Търсене в текстове за 'Осъзнаване'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 28 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Дали това беше осъзнаване?
Това продължи доста време, няколко месеца. И един ден аз се замислям и се питам какво правя тук у дома? Че какво аз правя тук и защо не съм на беседа на Изгрева и при Учителя? Изведнъж видях, че се намирам в друг свят все едно, че бях взела билет за влака и от София бях заминала накрая на света. Тази сутрин се събуждам, ставам, оглеждам се и се питам защо съм тук в тази стая, в дома на родителите ми и защо не съм горе при Учителя? Дали това беше осъзнаване? Облякох се и отидох при Учителя горе на Изгрева. Той ме прие много любезно и много хубаво с голямо вътрешно разположение. Разказах му всичко къде съм била през тези месеци, осъзнах грешката си пред него и го помолих да ме приеме отново пред Школата. Учителят се съгласи, беше усмихнат и радостен. Аз си отидох у дома.
към текста >>

2. 6. НАЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

Но има за мене едно много важно нещо, че в затвора у баща ми започва едно осъзнаване.
Но той като той не е могъл да оцени това нещо, следващият вариант е бил тази карма да бъде изпълнена. След като е ходил в Лондон, те са се усъмнили в него, че той е английски шпионин. Война е било и тъй като те, земеделците са били подозрителни, баща ми, Иван Вълков и Георги Вълкова са били прибрани и осъдени и тримата на смърт. Но имало закон, според който двама братя не могат едновременно да бъдат осъдени на смърт. Така че единият от братята остава на доживотен затвор, а баща ми и Георги Вълков биват убити. Но има за мене едно много важно нещо, че в затвора у баща ми започва едно осъзнаване. Той премисля целия си живот, започва да осъзнава начина, по който той се отнася към майка ми, това, че търси помощ от Учителя и по други фактори аз разбирам, че у него е станало едно голямо осъзнаване и преоценка на живота и на всички ценности и тогава той търси помощ от Учителя, праща майка ми при Учителя, но последния отговаря уклончиво, така че майка ми не може да Го разбере. И когато майка ми се връща при баща ми, той пита, какво казва Учителя? Явно въпроса за него е на живот и смърт. Майка ми не може да каже и баща ми се сърди и просто става недоразумение помежду им, защото Учителят отговаря по начин, по който трябва, но баща ми е бил оставен сам на себе си. За неговото заминаване (обесване) майка казва, че е чула по радиото.
към текста >>

Той премисля целия си живот, започва да осъзнава начина, по който той се отнася към майка ми, това, че търси помощ от Учителя и по други фактори аз разбирам, че у него е станало едно голямо осъзнаване и преоценка на живота и на всички ценности и тогава той търси помощ от Учителя, праща майка ми при Учителя, но последния отговаря уклончиво, така че майка ми не може да Го разбере.
След като е ходил в Лондон, те са се усъмнили в него, че той е английски шпионин. Война е било и тъй като те, земеделците са били подозрителни, баща ми, Иван Вълков и Георги Вълкова са били прибрани и осъдени и тримата на смърт. Но имало закон, според който двама братя не могат едновременно да бъдат осъдени на смърт. Така че единият от братята остава на доживотен затвор, а баща ми и Георги Вълков биват убити. Но има за мене едно много важно нещо, че в затвора у баща ми започва едно осъзнаване. Той премисля целия си живот, започва да осъзнава начина, по който той се отнася към майка ми, това, че търси помощ от Учителя и по други фактори аз разбирам, че у него е станало едно голямо осъзнаване и преоценка на живота и на всички ценности и тогава той търси помощ от Учителя, праща майка ми при Учителя, но последния отговаря уклончиво, така че майка ми не може да Го разбере. И когато майка ми се връща при баща ми, той пита, какво казва Учителя? Явно въпроса за него е на живот и смърт. Майка ми не може да каже и баща ми се сърди и просто става недоразумение помежду им, защото Учителят отговаря по начин, по който трябва, но баща ми е бил оставен сам на себе си. За неговото заминаване (обесване) майка казва, че е чула по радиото. Мисля че не е точно така, но това са подробности.
към текста >>

3. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Тъй като през тази година между другите съществен момент от "осъзнаване" своята духовна мисия, Учителят е отпечатал макар и в ограничено число бройки книгата "Завета на цветните лъчи".
Тези автори бяха дали сведения и материали на Томалевски, които ги бяха написали, но той ги присвои, преразказа ги и ги даде от свое име като автор. Авторът, стр. 124 и 125; от напечатаната книга стр. 232: "Според ученици на Бялото Братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многообразния Му аспект, посочва се годината 1897, като особено важен етап от земния Му път. За тази година споменахме и на друго място. Тъй като през тази година между другите съществен момент от "осъзнаване" своята духовна мисия, Учителят е отпечатал макар и в ограничено число бройки книгата "Завета на цветните лъчи". Никола Нанков: За такова осъзнаване своята мисия Учителят и то по такъв начин, както автора пише на друго място пак повтарям, ако Го познаваше и мисията Му, не би трябвало да Му преписваме подобни неща. Пак през тази година бил отпечатал книгата "Завета на цветните лъчи". Та нали на събора в 1912 година Той им я чете още в ръкопис? Нали им каза, че ще се отпечата и след това ще им се даде? Нима Учителя още от първия ден не започна да им чете от нея още в ръкопис?
към текста >>

Никола Нанков: За такова осъзнаване своята мисия Учителят и то по такъв начин, както автора пише на друго място пак повтарям, ако Го познаваше и мисията Му, не би трябвало да Му преписваме подобни неща.
Авторът, стр. 124 и 125; от напечатаната книга стр. 232: "Според ученици на Бялото Братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многообразния Му аспект, посочва се годината 1897, като особено важен етап от земния Му път. За тази година споменахме и на друго място. Тъй като през тази година между другите съществен момент от "осъзнаване" своята духовна мисия, Учителят е отпечатал макар и в ограничено число бройки книгата "Завета на цветните лъчи". Никола Нанков: За такова осъзнаване своята мисия Учителят и то по такъв начин, както автора пише на друго място пак повтарям, ако Го познаваше и мисията Му, не би трябвало да Му преписваме подобни неща. Пак през тази година бил отпечатал книгата "Завета на цветните лъчи". Та нали на събора в 1912 година Той им я чете още в ръкопис? Нали им каза, че ще се отпечата и след това ще им се даде? Нима Учителя още от първия ден не започна да им чете от нея още в ръкопис? Живи са още протоколите от онова време, та могат да ни дадат и покажат самата истина.
към текста >>

4. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А така, иначе строги беседи е имало, но строгите беседи бяха само за едно осъзнаване на учениците.
Учителят казваше: „Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това Слово да подействува във вас, пък вие да се ползвате от опитността която имате. А не да бъдете като грамофонни плочи. Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете". Щото човек когато веднага изнася знанието, той някак като че ли се освобождава, губи, да. Като че ли иска да, от това знание го дава. А така, иначе строги беседи е имало, но строгите беседи бяха само за едно осъзнаване на учениците. Учителят го правеше това от време на време, правеше 2-3 пъти в годината. Даже веднъж аз Му казах, в последните години беше. Викам: „Учителю, в началото Вие държахте по няколко строги беседи в годината". Той знаете ли какво ми каза: „Забелязала ли си това? По кое време?
към текста >>

5. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Центровете на мозъка, които възприемат тези нови сили са вяра или осъзнаване на безсмъртието, Божественото, Любов към Бога, възприемане на мировата правда, милосърдие, любов към ближния и към всичко живо.
По този път на противоречия и страдание и успехи, в непрекъснато разрешаване на възникналите проблеми, се разкриват законите и принципите, върху които е изграден този материален, обективен свят. Човешкото въображение се разширява, светлината на съзнанието расте. Разкриват се законите на Всемира. Това става от синтеза на знанието, събрано от дългия опит през всичките епохи на проявения живот. Този център на синтезираното знание, съградено от светлината на Божествения Дух, е висшето съзнание на човека или Божествената душа, наречена от теософите Висш Манас. Центровете на мозъка, които възприемат тези нови сили са вяра или осъзнаване на безсмъртието, Божественото, Любов към Бога, възприемане на мировата правда, милосърдие, любов към ближния и към всичко живо. Развитието на тези психически сили издигат предната част на главата - челото и дават височината на темето. Когато човек постигне това, душата е изградила вече своите сетивни органи и може да прониква навсякъде, където пожелае. Душата се ражда вече като индивидуалност. Тя става храм на този Божествен лъч, овладява всички физически и психически сили и става техен господар, Следователно, пътят на човека е като Божествена еманация, която излиза от Бога, минава през причинния свят, облича се в неговата материя, после слиза в астралния свят, облича се в материята на чувствата и най-после слиза на физическото поле. Тук от елементите на физическия свят той съгражда своето физическо тяло.
към текста >>

6. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

Като такъв, той наченал да развива една усилена дейност за националното самосъзнаване и просвещение на всички българи от епархията, а най-вече на ония, които били заблудени и отвлечени от гръцкото влияние, за тяхното сплотяване в една национална църква.
Затова пък ползата, която принасял на своя народ със своята постъпка, била голяма. Варненските българи се сдобивали в неговото лице със свой български свещеник, със свой духовен глава, който, според тогавашните схващания, заставал начело. Те се сдобивали със своя църковна община, отделна от оная на гърците, и така се обособявали окончателно в самостойна национална единица, в съзнателен и вътрешно свободен народ, способен да се развива и преуспява по-нататък по своите собствени пътища. Вторият важен етап по пътя на възраждането на варненските българи е бил преминат благополучно. Конст. Дъновски, който взел живо участие в него като един от най-главните дейци, бил поставен начело на варненската българска община. Като такъв, той наченал да развива една усилена дейност за националното самосъзнаване и просвещение на всички българи от епархията, а най-вече на ония, които били заблудени и отвлечени от гръцкото влияние, за тяхното сплотяване в една национална църква. И тази деятелност имала, както ще видим, по признанията на самите гърци, голям успех. Конст. Дъновски изхвърлил из богослужението името на Вселенския патриарх и почнал да споменува Илариона Макариополски като глава на българската църква. Същевременно той наченал усилена пропаганда между населението: поставил около българската църква деца, които канели на празник прохо-дящите българи да се черкуват не в гръцките, но в „хубавата българска църква". Освен това той поставил нарочно хора по главните порти на града, които пресрещали селяните, разпитвали ги защо идат в града и след това ги убеждавали и отклонявали от намерението им да идат в гръцката митрополия, а да се отправят към българската училищно-църковна община, като уверявали, че скоро щял да пристигне избраният Варненски български владика. Конст. Дъновски не се спирал и пред други средства, за да възбужда българския дух в града и не без резултат.
към текста >>

7. Наряди за 1947 г.

Нека пожелаем още щото новата година да донесе едно осъзнаване на човечеството: да възприеме и приложи великите идеи на Христа, да възприеме вълната, която внесе Учителят в света и така да се приближим до онзи красив ден, в който Царството Божие ще дойде на земята.
Учителят казва, че иде духовен глад за човечеството - глад за Словото Божие. Нека с пълно доверие и упование да посрещнем всичко, което новата 1948 година ни носи. То ще бъде новото откровение от великия свят на Абсолютното. Тази година ще донесе нови условия за събуждане на великите заложби на човешката душа и за нейното разцъфтяване във всичката й красота. Нека пожелаем, щото през новата 1948 година да растем в любов, в мъдрост и истина, да станем съзнателни ученици на Учителя и да бъдем добри работници на Божията нива. Нека пожелаем още щото новата година да донесе едно осъзнаване на човечеството: да възприеме и приложи великите идеи на Христа, да възприеме вълната, която внесе Учителят в света и така да се приближим до онзи красив ден, в който Царството Божие ще дойде на земята. Всяка нова година ни приближава към този свещен копнеж на нашата душа. Нека пожелаем, щото през новата година да познаем още по-добре Учителя и да станем носители на новите идеи. Със сърце, пълно с благодарност, отправяме нашата права мисъл и нашата любов към обичния ниУчител и заявяваме, че ще работим с всички сили, всеотдайно за великия идеал: идването на Мировата Любов на земята, за слава Божия. Братя и сестри, от името на Братския съвет ви поздравявам и пожелавам светла нова година! Според желанието на всички народи, тази година да донесе мир, плодородие и дългоденствие. Амин!
към текста >>

8. 1931 година

Четох вечерта „Здравна просвета" и Еленка бе, че и „Ново човечество", та се вдъхнових от добрите хора по лицето на земята, които работят за духовно осъзнаване на човечеството, и драго ми стана, че има сол на земята и че част от нея трябва да бъда и аз, и да не се обезсърчавам в работата, която ми предстои като учител.
Но постройката ми ниска. Има легло за 6 души. Заедно с Учителя правихме сметка колко ще се подслоняват. Но Колю Нанков правеше една много по-голяма от моята и много по-хубава. Инфлуенцата, която беше ни хванала тия дни, днеска вече сме по-свободни от нея, както аз, така и Еленка. Четох вечерта „Здравна просвета" и Еленка бе, че и „Ново човечество", та се вдъхнових от добрите хора по лицето на земята, които работят за духовно осъзнаване на човечеството, и драго ми стана, че има сол на земята и че част от нея трябва да бъда и аз, и да не се обезсърчавам в работата, която ми предстои като учител. Народът е нива, която трябва да се оре и сее. Макар да реагира - ори и сей, плодовете някога ще бъдат горчиви! 27.II.1931 год. Сънувах, че сме братството някъде на екскурзия, но ще си отиваме вече и то нещо през Стара планина за към Водица. Много багажи.
към текста >>

9. VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ

- Осъзнаване дейността на съграждащия принцип в природата и внасяне неговия ритъм в новия живот.
11. Евера. - Движение към истината, към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото Битие. 12. Скачане. - Благоговение пред величието на природата и поднасяне нашата радост към нея. 13. Тъкане. - Осъзнаване дейността на съграждащия принцип в природата и внасяне неговия ритъм в новия живот. 14. Мисли. - Възприемане разумността от природата и внедряване на възприетото в нашия живот. 15. Аум. - Полет на човешкия дух към по-съвършените форми на живота и намиране правилния път за влизане в хармония с природата. 16. Изгрява Слънцето.
към текста >>

10. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

И ето че идва друга картина: Настъпва едно опомняне, едно осъзнаване и изтрезняване.
След тази картина видях друга: Върви една жена с градска форма, със сини очи, не от високо произхождение; Пеньо, като я съзря, тръгна пак по нея, видях му гърба и тъй гузно, да ги не види някой, поспряха, размениха си няколко думи, колкото да си определят място къде да свършат работата си. Тук ми се видя още по-жалък и изпаднал. Аз вътрешно дала съм му свобода да опитва, да види. Но мъчно ми беше, като го гледах в това жалко положение. Завързал връзки с паднали жени и явно върви с тях. И ето че идва друга картина: Настъпва едно опомняне, едно осъзнаване и изтрезняване. Разкайва се, че е тръгнал по този път. Обръща се към мен [с] топло чувство, прегръща ме и ми казва: „Никой да те замести, аз [се] кая за постъпките си." След нея картина, гледаме на едно място движение на народ, между който се движат и онези паднали жени, които го търсят с погледите си и му дават разни знаци. Аз го питам с неспокоен глас и с бързо темпо: „Обещал ли си им на тези, че ще отиваш да се срещаш с тях? " Той седи при мене и ми казва, че не е обещал на никоя-и няма вече да иде при тях. На 14.VIII.1932 г., на Рила, срещу 15ий същи сънувах, че съм учителка, имам час по ръчна работа.
към текста >>

11. 3. Вегетарианството у Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Самото житно зърно е символ на живота: как човек преживява състояние, когато е поставен при неблагоприятните условия на живота, започва да развива своята „духовна природа", как пуска корени чрез своето съзнание в света на осъзнаване законите, които движат живота, които са именно любов, мъдрост и истина, как дълбоко разбира, че целта и смисълът на живота е да се жертвуваш съзнателно за доброто на колектива, на човечеството.
Той е пчелар - неговите десетина кошера и досега се намират на поляната на Изгрева. Той препоръчва да се ядат в изобилие картофи. Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с лимонов сок и с листа от магданоз. Твърде често се яде варено жито, на което Дънов отдава особено значение. Той препоръчва да се прекарат десет-петнадесет дни на изключително житен режим. Самото житно зърно е символ на живота: как човек преживява състояние, когато е поставен при неблагоприятните условия на живота, започва да развива своята „духовна природа", как пуска корени чрез своето съзнание в света на осъзнаване законите, които движат живота, които са именно любов, мъдрост и истина, как дълбоко разбира, че целта и смисълът на живота е да се жертвуваш съзнателно за доброто на колектива, на човечеството. Дънов счита, че яденето десетина дни само на жито е добро „упражнение". В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз. Включени са особено много плодовете: ябълки, круши, сливи, дюли, череши, вишни, дини, пъпеши, тикви, особено грозде, мед, сладка. Съвсем съзнателно мястото на Изгрева е превърнато в овощна градина. При големи празници плодовете се раздават на всички присъствуващи безплатно, като символ на даровете, които природата дава на човека.
към текста >>

12. 17. Колективно съзнание

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

И това, което е много интересно - името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм", „национал социализъм", „расизъм", „болшевизъм" и какъв още не „изъм".
„Братство", бр. 272, 15.II.1941 г.) Всеки малко-много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертвува заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое" започва да отстъпва на понятието „наше". И това, което е много интересно - името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм", „национал социализъм", „расизъм", „болшевизъм" и какъв още не „изъм". В необходимостта да се жертвува част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията - Англия. Когато се разлистят страниците на историята, лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъзнат колективизъм са съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящето му начало. Ние не знаем как по-другояче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си." - Жертвуване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели, когато излезе от господаря." - Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост.
към текста >>

Ако някога това колективно осъзнаване е било повече Пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого.
Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време. „Да възлюбиш ближния си както себе си." - Да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат най-вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко, каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога." Под влиянието на Христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективното съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито са били първите християнски общини. Разбира се, всяка епоха има своя особена задача. Ако някога това колективно осъзнаване е било повече Пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертвуваш заради бедния само излишни стотинки, да се върши благодеяние на дребно, по свое осмотрение, „лявата ръка да не вижда какво дава дясната", днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организиран, планов строеж на колектива, който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К.
към текста >>

13. 16. СЪЧЕТАНИЯ ИЛИ АСПЕКТИ НА СВЕТИЛАТА

Иван Антонов

При разтурящи се дисхармонични съчетания между злосторници или между злосторници и неутралните светила, имаме осъзнаване на престъпленията и стремеж за тяхното поправяне.
Изобщо дисхармоничните съчетания в този случай показват грешки, които лесно могат да се поправят. (При грешката намеренията и целите са положителни, но методът е погрешно избран и резултатът е неблагоприятен). Когато имаме разтурящи се дисхармонични съчетания между добротворците или между добротворците и неутралните светила, това показва стремеж към поправяне на грешките, които се осъзнават. Образуващите се дисхармонични съчетания между злосторниците и неутрални светила показват наклонности и стремежи към престъпления. (Престъпление е такава постъпка, при която човек предварително знае, че ще извърши зло.) Най-лошите аспекти между светилата са образуващите се дисхармонични съчетания между злосторниците, тогава имаме загуба на редица добродетели, дарби и способности, умножаване на пороци и престъпления. При разтурящи се дисхармонични съчетания между злосторници или между злосторници и неутралните светила, имаме осъзнаване на престъпленията и стремеж за тяхното поправяне. Осъзнаването и стремежът към поправяне са толкова по-силни, колкото по-голямо е отдалечаването, колкото по-напреднало е разтурянето на аспекта. Образуващите се или разтурящи се хармонични съчетания между злосторниците или между злосторниците и неутралните светила показват възможностите за придобиване на сили, на материал за добротворство или злочинство, в зависимост от това, кое светило ръководи влиянието на аспекта. Образуващите се хармонични съчетания между добротворците и злосторниците показват стремеж за контролиране на низшата природа, стремеж за съобразяване с добродетелите и подчинението на низшата природа у човека. При разтурящи се хармонични съчетания между добротворци и злосторници имаме небрежност, изоставяне на добрите стремежи, застой в развитието на добродетелите, смесване на доброто със злото. Когато се образуват дисхармонични съчетания между добротворците и злосторниците, това показва, че човек се намира в положението на блудния син преди да напусне баща си.
към текста >>

Осъзнаването и стремежът към поправяне са толкова по-силни, колкото по-голямо е отдалечаването, колкото по-напреднало е разтурянето на аспекта.
(При грешката намеренията и целите са положителни, но методът е погрешно избран и резултатът е неблагоприятен). Когато имаме разтурящи се дисхармонични съчетания между добротворците или между добротворците и неутралните светила, това показва стремеж към поправяне на грешките, които се осъзнават. Образуващите се дисхармонични съчетания между злосторниците и неутрални светила показват наклонности и стремежи към престъпления. (Престъпление е такава постъпка, при която човек предварително знае, че ще извърши зло.) Най-лошите аспекти между светилата са образуващите се дисхармонични съчетания между злосторниците, тогава имаме загуба на редица добродетели, дарби и способности, умножаване на пороци и престъпления. При разтурящи се дисхармонични съчетания между злосторници или между злосторници и неутралните светила, имаме осъзнаване на престъпленията и стремеж за тяхното поправяне. Осъзнаването и стремежът към поправяне са толкова по-силни, колкото по-голямо е отдалечаването, колкото по-напреднало е разтурянето на аспекта. Образуващите се или разтурящи се хармонични съчетания между злосторниците или между злосторниците и неутралните светила показват възможностите за придобиване на сили, на материал за добротворство или злочинство, в зависимост от това, кое светило ръководи влиянието на аспекта. Образуващите се хармонични съчетания между добротворците и злосторниците показват стремеж за контролиране на низшата природа, стремеж за съобразяване с добродетелите и подчинението на низшата природа у човека. При разтурящи се хармонични съчетания между добротворци и злосторници имаме небрежност, изоставяне на добрите стремежи, застой в развитието на добродетелите, смесване на доброто със злото. Когато се образуват дисхармонични съчетания между добротворците и злосторниците, това показва, че човек се намира в положението на блудния син преди да напусне баща си. Когато, обаче, имаме разтурящи се дисхармонични аспекти между добротворците и злосторниците, тогава съзнанието на човека е като това на блудния син при завръщането му в бащиния дом.
към текста >>

14. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Има хора, с които с лекота ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава.
(Йорданка Шопова) 11. Светозар и приятелите от Димитровград Стефан Косев Веднъж в парка „Пеньо Пенев” - Димитровград, при едно обичайно прочитане на беседа от Учителя, Той казва, че ние все още не познаваме онези добри и всеотдайни същества, които ни обичат истински. Сигурно доста съм се замислил върху това, понеже в съзнанието ми започна да идва образ на човек, който в голяма степен по един чуден начин материализира пред нас, приятелите, тази изказана от Учителя мисъл, давайки изражение на едно такова любящо същества. Братството е обич извън сегашния покварен свят, а също и мерило за хармонично единение с онази реалност, в която божественият свят изпраща своите послания и формули за разумен живот. Тя иде незнайно в душите и ни намира във времето и условията според формите, които сме сътворили и продължаваме да ваем. Има хора, с които с лекота ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава. Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на Светия Дух. В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис. Пътят на такива хора обикновено е необичайно труден, изпълнен с жертва. Докосването до такъв извор е подарък, а краткото общуване - радост и непресъхващ оптимизъм в доброто. Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас.
към текста >>

15. ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА

Д-р Михаил Стоицев

То поставя като друга основа: Разумното осъзнаване на проблемата на храненето и правилното й прилагане.
Чрез същото се цели да се постигне: 1. Истинското търпение, чрез което се идва до положение да се обича всяка човешка душа и да се не прави насилие; 2. Истинската кротост, чрез която ще се добие един чист външен и вътрешен живот, с което да се заглуши гневът и яростта у човека. 3. Истинското смирение, като основа за заглушаване на алчността и гордостта - най-главната пречка за пробуждане на човешкото съзнание. Затова между другото, то започва с въздържанието от алкохол, тютюн и пълно вегетарианство, но не като фанатизъм, а като здравословна предпоставка, като условие за по-нататъшно телесно и духовно усъвършенствуване. То поставя като друга основа: Разумното осъзнаване на проблемата на храненето и правилното й прилагане. След това има пред вид пиенето, дишането и използуване на слънчевата енергия. Това са важни фактори за съзиждане на едно здраво тяло и бодър дух. А като цел, това учение поставя чистите мисли, желания и разумни постъпки за един морален живот. И най-после, като лост и ръководител - Христос и Неговото учение. То не е никаква секта, както и Българската държава призна това през 1938 г.
към текста >>

16. 6.11. Моята църква

Особено Културният ни и Въздържателен Клуб "Ватралски" има скъпите перспективи славно да развие сред болницата, затвора, сиропиталищата, старопиталищата, покрайнините на града, особено за духовното осъзнаване и намиране Христа от обезверената ни младеж и интелигенция.
Особено на жена си. . . Бог да ви благослови." И когато гледах просълзените очи на един чужденец, предал се в ръката ти, доверил ти се в името на Христа, аз разбирам raison d'Ktre-a още веднъж, колко ценна е за Бога, за България, за Бургас и душата - нашата Евангелска Църква. А да говоря ли за изтритите сълзи на десетици вдовици, сираци и безработни наши съграждани? За материалната помощ, за душевната помощ на стотици? Особено Културният ни и Въздържателен Клуб "Ватралски" има скъпите перспективи славно да развие сред болницата, затвора, сиропиталищата, старопиталищата, покрайнините на града, особено за духовното осъзнаване и намиране Христа от обезверената ни младеж и интелигенция. Наименуван на светлото име на един достоен характер, какъвто е г-н Стоян Ватралски, тоя наш Клуб с редовните си събрания и досегашни курсове по Риторика, Художествено четене и декламации, по Английски език и Есперанто, има да играе грамадна роля в бъдещето. Ето хубавите му цели, които сами са идеал за прогреса на личността и народа: 1. Да работи за духовното, умствено и физическо развитие на членовете си. 2. Да работи и за съвършената трезвеност между членовете си, а чрез тях и между обществото за пълното въздържане от опивни пития и никотин, и 3. Да осмисля живота от гледището на Исусовата Религия.
към текста >>

17. 103. Шепотът на Утешителя

Весела Несторова

Това бяха часове на вглъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота.
103. Шепотът на Утешителя В тихата вечерна самота на селцето, където работех, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя". Ще предам само няколко реда от него: Ела, ела, аз близо съм до теб, не си сама ти, Весела, не свети само лампената светлина над твоята наведена глава, а бдят трептящи, светли същества. Почувствай ги! Привет им ти прати" и т.н. Това бяха часове на вглъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота. На 12 януари Учителят каза в беседата си: "Вслушвай се пасивно и чакай! Има нещо, което на никого не трябва да се дава - то е само за Бога. Сърцето си дай на Бога, а хората си дават и обменят сърцата. Бог не дава да се обсеби любовта. Ако обичаш някого, ще му дадеш условия за растеж.
към текста >>

18. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Това бяха часове на углъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота.
Весела: Село Ковачевци, Самоковско, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя". Ще предам само няколко реда от него: "Ела, ела, аз близо съм до теб, не си сама ти, Весела, не свети само лампената светлина над твоята наведена глава, а бдят трептящи, светли същества. Почувствай ги! Привет им ти прати" и т.н. Това бяха часове на углъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота. На 12 януари ... В.К.: Коя година? Весела: 1939 г. още, Учителят каза в беседата си: "Вслушвай се пасивно и чакай! Има нещо, което на никого не трябва да се дава - то е само за Бога. Сърцето си дай на Бога, а хората си дават и обменят сърцата.
към текста >>

19. 1.3. Статията „Славянството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 222, 10.07.1938, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

Да работим, преди всичко, за осъзнаване от всеки българин, от всеки славянин, на тази велика мисия на тази велика идея, чието реализиране е възложено, в недалечното бъдеще, на славянството!
Тя трябва да бъде издигната като ръководен фар, като непогрешимо мерило в живота на народа ни. Славянството ще може да развърне всичката своя духовна сила и мощ, то ще може да реализира своите творчески възможности само чрез своето обединение - което ще бъде не обединение не механическо, външно, формално, а - обединение духовно, обединение по същина, обединение вътрешно. То ще се състои в хармониране и сливане на огромните творчески енергии в едно направление, отправянето им към една обща цел, съединяване на отделните напрежения в едно единно напрежение, при което ще се получи един духовен ток на нови идеи, достатъчно силен, за да обнови света. Да работим за обединение на славянството! Да работим за това именно обединение, което не е обединение чрез премахване на граници, а е обединение по дух! Да работим, преди всичко, за осъзнаване от всеки българин, от всеки славянин, на тази велика мисия на тази велика идея, чието реализиране е възложено, в недалечното бъдеще, на славянството! Да работим за уясняване на пътищата. Да работим за премахване на лутаницата, на безпътицата, на враждата, на неразбирането между славяните. Да работим за координиране на всички сили. Да работим за изграждането на Новия свят, който славянството носи!
към текста >>

20. 50. По правия път / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 309, 1.07.1943, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Ако до момента на твоето осъзнаване, ти си давал в себе си предимство и свобода на известни тъмни, нисши, назадничави сили да те водят по своите заплетени пътеки към падение, към разорение и пропаст, то потърси, извикай, намери в себе си другите сили, отхвърлените досега в забвение сили на доброто, дай власт, предимство и свобода на тях, именно, за да се сложи край на твоето отклонение, за да се намалят до минимум следствията от сторените грешки и да се сложи началото на новия път.
Въпреки това, вие сте вече безвъзвратно осъдени и тая присъда никой не може да отмени, никой не може да смекчи, освен самите вий, и то не с помощта на силните на този свят, не с умилквания и подкупи, не с хитрост, лъжа или пари, а само с искрена, чистосърдечна промяна в своя живот. Само с искрено и чистосърдечно възвръщане към правия път в живота. Ако вие сте направили грешка в живота си, ако вие сте се отклонили от правия път, и сега не е късно да се възвърнете към него. И в последния час, и в последната минута, може да се поправи, ако не всичко, то поне много, поне по-голямата част от извършеното зло и да се спасим, да избегнем по-голямата част от следствията на направеното отклонение. Никога не е късно да се възвърнем в правия път. Ако до момента на твоето осъзнаване, ти си давал в себе си предимство и свобода на известни тъмни, нисши, назадничави сили да те водят по своите заплетени пътеки към падение, към разорение и пропаст, то потърси, извикай, намери в себе си другите сили, отхвърлените досега в забвение сили на доброто, дай власт, предимство и свобода на тях, именно, за да се сложи край на твоето отклонение, за да се намалят до минимум следствията от сторените грешки и да се сложи началото на новия път. Тия сили на доброто съществуват. Тях никой и нищо не може да унищожи, защото имат своя извор в Бога, невидимия Извор на всяка сила и живот. Тия сили съществуват и в тебе. Те съществуват и в народа и в цялото човечество, и в цялата вселена. Към тях се обърни.
към текста >>

21. 51. В ръцете на Бога. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 311, 25.07.1943, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Но ний трябва да знаем, ний трябва нито за минута да не забравяме, че, фактически, за нас друг изход няма - ний можем да се отклоняваме, да вършим грешки, отклонения и престъпления, но ние скъпо ще платим за тях и, ако упорствуваме до край, ако все още, въпреки страданията, не искаме да се откажем от „нашата воля", насочена против Неговата, то ние най-сетне ще дойдем до едно такова безизходно положение, до един такъв „задънен сокак", до едно такова страшно поражение и рухване из основа на всичките ни безумни стремежи и въздушни вавилонски кули, насочени срещу Божия план, срещу Божието ръководство в живота, до такава степен ние „ще размесим езиците си", ще се объркаме, ще останем безсилни, безпомощни и жалки, (колкото и силни, горди и „непобедими" да сме били до тогава), че за нас не ще остане никаква друга възможност, никакъв друг път, никакъв друг изход, освен осъзнаване на грешката ни и връщането ни назад от погрешния път... Тъй Бог учи хората и народите... Тогава, когато те се самозабравят, когато забравят Неговото съществуване, Неговия път и Неговата воля, когато искат да наложат своето разбиране и своята воля срещу Неговите, когато нарушат Неговия велик закон за единството и поискат да заживеят само за себе си, в противоречие и за сметка на другите, отричайки и противопоставяйки се на великото единство, на божественото цяло в живота.
Ний никога не трябва да забравяме, че в живота има една програма, едно предначертание, написано от ръката на Бога, срещу което ний никога не трябва да се опълчваме. Ний никога не трябва да забравяме, че в живота има един прав път, една ясно определена посока, една велика цел, начертани и посочени ни от ръката на Бога, по които ний трябва да вървим и към които трябва да се стремим. Ний можем да вършим нарушения, ний можем да се отклоняваме от пътя, който Бог ни сочи, по който Той ни води, който Той ни е предначертал. Ний можем (до известна степен, в известни, ограничени размери и до известно време) да налагаме своята воля, волята на нашите тъмни подбуди, на нашите ограничени и погрешни разбирания, волята на нашето отрицателно и пълно с несъвършенство минало, на нашия сляп егоизъм, на нашия „инат". Бог тъкмо затова е Бог, тъкмо затова Той е безкрайно велик и безкрайно съвършен, защото ни е дал и ни дава свобода, не ни кара насила да вървим по Неговия, по съвършения, по най-добрия път. Но ний трябва да знаем, ний трябва нито за минута да не забравяме, че, фактически, за нас друг изход няма - ний можем да се отклоняваме, да вършим грешки, отклонения и престъпления, но ние скъпо ще платим за тях и, ако упорствуваме до край, ако все още, въпреки страданията, не искаме да се откажем от „нашата воля", насочена против Неговата, то ние най-сетне ще дойдем до едно такова безизходно положение, до един такъв „задънен сокак", до едно такова страшно поражение и рухване из основа на всичките ни безумни стремежи и въздушни вавилонски кули, насочени срещу Божия план, срещу Божието ръководство в живота, до такава степен ние „ще размесим езиците си", ще се объркаме, ще останем безсилни, безпомощни и жалки, (колкото и силни, горди и „непобедими" да сме били до тогава), че за нас не ще остане никаква друга възможност, никакъв друг път, никакъв друг изход, освен осъзнаване на грешката ни и връщането ни назад от погрешния път... Тъй Бог учи хората и народите... Тогава, когато те се самозабравят, когато забравят Неговото съществуване, Неговия път и Неговата воля, когато искат да наложат своето разбиране и своята воля срещу Неговите, когато нарушат Неговия велик закон за единството и поискат да заживеят само за себе си, в противоречие и за сметка на другите, отричайки и противопоставяйки се на великото единство, на божественото цяло в живота. Ето защо, нуждно е смирение. Както за отделния човек, така също и за народите, а най-вече за водачите народни, които се смятат призвани да творят, да чертаят нови съдбини, да изграждат светли бъднини на народа си. Водачите, обаче, са еманация от духовните сили, от духовните възможности и стремежи на народа си. Те носят в своя дух и в своята плът, в своя ум, в своето сърдце и в своята воля заложбите, подтиците, стремежите, добродетелите и пороците на народа, от който произхождат и когото възглавяват; те са тъй да се каже, равнодействуващата на колективния народен потенциал за даден момент. Затова, ние не трябва да отдаваме, ние не трябва да приписваме единствено на личността на даден водач, както неговите способности, неговите повече или по-малко велики дела за благото на народа, също така и неговите недостатъци, неговите грешки и заблуждения, кривите пътища и катастрофалните последици, които неговата дейност донася.
към текста >>

22. 54. Да бъдем готови. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 320, 15.11.1944, с. 1,4.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Щом това е така, ясно е, че пред вас изпъкват и ще изпъкват все повече и повече нови задачи, които ще изискват нова подготовка и познаването и осъзнаването на нови закони - законите на творчеството, които не са измислени и създадени от човека, а са закони на природата и живота, и които твърде много се различават от законите, по които вие, по необходимост, сте се ръководили в досегашната си дейност.
Защото, съобразно нашата подготвеност, съобразно нашите способности и възможности, нам ще ни бъдат предоставени съответни роли, съответни задачи при изграждане на новия свят! Млади българи и българки, юноши и девици, по лицата на които се чете ясно готовността за жертви и ентусиазма за Новото, в очите на които гори ярко пламъка на вярата в доброто и любовта към народа, а също и вий, по-възрастни служители и носители на свещения идеал за общочовешко добруване, ще се оставите ли вий да бъдете и да си останете само гробари на старото, само екзекутори на стария живот и чистачи, боклукчии, които разчистват и отнасят някъде настрана всичките нечистотии, които старият живот и неговото разрушаване са оставили? Не! Във вашите очи, във вашия поглед, във вашата вяра и във вашия устрем, аз виждам, че вие не ще спрете на половина път, че вие не ще се окажете недостойни за едно по-високо призвание - призванието за творчество, че вие не ще се ограничите само в някаква, макар и необходима и неизбежна, но все пак отрицателна роля - ролята на разрушението. Вие ще искате, вие искате да станете творци, защото, в действителност, събарянето на старото не би имало никакъв смисъл без изграждане на новото. Щом това е така, ясно е, че пред вас изпъкват и ще изпъкват все повече и повече нови задачи, които ще изискват нова подготовка и познаването и осъзнаването на нови закони - законите на творчеството, които не са измислени и създадени от човека, а са закони на природата и живота, и които твърде много се различават от законите, по които вие, по необходимост, сте се ръководили в досегашната си дейност. Ето защо, мили братя и сестри българи, млади и стари, всички вий, които жадувате да станете свещенослужители в храма на бъдещето, всички вий, които искате да дадете своята дан в изграждането на новия свят, всички вий, за които цел и смисъл в живота е работата и служенето на Новото, всички вий помнете, никога не забравяйте и винаги се ръководете в живота и в дейността си от следните няколко правила, които са основните закони на творчеството: Първо: Единствената творческа сила в живота и света - това е Любовта. Ако с умразата вий можете да събаряте, да унищожавате старото, то само с любовта вий можете да изградите новото. Затова, дайте ход в душите си на Любовта. Това е първото, абсолютно необходимо условие, за да можете вие да станете творци. Това е новото оръжие, това е истинската и най-мощна сила, с помощта на която вий ще можете да изпълните дълга си към живота.
към текста >>

23. 5.4. Познай себе си!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Пред осъзнаването на своята безкрайност, на своето безсмъртие?
" Познай себе си като миниатюрен, микроскопичен образ на безкрайната Вселена, съдържащ всичко, което съдържа тя. Познай себе си като зародиш, носещ в себе си потенциала на безкрайно развитие, безкрайно усъвършенствуване, безкрайно величие, могъщество, красота, слава. Познай себе си като любов: като частица от великата, безграничната Божия Любов. Познай себе си като дете на Бога - син на Бога, дъщеря на Бога Познай себе си като Безкрайност, като Безсмъртие, като Вечност: познай себе си като частица от Бога - познай себе си като Дух!... Какво струват всички други знания, всички земни знания, пред себепознаването, пред познаването на своето истинско „Аз"? Пред осъзнаването на своята безкрайност, на своето безсмъртие? И колко много знаем ний, хората, за всичко, което е около нас, а сами себе си не познаваме! Химия, физика, математика, кибернетика, радиоастрономия, бионика - толкова много знаем ний, а доколко познаваме себе си? Нима анатомията, физиологията, ще ни дадат пълно познание за човека? И то така както ги изучаваме, без да имаме предвид връзката, съответствието, които съществуват между човешкия организъм и Безкрайността, между всеки орган на човешкото тяло и съответните органи на Вселената? Нека отправим поглед към себе си - към истинското, скритото, към съкровеното, свещеното, безсмъртното, безкрайно великото в нас, без чието познаване е все едно, че нищо не знаем за себе си.
към текста >>

24. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

Владиците и техните приближени бяха неспокойни от ежедневното осъзнаване на собствените си престъпления.
Никой. И нека някой ми каже, че аз лъжа. А днес освен отделни лица и гръцките вестници в своите колони непрекъснато публикуват статии против България с различни заглавия. Дори техните прочути професори от катедрите хвърлят най-ядовити стрели и много често ни обсипват с всичките проклятия на света. Самият аз често пъти съм слушал и виждал и в Атина, и в много други градове, и в събранията на гърци да се говори против нас, българите. 31. Не ги успокоиха и тези йезуитски изобретения. Владиците и техните приближени бяха неспокойни от ежедневното осъзнаване на собствените си престъпления. Те се съмняваха във всичките си макиавелски мерки, насочени срещу горкия български народ. Тяхната съвест, недоволствата срещу тях в провинциите, общата неблагосклонност на целия български народ, исканията на народа да си има свой еднороден и едноезичен владика, горчивите и остри изложения срещу тяхното поведение от страна на наши учени тук-там, всичко това, вместо да ги вразуми и да намалят непростимите си беззакония, те започнаха да се занимават с изобретяването на по-нови и по-лоши, по-ужасни и по-силни извъртания на всеки един случай. И затова днес всяко предложение, всеки въпрос, всеки процес относно религията проклетите владици представят пред властта като въстание. Като истински заговор срещу управлението характеризират и всяка търговска компания, макар да има подчертано търговско име. Всяка съпротива срещу злодеянията и беззаконията на фанариотския клир се представя пред властта като революционно движение, което трябва час по-скоро да се потуши, преди да е създало по-голямо зло.
към текста >>

1.1053500175476