Търсене в текстове за 'Обвивка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 111 резултата в 77 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?...
Ние това може би сами не знаем, чудим се на неправдата, що ни окръжава, но как душата инак щеше да познае Неговата вечна правда? Омраза има между хората. Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта? За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново. Защо се радваме на пролетта? Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни. Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие.
към текста >>

2. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.
А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала.
към текста >>

3. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота. Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство.
към текста >>

4. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра.
Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати.
към текста >>

5. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

При изкълчване на една кост старата ставна кухина изгубва своята хрущялна обвивка тогаз, когато на мястото, което сега е в контакт с главата на костта се образува нова става (псевдартроза), повече, или по-малко съвършена.
Щом при обяснение целесъобразния начин на регенерацията изключим действието на ест. подбор, ние с това значи изключваме механическото обяснение на целесъобразността в случая. Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6). ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА). Случаите, наблюдавани при изкълчване представляват добър пример за пряко приспособление[9]. При изкълчване на една кост старата ставна кухина изгубва своята хрущялна обвивка тогаз, когато на мястото, което сега е в контакт с главата на костта се образува нова става (псевдартроза), повече, или по-малко съвършена. Образува се една кухина, която се покрива с хрущял, после се появяват ставни лигаменти, появява се синовиялна торба и счупеният член може за напред да извършва движения. Също така и при напречно счупване на кост може да се образува фиброзна псевдартроза от съединителна тъкан, която образува една ставна кухина. Целесъобразното реагиране при този случай пак не се поддава на механическо обяснение. (следва.) --------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Виж „Уводни думи към окултната биология” в „Житно Зърно”, год. II, кн, 7 – 8 [2] Виж статията му: „Симетричността в присадените крайници” в спис.
към текста >>

6. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка.
Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света.
към текста >>

7. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той е свободен от всякакво давление от страна на чувствения свят: неговият духовен човек се издига над чувствената обвивка.
От личното не израстват сили, които могат да турят основа на познанието на духа. Търсещият познанието не може само да пита: кое ще ме ползува, как ще успея? Но той трябва също да си задава въпрос: какво съм научил, що е добро? Да се откажеш от резултатите на една постъпка заради личността, да се откажеш от всеки произвол - ето онези строги закони, които той трябва да следва. Тогава той стъпва в пътя на духовния свят; цялото му същество се прониква от тези закони. Той е свободен от всякакво давление от страна на чувствения свят: неговият духовен човек се издига над чувствената обвивка. Така той влиза в развитието, отправено към духовното; така той се одухотворява- Не трябва да се казва: каква е ползата за мене да следвам всецяло законите на Истината, ако аз се заблуждавам в тази Истина? Всичко е в стремлението, в начина на мисленето. Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие.
към текста >>

8. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Механичното е само обвивката, в която се крие съдържанието.
Какво ти говорят те? Те ти говорят велики работи, понеже идат от много далеч и ти носят приветствия от тези същества, които са ги изпратили. Те са куриери, които ти носят писма от един висш свят на разумни сили. Тези слънчеви лъчи са израз на тяхната любов към нас. Това мъдрецът намира чрез изучаване, но и другите могат чрез интуиция да доловят, че те ни носят нещо особено, красиво, че те не са само механичното. Механичното е само обвивката, в която се крие съдържанието. Това е само бледно рисуване на великата действителност, която ни заобикаля. Както се изтъкна на друго място [2], природата не е плод на механични сили, но на разумни, които стоят зад първите. При по-дълбоко изучаване природата не е мъртва, но жива. И когато човек схване това, тя ще раздвижи по-дълбоките сили, както на ума му, така и на сърцето и волята му. Нови идеи, нови чувства и подтици ще почнат да се раждат у него, когато почне да гледа на природата по този начин.
към текста >>

9. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура.
Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми.
към текста >>

10. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той изтъкнал приликата между хориона (обвивка на човешкия зародиш) и образованията на рака.
По-нататк референтът казал; „Проблемът за естеството на рака вероятно е идентичен с тая за самия растеж, за което ние имаме също само описателни данни". Ясно се вижда тук, колко е необходимо познанието на онази човешка организация, която предизвиква растежа, именно етерното тяло. Необходимо е прекрачването границите на днешното познание, за да може да се лекува болестта рак. Евин се отказал по-нататък в реферата си от разглеждане на въпроса за причините на рака и преминал към действието на раздразнящите вещества като катран, сажди, парафин и пр.. Г-жа Ради Ердман (Берлин) намери изменение в тъканното дишане на туморите. Фишер Базел (Франкфурт) сполучи чрез малки изменения в дишането на животните да премахне туморите, а гниещите тумори (кахексия) да отслаби Блер Бел (Ливерпул) говорил за действието на оловото върху рака. Той изтъкнал приликата между хориона (обвивка на човешкия зародиш) и образованията на рака. И при двете имаме еднакви, недиференцирани клетки, даже по някой път изчезват границите между отделните клетки. Броят на заболелите от рак расте през последните десетилетия. Много факти са събрани, но този конгрес показа, че пред това изследване има една стена. Окултната наука изследва по-дълбоките причини на рака в свръзка с действието на етерното, астралното тяло и пр. Никога не можем да си обясним процесите в физическото тяло, ако не ги свържем с по-висшите членове на човешкото естество.
към текста >>

11. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние заливаме света със светлина, но хората са заобиколени с една обвивка от егоистични интереси, през която никаква светлина не може да проникне.
Мисли за Мен като за Мощ, която помага и ръководи. Във всяка помощ, във всяка жертва съм Аз, и когато се притечете в помощ на вашите ближни, то вие работите за вашето съединение с Мен. Аз съм Любовта; всеки израз на чистата Любов е един израз на Моята същност. Чуйте Моя глас и не изгубвайте нито една възможност да направите и другите да Ме познаят. Великият Помагач Ние сме доброто в света. Ние заливаме света със светлина, но хората са заобиколени с една обвивка от егоистични интереси, през която никаква светлина не може да проникне. Нашити длъжности са далеч над вашите схващания и работата ни е съвсем друга от тая на нашите ученици. Те са инструментите, чрез които ние можем да помагаме и действуваме. Работете, за да можете да ни изявите, и ако можете, и в другите. Защото пътят към Нас води "чрез другите*. Ние искаме да ви помогнем и трябва да знаете, че тогава всички неща са възможни.
към текста >>

12. Вести Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те нямат нищо общо Одичната обвивка се простира на около 50-100 см.
Както Хутер може да възприема предметите според тяхната стойност и характер, тъй чувствувал той у всеки човек и известни болезнени разстройства, които той усещал ту като тъпи, остри или възпалени, ту като „корави" или „меки". По този начин били изследвани чрез ясночувствуване известни болестни разстройства у много болни. Ала Хутер не се спрял до диагнозата на болните, а потърсил и намерил пътя за лекуването им. Той различава два вида излъчвания: 1) Така наречените елементарни лъчи, които изхождат от всички предмети, но принадлежат към близките лъчи, одични лъчи или одични излъчвания, които както е известно, бидоха открити преди половина век от Фрайхер фон Райхенбах. Но между „Од" и „Хелиод" има съществена разлика. Те нямат нищо общо Одичната обвивка се простира на около 50-100 см. навън от тялото, когато пък хелиодните лъчи могат да действуват на всяко разстояние. Освен туй одът не е сам по себе си някаква лъчиста сила, а само една ефирна субстанция, която обвива всички същества и неща с различна сила. А хелиодът представя една „динамична сила", по-тънка и от световния етер и действува чисто духовно. Следователно не на ода, а на хелиода е присъща творческата сила. 2) Противоположните на елементарните лъчи хелиодни лъчи За последните Хутер пише в своето голямо счинение: „Мислите, що изтичат от някои особено одарени хора и се предават чрез поглед и движения на ръцете, действуват на предмети и организми, които се намират на далечно разстояние.
към текста >>

13. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота.
Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3. Линга Шарира. Етерният образ или дубликат на физическото тяло, „призрачното тяло". 4. Кама Рупа.
към текста >>

Обвивката на чистия и всемирен дух.
В този принцип се съсредоточава живота на животинския и смъртен човек. 5. Манас. Ум. Разум. Съединителната връзка между смъртния и безсмъртния човек. 6. Буди. Духовната душа. Обвивката на чистия и всемирен дух. 7. Атма. Дух. Отражението на Абсолюта. Гьоте казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието." В нашия материален век самото значение на термините означаващи духовни сили и състояния се е загубило и извратило; „Бог" се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено съзнание вън от природата. „Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда" е станала лична корист.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Той разбира, че плодовете представляват извън тая видима обвивка една област на сили, на есенции, на благоухания от висш порядък.
Този, който пости малко по-продължително ще забележи, че когато стомахът престава да работи, започва да работи една друга система в белите дробове, като че в него се отварят нови каналчета, по които започва да тече чуден, особен живот, непознат дотогава, той диша и поглъща нещо осезателно, реално, което не знае какво е, но което го прави да се чувства по-лек, по-свободен. Той започва да чувствува състоянията на другите хора отдалеч. Той става особено възприемчив и чувствителен към тия изтичания на хората. Констатира, че когато мирише известен плод, той като че поглъща с цялото си същество нещо, което излиза от плода. Усеща че се пълни и се храни от него. Той разбира, че плодовете представляват извън тая видима обвивка една област на сили, на есенции, на благоухания от висш порядък. Учението за неизчерпаемостта на радиевите еманации му става ясно и понятно. Какво още констатирва той? Едно от важните неща е това, че той реално, действително проверява съществуването на душата отделно от тялото, но проявяваща се в тялото. Тая истина, върху която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери. Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н.
към текста >>

15. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В памет на Густав Майринк Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год.
В памет на Густав Майринк Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год. В своя земен път Густав Майринк изживя много, но и остави много зад себе си – с него, с цялото свое творчество, което обръща очите на човека към друг свят, той живее и ще живее през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели. Той е от тези, които не умират! Освободен от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят. Майринк писа много, той писа цели 32 години. За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр.
към текста >>

16. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум.
Тогава пред него ще се открие един велик свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свет, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, с които се пълни тяхната душа като с живи сили. Ето защо, за ония които виждат, виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която обикновените хора възприемат, е само едно отражение на виделината. И наистина, живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивката на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувствува. Виделината е която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина.
към текста >>

17. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ВНУШЕНИЕТО И САМОВНУШЕНИЕТО. ДИШАНЕТО И КРАСИВОТО Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музика.
Мислете върху музиката! * * * Музика. В природата всичко е музика. Всички процеси и явления са музика. А процесите и явленията в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките. Външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музика. Всичко е музика! И трябва човек да пее, да е музикално раз-положен, за да мисли, чувствува и постъпва правилно. * * * Ако се спрете при един мост, намерите основния му тон, и почнете да пеете и свирите, той ще падне. Ако се спрете при една ваша погрешка, намерите основния й тон, и почнете да пеете и свирите, тя ще падне. Затова бъдете музикални!
към текста >>

Външната обвивка на хармоничните постъпки е музика.
Ако се спрете при една ваша погрешка, намерите основния й тон, и почнете да пеете и свирите, тя ще падне. Затова бъдете музикални! Започнете с музиката! Изучавайте Божествената музика, която носи живот. С музиката всичко се постига. Външната обвивка на хармоничните постъпки е музика. Външната обвивка на хармоничните мисли и чувства е музика. Музиката е път за вярата, надеждата, любовта. За мъдростта е път. И път, по който ще работите вътре в света. Започнете с музиката!
към текста >>

Външната обвивка на хармоничните мисли и чувства е музика.
Затова бъдете музикални! Започнете с музиката! Изучавайте Божествената музика, която носи живот. С музиката всичко се постига. Външната обвивка на хармоничните постъпки е музика. Външната обвивка на хармоничните мисли и чувства е музика. Музиката е път за вярата, надеждата, любовта. За мъдростта е път. И път, по който ще работите вътре в света. Започнете с музиката!
към текста >>

18. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

При минералите Духът едвам се докосва до материалната обвивка.
Но и животинската форма далеч още не е подходяща за едно по-съвършено изявление на Духа. Тогаз Духът сгражда човешката форма. И човешкото тяло чрез всички свои органи и особено чрез една по-съвършена, по-добре организирана нервна система, чрез по-съвършени сетивни органи може да изявява Духа в доста по-голяма пълнота. Но и това не е достатъчно. При човека имаме най-дълбоко слизане в материята. При минералите Духът едвам се докосва до материалната обвивка. И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание. У тях нямаме още индивидуално съзнание. „Аз-ът" още не може да се прояви. У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито. У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е.
към текста >>

19. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

– Дриш разделя яйце от морски таралеж с помощта на косъм и то тъй грижливо, че двете половинки от яйцето остават обвити в една и съща яйчена обвивка.
могат да се обяснят по механичен начин. Професор Ханс Дриш искаше в началото на тоя век да намери отговор на тоя въпрос чрез ред опити. Той искаше самите опити да покажат, дали жизнените явления се свеждат към физико-химичните такива. Той си задава въпрост: "Какво става от едно оплодено яйце, след като го разделим на два части? " И разсъждавал така: "Ако организмът е една машина, то тъй разделеното яйце или няма да се развива никак, поради нарушението, което е извършено, или пък ще даде две половинки животни". – Дриш разделя яйце от морски таралеж с помощта на косъм и то тъй грижливо, че двете половинки от яйцето остават обвити в една и съща яйчена обвивка. И за общо учудване развиват се два напълно нормални организъма. Тия опити на зоолога и философа Дриш хвърлиха светлина върху проблемите на живота. Те възбудиха интерес у мнозина зоолози и една група от тях посветиха дългогодишни изследвания в тая област. Тридесет години следваха тия изследвания от разни зоолози. Един, който най-много допринесе заедно с Дриш в тая област, е фрайбургският зоолог Ханс Шпеман.
към текста >>

20. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Кой може да противопостави друго твърдение освен това, че най-вероятно е за бъдещия живот, за бъдните му прояви, когато сигурно човешкото съзнание, подхвърлено и то на еволюция, ще бъде на много по-високо стъпало, материалната обвивка на света ще бъде по-рядка, енергията ще се намира в друго състояние?
Светът се разширява! – се провикват модерните космографи, които напоследък, особено в Англия, със средствата, които им дават новите телескопи, наблюдават как се отдалечават небулозите в световното пространство и светът расте, издува се като балон. Това увеличение на вселенския "обем" става за сметка на гъстотата му. Излиза, че светът отива към едно "разредяване". Материята бавно се руши, минава в друго състояние, а освободената енергия, през вратата на топлината, отива в други, по-фини състояния, за да породи нови, неподозирани процеси, които ще съставляват динамизма и същината на бъдния живот. Кой може да противопостави друго твърдение освен това, че най-вероятно е за бъдещия живот, за бъдните му прояви, когато сигурно човешкото съзнание, подхвърлено и то на еволюция, ще бъде на много по-високо стъпало, материалната обвивка на света ще бъде по-рядка, енергията ще се намира в друго състояние? Твърде вероятно е, бъдещето на нашата земя да представя едно "размразяване", едно отпущане на интраатомните сили, за да се прояви животът в една по-рядка и по-фина материална среда. Тогава ще отслабне властта на гравитацията и тия вериги, които държат формите на живота, ще се отпуснат до известна степен. Тогава поле за жизнените процеси няма да бъде само водата, коравата почва, подземните недра. Това поле ще се разшири до неподозирани размери. Тялото на земята, като тяло на едно огромно същество, ще се разшири извън коравата ù граница и нейната материя в много по-рядка и рафинирана форма, ще обладава по-голямо пространство.
към текста >>

21. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние.
Щом мине в течно състояние, топлината се поглъща - в самия магнетизъм произлиза известна реакция, става известно съединение на сили. Третото състояние на магнетизма е онова, което сгъстява материята. Причина за сгъстяване и втвърдяване на материята са вътрешните привлекателни сили на магнетизма в третото му състояние. Какво ни сочи материята? Имате житното зърно. Неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние. Трябва да му се достави влага и като влезе в стомаха, да се превърне в жидко състояние - второто състояние на магнетизма. В това състояние то бива погълнато от симпатичната нервна система, която го препраща в мозъка, дето то се превръща в лъчисто състояние под влияние на мисълта. Изобщо, мозъкът е акумулатор на електричеството, а симпатичната нервна система -- на магнетизма. Когато електричеството преобладава и има надмощие в организъма, човек се изтощава, става сух. Неговите мисли и желания образуват чрез електричеството онази вътрешна сухота, която постепенно започва да руши вътрешното -единство на организъма.
към текста >>

22. Идеали на младежта Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство.
Georg Nordmann ВЕЧНИЯТ ЗАКОН НА РАЗВИТИЕТО През багрите на всички светоразбирания, през сложните постройки на коя да е философия, окото на един търсещ ще открие, че в живота - навсякъде, във всички кътчета, властно царува законът на развоя. Ако наблюдателят е естествоизпитател, той ще се натъкне неминуемо и много бързо на това, защото съвременното естествознание, в кое да е от многобройните му разклонения, е наука за развитието. Различните геологични епохи - от най-далечно време - там дето не може да проникне нашият разум, са епохи, в които животът на земята се е манифестирал по специфичен начин, като постепенно, с общата промяна на земната кора, той е изоставял едни форми, за да оживи други, като е моделирал все по-успешно и по-целесъобразно външната картина на света. Не ще бъде излишно да прелетим бързо с нашата мисъл над оня тайнствен и страхотен път от преди милиони години, когато в небесното пространство, запратена от незнайни космични сили, е летяла земята - огнено червено кълбо, пламнало в своята буйна младост. По нея са пропътували като кервани отдалечените от нас геологични епохи, но ето над пламналата ù в руменината на моминство гръд, се изливат първите дъждове, които буйно се изпаряват и отново падат над нея. Това продължава, докато при установеното вече относително равновесие, тя се обвива в гъста облачна обвивка, която затуля слънцето и другите светила в небесното пространство. Земята тръпне и лети по вечния си път около огненото сърце на своя баща - слънцето. Каква бурна младост! С каква стихийна сила лумват из топлата ù снага необятните сили на живота! Никой сега не може да ни бъде свидетел за тоя далечен живот на нашата прамайка, освен сладката и неукротима тревога в сърцата ни, която сме наследили от нея. Днес геолозите възстановяват с доста голяма точност вълшебната картина, когато лицето на земята е било покрито с гигантски по размери и необятни по пространство лесове - тайнствени, мрачни, пълни с топла влага, из които е кънтял като знамение чудовищният рев на допотопните зверове.
към текста >>

23. АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Личинките, получени от облъчените яйца, по-скоро излизат из своята обвивка, от колкото при контролните опити.
Тя правила опити с плесените Pénicillium и Aspergillus. Образуването на спорите ставало с 3-5 часа по-рано, от колкото при контролните случаи. Облъчените хифи прорастват по-рано и по-бързо. Преградките в хифите се явяват 6-8 часа по-рано, от колкото в контролните хифи. Това е в хармония с изследванията на Магру и Руби в 1931 година;те облъчили яйцата на комара Aédes aegypti. Личинките, получени от облъчените яйца, по-скоро излизат из своята обвивка, от колкото при контролните опити. Интересни са изследванията на рака във връзка с митогенните лъчи. Александър и Лидия Гурвич в 1937 година описаха в специална монография митогенните свойства на раковите клетки. Раковите клетки в известна фаза имат силно митогенно излъчване, обаче кръвта на заболелите от рак няма характерните митогенни лъчи. Знае се, че митогенните лъчи на кръвта са характерни за здрав човек и се запазват даже и при такива болести, като тифус, менингит и туберкулоза, обаче при болестта рак те изчезват. И даже нещо повече: изчезването на митогенните лъчи на кръвта принадлежи към ранните признаци при злокачествените тумори.
към текста >>

24. ПРОЛЕТТА КОЯТО ИДЕ - G. N. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Но тук трябва да отбележим, че подражанието има за обект най-често външни неща; човек, обаче, не трябва да се спира при обвивката на нещата, а да се заеме да потърси тяхното съдържание и скрит смисъл.
Ние можем по много неща да приличаме на Паганини, но, ако не свирим, никога не ще го достигнем. Подражанието може да ни направи подобни на някого, но никога няма да ни издигне до него; никога няма да ни направи творци. Друга една категория подражание е тъй нареченото съзнателно подражание. То се проявява тогава, когато у човека има един ясно осъзнат стремеж към нещо по-високо и по-добро. Когато този стремеж не може да намери храна у самия индивид, той се устремява да я търси навън, у другите. Но тук трябва да отбележим, че подражанието има за обект най-често външни неща; човек, обаче, не трябва да се спира при обвивката на нещата, а да се заеме да потърси тяхното съдържание и скрит смисъл. Има хора, чието умствено развитие е такова, че за тях подражанието е неизбежно. Те не чувствуват достатъчно сили у себе си, за да могат сами да намерят онова, което им е необходимо. Те считат, че всичко онова, което те сами биха направили по свой почин и без чужд модел, все ще бъде по-лошо или по несъвършено от онова, което биха заимствували от другите. Те не вярват и не допускат, че биха могли да направят нещо, макар и най-малко, без да им бъде показан модел или без да бъдат ръководени от други. Хората от тази категория не предприемат нищо, без да се съветват с други и без да им се посочи в най-големи подробности всичко онова, което трябва да направят .
към текста >>

25. DU MAITRE: LES GRANDS HOMMES Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той посадил пред Жаколио семена в пръстта на една саксия, но Жаколио предварително направил по един разрез върху обвивката на семената.
Това станало няколко пъти. Жаколио за контрол минал няколко пъти между саксията и факира. Този опит бил направен, за да се покаже че факирът може с мисълта си и с енергиите, които излъчва, да движи предметите. Жаколио след това изпразнил саксиите, турил нова пръст и пак повторили опита със същия резултат. В Бенарес Жаколио се срещнал с факира Ковиндазами. Той посадил пред Жаколио семена в пръстта на една саксия, но Жаколио предварително направил по един разрез върху обвивката на семената. Факирът покрил саксиите с платно, след това седнал и прострял ръцете си хоризонтално над саксиите и паднал в пълна каталепсия. Тъй прекарал два часа неподвижно, след което дигнал платното и видели, че от посадената семка се издигнал малък стрък с височина 20 сантиметра. След това извадили растението с корена. Коренът бил още заловен за обвивката на семката. Върху обвивката видели направените от Жаколио разрези.
към текста >>

Коренът бил още заловен за обвивката на семката.
В Бенарес Жаколио се срещнал с факира Ковиндазами. Той посадил пред Жаколио семена в пръстта на една саксия, но Жаколио предварително направил по един разрез върху обвивката на семената. Факирът покрил саксиите с платно, след това седнал и прострял ръцете си хоризонтално над саксиите и паднал в пълна каталепсия. Тъй прекарал два часа неподвижно, след което дигнал платното и видели, че от посадената семка се издигнал малък стрък с височина 20 сантиметра. След това извадили растението с корена. Коренът бил още заловен за обвивката на семката. Върху обвивката видели направените от Жаколио разрези. Факирът не знаел преди своето идване, какво ще иска Жаколио от него. В момента дошло на ум на Жаколио да му подаде тия семена. Факирът му казал: .Ако се продължи опитът, може да се получи цвят и пр." * Музикални нрави на стария Рим. Историко-музикална студия от Андрей Андреев.
към текста >>

Върху обвивката видели направените от Жаколио разрези.
Той посадил пред Жаколио семена в пръстта на една саксия, но Жаколио предварително направил по един разрез върху обвивката на семената. Факирът покрил саксиите с платно, след това седнал и прострял ръцете си хоризонтално над саксиите и паднал в пълна каталепсия. Тъй прекарал два часа неподвижно, след което дигнал платното и видели, че от посадената семка се издигнал малък стрък с височина 20 сантиметра. След това извадили растението с корена. Коренът бил още заловен за обвивката на семката. Върху обвивката видели направените от Жаколио разрези. Факирът не знаел преди своето идване, какво ще иска Жаколио от него. В момента дошло на ум на Жаколио да му подаде тия семена. Факирът му казал: .Ако се продължи опитът, може да се получи цвят и пр." * Музикални нрави на стария Рим. Историко-музикална студия от Андрей Андреев. Ямбол, 1942 г.
към текста >>

26. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

При лошите мисли и чувства около човека се образува астрална обвивка или черупка, в която той е затворен и която не позволява той да възприема животворните сили, които идат към земята.
Тук е в действие законът за съзвучието. Значи, ще затрептят само тези струни, които са в хармония с изпетия тон. Този закон хвърля светлина върху закона на възприемчивостта. Към човека идат енергии, трептения от всички степени и категории, но ние ще възприемем само тия, които са в хармония с нашите състояния, а към другите ще останем безчувствени, тъй както струните на китарата с изключение на някои остават безчувствени към въздушните вълни на тона "ла". Когато Учителят казва: "Последствията на добрите мисли и чувства са много добри, а на лошите мисли и чувства – много лоши", той подразбира между другото и действието на горния закон за съзвучието. При лошите мисли и чувства около човека се образува астрална обвивка или черупка, в която той е затворен и която не позволява той да възприема животворните сили, които идат към земята. А лишението от тия сили създава предразположение към много болести. Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза". Издигането на нашето съзнание до възвишени мисли и чувства усилва нашата възприемчивост. Това се вижда и от наблюдение в друга една област. Оня, който има наченки на ясновидство, има по-голяма възприемчивост към вълните, които идат от по-горните светове.
към текста >>

27. ИЗ ДУХА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всички трябва да имаме вяра в първото благословение, с което е създаден светът — светлината; във въздуха, който е една обвивка на земята и проводник на живота; във водата, която носи скрития живот като условие и помага за растежа на човешката душа; в хляба, който носи материал за съграждане на нашето тяло.
По някой път ти бързаш при яденето, или пък си недоволен от храната. Тая вода, която не си възлюбил, работа не върши в тебе. Тя образува едно болезнено състояние. Хлябът, който не си обикнал, работа не върши в тебе. Така ние сами си създаваме отрови. Всички трябва да имаме вяра в първото благословение, с което е създаден светът — светлината; във въздуха, който е една обвивка на земята и проводник на живота; във водата, която носи скрития живот като условие и помага за растежа на човешката душа; в хляба, който носи материал за съграждане на нашето тяло. Поне сутрин помисли за светлината, която те посещава и за въздуха, който дишаш. Когато пиеш вода или приемаш храна, мисли само за тях. Ако приемахме водата и хляба, както трябва, ако приемахме светлината и въздуха, както трябва, никакви болести не щеше да има в света. Ние щяхме да минем в света на хармонията. И тоя живот е добър, само че пътят, по който минаваме, е много удължен.
към текста >>

28. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Да смяташ текстовете на свещените писания за буквални и антинаучни приумици, е все едно да ядеш орехи заедно с непоносимо горчивата им зелена обвивка, заедно с коравите им черупки.
G. КАЛТА И ДИХАНИЕТО Твърде забележителен е фактът, че всички хора отминават с едно необяснимо равнодушие онова място от библейското сказание, където се говори, че Бог е направил човека от кал и му вдъхнал дух от своето дихание. Би било много полезно, ако хората можеха да се отрекат от лошия навик да гледат на текстовете от писанията като на отживели суеверия и се помъчеха да вложат в душите съответните значения, тъй като всичко, написано там, има строго символично значение. Причините, поради които хората се отнасят така лекомислено с най-дълбоките книги през всички векове, сега няма да засягаме. Това, което ще направим в момента, ще бъде само едно потвърждение, че на тях се гледа не с погледа на възрастни и зрели хора, обаче не и с юношеския.поглед на незнанието, от който поглед уви, трябва да отстраним детското чистосърдечие, а с една надута и смешна преднамереност — най-ясния белег за духовното невежество на съвременните хора. Да смяташ текстовете на свещените писания за буквални и антинаучни приумици, е все едно да ядеш орехи заедно с непоносимо горчивата им зелена обвивка, заедно с коравите им черупки. Ти ще ги отречеш като храна, защото никога не си дошъл до ядката, която носи прекрасния им вкус. За да влезем малко поне в съкровените дълбини на цитирания стих, трябва отнапред да определим, какво ще наречем „кал" и после какво е това „дихание от Божиите уста*. Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота.
към текста >>

29. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Но да се родиш, значи да наденеш тленната обвивка на плътта.
Ще ги погълнат силите, които ги очакват. Техните духове ще бъдат погълнати и напълно унищожени от гладните духове на подземния свят, или пък ще трябва да изкупят освобождението си с цената на големи мъки. Хората вярват в този свят. Този свят значи за тях всичко. Те говорят за раздене и смърт. Но да се родиш, значи да наденеш тленната обвивка на плътта. Обаче, още в същия миг, в който човек възприема тленния образ, започва вече и смъртта. Какво значи смърт? — Да отхвърлиш плътта и да спечелиш живота. Но хората не вярват в тази истина. Те вярват само, докъдето се простира техният разум.
към текста >>

30. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз съм запечатал цялото си слово във въздушната обвивка на земята, в нейното етерно поле.
Често В.Несторова задава въпроси, които душата й е жадна да разбере: - Как ще проповядваме Новото учение, Учителю? - Божественото учение няма да се проповядва. То върви по свои закони. То е посято в сърцата на хората и ще свърши своята работа докрай. Човечеството ще възприеме новите идеи чрез въздуха. Аз съм запечатал цялото си слово във въздушната обвивка на земята, в нейното етерно поле. - Това ли е Братството, което виждаме около вас? - Тези които са в Братството са променили живота си. По това ще ги познаеш! Всички напреднали души по целия свят са Бялото Братство. - Учителю, коя съм аз?
към текста >>

31. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И смисъла на нашето отиване в планината, тук, на физическия свят, се състои преди всичко в това, да можем да проникнем със своето съзнание през тъмната обвивка на тази форма и да се издигнем и приобщим с величествената идея, която я оживява!
(Орионо) ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА. Планината зове! Имаме една планина физическа, а имаме и една Планина духовна: физическото е само сянка, отражение, проекция на духовното, тук, на земята. Физическите неща са само символи, въплощение на известни идеи от единствено реалния духовен свят. Ето защо, когато ние говорим за планината, когато ние мислим за нея, когато ние отиваме при нея, ние имаме пред вид не толкова физическото, не външната форма, а онази вътрешна идея, които е сътворила и оживотворява тази форма! И смисъла на нашето отиване в планината, тук, на физическия свят, се състои преди всичко в това, да можем да проникнем със своето съзнание през тъмната обвивка на тази форма и да се издигнем и приобщим с величествената идея, която я оживява! А планината е символа на най-великото, за което копнее човешката душа — символ на оня стръмен, нагорен път, който води към духовните висини, и който единствен дава пълен смисъл на човешкото съществуване. И днес, залутани в прашните градове и глухите села на долините, нашия вътрешен взор несъзнателно се отправя към нея, в нашето съзнание просияват величествените очертания на духовните висини и в вътрешната тишина на нашата душа ние дочуваме нейния тих но мощен глас — зова на Планината. * „Ела! ... „Далечен пътниче, залутан в прашния житейски път! ... „Ела!
към текста >>

32. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството.
Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение. Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно! Христос възкресе!... Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството. Неговото живо слово пламна в хиляди сърца. Истините, които Той пося в човешката душа, израснаха и почнаха да дават плод. Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител. Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги! На кръст ги разпъваха, на зверовете ги даваха да ги разкъсват — нищо не помогна!
към текста >>

33. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее може да си създаде каквато иска обвивка.
От физическо гледище е така, има 7 тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят човек няма 7 тела, но има само едно тяло, а другите, това са обвивки, проекции в различни среди. Тялото — това е ценното това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа, — ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ни е дадено още на наше разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее може да си създаде каквато иска обвивка. Та културата на човека, а от там и неговия живот зависи от площта на възприятията. С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е живота. Единственото нещо, кое то знаем и познаваме, това е живота. Какво нещо са —любовта, мъдростта, истината, добродетелта, правдата и пр.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма.
Строежът на слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергиите; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия: средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето слънце получава от централното слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото земята е по-отрицателна, толкова възприемателната й способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната й способност. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща чрез положителния. Когато един център е положителен, той дава. а когато е отрицателен, взема.
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето.
Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява.
към текста >>

И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение.
Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се проявява. Но Любовта не само трябва да се чувства, но тя трябва да се проучва.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт.
Когато последният е напълно узрял, семената остават свободни и лесно се отделят, обаче когато той не е узрял, семената са свързани с месестата част на плода, която ги държи здраво. Поради това, особено тежко е следсмъртното състояние на тия хора, които са напуснали живота неочаквано, при някакъв нещастен случай, в разцвета на своето здраве и сила, погълнати в своята многообразие дейност на земята, задържани от връзките с жена, семейство, роднини, приятели, увлечени в преследване на земни постижения и удоволствия. Самоубиецът, който напразно се е опитал да се раздели с живота, намирайки след това, че той е също така жив, както и преди, се намира в най ужасното състояние. Той може да наблюдава тия, за които неговата по-стъпка е донесла голяма скръб. Но най-лошото е това, че той постоянно живее с едно неописуемо тягостно чувство — чувство на някаква празнота в него. Тази част от неговата аура, която е отговаряла на физическото му тяло, е празна и макар че астралното тяло взема формата на физическото, той го чувства като една празна обвивка, защото първообразните сили, творящи тялото от конкретната област на света на мисълта, продължават своето действие тъй да се каже а една куха форма, до тогава, докато дойде времето за естествената смърт. Когато едно лице загине от естествена смърт, дори и в разцвета на живота си, дейността на първообразните творчески сили спира и астралното тяло изпълва цялата форма на човека, докато в самоубиеца това отвратително чувство на празнота продължава до времето когато е щял да напусне физическото си тяло без да се самоубива. Докато човек поддържа в себе си желанията, които го свързват със земния живот, той ще остане в астралното си тяло, но понеже напредъка на индивида изисква той де премине към висшите царства, съществуванието в астралния свят придобива по необходимост характера на очистване, с оглед да се освободи човек от свързващите го към земята желания. Как става това, ще разберем най-ясно от следните сравнения. Скъперника, който обича своето злато на земята, го обича също тъй силно и след смъртта. Преди всичко, сега, той не може вече да придобива пари защото е лишен от физическото си тяло, но най-лошото за него е това, че не може да пази и събраното от него през земния му живот.
към текста >>

37. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музиката.
Принципите са вътре в нас, а условията са вън от нас. И условията се подчиняват на принципите, които са вътре в нас. Бог е поставил свободата на човека в зависимост от самия него, а не в зависимост от условията. От нас зависи да бъдем свободни, а не от външните условия. Но за да господстваме над условията, необходимо е да познаваме законите, по които принципите действат и тогава ще разбираме явленията и процесите в живота си и ще имаме сполуката като резултат. Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музиката. Вие не можете да мислите, чувствате и постъпвате правилно, ако не пеете, ако не сте музикално разположен. Вътре във вас трябва да има туй чувство, това разположение към музиката, а не да бъдете само външно музикални, то е вече специалност. Музиката, понеже е хармония по същество, лекува всички болести и неразположения, ако е изпълнена по всички правила. За в бъдеще музиката ще бъде използвана като терапевтично и възпитателно средство. Музиката трябва да се приложи в живота.
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И все под земната обвивка Да съм — е мойта съдбина!
И само когато страдаме и мрем, ще можем ний Христа да разберем. А той е Мир и Любов пресвята за всички по земята. Защото в Христа, в Бога ние всички хора сме братя, сме части от едно велико цяло. Ако съзнаваме това, то ние ще работим в хармония с интересите на Цялото: Слава на Бога а висините на земята мир и между человеците благоволение! Дим. Станев Корен и корона Не зная почит, ни усмивка, Не виждам въздух, светлина. И все под земната обвивка Да съм — е мойта съдбина! * — Защо скърбиш, о, братец корен ? Ний част от също сме дърво. И всеки в своя труд упорен За общо работи добро. * Мене обичат и почитат, Че аз цъфтя, принасям плод, Но силите чрез теб протичат За моя плодовит живот. * И мойта радост, красота и слава Не са ли те сега и твои?
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма.
А земята беше неустроена и пуста; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата.“ Строежът на слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергиите; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия: средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето слънце получава от централното слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото земята е по отрицателна, толкова възприемателната й способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната й способност. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща ч р е з п о л о ж и т е л н и я. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взема. Положителната енергия твори, а отрицателната гради.
към текста >>

40. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима човечеството, света няма своя душа, мирове, голяма, която витае над нашата земна обвивка и я оживотворява?
. . . Има ли, обаче, не земята друга пролет, която е така неизменна и вечна? Пролет, която обновява и оживотворява другата страна не нашия живот? Нима хората, човечеството по своя житейски път не изживяват пролет, лято, зима, въобще тия годишни сезони? Нима само земята трябва вечно да се подмладява, благодарение на тоя чисто астрономически закон? Нима човечеството, света няма своя душа, мирове, голяма, която витае над нашата земна обвивка и я оживотворява? Душите на милионите, централизирани в един общ живот, който има същите права, същите условия и същите закони? Безспорно! Пролет на земята е едно обикновено явление, делнично, тривиално. За това, защото никоя година, не е липсвало на земята! . . . Но!
към текста >>

41. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет.
* Ще те следвам възхитена, Тъй примамва ме върхът! О, над езера и бездни, Бягай, мой планински път! Д.. Антонова Повече слънце! Цяла зима всичко прекарва един вътрешен скрит живот. Растенията и част от животните прекарват в летаргия — спящ живот. Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет. Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява. Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се?
към текста >>

42. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуна.
Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, от протоплазмата. Това според закона на еволюцията. Значи, човек е създаден по еволюционен път. Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и че, следователно, човек е създаден по инволюционен път. Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земята. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуна. Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са били маймуни? Та нима водолазът, който слиза в морето, за да проучи неговото дъно, е истинският човек? — Не, това е една форма в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите изследвания.
към текста >>

Като излезе от морето, човек хвърля своята обвивка и става пак същия човек.
Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са били маймуни? Та нима водолазът, който слиза в морето, за да проучи неговото дъно, е истинският човек? — Не, това е една форма в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите изследвания. Като излезе от морето, човек хвърля своята обвивка и става пак същия човек. Маймуната показва, че човек е живял при неблагоприятни условия, заради което е трябвало да тури маймунска маска. Така и съвременните хора се маскират. Животът на хората на земята представлява бал маске. Като наблюдавам живота на хората, като изучавам животните, виждам, че всички са маскирани, всички се намират на бал маске. Следователно, не мислете че, както се виждаме днес, ние наистина се познаваме.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Духът, заключен в човека, е по същина едно с Бога — и тоя дух се облича в своята Душа, като в обвивка; — в обвивка, която го съдържа, индивидуализира го... Историята за първичното образуване на човешката душа и внедряването на божествения дух в нея представя дълбок интерес .
Безант и Ч. Ледбитер, както са предадени от Николай Райнов в статията му: „Науката против теософията“, (печатана в сп. „Орфей“) „Човек е духовен ум, взел плът с цел да добие опит в световете под духовното поле, за да може да влезе в тях, като господар и да ги управлява, та с течение на вековете да заеме своето место между ръководните творчески чиноначалия на вселената“. (Д-р А. Безант „le secret de ia Vie.“) „Истинският човек представя от себе си еманация на Словото, искра от божествения Огън. Духът, заключен в човека, е по същина едно с Бога — и тоя дух се облича в своята Душа, като в обвивка; — в обвивка, която го съдържа, индивидуализира го... Историята за първичното образуване на човешката душа и внедряването на божествения дух в нея представя дълбок интерес . . . И трите страни на божествения живот са взели участие в нейното зачеване . . . Понеже тя е създадена „по образ и подобие на Бога“ — троелична и троична по проява — то и нейния развой се явява като отражение на Неговото слизане във веществото. Божествената искра съдържа всички възможности, но едва след дълги векове развой те могат да постигнат осъществяване.“ (Ч.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото не бива външния вид, веществото, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът, смисълът — самата същност. Г.
Н. Райнов. А знанието е резултат от работа; то е въпрос на дорастване. „Да знаеш да виждаш е също тъй изкуство, както и това, да твориш.“ „Виждането можем да наречем особен род творчество, което ни освобождава от теснотата на физическото зрение.“ Виждат малцина — гениите, като Леонардо да Винчи, Рембранд, Микеланджело, Шопенхауер, Толстой и др. а болшинството само гледат, без да виждат. Хората биха спечелили много, биха станали по-други, ако знаеха да виждат както тях, както великите. Защото не бива външния вид, веществото, обвивката на нещата да ни пречи да виждаме духът, смисълът — самата същност. Г. С ъ б е в Жетвата е богата (пътни бележки) Казанлък. Благословен град е Казанлък. Населението му е извънредна будно. Тук хората мислят. а не само съществуват.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Особено богати са на витамини кожицата (обвивката на плода) и месестата част.
Витамин Д, не се среща в плодовете, а в прясното мляко, сиренето, жълтъка на яйцата и др. При липса на този витамин организмът заболява от рахит (английска болест). Витамин Е също липсва в плодовете, обаче богати на него са маслото, маслиновото масло и др. Той поддържа размножителната способност. Плодовете, които са, така богати на витамини, трябва да се ядат сурови, стига да бъдат добре измити и запазени. Особено богати са на витамини кожицата (обвивката на плода) и месестата част. Плодовият сок почти не съдържа витамини. Всяко прекарване на плодовете през огъня руши, ако не всички, то по-голямата част от витамините. Резервите от витамини, които организмът си набавя през лятото скоро се изчерпват: а от витамин С организмът си задържа само това, което му е нужно само за днес. За това е нужно не само сега, но и през зимата да имаме плодове. Но за голямо съжаление у нас, където има в изобилие плодове, много хора нямат възможност да си набавят плодове и затова често през зимните месеци ги спохождат болести.
към текста >>

46. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото.
Или, ако се спрете върху кой да е език, на който пише някой философ или поет, или виден писател, той ви се вижда детинска работа, но в същност той е основата на нещата. Елементарните неща определят истинското положение на работите. Следователно, и в човешкия живот има една такава основа, която той не трябва да пренебрегне. Съществува един свят извън нашата логика, извън нашите обикновени мисли, чувства и постъпки. Това всички трябва да го знаете. Обикновеното в света е една обвивка на нещата, която е потребна, но тя не е същественото. Ние не трябва да се заблуждаваме от обвивките на нещата. Един човек може да е грозен, но да е добър. А някой може да е красив, но да е лош, Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им.
към текста >>

47. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* За истински живот на красота, на мир, на детска радост и усмивка и с нова скръб — о, със скръб по любовта, жадуваш топлий лъх на нейната обвивка.
Benitta _________________________________________ Когато невидимият свят е изпратил човека на земята, той предварително е начертал неговия път. За всеки човек е определена специална служба, която той трябва да свърши. За всеки човек е предвидена специална задача, която той трябва да реши. От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, които му са дадени, зависи да му се даде право да се ползва от богатствата и привилегиите на разумната природа, да бъде съработник с нейните разумни същества. ОГНЕНО КРЪЩЕНИЕ Познала скръб и сълзи във света, след дълги, бурни изпитания, в теб, вечна страннице — душа, избликват светлите желания. * За истински живот на красота, на мир, на детска радост и усмивка и с нова скръб — о, със скръб по любовта, жадуваш топлий лъх на нейната обвивка. * Че в студ — безлюбие животът ти премина. В суровите борби забрави нежността и свидний зов на Първата Причина, далеч от живий пламък на Духа. * Но идва ден на огнено кръщение! Разделните прегради на душите ще рухнат във небивало крушение и братската любов ще блесне във очите! * Познала Бога във всички хора — братя, ти, страннице, познала любовта, и стоплена във нейните обятия, ще странствуваш със песен по света !
към текста >>

48. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щастието е обвивка на безсмъртния живот.
Щом престанете да вярвате в съществуването на Бога, казвате, че и с вас е свършено. Та казвам: мнозина са дошли в света с желанието да служат като украшения, да си поживеят само, но във всички трябва да се роди идеята да служим. Всички трябва да се проникнат от живота на служенето. И в това служене да внесем идеята на любовта, но не онази любов, от която всички хора умират. Ние говорим за онази любов, която носи безсмъртието им. Щастието е обвивка на безсмъртния живот. Щастието е дреха, с която безсмъртният живот трябва да се облече. Смъртният живот не може да се облече с дрехата на щастието. Значи, има една любов, която умира, и друга, която не умира. Това са две дефиниции на любовта, за разграничаване. Във вашия ум живее идеята за една временна статистическа любов.
към текста >>

49. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия начин, както е оформен той самият.
Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност. А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия начин, както е оформен той самият. Следователно, по очертанията, формите и облика на черепа на даден човек, ние можем смело да съдим за строежа и развитието на мозъка му, а оттам и за неговите душевни и умствени сили, за склонностите, способностите, стремежите, проявите му и др. Френологията, като положителна и опитна наука отдавна е вече предмет на сериозно и внимателно проучване от страна на видни учени в Англия, Америка, Франция, Германия и други културни държави. В страните на гореказаните народи всички научно проверени данни на френологията нашироко са застъпени и се използват в областта на възпитанието, правосъдието, криминалистиката и други области на човешката дейност. Придобивките от изучаването на френологията и приложението на нейните принципи са повече от задоволителни и насърчителни. Време е вече и у нас да се обърне внимание на тази наука, която ще внесе голяма светлина и ще разкрие нови пътища и нови начини, особено в областта на училищното и домашното възпитание.
към текста >>

50. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един ден, когато хората се хармонират по мисли, по чувства, земята ще бъде обвита с една топла обвивка.
Ледът се топи и се превръща във вода. Питам, коя е причината за студа? Причината за студа, това е човешкото. човешкият егоизъм. Ако днес съществува голям студ на земята, той се дължи на човешкия егоизъм. Един ден, когато хората се хармонират по мисли, по чувства, земята ще бъде обвита с една топла обвивка. Тогава от слънцето ще идат такива енергии, че даже северния полюс ще бъде обитаем. Ще кажете, че това са предположения. Да, сега са предположения, но учените казват, че преди хиляди и милиони години двата полюса са били екватори. За да се докаже това нещо, трябват математически изчисления. Тогава ще ви докажа защо именно полюсите са били екватори и екватора е бил полюс.
към текста >>

51. -

Молеше се Лилянка на майна си да смекчи сърцето й, да разтопи покрилата го ледено обвивка да зарадва Любкини.
— Нека да занеса на Любкини. Плачеше сутринта в училище, че нямали коричка хляб. А те са две братчета и три сестрички. Нали знаеш, мамко, че татко й е болен вече цяла година. Майка й ходи по чуждите къщи да шета, за парче хляб да им донесе. Молеше се Лилянка на майна си да смекчи сърцето й, да разтопи покрилата го ледено обвивка да зарадва Любкини. А и тя самата колко много щеше да се радва. Лилянка беше най-малката и глезена в къщи. Обичаше по цели дни де чете и всеки ден сменяше книгите в читалището. Умните й очи не отговарящи на годините й питаха за всяко нещо защо е така? И сега, когато майка й сви вежди, продължавайки да приготвя вкусното ядене за обед й отговори: — Има кой до се грижи за такива деца.
към текста >>

52. -

Хиляди и хиляди звезди блестят събрани една до друга; тъмно-синята обвивка на мощта изглежда да е осеяна от фино златист прах, а тук-там звезди от първа величина да светят като слънца.
Метаморфозите на една небулоза*. Астрономите на миналото не можеха да проникнат в тайната пораждането на звездите, но в наши дни силните инструменти, с които разполагат обсерваториите, както и прогреса на науките, разбулиха енигмата; те ни откриват, че тях, в необятността, ядката на звездата се захваща бавно-бавно и, че в звездната безпределност се започва нов живот. С мощта на астрономичен телескоп да разгледаме небето в някоя ясно нощ. Какъв фееричен изглед! В частта, която ние наблюдаваме, ако се вгледаме със свободно око, не ще забележим освен няколко звезди, които блещукат в тъмнотата, но с телескопа в същото пространство ще видим мравуняк от светлини. Хиляди и хиляди звезди блестят събрани една до друга; тъмно-синята обвивка на мощта изглежда да е осеяна от фино златист прах, а тук-там звезди от първа величина да светят като слънца. Между тоя звезден прах плават сенки от парни изпарения, един вид млечни облаци с фосфорична светлинност. Тия облаци пръснати по небесния свод, които наброяват над 4000 са небулози. Тяхната форма е безкрайна разновидност. Небулозата от констелацията „Лебеда“ изглежда да е съставена от леки светлинки прилични на цигарен дим, които се разпростират, удължават, бавно се отделят като мишките на копринен пискюл при леко полъхваме на ветрец. Тая от „Плеядата“ очертала се между звездите, които съставляват констелацията, наподобява на белезникав бенгалски огън, който гори из междините от изкуствени светлини.
към текста >>

През време на тоя дълъг процес на сформиране ядката надебелява, светлината й се засилва; парната й атмосфера все повече и повече се сгъстява, най сетне облачната обвивка се разпръсва, ядката става светлива като слънце и ето че една звезда се роди!
Тия небулози са зародиши на звезди. Съставени от газови материи, от въртящи се фосфорични пари, те като всички небесни теле, са заети с въртене около само-себе си. Освен това привличането има за ефект да кондензира парите в центъра на небулозата. Малко по малко на това място се формира ядка с много значителна основа. За де се образува ядката са необходими милиони години, а за да стане видима още повече време. През време на тоя дълъг процес на сформиране ядката надебелява, светлината й се засилва; парната й атмосфера все повече и повече се сгъстява, най сетне облачната обвивка се разпръсва, ядката става светлива като слънце и ето че една звезда се роди! Никой не трябва да си въобразява, че веднага тя става видима за астрономите. Звездите и небулозите се намират на баснословни разстояния от земята. Звездата „Центавър“, която смятаме за по-близо до нас, е на далечина от 41.10 милиона километра. Или светлината която име почетната бързина от 300000 километра в секунда прави четири години и четири месеца път за да стигне до нас от тоя звезда. Ако една нова звезда се появи в нейна близост, учените не могат да бъдат осведомени за нея освен след 4 години и 4 месеца по-късно.
към текста >>

53. -

— Защото научните издирвания показаха, че плодовете на шипката съдържал, в своята обвивка, а не в семената, значително количество от важния витамин С.
И тогава неговите творчески сили ще идват неправо от Божествения извор. Ор. С. Марден ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Шипките Шипката до неотдавна беше най-негодното дърво, защото не ни служеше за нищо. А днес каква промяна! Шипките станаха много ценен, търсен на пазара плод. Защо? — Защото научните издирвания показаха, че плодовете на шипката съдържал, в своята обвивка, а не в семената, значително количество от важния витамин С. Това показва, че шипките винаги са били ценни, и че те винаги са могли да бъдат полезни за здравето ни, ала ние не сме знаели това. Така често в живота ние само от невежество пренебрегваме много неща, които биха ни ползвали за подобрение на живота ни! От всички плодове шипките са най-богата а витамин С, който е много важен за доброто развитие и здраве на човека. Тоя витамин запазва тялото ни от множество и разнообразни разстройства, защото засилва кръвта ни и помага да се извършва правилно храненето на клетките. По тоя начин витамин С увеличава съпротивителната сила на организма против заразните болести.
към текста >>

54. -

Сага се установява, като резултат на изследванията, проведени от д-р Вохнис, че не са захарите, които извършват първите атаки срещу обвивката на зъба и така създават път за гниенето не зъбите, а че много по-опасни са така наречените алкохолни процеси, които се пораждат най-вече под влиянието на гъбични процеси.
Клетката на рака се отличава, следователно, от здравите клетки и по това, че употребява за своето изграждане клетки от белтък по начин напълно противен на този, употребяван от нормалните клетки. В безогледността, с която клетките на рака използват тия градивни материали, трябва, можа би, да се търси обяснението за неспирното растене на тия злокачествени тъкани. През изтичащата година е било все отново и отново подчертавано в разните медицински конгреси значението на това откритие на проф. Кьогл. Също и при борбата с гниенето на зъбите са направени от учените нови открития. До сега се сметеше, че зъбите се повреждат особено от храни, съдържащи много захар. Сага се установява, като резултат на изследванията, проведени от д-р Вохнис, че не са захарите, които извършват първите атаки срещу обвивката на зъба и така създават път за гниенето не зъбите, а че много по-опасни са така наречените алкохолни процеси, които се пораждат най-вече под влиянието на гъбични процеси. Главната роля в случая не се играе от употребявана в хлебоприготовлението мая, а така наречените естествени гъбични процеси, които се намират във въздуха, попадат върху хранителните продукти и достигат в устата и по друг начин. Това откритие се допълва и от констатацията, че овощните киселини и някои сокове на суровите зеленчуци, например на доматите, действат в устата срещу горните гъбични процеси. Най-големите си успехи медицинската наука е постигнала в областта на борбата срещу заразните болести. Изкуството да се атакуват причинителите на болестите в организма, без при това да се вреди на самия организъм, е издигнато от германските химици на лекарства до такава висота, че вече известни болести, които по рано изискваха лекуване с месеци, сега се лекуват вече в няколко дни. Тия нови лекарства могат сега с успех да се хвърлят в борба срещу причинителите на болестите, предимно срещу много разпространените кълбовидни бактерии, от които едни причинявал, процеса на гноясването, а други причиняващи гниенето на дробовете.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първата - външната зачатъчна обвивка - се нарича ектодерма (видимата), средната се нарича мезодерма и вътрешната, която е в центъра, се нарича ендодерма.
Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху човека и произвожда ободряване. В момента на изгрева тя има органическо влияние върху клетките на тялото, обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях. Строежът на слънцето и строежът На клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях образува енергията, втората я акумулира (събира) и пречистя, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна област, която я преработва и превръща на жизнена сила. Първата - външната зачатъчна обвивка - се нарича ектодерма (видимата), средната се нарича мезодерма и вътрешната, която е в центъра, се нарича ендодерма. Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето. Изгревът му от изток - движението - всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е, разбира се, по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особен начин: сутрин лъчите му се пречупват по един начин, а вечер по друг. Това зависи от нашия организъм.
към текста >>

Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята.
Това дело е неимоверно важно и трудно! Дълбокото проникване в човешката душа и изучването на проблемата на живота съставлява неизчерпаем извор на светлина, сила, красота и вдъхновение. Никой не се е родил на земята учен, а всички сме дошли тук да се учим. Божественото училище е неизмеримо и безкрайно! Ония, които едва сега стъпват в това училище, макар и възрастни, трябва прилежно да се учат, а на техните по- напреднали братя, които са минали вече некои от първите класове или отделения, се налага повелителния дълг, вместо да крият, от егоистични съображения, своите знания като брилянти в затворени кутии —да ги раздават на другите ида им помагат с каквото могат. Само така ще се разкъса дебелата обвивка на умствения и духовен паразитизъм и само по тоя начин всеки ще изпълни мисията си на земята. Помагайте на нуждаещите се братя, самопожертвувайте се за тях! За това никога не е късно: работете, работете, работете безкористно и предано за благото на ближния! Като се въодушевляваме от тоя велик божествен зов, който сме поставили като мото при заглавието на списанието ни, ние каним всички чистосърдечни и добри наши приятели да ни укажат най-големо съдействие за закрепването и напредъка на това издание. Достатъчно е всеки да помисли за минута, колко труд и разноски се изискват, за да се приготви, при сегашните обстоятелства, в такъв вид и с такова съдържание, това списание. Вярно е, че българинът е привикнал до сега, поради лошото влияние на нашите училища и на нашия периодически печат, да не цени хубавото и полезното, а да предпочита евтиното, макар и най-безсмисленото, безвкусното и вредно печатно издание.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Диафрагмата, клепачите, мускулната обвивка на пикочния мехур и sphincters’a (кръглата свивателна мишца на задното отвърстие) принадлежат към този вид.
Неволевите мускули принадлежат към органическия живот и са събрани в кухините на гръдния кош и корема, с изключение на ириса. Те са групирани в сърцето, хранопровода, стомаха и чревния канал — тъй образуват проходите на вътрешностите. Те не са симетрични имат бледо жълтеникав цвят, съставени са от фибри от разно направление някои надлъжни, други напречни, трети обли или кръгови, и много, както в сърцето, са здраво преплетени едни с други. Мускулните фибри на тези органи са от бледо-червеникав цвят и нямат сухожилия, ако изключим връзките на стомаха. Мускулите от смесения вид са тези, които до известна степен са в зависимост от волята, но пак действат независимо, както е при спането. Диафрагмата, клепачите, мускулната обвивка на пикочния мехур и sphincters’a (кръглата свивателна мишца на задното отвърстие) принадлежат към този вид. Ако и така класирани, много от тези мускули могат да действат, като променят своето положение от волевия към неволевия вид и обратно. Така, волевите мускули на краищниците често действат спазмодически и тъй стават неволеви мускули, без това е да е тяхното нормално положение, и това може да ни послужи само като ръководство при тяхната класификация, II — Жизнена система Жизнената или хранителна система се състои от три класа органи, които образуват една сложна система от тръбички, изпълняващи функциите на абсорбирането (поглъщането , циркулацията (кръвообращението), отделянето и, между друго, пречистването. Главното седалище на тези органи е туловището на тялото. Те обхващат: 1) лимфатичните съдове, 2) кървоносните съдове и 3) жлезите. 1. Лимфатичните съдове.
към текста >>

Но най-забележителното нещо в структурата на мозъчния глобус са неговите гънки, браздите (бръчките) между които потъват в мозъчната маса и са покрити от вътрешната мозъчна обвивка (Pia mater) — една нежна фибросъсъдеста ципа, която лежи непосредствено върху повърхността на големия и на гръбначния мозък, прилягайки до дъното на всички техни бръчки или други изгъвания.
— Човешкият мозък (фиг. 7), като едно цяло, е овална маса, която изпълва вътрешността на черепа и се състои от две вещества: едното сиво, пепеляво цветно, а другото бяло, фибрено или сърцевидно (мозъчно). Той е разделен, и по форма и по функции, на две главни маси, наречени голям мозък и малък мозък. В основата му има две други части, наречени пръстеновидна изпъкналост и продълговатия мозък. Мозъкът е разделен надлъжно на две равни хемисфери (полушария), всека от които в основата си е разделена на три дела. Но най-забележителното нещо в структурата на мозъчния глобус са неговите гънки, браздите (бръчките) между които потъват в мозъчната маса и са покрити от вътрешната мозъчна обвивка (Pia mater) — една нежна фибросъсъдеста ципа, която лежи непосредствено върху повърхността на големия и на гръбначния мозък, прилягайки до дъното на всички техни бръчки или други изгъвания. Посредством тези извивки, повърхността на мозъка е премного увеличена и голяма сила е спечелена при крайна икономия на пространството. Положителен факт е, че силата на мозъка е пропорционална с числото и дълбочината на тези гънки. 3. Малкият мозък.—Малкият мозък е органът на възпроизводителната функция както на физическия живот, така и на жизнената сила. Той лежи отзад и непосредствено под големия мозък (фиг. 7, а) и, по големината си, е около една осма част от него.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка.
Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А на последното трябва да се въздейства чак след зъбната смяна, когато то се освобождава от заобикалящата го етерна обвивка.
Ако атмосферата около детето е проникната от любов и ако, освен това, детето има добри примери за подражание, можем да кажем, че то се намира в подходяща среда. Затова строго трябва да се следи, щото в присъствие на детето да не се върши нищо, което то не бива да подражава. Около него не трябва да се върши нещо, за което ще трябва да му кажем: „Това не бива да вършиш“. До каква степен е склонно детето към подражание, се вижда, като наблюдаваме, как то се старае да рисува буквите, преди още да ги разбира. Даже добре е, ако детето по-рано рисува буквите и след това узнае смисъла им; защото подражателността принадлежи към периода на развитието на физическото тяло, когато пък смисълът на явленията говори на етерното тяло. А на последното трябва да се въздейства чак след зъбната смяна, когато то се освобождава от заобикалящата го етерна обвивка. През периода на физическото развитие усвояването на правилен говор трябва да се основава на подражанието. Детето, като слуша, лесно може да се научи да говори, а правилата и изкуственото обучение са безцелни в тая възраст. Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре.
към текста >>

Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят.
Особено важно е в ранното детство, щото детските песни да произвеждат на сетивата колкото се може по хубаво ритмично впечатление. В този случай не е важен толкоз смисълът на песните, колкото красотата на напева. Колкото по-оживяващо действа нещо на окото или ухото, толкоз по-добре. Не трябва да намаляваме значението и на хората. Ритмичните движения под звуковете на музиката действат благотворно за развитието на физическите органи. Със смяната на зъбите етерното тяло отхвърля етерната обвивка и от този момент става достъпно на възпитателното влияние на външния свят. Възпитателят е длъжен да знае, кои външни фактори могат да въздействат върху етерното тяло. Под „видоизменение и развитие на етерното тяло“ трябва да разбираме видоизменение и развитие на навиците, съвестта, характера, паметта и темперамента. На етерното тяло трябва да въздействаме с образи, примери, със съзнателно насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да даваме на детето физически примери за подражание, тъй през периода от смяната на зъбите до половата зрелост трябва да поставяме в детската околност всичко, което с вътрешния си смисъл и достойнство може да му служи за добър пътеводител. Най-уместно е през този период да се действа на детето с подходящи образи и символи.
към текста >>

Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието на които става голямо, само когато с достигането на половата зрелост астралното тяло се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка.
И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота. И щастлив е този, който не само в тържествените минути на живота, но всекидневно вижда в лицето на своите учители и възпитатели естествен авторитет. Към тези живи авторитети трябва да присъединим историческите. Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието на които става голямо, само когато с достигането на половата зрелост астралното тяло се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка. Извънредно важно е, щото изучването на историята да става именно с оглед на тази цел. Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата.
Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В земната си обвивка човешкият дух е обречен на вечно блуждение.
Защото твърде ясно е, че безосновността крие в себе си своите основания, от които тя няма нужда, а проявеният Бог е тая безосновност, която крие вечността, защото вечността е в Него. От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог. Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно. А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък. В земната си обвивка човешкият дух е обречен на вечно блуждение. Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите на чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите помисли и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат мисли, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази. Те са мистиците. Ето от Плотин, Сведенборг, Бьоме и други имат своето право да бъдат връх сцената на мировата мисъл. Да се повърнем отново към гореказаната фраза. Там твърде силно се набляга върху обстоятелството, че „в Бога се заключава не той сам, а неговото основание“.
към текста >>

до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка.
Много от горните примери са доста мъчни за разбиране от малки деца. Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-възвишените духовни истини общодостъпни символи. Ние сме още в началото на духовното движение. С тези примери исках само да направя едно слабо загатване, какво трябва да се направи, за да не замръзнат крехките детски души само с материалистични представи, но от последните да се издигнат до предчувствие на духовните тайни. Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е. до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка. Затова обучението по математика преди 14. година трябва да става по такъв начин, че да не предизвиква изкуствено напрягане на умствените сили. В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година. Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече интуитивните способности на учениците.
към текста >>

Трябва да се има пред вид, че седалището на естетичните чувства е етерното тяло, а последното се освобождава от своята защитна обвивка на 7-та година и се развива интензивно до 14-та година.
Някои педагози с на мнение, че класната стая трябва да представлява 4 голи стени, за да не се отвлича вниманието на ученика. Когато обучението е поставено на фалшиви основи, както е в днешното училище, и това няма да помогне. В новото училище вниманието и интересът на ученика ще бъдат гарантирани чрез новите методи, за които става дума по-рано. Тъй че в новото училище няма нужда чрез изкуствени средства да възбужда вниманието на ученика. Освен чрез рисуване, музика, поезия и пр., естетичните чувства на децата трябва да се развиват чрез по-голямо общение с природата. Трябва да се има пред вид, че седалището на естетичните чувства е етерното тяло, а последното се освобождава от своята защитна обвивка на 7-та година и се развива интензивно до 14-та година. Поради това, детето непременно трябва между 7. и 14. година да получи едно добро естетично възпитание. По-нататък ще се гради върху основата, получена през този период. Пропуснатото през този период не може да се навакса вече, За религиозното възпитание „Човешката душа е частица от мировата душа“ — Платон.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки физическата обвивка“.
(William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви. Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични. Бекфорд е бил любимец на съдбата. Щастието в цялата своя разновидност му е било напълно познато. „Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му. Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки физическата обвивка“. По скалистите брегове на Португалия, в приокеанския Монсерат той създава своя рай. Неговият замък е един непостижим по своята тайнственост кът. Той е изпълнен с безбройни тайни, които, обаче, вечно ще останат скрити за човечеството, защото входът му е бил достъпен само за малцина, а тези последните почти нищо не са говорили за него. Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен разкош в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида. „Ватек“ е единственото произведение на Уйлям Бекфорд.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И пак почувствах същото странно впечатление, че това същество, което седи пред мен, е само една обвивка, празна раковина, свитък без съдържание.
Но те бяха очи на един сляп, с празни, безразлични погледи, макар да виждаше тя ясно. — Седнете, моля! покани ме тя. Гласът й също ме порази: и той бе празен, без никаква звучност. Аз седнах и взех ръката й. И пак почувствах същото странно впечатление, че това същество, което седи пред мен, е само една обвивка, празна раковина, свитък без съдържание. Аз я изследвах най-внимателно, но не открих никаква аномалия в нейния организъм, нито един симптом, който показва обикновено анемия или охтика. Състоянието на дробовете й унищожаваше всяко предположение за туберкулоза. Болната не се оплакваше от никакви болежки и каза ми само: — О! аз зная, какво искате да откриете .. . Но мене нищо не.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора.
Той е и умрял, и жив. Оттогава вече той живее в едно тънко тяло, подобно на физическото, което е напуснал. Умрелите от по-низша интелигентност не си дават сметка за тая промяна на състоянието и често се побъркват. „Доста често в съобщенията ни с умрелите, казва Пол Нор, съществата от задгробния свят са отегчени от тъга. Те искат да им се обясни тяхното положение. Има много от тях, които не знаят, че са напуснали своята плътска обвивка и запазват илюзията, че живеят невидими всред другите хора. Те са ония личности, които често посещават населените къщи“. Ледбитър, който е направил многобройни опити с ясновидски субекти, е наблюдавал същия факт. „Умрелият, казва той, гледа около себе си и вижда апартаментите, които са били негови, населени от познатите му, понеже за него последните са облечени с астралното си тяло (флуидическото). Само постепенно той дохожда да си даде сметка, че живее в нов свят. „Аз не съм умрял, казва той, аз съм по-разположен от всеки други път“.
към текста >>

Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло.
Като хипнотизирания субект, чийто тънки тела са изместени, той констатира, че човекът се състои от три принципа: 1. Физическото тяло, което е само седалище на физиологическите, машиналните функции, каквито са. дишането, храносмилането и кръвообращението. 2. Флуидическото тяло (наречено още астрално тяло), седалище на чувствеността, посредствен принцип между духа и организма и чрез който ние усещаме болката или насладата. 3. Духовното тяло, върховният принцип (интелектуалната душа на Платона), седалище на разумните способности, каквито са мисълта, съвестта и пр. Умрелият още веднъж констатира, че цялото му същество се намира в неговите тънки тела и че телесния организъм е само една низша обвивка, едно преходно облекло. Той разбира, че мъртвите, в действителност, се отличават от „живите“ само с премахването на тази черупка от плътна материя. Когато дойде до това самосъзнание, той започва да анализира света, в който ще се намира за напред. Нека отбележим тука, че има различни видове ясновидство. Някои индивиди виждат флуидичните форми, но не и физическия свят. „Треба да се забележи, казва Ледбитър, че жителите на астралния свят (или флуидическия) съглеждат изобщо само предметите от това поле (план) и че за тях физическата материя е са- що така невидима, както е за нас астралната материя.
към текста >>

Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното тяло, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното тяло)?
О. Степента на неговото издигане. В. Физическото и морално състояние на живите същества от всека сфера (глобус) всякъде ли е еднакво? О. Не, световете, както и съществата, които живеят на тях, са подчинени на закона за прогреса. Всички светове са започнали като вашият, когато са били в най-низшето състояние, но и земята ще претърпи една трансформация, подобна на онази, през която са минали другите. Тя ще стане земен рай, когато хората, които я населяват, станат добри. В. Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното тяло, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното тяло)? О. Да, там и самата тая обвивка става толкоз етерна, че за вас като че ли не съществува. Това е състоянието на най-очистените духове. В. Тогава, според това твърдение, няма ясно определена разграничителна линия между състоянието на подирните инкарнации и чистия дух? О. Такава демаркационна линия не съществува. Разликата между тях постепенно се намалява.
към текста >>

О. Да, там и самата тая обвивка става толкоз етерна, че за вас като че ли не съществува.
Физическото и морално състояние на живите същества от всека сфера (глобус) всякъде ли е еднакво? О. Не, световете, както и съществата, които живеят на тях, са подчинени на закона за прогреса. Всички светове са започнали като вашият, когато са били в най-низшето състояние, но и земята ще претърпи една трансформация, подобна на онази, през която са минали другите. Тя ще стане земен рай, когато хората, които я населяват, станат добри. В. Има ли светове, в които духът, като престане да се намира в материалното тяло, нема вече друга обвивка освен perisprit-a (етерното тяло)? О. Да, там и самата тая обвивка става толкоз етерна, че за вас като че ли не съществува. Това е състоянието на най-очистените духове. В. Тогава, според това твърдение, няма ясно определена разграничителна линия между състоянието на подирните инкарнации и чистия дух? О. Такава демаркационна линия не съществува. Разликата между тях постепенно се намалява. Те се смесват една с друга, тъй както нощната тъмнина се стопява в зората. В.
към текста >>

Според теорията, която се съдържа в него, изглежда, че цикълът на преражданията постепенно ще се спре, като обвивката на духа постепенно се разредява и става, по характера си, по-малко материална.
Те се смесват една с друга, тъй както нощната тъмнина се стопява в зората. В. Субстанцията на етерното тяло еднаква ли е във всички сфери (глобуси)? О. Не, в едни сфери е по-вече, а в други по-малко етерна. При минаването си от един свет на друг, духът се облича в материя, принадлежаща на тоя свят. Това е катехизмът на прераждането. Според теорията, която се съдържа в него, изглежда, че цикълът на преражданията постепенно ще се спре, като обвивката на духа постепенно се разредява и става, по характера си, по-малко материална. Що се отнася до Относителното морално положение на различните светове, Алан Кардек твърди, че докато земята е една от най-малко напредналите сфери в слънчевата система, то Марс стои още по-долу от нашата планета. Юпитер е една от най-висшите в тая система, а Венера е по напреднала от земята. При това, големината на планетите и тяхното разстояние От слънцето нямат необходима връзка със степента на напредването. Алан Кардек допуска, че, освен слънцето и луната, всички други планети са населени. Тази теория още не е приета От официалната наука.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като безпристрастен и търпелив наблюдател, вие ще присъствате на тая постройка на материалната обвивка от душата, която я оживява, и тогава ще констатирате, че носът е последната черта, която душата обрисува и установява.
* * * От факта, че носът е синтез на лицето и главна характеристика на човешкото същество, произтича, че тая черта на лицето се спира да вземе окончателната си форма, само когато съществото е достигнало до зрелостта си и до последната си морална еволюция. Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване. Това значи, че устата е главния орган на живота на инстинкта и понеже тоя живот започва с оня на индивида и предхожда другите съществувания, органите му трябва да се родят с него и да се приготвят да се свиват за всичките му функции. По същото това време, органите на умствения живот, които се събуждат много по-късно — носът, окото и ухото — са неопределено обрисувани и, още несвойствени на активното им функциониране, те като че ли сънуват. Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите. Като безпристрастен и търпелив наблюдател, вие ще присъствате на тая постройка на материалната обвивка от душата, която я оживява, и тогава ще констатирате, че носът е последната черта, която душата обрисува и установява. Има хора, които довършват носа си по-скоро от другите, понеже душите не достигат до целното си развитие в един и същи период от време има артисти, които работят по-бърже; това зависи от много причини, от индивидуалната сила на душата, от средата, е която тя се развива, и от възпитанието, което получава. Майсторът се познава по работата. Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно. Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта.
към текста >>

О тогава, в очите на този, който наблюдава моралното същество, душата се явява всякога лъчезарна всред останките на нейната обвивка, такава се носи върху разпръснатите откъслеци от величествените развалини на едно велико произведение пред очите на майстора и сюблимността на разрушеното дело!
Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни. Тя е почти всякога резултат от липса на мъдрост и разум, и зад болката наблюдателят съзира моралната причина, която я произвела. Подир шествието на страстите върви болестта, тя дебне жертвата си, завладява я, и човек, дълбоко засегнат в органите си, отчаяно, сгърбен под страданието, вдига очите си към небето, за да се оплаче и да проклина! Безумнико, обвинявай само себе си, понеже ти си първото и често единственото оръдие на твоето съсипване! Нека предположим, че е другояче и че, по изключение, някоя външна причина е дошла независимо от нас и ни нападнала. О тогава, в очите на този, който наблюдава моралното същество, душата се явява всякога лъчезарна всред останките на нейната обвивка, такава се носи върху разпръснатите откъслеци от величествените развалини на едно велико произведение пред очите на майстора и сюблимността на разрушеното дело! Нека, прочее, утвърдим тая истина, отдавна прокламирана от Лафатера, а именно, че има известна индивидуална сила, която никакво външно влияние и никакъв случай не биха могли да изменят коренно или съществено без нашето участие. Когато тази сила се поддържа от нашата воля, тя не може нищо да изгуби от своя построителен характер. ГЛАВА III В предходната глава ние установихме, че носът и палецът са човешки черти и че те установяват главната характеристика на човешкото същество. От това предположение неизбежно би следвало, че всяко човешко същество трябва да притежава един палец и един нос. Но това не е тъй!
към текста >>

Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им.
Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма. В профила на едното ще намерите наклона, кривините, гънките на муцуната на грубиянина, а в профила на другото — ясните и чисти линии на истинския човешки нос, величествения профил на издигнатото, интелигентното и нравственото същество. Не е дадено всекиму да има нос! ГЛАВА IV Преди да проникнем по-дълбоко в материята, която ни занимава, добре е да кажем няколко думи за практичния начин да се приготви и установи едно физиогномично съждение.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук ще приведем няколко примера за илюстрация на метода: Дарже привързва на челото на един пианист плоча, запазена срещу светлината чрез хартиена обвивка.
Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник. тази фигура е била пожелана от самия него, т. е. предложена за психографиране. След това той пратил на експериментатора копие от изображението. В своя реферат за „Жизнените лъчи“ Дарже демонстрира и няколко „фотографии на мислите“, като същевременно обясни и техническия им произход. Тук ще приведем няколко примера за илюстрация на метода: Дарже привързва на челото на един пианист плоча, запазена срещу светлината чрез хартиена обвивка. Пиянистът взема пред себе си една книга ноти, на кориците на която е отпечатан портретът на Бетховен. Той отваря книгата и почва да свири нещо от нея на пияното. След известно време снемат плочата, за да видят, да ли се е отпечатало нещо върху нея. И действително, на плочата намират една ясна репродукция на фотографията на Бетховен, която е на кориците. Следното изображение пък може да се вземе по-скоро като радиография на мозъчната дейност изобщо, отколкото като психограм на оптическа представа: То представлява една плоска репродукция от хълмовете на овнешки голям мозък.
към текста >>

Според тази „церебрална“ или „кортикална теория“ (понеже обвивката на мозъка била седалище на сетивната дейност), произходът на усещането бил в тясна връзка с проводника на сетивното раздразнение от периферията към „предния мозък“.
Тази теория се явява все по-резултатна, колкото повече се разработва. И хипотезата за „Енергетната психология намира във въпроса за психографията нов, твърде добър и полезен пробен камък. След няколко години по този начин сигурно ще се разреши, дали тази хипотеза е основателна. Това изложение също ще допринесе своето за разрешаване на въпроса. По-старата сетивна физиология поддържаше схващането, че разните усещания произлизали в големия мозък. Според тази „церебрална“ или „кортикална теория“ (понеже обвивката на мозъка била седалище на сетивната дейност), произходът на усещането бил в тясна връзка с проводника на сетивното раздразнение от периферията към „предния мозък“. Според тази хипотеза, няма значение онова, което се възприема и предава чрез сетивните органи. Видът на усещането зависи само от мястото на мозъчната обвивка, до която достига раздразнението. В оптическия център винаги произлизат зрителни усещания, а в акустичния — слухови. Окото и ухото са само апарати за подходящ избор и възприемане на раздразненията и тяхното превръщане във възбуждения на нервните нишки към центровете на големия мозък. Антиподът на тази теория е „сензорната теория“.
към текста >>

Видът на усещането зависи само от мястото на мозъчната обвивка, до която достига раздразнението.
След няколко години по този начин сигурно ще се разреши, дали тази хипотеза е основателна. Това изложение също ще допринесе своето за разрешаване на въпроса. По-старата сетивна физиология поддържаше схващането, че разните усещания произлизали в големия мозък. Според тази „церебрална“ или „кортикална теория“ (понеже обвивката на мозъка била седалище на сетивната дейност), произходът на усещането бил в тясна връзка с проводника на сетивното раздразнение от периферията към „предния мозък“. Според тази хипотеза, няма значение онова, което се възприема и предава чрез сетивните органи. Видът на усещането зависи само от мястото на мозъчната обвивка, до която достига раздразнението. В оптическия център винаги произлизат зрителни усещания, а в акустичния — слухови. Окото и ухото са само апарати за подходящ избор и възприемане на раздразненията и тяхното превръщане във възбуждения на нервните нишки към центровете на големия мозък. Антиподът на тази теория е „сензорната теория“. Тази теория приема, че усещанията произлизат в нервните краища на самия сетивен орган. Чуването става в слуховите клетки (в вътрешното ухо), виждането — в зрителните (мрежестата ципа).
към текста >>

Същото важи и за процесите в обвивката (кората) на големия мозък, ако предпочетем кортикалната хипотеза.
В последната хипотеза има по-голяма вероятност. По-рационално е да дирим произходното място на усещането в самия сетивен орган, а не в ганглиите на сивата мозъчна кора. Но не бива и да се заблуждаваме в кривото схващане, че възбудителните процеси в сетивните клетки били идентични със свързаните с тях усещания! Тоновото усещане може да бъде изображение, символ на възбудените чрез звуковите вълни нервни процеси, но то не може да бъде възбуждение на слуховите клетки. Зрителното усещане не се състои в химическо-физикално движение в зрителните клетки на ретината. Същото важи и за процесите в обвивката (кората) на големия мозък, ако предпочетем кортикалната хипотеза. Явно е, че чрез феномени, като телепатията и психографията, приети отначало по предположение като опитани факти, теорията за сетивните усещания би се променила коренно. Цялата ни сетивна система би се явила в такъв случай само като една проходна станция. Сетивните раздразнения биха се преобразили много пъти преди да достигнат да действат в психическата субстанция. Едва ли може да се приеме, обаче, че тогава психографията ще образуват последната форма на тази промяна. В всеки случай, нервният организъм ще се понижи до степента на една препроводителна система и ще излезе, че до сега функциите на тази система са много надценявани.
към текста >>

И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори.
А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота. И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа. . . Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“. И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори. Във формата на всяка най-низша и несъвършена плът се съдържа винаги скрит един велик закон. Който иска да стане силен като серафимите и мъдър като боговете, той трябва да го разгатне. Но за да направи това, трябва да почне от смъртта, да се пробуди във възкресението и да се усъвършенства чрез възнесението.“ „Пътя на страданието и кръста на разпятието водят към там. Това е пътя през тесните врата“! „Ти пожела да станеш от „жива душа“ „дух животворещ“!
към текста >>

Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“.
Никола Фламел, в една от своите фигури, ни го показва под формата на една роза с пет листа, като излиза от живачния камък под влиянието на всемирния дух. Давид Планискампи, като говори за тази квинтесенция, не се поколебава да го смета за пети елемент (ние бихме могли да го отнесем към индийския Акаша), който „природата“, като истински артист, извлича от четирите първи и който е принципът и основата на нашето божествено изкуство“. Целта на спагиристите, прочее, е да извлекат квинтесенцията. „Химическото изкуство, казва Кролиус, се състои в това, да отдели доброто от лошото, полезното от безполезното, пепелта от огъня, минералния дух от материята, отровите на медицината от здравословния балсам, светлината от тъмнината, животът от смъртта... чистото, небесното, ядката и семето от земното, нечистото, черупката, кожата, кората, обвивките, камъните, утайките, истинските жилища и облекла на медикаментите, противни на човешкото тяло“. „Спагиристите са били всякога съгласни, казва Жоливе-Кастело, че гъстата маса на тялото, която крие във вътрешността си и в центъра си мощния и тънък дух на бъдещия еликсир, спъва казаната сила да се прояви или, най-малко, намалява интензивното й действие. Прочее, от първа необходимост е да се разкъса гъстата обвивка на тялото, за да се извади активния елемент от неговия затвор“. Посочените приготовления на спагиристите се състоят в дълги и сложни манипулации. Целта им е да възбудят качествата на дрогата или, с една реч, да я диминазират. У Парацелза много ясно се изтъква идеята, че медикаментът не действа със самото количество на материята си, но с невидимите сили, които възбужда и туря в движение. „Обърнете най-голямо внимание, казва той, на приготовлението, на силата (Kraft), на времето, на часа, на качеството и на всичко, свързано с тях“. Идеалът е да се добие една твърде активна квинтесенция в много малък обем, т. е.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Насекомото мисли мъчно, когато се завива в какавида и когато пробива тази обвивка, за да отвори крилцата, които току що му израснали.
Те чувстват, че има нещо непознато, но реално. Те искат да. знаят. Не се минава нито една седмица, без да получа подобни писма. Но какво е Всемирният Разум I Ние се стремим да си въобразяваме, че Бог мисли като нас, че чувството ни на справедливост се съгласява с неговото, че мисълта му е от същото естество, като нашата, макар и безкрайно по-висша. Но тя може да е съвсем друго. Насекомото мисли мъчно, когато се завива в какавида и когато пробива тази обвивка, за да отвори крилцата, които току що му израснали. И нашата мисъл е може би толкова далеч от мисълта на Бога, колкото тази на гъсеницата е от нашата. Ние се намираме в пълна мистерия, но наш дълг е да я разкрием. * * * През последната безчестна война, която покоси в разцвета на възрастта петнадесет милиона млади хора, имащи право да живеят, въздигнати от бащите и майките им често със йената на огромни жертви, аз получих стотици писма, в които се осъждаха несправедливостта и варварството на човешките наредби, със съжаление, че ненавистта към войната, проповядвана от една група приятели на човечеството от толкова дълго време, не биде разбрана от управляващите, бунтуваха се против Бога, който позволява тия ужасни разрушения и обявяваха живота си разбит за винаги в непоправими скърби. Повече от всякога, жестоката проблема за човешките съдбини се изправя пред нас. Уви, религиите, които, всички, имат за произход тази нужда на сърцата ни, това желание да знаем, тъгата да виждаме пред себе си немия труп на някое любимо същество, не са допринесли доказателствата, които са обещавали.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Господарят на асцендента, Юпитер, беше с Марс в съвпад и се намираха в Лъв, за какъвто случай се казва, че: „Марс в Лъв дава: сърдечни болести, аневризъм (подуване на жилите), разширение на сърцето, шийни и възпаления на сливиците, възпаление на обвивката на сърцето.
Трябва да се обърне внимание, че жълтият цвят на Меркурий се различава от този на Луната и Юпитер, същото се отнася и за другите цветове. Сега идваме до изцеляването на една и съща болест при два различни индивида, а именно на бъбречната болест. 1. Болната имаше Водолей като асцендентен знак и господарят на последния беше в шестинка с Луната и съвпад с Марс. Луната се намираше в знака Везни, а Марс — в Лъв. Според нашата таблица се вижда, че бъбреците се владеят от Везни, Луната се намира в този знак, а за подобен случай четем: „Луната във Везни дава: бъбречни болести, предразположение към плеврични възпаления и нервни болести, нечиста кръв, Uramle (отравяне от пикочна киселина), магия, главоболия“. Господарят на асцендента, Юпитер, беше с Марс в съвпад и се намираха в Лъв, за какъвто случай се казва, че: „Марс в Лъв дава: сърдечни болести, аневризъм (подуване на жилите), разширение на сърцето, шийни и възпаления на сливиците, възпаление на обвивката на сърцето. възпаление вътрешната ципа на същото, слънчев удар, бъбречен камък, Gurtelrose, ревматизъм в мускулите на гърба, болки в коляното“. Също и Везни причиняват бъбречни болести, защото, както се каза по-горе, те владеят бъбреците и са силно съсипвани, т. е. получават лоши аспекти. Водолей, като асцендент остава тук без внимание, обаче Юпитер и Марс трябва да се вземат пред вид. От всичко това следват цветовете: бял, жълт, сребърно-сив, светло-зелен, тъмно-син, розов, виолетов, син, жълт, пурпурно-червен, светло-червен и жълт.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното.
За да се предпазим от вредните и нежелателни влияния, които отвсякъде ни окръжават, нужно е от време на време да се спираме, да се съсредоточаваме и силно да се противопоставяме, чрез силата на мисълта, на всички низши влияния, а да се разкриваме и да бъдем възприемчиви за всички по висши влияния. Когато се повтаря по-често това упражнение, то става навик. Този навик е необходим за всички хора, а особено за онези, които притежават чувствителна телесна организация. По този начин човек не само отблъсва всички низши и нежелателни влияния от видимия и невидимия свят, но и привлича всички по-високи и благотворни въздействия. Под „невидим свят“ разбираме мисловните сили, умствените и чувствените състояния, които се проявяват чрез физическото тяло, както и тези, които се проявяват и без физическото тяло (в умрелите хора). Физическото тяло е външна обвивка, подобно на житния клас за зърното. Чрез нея духът расте и се развива. Формите се менят, но животът е вечен и затова не може да се свърши с изчезването на формите. „В дома на моя Отец има много жилища“. Смъртта е само проява на живота в друга форма, който стъпка по стъпка непрестанно се развива. Тъй че, мислите и чувствата на освободените от физическо тяло души са също тъй действителни, както и на тези, които се проявяват чрез физическо тяло и ни въздействат.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той се отделя все повече и повече от близките си, като се обкръжава от една обвивка, която го изолира от всичко околно и която обвивка, чрез упражнението на неговата сила, става от ден на ден по-гъста и по-дебела.
Резултатите, които ще предизвика посредством могъществото на своята обучена воля, ще имат едно благодетелно влияние върху всички и ще ускорят прогреса на човешката еволюция. Като упражнява волята си с цел да помага и поддържа тези, които го заобикалят, белият магьосник вижда своето същество да се разширява, да спомага за процъфтяването на другите. Преградите, които го отделят от неговите близки, изчезват една по една и той става един център, от който се излъчват надалече мир и любов. Но ако човек туря волята си на работа за една егоистична цел, за да задоволи личните си желания или амбиции — такъв човек става черен магьосник, една опасност за своята раса, а резултатите от неговите действия забавят и спират вървежа на човешката еволюция. Неговото същество се съсредоточава изцяло върху самия него. Той се отделя все повече и повече от близките си, като се обкръжава от една обвивка, която го изолира от всичко околно и която обвивка, чрез упражнението на неговата сила, става от ден на ден по-гъста и по-дебела. Волята на магьосника е всякога могъща, но тая на белия се обляга на могъщата сила на самия живот. Когато е потребно и когато обстановката го изисква, тя се съединява непрестанно с Великата Воля, със Световния Закон. Волята на черния магьосник, имаща желязна твърдост, управлявана непрестанно към една егоистична цел, ще се сблъска рано или късно с Великата Воля и рано или късно ще се съкруши сама: това е опасността, която чака черния магьосник, опасност, срещу която ученикът на окултизма е предпазен като му забраняват да употребява своето знание за лични цели, защото макар човек да не може да стане чер магьосник, освен когато съзнателно се разбунтува срещу Великата Воля, като й противопостави своята лична воля, все пак е добре да се разбере същността на черната магия и се угаси лошото още в самото му начало. Светията, който хармонизира в Себе си всички противоположни сили, е истински бял магьосник. Черният магьосник, напротив, употребява за свои лични цели всичките сили, които придобива от знанието и си служи с тях за да задоволи своето отделно съществуване.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка.
Тя предчувстваше и ония електрически влияния, които ние не съзнавахме, и, нещо невероятно, тя имаше свръхестествени сведения или узнаваше по вдъхновение онова, което някой е написал. Очите й светеха наистина с един духовен блясък, който поразяваше веднага всички, които я виждаха и, когато се намираше в това състояние, бе по-скоро дух, отколкото жител от тоя смъртен свят. Ако бихме поискали да я сравним с едно човешко същество, бихме казали, че приличаше да е по-скоро в условията на оногова, който, плуващ между живота и смъртта, принадлежи повече на света, който ще посети, отколкото на оня, който се готви да напусне. Това не е само една поетическа фигура, но и израз на един действителен факт. Ние знаем, че в момента на смъртта си хората често имат отражения от другия свят и доказват знанието си за него. Ние виждаме, че духът напуща не напълно тялото, преди да се отдели окончателно от земната си обвивка. Ако бихме могли да задържим така дълги години некого в състоянието на предстояща смърт, ние бихме получили верния образ на състоянието на г-жа Хауфе. Това не е просто предположение, но точна истина. Тя се намираше често в това състояние, в което некои лица, надарени като нея със способността да виждат духовете, съглеждаха нейния дух вън от тялото й, като да бе обгърнат той от него като от един лек газ. Тя се виждаше често вън от тялото си и един вид раздвоена. Тя казваше: „струва ми се често, че излизам от тялото си и хвърча над него, размишлявам за него.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ямблик казва, че душата в момента на заминаването си е обвита от една въз душ на обвивка, която запазва всички форми на личността.
Г-жа Хауфе не можеше да живее без отворен прозорец. Тя казваше, че извлича от въздуха животворните начала. Тя бе на мнение, че при заминаването на душата трябва да се отваря прозореца не от суеверие, но за да се улесни нейното отделяне от тялото. Тя вярваше също, че във въздуха се намират известни начала, с които си служат духовете, за да се направят видими и разбираеми за смъртните. Тя мислеше, че тия субстанции можеха да повреждат другите, но тяхното действие се схваща само от нея. Ямблик казва, че душата в момента на заминаването си е обвита от една въз душ на обвивка, която запазва всички форми на личността. Парацелз твърди, че човекът не се храни само с помощта на стомаха, но и с всички свои членове, които извличат храната си от четирите елементи, от които е образуван въздухът. Г жа Хауфе бе извънредно чувствителна към всички прилепчиви или епидемически болести Колкото по-високо се издигаше тя в пространството, толкова повече състоянието й ставаше по анормално и по-магнетично: това се забелязваше даже и когато минаваше в различните етажи на една и съща къща. В долините тя се усещаше отяготена, натежала и подложена на конвулсии. Твърде много се възбуждаше от вятъра, особено когато духаше като фъртуна, и, макар затворена в стаята си, тя можеше да каже от коя страна духа. Музиката потопяваше често г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние: тя ставаше тогава ясновидка и говореше в стихове.
към текста >>

Невидимата флуидична форма на тоя крайник е още в отношение на продължителност с видимото тяло, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението на видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид.
Аз й казах, че, според мен, това е сън; но тя протестира, като добави, че нейното сомнамбулично състояние е пълна будност. Наистина, за съжаление е, че тия опити се правеха в едно време, когато ясновидката бе неспособна да стане от леглото си и не можеше да се предаде на продължително наблюдение на небесните тела. Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния на тялото му. Тоест, тя виждаше формата на крайника, произведена от проекцията на нервния флуид, по същия начин както виждаше флуидичните форми на умрелите. Това интересно явление ни позволява може би да си обясним усещанията, изпитвани от някой, които чувстват още ампутирания си крайник. Невидимата флуидична форма на тоя крайник е още в отношение на продължителност с видимото тяло, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението на видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид. Старият теософ Йотингер казва: „земната обвивка остава в съсъда, когато съществената и летлива част се издига като дух в съвършена форма, но лишен от материя“. (Следва). _______________________ 1) Слънчевият възел. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа I. Животописен очерк Литературата върху живота и учението на Питагора е огромна. Самият Питагор, както и всички други велики учители на човечеството, не е оставил нито едно, саморъчно написано от него, съчинение.
към текста >>

Старият теософ Йотингер казва: „земната обвивка остава в съсъда, когато съществената и летлива част се издига като дух в съвършена форма, но лишен от материя“. (Следва).
Наистина, за съжаление е, че тия опити се правеха в едно време, когато ясновидката бе неспособна да стане от леглото си и не можеше да се предаде на продължително наблюдение на небесните тела. Когато срещнеше някого, който бе изгубил един от своите крайници, тя продължаваше да виж·да последния на тялото му. Тоест, тя виждаше формата на крайника, произведена от проекцията на нервния флуид, по същия начин както виждаше флуидичните форми на умрелите. Това интересно явление ни позволява може би да си обясним усещанията, изпитвани от някой, които чувстват още ампутирания си крайник. Невидимата флуидична форма на тоя крайник е още в отношение на продължителност с видимото тяло, и това достатъчно ни доказва, че след разрушението на видимата обвивка, формата се запазва от нервния флуид. Старият теософ Йотингер казва: „земната обвивка остава в съсъда, когато съществената и летлива част се издига като дух в съвършена форма, но лишен от материя“. (Следва). _______________________ 1) Слънчевият възел. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа I. Животописен очерк Литературата върху живота и учението на Питагора е огромна. Самият Питагор, както и всички други велики учители на човечеството, не е оставил нито едно, саморъчно написано от него, съчинение. Това свидетелстват Диоген, Филодем, Плутарх, Порфир и мн. др.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Жаждата за живот и наслади ги привличаше; те се явяваха и се молеха да им дам поне една капка от тази течност, за да могат да приемат телесна обвивка.
Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно. Алхимиците напразно са търсили еликсира на живота, а аз, имайки го в ръцете си, не можах никак да го анализирам. Случваха ми се такива мрачни моменти, когато аз хлопах на вратите на ада и извиквах неговите обитатели. Жаждата за живот и наслади ги привличаше; те се явяваха и се молеха да им дам поне една капка от тази течност, за да могат да приемат телесна обвивка. — И вие давахте ли на тези нечисти същества? — промълви Ралф, на когото главата се виеше от всичко чуто. Нарайяна поклати отрицателно глава. — Как можахте да помислите това? Не, аз оставах неумолим, тъй като всякога се страхувах да не се докосна невнимателно до неизвестните и ужасни закони.
към текста >>

Под обвивката, създадена от изключителните обстоятелства, трепти душата, която понякога се събужда много болезнено.
— Нима е толкова мъчно да се живее без скръб и разочарования, не чувствайки под краката си бездната на небитието? — промълви докторът. Нарайяна се засмя сухо и звучно. — Вие още не сте разбрали всичкия трагикомизъм на положението. Еликсирът на живота запазва целостта на тялото и развива скритите способности на душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и мисли в нас. Под обвивката, създадена от изключителните обстоятелства, трепти душата, която понякога се събужда много болезнено. Не много отдавна аз изпитах любов, — такава любов, за каквато не считах себе си способен и която поглъща цялото същество на човека. И ето, жената, която боготворях и за която исках да се оженя, се простуди и заболя. Болестта ми се виждаше не опасна, но изведнъж положението на болната се влоши и след няколко часа любимата ми жена умря на моите ръце. Разберете добре: тя умря, а в ръцете ми беше еликсирът на живота!... В тези думи звучеше такава ярост и отчаяние, че Ралф трепна и в същото време се попита, защо Нарайяна не се възползвал от това могъщо средство, което било в ръцете му.
към текста >>

Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка.
Ралф мъчително го погледна. — В края на краищата, вие все пак не сте безсмъртен и вашето тяло е разрушимо, тъй като вие можете да умрете, — забележи той. Нарайяна се усмихна. — Да, аз мога да умра, ако съумея да схвана същинския момент, който е благоприятен за моето разлагане. Трябва да ви кажа, че след известна пауза време става отслабване на астралното тяло. Изтърква се не плътското тяло, а връзките, които свързват душата с нейната материална обвивка. Погледнете на тези тела, които лежат като живи. Нито времето, нито гниенето са ги докоснали. Те са неразруши ми. Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра. Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми.
към текста >>

У вас, Морган, вече става тайнственият процес за отделяне астрала от материалната обвивка.
Погледнете на тези тела, които лежат като живи. Нито времето, нито гниенето са ги докоснали. Те са неразруши ми. Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра. Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми. У вас, Морган, вече става тайнственият процес за отделяне астрала от материалната обвивка. Силите вече са се разделили на два лагера: едните — за да се издигнат, а другите — да потънат във великата лаборатория, за да се преработят там химически и да послужат за нови съединения. Всичко, което се състои от въздух и желязо, се издига, а онова, което се състои от вода и земя, се разлага. И тъй, ако вкарат тази борба във връзките, които ме свързват с тялото, то тия връзки ще се разкъсат и аз ще бъда свободен. — И аз ли също тъй, в случай на нужда, ще мога да се възползвам от това средство, за да се освободя? — Без съмнение, ако вие съумее те да схванете сгодния момент, но само не по-рано от няколко векове.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Опитите са доказали, че енергията, складирана вътре в атома, би могла да бъде освободена чрез един вид спукване на стената му или на външната му обвивка.
Материята може да се разложи, тогава, на по-финни състояния или условия. Както .има степени над степени материя, простиращи се от най-гъстите твърдости до най-финните и най-редките газове, и още по-нататък до електрическата материя, така може да се приеме, че вселената, по отношение на своята външност, е изградена от това основно вещество. Също би могло да се приеме, че материята, в нейната същност, е крайно неразрушима. Защото, когато цялата материя се разложи на своите атоми, не може да се каже, че тя е престанала да съществува, ако и да е престанала да бъде видима. Съвременните теории, идеи и опити от научен характер относително вътрешното устройство на атома и страшната сила, складирана в неговите електрони, ни наумяват, че тая вътрешна сила може да бъде освободена и да стане ефективна. Опитите са доказали, че енергията, складирана вътре в атома, би могла да бъде освободена чрез един вид спукване на стената му или на външната му обвивка. Това откритие, което бе направено сравнително неотдавна от учените, е било познато преди много години и показано, че съществува чрез изследванията и опитите на У. Ж. Кеели, от Филаделфия, който е бил в състояние да освободи част от тая чудотворна сила. Той не успял да я покаже научно, защото тя само е протекла под собствените му ръце. Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще. Тия резултати са изложени в книгата „Кеели и не говите открития“, написана от г-жа Блумфилд Мур преди двадесет и пет години1).
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истината е, че човекът е душата, а тялото е временната й обвивка, гъстата материя или плътта, в която душата е потънала и с помощта на която, като с едно оръдие или инструмент във физическия свят, тя си служи, за да се проявява.
Те са такива великани на съвременната научна и религиозна мисъл, пред които пигмеите в България трябва да млъкнат и само да се учат . . . Но нека почнем от начало. Който е прочел най-съдържателната книга, дадена до сега на човечеството, а именно Библията, знае, че „Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек жива душа“4) Няма да се впущаме в подробно тълкуване на тоя стих, защото само върху него може да се напише цел трактат. но считаме за необходимо тук да отбележим погрешното твърдение, че „човек има или няма душа“. Истината е, че човекът е душата, а тялото е временната й обвивка, гъстата материя или плътта, в която душата е потънала и с помощта на която, като с едно оръдие или инструмент във физическия свят, тя си служи, за да се проявява. Самата материя съществува до толкова, доколкото представлява една видима и осезавана от нас физическа форма. В действителност. тя е енергия, образувана и управлявана по строго определени закони на живата природа. Следов., душата, схващана било като нематериална същност, било като образуване на най-финна материя (понеже и душата има форма и тежест), може да бъде обект само отчасти на материално изследване. Тя може да се изследва и докаже напълно само по духовен начин.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет.
Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания. Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения. Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава. Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от святите души и техните светли дела. Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова свършек, той запазва своята особена заслуга и и специален характер. Тоя рай е третото Царство Божие. (Следва краят) АЛХИМИЯ1) Какъв съдбоносен и, заедно с това, прекрасен термин — Алхимия!
към текста >>

В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за съотношенията е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения.
Ще се постараем да проникнем под черупката на простото значение, в което лингвистическото употребление и условност са облекли тази дума и която, с течението на вековете, е станала само една ръжда на разложено пустословие — и ще се опитаме да освободим от там живия зародиш, който е погребан вътре. Арабите, които са заимствали от Египет всичките свои окултни аркани, могат най-добре и вярно да ни дадат правото значение на тази дума. Ал — е определителен член, Кимия — таен, скрит, следователно, окултен — от там нашата съвременна Алхимия или, по-вярно Ал-Кимия. А това е твърде различно от сегашното популярно понятие, което предполага, че думата се отнася към изкуството да се прави злато, посредством някой химически процес и че Алхимията е нещо като магическа Химия. При това обикновено забравят, че самата наука Химия е произлязла от Кимия-та на арабските мистици и в този си вид е била разглеждана от всичките средновековни писатели като една и съща наука. В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за съотношенията е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения. Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят? Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат. Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии. Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи.
към текста >>

Какво се крие под обвивката на растенията, което да слага печата на такава поразителна индивидуалност?
Те могат по химически начин в съвършенство да приготвят едно пшеничено зърно, но не могат да създадат невидимия зародиш, благодарение на който то израства, става плодородие и се възпроизвежда. Те могат от камъните на улицата да произведат химическите еквиваленти на албумина, скорбялата и маслата — тройката, която всякога трябва да се намира, за да се поддържа живота — но с никакъв научен процес не могат да достигнат такива химически еквиваленти на тези субстанции, че да създадат същото животно или растение. Науката не може да отговори, защо е невъзможно това. Тайнствено наклоняване на главата и дълбоко мълчание са едничкия отговор. Попитайте науката как прораства растението, кое заставя материалните атоми да строят корен, стъбло, листа, пъпки, цвят съвършено сходни с този род, от който произхожда покарващия атом? Какво се крие под обвивката на растенията, което да слага печата на такава поразителна индивидуалност? И защо от една и съща почва израства и смъртоносния аконит, и хранителното растение и защо всяко от тях произвежда качества хармонични на своята собствена природа, но толкова различни по своето действие на човешкия организъм и в същото време съвършено сходни, ако се разглежда източника, от който те получават своя растителен живот? Трябва да съществува нещо, което да отговаря на тия въпроси! Това е именно старата Алхимия. Само тя една може научно да отговори и да осветли тия въпроси. Но това знание лежи зад пределите на тази линия, която прегражда пътя на материалистическия учен, като казва: „Ти не можеш да идеш по-далеч от тук!
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения.
И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите.
към текста >>

Че глечта с епителната си обвивка има такава формираща роля е установено отдавна от външната наука.
нашата книга: „Музиката на сферите“ . 5) „В Прибавката“ . Зъбните болести от окултно гледище (продължение от книга V и край) Значи, действието на магнезиевите соли може да се види в дентиновите каналчета, разположени лъчеобразно от пулпата към повърхността. И на тези магнезиеви соли, действащи отвътре навън, противоположни са флуорните сили, действащи от глечта. Флуорните сили дават форма, моделират зъбите като пластичен художник. Че глечта с епителната си обвивка има такава формираща роля е установено отдавна от външната наука. Д-р Щайнер казва по нататък: „Това, което се извършва при зъбния кариес е само външен симптом на един вътрешен процес, скрит от външното наблюдение. През целия живот тук се извършва един разрушителен процес. И вътрешната организация е в тясна зависимост от този процес, тъй че от голяма важност е въпросът: „как може да се забави този разрушителен зъбен процес? “ Тук Д-р Щайнер показва съвсем нов път, който се основава на формиращото действие на флуора върху целия организъм. Този нов път се основава и на способността на човешкия организъм да добива правилни форми при подходящи движения.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела.
Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление.
към текста >>

При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него.
Процесът е безкрайно ценен при случай с химикали, соли и дроги. Даже при тия, смятани като твърде пречистени, грубото външно тяло на веществото е в голямо количество. Природата като че ли ни дава всички добри неща в черупка. Тази аксиома е вярна за всяко поле, и тя е дълбоко метафизично твърдение. Нам предстои да правим разлика между формата и жизнената същност на всяко „същество“, с което дойдем в съприкосновение. При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него. Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън. Облекчението на външни мъчнотии, които са само симптоми, не е достатъчно, но проясняването на вътрешното напрежение което ги е причинило, и прилагането на една субстанция, която напълно подхожда за случая, като регулира разбърканите вибрации, е от най-голямо значение. Безквасен хляб, направен с вода, възбудена от тая сила и от чисто брашно, трае много дълго и запазва хранителните си свойства за години. Той се нуждае само да бъде на ново намокрен с чиста вода. Такъв беше и първият пресен вкусен английски хляб, който ядяха нашите пленници в Германия, Каменните въглища могат да се направят да не пушат и да не правят прах, да горят със силна топлина и то за много по-дълго време, ако на тях се действа с лъчиста вода.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45698809623718