Търсене в текстове за 'Общежитие'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката.
към текста >>

2. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за комунално общежитие се бе провалил.
Аз разказах само за трима. Имаше и други техни представители. Мнозина бяха избити през онези години като противници на властта и държавата. Други станаха комунисти и влезнаха в новата власт. Те трябваше да си направят своя опит и го направиха. Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за комунално общежитие се бе провалил. Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света. Няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно.
към текста >>

3. 5_31 Своеволия на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Учителят нареди на старите приятели да построят общежитие на "Изгрева", за да има по една стая и кухня за всеки брат и сестра, като им даваше пари, но те не направиха пак нищо.
Той беше намръщен. Смръщен ги гледаше, бутна с ръка плана настрана и каза: "Няма нужда от такива работи." Те си отидоха разочаровани. Ето тук се вижда и още нещо. Те не отиват при Учителя да Го питат, а искат да Го поставят пред свършения факт на едно човешко хрумване и решение. Те не го разбраха тогава, а някои от тях до края на живота си не го разбраха. Учителят нареди на старите приятели да построят общежитие на "Изгрева", за да има по една стая и кухня за всеки брат и сестра, като им даваше пари, но те не направиха пак нищо. Имаше пари и Учителят ги даваше. Имаше и хора, които щяха да строят и щяхме сами да си построим. Но отново не Го послушаха. Цели петдесет години всички бяха в бараките. Накрая дойде времето, когато се явиха онези служители, които трябваше да изпълнят Волята на Учителя.
към текста >>

4. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри.
Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, беше дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител". След този разговор изминаха десетки години и дойде онова време, в което се сбъднаха думите Му. Бараките с телените огради бяха разрушени, а местата бяха раздадени на други хора.
към текста >>

Ние правехме общежитие, където щяхме да живеем.
Като ученици доста нарушения сме правили в свободата, която Учителят ни даде. Той ни остави свободни, но трябваше да проявим Любов и послушание към Него. Ако бяхме проявили това, нещата на "Изгрева" щяха да се устроят по друг начин и съдбата му би била друга днес. Не проявиха нито едното, нито другото. Трябваше да питаме. Ние правехме общежитие, където щяхме да живеем. Имахме Учител, Който ръководеше тази Школа и това общество и трябваше да се пита. Освен че не се пита, а и онова, което Учителят бе принуден да каже за устройството на "Изгрева" не се изпълни. Всеки се цвъкна и се устрои там, където си искаше. Затова се получи тази непредставителна картина. Тя бе камък за препъване на мнозина, които идваха от града да чуят и видят за пръв път Учителя.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 2

Общежитие на Изгрева 70.
Кръчмата 65. Вила за Учителя 66. Емблемата с котвата 67. Един ден на Изгрева 68. Братски празници 69. Общежитие на Изгрева 70. Къщичката на Стоянка Илиева 71. Вътрешната работа на ученика 72. Постът в Школата 73. Бит на Учителя 74. Библиотеката на Учителя 75.
към текста >>

6. 69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА Учителят не беше доволен от това, че братята и сестрите закупиха места на Изгрева и то на малки парчета.
69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА Учителят не беше доволен от това, че братята и сестрите закупиха места на Изгрева и то на малки парчета. Той искаше всеки, който купи да има по един декар. А те закупиха по 100-150 до 200 кв.м колкото да стъпят на Изгрева и да си построят барака. Всеки гледаше да си огради мястото. При ограждането на местата нямаше дори пътека откъдето да се мине. Нямаше регулационен план.
към текста >>

Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна.
В онуй време ние бяхме младежи и нямахме думата. Думата имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко. Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо. Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти. Но нищо не стана. Причината я знаете. Във всеки случай центъра на братския живот беше салона, полянката,където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради.
към текста >>

Изгревът освен братско селище все пак стана общежитие за братски труд.
От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора. Изгревът освен братско селище все пак стана общежитие за братски труд.
към текста >>

7. 53. ЗАДРУГА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ако е така, задруга подразбира най-съвършената форма на общежитие, дето Любовта може да се прояви в своята пълнота.
53. ЗАДРУГА Какво трябва да се разбира под „Задруга"? Трябва ли да работиме за другите? Трябва ли да работим и за враговете си? Ако е така, задруга подразбира най-съвършената форма на общежитие, дето Любовта може да се прояви в своята пълнота. Христос казва: „Чули сте, че е речено, да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Аз обаче казвам: Любете враговете си..." (Ма-тея 5,гл. 43,44). Думата „Задруга" Учителят намери за най-подходяща в българския език. На първия Младежки събор още Учителят каза, че има план с най-големите му подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: „Посочете ми двама души, между който има любов и аз ще ви дам този план наготово.
към текста >>

8. ІІІ.78. ЧИСТОТАТА НА РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

А на Изгрева се направи общежитие от семейни и не семейни.
Изгревът бе място за Школата на Учителя. Още през 1922 година Учителят на събора в Търново заяви: „На окултният ученик не му е позволено да се жени! " На този събор Учителят разгледа въпроса за женитбата по принцип. И това трябваше да се спазва. Но това не се направи. А на Изгрева се направи общежитие от семейни и не семейни. И това създаваше много проблеми на Учителя, защото всички отиваха накрая при Него, за да им разрешава завързаните семейни проблеми. Основаването на Младежкия Окултен Клас бе един модел. В него постъпваха младежите, които не бяха женени. Този модел трябваше да се спазва до края. Но той не се спази.
към текста >>

9. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Хората не са готови, не са изработили тези чувства и качества, с които да служат на едно братско общежитие.
Разбрах, че това е един техен опит. Той щеше да им послужи в бъдеще. Не се мина много време и те бяха вече оголели, огладнели, отслабнали и болни от малария. Като видях всичко това, тогава си обясних защо Учителят ми забрани да ходя там. Това бяха опити не за братството, а бяха лични опитности. Хората не са готови, не са изработили тези чувства и качества, с които да служат на едно братско общежитие. Това бяха опити на един ентусиазъм, вмъкнат отвън, в младежите, които бяха в Младежкия окултен клас. През тази година Учителят се спря на въпроса за комуните. Той каза, че комуната означава комунизиране на труда, а не комунизиране на капитала, защото капиталът е резултат на едно минало поколение. Ние това го проверихме по-късно. Ето как: По онова време имаше една банка „Гирдап" и много хора от братството си вложиха парите в нея, за да печелят от лихви.
към текста >>

10. Съдържание

ТОМ 8

Братско общежитие 15.
Ураганът, който помете всичко 10. Онези, които воюваха срещу Учителя 11. Двете окръжности на двете Школи 12. Да ходиш с два крака 13. Гарант за едного 14. Братско общежитие 15. Тежката карма / Цветанка Нанкова (19.Х.1908-02.VII.1996 г.) Документално означава истинско / Никола Нанков Вместо предговор Беинса дуно – Учителят на бялото братство “Моят роден град София” / Райна Констанцева Червената ескадра / Недю Недев. София, Военно издателство, 1980 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО / Вергилий Кръстев Поздрав на всички мои братя До всички приятели малки и големи и на добрите ученици Бележки към снимките на “Изгревът”, том VIII Забелязани грешки в “Изгревът”, том VII СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИКИ ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1997
към текста >>

11. 14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ

ТОМ 8

14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди.
към текста >>

За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ.
към текста >>

Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски.
към текста >>

Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие.
Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски. Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие. Но се случи така, че влезна една сестра помежду ни. Това бе Мария Тодорова, която бе приятелка на Борис Николов. Каквото трябваше да стане по-нататък, то стана. Започнаха недоразуменията между нас. Изведнъж започнахме да виждаме, че един носи повече вода от другия, че трети внася повече продукти от другите, че четвъртия готви за останалите, които изяждат всичко и за петия и шестия не остава нищо за ядене.
към текста >>

Отвориха ни се очите и видяхме, че сме изтъкани от несъвършенства и тогава се разбра, че не можем да правим братско общежитие под този покрив.
Каквото трябваше да стане по-нататък, то стана. Започнаха недоразуменията между нас. Изведнъж започнахме да виждаме, че един носи повече вода от другия, че трети внася повече продукти от другите, че четвъртия готви за останалите, които изяждат всичко и за петия и шестия не остава нищо за ядене. Но ние това не го виждахме по-рано. А трябваше да дойде тази сестра и да ни отвори очите. Отвориха ни се очите и видяхме, че сме изтъкани от несъвършенства и тогава се разбра, че не можем да правим братско общежитие под този покрив. Един ден се връщам, пресреща ме Борис Николов и отсича: "За тебе няма повече място тук, под този покрив". И ме изгони. Аз трябваше да напусна. Макар че аз бях дал парите за тази постройка и работих на нея докато се построи. Изгониха ме без да ми дадат грош.
към текста >>

Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури.
И ме изгони. Аз трябваше да напусна. Макар че аз бях дал парите за тази постройка и работих на нея докато се построи. Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури. Изгониха ме без причина, само заради женски приумици. Ако бях направил сам барака с тези две жълтици, щях да си разреша сам въпроса със своя собствен дом. Но аз отидох да питам преди това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие. Учителят ми каза: "Ти чувал ли си, че българите имат една поговорка: "Орташка кобила и вълци не я ядат! " Все някой ортак ще подгони вълкът, дето иска да изяде кобилата".
към текста >>

Но аз отидох да питам преди това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие.
Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури. Изгониха ме без причина, само заради женски приумици. Ако бях направил сам барака с тези две жълтици, щях да си разреша сам въпроса със своя собствен дом. Но аз отидох да питам преди това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие. Учителят ми каза: "Ти чувал ли си, че българите имат една поговорка: "Орташка кобила и вълци не я ядат! " Все някой ортак ще подгони вълкът, дето иска да изяде кобилата". Аз не послушах Учителя, защото не можах да разбера какво иска да ми каже. Но минаха години, аз си построих къща, но пак не послушах Учителя и в нея взе участие и моят шурей, брат на жена ми и сега имам много ядове с него. Попаднах отново на ортаклък.
към текста >>

Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие.
Дори онези, които нямаха редовни документи бяха настанени в държавни жилища и властите на много места си затвориха очите към нередовните документи, само и само да се отърват от дъновистите, като ги настанят в подходящи държавни жилища с топла вода и парно отопление. Това те направиха. И никой днес не може да ги обвинява, че са извършили беззаконие спрямо жителите на Изгрева. Беззаконието, което те извършиха спрямо Изгрева беше от друго естество и друг порядък. За него говорихме. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгревът го няма. Веднъж, на времето Учителят бе казал: "Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи час след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората".
към текста >>

Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората".
Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгревът го няма. Веднъж, на времето Учителят бе казал: "Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи час след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората". Ние, последователите на Учителя Дънов живяхме, преживяхме много неща и дочакахме да се сбъднат думите на Учителя. А другите след нас ще дочакат да се изпълни онова, което не се е сбъднало досега. Нито една черта от Божия закон няма да премине докато не се изпълни всичко, което Учителят е казал. Бог бе в Словото Му и Словото Му бе Бог, между нас, българите и човеците по земята.
към текста >>

12. 21. УСТРОЙВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО „ИЗГРЕВ

ТОМ 9

Сега, правиме общежитие, място където ще се живее, Учителят е който ръководи тази работа.
Своеволие сме си правили. Та в това, ние като ученици сме, така доста нарушения сме правили, в свободата която Учителят ни даде. Щото Той ни остави свободни, но ние трябваше да проявим любов и послушание. Нито едното, нито другото го направихме. Щото трябваше да питаме. Сега, правиме общежитие, място където ще се живее, Учителят е който ръководи тази работа. Редно е да се пита, нали? Всеки да си цвъкне на безразборно място, дето го казва народът и затуй се получи тази картина която не беше представителна. Е, нямаше на какво да ни завиждат. После Той, Учителят понеже за никого лошо не говореше казваше: „Никой няма да ви завижда сега на тези барачки както сте! " Това е Учителювото гледане, не нашето.
към текста >>

13. 23. СЪБОРИТЕ В СОФИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Да речем едни работят повече, други клинчат от работа, неща които в едно общежитие някак не са благоприятни.
И после, когато се върнаха две сестри нямаха квартири и дойдоха при мене. Аз имах самостоятелна стая и по-широко легло, та спяхме така трите, докато си намерят квартира. Спяхме така напреко на леглото, слагахме столове за краката си, щото нямаше къде да бъдат на квартира. А после едната остана - Дафинка Доганова, дълги години идваше при мене, защото учителствуваше в едно съседно село и при мен остана и от това, което те ми разказаха видях, че всичкото пак така е било недомислено. Пак имало слабости в работата. Да речем едни работят повече, други клинчат от работа, неща които в едно общежитие някак не са благоприятни. И затова. Иначе, на мен не са ми разказвали за комуната в Ачларе братята. В.К.: Казвали са ми, че Учителят не е бил доволен от напускането на Школата и отиването им по комуните. Е.А.: Но това не беше брат Негова идея. Комуните, които се правеха, то бяха идеи на тези приятели, които бяха с такова съзнание настроени.
към текста >>

14. 02 - 07. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев идеята за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но затворено за амбулантни търговци.
„Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене. " После свикал ръководителите и им казал да предадат на хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо. До вечерта никой нищо не купил и амбулантните търговци, като видели, че стоката им не се харчи, прибрали я и поели обратно пътя за града като си думали: „Той, бай Георги право ни каза, че техните хора всичко си носят и нищо не купуват. " Така завинаги брат Куртев отбил потока на амбулантните търговци към срещите и съборите на Бялото Братство в Айтос. Попречено било на опорочаването им. Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев идеята за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но затворено за амбулантни търговци.
към текста >>

15. 02 - 16. РАЗШИРЯВАНЕ НА СГРАДАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Едни поколения идвали, а други си заминавали, но идеята за братския живот, за братско общежитие, и за братско общуване останало дълбоко в душите на Айтоското братство.
Подобренията следвали едно след друго. Външният вид на градината се променял бързо. Дори можело да се каже, че вече няма и помен от първоначалната постройка. Всичко било обновено. Животът продължавал. Едни поколения идвали, а други си заминавали, но идеята за братския живот, за братско общежитие, и за братско общуване останало дълбоко в душите на Айтоското братство. Мечтата на брат Георги Куртев се осъществила. Ние и днес я виждаме като реалност.
към текста >>

16. 09 - 164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя.
Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд. Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера. Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя. Тогава всички изпитахме една неописуема радост. Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на „Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини тази работа не стана. Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната. Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта.
към текста >>

17. 09 - 293. КИРИЛ СТАРЕЙШИНСКИ

Старейшински бил изпратен в лагер (или наречено по комунистически - трудово-възпитателно общежитие) „Белене".
И тъй Кирил се прочул със своето ясновидство. При него почнали да се стичат хора от разни места, на които той казвал къде са изгубените им вещи, имената на посетителите, както и лек за разни болни и страдащи. Но не само това. Той им казвал нещо и за тяхното бъдеще, които се сбъдвали. Всеки ден се трупал народ, на което не се гледало с добро око от страна на местните власти. Старейшински бил изпратен в лагер (или наречено по комунистически - трудово-възпитателно общежитие) „Белене". След известно време министър- председателя Антон Югов посетил общежитието. Един ден строили всички и Югов попитал: „Има ли някой да се оплаче нещо или нещо да запита? " Никой не се обадил. Тогава Старейшински излязъл две крачки напред и казал: „Другарю министър- председател, мога ли да попитам нещо? " - „Да, може." - „На мене не ми е ясно аз защо съм тук.
към текста >>

След известно време министър- председателя Антон Югов посетил общежитието.
При него почнали да се стичат хора от разни места, на които той казвал къде са изгубените им вещи, имената на посетителите, както и лек за разни болни и страдащи. Но не само това. Той им казвал нещо и за тяхното бъдеще, които се сбъдвали. Всеки ден се трупал народ, на което не се гледало с добро око от страна на местните власти. Старейшински бил изпратен в лагер (или наречено по комунистически - трудово-възпитателно общежитие) „Белене". След известно време министър- председателя Антон Югов посетил общежитието. Един ден строили всички и Югов попитал: „Има ли някой да се оплаче нещо или нещо да запита? " Никой не се обадил. Тогава Старейшински излязъл две крачки напред и казал: „Другарю министър- председател, мога ли да попитам нещо? " - „Да, може." - „На мене не ми е ясно аз защо съм тук. Затуй ли, че аз виждам неща, които другите не виждат?
към текста >>

Съветвам ви да го използвате, да продължите пътя." - „Това я стане, я не", казал иронично министър-председателят и напуснал общежитието.
- „Това не е суеверие", отговорил Старейшински. „Че действително е така, ще ви кажа следното, за да се уверите. Вие на тръгване от София оставихте жена си малко болна. Пътувахте с кола N ... Сега на връщане от тук на километър... ще ви се развали колата. След малко ще мине камион. Съветвам ви да го използвате, да продължите пътя." - „Това я стане, я не", казал иронично министър-председателят и напуснал общежитието. И тъкмо на уречения километър колата на Югов спряла. След малко идва и уреченият камион, за който бе дума по-горе, но другарят Югов не се възползвал, надявайки се колата скоро да стане. Но след като минали един-два часа и почнало да се смрачава, тогава Югов пратил известие до близкия селсъвет за превозно средство, с което да продължи пътя си. След като другарят министър пристигнал в София, първата му работа била да телеграфира до Белене за освобождаването на Старейшински. Заповедта била изпълнена веднага.
към текста >>

18. ВТОРИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Жертвата е даване и ние трябва да се учим на нея, защото тя лежи в основата на всяко общежитие.
През този месец аз разбрах, че за да добия съвършена Любов, необходимо ми е абсолютна чистота в мислите и чувствата и Мъдрост, която да я управлява. Сийка 22. 08. 1923 г. София II ГРУПА VII1 Жертвата Туй, което ние нарйчаме Жертва е естествена проява на човек, който обича. Този, който обича е богат и той не може да не даде на този когото обича! Жертвата е даване и ние трябва да се учим на нея, защото тя лежи в основата на всяко общежитие. Жертвата е материална и духовна. В ежедневния живот ние имаме хиляди случаи, където може да проявим тази Добродетел. Всички живели в егоизма ние сме привикнали да искаме само от другите. А няма по-хубаво от това да можем да дадем, дето имат нужда от нашата помощ. Едно нещо трябва да се има пред вид при жертвата, че тя всякога да става в хармония с нашия вътрешен глас и така винаги ще бъде хармонична.
към текста >>

19. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Но тъй като аз се разполагах, а тя обичаше и тя да командва, един ден си прибира багажа и отива в общежитието във фабриката и ме напусна, Па и не беше удобно, ставаше сутрин рано в тъмно, минаваше през цялата гора, покрай линията, за да отиде до фабриката там.
" - Викам: „Кани ме тази Капитанова." - „Ех, както решите." И аз отидох при Капитанова. Но беше много интересно, когато отидох втория път. Аз нали съм месоядка и съм отишла при гърнетата, масата с гърнетата, кърнаци, разни неща, такива пълни, суджуци два. И една по една върви и казва: „У, сестра, тук мирише на месо! Учителят не дава." Днес тъй, утре тъй и аз повиках сестра ми и: „Я обирай тия работи, да ги няма." А по едно време сестра ми, когато стачкуваха и когато чупеха прозорците на германската легация, дойде при мене да живее. Но тъй като аз се разполагах, а тя обичаше и тя да командва, един ден си прибира багажа и отива в общежитието във фабриката и ме напусна, Па и не беше удобно, ставаше сутрин рано в тъмно, минаваше през цялата гора, покрай линията, за да отиде до фабриката там. Та така стана. Та и тоя случай го има. Но Балтова идваше, нали, и чакаше на вратата, понеже вратите така, едно до друго така, малко антре. И аз имах чувството, че на моята врата се чука и отварям. Тя вика: „Пуле, пуле, пиленце" - викаше на Неделчо Попов.
към текста >>

20. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 181-200

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Общежитие. Пари.
9.III.1922 г. Хората. Бог. 193 Големите работи са за хората, а най- малките за Бога. 10.III.1922 г. философия. 194 Голяма философия се изисква от човека, да може да примири всичките противоречия в живота и да се издигне над тях. Общежитие. Пари. 195 В идеалното общежитие пари няма да има - услуга за услуга. Парите носят образа на човек, а услугата всякога носи образа на Любовта. 11.III.1922 г. Духовен живот. 196 Човек може рязко, изведнъж да се измени, ако той това иска и да започне духовен живот.
към текста >>

195 В идеалното общежитие пари няма да има - услуга за услуга.
Хората. Бог. 193 Големите работи са за хората, а най- малките за Бога. 10.III.1922 г. философия. 194 Голяма философия се изисква от човека, да може да примири всичките противоречия в живота и да се издигне над тях. Общежитие. Пари. 195 В идеалното общежитие пари няма да има - услуга за услуга. Парите носят образа на човек, а услугата всякога носи образа на Любовта. 11.III.1922 г. Духовен живот. 196 Човек може рязко, изведнъж да се измени, ако той това иска и да започне духовен живот. А тази промяна може да дойде и естествено в живота му.
към текста >>

21. 72. БЕЛЕНЕ

Жечо Панайотов

път, докато пристигнем до голямото здание сред самият остров, общежитие за затворниците.
След малко общи разговори, приготвихме се за нощуване. Всеки бе замислен за своята съдба - какво ли имаше да се преживее в този остров Белене, прочут със страданията на хиляди и хиляди българи, минали през него за своите присъди. Като верующ човек, всяка моя стъпка се съпровождаше с братските молитви - Добрата молитва и 91 Псалом. Сутринта, преминахме моста построен върху понтонни лодки и така прехвърлихме ръкава на Дунава. След това се присъединихме към колата, която бе натоварила багажа ни - имаше да изминем около 12 км. път, докато пристигнем до голямото здание сред самият остров, общежитие за затворниците. Настаниха и нас в спалните помещения; мен ми се падна да бъда в голяма стая - все непознати хора, имаха суров изглед, все политически затворници с доста големи присъди. Стаята беше заета с около 30 легла, но само сламеници, наредени край стените. По средата имаше пътека, но като нямаше друго место, моят сламеник се намести на пътеката, а багажа ми край мен. Имаше и други като мен. На другият ден ни зачислиха в бригадата, с която щяхме да ходим на работа.
към текста >>

22. 72. БАНЯТА

Николай Дойнов

На Изгрева се беше преместил от нашето общежитие и си имаше отделна, самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше.
Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и изключителна находчивост. Техник във всяко направление - строителство, водопровод, електричество, фина механика, часовникарство, груба тежка механика, правене на музикални инструменти. Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повреди ли се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека, тичайте при брат Димитрий Стоянов. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето общежитие и си имаше отделна, самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение там си беше устроил и работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне от часовникарските и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат, направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципите на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода, която в специална камера, се разстудяваше по желание със студена и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя.
към текста >>

23. 9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ

Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо.
9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните „Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (VIII-IX. 1924), с. 175-177 Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана неприложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са умирали на кладата, на ешафода или в забрава, без да доживеят и видят реализирането на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, защото най-пресният от тях е достатъчно убедителен; неотдавна починалият бивш преседател на Съединените Северо Американски Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието на последната Общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от своите посланици Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение.
към текста >>

24. 10. БОРБИ И НАСИЛИЯ

Основата на човешкото общежитие е законът на любовта.
За умните хора това е една задача от най-елементарните. И ако нашите държавници разбираха поне отчасти и повърхностно окултните закони на човешкия живот, те щяха не само да предотвратят всякакви стачки на държавните и частни работници, но и да впрегнат тяхната енергия в производството с максимална полза за народно благо в преживявания сега възстановителен период. Изкуството да управляваш е тясно свързано с науката за живота. Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата. Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво управление, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско управление, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа. Основата на човешкото общежитие е законът на любовта. Великият Учител Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият учител, Христос, а всинца вие братя сте"[1]. От това положение изхождат всичките принципи, върху които се гради живота на хората. Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и народи са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертвуват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство. А за да работи, да помага и се пожертвува за ближния, човек трябва да се вдъхновява и потиква от чистото и безкористно чувство на мировата любов, без което е немислим никакъв смислен живот на земята и никакво развитие. С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота.
към текста >>

25. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

При тия условия няма да се вършат престъпления, не ще има и нужда от затвори, грубата физическа власт, като принудително средство, ще стане излишна, и държавата, като организирано общежитие с репресивни закони, ще бъде една отживелица.
Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувствуват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат. И тогава всички ще добруват. При тия условия няма да се вършат престъпления, не ще има и нужда от затвори, грубата физическа власт, като принудително средство, ще стане излишна, и държавата, като организирано общежитие с репресивни закони, ще бъде една отживелица. Единственият закон за любовта и братството ще бъде достатъчен да разреши всички противоречия и недоразумения. А това води неминуемо към нова социална уредба и към справедливо разпределяне на благата. Всеки ще има това, от което се нуждае, и всеки ще се радва на плодовете от своя труд, без страх да бъде ограбен от другиго. Така възроден един народ, той ще стане образец за другите и това негово възраждане ще повлече изменение и в техните понятия и нрави. Границите между народите ще станат непотребни и човечеството ще може един ден да се обедини.
към текста >>

26. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство, от което зависи и организацията на международното общежитие.
16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ Окултна социология - Що е синархия? - Нова България „Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923г.), с. 1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство, от което зависи и организацията на международното общежитие. Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществени дейци и политици предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенствуват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъмне издържат и най-малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република.
към текста >>

Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи?
Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация". Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage uliversel) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло" и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сир. от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организация на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най- малко: резултатът от подобни избори - без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира - е едно чудовищно извращение на действителността. Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най-прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия. Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпредялбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по-висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците й като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи.
към текста >>

Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е.
Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление" пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански правдини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм", който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции" да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е. задругата, основана от Великия Учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание.[2] Тя е израз на духовно сродство и единение и следователно, напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената истина.
към текста >>

Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм.
Но такъв червен „комунизъм", който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции" да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е. задругата, основана от Великия Учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание.[2] Тя е израз на духовно сродство и единение и следователно, напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенствуване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството.
към текста >>

27. 17. СИНАРХИЯ

За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт.
Тая организаця не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други. В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция.
към текста >>

28. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие.
Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне по тоя начин - чрез създаване на едно професионално представителство в най-съвършена форма без участие на политиците в сегашния калибър? И, което е още по- важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и на тяхната дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват ще носят печата на знанието, опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Та ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководена от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенствуване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайно благоденствие на народа и за ненарушимата вътрешна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914-1918 г. ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът, на който заседава в Женева - Швейцария. Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения.
към текста >>

29. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността.
7(111.1924), с. 151-153 Големият европейски катаклизъм от 1914-1918 г. предизвика коренна промяна в политическата уредба на много страни: предишните държавно-правни форми бидоха заменени с нови, считани за по-добри и по-съобразни с изискванията на новото време, и в тия форми се вля ново съдържание от социални течения и групировки. Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е налице: принципите, които се влагат в развитието на народите и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на Божествените закони и предначертания. Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи всъщност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното.
към текста >>

30. 27. ИСТИНСКИЯТ МИР

Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство.
Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствувани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е.
към текста >>

Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденствува; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо.
Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденствува; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите.
към текста >>

31. II. САЛОНИТЕ, МОЛИТВЕНИТЕ ДОМОВЕ И ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО, ОТРАЗЕНИ В „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дух на воин и душа на девойка

Общежитие на Изгрева Виж: „Изгревът" том II, стр.
159-161 15. Кръчмата Виж: „Изгревът" том II, стр. 176-177 16. Вила за Учителя Виж: „Изгревът" том II, стр. 177-178 17. Общежитие на Изгрева Виж: „Изгревът" том II, стр. 183-184 18. Едно кътче от рая Виж: „Изгревът" том II, стр. 302-303 19. Места в село Бистрица за Новия Изгрев Виж: „Изгревът" том II, стр. 303-304 20.
към текста >>

Братско общежитие Виж: „Изгревът" том VIII, стр.
Истинският Изгрев Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 30 41. Моите братовчеди Виж: „Изгревът" том VIII, стр.40 42. Новият жив Изгрев Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 522 43. Братско общежитие Виж: „Изгревът" том VIII, стр. 711-712 44. Устройване на селището Изгрев Виж: „Изгревът" том IX, стр. 51-53
към текста >>

32. 13. СЪДБАТА НА СВЕТА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА ГОСПОДЕН

ТОМ 16

" Всички ни изгледаха, но помислиха, че сме викани, за да ни даде Учителят някоя работа за хамали, защото ние бяхме яки, силни и обикновено, когато Братството бе събрано, ние вършехме онази тежка работа, без която не може да съществува нито един лагер и братско общежитие.
Над масите се беше разпростряла сянката на орехите, така че засенчваше само половината от тях. Беше дошла една група от София - те обикновено пътуваха с автобус до Владая и оттам се придвижваха пеша. А когато нямаше превозно средство, се преминаваше и пешком от София до Мърчаево. В тази група бе дошъл и брат Кирил Икономов - този, под чиято редакция излезнаха първите песнарки и в тях бяха отпечатани песните на Учителя през 1938 година и 1942 година. Като привършихме обяда, Учителят стана, като преди това бе казана обща молитва, и преди да се насочи към стаята Си, каза: „Пеню и Владо да дойдат горе в стаята ми! " Всички ни изгледаха, но помислиха, че сме викани, за да ни даде Учителят някоя работа за хамали, защото ние бяхме яки, силни и обикновено, когато Братството бе събрано, ние вършехме онази тежка работа, без която не може да съществува нито един лагер и братско общежитие. Качихме се с Владо горе на терасата. Владо бе руснак, избягал от руската болшевишка революция и сега в Мърчаево си изкарваше хляба с каменоделство -професия, която упражняваше и брат Темелко, в чийто дом пребиваваше Учителят. Почукахме на вратата на малката стаичка, чухме гласа на Учителя и влезнахме при Него. Той седеше на стола. Протегна ръка, взе Библията от малката масичка и я отвори, за нас наглед съвсем произволно, на някаква страница.
към текста >>

33. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

- в Русенския опит за братско общежитие.
Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно би твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали задълго да бъдеш наш представител. Ти участвува през 1922 г в Ачларския, а през 1923 г. - в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот. Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братствения живот и с вдъхновение се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение. Не те разбираха обаче някои хора. И оттам дойдоха за теб големи горчивини и страдания. В средата на своите приятели, в братствената среда ти бе в своята творческа обстановка.
към текста >>

34. 49. ЕРАТА НА ЖЕНАТА

ТОМ 20

А частната собственост като основа, мерило и начало в човешкото общежитие е била спънка, която е задушавала другата страна на човешкото същество - сърцето.
Умът в своето едностранчиво проявление - чрез въздигане в култ на личния и отделен интерес - е смазал сърцето и оттам - човекът на Божествения план е деформиран. А растящото деформиране на човека в това направление ще донесе катастрофални последици за цялото човечество, защото са се преминали границите на допустимите деформирания и окъснения. Трябва да се издигне повик за удължаване на съответната страна на ума - сърцето - до размера на ума, за да се възстанови първобитното равновесие, което е съществувало при излизането на човека из Бога. Повик за повръщане към сърцето - ето сегашната работа на човечество. А била е занемарена страната на сърцето, защото: умът е студ, отделност, анализ, който, проявен в крайният си предел, се е проявил като частна собственост. А частната собственост като основа, мерило и начало в човешкото общежитие е била спънка, която е задушавала другата страна на човешкото същество - сърцето. А понеже по самата си същина умът и сърцето са два контраста, а надделял е в света умът - то той е взел господство в ущърб на сърцето. Срещу ума, който е студ, стои топлината, която е сърцето; срещу ума, който е отделност, е сърцето, което е единение; срещу ума, който анализира или разкъсва на части, е сърцето, което синтезира и обединява. И човечеството, вървейки само по едната страна, забравяйки за другата - тъй също необходима, - днес, при безмерното увеличение на ума, е длъжно да спре вървежа си и да започне нов път - по пътя на сърцето, по пътя на любовта, по обратния път на частната собственост, която е причина на 9/10 от престъпленията. И когато човечеството отново удължи в Божествения триъгълник страната на сърцето си до размера на ума - то тогаз свободно ще тръгне и по двата пътя. И тогаз вече тези два пътя ще се идентифицират с Мъдрост и Любов, Наука и Религия, равноправни Мъж и Жена - и през тях ще шествува Божественият човек към Божественото, тогаз вече необезпокояван от изненади.
към текста >>

Жената ще претопи държавите, за да създаде на тяхното място друго общежитие, по нищо не прилично на днешната държава, сполучливо наречена от Ницше «най-студеното чудовище», под ноктите на което Жената е била пълна робиня.
Тя ще бъди мироноската. Тя ще заработи - не за да изостри политическите спорове и да получи избирателно право, а за да унищожи партиите и парламентите. Тя няма също да увеличи числото на държавите, а ще унищожи границите им. Тя ще внесе духа на споразумение и солидарност между всичките същества, наречени човеци. Обществото на народите - хвърлено днес само като идея - е първото семе на женското начало, което заработва между държавите, които създаде мъжът. Жената ще претопи държавите, за да създаде на тяхното място друго общежитие, по нищо не прилично на днешната държава, сполучливо наречена от Ницше «най-студеното чудовище», под ноктите на което Жената е била пълна робиня. Това е бъдещото общежитие, което ще се създаде от Жената - ще бъде общежитие на цялото човечество, в което няма да има място за: племена, народи, отечества, пол, религии. Там - в нейната обществена организация - в далечината на вековете - ще има само братя и сестри. Жената ще разруши и частната собственост, защото това е нейният дял - и, започнала днес с комуналния живот в собственото си семейство, гдето тя е първата и последна слугиня, тя ще изнесе този живот в съседното семейство, ще премахне дворната ограда между себе си и съседката си и ще създаде първата комуна. И чрез свойта майчина любов тя лесно ще изнесе своя задружен живот там, гдето случаят и условията я повикат. Този е пътят на сърцето.
към текста >>

Това е бъдещото общежитие, което ще се създаде от Жената - ще бъде общежитие на цялото човечество, в което няма да има място за: племена, народи, отечества, пол, религии.
Тя ще заработи - не за да изостри политическите спорове и да получи избирателно право, а за да унищожи партиите и парламентите. Тя няма също да увеличи числото на държавите, а ще унищожи границите им. Тя ще внесе духа на споразумение и солидарност между всичките същества, наречени човеци. Обществото на народите - хвърлено днес само като идея - е първото семе на женското начало, което заработва между държавите, които създаде мъжът. Жената ще претопи държавите, за да създаде на тяхното място друго общежитие, по нищо не прилично на днешната държава, сполучливо наречена от Ницше «най-студеното чудовище», под ноктите на което Жената е била пълна робиня. Това е бъдещото общежитие, което ще се създаде от Жената - ще бъде общежитие на цялото човечество, в което няма да има място за: племена, народи, отечества, пол, религии. Там - в нейната обществена организация - в далечината на вековете - ще има само братя и сестри. Жената ще разруши и частната собственост, защото това е нейният дял - и, започнала днес с комуналния живот в собственото си семейство, гдето тя е първата и последна слугиня, тя ще изнесе този живот в съседното семейство, ще премахне дворната ограда между себе си и съседката си и ще създаде първата комуна. И чрез свойта майчина любов тя лесно ще изнесе своя задружен живот там, гдето случаят и условията я повикат. Този е пътят на сърцето. Днес частната собственост, като културен указател, си е изиграла ролята.
към текста >>

35. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

Защо не се построи братско общежитие на Изгрева След завръщането на Учителя от Мърчаево на 19.10.1944 г., сестра Веса Козарева отива при Него на разговор.
Правят комисия, разглеждат въпроса и идват да проверят материалното му положение в жилището ни. От топлината на печката, която отива нагоре, се топи снегът и по ламарината между двете бараки взе да капе пред вратата към кухнята и се образува голяма ледена висулка от тавана до земята, дебела над 40 сантиметра - сталактит. Като видяха това, тримата от комисията си излязоха и веднага отпуснаха стипендия на Косю - записа втория семестър и завърши образованието си със стипендия. Направихме постъпки пред Братския съвет, да му дадат стипендия, но те отговориха, че нямат пари. Добре знаехме, че отпуснаха на 5 „даровити”, от които нищо не излезе. 77. Защо не се построи братско общежитие на Изгрева След завръщането на Учителя от Мърчаево на 19.10.1944 г., сестра Веса Козарева отива при Него на разговор. Той й заявява, че никой не иска да работи за Братството, да изпълни Волята Божия. Сестрата възразява. Тогава Учителят й предлага да отидат в дома на брат Боян Боев, където по това време се събирало ръководството на Братството, и по-известните братя и сестри като Тодор Стоименов, Борис Николов, Николай Дойнов, Гавраил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Елена Андреева, Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и др. Влизат с Учителя в голямата стая и сядат между приятелите. Учителят ги оглежда всичките и казва, че в момента Братството има много пари.
към текста >>

Учителят желаел да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота.
п. линията. Да ги раздели на парцели по един декар и на всеки изгревянин да даде по парцел с нотариален акт. Да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи, кухня, антре, мазе и таван. Всички къщи да образуват концентрични кръгове с 12 улици, излизащи радиално от центъра. Там да се построи салон с библиотека, кухня със столова, а отгоре на втория етаж - стаи за възрастни приятели. Учителят желаел да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота. Тогава нямаше да смеят да го развалят, както това стана при комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени с жилище и земя, за да си произвеждат зеленчуци и плодове, спокойно ще работят духовно. При това предложение на Учителя, приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един си излизат и остават само Учителят и сестра Веса Козарева. Учителят й казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята Божия - да се създаде хармоничен център на Бялото Братство?
към текста >>

36. 16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ

Така Учителят иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример за ред и красота.
Учителят оглежда всички и казва, че в момента Братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал Изгрев до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт. На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи кухня, антре, мазе и таван. Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с библиотека, кухня и дом за възрастни приятели. Така Учителят иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример за ред и красота. Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени материално, могат спокойно да работят духовно. При това предложение на Учителя приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един те излизат и накрая Учителят остава само с Веса Козарева. Учителят се обръща към нея и казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята Божия, да се създаде един хармоничен център на Бялото Братство.* Аз ще дам Изгрева на други да го застроят и да ви покажат как трябва да се работи, а вие няма да можете и да видите какво е направено, през високите огради, които те ще направят." Това е поредното и най-голямо непослушание към Бога, което нашите братя и сестри правят, последствията, от което и сега носим.
към текста >>

37. Д. УЧИТЕЛЯТ ЗА КОМУНИТЕ

Братско общежитие 12.
Комунизиране на труда. 7. Капиталът е трудът на хиляди поколения 8. Ученикът, Учителят и комуните 9. Комуната - съзнателен труд на всекиго 10. Комунизиране на труда и благата 11. Братско общежитие 12. Тялото - образ на комуна 13. Социалните въпроси - аларма за отклонение 14. Светът се издържа не с капитали и пари, а с труд.
към текста >>

38. 11. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ

11. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ Радев, Георги .
11. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ Радев, Георги . БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ . Беседа-реферат , 2 юли 1923 г.. - В: младежки събор на учениците от Всемирното Бяло Братство ,1 -5.VII.1923 г., София. София . 1923. с. 23-25 Като жива семка у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души , които живеят в любовта .Тази семка започва да никне в нас, и нейните първи трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие.
към текста >>

БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ .
11. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ Радев, Георги . БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ . Беседа-реферат , 2 юли 1923 г.. - В: младежки събор на учениците от Всемирното Бяло Братство ,1 -5.VII.1923 г., София. София . 1923. с. 23-25 Като жива семка у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души , които живеят в любовта .Тази семка започва да никне в нас, и нейните първи трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е предверие на братството.
към текста >>

23-25 Като жива семка у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души , които живеят в любовта .Тази семка започва да никне в нас, и нейните първи трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие.
11. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ Радев, Георги . БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ . Беседа-реферат , 2 юли 1923 г.. - В: младежки събор на учениците от Всемирното Бяло Братство ,1 -5.VII.1923 г., София. София . 1923. с. 23-25 Като жива семка у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души , които живеят в любовта .Тази семка започва да никне в нас, и нейните първи трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е предверие на братството. При условията, при които се намират днес човека и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрасне. Постигнато - то дава: Освобождаване от ония стопански , обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа.
към текста >>

Братското общежитие е предверие на братството.
БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ . Беседа-реферат , 2 юли 1923 г.. - В: младежки събор на учениците от Всемирното Бяло Братство ,1 -5.VII.1923 г., София. София . 1923. с. 23-25 Като жива семка у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души , които живеят в любовта .Тази семка започва да никне в нас, и нейните първи трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е предверие на братството. При условията, при които се намират днес човека и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрасне. Постигнато - то дава: Освобождаване от ония стопански , обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа. В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба.
към текста >>

В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба.
Братското общежитие е предверие на братството. При условията, при които се намират днес човека и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрасне. Постигнато - то дава: Освобождаване от ония стопански , обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа. В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба. Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към го-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето. За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие не само външен проблем, а и вътрешен.
към текста >>

Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към го-горно.
При условията, при които се намират днес човека и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрасне. Постигнато - то дава: Освобождаване от ония стопански , обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа. В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба. Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към го-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето. За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие не само външен проблем, а и вътрешен. Жив организъм е то.
към текста >>

За ученика - братското общежитие е вътрешна школа.
Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа. В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба. Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към го-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето. За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие не само външен проблем, а и вътрешен. Жив организъм е то. Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложим онова, което живата природа е вече осъществила.
към текста >>

Явно е, че братското общежитие не само външен проблем, а и вътрешен.
В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг - сам да си вади хляба. Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към го-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето. За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие не само външен проблем, а и вътрешен. Жив организъм е то. Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложим онова, което живата природа е вече осъществила. (Виж "Изгревът" том II с. 152, N37; TOM V C.
към текста >>

711-712.) Жив организъм е: и както тялото има глава и мозък, дробове и сърце и стомах, като седалища на духовния, административния и стопанския живот, така и братското общежитие има своя глава и мозък, сърце и дробове и стомах, през които протича (общия) пълния му живот."
Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложим онова, което живата природа е вече осъществила. (Виж "Изгревът" том II с. 152, N37; TOM V C. 412-413, 414-415; том VIIIс. 711-712.) Жив организъм е: и както тялото има глава и мозък, дробове и сърце и стомах, като седалища на духовния, административния и стопанския живот, така и братското общежитие има своя глава и мозък, сърце и дробове и стомах, през които протича (общия) пълния му живот."
към текста >>

39. 6. Христос - роден от универсалната Риба в XII дом на зодиака

Накрая той завърши земния си живот, като се хвърли от последния етаж на старческото общежитие в Дървеница.
Но когато отивах с ролков магнетофон при него - той не искаше да говори Така бе няколко пъти. Дойде времето, когато се съгласи да разказва. Но някой отвътре в него самия беше прерязал спомените му. Искаше да разказва, но не можеше да ги разказва. Разказваше по малко. Накрая той завърши земния си живот, като се хвърли от последния етаж на старческото общежитие в Дървеница. Навремето го обсебваха духовете от времето на Исуса, след като го предаде, а сега, след като извърши предателство отново, духовете го хвърлиха от последния етаж. Повториха се събитията. Но неговата изповед е много силна макар и кратка. Когато я публикувах, беше невероятно преживяване за мен. Единият му син бе 40 години в лудницата, дъщеря му ослепя вследствие на диабет.
към текста >>

40. Вергилий Кръстев 3. Хороскопите на Светозар Няголов - създаван и и отстояван.Как се доказва и защитава един хороскоп

Разговор с д-р Вергилий Кръстев

Той имаше една приятелка състудентка, много хубава, от провинцията и живееше на общежитие.
" И той го написа, но го написа много остро срещу Тодор Ковачев. А той не е виновен , не ме е излъгал. Цялата вина е обозначена на с . 978, точка 8.9,10,11,15,16. 9. Като студент имах приятел Веселин. Той имаше една приятелка състудентка, много хубава, от провинцията и живееше на общежитие. Той скъса с нея, тя го преживя много тежко и се отрови с хинин. Закараха я в Пирогов и едва я спасиха. При хининовото отразяне има за последствие повреждане на очния нерв и ретината. И тя не виждаше нощно време. И затова не можа да си вземе държавния изпит.
към текста >>

41. VI. ЗАЯВЛЕНИЕ ОТ 30.Х.1937 г. ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЛЕДСТВИЕТО ЗА БЯЛОТО БРАТСТВО

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Тия разбирания са легнали в основите на общежитието, което се е създало около Учителя г-н Дънов.
Досега има повече от сто тома от неговите беседи издадени. Онзи, който ги проучи старателно, както ние сме правили това в продължение на много години, ще види, че това учение дава методи за пълно и всестранно развитие на човешката личност и разцвет на всички способности и заложби, вложени в човешкото естество. В основите на учението на Учителя г-н Дънов лежи стремежът да се развият всички ценни заложби на човешката душа и впрягането им в работа за културното повдигане на човечеството. Защото само външни материални реформи са безрезултатни, без хора с нова психика. Само хора със светли умове, благородни и добри сърца, свободни души и със силен дух могат да бъдат творци и работници за изграждане на един разумен живот на земята. Тия разбирания са легнали в основите на общежитието, което се е създало около Учителя г-н Дънов. Ние сме убедени, че нагодяването на живота в съгласие с Божествените и природни закони е едничкият път за издигането на обществото във всяко отношение. От историята виждаме, че винаги са процъфтявали тия общества, народи и раси, които са живели в съгласие с тия закони. Ние имаме искрено и горещо желание да бъдем носители на тия идеи и полезни за благото на обществото и цялото човечество, и затова считаме, че не трябва да се обръща внимание на някои клевети и нападки, отправени против нас и нашите съидейници. Защо да се повдигат средневековните религиозни борби? Самият факт, че идеите на Учителя г-н Дънов прекрачиха границите на България и намериха отзвук в странство - Франция, Италия, Полша, Балтийските държави, Югославия, Съединените щати, Аржентина и пр.
към текста >>

42. XIV. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

На определеният ден тръгнах от студентското общежитие, в което живеех и учех, и през гората се приближих до бараката, почуках.
Исках среща с мен. Тя ме огледа. Казвам: - Когато дойда при Вас следващият път, ще дойда с костюм и връзка и няма да ме познаете. Тя се усмихва. Определи ми среща. На определеният ден тръгнах от студентското общежитие, в което живеех и учех, и през гората се приближих до бараката, почуках. Невена Неделчева излезна, и като ме видя, направо ахна. Аз тогава ходех много елегантно облечен. Казах й, че ме изпращат при нея, понеже е писателка и понеже не могат да ми отговорят на онези въпроси, които задавах. Тя се усмихваше. Разпита ме за биографията, аз разказах всичко, без да крия нищо.
към текста >>

43. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

ТОМ 24

Учи при строг режим в общежитието.
Те внушават на децата си страх от Бога, и да гледат на Исуса Христа като на сърдит Съдия. На 4 S години малкият Мартин е изпратен в латинско училище, където с лекота усвоил латинския език. На 14 години Мартин е изпратен в Магдебургската гимназия; след това е преместен в гр. Айзенахт. Тук се проявява като отличен ученик. На 17 годишна възраст се записва за студент в Ерфуртския университет. Учи при строг режим в общежитието. Проявява се в дискусиите. През 1502 г. М. Лютер получава степен "бакалавър" по хуманитарните науки, а през 1505 г. става "магистър". Често Мартин Лютер си задава въпроса: "Как да стана истински приемлив за Бога?
към текста >>

44. 6.4. Дъновото движение в България

ТОМ 24

След една разходка из много първобитното, скромно и малко общежитие, където всеки може да си купи парченце земя и да си построи жилище, закуската започна.
Отговорът му е, че за да може житото да бъде посято и по-късно ожънато, трябва да се подготви почвата. След кратко мълчание той добави по свой способ: "Новата -шестата раса - трябва да започне своето съществувание, ние подготвяме почвата за новата раса". Той ме поканва за закуска и с това интервюто се свършва. То беше по-скоро едно взаимно чувствуване един други и една взаимна благословия, отколкото впущане в някой специален разговор. Г-н Дънов е мълчалив човек, винаги съсредоточен в себе си, защото както един от неговите последователи искаше да ме убеди, той е във връзка с по-висшите мирове и техните обитатели. След една разходка из много първобитното, скромно и малко общежитие, където всеки може да си купи парченце земя и да си построи жилище, закуската започна. Около 25 души последователи бяха пристигнали предишната вечер от Рига -две нощи и три дни с влак - и те също бяха поканени. Ние всички седнахме около чистата и скромно сложена трапеза и чакахме да дойде и се присъедини към нас. Когато влезе в стаята, всички станаха. Поздравиха с вдигане на дясната ръка. След това ние седнахме мълчаливо и закусихме чай с хляб, сирене и маслини.
към текста >>

Един от моите водачи наруши малко впечатлението на истинската простота, като ми каза, че това общежитие било съставлявало Всемирното Бяло Братство; това обаче, другият поправи, като ми каза, че те са ученици на Великото Бяло Братство /ложа, сдружение - б.
Поздравиха с вдигане на дясната ръка. След това ние седнахме мълчаливо и закусихме чай с хляб, сирене и маслини. След като закуската беше направена след едно очарователно мълчание /както онова при нашите специални агапи, но по-малко строго и по-естествено, наложено от присъствието на "Учителя"/, изпяха се няколко химна. Някои от присъствуващите жени проявиха известно вълнение, много обяснимо, след като са пътували от толкова далече да срещнат своя водач и най-после се намираха в неговото присъствие. Но дори и това вълнение сякаш бе излишно в присъствието на този патриарх-баща. Един от моите водачи наруши малко впечатлението на истинската простота, като ми каза, че това общежитие било съставлявало Всемирното Бяло Братство; това обаче, другият поправи, като ми каза, че те са ученици на Великото Бяло Братство /ложа, сдружение - б. р./ и че "Учителят" е решително един от най-големите измежду тях. Друго съобщение, което ми беше предадено от някой членове, както от Теософското дружество, така и от Дъновото движение, беше малко неприятно, а именно, че според последователите на Дънов, Теософското д-во било само забавачница, а Дъновото Братство в сравнение с Теософското д-во - гимназия или прогимназия... Обаче, един Учител и Духовен водач не може да бъде отговорен за всичко, което неговите последователи смятат за необходимо да кажат. Петър Дънов е водач, напомняйки патриарсите на Стария Завет. Той сам е създал всички подробности на своето разпространено движение - молитвите, химните, думи и музика, неговата Паневритмия, неговото общежитие, неговата мъдрост и неговото учение. Една от Дъновите мисли моите водачи ми я преведоха и аз ви я предавам тук.
към текста >>

Той сам е създал всички подробности на своето разпространено движение - молитвите, химните, думи и музика, неговата Паневритмия, неговото общежитие, неговата мъдрост и неговото учение.
Но дори и това вълнение сякаш бе излишно в присъствието на този патриарх-баща. Един от моите водачи наруши малко впечатлението на истинската простота, като ми каза, че това общежитие било съставлявало Всемирното Бяло Братство; това обаче, другият поправи, като ми каза, че те са ученици на Великото Бяло Братство /ложа, сдружение - б. р./ и че "Учителят" е решително един от най-големите измежду тях. Друго съобщение, което ми беше предадено от някой членове, както от Теософското дружество, така и от Дъновото движение, беше малко неприятно, а именно, че според последователите на Дънов, Теософското д-во било само забавачница, а Дъновото Братство в сравнение с Теософското д-во - гимназия или прогимназия... Обаче, един Учител и Духовен водач не може да бъде отговорен за всичко, което неговите последователи смятат за необходимо да кажат. Петър Дънов е водач, напомняйки патриарсите на Стария Завет. Той сам е създал всички подробности на своето разпространено движение - молитвите, химните, думи и музика, неговата Паневритмия, неговото общежитие, неговата мъдрост и неговото учение. Една от Дъновите мисли моите водачи ми я преведоха и аз ви я предавам тук. Ученикът, според Учителя, трябва да се старае да притежава: Сърце чисто, като кристал, Ум бистър, като слънцето, Душа огромна, като вселената, Дух мощен, като Бога, и единен с Него.
към текста >>

45. 8.2. Защо приех да участвам в поредицата издания «Изгревът», том XXIV?

ТОМ 24

При посещенията му в София, той е отсядал в общежитието на Методистката църква на ул. "Леге".
Тогава Петър Дънов проповядваше Словото Божие, като проповедите му са изградени върху текстове от Библията. На неговите събрания, той е ползвал евангелски песни от сборниците "Свещени песни", издадени през 1900 и 1907 г. в Самоков и сборника "Духовни песни" - 1923 г. (В том XXIV ще намерите някои от тях.) В евангелските методистки среди, П. Дънов е приеман с много внимание и любов. При посещенията му в София, той е отсядал в общежитието на Методистката църква на ул. "Леге". Той постоянно е бивал в кореспонденция със своите приятели проповедници и пастири от църквите в различните градове. През периода 1922-1944 г. проповедници и миряни от Методистките църкви приемаха Петър Дънов вече като Учителя Петър Дънов. Те пазеха и държаха на своята църква, но се интересуваха от беседите на Петър Дънов, включваха се в живота на Бялото Братство с присъствие на беседи или в екскурзии. Духовното развитие на Методистката църква, в тези години, има своя успех.
към текста >>

46. I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА

ТОМ 25

В: Вие къде живеехте там, в общежитие ли, пансион ли?
Л: Ами въобще, нали език. тогава там бяха Мусолини беше. държаха на всичко, как да Ви кажа. В: Стегнато ли беше там? Л: Стегнато беше и много на морала държаха, особено чужденците нас ни държаха много строго и въобще много стегнато беше. В: Вие къде живеехте там, в общежитие ли, пансион ли? Л: Аз отначалото бях в общежитие, то горе-долу манастир беше. Ха-ха-ха! Пансиони такива бяха. Бях в пансион, след това вече ни пускаха да си вземем квартира. Живях в частна квартира след това, 4 години живях в една квартира. В: Значи майка Ви през цялото време... Л: През всичкото време тя се съветваше с г-н Дънов.
към текста >>

Л: Аз отначалото бях в общежитие, то горе-долу манастир беше. Ха-ха-ха!
тогава там бяха Мусолини беше. държаха на всичко, как да Ви кажа. В: Стегнато ли беше там? Л: Стегнато беше и много на морала държаха, особено чужденците нас ни държаха много строго и въобще много стегнато беше. В: Вие къде живеехте там, в общежитие ли, пансион ли? Л: Аз отначалото бях в общежитие, то горе-долу манастир беше. Ха-ха-ха! Пансиони такива бяха. Бях в пансион, след това вече ни пускаха да си вземем квартира. Живях в частна квартира след това, 4 години живях в една квартира. В: Значи майка Ви през цялото време... Л: През всичкото време тя се съветваше с г-н Дънов. Първото нещо беше, ний не му казвахме Учителя, ний си Му казвахме г-н Дънов.
към текста >>

47. 12. Къщата с верандата

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Първи те туриха началото на общежитие, на колективен живот, ако можеше да се нарече така - за тях думата не беше само фраза.
Верандата предаваше на цялата къща нещо своеобразно и оригинапно. Времето, когато се спираме на нея, намираме, че нейната външна хубост е преминала, сега тя по-скоро приличаше на една хубава старица посивяла от времето. Но достатъчно беше да се надникне в нея, за да се почувствува живота, който е течел в нея, който кипеше в нея, много преди това, през ония слънчеви години, когато в нея се събираше цвета на академичната младеж и беше щастие да живееш на Изгрева, изпълнени с блянове, които вече образуваха едно ярко звено около Учителя - това беше през двадесетте години на нашия век, края и началото на тридесетте. Наред с официалната наука, която следваха, те посещаваха школите на Учителя и учеха най-великата наука, как да живеят. Този устрем остана да сияе в тази къща, в нейната жива атмосфера, където те живееха общо. Първи те туриха началото на общежитие, на колективен живот, ако можеше да се нарече така - за тях думата не беше само фраза. Търсеха се, обаче, пътища и постановки, за да се предаде образ на онова за което Учителя говореше относно колективния живот, не в този обикновен смисъл на думата, а за колективното съзнание, което тепърва трябва да се развива и разширява, като база и идея за бъдещето. Много важно беше да се изработи съзнанието, а после да се пристъпи към живия опит, много важна бе вътрешната, дълбоката промяна, която трябва да настъпи в човека, за да се почувствува като неделима част на голямата верига. Всичките процеси в природата започват отвътре навън - житното зърно започва своя живот, когато влагата и топлината стигат до сърцевината и разпукват кълна. Невъзможно е да се живее колективен живот, ако отделните членове на колектива нямат пробудено и изработено съзнание. В тая къща се правеха първите опити, в нея се водеха спорове, дискусии, чертаеха се планове, обсъждаха се проблеми.
към текста >>

48. 3. Къщата: разказ

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

ТОМ 28

Този пламенен устрем остана сякаш да сияе и огрява скромната къща, в нейната жива атмосфера, където живееха група млади хора, първите, които туриха началото на общежитието, на колективния живот на дело.
Прави впечатление на птица, разперила крилата си над своите пиленца. Не много висока, с две малки стаи -първите, които били построени в началото и една веранда - открита, която по-късно се превръща на голям хол, просторен, в сравнение с малките къщички, които по онова време никнеха на “Изгрева". Верандата, цялата остъклена, предаваше на къщата нещо своеобразно, оригинално. Тя е вече доста остаряла по стил и време, но достатъчно беше да се надникне в нея, за да се почувствува живота, който е текъл в нея, който кипеше по-късно в нея през онези години, пълни със смисъл, когато в нея се събирахме през двадесетте години на този век. Наред с официалната наука, която изучавахме там, учехме и живата наука за живота. Този пламенен устрем остана сякаш да сияе и огрява скромната къща, в нейната жива атмосфера, където живееха група млади хора, първите, които туриха началото на общежитието, на колективния живот на дело. Търсиха се пътища и посоки, за да се предаде образ на онова, което казваше Учителя относно колективния живот. Учителят не говореше за колективен живот в този обикновен смисъл на думата, а за изработено, пробудено колективно съзнание, база и идея за едно бъдеще. Дълбоката вътрешна революция е важна - отвътре човек да стане друг. Дълбоката вътрешна революция е важна - отвътре човек да стане друг. Всички процеси в природата започват отвътре - навън.
към текста >>

49. 12. Румънските арести и лагери

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

И в първото така голямо общежитие на пленниците и там не са ни държали гладни, хранеха ни.
А мене по-късно и мен ме прехвърлиха след двамата в едно военно училище. В туй военно училище ние бяхме като чистачи. А те други какви са били, аз бях самичък, други нямаше, какви други е имало не знам, но аз лично бях нещо като прислужник, карат ме да речем да измия нещо, дърва да насека, така, да донеса, дърва не съм сякъл, защото други ги сечаха дървата, но все пак такива положения, като служащ там във военното училище, като прислужник. Там вече много по-често спазвахме хигиената, щото там понеже са тия военни, ученици, винаги има баня редовно, хубава храна и т.н. та покрай тях и аз закачах от тази хигиена и тази по-хубава храна. И в първото така голямо общежитие на пленниците и там не са ни държали гладни, хранеха ни. Даваха ни сутрин по едно хлебче, обаче ний като млади хора така изяждахме го набърже, а то тогава бе криза, непосредствено след войната е било криза за храна е имало голяма, както след всяка война. Знам, че по улиците на Букурещ тогаз ходеха за деца където има, американци такива от мисии изпратени, да вземат мляко за децата, пунктове, то е изпратено сухо мляко изглежда на прах и ходеха да вземат за децата. Имал съм случай да констатирам, щото по едно време и аз бях така свободен. Та сега от туй училище аз избягах, аз от туй училище избягах, като стоях известно време и не знам как се видяхме ний с Христа, намерихме се, забравил съм начина, може би той ме е потърсил, там докато съм бил. Как и що?
към текста >>

50. 26. Толстоистите в България,

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

С.К.: Заедно със Стефан Андрейчин, като по-възрастен от тях, тези приятели в Бургас един от които е син на много богати хора, издигнати хора и той е бил пращан в Швейцария и като студент е учил там, обаче той като се връща тук отдава се изцяло и с още някои така или може да се каже во главе със Стефан Андрейчин решават въз основа на идеите на Толстоя да основат едно общежитие, което ние наричаме с тази по-популярна дума комуна.
Та сега освен Георги Шопов и Стефан Андрейчин, по-право тази група в Бургас е била в непосредствена връзка с Андрейчин, тогаз Шопов при тях като че не фигурира, защото, доколкото си спомням първата комуна, която се основава в село или до село Алан Кайрак, което сега се казва Ясна Поляна, са го нарекли туй село, то е било близко до турската граница. Тогаз турската граница е била по-насам, то е било преди 1912 г., някъде към 1900 година не знам точно. Толстой е имал тука много специално присъствие в тази група, духовно издигнати лица така, духовно в чист смисъл, не в църковен смисъл, но хора с голям идеализъм, с голяма преданост, съвсем млади, енергични хора. Единият как се казваше - Христо Досев, те ходили при Толстоя, били известно време в Ясна Поляна, при него така. В.К.: Добре, те издават какъв вестник? С.К.: Заедно със Стефан Андрейчин, като по-възрастен от тях, тези приятели в Бургас един от които е син на много богати хора, издигнати хора и той е бил пращан в Швейцария и като студент е учил там, обаче той като се връща тук отдава се изцяло и с още някои така или може да се каже во главе със Стефан Андрейчин решават въз основа на идеите на Толстоя да основат едно общежитие, което ние наричаме с тази по-популярна дума комуна. Тя е била първата толстоистка комуна в България, както казах село Алан Кайрак, сега наречено Ясна Поляна. И нали там, оттегляйки се те са имали машина печатарска, дали са имали, не мога да си спомня. Може би както ний започнахме с Влад Пашов без машина печатарска, а само набирахме букви. Май, че са имали и печатарска машина и почват там да печатат отделяйки се. То не е трябвало да бъде много години, но както и да е, там те работят самите те лично, имат земя така известно количество и същевременно печатат списание „Възраждане”.
към текста >>

51. 35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

„Братско общежитие” - от Георги Радев, с.
297-300; том II, с. 133-156, 183, 236-238; том V, с. 409-418. Там са дадени историята на комуните в Братството. 7. Идеята за комуните се възпроизвежда непрекъснато по времето на Школата на Учителя и това е видно в спомените на последователите му в „Изгревът". 8. По-късно тази идея ще се оформи в „Братски задруги" и „Братски кооперации”, които застъпва Сава Калименов и на които ще се спрем подробно, защото това са много статии написани от него във вестник „Братство”. 9. „Братско общежитие” - от Георги Радев, с. 23-25, I младежки събор - 1-5.VII.1923 п, София. 10. Разисквания върху реформите, с. 25-28, I младежки събор -1-5.VI 1.1933 г., София. 11. Теософията и Толстой, предвестници на новото учение от Петър Пампоров, с. 31-34 - I младежки събор - 1-5.VII.1923 г., София. 12.
към текста >>

52. 95. Статията „Кооперация или задруга”, продължение / Сава Калименов - В: Братство, Севлиево. Г 6, бр. 102, 28.10.1934.