Търсене в текстове за 'Обвивка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 58 резултата в 45 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Механичното е само обвивката, в която се крие самото съдържание; същото е и със слънчевата светлина – ние трябва да правим прочит на нейните послания.
7. В хармония с Великата действителност, която ни заобикаля Да може душата постепенно да се изявява – това е най-красивото. Сноп слънчеви лъчи проникват през листата и позлатяват лицето ви. Те са куриери, които ви носят писма от един висш свят на разумни сили и са израз на Любов. Че слънчевите лъчи не са само механичен израз на физико-химични процеси, се разбира по интуиция и чрез задълбочено изучаване на правдоподобни изяви на Духа. Механичното е само обвивката, в която се крие самото съдържание; същото е и със слънчевата светлина – ние трябва да правим прочит на нейните послания. Природата не е плод на механични сили, но на разумни, които стоят зад първите, и при нейното изучаване се констатира, че тя не е мъртва, а жива. Когато човек схване това, именно тя ще раздвижи вътрешните му сили – умствени, сърдечни, волеви. И когато човек почне да гледа на Природата по този начин, ще се родят у него нови идеи, чувства и подтици – тогава той ще съзнава, че присъства в един храм, където Любовта е изявление на разумните сили. В основата на цялата Природа лежат Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света: да, така е, това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени, обаче разумното, което работи отвътре, ще преодолее всички прегради и ще се прояви.
към текста >>

2. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Двойникът излиза, а на кревата лежи само обвивката.
Веднъж дремнал следобед и се видял издигнат в стаята над тялото си. Той имал излъчване. Този, който стоял сред стаята и гледал легналото тяло, е реалният човек. Тялото, което лежало в леглото, е временната къща. Учените правят ред опити как да се извади двойникът на човека.Тялото е според двойника – той има очи, нос, уста, уши. Двойникът излиза, а на кревата лежи само обвивката. Учените слагат една бучка захар в устата на тялото и то мълчи, не реагира. Но щом бучката захар е в устата на двойника, човекът от кревата казва: „Това е захар! “ Този свят е в Онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък
към текста >>

3. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния.
Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието. При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях.
към текста >>

4. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато приближавате към човек, който има мекота, усещате приятност, понеже той има топла обвивка.
– Не говори за това, което имаш да направиш; като го направиш, тогава говори за него. Не говори за нещата, преди да си ги направил, иначе ще те спънат. – Искате ли да се изкажете, не бързайте, но мислете, докато намерите красива форма. – Ще ви дам едно правило за четене: от всяко четиво трябва да изваждате едно важно правило, което да приложите. – Бъдете нежни, деликатни един към друг, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода. Когато приближавате към човек, който има мекота, усещате приятност, понеже той има топла обвивка. Здравето зависи от мекота. Когато човек я изгуби, започва да изсъхва, да се вдървява и лесно заболява. Когато говоря за мекота, разбирам проявата на душата във физическия свят. А когато говоря за нежност, разбирам проявата на душата в астралния свят. – Ако обидите някой човек, засягате Бога в него.
към текста >>

5. СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията.
Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които нямаме представа. Тяхната задача е да пазят, управляват, организират и облагородяват както самите планети, членове на Слънчевото семейство, така и Звездното тяло (Двойника) на човека. Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност). Ето какво казва този гениален астроном: "Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо подобно на Земята." Хершел предпазливо отбелязва, че то може би е населено. "Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него. Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар. "явление на Уилсън". Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен. За съвременните учени естеството на Слънчевите петна и причината за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно изяснени.
към текста >>

6. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен това, на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат и по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига до 20 000°.
Най-интересното в образа на Юпитер, което вълнува астрономите, е ясно изразените особености при наблюдение на повърхността му. От всички планети дискът на Юпитер е най-богат на детайли, особено около екватора, където е най-удобен за наблюдение. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, и чийто характер, макар да търпи известни промени, се запазва. Освен това в тази област се наблюдава също и едно червено петно с 50 000 километра дължина и около 10 000 километра ширина, което също както ивиците мени силата на окраската си, но неизменно присъства там. Тези обагрени ивици и петна се обясняват с някои температурни особености на Юпитер: температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това, на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат и по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига до 20 000°. Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето и е източник на могъщи радиоизлъчвания и силни магнитни течения. Всичко това говори, че на Юпитер цари богат и интензивен живот. Мощните процеси в неговите недра са твърде сходни с тези на Слънцето, но в много по-скромен размер. Да се допуска, че тази активност е плод на някакви случайни и безредни механични процеси, без смисъл и цел, е крайно неприемливо. Всички те, както и слънчевите, са плод на великата Разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер.
към текста >>

7. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка.
Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа. Това се установява ясно от всичко, което се казва в нея за смъртта и за умрелите.
към текста >>

8. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото.
Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен. Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги." „Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите."
към текста >>

9. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка.
И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят. Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна. В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период. Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят.
към текста >>

„Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка.
Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна. В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период. Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание. И ако ние проникнем по-надълбоко в този принцип, ние ще почувствуваме тогава нещо от духа на този еврейски език, за който съвременният човек не може да си създаде някаква идея." Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята.
към текста >>

10. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани.
Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш. Второто начало на човека - Руах, намира в света Йецира пребиваване, приспособено към степента на неговата духовност. А тъй като Руах представя човешката личност, представя местопребиваването на волята, то в него се намират производителните и творческите сили на човека, тъй като светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ. Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „свят на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност. Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани. Близките сношения на разделените части стават възможни само чрез така наречения „целем". Под името це- лем Кабала подразбира лицето, дрехата, формата, под която съществуват и действуват различните начала на човека. Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя свят, е възможна само чрез целем. Това е показано в псалом 39 стих 7: „Те, призраците, ходят като в целем." Според Лурия, целем, подобно на човешката природа, се дели на три части: вътрешна светлина, духовна светлина и две маха кима или отразена светлина Всеки целем и неговите махакими съответстват по своята природа, характер или степен на духовност на всяко от началата, към които принадлежи.
към текста >>

11. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни.
А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески. В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истина няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не можете да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете.
към текста >>

12. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек.
Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира.
към текста >>

13. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка.
Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред. Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по отношение на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята. Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог. Следователно, в това отношение Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания. Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието.
към текста >>

14. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

През третия период - Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека.
"Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни вълни през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период девственият Божествен Дух, Който е Логосът, е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека, което е прототип на физическото тяло. През втория период, т.е. Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период - Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период - през Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло. През този период, когато Духът е слизал и се качвал, светът е минавал през духовните Ден и Нощ. През първия период, когато Божественият Дух е работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен. През втория период човек започва да пада. През третия период той дошъл до пълно падение.
към текста >>

15. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия.
С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света.
към текста >>

16. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма.
Затова той намира подходящи думи и образи, които да засегнат душата, защото, както казах, той сам е работил като лекар и е можел да отбележи и подчертае онова за Христа, като лекар на тялото и душата. Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено от един извор на младостта. Будизмът се изявява като плод на дървото на човечеството. Но когато отново срещаме това учение за състраданието и Любовта в Евангелието на Лука, то ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на това, което е било по-рано. Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта. Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието. Така че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус. С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма. Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману.
към текста >>

Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили.
Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта. Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието. Така че, астралното тяло на Буда се съединява с астралното тяло на детето Исус, или казано с други думи: Буда се вселява със своето астрално тяло в астралното тяло на детето Исус. С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма. Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману. Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария.
към текста >>

И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма.
С това Буда получава един младенчески импулс и има възможност да предаде учението в една разбираема за човечеството форма. Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману. Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан. В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра.
към текста >>

17. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество.
Когато гонителите хващат Христа и учениците се разбягват, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен с бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество. Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото.
към текста >>

е един съсъд и една обвивка.
Те именно Му помагат да остане още в тялото. Но въпреки това Той не е вече Този. Когото те искат да хванат. Процесът на отделянето е започнал. Това. което държат в ръцете си. е един съсъд и една обвивка. от която съдържанието е започнало вече да изчезва. Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт. Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам. Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития.
към текста >>

18. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно.
Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността.
към текста >>

19. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Твърдата обвивка на черепа е запечатването на напълно затворения в земното човек.
Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея. На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място. И извършващата се в нашата епоха Голгота на човечеството означава, че завършва човекоставането на човека. Духовно-душевното естество на човека е потопено днес изцяло в тялото, Лобното място е фактически горната граница на човека - главата. Човек не е вече по-голям от своето тяло, както е бил по-рано. Твърдата обвивка на черепа е запечатването на напълно затворения в земното човек. Ето защо е така трудно на днешния човек да бъде религиозен, да чувства горния свят, било че го разбира като Бог или като свят на идеалното. И затова днешното човечество има склонността да принизява всичко възвишено, даже и най-свещените ценности във всекидневието.
към текста >>

20. IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първите са казани от човешкото начало, което е напуснато от Христовото Същество, а вторите са казани от Христовото Същество, от Божественото, което гледа отгоре надолу към преобразената телесна обвивка на Исуса.
" е бил израз на безкрайното чувство на опразване и умиране, което завладява човека. На кръста, при умирането на Исуса, това изживяване на старото Посвещение се повишило невъобразимо много, като сега не един човешки дух, но Христовото Същество, е това, което напуска човешкото същество. В еврейската Мистерия тези думи са играли голяма роля, но в малко по-друга форма. Те не са гласяли: „Защо си Ме изоставил? ", а „Как Ти Ме прослави." Между двата израза няма противоречие, но се взаимно допълват. Първите са казани от човешкото начало, което е напуснато от Христовото Същество, а вторите са казани от Христовото Същество, от Божественото, което гледа отгоре надолу към преобразената телесна обвивка на Исуса. Така средното от седемте Слова, изречени на Кръст, са същински смъртни думи, когато от тяхната двойственост ние можем да видим също и двойствеността на Смъртта и Възкресението. Трите Слова на Кръста, предадени от Лука, излъчват безкрайна доброта. Те са източник на спасението на човечеството. Христос казва пълни е доброта думи, към трите течения на човечеството, на които Той е предаден. Обръщайки се към хората на Кайяфа, Той качва опрощаващите мъдри думи: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." Хората са оръдия на Ариман, затова те не трябва да бъдат погубени в техните души.
към текста >>

21. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Душата на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания.
Богомилският дуализъм е само една разновидност на идеалистическите философски възгледи на християнството и не може да бъде отделено качествено от тях. Идеализмът на богомилите е обективен и конкретен. Те противопоставят рязко духа на материята, като напълно откъснати една от друга различни субстанции. Този техен възглед прозира ясно от схващането им за естеството на човека. Според тях човек е съставен от две същини — добрата душа, вдъхната от Бога, и греховната плът, направена от Дявола. Душата на човека, затворена в греховната обвивка, страда тежко, тя се чувства като в тъмница и непрекъснато се стреми да се избави от нея, като я одухотвори и пресъздаде чрез развитието на добродетелите и способностите в течение на ред съществувания. След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение. Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало. Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр.
към текста >>

22. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка.
Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин." Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка. Напротив, те се стремели да одухотворят тялото, да го преобразят чрез чист и свят живот, за да го направят достоен носител на душата, чрез което тя да може да изяви своята Божествена природа. Богомилите знаели, че душата може да се развива само когато е в тялото, докато постигне своето съвършенство. А душата може да постигне най-голямо съвършенство като си служи с тялото като инструмент и тогава тя може да изпълни своето предназначение — да служи на Бога като помага на хората. За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели.
към текста >>

23. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее, може да си създаде, каквато иска обвивка.
От физическо гледище е така, има седем тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят, човек няма седем тела, но има само едно тяло, а другите са обвивки, проекции в различни среди. Тялото това е ценното, това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа - ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ние дадено още на разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее, може да си създаде, каквато иска обвивка. Та, културата на човека, а оттам и неговият живот зависи от площта на възприятията. С многото и излишна работа съвременният човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е животът. Единственото нещо, което знаем и познаваме, това е животът. Какво нещо са - Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта, Правдата и пр.
към текста >>

24. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето.
Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява.
към текста >>

И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение.
Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява. Но Любовта не само трябва да се чувства, но тя трябва да се проучва.
към текста >>

25. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музиката.
Принципите са вътре в нас, а условията са вън от нас. И условията се подчиняват на принципите, които са вътре в нас. Бог е поставил свободата на човека в зависимост от самия него, а не в зависимост от условията. От нас зависи да бъдем свободни, а не от външните условия. Но за да господстваме над условията, необходимо е да познаваме законите, по които принципите действат и тогава ще разбираме явленията и процесите в живота си и ще имаме сполуката като резултат. Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музиката. Вие не можете да мислите, чувствате и постъпвате правилно, ако не пеете, ако не сте музикално разположен. Вътре във вас трябва да има туй чувство, това разположение към музиката, а не да бъдете само външно музикални, то е вече специалност. Музиката, понеже е хармония по същество, лекува всички болести и неразположения, ако е изпълнена по всички правила. За в бъдеще музиката ще бъде използвана като терапевтично и възпитателно средство. Музиката трябва да се приложи в живота.
към текста >>

26. АУРАТА НА ЧОВЕКА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Един ден хората ще видят, че около тялото на човека има една обвивка.
АУРАТА НА ЧОВЕКА * Един ден хората ще видят, че около тялото на човека има една обвивка. Докато тя съществува, човек е здрав, защото тя регулира топлината на организма. Под влияние на лошия живот тази обвивка се разкъсва и външните влияния причиняват болести. Тази магнетична обвивка обвива всички вътрешни органи и клетки на човека. * Аурата - това е кожата на духовното тяло. Човек трябва да има здравословна аура, за да постигне нещо.
към текста >>

Под влияние на лошия живот тази обвивка се разкъсва и външните влияния причиняват болести.
АУРАТА НА ЧОВЕКА * Един ден хората ще видят, че около тялото на човека има една обвивка. Докато тя съществува, човек е здрав, защото тя регулира топлината на организма. Под влияние на лошия живот тази обвивка се разкъсва и външните влияния причиняват болести. Тази магнетична обвивка обвива всички вътрешни органи и клетки на човека. * Аурата - това е кожата на духовното тяло. Човек трябва да има здравословна аура, за да постигне нещо. * Аурата зависи напълно от човешкия ум. При каквито и условия да сте, не допускайте да ви измъчват.
към текста >>

Тази магнетична обвивка обвива всички вътрешни органи и клетки на човека.
АУРАТА НА ЧОВЕКА * Един ден хората ще видят, че около тялото на човека има една обвивка. Докато тя съществува, човек е здрав, защото тя регулира топлината на организма. Под влияние на лошия живот тази обвивка се разкъсва и външните влияния причиняват болести. Тази магнетична обвивка обвива всички вътрешни органи и клетки на човека. * Аурата - това е кожата на духовното тяло. Човек трябва да има здравословна аура, за да постигне нещо. * Аурата зависи напълно от човешкия ум. При каквито и условия да сте, не допускайте да ви измъчват. Това, което ви мъчи, е по-силно от вас.
към текста >>

27. БЪДЕЩЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

Един ден, когато хората се хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще се обвие в топла дреха - обвивка.
Всички месоядни животни ще бъдат унищожени. След това и лошите хора ще изчезнат. * Един ден човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светлочувствителни стъкла. Тогава всичките престъпления на хората ще бъдат откривани. * Причината за студа е човешкият егоизъм. Един ден, когато хората се хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще се обвие в топла дреха - обвивка. Тогава от Слънцето ще дойдат такива енергии, че даже и Северният полюс ще бъде обитаем. * В бъдеще, когато съзнанието на хората се развие, те ще разберат, че Земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават. * Хората засега нямат понятие за съществата, които населяват пространството, но един ден ще имат. Мравките живеят в нашия свят, но нямат понятие за нас. * Магическа сила е молитвата.
към текста >>

28. ДУХ И МАТЕРИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Ако животът е складиран вътре в материята, тогава материята е една обвивка.
Те ни обичат и продължават да работят и сега върху нас. * Ако материята произвежда живот, тя не е мъртва. Мъртвото не може да произвежда живо. Светлината излиза от светлина. Силата излиза от сила. Ако животът е складиран вътре в материята, тогава материята е една обвивка. Материята е външната страна на живота. Една майка ражда, но тя не е създала детето. Зародишът на това дете е съществувал милиони години, преди майката да го е родила. Когато някой човек пусне една семка в нивата, той ли е създал тази семка? Човекът е само едно условие да се посади тази семка, земята е само условие за нейното поникване.
към текста >>

29. Светлина - Георги Радев (1900–1940)

Тя е обвивка на човешкия Дух, на човешкия ум.
които виждат, Виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на Виделината. Живата Светлина е онзи велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия Дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща
към текста >>

30. ПРЕРАЖДАНЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието.
По този начин човек приключва със съответното прераждане, за да запази от него единствено придобитите опитности. Тези опитности ще бъдат ретроградно асимилирани в невидимия свят в лабораториите на подсъзнанието. По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида. Тази печалба към основния капитал на душата, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал. В резюме ще кажем, че по време на физическия живот личността се изразява чрез съзнанието и съмосъзнанието. След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието. Така съзнанието и самосъзнанието се проявяват еднократно в триизмерния свят на времето и пространството, докато подсъзнанието и свръхсъзнанието живеят под знака на вечността. Първите две съзнания се намират в света на относителността, на вечните промени, на непрестанните приливи и отливи, на деня и нощта. Материалната и духовната култура на човечеството еволюира през все по-фини области, където вибрациите са по-високи. Затова времето и пространството на циклите се съкращават. Този прогрес е отражение на ускорените процеси в метапсихичния свят.
към текста >>

31. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

През третия - Лунния период Духът е слязъл до етерната област на физическия свят, като образува етерната обвивка на човека.
„И разкая се Господ, защото направи человека на Земята и огорчи се в сърцето си." /6 -и стих, 6-а глава Битие/ Учителя казва, че това се отнася до расите, създадени във втория - Слънчевия период, когато Божественият Дух слиза до астралния свят и образува тялото на желанията - явяват се много желания в съществата на Земята и се стига до падения главно на ангелите. Тогава се създава Хиперборейската раса. През третия - Лунния период Духът е слязъл до етерната област на физическия свят, като образува етерната обвивка на човека. Тогава се създават континентът Лемурия и Лемурийската черна раса. В рая Бог създава втория Адам от пръст, в когото вдъхва живо дихание на живот през носа му и той става жив човек. Тогава започва Втората култура - на човешката Правда. През четвъртия земен период се създава Атлантската раса на безлюбието и насилието. Бог, огорчен от порочния живот на тези три раси, ги заличава, като потопява и континентите, на които са живели.
към текста >>

32. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Той казваше,че неразбраните неща крият в себе си като в предпазна обвивка съкровени истини.
Да звучиш добре За изясняване на някои закони в духовния живот Учителят си служеше с необикновено сполучливи, оригинални и мъдри аналогии. Той можеше да намери най-сполучливите примери от живота, с които да илюстрира онова, което беше дори абстрактно и за което трудно би могло да се намери съответна форма. Той казваше,че неразбраните неща крият в себе си като в предпазна обвивка съкровени истини. Човек обаче трябва да има търпение и воля да ги открие, за да стане всичко ясно. Когато неразбраните неща бъдат осветлени от разума и мъдростта, те стават очевидно ясни. Когато един геолог застане пред разрязаните от настойчивата воля на водата земни пластове, той в началото нищо не разбира. След време обаче, когато съобрази всичко, на което го е научила неговата наука, за него почват да стават ясни процесите, станали в отдалечените геологически епохи от историята на земята. Така винаги чрез известното се открива неизвестното, като се познава някаква връзка между тях.
към текста >>

33. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Душите започват да цъфтят, но преди цветовете да се отворят за слънцето, една твърда обвивка предпазва пъпките от измръзване.
Ние видяхме работата на дявола през първата половина на XX век — с войни и разделения, страдания и лишения. Но неговата сила е обуздана през 1945 г. Бог започна своята работа по стабилизиране на нещата, изправяне и обновяване на света. Мъжете и жените, които паднаха по бойните полета, са получили нови тела напоследък и идват с обновено съзнание. Голямо духовно пробуждане става днес навсякъде по света! Душите започват да цъфтят, но преди цветовете да се отворят за слънцето, една твърда обвивка предпазва пъпките от измръзване. Днес тази твърда обвивка пада, но някои все още живеят духовно в зимните условия на природата и не съзнават изцяло Голямата промяна, която става в света. Кредитът на злото свърши. Силата на доброто е взела връх, заемайки всички важни постове. Бог днес е много близко до нас! Той самият поставя ред в света.
към текста >>

Днес тази твърда обвивка пада, но някои все още живеят духовно в зимните условия на природата и не съзнават изцяло Голямата промяна, която става в света.
Но неговата сила е обуздана през 1945 г. Бог започна своята работа по стабилизиране на нещата, изправяне и обновяване на света. Мъжете и жените, които паднаха по бойните полета, са получили нови тела напоследък и идват с обновено съзнание. Голямо духовно пробуждане става днес навсякъде по света! Душите започват да цъфтят, но преди цветовете да се отворят за слънцето, една твърда обвивка предпазва пъпките от измръзване. Днес тази твърда обвивка пада, но някои все още живеят духовно в зимните условия на природата и не съзнават изцяло Голямата промяна, която става в света. Кредитът на злото свърши. Силата на доброто е взела връх, заемайки всички важни постове. Бог днес е много близко до нас! Той самият поставя ред в света. Това е Неговото време.
към текста >>

34. 64. НОВИЯТ ЖИВОТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Както листенцата на една розова пъпка, постепенно набъбнали, отварят външната си обвивка и започват да пият нектара на слънчевите лъчи, така порасналата душа в човека напира за израз днес, за да влезе в един по-обширен свят на светлина и пълнота.
НОВИЯТ ЖИВОТ Днес гъсеницата- човек се превръща в пеперуда. Храната му вече е цветният нектар — любовта на светлите духове, които управляват вселената. Както листенцата на една розова пъпка, постепенно набъбнали, отварят външната си обвивка и започват да пият нектара на слънчевите лъчи, така порасналата душа в човека напира за израз днес, за да влезе в един по-обширен свят на светлина и пълнота. Човек се отърсва от своите вековни предразсъдъци и догми, които са го държали ограничен в малкия тъмен свят на духовното невежество. Духовното слънце е изгряло и пробужда заспалите човешки съзнания от вековния им сън. Като новороден пробуденият човек започва да вижда природата и света в нова светлина. Всичко започва да му говори и да му разкрива смисъла си. Великата книга на символите се разтваря пред него и той започва да я чете с радост и възхищение.
към текста >>

35. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

литос - камък) - земната кора, минералната обвивка на Земята;
Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени." Комплексна структура на планетата Земя (отвътре навън): - ядро - магмено състояние на материята, при много висока температура; - литосфера (от гр. литос - камък) - земната кора, минералната обвивка на Земята; - хидросфера - световният океан (съвкупността от океаните, моретата, реките и езерата на Земята), водната обвивка на планетата; - атмосфера - въздушната (газова) обвивка на Земята; размер - около 100 км над повърхността на планетата; граничи с открития Космос. Освен това: - биосфера - флора + фауна (съвкупността от живите организми на Земята: растения, животни, хора); - ноосфера - сфера на разума; създаденото от разумната, творческа дейност на човека.
към текста >>

- хидросфера - световният океан (съвкупността от океаните, моретата, реките и езерата на Земята), водната обвивка на планетата;
Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени." Комплексна структура на планетата Земя (отвътре навън): - ядро - магмено състояние на материята, при много висока температура; - литосфера (от гр. литос - камък) - земната кора, минералната обвивка на Земята; - хидросфера - световният океан (съвкупността от океаните, моретата, реките и езерата на Земята), водната обвивка на планетата; - атмосфера - въздушната (газова) обвивка на Земята; размер - около 100 км над повърхността на планетата; граничи с открития Космос. Освен това: - биосфера - флора + фауна (съвкупността от живите организми на Земята: растения, животни, хора); - ноосфера - сфера на разума; създаденото от разумната, творческа дейност на човека. Структурата на ББ, представена от Учителя П.
към текста >>

- атмосфера - въздушната (газова) обвивка на Земята; размер - около 100 км над повърхността на планетата; граничи с открития Космос.
Комплексна структура на планетата Земя (отвътре навън): - ядро - магмено състояние на материята, при много висока температура; - литосфера (от гр. литос - камък) - земната кора, минералната обвивка на Земята; - хидросфера - световният океан (съвкупността от океаните, моретата, реките и езерата на Земята), водната обвивка на планетата; - атмосфера - въздушната (газова) обвивка на Земята; размер - около 100 км над повърхността на планетата; граничи с открития Космос. Освен това: - биосфера - флора + фауна (съвкупността от живите организми на Земята: растения, животни, хора); - ноосфера - сфера на разума; създаденото от разумната, творческа дейност на човека. Структурата на ББ, представена от Учителя П. Дънов по-горе, притежава точен паралел с концепцията на теософията за земната Йерархия или Светоначалие - общността от велики духовни Учители на човечеството, които направляват еволюцията на планетата Земя и на хората на глобално и индивидуално равнище.
към текста >>

36. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Казано по друг начин, първата задача на учението на ББ е да научи човека как да се храни, за да бъдат отношенията му с физическия (материалния) свят правилни и той да изгради здрав организъм, в който и чрез който да живее разумно и щастливо; душата му да се чувства уютно в своята телесна обвивка.
Наставленията, които Учителят на ББ в нашата страна дава на своите ученици и последователи, биват възприемани като уроци за усвояване. Този основен акцент, който изиграва решаваща роля при дефинирането на цялостното учение като окултно, бива обусловен от приведените по-горе принципи за непознаваемост на същността на явленията, както и за възможността за мистично сливане с тях по пътя на интуицията, и обхваща главните етически направления. По този начин гносеологията (теорията на познанието), разбрана и осмислена като теория на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретичната система на Учителя П. Дънов. В Новото учение, както наричаме още това Слово на планетар- ното обновление, биват проучвани едновременно законите и на трите свята - физическия (който отговаря на стомашната система у човека; физическите сили и закони са създали стомашната система); духовния (който отговаря на дихателната система; това е светът на силите) и Божествения (който отговаря на главата и мисълта; това е светът на светлината и хармонията). Изследвайки съвкупно тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, Новото учение има за задача да научи човешката личност как да живее в настоящето на тези три реалности (които тук назоваваме "светове"). Казано по друг начин, първата задача на учението на ББ е да научи човека как да се храни, за да бъдат отношенията му с физическия (материалния) свят правилни и той да изгради здрав организъм, в който и чрез който да живее разумно и щастливо; душата му да се чувства уютно в своята телесна обвивка. На второ място, това учение се стреми да научи човека как да диша правилно. Като резултат неговата кръвоносна и нервна система ще бъдат в изправност, той ще има чиста кръв и здрави нерви. От това пък следва и наличието на нормални, здрави и чисти чувства, което от своя страна определя отношенията на индивида към неговите близки и социалната среда. Това е сферата на духовния свят, където човек влиза в контакти с всички същества и затова следва да проучва законите на разумните отношения. И най-накрая, на трето място Новото учение има за задача да научи човека да мисли.
към текста >>

37. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

И се обръща не към телесната му обвивка, а именно към душата му.
Когато той възлюби нещо, всички го обикват. И сякаш го откриват за първи път чрез вътрешния си взор. Както никой друг, той владее Божественото изкуство да говори на душата, да я гали със Словото си: "В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята великите Учители. На тях помагат всички любещи и светещи Души, които работят в света." Той винаги знае на кого говори. И се обръща не към телесната му обвивка, а именно към душата му. Така пробужда вътрешните му сили и го мотивира да дава най-доброто от себе си. В неговите беседи, лекции и свободни разговори са засегнати на практика всички най-важни въпроси на Битието. И на всички тях той е предложил достоен, изчерпателен, всеобхватен отговор. Жизненото му кредо може да бъде изразено в светлината на трите велики космически принципа със собствените му думи: "В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което живее." Учителят П.
към текста >>

38. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“.
Трето, приемаме, че съществува една обективна Истина, която обхваща по същност, съдържание, смисъл и основни компоненти света – като цяло, и неговите безбройни форми и проявления, в частност. Подчертаваме специално обективния характер на тази Истина, понеже тя се гради върху реалността на понятията, които вече представихме по-горе – Божеството и Неговото Творение. Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и относително самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост). Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина. Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато теорията е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека. Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“. То включва в себе си всичко за всичко, ако ни бъде позволено да се изразим по този начин. Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо. За ядрото, центъра или отправната точка на това именно Божествено учение българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) отбелязва: „Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.“ В случая той има пред вид трите водещи Божествени принципа в Учението, представено от него в актуализирана редакция пред българския народ и планетарното човечество. Следващите му разсъждения разкриват накратко същността на посочените три принципа: „Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува.
към текста >>

39. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот.
Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент. В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.). Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек. Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот. Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение). Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани.
към текста >>

40. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум.
Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността. В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува.
към текста >>

Дънов, както бе посочено по-горе, „тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум и без нея никой не може да мисли и да чувства“.
За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация. Цялото твое „аз“ е изпънато като струна над пропастта. Или изграждаш моста на вътрешното пресътворение, или пропадаш в бездната. За да преминеш отвъд, ти е необходима виделина. Според Учителя П. Дънов, както бе посочено по-горе, „тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум и без нея никой не може да мисли и да чувства“. Виделината е дар на благодат и същевременно плод на един вътрешен процес на израстване, в резултат от който духът прониква напълно в материята и я освещава. Като следствие тялото се превръща в съвършен инструмент за проява на духовното начало. Както казва ап. Павел: „... И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Като дар от Небесния Отец виделината е онази максимално благоприятна среда, която предлага най-подходящите условия за съществуване според великото Учение на Живота.
към текста >>

Двойката съзижда собствена аурична обвивка, непробиваема за външни влияния.
Съществува едно понятие, което обхваща в пълнота потенциала на това взаимодействие между половете – партньорство. Според нас в идеалния случай партньорството представлява многостранната (комплексната) реализация на Божествената хармония между мъжкия и женския принцип. Общуването между партньорите протича пълноценно на всички равнища, във всички измерения. То е изградено върху непоколебимото взаимно доверие, ненакърнимото чувство за отговорност и непресъхващото желание за отдаване. Отсъства дори и най-нищожната мисъл за себе си, за своето. Двойката съзижда собствена аурична обвивка, непробиваема за външни влияния. Двамата стават ЕДНО. Сродните души се съединяват в онова неразлъчно ЕДИНСТВО, чийто единствен аналог е лоното на съвършената Божественост. Съществен елемент на това състояние е усещането за самодостатъчност. Сиреч не е нужен никой извън двамата за постигането на абсолютната пълнота на преживяването на блаженство. Това, което будистът нарича „нирвана“, дзен-будистът – „сатори“, индуистът – „мокша“, а йогата – „самадхи“, и на което те са посветили стотици прераждания, партньорите могат да осъществят в един-единствен живот.
към текста >>

Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе.
Способността на индивида да възприема светлината, да я асимилира и разпръсква около себе си е в пряка връзка и с изградения от него морален облик: „... Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.“ Великите духовни Учители и разумните Същества във Вселената разпознават мигновено същността на човека, достигнатото от него равнище на лична духовна еволюция, както и моментното му състояние, наблюдавайки и анализирайки неговата аура. Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения. Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе. По този повод Учителят на ББ в нашата страна казва: „... Човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“ Навлизането в разумния свят (Учителят П. Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина: 1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар.
към текста >>

41. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

За притежаващите ясновидски способности, както и за съзиращите ауричната обвивка на човешкото същество, не може да има заблуди.
Същевременно то изменя съществено облика на овладелия го: „Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир. Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните“ (Учителят П. Дънов). Привидността е приоритет на лицемерите, включително и на имитаторите на духовни постижения. С нея бихме могли да заблудим наивни или слепи човеци, но не и Бога. За притежаващите ясновидски способности, както и за съзиращите ауричната обвивка на човешкото същество, не може да има заблуди. Само един поглед на вътрешното им, духовно око е достатъчен, за да прецени с безпощадна точност дали мирът на наблюдавания обект е действителен или фалшив. Целенасоченото следване на едно автентично духовно учение, съпроводено с постоянство, всеотдайност и търпение относно резултатите, рано или късно довежда последователя до състояние на вътрешен мир и покой. Той открива своето собствено, най-дълбоко „аз“. Оттам нататък, познал себе си, за него са открити всички пътища в Космоса! Неслучайно над входа на Делфийския оракул в древността прииждащите от четирите посоки на света хора могли да прочетат надписа: „Познай себе си, за да познаеш Вселената и боговете!
към текста >>

42. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Ала в поредицата въплъщения в материалния свят – света на формата, в името на важните уроци, които следва да научи, той приема обвивката на мъж или жена.
“ „Бог е Дух! “ – отбелязва кратко и ясно в Своя разговор със самарянката Иисус Христос (Йоан 4:24). В своята най-дълбока същност човекът също е дух. И както Бог няма пол, а се проявява в сътвореното от Него Битие чрез Своите две полярности – Мъжкото и Женското начало (или принципи), така и човешкият дух няма пол. Ала в поредицата въплъщения в материалния свят – света на формата, в името на важните уроци, които следва да научи, той приема обвивката на мъж или жена. И я сменя достатъчно често, за да усвои опитностите и поуките, които предлага проявлението в съответния пол. Според езотеричното учение въплъщаващата се душа сменя пола си веднъж на една до три инкарнации, в изключителни случаи – до седем инкарнации. Това означава, че можем да запазим пола си най-много в седем последователни прераждания. Малцина се онези измежду нас, хората, които не се интересуват от същността, целите и съдържанието на общуването между двата пола. Към тях – незаинтересуваните или невълнуващите се от проблема, които в същност са преминали този етап от личната си духовна еволюция – бихме могли да отнесем единствено великите Посветени, духовните Учители на човечеството.
към текста >>

43. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен това на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка; с проникването надолу температурата бързо расте и достига стотици градуси, а най-дълбоко е измерена температура от 20 000 градуса.
Характерът на тези ивици, макар и да гърци известни промени, се запазва. Освен това, пак в тази област, имаме едно червено петно с размер от 50 000 километра дължина и около 10 000 ширина. Това петно също мени силата на своята окраска, както ивиците, но всякога се наблюдава там. Защо съществуват тези обагрени ивици и петна? Трябва да се вземат под внимание и температурните особености, които се констатират на Юпитер, а именно, Но температурата на диска му е по-висока от тази, която би имала Планетата, ако се нагряваше само от Слънцето. Освен това на повърхността на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка; с проникването надолу температурата бързо расте и достига стотици градуси, а най-дълбоко е измерена температура от 20 000 градуса. Установено е също, че Планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето, източник е на могъщи радиоизлъчвания и на изразени по своята сила магнитни течения. Всички тези особености на Юпитер - светлина, топлина, магнитни силови течения и радиовълни - говорят, че на Планетата цари богат, обилен и интензивен живот, бурни процеси в неговите недра, които са сходни с процесите на Слънцето, но в много по- скромен размер. Да се приеме, че тази активност, тези сложни процеси са плод на някаква случайност, на безредни механични процеси, които са без смисъл и цел, е крайно несериозно. Всичко това, както и на Слънцето, е плод на една велика разумност на високо издигнати Същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не стига само до човека, а отива все по-нагоре по една вечна спирала.
към текста >>

44. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И тук, както при Юпитер и Сатурн, ще приемем, че атмосферната обвивка се завърта за време, различно от това, за което самата Планета се завърта.
Планетата Уран влиза в групата на големите планети и на планетите с малка плътност (с малко относително тегло). И тук, както при Юпитер и Сатурн, съществуват странни и неприемливи хипотези за планетния строеж. Ние приемаме, както и при всички Планети и Слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо (като това на Земята) с диаметър около 17 000 километра (с около 4 200 километра по-голям от този на Земята) и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Че наистина на Уран има атмосфера, говори фактът, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на бързата му ротация. Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути. И тук, както при Юпитер и Сатурн, ще приемем, че атмосферната обвивка се завърта за време, различно от това, за което самата Планета се завърта. Ние приемаме, както и при другите два случая. Че самата Планета се върти много бързо, и за по-голям ефект ще приемем, че тя се върти в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината. Вярно е, че поради грамадната си отдалеченост тези два феномена едва се констатират. Наблюденията все пак показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени по-светли пояси върху екваториалната област. При разглеждане на спектъра на светлината, която той отразява от Слънцето, и на светлината от бледите екваториални ивици намираме, че по него съществуват много тъмни линии, което говори за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази Планета.
към текста >>

45. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Че тази част на Земята е била свободна от тази обвивка, която сега има, и е била покрита с богата растителност, показва фактът, че в последните години под дебелия лед и сняг са открити въглищни пластове и вкаменени дървета.
Така например т.нар. Балбекски тераси в Ливан са построени от каменни блокове с дължина от 20 метра и тегло повече от 500 тона. Голяма загадка са старите карти на Антарктида, в които са изобразени планини с върхове и долини, покрити с дебели ледове и снегове. Очертанията на самия континент напълно съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такава карта е могла да се направи само когато Антарктида е бил свободен от сегашните си ледове и снегове. Че тази част на Земята е била свободна от тази обвивка, която сега има, и е била покрита с богата растителност, показва фактът, че в последните години под дебелия лед и сняг са открити въглищни пластове и вкаменени дървета. Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни Перуански украшения от платина. Знае се, че платината се топи при 1700 градуса и че е необходима сложна техника за обработката и. В развалините на град Чан-Чан са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчно такъв пласт е невъзможно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33140087127686