НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
145
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
* Духовен живот, това е
освобождение
на съзнанието.
Кога ще ги умием? Званията, титлите и почестите са безсилни. Безсилни са и неискрените, фалшиви тонове на нашата молитва за мир, излизаща от окървавената ни земя. Мир! Кой може да моли за мир? Само ония, които са готови да се отрекат; човеците с тиха душа, които са познали безсмъртието, които не търсят вечното в нещата на краткия момент.
* Духовен живот, това е
освобождение
на съзнанието.
Когато ние достигнем такъв живот, ще открием непосредствен достъп към душата. До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността. Когато тази завеса се повдигне, ние ще се докоснем до неговата вечна същина, която е ненаказана красота. Някои търсят доказателство за духовните истини в външните неща. Други се втурват към опознаване и досег до някои свръхчувствени явления, но тия последните ни водят толкова към истината, колкото думите на един речник ни въвеждат в поезията.
към текста >>
Духовия живот е
освобождение
на съзнанието.
Когато ние достигнем такъв живот, ще открием непосредствен достъп към душата. До този час, ние гледаме всички хора през заблудата на егоизма или предразсъдъка, които като мъглива преграда ни отделят от действителността. Когато тази завеса се повдигне, ние ще се докоснем до неговата вечна същина, която е ненаказана красота. Някои търсят доказателство за духовните истини в външните неща. Други се втурват към опознаване и досег до някои свръхчувствени явления, но тия последните ни водят толкова към истината, колкото думите на един речник ни въвеждат в поезията.
Духовия живот е
освобождение
на съзнанието.
Превод от немски
към текста >>
2.
ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е свободата, това е
освобождението
от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост.
Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли. Тъгата оформя своята мелодия в песента, която радостта ни носи от небето. Тая тъга ще се превърне само чрез нея в радост, която грапавият, остър кремък се заобля и сгажда само във водите на веселия, усмихнат поток. * * * Животът е вечно бликащия извор на безсмъртието. Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението.
Това е свободата, това е
освобождението
от мъгливия воал, който обвива вашия дух и дава вида на вашата старост.
Той пречи да видите истината, че вие сте деца на безсмъртието. Можеше ли да даде детето толкова радост на човешкото сърце, ако старостта и смъртта бяха истината? И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота. Превод от немски
към текста >>
3.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен
освобождение
на съзнанието.
Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас.
Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен
освобождение
на съзнанието.
В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас.
към текста >>
В какво се състои това
освобождение
.
Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието.
В какво се състои това
освобождение
.
Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог.
към текста >>
4.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на
освобождението
.
Не може, обаче, резултатът да изпревари причината. Нека не забравяме при това, че човек е тръгнал в разрез с Божествените закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния път, пътят на себекултурата и изправлението ще възвърне своята чистота и прозрение. Тогава чак ще види Бога. Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине. Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача.
И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на
освобождението
.
Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци. Свободата е нещо вътрешно, духовно и се определя от степента на нашата истинска културност. В зоологическата градина, запример, големината на зъбите на животното определят дебелината на решетката, която му препречва пътя към вършене на зло. Вътре в своята килия, то има абсолютна свобода. Опита ли се, обаче, да сгризе решетката, ще си строши зъбите.
към текста >>
5.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Оставало още 2 месеца за
освобождението
му.
Нека вземем един-два примера за пояснение. В едно съчинение по психологически въпроси срещнах следния пример: един беден затворник бил крайно болен и лекарите се произнесли, че той ще умре още веднага. Болният знаел това. Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите. И той, макар и крайно слаб, останал жив.
Оставало още 2 месеца за
освобождението
му.
Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния. Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска. Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години.
към текста >>
6.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мнозина виждат в неговата философия
освобождение
на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения.
Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика.
Мнозина виждат в неговата философия
освобождение
на философската мисъл от оная схоластична паяжина на най-противоречиви системи, които се израждат в диалектически словопрения.
Философията престава да бъде вече оная антична суха абстракция, годна само за старците; тя се превръща в сюрприз и дихание на самия живот. Тя е вечно трептяща младост. В какво се състои прочее тая интуиция? Бергсон, преди да даде своята нов метод на интуицията, критикува метода на интелекта, разглежда основно и инстинкта и от недостатъците на интелекта изтъква, че интуицията сама по себе си е точно обратния метод на интелекта. Познанието, което ни дава интелектът е от кинематографично естество, тъй като неговият единствен метод е анализът.
към текста >>
Само по тоя начин се получават истински наши живи познания,
освобождение
от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта.
Така че интуицията се явява като принцип на известни „общозадължителни противоречия", Противоречия, до които ни довеждат крайните изражения на интелекта, интуицията ги пречупва, примирява в едно хармонично единство; и тия противоречия, въпреки своето видимо различие, те всички предизвикват същия вид внимание, усилване и постепенно приучват съзнанието към едно своеобразно предразположение, което води към едно преживяване на интуицията. И ако някой иска да ни даде понятие за преживяваната от него интуиция, не трябва ние да се спираме на никое от противоречията; те трябва да бъдат за нас само едни интелектуални символи, между които ще оперира самата интуиция. Интуицията не дава образци, но интуитивни преживявания. Интелектуалният символ ще дава само една констатация на непосредствения опит, като се ограничава в следните думи: ето живота! А и ние чрез вътрешна симпатия ще допълним това указание по самостоятелен път.
Само по тоя начин се получават истински наши живи познания,
освобождение
от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта.
Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм. Грешката на тия системи е, че те градят само върху един от елементите на тая двойка: дух и материя. Интуицията е, която ги примирява и с едва доловим глас ни посочва пътя към истината. Тъй се ражда вечният копнеж към сливане със скръбта, радостта и живота на цялото. Тъй човек свиква да живее с ритъма на времето и с живота на най-малкото и най-великото.
към текста >>
7.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за
освобождение
на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията.
Нестинари от с. Кости, които да играят сега в огъня няма. Има само 4 жени от с. Вургари, където се намират последните представители на умиращата религиозна секта. Този празник се празнува в чест на Константин и Елена, които освободили за известно време Божи гроб.
Легендата говори, че когато Константин обявил воина на арабите за
освобождение
на Божи гроб, последните, за да спрат победоносния марш на Константиновата армия, наклали големи огньове на пътя, отдето ще мине армията.
Константин, който виждайки огньовете се уплашил, бил подтикнат от ангел Господен да мине с войската си през огъня без да се страхува за последиците. И всички минали през огъня без да пострадат. Оттогава, разправят нестинарите, е останал този обичай да играят боси в огъня. Това е вкратце изложението ми по нестинарите. Извинете и пр...” Тия сведения за нестинарите събрани от проф.
към текста >>
8.
Синевина - Зарко
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Пролет, пролет на
освобождение
, пролет на възход, на раждане.
Какво става в слънцето, що става в първия знак на затворения кръг, по който от ръката на Благословеният са набелязани от памти, памтивекове, до неизмеримо време знаците на вечния живот! Никой не знае тая свещена тайна... Пролет, пролет на душата, аз виждам да се раздира някаква завеса и отнейде се понасят вихри и ме викат по далечен път! Къде? – Не зная. Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният път ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети.
Пролет, пролет на
освобождение
, пролет на възход, на раждане.
Твоят тих ветрец ме окрилява и в прегръдките си бих могъл да побера всички живи човеци, да ги погледна в очите и да ги направя щастливи, като им споделя оня миг, в който ти отекна в душата ми, защото той бе миг на цяла вечност! Аз те познах. Стрелата ти премина през мене и топлата димяща рана ми е сладка, както нектарът по твоите цветя. Не срещнах по земята равен на теб по хубост и от оня миг невидяни и непознати две очи ме гледат и аз летя към тях безспир, с бързината на мълния и нивга ги не стигам. ...А те ме викат, непрестанно ме зоват със своята неземна прелест и такава сила струи от тях, че моята колесница се не види вече в шемета на своя бяг!
към текста >>
9.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние трябва да вложим в тях идеята за
освобождението
на човечеството.
За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода. Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея. Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове. Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови идеи.
Ние трябва да вложим в тях идеята за
освобождението
на човечеството.
Нашите деца трябва да бъдат наши освободители. Ролята на жената е особено важна в случая. Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко. През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него. Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето.
към текста >>
Жената може да добие своето
освобождение
единствено чрез собственото си дете.
Нашите деца трябва да бъдат наши освободители. Ролята на жената е особено важна в случая. Майката носи детето девет месеца, а и след това го храни около една година с мляко. През този период тя може да направи много, тя може да вложи в детето си своите идеи и да ги въплъти в него. Социалните въпроси могат да се разрешат само чрез майката, посредством нейната въплътена идея – детето.
Жената може да добие своето
освобождение
единствено чрез собственото си дете.
Маздазнан подготвя такива велики майки. Съвременната "културна" майка, която обикновено страда от запек, не е още готова да даде такива чеда, защото всички ония гниещи сокове в червата, поради близостта с утробата в продължение на 9 месеца, непрестанно преминават в растящия зародиш и съграждат в самите му основи идеите, причините на злото и смъртта. Учението Маздазнан е доста разпространено в Америка, Англия и Германия. В немска Швейцария, близо до Цюрих, покрай езерото, в селцето Хермберг има колония на маздазнисти. Тя служи като център за цяла Европа и като школа за разпространение на учението.
към текста >>
10.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Има робство морално и материално и неизбежно зло –
освобождението
е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта.
Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се.
Има робство морално и материално и неизбежно зло –
освобождението
е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта.
Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един. Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член. Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение.
към текста >>
Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и
освобождение
, защото животът е неразделен, той е един.
От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта.
Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и
освобождение
, защото животът е неразделен, той е един.
Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член. Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца.
към текста >>
11.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото
освобождение
.
Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците. Той се яви като един от първите духовни революционери. Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество. Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно.
И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото
освобождение
.
Пробудената душа и тежкото икономическо робство в резултат даде 1917 година за Русия. Същото е ставало и в миналото, ще стават може би и за в бъдеще. Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта. След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес.
към текста >>
12.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Такъв е стадият на общия развой, но тия народи трябва час по-скоро да престанат с кръвната вражда, защото тя не носи тяхното
освобождение
, а тяхната гибел.
Природата, обаче, не ще остави нито едно племе да загине, без да даде това, което му е отредено от Великия План, защото във всеки народ има нещо, без което не може да помине човечеството. Не държавите, но народите, душата на народите чувствува тая нарастваща аномалия. Както в душите на отделните човеци, така и в народната душа, ще се яви потребността за единение с Бога. И насажданата изкуствено вражда заради грубите интереси, ще се замени със съзнанието за единната, велика цел. Народите ще живеят дълго още в отделни фамилии.
Такъв е стадият на общия развой, но тия народи трябва час по-скоро да престанат с кръвната вражда, защото тя не носи тяхното
освобождение
, а тяхната гибел.
Всеки народ, където и да се намира той по лицето на земята, ще трябва да приготви своя дар за духовната съкровищница. Това жертвоприношение, ще разтопи ледените прегради и ще превърне в братство враждуващите лагери. Планината, морето и степта ще родят като три майки-стихии по един дар. Ние, малките народи чакаме да се пробуди „майката" - западната култура. Сърцата ни са вече сити с онова, което досега ни праща тя.
към текста >>
13.
Идващата раса – Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за
освобождение
от робството на многоликата заблуда.
Следователно там, където Истината я няма, няма го и Бог. Хората могат да приказват колкото щат за Бога, могат да му строят храмове, да му палят свещи, да му кадят тамян, но няма ли го великото присъствие на Истината, отсъствува и Бог. И чудни са наистина хората в своите схващания: те мислят, че могат да заменят Истината, Любовта, Мъдростта, чрез които живият Бог се изявява и на които почива божествения ред на нещата с някакъв мъртъв култ, с някакви отживели религиозни форми, от които животът се е отдръпнал. И когато те се мъчат да задушат всяка проява на свободната и жива мисъл, която носи в себе си светлината на Истината, те извършват троен грях, те, трижди-еретиците: Против Любовта, която носи живот, защото убиват. Против Мъдростта, която носи Светлина и Знание, защото искат да погасят светлината на живите идеи.
Против Истината, която носи свобода, защото потъпкват с насилие всеки устрем на човешката душа за
освобождение
от робството на многоликата заблуда.
Ала ония, които са поели с пълни гърди диханието на Истината, никой не може да ги убие, никой не може да ги лиши от тяхната светлина и свобода. Защото свободата, това е великото дихание на Истината. Г.
към текста >>
14.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез
освобождение
с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча).
В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана. ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите. Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички лъчи през междината между два гвоздея и така да се освободи.
Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез
освобождение
с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча).
НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка вода, взета от нашите блата. Арцелите притежават кръгла черупка, която от едната страна е издута, а от другата — вдълбната. В центъра на вдлъбнатата страна се намира отверстие, от което излизат лъжекрачката и се виждат по края на черупката като издатъци. Нормалното положение на арцелата е с уста към дъното, по което лази. Ако турим под микроскопа капка вода с арцели, често се случва някоя от тях да е поставена на гърба си, т.е.
към текста >>
15.
Най-красивият орган в човешкото тяло
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
III 0 приятелю, надявай се в Него през живота си, познавай през живота си, разбирай през живота си, защото в живота е
освобождението
.
Погледни, Аз съм при тебе. Не съм Аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества. Не съм Аз нито в обредите и богослуженията, нито в отшелничеството и неговите отречения. Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и ще настане най-после мига, в който ще ме срещнеш. Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко което диша".
III 0 приятелю, надявай се в Него през живота си, познавай през живота си, разбирай през живота си, защото в живота е
освобождението
.
Ако ти сам не разрушиш веригите си приживе, какво освобождение можеш да очакваш от смъртта? Безсмислен блян е да вярваш, че душата ще се слее с Него, само защото ще е вече напуснала тялото. Ако ний Го намерим сега, ще Го намерим и тогава. Ако ли не, ние ще продължаваме да живеем в селението на смъртта. Ако ти си едно с Него сега, ще бъдеш едно с Него и във Вечността.
към текста >>
Ако ти сам не разрушиш веригите си приживе, какво
освобождение
можеш да очакваш от смъртта?
Не съм Аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества. Не съм Аз нито в обредите и богослуженията, нито в отшелничеството и неговите отречения. Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и ще настане най-после мига, в който ще ме срещнеш. Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко което диша". III 0 приятелю, надявай се в Него през живота си, познавай през живота си, разбирай през живота си, защото в живота е освобождението.
Ако ти сам не разрушиш веригите си приживе, какво
освобождение
можеш да очакваш от смъртта?
Безсмислен блян е да вярваш, че душата ще се слее с Него, само защото ще е вече напуснала тялото. Ако ний Го намерим сега, ще Го намерим и тогава. Ако ли не, ние ще продължаваме да живеем в селението на смъртта. Ако ти си едно с Него сега, ще бъдеш едно с Него и във Вечността. Пречиствай се в Истината, познай истинския Учител, имай вяра в неговото истинско Име.
към текста >>
16.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Страданието е най-късият път за
освобождение
, за съзнателно реализиране на Божествения живот и светлина.
По този начин то посява семето на любовта. Семето на любовта не винаги расте веднага. Често трябва да му се отвори път през една твърда почвена кора, за да се покаже нежният кълн. Страданието изорава почвата, прави я по-мека, по-рохкава. Този учител - освободител на Божественото в човека, има непоколебимо търпение, когато има работа с вас, с вашето упорито привързване към егоистични цели той работи, додето си научите урока, като се освободите от робството на нисшото аз и почнете да живеете в Божественото.
Страданието е най-късият път за
освобождение
, за съзнателно реализиране на Божествения живот и светлина.
То е тъмен тунел, през който всички трябва да минат, за да достигнат до страната на вечната красота, вечната младост и блаженство. Колкото по-навътре прониквате в тунела, толкова тъмнината става по-голяма. Никакъв лъч отзад, никаква светлинка отпред. Тежък е въздухът, вие безпомощно напипвате пътя си, постоянно тревожейки се да не паднете в някоя дупка. Близо сте до изтощение.
към текста >>
17.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
От сърцето до върха на пръстите всички клетки на тялото ми трепереха от същото чувство на
освобождение
, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев.
Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан. Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на тялото му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ. Теофан ме съгледа и дойде при мене засмян. Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила.
От сърцето до върха на пръстите всички клетки на тялото ми трепереха от същото чувство на
освобождение
, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев.
– Как сте, – ми каза той, – и как е Стела? При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите. Тези, които го придружаваха и които се бяха спрели на известно разстояние, продължиха пътя си заедно с него. Аз останах да гледам атлетическия му силует, додето при един завой на пътя той се скри от погледа ми и аз дойдох на себе си от онзи екстаз, който ми беше причинила срещата с него. Такава беше третата ми среща с него.
към текста >>
18.
Звездните влияния върху земните вещества
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И тук провежда един път на вътрешно
освобождение
от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото.
СЪДРЖАНИЕ: Основните въпроси - Човек и пърирода. - Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването. В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията.
И тук провежда един път на вътрешно
освобождение
от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото.
Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието. 209 стр. 1928, подв. 8,50 мк. служи за доизграждане и задълбочаване на преди изнесените схващания.
към текста >>
19.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и
освобождение
от господството на навиците.
Навици - безсмислени навици - са ви завладели. Те тровят съществуванието ви и ви лишават от чистите радости на живота. Чрез вашите навици – вашите безсмислени навици - сте си създали инстинкти и желания, които сега изискват послушание от вас. Вие сте станали роби на привичката, вместо майстори на съдбата. По навик правите всичко, каквото правите.
По навик се шлянкате в живота, дебнещи всяко преходно удоволствие.„вместо да спечелим оная велика, трайна радост, която се ражда от чистота и
освобождение
от господството на навиците.
Моята раса ще бъде издигната над произвола на ограничаващите навици. Чистота от дребнавости. Вие, растящи богове, - научете се да познавате сами себе си какво сте вие сега повече от мънички калаени богове върху цокли? Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви. Би било смешно ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот!
към текста >>
20.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ограничението държи юздите на сегашната раса; моята раса ще строши всичките вериги и ще получи
освобождение
.
Настоящата раса е лична; новата раса ще бъде безлична. Вашата личност се има за много важна - нейните нужди, нейните желания, нейните мнения, нейните намерения, нейното здраве - изпълват вашия живот. вашите мисли. Сега за сега се вижда почти безполезно да ви се говори за безличие - за едната същина във вас, която всички ви свързва. Моята раса ще бъде свободна от произвола на егоистичното, лично „себе” - ще бъде признато едничко величието на безкористната и свръхлична същина.
Ограничението държи юздите на сегашната раса; моята раса ще строши всичките вериги и ще получи
освобождение
.
Запрени, всестранно ограничени сте вие във вашата самостойност - дори и кога не знаете това! Вашият егоизъм ви въздържа, материалният ви ум ви стеснява и желанието да се делите погребва истинското ви същество. Чрез подчиняването на вашето „себе" вие ще освободите истинската същина. Тогаз безкрайно ще тържествувате и като член на моята силна раса ще бъдете освободени от всяко невежество, от всяка болка. Избягайте от затвора на ограничаващото ви себе, замрежено в многоликите и многобройни „себета" във вас - и съзнателно различавайте единството на развиващата се, освободена същина.
към текста >>
21.
ВЕСТИ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Чрез мен ще дойде твоето
освобождение
." Но на Далвира ù било казано, че кога Ем-Руха дойде, идването му ще бъде като изгрев на слънцето.
Той влязъл през отвора във вълшебния чертог и се явил пред Далвира. Тя го погледнала и пред очите ù притъмняло, както кога облак засени небето, по което се сипва зора. „Аз съм, когото чакаш", казал царският син. „И ето, разтвориха се дверите пред мен. Ела, аз ще те отведа на светлина.
Чрез мен ще дойде твоето
освобождение
." Но на Далвира ù било казано, че кога Ем-Руха дойде, идването му ще бъде като изгрев на слънцето.
В нея, като из небе, по което се сипва зора, ще изгрее слънцето: Ем-Руха. И тя казала: „Не си ти, когото чакам, защото ти си като облак, а мен ми биде казано да чакам слънце да изгрее". „Които са ти казали това, са те излъгали. Колко слънца има? Едно слънце - и то лъчезарно свети вън.
към текста >>
22.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ето защо това ново съзнание и заедно с това и новото направление на труда, е едничкият път за
освобождение
от смъртта, греха, страданията и робството.
Щом схващаме нещата частично, лишаваме се от тези живителни струи, които внасят в нас пролет, радост, мир, светлина, живот, творчество. Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота. Всяка част е проекция на Цялото. И затова човек, който живее в закона на частите, влиза в дисхармония с Истината. И новото направление на труда се явява като естествен резултат от това ново съзнание за единството, от този живот в закона на Цялото.
Ето защо това ново съзнание и заедно с това и новото направление на труда, е едничкият път за
освобождение
от смъртта, греха, страданията и робството.
Това е едничкият път за влизане в контакт с извора на живота. Единството не е нещо отвлечено, но то е факт. Животът се крепи на това единство, защото Цялото живее във всяка своя част и ù влива живот И когато работим по новия начин, когато сме в това ново съзнание, ние сме в хармония с този закон за единството, с тази велика Реалност. И така, когато работим по новия начин, ние живеем в Истината, ние сме свободни. Една друга страна на новия начин на дейност Когато извършваш нещо както трябва, по Бога, то това се отразява върху цялото битие''.
към текста >>
23.
КНИГОПИС,
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Това показва
освобождение
на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота.
Днес присъствуваме на едно разширение на човешкото съзнание. Защото това, което днес човек проявява, не е целият човек, а една малка част от силите, заложени в човешката душа. Душата се пробужда! Това е, което можем да кажем за днешната епоха с най-малко думи. Това значи, че божественото, което образува истинската човешка природа, ще се прояви сега в по-голяма степен.
Това показва
освобождение
на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота.
Това показва идването на една култура на хармонията, на красотата, на любовта. Душата носи с себе си всички дарби, всички сили. Ето защо това ще бъде култура на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. . Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци.
към текста >>
24.
Духовните нужди на новото време – В. Вл.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото величие, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на
освобождението
, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта.
Така че всъщност неговото вещание достига до вас чрез нашит думи! Ако вие виждате в нас човеци, макар че трябва да се изявим като негови „братя", то знайте, че и той като нас, беше истински човек, комуто нищо човешко не остана чуждо, неизживяно ! Нищо човешко не му се стори тъй долно, че да го не почувествува в самия себе си, като своя преживелица, свой опит! Той не би бил оня що беше, да не бе намерило простор да бъде изпитано у него всичко човешко в цялата му пълнота! Па и наистина не му б- дадена власт да се отърве от своята човещина, дори и да би поискал да се отърси от нея.
Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото величие, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на
освобождението
, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта.
. . Който се надява да намери вътре в себе си „Великия любещ — защото той наистина е тъй близо до всички земни люде, че лесно може да се намери — той трябва преди всичко да се откаже от онуй пустоверие, което е направило от най-чистия човек, що нявга е бил на земята някакъв „Бог", който трябвало да се пренесе в примирителна жертва на своя Бог-Баща, жадуващ мъзда — една човешка - пречовешка измислица! Само тогава ще може той да приеме в себе си великият Учител: мъдрият дърводелец от Назарет.
към текста >>
25.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности,
освобождение
от ограниченията на личния живот.
Такива преживявания организират духовното му тяло. А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот. Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта. Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота.
Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности,
освобождение
от ограниченията на личния живот.
Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание. Той ще го запази, но същевременно ще живее живота на цялото. Тогаз можем да се запитаме; „Каква е разликата между стария и новия живот? ” Старият живот е в закона на личния живот, личната любов, а новият живот е живот в цялото, живот за Бога.
към текста >>
26.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за
освобождение
- политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение.
Rue de la Four de I'lli, Geneve. Пред мен е най-новият брой на „Esperanto" - с отбрани статии по важни въпроси „Съдържанието на нашия език" - е първата статия, в която Д-р Едм. Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите идеи за мир, братство, човещина. Втората статия: Какво става в Азия. Животът на индийския водител - Махатма Ганди.
Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за
освобождение
- политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение.
На неговия апел се отзовали от 12 народи - учители, чиновници, работници - мъже и жени. Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер. Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр.
към текста >>
27.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към
освобождение
от чуждото подтисничество.
* * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните. Тия борби имат своя ефект и във всички други колониални държави, където експлоатацията и подтисничеството след войната са се засилили.
Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към
освобождение
от чуждото подтисничество.
Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството.
към текста >>
То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално
освобождение
и за пробуждане на истинския, духовния човек.
Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл.
То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално
освобождение
и за пробуждане на истинския, духовния човек.
* * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване.
към текста >>
28.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той показва пътя на истинското
освобождение
на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта.
Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство. Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят.
Той показва пътя на истинското
освобождение
на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта.
И в Европа, докато Франция гласува напоследък 1 милиард фр. за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение. От десет години е основан Комитет за доброволна гражд. служба, който всека година организира помощ на пострадали. В 1920 г.
към текста >>
29.
ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ето защо божественият процес можем да наречем процес на
освобождение
.
Ако за един роман ти пожертваш всички свещени книги, които имаш в библиотеката си, тогаз какво си спечелил? Под думата божествен живот разбираме най-висшето състояние, в което човешкото съзнание може да се прояви, дето грехът и престъпленията са изключени и дето царуват само великите добродетели, великите прояви на човешката душа. Това ние наричаме „небе". Ние трябва да влезем в този възвишен живот. Човек, когато почне да живее съобразно тези велики закони, които царуват в живата природа и които са написани вътре в самия него, той ще добие своята свобода.
Ето защо божественият процес можем да наречем процес на
освобождение
.
Само чрез него човек може да се освободи. А само свободният човек е човек. И само той може да помага. Защото една свещ, която не е запалена, не може да помага никому. А една свещ, която гори, може да помага на другите.
към текста >>
30.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за
освобождението
на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза.
Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за
освобождението
на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
към текста >>
31.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи
освобождение
и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре!
Животът е винаги това, каквото ти направиш от него! Това не е никакъв зов на необходимост, но един радостен вестител! Никакво безшумно слово, но пътят на спасението чрез делото. Едно борческо начало на всяко задушаващо съмнение, на всеки морен отказ, на всяко поносимо опущение, на всеки дремещ фатализъм и слабостно отчаяние! Необходима помощ от Новия Дух!
Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи
освобождение
и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре!
Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна услуга и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване. Днес всеки е враг за друг. В новото общество, обаче, което постепенно възраства из времето на нуждата, всеки бива един за друг брат и помагач! Техният идеал няма да бъде вече заслугата, но услугата – тяхното основно положение: жертвата – тяхната воля: Помощта на всичко, що страда, – и тяхното разбиране: което ние правим на другите, правим го на себе си! Само този, който жертвува себе си, преодолява !
към текста >>
" Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за
освобождение
на Вечното в човека.
Днес, когато всяка външна опора се разрушава, когато никакво земно притежание и стойност не са сигурни, едно остава неразрушимо: вътрешната опора! И за да я намерим, трябва да се държим о вътрешното, да бъдем спокойни, да се себесъзнаем и да се обърнем навътре. Никакво преодоляване на страданието и света няма без вътрешно вглъбяване и духовност! „Необходимата помощ от новия Дух" показва на човека, как той и неговите близки да се пренесат из днешното време на нуждата в една по-светла епоха – като нови хора, които не са се пробудили за самите себе си и за познанието на собствената мощ и вечно предназначение; като хора, които знаят що желаят и чиито силни думи са: „При все това! " и „Сега вече напред!
" Тя е един пламенен зов към Бога в нас, един вик за
освобождение
на Вечното в човека.
Защото само от Вечното в нас иде разрешението на всичките временни нужди – от онази част на нашето същество, което никога не е отделило своето Единство от Безкрайното. Където Вечното в човека е събудено, никой не остава повече роб на своите нужди. Не мисли, че има още време! – Европа стои пред своето унищожение, ако не бъде в действие необходимата помощ от новия Дух, ако не се пресъздаде мирозрението на запада! Разберете вие, скъпи: Днес Европа е едно огнище на рак в тялото на човечеството... Днес Азия трепти в присмех: „Западът е болен... вижте, как той умира... само малко още и нашето време е дошло!
към текста >>
32.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
А знае се какво грамадно влияние е имало върху развитието на западната мисъл неговата дейност, неговото съчинение „Novum organum", чрез което той очерта ясно пътя на опита и наблюдението като научен път на познанието и чрез това допринесе за
освобождението
на човешката мисъл.
Това общество беше по характера си като албигойското". Лайбниц е искал да влезе като член на Розенкройцерското общество, но не е могъл. Обаче, все пак е бил под влиянието на техните идеи. Франциск Бейкон в 17. век е бил във връзка с тая вълна на Бялото Братство, която се занася чрез богомилите на запад.
А знае се какво грамадно влияние е имало върху развитието на западната мисъл неговата дейност, неговото съчинение „Novum organum", чрез което той очерта ясно пътя на опита и наблюдението като научен път на познанието и чрез това допринесе за
освобождението
на човешката мисъл.
С това той даде ново направление на човешката мисъл. Лафатер в Германия и Клод дьо Сен Мартен във Франция са били във връзка с окултни мистични братства, свързани пряко или косвено с албигойското (богомилското) и розенкройцерското движение. А знае се, че Гьоте е бил близък приятел с Лафатер. Гьоте е бил запознат с окултните идеи. Който чете напр.
към текста >>
33.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И
освобождението
от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели.
избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето.
И
освобождението
от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели.
Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание.
към текста >>
И там лежат причините и възможностите за нашето
освобождение
, за нашия нов живот.
И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало.
И там лежат причините и възможностите за нашето
освобождение
, за нашия нов живот.
Сънищата, на които човек не отдава никакво значение, представят един указател за връзките на човека, за рода на неговата мисъл, чувства и живот. Извън обикновените има странни и необясними сънища, които вследствие своето натрапничество обръщат вниманието и на най-закоравелия човек. От този род сънища има едни, които се налагат на човека с своята прямота – те не се нуждаят от тълкуване, но от правилно обяснение. Най-често човек трябва да види в тях отзвука на миналото. Нерядко те са указатели на бъдещето.
към текста >>
Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното
освобождение
на човешката душа от връзките на миналото.
Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота.
Като наука, магията може да се изучава, и пътят към нейното пълно усвояване представя безкрайното
освобождение
на човешката душа от връзките на миналото.
Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора. Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота.
към текста >>
Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за
освобождението
от злото.
Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба.
Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за
освобождението
от злото.
Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението.
към текста >>
34.
LAUQUSTE MEASSAGE
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Когато се запали свещеният огън на великата Любов и бликнат сълзите на разкаяние и радост – разкаяние от низкото и порочното, а радост – задето се открива нов път – с Христа, който се ражда в нас – тогава смело можем да кажем, че ние сме пред прага на ново
освобождение
, истинско
освобождение
.
Победата на душата, която е минала един тежък изпит и е озарена от любов и светлина. С Христа, повест за народа от Люб. Лулчев. По силата на благородните и чисти чувства на обич и Любов, които предава, тази повест може да се сравни само с Чичо Томовата колиба. И такава голяма роля ще изиграе. Защото дошло е време народът да се освободи от Египетското робство на лъжи, насилия, невежество, егоизъм и да влезе в страната на Ханаан, където Истина, Мъдрост и Любов царуват.
Когато се запали свещеният огън на великата Любов и бликнат сълзите на разкаяние и радост – разкаяние от низкото и порочното, а радост – задето се открива нов път – с Христа, който се ражда в нас – тогава смело можем да кажем, че ние сме пред прага на ново
освобождение
, истинско
освобождение
.
Когато почнете да четете тази книга, вие не можете да я оставите и много пъти вашето сърце ще се къпе в сълзите, които умиват и възраждат. Едно истинско художествено творение, издържано във всяко отношение, заслужава да се разпространи най-широко, особено всред учащите се, за които е поставена специална цена 10 лева. Книгата е 162 стр. и струва иначе 30 лева. Волите животине.
към текста >>
35.
ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Пратиха Светещите Братя на Слънцето пратеници – да им посочат пътя на
освобождението
.
Мир ще царува в сърцата, светлина в умовете и радост в душите. И ще ви бъда цар и ще ми бъдете люде. Така говори Духът на Вечния в планината. Синът на Слънцето Отдавна, отдавна, преди милиарди години, милиони слънчеви лъчи – живи души – излязоха от Слънцето на Любовта, за да се учат във великата школа на живота. И дошли на земята – те забравиха своя произход на царски синове под булото на материята.
Пратиха Светещите Братя на Слънцето пратеници – да им посочат пътя на
освобождението
.
Един от тях сега е между нас. И отново ни сочи той светлия път на мъдростта, който води към Истината, чистия път на Любовта, който води към живота. Изведе ни той на Изгрев Слънце и ни каза: Така да изгрее Слънцето на Любовта във вашите сърца. Така да изгрее Слънцето на Мъдростта в вашите умове. Така да изгрее Слънцето на Истината в вашите души.
към текста >>
36.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното
освобождение
на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото.
– Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин.
Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното
освобождение
на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото.
Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир. „Иде време и дошло е вече, когато истинските поклонници ще се по-кланят Богу в Дух и Истина!
към текста >>
37.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за
освобождението
на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието.
„Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.” Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в. „Frateco” казва, че счита нашите приятели за техни приятели. Нова статия върху богомилството Г-н Хр. Вергов във в.
„La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за
освобождението
на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието.
всемирното братство, вегетарианството и пр. В епохата, когато голяма тъмнина царуваше в голяма част на западна Европа, богомилите издигнаха тези нови идеи, които и досега още не са приложени и едвам сега човешкото съзнание узрява за тяхното реализиране и оценка. Все по-ясно става на всички исторически изследователи, че богомилството е най-ценният принос на този народ в общочовешката културна съкровищница. Трябва да се има винаги пред вид следния закон: онзи народ, който реализира новите идеи, които носят елементи на живот в себе си, се издигат и процъфтяват, а онези народи, крито ги отхвърлят, се израждат. Невидимият човек Проф.
към текста >>
Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо
освобождение
от гнета на всекидневията.
Тази книжка от 32 стр. малък формат крие в себе си толкова много ценности, че трудно може да се избере нещо по-ценно, за да се покаже. Тя се чете на един дъх и всяка мисъл те озадачава с своята голяма оригиналност и правдивост. Ти не можеш да обхванеш голямата дълбочина на тия мисли само със своя разум – ти чувстваш дълбоката истина в тях с душата си, с интуицията си – и ти се превръщаш в хармоничен трепет. Вибрира твоят ум, вибрира твоето сърце, вибрира твоята душа.
Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо
освобождение
от гнета на всекидневията.
В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.” Следва друга глава: „Загадки в живота.” Там намираме измежду безценното – „Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва. Защо трябва да страдаш?
към текста >>
38.
LE MAITRE PARLE. L'AME
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Това е най-важното съчинение на Хенри Джордж, знаменитият американски мислител, който създаде цяла школа, цяло движение за прокарване реформи в данъчните системи и за
освобождение
на земята.
от Хенри Джордж, изд. Посредник. София, ул. 6 Септемврий № 3 Цена 150 лв.; за абонати на „Свобода“ и „Житно Зърно“ 110 лв. Изследване причините на стопанските кризи и на бедността, която расте с увеличението на богатството. Средството за избавление.
Това е най-важното съчинение на Хенри Джордж, знаменитият американски мислител, който създаде цяла школа, цяло движение за прокарване реформи в данъчните системи и за
освобождение
на земята.
„Светлината е за всички. Въздухът е за всички. И земята трябва да бъде за всички“. Всеки човек родил се на тази планета има свещено право върху земята, тъй както върху светлината, въздуха и водата. Да се отнеме земята на човека, значи да се обрече на вечно робство.
към текста >>
39.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
А отмората след спането освен на
освобождението
на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов.
Това е вярно, но това е само външната страна на въпроса. Обаче той си има и по-дълбока страна. Човек през целия ден работи повече със своето съзнание и самосъзнание, a те често са в дисхармонични състояния. Често мислите, чувствата, желанията, стремежите и постъпките на хората не са в хармония с космичния живот и поради това се внася известна дисхармония и разрушение и в физическото тяло на човека. Става прекъсване на хармоничното отношение между физическото тяло и космоса и вследствие на това се идва до неразположение, чувство на умора и пр.
А отмората след спането освен на
освобождението
на тялото от отрови се дължи и на следното: при спането, когато астралното тяло и висшите членове на чов.
природа напуснат физичното и етерното тела, то тези последните се свързват с целия всемир и оттам получават сили, хармонизират се с целия всемир. Значи възстановяват се правилните отношения и връзки между тях и целия всемир и вследствие на това протичат правилно енергии от целия всемир във физичното тяло и внасят навсякъде хармония. По време на спане ние вече със своите мисли по малко влияем на тялото и последното тогаз вече се свързва, се потопява в лоното на цялата природа и съзвучието на цялата природа се влива отново в него и го обновява. Възстановява се първоначалният ритъм, изгубен поради неестествените мисли, чувства, желания и постъпки през деня; тогаз ритъмът на физ. тяло се хармонизира с ритъма, който цари в целия всемир.
към текста >>
40.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Така можем да вземем страданието като път на
освобождение
.
Казва Христос: „Мир ви давам, моят мир ви оставям”. Има две страни в страданията: да страда човек, и да изтърпява добре страданията си. Това е най-новото, което е казал Учителят по кардиналния въпрос за страданието. То крие всичката мъдрост. В тези думи ще намерим Истината на битието и живота.
Така можем да вземем страданието като път на
освобождение
.
Защото чрез страданията човек чист става и мек става. По-рано е бил нечист, натоварен, а като е минал през страданията, той се освобождава и чист става, и лек става. Да разгледаме въпроса психологически. Кои са спътниците на страданието? Страданието не върви само.
към текста >>
И тогава няма да желаете
освобождение
от страданията, но ще се молите да разберете, защо страдате, и да ви е приятно, че страдате.
Това е новото разбиране и познание, което иде в света. И ние сме длъжни да го посрещнем по един или друг начин. И туй, което иде в света, носи за всички възможност да се подобри тяхното положение: болните да станат здрави, а здравите да станат съвършени. Здравето е среда за съвършенство. Човек не може да стане съвършен, ако не е здрав.
И тогава няма да желаете
освобождение
от страданията, но ще се молите да разберете, защо страдате, и да ви е приятно, че страдате.
Тази е тайната на страданията – двата ключа, които човек трябва да притежава. Същото се отнася и до мислите. Когато в ума ви дойде една мисъл, да се знае нейният произход, отде иде тази мисъл. Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата. Духовните хора трябва да бъдат свободни.
към текста >>
41.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И те започват да търсят
освобождение
от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с едно натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми.
И какво печели или губи тя, ако ù приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света - под една или друга форма - е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия.
И те започват да търсят
освобождение
от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с едно натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми.
Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили - и природни и човешки - са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и само доволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка. Ето запример някой философ съчинява една „нова" етична система - написва, да речем, една етика на любовта, в противовес на „етиката на дълга".
към текста >>
42.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за
освобождение
!
* * * Когато мислим, чувствуваме, желаем известни нeща, ние се свързваме с всички тези същества, с чиито мисли, чувства, желания и пр. ние сме в хармония. Напр. ако мислим добри нeща, то ние се свързваме с всички добри хора по цялата земя и тогаз това ни повдига, ние приемаме от техните добри влияния. И колкото нашите мисли са по-благородни, по-възвишени, толкоз имаме по-голяма възможност да се свържем с мислите на по-напреднали същества и да приемем от тях нещо красиво, светло. И когато нашите мисли, чувства, желания, постъпки са в хармония с Разумното, с Първичната Причина, то ние правим вече връзка с божествените извори на живота и приемаме тези сили в нас.
Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за
освобождение
!
Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили. Това важи както за отделния човек, така и за цял колективитет. * * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч. От друга страна от окултните изследвания се знае, че колкото мисълта е по-чиста, по благородна, по-възвишена, толкоз е от по-високо поле и има по-къси вълни и затова има и по-голяма сила.
към текста >>
43.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и
освобождението
!
Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената!
Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и
освобождението
!
------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>
44.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското
освобождение
на човешката душа няма друг път освен молитвата.
Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода. Силата на молитвата седи именно в придобиването на тази светлина! Всички окултни ученици имате много начини за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват молитвата - и Учители и ученици. За добиване на любовта също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е молитвата.
Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското
освобождение
на човешката душа няма друг път освен молитвата.
17.III.1934 г. Изгрев. По Учителя - Д. Атанасова
към текста >>
45.
Съдържание на 5 и 6 бр.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Но нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки дух км борба за
освобождение
?
Изтъква, как в личния морал характерната черта на богомилите е била стремежът към съвършенство. Той казва: „Истинско богатство за съвършения богомил е било богатството на духа, богатство с добродетели и способност за добротворство". По-нататък той казва: „Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те са били не само против посягането върху човешкия живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество". На друго место авторът казва: „Богомилите са били просветени и книжовни.
Но нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки дух км борба за
освобождение
?
" На тези от читателите, които искат да се запознаят по-подробно с богомилството, препоръчваме им статиите „Мисията на богомилството" в спис. „Житно зърно", год. VI и VII. „Светещата жена" от Пирона (Италия) В началото на април т.г. в болницата на италианския град Пирона било забелязано от една сестра на болницата, че една от болните, а именно Анна Монаро изпуща светлина от гръдната област и то с такава сила, че до известна степен тая светлина осветлявала стаята.
към текста >>
46.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Така човек, в развитието си вечно се върти в един омагьосан кръг, където губи всека воля и всяко желание дори за мисъл и
освобождение
.
Това са факти, живи факти, които за похабения, за остарелия са суеверия, "заплеси" и пр. работи. И всички подобни явления се отминават с високо научно пренебрежение. И все остават необяснени и неразбрани. Науката направи нещо много лошо за човечеството - то е, че вместо да го накара да мисли и то да мисли право, тя със своите "магистрални" постулати, които времето винаги доказва, че най-малкото са ограничени; със своите, често недълбокоумни отричания, сковава мозъка на човека. И всеки вика: това науката отдавна го е доказала, това пък отдавна отрекла и пр.
Така човек, в развитието си вечно се върти в един омагьосан кръг, където губи всека воля и всяко желание дори за мисъл и
освобождение
.
Зад факта за силата на погледа седи силната мисъл, силното желание, а зад тях пък седи засиленият в известна насока човек. Погледът в случая се явява само един проводник на творчеството на вътрешната същност на човека. Някои ще кажат сега, когато телепатията - предаването на мисълта - е един всепризнат факт, че този род факти се обясняват чрез телепатията. Всъщност телепатията разкрива по-дълбокото същество на човека - неговото духовно естество. Други факти: Земята е изпъстрена с поверия за явяване на места на зли духове, таласъми и т.н.
към текста >>
И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата,
освобождението
и правата мисъл.
Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби!
И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата,
освобождението
и правата мисъл.
Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>
47.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето
освобождение
. Защо?
И наистина, свободата седи във волята на човека - тя е божественото в него. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила.
Хиляди и милиони същества има в царството на живата Природа, които са затворени и чакат своето
освобождение
. Защо?
- Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата, обаче, изключва отрицателните, произволни действия. те не носят свобода, а ограничение. Свободата подразбира движение само в една посока - Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието.
към текста >>
48.
ЕДИННИЯТ ПУЛС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ето зовът за
освобождение
- зов за излизане от затворите!
Друго упражнение е зов за възлизане! Красиво е, когато у душата има копнеж да прави крачки към светлите планински върхове! Това упражнение е зов към всички души да запъплят към тези върхове. Едно от упражненията е зов за отваряне! Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход!
Ето зовът за
освобождение
- зов за излизане от затворите!
Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение.
към текста >>
Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила
освобождение
.
Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите! Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието".
Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила
освобождение
.
Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите.
към текста >>
49.
АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Олга Славчева ВЕЛИКОТО
ОСВОБОЖДЕНИЕ
Асинета разказва: Едно същество познавах аз - една девица.
Олга Славчева ВЕЛИКОТО
ОСВОБОЖДЕНИЕ
Асинета разказва: Едно същество познавах аз - една девица.
Тя винаги имаше тъжно лице и от очите й постоянно се ронеха сълзи. Ние бяхме някак чудно свързани: всяко мое действие се отразяваше върху нея. От ден на ден тя ставаше все по-грозна. Устните й се сключиха като заръждавяла ключалка на запустял замък. Челото й заприлича на гъсти облаци по небето, носещи ужас за мореплавателите.
към текста >>
Тя пееше за сълзите, които стават на бисери, за трънения венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото
освобождение
на този, който се мъчи, труди и работи.
Тогава, тя, светещата неусетно се настани у мен и аз населих бялото жилище. Тя влезе у мен и изпълни с радостен живот всичките ми клетки От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици. Сърничка бяла дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас.
Тя пееше за сълзите, които стават на бисери, за трънения венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото
освобождение
на този, който се мъчи, труди и работи.
към текста >>
50.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето пътят на
освобождението
.
Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя. Ще има ли кой да слуша? - „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили. Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения". „Не да господствуваме, но да служим”.
Ето пътят на
освобождението
.
към текста >>
51.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Великото
освобождение
– Олга Славчева Айнщайн за света и себе си – Ели Вести и Книгопис Le Maỉtre parle: La Liberte Съдържание
Закон за социализиране на благата. Душата на нашето време – Д-р Ел. Р. Коен Подсъзнателното и свръхсъзнателното – Б. Боев Два натюрела – Г. За моста между носните отвори – Бургер-Вилинген Учителят говори – Ядка на Божественото учение Из „Живото Слово” В Царството на Вензите – притчи и приказки Скица – Т.
Великото
освобождение
– Олга Славчева Айнщайн за света и себе си – Ели Вести и Книгопис Le Maỉtre parle: La Liberte Съдържание
към текста >>
52.
НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането,
освобождението
и творчеството на човешката душа.
И тогаз значението им ще бъде само механично, а не коренно обновително. Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участвува при движенията. Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух.
Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането,
освобождението
и творчеството на човешката душа.
Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека. От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения човек е преобразен! Ясно е, защо паневритмията се отразява върху здравето - физически укрепява човека. Чрез нея се влива изобилен живот, животворни струи във всички органи. Освен това паневритмията има дълбоко психично действие.
към текста >>
53.
LE MAITRE PARLE L'ESPRIT
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Четенето на подобни книги изисква едно пълно
освобождение
от всякакво предварително предубеждение.
352, 16-ини. За произхода на „Агни Йога" няма да говорим. Ценно е това, което може да се извлече из нея. На разбран език казано, „Агни Йога" е път, как да се живее разумно и как човек да използува най-добре своите вътрешни сили. Затова в „Агни Йога" са засегнати известни въпроси на живота и са осветлени от негаснещата светлина на духа.
Четенето на подобни книги изисква едно пълно
освобождение
от всякакво предварително предубеждение.
На абонатите и читателите на в. Братство се доставя от редакцията на вестника до края на 1935 година за 40 лева. Редакцията на Библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ" съобщава, че библиотеката ще почне да излиза, след като се запишат достатъчно число абонати, така че да се гарантира излизането на 4-5 броя от библиотеката. За да се даде възможност да се запишат повече абонати, редакцията продължава срока за внасянето на абонамента от 40 лв. годишно до 15 ноември т.г.
към текста >>
54.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на
освобождението
от механизацията на днешното време.
Не, това не може да се отрече, това е един красив път, през който трябва да мине всеки, за да даде място на душата да се прояви свободно и създаде ценности от друг род. Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа. Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем.
Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на
освобождението
от механизацията на днешното време.
Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността. Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности.
към текста >>
55.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това е път към вътрешно
освобождение
.
Колко много може да се каже за щедростта. Но тя трябва да се живее, тя трябва да стане вътрешно естество на човека. Щедрият човек е вдъхновен човек, той е поет на красивото в живота. Той е здрав, защото избликът на сили, които естествено струят в него, му дават богати възможности да помага на другите. „Давай, давай, всичко давай", така гласи високо художествената песен на живота.
Това е път към вътрешно
освобождение
.
Бъди щедър! За тебе ще се разкрият много светове непознати досега - на светлина и радост.
към текста >>
56.
РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Истинско
освобождение
от егоизма, обаче, може да настъпи само тогава, когато човек даде място в себе си на волята за живот.
В днешния свят на крайния егоизъм развитието почива все пак на онова обществено единение, на онези общи стремежи за постигане на нещо. Какво би бил човек сам в живота без всичките други същества - негови подобни и стоящи в развитието под и над него. Без съмнение, немислимо е каквото и да било творчество. И за да освободи природата човека от крайния егоизъм, който убива, тя го е свързала в семейни, обществени, племенни, народни и пр., връзки. С това той отчасти може да се освободи от гнета на егоцентричното, себичното.
Истинско
освобождение
от егоизма, обаче, може да настъпи само тогава, когато човек даде място в себе си на волята за живот.
Волята за живот ще го свърже по невидими пътища с всичко съществуващо и ще установи едни истински непринудени отношения между човек и човек и всичко останало. В тези естествени отношения се създават условията за светло и радостно гледане на живота, за всестранното му разумно използване. Волята за живот не подразбира страх от смъртта. Противоречията и спънките в живота. Волята за живот ни дава възможност да преобновим живота, защото само тогава той ще легне на разумни основи.
към текста >>
В този път на
освобождение
от егоизма, ние ще дадем възможност да се разцъфнат всички хубави неща в живота, в отношенията между хората, в нашата мисъл, в нашите чувства.
В този ред на мисли неволно си спомням една велика мисъл писана ми в едно писмо от Учителя. Той казваше: „Пътят на живота е труден, но е приятен". Тази „приятност" може да се изживее цялостно само когато дадем място в нас да работи волята за живот. Единението с цялото ни разкрива всичките канали и възможности на живота. Ние трябва да ги постигнем.
В този път на
освобождение
от егоизма, ние ще дадем възможност да се разцъфнат всички хубави неща в живота, в отношенията между хората, в нашата мисъл, в нашите чувства.
Това е един колкото бавен, толкова и бърз път. За събудения човек, времето не играе роля. Той вече е заживял по начертанията и изискванията на волята за живот. Останалото само си идва. За човека, който живее в противоречията на живота, за него се иска време, за да може волята за живот да създаде в него необходимите органи за проява.
към текста >>
57.
ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Да си създадеш часове на тишина в живота, значи да си създадеш апарати за отстранение, за
освобождение
от шума на всекидневието, който ни заобикаля навсякъде.
Ние сме нервни, ние сме болни, защото живеем в дисхармония и шум - външен и вътрешен. Тишината е друг свят, в него има жива хармония, в него има музика, в него има обнова. Колко е необходима тишината за човека! Ако човек би знаел как да си създава часове на тишина в своя живот, той сигурно би намерил път за осмислянето на живота. Да си създадеш часове на тишина в живота, това значи да влезеш в себе си, да се вглъбиш и, преброждайки всички гнетящи въпроси на живота, да намериш онзи чист извор на душата, където блика тишина-хармония и музика, където всички въпроси стихват и намират своето истинско разрешение.
Да си създадеш часове на тишина в живота, значи да си създадеш апарати за отстранение, за
освобождение
от шума на всекидневието, който ни заобикаля навсякъде.
Тази идея на вътрешния живот ще намери може би приложение в света на техниката и тогава ще настъпи една ера и на външно заздравяване на човека. Да живееш в тишина не ще рече да заспиш. Напротив, то е най-активното състояние. Това е един дълбок процес, при който ти се освобождаваш от всевъзможни паразити на живота. Това са омразата, завистта, злорадството, клюката и много, много други, които създават изморителния шум около човека.
към текста >>
Човек неспирно дири пътя към
освобождение
и навлиза все повече в един омагьосан, безизходен кръг.
Не, светът на тишината не дири самотата. Той е толкова мощен, че може да се освободи от най-големия шум, от най-големите противоречия, от най-големите ежби на живота, при всички условия и навсякъде. Светът на тишината дава на човека сили той се научава първо да преобразява своя собствен свят, а след това той придобива мощ да преобразява и другите, да им помага, да им отваря очите да виждат пътя към себе си. Ние живеем в един свят пълен с много шум, дисхармония, ежби. Те разяждат нашия живот, нашите нерви, те ни отнемат силите и способностите.
Човек неспирно дири пътя към
освобождение
и навлиза все повече в един омагьосан, безизходен кръг.
Няма друг път за освобождение от този гнет на живота. Необходима е тишина! Тишина външна, тишина вътрешна. Човек трябва да обича тишината. Външната тишина ще му даде спокойствие след работата в шумния ден и свят.
към текста >>
Няма друг път за
освобождение
от този гнет на живота.
Той е толкова мощен, че може да се освободи от най-големия шум, от най-големите противоречия, от най-големите ежби на живота, при всички условия и навсякъде. Светът на тишината дава на човека сили той се научава първо да преобразява своя собствен свят, а след това той придобива мощ да преобразява и другите, да им помага, да им отваря очите да виждат пътя към себе си. Ние живеем в един свят пълен с много шум, дисхармония, ежби. Те разяждат нашия живот, нашите нерви, те ни отнемат силите и способностите. Човек неспирно дири пътя към освобождение и навлиза все повече в един омагьосан, безизходен кръг.
Няма друг път за
освобождение
от този гнет на живота.
Необходима е тишина! Тишина външна, тишина вътрешна. Човек трябва да обича тишината. Външната тишина ще му даде спокойствие след работата в шумния ден и свят. Тя ще обнови тялото.
към текста >>
58.
ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Страданията са един неизбежен път за вътрешното
освобождение
от всичко, което ни свързва с миналото и традицията, които спъват човека да изяви своя вътрешен живот - живота на Истината, да върви в пътя на Великото.
Едно друго отношение към Великото в живота е онова правилно изявление на вътрешния живот. Учителят употребява израза: „правото предаване на нещата" и подразбира правото, неизопачено предаване на вътрешния живот. Вътрешният живот е пряката връзка между нас и Първопричината, чрез него ние се добираме до разбирането на Истината. Да бъде проявата на човека пряк израз на изживяваната Истина, ето смисъла на тези думи - смисъл, който може да стане понятен само когато човек живее не както в своето вечно всекидневие. В нашия стремеж да очистим всекидневник си живот от наслоенията на вековете и традицията, ние ще минем по пътя на страданията.
Страданията са един неизбежен път за вътрешното
освобождение
от всичко, което ни свързва с миналото и традицията, които спъват човека да изяви своя вътрешен живот - живота на Истината, да върви в пътя на Великото.
Освобождението от миналото и традицията е тясно свързано с няколко осъществени придобивки, това са „Спокойствието на духа" и „търпението". Спокойствието на духа определя пътя на човека. Човек, който върви по пътя на Великото, върви в пътя на Истината, той има това дълбоко вътрешно спокойствие. Него нищо не е в състояние да смути, защото той знае, че върви в пътя, който винаги дава добри резултати. „Докато човек се смущава, той е на крив път", казва Учителят.
към текста >>
Освобождението
от миналото и традицията е тясно свързано с няколко осъществени придобивки, това са „Спокойствието на духа" и „търпението".
Учителят употребява израза: „правото предаване на нещата" и подразбира правото, неизопачено предаване на вътрешния живот. Вътрешният живот е пряката връзка между нас и Първопричината, чрез него ние се добираме до разбирането на Истината. Да бъде проявата на човека пряк израз на изживяваната Истина, ето смисъла на тези думи - смисъл, който може да стане понятен само когато човек живее не както в своето вечно всекидневие. В нашия стремеж да очистим всекидневник си живот от наслоенията на вековете и традицията, ние ще минем по пътя на страданията. Страданията са един неизбежен път за вътрешното освобождение от всичко, което ни свързва с миналото и традицията, които спъват човека да изяви своя вътрешен живот - живота на Истината, да върви в пътя на Великото.
Освобождението
от миналото и традицията е тясно свързано с няколко осъществени придобивки, това са „Спокойствието на духа" и „търпението".
Спокойствието на духа определя пътя на човека. Човек, който върви по пътя на Великото, върви в пътя на Истината, той има това дълбоко вътрешно спокойствие. Него нищо не е в състояние да смути, защото той знае, че върви в пътя, който винаги дава добри резултати. „Докато човек се смущава, той е на крив път", казва Учителят. За нас ,,спокойствието на духа" е една жива мярка на пътя.
към текста >>
Това е да живееш истински, непринудено, в вътрешно
освобождение
и спокойствие на духа.
Тя е придобивка на съзнанието". В този смисъл търпението е един процес на разширение на съзнанието за възприемане на Истината, на Великото в живота. Много философи и моралисти са се занимавали с въпроса за търпението, но такова определение, което Учителят дава, не се среща никъде. В това определение ние виждаме човека в своя истински път на изграждане правилните отношения в живота, въоръжен с онова истинско „човешко" качество - търпението - основа на всяка придобивка и разширение на съзнанието. Венец на отношенията към Великото в живота е „Изпълнението волята на Бога".
Това е да живееш истински, непринудено, в вътрешно
освобождение
и спокойствие на духа.
Да служиш, да изпълниш волята на Бога, това не е външно нещо. „Онова дълбокото начало, което дава сила на човека е да изпълниш волята на Бога. То не е външно служене. Ти в съзнанието си трябва да чувствуваш, че служиш на Бога, че изпълняваш волята Божия." Ето основите на служенето на Разумното, поставени от Учителя. Тука няма черковни догми, няма една норма за външно служене и изпълнение на воля, която е непозната на човека.
към текста >>
59.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ЧЕТИРИ ТЕЧНОСТИ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той е път на
освобождение
, на светлина, на разширение, напредък!
И като красиво следствие от това, човек ще съгради своите живи и правилни отношения със своите подобни, с обществото, с цялото човечество. Така той ще стане творческа личност в обществото. Ще гради себе си и в себе си, ще гради и в света и обществото. Ти ни даде светлина в живота и ние разбрахме, че силата на човека седи в онова истинско знание, което ни показва пътя на живата връзка с Първопричината. Велик е пътят, по който си повел нашите души.
Той е път на
освобождение
, на светлина, на разширение, напредък!
Красив е той, защото в него ние предвкусваме благата на един друг, по-възвишен свят, към който трябва да се стреми всичко по земята. Ние сме несъвършени и немощни, затова вървим бавно в този изящен път, в който всяка спънка е мъдрост, всяко страдание напредък и всяка скръб - начало на голяма любов към всичко Ти не спираш да ни окриляш, да ни подкрепваш, да хвърляш все по-нова и по-обилна светлина и да ни храниш с плодовете на истината. В нашето несъвършенство и немощ Ти ни даряваш богато с твоята велика любов и ние не спираме да вървим в Твоя път на светлина. В дълбочината на душата си изказваме постоянно своята благодарност за всичко това, което Ти правиш с нас и за нас. Да бъде благословен онзи ден, когато Те срещнахме в своя живот!
към текста >>
60.
ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той вече е дошъл до своето вътрешно
освобождение
!
Привидният сиромах и той е богат. Той има живот, сила, дарби, знания и пр. И той туря всичко това на разположение на Цялото, поднася ги като любовен дар пред олтара на Безграничния. Този вид дейност е път към свобода! Така човек достига до своята свобода.
Той вече е дошъл до своето вътрешно
освобождение
!
Той е от свободните! От друга страна, не само това, което човек притежава, не само дарбите, които има, но и трудът, самата работа, която човек върши, е един вид негов капитал. И този труд, както и плодът от него, той туря на разположение на Великото Разумно Начало, в служба на Цялото! Този е пътят за осмисляне на живота. Така от слуга той става син!
към текста >>
61.
ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Един нов полет, един голям импулс, едно голямо
освобождение
от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността.
Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света.
Един нов полет, един голям импулс, едно голямо
освобождение
от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността.
Мисълта на човека се насочи към други светове, света на четириизмерността, света на светлината, света на звездите - безкрайно голямото - и сложният атом - безкрайно малкото. Какво би било човечеството днес без тези духовни пророци, които му показват света по-друг, и които обръщат погледа на човека към една друга страна на живота, може би по-скрита, невидима за обикновения поглед на хората, заняти винаги с делнична работа? Какъв нов научно-философски опит доби човекът, благодарение теорията за относителността. Сега за сега Айнщайновата мисъл не е достъпна за всички хора, но някой ден тя ще се преподава и в „основните" училища. Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката.
към текста >>
62.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде
освобождение
, за спящите - пробуждане, за „мъртвите" - възкресение!
С голямо вдъхновение се залавяме на работа. Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца.
Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде
освобождение
, за спящите - пробуждане, за „мъртвите" - възкресение!
Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник - той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии - символ на красиви, разумни отношения между душите! Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил!
към текста >>
63.
ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Епохата на много глупост - средните векове - завършва с един нов подем, пълен със светлина, жизненост и
освобождение
от кухата форма на нещата.
Ние трябва да хвърлим, да дадем тези бисери, тези скъпи камъни в ръцете на глупавите. Нека се търкалят в техните ръце и уста! И когато дойдат умните, те ще съумеят да извлекат мъдростта из ръцете на глупавите земни люде". Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат. И всички в дълбоко мълчание са разбрали това, що им каза той и са го приложили в живота.
Епохата на много глупост - средните векове - завършва с един нов подем, пълен със светлина, жизненост и
освобождение
от кухата форма на нещата.
Започва нов живот, цъфтят изкуства, науки. Бялата раса е в своя пълен разцвет. Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката. Миналият век даде на тези въпроси своето разрешение. Науката се беше добрала тогава до подобни факти.
към текста >>
64.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Само този е начинът за
освобождение
от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата.
Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон. Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека.
Само този е начинът за
освобождение
от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата.
- Друг негов подвиг бил очистването на Авгиевите обори. Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите. Това е пак загатване за кармата.
към текста >>
65.
СФЕРА НА ЮПИТЕР-Г.
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Не е ли той - пътят - в непрекъснатото
освобождение
на съзнанието на отделната личност - предимно на всяка личност по отделно, на общественото съзнание, на съзнанието на народите, от чувството за придобиване, от спъващия традиционизъм, от конформизма?
Не защото ти ще бъдеш утопист, не защото твоята мисъл ще бъде ненаучна или пък фантастична - към последните се причислява всяка мисъл за едно по-спиритуалистично миросъзерцание, схващане и начин на живот. Днес не можеш проведе свободна мисъл по простата причина, че хората живеят и са пропити от конформизма, от онова чувство да съгласуваш своите мисли, чувства и прояви с официално приетото, с общественото мнение. Ние говорим за пътя. За онзи път, който води към един нов живот. Живот на творчески импулси за отделната личност, живот на творчество и добруване за отделните народи, за цялото човечество.
Не е ли той - пътят - в непрекъснатото
освобождение
на съзнанието на отделната личност - предимно на всяка личност по отделно, на общественото съзнание, на съзнанието на народите, от чувството за придобиване, от спъващия традиционизъм, от конформизма?
Освобождението от всичко онова, което спъва свободния дух, истинския човек - най-важният фактор в правилното развитие на обществото, на човечеството. Това е път, здрав път към новото, към нов живот, който почива на нови основи. За него говорят днес велики Учители на човечеството.
към текста >>
Освобождението
от всичко онова, което спъва свободния дух, истинския човек - най-важният фактор в правилното развитие на обществото, на човечеството.
Днес не можеш проведе свободна мисъл по простата причина, че хората живеят и са пропити от конформизма, от онова чувство да съгласуваш своите мисли, чувства и прояви с официално приетото, с общественото мнение. Ние говорим за пътя. За онзи път, който води към един нов живот. Живот на творчески импулси за отделната личност, живот на творчество и добруване за отделните народи, за цялото човечество. Не е ли той - пътят - в непрекъснатото освобождение на съзнанието на отделната личност - предимно на всяка личност по отделно, на общественото съзнание, на съзнанието на народите, от чувството за придобиване, от спъващия традиционизъм, от конформизма?
Освобождението
от всичко онова, което спъва свободния дух, истинския човек - най-важният фактор в правилното развитие на обществото, на човечеството.
Това е път, здрав път към новото, към нов живот, който почива на нови основи. За него говорят днес велики Учители на човечеството.
към текста >>
66.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- ЗА ПЛОЧИ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В пътя на
освобождението
от всичко гнетящо, самообладанието и въздържанието са добри помощници към вътрешното дело на правата мисъл и вдъхновението.
Всякакъв натиск върху себе си е вредно нещо. Нищо не може да се изправи за миг. Човек може да даде само друга насока на своето съзнание с един замах, но това са божествени внушения в живота. Да пресъздадеш, обаче, апарата, с който трябва да проявиш в съвършенство тези божествени внушения, това е бавна, тежка, изящна работа, която изисква голямо постоянство, но която в края на краищата е много приятна и смислена. Подпушва се човек, когато подценява себе си, когато се мисли постоянно за грешник, когато в него е силно развито чувството за малоценност и мисли, че всичко около него все го пренебрегва; подпушва се всеки, който не дава място в сърцето си на радостта, на благородните чувства, на възвишени копнежи и вдъхновения; подпушва се всеки, който спъва проявата на всяка светла и права мисъл, на всеки стремеж към красивото, знанието и доброто.
В пътя на
освобождението
от всичко гнетящо, самообладанието и въздържанието са добри помощници към вътрешното дело на правата мисъл и вдъхновението.
Те са само полезни прояви на разумната воля на човека, но нямат нищо общо с подпушването. То е само вредно. Ние сме създадени за радост, за живот, пълен със смислено творчество, пълен със светли стремежи и благородни копнежи, които намират и своя земен израз. Проникнати от това съзнание, ние можем вместо да се подпушваме, да вървим в пътя на освобождението от всичко гнетящо. Това е една красива и приятна работа за всеки ден.
към текста >>
Проникнати от това съзнание, ние можем вместо да се подпушваме, да вървим в пътя на
освобождението
от всичко гнетящо.
Подпушва се човек, когато подценява себе си, когато се мисли постоянно за грешник, когато в него е силно развито чувството за малоценност и мисли, че всичко около него все го пренебрегва; подпушва се всеки, който не дава място в сърцето си на радостта, на благородните чувства, на възвишени копнежи и вдъхновения; подпушва се всеки, който спъва проявата на всяка светла и права мисъл, на всеки стремеж към красивото, знанието и доброто. В пътя на освобождението от всичко гнетящо, самообладанието и въздържанието са добри помощници към вътрешното дело на правата мисъл и вдъхновението. Те са само полезни прояви на разумната воля на човека, но нямат нищо общо с подпушването. То е само вредно. Ние сме създадени за радост, за живот, пълен със смислено творчество, пълен със светли стремежи и благородни копнежи, които намират и своя земен израз.
Проникнати от това съзнание, ние можем вместо да се подпушваме, да вървим в пътя на
освобождението
от всичко гнетящо.
Това е една красива и приятна работа за всеки ден. И в постигнатото дълбоко спокойствие на нашата душа, ще съзрем най-великото условие за проявата на заветната мъдрост на вековете. Е.
към текста >>
67.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Една от най-големите му заблуди е да търси
освобождение
от материалния свят в смъртта.
Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта!
Една от най-големите му заблуди е да търси
освобождение
от материалния свят в смъртта.
Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор.
към текста >>
Ала какво
освобождение
може да има в смъртта?
Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта.
Ала какво
освобождение
може да има в смъртта?
- В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят.
към текста >>
И тук лежи неговото
освобождение
от ограничителните условия на материалния ред.
От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят.
И тук лежи неговото
освобождение
от ограничителните условия на материалния ред.
В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях!
към текста >>
68.
ПАНЕВРИТМИЯТА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико
освобождение
и сила.
Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото.
Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико
освобождение
и сила.
За да се тръгне по пътя на Цялото, по пътя на единството, не се иска голяма ученост, но сам той води към голяма ученост; не се иска богатство, но сам той води към голямо богатство; не се иска много свободно време и работа, но сам той води към много свободно време и към непрекъсната работа. От човека се иска най-малкото от това, което има, но да има добрата воля да го даде в услуга, в служба на цялото, в служене на Бога, в служене на другите хора. От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества. Който живее за Цялото, и Цялото ще живее за него, и в тази взаимна обмена се крие щастието, за което копнее всяка човешка душа. Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света.
към текста >>
69.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Когато видим напролет растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното
освобождение
.
Земята в началото на пролетта е повече отрицателна, и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. От тогава земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни.
Когато видим напролет растенията да напъпнат и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното
освобождение
.
Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили". Паневритмичните упражнения не трябва да се смесват с обикновената гимнастика или балета. Те се основават на по-дълбоките закони за влизане на човека в свръзка с енергиите на природата и тяхното използуване за неговия растеж. Всяко нещо трябва да се движи. Това е природен закон.
към текста >>
7.
Освобождение
.
Значи затваряш се за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори и вратата на бъдещето трябва да се отвори. А туй, което отваря, е настоящето. Затова това упражнение може да се нарече още метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата.
7.
Освобождение
.
Двете ръце се турят пред гърдите с свити пръсти и със силен замах се движат на страни, като същевременно се разтварят. Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение от старото и придобиване на новото. То е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени кармични връзки, разкъсване на всичко старо.
към текста >>
То е
освобождение
от старото и придобиване на новото.
Затова това упражнение може да се нарече още метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата. 7. Освобождение. Двете ръце се турят пред гърдите с свити пръсти и със силен замах се движат на страни, като същевременно се разтварят. Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало.
То е
освобождение
от старото и придобиване на новото.
То е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени кармични връзки, разкъсване на всичко старо. То събужда в човека тия енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата. Това е зов за освобождение, зов за излизане от затворите. Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев.
към текста >>
Това е зов за
освобождение
, зов за излизане от затворите.
Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение от старото и придобиване на новото. То е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени кармични връзки, разкъсване на всичко старо. То събужда в човека тия енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата.
Това е зов за
освобождение
, зов за излизане от затворите.
Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта". Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души. 8. Пляскане.
към текста >>
Тия движения - това е радостта на душата, която е добила
освобождение
.
8. Пляскане. Това е тържеството на свободата. Тия движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки. Те показват границите на свободата, показват, от де започва тя; те говорят, че вече е добита тя. Както вълните, които плискат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпилеят.
Тия движения - това е радостта на душата, която е добила
освобождение
.
Това е радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. 9. Чистене. Движение на събраните пред устата ръце встрани, придружено с духане, Духането - това е Словото, а движението на ръцете в страни - туй е посяване на Словото.
към текста >>
70.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В това
освобождение
човек дава място на творческа радост в сърцето си, дава място на всяко добро.
Смисълът е сила. Силният човек е човекът на безвъзмездната прошка. Прости! – И ти ще изпълниш света с благословение, със светлина, със сила и вяра в доброто. Ти ще завладееш света и ще му отвориш нови врата, нови хоризонти към нов живот. Прошката е едно малко вътрешно изживяване, което внася светлина, което разведрява, което освобождава от всичко гнетящо.
В това
освобождение
човек дава място на творческа радост в сърцето си, дава място на всяко добро.
В това освобождение, човек слага ново начало в отношението си към другите – начало на голяма любов към всичко. Е.
към текста >>
В това
освобождение
, човек слага ново начало в отношението си към другите – начало на голяма любов към всичко. Е.
Силният човек е човекът на безвъзмездната прошка. Прости! – И ти ще изпълниш света с благословение, със светлина, със сила и вяра в доброто. Ти ще завладееш света и ще му отвориш нови врата, нови хоризонти към нов живот. Прошката е едно малко вътрешно изживяване, което внася светлина, което разведрява, което освобождава от всичко гнетящо. В това освобождение човек дава място на творческа радост в сърцето си, дава място на всяко добро.
В това
освобождение
, човек слага ново начало в отношението си към другите – начало на голяма любов към всичко. Е.
към текста >>
71.
ДВА ОБРАЗА - Г.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И това е вече началото на
освобождението
от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята.
Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание. Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ". Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта.
И това е вече началото на
освобождението
от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята.
Кой е Мойсей, който извежда евреите из Египет? Мойсей е представител на великите гении на човечеството, великите Души, които ръководят културите. Защо евреите, когато решили да излязат от Египет, срещат противодействието на Фараона? Това е един процес, който става и вътре в човека. Когато висшите, духовните сили почват да се проявяват, низшите сили, инстинкти, старите навици атавистически искат да завлекат личността в старите води.
към текста >>
72.
НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П.
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ние те изпращаме с радост, защото чувствуваме пулса на жизнерадостта и
освобождението
, което внася в нас настъпващата пролет.
Познаваме те като причина, която събужда сили и импулси в нашите души, в нашия живот. в нашия земен път ти си ни често необходима. Ние сега те изпращаме с радост и със скръб. Зима! Еднакво ние се радваме, че си отиваш. Еднакво ние скърбим за теб – за твоята углъбеност, тишина и творчески импулси.
Ние те изпращаме с радост, защото чувствуваме пулса на жизнерадостта и
освобождението
, което внася в нас настъпващата пролет.
Зима – на добър час! – ние пак ще се срещнем в пътя на живота, защото си негова неизбежна страна. ПРОЛЕТ Аз те възпявам всякога, когато в душата ми цъфне радостта. Ти си радост, защото носиш освобождение на всичко. Ти си истинска красота, защото разцъфтяваш всичко по земята и внасяш разнообразие навсякъде.
към текста >>
Ти си радост, защото носиш
освобождение
на всичко.
Еднакво ние скърбим за теб – за твоята углъбеност, тишина и творчески импулси. Ние те изпращаме с радост, защото чувствуваме пулса на жизнерадостта и освобождението, което внася в нас настъпващата пролет. Зима – на добър час! – ние пак ще се срещнем в пътя на живота, защото си негова неизбежна страна. ПРОЛЕТ Аз те възпявам всякога, когато в душата ми цъфне радостта.
Ти си радост, защото носиш
освобождение
на всичко.
Ти си истинска красота, защото разцъфтяваш всичко по земята и внасяш разнообразие навсякъде. Ти си любов, защото събуждаш във всичко копнеж към слънцето и живота. В много дни на безразличие и тегота, със смисъл запълваш душата ни, о пролет. Дъхът на твоите утрини, този свеж дъх, изпълнен с цветен аромат, повдига нашия дух. Всичко се освобождава напролет.
към текста >>
Това е
освобождение
.
Дъхът на твоите утрини, този свеж дъх, изпълнен с цветен аромат, повдига нашия дух. Всичко се освобождава напролет. Тежката снежна и ледена броня изчезва постепенно под засилващите се всеки ден лъчи на слънцето. Земята, нашата здрава майка, почва да диша свободно и с тежък ритъм. Виждали сте как сутрин напролет се дигат пари от нея.
Това е
освобождение
.
Това е оплождане от слънчевите лъчи. Това е тежкият, но жизнен дъх на земята. И от този бавен, тежък дъх се ражда животът, разцъфтява се всичко. Някоя утрин ти гледаш наболо цвете по ливадата, край реката, под храстите, из гората. И пред очите ти изпъкват много други цветя.
към текста >>
Не само
освобождението
и разцъфтяването са очебийни черти на пролетта.
Усещаш я като ускорен пулс на сърцето, като подмладяващи сили в ръцете и краката. Усещаш пролетта като разширение на мозъка и ти се чувствуваш способен да мислиш. Да мислиш с цялото разнообразие, което се събужда в природата. Права мисъл се събужда в теб през пролетта. Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му.
Не само
освобождението
и разцъфтяването са очебийни черти на пролетта.
Пролетта събужда волността в човешката душа. През никое друго време на годината човек не се чувствува така волен, както през пролетта. Наистина човек не лудува, за да изрази своята волност. Но той трябва да скита напролет, ей тъй, волно всред природата, всред гори и планини. Да се катери по скали и върхове.
към текста >>
Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на
освобождението
, красотата и смислената волност.
Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят. Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас. Ето, пролетта ни учи да се освободим от всички излишни, убиващи грижи Тя ни показва пътя и смисъла: волно да събираме мед на слънчевите лъчи от красивите цветя на живота. Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата.
Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на
освобождението
, красотата и смислената волност.
Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята. И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота. Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота.
към текста >>
73.
ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
То е великото
освобождение
, което ни дава Неговата широка и безпределна обич.
Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни.
То е великото
освобождение
, което ни дава Неговата широка и безпределна обич.
Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят.
към текста >>
74.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Мислещият човек вярва в духа на новото, което е истински живот и
освобождение
от гнета, празнотата и суетата на днешното време, векът на модата.
Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот. В този живот, който се заражда всред хаоса на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко. И ако погледнем с очите на проникващия в глъбините на живота, ще видим и разберем. че целият съвременен хаос представя мъките на майка, що ражда. Какво ще се роди – смърт за планетата или нов живот?
Мислещият човек вярва в духа на новото, което е истински живот и
освобождение
от гнета, празнотата и суетата на днешното време, векът на модата.
към текста >>
75.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тя е вечно
освобождение
от всичко гнетящо, от всяка несправедливост и неправа мисъл.
Главната, обаче, седи в туй, че човек не се занимава с себе си. Той се е изоставил спокойно на своите страсти, на своите чувства, които лесно се дразнят. Много неща биха се изменили, ако човек би почнал да разсъждава, да гледа спокойно на всичко около себе си, ако би дал място в себе си на широтата на духа. Благоразположеният може да обмисли нещата по-добре и да постъпи по-добре, отколкото всеки друг. Творчество и красота в живота внася широтата на духа.
Тя е вечно
освобождение
от всичко гнетящо, от всяка несправедливост и неправа мисъл.
Мирт, който завладява човешката душа при разположението на духа, е майка на всяко благородно дело, на всяко творческо начинание, на всяка красива постъпка. Искаш да внесеш смисъл в своя живот – почни с широтата на духа. Искаш да живееш във вечна, грееща пролет – дай простор в тебе на благоразположението на духа. Това е един процес на вечно просветление, на разширение на светлината, на обогатяване на възможностите за истинска проява на човка. Искаш да подобриш живота си материално и духовно – вложи широта в съзнанието си.
към текста >>
76.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тая книга води към
освобождението
на човешката душа от всички вериги.
В „Свещени думи на Учителя" се разглежда всестранно отношението на ученика към задачите на живота. Тая книга не е за обикновено четене, а за размишление. Тя е за събуждане на Душата, за пробуждане на съзнанието. Всички тия методи, приложени на практика, водят към едно разширение на съзнанието. Когато тия идеи оживеят в човека, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото.
Тая книга води към
освобождението
на човешката душа от всички вериги.
Тя е призвана да играе важна роля при възхода на човечеството към една нова култура. „Паневритмия" от Беинса Дуно Тая книга, за която миналия път писахме отзив, се доставя от Руси Събев, улица „Опълченска", № 64, София. Цена 90 лв. „Песни от Учителя". София, 1938 година.
към текста >>
77.
ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Естествено е, че наред с това
освобождение
ще дойдат много добри начинания за човечеството – начинания от колективен характер.
Развитието на науката, на техниката, на обществените порядки дадоха в ръцете на всички лесно достижимо знание и възможност за забогатяване и издигане в живота. Разбира се, животът стана плитък и повърхностен, както бързината, с която се постига всичко. Мисълта ни не е да отречем съвременния живот с неговите форми и порядки. Напротив, в него има нещо много хубава Пулсът на днешното време ни говори, че човечеството чрез общественото изравняване се освобождава от онова робско състояние на миналото. Какво по-красиво от това!
Естествено е, че наред с това
освобождение
ще дойдат много добри начинания за човечеството – начинания от колективен характер.
Ще се разшири съзнанието на хората, ще се повдигне тяхното човешко самочувствие, ще дойде взаимното почитание и уважение. Може би тогава, след този колективен процес на пълно обществено изравняване, ще дойде и едно по-голямо вглъбяване на живота. Ще дойде една нова преоценка на ценностите, каквато става и днес. Един поглед върху самата същина на това изравняване. - То не засяга глъбините на душата, не засяга знанието на хората, не засяга висотата и благородството на чувствата, не засяга хората като волеви индивиди.
към текста >>
78.
СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г.
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Това е
освобождение
от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот.
От тук се ражда лъжата, кражбата, измамата. Ето с какво трябва да скъса човек в себе си. Не да се откаже от своите първични нужди. И да иска, това не може да направи. Но да изхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, които засягат благото на другите.
Това е
освобождение
от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот.
След тази лична операция върху мислите, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес. Човек ще се подмлади и обнови. На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено. Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек. Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му.
към текста >>
79.
ДНЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Те могат да правят още колкото искат опити, но в края на краищата ще разберат, че истинското
освобождение
от несносния живот идва от любовта.
Навсякъде трябва да проникне любовта, навсякъде трябва да работи тя. За това време е казано в Писанието: "Ще се вселя в тях, и те ще ми станат народ". Това значи, че любовта ще се всели у хората и ще ги обедини в едно цяло. Тогава ще се осъществят всички ония копнежи на човешката душа, които дремят дълбоко потаени в нея. Много пътища са опитвали хората в живота, много опити са правили.
Те могат да правят още колкото искат опити, но в края на краищата ще разберат, че истинското
освобождение
от несносния живот идва от любовта.
У хората днес трябва да се зароди непреодолимия копнеж да опитат любовта така, както тя сега се изявява. * * *
към текста >>
80.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Днес жените повдигат зов за
освобождение
, за изравнение с мъжа.
В него се заражда целия психологизъм на съвременния живот, цялата тази трагикомедия на живота. Отношенията между съвременния човек - мъж, жена не са естествени, хармонични, творчески. Те вървят под знака на взаимните влияния, на различните господства. Било е време когато жената е господствувала над света, а в нашето историческо време видимо мъжът господствува. Жената представа задния план на фотографическата снимка на живота.
Днес жените повдигат зов за
освобождение
, за изравнение с мъжа.
В този повик има нещо твърде справедливо. Издигането на жената ще изправи твърде много от това, което създаде мъжът. Думата не е за едно изравняване, при което жената добива мъжки облик, за да измества мъжа. Това вече днес става в много страни. Жената днес замества мъжа дори и във войската.
към текста >>
Освобождението
на жената би трябвало да се изрази най-малко в допълването на тази култура на студ и себичност на мъжа с една култура на сърцето, на топлината, в пресъздаването на тази себичност.
Колко от тези възможности и сили ще останат, когато жената се облече във всичките грижи и служби на мъжа днес? Не, това е едно ново недоразбиране на взаимоотношенията между първите елементи на живота — "аз-ти", мъж-жена. Изравнението на жената с мъжа трябва да се изрази в съвсем друга насока - в едно допълнение на делото на мъжа на земята, в облагородяване на това дело, в създаването на това, което културата на мъжа, на ума е пренебрегнала. Наистина, мъжът създаде в своята видима хегемония в света една култура на ума. Всъщност тя е една култура на суровостта, на студенината, на егоцентризма.
Освобождението
на жената би трябвало да се изрази най-малко в допълването на тази култура на студ и себичност на мъжа с една култура на сърцето, на топлината, в пресъздаването на тази себичност.
Жената е символ на любовта, на топлината. Тя трябва с всичкото си съзнание да сътвори на земята една истинска култура на любов, търпимост, мекота и топлина, една култура на сърцето. Това е най-насъщната нужда на човека, на човечеството днес. Вземете жената като майка, като съпруга. Тя далеч не е застанала на своето място.
към текста >>
81.
Магелан – покорителят на моретата – Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Боян Боев В природата царуват велики разумни закони, и всяко отклонение от тях носи страдания, а всяко съгласуване с тях - преуспяване и
освобождение
от ненужни страдания.
МЕЖДУНАРОДНАТА КРИЗА Боян Боев В природата царуват велики разумни закони, и всяко отклонение от тях носи страдания, а всяко съгласуване с тях - преуспяване и
освобождение
от ненужни страдания.
Напр., физическото здраве на човека изисква чист въздух; ако той живее по-дълго време в стая, чийто въздух е проникнат от влага, прах и пр., ще заболее. Този закон важи и по отношение на духовния живот. Важи за мислите, чувствата и постъпките на човека, защото техният свят е толкова реален, колкото и физическият. Важи и за живота на обществата, племената, народите, расите и на цялото човечество, защото и те могат да се вземат като колективни единици. По-дълбоко погледнато, нали и отделният човек в същност представлява колективен организъм.
към текста >>
Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и събуждане на съзнанието, на красивото тържество и
освобождение
на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете!
И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света. Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки мислителни радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси. А знае се, че по-късите вълни са по-бързи, с по-голяма прониквателна сила и с по-мощно действие. Тия мислителни радиовълни препасват делата земя няколко пъти за по-малко от една секунда! И когато човек всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат!
Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и събуждане на съзнанието, на красивото тържество и
освобождение
на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете!
И чрез работата на хиляди и хиляди такива лъчезарни дейни центрове на пробудени души се образуват възродителни струи, които се сливат в едно мощно, светло течение, което ще ръководи духовната атмосфера на човечеството, ще премахне всички останки от старите криви схващания и методи, ще внесе смекчение на положението, едно хармонизиране и ще подготви пътя за новата светеща раса на любовта! И ония народи, които първи подемат инициативата за побратимяване на народите, за взаимно сътрудничество, те ще бъдат начело на новата култура, която иде - ще бъдат авангард на общочовешкото семейство. Каквито и събития да има, каквито и тъмни облаци да надвиснат на небосклона, каквито и вихрушки да се извият над многострадалната земя, нека всички, които живеят с новите идеи в душите си, чиито души копнеят за един светъл ден, да бъдат бодри, пълни със светли надежди! Нека да не губят вяра в красивото, чистото, което грее като вътрешно слънце с неугасима светлина в човешките души и което ще ги изведе до жадуваните върхове! Новото ще дойде по същите неотменими закони, които действат в делата разумна природа!
към текста >>
82.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Какво велико
освобождение
за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило в душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това.
Поради страшните бури, които вилнеят в него, поради рисковете, които съпровождат плаването по него, той скоро бива напуснат и дори забравен още през живота на същото поколение. Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан. Защо бе тогава подвигът на Магелан? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати? Като че ли неговият подвиг е имал чисто духовен смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия дух и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзвание като една действителна, а не само хипотетична сфера.
Какво велико
освобождение
за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило в душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това.
Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време. И защото неговото дело има преди всичко духовно значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло. Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва с най-остри противоречия и най-голям трагизъм. Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си? Защо други - недостойните - обраха неговите лаври и си присвоиха неговата печалба?
към текста >>
83.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е
освобождение
от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова слияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е
освобождение
от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят.
към текста >>
Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за
освобождението
си от турско робство, Мексико също получава свобода.
При нея "небето", сир. блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите". Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептун, в която наистина има чудни вълшебства. Г.
Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за
освобождението
си от турско робство, Мексико също получава свобода.
При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение. В тази, именно, атмосфера са расли Маркс и Енгелс, роден две години и някой месец след Маркс. Би било интересно да се проследи връзката между тия двама създатели на марксизма, защото ако Маркс, тоя нов Мойсей, представя законодателят и външния оформител на марксическата доктрина, Енгелс, чиято роля остава по-скрита, защото е била засенчена от ярката фигура на Маркс, е свързан повече с вътрешното ù съдържание.
към текста >>
84.
ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за великото
освобождение
на човешките души.
" Новото съзнание, което вече се пробужда в християнския свят е, че цялото човечество е едно голямо семейство от братски народи и всички трябва да живеем като братя. Човечеството не може да се връща вече назад. То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот. Може ли зимата да задържи идването на пролетта?
Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за великото
освобождение
на човешките души.
Христос още преди 2000 г. беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето освобождение." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода! Христос е, Който събаря затворите на душите, разтопява леда на егоизма, разпръсва тъмнината на заблуждението и разкъсва веригите на лъжата и греха. И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия. Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства!
към текста >>
беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето
освобождение
." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода!
То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот. Може ли зимата да задържи идването на пролетта? Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за великото освобождение на човешките души. Христос още преди 2000 г.
беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето
освобождение
." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода!
Христос е, Който събаря затворите на душите, разтопява леда на егоизма, разпръсва тъмнината на заблуждението и разкъсва веригите на лъжата и греха. И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия. Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства! Край на всяко робство! Край на стария свят!
към текста >>
85.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Освобождение
от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява.
Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура.
Освобождение
от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява.
Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност.
към текста >>
86.
НАЦИОНАЛИЗМЪТ В НАШАТА СЪВРЕМЕННОСТ - N
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
да се претвори международният хаос, който е продукт на едно неорганизирано минало, чрез мирна международна конференция, на която световната съвест и висшата политическа справедливост, която има божествен произход, да диктуват пресъздаването на новия международен ред, който ще открие по-светли хоризонти за стопанското
освобождение
на народите и ще даде път на онези духовни и културни заложби, скрити дълбоко в общочовешкия гений.
Също така, много други средства се препоръчваха от висшите политически среди, като метода за разоръжаването, колективните пактове за сигурност и др., обаче, не дадоха никакви реални резултати, напротив, доведоха до още по-голям международен конфликт, който се изрази в последно време във войната между демокрациите и авторитарните държави. Всички тези опити, които се правеха на международна почва, пропаднаха, защото беше пренебрегнато най-важното начало, което е душата на мира, именно свободата. Свободата, като мистично философско понятие, е много широко, но конкретно, от гледището на международното право, се изразява в националното самоопределение на народите, които трябва да станат съзнателни органи по пътя на сътрудничеството в общочовешкия организъм. Както казва Учителят – народите трябва в края на краищата да осъзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно променливи политически и стопански интереси... Последните международни събития, които стават почти по всички континенти и специално в Европа, идат да подчертаят, че, ако не се вземе за база принципът на свободата, който е най-важният стимул за стопанско, духовно и културно творчество, мирът, който е желан от всички държави, ще остане едно празно понятие, формула без всякакво реално съдържание. Световното мнение трябва да каже своята разумна дума, т.е.
да се претвори международният хаос, който е продукт на едно неорганизирано минало, чрез мирна международна конференция, на която световната съвест и висшата политическа справедливост, която има божествен произход, да диктуват пресъздаването на новия международен ред, който ще открие по-светли хоризонти за стопанското
освобождение
на народите и ще даде път на онези духовни и културни заложби, скрити дълбоко в общочовешкия гений.
към текста >>
87.
САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето
освобождение
.
На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината.
Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето
освобождение
.
Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината?
към текста >>
Те са показалец не на завладяване света от човека, а на възхода и
освобождение
на неговия дух, който навлиза в тайните на мирозданието.
Той се направлява от силите, а силите произхождат от духа. Земята се върти от памтивека по същите точни закони около своята ос и около слънцето. Човек след дълга еволюция, след системна подготовка на своя ум е могъл да проумее, как става това, какво е денонощен период, какво е линейна и ъглова скорост, що е централно ускорение и др. Те си съществуваха и преди това, както и цялата удивителна хармония на небесната механика. Не победа над земята, а победа над невежеството представляват откритието на законите.
Те са показалец не на завладяване света от човека, а на възхода и
освобождение
на неговия дух, който навлиза в тайните на мирозданието.
Ние гледаме прекрасния пейзаж, отразен в стихналата вода на езерните води. Човек го е гледал и преди хиляди години, но днес ние знаем законите на геометричната оптика, знаем за действието на молекулярните сили по тая повърхност, знаем защо капката има сферична форма, но тия сили съществуваха, още когато се раждаха „небето и земята". Победа над природата ли е това опознаване? Идват времена, когато изучаването на природата не ще ни води към суха и студена механичност, а към адмирация на силите. Машината следва пътя на духовното развитие.
към текста >>
88.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към
освобождение
.
Да обичаш един човек, това значи да му даваш нещо от своята светлина, от своята топлина и от своята сила. Хората могат да се обичат, само когато има правилна обмяна между техните умове, техните сърца, техните души и духове. При любовта имаме абсолютно доверие един към друг. Хората, през чиито сърца са протекли животворните струи на любовта, са строителите на новия свят, който иде. За мене любовта е най-великото проявление на Битието, най-високото изявление на Божественото.
Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към
освобождение
.
Новият човек е човек на любовта. Когато се приближаваш до него, усещаш се добре. Той внася нещо хубаво в тебе, както когато те грее слънцето. Добрите хора са като изгряващото слънце. Ако някой те обича и те погледне или само помисли за тебе, той внася живот в теб.
към текста >>
89.
ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на
освобождение
.
Защото целият свят се стреми точно към противното, не към ограничението, а към експанзията, към външното завладяване на всичко, към лекото, към приятното, към повече удоволствия. И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно.
Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на
освобождение
.
Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени. След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес.
към текста >>
Този процес на
освобождение
почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени.
И може би тъкмо затова днешнит човек е пълен роб на своите стремежи към завладяване, към външно обогатяване, удовлетворение. Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение.
Този процес на
освобождение
почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени.
След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества.
към текста >>
След това иде
освобождението
от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му.
Затова думата ограничение е страшна. Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение. Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени.
След това иде
освобождението
от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му.
И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля.
към текста >>
Пречистването,
освобождението
от наследственото, условното и себичното в мисълта, чувствата и постъпките ни довежда до основната същина на нещата.
В нея е правият и пълният живот. Този акт на вътрешно прозрение и просветление като волев акт обхваща — в чисто Учителев смисъл — трите човешки свята, които се проявяват на земята — мисълта, чувствата, постъпките. Първият волев акт ни поставя пред проблема за разграничението на мислите, на чувствата, на постъпките, на делата ни. В светлината, — а волята чрез ограничението и себеограничението ражда светлина,—мислите, чувствата и постъпките изявяват качеството си. Човек ги вижда, оценява и преоценява, желае дори да се бори с тях, търси път, защото в основата си са егоистични, себични.
Пречистването,
освобождението
от наследственото, условното и себичното в мисълта, чувствата и постъпките ни довежда до основната същина на нещата.
За мисълта това е правата мисъл; за чувствата, това е благородството; за постъпките, това е широтата и добродетелността. Дълъг жизнен път е това; не стават работите за един миг! Много методи са посочвани в миналото във всички окултни школи, във всички религиозни системи. В беседите на Учителя човек намира също много и красиви, и пълни с резултати методи за работа над мисълта, чувствата, постъпките — бихме употребили също и думата воля, защото постъпките са вече най-яркият физичен израз на волята, която тоже сама се превъзпитава. За нас, обаче, в това разглеждане на понятието воля, би било отклонение, ако се спрем на тия подробности.
към текста >>
90.
DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато си спомним за него, винаги изпъква пред нас „В зората на
освобождението
".
Ще имат еднакви права, защото всеки човек поотделно, както говори Учителят, е най голямата държава на света. И за него този свят е създаден като грамадна школа за братство и любов между хората. Виолино Примо На 8. дек. 1940 година се пресели отвъд в гр. Котел Виолино Примо (Цонко Попов).
Когато си спомним за него, винаги изпъква пред нас „В зората на
освобождението
".
Тая книга е епоха в педагогичната ни книжнина и изобщо в нашия културен живот. Кой учител не е черпил възторг, въодушевление, подтик за творчество, кой не е усилвал своята любов и вяра в децата след прочитането на тая книга. Тя е пропита с вяра в божествените сили, вложени в детето. Детската душа се отваря пред нас като велика съкровищница с големи богатства. Трябва само да владеем ключа, чрез който тя се отваря.
към текста >>
„В зората на
освобождението
" никога няма да изгуби своята ценност.
Той свързва детето не механически с природата, но с вътрешния й живот. Така за детето природата оживява, тя е пълна с разумност, със съзнателност, с мисъл. Виолино въвежда във възпитанието художествения елемент като първостепенен фактор — усета към красивото. Развитието на този усет у детето е важна точка при възпитанието. Много поколения учители са израснали и откърмени с неговите идеи и са ги вложили в своята практика.
„В зората на
освобождението
" никога няма да изгуби своята ценност.
Тя е рудница, богата с идеи. Всяка глава на тая книга чертае новите пътища на педагогиката. „Школско звънче" вниква в душата на учителя и ни го представя живо със своите копнежи, идеали, с своя борчески дух и с своя възторг и благоговение пред новото в живота. От него има и други трудове и множество статии., пръснати в списанията. Неговата дейност оставя светла диря в българската култура. I.
към текста >>
91.
ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
То ще донесе едно
освобождение
на човешкия дух, за да може той да прояви с мощен замах големите творчески сили и заложби, които крие в себе си.
Нови идеи, нови проблясъци ще се родят в душите. Процесът на единението, който сега се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите! Затова имаме вече известни признаци и в социалния живот, например, стремежите към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на тая космична пролет се долавят и в науката, в която все повече навлиза духовният елемент; тя все повече навлиза в допирни точки с окултната наука. Навсякъде се чувствува, че иде нещо ново, обаче мнозина не знаят, в що се състои именно това новото, което иде.
То ще донесе едно
освобождение
на човешкия дух, за да може той да прояви с мощен замах големите творчески сили и заложби, които крие в себе си.
В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства. Последните ще дадат по-ясен израз на фините, възвишени трепети, усети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с по-тънките си усети ще долавя вътрешния живот на природата, ще влезе в контакт с разумното, което работи в цветята, тревите, дърветата, даже и в камъните. Те ще представляват за него един разумен свет, с който той може да влезе в общение. Този лъх на новото ще донесе едно ново разбиране на Любовта.
към текста >>
92.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето
освобождение
?
Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи? Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост? До кога ще възлизат към небесата воплите на хиляди страждущи души? Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота. Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата.
И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето
освобождение
?
Отговорът е много ясен. Човек живее в една велика разумна природа, той е гражданин на една мирова държава. В момента, когато той съгласува своя живот със законите на тая мирова държава, той завинаги ще се освободи от страданията и противоречията. Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота. Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката.
към текста >>
93.
ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към
освобождение
.
Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14).
Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към
освобождение
.
— Тя е стремеж към освобождение. (12). Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи.
към текста >>
— Тя е стремеж към
освобождение
. (12).
Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения. Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките. Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14). Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение.
— Тя е стремеж към
освобождение
. (12).
Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето. Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух.
към текста >>
94.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
33) Великата идея за
освобождението
на човека и за правдата и братството изисква общо владение на земята — унищожение на частната собственост върху земята.
Всичко това аз видях в сън на 13 август. (Вж. Биография Л. Н. Толстого — П. Бирюков, т. II, стр.
33) Великата идея за
освобождението
на човека и за правдата и братството изисква общо владение на земята — унищожение на частната собственост върху земята.
Сега нам е ясно, че Толстой е бил прав. Следващите сбития потвърдиха напълно това, което той пророчески е видял като видение преди 75 години. Достоевски — така се произнася за романа на Толстой „Ана Каренина" и за Толстой изобщо: „Ана Каренина е съвършенство като художествено произведение и то такова, с което нищо подобно из европейските литератури в настоящата епоха не може да се сравни; и второ, по идеята си то е вече нещо наше, свое, родно и именно това същото, което е нашата особеност пред европейския свят, което съставя нашето национално „Ново Слово" или поне, началото му — такова слово, което именно не може да се чуе в Европа и което обаче й е толкова необходимо, без да се гледа на всичката й гордост". „Мене е отмъщението и Аз ще въздам " — това е основната идея на романа: само Любовта и милосърдието — могат да ни разкрият тайните на живота, — а не човешките закони и норми. Цялата дейност на Толстой — и преди, и след написването на този роман — всъщност е доразвиване на идеята за една всемирна религия на Любовта, която едничка може да обедини и възроди християнското човечество и да разреши всички лични и обществени противоречия.
към текста >>
95.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение,
освобождение
.
Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов едната трета е Божествена, а двете трети — човешка. В духовната Любов двете трети са Божествена, едната трета — духовна, а в Божествената Любов — и трите трети са Божествена Любов (14). Проявата на Любовта в физическия свят е преходна, временна, преривна. Тя отделя частите от Цялото.
Проявата на Любовта в духовния свят внася разширение,
освобождение
.
Проявата на Любовта в Божествения свят дава изобилие, обединява всичко, услужва всякога, при всички условия, в радости и скърби, осмисля живота на всичко, създава истински трайни връзки, внася свобода, радост, веселие, простор. До нея се идва през първите две стъпала, през първите две прояви на Любовта (7). Любовта живее само в реалностите на нещата, които са вечни (14). Любовта е проява на онова Начало, което е непознато за хората — то е Бог. Бог е незнаен без Любовта (14).
към текста >>
Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и
освобождение
. 3.
Тия особености, които представят един вид материализираните прояви на Любовта, ни се изнасят: 1. На физическия свят като Любов към ближния. Тази проява на Любовта поради естеството на материята на физическия свят, не може да бъде непрекъсната. Тя е преходна, проявява се от време на време, с прекъсвания. 2. В духовния свят, в света на ангелите, като Любов към своята душа.
Затова тази по-висша проява на Любовта внася разширение и
освобождение
. 3.
В Божествения свят Любовта се проявява като жива връзка между съществата с Бога — така трябва да разбираме думите „като Любов към Бога". Чрез тази връзка с Бога в нашия живот се раждат изобилието, свободата, радостта, веселието, обединението на всичко, смисълът на живота, истинските трайни връзки. Когато помислим за Любовта, че се проявява извън времето и пространството, не може да не ни мине мисълта, че тази велика особеност на Любовта е от голямо значение за съвършенството на човека и на живота. Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие.
към текста >>
96.
ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА - Н. ПОПОВ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Правда, мир и радост в семействата, народите и човечеството, за които копнеем всички, ще дойдат само тогава, когато ти и аз и всички ние, които искаме да следваме Христа и да носим Неговото име, отворим сърцата си за Любовта, умовете си — за Мъдростта, душите си — за Истината, и духовете си за Христа, живия Христос, който е образът на високия идеал, на невидимия Бог, дошъл да ни покаже пътя на
освобождението
и безсмъртието.
Бъдете съвършени в Истината, защото Бог е Истина. Бъдете съвършени в Правдата, защото Бог е Правда. Бъдете съвършени в Доброто, защото Бог е Добро. И тогава само, когато любовта се всели в нашето сърце, доброто стане основа на нашия живот, мъдростта просвети нашия ум, истината освободи нашата душа и закали нашата воля за творчество и подвиг и правдата излее мощта на светлината над нашия дух, ние ще бъдем наистина истински човеци с висок идеал и ще можем да осъществим и обществения идеал на Христа: Царството Божие на земята. „Царството Божие не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Духа святаго", казва ап. Павел.
Правда, мир и радост в семействата, народите и човечеството, за които копнеем всички, ще дойдат само тогава, когато ти и аз и всички ние, които искаме да следваме Христа и да носим Неговото име, отворим сърцата си за Любовта, умовете си — за Мъдростта, душите си — за Истината, и духовете си за Христа, живия Христос, който е образът на високия идеал, на невидимия Бог, дошъл да ни покаже пътя на
освобождението
и безсмъртието.
Вечната и неутолима жажда на всяка душа тука на земята е свободата и безсмъртието. Вечният и неутолим стремеж на всяко общество, на всеки народ, на делото човечество е свобода и хармония. Както хор и оркестър не може да имаме, докато не подготвим хористи и музиканти, така и нова общественост не може да имаме, докато не създадем от себе си свободни, любещи и разумни човеци, които да живеят в правда, мир и радост. Царството Божие — това е новият обществен порядък, който идва, това е новата общественост, която се ражда като плод на индивидуалното изправление на личността. Защото какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното.
към текста >>
97.
В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за
освобождение
от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота.
Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той.
В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за
освобождение
от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота.
Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла. Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко. В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия.
към текста >>
98.
DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Паневритмията е важен метод за
освобождение
на човешката душа, за вливане на новите идеи в днешната култура и за изграждане на красивия нов свят, който иде на земята!
След първата книга „Паневритмия", излязла в 1938. година, необходимо беше и настоящето издание. В първата са описани движенията на паневритмията, дадена е музиката за две цигулки и на края са изложени принципите й. А настоящето издание съдържа музиката на паневритмията, нагодена за пение; даден е и текстът. Музикалната част се предшествува от уводни думи и от статията „Основи на паневритмията" от Учителя.
Паневритмията е важен метод за
освобождение
на човешката душа, за вливане на новите идеи в днешната култура и за изграждане на красивия нов свят, който иде на земята!
Есперанто-български речник от Атанас Николов. Книгоиздателство „Братство", Севлиево, 1941. Цена 25 лева. Стр. 208. Доставя се от книгоиздателството в Севлиево.
към текста >>
99.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
То е първата стъпка към събуждане, просветление и
освобождение
на човешката душа.
Външната човешка форма е красива, когато изразява дълбоката работа на духа. Също така и когато зад външните форми на природата почнем да прозираме дейността на Разумното Начало в света, тогава тя ще ни се разкрие в неподозирана до сега красота. Тия енергии, с които ще влезем във връзка при общение с вътрешния живот на природата, ще укрепят преди всичко физическия човек, неговото здраве. Защото хармонията, в която ще влезе човек, преди всичко непременно ще преустрои, ще преорганизира материята на неговото тяло. Общението на човека с вътрешния живот на природата ще му отвори всички възможности, път за всички постижения.
То е първата стъпка към събуждане, просветление и
освобождение
на човешката душа.
То е влизане в преддверието на свещения храм на Любовта. И тогава тя ще изведе човека от робство на свобода, ще строши вековните вериги, които са сковавали нозете му, ще разцъфти дарбите, които тя е вложила в него преди началото на времената! АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕДЪ СВЕДЕНБОРГ Ангелите говорят помежду си също както хората в света и то по разни въпроси из семейния, моралния и духовния живот. Техният говор се различава от нашия по това, че е по-интелигентен, тъй като той произтича от една по-вътрешна и дълбока мисъл. Често ми е позволявано да говоря с ангелите като с приятели, и тъй като в такъв случай съм в състояние като тяхното, мога да кажа, че говоря с тях също както с хората на земята.
към текста >>
100.
DU MAITRE- LA VISITE DE LAMOUR
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
С музика, движение и говор те представят онзи велик момент на пробуждане и
освобождение
на човешката душа, нейното просветление и озарение от великата идея на любовта като едничка сила, която може да покаже пътя на новата култура и като едничко средство за разрешение на всички противоречия, които издъно раздрусват днешния живот.
Книгата е разделена на три отдела. Първият отдел съдържа музиката на новите упражнения. Вторият отдел съдържа принципите, а третият отдел дава подробното им описание, придружено с четири фигури. Тия упражнения, наречени "Слънчеви лъчи", заедно с паневритмията и с проникването на новите идеи в живота ще има да играят важна роля за повдигането на човечеството. "Слънчеви лъчи" съдържат в себе си идеите на новата култура.
С музика, движение и говор те представят онзи велик момент на пробуждане и
освобождение
на човешката душа, нейното просветление и озарение от великата идея на любовта като едничка сила, която може да покаже пътя на новата култура и като едничко средство за разрешение на всички противоречия, които издъно раздрусват днешния живот.
Тези упражнения имат в себе си силата да преобразят тия, които ги изпълняват. Със своята музика, движение и говор те имат силата да събуждат великото, божественото, което се крие в глъбините на всяка човешка душа! Ето защо, те ще бъдат ценно средство от голямо възпитателно значение. Тия упражнения преди всичко укрепяват физически тялото и събуждат към дейност спящите сили и заложби на ума, сърцето и волята. Тяхното въвеждане в училищата и в обществото на възрастните е необходимо, за да се влее нова светла струя в днешната култура.
към текста >>
НАГОРЕ