Търсене в текстове за 'Освещаване'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Освещаването на Името Божие означава да не опетняваме възвишеното, което е в нас – нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки.
Човек да живее, за да освещава Името Божие в себе си. Човек да служи на Царството Божие в себе си. Човек да изпълни Волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват и нека да бъдат идеал за Вас. Това е успокоителното пристанище за човешката душа. Освещаването на Името Божие означава да не опетняваме възвишеното, което е в нас – нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазите като зеницата на окото си светостта на Името Божие в себе си. Значи да има нещо във Вас, което никога да не се опетнява. Реплика: Има много работи, които не съм постигнала. Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. Ако непостижимите неща станат постижими, те стават и статични.
към текста >>

2. 24) Достатъчна е една запалена свещ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да живее за Бога – това е вече освещаване на личността, индивидуалността, душата и Духа.
Онези, които вървят по този път, трябва да имат голяма стабилност – силата е там. Трябва да се зароди такова съзнание – без страх. Който дойде при теб, да е готов да те нагости, защото Божественото учение е такова – всеки, който се приближава до теб, се запалва, и това е преимуществото. Колкото и да се мъчат да изгасят Божественото, не могат. Приготвят се условия и отвън, и отвътре за Божественото. Човек трябва да живее за Бога – това е вече освещаване на личността, индивидуалността, душата и Духа. Тогава те добиват своята ценност. Някои казват личност. Личността ще добие ценност, ще се освети по този начин. Всички неща ще могат да се оценят – силата е там. Трябва да се работи.
към текста >>

3. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, Константин Дъновски, като младеж е тръгнал за Света гора, за да се покалугери. Но като стигнал Солун е бил върнат от един свят монах, който му е дал Антиминс, точно в деня на Великата събота преди Възкресението. Случило се в храма "Свети Димитър", долу в подземието пред гроба на светеца. Антиминсът е бяла кърпа с изображение, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. Изобразен е Христос, снет от кръста, около Него майка Му, жените, учениците и Йосиф от Ариматея Го приготовляват за погребението Му. Антиминсът, даден на бащата на Учителя, където и да се постави, на маса или камък, става олтар и пред него може да се извърши служба. Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой.
към текста >>

4. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни.
Последните го приели много студено и след много затруднения, защото те не се доверявали на гърците, които считали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия. Науката на числата и изкуството на силната воля са двата ключа на магията, му казаха Жреците на Египет.
към текста >>

Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи.
Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото." След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив. Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на обществения живот. Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата. Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи. Той намерил благоприятен прием на идеите си от сената на Кротона. Като пристигнал в този град, като се представил на сената, той събрал младежите в храма на Аполон и с красноречието си успял да ги убеди да последват неговия път и да се откажат от стария начин на живот. Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от поражението на суетността и разкошния живот. Жените го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той пленявал, увличал множеството, които твърде много се чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите и Истината.
към текста >>

Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните.
Те ги учили за силите на музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта.
към текста >>

5. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в Мистериите при посвещаването на посветените.
Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света. Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа. Защото Христос е, който се проявява в течение на всички древни Мистерии. Той е онзи Велик Посветител, през когото са минавали за посвещение всички истински посветени. Но тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в Мистериите при посвещаването на посветените. На тях Той се е откривал като Азът на човечеството, като Висшето Аз на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава през окултното развитие и стигне до Посвещението. И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща периодически на Земята като велики Учители, да внесат известен импулс в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която да събуди известни способности и чувства и да развие определена страна на човешкото естество. Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие. Затова Учителят казва, че всички Откроения във всички времена и епохи, са дадени от Христа. Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на Христа.
към текста >>

6. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава.
В началото на 31-та година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари. След това, до началото на март, следва оттеглянето в пустинята, което според първите три Евангелия е траело 40 дни. През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма. Една година след това, в началото на пролетта става нахранването на петте хиляди, което е описано в шеста глава. През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на сляпородения. През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава. Преди празника на пасхата, на 33-та година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота. Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие дейността на Христа в течение на три години и няколко месеца. Тези три години и няколко месеца от живота на Христа на земята не са случайно явление, а отговарят на един космичен факт, а именно на три и половина периода, през които минава земното развитие и в течение на които в космичен мащаб се манифестира проявлението на Логоса. За тези периоди ще спомена по-нататък. Накрая Евангелието на Йоана ни казва, че са станали още безкрайно много неща, които не са записани в Евангелието.
към текста >>

7. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите.
Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух.
към текста >>

8. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Понеделник - ден за освещаване на този ден;
2 май Под мома разбирам човешката душа. Под момък разбирам човешкия дух. 15 август: Неделя - възкресение, ден за освобождение; Понеделник - ден за освещаване на този ден; Вторник - ден за рабата; Сряда - ден за наука; Четвъртък - ден за връзка с Бога; Петък - ден на Любовта; Събота - ден за почивка.
към текста >>

9. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Защото всяка душа, която е слязла на земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.“ Премахвайки оковите на наследствения първороден грях – най-тежкото бреме за душата в света на материята, и разкривайки пред човека светлия път на спасението, включващ Божията благодатна подкрепа и освещаването посредством Църквата (от гледна точка на християнското богословие и църковното учение), Господ Иисус Христос предоставя неповторимия шанс на личността да завоюва вечен живот в присъствието на Небесния Отец – Бога.
А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта“ (Учителят П. Дънов). Интерес за изследователя на разглежданата тук проблематика представлява и взаимоотношението между мисията на Иисус Христос – Спасителя на човешкия род, и земната изява на душата. Можем да очакваме, че по-големият идва сред нас, за да подаде ръка на по-малкия. Такова е и гледището, застъпено в учението на ББ и изразено от Учителя П. Дънов по следния начин: „Когато Христос слезе на земята, той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.“ Премахвайки оковите на наследствения първороден грях – най-тежкото бреме за душата в света на материята, и разкривайки пред човека светлия път на спасението, включващ Божията благодатна подкрепа и освещаването посредством Църквата (от гледна точка на християнското богословие и църковното учение), Господ Иисус Христос предоставя неповторимия шанс на личността да завоюва вечен живот в присъствието на Небесния Отец – Бога. От позициите на езотеричното познание мисията на Христос на Земята е свързана с поемането от Негова страна на съвкупния кармичен товар на земното човечество и доброволното Му натоварване с функциите на Планетарен Логос. Казано с други думи: след Възкресението и Възнесението Си Христос се ангажира лично и пряко с еволюцията на планетата Земя и на човешкия род. Две съществени качества на душата, с които тя разполага и борави по пътя си в Битието, са смаляването и разширяването. Има ли ограничения за едното и другото? Тези качества свойствени ли са за всяка душа или само за избрани единици?
към текста >>

10. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Великата задача на окултния ученик, който твърдо и неотклонно е решил да стане Божий служител, е формулирана от българския духовен Учител в духа на Христовото благовестие: „Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня.“ „В Твоите ръце предавам духа си.“ Противоречието, което се крие в кръста, който сме длъжни да поемем на гръб и да го отнесем до своята собствена Голгота, е между духа и материята, между душата и тялото – предизвикателството да се преборим веднъж завинаги със зова на плътта и да я одухотворим до степен на пълно освещаване и обожествяване.
Измежду всички жертви най-достойна е саможертвата. Да се жертваш означава да положиш доброволно пред олтара на Божественото нещо, което е много скъпо за теб. И да го извършиш с пълното съзнание, че така допринасяш – макар и скромно, според възможностите си – за успеха на Божието Дело на тази планета, както и за собственото си духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Учителят П. Дънов, както обикновено, го е казал с кратки, прости и внушителни, завладяващо убедителни думи: „Най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича.“ Великата задача на окултния ученик, който твърдо и неотклонно е решил да стане Божий служител, е формулирана от българския духовен Учител в духа на Христовото благовестие: „Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него, и да кажете: „Не моята воля, а Волята на Отца си ще изпълня.“ „В Твоите ръце предавам духа си.“ Противоречието, което се крие в кръста, който сме длъжни да поемем на гръб и да го отнесем до своята собствена Голгота, е между духа и материята, между душата и тялото – предизвикателството да се преборим веднъж завинаги със зова на плътта и да я одухотворим до степен на пълно освещаване и обожествяване. Това е най-тежката, ала и най-благородната задача на искрено търсещия в Духа. Служението – когато е осмислено и целенасочено, породено от вътрешна необходимост, а не от външна принуда – предлага дори и чисто физиологически, целебен ефект. Следователно то извисява душата, но същевременно помага и на тялото да бъде здраво, истински „храм Божий“ – по думите на ап. Павел ( I Кор. 3:16). В този смисъл засегнатите от някакво заболяване могат да открият опора и път към изцеление в безкористното служение: „Болният не бива да чака да му прислужват, а сам да иска да услужва и помага на здравите.
към текста >>

11. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

* * * Изминават пет години преди да настъпи пълното посвещаване на Веригата в София, на дейности, които заслужава специално да се изтъкнат.
Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил. Общо взето той прави забележки на Миркович, в качеството му на най-авторитетния член на Веригата, че си губи времето със спиритуалистични занимания, и в кореспонденцията си с него го упреква досто открито за това. Въпреки че по принцип е против спиритуалистически занимания, Дънов прибягва до отхвърления от него самия метод за общуване с отвъдното, като вика духа на Миркович след смъртта му (1906 г.). Духът на Миркович казва, че сега е разбрал, че е било голяма негова грешка, че е бил щедър за големите неща, но непростимо дребнав и стиснат за малките работи. Така със собствения си език Миркович признава пред членовете на веригата, че „отвъд“ е разбрал, че е имал точно този недостатък, който приживе изтъква Дънов. * * * Изминават пет години преди да настъпи пълното посвещаване на Веригата в София, на дейности, които заслужава специално да се изтъкнат. Веднага след първата годишна среща на Веригата през месец юли 1900 година, на 25-ти в пет часа сутринта в река Девня край Варна Учителят кръщава Пеню Киров. С това той према своя първи ученик, който остава неговия най-верен и предан помощник до края на живота си. През есента на същата година Учителят дава на последователите си прочутата молитва на бъдещото братство, известна като „Добрата молитва.“ Следват четири напрегнати години на просветна дейност съчетана с началото на неговия интерес към френологията т.е. систематичното измерване на човешки черепи с цел да се установи зависимостта им от умствените и духовни данни на съответните личности. Издава статии на тази тема (сп.
към текста >>

12. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове.
Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество. В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции. „...За умножение греховете на християните, дьлготърпеливий Бог бил прогневен, а триста и три години преди клането от 1747 г. (датата, отбелязана на антиминса, т.е.
към текста >>

0.26904702186584