Търсене в текстове за 'Огледало'

Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи.
Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото".
към текста >>

6. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

Грижливо запазените копия от писмата, станали достояние на учениците, бяха огледало на един деен живот, извор на светлина.
Тя се справи и ние сме й благодарни. Брат Боян Боев фактически бе секретарят на УЧИТЕЛЯ. Адресирани до Него се получаваха много писма от провинцията и от чужбина. На едни отговаряше лично УЧИТЕЛЯТ, рядка привилегия, доставила радост на мнозина ученици. Но в повечето случаи Той диктуваше на брат Боян Боев дължимите отговори. Грижливо запазените копия от писмата, станали достояние на учениците, бяха огледало на един деен живот, извор на светлина. Сестра Елена Андреева непрекъснато бе на пишещата машина. Тя е лицето, на което дължим също така благодарност за съпричастие в книгопечатането. Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ. Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата".
към текста >>

7. ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ

Галилей Величков

Повдигнах очи към огледалото, монтирано на прозореца на горницата.
Тя познава нежността на неразбраната иначе песен. Събуждат се спомени за далечен роден край... отдалечен от вековете... родина на търсен мир... родината на космичен копнеж... Непознатият мотив възрадва душата, окрили духът. Само слушах. Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник. Концертът завърши. Повдигнах очи към огледалото, монтирано на прозореца на горницата. Видях Неговия образ. Той ме откри. Отвори прозореца и ме попита: - Записахте ли нещо?! - Не! - отговорих смутено.
към текста >>

8. ІІІ.79. КОГА ЗАПОЧВАТ СТРАДАНИЯТА?

Летопис Вергилий Кръстев

Днес не мога да се позная в огледалото.
Аз го изживях до 19 години. И след това Учителят ме свали на земята, за да работя. А сега работя, труда се и страдам. Велико е моето страдание, защото бях привилегирована да бъда до 19 години в Рая, тук на Изгрева и при Учителя. След като слезнах на земята, измених се и остарях. Днес не мога да се позная в огледалото. Аз ли съм, или не съм? Но така ми каза Учителят: „Ние днес те пускаме на земята. До сега беше в Рая, а сега слизаш на земята и ще се учиш чрез страданията! " И аз се уча. А до кога?
към текста >>

9. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Бог е огледало за човека.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите момичета, които се интересуват за новото. Как са те, изчетоха ли беседите, които им изпратих и как се произнесоха за това. Вярвам да са доволни. Вижте, ако намерите за уместно да им пратя още, ще им изпратя, няма защо да пращат пари, те са ученици, нямат пари. Насърчавайте ги, да вървят в Бога и се занимават.
към текста >>

10. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тя беше едно огледало, в което да се оглеждат другите.
Тези противоречия, които съществуваха в Братството, преминаваха през Магдалена и тя беше жертвата на тези противоречия. Защото в самото Братство се проектират самите народи от света. Това са сили и това са души от света, които се насочват към Изгрева. А братята реагираха срещу нея и нейната роля, която тя изпълняваше. Тя не беше фактора, а Учителят беше фактора. Тя беше едно огледало, в което да се оглеждат другите. И тези реакции, които се явяват в другите, накрая отиваха у нея и излизаха като нейни недостатъци. А това бяха техните недостатъци, които виждаха в нейното лице, защото тя беше едно огледало, в което те се оглеждаха сами. Поповете я бяха подкупили да говори срещу Учителя. На Изгрева Учителят я запита:"Колко пари ти дадоха поповете? " „Обещаха ми 5 хиляди лева, а ми дадоха половината." Учителят поклати с глава: „За много малко си ме продала.
към текста >>

А това бяха техните недостатъци, които виждаха в нейното лице, защото тя беше едно огледало, в което те се оглеждаха сами.
Това са сили и това са души от света, които се насочват към Изгрева. А братята реагираха срещу нея и нейната роля, която тя изпълняваше. Тя не беше фактора, а Учителят беше фактора. Тя беше едно огледало, в което да се оглеждат другите. И тези реакции, които се явяват в другите, накрая отиваха у нея и излизаха като нейни недостатъци. А това бяха техните недостатъци, които виждаха в нейното лице, защото тя беше едно огледало, в което те се оглеждаха сами. Поповете я бяха подкупили да говори срещу Учителя. На Изгрева Учителят я запита:"Колко пари ти дадоха поповете? " „Обещаха ми 5 хиляди лева, а ми дадоха половината." Учителят поклати с глава: „За много малко си ме продала. Аз струвам много повече." Тя вдигна рамене и допълни: „Излъгаха ме. Това, което ми обещаха, не ми го платиха." Като медиумична натура тя можеше да върши някакви отклонения.
към текста >>

11. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал.
Тя е сътрудничка, която бе много критична към моите книги. Тя прочиташе материала и правеше известни забележки, които съм вземал под внимание. Челото й издаваше една научна стойност, конструкция, маниер и излъчваше живот, който е подходящ за един сътрудник. Обичаше свободата и красотата. Когато напиша нещо, аз й го давам да го прочете. Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал. Не мога да не се възхитя от нейното търпение и постоянство. Тя се яви накрая в моя път. Беше като редактор на това, което пиша. Надя Гръблашева бе дъщеря на Мария Гръблашева. Тя е един светски човек с голяма култура и знаеше много добре френски.
към текста >>

12. 9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА

Като се погледнах в огледалото не можах да се позная, но стиснах със зъби и тръгнах немила-недрага като съдран чувал през града, вървя и отивам при Учителя.
А аз съм в стари дрехи, избелели изобщо съм със смачкан фасон. Оглеждат ме, поздравяват ме, но аз с вдигната глава минавам и заминавам и не им обръщам внимание и отивам на беседа при Учителя. Като се върнах у дома беше настанала цяла олелия, че съм излезнала с тези дрехи и съм ги направила за посмешище пред света. Аз им казвам, че за мен това е без значение. Следващият път скриват и заключват и тези дрехи, но аз намирам още по-стара рокля и още по-скъсана, надявам я и излизам с нея. Като се погледнах в огледалото не можах да се позная, но стиснах със зъби и тръгнах немила-недрага като съдран чувал през града, вървя и отивам при Учителя. Той ме поглежда и ме пита: „Какво има да каже градската госпожица? " и прихна да се смее. Аз вече не бях онази градска госпожица със свръх модерните и скъпи рокли, аз бях вече една обикновена Пепеляшка, че нещо и повече - бях съдран чувал и половина. В очите ми сълзи и разказвам на Учителя всичко от начало до край, че ми крият дрехите, за да не ходя на беседа. Смехът на Учителя беше изчезнал, той вече ме гледаше сериозно и строго.
към текста >>

Поглеждам се аз в огледалото и се виждам, че съм нещо повече от окаяно положение - дрипа съм и чак отгоре - парцал съм.
Аз вече бях научила от него, че не трябва да правя разлика между Учителя и Бога. Така си мислех и влизам у дома, а там са седнали на масата всички и ме очакват да влезна. Аз влизам дрипава и окъсана. И като ме вижда майка ми направо й прилоша от срам, а баща ми се разплака от жалост. Един плач от срам, а друг плач е от жалост, а братята ми се изпокриха. Поглеждам се аз в огледалото и се виждам, че съм нещо повече от окаяно положение - дрипа съм и чак отгоре - парцал съм. Тогава си спомних усмивката на Учителя, когато ме запита какво имало да каже градската госпожица, та тогава бях в онзи миг в онзи другия полюс, където бях преминала - полюс на отрицанието. Майка ми нарежда и плаче, че е вече доживяла пълен срам и че следващият път аз съм щяла да излеза гола от вкъщи та да бъде още по-голям резила и срама й. А баща ми плаче и повтаря: „Абе ние нямаме ли пари, няма ли това дете дрехи, че е тръгнало така? ". А майка ми отговаря „Има, но аз ги скрих да не ходи при Дънов". „По-хубаво да ходи при Дънов облечена като госпожица, отколкото да тръгне като посмешище по града та всички да ни се смеят и подиграват.
към текста >>

13. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

Пред всеки стоеше едно огледало, в което той, ученикът според пробудеността на своето съзнание можеше да се огледа.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА Школата на Учителя представляваше картината на света в малък мащаб. Тук се разгънаха всички положения на света - йерархии, привилегии, предпочитания, лични отношения и всички противоречиви прояви на човешкото естество, от което учениците трябваше да излизат и да се издигнат на него. Учителят потопи всички ученици в средата на света, създаде условия всеки ученик да прояви своето естество, добрите и лошите черти на своят характер. Пред всеки стоеше едно огледало, в което той, ученикът според пробудеността на своето съзнание можеше да се огледа. С помощта на светлината, идваща от Словото на Учителя да разбере до къде е достигнал и оттам да продължи своето развитие. В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически. Теоретическата работа беше в беседите на Учителя и разговорите, които Той водеше с нас. Практическата работа - изпитите, които даваше на учениците. А уроците бяха ежедневие, това бяха онези уроци, които ги преподаваше чрез всички случки и събития на обикновения живот.
към текста >>

14. 67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ

Някои хора като се погледнат в огледалото ако лицето им е пълно радват се, ако е сухо - то скърбят.
Има някои неща в човека красиви, а които са груби трябва да ги види както си са и да се постарае да ги пречисти. Трябва много да страдаш, за да превърнеш тази груба материя в светлина. Страхът ти показва, че има същества в теб, които ги е страх. Страхът естествено възниква, но той показва, че дето има да минаваш, то минаваш през област дето има опасности. За там страхът е едно предпазително средство. Някои хора като се погледнат в огледалото ако лицето им е пълно радват се, ако е сухо - то скърбят. Когато те трябва да са еднакво радостни и в двата случая. Когато са пълни - те са натоварени, а когато са сухи - са разтоварени. Когато са натоварени - са богати и има какво да ядат, а когато са сухи - може да гладуват. Ти не се грижи за яденето, не се страхувай, че може да останеш гладна. Те, мислите ще дойдат.
към текста >>

15. 99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

Когато се ожени човек, че като му се народят деца - пък едно се разболяло, друго плаче, трето тропа с крака и иска нови чепици, майката няма време да се среши косата и да се погледне в огледало.
Той ще поседи у тебе, ще поработи, ще те задоволи и пак ще си отиде на Небето. А могат да те обладаят и нисши духове, тогава ще изпаднеш в противоречие и няма да можеш да се справиш. Да изпадне човек в противоречие то е ужасно състояние. Ученичеството е най-доброто време за човека. После когато човек влезне в живота почват страданията. Когато се ожени човек, че като му се народят деца - пък едно се разболяло, друго плаче, трето тропа с крака и иска нови чепици, майката няма време да се среши косата и да се погледне в огледало. Но тези състояния са необходими. Те си идват както и времето. На него можеш ли да се сърдиш? В тебе е дошла буря вътре. Нека си вее, ти ще я изчакаш докато премине.
към текста >>

16. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите.
Беше спретнат, чист, огладен, с изпрани ризи, излъскан, а панталона му изгладен с ръб, който режеше като бръснач. Той светеше от горе до долу. Светлината върху него се разливаше по особен начин и по още по-особен начин тя се отразяваше в нашите очи, които бяхме до него. Излъчваше образа и отражението му чистота, външна чистота на отразената светлина. Това бе необикновено явление. Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него. Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота. И затова не случайно той често казваше: „На вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота на мисли, чувства и на деяния.
към текста >>

17. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

След това учениците трябва да слезнат на земята и да се изправят с цял ръст пред огледалото на своят личен човешки живот.
Тази привилегия бе дадена на малцина, защото мнозина бяха около него, но малцина го видяха, познаха го, те бяха също познати и признати от Духа чрез посвещение. Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му. В новата епоха не се кръщава с вода и да се търси реката Йордан. Времената сега са други -посвещението започва с кръщаването с Божествения Дух, т.е. влизането на нова светлина и пробуждането на съзнанието ти. След това учениците трябва да слезнат на земята и да се изправят с цял ръст пред огледалото на своят личен човешки живот. Да преценят от къде идват, на къде отиват, с какво разполагат за работа след като са дошли на земята. От там насетне започва Школата, т.е. работа върху себе си и съграждане на един истински характер, Този характер означава, че човек може да разполага със силите и възможностите си, които са вложени в него, за да изпълни волята на Учителя, за което е дошъл на земята. И от тук започва ученичеството - път на служение на Бога. Веднъж Учителят ми каза по един повод: „Направи доброто и го забрави".
към текста >>

18. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Тук имаше образи най-различни и ние се оглеждахме в Словото на Учителя и понякога на неговото огледало ние не можехме да се познаем.
Но истинската светлина идва на другия ден когато слънцето изгрее и освети всичко. Така е и в пътя на ученика - когато дойде тъмата у него той трябва да търси не светлината на джобното фенерче а светлината на слънцето, светлината, която идва от Божия Дух. Това е разрешението на задачата." Сестрата слуша и вече разбира, че Учителят е дошъл с джобното фенерче да я освети и да даде един лъч на надежда, а останалото тя ще разреши сама като се свърже с Духът, който носи Светлина в ума и Виделина в душата на човека. Ето тук разказах няколко случая, които носеха съдбовен порядък за онези, които ги изпитваха. За нас останалите бяха обикновени опитности от времето на Школата. Тук имаше образи най-различни и ние се оглеждахме в Словото на Учителя и понякога на неговото огледало ние не можехме да се познаем. Впоследствие когато част от това Слово и от светлината на това Слово се втъкаваше в нас по най-необикновен начин то тогава в съзнанието ни проблясваше светлинка и ние търсехме тази светулка, която ни извеждаше на правия път. Всеки един от нас имаше свой път, беше нишка в този стан, който се тъчеше и който изтъка една българска китеница с български багри и това е българска китеница. Нашите опитности от времето на Учителя изплетоха и изтъкаха разноцветната българска китеница. Такива бяхме -многообразни и в това многообразие виждахме как Словото на Учителя минаваше и търсеше да изтъче чрез нашият живот най-красивата форма, зад която трябваше да се прикрие големият и Високият идеал от Словото на Учителя. За света Школата на Учителя остана непозната, но за нас бе живот и съдба.
към текста >>

19. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство.
Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина. Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство. Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му. А това не бе така. Всичките нашите недостатъци се оглеждаха много добре в това огледало наречено Слово и там и чрез него изпъкваха много добре и гражданството на София понякога реагираше с право. Но не срещу онези, които правеха това и носеха вината си, но се нахвърляха срещу Учителя. Това нещо е неразбираемо за мнозина, но аз знам коя е причината, зная на какво се дължи и зная подробно всичко.
към текста >>

Всичките нашите недостатъци се оглеждаха много добре в това огледало наречено Слово и там и чрез него изпъкваха много добре и гражданството на София понякога реагираше с право.
А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство. Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му. А това не бе така. Всичките нашите недостатъци се оглеждаха много добре в това огледало наречено Слово и там и чрез него изпъкваха много добре и гражданството на София понякога реагираше с право. Но не срещу онези, които правеха това и носеха вината си, но се нахвърляха срещу Учителя. Това нещо е неразбираемо за мнозина, но аз знам коя е причината, зная на какво се дължи и зная подробно всичко. Но не мога да разбера що за свян, що за отговорност има това целокупно българско обществено съзнание, че да се настрои срещу Учителя така, че да се ожесточи и в своето ожесточение да отиде до крайност. След голямата бомбардировка над София когато американските самолети бомбардираха София на 10 януари 1944 година то Учителят на следващия ден с приятелите замина и отседна в село Мърчаево. Братството се премести там и село Мърчаево стана център на Братството в България.
към текста >>

20. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

Отивам у дома, оглеждам се, разглеждам «е пред огледалото и се питам аз принадлежа ли на Бога или на брака си?
Аз се опитвах да не гледам на него като на моя собственост, но мухите започнаха да гледат като собственост на меда, когото се опитваха да ближат. Ами тогава? Отново отивам при Учителя и споделям с него болката си. Изслушва ме внимателно и казва: „Когато човек принадлежи на Бога той е свободен и на всички други около себе си гледа като на свободни люде". Ето сега съвсем друго положение. Отивам у дома, оглеждам се, разглеждам «е пред огледалото и се питам аз принадлежа ли на Бога или на брака си? Аз свободна ли съм или съм подчинена на неписаните закони на брака? Ами как да гледам на всички около себе си като на свободни като те не се считат за свободни, а са роби на желания, на страсти, на личния и егоистичен живот. Колко размисли и колко опити и все безуспешни. Отново пристигам на Изгрева и търся помощта на Учителя. Разказвам наблюденията, патилата си, не изпускам нищо.
към текста >>

21. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

Така както децата си играят с огледала като търсят слънчевите лъчи и след това ги отразяват и ги отпращат чрез огледалото някъде в някой отворен прозорец или на някоя стена.
Спомням си бях студентка и в едно свое размишление бях прозряла в себе си, че Учителят е слънце. За мен слънцето бе висшата проява на Божествения свят. Приех, че и Учителя е висшето изявление на Божествения свят в това тяло. Отивам същия ден при него. Той ме посреща и в този миг видях, че от слънцето се отдели един лъч, слезна надолу, стрелна се и влезна в тялото на Учителя и излезна през очите му и се отправи към мене. Така както децата си играят с огледала като търсят слънчевите лъчи и след това ги отразяват и ги отпращат чрез огледалото някъде в някой отворен прозорец или на някоя стена. Стоя изненадана и не мога да продумам дума. Учителят се усмихваше. Исках нещо да кажа, но не можеш да си отворя устата от изненада. „Марийке, какво има? " „Учителю, дойдох при слънцето." Той отново се усмихна: „Марийке и то те поздравява чрез един ангел, който слезна по един лъч от слънцето и ти донесе един поздрав от слънцето." По-голямо откровение не можех да търся и то не се повтори.
към текста >>

22. 256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ

Именно в това съперничество те се открояваха още повече, защото се отразяваха като в огледало пред лицето на Учителя, ние се оглеждахме в неговата чистота, външна и вътрешна, сравнявахме се със знанията, които ни даваше в Словото си и тогава се смирявахме, защото се чувству-вахме като прашинки сред Вселената създадена от Словото на Учителя.
Учителят сподели: „Ученикът не трябва да съди този или онзи, че правел това ми онова. Защото човек е съвсем различен всеки момент, това е трансформация на състоянията на съзнанието. В даден момент когато се спънеш и паднеш, да извикаш Божественото, за да се справиш със задачата си като ученик". Та това съперничество на сестрите бе съперничество на личностите. Това съперничество бе допуснато, за да се видят нашите недъзи и нашите недостатъци. Именно в това съперничество те се открояваха още повече, защото се отразяваха като в огледало пред лицето на Учителя, ние се оглеждахме в неговата чистота, външна и вътрешна, сравнявахме се със знанията, които ни даваше в Словото си и тогава се смирявахме, защото се чувству-вахме като прашинки сред Вселената създадена от Словото на Учителя. Трябваше нашите недъзи и недостатъци чрез методите на Учителя да ги превърнем в предметно обучение на ученика в Школата, за да може да се въздигне ученичеството на една висота, което означава ученик в Школата. Сега разбрахте ли защо аз изнасям тези неща? Те ще бъдат предметно обучение за следващите поколения ученици в Школата на Учителя. Чак тогава ще разберете истинската цена на нашия път. Отново съм пред Учителя.
към текста >>

23. 263. ЧИСТОТАТА

Вместо да се огледат в кристалното чисто огледало на Учителя, то те се оглеждаха в нашите изкривени човешки огледала.
А те, хората съдеха по нашите постъпки и от там правеха изводи за Учението на Учителя. И от тук ставаше едно голямо разминаване. Защото света търсеше у нас, неговите последователи образци, а пък ние правехме такива щуротии понякога и правехме по-големи бели на Учителя отколкото неговите противници. Така по нас съдеха превратно за Учението на Учителя. Вместо за Учението на Учителя да съдят по неговото Слово и по неговият живот, който бе образец на това Слово, то света съдеше за Словото и Учението му по нашето несъвършенство. Вместо да се огледат в кристалното чисто огледало на Учителя, то те се оглеждаха в нашите изкривени човешки огледала. Вие ходили ли сте понякога на цирк и да влизате там, където са наредени различни огледала и които те правят ту тънък, ту нисък, ту висок, че накрая и уродлив. Така светът се оглеждаше в нашите лични огледала и онова, което виждаше беше изкривения си собствен образ и надаваха вой срещу Учителя и Школата му. Хулела, хвърляха обиди срещу Учителя заради нашето несъвършенство. Но не искаха да се огледат в огледалото на Учителя. Ами ти знаеш ли когато човек излезе и реши да погледне слънцето с очите си може ли да се огледа в него?
към текста >>

Но не искаха да се огледат в огледалото на Учителя.
Вместо за Учението на Учителя да съдят по неговото Слово и по неговият живот, който бе образец на това Слово, то света съдеше за Словото и Учението му по нашето несъвършенство. Вместо да се огледат в кристалното чисто огледало на Учителя, то те се оглеждаха в нашите изкривени човешки огледала. Вие ходили ли сте понякога на цирк и да влизате там, където са наредени различни огледала и които те правят ту тънък, ту нисък, ту висок, че накрая и уродлив. Така светът се оглеждаше в нашите лични огледала и онова, което виждаше беше изкривения си собствен образ и надаваха вой срещу Учителя и Школата му. Хулела, хвърляха обиди срещу Учителя заради нашето несъвършенство. Но не искаха да се огледат в огледалото на Учителя. Ами ти знаеш ли когато човек излезе и реши да погледне слънцето с очите си може ли да се огледа в него? Едва ли ще издържи няколко мига срещу светлината на слънцето. Така бе и в този случай - не искаха да се оглеждат в Учителя и в неговото Слово. То ги заслепяваше от блясъка и светлината, която излизаше от него. Ето защо Учителят на зададеният въпрос каза: „Когато ви питат какво представлява новото Учение ще кажете с една дума „Чистота".
към текста >>

24. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Вие сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно.
Ако сте с Бога, ще си ходите изправени на два крака и кожите ви ще бъдат здрави. Заедно с учението, с което се учите, всеки ще си носи отговорностите за отклоненията. И за едно престъпление в сегашното ви състояние, като служители на Братството ще се връщате цял живот на земята, за да го изкупите." „Между вас има раздори и поради тях аз не съм могъл да помогна там, дето трябва да помогна, а това е, за което аз най-много съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас и щях сам да върша работата си и да си отида. Но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма. Вие сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и да чувству-вате само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се и българския народ, спъвате и себе си и то за няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили, защото това, което нас ще подигне, то е Истината и самата Истина - никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят." „Вий сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре. И понеже съм свързан с вас искам да ме не спъвате. Защото освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стяжение ли?
към текста >>

25. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Вие сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно.
Ако сте с Бога, ще си ходите изправени на два крака и кожите ви ще бъдат здрави. Заедно с учението, с което се учите, всеки ще си носи отговорностите за отклоненията. И за едно престъпление в сегашното ви състояние, като служители на Братството ще се връщате цял живот на земята, за да го изкупите." „Между вас има раздори и поради тях аз не съм могъл да помогна там, дето трябва да помогна, а това е, за което аз най-много съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас и щях сам да върша работата си и да си отида. Но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма. Вие сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и да чувствувате само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се и българския народ, спъвате и себе си и то за няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили, защото това, което нас ще подигне, то е Истината и самата Истина - никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят." „Вий сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре. И понеже съм свързан с вас искам да ме не спъвате. Защото освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стяжение ли?
към текста >>

26. 34. НА ВЕЛИКДЕН

ТОМ 6

Поглеждам се в огледалото и няма нито помен от мрачния ми и разплакан вид.
И сънувам: Седя на леглото, облегната на стената като болник, а Учителят пред мене до леглото, седи на стол. Разказва ми нещо весело и се смее. Смея се и аз с глас. Събуждам се и хълцам от смях. Събуждам се и няма помен от тъжното ми състояние. Поглеждам се в огледалото и няма нито помен от мрачния ми и разплакан вид. Лицето ми сияе, очите ми се смеят. Какво ми е разказал на сън, забравила бях моментално. Но развеселена стегнах се и отидох у брат си. Той се зарадва много. Бях радостна и аз.
към текста >>

27. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

ТОМ 6

Пред салона имаше доволно голямо антре със закачалки за дрехите на братята и сестрите, както и огледало на стената.
По време на беседи се свиреха и пееха песни от Учителя със съпровод на пиано. Беше сформиран малък оркестър от цигулки, пиано и флейта. Изобщо бяха създадени условия за духовна работа. В Салона имаше и черна дъска, на която се пишеше при нужда. Изнесен беше курс по астрология под ръководството на брат Иван Антонов, който изпращаше лекциите, брат Петър Филипов ни ги диктуваше и даваше същевременно обяснения тъй като той се занимаваше също с тази наука. Пред салона имаше доволно голямо антре със закачалки за дрехите на братята и сестрите, както и огледало на стената. Един двукрилен прозорец хвърляше достатъчно светлина в помещението. Една вита дървена стълба извеждаше до една горница - стая, в която може да пренощува Учителят или някой гост. Но както ми е известно Учителят никога не е спал в тази стая. Само веднъж е идвал, влязъл в салона, преминал го и излязъл, без да каже нито дума. Имал е желание да изнесе беседа, но Му било забранено от властта.
към текста >>

28. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

Но нали съм Ганчо, като духнах газта, запалих облака и като гледам как свети, забравих да си затворя устата и тоя облак от огън, бам в устата ми и като гледам после на огледалото, езика ми, небцето, всичко побеляло от изгарянето.
Сега се продават билети за представлението, а тогава, така се събираше едно време, нали нямаше билети. Така събра си той парички и си отиде. Отидоха си и селяните. Аз вземах, изметох кръчмата, подредих всичко, маси, столове, направих си леглото, защото спях на две маси в кръчмата. Сложих си юрганчето и чергата, но преди да си легна, вземах половиницата с газ и реших да повторя опита на фокусника. Но нали съм Ганчо, като духнах газта, запалих облака и като гледам как свети, забравих да си затворя устата и тоя облак от огън, бам в устата ми и като гледам после на огледалото, езика ми, небцето, всичко побеляло от изгарянето. Значи, как съм прекарал нощта може да си представите. После сутринта чорбаджията ми носи закуска, но аз, къде ще закусвам, нищо не мога да хапна. Така беше няколко деня. Чорбаджията ми донесе ядене, а аз или на кучето ще го дам или ще го хвърля. После постепенно почнах да опитвам малко захарчица така, щипе, не мога да си намеря място.
към текста >>

29. 24. Кичур коса

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място коса.
24. КИЧУР КОСА Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г. или 1934 г. Той както си чешех косата, някъде зад ушите горе, гледам гребена се напълни с коса и като потърсих с пръст усетих, че на едно място ми студенее на главата. Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място коса. Около една монета голяма колкото сегашните два лева. Викам си, какво ще правя сега? Ще отида при Учителя. Отидох. Той ме погледна и ми каза: „Ще вземеш чист зехтин и ще го мажеш“. Отговорих: „Добре, Учителю“.
към текста >>

30. 40. Последната екскурзия

За уверение, че той наистина е починал търсих едно огледало, за да го сложа пред устата му, да се уверя, че той е починал.
Вече не напречно, а на длъж на леглото. Поставих главата му на възглавницата и него на леглото и в тоя момент той почина, издъхна. Тогава Стоянка и Ружа извикаха: „Ами той почина! “ Това нещо, тяхното викане ме подразни, но аз се въздържах. „Ами почина, какво да направя сега.“ Това беше разговора, който ние водихме в момента. За уверение, че той наистина е починал търсих едно огледало, за да го сложа пред устата му, да се уверя, че той е починал. Такива ми бяха знанията тогава. Така се уверихме, че той е починал и нашите две сестри Ружа и Стоянка си отидоха. Т.е. не, те искаха да да започнем да го къпем, да го мием и т.н. Казвам: „Никакво къпане, никакво миене. Бай Иван като беше нормален се къпеше и се миеше“.
към текста >>

31. 2. Железните и медни врати

Мариета Бертоли

Щом се влезе в старата ни къща, така отсреща се вижда Учителя и после имахме една картина над огледалото на апостол Павел, който говори с една римлянка.
Та след това всички колко му ядоха душата на Влади, защото майка му и баща му бяха комунисти. Те бяха първите комунисти партийци - тези от идеалистите. Дето казват учението на комунистите е много хубаво, но хората го изопачават, както направиха на времето търговците в храма, дето Христос ги изгони с камшика. Та колко му ядоха парцалите, че родителите му и от службата. След това от радиото идваха в къщи и имаше снимка на Учителя, в стаята на баща ми, който си беше окачил. Щом се влезе в старата ни къща, така отсреща се вижда Учителя и после имахме една картина над огледалото на апостол Павел, който говори с една римлянка. Стана комунист заради родителите си. Та щяха да го изключват от партията заради тези картини и от работа щяха да го изключват. Дойдоха вкъщи специално с кадровичката, та във всички стаи ходеха, гледаха. Значи той държи на Дънов, има картини на ап. Павел, че жена му ходи на църква.
към текста >>

32. 49. ЗЪБЪТ НА ФРОНТОВАКА

Отивам на огледалото и какво да видя, едната страна на лицето ми се подула.
49. ЗЪБЪТ НА ФРОНТОВАКА Един ден се събуждам с болки в зъбите. Отивам на огледалото и какво да видя, едната страна на лицето ми се подула. Ами сега? Що за хубост е това? Аз не мога да се позная. Какво да правя? Известно време се чудя що да сторя.
към текста >>

33. 14. КАТЯ ГРИВА

А един път от старите турски куршуми, които ги слагаха така на огледалото за украса взима, че пада куршума във въглищата и чрез тях вътре без да види слугата, вкарва го в печката.
В това време разбиват "Куршумхан". Една голяма щуротия и с взривове и както минавам така един взрив и една такава голяма буца хоросан от тухли минава тъй край врата ми и разбива витрината. Ако беше минала малко по-напред и на място оставах. След два дена в Пловдив във военния клуб имаше двама сказчици, двама оратори. Влизам аз вътре и така както е печката с въглища, беше хладно време, пролет, имаше един стол пред вратата на печката и аз съм седнал точно пред нея. А един път от старите турски куршуми, които ги слагаха така на огледалото за украса взима, че пада куршума във въглищата и чрез тях вътре без да види слугата, вкарва го в печката. А нещо ме напъва, опъва, нещо ми е скучно, ще изляза вънка. Като почне втория оратор, тогава ще вляза. Аз си казвам и излизам. Излизам, няма и минута и се чува един взрив вътре като вратата на печката разбива гърба на стола, на който аз седях. Значи преминах премеждието.
към текста >>

34. 4. СКРОМНА ОДЕЖДА

Отидох си в стаята и се заоглеждах в голямото огледало.
Ако беше много тантуреста щеше да гониш момците.Ако беше много красива, момците щяха да те гонят. А така си добре, както си. Така си запазена и освен това ти остава време да стоиш пред вратата Ми, че понякога да ти кажа и по някоя и друга дума. Иначе нямаше да те има на Изгрева. Скромната одежда те пази отвън и съхранява отвътре." Стоя като зашеметена. Отидох си в стаята и се заоглеждах в голямото огледало. Започнах да се оглеждам и да си задавам мислено въпроси, на които трябваше да дам отговор. Накрая и аз дойдох до заключението на Учителя, че така съм си много добре. Има един израз от Евангелието: това са блаженствата изречени от Христа: "Блажени нищите духом! " Но до този израз още не съм стигнала. Имам път да вървя към него.
към текста >>

35. 16. КОЙ МЕ СПАСЯВАШЕ

И веднъж както си миех врата и бях доста отслабнала, се погледнах в огледалото и видях съвършено правите ми мъжки рамене.
Така ми каза, не разбрах нищо какво означава това, но запомних думите Му. Така казваше понякога Той неща, които нямаха нищо общо с конкретния случай, но което Го казваше, поставяше го дълбоко в съзнанието на ученика. Дълги години минаха от тогава и много мъчнотии и гонения преживях. Често ме болеше гръбначния стълб. Ръцете ми са слаби и не издържаха да нося товар. И веднъж както си миех врата и бях доста отслабнала, се погледнах в огледалото и видях съвършено правите ми мъжки рамене. Тогава като че ли в подсъзнанието ми изпъкнаха думите на Учителя: "Тебе раменете те спасяват! " Чак сега разбрах, че те ме спасяват физически и психически. Ако раменете ми бяха наведени сигурно щях да се загърбя.А също не щях да бъда без равновесие физическо и психическо, тъй като характера ми е мек и доста колеблив. Все има нещо у човека, което го спасява. Трябва да държи за него и да го пази.
към текста >>

36. 37. ТРОХИ И УКРОХИ ОТ БОГАТАТА ГОСПОДНЯ ВЕЧЕРЯ

N0 52, металическо кръгло огледало.
По опис 5, N0 280: 3. Куфарче-чанта, 38 см. 4. Куфарче-чанта, 45 см. 5. Инвентарен N0 52, стара настолна лампа. 6. Инв. N0 52, металическо кръгло огледало. 7. Инв. N0 70, целулоиден гребен. 8. Две кутии с по 4 ключа за цигулка. 9. Инв. N0 95, кръгла тенекиена кутия обвита с плат и съдържа: а) Знамето на Бялото Братство; б) пет пентаграми на копринен плат - бяла, жълта, синя, розова, бежова. 10.
към текста >>

37. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

Значи за Него съзнанието на Савка е било един поглед, било едно огледало и отражение чрез което Той е изучавал, проучавал и е следял живота в един свят.
Учителят е бил в друго поле и е търсил може би причината за нейното страдание. Впоследствие обаче когато с други е разговарял. Аз го чух от други наши приятели, Учителят е казал, че Савка е била прицел на нападение на Черната ложа, което е вече едно указание, че и българския цар Борис III и той ще бъде точно така прицел на такива едни нападения и затова Савкиното състояние Го е държало в голямо напрежение. А брат Методи Константинов, който също констатира тази тревога на Учителя около Савка със своя мъжки ум, астрален мъжки ум да го кажа направо, казва: "Учителю, Вие с Вашата тревога около Савка внасяте някакси съблазън", такова нещо Му казал. "Учителят казал: "Как няма един астроном да се тревожи, когато загуби астрономическата си тръба". Значи за Него съзнанието на Савка е било един поглед, било едно огледало и отражение чрез което Той е изучавал, проучавал и е следял живота в един свят. В: Какво ще ми кажете за Савка? Веска: А-а, за Савка искам специално да разкажа. Това беше за мене изключителен ученик на Учителя. Несравним. В: Имате ли някакви бележки, но така да го направите по точки, да може да си припомните някои неща да ми разкажете? Веска: Да, как сме се срещнали с нея.
към текста >>

38. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

Пред едно голямо стенно огледало се обличам в тъмно синя копринена рокля за концерт, на който ще свиря цигулка като солистка.
А Учителят все така благ, сияещ в ореола на Любовта, Мъдростта и Истината ни посрещаше. Ние разговаряхме с Него и пеехме братски песни и привечер с малко тъга в сърцето се отправяхме отново към града. През месец март се освободи място в къщата на моята леля в Красно село и от Изгрева се разделихме със сестра Сийка Динова. През нощта на 30 срещу 31 март имах много необикновен силен и ясен сън: Виждам Учителя в Неговата Горница на Изгрева в интензивна, дълбока молитва и си казвам: Как с Любов Учителят бди над нас. Събуждам се от този сън и наново заспивам и ето друг сън. Пред едно голямо стенно огледало се обличам в тъмно синя копринена рокля за концерт, на който ще свиря цигулка като солистка. Отивам в концертната зала, оркестрантите ме посрещат като леко почукват лъковете по обратната страна на цигулките си. Момент преди да започнем репетицията аз поглеждам дясната си ръка и казвам на диригента: Г-н диригент, вижте, линията на живота ми на дясната ми ръка се прекъсва". А диригента, посочвайки нагоре с лък ми казва: "За вас няма да има некролог. В света на Любовта, в света на Мъдростта, за вас има капитал". Но в това време диригента промени решението си и ми казва: "Няма да свирите сама, но ще свирите дует с един виолист".
към текста >>

39. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Че съм на Изгрева, горе в горницата на Учителя седя сама, насреща ми едно голямо огледало.
Честита ти дъщеря". "Отивам, казва, да купя мляко! " Това беше. Така минаха месеци, значи някъде беше през май или април ли е било. Да, сънувам сън, много интересен сън. Че съм на Изгрева, горе в горницата на Учителя седя сама, насреща ми едно голямо огледало. В това време излиза силна буря, разтваря се вратата на балкона на Учителя, която беше към балкона и бурята разделя огледалото на две и някакви невидими ръце преместиха едната половина на огледалото на другата стена. И слизам по стълбите надолу уплашена, бях облечена с една много красива лятна рокля и виждам Асен долу на стълбите и ми казва: "Колко е часа? " Казвам: "Асене, 12 часа", аз вече на полянката отивам и това беше. Събуждам се, заспивам отново и виждам, че се намирам на ул. "Раковска" и виждам погребално шествие.
към текста >>

В това време излиза силна буря, разтваря се вратата на балкона на Учителя, която беше към балкона и бурята разделя огледалото на две и някакви невидими ръце преместиха едната половина на огледалото на другата стена.
"Отивам, казва, да купя мляко! " Това беше. Така минаха месеци, значи някъде беше през май или април ли е било. Да, сънувам сън, много интересен сън. Че съм на Изгрева, горе в горницата на Учителя седя сама, насреща ми едно голямо огледало. В това време излиза силна буря, разтваря се вратата на балкона на Учителя, която беше към балкона и бурята разделя огледалото на две и някакви невидими ръце преместиха едната половина на огледалото на другата стена. И слизам по стълбите надолу уплашена, бях облечена с една много красива лятна рокля и виждам Асен долу на стълбите и ми казва: "Колко е часа? " Казвам: "Асене, 12 часа", аз вече на полянката отивам и това беше. Събуждам се, заспивам отново и виждам, че се намирам на ул. "Раковска" и виждам погребално шествие. Зад катафалката, на файтон майката на Асен цялата в траур обвита.
към текста >>

40. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до манастира, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама.
И1, 1972). От 1976 г. то е официално име в Непал. БОГИНЯТА - МАЙКА НА ЗЕМЯТА Един пожълтял пергамент. На 9 декември 1920 г. най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до манастира, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама. Но забележителното на пергамента не е картинността на езика му, отдавна известна на езиковедите, а по-нататъшното му съдържание, с което се разрешава на англичаните да изкачат най-високия връх на земята, наричан на тибетски "Чомолунгма", на китайски "Джолмолунгма", на хинди "Сагарматха", на английски "Маунт Еверест". С този пожълтял пергамент се открива първата страница от епопеята на Чомолунгма, чиято последна страница се написва на 29 май 1953 г. от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей. Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 11:37
към текста >>

41. 94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

В.К.: Но ако вътрешното ти огледало е чисто и правилно е отразило?
Той, никога не сме почувствали Учителят да се държи като голям, никога. Той когато се приближава при тебе се приближава като равен, отваря те. Сърцето можеш да си отвориш, дето се казва и майчиното мляко можеш да си кажеш, защото Той те предразполага. А когато има едно такова високомерно отношение към другите. Сега, мир и светлина на душите им, които са горе и като ги говоря тези неща, може би те сами ще преценят, ако аз съм видяла криво, моля за извинение. В.К.: Но ако вътрешното ти огледало е чисто и правилно е отразило? Е.А.: Моля за извинение за това, но това съм видяла, не друго. Тъй че Мария не беше лош човек, не беше лош човек. В.К.: Мария ми разказваше, че на една екскурзия на Витоша Учителят й казал: „Може Бог да пожелае да бъдеш най-гонена, най-хулена, най-чернена, но всичко с радост и с любов да понесеш". „Защо Учителю? " - „Така" - бил отговорът му.
към текста >>

42. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

С огледало.
Ако е за мене огорчен. В.К.: Сега Той има дълга коса, брада. Ходеше ли на бръснар Той? Кой Го подстригваше? Е.А.: Сам. С огледало. Сега косата Му може друг да е подстригвал, но брадата сам си я подстригваше с огледало, не ходеше на бръснар. В.К.: Сега на Изгрева имаше баня. Е.А.: Когато бяхме на Изгрева, ние трите стенографки живеехме заедно и бяхме си направили една баня от зебло и лятно време топлехме вода на слънце и там се обливахме. По едно време Савка казва: „ Учителят ще дойде да се окъпе в нашата баня". „Боже Савке, та какво е такова, то е мизерно, най-мизерно".
към текста >>

Сега косата Му може друг да е подстригвал, но брадата сам си я подстригваше с огледало, не ходеше на бръснар.
В.К.: Сега Той има дълга коса, брада. Ходеше ли на бръснар Той? Кой Го подстригваше? Е.А.: Сам. С огледало. Сега косата Му може друг да е подстригвал, но брадата сам си я подстригваше с огледало, не ходеше на бръснар. В.К.: Сега на Изгрева имаше баня. Е.А.: Когато бяхме на Изгрева, ние трите стенографки живеехме заедно и бяхме си направили една баня от зебло и лятно време топлехме вода на слънце и там се обливахме. По едно време Савка казва: „ Учителят ще дойде да се окъпе в нашата баня". „Боже Савке, та какво е такова, то е мизерно, най-мизерно". Е гледахме да почистиме, направихме да има по-приветлив вид.
към текста >>

43. 12.Като слушах Словото на Учителя

Когато Учителят при един разговор ми каза: „Ти даде лош пример", като че ли Учителят постави огледало пред мене и аз се видях оцапана и дори заслужаваща упреци.
Спомням си на такава една екскурзия. Любомир беше легнал с друго момиче. Като го видях, спомних си, че и аз така бях лежала с него и то близо до Учителя, когато той се премести и отиде на друго място. Тогава видях колко грозно съм постъпила, колко заслепена съм била в своето чувство, за да не мога да преценя постъпката си. Има постъпки в живота ми, за които когато и да си спомня през мен минава една огнена вълна на срам от моите лоши прояви. Когато Учителят при един разговор ми каза: „Ти даде лош пример", като че ли Учителят постави огледало пред мене и аз се видях оцапана и дори заслужаваща упреци. Когато се е случвало да чуя някои от приятелите да ме критикуват, съм си казвала: Заслужено ми е, аз съм дала лош пример, имат право да ме критикуват. Когато човек е изправен пред своите лоши постъпки, изпитва чувство на вина, готов е да носи упреци и удари, и хули, сърцето е свито от мъка. Благословение е, ако човек има възможност да изправи погрешките си, но ако няма възможност дълго време ще носи мъката в сърцето си. В тия състояния на мъка се учех да прощавам, учех се на милост защото съм чувствала нужда от милост и прошка. Много мъка съм изпитала за своите погрешки.
към текста >>

44. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Това е едно огледало на живота на онези, които са били в Школата.
Същото се отнася и за нея. Тя също изпраща писма от езерата с онези, които слизат в града. Романът продължава. Ето защо се включва тази кореспонденция. Две любящи жени обичат един и същ мъж - Любомир Лулчев. Това е едно огледало на живота на онези, които са били в Школата. А животът на Учителя Дънов е в Словото Му. То Словото е огледалния образ на живота Му. То е Високият Идеал! * * * Татко мой, На първото писмо ти изпратих един адрес. Елена ми го каза, човека не съм го виждала, но той й обещал да донася писмата.
към текста >>

45. 01 - 68. КАК РАБОТЕШЕ БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

Неговият безупречен личен живот беше огледало за нас, по-малките.
Имаше различни коментари и различни обяснения, но за вас най-доброто обяснение ще намерите в някои от онези снимки, запечатали образите на Георги Куртев и на онези, които му целуват ръка. Наоколо стояха изправени в чинно почитание останалите и чакаха своя ред. Там ще намерите обяснението на този феномен. Изводът е ваш. А нашият извод бе направен по времето на брат Георги Куртев с целуване на десницата му. Неговият безупречен личен живот беше огледало за нас, по-малките. Той се отличаваше с голяма точност и изпълнителност на своите обещания и задължения. Ще припомним, че при един разговор с братя и сестри на Изгрева в София, Учителят казал, че ако имал десет души като брат Георги Куртев, много работа би свършил. Тази оценка помогна на онези приятели на Изгрева, които се съблазняваха в това, че ние целуваме ръка на брат Георги Куртев. Това е аналогично на думите на великия Архимед, който казвал: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята." Брат Куртев бе една такава опорна точка за Учителя, за да проникне Учението в глъбините на живота в Айтоския край. Ако учениците са опорна точка, кой ще бъде лостът, за който Архимед говори?
към текста >>

46. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

ТОМ 10

След трета молитва, чувства се по-високо, вижда като през огледало една къща, от която излязва ярка светлина.
Много нещо бих направил за роба брат. Враждата между двата лагера ще утихне тогава, когато язвата на вътрешната организация изчезне оттам Сандански, главореза... Медиумът не се занимава с политика, още по-малко с Македонския въпрос. Как обяснявате това изявление? На 26 ноември същият медиум, Петър, в началото нищо не вижда; поканен да се моли под ръководство; видя се повдигнат. След втора молитва, вижда много хора, заловени за ръце преминават край него. След трета молитва, чувства се по-високо, вижда като през огледало една къща, от която излязва ярка светлина. Чува глас, който му казва да се качи по на високо; там вижда врата затворена. След малко вратата се отваря, но той не може да влезе вътре! Чува глас, който му казва: „Понеже идеш за пръв път, не можеш да влезеш, но втори път ще бъдеш пуснат." Събуди се. Апостол Йоан, богословът в Откровението ни описва Небесния Йерусалим, портите му и пр. Какво мислите за видението на оня медиум?
към текста >>

47. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

А пък вие да познаете дали сте обсебени от лош дух, не остава друго освен да се вгледате в огледалото и да се огледате: веднага ще видите изменение на лицето ви от хипнотическото влияние на тия духове.
Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и става тяхното падение. Човешката душа винаги ламти за Божията любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото добро наистина обещават, но добро не дават. Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и добрите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото Небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството. А пък вие да познаете дали сте обсебени от лош дух, не остава друго освен да се вгледате в огледалото и да се огледате: веднага ще видите изменение на лицето ви от хипнотическото влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма [има] един добър или един лош дух. И ако се поддадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страдания и на тялото ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: да назидавате себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас.
към текста >>

48. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене.
Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.) И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз?
към текста >>

49. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа.
Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени. Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си. И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После за свещта, запалете свещта на брата си, на всеки едного, на всеки едного Бог е дал особена форма, план, в който всеки един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам.
към текста >>

Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене.
Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.) И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз?
към текста >>

50. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Гр.:-В Русия има предание между простолюдието, че на Бъдни вечер една мома като се огледа в огледалото, ще види образа на момъка, за когото ще се ожени.
Учителят: - То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого да се ожени. Но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я, като казва: „Аз съм твоят възлюблен." Гр.: - Някой казва, че контрастите се дължат на това, че стават горе. Учителят: - Една душа може да бъде в невидимия свят, а другата - в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слуги на Земята, както Сара позволи на Агар тя да се ожени за мъжа й; когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.:-В Русия има предание между простолюдието, че на Бъдни вечер една мома като се огледа в огледалото, ще види образа на момъка, за когото ще се ожени. Една българка от Варна ми разправяше, че подобен обичай е имало в Одеса, където е учила и видяла образа на момъка, за когото се омъжила 6 месеца след като се върнала в България. Има ли нещо вярно в това? В. : - Една моя другарка направила същия опит, когато била в Русия. Тя е била ученичка и се явява образът на един приличен човек, съвършено непознат за нея. Човекът я изгледал много внимателно.
към текста >>

51. НАРЯД за събора 1911 година

Летопис Вергилий Кръстев

Вий сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно.
Вие трябва да решите едно или друго. За в бъдеще които искат да следват Господа, да решат и да Го следват, и да бъдат уверени, че ще имат всичките доказателства. Между вас има раздори и поради тях Аз не съм могъл да помогна там, дето трябва да помогна, а това е, за което Аз най-много съжалявам. Ако Аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас и щях сам да върша работата си и да си отида. Но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма. Вий сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и да чувствувате, само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се и българският народ, спъвате и себе си и то за няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили, защото това, което нас ще подигне, то е Истината и самата Истина. Никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят. Аз искам да ви дам пример как да любите Господа. Това е всичката Моя задача и ако сполуча, пак добре.
към текста >>

52. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

А пък вие, да познаете дали сте обсебени от лош дух - не остава друго, освен да се вгледате в огледалото и да се огледате: веднага ще видите изменение на лицето ви от хипнотическото влияние на тия духове.
2) Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и става тяхното падение. Човешката душа винаги ламти за Божията любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото добро наистина обещават, но добро не дават. Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството. А пък вие, да познаете дали сте обсебени от лош дух - не остава друго, освен да се вгледате в огледалото и да се огледате: веднага ще видите изменение на лицето ви от хипнотическото влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом вие се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма живее или един добър или един лош дух. И ако се поддадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите, всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на тялото ви. Затова именно се казва в стих 20 от прочетената глава: да назидаваме себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас.
към текста >>

53. Наряди за 1938 г.

Ти като се молиш, оглеждай се в огледалото дали си се молил правилно.
Например ние говорим за любовта. При Бога никой не може да отиде, ако не обича, ако не е чист, ако не е добър, ако не е разумен, ако не е милостив, ако няма светлина, ако не е свободен. В молитвата на човека трябва да влизат три елемента. - Ти не можеш да се молиш, ако нямаш любов, ако нямаш знание и ако не си свободен! Ти се молиш, но в сърцето ти не трябва да има абсолютно никакво користолюбие. Ти като се молиш, оглеждай се в огледалото дали си се молил правилно. Ако след като си се молил, твоето лице от ден на ден се поправя, тогава твоята молитва е правилна. Това е едно правило, от което няма изключение. Не може човек да се приближавало Бога и да не заприлича на Него, да не добие качествата на Бога! Ти като се молиш, като отиваш при Бога, ще се поставиш във възприемателно състояние! Нас ни интересува начина за повдигането на човешкия дух и на човешкото сърце.
към текста >>

54. Наряди за 1947 г.

Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко.
Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко. В него ще бъде съчетано Словото с делата му; в очите му ще виждаш истината, в устата му - любовта, в носа му - неговата интелигентност, а в брадата му - устойчивостта в идеите. И всичко в него ще лъха духовна чистота и съвършенство. За човека на шестата раса животът на земята, в сравнение с Великата Вечност, е един миг, атой стои по-високо от този миг. Той живее в безграничното пространство на вселената. Той намира смисъла на живота в светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, защото те носят жизнените елементи за правилната му функция на физическото поле.
към текста >>

55. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Стоят пред огледалото и за женитба мислят.
Всички жени Бог ги прати да работят, а вие трошите камъни. Ако трябваше жената да бъде слугиня, Господ трябваше да я направи от краката на мъжа. Ако трябваше да бъде господарка - от главата. А Той я направи от реброто на мъжа - значи да му бъде другарка в работата. А сега жените какво правят? Стоят пред огледалото и за женитба мислят. Женитбата аз разбирам да мине човек от животинското състояние в човешкото и от човешкото в Божественото. Веднъж е тази женитба, да станете граждани на Небето. Затова се изисква да имате здрав ум, здраво тяло и здраво сърце. Как храните вие вашите душа, ум и сърце? Тялото си вие добре храните донякъде.
към текста >>

56. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Ние трябва да имаме пластични движения, а ще ги добием, като се оглеждаме пред огледалото.
Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и му ги мушва грубо, като си отминава. Не, дайте пари на просяците и им направете почести. Всички тези лоши образи и движения, събрани вътре в нашия ум, предизвикват и съответни сили, които разстройват хармонията на мозъчните центрове, и вследствие на това се ражда известна дисхармония. Ние трябва да имаме пластични движения, а ще ги добием, като се оглеждаме пред огледалото. С тези пластични движения ще възстановим загубената хармония . Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично. Много прости сте, нали? Няма да се обиждате, като ви казвам, че сте прости. Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие да намерите едно такова и ще помислите върху него.
към текста >>

57. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Вашето положение със задаване на въпроси е следното: представете си, че седите в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца - голямо огледало и сутрин, като изгрява Слънцето, то се отразява в огледалото.
- Какво ви спъва вас? Мъчнотията стои в ума ви. Отговарят: - Да ни поизкачите малко на планината. - На планината сега и малките деца се качват. Не е мъчно човек да се качи на планината. Вашето положение със задаване на въпроси е следното: представете си, че седите в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца - голямо огледало и сутрин, като изгрява Слънцето, то се отразява в огледалото. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото. Това е вашето положение. Аз искам да излезете из стаята навън, да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не може да намерите истината в този път. Огледалото ще ви покаже отгде изгрява Слънцето, някъде от дълбоко; то ще ви покаже, че истината е зад гърба ви.
към текста >>

Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото.
Мъчнотията стои в ума ви. Отговарят: - Да ни поизкачите малко на планината. - На планината сега и малките деца се качват. Не е мъчно човек да се качи на планината. Вашето положение със задаване на въпроси е следното: представете си, че седите в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца - голямо огледало и сутрин, като изгрява Слънцето, то се отразява в огледалото. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото. Това е вашето положение. Аз искам да излезете из стаята навън, да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не може да намерите истината в този път. Огледалото ще ви покаже отгде изгрява Слънцето, някъде от дълбоко; то ще ви покаже, че истината е зад гърба ви. Всяка от вас трябва да вникне малко в своята душа.
към текста >>

Аз искам да излезете из стаята навън, да не гледате Слънцето в огледалото.
- На планината сега и малките деца се качват. Не е мъчно човек да се качи на планината. Вашето положение със задаване на въпроси е следното: представете си, че седите в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца - голямо огледало и сутрин, като изгрява Слънцето, то се отразява в огледалото. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото. Това е вашето положение. Аз искам да излезете из стаята навън, да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не може да намерите истината в този път. Огледалото ще ви покаже отгде изгрява Слънцето, някъде от дълбоко; то ще ви покаже, че истината е зад гърба ви. Всяка от вас трябва да вникне малко в своята душа. Вие още не сте познали душата си. Трябват ви опитности, които всяка от вас трябва индивидуално да преживее.
към текста >>

Огледалото ще ви покаже отгде изгрява Слънцето, някъде от дълбоко; то ще ви покаже, че истината е зад гърба ви.
Вашето положение със задаване на въпроси е следното: представете си, че седите в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца - голямо огледало и сутрин, като изгрява Слънцето, то се отразява в огледалото. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото. Това е вашето положение. Аз искам да излезете из стаята навън, да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не може да намерите истината в този път. Огледалото ще ви покаже отгде изгрява Слънцето, някъде от дълбоко; то ще ви покаже, че истината е зад гърба ви. Всяка от вас трябва да вникне малко в своята душа. Вие още не сте познали душата си. Трябват ви опитности, които всяка от вас трябва индивидуално да преживее. И тъй, трябва да се обърнете към Господа и да кажете: „Господи, по който и да е начин, запали свещицата ни, само запали я.“ Ще оставите на разположението на Божествения Дух и той ще запали свещицата. Тази свещ ще се запали по начин, който Господ избере.
към текста >>

58. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

От една страна, поканени сте на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна Христос ви поканва на друг банкет, казва ви: „Ще занесеш кошницата.“ Откажете ли, свърши се работата!
Да кажем, че сте религиозна, верующа. Отивате на банкета и по пътя ви среща една баба, просто облечена, носи една кошница цветя и ти казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошничка, да занесеш някъде този букет? “ Ако туй е едно изпитание и те накарат да занесеш тази кошница някъде, ще я вземеш ли? Ще кажете: „Чудя се на твоя ум! Аз съм поканена на едно място на банкет, там отивам.“ Именно две покани имате. От една страна, поканени сте на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна Христос ви поканва на друг банкет, казва ви: „Ще занесеш кошницата.“ Откажете ли, свърши се работата! И тогава вие ще сте от онези, които обикаляте около университета, как е направен той, какви прозорци има, как са наредени, но какво има вътре в университета, не знаете. Е, сега вие сте християни, нали? Толкова години следвате при мене! За Небето съм ви говорил и ви казвам сега: Я ми опишете какво нещо е раят! Опишете ми какво има в рая.
към текста >>

59. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Доколкото на тази дъска един разумен човек може да пише и може да послужи като едно огледало.
Предметно учение аз наричам това, да изучавате всичко, което Бог е създал. А пък вие сега не изучавате Божиите работи, а някои предмети, които човек е направил, оръжия и др. Това не е предметно учение. Например черната дъска, това не е предметно учение. Под „предмет“ аз разбирам живите предмети. Доколкото на тази дъска един разумен човек може да пише и може да послужи като едно огледало. Какво е това? Прозорец. Вие сте като малките деца. То е хубаво. В света стари деца няма и стари хора няма. Има малки деца.
към текста >>

60. 7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Четвърти урок от Учителя

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ама внимава никой да я не види.
Това е един закон в битието. Който разбира! Това е една положителна философия, която всички ще опитате. Тя работи много хубаво в живота. Ама каква психология има у човека! Аз съм виждал стара баба, погледне се в огледалото, че тъй въздъхне дълбоко, ама внимава никой да я не види. Съзнава, че вече не може да прави опит. Жалкото е там: тя знае, че има нещо отишло! Не може да направи втори опит. А има и други стари, които са разбрали живота, не усещат празнота в тези години. Значи има нещо друго, по-съществено в душата им.
към текста >>

61. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Магдалина Стефанова Григорова

Трябва да имате едно огледало да видите себе си.
Най-първо ще ви дам една задача да примирите двама, които се мразят. Оттам ще почнете да учите прими- ряването. Тъй ще намерите лек и на вашата омраза. Само така ще изучавате и себе си. Да видите тогава колко лесно човек изправя своите погрешки. Трябва да имате едно огледало да видите себе си. Ако не видите своите погрешки, не можете да се изправите. Запример някой казва: „Имаш черно петно на лицето си.“ Ти не го виждаш. Вземеш огледалото, виждаш го. И другия, като се огледа, казва: „А, дай и аз да се очистя.“ И двамата, които се мразят, те са едно огледало. Затуй най-първо ще се постараете да примирите двама души.
към текста >>

Вземеш огледалото, виждаш го.
Само така ще изучавате и себе си. Да видите тогава колко лесно човек изправя своите погрешки. Трябва да имате едно огледало да видите себе си. Ако не видите своите погрешки, не можете да се изправите. Запример някой казва: „Имаш черно петно на лицето си.“ Ти не го виждаш. Вземеш огледалото, виждаш го. И другия, като се огледа, казва: „А, дай и аз да се очистя.“ И двамата, които се мразят, те са едно огледало. Затуй най-първо ще се постараете да примирите двама души. Не се старайте да обичате хората, не си правете усилия. Със старания, със усилия любовта не идва. Който се стреми с усилие да люби, тсй губи любовта.
към текста >>

62. 13. ВЕРИГАТА - ВЕРИГАТА НА БРАТСТВОТО, ВЕРИГАТА НА ЛЮБОВТА

Паша Теодорова

ТОМ 13

В това отношение физическият свят е огледало на горните два свята.
13. ВЕРИГАТА - ВЕРИГАТА НА БРАТСТВОТО, ВЕРИГАТА НА ЛЮБОВТА Ето ние пак сме пред светлите съборни дни. Наистина, светли са тези дни, защото тогава именно, през тия дни и месеци, небето слиза към земята, а земята възлиза към небето, и те взаимно си подават ръце за обща, безкористна, творческа работа за доброто и благото на цялото човечество, както и на всички живи същества по лицето на земята. От небето, от духовния и висок свят се дават програми и задачи, които се обработват и изпълняват на земята. Когато съборите стават в Духовния и Божествения свят, те едновременно стават и на материалния, физическия свят, който е отражение на горните два свята. В това отношение физическият свят е огледало на горните два свята. Човек сам не познава своя образ, ако не се види в огледало. Колкото по-добро, качествено и чисто е огледалото, толкова по-верен е образът или предметът, който се е отразил в огледалото. Ето защо още в първите лекции Учителят ни говори за чистота на мислите, на чувствата и на действията ни. Като говори за чистотата, Учителят дохожда дори до абсолютната чистота. Постигне ли тази чистота, човек се радва на своя чист физически, материален живот.
към текста >>

Човек сам не познава своя образ, ако не се види в огледало.
13. ВЕРИГАТА - ВЕРИГАТА НА БРАТСТВОТО, ВЕРИГАТА НА ЛЮБОВТА Ето ние пак сме пред светлите съборни дни. Наистина, светли са тези дни, защото тогава именно, през тия дни и месеци, небето слиза към земята, а земята възлиза към небето, и те взаимно си подават ръце за обща, безкористна, творческа работа за доброто и благото на цялото човечество, както и на всички живи същества по лицето на земята. От небето, от духовния и висок свят се дават програми и задачи, които се обработват и изпълняват на земята. Когато съборите стават в Духовния и Божествения свят, те едновременно стават и на материалния, физическия свят, който е отражение на горните два свята. В това отношение физическият свят е огледало на горните два свята. Човек сам не познава своя образ, ако не се види в огледало. Колкото по-добро, качествено и чисто е огледалото, толкова по-верен е образът или предметът, който се е отразил в огледалото. Ето защо още в първите лекции Учителят ни говори за чистота на мислите, на чувствата и на действията ни. Като говори за чистотата, Учителят дохожда дори до абсолютната чистота. Постигне ли тази чистота, човек се радва на своя чист физически, материален живот. Всички знаем, че звукът се предава чрез антени - видими и невидими.
към текста >>

Колкото по-добро, качествено и чисто е огледалото, толкова по-верен е образът или предметът, който се е отразил в огледалото.
Наистина, светли са тези дни, защото тогава именно, през тия дни и месеци, небето слиза към земята, а земята възлиза към небето, и те взаимно си подават ръце за обща, безкористна, творческа работа за доброто и благото на цялото човечество, както и на всички живи същества по лицето на земята. От небето, от духовния и висок свят се дават програми и задачи, които се обработват и изпълняват на земята. Когато съборите стават в Духовния и Божествения свят, те едновременно стават и на материалния, физическия свят, който е отражение на горните два свята. В това отношение физическият свят е огледало на горните два свята. Човек сам не познава своя образ, ако не се види в огледало. Колкото по-добро, качествено и чисто е огледалото, толкова по-верен е образът или предметът, който се е отразил в огледалото. Ето защо още в първите лекции Учителят ни говори за чистота на мислите, на чувствата и на действията ни. Като говори за чистотата, Учителят дохожда дори до абсолютната чистота. Постигне ли тази чистота, човек се радва на своя чист физически, материален живот. Всички знаем, че звукът се предава чрез антени - видими и невидими. И електрическият ток се предава чрез проводници - метални жици, от които подобри проводници са тия на благородните метали.
към текста >>

63. I. Невидимият Бог на Живота 1. НЕВИДИМИЯТ ХУДОЖНИК

ТОМ 13

Поглеждам се в огледалото и виждам, че няма нищо нередно по мене.
Гънките на шалчето Му до милиметър бяха еднакво подредени и при двете Му позирания. Когато започнах да Го рисувам, ми направи впечатление, че Той гледаше главата ми в ляво. Помислих си, че прическата ми не е каквато трябва да бъде. С ръка оправих косата си и продължих да го рисувам. Но Учителят продължава да ме гледа по същия начин. Поглеждам се в огледалото и виждам, че няма нищо нередно по мене. Обаче Учителят не престава да гледа главата ми в ляво, без да си отмества погледа. Накрая се принудих да Го попитам: „Учителю, нещо не е наред ли по мене? " Той каза: „Контролирам художника отгоре, който ме рисува чрез тебе." Чак тогава аз си обясних защо за разлика от всеки друг път, когато рисувам, ръката ми се движеше с необикновена лекота. Когато завърших портрата, отидох на Изгрева да го подаря на Учителя, а Той ме попита колко струва. Казах: „Никакви пари, Учителю!
към текста >>

64. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II ЧАСТ Записани от Савка Керемедчиева и дешифрирани от нейните стенограми от Борис Николов 1970 -1976 г. 500

Савка Керемидчиева

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Ти сам се заблуждаваш като се оглеждаш в своето огледало.
507 Цветята, които цъфтят, плодът, който зрее; светлината, която весели душата; Духът, който носи всичките блага за човешкото сърце и за човешкия ум, са блага, които слизат от Бога. Търси тях и учи се от тях. Ти гониш месечината и плачеш, че не те топлела, че и тя сама по себе си е мрачна и студена и постоянно се грей на Слънцето. Не чакай да ти дойде Слънцето на гости. То по гости не ходи, то постоянно тича и раздава Божиите блага на човешките души. Ти сам се заблуждаваш като се оглеждаш в своето огледало. Първото правило. 508 Най-първо от всичко Люби Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и сила. Това ти трябва и не ходи по чужди врати да просиш. Бог те е въвел в рая на човечеството, не търси забранения плод на Доброто и Злото. Търси само Него, и служи Му, и Той ще те благослови.
към текста >>

65. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2021-2040

Огледаш се в огледалото - образът реален ли е?
Човек трябва да си плати. * Виж „Изгревът", том XII, стр. 773 - 795, 808 - 828. Страданието. 2030 Като направиш някоя погрешка, ти не трябва да бягаш, но ще се спреш и ще я поправиш. Всъщност страданията не са нещо реално. Огледаш се в огледалото - образът реален ли е? Можеш ли да го хванеш? Той е отражение. Реалният човек ще намериш като издигнеш перпендикуляр от образа. Душата и духът. 2031 Душата и духът се намират извън тялото.
към текста >>

66. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Ако Вие гледате слънцето в едно огледало, гледате ли същинското слънце?
Страданията са различни, едното страдание е морално - външно, съзнаваме, че неправда е станала в света. Неправдата е морално страдание, а необузданото безправие е физическо страдание. (Мълчание.) - Ти казваш: „Ще дойде ли Учителят? " Учителят е тук, Вие виждали ли сте очите на Учителя? Вие виждали ли сте слънцето? Ако Вие гледате слънцето в едно огледало, гледате ли същинското слънце? Туй слънце е едно отражение. Очите - това са едно отражение. Мен, най-добрият ученик на Учителя, не познаваш, защото съм в образа на Учителя. Ти би ли считала една чаша, която я пипат мнозина, свещена? - Едно нещо е, че чашата са я пипали мнозина, а друго нещо е, че аз сама тази чаша съм пипала.
към текста >>

- Ако човек се погледне в огледалото, придобива ли нещо?
- Учителю, накъде Ви води мисълта? - Слушай, ученик от ученик може ли да се учи? -Не. - Човек може ли от себе си да се учи? - Да, т.е. не зная. - Ако човек се погледне в огледалото, придобива ли нещо? То само показва, какъв си. - Отсега нататък ще славя Името Божие, ще работя за Славата на Царството Божие и ще изпълнявам Волята Божия. 3 ОКТОМВРИ 1923 г. Комисията за младежкото списание* се събра на 3 октомври 1923 година. Избра се комисията, гласувана от Младежкия клас: 1.
към текста >>

67. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

Няма вече да се оглеждам в огледало, додето си дойде Учителят, не искам да мисля за себе си, образа си искам да забравя.
10, ст. 12. „Понеже няма разлика между юдеина и езичника; защото само Той е Господ на всички, богат към всички, които го призовават." Послание към Римляните - гл. 11, ст. 22. „Виж сега Благостта и Строгостта Божия: строгост към падналите, а благост над тебе, ако пребъдеш в Благостта му, ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен." 11 .X. 1925 г. Няма вече да се оглеждам в огледало, додето си дойде Учителят, не искам да мисля за себе си, образа си искам да забравя. Нищо няма да гледам и да слушам, освен Учителя си и което е от и за Него. На нищо друго няма да спирам съзнанието си или погледа си. 12.Х.1925 г. „Пред Любовта трябва да се жертват всички облаги. Няма нищо по-велико от Любовта.
към текста >>

68. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

82. 91 ПСАЛОМ /Размишления -1969 год./ Постепенното проникване в съдържанието и темата на 91 Псалом, могат да послужат като огледало на нашето ученическо придвижване към Истината.
82. 91 ПСАЛОМ /Размишления -1969 год./ Постепенното проникване в съдържанието и темата на 91 Псалом, могат да послужат като огледало на нашето ученическо придвижване към Истината. Ако бях поет, бих написал една отлична поема за този Псалом, ако бях музикант и композитор, бих композирал една симфония или опера, а като писател - да напиша една поема. Като добър и даровит режисьор, да поставя пиесата и да пресъздам съдържанието на Псалома в една видима форма. При обикновено прочитане на Псалома, човек застава в недоумение. Чувствува се нещо неправилно в строежа на изказването. Първоначално прозвучава някаква констатация, идваща от далечината на вековете, мъдрост отнасяща се до всички: „Които живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго!
към текста >>

69. 4. ЛУНАТА

Николай Дойнов

Известно е, че за непосредствено наблюдение на звездният мир, имаме два вида телескопи; с лещи, наречени рефрактори и такива с огледало, вдлъбнато със сферична или параболична повърхнина.
Тази вечер и Месечината грее с цялата си пълнота. Учителят пак е навън заобиколен от нас. Той помолва, да се изнесе малкият Му телескоп, който имаше. Този телескоп Му беше направен от един наш приятел, много способен техник. Този наш брат, имаше малка техническа работилница, в която изработваше с голямо умение киноапарати. Известно е, че за непосредствено наблюдение на звездният мир, имаме два вида телескопи; с лещи, наречени рефрактори и такива с огледало, вдлъбнато със сферична или параболична повърхнина. Те имат по-проста конструкция и се наричат рефлектори. Телескопът на Учителя беше от последният тип, с вдлъбнато сферично огледало, диаметъра на което беше около двадесет сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната, когато Учителят го насочваше към нея. Кратерите, планините, ясно се очертаваха. За кратерите, на които произхода е все още неясен, Той казваше: „Направени са от разумни същества за да събират слънчевата енергия, както при сферичните и параболични огледала.
към текста >>

Телескопът на Учителя беше от последният тип, с вдлъбнато сферично огледало, диаметъра на което беше около двадесет сантиметра.
Той помолва, да се изнесе малкият Му телескоп, който имаше. Този телескоп Му беше направен от един наш приятел, много способен техник. Този наш брат, имаше малка техническа работилница, в която изработваше с голямо умение киноапарати. Известно е, че за непосредствено наблюдение на звездният мир, имаме два вида телескопи; с лещи, наречени рефрактори и такива с огледало, вдлъбнато със сферична или параболична повърхнина. Те имат по-проста конструкция и се наричат рефлектори. Телескопът на Учителя беше от последният тип, с вдлъбнато сферично огледало, диаметъра на което беше около двадесет сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната, когато Учителят го насочваше към нея. Кратерите, планините, ясно се очертаваха. За кратерите, на които произхода е все още неясен, Той казваше: „Направени са от разумни същества за да събират слънчевата енергия, както при сферичните и параболични огледала. И наистина, изследванията на астрономите са показали, че от падналата върху Лунната повърхнина слънчева светлина, а оттам и енергия, 93% се поглъща и само 7% се отразява. За произхода на тези кратери, учените дават две обяснения за техният произход: Метеоритен и вулканичен.
към текста >>

70. 16. КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА. УРАН

А идеите, които идват до мозъка на един уранов тип се изопачават тъй, както се променя образът на човека погледнал се в едно криво огледало.
Тук силовите полета са други. Те скъсват с познатите нам порядки, носят индивидуализъм и пълното отрицание на това, което е. Не приемат никакви връзки с каквато и да е позната нам закономерност. Планетата Уран е първата планета от този етап на отрицанията. А в човешкият мозък, в който центровете не са оформени и развити, в които минава една хармонична връзка и зависимост между тях, то планетната сила на Урана създава импулс у човека да действува разрушително за установените порядки и закони от човешкото общество. А идеите, които идват до мозъка на един уранов тип се изопачават тъй, както се променя образът на човека погледнал се в едно криво огледало. Вижда образ нереален, изопачен, изкривен и никому ненужен. Ето така тези три примера могат да бъдат разбрани чрез огледалото на Уран.
към текста >>

Ето така тези три примера могат да бъдат разбрани чрез огледалото на Уран.
Не приемат никакви връзки с каквато и да е позната нам закономерност. Планетата Уран е първата планета от този етап на отрицанията. А в човешкият мозък, в който центровете не са оформени и развити, в които минава една хармонична връзка и зависимост между тях, то планетната сила на Урана създава импулс у човека да действува разрушително за установените порядки и закони от човешкото общество. А идеите, които идват до мозъка на един уранов тип се изопачават тъй, както се променя образът на човека погледнал се в едно криво огледало. Вижда образ нереален, изопачен, изкривен и никому ненужен. Ето така тези три примера могат да бъдат разбрани чрез огледалото на Уран.
към текста >>

71. 24. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА - ПЛАНЕТАТА ЮПИТЕР

Николай Дойнов

Телескопът беше огледален с огледало 20 или 25 см.
Тогава Учителят излизаше, а ние събрани пред малката му стаичка, бързо Го заобикаляхме. Звездният мир, който цареше над главите ни предразполагаше да се почнат приятни, интересни и полезни разговори за него. Тогава Учителят помолваше да се изнесе малкия му телескоп, който Той имаше. Този телескоп му беше направен от един приятел, много способен техник. Този брат имаше малка техническа работилница, в която изработваше с голямо умение киноапарати. Телескопът беше огледален с огледало 20 или 25 см. и с него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната, когато Учителят насочваше телескопа към нея. Кратерните планини ясно се очертаваха. За тези кратери, произхода и смисъла им е все още неизвестен. Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчева енергия. Тези разумни същества, разбира се, ние съвсем не схващаме, че са такива, от наш тип".
към текста >>

72. 30. ПЪРВИ СТЪПКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА КЪМ АСТРОЛОГИЯТА

Николай Дойнов

Тодорица Панталеева Карастоянова

Радиотелескопите например представляват от себе си едно идеално полирано параболично огледало, направено от метал, в центъра на което, по посока на голямата ос на параболата се намира антена.
Има източници на живот, любов, радост, има и източници на смърт, злоба, скръб. Учителят един път каза, когато стана въпрос за злото: „По силата на каквото право имаме Доброто, по силата на същото право имаме и злото". И наистина, радиоастрономите, както се разбра, често се натъкват на сигнали от мировото пространство, където оптическите телескопи нищо не намират. Тези сигнали се отдават на някакви далечни облаци прах, но така ли е или това са импулси от тъмните слънца? Сега радиоастрономията бързо се развива и вече разполага с доста добри уреди. Радиотелескопите например представляват от себе си едно идеално полирано параболично огледало, направено от метал, в центъра на което, по посока на голямата ос на параболата се намира антена. Радиовълните идващи от мировото пространство се улавят от огледалото, като се отразяват върху антената. Приетите от тази антена вълни се предават на сложни електронни уреди, където се обработват. Колкото огледалото е по-голямо и по-съвършено изработено, толкова радиотелескопа улавя по-ясно и от по-голяма дълбочина на космоса сигнали. Учените засега разполагат със значителни по своя размер такива огледала. Така, обсерваторията на Джорден Бенк в Англия разполага с телескоп, огледалото на който е 76 метра в диаметър, а антената му е 10 метра.
към текста >>

Радиовълните идващи от мировото пространство се улавят от огледалото, като се отразяват върху антената.
Учителят един път каза, когато стана въпрос за злото: „По силата на каквото право имаме Доброто, по силата на същото право имаме и злото". И наистина, радиоастрономите, както се разбра, често се натъкват на сигнали от мировото пространство, където оптическите телескопи нищо не намират. Тези сигнали се отдават на някакви далечни облаци прах, но така ли е или това са импулси от тъмните слънца? Сега радиоастрономията бързо се развива и вече разполага с доста добри уреди. Радиотелескопите например представляват от себе си едно идеално полирано параболично огледало, направено от метал, в центъра на което, по посока на голямата ос на параболата се намира антена. Радиовълните идващи от мировото пространство се улавят от огледалото, като се отразяват върху антената. Приетите от тази антена вълни се предават на сложни електронни уреди, където се обработват. Колкото огледалото е по-голямо и по-съвършено изработено, толкова радиотелескопа улавя по-ясно и от по-голяма дълбочина на космоса сигнали. Учените засега разполагат със значителни по своя размер такива огледала. Така, обсерваторията на Джорден Бенк в Англия разполага с телескоп, огледалото на който е 76 метра в диаметър, а антената му е 10 метра. Този телескоп позволява на учените да проникнат в космоса и да улавят сигнали на тела, намиращи се на разстояние 1 милиард светлини години.
към текста >>

Колкото огледалото е по-голямо и по-съвършено изработено, толкова радиотелескопа улавя по-ясно и от по-голяма дълбочина на космоса сигнали.
Тези сигнали се отдават на някакви далечни облаци прах, но така ли е или това са импулси от тъмните слънца? Сега радиоастрономията бързо се развива и вече разполага с доста добри уреди. Радиотелескопите например представляват от себе си едно идеално полирано параболично огледало, направено от метал, в центъра на което, по посока на голямата ос на параболата се намира антена. Радиовълните идващи от мировото пространство се улавят от огледалото, като се отразяват върху антената. Приетите от тази антена вълни се предават на сложни електронни уреди, където се обработват. Колкото огледалото е по-голямо и по-съвършено изработено, толкова радиотелескопа улавя по-ясно и от по-голяма дълбочина на космоса сигнали. Учените засега разполагат със значителни по своя размер такива огледала. Така, обсерваторията на Джорден Бенк в Англия разполага с телескоп, огледалото на който е 76 метра в диаметър, а антената му е 10 метра. Този телескоп позволява на учените да проникнат в космоса и да улавят сигнали на тела, намиращи се на разстояние 1 милиард светлини години. При това положение, явява се въпроса: Тези радиолампички и електронните апарати, дали са по-съвършени от мозъчните клетки, които ги създадоха? И после, щом тези лампички улавят сигнали от такова непонятно за нас грамадно разстояние, защо мозъчните клетки да не улавят сигналите на планетите, Слънцето, Луната, които са на разстояние от нас само светлинни секунди и минути?
към текста >>

Така, обсерваторията на Джорден Бенк в Англия разполага с телескоп, огледалото на който е 76 метра в диаметър, а антената му е 10 метра.
Радиотелескопите например представляват от себе си едно идеално полирано параболично огледало, направено от метал, в центъра на което, по посока на голямата ос на параболата се намира антена. Радиовълните идващи от мировото пространство се улавят от огледалото, като се отразяват върху антената. Приетите от тази антена вълни се предават на сложни електронни уреди, където се обработват. Колкото огледалото е по-голямо и по-съвършено изработено, толкова радиотелескопа улавя по-ясно и от по-голяма дълбочина на космоса сигнали. Учените засега разполагат със значителни по своя размер такива огледала. Така, обсерваторията на Джорден Бенк в Англия разполага с телескоп, огледалото на който е 76 метра в диаметър, а антената му е 10 метра. Този телескоп позволява на учените да проникнат в космоса и да улавят сигнали на тела, намиращи се на разстояние 1 милиард светлини години. При това положение, явява се въпроса: Тези радиолампички и електронните апарати, дали са по-съвършени от мозъчните клетки, които ги създадоха? И после, щом тези лампички улавят сигнали от такова непонятно за нас грамадно разстояние, защо мозъчните клетки да не улавят сигналите на планетите, Слънцето, Луната, които са на разстояние от нас само светлинни секунди и минути? Ето това е въпросът. А отговора търсим чрез астрологията.
към текста >>

73. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

А през това време, аз се оглеждам в огледалото и в него виждам огън отразено в него.
Тръгва направо към лагера, понеже смятал, че може лесно да стигне до запаления огън на второто езеро. А там са едни пропасти, страшни и пропада в тях. Ни напред - ни назад. И тогава е запалил огън, а е имал кибрит със себе си понеже е бил страстен пушач. Хем да се топли, хем да сигнализира, че е в опасност. А през това време, аз се оглеждам в огледалото и в него виждам огън отразено в него. Изведнъж извиквам „Брат ми! ". Предчувствие. Развиках се. Съобщиха на Учителя и Той изпрати няколко братя с фенери, стигнаха до него и го спасиха. Доведоха го в лагера.
към текста >>

74. Приложение II. Игнац Падеревски

ТОМ 16

Понеже и Падеревски правел подобни гримаси по време на свиренето, решава да се излекува от този недостатък: по цели часове свири пред огледало, докато най-после преодолява своята слабост... (Бел.
По тоза време Падеревски се запознава с младия немски композитор Рихард Щраус*. Берлинският музикален издател Хуго Бок издава неговите копмозиции, срещу които му заплаща значителна сума, и композиторът отново има възможност да продължи музикалното си усъвършенствуване. За да поеме пътя на пианистичната кариера, много спомага срещата му с великия руски пианист Антон Рубинщайн, който му предрича блестящо бъдеще. В Берлин Падеревски посещава музикалните домашни сбирки на цигуларя виртуоз Йосиф Иоахим, където се запознава с редица видни музикални дейци, между които и с прочутия вече по това време Пабло Сарасате. *Един интересен епизод: когато свирел на пиано, Щраус гримасничеп грозно. Понеже и Падеревски правел подобни гримаси по време на свиренето, решава да се излекува от този недостатък: по цели часове свири пред огледало, докато най-после преодолява своята слабост... (Бел. а.) Падеревски се завръща във Варшава и отново постъпва като преподавател по пиано в консерваторията. Същевременно упорито се занимава с латински език, математика, литература, история, но най-много време отделя за композиране. Написва няколко пиеси за пиано - с богати мелодии, красива хармония и поетично настроение, които веднага се издават. С това в Полша официално признават композиторския му талант. През 1883 г, съвместно с голямата полска певица Моджеска, Падеревски изнася с блестящ успех концерт в старинния университетски град Краков.
към текста >>

75. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Сънувах много, обаче сънувах, че се оглеждам в огледало.
До обед четохме с Еленка беседата „Даде плод", а вечерта проявявах стъклата. 28.VII.1934 год., събота Отпътувах за с. Равна, Годечко. Стигнах в село къде 10 ч. Пренощувах у Антови. Сън. Сънувах много, обаче сънувах, че се оглеждам в огледало. Гледам и недоумявам. Шията ми надебеляла. Имам нещо като гуша. Така, от гърдите ми нагоре шията много дебела и наседнала гъста, черна, съсирена кръв. Не ме болеше, обаче ме грозеше и се чудех как ще премахна тая кръв.
към текста >>

76. 32. Огледалото

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

32. Огледалото 4.1.936 г., събота, 3.30 ч сутринта.
32. Огледалото 4.1.936 г., събота, 3.30 ч сутринта. Четива, глави: 16. Деяния, 15., 16. от Марка и 1. от Лука. Небе отворено, има облаци.
към текста >>

На връщане ми нашепна слънцето следното: Закон: Ако искаш да видиш какви и колко дефекти притежаваш ти, намрази някого, почни да му пращаш лоши мисли - той ще стане огледало, в което ще се огледаш.
Ходих със Савка до 6ти километър. На изток хоризонтът беше ясен, без облаци. Слънцето се показа чисто в 8.30 ч сутринта. На връщане дадох беседата „Ще бъда жив" на едно младо момче, насреща идваше, от града към изток вървеше. Почувствувахме и двамата голяма радост. На връщане ми нашепна слънцето следното: Закон: Ако искаш да видиш какви и колко дефекти притежаваш ти, намрази някого, почни да му пращаш лоши мисли - той ще стане огледало, в което ще се огледаш. Във всичките му прояви ще видиш себе си, това си все ти. Ако пък искаш да видиш какви и колко добри качества и добродетели има в тебе, обикни някого и каквото добро видиш в него и в неговите прояви, това си ти. Този закон ми се разкри от стълкновението ми с Г. Събев.
към текста >>

77. 19. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 15.11.1929 с резюме на лекцията от Учителя на 13.II.1929 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Красотата успокоява човека - колкото и да е паднал духом, като се погледне в огледалото, изкушенията изчезват.
" Обидата е качество, което съществува у всичките животни и у човека специфично. От много малко се обиждат хората. Питам: каква е онази идея, която се съпоставя в ума ви и която предизвиква негодуванието ви? Да бъде човек честен не значи, че е морален. Честният човек е изправен във всичките си външни отношения, но зад туй той може да има някои користолюбиви черти. Красотата успокоява човека - колкото и да е паднал духом, като се погледне в огледалото, изкушенията изчезват. Хората се поставят на изкушения само тогава, когато станат грозни. Всякога, когато на човека не му дадат това, което иска, веднага се изменя неговото лице. Аз бих считал едно дете морално, когато го оставиш да бръкне най-последно в кошницата и да му дадеш най-малката ябълка и туй дете да е много благодарно. И Бог сега употребява този метод за праведните. Когато човек живее нечисто и за Бога живее, той не говори истината.
към текста >>

78. 21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Някой път, като плачеш, погледни се в огледалото и си кажи: „Колко си хубав, какъв си хубавец, искам да те видя още веднъж, много те харесвам, колко ти прилича!
Защо трябва да плаче човек? - За да расте. Защо трябва да се смее? - За да му олекне. Тежко ти е - позасмей се малко. Някой път, като плачеш, погледни се в огледалото и си кажи: „Колко си хубав, какъв си хубавец, искам да те видя още веднъж, много те харесвам, колко ти прилича! " Че, този, който се гневи, не си ти. Онзи, който се съмнява, не си ти. Това си ти, който мислиш и разбираш състоянията. И който се смее, и който плаче, и който мисли - всички имат право. Например ти дигаш прах.
към текста >>

79. 94. Любовта е наука

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Та, ако се наблюдавате, красотата е нещо духовно; някой път се виждаш в огледалото хубав, някой път - грозен.
Малко да те побутне, и ти се окуражиш. Любовта има много методи. Бутне те, търкаля те, окаля те, после те вземе и те окъпе. Една млада мома, много красива, трябва да мине през едно царство. Любовта я огрозила, да я не откраднат. Та, ако се наблюдавате, красотата е нещо духовно; някой път се виждаш в огледалото хубав, някой път - грозен. Вие, жените, ако работите, ще дойде красотата у вас. Които са красиви, са работили. Да сте толкова проницателни, че зад грозното лице да намерите красивото, което търсите. Относителна е красотата, то е в сравнение. Духовната красота има една линия и всичките мускули имат еднакво отношение към нея.
към текста >>

80. 104. Отношение между доброто и злото

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Маймуните не познават себе си Като се огледа в огледалото, посяга да хване зад огледалото другата маймуна; тя мисли, че вижда друга маймуна.
Той го излял върху кожуха си. - „Настрадине, защо тъй? " - му казали. - „Е, нали почитта е на кожуха" - отговорил. Сега имаме всичката почит на джубето. Маймуните не познават себе си Като се огледа в огледалото, посяга да хване зад огледалото другата маймуна; тя мисли, че вижда друга маймуна. Някой път човек себе си не познава.
към текста >>

81. 142. Вярванията и реалността

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Всичките тъги произтичат, че им се взима огледалото, дето могат да се огледат.
Формата, която се проявява, същата няма вече да се повтори. Всичко вече в тази форма няма да се види. Не реалните форми създават реалността. Вие [сте] се възмущавали, че само един ден са ви обичали. Представете си, че един господар ви обича; като замине, слугата ви обича заради господаря. Всичките тъги произтичат, че им се взима огледалото, дето могат да се огледат. Като е доволен, се е огледал, иначе - не. С пари могат да те претрепят. То разбойници само веднъж се случват. Говорите за Любовта. То е любовта на сцената (актьорска).
към текста >>

82. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

— Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало.
Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия.
към текста >>

— Огледало ли?
На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона.
към текста >>

Какво огледало?
Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св.
към текста >>

… Къде да ти намерим огледало?
Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св.
към текста >>

— Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия.
— Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало? Баш и да речеш да ти купя от чифутите, пак не може… днеска са затворени дюкяните им, та и кой ли ще купува от тия юди днеска, на ра̀зпети петък? — Е, ако немаш огледало, а ти дай друго нещо… некое парче джам или… некоя икона джамлия. Дедо Петър се упъти към черковната врата, побави се и изнесе из черквата една малка икона. Иконата беше колкото една педя и на нея беше изписан св. Сисой как държи едно увито дете в левицата, а с десницата си раздава благословия. Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу.
към текста >>

83. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Тя всеки ден се реши и глади, пудросва и пише вежди и по 10 пъти на ден се оглежда в огледалото, дали е хубава, красива, дали ще я хареса богат момък.
Когато мъжът и жената живеят по Бога, те не им дават пет, шест деца, а най-много две. А когато те живеят по човешки и се удоволствуват, тогава и тия техни деца ще правят същото. Момата, преди да стане за женене, още от малко дете тя трябва да обича Бога, да е благосклонна към всичко добро и да жертва себе си за една чиста и възвишена идея, за която да е готова да умре. Тогава и детето, като дойде, ще бъде добродетелно, ще се жертва, както за нея, така и за всяка страждуща душа. А сега, от ранна възраст още, на нея е втълпено, че ще се жени, говорят й за мъж, за прикя, за учение, че ще стане видна и добра дама, ще има богат мъж, но никога никой не я приготвя за тази свещена задача - майка. Тя всеки ден се реши и глади, пудросва и пише вежди и по 10 пъти на ден се оглежда в огледалото, дали е хубава, красива, дали ще я хареса богат момък. Когато видя такава мома, аз се спирам, погледна я и казвам, не на нея, но на душата й: сестро, гледаш се отвънка и си така старателна да се докараш на момъка, който, може би, няма да те разбере и да ти даде правото като на човек. А душата й, виждам, плаче в нея и казва: и аз така й говоря, но не ме слуша, излага ме на много срамни неща. Търси тя любовник по форма, която форма е изпълнена с духове на удоволствия, които, като я вземат, ще й развалят лицето, ще й смачкат сърцето и още на втория, на третия ден ще се счепкат и сбият и всичката любов изчезва. Когато туриш в капана някое парче пастърма за мишката, от любов ли я туряш? - Не.
към текста >>

А и тя не пада по-долу: маже се, лустросва се, гледа се по петдесет пъти на ден в огледалото и то все за него, който бие майка си, който я изтезава, който я държи в яхъра при магарето.
А тя мълчи и търпи. При кого да иде? Късало се от нея, гледала го е със сетня сиромашия и като стъпва той на нозете си, изтезава я. И този момък лъже друга мома. Лъже я, мами я, показва й пастърмица, шоколадчета и бонбони, докато я хване в своите нокти. А и тя не пада по-долу: маже се, лустросва се, гледа се по петдесет пъти на ден в огледалото и то все за него, който бие майка си, който я изтезава, който я държи в яхъра при магарето. Тя се гласи и чудо прави за него. Е, за Бога, такива бракове могат ли да отгледат чисти потомци? Ти си въобразяваш, че нещо хубаво ще вземеш, но само с въображение не става. Ако ти искаш да си купиш нещо хубаво за ядене или за обличане, само с въображение ли го вземаш? Трябва да се купи, но трябва да имаш пари.
към текста >>

84. 9. Старите генерал Стоянови. Едно интервю у сестра Мария Стоянова

Кристалните сервизи се оглеждаха в кристалното огледало, както това са правили през времето на най-доброто състояние на семейството.
9. Старите генерал Стоянови. Едно интервю у сестра Мария Стоянова Мраморната лампа добави към осветлението на полилея приятен празничен блясък. Кристалните сервизи се оглеждаха в кристалното огледало, както това са правили през времето на най-доброто състояние на семейството. Ореховият бюфет с резби по крилата издаваше добрия вкус и възможностите на генералското семейство през друго време. От всяка вещ тук лъхаше добър вкус, който новото време и ограничените възможности сякаш не докосваха. Тук беше свита епохата на Фердинанда от най-доброто време на монархията у нас. Осемдесет и втората година беше набръчкала дълбоко лицето на генерала, беше попрегърбила неговата някога висока и стройна фигура. Съзнанието му беше съвършено ясно, беше напълно ориентиран както в миналото, така и в настоящето.
към текста >>

85. 1. Езикът на природата

ГЕОРГИ РАДЕВ

И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ.
Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има способността да твори форми. Спомнете си трептящите плочки. Посипем ли ги с прашец и докараме ли ги в трепет, те зазвучават в определен тон, прашецът заиграва и се занарежда по посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ. Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия — строеж на плочката, форма, точките, в които е опряна и т. н. Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ. Защото ириса на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Като в тия плаки, и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание. И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техният език. Днес за днес съществува особена наука за окото.
към текста >>

86. 11. За родителите

ГЕОРГИ РАДЕВ

Всичко това чрез изчисления се извлича от астрологически таблици, които всяка година се приготовляват от големи учени в Гринвичката обсерватория Хороскопът е огледало на целия живот.
Най- хармоничният живот в съгласие със законите на природата! Тази наука е Астрологията - една от най-възвишените науки на древността! За да се ориентира Астролога за живота, здравето и развитието на едно дете, съставя се хороскоп. Хороскопът е карта на небето в момента на раждането. Това е фигура, която нагледно показва положението на планетите в знаците на зодиака и положението им спрямо земята. Всичко това чрез изчисления се извлича от астрологически таблици, които всяка година се приготовляват от големи учени в Гринвичката обсерватория Хороскопът е огледало на целия живот. Това е чудесно ръководство за живота. Той е разделен на 12 области и от различното положение на планетите и звездите в различните области на хороскопа, заедно с различните аспекти, които планетите сключват помежду си. астрологът дава сведения върху: I. Темперамента, характера, склонностите, предразположенията, здравето и продължителността на живота. II. Финансовото положение, пари, богатство, бедност. ІІІ.
към текста >>

87. Публикации в списание „Житно зърно”

Георги Томалевски

Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество Житно зърно, Г.
22............................................................................................214 15. Автобиография Житно зърно, Г. XVI (1941), кн. 1, с. 229 .......................................................................................................214 16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 2 ÷ 3, с. 47 ÷ 49 ....................................................................................................................215
към текста >>

88. 10. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Един запален светилник, който сама тя ще донесе, ще сочи пътя й, а отражението му ще се плъзга по равното огледало на небесните води... Есен е на земята.
Тука се опознава великият миг, защото душата надниква в отвъдното и опознава царството на духа. Тука стихва шумът на земната измама, побягват миражите, стопяват се радостта и скръбта, възторгът и надеждите. Остава великата и безответна тишина на безкрая, в която не се отеква нито буря, нито радостен вик, нито горест. Една ладия безшумно ще заплува по смълчаните води на тъмно езеро. Душата ще се понесе към острова на мълчанието. Един запален светилник, който сама тя ще донесе, ще сочи пътя й, а отражението му ще се плъзга по равното огледало на небесните води... Есен е на земята. Някой гали там долини и лесове с бледата ръка на есенната скръб. Облечени в много багри, горите шумят, и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо. Върху чистото теменужено небе огромен и властен блести знакът на смъртта. Антарес се казва звездата, която грее на челото му. Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер.
към текста >>

89. 16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество Житно зърно, Г.
16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 2 ÷ 3, с. 47 ÷ 49 Не само че не потъмнява стечение навремето, но повече блести сияющият ореол около името на безсмъртния немски поет и мислител Гьоте. Цяла плеяда изследователи се занимават с неговото огромно наследство, в което блестят като скъпоценни бисери безсмъртните истини, постигнати от поета, натурфилософа и съзерцателя. Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений.
към текста >>

Хайман, озаглавена „Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество”.
2 ÷ 3, с. 47 ÷ 49 Не само че не потъмнява стечение навремето, но повече блести сияющият ореол около името на безсмъртния немски поет и мислител Гьоте. Цяла плеяда изследователи се занимават с неговото огромно наследство, в което блестят като скъпоценни бисери безсмъртните истини, постигнати от поета, натурфилософа и съзерцателя. Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений. Пред мен е книгата на германския писател, познавач на Гьоте, М. Хайман, озаглавена „Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество”. Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил някога противник на астрологията. По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст - тая велика книга за човека - той е видял истината по-зряло, и това, което се нарича съдба и предо преде леност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество. Тъкмо тия места от стиховете на Гьоте разглежда и ни дава Хайман. Своя възглед за астрологията, Гьоте е изказал много открито: „На 28 август 1749 г. по обяд, при дванадесеттях удара на часовника, аз дойдох на света във Франкфурт на Майн.
към текста >>

90. (Продължение)

Влад Пашов

Още по-високо е блестящата Венера, държаща огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават.
Всеки от тях господствува над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец). Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера, държаща огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на Слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божественият Разум. На границите на Вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост*. - Аз виждам, казал Хермес - седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят.
към текста >>

91. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

Дух на воин и душа на девойка

А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: Той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си.
Учителят е изпълнен с безгранична любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички изпаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никого не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. Учителят е една жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата книга на живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувства, че се намира пред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да заживее в мира и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: Той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителят е едно велико огледало, в което всеки един вижда себе си. Външно Учителят беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено златното сечение на древните гръцки скулптури. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония, и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които той привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, спокойна, отмерена, царствена, каквито бяха всеки жест и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на природата и живота.
към текста >>

Учителят е едно велико огледало, в което всеки един вижда себе си.
Той никого не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. Учителят е една жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата книга на живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувства, че се намира пред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да заживее в мира и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: Той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителят е едно велико огледало, в което всеки един вижда себе си. Външно Учителят беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено златното сечение на древните гръцки скулптури. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония, и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които той привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, спокойна, отмерена, царствена, каквито бяха всеки жест и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на природата и живота. Само като го погледнеше човек, виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като с привличането и очарованието си не заробва, а освобождава.
към текста >>

92. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ.
Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има способността да твори форми. Спомнете си трептящите плочки. Посипем ли ги с прашец и докараме ли ги в трепет, те зазвучават в определен тон, прашецът заиграва и се занарежда по посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ. Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия - строежа на плочката, форма, точките, в които е опряна и т. н. Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ. Защото ирисът на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Като в тия плаки, и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание. И ако човек може интиутивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език. Днес за днес съществува особна наука за окото.
към текста >>

93. 2.2 СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА

Той е онова магично огледало, което отразява тази природа”.
Тези синове на Мъдростта няма да имат Стр. 66/943 нужда от паметници, издялани от камък, каквито досега са издигани на гениите, талантите и заслужилите мъже на народите. Тези синове на Мъдростта ще бъдат истинските носители на великото познание, което ще даде методите за освобождение на подтиснатата човешка мисъл. Те ще бъдат стимулирани в техния творчески устрем от един безкористен идеал - изцяло да бъдат в помощ и услуга на човечеството. Учителят казва: „Гениалният човек, синът на Мъдростта изказва само това, което живата разумна природа е създава и провела. Той е онова магично огледало, което отразява тази природа”. През епохата на новата култура ще се приложи една от висшите максими за постъпване, която Учителят е дал:„В живота нищо не може да бъде унищожено, а само трансформирано”. През научния деканат на Водолея човешкият гений ще познае „... че няма същество по- интелигентно нито по-мъдро от природата и че никой не може да бъде господар на природата. Щом Мъдростта играе в човешката душа, всяко нещо остава на своето място в човешката мисъл. Всички идеи стават ясни и определени, в пълна хармония с космичния ритъм на живота. Човешкият ум ще се отвори и ще види че този велик космичен свят е съвършен и красив, че ред и хармония Владеят тук, че редът не ще се нарушава, когато Мъдростта управлява.
към текста >>

94. 7. ВЕНЕРА

Обичат и с особено старание се занимават със своята красота и затова полагат големи грижи за своя външен вид, като обикновено приемат, че това може да стане с козметични средства, като следи за всичко това при всяко срещнато огледало.
Тези тъй създадени центрове от Венера, при силното и въздействие дават изява и на тялото, и на другите части и органи по лицето и главата. Тялото е не много едро, деликатно и с чудни красиви форми, създадени от меки еластични мускули. „Венера е майстор на красивите форми” - казва един мъдрец. Главата е удължена отпред назад от типа „доликоцефали”. Лицето е с красива овална форма, косата е гъста, бухнала и всякога много добре причесана. Обичат и с особено старание се занимават със своята красота и затова полагат големи грижи за своя външен вид, като обикновено приемат, че това може да стане с козметични средства, като следи за всичко това при всяко срещнато огледало. Запитали един от най-големите професори по козметика: Кое е най-доброто козметично средство за красотата и привлекателността? Той отговорил: „Баня и сън”. Челото, както вече отбелязахме, е добре оформено в своята странична част. То е спокойно, без бръчки, поради липса на дълбоки и бурни преживявания, а също и от големия контрол да не се появят такива, защото се приема, че те са израз на старост. Веждите са красиви, гъсти, дъгообразни.
към текста >>

95. 12. УРАН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Идеите, които идват до мозъка на един уранов тип, се изопачават, тъй както образите в едно криво огледало.
Тази негова проява засяга човека в трите му полета - физическото тяло, астралният свят и умственият свят. Когато Уран в хороскопа на човека е в аспект със Слънцето и е близо до една силна точка на неговото небе, върхът на някои от домовете, особено ако е върхът на ъгловите домове и ще мине през него, то ще имаме катастрофа, която ще засегне някой орган, в зависимост от знака, в който се намира, на неговото физическо тяло. В ъглов дом имаме резки промени на чувствата и оригинални, до чудновати прояви на мисълта. Този човек не може да понася близостта на хората, проявява резки и неочаквани, нараняващи отношения към тях. Съвместният и семеен живот с такива хора е много труден и в много случаи свършва с разкъсване на връзките. Идеите, които идват до мозъка на един уранов тип, се изопачават, тъй както образите в едно криво огледало. Това в наше време е особено силно подчертано в някои художници, скулптори, композитори, тъй като живеем сега в една сравнително уранова епоха. Бавното движение на Уран около Слънцето за 84,02 земни години, дава на качествата, които носи проявите, които създава и епохите, които определя, както за определения човек, така и за обществото й живота на Земята един значителен устои. Влиянието им остава за дълго. Уран се завърта около своята ос за 10 часа и 42 минути - сравнително голяма бързина. Това определя голямата инициатива и самонадеяност, която създава в човека чувството да смята, че е на права страна във всяко свое начинание и че ще има успех.
към текста >>

96. 15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА

Телескопът беше огледален, с огледало 20 или 25 см, и с него много добре се наблюдаваше релефната Повърхнина на Луната, когато Учителят насочваше телескопа към нея.
Тогава Учителят излизаше, а ние събрани пред малката му стаичка, бързо Го заобикаляхме. Звездният мир, който цареше над главите ни, предразполагаше да се почнат приятни, интересни и полезни разговори за него. Тогава Учителят помолваше да се изнесе малкия му телескоп, който Той имаше. Този телескоп му беше направен от един наш приятел, много способен техник. Този брат имаше малка техническа работилница, в която изработваше с голямо умение киноапарати. Телескопът беше огледален, с огледало 20 или 25 см, и с него много добре се наблюдаваше релефната Повърхнина на Луната, когато Учителят насочваше телескопа към нея. Кратерните планини ясно се очертаваха. За тези кратери, произходът и смисълът им е все още неизяснен, Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчева енергия. Тези разумни същества, разбира се, ние съвсем не схващаме, че са такива, от наш тип.” Разумни същества с висока култура, със съвсем други тела, изпратени там да устройват това небесно тяло и да създават условия за раждане на живота. Ние добре разбирахме също, че където и да било, по цялата вселена, всяко нещо, всяко явление и събитие е с цел и задача, плод на великата разумност, а не че стават те така някак от само себе си, без смисъл и цел. Всеки един процес е свързан с енергията, с движението, а Учителят беше казал: „Там, където има движение, там има разумност”.
към текста >>

97. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

Учителят казва в Словото: „Като станеш сутрин, огледай се в огледалото и кажи: Сутринта моите очи трябва да бъдат сини.
Роденият е носител на голяма любвеобилност. Тези аспекти подобряват телесната организация на родения. Увеличават известността му в обществото и правят отношенията му приятни и леки. Изпълнен с любов, той навсякъде си създава приятели и умее да ги запазва. В X дом двете планети (в съвпад и паралел) и съвпад МС (Медиум Цели) дават отворено и високо организирано свръхсъзнание, подплатено от продуктивно въображение, с които роденият може еднакво лесно да борави и в този, и онзи свят. Учителят казва в Словото: „Като станеш сутрин, огледай се в огледалото и кажи: Сутринта моите очи трябва да бъдат сини. Тогава душата ми ще бъде свързана с цялото небе. На обед очите ти трябва да бъдат кафяви и да кажеш: Сега трябва да живея с хората и да бъда мек. Вечерта очите ти трябва да бъдат черни и да кажеш: Хората страдат толкова много, затова аз трябва да им дам нещо от себе си.” Често Учителят изпълняваше това Слово. (Слънце съвпад Меркурий). Облагоприятства паметта и интелекта.
към текста >>

98. 2. РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТАВ ЖИВОТА

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Следователно, това е един жив барометър - като се погледнеш в огледалото, от своята красота ще познаеш дали си чист, а по чистотата ще познаеш каква е твоята разумност.
Красотата е външна форма, външна страна на чистотата, а чистотата е вътрешната, духовната страна. Но причината за красотата и чистотата е разумността на човека. Разумността съдържа едновременно и двете неща - красива форма и чиста вътрешност. Човек не може да бьде красив, ако не е чист и не може да остане чист. ако не подобри своята красота. Следователно, това е един жив барометър - като се погледнеш в огледалото, от своята красота ще познаеш дали си чист, а по чистотата ще познаеш каква е твоята разумност. Щом си нечист, разумността ти е слаба. В такъв случаи ти си човек, изложен на страдания, и не можеш да очакваш никакво щастие в света. И във физическо, и в умствено, и в духовно отношение този закон е верен. Всеки един човек трябва да бъде облечен в чистота и красота. Месечината играе важна роля в живота на Земята.
към текста >>

99. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Бог е огледало за човека.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дьлбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме.” „Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота. Щом се усъмните и разколебаете в него, вие сте в нощта на живота. Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии.
към текста >>

100. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов