.
към текста >>

48. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Естествено, у нея ще се зароди едно отчаяние, ще бъде скръбна, тъжна, докато не разбере смисъла в живота.
“ И ще си даде своето мнение. Сега, като ви говоря това, не значи, че трябва да се освободите от това си положение, защото животът си е живот, ролята, която си играете, която ви е дадена, е роля, а вън от това ще изучавате неща, които принадлежат към същността на вашата душа. Представете си следното положение. Например вие сте 4 сестри вкъщи. Баща ви има някак си повече разположение към едната си дъщеря, майката - към другата, единият брат - към третата сестра, а към четвъртата никой няма разположение, всички я тласкат, все тя виновна за всичко. Естествено, у нея ще се зароди едно отчаяние, ще бъде скръбна, тъжна, докато не разбере смисъла в живота. Да допуснем, че всички ви изтезават, наричат ви невежа, глупав, несръчен и като дохождат гости, все за вас говорят. Вие ще се намерите в чудо, не ще знаете де да се денете. Да допуснем, че у вас се зароди желание да се молите на Господа да ви освободи и да допуснем, че Господ не обърне сърцето на никого към вас. Най-после отвънка вие си намерите приятелка, която ви съчувствува. Вие веднага се освежавате, понасяте всичко с радост, у вас вече има промяна.
към текста >>

49. ЧЕТВЪРТИ УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

ТОМ 12

Тогава иде туй Божественото и душата казва: „Значи имало нещо по-съществено, отколкото съм предполагал." Та, когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност.
Когато останете сами в една бурна нощ, туй Божественото ще Го изпитате. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви похване и ще каже: „Не бойте се! " Туй Божественото се явява от невидимо. Само тогава ще познаете какво нещо е Божественото, когато никой няма да ви помогне и когато мислите, че всичко за вас е свършено. Тогава иде туй Божественото и душата казва: „Значи имало нещо по-съществено, отколкото съм предполагал." Та, когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опит- ности, най-страшните мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност, да придобиете вярата на светлината. Сега, ще ви вметна две предложения,[1] те са следующите: Когато топлината идва, тя на живота помага, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат. Сега, обратното: Когато студът в света идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето.
към текста >>

50. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

И веднага твоето отчаяние ще се премахне.
Вие се заблуждавате. Но не подхранвайте това заблуждение в себе си. Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма да остане. Имаш тежко състояние на душата си, отчаян си. Направи връзката. И веднага твоето отчаяние ще се премахне. И Писанието казва: „Призовете ме в ден скърбен. Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат да влизат между нас и Бога. Тези хора могат да ни сгънат. Хората трябва да бъдат наоколо. Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия.
към текста >>

51. Един духовен опит - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Когато дойде в тебе едно отрицателно състояние (злоба, съмнение, отчаяние) за пет минути ти трябва да се оправиш с него и да го превърнеш в положително състояние." Учителят препоръчва следните 10 стиха от Евангелието на Йоана за заучаване наизуст и за дълбоко размишление; 14 глава, 15 стих; 11 глава.
Тук всичко върви добре. Учителят каза, че вулканските изригвания в Аржентина се дължат на вътрешните земни промени по случай постепенното издигане на дъното на Великия океан, защото там ще бъде новия континент на шестата раса. В свръзка с това ще има потъвания на някои суши. Тук ще ви изложа някои мисли, казани от Учителя в последните беседи и лекции или в разговори: „Всяка сутрин, като станеш, да си смениш състоянието, да си благодарен. Щом не си в хармония с частите, ти си в дисхармония с цялото. Когато дойде в тебе едно отрицателно състояние (злоба, съмнение, отчаяние) за пет минути ти трябва да се оправиш с него и да го превърнеш в положително състояние." Учителят препоръчва следните 10 стиха от Евангелието на Йоана за заучаване наизуст и за дълбоко размишление; 14 глава, 15 стих; 11 глава. 42 стих, 12 глава, 26 стих, 8 глава, 29 стих, 6 глава, 63 стих. 3 глава, 33 стих, 3 глава. 3 стих, 20 глава, 22 стих. 21 глава, 5 стих, 15 глава, 26 стих. Тези стихове можеш да ги употребяваш всеки ден.
към текста >>

52. 14. И ЗАПЛАКА ТИ

Паша Теодорова

Не бяха сълзи, не бяха капки, но това бяха струи от елексира на живота, които къпят душата на онзи, който е познал истинското отчаяние и се е отрекъл от света.
Всички хора плачат и всички хора се радват. Да, но и плачът им не е плач, и радостта им не е радост. Не дошло още време да почувствуват сълзите в очите на Учителя и да се пробудят. И пак заплака Ти, но този път за малката величина, за човека, за отделната единица, която потърси онзи път, който води нагоре, нагоре към светлия, чист хоризонт, дето става истинското обединяване. Човекът, малката частица от цялото, прогледала в тъмната нощ на своя живот, видя трите сълзи в очите на своя Учител, видя три слънца, които осветяваха Неговия образ и смело подаде ръцете си към Него. Не бяха сълзи, не бяха капки, но това бяха струи от елексира на живота, които къпят душата на онзи, който е познал истинското отчаяние и се е отрекъл от света. Видял той светлината на трите сълзи, които и до днес продължават да го Къпят. Видя той трите сълзи на очите на своя Учител, който заплака за него. И стана чудо! Тъмната завеса на очите му бавно се разкъсваше и той прогледа. Нощта се превърна в ден.
към текста >>

53. 1. ПРОМИСЪЛ Из Словото на Учителя

Милка Говедева

В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато отчаянието бучи в тебе, когато си изоставен от всички, когато си обезсърчен, един тих глас ти нашепва: „Не бой се!
Спри пред кривите си постъпки. И като се съмне, като изгрее слънцето, Божественото ще каже: „Тръгни! " Божественото казва на човека да тръгне сутрин, когато слънцето изгрява, а не вечер в тъмнината. Като дойде на земята, човек трябва да има поне един приятел. Кой е вашият приятел? В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато отчаянието бучи в тебе, когато си изоставен от всички, когато си обезсърчен, един тих глас ти нашепва: „Не бой се! Аз съм с тебе! " Питам, има ли смисъл да се отчайваш? Трябва ли да мислиш за самоубийство? - Не, тук смъртта няма място. Кой е Онзи на брега на пристанището, който те прегръща и целува?
към текста >>

54. 3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ

Милка Говедева

Магдалина Стефанова Григорова

А долу, към нашата ливада, край шосето, проблясваха червени огньове, следвани от чести картечни залпове... Баба с необичайна за възрастта си бързина се втурна в къщи и коленичи пред иконите, молейки се гласно... В голямото си отчаяние и мъка тя търсеше опора в своята вяра... Над града се носеше синкав призрачен дим, примесен с дъх на изгоряло месо... След няколко дни дойде втората ни майка и каза: „Свърши се вече!
Заредиха се тежки дни и безсънни нощи, изпълнени с тревога... Баба ту нареждаше като на умряло, ту се молеше горещо пред иконите. Аз и сестра ми Вера стояхме сгушени до нея. Свършили се биха за нас детските игри, безгрижните ни дни... На 27 септември през нощта картечни изстрели процепиха зловещата тишина... Тръпки на ужас обхванаха всички ни. Скочихме от леглата полуоблечени. Излезли бяха чичо, стринка, децата им, съседите... Лунни лъчи обгръщаха в сребърна паяжина града. А долу, към нашата ливада, край шосето, проблясваха червени огньове, следвани от чести картечни залпове... Баба с необичайна за възрастта си бързина се втурна в къщи и коленичи пред иконите, молейки се гласно... В голямото си отчаяние и мъка тя търсеше опора в своята вяра... Над града се носеше синкав призрачен дим, примесен с дъх на изгоряло месо... След няколко дни дойде втората ни майка и каза: „Свърши се вече! Избиха ги! " Баба падна като покосена, а кога го я светихме, писъците и клетвите й събраха съседите в нашия двор... Всички плачеха безгласно. С какво можеха да ни утешат? Ненужни бяха думите пред тази голяма майчина и сирашка мъка!... Настъпи есен.
към текста >>

55. 17. ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА СВЕТА КЪМ БРАТСТВОТО

Бил някога песимистично настроен и в отчаянието си отива за съвет при Учителя.
17. ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА СВЕТА КЪМ БРАТСТВОТО Веднъж отидох при сестра Наталия, където заварих брат Пантелей Карапетров, който разказа един случай. Бил някога песимистично настроен и в отчаянието си отива за съвет при Учителя. Изкачвайки плахо стъпалата към стаята на Учителя, тъкмо посегнал да почука на вратата и тя се отворила, и Учителят застанал пред него. „Какво има? " - запитал Учителят. Обезнадежден и отчаян, братът попитал: „Учителю, ща стане ли човек от мен? " Учителят твърдо отговорил: „Ще стане!
към текста >>

56. 2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

То е отговор на писмо на Цветана до Учителя, изпълнено с тъга, безизходност и даже отчаяние, сполетяло я в Париж.
2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ Писмото на Учителя до Цветана Щилянова в Париж е изпратено препоръчано от Боян Боев с адрес ул. „Опълченска" 66. То е отговор на писмо на Цветана до Учителя, изпълнено с тъга, безизходност и даже отчаяние, сполетяло я в Париж. Тя поднася молбата си за съвет и помощ. Ето отговорът Му: Любезна Цветана Щилянова, Има една светла страна на живота, която трябва да се учи с голямо усърдие и постоянство, докато се постигне желания идеал на човешката душа. Противоречията що по някой път се явяват в живота, за оня, който разбира вътрешния смисъл, носят нещо добро за съгражданието на характера. Вяра жива светла и добри мисли в Оногова, който направлява съдбините на разумните същества, всичко се постига. Провидението сега влага във вас нещо добро и ценно, което за бъдеще ще ви бъде потребно.
към текста >>

57. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

„Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено, а когато той преживява нещо, замислен, нейде сам върху някоя пейка или в очакване, отчаяние, надежда и пр.
В живота на земята случайност не съществува, всичко е строго ограничено и се отнася от нашите отношения към нещата. Колко е проницателен Духът на Учителя, щастие е да влезем в контакт с Него и се съзре Истината на живота. Желая ви най-красивото и благословението да ви закриля. Ваш Петър Тевекелев. * * * УЧИТЕЛЯТ ПО ИЗКУСТВОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено, а когато той преживява нещо, замислен, нейде сам върху някоя пейка или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него се явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига! " „Ти по този път ще успееш! " Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-небходимо ти е едно ателие.
към текста >>

58. 14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

„Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни лиини на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено - а когато той преживява нещо, замислен нейде сам, върху някоя пейка; или в очакване, отчаяние, надежда и пр.
14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ Цветана Щилянова „Учителят по изкуството трябва да бъде един Велик Учител." Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни лиини на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено - а когато той преживява нещо, замислен нейде сам, върху някоя пейка; или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него са явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига! " * * * Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-необходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш.
към текста >>

59. Приложение Девето

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Словото и музиката на Учителя бяха единствените неща, които в моменти на най-голяма мъка и отчаяние успяваха да ме утешат и да повдигнат духа ми.
Бях силно впечатлена. Дотогава не бях чела нищо подобно. Знаех съвсем малко за Учителя и за Школата. През 1990 година прочетох една малка книжка, озаглавена „Новото човечество", в която бяха отпечатани „Наука и възпитание" и няколко беседи. Тази книжка беше подарена на мой приятел, но той не я прочете и не й обърна никакво внимание, а я прочетох аз и оттогава започнах да си купувам и да чета всички книги с беседи, които можех да намеря. Словото и музиката на Учителя бяха единствените неща, които в моменти на най-голяма мъка и отчаяние успяваха да ме утешат и да повдигнат духа ми. Един ден, когато четях спомените в том I на „Изгревът", в един миг почувствах с цялата си душа, че най-сетне намерих своя Учител. Това преживяване не може да се предаде с думи. Силно впечатление ми направи и студията на д-р Вергилий Кръстев накрая на тома, озаглавена „Космогония и Слово на Всемироеия Учител". Тогава си помислих колко хубаво би било, ако можех да помогна по някакъв начин на съставителя д-р Вергилий Кръстев за издаването на този сборник. Спомням си, че го пожелах вътрешно, но беше като мечта, защото изобщо не знаех как може да стане.
към текста >>

60. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 41-80

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

До обяд издържах изпита си, обаче след обяд паднах в отчаяние.
Символът. 41 Във време на закуска Учителят беше обърнат към юг. Той взе една хапка с дясната си ръка и я тури в устата си. Аз казах: „Разбрах, Учителю." Спомням си от задачата, която ми даде: „Ако съм обърнат към юг, Доброто ще държиш." (Виж N 39). Веднага си го записах в тефтерчето. Днешният ден видях Христа. До обяд издържах изпита си, обаче след обяд паднах в отчаяние. 26.VIII.1926 г. Съмнението 42 Отидох при Учителя и му казах: „Избавете ме от съмнението. Да възлюбя Господа." Учителят казва: „Човек трябва да е чист, за да обича Господа, тъй съмнението ще изчезне." На полянката Учителят каза: „Ученикът не трябва да се отчайва. Трябва да постоянствува в опитите си, за да издържи. А не от първата несполука да оставя опита, който прави.
към текста >>

61. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

Отчаянието се лекува с надежда.
Сегашният морал, той не търпи никаква критика. Съвършеният закон е, като е там брат ти, той да ти даде. Да не си позволяваш сам да си взимаш, да не се съблазни пък той. Ние напразно се грижим, в природата всичко е предвидено. Тия максими трябва да ги приложите вие не само на теория, но и на практика. Отчаянието се лекува с надежда. Вярата с вярване. Омразата с Любов. Трудолюбието с обич. Честолюбието ще се раздели и тогава ще разберете защо са ви обидили. Е, днеска аз ви дадох от времето си, ама ... Сега небето е отворено и ви се дава до юни месец щом свърши юни затваря се вече и цяла зима ще чакате.
към текста >>

62. 5. ДУША НА ДЕВОЙКА И ДУХ НА ВОИН

Бях прочел много книги и бях дошъл до едно отчаяние - нищо не ме задоволяваше, исках да си сложа край на живота.
Ето как стана това. Веднъж, като учител в с Равна, отидох по работа в град Годеч и се срещнах съвсем случайно с тамошния лекар. От дума на дума, приказката ни стигна и до Учителя и Братството. А лекарят ми разказа: „Ако не бях прочел тази книжка „Лица и души" от Георги Радев, аз щях да си сложа край на живота. Още от дете, като син на родители учители, бях много любознателен. Бях прочел много книги и бях дошъл до едно отчаяние - нищо не ме задоволяваше, исках да си сложа край на живота. Вече обмислях как да го направя. Но случи се цяло чудо отнякъде ми попадна съвсем случайно тази книга, прочетох я, получих просветление в себе си и си обясних нещата у мен за всичко, което ме вълнуваше и на което дотогава не можех да дам отговор. Откакто прочетох тази книга, аз се родих за нов живот." Този лекар се казваше Георги Кашков, после взе една учителка за жена от град Шумен. Той вече е пенсионер, когато разказвам това. Та, така въздействува Словото на Учителя и така неговите идеи оживяват у нас.
към текста >>

63. 1929 година

Моите огнени изкушения ме докараха до отчаяние и последна пропаст на падение, но тая връзка и тая сестра, и Учителя, чрез ежедневното четене, размишление върху многоценните и всесъдържащи беседи, аз се пробудих и искам да се събудя, да изляза от омагьосания кръг и да отида в духовното пролетно поле, где птичките пеят, цветята благоухаят с приятната си миризма.
Съветва ме да не се захласвам в света с неговите съблазни и примамки. Съветваше ме и сега ме съветва, че тук е дилемата, тук се изпитват силните души, които да бъдат здравите устои на Божията Слава, затова да не се съблазнявам от жените и техните хитри уловки. Хората, светът ни обича, защото нечистото гледа да се прилепи към Божественото, чистото. Те несъзнателно или съзнателно се привличат, но ние трябва да бъдем внимателни. Най-после, от хилядите съвети, сега, след коледната ваканция, ми съобщи, че от съня, който й разказах, че хризантема ми подаде пред Учителя, а аз съжалявах за моята падналост и изоставеност, Учителят й казал, че аз не съм бил млад дух и че това тия борби ми са били дадени и предупрежденията от горе за последен път и че ако не удържа, ще бъда изоставен и изгонен от Великото Бяло Братство... Тя ми писа, че Окултните истини с едно прочитане не се схващат, а трябва да се четат по много пъти и да се мисли и разсъждава върху тях, за да проникнат дълбоко в съзнанието ни и да заживеем всякога в тях и с тях. Моите огнени изкушения ме докараха до отчаяние и последна пропаст на падение, но тая връзка и тая сестра, и Учителя, чрез ежедневното четене, размишление върху многоценните и всесъдържащи беседи, аз се пробудих и искам да се събудя, да изляза от омагьосания кръг и да отида в духовното пролетно поле, где птичките пеят, цветята благоухаят с приятната си миризма. Искам душа ми да се слее с Душата на Природата, да живея в Бога, да мисля като Бога, да любя като Бога и само Той да ми е Учителят в тоя и вечния живот и във Великия Му пратеник, Който е тук, между нас, и Който майчински ни съветва, учи и назидава в съвременния ни живот, и Който ни буди като добра майка от вековния хилядолетен сън - Великият ни Учител. У Него ще се придържам, словата Му ще уча и прилагам в живота, защото Той учи това, което Бог от предвечните времена е наредил и изисква от нас. Той ни пробуди и сега ръководи из стръмната пътека към „Познай себе и Бога". С Любовта Си пробуди у нас Любовта Си, с чистотата и порядъчния живот Той ни сочи, че най-голямата и непреодолима Сила е в Бога и Божията Любов, Която, за да се яви у нас, се изисква съвършена чистота физическа, сърдечна, умствена, душевна и духовна. Чистото чисто привлича.
към текста >>

64. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

И в отчаянието ми аз забелязах, че ръката или бавно се възстанови.
Аз с лявата ръка я оправям, глася, но щом я оставя, тя пак се обезформя. На два пъти я гласих, наместях, но оставя ли я, тя се обезформя. Казаха ми някои наши хора - братя, че лекари ще могат да я излекуват на електрически ток, на рентгенов апарат, защото повреденото с електричество, само електричеството го лекува. След второто поправяне аз се отчаях, че не става ръката ми и че тя се вече не подчинява на волята ми и че е обезформена. Но веднага ми дойде на ума да си мисля, да се моля на Учителя да ми помогне, да излекува ръката ми, защото Той може да я излекува. И в отчаянието ми аз забелязах, че ръката или бавно се възстанови. И ето, че се събудих. И после отидохме в Министерството при главния секретар Манолов. Вечерта в Годеч стигнахме в 10 ч. Спах у Велков. 10.XI.1933 год., петък Дъжд вали.
към текста >>

65. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Нещо до отчаяние ми дойде, но към края й се насърчих и си казах: има смисъл човек да бъде в окултната школа само тогава, когато се сили да преодолее противодействията.
Най-големите ти неприятели кога ти направят зло, помоли се на Бога за тях, Бог да им даде разбиране. Тогава се разрешава въпросът правилно. Само продължителната молитва е в състояние да отмахне Господ от тебе торта и големия прах, за да се освободиш и станеш. 13.XII.1933 год., сряда Нощес се е изяснило небето и снегът скрипти, като се върви по него. От тази-сутришната лекция към средата й ми се видя много труден и съпроводен с много препятствия пътят, по който ние вървим. Нещо до отчаяние ми дойде, но към края й се насърчих и си казах: има смисъл човек да бъде в окултната школа само тогава, когато се сили да преодолее противодействията. Грозда от Мърчаево изпратила по Владо един хляб и му казала да го донесе на безработните. Закусихме в присъствието на Владо и Еленка. След. това изпратих Владо. Дойде и Еленка и прочетохме 1-ва лекция от младежкия клас на първата година^ Резюме: Важно е да се знае главната идея, която занимава учениците в дадения случай, когато посещават школата. В неделните беседи се хвърля семето щедро, а в специалния клас се изисква всяко семе да падне на добра почва.
към текста >>

66. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b] [b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b] [b][b]9.IV.1934год.[/b][/b] [b]В 5 ч вече бях извън леглото.
След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах.[/b] [b][b]8.IV.1934 год.[/b][/b] [b]Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b] [b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b] [b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b] [b]Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b] [b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b] [b][b]9.IV.1934год.[/b][/b] [b]В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм някъде в планинско място. На изток-висока дъбова гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове. Изведнъж започна нещо страшно подземно да бумти. Зафуча гората, а блоковете се размърдаха и започна да се пропуква земята и да хвъркат камъните нагоре.
към текста >>

67. 1934 година Продължение

Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.
А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми". Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство". Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството. Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене. Сън. Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение. 9.IV.1934год. В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо. Сън.
към текста >>

68. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива.
" Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства. Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст. В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани. 6.VI.1936 год., събота Ясен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>

69. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

И човек не може да намери виновника и оттам иде отчаянието. 5.
Учителят каза: - 8000 години е число на безконечност. Има 8000 Божествени години, има 8000 ангелски години, има 8000 човешки години. Човек да не се има за много учен, та да има към какво да се стреми. Казах, че човек е най-големият мъчител на себе си. Има вътре в човека един стар човек. И човек не може да намери виновника и оттам иде отчаянието. 5. Песен на човешкото лице, от Учителя, дадена на 24.III.1933 год. Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсякъде. Всичко се движи, пълзи и лази; хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли що да прави. Чува се радостната песен: „Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е Името Ти над всичко.
към текста >>

70. V. Учителят за музиката

Всяка отрицателна мисъл, песимизъм, отчаяние - това не е музикално.
Десетки милиони струва едно гърло и вие не го оценявате, не го упражнявате, вие губите. Най-хубавият инструмент ви е даден. Щом не сте разположен, щом ти се плаче, то е време да пееш. Вътре в себе си пей, за да станеш човек, не гледай какво хората ще кажат. Не се поддавайте на такива немузикални състояния. Всяка отрицателна мисъл, песимизъм, отчаяние - това не е музикално. Всяко нещо, което дава подтик на мисълта, на чувствата, на постъпките - това е поезия. А музиката заглажда най-лошите работи, тя ги помазва с масло. „Когато моето слънце изгрее, аз зная какво ще направя" - по тези думи да си съчини всеки нова песен и да му тури мелодия (тема за идущия път). (17.1.1936год., петък) 48. Музиката има отношение към човешкото съзнание и човешката мисъл.
към текста >>

71. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

Само упоритият труд не дава път на отчаянието.
Иска поне малка командировка, но и тя му се отказва. Мазаров няма средства. И за целта сключва един заем от Чиновническото Застрахователно дружество и заминава за всенародните певчески състезания на Виенската опера. Уверен в способностите си, той се хвърля напред, подобно ранен балкански лъв, и прегръща, вместо смъртта, победата... Гръмва славата на българския дух отново! Казват всички, че когато щастието пожелае да се усмихне някому, то може да намери скрити и открити пътища, за да надникне в гънките на детската душа и в най-бедната колиба, за да изтръгне златната корона на величието и красотата, стига там да го посрещне с радост трудолюбието. Само упоритият труд не дава път на отчаянието. И ето: с него Мазаров замина, вместо към родното ни село, дето го чакаше забвението, към Виенската опера, дето го целуна безсмъртието. Той се хвърли в неравната борба там с цялото си самобитно българско дарование и преодоля нещастието и чуждите срамове... На отговорните ни места и лица! Натурален, корав, неподатлив български селянин, той издържа, както никой друг, решителния смъртоносен скок в живота и спечели най-желаното: сграбчи в сладостно упоение лавровия венец на нов български и световен талант, за да го понесе върху широките си плещи, като слава на целия български народ. Световноизвестният оперен диригент Бруно Валтер е безумно възхитен от скромния, млад и красив българин, който изскокна сякаш сомнабула от тракийските някогашни светилища, за да напомни безсмъртието на Орфея... Търпението и трудът надвиха всичко! Суетата ни подсказва, че Мазаров е наследил певческите си способности от своята прабаба.
към текста >>

72. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

А в меня си зная, че тия тревоги си са от мисълта, че аз трябва се справя с отношенията си с Еленка, да укрепна волево и понеже се чувствувам безсилен, затова от отчаяние и тревоги съм отслабнал.
Приятна утрина. Не излязох горе. Писах кратко писъмце на Еленка. Сън. Сънувах, че се срещам с приятели, с мои познати от Водица, Запитва ме един: „Ти защо, Пеньо, си толкова отслабнал, само кожа и кости си станал? " Отговорих му, че имам тревоги някакви си. А в меня си зная, че тия тревоги си са от мисълта, че аз трябва се справя с отношенията си с Еленка, да укрепна волево и понеже се чувствувам безсилен, затова от отчаяние и тревоги съм отслабнал. Следобед отидох в Кърджали, за да науча новината за правителството на живо и изпратя писмото на Еленка. Явих се направо при брата Тошев. Заварих околийския началник, Зелено-горов, мировия съдия, и Захариев - ломощник-прокурора, че и те разговарят за станалите промени. И то е радостното, че иде надпартийна власт, която туря край на партизанската язва, която пропиля България и отиваше към пропастта. Разменихме няколко мисли с брата Тошев и аз ходих в основното училище да дигна плика с гласувалите за учебния съвет и списъците за събиране уч.
към текста >>

Но в отчаянието ми, ето, се похлопа вънка и дойде Русим Станулов, та в разговор с него се поразясни съзнанието ми.
Получих от Годеч резюмета, изпратени от Еленка. Много тягостно прекарах особено тая вечер. Много ми бе мъчно. Ядосвах се за някои работи и все пак си казвах, че така е трябвало да бъде. Четох нещо от „Черния Мойсей". Но в отчаянието ми, ето, се похлопа вънка и дойде Русим Станулов, та в разговор с него се поразясни съзнанието ми. 13.ХI.1934 год., вторник Сън. Сънувам г-жа Манова полегнала и в разговор за Еленка тя ми каза: Еди-коя си (говори за някоя нейна позната) си скъсала кръщелното свидетелство и не й знаят годините, затова сега, въпреки че е млада, получава пенсия. - „Та, и аз да съм на Хаджи Григорова на мястото, щях да скъсам кръщелното свидетелство", та да си получава пълна песния. * Тази сутрин бе облачно. И почти целия ден бе облачно и по обед заваля дъжд.
към текста >>

73. 11. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 25.IX.1937 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Равна, Годечко 25.IX.937г., София- Изгрев Драги Пеньо, Тези мрачни състояния, тази апатия и отчаяние, които изживяваш понастоящем, не са плод на нашата раздяла.
11. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 25.IX.1937 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко 25.IX.937г., София- Изгрев Драги Пеньо, Тези мрачни състояния, тази апатия и отчаяние, които изживяваш понастоящем, не са плод на нашата раздяла. Хич не ги свързвай с нас, защото ние не сме разделени. Двама души, които имат една съвместна работа, които имат хармония помежду си, които се разбират и имат един и същ идеал в душите си, при каквито условия и да бъдат поставени, дали са близо или далече физически, те не са разделени. Но причината на тези състояния се крие на друго място. Тя е там, че ние сме пуснали недобри гости в нас, та не може да се справим с тях сега. Те искат например кредит или искат да ядат, да пият и като не им дадем, стават тъжни и скърбят, отчайват се.
към текста >>

74. 28. Пощенска картичка от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 16.II.1942 год.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Аз прекарах много тежко, големи вътрешни разочарования, до отчаяние.
За Г-н Пеню Ганев, учител, с. Сувойница, Сурдулишко 16. II. 1942 г. Пеньо, Получих записа и двете твои писма. Успокоих се, като разбрах, че благополучно си отпътувал. Аз прекарах много тежко, големи вътрешни разочарования, до отчаяние. Още не мога да дойда на себе си. Получих и 2 писма от майка ми, които ми увеличиха скръбта и мъката. Неописуем терор от гърците!... Изложени са на гладна смърт. Иска да ме види на всяка цена, защото се страхува да не умре.
към текста >>

75. 90. Най-подходящата форма

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Лекът на отчаянието е да не отлагаш работата - разположен, неразположен, върви!
За първо отделение трябва детето да ходи. В първо отделение в невидимия свят е който не е падал - залитал, но не падал. Отчайва ли се, е духовно падане. Обезсърчил се е - също. На човека дали работа лека, но той се отчаял, че не работил навреме, което му е дадено, и събрала се много работа. Лекът на отчаянието е да не отлагаш работата - разположен, неразположен, върви! Които работи не разбират, ги отчайват. Нещата не са много лесни, не са и мъчни; но са и мъчни, но време се изисква. Тази форма на света е най-подходяща засега. Другият свят, който се готви, ще е съвсем други. Които същества ни обичат, ни изнесли на Слънцето и ние се обезсърчаваме, докато ни внесат.
към текста >>

76. 134. Всеки свят си има свои закони

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Лекът на отчаянието е да не отлагаш. Работи!
После в първо отделение в умствения свят - да се научи как да пише. В първо отделение трябва детето да ходи. В първо отделение в невидимия свят е, когато не е падало - климало, но не падало. Отчаеш ли се, обезсърчиш ли се, е духовно падане. На човека дали работа лека, но той се отчаял, че не работил навреме, което му е дадено, събрала се много работа. Лекът на отчаянието е да не отлагаш. Работи! Разположен, неразположен - върви! Умът и сърцето да действуват, та да е донесъл вода. Които работи не разбираме, ни отчайват. Нещата не са много лесни, не са и мъчни, но време се изисква. Тази форма не света е най-подходна засега.
към текста >>

77. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

VI. Очерци за Мара Белчева

Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.
Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк. Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин. От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо.
към текста >>

78. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация: На свое слънце грее се душата.
Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни. В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация: На свое слънце грее се душата. И във кристалний дом на тишината Не влиза времето с човешки час. Мъглата радостта й не смущава, Не чуе стъпки на човешка слава - Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите.
към текста >>

79. III. Моята молитва в Ада

Елена Казанлъклиева

Сърцето се усети в измама, падна в отчаяние и скръб и викаше с висок глас: Господи мой, де си?
Бездомник (Елена Казанлъклиева) Всеблагий Господи, обърни очите Си към мен, скитница, която иде от далечната страна на ада. Чуй молбата ми и послушай думите на моето болно сърце, изпитало хиляди болки от двуострия меч на адския властелин! Обиколила съм гори и планини, дълбини и висоти - вредом Те дирих, ала нигде не Те намерих. От деня на моето непослушание, когато Те излъгах и съгреших, аз Те изгубих и в душата ми настъпи тъмнина и никога не чух вече Твоя глас. Пръв път, когато усмивката на злия дух ме измами и моето сърце се поддаде на съблазън, душата ми загуби зрак... Ала скоро тя се пробуди и възнегодува. Сърцето се усети в измама, падна в отчаяние и скръб и викаше с висок глас: Господи мой, де си? -обади се! Аз ида разкаяна - приеми ме!... Кажи ми де си, да мога да Те намеря, за да Ти кажа колко души намерих погубени в пиянство, в блуд, в кражби... И викаха ме и убеждаваха ме да влезна в тяхната дружба, защото казваха те: „Само тук утеха има." В тези часове дохаждах до полуда и скубех косите си, раздирах дрехите и проклинах сатанинската измама, която тури око на мен и ме привлече в ръцете си. Изчиствах с пост душата си, молех се денонощно, непрестанно Те виках и не оставих място, дето да не вляза и питам кой може да ми каже нещо за Тебе. И намерих най-после люде, които ми посочиха истинския път.
към текста >>

80. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

Тя или е излъгана, или е продадена най-подло, или е лъгана безбожно, догдето е стигнала до отчаяние и е хванала този път.
Види вълк и бяга и оставя овците сами." Когато Мария Магдалина Го намери у някой си Симеон фарисей, който Го бе поканил у себе си, тя падна при нозете Му и два часа ги обливаше със сълзи, като изказваше тъгата на сърцето си и горчиво прекараните часове на нейната душа. А другите я усмиваха и хвърлиха укор върху нейната измъчена душа, но отговори пак този велик по душа учител и каза: „Симеоне, имам нещо да ти река!..." - „Речи, Учителю." - „Някой имаше двама заемодавци, единият имаше да му дава 500 динари, а другият 50, и понеже нямаха да му ги платят, той им ги прости; кой повече ще го обича? " Отговаря: „Разбира се, че онзи, комуто повече опрости." - „Добре си рекъл. Аз дойдох в твоята къща и ти вода не ми даде да си умия ръцете, тя, откак е дошла, два часа не се е дигнала от нозете ми и уми ги със сълзи." И обърна се към нея и рече й: „Жено, простени са греховете ти! " Една такава паднала жена, в такова положение, може да я разбере само оня добър психолог, който има сърце чисто и чист ум, който има милост към бедните измъчени сърца, който разбира причините на нейното положение, че тя не току така е престъпила свещения праг на святост и чистота като човек. Тя или е излъгана, или е продадена най-подло, или е лъгана безбожно, догдето е стигнала до отчаяние и е хванала този път. Но и сега, в тези грозни часове на това адско мъчение, тя пак преживява страшни картини. Аз съм слушала изповед на една паднала жена, която със сълзи ми разправяше своите грозни терзания. Разправяше тя така: „Аз любих един момък и се реших да избягам с него. Но когато преминах границата и дойдох в България, той скоро ми се насити и захвърли ме и започна да ми изпраща своя другар да го приема в обятията си. Аз го отхвърлих, обаче не се свестих, че трябва рано да разбера тази измама.
към текста >>

81. 2. Горест на душата ми

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

И отчаяние грозно смазва душата ми.
2. Горест на душата ми О, Господи!... Душата ми Те търси и плаче тя безспир... И сълзите ми като солени реки течат през пустинята, която запустява без Теб. И отчаяние грозно смазва душата ми. И остро смущение изсмуква мисълта ми. И чупя ръцете си в скръб велика. И викам: Господи!... Господи!... Но Него Го няма още. О, лицето Ти е крин израснал между лаври, и миризмата Ти е до забрава сладка... Като топло слънце възпява погледът Ти, когато ми се откриеш, и споменът за първия благословен ден, в който ми се откри, пробожда меч в моята душа.
към текста >>

82. 4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)

Така веднъж Съдбата го срещнала с мъката и отчаянието на един баща-турчин, за чието болно дете учителят намерил спасителния цяр.
Беброво, вероятно към 1874 г., в рода на Димитър Моллата, който дава и името на рода. Баща й, Иван, е бил учител. Пенка е най-голямото от трите му деца. Иван има интересна и драматична съдба, може би като повечето родолюбиви и свободолюбиви балканджии по тези времена. Като учител, общува с лекота и равностойно с всякакви хора. Така веднъж Съдбата го срещнала с мъката и отчаянието на един баща-турчин, за чието болно дете учителят намерил спасителния цяр. Като член на един от революционните комитети, основан от Васил Левски, Иван неколкократно пренася през кордони от турска охрана комитетски пари. По трагикомична случайност го разкриват. Осъден е по бърза процедура и отведен да бъде публично и за назидание обесен в град Сливен. По пътя към бесилото, обаче, го среща стар познат - бащата на излекуваното с негова помощ дете. Благодарният турчин не може да се примири с гибелта на благодетеля си и му помага, в буквалния смисъл на думата, да избяга от бесилото.
към текста >>

83. 9. Тълкуване на аспектите по аналогия.

ПЕТЪР МАНЕВ

Сатурн хармонични - Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхармонични - Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край.
Луна хармонични - Популярност, обществена дейност, благоприятни промени и пътувания; дисхармонични - Същите неблагоприятни или силно намалени, несигурни, колебливи и като изходна точка на разочарования и нещастия. Меркурий хармонични - Успех в научна, литературна, обществена и търговска дейност; кореспонденции, връзки, пътувания; дисхармонични - Неуспех в горните области, несигурно положение, разочарование, интриги, измами, загуби, съмнителен край. Венера хармонични - Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс; дисхармонични - Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия. Марс хармонични - Бойна слава, успех, дейност; дисхармонични - Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, порязване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, смърт, особено насилствена, война. Юпитер хармонични - Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхармонични - Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн хармонични - Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхармонични - Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край. Уран хармонични - Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот; дисхармонични - Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии. Нептун хармонични - Необикновен тайнствен живот; дисхармонични - Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления. Аналогии за професия, занимание и пр. по Морен и др. Слънце хармонични - Най-високопоставени лица - държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството - изобщо хора на зряла възраст; дисхармонични - Лица, заемащи по-низки места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани.
към текста >>

84. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

85. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>

86. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Често достигат до отчаяние.
Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях. Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот. И тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да се разговарят сами със себе си. Всякога и навсякъде виждат лошото в света и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Гордостта и грубостта са свойствени за тяхната природа. Въображението е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества. Те непрестанно обмислят в своята глава хиляди планове, но започват да действуват след дълго и зряло обмисляне. Техният ум е съсредоточен, съзерцателен и способен за дълбока мисъл.
към текста >>

87. 3. ПЛАНЕТИ - СВЕТИЛАТА ОТ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Това съотношение на двата символични елемента открива, че Сатурн е символ на материалистическите идеи, схващания и разбирания, на пакостния човешки егоизъм, на съмненията, подозренията, завистта, тъмнината, страха, отчаянието, на всички пакостни мисли, чувства, желания и действия, които произтичат от тях.
Символ е на основния човешки мироглед, на ръководните идеи и замисли на човека в живота му. Символ е на ГОЛЯМОТО ДОБРО, големите успехи, голямото щастие, голямото изобилие, големите почести, голямата слава, на връзките и отношенията с големците, на големите служби и високи постове, на религиозните схващания и разбирания, на любовта у човека към поколението и обществото, изобщо на обществената деятелност. Символизира също ДИХАРМАТА, т. е. вземанията, които обществото дължи на човека, благата, които човек е спестил от минали животи. 9. е символ на планетата САТУРН и неговия свят, с всичките му сили, качества и свойства, В символа кръстът, който означава материята и низшето начало, стои отгоре, а пълнещият се кръгов отрез, който означава духовното начало, стои отдолу. Това съотношение на двата символични елемента открива, че Сатурн е символ на материалистическите идеи, схващания и разбирания, на пакостния човешки егоизъм, на съмненията, подозренията, завистта, тъмнината, страха, отчаянието, на всички пакостни мисли, чувства, желания и действия, които произтичат от тях. Символ е на разрушителното човешко слово, на големите изпитания, ограничения, лишения, неуспехи. Изобщо Сатурн символизира всичко, което представя противоположност на благодатното Юпитерово влияние. 10. е символ на планетата УРАН и на неговия свят, на всички негови сили, качества, свойства и прояви. Символ е на ангелската мъдрост, която човек е придобил. Символизира творческия огън и всичко прометеевско у човека.
към текста >>

88. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Като лекува хората от техните обезсърчения, природата Ги поставя пред големи изненади На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия.” 28.
Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате величието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това, да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, природата Ги поставя пред големи изненади На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия.” 28. ПЕДАГОГИЧЕСКА ЛЕКЦИЯ: 20 лекция от Учителя, държана на 7 март 1923 г., София. - В: Добри навици: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. II. София, 1936, с. 112 ÷ 113 „Приложете този закон и върху Учителя си.
към текста >>

89. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората.
Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но Слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека. и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина, и той чува един тих глас, които му казва: „Не бой се, всичко ще се оправи! ” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво. Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърдчават, докато той изправи живота си. Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.” 108. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ: 4 лекция от Учителя, държана на 13 октомври 1926 г, София.
към текста >>

90. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

Болният, подкрепян от двамата, стана и изрева отново от болки и отчаяние: - Учителю, помогни!
Веднъж, както седяхме при езерото, докараха човек схванат. Двама души го водеха под мишниците и той едва пристъпяше. Той седна и смирен слушаше това, което говореше Учителят. И когато щяхме да си тръгваме, болният разпери ръце и проплака: - Учителю, помогни! Учителят го изгледа само, обърна се и тръгна. Болният, подкрепян от двамата, стана и изрева отново от болки и отчаяние: - Учителю, помогни! Всички замръзнахме от този крясък. И аз самият се бях изправил на мястото си, чакащ с надежда, че Учителят ще каже дума - и болният ще проходи. А той даже се не обърна... Всички в недоумение и изненада гледахме тази картина. Момъкът млъкна и заплака още по силно. - Е, и какво стана по нататък?
към текста >>

91. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

- викна Генко изведнъж, като си спомни как всред неговото отчаяние пламна ненадейно светлината в стаята на Учителя, не като малка искрица, а лампа с хиляди свещи.
Той го остави да се доизплаче и после поде: - Где е Бог? Когато си много гладен, краката ти се подгъват от глад - и ти подадат парче хляб - в този хляб е Бог. Когато се давиш и една ръка се протегне, та те извади - зад тая ръка е Бог. Когато в тъмнина и мрак, който те заобикаля, всред една пустиня, светне кандилце и те упъти - там е Бог. - О, Учителю! - викна Генко изведнъж, като си спомни как всред неговото отчаяние пламна ненадейно светлината в стаята на Учителя, не като малка искрица, а лампа с хиляди свещи. - О, Учителю, аз не зная какво говоря. Простете ми! - Няма нищо - каза Учителят, - ти обичаш хората, но не всичките. Защото, ако всичките обичаше, ти нямаше да ги осъждаш. Ти може да не им съдей-ствуваш, но всичките щеше да разбираш и тогава никого нямаше да осъждаш.
към текста >>

92. 45. «ЧОВЕКЪТ Е ПАДНАЛ БОГ, КОЙТО ПОМНИ ЗА НЕБЕСАТА»

Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА

А други, разбрали страшната истина, че То - Небето - съществува и крие тяхното щастие, за което те нямат крака, падат в тежко отчаяние и често умират от «липса на въздух».
Всеки, който е тръгвал за щастие към небето, знае защо. Ако за земята човек има крака и ръце, да ходи и да търси, за небето те са ненужни. Той вижда, че други крака и други ръце му трябват за пътя към Небето. И мнозина се отказват от своето пътуване, защото виждат, че са пълни инвалиди. Тогава едни почват да отричат съществуването на самото Небе и се връщат в своята жалка делнична задоволност. А други, разбрали страшната истина, че То - Небето - съществува и крие тяхното щастие, за което те нямат крака, падат в тежко отчаяние и често умират от «липса на въздух». И само малцина, почувствували себе си способни да «вървят» и «опитват», тръгват по трудния и опасен път нанагоре. А когато «тръгват», те затварят очите си, отпущат краката и ръцете си и забравят за всичко, което ги заобикаля, защото пътят на всеки от тях е път през самаго себе. И тоя път е най-страшният от всичките пътища за човека, защото първите му стъпки водят през черната нощ на незнанието, за които няма водач. И със своите «крака» и «ръце» той често напипва разхвърляните кости на своите предшественици, между които често разхвърля и своите. Но ако страх не екове неговите членове и съмнение не парализира неговата воля, той ги отминава и едва уловимо почва да предсеща трепет на неизразимото и неразбираемото за ония - «долу» -щастие.
към текста >>

93. III. МАЛКИЯТ БРАТ

Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние.
Щом обичаш, ти вършиш една добра работа. Аз оценявам любовта ти. - «Но аз искам и ти да ме обичаш.» - Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камък, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка, да им посвири. Домакинът отговорил: «Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ.» Туристът нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал учуден - това била цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката.
към текста >>

94. 10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Мрак и отчаяние обви земята ни.
3, 18.І.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Когато един индивид преживее тежка морална, финансова или душевна криза, ако е слаб по дух, воля, то такъв человек изгубва вяра в себе си, отчайвайки се, остава без път и или се пропива, или се самоубива. Същото е и с народите. В историята се срещат такива случаи, където народите след неуспехи са се самоунищожавали. Нашият народ след двете несполучливи войни остана без идеали, без път. Мрак и отчаяние обви земята ни. В този мрак, безпътица, големи кризи покрусиха душите. Изгуби вярата а себе си, обичта към другите; а партизаните, за да оправдаят своите неуспехи, отхвърляха отговорността от себе си, приписваха я на другите, критикуваха и, за да владеят народа, насаждаха омраза в него. Скараха те баща със син, син с баща, разделиха брат от брата, селянин да коли съселянин, гражданин да гони, убива съгражданина си, селянин да гони гражданина, гражданинът - селянина... и клахме се, както турци не са ни клали. Где онова хубаво чувство на другарство, братство, което в продължение на няколко години на фронта срещу врага и а ноктите на смъртта беше свързало българина, без разлика на партийно- обществено положение, така здраво, че дори смъртта не бе в сила да ги раздели? Партизаните не само че ги разделиха, но и озлобиха.
към текста >>

95. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

Доскоро живеехме с надеждата, че нашите мъже, а косвено и ние, ще получим правата си, обаче от няколко дена ние живеем с ужаса и отчаянието, с които живеят и всички лица от еврейски произход, защото нашите мъже започнаха да получават от Комисарството за еврейските въпроси съобщения, с които им се отказва признаването на правата по чл.
Правилно и правомерно би било законите да имат действие занапред, още повече, когато се касае до един такъв закон, който поставя на карта съществуванието на основната единица на човешките общежития - семейството. Ние не допущаме и не искаме да вярваме, че в нашия народ не ще се намерят големи българи, които, застъпвайки се за нас - онеправданите неволно българки, няма да се застъпят пред отговорните места и лица в нашата страна, щото да се поправи тази неправда, още повече, че се касае за около 40 (четиридесет) семейства в цялата страна, най-вече като се има предвид, че първата редакция на Закона беше освободила нашите мъже от ограниченията и задълженията, предвидени в новата наредба, защото законодателят беше схванал, независимо от политическата конюнктура на страната, че ние - тия бракове с мъже евреи, сключени тогава, когато не съществуваше еврейският въпрос, не могат и не трябва да бъдат подведени под общите ограничения и задължения, указани в Закона за защита на нацията. При това в тия наши - около 40 - семейства, живеят освен нас и нашите деца, но още около 300 лица от чист български произход, за материалното съществувание, и въобще за издръжката, на които се грижат нашите мъже евреи. Тия около 300 лица българи са: наши деца от първи бракове с лица от български произход (такива има около 18 случаи помежду нас), които доведени наши чисто български деца, при встъпването ни в брак с нашите мъже-евреи, бяха приети от последните като свои деца, не бяха ограничени тия деца касателно тяхната религиозна и българска битова свободи. Освен тия наши доведени деца, които са вече доста пораснали - в гимназиите или в университетите, с нас живеят - в почти всички семейства, наши майки, наши бащи немощни, наши по-малки братя и сестри, като за последните нашите мъже евреи полагат грижи не само за прехраната, но и за образованието им, възпитанието им, за професионално създаване и пр. Доскоро живеехме с надеждата, че нашите мъже, а косвено и ние, ще получим правата си, обаче от няколко дена ние живеем с ужаса и отчаянието, с които живеят и всички лица от еврейски произход, защото нашите мъже започнаха да получават от Комисарството за еврейските въпроси съобщения, с които им се отказва признаването на правата по чл. 52 от новата Наредба за уреждане на еврейския въпрос и като така вече всички срокове, които са текли за лицата от еврейски произход, започнаха да текат и за нашите мъже. А с това в нашите български домове вече ще се прилагат всички ограничения и задължения по Закона за защита на нацията. Ето защо, като имаме предвид, Уважаеми господин Лулчев, Вашите хуманни разбирания, Вашите здрави разбирания за правда и справедливост, Вашето име всред много наши обществени среди, ние Ви молим най-почтително, щото да се застъпите за нас и нашите деца, да накарате да се позамислят за съдбата на Ваши родолюбиви сънароднички българки, като бъдат уважени и признати на нашите мъже евреи правата по член 33, алинея I от Закон за защита на нацията, които права бяха вече признати по силата на влезли в законна сила определения, постановени от Коронни съдилища, от името на нашия Върховен вожд, като с това бидейки нашите мъже освободени от ограничения и задълженията, предвидени в Закона за защита на нацията и в издадените въз основа на същия закон наредби и заповеди, и ние, следвайки тяхната участ, ще бъдем освободени от същите ограничения и задължения и ще се ползуваме от всички права, с които се ползуват и останалите български жени и майки, а и жените еврейки, омъжени за българи. Уважаеми господин Лулчев, щото да се застъпите и за нашите деца - тия невинни в нищо Божии същества - и те да бъдат изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в същия закон - те са деца, родени и възпитани от майки българки - обстоятелство безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че майки на родените от другите смесени бракове деца са майки еврейки. И ние не искаме нищо повече, освен нашите деца да имат участта поне на тия деца, родени от бракове между еврейки и българи.
към текста >>

96. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Вари го, печи го - той все Вергилий си остава и продължава работата без капка отчаяние, а напротив – и с още по-голям устрем!
Истински ученик на Учителя, и много строга и взискателна! Ето че и добричкият Жечо Панайотов, толкова предан и почтен брат, и той в дадени случаи е изигравал Вергилий с материалите си, които подготвял за него. И колко други! Не е ли това срам! И, ако беше някой друг, щеше да капитулира, но не и Вергилий! Вари го, печи го - той все Вергилий си остава и продължава работата без капка отчаяние, а напротив – и с още по-голям устрем! И тази му сила идва директно от Небето и Учителя! Защото той е избран като последен да свърши работата. И с мощния дух на Мойсей - с него ли ще се борите! Предварително сте загубили, знайте го това! С него работи цялото Небе и ще се слави името му!
към текста >>

97. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Освен болката и отчаянието, друго не улавям така силно.
И тук има работа да се свърши. Ала във всеки миг в мислите си съм в България, на Рила. Няма значение къде е една душа. Достатъчно е да изпълнява Волята на Бога. Може би от дистанцията от родината ми се открива възможност да преосмисля, реалността там. Освен болката и отчаянието, друго не улавям така силно. А ми се ще... как ми се иска да усетя Вярата на българина. Да го видя обърнат към Бога! Да го чуя как признава Учителя Петър Дънов! Да се радвам на играещи в училищата Паневритмия! И, когато сме през август на Рила, да се вие блестящ от Любов и Хармония кръг... Ето така-ще сме по местата си, когато Учителят говори.
към текста >>

98. XV. Величка Няголова Примери из моя живот