Търсене в текстове за 'Освещаване'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 25 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10.Учителят ни води по нов път

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието.
То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие. Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата. Закона на кармата преди да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари. Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано.
към текста >>

2. 04 - 08. ЗАВЪРШВАНЕ НА ЧЕШМАТА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Няколко месеца по-късно било завършено и училището, за освещаването на което бил повикан да присъства и тогавашният окръжен управител Радой Козаров.
Когато трапезата била към своя край, директорът на училището, Слав Топалов, засвирил с цигулка кръшни български хора. Наскачали младежите и се заловили и направили голямо хоро. Не могли да се въздържат и по-възрастните, и те се хванали на хорото. Така чешмата обединила усилията на всички добри хора, млади и стари. Всички били сплотени в едно. Няколко месеца по-късно било завършено и училището, за освещаването на което бил повикан да присъства и тогавашният окръжен управител Радой Козаров. След привършване на освещаването, селяните го поканили да види чешмата. Когато отишли на самото място и я разгледали, той останал възхитен. Казал, че е чест за тия хора, които са могли да направят такава чешма със свои собствени средства. Казал: „Тези хора са ни изпреварили най-малко с два века. Това е чешма — паметник.
към текста >>

След привършване на освещаването, селяните го поканили да види чешмата.
Наскачали младежите и се заловили и направили голямо хоро. Не могли да се въздържат и по-възрастните, и те се хванали на хорото. Така чешмата обединила усилията на всички добри хора, млади и стари. Всички били сплотени в едно. Няколко месеца по-късно било завършено и училището, за освещаването на което бил повикан да присъства и тогавашният окръжен управител Радой Козаров. След привършване на освещаването, селяните го поканили да види чешмата. Когато отишли на самото място и я разгледали, той останал възхитен. Казал, че е чест за тия хора, които са могли да направят такава чешма със свои собствени средства. Казал: „Тези хора са ни изпреварили най-малко с два века. Това е чешма — паметник. " А той е знаел, че Бялото Братство от Тополица е правило тази историческа чешма, чешма - паметник, която на свой език ще говори на поколенията за ония, които са я правили, както и за идеите, които са ги вдъхновявали.
към текста >>

3. І.02 ЧАСТ АНТИМИНСЪТ Е ПЕЧАТЪТ НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХЪТ ХРИСТОВ В ЖИВОТ ВЕЧЕН 01. ЕВХАРИСТИЯТА И АНТИМИНСЪТ - СВЯТАТА ПО

Летопис Вергилий Кръстев

А освещаването на Антиминсите става от архиерея, за да може чрез измолването му да слиза Святият Дух и да ги освети.
А защо е свята? Защото чрез службата на Евхаристията върху нея е слезнал Святият Дух и я осветил, и я е претворил в живо тяло Христово и жива Господня трапеза. Ето защо службите в храмовете и извън тях ставали само с Антиминса. В България са именували Антиминса жрътвеник (жертвеник) или трапеза. По-късно в богослужението Антиминсите заместват осветените храмови Святи трапези. А освещаването на Антиминсите става от архиерея, за да може чрез измолването му да слиза Святият Дух и да ги освети. И над него с тях се извършва след това Божествената литургия (служба) на Великото Тайнство на Евхаристията. Божествената служба може да се отслужи само в храма, осветен от архиерей или от такъв, който е осветен чрез полагане в него на Антиминс, осветен от архиерей. Антиминсът изпълнява службата на „вместотрапеза", като духовна трапеза, върху която се освещават даровете, т.е. приносите хляб и вино, за да се получи небесната и животворна храна на небесния хляб и небесно питие.
към текста >>

4. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

Архангел Михаил" се отваря, открива с друг подобен Антиминс, защото с отварянето, освещаването, той трябва да се закачи там и да стои на стената.
Порфирий е знаел за него, защото той е осветил през 1842 г., като преславски митрополит, такъв Антиминс. От същия Антиминс отпечатани по-късно са били раздавани при откриване на църквите. Тогава Антиминсите са се гравирали от руски майстори на гръцки и славянски, и са се отпечатвали в Русия или в Солун. Русия е покровителствувала гръцката Вселенска патриаршия в Истанбул, защото под нейното опекунство са били всички християнски народи в Турската империя. Единственото, което е вярно, че църквата „Св. Архангел Михаил" се отваря, открива с друг подобен Антиминс, защото с отварянето, освещаването, той трябва да се закачи там и да стои на стената. А при служба да се сваля и слага върху олтаря. А Константин Дъновски е пазел при себе си онзи Антиминс от „Откровението" в Солун. И него не го е давал никому. Откъде знаем? Знаем от някъде.
към текста >>

5. І.03.25. САМАРСКОТО ЗНАМЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Чрез това освещаване в реката се търси слизането на Духа върху знамето.
На 21 април 1877 г. в гр. Самара се освещава иконата на Св. Алексей Московски и знамето от митрополит Герасим в катедралната църква. Целият град излиза на религиозна процесия, като занасят знамето до реката, за да го кръстят, така, както Йоан Кръстител е кръстил Исус, когато е слезнал върху него Духът Божий във вид на гълъб. Чрез това освещаване в реката се търси слизането на Духа върху знамето. Отново се връщат в катедралата за освещение вече от Духът Христов. Това е символика за победа на духът Христов над поробителите и угнетителите на славянския български народ. На 21 април 1877 г. делегацията със знамето тръгва с параход по река Волга до гара Сизрани и оттам за Москва. На 23 април 1877 г.
към текста >>

6. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

Летопис Вергилий Кръстев

27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ От освещаването на знамето в Чудовия манастир в Кремъл, от Москва то тръгва към Кишинев, където е подписан манифеста за войната.
27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ От освещаването на знамето в Чудовия манастир в Кремъл, от Москва то тръгва към Кишинев, където е подписан манифеста за войната. На 1 май 1877 г. знамето пристига в момента, когато главнокомандващият тръгва към войските си, намиращи се зад руската граница. На 2 май 1877 г. знамето с делегацията следва главнокомандващия. На 4 май 1877 г.
към текста >>

След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване.
На 6 май 1877 г. в 2 часа пристига главнокомандващият, Великият княз със своя син. Дружините са строени в гъсти колони е една редица. В средата е поставена маса за знамето и молебена. Богослужението се извършва от българския архимандрит Анфилохий Михайлов, участник в българските въстания и свещеник Петър Драганов, участник в Априлското въстание, участвал в четата на поп Харитон в боя при Дряновския манастир. След освещаването на знамето е било връчено от делегацията на Самара на Великия княз, заедно с осветената вода за поръсване. Прекръствайки се три пъти, Великият княз забива три сребърни гвоздея с чукчето върху дръжката на знамето. Вторият е неговият син. А третият е началник на щаба генерал Непокойницки, след това началникът на българското опълчение, генерал Столетов, следват самарският кмет Кожевников, Алабин, следват командирите на бригадите и дружините. Знамето е било определено да се даде на командира на Ill-та опълченска дружина, подполковник Павел Калитин, кавалер на почти всички ордени за храброст, получени в бойни акции в Средна Азия от 1865 до 1875 година. За знаменосец е бил определен унтер офицер Антон Марченко.
към текста >>

7. II.02.07. Първата българска църква

Летопис Вергилий Кръстев

След освещаването на черковата ни пристигна в гр.
пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мюте-сариф Абдул Рахман като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гърци. За новата черкова взехме икони и други черковни принадлежности от Нико-лаевската църква, с които си служихме почти година, докато такива се набавят. Тия черковни вещи бяха донесени от свещ. Иван Димитров Бакър-джиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов. След освещаването на черковата ни пристигна в гр. Варна, на 20 февруарий, нрв гръцки владика Йоаким, сегашен гръцки патриарх. Първите епитропи на българската църква бяха: Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и х. Никола Абаджията."29 И така. На 30 ноемврий 1864 год. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий.
към текста >>

8. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

Летопис Вергилий Кръстев

Знай, че да си человек, значи все едно да си Син на Бога; а да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина, защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е добродетелта, а добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в поредъкът на света.
И тъй, когато Бог говори, ти слушай с всичкото си сърдце и Словото Му дръж да не би да се намериш отпосле оскуден от мъдрост и така да бъдиш изхвърлен на вън. Затова вслушвай се в Онзи, Който върши всичко. Той е Вечния Невидим Бог, на Когото Словото тича по всичкия свят. И ако имаш Неговите думи на живота, то си спасен; а спасението е дело на любов. И тъй, не презирай това, което любовта върши, защото ще отщетиш душата си. Знай, че да си человек, значи все едно да си Син на Бога; а да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина, защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е добродетелта, а добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в поредъкът на света. И тъй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи. За това предпочити я пред всичките богатства, каквито те и да са, и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърдцето си и любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот. Знай, че двете вечни цели на живота са добродетел и любов, а Онзи, Който ги е родил, е Баща на всичко, Комуто името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на живота е ражданието, а целта на ражданието е любовта, а целта на любовта е страданието, а целта на страданието е характера, а целта на характера е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е любов, а любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в мир и радост.
към текста >>

9. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Жечо Панайотов

През 1963 година, се извърши освещаването на новопостроеното пристанище в град Бургас.
Прибрахме се у дома, под впечатленията от тази среща, майка ни се радваше, че племенникът на баща ни си е довел такава млада, хубава булка. Научихме че булката е българка, има образование, името й Мария, но галено я наричаха Маричка. След две-три години, мен съдбата ме отправи в Сливен и преживях у братовчета ми две години, като ученик в сливенската гимназия. По-долу ще опиша и този период от юношеството ми. Още един приятен спомен от Карнобат и влака, който минаваше там. През 1963 година, се извърши освещаването на новопостроеното пристанище в град Бургас. Един ден, майка ми ме облече празнично, натъкми и другите деца, па вкупом цялото ни семейство се отправихме за гарата. Бяха ми казали, че нашата леля Зоица, с мъжът си, които живееха на гара Стралджа, ще минат през Карнобат на път за Бургас, да присъствуват на тържественото откриване на пристанището. Пожелали да заведат и мен, тъй като съм им бил симпатичен, а още повече те бяха бездетни. Дойде влакът, локомотивът изпускаше своите кълбета дим, показаха се на вагона нашите сродници, слязоха за малко да се поздравят с нас. Леля ми Зоица ме пита, ще дойдеш ли на Бургас?
към текста >>

10. 5. ТРУДНИ ДНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НИ, ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ПЪТ КЪМ НОВИЯ ЖИВОТ

Жечо Панайотов

За тях описах доста в страниците, когато ме водиха на освещаване на Бургаското пристанище.
Падаха ни се по хиляда лева. Моята част получи майка ми, като моя настойница. Благодарение на тези пари, преживя се една-две години. Аз, обаче, пак останах в Стралджа. Сега вече в семейството на леля ни Зоица и нейният мъж - свако Димитро Шивачев. За тях описах доста в страниците, когато ме водиха на освещаване на Бургаското пристанище. Те ме приеха пак поради тия хуманни съображения спрямо семействата ни - майка ни, леля ни и ние четири деца. В новата обстановка, пак бях на прехрана и отглеждане при тези мои роднини. Бях вече в шестнадесетата си година и ми се възлагаше по- сериозна работа. Моят свако Димитро, от време на време ме изпращаше до близки села, да придружавам две-три талиги, заплащах на селяните закупената храна и като натоварвахме житото, завръщахме се в Стралджа. Имах даже един случай, когато сам докарах една талига жито - това беше важно „кръщение" в работата.
към текста >>

11. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Просвещаването на човешкото сърце и на човешкия ум, са най-важните процеси в ученичеството.
В много места на лекциите и беседите си, Учителят ни насочва към начините за вечното славословене на Бога, включено и в третия „ключ" на Добрата Молитва. ЧЕТВЪРТИ КЛЮЧ: „ОСВЕТЯВАЙ ДУХА НИ, ПРОСВЕЩАВАЙ СЪРЦАТА НИ И УМА НИ ДА ПАЗИМ ТВОИТЕ ЗАПОВЕДИ И ПОВЕЛЕНИЯ" Човешкият дух е оная свещена Божествена искра, която при създаването му е вложена от Бога. Имало е грехопадение, имало е много отклонения през дългата душевна еволюция на човека. Само святостта наДуха е един постоянен процес и към него ни насочва Учителя. Да бъдем в това състояние, Бог винаги да осветява Духа ни. Просвещаването на човешкото сърце и на човешкия ум, са най-важните процеси в ученичеството. Трите тези неща: осветеният човешки дух, просветеното сърце и просветеният ум, ни поставят в положението да пазим Божиите заповеди и повеления. Ако размислим, защо се казва „заповед и повеление", може би ще си кажем, че това е едно и също нещо. Думата „повеление" е употребявана в по-далечното минало, по-близка е до славянския език. З&поведта е предназначена да се изпълнява нещо за по-дълго време, а повелението може да се измени - то само напомня за съществуването на дадена заповед. Това напомняне се изразява често в човека от „Тихият глас", чрез който ни се обажда нашият ръководител при случайните изкушения и противоречия в живота.
към текста >>

12. 14. Вместо сбогом

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Хигиенизиране на работилниците и просвещаване на работничество- то ни - гръбнака на населението ни. 3.
Малцина наши интелигентни съграждани разбират така задачата си. Но ние знаем, че има пробудени съграждани, които ще окажат мощно влияние върху целокупния живот на града ни. Това ще бъдат съзнателни, честни, благородни съграждани, с пълно съзнание за своя обществен дълг и готови на всяка лична жертва заради него. В подробности набелязваме някои близки цели за постигане на Хасково. 1. Урегулиране на трудовите условия с оглед на индустрията ни, за да се избягват безработиците и кризите. 2. Хигиенизиране на работилниците и просвещаване на работничество- то ни - гръбнака на населението ни. 3. Залесяване на околността на града и насърчаване на контакта с природата. На Емача, в Кенана, на Аида има въздух, достатъчен, за да пречисти дробовете на народа ни и да го запази здрав и добре развит физически. Нахранен, трезв, здрав народ - това е първата пряка цел. Тя не може да бъде постигната отведнъж. Упорита работа предстои на народните работници!
към текста >>

13. 23. Сфера на Меркурия

ГЕОРГИ РАДЕВ

Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч?
Вземам тези две думи като характерни символи. При това, не произволно, а като се основавам на един смешен, може би, обичай в Полша, според който всеки младеж, издържал матура, има право да носи цилиндър и бастун. „Матурата, казва Тадеуш Желенски Бой в статията си „Социология на зрелостния изпит”*, даваше право на юношата да носи цилиндър, а особено бастун. Обикновено някоя леля или вуйчо подаряваше на младия матурист бастун и цилиндър, който той гордо вземаше в ръка и слагаше на глава. Те му придаваха вид на възрастен човек, но същевременно и на господин; простите хорица не носеха бастун, нито цилиндър. Не се ли крие тук несъзнателен и комичен спомен за посвещаването в рицарство, при което са давали на младия дворянин шлем и меч? " Меркуриевата сфера така дълбоко прониква Юпитеровата в капиталистическия строй, че нейното влияние навсякъде е налице. Представете си, каквото щете крупно индустриално предприятие на наши дни, в което са съсредоточени огромни капитали и си помислете, възможно ли е то без научни лаборатории – „научна секция”, без счетоводство, без цял щаб от чиновници, без връзки с пресата - и не само за рекламни цели - без адвокати, юрист-консулти, без съдействието на всички модерни съобщителни и транспортни средства. Навсякъде се явява Меркурий със своята папка документи, със своите подробни статистики и пресмятания, със своите баланси. Цифрата - изобретение на Меркурия - владее цялата съвременна култура, в която често пъти и човекът се явява само едно жалко число в дългите статистически редици... Не ще и дума, че Юпитерово-меркуриевото сечение, в което се разви западно-европейската материалистична култура е само едно „сечение" - то не изчерпва цялото съдържание на двете сфери. В тези сфери има едно светло и едно тъмно полукълбо, в тях има едно разпределение на сектори, в които енергията на тия сфери функционира по различни начини.
към текста >>

14. 21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ

» Наскоро стана освещаването на електрическата юзина в с. Бояна.
Светият Синод сигурно няма да идентира своята святост с тая на бирата. Ако сам не може да даде добър урок на разюздания циник, поне ще протестира, ще повика на помощ властта, която толкова често вика за защита от «сектантите». Но и до днес не дочаках подобно нещо. Белки ще ми се възрази, че това име е само преведено, то е допуснато и санкционирано от западната църква - знам. Ала щом можете да се извинявате със западната църква, че направеното от нея е право и добро и вие не можете да се противопоставяте, защо често го кълнете: «Анатема го католицизма!? » Наскоро стана освещаването на електрическата юзина в с. Бояна. На банкета софийският митрополит г-н Стефан предложи да се нарече юзината «Свети Андрей». Вместо да се отрече светостта на бирата, умножи се със светостта на юзината. Тогава ми дойде на ум, че има в София и улица «Св. Св. Кирил и Методий». И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски.
към текста >>

15. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Затова не отидох за освещаване на апартамента, който си купили Лилето и Мария.
Те завършиха с развод. Брат й Асен работи във фирма, където се влюбва в момиче, което му прави магии, да го обича постоянно и да може да му взима парите. Асен стига до психическо разстройство и няколко пъти идва при мене. Накарах го да напусне тази работа, помогнах му и постепенно се освободи от магиите и прекъсна връзките си с въпросната жена. Оздравя и изчезна и досега не се е обадил - още не е закъсал. Затова не отидох за освещаване на апартамента, който си купили Лилето и Мария. Отидоха Елена и Павел. 152. Отказ от операция Дойде при мен Силвия Младенова от Северна България. 8 години не може да зачене. Казах й какво да направи и зачена. За раждането дойде в София, но раждането й закъсня от термина и бързаше да го извади оперативно.
към текста >>

16. 9. Истинската любов

Невена Неделчева

Има начини за просвещаване на ума, за облагородяването на сърцето и за възпитание на волята.
Сегашната любов им служи само за забава. Тя е остаряла вече за новото време. Новото време иска ново разбиране, нова мисъл, нова любов. Новото се крие в Божията Любов. За да се възприеме и разбере новата любов, съзнанието на хората трябва да бъде подготвено. Има начини за просвещаване на ума, за облагородяването на сърцето и за възпитание на волята. И тъй, изучавайте начините за приложение на Любовта в живота. Ако любовта би се приложила като метод при възпитанието на децата, резултатите щяха коренно да се различават от тия, които имаме сега. Хората говорят за любов, за свобода, но като не знаят как да приложат любовта при възпитанието, получават обратни резултати. Защо? Защото говорят само, без да изпълняват това, което говорят. Любовта, свободата, са достояние на всички живи същества.
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ

Освещаването на Методистката епископална църква в гр.
Размисли и спомени 8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания "Изгревът", том XXIV? V. АМЕРИКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ И МЕТОДИСТКАТА ЕПИСКОПАЛНА ЦЪРКВА 1. Американската образователна дейност в България. 2. Американски девически пансион – Ловеч. 3. Освещаването на Методистката епископална църква в гр. Ловеч. 4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници – Ловеч. 5. Евангелската методистка мисия и протестантското училище в Свищов / протойерей Стефан Ганчев. VI. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ, СЪНАРОДНИЦИТЕ МУ И ЕВАНГЕЛИСТИТЕ МЕТОДИСТИ НА ИЗГРЕВА в "ИЗГРЕВЪТ", Т. I-XVII Вергилий Кръстев. 1.
към текста >>

18. 6.7. Пастир Цветан Д. Цветанов (1868-1959)

Освещаването на църквата "Д-р А.
е готова. Поставен е краят на 15-те години, в които софиянци не са били наясно къде ще имат своето следващо богослужение. Пастир Цветанов при тези тежки обстоятелства успя да запази църквата и да укрепи вярата й. На 25-та Годишна конференция пастир Цветанов е натоварен с отпечатването на "Дисциплината" на Методистката църква и на вестник "Християнски свят". Той е включен в комисията за християнска литература. Освещаването на църквата "Д-р А. Лонг" е на 17 септември 1925 г. От 1926 до 1928 г., пастир Цв. Цветанов е преместен във Варненската църква. Навършвайки 60 годишна възраст пастир Цветанов е включен в списъка на свърхчислените проповедници. Тогава пред Годишната конференция, той казва: "Бог ще съди нас, пастирите, за всеки изгубен ден, а изгубени са всички дни без истинско и предано служение на Неговата църква".
към текста >>

19. 3. Освещаването на Методистката Епископална Църква в гр. Ловеч

3. Освещаването на Методистката Епископална Църква в гр.
3. Освещаването на Методистката Епископална Църква в гр. Ловеч Освещаванието на Методистката Епископална Църква в гр. Ловеч Християнски сеят, Г. IV, бр. 11 (XI.1895), с. 165. В гр.
към текста >>

Тържественото освещаване на гореспоменатата църква стана на 17-и, миналий септеврий.
Тази нужда се е вече удовлетворила и църковното здание, което се почна миналата година се свърши тази година. Църквата е твърде добре разположена на ъгъла срещу Американското Девическо училище. Положението е едно от най-красивите на гр. Ловеч и е първото здание, което привлича окото на пътника, от която страна и да иде той. Току до църквата и прилепен до нея откъм южната страна е пастирският дом, който е твърде удобен за живеене. Тържественото освещаване на гореспоменатата църква стана на 17-и, миналий септеврий. Ловчанските граждани, които бяха поканени да присъствуват на този тържествен акт, изпълниха църквата на определеното време, и мнозина бяха принудени да стоят на крака, а други не можеха да влязат в зданието поради навалицата. Службата се почна в 10 часа преди пладне. Словото се държа от Благ. Т. Константин, председателствующий Презвитер на Ловчанския църковен окръг. Той говори за трите главни клона на християнската църква, разправи в какво се различават те и обясни целта на Протестантизма изобщо, и оная на освещаваната църква в особеност.
към текста >>

20. 305. Посвещението означава намирането на Учителя

IV. През очите на Христов. Посвещение

Тези вътрешни височини, са обект на проучаване при посвещаването.
- В Египет посвещенията не са ставали на планина. - А Мойсей е получил посвещение в Синайската планина. - Е, да. - Аз вече казах - трябва да става на планина, защото има закон за връзката между вътрешните и външните условия. Планината, върховете отговарят на вътрешна планина, на вътрешни върхове, както когато гледате в езерните води отражението на един връх - вие го виждате в дълбочините на езерото, но на тези върхове в дълбочината на езерото отговарят върховете на повърхността на земята. Тези вътрешни височини, са обект на проучаване при посвещаването. На планината съзнанието е по-възприемчиво, още и защото въздушното налягане там е по-малко. Истинско посвещение в окултен смисъл е разкриване невидимите светове, които не са достъпни за петте сетива. Посвещение е получаване на свръхсетивни познания. - Например аз днес какво свръхчувствено познание научих, аз не видях особени светове! - възрази Андрей.
към текста >>

21. 306. Знание дошло извън сетивата ни, отива направо в душата

IV. През очите на Христов. Посвещение

Посвещаването на някой български държавници и общественици в масонството, тези посвещения са най-нисшите и са механически, защото българските държавници и общественици, макар да са натруфрени по европейски, но са много невежи, груби, материалисти, кариеристи.
Благовест не можа да издържи напрежението на това възвишено състояние, затова слезе по-ниско - отклони въпроса: - Господин Христов, чувал съм, че и масоните посвещавали. Вашето Братство има ли нещо общо с тях? - Нищо общо! Това ти ще проучиш, и на другите ще разказваш. Това, което сам можеш да научиш от книгите и по други пътища, няма защо да ме питате, и въпреки това пак му каза: - Знанието на обикновените хора за масоните е много обикновено и ограничено! Посвещаването на някой български държавници и общественици в масонството, тези посвещения са най-нисшите и са механически, защото българските държавници и общественици, макар да са натруфрени по европейски, но са много невежи, груби, материалисти, кариеристи. Затова тяхното посвещение е свързано със символи и ритуали, защото само каквото видят и чуят, него разбират. Както всяка култура, колкото и да е възвишена, има един широк диапазон от представители, които се нареждат на една стълба. Българските масони, това са метачите, боклукчийте на масонството, те влизат в техните ложи само за да се издигнат в политическия и обществения живот, защото техните съзнания не могат да отидат по-далече от техните интереси, а истинското знание започва от там, от където престават интересите или остават само духовните интереси. Такива масони те използват, за да диктуват целокупния живот на света. Символите имат смисъл, когато се дават от самата природа, а не когато се дават от хората, и то по чисто човешки начин.
към текста >>

22. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски

Архимандрит Макарий бива тогава назначен от монсиньор Брунони за привременен духовен началник на тая община, и на 25 декемврий става тържественото освещаване на униатския храм, - една сграда на Галата, отстъпена от някой си богаташ арменец на турска служба, - в присътствието на българи поляци, маджари и други католици.
България, Д-р Георги Миркович, Манол Иванов от Стара Загора, Никола Евтимов Сапунов и търговци от Бал-капан. Папският представител, подготвен от по-рано и заобиколен от своя клир и арменокатолишкия патриарх Хасун, изслушва заявлението и устната просба на делегацията, след което обещава да посредничи пред папата за приемане на унията. „Българският народ желае, щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна римска черква, която в старо време е припознавала българската йерархия за каноническа и независима”. Тия думи на заявлението са последвани от просба, да призове папата французкия император да посредничи пред Портата за признаване на новата българска йерархия, и от друга просба, да благоволи французкото правителство да вземе под своето покровителство българския народ в отоманската държава. Още същия ден арменокатолишкият патриарх съобщава на Портата за акта на българската уния, и на другия ден министърът му отговаря, че правителството ще признае официално българската униатска община в Цариград. Архимандрит Макарий бива тогава назначен от монсиньор Брунони за привременен духовен началник на тая община, и на 25 декемврий става тържественото освещаване на униатския храм, - една сграда на Галата, отстъпена от някой си богаташ арменец на турска служба, - в присътствието на българи поляци, маджари и други католици. Чайковски честити по тоя случай на първенците българи за избавата на българския народ от гръцкото духовно иго. И няма край радостта на униатите от тоя нечакан успех на пропагандата им, добила много по-голямо значение, отколкото те са предполагали. Отпор на българската община в Цариград. - Когато се разчува в Цариград за демонстрацията на униатите и за постигнатото съгласие с папския представител, веднага в метоха на българската черква бива свикано голямо събрание. В него, на 22 декемврий 1860 г., стават бурни разисквания: касае се за целостта на българския народ и за съдбата на българската черква.
към текста >>

0.72080588340759