Търсене в текстове за 'Огледало'

8. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Кръстихме го „Ученическо огледало”, защото в него действително се оглеждат детските способности и прояви: език, стил, изложение, мисъл, преценка, чистота, краснопис, наблюдателност, схватливост - това проличава от статиите.
Тя е неразделна при обучението в училището-живот. В природата всичко живее, движи се и пее. Пеем и ние. Пеем и маршируваме, пеем и играем, пеем и работим, пеем и рисуваме, съчиняваме и пеем. За задълбочаване на детската самоинициатива и обединяване на между класните сили и способности на учениците създадохме ученически стенен-художествен вестник. Кръстихме го „Ученическо огледало”, защото в него действително се оглеждат детските способности и прояви: език, стил, изложение, мисъл, преценка, чистота, краснопис, наблюдателност, схватливост - това проличава от статиите. Художествената украса с поставени шевици, винетки, скици, картини говори за технически постижения и вкус. Хроникирането на събития в училището, класовете, извънучилищни прояви на учениците, подчертава силата на способността за взиране в околните прояви на учениците, вярна преценка и сносно езиково излагане. Статиите се пишеха от всеки саморъчно на осминка лист, нареждаха се залепени на цветен тънък амбалажен лист. Поставяше се цветна рисунка - името на вестника. Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки.
към текста >>

9. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото.
„Кой е начинът, по който можете да се свържете с Великото Разумно Начало в света? Единственият път към това е любовта! Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата. Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него. Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото. Защото като обичате хората, вие се оглеждате в тях. Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света. Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му благодарите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная. Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”.
към текста >>

10. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е.
Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора.
към текста >>

11. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледало.
Как ще познаеш, че Бог те обича? - Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих". Когато човек обича Бога, когато запали свещения огън в себе си, този огън привлича като магнит хората и Всички го обичат. Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледало. Защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Любовта е огледало. Когато проявявам любов към хората, аз имам одобрението на Бога, че извършвам Неговата Воля. Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия Закон.
към текста >>

Любовта е огледало.
Когато човек обича Бога, когато запали свещения огън в себе си, този огън привлича като магнит хората и Всички го обичат. Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледало. Защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Любовта е огледало. Когато проявявам любов към хората, аз имам одобрението на Бога, че извършвам Неговата Воля. Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия Закон. Без Любов не може да изпълни човек Божията Воля! Не е лесно да се обясни Любовта. Тя е най-великият закон в света!
към текста >>

12. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно.
Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан. Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината. Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното.
към текста >>

13. 44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Да обичаш някого, това значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото.
При любовта нещата стават ясни, досещаш се, идва ти на ум, как да постъпиш и се радваш. Любов можеш да имаш само към Красотата! Ти можеш да обичаш само Красотата. Като обикнеш някого, виждаш нещо хубаво в него. Не можеш да обикнеш някого, ако не си способен да виждаш хубавото, светлото в него. Да обичаш някого, това значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото. Защото като обичаш хората, ти се оглеждаш в тях. Като ги обичаш, ти обичаш себе си – Божественото, което работи в тебе. То работи и у тях. Като обичаш другите, ти обичаш Бога в тях – Вечната Красота в света. – В що е вечното благо?
към текста >>

14. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е.
Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля.” Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора.
към текста >>

15. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Телескопът беше рефлекторен, с вдлъбнато сферично огледало, с диаметър около 20 сантиметра.
Прави са били древните мъдреци, като са казвали, че звездите са очите на ангелите. Защото наистина като ги гледаш, мисълта се повдига към един неземен, пълен с любов и мъдрост свят. Месечината грееше с цялата си пълнота, а Учителя беше заобиколен от нас. Той помоли да се изнесе малкият телескоп. Телескопът беше направен от един наш приятел, който имаше малка техническа работилница и в нея изработваше киноапарати. Телескопът беше рефлекторен, с вдлъбнато сферично огледало, с диаметър около 20 сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната. Учителя често го насочваше към нея. За кратерите, които ясно се очертават там и чийто произход е все още неизвестен, Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчевата енергия, както става при сферичните и параболичните огледала.“ Професор Никола Бонев доказва по един оригинален начин, че наблюдаваните от Земята лунни кратери, нямат случайно разхвърляно разпределение, каквото би следвало да имат, ако са образувани от падане на метеорити, а има при тях някаква закономерност. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло.
към текста >>

16. ВЕНЕРИН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Венерините типове се любуват и с особено старание се занимават със своята красота, полагайки големи козметични грижи за своя външен вид пред всяко срещнато огледало.
Силовите течения на Венера създават и оформят мозъчни центрове, които са разположени отстрани на предната централна част на челото, затова хора с ясно изразени Венерини влияния, имат добре развита и оформена тази част. Там са центровете, които подтикват и дават възможност на човек да се изяви в изкуството, предимно в музиката, защото там са центровете за тона и усета към изящното и красивото. Тези венерини центрове при силното въздействие дават израз и върху тялото, което е не много едро, деликатно, с чудно красиви форми, създадени от меки и еластични мускули. "Венера е майстор на красивите форми", е казал един мъдрец. Косата е гъста, бухнала и всякога много добре сресана. Венерините типове се любуват и с особено старание се занимават със своята красота, полагайки големи козметични грижи за своя външен вид пред всяко срещнато огледало. Запитали един от най-големите професори по козметика кое е най-доброто козметично средство за привлекателност и красота; той отговорил: "Баня и сън". Челото, както отбелязахме, е добре оформено в своята странична част. То е спокойно, без бръчки, поради липса на дълбоки и бурни преживявания, а също и поради големите козметични грижи да не се допускат такива като израз на застаряване. Веждите са красиви, гъсти, дъгообразни. Очите са големи, с омайна пленителност и нежност, изразяваща любов.
към текста >>

17. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По-горе блестящата Венера държи огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават.
Всеки от тях господства над една от областите на духа, над една от фазите на душите. Най-близкият до тебе е геният на Луната, с безпокойната усмивка и увенчан със сребърен сърп. Той господства над ражданията и умиранията. Той освобождава душите от телата и ги привлича в лъчите си. Над него бледният Меркурий показва пътя на слизащите и изкачващите се души със своя жезъл, който съдържа науката. По-горе блестящата Венера държи огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея геният на Слънцето издига тържествено лампадата на вечната хубост. Още по-горе Марс размахва меча на правосъдието. Възкачен на престола си над лазурните облаци Юпитер държи скиптъра на Върховното Могъщество, което е Божественият Разум. На границата на света под знаковете на зодиака Сатурн носи кълбото на Всемирната Мъдрост. (В гръцкия превод на Видението на Хермес са дадени латинските имена на планетите, понеже западната традиция е възприела тях.
към текста >>

18. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

" Човек би казал, че той вижда не картината на извършеното дело в някое огледало, но самото дело в цялата му реалност.
Домициян е бил нападнат от Клемент около пладне. Същия ден, в същия момент, Аполоний говореше в градината на град Ефес. Внезапно той понижи малко гласа си, като да бе го овладял някакъв страх. Той продължи речта си, но говоренето му беше изгубило обикновената си сила, както се случва с онзи, който говорейки, мисли за друго нещо. Сетне той млъкна, като онзи, който е изгубил нишката на мисълта си, устремил страшен поглед към земята, направи три-четири крачки и извика: „Удряй тиранина! " Човек би казал, че той вижда не картината на извършеното дело в някое огледало, но самото дело в цялата му реалност. Ефесяните, защото целият Ефес присъствуваше на речите на Аполоний, бидоха поразени от удивление. Аполоний се спря, приличен на човек, който се опитва да види изхода на известно съмнително събитие. Най-сетне той извика: „Бъдете смели ефесяни, тиранинът е убит днес. Какво казвам - днес? Кълна се в Минерва!
към текста >>

19. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос".
Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни. Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос". В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е.
към текста >>

"Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията.
Емил Бок казва: "Седемте Христови чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи. Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията. Извършените някога на земята седем Христови дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време. Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос". В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха.
към текста >>

20. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Концентрирана, тя носи в себе си огледалото, в което се оглежда само Божественото съвършенство.
Неспокойният човек, човекът на изкушението, е още обзет и разсеян от множеството на нещата, а спокойният човек, човекът на молитвата, на медитацията и концентрацията, е на път да добие вътрешното единство. Тогава множеството замлъква, остава само Едното. И Христос казва на Марта: "Едно е нужно" и посочва към Мария. Марта, въпреки, че е изпълнена с Любов и е обърната към доброто, е още човек на изкушението и е неспокойна. Мария е намерила изкуството на вглъбяване в самата себе си, като човек на истинска молитва. Концентрирана, тя носи в себе си огледалото, в което се оглежда само Божественото съвършенство. В образа на Мария Лука ни показва Пътя на пречистването на душата, което става чрез вярата в Божественото в себе си. Тази идея му е предадена от апостол Павел, който говори за прощението на греховете чрез вярата, а не чрез дела. Тази мисъл на Павел трябва да се разбира в горния смисъл, а именно, че човек трябва да намери време да се съсредоточава върху Божественото в себе си, да го укрепва и развива. Това значи прощение на греховете чрез вяра. Това не значи, че добрите дела не помагат, но това е друг път на пречистване на душата.
към текста >>

Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра?
С това Той записа ясно тази цел в душите на учениците, в тяхното съзнание. Колкото учениците са по-мощно обхванати от идеала, толкова по- ясно долавят разстоянието, което ги дели от Него. Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето. Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях". Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните. Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра? " (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата. Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата.
към текста >>

21. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил на пълно познат." /13;12/.
"Всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи." /13;7/. "Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати." /13;8/. "Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме." /13;9/. "Но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати." /13;10/. "Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; но откак станах мъж, напуснал съм детинското." /13;11/. "Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил на пълно познат." /13;12/. "И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и Любов; но най-голяма от тях е Любовта." /13;13/. В 14-та глава продължава започнатото в 12-та и 13-та глава, като казва: "Следвайте Любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате." /14;1/. "Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/. "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/. "Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/.
към текста >>

22. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

В някои символи тези триъгълници са така направени, че представят - първия с върха нагоре едно съвършено същество - света на Втория Принцип, чрез който се проявява Абсолютният Дух, подпряно на ръцете си на една плоскост като огледало, в която се отразява Неговата фигура в обратен вид.
И Учителя казва още, че по силата на този Принцип на Полярността, толкова същества има в Ада, в Бездната, които са на страната на Първия Принцип, колкото същества има на Небето, на страната на Втория Принцип. Силите и съществата на Първия Принцип работят в гъстата материя, те са в корените на Дървото на Живота. А силите и Съществата на Втория Принцип работят в рядката материя, те са в клоните, листата, цветовете и плодовете на Дървото на Живота. И на всяко същество от Бездната - Ада, от света на гъстата материя, отговаря едно същество от възвишения свят, тъй както на всяко коренче на дървото отговаря едно клонче. Тази идея е много дълбока и мъчно може да се изрази с думи, затова в Окултната наука е изразена символично е два преплетени триъгълници. В някои символи тези триъгълници са така направени, че представят - първия с върха нагоре едно съвършено същество - света на Втория Принцип, чрез който се проявява Абсолютният Дух, подпряно на ръцете си на една плоскост като огледало, в която се отразява Неговата фигура в обратен вид. Тази отразена фигура представя света на Първия Принцип. И на всяко същество от Небето отговаря едно същество от Бездната. И понеже в символичната картина горният образ, който е светъл и жизнерадостен, представя Абсолютният Дух, на Него в Бездната отговаря отразеният образ, който има същата форма, но е мрачен, тъмен. Затова Учителя казва някъде: Не се борете със Злото, защото там ще срещнете силите на Непроявения Бог. На Христа, Който е Проявеният Бог, отговаря едно същество от Бездната.
към текста >>

23. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои препоръчват за тази цел магическото огледало или кристал, или пък магически диск.
Това състояние те си го представят под странни и смътни определения поглъщане в Безкрайното. Те отричат ангелските и небесни състояния и посвещават себе си да проповядват догмите за прераждането и кармата. (В някои от горните изказвания авторът, като иска да уязви теософите и тяхната практика сам изпада в някои погрешни заключения.) Считам за уместно тук пак да дам няколко съвета за развиване на духовните сетива или качествата на душата. Най-първо нужно е ежедневно сутрин и вечер да се пос-ветяват по няколко минути за размишление и концентриране на мисълта. Някои препоръчват за тази цел магическото огледало или кристал, или пък магически диск. Тези упражнения водят постепенно към развиване на ясновидство. Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към темето. Ако не се яви никакво особено усещане, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и темето. Ако и този опит е безуспешен. то опитайте да го поставите на слънчевия възел и отбележете полученото усещане.
към текста >>

24. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

че няма нищо вън от Бога и че цялата Вселена е едно огледало, което го отражава.
Те имали, както казах, и свое мистично учение. Али е бил родоначалник, а неговите ученици разспространили това мистично движение. В годините, които следват след бягството от Мека, 45 бедни хора се съединили, за да следват подир Бога и неговия пророк, да живеят заедно и да съблюдават ас-кетическите правила. Така те сложили началото на суфизма — мистично движение в исляма. Те учели, че всичко иде от Бога. че няма нищо вън от Бога и че цялата Вселена е едно огледало, което го отражава. Те учели, че има една съвършена хубост и че всичко, което тук долу е хубаво, е само един лъч от нея, че има само една любов, Божията Любов, иначе всяка друга любов е такава, защото съставя част от едничката Божия Любов. Те учели, че Бог е истинското реално Същество, а всичко останало е несъществуващо и че човек, който сам е Бог, може посредством просвещение де се издигне от несъществото до Съществото и да се възвърне оттам, откъдето е произлязъл. В поетична форма идеите на суфизма са предадени по следния начин: "Ти си Абсолютно Същество, всичко друго е призрак, защото в Твоята Вселена всички същества са едно цяло. Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една.
към текста >>

Несъществото е огледало на Абсолютното Същество.
Те учели, че Бог е истинското реално Същество, а всичко останало е несъществуващо и че човек, който сам е Бог, може посредством просвещение де се издигне от несъществото до Съществото и да се възвърне оттам, откъдето е произлязъл. В поетична форма идеите на суфизма са предадени по следния начин: "Ти си Абсолютно Същество, всичко друго е призрак, защото в Твоята Вселена всички същества са едно цяло. Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една. Макар Твоята хубост да придружава всяко добро нещо и истината, но Единственият и Безподобен покорител на сърцето е Един. Несъществото е огледало на Абсолютното Същество. И там се показва отражението на Божието Величие. Когато несъществото се опълчи против Съществото, едно отражение на тази двойственост се появява веднага. Единството на Едното се проявява чрез множеството на другото. Едното, като го преброите, става много. Броенето макар за основа да има едно, няма обаче никога край.
към текста >>

Не аз-то е огледало, Вселената е отражение и човек е личност скрита вътре там, както окото в отражението.
Единството на Едното се проявява чрез множеството на другото. Едното, като го преброите, става много. Броенето макар за основа да има едно, няма обаче никога край. Несъществото от този момент нататък става яясно, и то-газ заключеното съкровище се открива. Повторете това, което казва традицията: "Аз бях едно заключено съкровище", за да можеш ясно да съзерцаваш мистерията на скритото. Не аз-то е огледало, Вселената е отражение и човек е личност скрита вътре там, както окото в отражението. Ти си окото на отражението, тогаз когато Той (Бог) е светлината на окото. С помощта на това око, Божието око съзерцава само себе си. Светът е дин човек и човекът е един свят. Никакво по-ясно обяснение от това не е възможно.
към текста >>

25. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

И затрептяваше свещеният пергамент от злато при звука на мощни заклинания — и духове от пъкъла и Небето рисуваха широки сенки по вълшебното огледало.
А черна полунощ го скриваше в подземните чертози на двореца или в тъмните пещери зад обителта „Света Параскева". „Рядко влизаше човек в покоите на княз Вениамина. Вратата беше заключена и ничий поглед не смееше да надникне вътре. А там се разгъваха жълти пергаменти, свити със сребро и желязо, с врязани странни знакове и непозната писменост разнасяха нечути тайни в мрачната нощ." „И гънеше се до сводовете тъмен мирис на ладан, измирна, алое и амбра и страшни слова извиваха синия дим по въздуха. И затрептяваше свещеният пергамент от злато при звука на мощни заклинания — и духове от пъкъла и Небето рисуваха широки сенки по вълшебното огледало. Блясваше меч обнажен с ръкоем от злато и смарагд, магичен жезъл чертаеше шестолъчна звезда, свещен потир изливаше мед и вино, светилник разбухваше с игриви лъчи скрити знакове — и в полумрака отразяваха строго едрелите устни: „ Йот — Хе — Bay — Хе, Цебаот! Йехова Елохим! Йот — Хе — Bay — Хе — Цебаот! Халилуйя! "
към текста >>

26. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Държи огледало, арфа и седмоцветна дъга.
Неговият камък е хризолит. Следващата книга от дубровнишкия ръководител е Книга за кръговете, където говори за планетните цикли. Ще предам накратко описанието на планетите, които дава. 1. Сапфора — Венера — Любов и Мъдрост. Престол на архангел Анаел, цар на звездната светлина. Държи огледало, арфа и седмоцветна дъга. Управлява утробата. 2. Минит — Марс — вражди и жар. Престол на архангел Самаел, цар на разорението и катастрофите. Държи меч, гърнило и пламък. Управлява устата.
към текста >>

27. БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз".
Такова е накратко съдържанието на Тайната Книга. В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила. Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз". От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено. Това бил Луцифер-Сатанаил. Другото велико Същество, като видяло своята красота и сила, съзнало, че това е резултат на Божественото, което живее в него. То дошло под влиянието на Втория принцип и от този момент неговата светлина и сила все повече се увеличавали. Това Същество е Христос.
към текста >>

28. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно, това е един жив барометър - като се погледнеш в огледалото, от своята красота ще познаеш дали си чист, а по чистотата ще познаеш, каква е твоята разумност.
Аз съм чел 5 много книги, които разглеждат красотата и чистотата, но не съм срещал нито един автор, който да даде нещо обективно по въпроса. Красотата е външна форма, външна страна на чистотата, а чистотата е вътрешната, духовната страна. Но причината за красотата и чистотата е разумността на човека. Разумността съдържа едновременно и двете неща - красива форма и чиста вътрешност. Човек не може да бъде красив, ако не е чист и не може да остане чист, ако не подобри своята красота. Следователно, това е един жив барометър - като се погледнеш в огледалото, от своята красота ще познаеш дали си чист, а по чистотата ще познаеш, каква е твоята разумност. Щом си нечист, разумността ти е слаба. В такъв случай ти си човек изложен на страдания и не можеш да очакваш никакво щастие в света. И във физически, и в умствено, и в духовно отношение този закон е верен. Всеки един човек трябва да бъде облечен в чистота и красота. Месечината играе важна роля в живота на земята.
към текста >>

29. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Мъжът е едно огледало за жената, за да се види какво представлява.
Но мъжът и жената не са завършени; вътрешно са завършени, но външно не са завършени и може да се изкушават. Днес има едно неразбиране между мъжа и жената. Жената е противоположния полюс на мъжа. Мъжът обективно може да види себе си само в жената. И жената може да види себе си обективно само в мъжа. Мъжът е едно огледало за жената, за да се види какво представлява. Какво има да се изкушавате? А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява. Жената е обективен израз на мъжа, а мъжът обективен израз на жената. Когато така се разбере човекът, тогава мъжете и жените няма какво да се съблазняват и да са недоволни едни от други, но ще се подпомагат в пътя на прогреса. Когато се възстанови хармонията между мъжа и жената и между външния и вътрешния човек, хората ще дойдат до все по-дълбоко и по-дълбоко познание и ще разберат, че Бог прониква цялото Битие.
към текста >>

А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява.
Жената е противоположния полюс на мъжа. Мъжът обективно може да види себе си само в жената. И жената може да види себе си обективно само в мъжа. Мъжът е едно огледало за жената, за да се види какво представлява. Какво има да се изкушавате? А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява. Жената е обективен израз на мъжа, а мъжът обективен израз на жената. Когато така се разбере човекът, тогава мъжете и жените няма какво да се съблазняват и да са недоволни едни от други, но ще се подпомагат в пътя на прогреса. Когато се възстанови хармонията между мъжа и жената и между външния и вътрешния човек, хората ще дойдат до все по-дълбоко и по-дълбоко познание и ще разберат, че Бог прониква цялото Битие. Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата. И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог.
към текста >>

30. Борба със себе си - Влад Пашов (1902- 1974)

И онзи, който иска да изкорени своите навици, аз го уподобявам на човек, на когото лицето е очернено и той се оглежда в огледалото и казва: “Очисти се!
Щом видиш една погрешка, вземи я, поразгледай я, потупай я, кажи й: “Ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра да не ми правиш много пакости”; поговори й мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят или онова няма да направят, са успели в това отношение. Някой иска да изкорени един лош навик в себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум. И онзи, който иска да изкорени своите навици, аз го уподобявам на човек, на когото лицето е очернено и той се оглежда в огледалото и казва: “Очисти се! ” Така никога не може да се очисти. Като станете сутрин, ще си кажете: “Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с Природата, но ще бъда в хармония с Природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога”. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени.
към текста >>

31. Работата на ученика с мисълта – размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви.
Интересно е да видите какво може да постигнете в това време. Ако искате да придобиете израз на милосърден човек, трябва усилено да мислите върху милосърдието. Представете си мислено, че отивате в дома на някоя бедна вдовица с няколко малки деца. Майката цял ден тича, работи, за да изкара хляб за децата си. Като си представяте тежкото положение на тази вдовица, проследете какви чувства се зараждат у вас. След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После представете си, че искате да помогнете на тази вдовица, бъркате в джоба си, но не намирате нищо. Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се да видите каква радост и доволство ще изпитате. Огледайте се пак в огледалото, за да видите очертана ли е радостта на лицето ви. Като направите този опит мислено, направете го и в действителност.
към текста >>

Огледайте се пак в огледалото, за да видите очертана ли е радостта на лицето ви.
Като си представяте тежкото положение на тази вдовица, проследете какви чувства се зараждат у вас. След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После представете си, че искате да помогнете на тази вдовица, бъркате в джоба си, но не намирате нищо. Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се да видите каква радост и доволство ще изпитате. Огледайте се пак в огледалото, за да видите очертана ли е радостта на лицето ви. Като направите този опит мислено, направете го и в действителност. Само по този начин можете да развиете милосърдието си. Следователно като ученици вие трябва да работите с мисълта си, да развивате в себе си всички онези чувства и способности, чрез които можете да предадете на лицето си изразителност и красота.
към текста >>

32. МЕТОД ЗА РАБОТА ЗА ПОДОБРЕНИЕ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом станете сутрин, погледнете се в огледалото.
основни цвята – белият и червеният. От тези два цвята излизат всички останали цветове. Червеният цвят е на Любовта, а белият – на Светлината. Щом станете сутрин, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето – розово, кръвообращение- то ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си – възвишени чувства.
към текста >>

33. МЕТОДЪТ НА ОГЛЕДАЛОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

• 909 • Методът на огледалото
• 909 • Методът на огледалото Всеки от вас да си носи по едно огледалце и да се оглежда по няколко пъти на ден. Ако лицето ти е скръбно, кажи си: “Искам да бъда весел, засмян. Ще гледам на нещата по нов начин.
към текста >>

доволен. Някой може и без огледало да измени състоянието си, но
Отказвам се от старото”. Ще се усмихна на себе си, ще си дам една хубава, чиста усмивка. Така ще се разговаряш със себе си и ще се оглеждаш. Кол кото повече се оглеждаш, толкова повече да се харесваш и да бъдеш доволен. Някой може и без огледало да измени състоянието си, но с огледало е по-лесно. Гледайте се в огледалото като чужд човек, когото харесваш и обичаш. Забрави старото в себе си, дай път на новото. Докато низшето се смущава от висшето, човек всякога ще
към текста >>

с огледало е по-лесно.
от старото”. Ще се усмихна на себе си, ще си дам една хубава, чиста усмивка. Така ще се разговаряш със себе си и ще се оглеждаш. Кол кото повече се оглеждаш, толкова повече да се харесваш и да бъдеш доволен. Някой може и без огледало да измени състоянието си, но с огледало е по-лесно. Гледайте се в огледалото като чужд човек, когото харесваш и обичаш. Забрави старото в себе си, дай път на новото. Докато низшето се смущава от висшето, човек всякога ще бъде недоволен от себе си.
към текста >>

Гледайте се в огледалото като чужд човек,
Ще се усмихна на себе си, ще си дам една хубава, чиста усмивка. Така ще се разговаряш със себе си и ще се оглеждаш. Кол кото повече се оглеждаш, толкова повече да се харесваш и да бъдеш доволен. Някой може и без огледало да измени състоянието си, но с огледало е по-лесно. Гледайте се в огледалото като чужд човек, когото харесваш и обичаш. Забрави старото в себе си, дай път на новото. Докато низшето се смущава от висшето, човек всякога ще бъде недоволен от себе си. Ще се оглеждате в огледалото, докато
към текста >>

Ще се оглеждате в огледалото, докато
Гледайте се в огледалото като чужд човек, когото харесваш и обичаш. Забрави старото в себе си, дай път на новото. Докато низшето се смущава от висшето, човек всякога ще бъде недоволен от себе си. Ще се оглеждате в огледалото, докато изправите кривите черти на лицето си. Ще приглаждате добре косите си. Космите не трябва да бъдат нито много пригладени, нито много чорлави. Ако космите са много пригладени, имаш магнетизъм
към текста >>

34. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си.
Учителя е изпълнен с безгранична Любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички попаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никога не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. 71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си. 72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните гръцки скулптори. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота.
към текста >>

Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си.
Той никога не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. 71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си. 72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните гръцки скулптори. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота. Само като го погледнеше, човек виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като в привличането и очарованието си не заробва, а освобождава.
към текста >>

35. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на Него.
Аз не говоря за Любовта като разумна сила, като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от Разумните Същества, първо по рода си. Тя е най-мощният Дух, най-силният Ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно Същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този Ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на Него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този Ангел, ще му благодариш и ще му кажеш: Стой при мене, не ме оставяй. От сега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен от вътре, а не само да ме утешаваш отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам.
към текста >>

36. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите.
Трябва да има някой Ученик да ви заведе при своя Учител. По същия начин, за да отидем при Бога, непременно трябва някой да ни заведе. Духът ще ви заведе при вашия Учител и ще ви покаже Пътя на спасението. Този Дух, това е Христос. Христос е Любовта, която работи с усърдие и Любов. 69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Учениците, които много бързат, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-сетне се отчаят и казват: Тази работа не е за мене, аз съм много грешен човек. И погледнеш, този човек хванал кривия път.
към текста >>

В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало.
Духът ще ви заведе при вашия Учител и ще ви покаже Пътя на спасението. Този Дух, това е Христос. Христос е Любовта, която работи с усърдие и Любов. 69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Учениците, които много бързат, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-сетне се отчаят и казват: Тази работа не е за мене, аз съм много грешен човек. И погледнеш, този човек хванал кривия път. Затова влезеш ли в духовния живот, не бързай, всичко да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си, ще знаеш вече какво се иска от тебе да работиш. Това е една велика Истина.
към текста >>

Учениците, които много бързат, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат.
Този Дух, това е Христос. Христос е Любовта, която работи с усърдие и Любов. 69. Като влезете в духовния живот, в Пътя на Ученика, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите красивото и грозното в себе си и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е готов за този Път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Учениците, които много бързат, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-сетне се отчаят и казват: Тази работа не е за мене, аз съм много грешен човек. И погледнеш, този човек хванал кривия път. Затова влезеш ли в духовния живот, не бързай, всичко да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си, ще знаеш вече какво се иска от тебе да работиш. Това е една велика Истина. 70. Пътят на Любовта и Пътят на Мъдростта.
към текста >>

37. 35–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

107. Окултният Ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, но не да гледа колко е красив, но да се проучава.
Тя е един твой добър приятел, тя е светлина в живота ти. Понякога тя може да ти говори отвън, а понякога отвътре. Усъмниш ли се, обаче, в нея и допуснеш, че това, което ти се говори, е лъжа, ти разклащаш основите на твоето верую. Усъмниш ли се, това показва, че ти вярваш повече на дявола, отколкото на Бога. 106. Като ставате сутрин от сън, туряйте в ума си мисълта да бъдете в непреривна връзка с Бога. 107. Окултният Ученик трябва да се оглежда всеки ден в огледалото, но не да гледа колко е красив, но да се проучава. Красотата на Окултния Ученик седи в това, дали на лицето му са написани чертите на честността, справедливостта, добротата, на дружелюбието, на верността, на приятелството и т.н. Ако той види в себе си тези хубави черти, ще се насърчи за работа. Време е вече да отхвърлите онези наслоявания, които вашето минало е написало върху лицата ви, и да остане само това, което Бог е написал. У всеки човек има вложени известни добродетели, които, ако знаем да четем, представят за нас едно велико благо. 108. Силата на приложението.
към текста >>

38. 2. Приложение и успех при ръчните занимания - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Украсата на детската ни градина най-често е огледало за духа на общата ни работа.
Преди всичко трябва да заинтересуваме децата или да използуваме създаден интерес. Най-често спонтанните детски игри ни водят към успешна творческа дейност. 4. За да имаме успех, трябва да държим сметка и за детските , възможности и ,да даваме на депата работа, която е по техните сили. Ще тръгнем от по-лесно към по-мъчно; на по-сръчните деца ще даваме по-сложна работа, а по-неловките ще насърчаваме повече. Всяка предприета работа ще се дава с оглед на средната възможност за децата. Украсата на детската ни градина най-често е огледало за духа на общата ни работа. Случва се, в старанието си, учителката да украси стаята с изработени предмети само от нея. Тук децата ги няма. Има обратни случаи на прекалена небрежност, когато украсата на стаята се оставя изключително на детското умение. В такъв случай, излагаме вкуса и мерилото на малките относно хубавото и красивото. Редно е да покажем на децата най-хубавото, да им дадем образец и да им съдействуваме за самостоятелното изпълнение на зададеното.
към текста >>

39. Обзавеждане на детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Едно огледало на ниско, няколко картини, една две саксии и две-три столчета са достатъчни за тук.
Независимо от помещението, всеки мебел в детската градина трябва да бъде поставен точно на своето място. Никаква излишна украса и излишни мебели, които да заемат място и събират прах. За предпочитане е подът да бъде покрит с линолеум, паркет или боядисани дъски, В коридора на ниско са окачалките или гардеробчетата за палтата, шапките и престилките. До тях е етажерката за обувки и терлички. Едно огледало на ниско, няколко картини, една две саксии и две-три столчета са достатъчни за тук. В занималнята. Сравнително, тази стая е най-голяма. Тук са столчетата и масичките, на които децата се занимават. Различни игри и играчки са поставени в специални етажерки и шкафчета, на разположение на децата. Черна дъска и триножник, поставени на ниско, с приготвени до тях цветни тебеширени или водни бои (пред триножника).
към текста >>

40. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

— Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало.
На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия.
към текста >>

— Огледало ли?
Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона.
към текста >>

Какво огледало?
— Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св.
към текста >>

… Къде да ти намерим огледало?
Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия.
към текста >>

— Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия.
— Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу.
към текста >>

41. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

И ако ние помислехме за тях и техните нужди - по същия закон, като отражение в някак- во огледало, и те ще замислят за нас и нашите нужди.
- Защо ти е? - Ами аз тебе с какво ще изхвърля? Спрял се селянинът, поразмислил се, потупал детенцето по бузите, пък се върнал, нарамил коша и отнесъл баща си обратно вкъщи. И ние сега често искаме от нещо да се отървем: тоя бил нехранимайко, оня - непрокопсан... Но ако помислим само по-дълбоко, че и ние, при тия усло- вия, можехме да се родим и да бъдем такива, че имаме нужда от помощ, да се опомним, от лекувание, за да оздравеем, от подпомагане, за да живеем - тога- ва?... Човек за себе си много добре знае кое му трябва - само едно забравя за момент: че и другите са също тъй като него хора и те имат приблизително съ- щите нужди и че и те искат за себе си туй, което и ти - за себе си. И ако ние помислехме за тях и техните нужди - по същия закон, като отражение в някак- во огледало, и те ще замислят за нас и нашите нужди. Каквото посееш, това и ще пожънеш. Това не е празна приказка, а за- кон, от хиляди години проверяван - една истина. А зад Истината винаги стои Природата. Не ѝ ли изпълним законите, знаете или не знаете - тя еднакво си прилага наказанието: болестите, нещастието, скърбите, катастрофите в нашия живот са все резултат от такива непослушания! Тя бие и мълчи - оставя сами да се досещаме.
към текста >>

42. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

ме с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Хо-
Знае само онзи, който го докара. Беше пакостлив човек. Скимна му да имитира образа на Учителя и си пусна същата брада, същата прическа, тъкмеше се дълго вре- ме с гребен пред огледалото, за да прилича досущ на образа на Учителя. Хо- деше по провинцията и проповядваше. Представяше се за г-н Дънов там, къ- дето не го познаваха. Разви цяла дейност за една имитация и за заблуждение. По този начин развали образа на Учителя, защото беше прост човек и неук
към текста >>

43. ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ - Теофана Савова

Който се интересува от светлината - пред огледалото е.
Въздухът прониква водата. Светлината прониква въздуха. И умен човек е онзи, който може да извади светлината от въздуха, въздуха от водата, водата от твърдата почва. Ако не може да ги извади, той не е умен човек. Той ще умре като светия, а то е от недоимък на ума. Който се интересува от светлината - пред огледалото е. Който се интересува от водата - в банята е. Който се интересува от твърдата почва - седи на стол с крак върху крак. Ако е грозно лицето ви, ще го измиете с вода. Ако е грозна мисълта ви, ще я изчистите със светлина. Ако са грозни чувствата ви, ще ги изчистите с топлина.
към текста >>

44. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

До библиотеката има малко шкафче, върху което са поставени часовник, някакъв особен уред и малко кръгло огледало.
Оттук той правеше директна връзка с историята на човечеството и виждаше смисъла на страданията му през погледа на Универсалната Любов. Пред тази маса има стол, на който приятелска ръка бе поставила красива възглавничка. На втората маса има повече книги, документи, току що получени писма, нож за разрязване на книги, моливи, пера и др. Пространството под нея е запазено за цигулката. При южната стена на стаята е поставена библиотека с книги от прочути автори. До библиотеката има малко шкафче, върху което са поставени часовник, някакъв особен уред и малко кръгло огледало. До шкафчето изправен стои бастонът. До северната стена е леглото на Учителя, покрито с бяла покривка. Върху него са поставени две бели възглавници с малки бродерии, а на стената - килимче, прикрепено с метални халки. В стаята на Учителя има и една обикновена закачалка за дрехите му. Той препоръчва горните дрехи да не се съхраняват в гардероб, а на открито, за да се проветряват.
към текста >>

45. 5.10 Развитието на теософското движение в света - Светозар Няголов ( -2013)

Братството изгубва този проводник за изтичане на злото, тъй като тя е огледало на настроенията на много хора от света и на някои приятели на братството.
Кришнамурти има доблестта да каже истината пред целия конгрес и така пада една лъжа пред лицето на Бога. Магдалена се връща на Изгрева при Учителя и той й казва: „За пръв път ти да изпълниш една задача на братството, както трябва." Тази похвала не й пречи да прояви пак своя отрицателен характер. Нейното нахалство стига своя краен предел, когато иска от Учителя един милион лева, за да отиде да живее в чужбина. Учителя много строго й казва, че не разполага с такива средства. Три дена след този епизод Магдалена си заминава от този свят. Братството изгубва този проводник за изтичане на злото, тъй като тя е огледало на настроенията на много хора от света и на някои приятели на братството.
към текста >>

46. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Първа статия: В нея се разглежда човешкото лице като огледало, в което се отразяват душевните вълнения.
Едва в 1908 г. в книжарницата на Д. Голов близък приятел и същевременно ученик на Учителя, се появи в превод от английски книгата „Принципи на френологията", преведена от Иван Пенев - бивш министър на просветата. Това е първата книга в България, чрез която се получиха по-широки сведения за френологическата наука и за онова, което Учителят споменаваше в своите пет статии. Поради това, че материалът в тези статии е крайно сгъстен статии, в които той искаше да даде най-необходимите за начинающите френолози принципи както на френологическата, така и на физиогномическата наука, тук даваме само някои от главните им точки. Първа статия: В нея се разглежда човешкото лице като огледало, в което се отразяват душевните вълнения. Освен това в статията се говори, че формата на главата съответствува на вътрешното развитие на мозъка. Тази квалификация става по схемата на д-р Гал. По-нататък в седем точки се излагат основните принципи на френологическата наука, както и историята на нейното появяване. Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с изводите, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини. Тук се дават сравнително сведения от измервания на черепа, направени сред племена на изостанали и паралелно с тях на по-развити в културно отношение народи.
към текста >>

47. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице.
Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства. Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“ Хилядолетия са отминали, откакто човекът - малко или много мислящо същество - броди по нашата планета. Историята на човешката мисъл е огромна и почти необхватна. Никой не може да твърди със сигурност, че преди него друг не е изрекъл същата или близка на неговата истина. Ние като ученици не желаем да бъдем дръзки, но не желаем да бъдем и плахи.
към текста >>

48. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на душата си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота.
Един само контакт с Учителя беше достатъчен, за да се разбере, че не е обикновен човек. Учениците усещаха най-добре това, а непосветените в духовното знание усещаха необикновеното като особен чар на неговия натюрел. Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в себе си, озарен с вътрешна светлина. Дори и за слабо чувствителните хора той се явяваше като светлина, на която ще може да четат трудното писмо на живота. Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на душата си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота. Ако е потребно да се дадат за него и някои външни белези, може да се кажат следните думи: Учителят имаше ръст съвсем малко над средния. Тялото му, пропорционално развито и в съответствие на отделните части, които по всяка вероятност отговаряха на отношението в златното сечение на живота геометрия, беше винаги изправено. Със спокойна, елегантна и красива походка, с движения, винаги хармонични и изящни, той, който имаше бели коси и брада, правеше впечатление на запазен млад човек. Макар да беше завършил осемдесетях години, той не загуби до края на земния си живот този свой вид. Учителят Беинса Дуно имаше мек, топъл, но вълнуващ поглед.
към текста >>

49. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Така например ноктите могат да бъдат едно прекрасно огледало на тези състояния.
При работа с тези сили често у човека се явява и едно друго качество, което придружава описаните екзекутивни качества. Това качество, по-право - сила е разрушителността - най-грубата сила, която действува у човека. Тази сила се храни от грозната трапеза на жестокостта. Разрушителността убива физически и морално. Всички състояния у човека се отразяват на неговото физическо естество. Така например ноктите могат да бъдат едно прекрасно огледало на тези състояния. В продължение на 180 дни, през които ноктите се сменят, всичко се хроникира върху тях. За този, който може да чете по ноктите, всичко за даден индивид е ясно като бял ден. Ученикът: Кое негативно качество у човека пречи да се приложи на дело това знание, което получаваме от Словото? Учителят: Страхът! Ако разгледаме страха също така по-подробно, ще установим, че има три категории страх.
към текста >>

50. 55. КАКВА Е РЕАЛНОСТТА? - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Човек е създаден да отрази като чисто огледало живота, Любовта и Мъдростта на Създателя и върши Волята Му.
КАКВА Е РЕАЛНОСТТА? Един извор, след като е натрупал водата си под земята, бликва, започва животът му, тръгва на път — движението. Пътят му полива растенията на земята и пои живите твари, поддържа живота — пътя, метода, целта. Щом Бог ни даде живота — израз на Любовта Му — тръгваме на път, служим на всичко живо, не живеем за себе си, защото сме създадени за Бога, Нему принадлежим, а Той крепи всичко, което е създал, това е и нашият път и метод на живота. Накрая изворът се влива в океана — общия живот. Човек е създаден да отрази като чисто огледало живота, Любовта и Мъдростта на Създателя и върши Волята Му. Той се проявява чрез човека. Когато човек егоистично заживее за себе си, спира еволюцията си и изпуска смисъла на живота. Той се отделя от общия живот и загубва силата. Силата е в общото, в Цялото, на което той е част. Цялото е реалността.
към текста >>

51. Пеенето е психически процес - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Огледало се във водата и като видяло, че е лъв, така силно изревало, че всички се разтреперали от страх и се разбягали.
Понеже имаш много злато от Слънцето, преди да запееш, свържи се с него! Ти приличаш на едно малко лъвче, което един овчар намерил в една хралупа и го прибрал. То дълго време живяло кротко с овцете и с кучетата му. Децата на овчаря обичали да си играят с него. Веднъж то намерило отворена вратата и излязло до близкото езеро. Огледало се във водата и като видяло, че е лъв, така силно изревало, че всички се разтреперали от страх и се разбягали. Добрият певец владее не само до съвършенство всичките клетки на своето тяло; той владее трите основни вида дишания и умело ги употребява според вида на пеенето си. Например, при високите тонове, ти трябва да прибереш навътре коремните мускули и диафрагмата, и същевременно да разтвориш плаващите ребра. При пеене положението на гласовия орган трябва да бъде такова, каквото е при вдишването на въздух. Положението на носните и лицевите кухини трябва да бъде такова, каквото имаме, когато миришем нещо. Да усещаш нещо като прозявка, но тази прозявка да не бъде в гърлото, а само във вътрешните носни кухини, като полупрозявка.
към текста >>

52. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот.
Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога. Така окултното разбиране се преплита с Евангелския идеал и се достига до извода, че Xристос безспорно най-великият Учител на човечеството има мисията да присъедини човешкия род към Истинната. А тази Истина се открива чрез природата, чрез необятността и тайните на мирозданието, чрез проявлението на Божеството във всяка фибра на световната Реалност, във всяко трептение на човешката душа, във всяко движение на живота. Природата е доказателство за това, че Бог съществува. Но природата в концепцията на П. Дънов не е само огледало на Божието битие, а е абсолютна форма на съществуване на живота, на Единния Живот. Неведнъж учениците на ББ в България запитвали своя Учител кой е онзи елемент, който прави неговото учение така примамливо. И той винаги отговарял по един и същи начин: "Свободата! " Изживяването на тази свобода зависи от ръста, който ученикът е постигнал в своето духовно развитие. В беседите си П. Дънов подчертава, че истински свободен е този, който люби Бога.
към текста >>

53. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност.
Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов) Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението.
към текста >>

54. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите.
Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство. Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат. окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
към текста >>

55. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени?
Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава." Според учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, в своето проявление "...Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели - цялото Небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов.
към текста >>

56. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Учителят е вълшебното огледало, в което ученикът открива собствения си съвършен образ – такъв, какъвто Бог желае да бъде.
За всеки човек ще настъпи ден, в който той ще срещне в плът своя Учител. И не само ще го срещне, но и ще го разпознае измежду всички останали свои съвременници. Неописуемо е величието на тази среща! Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази готовност да поеме съдбините му в ръцете си. Беззаветната преданост и Божествената Любов между Учителя и ученика няма равна на себе си във Вселената! Учителят е вълшебното огледало, в което ученикът открива собствения си съвършен образ – такъв, какъвто Бог желае да бъде. Наставникът по пътеката към великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само към необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си – това е най-свещеният момент в живота. За този именно момент човек живее“ (Учителят П. Дънов). Тук някой би запитал: „И все пак, как да разпознаем един духовен Учител?
към текста >>

57. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на душата!
То ще се върне при Бога“ (Учителят П. Дънов). Затова нека добре си помислим, преди да направим компромис с душата си заради измамните дрънкулки и илюзорните ценности на материалната действителност: „В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на тоя свят! “ (Учителят П. Дънов). Тоест, както ни съветва и Учителят на Учителите Христос: „Бъдете в света, но не от света! “ На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на душата! “ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната душа, нейните основни характеристики и качества. Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека. В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на душата е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят. Той от своя страна е призван да положи началото на красив и полезен за всички плод. След окончателното узряване на плода космическият Градинар – Бог, ще го откъсне и ще го постави на трапезата пред всички души.
към текста >>

58. ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ - Павел Желязков

Ако наблюдаваме системно лицето си в огледало, ще можем да проследим доколко излъчването ни е добро, дали идва от дълбочината на душата ни или от чужда и непозната личност.
ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ Ако наблюдаваме системно лицето си в огледало, ще можем да проследим доколко излъчването ни е добро, дали идва от дълбочината на душата ни или от чужда и непозната личност. Ако чувстваме стягане в слънчевия си възел (под лъжичката) и ясно виждаме пред себе си движение на черни като сажди петна, това е предупреждение, че сме се отклонили от пътя на светлите сили. В този случай интуицията е добро средство, което може да ни помогне да схванем причината за промяната, която е настъпила в нас, и своевременно да се коригираме. Това е един елементарен метод за работа на ученика, който, след като се е ангажирал да следва пътя на духовното просвещение, трябва да постоянства и да внимава да не се отклонява от него. Онези, които през целия си живот са желали да упражняват власт и влияние, като се отзоват в света на сенките, страдат поради невъзможността и там да господстват. В невидимия свят няма човешки съдилища и затвори с дебели зидове, следователно там липсват елементарните условия за задоволяването на тази им слабост.
към текста >>

59. Концентрация - Влад Пашов (1902- 1974)

Методът на огледалото 909
Методи за придобиване на органическо злато 552 Методи за работа в трите свята 946 Методи за работа с волята 559 Методи за самообладание и чистене 551 Методи за свързване с Бога и Възвишените същества 672 Методът на огледалото 909 Мислите и чувствата като методи за работа 678 Опит за произнасяне на думата “Добро” 616 Положително и отрицателно 884 Правило за будността 825 Работа в трите свята 645
към текста >>

60. Съзерцание - Влад Пашов (1902- 1974)

Методът на огледалото 909
Всичко е за добро 1005 Възпитание на отрицателните качества 572 Геометрията като метод за работа 980 Езикът на Природата 829 Изучаване окултната страна на нещата 952 Методът на огледалото 909 Наблюдаването на красотата като метод за растене и развитие 738 Наблюденията на ученика в Природата 692 Окултната наука за разрешаване на въпроса за Доброто и злото 664 От видимото към невидимото - правилният път на развитие 663 Работа върху лицето и носа 930
към текста >>

61. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези хора обичат и с особено старание се занимават със своята красота, полагайки големи грижи за своя външен вид, като обикновено приемат, че това може да стане с козметични средства, застоявайки се дълго пред всяко срещнато огледало.
Тялото е не много едро, деликатно и с чудно красиви форми, създадени от меки, еластични мускули. „Венера е майстор на красивите форми“, казва един мъдрец. Главата е удължена отпред назад по типа Долихоцефали. Лицето е с красиви, овални форми. Косата е гъста, бухнала и винаги много добре причесана. Тези хора обичат и с особено старание се занимават със своята красота, полагайки големи грижи за своя външен вид, като обикновено приемат, че това може да стане с козметични средства, застоявайки се дълго пред всяко срещнато огледало. Запитали един от големите професори по козметика кое е най-доброто козметично средство за красотата и привлекателността на една жена Той отговорил: „Баня и сън.“ Фиг. 10. Мъжки Венерин тип Челото, както вече отбелязахме, е добре оформено в своята странична част. То е спокойно, без бръчки, поради липса на дълбоки и бурни преживявания, а също и поради силния контрол да не се появят такива, защото се приема, че те са израз на старост. Те по-често се издигат в положение на пасивно съзерцание, отколкото да се впускат, за да искат. Очите са големи и с омайна пленителност, нежност и заразяваща любов.
към текста >>

62. Очите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От тях всякога изтича нещо ново, те са огледало на вътрешния живот на човека, В очите няма абсолютно никаква лъжа.
Красивите очи с мекия си, приятен и привлекателен поглед са израз на хармонията, която цари в Звездното тяло. Такъв човек е приятен и желан във всяко общество. Красивите очи са ясни, с мек, установен и дълбок поглед. Лъчите на светлината, която излиза от тях, вървят малко нагоре. Човек с такъв поглед е уравновесен, благороден, интелигентен. От тях всякога изтича нещо ново, те са огледало на вътрешния живот на човека, В очите няма абсолютно никаква лъжа. Затова, когато човек лъже или иска да скрие нещо, направено с лоши замисли, той мига, затваря очите си или гледа надолу, крие погледа си. Това особено ясно е изразено при децата. За да познаете дали един човек е благороден, погледнете го 10 - 20 секунди в очите и вижте - ако не се смути от погледа ви, той е благороден, ако се смути - обратното. Ако лъчите, които излизат от очите на даден човек. вземат направление надолу, това показва, че вниманието и мисълта му са заангажирани и вземат надмощие в разрешаването преди всичко на материални въпроси, свързани с нуждите на ежедневието.
към текста >>

63. Венериният тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това те правят с голяма вещина и се гласят пред всяко срещнато огледало.
С това тя създава и най-красивите форми на тялото. Те са не много високи, не много пълни, с хармонично развити форми. Лицето е овално. Косата им е гъста, но нито права, нито къдрава, а е бухнала. Обичат да си правят добри прически с буклички, които придават на лицето още по-красив вид. Това те правят с голяма вещина и се гласят пред всяко срещнато огледало. Челото е красиво оформено, изпъкнало, но не голямо; по него няма бръчки, поради грижливо предпазване от тях, за да не изглеждат по-стари. Веждите им са също красиви, дъгообразни и дълги, което показва лесна, дълбока постоянна възбудимост. Те по-често се издигат в положение на пасивно съзерцание, отколкото се впускат да искат - на тях всичко им се дава, без да го искат. Очите са големи, с омайна и пленителна нежност, изразяваща любов и призоваващи любовта, много са магнетични и вземат ума с галещи светкавици. Този поглед изразява още тънка преценка на срещнатия човек, развита сензитивност, интуиция, т.е.
към текста >>

64. Съдържание - Николай Райнов

Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук?
Три Небеса 4. Каломаин 5. Вавилонска кула 6. Мелхиседек 7. Жрец на Озириса 8. Соломон и Балкиза 9. Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук? Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
към текста >>

65. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят.
Защото Тива бе столнина на обширната египетска земя. През нощта, когато се роди царският син, паднаха много едри звезди от небето — и народът каза, че тия звезди са ангели, слезли да се поклонят на момчето. И когато възрасна в сила и мъдрост Моисей, надари го Бог с видение на пророк и пламенна реч на жрец му даде. И научи Моисей словата на йероглифите, позна мъдростта на папирусните свитъци със златни главизни, възприе великите Тайни на Изида — и мина през Седемте Храма на Делтата. И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота. И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят. И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя. И стана Моисей жрец и тайноведец. И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път. Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището.
към текста >>

66. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

„Не мъдрост дири жената у мъжа, а — нож.— И мъжът не търси у жената сърце, а — огледало.
Но колко малко спомня тя словата на сегашния живот!“ *** И, когато млъкна Соломон, Балкиза каза. „Притчи за богове — на боговете трябват. „Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи? — Та нали на земята живеем !... „ — От ранни младини са ме обиквали царе, но аз не смогнах никого от тях да обикна... „И — мъдри, мъдри маги от Египет и Етиопия са ми предлагали питие за вечна младина, — дано ги залюбя. „Суетна грижа! — Затворено си остана сърцето на Балкиза — и никого не залюби тя. „Не мъдрост дири жената у мъжа, а — нож.— И мъжът не търси у жената сърце, а — огледало. „ — Нож и огледало, — па нека бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат никак украсени: все едно. Да, царьо, — нож и огледало: ето каква е любовта на земята. „И — венци от кръв... „Това е за людете. „А за боговете има обич на мъдрост и сърце. „Ти бог ли си ?
към текста >>

„ — Нож и огледало, — па нека бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат никак украсени: все едно.
„Притчи за богове — на боговете трябват. „Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи? — Та нали на земята живеем !... „ — От ранни младини са ме обиквали царе, но аз не смогнах никого от тях да обикна... „И — мъдри, мъдри маги от Египет и Етиопия са ми предлагали питие за вечна младина, — дано ги залюбя. „Суетна грижа! — Затворено си остана сърцето на Балкиза — и никого не залюби тя. „Не мъдрост дири жената у мъжа, а — нож.— И мъжът не търси у жената сърце, а — огледало. „ — Нож и огледало, — па нека бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат никак украсени: все едно. Да, царьо, — нож и огледало: ето каква е любовта на земята. „И — венци от кръв... „Това е за людете. „А за боговете има обич на мъдрост и сърце. „Ти бог ли си ? „ .. Мъдър бил Соломон не по младините си — тъй чувах аз.
към текста >>

Да, царьо, — нож и огледало: ето каква е любовта на земята.
„Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи? — Та нали на земята живеем !... „ — От ранни младини са ме обиквали царе, но аз не смогнах никого от тях да обикна... „И — мъдри, мъдри маги от Египет и Етиопия са ми предлагали питие за вечна младина, — дано ги залюбя. „Суетна грижа! — Затворено си остана сърцето на Балкиза — и никого не залюби тя. „Не мъдрост дири жената у мъжа, а — нож.— И мъжът не търси у жената сърце, а — огледало. „ — Нож и огледало, — па нека бъдат украсени те с бисери, злато и трицветен корал, а може и да не бъдат никак украсени: все едно. Да, царьо, — нож и огледало: ето каква е любовта на земята. „И — венци от кръв... „Това е за людете. „А за боговете има обич на мъдрост и сърце. „Ти бог ли си ? „ .. Мъдър бил Соломон не по младините си — тъй чувах аз. . .
към текста >>

67. Книга на загадките - Николай Райнов

*** Ти си огледало, в което чертае своя многолик образ блянът на мъжа за вечна гиздост.
Тази въздишка угаси звездите. Чии ли сълзи накараха морето да прелее ? — Сълзите на една мома накараха морето да прелее. Сълзите на една мома се изляха в подземните щерни, защото нейният обичен престана да скърби по нея. Тези сълзи накараха морето да прелее. *** Ти си огледало, в което чертае своя многолик образ блянът на мъжа за вечна гиздост. Бог Те е родил една, но палавата жад на мъжа вижда в Тебе много лица. И Ти дава много имена. А Ти си една. В игрите на облака и в трепета на морската пяна, в ромола на гората и в тъжния повей на безлисти стъбла мъжът вижда Тебе и слага Твоя престол над природата, в най-високото небе. А Ти не си царица.
към текста >>

Гръдта ми е ледно огледало, обърнато към небето.
Вятърът я запита: „Моме от Мегидо, сеят ли ръцете ти смърт ? Носи ли пожар прегръдката ти? Умират ли пред тебе от уплаха мъжете ? “ Момата от Мегидо не чу. Тя запя друга песен: „Ръцете ми са плахи, като птици надвечер, в пожънати ниви. Гръдта ми е ледно огледало, обърнато към небето. Аз се боя от погледа на всеки мъж“. Вятърът се изви над нея, загледа я с хиляди зелени очи, в почуда отпусна крила, а после прихна от смях и полетя надалек, като отнесе края на песента и хласна момата с шепа златни листа. *** Смъртта ме погледна в очите и каза: — Ти остаря. Време е. Аз дойдох.
към текста >>

68. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Взема да се облича и се видя в огледалото.
Горят залети с газ трупове, нахвърляни напреки един връз друг като цепеници. После взимат да ги горят и през деня - толкова са много! Мирише на изгоряло месо; от жестокия пир на разгневените богове! Глупаво момче - измъква се един път от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното село казал да му се обади. Глупост на глупостите! Като му намира къщата, те само надничат отгоре през желязната решетка на прозорче някакво на втория кат и му казват да се маха, да се маха! Той пита - дете е! ^ какви са тези звезди, с бяла боя намацани на някои от портите, дето е минал дотук. Казва му познатият на познатия му: - Еврейски къщя! Слагат Давидовата звезда, като удря божието наказание, да не сбърка Бог да удари тяхната къща, ами да погуби съседите. Не му се ставаше на чорбаджи Атанас в този пуст град. Взема да се облича и се видя в огледалото. Къде бяха мощните му някогашни рамене? Де бяха тесните, ама дълбоки балканджийски гърди, дългите мускули, железните мишци? Кокали, прегърбени рамене; нямаше го чепатият стегнат гигант, дето до неотдавна му се подхилваше от огледалото изпод щръкнал мустак, нямаше го редичкият момчешки кривнат кичур над голямото чело - плешива дъртешка глава! И кафеви старчески петна където ще и не ще! За какво се обличаше? Беше уморен. И защо не отиде досега да вида внука си, какво правеше в този мъртъв град?
към текста >>

Кокали, прегърбени рамене; нямаше го чепатият стегнат гигант, дето до неотдавна му се подхилваше от огледалото изпод щръкнал мустак, нямаше го редичкият момчешки кривнат кичур над голямото чело - плешива дъртешка глава! И кафеви старчески петна където ще и не ще! За какво се обличаше?
Казва му познатият на познатия му: - Еврейски къщя! Слагат Давидовата звезда, като удря божието наказание, да не сбърка Бог да удари тяхната къща, ами да погуби съседите. Не му се ставаше на чорбаджи Атанас в този пуст град. Взема да се облича и се видя в огледалото. Къде бяха мощните му някогашни рамене? Де бяха тесните, ама дълбоки балканджийски гърди, дългите мускули, железните мишци? Кокали, прегърбени рамене; нямаше го чепатият стегнат гигант, дето до неотдавна му се подхилваше от огледалото изпод щръкнал мустак, нямаше го редичкият момчешки кривнат кичур над голямото чело - плешива дъртешка глава! И кафеви старчески петна където ще и не ще! За какво се обличаше? Беше уморен. И защо не отиде досега да вида внука си, какво правеше в този мъртъв град? Гледаше през прозореца как слугинята на отсрещната къща изписваше на портата под бялата голяма арка Давидова шестолъчка. Значи сладурите, дето така обичаха да си бъбрят с него, били евреи. Е, ней всеки вярва каквото иска, стига това да го доближава до Бога.
към текста >>

69. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

* И така ... Този Океан! Този повдигащ се гръден кош на планетата! Това криво огледало, което прави пустотата на деня синя и отразява пещерата на нощта със звездите на инфузориите си.
Но това все пак са само външните картини, външните факти, ефимерният образ на късогледата камера и тя не ни дава намек дори от това какво се изписва във вътрешното зрение на един двадесетгодишен „непроговорил“ млад мъж, изправен пред Голямата Картина, и пред експлозията от огромното кълбо факти, които другите се правят, че не виждат, защото не им се губи време, но които той продължава да оставя да се сгромолясват върху него. Всичките. И то едновременно. Това е неговият свят и той иска да го задържи целия с надеждата да го осмисли. Колкото и застрашително и експлозивно да се разраства в момента. Защото, от друга страна, колкото и повече този свят да се разраства, в него се провижда все по-добре едно единство, една цялост, една грандиозна в простотата си осмисленост, която той може би ще успее да овладее преди да бъде смазан. * И така ... Този Океан! Този повдигащ се гръден кош на планетата! Това криво огледало, което прави пустотата на деня синя и отразява пещерата на нощта със звездите на инфузориите си. Тази тиха космическа меланхолия под потъващата в хоризонта луна. Този спадащ гръден кош на планетата! Телескопичен блик Преди милиони и милиони години на източния бряг на континента, който сега наричаме Южна Америка, живеят водни костенурки и продължението на рода им е застрашено, тъй като птиците са научили всичките топли пясъци на люпилните им, и се събират на истерични ята, и щом малките пръкнат от черупките и тръгват като чевръсти паячета към спасителните вълни, те връхлитат. Не помага търсенето на нови и нови, и нови по-скрити места. Добили стотици години опит, птиците предвиждат ходовете на костенурките. Не помага и това, че малките изскачат от черупките на бегом.
към текста >>

70. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Той е не толкова покана, колкото огледало.
Не беше ли точно това заветът на Торо; както го формулира, след като намерил тук в кленовата шума кремъчни остриета на индиански ловни стрели; колко хубаво ще е да ги оставят да лежат тук, където са били изстреляни, докато се слеят с гората, вместо да ги убиват в музеите си! Времето се беше погрижило да заличи колибата на Уолдън, за да я спаси, да я скрие от опасността да я поругаят, като я превърнат в капище. Снегът спускаше тънката си завеса в здрача на умиращия ден над всичко, което бе останало там, дето бе висял духът на този човек в звездния си миг, и сърцето на младия учен се свиваше в сладка неясна болка. Под снега, под кленовете и боровите дървета на хълма на гробището Слипи Халоу лежаха един до друг гробовете на Торо, Хоторн, Емерсън и Луиза Мей Олкот, когато влакът за Бостън свирна сбогом. * Остава написването на тезата му и той сяда над нея. Белият лист е особено нещо. Той е не толкова покана, колкото огледало. Виждаш истинското лице на творческата си амбиция; дотук си имал идея да напишеш нещо, но сега изведнъж виждаш вътре в себе си, искал ли си всъщност да го напишеш, или си се виждал в ролята на автор на съчинение на такава тема; виждаш какви са били мотивите ти, виждаш кого си искал да впечатлиш, виждаш кой ще го чете и какво ще си помисли за цялата работа, виждаш ще даде ли нещо на някого и на кого, и ще даде ли нещо на теб и какво. Виждаш дали ръководителят ти Питър Таунсенд е бил прав, като се е мъчил да те убеди да не се нагърбваш с широкообхватна тема. На тезите в Теологическия факултет не се гледа като на нещо особено важно, не се иска в тях да имат какъвто и да било научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията и написването на тезата е своего рода форма, под която студентът още да се повърти в своята Алма матер, да се поочука в отношенията си с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете, да може съсредоточено да пише, да знае как да излага системно мислите си. Ако видите тезите от онова време, ще се учудите.
към текста >>

71. Георги Томалевски - Георги Христов

Един ден се погледнах в огледалото.
Но вие вече знаете толкова неща на мен. Какво ли мога да кажа за себе си? Тия, които ме познават, знаят колко струвам. На тия пък, които не ме познават, ще кажа, че е по-добре да ме мислят за такъв, какъвто ме препоръчват добрите ми приятели. Защото, както казва Монтен, ако нямаше благоприличие на този свят и ако човек би имал кураж да каже всичко за себе си, едва ли би могъл да каже нещо похвално. Един ден се погледнах в огледалото. Това стана случайно, когато почиствах газената лампа. На нея имаше огледало. Аз дълго и изненадано разглеждах този образ. Това аз ли съм? Стана ми чудно, че досега нито един от приятелите не ми каза на какво приличам.
към текста >>

На нея имаше огледало.
Тия, които ме познават, знаят колко струвам. На тия пък, които не ме познават, ще кажа, че е по-добре да ме мислят за такъв, какъвто ме препоръчват добрите ми приятели. Защото, както казва Монтен, ако нямаше благоприличие на този свят и ако човек би имал кураж да каже всичко за себе си, едва ли би могъл да каже нещо похвално. Един ден се погледнах в огледалото. Това стана случайно, когато почиствах газената лампа. На нея имаше огледало. Аз дълго и изненадано разглеждах този образ. Това аз ли съм? Стана ми чудно, че досега нито един от приятелите не ми каза на какво приличам. Лицето ми бе обрасло с една страхотна брада с цвета на тъмен бакър и с твърдостта на зъбна четка. Мустаците ми бяха по-руси и облагородяваха някак тая свирепа растителност.
към текста >>

В този час пред лампеното огледало оправдах тия, дето хвърляха камъни към чешмата, когато точех вода, както и втренчения поглед на селяните по пътищата, когато правехме с Кръстю своите пътешествия.
Лицето ми бе обрасло с една страхотна брада с цвета на тъмен бакър и с твърдостта на зъбна четка. Мустаците ми бяха по-руси и облагородяваха някак тая свирепа растителност. Косите ми бяха дълги, прашни, на едри кичури и накрая избелили от слънцето. Приличах на кукла от куклен театър, която трябва да изобрази разбойник. Като поразгледах по-внимателно брадата си, с тъга си спомних немската пословица: „Роте харе, гот беваре“116. В този час пред лампеното огледало оправдах тия, дето хвърляха камъни към чешмата, когато точех вода, както и втренчения поглед на селяните по пътищата, когато правехме с Кръстю своите пътешествия. Все пак благодаря на Господа, че не ме утрепаха някъде, защото тогава, по времето на земеделското правителство на Стамболийски, имаше заповед до всички стражари, военни, горски и други власти по разбойниците да се стреля без предупреждение. Разглеждах се дълго и открих, че само в очите си бях запазил нещо човешко. Все пак въпреки всички тия неща хората бързо се отпущаха пред нас и ни гледаха с доверие. Имаше нещо, за което те дори ни обикваха. В Ачларската комуна аз жънех, връзвах снопи, месех хляб, когато дойдеше моето дежурство, борех се с телето и се радвах на добри физически сили.
към текста >>

72. Горницата (стаята на Учителя) и солариумът - Георги Христов

На стената висеше огледало.
Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителя прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше неговата горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителя си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най- важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка от скромна, по-скромна и от бедна победна. Но се поддържаше чисто от сестрите, които се грижеха за обходата на Учителя. Над стаичката на Учителя Бертоли направи един солариум, за да може Учителя да се пече на слънцето, без да бъде притесняван от този или онзи. Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани. Това беше едно интересно приспособление, макар че не беше архитектурно подходящо към сградата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.46385383605957