Търсене в текстове за 'Непринуденост'

Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост.

Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост.
В горепосоченото можем да познаем истинския процес на медитацията. Първо човек си изработва една такава мисъл, която може да избере със средствата, които обикновеният живот и познание му дават на разположение. След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.” “Чрез изживяването на медитацията в целия живот се влива едно укрепяване. Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост. Тогава през моментите на медитация то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто. Медитацията показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот. Върху този живот тя действа най-добре тогава, когато е чувствана като нещо особено. По този начин тя укрепва обикновения живот и му дава импулс и сила, за да може човек да се справи със задачите на живота”. По-нататък ще цитирам ред мисли на Учителя Беинса Дуно по тези въпроси:
към текста >>

В начина, по който Учителят държеше своите беседи, се виждаше неговата забележителна скромност и непринуденост.

Цели двадесет и две години Учителят държа школни беседи. Едни от тях бяха предназначени за общия клас (сряда), а другите - за класа на младежите (петък). Другите беседи, които той държа, бяха предназначени за външни хора - така наречените неделни беседи. Близо половин столетие той работи върху коравия чернозем на българската нива за духовно издигане на тези, които имат в себе си естествено и спонтанно пробудена жажда за духовен живот и възход. На един приятел още в ранните години на дейността си Учителят пише: „Господ ме изпрати да видя Неговите деца.“ В начина, по който Учителят държеше своите беседи, се виждаше неговата забележителна скромност и непринуденост. Когато се появяваше на подиума и седнеше при масата, постлана с бяла покривка, учениците чувствуваха, че при тях е дошъл техният баща, който носи със себе си прекрасни зрели, животодайни плодове. Всеки от слушателите чувствуваше, че той има съкровеното желание да прелее нещо ценно, скъпо и неповторимо в душите на тези, които го слушат, а не да демонстрира своето знание, а още по-малко да покаже някакво ораторско изкуство. За това тези прекрасни срещи с хората той не нарече нито речи, нито проповеди, нито поучения. Той им даде най-хубавото, най-естественото име - беседи. Колкото церемониал може да има в случая, когато майката отваря нощвите и дава на гладното дете чист пшеничен хляб, толкова церемониал имаше в беседите, от които хората си отиваха, наситили своя глад и напълнили душата с една чиста, необяснима и на вид безпричинна радост.
към текста >>

Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживяването на тази свобода и непринуденост зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие.

Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство Учителят имаше съвсем достъпни, но неповторимо мъдри отговори на всички въпроси, които биваха отправени към него от любознателни ученици. Той моделираше своята дълбока мъдрост за човека, природата, небето и Абсолютния Дух в разбираеми форми и с примери, взети от всекидневието ни. Често в неговото слово се срещаха приказки, които целяха да направят езика по-илюстративен, мисълта по-семпла, без обаче да намалят същината на онова, което винаги си остава велико, дълбоко, необозримо. Неведнъж неговите ученици разговаряха върху това кой е оня елемент, който прави неговото учение така приемливо и в същината на което човек диша свободно? Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживяването на тази свобода и непринуденост зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие. На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби Бога. Свободата не е произвол и пустош. Тя е притежание на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а често поставеният във вериги да е свободен. Условията за свобода са вътре в духа.
към текста >>

Такъв човек е във висша степен симпатичен, отличава се с една приятна естественост и непринуденост в маниерите и обноските си.

Човек, у когото този орган е добре развит, е склонен винаги да постъпва справедливо. Такъв човек е способен да пожертвува и личните си интереси, но не си позволява да бъде несправедлив към другите при каквито и да било обстоятелства. Той изпълнява точно и пълноценно своите задължения и обещания към другите. На тази способност някои хора дължат голямата си въздържаност, когато ще трябва да правят обещания и да поемат задължения. Този орган прави човек последователен в поведението си, защото всяка изява е поставена под контрол на правдата. Такъв човек е във висша степен симпатичен, отличава се с една приятна естественост и непринуденост в маниерите и обноските си. Хората, у които този орган е слабо развит, не съзнават своите задължения и се отличават с една безпринципност. Такъв човек действува под влиянието на другите свои по-силни чувства и подтици, без да се съобразява дали право или несправедливо постъпва. Обещанията и ангажиментите нямат стойност за него, бързо ги забравя и не се чувствува задължен да ги изпълни. Изобщо на човек слаба съвест не може да му се доверяваме в нищо. Малко по-надолу от органа на съвестта, точно над ушите, над центровете, създадени и оформени от силовите течения на Марс, се намират мозъчните центрове на предпазливостта (фиг. 31).
към текста >>