НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
5
резултата в
5
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и
непринуденост
, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.
И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка. От палатките се вдига пара.
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и
непринуденост
, тъй чужда на живота из шумните селища на долината.
Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят. Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки.
към текста >>
2.
8. Радвайте се и благодарете
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Всичко у Него дишаше простота и величие, естествена
непринуденост
.
Той имаше и усет и перо и рядко хубаво виждане и би могъл да подари на човечеството един чудесен пътепис - скъп дар на съвременността, която щеше да чака и копнее да чуе и да чете за всичко що се отнася до един живот, разлистил се като вековен лес и прошумял като водите на океан. Понякога нашите теми за Него лежат неуловими и безплътни, усещаш, че имаш какво да кажеш, а не знаеш, как да го изкажеш, коя изразна форма да избереш, без да накърниш съвършената композиция. Един поетически лиричен стих би могъл всичко да разкаже и да изчерпи, една музикална фраза, когато се касае да уловиш величествени по своята простота образи. Учителят беше близък и далечен свят, познат и непознат, разбран и неразбран и сега се опитваме с несръчни пръсти да разлистим тази книга и от всеки лист и дума да изтръгнем с мисъл и с перо необикновеното, което духовно ни обогати и което Той старателно криеше, а все не можеше, защото и Той като всички поданици на земята беше облечен в плът. Като всички Той дишаше, живееше край нас или ние край Него, докоснати от стрелата на необикновеното, неповторимото, което се изразяваше чрез обикновеното.
Всичко у Него дишаше простота и величие, естествена
непринуденост
.
Нищо не беше в състояние да наруши вътрешния ред и хармония, нищо не можеше да Го постави в неудобно положение, нищо не Го изненадваше, учудваше, смущаваше. Всичко у Него беше отмерено, изискано, недвусмислено. Когато заставаше пред Него имаше усещането, ч.е се намираш в един свят на пълна хармония. Еднакво беше силен, неуязвим, недокоснат за всичко, което се силеше да наруши равновесието Му. Неутрализираше всичко, което беше отрицателно и намираше смисъла на всичко, което за нас беше зло.
към текста >>
3.
Спомени и стихове за Светозар
,
Георги Иванов
,
ТОМ 32
Брат Светозар бе обединил в едно зрял дух на мъдрец с детската
непринуденост
на малкия човек.
Да помага безрезервно, като жертва своите амбиции за по-високо образование, въпреки, че притежава изключителни дарби и способности. Нашият „Игнатий Богоносец” израства в трудности и лишения, но детското в него никога не се състари и това беше неговата харизма и неговия чар. Както всички деца, и той е имал своите земни лудории и непослушания в детската си възраст. А като по-голям, е имал и своите грешки. Имал е изкачвания на върхове в много области и на човешкото познание, и на човешката нравственост, но е имал и падания в личния живот, а на децата можеш ли да се сърдиш за това, като видиш в очите им тяхната невинна душа?
Брат Светозар бе обединил в едно зрял дух на мъдрец с детската
непринуденост
на малкия човек.
Но нали Учителят точно това желае да постигнат неговите ученици? Този мъдрец бе овладял това духовно изкуство. Той не остаряваше, защото непрестанно се подмладяваше. Детето и мъдреца живееха в него в едно тяло. Това съжителство е рядко и странно явления за ординерния човешки ум, затова и той изглеждаше малко странен за тези, които не можеха да съберат в своите тесни разбирания неговата душевна широта.
към текста >>
4.
70. Вестник „Заря” за приема в Съветската легация
,
,
ТОМ 34
Приемът продължи до късно [с] въодушевление и
непринуденост
.“ Л.Т.: Аз тогава не бях назначена в Операта.
Тука бяха директорът на Народния театър В. Василев111, директорът на Радио София Сирак-Скитник; писателите Константин Петканов, Магда Петканова, Ана Каменова, Людмил Стоянов, Д. Б. Митев112, Калина Малина, Мери Грубешлиева, Георги Бакалов, Тодор Павлов, Георги Цанев, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев, Кръстю Велев, Ангел Тодоров, Камен Зидаров, Марко Марчевски; артистите Владимир Трендафилов, Иван Димов, Марта Попова, Стефан Киров, Констанца Кирова, Сийка Петрова и Лиляна Табакова, Стефан Стоилов, Русков, Петко Атанасов, Генчо Марков, Ст. Пенчев113, Дарина Пенчева, Илия Стоянов, Недялка Симеонова114, Марта Янкова, Боян Дановски, компонистът Любомир Пипков; художниците Дечко Узунов, Пенчо Георгиев, Асен Попов, Перец, Ангелушев, Сотиров115 и др. Изпълнена бе концертна програма от баритона при Народната опера Бръмбаров, Недялка Симеонова, Лиляна Табакова и др.
Приемът продължи до късно [с] въодушевление и
непринуденост
.“ Л.Т.: Аз тогава не бях назначена в Операта.
Аз съм назначена 1941 г., на 5 февруари подписах заповед за назначение. Тогава бях още ученичка. В.К.: Как стана назначаването? Кой помогна? Л.Т.: Учителят.
към текста >>
5.
191. Отново за приема в Съветската легация в българските медии
,
,
ТОМ 34
Приемът продължи до късно при голяма задушевност и
непринуденост
.” Значи това нещо ние го имаме като документ.
Тука бяха и: директорът на Народния театър В. Василев; на Радио София - Сирак Скитник; писателите: Константин Петканов, Магда Петканова, Анна Каменова, Людмил Стоянов, Д. Митов, Калина Малина, Мери Грубешлиева, Георги Бакалов, Тодор Павлов, Георги Каменов, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев, Христо Белев, Антон Тодоров, Камен Зидаров, Михаил Марчевски, и артистите: Владимир Трендафилов, Иван Димов, Марта Попова, Стефан Киров, Констанца Кирова, Сийка Петрова, Лилиана Табакова, Стефан Стоилов, Асен Русков, Петко Атанасов, Стефка Атанасова, Денчо Марков, Ст. Пенчев, Дарина Пенчева, Илия Стоянов, Недялка Симеонова, Марта Мехлянскова, Боян Дановски; компонистът [композиторът] Любомир Пипков; художниците Дечко Узунов, Пенчо Георгиев, Асен Попов, Перец, Ангелушев, Сотиров и др. Изпълнена бе концертна програма от баритона на Народната опера Бръмбаров, Недялка Симеонова, Лиляна Табакова и др.
Приемът продължи до късно при голяма задушевност и
непринуденост
.” Значи това нещо ние го имаме като документ.
към текста >>
НАГОРЕ