Търсене в текстове за 'Нрав'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 166 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек страда от своето своенравие.
потеглихме надолу и в 18 ч. бяхме в Боровец. Там гостувахме за една вечер във вилата на сестра Стоянова. След вечерята имахме дълъг разговор с Учителя – чак до 23 ч. и 30 мин. Човек страда от своето своенравие. Нито яде както трябва, нито пие, нито пък другите работи върши както трябва. В някои хора има един мърморко. Ако в теб има един мърморко, то ти не си той. Каквото и да му дадат, е недоволен. Щом човек изгуби Любовта си, то изчезва Светлината и Топлината в него.
към текста >>

2. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж дойде при мен един брат и ми разказа, че живеел при една хазайка, която била малко своенравна.
Вече няколко години не давала плод, но един негов познат му казал: „Тази ябълка я остави на мен! “ На другата година нямало по ябълката листна въшка и дала много плод. Онзи човек отишъл при ябълката с Любов и събудил Любовта в нея. Така е, защото всички онези листни въшки не могат да издържат на Любовта, бягат през глава. Паразитите не могат да издържат на вибрациите на Любовта. Веднъж дойде при мен един брат и ми разказа, че живеел при една хазайка, която била малко своенравна. Тя имала едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го захвърлила на двора. Той я помолил да му го даде и тя се съгласи. Взел го и почнал да се грижа за него, да го полива и всеки ден отивал при него с Любов. И това цвете се съвзело, почнало буйно да расте, станало по-едро и пуснало красиви големи цветове. Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало.
към текста >>

3. 5_22 ) Имай мир, за да имаш полезна работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът е много упорито, своенравно същество.
Решаващите работи са много прости, но се изисква внимание, понеже са малки. За да видиш малките работи и за да ги познаеш, че са важни, изисква се много будно съзнание. Хората сега искат грандиозни неща; а грандиозните работи са резултат на дребните. Например най-хубавите стихотворения са съставени от малки букви и ако ги няма тези букви, няма да ги има и хубавите стихотворения. Някой върви по Духовния път, а по едно време се върне към старото. Човекът е много упорито, своенравно същество. Ще му кажат едно, а ще направи друго. Тези, които не могат да се изправят никъде, пращат ги на Земята. Една сестра каза: „Усещам, че нещо лошо и неприятно приближава към мен, влиза в мен и ставам лоша. Като излезе, добивам хубаво разположение.“ Най-първо виновен е кръчмарят, който дава вино, но има вина и този, който пие, защото няма характер, не проявява силна воля.
към текста >>

4. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Въпрос: „Едни родители имат дете, физически добре развито, но психически недоразвито – не може да учи, лениво е, упорито е, своенравно е.
Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота. Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите. Онези, които не са способни за задълбочено учение, от една дадена възраст трябва да усвоят професия, занаят. На някои Природата е дала по-широк кръг на дейност, условия за общо образование, и който е даровит, макар и беден, обществото трябва да му даде възможност да продължи своето образование. Въпрос: „Едни родители имат дете, физически добре развито, но психически недоразвито – не може да учи, лениво е, упорито е, своенравно е. Как да му се помогне? “ Учителя даде следните упътвания: Детето да си напича гръбнака на слънце, за да се отпушат каналите и да протече енергията, понеже има дисхармония между симпатичната и мозъчната нервна система. Да прави сутрин гимнастика и дихателни упражнения. Да работи в градината: да копае, да полива, да сее и отглежда цветя и дръвчета.
към текста >>

5. 51) Нови веяния в биологията - Боян Боев (1883 – 1963)

Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му „Нравите на насекомите“ и „Спомени на един ентомолог“.
Летят в разни посоки и когато се отдалечат от интензивното електромагнитно поле, образувано над станцията, те пак поемат правата посока. Лаковски стига до извода, че организмът е един изпращателен и приемателен радиоапарат. Въз основа на ред наблюдения той твърди, че приемачи на радиовълните у птиците и бозайниците са трите полуокръжни канала в ушите им. А пипалата у насекомите отговарят на антените на радиотелеграфна станция. Благодарение на радиовълните, възприемани чрез пипалата, насекомите лесно се ориентират и за целта и се движат в права посока. Лаковски цитира чудните опити на френския ентомолог Фабр, изложени в книгите му „Нравите на насекомите“ и „Спомени на един ентомолог“. Неговите опити са много остроумни. Той се стреми да обясни чудната способност на пеперудите да се ориентират с обонянието си. Лаковски твърди, че това обяснение би било валидно само за близки разстояния, докато при опитите на Фабр ориентацията става на далечни разстояния: той пуска в експериментална оранжерия пеперуди, които не са характерни за околността, и към тях се присъединяват други екземпляри от същия вид, но от съвсем друга местност, и то летейки в права посока, въпреки множеството миризми, които разпространява експериментаторът, за да внесе смущение. И затова се приема за най-естествено, че ориентацията при пеперудите става чрез радиовълни. Насекомото гробар има добра ориентация да се упъти право към разлагащия се труп.
към текста >>

6. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога.
Ако това се приложи, тогава се спазва Законът на Правдата. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродeтел са все добродетели. Тогава какво се разбира под думата добродетел? Тя се употребява в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него.
към текста >>

7. 76) Проблемът на човечеството е нравствен проблем - Боян Боев (1883 – 1963)

ПРОБЛЕМЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е НРАВСТВЕН ПРОБЛЕМ
ПРОБЛЕМЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е НРАВСТВЕН ПРОБЛЕМ Един общественик посети Учителя и го попита за днешното положение. На умните хора съдбата е определена и на глупавите – също; хората, като мислят, определят съдбата си със собствената си мисъл. Има нещо във възгледите на хората, което трябва да се измени. Сегашните културни хора имат много стари възгледи, с които нищо ново, нищо хубаво не може да се създаде в света. Хората не мислят за Божественото, а само за себе си, а това вече е старо схващане.
към текста >>

Проблемът на човечеството е един нравствен проблем.
Има други хора, които Го приемат отвътре, а Го отричат отвън. Трябва да приемем, че Бог е вън и вътре в нас. Онези, които приемат Бог отвън, казват: „Онези са безверници.“ А вторите казват за първите: „Те са ретрогради.“ А ние вече се намираме в преддверието на един златен век на човечеството – така нареченото идване на Царството Божие на Земята. Ще си отпочинат хората, близо е това. Какво по-хубаво от това – Царството Божие на Земята и всички земни царства ще Му служат, а то ще ги ръководи. Проблемът на човечеството е един нравствен проблем. Трябва да почнат народите да си вярват един в друг.
към текста >>

8. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

В провинцията може да се работи и така: двама по двама с раници на гръб, тръгнали като туристи, ще изучавате с научна цел Природата, нравите и обичаите на хората, но Божествените ви намерения никой да не ги научава.
Аз се зарадвах и вътрешно благодарих на Бога, че Той е чул моята молитва. Хазаинът ми имаше няколко приятели, с които често си попийваше, но той направи всичко възможно да сподели духовното си озарение с тях. И в тях също настъпи голям преврат, защото те престанаха да пият, възприеха вегетарианството, посещаваха беседите и проучваха книгите. Цялото село се изненада от тази голяма вътрешна промяна в тях. След разказа на сестрата Учителя продължи: В провинцията може да се работи и така: двама по двама с раници на гръб, тръгнали като туристи, ще изучавате с научна цел Природата, нравите и обичаите на хората, но Божествените ви намерения никой да не ги научава. Начинът, по който ще се предаде една Истина, да бъде преценен според човека: на едно дете ще се предаде по метода, който подобава за възрастта му – няма да му дадеш толкова храна, колкото на един възрастен. Освен това на всекиго ще туриш толкова, колкото трябва, и никога не задължавай когото и да е да върши нещо, което не е по неговите сили. Край един светия, на вид беден човек, минал един богаташ, който поискал да му даде парче хляб и да отмине, но беднякът пожелал да го вземат за роб. „Колко искаш да ти заплатя? “ – запитал богатият.
към текста >>

9. Изгрев, 7 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

„Човек страда от своето своенравие.
И в 1 часа след обед на 29 септември тръгнахме от Окото и в 2.30 часа стигнахме хижата. В 3 часа след обед потеглихме от хижата в и 6 часа бяхме в Чам кория (Боровец). Там гостувахме една вечер във вилата на сестра Стоянова. След вечерята имахме дълъг разговор с Учителя до 11.30 часа. В този разговор Учителя каза между другото: „Човек страда от своето своенравие. Нито яде както трябва, нито пък и другите работи върши както трябва. В някои хора има един мърморко. Ако в тебе има един мърморко, то този мърморко не си ти. Този мърморко, каквото и да му дадат, е недоволен. Щом човек изгуби любовта си, то изчезват светлината и топлината в него.
към текста >>

10. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.”
И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя. Ето защо лицата, които са във вътрешно общение с децата запазват в себе си нещо детско, младенческо и идейно. Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята душа. И под чара на този дар всички детски сили и заложби се разцъфтяват. Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б. Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.” Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.* Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов. Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл.
към текста >>

11. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Възпитателят може да прибегне към музиката при всички трудни случаи в училището - при невнимание, разсеяност, умора, немирство, при особено упорити, своенравни, жестоки, лениви, апатични, меланхолични деца и пр.
От друга страна, музикалното чувство ще направи децата възприемчиви към идеите, с които трябва да се запознаят. Учителят казва: „В бъдеще при образованието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете. Невъзможно е. Не е съществувала до сега култура без музика и в бъдеще няма да съществува.” Възпитателят може да прибегне към музиката при всички трудни случаи в училището - при невнимание, разсеяност, умора, немирство, при особено упорити, своенравни, жестоки, лениви, апатични, меланхолични деца и пр. Учителят казва: „В бъдеще, ако искате да възпитавате малки деца правилно, можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните деца можете да ги възпитавате с музика.” Децата са подвижни. Щом влезе учителят в клас, първите десет минути, най-много двадесет минути, те стоят мирно; после почват да шават, да се разсейват. Хубаво е тогава да се прекъсва методичната единица и да се прибегне до музиката.
към текста >>

Даже най-упоритите, най-своенравните деца можете да ги възпитавате с музика.”
Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете. Невъзможно е. Не е съществувала до сега култура без музика и в бъдеще няма да съществува.” Възпитателят може да прибегне към музиката при всички трудни случаи в училището - при невнимание, разсеяност, умора, немирство, при особено упорити, своенравни, жестоки, лениви, апатични, меланхолични деца и пр. Учителят казва: „В бъдеще, ако искате да възпитавате малки деца правилно, можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните деца можете да ги възпитавате с музика.” Децата са подвижни. Щом влезе учителят в клас, първите десет минути, най-много двадесет минути, те стоят мирно; после почват да шават, да се разсейват. Хубаво е тогава да се прекъсва методичната единица и да се прибегне до музиката. Един първоначален учител казва: „Когато забележа умора или разсеяност у децата, веднага прекъсвам учебната работа и ги питам: Коя песен да изпеем? Изпяваме една или няколко песни и пак продължаваме работата си”.
към текста >>

12. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане.
Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2] Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално. Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал.
към текста >>

Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси.
Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията.
към текста >>

13. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание.
След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена. Това е хубав повод за обучение по роден език. Проучва се и значението на крушата за човека като храна. Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр. Изпяват се и някои песни за крушата. Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание. Детето се грижи за крушата така, както майката за детето. Учителят му казва: „Това дръвче е твое дете.” Така у детето се събужда съзнание и навик да работи за другите. Тъй се туря практична основа за развитието на нравственото му съзнание.
към текста >>

Тъй се туря практична основа за развитието на нравственото му съзнание.
Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр. Изпяват се и някои песни за крушата. Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание. Детето се грижи за крушата така, както майката за детето. Учителят му казва: „Това дръвче е твое дете.” Така у детето се събужда съзнание и навик да работи за другите. Тъй се туря практична основа за развитието на нравственото му съзнание.
към текста >>

14. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Могат да извадят нравствени правила от тях за човешкия живот.
Ще се облагородяват дръвчета не само в училищната градина, но и в гората. Там ще се облагородяват главно киселици и круши. Децата с радост продължават това и след като излязат от училище. Пчеларство Чрез пчеларството децата ще се запознаят с живота на пчелите. Могат да извадят нравствени правила от тях за човешкия живот. Тяхната разумност, търпение, трудолюбие, чистота, предвидливост и пр. ще упражнят голямо образователно влияние върху детето. Във връзка с пчеларството ще научат, кои цветя и дървета са медоносни, и ще ги садят в градината. Отглеждане на пшеница „Хубаво е децата да засеят едно малко място и с пшеница!
към текста >>

15. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Художественият елемент има връзка и с нравствените чувства.
Поради самият характер на втория образователен период, детето през този период възприема нещата в образи и картина. Ето защо, за да бъде обучението и възпитанието в този период в съгласие с детската природа, материалът трябва да се поднася на детето не толкова чрез логическо мислене, което се разцъфтява след 14-а година, но главно в образи, картини. Образите и картините - това е начин, чрез който художественият елемент може да се свърже с обучението. Виолино Примо много правилно схваща значението на художествения елемент във втория период, като казва: "”Детето гледа на света като поет и говори в образи, картини и фигури.” /сп. „Училищна практика”/ Изкуството, художественият елемент дава богат материал на въображението, подбужда го към активност. Художественият елемент има връзка и с нравствените чувства. Има тясна връзка между моралното и естетично възпитание. Голяма е зависимостта между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогичната литература, но малко се прилага. Шилър в "”Писма за естетичното възпитание на човечеството” казва, че свободата ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетичното възпитание. Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище.
към текста >>

16. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

През този период в подем са нравствените и естетични чувства, въображението и паметта.
Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА Казахме по-горе, че вторият период - от седма до четиринадесета година - е период на чувствата, на сърцето. Изтъкнахме, че съгласно основния педагогически закон всяка детска сила или качество трябва да се развива през този период, през който то е в подем. Ето защо през втория период цялото обучение и възпитание трябва да се свърже с чувствата. През този период в подем са нравствените и естетични чувства, въображението и паметта. Днешното училище страда от интелектуализъм. То пренебрегва сърцето и волята. Това пренебрегване на сърцето, на чувствата от днешното училище има съдбоносни последствия, понеже от психологията се знае, че чувството дава направление на волята. Ето какво казва д-р Никола Кръстников: "”Според д-р Блойлер, всеки психичен акт се придружава с чувство, което в същото време играе главна роля при решението. Емоцията определя направлението на действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоционалността.”[1]
към текста >>

Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм.
Гореказаното определя характера на обучението и възпитанието през целия втори образователен период. * * * Подражателността през втория период продължава да играе роля, само че изменява характера си. През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне.
към текста >>

Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности.
* * * Подражателността през втория период продължава да играе роля, само че изменява характера си. През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство.
към текста >>

17. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това значи, че той при прокарване на този или онзи образователен метод трябва да се съобразява, например, с темперамента, характера и заложбите на детето, с наследените му културни възможности, с нравствения уровен и културно-стопанския бит на обществото, с географския облик на местността, с податните сили на почвата, с местния климат, с характера на местната флора и фауна, с височината над морското равнище и пр.
Когато растението е в гъста гора, расте много на високо без много да се разширява и като достигне на слънце тогава се разширява. Какво красиво приспособление виждаме, например, в пъпките на растенията: те са покрити с дебели люспи, за да се предпазят от зимния студ. Хиляди приспособления срещаме навсякъде в природата. Този метод на разумната природа за приспособяване на съществата по идеален начин към тяхната среда трябва да се приложи и в образователното дело. Там този метод намира приложение чрез спазване на следното правило: възпитателят при обучението и възпитанието трябва да се съобразява с дадените условия. Това значи, че той при прокарване на този или онзи образователен метод трябва да се съобразява, например, с темперамента, характера и заложбите на детето, с наследените му културни възможности, с нравствения уровен и културно-стопанския бит на обществото, с географския облик на местността, с податните сили на почвата, с местния климат, с характера на местната флора и фауна, с височината над морското равнище и пр. 4. В природата ритъмът е всеобщ закон. Виждаме го в смяната на деня и нощта, в смяната на годишните времена, в приливите и отливите, в ритъма на сърцето, в дихателния ритъм и др. Този метод на природата може да се приложи и в образованието, например, чрез въвеждане известен ритъм в детския труд. После, детето може да се свърже със света на ритъма чрез музиката, паневритмията и пр. Това са само няколко примера, за да се види, какви богатства се крият за образователното дело в методите на разумната природа.
към текста >>

18. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта.
Онзи истински метод, който Божествената любов носи, още не е приложен. Любовта, приложена в образованието, е най-силният метод. Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред нея. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни образователни методи.” „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение - учението за любовта. Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.” Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр.
към текста >>

19. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

разказва нещо аналогично из своята педагогична практика: „В моето отделение имаше един ученик Стоянчо, много упорит, своенравен, буен и слаб по успех.
Поверил му значителни парични суми. Димо никога не злоупотребявал. Той бил винаги точен. Постепенно станал най-добрият ученик и децата за всичко се отнасяли до него.” Учителят А П. разказва нещо аналогично из своята педагогична практика: „В моето отделение имаше един ученик Стоянчо, много упорит, своенравен, буен и слаб по успех. Когато някой го докачаше, той го набиваше. Когато искаха обяснение от него за простъпките му, мълчеше. Винаги закъсняваше в училище. Веднъж в часа по бълг арски език зададох един въпрос, на който никой не отговори. Тогава казах: „Уверен съм, че Стоян знае и ще ни каже”.
към текста >>

Оттогава у Стоянчо стана голям нравствен преврат.
И наистина, Стоян стана и каза. Моето доверие към него отвори сърцето му. Аз опитвах този метод и занапред. Проявявах към него доверие и внимание. Например, натоварих го да се грижи за реда, дисциплината и хигиената в класа, да съветва съучениците си, когато искат да извършат някоя простъпка. Оттогава у Стоянчо стана голям нравствен преврат. Дигна се и успехът му, стана силен ученик.” Нека приведа друг пример, даден от Петерсен*. Той привежда един красив пример из педагогическата практика на Ян Лигтхарт. Последният работил в народно училище на един беден квартал в Хага. Бил човек на сърцето, разбирал детската природа.
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.”
Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг.
към текста >>

21. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите.
Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща. Такива срещи е имало в България и с други хора. Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с. Устово, в Родопите. Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите. Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г.
към текста >>

22. 09. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВРЪХ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

"Човек страда от своето своенравие.
А също, той не казва в себе си — друг път да не идва този при него." В 1 часа тръгнахме от Окото и в 2,30 часа стигнахме в хижата. В 3,15 часа потеглихме за Чам Кория (Боровец) и в 6,18 часа бяхме там. Там гостувахме една вечер във вилата на сестра Стоянова. След вечерята до 11,30 часа имахме разговор с Учителя, който между другото каза: "Човек страда от своето своенравие. Нито яде както трябва, нито пък другите работи върши както трябва. Има някой такива, че каквото и да му дадеш все е недоволен. Грешката у нас е, че ние искаме да намерим щастието на земята, но там не можем да го намерим, защото земята е училище и всичко на нея е временно. А щастието ще го търсим на друго място. Щом дойде Любовта в тебе, тя ще ти даде онази свобода, която ти търсиш, а щом я нямаш, то ти се молиш да имаш Любовта.
към текста >>

23. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя не е своенравие — да прави кой каквото иска.
При проявлението на Любовта няма противоречия. Когато някой каже: „Той не ме обича", това е процес в неговия ум. В душата му няма такъв въпрос, няма такова смущение. Хората са говорили за Любовта досега това, което не е любов. Любовта е неразбрана. Тя не е своенравие — да прави кой каквото иска. Тя е най-възвишеното нещо. Да имаш знание в Любовта, това значи да изкажеш нещо в най-красивата му форма. Един човек, който те обича, е лекар за тебе, понеже той влива в тебе здравословно състояние, животворни сили. Мъдростта ще ти покаже, как трябва да приложиш Любовта. Докато проявяваш Любовта, и тя расте в тебе, ти се повдигаш.
към текста >>

24. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите.
Тази среща я разправя веднъж Учителят и тя става с Неговия баща. Такива срещи е имало в България и с други хора. Аз зная още много такива примери, но ще кажа само един. Бащата на Учителя е родом от с. Устово, в Родопите. Учителят казва за Родопите, че там в най-чист вид са запазени славянските нрави на българите. Там е истинският славянски тип. Като младеж Костадин, така се казвал бащата на Учителя, отива във Варна. Още от малък той имал духовни, мистични наклонности. Събират се трима младежи и решават да отидат в Света гора. Това било през турско време, преди стотина години, в 1854 г.
към текста >>

25. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение.
ЗА ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ (12.07.1864 - 27.12.1944). Това е най-деликатното "изкушение", в което може да се препъне читателският интелект. Кой е Петър Дънов - човек като всички нас, философ, проповедник, религиозен реформатор, гений, светия или божество? От висотата на какво говори той своето Слово? Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".
към текста >>

26. Екскурзия до Мусала - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек страда от своето своенравие.
И в 1 часа следобед на 29 септември тръгнахме от Окото и в 2.30 часа стигнахме в хижата. В 3 часа потеглихме от хижата и в 6 часа бяхме в Чамкория (Боровец). Там гостувахме една вечер във вилата на сестра Стоянова. След вечерята имахме дълъг разговор с Учителя до 11.30 часа. В този разговор Учителя каза между другото: Човек страда от своето своенравие. Нито яде както трябва, нито пък и другите работи върши както трябва. В някои хора има един мърморко. Ако в тебе има един мърморко, то този мърморко не си ти. Този мърморко, каквото и да му дадат, е недоволен. Щом човек изгуби любовта си, то изчезват светлината и топлината в него.
към текста >>

27. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди да влезеш във връзка с френския народ, ти предварително ще изучиш външната страна на този народ: езика, нравите и пр.
Той и те трябва да имат еднакъв интерес от това, както когато търговецът извършва операция от интерес. За сношение с ангелската йерархия може да се каже следното: Частичният закон е във връзка с общия закон. Трябва по-рано да се приложи общият закон и тогава частичният. Това значи: Ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого не може да влезе във връзка. Като влезе във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка и с йерархията. Преди да влезеш във връзка с френския народ, ти предварително ще изучиш външната страна на този народ: езика, нравите и пр. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с невидимия свят? Песните, които съм дал с чужди думи, са все от този език на Бялото братство ( Махар Бену, Венир Бенир и пр.) Един брат попита как може да се научи на Божествения език. Учителя каза: Божествения език отвътре ще си го сложите.
към текста >>

28. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост.
Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, Учител, заявявам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходимо пълен мир и пълно разбирателство между хората - братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мисли, чувства и действия. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи, чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен."
към текста >>

29. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени.
От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности – евреи, руси, един италианец, една американка, но подавляющото мнозинство са българи, от всички части на България, Тракия и Македония. От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средната класа. От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа – най-бялото нещо, което видях у Белите Братя. След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи. Към 10 часа, откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната около метър над земята. Тя бе добре засенчена и постлана с килимче. Там имаше стол, пред стола маса, а върху масата Библия.
към текста >>

30. ЛУНЕН ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Поради тези си качества хората под силното влияние на Луната са добри другари в живота, особено жените: сладко се усмихват, стараят се да се понравят, погледът им е привлекателен и търсят силен мъж, когото да чувстват като закрилник.
Очите на Лунните типове са големи, широко отворени и кръгли. Хората със силно лунно влияние стигат най-много до средна интелигентност. Такива личности обичат мек диван, чашка кафе, лек, спокоен и приятен разговор. Общителни са, любезни и разположени. Най-подходящи са за чиновници и като такива са приятни, изпълнителни и добросъвестни; добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност. Поради тези си качества хората под силното влияние на Луната са добри другари в живота, особено жените: сладко се усмихват, стараят се да се понравят, погледът им е привлекателен и търсят силен мъж, когото да чувстват като закрилник. Лунното влияние подтиква личността към по-отвлечени неща, към по-малък контакт с материалното, към по-отвлечени науки, събуждайки и развивайки въображението. Луната дава на родения под нейното силно влияние стремеж към спокоен, безметежен, лишен от напрежение живот, липса на устрем за изява, боязливост, страхливост (особено по отношение на своето здраве и смърт) и подчертана променливост. Дава също добра памет, правейки челото изпъкнало в средната си част; гарантира добър апетит, придавайки известна пълнота на тялото. За последната допринася и склонността към домоседство, избягването на движения и напрежения. Активността на Звездното тяло при Лунните типове е слабо и затова обичат да се излежават, а когато станат от сън, дълго се чувствуват морни.
към текста >>

31. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество.
Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия. Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове.
към текста >>

Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността.
Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор бил едно завършено художествено произведение, една достойна пластична натура. Относно наредбите в неговото общество, притежаваме описанията от по-късни автори, особено от неоплатониците, които се впущат в големи подробности при описание на учението, живота и порядките в обществото. Общо взето, неговото общество имало характер на един свещенически или монашески орден от по-нови времена.
към текста >>

Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота.
„За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността. Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор бил едно завършено художествено произведение, една достойна пластична натура. Относно наредбите в неговото общество, притежаваме описанията от по-късни автори, особено от неоплатониците, които се впущат в големи подробности при описание на учението, живота и порядките в обществото. Общо взето, неговото общество имало характер на един свещенически или монашески орден от по-нови времена. Онзи, който желаел да бъде приет за член на обществото, бивал подлаган на изпитания както по отношение на своята образованост, така и по отношение на своето послушание.
към текста >>

Напротив, тук се проявява нравственото, дейното, човек да стане деен нравствен индивид.
А това значи да се откажем от нашите собствени представи и тъкмо това е общото условие за учението и за изучаването. Важно е да отбележим, че Питагор е бил първият Учител в Гърция или първият въобще, който е въвел в Гърция изучаването на науките. Той трябва да се смята за първия общонароден Учител. Този съвместен начин на живот, който водили учениците на Питагор, бил насочен не само към обучението, но и към изграждането на практическия човек. Това изграждане тук не се проявява непосредствено като умелост, като упражнение за придобиване на някаква ловкост. Напротив, тук се проявява нравственото, дейното, човек да стане деен нравствен индивид. Според сведенията, които ни дават древните писатели, членовете на съюза се отличавали с еднаквото си облекло - те носели бяла ленена дреха, каквато носел самият Питагор. Имали строго разпределение на деня. Сутрин, веднага след ставане от сън, те били длъжни да извикат в паметта си историята на предишния ден, тъй като това, което предстои да се извърши през деня, било тясно свързано с извършеното през вчерашния ден. Истинската образованост, според Питагор, не се състояла в насочване на своето внимание главно към себе си, в занимание със себе си като индивид - всичко това е суетност. Напротив, тя се състои в забравянето на себе си, в задълбочаване в предмета, в общото - образоваността е самозабрава.
към текста >>

В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите.
Това ставало за тях като ключ към космоса. Те ги учили за силите на музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении.
към текста >>

32. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо.
„Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието.
към текста >>

33. Пророк Самуил - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато станал съдия, 12-те племена били отпаднали и нравствено, и политически.
Майка му също нямала дете и се молила на Бога, като се обрекла, че ако има дете, ще го посвети на Бога. И когато се родило детето, тя го завела в храма на Бога в Ливан.) Там той бил отгледан в храма под грижите на първосвещеника Илий. Като бил посветен на Бога още преди раждането си и предаден на назирейството, той още от малък имал връзка с Бога и Бог му говорил. След смъртта на Илий, той бил определен за съдия на Израил. Той е последният и най-добрият от израилските съдии. Когато станал съдия, 12-те племена били отпаднали и нравствено, и политически. Той ги освободил от чуждо иго, обединил ги и ги управлявал с Мъдрост и Любов, като насърчавал образованието и истинската вяра. Той създал, или по-право възстановил училището за пророци и свещеници, ко го съществувало по-рано. Към края на живота си той помазал за цар Саул, а след него Давид. Умрял на 98 годишна възраст през 1053 година преди Христа. Даже и след смъртта му Саул го викал за съвет, защото докато бил жив, той имал голямо влияние върху Саул.
към текста >>

34. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Отличавал се с висока нравственост.
След шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това, че искат да вземат лозето на Навутея. После той предрича смъртта на Охозия и призовава огън от небето против стражите, които искали да го уловят. Като бил предизвестен, че скоро ще бъде взет от земята, дал последните си наставления на пророческото училище, преминал Йордан, като го ударил с кожуха си и той се разделил, и минали по сухо с Елисей, и бил възнесен с огнена колесница на небето. Възнесението на пророк Илия се случило около 896 година преди Христа. Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвержен и ревностен за Божията Слава. Отличавал се с висока нравственост. Това е накратко историята на Илиевия живот. По-нататък ще я разгледам по-подробно. За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее. Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения.
към текста >>

35. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти.
След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто. А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота. Мечът им ще влезе в сърцето им и лъковете им ще се строшат." В 38-ми псалом се описва състоянието на праведен човек, който съзнава погрешките си и се мъчи заради това, че е направил погрешки и моли Бога да не го оставя в това изпитание, което е допуснато, за да не се радват враговете му.
към текста >>

36. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

Казва: „Своенравният иска пожеланието си и противи се на всяка права мисъл."
В 17-та глава се дават ред правила за мярка в живота и за пътя в живота. Казва: „Който се присмива на сиромаха, безчести създателя му; който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан." „Който раздава зло за добро, злото не ще се отдалечи от дома му." „Дълготърпеливият човек е благоразумен, и безумният, като мълчи, счита се за мъдър." В 18-та глава също дава правила за поведението и живота. Казва: „Своенравният иска пожеланието си и противи се на всяка права мисъл." „Безумният не се наслаждава от благоразумие, но само от изявлението на сърцето си." „Името Господне е крепък стълб. Праведният, който пребивава в него, в защита е." „Преди погиването се превъзнася сърцето на человека. И смирението предхожда пред славата."
към текста >>

37. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато се явява, явява се с нравствено предпазване.
И това е за чудене, че Светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на блескавостта правят невъзможно човек да Го гледа. Изобличенията Му докарват страх, а наставленията плач. Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видели. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повече от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява при тях. И когато се явява, явява се с нравствено предпазване. Както майка Му по тия страни безпримерно е хубава, тъй и Той е до неимоверност хубавец. Ако Ваше Величество желае да види този човек, да Ви Го проводя по-скоро. Ако питате за науката му, и без да е учил от някого, всички науки и изкуства знае добре и всеки ерусалимянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, смятат Го за луд, но като говори всички се боят и треперят.
към текста >>

38. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Изпърво предполагах, че той подстрекава юдейския народ срещу Рим, като изтъква неща, които не се нравят на евреите.
Покорените народи са винаги люти врагове на завоевателите си. Изглежда, че всред всички завоювани градове Ерусалим се управлява най-мъчно. Народът е дотолкова размирен, че напоследък трябваше да сe пази от въстание, а за да го потуша, нямах на разположение нито една рота, а само една шепа войници. Затуй се отнесох до консула в Сирия с молба за помощ, а получих отговор, че и той имал само толкова войска, колкото му е необходима за поддържане на реда в страната си. Всред всичките донесения, които станаха мое достояние, особеното ми внимание и постоянен интерес бяха привлечени от един млад човек от Галилея, който проповядваше една нова вяра и се представяше като Божи пратеник. Изпърво предполагах, че той подстрекава юдейския народ срещу Рим, като изтъква неща, които не се нравят на евреите. Той се казваше Исус Назарянин. Веднъж бях излязъл по служба и минавайки покрай палатата Силоан, всред голяма тълпа видях един млад човек, който съвсем спокойно разговаряше с народа. Онези, които ме придружаваха ми поясниха, че това е Исус Назарянин, което впрочем, предполагах и аз сам. Външността на проповедника върху фона на слушателите беше изпъкваща. Златорусата коса и брадата придаваха на Исус едно Божествено обаяние.
към текста >>

39. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те се явяват като пратеници на Бога и насочват човека към определено лице, без да му кажат какво трябва да нрави.
И сега изпрати человеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето. Той ще ти каже, що трябва да правиш." /10;3-6/. Интересно е, че ангелите само посочват на хората към кого да се отнесат, за да ги упътят в живота и в Новото учение, но те сами не говорят нищо. Това е интересен закон. Те се явяват като пратеници на Бога и насочват човека към определено лице, без да му кажат какво трябва да нрави. Това има своите окултни причини, на които сега няма да се спирам. След това следва първото видение, след което иде срещата с Корнилий, когото Петър кръщава с целия му дом. "И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят. Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил." /10;19-20/. След това се разправя за срещата на Петър с Корнилий, където Петър му говори за Исуса Христа, за Неговата проповед и за Неговата смърт и възкресение.
към текста >>

Това тя нравеше много дни наред.
Оттук и по-нататък в изложението авторът на книгата Деянията на апостолите пише, като говори на ние, т.е. и той участва в групата на Павел, без да споменава за това. Така в 11-ти стих на 16-та глава се казва: "И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се направо към Самотрак." И по-нататьк, като говори за групата на Павел, винаги казва ние. 17. В Македония отиват в град Филипи и там, между другото, се срещат с една мома, която имала известно ясно- видство, с което нейните господари печелели. Но тя вървяла непрестанно след Павел и неговата група и викала: "Тези человеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя нравеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в Името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час."/16;17-18/. Тук ни е показано, че Павел имал власт над духовете и като им каже, те го слушат и напускат човека. В случая духът не е причинител на болест, но на една дарба - да вижда, но понеже постоянно вика след Павел, това му досажда и той го изгонва. Това също ни показва, че един Посветен може да отнеме дарбата на някого да вижда, която не е негова собствена, а е резултат на един дух, който се е вселил в него.
към текста >>

40. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, това като нравиш, ще натрупаш жар на главата му." /12;20/.
"Благославяйте ония, които ви гонят; благославяйте и не кълнете." /12;14/. "Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат." /12;15/. "Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри." /12;16/. "Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци." /12;17/. "Не си отмъщавайте, възлюблени, но дайте място на Божия Гняв; защото е писано: "На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ." /12;19/. "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, това като нравиш, ще натрупаш жар на главата му." /12;20/. "Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто." /12;21/. "Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта. Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона... Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона." /13;7-8,10/. "Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме.
към текста >>

41. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

В умствения свят - морална, нравствена сила.
Един ден всички ще се освободят от това място, когато научат урока си. когато техните страсти изгорят и тяхната душа се пробуди за нов живот. Така се движи Колелото на Живота в течение на хилядолетия и човек се намира на едно или друго място на това Колело, докато един ден дойде до положението на ученика и се издигне на върха на Колелото, където е Сфинксът. След дългите пътешествия в различните сфери на невидимия свят ученикът се е върнал в тялото си, лежащо в храма. В Божествения свят този Аркан представя началото на Силата. В умствения свят - морална, нравствена сила. Във физическия свят — кураж, презрение към опасностите. В хороскопа този Аркан ни казва: Напредвай, пристъпвай с вяра. Препятствията преодолявай със силата на вярата. За да можеш, трябва да вярваш, че можеш. За да станеш силен, трябва да си наложиш мълчание относно противоречията на ума и слабостите на сърцето, трябва да изучаваш нравствения дълг, който е необходим за победата и да прилагаш справедливостта, която трябва да се обича.
към текста >>

За да станеш силен, трябва да си наложиш мълчание относно противоречията на ума и слабостите на сърцето, трябва да изучаваш нравствения дълг, който е необходим за победата и да прилагаш справедливостта, която трябва да се обича.
В умствения свят - морална, нравствена сила. Във физическия свят — кураж, презрение към опасностите. В хороскопа този Аркан ни казва: Напредвай, пристъпвай с вяра. Препятствията преодолявай със силата на вярата. За да можеш, трябва да вярваш, че можеш. За да станеш силен, трябва да си наложиш мълчание относно противоречията на ума и слабостите на сърцето, трябва да изучаваш нравствения дълг, който е необходим за победата и да прилагаш справедливостта, която трябва да се обича.
към текста >>

42. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат.
Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност. Тези, които падат така ниско, са обикновено черните маги и магьосниците. Те въобще са доста по-многочислени, отколкото е прието да се мисли в съвременното общество. Този клас са истинските магнетични вампири удължаващи престъпното си съществуване, като изсмукват кръвта но своите живи медиумични жертви. Те приемат всевъзможни имена. Тяхната единствена цел е да направят медиумите съвършено безнравствени и да ги потопят във всички видове разврат. Главната характерна черта на човешките елементали е печалбата. Те искат да извлекат полза от своите жертви и почти всички които се умопобъркват в следствие на религиозни възбуждения, са жертва на тези елементали. И безполезно е да прибавяме, че тези вампири са врагове на всичко, което е добро и здраво. Те са паднали в най-ниската област на грубата животинска природа, на низходящата дъга, щото най-после ще бъдат увлечени в мъртвия вихър на магнетичната орбита известен под името Мрачен спътник, гдето се оставят на своята окончателна съдба, т.е. напълно унищожение - разпадане на атомите си.
към текста >>

43. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства.
Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа. както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства. В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има. Тези същества, които не са нито елементали. нито елетари, причиняват голяма част от страданията и нещастията, които бичуват човечеството. Това са окултните агенти на онова могъщо Братство на духовния свят, което има своето изражение и своето външно съответствие в братството, известно на Земята под името Черни маги.
към текста >>

44. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото.
В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение. Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя. Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери-
към текста >>

Нравственото учение на Василит било строго, но по-късните привърженици го изменили.
Така двата духовни свята Окдоада и Евдомада, чрез Христа дошли до ясно Богопознание. Човечеството дълго време смятало за Бог малкия архонт, който се открил на света чрез Мойсей, духовните люде били освободени от тази заблуда от човека Исус, роден от Дева Мария чрез Святия Дух. Той бил определен при кръщението си в реката Йордан да приеме в себе си Христа, в Божественото слово и да научи хората на истинското богопознание. Неговата смърт няма спасително значение. Един от най-видните василидови ученици бил неговия син Исидор, който написал между другото и етически съчинения. Нравственото учение на Василит било строго, но по-късните привърженици го изменили. Валентин е следващият от големите александрийски гностици. Той бил посветен в Египет в древните мистерии, посещавал александрийската школа изучавал с жар Питагор и Платон и от всички учения, които добил съставил тайно учение, доста сложно и подробно, което множество окултни идеи и учения се преподават чрез устата на един въображаем Христос. Гностическото богословие било твърде сложно за да може да стане общоприето. Гностицизмът обаче имал разклонения, които преживели средните векове и в наши дни е бил направен опит от французина Жул Дуален да възстанови гностическата църква обаче без голям успех. На Валентин се приписва книгата "Пистис София" или Вяра-Мъдрост.
към текста >>

Нравственият закон е товар поставен на света от Димиурга и неговото изпълнение не ни ползва.
Човеците трябва да се стремят чрез гноси-са да се издигнат до Бога, които не дойдат до това съзнание техните души ще се поселят в нови тела. Исус ни е посочил пътя на нашето спасение, именно, да си спомняме за нашия небесен произход и да отбягваме от Димиурга. Преди Исус такива примери са ни дали Орфей, Питагор, Платон, Аристотел и др. Те са се спасили чрез вяра и любов. Делата нямат значение. Нравственият закон е товар поставен на света от Димиурга и неговото изпълнение не ни ползва. КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ Климент Александрийски и Ориген укрепили и издигнали катехизисното училище в школа, където се изучавала вътрешната страна на християнството. Пълното име на Климент е Тит Флавий Климент. Роден е около Атина към 150-та година. Първоначално той е бил езичник.
към текста >>

Той е различавал три смисъла на Писанието: буквален, нравствен и тайнствен, като давал предимство на алегоричното тълкуване.
Ориген бил най-плодовитият от църковните писатели през първите векове на християнството. Според Епифания Кипарски той бил написал шест хиляди книги, а според Ру-фина Аквилийски - две хиляди. Той могъл да напише толкова много съчинения, защото не ги пишел сама а диктувал на бър-зописци (повече от седем според Евсений Кесарийски) и след това стенографите превеждали на обикновено писмо от множество книгописци и краснописци. Заради своята неуморна книжовна дейност Ориген бил наречен твърд като диамант и с медна отрова. Повече от съчиненията му били езотерич-ни - тълкуване на тъмните места на Светото Писание. Той е различавал три смисъла на Писанието: буквален, нравствен и тайнствен, като давал предимство на алегоричното тълкуване. Важен негов труд са "Екзаплите", в които е издаден критичният превод на седемдесетте чрез сравнително съпоставяне с еврейският текст и с по-сетнешните гръцки преводи, главно на Акила, Симаха и Геодотиона. Всеки от тези 6 текста бил поставен в отделна колона именно еврейският текст с еврейско писмо, еврейският текст с гръцко писмо, превода на Акила, превода на Симаха, превода на седемдесетте и превода на Теодотиона. Този библейски критичен труд бил работен много години, според мнението на някои учени 27 години и имал голямо значение. Сетнешните издатели Памфил и Евсений Кесарийски поправили по него текста на седемдесетте. От този труд са запазени само откъслеци.
към текста >>

45. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като такъв нрави нещата умопостигаеми, т.е.
Индивидуалната душа се унищожава с тялото, а универсалната душа е безсмъртна и тя обединява духовните качества на всички хора. Съединението на универсалната душа с дадено тяло обуславя явяването на индивидуалната душа. Подобно е и учението му за разума. Той разделя разума на пасивен и активен. Активният разум подобно на универсалната душа е обективен, всеобемащ и вечен. И като такъв нрави нещата умопостигаеми, т.е. сам създава предметите на своето познание. Тази негова способност се основава в края на краищата на обстоятелството, че той носи в себе си всеобщото космично. Това космично в активния разум сближава човека с всеобщата субстанция на света.Нещо повече, Авероес говори за сливането на човека с универсалния разум. Това сливане не е резултат на екстаз или друго мистично състояние, а е резултат на науката и на знанието. Колкото по-об-ширни и задълбочени са звнанията, толкова по-пълно човек се доближава и слива с природата на универсалния разум.
към текста >>

46. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Нравствените възгледи на богомилите 185
Космогонията на Мойсей и християнската космогония 172 Богомилската легенда за Сатанаил 175 Авенир - Абадон - Сатанаил 177 Богомилското разбиране на библейските легенди - Легендата за двете Дървета в Рая и дейността на Каин 180 Нравствените възгледи на богомилите 185 Социалните възгледи на богомилите 195 Високият идеал на богомилите 203 За влиянието, което оказало Богомилството на Запад 211 Богомилските степени 215 Богомилската школа и богомилското посвещение 217
към текста >>

47. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Но и той не се е задълбочил в окултните идеи нито на Богомилството, нито на учението на Учителя, а ги разглежда повече като духовно-нравствено учение и тяхното отношение към живота.
Всичко това показва, че се говори за нещо, което не се познава и не се разбира. Професор Иордан Иванов е написал още в 1925 г. книга под заглавие Богомилски книги и легенди, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на мисълта и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи. Професор Димитър Ангелов наскоро написа книгата си Богомилството в България, където обстойно разглежда Богомилството, но той също гледа на него като плод на социално-икономическите условия и като протест против извратяването на християнската религия. Нашият приятел Георги Драганов е написал наскоро кни- гата Стари и нови богомили, която е още в ръкопис, където съпоставя богомилското учение с учението на Учителя Петър Дънов. Но и той не се е задълбочил в окултните идеи нито на Богомилството, нито на учението на Учителя, а ги разглежда повече като духовно-нравствено учение и тяхното отношение към живота. Също така в последните години излезе в ръкопис книгата под заглавие Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на професор Николай Райнов. Тази книга също е в ръкопис, но е пусната в обръщение. В нея авторът разглежда Богомилството от съвсем ново гледище, мога да го нарека окултно, но с особен оттенък. Той твърди, че основател на Богомилството е Боян Мага, както казва и Учителя, и разглежда доста подробно неговия живот и дейност, а поп Богомил и другите са само разпространители на идеите на Боян. В по- нататъшното изложение ще се спра на някои идеи, изнесени в тази книга.
към текста >>

48. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

След това ще кажа няколко думи за окултната школа на богомилите и за техните нравствени възгледи.
След това ще посоча на основанията, които показват, че Бого- милството е окултно учение. После ще изложа Богомилството като християнско учение и произхождащата от това космого- ния. След това ще разгледам как Богомилството е предадено в 2 0 разните апокрифни легенди. След това ще кажа няколко думи за окултната школа на богомилите и за техните нравствени възгледи. И най-после ще кажа няколко думи за социалните възгледи на богомилите, след което ще предам изказването на различни автори за Богомилството и след това разпростране- нието на Богомилството и неговия идеал. Така че ще разгледам най-напред Богомилството като ок- ултно учение и на второ място като обществено движение. Според автора на книгата Богомилство и богомили, епископ Симеон, Богомилството е едно от най-трудните за представяне западно окултно учение. В книгата Теорията от Симеон Антипа, която е със спе- циален характер и е написана за учениците на школата, които са запознати с цялото учение и са имали нужда само от светли- на по магическата доктрина на Богомилството, се излага само тази доктрина на Богомилството. Той казва: „Сега, когато аз по необходимост съм първият, който излагам системно учението в неговата съкровена стра- на, трябва да го изложа, като вземам за нишка кратките 7-8 страници, дето Един е нахвърлил учението, а за всички под- робности било до книгите, пазени в Малта, било най-често до летописите на света.
към текста >>

49. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Предложението било направено най-напред на Бояна, но той го отхвърлил, като ги посъветвал да не вдигат бунт, а да премахнат лошия ред в двореца, като ограничат Георги Сорсовул и царица Мария, да премахнат раздорите и пречистят разтленните нрави.
Той дойде по шаблона на онези исторически закони, които еднакво извикват падането на снежинките и падането на метеора и сега трябваше метеорът да падне. По времето, когато Боян започна своята дейност, както дворецът, така и църквата, бяха потънали в разкош и разврат и народът не можеше да вярва в догмите на една вяра, чиито представители не живееха по морала на тези догми. Той се отвращаваше от разпътния клир, от разтленните властници — боляри и слабия цар. Политическите условия помогнали на това недоволство да се разрази на няколко пъти. В 928 година, както летописец Кедрин говори, боляри въстанали, за да свалят от преславския трон Петра и да покачат на престола брат му Иван. Предложението било направено най-напред на Бояна, но той го отхвърлил, като ги посъветвал да не вдигат бунт, а да премахнат лошия ред в двореца, като ограничат Георги Сорсовул и царица Мария, да премахнат раздорите и пречистят разтленните нрави. Болярите не го послушали и вдигнали бунт. Иван бил хванат, хвърлен в затвора и подстриган за монах. Болярите били предадени на ужасна смърт. Иван бил откраднат от византийците и заведен във Византия, където бил оженен за някаква арменка. Втори заговор се замислил от самия Сорсовул в полза на Бояна.
към текста >>

50. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници.
И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий.
към текста >>

51. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ За богомилите Учението на Христа е учение духовно, нравствено и дълбоко окултно, учение, което може да служи за ръководство в живота, което учи хората как да живеят. Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина. Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено." Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал.
към текста >>

За богомилите Учението на Христа е учение духовно, нравствено и дълбоко окултно, учение, което може да служи за ръководство в живота, което учи хората как да живеят.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ За богомилите Учението на Христа е учение духовно, нравствено и дълбоко окултно, учение, което може да служи за ръководство в живота, което учи хората как да живеят. Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина. Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено." Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време.
към текста >>

Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята.
Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина. Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено." Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието.
към текста >>

В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него.
Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца." Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите. В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него. Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство." Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е. външно приличали на истински християни. Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали към ада. Това е субективно схващане на презвитер Козма, което не отговаря на истината.
към текста >>

Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов.
С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека.
към текста >>

Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство.
За богомилите животът на християнина представя равнодействаща на две взаимодействащи сили — физическата и духовната природа, но християнинът трябва да се стреми да заякчи своята духовна природа, което става, когато човек води разумен природосъобразен живот. Затова богомилите били преди всичко вегетарианци и въздържатели. И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора. Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа. Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати.
към текста >>

Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед.
Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора. Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа. Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати. Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно."/Матея 5;3/ „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." /4/
към текста >>

Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея:
Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа. Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати. Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно."/Матея 5;3/ „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." /4/ „Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." /5/ „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят."/6/ „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост." /7/
към текста >>

Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат себе си истински християни.
Не правят ли същото и езичниците? И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец." /48/ „Недейте си събира съкровища на Земята, където молец и ръжда ги разяждат и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на Небето, където молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не ги подкопават и не ги крадат. Защото гдето е съкровището, там е сърцето ви." /Матея 6; 19-21/ Такива са нравствените норми на Християнството, такива са те и за богомилите, които наричат себе си истински християни. Богомилите, като са изпълнявали горните думи на Христа, не са се стремели към богатство и раздавали дори и това, което имали на тези, които нямат нищо. Те не са се съдели, обичали всички. Със своята любезност и готовност да се жертват за другите, те привличали на своя страна симпатиите и любовта на народа и по такъв начин спомагали за широкото разпространяване на своето учение. Любовта им се простирала не само над хората, но над всичко живо. Те отричали войната, убийствата и затова не ходели войници, но когато трябвало да защитават отечеството, те са се притичали на помощ, когато са се ползвали със свобода, както е било при Асеновците — Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори и при Самуила.
към текста >>

Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание.
Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри." Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с любов, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали. За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога. Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача. Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро." „В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение. Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед. Особено силно за времето си е било гледището на богомилите, че не трябва в никой случай да се прилага смъртно наказание, тъй като то било противно на духа на Евангелието и на здравия разум.
към текста >>

А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатството с добродетели и способности за добротворство.
Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили. Професор Димитър Ангелов казва: „Заслужава специално внимание богомилската етика. Основана върху принципите на Евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди и същевременно съдържа в себе си ярко общочовешки черти. Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи — да не се убива, да не се лъже, да се обичат и взаимно уважават хората, прави Богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология. В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги към дейност и творчество. А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатството с добродетели и способности за добротворство. Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те не са били само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество. Богомилите са били просветени и книжовни." Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено отношение, така и в интелектуално отношение. Те първи приложиха учението за непротивене на злото, на пасивната съпротива и предизвикаха истинска духовна революция, като станаха причина за Реформацията и Възраждането на Западна Европа.
към текста >>

Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено отношение, така и в интелектуално отношение.
В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги към дейност и творчество. А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатството с добродетели и способности за добротворство. Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те не са били само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество. Богомилите са били просветени и книжовни." Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено отношение, така и в интелектуално отношение. Те първи приложиха учението за непротивене на злото, на пасивната съпротива и предизвикаха истинска духовна революция, като станаха причина за Реформацията и Възраждането на Западна Европа.
към текста >>

52. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувство, то понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено.
Обаче някои разглеждат Богомилството преди всичко като социално учение и там е тяхната грешка. Защото, както видяхме от гореизложеното, Богомилството е преди всичко окултно-мистично учение и може да бъде разбрано само от един човек с окултни идеи и разбирания. Социалните възгледи на богомилите са като една надстройка, като един резултат на окултно-мистичния им мироглед. Защото всяко едно окултно учение има за задача преди всичко да служи на човечеството, да култивира в него ред чувства и добродетели, да създаде истинския тип човек, който да бъде добър гражданин на обществото и служител на великото дело за повдигане на човечеството на една по-висока степен на развитие. И задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото. Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувство, то понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено. Като модел за устройството на обществото те устройвали своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя. Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя. Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта.
към текста >>

Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят.
Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение. Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия? Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни.
към текста >>

53. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

съвършените и найглавният от тях, старейшината му прочитал отделни текстове от Евангелията, от Посланията на Павел, след това му дава напътствия от нравствен характер и заедно с него прочитали молитвата Отче наш.
Събраните наоколо членове на Братството изпявали след това молитвата Отче наш и с това целият ритуал приключвал." Тези сведения, предадени от Зигавин и Евтимий от Акмония и от други много правилно предават първите стъпки в живота на богомилската школа. Това е подробно описано в Катарския тревник от Лион, практикувано от катарите. Кандидатът за вярващ трябва да премине определен период на въздържание, както това ставало и при богомилите. След това той се явява пред добрите хора, т.е. съвършените и найглавният от тях, старейшината му прочитал отделни текстове от Евангелията, от Посланията на Павел, след това му дава напътствия от нравствен характер и заедно с него прочитали молитвата Отче наш. Обредът завършвал с общо изпяване на тази молитва от страна на присъстващите членове на Братството. С получаването на степента вярващ възможностите за напредване не се изчерпвали и желаещият можел да се домогне и до последната най-висша степен на съвършените. Пътят за получаването на тази степен бил продължителен и твърде тежък. Според Евтимий от Акмония той траел от една до две години. Според книгата на Константин Хризомола от средата на 12-ти век, последната изгорена богомилска книга, в която той излага богомилското учение, подготовката за приемане в степента съвършен траела три години.
към текста >>

54. ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

как ковачът укротявал и най-злонравните коне и волове.
Като стигнеш до опашката, ще духнеш, сякаш издухваш нещо от ръката си. Като направиш това няколко пъти животното ще се успокои и ти ще можеш свободно да работиш." Брат Паню почнал да прави така с животните и привлякъл много нови клиенти, защото хората не искали да бият животните им. Всички се чудели как ковачът укротявал и най-злонравните коне и волове. Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя беше още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: „Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега?
към текста >>

55. За концентрацията - Влад Пашов (1902- 1974)

Природата обича настойчивост, постоянство, а не своенравие.
Като знаят това, хората трябва да се борят, за да не заспиват. Щом започнат да се концентрират, повечето хора заспиват, защото имат много неприятели, които съзнателно ги спъват, замъгляват съзнанието им и те слизат по-долу, отколкото са били. Като им внушават определени мисли, те започват да заспиват и падат в техните ръце. Следователно никакво заспиване не се позволява на онзи, който иска да се концентрира. Той трябва да бъде тих и спокоен, да не мисли за резултата. Природата обича настойчивост, постоянство, а не своенравие. Ако хората се хармонизират с Природата и пристъпват към нея с искреност и постоянство, тя им дава това, което им е нужно.
към текста >>

56. Ръководството на ума и на сърцето - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са състояния на сърцето, те са детински, своенравни състояния.
Всеки ден сменя хиляди желания, докато най-после, ако го попитат защо не изпълни всичко това, казва, че нямало условия. Аз наричам сърцето дете, което знае само да яде. Ако майка му е приготвила нещо, то изяжда всичко; не е ли приготвила нищо, цял ден ще има само плач и хленчене. Англичаните наричат сърцето място на постоянно безпокойство. Когато дойдат такива състояния, ще ги поз-навате. Те са състояния на сърцето, те са детински, своенравни състояния. За нищо и никакви неща, които не струват пет пари, ти си в състояние да вдигаш цял скандал. Това са детински работи. Затова като дойде някое фалшиво желание в сърцето, което ви тревожи, кажи му: “Ще бъде, ще бъде”. Учете се да трансформирате тези състояния на сърцето в по-висши.
към текста >>

57. Упражнение за приложение на закона на внушението - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази дума е за вас, тя ще ви се понрави.
Ще започнете упражнението от сутринта. Избраната от вас дума ще я произнесете сутрин сто пъти, на обед – сто пъти и вечер – сто пъти. Вие още не сте започнали да работите със закона на внушението. Как ще си избирате думите? – Ето как: ще се спрете в себе си тихо, спокойно, без колебание и като се успокоите, в съзнанието ви ще изпъкне една дума. Тази дума е за вас, тя ще ви се понрави. Например, ако аз правя упражнението в понеделник, ще повтарям думата “ще чистя”. На пръсти ще броите сто пъти. Природата обича точността, тя не си играе. И ако ти не произнесеш думата точно сто пъти, а само деветдесет и девет пъти, тя ще те хване за ухото. Ще броиш точно сто пъти.
към текста >>

58. СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА МЪДРЕЦИТЕ И СВЕТИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За упорития, своенравния и буен човек Природата прилага
• 676 • СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА МЪДРЕЦИТЕ И СВЕТИИТЕ. За упорития, своенравния и буен човек Природата прилага същите методи както и за животните. За пример слонът, като го обърнат на гръб, става кротък. И най-заядливото куче, като го хванеш за опашката и го завъртиш няколко пъти, ще се укроти. Обаче
към текста >>

59. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз не ви намирам за неспособни, но ви намирам за своенравни.
Ще кажете, че нe знаете. Не знаете, но трябва да се научите. Вие като Ученици трябва да знаете в ляво ли сте или в дясно, а не да чакате други да ви кажат. Всеки ден трябва да знаем в ляво ли сме отишли повече или в дясно, при Бога. Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислите си, понеже у вас има заложени много добри работи от миналото. Аз не ви намирам за неспособни, но ви намирам за своенравни. А своенравието е едно от качествата на животните, то не е човешко качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята, са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всички свои действия и постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпи. 191. Отрицателни качества на Ученика. В тази школа не се позволява никакво своенравие. Сега ще ви кажа четири отрицателни качества, от които трябва да се пазите.
към текста >>

А своенравието е едно от качествата на животните, то не е човешко качество.
Не знаете, но трябва да се научите. Вие като Ученици трябва да знаете в ляво ли сте или в дясно, а не да чакате други да ви кажат. Всеки ден трябва да знаем в ляво ли сме отишли повече или в дясно, при Бога. Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислите си, понеже у вас има заложени много добри работи от миналото. Аз не ви намирам за неспособни, но ви намирам за своенравни. А своенравието е едно от качествата на животните, то не е човешко качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята, са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всички свои действия и постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпи. 191. Отрицателни качества на Ученика. В тази школа не се позволява никакво своенравие. Сега ще ви кажа четири отрицателни качества, от които трябва да се пазите. Те са следните: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие.
към текста >>

Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята, са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всички свои действия и постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпи.
Вие като Ученици трябва да знаете в ляво ли сте или в дясно, а не да чакате други да ви кажат. Всеки ден трябва да знаем в ляво ли сме отишли повече или в дясно, при Бога. Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислите си, понеже у вас има заложени много добри работи от миналото. Аз не ви намирам за неспособни, но ви намирам за своенравни. А своенравието е едно от качествата на животните, то не е човешко качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята, са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всички свои действия и постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпи. 191. Отрицателни качества на Ученика. В тази школа не се позволява никакво своенравие. Сега ще ви кажа четири отрицателни качества, от които трябва да се пазите. Те са следните: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Те са животински качества.
към текста >>

В тази школа не се позволява никакво своенравие.
Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислите си, понеже у вас има заложени много добри работи от миналото. Аз не ви намирам за неспособни, но ви намирам за своенравни. А своенравието е едно от качествата на животните, то не е човешко качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята, са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всички свои действия и постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпи. 191. Отрицателни качества на Ученика. В тази школа не се позволява никакво своенравие. Сега ще ви кажа четири отрицателни качества, от които трябва да се пазите. Те са следните: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Те са животински качества. Те ви са потребни за света, но в Школата нямаме нужда от тях. Абсолютно никаква потреба нямаме от тях.
към текста >>

Те са следните: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие.
А своенравието е едно от качествата на животните, то не е човешко качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята, са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той ще основава всички свои действия и постъпки на един разумен закон, ще знае как трябва да постъпи. 191. Отрицателни качества на Ученика. В тази школа не се позволява никакво своенравие. Сега ще ви кажа четири отрицателни качества, от които трябва да се пазите. Те са следните: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Те са животински качества. Те ви са потребни за света, но в Школата нямаме нужда от тях. Абсолютно никаква потреба нямаме от тях. И като работите в Школата една година, аз искам да се отличавате. Като се справите с тези отрицателни качества, ще ви кажа и други.
към текста >>

Също ще ви кажа и на местото на своенравието, лицемерието и любопитството какво да турите.
Те ви са потребни за света, но в Школата нямаме нужда от тях. Абсолютно никаква потреба нямаме от тях. И като работите в Школата една година, аз искам да се отличавате. Като се справите с тези отрицателни качества, ще ви кажа и други. Не се борете с тщеславието, но на мястото на тщеславието ще ви кажа какво да турите. Също ще ви кажа и на местото на своенравието, лицемерието и любопитството какво да турите. 192. Ученици на Любовта. Аз ви наричам Ученици на Любовта. Като Ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам. И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на Любовта, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват. Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на Любовта.
към текста >>

И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на Любовта, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват.
Не се борете с тщеславието, но на мястото на тщеславието ще ви кажа какво да турите. Също ще ви кажа и на местото на своенравието, лицемерието и любопитството какво да турите. 192. Ученици на Любовта. Аз ви наричам Ученици на Любовта. Като Ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам. И тогава ще си кажете: Аз като Ученик на Любовта, мене тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие не ми трябват. Като дойде някое от тези качества при вас ще му кажете: Приятелю, аз съм Ученик на Любовта. Тъй ще си говорите: Аз съм Ученик на Любовта, и ще спрете там. Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на Любовта. И тогава победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани в минали съществувания.
към текста >>

60. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако си нетърпелив, казваш: Аз съм нетърпелив, от майка си наследих този нрав, не мога да се поправя.
385. Ученикът трябва да бъде положителен. Положителните неща трябва да бъдат като задачи в живота на Ученика. Онзи, който сериозно се занимава, не трябва да бъде критик, но трябва да бъде толкова чистосърдечен, че да признава нещата пред себе си и като ги признае, трябва да каже: Мога да се поправя, възможно е това. Да не казва: Е, в този живот не мога да се поправя, но в бъдещия. Не, още сега е възможно. Ако си нетърпелив, казваш: Аз съм нетърпелив, от майка си наследих този нрав, не мога да се поправя. Ти можеш още тази вечер да поправиш поведението си, всичко можеш да поправиш. И при самовъзпитанието си постъпвайте по следния начин: всяка вечер като си лягате и всяка сутрин като ставате, казвайте: Всичко е възможно! "Всичко е възможно", подразбирам, като живеем в Божествения свят, като спазваме онези велики Божествени закони, за нас няма да има невъзможни неща. Нарушиш ли един Божествен закон, всичката възможност става невъзможност. И тогава, колкото и да е силен един човек, той се лишава от възможността да успява.
към текста >>

Вие Учениците сте по-докачливи от светските хора и много сте своенравни.
Трябва да имате една строго определена мярка, да знаете защо вършите това или онова. И няма нищо по-хубаво от това, да имате едно вътрешно удовлетворение в света и всеки да е доволен от постъпките си. Когато обсъжда туй хубавото, красивото, да знае, че е прав, да знае, че е постъпил тъй, както трябва. Нищо повече! 388. Ученикът и Школата. Вие Учениците сте по-докачливи от светските хора и много сте своенравни. От най-малкото нещо се докачате. Казва някой: Аз няма да ходя вече на събранията, няма да слушам, аз мога да си живея и сам. Ами че тук, в Училището, никой не те е теглил с кука, нито те е използвал. Защо казваш, че няма да ходиш? Ако имаш някакъв ангажимент, то е друг въпрос.
към текста >>

61. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Учителят трябва да бъде и нравствена личност: честен пред себе си, честен пред всички, безкористен, скромен и трудолюбив.
Нито един учител не бива да остане далеч от усилията на днешната общественост. Политическият живот поставя конкретните рамки, при които през дадено време и място протича животът на хората от дадено общество. Политическата ориентировка оформява и уточнява социалния възглед на учителя, за да може той правилно да възпитава младите хора. Дълг се налага на всеки учител да има правилна политическа ориентировка, за да може да насочва развитието на възпитаниците си в духа на времето. Не е нужно да правим от децата политици, но необходимо е да ги подготвим за трезви строители на новата история. Учителят трябва да бъде и нравствена личност: честен пред себе си, честен пред всички, безкористен, скромен и трудолюбив. Нравствеността е най-мощната сила, която храни и крепи духа. Нравствено падналият човек няма моралното право да възпитава другите, докато не възпита себе си. Учителят на новото време трябва да има отношение и към религията. Вярата е лично право и регулатор на духовната сила на индивида. Тя импулсира слабия и вдъхновява силния.
към текста >>

Нравствеността е най-мощната сила, която храни и крепи духа.
Политическият живот поставя конкретните рамки, при които през дадено време и място протича животът на хората от дадено общество. Политическата ориентировка оформява и уточнява социалния възглед на учителя, за да може той правилно да възпитава младите хора. Дълг се налага на всеки учител да има правилна политическа ориентировка, за да може да насочва развитието на възпитаниците си в духа на времето. Не е нужно да правим от децата политици, но необходимо е да ги подготвим за трезви строители на новата история. Учителят трябва да бъде и нравствена личност: честен пред себе си, честен пред всички, безкористен, скромен и трудолюбив. Нравствеността е най-мощната сила, която храни и крепи духа. Нравствено падналият човек няма моралното право да възпитава другите, докато не възпита себе си. Учителят на новото време трябва да има отношение и към религията. Вярата е лично право и регулатор на духовната сила на индивида. Тя импулсира слабия и вдъхновява силния. Вярата е най-могъщата сила на народната душа.
към текста >>

Нравствено падналият човек няма моралното право да възпитава другите, докато не възпита себе си.
Политическата ориентировка оформява и уточнява социалния възглед на учителя, за да може той правилно да възпитава младите хора. Дълг се налага на всеки учител да има правилна политическа ориентировка, за да може да насочва развитието на възпитаниците си в духа на времето. Не е нужно да правим от децата политици, но необходимо е да ги подготвим за трезви строители на новата история. Учителят трябва да бъде и нравствена личност: честен пред себе си, честен пред всички, безкористен, скромен и трудолюбив. Нравствеността е най-мощната сила, която храни и крепи духа. Нравствено падналият човек няма моралното право да възпитава другите, докато не възпита себе си. Учителят на новото време трябва да има отношение и към религията. Вярата е лично право и регулатор на духовната сила на индивида. Тя импулсира слабия и вдъхновява силния. Вярата е най-могъщата сила на народната душа. Религията е нравствена спирачка на масата.
към текста >>

Религията е нравствена спирачка на масата.
Нравствено падналият човек няма моралното право да възпитава другите, докато не възпита себе си. Учителят на новото време трябва да има отношение и към религията. Вярата е лично право и регулатор на духовната сила на индивида. Тя импулсира слабия и вдъхновява силния. Вярата е най-могъщата сила на народната душа. Религията е нравствена спирачка на масата. Овехтелите религиозни предразсъдъци сами изчезват в светлината на новия научен мироглед. А ще дойде може би ден, когато човек ще вярва само в доброто, истината, мира и любовта. Човек ще вярва само в силата на абсолютната справедливост и в честния солидарен труд. Но задачата на всекиго е да израсне сам до този ден. Време е да насочим и детското съзнание, към по-реални идеали на добро и разумност, труд другарство, отърсвайки се от излишните наслоения на суеверието, без, обаче, да убиваме вярата в детските души, без да създаваме психични конфликти.
към текста >>

Това той може да постигне по пътя на живото убедително слово, личния си пример, беззаветно отдаден на творческа дейност с много любов и широк мироглед върху нещата, с ясно формиран за себе си политически поглед, поставен на високо нравствена основа.
Време е да насочим и детското съзнание, към по-реални идеали на добро и разумност, труд другарство, отърсвайки се от излишните наслоения на суеверието, без, обаче, да убиваме вярата в детските души, без да създаваме психични конфликти. Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на любовта, в победата на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си! Дълг на учителя е да насочи всеки съзнателен човек да живее с благодарност и да работи с радост! Това е същността на религията без поверията, които се изменят с времето. От всичко казано следва да заключим, че учителят трябва да бъде прогресивно ориентиран, апостол за създаване бъдещи хармонично развити личности. Това той може да постигне по пътя на живото убедително слово, личния си пример, беззаветно отдаден на творческа дейност с много любов и широк мироглед върху нещата, с ясно формиран за себе си политически поглед, поставен на високо нравствена основа. Стремежът на учителя трябва да бъде отправен към внедряване в крехките детски души добродетели, трудолюбие и изобщо, към човечност. Учителството е професия, но и изкуство и при това — най-отговорното и фино изкуство, което работи с детските души — утрешното общество, от което зависи бъдещето на целия ни народ. Поели кръста на народния учител, ние сме длъжни пред себе си от време на време, да се проверяваме и поправяме, ако времето и условията са ни отдалечили от центъра на пряката ни задача. Ето един малък въпросник за себеанализ на детската учителка, към който всяка може да прибави или да съкрати за себе си: Мисля ли за работата и за децата извън училище?
към текста >>

62. Играта като възпитателен център - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Задачата ни тук ще бъде да създадем у децата социални и нравствени навици, с които те ще свикнат и израснат като нови човеци.
свободно творчески и 2. организирани с дадени правила. Към първите спадат всички видове занимания, които подражават на моменти от живота или са плод на детската фантазия. За тяхното изпълнение не се ръководим от предварително приготвен план, освен личното ни мерило за възпитателно и етично въздействие. Примери за свободни игри можем да изброим: игра на къщички, на хлебари, на бакали, шивачи и пр. Задачата ни тук ще бъде да създадем у децата социални и нравствени навици, с които те ще свикнат и израснат като нови човеци. Вторият вид организирани игри с правила се движат в рамките на готово съдържание. Те имат предварително определена тематика и при дадените правила се стремят към целта. Организираните игри от своя страна се делят на: 1. подвижни — с песни и без песни, 2. тихи, 3.
към текста >>

63. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Музиката е ценена и като нравствена наслада и силно възпитателно средство.
Още някога са вярвали и са си служели с нейната сила. Легендата ни разказва за чудодейното въздействие на музиката, чрез която Орфей е утроявал диви зверове. В религията музиката намира широко приложение като средство за въздействие. Музиката действува внушително, поради това тя се използува както в казармата, така и във време на война, за да" импулсира и внесе сцепление между войниците. При веселие ние пеем и даваме видим израз на нашто настроение. Музиката е ценена и като нравствена наслада и силно възпитателно средство. В училищните занятия също използуваме музиката и то не само като цел да развие музикалните ни способности, но и като метод за възпитание. Чрез нея най-лесно приобщаваме отделната личност към колектива. Питагор пръв е изчислил математическото съотношение на тоновете и дава начало за изследване на научните основи в музиката. Своите теоретични изследвания той свързва с природните движения и движенията на човешката психика. Той твърди, че движенията в музиката не само наподобяват движенията на човешките изживявания, но и че до голяма степен въздействуват на волята и могат да предизвикат вълнение или спокойствие върху слушателите.
към текста >>

64. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

А и хората днес са такива своенравни кокошки в широкия свят!
И каквото ядеш, това ставаш - и в това вярваш. А помнете: овчар е тоя, който пази живота, а не онзи, който го взема. И човек не е онзи, който вижда всякъде само злото! Мислиш ли, че ако животът тръгне тъй, както ти искаш, че ще стане по- добре? То е все едно да допуснеш, че кокошките, които ходят по двора ти, могат по-добре да наредят твоето стопанство! А и хората днес са такива своенравни кокошки в широкия свят! Разумният е доволен от това, което е му е дадено - това е смисълът на живота в момента! И ако някога ти се стори, че днес си по-зле от вчера, че днес си по-лош от вчера, по-кален - не вярвай: и вчера е било така, ами днес светлината ти се увеличи - та затова и по-добре виждаш! И грехът, и нечистотата, престъплението и омразата, това са яйцата на миналото - не ги мътете и излюпвайте сега, ако искате да сте свободни. И когато питате защо не сте учени, силни и богати, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота! Днес някой мине край чуждо лозе и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя библиотека - и отвлича най-хубавото, занася дома и казва:
към текста >>

65. ТЕЛЕПАТИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека.
Той се намирал на стотина километра от Стокхолм в компания е няколко последователи на Кант. В един момент пребледнелият Сведенборг започнал да описва с подробности сцена, която му се явила пред очите. Ставало въпрос за пожар в неговия дом. Действително, в този момент огънят се разгарял в къщата му. Констатирали правотата на казаното, приятелите на философа помолили Кант да им обясни как може да се осъществи подобно явление. След кратко колебание, Кант отговорил дълбокомислено, че на този свят се прекланя пред две неща: пред неизмеримите дълбочини на звездното пространство и пред тайната на нравственото съзнание в човека. Опитите и фактите, събрани от психотрониката, се подлагат на строги научни проучвания. Тези факти трудно могат да бъдат класифицирани и поставени само в обективния и материален свят или само към субективно-духовната природа на човека. Един важен въпрос изниква пред изследователите на метапсихичните явления: Във всеки момент на Земята стават различни произшествия - потъват кораби, стават пожари, умират хора и т.н. Защо психичният апарат у човека - централната нервна система - не регистрира всички тези събития? Констатирано е от учените, че тези явления се предават предимно между индивиди, свързани помежду си с интимна, семейна или психична връзка.
към текста >>

66. БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

Това разрешение ще дойде като последствие на новата психика, на новия нравствен критерий на Космичния мироглед на човека - Живот за Цялото.
нямаш право да насочваш артилерията си и да убиваш. От Космично гледище, това е престъпление." От тези думи следва, че стопанският проблем е неразрешим с каквито и да било чисто механични теории и схващания. Ако в тези теории липсват космичните елементи, чрез които се влиза в контакт с Живота за Цялото, те са осъдени на неуспех. Новите методи, които трябва да се приложат за разрешаване на стопанския проблем върху един световен терен, са коренно различни от тези на стария свят. Това разрешение ще дойде като последствие на новата психика, на новия нравствен критерий на Космичния мироглед на човека - Живот за Цялото. Това е единственият разумен и ефикасен път - друг път няма. Стопанските форми, чрез които ще се изразят икономическите отношения между народите, ще дойдат като едно последствие от приложението на новите изисквания за духовни връзки между народите. Ултранационалният егоизъм трябва да изчезне. И той ще трябва да се замени с бистрите струи на един истински хуманизъм към човека, към обществото, народите и човечеството. Това са повелите на великата идея - Живот за Цялото.
към текста >>

67. РЕЗЮМЕ - Методи Константинов (1902-1979)

По отношение на своята нравственост и хуманност, те са надраснали своите духовно-културни и политически ръководители.
През започващата епоха на Водолея Шестата култура на Бялата раса ще има за задача да развърже всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, расовото, националното, общественото и личното подсъзнание. Тези въпроси разгледахме в предшестващата част на нашия труд. Преди да направим окончателните си изводи, ни се налага да повторим следните твърдения. Омразата между народите е била внушавана през вековете от заинтересовани и късогледи среди, които са спекулирали с национално- шовинистични идеали, опирайки се върху тежестта на своята груба материална сила. В дълбините на своето съзнание, народите таят искрена обич помежду си. По отношение на своята нравственост и хуманност, те са надраснали своите духовно-културни и политически ръководители. Народите постепенно ще вземат съдбата си в своите ръце и ще преодолеят стария свят, като скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма. За народите и етносите, границите вече са станали тесни. Народите от всички континенти са вече узрели за това - да си подадат ръце в името на Новия Космичен мироглед, основаващ се на най-хуманните и най-висши максими, които неминуемо ще донесат истинско освобождение. В Обществото на Новото Човечество, благата и средствата за производство ще бъдат общи. Резултат на вложените усилия на милиони човешки същества, тези блага не са лични, обществени, расови или национални, а принадлежат на цялото човечество.
към текста >>

68. 38. Протокол - Радка Левордашка (1920-2014)

Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост.
ПРОТОКОЛ Именувам се Петър Дънов от Варна, 60 годишен, българин, неженен, Учител, показвам: моето Учение е основано на три принципа - Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа трябва да бъде чист физически, морално и духовно, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото Учение. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен." Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

69. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Характерното от психично гледище: те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високонравствени.
Каза ми се, че обществото им наброявало около 100 души запасни офицери. Според един противен тем източник, имало генерали и генералши дъновисти. Но аз такъв не срещнах. Има вишисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа: еснафи или малоимотни, както ги биха нарекли социалистите. Характерното от психично гледище: те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа, найбялото нещо, което видях у белите братя. Аз приказвах с мнозина от тях частно и внимателно ги наблюдавах на беседите, които слушахме заедно на Изгрева. След закуска, на която се повтори редът на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи. Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около 60 - 70 см над земята. Катедрата бе добре засенчена и постлана с килимче.
към текста >>

70. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

И глупавият има известна интелигентност, но във всичките си пътища той е своенравен, вследствие на което има повече изпитания и страдания.
Залезът е символ на изгубената Любов. Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва. Изгревът е символ на намерената Любов. През тази година вие ще имате отношения на вземане-даване с ред същества, някои добри, някои лоши, защото са от разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползувате от всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавият има известна интелигентност, но във всичките си пътища той е своенравен, вследствие на което има повече изпитания и страдания. Глупавият се мисли за божество, затова често иска да изменя Божия план на нещата. Кой човек до днес не е изказал своите протести против Бога - защо го е поставил в това общество, защо го е пратил на земята между тези родители, защо не му е дал голямо богатство, много знание и здраве. Глупавият мисли, че Господ трябва да се занимава само с него; той да заповядва, а Господ да изпълнява. Умният, любящият човек се познава по следното качество: той разбира постъпките на онзи, който го обича, и знае какво иска да каже чрез тях. Казвате: „Мъчно е да се познае кой ни обича!
към текста >>

71. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Тя примири своенравния вкус на мнозина и по един чуден начин подтикна колесницата на общия ни живот.
Нова радост за сърцата. Една далечна мечта прекрачи прага на нашия дом - Изгрева. Малкият салон, нашата бяла обедна разтвори дверите си и ни приюти. - Скромната ни бяла обедна... Обедната, която дълги години бе мечта, а после опит, сега става действителност. Тя примири своенравния вкус на мнозина и по един чуден начин подтикна колесницата на общия ни живот. Нашата скромна бяла обедна. * Братята усърдно градят, а сестрите подават вар, камъни и пясък. Лицата на всички сияят. С любов поемат всяка дъска, тухла или камък и ги подават или слагат на определеното място.
към текста >>

72. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Лицето на Витоша често се мени, но тя има добър характер и е вярна на нрава си - винаги е гостоприемна към нас.
По пътя за Ел Шадай Тръгваме за Витоша преди зазоряване - в четири часа сутринта. Щом излязохме от „Изгрева", почувствахме по лицата си хладната милувка на вятъра. Това обаче ни най-малко не ни разколеба. Много често, когато долу времето е хладно и влажно, в планината е слънчево и приятно. Лицето на Витоша често се мени, но тя има добър характер и е вярна на нрава си - винаги е гостоприемна към нас. По пътя над село Симеоново ни радват ту изобилните слънчеви лъчи, които избликват зад забързани облаци, ту леките напори на прохладен планински вятър. Разнообразието на природния пейзаж придава нещо особено на днешната ни екскурзия. Пристигнахме на Ел Шадай в осем часа и петдесет минути. Никога не сме вървяли така бавно. Обикновено пътят ни трае от два часа и тридесет минути до два часа и петдесет минути.
към текста >>

73. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

По характер тя е крайно капризна, своенравна и непоносима за никого, когато я обсебват духовете.
Преди да си замине, при него идват група журналисти и го питат: „Кой си ти, велик учител Омраам, индийски йога или ученик на Учителя Петър Дънов? " Михаил отговаря: „Аз съм ученик на Учителя Петър Дънов." Така Учителя — Божията Любов, търпи и използва всички да работят за делото Божие, макар и с негативни средства. Кръстьо живее дълго време на Изгрева, без да работи, сдружава се с певицата Лиляна Табакова и със съветите си я спира в развитието й. Той така я обсебва, че тя и след заминаването му се плаши от него и често го сънува, че я души. Друг голям медиумичен канал за изтичане на злото от братството е учителката Магдалена Попова, добре образована, владееща няколко чужди езика, често посещаваща европейските страни. По характер тя е крайно капризна, своенравна и непоносима за никого, когато я обсебват духовете. Подкупена от поповете за 4000 лв., поставя надпис на главата си „Жертва на Дънов" и няколко дена се разхожда из София, като същевременно говори нелепости срещу Учителя. Вечерта на третия ден тя отива да вземе обещаната й сума, но получава 1000 лв. Разгневена от постъпката на Синода, отива и се оплаква на Учителя, че са я излъгали. Той се смее с глас и я съветва друг път да не е толкова наивна.По-късно прави съдебен процес срещу Учителя, че той я целунал. Явяват се с Учителя в съда.
към текста >>

74. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Любомир Лулчев преминава дългия път на развитие, изпълнен с борби, своенравие, но като офицер се отличава с голямо послушание и изпълнение.
Ако остане още да живее на Земята, ще трябва дълго да се преражда, за да изплати кармата си. Срещу 1 февруари 1945 г., след полунощ, извеждат осъдените. В коридора на съдебната палата шест от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови три коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш." Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня неговата воля." Той единствен пред разстрела с картечница говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Любомир Лулчев преминава дългия път на развитие, изпълнен с борби, своенравие, но като офицер се отличава с голямо послушание и изпълнение. В края на живота си познава Учителя — познава Бога, и решава да го слуша и му служи всеотдайно. Един от пазачите на гробището от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен.
към текста >>

75. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Владее съвършено говоримия и писмения турски език и отлично познава местните нрави и обичаи.
По характер той е мек и снизходителен, но много наивен — често го лъжат, особено в сметките. Свири на мандолина, цигулка и балалайка. Има много добър глас и точно изпълнява братските песни. На учениците си никога не пише двойки, а ги предразполага да учат и става добър приятел с тях. Те постоянно споделят с него всичките си мъчнотии в живота. Владее съвършено говоримия и писмения турски език и отлично познава местните нрави и обичаи. Умее да си променя лицето — от възрастен да става млад, като 20-годишно момче. Може да се излъчва с астралния си двойник и много пъти се явява на сестра си и други наши приятели в различни градове. Той подема и започва добре да изпълнява задачата, дадена му от Учителя. Разнася неговото Слово навсякъде, където работи. Притежава дар-слово, събира и лесно се сприятелява с будните души.
към текста >>

76. 7.77 Магдалена Попова - Светозар Няголов ( -2013)

По характер тя е крайно капризна, своенравна и непоносима за никого, когато я обсебват духовете.
Магдалена Попова Друг голям медиумичен канал за изтичане на злото от братството е учителката Магдалена Попова, добре образована, владееща няколко чужди езика, често посещаваща европейските страни. По характер тя е крайно капризна, своенравна и непоносима за никого, когато я обсебват духовете. Подкупена от поповете за 4000 лв., поставя надпис на главата си „Жертва на Дънов" и няколко дена се разхожда из София, като същевременно говори нелепости срещу Учителя. Вечерта на третия ден тя отива да вземе обещаната й сума, но получава 1000 лв. Разгневена от постъпката на Синода, отива и се оплаква на Учителя, че са я излъгали. Той се смее с глас и я съветва друг път да не е толкова наивна.По-късно прави съдебен процес срещу Учителя, че той я целунал. Явяват се с Учителя в съда.
към текста >>

77. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот.
Започва да мисли не с главния Божествен мозък, а с малкия - свързан с низшите желания. След изгонването на Адам и Ева от рая Адам се отказва да ражда повече и оставя тази функция на Ева, тъй както Бог им нарежда, когато ги изгонва от рая: „ Жената да ражда в мъки, а мъжът - с пот на челото да изкарва прехраната." Бог задоволява желанието на хората да създават форми като Него u блял в душата на жената непреривен стремеж да роди и отгледа едно дете на Земята. Всъщност Бог създава детето, а жената е само едно условие то да дойде. Неразумната постъпка на Адам и Ева предизвиква зараза в рая и Бог, за да го запази, изгонва носителите й навън, като поставя пред вратата му един ангел с огнен меч да пази и не допусне хората да влезат отново в рая, да ядат от дървото на Живота и станат безсмъртни. Понеже жената е по-стар дух от мъжа и с по-съвършено тяло, Бог й дава най-важната задача в живота - да отглежда и възпитава децата. Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот. Всеки полов акт представлява обръщане на Пентаграма с върха надолу - отиване на съществото до центъра на ада. Затова Учителя препоръчва на своите ученици абсолютно чист живот, за да може всичката енергия на човека да бъде отправена към Бога за пробуждане на висшите центрове на главата - особено „Любов към Бога", за неговото възходящо развитие. Вие не можете да бъдете едновременно в хармония, с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят, ако сте в хармония с Божествения свят - ще бъдете в противоречие с физическия свят. Да бъдете в хармония едновременно с двата свята - това е невъзможно.
към текста >>

78. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Един от синовете - Константин (роден на 20 август 1830 година) има буден дух и чист, непокварен нрав.
Богородица, да заобиколите училището и да се отправите по малката уличка, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се достигне старата къща, където се е родил Константин Дъновски. Тя е разрушена, като от нея са запазени само каменните й основи, върху които е надстроен нов етаж. Там сега живее семейството на Никола Игнатов Видов, родственик на Константин Дъновски. Една от къщите в това населено с чисти, добродушни и умни люде село, е винаги между първите, които със светлинка прорязват мрачината на стопяващата се в здрача планинска нощ. Скромна благочестива фамилия живее в този дом. Един от синовете - Константин (роден на 20 август 1830 година) има буден дух и чист, непокварен нрав. Изучил той вече буквените знаци на кирилицата и още в зори, на мигащата пушлива светлина на боринката или на малкия светилник, чете книжки, взети за някоя и друга неделя от свещеника или от благосклонния служител при църквата „Свети Архангел Михаил". Първоначалното си образование Константин Дъновски получава в килийното училище в Устово. През това време особено влияние върху неговото развитие и интереси оказва един светогорски монах, при когото той се учи в Устовското училище. Тази преценка е направена лично от Константин Дъновски при разговор с проф. д-р Петър Ников.
към текста >>

Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители".
Той им разказваше за едно славно минало, за царете, велможите, разказваше им за солунските просветители светите братя Кирил и Методий, четеше им от псалтира и от евангелието и ги учеше както на добродетелите, които изисква християнската вяра, така и на родолюбие и устойчивост в запазване на народността. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката. В цитираният неколкократно труд на Ст. Н. Шишков се казва, че „ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители". По отношение характера на родопската песен в този край същият автор дава следната преценка: „Напевът на песните е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни. Като веднага допълва, че „всички песни са взети от живота"3.Тази музикалност на родопчанина събужда непринудено асоциацията ни за чародейния певец Орфей, който преди няколко хилядолетия броди из същите дебри и усои, като укротява с песен дивите зверове и разговаря с птиците. Както ще видим по-долу, с големи музикални заложби е и Константин Дъновски, който възсъздава вдъхновени песнопения в източноправославното църковно служене. С не по-малко музикални заложби е и Учителят Петър Дънов, автор на много песни, които се пеят от неговите последователи. Младият човек, който се отличаваше с буден ум, имаше и всестранен интерес както към живота на поробената рая, така и към близкото и по-далечно минало на народа, особено в родния родопски край.
към текста >>

79. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Не е лесно да дойдат до единомислие люде с различни съдби и нрави.
Добре, че народът български си е имал занаятия, добре че знаял да реже от дърво цветя и птици, добре че имало зографи и иконописци и че жените не забравили да шият своите премени и възглавници с всякакви шарила, та народът, макар и да сложил по принуда фесове на главата на мъжете, все пак запазил своя вид и песните си, и занаятите си. Така е било по трите области на българската земя: Мизия, Тракия и Македония. Трябва да се знае, че в килиите на манастирите, издигнати в Халкидическия полуостров, имало е тайно брожение. Монасите, отдали живота си на служене Богу чрез молитви и чист живот, са били от всички краища на Балканския полуостров и все синове на поробените от агарянското нашествие народи: българи, сърби, гърци и румъни. Между тях е имало и някои братя, дошли от руските манастири. Не е лесно да дойдат до единомислие люде с различни съдби и нрави. Но общата тежка участ сближава човеците и заличава различията. Малко по малко с вървежа на времето у тези служители с будни умове и горещи сърца, се ражда идея да сторят нещо за поробените свои братя и да спасят както народността във всякоя от покорените страни, така и да укрепят вярата в Христа Господа нашего. Но какво могат стори монаси без оръжие, отдали живота си на благочестие, на кротост и добродетели? Единственото им оръжие би ще молитвата и непрестанната мисъл за свобода, отправена към небесната милост. На това оръжие малцина познават силата, защото сдружената молитва към Отца нашего и Господа Исуса Христа назарянина, стигна до небесата, колкото и на нас, невидещите човеци да ни се струва, че са далеко.
към текста >>

80. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Ти ми се понрави още в първата минута.
Върху народността е стъпил турският крак, а върху нашата вяра - тукашният гръцки патрика. Поспря за минутка човекът - поразмисли се и някак с благ тон продължи. - Да не мислиш, че съм тръгнал по търговия, за печалба. Не такава мисъл ме доведе в Цариград. На тебе мога да ти доверя всичко. Ти ми се понрави още в първата минута. Искам всичко да ти кажа, но някак ми е трудно да говоря, защото е греховно човек да хвали себе си. За Божиите дела и за народните работи хвалба не бива, нито сам да прави човек за себе си, нито пък да позволи друг да го хвали. Но все пак трябва да ти кажа всичко, защото инак не би разбрал за какво говоря и за какво съм намислил да те взема със себе си. Ей, младежо, като че Господ нареди да се видим. За народна работа дойдох тук, а като че е трябвало теб да срещна.
към текста >>

81. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Наследил ума, борческата и непримирима душевност на бащата, който умее да преодолява препятствия и да дири чрез християнското си благочестие пътя за тържеството на своя народ, взел от другата страна кроткият нрав и благородство на майка си, потомка на един просветен и властен баща, какъвто е бил чорбаджи Атанас, младият Петър е прибавил и нещо друго, донесено със своето раждане.
Ти няма да се омъжиш за този човек, когото са ти избрали. - И защото наистина така стана, както предрече малкият Петър, домашните взеха да се взират в държанието му и да се вслушват в неговата дума. Хората обикновено трудно свикват да се вглеждат в постъпките и думите на малките деца. Ако те - родителите и близките, бяха придобили това изкуство, тогава те щяха да разчитат по тези откъслечно казани неща и спонтанно извършени постъпки цялата картина на един следващ по-нататък развой на младия живот. В къщи, в училището, при играта със своите другарчета, по някои привички, които се повтарят периодично възрастните стига да имат изработена наблюдателност, биха узнали много неща за съдържанието, което се крие в мълчаливата детска природа и биха научили безпогрешните пътища, по които трябва да се насочи един живот. Наследил ума, борческата и непримирима душевност на бащата, който умее да преодолява препятствия и да дири чрез християнското си благочестие пътя за тържеството на своя народ, взел от другата страна кроткият нрав и благородство на майка си, потомка на един просветен и властен баща, какъвто е бил чорбаджи Атанас, младият Петър е прибавил и нещо друго, донесено със своето раждане. Една превишаваща годините му мъдрост, която е учудвала от време домашните му и една съзерцателност, която е била характерна черта още от най-ранните му години. Ако бащата или кой да е друг възрастен и разумен човек би влизъл по-често в разговор с това необикновено дете, те (особено бащата) много по-лесно щяха да си обяснят в онези по-късни години, защо възмъжаващият и просветен млад човек търси и избира пътища, които изненадват хората, привикнали да живеят в установени конвенционални форми. Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хатърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови Пазар, с него отиде и Петър. В Хатърджа - в оня край на черквицата, където беше оставено отделно място за училище, Петър започна своето образование. Там научи да чете буквите на черковнославянското писмо и да срича нещо от Псалтира.
към текста >>

Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен.
Да завърши там - казваше той - останалите класове, а после да видим къде. Това, че трябва да учи, беше само по себе си предрешено. За ученическите години във Варна, където премина класовете, след които той би могъл да продължи в средно училище, няма много сведения. Тези години, които съответствуват на възрастта от прогимназията, са годините, които човек преминава от детство в юношество. Това е една преходна възраст, когато младежът се формира физически и когато се установяват някои от основните белези на душевността. Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен. У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си непринудено и естествено. Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват. Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота. Тези закони за пробудения дух на младежа са много ясни и в тях той вижда намесата на мъдрост. Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света.
към текста >>

82. Учител в село Хотанца - Георги Томалевски (1897-1988)

От тази снимка лъха един нравствен колос - едно човешко съвършенство, което привлича силно и неотразимо.
Петър Дъновски има вече диплома за завършено средно образование в Свищов. Завършен е един етап от живота и образованието. Той обаче не се връща във Варна за постоянно местожителство, а остава учител в село Хотанца, Русенско. Трудно би могло да се предаде чувството на радост, което изпитвали малките деца, посрещнали за първи път своя учител. Една фотографна снимка от това време ни показва удивително красив млад човек с дълбоки, умни, но благи очи. От тази снимка лъха един нравствен колос - едно човешко съвършенство, което привлича силно и неотразимо. Този чист, прекрасен младеж, изпълнен с идеали, влиза при децата с любов и със своята цигулка. Той ги възпитава и обучава по своему, по начин, който той носи в себе си, и по един закон, който привързва детето към знанието без насилие, като създава добри привички и една несъкрушима трайна връзка. Хотанца е малко непретенциозно селце на около тридесет километра от Русе. Сухото и безводно място накарало жителите му да направят два дълбоки кладенца - единият за жителите на селото и странниците, а другият - за добитъка. Знайно е, че безводието не създава добър поминък.
към текста >>

83. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Тази е причината, че сред всички народи на Балканския полуостров, единствен българският народ е богат с най-различни духовни и всякакъв вид други нравствени учения.
Българският народ има в недрата на плодородната си земя всмукани като скъпоценни флуиди влиянията на три могъщи духовни култури - едната от времето на Орфей, живял в Родопа, по-късно богомилското учение, развило се в могъща обществена и духовна сила в средновековието и делото на светите солунски братя Кирил и Методий. Учителят знаеше, че нищо от онова, което е преживял един народ, не си отива, без да остави своите видими и невидими белези. Макар понякога затворен и привидно отчужден от външните ефекти, които са знак за дружелюбност и спонтанен ентусиазъм, българският народ е белязан с орфсическото начало и затова той и днес дава сериозни признаци да стане един от най-музикалните народи в световния архипелаг. На второ място, макар и верен на религиозните си традиции, този народ търси философско оправдание за тях. Той е показал неведнъж, че не се задоволява само с ритуала и навиците на религиозния култ, а търси скритата правда в него. Тази е причината, че сред всички народи на Балканския полуостров, единствен българският народ е богат с най-различни духовни и всякакъв вид други нравствени учения. И друго нещо има, което утвърждава не толкова материалистическото, колкото духовното му начало. Това, че и в миналото този народ единствен разтвори най-радушно обятията си за славянските просветители - солунските братя, даде им най-високата почит и оценка и ги направи свои народни отци. Като следовник на светлината, която те донесоха, като забележителен учител на българския народ е и Климент Охридски, тачен от българския народ като пръв негов учител в южните краища на българската родина. Всичко това е едно несъмнено богатство у българския народ, което послужи на Учителя на Бялото Братство да заработи на тази земя и сред този народ, който макар и да е под знака на Козирог и под влиянието на Сатурн, умее да пази това, което е разбрал и заобичал и да упорства в устояването му. След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г.
към текста >>

84. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

Животът, битът, уредбата и нравите на народа са горе-долу същите, каквито той е имал през робските години.
Годините от 1909 до 1915 Изминали са само 37 години от освобождението на България от отоманско иго. Животът, битът, уредбата и нравите на народа са горе-долу същите, каквито той е имал през робските години. Българинът има една черта, която съставлява и една от добродетелите му. При каквито и условия да се намира, каквито и режими да тежат над главата му, той не променя домашния си бит и навиците си. Може да му говорят всякакви оратори и съмнителни книжовници за неговото добро, но той пропуща думите им през много едро сито и задържа само някои от тях. Той запомня това, което е предварително преценил за себе си и тук-там това, което е оценил по сърце. Това е причината, поради която някои мислят, че българският човек приема всичко, търпи всичко и вярва на всичко, което му се казва.
към текста >>

85. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Техните опити нямат, разбира се, нравственопоучителен характер, но те са полезни за някои духовни хора, които трябва да разберат, че необикновеното ново не ни приобщава към Твореца и че те не ще ни отведат до дверите на световните тайни.
Чудесата, които запомниха не любопитните люде, а неговите ученици, са вътрешни чудеса, разбираеми за тези, които са се освободили от вкус към „сензациите на окултната наука“, разпространявана от популярни разказвачи на „необикновени неща“ и вестникарски новинари. Тези истински и невидими чудеса бяха разбрани от такива, за които приобщаването към Божественото учение е било такава жизнена потреба за душата им, както за умирающия от жажда пустинен обитател е съдът, в който му се поднася чиста изворна вода. Когато става дума за чудеса, чрез които някои хора се приобщават към идеите за съществуванието на Бога, тогава трябва да добавим, че тези хора, които са станали верующи поради „чудесното и необикновеното“, имат малка заслуга и нищожна полза от тази вяра. Ако трябва да се дирят само свръхфизични феномени и свръхес тествени състояния, ние бихме могли да се обърнем и към науката. Не бива да си мислим, че на хората, които се занимават с наука, не им е идвала на ум мисълта да открият скритите причини на някое необикновено явление и да направят такъв експеримент, който да изглежда като чудо. Техните опити нямат, разбира се, нравственопоучителен характер, но те са полезни за някои духовни хора, които трябва да разберат, че необикновеното ново не ни приобщава към Твореца и че те не ще ни отведат до дверите на световните тайни. Тук винаги очакваха появяването на Учителя с надеждата да получат съвет, помощ или отговор на вълнуващи въпроси Ако е въпрос за чудеса, оня, който ги търси и обича, нека прочете някое от писанията на пътешественици за далечния Изток, които са имали случаите да видят, как някой от учениците на йогическата наука са правили смайващи неща. Мнозина от наблюдателите пътешественици са били верующи, но вярата си във възможностите на човека да познае Божественото начало те са носили в себе си и това, което са видяли, не е нито отнело, нито прибавило нещо към тяхната вяра. Ако пък между пътешествениците е имало атеисти, те не са станали верующи. Това, което са видяли, те са си го обяснили по своя начин, тъй като най-често хората в такива случаи търсят някакъв скрит фокус.
към текста >>

Той ни поучаваше на добродетели, на висока духовна нравственост, защото това е повече от всяко „чудо“, повече от всяка магия.
И Исус Христос обаче никъде не поучаваше своите ученици на подобни изкуства. Той им говореше за смирение, за търпение, за любовта и блаженствата, които се постигат чрез усърдие и страдание. Той не показва това свое изкуство и когато римските войници го приковаха на кръста, защото той знаеше, че тъкмо заради този кръст, на който чрез саможертвата възстанови нарушения закон, той дойде на земята. И защото Учителят на Бялото Братство бе положил основите на своето учение върху Словото на Христа, и който няколко пъти, макар много внимателно повдигна крайчеца на триизмерната завеса, не показа всичко онова, което можеше и знаеше. Ние сигурно толкова можехме да понесем. Той ни поучаваше на добродетели, на висока духовна нравственост, защото това е повече от всяко „чудо“, повече от всяка магия. Когато Учителят поднасяше на хората истината за живота и чертаеше пътищата за развитието, тези истини биваха възприемани от слушателите му така, както се възприема хляба, който ни храни, без да се прави химически анализ на съдържанието му. Тайната на въздействието беше в това, че думите, които той казваше, бяха написани с могъща сила. Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива душа. Ето защо такива сензационалисти, които търсят доказателство за Бога в свръхестествените явления и спиритическите сеанси, във виденията и факирските чудеса, когато се приближат до учението на Бялото Братство казват: „Тези неща ми са познати, кажете ми нещо необикновено“. Да се научиш да мислиш, да се научиш да се храниш и спиш, да научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си себичността, егоизма, страха и суеверието, за някои фантасти на духовна почва са „познати“ неща.
към текста >>

Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“.
Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива душа. Ето защо такива сензационалисти, които търсят доказателство за Бога в свръхестествените явления и спиритическите сеанси, във виденията и факирските чудеса, когато се приближат до учението на Бялото Братство казват: „Тези неща ми са познати, кажете ми нещо необикновено“. Да се научиш да мислиш, да се научиш да се храниш и спиш, да научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си себичността, егоизма, страха и суеверието, за някои фантасти на духовна почва са „познати“ неща. Това познанство прилича на туй, когато гладен човек се запознава с храната - с хляба и с плодовете, като ги гледа през дебелите стъкла на някоя витрина. Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“. Дори и когато приказваше за неща от съдбоносна важност, Учителят приказваше тихо, без афекти и интонация, която би била дори подходяща за случая, без да даде вид, че той е погледнал дълбоко в причината на нещата и че се връща от един свят с такива измерения, където това, което трябва да стане, е вече станало. Когато някой болен се оплакваше от своите страдания, Учителят му предписваше изненадващо прости неща, а оня, след като ги изпълнеше, оставаше учуден от получените резултати. Имаше случаи, когато Учителят не отговаряше на зададените му от болния въпроси. Вместо да го наставлява какво да прави, той ставаше от стола и донасяше на посетителя някоя ябълка, круша, мандарина или чепка грозде в зависимост от сезона, когато ставаше този разговор. Какво се криеше в този акт, какво беше въздействието на тези плодове никой не знаеше, но болните оздравяваха.
към текста >>

86. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост.
И това се повтори и потрети, за да се запечата в ума и сърцата на всички Христови последователи. Ето защо учението на Бялото Братство може да се нарече преведено, разпространено в един по-широк регистър и осъвременено учение на Христа. Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоящата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението. Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост. Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното.
към текста >>

Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления.
Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост. Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител" На учениците от Бялото Братство не е позволено да замайват умовете на хората с подобни неща и ако някой си позволява да прави това, той престава да е войник на Христа, който воюва с вяра, търпение и сам по себе си се нарежда във фалангата на другия фронт, на който не давам тук истинското име. Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появявали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение към различаването. В Евангелието се казва: „Изпитвайте духовете“.
към текста >>

87. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

„Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България.
Мисълта между другото е и страстен композитор. За да не стигна дотам, искам да привърша своето писмо. Ще ти кажа накрая, че само личният контакт с него и със словото му може да ти донесе истинско запознанство с него и неговото дело. Сърдечно твой Д. К.“ Друг слушател на Учителя и последовател на Учението на Бялото Братство пише следното: „Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. Ортодоксалните християнски дейци заклеймиха богомилството като ерес и разкол, но след едно хилядолетие всички сериозни и обективни историци оцениха това движение като един от най-ранните и мощни тласъци в развитието и тържеството на реформацията в Европа. Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози. Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила.
към текста >>

88. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал.
Не за тях предимно небето праща словесната манна, а за гладните. Днес има истински млади, търсещи и разочаровани от порядките на живота хора. Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот. Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина. Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот.
към текста >>

Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени.
Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот. Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина. Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“.
към текста >>

89. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

и разбрал, че вълците, лисиците, мечките и всички животни със своите специфични качества живеят у човека като характерни белези и компоненти на неговия нрав.
Със змия не си играй! След това се усмихнал, махнал с ръка и се отдалечил. Макар излъган, нашият брат получил след този разговор голямо успокоение. Кой знае как, но от този момент му се сторило, че тези десет хиляди лева не са голяма сума и загуба в сравнение с хубавия урок, който получил от оригиналните, казани по този повод, сентенции. Замислил се брат Т. П. и разбрал, че вълците, лисиците, мечките и всички животни със своите специфични качества живеят у човека като характерни белези и компоненти на неговия нрав. Тогава той си спомнил думите в една учителева беседа, в която той бе казал: „На земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински. Внимавайте с кого имате работа.“ Всеки събеседник с Учителя получаваше уверението, че той говори с представител на един по-висш свят, където не съществуват никакви заблуждения. Положителният утвърждаващ отговор или пък предупреждението, което той получаваше, че от една неправилна мисъл, чувство или постъпка ще последва неминуемо разочарование, ставаше съвсем очевидно и неподлежащо на съмнение.
към текста >>

90. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Той, който можа да ме склони на тази възраст да сменя всекидневните си плачове, които според него не се нравят на душите, с макар и още несъвършените и горко извадени мелодии от струните на моята цигулка.
Забелязах, че заслушана в моите трогателно необработени тонове, скръбта ми, която не ставаше по-малка, някак се осмисляше. Представях си, че Ани седи някъде в тъмните ъгли на стаята и слуша музиката на майчината неутешима, но вече по-смислена скръб. Когато оставах сама, аз отивах при Учителя и му разказвах за тези свои преживявания. Той ме слушаше внимателно и лицето му ставаше молитвено съсредоточено. Само той, Учителят можеше да ме разбере и да не помисли нищо лошо за мен. Той, който можа да ме склони на тази възраст да сменя всекидневните си плачове, които според него не се нравят на душите, с макар и още несъвършените и горко извадени мелодии от струните на моята цигулка. Два пъти в седмицата ходех горе - зад боровата гора, да слушам Словото на Учителя. Когато се случеше да пропусна да отида или когато не свирех известно време с цигулката, чувствувах полъха на един упрек към мен от Ани, а вече и от другите деца, които научиха, че аз по такъв начин давам израз на своята скръб. В тия дни къщата беше някак неспокойна. Гредите на тавана пращяха по особен начин и гардеробите като че помръдваха сухите си гърбове. *
към текста >>

91. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал?
Тези органи са направени от субстанция, която няма нищо общо с физическото вещество. Не само в окото, но и в органите на всички възприятия съществуват степени на приематели, които са свързани с по-високите полета. Колкото това да изглежда странно и невероятно, то е факт за тези, фактите на които се простират в един много по-широк диапазон от физическото поле. Физическият човек има много репродукции в други полета, които също се изграждат и усъвършенствуват посредством нашите мисли, чувства и постъпки във физическия свят и за които тези от хората, които нямат усет за по-горно измерение от третото, не знаят нищо. Ясновидството, телепатията, яснослушането, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по-висш порядък. Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал? Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби? Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несправедливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и справедливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот.
към текста >>

92. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако разумът не е поставен в действие, такъв човек е упорит и нелогично своенравен.
Учителят: Това е тъй, но за да се осведомите по-добре за това, което питате, необходимо е да направя един по-щателен анализ върху екзекутивните качества на човека. Три от тия екзекутивни способности са: твърдост, смелост, изпълнителност. Това са трите съставки на волята. Графически и те могат да се изобразят със страните на равностранен триъгълник, ако те и трите имат еднаква абсолютна стойност. Какъв вид има твърдостта у даден индивид. Ако разумът не е поставен в действие, такъв човек е упорит и нелогично своенравен. Той държи на своето мнение, без да е ясно защо прави това. Не отстъпва само заради „неотстъпването“. Има също така упорита твърдост, която се отличава от посочената по това, че на този човек са засегнати личните чувства. Тази твърдост е продукт на себелюбие и култ към собствената личност. На трето място твърдостта може да се прояви в човека, който защищава своите убеждения.
към текста >>

93. 36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Нрави ми се и така съм свикнала с този процес, че в летовището в Несебър, където младежи ни прислужваха в трапезарията, често си прибирах съдовете след ядене и ги понасях, за да ги върна отново на масата.
Много работа се иска. Българинът по природа не се поддава на дресировка. А дресировка не ни е нужна. Нужно ни е съзнателно възпитание. Самообслужване стана популярна дума у нас. Нрави ми се и така съм свикнала с този процес, че в летовището в Несебър, където младежи ни прислужваха в трапезарията, често си прибирах съдовете след ядене и ги понасях, за да ги върна отново на масата. Бих желала да придобие същата популярност и думата самовъзпитание. Като дългогодишна учителка, наблюдавах каква сила има думата само, като самодейност например сред учениците, самостоятелност при обучението и пр. Но за съжаление думата самовъзпитание рядко се чува у нас. Какво е всъщност самовъзпитанието? Съзнателен контрол над всички прояви и уместни задръжки на индивида.
към текста >>

94. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Но страданието е най-добрият учител на човека и бедствието ни започва да събужда съзнанието на народа ни за необходимостта от нови нравствени закони и нов вид управление на страната ни.
След изгонването на богомилите настъпи турското петстотингодишно робство. След преследването на Новото Христово Учение настъпи страшно материално и морално падение на българския народ. Стигнахме до просешка тояга. Младежта е в безпътица и пилее способностите и енергията си в безумни начинания и прояви. Печално българско робство на силите на тъмнината! Но страданието е най-добрият учител на човека и бедствието ни започва да събужда съзнанието на народа ни за необходимостта от нови нравствени закони и нов вид управление на страната ни. Умориха се хората от ограниченията и мизерията, която ни държи в окови. Започват да търсят изход ог това положение и мнозина днес се запознават за пръв път с Великото Учение за Любовта, Мъдростта и Истината, предадени в хиляди беседи и лекции от Мировия Учител Беинса Дуно. Много чужди страни вече го познават и търсят литература за него. Един ученик на Учителя, Михаил Иванов, замина за Париж в 1937 г. да предаде това учение на Франция, но за жалост обяви себе си за Мировия Учител и измами света.
към текста >>

95. ДЯНКО КОЛЕЛОТО - Борис Николов

Тъй живееха занаятчиите някога – простичко, естествено, но много красота и достойнство имаше в техния живот – здрав морал, чисти нрави, уважение и почитание.
Следва богат, сит обяд. Рибата обича тънко бяло винце, а то от сутринта вече е турено да се изстудява. Хубавото разположение идва естествено – сега може да се изпее някоя от старите възрожденски песни… Когато слънцето се наклони, впрегнат кончетата и шарените талиги потеглят с весел звън. Всички са доволни, сити, отпочинали; припкат кончетата, звънят звънчетата… Тъй живееха занаятчиите някога – простичко, естествено, но много красота и достойнство имаше в техния живот – здрав морал, чисти нрави, уважение и почитание.
към текста >>

96. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време.
В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П. Дънов се представя пред българската и световната общественост. В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента: 1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса. 2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Христовия Дух - да предаде на българския народ и на света Новото Учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически етап от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Учението му в този вид съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. По своя характер учението е универсално (сиреч предназначено за всички хора и за всички времена), но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота. 3) Мисията на българския народ - да приеме Словото на своя Учител - Новото Учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя. Възванието е подписано от П.
към текста >>

Дънов е прочут преди всичко като "учител на нравствеността".
И. Г. Хол обръща внимание на качеството на П. Дънов да познава и оценява характера на хората и на обстоятелството, че в учението на последния не биват засягани пряко обществените проблеми на реалния живот. Последното становище се допълва и от М. Калнев в многобройните му критични съчинения, където се подчертава фактът, че П. Дънов е прочут преди всичко като "учител на нравствеността". Именно в посока етиката на новото учение са отправени голяма част от атаките на православните църковни дейци и богослови в печата. Н. Православов изтъква като най-важна притегателна сила на идеите на П. Дънов поставянето на абсолютната свобода в основата на нравствеността. В изданията, симпатизиращи на П. Дънов, опитите за обяснява- не на влиянието му по принцип са насочени към търсене на причините вътре в явлението.
към текста >>

Дънов поставянето на абсолютната свобода в основата на нравствеността.
Последното становище се допълва и от М. Калнев в многобройните му критични съчинения, където се подчертава фактът, че П. Дънов е прочут преди всичко като "учител на нравствеността". Именно в посока етиката на новото учение са отправени голяма част от атаките на православните църковни дейци и богослови в печата. Н. Православов изтъква като най-важна притегателна сила на идеите на П. Дънов поставянето на абсолютната свобода в основата на нравствеността. В изданията, симпатизиращи на П. Дънов, опитите за обяснява- не на влиянието му по принцип са насочени към търсене на причините вътре в явлението. Неизвестният автор на съчинението "Дънов и съвременният обществен морал" класифицира следните три категории слушатели в съответствие с подбудите, които са ги довели на беседите му: 1. Разочаровани от съвременния материалистичен живот. 2. Разочаровани от суетата. 3.
към текста >>

Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище.
Не е без значение и обстоятелството, че П. Дънов е проявявал определени парапсихологически способности, свидетели на които са ставали както мнозина негови последователи, така и съвсем странични хора. И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците. Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П. Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове. Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години. Като прототип духовният водач (или "гуру") е по-характерен за източните култури и религиозно-философски системи.
към текста >>

Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове.
Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците. Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П. Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове. Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години. Като прототип духовният водач (или "гуру") е по-характерен за източните култури и религиозно-философски системи. Там терминът "Учител" притежава древна традиция и предполага определено духовно съдържание, в чиято основа се намира идеята за същество от по- висока небесна йерархия, Божий пратеник на Земята, който е натоварен с мисията да ускори еволюцията и да издигне благоденствието на по-малките си събратя, обикновените хора. В западноевропейската цивилизация това понятие е наложено от модерната теософия, като първичното индийско мистично съдържание е конкретизирано от учението на ББ в България от неговите последователи. Отношенията вътре в движението между Учител и ученици почиват на съответно етическо обосноваване и са своего рода емблема на същността на тази неформална общност.
към текста >>

Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване.
Семето, посято от Словото в човешките души, дава и ще продължава да дава богати плодове. Раздялата на Учителя с неговите ученици е само на материално равнище. Той им оставя едно неоценимо съкровище на познанието, което - ако бъде приложено - помага на всеки да изпълни своето предназначение на тази планета. Учителят на ББ невидимо присъства сред нас. Той наблюдава внимателно как се изпълняват неговите свещени завети и повели. Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване. Нещо повече, Той подготвя в отвъдния свят душите на онези, които желаят да се завърнат сред нас и да внесат своя дял в грандиозното начинание за утвърждаването на Новата Култура на VI раса. Ето и оценката на самия Петър Дънов за неговото учение: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи...", "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център. Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от "на- родно-демократичното" правителство на БКП (под прикритието на ОФ) - партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война.
към текста >>

97. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план.
Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина. Учението на П. Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон. Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов.
към текста >>

Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост.
ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква пълна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен."
към текста >>

Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности.
Със сигурност никой не би могъл да го каже по-добре от автора на гореизложеното. Xарактерно за учението на П. Дънов е, че той засяга най-важните общочовешки проблеми и се стреми към висш синтез на духа и най-ценните завоевания на миналото, предимно на древния Изток, с духа и постиженията на новото време. Учителят на ББ в България е съвършено чужд на илюзията на онези философи и мислители, които се стараят да изрекат "последната дума" на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и завършена форма. Той е убеден, че "последно", абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на израстване, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми и остарелите схващания се превръщат винаги в спънка на прогреса и че най-важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към висшата цел Бога и Истината. П. Дънов смята, че до големите духовни открития и откровения човек не може да се доближи без реално нравствено издигане и пречистване, без пробуждане на латентните му духовни сили и способности. Оттук и задачата, която Учителят П. Дънов си поставя с цялостната си дейност, е предимно от практически просветно-възпитателен характер. Той не се стреми да създава книжни теории и системи, а да учи и напътства с личен пример и пояснения, за да усвоят последователите му най-великото изкуство изкуството на разумния живот. Основният и най-важен факт на всемирния живот, според П. Дънов, е именно неговата разумност.
към текста >>

Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон.
Особено внимание в този аспект на осмисляне бива обръщано на ап. Павел, за когото се смята, че е бил окултист, и то от найвисок ранг (впрочем теософите твърдят, че ап. Павел е въплъщение на един от Великите Учители на земната Йерархия Иларион). Най-съществената разлика между схващанията на П. Дънов и християнското учение е концентрирането на вниманието на Словото на първия върху човека (допирни точки с антропософията на Р. Щайнер) и вярата, че той може със собствени сили да поеме духовно-нравственото си развитие и да установи "Царството Божие на Земятада очисти всичките си грехове, живеейки според Божия закон. Ролята на човека, в съответствие с възгледите на П. Дънов, е по-значима от това, да следва предопределението на съдбата. Учителят на ББ у нас допуска по-голям потенциал на човека, защото човешката душа е част от Бога, първична Божия искра. Когато в живота бъде приложено учението на Любовта, което е истинското Xристово учение, тогава ще настане и "Царството Божие на Земята". От позициите на християнския църковно-богословски критичен анализ теоретичната система на Учителя П.
към текста >>

Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност.
За да придобие човек истинския живот, трябва да се освободи от робството на греха и тъмнината, да се откаже от всичко, което е противно на Любовта и на волята Божия. Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията.
към текста >>

Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля.
По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но същевременно официалното, институционализирано християнство изгубило своя истински живот и престанало да бъде онзи мощен фактор за всестранно повдигане на човека, каквото било в първите времена от земното битие на Църквата. Верен на своя метод да не се занимава с отрицателното в живота, а само да твори и да създава новия живот, П. Дънов не само не воюва срещу официалната Църква, но и твърде рядко си спомня за нея. Той просто обяснява Xристовото учение, разкрива неговия истински смисъл и мощния творчески дух, извиращ от него; възстановява неговите най-красиви и значими традиции и създава в душите истинска жива вяра, способна да внесе великото и новото в живота. Той проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и низшия живот и възприемане "тесния път" на духовно-нравственото усъвършенстване, на новорождението, на единението с Бога, чрез всеобхватно изпълнение на Неговата свята воля. Той проповядва и онова ново и велико, което Xристос носи днес навред по света и на първо място в нашите сърца и души. В заключение: учението на ББ в България и изградената върху неговата основа духовна общност не е нито църква, нито секта. То е Школа, която освен своята философска страна има и (най-вече!) практическо значение за живота. Тази Школа не се уповава на догми и ритуали, осветени от вселенските събори на християнството затова именно не е църква, макар че ББ никога не е било против никоя църква. Напротив официалната институция, наречена "християнска Църква" (в конкретния случай БПЦ), се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството.
към текста >>

Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал.
Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Понякога учени хора, с дипломи и титли, но с по-ниска степен на духовно развитие, остават чужди за истините на Невидимата Реалност, понеже все още не притежават "антена" и "приемник" за тях. Тях можем да оприличим на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато зимата вече хлопа по вратата на живота. Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината. Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин.
към текста >>

98. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение.
Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Щом любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в него." Без Любов няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос. Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение. 3. Любовта фундамент на отношението на човека към Бога У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. "Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо.
към текста >>

Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос.
У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. "Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов). Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос. Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от Любов! Нека тук предложим цитати от учението на П.
към текста >>

В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство.
Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек." Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му. ...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях."
към текста >>

Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта.
То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придобива знания, светлина. За него всичко оживява. Чрез любовта човек добива познания за Бога и природата." Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа." Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса.
към текста >>

99. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

3) като цел на духовно-нравственото усъвършенстване на разумните същества в Битието (цел, формулирана най-ясно от Спасителя Иисус Христос в Мат.
Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Истина, Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи: 1) като фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса); 2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия); 3) като цел на духовно-нравственото усъвършенстване на разумните същества в Битието (цел, формулирана най-ясно от Спасителя Иисус Христос в Мат. 5:48, вече цитирана). Като допълнение към осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на Божия план за света предлагаме следните размисли на Учителя П. Дънов: "Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят.
към текста >>

Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция.
Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът." Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълния живот.
към текста >>

б) чистота - нравствена, духовна и физическа
Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея. Те не могат да изменят на този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъпка в живота - това е пътят на Любовта." Като отидеш при Любовта, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината. Чрез Божията Любов ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота." б) чистота - нравствена, духовна и физическа Абсолютната чистота е задължителната среда за всички духовни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България. Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с Бога и пречи за възприемането на Мъдростта. С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единственият извод, който следва да направим за себе си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието.
към текста >>

От друга страна - физическата чистота, личната хигиена, е съществена предпоставка и за нравствената и духовна чистота.
Абсолютната чистота е задължителната среда за всички духовни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България. Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с Бога и пречи за възприемането на Мъдростта. С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единственият извод, който следва да направим за себе си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието. От друга страна - физическата чистота, личната хигиена, е съществена предпоставка и за нравствената и духовна чистота. Нена- празно древните римляни казват: "В здраво тяло - здрав дух! " Едното не може без другото. За да бъде човешката личност хармонична, изискването е постигане и поддържане и на трите вида чистота. Само ленивият може да се оправдава, че всичко земно е преходно, т. е. няма смисъл да се грижим за индивидуалната и обществена хигиена.
към текста >>

100. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води към постигането на Истината.
Слънцето се движи около друго слънце - движение в движение става. Но общата посока на всички тия движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел - Истината" (Учителят П. Дънов). Истината е цел, а не самоцел на космическото Развитие. Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води към постигането на Истината. А на своите неустрашими покорители тя дарява безгранична свобода. За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата условност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие - отговорност. Ето какво се получава: Истина - свобода - отговорност Ако се опитаме да изразим съдържанието на тази схема на достъпен език, то резултатът би изглеждал така: Постигането на Истината носи пълна и безгранична свобода, която трябва да бъде използвана с максимална отговорност.
към текста >>

Физическа, нравствена и духовна.
Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението. А в нашата действителност предпоставки за изкривяване - дал Господ! Затова мъдреците и духовните Учители от всички епохи ни учат, че живеем в свят на заблудите, на илюзиите. Свят, в който е толкова трудно да познаеш самия себе си. А без този род познание духовният Път е обречен на невъзможност.
към текста >>

Да обичаме ближния си, както себе си - това е втората, съответстваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Христос.
...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш." б) Любов към ближния Да обичаме ближния си, както себе си - това е втората, съответстваща по важност на първата, заповед в нравствения закон на Христос. Различна е реакцията по обратната връзка на двата Космически принципа - Любовта и Истината, що се отнася до човешките недостатъци и слабости. За този вид взаимодействие Учителят П. Дънов свидетелства: "Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината, обаче, е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата.
към текста >>

Любовта към Бога и ближния - като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога.
В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината." в) Любов към всички творения Любовта към Бога и ближния - като най-важни заповеди в Божествения нравствен закон - би следвало да бъде хармонично съчетана и с Любов към всичко, сътворено от Бога. А това означава - Любов към природата и всички живи същества. Цялото творение отразява в своята същност невидимото присъствие на Твореца. Чрез Своя Дух Той изпълва всеки атом на Битието. Затова и по неповторим начин в творението бива отразена и Божествената Истина, към която откакто свят светува е устремена Любовта. Ето разсъжденията на Учителя П.
към текста >>

Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване.
Един отива на една страна, друг - на друга, и пътищата им се кръстосват. Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." Ние знаем, че всички движения вървят все към главата. Главата е, която ни показва насоката. Пътят, по който се движат всички същества, е път към Истината." От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар. "златни стихове" в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразено онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25709104537964