Търсене в текстове за 'Освобождение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

И днес става освобождение на физическия свят от тях.
Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна помежду им. Една сестра попита: Кои са сега тези, които са били ученици на Христа? И да се знае това, по-добре е да се мълчи. Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят за нашия вътрешен живот, да не ни разбират. Сега Астралният свят е свободен от тъмните сили. И днес става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат, тъмните сили са го откраднали от Светлите същества. Обаче знанието на Светлите същества расте, а знанието на тъмните – не и затова те са ограничени. Нали в Откровението пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея. Змеят символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в ядрото на Земята и ще бъдат изгонени от физическия свят. Когато жената била изкусена от тъмните сили в Рая, тогава те откраднали от нея Божественото знание, понеже жената е дъщеря на Бога.
към текста >>

2. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

За умните души смъртта е освобождение, а за неумните – мъчение.
Защото има живи в онзи свят и има живи в този свят, има умрели в този свят и умрели в онзи свят. Всяко умиране е пускане от затвора. Като умреш, ти си свободен и си вече млад. Тук си бил например на 120 години, а като умреш, имаш друго тяло – млад си като момче на 15-16 години. Но не за всички души е това. За умните души смъртта е освобождение, а за неумните – мъчение. За това, което можеш да направиш на Земята за 50 години, в другия свят се изискват 250 години. Като отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов. Ако не си готов, ще те върнат назад. Заминалият трябва да мине през една тъмна зона и само онези, които разбират законите на материята, могат да минат през зоната, без да ги забележат низшите духове. След смъртта низшите духове почват да гонят човека в тъмната зона, за да отнемат това, което той носи.
към текста >>

3. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Дошъл е вече век за освобождение на млекопитаещите.
Животните нямат развита брада. И най-свирепите нямат брада, значи те са страхливи. Префинената възвишена природа на човешката душа не може направо да влезе в контакт с тази груба среда, а го прави посредством животинската душа. И сега човек е наполовина животно, наполовина – човек. Обаче след време животинската природа на човека ще бъде преодоляна и ще дойде моментът, когато ще се въплъти истинският човек. Дошъл е вече век за освобождение на млекопитаещите. Автомобилите, тракторите и пр. ги освобождават от големия труд и робство. Това е в реда на нещата. Невидимият свят иска да ги освободи и туря на работа една машина, която върши работа за хиляда коня. Сега в Разумния живот ние вече влизаме в условия – с по-малко работа да свършим повече нещо.
към текста >>

4. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
При Посвещението човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресение. По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма никакви страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви.“ Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождението, пътя към Светлината, в която живее.
към текста >>

Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви.“ Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождението, пътя към Светлината, в която живее.
Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма никакви страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви.“ Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождението, пътя към Светлината, в която живее.
към текста >>

5. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Идването на Великите Учители става за освобождението на света.
ЗАВЕЖДАМ ВИ ПРИ ИЗВОРА Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора.
към текста >>

6. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Мистицизмът е един процес на освобождение.
Те са органи на духовното тяло и трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин. Трябва да се вземат някои мерки при събуждането им: задължително е човек да има един изправен живот, инак той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, каквато трябва, когато ще роди бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което сега ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на Висшите същества. А висшите чувства на Разумните същества човек възприема като мисли. Там процесът е обратен. Завършените процеси на мислите ще възприемете като чувства, за да им се даде живот. Те ще бъдат семена, които ще растат и ще се засилят.
към текста >>

7. 7_19 ) Страданието е закон за концентриране - Боян Боев (1883 – 1963)

Радвайте се на това освобождение.
Дошло е някое страдание; кажи си: „Ще изпълня Волята Божия! “ Веднага делото се прекратява и страданието престава. Влезеш ли в душата си, ще забравиш всичките си скърби, като че ли не са били. В един миг ще изчезнат сълзите и ще мислиш дали си страдал или не. Какво лошо има като тупат килимите, за да се изтърси прахта? Радвайте се на това освобождение. Така седи в света Великото учение. Възможно е да дойде ден, когато страданието на човека напълно да изчезне. И това ще стане, щом Божественото вземе връх над човешкото – чак тогава ще бъдем мощни и силни. Има един метод за отстраняване на страданията: когато страдаш, да си кажеш, че ще направиш една услуга някому. Помисли за другите, помогни им, тогава и твоето страдание ще изчезне.
към текста >>

8. 19) Дванадесетте врати на живота са отворени - Боян Боев (1883 – 1963)

При „Слънчеви лъчи“ въртенето на единия около другия е движение в затворен кръг, а когато след това се заловят заедно и почнат да пеят: „Ти си ме, мамо, човек красив родила“, това е излизане от затворения кръг в един отворен свят, това е освобождение.
Упражнението „Квадрат“ действа много хубаво върху човека. При упражнението „Слънчеви лъчи“ имаме въртене в кръг на единия участник около другия; това още е едно небулозно състояние, но след това се влиза в новия свят. Ти се въртиш в един кръг и обикаляш, ала дойдеш ли до същото място, казваш: „Няма ли изходен път? “. Намериш ли изходния път, радваш се, и това е изразено в упражнението „Слънчеви лъчи“. Докато се смущаваш, въртиш се като някой кон и вършееш. При „Слънчеви лъчи“ въртенето на единия около другия е движение в затворен кръг, а когато след това се заловят заедно и почнат да пеят: „Ти си ме, мамо, човек красив родила“, това е излизане от затворения кръг в един отворен свят, това е освобождение. Ще ви кажа друга една страна на песента, която се пее при „Слънчеви лъчи”: „Ти ме, мамо, за дълго време бе оставила и сега ме подхвана. Без теб страдах, какво мина през мен, какво съм страдал! “ Но тази част на песента ще изоставим – „Какво съм минал и какво съм страдал“, това ще го загърбим и ще гледаме новото. Дванадесетте лъча на „Слънчеви лъчи“ означават, че дванадeсетте врати на Живота са отворени. Те са зодиакалните знаци и в Откровението също пише за дванадесет врати.
към текста >>

9. 80) Щастието, многократно и непреривно - Боян Боев (1883 – 1963)

Целта на Любовта е освобождение на човешката душа.
Аз казвам: „Зная, че има Един, който ме обича“. Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношенията ни към хората е отношение към Бога и доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога. Вълкът е временно вълк. Той не е толкова жесток, виж колко обича своите деца. Вие виждате един лош човек, но това е само временно; онова, което трябва да се прояви в този лош човек, е Божественото съзнание. Целта на Любовта е освобождение на човешката душа. А щом не става освобождение при Любовта, то не е Любов и значи, че има противоречие. Щом Любовта не се прилага за освобождение, тогава тя има обратни резултати. Щом дойде Любовта, отначало могат да ти дойдат и болести, и други страдания. Не се плаши, тя те чисти. Явява се борба и в тази борба се явяват болести.
към текста >>

А щом не става освобождение при Любовта, то не е Любов и значи, че има противоречие.
Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношенията ни към хората е отношение към Бога и доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога. Вълкът е временно вълк. Той не е толкова жесток, виж колко обича своите деца. Вие виждате един лош човек, но това е само временно; онова, което трябва да се прояви в този лош човек, е Божественото съзнание. Целта на Любовта е освобождение на човешката душа. А щом не става освобождение при Любовта, то не е Любов и значи, че има противоречие. Щом Любовта не се прилага за освобождение, тогава тя има обратни резултати. Щом дойде Любовта, отначало могат да ти дойдат и болести, и други страдания. Не се плаши, тя те чисти. Явява се борба и в тази борба се явяват болести. Радвай се, че си започнал да се чистиш.
към текста >>

Щом Любовта не се прилага за освобождение, тогава тя има обратни резултати.
Вълкът е временно вълк. Той не е толкова жесток, виж колко обича своите деца. Вие виждате един лош човек, но това е само временно; онова, което трябва да се прояви в този лош човек, е Божественото съзнание. Целта на Любовта е освобождение на човешката душа. А щом не става освобождение при Любовта, то не е Любов и значи, че има противоречие. Щом Любовта не се прилага за освобождение, тогава тя има обратни резултати. Щом дойде Любовта, отначало могат да ти дойдат и болести, и други страдания. Не се плаши, тя те чисти. Явява се борба и в тази борба се явяват болести. Радвай се, че си започнал да се чистиш. Любовта е дошла чрез тези страдания да те освободи.
към текста >>

10. 8) Век на връзване на злото и освобождение на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

ВЕК НА ВРЪЗВАНЕ НА ЗЛОТО И ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ДОБРОТО
ВЕК НА ВРЪЗВАНЕ НА ЗЛОТО И ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ДОБРОТО Една сестра от чужбина беше дошла на Седемте рилски езера и преди отпътуването си поиска среща с Учителя, който я прие. Тя каза:“Учителю, да знаете колко съм благодарна за незабравимите часове край Седемте езера. Благодаря Ви и за беседите, които ни държахте, и за вниманието, с което ни заобиколихте. Дълго ще си спомням за всеки миг и за всяка крачка, когато чувствах присъствието на Бога. Изпълнена съм с богати, свещени впечатления!
към текста >>

Това е век на връзване на злото и освобождение на доброто.
Границите на студа ще се отместят още по на север. Ако дойде топлината изведнъж, ще стане катастрофа поради бързото стопяване на ледовете, които са на Северния полюс, и затова затоплянето на климата в Европа ще стане много постепенно. Ще стане и изменение на земната ос. Светът ще мине през едно голямо пресяване, ще мине през огън. Светът сега е в съдба. Това е век на връзване на злото и освобождение на доброто. Хората са много несправедливи спрямо себе си. Те като не обичат Бог, ближния си и себе си, обиждат себе си. Ако човек не е благодарен на Бога, ако не носи в ума, в сърцето, в душата и в Духа си онези блага, които Бог му е дал, ако за малки мъчнотии роптае, каква е неговата Любов? Нека сега човек да работи върху себе си. На Бога днес трябват работници, добри работници.
към текста >>

11. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега трябва да приемем вътрешното освобождение.
Като ти споменат Името Божие, не даваш, но ще дойде някой с револвер срещу теб и, щеш, не щеш – ще дадеш – така Природата учи тези, дебелоглавите. Християнският свят си носи последствията, понеже не изпълни Учението на Христа. Евреите пострадаха, понеже не приеха Христа, а християните страдат, понеже не приложиха Учението на Христа. Но тези страдания ще помогнат на хората да намерят Бога. Добрите хора очакват Господ да дойде отвън – там е всичкото им заблуждение. Сега трябва да приемем вътрешното освобождение. Братът запита какво ще стане с Германия. Хитлер ще падне и в Германия ще се измени режимът. Пророкът е казал: „Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един урок, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога.“ Народите, като минат през огън, ще се изчистят и ще служат на Бога. Когато хората воюват, те вършат престъпление, а това не става по Воля Божия. В бъдеще във време на война ще приспиват воюващите и ще им отнемат оръжието.
към текста >>

12. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си.
Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи. Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение. Човечеството ще има прозрение за магическата сила на Космичната Любов. В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството.
към текста >>

13. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Като политически деец става борец за национално освобождение и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г.
22. Част от кореспонденцията на Учителя с д-р Миркович, един от първите му ученици, е предмет на съвместно издание на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Издателство „Бяло Братство“, 1999 г. 23. Мохандас Ганди (Махатма Ганди) (1869–1948) – индийски адвокат, политик и пацифист. Завършва право в Лондон. По-късно ръководи партията Индийски национален конгрес. Като политически деец става борец за национално освобождение и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в Индия. Прекарва дълги години в затвора и получава международна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели. 24. Лев Толстой (1828–1910) – руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото. Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“. 25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България.
към текста >>

14. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение.
Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана). Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова именно приема най-интензивно. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат изключително лечебно. Благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март – тогава Земята работи по-творчески, и дните до 22 юни са подходящи за обнова. И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“ Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване.
към текста >>

7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани.
трябва да не се мисли за онова, което вече си загърбил, трябва да забравиш старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето да се отвори. Това, което отваря, е настоящето. Упражнението може да се нарече още и метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и с духовния разум човек трябва да направи своите най-съкровени заключения в областта на мислите и чувствата. 7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот.
към текста >>

С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение.
И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват. С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение. Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее.
към текста >>

15. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Освобождението от карма се нарича благодат.
Когато човекът на правата Божествена мисъл влезе в един дом всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това? - Когато Божественото вземе връх в човека. Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията Любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: „Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля. Направо да приемам Божията мисъл и да я предавам на света.”
към текста >>

16. Изгрев, 7 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

И сега става освобождение на физическия свят от тях.
Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят, че ние живеем и друг, вътрешен живот, да не ни разбират.” Една сестра попита: „Кои са сега тези, които са били ученици на Христа? ” Учителя каза: „И да се знае, да се мълчи за това.” „Астралният свят сега е свободен от тъмните сили. И сега става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а знанието на тъмните сили не расте. И те са ограничени. Нали в Откровението пише за жената, която родила детето, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от Змея. Този змей символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани на Земята, ще бъдат изгонени от физическия свят.
към текста >>

17. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

[2] Виолино Примо – „В зората на освобождението”
Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката. Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея. [1] Прентис Мълфорд – „Нашите сили и как да ги използваме” [2] Виолино Примо – „В зората на освобождението”
към текста >>

18. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Освобождение дръвчетата от гъсеници
Детето с ръчни колца, с мотика и лопата ще работи в градината според силите си. Колцата ще бъдат малки, според възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределението на градината на лехи. У него ще се развие усет за прокарване на красиви, симетрични фигури. То ще брои лехите, ще добие умение да брои, ще добие понятие за ред и форма. Освобождение дръвчетата от гъсеници В ранна пролет се събират гъсеничните гнезда, още докато не са се разпълзяли гъсениците по дървото, и се отстраняват. Отглеждане цветя и зеленчуци При отглеждане на цветята и зеленчуците децата ще проследяват тяхното развитие, ще изучават условията и грижите, които изисква всяко цвете и всеки вид зеленчук през ранните годишни времена. Ще изучат, какви мерки трябва да се вземат през есента за запазване през зимата на някои цветя или на техните луковици. Цветята ще внесат красота и разнообразие в детския живот, една светла радост в детските души.
към текста >>

19. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще приведа един пример от незабравимия български педагог Виолино Примо*: (*Цонко Попов, „В зората на освобождението”, стр.
Детската природа Изучаването на детската природа е един от най-важните въпроси в педагогиката. Нашето познание за детската природа ще определи отношенията ни към детето и целта на самото образование. Предварително ще приведа няколко примера, които ще хвърлят светлина върху въпроса за детската природа. Ще приведа един пример от незабравимия български педагог Виолино Примо*: (*Цонко Попов, „В зората на освобождението”, стр. 19-20 ) „Една учителка веднъж излязла от своето отделение с тия думи: Ще ме умори този провалник. От нищо не взема - нито от бой, нито от глад. На другата година по една случайност Димо попаднал в отделението на Виолино Примо. Димо бил суров, див, крайно подозрителен и твърде слаб ученик. Когато се сбият някои, кой ги е сбивал?
към текста >>

20. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

След два месеца той бил пуснат от затвора и на следния ден от освобождението му той умрял.
Професор-психолог разправя следния случай. Затворник заболял и лекарите констатирали, че болестта е много тежка, неизличима, и че той има да живее още един-два дена. В града всички знаели, че телата на умрелите затворници вземали за дисекция. Този затворник не искал да режат неговото тяло и си казал, че не иска да умре в затвора. Неговата мисъл и воля оказали влияние върху здравето му и той продължил да живее. След два месеца той бил пуснат от затвора и на следния ден от освобождението му той умрял. Виждаме какво голямо влияние оказва мисълта върху тялото. Друг пример. Една жена била много тежко болна, на умиране, и попитала своя мъж: „Кажи ми искрено, ако аз умра, ти ще се ожениш ли за друга? " Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя." Тогава тя казала: „Няма да умра." И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в себе си за живот, че наистина оздравяла. Виждаме как духът, когато събуди своите скрити сили, може да влияе върху тялото.
към текста >>

21. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос посочва пътя към освобождение.
Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление. Има периодичност в живота на човечеството. Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията "На третия ден", че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството.
към текста >>

22. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Целта на Любовта е освобождение на човешката душа.
Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича. Колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея защото има Някой, който ме обича -Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся. Аз казвам: Зная, че има Един, Който ме обича! Целта на Любовта е освобождение на човешката душа. А щом не става освобождение при любовта, това не е Любов. Когато Любовта не се прилага за освобождение, тя има обратни резултати. Ако дойде Любовта, могат да ти дойдат и болести отначало, и други страдания. Не се плаши! Тя те чисти.
към текста >>

А щом не става освобождение при любовта, това не е Любов.
Колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея защото има Някой, който ме обича -Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся. Аз казвам: Зная, че има Един, Който ме обича! Целта на Любовта е освобождение на човешката душа. А щом не става освобождение при любовта, това не е Любов. Когато Любовта не се прилага за освобождение, тя има обратни резултати. Ако дойде Любовта, могат да ти дойдат и болести отначало, и други страдания. Не се плаши! Тя те чисти. Явява се борба, и в тази борба се явяват болести.
към текста >>

Когато Любовта не се прилага за освобождение, тя има обратни резултати.
Аз живея защото има Някой, който ме обича -Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся. Аз казвам: Зная, че има Един, Който ме обича! Целта на Любовта е освобождение на човешката душа. А щом не става освобождение при любовта, това не е Любов. Когато Любовта не се прилага за освобождение, тя има обратни резултати. Ако дойде Любовта, могат да ти дойдат и болести отначало, и други страдания. Не се плаши! Тя те чисти. Явява се борба, и в тази борба се явяват болести. Радвай се, че си започнал да се чистиш.
към текста >>

23. 22. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни - Боян Боев (1883 – 1963)

Целта на Любовта е освобождението на човешката душа, а щом няма освобождение при любовта, това не е Любов.
да познаете Бог навсякъде и във всичко. Това, което Бог върши е една от великите тайни, ще дойде ден да го разберете. Работете за Бога, за да станете светии и не чакайте да станете светия изведнъж, без да вършите нещо (макар да направиш и най-малки добрини). Нашето съществуване на земята показва, че Бог ни обича и в нас се зарежда желанието да Го търсим. Бог ни изпитва постоянно, да види доколко отношенията ни към хората и към самите нас са отношения към Него. Целта на Любовта е освобождението на човешката душа, а щом няма освобождение при любовта, това не е Любов.
към текста >>

24. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите!
Друго упражнение е зов за възлизане! Красиво е, когато у душата има копнеж да прави крачки към светлите планински върхове! Това упражнение е зов към всички души да запъплят към тези върхове. Едно от упражненията е зов за отваряне! Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход! Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите! Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение.
към текста >>

Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение.
Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите! Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите.
към текста >>

25. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите – пробуждане, за „мъртвите" – възкресение!
Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца. Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите – пробуждане, за „мъртвите" – възкресение! Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник – той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии – символ на красиви, разумни отношения между душите! Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил!
към текста >>

26. 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към освобождение.
Да обичаш един човек, това значи да му даваш нещо от своята светлина, от своята топлина и от своята сила. Хората могат да се обичат, само когато има правилна обмяна между техните умове, техните сърца, техните души и духове. При любовта имаме абсолютно доверие един към друг. Хората, през чиито сърца са протекли животворните струи на любовта, са строителите на новия свят, който иде. За мене любовта е най-великото проявление на Битието, най-високото изявление на Божественото. Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към освобождение. Новият човек е човек на любовта. Когато се приближаваш до него, усещаш се добре. Той внася нещо хубаво в тебе, както когато те грее слънцето. Добрите хора са като изгряващото слънце. Ако някой те обича и те погледне или само помисли за тебе, той внася живот в теб.
към текста >>

27. 57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение!
Когато това съзнание озари човешката душа, създават се условия за нейното възлизане в красивия път на възхода. След това иде „отварянето“. Човешката душа е вече силна да отстрани всички препятствия, които среща по своя път. Тя строшава всички вериги, които са я оковавали до сега и добива своята свобода. Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат към борба всички сили на своя дух и да знаят, че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия. Това упражнение е зов към всички души за победа и освобождение! После иде „пляскането“. Това е радостта на освободената душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство. Същевременно това е радостната вест до всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели на слънчеви, засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си. Това е зов към всички души да напуснат всяко обезсърчение и обезверяване, защото велики богатства, определени за човешката душа преди създанието на света, ще ù бъдат поверени.
към текста >>

Човешката душа чрез своето пробуждане и освобождение пречиства, преобразява и подчинява всичко нисшо в себе си и така добива всички условия и възможности за постижения и придобивки.
После иде „пляскането“. Това е радостта на освободената душа, която с хиляди години е живяла в тъмни подземия, в ограничения и робство. Същевременно това е радостната вест до всички души, че близо е зората на новия ден, че близо е излизането от тъмните тунели на слънчеви, засмени полянки. Това е радостната вест, че нощта е към края си. Това е зов към всички души да напуснат всяко обезсърчение и обезверяване, защото велики богатства, определени за човешката душа преди създанието на света, ще ù бъдат поверени. Човешката душа чрез своето пробуждане и освобождение пречиства, преобразява и подчинява всичко нисшо в себе си и така добива всички условия и възможности за постижения и придобивки. Това последното е именно изразено в упражнението „летене”. Това същевременно е пращане в света на идеята за красотата на новия ден, който иде! Човешката душа въздиша за дълго очаквана пролет. Тя ще дойде тъй сигурно, както иде всяка година външната пролет. Когато цветята отново зацъфтят в градината на човешката душа, пролетта е дошла.
към текста >>

28. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос посочва пътя към освобождение.
Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление. Има периодичност в живота на човечеството. Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията “На третия ден”, че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството.
към текста >>

29. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

След два месеца той бил пуснат от затвора и на следния ден от освобождението му той умрял.
Професор-психолог разправя следния случай. Затворник заболял и лекарите констатирали, че болестта е много тежка, неизличима, и че той има да живее още един-два дена. В града всички знаели, че телата на умрелите затворници вземали за дисекция. Този затворник не искал да режат неговото тяло и си казал, че не иска да умре в затвора. Неговата мисъл и воля оказали влияние върху здравето му и той продължил да живее. След два месеца той бил пуснат от затвора и на следния ден от освобождението му той умрял. Виждаме какво голямо влияние оказва мисълта върху тялото. Друг пример. Една жена била много тежко болна, на умиране, и попитала своя мъж: „Кажи ми искрено, ако аз умра, ти ще се ожениш ли за друга? ” Мъжът помислил и отговорил: „Ще се оженя.” Тогава тя казала: „Няма да умра.” И приложила такава силна мисъл, такова силно желание в себе си за живот, че наистина оздравяла. Виждаме как духът, когато събуди своите скрити сили, може да влияе върху тялото.
към текста >>

30. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато чукате някой камък и го натрошавате, той, в своето подсъзнание, изпитва известна приятност, защото за него това е път към освобождение.
Биомеханицизмът иска да обясни явленията по механичен начин, като казва, че само външните условия, външните фактори са действали при еволюционния процес. А Божествената Наука твърди, че този процес се ръководи от Разумните Сили в Природата. Значи има и вътрешни фактори. Във всички природни царства има съзнание. В минералното царство имаме най-ниска степен на подсъзнание. Когато чукате някой камък и го натрошавате, той, в своето подсъзнание, изпитва известна приятност, защото за него това е път към освобождение. Ние мислим животните за глупави. Райската птица защо е красива? Птиците са научили изкуството да боядисват дрехите си естествено. Имат знание. И пеперудата си има умение.
към текста >>

31. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Бетховен също така се е борил да придобие свободата, да освободи своя дух и затова в неговата музика има борба и освобождение.
Това прилича на богат човек, който носи скъпоценности и се страхува да не би да му ги вземат. От музиката на Паганини лъха нещо свежо, весело. Той е живял при ограничителни условия, затова е създавал весела, свежа музика, чрез която е освобождавал себе си. Затова виждаме в неговата музика нещо свежо, младенческо. У него подражателността е била много силно развита. Бетховен също така се е борил да придобие свободата, да освободи своя дух и затова в неговата музика има борба и освобождение. Бетховен чрез своята музика казва: „Музиката, която освободи мене, ще освободи и вас.” Невидимият Свят е поставил Бетховен в нещастия и страдания, за да пише и търси Истината. Иначе, той нямаше да даде това, което даде на човечеството. Известни места в музиката му показват, че той е добил прозрение за Любовта на Бога, придобил е прозрение за света на Великата Реалност. Моцарт е венерин тип. Неговата музика е весела.
към текста >>

32. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Освобождението от карма се нарича благодат.
правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това? Когато Божественото вземе връх в човека. Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля. Направо да приемаш Божията мисъл идая предаваш на света.
към текста >>

33. Екскурзия до Мусала - Боян Боев (1883 – 1963)

И сега става освобождение на физическия свят от тях.
Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят, че ние живеем и друг, вътрешен живот, да не ни разбират. Една сестра попита: „Кои са сега тези, които са били ученици на Христа? “ Учителя каза: И да се знае, да се мълчи по това. Астралният свят сега е свободен от тъмните сили. И сега става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а на тъмните сили не расте. И те са ограничени. Нали в „Откровението“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея. Този змей символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в земята, ще бъдат изгонени от физическия свят.
към текста >>

34. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Целта на Любовта е освобождението на човешката душа.
Нашето съществуване на земята показва, че има някой, който ни обича Бог. И тогава в мен се заражда желанието да Го търся. Аз казвам: Зная, че има Един, Който ме обича. Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношението ни към хората е отношение към Бога. И доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога. Целта на Любовта е освобождението на човешката душа. А щом не става освобождение при любовта, това не е любов. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

А щом не става освобождение при любовта, това не е любов.
И тогава в мен се заражда желанието да Го търся. Аз казвам: Зная, че има Един, Който ме обича. Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношението ни към хората е отношение към Бога. И доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога. Целта на Любовта е освобождението на човешката душа. А щом не става освобождение при любовта, това не е любов. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

35. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Идването на всички учители става за освобождението на света.
Изгрев, 7 септември 1953 г. Любезни брат, Тук ще изложа частен разговор на един брат е Учителя. Братът попита Учителя: “Можете ли да кажете нещо за беседите и изобщо нещо за вашата дейност? “ Учителя каза между другото: Идването на всички учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на светлината, която носи живот. Няма да ви покажа малките светлини. Когато се приближавам при хората, аз съм винаги чист. Трябва да имате чистота. Чистотата е качество, което всички трябва да придобият.
към текста >>

36. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Мистицизмът е един процес на освобождение.
Човек трябва да има един много изправен живот. Другояче той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, както когато трябва да роди една бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на висшите същества. А висшите чувства на тия същества човек ще възприеме като мисли. Там процесът е обратен. Завършените процеси на мислите ще възприемате като чувства, за да им се дава живот. Те ще бъдат семена, които ще растат и ще се засилват.
към текста >>

37. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Целта на любовта е освобождението на човешката душа.
И колкото повече съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея, защото има някой, който ме обича Бог. И тогава в мене се заражда желанието ми да Го търся. Аз казвам: „Зная, че има Един, Който ме обича. “ Тогава Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношението ни към хората е отношение към Бога. Целта на любовта е освобождението на човешката душа. А щом не става освобождение при любовта, това не е любов. Учителя (1929 г.)
към текста >>

А щом не става освобождение при любовта, това не е любов.
Аз живея, защото има някой, който ме обича Бог. И тогава в мене се заражда желанието ми да Го търся. Аз казвам: „Зная, че има Един, Който ме обича. “ Тогава Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношението ни към хората е отношение към Бога. Целта на любовта е освобождението на човешката душа. А щом не става освобождение при любовта, това не е любов. Учителя (1929 г.)
към текста >>

38. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Както казахме този жив център за освобождение на поробените народи започва работата си с молитви към Бога.
В Атон се образувало малко, но здраво ядро от монаси, верни и силни във вярата. В определено време, по единично в своите отшелия и на общи срещи, те са отправяли молебствия да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи. Може би и Френската революция да е оказала влияние. В Атон идвали поклонници от всички краища на света. Не може идеята за свобода да не е намерила отзвук и там. Както казахме този жив център за освобождение на поробените народи започва работата си с молитви към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници и миряни, всички които са верни и предани на народа си. Подбирали са се много внимателно. На онези, които са били включени в делото, давали Антиминса. Той е бил знак и знаме. На тази духовна организация не са били чужди и Паисий, и Левски.
към текста >>

А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозорливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него.
На онези, които са били включени в делото, давали Антиминса. Той е бил знак и знаме. На тази духовна организация не са били чужди и Паисий, и Левски. В онова време от Светогорските манастири са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа. Така с общо молебствие делото се е разширило във всички посоки. А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозорливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него. Известен е само един провал. Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден. Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението". Антиминсът минавал за обикновена икона, а всъщност бил знаме на дълбок духовен бунт. Молитвата е сила!
към текста >>

Дойде и Освобождението.
Родиха се възрожденците, просветителите и революционерите. Възраждането започна с молитва към Бога. Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстой, Достоевски, Короленко, Тургенев, Юго и др. Повдигна се вълна от протест в Русия и на Запад. Дойде и Освобождението. Когато през 1854 г. онзи странен монах срещнал тримата младежи в църквата "Се. Димитър", той се спрял на бащата на Учителя. Него е намерил достоен за делото. За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски.
към текста >>

" И наистина, Освобождението дойде.
Него е намерил достоен за делото. За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски. Той е един от първите възрожденци, радетел на първото варненско училище за българчета. Антиминсът е свързан с Учителя, Той е знаме и надежда. "Ето - иде скоро! " И наистина, Освобождението дойде. Дойде и Учителя, създадоха се условия за неговата духовна работа. Макар в бурни времена, войни и революции, Учителя свърши своето дело. Молитвата е голяма сила, когато е отправена от чисто сърце. Молитвата е сила непреодолима!
към текста >>

39. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разумният свят, подчертава Учителя, се ръководи от правилото, че всяко нещо, преживяно от ученика, ще му донесе опит и поне малко знания, мъдрост и освобождение от ограниченията.
Необходимо е да мине собствена програма за изправяне и да получи нови опитности и знания. Учителя не обичаше да се намесва в тази програма, освен когато това е крайно необходимо, за да се спасят надеждни ученици от непоправима гибел. Когато виждаше, че в мозъка на ученика няма подготвени условия, за да разбере Неговата мисъл, Неговото предупреждение, едно такова намесване, ставаше безполезно. Най-после, както вече споменах, често пъти устремът към дадена цел у човека е с такава сила, че е опасно да се възпре. Подпушването би създало непоправими сътресения, неизживяното би оставило нещо неудовлетворено да тлее и смущава съзнанието на човека. Разумният свят, подчертава Учителя, се ръководи от правилото, че всяко нещо, преживяно от ученика, ще му донесе опит и поне малко знания, мъдрост и освобождение от ограниченията. Учителя казваше: "Природата пет пари не дава за вашето щастие. Вашето щастие не влиза в нейните сметки, освен когато то съвпада с нейните интереси за вашия прогрес." Това по-нагледно ще се види и разбере, когато по-нататък изнеса своите опитности, които имах с Учителя. "На следващата година, 1923 - продължава същият наш приятел, - но вече през ваканцията, създадохме нова комуна. В уреденото по образцов начин стопанство на братя Маркови, в местността "Свирчовица", близка до град Русе. На разположение бяха 200 дка земя, 25 дка лозе, 9 дка зеленчукова градина, обширна овощна градина, коне, богат земеделски инвентар в най-добро състояние.
към текста >>

40. ХАНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така например, ако вземем раждането на Христос за начална точка, възходът на Християнството трае 400 години до падането на Западната Римска империя през 476 г.; България престоява под турско робство около 500 години; до падането на Източната Римска империя през 1453 година изтичат три такива периода; до освобождението на Русия от монголско робство през XIV век от Димитрий Донски - също около три такива периода; до откриването на Америка през 1492 г.
ХАНО Разглеждайки влиянието на Слънцето, Луната и известните досега планети върху Земята, живота на нея, върху човешките общества и личността, ще забележим явления, които не могат да се обяснят само с него. В човешките общества съществуват редица ярки исторически събития, които обхващат периоди от около 400-500 години или кратни на този период. Така например, ако вземем раждането на Христос за начална точка, възходът на Християнството трае 400 години до падането на Западната Римска империя през 476 г.; България престоява под турско робство около 500 години; до падането на Източната Римска империя през 1453 година изтичат три такива периода; до освобождението на Русия от монголско робство през XIV век от Димитрий Донски - също около три такива периода; до откриването на Америка през 1492 г. от Христофор Колумб - три периода; до завладяването на Египет от турците при султан Селим I през 1517 г. и опожаряването на Александрийската библиотека - най-голямото хранилище на знания и мъдрост в древността - също три периода; четиринадесет столетия (четири периода) трае властта на Инквизицията: от 415 г., когато е отбелязана първата й жертва в Александрия, до последната й жертва през 1823 в Испания. Изобщо, при внимателно разглеждане на човешката история, не може да не се забележи една такава необяснима периодичност. По отношение на човека също се наблюдават качества, необясними с познатите ни планетни влияния. Ние приемаме, че всичко това е плод на планета със значителна маса и размер, намираща се зад Плутон.
към текста >>

41. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена.
Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени от Христа?
към текста >>

42. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Който, с очите на Мъдреца, схваща тази разлика между полето и Познавача на полето и освобождението на съществата от материята, той отива в Предвечния.
Върховният Бог е поселен еднакво във всички същества, Нетленен в тленното. Който така вижда, той вижда. Който вижда наистина, че същият Господар еднакво обитава навсякъде, той не разрушава Себето чрез себето и така ходи по Върховния път. Когато човек схване разнообразното съществуване на съществата, като вкоренено в Едното и избликващо от Него, тогава той достига Вечния. Както едното слънце огрява цялата земя, така Господарят на полето огрява цялото поле. Който, с очите на Мъдреца, схваща тази разлика между полето и Познавача на полето и освобождението на съществата от материята, той отива в Предвечния. Четиринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез надмогване на трите качества. Хармония, движение, инерция (сатва, раджас и тамас) това са качества родени от материята. Те здраво свързват с плътта неразрушимия обитател на тялото. От тях хармонията, поради своята безпорочност, светосвятие и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност.
към текста >>

Тези, които желаят освобождение, произнасят Тат и без домогване за плодове извършват разни деяния на жертва, въздържание и милостиня.
Което е старо и увяхнало, изгнило и развалено, вкиснато и нечисто, то е храна за която се лакомят тъмните. След това се разглежда жертвата от това тройно гледище, както и въздържанието и милостинята. Като чиста жертва, въздържание и милостиня са тези, които се правят безкористно. Аум, Тат, Сат - това се счита като тройно означаване на Вечния. Ето защо тези, които познават Вечния, винаги започват с произнасянето на Аум всяко жертвоприношение, милостиня или въздържание, както е наредено в Заповедите. Тези, които желаят освобождение, произнасят Тат и без домогване за плодове извършват разни деяния на жертва, въздържание и милостиня. Сат се употребява в смисъл на действителност и доброта. Също така думата Сат се употребява в смисъл на едно добро дело. Постоянство в жертва, въздържание и дарение също се нарича Сат. Едно дело за Възвишения също се нарича Сат. Всичко, което се върши без вяра - жертвоприношение, дарение, въздържание - се нарича Асат, то е нищо и тук, и отвъд.
към текста >>

43. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъмните сили похитяват Божественото и го вплитат в материята, а Божествените сили воюват за неговото освобождение.
", които изглеждат малко несъвместими, се съгласуват до известна степен. Първото трябва да бъде изнесено с трепет и почитание към Бога, Вечността, на Когото се приписва. Надписът ни напомня, че ние сме смъртни и е за нас предупреждение за естеството и слабостта." Сричката Ел стои в началото на думата Елена, за която е станала Троянската война. И затова окултистите казват, че Елена е човешката душа, а Ел е Божественото в нея, заради което става войната в света. Тъмните сили похитяват Божественото и го вплитат в материята, а Божествените сили воюват за неговото освобождение. И затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава в поетична форма теогонията и въобще митологията на Санхониатон от Финикия. Рим също не е останал без своите Посвещения и езотерични учения, но понеже там след духовната вълна, която премина през Елада последва отлив от духовното, затова малко сведения има за техния духовен живот. Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то поне е един от първите Посветени, който установява римската митология и който е бил Посветен в етруските мистерии. Вследствие на това, че техният живот е бил насочен почти изключително към външния свят и живот, затова и духовният живот е останал в сянка. Езотеричната доктрина е била в упадък и в чистия си вид и да не е съществувала, е била пазена в дълбока тайна, защото официално е съществувало неверието и скептицизмът.
към текста >>

44. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет.
Той ги е водил и ръководил чрез Мойсей. Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля. Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в неговите уста, и този пророк ще ви каже всичко, което Вечният ще му заповяда. И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса. Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал.
към текста >>

45. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се за унищожение на враговете и освобождение от робство, като се произнасят Божествените Имена и псалом 88, 13 стих: „Но аз към Тебе, Господи, извиках и на ранина молитвата ми Те превари."
Четиридесет и вторият гений е наречен Микаел, което съответства на Божественото Име Виюд, което значи свойство на Бога, дом Божи, подобие Божие. Управлява от 206-ти до 210-ти градус на зодиака. Употребява се за безопасно пътуване и разкриване на заговори, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,7 стих: „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." Четиридесет и третият гений е наречен Вевалиях, съответстващ на Божественото Име Солу, което значи покровител. Управлява от 211 -ти до 215-ти градуса на зодиака. Употребява се за унищожение на враговете и освобождение от робство, като се произнасят Божествените Имена и псалом 88, 13 стих: „Но аз към Тебе, Господи, извиках и на ранина молитвата ми Те превари." Четиридесет и четвъртият гений е наречен Йелахиах. съответстващ на Божественото Име Боза. което значи Бог вечен. Управлява от 216-ти до 220-ти градус на зодиака. Употребява се за успех и полезни предприятия, като се произнасят Божествените Имена и псалом 119, 108 стих: „Приеми, моля Ти се Господи, доброволните приноси на устата ми и научи ме на съдбите си."
към текста >>

Употребява се за преуспяване във всички неща и освобождение на пленниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 115, 17 стих: „Бойте се от Господа, уповавайте на Господа, Той ще ви бъде помощ и щит."
Петдесет и шестият гений е наречен Поиел, което съответства на Божественото Име Илли, което значи Бог поддържащ вселената. Управлява от 276-ти до 280-ти градус на зодиака. Употребява се за да се получи това, което се проси, като се произнасят Божествените Имена и псалом 148, стих 14: „Господ подкрепя всички падащи и възправя всички огърбени." Петдесет и седмият гений е наречен Немамиах, което съответства на Божественото Име Попа, което значи Бог достохвален. Управлява от 281-ви до 285-ти градус на зодиака. Употребява се за преуспяване във всички неща и освобождение на пленниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 115, 17 стих: „Бойте се от Господа, уповавайте на Господа, Той ще ви бъде помощ и щит." Петдесет и осмият гений е наречен Йеиелел, което съответства на Божественото Име Пара, което значи Бог способстващ за произрастване. Употребява се против скърби и излекуване на болести, преди всичко болести на очите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 61,4 стих: „Изцели ме. Господи, защото ме болят костите, също и душата ми е твърде смутена. Но Ти, Господи, докога." Петдесет и деветият гений е наречен Харахел, съответстващ на Божественото Име Елла, което значи Бог всезнающ.
към текста >>

46. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Той доживял да види освобождението на народа си.
След това изтълкувал друг сън на Навуходоносор. Изтълкувал писаното на стената, когато Валтасар пирувал, за което бил повишен в службата си. Когато персите превзели Вавилон във времето на Кир, Данаил пак продължавал да изпълнява високи служби до самата си смърт. Още във времето на Навуходоносор бил наклеветен от завистливи съслужители и хвърлен в рова на лъвовете, откъдето излязъл невредим и с това самите клеветници пострадали. През всичкото време, което преживял във Вавилон и имал голяма власт, той най-ревностно се стараел с пост, с молитви и съвети да издейства евреите да се върнат в отечеството си. Той доживял да види освобождението на народа си. Данаил е един от най-светлите и чисти характери, за които се говори в Библията. Както младостта си, така и старостта си той посветил на Бога. Той запазил чистотата си в най- трудните моменти на живота си и сред очарователните прелести на един източен двор. Използвал е Божието Име пред езическите князе. Щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го спаси.
към текста >>

47. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване.
Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти.
към текста >>

48. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше.
Следващото е призоваването при Корнелий чрез духовно преживяване. И той първо скъсва с приетото дотогава правило, че пътят на Християнството трябва да води през юдейството. След събитието пред Дамаск, навсякъде рамките на юдейството стават тесни за Християнството. Универсализмът на Християнството си пробива път, като самите ръководни личности надрастват границите на наследствения духовен живот. Заключението на вътрешното освобождаване, което Петър постига, е отбелязано от неговото освобождаване от тъмницата от Ангела, за което се разказва в 12-та глава на Деянията. Освобождението от външната тъмница беше едновременно освобождение от един вътрешен плен, който постоянно го потискаше. След това ние го срещаме в Деянията на апостолите само още веднъж. Това е при така наречения апостолски събор, който е описан в 15-та глава. След това Петър изглежда, че напуска Ерусалим и заминава за Рим. На този събор апостолите вземат решението по настояването на Павел и Варнава да не се иска от езичниците да приемат юдейския закон, преди да станат Християни. С това имаме едно цялостно преобразяване, с което пред Християнството се открива света и то добива своята универсалност.
към текста >>

49. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество.
При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи.
към текста >>

Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество.
До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни. В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята. След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие.
към текста >>

Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов.
До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество.
към текста >>

50. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И действително, Пилат се усъмнява в Цезаря в полза на Христа и той отново иска да предложи освобождението на Исуса.
" Това е вече повече от един цар. Един цар е върховен управител на един народ, а Синът Божий, според разбирането на римляните, е духовен владетел над всички народи, над целия свят. Той, като представител на Цезаря, може да признае само един владетел на света, само един Син Божий, именно Цезаря. Отново следва един разговор между Пилат и Христа на четири очи. И най-незначителния признак за признаването на Божията Синовност на друг, освен на Цезаря, според разбиранията на римляните, е предателство към Цезаря. И действително, Пилат се усъмнява в Цезаря в полза на Христа и той отново иска да предложи освобождението на Исуса. Обаче, юдеите го хващат с култа на Цезаря, от който те всъщност най-много се страхуват и страдат, и викат: „Ако освободиш Тогози, тогава ти не си приятел на Цезаря." Според култа на цезарите, Пилат е един приятел на Цезаря, носител на един закон, който го поставя близо до Цезаря. Юдеите знаят как могат да го засегнат на най-чувствителното място. Въпреки това Пилат намира силата да нарече Христа Цар на юдеите и с всичката тържественост, сядайки на Престола на цезаревото пълновластие, в името на Цезаря, на олтаря на цезаровия култ, той дава на юдеите един Цар. Той говори с пълната сила на своята власт: „Ето вашия Цар! " Отново насреща се издига вой: „Разпни Го!
към текста >>

51. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

свят и оттам подготвиха освобождението на България и след нейното освобождение пак дойдоха, за да продължат своята работа за повдигането на българския народ и оттам и на цяло- то човечество.
Като ученици на Бялото Братство богомилите имаха на разположение методи, с които да развият скритите сили на човешката душа, да я пробудят от дълбокия сън, в който беше изпаднала вследствие на връзката си с тъмните същества, кои- то един вид бяха я хипнотизирали. Това е задача от космичен мащаб и богомилите направиха много за нейното реализи- ране. Те посяха семената, които днес, в нашата епоха, дават своите плодове. И затова Учителя казва, че днешните ученици на Бялото Братство са някогашните богомили, които при па- дането на България под турско робство отидоха в невидимия 23 свят и оттам подготвиха освобождението на България и след нейното освобождение пак дойдоха, за да продължат своята работа за повдигането на българския народ и оттам и на цяло- то човечество. За постигането на тази велика задача богомилите разпола- гаха с голямо и дълбоко знание. Те познаваха скритите сили на Природата и си служеха с тях за доброто и повдигането на човечеството. Те притежаваха Бялата магия, което се вижда и от прозвището, дадено на Боян — Мага. Магът е човек мъ- дрец, който познава законите на Природата и Живота, позна- ва скритите сили на Природата и си служи с тях за доброто и повдигането на човечеството. Благодарение на владението на тези сили, те бяха много магнетични, с което привличаха хора- та към себе си и те ги слушаха и тръгваха след тях.
към текста >>

52. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той искаше да направи българския народ служител в Храма на Живия Бог, като му възвести Истината и му посочи Пътя, по който може да постигне всичките си стремежи и копнежи, да постигне духа на съвършенство и освобождение и да застане начело на европейската култура.
Той е първият човек, който донесе Божественото знание на окултната наука на нашата земя и го предаде на хора, които той посвети в тайните на това знание. Той беше Велик посветен, който основа Първата окултна школа в България, за да може да предаде окултното знание на този народ, който прие посланието на светите братя Кирил и Методий, които дойдоха от край Небесата по повелята на Духа-ръководител на българския народ, да му донесат Словото на Истината, да му донесат азбуката, на която да се преведе Словото Божие на роден славянски език, за да бъде разбираемо за народа. Боян продължи делото на светите братя и искаше да даде едно велико знание в ръцете на този народ, което да го повдигне в Пътя на Светлината и да стане авангард на европейския и общочовешкия прогрес. Той искаше да даде методите на този народ, как да живее разумно, природосъобразен живот в съгласие с Божествените повеления. Той искаше да му покаже един висок идеал, който като следва, ще стане най-великият народ, ще стане избран Божи народ. Той искаше да направи българския народ служител в Храма на Живия Бог, като му възвести Истината и му посочи Пътя, по който може да постигне всичките си стремежи и копнежи, да постигне духа на съвършенство и освобождение и да застане начело на европейската култура.
към текста >>

53. БОГОМИЛСКОТО РАЗБИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ - ЛЕГЕНДАТА ЗА ДВЕТЕ ДЪРВЕТА НА РАЯ И ДЕЙНОСТТА НА КАИН - Влад Пашов (1902- 1974)

И Каин напуска Едем на Мистериите, за да възвести на дело между страдащите и слабите Словото на Тайната и освобождението, което е съществувало досега в трите Небеса.
Защото Каин е грехът — второто име на Мистериите. Творчество и грях на мистичен език е едно и също нещо. Тогава рукват проклятията на Вечния към Каин — посветеният да бъде занапред безсмъртен, от връх на връх ще води пътя му и дните на страдание ще бъдат дните на живота му. Сета /ритуала/ ражда от Каин Хет — ужаса, инстинкта. Ада — догмата, ражда свръхпостигането, магическото начертание. И Каин напуска Едем на Мистериите, за да възвести на дело между страдащите и слабите Словото на Тайната и освобождението, което е съществувало досега в трите Небеса. Трите Небеса са трите рода на мистичното себеосъществяване, но осъществяването вътре на онова, което лежи горе над всяко постижение, над всяка Тайна. На Първото Небе лежат съградени седемте Храма, седемте Ключове на Посвещението, седемте Загадки на Вратите, седемте Догми, седемте Ритуала, седемте Жеста, седемте Слова, седемте Завета на Висшата Магия. По тези неща не се пише на книга, всеки устно ще чуе, когато стане зрял. На Второто Небе /по-горе от Първото/ лежи един Храм, синтетичната схема на седемте споменати Храма, където се намира Ключът на Седморката, образувана от четирите и трите и дванадесетте Първообраза на зодиакалната светлина и на Словото. На Третото Небе /над Второто/ стои онзи, чието отражение е Небесният Хермафродит.
към текста >>

54. 1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът - забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само отличното си усъвършенстване.
Когато говорим за истината, подразбираме реалността. И всеки, които иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира истината. Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея ще осакатим себе си и своите ближни - затова трябва да говорим Истината. Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът - забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само отличното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянката на реалността, но не и самата реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това с което сме разполагали 6 миналото. Реалността, това е настоящето, туй което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме.
към текста >>

Към този мистичен брак на душата и духът, от който ще се роди „Азът“, трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората.
Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешният Божествен живот. Човек ще стане силен, когато придобие това съзнание. И великата наука може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. И когато се роди „Азът“ във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате. Към този мистичен брак на душата и духът, от който ще се роди „Азът“, трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората. Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова,, което става вътре в човека. А сега бракът е търговия. Децата от днешния брак не са свещени, както и самият брак, а са само резултат на един сляп нагон. Затова страда днес човечеството. Тук се крие развръзката на всички проблеми, които тормозят днешното човечество.
към текста >>

55. 3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г - Влад Пашов (1902- 1974)

С това ставам за работник на този великия свят, който работи за освобождението на човечеството.
Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите мисли и чувства и да стане приятел на доброто и господар на злото. Това е философията на живота. Сега трябва да се въздадат нови тела и нови способности, нови дарби и лови отношения трябва да се образуват. Всички тези въпроси трябва да ги решим и всеки трябва да вземе участие. Аз като решавам тези въпроси за себе си, допринасям за разрешението им в света. С това ставам за работник на този великия свят, който работи за освобождението на човечеството. Човек няколко пъти трябва да го освобождават. Най-напред трябва да се освободи тялото, после сърцето, умът, душата му и лай-после трябва да се освободи неговият дух. За да добие тази свобода, човек трябва да има знание. Така човек ще бъде господар на себе си и приятел на всички около него; ще бъде господар на всичко лошо вън и вътре в него. Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и желания и приятели на вашите добри мисли и желания.
към текста >>

56. 5. Пътят към щастието, 25 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Щастието не е цел, към която да се стремим, както поддържат някои и както проповядва теософът Кришнамурти, но то е един вечен процес на творчество и освобождение.
Трябва да реализираме един хармоничен живот тук на земята, за да се създаде едно общество на хора трезви, за да ти е приятно да живееш. И като срещнеш един човек, да знаеш, че има някого, когото обича. Всеки един от вас има възможност да бъде щастлив. Щастливият човек е господар и над смъртта. Всички, които искате да бъдете щастливи, трябва да изучавате законите на щастието. Щастието не е цел, към която да се стремим, както поддържат някои и както проповядва теософът Кришнамурти, но то е един вечен процес на творчество и освобождение. Щастието трябва да дойде най-първо да освободи човека. Животът трябва да дойде да освободи човека. Животът сам по себе си трябва да се освободи. И когато говоря за Бога, Който е създал света, Той е великото щастие, Той иде да освободи света и като го освободи, всички ще знаят, че светът е освободен и които познаят неговите закони, ще бъдат щастливи. Законите на щастието са в самото битие на Бога, на живота.
към текста >>

57. 12. Пробуждане на космичното съзнание, 29 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Отвънка може да се помогне, но освобождението на човека е в собствените му ръце.
Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно, Човек е съществувал и преди онзи момент, за който се говори в Библията, че Бог създал човека от пръст, но с въвеждането на човека в рая, в него се събуди самосъзнанието, което е процес на съзнание, че не живеем, както трябва, а има и друг един процес, който го наричат „възкресение“, любов, Царство Божие и пр, Всички тия термини означават една велика истина, това е космичното съзнание, което носи безсмъртие на човека. Човекът трябва да се освободи от сегашното положение и отношение, но то ще стане, когато се пробуди космичното съзнание - в него човек реализира мира, по който е копнял - той е господар на всички условия, той помага на всички, които имат нужда от неговата помощ. Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общо човешкото благо, това не са прояви на самосъзнанието, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието. И колкото повече се проявява съзнанието, толкова повече нашият живот се осмисля, защото не е въпрос да бягаме от живота, но въпросът е - да се разбира животът - защото само когато разбираме живота и го живеем по законите, които лежат в самото му битие, ще реализираме вековния копнеж на човека - свободата. А сега хората чакат да дойде някой отвънка да ги освободи. Отвънка може да се помогне, но освобождението на човека е в собствените му ръце. Пътят на освобождението е път на пробуждане на космичното съзнание. В този път човек не иска да му слугуват, а сам помага на тези, които имат нужда от помощ. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той вече знае, че никой няма право да владее другия и да му заповядва, защото всеки човек е проява на Бога и ако искаш да го владееш, то би значило да владееш Бога, а то е невъзможно. Бог сам слугува на хората, а не заповядва, и Той иска всички да бъдат като Него - да служат, а не да заповядват. Ако е въпросът за господарство и власт над другите, то Бог със Своята всесилност и всемъдрост, би могъл най-много да упражнява тази власт, но Той не го прави, защото Той знае, че няма по-велико нещо от свободата.
към текста >>

Пътят на освобождението е път на пробуждане на космичното съзнание.
Човекът трябва да се освободи от сегашното положение и отношение, но то ще стане, когато се пробуди космичното съзнание - в него човек реализира мира, по който е копнял - той е господар на всички условия, той помага на всички, които имат нужда от неговата помощ. Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общо човешкото благо, това не са прояви на самосъзнанието, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието. И колкото повече се проявява съзнанието, толкова повече нашият живот се осмисля, защото не е въпрос да бягаме от живота, но въпросът е - да се разбира животът - защото само когато разбираме живота и го живеем по законите, които лежат в самото му битие, ще реализираме вековния копнеж на човека - свободата. А сега хората чакат да дойде някой отвънка да ги освободи. Отвънка може да се помогне, но освобождението на човека е в собствените му ръце. Пътят на освобождението е път на пробуждане на космичното съзнание. В този път човек не иска да му слугуват, а сам помага на тези, които имат нужда от помощ. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той вече знае, че никой няма право да владее другия и да му заповядва, защото всеки човек е проява на Бога и ако искаш да го владееш, то би значило да владееш Бога, а то е невъзможно. Бог сам слугува на хората, а не заповядва, и Той иска всички да бъдат като Него - да служат, а не да заповядват. Ако е въпросът за господарство и власт над другите, то Бог със Своята всесилност и всемъдрост, би могъл най-много да упражнява тази власт, но Той не го прави, защото Той знае, че няма по-велико нещо от свободата. И затова Той е оставил всички същества в космоса свободни и следствие на злоупотребяване на тази свобода се раждат известни аномалии в живота, които Той допуща по закона на свободата, но за които не е Той причина.
към текста >>

Освобождението, възкресението е една необходимост за днешния човек, но той трябва да почне да работи, да мисли в съгласие с онзи Божествен принцип в себе си и с всички напреднали братя, които ръководят нашето развитие.
За него думите - брат, сестра, приятел, оживяват и добиват един дълбок смисъл. Това са най-великите думи, които имат смисъл и са живи само при човек, който има пробудено космично съзнание. Братството и сестринството са осъществими само при проява на космичното съзнание, а са непонятни за самосъзнанието. Когато ги разберем и оживеят в нас, ние сме пред прага на безсмъртието. Не може да има безсмъртие там, където няма братство, сестринство и приятелство. Освобождението, възкресението е една необходимост за днешния човек, но той трябва да почне да работи, да мисли в съгласие с онзи Божествен принцип в себе си и с всички напреднали братя, които ръководят нашето развитие. Само този е пътят за реализиране на братството и сестринството между хората. Пътят на пробуждане на космичното съзнание е път за осъществяване на братството и сестринството. По беседа от Учителя, държана на 29 януари 1933 г.
към текста >>

58. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега.
Ама ще умрат всички хора. - И смъртта е процес на уравняване на всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени. И какво лошо има в това, че ще умрат? Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега. Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата, Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота. Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега.
към текста >>

59. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството.
Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца.
към текста >>

60. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение.
Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява. Но Любовта не само трябва да се чувства, но тя трябва да се проучва.
към текста >>

А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят.
Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява. Но Любовта не само трябва да се чувства, но тя трябва да се проучва. Първо Любовта трябва да се проучва като разумна сила, която има и свое практическо приложение в света.
към текста >>

61. 6. Пътят на човешкия възход, 30 март 1935г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията.
След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности. Ако реша да ви покажа как да не живеете, това значи да ви покажа как трябва да живеете. Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец. И всички Учители, които са идвали в света, се отличават по това, че са дали образец. Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията. Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат go Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем.
към текста >>

62. МЕТОДИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРИЯТЕЛСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е новата философия на Живота, която носи освобождение на хората.
Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освобо- дите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета. Срещнете ли човек, на когото ръцете и краката са вързани, освободете го. Той всякога ще ви благославя. Това е новата философия на Живота, която носи освобождение на хората. Като възприемете и прилагате тази теория, вие ще се развързвате. Ако не сте вързани, ще внимавате да не дойде някой да ви върже. Когато са свободни, хората живеят в хармония и Любов. Като ученици работете върху себе си – вие да разбирате хората, а не те да ви разбират. От вас се иска да говорите само добри, по-
към текста >>

63. Две свещени положения - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашите души, което чакаме.
• 831 • Две свещени положения. Едното свещено положение е: Да дойде Бог чрез Духа си да живее в нас! Няма по-свещена идея от тази да дойде Бог чрез Духа си да живее в нас. Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашите души, което чакаме. Бог е, Който ще ни освободи. Само когато Бог дойде да живее в нашата душа, ще дойде и тази Свобода. Няма друг изходен път. Само така ще познаем Божията Любов. Второто положение, което за мен е свято, е следното: Ние да влезем да живеем в Бога.
към текста >>

64. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя.
Революциите във всички области са Ураново дело. Всички онези, които се занимават с хипноза, астрология, френология, хиромантия, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр., действат все под импулса на Уран. Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и става космополит. Той счупва оковите на всяко робство и търси свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя. Той е противник на всеки догматизъм, формализъм, консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, ги руши. Урановият тип има революционна мисъл. Но благодарение на това, че съвременните хора не могат да реагират правилно на Урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз, когато Уран започне да се проявява в тях, те стават някак ексцентрични. Имат скитнически склонности, оригинални и изобретателни са. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки.
към текста >>

65. 26-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Учителя дойде да ни посочи пътя към освобождението от робството, в което се намираме, като приложим Любовта в живота, като вървим по Пътя на Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
А Светлите Братя са приятели на човечеството и Учителя е техен представител, дошъл от тяхно име, да ни свърже с тях и да ни помогне да скъсаме старите връзки с падналите духове. Учителя е Път, който води към света на Светлите Божествени Същества, които живеят във вечна светлина а хармония, израз на Любовта, в която те живеят. Към този свят ни водя Учителя. Учителя дойде да направи връзка на човека със Светлите Възвишени Същества и да помогне на хората да скъсат старите връзки. Старите връзки заробват човека, а връзката със Светлите Същества го освобождава. Затова Учителя дойде да ни посочи пътя към освобождението от робството, в което се намираме, като приложим Любовта в живота, като вървим по Пътя на Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. По този начин ние ще ликвидираме със стария живот, с кармата и ще влезем в живота на благодатта и дихармата. 63. Учителя дойде в началото на епохата на Водолея, за да бъде проводник на енергиите на Водолея, които са синтез на Любовта и Мъдростта, които енергии като ранни пролетни лъчи ще разтопят ледовете на човешкия егоизъм и ще разпръснат мрака на нощта и ще възвестят новата духовна пролет, когато ще се разцъфтят човешките души. Учителя е Вестител на новата духовна пролет на Водолея, която слиза над човечеството и му носи новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. 64. Учителя дойде да обърне колелото на живота на съвременния човек в нова посока, защото посоката, в която до сега се е развивал животът, води към катастрофа.
към текста >>

66. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Няма да забравим, разбира се, и 3 март, Освобождението на България.
Защо ли пък да не си устроим празник на първите снежинки, празник на кокичетата, на маргаритките или на всички пролетни цветя ? За разнообразие и обща радост, може да се устройват концерти, Срещи с родителите, гостувания на другарчета. От друга детска градина, поканване на някои детски писатели, музиканти и др. Приятни събития за децата са празниците. А как ще отпразнуваме Нова година, Коледа, и 14 януари — Васильовден? Няма да забравим, разбира се, и 3 март, Освобождението на България. Ще говорим и ще пеем за свободата, ще си дадем парад, ще поздравим българската славна армия, и т.н., ден на майката, 12 май—ден на детето. Самите деца ни подсещат най-добре, те ще ни помогнат и при самото уреждане на тържествата около всички тези празници. А на Гергьовден няма ли да навържем люлки ? Идва Св. св. Кирил и Методи; идват и редица именни и рождени дни на децата — ето едно богато изобилие от извънредни случаи, удобни за обща радост, за приятно разнообразие и полезно забавление.
към текста >>

67. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Той помоли началника на виночерпците, като се сбъдне съня му и се върне при фараона, да си спомни за него, да каже нещо за неговото освобождение.
Божественото начало в Йосифа диктуваше, как да постъпи. Той не искаше да злоупотреби с доверието на господаря си и избяга, за да се освободи от господарката си. Наклеветен от нея Йосиф беше осъден да лежи в затвора заедно с началника на виночерпците и началника на хлебарите при фараона. Там той се прояви като тълкувател на сънища. Двамата служители на фараона сънуваха сънища, които Йосиф им изтълкува. Той помоли началника на виночерпците, като се сбъдне съня му и се върне при фараона, да си спомни за него, да каже нещо за неговото освобождение. Обаче щом излезе от затвора, виночерпецът забрави Йосифа, поради което последният лежа още дълго време в затвора. По това време фараонът видял сън: той стоял при реката, от която излезли седем хубави и тлъсти крави, които отишли да пасат. След тях излезли други седем крави, грозни и слаби, които отишли при първите. Слабите и грозни крави погълнали тлъстите и не се познавало, че ги погълнали. След този сън фараонът видял втори.
към текста >>

68. Свобода - Георги Радев (1900–1940)

Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо?
Само разумният човек може да бъде свободен. И Живата Природа дава Свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? – Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата обаче подразбира движение само в една посока – Истината. Защото не забравяйте, че Истината е
към текста >>

69. Освобождение чрез космично съзнание - Методи Константинов (1902-1979)

Освобождение
Методи Константинов доктор по философия Освобождение чрез космично съзнание Този труд е посветен на душите, които търсят Истина, Свобода и Красота
към текста >>

ОСВОБОЖДЕНИЕ:
Характер и Темперамент Съзнание и Самосъзнание Подсъзнание и Свръхсъзнание Зло и Грях; Труд и Работа Относителност и вечност ОСВОБОЖДЕНИЕ: Общество на Новото Човечество Живот за Цялото Космично Съзнание
към текста >>

70. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е - Методи Константинов (1902-1979)

Човекът и неговото освобождение -М.К
ВЪВЕДЕНИЕ Врата за философи -Хр. Маджаров Увод към фр. издание - Серж Хютен Предисловие - д-р М. Константинов Човекът и неговото освобождение -М.К Част ПЪРВА ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТИ Глава първа ИДЕАЛИЗЪМ И МАТЕРИАЛИЗЪМ в Космичната стълба на реалността
към текста >>

ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Резолюция на кармата Телепатия Пътят към съвършенството Нов мироглед Част ТРЕТА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Сакралното поръчение Глава първа БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА Икономическият проблем Расови аспекти
към текста >>

71. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

в книгата е показано, че поотделно тези пътища водят към сокаци и само хармоничното им съчетание дава възможност за освобождение и за познаване на Истината.
Космичната стълба на реалността, която Учителят издига между материята и Духа, е детайлизиране и разбиване на тази идея. Антагонизмът между идеологиите се преодолява само чрез по-висше измерение, което ги съдържа в себе си. Бялото и Черното братства се управляват от всемирното. Така триъгълникът, база на Учението, е решение на проблема за противоположностите. Мненията на хората гравитират около една от страните на този триъгълник според преобладаващата у тях психическа настройка (емоционална, интелектуална, волева), а тя е обусловена от доминиращия център (сърце, ум, воля). в книгата е показано, че поотделно тези пътища водят към сокаци и само хармоничното им съчетание дава възможност за освобождение и за познаване на Истината. Последната е недостъпна за живеещите без свободна воля, по чужда програма или в ограниченията на циклите. Свободната воля е един връх, непринадлежащ към плоската равнинност на нашия детерминиран свят. Човешкото мислене, реакции, оценки и поведение са по шаблонни схеми, изготвени по предварителна програма. Средностатистичният човек е типичен представител на биороботите, поставени на една Програма-минимум с много нисък КПД. Това, че той не го съзнава, само потвърждава тази горчива истина.
към текста >>

Окултните ученици на Изток търсят мокша (освобождение от кармичните вериги) и насочват стремежите и делата си към него.
Тези Божествени пратеници се явяват чрез вселяване и призовават биороботите („нищите духом") към самоусъвършенстване и еволюция: „Бъдете свети, защото Бог е свет! " (I Посл. Петър.); „Бъдете съвършени, както е Отец ваш! " (Матея 5:48) Окултните ученици на Изток търсят мокша (освобождение от кармичните вериги) и насочват стремежите и делата си към него. в Християнството е наречено: „Спасенне от Лукаваго! " Чудесно, но как...? Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия. На Запад развиват интелектуално познание, но, без топлината на Любовта, то надува Егото и събужда жестокостта.
към текста >>

Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието.
" Чудесно, но как...? Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия. На Запад развиват интелектуално познание, но, без топлината на Любовта, то надува Егото и събужда жестокостта. Новото, което дава Учителят, е Пътят на Ученика. Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието. „Лично", „групово", „обществено" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си към Космичното съзнание. За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични полета, тя трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си. При това разширение на съзнанието, всякакви умопомрачаващи мантри, ограничителни диети, изморителни упражнения, мъртви техники и тежки правила, забрани и обети, използвани досега, стават излишни. Добри по себе си, но използвани механично и некомпетентно, те водят до отклонение, а не - до Освобождение. Така напр.
към текста >>

Добри по себе си, но използвани механично и некомпетентно, те водят до отклонение, а не - до Освобождение.
Новото, което дава Учителят, е Пътят на Ученика. Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието. „Лично", „групово", „обществено" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си към Космичното съзнание. За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични полета, тя трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си. При това разширение на съзнанието, всякакви умопомрачаващи мантри, ограничителни диети, изморителни упражнения, мъртви техники и тежки правила, забрани и обети, използвани досега, стават излишни. Добри по себе си, но използвани механично и некомпетентно, те водят до отклонение, а не - до Освобождение. Така напр. някога се смятало за нормално хората да се изяждат помежду си. Сега те се ужасяват от това, но още режат главите на своите по-малки братя - животните, за да ги ядат. „Ще дойде време - предсказва хуманистът Толстой, - когато те ще изоставят и този си варварски обичай". Като такъв трябва да бъде изоставен и обичаят да се ядат духовно помежду си, разкъсвайки етерните, астрални и умствените си тела.
към текста >>

72. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ
ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ Схващането за свободата като идеал на човешкия дух, бе развито не само в областите на мистичното и на литературата, но също и в сферата на социалния живот на народите. Няма да се спираме на различните формулировки на този проблем. Само ще се опитаме да ги осветлим като необходими етапи в еволюцията на човешкото съзнание през течение на вековете. Учителят ни учи, че Свободата е израз и резултат на Истината. Истината е хармония, магично равновесие между двата принципа: Любовта и Мъдростта.
към текста >>

73. СИНОВЕТЕ НА КОСМИЧНОТО ЕДИНЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Съществува паралел между физическото освобождение и психическото развитие.
Душите на тази нова раса ще установят пряк контакт с Духовния свят, в който плува целият Космос. Тогава народите и човечеството ще разберат, че съществува причинна връзка между всички явления в природата. Тази причинност произтича от Великото Космично Начало. Вече има представители на Шестата раса, които надхвърлят тривиалните човешки възможности. На тях може да се разчита при всички условия. Съществува паралел между физическото освобождение и психическото развитие. Астронавтиката показва, как чрез увеличаване скоростта на движение, се преодоляват силовите планетни полета. Увеличавайки още скоростта, могат да се прекрачат границите и на Слънчевата система, за да се навлезе в Космичното пространство. По същия начин, за да достигне Висшето Космично Знание, човешката душа трябва да ускори степента на вибрациите на мисълта, да префини вибрациите на чувствата и да активизира волевите сили. Колкото повече съзнанието се разширява и възвисява, толкова повече „тегловността" се намалява. В това именно се състои силата на Новия Космичен мироглед, който освобождава заробените човешки души.
към текста >>

74. ПРОБЛЕМА ЗА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Борбата за национална независимост, за социално освобождение, е в своя разгар.
От най-дълбока древност е поставян въпросът за тази велика идея. Писани са много книги, както в областта на философията, така и в тази на социологията, а поетите и писателите са посветили на тази тема много стихове, поеми и легенди. Свободата е най-възвишеният извор на вдъхновение за творчество във всички области на човешкия гений. Заради нея героите жертват дори и физическия си живот. И в наши дни този проблем се поставя на дневен ред с особена острота: войната, установила се като нещо постоянно на нашата планета, носи несправедливост и подтиснатите народи се стремят към свобода. Борбата за национална независимост, за социално освобождение, е в своя разгар. Цели раси и народи са па крак и не само с перо, но и с огън и меч търсят разрешение на този велик проблем. Въпреки тези гигантски и драматични периметри на действие, смисълът на понятието свобода остава неизяснен в пълнота. Затова търсим мнението на Учителя по този кардинален въпрос. Той характеризира тази идея по следния начин: „Свободата има три отношения към човека:
към текста >>

75. Част ТРЕТА - ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Методи Константинов (1902-1979)

ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Част ТРЕТА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Бездимната култура Третото око Мъжът и жената Световната федерация
към текста >>

76. ТРЕТОТО ОКО - Методи Константинов (1902-1979)

Енергията на Уран носи знак плюс - на мъжествеността, на волята, на устрема, на оригиналността и освобождението; тя е главен двигател на човешкия прогрес.
Трябва да се има предвид, че проявите върху земята са относителни. Видът на пола на физическия свят е подчинен на законите на относителността: мъжествеността и женствеността в света на формите са относителни. Абсолютността е само в Космичното единение, там няма поляризация. 11ред-хипофизата се намира под влияние на планетата Уран[1]. Тя е източник на мощни вибрации на висшата Творческа мисъл, които ще одухотворят материята. Енергията на Уран носи знак плюс - на мъжествеността, на волята, на устрема, на оригиналността и освобождението; тя е главен двигател на човешкия прогрес. Тази част на жлезата е по естество електрична и символизира Творческото начало на Бащата. Задната част на хипофизата е под влияние на планетата Нептун. Нептун е женствен, носи знак минус. Той разкрива необхватните простори на въображението, на интуицията, на висшия мистицизъм, на психометричното, на нежността и красотата, на магнетичното; емблема е на майчинското чувство, съхраняващо живота. Пинеалната жлеза се намира под влиянието на планетата Плутон.
към текста >>

Плутон носи всепояждащия огън, изгарящ всичко тленно и преходно, носи и дух па освобождение.
Тук е заложен центърът на Космичното равновесие, което носи най-висшите сили, търпението, постоянството и. мълчанието, в което душата черпи знание и сила по пътя на откровението. Вярата, която почива върху догмата, както и логиката, която търси връзка между понятията по пътя на отрицанието, не са в състояние да разкрият загадките на реалността, света на Космичното Единство. Само по пътя на откровението, по пътя на Космичното Съзнание, се разкрива смисълът на живота. Мощните вибрации на планетата Плутон, която носи в себе си смъртта, разрушението на старото, на отживялото, но същевременно и духа на обновлението, на творчеството, са от естество да активизират човешката същност и това става чрез пинеалната жлеза. Плутон носи всепояждащия огън, изгарящ всичко тленно и преходно, носи и дух па освобождение. Само чрез неговата енергия се разрешава борбата между низшата и висшата природа в човека. Затова, както подчертахме по- горе, древните са наричали пинеалната жлеза „третото око", което контролира функциите на всички жлези с вътрешна секреция. Според тибетската традиция, отварянето на това око е извършвано в светилищата при посвещението на особено надарени в окултно отношение ученици посредством специална черепна операция в областта на междуочието. Това давало възможност на посветения да вижда в съответната етерна област и да разчита мислите на другите, както и да вижда в миналото и в бъдещето. Според Учителя, Мъжкото и Женското начала се проявяват навсякъде във Вселената като Творчески полюси на Битието.
към текста >>

77. РЕЗЮМЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Народите от всички континенти са вече узрели за това - да си подадат ръце в името на Новия Космичен мироглед, основаващ се на най-хуманните и най-висши максими, които неминуемо ще донесат истинско освобождение.
Омразата между народите е била внушавана през вековете от заинтересовани и късогледи среди, които са спекулирали с национално- шовинистични идеали, опирайки се върху тежестта на своята груба материална сила. В дълбините на своето съзнание, народите таят искрена обич помежду си. По отношение на своята нравственост и хуманност, те са надраснали своите духовно-културни и политически ръководители. Народите постепенно ще вземат съдбата си в своите ръце и ще преодолеят стария свят, като скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма. За народите и етносите, границите вече са станали тесни. Народите от всички континенти са вече узрели за това - да си подадат ръце в името на Новия Космичен мироглед, основаващ се на най-хуманните и най-висши максими, които неминуемо ще донесат истинско освобождение. В Обществото на Новото Човечество, благата и средствата за производство ще бъдат общи. Резултат на вложените усилия на милиони човешки същества, тези блага не са лични, обществени, расови или национални, а принадлежат на цялото човечество. Това са световни блага, създадени в хода на историята на народите и трябва да се предоставят за ползване от всички хора, народи и раси. Това са основните повели на Новия Космичен мироглед, който е универсален и безусловен. Той изключва лични, обществени, класови и расови егоистични стремежи.
към текста >>

78. МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Затова и първият подарък, който България получи с неговото идване е освобождението й.
дух. Тук може някой да запита: Каква нужда има знаещия от знание? Учителя е учил през цялото време на своето престояване на земята, защото е искал и със своите земни органи да изследва, да провери и да оправи развитието на човека, като внесе към неговите постижения дотук онова, което е носил в себе си - повече светлина, повече Любов и повече сила. И устройвайки живота на своите ученици и последователи, той не изпуща своята цел, по развива своето учение до един велик план и един велик метод. Затова и първият подарък, който България получи с неговото идване е освобождението й. България е освободена след петвековно робство! Велико събитие! И велик подарък! Учителя знае. Трябват условия на човека, за да може да обърне поглед навътре, към себе си.
към текста >>

79. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Той отговаряше на всички младежки пориви и увлечения, насърчаваше едни, коригираше други и преследваше, както всякога, една и съща цел - освобождението на човека и човешката душа.
И за това ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето. Сега това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще. Само по този начин душата ще може да се освободи от робството, което сега прекарва." Своите скъпоценни думи Учителя изказа с голямо увлечение, е голяма любов и голяма вяра. Той отговаряше на всички младежки пориви и увлечения, насърчаваше едни, коригираше други и преследваше, както всякога, една и съща цел - освобождението на човека и човешката душа. А слушателите оправяха своята мисъл, коригираха своите чувства и се питаха дали са в някаква земна школа или наистина са във великата Божествена школа, пред лицето на Великия Учител, когото са чакали и търсили от векове? - Да, те са пред лицето на великия Учител, когото са търсили през всички векове. Техните души говорят това. И дават израз на своите нови чувства и нови отношения с песента „Бог е Любов". С „Добрата молитва" завършва вторият ден от първия младежки събор.
към текста >>

80. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Неделя - възкресение, ден за освобождение;
Така да бъде! 2 май Под мома разбирам човешката душа. Под момък разбирам човешкия дух. 15 август: Неделя - възкресение, ден за освобождение; Понеделник - ден за освещаване на този ден; Вторник - ден за рабата; Сряда - ден за наука; Четвъртък - ден за връзка с Бога; Петък - ден на Любовта;
към текста >>

81. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Учителя, благородният дух, които се моли непрестанно и работи за освобождението на душите, за нас не беше обикновен човек, но въплъщение на човека на бъдещето.
- Учителя! Всички станаха прави и го поздравиха с вдигане на ръка. Картината беше великолепна и завладяваща, най-хубавото, което човек можеше да преживее! Кой би предпочел описанието на този момент вместо в действителност да го преживее. Това преживяване,появяването на Учителя, за да произнесе утринното си слово, не подлежи на описание. Учителя, благородният дух, които се моли непрестанно и работи за освобождението на душите, за нас не беше обикновен човек, но въплъщение на човека на бъдещето. Той излъчваше светлина, подобна на меко слънчево сияние, имаше човешка форма, облечена в светлина. С лека и пластична походка Учителя мина през салона, отиде при катедрата и след кратка пауза каза: „Молитва! " Всички се помолиха смирено с „Добрата молитва" - молитвата на светлите възвишени духове.
към текста >>

82. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

След освобождението на България, той продължава работата си във Варненската епархия.
Първото е дъщеря му - Мария, второто - синът му Атанас, а третото, понеже се ражда на Петрозден е с името Петър. За пръв път във Варненска област, в с. Николаевка, се отваря училище с преподаване на български език, учител на което става Дъновски. С помощта на руския консул Рачински той започва да служи на български и славянски в църквата „Св.Георги", водейки борба за освобождаване на българите от гърцизма и застава начело на българската епархия във Варна. Наклеветен от гърците, той попада в затвора и едва остава жив. След освобождението на България, той продължава работата си във Варненската епархия. Синът му, Петър, расте и до 6 години не говори. Обича да ходи сред природата и да съзерцава и вниква във всичко, което го заобикаля. Във всяка проява той търси причините на нещата. Започва да предсказва на своите домашни предстоящи за тях събития. Учи основно училище и след освобождението изкарва Варненската петокласна гимназия.
към текста >>

Учи основно училище и след освобождението изкарва Варненската петокласна гимназия.
След освобождението на България, той продължава работата си във Варненската епархия. Синът му, Петър, расте и до 6 години не говори. Обича да ходи сред природата и да съзерцава и вниква във всичко, което го заобикаля. Във всяка проява той търси причините на нещата. Започва да предсказва на своите домашни предстоящи за тях събития. Учи основно училище и след освобождението изкарва Варненската петокласна гимназия. След това учи в свищовското богословско училище. Висше образование по богословие и медицина добива в Америка. През 1895 г. той се завръща в България и започва активна духовна и спиритическа работа. През март 1897 г.
към текста >>

83. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

След Освобождението на България през 1878 г.
Още от малък Петър обичал разходките и постоянно е ходил в гората и полето, където се молил и е медитирал. Много пъти неговите близки са го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване и размисъл сред красотите на природата. Той е бил крайно любознателен и отзивчив към хората, животните и растенията, които го заобикаляли. Неговият буден дух неуморно се е докосвал до знанието на човечеството, за да разбере докъде е достигнало то в своето развитие и да може в бъдеще да му въздейства и помага в неговото правилно оформяне с методите на доброто и любовта. Основното си образование Петър получава в родното си село Николаевка. След Освобождението на България през 1878 г. постъпва във Варненската петокласна гимназия, която завършва през 1883 г. Семейството на майка му, чорбаджи Юргашеви, е евангелско и го насочва да учи в протестантското американско богословско училище в град Свищов, което той завършва на 25 декември 1886 г. В това училище се проявява като изключителен ученик, музикант — свири на цигулка и пее отлично богословските евангелски песни. Тези качества са много ценени от тогавашното общество и от преподавателите му, които го обикнали, виждайки в него голям талант. Когато учи в Свищов, отсяда на квартира при един богослов — проповедник Петър Тихчев.
към текста >>

84. 7.1 Георги Миркович - Светозар Няголов ( -2013)

се включва активно в комитетите за освобождение на страната от турско робство във Видински окръг.
Най-учен и известен от тях е доктор Георги Миркович, с когото Учителя започва своята кореспонденция. Той е роден в Сливен през 1825 г. Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си. След завършване на колежа той заминава за Франция, където следва медицина. След завръщането си в България през 1870 г. се включва активно в комитетите за освобождение на страната от турско робство във Видински окръг. Там е предаден на турците и изпратен в Диарбекир на доживотна каторга. След освобождението на България през 1878 година е амнистиран и се връща в България да помага за изграждането на младата българска държава. Основава Червения кръст и благотворителните дружества за подпомагане на страдащите. През 1893 г. посещава наново Франция и се среща с мадам Гранж, голям медиум и ясновидец, която му дава пророчество за България.
към текста >>

След освобождението на България през 1878 година е амнистиран и се връща в България да помага за изграждането на младата българска държава.
Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си. След завършване на колежа той заминава за Франция, където следва медицина. След завръщането си в България през 1870 г. се включва активно в комитетите за освобождение на страната от турско робство във Видински окръг. Там е предаден на турците и изпратен в Диарбекир на доживотна каторга. След освобождението на България през 1878 година е амнистиран и се връща в България да помага за изграждането на младата българска държава. Основава Червения кръст и благотворителните дружества за подпомагане на страдащите. През 1893 г. посещава наново Франция и се среща с мадам Гранж, голям медиум и ясновидец, която му дава пророчество за България. В него се казва, че в България ще се роди и работи един Вожд на Божествения Промисъл, който ще изпълни Божествения план към българите и славянството, на които Бог е определил да са зачатък на шестата раса и носители на новия живот в света. Доктор Миркович се среща с този Вожд — Учителя Петър Дънов, но понеже той е облечен в дрехата на смирението, докторът не го познава.
към текста >>

85. 7.4 Тодор Стоименов - Светозар Няголов ( -2013)

След Освобождението на България живее известно време в Бургас, а по-късно се преселва в София.
Тодор Стоименов Третият, най-младият от първите ученици на Учителя, е Тодор Стоименов. Роден е в Татар Пазарджик на 17 май 1872 г. След Освобождението на България живее известно време в Бургас, а по-късно се преселва в София. Красив, висок, строен и крайно честен човек, той е много пестелив и точен в отношенията си. Присъства на почти всички събори, проведени от Учителя. Свидетел е на зараждането и развиването на братството, което от трима души нараства на няколко хиляди. Тодор става касиер на братството и винаги придружава Учителя в обиколките му из България. Той е живата история на братството от първите стъпки до заминаването на Учителя.
към текста >>

86. 7.6 Боян Димитров Боев - Светозар Няголов ( -2013)

Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха", а майка му по произход е арменка.
Боян Димитров Боев Под влиянието на Учителя и неговата велика любов всички, които живеят и работят в близост с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си. Неговото Слово възпитава, омекотява и организира характерите на братята и сестрите и ги прави отлични служители на делото Божие на Земята. Да вземем един от най-преданите ученици на Учителя — Боян Димитров Боев. Той е роден в Бургас на 17 октомври 1883 година. Неговият баща след Освобождението е редактор на вестник „Нова епоха", а майка му по произход е арменка. Боян е много ученолюбив и е с леви комунистически убеждения. След като завършва гимназия, става учител в Копривщица, където прилага убежденията си, като раздава всичките си лични вещи и започва да проповядва атеизъм. По време на избухналата Балканска война е мобилизиран и участва в нея. В хода на военните действия попада в турска територия и за да запази живота си, се скрива в пещера. Покрай нея постоянно минават войници и се разговарят на турски.
към текста >>

87. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение.
Ако изучавате великата божествена наука, ще напреднете в развитието си, ще научите много работи необходими за вас и ще завършите така, както е определено за всеки едного, още от началото на неговото битие." („Петимата братя", стр. 221) „Учителя откъсва едно стръкче тревица и казва: Ще израстете нагоре, като тази тревица... Един ден тази тревица ще ви срещне при Бога и ще каже: Аз ще свидетелствам за тези хора.". За какво ще бъде свидетеля? Че ви е говорено за Бога и великата Божия наука." („Петимата братя", стр. 221) Учителя ни обяснява, че има много изостанали души, затворени от векове, които често ни спъват развитието ни." „Сега ще помните Мусала. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости." („Петимата братя", стр. 222) „Сега вие целувате ръката ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога... Да бъдем смирени, като децатa. Тази беседа не може да се държи на Мусала.
към текста >>

88. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Той е щастлив, както ще видим по-късно, да види и Освобождението на България.
Другият фронт, на който воюват българските възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на турските зверства срещу българския народ, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцкото църковно робство, упражнявано от Цариградската гръцка патриаршия и бунт срещу елинската асимилация, от друга страна. Естествен център на втората група възрожденци става Цариград, където начело застава Иларион Макариополски. Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си към църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и производното от това - фанариоти. Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на гръцката църковна зависимост. Той има щастието да пожъне успехите на преследваната цел, като доживява ликвидацията на фанариотската зависимост. Той е щастлив, както ще видим по-късно, да види и Освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяването на по-високи общочовешки идеали - обединението на славянството, която кауза той преследва до края на живота си. Неведнъж и дваж в ума му се мяркаше мисълта да иде в манастир. Къде? Чувал бе той за Светогорския манастир, но това не беше нито дребна, нито лесна работа. Къде е Света Гора!... 1 Атанас Примовски.
към текста >>

Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяването на по-високи общочовешки идеали - обединението на славянството, която кауза той преследва до края на живота си.
Естествен център на втората група възрожденци става Цариград, където начело застава Иларион Макариополски. Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си към църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и производното от това - фанариоти. Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на гръцката църковна зависимост. Той има щастието да пожъне успехите на преследваната цел, като доживява ликвидацията на фанариотската зависимост. Той е щастлив, както ще видим по-късно, да види и Освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяването на по-високи общочовешки идеали - обединението на славянството, която кауза той преследва до края на живота си. Неведнъж и дваж в ума му се мяркаше мисълта да иде в манастир. Къде? Чувал бе той за Светогорския манастир, но това не беше нито дребна, нито лесна работа. Къде е Света Гора!... 1 Атанас Примовски. Бит и култура на родопските българи, изд.
към текста >>

89. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство.
* Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички сгради в близост до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила. Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на благодарствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варненско да започне по-късно от всякъде другаде.
към текста >>

В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ.
Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички сгради в близост до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила. Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на благодарствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние. Всичко това става причина, щото пробуждането на българския националистичен дух във Варненско да започне по-късно от всякъде другаде. Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско село.
към текста >>

90. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род.
Всичко това е станало съвсем тайно поради страх. Отведнъж на Константин дойде на ум това, което четоха върху пергамента във Варна. Види се хора бяха научили нещо за това Божие обещание, а някой благочестив българин бе написал това на пергамента, за да го четат поколенията и да живеят с вяра, че ще дойде избавлението. Така то е попаднало у дядото на Тодор Хаджимаврудиев. Преподобний Теофан, след като ходил на свети Синай, отишъл и в Антиохия и до островите Патмос, Кипър и след двадесет годишно скитане се върнал в Света гора, където и починал. Започнатото дело следвало с надежда в Божията милост, а ревностните Божии служители продължавали да се молят дано Бог съкрати времето, та и те да видят освобождението на християнския род. Между многото ревнители е бил и патриархът Григорий в Цариград, който е предложил на свои събратя да прилагат в антиминсите и по нещо от мощите на Светаго Великомученика Мина и наредил да остават моления в празниците в навечерието на Рождество Христово, Богоявление, Велика събота, Петдесетница и Преображение Христово. Но патриарх Григорий бил предаден от свой близък сподвижник и обесен на ден Великден. С него заедно пострадали и други архиереи и свещеници - също избесени и изклани. Едного само по чудо изварди Бога заради продължението на почнатото дело и той е уверен, че всичко обещано напълно ще се сбъдне в определеното от Бога време. - Сега - продължи старецът - в тази тържествена минута аз чувствувам с пълно упование на Бога едно облекчение на съвестта, а сърцето ми се прелива от непознато ангелско веселие.
към текста >>

91. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго.
Константин свърза прочетеното във Варна върху пергамента, донесен от Тодор, с онова, което му разказа старецът, и с това, което прочете върху самия Антиминс. Истината е, че в манастирите на Халкидика живеят българи, сърби, гърци, румъни и руси. Повечето от тях са синове на поробения от турците народ. Тези монаси са отивали там поради даден от родителите им обет, че ще пратят първородния си син служител на Бога, който ще се моли освен за спасението на своята душа, но и за своя народ. В Атон ставало и организирано молебствие. Монасите се събирали тайно, като се молели за освобождението на християнските народи от агарянско иго. Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците. Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ. При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от манастира били изпращани да събират помощи. Досети се, че много от тези монаси са били от изпитаните и верните на „заговора". Много внимателно и ловко те са успявали да заангажират вниманието и сътрудничеството не само на духовни, но и на мирски люде за святото дело на свободата.
към текста >>

Някои от тях вероятно са носели и Антиминса, но действували така умело, че тайната е била запазена до Освобождението от турско робство.
Немалко е било и теглото на тези монаси, тъй като на няколко пъти манастирите са били ограбвани и опожарявани от турците. Константин разбра, че Антиминсът се предава от ръка на ръка на верни и изпитани люде и почувствува гордост и благодарност към Бога, че съдбата го удостои да има и той до сърцето си този свещен знак и символ. При един разговор с човек, когото срещна в гостоприремницата, отиващ за Атон, той разбра и това, че някои монаси от манастира били изпращани да събират помощи. Досети се, че много от тези монаси са били от изпитаните и верните на „заговора". Много внимателно и ловко те са успявали да заангажират вниманието и сътрудничеството не само на духовни, но и на мирски люде за святото дело на свободата. Някои от тях вероятно са носели и Антиминса, но действували така умело, че тайната е била запазена до Освобождението от турско робство. Толкова са били верни, скрити и внимателни атонските монаси. Единственият провал е бил оня с патриарх Григорий, който бил издаден на турците от неговия протосингел. Другарите на Константин - Белю Пинин, Тодор Хаджимаврудиев и Петър Атанасов продължиха пътя си за Халкидическия полуостров. Константин не счете за потребно да им разказва всичко, което се случи с него. Те вероятно си помислиха, че куражът напусна техния приятел и спътник, поради тежките преживелици из морския път, а пък монашеството може да му се е сторило трудно.
към текста >>

92. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1.
Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия. Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1. Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци. Тази негова дейност се простира и по времето на неговото пребиваване в Македония. С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2. Идването на Рачински във Варна съвпада по време с фактическото отхвърляне от страна на Иларион Макариополски в Цариград властта на гръцката патриаршия и борбата за независима българска национална църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност сред раздвижените духове на българите.
към текста >>

Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци.
Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1. Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци. Тази негова дейност се простира и по времето на неговото пребиваване в Македония. С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2. Идването на Рачински във Варна съвпада по време с фактическото отхвърляне от страна на Иларион Макариополски в Цариград властта на гръцката патриаршия и борбата за независима българска национална църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност сред раздвижените духове на българите. Още с пристигането си във Варна Рачински установил най-близки връзки със свещеник Константин Дъновски, Атанас Георгиев Чорбаджи и други видни български патриоти.
към текста >>

93. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато прочитал онези редове, в които се говорело за освобождението на България, станало едва преди около 7 години след неговото раждане, гласът му замирал в трогателно вълнение.
в град Пазарджик се ражда в бедно, живеещо в оскъдица семейство, едно бледо слабичко момче, което нарекли Тодор (Теодоси). Хората дори не вярвали, че този нежен организъм на новороденото ще оцелее, но детето живяло, гледало с малките си очички света и така стигнало до една година. Но нали всяка жива Божия твар има и своя съдба, случило се така, че малкият Тодорчо заболял от едра шарка и паралич, които болести оставят един дефект в дясната му ръка, който останал и до края на живота му. Още като дете Тодорчо проявявал необикновена любознателност и домашните му били принудени да слушат как той чете с тънкото си звънливо гласче своите уроци в бедничката стая. Забелязали те и голямото вълнение, което го обхващало при четенето на ония места от урока по история, където се описвали важни събития. Когато прочитал онези редове, в които се говорело за освобождението на България, станало едва преди около 7 години след неговото раждане, гласът му замирал в трогателно вълнение. Пеню Киров (отляво) с Тодор Стоименов (около 1915 г.) Тодор е вече юноша на седемнадесет години. Положението на семейството не позволява той да продължи учението си и затова се залавя да помага на баща си в кожарския занаят. Момчето страда за училището, тъй като е възлюбило четенето и писането, но е принудено да остане при баща си в работилницата. Но както всяко нещо, така и съдбата на Тодорчо е променлива.
към текста >>

94. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

Изминали са само 37 години от освобождението на България от отоманско иго.
Годините от 1909 до 1915 Изминали са само 37 години от освобождението на България от отоманско иго. Животът, битът, уредбата и нравите на народа са горе-долу същите, каквито той е имал през робските години. Българинът има една черта, която съставлява и една от добродетелите му. При каквито и условия да се намира, каквито и режими да тежат над главата му, той не променя домашния си бит и навиците си. Може да му говорят всякакви оратори и съмнителни книжовници за неговото добро, но той пропуща думите им през много едро сито и задържа само някои от тях. Той запомня това, което е предварително преценил за себе си и тук-там това, което е оценил по сърце.
към текста >>

95. За живата природа - Георги Томалевски (1897-1988)

Страниците на човешката история са пълни с борби, които хората от памтивека водят за своето освобождение.
Ние отговаряме: За да си ти добре, трябва и другите да са добре. Хората не знаят - прави извод Учителят, - че приличат на съседи, които отглеждат градини. Щом водата в браздата на единия градинар тече, тя ще потече и в другата градина. Щом животът на твоя ближен не върви добре, и твоят живот не ще тръгне много добре, а още по-малко човек има основание да мисли, че животът му ще върви добре, ако сам той е причина за бедата на неговия ближен. Ако хората можеха да видят колко са свързани техните съдби, биха били крайно внимателни в своите постъпки. Страниците на човешката история са пълни с борби, които хората от памтивека водят за своето освобождение. Те не знаят обаче, че истинското освобождение идва само тогава, когато човек познае истината. Тя е единственият път към свободата. Всяка друга свобода вън от истината е едно ново робство. Ако в един град има обща инсталация за отопление или за осветление и ако някой неразумен гражданин от лошо чувство към своя съсед развали проводника за топлината или за електрическия ток, тогава и в неговия дом не ще има нито топлина, нито светлина. Както за невежия гражданин не е ясна тази връзка, така и за невежия в духовния живот не е ясна връзката между отделните люде и съдби.
към текста >>

Те не знаят обаче, че истинското освобождение идва само тогава, когато човек познае истината.
Хората не знаят - прави извод Учителят, - че приличат на съседи, които отглеждат градини. Щом водата в браздата на единия градинар тече, тя ще потече и в другата градина. Щом животът на твоя ближен не върви добре, и твоят живот не ще тръгне много добре, а още по-малко човек има основание да мисли, че животът му ще върви добре, ако сам той е причина за бедата на неговия ближен. Ако хората можеха да видят колко са свързани техните съдби, биха били крайно внимателни в своите постъпки. Страниците на човешката история са пълни с борби, които хората от памтивека водят за своето освобождение. Те не знаят обаче, че истинското освобождение идва само тогава, когато човек познае истината. Тя е единственият път към свободата. Всяка друга свобода вън от истината е едно ново робство. Ако в един град има обща инсталация за отопление или за осветление и ако някой неразумен гражданин от лошо чувство към своя съсед развали проводника за топлината или за електрическия ток, тогава и в неговия дом не ще има нито топлина, нито светлина. Както за невежия гражданин не е ясна тази връзка, така и за невежия в духовния живот не е ясна връзката между отделните люде и съдби. Учете се от живата природа - казва Учителят.
към текста >>

96. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант.
От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е бил неговият преподавател и го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка ние не знаем. Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик. По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант. Мушката беше една от главните теми в лекциите на Учителя В Америка като студент Учителят често е изнасял в университетските зали концерти за своите колеги. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Често, затворен в малката си стаичка, той свиреше и насаме, сякаш даваше концерт на невидими слушатели. Контактът му с един висш свят на музиката беше вън от всяко съмнение.
към текста >>

97. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят беше по-внимателен към онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение.
Но когато в своята беседа засягаше лъжата и коварството в живота на нашата съвременност, когато се докосваше до кощунствените думи срещу великото и святото в битието, тогава меката светлина се превръщаше в светкавица, излязла из облака на благороден Божествен гняв. Учителят познаваше глъбините на човешката душа. Веднага знаеше и нивото, до което е израснал всеки, който идваше при него и съобразно с това, което виждаха духовните му очи, той постъпваше спрямо хората, без да нарушава тяхната свобода и без да хвърля върху тях сянката на своя авторитет. Прилагайки винаги заветите на Христа, Който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова за покаяние“. Учителят беше по-внимателен към онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение. Всичко в този живот за него беше една по-голяма или по-малка частичка от развитието и той умееше всички дребни на вид неща да осветлява и да разяснява със своята мъдрост. Учителят можеше да прави това, защото макар и обикновен човек отвън, той живееше в области, недостъпни за непосветения и затова неговите предвиждания, съвети, решения и постъпки за нас често изглеждаха изненадващи. Много по-късно, когато събитията и живота потвърждаваха всичко казано от него, ние разбирахме по-добре кой беше той. Това обитаване в светове чужди на обикновените люде е причината, че Учителят знаеше миналото, настоящето и бъдещето не само на отделни лица, но и на цели народи. Той знаеше кои неща са кармично неизбежни и кои могат да се предотвратят.
към текста >>

98. СЪДЪРЖАНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

СЪДЪРЖАНИЕУвод Учителят на хармонията Простор Материята Светлината Хармонията Реалност Скръбта Образи Върховете Мисълта Интуиция Жената Кръстът Изходният път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя Душата Образите Терцата на живота Идеята за Бога Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е реалността Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят към Бога Петте фази
СЪДЪРЖАНИЕУвод Учителят на хармонията Простор Материята Светлината Хармонията Реалност Скръбта Образи Върховете Мисълта Интуиция Жената Кръстът Изходният път (Учителят)Гамата Непознатият Природа Растеж Сърдечен зов Отговор Живият ключ Напътствие Приложението Благодарността Вътрешният свят Стремежът Осмисляне Раждане и самораждане (Новораждане) Инволюция и еволюция Светлина и сенки Ученик Мир Звездите Ежедневието Самовъзпитание Силата Симфония Пластичност Преходът Животът Строеж Поляризиране Освобождение Растене Скеле Величие Родна земя Душата Образите Терцата на живота Идеята за Бога Ето какво ни предаде Божият дух чрез мировия Учител Беинса Дуно през двадесетия век На фокус Каква е реалността Трите степени на познанието Истината за живота Новият човек Отделното и общото Росната капка Третият завет Учителя Възкресение Новият живот Пътят към Бога Петте фази
към текста >>

99. 18. ПРИРОДА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

И камъните са съзнания, които стоят затворени в най-гъстата материя и търпеливо очакват освобождението си, за да влязат в растителното царство.
Природата е разумна майка, която възраства и възпитава безбройните си деца. Тя е велик педагог. Познавайки естеството на детето си — човек, тя го възпитава по чудни начини. Чрез всичките си царства тя му предава най- разумни уроци. Ето, минералното царство го учи на твърдост, устойчивост и търпение. И камъните са съзнания, които стоят затворени в най-гъстата материя и търпеливо очакват освобождението си, за да влязат в растителното царство. Растенията учат човека на красота в проявите и стремеж към слънцето; на точност и едновременност в действията си, да се вглъбява в себе си при лошите външни условия, а да се проявява при благоприятните такива. Те го учат на сложните биохимични процеси, които той трябва да извърши в психическия си живот. Човек минава през ония процеси, през които минава растението от семката до плода. Животинският свят, който съдържа големи количества магнетична енергия, от която човек черпи, му предава някой от най-важните уроци в живота. Животните са служебните духове в природата.
към текста >>

100. 24. ПРИЛОЖЕНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Такова проветряване е нужно и в психичния ни живот, а приложението е процес на проветряване, на разтоварване, на освобождение.
А това, което не се използва, загнива, ферментира, застоява и ни създава мъчнотии. Човек страда от пре- изобилие често пъти, което носи като тежък товар. Задържането на благата е порок, то води към себелюбие и корист. Въздухът, който поемаме, излиза от дробовете ни. Организмът ни не задържа нещата, а постоянно се проветрява, като изхвърля старото и приема чистото и новото. Такова проветряване е нужно и в психичния ни живот, а приложението е процес на проветряване, на разтоварване, на освобождение. То има отношение към волята ни, която трябва да заработи хармонично, ритмично и в пълно съгласие с волята на Разумната природа, в която всички процеси се извършват правилно, ритмично и красиво. Новото учение е в приложение на любовта. Изпълнението на волята Божия е приложението на любовта. Прилагай ежедневно доброто, разумното и красивото в живота си, за да се развиваш правилно и растеш според плана на великия живот.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24073386192322