Търсене в текстове за 'Общежитие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 59) Писмо от чужбина върху Паневритмията - Боян Боев (1883 – 1963)

Много младежи ме молят да създадем общежитие, както на Изгрева, където да се играе Паневритмия, да се четат лекциите, да се хранят заедно, въобще – да има средище, където да се прилагат новите методи на Учителя.
Събираме се да четем беседите и да играем Паневритмия. Присъедини се и един друг приятел, който е капелмайстор и цигулар. Той е 50-годишен, дойде слаб и нервен, но чрез Паневритмията се обнови. За Паневритмията образувахме малък оркестър, в който свирят един музикант, един лекар и един архитект, но понеже и те искат да играят упражненията, по някой път я изпълняваме само с пеене. Веднъж наскоро ни посети един редактор, фотографира ни и публикува снимката в своя вестник. Много младежи ме молят да създадем общежитие, както на Изгрева, където да се играе Паневритмия, да се четат лекциите, да се хранят заедно, въобще – да има средище, където да се прилагат новите методи на Учителя.
към текста >>

2. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието.
Като минем една височина с особено вълнение поглеждам твоите тихи, сини води. При виждането ти изпъкват в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш от тук. Над теб величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите: „Пази свободата на душата си!
към текста >>

3. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Явява се въпрос: Може ли и трябва ли през втория период детето да прекарва в пансион или в пълно общежитие /интернат/ или не?
Друга жена не може да замести майката в това отношение. Учителят дава още следните пояснения: „Колко майки са отравяли своите деца с лошото си мляко! През този период майката трябва да има най-добро разположение - да не се гневи. И най-малкото нейно неразположение през този перид се отразява върху детето.” * * * Явява се въпрос: Може ли и трябва ли през втория период детето да прекарва в пансион или в пълно общежитие /интернат/ или не? Под пълно общежитие разбираме случая, когато децата са напълно откъснати от семейството и самото училище представя тогава детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е например „Кошерът” на Себастиян Фор, училището на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие. Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура.
към текста >>

Под пълно общежитие разбираме случая, когато децата са напълно откъснати от семейството и самото училище представя тогава детски дом и замества семейството.
Учителят дава още следните пояснения: „Колко майки са отравяли своите деца с лошото си мляко! През този период майката трябва да има най-добро разположение - да не се гневи. И най-малкото нейно неразположение през този перид се отразява върху детето.” * * * Явява се въпрос: Може ли и трябва ли през втория период детето да прекарва в пансион или в пълно общежитие /интернат/ или не? Под пълно общежитие разбираме случая, когато децата са напълно откъснати от семейството и самото училище представя тогава детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е например „Кошерът” на Себастиян Фор, училището на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие. Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура. Пълното общежитие ще преставя едно общество в миниатюра дето детето ще развие своите най-благородни качества.
към текста >>

Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие.
* * * Явява се въпрос: Може ли и трябва ли през втория период детето да прекарва в пансион или в пълно общежитие /интернат/ или не? Под пълно общежитие разбираме случая, когато децата са напълно откъснати от семейството и самото училище представя тогава детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е например „Кошерът” на Себастиян Фор, училището на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие. Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура. Пълното общежитие ще преставя едно общество в миниатюра дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: „Днешното семейство се разпада. Както бащата, тъй и майката са принудени все повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди.
към текста >>

Пълното общежитие ще преставя едно общество в миниатюра дето детето ще развие своите най-благородни качества.
Под пълно общежитие разбираме случая, когато децата са напълно откъснати от семейството и самото училище представя тогава детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е например „Кошерът” на Себастиян Фор, училището на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие. Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура. Пълното общежитие ще преставя едно общество в миниатюра дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: „Днешното семейство се разпада. Както бащата, тъй и майката са принудени все повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естетвено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните? ”
към текста >>

Защитниците на пълното общежитие казват още: „Днешното семейство се разпада.
Такъв е например „Кошерът” на Себастиян Фор, училището на Херман Лиц и пр. Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие. Те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на Висшата култура. Пълното общежитие ще преставя едно общество в миниатюра дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: „Днешното семейство се разпада. Както бащата, тъй и майката са принудени все повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естетвено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните? ” За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на отношенията му към родителите. Видяхме, че първият период /от раждането до 7-та година/ е период на оформяне на тялото.
към текста >>

А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.
Преди раждането има физична връзка между майката и детето. След раждането тая връзка се прекъсва, но има друга от по-висш характер. Не само, че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на оная интимност и близост, която царува в семейството. И не са ли най-добри отзиви думите, които един инспектор е казал на учител при посещение на училището: „Това не прилича на училище, а по-скоро на семейство.” Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката.
към текста >>

Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта.
След раждането тая връзка се прекъсва, но има друга от по-висш характер. Не само, че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на оная интимност и близост, която царува в семейството. И не са ли най-добри отзиви думите, които един инспектор е казал на учител при посещение на училището: „Това не прилича на училище, а по-скоро на семейство.” Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят.
към текста >>

Тая работа пак представя един вид общежитие.
И не са ли най-добри отзиви думите, които един инспектор е казал на учител при посещение на училището: „Това не прилича на училище, а по-скоро на семейство.” Разбира се, при случаи с кръгли сирачета, може да се приложи живот в пансион или интернат, но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени, любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облика на семейство. А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството. Като вземем предвид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. Както видяхме, средището на цялото обучение през втория период трябва да бъде работата сред природата. Тая работа пак представя един вид общежитие. Любовта на майката е онова слънце, което дава живот, топлина и светлина на всички в дома. Детският живот минава като един небесен, неземен живот в рая, потопен в любовната атмосфера на майката. Дето е любовта, там е раят. Детето е къпано постоянно от лъчите на майчината любов. Майката трябва да използва мощното оръжие, което природата е дала в нейните ръце - любовта като образователен фактор.
към текста >>

4. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения.
В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.” Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения. Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата. Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/. Той разглежда цветята като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти, те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря с тях. Най-новите научни изследвания са установили опитно това, което поетични души долавят със своята интуиция.
към текста >>

5. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

''В малкото общежитие имаше голямо оживление.
КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ ''Великденските празници дадоха възможност на много ученици да дойдат при Учителя. Пролетта беше дошла. Уханието на цъфнали дръвчета изпълваше въздуха. Първите птички бяха пристигнали.'' ''В малкото общежитие имаше голямо оживление. Навсякъде можеше да се видят учениците, единично или на групи. Едни работеха, други четяха или разговаряха. Всеки имаше да сподели впечатления и мисли със своите близки.'' ''Рано сутринта излязохме заедно с Учителя на високия хълм над селото, където изпълнихме гимнастическите упражнения и Паневритмията. Освежени и оживени се върнахме в стопанството.''
към текста >>

6. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Сутрешните разходки бяха правило в малкото общежитие.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ Сутрешните разходки бяха правило в малкото общежитие. Учителят излизаше обикновено с малка група приятели в ранните часове, когато на изток зората трепти с най-нежни краски, високите облаци се накичват със златисти и пурпурни зари, а на запад гаснат последните звезди. По бледото небе светлините се менят, като че се обръщат листата на голяма книга. Учителят обичаше тържествената утринна тишина - мига на благословението преди да се събуди Земята. В тези часове въздухът е най-чист, опреснен и прохладен от докосването на звездния мир. Учителят не пропущаше часовете, които принадлежат на големия Живот, не пропускаше първия лъч на изгряващото Слънце.
към текста >>

7. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието.
Като минем една височина, е особено вълнение поглеждаме твоите тихи, сини води. При идването и виждането ти изпъква в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш оттук. Над тебе величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарвали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите: Пази свободата на душата си!
към текста >>

8. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше.
Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост. Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя.
към текста >>

9. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство.
"Тези, които приеха поученията му, се кръстиха. И в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И апостолите вършеха много чудеса и привличаха към себе си все повече хора. И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. И продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички според нуждите на всекиго". Значи, те още от самото начало са образували братско общежитие, братска комуна, което е заветът на Христос и Неговата мисия да обедини хората в едно Велико Братство, където да ги обединява една Велика идея, Идеята на Любовта и Братството, а не кръвното родство. В трета глава се разправя, че Петър и Йоан отивали в храма и пред вратата имало един схванат от рождение, който просел пред храма. Той протегнал ръка пред Петър и Йоан за помощ. "А Петър с Йоан се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като мислеше да получи нещо от тях. Но Петър му казва, че нямат сребро и злато, но му казва: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи.
към текста >>

10. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

После в стремежа си да живее, колкото се може по-уединено, сам всред учениците си се оттеглил в Странджа планина и там основал цяло общежитие.
Те се стремят да възстановят разкъсаната връзка между човека и Бога с помощта на една система от духовни упражнения. Понеже вниманието им е насочено изключително към личното спасение, не са се занимавали с обществени въпроси, както богомилите. Оттам и положителното отношение на властниците към тях начело с царя. Възобновител на исихазма, както казах, е малоазиатският монах Григорий Синаит, роден през втората половина на 13 век. След дълги скитания и изпитания, той попаднал в Атон и там всред многолюдното монашество ( около три хиляди монаси) той започнал своите проповеди. После в стремежа си да живее, колкото се може по-уединено, сам всред учениците си се оттеглил в Странджа планина и там основал цяло общежитие. При него дохождали на поклонение много хора от Византия, от България, Сърбия. Влашко и другаде. Монасите - учениците на Григорий живели в отделни скитове — "намести, подобно на сладкопойните ластовички" и само от време на време се събирали около учителя си. Той ги учел в пълно съгласие с християнството, че Адам бил създаден по Божие подобие и бил безгрешен като ангел. Имал способността да съзерцава Божия образ, който изгубил откакто повлечен от свободната си воля, вкусил забранения плод.
към текста >>

11. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

ското общежитие на Изгрева.
горе". От това разбрах, че с още една сестра, може би родната й сестра Мара, са служили като проводници на високи енергии и влияния. По онова време България е била в златния си век и голям брой идеалисти се събрали около Учителя. Всичко това заедно с присъствието на Учителя създавало леката и приятна атмосфера в брат- ското общежитие на Изгрева. Висока и стройна, с вроден финес и голяма чувствителност, сестра Теофана била наистина като жива приемна антена за протичане на духовните послания. Лекота, сигурност и почти непрестанна възторгваща радост бликаше в нейно присъствие. В такива мигове изваждаше тетрадка със свои стихове и четеше. Повечето от тях са посветени на Учителя и Учението. Веднъж стана дума за възрастта й, но тя с цялото си поведение показа, че възрастта не я занимава.
към текста >>

12. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Тази семка започва да никне в нас и нейните първи трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие.
РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ 10 часа сутринта „Като жива семка - каза брат Радев - у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души, които живеят в Любовта. Тази семка започва да никне в нас и нейните първи трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е преддверие на братството. При условията, при които се намират днес човекът и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрастне." След като братът изказа хубави мисли за този жив организъм, се премина към общи разисквания. 11 часа сутринта Пръв взе думата Георги Томалевски.
към текста >>

Братското общежитие е преддверие на братството.
РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ 10 часа сутринта „Като жива семка - каза брат Радев - у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души, които живеят в Любовта. Тази семка започва да никне в нас и нейните първи трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е преддверие на братството. При условията, при които се намират днес човекът и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрастне." След като братът изказа хубави мисли за този жив организъм, се премина към общи разисквания. 11 часа сутринта Пръв взе думата Георги Томалевски. След него последователно се изказаха братята А.
към текста >>

13. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Така Учителя иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота.
Учителя оглежда всички и казва, че в момента братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал „Изгрев" до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт. На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи, кухня, антре, мазе и таван. Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с библиотека, кухня и дом за възрастни приятели. Така Учителя иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота. Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени материално, могат спокойно да работят духовно. При това предложение на Учителя приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един те излизат и накрая Учителя остава само с Беса Козарева. Учителя се обръща към нея и казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята Божия, да се създаде един хармоничен център на Бялото братство.
към текста >>

14. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Тази дефиниция се потвърждава от традициите на движението: братското общежитие, новият морал, посрещането на слънцето, животът в планините.
Данчов фигурира цифрата 40 000. Едно любопитно сравнение показва, че в същия период обществото на теософите е наброявало 121 члена (!). Всички изложени дотук факти за появата и развитието на ББ в България позволяват то да бъде определено като "идеален тип група на протеста, насочен както срещу приспособяването на Църквата към света (т.нар. "секуларизация"; бел. К. З.), така и срещу самия свят" (А. Георгиева). Тази дефиниция се потвърждава от традициите на движението: братското общежитие, новият морал, посрещането на слънцето, животът в планините. Всички тези съществени детайли характеризират живота на белите братя и сестри като твърде различен в сравнение с общия за страната. В този смисъл явлението духовно общество "Бяло братство" на родна почва има функцията от социологическо гледище да бъде своеобразен отдушник на обществено напрежение или криза, поне що се отнася до разглежданата от нас епоха. Тази функция се осъществява чрез новия начин на живот и често води до реинкорпорация на личността в обществената среда. Казано по друг начин, една подобна неформална общност се явява своего рода "лекар" на болното общество. Онова, което в действителност Петър Дънов успява да постигне, е създаването на един, макар и чувствително умален, модел на "алтернативен социум" - в качеството му на контрапункт на съществуващата реалност.
към текста >>

15. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото".
„Учителя ме спаси! " каза Вено, без да навлиза в подробности. Ние знаехме, че в моменти на изпитания една невидима сила му помагала и го запазвала от тежки злополуки. Животът, посветен на обществото, изисква жертви. Силните лични чувства са бастион за егото, за онзи, който не обича колективния живот и отхвърля идеята за общото благо. Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото". Младежите работят мозайка в работилницата на брат Бертоли, а тя се намира в западните покрайнини на София. Привечер те се завръщат в „Изгрева", който вече се оформя като квартал зад Борисовата градина. Това място, където се събират благодушни и интелигентни хора, въплътява идеята за духовен мир и благополучие желания от светците Едем на земята. Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат. Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация.
към текста >>

16. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

После взимат да ги горят и през деня - толкова са много! Мирише на изгоряло месо; от жестокия пир на разгневените богове! Глупаво момче - измъква се един път от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното село казал да му се обади.
По-страшна от всякога! По улиците ще препусне само някоя самотна тулумбаджийска кола със санитари с превръзки през носовете и устата, дано избегнат заразата, и толкоз. Пръскат с вар, прясна, изгаряща вар всяка обществена сграда, където знаят, че е ударила заразата. Нощем водите на Златния рог са озарени от клади сякаш. Цели пътеки от отсрещния до отсамния бряг се люлеят оранжевочервени връз черните води. Горят залети с газ трупове, нахвърляни напреки един връз друг като цепеници. После взимат да ги горят и през деня - толкова са много! Мирише на изгоряло месо; от жестокия пир на разгневените богове! Глупаво момче - измъква се един път от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното село казал да му се обади. Глупост на глупостите! Като му намира къщата, те само надничат отгоре през желязната решетка на прозорче някакво на втория кат и му казват да се маха, да се маха! Той пита - дете е! ^ какви са тези звезди, с бяла боя намацани на някои от портите, дето е минал дотук. Казва му познатият на познатия му: - Еврейски къщя! Слагат Давидовата звезда, като удря божието наказание, да не сбърка Бог да удари тяхната къща, ами да погуби съседите. Не му се ставаше на чорбаджи Атанас в този пуст град. Взема да се облича и се видя в огледалото. Къде бяха мощните му някогашни рамене?
към текста >>

Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по пътя за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг.
Кога какви пристройки има, кое кога е завършено не помня, но семейството се нанася пролетта на 1836 година. Кораби пренасят от Савана семейни съкровища, масивни мебели, маси, сервизи, драперии и кресла. Стените са покрити с тапети. Всеки има отделна баня. Скоро заработва и огромна пещ за каменни въглища, която осигурява централно отопление още далеч назад през 1838 година! Сметката е кажи-речи към триста хиляди долара. Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по пътя за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг. Това е то картинката, дето ми се стрелва сега! Имението било обявено за продажба през 1867 г. за 160 000 долара. Дрю плаща резиденцията, конюшнята, хамбара и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна дъбова гора наоколо за 140 хиляди долара. Пито-платено! На 6 ноември 1867 година във входната зала на Гибънсовата резиденция се събира каймакът на Ню Йорк по случай откриването на Централната методистка семинария. На следващата година, за да върви всичко гладко и да не си губи времето, господин Дрю донася на управителния съвет на семинарията три документа: нотариален акт за сградите и четиристотинте декара, споразумение за мебели и други движимости в сградата и на трето място, облигация за четвърт милион долара в брой, или носещи лихва бонове за издръжка на семинарията.
към текста >>

17. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана.
И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана. Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“. Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат. През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно. Претекстът е намерен в това, че откриването на училища трябва да бъде предшествано от писмено уведомяване на министерството.
към текста >>

18. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията.
Мийд Хол - главната сграда на университета Дрю, Медисън На другия ден следобед, когато влязоха в „Гората“ на семинарията Дрю, учудването му бе два пъти по-голямо. Стоеше пред голямото централно здание с огромните колони и просторното стълбище и не обръщаше внимание на Делчев, който се бе ухилил от ухо до ухо, като го гледаше колко е поразен. Нека си се хили! Това тука не можеше да бъде! Това тука беше построено от един човек. Четири пъти по-голямо от свищовския конак. А останалите сгради в гората? Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията. Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе пъти по-богати от богатите хора в България. Със собствени, не държавни железници. Със собствени параходни компании. С мини, с не знам какво! Кога щеше да вникне във всичко това, кога щеше да го обхване и да го разбере! Как така Бог е решил да го вземе в ръцете си и да го носи напред и напред, нагоре и нагоре! Как така да му върви! Автоматични камера 1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ. 1889 в Ню Йорк вестниците широко рецензират новоизлезли в началото на годината нови книги на теософката мадам Блаватска.
към текста >>

Общежитията се оказаха изцяло заети и стана така, че тях с Марин Делчев - двамата българи, единият последна година редовен семинарист, другият специализант първа година - взеха, че ги настаниха в най-старото общежитие на семинарията - Сикамор Катедж.
И вече започваше да му става някак си ясно, че Марин му беше много близък, но и наистина вече беше много напред. Виждаше се, че е на почит. Не само че това му беше последната година в Дрю, но и имаше уважението на всички, защото дори когато беше постъпил, идваше с една година актив от академията „Сейнт Джонсбъри“ зад гърба си. На другия ден, 20 септември, четвъртък, започваше първият учебен ден и беше голяма суетня, докато влезе в крак с най-непосредствените битови и учебни нужди. Петър разбра, че тази година имало необичайно голям приток на нови студенти, и хаосът и блъсканицата бяха пълни. Общежитията се оказаха изцяло заети и стана така, че тях с Марин Делчев - двамата българи, единият последна година редовен семинарист, другият специализант първа година - взеха, че ги настаниха в най-старото общежитие на семинарията - Сикамор Катедж. Това беше дъсчена колиба на два етажа, обшита с хоризонтални дъски за изолация, по който образец след много години Петър Дънов щеше да иска неговите първи ученици на „Изгрева“ да си правят бараките (с променлив успех) и от известно време беше преустроена и се ползваше за административни цели. Някои от стаите обаче можеха да им се дадат, банята на долния етаж работеше чудесно, а в големшкия хол - камината, особено през късната есен, вечер създаваше много уют. Дадоха им двете стаи на североизток от дъсчената веранда - номер 6 на север и ъгловата номер 8 на север и изток. Бяха сравнително големи като всички стаи на общежитието - горе-долу три и половина на три и половина метра. И беше чудесно! Беше чудесно, но трябваше да се тича и Петър все още не можеше да усети атмосферата на това забележително място, а искаше, до болка искаше да седне, да се отпусне и да просмуче дълбоко до костния си мозък духа на семинарията, от която очакваше толкова много! Тетрадки и учебници им бяха приготвили, но имаше да се купува това и онова - като се почне от моливи, гуми и мастило, та се стигне до гъба или хавлия ако искаш за банята.
към текста >>

Бяха сравнително големи като всички стаи на общежитието - горе-долу три и половина на три и половина метра.
Петър разбра, че тази година имало необичайно голям приток на нови студенти, и хаосът и блъсканицата бяха пълни. Общежитията се оказаха изцяло заети и стана така, че тях с Марин Делчев - двамата българи, единият последна година редовен семинарист, другият специализант първа година - взеха, че ги настаниха в най-старото общежитие на семинарията - Сикамор Катедж. Това беше дъсчена колиба на два етажа, обшита с хоризонтални дъски за изолация, по който образец след много години Петър Дънов щеше да иска неговите първи ученици на „Изгрева“ да си правят бараките (с променлив успех) и от известно време беше преустроена и се ползваше за административни цели. Някои от стаите обаче можеха да им се дадат, банята на долния етаж работеше чудесно, а в големшкия хол - камината, особено през късната есен, вечер създаваше много уют. Дадоха им двете стаи на североизток от дъсчената веранда - номер 6 на север и ъгловата номер 8 на север и изток. Бяха сравнително големи като всички стаи на общежитието - горе-долу три и половина на три и половина метра. И беше чудесно! Беше чудесно, но трябваше да се тича и Петър все още не можеше да усети атмосферата на това забележително място, а искаше, до болка искаше да седне, да се отпусне и да просмуче дълбоко до костния си мозък духа на семинарията, от която очакваше толкова много! Тетрадки и учебници им бяха приготвили, но имаше да се купува това и онова - като се почне от моливи, гуми и мастило, та се стигне до гъба или хавлия ако искаш за банята. Така че още в петък имаха ден за битови нужди и се смъкнаха с Марин в Медисън. Градчето изглеждаше малко, но на жепе линия, която дневно имаше пет редовни влака до Ню Йорк. Дюкяни - колкото щеш! Свършиха бързо, а и Петър припираше да се връщат, за да види, да разгледа, да обиколи; вече четвърти-пети ден бе тука, без да знае къде е! Само величието на Мийд Хол го бе поразило първата вечер и след това - тичане под дъбовете, без да може да се огледа! По негово настояване минаха по уж по-пряката пътека, която използваха студентите. Всъщност на обитателите на семинарията просто не им се ходеше по шосето, когато през леса беше такава красота.
към текста >>

На следващата година вече се пренася в хубавото общежитие в Ешбъри Хол.
„Поради работата на такива личности като Де Сосюр, Уърдсуърт и Ръскин, Торо и Джон Бъроуз в наши дни порасна широкият интерес към всички сцени и предмети, и живи същества на природния свят. И може би този особен интерес към природата никъде не е така очевиден, както в модерното изучаване на живота на птиците.“ Следва описанието на наблюдаваните в гората на Дрю птичи видове в продължение на две години. Този естествен резерват според документацията на автора привлича шестдесет и два вида птици! Шестдесет и два вида птици върху кажи-речи четиристотин декара гора, наблюдавани в течение на две години; повечето от тях непознати в Европа! Дълъг ръкопис. Със съвети как да ги откриете, къде да ги търсите, как да разпознаете гласовете им... И изследването завършва с цитат от една от най-„природните“ поеми на Емерсън, в която той описва „сочното - Чик-чикадиидии! - от якото сърце и веселото гърло“ на американското Чикади. Наистина тези методисти са особени; наистина - както казва чичо Сам в химна си - не се съмняват в дизайнерския гений на Бога и се възхищават на творението му, и търсят духа му в него, и чакат да ги озари с изгрева на слънцето! Петър първата година усъвършенства английския. На следващата година вече се пренася в хубавото общежитие в Ешбъри Хол. Стая 70 на втория етаж. Сега освен четенето и посещаването на общите лекции изнася учебни проповеди и дискутира проповедите на състудентите си. През ваканциите вижда Ню Йорк по-отблизо, ходи на екскурзии с приятели колкото може и се наслаждава на величествената природа по течението на Хъдзън. В края на втората година един след друг започват да си отиват Делчев (за да поеме пасторството си в България), както и Крикорян (за да намери мъченическата си смърт в турска Армения). Със започването на лятото се откъсва от семинарията, макар и временно, и любимият му „чичо Сам“.
към текста >>

19. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Има и четиригодишен курс, при който последната година се дава безплатна стая в общежитието на Теоложкия институт.
Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода. Учителят трябва да завърти мозъка на студента си в ритъма на своя мозък, преди да го пусне да върви нататък. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, с които студентът може да се заеме, при положение обаче, че факултетният съвет се убеди, че той ще може да поеме допълнителното натоварване, без това да му пречи на усвояването на редовната програма. Ако всичко е наред, може да се впусне в някоя от десетте предлагани дисциплини без допълнително заплащане. Няма да е излишно да споменем, че между тези допълнителни дисциплини са медицината и музиката - две неща, на които особено се набляга в методисткото образование. Има и четиригодишен курс, при който последната година се дава безплатна стая в общежитието на Теоложкия институт. Този курс е за студенти без предварително солидно образование, които имат нужда от подготвителна година. Институтът по теология на ул. „Маунт Върнън“ 72, Бостън Като отделна специалност в института има тригодишен курс за мисионери, насочен към практическа работа на терена. И отново тук музикалното образование е особено силно застъпено. Студентите в тази специалност, които ще преследват кариера в мисионерска дейност в чужбина, се приемат без допълнително заплащане в Музикалната консерватория на Нова Англия - по него време най-голямата по обем консерватория в света.
към текста >>

Дънов за учението му в Медицинския факултет на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли.
Завършил теология в Бостънския университет, от Варна, България.“ Между новопостъпилите около четиридесет студенти има само двама чужденци освен него: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Сега той вече е изцяло между вътрешни хора, мотивирани в кариерата си младежи от семейства с положение, в една от най-авторитетните медицински институции на Съединените щати. Болницата към Медицинския факултет на Бостънския университет Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра. Някога краен, полуиндустриален квартал в края на века, когато Дънов учи тук, обликът му светкавично се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални резиденции, издигнати от първите архитекти на града по последната дума на строителството, поразителни катедрали - Саут Енд цъфти и ще расте във всяко отношение преди новото си западане през последните двадесетина години. Удостоверение на П. Дънов за учението му в Медицинския факултет на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината за онова време. Кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър факултетът се гордее с голям медицински музей.
към текста >>

20. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

В първите години след връщането си всеки път, когато идва в София, той отсяда на общо основание в протестантското общежитие на ул. „Леге“.
Нарушаването на правилата на играта обаче разклащало системата и уплашени от това, че отказът му от заплата може да стане прецедент, неговите колеги поискали да се отърват от него. Така той едновременно не нарушил думата си и се освободил от задължението да прави нещо, което не е както трябва. Покрусата му наистина трябва да е била голяма. Протестантските мисии, които по времето на баща му в годините на възхода на българския духовен живот дадоха Евангелието на разговорен български език и дойдоха да събудят заспалото консервативно православие, сега - вече в български ръце в освободена България - бяха започнали да буксуват не по-малко от същото това православие, което имаха амбицията да заместят. Разбира се, между Петър Дънов и методистката и евангелска мисия няма външен срив. В първите години след връщането си всеки път, когато идва в София, той отсяда на общо основание в протестантското общежитие на ул. „Леге“. Връзките му със стария му съученик Делчев са възстановени, пастор Ватралски му остава близък приятел, когато се връща от САЩ, Величко Граблашев си остава верен другар, докато вратите на д-р Лонг, на учителя му Томов, на пастор Фурнаджиев и много други са винаги отворени за него. Две години подред той прекарва при сестра си Мария във Варна и за това време се знае, че на въпросите какво прави брат й след връщането си от Америка, тя упорито отговаря, че е станал протестантски проповедник. Самата тя, решителна и делова, каквато всички я помнят, непрекъснато го подтиква да се заеме с постоянна работа в методистката църква. С баща му нещата са по-добре, по-приятелски. Старият лъв колкото повече остарява, толкова става по-любящ, добродушен и толерантен.
към текста >>

21. Съдържание - Георги Христов

Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII.
Статия първа - Окултна социология 2. Статия втора 3. Статия трета 4. Идеално и осъществимо управление 5. Синархия на практика VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII. Борис Николов - мисли за комуните ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА I Комуната в Ачларе 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г. - Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г. - Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - „Ачларе, април. Работен ден - „Ачларе, април.
към текста >>

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

22. ЧАСТ ПЪРВА - ТЕОРИЯ - Георги Христов

Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII.
Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части II. Четирите съвета като органически метод за самоорганизиране на Братството III. Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига IV. Мисли на Учителя за Синархията V. Пет статии от Иван Толев за Синархията VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII. Борис Николов - мисли за комуните
към текста >>

23. 1. Статия първа - Окултна социология - Георги Христов

За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт.
Тая организация не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други. В класическото съчинение на Fustel de Coulanges40: „La cite antique“41 и в най-новата книга на парижкия професор A. Croiset42: „Les Democraties antiques43„ намираме най-изобилни доказателства за верността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логич- но същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция.
към текста >>

24. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

1923 г.), с.1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство, от което зависи и организацията на международното общежитие.
4. Идеално и осъществимо управление Окултна социология - Що е синархия? - Нова България „Всемирна летопис“, Г. III, кн. 1 (IX. 1923 г.), с.1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство, от което зависи и организацията на международното общежитие. Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществени дейци и политици предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най-малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: 1.
към текста >>

Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи?
човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“73 . Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel74) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери75 в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организация на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори - без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира - е едно чудовищно извращение на действителността. Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия. Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпредялбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по-висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците и като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи.
към текста >>

Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е.
Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански правдини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е. задругата, основана от Великия Учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание83. Тя е израз на духовно сродство и единение и следователно, напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм.
към текста >>

Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм.
Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е. задругата, основана от Великия Учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание83. Тя е израз на духовно сродство и единение и следователно, напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството.
към текста >>

25. 5. Синархия на практика - Георги Христов

По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие.
Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне по тоя начин - чрез създаване на едно професионално представителство в най- съвършена форма без участие на политиците в сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и на тяхна- та дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието, опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно - политическа тенденция. Та ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководена от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайно благоденствие на народа и за ненарушимата вътрешна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели, особено от 1914-1918 г. ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът, на който заседава в Женева - Швейцария. Това е едно рудиментарно90 начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения.
към текста >>

26. VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) - Георги Христов

VI. Георги Радев – Братско общежитие (Комуналният братски живот) Като жива семка у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души, които живеят в любовта.
VI. Георги Радев – Братско общежитие (Комуналният братски живот) Като жива семка у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души, които живеят в любовта. Тази семка започва да никне в нас, и нейните пръвни трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е предверие на братството. При условията, при които се намират днес човекът и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрастне. Постигнатото дава: Освобождаване от ония стопански, обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му.
към текста >>

Тази семка започва да никне в нас, и нейните пръвни трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие.
VI. Георги Радев – Братско общежитие (Комуналният братски живот) Като жива семка у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души, които живеят в любовта. Тази семка започва да никне в нас, и нейните пръвни трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е предверие на братството. При условията, при които се намират днес човекът и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрастне. Постигнатото дава: Освобождаване от ония стопански, обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия, и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа.
към текста >>

Братското общежитие е предверие на братството.
VI. Георги Радев – Братско общежитие (Комуналният братски живот) Като жива семка у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души, които живеят в любовта. Тази семка започва да никне в нас, и нейните пръвни трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е предверие на братството. При условията, при които се намират днес човекът и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрастне. Постигнатото дава: Освобождаване от ония стопански, обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия, и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа. В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба.
към текста >>

В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба.
Братското общежитие е предверие на братството. При условията, при които се намират днес човекът и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрастне. Постигнатото дава: Освобождаване от ония стопански, обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия, и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа. В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба. Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към по-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето. За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен.
към текста >>

Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към по-горно.
При условията, при които се намират днес човекът и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрастне. Постигнатото дава: Освобождаване от ония стопански, обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия, и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа. В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба. Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към по-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето. За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен. Жив организъм е то.
към текста >>

За ученика - братското общежитие е вътрешна школа.
Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия, и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа. В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба. Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към по-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето. За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен. Жив организъм е то. Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложим онова, което живата природа е вече осъществила.
към текста >>

Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен.
В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба. Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към по-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето. За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен. Жив организъм е то. Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложим онова, което живата природа е вече осъществила. Жив организъм е: и както тялото има глава и мозък, дробове и сърце, и стомах, като седалища на духовния, административния и стопанския живот, така и братското общежитие има своя глава и мозък, сърце и дробове и стомах, през които протича (общия) пълния му живот91. Разисквания върху рефератите92 .
към текста >>

Жив организъм е: и както тялото има глава и мозък, дробове и сърце, и стомах, като седалища на духовния, административния и стопанския живот, така и братското общежитие има своя глава и мозък, сърце и дробове и стомах, през които протича (общия) пълния му живот91.
Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен. Жив организъм е то. Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложим онова, което живата природа е вече осъществила. Жив организъм е: и както тялото има глава и мозък, дробове и сърце, и стомах, като седалища на духовния, административния и стопанския живот, така и братското общежитие има своя глава и мозък, сърце и дробове и стомах, през които протича (общия) пълния му живот91. Разисквания върху рефератите92 . Г. Томалевски. Комуните, като нова форма на братски живот, мимоходом разрешават в себе си социалния въпрос. Във формулата на производството, капиталът се заместя със съзнателно комунизирания братски труд. Да се помага за закрепването тая нова форма, като необходима за прилагането новото учение.
към текста >>

27. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

28. V. Комуната на Изгрева - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

29. Общежитието на Изгрева - Георги Христов

Общежитието на Изгрева Учителя не беше доволен от това, че братята и сестрите закупиха места на Изгрева и то на малки парчета.
Общежитието на Изгрева Учителя не беше доволен от това, че братята и сестрите закупиха места на Изгрева и то на малки парчета. Той искаше всеки, който купи, да има по един декар. А те закупиха по 100-150 до 200 кв.м, колкото да стъпят на Изгрева и да си построят барака. Всеки гледаше да си огради мястото. При ограждането на местата нямаше дори пътека откъдето да се мине. Нямаше регулационен план.
към текста >>

Учителя беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна.
В онуй време ние бяхме младежи и нямахме думата. Думата имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на Братството, макар Учителя да ръководеше всичко. Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо. Учителя беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти. Но нищо не стана. Във всеки случай център на братския живот беше салонът, полянката, където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават.
към текста >>

Изгревът, освен братско селище, все пак стана общежитие за братски труд.
От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята, които изработваха в селата своята реколта, изпращаха най- хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора. Изгревът, освен братско селище, все пак стана общежитие за братски труд.
към текста >>

30. 3. Никола Нанков - Георги Христов

За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом.
3. Никола Нанков В началото на Школата, когато се устройваше Изгревът ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ.
към текста >>

Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие.
3. Никола Нанков В началото на Школата, когато се устройваше Изгревът ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски.
към текста >>

Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие.
Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски. Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие. Но се случи така, че влезна една сестра помежду ни. Това бе Мария Тодорова, която бе приятелка на Борис Николов. Каквото трябваше да стане по-нататък, то стана. Започнаха недоразуменията между нас. Изведнъж започнахме да виждаме, че един носи повече вода от другия, че трети внася повече продукти от другите, че четвъртият готви за останалите, които изяждат всичко, и за петия и шестия не остава нищо за ядене.
към текста >>

Отвориха ни се очите и видяхме, че сме изтъкани от несъвършенства и тогава се разбра, че не можем да правим братско общежитие под този покрив.
Каквото трябваше да стане по-нататък, то стана. Започнаха недоразуменията между нас. Изведнъж започнахме да виждаме, че един носи повече вода от другия, че трети внася повече продукти от другите, че четвъртият готви за останалите, които изяждат всичко, и за петия и шестия не остава нищо за ядене. Но ние това не го виждахме по-рано. А трябваше да дойде тази сестра и да ни отвори очите. Отвориха ни се очите и видяхме, че сме изтъкани от несъвършенства и тогава се разбра, че не можем да правим братско общежитие под този покрив. Един ден се връщам, пресреща ме Борис Николов и отсича: „За тебе няма повече място тук, под този покрив“. И ме изгони. Аз трябваше да напусна. Макар, че аз бях дал парите за тази постройка и работих на нея, докато се построи. Изгониха ме без да ми дадат грош.
към текста >>

Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури.. Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина.
И ме изгони. Аз трябваше да напусна. Макар, че аз бях дал парите за тази постройка и работих на нея, докато се построи. Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури.. Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина. Другата стая се държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгрева го няма. Веднъж, на времето Учителя бе казал: „Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи.
към текста >>

Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие.
Макар, че аз бях дал парите за тази постройка и работих на нея, докато се построи. Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури.. Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина. Другата стая се държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгрева го няма. Веднъж, на времето Учителя бе казал: „Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи чак след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието, могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората“.
към текста >>

Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието, могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората“.
Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгрева го няма. Веднъж, на времето Учителя бе казал: „Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи чак след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието, могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27743077278137