Търсене в текстове за 'Орех'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 151 резултата в 98 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат.
Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му. Тая музика се носеше по повърхността на разбушувалото море. живееше сред горите, където се отекваше сред глухия кънтеж на букаците. Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец.
към текста >>

2. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор.
Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания. Бетховен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетховен знаеше края, края на своя живот.
към текста >>

3. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество".
И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение. „Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество". Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята. Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици.
към текста >>

4. Живи барометри – Добран Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Всичко ще се обърне на хаос както всичко е произлязло от хаоса", говореха онези, които носеха духа на отрицанието и техните мисли не бяха нищо друго, освен хаос.
Стани и върви след мене! Аз ще ти покажа посоката и пътя на бъдещето, за да го показваш на онези, които идат слъд тебе". Аз вървях по стъпките на онзи, който ме водеше и гледах живота на всички онези, които нямаха нито посока, нито път и сърцата им не познаваха любовта. „Удряйте, блъскайте, убивайте тази сган, която ни пречи да намерим щастието", викаха силните и безмилостно тъпчеха своите подобни. ,,Ах, това е жестокост, това е неправда, зверове са това", викаха слабите. „Всичко ще се обърне на хаос както всичко е произлязло от хаоса", говореха онези, които носеха духа на отрицанието и техните мисли не бяха нищо друго, освен хаос. Те се наричаха учени и макар, че се ползват с уважение и от силни и от слаби, вършат най-голямата пакост, защото говорят: „Идеал, нравственост, милосърдие честност, всичко това са предразсъдъци, защото всичко изчезва след смъртта". Една сутрин при зори стоях на брега на морето и гледах пределите на водите му. Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни мечти. ,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù. Кажи какво има в дълбочините на морето?
към текста >>

5. Витоша (стихове) - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нашите очи се преливаха – те говореха, ах не!
А в пролетта е тъй светло' Там няма ревност, защото няма и обект, няма страх, защото всичко в света и отвъд него е нейно, няма страдание защото благото което изтича от нея, е обилно. Скоро видях човек, в когото цъфти пролет, той влезе в стаята ми. Напъпилият шибой, разтвори цветчетата си и заля стаята с благоухание. Във вазата ми стоеше увехнал отдавна карамфил, той изправи дръжката си, листенцата му окапаха като бели пеперуди по килима, а нови, свежи изпълниха пак чашата. Бях коленичил и опрял глава на неговите колене. Нашите очи се преливаха – те говореха, ах не! Те пееха! Земята замря и се заслуша, славеят отдавна бе замлъкнал. Вятърът престана да разклаща цъфналите вишни. Измина вечност, останах сам... Някой почука на вратата и влезе, беше стар просяк. Пристъпих и го целунах, а той уплашено застана и бързо излезе.
към текста >>

6. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички те говореха за конгреса на метапсихиците идната пролет.
Веднъж, когато бях на обяд у Андреас. към края на обяда влязоха няколко души. Бях изненадан, като видях между тези 15 души лица, познати мен от духовните школи и общества. По-късно схванах, че тези гости не познаваха Андреас. Някои го считаха за церител, други - за един от първите членове на обществото на Алан Кардек, трети - за необикновен лекар; двама или трима го считаха за посветен в източните общества. Всички те говореха за конгреса на метапсихиците идната пролет. Андреас малко се месеше в разговора; той отговаряше доста уклончиво на запитвачите, казваше им, че не знае и че няма качеството да дава съвети. Аз обясних, че няма да го канят да приеме пост в конгреса, че няма да се произнесе името му. Той се съгласи. Обясниха му програмата, съобщиха му имената на организаторите и на ораторите; изложиха му целите, които преследваха. Той мълча дълго време и най-сетне се обърна към мен със следните думи: – Не мислите ли, докторе, че ако членовете на този конгрес не са приблизително светии, той ще бъде осъден на безплодност?
към текста >>

Андреас ми разправи за едно свое пътуване в Сиам и Бирмания: – Говорех вече индуски.
Но също и източните народи, макар и те да знаят повече от нас, но и те учат една друга азбука. Ето с какви думи ми описа веднъж Андреас изгрев слънце в Тибет при второто му посещение на тая страна: – Най-низките долини са на 3000 м. под тебе. Чистотата на атмосферата, неизразимото мълчание, чудната игра на реките на хоризонта при внезапното показване на слънцето, всичко това се влива изобилно в душата и я обновява. Чувствувах ледения лъх на въздуха, идещ от вечните снегове и повтарях формули от Пътя на ученика, какъвто бях тогаз. Андреас ми разправи за едно свое пътуване в Сиам и Бирмания: – Говорех вече индуски. Научих езика пали, за да мога да чета текста на свещените източни книги Веднъж пътувах сам из горите на Бирмания. С нищо не можех да избегна змиите. Оставих се на добрата си звезда. Високите треви, трънливите храсталаци и скалите на тези планини бяха обитавани от тигри. На втората вечер след тръгването почвах да ги чувам.
към текста >>

7. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си.
– Слез в долините, където протича голяма река, която знае пътя за океана. Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла. С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река. Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II.
към текста >>

– Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока.
Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла. С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река. Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис!
към текста >>

– Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си.
Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява.
към текста >>

8. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те говореха мъчно разбираемо наречие, в което познах английски думи.
Половин час мина тъй. По едно време не виждах вече къщата, нито курника, нито сайванта. Стари каменни зидове изпъкнаха пред мен. Имаше факли на вратите. Хора в костюми от 15 век идеха и се отдалечаваха; видях хора в дълги роби, конници, слуги. Те говореха мъчно разбираемо наречие, в което познах английски думи. Аз разбрах: Андреас подновяваше един опит на Калиостро. Последният беше обърнал пътя на времето. Бяхме се върнали 400 години назад. Без церемонии, без приготовление Андреас беше призовал Жана Д'Арк. След няколко минути видението се промени.
към текста >>

9. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато древните учени говореха „за седемте планети", те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията.
„Любов" се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията. Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия. Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли че той е умен, ала умният знае, че той е глупав". Когато древните учени говореха „за седемте планети", те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - веществото, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2.
към текста >>

10. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Някак скрито и в притча все говореха.
Сяда на края на скамейката. На другия край с лице към него Десирад, Десислава и Десимира зад себе си прави. Мъжете от обителта Деяна сядат в полукръг на тревата при нозете на Властимира. Властимир: В града понявга странници дохаждаха. От тях научих аз неща, каквито не ми е други казвал. Някак скрито и в притча все говореха. Разбирах речта им тежко – и едва подире, когато биваха далеч. Научих аз, че те са ваши ученици, едва в деня, чии зарници ме свариха по пътя. И възжаждах при вас да утоля неутолима жажда. Десирад: След тебе вече връстен опит тича: нещата днес разбираш и без притча. Рояха се, гнетяха те въпроси – ответа им ти вече в себе носиш.
към текста >>

11. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ставахме в 5 ч.) Но ние говорехме различни езици.
песни, И най-после завършвахме с есперантските песни на братството и мира. Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. (Сестрите готвеха и слагаха яденето. Братята работеха вън. Ставахме в 5 ч.) Но ние говорехме различни езици. И това беше голяма пречка. Една вечер аз им говорих за гениалното творение на Заменхоф, за най-лесния и звучния език Есперанто, за възможностите, които ни открива той. Общ ентусиазъм и желание да учат Есперанто. Но как да стане? Няма време.
към текста >>

12. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Някой, не помня кой, ми каза една дума и когато я изговорех, разпервах ръце и политвах без усилие.
Те са моите слънчеви утрини. Те ще ми светят и в дните и в нощите, в радостните часове и в тия, когато край мене ще прибягват тъмни, неспокойни сенки. Аз сега ще ставам на ранина, ще те чакам, мое слънце, и тихо ще ти благодаря за това, че при докосване с моите пръсти зърната по поляната се стопяваха, за да се родят и греят в душата ми, откъдето никой не може да ми ги отнеме. Сън Майко, защо ме събуди? Аз тъкмо сънувах, че мога да хвърча. Някой, не помня кой, ми каза една дума и когато я изговорех, разпервах ръце и политвах без усилие. Така преминах над реката, зад рида и слязох на една поляна сред гъста гора. Там имаше и други деца, които си играеха с една сърничка. Аз се срамувах от тях, но те ме извикаха и ме заведоха в една пещера. – Ето, гледай – каза ми едно – тука живеят всички приказки. Тука е Мара Пепеляшка, царският син, тука е златокосата царкиня с лебедите, а също и майката със златното сърце.
към текста >>

13. ИСКАХ - ЛИЯ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той бе млад, с прекрасни черти, но лицето и погледът му говореха, че той е надживял вековете.
Ти си в една бездна – пред теб дълбоко синьо езеро, надвиснали отвсякъде високи гранитни верхове и отгоре, в безкрая – синьо небе и греещо слънце. Часове минават в унес, ти забравяш всичко и чувствуваш само душата си. Тя говори със скалите, с езерото, със смриката и с небето. ............................................................................................................... За миг се зададе лодка, като че ли се измъкна из скалите. В нея седнал в бели блестящи одежди вдъхновен човек. Той бе млад, с прекрасни черти, но лицето и погледът му говореха, че той е надживял вековете. Лодката сама се хлъзгаше по тихата повърхност на водата и приближи до нас. Огън се лееше от лицето на странника. Той каза тия думи: „Това е езерото на душата, тук обитават само чистите души и най-старите живи Братя на Човечеството, които помагат на всичко по земята." И дигна ръката си нагоре, поздрави ни и изчезна заедно с лодката... Може би това беше само унес. Но езерото и всичко около него е място, където живее само душата. Така е чисто там, така е тихо, че човек се излъчва от тялото... * * * Ние тръгнахме нагоре към север по непристъпен висок преслап.
към текста >>

14. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Очите са големи, изразителни, добре отворени с рязък, остър, проницателен поглед и металически блясък Най-често биват кафеникави, с орехов цвят или златисто-кафяви и сиво-сини.
Genia Lioubow казва, че образът на лъва представя почти всякога гения. Redfield счита, че германците са белязани силно от типа лъв. Нещо царствено характеризира този тип. Учителят казва, че германците понеже са силно белязани от типа лъв, са енергични, предприемчиви борчески натури, но и разрушителни. Орел. Челото, носът и очите са най-типични у този тип. Очите са големи, изразителни, добре отворени с рязък, остър, проницателен поглед и металически блясък Най-често биват кафеникави, с орехов цвят или златисто-кафяви и сиво-сини. Носът е излеко орлов, а не пречупено извит. Челото иде сякаш над очите – има четвъртит вид. Лицето и тялото биват изящни с хармонични и горди движения и жестове. Гласът е силен и звучен с висок тембър. Тия хора са особено горделиви, горещи в чувствата и големи ентусиасти.
към текста >>

15. ЛЮБОВ - АМАЛИЯ ВАЙЛАНД Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Защо ли, по-рано, скалите ми говореха като човеци, а сега мълчат?
О, где, где е Той сега? Махабур, Махабур, душата ми линее без Него. Но защо ли пък да Го няма ? Где се скри ? Дали вече няма да Го видя? Защо ли, по-рано, скалите ми говореха като човеци, а сега мълчат? Защо цветята ми се усмихваха, а сега не? Защо ли слънцето ми носеше известия за Него, а сега не? Планинските пътеки ми сочеха Неговите стъпки, а сега нищо... При теб, Махабур, си почивах преди, а сега не мога. Хля6ът ми беше подсладен от щастливи мисли, а сега не се докосвам до него. Водата ми стана безвкусна и плодовете горчиви.
към текста >>

16. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем.
А защо трябва да бъдем добродетелни? Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване. Като говорим за търпението, не трябва да се разбира онова търпение да понасяш обиди. То още не е търпение. Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов.
към текста >>

17. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме?
към текста >>

18. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

По едно време арабинът се събудил, но каква била изненадата му, като видял чувала празен, а по дърветата се накачили маймуни, с фесове по главите.За да ги застави да хвърлят фесовете, той взел кокосови орехи и започнал да ги замерва отдолу.
Пътят му минавал през една гъста гора, в която имало много маймуни. Като се уморил от дългото пътуване, арабинът седнал под едно дърво да почине и там задрямал. На главата си имал един от фесовете, които носел за продан. Като видели това нещо, маймуните се доближили до развързания чувал на арабина, с фесовете и всяка маймуна турила на главата си по един фес. След това те отново се качили на дърветата. По едно време арабинът се събудил, но каква била изненадата му, като видял чувала празен, а по дърветата се накачили маймуни, с фесове по главите.За да ги застави да хвърлят фесовете, той взел кокосови орехи и започнал да ги замерва отдолу. Маймуните му отговорили със същото: Те го замервали отгоре. Най-после, като се убедил, че и това не помага, отчаян, той хвърлил феса от главата си и казал: И тъй изгубих всички фесове, поне и този да хвърля, да знам, че нищо вече не ми остава. Като видели това, маймуните веднага хвърлили фесовете от главите си. Арабинът събрал фесовете от земята, турил ги в чувала и продължил пътя си. Следователно, когато човек дойде до пълно отчаяние и хвърли феса от главата си, работите му ще тръгнат напред.
към текста >>

19. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък.
Трябваше да дойде Хуго де Врис, за да се установи, че в развитието има едни други фактори - това са мутациите, скоковете, при които често се губи непосредствената родствена връзка между видовете. Тези скокове в развитието навеждат човека на мисълта, че тука се намесва друг принцип - нещо индивидуално в природата. Да вземем химията на миналия век. За нея много факти бяха неизвестни - много елементи и техни свойства не бяха открити. И химиците вадеха прибързани заключения от всичко това. Отричаха правотата на алхимиците, които говореха за единство на материята, за превръщането на елементите един в друг, за намиране на „философския" камък. Трябваше да дойдат съпрузите Кюри, за да се отрече това ограничено схващане на 19 век. Днес радият и радиоактивността доказаха правотата на схващането на алхимиците. Не по-малко за развитието на една нова мисъл, не само в науката, но и в целия живот, допринесе теорията на относителността, изградена и попълнена от най-гениалния неин представител Алберт Айнщайн. До началото на настоящия, а дори още във втората половина на миналия век, човечеството и не мислеше за това, което теорията за относителност донесе на света. Един нов полет, един голям импулс, едно голямо освобождение от много знание, което сковава мисълта на човека, донесе теорията за относителността.
към текста >>

20. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И когато аз говорех за това на мои приятели, те се отнасяха скептично.
Плънкет е присъствувал на тия опити заедно с един приятел, Ето как списва опита самият Плънкет: „Току-що пристигнах в моето „бънгалу" (индийско жилище), след една гореща сутрин, която бях прекарал в чайните работилници, когато моят носач ми връчи една бележка. Тя беше от един мой приятел Пат Дъв, който живее наоколо 1½ мили далеч от мен. С тая бележка той ме канеше да го посетя веднага в неговото „бънгалу", като донеса със себе си и фотографския апарат с филмова лента. Когато пристигнах, той ми обясни, че ще имам случая да фотографираме един опит за левитация, по който въпрос ние бяхме вече разисквали с него. Аз бях видял подобно необикновено явление вече два пъти, но не бях го фотографирал. И когато аз говорех за това на мои приятели, те се отнасяха скептично. Ето защо, този случай беше от необикновен интерес за мен. Пат не беше виждал такива опити и искаше някои очевидни доказателства. До като говорехме на верандата му, можахме да чуем монотонния звук на музикалния инструмент „том-том", който неизбежно придружаваше тия пътуващи трупи. Ето защо, ние взехме нашия фотографски апарат и слязохме на площада. Беше около 12½ часа по обяд.
към текста >>

До като говорехме на верандата му, можахме да чуем монотонния звук на музикалния инструмент „том-том", който неизбежно придружаваше тия пътуващи трупи.
Когато пристигнах, той ми обясни, че ще имам случая да фотографираме един опит за левитация, по който въпрос ние бяхме вече разисквали с него. Аз бях видял подобно необикновено явление вече два пъти, но не бях го фотографирал. И когато аз говорех за това на мои приятели, те се отнасяха скептично. Ето защо, този случай беше от необикновен интерес за мен. Пат не беше виждал такива опити и искаше някои очевидни доказателства. До като говорехме на верандата му, можахме да чуем монотонния звук на музикалния инструмент „том-том", който неизбежно придружаваше тия пътуващи трупи. Ето защо, ние взехме нашия фотографски апарат и слязохме на площада. Беше около 12½ часа по обяд. Слънцето грееше точно отвесно и нямахме почти никакви сенки. Площадът беше 25 на 25. На площада 4 пръти бяха забити в земята, за да поддържат един покрив, направен от клони.
към текста >>

21. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тъкмо тази връзка имахме пред вид, когато говорехме в началото за наблюдаване на света, за наблюдаване работата на природата.
Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях. Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества? Не е ли допустимо туй и за небесните тела, които се движат с такава правилност в пространството? Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при часовника - в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност. А този неверен възглед им пречи да направят една съзнателна връзка с ония високо интелигентни същества, пак от човешката раса, но завършили своето развитие, които направляват живота не само на земята, а и на цялата слънчева система - за да останем само в нейните предали. Тъкмо тази връзка имахме пред вид, когато говорехме в началото за наблюдаване на света, за наблюдаване работата на природата. Защото само при тази връзка може да се разкрият ония велики знания, които живата природа е придобила откакто свят светува - резултат на безчислени опити, правени от милиони разумни същества - творци. Само при тази връзка човек може да има достъп в училището на природата, в нейните лаборатории, в нейните библиотеки, дето е вписано с нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човек може да има достъп до нейните несметни богатства, събирани от милиони векове. Но за да установи човек тази връзка с природата, за да бъде допуснат в нейната велика школа, в нейните библиотеки и хранилища на велики ценности, трябва да отговаря на известни условия. За да съкратим едно дълго изложение на тия условия, ще изразим някои от тях в една афористична форма.
към текста >>

22. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„Царица" и малките снежни навън говореха тихо.
Д. Антонова БЯЛАТА ПPЯCПA Израсна голямата пряспа свободно, на воля, там дето големи скали върхът е натрупал. Ноември, декември ù дом построиха. И ето закрепна, порасна тя - бялата пряспа. „Царица" се в себе си тихо нарече. „Царица" и малките снежни навън говореха тихо. И в порив да бъдат кат нея, ръце те простряха, и със свойта царица в едно те се сляха. Голямо ù царството беше на бялата снежна царица. Отдето да грабне сняг вихърът ней го дарява. От царство далечно ù пращаха накити чудни, безспирни оркестри ù свиреха денем и нощем, играеха танци мъглите. А ето, че в утро прекрасно пристигна принц светъл.
към текста >>

23. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В що собствено се състои този подвиг, в основата на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени "Острови на подправките": на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества?
МАГЕЛАН — ПОКОРИТЕЛЯТ НА МОРЕТАТА "В начало бяха подправките." Така започва Стефан Цвайг хубавата си книга "Покорителят на моретата", в която се опитва - по оскъдни документи - да възсъздаде образа на човека Магелан и неговия подвиг. В що собствено се състои този подвиг, в основата на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени "Острови на подправките": на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества? Може би на днешните хора ще се стори странно, че по онова време тия подправки са се ценели така високо и че са станали външен повод за толкова мореплавателски подвизи, за толкова ценни географски открития, които са обогатили преди всичко познаващия дух на човека. Какъвто и да е отговорът на този въпрос, ала исторически факт е, че в първите векове на второто хилядолетие от християнската ера, никой търговски артикул не е бил така високо ценен, както скъпите "especeria". Като че ли, както казва Цвайг, мирисът на тия източни цветове е упоил по магичен начин душата на Европа. Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради редкостта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа.
към текста >>

Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине.
Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради редкостта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа. Защото през ония далечни времена, както правдиво забелязва Цвайг, "Изтокът лежи тъй далеч от Запада, и какви опасности и пречки имат да преодоляват из пътя си корабите, керваните и колите! Каква одисея има да изтърпи всяко отделно зърно, всеки отделен цвят, докато стигне от зеления храст в Малайския архипелаг до продавницата на европейския търговец. Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството.
към текста >>

24. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

По-рано спорех, давах под съд.
– Отива при друг и го пита: – Ти готов ли си да дадеш, каква да е част от това, което дължиш, и ще се считаш издължен? – Не мога! – Тогава считай, че си издължен. Тръгнал по този начин при всички, от които имал да взема. И ми разправи: – И нямах спор с никого. По-рано спорех, давах под съд. И влезе мир в душата ми. И тия хора ми станаха приятели. По-рано ме считаха за кожодер, а пък сега казваха: „Изменил се е! " Има едно правило. При приложението има една мярка: Щом направиш нещо и имаш мир и радост в ума и сърцето си, тогава си постъпил право.
към текста >>

25. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За тоя свят на абсолютното, който открива моментни, незабравими проблясъци в съзнанието ни, Апостол Павел – един голям мистик, казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но откак станах мъж напуснах, което е младенческо.
Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното. На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни прелести. Малко са тия, които не противодействат, когато прозвъни тихия глас, долитнал от всемира, който подканя към нови духовни хоризонти, гласът, който ни подканя да възвием по пътя към Вечното, към оная музика на светлината, из която е откъсната душата ни... Тоя сигнал от Вечността, от царството на кротката и всепобедна сила на доброто, е още твърде тих, за да преустрои света като с магическа власт, но все пак, тук-там по лицето на нашата планета, той е намерил уши, които го долавят, сърца които му отговарят, умове, които се потапят в неговия ритъм! За тоя свят на абсолютното, който открива моментни, незабравими проблясъци в съзнанието ни, Апостол Павел – един голям мистик, казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но откак станах мъж напуснах, което е младенческо. Защото сега видим мрачкаво като през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная както съм и познат."
към текста >>

26. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Имаше между тях такива, които не виждаха, не чуваха, не говореха, без крака, без ръце, хроми и осакатени от жестоките закони на Зинобий.
– Да бъде! – рече Ишуа Бентам. Още същата нощ Зинобий-Ра издаде заповед, да бъдат събрани всичките осъдени престъпници, наказани от неговите съдии. Тогава от всичките краища на неговата страна, започнаха да прииждат на тълпи нещастниците, които денонощно пътуваха към престолния град. Това беше едно грозно зрелище, една страхотна маса от обезобразени човешки тела, които едва се влачеха сами или с помощта на своите близки. Имаше между тях такива, които не виждаха, не чуваха, не говореха, без крака, без ръце, хроми и осакатени от жестоките закони на Зинобий. По улиците се чуваха писъците на жените, които плачеха за своите синове и мъже. В това време Ишуа Бентам лекуваше царската дъщеря. На третия ден тя отвори очи и се усмихна на своя баща. А той я гледаше с безумна радост, не вярващ на чудото, което беше станало. Той виждаше, че неговата дъщеря беше спасена.
към текста >>

27. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те говореха за неговия пламък и жаркост – той реагираше рязко на събитията и нещата в живота.
От тук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучава лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост – той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него – долната част на ушите сведочеха за това – капиталът на живота бе крайно малък, оскъден. По своя органически вид той бе единствен-човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична.
към текста >>

Те говореха за неговия жизнен кредит.
Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост – той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него – долната част на ушите сведочеха за това – капиталът на живота бе крайно малък, оскъден. По своя органически вид той бе единствен-човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична. Той гледаше винаги отпред си и никога в страна.
към текста >>

28. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното".
Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство. А животът в Любовта е самото съвършенство. Останалите мисли на Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество на Любовта, оставяме на всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си. От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното". Като счита, че младенчеството е състояние, през което човек трябва да мине, говори още: „Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Ако не се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще я опита — отровата, която е налял в чашата си, той първи ще я опита. Затова, минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте, без да се занимавате с него. Спирайте вниманието си върху доброто (13).
към текста >>

29. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

"Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах.
"Знание ли е, ще изчезне" – казва тоя, който е писал посланието. Всяко знание, което е придобито и приложено без любов, ще изчезне. То не може да устои задълго, защото всяко нещо, което не е с любовта, е осъдено на смърт. Истинското знание се ражда и живее в любовта. То е безсмъртно, както е безсмъртна и човешката душа. "Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах. Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо". Изразено с други думи, това значи: Откак почнах да мисля, напуснах временното. Да напуснеш временното, то е все едно да напуснеш злото. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която си налял в чашата, сам трябва да изпиеш.
към текста >>

30. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци.
Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва.
към текста >>

31. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Да смяташ текстовете на свещените писания за буквални и антинаучни приумици, е все едно да ядеш орехи заедно с непоносимо горчивата им зелена обвивка, заедно с коравите им черупки.
G. КАЛТА И ДИХАНИЕТО Твърде забележителен е фактът, че всички хора отминават с едно необяснимо равнодушие онова място от библейското сказание, където се говори, че Бог е направил човека от кал и му вдъхнал дух от своето дихание. Би било много полезно, ако хората можеха да се отрекат от лошия навик да гледат на текстовете от писанията като на отживели суеверия и се помъчеха да вложат в душите съответните значения, тъй като всичко, написано там, има строго символично значение. Причините, поради които хората се отнасят така лекомислено с най-дълбоките книги през всички векове, сега няма да засягаме. Това, което ще направим в момента, ще бъде само едно потвърждение, че на тях се гледа не с погледа на възрастни и зрели хора, обаче не и с юношеския.поглед на незнанието, от който поглед уви, трябва да отстраним детското чистосърдечие, а с една надута и смешна преднамереност — най-ясния белег за духовното невежество на съвременните хора. Да смяташ текстовете на свещените писания за буквални и антинаучни приумици, е все едно да ядеш орехи заедно с непоносимо горчивата им зелена обвивка, заедно с коравите им черупки. Ти ще ги отречеш като храна, защото никога не си дошъл до ядката, която носи прекрасния им вкус. За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*. Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота.
към текста >>

32. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха.
- Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духът За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа. Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И аз ще пристъпя да ви посоча где почива злото. Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха. Първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял. От първите се родили всички вълци, от вторите -всички овце, а от третите - всички човеци. Изядаш ли - вълк си, даваш ли - овца си, посяваш ли - човек си. Сега изкуството е да се разбере, какво иска бащата. Казано е: "Плодете се и умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята".
към текста >>

33. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха.
През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.
към текста >>

34. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това беше през 1896/7 година, когато се борех със себе си.
Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот, пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник.” Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”: “Като дете, потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896/7 година, когато се борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас, да се запозная с приятеля в.Козлов, който чел книги по спиритизъм и с последния /спиритизма - бел. ред./ Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България.
към текста >>

35. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но ние говорехме различни езици.
Никога аз не съм чувствал по-дълбоко вложеното в тези вдъхновени песни, както тогава. Ние всички бяхме братя и сестри. Сестрите готвеха и слагаха яденето. Братята работеха вън. Ставахме в 5 ч. Но ние говорехме различни езици. И това беше голяма пречка. Една вечер аз им говорих за гениалното творение на Заменхоф, за най-лесния и звучния език Есперанто, за възможностите, които ни открива той. Общ ентусиазъм и желание да учат Есперанто. Но как да стане? Няма време.
към текста >>

36. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя е записала: “След разговор с Учителя като се прибирах у дома, и сядах да си запиша което говорехме.
Учителят се обърна към мене и каза: Ти сега си 100 пъти по-близо до Истината. Ученик, който е направил една погрешка и я е осъзнал и изправил, е пo-ценен за Разумния свят от онзи, който никога не е грешил.” По всяко време, когато условията са позволявали М.Тодорова е имала стремежа да научи нещо ново. Задавала е много въпроси. И всичко ново, чуто от Учителя е записвала в своите тетрадки. Животът й е бил пълен с този възвишен стремеж към скритото Знание за живота. Тя е записала: “След разговор с Учителя като се прибирах у дома, и сядах да си запиша което говорехме. Пишех в началото: Бях при Господа, разговаряхме за това и това... Когато отивах на разговор считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Него /Учителя - бел.ред./ И зная, че заради тази моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.” - “На кого да уповавам, Учителю? - На Бога в себе си! ” - “Какви трябва да бъдат отношенията между ученика и Учителя? - Ученикът всичко ще остави на Учителя си и ще си замине. После Учителят ще остави всичко на ученикът си и ще си замине.
към текста >>

37. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Докато говорех с него, сестра Недялка донесе една купа с компот от вишни и една филийка хляб.
„Ритника“ беше така силен, че ме прати до Чехословакия. Използвах едно културно споразумение за размяна на художници и излязох с паспорт. Брат Томалевски ми даде разрешение за изложба в Чехия и след два-три месеца загуби службата си като директор на висшето образование. Като че ли беше поставен за да ми помогне! Когато се разделях с брат Боян, случи се нещо трогателно, прекрасно. Докато говорех с него, сестра Недялка донесе една купа с компот от вишни и една филийка хляб. Братът ме погледна (сестрата си беше отишла) и ми каза: - Георги, гладен ли си? - Да, брат! - Изяж това. Само който е гладувал може да оцени това. Това е за мене истинска братска любов.
към текста >>

Когато ходих на Изгрева, на мене ми говореха против брат Борис.
Това е за мене истинска братска любов. За такава любов винаги съм мечтал, още преди да се свържа с Братството. Вижда се, че съм дошъл с известен капитал. Брат Боян на сбогуване ми каза: „На добър час, Георги, твоят път е пътя на красотата. Търси Бога като висшата красота." Няма по-добра раздяла от тези думи. Когато ходих на Изгрева, на мене ми говореха против брат Борис. Това не ми харесваше. Аз знаех, че Борис дава от джоба си пари за делото, но не го казва. Когато се сбогувах с него той ми каза: „На добър час, отвори път, че ще те следваме...“ На излизане от България носех три сандъка приложно изкуство, но поради високото мито, което ми наложи Чехия, не можах да освободя багажа си. Минах през глад. Изложбата не се състоя.
към текста >>

38. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Опитни мореплаватели са минавали по него и те го познават И когато вълните ни подхвърлят като орехова черупка, когато слабата ни лодка пращи до счупване, когато се знаем че сме сами, без надежда да видим някога покой, те ни казват: „все пак, има пристанище, има покой и радост!
Нима в това море няма пристанище? “ В тия минути, ти отпущаш греблата, оборваш глава на длани и плачеш. А после пак — вдигаш глава и почваш да гребеш — макар и без надежда за пристанище. Аз зная, че това е така, защото съм го преживял! Пътят, по който ти вървиш, е вървян и преди нас с тебе. Опитни мореплаватели са минавали по него и те го познават И когато вълните ни подхвърлят като орехова черупка, когато слабата ни лодка пращи до счупване, когато се знаем че сме сами, без надежда да видим някога покой, те ни казват: „все пак, има пристанище, има покой и радост! “ Те няма да гребат вместо нас — не — усилията ще си бъдат мои и твои. Те само ни казват: „Смело напред! Има пристанище! Гребете! “ Ти не вярваш?
към текста >>

39. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не забравяйте и скромния лешник и орех.
Днес се знае че вършат точно обратното. Тяхната лимонова киселина разтапя солите в кръвта и не им дава да се утайват в бъбреците и така да образуват пясък и камъни. Едно само избягвайте — не яжте люти пиперки. Лютевината им се дължи на етерни масла, които силно раздразват лигавата ципа на стомаха, на червата и така докарват възпаление, което влачи диспепсия, язва на стомаха, диария и т. н. Дразнят и бъбреците и предизвикват разстройство и в тяхната служба. Не забравяйте и скромния лешник и орех. Те с богати с най-фини тлъстини и с белтъци, равни на белтъците в месото и яйцата, без да съдържат техните отрови. Из в. „Добро здраве" Побеждавайте злото чрез доброто! Това е девиза на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между народите. Отначало на 5 май с били 20 души, сега — 86 души (76 мъже и 10 жени) от 10 народности.
към текста >>

40. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Можем да питаме още много, можем да задаваме безкрай въпросите за мъченичеството на носителите на светлината — отговора е само един: Те нямат друга вина, — единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говореха истината!
С какво Исус „размиряваше“ народа? В какво се състоят неговите големи „престъпления, та Го разпънаха? Нали само защото беше „сектант“, неприятен на тогавашното духовенство? Какво зло сториха на българския народ богомилите, тия кротки проповедници на мир и братство, на любов и истинско християнство, та бяxa гонени, избивани и прокудени от родната им земя от нашето „православно“ духовенство? Що стори Хус на своите палачи-духовници, та го изгориха жив? Можем да питаме още много, можем да задаваме безкрай въпросите за мъченичеството на носителите на светлината — отговора е само един: Те нямат друга вина, — единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говореха истината! И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователя, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои? И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител? Кои са тези, които днес хулят, оплюват и клеветят, които искат гонения и преследвания? Не е ли ясно, че това са същите ония тъмни сили, които умъртвиха Сократа, Исуса, Ян Хуса и още стотици хиляди неизвестни мъченици?
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В такъв, случай тя действа тъй, както действа сянката на ореха - зловредно.
В туй отношение, тя помага на Слънцето. Силата на чистене иде от Слънцето, а месечината изпълнява функцията на чистене. Месечината влияе върху развоя на живота на земята. Ако сте болен например, излезте вечерно време при хубава месечина и се изложете на нейната светлина и ще опитате нейното благотворно влияние, но да не спите. Ако месечината ви грее, когато спите, влиянията й са много опасни. В такъв, случай тя действа тъй, както действа сянката на ореха - зловредно. Направете опит и ще видите вярно ли е това, което ви говоря. Може първият опит да е несполучлив, но като правите ред опити, ще видите какъв ще бъде резултатът. Ние не трябва да чакаме всичко наготово, всичко да ни кажат и открият учените, но всеки сам да прави опити в живота си. Но да се върнем на въпроса на чистотата. Казва Писанието: „Красна като месечината“.
към текста >>

42. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смокини, бадеми и ябълки, грозде, орехи и круши или сливи, образуват всичко, в което се намират елементи, необходими за организма.
Много плодове имат такова пълно съдържание, че тяхното употребление като всекидневна храна нема никакъв недостатък. Такъв е например банана. Този плод в топлите страни е главна храна на тамошните жители. Плодовете на умерения пояс не са толкова пълни с хранителни вещества и затуй, за да се живее с плодове само, има нужда и от други допълнителни плодови храни. Ако ние ги комбинираме разнообразно, ще имаме всички елементи, изисквани от организма. Смокини, бадеми и ябълки, грозде, орехи и круши или сливи, образуват всичко, в което се намират елементи, необходими за организма. Ако ги съчетаваме добре, по-разнообразно, сменяйки комбинацията според сезона, консумирайки сладките плодове през зимата и киселите през лятото, ние ще живеем с диета, задоволяваща всички нужди на човека. Тези, които нямат възможност да консумират много разнообразни плодове, могат да ги заменят с пшеничен хляб, който е доста пълен с елементи, липсващи в неупотребените плодове. Да анализираме накратко преимуществата, физически и духовни, като резултат от такъв живот. Първом, храната, съставляваща тая диета, е най-хранителна, тя от всички други е най-подходяща за нашето хранене. Тя доставя необходимата материя за да се запази топлината на тялото и работоспособността, физическа или умствена.
към текста >>

Всека една храна трябва да се при готви за да бъде консумирана: ябълките, крушите, орехите, гроздето, сливите и т. н.
Никоя друга храна не съдържа толкова въглехидрати, колкото плодовата, прочие никоя друга не дава толкова калории, колкото тая от плодове. Плодовете съдържат много киселини и това спомага за изхвърлянето на отровите, които се явяват от физическата и умствена работа; те спомагат и за изхвърляне на измрелите клетки. Те не само доставят храна, но и чистят организма. Плодовете са богати със соли, чиято задача е да улеснят процеса на живота. Че плодовете са истинската природна храна на човека, се констатира от факта, че те , могат да се употребяват без каквото и да било приготовление. Всека една храна трябва да се при готви за да бъде консумирана: ябълките, крушите, орехите, гроздето, сливите и т. н. се нуждаят само от беритба и достатъчно е само де ги видим, за да се появи в нас желание да ги ядем. Обаче не е същото с житото, с куп картофи, жива кокошка или вол. Като ги видим ние не желаем да ги ядем и нищо не би ни накарало да ядем неприготвено жито или картофи, жива кокошка, или да убием вол и после да го разкъсаме, както естествено това правят вълците, тигрите и останалите животни, чийто организъм е пригоден да употребява месо. Всички храни употребявани от хората се нуждаят от трансформиране за да бъдат консумирани без никаква опасност за организма. Плодовете се нравят на всички, които имат чувства още не извратени от тютюна и алкохола.
към текста >>

Орехово на 22—24 юли 1934 г.
Важна стъпка е и възможността да се основе вегетарианска комуна, към която те се стремят. 26-ия, международен конгрес на есперантистите ще стане в красивата шведска столица Стокхолм, чийто известен бивш кмет Линдхаген в няколко речи наред ще говори на есперантистите. Предприемат се интересни предконгресни и следконгресни екскурзии из красивия скандинавски полуостров. Конгреса трае една седмица от 4 до 11 август. 21-ия конгрес на българските есперантисти ще стане в гр. Орехово на 22—24 юли 1934 г. Който посети конгреса, ще види и красивия малък остров „Есперанто“ на Дунава, които есперантистите са наели от общината да го използват и култивират. Д-р Жак Демаркет, известния основател на френската организация „Trait d’Union“ за реформи в живота и миролюбив, е посетил Лондон и няколко други места. Неговите сказки с въздействали много добре. Главната му тема е била: „Вегетарианство и световен мир“. Дружеството за природосъобразен живот в Барселона енергично работи със сказки всеки четвъртък, между чийто теми се намират също и борба срещу войната.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дъждовните области и тези, които може да се напояват, може да послужат за отглеждане на най-ценните ябълкови и крушови сортове, а по-сухите места — за орехи, череши, праскови, зарзали.
Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. 3aбелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали много, са станали посредствени. Защо? — Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развива правилно. Затова докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите и за укорите. СТОПАНСКИ СЪВЕТИ Овощарство България с разнообразните си почвени и климатични условия може да стане първостепенна овощарска страна. Дъждовните области и тези, които може да се напояват, може да послужат за отглеждане на най-ценните ябълкови и крушови сортове, а по-сухите места — за орехи, череши, праскови, зарзали. Има обществени и частни овощни градини, в които са застъпени най-разнообразни и ценни видове и сортове, без всякакво напояване, а само с разумно обработване на почвата, като се поддържа тя в разрохкано и чисто от бурени състояние. След избора на мястото от голямо значение е подготовката му. То се състои в предварителното (2—3 месеци) изкопаване на дупки за посаждане дълбоки 60 — 80 см. и широки 1 —1,5 м. за да се разложи почвата.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трепкаха и говореха за божествените очи, които гледат всяко деяние човешко, зло или добро.
Долови близките удари откъм реката и разбра, че някой сече бента. Кой ли ще е ? До сега това не се е случвало с него. Никому зло не е сторил ... На всекиму е помагал, пък на старини дочака да види това чудо с него. Погледна небето, погледна звездите, що като диаманти светеха и плуваха в безкрая. Трепкаха и говореха за божествените очи, които гледат всяко деяние човешко, зло или добро. И си помисли дали този човек е погледнал звездите преди да иде да служи на сатаната. — Човече, какво правиш! извика той и ехото повтори думите му. Ударите спряха, една сянка зацапа из водата и се загуби в нощта. Разсъмваше се.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Небето лице си загърнало с дреха, Закрило звезди и слънце, луна, Човеци, животни и сгради гореха По земната твърд на длъж — ширина.
„Ако в един ученик, който е в окултната школа, дойде най-малкото съмнение и колебание в принципите на школата и каже: хайде и аз да си поживея като хората, той ще се спъне в своето развитие. На ученика мъчно се прощава! Бог е милостив, но абсолютната любов изисква абсолютна Правда.“ * * * Който иска по-обстойно да се запознае с този въпрос, нека чете беседите на Учителя. Препоръчваме също и книгата на Рудолф Щайнер — „Път към посвещение“, или „Как се достига познание на висшите светове,“ издадена на български във второто си издание под заглавие „Какво има на дъното на душата“. В. П а ш о в СЪНОВИДЕНИЕ На съне аз видех земята гореше И пламъци диви обливаха вред, Човешкото слово замлъкнало беше Сал трупове грозни на мъртви безчет. Небето лице си загърнало с дреха, Закрило звезди и слънце, луна, Човеци, животни и сгради гореха По земната твърд на длъж — ширина. И птици на ята се топеха в ужас, В пламъка жарки на буен пожар, И нямаше вик, ни крясък, ни отглас, На птици, човек и дивия звяр. Като че сетния час бе настанал. И жребият всеки си знаеше веч. И земният край се беше захванал На страшния ангел със огнений меч. Но чудно — тук-тамо съглеждах аз живи, На малки дружинки вървяха в нощта.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От ореха-плод — пониква дървото орех — а дървото-орех ражда плодът-орех.
Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво подразбира яденето. Всичко онова възвишено и красиво, което природата иска да даде на човека, му го дава чрез храната. Това е първичния живот. Това са зародишите на нещата — семето, от което израства цялото дърво на живота. От ореха-плод — пониква дървото орех — а дървото-орех ражда плодът-орех. Следователно най-малките неща в света се раждат, а големите никнат. Някой ще каже че е все едно. Има съществена разлика. Резултатите не са едни и същи. Туй което се ражда е малко, а туй което никне е голямо.
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато говорех, чу се още един подобен шум, а след него последва трети, по-силен.
Следвайки по този път, ние можем да достигнем много неща, които иначе биха останали за бъдещите ни съществувания. И затова никакво знание не ще бъде полезно за нас, докато не го приложим на практика — докато не пречистим нашите мисли, чувства и действия, за да станем достойни проводници за действието на великия Божи Дух, който работи в нас. Из „Тайнственото“ Предчувствие През нощта на 19 срещу 20 май, малко преди 11 часа жена ми вече спеше, но аз бях още буден когато чух твърде ясно като че ли някакво тежко тяло падна на пода на горния етаж. Жена ми се изправи и запита: „Какво има? “ - „Навярно някой хляб е паднал“, казах аз, защото в тая стая държахме хляба си. Докато говорех, чу се още един подобен шум, а след него последва трети, по-силен. Аз станах тогава, запалих лампата и се изкачих по дървената стълба в стаята на горния етаж, която беше над стаята. Там всичко бе в ред, хлябовете бяха по местата си. По това време ме обхвана силно скръбно предчувствие за моя брат Жан, който беше болен, но аз задържах това чувство в себе си. Когато жена ми ме запита коя е причината за тоя необикновен шум, за да не я изплаша, понеже знаех че е много страхлива, аз отговорих: „Хлябовете горе се подхлъзнали и паднали“. На другия ден, за голямо мое учудване, дойде сестра ми.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Возрождение“ № 3540) Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо) Истината ще ви направи свободни (из беседите) Бирникът от Петерзебет Пътят към Новото Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пътят към Новото (К.) Хваление (Олга Славчева) Бързането (Г. Събев) Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел - продължение от бр.121 и край) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Из света на тайнственото (Из в. „Возрождение“ № 3540) Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо) Истината ще ви направи свободни (из беседите) Бирникът от Петерзебет Пътят към Новото Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло. А това е съпроводено с известно страдание, а същевременно — с известни опасности, известен риск. Няма, обаче, на земята, път постлан само с рози. Винаги по тоя път ще има и тръни. Дори и самите рози си имат своите тръни. И който иска да се наслади от красотата и аромата на тия хубави рози, трябва да знае, че същевременно той може и да се убоде.
към текста >>

„Возрождение“ № 3540 Ястреб, Врана и Орехче (б а с н я) Неизвестно кога и по какъв случай, Ястреб и Врана се сприятелили и съюзили дружно да печелят и спечеленото братски да си делят.
Фирмата веднага отговорила, че Павел С. им е добре познат — той бил пилот и често участвал като такъв в киноснимките. Щастливите родители писали на сина си като му изложили странния сън и получили отговор от него. Младият човек им отговорил, че той не искал да им съобщава нищо за себе си докато не направи кариера и потвърдил, че в същия ден и час, когато майката го сънувала, той демонстрирал за кинооператорите падане с аероплан, при което малко останало да загине. Из в. „Возрождение“ № 3540 Ястреб, Врана и Орехче (б а с н я) Неизвестно кога и по какъв случай, Ястреб и Врана се сприятелили и съюзили дружно да печелят и спечеленото братски да си делят. Още същия ден ястребът издебнал яребица в гнездото й, застанал над нея като кесежия, не дал й да мръдне от мястото си, па извикал Враната: — Ела сега, Вранке. хванах чуден лов, тлъста яребица! Ще си я делим съгласно условието: На мене половината и на тебе половината. Аз ще взема трупа, ти ще вземеш пуха. Аз имам право на трупа, защото съм гладен, а ти имаш право на пуха, защото гнездото ти е от клечки и има дупки!
към текста >>

В това време изскочила из един трън малка птичката наречена Орехче.
Аз имам право на трупа, защото съм гладен, а ти имаш право на пуха, защото гнездото ти е от клечки и има дупки! Ще го постелиш с пух — да ти е меко и топло. — Но не е такова условието ни, драги Ястребчо! Нали всичко наполовина ще делим? Аз имам право на половината труп и половината пух, и ти имаш право на половината труп и половината пух! В това време изскочила из един трън малка птичката наречена Орехче. Разперила се пред тях и завикали: — Каква е тази нечувана делба! И в джендема така не делят! Аз съм велможа на Правдата, седя в двореца й, пазач съм на законите й. И трупът и пухът не са ли имот на яребицата? Кое туряте за неин дял?
към текста >>

извикала Враната и се спуснала към Орехчето.
Слушайте приятели, какво е писано в законите на правдата: „Никой не може да дели чужд имот, докато е жив господарят на имота! Който не тачи този закон — е разбойник. Искате ли сега да ви арестувам и да ви заведа при Правдата? Тя веднага ще ви отреже крилата. — Га ! извикала Враната и се спуснала към Орехчето. — Дръж го, Ястребе, да видим какъв велможа е този! Спуснал се и Ястребът, но Орехчето се мушнало в гъстия трън, където никой не можел да го доближи. А те в озлоблението си не видели, че там била простряна някаква мрежа, която съборили и тя ги похлупила. Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева. И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов.
към текста >>

Спуснал се и Ястребът, но Орехчето се мушнало в гъстия трън, където никой не можел да го доближи.
Искате ли сега да ви арестувам и да ви заведа при Правдата? Тя веднага ще ви отреже крилата. — Га ! извикала Враната и се спуснала към Орехчето. — Дръж го, Ястребе, да видим какъв велможа е този! Спуснал се и Ястребът, но Орехчето се мушнало в гъстия трън, където никой не можел да го доближи. А те в озлоблението си не видели, че там била простряна някаква мрежа, която съборили и тя ги похлупила. Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева. И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов. Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях. Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот.
към текста >>

49. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В чепкате грозде, в ябълката, крушата, портокала, динята, в житното зърно, ореха и т. н.
Какво изобилие от плодове! Какво разнообразие по вкус, форми, съдържание, красота и полезност! Какъв неизчерпаем източник, какви благоприятни условия за разумно, здраво, идеално хранене, за здрав, трезвен живот, подкрепян от разнообразните есенции и сили, съдържащи се в слънчевите дарове, в даровете на Бога — плодовете! Вземете в ръка една хубава чепка грозде, издигнете я и я погледнете! Нима може да искате некакво по силно, по-реално и по-красноречиво свидетелство за Бога, за това, че Той съществува, за това, че Той мисли за нас, за това, че Той ни обича и постоянно се грижи за нас, от изкусно направения и приспособен за нуждите ни плод? В чепкате грозде, в ябълката, крушата, портокала, динята, в житното зърно, ореха и т. н. ние четем, ние ясно виждаме непрестанната грижа, непрестанната Любов на Бога, която се излива над нас. Бог мисли за нас. И Неговата мисъл, Неговите любов и грижа не са само някакви отвлечени, неосезаеми и безрезултатни прояви, а се изразяват, освен в безкрайните други духовни благословения, още и в напълно реални от материално гледище — чисто физически, разнообразни, изобилни плодове. Бог мисли за нас Той ни обича. Той непрестанно се грижи за нас.
към текста >>

50. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поведението на моя странен наставник се променяше постепенно, докато аз му говорех.
- Ти я видя? Но не, аз съм безумен до предполагам това! Какво видя ти, дете, не се колебай да ми кажеш. Добротата на неговото изражение ми помогна да успокоя смутените си чувства. Аз му казах какво бях видял и, говорейки, гледах към леглото на лотусовия цвят с надеждата, че бялата жена ще се наведе още веднъж, за до утоли своята жажда от извора. Поведението на моя странен наставник се променяше постепенно, докато аз му говорех. Когато аз вече спрях да описвам величественото фигура, с ентусиазма на момче, което никога не е видело нещо друго освен мургавата кожа на своята раса, той падна на колене настрана от мене. „Ти я видя! “ каза той с глас, пълен с дълбоко чувство. „Приеми моя поздрав, защото ти си предназначен да бъдеш един учител всред нас; ти си помощ за народа, ти си ясновидец! “ Смутен от тези думи, аз го гледах в мълчание.
към текста >>

Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието.
макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в спокойствието и сигурността. Те бяха по-млади от него, аз забелязах това веднага, и може би от там произлизаше разликата. Моя наставник, с мургавото лице, ги повика настрана, като ме остави о приятната сянка на широката дъговидна порта. Той им говореше с оживление, макар и с видимо уважение, докато те, слушайки го с голямо внимание, хвърляха, от време на време, поглед към мен. Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно. Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието. Когато вече бяха близо до мен, те ми направиха знак да ги последвам, което аз направих. Вървейки след тях през прохладните галерии с високи тавани, аз гледах разсеяно около себе си, тъй като това бе мой навик, а те, продължавайки да говорят ниско, хвърляха от време на време. върху мене погледи, чието значение не разбирах. (следва) Идеите но Всемирното Братство в чужбина Духовното движение в Полша На 16 и 17 август на „Лигата за Братско сътрудничество“ във Варшава е гостувал българина П. Г. П.
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно.
Аз нямах дълго време да треперя и да се плаша неизвестно от що, защото веднага жрецът, който бе влязъл, се върна, последван от жреца със златната брада, Агмад. Той не ми проговори нито. но каза на другите: „Почакайте тук с него, докато аз отида да поговоря с брата Камен Бака“. След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно. Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад. придружен от още един жрец, с благородна физиономия. Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно спокойствие в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци. Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах. „Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия млади момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма.
Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина. Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода. (Резюме на беседата „ Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Мейбъл Колинз (7) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 137) Глава пета Заведоха ме в Големата зала, гдето жреците бяха изяли утринната си закуска. Тя беше празна сега: но Агмад и Камен, разговаряйки с нисък и сподавен глас, останаха до един от прозорците, докато двама послушници ме отведоха при масата и ми понесоха банички, плодове и мляко. За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия млади момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма. Аз се питах, докато ядях баничките, защо до сега нито един от послушниците, които бях видял. не беше говорил с мен; но като хвърлих поглед назад, върху краткото време, което до сега бях прекарал в храма, аз си спомних, че досега не бях оставен нито веднъж насаме с някой от тях. Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на младите хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган. Аз не виждах никакъв израз на някакво преживяване в тези млади хора. Те действаха като автомати.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Говорех под настроението на момента.
И най-малкото колебание на човека да върши волята Божия, може да му докара най-големи страдания. Мейбъл Колинз (9) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 139) Агмад ме гледаше, докато пиех. Когато оставих чашата, аз дигнах очите си към неговите с никаква внезапно свила се самоувереност. „Аз ще полудея, казах аз смело, ако ме оставите в тази стая сам. Никога не съм оставал сам толкова дълго време досега“. Говорех под настроението на момента. Когато по-рано съм прекарвал дълги часове в самота, те не ми се струваха тъй ужасни, но сега бързо схващайки лошата страна на това изолиране, аз изразявах точно това, което чувствах. Агмад каза на младия жрец: „Остави тук храната и ми донеси книгата, която е над леглото о моята външна стая“. Той отиде да изпълни поръчката. Агмад не ми каза нищо и аз, след като бях казал това, което имах да кажа, и не бях смазан затова, както очаквах, взех от подноса една питка с масло и продължих моето ядене със задоволство. Пет години по късно, аз не бих се осмелил да се отнеса така с Агмад.
към текста >>

54. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това време Свраката се навърташе изпод ореховит листа: — Тя-тя!
Обвиняваха Качулатка, че уж се е научила да ги лъже. — Крие се, казваха, в дюлката, а яйце не оставя. — Нагоила се е, затова не носи. — отсякъл господарят, — заколете я, хубава супа ще стене! На другия ден един слуга взе нож и хвана Качулатка. В това време Свраката се навърташе изпод ореховит листа: — Тя-тя! Не носи яйца, заколете я! извика с всичкото си гърло и отлетя бързо. Качулатка само я изгледа тъжно и приклопи очи … * * * Разбойникът и при вида на смъртта не съжалява жертвата си. Злорадства и клевети, защото за него всички са проклети. Дядо Благо ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Хора-магнити Напоследък е умрял в Лондон банковият чиновник Давид Мортон, интересен за мнозина учени с своята притегателна сила, която би могло да се каже, че с свойствена само на магнита.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека споменем тука, освен богатите на хранителни елементи житни зърна, основата на „насъщния хляб“ още и чудесните плодове: ябълки, дюли, орехи, лешници, кестени, фъстъци, а наред с тях: всички гулийни зарзавати, кромида, праза, моркова, картофите, зелето, целината, след които идват разнообразните и тъй хранителни бобови растения.
Да се борави правилно и целесъобразно с тази храна, това значи да се опознае и завладее същността на закона, по който майката-природа се грижи за всички свои питомци. В областта на това знание е и отговорът на въпроса: как можем да се ползваме от благата на суровата храна през зимния сезон. когато растителното царство е сложило вече своята дан и всички негови продукти отдавна преминали. С настъпването на зимния сезон по-никой начин не се прекратяват съкровища на суровите храни. Едни от тях се запазват в свежо състояние дълго време, а други са изсъхнали без да губят от състава и хранителността си. Нека споменем тука, освен богатите на хранителни елементи житни зърна, основата на „насъщния хляб“ още и чудесните плодове: ябълки, дюли, орехи, лешници, кестени, фъстъци, а наред с тях: всички гулийни зарзавати, кромида, праза, моркова, картофите, зелето, целината, след които идват разнообразните и тъй хранителни бобови растения. Всички тези храни могат да се употребяват в сурово състояние, стига само да сме се заинтересували с тяхното целесъобразно приготовление. Някои само от тях изискват размекване чрез наквасване, или запарване. Не споменаваме тука всички видове овощия и зеленчуци, консервиране чрез стерилизиране, или различни разтвори. Те вече отстъпват значително от пълното качество на слънчево-светлинната храна и стоят на второ място. През зимата, когато слънчевите лъчи вече не топлят, когато температурата е низка, а при нашето устройство на живота, човек не почива, а живее в усилен труд и напрежение, организмът може да си достави необходимата енергия само от богатите акумулатори на жизнените сили — слънчево-светлинните храни, които с малко грижи можем да имаме през цялата зима.
към текста >>

Но ако трябва да се препоръча храна, богата с мазнини, необходими при низка температура, белтъци и витамини, това са орехите, лешниците и бадемите.
Някои само от тях изискват размекване чрез наквасване, или запарване. Не споменаваме тука всички видове овощия и зеленчуци, консервиране чрез стерилизиране, или различни разтвори. Те вече отстъпват значително от пълното качество на слънчево-светлинната храна и стоят на второ място. През зимата, когато слънчевите лъчи вече не топлят, когато температурата е низка, а при нашето устройство на живота, човек не почива, а живее в усилен труд и напрежение, организмът може да си достави необходимата енергия само от богатите акумулатори на жизнените сили — слънчево-светлинните храни, които с малко грижи можем да имаме през цялата зима. Всички тук изброени храни, запазени в свежо състояние за през зимата, са еднакво ценни и необходими. Но ако трябва да се препоръча храна, богата с мазнини, необходими при низка температура, белтъци и витамини, това са орехите, лешниците и бадемите. Те трябва да следват след хляба и да заместят в значителна степен млечните продукти, понеже са по вкусна и здрава храна. Ж. Божилова из в. „Добро Здраве“ Ф. Достоевски Детето на елха при Христа Това се случи тъкмо в навечерието на Рождество, в някакъв огромен град и в ужасен студ. … Виждам едно момче в подземието, но още твърде малко, на шест години или дори по-малко.
към текста >>

56. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но дръж книгата затворена.“ Докато говорех тези думи, тя дойде при мен и докосна моето чело.
Веднага аз видях там една корона и Агмад са усмихна. „Тя ще бъде твоя, каза тя. Кажи това на Агмад, това е най-голямата корона на земята с изключение само на една. която той не е пожелал да носи. Кажи му сега да те вземе на ръце и да те постави в леглото. Но дръж книгата затворена.“ Докато говорех тези думи, тя дойде при мен и докосна моето чело. Една завладяваща и приятна слабост ме обхване и ми се струваше, че думите й излизат из моите устни. Но аз не можех да ги повторя. Всичко беше изчезнало. Аз заспах. (Следва) Братски срещи На 1 януари т. г.
към текста >>

57. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато почувствах първият любовен трепет в гърдите си, погледнах, и неговите очи ми отговориха „Обичам те.“ " „Замина за офицерската школа без да ми каже дума, но душите ни говореха; те трептяха еднакво.
Погледнах албума, но не ми се видя интересен. Отворих една голяма книга, подвързана в дебела подвързия, която се заключваше с бравичка. За мое щастие, книгата сега не беше заключена. На първата страница чета „Дневник“ 1914 г. А на следващата страница: „Той живееше до нас. Когато почувствах първият любовен трепет в гърдите си, погледнах, и неговите очи ми отговориха „Обичам те.“ " „Замина за офицерската школа без да ми каже дума, но душите ни говореха; те трептяха еднакво. Завърна се от школата и в навечерието на заминаването си за Добруджанския фронт настигна ме ма улицата, поздрави ме и мълчейки тръгна до мене. Не знаехме как да нарушим това приятно мълчание. Когато стигнахме до нашата къща, той каза с тъжен глас: — Утре заминавам за фронта, ела ако обичаш да ме изпратиш. И млъкна. Искаше де ми каже още нещо, но нещо като че ли го душеше и не му позволяваше да говори.
към текста >>

Душите ни обаче говореха, те бяха наедно.
Завърна се от школата и в навечерието на заминаването си за Добруджанския фронт настигна ме ма улицата, поздрави ме и мълчейки тръгна до мене. Не знаехме как да нарушим това приятно мълчание. Когато стигнахме до нашата къща, той каза с тъжен глас: — Утре заминавам за фронта, ела ако обичаш да ме изпратиш. И млъкна. Искаше де ми каже още нещо, но нещо като че ли го душеше и не му позволяваше да говори. Душите ни обаче говореха, те бяха наедно. „Същата вечер към полунощ, под прозореца си чувам кадифени звуци на цигулка, които бяха говор на неговата душа … Сутринта видях едно парче хартия с петолиния, на което беше нотирана мелодията „Раздяла“ … „Гарата беше препълнена със заминаващи войници и офицери, техните майки и близки, които ги изпращаха, Аз чаках на долната страна на перона. Влака дойде. Той се прости с родителите си, после ме намери в навалицата, стисна ми ръката, притисна ме към себе си и ме целуна. В този момент влака изсвири, той ме пусна без дума до кажа, изтича и се скри в навалицата и вече не го видях. Разнесе се писък и плач на майки и деца, машината изпуска черни кълба дим, забумтя и потегли.
към текста >>

И все пак говорехме.
Като ме доближи спря се и от него леко скочи Той, и се събудих.“ Прелистих още няколко страници и чета: „Една година ходих по селските гробища да плаче. Една вечер го сънувах, дойде на бял кон и ми каза: „Хвърли черния креп, черните дрехи, мебелирай стаята си в бяло, за да ми е приятно когато ти идвам на гости; до селската гробища посей ябълка, до нея направи скамейка за двама души и лехи с цветя — бели карамфили, всяка заран, при изгрев слънце, аз ще идвам при тебе. ще връзвам коня си на ябълката и ще сядаме двама на пейката...“ Прелистих още няколко страници и чета: „Само един начин има, по който мога да дойда при тебе за повече време: — той е да ме родиш като твой Син. Очите ми ще бъдат сини, косите ми руси и ще имам един белег на дясната ръка, отгоре на китката, голям колкото нокътя на палеца ми.“ Вън се чуха стъпки, аз затворих дневника и го сложих на мястото му. Тя влезе в стаята, донесе млякото, сложи го на огъня да се вари, все така печална и замислена и после през цялото време на закуската като че ли се страхувахме да нарушим мълчанието. И все пак говорехме. Като че тя ми разказваше своя живот, своята любов, без да ми говори. Изведнъж, без да искам и не зная защо, извиках смутено: „На 19 години съм“ Тя се усмихна и изведнъж стана пак сериозна. — Моля ви бъдете така добра да ми обясните защо се смеете и какво става? казах аз. — Защото си мислите че съм луда, понеже говоря с духа на този, когото обичам.
към текста >>

58. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

което говореха.
Изтичахме през градината, до една тясна врата на стената. Мален я блъсна и тя се отвори без мъчнотии. Ний бяхме вече вън от храма. Другарите ми, смеейки се и разговаряйки, вървяха полутичешком през долината към града. Аз също така тичах с тях и ги слушах, но разбирах твърде малко от това. което говореха. Очевидно, те познаваха града, който бе за мен нещо непознато. Наистина, аз бях минал през него, когато, като малко дете, бях доведен от майка си бос от полето. Но сега, както изглеждаше, аз трябваше да вляза в къщите, помежду богато облечените господа. Чувствах страх при тази мисъл. Вървяхме бързо и наскоро се намерихме в една от най оживените улици на града.
към текста >>

която често се полираше до моята, когато тя почиваше на бродираната покривка, но главата ми стана лека и странна, аз говорех неща, за конто на знаех нищо досега и се смеех по такива поводи, които преди един час биха ми се сторили незначителни, защото не ги разбирах.
Те бяха седнали около една маса, пиейки вино и ядейки сладкиши. Шумът от разговорите и смеховете изпълваше въздуха и парфюмите го правеха тежък. Три очарователни жени станаха и ни поздравиха с „добре дошли“, всека от тях хвана по един от нас за ръка и му направи място до себе си. Стона нужно веднага да вземем участие във веселата компания, смесвайки нашите смехове с тия на нашите сътрапезници, също като че ли сме били тук от започване на веселбата. Не знам дали това се дължеше на ароматичното вино, което аз пиех или на магичния контакт на красивата ръка. която често се полираше до моята, когато тя почиваше на бродираната покривка, но главата ми стана лека и странна, аз говорех неща, за конто на знаех нищо досега и се смеех по такива поводи, които преди един час биха ми се сторили незначителни, защото не ги разбирах. (следва) Муха (басня) Един приятен ден една муха хвърчеше волно из една градина, потънала във рози и ясмини. Летя тя от лехичка на леха и най-подир дойде под роза свежа, където паяк бе приготвил мрежа. Мухата любопитно хвръкна тук, забръмка с горд и многознаещ звук и рече тази мрежа да изучи. Тя кацна върху нея, но се включи и забръмка да се освободи, а с повече се нишки огради. Мухата с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но сега, когато те виждам с очите си, аз се питам, как мога да намеря красота в нещо друго на небето или на земята.“ Внезапно, докато аз говорех, всред гостите произлезе едно движение на изненада.
Остани при мен и моята любов ще ти даде сила да изпълниш предназначението си.“ Аз скочих веднага от седалището, притискайки силно ръката й в моята. „Това е истина, извиках с висок глас. Аз съм се лъгал, като съм пренебрегвал до сега това, в което стои красотата на живота. Признавам го. Твоята красота, която наистина ми принадлежи, беше заличена от моя дух. Но сега, когато те виждам с очите си, аз се питам, как мога да намеря красота в нещо друго на небето или на земята.“ Внезапно, докато аз говорех, всред гостите произлезе едно движение на изненада. С една извънредна бързина те напуснаха масата и излязоха от залата. Останаха само двамата жреци. Очите им бяха фиксирани върху мен. Те изглеждаха озадачени, сериозни, смутени. Станаха бавно.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

6) Бадемите и орехите имат изключително хранителен характер.
2) Ябълките са особено полезни за хора, които страдат от безсъние, понеже докарват сън. Също така, те са добри и против спазмите. 3) Смокините са отлично укрепително средство за слабогръдите и анемичните. 4) Малините, изсушени, киснали 1-2 дни в преварена вода, са укрепително средство за усилване нервната система и подкрепа след умора от умствен труд. 5) Крушите, ако се ядат сурови, падат малко тежко на стомаха —особено когато в себе си съдържат твърдо песъчливи части, каквито са някои сортове. 6) Бадемите и орехите имат изключително хранителен характер. Тях може да ги употребим на истински хапчета, които природата ни готви. Магаре и камила Когато се роди Исус Христос в боголюбимата, далечна Палестиня, пътуваха в Арабската пустиня Камилата със верния си дост — Премъдро Дългоухово магаре. Тя носеше съкровищни товари, които щеше с поклон да даде на царя със звездата Витлеемска, след туй в градината едемска на воля златни трици да яде, свободна от всякакъв товар. Със огнени надежди във гърдите и с погледи отправени в звездите, вървеше тя след своя мил другар. Той с хитър поглед гледаше земята и покрай пътя късаше тревата.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пред неизвестност До вчера почти, всички говореха за мир, а тайно се подготвяха за противното.
И затова аз ви препоръчвам да пеете, за де възкръснете. А за да възкръснете, трябва да станете музикални. И затова аз не ви препоръчвам да станете нито религиозни, нито учени, нито силни, но ви препоръчвам най-реалното — да станете музикални. Из неделната беседа „ Всичко, което чух" - 19. I. 1936 г. Пред неизвестност До вчера почти, всички говореха за мир, а тайно се подготвяха за противното. Днес обаче изниква въпроса: мир или война ще ни донесе бъдещето? Всички вдигат рамене пред неизвестността. Като че ли всички еднакво не могат и еднакво не знаят какво ни носи утрешния ден. Мир или война? Всички поглеждат напред, взират се, напрягат се, дано открият, дано разберат, дано проникнат в бъдещето.
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смаяха се селяните, предумваха ги, говореха им, ала те не чуваха от нищо, не искаха да се помирят.
гдето баща е грабнал вила срещу синове, а синове за нищо и никакво се нахвърляли върху баща. Като дядо Гено и баба Маргарита нямаше едно време — дом, ниви, лозя, всичко в тях бе най-първо наредено. А сега, вместо песните, които се чуваха преди години, клетви и ругатни се разнасят. Снахите да не видят свекървата, старата майка като да се е обърнала във вещица, кълне и проклина младите си невести и левенти синове. Старият Гено като вълк дебне из къщите и дворовете, е синовете като зли кучета се хвърлят върху него. Смаяха се селяните, предумваха ги, говореха им, ала те не чуваха от нищо, не искаха да се помирят. Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други. Нивите пустееха, лозята се оронваха необрани, овощните презряваха по дърветата — никой не ги поглеждаше. Омразата бе се вгнездила в сърцата им, заслепила бе очите им и не виждаха друго, освен как един на друг да се нагрубят и напакостят. — Ще се случи нещо в тоя дом — казваха старите жени — не излиза на добро, кога дявола размъти главите на един род. До като не заровят някого, няма да се укротят дедо Геновите синове и снахи.
към текста >>

63. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някаква мощна воля се бореше с моята, една толкова силна воля, че малко оставаше да бъда напълно победен, но аз все пак се борех, не исках да се предам.
Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано. Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание. Не бях неподвижен поради индиферентност или спокойствие. Аз желаех да стана и да поискам да донесат светлина, но не можех нито да се помръдна, нито да издам някакъв звук. Някаква мощна воля се бореше с моята, една толкова силна воля, че малко оставаше да бъда напълно победен, но аз все пак се борех, не исках да се предам. Бях решил да не се подам като сляп роб, овладян в тъмнината от невидим неприятел. Тази борба стана тъй страшна, тъй дива, че най-после аз разбрах, че това с борба за моя живот. Силата, която ме потискаше със своята тежест, имаше желанието да убива. Коя бе тази сила? Кой искаше да отнеме моя живот?
към текста >>

Тогава аз разбрах коя беше ужасната сила, срещу която аз се борех.
Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози. Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше. Подигнах очи и видех, че бях заобиколен от десетте. Всички бяха фиксирали погледа си върху мен и техния израз бе неумолим. Тогава аз разбрах коя беше ужасната сила, срещу която аз се борех. Тази сила бе сбора от техните воли. Възможно ли беше да се боря срещу тези хора? Аз не знаех, но все пак не бях още сломен. С едно голямо усилие аз станах на леглото. Бях отслабнал от загубата на моята кръв, но те не можеха повече да ме принудят на мълчание.
към текста >>

64. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Божественото, най-първо ще освободи човека от страха, а понеже страданията са външната страна на ореха, то ще го освободи и от страданията.
Божественото носи в себе си безсмъртие на човека. Божественото носи в себе си сила, мир, носи възможности за човека; носи разрешение на всички въпроси. В Божественото няма недоимък на нещата. Божественото човек с нищо не може да го ограничи. Ако вас ви е страх от страданията, вие в Божественото не можете да влезете. Божественото, най-първо ще освободи човека от страха, а понеже страданията са външната страна на ореха, то ще го освободи и от страданията. Заради самия себе си, човек трябва да се освободи от неестествения страх. Всички насилия и престъпления в света се вършат от страх. И всички хора. които вършат престъпления са страхливци. Човек върши престъпления само от страх.
към текста >>

65. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене.
Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко. Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче. Пожарът, благодарение на силния вятър и на липсата на бързо доставяне не вода в голяма суматоха, се разпространил и обхванал доста голяма част от града, а и колкото оцеляла от пожара, била разрушена от земетресението. Тогава, нашия град, като най-близък и богат, се притече на помощ и даде подслон на тия, които нямаха никакъв, още повече, че след земетресението започнаха проливни студени дъждове. Мъжът ми и аз отидохме на гарата, гдето пристигнаха пострадалите, с намерение да вземем някое по-голямо момиче, което хем да има добри условия за преживяване, хем да ми помага като се занимава с децата. Тъкмо говорехме и викахме едно младо момиче, което плачеше за изгубения си брат и искаше непременно да се завърне и да го търси, едно малко, около 8-9 годишно момиченце, босичко, със златисти къдрици, дръпна мъжът ми за пардесюто и му каза: — Чичо, вземи мене. вземи ме . . . мене. Херц, без даже да го погледне добре, го отмести с едната си ръка и пристъпи към друго момиче. Аз се взрях в двете сини, просълзени очички и изведнъж видях до него, държаща го за ръка, оная същата жена, която ми се яви в моята стая в Германия Тя ми се усмихна. Озърнах се — нея никой не я виждаше.
към текста >>

66. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това се насипва в чинийки и като изстине се посипва с млени орехи или мармалад от плодове.
По-горния начин може да се приготви компот от сухи сливи, от ябълки, от сухо грозде, изобщо от всякакви плодове. Каша от грис 2 кг. вода, завира, към нея се при бавя 1/4 захар или мед и 1/4 грис. При сипването на гриса се бърка с тел. Гриса се сипва бавно, вари се до 10 мин. най-много. След това се насипва в чинийки и като изстине се посипва с млени орехи или мармалад от плодове. Тази каша е много полезна особено за деца. Борис Ю. Биров
към текста >>

67. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По желание и по вкус вместо разни масла могат да се сложат орехи, смлени на машинка или счукани.
Салата от спанак Вземаме добре измит спанак. Нарязва се не дребно, към спанака се настъргват малко моркови, малко целина (кервиз), ако има малко пащърнак, само че на по-ситно ренде и една малка главичка лук (кромид). Към тази смес се прибавя лимонов сок. Слага се нужната сол, малко олио, зехтин или шарлан. Всичко това се разбърква леко с една вилица след което вече е готово за сервиране. По желание и по вкус вместо разни масла могат да се сложат орехи, смлени на машинка или счукани. По такъв начин горната салата е много полезна и хранителна, а най-главното се запазват витамините Борис Биров Вол и петел (басня) Отсеяно, пречистено и на купчини стоеше жито посред равно гумно, а пред зиналия плевник, в края, бе натрупана извеяната слама. Волът и петелът по съседски едновременно прекрачиха незапазена нива и се отзовава в хубавото гумно. Петлю дотърча при купчината жито и заклъвка сръчно, запоглъща пълните зрънца. А волът се захласна пред високия куп слама, дръпна хватка и зажвака. — Тук ела, съседе!
към текста >>

68. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Орехът е готвач, крушата е готвач, ябълката е готвач, сливата, черешата са готвачи, картофите са готвачи и т. н.
Тя не знае да готви. Да се научи да готви и той ще бъде доволен от нея. И ако жената не обича мъжа си, нека и той се научи да готви добре. За сега нито жените, нито мъжете са добри готвачи. В природата най-добрите готвачи са плодните дървета. Орехът е готвач, крушата е готвач, ябълката е готвач, сливата, черешата са готвачи, картофите са готвачи и т. н. И тъй, новото верую в света седи в разбирането и прилагането на любовта по пътя на най-малките разходи. Ние ще оставим сегашния си живот такъв, какъвто е, не трябва да се борим с него. Никога не се борете със себе си, но се борете със своите лоши наклонности. Дори още по точно ще ви кажа: не се борете и със своите лоши наклонности, но ги канализирайте. Не се борете със себе си, защото нищо няма да придобиете.
към текста >>

69. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има плодове, които дават захари, (грозде и всички сладки овощия); има плодове, които дават тлъстини, (орехи, бадеми, кестени, маслини, лешници); има плодове, които дават нишесте и белтъчини (зърнените храни), — а това, включително солите, които също се намират в достатъчно количество, е всичко, от което се нуждае човешкия организъм.
За духовно ориентираните хора, вегетарианската храна се явява насъщна необходимост. За да се промени храната на хората, трябва да се променят и самите хора — трябва да се промени техния вътрешен мир, техните мисли, чувства и стремежи. Но, от друга страна, и самата храна, нейният вид и качество, оказва мощно влияние върху вътрешния мир на човека. Следователно, храната и духовния живот на човека са тясно свързани и взаимно си влияят: Има храни, които възбуждат; има храни, които създават инертност; има храни, които внасят хармония в живота на човека. От това гледище, разумният подбор на храната може да бъде мощно средство за духовното издигане на човека В плодовете, (като включваме в тях и зърнените храни) има всичко, което е необходимо за растежа и правилния развой на човешкия организъм. Има плодове, които дават захари, (грозде и всички сладки овощия); има плодове, които дават тлъстини, (орехи, бадеми, кестени, маслини, лешници); има плодове, които дават нишесте и белтъчини (зърнените храни), — а това, включително солите, които също се намират в достатъчно количество, е всичко, от което се нуждае човешкия организъм. Плодовете внасят хармония, те внасят живот, те са частичка от живото слънце, което човек приема в себе си. Досегашното схващане за плодовете като „десерт „ — т. е. някаква маловажна прибавка към храната, е съвършено погрешно и трябва да се изостави. Плодовете не са и не трябва да бъдат „десерт“, а главна и най-важна храна за човека. Хляб и плодове, жито и плодове!
към текста >>

на ден, според годишното време: орехи, лешници, фъстъци.
Хората, в които има надмощие интелекта, да вземат по възможност малко животински продукти, но мляко и масло е позволено. Да не се пие при ядене. 8. Духовно настроените хора трябва да предпочитат плодове със семена, значи полутропични, повече салати, задушени и пържени зеленчуци, сурови зърнени храни — млени. Според годишното време по малко сирене, кафе и чай само малко при храненето. 9. Материалистично ориентираните хора да предпочитат всички местни плодове, а по малко тропическите и полутропическите, освен за лекуване; много салати, сурови, задушени, пържени и печени зеленчуци, сурови и варени зърнени храни; животински продукти в малко количество 100-150 гр. на ден, според годишното време: орехи, лешници, фъстъци. Пития предимно безалкохолни са позволени само преди ядене. Хляб не кисел, от пълно зърно. Вземи 1 литър хладка вода, 1 лъжица сол, 2 лъжици мед и 2 лъжици маслинен зехтин (сусамов шарлан) и бъркай сместа, тури толкова брашно до като тестото стане гъсто за да може да се бърка още с лъжица. Покрий съда с една кърпа и го постави на хладно место. Според времето от 3-6 часа.
към текста >>

Витамина Д се намира изобилно в рибеното и кокосово масло, жълтъка, корените на всички зеленчуци, грах, орехи, квас.
Витамина С се намира във всички зелени растения, преди всичко в пресните зеленчуци (зелето, спанака, чесновия лук, салата) и в пресните плодове (ягоди, праскови, лимони, портокали). Той се намира още в червените домати, лука, картофите, цвеклото, радиката, граха, фасула, репите. Сушените зеленчуци, консерви, кисело зеле, компоти, сварен зеленчук не съдържа витамина С. Когато ядем храна бедна, от този витамин заболяваме от скорбут. При 100 градуса варене витамина се разрушава. Витамина Д се намира изобилно в рибеното и кокосово масло, жълтъка, корените на всички зеленчуци, грах, орехи, квас. В млякото и маслото съвсем липсва. Отсъствието му докарва отпадане на мускулатурата, разпадане, израждане на организъма и рахитизъм. Витамина Е се намира в зелени зеленчуци и преди всичко в онези зелени храни, които са бедни от към други витамини, в царевицата, конопеното семена, в полирания ориз, фасуленото брашно, печените орехи, бадеми, моркови, пшеничените зърна, най-изобилно се намира в пшеничените зародиши. Рибеното масло, сланината, ферментационните гъбички са свободни от витамина Е Плъхове хранени с храна на която липсва витамина Е ги прави неспособни да дават поколение. На неговата липса се отдава безплодието на жената.
към текста >>

Витамина Е се намира в зелени зеленчуци и преди всичко в онези зелени храни, които са бедни от към други витамини, в царевицата, конопеното семена, в полирания ориз, фасуленото брашно, печените орехи, бадеми, моркови, пшеничените зърна, най-изобилно се намира в пшеничените зародиши.
Когато ядем храна бедна, от този витамин заболяваме от скорбут. При 100 градуса варене витамина се разрушава. Витамина Д се намира изобилно в рибеното и кокосово масло, жълтъка, корените на всички зеленчуци, грах, орехи, квас. В млякото и маслото съвсем липсва. Отсъствието му докарва отпадане на мускулатурата, разпадане, израждане на организъма и рахитизъм. Витамина Е се намира в зелени зеленчуци и преди всичко в онези зелени храни, които са бедни от към други витамини, в царевицата, конопеното семена, в полирания ориз, фасуленото брашно, печените орехи, бадеми, моркови, пшеничените зърна, най-изобилно се намира в пшеничените зародиши. Рибеното масло, сланината, ферментационните гъбички са свободни от витамина Е Плъхове хранени с храна на която липсва витамина Е ги прави неспособни да дават поколение. На неговата липса се отдава безплодието на жената. Витамините оказват добро влияние върху туберкулозно болните. От тях теглото им се увеличава, както и издръжливостта в борбата против туберкулозата. Д-р Н.
към текста >>

70. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

орехови ядки, 1 кгр.
грозде се равнява на: 1 кг. мляко или 10 яйца, 300 гр. хляб, 200 гр. сирене, 500 гр. месо, 150 гр. орехови ядки, 1 кгр. картофи, 4 кг. домати, 10 литри месна супа, без прибавки. 3 — 4 кг. само грозде са достатъчна храна за един ден. 1 литър гроздов сок дава 850 калории.
към текста >>

71. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И мнозина спореха, къде ще отседне Кроткият.
Томи, мъжът пиеше и биеше жена си, жената кълнеше и проклинаше всичко и всички. Децата, облечени е дрипи, играеха или плачеха в локвата кал, която никога не изсъхваше пред малката им къща. Всички ги считаха за невъзможни хора. Съседите отбягваха, мъжа, за когото се носеха тъмни слухове, жената не приемаха, а децата изгонваха немилостиво из къщите и дворовете си. И ето, веднъж се чу слух, че ще идва Великият, церителят, който щеше да избави народа от робството и който им обещаваше блаженство и мир. И мнозина спореха, къде ще отседне Кроткият. Може би в праведният Йохим, или в пречистата Хама? Или може би в някой първенец на града? По облакът прах, който се носеше върху широкият път се разбираше, че Той е наблизко. И когато дойде до покрайнините на града, Той възви и влезе в къщата на Томи. Шум, глъчка и препирни се чуваха отвън, излизащи от гърлата на хилядния народ.
към текста >>

72. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Също така се възпламенява и друго едно растение от махагоновите дървета, които растат в западна Индия и Южна Америка, чийто плод — орех, експлодира веднага, щом до него се поднесе пламък.
Когато този пламък изчезне, човек, за голямо свое учудване, вижда, че дръвчето е съвсем неповредено, само се усеща един особен дъх. Науката се е постарала да намери обяснение на това чудно явление. Като причина на това се сочи, че по неговите цветове има в голямо количество един особени вид етерно масло, което имало свойството да експлодира в голям пламък, но този пламък ни най-малко да не поврежда цветовете и растението. В горещите дни, когато от това растение почва едно силно изпарение на маслото му, такива експлозиви стават и сами. Иначе, преди подпалване то на газовете, човек не би могъл дълго да понася миризмите, които растението изпуща. Също така се възпламенява и друго едно растение от махагоновите дървета, които растат в западна Индия и Южна Америка, чийто плод — орех, експлодира веднага, щом до него се поднесе пламък. И това се обяснява с маслото, което орехчето съдържа, само че тук орехчето истински експлодира и се разтрошава. В Южна Америка има друго едно растение, което има навика на скитническите племена. То се заселва от място на място, като човека и остава там, където намери най-добри условия за живот. Това растение се нарича селагинела, то е твърде малко, но всички знаят, че то може да се пресели на десетки и стотици километри далеч. Музиката и животните Истината и въображението ни говорят за магическото действие на музиката върху животните.
към текста >>

И това се обяснява с маслото, което орехчето съдържа, само че тук орехчето истински експлодира и се разтрошава.
Науката се е постарала да намери обяснение на това чудно явление. Като причина на това се сочи, че по неговите цветове има в голямо количество един особени вид етерно масло, което имало свойството да експлодира в голям пламък, но този пламък ни най-малко да не поврежда цветовете и растението. В горещите дни, когато от това растение почва едно силно изпарение на маслото му, такива експлозиви стават и сами. Иначе, преди подпалване то на газовете, човек не би могъл дълго да понася миризмите, които растението изпуща. Също така се възпламенява и друго едно растение от махагоновите дървета, които растат в западна Индия и Южна Америка, чийто плод — орех, експлодира веднага, щом до него се поднесе пламък. И това се обяснява с маслото, което орехчето съдържа, само че тук орехчето истински експлодира и се разтрошава. В Южна Америка има друго едно растение, което има навика на скитническите племена. То се заселва от място на място, като човека и остава там, където намери най-добри условия за живот. Това растение се нарича селагинела, то е твърде малко, но всички знаят, че то може да се пресели на десетки и стотици километри далеч. Музиката и животните Истината и въображението ни говорят за магическото действие на музиката върху животните. Орфей е свирил с арфата си и горските животни са слушали като сковани и омаяни звуците на неговите песни.
към текста >>

73. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този витамин се намира в изобилие в кравето масло, кокосовите орехи и в зелените части на растенията.
Този витамин се разрушава рядко; само ако средата стане алкална и се нагрява, може да изчезне. Поради това. не бива да се поставя бикарбоната сода, когато варим зелени зеленчуци. Твърде много този витамин се съдържа в лимоните. Витамин Д Липсата на витамин Д причинява рахитизъм. Този витамин се намира в изобилие в кравето масло, кокосовите орехи и в зелените части на растенията. Разрушава се, ако растенията се варят и запазват на тъмно, поради което добре е да се поставят на слънце. Витамините са първостепенни лекарства срещу много болести. Трябва да се стараем да консумираме колкото е възможно повече и да не ги отстраняваме систематично от обикновените ни храни, както се прави по настоящем. из в. „Здрава раса“ ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ Пред мен достигнал е твоя слънчев лъч, о, пролет лъчезарна.
към текста >>

74. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И на пръв поглед, сякаш сестрите наистина се караха, говореха високо, жестикулираха, сгорещяваха се.
Чергите са си отделна работа и там не може да става и дума за някакво неравно деление! Не! От дума на дума, двете сестри наистина започнаха да повишават гласа си. Любопитните съседи прилепваха ушите си по-плътно към отворите на стобора. Очевидно, започна да става интересно: Можеше ли да мине подялба без караница и без скандал? И на пръв поглед, сякаш сестрите наистина се караха, говореха високо, жестикулираха, сгорещяваха се. Трябваше даже свидетелите и самият нотариус да се намесват. Но имаше нещо много особено а тяхната разправия. При подялба, обикновено всеки дърпа към себе си. Всеки натрупва грамада от предмети и добре внимава да не би, когато се обърне назад, нещо да прескочи към купа на брата или сестрата. Всеки защищава правата си върху наследството, като твърди, че е бил винаги по-малко обичаният, по-малко облагодетелствани, по-онеправданият от другия или от всички други братя и сестри.
към текста >>

75. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жлъчката силно подута и стърчи под корема като един обикновен орех, зашит под кожата и пълна с камъчета и пясък, които при пипане хрущят, издават шум, като орехи или лешници в торба.
Рентгена потвърди клиничното табло с поражения на левия връх, дясната плешка и едно голямо увеличение на гръдните жлези (хилоса). Сърцето, което често пъти я боли беше нередовно и бързо, придружено с шумове. Гърлото силно зачервено и грапаво, на места хлътнало, с гнойни материи, както и сливиците. Страда от силно главоболие, безсъние и упорит запек, с апандисит. Апендикса се напипва колкото един човешки пръст и много болезнено. Жлъчката силно подута и стърчи под корема като един обикновен орех, зашит под кожата и пълна с камъчета и пясък, които при пипане хрущят, издават шум, като орехи или лешници в торба. Черният дроб увеличен, но жълтеница няма. Далака силно подут. Температура 37 и половина, понякога стига до 39. Много е слаба и анемична, тежи около 36 кг. За щастие, тя твърде бързо и лесно усвои някои от дишанията.
към текста >>

На следния ден от прегледа нямаше нито следа от жлъчката — ореха се беше изпарил и черния дроб стана нормален.
Смелото дишане й бе любимото! То й даде един бюст — едни гърди, на които всички започнаха да завиждат и много усвоиха това дишане — петела — само за да не останат назад от нея. За съжаление, обаче, те не искаха да пропагандират дишането, както тя правеше. Изглеждаше, че те не желаеха и други да имат по такъв начин хубави гърди. Подобни егоисти съм срещал често пъти и по-късно те скъпо отплащаха, защото не знаеха нищо относно действието на дишането, нито познаваха неговия психологически фактор, като извор на твърда воля, непознаващи изкуството да се диша — да се живее добре. На следния ден от прегледа нямаше нито следа от жлъчката — ореха се беше изпарил и черния дроб стана нормален. Далакът омекнал и доста намалял, пулсът по-пълен, по-бавен и по-редовен. Болестните шумове в сърцето по-чисти. Дишането засилено, почти удвоено. Главоболието, както и безсънието, придружили жлъчката. След; няколко дни не остава ни следа и от запека.
към текста >>

76. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз с бурите се борех цял живот.
* Не бих орел се аз наричал. ако останех тук. Ако отпусна своите криле и моля се покорно за храна със своя клюн тъй жалко, чук, чук, чук! * Свободен казвам ти ще бъда! Едно, две, три, о, виж ме, братко, ти! Аз с бурите се борех цял живот. крилете ми не знаеха преграда, сърцето ми обичаше да страда и горд останах аз. * — Крилете си ще счупиш, оковите си, не! — Оковите, ще счупя, крилете, братко, не! * — Ех, хвръкна най-подир! О, как си дивен и красив, и как сияе ти рубина, спечелен във борбата.
към текста >>

и да се ядат с бадеми или орехи 100 гр., без хляб.
Сварен ориза, се прибавя две или три супени лъжици зехтин и малко сол. Отделно едно яйце сварено, ровко за пиене или пържено със зехтин. Да се яде без хляб, защото ориза не хармонира с хляба. Вечеря. — Сварени картофи 250 — 350 гр. полети със зехтин 50 гр. и да се ядат с бадеми или орехи 100 гр., без хляб. СЪН, ИЛИ КАКВО Беше хубава пролетна вечер.Една от онези пролетни вечери, когато човек изведнъж почувства, с облекчение, че нещо тежко, тъжно, е преминало в живота му и някаква нова страница се открива пред него: някакъв копнеж се пробужда по нов живот, чист, спокоен... Седях на прозореца. Гледах засмените, трептящи звезди в безкрайния, тъмен небесен простор, топлия ветрец милваше лицето ми, раздвижваше младите листа на липите и пееше някакъв нов химн, химнът на пробуждането... Но, като че ли всичко това не се отнасяше до мене. Някаква тъга, някакво тежко предчувствие ме беше потиснало и не ми позволяваше да се радвам на пролетта. Цялото ми тяло почувства силна умора. Запалих лампата, легнах на леглото и започнах да чета, за да отмахна от мене си тази тежест, но мислите ми се губеха и не можех нищо да запомня.
към текста >>

77. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е Той обещаната утеха от сърцето на Всемогъщият — говореха си те — защото човекът, когото нарекоха учител и пророк, не спре при тия, които знаеха тъкмежа на писанията, при тия които познаваха закона и даваха десятък на храма, а отиде при рибарите край бреговете на езерото, при недъгавите и отрудените.
Как ще е той? — рекоха си знатните, щом като не дири тронът на славните царе, а беседва с простите рибари, с изоставените, с невръстните деца и с блудниците, на които прощава и тихо казва: „Иди и не съгрешавай вече.“ Съмнение пропълзя в душите на първенците и рекоха, че детето, което се роди в пещерата до Витлеем. не е Той — обещаният. Усъмниха се и в блясъка на оная звезда, която огрява чудната нощ, отрекоха думите му и Неговата мъдрост. Та лесно ли е да прогониш омразата от своето сърце и лесно ли е да възлюбиш враговете си? Не е Той обещаната утеха от сърцето на Всемогъщият — говореха си те — защото човекът, когото нарекоха учител и пророк, не спре при тия, които знаеха тъкмежа на писанията, при тия които познаваха закона и даваха десятък на храма, а отиде при рибарите край бреговете на езерото, при недъгавите и отрудените. Свои нарече не тия, които имаха знание, а тия. които носеха сърце. Не по мъдростта на закона ги избираше Той, а по чистотата на сърцата. Обич, а не закон се роди през оная нощ в малката пещера край Витлеем. И до днешен ден чака тая обич над света като сияние на ново слънце.
към текста >>

78. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато се сготви една гозба със зехтин, сусамов или орехов шарлаган или се направи салата с тях, храносмилането става много добре и кисели не се появяват у хора, който иначе страдат, когато ядат олио, оливия, или друго подобно рафинирано слънчогледово масло.
Твърди се от някой, че когато се слагат компреси с чист зехтин върху рани, или върху изгоряла кожа, те се успокояват, а ако се слага от някое българско рафинирано масло — те се разлютяват и зачервяват. И това влияние на маслата върху раните може да се проучи клинически. Добро лекарство при увеличени стомашни киселини или стомашна язва е дървеното масло (зехтин, маслинено масло), което се взема сутрин на гладно по 2-3 суп. лъжици. То действа успокоително на болните. Същото нещо с рафинираното слънчогледово масло изглежда, че не става. Когато се сготви една гозба със зехтин, сусамов или орехов шарлаган или се направи салата с тях, храносмилането става много добре и кисели не се появяват у хора, който иначе страдат, когато ядат олио, оливия, или друго подобно рафинирано слънчогледово масло. Въпросът е много важен, всенароден, държавен! Стига мълчание по него! Той трябва час по-скоро да се разясни и да се даде един последен, компетентен отговор в медицинския факултет и санитарната власт. Д-р Н. Станчев
към текста >>

79. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Естествената, истинската най-приятната и най полезна храна за човека е растителната храна: плодове, зеленчуци, варива, корени, семена, орехи и т. н.
Това е Божествен закон, това е Карма, както го наричат индусите, това е изплащане на извършените престъпления чрез своята собствена смърт. Колкото по-рано хората съзнаят това, толкова по-добре е за тях. Когато те престанат да убиват животните, ще престане да се лее и тяхната кръв. Те ще заживеят в мир, спокойствие и благоденствие, защото техните сили и енергии, богатствата, които те създават и които извличат от природата, няма вече да се употребяват за разрушение, а за творчество. Ще има блага за всички, ще има доволство и добри условия за всички, защото извора на разрушението ще пресъхне. Естествената, истинската най-приятната и най полезна храна за човека е растителната храна: плодове, зеленчуци, варива, корени, семена, орехи и т. н. Като се прибавят към тях и млякото и млечните произведения, човек вече може да бъде напълно задоволен. Той има всичко, което е нужно за задоволяване нуждите на организма му и го има в най-чист и бързо усвоим вид. В течение на много хилядолетия хората са извратили своя вкус, като са придобили противоестествения навик да се хранят с месо. Това е едно позорно и срамно минало, с което новите хора, хората от новите поколения, хората на новия живот, трябва да ликвидират, тъй както е ликвидирано вече с робството и с човекоядството. Защото, в същност, няма голяма разлика между това да изядеш един човек и да изядеш едно животно.
към текста >>

80. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ядат се във вид на салати с прибавка на растително масло, лимонов сок, или доматена салца, също кисело мляко или каймак, чукани орехи и др. подобни.
Със своите стоманени мишци Иван откачи каруците едната в дясно — другата в ляво, пожела на селянина добър час и сам продължи своя път... П. Камбуров ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни Пролетният хранителен сезон се откри вече с пресни зеленчуци. Липсата на такива също и пресни плодове в храната ни през зимата създава в организма известно предразположение към заразните болести, поради липсата вероятно на „защитните вещества“ (разни витамини, минерални соли и др.) Несъмнена е ползата от зеленчуковата храна. Особено с важна употребата й в пресен и суров вид. Най-подходящи за това суровоядство са марули, репички, краставици, лук, магданоз, чесън, домати и др. Ядат се във вид на салати с прибавка на растително масло, лимонов сок, или доматена салца, също кисело мляко или каймак, чукани орехи и др. подобни. Такива салати са много хранителни и могат да се употребяват направо с хляб или с варени картофи, дори като главно ядене. Марулята и репичките съдържат много вода и много хранителни единици. Те се ценят, обаче, като носители на минерални вещества, които поддържат реакцията на кръвта да бъде все алкална (лугава); те подтикват червата и бъбреците към по-усилена дейност, а също са и един богат извор на витамини. Марулята съдържа 1.2 на сто белтъчини и 1.8 на сто въглероди: 100 гр. от нея развиват едва 15 калории.
към текста >>

81. -

продължи — На лозето имаме един голям орех.
ПЛОДНИТЕ ДЪРВЕТА Един ден приказваме: —В природата съществуват и са във вечна борба два принципа: градивният, строителният, творческият принцип и разрушителният. Там, гдето владее първият, творческият принцип, животът се намира в състояние на подеме, на възход, на напредък. Там, където царува вторият принцип, животът се преустройва. Обществото може да напредва само тогава, когато в не го съзнателно и системно е култивиран първият, творческият принцип, като явление на колективната воля. Моят добър приятел X. продължи — На лозето имаме един голям орех. Някогаш той дава повече, някогаш по-малко орехи. Тая година не даде нито много, нито малко, но трябваше да се прибере. Тъй като не намерихме на лозето оставената от по-рано върлина, поканихме две деца от една група такива да ни помогнат. Двете момчета дойдоха, другите останаха някъде из лозята. Качиха се на ореха и започнаха да брулят.
към текста >>

Някогаш той дава повече, някогаш по-малко орехи.
Там, гдето владее първият, творческият принцип, животът се намира в състояние на подеме, на възход, на напредък. Там, където царува вторият принцип, животът се преустройва. Обществото може да напредва само тогава, когато в не го съзнателно и системно е култивиран първият, творческият принцип, като явление на колективната воля. Моят добър приятел X. продължи — На лозето имаме един голям орех. Някогаш той дава повече, някогаш по-малко орехи. Тая година не даде нито много, нито малко, но трябваше да се прибере. Тъй като не намерихме на лозето оставената от по-рано върлина, поканихме две деца от една група такива да ни помогнат. Двете момчета дойдоха, другите останаха някъде из лозята. Качиха се на ореха и започнаха да брулят. Повъртяха се на ореха, слязоха на земята, па рекоха: Ще си вървим.
към текста >>

Качиха се на ореха и започнаха да брулят.
продължи — На лозето имаме един голям орех. Някогаш той дава повече, някогаш по-малко орехи. Тая година не даде нито много, нито малко, но трябваше да се прибере. Тъй като не намерихме на лозето оставената от по-рано върлина, поканихме две деца от една група такива да ни помогнат. Двете момчета дойдоха, другите останаха някъде из лозята. Качиха се на ореха и започнаха да брулят. Повъртяха се на ореха, слязоха на земята, па рекоха: Ще си вървим. — Ама чакайте, казваме им, работата не е свършена, като съберем орехите ще дадем и на вас, но не е свършено! —Не, ще си вървим. Когато претърсихме пазвите намерихме ги пълни с орехи. Гледаме на две места заровени по десетина орехи!
към текста >>

Повъртяха се на ореха, слязоха на земята, па рекоха: Ще си вървим.
Някогаш той дава повече, някогаш по-малко орехи. Тая година не даде нито много, нито малко, но трябваше да се прибере. Тъй като не намерихме на лозето оставената от по-рано върлина, поканихме две деца от една група такива да ни помогнат. Двете момчета дойдоха, другите останаха някъде из лозята. Качиха се на ореха и започнаха да брулят. Повъртяха се на ореха, слязоха на земята, па рекоха: Ще си вървим. — Ама чакайте, казваме им, работата не е свършена, като съберем орехите ще дадем и на вас, но не е свършено! —Не, ще си вървим. Когато претърсихме пазвите намерихме ги пълни с орехи. Гледаме на две места заровени по десетина орехи! Как им е дошло на ума!
към текста >>

— Ама чакайте, казваме им, работата не е свършена, като съберем орехите ще дадем и на вас, но не е свършено!
Тая година не даде нито много, нито малко, но трябваше да се прибере. Тъй като не намерихме на лозето оставената от по-рано върлина, поканихме две деца от една група такива да ни помогнат. Двете момчета дойдоха, другите останаха някъде из лозята. Качиха се на ореха и започнаха да брулят. Повъртяха се на ореха, слязоха на земята, па рекоха: Ще си вървим. — Ама чакайте, казваме им, работата не е свършена, като съберем орехите ще дадем и на вас, но не е свършено! —Не, ще си вървим. Когато претърсихме пазвите намерихме ги пълни с орехи. Гледаме на две места заровени по десетина орехи! Как им е дошло на ума! Когато си отидем, да отидат да ги отровят и да ги вземат.
към текста >>

Когато претърсихме пазвите намерихме ги пълни с орехи.
Двете момчета дойдоха, другите останаха някъде из лозята. Качиха се на ореха и започнаха да брулят. Повъртяха се на ореха, слязоха на земята, па рекоха: Ще си вървим. — Ама чакайте, казваме им, работата не е свършена, като съберем орехите ще дадем и на вас, но не е свършено! —Не, ще си вървим. Когато претърсихме пазвите намерихме ги пълни с орехи. Гледаме на две места заровени по десетина орехи! Как им е дошло на ума! Когато си отидем, да отидат да ги отровят и да ги вземат. Точно се разправям, идва пъдарят. Като го видеха момчетата се разтрепериха.
към текста >>

Гледаме на две места заровени по десетина орехи!
Качиха се на ореха и започнаха да брулят. Повъртяха се на ореха, слязоха на земята, па рекоха: Ще си вървим. — Ама чакайте, казваме им, работата не е свършена, като съберем орехите ще дадем и на вас, но не е свършено! —Не, ще си вървим. Когато претърсихме пазвите намерихме ги пълни с орехи. Гледаме на две места заровени по десетина орехи! Как им е дошло на ума! Когато си отидем, да отидат да ги отровят и да ги вземат. Точно се разправям, идва пъдарят. Като го видеха момчетата се разтрепериха. Едното от тях се намокри.
към текста >>

Обясняваме че те не са дошли сами в нашето лозе, но че ние сме ги поканили да ни помогнат да обрулим ореха.
Точно се разправям, идва пъдарят. Като го видеха момчетата се разтрепериха. Едното от тях се намокри. — Колко време аз те търся, рече той като вдигаше дебелата тояга. Какво търсите вие в чуждите лозя ? Обясняваме че те не са дошли сами в нашето лозе, но че ние сме ги поканили да ни помогнат да обрулим ореха. Той клатеше недоверчиво глава — Няма, бе, чичо, разправяше треперещо по-малкото, ние няма вече така да правим, други ни накара. Пъдарят разказва, че това са стари негови познати, които шетат из лозята и само гледат кога няма да има собственика, за да влизат и да крадат. Същата година той ги заловил като крадели череши закарал ги в участъка, гдето се разправяли с родителите им. — Ето, казваше моят приятел, защо никой не сади плодни дървета. Сеят, а не им виждат плода.
към текста >>

82. -

Земята се зарина с град — едър като орехи.
Завъртя се над поваления дънер и като разбра, какво е стенало, полетя низко над селото. Почна да чертае обръчи, додето стана тъмно. А през нощта жените чуваха зловещия шум на крилете му, палеха кандилата и се кръстеха суеверно. — Не е на хубаво, Боженце! На другия ден, подир пладне, един страшен облак забуча, затрещя и се продъни над узрелите ниви. Земята се зарина с град — едър като орехи. Очука храните до клас. Почерняха златните житници. Заприличаха на гробища Преди да почне градушката, видяха орела, кацнал на отсечения дънер, с тежко отпуснати криле. Той не се дигна да посрещне облака и да го поведе към пустите гори Тилилейски. А когато едрата градушка престана — намериха го мъртъв.
към текста >>

Не те познавах и тогава когато, като беден рибар, хвърлях мрежите си и се борех с вълните.
Д-р Д. М. Из в. „Храна, зъби и здраве“ О, МОРЕ О, море, чудно море! Някога летях като бяла чайка над тебе, гурках се, като сребриста, пъргава риба, в дълбоките ти, сини води, скитах и бродих по твоите брегове, като бездомен. Но не разбирах и не обичах твоята песен. Не те познавах и тогава когато, като беден рибар, хвърлях мрежите си и се борех с вълните. Като морски разбойник, криех моето корабче в най-вълшебните кътчета на твоето крайбрежие, или в страшни бури причаквах богати кораби, за да ги ограбвам. Но и тогава, море, не те разбирах, не те обичах. На един сватбен пир, всред морето, ти беше спокойно, светло, лъчезарно. Твоето великолепие далеч надминаваше великолепието на моя дворец. Гордо, плавно и на широко се носеха твоите вълни, твоята песен звучеше тържествено и хладно .
към текста >>

Ти погубваше моите кораби, твоите бесни вълни ме носеха като загубена отломка, аз се борех с тебе на живот и смърт.
Твоето великолепие далеч надминаваше великолепието на моя дворец. Гордо, плавно и на широко се носеха твоите вълни, твоята песен звучеше тържествено и хладно . . . Но и тогава море, не се откликна ти на мойта радост. . . Ти погубваше моите кораби, твоите бесни вълни ме носеха като загубена отломка, аз се борех с тебе на живот и смърт. И твоята песен не отекваше в душата ми ни скръб, ни радост. . . Понякога ти беше чисто, бистро и усмихнато, като момиче, понякога неспокойно като живота, но най-често беше бурно, сякаш негодуваше против съдбата. Ти пееше своята вечна песен — тиха, галеща и сладка като майчина милувка. . .
към текста >>

83. -

То няма с какво да се занимава, затова ще започне да иска орехи, ябълки, това, онова.
Сега вас са ви проповядвали за един свят и до сега като четете Милтон и Данте те са описали оня свят, но по милтоновски и по дантевски. Така, както сега се проявява животът, той е най-добрият живот за нас. При сегашните условия, при нашето сегашно развитие, ако ни въведат в една по-висша форма на живот, той ще бъде несъобразен. Запример, вие можете да направите един малък опит. Ако вие сте едно малко дете между големите хора, то като поседи, ще му стане скучно. То няма с какво да се занимава, затова ще започне да иска орехи, ябълки, това, онова. Детето не се интересува от нашите книги. Една книга е отвлечена работа, но една ябълка, един орех, интересува го. Та вие понякога казвате: ония дълбоките работи искаме да знаем ние. Дълбокото, това е книгата. Ако остане туй дълбокото нещо да те храни, ти гладен ще умреш Аз наричам Божествено онова, което постоянно се влива в нас.
към текста >>

Една книга е отвлечена работа, но една ябълка, един орех, интересува го.
При сегашните условия, при нашето сегашно развитие, ако ни въведат в една по-висша форма на живот, той ще бъде несъобразен. Запример, вие можете да направите един малък опит. Ако вие сте едно малко дете между големите хора, то като поседи, ще му стане скучно. То няма с какво да се занимава, затова ще започне да иска орехи, ябълки, това, онова. Детето не се интересува от нашите книги. Една книга е отвлечена работа, но една ябълка, един орех, интересува го. Та вие понякога казвате: ония дълбоките работи искаме да знаем ние. Дълбокото, това е книгата. Ако остане туй дълбокото нещо да те храни, ти гладен ще умреш Аз наричам Божествено онова, което постоянно се влива в нас. За мене животът онова, което постоянно се влива в мене. Водата, която постоянно влиза в мене, храната, всяка човешка мисъл, която възприемам — това е животът.
към текста >>

84. -

Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света.
Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички. Благодарение на усилието и жертвите, които те правиха в миналото, ние днес се ползваме от техните дела. Те понесоха лишения, преживяха гонения, направиха жертви, за да се ползваме ние днес. Те оставиха светла следа след себе си. И наистина, в своя живот, всеки човек трябва да се стреми да остави една светла следа след себе си.
към текста >>

85. -

Служат за приготовление на петмез, на мармалад, тиквеник (баница със стъргана тиква), тиквени торти (каша от тиква с масло, орехи и стафиди печени на фурна), за ядене — варена н печена, с мед, захар, гроздов сироп и петмез.
Те са истински щастливци. Г. Тахчиев ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Тиквата като храна и лекарство Мнозина не подозират дори, какъв полезен плод представлява тиквата, а я считат само за храна на свинете и кокошките. Природата предлага на човека много плодове за храна, но той ги избягва и избира продукти, които не винаги отговарят на неговите нужди. Зелените тиквички напролет представляват вкусна храна, която вкарва в организма соли и витамини и разнообразява много трапезата. Зрелите тикви през есента и зимата имат разнообразно употребление в кухнята. Служат за приготовление на петмез, на мармалад, тиквеник (баница със стъргана тиква), тиквени торти (каша от тиква с масло, орехи и стафиди печени на фурна), за ядене — варена н печена, с мед, захар, гроздов сироп и петмез. Тиквата съдържа в 1 кг. следните хранителни вещества: Белтъчини 11 гр., плодови киселини 1 гр., захарни вещества 65 гр. Тези вещества развиват 320 калории т. е. колкото 400 гр. краве мляко или 4 яйца.
към текста >>

При изтощени и слаби организми може да се сварява с мляко, да се яде с каймак и масло, орехи и бадеми, да се приготвя каша с ориз, грис, плодове и т. н.
Бъбреците си почиват много при тиквената диета. Воднянката намалява бърже при лекуване с тикви — отделя се много пикоч, а заедно с това — и всички натрупани утайки и соли из тъканите. Теглото на тялото бърже намалява и така се постига облекчение или пълно оздравяване. Особено в строгата безсолна диета при сърдечни и бъбречни заболявания, артериосклероза, кожни болести, епилепсия и др. подобни, тиквата може да вземе почтено место във всекидневната храна на болния. При изтощени и слаби организми може да се сварява с мляко, да се яде с каймак и масло, орехи и бадеми, да се приготвя каша с ориз, грис, плодове и т. н. Дневно при една тиквена диета може да се изядат 1 — 3 кг. тиква, и това да продължи 3 — 4 седмици според случая. Препоръчва се също за отслабване на затлъстели хора, особено при лица, с болезнен апетит. При едно дете с остра диария (ентероколит), е наблюдавано чудновато излекуване. Детето било лекувано по всички правила с диети, хранителни смеси и лекарства, но положението му се е влошавало и диарията не преставала.
към текста >>

86. -

София — Изгрев МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА ИЛИ ВИЛКА ЗА ТЪРСЕНЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ И РУДИ Твърде отдавна, от преди стотици години, се е забелязало, че някои хора, като вземат в ръцете си вилка от леска, шипка, люляк, тръст, орех, или даже тел (медна, стоманена, никелена, сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си.
Отсега нататък има да срещате само хора на любовта. Не да търсите края на живота, но началото на живота. Всеки ден ще срещате хората на любовта, които ще ви дадат образ, какъв трябва да бъдете. Из беседата държана от Учителя на 21. XII. 1941 г. София — Изгрев МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА ИЛИ ВИЛКА ЗА ТЪРСЕНЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ И РУДИ Твърде отдавна, от преди стотици години, се е забелязало, че някои хора, като вземат в ръцете си вилка от леска, шипка, люляк, тръст, орех, или даже тел (медна, стоманена, никелена, сребърна и други), тая вилка на някои места на земята се повдига, на други спада или завърта около себе си. Дългите опити, които са правени в разни времена, са доказали, че тая вилка (главно лесковата) играе ролята на показалец, където има подпочвени води, различни руди, метали и пр. Затова и мнозина иманяри си служат с тях за да търсят закопани съкровища. В голяма степен, движението на пръчката зависи от человека, в смисъл, че не във всички ръце тази пръчка еднакво чувствителна към находящите се в земята води, руди или съкровища. Както хората не са еднакво надарени във всяко друго отношение, така и в това — както има по учени, и по-простички души, така има и хора, които са по-чувствителни, в ръцете на които пръчката действа по-силно. Самото движение на тая пръчка е проучвано внимателно от много учени по 15, 20 до 40 години, непрекъснато.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло.
Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините. Слънчевата сила произвежда усиленото кръгообразно движение на сока в дърветата, а това движение започва, щом слънцето на новата година почне да, действува на дърветата, Сокът е за дървото нов живот, от който произтичате по-носле пъпките, цветовете и плодът. Втичането на тази невидима слънчева сила прави дървото способно посредством корените да си изтегля от земята нов запас от хранителни елементи. Тя му дава и силата да отърси от короната на миналата година всички останали мъртви листа, които са висели но него през зимата, както често може да се вижда това в дъбовите гори и по ореховите дървета, През последния зимен или първия пролетен месец тази сила действува и на животните и птиците, особено ако те живеят в своето диво или природно състояние, в което трябва да свалят миналогодишните си вълнено или перушинено облекло. Но това сваляне на старите видими неща е сравнително само една незначителна част от промяната, която се извършва във вътрешността на животните и птиците. Има сваляне или отърсване на стари, невидими неща, които засягат цялото същество на птицата или животното. Те излизат на вън през порите или по други пътища в разни форми, едни видими. други невидими, и те се последвате от нови, вътрешни елементи, както израстват новата вълна, новите косми и новите пера. Твоето тяло е подчинено на същия закон.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание.
„Осогово“ № 51, в горния етаж на която се помещава ючбунарския телеграфопощенски клон, а в долния — семейството на аптекаря Р. В двора на това здание има и друга пристройка, в която си живее хазяина. Най-напред ни посрещна аптекаря, който почти дословно ни разказа: „Аз не вярвам в нищо друго освен в онуй, което мога да видя и попипам. Никакви абстракции не признавам, в никакво задгробно съществуване не вярвам. Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание. Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо. Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля. Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си. И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня. — Второ.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно.
Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна прелест. Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха. Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части. Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно. Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен. Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си.
към текста >>

Аз познавах един студент, който минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения, и всички с възторг говорехме за него и възлагахме големи надежди на него.
Георги Петров причината на това самоубийство. До издържането на изпита си, този студент е имал един идеал, който давал смисъл на неговия живот, който го подтиквал към дейност. Това е било завършването на университета. Този идеал го е крепял в живота. Обаче, след издържането на изпита, той остава без идеал, Животът за него става пуст, безсмислен, защото душата му не е знаела по-високи идеали, и таз пустота става причина на самоубийството. Аз познавах един студент, който минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения, и всички с възторг говорехме за него и възлагахме големи надежди на него. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана съвсем практичен материалист егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши интереси не признаваше. Даже казваше така: „аз сега поумнях. По-рано когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисъла на живота е само в парите“. Защо стана такъв прелом в неговата душа? Идеализмът му е бил много плитък.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания.
Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област. Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат. ex cathedra - от височината на катедрата) на учените и философите не са сполучили да разрушат или да отслабва толкоз внушителната активност в това отношение, която от ден на ден са увеличава в дълбочина и ширина. Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература. Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области. В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни?
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ернст Юли споменава за едно Щайнерово сравнение, казано от него в Хагската сбирка : „Черупката на ореха с всички свои ръбове, бразди, изобщо цялата й форма е произлязла от същите причини, от които е произлязла и формата на ядката му.
Таково изкуство е разбулване (разкриване) на мировите тайни, както прави науката по друг начин. Гьоте винаги е схващал изкуството по този начин. За Гьоте изкуството е откриване на дълбоките световни закони по един начин, както науката е друго отражение на същите закони. За него изкуството и науката изтичате от един и същ извор. Както изследователят се вглъбява в действителността, за да изрази нейните сили във форма на мисли, така и художникът се старае да изрази същите сили образно“. Ернст Юли споменава за едно Щайнерово сравнение, казано от него в Хагската сбирка : „Черупката на ореха с всички свои ръбове, бразди, изобщо цялата й форма е произлязла от същите причини, от които е произлязла и формата на ядката му. Ядката и черупката имат общ източник. Стилът на Гьотеанум трябваше да бъде художествена форма, художествена рамка на това, което се говори вътре в салона му“. „Стилът на Гьотеанум, казва Д-р Щайнер, е в хармония с преживяванията на човека, който по пътя на свободата е дошъл до любовта към божественото“. „Като излизаме от такова разбиране на изкуството, казва Д-р Щайнер, можем да кажем, че стилът на Гьотеанум изразява в художествена форма онова, което в неговия салон се излагаше в научна форма. Окултизмът излага свръхфизичното, до колкото е достъпно на човешкото познание.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бавачката ми, една много стара жена, която бе в стаята, когато говорехме това, поклати глава, и като ме изгледа с поглед, който никога няма да забравя, каза: „Нещастен той бе и е, и винаги ще бъде.
Поради това, той решил винаги да ме отбягва. Той не дочакал да види дали аз наистина ще се родя с кучешка глава и с дяволска опашка, и още на утрото след съня тръгнал за Алеп. Той отсъствал от дома цели седем години, през което време моето възпитание било съвършено пренебрегнато. Един ден аз запитах майка си, защо съм наречен „Мурад Нещастникът“. Тя ми каза, че това име ми е дадено поради съня на моя баща, но добави, че може-би с течение на времето то да бъде забравено, особено ако аз се укажа щастлив в живота си. Бавачката ми, една много стара жена, която бе в стаята, когато говорехме това, поклати глава, и като ме изгледа с поглед, който никога няма да забравя, каза: „Нещастен той бе и е, и винаги ще бъде. Кълна се в името на великия пророк Мохамед, че тези, които са родени нещастни, никога не могат да избегнат своето нещастие, нито пък някой някога може да им помогне. Глупост е нещастниците да се борят с своята съдба. Най-доброто е да се примирят с нея и безропотно да й се подчинят“. Тия думи направиха ужасно впечатление на мен, малкото момче. От тогава, всичко що ми се случеше, затвърдяваше вярването ми в предсказанието на моята бавачка.
към текста >>

Аз знаех, че напусто ще останат всички усилия да напредна в живота, защото каквото и да сторех, аз все щях да бъда „Мурад Нещастникът“.
„Двете тия вази баща ми завеща на брат ми Саладин, като каза че не се решава да даде едната от тях на мене, защото аз съм тъй нещастен, че сигурно щом я получа, веднага ще я счупя. След смъртта му, обаче, брат ми Саладин, който имаше много добро сърце, ми каза да си избера и взема една от вазите. Освен това той се потруди да ме ободри и насърчи. като често ми повтаряше, че не вярва в „предопределено щастие или злощастие“. „Аз не бях на неговото мнение, при все че съзнавах колко благ бе той, като се трудеше да разсее тъгата ми, превърнала се в меланхолия у мене. Аз знаех, че напусто ще останат всички усилия да напредна в живота, защото каквото и да сторех, аз все щях да бъда „Мурад Нещастникът“. Брат ми не се сломи духом от мизерията, в която ни остави баща ми. Той каза, че е сигурен, че ще намери начин да се издържа, и действително намери. „Като разгледа нашите китайски вази, брат ми видя, че в тях има един светло червен прах. той каза, че се надява от него да направи отлична боя. той се опита и след неколко кратки несполуки, най-после наистина успя да направи отлична боя.
към текста >>

„Додето говорех, един от пътниците забеляза кесията, която висеше от моя пояс.
Моят сигнал бе забелязан! Керванът тръгна към мене. Едва имах сили да говоря. Един роб дойде и ми даде малко вода. След като пих, аз им обясних кой съм и как попаднах в това положение. „Додето говорех, един от пътниците забеляза кесията, която висеше от моя пояс. Тя бе същата, която ми даде търговецът, на когото бях намерил пръстена, той ми я беше дал и аз я бях внимателно запазил, защото на нея бе изписано името на моя благодетел и един стих от Корана. Когато той ми я даде, каза ми, че навярно ние ще се срещнем пак в друга не- коя част на света и че той ще ме познае по този знак Лицето, което сега забеляза кесията, бе негова брат. Когато аз му разказах как съм се сдобил с нея, той има добрината да ме вземе под своята закрила. Той бе търговец, който сега отиваше с кервана към Кайро. Той предложи па ме вземе с себе си и аз драговолно приех предложението, като обещах да му служа тъй вярно, както робите му.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато бях дете, говорех като дете, седях като дете, размишлявах като дете.
II, кн. 10) Свръхнормални способности на душата, непознати или малко изучени, които доказват независимото й съществуване от материалния организъм Предчувствия. Откровения. Предвещания. Усещания насъне. Тайнствени позиви. Когато бях дете, говорех като дете, седях като дете, размишлявах като дете. Но когато станах мъж, аз се отказах от всичко детинско. Апостол Павел (I Послание към коринтяните, гл. 13, ст. 11) Да си въобразяваме, в каквото и да е учение, че може да се достигне пъпна достоверност, това значи, да бъдем малко наивни: ние не сме сигурни в нищо; нашите чувства, наблюдателните ни способи, интелектът ни не са достатъчни, за да открием абсолютната реалност. И най-положителната наука има пред себе си само вероятности, които могат даже да бъдат твърде големи и равноценни на онова, което в обикновения говор се счита за достоверност.
към текста >>

Обаче, докато говорехме и аз се завзех да му доказвам, че предчувствието му е въображаемо, слугата му дойде у дома и му донесе една телеграма от Генуа, в която му се съобщава за внезапната смърт на леля му, последвала същата сутрин.
1900 г. и гласи: „Господине професоре, за опитната научна анкета, на която Вие посвещавате толкоз лоялно работните си часове за развитието на общото образование, считам за свой дълг да отбележа два случая, наблюдавани от мене. Един близък на мен господин дойде веднъж при мен. в Цариград, към 11 часа сутринта и ми каза: „не зная твърде добре защо, но от тая заран насам съм обзет от мисълта, че леля ми е умряла в Генуа“. Аз го попитах тогава, дали знае нещо за боледуването й, а той ми отговори, че от преди 10 години се е скарал със семейството й и за това не е получил никакво известие. Обаче, докато говорехме и аз се завзех да му доказвам, че предчувствието му е въображаемо, слугата му дойде у дома и му донесе една телеграма от Генуа, в която му се съобщава за внезапната смърт на леля му, последвала същата сутрин. Същият господин, през нощта на 31. юли т. г. се събудил стреснат и казал на жена си: „убиха италианския крал“. Жена му, като помислила, че той сънува, не възразила нищо. На другата заран, тя му казала за съня, но той й отговорил, че това не е било сън, но едно изречение излязло от устата му, без да знае сам той защо и как.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние вече споменахме белезите на ръката у човек, който страда от лакомство, когато говорехме за често срещащата се у децата склонност да ядат много и да се тъпчат.
Друг белег на тоя недостатък е, че ноктите на пръстите са много къси, черта, която, покрай другото, показва още недоволство и свадливост. Завистливата жена винаги мисли и чувства егоистично, което се отразява в късата и тънка линия на сърцето. Най-после да споменем още едно характерно указание на завистта; имен но силно развит юпитеров хълм, набразден с много напречни линии. Лакомство. Докогато лакомството не се е изродило в лакомия, то е поносимо, даже до известна степен не е тъй неприятно поразяваща особеност у някои жени, принадлежащи към по- висшите класи. В повечето случаи тая слабост се среща у хора, които с общо име могат да се нарекат чревоугодници. Ние вече споменахме белезите на ръката у човек, който страда от лакомство, когато говорехме за често срещащата се у децата склонност да ядат много и да се тъпчат. Хирогномията дава, освен това, като характерно за подобна ръка силно развит юпитеров хълм, което показва даже и лакомия. Слабо очертания пък лунен хълм, по който не се срещат и решетести фигури, показва у такива жени неподвижност; и наистина, общопознато е, че чревоугодниците, за които тъкмо е необходимо повече движение, обичат, след като си похапнат здравата, с часове да си почиват, като или спят, или се излежават. С тая неподвижност е свързана и друга особеност, която се изразява в слабо развит и съвсем гладък венерин хълм — отсъствие на страстност в любовта. Това, което казахме при детската ръка за разликата между чревоугодничеството и лакомията, важи, разбира се, и за женската ръка; жената, която обича да си угажда в яденето, има тънка линия на ума, когато жената, която при яденето обръща внимание на количеството, а не на качеството на храната, има къса и дебела линия на ума. Лакомата жена по неволя е егоистична и завистлива, тя винаги се страхува, че яденето няма да й стигне, че ще има по-малко от онова, което й е нужно, за да почувства стомаха си преситен — едничкото нещо, което я задоволява.
към текста >>

На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост.
Нарайяна стана и заедно с Ралф отиде до шкафа и го дръпна- Зад него в стената имаше вградена чугунена подставка, в средата на която беше изработена от скъпоценни камъни една кабалистическа фигура. Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със сандъчета и чекмедже та от най различна големина. По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно сандъче, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче. Нарайяна взе това сандъче, пренесе го на масата и го отвори. Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал. На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост. С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на сандъчето и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни. — Тук, каза Нарайяна — се намира еликсирът на живота. Кой го е открил? Кой извлякъл от космическия хаос това страшно вещество? Аз не зная.
към текста >>

Лъчезарни, те смътно ми се явяваха и говореха за вярата и молитвата, а пък аз … аз се бях отучил да се моля!
— промълви Ралф, на когото главата се виеше от всичко чуто. Нарайяна поклати отрицателно глава. — Как можахте да помислите това? Не, аз оставах неумолим, тъй като всякога се страхувах да не се докосна невнимателно до неизвестните и ужасни закони. Но аз извиквах не само нечистите същества; извиквах също и чисти, почти божествени духове. Лъчезарни, те смътно ми се явяваха и говореха за вярата и молитвата, а пък аз … аз се бях отучил да се моля! И какво можех аз да прося от Божеството? Аз бях безсмъртен и никаква опасност или болест не ме плашеха; аз се наслаждавах от неизчерпаемо богатство, а вековете, като броня, облякоха душата ми с равнодушие. Само пресищането ме измъчваше. Аз се криех в най-глухите си замъци, само за да се възбуди пак у мен вкуса да живея между хората. — Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под краката си бездната на небитието?
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Освен пожарникарите, никой от населението не смееше да помага, като си говореха: „тази къща беше много загадъчна, в нея имало събрание на духове“.
След известно време хазяите решили да напуснат тази къща, поради горните случки. Когато почнали да прибират багажа си, случайно на дъното на един куфар намерили, прибран грижливо, изгубения калпак на гостенина им и му го изпратили.Аз бях студент до м. ноември 1900 г. Един ден избухна пожар и през нощта се завтекохме да видим, къде и какво гори. Стигнахме на улица Клочковска и, за наше удивление, виждаме, че гори въпросната къща, която изгоря до основите. Освен пожарникарите, никой от населението не смееше да помага, като си говореха: „тази къща беше много загадъчна, в нея имало събрание на духове“. Понеже тогава бях материалист и не се интересувах от окултизма, всички работи, които ми разправяха, не можех нито да си ги обясня, нито да повярвам. Съобщава: Д-р Хр. (ветер. лекар). Опасното дърво. Преди 35 години бях дете, 15 годишен.
към текста >>

Минавайки с колата си, натоварена с 4 чувала брашно, на един кръстопът под един орех, воловете се спрели — слиза той от колата, за да види да не би нещо да се е счупило, защото воловете не могат да потеглят колата.
(ветер. лекар). Опасното дърво. Преди 35 години бях дете, 15 годишен. Отивам на погребението на мой свако. Свършихме погребението и когато сложиха маса да се гощават за „Бог да прости“, разговаряха се тихо и задушевно и разправяха: свако ми се връщал от воденицата нощем около 1 часа. Минавайки с колата си, натоварена с 4 чувала брашно, на един кръстопът под един орех, воловете се спрели — слиза той от колата, за да види да не би нещо да се е счупило, защото воловете не могат да потеглят колата. Обикаля, гледа, нищо не може да забележи. Удря воловете, но не тръгват. Обикаля пак около колата, бие воловете, но не тръгват; мъчи се да отмести колелата, да не би да са се заяли, но и това не помага. Най-после, като че по клонете видял някакви сенки, че му се „хилят“ (смеят) и казвали: „хайде да го пуснем да си иде сега, но ще си го приберем в скоро време“. Седнал на колата, уморен като пребит, и заспал.
към текста >>

Оня орех, на колко хорица е взел живота, като минават под него преди да пеят петлите“ и т. н.
След 10 деня от горната случка той се помина. Няколко лекари го гледаха но нищо не можаха да му помогнат. Казваха, че имал разливане на жлъчката от уплаха. След смъртта, по тялото му имаше големи сини петна, като от удари, написани от тъпо оръдие. Леля ми като плачеше при погребението, постоянно повтаряше: „Митьо, Митьо, нали знаеше, че преди да пеят петлите, през онова проклето място не се минава. Оня орех, на колко хорица е взел живота, като минават под него преди да пеят петлите“ и т. н. И действително, това място бе тайнствено и мрачно, там има вековен орех, нощем под който лесно човек не би се решил да мине, без да изпитва някакъв си страх. Мълвата и днес още се носи между околното население, че казаното място, намиращо се на един кръстопът между 3 села, с големия орех е свърталище на „зли духове“. Съобщава: Д-р Хр. (ветер. лекар). Видение. Художникът-иконописец A.
към текста >>

И действително, това място бе тайнствено и мрачно, там има вековен орех, нощем под който лесно човек не би се решил да мине, без да изпитва някакъв си страх.
Няколко лекари го гледаха но нищо не можаха да му помогнат. Казваха, че имал разливане на жлъчката от уплаха. След смъртта, по тялото му имаше големи сини петна, като от удари, написани от тъпо оръдие. Леля ми като плачеше при погребението, постоянно повтаряше: „Митьо, Митьо, нали знаеше, че преди да пеят петлите, през онова проклето място не се минава. Оня орех, на колко хорица е взел живота, като минават под него преди да пеят петлите“ и т. н. И действително, това място бе тайнствено и мрачно, там има вековен орех, нощем под който лесно човек не би се решил да мине, без да изпитва някакъв си страх. Мълвата и днес още се носи между околното население, че казаното място, намиращо се на един кръстопът между 3 села, с големия орех е свърталище на „зли духове“. Съобщава: Д-р Хр. (ветер. лекар). Видение. Художникът-иконописец A. X., живущ по настояще в София, разправя следния случай: през 19… година в края на м февруари, живял в родното си място, в Македония.
към текста >>

Мълвата и днес още се носи между околното население, че казаното място, намиращо се на един кръстопът между 3 села, с големия орех е свърталище на „зли духове“.
Казваха, че имал разливане на жлъчката от уплаха. След смъртта, по тялото му имаше големи сини петна, като от удари, написани от тъпо оръдие. Леля ми като плачеше при погребението, постоянно повтаряше: „Митьо, Митьо, нали знаеше, че преди да пеят петлите, през онова проклето място не се минава. Оня орех, на колко хорица е взел живота, като минават под него преди да пеят петлите“ и т. н. И действително, това място бе тайнствено и мрачно, там има вековен орех, нощем под който лесно човек не би се решил да мине, без да изпитва някакъв си страх. Мълвата и днес още се носи между околното население, че казаното място, намиращо се на един кръстопът между 3 села, с големия орех е свърталище на „зли духове“. Съобщава: Д-р Хр. (ветер. лекар). Видение. Художникът-иконописец A. X., живущ по настояще в София, разправя следния случай: през 19… година в края на м февруари, живял в родното си място, в Македония. Вечерта, към 9 часа, бил затворил най-внимателно всичките прозорци и врати; освен че били заключени, но и подпрени отвътре с гирмета (напречни дървета) за по-здраво затваряне на вратите, понеже там върлували много хайдути и комити.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз сам съм преживявал това, защото понякога престоявах в тяхната сфера, говорех с тях и можех всичко да разбирам ; обаче, щом се връщах в моето предишно състояние и исках да си представя с моето естествено, човешко мислене каквото бях чул от тях, не можех да сторя това.
Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал. Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене. Така те са в състояние да изкажат само с една дума нещо, за което на човек са потребни дълги фрази; техните представи засягат неща, които никой човек не е в състояние да схване, камо ли да именува, тъй че с право може да се говори за неизразимите неща на небето. Аз сам съм преживявал това, защото понякога престоявах в тяхната сфера, говорех с тях и можех всичко да разбирам ; обаче, щом се връщах в моето предишно състояние и исках да си представя с моето естествено, човешко мислене каквото бях чул от тях, не можех да сторя това. Безброй неща далеч надминаваха границата на човешкото мислене и не можеше вече да бъдат изразени с думи, а само с промяната на цветовете на небесната светлина. Ето защо и представите на ангелите, представи, от които произлизат техните думи, са нюанси (оттенъци) на небесната светлина, както пък и техните чувства, които придават на думите техния тон, са само степенни различия на небесната топлина. Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва.
А какво ще кажете сега на това, дето повикахте при себе си и мене, един лаик, светски човек, без образование, който обаче е имал в себе си Бога от детинството си, който е познал истинската любов към ближния, и той ви е помогнел във вашето страдание ? И докторът си отиде с наведена глава, защото това беше истина. Към това мога да прибавя и случката в. Моравска Острава, дето току що бях. Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва. да научим наизуст, за да оздравим никого. Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“. Всеки трябва да бъде предаден на Божията любов, сам да има винаги любов към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин. На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин. В наше време хората, па и всички, които на име са християни, се ръководят от една лозинка, сиреч, най-напред аз, пак аз, след това никой и после пак аз.
към текста >>

Когато трети път си протегнах ръцете, и трите нарастъка, от които два бяха като юмруци, а единия като орех, паднаха на земята при постелката.
Отвори я, и тъй като беше жена, прояви своята радост най-напред в това, че ще може да си чеше косата. Изскочи вън и показваше на всички, че с ръката си сега всичко може да върши. Доведоха една жена, която имаше три нарастъка в матката си. Нарастъците й можаха да се напипат, и щом си положих ръцете върху корема й, почувствах, че приема моята сила, та я запитах, усеща ли нещо. Отговори: „Чувствам, като че ли вътре нещо ми се отлепва“. Когато трети път си протегнах ръцете, и трите нарастъка, от които два бяха като юмруци, а единия като орех, паднаха на земята при постелката. Доведоха при мене едно дете, което имаше разслабени кости. Крачката му се огъваха като гума. Положих върху него ръцете си и почувствах, как детенцето приема моята сила, но не знаях, какъв резултат е имало моето лекуване. Та за това рекох на майка му да дойде заедно с детето пак след няколко дена. Те дойдоха втори път, и когато повторих допирането си, казах на детето: „Ярмилко, сега покажи на господата, какво можеш“.
към текста >>

Един от тях след моето лекуване чуваше съвсем добре, а другите двама дори и говореха.
От буците нямаше вече никакви следи. Доведоха ми една жена от Крживоклат, която вече три години не могла да. ходи. Когато след докосването си до нея, я запитах, какво забелязва, тя ми рече: „Чувствам, като че ли всички стави на краката ми се свиват“, и когато отново стегнах с ръцете си нейните крака, тя извика: „краката ми са тъй леки, като че ли ще хвръкна,“ и изскочи навън с думите: „трябва да кажа на стария, че вече мога да търча“. В Кладно имаше много такива случаи. Ходих така също и в тамкашния приют при трима глухонеми. Един от тях след моето лекуване чуваше съвсем добре, а другите двама дори и говореха. През време на болестта си те бяха се учили в приюта да говорят по методата на глухонемите. От Брандис над Лаба ми доведоха едно момиченце, сляпо от рождение, и то веднага след първото лекуване прогледна. През ваканцията се научи да чете и ми каза, че вече била прочела цел роман. Не ми се вярваше, та затова взех в. „Народна Политика“, в който печатът е много гъст и поисках от нея да ми прочете нещо.
към текста >>

Той дойде при мене в Прага, и в това време, когато говорехме с него горе, чувах как персонала от моята фирма постоянно ме вика: търси ви г. X.
защото мога да кажа, че най-вече между най-простите хора намирам, че има разбиране за страданията на другите. Колкото се касае до сърдечния порок, и него лекувам, макар че никоя болест лекарите тъй мъчно не лекуват, както болестите на сърцето. Това доказа само доктор Тонич от Пржелауче, който дохажда веднъж при мене в канцеларията. Болестите на сърцето, както казах, лекувам най-добре. Името, което ви наведох, позволено ми ' е да го спомена. Той дойде при мене в Прага, и в това време, когато говорехме с него горе, чувах как персонала от моята фирма постоянно ме вика: търси ви г. X. за лекуване, търси в. г-жа X. за лекуване. „Какво тъй се бъркате в нашия занаят? “„Не се бъркам, аз казвам всекиму, обърнете се към своя лекар, и чак когато тоя изгуби надежда, елате при мене.
към текста >>

Говорехме за това, какво му липсва и се осведомих, че има ревматизъм, така че дори в рамената му скърцало.
“„Не се бъркам, аз казвам всекиму, обърнете се към своя лекар, и чак когато тоя изгуби надежда, елате при мене. Аз не ви правя конкуренция“. „А я чуйте, не бихте ли искали и мене така също да вземете да ме лекувате? “ „Защо не, ако вярвате твърдо, че ще оздравеете, ще ви излекувам“. След обед този господин дойде по-рано от останалите пациенти, преди часа два. Говорехме за това, какво му липсва и се осведомих, че има ревматизъм, така че дори в рамената му скърцало. „Ако ме избавите от него, вие ще направите чудо; имам и разстройство на сърцето, ама с него не се занимавайте, то е ненеизлечимо“. Поставих ръката си върху сърцето му, той се хваща да трие ръката и вика: „то е действително чудо, махнала се е сърдечната ми болка. И сега дано Бог ви помогне да ме избавите и от най-голямата ми болест, която е толкова страшна, че не бих я желал нито на най-върлия си неприятел“. След третия час той се оплакваше от големи болки и аз от опитност го уверявах, че тъкмо това е добро, защото знаех, че това е реакция. Болката престана, пациентът беше здрав.
към текста >>

Дъсчиците са от три сорта: от акация, орех и елха.
Това се прави с цел да наблюдава, сравнява и сортира предметите по големина и форма. Децата се учат със завързани очи да разпознават формите на предметите, за да се засили чрез концентриране на вниманието осезателният усет на пръстите. Тук фалшът и неестествеността достигат до най-голямата степен. Тези опити са съвсем изкуствени, те отдалечават детето от живота, който блика около него! За възпитанието на барическия усет (усет на тежина), той приготвя дъсчици с дължина 8, широчина 6 и дебелина 1/2 см. Дъсчиците са от три сорта: от акация, орех и елха. Те са и с разни бои. Тежат 24, 18 и 12 грама. Значи, разликата помежду им е 6 грама. Детето се учи да разпознава с отворени и завързани очи, коя дъска от какъв материал е. За обучението по геометрия се приготвят дървени фигурки с разна форма: триъгълници, квадрати, многоъгълници, кръгове, елипси и пр.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-прости и почти също така ценни жезли се получават от дивия орех.
В всеки случай, камъните нямат никаква цена за направата на жезлите. Най-добрите жезли се правят от слонова кост, взета от слоница. Кратък жезъл, с дължина от 21 дюйма (525 мм) със златен крайщник, от едната страна, и сребърен или меден от другия край, е оръдие твърде могъщо. Близо до него по своята ценност стоят жезлите направени от черно, розово, кедрово, сандалово или самшитово дърво със златна или медна жица в средата. Английският тис или бадемовото дърво са също така добри за целта. По-прости и почти също така ценни жезли се получават от дивия орех. Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина. Подир тях се редят жезлите, направени от издънки на бадемово дърво и най-после от водна върба и зарзалово дърво. Жезъл може да направи не всеки. И след като бъде направен, той трябва да бъде магнетизиран съвършено с надлежното благоговение и ритуали. Тази операция трябва да стане в първото или второ пълнолуние, след като слънцето влезе в знака на Козирога, в полунощ, във време на кулминацията на луната в своя знак (Рака) и когато тя сияе в средата на небето.
към текста >>

Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина.
Най-добрите жезли се правят от слонова кост, взета от слоница. Кратък жезъл, с дължина от 21 дюйма (525 мм) със златен крайщник, от едната страна, и сребърен или меден от другия край, е оръдие твърде могъщо. Близо до него по своята ценност стоят жезлите направени от черно, розово, кедрово, сандалово или самшитово дърво със златна или медна жица в средата. Английският тис или бадемовото дърво са също така добри за целта. По-прости и почти също така ценни жезли се получават от дивия орех. Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина. Подир тях се редят жезлите, направени от издънки на бадемово дърво и най-после от водна върба и зарзалово дърво. Жезъл може да направи не всеки. И след като бъде направен, той трябва да бъде магнетизиран съвършено с надлежното благоговение и ритуали. Тази операция трябва да стане в първото или второ пълнолуние, след като слънцето влезе в знака на Козирога, в полунощ, във време на кулминацията на луната в своя знак (Рака) и когато тя сияе в средата на небето. Най-добро време за отрязване на ореховата фиданка или други някакъв материал за жезъл е първото пълнолуние, после встъпването на слънцето в знака на Козирога, в полунощ, подир което пръчката трябва да се подложи на магнетизиране в следното пълнолуние в същия час.
към текста >>

Най-добро време за отрязване на ореховата фиданка или други някакъв материал за жезъл е първото пълнолуние, после встъпването на слънцето в знака на Козирога, в полунощ, подир което пръчката трябва да се подложи на магнетизиране в следното пълнолуние в същия час.
Аз считам, че с изключение на жезъла от слонова кост, ореховият не е по-малко силен, отколкото даже жезлите със сърцевина. Подир тях се редят жезлите, направени от издънки на бадемово дърво и най-после от водна върба и зарзалово дърво. Жезъл може да направи не всеки. И след като бъде направен, той трябва да бъде магнетизиран съвършено с надлежното благоговение и ритуали. Тази операция трябва да стане в първото или второ пълнолуние, след като слънцето влезе в знака на Козирога, в полунощ, във време на кулминацията на луната в своя знак (Рака) и когато тя сияе в средата на небето. Най-добро време за отрязване на ореховата фиданка или други някакъв материал за жезъл е първото пълнолуние, после встъпването на слънцето в знака на Козирога, в полунощ, подир което пръчката трябва да се подложи на магнетизиране в следното пълнолуние в същия час. В заключение, ние не можем да не повторим, че магическият жезъл не е нищо друго освен един крайно сензитивен магически посредник за предаване и концентриране силите на обладаващия знание маг и че той е еднакво могъщ при най-силното възбуждение на ума на всекиго, независимо дали е употребен съзнателно или не. Поток от ментален огън ще се устреми по направление на даден жезъл и затова и той, както огнестрелното оръжие, не трябва да попада в ръцете на зъл или безумен човек. Той е потенциален или, иначе казано, точно пропорционален на мъдростта на майстора — и неговата ментална динамика. В ръцете на зломисленик или идиот, той е вреден или безполезен. Магическият жезъл изисква от своя притежател здрав мозък и здрава ментална сила — и само тогава той може да произвежда ефекти В това отношение той е съвършено подобен на парната машина, която за своето движение иска и съответен генератор на сили.
към текста >>

НАГОРЕ

0.64501094818115