Търсене в текстове за 'Огнище'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 89 резултата в 69 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът на Любовта е огнище, което топли.
Който мине край Изгрева казва: „Много хубаво място, много спокойно. Приятно е да се стои тук.“ А пък те не знаят точно защо е така, а само чувстват, че има нещо друго. Нали преди да дойде още пролетта, иде едно течение и някои цветя се явяват далеч още преди идването ѝ. Също така и когато иде нещо Божествено, някои хора усещат и се пробуждат. Те са предвестници. Човекът на Любовта е огнище, което топли. Човекът на Мъдростта е фар, който пръска Светлина. А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават. Всяка една работа, в която присъстват и трите прояви, върви без изключение. Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“.
към текста >>

2. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си.
Думата даром има съвсем друг смисъл: трябва да имате трима учители едновременно – във физическия, в Духовния и в Божествения свят. Ученикът трябва да изучава вътрешната страна на нещата, да се стреми да има ясна представа за мистичния живот, трябва да се освободи от всички посторонни влияния и да иска да намери Истината. Да работи с пълно съзнание, с вяра и да остави на Невидимия свят, на Бога, за крайните резултати. Една сестра попита: „Кои са условията за една Божествена школа? “ Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си. Всеки да живее в Светлината и всеки да знае как да свири своята част от оркестъра – това което му е поверено, до го изпълнява в съвършенство. Във всички Божествени школи се иска абсолютно доверие. Има хора под влияние на Черната ложа, а в Бялата ложа са въздържателите, вегетарианците, добрите семейства, добрите синове, добрите бащи и майки и пр. Навсякъде има и от едните, и от другите – преплетен е животът. Човек трябва да гледа на съвременния свят през Божествени очи, да види в какво отношение може да се ползва.
към текста >>

3. 6_02 ) Изуй си обущата - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се създаде такова общество, то става огнище за тяхното идване.
Не, ти ще отидеш там, дето те работят, и тогава ще има условия да ти се явят. Всеки ден размишлявайте върху Напредналите същества. Това прави възможно общението и свързването с тях. Освен нощните часове, благоприятни през деня са следните: между 11 и 12 ч.; между 17 и 18 ч.; между 21 и 22 ч.; към 24 ч., като изключение. Забележете, че трябва да се създаде общество на хармония, за да дойдат да работят от Невидимия свят, от Божествения свят. Когато се създаде такова общество, то става огнище за тяхното идване. Тогава идват и образуват вътрешни интимни връзки. Изобщо казано, в тази област трябва да се започне с Христа. Проучвайте 10-та, 11-та, 12-та, 13-та, 14-та, 15-та, 16-та, 17-та, 18-таи 19-та глави от Евангелието от Йоана, размишлявайте върху тях и влезте вътре в този дух, докато дойдете до разбирането на нещата. Сега сте по-близо до Царството Божие, по-лесно можете да придобивате, отколкото по-рано. Една жена, като отишла в дома на един светия, трябвало да го почака там.
към текста >>

4. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

Казах на американците, че домовете им не са хигиенични, понеже нямат комини, докато българинът има голямо огнище, чрез което става промяна на въздуха, то служи за естествена вентилация.
Сега хората живеят във високи кооперации и нямат двор, не могат да работят в градина, понеже нямат такава, само гледат през прозорците като затворници, нямат и достатъчно слънце. Някои апартаменти са хигиенични, но други съвсем не са. В Америка хората са за най-голямо съжаление: има вътрешни стаи, дето не прониква никаква слънчева светлина, и там лягат и стават, без слънце. Иначе имат хубави села, но в градските многоетажни здания едва към обед ще влезе лъч слънце. В сравнение с Ню Йорк, тук в София ние сме като в Рая. Казах на американците, че домовете им не са хигиенични, понеже нямат комини, докато българинът има голямо огнище, чрез което става промяна на въздуха, то служи за естествена вентилация. Къщите нека да имат горе на покрива полегати прозорци. Препоръчвам ви стаи четири на четири метра и доста високи. Жилището трябва да бъде сухо и ако се намира над подземни водни течения, не е здравословно, хората стават нервни. Материалът, от който са направени сегашните къщи, не е хигиеничен, трябва да бъде от стъкло. Стъклените къщи са най-хигиенични, а ако искаш повече или по-малко светлина, ще си послужиш със завеси.
към текста >>

5. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Поетът може дори да пише как храната дава подем на човека, да пише за нейното приготвяне, за огъня и огнището.
Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“. Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят. Поезията създава живи образи и картини. Цветята, когато цъфтят, това е поезия; когато вее вятърът, това е поезия; когато грее Слънцето, това е поезия. Поетът може дори да пише как храната дава подем на човека, да пише за нейното приготвяне, за огъня и огнището. За да бъде човек истински писател, той трябва да пише с най-хубаво перо, със златно, а ако е желязно перо, което ръждясва, не би могъл да пише хубави работи. Кога перото е златно? – Когато човек престане да говори лоши работи, перото му е златно. Желязното перо трябва да стане на златно. Който иска да пише, нека първо да свърши клас по Любов.
към текста >>

6. 99) Трябва друг мироглед - Боян Боев (1883 – 1963)

Пред студеното огнище стоял един княз, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел.
А това показва, че човечеството търси цяр, но лошите материални условия спъват човека. Това е вярно, но чуйте този разказ. Един българин работил в чужбина няколко години и като се връщал, вече богат и припечелил, разбойници го нападнали и обрали. Останала му една-единствена кибритена кутия, която носел във вътрешния си джоб. А било зима и като се лутал из снежната планина, съвсем замръзнал, но се добрал до една хижа. Пред студеното огнище стоял един княз, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел. Българинът разправил как са го обрали разбойници, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал: „Само кибритената кутия спасих! “ Князът извикал: „Носиш ли кибрит, положението е спасено. Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим.“
към текста >>

Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим.“
Останала му една-единствена кибритена кутия, която носел във вътрешния си джоб. А било зима и като се лутал из снежната планина, съвсем замръзнал, но се добрал до една хижа. Пред студеното огнище стоял един княз, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел. Българинът разправил как са го обрали разбойници, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал: „Само кибритената кутия спасих! “ Князът извикал: „Носиш ли кибрит, положението е спасено. Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим.“
към текста >>

7. Изгрев 12.IХ.1950 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка вечер имаше вечер на молитва при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, по време на който се изпълняваше литературно-музикална програма.
Това лято прочетохме „Ценното” из книгата на „Великия живот” и почнахме „Царския път на душата”. След слизане от Молитвения връх при някое от езерата ние играехме паневритмия. В някои дни ние правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за кухнята и за вечерния огън. Брат Димитрий (Стоянов) както друга година пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше вечер на молитва при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, по време на който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често група музиканти даваха концерти след обед. Някои братя и сестри четоха реферати по някои въпроси, например Методи Константинов върху геомантията, сестра Ярмила - върху физиогномиката, а оперната певица Лиляна Табакова - върху живота и делото на Орфея. Тя свърза орфеизма с богомилството и разгледа Орфей в светлината на Учителя. По-малки и по-големи групи устройваха по-близки или по-далечни екскурзии до Дамга, до Мальовица, до Рупите и пр.
към текста >>

8. Другарски час Детски клуб - Боян Боев (1883 – 1963)

Другарският час, който може да наречем и детски клуб, ще бъде едно социално огнище на училището.
Всяко училище трябва да има един по-голям салон, в който ще се събират учениците в другарския час. Ако училището не разполага на първо време с такъв салон, за целта може да се използва най-голямата класна стая. Другарският час ще задоволи нуждата, която чувства юношата от едно поле, дето той свободно може да развива дейност извън училищната програма. Цвятко Петков споделя следните думи на Кершенщайнер: „За мен е незадоволителна всяка училищна организация, която не позволява на юношата, покрай училищните задължения да се заеме доброволно с още някои, като енергично и основно извършва работа, избрана по негов вкус от областта на науката, техниката и изкуството.” Другарският час, който може да наречем и детски клуб, ще бъде едно социално огнище на училището. Част от свободното си време детето може да употребява в тази другарска среда за почивка и творчество. Там децата ще прекарат известно време приятно и полезно. Няколко пъти в седмицата след обяд ще кипи живот по време на другарския час. Дейността на детето там ще бъде най-разнообразна. Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни.
към текста >>

9. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата не може да стигне до Бога.
Мъчнотиите в живота на човека са нападения от тези вълчи вълни. Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите желания. Човек се моли по-добре, когато го гонят. Когато те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава .се молиш както трябва. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата не може да стигне до Бога. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отидете на чисто място. Молитвата трябва да се предаде от чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия Свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено какво се иска.
към текста >>

10. 101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят.
Човек трябва да гледа на нея като на сбор от Разумни Сили. Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате. Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили. Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречие. Една от задачите на хората е да образуват връзка с Разумните Сили. Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля, но зад тях седи една разумна ръка, която ги управлява. Зад всяко явление, каквото и да е то, се крие Разумна Сила. Тя го направлява. Отивате в една фабрика и гледате как се движат машините. Съзнателно ли е тяхното движение?
към текста >>

11. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето кои: Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно чисти очи, да не гледат отрицателното на хората, да имат помежду си абсолютно пьлна хармония в постъпките си.
Най-силен е този, който е свързан с Божията истина. Всички сте кандидати за свещения огън. Една сестра запита:“Кои са условията за една Божествена школа? “ Учителя каза: Ето кои: Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно чисти очи, да не гледат отрицателното на хората, да имат помежду си абсолютно пьлна хармония в постъпките си. Всеки да живее в светлината. И всеки да знае как да свири своята част в оркестъра. Това, което му е поверено, да го изпълнява със съвършенство. Защо съм ви събрал тук, в школата? За да се образува едно общество от хора, които имат велика любов, за да може от тук да се пратят мощни вълни на любов към целия свят, да се разлее тази любов в света, да достигне до душите на човечеството и да ги събужда.
към текста >>

12. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се върнахме вечерта, запалихме голям огън в огнището на хижата.
Настанихме се в хижата при второто езеро. Привечер всички посетихме чешмичката. Тя събуди млади спомени в нас. Тук Учителя държа беседата“Божествената радост“, печатана в тома“Божествен и човешки свят“. И всички следващи беседи, държани от Учителя в тази екскурзия, са печатани в същия том. Като се върнахме вечерта, запалихме голям огън в огнището на хижата. Втори ден (15 август, 1940 г.) Сутринта бяхме потопени в гъста мъгла. Валеше силен дъжд. Скоро дъждът престана. Към 10 часа отидохме с Учителя на мястото, дето беше неговата палатка.
към текста >>

Изпълнихме гимнастическите упражнения в шест часа около огнището край езерото.
Трети ден (16 август, 1940 г.) Сутринта, като станахме, видяхме, че сме потопени в гъста мъгла. Преди гимнастиката Учителя каза в разговор: Химичните елементи не са прости, а сложни. Новият химичен елемент, който откриха преди известно време, е само запушалка, която, като се отпуши, изтича енергията, която е за този елемент. Изпълнихме гимнастическите упражнения в шест часа около огнището край езерото. След гимнастиката Учителя каза: Представете си, че са ви фотографирали пред къщата ви. Вие мислите, че къщата и вие сте едно. Под къщата разбирам тялото. Обаче дойде някой и пререже въжето, което съединява къщата и вас и вие разбирате, че сте нещо друго.
към текста >>

13. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото.
Четвърти ден (17 август, 1940 г.) Сутринта преди изгрев слънце се събрахме на Молитвения връх. Небето беше чисто, синьо и розовите краски на изток всеки миг се меняха. Учителя държа беседата“Сянка и реалност“. След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор: Какво нещо е правда? Изгряващо слънце. Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва. Най-доброто учение е.
към текста >>

Обядвахме на камъните до огнището.
Към 10 часа в разговор Учителя каза: Тази мъгла тук е много здравословна, приятна е. Тукашната мъгла е магнетична. Понеже тук налягането е по-малко и въздухът е пo-рядък, то човек е принуден да диша по-дълбоко, за да достави достатъчно кислород на тялото. В бъдеще ще идваме тук с аероплани, които ще кацат на полянката при петото езеро Махабур. Обядвахме на камъните до огнището. След като обядвахме, Учителя каза в разговор: Веднъж видях, че по дървенишкото шосе един кон беше спрял, понеже беше много натоварен, и от друга страна, беше слаб. Идеха група ученички. Те се запретнаха от едната и от другата страна по три ученички, изкараха колата и тя излезе от калта и тръгна. Ако вярваме в Бога, Който живее в хората, тогава те ще вършат волята Божия.
към текста >>

След връщане от Молитвения връх край огнището в хижата Учителя държа втора беседа: “Единство в любовта“.
Шести ден (19 август, 1940 г.) В шест часа сутринта всички сме на Молитвения връх. Всичко е в гъста мъгла. По-далеч от 100 метра не се вижда нищо. Учителя държа беседата “Проветряване“. След връщане от Молитвения връх край огнището в хижата Учителя държа втора беседа: “Единство в любовта“. След втората беседа потеглихме надолу. На една полянка под първото езеро “Махарзи“ седнахме на почивка. Учителя каза: Когато си неразположен, ще направиш, една разходка по всички правила: ще ходиш ритмично, ще участваш с мисълта си, ще мислиш, че всичките ти работи, и на света, са уредени. Човек да не се тревожи.
към текста >>

14. По стъпките на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка вечер имаше молитви при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, при който се изпълняваше литературно-музикална програма.
Това лято прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на душата“. След слизане от Молитвения връх, при някое от езерата ние играехме паневритмия. Някои дни правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за нуждите на вечерния огън. Брат Димитрий Стоянов както друга година, пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше молитви при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, при който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често групи музиканти даваха концерти следобед. Някои от братята и сестрите четоха реферати, например Методи Константинов - върху геомантията, сестра Ярмила - върху физиогномията, а оперната певица Лиляна Табакова - върху живота и делото на Орфея. Тя свърза орфеизма с богомилството и разгледа Орфея в светлината на Учителя. По-малки или по-големи групи устроиха екскурзии до Дамга, до Мальовица, до Рупите и пр.
към текста >>

15. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Трябва да се създаде едно общество на хармония, за да дойдат да работят от Невидимия свят, Божествения свят, Когато се създаде такова общество, то става огнище на тяхното идване.
Вие сте във връзка с Великите Братя, вие сте в общение с тях. Трябва да изучавате законите. За тях не е толкова приятно да се явяват на физическото поле, защото средата е много гъста, материална, не е благоприятна, и трябва да правят големи приготовления, за да се явят. А по-добре е, вие да се пренесете на планината, там има по-добри условия да бъдат видими. И при това трябва да се избере не само чисто място, където няма да те следят други, но никой да не знае и да не види, че ви се явяват. Трябва да се създаде едно общество на хармония, за да дойдат да работят от Невидимия свят, Божествения свят, Когато се създаде такова общество, то става огнище на тяхното идване. Тогава Те идват и образуват вътрешни интимни връзки. В Бялото Братство вие всички трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души се съединят в един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно каквато и да е работа. Белите Братя ще дойдат при вас, не вие ще ги намерите. Един брат българин, сега в в Америка, ме пита, как да намери Белите Братя.
към текста >>

16. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Къщата беше стара, но напълно здрава, състоеше се от няколко стаи и обширен хол с огнище.
Това ни подейства като леден душ. Но запалихме огън в камината, пръсна се топлина, сменихме мокрите дрехи. Какви чудеса прави огънят! Светна, затопли се, създаде се уют. На следващия ден пообиколихме наоколо. Къщата беше стара, но напълно здрава, състоеше се от няколко стаи и обширен хол с огнище. Навън чардак, а пред него се ширва двор, широк три-четири декара. В обора съжителстваха два коня, две крави и две телета. Ние мислехме, че ще можем да съчетаем простия физически труд в едно крайно примитивно устроено земеделско стопанство, без абсолютно никаква техника, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присъща, и която ни беше една насъщна необходимост. Ще работим, ще четем, ще пишем, ще свирим, ще пеем. Представяхме си живота там като песен.
към текста >>

17. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На огнището кипят дузина чайници, гюмове.
Белота, белота, чудна приказна белота. Ето ни вече горе до обилния, бистър извор. Тук натрупваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към пукащите главни. От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни пламтят от горещината. На огнището кипят дузина чайници, гюмове. Раниците са развързват, върху снега се простират бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, бяло сирене, черни маслини, сладка халва, крехък праз, лют чесън, солта, чубрицата, мащерката, чай с много лимон. Слънцето се показа иззад разпокъсаните облаци и като че ли с глас се изсмя на тази пъстра картина, изръкопляска на благата, които е създало, и се скри. Но когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи иззад завесите, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за връщане - готови сме за път.
към текста >>

18. ЗЕМЕН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Силно се привързват към родната земя, към родните поля, към родното огнище.
Челюстите са също четвъртити. Вратът е дебел и мускулест. Изобщо, квадратните форми при земния тип, са израз на енергия, но колкото те са по-груби, толкова и енергията, която изразяват, е по-примитивна. Овалните форми, които при тези типове липсват, са израз на интелектуални и емоционални енергии. Земните типове са предимно работници на ръчния труд. Силно се привързват към родната земя, към родните поля, към родното огнище. Интелектуалните им интереси са много слаби. Верни са на приятелите си. Имат влечение към плътски удоволствия, но без да подбират обектите за задоволяването им. Жените от този тип са работливи, обичат да командват, да се разпореждат и разправят с мъжете си. Добри майки са, но са склонни да наказват децата си, когато направят някоя грешка.
към текста >>

19. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

От положението на небесните светила може да се заключи за заложбите и предразположенията на тялото, както лекарят, като разглежда едно гнойно огнище, може да предскаже бъдещето, ако то се остави така.
Има някои събития, които не произтичат непосредствено от Небесните причини, тях по-лесно можем да изменим. Има някои събития, които стават поради липса на знание от страна на човека, а не поради съдбата. Някои рани, както и болести са отчасти произлезли от действието на необходимостта, но поне отчасти те могат да станат безвредни чрез противоположни помощни и лечебни средства. Събития, които произтичат от много дълбоки и важни причини са неизбежни, обаче останалите събития, които произтичат от не много дълбоки причини лесно могат да се избегнат. Както лекарят, който научно наблюдава болестите, различава смъртните болести от неизлечимите, така и астрологът разграничава събития, които могат да се отменят. От положението на небесните светила може да се заключи за заложбите и предразположенията на тялото, както лекарят, като разглежда едно гнойно огнище, може да предскаже бъдещето, ако то се остави така. Обаче това гнойно огнище няма да предизвика усложнения, ако му се въздействува с лечебни средства, както магнитът няма да привлича желязото, ако той от по-рано е намазан с чеснов лук. Ако наблюдаваме четирите годишни времена и ако знаем хода на звездите и лунните фази, то спрямо тяхното влияние можем да употребим известни средства. Например, голямата жега може да се смекчи чрез охладителни средства. Зимният студ може да се смекчи чрез отоплителни средства и да създадем една средна температура. При размножаването на животните и при сеенето на растенията се обръща внимание на положението на Луната и никой не може да каже, че това е безполезно.
към текста >>

Обаче това гнойно огнище няма да предизвика усложнения, ако му се въздействува с лечебни средства, както магнитът няма да привлича желязото, ако той от по-рано е намазан с чеснов лук.
Има някои събития, които стават поради липса на знание от страна на човека, а не поради съдбата. Някои рани, както и болести са отчасти произлезли от действието на необходимостта, но поне отчасти те могат да станат безвредни чрез противоположни помощни и лечебни средства. Събития, които произтичат от много дълбоки и важни причини са неизбежни, обаче останалите събития, които произтичат от не много дълбоки причини лесно могат да се избегнат. Както лекарят, който научно наблюдава болестите, различава смъртните болести от неизлечимите, така и астрологът разграничава събития, които могат да се отменят. От положението на небесните светила може да се заключи за заложбите и предразположенията на тялото, както лекарят, като разглежда едно гнойно огнище, може да предскаже бъдещето, ако то се остави така. Обаче това гнойно огнище няма да предизвика усложнения, ако му се въздействува с лечебни средства, както магнитът няма да привлича желязото, ако той от по-рано е намазан с чеснов лук. Ако наблюдаваме четирите годишни времена и ако знаем хода на звездите и лунните фази, то спрямо тяхното влияние можем да употребим известни средства. Например, голямата жега може да се смекчи чрез охладителни средства. Зимният студ може да се смекчи чрез отоплителни средства и да създадем една средна температура. При размножаването на животните и при сеенето на растенията се обръща внимание на положението на Луната и никой не може да каже, че това е безполезно. Може да се случат някои грешки в някои отделни случаи, но това става и при другите науки.
към текста >>

20. 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС - Влад Пашов (1902- 1974)

В умствения свят този Аркан символизира приятелите и радостта на домашното огнище, истинското щастие.
Когато се съвзема, вижда, че при него са вече двамата - ръководителят и Великият йерофант. Техните лица светят и целият им вид е великолепие и красота. Те не казват и дума върху онова, което са преживяли около Центъра, но са направили то да звучи като чудна музика в сърцето на ученика. В Божествения свят този Аркан символизира Върховното небе. Тук ученикът преминава втория Праг на духовния свят, където се отрича всичко лично и се посвещава в служене на Великото, на Божественото. В умствения свят този Аркан символизира приятелите и радостта на домашното огнище, истинското щастие. Във физическия свят - свързването, щастлив брак. В хороскопа този Аркан казва: Ти ще бъдеш щастлив и никой не може да ти отнеме твоето щастие, ако знаеш да го включиш в съпружеския кръг и в светилището на своето сърце.
към текста >>

21. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Да си представим Божественото огнище на първоночалната Есенция като духовен Център на света.
Върховният съдия на всичко, и на свой ред сами стават творци, второстепенни на своите светове. Вървежът на творенията е двойнствен и се състои от инволюция - постепенна материализация на Духа, и еволюция - постепенно одухотворяване на материята. Едната е неразделна от другата. Колкото и парадоксално да се вижда на непосветените, това е Божествена истина, че развитието и усъвършенстване на духовния живот се извършва чрез инволюцията - движение отвън навътре от безкрайно голямото към безкрайно малкото. За да разберем по-лесно тази Тайна трябва да рибегнем към серия символи. Да си представим Божественото огнище на първоночалната Есенция като духовен Център на света. Този Божествен Център ще представя от себе си триединна-та Глава на Бога, откъдето излиза чистата бяла Светлина на Единния Безформен. С други думи, този Център представя Царството на Сефиротите - Слънцето в сферата на живите потенциалности. Божествените същества, безкрайно висшите и най-високите чинове от ангелската йерархия. Ние можем да си представим това като точки в безкрайния океан на Любовта, заобиколен с блясъка на неизречената Корона. Тази Божествена сфера в това състояние е пасивна.
към текста >>

22. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята.
Тогава с най-голяма точност ще разберем какво ни е нужно, за да ни стане ясен предметът. Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано.
към текста >>

23. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

родното слово учеха на светлина славянското огнище.
„Един век след епохата, наречена Златен век на нашата кул- тура, българското съзнание празнуваше истинското време на триумф. Пирът на литературата бе свършен, доспехите на бранните победи — забравени, когато българската буква и родното слово учеха на светлина славянското огнище. И тогава през хилавата епоха на слабия цар Петър бе дошъл редът на 16 страшното: българската реч трябваше да възвести на цял свят забравените тайни и магическото очарование на легендата на- влизаше в царството на начъртанията общи за целия свят. Родната мисъл трябваше да стане мисъл всеобща.''
към текста >>

24. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд.
Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа.
към текста >>

25. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В областта Перигор Богомилството прониква в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище.
Този град става център на движението и оттам то се разпространява във всички области на юг от река Лоара. В 1022 година Богомилството било разпространено вече почти във всички френски области. Благородници, хора от народните маси, духовници, отличаващи се със своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици. Голяма част от жителите на град Орлеан преминава към Богомилството, откъдето пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център е бил замъкът Монвимер. В областта Перигор Богомилството прониква в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много хора се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот на съвършените. В 1220 година от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тогавашните албигойци и да им даде съвети при силните гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията. В 1178 година се обявил кръстоносен поход против френските богомили. Той бил придружен с големи жестокости.
към текста >>

26. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Четвъртият дом определя условията на нашето рождено огнище и противоположния на него десети дом ни говори за нашето социално положение.
Така че имаме три групи домове с по четири дома в група. Лесно е да се види, че тези три групи домове отговарят на трите динамични групи от знаците. Така ъгловите домове отговарят на кардиналните знаци, следващите домове отговарят на неподвижните знаци, а падащите домове отговарят на подвижните знаци. От ъгловите домове първият е свързан със знака Овен и управлява нашата собствена личност. Седмият дом, противоположен на първия, говори за спътника ни в живота - съпругата или съпруга и съдружниците въобще. Четвъртият дом определя условията на нашето рождено огнище и противоположния на него десети дом ни говори за нашето социално положение. По този начин ъгловите домове обуславят крайъгълните сфери на нашия живот. Сред следващите домове вторият дом има отношение към нашите финансови възможности, към придобитото с наши усилия богатство. Противоположният на него осми дом показва това, което ще можем да получим от други под формата на дарове, завещания, наследство. Пети и единадесети дом ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата на човека, които имат по закон право на част от плода на нашия труд, а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата на нашия мозък, на нашата душа - приятелите, с които сме свързани чрез нашите надежди, желания и стремежи. Те също могат да помогнат за изразходване на нашите средства или да ни създават условия за придобиване на такива.
към текста >>

27. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

Четвъртият дом ни дава указания за родителите, по-специално за майката на родения, за средата, в която той ще живее, за домашното огнище.
Носи ни указания освен това за различни връзки и отношения на родения, за неговата кореспонденция и писателска дейност. Отговаря на знака Близнаци и владее рамената, ръцете и дробовете. Знакът и планетите в третия дом определят средата, в която човек се движи. Господарите на знаците, към чиито тригон принадлежи знакът, заемащ върха на 3-и дом, ни дават указания за братята и сестрите на родения. Първият ни показва най-стария, вторият - средния, и третият - най-малкия. Четвъртият дом ни дава указания за родителите, по-специално за майката на родения, за средата, в която той ще живее, за домашното огнище. Показва наследствените склонности, също какъв ще бъде краят на живота. Дава указания за недвижимите имущества - къщи, ниви и пр. Нарича се окултен дом. Има отношение към знака Рак и управлява гърдите и стомаха. Господарите на знаците ни дават указания - първият за наследството, вторият за притежание на недвижими имоти, третият за края на живота.
към текста >>

28. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В Посланието към българския народ Учителя казва: "Аз ида от горе, по Висше разпореждане на Бога, на нашия небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия, да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина, да просвети всеки ум, да възроди всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото човечество, на което славянското семейство, коляно Юдино, ще стане огнище".
VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 39. За да бъде някой Учител, трябва да бъде назначен от някого. Както в обикновения живот не всеки, който е завършил средно или висше образование, е учител, а само онзи, който е назначен от министерството на просветата и неговите поделения. Същото се отнася и за духовните, окултните Учители. Не всеки посветен, не всеки, който е завършил Висшата Окултна Школа, е Учител, а само онзи, който е назначен за това от Върховното Духовно Ръководство на човечеството, от Бога, от Христа, Който е глава на Бялото Братство и Ръководител на всички Окултни Школи във всички времена и епохи. В Посланието към българския народ Учителя казва: "Аз ида от горе, по Висше разпореждане на Бога, на нашия небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия, да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина, да просвети всеки ум, да възроди всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото човечество, на което славянското семейство, коляно Юдино, ще стане огнище". 40. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: "Един е нашият Отец", Той подразбира Великия, Единния Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взема известно отношение към нас. Ето защо под Учител, в окултен смисъл на думата, ние подразбираме Великата Божия Мъдрост, която носи истинското знание в света, което внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота.
към текста >>

29. Край огнището - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Край огнището- Любомир Лулчев - 1934г.
Край огнището- Любомир Лулчев - 1934г. Category: Любомир Лулчев (1886 – 1945)
към текста >>

30. ЧОВЕКЪТ И НЕГОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Огнището, в което се каляват тези волеви сили, е материалният свят, в който е потопен социалният и политическият живот на народите.
Тази втора същност на духовната природа на човека е свързана с Обективния Свят, изследван от човешкия интелект. През течение на вековете, различни Школи и Университети са били центрове, необходими за събуждане и усъвършенстване на интелектуалните човешки способности. Интелектът ще доведе Човека пред прага на Мъдростта. Третата координата на човешката психика е волевото съзнание. То е тази динамична същност, в която се крият творческите сили, с помощта на които се реализират идеите и инициативите в духовния, културен и материален живот на народите. Огнището, в което се каляват тези волеви сили, е материалният свят, в който е потопен социалният и политическият живот на народите. Волевият свят е пряко свързан със социалния живот. В наше време, когато Бялата раса е стигнала до известна граница на развитието си, човечеството изживява последните години от тъмния период на Кали Юга[1]. Човечеството е преминало през многобройни войни и революции. Сега то трябва да извърви пътя под знака на търпението, себевладеенето и постоянството, за да бъде доведено до прага на СВОБОДАТА, която се разкрива от принципа на ИСТИНАТА. Свободата, като краен израз на Истината, е свързана с други три важни съвременни проблеми.
към текста >>

31. ПОЛЯРНОСТТА В ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

В далечни времена жената е била или безименна робиня, или весталка на семейното огнище, или затворница зад харемните решетки.
В настоящото изложение този въпрос ще бъде разгледан в неговата философско-мистична същина от гледище на Космичното съзнание, на което ни учи Учителят, без да бъдат игнорирани и съвременните проучвания. Проблемът за мъжа и жената е един въпрос от голямо хуманистично, етично, социално и най-вече космично значение. Социалният му аспект, особено въпросът за така наречената „еманципация" на жената, до голяма степен вече е намерил своето разрешение в почти всички континенти. Относно социологичните фази, през които е минало човечеството - патриархата и матриархата - съществуват достатъчно научни материали, необходими за правилното третиране на този въпрос. В художествената литература са написани много драми, трагедии и комедии, в които жената е централна героиня. В далечни времена жената е била или безименна робиня, или весталка на семейното огнище, или затворница зад харемните решетки. Като цяло, демонологичният (сексуалният) въпрос е интимно свързан със съдбата на народите и човечеството [2] Затова в художествените произведения се търсят разрешения на големите конфликти в семейството, в обществото и в народите. ------------------------ [1] Виж напр.: д-р Ото Вайнингер, „Пол и характер" и Хр. Маджаров, „Любов и еволюция", Вн.,1998 [2] За отбелязване е, че изчезването на някои от старите човешки раси се изразява чрез една упорстваща неспособност за забременяване у жените.
към текста >>

32. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

Ако почакате малко, ще чуете говора на пламъците в огнището:
- обажда се другата дежурна. - Огънят не е запален. - Ей сега! - откликва Ради. И много скоро ще го видите на вратата със съчки, добри подпалки и всичко необходимо за целта. Ако почакате малко, ще чуете говора на пламъците в огнището: „Ради, Ради! " Пристига още една дежурна и всички запяват песен. Ради намества казана на огъня, пооглежда се за още работа в кухнята и, като не намира, пита: - Ще ви трябва ли още нещо?
към текста >>

33. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

Чайниците на огнището вряха.
Тук Учителя се отклони от пътеката, за да се преоблече. Той ни съветваше да се изпотяваме и често да се преобличаме по време на екскурзиите ни в планината, за да дишаме по-добре и през порите на тялото. Защото „ седем милиона прозорци се отварят, трябва да им се даде възможност да дишат". * Когато пристигнахме на Ел Шадай, там имаше вече доста хора. Чайниците на огнището вряха. Учителя пи чай, след което пак се преоблече, „за да не се върне обратно в тялото отровата, която вече е излязла чрез потта". Ние се присъединихме към онези, които бяха дошли на Бивака и вече закусваха. Учителя седна редом с нас пред малка импровизирана масичка. Разговорите утихнаха, цялото внимание бе насочено към него, когато той ни поздрави с думите: - Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново време.
към текста >>

34. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Наляхме вода във войнишкото алуминиево канче, което носехме, и го сложихме на импровизирано огнище.
Изсушихме дрехите си и спахме като къпани. Сутринта станахме рано, взехме си раниците, качихме се на върха и посрещнахме хубавия изгрев на слънцето. Закусихме и се срещнахме с Мария и Станка, които се извиниха, че не ни приеха в бурята, защото не ни познали, а били сами. Решихме да отидем до Маричините езера. Слязохме надолу, отклонихме се наляво от пътеката за „Грънчар" и по стръмнината отидохме при долното Маричино езеро. Наляхме вода във войнишкото алуминиево канче, което носехме, и го сложихме на импровизирано огнище. Но от големия снеговалеж в предния ден всички дърва бяха напоени с вода и не горяха След половинчасови усилия водата завря и ние наляхме в канчета да пием. В това време на отсрещния бряг на езерото се появи една голяма мечка и започна силно да реве. Брат ми предложи да бягаме нагоре, по Близнаците. Аз му възразих, че мечката бяга по-бързо от кон и човек не може да избяга от нея, особено по нанагорнище. Мечката се скри в близките клекове.
към текста >>

35. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Оправихме огнището и сутрин приготвяхме вода за чай, а обядът беше безплатен.
Оттам конете занесоха всичко на хижата и настанихме багажа в преддверието, където туристите оставят раниците си. Хляба качих на тавана, където спяхме. Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията край камъка на полянката и след това всички веднага отидоха да си приготвят закуската и обяда. Така приятелите бяха свързани с ежедневните си нужди и не можеха да отидат да играят Паневритмия другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и сутрин приготвяхме вода за чай, а обядът беше безплатен. Имаше донесен един казан, но той се оказа пробит. Картината на братския живот в лагера веднага се промени и започнахме да ходим на Паневритмия до Чистотата, на първото езеро за дърва и няколко пъти - на петото езеро. Раздадохме и хляб безплатно. Дойде един младеж и ми каза да му дам от Божия хляб, който се дава без пари. Аз отидох с него 8 хижата и му дадох 2 хляба, но когато отидох 6 лагера, той беше взел още няколко.
към текста >>

36. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

Имахме столова с пейки и огнище, направени от камъни, която при дъжд покривахме с голям найлон и там прекарвахме целия ден.
Обаче те са много чувствителни и щом подушат опасност, бързо изчезват в гората. Над нас са летели семейства орли, които писукат особено и учат малките си как да летят. От Големия Купен се вижда Рила като на длан, а слънцето изгрява някъде по-отдолу, от Стара планина. По-късно до Купена построиха студентската хижа. Там сме прекарвали с палатка по една седмица. Имахме столова с пейки и огнище, направени от камъни, която при дъжд покривахме с голям найлон и там прекарвахме целия ден. Природните явления на върха са много активни. Едно лято бяхме на палатка с Елена Симеонова и се изля такъв силен дъжд, сякаш с ведра се изливаше вода. По целия връх течаха големи буйни реки. Дъждът спря, Слънцето огря и картината се смени - сякаш изобщо не е валяло. Там срещнахме сърни, зайци и други животни.
към текста >>

37. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато всички си легнаха те двамата седяха до огнището, в което пръщяха борови съчки и си приказваха.
- Щеш ли да дойдеш с мене във Варна? Сякаш огън премина през гърдите на младия човек. Той нищо не можа да отговори, а само отрони една дума. - Ще си помисля, вуйко. На втората вечер разговорът продължи. Когато всички си легнаха те двамата седяха до огнището, в което пръщяха борови съчки и си приказваха. - Защо пък да не дойда? Иска ми се да видя и повече свят, но как да оставя това село, тия жадни за книги наши люде? - Помисли си добре - рече вуйкото. - Там ще има също работа за тебе. Не само занаят ще изучиш, но и даскал може да станеш.
към текста >>

38. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

„Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия."
„Свещеникът на параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас." Своето безпокойство от дейността на протойерея Констанди, както го наричат тогава гърците, владиката изказва с думите: „Двама монаси от Св. Кутулмушкия манастир в Света Гора дошли във Варна да събират помощи. По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това освещение." Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия." А в друг доклад следното: „Главно от преди години, а систематически от пристигането ми, тукашните многобройни първенци и братя в Христа български заедно с един свещеник на име Констанди, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което Божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други дела на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват. Този духовен председател управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко, което се отнася до тези християни. Той назначава местни свещеници, учители и подобни.
към текста >>

39. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри.
Така се изгради доста голям заслон, покрит с плочи, направиха се мостове от гранитни блокове върху някои рекички, изтичащи от езерата, каптираха се изворчетата над езерата Елбур и Махабур, за да се появят рядко красиви и оригинални чешми с бял кварц, донесен отдалеко от самите ученици. Тези чешми и до днес радват туристите в тази прекрасна местност на Рила. Благоустрояването на лагера е фокус на общите усилия, а работата, която се извършва там, е определена от Учителя, метод за утвърждаване единството и хармонията. Привечер, когато денят преваля и високо над върховете блеснат небесните светила и лунната светлина облече в синкав воал канарите и острите зъбери, животът стихва. Смълчаните езера сякаш медитират, отразили вечерния светлик в мистична красота. Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри. Около този огън понякога Учителят говори кратки беседи, а най-често там стават импровизирани концерти, рецитали, разказване на спомени или опитности. Краят на тези концерти е винаги хорово пение, което пробужда задрямалото ехо в далечните скали и най-после общата молитва, която възхожда нагоре към трепкащите кервани на късните съзвездия. Незабравими мигове край езерото на чистотата
към текста >>

40. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Който люби, той гори в огнището, а ония, които той обича, седят наоколо и приемат тази животворна топлина.
Никой държавник не може да стане велик, ако народът само се бои от него, а не го обича. * Когато ви посети някое страдание, вие не казвайте, че в света няма любов и че небето ви е изоставило. Не, това страдание е пръстът на цигуларя, който притиска струната на определено място по грифа на цигулката, за да изтръгне от вас определения тон в симфонията на живота. * Който люби, той гори в огнището, а ония, които той обича, седят наоколо и приемат тази животворна топлина. Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влезат в огнището на любовта, за да дадат топлина и живот на други. Това ще рече да те обикнат и да обикнеш. * Колко пъти лицата на хората ви се виждат неприветливи, колко пъти светът край вас ви се струва недружелюбен! Има дни и часове, когато животът ви се обезсмисля.
към текста >>

Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влезат в огнището на любовта, за да дадат топлина и живот на други.
* Когато ви посети някое страдание, вие не казвайте, че в света няма любов и че небето ви е изоставило. Не, това страдание е пръстът на цигуларя, който притиска струната на определено място по грифа на цигулката, за да изтръгне от вас определения тон в симфонията на живота. * Който люби, той гори в огнището, а ония, които той обича, седят наоколо и приемат тази животворна топлина. Ще дойде ден, в който и тия, които са били обичани, ще влезат в огнището на любовта, за да дадат топлина и живот на други. Това ще рече да те обикнат и да обикнеш. * Колко пъти лицата на хората ви се виждат неприветливи, колко пъти светът край вас ви се струва недружелюбен! Има дни и часове, когато животът ви се обезсмисля. Тъмни часове на отчаяние ви спохождат.
към текста >>

41. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

Има голямо огнище, иззидано с камъни, над него – отвор.
А какви билки! Какви ли не аромати има в този въздух! Той е лечебен, не допуска болест да се приближи до човека. В единия край на стружнята се работи, а в другия се живее. Мекият буков талаш „мирише на младост“, в него се спи сладко. Има голямо огнище, иззидано с камъни, над него – отвор. Тук огънят не загасва. На стената, във вулия от агнешка кожичка, виси гъдулката. Това е чудо-инструмент, предаван от деди и прадеди. Под пръстите на Къртипъня излизаха чудни мелодии, въпреки тежката работа те не губеха своята подвижност. Къртипъня беше прочут и с друго – не се страхуваше от нищо.
към текста >>

Туриха в ред струга, запалиха огъня на огнището и тъкмо се готвеха да събуят цървулите, пепелта от огнището започна да се надига – пух, пух, пух – и от нея започват да излизат змии, усойници!
Мечката излиза, стъпи върху чувала, а отдолу Къртипъня с ножа – право в сърцето. Но той убиваше само стръвница, която е убивала човек. „Човек не ти се позволява да убиваш! Добитък… може“, казваше той. Една пролет те пристигнаха малко по-рано от обикновено. Туриха в ред струга, запалиха огъня на огнището и тъкмо се готвеха да събуят цървулите, пепелта от огнището започна да се надига – пух, пух, пух – и от нея започват да излизат змии, усойници! Къртипъня не убиваше змия, не позволяваше и на други в негово присъствие да убиват. Никога не казваше лоша дума за змиите, а ги наричаше с най-ласкави имена. Това беше родов обет, кой знае от кои езически времена останал. Той извади шарена торба и я подаде на Илия, а сам започна да събира змиите и да ги пуска в нея. С една малка вилка притисне главата на змията, хване я за врата и я пусне в торбата, като произнасяше някави странни думи.
към текста >>

42. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел.
Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта. Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на любовта" (курсивът мой - К. З.). Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда. Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения.
към текста >>

43. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца.
Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П. Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството.
към текста >>

44. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“
А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.). Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“ От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“ Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос? Или за самия Учител Беинса Дуно? Към настоящето ли е насочено това изявление или към бъдещето?
към текста >>

По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“
Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето. Избор, потвърден категорично и от основателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер, и от други видни представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на Новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран! Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“ По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към текста >>

45. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Както вече посочихме по-горе, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище – лоното на Бога-Отца.
По този повод Учителят П. Дънов подчертава: „Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.“ В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните ў въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече посочихме по-горе, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище – лоното на Бога-Отца. Тези размисли не биха били достатъчно пълни и богати откъм съдържание, ако отново не цитираме великия Миров Учител: „Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.). Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството.
към текста >>

46. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Без да отрича брака като обществена институция и семейството като огнище за продължаване на рода и възпитаване на децата, той защитава становището, че за истинското партньорство между мъжа и жената не са необходими формалности.
В твърде редки случаи – и от двете. На най-високото място в скалата от ценности, върху основата на които трябва да бъде изградена женитбата, Учителят П. Дънов поставя Любовта. И то в нейното Божествено измерение – като принцип на космическото развитие и на общуването между половете. След нея идват: взаимното доверие, разбирателството и чувството за отговорност. Без да отрича брака като обществена институция и семейството като огнище за продължаване на рода и възпитаване на децата, той защитава становището, че за истинското партньорство между мъжа и жената не са необходими формалности. Например, такива, каквито предполага женитбата. Достатъчно е то да почива върху прилагането на добродетелите и непреходните стойности, които вече посочихме по-горе. Както и във всички останали случаи, Учителят на Бялото братство (ББ) у нас предоставя правото на избор на своите последователи и на онези, които отчитат конструктивния заряд на неговото Слово. Обосновавайки решаващото предимство на взаимната чиста, Божествена Любов пред всякакъв вид формалности в общуването, той изтъква: „Ако мъж и жена се обичат, тях в Божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я изгуби.“
към текста >>

47. ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

За да стъкми огън, човек трябва да има огнище, да се събере с подобните си.
Поради обстоятелството, че живеят в групи, хората имат и групови интереси. Груповите интереси спокойно можем да отнесем към сектантските интереси. Така наречените секти, духовни убежища, са техен продукт. В тях се приютяват осиротели души, оставени на произвола на съдбата. Човек, който има съзнанието, че Единният Бог е неговият баща, а Великата природа е неговата Майка, е излязъл от груповия интерес и живее с интересите на цялото. За да стъкми огън, човек трябва да има огнище, да се събере с подобните си. Защото остане ли сам, той е много слаб и беззащитен, за да живее в тежките условия на земната действителност; на Небето или на земята едно дърво огън не прави. Когато са мотивирани от груповия интерес, хората се влияят от общото настроение, от духа, който владее в тази група. Ако духът е светъл, влиянията са благоприятни. Когато личните чувства и интереси доминират в групата, тогава влиянията и произтичащото от тях предразположение към всякакъв род внушения, се оказват пагубни. Това състояние на нещата, което често наблюдаваме днес, става приемливо за много лековерни хора, когато се сведе до необходим компромис.
към текста >>

48. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Наблизо, върху каменно огнище ври чайник.
Бяхме я кръстили „Брезичките". Всяка неделя си давахме среща на това място. Тук системно се водеха интересни разговори с Бате Крум. Често подготвяхме екскурзии до Рила или правехме проекти за летуването ни там през август. В един тих и слънчев, но прохладен ден Крум е на поляната, заметнат с шаечната си пелерина. Наблизо, върху каменно огнище ври чайник. Младежите поддържат огъня, а разговорът тече спокоен и увлекателен: за Учителя и неговото учение, относно „Астрология на личността" от Дийн Ръдиер, мистиката на Сведемборг, универсалните идеи във философията на Юнг и пр. Разговорът е оживен, но Крум стои неподвижен, вглъбен в мислите си. След време някои от младежите се раздвижват и тръгват за гъби из близката борова горичка. Не минава дълго време и те са отново край огъня. „Реколтата е богата ще ви каня на гъби с ориз!
към текста >>

49. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

В средата имаше буен огън и на огнището от камъни бяха чайниците и ангелската супа, с която се гощавахме на обяд.
Учителят вървеше бързо и трудно можехме да го следваме, но той често даваше почивки. Още с пристигането на Бивака се преобличахме и се напивахме с гореща вода от чайниците, които младите приятели бяха успели вече да стоплят. През деня имахме непринудени разговори с Учителя и помежду си. Брат Боян записваше всичко, което казваше Учителят. Когато имаше вятър, търсехме завет под високата полукръгла ограда от камъни, която бяхме си изградили. В средата имаше буен огън и на огнището от камъни бяха чайниците и ангелската супа, с която се гощавахме на обяд. Младите приятели бяха много отзивчиви и за тях най-голямата радост беше да посрещнат тия, които пристигаха, и да им предложат чаша гореща вода. Пиенето на гореща вода след изпотяването беше панацея за всички болести. При изобилното изпотяване, което се получаваше при бързото ходене нагоре, се изхвърляха всички отрови от организма, а с горещата вода, която изпивахме след това, ставаше основно промиване на всички клетки на организма. На Бивака пеехме най-различни песни. Сутрин рано - по-мистични, а на обяд - весели и живи.
към текста >>

50. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Показахме им огнището.
Наоколо нямаше никакви отпадъци. Боклукът от храни заравяхме в ями с пръст. Другите отпадъци горяхме периодично. Този човек, а и останалите с учудване замълчаха. След това горският каза, че можем да запалим района. Показахме им огнището. То беше изградено на плосък голям камък и отстрани имаше две големи скали. Горският гледа, гледа и каза: „Подпишете се тук, че отговаряте да няма пожар.“ След това така говорих с всеки поотделно. Въобще не помня точно какво съм говорила, защото някой друг говореше чрез мен. Най-труден беше разговорът с този от Държавна сигурност. Само той отказа да вземе бонбон.
към текста >>

След това Крум някъде изчезна и малко по-късно видях една огромна купчина с дърва, подредени грижливо до огнището.
Когато беше в лагера, тя щедро участваше с дарение. Също така Божанка и Петър Ганеви, родителите на Божанка - Тодор и Маринка Кралеви - са ни хранили с много вкусни плодове и зеленчуци от градината си. Друг проблем бяха дървата за огъня (по това време нямаше газ), а на тази височина имаше малко клек и трудно се намираха дърва. Всички работеха, тичаха, всеки с нещо да помогне. Никога няма да забравя как Крум от Петрич, възрастен ученик на Учителя, мина край нашия лагер и ние с радост го поканихме на обяд. След това Крум някъде изчезна и малко по-късно видях една огромна купчина с дърва, подредени грижливо до огнището. Просълзих се. Такива бяха учениците на Учителя! Те мълчаливо трептяха за това, от което най-много се нуждаеш -и без молби, без заповеди, с много обич и любов веднага те зарадваха със своята безкористна обич. Крум от Петрич си беше отишъл, даже не можахме да му благодарим. Веднъж Весела Несторова ми каза: „Брат е този, който сам се досеща и вижда от какво имаш нужда и веднага ти помага.“
към текста >>

Искам да добавя, че същата нощ Сузи Холбич ме събуди тревожно и ми каза, че гори голям огън на нашето огнище.
Как можеше да я прекъснем? Ние трябваше да я продължим, да се учим от това. Взехме паспортите и същата нощ изгоря каменната хижа „Мусала“. Защо и как, не зная, но паспортите на чужденците бяха спасени. Това спести огромни проблеми, които бихме имали с държавните институции. Искам да добавя, че същата нощ Сузи Холбич ме събуди тревожно и ми каза, че гори голям огън на нашето огнище. Сузи спеше в моята палатка, тя беше излязла до тоалетната и видяла огъня. Аз веднага скочих и го загасих. В нашия лагер беше закон вечер да загасяме много добре огъня. После попитах всички наши приятели, но никой не беше палил огън. За нас това остана загадка.
към текста >>

51. Как се запознах с Крум Въжаров - Крум Въжаров (1908- 1991)

В средата направихме огнище и винаги имахме гореща вода от близкия извор.
Той също отиваше на екскурзия на Рила и на драго сърце дойде с нас до връх Мусала. Бях много радостна, че имам възможността да беседвам и контактувам с един толкова интелигентен и ерудиран човек, а също така и духовно извисен. Към края на екскурзията той ме покани да участвам в младежките събирания за Словото на Учителя, които водеше. Благодарих на Бога, че ще имам възможността да уча на живо, пряко от учениците на Учителя. Събирахме се главно на Витоша, на Брезите, които ние посадихме и с тях оградихме една полянка. В средата направихме огнище и винаги имахме гореща вода от близкия извор. Това беше нашето място, което не се виждаше от пътя. Нарекохме го Брезите. През зимата се срещахме и на по-близки места в снега и студа, но то, Живото Слово, беше, което топлеше сърцата ни. Събирали сме се и в домовете на Дора Иванова, Марта Александрова и на някои други приятели.
към текста >>

52. Земята - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Силно са привързани към родната земя, към родните поля, към Родното огнище.
Овалните форми, каквито тези типове почти нямат, са израз на интелектуални и емоционални изяви. Фиг. 21. Мъжки Земен тип Земните типове разполагат с физическа сила и устои за преодоляване на съпротивлението, което физическият (материалният) свят оказва. Това са предимно неуморните работници на ръчния труд. Те са пестеливи и скържави (свидливи) към всички материални ценности. Силно са привързани към родната земя, към родните поля, към Родното огнище. Упорити са в труда върху земята - оране, копане и др., свързани с придобиване на ценности, задоволяващи насъщните нужди. Интелектуалните им интереси са много слаби. Верни са на приятелите си и на своите ангажименти. Имат влечение към плътските удоволствия, но без да подбират обектите за задоволяването им. Те наблюдават студено, без вълнение и търсят ползата (изгодата), която може да се извлече от всичко наблюдавано.
към текста >>

53. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Непосредствено над органа на чадолюбието се намира центърът, който създава у човека привързаност към родината - родното място, бащиното огнище (отсечка 3).
Това чувство няма отношение към качествата на самата рожба, било те външни или психологически. Така например, майката обича най-много детето в първите месеци, когато то още не е привлекателно за другите хора. Нейните грижи и обич биват толкова по-силни и по-продължителни, колкото рожбата е по-слаба. Този орган по правило бива много по-развит у жените, отколкото при мъжете и мъжките животни. При народите от крайния север - ескимосите, където условията за живот са много сурови, тази черта е особено силно развита. Непосредствено над органа на чадолюбието се намира центърът, който създава у човека привързаност към родината - родното място, бащиното огнище (отсечка 3). Привързаността към мястото, където човек се е родил и е живял, е независима от това, дали то притежава или не качества, които биха създали и улеснили живота. Този център е особено силно развит у планинските жители и те особено много страдат от носталгия, когато напуснат родното си място. Малко по-настрани от центъра на любовта към родното място се намира центърът, който създава у човека желанието и необходимостта от дружба и приятелство. Когато е добре развит, той дава широта и пълнота на горната част на главата. Службата на този орган е да събужда у човека привързаност към ближния, приятелство, желание да се привързва към всичко, което е способен да обича.
към текста >>

54. Юпитеровият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Край огнището в мекото кресло по чехли се чувствуват много добре.
Бузите са месести и добре оформени. Обичат и мустаци, но те падат като руно. Походката им е отпусната и спокойна. Обичат удоволствията, празниците, тържествата, ритуалността, гостоприемни са и обичат удобствата и охолния живот. Те са весели оптимисти, предпочитат хубавото хапване и пиене, което поглъщат бавно и с особено разположение и тържественост. Край огнището в мекото кресло по чехли се чувствуват много добре. Обичат челядта си и са добри съпрузи - сериозни, услужливи, привързани и миролюбиви. Религиозни са. Обичат церемониите в храмовете и познанствата. Те са привлекателни, горди и с чувство за уважение и почит. Макар че са весели и разположени, на моменти са способни на избухване, но не са злопаметни.
към текста >>

55. От 1 декем. до 16,януари: Зимни радости. Грижи за нуждаещите се. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ще запознаем децата с хубавите български обичаи около Коледа, народната трапеза, бъдника в огнището, общите игри и коледуване.
С няколко приказки ще разкажем за живота на Христа. Мило е децата да станат джудженца с червени шапки и бели бради, като помощници на дядо Коледа да приготвят подаръци за близките си, за другарчетата или за бедни хора. Декорацията в стаята се изменя с зимна и то за случая празнична. Към средата на декември свикваме родителска среща и заедно с майките решаваме как да отпразнуваме Коледа. Обикновено се предпочита забава в стаята при задушевната атмосфера между родители и деца. Ще запознаем децата с хубавите български обичаи около Коледа, народната трапеза, бъдника в огнището, общите игри и коледуване. Практиката ни учи да дадем коледната си забава на първи януари след обед. На следния ден децата идват да получат изработените от самите тях играчки, за да продължат радостта си и у дома през ваканцията. По общо решение, през ваканцията ще посетим групово болници, бедни семейства, работнически или фабрични детски домове и др. Ако до сега не сме посетили домовете на всички деца, то поне сега трябва да сторим то
към текста >>

56. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ГАТАНКИ На едно огнище божи огън тлее, ина него всеки може да се грее.
ГАТАНКИ На едно огнище божи огън тлее, ина него всеки може да се грее. — Слънцето Ни хвърка, ни ходи, керваните води. — звездата На студ се Белчо пери, на слънцето трепери. — снегът Майстор Сечко в реката сапун прави с водата; баба Марта го събира, за ден-два го изпира. — лед Ту е сладко, ту горчи, от уста в уста търчи, дето мине не личи. дума Денем мижи като сляп, а ноще си дири хляб.
към текста >>

57. Каин и Евел - Николай Райнов

Но твърдо бе сърцето й — твърдо, като ръка на злодеец: не обикна тя Каина, нито поиска да зачади пламъка на домашното огнище.
Горчив бе хлябът му с Ада — и не пиеше вече разтуха сърцето му в нейните прегръдки. А напразно плачеше Ада. И всуе го молеше да се върне при нея. След време се разтвори пак сърцето на Каина, та се разпаля в него пожелание към Сета. А Сета бе жена на брата му Евеля. Но твърдо бе сърцето й — твърдо, като ръка на злодеец: не обикна тя Каина, нито поиска да зачади пламъка на домашното огнище. Защото не я теглеше към грях. А когато плодовете бяха обрани, небето се размъти и листата закапаха, умря Адам. И оплакаха го тогава синове и дъщери. Ридаеха Евел и Сета, плачеха Лина и Ада — и безутешни бяха синовете му и синовете на неговите синове. Само на Каина бе твърдо сърцето.
към текста >>

58. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

*** Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище!“ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща.
Главата Му е увенчана с огнен кръг и кобра. В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в доената — кръст с клуп. Негов е Животът с вечния кръговрат от Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът — и в Него ще се втече. *** Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище!“ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща. ... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце, за да затвори в него пламъците на Своята обич. А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му. Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рачителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и пригръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие.
към текста >>

59. Действие второ. - Велко Петрушев

Да, твоят образ ще отлети във вечния ден, а страстта ти ехидна ще изгори в огнището на девствената „Светая светих“.
О, Жрецо! Престани да палиш тез факли с пламъка на слънчевата си светлина, която стопява безжалостно моята страстно огъваща се снага! Ела при мен. Яз съм отворила своите обятия за тебе. Ти ще почувствуваш тъй упоителните сладки трепети на моя дух, и ще се опиеш от чаровните ми пламтящи устни. И ще бъдеш щаслив в прегръдкитe на моя чар! Ела и облечи червения хитон на страстта. Х а н а н. Да, твоят образ ще отлети във вечния ден, а страстта ти ехидна ще изгори в огнището на девствената „Светая светих“. Ти не ще бъдеш повече царица на нощта, защото огряла е вече новата зора на вечния светъл ден. Скрий черният си воал на страстите, за да не би и ти да изчезнеш като „тежка съдба на нощта“! А р и я н а. О, Жрецо! Престани да плашиш царицата на нощта, защото, тя е необятна, и скрива светлите лъчи на деня! (Ханан дигна ръка. Арияна изчезва из облаците на нощната тъма ) Завеса.
към текста >>

60. Действие трето. - Велко Петрушев

Накажи я безпощадно, да гори в огнището на проклятието! А р и я н а.
Могъща царице, твоята страст е безпощадна, гневът ти страшен! Аз съм вярна твоя истинска лъстителка, винаги преданна теб, царице на нощта! От моите гърди 3емон пие омайния сок на удоволствието, а Девор насища огненото си желание. Ала някакъв смел дух се стреми да опорочи нощния обаятелен сън. Този дух се е вселил в сърцето на Славяна. Тя преди малко увещаваше Девора, да събуди съвестта си и осъзнае своя грях и да побърза, дор не е огряла още зората, да избяга в царството на светлината — и казва му още, че и тя самата ще го придружи. Знай, страшна царице, Славяна е изменница на 3емон; тя не иска повече да бъде негово удоволствие и покорен шут. Накажи я безпощадно, да гори в огнището на проклятието! А р и я н а. (Изрича страшна присъда). Ти, източна лъстителко, как си посмела да възставаш против волята на Царя на желанията и против страшната Царица на нощта? Проклета бъди! И вместо бягство в царството на светящите, черен пепел на горящата клада е съдбата ти, а душата ти ненаситен вампир в преизподнята ще отведе! Явление четвърто. Жестоката присъда сломява духа на Славяна. Тя пада на колене пред Арияна и я моли за милост, ала всичко е напразно.
към текста >>

Ти ей сега ще опиташ огнището проклето! Явление пето.
Сине на светлината, спаси себе си и мене. Защото ти си херой, светящ принц, в чиито жили тече благородна, чиста кръв. Спомни си за безсмъртния идеал, който цари в душата ти! И спаси мен, защото мене ще ме изгори огъня на отмъщението, а тебе огъньт на злия дух — страстите. А р и я н а. Бунтовнице проклета, искаш да си спасиш главата! Но това нема да бъде. Ти ей сега ще опиташ огнището проклето! Явление пето. Арияна напуща свърталището и отива при 3емон, за да даде своите нареждания. Зелба отвежда Девора из алеитe. Затвориха се черните врата и Славяна остана сама, затворена. Тя се облегна върху вратата, правейки опит да я отвори, но тежката ключалка здраво е запостена. Тя се моли.
към текста >>

Там, при голямото езеро, гори това огнище.
Жрица моя, прости ми! Нима нейната снага се топи, очите й за винаги ще огаснат, сладкия й глас никога не ще се чува? О, не! Тя трябва да живее! Но аз трябва да побързам и отида на това проклето място; може би не е още късно ! Зелба, къде се намира кладата? Казвай по бърже. З е л б а. Изсмива се злорадно. Там, при голямото езеро, гори това огнище. А хищните вампири чакат под водите на езерото и отвеждат душата в страшния ад! Защо така си се смутил? Това е в реда на нещата. Пламъците на това огнище никога не изгасват; там се подържа вечния огън на отмъщението! Ела, милий, да отидем всред алеите и заспим, унесени в сладкия сън на страститe и отдадем сърцата си на забрава. Това е наше право в този свят на удоволствията. Явление девето.
към текста >>

Пламъците на това огнище никога не изгасват; там се подържа вечния огън на отмъщението! Ела, милий, да отидем всред алеите и заспим, унесени в сладкия сън на страститe и отдадем сърцата си на забрава.
З е л б а. Изсмива се злорадно. Там, при голямото езеро, гори това огнище. А хищните вампири чакат под водите на езерото и отвеждат душата в страшния ад! Защо така си се смутил? Това е в реда на нещата. Пламъците на това огнище никога не изгасват; там се подържа вечния огън на отмъщението! Ела, милий, да отидем всред алеите и заспим, унесени в сладкия сън на страститe и отдадем сърцата си на забрава. Това е наше право в този свят на удоволствията. Явление девето. Тя се уви около тялото на Девор. Той силно я блъсна и напусна тъмния вертеп. Девор се понесе с голяма бързина по направление на езерото.
към текста >>

61. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Той е поразен и хвърлен в огнището.
От ноздрите й изригваха тъмни облаци — и те замъгляваха всички пътища. Стоманената му шпага проблясва всред тъмнината и надаваше страшен звън! Тя бързо се отзова при кладата и намери черния прах от 3емон който потъваше в дълбочините на голямото езеро. Тя разбра за случката от пречупената шпага на 3емон. А р и я н а. Ето, шпагата му пречупена на две, а дълбокото езеро още се вълнува от потъващия му прах. Той е поразен и хвърлен в огнището. А от онази бунтовница, ни следа от нея. Тя е избягала с Девор. Трябва бързо да ги преследвам, докато не са стигнали върха на планината. Явление пето. Славяна и Девор се скитат из тъмните пущинаци и търсят изходните пътища за планината.
към текста >>

62. Епилог. - Велко Петрушев

Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро.
Епилог. Кошмарната нощ скрива своите примамливи прегръдки. Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро. Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил безсмъртния Дух и вечната Душа. Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на победата. Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!.
към текста >>

Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище.
Епилог. Кошмарната нощ скрива своите примамливи прегръдки. Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро. Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил безсмъртния Дух и вечната Душа. Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на победата. Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . . Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб. Исаян, жреца на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява безсмъртна прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал.
към текста >>

63. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище.
Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва. Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов.
към текста >>

Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава. Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар. Не остава време да се впускаме в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки и поуки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват сега. Сега то е повърхностно, и не коренно, временно и не съществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и благородни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа.
към текста >>

64. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Изпразва се страната от турци, раздвижва се населението - по каквито и да е причини, и тези, които идват, новонастанените, не ги щат, изолирани са, карат ги да се чувстват като граждани на света, и само небето им е приятел и баща извън кръга около огнището, а около огнището само не се живее, защото ти трябва и чаршия, и мегдан, и църква.
Не се женели много-много помежду си. Имало такава дума: „Остави го тоз балканджия, бе!“ Един вид, проста работа. Не че били прости, но така била думата. И ми дойде наум, че сигурно точно така беше станала цялата тая работа. От българската селска ксенофобия идваше. Изпразва се страната от турци, раздвижва се населението - по каквито и да е причини, и тези, които идват, новонастанените, не ги щат, изолирани са, карат ги да се чувстват като граждани на света, и само небето им е приятел и баща извън кръга около огнището, а около огнището само не се живее, защото ти трябва и чаршия, и мегдан, и църква. И като си се сврял край огнището, като не те приемат вън от двора ти, трябва да си дигнеш своя си църква, за да не те гледат накриво, като влезеш в тяхната. И като идва в кафенето Петър Тихчев, пътуващият проповедник от методистката мисия, дето е такъв сладкодумен, че да не станеш от масата с него, защо да не приемеш неговия Бог, дето е отворил ръце за всички и само божието слово е важно за него, а не дали идеш от колиба, или от Руманя, или от Пазарджик там! И ето ти методистко училище и църква в Хотанца - точно по времето на доброто име, дето си извоювал нашият пътуващ проповедник от Русе. А моята съседка по автобусна спирка протяга напред краката си в протритите чехли и ме подсеща за себе си: - Дразни ме само, че мъжа ми умря! Редуваш се да го гледат дъщерите й, двете в село, едната в Русе, идваш така, ама какво ще направиш. Парализирал се. Бил овчар.
към текста >>

И като си се сврял край огнището, като не те приемат вън от двора ти, трябва да си дигнеш своя си църква, за да не те гледат накриво, като влезеш в тяхната.
Имало такава дума: „Остави го тоз балканджия, бе!“ Един вид, проста работа. Не че били прости, но така била думата. И ми дойде наум, че сигурно точно така беше станала цялата тая работа. От българската селска ксенофобия идваше. Изпразва се страната от турци, раздвижва се населението - по каквито и да е причини, и тези, които идват, новонастанените, не ги щат, изолирани са, карат ги да се чувстват като граждани на света, и само небето им е приятел и баща извън кръга около огнището, а около огнището само не се живее, защото ти трябва и чаршия, и мегдан, и църква. И като си се сврял край огнището, като не те приемат вън от двора ти, трябва да си дигнеш своя си църква, за да не те гледат накриво, като влезеш в тяхната. И като идва в кафенето Петър Тихчев, пътуващият проповедник от методистката мисия, дето е такъв сладкодумен, че да не станеш от масата с него, защо да не приемеш неговия Бог, дето е отворил ръце за всички и само божието слово е важно за него, а не дали идеш от колиба, или от Руманя, или от Пазарджик там! И ето ти методистко училище и църква в Хотанца - точно по времето на доброто име, дето си извоювал нашият пътуващ проповедник от Русе. А моята съседка по автобусна спирка протяга напред краката си в протритите чехли и ме подсеща за себе си: - Дразни ме само, че мъжа ми умря! Редуваш се да го гледат дъщерите й, двете в село, едната в Русе, идваш така, ама какво ще направиш. Парализирал се. Бил овчар. Тя пък била краварка в стопанството и трябвало да напусне работа, тя да го гледа - и ето ти мизерия цяла.
към текста >>

65. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

* Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа.
Но не сега. Не с тези думи. Постепенно ще осъзнае нещата, ще дойде провидение. Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза. * Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване.
към текста >>

И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света.
Продължава традицията след идващите от Англия най-много да са чуждите студенти от България. Особено близък на българите е отвореният и жив Бедрос, който вече е учил в Аинтабския колеж в Турция и е блестящ студент. Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само весело, но и сладко отвътре. По това време заселилият се тук още през 1870 г. сливналия - журналистът Илия Йовчев, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски вестник“. И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света. Има го, разбира се. И дали е лишило Дънов и Делчев, пък и нашенско-арменския Бедрос от самопознание, не е ясно. Но че от време на време е хубаво да си се свият в малоазийския си мехур и да се посмеят, в това няма съмнение. Дърпа коренът. Телескопичен блик Бедрос се връща да проповядва, за да го заколят като мъченик в родния му край има-няма след седем години.
към текста >>

66. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

Русия е главната пещ, огнището, Америка е капитана, който държи кормилото и [,..].32 Когато правите събрания, гледайте времето.
Бързането всякога препятства. Ако Братята Отгоре кажат да започнем нещо, да започнем, да не бързаме на своя глава. Трябват хора, братя и сърца. Да не се смущавате, във всички държави са пуснати хора, които ще оправят света. Сега ангелите дирижират света. Русия е главната пещ, огнището, Америка е капитана, който държи кормилото и [,..].32 Когато правите събрания, гледайте времето. Ако е ясно, проектът ще успее. Ако има облаци, няма да върви добре. Сега отвън препятствия няма - то е отвътре. Аз съм доволен от братствата. Постът е полезен, докато си на крака и бодър.
към текста >>

67. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи.
В такъв случай, формата на управлението и съществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право86, едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефимерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканстващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост, от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! ____________________________ 73 От англ. democracy. 74 От фр. Всеобщо избирателно право - основно право на гражданите в условията на демокрация. Фразата е бил използвана от Дидро през 1765, в смисъл на „единодушие“, последван от Гизо през 1828 г., който я разглежда като „право на глас, определено за всички избиратели“.
към текста >>

68. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът.
А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца. Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета.
към текста >>

След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука.
Отидохме с Жечо в една далечна местност и на- копахме глина, която докарахме с каруцата. После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто. По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука. След това се сдобихме с първата наша под- ница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата. После с две големи маши я обръщахме, слагахме на земята, избърсвахме дъното с влажен парцал и поставяхме приготвената ечемичена пита. Отгоре се поставяше връшник, то е един купест похлупак, така устроен, че да покрие отгоре и подницата, и питата, а върху него се поставяше жар и пепел. Така питата от топлата подница и топлият връшник се печеше. Това е най-лесният начин да се сдобиеш с вкусен хляб.
към текста >>

Огнище има.
Дори нямаме хляб. По реката долу слизаме до една воденичка. Селска воденичка, схлупеничка до реката. А няма никой в нея. Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре. Огнище има. Гледаме в джозовете, а там има брашно, останало от предишно мелене на житото. Рекох си, една пита ще направим. Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря.
към текста >>

Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището.
И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичарят. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? “ „Никой не ни е разрешил!“ „Чакай да видя какво сте направили.“ Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-а, брашното е откраднато. Откъде имате този хлебец?
към текста >>

69. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Къщата беше стара, но здрава, имаше няколко стаи, обширен хол и в него огнище.
Обстановката мрачна, хладна, неприветлива. Това ни подейства като леден душ. Но, запалихме огън в камината, пръсна се топлинка, сменихме мокрите дрехи, стоплихме се. Какви чудеса прави огънят, светна, затопли се, създаде се малко уют. На другия ден се запознахме с новата обстановка, при която щяхме да живеем. Къщата беше стара, но здрава, имаше няколко стаи, обширен хол и в него огнище. Навън чардак - тераса, а пред къщата голям двор от три-четири декара. Имаше обор и в него два коня, две крави и телета. Ние мислехме и искахме, че ще можем да съчетаем простият физически труд, усилените грижи и работа, които изискваше едно крайно примитивно устроено земеделско стопанство, без абсолютно никаква техника, каквото беше стопанството на Жечо. Особено през пролетта и лятото, с изкуството и интелектуалната работа, която ни беше присърце, с които бяхме свикнали, беше една наша необходимост. Ще работим, ще четем, ще свирим, ще пишем.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45076417922974