НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
130
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 ) Даровете на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Без Любов човек е кух
орех
– посаждай го колкото искаш, нищо не става от него.
Който не се подчини на този закон, не може да напредва. Любовта, това е новата музика. Не искам механична дисциплина. Проявете онова, което е вложено във вас. Нищо натрапено не приемайте!
Без Любов човек е кух
орех
– посаждай го колкото искаш, нищо не става от него.
Ако Любовта не дойде, заложените дарби ще останат недоразвити, човек с всичките си дарби ще остане недоразвит. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез Любовта, хората ще станат даровити. Зад всички поети, писатели, музиканти, художници все седи някой, който ги обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква.
към текста >>
2.
3_03 ) Организиране на духовното тяло
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако посадите сто
ореха
и никой не ги знае, деветдесет и девет ще израснат, но ако посадите сто
ореха
и кажете това, колко ли ще израснат?
Само неща, които не се казват, стават. Неща, които се казват, никога не стават. Това е правило. На сто казани неща едно става, а на сто неказани – деветдесет и девет стават. Този закон е много естествен.
Ако посадите сто
ореха
и никой не ги знае, деветдесет и девет ще израснат, но ако посадите сто
ореха
и кажете това, колко ли ще израснат?
Децата ще отидат, ще ги изровят един по един и ще ги изядат. Поставяйте нещата на тяхното място, употребявайте ги правилно, защото иначе ще ги вземат. Щом някое Напреднало същество види, че си турил някоя дарба не на място, т.е. не я употребяваш добре, тя ти се взема. Ти не се безпокой за това, което имаш, понеже никой не може да ти го отнеме.
към текста >>
3.
3_18 ) Нашите по-малки братя, животните
- Боян Боев (1883 – 1963)
И двете птици паднаха на земята, понеже се
бореха
една с друга.
Веднъж в стаята влезе муха и един паяк я плени. Казах му: „В мое присъствие не искам да извършваш престъпление; ако не ме послушаш, ще се намериш вън.“ Паякът ме послуша, откъсна нишките и пусна мухата. Бях на Витоша и видях, че един копой гони заек. Казах на копоя: „Престани да го гониш.“ Копоят се спря, помисли си малко и след това се обърна назад да си ходи. Миналата година видях как един сокол сграбчи гарга.
И двете птици паднаха на земята, понеже се
бореха
една с друга.
Казах на сокола: „Защо си хванал тази гарга? “ Тогава соколът я пусна и отлетя. Като кацне една мушичка на ръката ми, аз мисля добре за нея и тя мисли, че е в Рая и се върти много приятно. А щом съм недоволен, тя седи и не се мърда, мисли си, че е студено. Чувства, че не са добри условията; не го отдава на мен, а казва, че Природата е такава, но аз зная, че нейното състояние се дължи на мен.
към текста >>
4.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това съм направил не аз, а Учителя, понеже когато
говорех
, черпех от беседите Му с пълни шепи и раздавах; така събудих в моите ученици любов към живота.
И от тогава той станал ревностен член на Братството. *** На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал. Казаха ми, че всяка дума била като светъл фар в техния живот. Зарадвах се.
Това съм направил не аз, а Учителя, понеже когато
говорех
, черпех от беседите Му с пълни шепи и раздавах; така събудих в моите ученици любов към живота.
Получавал съм даже и от Австрия писма с благодарност за напътствията, които съм давал. С този пример изтъквам каква сила имат идеите на Учителя.“ *** На 19 август 1930 г. имахме Събор при Седемте рилски езера.
към текста >>
5.
5_22 ) Имай мир, за да имаш полезна работа
- Боян Боев (1883 – 1963)
На силните Природата дава костеливи
орехи
, трудни задачи.
Ще бъдете на изпит не в лош, а в добър смисъл; всеки трябва да е готов сега. Един ден ще минете през голямо разочарование. Това ще бъде последният изпит, който трябва да издържите. Ще бъдете изоставени от всички. Привидно всички ще ви забравят.
На силните Природата дава костеливи
орехи
, трудни задачи.
Радвайте се на противоречията, защото при сегашните условия не може да съществува живот без противоречия. Ако при сегашните условия нямахме противоречия, животът щеше да бъде много по-лош. Трябва да имаш мир, за да имаш полезна работа. Без мир не можеш да работиш. Човекът на мира върши най-хубавите работи.
към текста >>
6.
7_06 ) Развитие на добродетелите
- Боян Боев (1883 – 1963)
И казвал: „По-рано
спорех
, давах ги под съд, но влезе Мир в душата ми и тези хора ми станаха приятели.
Адвокатът Бъчваров се провинил, лежал четири години в Софийския затвор, там чел Евангелието и станал религиозен. Като излязъл от затвора, имал да взема много борчове и казал на едного: „Ти готов ли си да дадеш дължимото без лихва? “ – „Готов съм.“ – „Добре, дай.“ Питал друг, а той казал: „Не мога, но мога една трета.“ – „Тогава дай една трета.“ Питал трети: „Ти готов ли си да дадеш половината? “ – „Готов съм.“ – „Дай.“ И тръгнало му всичко наред. Нямал спор с никого.
И казвал: „По-рано
спорех
, давах ги под съд, но влезе Мир в душата ми и тези хора ми станаха приятели.
По-рано ме считаха за кожодер, а сега казват, че съм се изменил.“ Има едно шише чиста вода, ала двама души искат да отпият първи от едничкото му гърло. И там се ражда злото. Който вземе вода пръв, ражда злото, а другият, който е недоволен, поддържа злото. Трябва взаимно да си отстъпят един на друг.
към текста >>
7.
7_08 ) Страданията водят към добро
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един градинар срещнал един беден човек и му хвърлил един
орех
.
Влажното време за градинарите е отлично, а за керемидчиите е обратно. Когато ти страдаш, трябва да имаш идеята, че друг се радва, и се радвай на тази радост. Ти мислиш, че като скърбиш, целият свят скърби и че всичко е изгубено. И като се радваш, мислиш, че целият свят се радва. Нито едното е вярно, нито другото.
Един градинар срещнал един беден човек и му хвърлил един
орех
.
Бедният се докачил и му го хвърлил обратно. Градинарят хвърлил ореха на втори беден и той направил същото. Десетият беден счупил ореха и изял съдържанието. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство.
към текста >>
Градинарят хвърлил
ореха
на втори беден и той направил същото.
Ти мислиш, че като скърбиш, целият свят скърби и че всичко е изгубено. И като се радваш, мислиш, че целият свят се радва. Нито едното е вярно, нито другото. Един градинар срещнал един беден човек и му хвърлил един орех. Бедният се докачил и му го хвърлил обратно.
Градинарят хвърлил
ореха
на втори беден и той направил същото.
Десетият беден счупил ореха и изял съдържанието. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това, това е изкуство.
към текста >>
Десетият беден счупил
ореха
и изял съдържанието.
И като се радваш, мислиш, че целият свят се радва. Нито едното е вярно, нито другото. Един градинар срещнал един беден човек и му хвърлил един орех. Бедният се докачил и му го хвърлил обратно. Градинарят хвърлил ореха на втори беден и той направил същото.
Десетият беден счупил
ореха
и изял съдържанието.
Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това, това е изкуство. Един боледувал и след болестта не могъл да проговори.
към текста >>
8.
2) Болести на гърдите
- Боян Боев (1883 – 1963)
3.2. Вземат се индийски
орехчета
, мед и чер пипер.
Когато се пие, водата да е гореща. Това да се прави една седмица. След това ще има една седмица почивка. После пак ще се приема от тая вода една седмица и т. н. Три седмици ще се взема от тая вода.
3.2. Вземат се индийски
орехчета
, мед и чер пипер.
Медът се стопява, а индийските орехчета и черният пипер се счукват. Забъркваме тези три неща и се получава един маджун, от който болният с кашлица приема в устата и гърлото си, но без да го гълта. Този маджун запарва и топли, от което кашлицата минава. 3.3. Взема се троскот, вари се петнадесет минути и се пие отварата. После се маже гърлото със зехтин и вътрешно се взема по малко зехтин.
към текста >>
Медът се стопява, а индийските
орехчета
и черният пипер се счукват.
Това да се прави една седмица. След това ще има една седмица почивка. После пак ще се приема от тая вода една седмица и т. н. Три седмици ще се взема от тая вода. 3.2. Вземат се индийски орехчета, мед и чер пипер.
Медът се стопява, а индийските
орехчета
и черният пипер се счукват.
Забъркваме тези три неща и се получава един маджун, от който болният с кашлица приема в устата и гърлото си, но без да го гълта. Този маджун запарва и топли, от което кашлицата минава. 3.3. Взема се троскот, вари се петнадесет минути и се пие отварата. После се маже гърлото със зехтин и вътрешно се взема по малко зехтин. Зехтинът, от една страна, е хранителен, а от друга страна, действа лечебно.
към текста >>
9.
6) В посока към екватора
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един
орех
.
Аз отправям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе. Някой път човек се превъзбуди; за да му мине, нека пее. Или някой път се сепне и за да възстанови своето предишно състояние, нека да изпее някоя песен.
Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един
орех
.
Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Богатият на всеки беден хвърлял по орех. Десетият бедняк счупил ореха и изял съдържанието му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство.
към текста >>
Бедният, докачен, му хвърлил обратно
ореха
.
На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе. Някой път човек се превъзбуди; за да му мине, нека пее. Или някой път се сепне и за да възстанови своето предишно състояние, нека да изпее някоя песен. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех.
Бедният, докачен, му хвърлил обратно
ореха
.
Богатият на всеки беден хвърлял по орех. Десетият бедняк счупил ореха и изял съдържанието му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието.
към текста >>
Богатият на всеки беден хвърлял по
орех
.
Да възлезе молбата ми към Тебе. Някой път човек се превъзбуди; за да му мине, нека пее. Или някой път се сепне и за да възстанови своето предишно състояние, нека да изпее някоя песен. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха.
Богатият на всеки беден хвърлял по
орех
.
Десетият бедняк счупил ореха и изял съдържанието му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Това е изкуство.
към текста >>
Десетият бедняк счупил
ореха
и изял съдържанието му.
Някой път човек се превъзбуди; за да му мине, нека пее. Или някой път се сепне и за да възстанови своето предишно състояние, нека да изпее някоя песен. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Богатият на всеки беден хвърлял по орех.
Десетият бедняк счупил
ореха
и изял съдържанието му.
Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Това е изкуство. Има красиви неща в Живота.
към текста >>
10.
22) Други болести
- Боян Боев (1883 – 1963)
Варят се
орехови
листа и се пие отварата.
След две седмици местото проби и изтече много гной, започнаха да излизат от раната парчета от стъкло и едно малко назъбено желязно шрапнелче. След това рукна чиста кръв. За да зарасне раната, Учителя препоръча следното: Забъркайте брашно със зехтин и един жълтък от яйце, омесете питка и я наложете на мястото. 7. Гуша
Варят се
орехови
листа и се пие отварата.
Предпочитат се млади пролетни орехови листа. Те са леко розови. 8. Бели петна по ноктите Белите петна на ноктите показват напрежение на нервната система – нещо вълнува човека в подсъзнанието му, въпреки неговата воля. Вълненията в подсъзнанието раждат белите петна по ноктите.
към текста >>
Предпочитат се млади пролетни
орехови
листа.
След това рукна чиста кръв. За да зарасне раната, Учителя препоръча следното: Забъркайте брашно със зехтин и един жълтък от яйце, омесете питка и я наложете на мястото. 7. Гуша Варят се орехови листа и се пие отварата.
Предпочитат се млади пролетни
орехови
листа.
Те са леко розови. 8. Бели петна по ноктите Белите петна на ноктите показват напрежение на нервната система – нещо вълнува човека в подсъзнанието му, въпреки неговата воля. Вълненията в подсъзнанието раждат белите петна по ноктите. Те показват, че нервната система и кръвообращението не са в добро състояние.
към текста >>
11.
50) Общи и местни условия за възпитание
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например двама ученици се карат, но той да им даде
орехи
и да им каже: „Вие нямате работа.
Говорим за Доброто, но не можем да го конкретизираме. Трябва да имаме образ на Доброто. И преди всичко в училище учителят трябва да бъде образ на Любовта и Доброто. Ще води децата по планините, при изворите, при реките – Природата е предметно учение. Нека учителят да си служи не с отвлечено учение, а с реално и конкретно.
Например двама ученици се карат, но той да им даде
орехи
и да им каже: „Вие нямате работа.
Чукайте орехите и ги яжте“. Ще им даде ябълки и ще им каже: „Вие нямате работа и затова се биете”; после ще ги пита дали са ги харесали. Учителите ще развият у децата религиозното чувство и вярата, като ги подтикват да се помолят за нещо, към което се стремят и което силно желаят. А то когато се реализира, те ще осъзнаят, че е плод на тяхната вяра. Децата знаят за Бога повече, отколкото големите.
към текста >>
Чукайте
орехите
и ги яжте“.
Трябва да имаме образ на Доброто. И преди всичко в училище учителят трябва да бъде образ на Любовта и Доброто. Ще води децата по планините, при изворите, при реките – Природата е предметно учение. Нека учителят да си служи не с отвлечено учение, а с реално и конкретно. Например двама ученици се карат, но той да им даде орехи и да им каже: „Вие нямате работа.
Чукайте
орехите
и ги яжте“.
Ще им даде ябълки и ще им каже: „Вие нямате работа и затова се биете”; после ще ги пита дали са ги харесали. Учителите ще развият у децата религиозното чувство и вярата, като ги подтикват да се помолят за нещо, към което се стремят и което силно желаят. А то когато се реализира, те ще осъзнаят, че е плод на тяхната вяра. Децата знаят за Бога повече, отколкото големите. На тях най-първо трябва да се даде образ на Бога от физическото поле – физическото изявление на Бога.
към текста >>
12.
67) Психично влияние на храната
- Боян Боев (1883 – 1963)
Орехите
карат човека да мисли.
Черният боб развива интуицията. Бамята дава на човека мекота в характера. Сините патладжани успокояват. Грахът е добро козметично средство; трябва да се вари без масло и с малко сол. Леската огражда, в нея има магическа сила.
Орехите
карат човека да мисли.
Черешите са отлични за симпатичната нервна система и помагат на онзи, който има затягане, запичане на червата. На скържавия дай череши, плодове. Крушата е интелектуален тип, тя спада към умствено-жизнения темперамент. Ако искаме интелигентност, трябва да ядем круши. Динята чисти стомаха и червата.
към текста >>
13.
77) Усилени обертонове
- Боян Боев (1883 – 1963)
Звуците под пръстите Му се разнесоха тържествено и плавно, като
говореха
за един свят на красота и хармония, за една висша реалност, по която бленува човешката душа.
УСИЛЕНИ ОБЕРТОНОВЕ Беше към 10 ч. и Учителя седна пред пианото в големия салон.
Звуците под пръстите Му се разнесоха тържествено и плавно, като
говореха
за един свят на красота и хармония, за една висша реалност, по която бленува човешката душа.
Постепенно около Него се събраха доста братя и сестри, които, слушайки, се вглъбиха в себе си. И когато Учителя спря, никой не искаше да наруши създадената свещена атмосфера, но Той ни подкани да изпеем песните „Цветята цъфтяха“ и „Бершид Ба“, а след това каза: Който пее, се подмладява, а който не пее, остарява. Ако можеш да накараш един болен да пее, ще оздравее лесно. Пеенето е мощно средство.
към текста >>
14.
30) И най-малката грубост я препятства
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, за което по-рано само
говореха
, сега ще се прилага.
Ние трябва да говорим на хората за неща, които са достъпни за техния ум. Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали. За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон. Те трябва най-после да видят коя градина дава повече и по-хубави плодове – старата или новата градина. Новото иде вече практически в света.
Това, за което по-рано само
говореха
, сега ще се прилага.
Въпрос: Защо е толкова затруднен животът ни? Ние искаме да се занимаваме с духовни проблеми, да четем, а като сме претрупани с много материална работа, намалява времето за Божествената работа. С материалната работа, която ви се отваря, вие развивате други добродетели. Земята приготовлява най-добри слуги, Меркурий – най-добри търговци, Юпитер – най-добри управници, Уран – най-добри общественици. Въпрос: Защо когато някой човек направи нещо недобро, Вие казвате, че това не е от него, а от други?
към текста >>
15.
62) От тях ще излезе лъвът
- Боян Боев (1883 – 1963)
говореха
едни низши духове.
Сестра Т. покани Учителя и няколко братя и сестри на вечеря, беше през време на Втората световна война, през 1940 г. След вечерята почна разговор и стана въпрос за изкушение от низши духове. Учителя каза: На брат С.
говореха
едни низши духове.
Той искаше да се освободи от тях и отиде сред лозята, но и там не го оставиха. Отвътре трябва да се освободим от тях, а не отвън. Ако един ден живеем добре, то всички дни ще живеем добре. А ние чакаме да се осигурим за старини. Брат С.
към текста >>
16.
10.ХI.1950 г. Изгрев
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички с възторг
говореха
за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби в детските души.
В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху беседите, върху практическите задачи и си записваха по-важните мисли. Учители свикваха децата, присъстващи на събора на занимание всеки ден. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище.
Всички с възторг
говореха
за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби в детските души.
Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда” или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество”, „Мировата любов и космичната обич”, „Пробуждане на колективното съзнание” и пр. През 1922 година в читалището през време на беседата някои противници се опитваха на няколко пъти да прекъснат беседата на Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започваха да пеят общо песента „Братство, единство” и с това принуждаваха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължаваше да говори. През някои събори съборяните правеха обща разходка до с.
към текста >>
17.
Природосъобразен живот
- Боян Боев (1883 – 1963)
Месата имат тлъстина, но тя може да се замести от разните масла на семената, плодовете и
орехите
.
Те не са примесени с отровни вещества и почти никога не могат да бъдат опасни за здравето.” Ето защо, интересите на човешкото здраве изискват човек да се храни с чистата растителна храна, в която количеството на непотребните вещества е съвършено малко в сравнение с животинските тъкани, толкоз повече, че растенията съдържат и всички хранителни вещества, нужни за човешкия организъм. Д-р А. Кингсфорд казва по това: „В растителното царство не само могат да се намерят всички основни вещества, необходими за храненето, но тук те се съдържат в много по-голямо количество, отколкото в месото на животните. Така, у бобовите растения се намират 23 - 30 % белтъчни вещества, 55 - 58 % скорбяла и около 3 % соли. В разните меса има всичко - 6-19 % белтъчни вещества, а въглеводи няма почти никак.
Месата имат тлъстина, но тя може да се замести от разните масла на семената, плодовете и
орехите
.
В растенията ще намерим и много вещества, които липсват в месото, а именно въглеводите. В плодовете има и растителни киселини, на които пресните плодове дължат своето необикновено благоприятно и освежително действие.” Поради това, растителната храна не само че не внася отрови, но напротив, пречиства тялото. Д-р Келог казва: „Соковете от плодовете са отлични дезинфектори. Особено суровите плодове имат свойството да противостоят на действието на микробите.
към текста >>
Една горила, която се храни само с плодове и
орехи
, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец.
Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят. Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон. Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици.
Една горила, която се храни само с плодове и
орехи
, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец.
При състезанията вегетарианците са имали надмощие. Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител пешеходец на дълги и къси разстояния - Г. У. Оули - се храни с растителна храна. С такава храна се храни и световният тенисист X. Майлс.
към текста >>
18.
Новите възгледи върху материята
- Боян Боев (1883 – 1963)
Правени са и много опити с ябълки, круши, зарзали,
орехи
и др.
Именно тези изучавания направиха голям пробив в преградата, която беше смятана до тогава за непреодолима и зад която са стаени най-големите неразгадани световни тайни. Русинов, ученик на Гурвич, доказва, че жизнените лъчи на едно растение могат да укажат въздействие върху животните. Много наблюдения показаха още, че някои цветя и дървета си оказват взаимно влияние, когато са в съседство. Например, когато до борове бъдат посадени акации, те изсъхват постепенно, каквито и грижи да бъдат полагани за запазването им и остават незасегнати само акациите, които се намират най-далеч от боровете. Намерено е, че и смокинята не може да вирее в близост с маслината.
Правени са и много опити с ябълки, круши, зарзали,
орехи
и др.
дървета и е намерено, че те изпускат лъчи с различна дължина на вълната, и затова могат да се садят наблизо едни до други и да виреят само растения, които имат по-сродни вълни.” Ето какво казва А И. Манев за изследванията на Гурвич: „Известни са опитите на руския биолог Гурвич, който установи, че луковиците излъчват лъчи, които взаимно си влияят, вследствие на което става бързо деление на клетките им. В началото на 1934 г. Гурвич е направил изложение по този въпрос във Виена пред отбрана аудитория от лекари, физиолози, химици, физици и пр.
към текста >>
19.
Трети образователен Период Гимназия
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един студент в София минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения и всички с възторг
говореха
за него и му възлагаха големи надежди.
Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието. Но те горчиво се мамят. Този техен „идеал” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен. И той се оформя като личност колеблива, без инициатива.”[10]
Един студент в София минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения и всички с възторг
говореха
за него и му възлагаха големи надежди.
Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши не признаваше. Даже казваше така: „Аз сега поумнях. По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът на живота е на парата.” Защо стана в него такъв прелом? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура.
към текста >>
20.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
- Боян Боев (1883 – 1963)
” Никога не
говорех
на децата, че те трябва да се отнасят така с цветята или че не трябва да се карат помежду си.
Тъй ги учех и за животните. На екскурзия постепенно ги научих да не късат цветята. Имаха си цветна градина в училището. Поливахме цветята, но не ги късахме. Казвах им: „Това цвете дали ще се радва на нас?
” Никога не
говорех
на децата, че те трябва да се отнасят така с цветята или че не трябва да се карат помежду си.
Това ново тяхно отношение към цветята и дърветата и новото им отношение помежду им излизаше спонтанно отвътре. В градината учехме геометрия: квадрати, триъгълници, ромбоиди и пр. при правене фигури в градината - лехи, алеи и пр. Самите деца ги чертаеха под мое ръководство, мереха и след като бяха приготвени лехите, засаждахме ги с лук, чесън, чер боб и пр. Брояхме, колко дървета сме насадили във всяка леха: колко черешки, колко чернички, орехи, зарзали пр.
към текста >>
Брояхме, колко дървета сме насадили във всяка леха: колко черешки, колко чернички,
орехи
, зарзали пр.
” Никога не говорех на децата, че те трябва да се отнасят така с цветята или че не трябва да се карат помежду си. Това ново тяхно отношение към цветята и дърветата и новото им отношение помежду им излизаше спонтанно отвътре. В градината учехме геометрия: квадрати, триъгълници, ромбоиди и пр. при правене фигури в градината - лехи, алеи и пр. Самите деца ги чертаеха под мое ръководство, мереха и след като бяха приготвени лехите, засаждахме ги с лук, чесън, чер боб и пр.
Брояхме, колко дървета сме насадили във всяка леха: колко черешки, колко чернички,
орехи
, зарзали пр.
Когато някои дървета не се хващаха, изчислявахме, колко дървета остават - правехме изваждане. Някои дървета измръзваха. Пак чрез изваждане децата смятаха, колко остават. По-големите числа изучавахме от бобовите и луковите лехи: в колко лехи има боб, колко реда има всяка леха; във всеки ред по колко глави лук има. В градината учехме и умножение.
към текста >>
21.
04. Живата наука и болестите
- Боян Боев (1883 – 1963)
В един плод например,
орех
или портокал, освен белтъците, въглехидратите, минералните соли, витамините, жизнените сили (праната) има още духовни или психични сили.
- Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила. В устата на човека, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот на всички органи и те стават готови за работа. Обаче ние трябва да знаем начина, по който може да се приеме тази жизнена сила на храната.
В един плод например,
орех
или портокал, освен белтъците, въглехидратите, минералните соли, витамините, жизнените сили (праната) има още духовни или психични сили.
Великите разумни същества, които наричаме ангели, стоящи на много по-висок от човешкия стадий на развитие, те държат стопанството на цялата природа. Тези плодове са създадени от тях и понеже са вложили една тяхна идея, ние, като ги ядем съзнателно, се свързваме с тях и приемаме тяхната мисъл. Ние трябва да знаем как да се храним. Същото е и когато приемаме водата, въздуха и светлината - ние възприемаме едновременно три неща: една груба материална есенция, жизнена сила, или прана, и най-после, ние се свързваме с мислите и идеите на ангелите. Това е една цяла наука за храненето.
към текста >>
22.
Даровете на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Без Любовта човек е празен
орех
, нищо не остава от него - посаждай го, колкото искаш.
Който не се подчини на този закон, не може да напредва. Любовта - това е новата музика. Аз не искам да ви туря на механична дисциплина. Проявете онова, което е вложено във вас. Нищо натрапено не правете.
Без Любовта човек е празен
орех
, нищо не остава от него - посаждай го, колкото искаш.
Онзи, когото обичаш с Божествена Любов, става красив. Когото не обичаш с Божествена Любов, потъмнява. Като заровиш плода, нали най-напред няма никакъв вид, но после постепенно пониква красивото и ценно растение. Любовта е като водата, която дава условия на всичко да расте. Ако Любовта не дойде, заложените дарби ще останат недоразвити, човек с всичките си дарби ще остане недоразвит.
към текста >>
23.
Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г.
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един богат човек срещнал един беден и му подхвърлил един
орех
.
- Някой път човек се Възбуди. За да му мине, нека изпее една песен. Или пък се уплаши - да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Ако разбирахте Всичко, което се случва, пари трябваше да давате за него. Един ден Вие ще го търсите и няма да го намерите.
Един богат човек срещнал един беден и му подхвърлил един
орех
.
Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Срещнал друг беден, на когото подхвърлил ореха, и той направил същото. Десетият беден човек обаче счупил ореха и изял ядката му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство.
към текста >>
Бедният, докачен, му хвърлил обратно
ореха
.
За да му мине, нека изпее една песен. Или пък се уплаши - да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Ако разбирахте Всичко, което се случва, пари трябваше да давате за него. Един ден Вие ще го търсите и няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му подхвърлил един орех.
Бедният, докачен, му хвърлил обратно
ореха
.
Срещнал друг беден, на когото подхвърлил ореха, и той направил същото. Десетият беден човек обаче счупил ореха и изял ядката му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието.
към текста >>
Срещнал друг беден, на когото подхвърлил
ореха
, и той направил същото.
Или пък се уплаши - да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Ако разбирахте Всичко, което се случва, пари трябваше да давате за него. Един ден Вие ще го търсите и няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му подхвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха.
Срещнал друг беден, на когото подхвърлил
ореха
, и той направил същото.
Десетият беден човек обаче счупил ореха и изял ядката му. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това.
към текста >>
Десетият беден човек обаче счупил
ореха
и изял ядката му.
Ако разбирахте Всичко, което се случва, пари трябваше да давате за него. Един ден Вие ще го търсите и няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му подхвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Срещнал друг беден, на когото подхвърлил ореха, и той направил същото.
Десетият беден човек обаче счупил
ореха
и изял ядката му.
Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това. Това е изкуство!
към текста >>
24.
34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
По-рано
спорех
, давах под съд.
— Не мога! — Тогава считай, че си издължен. Тръгнал по този начин при всички, от които имал да взема. И ми разправи : — И нямах спор с никого.
По-рано
спорех
, давах под съд.
И влезе мир в душата ми. И тия хора ми станаха приятели. По-рано ме считаха за кожодер, а пък сега казваха: „Изменил се е! " Има едно правило.
към текста >>
25.
Живата наука и болестите
- Боян Боев (1883 – 1963)
В един плод например,
орех
или портокал, освен белтъците, въглехидратите, минералните соли, витамините, жизнените сили (праната) има още духовни или психични сили.
- Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила. В устата на човека, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот на всички органи и те стават готови за работа. Обаче ние трябва да знаем начина, по който може да се приеме тази жизнена сила на храната.
В един плод например,
орех
или портокал, освен белтъците, въглехидратите, минералните соли, витамините, жизнените сили (праната) има още духовни или психични сили.
Великите разумни същества, които наричаме ангели, стоящи на много по-висок от човешкия стадий на развитие, те държат стопанството на цялата природа. Тези плодове са създадени от тях и понеже са вложили една тяхна идея, ние, като ги ядем съзнателно, се свързваме с тях и приемаме тяхната мисъл. Ние трябва да знаем как да се храним. Същото е и когато приемаме водата, въздуха и светлината - ние възприемаме едновременно три неща: една груба материална есенция, жизнена сила, или прана, и най-после, ние се свързваме с мислите и идеите на ангелите. Това е една цяла наука за храненето.
към текста >>
26.
023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да има нещо, което да е проводник на Божествените енергии: череши, ябълки, сливи, круши, дюли,
орехи
и др.
При обучението и възпитанието детето трябва да се учи от Природата. Отглеждането на цветята трябва да се използва като метод при новото възпитание. Детето трябва да изучава растенията. То трябва да ги обича. Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения.
Трябва да има нещо, което да е проводник на Божествените енергии: череши, ябълки, сливи, круши, дюли,
орехи
и др.
Жълтите цветя предават интелигентност, червените - живот и здраве. Като насърчавате децата да садят цветя - жълти, червени, бели, цветята ще ги възпитават чрез краските си. При всяко училище трябва да има градина, в която децата да работят. При това трябва да знаем пропорциите: колко дръвчета ябълки, сливи, круши и други плодове да се насадят и какво влияние упражнява всяко дърво. Всяко дръвче, което детето отглежда, влияе върху него.
към текста >>
27.
034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
''След работата всички се събрахме около нашия обичан Учител, под големия
орех
.
Когато се откри извора, Учителят каза:'' – Животът е непреривен процес на откриване на Божиите блага. Целият Живот е все откриване на изгубените Работи. ''Работата за деня завършихме благополучно, доволни, с онова чувство на пълнота, което човек изпитва, когато се съобразява с Живата Природа и почерпва от нея каквото му е необходимо, т.е. когато правилно е дал и правилно е взел.''
''След работата всички се събрахме около нашия обичан Учител, под големия
орех
.
Известно време ние мълчаливо се вслушвахме в гласа на пробуждащия се Живот, който струеше във всяко клонче, във всяка пъпчица на дърветата. Първите пролетни птички бяха дошли и подсвиркваха оживено. Учителят погледна с благодарност наоколо и каза:'' – Човек трябва да се радва на всичко, което го заобикаля - на изворите, на камъните, на Слънцето. От Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си.
към текста >>
28.
045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Обедите ставаха под големия
орех
.
Навсякъде можеше да се видят учениците, единично или на групи. Едни работеха, други четяха или разговаряха. Всеки имаше да сподели впечатления и мисли със своите близки.'' ''Рано сутринта излязохме заедно с Учителя на високия хълм над селото, където изпълнихме гимнастическите упражнения и Паневритмията. Освежени и оживени се върнахме в стопанството.''
''Обедите ставаха под големия
орех
.
Беше топло. Слънчевите лъчи проникнаха през младата зеленина, която изглеждаше златиста. Тук възникваха оживени разговори. Приливът беше не само в Природата, но и в душите, умовете и сърцата. Един нов Живот се посяваше сега като малко семенце, което на своето време ще принесе плод.
към текста >>
29.
083 ВЛИЗАНЕ В ЕДИН ВЕЛИК СВЯТ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние приседнахме, с нашия обичан Учител, под големия
орех
пред къщата.
[[Изворът на доброто]] ВЛИЗАНЕ В ЕДИН ВЕЛИК СВЯТ ''Летният дъждец премина с шепот, изми и освежи въздуха. Дишаше се леко. Над долината се прехвърли светлата арка на дъгата.
Ние приседнахме, с нашия обичан Учител, под големия
орех
пред къщата.
Тръпчивият мирис на листата му се усещаше във влажния въздух. От клоните му още се откапваха едри капки.'' ''Някой запита:'' – Учителю, Вие всякога ни говорите за Любовта, като нещо ново, непознато за нас, а ние мислим, че я познаваме. ''Учителят каза:''
към текста >>
30.
119 МАЛКИТЕ БРАТЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Каква е разликата между един плод
орех
и едно
орехово
дърво?
''Учителят изучаваше растенията и животните с голяма обич. За него те бяха живата книга на Природата. Понякога той изказваше странни и необикновени мисли за тях.'' – По-разумен свят от този хората не могат да си представят. Защото в създаването му са взели участие Разумни Същества.
Каква е разликата между един плод
орех
и едно
орехово
дърво?
Дървото се е проявило, а орехът не е проявил още заложбите си. Такова е състоянието на животните. Те са още непроявени, в сравнение с човека. ''Един брат запита:'' – Какво може да се каже за факторите на еволюцията?
към текста >>
Дървото се е проявило, а
орехът
не е проявил още заложбите си.
За него те бяха живата книга на Природата. Понякога той изказваше странни и необикновени мисли за тях.'' – По-разумен свят от този хората не могат да си представят. Защото в създаването му са взели участие Разумни Същества. Каква е разликата между един плод орех и едно орехово дърво?
Дървото се е проявило, а
орехът
не е проявил още заложбите си.
Такова е състоянието на животните. Те са още непроявени, в сравнение с човека. ''Един брат запита:'' – Какво може да се каже за факторите на еволюцията? – Някои приемат главно външните фактори: естествен подбор, борба за съществуване и пр.
към текста >>
31.
124 НОВОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Насадете ги с плодни дръвчета - круши, ябълки, сливи,
орехи
и пр.
- Някои ще кажат: „Тези неща са неприложими, това е утопия.” Не, това може да се опита още днес. Това Учение е дошло вече. То може да се приложи още сега. Има един важен стопански въпрос: трябва ли да се вземе почин, щото всички хълмове около селата да се залесят с плодни дървета? Да не останат голи места.
Насадете ги с плодни дръвчета - круши, ябълки, сливи,
орехи
и пр.
Също и всички шосета, от двете страни, да се залесят не с декоративни, а с плодни дървета. Тогава в най-скоро време България ще стане плодна градина, ще има изобилие от плодове. Значи ще има изобилна храна, понеже плодовете са важна храна. Ето в тази насока трябва да се работи енергично. От този дух трябва да се проникне целият народ - навсякъде да се посаждат такива плодни дръвчета, които отговарят на климата, на почвата.
към текста >>
32.
131 СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА
- Боян Боев (1883 – 1963)
А от време на време излизаше навън под големия
орех
и тогава всички се събирахме около него и почваше общ разговор:
Всъщност Любовта е, която прави чудото. Но необходимо е човек да има познание за нейните закони, правила и методи за приложение. Това знание даваше Учителят в своите беседи и лекции. Рано сутринта ние се събрахме на молитва, след което Учителят държа беседа. През целия ден той приемаше гости и разговаряше с тях.
А от време на време излизаше навън под големия
орех
и тогава всички се събирахме около него и почваше общ разговор:
- Най-първо майката шета на детето, а когато порасте, и то трябва да помага на майка си. Когато някой иска да изоре нивата, чака ли тя да дойде при него? Не, той отива при нея. Когато някой иска да вземе вода от извора, чака ли изворът да дойде при него? Не, той отива при извора.
към текста >>
33.
135 БЛАГОДАРНОСТТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Скромният обяд под големия
орех
на двора завърши с кратка благословена молитва и няколко песни.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БЛАГОДАРНОСТТА
''Скромният обяд под големия
орех
на двора завърши с кратка благословена молитва и няколко песни.
Учителят погледна всички, усмихна се и каза:'' - За всичко, което ни донасят, аз съм плащал по невидим път. Като получа баница, разглеждам я от какво е направена. Направена е от брашно. Свързвам се с онзи, който е сял и жънал житото.
към текста >>
34.
Съборите на Бялото братство
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички с възторг
говореха
за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа.
В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху беседите, върху практическите задачи, дадени през време на събора, и си записваха по-важните мисли. Учители свикваха децата, присъствуващи на събора, на занимание всеки ден. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъствуващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище.
Всички с възторг
говореха
за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа.
Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа на търновските граждани в читалище „Надежда“ или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество“, „Мировата любов и космическата обич“, „Пробуждане на колективното съзнание“ и пр. През 1922 г., през време на беседата в читалището, някои противници се опитаха на няколко пъти да прекъснат Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започнаха да пеят общо песента „Братство, единство“ и с това принудиха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължи да говори. По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до село Арбанаси, за да посетят братските места.
към текста >>
35.
Силата на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Без любовта човек е сух
орех
.
Като дойде любовта, човек всестранно се обновява. Като не върви по пътя на любовта, изсъхва и става много кисел. Онзи, който върви по пътя на любовта, расте. Светът доброволно ще се подчини на закона на любовта. Който не се подчини на този закон, не може да напредва.
Без любовта човек е сух
орех
.
Нищо не става от него, посаждай го колкото искаш. Който обича с Божествена любов, става красив. И когото обичаш с Божествена любов, става красив. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез любовта хората ще станат даровити.
към текста >>
36.
Странникът и красотата на живота
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един
орех
.
И за да му мине, нека да изпее една песен. Или някой път се уплаши. Да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Вие, ако разбирате всичко, което се случва, пари трябва да давате за него. Един ден вие ще го търсите, но няма да го намерите.
Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един
орех
.
Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Вторият беден също. Десетият беден човек счупил ореха и изял съдържанието му. Страданията са черупка. В страданието е скрито едно богатство.
към текста >>
Бедният, докачен, му хвърлил обратно
ореха
.
Или някой път се уплаши. Да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние. Вие, ако разбирате всичко, което се случва, пари трябва да давате за него. Един ден вие ще го търсите, но няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех.
Бедният, докачен, му хвърлил обратно
ореха
.
Вторият беден също. Десетият беден човек счупил ореха и изял съдържанието му. Страданията са черупка. В страданието е скрито едно богатство. В тази черупка е вложено съдържанието.
към текста >>
Десетият беден човек счупил
ореха
и изял съдържанието му.
Вие, ако разбирате всичко, което се случва, пари трябва да давате за него. Един ден вие ще го търсите, но няма да го намерите. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех. Бедният, докачен, му хвърлил обратно ореха. Вторият беден също.
Десетият беден човек счупил
ореха
и изял съдържанието му.
Страданията са черупка. В страданието е скрито едно богатство. В тази черупка е вложено съдържанието. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това.
към текста >>
37.
13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Озърнах се, Учителя не беше вече при мен, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение
говореха
помежду си.
При една от тези екскурзии, след като дни и нощи наред съм бил в едно непрекъснато напрежение за поддържане на огньовете, почувствах голяма нужда от сън. Беше привечер. Виждам Учителя да идва при мен, погледна ме и аз неволно се свих на земята, върху купчина хвойна. Задрямал съм, по моя преценка, само за броени минути, не повече от четвърт час, защото като станах, беше още светло. Почувствах се съвършено бодър и свеж.
Озърнах се, Учителя не беше вече при мен, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение
говореха
помежду си.
Учителя беше направил с мен чудо - умората, нуждата за сън се бяха оттеглили. През същата тази екскурзия ние, няколко братя, които усърдно се грижехме за бивака, не можехме нито да мислим, нито да имаме условия за някакво по-сериозно хранене. Всичко беше на крак, с някой друг залък в уста. След няколко дни апетитът ни се беше изострил в значителна степен. Бяхме закопнели за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч.
към текста >>
38.
14 РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
" През същия ден извадих от устата си парче алуминий с остри върхове, голямо колкото малък
орех
, без да ми е причинило някакви повреди.
Изплашен, можах да простена само: "Очите ми! " В тази неописуема скръб почувствах Учителя до себе си бащински да ми вика: "Николай, не се безпокой, всичко ще мине! " Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само капнаха някакви капки в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял!
" През същия ден извадих от устата си парче алуминий с остри върхове, голямо колкото малък
орех
, без да ми е причинило някакви повреди.
Ами ако беше попаднало в окото ми? След още два дни бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.
към текста >>
39.
28 МОРИЯ И КУТХУМИ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много
говореха
- тела, които могат да видят само избраници.
Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература. Те прокарваха мисълта, че учението им се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Кутхуми.
Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много
говореха
- тела, които могат да видят само избраници.
Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище напълно отговаряха на образи с изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Обаче съм се запитвал, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които изнесоха първи пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбийтър и други, да издигнат и оповестят човека Кришнамурти като Миров Учител, като нов Христос, щом като не един, а двама има?
към текста >>
40.
53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год.
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Като че ли влакът принадлежеше на тези хора, които
говореха
на един език, всички бяха свои.
С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Извървях 60 километра пеша до гарата на град Ямбол. И на другия ден, 1 август, потеглих за град Търново. Какви бяха първите ми впечатления? Повечето пътници бяха облечени в бели дрехи и в хор пееха песента "Братство, единство ние искаме".
Като че ли влакът принадлежеше на тези хора, които
говореха
на един език, всички бяха свои.
Като малка капчица се влях и аз в това сребристо-бяло море. На всяка спирка прииждаха все нови и нови братя и сестри, които също като мен се сливаха всред своите. За неусетно време пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде сигнал за навлизане в тунел. Тогава една сестра се загрижи за бялото ми сако. "Ще се очерни - каза тя - я да го завия с тази престилка!
към текста >>
41.
67 ТРАПЕЗАТА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ципицата, която образуват
ореховите
ядки, съдържа доста йод.
Те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките. Сушени боровинки помагат при разстроен стомах. При боровинките силата им стои в червения цвят. Понеже растат на високи места, съдържат доста прана, ако се взимат, действат добре на стомаха.
Ципицата, която образуват
ореховите
ядки, съдържа доста йод.
Яжте орехи и не се страхувайте, те заместват употребата на йода. Някои храни не са хигиенични, нека вземем за пример свинското месо. Щом ядете свинско месо, свинската клетка ще стане част от вас. Свинщината ще стане част от теб. Ти вече не си човек, но си една свиня.
към текста >>
Яжте
орехи
и не се страхувайте, те заместват употребата на йода.
Бих желал да имате устойчивостта на дренките. Сушени боровинки помагат при разстроен стомах. При боровинките силата им стои в червения цвят. Понеже растат на високи места, съдържат доста прана, ако се взимат, действат добре на стомаха. Ципицата, която образуват ореховите ядки, съдържа доста йод.
Яжте
орехи
и не се страхувайте, те заместват употребата на йода.
Някои храни не са хигиенични, нека вземем за пример свинското месо. Щом ядете свинско месо, свинската клетка ще стане част от вас. Свинщината ще стане част от теб. Ти вече не си човек, но си една свиня. Ти имаш свински подтици в себе си.
към текста >>
42.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Древните Посветени и пророци
говореха
, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода.
Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение.
Древните Посветени и пророци
говореха
, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода.
Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана.
към текста >>
Древните Посветени
говореха
за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили.
При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода.
Древните Посветени
говореха
за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили.
Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците.
към текста >>
Древните Посветени
говореха
за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е.
И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
Древните Посветени
говореха
за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е.
А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога.
към текста >>
43.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато Орфей и Питагор
говореха
с езика на мистериите, то Платон вече говори с езика на философията.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
Докато Орфей и Питагор
говореха
с езика на мистериите, то Платон вече говори с езика на философията.
Той облича във философска форма идеите на Питагор, идеите на мистериите. И Учителят казва, че след Платон до наши дни философите не са казали нищо ново, а само са преповтаряли това, което Платон е казал. За онзи, който познава езотеричната доктрина, Платон безсъмнено е езотерик и мистик, което най-ясно се вижда от неговия Федон или За душата и от Тимей. Платон е роден в Атина през 429 година преди Христа и е бил от прочут държавнически род. Той получил солидно образование от най-прочутите учители на онова време.
към текста >>
44.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-рано Учителите
говореха
за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие.
Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано.
По-рано Учителите
говореха
за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие.
Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода. До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист. С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие.
към текста >>
45.
Пророк Илия
- Влад Пашов (1902- 1974)
И като ходиха та още и
говореха
, ето огнена колесница и огнени коне, и раздвоиха ги един от друг.
И раздели се оттук и оттам, и преминаха двамата през сухо. И като преминаха, рече Илия Елисею: Искай що да ти направя, преди да се въззема от тебе. И рече Елисей: Двойна част от духа ти да бъде, моля, в мене. А той рече: Мъчно нещо поиска ти. Но ако ме видиш, когато се вземам от тебе, ще ти бъде така, ако ли не, не ще бъде.
И като ходиха та още и
говореха
, ето огнена колесница и огнени коне, и раздвоиха ги един от друг.
И възлезе Илия с вихрушка на небето. А Елисей гледаше и викаше: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева, конница Негова. И не го видя вече. И хвана дрехите си и ги разкъса на два къса. И като дигна Илиевия кожух, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан.
към текста >>
46.
Пророк Елисей
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето как е описана тяхната раздяла: „И като ходеха те още
говореха
, ето огнена колесница и огнени коне, които ги раздвоиха един от друг.
Животоописанието му е изложено в Четвъртата книга на царете. Елисей е един от големите пророци на Израил. От това, което се описва за него се вижда, че той бил голям Посветен и Маг, познавал е тайните закони на природата и е владеел природните сили. Ще предам накратко неговите чудеса, които са описани в Четвърта книга на царете. Той присъствал на възнесението на Илия.
Ето как е описана тяхната раздяла: „И като ходеха те още
говореха
, ето огнена колесница и огнени коне, които ги раздвоиха един от друг.
И възлезе Илия с вихрушка на небето. А Елисей гледаше и викаше: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева и конница Негова. И не го видя вече и хвана дрехите си, та ги разкъса на два къса." И като вдигна Илиевия кожух, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан. И взе Илиевия кожух, който падна от него, удари водата и рече: „Де е Господ Бог Илиев. И като удари и той водата, и премина по сухо."
към текста >>
47.
Пророк Йезекил
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз, Господ,
говорех
.
В 31 -ва глава се говори пак същото. В 32-ра глава се говори пак за поражението на Египет. В 33-та глава се изнася пак законът, че ако грешникът се върне от грешния път, ще се спаси и ако праведникът се отклони от правия път, ще умре в греховете си. В 34-та глава се говори против пастирите на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си Давида, той ще ги пасе, и той ще им е пастир. И Аз, Господ, ще им бъда Бог, и рабът ми Давид, княз всред тях.
Аз, Господ,
говорех
.
И ще направя с тях завет на мир, и ще махна от земята лошите зверове. И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят под дъбравите. И ще направя тях и околните на гората си благословение. И ще свалям дъжда на времето му, дъжд на благословение ще да е. И дърветата на полето ще дават плода си и земята ще дава произведенията си." (24-25 ст.)
към текста >>
48.
Пророк Данаил
- Влад Пашов (1902- 1974)
„И когато още
говорех
в молитвата, мъжът Гавраил, когото бях видел във видението по-напред, като летеше скоро, допре се до мене, около часа на вечерната жертва.
Много може да се каже за това видение, но нека всеки да размишлява върху него и да се свърже с Данаил и с архангел Гавраил и ще разбере казаното, за което е казано да бъде запечатано. А щом е запечатано, не е позволено да се разкрива на непосветени хора. В началото на девета глава Данаил говори, че разбрал от книгите числото на годините, за които биде Слово Господне към пророк Еремия, че ще се изпълнят 70 години от запусте- нието на Ерусалим. По-нататък следва, че той се обръща с молитва към Бога, като му изрежда всички грехове на Израил, за които е бил отхвърлен от Бога. От 20-ти стих нататък се казва, че му се явил архангел Гавраил, който му говорел следното:
„И когато още
говорех
в молитвата, мъжът Гавраил, когото бях видел във видението по-напред, като летеше скоро, допре се до мене, около часа на вечерната жертва.
И вразуми ме и говори с мене и рече: Данаиле, сега излезох, за да те направя да вземеш разум. В началото на молбите ти излезе заповедта. И аз дойдох да ти кажа това, защото си любезен, затова разумей думата и разбери видението. Седемдесет седмици се определиха заради людете ти и заради светия ти град, за да се свърши престъплението и да се довършат греховете, и да стане омилостивението за беззаконие, и да се въведе вечна правда, и да се запечата ви- деното и пророчеството, и да се помаже Пресвятият. Познай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до Месия вожда, ще бъдат седемдесет седмици и шестдесет седмици ще се съгради изно- во стъгдата и стената, и то във времена утеснителни.
към текста >>
49.
Пророк Михей
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота
говореха
... И Господ ще царува над тях в гората Сион от нине и до века."
Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма ответ от Бога. Но аз, наистина съм пълен със сила от Дух Господен и със съдба, и с крепост, за да изява на Якова престъпленията му и на Израил греха му." И по-нататък казва: „Началниците му седят за дарове и свещениците му учат за заплата, и пророците му чародействуват за сребро и се облягат на Господа и казват: Не е ли Господ сред нас? Зло няма да дойде върху нас. Затова Сион заради вас ще се изоре като нива, и Ерусалим ще стане грамади и гората на Дома Господен като високи места на дъбрава." В четвърта глава говори за Новата епоха, когато хората и народите ще се побратимят и казва: „И ще изковат ножовете за палешници и копията си за сърпове, народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще учат вече бран.
И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота
говореха
... И Господ ще царува над тях в гората Сион от нине и до века."
В началото на 5-та глава говори за идването на Месия. Казано е: „И ти Витлеем Ефратон, ако и да си малък, за да бъдеш между тисящите юдини из теб ще излезе за мене онзи. които ще бъде вожд на Израил. на когото изходите са изначало, от дни вечни." Тази мисъл показва, че Михей е бил Посветен и е знаел за идването на Христа, и даже е знаел мястото, където ще се роди.
към текста >>
50.
Цар Давид Пророк, Посветен и поет
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато
говорех
за Кабала казах, че за прикриването на Истината са размествали буквите и думите от края, началото или средата.
И Духът Господен се оттегли от Саула и дух лукав от Господа го смущаваше." В тези няколко реда е казано много. Аз ще се спра малко само на няколко места. Първо ще се спра на думата Иесея. родът на Давид.
Когато
говорех
за Кабала казах, че за прикриването на Истината са размествали буквите и думите от края, началото или средата.
Тук буквата И е взета от края па думата „есеи" и е сложена в началото, за да прикрие истинското произхождение на Давид, че произхожда от средата на есеите. Второто нещо, което е забележително е, че Бог е, Който избира и помазва царете в древността, Той е, Който поставя и сваля царете. И третото нещо е Посвещението на Давид от Самуил. Помазването с елей е специален метод на Посвещение. Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на Давида от онзи ден и после." Посвещението е акт на свързване на човека с Бога.
към текста >>
51.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които
говореха
за Него.
Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество". Той предупреждава за два вида възможности за едно погрешно разбиране на Евангелието. Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят.
Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които
говореха
за Него.
Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието.
към текста >>
52.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
- Влад Пашов (1902- 1974)
Косата до ушите му е както
орехов
цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но още по-хубава.
желаете да се извести и ето според изследването си първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о Царю, за Него много чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото като Го видят принуждават се или да Го обичат, или да Му се боят.
Косата до ушите му е както
орехов
цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но още по-хубава.
Като назарянин Той е с коса и лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат. Брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен и очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че Светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на блескавостта правят невъзможно човек да Го гледа. Изобличенията Му докарват страх, а наставленията плач.
към текста >>
53.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Три силни партии се
бореха
против Исус: ироди- ядите и садукеите, които най-много питаеха към него омраза, и фарисеите, които Той най-основателно е изобличавал и обвинявал непосредствено за всички злини, сторени от тях.
Опасността е била доста голяма и е бил нападнат един римски чиновник. Повторно се отнесох до консула в Сирия и поисках да ми прати две роти пехота и един конен ескадрон, в очакване на които се принудих да гледам хладнокръвно развиващите се събития. Народът разбираше моето критично положение и като заловиха Исус, из целия край кънтяха във въздуха виковете: "Разпни го! Разпни го! "
Три силни партии се
бореха
против Исус: ироди- ядите и садукеите, които най-много питаеха към него омраза, и фарисеите, които Той най-основателно е изобличавал и обвинявал непосредствено за всички злини, сторени от тях.
Подир тези партии е вървяло и онова побунено множество, което е търсело само случай за такива безпорядки. Като заловили Исуса, те Го завели при главния първосвещеник Каяфа, който Го и осъди на смърт. Подир това първосвещеникът Го изпрати при мене, за да потвърдя присъдата. Аз отговорих, че Исус е от Галилея и следователно редно е да бъде представен там на Ирод. Но този некадърник, под предлог, че е длъжен да се подчинява на императорския наместник, остави съдбата на Исус в моите ръце.
към текста >>
Войниците
говореха
нещо, което не дочух и сегиз-тогиз се обръщаха към Калварийската планина, като да очакват някакво ново събитие.
През първите часове на нощта тайно слязох към портата на Голгота. Несправедливата присъда вече беше изпълнена. Тълпата се разотиваше, връщайки се към града, но не вече с див рев, както когато отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана. Малкият ми воински отряд също натъжен мина покрай мене. Гордият римски орел върху копията бяха обвили с траурен (черен) плат.
Войниците
говореха
нещо, което не дочух и сегиз-тогиз се обръщаха към Калварийската планина, като да очакват някакво ново събитие.
Наскърбен, аз предпазливо се завърнах в двореца си. На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми. - Старче, кой си и какво желаеш? - попитах стареца. - Аз съм Йосиф от Ариматея - отговори той - и молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на Исуса.
към текста >>
54.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост
говореха
Божието Слово.
Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име". А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. И те пак ги заплашили, но ги пуснали, поради страха от народа. И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за делата, които вършел чрез тях. "И като се помолиха, потресе се местото, където бяха събрани.
И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост
говореха
Божието Слово.
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа. И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност почиваше над всички тях" По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите.
към текста >>
55.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и
говореха
за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим.
Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и
говореха
за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим.
А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук. И нека направим една шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги засени, и учениците се уплашиха, като влязоха в облака.
към текста >>
"И когато
говореха
за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам.
Най-напред Той се явява на двамата ученици, които пътуват за Емаус и пътува през целия път с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляб, благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха. А Той стана невидим за тях. След това се явява на единадесетте при затворени врати.
"И когато
говореха
за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам.
А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. А Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцето ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че Аз съм същият. Попипайте Ме и вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате, Аз имам.
към текста >>
56.
3.6. Призоваването на учениците
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-рано в една глава, когато
говорех
за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове.
В 13-ти стих се казва: "След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които си искаше; и те отидоха при Него. И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват. И даде им власт да изгонват бесове. Определи Симона, на когото даде името Петър, Якова Заведеев, и Яковия брат Йоан, на които даде името Воанергес, сиреч Синове на Гърма; и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея; Тома и Якова Алфеев - Тадея и Симона Зилот, и Юда Искариотски, който Го и предаде." Тук е изтъкнато, че Той е избрал дванадесетте от множеството ученици, които са били събрани около Него и им дава власт да изгонват бесове.
По-рано в една глава, когато
говорех
за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове.
Значи учениците, които Христос избира, са били най-малко на петата степен и затова Той им дава власт да изгонват бесовете. И като се казва избра, това не подразбира избиране по симпатия, а според степента на тяхното развитие. Друго важно тука е, че Той дава на някои от учениците, които по-нататък се очертават като най-тесният кръг ученици, специални имена. На Симон дава името Петър, което значи Канара, Камък. А на Яков и Йоан дава името Синове на Гърма.
към текста >>
57.
10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС
- Влад Пашов (1902- 1974)
И
говореха
помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба.
Казано е в Евангелието, че той следва Исус от Назарет и когато го хващат за дрехата, той оставя дрехата в ръцете им и избягва гол. Този младеж, този Нов космичен импулс ни е представен и в 16-та глава, с която завършва Евангелието. Там е казано: "И като мина съботата, Мария Магдалина и Мария, дъщерята на Яков и Саломея, купиха благоухания, за да отидат да Го помажат. И рано в първия ден на седмицата те дойдоха на гроба, когато изгря слънцето.
И
говореха
помежду си: Кой ще отмести камъка от вратата на гроба.
И като погледнаха, видяха, че камъкът беше отместен и отвален, защото беше твърде голям. И като влязоха в гроба, видяха едного юноша, че седеше от дясната страна, облечен в бяла одежда и се изплашиха. А той им каза: Не се плашете. Търсите Исуса Назарянина. Той възкръсна, не е тука".
към текста >>
58.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост
говореха
Божието Слово.
И ако на времето се е бил приложил този Принцип на братски общежития заедно с проникването на християнството в света, светът днес би имал друг образ и тези войни и недоразумения между народите отдавана биха изчезнали. Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения. Там, където това Учение не се проповядва и прилага, всяко окултно учение е суета и празни приказки. По-нататък в 4-та глава от 31-ви до 37-ми стих се говори също как са живели учениците помежду си.
Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост
говореха
Божието Слово.
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите. Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело.
към текста >>
"И като положи Павел ръцете си на тях, Светият Дух дойде на тях; и
говореха
други езици и пророкуваха.
"И мнозина ог коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с тебе и никой няма да те нападне, та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град. И той преседе там година и шест месеца, та ги поучаваше в Божието Слово."/18;8-11/. След това отива в Ефес и оттам в Ерусалим и след това в Антиохия. След това се връща пак в Ефес, където се среща с някои ученици, които са приели Учението, но още не са били приели Светия Дух.
"И като положи Павел ръцете си на тях, Светият Дух дойде на тях; и
говореха
други езици и пророкуваха.
И те всички бяха около дванадесет мъже..." /19;6-7/. "При това Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла, дотолкоз, че когато носеха по болни кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха." /19;11-12/. 20. Някои юдеи, които се занимавали с магия, при изгонване на духове се опитали чрез произнасянето на Името на Исуса Христа да изгонват лоши духове, казвайки: Заклевам те в Името на Исуса Христа, когото Павел проповядва. "Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
към текста >>
59.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Когато бях дете, като дете
говорех
, като дете чувствах, като дете разсъждавах; но откак станах мъж, напуснал съм детинското." /13;11/.
"Не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината." /13;6/. "Всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи." /13;7/. "Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати." /13;8/. "Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме." /13;9/. "Но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати." /13;10/.
"Когато бях дете, като дете
говорех
, като дете чувствах, като дете разсъждавах; но откак станах мъж, напуснал съм детинското." /13;11/.
"Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил на пълно познат." /13;12/. "И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и Любов; но най-голяма от тях е Любовта." /13;13/. В 14-та глава продължава започнатото в 12-та и 13-та глава, като казва: "Следвайте Любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате." /14;1/. "Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/. "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/.
към текста >>
60.
IX. СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА ПЛАНЕТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Йоан казва: "Аз щях да пиша, като видях всичко това и след като чух седемте Тръби, но чух Глас от Небето, който ми казваше: Запечатай това, което
говореха
седемте Тръби, недей го писа." Така че, тази Тайна, която се отнася до живота на Седмата раса с нейните седем културни епохи, ще остане засега неразкрита.
IX. СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА ПЛАНЕТА Както видяхме, Седмата раса с нейните 7 културни епохи е символизирана в Апокалипсиса със седемте Тръби. Всичките тези културни епохи, целият този период, е описан много страшно в Апокалипсиса. И Св.
Йоан казва: "Аз щях да пиша, като видях всичко това и след като чух седемте Тръби, но чух Глас от Небето, който ми казваше: Запечатай това, което
говореха
седемте Тръби, недей го писа." Така че, тази Тайна, която се отнася до живота на Седмата раса с нейните седем културни епохи, ще остане засега неразкрита.
Това, което е казано, е така предадено, че само злини се изливат върху Земята, които поразяват живота, проявен във всичките му форми. Но е казано също: "Но им се заръча /на скакалците, които излизат от Бездната при затръбяването на петата Тръба/, да не повреждат тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия Печат на челата си." От това е ясно, че всичките злини идват върху тези хора, които не са приели духовния импулс и вместо да прогресират, те регресират. А тези, които са приели духовния импулс, са означени със символа, че имат Божия Печат на челата си, т.е. приели са в ума си новите идеи и са ги приложили в живота си, затова се намират в процес на растене и развитие, което е символизирано с израза трева, зеленище, дърво. които са емблема на етерния свят, на зеления цвят; който е цвят на разтеж и развитие.
към текста >>
61.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато древните
говореха
за центъра на Земята, те не разбираха физическия център във вътрешността на Земята, който днес хората си представят, намиращ се всред една огнена маса, а са разбирали Ерусалим, или, по-точно взето, Голгота.
Името Голгота, което значи Лобно място, не трябва да се схваща като случайно, като чисто символично, както и името Делфи, Свещеното място на гърците в полите на планината Парнас, което Означава Пъп на Земята. Докато географията описва само физическата страна на земното лице, тя остава един неподреден сбор от случайности. Но когато обгърнем етерното естество на Земята, тя ще се разшири чрез прибавяне на една етерна география. Данни за това могат да се намерят в книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерният свят и етерните строителни сили". Тогава хилядите подробности ще се подредят, ще стане видима духовната форма на Земята, нейното подобие с човека, ще се види лицето на нашата планета.
Когато древните
говореха
за центъра на Земята, те не разбираха физическия център във вътрешността на Земята, който днес хората си представят, намиращ се всред една огнена маса, а са разбирали Ерусалим, или, по-точно взето, Голгота.
Това не е бил един детински начин на мислене, а от древните предания на Мъдростта хората са чувствали една по-висша истина на Природата. Хората са знаели за етерния център на Земния организъм - Свещената Земя. Те са знаели също, че кръстът, върху който Христос понесе смъртта, не може да стои никъде другаде, освен на онази част па Земята, където се намира Лобното място. Голгота. Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса. По време на първото Християнство, в сърцата на християните е съществувала, под една вътрешна поетична форма, образната Мъдрост за Голгота като централно Свещено място на Земята от самото начало.
към текста >>
62.
въведение
- Влад Пашов (1902- 1974)
Богомилите не бяха пустоверци и пустословци, но това, което
говореха
, те го прилагаха, те го живееха.
За постигането на тази велика задача богомилите разпола- гаха с голямо и дълбоко знание. Те познаваха скритите сили на Природата и си служеха с тях за доброто и повдигането на човечеството. Те притежаваха Бялата магия, което се вижда и от прозвището, дадено на Боян — Мага. Магът е човек мъ- дрец, който познава законите на Природата и Живота, позна- ва скритите сили на Природата и си служи с тях за доброто и повдигането на човечеството. Благодарение на владението на тези сили, те бяха много магнетични, с което привличаха хора- та към себе си и те ги слушаха и тръгваха след тях.
Богомилите не бяха пустоверци и пустословци, но това, което
говореха
, те го прилагаха, те го живееха.
Искаха да съз- дадат едно ядро от хора, които да приложат Любовта в живо- та и по този начин да поставят началото на Царството Божие на Земята. Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва. „Да дойте Царството Ти както на Небето, така и на Земята." Те работиха именно за идването на това Царство на Земята — Царството на братство и Любов, Царство на хармония и разбирателство между хората. Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка душа. Богомилите бяха наследници на първите християни, които като ученици на Бялото Братство, Глава на което е Христос, по- знаваха езотеричната доктрина и я предадоха на следващите поколения.
към текста >>
63.
Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изглежда, че като отричали изобщо иконите, богомилите не били против религиозната живопис." Когато
говорех
за първата епоха на богомилите, споменах, че Симеон Антипа е нарисувал образите на Боян и Богомил и на други богомили, което показва, че не са против живописта.
7. При цялото богатство на различните сцени, символи и орнаменти се чувства нещо общо. Като че ли всичко идва от един общ източник, всичко като че ли сочи на вечното, което стои отвъд Смъртта. На някои места са дадени сцени и елементи от Космогонията на богомилите. 8. "Във връзка с въпроса за отричане на култа към иконите от богомилите, образите на евангелистите в едно Евангелие, което е било преписано от Богомил, предназначено за техните проповеди, лицата на евангелистите са били заменени с техните символични изображения във вид на животни. В две...* богомилски Евангелия от 14 век, от богомилски произход, може да видим тези изображения.
Изглежда, че като отричали изобщо иконите, богомилите не били против религиозната живопис." Когато
говорех
за първата епоха на богомилите, споменах, че Симеон Антипа е нарисувал образите на Боян и Богомил и на други богомили, което показва, че не са против живописта.
Тези изображения на животни на местата на лицата на евангелистите са стари окултно-християнски символи и се срещат още при първите християни. Това също потвърждава, че богомилите са окултно общество. Тези животни са четирите елемента на Сфинкса - телец, лъв, орел и човек, които съществуват от най-дълбока древност във всички окултни школи. Този въпрос подробно съм го разгледал в изложението на окултната страна на Християнството. 12. Знае се също, че живописта е била неделима част на апостолската дейност на манихеите.
към текста >>
64.
29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
В такъв, случай тя действа тъй, както действа сянката на
ореха
- зловредно.
В туй отношение, тя помага на Слънцето. Силата на чистене иде от Слънцето, а месечината изпълнява функцията на чистене. Месечината влияе върху развоя на живота на земята. Ако сте болен например, излезте вечерно време при хубава месечина и се изложете на нейната светлина и ще опитате нейното благотворно влияние, но да не спите. Ако месечината ви грее, когато спите, влиянията й са много опасни.
В такъв, случай тя действа тъй, както действа сянката на
ореха
- зловредно.
Направете опит и ще видите вярно ли е това, което ви говоря. Може първият опит да е несполучлив, но като правите ред опити, ще видите какъв ще бъде резултатът. Ние не трябва да чакаме всичко наготово, всичко да ни кажат и открият учените, но всеки сам да прави опити в живота си. Но да се върнем на въпроса на чистотата. Казва Писанието: „Красна като месечината“.
към текста >>
65.
ИЗЦЕЛЕНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Към житото някои прибавят ябълки и
орехи
. По
В една от школните лекции Учителят посочи начин за постене, като се яде само по сто грама неварено жито, потопено във вода. Това се прави през февруари и началото на месец март и има за цел пречистването на организма преди настъпването на пролетта.
Към житото някои прибавят ябълки и
орехи
. По
този повод Учителят разясняваше какво е значението на тези три храни: „Ябълките влияят за тонизиране на нервната система, орехите влияят добре на мозъка като храна, а житото влияе добре на сърцето." Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел
към текста >>
„Ябълките влияят за тонизиране на нервната система,
орехите
влияят добре на
Това се прави през февруари и началото на месец март и има за цел пречистването на организма преди настъпването на пролетта. Към житото някои прибавят ябълки и орехи. По този повод Учителят разясняваше какво е значението на тези три храни:
„Ябълките влияят за тонизиране на нервната система,
орехите
влияят добре на
мозъка като храна, а житото влияе добре на сърцето." Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя. Братът си спомня: „Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои:
към текста >>
Ще вземете
орехови
листа, ще ги
Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя. Братът си спомня: „Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: „Зъбите сега те болят, но ще ти минат.
Ще вземете
орехови
листа, ще ги
измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката ще ти мине." Помислих си: „Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха да ме болят." Друг брат боледувал от сливици.
към текста >>
голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили
ореховите
Братът си спомня: „Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: „Зъбите сега те болят, но ще ти минат. Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката ще ти мине." Помислих си: „Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое
голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили
ореховите
листа, зъбите престанаха да ме болят." Друг брат боледувал от сливици. Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни. Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя.
към текста >>
66.
БЕЛИТЕ БРАТЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
ореховата
баница на слабия стомах, също такава дезорганизация
Някой казва: “Аз искам да видя един Бял Брат”. Знаете ли какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв Брат? – Каквото разстройство предизвиква
ореховата
баница на слабия стомах, също такава дезорганизация
представя срещата на обикновен човек с един Бял Брат. Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един Бял Брат е голямо щастие.
към текста >>
67.
ЗА ОЧИТЕ МИ
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Докато
говорех
Учителя проницателно ме гледаше и слушаше.
Нали ще ходиш и за Великден. Дано тогава ти каже нещо - събра сили да продума г-н П., за да утеши жена си. Денят преди великденската ваканция г-жа П., със сълзи на очи и с кутия бонбони, ме молеше да попитам Учителя, къде е сега Дор-чето, какво прави и защо не я сънуват поне! Този път бях решила на всяка цена да попитам. Последният ден от престоя ми в София отидох да се сбогувам с Учителя и след разговора, който водихме, престраших се и му казах за молбата на едни нещастни родители, за смъртта на дъщерята, за неутешимостта на двамата и че майката пита, къде ли е тяхната Дорка и защо поне не я сънуват.
Докато
говорех
Учителя проницателно ме гледаше и слушаше.
- Сега тя е на по-хубаво място и е по-добре. „Е, това е много общ отговор, всеки може да го каже" - помислих си аз. - Те не могат да я сънуват, защото от сълзите им дъщерята не може да се приближи до тях - продължи Учителя. „И това всеки може да го каже." - Слушай сега!
към текста >>
68.
БЕШЕ МАЙ!
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
В салона пред пианото няколко приятели оживено разговаряха и
спореха
.
БЕШЕ МАЙ! Чуден, дивен май! Целият Изгрев ухаеше ... Навсякъде цветя. Пролетна симфония и красота! Слънцето щедро сипеше своите следобедни лъчи и нежни виолетови воали хвърляха прозрачна сянка над цъфналите лехи, по цветята.
В салона пред пианото няколко приятели оживено разговаряха и
спореха
.
Аз бях дала среща на една приятелка в салона и чаках. Не след дълго вратата се отвори. С леки стъпки влезе Учителя, и разположен, се отправи към групата. Зарадвани от приятната изненада, приятелите го посрещнаха радушно. Незабелязано се приближих и аз до тях.
към текста >>
69.
АКО НЕБЕТО ПОЖЕААЕ ДА ТИ ДАДЕ НЕЩО
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
И нея вечер, вървейки по пътя към града, аз почти гласно
говорех
със себе си, как след двадесет години Учителя ми зададе същия въпрос.
И веднъж отново, горе, в неговата стая, Учителя ме попита: - Ако Небето пожелае да ти даде нещо, ти какво ще поискаш? Със сърце, обгорено от много преживявания, и с душа, уморена от много лутания, аз твърдо отговорих: - Аз бих поискала, Учителю, ...
И нея вечер, вървейки по пътя към града, аз почти гласно
говорех
със себе си, как след двадесет години Учителя ми зададе същия въпрос.
Колко бавно ние, хората на Земята, учим нашите уроци! С какво търпение Учителя ни чака да пораснем и да достигнем до реалността на нещата! Да, дрехата на човека остарява, душата се отърсва от праха на времето, съзнанието се прояснява, и думите на Учителя, произнесени преди двадесет години, отекват: „Когато Небето пожелае да ти даде нещо, никога не пожелавай временни неща! "
към текста >>
70.
ЧУДНО КАТО СЪН
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Те пръскаха игриви светлинки по столовете в тъмния салон и като невидими същества тайнствено
говореха
в нощта.
Към един часа след полунощ превъртях ключа на дървената стаичка и тръгнах по пътеката към салона. След няколко минути синята светлина от стаята на Учителя ясно открояваше приме-тените от вечерта снежни пътеки около салона. Както през много други нощи, влязох тихичко и седнах край горящата печка. Имаше време до беседата и аз бих могла да подремя малко. Червени пламъчета изскачаха от дупчиците на вратата на печката.
Те пръскаха игриви светлинки по столовете в тъмния салон и като невидими същества тайнствено
говореха
в нощта.
Беше ми топло и приятно, но след няколко минути, а може би и час, не зная точно, стана и чудно. Вратата на салона се отвори и Учителя, с цигулка в ръка, премина между двата реда столове и се качи на подиума. Той запали лампата, седна пред пианото и настрои цигулката си. Стреснах се при мисълта, че ще ме види и мигновено клекнах зад печката. Той започна да свири на цигулката.
към текста >>
71.
УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА?
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Веднъж
говорех
с Учителя в приемната му.
Оказа се, че то бе от супената чиния на Учителя. Имах го като талисман. Един ден останах неприятно изненадана, когато отключих чекмеджето и видях бялата хартия празна. Никой нямаше ключ от тайното ми чекмедже. Как бе възможно топчето да изчезне?!
Веднъж
говорех
с Учителя в приемната му.
Случайно погледът ми падна върху едно малко кафеникаво топче върху масата му. Погледнах Учителя. И той ме погледна. Мислено го попитах: „Това същото топче ли е? "
към текста >>
72.
БИБЛИЯТА
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Веднъж, когато
говорех
с Учителя, се осмелих да му кажа:
Някои от разказаните там истории ми се виждаха много обикновени. Няколко пъти започвах да я чета и след няколко страници я оставях ... след време отново я почвах и отново я оставях. Знаех, че една от първите издадени книги на Учителя - „Заветът на цветните лъчи на светлината" -съдържа стихове от Стария и Новия Завет. Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете към живота. Всичко това ме караше да мисля за Библията.
Веднъж, когато
говорех
с Учителя, се осмелих да му кажа:
- Учителю, иска ми се да прочета Библията, но никак не ми е интересна, дори ... Той ме прекъсна, за да не произнеса някоя отрицателна мисъл: - Слушай! Всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характера на всяко лице, описано там.
към текста >>
73.
МОЕТО ПИАНО
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Говорех
им не само с думи, но и с акорди и мелодии.
- Много е далеко, Учителю, а аз искам да вложа повече музика в работата си с децата - настоявах на своето, без да си давам сметка, че напразно го питам, щом имам вече установено мнение по въпроса. - Е, може и в училището - снизходително каза Учителя, без да повиши тон. И спокойна, че съм питала Учителя и един вид с негово съгласие, пренесох пианото в училището. Това беше през есента на 1942 година. През годината водих идеално занятия с децата.
Говорех
им не само с думи, но и с акорди и мелодии.
Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено. И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови, сини обувки. Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града. Сутринта на 10 януари 1944 г. се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция.
към текста >>
74.
Съдържание
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Благословените
орехи
.
Как е станало първото чадърче. Двеста и двайсет хитрини. Горделивият петел. Косе-Босе. Кучешко царство.
Благословените
орехи
.
Дядо Иван — Прасковата. Капчица. Защо ябълките имат звезди в сърцето си Бялото петленце. Чудните камбани.
към текста >>
75.
Бае Митар пророкът
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Едни
говореха
тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория.
— Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра. Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет. Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква.
Едни
говореха
тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория.
Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е. Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви. Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести.
към текста >>
Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на
орехите
, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко.
Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко. Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не? Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година.
Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на
орехите
, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко.
Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш.
към текста >>
Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от
орехи
.
Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер!
Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от
орехи
.
На Селим ага подпали и изгори къщата само от завист, че имаше деца и добруваше. Раята измъчи с беглици, с ангария, с вергии, със своите сеймени, със своите зулуми… пропищеха, до бога викаха „аман“ от тебе… и дете в майка прорева, а ти се радваше на хорските патила… Хвалеше се, че си силен забитин… че ножът ти е остър… Сълзите на сиромасите не те покъртиха… не те смилиха! Втори хабер ти се изпрати оттука — умре ти любимата ханъмка, втората ти жена. Тя умре с рожбата си в сърцето. Ти загуби и любовницата си, и детето си и пак не се стресна!
към текста >>
Откъде и как издириха — не знам, но
говореха
, че преди пет години убил двама души търговци, които били кондисали на кръчмата му, и им взел едни дисаги с пари.
Всичките кефлии в кръчмата се засмеха на тази шега на Сойтерията, но Тасо пребледне и взе да се заваля, да речеш, че го удари дамла. Пророкът изгледа кефлиите, погледна Тасо и продума: — На оня свет Тасо нема да бъде кръчмар, но ще ври в катран зарад греха, който е направил да доландардише чуждото имане. Тоя грех го мъчи и тука, но не може да го измоли — много е тежък. На втория ден заранта намерили Тасо в одаята му обесен за тавана с пояса му.
Откъде и как издириха — не знам, но
говореха
, че преди пет години убил двама души търговци, които били кондисали на кръчмата му, и им взел едни дисаги с пари.
Разкопаха в двора под яхъра и намериха кокалите на заровените! … Много пъти ще замине бае Мигар край чорбаджи Цеко, ще се спре, ще го погледа, погледа, па току завърне глава и рече: — Свет! … Море, чорбаджи Цеко, що ти е зинала хала на сърцето за тия пари?
към текста >>
76.
ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ
- Методи Константинов (1902-1979)
Когато изграждаме носители на духовния си живот (тела, общества), с които ще пътуваме в морето на живота, трябва да знаем посоката и големината на противодействащите сили, за да издържим на житейските бури с добри „
мореходни
качества".
„ако реагирате със зло, ставате негов роб"; „ако реагирате с добро, го трансформирате". В Пътя на Ученика това е развито умение. Когато корабостроителят проектира кораб, той трябва да изчисли динамичните натоварвания, огъващите моменти и срязващи сили. Ако ги обяви за „зло" и откаже да се занимава с тях, те ще потопят кораба.
Когато изграждаме носители на духовния си живот (тела, общества), с които ще пътуваме в морето на живота, трябва да знаем посоката и големината на противодействащите сили, за да издържим на житейските бури с добри „
мореходни
качества".
Пътят на Ученика създава хора от надбиологична еволюция, сътворци на Учителя в създаването на Братство на Обединеното Човечество. То живее в хармония с творческия Космичен ритъм, което Той нарича „Живот за Цялото". В този труд се дават безценни указания в тази насока, които могат да ползват както обикновени индивиди, така и отговорни личности и общества според добросъвестното им изучаване и достигнатото ниво на съзнание. Колкото съзнанието се извисява, толкова тегловността се намалява. Учителят ни води към Космично Съзнание, при което се постига Свобода.
към текста >>
77.
ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ
- Методи Константинов (1902-1979)
Преди него идеалистичните доктрини
говореха
, че в природата „скокове" не съществуват и че всичко се движи и развива, следвайки една бавна еволюционна линия, съгласно природните закони.
Тя се изявява чрез Самодвижението на тези две противоположности - Материята и Духа, свързани в Космичното Единство. Материализмът дава форма па нещата и явленията, рационализмът - съдържанието им, а Космичното Начало - техния смисъл. Във философията на идеализма Хегел се явява като идеолог в своя апогей. Той разглежда света като органично и психично цяло, което се развива по пътя на промените чрез единство на противоположностите и чрез преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Хегел извърши една революция във философията, като постави философски основи на диалектичния метод.
Преди него идеалистичните доктрини
говореха
, че в природата „скокове" не съществуват и че всичко се движи и развива, следвайки една бавна еволюционна линия, съгласно природните закони.
В противовес на това Хегел смята, че без „скокове" развитието в природата и живота е немислимо. Това преобразование той смята като логическо развитие на Абсолютния Дух, който се проявява чрез борбата на противоположностите. Според Хегел, животът носи в себе си елементите на своята собствена смърт. Нещата изчезват в своята противоположност, следователно те имат някакъв край. Ние се спираме по-подробно върху постановките на този философ, защото той стои на границата между идеализма и материализма.
към текста >>
78.
Рибарската мрежа на Черната ложа
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
собствен свят, те вървяха заедно,
говореха
за обикновени неща, но
Това бяха Борис Николов и Георги Радев. И аз започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се държаха като джентълмени. Тези двама, всеки един от тях живееше в свой
собствен свят, те вървяха заедно,
говореха
за обикновени неща, но
съзнанията им бяха свободни. Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен свят. На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше.
към текста >>
79.
Отклонението
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Защото тогава по такъв начин се
бореха
със своите врагове тук и с онези,
имаше и най-малкото съмнение, ние щяхме да ви окачим на бесилото като чужди агенти и предатели." Освен на мен, казаха това и на Мария Тодорова, а и на други свидетели по делото. И щяха да направят това без да им мигне окото, защото така се разправяха с всички, които имаха връзка с чужбина.
Защото тогава по такъв начин се
бореха
със своите врагове тук и с онези,
които бяха в чужбина. Тогава се убедихме, че има Божие око, което гледа и отмерва времето на Истината и Заблудата. Това око ни предпази от тази предстояща развръзка, развръзка на живот и смърт.
към текста >>
80.
ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
„Сега ако си посадила един
орех
и ако дойде някой и ти каже: „Я го из
Накрая богатия съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал отново. Казал му: „Сега разбрах кой е Учителя Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка. Аз съм пред Учителя.
„Сега ако си посадила един
орех
и ако дойде някой и ти каже: „Я го из
вади да видим каква му е ядката", ти да го не буташ. Ти го остави в земята, той ще си поникне. Туй, което Господ ти е дал ще го пазиш свято. Когато се срещнеш с някого няма да преминаваш Божествената дистанция между него и себе си и няма да променяш отношенията си и няма да се сближаваш повече. Като срещнеш някого първо се запитай, какво Господ иска да те научи чрез него, после се запитай какво иска Господ ти да му предадеш.
към текста >>
81.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
А мога да ти кажа, че софийското братство беше най-костеливия
орех
.
Нека всеки да си разрешава въпроса. Изпитание, изкушение... Или си имал едно дълбоко разбиране какво значи Учителя или ще го търсиш на кого прилича. И на когото прилича ще тътриш подир него. Това на нищо не прилича. Тъжно е, че се намериха корени в софийското братство.
А мога да ти кажа, че софийското братство беше най-костеливия
орех
.
Най-много неприятности идваха от София, по всички братства е имало същото. Това беше един конгломерат, но като един голям педагог Учителят прибра цялото това нещо. Не беше лесно. Въобще Школата в България Учителят така я проведе, така постепенно те тия хора да ги вдигне от амвона - първо те бяха църковници, да ги запрати чак на Мусала, да ги качи всички онези представители на стари култури. Новото поколение бяха по-готови, по-лесно влизаха.
към текста >>
82.
ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Че нали и за Нашия Учител се
говореха
разни неща - за лудите дъновисти, които се кланяли на Слънцето".
Но има малък прогрес, че някои от техните музиканти, казвали: "Гледайте как българите свирят народните ритми - така е правилно! " Защото за тези чужденци е много труден българския ритъм и не могат да го свирят и пеят. Една от българските преводачки ми каза: "Че е време да се сродят двете братства". Познавам я и зная, че подкрепя Михаил. Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво уважение говори за Него - и ще разбереш.
Че нали и за Нашия Учител се
говореха
разни неща - за лудите дъновисти, които се кланяли на Слънцето".
И още ми каза: "Ето аз като слушах беседите на Михаил, промених ли се? Ти намираш ли ме променена? " Заговорих с българския шеф на групата. Попитах го защо се издават книгите на Михаил в България. Отговорът беше, че братството на Михаил си имали своя печатница и сами си издавали, каквото си желаят.
към текста >>
83.
05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария
- Радка Левордашка (1920-2014)
Една от тези рецепти е кюфтета от
орехи
– всички ги обичат и не се различават от месните по вкус и цвят.
Към обяд пристигнахме пред „Вади душа“ (така му казваха на мястото), там пак седнахме и хапнахме, мина повече от половин час. Лиляна Табакова през цялото време ни занимаваше, като разказваше невероятни неща. И другите сестри казваха по нещо, но техните разкази не ми се запечатаха в главата, както това, което каза Лиляна. Аз и сестра Софийка изкачихме „Вади душа“ направо, а повечето минаха по серпантините, затова трябваше да чакаме останалите дълго време. Докато ги чакахме, тя ми каза няколко вегетариански рецепти, някои от които правя и досега.
Една от тези рецепти е кюфтета от
орехи
– всички ги обичат и не се различават от месните по вкус и цвят.
Казвала съм на много наши сестри рецептата за тези кюфтета и някои от тях ги првят. Събрахме се отново пак всички и след известно време направихме още една почивка седнали, тогава Табакова се изправи и се обърна към мен: „Ела, сестра, да ти покажа великана-вкаменения. Виж му главата, тялото, веригата, с която е опасан. На събора, през трите съборни дни – 19, 20 и 21 август, – светлите същества, наречени Адепти, идват от Хималаите, минават през Рила и Мусала, отиват в Африка и накрая в Тибетските планини, там е седалището им.“ Стигнахме хижата, като минахме по най-стръмния път над първото езеро, и аз отидох да се установя в хижата, а останалите отидоха на палатки.
към текста >>
84.
14 Разходката до Алеко
- Радка Левордашка (1920-2014)
Всички отишли под един
орех
– да не ги намокри.
“ – „Не аз ги казвам, а ми ги казаха вече.“ Прочетох беседа, но бяхме без настроение и веднага се разделихме. Мина се само един месец след случилото се. Синът на Янка отива с малкото си момче в село Ягодово – да помогнат на негов колега от същото село, да берат ягоди и да се разходят. Времето било много топло, синът ѝ бил без риза, гол се печел на слънцето. Изведнъж се задава някакъв облак и започва да гърми, но още няма дъжд.
Всички отишли под един
орех
– да не ги намокри.
Синът ѝ излиза далеч от ореха, искал да го понавали. Остава сред ягодите, като трясва един силен гръм и го обвива целия. Той пада и мълнията го убива на място. Като разбрах какво е станало със сина на Янка, втресе ме. Още един случай има с един човек, който също отричаше Учителя и не говореше хубаво за него – и той пострада, когато беше най-щастлив.
към текста >>
Синът ѝ излиза далеч от
ореха
, искал да го понавали.
Мина се само един месец след случилото се. Синът на Янка отива с малкото си момче в село Ягодово – да помогнат на негов колега от същото село, да берат ягоди и да се разходят. Времето било много топло, синът ѝ бил без риза, гол се печел на слънцето. Изведнъж се задава някакъв облак и започва да гърми, но още няма дъжд. Всички отишли под един орех – да не ги намокри.
Синът ѝ излиза далеч от
ореха
, искал да го понавали.
Остава сред ягодите, като трясва един силен гръм и го обвива целия. Той пада и мълнията го убива на място. Като разбрах какво е станало със сина на Янка, втресе ме. Още един случай има с един човек, който също отричаше Учителя и не говореше хубаво за него – и той пострада, когато беше най-щастлив. Затова казвам винаги: „Когато вярваш, вярвай, когато не вярваш, мълчи, нищо не казвай.
към текста >>
85.
65. Разказът на брат Темелко
- Радка Левордашка (1920-2014)
Бях седнала на пейката под
ореха
, там имаше скована от дъски една дълга маса и пейки за сядане.
Тогава имаше постоянно водичка, която се изтичаше. В съседния двор имаше външна чешмичка, която е за лекуване на очите. Там беше всичко естествено - трева, цветя и горски ягодки, наоколо нямаше постройки. Беряхме си мащерка и пеехме. Брат Темелко ни разказваше спомените и преживяванията си с Учителя.
Бях седнала на пейката под
ореха
, там имаше скована от дъски една дълга маса и пейки за сядане.
Там, по времето на Учителя, при хубаво време и през лятото е ставал обядът. Брат Темелко ме видя, че съм самичка, и дойде при мене. Казах му: „Много е хубаво при вас, прекрасен изглед има! " Аз нали съм художник, природата ме вълнува. - „Да, сестра, наистина е хубаво при нас, но ние сякаш не го усещаме така, както вие, които сте лишени от това, което ние имаме.
към текста >>
86.
69. Спомени на писателя Георги Томалевски
- Радка Левордашка (1920-2014)
По пътя не
говорехме
, за да не се изморява.
Много съм щастлив, благодаря на Учителя! " - „Аз също благодаря на вас и Учителя! Днешният ден ще бъде щастлив и за мене! " - казах аз. Попитах го тука ли иска да останем или ще повървим още малко нагоре, той пожела да отидем на голямата поляна при беседката.
По пътя не
говорехме
, за да не се изморява.
Като стигнахме на поляната, имаше много хора и деца, беше много шумно, брат Томалевски предложи да повървим още малко, стигнахме до Сухата чешма и там вече седнахме. Мястото беше хубаво, имаше хубава полянка, имаше и сянка, а хората само минаваха там, без да се заседават. Брат Томалевски ми разказа толкова много неща за Учителя, за младите си години, че и пишеща машина да имах със себе си, нямаше да успея да ги запиша. Аз бях най-щастливият човек през този ден! Ще ви разкажа най-впечатляващите.
към текста >>
87.
71. Случка във влака
- Радка Левордашка (1920-2014)
Другите студенти извадиха пилета, кюфтета, вино, ракия, пиеха и
говореха
глупости, сякаш са сами в купето.
Тръгнахме на студентска бригада с моите приятели и колеги, които са вегетарианци и последователи на Учителя. Пътувахме с влак, в купето срещу нас седеше един военен, който си бе свалил куртката, та не разбрахме веднага какъв чин има, но по-късно стана ясно, че е полковник. До него седнаха една група наши колеги - студенти, едни глезльовци, пушат, пият, правят се на важни и говорят глупости през цялото време. Ние не се включихме в техните глупави разговори. По едно време огладняхме, извадихме си сандвичите с кашкавал и сирене и закусихме, пийнахме си водичка от шишетата, които си носехме, и мирно и кротко си седяхме на местата.
Другите студенти извадиха пилета, кюфтета, вино, ракия, пиеха и
говореха
глупости, сякаш са сами в купето.
Военният, който седеше до прозореца, се опитваше да подремне, но шумната компания дотолкова си повдигна „градуса", че стана нетърпимо да се седи в купето. Тогава той се обърна към „развеселената" група със строг глас: „Вие състуденти ли сте на тия младежи срещу вас, които кротко закусиха и се държат прилично във влака? ". Те се изсмяха подигравателно и казаха: „Тия са откачени дъновисти, те имат един Учител, който ги следи." Полковникът скочи, хвана го за яката и каза: „Сега ще те изхвърля от купето! Само да чуя още една подигравателна дума, казана за тоя Светец, изхвърлям ви всички келеши навън. Разбрахте ли ме?
към текста >>
88.
72. За вселяването
- Радка Левордашка (1920-2014)
Поздравиха ме и отидоха около елипсата, където е поставено тялото на Учителя, обиколиха я, разглеждаха и
говореха
помежду си.
Ще ми покажеш и ще го направя." Той каза: „Ела в неделя сутринта, аз ще ти дам ножица и ще ти покажа. Досега Лазар Опрев режеше розите, но отиде при сина си, който е наел хижата в Плана планина." Съгласих се да отида в неделя, макар че имах покана за сватба в хотел „Москва" - женеше се внукът на леля ми. На тази сватба бяха поканени посланици, министри и все отбрани хора, аз дадох поканата на дъщерите и зетьовете - да отидат без нас. Така аз в неделята, от сутринта до 14 часа, изрязах розите на мястото на Учителя. Когато изрязвах последния лъч в градината, пристигнаха двама мъже, по облеклото им личеше, че са „важни" особи.
Поздравиха ме и отидоха около елипсата, където е поставено тялото на Учителя, обиколиха я, разглеждаха и
говореха
помежду си.
После дойдоха при мен и единият мъж ме попита: „Вие ли се грижите за това място? Кой е сложен там? ". - и посочи елипсата. Аз отговорих: „Мисля, че знаете кой е сложен там, щом като сте дошли." Мъжът, който ме заговори, каза: ,Дз знам, но никъде не пише нищо." Тогава поясних: „Това е мястото на Учителя на Бялото Братство - Петър Дънов. Братята си го знаят и си идват и без надпис." - „А такива като нас, които не знаят?
към текста >>
- „Господина, с когото
говорехте
досега!
След моя разказ господинът каза: „Е, видяхте ли, все пак нещо знаете. Много ви благодаря за това, което ни разказахте! " Другият господин, който до този момент само слушаше и не говореше, ме попита: „Вие познавате ли този човек? ". - „Кого? ". - попитах аз.
- „Господина, с когото
говорехте
досега!
" - допълни той. - „Не, откъде да го познавам, нито вас, нито него познавам" - отговорих аз.- „Тогава да ви запозная, този господин до мен е малкият брат на Георги Димитров. „Ти знаеш ли ги тези истории? " - попита той брата на Димитров. - „Знам, че е имало блокада, аз бях малък, но как са се спасили от нея, не знам.
към текста >>
89.
ПРЕДГОВОР
- Теофана Савова
Според нея не се иска много, за да имаме радост и щастие: „Казвам на всички да засаждат
орехи
край пътищата и из полето.
Веднъж ми каза, че е умерена във всичко, че се храни с мярка и никога не прекалява. „Казват ми - довери ми тя - в кой момент да спра да се храня." Тогава долових в замечтания й поглед, че открехна за миг една далечна, мистериозна и свята страна на живота си. После чете свои стихове и ми подари стихосбирката си „Детски образи." Сестра Теофана предричаше светло бъдеще за нашата страна. Не съм срещал друг да обича така искрено България и света.
Според нея не се иска много, за да имаме радост и щастие: „Казвам на всички да засаждат
орехи
край пътищата и из полето.
А също и плодни дървета. Така българите ще живеят в благоденствие и ще са пример за другите народи. Земята ни ще бъде като плодна градина." И така се вживяваше в красивия образ на плодната градина, че трябваше да замълчи, за да го изживее, потънала в мечтите си. Накрая сестра Теофана винаги предлага нещо сладко. Аз си тръгвам и, разделяйки се с тази загадъчна жена, долавям в съзнанието си много въпроси, на които тепърва трябва да търся задоволителния отговор.
към текста >>
90.
ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА
- Теофана Савова
Сестра ми беше видяла ентусиазъма, с който работеха, беше почувствувала Любовта, с която
говореха
и вършеха всичко заради Учителя.
Сестра ми вече знаеше повече за Учителя. През тази пролет в Ачларе бяха отишли няколко „братя" - младежи студенти, за да помагат в полската работа на своя брат Жечо - земеделец от същото село. Тя беше разбрала тяхната култура - много по-голяма от културата на онези хора, които тя имаше възможност да срещне дотогава през своя живот и се възхищаваше и вдъхновяваше от тях. Те бяха: Кръстю Тулешков, Борис Николов и Христо Койчев, които бяха дошли най-рано, малко след тях - Коста Константинов, Асен Кантарджиев и Александър Стрезов, когото аз бях срещала във влака, и след тях - Георги Томалевски и Георги Радев.
Сестра ми беше видяла ентусиазъма, с който работеха, беше почувствувала Любовта, с която
говореха
и вършеха всичко заради Учителя.
Тя изпитваше вече привързаност към него и силно желаеше да го види. - Да го видя само и ще ми мине! - ми каза тя, когато дойде през ваканцията на 1922 г. в София. И го видя.
към текста >>
91.
21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта
- Теофана Савова
Така написано, изречението представя костелив
орех
.
- Според вас кои думи в това изречение са положителни, кои - отрицателни? - Думата „живот" е положителна. Думата „води" също е положителна. Да, но животът носи и страдания. Глаголът „води" подразбира известно ограничение.
Така написано, изречението представя костелив
орех
.
За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите. Думата „само", с която започва изречението, означава разнищване; знанието се нуждае не от нищене, а от тъкане. Ако написаното изречение е съставено само от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън или при случай на страдание, не го изговаряте в себе си? Когато е в страдание, в нужда или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо.
към текста >>
92.
ЖИВОТЪТ
- Теофана Савова
При всяка среща
говорехме
само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.
И започнахме да се приготовляваме. Вече бяхме ходили на планина - на Витоша и на Мусала. Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки. Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.
При всяка среща
говорехме
само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н.
Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
към текста >>
93.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
- Теофана Савова
Природа и космос влизаха в хармония с човешкия дух,
говореха
на душата с езика на любовта.
В такъв случай Учителя казваше само две думи: „Няма нищо." * Учителя бе излязъл от стаята си на балкона и наблюдаваше звездите, които тряптяха на небосклона и се отразяваха в глъбините на погледа му. По-ярка от всички планети и звезди в този час Венера блестеше като брилянт в утринното небе. Озарението идваше отвисоко.
Природа и космос влизаха в хармония с човешкия дух,
говореха
на душата с езика на любовта.
Малцина тук се догаждаха, че той знае безпределните пътища на светлината, по които само великият дух се изявява. Той влезе отново в стаята, наметна пелерината си и излезе в двора. В този тъй ранен час на поляната беше безлюдно, а в дървените домове и из градините все още цареще покоят на късната нощ. Лампата в приемната светна и освети цветната леха и близкото пространство пред дома.
към текста >>
94.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
- Теофана Савова
„Когато тръгна на екскурзия, аз ще взема в чантата си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет
ореха
и три ябълки.
Скоро дойде и Учителя - с раница и термос, който даде на една сестра. - Всички тука ли са? - запита той. След като получи положителен отговор, Учителя прегледа състоянието на облеклото ни и явно остана доволен. Веднаж той каза:
„Когато тръгна на екскурзия, аз ще взема в чантата си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет
ореха
и три ябълки.
Това ми е достатъчно. После, като стигнем на определеното място, сам ще си накладя огъня, сам ще си стопля вода, ще сваля ризата от гърба си и сам ще я изпера, няма да чакам помощ от никого. Най-добрият майстор съм аз. Най-после ще пия и от елексира на новия живот -топлата вода." Едни, след като го поздравиха, изчакаха, за да го последват.Някои обаче побързаха да тръгнат напред.
към текста >>
95.
Родопското село Устово
- Георги Томалевски (1897-1988)
- И за даскал го бива, и за поп -
говореха
си помежду старите устовци.
- Не забравяйте ни род, ни своето слово българско, казваше Константин при завършването на урока. - Не изоставяйте и вярата Христова, за да не бъдат дните ви пусти и горчиви, дорде сте на земята. По-късно през средните векове като израз на свободолюбие и правдивост родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и привързаността си към богомилите. При царуването на цар Петър (927 - 969) в Родопите се разширява извънредно много богомилската ерес5. Родопските богомили открито обвинявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено са отстоявали нанасяните им удари от църковните отци и гражданските власти.
- И за даскал го бива, и за поп -
говореха
си помежду старите устовци.
Така минаваха дни, седмици, месеци. Пролетта довеждаше щърковете и лястовиците, а есента ги изпращаше. Когато през дългите зимни нощи младият човек не можеше да спи, често си мислеше: Добре ли е човек да преживее живота си марцина? Не е ли по-добре да го дадеш за своя народ, за своята вяра? Запазването на чисто християнски села в този край на Родопите през цялото отоманско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до Цариградската порта и Одринския вилает.
към текста >>
96.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
- Георги Томалевски (1897-1988)
Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията,
говореха
, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател.
Дълбоко впечатление направи на младежите текстът на този ръкопис, вероятно преписван и раздаван от ръка на ръка между верни люде. - Каква вяра в скритите сили на народа ни, колко мъдрост в тези думи. Изненадан съм - рече Константин и погледна с ведър поглед в далечината. Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ. Тръгнаха си, защото неделният ден свършваше и всеки утре трябваше да почне своята работа.
Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията,
говореха
, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател.
Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение. Той и без това имаше намерение да тръгне тази пролет надолу към Бяло море. Защо да ги не вземе и да хване някоя и друга пара?
към текста >>
97.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
- Георги Томалевски (1897-1988)
Всички
говореха
с уважение за него.“
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели „Познавам го от 1930 г., но и преди това съм слушал много за него и не от други, но от хора на моето семейство.
Всички
говореха
с уважение за него.“
Така пише един от почитателите на Учителя, по-късно негов ученик. „Баща ми, майка ми, както и дядо и баба го познавали от времето, когато обикалял градове и села в България и е правил френологически и антропологически изследвания. Приближен до Учителя в това време (1905-1910 г.) е бил Петко Гумнеров от село Церово Пазарджишко, от когото и моите родители са могли да научат много характерни за Учителя факти. Обект на изследвания и проучвания от страна на Учителя е бил и баща ми. Той помнеше и знаеше много неща из тоя период от работата му.
към текста >>
98.
Проблемът за здравето
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят стоеше прав на отсрещната страна на малката приемна стая и когато аз, гърчейки се, му
говорех
, забелязах, че лицето му е радостно и дори усмивка трепкаше по него.
Макар и болен, аз успях да посетя Учителя на улица „Опълченска“ 66. Чувствувах силни болки в гърдите и не можех да стоя прав. Свит в един плетен стол, аз чаках Учителя. Когато той се появи, аз станах с големи усилия, целунах му ръка и пак се сгънах на стола. На въпроса какво ми е, аз успях със задъхвания и чести прекъсвания да му обясня страданията си и го запитах какво да правя.
Учителят стоеше прав на отсрещната страна на малката приемна стая и когато аз, гърчейки се, му
говорех
, забелязах, че лицето му е радостно и дори усмивка трепкаше по него.
Отведнъж той все още усмихнат ми изкомандва: - Стани прав! Аз успях да се надигна и го погледнах. - Дишай дълбоко - каза той, - като при това протегна към мене дясната си ръка, която сочеше към гърдите ми. Ръката му бе в хоризонтално положение и с обърната надолу длан, а пръстите му прави и събрани.
към текста >>
99.
Разговори с Учителя. Разговор първи
- Георги Томалевски (1897-1988)
Като кажем „две“ детето разбира два
ореха
или две ябълки, но мъдрият разбира две части от едното.
Та нали в астрономията мерната единица расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание? Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската реалност. Запомнете и се помъчете да си представите безпределността на едното. И това, че всичкото множество е част от него. Числата, които следват след едното - две, три, четири, пет и следващите след тях, са получени от делението на едното.
Като кажем „две“ детето разбира два
ореха
или две ябълки, но мъдрият разбира две части от едното.
Това е така, защото едното никога не ще се повтори. Ученикът: Щом като е така, тогава как са се образували аритметическите действия, щом като в битието съществува само едното. Учителят: Човекът в своето развитие е създал хиляди видове действия и части от едното, но математиците трябва да знаят, че първото и единственото аритметично действие, на което се поддава единицата е делението. И цветето, и птичката, и лъвът, и човекът произлизат от едно мъничко яйце, оплодено от творческия импулс на природата, а цялата вселена е произлязла от едно зрънце, оплодено от мисълта на Твореца. Ученикът: Като че започвам да разбирам нещо от Вашето обяснение.
към текста >>
100.
Ягодите
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Да, Учителю — отговорих му, — тези точици по повърхността им са написани нотички (
говорех
за семенцата им).
Сложих кошницата с ягодите пред нозете му. За да ги купя, бях изпразнила последните левчета от чантата си. На другия ден щях да получа заплата. Той се усмихна и ме попита: — Те пели ли са като са расли?
— Да, Учителю — отговорих му, — тези точици по повърхността им са написани нотички (
говорех
за семенцата им).
Учителю, защо в света съществуват различни школи по пеене? — Те външно са различни, но всъщност са еднакви, защото са човешки. В човешкия свят има външно разнообразие, а вътрешно еднообразие. В ангелския свят има външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. — Учителю, материята от която е съставено гърлото, еднаква ли е у всички певци?
към текста >>
НАГОРЕ
