Търсене в текстове за 'Нрав'

Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер. Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране. Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация. Има обаче и песни с източна интонация и напеви. Архитектониката е странна, изградена на идеалистична почва. Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
към текста >>

2. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие?
Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам. Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време. Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и песен в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания. Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви? С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели. Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона. И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят.
към текста >>

3. 3_31 Истинската работа

Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години.
Външната работа не е толкова важна. Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си.
към текста >>

4. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого.
Защо ли? Защото се беше намесил онзи "хубостник" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше. Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници. Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник. Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "хубостник". Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого. В братския живот тя беше нещо вмъкнато. Тя беше за нас външен човек - знаехме, че има контакт с Учителя само чрез музиката и нищо повече. Но Учителят беше работил с нея, беше я оценил като талант и певица, беше й дал песни и ние бяхме длъжни да публикуваме тези песни. След като направих три безуспешни опита да получа песните, накрая аз не издържах и ядосана и побесняла - а аз съм много опасна, когато съм ядосана и бясна, но те ме бяха вбесили от тяхното разиграване - накрая аз отидох при тях. И като ги подхванах, и като им сложих една такава страшна караница, че те се изумиха, защото никога не ме бяха виждали такава.
към текста >>

5. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно.
52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш. За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас. На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога. Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят, че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е Царството Божие.
към текста >>

6. 3_55 Учителят и толстоистите

До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов.
Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир". През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов. През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора. В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо. То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него. Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България.
към текста >>

7. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Но тя беше много медиумична, влизаха в нея различни низши духове и я правеха много непостоянна, капризна и своенравна, своеволничеше и правеше много пакости на всички.
"Каналът, през който изтичаше Злото" Казваше се Магдалена Попова. Беше учителка и знаеше много добре няколко западни езика, с които боравеше свободно и си правеше "гаргара с тях", както обичаше да казва и в което ние се бяхме убедили напълно. Но тя беше много медиумична, влизаха в нея различни низши духове и я правеха много непостоянна, капризна и своенравна, своеволничеше и правеше много пакости на всички. Особено когато влизаха в нея духове, враждебни на Учението и на Учителя. Тогава елате да гледате - бълваше огън и жупел от устата си срещу Братството и срещу Учителя, навсякъде, където й попаднеше. Тя беше от този тип хора - ако Учителят я изгонеше през вратата, щеше да влезе през комина, само и само да направи пакост. На тази своя медиумична природа тя дължеше различните си залитания ту насам, ту натам. Още през 1925 година тя си позволи да отиде при духовенството.
към текста >>

8. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при свиренето.
Щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Около него имаше пейка. Ние музикантите свирехме под стълба с електрическата крушка, а другите играеха. При такава поетична обстановка се разучаваше "Пентаграмът". Брат Симеон Симеонов, със своя нетърпелив нрав, понякога избързваше при свиренето. Учителят каза: "Слушайте сестрата, тя има развито ритмично чувство" - и посочи мен. След като научихме Паневритмията и я играехме на полянката, Учителят каза на Кирил Икономов да вземе и един метроном и както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили. Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето. Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме.
към текста >>

9. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Това много му хареса и допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести.
Аз пазих досега неговите разработки. Сега ги дадох на младите, за да ги изпълняват с братския хор. След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - едър на ръст, енергичен, гласовит мъж, деен - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много му хареса и допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. Това от своя страна доведе и до конфликтни положения с приятелите в следващите години. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командува и много пречеше на другите също така да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони!
към текста >>

10. 8_03 Симеон Симеонов

Все пак, той беше запазил своя весел нрав, обичаше шегите, обичаше веселите закачки, отстрани изглеждаше, че е несериозен.
Изобщо беше много редовен. На младини е бил бохем, веселяк, похапвал си, попийвал си, живял е лек и повърхностен живот, погледнато отстрани. След като се запознал с Учителя, той променил живота си. Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов". И това не бе малко. Все пак, той беше запазил своя весел нрав, обичаше шегите, обичаше веселите закачки, отстрани изглеждаше, че е несериозен. Но беше изключително редовен в Школата. В приказките си, поради шеговития си тон, не показваше голяма задълбоченост. Ние младите гледахме критично към него, понеже виждахме това, което се отразяваше в нашето съзнание. Ние бяхме несправедливи към него и лично аз не знаех още какво представлява Симеон. В такъв случай трябва да се знае откъде идва човек, откъде излиза и какъв път изминава, защото един човек излиза от много ниско място, няма да му стигне време през един житейски живот да стигне до върха.
към текста >>

11. 8_12 Братските салони и Изгревът

След като салонът на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба грешка, че не бе откупено това място, което се допираше до салона.
В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност. А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година? След като салонът на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба грешка, че не бе откупено това място, което се допираше до салона. По късно, едни го наеха и направиха там кръчма. Цял ден и цяла нощ пияниците се събираха там и пиеха вино и ракия. Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до салона и до стаята на Учителя. Значи кръчмата от "Оборище" 14 дойде и се залепи за салона. А дойде и онова време, когато "Изгревът" беше разрушен от комунистическата власт в България и бе предаден на комунистическата власт на Съветска Русия - там бе изградена легация на Съветска Русия.
към текста >>

12. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като ѝ похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замена, непременно според условията на самия живот ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива. И ето, че се ражда криза в техния живот. Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека. Тази е причината, която погубва самия человек. Неговото нерадение да узнае доброто на своята душа. Но мисля, че с теб не трябва да бъде така. Ти трябва във всичко да се подвизаваш към доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час, никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш. Винаги трябва да ходиш в пътят на виделината.
към текста >>

13. 108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА

Както Фердинанд, така и Борис бяха своенравни Хабсбурги.
И че туй, че не са изпълнили нищо. „Те вземат сведения от мен, питат по някои въпроси, но никога не изпълняваха съветите ми." Имам го този разговор, където Учителят посочва какви съвети са искали от Него и как не са ги изпълнили. През 1918 г. полковник Генчев е дошъл с автомобил изпратен от Фердинанд да пита Учителя какво да прави по-нататък. Учителят казал: „Ако иска да запази династията си, да абдикира в полза на сина си Борис." Този път Фердинанд нямаше какво да прави и трябваше да послуша съвета на Учителя. Както Фердинанд, така и Борис бяха своенравни Хабсбурги. Затова не ги обичаше Учителят. Учителят каза веднъж: „От къде се взеха тия духове? От векове мъчат българския народ." Ние проверихме думите на Учителя и те се оказаха верни. Интересно бе, че с освобождаването на България от турско робство, Учителят идва да работи в рамките на една Сан-Стефанска България. Но тези духове я разделиха на две чрез Берлинския конгрес в Германия.
към текста >>

14. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

социалното и нравствено единство на българското общество се разпада.
България влиза във войната на страната на Централните сили - Германия и Австро-Унгария. Започва една тригодишна война, в която българите са в окопите на фронта, а жените и старците орат и сеят нивите. Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са боси, голи и гладни. Злоупотребите и спекулациите на приближените около властта са големи. Така че през лятото и есента на 1918 г. социалното и нравствено единство на българското общество се разпада. На 15 юни 1918 г. правителството на Радославов подава оставка на кабинета си пред монарха Фердинанд. На 21 юни 1918 г. Александър Малинов съставя ново правителство. Поставя се въпроса за сключване на сепаративен мир с Антантата и излизане от войната.
към текста >>

15. 153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

Беше много своенравна понеже беше медиомична за онези сили и духове, които гонеха Братството и воюваха срещу него с всички позволени и непозволени средства.
153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ Казваше се Магдалена. Кога и защо дойде на Изгрева не можахме да разберем. Беше много своенравна понеже беше медиомична за онези сили и духове, които гонеха Братството и воюваха срещу него с всички позволени и непозволени средства. А тя се движеше в нашите среди, идваше и сядаше е салона, когато Учителят изнасяше беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната като сестра и бе напълно смирена. Но.;идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя, пред всички нас дори и пред лицето на Учителя. Ние седяхме или стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея и да я разкъсат. И щяха това да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше.
към текста >>

16. 159. ПРОТОКОЛ

Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост.
Именувам се Петър К. Дънов от Варна. 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител, показвам: Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен".
към текста >>

17. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Инак братът имаше добро сърце, весел нрав, общителен, услужлив.
Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун. Почуква. Учителят отваря. Братът хленчи: „Много съм болен, Учителю! " Пък братът беше от онези братя, малко разглезени от приятелите, свикнали да се задоволяват всичките им желания. Обичаха да живеят приятно и лесно. Инак братът имаше добро сърце, весел нрав, общителен, услужлив. Учителят го гледа строго, държи го пред вратата, не го кани в стаята. „Ти не си болен! Нищо ти няма. Утре има екскурзия до Витоша, можеш да дойдеш" - и затваря вратата. Остава братът отвън и си мисли.
към текста >>

18. 5. НЕ

" Но братът е своенравен и не много послушен.
5. НЕ Когато Учителят и братята бяха на Сините камъни при извора Куш-Бунар брат Шишманов се беше заел да прави пейки и маса за хранене под един голям вековен бук. Учителят му казва: „От този бук клони няма да сечеш! " Но братът е своенравен и не много послушен. Харесал той няколко хубави клона от най-високите части на бука, качил се с брадвичката и кълца. В това време Учителят и брат Минчо Сотиров наблизо разговарят. Изведнъж брат Шишманов се откача от горе, полита надолу и надава вик. Учителят го поглежда, махва с ръка и казва: „Не! " Братът се закача на един клон, слиза целия пребледнял, гледа виновно, а Учителят му казва: „Нали ти казах да не сечеш клони от този бук?
към текста >>

19. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

БОРИС НИКОЛОВ

Тя има пълна нравствена свобода да стори, което иска.
Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя Дух. Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на другия. „Не можете да служите на Богу и на Мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътят, който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори, което иска. Ще дойде време, когато тя ще познае онова, ко ето е загубила. Аз я оставям на волята Божия за напред да стори с нея, кое то е Нему угодно. Господ ще промисли за своето дело бъди уверен и то по чу ден начин. Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйлска цари ца и бягаше от нейното лице, Господ го попита: „Илия какво правиш", той от говори: „Господи, пророците ти избиха и само аз останах и моят живот тър сят". „Не бой се", казва Господ: „Още седем хиляди имам, които не са прек лонили коляно пред Ваала".
към текста >>

20. 31. МАРКОВА ПРЕВЕЖДА НА ФРЕНСКИ БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ

Но тя беше своенравна, а имаше много неща и с това създаваше много грижи и бели на Учителя.
В нейния салон се държаха едни от първите беседи на Учителя. А нейния салон е бил на ул. „Цар Шишман" където е била школата за чужди езици. Там през 1922 г. Учителят е говорил на младежите. Но тя беше своенравна, а имаше много неща и с това създаваше много грижи и бели на Учителя. Но когато решаваше нещо да свърши го правеше. Така беше превела една беседа от Учителя на френски език. Аз взех и дадох друга беседа на Маркова да я преведе на френски. Тя взе, работи известно време и ми върна материала. Гледам и виждам, че тя бе коригирала с червено мастило целият текст.
към текста >>

21. 92. МЪГЛАТА

БОРИС НИКОЛОВ

Но имаше и своенравни братя и сестри, които самоволно решиха, че тази задача е много елементарна и че могат да се справят сами без помощта на Учителя.
Този опит бе направен от мнозина. След това задачата бе: първо трябваше да се качат денем, а след известно време да се изкачва Черни връх и то да стане нощем. През цялото време ученикът трябва да държи връзка с Бога и да не си отклонява вниманието със странични неща. Мнозина направиха този опит и се получиха най-невероятни случки за описание. Едно от условията беше, всеки който тръгне да прави този опит трябваше да се обади на Учителя. Но имаше и своенравни братя и сестри, които самоволно решиха, че тази задача е много елементарна и че могат да се справят сами без помощта на Учителя. На тези им се случиха най-неочаквани премеждия и някои пострадаха. Стенографката Паша Теодорова и тя решава да направи този опит както и останалите. Отива при Учителя и Му съобщава, че иска да отиде на екскурзия на Витоша сама, за да може да размишлява, да съзерцава сред природата и едновременно да направи задачата, която Той е дал, да се отиде на Черни връх. Получила одобрението на Учителя, тръгнала пеша и полека, полека се изкачвала по пътеките на Витоша. По средата на пътя паднала мъгла и изгубила пътя.
към текста >>

22. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение.
Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда. Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи. Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство. Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение. УПРАВЛЕНИЕ Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет. Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин. Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий.
към текста >>

23. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Но там е казано, че Министъра може да оттегли мотивирано дадено признание, когато дейността на последното нарушава законите, обществения ред или добрите нрави.
съобщава, че е получено въпросното писмо, което бе вече цитирано, с което е анулирана регистрацията в дирекцията на Вероизповеданията и че Братството вече няма никакво правно положение и не се счита за юридическа личност. На 19 април 1958 г. Верска общност „Бяло Братство" и Братския съвет изпращат изложение до Министъра на външните работи в Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, като иска да се подпише уставът им и да се регистрират като юридическа личност. Защото според чл. 6 от Закона на Вероизповеданията, от момента на утвърждавана на устава от Министъра на външните работи, същата общност се счита за призната и добива качествата на юридическа личност. Но там е казано, че Министъра може да оттегли мотивирано дадено признание, когато дейността на последното нарушава законите, обществения ред или добрите нрави. Според чл. 16 от Закона централните ръководни органи на Вероизповеданието са длъжни да се регистрират при Министъра на външните работи, а ръководните органи на местните поделения да се регистрират при местните народни съвети с поименно обозначение на всички членове. Ето защо някои местни Братства успяват да се регистрират като представят поименен списък на членовете си и така запазват салоните си дълго време. Някои от тях ги загубват, но по съвсем други причини. Защо през 1958 г.
към текста >>

24. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.
И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14).
към текста >>

25. ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА

Аз за тях бях чужд по нрав и по дух.
Но имах непрекъснато неприятности ту от колегите си, ту от началника си. Те знаеха за моите убеждения, не ми се противопоставяха, но когато имаше нещо да стане и се случи, а то се случваше, и ми казваха: „Дъновист с дъновист". Това трябваше да бъде обидна дума за тях. За мен също беше обидно. Обществото под тази дума разбираше събрани всички лъжи и клевети срещу Учителя, които те приемаха като нещо вярно и неоспоримо. Аз за тях бях чужд по нрав и по дух. В главата ми започна да кръжи една мисъл -да напусна тази служба и да си намеря друга. Там няма да ме познават, аз ще се крия и прикривам и така ще се родя от тези мъки и страдания, и от този тормоз. Така мисля аз, но решавам да питам и Учителя. Отивам при Него, разказвам подробно всичко и споменавам причината, заради която искам да напусна. Казва ми: „Недей да напущаш!
към текста >>

26. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Майка ми беше силно религиозна, с мек нрав, с нежно милостиво сърце.
ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА София - 1966 г. София - 1974г. -Документален магнетофонен запис Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (13 февруари 1902 -16 февруари 1979 г.) ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА (В СВЕТЛИНАТА НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ) София 1966 Документален магнетофонен запис София 1974 г. 1. ДЕТСКИ ГОДИНИ Семейството, в което се родих, произхождаше от стар род. Майка ми беше силно религиозна, с мек нрав, с нежно милостиво сърце. Напротив - баща ми беше строг, честен, справедлив и с високо социално чувство. Този контраст на двата темперамента, създадоха у мен един уравновесен характер, съчетание от чувствата на едно нежно сърце и от мислите и копнежите за една разумна интелигентност. Градът, в който се родих - гр. Казанлък, се намираше в една прекрасна долина, разположена между могъщия Балкан и китната Средна гора. Тази долина беше долината на розите.
към текста >>

27. 6.35. Mладежките събори

Един нрав на християнин, с християнска душа.
Той играеше голяма роля във външната страна, в организацията на братството. Беше диригент на хора на братството и играеше благотворна роля. Георги Тахчиев. Следваше педагогика. Един скромен и тих човек. Един нрав на християнин, с християнска душа. Имаше големи амбиции за работа за Учението, но замина си за другия свят с надежда, че в бъдещото прераждане ще продължи делото си. Той основа детските лагери в Панагюрище за братските деца. Петър Пампоров. „Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение". Това бе реферат, в който Пампоров доказваше, че теософията подготвя западните народи, а пък Толстой подготвя славянството за Новото Учение.
към текста >>

28. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Учителят беше главният фактор за изграждане на моя мироглед и висшия ми нравствен критерий, който излизаше от рамките на личния интерес, на обществения дълг от сферата на народните идеали, от расовата философия, за да навлезе в сферата на общочовешкия прогрес.
Нима ще се позволи на тевтонците да смажат славянството и то да стане „тор" за техния „нов ред"? Този въпрос не ми даваше спокойствие. Къде останаха думите на Учителя, че "славянството ще донесе новата култура, която ще следва след западноевропейската, от великата спирала на културите на бялата раса." За мен, в тези исторически събития, това беше фатален проблем, който включваше съдбата на моите идейни схващания. Нима този най-компактен народ от славянството - руският, нима полският, чехословашкият и югославският трябва да бъдат сломени от тевтонския поход? Тези вътрешни идейни смущения аз трябваше да споделя с Учителя - с Този, Който беше основният двигател, вдъхновител, Който разпалваше буйния огън на моите идеали. Учителят беше главният фактор за изграждане на моя мироглед и висшия ми нравствен критерий, който излизаше от рамките на личния интерес, на обществения дълг от сферата на народните идеали, от расовата философия, за да навлезе в сферата на общочовешкия прогрес. А общочовешкият прогрес изгражда стъпалата, водещи към Космичното съвършенство. Тези вълнуващи въпроси изложих пред Учителя, непосредствено на Нова година - 1943. Чувствах нужда, вътре в себе си, Учителят да внесе светлина в моето съзнание, в моето идейно небе, на което в момента не се виждаше някакъв светъл лъч. Учителят схвана бурята на моето безнадеждие, което малко оставаше да се приближи не само до границите на безверието, но и да разклати Космичния устой на душата ми. Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви.
към текста >>

29. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

При Христа нравствената максима беше: „Обичай врага си и не противи се злому" - това е вторият завет.
А десетият, Който ще дойде да въдвори правдата и справедливостта в света и да даде началото на Новата култура, чрез която ще се въплътят душите на шестата раса, или душите на Синовете Божии. Това е Учителят Беинса Дуно. При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция. Те изразяват самата Космична реалност. Преди Христа законът гласете така: „Око за око, зъб за зъб" - това беше първият завет. При Христа нравствената максима беше: „Обичай врага си и не противи се злому" - това е вторият завет. При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто". Това е третият завет. Аз ще се опитам да изразя същността на третия завет на Учителя, чрез една окултна легенда. Преди 2000 години тарторът на тарторите събрал всички свои подведомственици на конгрес. На този конгрес присъствали всички йерархии на Луцифер, на Велзевула, на Белиал и на Сатана.
към текста >>

При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто".
Това е Учителят Беинса Дуно. При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция. Те изразяват самата Космична реалност. Преди Христа законът гласете така: „Око за око, зъб за зъб" - това беше първият завет. При Христа нравствената максима беше: „Обичай врага си и не противи се злому" - това е вторият завет. При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто". Това е третият завет. Аз ще се опитам да изразя същността на третия завет на Учителя, чрез една окултна легенда. Преди 2000 години тарторът на тарторите събрал всички свои подведомственици на конгрес. На този конгрес присъствали всички йерархии на Луцифер, на Велзевула, на Белиал и на Сатана. В заключение, на конгреса той им казал следните думи: „Давам ви власт да лъжете всички народи по цялото земно кълбо, но който се опита мен да излъже - зъбите му ще избия, челюст няма да остане".
към текста >>

30. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

„Всички те мислят своенравна, своеобразна.
След посещението изпращахме Учителя до Изгрева, понякога го изпращахме до средата на пътя и по негово желание той се прибираше сам. А друг път той пожелаваше да ходи сам. Веднъж при едно такова посещение реших да видя какво ще ми се падне от Библията, Отворих и зачетох: „И този път Бог посети своите си люде". Едва ли някой е имал такова привилегия да го посети Живият Господ, а след това да прочете същото, че думите Господни са написани в Библията като че ли да удостоверят посещението на Господа в малкия дом. Аз съм при Учителя на разговор. „Всички те мислят своенравна, своеобразна. Отвън като те гледат не те разбират. Но аз казвам: „Марийка има отгоре един тънък слой камъни, като ги подигнеш отдолу има много хубава почва". Ето защо те не те разбират". „Вие нали ме разбирате? " „Аз те разбирам." „Учителю, това ми стига." „Аз мисля много правилно, по-правилно от мене човек да мисли няма.
към текста >>

31. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

Така смятаха, живееха в един свят сътворен от техните ръце и техните нрави, който след време свят се разби на пух и прах, защото бе една илюзия създадена от величията, че те са онези, които управляват живота и направляват съдбините на човечеството.
С празнодумците Учителят не си губеше времето, защото той бе тръгнал към него не само от любопитство, но да спори с него по научному, за да го обори в интелектуален спор и да се върне обратно с файтона като победител, като някогашен римски Цезар, който бе казал: „Отидох, видях, победих". Та величието на Цезаря се върна само с файтона без да види Учителя, без да се срещне с него, без да говори с него и без да го победи. Ето такива неща изобилствуваха през първите години. А знаете ли какви други величия имаше? Хората се гиздеха с титли, окачваха си ордени, преписваха си привилегия като подсигуряваха титлите си с богатство и смятаха, че светът е в техните ръце и ще управляват вечно светът на човеците. Така смятаха, живееха в един свят сътворен от техните ръце и техните нрави, който след време свят се разби на пух и прах, защото бе една илюзия създадена от величията, че те са онези, които управляват живота и направляват съдбините на човечеството. През годините виждах много пъти Учителят как се държеше с величията: просто не ги приемаше и ги отклоняваше от себе си. Когато посредством някои наши приятели се опитваха да заведат някое величие при Учителя или пък му определяха среща без да го питат Учителят беше недостъпен както външно, така и вътрешно, както за нашите приятели, така и онези посетители. На тях не бе им дадено от вътре да разберат какво представлява този Петър Дънов, около който се събираха толкова много хора. Учителят се затваряше, издигаше преграда между себе си и тях, а те оставаха озадачени, че разговорът е толкова обикновен и си отиваха без да пожелаят да дойдат втори път. Ние виждахме това, дори го запитахме веднъж, че ето тези външни хора като дойдат и като си заминат ще имат погрешна представа за него.
към текста >>

32. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Това не бе своенравие както си мислите сега.
А тя можеше да дойде само чрез Учителя. Това бе най-естественото, най-простото за ученика да пристъпи към него и да го запита. Той получаваше отговор, който бе най-правилен в момента и който отговор беше на Учителя, който му разрешаваше задачата. Но това бе разрешение от страна на Учителя и тогава трябваше да дойде послушанието от страна на ученика не само да послуша, но и да изпълни и да си реши сам задачата. Но имаше и такива моменти когато не винаги се слушаше Учителя макар че беше запитван и макар че се знаеше много добре отговора му то или не се правеше нищо или се върши така както онзи беше си наумил. Това не бе своенравие както си мислите сега. Това бе в основата си едно велико непослушание и твърдоглавие. Освен това означаваше, че не всеки бе дошъл до онова място където вътре у себе си виждаше духовните закони давани в Словото на Учителя. И не само да ги види, но да почне поне в началото да се съобразява с тях, а що се отнася до изпълнението им това бе съвсем друга епоха в живота на ученика. Да изпълняваш тези духовни закони това означаваше да си ученик в онази вътрешна духовна школа, за която сега се мъча да отворя завесата като съвременница на онези години, когато Учителят бе в България. Тогава онези, които бяха чули с ушите си и бяха видели как Учителя с българска реч дава напътствие на българите как да постъпят и виждаха как тези български глави правеха всичко наопаки или както се казва на своя глава.
към текста >>

33. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не искала да учи, да ходи на училище и била много буйна.
Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби. Така вълкът изяде овцата. Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя. Имаше един интересен случай със сестра Куна Христова. Тя имаше една дъщеря на име Димитричка. Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не искала да учи, да ходи на училище и била много буйна. Едвам се е справяла с нея. Решила като дойде в София на Изгрева да я вземе със себе си та да я заведе на беседа да чуе Учителя та дано малко да се усмири и да стане по-кротка. Пък решила и да попита и Учителя за нея като му я представи и да чуе какъв съвет той ще й даде. От града тръгнали пеша и докато стигнали до Изгрева в разстояние на час тя непрекъснато се е карала с нея за най-различни неща, направо караница с висок глас между майка и дъщеря. Пристигат на Изгрева, влизат в салона, всички вътре пеят, идва Учителя и започва да изнася своята беседа.
към текста >>

34. 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ

Всеки можеше да дойде, да опита вкуса на Учението и ако му се понрави да започне да учи, а пък ако пък не - да си отиде свободно така както си е дошъл.
От Египет се премества на Рила. А от тук отива в Хималаите. Някои от свещените входове на Агарта се намират на Седемте рилски езера". Учителят не обичаше рекламата. Той даваше свобода на своите последователи на Новото Учение. Всеки можеше да дойде, да опита вкуса на Учението и ако му се понрави да започне да учи, а пък ако пък не - да си отиде свободно така както си е дошъл. Но ако човек е решил да стане истински ученик то е длъжен да спазва някои правила. Този, който нарушава тези правила и ги пренебрегва той автоматически се изключва от Школата макар и външно да я посещава. Разумните същества от Невидимия свят наблюдават замислите, чувствата и постъпките на учениците и ги регистрират. В зависимост от това как ученикът учи, прилага своите знания в живота си, решава зададените му задачи, то Природата му открива своите закони. Латвийската група от 1937, от 1938, 1939 г.
към текста >>

35. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

Но по онова време много хора, които заобикаляха Учителя бяха много своенравни и всеки пренасяше своят живот, своите привички, с които бе свикнал и които носеше от векове и ги донасяше в Школата на Учителя.
181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА Една от онези първите сестри, които заварихме при Учителя бе Мара Граблашева. Но по онова време много хора, които заобикаляха Учителя бяха много своенравни и всеки пренасяше своят живот, своите привички, с които бе свикнал и които носеше от векове и ги донасяше в Школата на Учителя. Да, всеки искаше да внесе тук нещо свое и да го прикачи върху братския живот. А че тук бе Школа, че тук се говореше и изнасяше едно ново Учение и едно ново Слово, което трябваше да се приложи именно в условията на братския живот - това много малко се оценяваше. Възприемаха го, но после или се забравяше, или срещаше противодействие именно от собствените привички на всеки един от нас. Мара Граблашева чрез своето поведение и начин на общуване и обхода с другите беше започнала да предизвиква доста забележки от останалите. Стигна се до там, че заради нейният начин на живот и поведение се критикуваше Учителя, хвърляха му се упреци, обвиняваха го във всичко и то заради нея и заради такива нейни грешки.
към текста >>

36. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони.
„Рапортът на градоначалника, написан въз основа на горното дознание, бе изпратен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Министерството на външните работи и изповеданията, понеже въпросът беше от вероизповеден характер. Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното отделение. От една страна, за да защити Дънов, а от друга, за да ужили ненавистното нему българско духовенство, Семенов написа следната „поверителна" бележка до Министъра на вероизповеданията, която ще остане паметна в архива на външното министерство. Поверителна бележка „По въпроса за проповедите на господин Петър Дънов се срещнах както с градоначалника господин Свинаров, така и с коменданта господин Полковник Пачев. Видях и дознанието на съдебния инспектор П. Нечелтов. В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква. Разбира се, че ако от тоя амвон, както предписват каноните и църковната традиция, редовно се проповядваше на вярващите - нито Дънов, нито Ст. Михайловски, нито г-жа Чопова, нито мало-културният г. Чобанов щяха да намират слушатели и последователи-* Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувствува. Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда?
към текста >>

Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието?
Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда? Не е ли това в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата - респективно на църковно-служителите? А, разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждаещите се ще се притекат на позива на ония, които, макар и не посочени официално, като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с горещо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично вече повече от 10 години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение и жени на висши военни и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива из работничеството. Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието? но има нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните след това се издават в брошури. Аз четох, повечето от тия брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковно-славянския език, г. Ст. Михайловски. Друг беше въпросът с адвентистите, които организирани в секта, проповядваха и вършеха работи, които бяха противни и на законите в страната и на добрите нрави.
към текста >>

Друг беше въпросът с адвентистите, които организирани в секта, проповядваха и вършеха работи, които бяха противни и на законите в страната и на добрите нрави.
Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието? но има нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните след това се издават в брошури. Аз четох, повечето от тия брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковно-славянския език, г. Ст. Михайловски. Друг беше въпросът с адвентистите, които организирани в секта, проповядваха и вършеха работи, които бяха противни и на законите в страната и на добрите нрави. За тях Министерството на външните работи и изповеданията даде - при поискване - на военните власти нужните осветления и съответни мерки бяха навреме взети. Не ще съмнение, че ако понататъшните разучавания за Дънов установят, че той е водител на някаква секта и че и неговото учение е противно на законите и благонравието, - тогава Министерството няма да се въздържи да изиска да се вземат спрямо него и неговите адепти съответни мерки. Затова обаче трябва най-напред да се даде време и свобода на съдебния инспектор при градоначалството да довърши спокойно своето дознание, сетне, да се добере до по-положителни данни коменданта, който ми каза, че действува в тоя смисъл чрез свой доверен човек и, най-сетне да довършим нашите изучавания по работата и ние двама с г. градоначалника. А да може всичко това да стане, нужно е да не се прибързва с никакви репресивни мерки, каквито градоначалника препоръчва. Право и уместно ще е да не се позволява нито на Дънов, нито на когото и да било да правят публични събрания на открито извън града.
към текста >>

Не ще съмнение, че ако понататъшните разучавания за Дънов установят, че той е водител на някаква секта и че и неговото учение е противно на законите и благонравието, - тогава Министерството няма да се въздържи да изиска да се вземат спрямо него и неговите адепти съответни мерки.
Дънов говори беседи и тия последните след това се издават в брошури. Аз четох, повечето от тия брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковно-славянския език, г. Ст. Михайловски. Друг беше въпросът с адвентистите, които организирани в секта, проповядваха и вършеха работи, които бяха противни и на законите в страната и на добрите нрави. За тях Министерството на външните работи и изповеданията даде - при поискване - на военните власти нужните осветления и съответни мерки бяха навреме взети. Не ще съмнение, че ако понататъшните разучавания за Дънов установят, че той е водител на някаква секта и че и неговото учение е противно на законите и благонравието, - тогава Министерството няма да се въздържи да изиска да се вземат спрямо него и неговите адепти съответни мерки. Затова обаче трябва най-напред да се даде време и свобода на съдебния инспектор при градоначалството да довърши спокойно своето дознание, сетне, да се добере до по-положителни данни коменданта, който ми каза, че действува в тоя смисъл чрез свой доверен човек и, най-сетне да довършим нашите изучавания по работата и ние двама с г. градоначалника. А да може всичко това да стане, нужно е да не се прибързва с никакви репресивни мерки, каквито градоначалника препоръчва. Право и уместно ще е да не се позволява нито на Дънов, нито на когото и да било да правят публични събрания на открито извън града. Ала събрания по частни домове не виждам, защо да се запрещават: по отношение на тях най-много, което ми се струва уместно да се направи, е да бъдат те редовно посещавани от явната и тайна полиция. Нито Дънов, нито неговите адепти могат да се противопоставят на подобна мярка, щом те канят всички на своите събрания.
към текста >>

37. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл.
41 от въпросната „Духовна култура". „Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
към текста >>

Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане.
Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа," (п.) Ив. Толев Показанията писал сам.
към текста >>

38. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно.
и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни. Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи.
към текста >>

Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение.
Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен! Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ.
към текста >>

39. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва".
И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне.
към текста >>

Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами.
Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата! Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо.
към текста >>

40. 229. КАТЯ ГРИВА

Катя беше своенравна и много често постеше.
Сестрата обяснява: „Учителят ми нареди да ти донеса тази паница и да я изядеш, за да оздравееш". Катя беше много капризна на ядене, а да се яде тази имам баялдъ, която бе направена от сини патладжани, олио и чесън бе много трудно да се мирише, а камо ли да се яде. Катя отначало отказва. След малко сестрата идва и носи ново нареждане от Учителя: „Да яде, защото ако не яде аз не отговарям за нея". И тогава тя с големи мъки започва да яде и накрая оздравя. Катя беше своенравна и много често постеше. Учителят и се караше неведнъж, защото по този начин изтощава организма си. Дори беше стигнал до там, че беше й забранил да пости. Беше й наредил да яде по едно разбито яйце на ден. След като си замина Учителя той й се беше явил на сън и й беше казал: „Да обърнеш внимание на храната си". Нямаше как, тя наистина увеличи храната и постепенно, постепенно започна да се оправя, а беше станала слаба като вейка, ако я духнеш ще я отвееш от Изгрева.
към текста >>

41. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата.
Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата. Така защитих Савка и омекотих нажежената атмосфера. Тя бе допуснала грешка, че атакуваше направо тези порядки заредена от идеите на Учителя. А аз при защитата й използвах част от знанията; които имах при редовните ми посещения при Учителя като частна ученичка в разстояние на три години. Аз също имах тема и трябваше да систематизирам целият материал от един семестър в една обобщаваща тема, да се предаде нагледно с практическа насоченост. Аз направих обобщение на целият материал, но при обобщаване на всеки раздел минавах от частното към общото и към практични методи за излизане на човека от философското обобщение към практическото свързване на човека с природата, а оттам с нейните закони и от там към философските принципи и познания за Бог и природа, за Абсолютния Дух, природа и човек.
към текста >>

42. 252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК

Ама всичко, като някое разглезено дете на богати и пребогати родители, щедри към детето си и не виждащи, че изискванията на детето са неразумни и стигащи до детски каприз и своенравие.
Аз се успокоих. На следващият ден ми каза: „Моите отношения към всички са правилни, установени и съгласно с Волята Божия. Аз нищо не върша случайно, а всичко съзнателно". Минаваха години, но събитията понякога се изменяха внезапно и вземаха различни направления. Савка започна да получава всичко каквото искаше от Учителя и от Школата. Ама всичко, като някое разглезено дете на богати и пребогати родители, щедри към детето си и не виждащи, че изискванията на детето са неразумни и стигащи до детски каприз и своенравие. Другите около Савка започнаха да смятат цялото това положение за голяма нейна привилегия. А в Словото си Учителят говореше, че пътят на ученика се определя от неговият вътрешен път и че ученика получава онова, кОето е вложил в себе си и което е изработил като качества, така че първият плод се дава на Учителя. Другите наблюдаваха и започнаха да се съблазняват в думите на Учителя като виждаха, че Савка получава всичко на готово, но виждаха нещата по-иначе и смятаха, че тук може би има изключение. Аз знаех, че това място трябва да се заеме от някой ученик и че това място има определена роля и функция. Да, но изобилието на онази благосклонност от Учителя към Савка започва да смущава всички и най-вече мен.
към текста >>

Виждахме се като немирни и непослушни и своенравни деца, които бяха научили само азбуката в началното училище.
Както от Савка, така и от мен, така и от останалите. Да, беше недоволен. Беше огорчен. Тогава лицето му заемаше особен израз на строгост и огорчение и се затваряше в себе си. Тогава ние се оглеждахме виновно, после се вторач-вахме в него и виждахме как нашето несъвършенство се пречупваше у него и отново се насочваше към нас под различен ъгъл, с различни краски и с различна сила. Виждахме се като немирни и непослушни и своенравни деца, които бяха научили само азбуката в началното училище. При една такава екскурзия каза: „Аз всичките ви ценя еднакво. Вие се заблуждавате от външната привидност. Аз съм към всички еднакво справедлив. Ако имам в нещо погрешка, аз бих желал да ми я каже някой, за да я изправя. Аз съм забелязал, всичките мислите, че аз постъпвам несправедливо.
към текста >>

43. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

А тук на Изгрева ние бяхме деца с детско любопитство, с детско своенравие и капризност, с детска упоритост на разглезени деца.
Но това бе за пчелите. А за нас, човеците, които влизахме и излизахме от кошера не беше така. Ние бяхме влезнали в човешката форма, но бяхме несъвършени и онова, което е вложено в човешката форма тепърва трябва да се развива, за да стане човек храм Божий. За пчелите беше лесно, но на нас ни предстоеше еволюция от милиарди години напред. Ние бяхме деца на нашата прародина откъдето бяхме дошли. А тук на Изгрева ние бяхме деца с детско любопитство, с детско своенравие и капризност, с детска упоритост на разглезени деца. И колко бяхме непослушни и да не изброявам още, че ме е срам. Имаше моменти когато Савка се държеше като някое разглезено дете. Веднъж Учителят не на шега се разсърди от нея и каза: „Тя е едно детенце". И спря и се сепна изведнъж. Не се доизказа.
към текста >>

44. 261. ИЗКУСИТЕЛЯТ

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Савка беше едно своенравно същество.
Затова са ценни неговите опитности с приятелите. И затова е ценно неговото Слово. Вие виждате как Учителят разреши един много важен въпрос с желанието на неколцина да се наложи униформа. А след нея ще следва външната организация, правилници с правила, които да сковат и вържат приятелите с разни устави. А с една хубава фраза Учителят разреши целият този сложен въпрос. Савка беше едно своенравно същество. Тя се държеше като една обикновена, най-обикновена ревнива жена към Учителя. Учителят можеше да я изгони много пъти. Затова имаше много поводи, защото много неприятности му създаваше. Но Учителят не постъпи така, както човек би помислил и направил. Учителят дойде на Изгрева с този случай наречен Савка, а той я водеше още от „Опълченска" 66.
към текста >>

Но сега тя беше една ревнива и своенравна жена до Учителя.
Веднъж когато бях потресена от една случка попитах Учителя защо не сложи нещата така, че всеки да си седне на мястото и да си знае мястото. „И на Великия Учител не му е позволено да иска от Бога, кой ще му сложи до него." Това изказване ми отвори очите и видях какъв голям изпит държи и Учителя. А като ни съберете всички, които бяхме около него, всеки един от нас беше изпит за Учителя и то какъв. Учителят изнесе с рядка Любов както случая „Савка", така също и нашето присъствие на Изгрева. Савка за мен беше една Ксантипа поставена до Сократ, една ревнива жена до мъдреца, отнасящо се за онази епоха. Но сега тя беше една ревнива и своенравна жена до Учителя. Учителят бе поставил граници между ученика и себе си. Това бе една голяма бариера и никое същество в плът не можеше да прескочи тази бариера. Това важеше и за Савка както и за всички ни. Вървим веднъж с Учителя по поляната на Изгрева и разговаряме. Ето насреща ни се задава Савка.
към текста >>

45. МАРИН КАМБУРОВ

Беше готов на жертви, но беше своенравен.
Д-р Дуков беше един от първите ученици на Учителя. Дукова беше тогава около 80-годишна. (Към N 59) Игнат Котаров, както казах и по-рано ми е първи братовчед. Той беше много упорит. Като човек беше много добър и имаше желание на всички да услужи. Беше готов на жертви, но беше своенравен. Четеше и ценеше беседите на Учителя, но същевременно се занимаваше с йогите. Спореше често с Учителя и му викаше дядо Петър. Още когато е бил в Нова Загора като дете на 2-3 години бил се разболял от дезинтерия и 40 дни лежал и бил на умиране. Учителят тогава изнасял беседи в Нова Загора и Му казали, че детето на брат Иван Котаров е много болно. Учителят дойде у тях, аз присъствувах лично тогава, хвана го за ухото, но детето беше ни живо, ни умряло и каза: „Направете му търханичка, рекох".
към текста >>

46. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия.
В нас Бог воюва за нас. Страданията, изпитите, то са само едната страна. Само един кратковременен живот, той ще страда. Някой път имаш някоя скръб, дойде някой човек и скръбта ти отминава. А някой път си радостен, дойде някой при вас и вие ставате скръбен. Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия. Онзи, който е минал през голямата скръб е разбрал вече Любовта. Христос научи в страданията, какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави света. Може без страдания, ако имаш любовта. Защо ти е Любовта, за да се освободиш от страданията.
към текста >>

47. 2. КОНЧЕТО МИЦКА

Станка Иванова Тотева

Но кончето, което имахме беше много своенравно и баща ми много трудно се справяше с него.
Слатина, а ние с мама му помагахме. Отделно той пренасяше товари на хората с каруцата и кончето. Нивите насаждаше с царевица, слънчоглед, овес и други култури и после ги продаваше. Майка ми беше много трудолюбива жена. Тя се грижеше за нас и помагаше на баща ми. Но кончето, което имахме беше много своенравно и баща ми много трудно се справяше с него. В тая връзка той отишъл веднъж при Учителя и Го попитал: „Учителю, какво да направя с кончето Мицка? Имам много трудности с него". Учителят отговорил: „Трябва да го обикнеш! Като го обикнеш и то ще те обикне". И баща ми започнал така: каквото ядял давал и на кончето.
към текста >>

48. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Аз бях бурен, непослушен и своенравен.
Едва ли! Само Учителят знаеше какво става с мен и затова беше бащински разположен към мене. Това може да се вземе и като самохвалство сега. Но може да се вземе и като велико унижение и оскърбление към Духа Господен на Учителя. Имаше братя, които бяха по-уравновесени на Изгрева и може би по-духовни от мене. Аз бях бурен, непослушен и своенравен. Аз се раздвоявах много от тези сили, които протичаха през мене и които се сменяваха много бърже. Имаше моменти когато аз много обичах Учителя. Имаше моменти и когато воювах срещу Него. Да, аз воювах срещу Него. Това бяха сили, които преминаваха през мене и тези сили воюваха срещу Него и аз бях техен проводник.
към текста >>

49. 9. Бракът в Школата

Защото съм съвременник и всички онези, които направиха такива бели като живяха с жени, като постъпиха нечестно, след това платиха чрез страдание и мъчение, защото това е Школа нравствена и духовна Школа за възпитание.
Г.Д.: За чий? В.К.: На Калудов. Г.Д.: Въобще. Въобще говори. Брака е това. Защото съм съвременник и всички онези, които направиха такива бели като живяха с жени, като постъпиха нечестно, след това платиха чрез страдание и мъчение, защото това е Школа нравствена и духовна Школа за възпитание. И тука е една Божествена Школа и не се позволява като обикновените хора да живеят по обикновен начин в Школата. Той е казал, че това е Божествена Школа. Който иска да живее като в света - вънка. Но за учениците - физическа и нравствена чистота. Тука е Школа само за ученици.
към текста >>

Но за учениците - физическа и нравствена чистота.
Брака е това. Защото съм съвременник и всички онези, които направиха такива бели като живяха с жени, като постъпиха нечестно, след това платиха чрез страдание и мъчение, защото това е Школа нравствена и духовна Школа за възпитание. И тука е една Божествена Школа и не се позволява като обикновените хора да живеят по обикновен начин в Школата. Той е казал, че това е Божествена Школа. Който иска да живее като в света - вънка. Но за учениците - физическа и нравствена чистота. Тука е Школа само за ученици. В.К.: А не за мъже и жени. Г.Д.: Не за мъже и за жени. Който иска да живее като мъж и жена там в света да отиде. Тука няма място за женени братя и омъжени сестри, защото в брака те престават да бъдат братя и сестри. В.К.
към текста >>

50. 10.Огради с бодлива тел

някои такива, от които имаме нужда, да изпълняват като едно така общество със своите нрави така и да прилага именно и практически неща от Учението.
Имал е пари. В.К.: И след това цялата тая банка фалира. ГД.: Да. В.К.: И ако бяха купили това цялото място, тогава по друг начин щяха да се развият събитията. Г.Д.: Учителят имаше идеен план да се направи по Негов проект цялото място, да се направят жилища за живеене, работилници, тука ние да си правим хляб, хлебарница, хляб да се меси от наши хора, обущарница, шивачница, дърводелска работилница и др. някои такива, от които имаме нужда, да изпълняват като едно така общество със своите нрави така и да прилага именно и практически неща от Учението. Обаче не се изпълни. Не разбраха Учителя. Малцина Го разбраха. И които Го разбраха бяха малко, а многото, макар че имаха пари, народа даваше, но нямаше практични приятели. Много пъти Учителят е заставал, искал е много от тия приятели като Борис да не ходят толкова много да работят, а да правят и други братски неща.
към текста >>

51. 30. Къде е школата на бялото братство

Братството не е секта, а е Школа за нравствено възпитание“.
30. КЪДЕ Е ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО Г.Д.: Брат Ковачев помолил една сестра Донка Кънева. Тя идвала в София, да пита Учителя, да регистрира ли Братството в Стара Загора. И разказала това на брат Боев и брат Боев запитал Учителя. Учителят казал: „Братството ще загуби силата си ако се регистрира. Братството не е секта, а е Школа за нравствено възпитание“. В.К.: Да. Какво е твоето мнение сега за всички тия салони, които са в момента? Те са два салона в момента останали. Единият е в Бургас, другия във Варна го няма вече. Само в Бургас има салон официално зарегистриран.
към текста >>

52. 37. Ученици за света и ученици за школата

фактически, които се женят загубват оная нравственост, оная чистота, която имат.
„При женитбата прилича на тези от дама, вързаните, от конюшнята“. Конюшнята, гдето живеят животните и там е едно, всички там. Значи живота на женените е бил такъв. На тези вързаните в дама. И тъй е. фактически, които се женят загубват оная нравственост, оная чистота, която имат. Зависи как са женени, ще обясня после, но щом се оженят те стават вече в съдружие с този, с рогатия, дявола. Защото този акт е дяволски. Той не е човешки. А човекът е едно, а светът е друго. Човещината е едно.
към текста >>

Тука е за нравствено чисти ученици.
Човещината е едно. „Човещина, Бог и природа“, казва Учителя, „това е едно и също нещо“. Да, тъй че ако тука в Школата някой иска да се жени - в света е. Да отиде в света. Няма място тука. Тука е за нравствено чисти ученици. Да бъдат, да живеят като братя и сестри. Тази е Божествената школа. Какво един път ще са така, а друг път иначе. Не може. Който не е съзнателен, като иска да живее като в света, да отива в света да живее.
към текста >>

53. 43. Младежкият клас и женитбата

Здравето, силата на човека и духовното напредване и духовното изработване, издигане на човека се дължи на чистотата, нравствената чистота.
43. МЛАДЕЖКИЯТ КЛАС И ЖЕНИТБАТА Г.Д.: Учителят отвори школа за Общия клас и за Младежкия клас. Този Младежки клас е за младите, които не са женени. И той казва: „Бъдещето е на младите. Затова те не трябва да се женят, да бъдат чисти, да се обичат, да се уважават, да си услужват, но да си запазят чистотата като млади. Здравето, силата на човека и духовното напредване и духовното изработване, издигане на човека се дължи на чистотата, нравствената чистота. Затова, който може да не се ожени, той израства. Той става по-голям от всички други. Защото в другия свят не се женят, там няма женене, нито мъже, там има души. Затуй е тази школа, да подготвяме младите за един бъдещ живот, по-чист“. Веднъж Учителят ми казва, в разговор запитва ме така, въпроси ми задава и аз Му отговарям.
към текста >>

Животът на Братството, той се отличава, тази окултна школа, Божествена школа, тя се отличава от всички други школи и животи към стремеж за изучаване туй Божествено учение, чрез него да се стремят към един нравствен, чист, братски, изобщо да живеят като братя, като едно семейство въобще.
Г.Д.: „Има, казва, едни, които са женени, но живеят като неженени, а има едни други, които не са женени, но са като женени.“ Това на мен Го каза. На мен не, така в разговор. Аз го чух, помня го, но туй аз Го чух от Учителя и ми е мингиш на ухото. Знам го и съм го казвал много пъти на наши приятели. Да. А Школата е създадена именно за младите, да не се женят, да работят, да се просвещават, да общуват. Животът на Братството, той се отличава, тази окултна школа, Божествена школа, тя се отличава от всички други школи и животи към стремеж за изучаване туй Божествено учение, чрез него да се стремят към един нравствен, чист, братски, изобщо да живеят като братя, като едно семейство въобще. Тази Школа беше тука, но нямахме подготвени души - хора, които да подемат и да приложат това, което Учителят проповядваше в беседите си и го искаше. Един ден може да стане да се приложи от други, но за съжаление във времето на Учителя не стана. Дори тъй го каза: „Аз щях да се радвам ако имах поне един ученик. Един ученик подготвен и готов както Аз знам. Но нямам“.
към текста >>

А пък нравствената чистота, идеалният живот дава нови сили, нови енергии и продължителност на живота.
Тъй го мислят някои. Тъй мислят, че ако те не са, че света ще пропадне, няма да има поколение. Това е погрешно. Сега са наплодени много и животните раждат, раждат, но ги колят, ядат ги, така и Невидимия свят ги унищожава. Ето войни създава, земетресения, наводнения, бури, урагани, болести и измират. А пък нравствената чистота, идеалният живот дава нови сили, нови енергии и продължителност на живота. В.К.: Аз бях срещнал на едно място от Учителя да казва, че дори да останат 300 000 души българи, пак ще изпълнят Божия закон. Г.Д.: Падение, падение, аз така съм забелязал някои приятели, с които съм общувал и съм говорил, те се удивляват така от моите изказвания и след туй постепенно, постепенно виждам, че те стават едни от най-верните, най-добрите приятели, защото оценяват, че туй, което са минали, то е трагедия, то е нерадост, нечистота. Г.Д.: Именно от Учителя, аз го чух от приятели на моята възраст, на които тъй е казал Учителят: „Аз полях младите с газ, да горят“. Значи младите са полети с газ, затуй няма брак сега. Женят се, развеждат се.
към текста >>

54. 33. Духовно подвизаване на Изгрева

Гради Колев Минчв

Той живееше наблизо там, а беше много своенравен и като започна да вика, та работата идва до бой.
Тука забранявам да правите! “ И аз казах на брат Николай, че няма какво да се караме, да се бием, да си вървим. Оттам отидохме при клозетите в траповете, където беше брат Иван-каруцаря. Започнахме там да поправяме. Поработихме, но стана обед ли какво беше, върнахме се и като искахме пак да продължим работата си, изведнъж се появи брат Колю Келифареца. Той живееше наблизо там, а беше много своенравен и като започна да вика, та работата идва до бой. Не можем да се разберем. Чудим се какво да правим. По едно време се обърнах към брат Иван-каруцаря, а брат Лулчев в това време седи от страна и наблюдава без да взема някакво участие. Тогава се обърнах към брат Николай и му казах, да си вземаме багажа и да си вървим. „Тук“, викам, „зад гърба на Колю Келифареца има друга сила...“ Така че и от там се прибрахме.
към текста >>

55. 42. Вегетариански стол на Изгрева

Гради Колев Минчв

Добре, но то едно своенравничко такова, да не кажа като родителите си.
Слязохме от колата, той я гарира на едно място и ми казал, че имал някаква много важна работа и че ще върви напред, а ние с жената и детето да вървим наедно по-бавно. И брат Гради тогава му дойде акъла, защо Славчо го вика, защото това дете трябва да се носи. Пътят от горския дом до горе съвсем не е малко. А това дете за сведение беше дъщеря му Буба. Тръгнахме полека-лека. Добре, но то едно своенравничко такова, да не кажа като родителите си. Тук се отбие да търси ягодка, там се отбие, а времето минава. Викам на сестрата: „Люба, не може така, туй дете ще трябва да взема да го нося“. „То е тежко“, казва тя. Пък и раницата ми беше доста тежка, но няма какво, взех Буба и я сложих на гърба си върху раницата. Тя де с едната, де с другата ръка ми шляпа шамарчета, недоволна от това, почна да плаче, да рита и т.н.
към текста >>

56. 45. Време за равносметка

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Той беше малко своенравен.
“ Веднъж бях във Владая, в санаториума и влязох в аптеката да си взема някакво лекарство. Аптекарят като ме видя ме заприказва и каза, че ме познава от Рила. Той бил дошъл там когато съм бил в магазина и аз съм му услужил нещо - направил някаква покупка. Ще кажа нещо за брат Колю Келифареца. Това беше след 9.IX.1944 г. Той беше малко своенравен. Веднъж като раздаваха купони за храна, той ми гледа златния пръстен на ръката и някой ми прошепна, че чул да казва: „Колю ще ти счупи пръста, да ти вземе пръстена“. А Колю раздаваше купоните. Викам: „Вместо да ми счупиш пръста, ето ти пръстена“. А той: „Ама аз така на шега“. Та такъв спомен имам от него - на някои бе шега, а за мен голямата истина.
към текста >>

57. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Работата ми с Гради Минчев бе свързана с много затруднения, понеже той страдаше от болестта на Паркинсон и беше крайно раздразнителен и своенравен.
34, декларирам следното: 1. През есента на 1986 г. д-р Вергилий Кръстев ме привлече за своя сътрудница и като първа задача ми бе дадена от него да запиша опитностите и житейския път на Гради Колев Минчев. Понеже за пръв път работех такава работа той ми изработи план, който трябваше да спазвам. Той закупи с негови лични средства касетките, с които трябваше да работя и да записвам гласа на Гради, които не бяха евтини за онези години. 2. Работата ми с Гради Минчев бе свързана с много затруднения, понеже той страдаше от болестта на Паркинсон и беше крайно раздразнителен и своенравен. Но за сметка на това умът му беше бистър и ясен. Работата вървеше много трудно, защото той се опитваше да ръководи този процес, който стигаше понякога до разиграване от негова страна. Поставяше различни условия и пречеше на собствената си работа. Вергилий Кръстев непрекъснато ме предупреждаваше, че той ще се опитва да ни разиграва, което и ставаше. 3. Направените записи се прехвърлиха на пишеща машина, след което Вергилий Кръстев ги преглеждаше, правеше бележки и поставяше въпроси, които аз задавах допълнително на Гради.
към текста >>

58. 21. Отнемане на жизнения кредит

Васко Искренов

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Ходил е във Франция, запознал се е с френския астроном Камил фламарион, занимаваше се с астрология и беше малко своенравен така някак си.
Светът узря най-после да разбере, че по пътя на насилието има само зло и сега големите сили си подадоха ръка да сътрудничат, нали? В: Вие щяхте да ми разкажете нещо за Георги Марков. И: Да. В очите на съгражданите ни бе фанатик. Аз не знаех, че той е дъновист, обаче всички хора в Лом го знаеха, а когато си идваше той знаеха, че е вечен студент. Ходил е във Франция, запознал се е с френския астроном Камил фламарион, занимаваше се с астрология и беше малко своенравен така някак си. Обичаше да командва, нещо което не беше приятно на приятелите и на моите съграждани. Като си идва в Лом, всички го познават, че е дъновист, защото носи дълга коса. Аз тогава бях книжар, гледа на витрината ми окултна литература, отбива се вътре, заговаряме се. Така се сприятели с мен, че винаги ме държеше под ръка. Ако ме пусне, виси във въздуха като че ли е перце.
към текста >>

59. 14. Арест във влака

Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост.
Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител. Показвам: Моето Учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен“.
към текста >>

60. 3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Аз изживявах голям нравствен конфликт, голямо противоречие досежно любовта в семейството и това даде в резултат отчуждаване, но не и спокойствие.
Три месеца след това аз бях вече прогимназиална учителка в едно голямо село в Търновско. Когато напущах дома на баща си аз взех само три книги със себе си от скромната семейна библиотека, от които едната беше "Наука и възпитание" от Петър Дънов. Бях положила много усилия, много труд при тежки и оскъдни условия докато си извоювам терен, на който да стъпя в живота. При това, от никъде видимо съдействие. Баща ми бе сключил втори брак. Аз изживявах голям нравствен конфликт, голямо противоречие досежно любовта в семейството и това даде в резултат отчуждаване, но не и спокойствие. Сега пред мен се очертаваше учителското поприще, за което не бях мечтала, а се бях приготвила по необходимост. И в себе си, бях изправена едва ли не пред нерадостна перспектива. При мисълта за незадоволените желания от една страна и от друга - като помислих, че ще се проточат дългите еднообразни години на село, в среда, която не е интелигентна, не ми е близка, чувствах в самото начало, че ще се задуша. Тогава още не съм съзнавала ясно и дълбоко, че трябва с радост да отдам силите си в служба на народа. По-късно това се промени, аз намерих приятност в самата работа с децата и с общуването с хора от града.
към текста >>

61. 9. ЗАДАЧИТЕ ЗА УЧЕНИКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Но да разбереш след подобни случаи какво ти не достига, как да си помогнеш, да добиеш що-годе представа за нравствената си сила и издръжливост, да разбереш действието на един или друг закон, малко ли е това?
"Ха, че как ще те лиша от една опитност? ", и продължи "всякога, когато една жена застане между двама мъже или обратно - един мъж застане между две жени, конфликта е неминуем, закона е такъв. Същото отношение важи и за планетите, и там има мъжки и женски планети". Колко материал за мислене ми дадоха тези две мисли, колко пъти по-кьсно проверих правотата им. Но от опитността си взех поука, за да не я повторя повече. Но да разбереш след подобни случаи какво ти не достига, как да си помогнеш, да добиеш що-годе представа за нравствената си сила и издръжливост, да разбереш действието на един или друг закон, малко ли е това? Колко промени претърпяха много от понятията, с които оперирах, колко схващания се измениха! У мене ставаше едно постоянно пренареждане, сортиране, отхвърляне, нововъведение, градеше се бавно, много бавно човека, градеше се и мирогледа ми. Аз отнасях до Учителя само онези въпроси, по които бях мислила и не бях дошла до никъде. Не на всички Той даваше отговор, осветление, а понякога се случваше да отида при Него с един неясен въпрос, а да изляза с повече неясни. Всъщност, само видимо бе така.
към текста >>

62. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

Но да не може да ни бъде пример в живота, обаче един нравствен човек, един човек с милосърдие, това е вече по-друго нещо.
А пък един най-обикновен човек с милосърдие то той е по-необходим и по-ценен за Небето. Ето защо всички тия ценности, тая йерархия, която днес подреждаме, чрез нея ние все пак поставяме гения на най-високо място. Това е хубаво. Той е все пак един пратеник, нали, той е един фокус, през който минават Божествени сили, но изграждането е цялостно. Геният може да има само един център развит, да може да пише стихове, да прави живопис, да пише музика. Но да не може да ни бъде пример в живота, обаче един нравствен човек, един човек с милосърдие, това е вече по-друго нещо. Това е цялостно изявление на човека. В: Интересно е, че в Евангелието от Матея, гл. 27 (51-54) се дават как Христа като издъхна и слезе в ада, освободи мъртвите и много починали светии след неговото възкресение влизат в Йерусалим и се явяват на мнозина. Тогава всички виждат, че умира плътското тяло, но човек продължава да живее в духовното си тяло. И аз си спомням едно изказване на Учителя във връзка с това, казва че преди 2000 година не беше организирано още менталното поле у човека.
към текста >>

63. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

В своенравие ли, своеволие ли или всеки прави каквото иска?
Защото имаше доста трудности в Школата. Но това са много деликатни проблеми, които един ден може би ние ще ги знаем, нали? Имаше доста случаи, аз мога да ти кажа, че някой път ученици в Школата създаваха на Учителя трудности, така вътрешно поне, повече отколкото света създаваше. Не беше лесно с тия българи! Българинът. В: В какво се изразяваха тия трудности? В своенравие ли, своеволие ли или всеки прави каквото иска? Д: Абе и своенравие и такова нещо, непослушание. Имаше такива работи. Личните чувства. Това личните чувства е опасно нещо в човека. А това, да се превъзпита човек, щото това не е науката, като го прочете и като го научи го знам.
към текста >>

Д: Абе и своенравие и такова нещо, непослушание.
Но това са много деликатни проблеми, които един ден може би ние ще ги знаем, нали? Имаше доста случаи, аз мога да ти кажа, че някой път ученици в Школата създаваха на Учителя трудности, така вътрешно поне, повече отколкото света създаваше. Не беше лесно с тия българи! Българинът. В: В какво се изразяваха тия трудности? В своенравие ли, своеволие ли или всеки прави каквото иска? Д: Абе и своенравие и такова нещо, непослушание. Имаше такива работи. Личните чувства. Това личните чувства е опасно нещо в човека. А това, да се превъзпита човек, щото това не е науката, като го прочете и като го научи го знам. То трябва да се приложи.
към текста >>

64. 33. ЧИСТОТАТА

Парите покваряват човека и нравите на обществото.
Никога слабите не са управлявали. Бог ще тури новия порядък на нещата. Трябва да се съгласим. Всичките хора са добри, като ги бутнем някъде. Ние се борим не за това, което е в касата. Парите покваряват човека и нравите на обществото. Въздухът представлява Божествения порядък. То ще бъде, хлябът да бъде безплатен. Нещата, които поддържаме, не са верни. "Аз съм го хранил", днес някой казва. Съществата отгоре се радват.
към текста >>

65. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

Това е едно Братство, чийто живот протича в духът на най-висшите нравствени принципи".
Обаче в момента професорът припада. Втори път пак по същия начин го линчуват. Но преди това той намира вече брат Боев, с когото много добре се запознава, брат Боев го приобщава към Словото на Учителя. Професор Консулов приема Словото на Учителя като топъл хляб за своята вече изстрадала душа, разбира го в дълбочините, даже когато е бил в Исул, са го питали: "Професоре, какво е вашето мнение за Бялото братство? " Той казва: "Това е единственото Братство, което ще спаси света от всичките му страдания. Това е едно Братство, чийто живот протича в духът на най-висшите нравствени принципи". Те го улавят и тука. И професор Консулов заболява тежко от аде-ном на простатата и понеже след операцията конците, с които вече трябва да зашият раната са некачествени, той получава отравяне, сепсис и зная, това вече ще ви го кажа на вас открито, досега съм го пазила в тайна, понеже така ми каза брат Георги Томалевски, който е ходил да го навестява. Когато вече разбира, че наближава края на неговия живот, той казва на брат Томалевски: "Дай ми да ти целуна ръката, все едно, че целувам ръката на Учителя". След това той си заминал. В: Какво нещо е човешкия път!
към текста >>

66. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Независимо от това, че Гали много страдаше, щото знаеше нали на Асен нрава какъв е, че може да ме погуби мене направо, нали.
И даже няколко дни преди това срещнах Асен с една възглавница върви, казвам: "Къде? " "Жена ми е в болница." Тука на "Гурко" имаше една болница където сега е стоматологията. Там беше болница тогава някаква и тя беше там настанена и той й носеше възглавница. И отивам, помолих се за нея. Аз си дойдох, а пък Гали отиде на погребението, понеже Гали почиташе Асен, уважаваше го. Независимо от това, че Гали много страдаше, щото знаеше нали на Асен нрава какъв е, че може да ме погуби мене направо, нали. Той беше един бохем в това отношение. Както и да е, това беше значи завършека. И Асен, минават месеци, срещам го съвсем случайно на улицата и ми казва, беше пак ноември месец. Казва: "Знаеш ли, че на 12.Х1. е рождения ден на Косито?
към текста >>

67. 29. БРАТСКИ СТОЛ ЗА ХРАНЕНЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И много подаръци Му нравеха.
Ха, ха, да спечелили. В.К.: Сега когато разрешаваше някакъв проблем на някои възрастни приятели, те даваха някаква лепта ли там? Как идваха парите при Него? Е.А.: Парите? Много приятели Му даваха, лично за Него. И много подаръци Му нравеха. Сега някому е помогнал да оздравее, някой Му дал съвет, всеки човек искаше да даде нещо. Пък и за знанието което ни даваше, нали, не затуй че имаш нужда, ами като можеш, желаеш да дадеш и ти естествено и имаше случаи, когато са Му давали. „Ама Учителю, това е за Вас". Значи това не е десятък, то са пари, пък десятъка се даваше отделно и Учителят нищо общо нямаше с него. Той извикваше братския съвет, те събираха пликовете и правеха описи и ги внасяха в банките, където ги влагаха.
към текста >>

68. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

Лично на мене това не ми се е нравило.
Тя е с копринената рокля, с чадърчето, нищо не носи за ядене и така идва на екскурзия. Ние всички си носим храна, всеки си носи раничка, в мрежа ли, в торбичка ли, все си носи храна. И като седне при Учителя, като сложим на Учителя да яде, ще Му иска от храната. „Дай ми от това, дай ми от това". Даже на ти Му говореше много пъти, редовно Му говореше. Лично на мене това не ми се е нравило. Сега, ако иска храна, можеме и ние да й дадеме, нали. ако каже: „Абе Еленке, носиш ли повечко хляб, аз не съм си взела". Ако имам, даже от което имам, половината ще й дам. Всякога човек като тръгне например носи и малко повече. Тези неща не ми харесваха, казвам Ви и тя много неща искаше.
към текста >>

69. 106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Много исках да отида в чужда страна да науча език, да видя нрави други разбирате нали, така за култура исках да отида.
Ама аз знаете ли колко късно го разбрах това? Даже след това имаше едно момче искаше да се жени за мене, отидох да Го питам, нали, но Той ми постави така въпроса, че не ми отговори. Аз Му разказах случката. Бащата беше състоятелен човек и много ме харесал мене за снаха, и казал, ако се ожени това момиче за тебе, ще ви пратя да следвате във Франция, да учите, за мен беше мечта това. Аз бях студентка първа година. Много исках да отида в чужда страна да науча език, да видя нрави други разбирате нали, така за култура исках да отида. Но моите родители нямаха тази възможност и така само това нещо като се представи, само затова отидох да питам. Не че защото харесвах мъжът и жената, които са се оженили, че и аз да се оженя. И казах на Учителя и Той каза: „ Има два вида брак. Тези, които са женени се обичат, са женени за небето. Може да са женени на земята, това е вече брак, женени са на небето и на земята.
към текста >>

70. 21.Казах на Учителя

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Аз бях дошла при Учителя да следвам едно високо нравствено учение, да следвам духовната школа, за която душата ми копнееше.
Учителят ми говореше за Божията Любов, аз бях роб на човешката. Понякога чувствах, че съм влезла в едно тресавище, в един батак и се питах как ще изляза от него и ще мога ли да изляза. Понякога настъпваше едно отрезвяване, вече виждах погрешките и неблагоразумието си. Мислено проследявах живота си, преценявах къде какво съм вършила и какво трябва да направя за да изляза от тая бъркотия, в която съм влязла. Мислех, преценявах, търсех, виждах погрешки, нарушения, криви разбирания. Аз бях дошла при Учителя да следвам едно високо нравствено учение, да следвам духовната школа, за която душата ми копнееше. А сега виждах, че аз съм била влюбена само в човека и по човешки. Толкоз години съм била заблудена, че обичам, но по човешки. Тази ми обич не е била Божествена, тя е била оцапана от нисши чувства, на които съм се поддала. Аз съм принизила обичта си, защото съм позволила непозволеното. Основна грешка.
към текста >>

71. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Паша беше общителна, с весел нрав и с широко, отворено сърце.
На всеки кръгъл час да става и да казва „Добрата молитва" както през деня, така и през нощта. Не мина седмица и Савка се оправи. Савка беше изпълнителна, с голяма преданност и любов към Учителя. Паша беше по-голяма от нас. Но тя се държеше другарски, като равна, макар, че ми е била учителка в гимназията. Паша беше общителна, с весел нрав и с широко, отворено сърце. Към всички готова да помага с каквото може. И Паша и Савка бяха миролюбиви. И двете обичаха хумора и то чистия хумор. Паша имаше такова силно чувство на отговорност, че едва ли не се чувстваше виновна за всички погрешки на другите. Тя много страдаше, когато хулеха и пишеха ред клевети за Учителя.
към текста >>

72. 02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Но Георги бил своенравен и непослушен.
на градината дошли Георги и Рада Господинови от с. Караново, Айтоско на мястото на „Вуйчо". Георги бил селски пастир и той малко бил скаран с работата, но благодарение на това, че жена му Рада била добра и работна, нещата тръгнали по-добре. Рада била трудолюбива и гостоприемна. Знаела да посреща и изпраща братята и сестрите. Но Георги бил своенравен и непослушен. Не обръщал внимание на съветите на по-старите братя. Не слушал дори и брат Куртев, когато му казвал да свърши някоя работа. Така преминали 18 години. Ту са искали да ги освободят заради Георги, ту са се спирали, заради добрите качества на Рада. Било голям изпит за брат Куртев и за братството.
към текста >>

73. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Той вярваше още в нравствения закон на живота, а именно, че всеки каквото прави, това ще пожъне.
В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно заслуга на Миркович не можа да се оцени достатъчно. Науката крачи с бързи крачки. Трупат се грамада от факти, в които скоро ще се спънат ония, които са скептично настроени. Близкото бъдеще неминуемо ще ни наложи да видим света в друга светлина и тогава направеното от д-р Мрикович ще се види в истинския му ръст. Д-р Миркович вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване. Той вярваше още в нравствения закон на живота, а именно, че всеки каквото прави, това ще пожъне. Всеки сам създава или подготвя съдбата си. Д-р Миркович е завещал на Сливенското читалище „Зора" своята библиотека, състояща се от 427 тома книги, както и своите печатни издания, възлизащи на 114000 тома, както и сумата 300 лева и други значителни суми, оставени за благотворителни цели. Д-р Георги Мрикович се е поминал на 29 септември 1905 година в родния си град, като е живял осемдесет години. Пояснение: Този кратък доклад е изготвен по случай 74 години от смъртта му и 154 години от рождението му. Литература: Сборникът „Той не умира" - Сливен на безсмъртните борци.
към текста >>

74. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Например, по отношение на облеклото, на нравите на времето.
Най-голямата му дъщеря, моята майка, е починала много рано. през 1925 година и въпреки това той е преживял тази скръб, която засилва вярата му в Бога. Всички те са приели Учението на Учителя от него и са предани на Учителя. Като ги възпитавал в тоя дух, той е обръщал много малко внимание на преходните неща в живота. Понеже се е родил в турско време, отнасяше се с по-малко внимание към външните неща. Например, по отношение на облеклото, на нравите на времето. Обаче с течение на годините той е виждал как се променя животът. Той естествено не можел да стои на едно и също място и се е променил много. Отношението към баба ми. Те се обичаха много и добре се гледаха двамата. Тя му готвеше хубаво.
към текста >>

75. 16 - 15. БУЙНИТЕ КОНЕ

Желю Танев Николов

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

И там насетне по-добре е да се върнеш в занаята и най-своенравните коне идваха при мене, обаче при мене бяха кротки и аз по тоя начин продължих да се прехранвам от занаята си.
Като ти доведат добичето, ще го погладиш по главата и по целия гръб с ръка, значи от главата до опашката. Това ще направиш три пъти. В.К.: Имало някаква формула, така ли? Ж.Т.: Имаше една формула. Той казвал формулата и след което добичето се укротявало. И там насетне по-добре е да се върнеш в занаята и най-своенравните коне идваха при мене, обаче при мене бяха кротки и аз по тоя начин продължих да се прехранвам от занаята си. После той каза пак един друг случай, брат Паню, че бил изпаднал в едно трудно материално положение. Задължения имал и отишъл при Учителя и му казал: „Учителю, какво да правя, аз имам голям дълг, не знам какво да правя." Той му казал: „Имаш ли нива? " - „Имам." - „Ще наемеш една нива и ще я изореш. Ще я засееш с жито. Аз ще ти кажа как да сееш житото.
към текста >>

76. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Той бе нравствен ученик на Бога, носеше в себе си духовна тога.
Той бе с дух несломим и лекар, лечител и природен аптекар. Заедно с лекарството силно, раздаваше духовен инсулин изобилно. Цереше навсякъде физически и духовно. Знаеше, че прави Боже дело угодно. Гонен беше от поповете, не се страхуваше от нападките и топовете. Той бе нравствен ученик на Бога, носеше в себе си духовна тога. Окултен ученик на Бялото Братство, работеше всеотдайно и страстно. Бай Георги сееше вярата, ненавиждаше в духовно изневярата. Молеше се съзерцателно и денонощно, да процъфтява делото мощно. С магарешка каручка обикаляше района. Заедно с бай Слави, седнали в каручката на трона.
към текста >>

77. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

Жителите на Солун се предали на латинския император, при условие, че „ще го управлява според нравите и обичаите, при които гръцките императори го бяха управлявали".
Димитър" е превърната в джамия Касимие (Кассъмъ Джамиси) на името на Касим паша в края на XIV век. По време на IV кръстоносен поход, организиран през 1199 г. от папа Инокентий III, пада Константинопол през 1204 г. и се създава Латинската империя, която е била разделена на васални княжества. На Солунското княжество, включващо Македония и Тесалия, бил назначен Бонифаций Монфератски - северо-италиански феодал, един от предводителите на похода. Жителите на Солун се предали на латинския император, при условие, че „ще го управлява според нравите и обичаите, при които гръцките императори го бяха управлявали". Това не станало. Той ги натоварил с данъци и те се опитали да се отърват от него, но мнозина били наказани със смърт. Св. Димитър отдавна бил напуснал града и отишъл при българите, при Асеневци, които през 1185 г. възстановили българската държава. Бонифаций решил да разшири владенията си и в сблъсъка с българите бива убит, главата му отсечена и занесена на Калоян.
към текста >>

78. I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

И когато се явява, явява се с нравствено предназначение.
И това е за чудене, че светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на бляскавостта, правят невъзможно човек да го не гледа. Изобличенията му докарват страх, а наставленията Му - плач. Никой не го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видяли. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повечето от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява пред тях. И когато се явява, явява се с нравствено предназначение. Както и майка Му по тия страни е безпримерно хубава, тъй и Той е до неимоверност хубав. Ако Ваше Величество желае да видите тоя човек, да ви го изпратя по-скоро. Ако питате за науката Му, без да е учил от някого, всичките науки и изкуства знае добре и всеки иерусалимнянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, броят Го за луд, но като говори, всички се боят и треперят.
към текста >>

79. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му".
По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х. Иванов, из Варна. Покрай другите, дадени на последния, наставления относно Екзархийския Устав, устройството на българските училища, откриването в Цариград висше българско училище, варненските българи настойчиво изисквали щото Варна да бъде седалище на български митрополит и самият град, за който не се упоменува в султанския ферман, да се включи в Българския Екзархат, а иначе представителят да се оттегли. Искането на варненци било удовлетворено в кръга на възможността. Със Синодално писмо от 12 октомврий 1872 г.. подписано от Н. Бл. първия български екзарх Антим I и синодалните старци, до варненската община, като се излагат мъчнотиите, които пречат за образуване отделна Варненска епархия, съобщава се за решението Варна временно да се присъедини към Преславската епархия, която „избрала вече за бъдащий свой митрополит Негово Високопреподобие Архимандрит Симеона, мъж снабден с високо учение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение на паството му". Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски". Със Синодално писмо от 13 октомврий там се съобщава за назначението на високопреосвещенаго Симеона за „Варненски и Преславски митрополит". За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь! правдинь! ". На 2 декемврий 1872 год.
към текста >>

80. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Светият клир на Великата църква трябва да разбере, че неговото предназначение, неговата мисия е велика и твърде важна, е мисия религиозна, обществена и нравствена, която има предвид цялата църква, цялото православно изпълнение.
По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата гибел. Никога клирът не е направлявал сам и самоволно работите на църквата, нито и в най-дребните дори неща. Понякога той е бил прост зрител, съдействуващ против волята си на вършеното от ония в чисто църковни работи. Но с взаимни обвинения нищо добро не се постига. Всяка от обвиняемите страни дължи да призпае с християнска изповед, че е способстоувала така или иначе за катастрофата. Светият клир на Великата църква трябва да разбере, че неговото предназначение, неговата мисия е велика и твърде важна, е мисия религиозна, обществена и нравствена, която има предвид цялата църква, цялото православно изпълнение. Миряните трябва да признаят, че пренасянето на чуждици в областта на църквата, твърде голямото тяхно участие в нейните работи, ослабяването на центъра и на неговите спужители, на оня център, който е спасил православието и нацията, излагането от някои от тях на църковните светини, и пренасянето на неговата сила върху други центрове и тела от друг характер - всичко това е причината, която е предизвикала ослабването и отчаянието и в последствие катастрофалния упадък. Трябва прочее да се разбере, че в интереса на всички е да се засили този наш древен център, чрез пълната поддръжка и обмислената намеса на всички. Когато с Божия помощ тези начала преодолеят и у едните, и у другите, Църквата ще преживее безсъмнено дни на слава. Полезно и в общ интерес е двете страни да заработят заедно и съразмислят за поправяне и подобрение на работите. Безсъмнено светият клир, който има управата в ръце, особено висшият, съгласно със своята Божествена мисия, трябва да стои по-високо, което се изисква не само от чисто религиозните интереси на църквата, но и от ония на нацията.
към текста >>

81. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

„Аз се отнесох, казва митрополит Йоаким, не като партизанин, нито пък прегърнах някоя партия повече от друга, но разгласих често и в църквите и навсякъде, че додох не като грък, нито като българин, но като архиерей, който счита всички равни, и че горещо желая да способствувам, колкото зависи от мене, за духовното и нравствено щастие изобщо на всички, което поставих като свое начало и неукловно преследвах." Като отишел в Балчик, стараейки се да помири българите с гръкоманите, та да започнат съвместно строенето на нова църква, което българите отхвърляли, митрополит Йоаким им заявил дори следното: „Помирете се, успокойте се и се обикнете, та недейте ме признава, не ща, не го изисквам; искам само да се помирите и да заработите общо за постройката." „Щом като пристигнах тук (т.е.
И още, потегляйки за своята епархия, той е имал вече готова програма за действие и за разрешаване на трудностите произлизащи от българо-гръцката църковна разпра. В какво се е състояла тая програма, ни показват неговите писма от Варна до Патриаршията. Той се явява готов да даде на българите български училища и славянско богослужение. „Никак не щеше да ми се види, преуважаемий владико, чудно и странно, казва Йоаким в писмото си до патриарха, ако тези хора (т.е. българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне. „Аз се отнесох, казва митрополит Йоаким, не като партизанин, нито пък прегърнах някоя партия повече от друга, но разгласих често и в църквите и навсякъде, че додох не като грък, нито като българин, но като архиерей, който счита всички равни, и че горещо желая да способствувам, колкото зависи от мене, за духовното и нравствено щастие изобщо на всички, което поставих като свое начало и неукловно преследвах." Като отишел в Балчик, стараейки се да помири българите с гръкоманите, та да започнат съвместно строенето на нова църква, което българите отхвърляли, митрополит Йоаким им заявил дори следното: „Помирете се, успокойте се и се обикнете, та недейте ме признава, не ща, не го изисквам; искам само да се помирите и да заработите общо за постройката." „Щом като пристигнах тук (т.е. във Варна), заявява Йоаким в един разговор с Митхад паша, обявих публично, съобразно с началата на вярата, че додох, по благоволение на султана и на Църквата, в този край не като грък или като българин, но като архиерей, който има наложителен и свят дълг да се грижи за всички християни без изключение, които се намират под моето духовно ведомство, като промишлявам за училищата, църквите, учителите и за клира, като поддържам установения ред и отстъпвам в онова, което е справедливо и законно, като прибавих, че не представлявам народности, но законна власт на вярата. Не ще позволя в села чисто български да се учи гръцкият език, нито богослужението в църквите им да бъде на гръцки, обаче също така не ми е позволено да приема обратното или да позволя от моя страна отчуждаването на гръцки предмети от тях и да се съглася да бъдат дадени на тях." Чрез тоя начин на действие и с тия отстъпки Йоаким се е старал и надявал да привлече и примири българите и да се сближи с тях. В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност. Пет дена след пристигането си във Варна той наредил да се открие затворената дотогава варненска църква „Св. Георги", като се чете в нея цялото богослужението на славянски.
към текста >>

82. II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство

на старата Каварненска екзархия, един ден навсякъде вървеше преди мене и посещаваше дори и онова село, което имаше само едно българско семейство, и му заповядваше, под страх на нравствена смърт, да не приема гръцки свещеник в своя дом.
Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници. Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток. През тази година пък, за да покаже на народа своето всесилие, при обиколката ми на така наричаната Добруджа, т.е. на старата Каварненска екзархия, един ден навсякъде вървеше преди мене и посещаваше дори и онова село, което имаше само едно българско семейство, и му заповядваше, под страх на нравствена смърт, да не приема гръцки свещеник в своя дом. В онези пък български села, дето има две или три гръцки фамилии, заплашвал, че ще ги унищожи, ако не го приемат на водосвет и не му дадат архиерейското право. Недавна ходих в едно чисто гръцко село, съседно на смесеното с. Шабла... Изпратих двама първенци и помолих църковните настоятели в последното, което има църква, да ми позволят да служа в нея, като че ли да ми издадат каноническо разрешение за служба, обаче за зла чест, бил попитан намиращият се наблизу архимандрит, който се произнесъл да ми счупят костите, ако посмея само да туря крака си в църквата, „Удри по главата" - беше съветът на светостта му, който заедно с много други бледо-словия, които аз за избягване на злословието изоставям, взе върху си всяка отговорност спрямо политическите власти." През 1868 година Варненската община е имала следния състав: Господин х. Иванов, х. Стамат Сидерев, Сава Георгиевич, Матю Рачев, Яни Прагматаров, Ангел Георгиев и Коста Димитров.
към текста >>

83. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

№ 29 Считам за свет и неизбежен свой дълг, божественейши Владико, след славното Ваше по Божия милост възшествие на вселенския престол, да Ви скицирам духовното състояние на моята скромна епархия, която ми е поверена от великата Църква, и да ви явя какви и колко непозволени и противозаконни работи стават поради ненормалното състояние на известния въпрос, които причиняват нравствена и душевна вреда на всички верни на тази Христова църква.
Константин, който е много стар и на срутване. Никаква вреда не причинява никому, защото лежи в една гора при морето, твърде далеч от селата и самия град на час и половина, а около нея няма турско село. Като се надявам да се приеме скромната молба на първенците и като призовавам всесветите Ваши молитви и благословии, оставам. Варна, 14. ноемврий 1866. № 29 Считам за свет и неизбежен свой дълг, божественейши Владико, след славното Ваше по Божия милост възшествие на вселенския престол, да Ви скицирам духовното състояние на моята скромна епархия, която ми е поверена от великата Църква, и да ви явя какви и колко непозволени и противозаконни работи стават поради ненормалното състояние на известния въпрос, които причиняват нравствена и душевна вреда на всички верни на тази Христова църква. Много и разнообразни са работите, които смущават съвес-тите на християните, но ще разкажа само най-главните, като избягвам скръбното до душа дългословие. Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци на братята в Христа българи, заедно с един свещеник, на име Костандий, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си събират редовен съвет под председателството на казания свещеник, в който разглеждат всички работи на българите, духовни и други. Те забраняват чрез най-строги заплашвания на всеки селянин, който иска да прибегне и поиска съдействието на митрополията, а оня, който престъпи заповедите им, преследват след това с всички позволени и непозволени средства. От около 90 села, канонически подчинени на Варненската епархия, едва около 10, обитавани чисто от гърци, признават светата митрополия, а останалите не се подчиняват, и много от тях против волята си и без да искат.
към текста >>

84. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св.
тъй и частно за Вас, богоспаса-емата ваша Епархия привременно да се съедини, без да ся слее, с Преславската, и общийт Ваш Пастир да носи името Митрополит Варненски и Преславски". От подобно съединение биха последвали ред изгоди за Варненската епархия, а именно 1. че няма да се изключат от нея местата, които ферманът остава извън българската църковна област и мълком ще останат в епархията. 2. че така ще се улесни епархията материално в поддържането на владиката си и на обществените заведения във Варна, и 3. „по такъв начин, без да ся повреди на общото дело, намерва благоприятен изход и Екзархията". По-нататък отговорът съобщава, че Преславската епархия е избрала „Архимандрита Симеона, мъж снабден с високоучение, с примерна нравственост и строгост в живота, с решително самоотвержение и с горещо желание за нравственото възвишение за паството му" и препоръчва да го изберат и те за свой архиерей. Св. Синод не го бил още ръкоположил, понеже бил уверен, че варненци, като земат предвид мъчнотиите, ще се съгласят да се съединят временно с Преславската епархия и ще поискат за владика също архимандрита Симеона, та така да го ръкоположи и за двете епархии. Отговорът завършвал с думите: „Поради това, с настоящето наше Екзархийско и Синодално писмо призовавами ви да размислите зряло връх този предмет, да притеглите добре обстоятелствата, да сравните строго сегашните Ваши размишления с нашите, и сегашната полза с бъдащата, и незабавно, и то с първата поща, да ни известите конечното Ваше решение, както за съединението на двете тези Епархии, тъй и за удобрението на Н. В. преподобие Арх. Симеона за Ваш Пастир". Този тъй ясен отговор на екзархията хвърлил пълна светлина върху положението на въпроса за Варненски владика.
към текста >>

С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н.
При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно. С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н. Високопреосвещенство свято Варно-Преславский Г-н Симеон по-лесно ще посрещне вашите и на Българската Екзархия ожидания". Следват подписите на: екзарх Антим I, Самоковски Доситей, Пелагонийски Евстатий и Охридски Натанаил. Това послание съставя завършека на интересните перипетии, през които е минал въпросът за избора на първия български Варненски митрополит, който въпрос, сам по себе си интересен, е важен по това, че представя едно разклонение, един нюанс от големия български църковен въпрос, върху който неговото осветление идва да хвърли, следователно, също така известна светлина.
към текста >>

85. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

-Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44).
Ще дам за пример 4-5 къси извадки из някои точки от втората част на посланието, за да се види, между друго, колко хубаво е издържан преводът по стойност на мисъл и хубост на израз. Ето тия: „Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите (т. 34). - Не бъди бърз да свързваш приятелство, но свържеш ли, пази неразкъсани връзките... Не искай от приятелите си да ти казват неща приятни, а истински... Бъди придирчив към себе си (т. 30). - Бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към тия, които прегрешат на тебе (38). - Колкото човек превъзходствува по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по своите добродетели (40). -Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44). Бързо възнаграждавай ония, които са достойни за награда, а бавно наказвай виновните (88)." Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофи-лакта Охридски. Свършил е вече 20 от неговите писма. Дядо Симеон е подкрепил с парични помощи и доста ученици да следват висше учение в странство. Покрай прякото свое високо призвание - уредба на църковния живот - той е влял широка струя и от чисто просветно въздействие в епархията си, особено в град Варна, данни за което се изнесоха достатъчно. Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона.
към текста >>

86. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Аз бих желал да ги зная."], твърдят, че желанието на кукушани да излязат от подчинението на местния митрополит, е „ненавременно и вредно за православието" и че неговото изпълнение би нанесло „нравствен ущърб на Великата Църква, чието достойнство трябва да се поддържа от цялия православен свят".
Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите. „Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %5BАлександър II пита: „Кои са тия лица? Аз бих желал да ги зная."], твърдят, че желанието на кукушани да излязат от подчинението на местния митрополит, е „ненавременно и вредно за православието" и че неговото изпълнение би нанесло „нравствен ущърб на Великата Църква, чието достойнство трябва да се поддържа от цялия православен свят". [Към подчертаните фрази императорът бележи: „Това е съвършено справедливо и ние се стараем да докажем с нашите действия, че (гледаме на православието) не тъй, както гърците, които гледат на светото дело не като на общо православно, а като на изключително гръцко."] По тоя начин, след като достигнаха удовлетворение на първото си законно желание чрез заплахи да станат изменници на Православната Църква, кукушаните предлагат сега други по-малко законни искания и в такива изрази, които не позволяват да се съмняваме, че те силно се увличат от политически страсти. Ако пък и тия искания бъдат удовлетворени и ако след това другите български епископски катедри бъдат заети от природни българи, то може безпогрешно да се предскаже, че по-нататък те, основавайки се на предишните отстъпки, още по-далеч ще разширят замислите си, ще пожелаят съвършена независимост от Цариградския патриарх, ще заговорят за своите права на автокефална патриаршия [срещу това императорът бележи: „Това го вече има и сам патриархът Цариградски не вижда в това разрушение на православието"] и дори за разпространението на българското племе от Болкана до Архипелага и почти до границите на Елада" [последните думи са само подчертани от императора без бележки]. Последното обобщаваще изречение в горния пасаж ясно показва, че обер-прокурорът привел новите искания на кукушаните, за да потвърди основната си мисъл, че в чисто българските епархии не трябва да се поставят за епископи природни българи и изобщо да се удовлетворят българските искания. Дали неговите предричания се основават върху известия, получени от турската столица за решението на цариградските българи от март 1860 г. - да се откажат да признават цариградския патриарх'за свой духовен началник, или обер-прокурорът е имал предвид вече станалия на 3.
към текста >>

87. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година.
Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на владиката Пррфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година. В тоя случай варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис, и за такава намериле и купиле на чуждо име, на някого си Кюркчи Коста, който е йоще жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да са учат децата, а в долния да се построи Параклис, в който да.се черкуват варненските българи. След като купиле тая къща, условили си варненци първи български учител някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата започнали да преустройват за Параклис в името на Св. Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание, посредством турското правителство. В тоя случай вече захванала се открита борба между българи и гърци в гр. Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение за Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар.
към текста >>

88. 11. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение.
Гюндогду. с. Гевреклер, с. Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение. Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем. В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство.
към текста >>

В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век.
Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение. Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем. В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство. Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са: 1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство.
към текста >>

Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са: 1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство.
В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство. Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са: 1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство. 2-ро Да дозволи Цар. Правит. каквото Българското Духовно началство, спомогнато от представители, избранни от народа да уряди църковнити работи, и управление на Епархиите, които на царско здравье населяват Българи. Като поданници, на които верността и предаността е засвидетелствована с толкова си случай, Българити в желанието си да уценят съюза, който ги свързва за Престола, имат смелост днес цели молби да хварлят под подножието на Престола, с пълна уверенност, че Ц. Правителство не ще даде престъп на клевет ни внушения, които ся силят да ги отласнат от законното им правителство, то с Височайшието си изволение върху правиднити желания на покорнити си подан ници, ще им подаде благоприятни случай да покажат направо най-блистателно своята готовност да жертвоват и живот и имот за Престола на Ц. Величество, за когото непрестанно ся Богу молят.
към текста >>

89. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

Своенравието - книжка VI, година I, 1903, (стр.
IV. А. Любовта - книжка IV-V, година 1,1903, (стр. 53) Б. Тайните на Духа - книжка IV-V, година 1,1903, (стр. 54-67) (в поредицата „Из съвременната българска духовност- Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ"). V. Своенравието - книжка VI, година I, 1903, (стр. 102-103) (в поредицата „Из съвременната българска духовност"). VI. Духовни явления в Нови Пазар - книжка VIII, година II, 1904, (стр. 147-148). VII. Мисли за живота - книжка IX и X, година II, 1904, (стр. 285) (в рубриката „Под нашето небе"). VII.
към текста >>

90. III.06 СВОЕНРАВИЕТО

СВОЕНРАВИЕТО (Свети наставления и поучения) Начало на мъдростта е разбирането пътят Господен.
СВОЕНРАВИЕТО (Свети наставления и поучения) Начало на мъдростта е разбирането пътят Господен. В това стои начатькът на всяко знание, полезно за човешкото сърдце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот: своенравния човек не може да се съобрази с това, което е добро; понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие знание и мъдрост за нещата на света, треба да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот; понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравния по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо.
към текста >>

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот: своенравния човек не може да се съобрази с това, което е добро; понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта.
СВОЕНРАВИЕТО (Свети наставления и поучения) Начало на мъдростта е разбирането пътят Господен. В това стои начатькът на всяко знание, полезно за човешкото сърдце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот: своенравния човек не може да се съобрази с това, което е добро; понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие знание и мъдрост за нещата на света, треба да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот; понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравния по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички треба да изпълняват своенравната воля. Своенравния човек е упорит въз всичките си пътища.
към текста >>

Всякой, който иска да напредне в живота или да добие знание и мъдрост за нещата на света, треба да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот; понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини.
СВОЕНРАВИЕТО (Свети наставления и поучения) Начало на мъдростта е разбирането пътят Господен. В това стои начатькът на всяко знание, полезно за човешкото сърдце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот: своенравния човек не може да се съобрази с това, което е добро; понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие знание и мъдрост за нещата на света, треба да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот; понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравния по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички треба да изпълняват своенравната воля. Своенравния човек е упорит въз всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия; защото своенравния упорит човек е немарлив към доброто на другите, а следователно, към своето добро, което се включава в доброто на неговите ближни.
към текста >>

Своенравния по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него.
СВОЕНРАВИЕТО (Свети наставления и поучения) Начало на мъдростта е разбирането пътят Господен. В това стои начатькът на всяко знание, полезно за човешкото сърдце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот: своенравния човек не може да се съобрази с това, което е добро; понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие знание и мъдрост за нещата на света, треба да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот; понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравния по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички треба да изпълняват своенравната воля. Своенравния човек е упорит въз всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия; защото своенравния упорит човек е немарлив към доброто на другите, а следователно, към своето добро, което се включава в доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини.
към текста >>

Той е сам на себе си господар, на когото всички треба да изпълняват своенравната воля.
В това стои начатькът на всяко знание, полезно за човешкото сърдце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот: своенравния човек не може да се съобрази с това, което е добро; понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие знание и мъдрост за нещата на света, треба да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот; понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравния по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички треба да изпълняват своенравната воля. Своенравния човек е упорит въз всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия; защото своенравния упорит човек е немарлив към доброто на другите, а следователно, към своето добро, което се включава в доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негова баща, а немарението -негова майка, упорството - негов брат, а безразсъдието - негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките добродетели.
към текста >>

Своенравния човек е упорит въз всичките си пътища.
Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот: своенравния човек не може да се съобрази с това, което е добро; понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие знание и мъдрост за нещата на света, треба да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот; понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравния по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички треба да изпълняват своенравната воля. Своенравния човек е упорит въз всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия; защото своенравния упорит човек е немарлив към доброто на другите, а следователно, към своето добро, което се включава в доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негова баща, а немарението -негова майка, упорството - негов брат, а безразсъдието - негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките добродетели. Затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро в целия си живот.
към текста >>

И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия; защото своенравния упорит човек е немарлив към доброто на другите, а следователно, към своето добро, което се включава в доброто на неговите ближни.
Всякой, който иска да напредне в живота или да добие знание и мъдрост за нещата на света, треба да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот; понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравния по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички треба да изпълняват своенравната воля. Своенравния човек е упорит въз всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия; защото своенравния упорит човек е немарлив към доброто на другите, а следователно, към своето добро, което се включава в доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негова баща, а немарението -негова майка, упорството - негов брат, а безразсъдието - негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките добродетели. Затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро в целия си живот. Пази се, следователно, от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си.
към текста >>

И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негова баща, а немарението -негова майка, упорството - негов брат, а безразсъдието - негова сестра.
За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички треба да изпълняват своенравната воля. Своенравния човек е упорит въз всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия; защото своенравния упорит човек е немарлив към доброто на другите, а следователно, към своето добро, което се включава в доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негова баща, а немарението -негова майка, упорството - негов брат, а безразсъдието - негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките добродетели. Затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро в целия си живот. Пази се, следователно, от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си. И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие - само те се пряко управляват от Духът на Бога. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна виделина, която прониква всичко.
към текста >>

И тъй, своенравието е лишено от всичките добродетели.
Той е сам на себе си господар, на когото всички треба да изпълняват своенравната воля. Своенравния човек е упорит въз всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия; защото своенравния упорит човек е немарлив към доброто на другите, а следователно, към своето добро, което се включава в доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негова баща, а немарението -негова майка, упорството - негов брат, а безразсъдието - негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките добродетели. Затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро в целия си живот. Пази се, следователно, от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си. И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие - само те се пряко управляват от Духът на Бога. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна виделина, която прониква всичко. За това приеми знанието и мъдростта да са твои ръководители и животът ти винаги ще бъде пълен с мир и радост.
към текста >>

Пази се, следователно, от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си.
И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия; защото своенравния упорит човек е немарлив към доброто на другите, а следователно, към своето добро, което се включава в доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негова баща, а немарението -негова майка, упорството - негов брат, а безразсъдието - негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките добродетели. Затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро в целия си живот. Пази се, следователно, от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си. И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие - само те се пряко управляват от Духът на Бога. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна виделина, която прониква всичко. За това приеми знанието и мъдростта да са твои ръководители и животът ти винаги ще бъде пълен с мир и радост. Мъдростта ще те учи как да живееш и това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, които й са дадени от Бога; а с тяхното развитие и разцъвтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре наредена градина, в която всичките плодове на животът ти ще озряват на време и приносят изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Бога и слушай всякога Неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет.
към текста >>

Пази душата си от тези лош нрав, не давай му място да се загнезди в тебе, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дявола, който хиляди лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото и стежание на ада, който ще разполага с тебе както иска.
И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие - само те се пряко управляват от Духът на Бога. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна виделина, която прониква всичко. За това приеми знанието и мъдростта да са твои ръководители и животът ти винаги ще бъде пълен с мир и радост. Мъдростта ще те учи как да живееш и това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, които й са дадени от Бога; а с тяхното развитие и разцъвтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре наредена градина, в която всичките плодове на животът ти ще озряват на време и приносят изобилна жетва от всички добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърдцето си пред Бога и слушай всякога Неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен свет. Пази душата си от тези лош нрав, не давай му място да се загнезди в тебе, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дявола, който хиляди лоши семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото и стежание на ада, който ще разполага с тебе както иска. И горко ти, ако лукавия се вмъкне и загнезди в тебе и ада направи път до твоята душа. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, до като не заплатиш с живота си. Прочее, пази се от това голямо неогасимо зло, което може да те лиши от всички блага и те направи окаянен за винаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му; дръж баща му и майка му на страни, да не би да ти станат съседи; вярвай ме - винаги ще плащаш скъпо за техните гостби. За това окрепи се в добродетелта; облечи се в истината; въоръжи се в правдата и вземи оръжията на любовта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт; ще имаш свободата, която никой не ще ти отнеме; ще притежаваш мирът, който никой не ще ти наруши и - щастието, от което никой не ще те лиши.
към текста >>

91. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които в Египет се напили и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода Ние често искаме Господ да ни благослови, викаме към Него и повидимому като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва.
В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил. Но мисионерът му отговорил, че ако Господ го е изпратил при тях, той щеше да има тая сума да му я даде, но щом я нямат, значи той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха тези пари и не ги дадяха, щяха да са отговорни. Когато Господ ни даде известни благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които в Египет се напили и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода Ние често искаме Господ да ни благослови, викаме към Него и повидимому като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата. Но аз ще ви кажа: Не очаквайте от никой писател и автор да ви открие истината. Такъв може да ви даде само намеци, но истината открива само Господ. И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
към текста >>

92. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост.
Ще завърша речта си с една малка приказка. Преди години в Китай живял Леоянк, човек, предаден на постоянни уединения и философски размишления. Колкото повече се вдълбочавал над своята философия, толкова работите му не отивали добре. Оженил се. Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост. Той най-сетне й позволил да се омъжи за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла. Обаче по едно време Китай се вижда в тясно и китайските първенци потърсили Леоянка за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това.
към текста >>

93. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

С тая сила вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя нрав.
Защото знаете, повече ще бъдете бити. Сега, например, ние искаме да бъдем в тоя свят с Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче като четете, кои именно са плодовете на Духа, а те са именно: любов, радост, мир, дълготьрпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяном 5:22). Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да може да се ползувате. Така, ако вие може да се научите как да произнасяте думата .любов", как именно да спазвате вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да не се подчини. С тая сила вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя нрав. Но ако това не можете, то не можете ли следното: като се разгневи мъжът, жената щом знае как да произнася тази дума - думата „любов", мъжът веднага ще се успокои; и обратното: ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за Земята, то е нещо относително, защото ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба и ако вие сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка. Значи вие може да измените положението на зимата -тук не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави изискуемия се кръг, посредством който чрез съприкосновение можем да бъдем близо до Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че всички сме близо при Господа.
към текста >>

94. IV.18 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите - има чудно сходство на духовете.
Като дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятствува за идване на Царството Божие. Всичко ще си отива по естествения си ред и път и вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. От съвременните народи англичаните на кой уподобявате? Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват на изток, когато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите - има чудно сходство на духовете. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори историята с нея, както що стана с евреите, които, знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочие, и за да може да стане правилно тяхното развитие, то в пентаграма има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се появи по-осезателно. Важните години са; 1911, 1912,1913,1914,1915. Към края на 15-та година ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време, но крайният предел етогаз. Останалите години: 1916,17,18 и 19, ще бъдат с вътрешни размирици в Европа.
към текста >>

95. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Нов ред и нов порядък, нови международни нрави ще еманципират мъжа и жената.
Хората са роби -крадени деца, те имат своите майки и бащи, които ги търсят от 8000 години от Небето. Защо е тази война? Да се освободят заровените деца. Избите на досегашните международни наредби се събарят. Долу тия изби, в които обществото седи 8000 години! Нов ред и нов порядък, нови международни нрави ще еманципират мъжа и жената. Слугинята е хванала мъжа и казва: „Ти нямаш право с други жени да се съобщаваш, как може да любиш друга? " Той никога не е любил, неговото сърце копнее, търси. Щом се върне, когато дойде вечер, жената вземе камшика и му казва: „Ти ще любиш ли? " Не е любил той 8000 години, но е слуга на тази слугиня. Да любиш, това е живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия дух.
към текста >>

96. НАРЯД за 1913 година

Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение и веселост.
Ще завърша своята реч с една малка приказка. Преди години в Китай живял Лео Янг, човек, предан на постоянни уединения и размишления. Колкото повече се вдълбочавал над своята философия, толкова работите му не отивали добре. Оженил се. Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение и веселост. Той най-сетне й позволил да се ожени за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла. Обаче по едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потьрсват Леонга за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолва да забрави миналото и да я приеме да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може Разбира се, тя не могла да стори това. Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете.
към текста >>

97. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Дълбока наука е да разбирате характера, нравите и обичаите на езика и неговите действия.
Там има две колелета, от които едното се движи в една посока, а другото - в противоположна, но резултатът е един и същ. Сега твоето колело се движи от дясно към ляво или в обратната посока и ти питаш: „Може ли да бъда добър? “ Питай воденичаря, той ще ти каже. Тези колелета може да се нагласят и по двата начина и да мачкат хората. Когато отивате на една сватба, трябва да формирате вашия език. Дълбока наука е да разбирате характера, нравите и обичаите на езика и неговите действия. Няма човек с по-силна воля от този, който може да обуздава езика си. Някой път искате да кажете нещо на някого, за да му покажете, че и вие разбирате работата. Но какво излиза от това? Не само че не оправяте работата, но още повече я забърквате. Знайте, че всички лоши думи се казват извън сватбите, защото там, гдето няма сватба, има свада.
към текста >>

98. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

22 август 1920, IV ден на събора, неделя, В.Търново

Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор готвач и той е приготвил 10 най-хубави баници, каквито нам се нравят: една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н.
Тъй че, у вас същинската идея на събирането ви е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас, като излезе от събранието, усеща ли да е станал по- голям, отколкото е бил? При всяко събрание органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10 000 част от милиметъра. Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или както е това тука, по закона на събирането трябва да се е увеличил поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор готвач и той е приготвил 10 най-хубави баници, каквито нам се нравят: една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н. и вие ядете от всички тия баници. Какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от 10-те баници, кой е спечелил повече? Вие, които сте яли от тия 10 баници, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи. Вие, преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
към текста >>

99. ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Аз не говоря за упоритост и своенравие.
Вторият закон е: Не давай сърцето си под наем, никакви кираджии. И то е същия закон. Всяко чувство, всяко желание трябва да мине непременно през сърцето ти. Така и с човешката воля. Човек всяко нещо трябва да изпита чрез волята си. Аз не говоря за упоритост и своенравие. Волята, това е най-разумния акт. В този вътрешен кръг ще спазвате представа за душата в своето първо състояние. Кръгът се състои от три цвята - виолетов, зелен и портокален. Виолетовата краска на кръга означава силата; зелената - стремеж за растене, а портокалената - желание за постоянно индивидуализиране. Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата.
към текста >>

100. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО