Търсене в текстове за 'Осъзнаване'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 48 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-мъчно е осъзнаването на човека.
и половина. Обядвахме при моста, който е на средата на пътя между почивното селище и върха. Там Учителя погледна красивата картина наоколо и каза: Такава картина кой може да направи? Природата, когато прави своите забавления, прави ги насвет . Най-мъчно е осъзнаването на човека. Трябва да попадне на тясно, за да се осъзнае. Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. По-рано, като родители, са ги оставили невежи и сега ги учат. В народните училища връзките между учителя и учениците продължават и в следващите прераждания. И колкото повече те напредват, толкова по-интимни стават връзките между тях.
към текста >>

2. 60) Планина на знанието и самоусъвършенстването - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на осъзнаване.
Общуването, взаимопомощта е Божественият път, той е хубав, но щом малко кривнеш, ще дойде дървото. При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава. Това е една задача и когато я разреши, ще дойде нещо много красиво. Една сестра каза: „Когато сме неразположени, отпаднали духом, щом прочетем даже няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ни“. Сега трябва да почна един цикъл, най-малко от десет-дванадесет лекции, в които да ви кажа как да четете. Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на осъзнаване. Стана въпрос за положението в света. Учителя каза: Една власт ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба – онези, заминалите, ще отмъстят. Опасността за една власт е избиването на много хора. Преди слизането ни Учителя каза:
към текста >>

3. 45) Мощно течение - Боян Боев (1883 – 1963)

И вследствие на тази форма на осъзнаване на живота не могат да се приложат новите идеи, които ние ще ви дадем, това, което вам е потребно.
Вие трябва да сте убедени в това, което ще кажете. В съвременната европейска култура хората са изгубили усет за Истината. Трябва им ново разбиране, което да възстанови усета им към духовното. Хубаво е, че швейцарците имат ред, система, точност и чистота, но тези качества сега трябва да преминат в духовната сфера, във вътрешния живот. Швейцарците са стигнали до едно място и мислят, че по-хубаво от това, което имат, не може да бъде. И вследствие на тази форма на осъзнаване на живота не могат да се приложат новите идеи, които ние ще ви дадем, това, което вам е потребно. Писанието казва: „Които Ме потърсят, ще Ме намерят.“ Днес хората са изгубили Божествената топлина и светлина, но щом ги намерят, ще им се отворят очите и ушите. Няма връщане назад – в цяла Европа иде нещо хубаво, но преди това ще дойдат големи страдания, които ще ползват човечеството. За Новото учение се работи тук, всред българите, които представляват сравнително по-твърда почва. Но с това ще се опита силата на Учението, защото се влиза в една по-неорганизирана материя и за да се организира и подготви тя за живот, се иска знание.
към текста >>

4. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда.
Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11).
към текста >>

5. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството.
При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството. 14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето.
към текста >>

6. Изгрев, 7 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-мъчно е осъзнаването на човека.
Природата, когато прави своите забавления, прави ги на свят. Когато родителите не могат да възпитат децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. По-рано като родители са ги оставили невежи и сега ги учат. Връзките, които съществуват между учители и ученици в народните училища, продължават и в следващите прераждания. И колкото повече напредват, толкова по-интимни стават връзките между тях. Най-мъчно е осъзнаването на човека. Трябва да го турят на тясно, за да се осъзнае.” Тръгнахме от моста за хижата и стигнахме в 2 часа след обед. Легнахме си в 7 вечерта, за да станем сутринта рано и да посрещнем изгрева на слънцето от връх Мусала. Тръгнахме от хижата за върха точно в 4 часа сутринта. Стигнахме в 6 часа без 12 минути.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

„Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга.
Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.”
към текста >>

8. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването.
Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването. Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието!
към текста >>

9. 48. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Осъзнаване става у хората; то става дълбоко в душите.
Ще се отвори път за новите идеи в света. Сега се завършва една стара епоха. Сега е ликвидиране на една карма. В съзнанието на цялото човечество става голям вътрешен преврат. То минава от съзнанието на бубата в съзнанието на пеперудата. Осъзнаване става у хората; то става дълбоко в душите. Красивата епоха не е далеч. Сега хората трябва да дигнат знамето на Любовта. – Как трябва да се гледа на света, на природата? – Когато човек скърби, един светъл лъч ще проникне в неговото съзнание, като съзнава, че Великото Разумно Начало в света го обича. Вярвайте, че ви обичат.
към текста >>

10. Екскурзия до Мусала - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-мъчното е осъзнаването на човека.
Природата, когато прави своите забавления, прави ги на свят. Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. По-рано като родители са ги оставили невежи и сега ги учат. Връзките, които съществуват между учители и ученици в народните училища, продължават и в следващите пререждания. И колкото повече те напредват, толкова по-интимни стават връзките между тях. Най-мъчното е осъзнаването на човека. Трябва да го турят на тясно, за да се осъзнае. Тръгнахме от моста за хижата, дето стигнахме в 2 часа следобед. Легнахме си в 7 часа вечерта, за да станем сутринта рано и да посрещнем изгрева на слънцето от връх Мусала. Тръгнахме от хижата за върха точно в 4 часа сутринта. Стигнахме в 6 часа без 12 минути.
към текста >>

11. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По този начин познанието е осъзнаване на онова, което човек носи в духа си.
Според Платон Божественото ние го осъзнаваме чрез нашия дух. Духът съдържа в себе си същественото. За да опознаем Божественото, ние трябва да го осъзнаем в себе си. А Божественото носи в себе си всичкото знание. Затова Платон казва, че човек не научава нищо ново, а само си припомня онова, което първоначално е вложено в него. По този начин познанието е осъзнаване на онова, което човек носи в духа си. За Платон душата е само момент от проявите на Духа и тя е безсмъртна. Тя ту престава да се проявява без да умира, ту започва отново да се проявява, т.е. преминава през процеса на раждането и смъртта, минава през процеса на прераждането. Според Платон Духът, който се движи от само себе си, е безсмъртен, непреходен. А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно.
към текста >>

12. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но разумът не е нищо друго, освен изтълкуването, осъзнаването и разбирането на начина, по който е подредена и устроена вселената.
Защото като живеем, нашите души са умрели и са погребани от нас. Но като умираме, нашите души възкръсват и живеят. Той казва още: „Ние мислим и вършим всичко съгласно участието на Божествения Разум (Логос). Поради това ние трябва да следваме само този Всеобемащ Разум. Но мнозина живеят така, като че имат свой собствен разум. Но разумът не е нищо друго, освен изтълкуването, осъзнаването и разбирането на начина, по който е подредена и устроена вселената. Поради това доколкото вземаме участие в знанието за нея, ние се намираме в Истината, а доколкото притежаваме нещо особено, ние се намираме в заблуждението. Това цяло, Всеобемащият Божествен Разум, в който ние сме потопени, това е същността на Истината. Ето защо онова, което на всички изглежда общо, е убедително, защото то участвува във Всеобщия и Божествен Логос. А онова, което се харесва само на отделен човек поради противоположни причини, няма в себе си никаква убедителност." Във философията на Хераклит намираме първо Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна Реалност в сетивния свят, който произхожда от това
към текста >>

13. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

В смисъла на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза.
20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В смисъла на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза. Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност. Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз.
към текста >>

14. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание.
И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква". С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед. От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот. Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание. Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло - Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара. И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа.
към текста >>

15. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ - КНИГА НА ОСЪЗНАВАНЕ
ХРИСТИЯНСТВОТО като окултна школа изд. "Авир" 2006 г. СЪДЪРЖАНИЕ ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ - КНИГА НА ОСЪЗНАВАНЕ 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ .................................................................... 5 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ...................................................... 14 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ ........................................... 20 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ 25 ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
към текста >>

16. 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Книга на Осъзнаване
ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Книга на Осъзнаване 1. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ Книгата Деянията на апостолите е написана от евангелист Лука. И в нея той се обръща към Теофил, т.е. към Божия приятел. Но има голяма разлика между Евангелието на Лука и Деянията на апостолите.
към текста >>

17. VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако през това време не е бил Духът, който работи отвън и моделира неговите черти, човек не би могъл да си послужи с тялото си като с инструмент за достигане осъзнаване на себе си и за одухотворяването си.
А онези, които не са приели този импулс, те по-лека-лека ще слязат в Бездната. С развитието на Аза те са събудили в себе си егоизма, с когото без Христа не могат да се справят, и който не ще им позволи да се възземат нагоре към Духа. Последствието за едно същество, което не е намерило Христа, ще бъде едно откъсване от възходящия живот и затвърждаване на личното Аз, което ще го доведе до погибел. Вместо да пробуди онези сили, които биха могли да спомогнат за духовния му възход, това същество се оставя да бъде привлечено все повече в материята. От факта, че етерните сили са се редуцирали до размерите на физическата глава, човешката фигура е могла да стане годна да отрази Божествения Дух. Ако през това време не е бил Духът, който работи отвън и моделира неговите черти, човек не би могъл да си послужи с тялото си като с инструмент за достигане осъзнаване на себе си и за одухотворяването си. Ако той не познава Духа, той ще стане роб на собственото си тяло до степен да го обожава и да се чувства добре само в него. И заедно с тялото той би слязъл в Бездната. Незнаейки как да употреби силите, които Духът му предлага, външната форма на човека би теглила към възвръщане на формите на миналото. Неговата външна форма би добила наново един животински облик, слизайки в Бездната. Тези, които ще слязат в Бездната, ще бъдат тези, които не са използвали пребиваването си в тялото, освен само за придобиване на лично съзнание.
към текста >>

18. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас.
Херметичната наука държи здраво на истината, че Всичкото е иманентно (пребиваващо) вътре в своята Вселена, както и вътре във всяка частица или групировка, намираща се във Вселената. Това учение обикновено се илюстрира и обяснява с Принципа на съответствието, според който това, което е долу, е подобно на това. което е горе. И до степента, до която човек днес ще може да реализира съществуването на вътре живеещия Дух. пребиваващ в неговото същество, в неговото битие, дотолкова той ще може и да се издигне до духовната степен на Живота. Това е значението и смисъла на духовния развой — осъзнаването, осъществяването, проявите на Духа вътре в нас. Ученията на Хермес, засягащи прогреса на умствените творби на Вселената са следните: В началото на творческия цикъл Абсолютното, в неговия аспект Битие, проектира Волята Си към аспекта "да стане" и процесът на Сътворяването започва. Пo-нататък ни се казва, че процесът се състои в постепенно намаляване на вибрациите, докато се стигне до една много ниска степен, на която точка се появява и най-грубата възможна форма на материята. Този процес е наречен степен на инволюцията, в който Абсолютното се е "включило", "се е обвило" в Своята Творба. На този процес, според Херметичната наука, е аналогичен умствения процес на един артист, писател или изобретател, който до толкова потъва и се обвива в своята умствена творба и идея, щото забравя своето съществуване и които поне за през това време на напрегнато мислене живеят почти изцяло в своята творба, намират се, така да се каже, в захлас, в екстаз. Този процес на инволюция в творческия аспект е наричан понякога излизане навън на Божествената енергия, докато пък процеса на еволюцията е наречен прибиране навътре.
към текста >>

19. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са знаели, че най-напред човек преминава през осъзнаване на етерното тяло и след това влиза във физическото.
Той казва: „При събуждането си съвременният човек не осъзнава етерното си тяло, през което минава, и осъзнава направо физическото тяло. Човек бързо преминава през усещането на етерното тяло — просто не забелязва етерното си тяло и веднага се потопява долу във физическото тяло. Съзнанието на хората от ранното християнско време не е било като съзнанието на съвременните хора, а е било по-друго. Когато са се събуждали от сън, те са имали ясно следното схващане: Аз влизам в едно двойствено същество — етерното тяло и физическото тяло. Те са знаели, че най-напред човек преминава през осъзнаване на етерното тяло и след това влиза във физическото. Така те са имали много картини от техния минал земен живот. Те по-другояче са гледали на природата и все още са виждали етерните сили, които са обгръщали растенията и астралната аура на животните. Навсякъде във външната природа те все още са възприемали работата на духовните същества. Когато съвременният човек заспива и Азът и астралното тяло напускат етерното и физическото тяло, Азът много набързо абсорбира астралното тяло. И когато Азът застане лице с лице срещу Космоса без никаква подкрепа и бидейки неспособен в настоящия си стадий да възприеме нещо, човек като заспи, престава да получава възприятия.
към текста >>

20. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Свободата е един резултат на осъзнаването на истината, а мисълта е вече едно проявление на тази Истина, която прониква в нашия ум.
Ако всичко в света се вършеше с любов, то пак човек ще има страдания и пак ще мине през огнената пещ на изпитанието, но c него ще бъде ангелът на спасението и силата ще бъде в него. Този ангел на спасението е човешкият дух. Духът е бащата в света, който носи истинската свобода, а ние хората сме синовете, които трябва да възприемаме тази свобода, която нашият баща ни дава. Не мислете, че свободата седи в това, всички да мислим по един начин. Свободата седи в това, да проникне истината в нашата мисъл, защото мисълта е само един проводник на истината. Свободата е един резултат на осъзнаването на истината, а мисълта е вече едно проявление на тази Истина, която прониква в нашия ум. Ние можем да мислим само тогава, когато истината е в нас. И когато мисълта ни не е права, ние не мислим тогава, а сме възприели някаква чужда мисъл по отражение; а когато човек не мисли, той изгубва правата посока на своето движение и животът му се обезсмисля. Това състояние на човека в Евангелието е символизирано с притчата за блудния син. Човечеството сега минава през това състояние в живота си, затова го очакват големи страдания. Но страданията са необходими, защото те ще пробудят съзнанието на хората и ще ги избавят от една по- голяма опасност, която ги застрашава.
към текста >>

21. Откровенията в „Завета на цветните лъчи на светлината“ - Георги Томалевски (1897-1988)

За тази година споменахме и на друго място, тъй като през нея година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителят е отпечатал макар и в ограничен брой книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“.
Откровенията в „Завета на цветните лъчи на светлината“ Има документи и белези, макар и достатъчно скрити зад забележителната скромност и въздържаност на Учителя, които отбелязват и разкриват важни моменти от духовната му дейност. Според учениците на Бялото Братство, които са следели по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап от земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през нея година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителят е отпечатал макар и в ограничен брой книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“. От страниците на тази книга става ясно колко старателно и задълбочено Учителят е работил по текстовете на цялата Библия, като е проверявал достоверността на много от тях и ги е класифицирал така, че да станат подходящи и да бъдат включени в порядъка на цветните лъчи. В словата на библейските пророци той е успял да види творческите импулси на битието, тъй като свещените писания не са друго освен словесна илюстрация на ритмичните тласъци в развитието на човека и на цялото, които Великият Универсален Дух дава на човешкия род. Така и Учителят, в своето духовно проникване в словото и живота, съзира великия процес, при който небитието се превръща в битие. Човечеството не познава по-сериозни и по-автентични документи за Христа от четирите Евангелия и по-късно от посланията на апостолите. От тези неголеми по обем съкровища се изгради макар и неприложената напълно поради вътрешното си величие култура, а заедно с нея и цивилизация на християнството.
към текста >>

22. 40. ПРЕХОДЪТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Изходът е в осъзнаването и приемането на положението, в което се намира.
А сега? Само задълбоченият мислител може да види и прецени новото си състояние. Той е нито гъсеница, нито пеперуда, а тогава? Уплашеният човек в новия си затвор търси виновника отвън и е готов да воюва с всеки за освобождението си. Но той не може да разбере, че няма никакви външни причини за неговото състояние, а над него работят великите неизменни вселенски закони. Изходът е в осъзнаването и приемането на положението, в което се намира. Още малко и той ще почувства силата на оформянето си в ново същество и ще излети от пашкула с крилата на пеперуда. Ще се роди в него новото съзнание за космичността му и необхватните възможности, които се разкриват пред духа му. Човекът ще се роди от дух и ще се намери в една нова среда, в една нова вселена, която не е съзнавал по-рано. Вече няма да пълзи, а ще лети. Бавно ще започне да осъзнава своите нови устои, като малко дете, което след като е лазило по земята, се изправя на краката си и прохожда.
към текста >>

23. 45. РАСТЕНЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Обаче идва момент, когато той не е доволен само от осъзнаването на своя живот.
Човек расте, придобива форма, но придобива и съдържание. Съдържанието е от духовно измерение и е дълъг, бавен процес на пробуждане на съзнанието. Животното страда, но не разбира защо страда и как да си помогне. Човек живее в противоречията на земния живот и търси разрешението им. В този процес на страдание и борба той осъзнава явленията на живота и се развива духовно. Обаче идва момент, когато той не е доволен само от осъзнаването на своя живот. Той се запитва защо е всичко това, търси главната тема на живота си, обяснението на всичко, което преживява. И иде ден, когато някакъв тих вътрешен глас му подсказва неща, които той не е съзнавал преди. Гласът на смисъла е глас на върховен растеж, глас на висшата разумност. Докато се е борил с противоречията и търсил тяхното разрешение, човек не е разбирал смисъла на всичко. Той е обогатявал своето духовно съдържание с безброй опитности в живота.
към текста >>

24. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност.
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ЛЮБОВТА "Любовта е свят, в който живее Божественият Дух." (Учителят П. Дънов) Според твърдението на самия П. Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност. Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос. Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно.
към текста >>

25. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя.
Дънов по следния начин: "Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой - К. З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога." На друго място той допълва: "Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг." Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на духовния Учител: "Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях." Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: "Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца." И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери! " В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате.
към текста >>

26. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

При съответно равнище на осъзнаване благоприятните последствия от правенето на Добро обектите му са в състояние да се превърнат сами в субекти, тоест - от консуматори в извършители на Добро.
Ако не сме осъзнали жизнената потребност от извършване и умножаване на Доброто, не бихме могли да придобием знание за живота и мировата Реалност. По този повод Учителят на ББ в нашата страна подчертава: "Без Добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на Доброто започва знанието." Чрез Доброто неговите обекти (тези, спрямо които е извършено то) и субекти (онези, които са го извършили) изграждат помежду си неразкъсваеми връзки. По каналите на тези връзки започват да протичат съзидателни енергии. При съответно равнище на осъзнаване благоприятните последствия от правенето на Добро обектите му са в състояние да се превърнат сами в субекти, тоест - от консуматори в извършители на Добро. Повторяемостта на реализираното на дело Добро повишава интензивността във функционирането на изградените връзки. Такава е всемирната логика на пълноценния обмен - понятие, използвано твърде често от Учителя П. Дънов в неговите беседи и лекции. За конкретния случай той казва: "Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж."10.
към текста >>

27. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Така "простосмъртните" правят крачка напред в осъзнаването и осмислянето на действителността, която ги заобикаля и поставя пред тях за решаване цяла поредица екзистенциални въпроси.
От друга страна, динамичното знание е живо, проникновено, всеобемащо и диалектично. То все още остава недостъпно за представителите на статичната познавателна система. И това е така, понеже тази по-издигната степен на знанието изисква и съответно по- високо равнище на съзнанието. В този си вид динамичното знание е овладяно само от най-извисените в духовно отношение хора и на първо място - от великите Учители на човечеството. Те - в качеството си на негови носители - се стремят да го предадат на своите по-малки братя и сестри на разбираем за тях език, служейки си с представите и понятията, които използва и нашият съвременник. Така "простосмъртните" правят крачка напред в осъзнаването и осмислянето на действителността, която ги заобикаля и поставя пред тях за решаване цяла поредица екзистенциални въпроси. Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек - неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му. Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е.
към текста >>

28. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение.
После схваща движението. То е във времето. И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата. То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е.
към текста >>

Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност.
Тогава ще изчезнат не само националните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията. Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност. Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява. Б. Собствени принципи "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло.
към текста >>

Важен елемент от концентрираното изпълнение на Паневритмията е осъзнаването на ролята на движенията й за духовно-нравственото повдигане на участника: "Като правите упражненията, трябва да имате съзнанието, че те са за ваша полза." И, както вече бе отбелязано, правилното им изпълнение крие магическия ефект да се отблагодарява на човека, като подмладява тялото му и го изпълва с бодрост и жизнерадост: " Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека.
Ако издигнете ръката си нагоре и не я изопнете, вие няма да имате контакт със Слънцето. Ще стъпвате стройно, за да бъдете във връзка с теченията, които идват отляво и отдясно на вас. Всяко упражнение е добре използвано само тогава, когато имате контакт с живите сили на природата: със силите на Земята и със силите на Слънцето." Движенията при паневритмичния космичен танц следва да бъдат плавни и красиви, което също крие енергиен подтекст: "Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер" (Учителят П. Дънов). Важен елемент от концентрираното изпълнение на Паневритмията е осъзнаването на ролята на движенията й за духовно-нравственото повдигане на участника: "Като правите упражненията, трябва да имате съзнанието, че те са за ваша полза." И, както вече бе отбелязано, правилното им изпълнение крие магическия ефект да се отблагодарява на човека, като подмладява тялото му и го изпълва с бодрост и жизнерадост: " Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека. Ако ги правите добре, правилно, бръчките по лицето си поне ще премахнете." А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Паневритмия? Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие. 3. Заключение "Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох.
към текста >>

Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие.
Движенията при паневритмичния космичен танц следва да бъдат плавни и красиви, което също крие енергиен подтекст: "Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер" (Учителят П. Дънов). Важен елемент от концентрираното изпълнение на Паневритмията е осъзнаването на ролята на движенията й за духовно-нравственото повдигане на участника: "Като правите упражненията, трябва да имате съзнанието, че те са за ваша полза." И, както вече бе отбелязано, правилното им изпълнение крие магическия ефект да се отблагодарява на човека, като подмладява тялото му и го изпълва с бодрост и жизнерадост: " Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека. Ако ги правите добре, правилно, бръчките по лицето си поне ще премахнете." А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Паневритмия? Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие. 3. Заключение "Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света." "Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие.
към текста >>

По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите.
- ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм. Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К. З.) трябва да проникнат в обществото. Чрез внасянето на Паневритмията в училището и обществото ще се създаде едно съвсем ново поколение - здраво физически и духовно, годно за работа." Паневритмията е призвана да проникне във всички градове и села, да стане достояние на всички хора - в нашата родина и навред по света. Пробудените души са тези, които трябва да работят най-активно за нейното внедряване в живота на обществото. От първостепенна важност е Паневритмията да бъде въведена в училищата и преди всичко в гимназиите.
към текста >>

29. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Следователно никоя сила в света не е в състояние да го победи." Поантата на самоосъзнаването в ролята на Божий Посланик сред човешкия род е съсредоточена в думите: "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде нов свят, ново небе, нова земя и да промени всички хора.
Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е сега, ще бъде утре. Следователно кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, кой ще го проповядва утре, не е важно. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно никоя сила в света не е в състояние да го победи." Поантата на самоосъзнаването в ролята на Божий Посланик сред човешкия род е съсредоточена в думите: "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде нов свят, ново небе, нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. . Това, което говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. А Той е навсякъде." Целта на своето присъствие сред по-малките си братя и сестри от човешкия род той съзира в следното: "Пратен съм от Всемирния Извор за въдворяване на Царството Божие на Земята."
към текста >>

30. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Към осмислянето със сигурност спада и осъзнаването на факта, че Словото на Учителя П.
" Както подчертава многократно и Спасителят Иисус Христос - който има уши да слуша, нека слуша. И не само да слуша, но и да осмисля казаното. И не на последно място - да го прилага. Слушане - осмисляне - прилагане. Това е вълшебната стълбица на успеха по духовния Път. Към осмислянето със сигурност спада и осъзнаването на факта, че Словото на Учителя П. Дънов е предназначено на само за земните хора, а прониква във всички сфери и области на Битието - до съзнанието на всички същества във Вселената. И няма как да е другояче, тъй като това Послание извира от най-извисените зони на Божествения свят. По този повод самият той отбелязва: "Аз не говоря само за вас. Моята мисъл е за всички разумни същества. Тя се предава като по радио в целия свят.
към текста >>

31. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Необходимостта от спазването му произтича от факта, че прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя.
Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата.“ Принципът на равноправие и равнопоставеност предполага равни права за всички хора в сферата на трудовите отношения, както и спрямо участието им в разпределението и потреблението на материалните блага. II принцип: Правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна. Този принцип следва да бъде приложен непосредствено в сферата на производството, размяната, разпределението и потреблението на материалните блага. Необходимостта от спазването му произтича от факта, че прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на Учителя П. Дънов: „Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.“ В този ред на мисли си заслужава да припомним и библейската максима: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери! “ (Мат. 7:2). III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това.
към текста >>

32. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок.
Пробуденият човек, окултният ученик – напротив, би погледнал на ситуацията и с очите на „прегрешилите“ и не би ги осъдил. Той знае, че на тяхно място може да постъпи по същия начин, както са постъпили те. Никой не е застрахован от грешки и пропуски. Висотата или издигнатостта на дадена житейска роля не предопределя автоматично безгрешност на изпълняващия я за момента човек. Цялата ситуация, целият езотеричен казус е обобщен от Учителя на ББ в нашата страна в едно изречение: „... Човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.“ Именно затова умението да се поставяме на мястото на другия е толкова високо ценено по духовния Път. То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок. В този извод е съсредоточено и значението на понятието „окултен ученик“. Това е човек, който върви неотклонно по пътеката към Божественото, учи съвестно и с разбиране своите уроци, с които изобилства всеки негов ден и час на тази планета, и неуморно прилага усвоените знания. Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен Път блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
към текста >>

33. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

От голяма полза за молещия се е и осъзнаването, че неговото безсмъртно духовно естество е рожба на Божественото: „Ще се молиш всякога, независимо от това, дали си разположен или не.
Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото и работиш за Цялото, то е твоето право. Ако ти работиш за Цялото и Цялото работи за теб, то е онова мощно право в света.“ „Слизането“ и „излизането“ в терминологията на Учителя на ББ би трябвало да се тълкува като картинно представяне на навлизането в молитвено състояние и излизането от него или съответно понижаване и повишаване на интензивността на молитвения призив. Нуждата да общуваме молитвено с Бога е потребност на душата. Тя би следвало да бъде удовлетворявана независимо от честите изменения в настроението на човека или от спадовете и издиганията на неговото земно съзнание, отразяващо промените в околната среда. И преди всичко останало – молитва, която не извира от чисто сърце, не може да бъде чута! От голяма полза за молещия се е и осъзнаването, че неговото безсмъртно духовно естество е рожба на Божественото: „Ще се молиш всякога, независимо от това, дали си разположен или не. Молещият се човек е силен – който всякога, където ходи, се моли усърдно. Човек трябва да се чувства като душа, която не се опетнява. Ще си туриш на ума да живееш по Бога най-възвишения и най-чистия живот, който е възможен за хората в плът. Бог е при мен и Той ми помага! “ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

34. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Безстрашието в случая означава, че степента на самоосъзнаване и осмисляне на своето жизнено предназначение е достигнала пълнотата на духовния подвиг.
Истинската Мъдрост е да избереш посоката от малкото към голямото. Българският Учител на Любовта го изразява с най-прости слова: „Ще започнете служението с най-малките работи.“ Изводът е, че не е нужно да се доказваш пред другите, а пред себе си и пред Бога. Не хорското мнение, а Божествената преценка и отсъда е от решаващо значение за твоето действително състояние и за стъпалото по духовната пътека, което си достигнал. За да служиш както трябва, е необходимо и безстрашие. Това правило е в сила и за духовния Път като цяло, и за служението, в частност. Безстрашието в случая означава, че степента на самоосъзнаване и осмисляне на своето жизнено предназначение е достигнала пълнотата на духовния подвиг. Така се раждат самоотверженост и жертвоготовност, пред които отстъпват и най-страшните препятствия в живота: „Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли: ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли – за нищо не мисли. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали. Ако Христос се боеше, Той не би дошъл до възкресението“ (Учителят П. Дънов). Царството Небесно, според думите на Богочовека от Назарет, е крепост, която следва да бъде превзета с щурм. А това могат да извършат само безстрашните.
към текста >>

35. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Щастието на осъзнаването, че сме тук, за да бъдем това, което Бог очаква от нас да бъдем, че – колкото и трудно да изглежда – това е постижимо и ние сме призвани да го превърнем в жизнено дихание, в реалност, в нетленно блаженство.
Това е разбиране не просто на информационно, повърхностно равнище. Това е проникване до най-съкровените тайни на Битието, част от което сме и самите ние. Това е път на самопознанието, който извежда до върховете на Космическото Съзнание. Тайната на живота, която е грижливо притаена в ядрото на нашата душевна природа, очаква да бъде разкрита от нас и превърната във Вечност. А това означава – превърната в щастие. Щастието на осъзнаването, че сме тук, за да бъдем това, което Бог очаква от нас да бъдем, че – колкото и трудно да изглежда – това е постижимо и ние сме призвани да го превърнем в жизнено дихание, в реалност, в нетленно блаженство. („От разбирането ти зависи щастието ти. От знанието ти зависи пълнотата на живота ти. Учителят се радва, когато вижда щастието, пълнотата, знанието и блаженството на ученика“ – Учителят П. Дънов.) И щом целта е толкова висока и красива, то си заслужава да принесем пред нейния свещен олтар всички възможни жертви. И на първо място – желанията и страстите на нашата низша природа, които като воденични камъни ни теглят към дъното на мировия океан, към мрачната обител на вечно неудовлетворения повик на плътта.
към текста >>

Тогава Господ ще те изпрати в поправителното училище на живота, за да пасеш патките в ливадата на самоосъзнаването.
За да бъдеш щастлив, освен всичко останало, трябва да си умен. Какво означава това? „Ум царува, ум робува, ум патки пасе! “ – гласи народната мъдрост. Ако подчиняваш умствения си потенциал за целите на материалното благополучие или още по-зле – за да ощетяваш ближния в своя полза, значи твоят ум те е превърнал в роб на невежеството. Тогава Господ ще те изпрати в поправителното училище на живота, за да пасеш патките в ливадата на самоосъзнаването. И ако добре си свършиш работата, отново ще те върне в редовното училище. Само че започваш обучението отначало – от първи клас. А ако използваш ума си, за да се учиш в Школата на Божественото Откровение и безсмъртната Истина, изпълнен със самоотвержения порив да служиш на Бога навсякъде и във всичко, тогава собственият ти ум тържествено ти поставя корона на главата и те провъзгласява за цар. Естествено – короната е невидима. Тя е букетът от лъчезарни светлини на твоята възродена аура.
към текста >>

Единственият изход от така възникналата ситуация е осъзнаването на истинското предназначение на конкретния човек в живота и заемане на активна позиция за реализиране на това предназначение с всички физически, нравствени, умствени и духовни сили на личността.
Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света. Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие. Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество. Единственият изход от така възникналата ситуация е осъзнаването на истинското предназначение на конкретния човек в живота и заемане на активна позиция за реализиране на това предназначение с всички физически, нравствени, умствени и духовни сили на личността. Учителят на ББ у нас рисува контурите на този проблем с пестеливи, но ярки багри: „Някой пък мечтае да бъде щастлив. Ти щастието още не си го опитал, а го търсиш. Ти не знаеш още какво е щастието. Някой казва, че щастието е във вечния живот. Кой е опитал вечния живот?
към текста >>

Понякога – само за един миг на проблеснало като мълния осъзнаване, последвано от съзнателно действие за удовлетворяване на кармичния закон.
Ако някои от вас искате да бъдете щастливи, това е невъзможно, защото късно сте дошли (курсивът мой – К.З.). Не искам да ви обезсърчавам. Най-дебели дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са и буквални, и иносказателни работи, които трябва да превеждате.“ В случая под „изплащане“ би трябвало да разбираме ускореното кармично разплащане, което е една от водещите характеристики на нашата епоха в духовен план. Кармични дългове, които в миналото сме изплащали за години, за един или повече животи, днес имаме шанса да приключим за несравнимо по-кратко време. Понякога – само за един миг на проблеснало като мълния осъзнаване, последвано от съзнателно действие за удовлетворяване на кармичния закон. Една слънчева утрин по време на един от Рилските събори на ББ учениците-лагерници слизат от Молитвения връх, водени от своя Учител. Неочаквано, без предупреждение, той се обръща към тях и изрича с патос: - Най-щастливият ден, това е денят на Любовта, на Знанието и на Свободата! Всички го обграждат и притихват. Предчувствието е за Откровение, което се спуска като златен лъч от невидимия свят и чрез словата на Учителя прониква в сърцата и душите на неговите следовници.
към текста >>

36. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид.
Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети. Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани. За да оправдаят тази си слабост, те се кичат с най-различни звания и титли, приписват си благородство и привилегии. Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм. Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни. Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид. Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата. У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности, които човешкият ум е придобил в резултат от работата на природните сили. Когато сме осенени от Божествено присъствие и мисълта ни е свободна, тя е в състояние да твори. Когато пък е подчинена на чувствата, тя е способна да руши и следователно Божественото творческо начало не се проявява чрез нея. Мисъл, която е в упадък, не твори, а руши.
към текста >>

37. РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА - Павел Желязков

Процесът на осъзнаване на това единство в еволюционния път на развитие вече е факт, но за да сме в хармония с него, необходимо е да се схване добре, че в този път водещо е духовното, т. е.
Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството. Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля? " Не трябва да забравяме, че в своята дълбока същност животът е единен. В новата култура човек ще се чувства еднакво добре и в трите свята физически, духовен и Божествен, които в космическата хармония на битието се проникват взаимно и си влияят. Процесът на осъзнаване на това единство в еволюционния път на развитие вече е факт, но за да сме в хармония с него, необходимо е да се схване добре, че в този път водещо е духовното, т. е. служенето на Бога, животът за цялото. Учителя казва: „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят." В своите разсъждения за красотата на труда, Боян Боев говори за красивото в душата, което не трябва да се ограничава: „При новото разбиране на труда красивото намира външен израз; тогава човек сваля от невидимия свят красивото и го въплътява във физическия свят... То няма нищо друго равноценно на себе си тук, за да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено.
към текста >>

38. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Събуждането за универсалния дух: прочистване, летене, евера, скачане, тъкане, мислене, аум, изгряване, квадрат, красота, подвижност, побеждаване, радост, осъзнаване, красив ден, задоволство, крачка по крачка, на Изгрева.
Следваше вторият цикъл. Той се наричаше „Универсално събуждане“ и беше свързан със сливането на братята и сестрите със силите на природата, които те бяха осъзнали през първия цикъл, т.е. със самия Бог. Третият цикъл беше кратък, и се състоеше от произнасянето на известни словесни формули и извършването на кратки упражнения за вдишване и издишване, които имаха прочистващ ефект, и целяха хармоничното връщане на участващите в Паневритимията към реалностите на ежедневния им живот. Ето ги отделните части на трите цикъла по времето за което разказвам: Събуждането за природата: събуждане, примирение, даване, ставане или възлизане, издигане или възнасяне, отваряне, освобождаване, пляскане с ръце. Събуждането за универсалния дух: прочистване, летене, евера, скачане, тъкане, мислене, аум, изгряване, квадрат, красота, подвижност, побеждаване, радост, осъзнаване, красив ден, задоволство, крачка по крачка, на Изгрева. Медитация: Вдишване, Прозрение, Пентаграма. Паневретмията се играеше от братята и сестрите на тепетата в центъра на Пловдив, хълмовете край Търново, на върха на русенските лозя, на Хамам баир в Сливен... и пр. Екскурзиите, или по-скоро планинарството, беше главното хоби на Белите братя. Това произтичаше пряко от самото им учение, което бе насочено към сливането на духа на човека с положителните сили в природата. Някои от маршрутите бяха дадени от самия Учител.
към текста >>

39. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя.
Учителя Беинса Дуно използва различен метод, който изявява и втъкава в своето Слово, спрямо метода, използван от Рудолф Щайнер, разгърнат в неговите книги и лекции. Ако методът, използван от Рудолф Щайнер, може да се нарече описателно-съпреживяващ и цели да импрегнира Михаеличните живи идеи в мисловния микрокосмос на духовния изследовател, то методът, който използва Учителя Беинса Дуно в своето Слово, може да се нарече метод на синтез на най-широк спектър от преживявания в единната тъкан на Христос-съзнанието. Това не е случайно избран метод. Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст.
към текста >>

40. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Вероятно това осъзнаване може да ни помогне в разбирането на децата, които преминават през трудните фази на растежа.
От рождената диаграма на детето могат лесно да бъдат видени силните и слабите страни от характера му. Тогава родителите ще бъдат във възможно най- добрата позиция да поощрят доброто и да вземат подходящи мерки, за да променят слабостите, преди те да станат действителност. По такъв начин те ще могат до голяма степен да помогнат на идващото същество да преодолее недостатъците си. Като погледнем на Духа като на вечен странник и на всеки земен живот като на събитие във времето, различните фази от нашето съществуване ще заемат полагащите им се места. Ако размислим върху думите от поемата на сър Едуин Арнолд: “Духът никога не се е раждал! Не е било време, в което да го няма, И никога няма да спре да съществува!... ще имаме възприемем преходността на времето, съпоставено с вечността на Бога. Вероятно това осъзнаване може да ни помогне в разбирането на децата, които преминават през трудните фази на растежа. Книгата на личния физически живот на земята започва от първата глътка въздух на бебето и продължава до последния му дъх. “Когато детето поеме първата си вдишка, физиологичните условия в сърцето му вече са променени, връзката с утробата е прекъсната и кръвта е принудена да циркулира през сърцето и белите дробове.” При контакта на кръвта с въздуха в белите дробове тя е в състояние да състави картина на обкръжаващата я среда. Кръвта е превозното средство на Егото и когато тя се втурне през сърцето, оставя отпечатък от семенния атом в лявата камера на сърцето (която изпраща кръв към артериите). Върху тази безкрайно малка повърхност са отпечатани всички картини от външния свят през целия живот на човека. Родителят трябва да разбере, че това, което ние наричаме раждане, е раждане само на видимото, физическо тяло, което идва до настоящата си висока фаза на работоспособност за по-кратко време, отколкото невидимите превозни средства (тела) на човека, защото е имало най-дългата еволюция.
към текста >>

Въпросът за с наказанието също трябва да бъде взет под внимание: това също е един важен фактор през цялото време на осъзнаване на половата принадлежност и трябва да бъде внимателно избягвано.
Ако ние ядем храна, която има много подправки, а дадем на детето друго ядене и му кажем, че нашето не е добре за него, тогава то няма да бъде в състояние да ни подражава, но ние насаждаме апетит за такава храна в него. Когато то порасне и може да си достави удоволствие е този вкус, той ще го направи. Следователно, внимателните родители трябва да се въздържат от тези храни и напитки, които не желаят да употребява тяхното дете. Що се отнася до облеклото, можем да кажем, че по това време детето би трябвало изобщо да не забелязва половите си органи и следователно дрехите би трябвало да бъдат (предимно) свободни през цялото време. Това е необходимо особено при момченцата, защото често пъти един много сериозен лош навик в по-късния период от живота им може да произтича от триенето на твърде тесните дрехи. Въпросът за с наказанието също трябва да бъде взет под внимание: това също е един важен фактор през цялото време на осъзнаване на половата принадлежност и трябва да бъде внимателно избягвано. Колкото и трудно да се контролира едно дете, то не може да не реагира на метода за възнаграждение при добри дела и на отнемане на привилегиите при неговото непослушание. Освен това, ние познаваме факта, че боят пречупва духа на едно куче, а се оплакваме, че някои хора са развили безхарактерност вместо достойнство - че им липсва воля. До голяма степен това се дължи на безжалостно биене в детството. Нека родителят да погледне на това от гледна точка на детето. Кой би харесал да живее е някого, който е много по-голям от него, от чиято власт не може да избяга, и трябва да понася да го бият ден след ден?
към текста >>

НАГОРЕ

0.33196592330933