Търсене в текстове за 'Окръжност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 89 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата.
ПЕНТАГРАМЪТ Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока древност в школите на Бялото Братство. Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата. През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм. Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел.
към текста >>

В окръжност около Пентаграма е вписано изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.“ При окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия, значи кръгът е Божественото, в което човек живее.
Всяко място с Пентаграм е оградено, неговите силни вибрации ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е с върха нагоре, той е правилно поставен. И никога не бива да се поставя с вьрха надолу.Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила. По перилата постави пентаграми от цимент с вьрха надолу. Съдбата му се обърна, той напусна Братството, пропиля къщата и всичко загуби. В окръжност около Пентаграма е вписано изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.“ При окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия, значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това той има благоприятни условия да се развива и да сигне до съвършенство. Потопен в Бога – това е кръгът. Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се твори и мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно.
към текста >>

2. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др.
Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.”
към текста >>

3. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност.
От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията В това отношение са важни опитите на Жагадис Боз.
към текста >>

4. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

В градината детето ще има случаи да срещне триъгълници, четириъгълници, петоъгълници, окръжности и пр.
Лехите ще имат особена форма. Тяхната форма, брой и ред ще дадат материал за смятане и геометрия. Те ще се учат от децата повече нагледно, паметно, отколкото с отвлечени разсъждения. Формата на някои цветя и листа, плодове, броят на венечните листа и пр. ще дадат също материал за смятане и геометрия. В градината детето ще има случаи да срещне триъгълници, четириъгълници, петоъгълници, окръжности и пр. В някои редове са изсъхнали няколко дръвчета или цветя. Те ще се извадят от общия брой, за да се види, колко са останали. Те са добър случай за изваждане. При детския труд лесно могат да се учат четирите аритметични действия. Например, има шест реда; във всеки ред по десет дръвчета; ще се сметне, колко са всички дръвчета чрез събиране и чрез умножение.
към текста >>

5. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др.
Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И като слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи.
към текста >>

6. ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Същото е положението и с диаметъра на дадена окръжност и нейната обиколка.
Установено е обаче от астрономите, че само 3% от тях имат съвършено правилни форми, 17% имат елиптични форми (изглеждат като повече или по-малко сплеснато петно, което е най-светло около централната си част) и 80% имат спирални форми, каквато е и нашата галактика. В света около нас (Макрокосмоса) се наблюдават странности, които показват съществуването на други светове, проникнали в нашия. Така например, ако вземем един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите, т. е. ако означим дължините на страните от квадрата с някаква мерна единица, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратно. Същото е положението и с диаметъра на дадена окръжност и нейната обиколка. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарецът Янош Бояй, немците Гаус и особено Риман дадоха на света Нова геометрия, наречена Неевклидова, която не се поддава на разбиране от обикновения ни разум. Така например очевидна и понятна е за нас аксиомата, че ако в една равнина съществуват права и точка, лежаща вън от нея, то през тази точка можем да прекараме само една единствена права, успоредна на дадената. Но според Неевклидовата геометрия, през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и Невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както твърди Астрологията, то ще трябва да приемем, че необятният Миров Силов океан, който е породил и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които Животът да може да се прояви. Този Силов океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество и едно непрекъснато Ново.
към текста >>

7. ВРЕМЕ И ДОМОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Проектиран върху равнина, този кристал се трансформира в окръжност с дванадесет сектора, които наричаме домове.
Изтъкнахме, че разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия върху Небесната сфера за дадено време и място е същото, каквото е в Двойника (Звездното тяло) на човека в момента на неговото раждане. Според това разположение може да бъде разбран и самия човек - неговите качества, способности, устрем за изява и условия, при които ще бъде поставен през настоящия си живот. Всичко това се определя от силовите течения на членовете на слънчевото семейство, на Зодиакалните съзвездия и от взаимоотношенията между тях. Разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се определят по астрологични таблици, наречени "ефемериди". Саабей и древните звездобройци приемали, че Земята е додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени. Проектиран върху равнина, този кристал се трансформира в окръжност с дванадесет сектора, които наричаме домове. Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича "асцендент"; дясната пресечна точка е залезът и се нарича "десцендент". След това през центъра се прекарва една вертикална линия, която пресича окръжността в две точки: горна или обедна точка, наречена "зенит" или "медиум цели", и долна или полунощна точка, наречена "надир" или "имум цели". Всеки от така образуваните четири сектора се разделя на три равни части посредством линии, минаващи през центъра на окръжността; така се получават дванадесет сектора, наречени Домове, върху които се нанасят Зодиакалните съзвездия заедно със Слънцето, Луната и Планетите. Данните за тяхното точно месторазположение върху Небесната сфера вземаме от споменатите по-горе ефемериди. По този начин се построява хороскоп.
към текста >>

Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича "асцендент"; дясната пресечна точка е залезът и се нарича "десцендент".
Според това разположение може да бъде разбран и самия човек - неговите качества, способности, устрем за изява и условия, при които ще бъде поставен през настоящия си живот. Всичко това се определя от силовите течения на членовете на слънчевото семейство, на Зодиакалните съзвездия и от взаимоотношенията между тях. Разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се определят по астрологични таблици, наречени "ефемериди". Саабей и древните звездобройци приемали, че Земята е додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени. Проектиран върху равнина, този кристал се трансформира в окръжност с дванадесет сектора, които наричаме домове. Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича "асцендент"; дясната пресечна точка е залезът и се нарича "десцендент". След това през центъра се прекарва една вертикална линия, която пресича окръжността в две точки: горна или обедна точка, наречена "зенит" или "медиум цели", и долна или полунощна точка, наречена "надир" или "имум цели". Всеки от така образуваните четири сектора се разделя на три равни части посредством линии, минаващи през центъра на окръжността; така се получават дванадесет сектора, наречени Домове, върху които се нанасят Зодиакалните съзвездия заедно със Слънцето, Луната и Планетите. Данните за тяхното точно месторазположение върху Небесната сфера вземаме от споменатите по-горе ефемериди. По този начин се построява хороскоп. Думата е гръцка и означава карта за предсказване.
към текста >>

След това през центъра се прекарва една вертикална линия, която пресича окръжността в две точки: горна или обедна точка, наречена "зенит" или "медиум цели", и долна или полунощна точка, наречена "надир" или "имум цели".
Всичко това се определя от силовите течения на членовете на слънчевото семейство, на Зодиакалните съзвездия и от взаимоотношенията между тях. Разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се определят по астрологични таблици, наречени "ефемериди". Саабей и древните звездобройци приемали, че Земята е додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени. Проектиран върху равнина, този кристал се трансформира в окръжност с дванадесет сектора, които наричаме домове. Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича "асцендент"; дясната пресечна точка е залезът и се нарича "десцендент". След това през центъра се прекарва една вертикална линия, която пресича окръжността в две точки: горна или обедна точка, наречена "зенит" или "медиум цели", и долна или полунощна точка, наречена "надир" или "имум цели". Всеки от така образуваните четири сектора се разделя на три равни части посредством линии, минаващи през центъра на окръжността; така се получават дванадесет сектора, наречени Домове, върху които се нанасят Зодиакалните съзвездия заедно със Слънцето, Луната и Планетите. Данните за тяхното точно месторазположение върху Небесната сфера вземаме от споменатите по-горе ефемериди. По този начин се построява хороскоп. Думата е гръцка и означава карта за предсказване. Всеки хороскоп се построява за дадено място и време.
към текста >>

Всеки от така образуваните четири сектора се разделя на три равни части посредством линии, минаващи през центъра на окръжността; така се получават дванадесет сектора, наречени Домове, върху които се нанасят Зодиакалните съзвездия заедно със Слънцето, Луната и Планетите.
Разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се определят по астрологични таблици, наречени "ефемериди". Саабей и древните звездобройци приемали, че Земята е додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени. Проектиран върху равнина, този кристал се трансформира в окръжност с дванадесет сектора, които наричаме домове. Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича "асцендент"; дясната пресечна точка е залезът и се нарича "десцендент". След това през центъра се прекарва една вертикална линия, която пресича окръжността в две точки: горна или обедна точка, наречена "зенит" или "медиум цели", и долна или полунощна точка, наречена "надир" или "имум цели". Всеки от така образуваните четири сектора се разделя на три равни части посредством линии, минаващи през центъра на окръжността; така се получават дванадесет сектора, наречени Домове, върху които се нанасят Зодиакалните съзвездия заедно със Слънцето, Луната и Планетите. Данните за тяхното точно месторазположение върху Небесната сфера вземаме от споменатите по-горе ефемериди. По този начин се построява хороскоп. Думата е гръцка и означава карта за предсказване. Всеки хороскоп се построява за дадено място и време. С други думи, трябва да разполагаме с географските координати на мястото, където даденият човек се ражда.
към текста >>

Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси.
Географските координати се изчисляват върху географски карти чрез пресичане в дадената географска точка на съответните й меридиан и паралел. Всяка географска точка на нашата планета има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка. Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора. Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно северната или южната ширина на дадена географска точка. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала повече от един градус, а оттам би имала различни граждански времена. За избягване на подобно неудобство, учените са разделили меридианно земната повърхност на сектори от по 15 градуса, наречени часови пояси (резени).
към текста >>

Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора.
Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка. Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора. Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно северната или южната ширина на дадена географска точка. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала повече от един градус, а оттам би имала различни граждански времена. За избягване на подобно неудобство, учените са разделили меридианно земната повърхност на сектори от по 15 градуса, наречени часови пояси (резени). Териториите, включени в един часови пояс, имат едно и също време по часовник, наречено гражданско време. Всяка една държава приема за свое гражданско време това, което съответства на часовия пояс, обхващащ територията й.
към текста >>

Известно е, че Земята се завъртва около своята ос в посока от запад към изток за 24 часа; следователно всяка точка от нейната повърхност изминава всичките 360 градуса на окръжността за 24 часа.
Териториите, включени в един часови пояс, имат едно и също време по часовник, наречено гражданско време. Всяка една държава приема за свое гражданско време това, което съответства на часовия пояс, обхващащ територията й. Големите държави, които обхващат по няколко часови пояси, имат различни граждански времена на територията си. За построяване на хороскоп е съществено не гражданското време, което часовниците показват, а времето за мястото, където е станало раждането - т. нар. местно време. Известно е, че Земята се завъртва около своята ос в посока от запад към изток за 24 часа; следователно всяка точка от нейната повърхност изминава всичките 360 градуса на окръжността за 24 часа. За да определим точно местното време за дадена географска точка, трябва да пресметнем времето, за което тя изминава един градус: за целта делим двадесет и четири часа на 360 градуса, което, превърнато в минути, прави 1440 делено на 360; резултатът е четири минути. Следователно определена географска точка изминава един ъглов градус за време от четири минути. Ако родното селище се намира на запад от меридиана, определящ конкретния часови пояс и гражданското време (както е в България, където гражданското време се определя по 30-ти меридиан, преминаващ през Истамбул), трябва предварително да изчислим с колко градуса рожденното място отстои на запад от този меридиан. Например град Перник се намира седем градуса по на запад от 30-ти меридиан, по който е определено гражданското му време. Местното време се получава, когато от гражданското извадим 7x4 = 28 минути.
към текста >>

8. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Първоначално е установено, че всички планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, различни за всяка планета: едни са по-близки до окръжност, а други са повече или по-малко разтеглени елипси.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО Ако внимателно изследваме Слънчевата система, ще се убедим, че в нея цари значителен безпорядък. Първоначално е установено, че всички планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, различни за всяка планета: едни са по-близки до окръжност, а други са повече или по-малко разтеглени елипси. Елипсата е затворена крива с два центъра, наречени фокуси. В единия от фокусите на елиптичните траектории се намира Слънцето. Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена планета се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости. Това ще рече, че планетата се движи около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно: когато е близо до Слънцето, се движи по-бързо, а когато е по-далече - по-бавно. Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях.
към текста >>

Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях.
Първоначално е установено, че всички планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, различни за всяка планета: едни са по-близки до окръжност, а други са повече или по-малко разтеглени елипси. Елипсата е затворена крива с два центъра, наречени фокуси. В единия от фокусите на елиптичните траектории се намира Слънцето. Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена планета се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости. Това ще рече, че планетата се движи около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно: когато е близо до Слънцето, се движи по-бързо, а когато е по-далече - по-бавно. Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях. Така са приемали древните звездобройци. От друга страна, осите, около които се въртят планетите, имат най-различни наклони спрямо орбиталните плоскости, а ако бяха перпендикулярни, биха донесли изключителни предимства за всяка една от тях. Предимствата на кръговите орбити и перпендикулярните оси най-добре могат да бъдат разбрани от съвременните учени-астрономи. Легендите, колкото древни и приказни да са те, винаги съдържат нещо, което в действителност е било. Такава например е легендата за Рая, в който човек бил поставен при условия, изключително благоприятни за живот.
към текста >>

9. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изхождайки от влиянията на Вулкан, които са особено благоприятни, стигаме до извода, че неговата орбита е окръжност или близо до окръжност.
-6, не можем да въведем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число. Основоположникът на съвременната Небесна механика, Йохан Кеплер е извел Три основни закона, последният от които гласи : разстоянието на всяка планета до Слънцето на трета степен е равно на времето, за което планетата прави пълна обиколка около Слънцето, на втора степен. Използувайки този закон, можем да изчислим, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за 36 земни денонощия, т. е. за една десета от нашата година. Ако използваме най-голямото отклонение на Меркурий, равно на 28°, можем да изчислим, че Вулкан би правил отклонение от Слънцето най-много 5- 6°. Изхождайки от влиянията на Вулкан, които са особено благоприятни, стигаме до извода, че неговата орбита е окръжност или близо до окръжност. Това, заедно с малкото му отклонение от Слънцето, прави откриването му трудно. От астрологична гледна точка, всяка планета, която идва на разстояние 5-6° от Слънцето, се приема, че съвпада с него. Затова, когато от таблиците определяме за дадено място и време положението на Слънцето, ние всъщност определяме и положението на Вулкан. С други думи, погрешно е заключението, че Слънцето определя съответните качества, способности и събития за даден човек; всъщност, те са обусловени от планетата Вулкан. Самото Слънце, както отбелязахме, има много по-големи и благородни задачи по отношение на Планетите и човека и неговото влиянието не може да се отъждествява с влияние на планета.
към текста >>

10. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че когато тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма ексцентрицитет, а ако се движи по елиптична орбита, има ексцентрицитет.
Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, движейки се със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в перихелий), тази скорост достига 58 километра в секунда. Това придава на влиянието му върху родения, способността още по-бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено изразена, когато Меркурий е в перихелий, и по-слабо, когато е в афелий. Дали планетата е в перихелий или в афелий разбираме от ефемеридите, с които работим: ако за едно денонощие тя изминава повече или около 2°, тогава е в перихелий; ако изминава по 1° или по-малко, тя е в афелий. Орбитата, по която се движи Меркурий около Слънцето, сравнена с всички планети без Плутон, е най-разтеглена. Известно е, че когато тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма ексцентрицитет, а ако се движи по елиптична орбита, има ексцентрицитет. Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити: при перихелий, той отстои на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий - на 70 милиона. Това дава разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. След Плутон Меркурий най-много е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон. Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, носещо егоизъм навсякъде и лична изгода при всички случаи, особено при неговото силно влияние. Последното е налице предимно в два случая: първия, когато планетата е в перихелий, и втория, когато е в т. нар.
към текста >>

11. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В сравнение с всички останали планети, орбитата на Венера е най-правилна - почти точна окръжност с екцентрицитет 0.007.
Диаметърът на Венера е близък до този на Земята: около 12 400 километра, а земният е 12 800; затова се казва, че те са планетни близнаци. Поради сравнително големите си размери, Венера със своите влияния засяга по-сериозните изяви у човека. Орбитата на Венера е между Слънцето и тази на Земята, затова и тя, както и Меркурий, се приема за вътрешна планета. Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, движейки се със скорост от 35 километра в секунда. Това придава на влиянието й върху личността качеството сравнително бързо да схваща, да разбира, да се ориентира и да реагира срещу възбуди. В сравнение с всички останали планети, орбитата на Венера е най-правилна - почти точна окръжност с екцентрицитет 0.007. Това говори, че тя с лекота и без разтягане следва голямата скорост на Слънцето от 250 километра в секунда, движейки се около центъра на нашата галактика. С други думи, при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от чудовищната притегателна сила на Черното слънце, Венера е пострадала най-малко. Това определя най-ценното в нейното влияние - стремеж към съвършените изяви, към изящното и красивото, стремеж и умение да се върши всичко най-добре. Стремежът и способностите към изкуствата в най-широк смисъл (като се започне от приложните и се стигне до всички изящни изкуства) са особено силно изразени, когато Венера се намира при върховете на Четирите главни точки: асцендент, надир, десцедент и зенит или (макар и по-слабо) на границата между два дома. Особено силно е влиянието й, когато е в съвпад със Слънцето при долно съединение.
към текста >>

12. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда.
Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение на живота. Теологията имала за цел да изучава живота извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ на човека, наричан душа или Звездно тяло. Влиянието на всички планети преди Нептун има отношение предимно към първия дял науки - геологията. Влиянието на Нептун, именно поради отклонението от закона на Тициус-Боде, внася в живите форми и човека отчуждаване от порядките на заобикалящия ни свят, внася нещо по-различно, което не може да се приеме като необходимост за практичните задачи. За пълното разбиране на силовите течения на Нептун трябва да посочим и други негови особености. Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда. Нептуновата ос на въртене е наклонена с 29° 40', което има много лошо отражение, особено при низшите типове: тласка личността да се поддава на влияния от други хора. Друг важен елемент е, че плоскостта на Нептуновата орбита почти се слива с тази на еклиптиката, сключвайки ъгъл малко по-голям от 1°. Всички тези параметри говорят, че Нептун е бил твърде слабо засегнат от демоничното влияние на Черното слънце, предизвикало катастрофата в Слънчевата система. Затова Нептуновите силови течения са запазили своя първичен характер на влияние към по-висшето и по-съвършеното. У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада.
към текста >>

13. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години.
От астрологична гледна точка, значение имат първите две събития. Създателят на Науката за Звездния мир, Саабей Бен Аадес, е отбелязал, че на човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години. Това е отбелязано и в Библията. Саабей е учел също, че след всеки три последователни прераждания, човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл. Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години. Затова оттогава досега, окръжността се дели на 360 равни части, наричани от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека. Когато определяме събитията през човешкия живот, всеки един градус, изминат от Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, означава една година от неговия живот. Поради околоосното въртене на Земята, ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие изминава цялата Небесната сфера, т. е. прави едно завъртване по нея. Ако превърнем 24 часа в минути, получаваме числото 1 440; ако го разделим на 360 ъглови градуса, ще получим, че за времето от 4 минути Слънцето, гледано от нас, изминава 1 ъглов градус, а едно Зодиакално съзвездие изминава за около 30 денонощия.
към текста >>

Затова оттогава досега, окръжността се дели на 360 равни части, наричани от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека.
Създателят на Науката за Звездния мир, Саабей Бен Аадес, е отбелязал, че на човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години. Това е отбелязано и в Библията. Саабей е учел също, че след всеки три последователни прераждания, човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл. Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години. Затова оттогава досега, окръжността се дели на 360 равни части, наричани от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека. Когато определяме събитията през човешкия живот, всеки един градус, изминат от Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, означава една година от неговия живот. Поради околоосното въртене на Земята, ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие изминава цялата Небесната сфера, т. е. прави едно завъртване по нея. Ако превърнем 24 часа в минути, получаваме числото 1 440; ако го разделим на 360 ъглови градуса, ще получим, че за времето от 4 минути Слънцето, гледано от нас, изминава 1 ъглов градус, а едно Зодиакално съзвездие изминава за около 30 денонощия. Затова разделяме Небесната сфера на дванадесет сектора, които, проектирани двуизмерно върху лист от хартия, формират Дванадесетте домове.
към текста >>

При построяване на хороскоп най-напред описваме с пергел една окръжност и я разделяме на дванадесет сектора по следния начин: през центъра на окръжността начертаваме една хоризонтална и една вертикална линии, които я разделят на четири дяла.
прави едно завъртване по нея. Ако превърнем 24 часа в минути, получаваме числото 1 440; ако го разделим на 360 ъглови градуса, ще получим, че за времето от 4 минути Слънцето, гледано от нас, изминава 1 ъглов градус, а едно Зодиакално съзвездие изминава за около 30 денонощия. Затова разделяме Небесната сфера на дванадесет сектора, които, проектирани двуизмерно върху лист от хартия, формират Дванадесетте домове. Всеки един от тях носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, намиращо се във всеки един от секторите. Тези влияния се предават на всеки член от Слънчевото семейство, когато се намира в съответния дом. При построяване на хороскоп най-напред описваме с пергел една окръжност и я разделяме на дванадесет сектора по следния начин: през центъра на окръжността начертаваме една хоризонтална и една вертикална линии, които я разделят на четири дяла. Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "асцендент" (Asc). Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc).
към текста >>

Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие.
Ако превърнем 24 часа в минути, получаваме числото 1 440; ако го разделим на 360 ъглови градуса, ще получим, че за времето от 4 минути Слънцето, гледано от нас, изминава 1 ъглов градус, а едно Зодиакално съзвездие изминава за около 30 денонощия. Затова разделяме Небесната сфера на дванадесет сектора, които, проектирани двуизмерно върху лист от хартия, формират Дванадесетте домове. Всеки един от тях носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, намиращо се във всеки един от секторите. Тези влияния се предават на всеки член от Слънчевото семейство, когато се намира в съответния дом. При построяване на хороскоп най-напред описваме с пергел една окръжност и я разделяме на дванадесет сектора по следния начин: през центъра на окръжността начертаваме една хоризонтална и една вертикална линии, които я разделят на четири дяла. Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "асцендент" (Asc). Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там.
към текста >>

Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство.
Всеки един от тях носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие, намиращо се във всеки един от секторите. Тези влияния се предават на всеки член от Слънчевото семейство, когато се намира в съответния дом. При построяване на хороскоп най-напред описваме с пергел една окръжност и я разделяме на дванадесет сектора по следния начин: през центъра на окръжността начертаваме една хоризонтална и една вертикална линии, които я разделят на четири дяла. Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "асцендент" (Asc). Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС). Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там.
към текста >>

Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там.
Точката вляво, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е мястото, което определя изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градусите на изгряващото зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "асцендент" (Asc). Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС). Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "надир" или Имум цели (IC). Тези четири точки са най-важни при тълкуването на хороскопа и се разглеждат най-внимателно, особено ако близо до тях има членове на Слънчевото семейство; внимателно се преценява кои зодиакални съзвездия и кои техни градуси съвпадат с тях. Всеки един от четирите вече разчертани сектори, се разделят на още три и така се получават Дванадесет те сектора на Дванадесетте домове.
към текста >>

Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там.
Точката вдясно, в която хоризонталната линия пресича окръжността, е точката на залязване на членовете от Слънчевото семейство. Тя определя също градусите на залязващото Зодиакално съзвездие. Тази точка се нарича "десцедент" (Desc). Горната точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-високата (обедна) точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, която определя градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "зенит" или Медиум цели (МС). Противоположната (долна) точка, в която вертикалната линия пресича окръжността, е най-долната (среднощна) точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат, която определя също градусите на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка се нарича "надир" или Имум цели (IC). Тези четири точки са най-важни при тълкуването на хороскопа и се разглеждат най-внимателно, особено ако близо до тях има членове на Слънчевото семейство; внимателно се преценява кои зодиакални съзвездия и кои техни градуси съвпадат с тях. Всеки един от четирите вече разчертани сектори, се разделят на още три и така се получават Дванадесет те сектора на Дванадесетте домове. За Първи дом се приема секторът под асцендента; следващият сектор е Втори дом, следва Трети. На дясно от надира е Четвърти дом; следва Пети и Шести.
към текста >>

14. ПОСТРОЯВАНЕ НА ХОРОСКОП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След като имаме всички тези данни, построяването на хороскопа започва с начертаване на окръжност с радиус 6-7 сантиметра, която разделяме на 12 сектора по указания вече начин.
Меридианите на изток от него определят т. нар. източна дължина на дадено място, а тези на запад определят т. нар. западна дължина. При екватора разстоянието между два меридиана е около 111 километра; като се отива на север или на юг, това разстояние постепенно намалява. За другите видове време в астрологията ние вече отбелязахме подробно в цитираната глава. След като имаме всички тези данни, построяването на хороскопа започва с начертаване на окръжност с радиус 6-7 сантиметра, която разделяме на 12 сектора по указания вече начин. След това влизаме в таблицата за домовете, която посочва разположението на Зодиакалните съзвездия, на страницата с определената от нас географска ширина за даденото рождено място; по изчисленото от нас сидерално време за рожденния момент търсим положението на зодиакалните съзвездия и ги нанасяме върху границите ( върховете ) на домовете. В таблицата за домовете градусът на зодиакалните съзвездия е посочен за върховете на X, XI, XII, асцендента, II и III домове. За останалите шест домове се нанасят градусите на срещуположните зодиакални съзвездия. Така например, ако в зенита (десети дом), имаме 10° от Овен, на върха на срещуположния четвърти дом (надир), ще имаме също 10° от срещуположния зодиакален знак Везни и т.н. Понякога има зодиакални съзвездия, които ги няма по върховете на домовете; те се наричат "вмъкнати" между върховете на два последователни дома.
към текста >>

15. ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Причините за разделянето на окръжността на 360° и за приемането на всеки изминат градус за една година подробно описахме по-горе.
Рожденната конфигурация на Небесната сфера е такава, каквото е Звездното тяло на човека и с помощта на ефемеридите ние лесно я определяме, което фактически е построяването на хороскопа. От този момент (момента на раждането) движението на Слънцето, Луната и планетите става по законите на небесната механика, а в Звездното тяло на човека се движат вече по други закони, образувайки транзити и ъглови разстояния, които определят случките, събитията и условията в живота. Слънцето, Луната и всяка планета, намиращи се на определен градус от дадено зодиакално съзвездие, образуват ядра, които са източници на силови полета в Двойника на човека. В същото време небесните тела, движейки се в своя път по принципа "градус-година", образуват преминавания (транзити) и ъглови разстояния с тези силови ядра, детерминирайки случките, събитията и условията в човешкия живот. Ъгловите разстояния и тук са същите както при аспектите в рожденния хороскоп: 0°, 30°, 45°, 60°, 90°, 120°, 135°, 150° и 180°. Причините за разделянето на окръжността на 360° и за приемането на всеки изминат градус за една година подробно описахме по-горе. Четирите ъглови точки в хороскопа - асцендент, надир, десцендент и зенит - също са ядра на жизнени сили. Когато член от Слънчевото семейство мине през която и да било от тези точки, създава събития в живота на човека. За да определим точното време на събитието, трябва да разполагаме с много точно време на раждане. Изтъкнахме, че от гледна точка на земния наблюдател Слънцето и Луната извършват прави движения - от запад към изток, докато планетите извършват и право, и обратно движения. Когато дадена планета има обратно (ретроградно) движение, тя се "люлее" около дадена точка на хороскопа, т. е.
към текста >>

16. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

Но що се отнася до плода на тази субстанция, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея душата ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете.
Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея. 1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова. Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство на Адама: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка субстанция на органическата сфера? 2.И волевото свойство Айша отговори на това огнено, алчно желание Нахаш: Ние можем без опасност да се храним от субстанциалните плодове на органическата област. Но що се отнася до плода на тази субстанция, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея душата ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете. Тогава Нахаш, първоначалното привличане възрази: Не, това не значи, че вие неизбежно ще умрете. Четвъртата глава е озаглавена: „Деятелната множестве- ност". Единното цяло се разделя на множество. Ще дам няколко стиха от нея. И позна Адам, всемирният човек, Ева, елементалното съществуване като свое волево свойство, и тя зачена и роди Каина - силният, мощният преобразовател, който завзема, централизира и уподобява на себе си, и тя (Ева) рече: Аз образувах според моята природа интелектуален принцип от същото това вещество и по подобие на Йехова.
към текста >>

17. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност.
в своето астрално тяло и в своя Аз човек трябва да мине през 11 пъти по 7 степени. Това, изразено в звездната писменост като числото 7, е представено от 7-те планети. А това. което човек трябва да измине в мировото пространство като 12 степени, е представено от 12-те знака на зодиака. Както 7-те планети се съчетават вътре в 12-те зодиакални знаци и покриват тези зодиакални знаци, така и човек, когато се вживява в мировото пространство, трябва да мине през 7 пъти по 12, съответно по 7 пъти по 11 степени, докато достигне в духовната област. Ако искате да си съставите един образ за това, вие можете да си представите духовната област обкръжена от 12-те знака на зодиака, а самият човек се намира в средата на тази окръжност. Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото.
към текста >>

Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят.
Но духовната област е така разпростряна, че човек, когато иска да проникне в нея, той не може да започне да се разлива от центъра, а трябва да се разширява спиралообразно, като се върти в 7 спирални завъртания и всеки път, когато е изминал едно спирално завъртане, минава през всички зодиакални знаци. Така той трябва да мине 7 пъти през 12-те точки. Човек се разширява постепенно, спиралообразно в космоса. Всичко това е само символ на това, което човек изживява. И когато, кръжейки така, би минал седмия път 12-те знака на зодиака, той би стигнал до Божественото. Тогава се получава така, че вместо човек да гледа от своя център навън в Космоса, той гледа от духовната окръжност, от 12-те точки на зодиака вътре в този космос и може да вижда това, което е във външния свят. Това трябва да измине човек, ако иска да види какво се намира в света. Не е достатъчно той да застане на една точка на зрение, а трябва да застане на 12 точки на зрение. Така че, който би искал да проникне нагоре в духовно-Божественото, той трябва да мине през 11 пъти по 7 степени, трябва да прекара своето астрално тяло и своя Аз през 11 пъти по 7 степени. Когато стигне до 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували.
към текста >>

18. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

Окръжността ще е 18 хиляди мерки и името на града от онзи ден ще бъде ИЕОВА- ШАМА."
„И тези са изходите на града: север, 4500 мерки. И портите на града ще са според имената на племената израилеви: три порти на север, портата Рувимова една, портата Юдина една и портата Левиева една. и към източната страна 4500 мерки и три порти: портата Йосифова една, портата Вениаминова една и портата Данова една. И към южната страна 4500 мерки и три порти: портата Сионова една, портата Исахерова една и портата Завилонова една. Към западната страна 4500 мерки и три порти: портата Гадова една, портата Асирова една и портата Нефталимова една. Окръжността ще е 18 хиляди мерки и името на града от онзи ден ще бъде ИЕОВА- ШАМА." Както от това грандиозно видение, което се описва в последните осем глави, така и от видението от първите две глави се вижда, че Йезекил познавал много дълбоко окултната наука и е имал високо Посвещение. Бил е във връзка с Божествения свят, с Божествения Дух, който го е ръководил. И, както казах по-рано, и със самото обръщение, с което Бог се обръща към него, се показва едно високо Посвещение, защото в мистериите това име се дава на един Посветен от третото Велико Посвещение - Син человечески - който е развил будическото си тяло или тялото на Мъдростта, и в това видение се казва, че го завел духа на една висока планина. Планината е символ на Божествения свят. Оттам той съзерцава бъдещето човечество, бъдещата раса, която ще слезе на земята.
към текста >>

Също така дължината на окръжността 18 хиляди е равна пак на 9.
Мерките, които дава, са също така забележителни. 4500, ако го съберем кабалистически 4 плюс 5 - е равно на девет. А числото 9 е число на един завършен цикъл, един резултат, който ще се изяви на земята. Четирите страни на града с по трите порти показва четирите рода сили, които вземат участие в провеждането на този Божествен план. А трите порти, това са емблема на сили, които действуват от трите свята - физическия, духовния и Божествения за реализирането на Божествените идеи. Също така дължината на окръжността 18 хиляди е равна пак на 9. Така че, от това се вижда, че Йезекил е познавал много добре Кабала, астрологията, магията, окултния символизъм, който е езикът, на който Посветените разкриват своите тайни. Това са само бегли наброски, жалони, които ни показват посоката, в която трябва да изследваме книгата на Йезекил, за да разберем нейния дълбок вътрешен смисъл. Забележително е също името на града - Иеова-Шама. В цялата книга на Йезекил има нещо апокалиптично, което е подобно на Откровението на Йоан, който също описва град с 12 порти.
към текста >>

19. 2. ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМРТИЗЪМ. ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА ТАРО 22-ТА ГОЛЕМИ АРКАНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Свързването на тези числа, на тези букви и на тези йероглифи, когато са били нареждани златните плочки върху окръжността на един тайнствен кръг, е произвеждал серия от идеи.
Таро - това е Библия в образи. Хермес е гравирал Арканите върху златни плочки. Всяка златна плочка от Тайната книга е носила отличителния белег на едно от многобройните числа и букви и значението на тези числа и букви в тяхното окултно съотношение с хората и нещата, като всички заедно представят един Аркан, обозначен с името врата в образния език на изтока. Между всяка буква и числото, което е присъщо, Посветеният е нарисувал съчетание от символични образи, заети от обекти, дошли от небето или земята. Той е означил там символите на 12-те знака на Зодиака, на седемте планети и на тридест и шестте деканати. Свързването на тези числа, на тези букви и на тези йероглифи, когато са били нареждани златните плочки върху окръжността на един тайнствен кръг, е произвеждал серия от идеи. които се допълвали и се променяли по определени правила. Арканите, излъчени от точките, са създавали безкрайно число хармонии или разположения на числата, на буквите и йероглифите, и са откривали една реалност, чието обяснение е разрешавало повече въпроси, отколкото би могъл да разреши и изрази ясно и точно в течение на цял век най-деятелният и активен ум. Човек може да си състави една идея за това огромно количество откровения, като се сметне, че само двадесет и двете първи пластинки на жреческата азбука на магите дават неизразимо число комбинации: 1 177 321 905 343 428 940 313 (един секстилион). Този сбор се намира като се знае, че две пластинки дават две комбинации, три пластинки - шест комбинации, четири пластинки - 24, пет пластинки - 120.
към текста >>

20. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Вселената няма граници, тя е кръг, окръжността на която е навсякъде, а центърът никъде, т.е.
Или с други думи Единната творческа Сила съдържа в Себе Си безкрайните потенциалности. Тази Троица представя от себе си това, което се нарича творчески Логос и творческо Слово. Преди да отидем по-нататък, ще направим добре, ако запомним добре следната доктрина, предадена ни от окултистите и посветените в истинската Мъдрост. 1. " Целият свят е изпълнен с Божието присъствие", т.е. че Чистият, Неподвижният, Безформеният Дух прониква цялата Вселена и всичко, което е в нея. 2. Вселената няма граници, тя е кръг, окръжността на която е навсякъде, а центърът никъде, т.е. че светът е двойнствен и е съставен от проявеното и непроявеното. От това произтича, че Божеството е прогресивно в безкрайната сфера на своето прогресивно развитие (проявление). 3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри. От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност. Над огромната и неподвижна всеобемаща и ужасяваща Бездна, безмълвен и безформен Божественият Дух организира живота едновременно в безбройните количества светове.
към текста >>

21. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно.
И Мойсей учи, че само земята и водата могат да извикат към живот живата Душа. Според скандинавската космогония в начало е съществувала Велика Бездна /Хаосът/ и нямало нито ден, нито нощ. Бездната била гигантска зинала пропаст, без начало и без край. Бащата на всичко, Несъздаденото и Невидимото, пребъдващ в дълбините на Бездната /пространството/ изявява Волята Си и всичко, каквото поиска, се роди. У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама. Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно. Това число се среща в един от размерите на една от пирамидите. И знаците, с които е отбелязано, отбелязват дните в египетския граждански календар. Това число се среща в Египет, Перу, Мексико, Великденските острови, Идния, Халдея и Средна Азия с еднакви глифове, числа и езотерични символи.
към текста >>

22. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Божественото - Христос е центърът на вашето битие и върху този център е създадена цялата ви окръжност.
А сега всички хора имат една крайно материалистична представа за Бога, и като Го поставят някъде вън от себе си, вън от живота, искат да Го познаят. Това е едно суеверие, което е донесло много злини на човечеството. Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, Любовта, Истината, знанието извънка живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота. Сега някои чакат да дойде от небето да спаси света. Щом туряте Христа вънка от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него. Божественото - Христос е центърът на вашето битие и върху този център е създадена цялата ви окръжност. Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос. И целият капитал и всички сили, с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос. Възможностите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля, на нашата душа, и на нашия дух, туй което не се мени - това е Божественото, което трябва да изучавате в себе си. То не е вънка от нас. Цялата вселена е no-малка от нас.
към текста >>

23. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил.
ПЪТЯТ НА НОВИЯ ЖИВОТ Религиозните хора в света спорят върху въпроса, с какво тяло ще възкръсне човек, с какво тяло ще живее в бъдеще. Но за да се отговори правилно на този въпрос, трябва да знаем преди всичко, какво представлява тялото. Тялото, това е резултат на една разумна деятелност, на една разумно създадена причина. А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра.
към текста >>

24. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза:
Аз отидох при Учителя, който по това време беше в село Симеоново и му разправих, че момчето ми е на фронта и от дълго време нямам никакво съобщение от него. Попитах го какво е станало със сина ми. Учителят се наведе към земята и започна да чертае някаква окръжност, писа нещо, а после вдигна глава и ми каза: „Като си отидеш вкъщи, момчето ти ще бъде там. "Аз се зачудих, но повярвах на думите и му благодарих. Взех си сбогом и се запътих към дома. Когато стигнах,
към текста >>

25. Магическата сила на мисълта - Влад Пашов (1902- 1974)

Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние.
Тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява най-големите неприятели. Срещне ли противника си, мислещият човек му подава ръка и го превръща в приятел. Когато хората мислят право, всяко различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние. Като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може всичко да постигне. Когато мисли право, човек дохожда до разрешаването на всички въпроси и разбира, че за мисълта, т. е. за Божественото в човека няма невъзможни неща. Като ученици трябва да употребявате по няколко минути на ден в размишление, за да си отговорите истински човек ли сте или не.
към текста >>

26. Квадратът като метод за изправяне на по-грешките - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато Питагор нанасял квадрата в окръжността, с това той искал да намери квадратурата на кръга, което значи, че той се е стремил да намери условията, при които може да се изправи общият живот на хората.
• 429 • Квадратът като метод за изправяне на по-грешките. Щом напишете един квадрат, ще знаете, че той означава закон, според който погрешките ви трябва да се изправят най-много до четири поколения. Това е вътрешното значение на квадрата. Четирите проекции на квадрата пък показват начините, смекчаващите условия, при които можете да изправите погрешките си. Ето защо вашите мисли, чувства и действия представляват сили, с които може да работите при изправяне на погрешките си. Когато Питагор нанасял квадрата в окръжността, с това той искал да намери квадратурата на кръга, което значи, че той се е стремил да намери условията, при които може да се изправи общият живот на хората. Само когато впишете квадрат в кръга, само тогава ще определите в кое поколение ще можете да изправите една погрешка – дали в първото, второто, третото или четвъртото поколение. Когато става въпрос за реализиране на добрите неща, там вече квадратът не е необходим. Доброто се изразява в кръга. За да се реализира едно добро, изискват се 25 000 години. Това показва, че ти не можеш да реализираш едно добро нито в първото, нито във второто, нито в третото или четвъртото поколение, а се изискват най-малко хиляда поколения.
към текста >>

27. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както знаем, всички планети се движат по елипси - кои по-близо, кои по-далеч от окръжността, в един от фокусите на които се намира Слънцето.
8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани от днешното човечество. Съвременната астрология, която се води отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва с методите на статистиката, няма ясна представа какво представляват аспектите. От чисто външно, механично гледище въпросът е ясен - аспектите, това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които, гледани от Земята, в даден момент се намират на определено положение по еклиптиката. Както знаем, всички планети се движат по елипси - кои по-близо, кои по-далеч от окръжността, в един от фокусите на които се намира Слънцето. От Земята ние не виждаме, че всички те се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така и имат различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които представят планетните орбити, и да предположим, че в един определен момент всички планети се намират на една линия. Вследствие на различната скорост, която имат, в следващия момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение - ще се разместят. Вследствие на различните скорости, с които се движат, те стигат до различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти.
към текста >>

28. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Кривата А1 е окръжност описана около квадрата.
съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен. Фиг. 1 Тази фигура представлява квадрат, около който има три кръга, трите свята. Чертежът представлява план, проста скица на трите свята. Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси. Кривата А1 е окръжност описана около квадрата. Както инженерът разбира планът, който е начертан на хартия и може да го реализира, така и всеки учен, просветен човек, може да чете и разбира скиците, които природата чертае. Някому може да се види, че това не е важно, че това е отвлечено, не е интересно за него. Неразбраните работи не са интересни, а разбраните са интересни. Обаче дали се интересуваме или не от нещата в природата, ние сме заставени да ги изучаваме. Учението е една необходимост, за да можем да се справим със задачите, които животът ни поставя.
към текста >>

29. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Когато кажа 55 - 60 см, имам предвид окръжността на неговата глава.
Например, когато кажа 166 см, аз имам вече един нормално развит на височина българин. Когато кажа 45 см, подразбирам широчина на гърдите му. Когато кажа 2! /2 или 3'/2 см, имам предвид широчината на неговия нос. Когато кажа 35 см, имам предвид неговото теме. Когато кажа 55 - 60 см, имам предвид окръжността на неговата глава. Когато кажа 14-15-16 см, имам предвид широчината на напречния разрез на главата му. Когато кажа 16-22 см, имам предвид диаметъра на главата му. Това са ред числа, които като съпоставим в известни съотношения, от тях изпъква целия строеж на човека, силите, които са работили върху него и т. н. На основание на същия закон по-дългобойното оръдие прави по-дълги линии, а по-късото прави по-къси линии. Следователно колкото едни линии са по-дълги, били те прави или кръгообразни, толкова и енергиите, които са работили върху тях са по-интензивни, по-интелигентни и по-разумни.
към текста >>

30. 14. КРЪСТЪТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Символът на Земята е кръст върху окръжност.
КРЪСТЪТ Символът на Земята е кръст върху окръжност. Наистина кръстът е символ на физическия свят, в който силите на висшите светове кристализират в геометрични форми. Геометрията е езикът на природата и кръстът е една дълбока идея на Земята. В него се пресичат две сили — перпендикулярна и хоризонтална. Това са теченията в природата, като едното слиза от слънцето към центъра на земята и се връща обратно чрез кръговратно движение, а другото обикаля земната повърхност. Растенията са обърнати с главата към центъра на земята; човекът, с глава към центъра на слънцето; а животното е с хоризонтален гръбнак и черпи от околовръстното течение на земята.
към текста >>

Когато осите на кръста се превърнат в диаметри на окръжността, която се получава при завъртането му около двете напречни линии.
Растението следователно е изобразено чрез долната част на кръста, човекът — чрез горната му част, а животното — чрез напречната му ос. Но кръстът изобразява още и две сили, които са в противоречие на земята — божественото и човешкото начало. Човешкото винаги разпъва божественото, когато не е влязло в хармония с него. Така хората разпнаха Христос на кръста, те бяха в противоречие с Неговите идеи, не ги приеха. Как ще разрешим този противоречив символ на Земята? Когато осите на кръста се превърнат в диаметри на окръжността, която се получава при завъртането му около двете напречни линии. Само кръговото движение разрешава кръста. Човекът, попаднал в противоречие, трябва да прави усилия да примири противоречието. В случая окръжността дава разрешение на кръста. А окръжността е символ на вечното, на безсмъртието. Ако земята е кръст, слънцето е окръжност.
към текста >>

В случая окръжността дава разрешение на кръста.
Така хората разпнаха Христос на кръста, те бяха в противоречие с Неговите идеи, не ги приеха. Как ще разрешим този противоречив символ на Земята? Когато осите на кръста се превърнат в диаметри на окръжността, която се получава при завъртането му около двете напречни линии. Само кръговото движение разрешава кръста. Човекът, попаднал в противоречие, трябва да прави усилия да примири противоречието. В случая окръжността дава разрешение на кръста. А окръжността е символ на вечното, на безсмъртието. Ако земята е кръст, слънцето е окръжност. Най-разумното движение в природата е кръгообразното. Това е движението на всички небесни тела. Това е линията с най-слабо съпротивление.
към текста >>

А окръжността е символ на вечното, на безсмъртието.
Как ще разрешим този противоречив символ на Земята? Когато осите на кръста се превърнат в диаметри на окръжността, която се получава при завъртането му около двете напречни линии. Само кръговото движение разрешава кръста. Човекът, попаднал в противоречие, трябва да прави усилия да примири противоречието. В случая окръжността дава разрешение на кръста. А окръжността е символ на вечното, на безсмъртието. Ако земята е кръст, слънцето е окръжност. Най-разумното движение в природата е кръгообразното. Това е движението на всички небесни тела. Това е линията с най-слабо съпротивление. Когато човек се проявява на физическия свят, той среща съпротивление, защото съпротивлението е закон на материята.
към текста >>

Ако земята е кръст, слънцето е окръжност.
Когато осите на кръста се превърнат в диаметри на окръжността, която се получава при завъртането му около двете напречни линии. Само кръговото движение разрешава кръста. Човекът, попаднал в противоречие, трябва да прави усилия да примири противоречието. В случая окръжността дава разрешение на кръста. А окръжността е символ на вечното, на безсмъртието. Ако земята е кръст, слънцето е окръжност. Най-разумното движение в природата е кръгообразното. Това е движението на всички небесни тела. Това е линията с най-слабо съпротивление. Когато човек се проявява на физическия свят, той среща съпротивление, защото съпротивлението е закон на материята. При съпротива той отстъпва, след което пак настъпва и това му движение към периферията и към центъра образува кривата на окръжността в дългия жизнен процес.
към текста >>

При съпротива той отстъпва, след което пак настъпва и това му движение към периферията и към центъра образува кривата на окръжността в дългия жизнен процес.
Ако земята е кръст, слънцето е окръжност. Най-разумното движение в природата е кръгообразното. Това е движението на всички небесни тела. Това е линията с най-слабо съпротивление. Когато човек се проявява на физическия свят, той среща съпротивление, защото съпротивлението е закон на материята. При съпротива той отстъпва, след което пак настъпва и това му движение към периферията и към центъра образува кривата на окръжността в дългия жизнен процес. Така че човек се движи по крива линия в проявите си. Вертикалната ос на кръста може да се вземе и за символ на електричната енергия, която се проявява чрез ума, а хоризонталната — на магнетизма, който действа в чувствата и симпатичната нервна система. Когато умът и сърцето заработят паралелно и хармонично, човек излиза от областта на противоречията и влиза в живота на душата — става изразител на божествената си същност. Умът и сърцето се срещат и примиряват само в душата.
към текста >>

31. Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Мислено ще чертаеш окръжности и мислено ще свържеш горната част на главата си (Учителят посочи горната част на моята глава, за което аз станах права) със Слънцето.
Учителят ми каза няколко формули за ограждане. — Обратно! Ако пееш пред публика, която те обича и стои на висок духовен уровен, ти ще почувстваш радост и разширение след пеенето си. Въздухът във високите апартаменти, кооперации, обществени заведения е напоен с нисшите мисли, чувства и желания на грешни хора. Ти ще произнасяш тези формули (които ми даде). Мислено ще чертаеш окръжности и мислено ще свържеш горната част на главата си (Учителят посочи горната част на моята глава, за което аз станах права) със Слънцето. Оттам ще потекат възходящи енергии и светли влияния. Най-чистите места за образуване на духовна връзка с напредналите същества, с ангелите, са планинските върхове. — Учителю, как да се употреби въздуха в дробовете за дълго време!? Той помисли малко и каза: — Ако се пее с много въздух, без участието на клетчиците на гортана, тонът ще бъде рядък и няма да прозвучат всичките обертонове.
към текста >>

32. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание.
В актуалната редакция на учението на ББ, предадена на българския народ, Учителят П. Дънов говори за четири степени на съзнанието: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Той обобщава взаимодействието, съществуващо между тях, както следва: "Подсъзнанието е животът на инволюцията, а свръхсъзна- нието е животът на еволюцията. Съзнанието и себесъзнанието (самосъзнанието) са полета, които се формират между слизането и възлизането, съединяващи двата главни процеса на инволюцията и еволюцията" И още: "Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието." Нека си представим една окръжност с обозначения на степените на съзнанието, отговарящи на следните градуси: 0 градуса - съзнание; 90 градуса - свръхсъзнание; 180 градуса - самосъзнание; 270 градуса - подсъзнание. Ако съединим с отсечки-диаметри съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и свръхсъзнанието и подсъзнанието, от друга страна, ще получим хоризонтална и вертикална оси, пресичащи се под прав ъгъл. Според Словото на Учителя П. Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище.
към текста >>

33. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Нейният геометричен еквивалент е окръжността.
А това е по същността си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П. Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, други - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат. От тази гледна точка можем да прибавим още една дефиниция за Паневритмията - като подвижна геометрична структура. Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията.
към текста >>

Върховете му разделят окръжността на три дъги от по 120 градуса.
От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца - съответства на периода на човешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии. А сега нека проследим съвпадите на двете най-големи и най- тежки планети в Слънчевата система - Юпитер и Сатурн. Те се реализират приблизително на всеки 20 години. За период от 60 години двете планети очертават върху небесната сфера равностранен триъгълник. Върховете му разделят окръжността на три дъги от по 120 градуса. Този ъгъл - 120 градуса - е, според астрологията, най- хармоничният аспект на небето. Сатурн и Юпитер символично отговарят на Бащата и Сина. И така, на всеки 20 години старото и новото се срещат, за да се хармонизират и да набележат насоките за бъдещето. Осъществената последна подобна среща бе през 2000 г. в знака Овен, което свидетелства, че през третото хилядолетие ще бъде дадена зелена улица на новото в света.
към текста >>

Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60 градуса.
Сатурн и Юпитер символично отговарят на Бащата и Сина. И така, на всеки 20 години старото и новото се срещат, за да се хармонизират и да набележат насоките за бъдещето. Осъществената последна подобна среща бе през 2000 г. в знака Овен, което свидетелства, че през третото хилядолетие ще бъде дадена зелена улица на новото в света. От своя страна Меркурий в рамките на една земна година очертава на звездното небе чрез съвпадите си със Слънцето шестоъгълник. Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60 градуса. Ъгълът 60 градуса в астрологията говори за конструктивен, хармоничен аспект. Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса. Числото осем (23=8) има отношение към системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло.
към текста >>

Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса.
От своя страна Меркурий в рамките на една земна година очертава на звездното небе чрез съвпадите си със Слънцето шестоъгълник. Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60 градуса. Ъгълът 60 градуса в астрологията говори за конструктивен, хармоничен аспект. Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса. Числото осем (23=8) има отношение към системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло. Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо.
към текста >>

Този личен живот може да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния танц.
Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас." (Учителят П. Дънов) Кръгът на Паневритмията представлява умален образ на вселената на великия Космически Човек. Тя е обективна реалност, съизмерима единствено с Вечността. Субективната реалност е съсредоточена в личния живот на всеки човек. Този личен живот може да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния танц. Движенията на подобна точка са ограничени от аурата на участника в Паневритмията. Неговите ръце, крака и тяло описват различни фигури, дъги, ъгли, геометрични и стерео- метрични съотношения. Всички движения притежават определено значение и смисъл. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "В третото измерение всичко е статично.
към текста >>

Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни видове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос.
Можем да си го представим проектиран в две равнини: вертикална - защото това е положението на тялото по време на игра, и хоризонтална. При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме с представата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се намираме вътре в собствената си душа. Там именно паневритмични- те движения откриват своя истински смисъл. Движенията, извършвани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват контакт помежду си. Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни видове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса. В астрологията изчисленията и творческата преценка на обективните сведения и факти се реализират също въз основа на кръгова диаграма.
към текста >>

Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала.
По този въпрос Учителят П. Дънов изтъква: "В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце" (Учителят П. Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел. К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм.
към текста >>

34. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Същото имаме и при диаметъра на дадена окръжност и нейната дължина.
Установено е обаче от астрономите, че те съвсем нямат такава форма: три процента имат съвършено неправилна форма, седемнадесет процента имат елиптични форми (изглеждат като повече или по-малко сплеснато елиптично петно, което е най-светло около централната си част) и 80 процента имат спирални форми, каквато е и нашата Галактика. В света около нас - Макрокосмоса - имаме странности, които показват съществуването и на други светове, проникнали в нашия. Така например, ако вземем един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, то ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите; няма числа, с които да можем да измерим дължините им. Ако измерим дължините на страните от квадрата с някаква мярка, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратното. Същото имаме и при диаметъра на дадена окръжност и нейната дължина. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарският - Янош Бояй, германският - Гаус и особено Риман дадоха на света нова геометрия - т. нар. Неевклидова геометрия, която за нас е напълно неразбрана и не се поддава на изяснение от нашия разум. Така например очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената. Това е според нашата позната геометрия, а според Неевклидовата през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че Необятният Миров Силов Океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви.
към текста >>

35. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхност, наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси.
Географските координати се определят от пресечната точка на съответния за дадено място меридиан и паралел, които намираме по географска карта. Всяка географска точка от нашата планета има свое време, а времето се приема като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. Този изгрев за различните точки на Земята е различен, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение и за да има единство на времето в дадена област и държава, учените са разделили Земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - Северния и Южния. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхност, наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. Паралелите пък са окръжностите, получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него. Тези плоскости секат повърхността на Земята на север и на юг от екватора на 90 успоредни кръга, като тези на север определят северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала по няколко градуса, а оттам и различни граждански времена, което би създало неудобства. Затова учените са определили сектори от по 15 градуса, така че областите, които тези сектори обхващат, да имат едно време по часовник - т.нар. гражданско време.
към текста >>

Паралелите пък са окръжностите, получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него.
Всяка географска точка от нашата планета има свое време, а времето се приема като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. Този изгрев за различните точки на Земята е различен, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение и за да има единство на времето в дадена област и държава, учените са разделили Земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - Северния и Южния. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхност, наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. Паралелите пък са окръжностите, получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него. Тези плоскости секат повърхността на Земята на север и на юг от екватора на 90 успоредни кръга, като тези на север определят северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала по няколко градуса, а оттам и различни граждански времена, което би създало неудобства. Затова учените са определили сектори от по 15 градуса, така че областите, които тези сектори обхващат, да имат едно време по часовник - т.нар. гражданско време. Всяка една държава приема часовниково време по този именно сектор, който обхваща територията й.
към текста >>

Известно е, че Земята се завърта около своята ос за 24 часа, следователно всяка точка от нейната повърхност изминава 360-те градуса на тази окръжност за тези 24 часа.
гражданско време. Всяка една държава приема часовниково време по този именно сектор, който обхваща територията й. Големите държави, които заемат по няколко сектора от по 15 градуса, имат различни граждански времена. За съставянето на хороскоп е важно не гражданското време, не времето, което часовниците показват, а точното време. Как се изчислява то? Известно е, че Земята се завърта около своята ос за 24 часа, следователно всяка точка от нейната повърхност изминава 360-те градуса на тази окръжност за тези 24 часа. За да можем точно да определим местното време за дадена точка, трябва да пресметнем времето, за което тази точка ще измине един градус. Затова делим двадесет и четири часа на 360: превръщаме двадесет и четирите часа в минути, което прави 1440 делено на 360; получаваме 4 минути. Следователно един градус се изминава за 4 минути. Ако рожденото място се намира на запад от меридиана, по който е определено гражданското време, както е например у нас в България, където гражданското време е определено по 30-ия меридиан, то изчисляваме колко градуса на запад е разположено рожденото място. Броят на градусите умножаваме по четири минути и полученото чисто изваждаме от гражданското време, тъй като точките на запад имат по-ранно време.
към текста >>

Дванадесетте дома започват от източния хоризонт, като първият дом е под хоризонта и е една дванадесета част от окръжността, или една трета от първия дял.
Целият този кръг се разделя от хоризонтална и вертикална линии на четири дяла, като във всеки дял влизат по три сектора - домове. Хоризонталната линия в източния си дял определя изгрева, а в западния - залеза на Слънцето, Луната и Планетите. Точката на изгряването наричаме Асцендент, а тази на залеза - Десцендент. Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точки, в които идват членовете на Слънчевото семейство. Най-високата се нарича Зенит или Медиум цели, а най-ниската - Надир или Имум цели. Дванадесетте дома започват от източния хоризонт, като първият дом е под хоризонта и е една дванадесета част от окръжността, или една трета от първия дял. Вторият дом е втората дванадесета от целия кръг, или втората третинка пак от този първи дял. Третият е третата дванадесетинка, или последният дял от първия сектор. Следват другите домове по съшдя начин: четвъртият е четвъртият сектор от кръга, или първият от втората четвъртина и т.н. Саабей и древните звездобройци - негови ученици - са разглеждали Земята като кристал с дванадесет петоъгълни стени, притежаващи свойствата на всекикристал. Този кристал - Земя, проектиран върху една плоскост, дава дванадесетте сектора - домове.
към текста >>

Едни са по-близо до окръжност, други са повече или по-малко разтеглени елипси.
Това ще разберем от израза на лицето и органите, разположени там - чело, вежди, очи, нос, скули, устни, уста, брада, уши. По тези органи и по самия им размер ние ще разберем доколко Слънцето е облагородило мозъчните центрове в човека. Ако внимателно разгледаме Слънчевата система, ще се убедим по един безспорен начин, че в нея цари значителен безпорядък. Няма единство и хармония в законите, които управляват членовете на това семейство. Преди всичко е установено, че всички Планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, като всички те са различни за различните Планети. Едни са по-близо до окръжност, други са повече или по-малко разтеглени елипси. Знае се, че елипсата е затворена крива с два центъра, или както още се наричат ф о к у с и. В единия от фокусите се намира Слънцето, а какво се намира в другия... Това ще разгледаме по-нататък. Когато дадена Планета се движи по такава крива, съгласно втория закон от Небесната механика, даден от Йохан Кеплер, нейният радиус - вектор, или отсечката на разстоянието от Планетата до Слънцето за равни времена ще опише равни плоскости. Това ще рече, че Планетите ще се движат около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно. Когато е близо до Слънцето, ще се движи по-бързо, а когато е по- далеч - по-бавно.
към текста >>

Би трябвало орбитите на Планетите да бъдат окръжности, като най-съвършена равнинна фигура, което би донесло изключителни предимства за всяка една от тях: такива са си ги представяли древните звездобройци.
В единия от фокусите се намира Слънцето, а какво се намира в другия... Това ще разгледаме по-нататък. Когато дадена Планета се движи по такава крива, съгласно втория закон от Небесната механика, даден от Йохан Кеплер, нейният радиус - вектор, или отсечката на разстоянието от Планетата до Слънцето за равни времена ще опише равни плоскости. Това ще рече, че Планетите ще се движат около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно. Когато е близо до Слънцето, ще се движи по-бързо, а когато е по- далеч - по-бавно. Защо е необходимо това? Би трябвало орбитите на Планетите да бъдат окръжности, като най-съвършена равнинна фигура, което би донесло изключителни предимства за всяка една от тях: такива са си ги представяли древните звездобройци. Осите, по които се въртят Планетите, са с най- различни наклони по отношение плоскостта на еклиптиката. А би трябвало да бъдат перпендикулярни, което би донесло изключителни предимства за всяка от тях. Какви изключителни предимства биха донесли кръговите орбити и перпендикулярните оси? Това най-добре бихме разбрали от нашата Земя. Легендите, от какъвто род и характер да са те, всякога имат за основа нещо вярно, което е било, което е станало, т.е.
към текста >>

36. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пак от гледище на Астрологията (изхождайки от влиянието на Вулкан, което е особено благоприятно) можем да направим извод , че неговата орбита е окръжност или близка до окръжността.
втора степен. Използувайки този закон, ние можем да пресметнем, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за около 36 земни денонощия. Изразено алгебрически, това е една десета от нашата година. Ако използуваме най-голямото отклонение, което Меркурий прави спрямо Слънцето, изчислено на 28 градуса, ние можем да пресметнем, че Вулкан би правил спрямо Слънцето отклонение най-много от 6-7 градуса. Известно е обаче, че Меркурий, заедно с Марс и Плутон, имат за свои орбити най-разтеглени елипси, което от гледище на Астрологията е причина за някои неблагоприятни техни влияния. Пак от гледище на Астрологията (изхождайки от влиянието на Вулкан, което е особено благоприятно) можем да направим извод , че неговата орбита е окръжност или близка до окръжността. Това ще ни наведе на мисълта, че отклонението, което Вулкан прави от Слънцето, ще е по-малко от изчисленото, което също прави откриването му трудно. Астрологията приема, че всяка Планета, която може да дойде на такова разстояние до Слънцето, е в съвпад с него. Следователно, когато определяме от таблиците положението на Слънцето за дадено място и време, ние всъщност определяме и положението на Вулкан за това място и време. Така че съвсем погрешно приемаме, че Слънцето е дало съответните качества, способности и събития за дадения човек, а всъщност тези данни са от планетата Вулкан, Отбелязахме, че Слънцето има много по-голяма и благородна задача за Планетите и човека. Влиянието на Слънцето от гледището на Астрологията на Саабей не може да се отъждествява с влиянието на една Планета.
към текста >>

37. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че когато едно тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма Ексцентрицитет и отбелязваме за него, че е нулев.
Тази способност е особено ясно изразена, когато Меркурий е в Перихелий, и по-слабо, когато е най-далеч от Слънцето - Афелий. Дали Меркурий е в Перихелий, или в Афелий, разбираме от таблиците, с които работим. Ако за едно денонощие той изминава повече от два или около два градуса, тогава той е в Перихелий. Ако изминава по-малко от един градус, тогава е в Афелий. Орбитата, по която Меркурий се движи около Слънцето, сравнена с орбитите на всички Планети след Плутон, е най-разтеглена. Известно е, че когато едно тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма Ексцентрицитет и отбелязваме за него, че е нулев. Ако тялото се движи по елиптичен път (елиптична орбита), то отбелязваме, че то има ексцентрицитет. Колкото той е по близо до единица, толкова неговата орбита е по-разтеглена елипса и когато този ексцентрицитет стане единица, то орбитата на това тяло се приема за парабола Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити и е 0,206, което е много. При Перихелий той идва на 46 милиона километра от Слънцето, а при Афелий - на 70 милиона. Това дава една разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. Като се има предвид и това, че плоскостта на орбитата му не лежи в плоскостта на Еклиптиката, а сключва с нея ъгъл от 7 градуса, може да а твърди, че Меркурий след Плутон е най-силно пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон.
към текста >>

38. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пътят, по който Венера се движи около Слънцето (нейната орбита), в сравнение с всички планетни орбити е най-правилна - почти окръжност (нейният ексцентрицитет е 0,007).
Влюбват се лесно и силно, но преходно. Ужасяват се от борбата, усилията; умората. Обичат спокойния, без напрежение живот, разкошната обстановка, украсена с миндери и огледала. Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, като се движи със скорост от 35 километра в секунда. Влиянието й върху родения му позволява сравнително бързо да схваща, да разбира, да се ориентира и да реагира срещу възбуди. Пътят, по който Венера се движи около Слънцето (нейната орбита), в сравнение с всички планетни орбити е най-правилна - почти окръжност (нейният ексцентрицитет е 0,007). Това говори, че тя с лекота и без разтягане следва голямата скорост на Слънцето от 250 километра в секунда, движейки се около центъра на нашата галактика. Това ще рече, че при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от чудовищната притегателна сила на Черно слънце, при която се е целяло тя да се разруши с откъсване на Планетите от Слънцето, Венера е пострадала най-малко. Това й дава най-ценното в нейното влияние: стремеж към съвършени изяви, към изящното и красивото, желанието и умението да се прави и върши всичко най-добре, стремеж и способности към изкуствата в най-широк смисъл, като се започне от приложните и се стигне до всички изящни изкуства. Това особено силно е изразено в случаите, когато Венера се намира при върховете на четирите главни точки: Асцендент, Надир, Десцендент и Зенит, а също, макар и малко по-слабо, когато е на границата между два дома. Нейното особено силно влияние е налице, когато е в съвпад със Слънцето при долно съединение.
към текста >>

39. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пътят, по който обикаля около Слънцето (неговата орбита), е почти окръжност с ексцентрицитет 0,008, което говори, че той върви ръка за ръка със Слънцето, обикаляйки около центъра на нашата галактика със скорост от 250 километра в секунда.
Теологията има за цел да разбира живота и света извън триизмерния и физическия, да разбира по-висшите светове - идейните, Божествените, които имат отношение към нематериалния образ на човека, който някои наричат Душа, други - Звездно тяло, трети - Двойник. Всички Планети преди Нептун със своите влияния имат отношения към първия дял науки - Геологията. А влиянието на Нептун именно поради това изключение, дава възможност за отношение и разбиране предимно на този втори дял науки - Теологията. Неговото влияние внася в живите форми и човека едно отчуждаване от порядките на заобикалящия свят, нещо по-друго, което не може да се приеме като една необходимост за практичните задачи и техните насъщно нужди. За по-пълното и ясно разбиране на влиянието на силовите течения, изтичащи от Нептун, нека посочим и други негови особености. Пътят, по който обикаля около Слънцето (неговата орбита), е почти окръжност с ексцентрицитет 0,008, което говори, че той върви ръка за ръка със Слънцето, обикаляйки около центъра на нашата галактика със скорост от 250 километра в секунда. Друг един важен елемент е, че плоскостта на неговата орбита почти се слива с тази на Еклиптиката, като сключва ъгъл само малко повече от един градус. Всички тези благоприятни положения на Нептун говорят, че той е много малко засегнат от демоничното влияние на Черното Слънце, което е предизвикало катастрофата в Слънчевата система. Затова неговите силови течения са запазили първичния и съвършен характер на влияние, създаващи по-висшето и по-съвършеното. Всички тези данни определят ценното и най-доброто във влиянието на Нептун върху живите форми на Земята - птиците, обитателите на водните басейни и сушата. Това влияние създава у тях стремеж към по-особено отношение помежду си,преди всичко към едно групиране, обединение, общуване, което е една по-висша изява на живота: птиците да образуват ята, водните обитатели с по-малко хищни изяви да образуват пасажи, а на сушата лишените от хищнически склонности тревопасни да формират стада.
към текста >>

40. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще направи едно завъртане, ще дойде отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл, или казано другояче, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност.
Земята има много явления и събития, от които три са ясно изразени: първото е завъртането й около своята ос, което определяме с понятието „денонощие“, второто е обиколката около Слънцето, определено с понятието „година“, а третото е движението на Земята и всички членове в Слънчевото семейство, заедно със Слънцето, около централното ядро на нашата Галактика със скорост 250 километра в секунда, като една обиколка около този център се прави за около 200 милиона години. За този дял от Астрологията, с която се занимаваме, имат значение първите две събития. Създателят на науката за Звездния мир СААБЕЙ БЕН ААДЕС е отбелязал, че за човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години, което е отбелязано и в Библията. Той е казал също, че след всеки три последователни прераждания човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният път на човека върви по една възходяща спирала. Ако наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще направи едно завъртане, ще дойде отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл, или казано другояче, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност. Окръжност, определена от три последователни прераждания от по 120 години, прави 360. Затова от тогава до сега окръжността се дели на 360 равни части, нарече градуси, като всеки градус определя по една година живота на човека. За това, когато ще определяме събития по време на човешкия живот, всеки един градус, изминат Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, ще означава една година от неговия живот. Това ще поясним по-нататък. Поради въртенето на Земята около оста й ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие обхожда Небесната сфера, т.е.
към текста >>

Окръжност, определена от три последователни прераждания от по 120 години, прави 360.
За този дял от Астрологията, с която се занимаваме, имат значение първите две събития. Създателят на науката за Звездния мир СААБЕЙ БЕН ААДЕС е отбелязал, че за човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години, което е отбелязано и в Библията. Той е казал също, че след всеки три последователни прераждания човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният път на човека върви по една възходяща спирала. Ако наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще направи едно завъртане, ще дойде отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл, или казано другояче, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност. Окръжност, определена от три последователни прераждания от по 120 години, прави 360. Затова от тогава до сега окръжността се дели на 360 равни части, нарече градуси, като всеки градус определя по една година живота на човека. За това, когато ще определяме събития по време на човешкия живот, всеки един градус, изминат Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, ще означава една година от неговия живот. Това ще поясним по-нататък. Поради въртенето на Земята около оста й ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие обхожда Небесната сфера, т.е. прави едно завъртване около нея.
към текста >>

Затова от тогава до сега окръжността се дели на 360 равни части, нарече градуси, като всеки градус определя по една година живота на човека.
Създателят на науката за Звездния мир СААБЕЙ БЕН ААДЕС е отбелязал, че за човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години, което е отбелязано и в Библията. Той е казал също, че след всеки три последователни прераждания човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният път на човека върви по една възходяща спирала. Ако наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще направи едно завъртане, ще дойде отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл, или казано другояче, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност. Окръжност, определена от три последователни прераждания от по 120 години, прави 360. Затова от тогава до сега окръжността се дели на 360 равни части, нарече градуси, като всеки градус определя по една година живота на човека. За това, когато ще определяме събития по време на човешкия живот, всеки един градус, изминат Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, ще означава една година от неговия живот. Това ще поясним по-нататък. Поради въртенето на Земята около оста й ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие обхожда Небесната сфера, т.е. прави едно завъртване около нея. Ако превърнем двадесет и четири часа в минути, което прави 1440, и ги разделим на 360 градуса, ще получим, че за четири минути Слънцето, гледано от нас, ще измине един градус.
към текста >>

При съставянето на Хороскоп най-напред се изписва една окръжност, която разделяме на дванадесет сектора по следния начин: начертаваме една хоризонтална и една перпендикулярна на нея вертикална линии, които да минават.
Поради обиколката на Земята около Слънцето, която трае една година, ни го виждаме, че преминава през дванадесетте Зодиакални съзвездия. Всяко Зодиакално съзвездие е една дванадесета от Небесната сфера, като във всяко от тях Слънцето престоява около 30 денонощия. Поради това разделяме Небесната сфера на дванадесет сектора, които, проектирани върху плоскост, определят д о м о в е т е. Всеки един от тези сектори - домове, носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания, които се намират в съответното съзвездие, присъстващо във всеки един от тези сектори. Тези влияния се придават и на всеки член от Слънчевото семейство, когато попадне в този сектор - дом. При съставянето на Хороскоп най-напред се изписва една окръжност, която разделяме на дванадесет сектора по следния начин: начертаваме една хоризонтална и една перпендикулярна на нея вертикална линии, които да минават. през центъра на окръжността. Тези отсечки разделят окръжността на четири дяла. Хоризонталната линия в точката на пресичането си с окръжността определя отляво изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градуса на изгряващото Зодиакално съзвездие. Тази точка е приета да се нарича „Асцендент“. Точката пък, в която тази хоризонтална линия пресича вдясно окръжността, е точката на залязването на членовете на Слънчевото семейство, а така също определя и градуса на Зодиакалното съзвездие там.
към текста >>

през центъра на окръжността.
Всяко Зодиакално съзвездие е една дванадесета от Небесната сфера, като във всяко от тях Слънцето престоява около 30 денонощия. Поради това разделяме Небесната сфера на дванадесет сектора, които, проектирани върху плоскост, определят д о м о в е т е. Всеки един от тези сектори - домове, носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания, които се намират в съответното съзвездие, присъстващо във всеки един от тези сектори. Тези влияния се придават и на всеки член от Слънчевото семейство, когато попадне в този сектор - дом. При съставянето на Хороскоп най-напред се изписва една окръжност, която разделяме на дванадесет сектора по следния начин: начертаваме една хоризонтална и една перпендикулярна на нея вертикална линии, които да минават. през центъра на окръжността. Тези отсечки разделят окръжността на четири дяла. Хоризонталната линия в точката на пресичането си с окръжността определя отляво изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градуса на изгряващото Зодиакално съзвездие. Тази точка е приета да се нарича „Асцендент“. Точката пък, в която тази хоризонтална линия пресича вдясно окръжността, е точката на залязването на членовете на Слънчевото семейство, а така също определя и градуса на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка е прието да се нарича „Десцендент“.
към текста >>

Тези отсечки разделят окръжността на четири дяла.
Поради това разделяме Небесната сфера на дванадесет сектора, които, проектирани върху плоскост, определят д о м о в е т е. Всеки един от тези сектори - домове, носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания, които се намират в съответното съзвездие, присъстващо във всеки един от тези сектори. Тези влияния се придават и на всеки член от Слънчевото семейство, когато попадне в този сектор - дом. При съставянето на Хороскоп най-напред се изписва една окръжност, която разделяме на дванадесет сектора по следния начин: начертаваме една хоризонтална и една перпендикулярна на нея вертикална линии, които да минават. през центъра на окръжността. Тези отсечки разделят окръжността на четири дяла. Хоризонталната линия в точката на пресичането си с окръжността определя отляво изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градуса на изгряващото Зодиакално съзвездие. Тази точка е приета да се нарича „Асцендент“. Точката пък, в която тази хоризонтална линия пресича вдясно окръжността, е точката на залязването на членовете на Слънчевото семейство, а така също определя и градуса на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка е прието да се нарича „Десцендент“. Вертикалната линия над хоризонта при пресичането си с окръжността горе, където е най-високата точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, определя градусите на зодиакалното съзвездие в обедната точка.
към текста >>

Хоризонталната линия в точката на пресичането си с окръжността определя отляво изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градуса на изгряващото Зодиакално съзвездие.
Всеки един от тези сектори - домове, носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания, които се намират в съответното съзвездие, присъстващо във всеки един от тези сектори. Тези влияния се придават и на всеки член от Слънчевото семейство, когато попадне в този сектор - дом. При съставянето на Хороскоп най-напред се изписва една окръжност, която разделяме на дванадесет сектора по следния начин: начертаваме една хоризонтална и една перпендикулярна на нея вертикална линии, които да минават. през центъра на окръжността. Тези отсечки разделят окръжността на четири дяла. Хоризонталната линия в точката на пресичането си с окръжността определя отляво изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градуса на изгряващото Зодиакално съзвездие. Тази точка е приета да се нарича „Асцендент“. Точката пък, в която тази хоризонтална линия пресича вдясно окръжността, е точката на залязването на членовете на Слънчевото семейство, а така също определя и градуса на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка е прието да се нарича „Десцендент“. Вертикалната линия над хоризонта при пресичането си с окръжността горе, където е най-високата точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, определя градусите на зодиакалното съзвездие в обедната точка. Тази точка наричаме „3 е н и т“ или „Медиум цели”.
към текста >>

Точката пък, в която тази хоризонтална линия пресича вдясно окръжността, е точката на залязването на членовете на Слънчевото семейство, а така също определя и градуса на Зодиакалното съзвездие там.
При съставянето на Хороскоп най-напред се изписва една окръжност, която разделяме на дванадесет сектора по следния начин: начертаваме една хоризонтална и една перпендикулярна на нея вертикална линии, които да минават. през центъра на окръжността. Тези отсечки разделят окръжността на четири дяла. Хоризонталната линия в точката на пресичането си с окръжността определя отляво изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градуса на изгряващото Зодиакално съзвездие. Тази точка е приета да се нарича „Асцендент“. Точката пък, в която тази хоризонтална линия пресича вдясно окръжността, е точката на залязването на членовете на Слънчевото семейство, а така също определя и градуса на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка е прието да се нарича „Десцендент“. Вертикалната линия над хоризонта при пресичането си с окръжността горе, където е най-високата точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, определя градусите на зодиакалното съзвездие в обедната точка. Тази точка наричаме „3 е н и т“ или „Медиум цели”. Противоположната точка, в която тази вертикална отсечка пресича окръжността, е най-долната точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат и посочва градусите на Зодиакалното съзвездие там. Там е среднощната точка, наречена „Н а д и р“ или „И м у м ц е л и“.
към текста >>

Вертикалната линия над хоризонта при пресичането си с окръжността горе, където е най-високата точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, определя градусите на зодиакалното съзвездие в обедната точка.
Тези отсечки разделят окръжността на четири дяла. Хоризонталната линия в точката на пресичането си с окръжността определя отляво изгрева на Слънцето, Луната и Планетите, а също определя и градуса на изгряващото Зодиакално съзвездие. Тази точка е приета да се нарича „Асцендент“. Точката пък, в която тази хоризонтална линия пресича вдясно окръжността, е точката на залязването на членовете на Слънчевото семейство, а така също определя и градуса на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка е прието да се нарича „Десцендент“. Вертикалната линия над хоризонта при пресичането си с окръжността горе, където е най-високата точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, определя градусите на зодиакалното съзвездие в обедната точка. Тази точка наричаме „3 е н и т“ или „Медиум цели”. Противоположната точка, в която тази вертикална отсечка пресича окръжността, е най-долната точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат и посочва градусите на Зодиакалното съзвездие там. Там е среднощната точка, наречена „Н а д и р“ или „И м у м ц е л и“. Тези така определени четири точки са най-важните при тълкуването на хороскопа и се разглеждат с най-голямо внимание, особено когато върху тях има членове на Слънчевото семейство; от съществена важност е кое Зодиакално съзвездие и с кои свои градуси е там. Тези така определени четири сектора, разделяме на по още три и получаваме 12 сектора т.е.
към текста >>

Противоположната точка, в която тази вертикална отсечка пресича окръжността, е най-долната точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат и посочва градусите на Зодиакалното съзвездие там.
Тази точка е приета да се нарича „Асцендент“. Точката пък, в която тази хоризонтална линия пресича вдясно окръжността, е точката на залязването на членовете на Слънчевото семейство, а така също определя и градуса на Зодиакалното съзвездие там. Тази точка е прието да се нарича „Десцендент“. Вертикалната линия над хоризонта при пресичането си с окръжността горе, където е най-високата точка, до която Слънцето, Луната и Планетите могат да достигнат, определя градусите на зодиакалното съзвездие в обедната точка. Тази точка наричаме „3 е н и т“ или „Медиум цели”. Противоположната точка, в която тази вертикална отсечка пресича окръжността, е най-долната точка, до която членовете на Слънчевото семейство достигат и посочва градусите на Зодиакалното съзвездие там. Там е среднощната точка, наречена „Н а д и р“ или „И м у м ц е л и“. Тези така определени четири точки са най-важните при тълкуването на хороскопа и се разглеждат с най-голямо внимание, особено когато върху тях има членове на Слънчевото семейство; от съществена важност е кое Зодиакално съзвездие и с кои свои градуси е там. Тези така определени четири сектора, разделяме на по още три и получаваме 12 сектора т.е. 12-те дома. За първи дом се приема секторът под Асцендента; следващият сектор е втори дом, следва трети дом.
към текста >>

41. Съставяне на хороскоп - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След като имаме всички тези данни, начертаваме върху лист хартия окръжност с радиус 6-7 сантиметра, която разделяме на 12 сектора по указания начин.
Прието е за начало на това деление да се вземе плоскостта, която минава през обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон. Дъгата от пресичането на тази плоскост със Земната сфера е началният - нулевият, меридиан. Меридианите на изток от него определят източната дължима на дадено място, а тези на запад - западната дължина. Разстоянието при Екватора от един до друг меридиан е около 111 километра, а като се отива на север или на юг, това разстояние постепенно намалява. Ние вече отбелязахме всичко необходимо, което трябва да се знае за понятието време, а също така и мястото (северната и южна ширина), където е станало раждането, за което ще правим хороскоп. След като имаме всички тези данни, начертаваме върху лист хартия окръжност с радиус 6-7 сантиметра, която разделяме на 12 сектора по указания начин. След това отваряме таблицата за разположението на Зодиакалните съзвездия за определената географска ширина на дадено място и по определеното вече Сидерално време за рождения момент, търсим положението на Зодиакалните съзвездия и ги нанасяме по домовете. В таблиците Зодиакалните съзвездия със своите градуси са дадени за върховте на 10, 11, 12 дом, Асцендента, 2 и 3 дом, а за останалите шест домове се вземат срещуположните Зодиакални съзвездия със същите градуси. Така например, ако на Зенита - десети дом, имаме десет градуса от Овен, то на върха на срещуположния дом - Надира (четвърти дом), ще имаме също десет градуса, но от срещуположния знак Везни и т.н. Понякога имаме Зодиакални съзвездия, които ги няма по върховете на домовете; те са вмъкнати (включени) между два върха на последователни домове. След това отваряме другите таблици, където са дадени положението на Слънцето, Луната и Планетите в Зодиакалните съзвездия със Сидералното време за този ден в нула часа в полунощ или в 12 часа на обяд.
към текста >>

42. Хороскопи на психически болни хора - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изтъкнахме, че някога в Слънчевата система е станала катастрофа, предизвикана според Саабей и древните мъдреци от проникването в нея на Черно слънце, при която е внесен значителния безпорядък, съществуващ сега в Слънчевата система, при който орбитите на Планетите са разтеглени елипси, вместо да бъдат окръжности, което е най-доброто; осите им са повече или по-малко наклонени по отношение на Еклиптиката, а би трябвало да бъдат перпендикулярни.
И наистина, роденото дете било изтървано на пода от жената, която го е държала, причинявайки голямо сътресение на мозъка. Но това са външните причини, за да се стигне до психическо разстройство, и дали такава една причина (такова едно събитие) винаги довежда до такова разстройство? Дълбоките причини за психически разстройства трябва да бъдат добре познавани. Официалната статистика твърди, че сега на Земята има 120 милиона регистрирани психически болни хора, а колко още са нерегистрираните? Всичко това говори, че това явление не е някакво изключение, нито пък много рядко явление. Изтъкнахме, че някога в Слънчевата система е станала катастрофа, предизвикана според Саабей и древните мъдреци от проникването в нея на Черно слънце, при която е внесен значителния безпорядък, съществуващ сега в Слънчевата система, при който орбитите на Планетите са разтеглени елипси, вместо да бъдат окръжности, което е най-доброто; осите им са повече или по-малко наклонени по отношение на Еклиптиката, а би трябвало да бъдат перпендикулярни. Съществуват още ред други отклонения от съвършения порядък. При тази катастрофа е станало и най-голямото събитие - разрушаването на Планетата, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер. Тази планета, както сме отбелязали, се е наричала Фаетон, което ще рече „Лъчезарната“. Нарекли са я така, защото със своето влияние е давала устои и постоянство на най-висшите, нежни, мили и приятни отношения, които сега наричаме ЛЮБОВ. След катастрофата тези чувства и тяхният устой, които тази Планета е давала със своето влияние, крайно много са нарушени, като често пъти те се преобразуват в омраза.
към текста >>

43. Житейският път на хората - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Защо разделяме окръжността на 360 части (градуси) и защо всеки изминат от тях градус го приемаме за една година, вече обяснихме.
А в Звездното тяло се движат вече по други закони, по които те образуват т.н. преминавания - транзити и ъглови разстояния помежду си, които определят случките, събитията и условията в живота на дадения човек. Слънцето, Луната и всяка една от Планетите, намиращи се в даден градус на определено Зодиакално съзвездие, образуват там ядро - източник на силово поле в Двойника на човека. Движейки се по своя път, който за всеки градус се приема, че е равен на времето от една година (обиколката на Земята около Слънцето), те образуват преминавания (транзити) и ъглови разстояния с тези силови центрове. Тези ъглови разстояния, които дават ефектив живота на човека (случки, събития, условия на живот), са същите, които имаме и при аспектите в основния хороскоп: 0, 30, 45, 60, 72, 90, 120, 135, 150 и 180 градуса. Защо разделяме окръжността на 360 части (градуси) и защо всеки изминат от тях градус го приемаме за една година, вече обяснихме. Четирите важни точки в хороскопа на човека: Асцендент, Надир, Десцендент и Зенит, също така са ядра на жизнени сили. Когато кой да е член на Слънчевото семейство премине през която и да било от тези точки, създава случки и събития в живота на човека. За да определим обаче точно времето на случката (събитието), трябва да имаме много точното време на раждането. Изтъкнахме, че Слънцето и Луната за наблюдател от Земята имат прави движения (от запад към изток)» докато Планетите имат право и обратно движение. При такъв случай, когато дадена Планета има обратно движение (ретроградно), то, преминавайки през една от тези точки, тя ще се люлее, т.е.
към текста >>

44. Главата и лицето като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато; дължината на тази окръжност достигне 56-57 сантиметра имаме вече напълно нормално развитие на способностите, както по тяхното разнообразие, така и по силата на техния израз.
Прочутите хора, известни със своите ярко изразени способности, са притежавали черепи, по-големи и по- добре оформени от тези на обикновените хора. Тук, разбира се, не трябва да се имат, предвид някои болестни състояния на мозъка, каквато е например т.нар. хидроцефалия, при която имаме разширение на черепа, причинено от наличието на течност в мозъка. Така например установено е по един безспорен начин, че хора, които имат по- малки размери на черепа, например с хоризонтална обиколка на главата над ушите и около веждите около 30-33 сантиметра, са личности с крайно изостанала интелигентност и ограничени способности. С повишаване на тази дължина имаме вече и по- благоприятно проявление на човек както по сила, така и по разнообразие на неговите качества, способности и воля за изява. Когато; дължината на тази окръжност достигне 56-57 сантиметра имаме вече напълно нормално развитие на способностите, както по тяхното разнообразие, така и по силата на техния израз. По-нататък в развитието на човека започва усъвършенствуване на мозъка и неговите възможности. Друга една показателна мярка, която има значение преди всичко за моралния устой на човека, е дължината от корена на носа през горната част на главата до тилната част на черепа. Ако тази дължина е къса около 20-23 сантиметра, то имаме напълно изостанал човек както по интелектуални способности, така и преди всичко по неговия устой, преди всичко по отношение на моралните принципи. С нарастването на тази дължина се подобряват и качествата. Когато тази дължина достигне 36 сантиметра, имаме вече нормално развитие на неговите качества и най-вече на неговия устой в морално отношение.
към текста >>

45. Венериният тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ВЕНЕРИНИЯТ ТИП От всички Планети на Слънчевата система Венера има най-правилна орбита, близка до окръжността.
ВЕНЕРИНИЯТ ТИП От всички Планети на Слънчевата система Венера има най-правилна орбита, близка до окръжността. Затова силовите течения, които изхождат от нея, са най-хармонични. С това тя създава и най-красивите форми на тялото. Те са не много високи, не много пълни, с хармонично развити форми. Лицето е овално. Косата им е гъста, но нито права, нито къдрава, а е бухнала.
към текста >>

46. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен това, както на Земята, така и на Марс оста на въртенето не е постоянна, тя мени своето място, като описва една окръжност.
Липсата на планини и по-големи възвишения говори, че геологически планетата не е много активна. Движението е един много верен показател за еволюционния процес, в който дадено тяло се намира. Там, където има движение, там има и разумност. Завъртането на Марс около своята ос става за 24 часа и 37 минути, значи малко по-бавно от това на Земята. Като се има обаче предвид, че диаметърът на Марс е почти два пъти по-малък от този на Земята, то очевидно е, че всяка точка от нейната повърхнина ще има много по-малка линейна скорост от която и да било точка на Земята. Освен това, както на Земята, така и на Марс оста на въртенето не е постоянна, тя мени своето място, като описва една окръжност. Земната ос описва тази окръжност за 26000 години, а марсианската, според изчисленията, за 183000 години. Тук имаме една очевидна бавност в движението на Марс. Това показва, че еволюционният процес при Марс е по-бавен от този на Земята. За еволюционната скорост на Земята учените привеждат следния пример. Те приемат, че животът на Земята се е зародил преди около три милиарда години.
към текста >>

Земната ос описва тази окръжност за 26000 години, а марсианската, според изчисленията, за 183000 години.
Движението е един много верен показател за еволюционния процес, в който дадено тяло се намира. Там, където има движение, там има и разумност. Завъртането на Марс около своята ос става за 24 часа и 37 минути, значи малко по-бавно от това на Земята. Като се има обаче предвид, че диаметърът на Марс е почти два пъти по-малък от този на Земята, то очевидно е, че всяка точка от нейната повърхнина ще има много по-малка линейна скорост от която и да било точка на Земята. Освен това, както на Земята, така и на Марс оста на въртенето не е постоянна, тя мени своето място, като описва една окръжност. Земната ос описва тази окръжност за 26000 години, а марсианската, според изчисленията, за 183000 години. Тук имаме една очевидна бавност в движението на Марс. Това показва, че еволюционният процес при Марс е по-бавен от този на Земята. За еволюционната скорост на Земята учените привеждат следния пример. Те приемат, че животът на Земята се е зародил преди около три милиарда години. Досега животът тук е успял да създаде толкова съвършено вещество, каквото е сивото вещество в мозъците на атомните учени.
към текста >>

47. Черното слънце, Голямата катастрофа и изгубеният Рай - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Осите на въртене на всички планети, включително и на земята, били перпендикулярни, самите планети били сферични, а орбитите им на въртене - правилни окръжности.
ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ, ГОЛЯМАТА КАТАСТРОФА И ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ Преди милиони години в нашата Слънчева система царувала хармония и съвършенство. Осите на въртене на всички планети, включително и на земята, били перпендикулярни, самите планети били сферични, а орбитите им на въртене - правилни окръжности. Перлата на нашата планетна система била Фаетон, която древните астролози наричали Лъчезарната. Тя се намирала в зодиакалното съзвездие Дева - между Марс и Юпитер. Именно нейната гибел довела до Голямата вселенска катастрофа. Как е станало това? В нашето звездно небе, освен планетите, имало и още има черни слънца.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29589200019836