Търсене в текстове за 'Огнище'

Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми.
Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия. Той мълчеше, не съжаляваш. С баба ми прекараха скромно живота си. Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана. Те бяха заредени от преди 20 години и стояха в един сандък. Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми. Щеше да ме убие. Баба се кръсти, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка. Човек кога веднъж го гръмват с пищов, втори път и да искат не могат го гръмна." Аз мигам и нищо не разбирам. После разбрах, когато за пръв път проговорих и се разчетах и започнах да превеждам от руски на български без да съм учил този език. Причината бе, че си го знаех от рождение и беше дошло времето да си го припомня.
към текста >>

5. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът.
А кучето ту лаеше, ту виеше. Ту лае нас, ту започва да вие като вълк. Ту за нещо или от нещо. Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права. Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи легло за всички ни. Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца.
към текста >>

6. 26. ЖЪТВАТА

След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука.
Отидохме с Жечо в една далечна местност и накопахме глина, която докарахме с каруцата. После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто. По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука. След това се сдобихме с първата наша подница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата. После с две големи маши я обръщахме, слагахме на земята, избърсвахме дъното с влажен парцал и поставяхме приготвената ечемичена пита. От горе се поставяше връшник, то е един купест похлупак, така устроен, че да покрие отгоре и подницата и питата, а върху него се поставяше жар и пепел. Така питата от топлата подница и топлия връшник се печеше. Това е най-лесният начин да се сдобиеш с вкусен хляб.
към текста >>

7. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Огнище има.
Дори нямаме хляб. По реката долу слизаме до една воденичка. Селска воденичка, схлупеничка до реката. А няма никой в нея. Бутнахме ние вратата, влезнахме вътре. Огнище има. Гледаме в джозовете, а там има брашно, останало от предишно мелене на житото. Рекох си, една пита ще направим. Накладохме огън, разположихме се. И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря.
към текста >>

Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището.
И от брашното, което ние носихме, направихме си една питка. Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил! " „Чакай да видя какво сте направили." Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-a, брашното е откраднато.
към текста >>

8. 47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ

До огнището в парцали лежи бабичка, скелет.
47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ Той се грижи за всички. Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през седмицата като постихме и събраните средства от това давахме на бедните. Една вечер като бяхме на молитва, ни се каза тъй: „Идете в турската махала, на тази улица и на този номер." Отиват, намират една схлупена къща вратата затворена. Чукат, никой не се обажда. Натискат вратата, тя се отваря и влизат. До огнището в парцали лежи бабичка, скелет. Гладувала дни и се молила на Аллаха. Приятелите се погрижиха за нея. Вземаха я под своите грижи. Бабичката все повтаря: „Аллах ви изпрати! Аллах ви изпрати!
към текста >>

9. 68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива.
Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа. Тук вече свещенодействува брат Добрев от Сливен. Става обед, супата е готова. Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща. Сестрите приготвиха набързо някакъв обед. Учителят се усмихва и казва: „Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят." Екскурзията завършва добре.
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Огнището на печката и топлата пита - 240 32.
Писмо на Боян Боев - 237 ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част втора - Окованият ангел на Изгрева 27. Голямата и широка длан - 238 28. Термус с гореща вода от слезналият ангел - 238 29. Образът на Учителя в светлина - 239 30. Хирургът, който ме оперира - 240 31. Огнището на печката и топлата пита - 240 32. На гости при циганите - 241 33. Небето над нас винаги е свободно - 243 34. Костницата - 244 35. Злите кучета - 245 36. Олтарят на църквата - 246 37.
към текста >>

11. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Имаше две-три стаи, огнище, голяма камина и беше доста удобно.
" Тогава по съвета на Учителя аз го изведох в Родопите горе под Юндола има големи поляни, покрити върхове с гори и местността ре казваше Куртово. Та държавната печатница, в която работеше Неделчо Попов там имаше летовище. Отделни бараки, които ние използвахме. То беше далечно летовище за софиянци и стоеше празно. Неделчо взе разрешение да ни се отпусне една барака и ние с Жорж отидохме там. Имаше две-три стаи, огнище, голяма камина и беше доста удобно. Наоколо вода, дърва, хубав въздух, хубави изгледи. Аз живях там с Жорж един месец. Но после трябваше да слеза в града, за да работя. Нямаше кой да ме издържа. Тогава намерих един помак да се грижи за Жорж докато ме няма.
към текста >>

12. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

Ето тука има едно старинно огнище, което ние използвахме веднъж.
Познава се по лишеите, които покриват камъка. Ако камъка не е покрит с лишеи - тогава ще е паднал скоро. Ако е с лишеи значи е паднал преди 200-500 години. Този камък според мене е паднал преди 50-60 години и то по време на земетресенията в България. Камъкът от към източната страна, откъм страната на реката е ограден с високи дървета. Ето тука има едно старинно огнище, което ние използвахме веднъж.
към текста >>

13. 4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА

До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените.
Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче. До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето.
към текста >>

Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището.
Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче. До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището. Какви цветя прекрасни има тук! Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето. На тази полянка сме пребивавали няколко пъти. Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме на Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта. Учителят нарочно разделяше пътя при слизането от Мусала на две, за да преспим и по-добре да понесем разликите във височините при слизането, защото и атмосферното налягане е различно.
към текста >>

14. 19. ЗАКАНАТА

А по средата беше огнището.
Всеки си налива вода и си носи в раницата за София от нея. Приятелите си налеят вода от чешмата, която бе съградена от тежки камъни, за да не могат да я развалят. Учителят считаше тази вода за най-хубавата вода на Витоша. Тук на поляната имаше една скала обраснала с мъх, на която Учителят обичаше да се облегне, седнал до нея. Това се вижда днес на направени снимки от онова време. А по средата беше огнището. На поляната се правеха гимнастически упражнения и играехме Паневритмия. На времето Мария Тодорова донесе три малки борчета, които засади и днес те са над 20 метра високи. На Бивака през време на войната 1942-44 г. и по време на бомбардировките Георги Радев и Димитрий Стоянов си направиха землянка и там живееха далеч от града и далеч от света. Но нали трябва да се яде?
към текста >>

От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците.
Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна. Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите. На времето онзи горски се бе озлобил към нас и за да излее злобата си искаше да убие кучето.
към текста >>

15. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет.
Кои бяха тези 7 човека? Боян Боев, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Мария Тодорова, Илия Узунов, Стоянка Илиева, Пенка Кънева. Учителят посочи кои да дойдат на тази екскурзия. Не искаше голяма група. Ние се разположихме на поляната между клековете. Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гори един хубав огън. А братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря. И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи.
към текста >>

Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище.
Ето тук сега видях, как градушката бие до бразда. Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено. Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва.
към текста >>

Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони.
Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено. Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня.
към текста >>

16. 24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен.
Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала. Имаме снимки с Учителя, палатката и голямата скала. Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота. А ние търсехме самотните и чисти места. Първите няколко дни преминаха в уреждане на лагера. Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен. Както ни е обичая сутрин рано пред изгрев слънце ние излизахме на открито на високо място, от където може да се види изгрева. На първо време ние излизахме към десния връх, като се изкачиш от второто езеро в дясно над езерото. Там между скалите, на самия връх ние посрещахме слънцето и правехме нашата молитва. Учителят държеше кратка беседа, правехме нашите шест гимнастически упражнения и след това се връщахме на второто езеро. Зад този връх, на който се качвахме се намира третото рилско езеро на открита широка долина.
към текста >>

17. 29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

После вътре направихме огнище за казаните, за да могат да се слагат удобно, та да може водата да заври и яденето да се сготви.
Тези плочи са от кристалните шисти, те се рушат сами, отлюпват се самички, тъй че всеки може да си вземе от тях. Имаше доста големи плочи. Тук идвахме няколко пъти цялото Братство с Учителя. Всеки вземе по една плоча каквато може да носи, а някои по-големи ги носеха и по двама човеци. Така ние с тези плочи покрихме нашия заслон и го оформихме. После вътре направихме огнище за казаните, за да могат да се слагат удобно, та да може водата да заври и яденето да се сготви. Получи се една доста солидна сграда, в която сестрите можеха да работят, да готвят каквото и да е времето навън. Дърва също се складираха тука и се пазеха на сухо. Така нашата кухня влезе в общия братски живот и ни вършеше много добра работа. При лошо време и в дъжд, които се измокреха тука можеха да се изсушат и стоплят. А понякога преспиваха между казаните.
към текста >>

18. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година.
Ние нямахме още опит за устройване на лагер високо в планината. Всяка година прибавяхме нещо ново в нашия опит. - Десет-петнадесет дни преди започване на лагера се изпращаше една работна група от 10-15 човека, за да подготви лагера. Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година. Първото нещо е да се подготви кухнята. Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група. Следващото нещо, което се правеше, това е банята. Опъваше се една палатка, вътре се слагаше бойлер с дърва и се нагласяваше душа с крановете му. Имаше предверие за събличане.
към текста >>

Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група.
- Десет-петнадесет дни преди започване на лагера се изпращаше една работна група от 10-15 човека, за да подготви лагера. Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година. Първото нещо е да се подготви кухнята. Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група. Следващото нещо, което се правеше, това е банята. Опъваше се една палатка, вътре се слагаше бойлер с дърва и се нагласяваше душа с крановете му. Имаше предверие за събличане. По-късно банята я направихме така, че имаше палатка-баня за сестри и палатка-баня за братя. Всеки, който искаше да се изкъпе донасяше малко дръвца, които се намираха наоколо, насипваше се вода в казаните с маркуч.
към текста >>

Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната.
Банята работеше почти непрекъснато. Работната група трябваше да се погрижи и за отходни места поотделно за братята и сестрите. Това беше най-трудната и най-деликатна работа. Винаги имаше забележки как да се направят отходните места. За цялата хигиена на лагера и за кухнята се грижеше д-р Иван Жеков. Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
към текста >>

По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети. Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние вечеряме винаги преди да залезе слънцето. Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря. Обикновено чай или картофи, или нещо леко, кой каквото има.
към текста >>

Като се свечери, долу се запалваше огъня на специално приготвено огнище оградено с камъни.
Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря. Обикновено чай или картофи, или нещо леко, кой каквото има. След това се приберем в палатките си, за да се подготвим за следващата сутрин, когато излизахме на Молитвения връх рано по тъмно. Всеки си подготвяше нещата за обличане, за да му бъдат готови сутринта. Като се свечери, долу се запалваше огъня на специално приготвено огнище оградено с камъни. Наоколо ее поставят пейки от дървета, за да могат да насядат приятелите. А който не може да се вреди там, то насядват на земята. Като се съберем около огнището чакат да се запали огъня. Дърва са донесени за него от първото езеро. Вечер се наклажда голям огън.
към текста >>

Като се съберем около огнището чакат да се запали огъня.
След това се приберем в палатките си, за да се подготвим за следващата сутрин, когато излизахме на Молитвения връх рано по тъмно. Всеки си подготвяше нещата за обличане, за да му бъдат готови сутринта. Като се свечери, долу се запалваше огъня на специално приготвено огнище оградено с камъни. Наоколо ее поставят пейки от дървета, за да могат да насядат приятелите. А който не може да се вреди там, то насядват на земята. Като се съберем около огнището чакат да се запали огъня. Дърва са донесени за него от първото езеро. Вечер се наклажда голям огън. Хем да свети, хем да топли. Разпали ли се огъня и приятелите започват да пеят песни и тогава отгоре от своята палатка иде Учителят. Той слиза с едно електрическо фенерче, осветява си пътечката, дойде до огъня и седне на приготвеното за Него място.
към текста >>

19. 40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР

Там беше и огнището за нашите лагерни огньове.
40. КЪДЕ ИГРАЕХМЕ ПАНЕВРИТМИЯ? ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Тук бе мястото, където опънахме палатките си, където беше построена кухнята, а до нея магазина за храна. Беше оформена поляната за играене на Паневритмия и мястото разчистено от камъни. В средата на поляната бе направена спиралата, каменни седалки, пейки на които сядахме. До нея имаше дървени пейки направени от големи дървета. Там беше и огнището за нашите лагерни огньове. Кръгът на Паневритмията се движеше около тези устройства. Той не винаги беше правилен като идеална окръжност, защото мястото не позволяваше. Трябваше да заобикаляме големи скали и камъни. В средата свиреха музикантите - цигулари, а около тях се движеше в кръг Учителят, който играеше. Палатките бяха разположени встрани далеч от поляната.
към текста >>

20. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА Най-тържествен беше братския обед. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта.
към текста >>

21. 31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА

31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА Аз бях вече истински затворник.
31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА Аз бях вече истински затворник. Имах си вече истинска присъда и трябваше да я излежавам. Дойде време и ме извадиха от болницата на затвора. Изпратиха ме в затвора на гр. Пазарджик. Това беше затвора с най-тежък режим. Но преди да отида там се беше нещо случило.
към текста >>

Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих разположението на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима.
Аз съм майстор, но сега съм слаб, защото съм опериран и нямам сили, но зная как да се направи и аз ще ти казвам, а ти ще ми помагаш." Той ме изгледа изненадано. Обясних му подробно моят план. Той ме слушаше внимателно. Накрая се съгласи. Той изнесе казаните навън и няколко дни затворниците се хранеха само с чорба от казаните. Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих разположението на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима. Изобщо разширих печката и я направих както трябва. Накрая като се разгоря тази ми ти печка той се зарадва и само подскачаше от радост. Досега само се беше мъчил. Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи.
към текста >>

22. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Моите братя комунисти не търпят нито най-малко огнище на свободен живот.
Във великата борба за Истината, за освобождение на човека от греха, робството и лъжата, ние достойно вземаме своето място, наред със всички борци и мъченици през вековете. Велика и славна е тази борба, какви подвизи, какви святи жертви са дадени за нея. Да бъде благословен Господ, че ни е призовал, да бъде благословен Учителят, че ни е избрал да бъдем Негови работници. Христос казва: „Дерзайте, аз победих света! " 53. Моите братя комунисти не търпят нито най-малко огнище на свободен живот. Те полегнаха на Братството, те искат да оковат Духът във вериги. Досега никой не е успял да стори това. Като ги гледам, всъщност това са същите тъмни сили на миналото. 54. Бялото Братство заповяда Освобождението на българите от турското робство, за да се създадат условия за мисията на Учителя. Българите не приеха добре Учителя.
към текста >>

23. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.
ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота.
към текста >>

24. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2).
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (1) Дадено чрез Учителя Дънов 8 октомври 1898 г. Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов.
към текста >>

Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа.
към текста >>

25. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка.
Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил. Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка. Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори. Картината на лагерния огън е също така добре позната. Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ. Летят искри.
към текста >>

Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище.
Позаспалите се пробуждат, а тяхното място до огъня се заема от будуващите. Разговорите са тихи. А те се прекъсват само от натежалите клепки и нуждата от сън. През летните дни зората настъпва твърде рано. Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо! Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи. Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването. За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас.
към текста >>

След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди.
В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
към текста >>

26. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

В страни от бора, до голям камък подредихме огнище.
Макар и по-рядко да се спираше във висините, пестеливото оглеждане на слънцето бе приятно и желано. Когато стъпихме на все още зелената поляна над боровата гора до село Симеоново, УЧИТЕЛЯТ посочи добре израснал бор и предложи при него да се спрем за почивка. Облечен с топлия сив лоден, загърнат с белия вълнен шал, Той се облегна на бора, седна на застланото одеало и навлезе в своя необозрим и неръкотворен свят, необезпокояван дори и от нашето присъствие. Още когато движехме пешком по шосето, със Савка мълчаливо се разбрахме, че днес УЧИТЕЛЯТ предпочита преди всичко тишината. По пътя не разговаряхме. В страни от бора, до голям камък подредихме огнище. От борови съчки стъкнахме малък огън. От близкото изворче, разположено над брега на реката, слизаща от канарите на Ел Шадай (бивака) наляхме чайника. От водите на малкото изворче неведнъж сме пили. УЧИТЕЛЯТ бе нарекъл водата му - лак-сативна. Бистрите струи не са обилни, но водата е пивка, добре се приема от стомаха, дори е лековита!
към текста >>

27. І.6. ЛОДКАТА

На другия ден след утринната беседа на молитвения връх, паневритмичните упражнения се изиграха на поляната около огнището пред нов наблюдател - лодката.
С лице, озарено от радостна усмивка, Той внимателно оглеждаше лодката, спираше погледа си върху спокойно заострения нос, опипа дебелината на страничните дъски, увери се в солидната кормилна уредба, вгледа се във веслата, почна да пресмята колко съда биха могли да се поместят за пренасяне на водата. Доволен от огледа, Той не разпита Боянчо, а само му каза: - Добре си я направил! Доволни ще бъдат и приятелите, и водата! А сега - обърна се Той към носачите - преоблечете се и се напийте с топъл чай, подсладен с мед! Вечерният здрач бавно, но сигурно внесе радостна отмора, а там, в затоплените палатки, всеки от нас спокойно споделяше подробностите по рилското чудо - лодката, така че почти целият лагер беше въведен в творческото претворяване на една идея, вложена най-непринудено в почти незабелязана мисъл, но възприета само от едно готово и будно съзнание в лицето на нашия Боянчо! На другия ден след утринната беседа на молитвения връх, паневритмичните упражнения се изиграха на поляната около огнището пред нов наблюдател - лодката. Двете половини привличаха вниманието на играещите, но най-вече на Боянчо. А той не дочака да бъде приключена закуската и започна да работи сглобяването. Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение. УЧИТЕЛЯТ от площадката на своята палатка следеше работата на Боянчо и когато лодката бе потопена в езерните води Той дойде, за да присъства на първото пробно плаване. Пробата бе сполучлива и първият пътешественик бе УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

28. І.14. НЕСТИНАРИ

Не веднъж топлите въглени са престоявали цяла нощ на огнището и после, на следващия ден, дежурните са раздавали ароматен чай.
Те ще трябва да огледат, къде и как се провеждат танците и след като ни разкажат за онова, което са видяли и чули, тогава и ние ще се произнесем! Още същата вечер при УЧИТЕЛЯ се явяват двамина, които пожелават да проучат на самото място, как се играе върху огъня. Оказа се, че двамата са добри „специалисти". Единият от тях е опитен майстор на буйните рилски огньове. Той не веднъж е издигал грамадни клади от сухи клекове. Не веднъж топлите въглени са престоявали цяла нощ на огнището и после, на следващия ден, дежурните са раздавали ароматен чай. Другият съгледател е известен като музикант с верен усет за ритмика на българската хороводна песен. В лицето на тези съгледатели, ние виждахме добри пратеници. Бяхме уверени, че техния разказ, достоверен и точен, ще разсее недомлъвките и тайната за игрите щеше да бъде разбулена. По-сетне разбрахме, че нашите приятели най-добросъвестно са провели своите наблюдения. Нещо повече, те са взели дейно участие в организиране и провеждане на игрите.
към текста >>

29. І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ

Трябваше да поизстине, преди да се постави в строените около огнището буркани.
Той Го препоръчваше както в сурово състояние, така и във формата на сладка, конфитюри, желета и сиропи. Слънчевият следобед, в който посетих УЧИТЕЛЯ, бе един от онези, определен от добрите домакини на Изгрева за вишнобер. Част от набрания плод бе вече в голямата тава, сложена на бавен, но голям огън. Тази тава е обиколила Търновските огнища по време на съборите, посетила и Рилските езера. Сладкото бе готово. Трябваше да поизстине, преди да се постави в строените около огнището буркани. Заварих УЧИТЕЛЯ до сестрата, която опитваше сладкото. Вместо отговор на обичайния поздрав УЧИТЕЛЯТ ми посочи белите пейки пред салона, където поведохме разговор по текущите въпроси. Преди да сме разгледали някои от моментите на ежедневието, до нас се приближи един от братята, известен със своята математическа подготовка, солидни познания на историята и заучаването на няколко от европейските езици. Смелият пристъп на брата показваше за сериозен разговор с УЧИТЕЛЯ, свързан с предстоящо пътуване към една от западните страни. Този брат имаше интересен път.
към текста >>

30. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с мляко, което завираше.
Заваля, но не силен дъжд. Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко? Имаш ли познати? " Отговорът ми бе положителен. Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко. Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с мляко, което завираше. Стопанката наля от топлото мляко в паници и ни го поднесе. Навън бурята бушуваше. Бурята на войната навън също бушуваше. А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново. Тук трябваше да разреши един важен въпрос.
към текста >>

31. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението.
Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите. Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

32. СЪДЪРЖАНИЕ

Огнището на прокудените 164.
Комунари и чифликчия 159. С парния локомотив – самовар на планина 160. Зимната екскурзия до Голямата скала 161. Изкачване до връх Мусала 162. По стъпките на Учителя 163. Огнището на прокудените 164. Такса за коне и наем за планината 165. Янко – конярят и водача на кервана в пустинята 166. Бурята и отклонението от Школата 167. На екскурзия с ръководителите от провинцията 168. На екскурзия с Братството 169.
към текста >>

33. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Напротив, сега го почвам, в началото съм щом се запали огнището на огъня в мен - гори, гори и ден и нощ огън, който не тлее, а гори и изгаря.
Но за вас това са думи, а за мен не са думи, а жив огън, който гори непрекъснато, ден и нощ, години наред. Тук разбрах какво значи, че Словото на Бога е огън, който пояжда и че нашият огън на Словото е огън, който пояжда. Затова влизането насила в Царството Божиее минаването през огън - страдание и мъчнотии. Чак когато човек влезе в този път ще разбере защо Божият огън е една необходимост за човека - да се изчисти от вътре, да се прочисти, да се избели от вътре и да стане бял с избелени одежди от светлина. Но аз като минавам през този огън не съм се избелила, да не смятате, че съм приключила със своят път? Напротив, сега го почвам, в началото съм щом се запали огнището на огъня в мен - гори, гори и ден и нощ огън, който не тлее, а гори и изгаря. И много трудно, и много усилия и колко мъки и сила ти е необходима, за да превъзмогнеш всичко това и да се справиш със задачата си, с основната си задача, за която си дошла на земята, за да я разрешиш. Имах такава опитност на ул. „Опълченска" 66. Учителят ме извиква десет дни под ред. Извиква ме, аз пристигам, представям се на някоя от сестрите, която трябва да предаде на Учителя за моето пристигане, но той не ме приема.
към текста >>

34. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището пред палатката ни.
Разказвах му всичко, това не беше изповед, а това беше разговор между ученика и Учителя. А да се проведе този разговор трябваше чистота. Но не обикновена чистота, а брилянтна чистота. Иначе не може да има онзи вътрешен говор между Учител и ученик. Та говоря за вътрешната чистота на ученика. Веднъж сме на Рила и Цанка идва при мен и взема една измита, лъсната с пясък чиста тенджера за готвене от нашата лавица до огнището пред палатката ни. Аз като я видях -настръхнах. Цялата тя беше с астрална мръсотия, беше се разюздала с някои от братята. Скарах се с нея и си върнах обратно тенджерата на мястото, защото от нея почувствувах да излиза съвсем друг свят на страст и емоции и беше ми противно всичко това тук да се изсипва върху мене на Седемте Рилски езера. Скарахме се и тя изхвръкна също с думи отправени по мой адрес. Само след няколко дни тя премина покрай мен с един брат, който се беше халосал по нея и като мина покрай нас Учителят дойде и каза: „Какво прави този мъж тук?
към текста >>

35. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището.
Полека-лека в пълно мълчание се измъквахме от палатките и се качвахме на Молитвения връх добре облечени, защото понякога имаше вятър. Там в съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. След това под ръководството на Учителя казвахме молитви, пеехме песни, след което Учителят държеше кратка беседа и слизахме долу в лагера, където закусвахме. Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия. Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята. Ако времето бе мъгливо или валеше дъжд, то Паневритмията беше на второто езеро около огнището. Учителят обичаше разнообразието и ни извеждаше на третото езеро, където също играехме Паневритмия. Така че Паневритмията я играехме на езерото „Бъбрека" както и на „Салоните", така и на езерото на „Чистотата". Там, на „Зеленият рид" Учителят като видя побитите камъни като човешки силуети каза, че са слушатели на една мистична Школа. Нарече ги „Салоните". Под върха на „Размишлението" се намира едно езеро, което Учителят нарече езерото на „Съзерцанието".
към текста >>

36. 163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ

163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ По онези години когато палатката на Учителя беше до второто езеро до големият камък колкото човешки бой, тогава всички излизахме да посрещаме слънцето на едно възвишение от езерото.
163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ По онези години когато палатката на Учителя беше до второто езеро до големият камък колкото човешки бой, тогава всички излизахме да посрещаме слънцето на едно възвишение от езерото. Това беше първият Молитвен връх. Тогава ние с Борис Николов си слагахме палатката горе на хребета в подножието на една скала. Бяхме на 60 м над езерото и на сто метра от лагера. Тогава всички се възмущаваха, критикуваха ни, че сме се отдалечили толкова много и че сме се делили от братския живот. Критиките и упреците бяха станали толкова ожесточени, че накараха Учителя да вземе отношение към този въпрос.
към текста >>

След беседата приятелите насядаха около нашето огнище, наливахме им чай и се пееха песни.
А сега ще ви разкажа как Учителят разреши въпрос с нашето отдалечаване от лагера. Една сутрин след като дочакахме изгрева и след като се изпяха песните Учителят поведе Братството и го доведе до нашия бивак и до нашите палатки. Ние останахме изненадани. Цялото Братство, което лагеруваше на Рила, около 60 човека седнаха на поляната, заградена между една скала и храст. Тука Учителят държа беседа, фотографите запечатаха този момент и има много снимки от това разрешение на задачата. След беседата приятелите насядаха около нашето огнище, наливахме им чай и се пееха песни. Тук Учителят ни е идвал и друг път на гости. Така Учителят показа как трябва да се изгладят възгледите на някои хора, които смятаха, че дадено място, че дадени личност, че дадено общество определят развоя на нещата, на онези неща, от които зависи вътрешния живот на ученика. Ние, които бяхме обект на нападки при нас дойде Учителят и доведе всички. Мястото, което бе хулено, където бяха поставени нашите палатки стана място, където всички се събраха и където се изрече Словото на Учителя, Словото на Бога дадено в няколко беседи през следващите дни. Нашето огнище и огънят, който бе запален от него вреше чай и с него гощавахме всички.
към текста >>

Нашето огнище и огънят, който бе запален от него вреше чай и с него гощавахме всички.
След беседата приятелите насядаха около нашето огнище, наливахме им чай и се пееха песни. Тук Учителят ни е идвал и друг път на гости. Така Учителят показа как трябва да се изгладят възгледите на някои хора, които смятаха, че дадено място, че дадени личност, че дадено общество определят развоя на нещата, на онези неща, от които зависи вътрешния живот на ученика. Ние, които бяхме обект на нападки при нас дойде Учителят и доведе всички. Мястото, което бе хулено, където бяха поставени нашите палатки стана място, където всички се събраха и където се изрече Словото на Учителя, Словото на Бога дадено в няколко беседи през следващите дни. Нашето огнище и огънят, който бе запален от него вреше чай и с него гощавахме всички. По-късно палатката на Учителя се премести по склона, а след това Учителят я премести на хребета над второто езеро. Постепенно палатките се качиха горе на хребета. Вече бяха близко до новият Молитвен врьх. А пък ние с Борис изнесохме палатката си по-нагоре към езерото на „Чистотата". Пак ни критикуваха за новото ни място.
към текста >>

37. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

През това време братята палеха огън на огнището.
А той от време на време искаше ту нещо от мен, ту от другата сестра, ние отивахме встрани, бъркахме в раниците си и донасяхме онова, което Учителят искаше. Ние разбрахме, че Учителят го прави това нарочно, за да им даде урок, че онези, които нямаше за какво да идват с тях и които не ги виждаха по пътя, то сега ги накара да ни наблюдават цели 15 минути зайти с грижа около него. Отново тръгнахме, пристигнахме на Бивака, Учителят се отстрани и поиска от нас ризи и долно бельо да се преоблече, защото беше изпотен. Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра.
към текста >>

38. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Ние намерихме там укрити от нас от предните години съдове, тенджери, така че имахме всичко необходимо за огнището.
Ние му предложихме да се качи на кон, но той отказа. Тези три дни беше вътре в палатката, мълчеше, не разговаряше, само искаше дребни услуги, да му се донесе чай или нещо дребно за неговия бит. Седеше в леглото си, а то беше постеля от няколко одеала, понякога лежеше, а друг път седеше на сглобяем стол и то все в палатката. Ние приехме, че освен, че е уморен Учителят и трябва да си почине, но той има и своя духовна работа и не трябва да го безпокоим. Групата се увеличи на десетина човека, Борис се грижеше да има вода и дърва като поддържаше огъня. Ние намерихме там укрити от нас от предните години съдове, тенджери, така че имахме всичко необходимо за огнището. Главно аз се грижех за приготовляване на храната. Учителят ядеше от същата храна. На планината всеки си има свои изисквания и всеки си имаше свои занимания. Савка непрекъснато бе около Учителя, Боев непрекъснато държеше един тефтер и записваше, за да не изпусне нещо. Около Учителя имаше няколко стенографи: Савка, Борис и аз ползувахме свободно стенографията.
към текста >>

39. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

На следващия ден наблюдавам интересна сцена: Белев върви срещу Иван Антонов и държи в ръката си един ръжен от огнището, напредва към него и го държи заплашително.
Само Иван Антонов в този момент бе с гордо изправена глава, че беше си свършил работата точно навреме и по най-подходящ начин и че беше затворил устата на този дърдорко. Да, беше я затворил точно така както затваряше вратата на салона на Изгрева и никой от закъснелите посетители не можеше да влезе в салона. Той стоеше от вътре, беше я заключил и не пускаше никой. Друг път никой вече не посмя да говори поучителни неща на лагерният огън или пък да се опитва да проповядва на Рила в присъствието на Учителя. Този случай беше показателен. На следващия ден наблюдавам интересна сцена: Белев върви срещу Иван Антонов и държи в ръката си един ръжен от огнището, напредва към него и го държи заплашително. Антонов е уплашен и отстъпва крачка след крачка, а пък Белев му говори: „Маймуна, орангутан, шимпанзе". Иван Антонов отстъпва уплашен, а оня настъпва с ръжена и му се кара за снощи, че го прекъснал. Белев беше честен човек, но много сприхав и бързо хвръкваше и се палеше и можеше от нищо да направи скандал. Ние знаехме за неговият характер и затова стояхме настрана. А пък Иван Антонов по физиономия беше наистина грозен брат, но той пък беше вътрешно красив за сметка на онези, които имаха лицеприятни образи, а пък от вътре бяха хищници.
към текста >>

40. 251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ

Примери много: обикновено играехме Паневритмията ако е мъгливо около огнището при 2-рото езеро.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ Лагерът на 7-те езера на Рила е построен. Палатките на Братството са се разположили около езерото и по хребета и животът си тече в онова русло, което бе определено от години от Учителя, Обикновено редът в лагера се спазваше точно и строго. Понякога се променяше от Учителя, който търсеше многообразието, но вътрешния ред не се нарушаваше, а се променяха само някои форми. Примери много: обикновено играехме Паневритмията ако е мъгливо около огнището при 2-рото езеро. Ако нямахме дървета за огрев играехме Паневритмия на първото езеро и оттам всякой мъкнеше по някой изсъхнал клон. Отивахме при третото езеро при особено вътрешно състояние на Школата. Там Паневритмията бе най-мистична. На петото езеро при „Бъбрека" Паневритмията даваше една широта. А когато играехме при „Езерото на Чистотата" под „Харамията" добивахме една необятност, защото обстановката тук бе такава.
към текста >>

А сестрите, които бяха дежурни и които ги бяха опържили на тигана върху огнището се споглеждат, а една казва: „Ама как няма да бъдат хубави когато толкова масло сложихме, защото ги правихме за Учителя".
Имаше моменти когато се смеехме и той се смееше, но това не беше празно губене на време, но през сълзите и смеха прозираше един закон и се виждаше един вътрешен урок за всички ни. Ние се разотидохме, аз се прибрах в палатката си и размишлявах върху този урок и трябваше да взема своя дял от този общ урок. Но как да го направя? По това време Савка и Паша слизат долу като занасят празната чиния в кухнята и разказват, че мекиците са били чудни и че никога такива мекици не са яли. Разказват подробно как Учителят лично им е дал да ги изядат. А сестрите, които бяха дежурни и които ги бяха опържили на тигана върху огнището се споглеждат, а една казва: „Ама как няма да бъдат хубави когато толкова масло сложихме, защото ги правихме за Учителя". Другата сестра добавя: „Как няма да бъдат чудно хубави когато вчера замесихме тестото, за да втаса и цяла нощ мисля за него, дали няма да превтаса". После изглеждат така сърдито Паша и Савка, които още се облизват пред тях, че те двете веднага изчезват. Та и онези останаха сърдити, че Учителят не им зачел мекиците, а ги е дал на Савка и Паша да ги излапат. Ако е за лапане, то и те имат уста и то какви уста. Та тези мекици създадоха неразбория в кухнята.
към текста >>

41. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Затова често ходехме на екскурзии и те често ни гостуваха на Рила на нашето огнище, на онова място, където си бяхме построили палатките.
Те бяха дъщери на Георги Куртев. Тя бе дошла на Изгрева и тук се засели. Но беше много непостоянна, беше медиумична и духовете я разиграваха наляво и надясно. Имаше моменти когато беше смислена, организирана, но в други случаи се мотаеше като муха без глава. Верка започна да дружи с мен по простата причина, че тя се свърза с Георги Радев, контактуваше с него, а пък Борис и Жорж бяха първи приятели. Затова често ходехме на екскурзии и те често ни гостуваха на Рила на нашето огнище, на онова място, където си бяхме построили палатките. Дори имаме много общи снимки от тези гостувания. Запитах Учителя какво мисли за контакта ни с Верка и Жорж Радев. Аз много обичах да питам, за да не правя грешки и да не огорчавам Учителя. Той каза за Верка следното: „За нея е много хубаво да дружи с тебе". Тя наистина се чувствуваше много добре при мен, разтоварваше се психически, ободряваше се духом, но за мен след тези срещи беше много мъчително докато се освободя от нейните влияния, които ми оставяше.
към текста >>

42. 285. ВЕРКА КУРТЕВА

Затова често ходехме на екскурзии и те често ни гостуваха на Рила на нашето огнище, на онова място, където си бяхме построили палатките.
Те бяха дъщери на Георги Куртев. Тя бе дошла на Изгрева и тук се засели. Но беше много непостоянна, беше медиумична и духовете я разиграваха наляво и надясно. Имаше моменти когато беше смислена, организирана, но в други случаи се мотаеше като муха без глава. Верка започна да дружи с мен по простата причина, че тя се свърза с Георги Радев, контактуваше с него, а пък Борис и Жорж бяха първи приятели. Затова често ходехме на екскурзии и те често ни гостуваха на Рила на нашето огнище, на онова място, където си бяхме построили палатките. Дори имаме много общи снимки от тези гостувания. Запитах Учителя какво мисли за контакта ни с Верка и Жорж Радев. Аз много обичах да питам, за да не правя грешки и да не огорчавам Учителя. Той каза за Верка следното: „За нея е много хубаво да дружи с тебе". Тя наистина се чувствуваше много добре при мен, разтоварваше се психически, ободряваше се духом, но за мен след тези срещи беше много мъчително докато се освободя от нейните влияния, които ми оставяше.
към текста >>

43. 68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ

Там е дадена песента „Запали се огъня на огнището".
Преобличаме се и пием топъл чай. Една от целите на екскурзиите е да се предизвика изпотяване, да се освободи организма от ненужните утайки. Закусваме и се нареждаме край Него. Той започва разговор, беседа, която трае часове - един, два, три. Някога дава песен. Там е дадена песента „Запали се огъня на огнището". Някога дава и гимнастически упражнения. Обедът е общ. Нареждаме се околовръст на полянката. И след обеда пак разговор и пак песни под милващите или жарките лъчи на слънцето. Сестрите стенографки и братът стенограф не са пропуснали нито трохичка да падне на земята.
към текста >>

44. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Ние само тръпнем и гледаме по-скоро да се приютим край огнището или в някоя палатка и да починем.
Въздъхваш и тръгваш нагоре приготвил се за новата красота, за новите чувства и изживявания, които ще бъдат по-силни. Когато пристигаме при Второто езеро, вече почти е тъмно. Нещо грандиозно ни обгръща. Едрите звезди са вече над нас. Чувствуваш, че всичко е много красиво и величествено, но умората е голяма. Ние само тръпнем и гледаме по-скоро да се приютим край огнището или в някоя палатка и да починем. Подготвителната група братя и сестри са дошли преди няколко дена, за да подготвят условията, да ни посрещнат. Поднасят ни веднага чай, вечеря, дебели одеала. И скоро мистичната рилска нощ ни обгръща със сладък и спокоен сън. Сънят ни е бил на един дъх. И този дъх е разнесъл отмора по всички членове на тялото ни.
към текста >>

Връщаш се към огнището да се сгрееш, тръпнещ от чудото, което те заобикаля.
А дъхът на мащерка - сладкият дъх на рилската мащерка. Всичко така е грабнало сетивата ти, че ти стоиш замаян, стоиш и гледаш, и слушаш, и вдъхваш. И какво би могъл да кажеш? Мълчаливо се спущаш към потока да се измиеш. Водата е резливо студена. Връщаш се към огнището да се сгрееш, тръпнещ от чудото, което те заобикаля. При огнището е вече Учителят с група братя и сестри. Слънцето се подава иззад близкия хълм и ги озарява. Те свалят шапки. Правим кратка утринна молитва. „Утре, рекох, като си починат братята и сестрите, ще се изкачим на върха, (който после нарекохме Молитвен връх) да посрещнем слънцето" После отговаря на зададени въпроси, докато се приготви чая.
към текста >>

При огнището е вече Учителят с група братя и сестри.
Всичко така е грабнало сетивата ти, че ти стоиш замаян, стоиш и гледаш, и слушаш, и вдъхваш. И какво би могъл да кажеш? Мълчаливо се спущаш към потока да се измиеш. Водата е резливо студена. Връщаш се към огнището да се сгрееш, тръпнещ от чудото, което те заобикаля. При огнището е вече Учителят с група братя и сестри. Слънцето се подава иззад близкия хълм и ги озарява. Те свалят шапки. Правим кратка утринна молитва. „Утре, рекох, като си починат братята и сестрите, ще се изкачим на върха, (който после нарекохме Молитвен връх) да посрещнем слънцето" После отговаря на зададени въпроси, докато се приготви чая. След закуска се залавяме с построяването на палатките и устройването.
към текста >>

Вечерта ни събира край огнището на разговор и песен.
Трябва магазин за провизии. Впоследствие направихме постоянна кухня и магазин от камъни, покрити с плочи донесени чак от петото и шестото езеро, които всяко лято поправяхме и усъвършенствувахме. Всички работят всеотдайно и с любов. Природата, Учителят, Бог са ни оградили с толкова любов! И ние работим с любов и песен. Вечерта ни събира край огнището на разговор и песен. Но първата вечер сме изморени и много не върви. Трябва да си починем. Занапред ще ехтят канарите от вдъхновени песни. А сега „Сладък и спокоен сън" ни поздрави Учителят вместо „лека нощ" и ние си разотиваме по палатките след кратка молитва. И наистина, сънят ни е един сладък дъх.
към текста >>

" От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището.
Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж. А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост. В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога. А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед. Колко свидно мил ни бе той!
към текста >>

45. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Защо именно той будуваше по цели нощи край огнището по екскурзиите на Рила, Мусала, Витоша, Стара планина и поддържаше огъня?
На другият ден си тръгнахме. Размишленията и разсъжденията идват сега, когато събитията се отдалечиха по време, но се избистриха в съзнанието. Защо именно с този свой ученик Учителят беше излязъл в оная бурна нощ да оправя палатките? Защо именно този ученик изместваше най-тежките камъни по Рила? Защо именно той носеше най-тежките товари по екскурзиите - чайници и др.? Защо именно той будуваше по цели нощи край огнището по екскурзиите на Рила, Мусала, Витоша, Стара планина и поддържаше огъня? Има да си спомняме много „защо" за този брат. Защо именно и сега се струпа най-големия и най-тежкия товар на плещите му? Аз няма да отговоря, ще кажа само: Господ да го благослови. И да му даде сили и живот да издържи това тежко изпитание, което негли ще го закали за онзи велик живот, за който го подготвят. 109 Върху него и върху други самоотвержени братя и сестри, с които Учителят изгради и създаде Изгрева и делото си, се хвърли най-много кал.
към текста >>

Малко мълчание, после започват песните: една, две, три... много песни... Вечерите край огнището бяха посветени главно на песните.
Слизат по склоновете като сенки братя и сестри в топло, вечерно облекло и мълчаливо се нареждат около огъня в очакване. След малко идва и Учителят. Той сяда на определеното място. Сядат и сестрите и братята. Мнозина стоят прави наоколо, защото няма място за всички. Малко мълчание, после започват песните: една, две, три... много песни... Вечерите край огнището бяха посветени главно на песните. Понякога, макар и рядко, някои сестри и братя рецитираха свои стихове или четяха свои разкази, приказки... Никакви разговори. Сам Учителят не говореше. Той е говорил цял ден: говорил е сутринта на върха, говорил е на обед и след обед, говорил е на чешмичката, при някое езеро, където сме били на Паневритмия или на разходка, някъде по пътя, или там, където се е работило нещо. Говорил е край палатката си. И сега мълчи.
към текста >>

Вечерите край огнището са свещенодействие.
Понякога, макар и рядко, някои сестри и братя рецитираха свои стихове или четяха свои разкази, приказки... Никакви разговори. Сам Учителят не говореше. Той е говорил цял ден: говорил е сутринта на върха, говорил е на обед и след обед, говорил е на чешмичката, при някое езеро, където сме били на Паневритмия или на разходка, някъде по пътя, или там, където се е работило нещо. Говорил е край палатката си. И сега мълчи. Вечерите край огнището са свещенодействие. Песните са молитва. Почивките между тях - размишление. Дълбоко размишление, което издига и носи душата някъде високо и далеч... дори до Бога. Най-после - „Добрата молитва" или „Отче наш" и всеки се прибира мълком в палатката си за „сладък и спокоен сън", както Той много пъти ни пожелаваше. И наистина, колко беше сладък и спокоен, окрилен от една безгранична Любов.
към текста >>

Една вечер край огнището след кратка музикална програма ни заобиколи внезапно такава гъста мъгла.
Ти можеш така да се заблудиш и загубиш пътечката, по която си тръгнал, да загубиш и другарите си, с които си тръгнал. Тогава само молитвата може да те спаси - сърдечният зов към служителите на Бога, към Разумните същества, обитатели на планината. Те ще изпратят лек ветрец, ще прекратят мъглите в друга посока, над теб ще се ширне синьо небе, а пред теб - заляна в слънчева светлина прекрасната Рила с познатите върхове, езера, поляни и пътечки. Каква радост е тогава! И благодарност! Една вечер край огнището след кратка музикална програма ни заобиколи внезапно такава гъста мъгла. Ние попяхме, попяхме и млъкнахме. Нещо ни смути пеенето. Всеки се вглъби в себе си. Настана едно тържествено мълчание. Учителят беше дълбоко вглъбен и Той.
към текста >>

Останаха неколцина само край огнището, на които още не им се спеше.
Видя ми се позата Му неудобна, мъчителна за Него и ми се искаше да отида и да подпра някак главата Му, висяща във въздуха. Но не посмях. Сигурно и у други се е явило това желание, но никой не посмя да се доближи до Него, никой не Го докосна. След няколко минути Той се изправи, стана и каза да направим вечерната молитва. Прибра се в палатката си Той, прибрахме се и ние. Останаха неколцина само край огнището, на които още не им се спеше. Не се мина и един час, още незаспала чувам гласа на брат Димитър Звездински, пристигнал с брат си Милето (Михаил Звездински) от Дупница: „Ах, братя, ах, братя, как се бяхме заблудили в тази мъгла. Объркахме пътя. Нито се не вижда. Ами сега? На къде?
към текста >>

" Слушам аз разказа му през палатката - тя беше близо до огнището и ми се искаше да излезна и да му разкажа как Учителят се излъчи.
Учителю, помогни! " И хоп, мъглата се раздра, пред нас блесна милото огънче в далечината. Ей, това вашето огънче. Ориентирахме се, взехме една пътечка и ето ни тук. Слава на Господа, слава на Учителя, нашия любим Баща! " Слушам аз разказа му през палатката - тя беше близо до огнището и ми се искаше да излезна и да му разкажа как Учителят се излъчи. Сигурно то е било в онзи момент, когато са Го зовали. Братята, които бяха край огнището му разказаха всичко. „Милият Учител! Милият Баща. Слава на Господа!
към текста >>

Братята, които бяха край огнището му разказаха всичко.
Ей, това вашето огънче. Ориентирахме се, взехме една пътечка и ето ни тук. Слава на Господа, слава на Учителя, нашия любим Баща! " Слушам аз разказа му през палатката - тя беше близо до огнището и ми се искаше да излезна и да му разкажа как Учителят се излъчи. Сигурно то е било в онзи момент, когато са Го зовали. Братята, които бяха край огнището му разказаха всичко. „Милият Учител! Милият Баща. Слава на Господа! " Следваха до безкрай излиянията на нашия добър и винаги вдъхновен брат Димитър Звездински. 115 ИЗЛЕТИТЕ Няма пътечка, няма кътче, няма тревичка, няма камъче, което да не познава стъпката Му.
към текста >>

46. 34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА

Цанка Екимова

Братята се суетяха около огнището, трябваше да се запали огън и с подвиквания и с подсвирквания се ориентираха в гъстата мъгла, за да секат дърва за огъня.
Това не беше сън, а беше наяве. Това не беше и видение, а беше на яве. Постарах се да запомня всичко и да не го смятам, че това е сън. Заспала съм. Сутринта, когато всички се пробудихме беше непрогледна мъгла, не можеше да се мръдне. Братята се суетяха около огнището, трябваше да се запали огън и с подвиквания и с подсвирквания се ориентираха в гъстата мъгла, за да секат дърва за огъня. Този ден престояхме с Учителя около огнището в плен на гъста мъгла. След това тя се разсея и ние се качихме на върха с Учителя. Там Той се обърна към мен и се усмихна: „Е, рекох, тримата мускетари си прибраха шапките, гдето ни ги бяха оставили долу при езерото". Разбрах, че Учителят споменава за онези три същества, които аз бях видяла с дългите пелерини и големите шапки. Тук на Мусала нямаше мъгли, бе слънчево и тихо.А какъв изглед имаше наоколо!
към текста >>

Този ден престояхме с Учителя около огнището в плен на гъста мъгла.
Това не беше и видение, а беше на яве. Постарах се да запомня всичко и да не го смятам, че това е сън. Заспала съм. Сутринта, когато всички се пробудихме беше непрогледна мъгла, не можеше да се мръдне. Братята се суетяха около огнището, трябваше да се запали огън и с подвиквания и с подсвирквания се ориентираха в гъстата мъгла, за да секат дърва за огъня. Този ден престояхме с Учителя около огнището в плен на гъста мъгла. След това тя се разсея и ние се качихме на върха с Учителя. Там Той се обърна към мен и се усмихна: „Е, рекох, тримата мускетари си прибраха шапките, гдето ни ги бяха оставили долу при езерото". Разбрах, че Учителят споменава за онези три същества, които аз бях видяла с дългите пелерини и големите шапки. Тук на Мусала нямаше мъгли, бе слънчево и тихо.А какъв изглед имаше наоколо! Приказна и неземна красота!
към текста >>

47. 35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

В средата направихме огнището за големия огън и наоколо опънахме палатките.
Като излязохме всички на голата поляна, пред Учителя застана един овчар, който пасеше голямо стадо овце и Го запита: „Абе, Ти на колко си години? " Изглеждаше му чудно, че белобрад старец се качваше на планината. Учителят го погледна с дълбок поглед: „Аз съм много, много стар! " Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края на вечността. Горе, на вътрешния присой, в обятията на вековните ели, на една поляна Учителят определи мястото на лагера. В средата направихме огнището за големия огън и наоколо опънахме палатките. Накрая на поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше гръб до дървото и там държеше беседите си. А ние бяхме насядали около Него на поляната. Незабравими дни. Пред нас се очертаваше връх „Резена". Аз често с поглед и с мисъл потъвах в този връх и се питах, защо ли носи името „Резен"?
към текста >>

48. 1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ

Надежда Георгиева Кьосева

Първоначално били Ефремови и като играели казали, като се печем на огнището защо да не се наричаме Печеникови.
Баща ми се наричаше Георги Ефремов Печеников, майка ми Стефания Илиева, която е родена в Силистра. Баща ми е македонец от гр, Щип. Дядо ми също е от Щип - дядо Ефрем. А дядото на дядо ми се наричал Арсо Печеников, който бил единствен златар в Щип. Името Печеников произлиза от една игра, която са играли край огъня. Първоначално били Ефремови и като играели казали, като се печем на огнището защо да не се наричаме Печеникови. И от тогава започнали да се наричат Печеникови. Дядото на дядо ми е бил златар. Другият дядо ми е бил търговец на платове, копринени платове и чаршията се наричала Печеникова чаршия. Там имало една голяма грамадна къща на Печеникови и до нея голяма чешма. Те са били много заможни.
към текста >>

49. 15. ИЗВОРЧЕТО

На източната страна на поляната имаше направено огнище от наредени камъни.
Но съм запомнила много хубави мигове. Там пеехме около това изворче и Учителят му даде едно име, което за жалост не го помня, името на изворчето. В четвъртък се правеха екскурзии на Витоша до Бивака. Там имахме - изворче и чешмичка. Голяма скала беше от едната му страна. На източната страна на поляната имаше направено огнище от наредени камъни. Аз не ходех редовно, но там се пиеше чай, картофена супа. Имаше и една стаичка направена от приятелите, в която имаше огнище, на което в големи тенджери се вареше супата, както и големи чайници за чая. Тенджерите и чайниците се скриваха в клековете, за да не се носят постоянно. Може би беше през 1934 г. Учителят ни събираше пред салона и с Него разучавахме Паневритмията, като пеехме.
към текста >>

Имаше и една стаичка направена от приятелите, в която имаше огнище, на което в големи тенджери се вареше супата, както и големи чайници за чая.
В четвъртък се правеха екскурзии на Витоша до Бивака. Там имахме - изворче и чешмичка. Голяма скала беше от едната му страна. На източната страна на поляната имаше направено огнище от наредени камъни. Аз не ходех редовно, но там се пиеше чай, картофена супа. Имаше и една стаичка направена от приятелите, в която имаше огнище, на което в големи тенджери се вареше супата, както и големи чайници за чая. Тенджерите и чайниците се скриваха в клековете, за да не се носят постоянно. Може би беше през 1934 г. Учителят ни събираше пред салона и с Него разучавахме Паневритмията, като пеехме. От „Слънчевите лъчи" пеехме наредени в лъчи само края: „Ти си ме, майко, човек красив родила".
към текста >>

50. 1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА

Жеко Вълканов

Майка ми отиде на една сватба, а дядо лежеше край огнището.
Аз бях изпуснал ножчето си в „Каракольовата дупка". Тая дупка беше посред стаята на дълбочина един метър и половина. Това стана когато бяха акцизните у нас. Аз не потърсих тогава ножчето си. На другия ден сутринта реших да потърся ножчето си. Майка ми отиде на една сватба, а дядо лежеше край огнището. Тогава нямаше електрически печки както сега. В огнището горяха дърва и дядо спеше край огнището на топло. Отворих дупката, в която се слизаше с три стъпала. Първото стъпало минах, на второто като стъпих ми стана студено на краката, на третото стъпало водата ми дойде до кръста. Като се стопил снега в дупката се просмукала вода около половин метър пък може и повече да е била.
към текста >>

В огнището горяха дърва и дядо спеше край огнището на топло.
Това стана когато бяха акцизните у нас. Аз не потърсих тогава ножчето си. На другия ден сутринта реших да потърся ножчето си. Майка ми отиде на една сватба, а дядо лежеше край огнището. Тогава нямаше електрически печки както сега. В огнището горяха дърва и дядо спеше край огнището на топло. Отворих дупката, в която се слизаше с три стъпала. Първото стъпало минах, на второто като стъпих ми стана студено на краката, на третото стъпало водата ми дойде до кръста. Като се стопил снега в дупката се просмукала вода около половин метър пък може и повече да е била. Ако викам, дядо ще ме бие, ще каже какво търся там, да изляза не мога. В това време гледам дядо поп идва срещу мене, хвана ме за ръката и ме измъкна.
към текста >>

51. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

Марийка Великова Марашлиева

От там през деня излязохме на петото езеро, после пренощувахме край огнището на 2-рото езеро четири вечери.
Тогава брат Симеон Симеонов организира една екскурзия до езерата без Учителя. Той беше ходил преди това с жена си, която рисувала там. Бяхме 12 души. Три сестри и девет братя. На отиване минахме през хижа „Скакавица", където пренощувахме един ден. От там през деня излязохме на петото езеро, после пренощувахме край огнището на 2-рото езеро четири вечери. За мен тази екскурзия беше като отиване в един прекрасен свят. На връщане минахме през Самоков. Участвуваха Ветка и Симеон Симеонови, Димитринка Атанасова, Атанас Стефов, Тодор Стоименов, брат Касабов от Стара Загора и брат Слави (американеца) пак от Стара Загора, Христо-брадата, моя милост и брат ми Никола Танев, Желю Ганев. Бележки на редактора. Властите забраняват събора през 1928 г., който ежегодно става от 19 - 25 август.
към текста >>

52. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Имаше едно голямо огнище, на което имаше казан, в който готвеха и варяха чай.
В денка бяха завивките ни и дрехите. Храна носехме малко. Но тогава имаше селяни, които носеха мляко, яйца, плодове. Палатката ни беше близо до мястото, където сега е хижата 7-те езера. Наоколо имаше гора от клекове и то високи, в които можеше висок човек да се скрие. Имаше едно голямо огнище, на което имаше казан, в който готвеха и варяха чай. Помня, че топлехме вода, разхлаждахме я и отивахме в клека, където се изкъпвахме. Помня много добре, че през 1931 г. отивахме на молитва на височината в дясно между второто и третото езеро. Обаче един ден чухме някакво раздвижване, глъчка и тогава казаха, че една крава се била заклещила между скали, та си била навехнала или счупила крака. Но по тоя повод се беше вдигнало доста шум и на сутринта Учителят каза, че занапред тук няма да се събираме понеже мястото бе омърсено.
към текста >>

Веднъж Учителят беше край огнището, пък нали и нашата палатка беше наблизо, та и аз се завъртях край Него.
Те си построиха палатка близо при нас край второто езеро, приобщиха се при нас, та и аз съм се возила с гумената им лодка във второто езеро. Така разходка беше много приятна. Учителят също се беше возил, както и други приятели. Има снимки на Учителя с лодката. Тъй като бях малко дете много братя и сестри ми обръщаха внимание, шегуваха се с мене и ме галеха. Веднъж Учителят беше край огнището, пък нали и нашата палатка беше наблизо, та и аз се завъртях край Него. Искаше ми се да ме запита нещо. А майка ми беше донесла едно бурканче сладка и специална чинийка за целта. Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя. Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали на кон или съм вървяла. Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят на Рила.
към текста >>

Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим.
Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе". Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много студено. Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала на Молитвения връх. Та имам една снимка, направена там с Учителя и други братя и сестри, на които сме и ние с майка ми. Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим. Имам и една снимка, която направиха, когато си тръгвахме от Рила, с багажа и конете. Голяма група, заедно с тия, които ни изпращаха. Това са незабравими спомени от моето детство прекарани на Рила с Учителя и много приятели. Спомням си още, че бяха донесли на Учителя веднъж една много голяма гъба-печурка, голяма почти колкото шапка. Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз.
към текста >>

Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз.
Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим. Имам и една снимка, която направиха, когато си тръгвахме от Рила, с багажа и конете. Голяма група, заедно с тия, които ни изпращаха. Това са незабравими спомени от моето детство прекарани на Рила с Учителя и много приятели. Спомням си още, че бяха донесли на Учителя веднъж една много голяма гъба-печурка, голяма почти колкото шапка. Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз. Пропуснах да кажа, че когато отидохме на Рила ни съобщиха, че на другия ден ще отидат на екскурзия. Майка ми, макар и уморена отиде на екскурзията, а аз останах на бивака със свако Тодор. Но мама казваше после, че се е уморила много. Първо, тя не беше починала от дългия път и второ тая екскурзия не е била никак лека. Тя казваше по-късно, че Учителят нямал намерение да отива чак до Еленин връх, но „тия софиянки вървели като кози" и като казали: „Учителю, да отидем до Еленин връх!
към текста >>

53. 12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ

Люба Стойкова

За няколко години ги обработихме, построихме салона, кухнята, купихме маса, столове, направихме огнище и всички прибори, необходими за едно домакинство.
12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ Беше отдавна; още в първите години, когато купихме братските лозя, т. е. повечето бяха хаври. За няколко години ги обработихме, построихме салона, кухнята, купихме маса, столове, направихме огнище и всички прибори, необходими за едно домакинство. И всичко това с братски труд и братски пари. Голям ентусиазъм имаше тогава. Всяка неделя от 22 март до късна есен прекарвахме целия ден на лозе, от 5 ч. сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме. След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа.
към текста >>

54. 23. На лагер на Рила

Драган Петков

Бяхме направили подходящо огнище и огнището беше заобиколено с големи камъни, за да не се позволява вятъра да разнася жарта наляво и надясно.
Има няколко запазени снимки с това магаре. Та гледайте това магаре и не смятайте, че това е едно обикновено магаре. И то по онова време беше работник и носеше храни и помагаше на лагера. То бе съработник на Братството и на Бога. Всяка вечер правехме лагерни огньове. Бяхме направили подходящо огнище и огнището беше заобиколено с големи камъни, за да не се позволява вятъра да разнася жарта наляво и надясно. Така че на останалите снимки от онова време се вижда един кръг. Това е кръгът на огнището. А казаните бяха в кухнята и там в тях се готвеше храната. После дежурните ги сваляха и ги донасяха до онези каменни скамейки, които бяхме направили във вид на спирала. Често с Учителя играехме Паневритмия на третото езеро, на „Бъбрека“ или на „Езерото на Чистотата“.
към текста >>

Това е кръгът на огнището.
И то по онова време беше работник и носеше храни и помагаше на лагера. То бе съработник на Братството и на Бога. Всяка вечер правехме лагерни огньове. Бяхме направили подходящо огнище и огнището беше заобиколено с големи камъни, за да не се позволява вятъра да разнася жарта наляво и надясно. Така че на останалите снимки от онова време се вижда един кръг. Това е кръгът на огнището. А казаните бяха в кухнята и там в тях се готвеше храната. После дежурните ги сваляха и ги донасяха до онези каменни скамейки, които бяхме направили във вид на спирала. Често с Учителя играехме Паневритмия на третото езеро, на „Бъбрека“ или на „Езерото на Чистотата“. Няколко пъти Учителят даде едно упражнение, като всички нагазихме до колене във водите на езерото и плискахме с ръце водата навътре към езерото. Учителят даваше съответни формули, които ние ги произнасяхме общо на глас.
към текста >>

55. 27. Лагерът при Яворовите присои на Витоша

Драган Петков

В отсрещната част на полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня, на което огнище е била братската кухня.
Пътеката излиза на поляната, която е с размер 30/40 м. 2. От пътеката направо се вижда камък-скала на 50 м. 3. Вдясно се вижда на 50 м също голям камък, а от него се вижда друг камък-скала също на 50 м разстояние. 4. От дясно полянката продължава в по-редки борове, където са били палатките. 5. Вдясно на полянката се намират три бора и камък пред тях, а в ляво на полянката се намират два камъка отдалечени 10 м един от друг. В отсрещната част на полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня, на което огнище е била братската кухня. Тук, на това огнище се дава песента „Запали се огъня“. Бяха документирани в присъствието на Драган Петков и заснети горепосочените обекти на поляната. Според Драган Петков, когато Учителят се придвижвал до изворчето в морената Учителят е произнасял формули според разказа на Пеню Ганев. Долуподписани от групата: 1. Драган Петков, 2.
към текста >>

Тук, на това огнище се дава песента „Запали се огъня“.
От пътеката направо се вижда камък-скала на 50 м. 3. Вдясно се вижда на 50 м също голям камък, а от него се вижда друг камък-скала също на 50 м разстояние. 4. От дясно полянката продължава в по-редки борове, където са били палатките. 5. Вдясно на полянката се намират три бора и камък пред тях, а в ляво на полянката се намират два камъка отдалечени 10 м един от друг. В отсрещната част на полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня, на което огнище е била братската кухня. Тук, на това огнище се дава песента „Запали се огъня“. Бяха документирани в присъствието на Драган Петков и заснети горепосочените обекти на поляната. Според Драган Петков, когато Учителят се придвижвал до изворчето в морената Учителят е произнасял формули според разказа на Пеню Ганев. Долуподписани от групата: 1. Драган Петков, 2. Марийка Марашлиева, 3.
към текста >>

56. 2. Лодката на Рила

Боян Атанасов Златарев

Отначало на второто езеро беше само огнище.
А това не беше малко. На Рила през няколко дни слизахме на първото езеро за дърва. Там имаше много дърва. Затова слизахме да играем Паневритмия долу на първото езеро и след това всеки взимаше кой колкото може да влачи от тези дървета. По-яките братя ги извличаха от долу от гората, а другите си избираха какво могат да носят на ръце. Отначало на второто езеро беше само огнище. Това огнище беше заобиколено с големи камъни и то бе предназначено за вечерните огньове, които бяха много големи. Пламъкът избуяваше на два-три метра над нас. Там се изнасяха много концерти. Лагерът беше само при второто езеро, защото наоколо имаше много клек, който беше непроходим. Малко по малко се изсече клека и целият лагер се издърпа назад встрани от езерото.
към текста >>

Това огнище беше заобиколено с големи камъни и то бе предназначено за вечерните огньове, които бяха много големи.
На Рила през няколко дни слизахме на първото езеро за дърва. Там имаше много дърва. Затова слизахме да играем Паневритмия долу на първото езеро и след това всеки взимаше кой колкото може да влачи от тези дървета. По-яките братя ги извличаха от долу от гората, а другите си избираха какво могат да носят на ръце. Отначало на второто езеро беше само огнище. Това огнище беше заобиколено с големи камъни и то бе предназначено за вечерните огньове, които бяха много големи. Пламъкът избуяваше на два-три метра над нас. Там се изнасяха много концерти. Лагерът беше само при второто езеро, защото наоколо имаше много клек, който беше непроходим. Малко по малко се изсече клека и целият лагер се издърпа назад встрани от езерото. Палатката на Учителя беше до един голям камък, по- голям от човешки ръст.
към текста >>

57. 2. Нерадостно детство

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Та в стаята огнището имаше голям комин, а ние близо там спим.
Ние нали не разбираме, а той пращал сватове, мама да му стане жена. Обаче нищо не стана. Така една вечер пристигнаха от село Даутлий две жени с мъжете си. Те идваха много пъти, но аз нали бях малък, не разбирах от такива работи. А тогава полюбопитствувах да чуя какво ще се говори. Та в стаята огнището имаше голям комин, а ние близо там спим. По едно време гостите започнаха да приказват за някой си богат човек от Даутлий, с много имот, много добитък, приказваха, обещаваха. После млъкнаха. По едно време мама им вика: „Какво, привършихте ли? “ Те казват: „Да, сега ще чакаме, да видим ти какво ще кажеш“. И аз слушам.
към текста >>

58. 33. Питката

Него ден обаче една сестра е донесла брашно и на Витоша е омесила една питка и когато вече всички са пили гореща вода, използва жаравата образувана от многото изгорели дърва и слага тази питка на огнището в жарта и тя се опича там.
Бай Иван употребяваше руски чай, черен. Това му е останало от живота, който е прекарал съвместно със сестра Паша и сестра Аня, когато е живял у тях. Там се е научил да пие китайски или тъй наречения руски чай и кафе. Кафето е научил преди това, още когато е бил при кафеджия в София, но чая го е научил да го пие така и той си остана до последния ден, че пиеше чай и закусваше с чай, руски чай. И така пристига бай Иван в този горещ летен ден на Бивака и си сипва в канчето гореща вода заедно с чая и пие едно, второ, трето канче и така задоволява, балансира влагата в организма си. Него ден обаче една сестра е донесла брашно и на Витоша е омесила една питка и когато вече всички са пили гореща вода, използва жаравата образувана от многото изгорели дърва и слага тази питка на огнището в жарта и тя се опича там. Той не знае за приготовлението. Изпива горещата вода, а в това време питката се е опекла. Когато бай Иван се е напил достатъчно с горещата вода, на чай, сестрата изважда питката от жарта и бай Иван я вижда и си казал на ума: „Ех, сега да имам половината от тая питка много хубаво ще ми дойде“. Но това той само си го помисля. А сестрата изважда питката и я занася на Учителя.
към текста >>

59. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

В.: А долу в старата къща какво правехте там на огнището?
Т.: Пък помагат, разбира се. В.: То е много да месиш и да сготвиш. Трябва да направиш един харман. Т.: Едни това правят, други онова, помагат си. Като задруга. В.: А долу в старата къща какво правехте там на огнището? Готвехте ли манджа? Т.: Манджи правят. В.: Да събереш толкова много хора и да ги накараш да работят за общото не е лесна работа. Т.: Свикнах бе, брат, свикнах, свиква се. То не мой дом, а на другиго.
към текста >>

60. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Правеха една одая, огнище.
Тука съм роден, на това място.Старата къща тук е била, където е зданието, там съм роден. В.: Тия стари къщи от какво ги правеха, от плет ли? Т.: От плет. От плет и кал. Замазваха отвътре и отвънка и това е. Правеха една одая, огнище. Първобитна работа. В.: А с какво се занимаваха? Т.: Със стока, добитък и малко земеделие. В.: Какво садяха тука? Т.: Картофи, жито, царевица, фасул - всичко.
към текста >>

61. 3. Змията

Стефка Няголова

И наистина в денят когато Учителят отиде до чешмичката и след като се върна вечерта слезе при огнището и всички плачеха от радост и Му целуваха ръка и аз бях също добре.
Ще отбележа, че тогава се връщахме след летуването през хижа „Скакавица“ и Сапарева баня. Така при завръщането си през същата година по пътя ме настигна брат Борис Николов. Той ме запита: „Я ми кажи, сестра Стефке, как стана твоето ухапване от змията? “ И аз му разказах всичко подробно. Той ме изслуша внимателно и накрая ми каза: „Ти си взела участие в болезненото състояние на Учителя и затова когато се е подобрило Неговото състояние и твоето се е подобрило“. И наистина в денят когато Учителят отиде до чешмичката и след като се върна вечерта слезе при огнището и всички плачеха от радост и Му целуваха ръка и аз бях също добре. И чак сега ми стана ясно защо Учителят ме гледаше толкова строго, когато тръгвахме за Рила. Той ме подготвяше за изпита, който имах да мина по пътя за Рила. Върнахме се в София на 13.август 1936 г. в четвъртък, заедно със синовете ми - Светозар беше на 4 години и 23 дни, а Косю на 2 години и половина.
към текста >>

62. 9. Обсебване

Ангел Вълков

Това почна да ме затормозява много и аз един ден както си седяхме двама при огнището, като не знаех още методите на Учителя реших да си послужа с една формула от Христа, която бях чел от Евангелието.
моята по-малка сестра Анка, която е родена непосредствено след мене, пожела да я заведе баща ми в Бургас да кара курсове за шивачка. След 2-3 месеца един ден както си била в клас тя нещо изпищяла и от този момент някакъв дух я обсебил и тя вече не бе на себе си. Съобщиха ни веднага и ние с брат ми Горан впрегнахме каруцата и отидохме, че я взехме. Тя от къщи и от двора навън не излизаше. Но така тя беше се прикрепила към мене, че аз където мръднех и тя все по мене вървеше. Това почна да ме затормозява много и аз един ден както си седяхме двама при огнището, като не знаех още методите на Учителя реших да си послужа с една формула от Христа, която бях чел от Евангелието. Обърнах се към нея и рекох: „В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да излезеш от нея! “ А сестра ми се кокори към мене, отвори уста и с мъжки глас произнесе: „В тебе ли искаш да дойда? “ Аз се уплаших и не посмях да го задявам този дух, който бе обсебил сестра ми. През 1925 г. на 19.VIII.
към текста >>

63. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Докато огнището на сърцето ти не се сгорещи, молитвата ти не може да отиде при Бога.
Мъчнотиите в живота на човека не са нищо друго освен нападение от тези вълчи вълни. Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите му желания. Човек се моли най-добре когато го гонят. Като те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава се молиш както трябва. Докато огнището на сърцето ти не се сгорещи, молитвата ти не може да отиде при Бога. Човек не може да се моли на нечисто място. Трябва да отиде на чисто място. Когато човек се моли, трябва да бъде конкретен пред Невидимия свят. Иначе молитвата прилича на заявление, в което не е изложено, което се иска както трябва и тогаз тя остава без последствие. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, мъдрост, любов, истина и свобода.
към текста >>

64. 87. ЖИВОТЪТ ПУЛСИРА

Редиците нови сгъстете, о, хора, и пламък единен да пламне у нас, в сърцето човешко, че то е огнище, което ще стопли нас, всичките нас. 6.
Елате, о, хора, о, братя, елате! в редиците нови и светли, добри, в редиците мощни и силни, и крепки -животът пулсира със пулсът един. 2. Редиците нови и светли, и силни навсякъде сеят любов и живот, прекрасен и хубав, и тъй лъчезарен, навсякъде светят, навсякъде са. 3. Земята те нова желаят да стане, земята да влезе в красивия ден, красивият, светъл тя път да поеме, от века за нея там определен. 4. И пулсът единен, един и едничък земята ни цяла да обхване с мир, сърцето човешко да направи топло, другарско и братство, приятелско той. 5. Редиците нови сгъстете, о, хора, и пламък единен да пламне у нас, в сърцето човешко, че то е огнище, което ще стопли нас, всичките нас. 6. Сърцето единно и пулсът единен, какво и защо ний трябва да делим, семейството наше да бъде единно и то да обхваща нас, всичките нас. 7. Земята ни цяла да бъде единна, единни по нея да живеем в мир. Елате, о, хора, о, братя и всички -животът пулсира със пулсът един. 1. Елате ни вижте в България мила, красива и стройна, от слънцето пила нектарът небесен - да няма веч есен -но песен хваление. Да, музика, песен!
към текста >>

65. 53. НАЙ-ВЕЛИКАТА РАБОТА

Започнаха с "Запали се огънят на огнището".
Аз виждам, че мнозина от вас сте заровили талантите си". Учителят пя: "Живот, за тебе моята душа жадува! " "Някой от вас сте с пет таланта, заровили сте ги. Някои от вас сте с десет таланта, волята си не употребявате да ги разработите." След беседа: най-първо Учителят свири. После: "Талантливият да свири". Започнаха с "Запали се огънят на огнището". Когато завих за покрай салона и издигнах очи към стаята на Учителя, защо заплаках? Обхвана ме настроение както никога по-рано. Защо заплаках, когато зачетох от Йоанна 6 гл., 67 ст.: Тогава рече Исус на дванадесетте: "Дали искате и вие да си идете? " А Симон Петър му отговори: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на живот вечен.
към текста >>

66. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Изкачвахме се обикновено до върха "Купена" и там имахме огнище, четеше се беседа в 10 часа.
Отивахме сутрин рано в 5 часа на беседа и на посвещение и много често пъти той ни говореше, че трябва да посипем с пепел главите си и да скъсаме с миналото. Често пъти отивахме и на Витоша, като сме тръгвали събота срещу неделя рано сутринта. Имаше един персонален рейс, който минаваше по Дървенишкото шосе и сме ставали 1 и 1/2 - 2 часа през нощта и сме чакали докато мине персоналния рейс и с него отивахме до Бистрица, а оттам поемахме нагоре по поляните с цел да можем да посрещнем слънцето някъде нагоре на височина. Прекрасни бяха тия прекарвания с брат Петър Филипов, просто незаменими. Той много добре ръководеше дейността, духовната работа през целия ден и целия ден прекарвахме отлично в една хармонична атмосфера от сутринта до вечерта. Изкачвахме се обикновено до върха "Купена" и там имахме огнище, четеше се беседа в 10 часа. Там си правехме много хубав чай, понякога слагахме и боровинки, когато имаше наоколо и на обед обядвахме заедно, почивахме си чак до 3-4 часа и след това слизахме обратно, отново по баирите, за да слезем до Бистрица и да вземем отново рейса за връщането. Идваха различни братя и сестри, най-често Галилей Величков и Еленка идваше също. Идваше и Елка Кралева понякога, която преспиваше в дома на брат Петър и след това сутринта тръгвахме заедно за Витоша. Често пъти идваше и сестра Донка, която работеше в един ресторант и понякога идваше по-късно и ни настигаше горе по поляните. Тази Донка, която работеше като прислужница в дома на генерал Стоянови.
към текста >>

67. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Край огнището; 2.
Литературни романи: 1. Нови хора; 2. Генко орлето; 3. С Христа; 4. Благословение. IV Разкази: 1. Край огнището; 2. При спорната гора; 3. През вековете. Във всичките му книги повече или по-малко преминават идеите и мислите на Учителя. Когато е бил вече на Изгрева Любомир Лулчев издава две книги: 1. "Тайните общества", с псевдоним д-р Трифонов; 2.
към текста >>

68. 31. УСТРОЙСТВО НА ЛАГЕРА НА РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А-а, то беше при огнището.
В.К.: Кръг и отгоре някакъв триъгълен камък, направена някаква спирала. Е.А.: Чакай да видим, да си спомня. Горе на поляната на „Чистотата", правехме Паневритмия. В.К.: Тука става въпрос за второто езеро. Е.А.: А, на второто езеро? А-а, то беше при огнището. При огнището имаше наредено с камъни един голям кръг. В.К.: Това съм го виждал на снимка. Е.А.: По-широк беше от моята стая. В.К.: Четири на четири метра. Е.А.: Сигурно, сигурно.
към текста >>

При огнището имаше наредено с камъни един голям кръг.
Е.А.: Чакай да видим, да си спомня. Горе на поляната на „Чистотата", правехме Паневритмия. В.К.: Тука става въпрос за второто езеро. Е.А.: А, на второто езеро? А-а, то беше при огнището. При огнището имаше наредено с камъни един голям кръг. В.К.: Това съм го виждал на снимка. Е.А.: По-широк беше от моята стая. В.К.: Четири на четири метра. Е.А.: Сигурно, сигурно. И това бяха редове под формата на пейки с камъни плоски.
към текста >>

Е.А.: То беше на огнището, на хижата.
Е.А.: Ами вижте какво, може да е казал Учителят. Ами спиралата е символ на вечното движение. В.К.: Питам, дали нещо така конкретно? Е.А.: He. В.К.: Сега там е бил някакъв голям камък, който искали да го разрушат в начало, на който са написали север-юг. Е.А.: То беше на огнището, на хижата. Като решиха къде да правят хижата, имаше камък, който така пречеше, но после го изместиха от строежа, остана встрани. В.К.: Сега, това място на палатката на Учителя е било първо долу при езерото? Е.А.: При езерото. В.К.: После кои години се качва горе? Е.А.: През 1935 год.
към текста >>

В.К.: Аз знам където са вашите две палатки, там има огнище.
В.К.: После кои години се качва горе? Е.А.: През 1935 год. беше пак при езерото, 1936 год. беше на поляната на която ние бяхме. Ние бяхме с нашите две палатки. В.К.: Аз знам където са вашите две палатки, там има огнище. Е.А.: Огнище, да. На това огнище после готвеха. А тогава то не беше така. То беше само една канара и нямаше такъв вид. То беше обикновен огън с камъни направен.
към текста >>

Е.А.: Огнище, да.
Е.А.: През 1935 год. беше пак при езерото, 1936 год. беше на поляната на която ние бяхме. Ние бяхме с нашите две палатки. В.К.: Аз знам където са вашите две палатки, там има огнище. Е.А.: Огнище, да. На това огнище после готвеха. А тогава то не беше така. То беше само една канара и нямаше такъв вид. То беше обикновен огън с камъни направен. В.К.: Понеже се вижда, че са сложили бетон.
към текста >>

На това огнище после готвеха.
беше пак при езерото, 1936 год. беше на поляната на която ние бяхме. Ние бяхме с нашите две палатки. В.К.: Аз знам където са вашите две палатки, там има огнище. Е.А.: Огнище, да. На това огнище после готвеха. А тогава то не беше така. То беше само една канара и нямаше такъв вид. То беше обикновен огън с камъни направен. В.К.: Понеже се вижда, че са сложили бетон. Е.А.: Не, не, той Петър Филипов го прави другата година, когато Учителят се качи горе.
към текста >>

Така че, ние си останахме на тази поляна и тогава ни беше това огнище.
Защото ние си останахме на тази поляна до края - и 1939 год. бяхме. Защото беше много удобно, нали? Учителят като се подаде малко Го виждахме. И ако иска нещо, даде знак, дотърчи някоя от нас да Му услужи. Или пък нещо да иска да каже. Така че, ние си останахме на тази поляна и тогава ни беше това огнище. В.К.: След това се правят тия 72 стъпала. Е.А.: Когато Учителят не беше добре -1936 год. се направи тази пътека до това място, до палатката. А пък то си е за горе, за горната палатка. Виж, то беше много стръмно място.
към текста >>

69. 149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Е.А.: Значи това фактически е било огнището.
Нали всеки да си покаже каквото знае. Дали можа да изиграе това хоро не мога да ти кажа, но това ми е казала сестрата. И помня тя беше играла пред Народното събрание, когато се роди Симеончо - престолонаследника, през 1939 год. Кога е играла хоро на Учителя не зная. В.К.: Какво представляваха лагерните огньове на седемте езера? Е.А.: Значи това фактически е било огнището. Първото огнище беше така. Първите години всяка вечер имаше огън. Пеехме песни, декламации. В.К.: Учителят казваше ли нещо? Е.А.: Обикновено слушател беше.
към текста >>

Първото огнище беше така.
Дали можа да изиграе това хоро не мога да ти кажа, но това ми е казала сестрата. И помня тя беше играла пред Народното събрание, когато се роди Симеончо - престолонаследника, през 1939 год. Кога е играла хоро на Учителя не зная. В.К.: Какво представляваха лагерните огньове на седемте езера? Е.А.: Значи това фактически е било огнището. Първото огнище беше така. Първите години всяка вечер имаше огън. Пеехме песни, декламации. В.К.: Учителят казваше ли нещо? Е.А.: Обикновено слушател беше. Най-често беше слушател.
към текста >>

А имаше хора, които оставаха край огнището.
Но така си спомням, че не съм Го виждала да пее. Аз понеже бивах винаги открай около втория кръг, най-отвънка. В.К.: Колко време продължавше това? Е.А.: Най-късно до десет часа. Ставахме, правехме молитва и всички си отивахме. А имаше хора, които оставаха край огнището. Някога и аз съм оставала, защото такава хубава жар имаше и така хубавичко после човек да я гледа, ние отивахме да се стоплим, тъй като сме стояли отвънка, не сме близо до огъня. Постоплиме се за да си отидем затоплени в палатките. Щото в палатките нямаше отопление, а вечер ставаше хладно. В.К.: Тука една друга поредица снимки „Пред бялото знаме на Учителя". Кой го донесе това знаме?
към текста >>

70. МОЯТ РОМАН

В стаята, която беше кухня и огнището беше в средата, таванът беше открит и димът направо излизаше в комина.
Помня чичо ми Димитър беше дошъл на гурбет в София. Когато се връщал в село с една група други гурбетчии, някъде между Гостивар и Кичево ги нападат разбойници и ги обрали. Взели им всичките пари, които носели. На чичо бяха взели 15 наполеона и той беше много натъжен от загубата, а всички вкъщи се радваха, че се е върнал жив и здрав. Спомням си, една вечер в старата ни къща още, трябва да съм била към 4-5 години, една вечер криеха пушки на тавана. В стаята, която беше кухня и огнището беше в средата, таванът беше открит и димът направо излизаше в комина. Таванът беше само от греди и всичко беше черно - наричаха го „начерен". Някъде при покрива около гредите криеха пушките. Понеже аз съм гледала с любопитство, майка ми ми каза: „Да не кажеш някому къде сме скрили пушките! Ако разберат турците ще дойдат да ги намерят и ще ни заколят! " Такава заплаха е една от първите ми спомени от детството.
към текста >>

71. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Туй да се неправи тук, например чиниите да се не миели близко до палатките и огън не мога да си запаля, а чакам Елена да занесе тенджерата на голямото огнище пак да го готви.
Донесе ми ябълки бай Петър вика „Хайде, хайде, бързайте, че не останаха". Смях, глъч, а мен тъй ми е мъка. Палатката ми е така, че не може наблизо да се запали огън и аз трябва изключително да чакам Елена да ми дава и вода. Много ми услужва, но мен ми е крайно неудобно. Не мога да я задължавам, а пък и нямам физическата възможност да си го направя сама. Туй да се неправи тук, например чиниите да се не миели близко до палатките и огън не мога да си запаля, а чакам Елена да занесе тенджерата на голямото огнище пак да го готви. Разбира се после я каня да вечеряме, но не зная защо струва ми се, че много я обременявам. Не се оплаквам ни най-малко, но описвам точно фактите. Ето какво се случи и днес. Бях сложила зарзавата в една тенекия половината, която в село ми служеше за чешмичка, тук хем да има и вода в какво да си сложа за миене на чинии. Мястото ми е пак край пътека - съобщава Учителевата палатка с другите и Той винаги минава край мен и винаги ме поздравява, даже по два пъти на ден, като съм вън.
към текста >>

72. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Георги Радев и Верка Куртева пред огнището на Борис Николов на Рила.
Снимка 26. Разливане на храната за обяд. 1. ...2. ...3. Надка Куртева пред казана за обяд. Снимка 27. Георги Радев и Верка Куртева пред огнището на Борис Николов на Рила. Снимка 28. Първите заселници на Изгрева - София. 1. Христо Цонзов. 2. Верка Куртева. 3. Надка Печеникова-Кьосева. 4.
към текста >>

73. 02 - 13. ОСНОВИ НА СГРАДАТА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

В мазето била обзаведена първата кухня с огнище и оджаклък.
Насажденията й придали вид на градина. Започнали да я посещават все повече и повече братя и сестри. В летните дни често превалявал дъжд. Необходимо било да се помисли и за подслон, където да се приютяват хората. През лятото на 1922 година започнал строежът на сградата: салон, две стаи и мазе. В мазето била обзаведена първата кухня с огнище и оджаклък. Не било лесно да се строи сграда без средства. А време за отлагане нямало. Работната ръка била безплатна. Всеки ден имало помощници по двама, по трима човека. Майсторите, които са правили сградата, това са нашите братя строители - Васил Долапчиев и Слави Тодоров, които се отзовали веднага и работили всеотдайно.
към текста >>

74. 08 - 21. СВЯТОТО ИМЕ НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Пристигат там, сядат на това място зад тази скала, където обикновено сядаше Учителят, наподобяваща стол, Пред него имаше направено огнище и около огнището наслагани камъни, на които сядаха тия братя или сестри, които са поканени при Учителя.
Учителят го повиква и му казва: „Иди да кажеш на брат Боев да се приготви утре за екскурзия. Ще отидем само двама, обаче да вземе три прибора. И за това никому няма да казва. Двама отиваме, но да носи три прибора." Симеон казва това на брат Боев и брат Боев се приготовлява и сутринта на определеното време тръгват, отиват още по тъмно. А обстановката е зимна, имало навалял сняг. Пристигат там, сядат на това място зад тази скала, където обикновено сядаше Учителят, наподобяваща стол, Пред него имаше направено огнище и около огнището наслагани камъни, на които сядаха тия братя или сестри, които са поканени при Учителя. Някой път има някои приятели, поканени от него, които сядат на тях. Та там седнали с брат Боев. Брат Боев веднага стъква огън и след като намерил сухи дръвца, турил чайника да се стопли с вода. Изважда приборите за чай и докато ги сложи, ето пристига човек при тях. Той бил облечен с каракачанска носия, с интелигентна физиономия, не приличал на селянин.
към текста >>

75. 09 - 140. РАЗГОВОР ПРЕЗ РАЗСТОЯНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Когато майка ми си попривършваше домакинската работа, слагаше кафеничето на огнището и казваше гласно: „Кальо, хайде Кальо, идвай, вече слагам кафето." А сестра Кальопа живее далеч, към Чортлен, де ще я чуе с физическите си уши от един километър разстояние.
140. РАЗГОВОР ПРЕЗ РАЗСТОЯНИЕ Сестра Кальопа беше голяма приятелка на майка ми, която често ни гостуваше. Майка ни сваряваше кафе и се черпеха. Когато майка ми си попривършваше домакинската работа, слагаше кафеничето на огнището и казваше гласно: „Кальо, хайде Кальо, идвай, вече слагам кафето." А сестра Кальопа живее далеч, към Чортлен, де ще я чуе с физическите си уши от един километър разстояние. Но ето че минали 10-15 минути и сестра Кальо идва, и още от вратата казва на майка ми: „Чух те ма, сестра, чух те, ама чаках да изпратя наш Далко, че тогава. Едвам сега той излезе и аз бързам да дойда." А друг път идва докато се свари кафето. Тази невидима радио-връзка продължи, докато двете приятелки бяха живи. Разказала съпругата ми, Донка Куртева. При горния случай вероятно е, че сестра Кальопа е имала зачатък на духовно чуване, тъй както други имат ясновидство, т.е.
към текста >>

76. 09 - 200. ДВЕТЕ ОПУШЕНИ ТУХЛИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Потърсих наоколо, но не намерих други, освен две, и те опушени, от едно овчарско огнище.
Минаха години и Учителят се помина, без да ми каже обещаното. Един ден ми се даде картина като насън, но не бе сън. Пристига Учителят с един файтон, запрегнат с два бели коня, име кани да се кача при него. Качих се, без да зная къде ще отиваме; пристигнахме на място при един строеж, Учителят слезе, препаса една престилка и почна да зида с тухли. По едно време тухлите се свършиха и Учителят ме прати да търся тухли. Потърсих наоколо, но не намерих други, освен две, и те опушени, от едно овчарско огнище. Върнах се и му казах за двете опушени тухли, а той ми каза да ги донеса, след като ги поизбърша. Донесох ги и той го постави на строежа, с което строежът се завърши. Тези две макар и опушени тухли запълниха зеещата празнина. По разказа на Т. Всеки един от нас е материал в сградата на Божественото.
към текста >>

77. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Аз рекох: „Да запейме Запали се огънят на огнището", щотоУчителят като я даде, Жорж я записа и я пееше много хубаво.
Не от Изгрева тръгваме с камион, а от Халите. Купихме си от халите храна, въже си купих аз на раницата и други работи, провизии си купихме, но като сложих въжето да стегна раницата, изпращя и аз казах: „Станало е нещо." Това е било понеделник в 8 и половина часа, в това време е починал Жорж, после се установи това. В.К.: Значи, когато раницата изпращя. Верка: Предварително получавам сигнал, в тоз момент тя изпращя, да, и след това се качваме на един камион и отиваме на Боровец. Из пътя взеха да си приказват това-онова. Аз рекох: „Да запейме Запали се огънят на огнището", щотоУчителят като я даде, Жорж я записа и я пееше много хубаво. Свързвам го всичко вече с Жорж. С Жорж го свързвам. Имаше и други сестри. После пък те си приказват. Рекох: „Дайте бе, дайте да пеем", понеже Жорж е болен, аз знам, болен в Юндола.
към текста >>

В Юндола е Жорж, Аз все, през всичкото време само с мисълта за Жорж, как да му помогнем ний в смисъл с хубави светли мисли и понеже е свързан с тази песен, „Запали се огънят на огнището", да я изпеем.
Свързвам го всичко вече с Жорж. С Жорж го свързвам. Имаше и други сестри. После пък те си приказват. Рекох: „Дайте бе, дайте да пеем", понеже Жорж е болен, аз знам, болен в Юндола. В Юндола е Жорж, Аз все, през всичкото време само с мисълта за Жорж, как да му помогнем ний в смисъл с хубави светли мисли и понеже е свързан с тази песен, „Запали се огънят на огнището", да я изпеем. Те не искат, аз обаче се наложих и почнах да пея и започнахме всички да пеем из пътя. Отиваме на Чам Курия, на Боровец - Чам Курия тогава беше. Слизаме, влязохме, купихме си, аз си купих хубави снимки от Чам Курия, за Мусала, Рила и казвам, купих си пликове, листа, да пиша от Мусала на Жорж писмо за Юндола, защото си кореспондирахме. Това беше моето желание. Пенка Кънева ми каза: „Верке, понеже имаш едно хубаво чувство към него, така се явява една ревност, едно такова неприятно чувство." Пък аз възторжено говоря и си тръгнахме, вървим, обаче на Пенка малко така беше не добре, пък на мене почна да ми отслабва сърцето.
към текста >>

78. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Вие сте горе, на бивака на Рила, при огнището.
В.К.: Не, аз не контактувам. Верка: Добре де, аз ще се обадя на един да му каже или пък... Ще видим в други ден. Тя ми беше от него дадена, но аз я дадох на един да я чете. Той ще ми я даде. В.К.: Аз видях една снимка. Вие сте горе, на бивака на Рила, при огнището. Вие бяхте там с палатки, нали? Верка: С палатки, да, огнището, долу на огъня. В.К.: Коя година беше това? Верка: 1937 година. Огньовете, големите огньове, с Борис Николов.
към текста >>

Верка: С палатки, да, огнището, долу на огъня.
Тя ми беше от него дадена, но аз я дадох на един да я чете. Той ще ми я даде. В.К.: Аз видях една снимка. Вие сте горе, на бивака на Рила, при огнището. Вие бяхте там с палатки, нали? Верка: С палатки, да, огнището, долу на огъня. В.К.: Коя година беше това? Верка: 1937 година. Огньовете, големите огньове, с Борис Николов. В.К.: Сега тука Жорж виждам на снимката, с челото. На колко години е тука той?
към текста >>

79. 12 - 41. ДУХОВНО ОБЩУВАНЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Там е едно огнище, тъй да се каже.
Бай Георги, фелдшера. Беше много, много честен, почтен, не се занимаваше той с интриги. В нашето Братство е нямало така едни други да се обиждат, да се оскърбяват, не. Много хубав живот премина Братството в Айтос. Приятелите от цяла България отиват по Петровден в Айтос и имаме много гости. Там е едно огнище, тъй да се каже. В.К.: То зависи от ръководителя, щото както казва тя, не се създават крамоли. Надка: И после които го заместиха, нали по-млади братя постъпиха, в същия дух са продължили. И сега също, на, и Марко сега по същия дух продължава. Тоз живот както се е запомнил, така продължава - и уважение има един към други, събираме се вечер. Тоз даде вечеря, оня - посещаваме се и така хубав живот имаме.
към текста >>

в мазето, имахме огнище, в долапче, пука и вика: „Кальо, Жиля, хайде, идвайте." И тъкмо го опука и почва да мели, и те пристигат.
Женско събрание имаше в четвъртък след обед. Имаше хубави моменти. Мама пък, с тези двете сестри Габровски, че и аз с тях, тя с другарката на брат Габровски, бяхме роднини. Те, Радулови са те, на двете сестри беше дал на времето Учителят вместо да се провикват, да си пишат писма, така да общуват. И мама ще вземе да пука кафе, защото тати беше кафеджия, обичаше кафенце чисто, че пука. Там. в мазето, имахме огнище, в долапче, пука и вика: „Кальо, Жиля, хайде, идвайте." И тъкмо го опука и почва да мели, и те пристигат. „Беле, чакаш ли ни? " - „Аз, откакто съм започнала да пукам, мисли ви пращам." Ще дойде ден, те ще кажат: „Беле, хайде ела днеска," Мама ще каже: „Абе, Георги, аз днеска още от сутринта ще отида при Кальопа да се видя." - „Ами отиди, бе, от туй по-хубаво няма." Мама отива там. Пък след някой ден - те. И като я изпращат, цял ден са заедно. Чели са, молитва си правят и след туй отиват, изпраща ги тя до някъде.
към текста >>

80. 12 - 54. ЛЕЧИТЕЛЯТ

Ще вземе, пък един голям тиган имаше мама и огнището, тогава нямаше печки, но така на главницата и ще сложи тигана на пиростии им казваха, и вземе грис и прави грис-халва за десерт и те пък боза носят.
Някога нямаме храна, не сме се нахранили, но за вечеря нещо скромно. Идват бати Божил: "Како, идваме тука, но гладни сме." - „Тъй ли? " Пък месихме хляб. Месихме хляб, но от бъчвите зеле има. Изважда, нареждат с олио, малко сиренце, малко това, а те пък боза носят. Ще вземе, пък един голям тиган имаше мама и огнището, тогава нямаше печки, но така на главницата и ще сложи тигана на пиростии им казваха, и вземе грис и прави грис-халва за десерт и те пък боза носят. „Видя ли как се нареди? " - „Аз знам, бе знам кака ни как ще ни посрещне." Всяка вечер. Веднъж счупих една стомна. Отидох за вода, като се върнах мама бой - преби ме от бой що я счупих, пък беше една хубава глечосана стомна беше. В.К.: Какви тежки стомни бяха. Надка.
към текста >>

81. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

„Аз ида от горе по висше разпореждане на Бога - вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коленото Юдино ще стане огнище.
5, ст. 5). А това са седемте Божии духове, които стоят пред престола на Бога като седем огнени светила. А книгата със седемте печата е книгата на Новия Завет със Словото на Исуса Христа. А Ангелът на Завета Господен - Елохил на 8.Х.1898 г. чрез Учителя Петър Дънов донесе Призванието към българския народ, на семейството славянско. „Аз ида от горе по висше разпореждане на Бога - вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коленото Юдино ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят." Вождът на Спасението пристигна в този свят. Това бе Великият Учител, Всемировият Учител Беинса Дуно, Който в лицето на Учителя Петър Дънов даде Словото на Бога, за идното человечество от Vl-та раса, което е Третият и последен Завет на Бога към человечеството. Амин.
към текста >>

82. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Така щото селото Николаевка станало първото огнище на българска реч, българска мисъл и българско чувство във Варненско, което служело като жив пример за цялата околност и от което излезли не малко подбуди, инициативи и насоки през следващото време на църковната борба.
Резултатите от неговата учителска дейност в Хадърджа дотолкова задоволили и въодушевили селяните, щото те скоро се съгласили със своя чорбаджия и с общи сили и средства построили през сле-нята година особено здание за училище и църква. Въпреки пречките и интригите от гръцка страна, зданието било изкарано и през 1851 г. едната му част [била] осветена за църква. По залягане на дяда Атанаса в Хадърджа скоро бил извикан и един българин свещеник, вместо дотогавашния грък. който въвел в църквата славянска служба. Така щото селото Николаевка станало първото огнище на българска реч, българска мисъл и българско чувство във Варненско, което служело като жив пример за цялата околност и от което излезли не малко подбуди, инициативи и насоки през следващото време на църковната борба. Стова първо българско просветно-национално огнище е тясно свързано името на Константина Дъновски. Надали могат да се оценят достатъчно високо внушенията и импулсите, които е получил Конст. Дъновски от докосването си с Атанаса Чорбаджи. Интелигентният и буден селски чорбаджия, със своя висок национален дух, не е могъл да не окаже силно влияние върху младия момък с интелигентна и възтор-жено-отзивчива душа, чиито тенденции и насоки в обществото тепърва трябвало да се определят и кристализират. Може да се каже със сигурност, че тук добил Конст.
към текста >>

Стова първо българско просветно-национално огнище е тясно свързано името на Константина Дъновски.
Въпреки пречките и интригите от гръцка страна, зданието било изкарано и през 1851 г. едната му част [била] осветена за църква. По залягане на дяда Атанаса в Хадърджа скоро бил извикан и един българин свещеник, вместо дотогавашния грък. който въвел в църквата славянска служба. Така щото селото Николаевка станало първото огнище на българска реч, българска мисъл и българско чувство във Варненско, което служело като жив пример за цялата околност и от което излезли не малко подбуди, инициативи и насоки през следващото време на църковната борба. Стова първо българско просветно-национално огнище е тясно свързано името на Константина Дъновски. Надали могат да се оценят достатъчно високо внушенията и импулсите, които е получил Конст. Дъновски от докосването си с Атанаса Чорбаджи. Интелигентният и буден селски чорбаджия, със своя висок национален дух, не е могъл да не окаже силно влияние върху младия момък с интелигентна и възтор-жено-отзивчива душа, чиито тенденции и насоки в обществото тепърва трябвало да се определят и кристализират. Може да се каже със сигурност, че тук добил Конст. Дъновски насоката за своята сетнешна родолюбива дейност.
към текста >>

83. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа.
Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми. Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда. Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св. Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа. Да отдадем накрай заслужена почит и да споменем тук имената на всички деятели-родолюбци, които под списък са поискали да се открие църквата „Св. Архангел" - имена, които можа да си припомни старият свещ. Константин. Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X. Рали Мавродиев.
към текста >>

84. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината.
Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото, като проклето и афоре-сано, и да донесат друго, което той благословил. „Начинът, казва митрополит Йоаким, по който (българските свещеници) канят своите единородци за светата служба, е съвсем необикновен и чудноват. Те ги канят от кафенетата и работилниците им, за да идат да чуят светата литургия, като ги насилват често даже и със заплашване. Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките. Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община. И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината. „Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие. Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници".
към текста >>

85. 1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ

По такъв начин създаденото в Хадърча българско просветно национално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта.
Дъновски отново събира децата. На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов. През същата година е извикан и втори свещеник - Иван Громов. Благодарение на тая родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи и поради слабостта и неорганизираността още на варненските българи, на село Хадърча се паднало да заеме на първо време едно особено средищно положение във възродителните усилия на българите във Варненската околия. По такъв начин създаденото в Хадърча българско просветно национално огнище не останало без влияние върху развитието изобщо на народните работи в областта. Атанас Чорбаджи се намира във връзка с български търговци във Варна. К. Дъновски, който станал негов зет, се преместил във Варна, където внесъл високия български дух на своя тъст, и както сам казва, понякога по време на служба в гръцката църква произнасял евангелието или някои ектении на славянски. Когато с акта Ha3.IV.1860 г. цариградските българи, начело с Иларион Макариополски, провъзгласили основаването на отделна самостойна българска църква, както в другите краища на България, така и във Варненска околия, българите се раздвижили и подкрепили тази инициатива. Забележително е, че не във Варна, където българите се чувствували още слаби и неорганизирани, а в село Хадърча било свикано за целта на 21 .V.1860 г., по споразумение между дядо Атанаса и Варненските български първенци, едно събрание от представители на българите във Варненско, а именно от селата: Девня, В.
към текста >>

86. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Огнището на Любовта е сърцето.
Пътят към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината. 2) Пътят на Мъдростта се намира чрез развитието на ума и чрез съзерцанието. Человек трябва да е господар на своите мисли. За да се повдигне человек да изпитва и разбира Божествената Мъдрост, трябва да стане господар на Мъдростта. 3) Пътят на Любовта. Огнището на Любовта е сърцето. То трябва да се пази чисто, като контролираме желанията. Трябва да се минат всичките стъпки, за да се дойде до съвършенство. Сърцето съответствува на света - то е Животът, Любовта и Истината, „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Господ всякога обича; да мислиш противното е светотатство. Господ се грижи за всички. Той е Всемъдър: „Написах ви на дланта Си." Бог се открива чрез Любовта.
към текста >>

87. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Всеки един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтарят, върху който вие ще принесете своите молитви и те ще бъдат чути и приети.
Прочие, вие трябва да заслужите за любовта, която Господ ви е дал - да отговорите на нея. Всякога ще Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи. Тогава сме весели, бодри, макар и целият ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме. Всеки един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтарят, върху който вие ще принесете своите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от евангелската песнопойка, но само първия стих. „Животворящи Дух, небесен гост, ела с любов гореща, разпали студените сърца." Някои почнаха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: - Първият стих е съдържанието и духът на Писанието, другите са допълнителни. Духът казва, че вторият стих е без значение и той е писан далеч не от този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов възгласи: - Духът се обръща към всички вас и ви пита: Кое е най-голямото ваше желание? Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: - Господ казва: Всичко това ще бъде на всички вас.
към текста >>

За да работят духовните закони на физическото поле, трябва да има огнище, фокус.
Когато имаме нужда, очевидна или явна, ние започваме да философствуваме и разсъждаваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и пр., и пр. Та, виждате, че съмиенията и колебанията са, които ни препятствуват. В. Узунов: - Тази година детето ми се разболя, молих се, обаче един глас в мене ми казва: „Няма, няма да те послуша." Питам аз: мое ли е съмнението или чуждо? - Съмнението е чуждо. Законът е следният: Ние трябва да имаме помощ всякога. За да работят духовните закони на физическото поле, трябва да има огнище, фокус. В душата си трябва да имаме фокус. И ако вие нямате достатъчно тоя фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения и той ще даде по-силно потеглуване нагоре и ще ти помогне. В разните окултни школи при приложение разни са и начините. Но най-безопасният начин е този, който употребяват християните, защото ако при-бегнем до някоя окултна школа, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работите се затрудняват.
към текста >>

88. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум, Тази година ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимавате с нея и да я проучавате, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа.
Когато си готов да извършиш всичко за в полза на другите, без да усещаш някакво притеснение, това е то Божественият път. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е. че здравето и щастието зависят.напълно от туй да притежаваме благословението на Бога и человеците. Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче тщеславни могат да ни направят само духовете. Те са, които могат да ни осакатят. Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум, Тази година ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимавате с нея и да я проучавате, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище в него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава той се благославя. Та, целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползуват от тях. С нашите мисли трябва да окуражим мнозина, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си - към това се силим и това е намерението ни. Не бива да се стесняваме и питаме защо ли ни викат от Господа, защото този въпрос е излишен пред обширния простор на работата.
към текста >>

Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище в него.
Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е. че здравето и щастието зависят.напълно от туй да притежаваме благословението на Бога и человеците. Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче тщеславни могат да ни направят само духовете. Те са, които могат да ни осакатят. Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум, Тази година ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимавате с нея и да я проучавате, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище в него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава той се благославя. Та, целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползуват от тях. С нашите мисли трябва да окуражим мнозина, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си - към това се силим и това е намерението ни. Не бива да се стесняваме и питаме защо ли ни викат от Господа, защото този въпрос е излишен пред обширния простор на работата. Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, нека си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат.
към текста >>

89. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова

Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата ви не може да стигне до Бога.
Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Хубавите молитви в света са дадени от Бога. от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Силна е молитвата, когато сърцето е чисто и все цяло отправено към Бога. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата ви не може да стигне до Бога. Знаете ли какво ще бъде състоянието ви, когато почувствувате Божествената топлина в сърцето си. Няма по-велико нещо за човека от молитвата,т. е. от разговора си с Бога. Всичко на земята зависи от молитвата на хората, но не както сега се молят. Какво нещо е молитвата?
към текста >>

90. НАРЯД за 1904 година

Вашето сърце трябва да стане огнище на Божията Любов и умовете ви носители на Божията Истина.
„А устата на нечестивия неправда ще покрие." Това са те прищевките на човешките своеволия, на които заплатата са: срам, позор. Приложете ....на вашия живот; съпротивлявайте се на всички лоши желания. Слушайте увещанията на Духа, който ви говори благо като на синове и дъщери и ви показва пътя на живота. Той се обръща към вас и ви казва: „Чада мои, не презирайте наказанието от Господа и не се отегчавайте, когато ви изобличава." Защото той наказва и поучава тия, които обича. Той ви прекарва през разните изпити на живота, за да ви очисти и обучи на търпение, разумно да ви приготви да участвувате в Неговата Слава. Вашето сърце трябва да стане огнище на Божията Любов и умовете ви носители на Божията Истина. Душите ви да се осветят и духовете ви да се ободрят. Нозете ви да тичат в пътя Господен и ръцете ви да са разпрострени за работа добра. Устата ви да са отворени за знанието и мъдростта и очите ви за Истината. И така, като очистите живота си, Господ ще ви посещава с благия Си Дух и ще има в душата ви всякога радост и веселие и сърцето ви ще стане извор бистър на живата вода, която да е разхлада за жадната душа. Желая да има единство, любов помежду ви.
към текста >>

91. НАРЯДИ за 1915 година

Вашите сърца трябва да станат огнище на Божията Любов и умовете Ви - носители на Божията Истина.
Съпротивете се на всички лошижелания. Слушайте увещанието на Духа, Който ви говори благо, като на синове и дъщери, и Ви показва пътя на живота. Той се обръща към Вас и Ви казва: „Чада Мои, не презирайте наказанието от Господа и не се отегчавайте, когато Ви обличава. Защото Той наказва и поучаватия, които обича. Той Ви прекарва през разните изпити наживота, за да Ви очисти и обучи на търпение разумно и да Ви приготви да участвувате в Неговата Слава. Вашите сърца трябва да станат огнище на Божията Любов и умовете Ви - носители на Божията Истина. Душите Ви да се освежат и духовете Ви да се ободрят. Нозете Ви да тичат в пътят Господен и ръцете Ви да са разпрострени за работа добра. Устата Ви да са отворени за знанието и Мъдростта и очите Ви - за Истината. И така, като очистите живота си, Господ ще Ви посещава всякога с благия Си Дух. И ще има в душата Ви всякога радост и веселие.
към текста >>

92. Наряди за 1942 г.

ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище.
За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. 14 август 1942 година Изгрев - София С братски поздрав: П. Епитропов 3) РЕЗЮМЕТА ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ СЪБОРНИТЕ ДНИ ПЪРВА СЪБОРНА БЕСЕДА 28. VIII. 1942 г„ петък, 5 ч.с. ЗА ЧОВЕКА Човек, който се смущава и тревожи, прилича: на канари, които се събарят; на изсъхнали листа; на съборени къщи; на изгорели въглища; на пепел от огнище. Сега хората търсят красиви имена, красиви дрехи, книги, часовници, търсят красота отвън, а не отвътре. Прокажения човек с каквито дрехи да го облечете, той си е пак прокажен. Аз наричам неблагодарността в живота проказа. Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия.
към текста >>

93. Наряди за 1945 г.

За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали.
И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост. По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят. Това пак ще бъде. България е била и ще бъде духовен център, защото е кръстопът на невидимите светли сили, облечени във властта да обновят и просветят душите, предназначени да влязат в йерархията на шестата светеща раса. Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония.
към текста >>

94. Наряди за 1947 г.

Днес България отново става носителка и огнище на смели, плодотворни, новаторски идеи, които имат силата в себе си да преустроят света.
А общочовешкото значение се състои в следното: То довежда до обединяване на човечеството. За новото, което иде, Учителят казва: Слънчевата система влиза в една нова, висша област на вселената и това ще постави Земята и цялата Слънчева система в нови, благоприятни условия. Влизането на Слънчевата система в тази висша област на всемира ще постави човечеството във връзка с висши напреднали същества и под тяхно влияние ще се събуди благородното във всички народи - нисшите прояви няма да имат условия да се проявяват. Трябва да бъдем благодарни, че сме във връзка с това велико движение на Бялото Братство, което носи Учителят. Чрез Богомилството България даде на човечеството своя ценен принос. Днес България отново става носителка и огнище на смели, плодотворни, новаторски идеи, които имат силата в себе си да преустроят света. Българският народ днес е поставен пред една важна задача - да предаде идеите на Учителя на всички народи. От 8,000 години Всемирното Бяло Братство приготвя българския народ за днешното време, за днешната му мисия. Ние, учениците на обичния ни Учител, имаме важна работа: Да работим за Божието дело, за новата култура, от една страна, като приложим и опитаме идеите на Учителя в собствения си живот. Преди всичко трябва с най-голяма грижливост, трудолюбие и любов да проучим великото наследство, което ни е оставил скъпият Учител - беседите и лекциите. Това да считаме като важна наша задача и всички велики закони и методи, които се съдържат в беседите и лекциите, да ги опитаме и преживеем като наша опитност.
към текста >>

95. 3. ВОЛЯТА БОЖИЯ

22 август 1920, IV ден на събора, неделя, В.Търново

Всеки от вас да стане едно огнище за Божествений Дух.
Да дойдат идущия четвъртък само тези, които могат да приложат, само слушатели не искаме. Гледайте да уредите вашите отношения. Да бъдете искрени спрямо вашата душа, спрямо Бога и человеците. Гдето се увеличава доброто, там се увеличава и злото. Който повече работи, повече яде, повече дрехи къса и др. Всеки от вас да стане едно огнище за Божествений Дух. Господ изпраща всеки ден Духа Си, но ние да бъдем готови да го приемем, благото, което Бог ни праща. Искам да ми дадете съдействие, да изгладите недоразуменията между вас. Вие често дигате прах в умовете и сърцата си, няма нужда от това. Гледайте да успокоите мислите си, подайте си ръка и работете. Гледам, делите се на партии, на млади и стари.
към текста >>

96. ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС

Разговори и мисли от Учителя

Първо трябва да има огнище, а после огън.
с вашето индивидуализиране да не се пречи никому. Например имате изкушение, предизвикай тази картина в ума си. Тя е картината, която е свързана с три свята, които са в другия - Божия свят, ангелския и възвишения свят. Значи, ако предизвикате този триъгълник в ума си и предизвикате действието на Бога, на ангелите, на светиите, ако фиксирате ума си върху нея веднага ще привлечете тези Божествени сили на помощ и те ще ви дойдат на помощ. Законът е много прост. Първо трябва да има огнище, а после огън. Не е потребно само огнище, но и комин, за да се образува известно течение и да се поддържа огъня. Третата картина представлява начин, по който може да изправите живота си. Тя в окултната школа е един метод за изправление. Тези линии са светове със строго определени математически изчисления. Всичко в Божествения свят е без изключение!
към текста >>

Не е потребно само огнище, но и комин, за да се образува известно течение и да се поддържа огъня.
Например имате изкушение, предизвикай тази картина в ума си. Тя е картината, която е свързана с три свята, които са в другия - Божия свят, ангелския и възвишения свят. Значи, ако предизвикате този триъгълник в ума си и предизвикате действието на Бога, на ангелите, на светиите, ако фиксирате ума си върху нея веднага ще привлечете тези Божествени сили на помощ и те ще ви дойдат на помощ. Законът е много прост. Първо трябва да има огнище, а после огън. Не е потребно само огнище, но и комин, за да се образува известно течение и да се поддържа огъня. Третата картина представлява начин, по който може да изправите живота си. Тя в окултната школа е един метод за изправление. Тези линии са светове със строго определени математически изчисления. Всичко в Божествения свят е без изключение! Сега вие момичетата излизате от В.
към текста >>

97. 6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА

Тази година ще ви се раздаде Пентограма, за да се занимавате с него и да го проучавате, защото искам у вас да образуваме огнище, олтар за Господа.
И само тогава ще завършим своята човешка еволюция. Еволюцията от третия кръг от Пентограма не е човешка еволюция, а ангелска, затова за нея не се говори. Забележка: Това кратко тълкувание на Пентограма е дадено от Учителя на дванадесеттех събрани от него ученици в гр. Търново. 2. Изказвания на Учителя за Пентограма през 1911 година на събора. Тази година ще ви се раздаде Пентограма, за да се занимавате с него и да го проучавате, защото искам у вас да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само когато има огнище за него. Когато Господ пребъдва в един народ само тогава той се благославя. Не се страхувайте от греха и никога не се опитвайте да се биете с дявола. Него само Господ може да го бие. Ако речете вие сами да се биете с дявола помнете, горчиво рискувате и започвате борба, която не е по вашите сили.
към текста >>

Господ се проявява в един народ само когато има огнище за него.
Еволюцията от третия кръг от Пентограма не е човешка еволюция, а ангелска, затова за нея не се говори. Забележка: Това кратко тълкувание на Пентограма е дадено от Учителя на дванадесеттех събрани от него ученици в гр. Търново. 2. Изказвания на Учителя за Пентограма през 1911 година на събора. Тази година ще ви се раздаде Пентограма, за да се занимавате с него и да го проучавате, защото искам у вас да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само когато има огнище за него. Когато Господ пребъдва в един народ само тогава той се благославя. Не се страхувайте от греха и никога не се опитвайте да се биете с дявола. Него само Господ може да го бие. Ако речете вие сами да се биете с дявола помнете, горчиво рискувате и започвате борба, която не е по вашите сили. Борете се с дявола само тогава когато Господ е с вас и около вас.
към текста >>

98. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ В ТОМ XII