Търсене в текстове за 'Неделя'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 178 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се образува една група от трима души, чийто събрания да стават в 24 ч., два пъти през седмицата – петък срещу събота и събота срещу неделя.
И там ще има среща с Бога. Човек учи Любовта във време на бедствие. Тогава най-добре развива прозрение за същността ѝ и вижда осезателно как тя работи в света, как се изявява Любовта на Бога към нас. Човек трябва да има отворена душа за Любовта, понеже тя е навсякъде. Човек трябва да има отворен слух да слуша песента ѝ. Да се образува една група от трима души, чийто събрания да стават в 24 ч., два пъти през седмицата – петък срещу събота и събота срещу неделя. Тези дни ще бъдат временно и после ще кажа окончателно в кои дни. На тези събрания ще се размишлява върху Любовта и ще се пожелае Божията Любов да протече през всички сърца. Братът каза: „В 17-та глава от Евангелието от Йоана Христос е казал: „Отче, Ти Си в Мене и Аз в тях.“ Значи Любовта на Отца ще мине през Христа и от Него ще дойде до нас.“ Това е така, но колко души могат да разберат тези мистични неща? Във време на събранията няма предварително да се умува много, но ще оставите да заговори във вас Божественото, да ви упъти какво да правите и как да размишлявате върху Любовта.
към текста >>

2. 2_13 ) Четири портокала - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат каза на Учителя: „Много неща ми станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек!
Да познаваш онова, което Бог е вложил в него. А да познаеш онова, което Бог с вложил в него, това значи да познаеш Бога. А с познаването на Бога ще добиеш Живота, защото е писано: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Когато обичаш някого, ти пращаш към него сноп Светлина и виждаш, че лицето му има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в неговата душевност. Един брат каза на Учителя: „Много неща ми станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек! Както е казано в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие.“ При Любовта човек трябва да бъде крайно досетлив. Досетливост и предвидливост са качества на Любовта. Един, който те обича от Невидимия свят, като научи, че страдаш, смалява се, напуща онова място, пропътува всичкото пространство и идва да ти помогне. Това е сега външната страна.
към текста >>

3. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат каза: „Учителю, Вие преди няколко седмици в една лекция казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога, а преди три дни, в неделя, казахте, че трябва да обича всички същества.
После ще влезеш във второ село, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш. Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешка любов, а Божествена – да им желаеш доброто и да се молиш за тях. Като видиш някой страдащ, помогни му и се помоли за него. Да любиш милиони хора, да любиш човечеството, да любиш всички, да им помогнеш, там се изисква много. Любовта обича всички, а това, че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато, тогава естествено той няма и да обича всички по един и същ начин. Един брат каза: „Учителю, Вие преди няколко седмици в една лекция казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога, а преди три дни, в неделя, казахте, че трябва да обича всички същества. Това не се ли разбира така: първото се отнася до онзи човек, който има по-неразвито съзнание – той може да обича добрите хора, а второто се отнася до човек, който е духовно развит, и като е изкачен на мистични височини, той може да обича всички – и грешни, и добри.“ В грешния ще обичаш онова, което не е грешно. Нали златарят обича в златната руда златото и като стопи рудата, отделя ценното. А друг човек обича само претопеното злато. За да виждаме Бога дълбоко в грешния, зависи от степента на развитието на съзнанието ни.
към текста >>

4. 5_03 ) Разкрити и неразкрити планове - Боян Боев (1883 – 1963)

Съсредоточих се и ѝ казах: „Дъщеря Ви ще си дойде в неделя.
“ Друг пример: идва една сестра, търновка, и ми казва: „Разполагам с пари и искам да направя още една къща до тази, която имам, за да я давам под наем, та да си улесня работата.“ Казах ѝ: „Ако питаш мен, не гради сега, а нека се минат две-три години; след това може. Ако вземеш да градиш, ще изгубиш всичко.“ Тя пак каза: „Сега знам, че е евтин материала, и че ако ще строим, по скоро ще вземем наем от новото здание, но ще гледам да Ви послушам.“ Стана земетресението в Търново, събори се къщата на сестрата и с парите, които имаше, тя я поправи. Ако беше направила новата къща, и тя щеше да се събори и сестрата щеше да остане без пет пари в джоба. Една сестра дойде при мен да ми каже, че няма никакво писмо от дъщеря си, и със свито сърце ме питаше да не би да е станало нещо с нея. Съсредоточих се и ѝ казах: „Дъщеря Ви ще си дойде в неделя. Малко не е добре, но не се безпокойте, ще ѝ мине.“ И така стана. Веднъж пътувах с един човек за гарата. На човека, който караше колата, казах да спре и да се върнем десет крачки назад; там намерихме частта, която бе изпаднала от колата. Като я намери, той попита: „Кой Ви каза? “ – „Господ Ми каза!
към текста >>

5. 5_04 ) Плач Иеремиев - Боян Боев (1883 – 1963)

Неделя“, която беше пълна с народ.
След това останахме пет-шест души, седнахме на тревата и Учителя разгърна Библията. Той прочете някои стихове от книгата „Плач Иеремиев“, които говорят за страданията, идващи над Ерусалим – разорение, опустошение, разрушение. Учителя затвори Библията и каза: „Това идва сега! “ Ние не разбрахме смисъла на тези думи, обаче в същия ден, в 16 ч. стана атентатът в катедралната църква „Св. Неделя“, която беше пълна с народ. Повече от сто души бяха убити и още повече – ранени. Чак тогава разбрахме защо Учителя чете от „Плач Иеремиев.“
към текста >>

6. 6_03 ) Петимата братя - Боян Боев (1883 – 1963)

В седмицата ще се събирате само веднъж – в неделя, в 24 ч., за половин час в размишление, т.е.
ПЕТИМАТА БРАТЯ Учителя образува група от пет братя за вътрешна работа. Те го посетиха и Той им даде следното упражнение: В седмицата ще се събирате само веднъж – в неделя, в 24 ч., за половин час в размишление, т.е. четири пъти на месеца. Да видим какъв резултат ще имате. И след размишлението двама души да отворят Библията и дето се падне, прочетете няколко стиха. Придобивките могат да бъдат големи или малки, но всякога ще имате придобивки. Тогава наблюдавайте какво е времето – има ли облаци, кои звезди са на небето, защото небето е важен признак.
към текста >>

7. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще ще си направите седем костюма: един за Месечината – за понеделник, един за Марс – за вторник, един за Меркурий – за сряда, после за Юпитер – за четвъртък, за Венера – за петък, за Сатурн – за събота, и за Слънцето – за неделя.
Дрехите трябва да бъдат не като сегашните, но широки и тънки.Трябва да има трояка хигиена: физическа, умствена и духовна. Една сестра каза: „Учителю, Вие нали бяхте посочили образец за костюми, в които да сме облечени при Паневритмия. Те наподобяват ли до известна степен на бъдещите облекла? ” Да. Единствените цветове за облеклото, които съответстват на сегашното развитие на хората, са ясносиният и ясножълтият. В бъдеще ще си направите седем костюма: един за Месечината – за понеделник, един за Марс – за вторник, един за Меркурий – за сряда, после за Юпитер – за четвъртък, за Венера – за петък, за Сатурн – за събота, и за Слънцето – за неделя. Колкото пъти боледуваш, толкова пъти се преоблечи с нови дрехи. Ако си боледувал дълго време, каквито дрехи имаш, изгори ги, не ги носи, купи нови и даром не ги давай никому. Някой умрял; да не дават дрехите му никому. Не трябва да се носят дрехите на умрял човек. Всички хора страдат, че носят все стари дрехи, стари обичаи и стари вярвания.
към текста >>

8. 49) Обнова, обновление, обновители, обновителни - Боян Боев (1883 – 1963)

След това направете същото във вторник с портокаления цвят и така нататък – до неделя включително.
Това са нейни подаръци, могат да се прилагат. Ще ви дам едно Упражнение за обливане с цветовете. Получете седемте различни цвята чрез призма. Концентрирайте се над червения цвят, след това мислено си представете, че се обливате с него. Това направете в понеделник три пъти: сутрин, на обед и вечер. След това направете същото във вторник с портокаления цвят и така нататък – до неделя включително.
към текста >>

9. 73) Спирайте се върху общите принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

В неделя на 4 юли 1926 г., в 5 ч.
СПИРАЙТЕ СЕ ВЪРХУ ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ В неделя на 4 юли 1926 г., в 5 ч. и 45 мин. духовната група се събра на Изгрева в присъствието на Учителя. Изпълнихме следния ред: Тайна молитва. Евангелие от Йоана, глава 3, ст. 3
към текста >>

Сега малцина от вас има, които могат да предсказват какво ще бъде времето идната неделя: слънчево или дъждовно.
Някой път времето е хубаво; аз се екипирам хубаво. Не искам да изменя реда на нещата в Природата, ще изразходвам много енергия. Знам, че ще е студено, и вземам вълнени чорапи. Всичко това аз го знам, но не се противопоставям. Всичко е за добро. Сега малцина от вас има, които могат да предсказват какво ще бъде времето идната неделя: слънчево или дъждовно. Ако нашата мисъл е интензивна, ако всички, които отиват на Мусалла, насочват мисълта си, можем да отбием едно отрицателно течение. Но работа се иска, колективен труд се иска. А пък ако един мисли едно, а друг – друго, освен че няма да се оправи времето, но ще се влоши. Станете сега! Ще произнесем тихо:
към текста >>

10. 29) Завета на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Неделя: аметистови лъчи
Вторник: червени (портокалени) лъчи Сряда: жълти лъчи Четвъртък: сини лъчи Петък: розови лъчи Събота: виолетови лъчи Неделя: аметистови лъчи За лекуване с портокалови лъчи – обливане с тях. Силни думи при обливане с портокаловите лъчи, във връзка с горните стихове, са: „Воада куста ваевофор калаиви.“ Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина и ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем нейните стихове от страниците 15, 16, 17, 49, 50, 51 и 60. Така прочетени, тези страници имат голямо въздействие.
към текста >>

11. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората ни посещават на Изгрева всеки ден и особено в неделя.
В много държави вече практикуват сутрешните гимнастики, които ние правим. Европа е отзивчива към нашите идеи и бързо ги приема. Дето е Истината, там е силата – новите идеи се разпространяват и се възприемат през пространството, по въздуха. И мнозина вече заявяват, че са склонни към тези идеи. Нашите братя и сестри се познават, ходят смело и изправено, имат и друг израз в лицето – любовното лице се познава. Хората ни посещават на Изгрева всеки ден и особено в неделя. И идват по свой почин. Нашата мисъл ги привлича и чувстват, че тук има нещо ново, нещо особено. Ни най-малко не съм съгласен да се строи на Изгрева така, както сега. Казах да се купи земя и да се направят две здания, извити в два полукръга, ориентирани срещуположно, но вие прибързахте и на тяхно място си направихте малки дървени къщи. Иначе щеше да има доста широк двор с градина и при едно общо отопление в сградите щеше да се направи икономия, а и така щеще да бъде по-хигиенично.
към текста >>

12. 39) Който е дал повече, се счита за победител - Боян Боев (1883 – 1963)

Отначало човек нека да се облича с новите си дрехи само в неделя, но после да свикне да е с тях и когато работи.
Който е намерил Любовта, Мъдростта, Истината, Живота, Знанието и Свободата, е победил. Някои мислят, че онова, което нося, ще разруши всичко, а пък то в сегашния живот има разрушение. Ние само идем да стопим снега в света и всичко онова, което Бог е създал, да цъфне и да даде своя плод. Да се прояви Бог с всичката Своя слава и всички хора да Го познаят е нашата цел, защото това, на което плодовете зреят, е Божествено. Един ден ще имаме една специална книга, в която ще се определи какво нещо е Любовта, какво нещо е Мъдростта и какво нещо е Истината. Отначало човек нека да се облича с новите си дрехи само в неделя, но после да свикне да е с тях и когато работи. Най-сетне той ще се научи да носи новото всеки ден, вече напълно убеден, че новото е по-хубаво от старото. Най-първо новото трябва да се внесе в семейството – оттам трябва да се започне. Като се внесе Любовта в семейството, после тя ще се разшири към обществото, от обществото – към народа, от народа – към човечеството, докато се постигне Любов към Цялото, т.е. към Бога.
към текста >>

13. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз ще ви дам отделни наставления, кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или ясносиня, събота – виолетова, неделя – портокалена.
Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят; умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си.“ Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение: „Без тази краска не може ли? “ За да бьдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие. На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята – съзнанието, морето – подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тези стихове, у вас ще се образува нова Сила и ще започнете да ги прилагате; разбира се, тези, които можете, защото има стихове за крас¬ки, за които някои от вас не са готови. Аз ще ви дам отделни наставления, кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или ясносиня, събота – виолетова, неделя – портокалена. При помагане на други хора пак може да си служите с краските. Когато искаме да помогнем някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тия Същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. Когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до Мъдростта. Тя може да изглади догматически или други видове спорове.
към текста >>

14. 50) Неговата благост - Боян Боев (1883 – 1963)

После вие се съберете в сряда и петък, на 25 и 27 октомври, в поредната седмица – в четвъртък и събота, на 2 и 4 ноември, и накрая – в петък и неделя, на 10 и 12 ноември.
Казано е, че гняв Божий се излива върху хората, които не слушат. Най-първо се говори на човечеството, но като не слуша, излива се гневът Божий, докато то се разкае. След това пак се проявява Божията благост, но като дойде тя, хората пак забравят и пак идва гневът Божий. И така нещата се преповтарят постоянно, докато човечеството добие опитност – да не се мени отвътре. Мъчно се поправя съществото човек, много мъчно. После вие се съберете в сряда и петък, на 25 и 27 октомври, в поредната седмица – в четвъртък и събота, на 2 и 4 ноември, и накрая – в петък и неделя, на 10 и 12 ноември. Първото събрание ще има продължителност 21 минути, второто събрание – 22 минути, и така увеличавайте времетраенето, докато стигнете до 28 минути. Като се съберете, ще отправите ума си нагоре към Невидимия свят, за да може доброто да заработи във вас. Хората на Земята трябва да бъдат съработници на Невидимия свят и нека извършат всичко онова, което Светлите същества искат от тях. Молете се на Бога висшите същества, които ръководят съдбите на народите, да работят върху тях и да ги упътват към Божественото. Молете се да се отложат и смекчат изпитанията и страданията, които идат върху човечеството.
към текста >>

15. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта?
Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ.
към текста >>

16. Екскурзия на 3 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Във вторник ще правите същото, но с портокаления цвят, и така нататък - до неделя включително.
Ще ви дам и едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете чрез призма. И ще вземете червения цвят, за да си го припомните. След това ще махнете призмата и мислено ще си представите, че се обливате с този цвят. Това - в понеделник, три пъти: сутрин, на обед и вечер. Във вторник ще правите същото, но с портокаления цвят, и така нататък - до неделя включително.
към текста >>

17. Незнайното, което иде - Боян Боев (1883 – 1963)

- Много неща ни станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек!
А с познаването на Бога ще добиеш живота, защото писано е: „Това е живот вечен - да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Когато обичаш някой човек, нещо излиза от теб. Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш красиво лицето му. Всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него. Един брат каза на Учителя: - Много неща ни станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек! Както е писано в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие". Учителя каза: - При Любовта човек трябва да бъде крайно досетлив. Досетливостта и предвидливостта са качества на любовта. Един от невидимия свят, който те обича, може да е най-голям там, но като се научи, че страдаш, че си в нужда, напуща онова място, пропътува неизмеримото пространство и идва да ти помага.
към текста >>

18. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Неделя. Пролетен ден.
43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Неделя. Пролетен ден. Изгревът е в празнични дрехи. Навсякъде цъфнали дървета, цветя и свежа зеленина. Беседите са свършени. След обяд пристигат постоянно нови гости. Едни тръгнали за разходка и пожелали да се отбият да видят Изгрева.
към текста >>

19. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Като изучавате влиянието на цветовете, започнете по следния ред: понеделник - червения цвят, вторник - портокаловия, сряда - жълтия, четвъртък - зеления, петък - ясносиния, събота - тъмносиния, неделя - виолетовия.”
Синият цвят е среда за духовния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнетичните и електричните течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Който иска да расте и здрав да бъде, той трябва да се свързва със зеления цвят. Виолетовият цвят има отношение към волята на човека. Като изучавате влиянието на цветовете, започнете по следния ред: понеделник - червения цвят, вторник - портокаловия, сряда - жълтия, четвъртък - зеления, петък - ясносиния, събота - тъмносиния, неделя - виолетовия.” (с. 105-106 от томчето „Жива реч”, Лекции от Учителя пред Младежкия окултен клас, година V (1925-1926), том III, изд. 1937 г.)
към текста >>

20. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта?
Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност. „Мъдростта съдържа познанието на великите природни закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ?
към текста >>

21. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат каза на Учителя, че преди известно време в салона, в 5 часа сутринта в неделя, имал едно Божествено състояние.
И затова вие само я чувствувате, без да знаете източника. Псалмопевецът казва: “Като видя лицето Ти, ще се развесели сърцето ми.“ Радостта и веселието идват от присъствието на Бога. Когато човек стане като дете, тогава е свободен. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато е готов да извърши волята Божия, тогава иде радостта. Един брат каза на Учителя, че преди известно време в салона, в 5 часа сутринта в неделя, имал едно Божествено състояние. Учителя каза: Човек може да влезе в пътя на вечното обновяване. То иде от Духа, който изхожда от Бога. Бъди благодарен и признателен в дадения момент на онова състояние, което имаш, понеже то няма да бъде с часове. В следващия момент ще бъде друго.
към текста >>

22. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

А в неделя, преди 3 дена, казахте, че човек трябва да обича всички същества.
Това, което е на. Земята, не е любов, а привързаност. Защото любовта обича всички. Че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато. Един брат каза: „Учителю, вие в една лекция преди няколко седмици казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога. А в неделя, преди 3 дена, казахте, че човек трябва да обича всички същества. Това не се ли разбира така: първото се отнася до онзи човек, който има по-неразвито съзнание. Той може да обича добрите хора. А второто се отнася до човек, който е духовно развит. Той е изкачен на мистични височини, той може да обича всички и грешните, и добрите." Учителя каза:
към текста >>

23. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя - Неделните беседи за нас и всички граждани.
Той преподава история в Първа мъжка гимназия, човек с широка ръка и крайно доверчив, та стига до дългове. Братството му предлага да му ги плати, като срещу това, той да отстъпи празното място около къщата. Споразумението е постигнато. С усилието на всички в предната част откъм улицата се построява салон, а в задната, зад къщата - дъсчена постройка, където група братя, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници да се отнасят на някоя печатарска машина за отпечатване. През 1923 година салонът е построен и завършен. В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя - Неделните беседи за нас и всички граждани. След завършването на салона братята, отговорни за средствата, употребени за строежа, дават отчет. Най-живо участие в организацията и провеждането на строежа, взима брат Симеон Симеонов. Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на делото. Като чиновник в Министерството на правосъдието, бе добре запознат със законите на страната и имаше зрял похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в силен подтик към музиката.
към текста >>

24. 31 БАСТУНЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А неделя вечер се връщах обратно.
Учителствах само една година. Селото е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града. Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от селото, но не беше още готова. Връзката с града се осъществяваше пешком, със случайни каруци или по железопътната линия за Пловдив, като се използваше гара Новоселци, сега Елин Пелин, и от там 17 километра път пешком към Желява. Аз използвах най-често влака до Новоселци, когато исках да отида до София, а това правех често, почти всяка събота, за да мога да посещавам неделните беседи, да се видя с Учителя и с приятелите. А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун.
към текста >>

На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун.
А неделя вечер се връщах обратно. Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към селото. Пътя до Желява минаваше през село Столник, където имаше много свирепи кучета. През нощта цялото село екваше от техния вой. Още през първото ми минаване разбрах, че ще трябва да нося със себе си бастун. На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за селото, се сетих за бастун. Помислих малко и реших да отида при стенографките да ми посочат откъде мога да си набавя. Те живееха и работеха в една оригинално направена полукръгла дървена къщичка, разположена в рядката горичка, непосредствено до поляната, на която правехме утринните упражнения. Освен своята работа да дешифрират и коригират беседите на Учителя, които се пускаха за печат, те играеха и ролята на информационно бюро, бяха осведомени за всичко, защото всеки, който идваше на Изгрева, особено приятелите от провинцията, първо отиваха при тях. Даваха всестранна информация по всички въпроси за живота на Изгрева, а пък от своя страна приемаха новините от външния свят. Тази осведоменост им даваше възможността при разни нужди да бъдат в услуга, което правеха с най-голямо удоволствие.
към текста >>

25. 52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така се стига до атентата в църквата Света Неделя.
Това създава голямо напрежение. Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партията, пленумът на Коминтерна в Москва, който заседава през януари и февруари 1925 година, решава да препоръча настотелно на ЦК на партията да отмени курса към въоръжено въстание. За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти емигранти, които да занесат решението. Но докато преминат по околните пътища на дългите и бавни нелегални канали до България, пратениците закъсняват. Те не успяват да спрат тръгналия по неудържим наклон военен център, който вече е решил на терора да отговаря с терор. Така се стига до атентата в църквата Света Неделя. На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно кубе. В момента се извършва погребалното опело на запасния генерал Константин Георгиев, бивш началник-щаб на армията и градоначалник на София. Присъстват много официални лица. Под развалините намират смъртта си стотина души и двойно повече са ранените. След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите.
към текста >>

26. 55 ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В неделя от 10 часа за всички граждани, а в сряда и петък вечер - за школите.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ След приключване на събора в 1926 година започна новата школна година - от 22 септември, есенното равноденствие. Учителя продължи да държи своите беседи в салона на улица "Оборище" №14 по същия установен ред. В неделя от 10 часа за всички граждани, а в сряда и петък вечер - за школите. Между първите заселници на Изгрева беше и ветеринарният лекар Иван Жеков, вече пенсионер. Той беше дошъл заедно с другарката си от Варна. И двамата бяха много ревностни и предани към делото на Учителя, бяха и изключително чисти в своите отношения към всички. Докторът си беше построил малка дъсчена къщичка, където живееха. Тя се намираше малко по-накрая.
към текста >>

27. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева."
На третия ден падна мъгла и ние потеглихме за Чам-Кория. Два дена прекарахме там във вилата на сестра Стоянова. Направихме обиколка из околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева." За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух!
към текста >>

28. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Само след няколко дни, в неделята курсът щеше да се закрие и курсистите щяха да получат удостоверение за завършен курс по летните детски игрища и да се разотидат.
Кънчева от своя страна се изрази, че всичко и харесва и предложи, ако може при обръщането на упражнението Евера, да става с подскачане. Отговорих, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е авторът им. Накрая Петров попита, дали биха могли музикантите да посвирят някои от мелодиите и на неговите упражнения. Разбрахме се, че и така не може да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи краят на курса. Само след няколко дни, в неделята курсът щеше да се закрие и курсистите щяха да получат удостоверение за завършен курс по летните детски игрища и да се разотидат. На тях трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите от Паневритмията. Но...това не стана. Защо, кои са причините, за да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Явно беше вече, че е много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София.
към текста >>

29. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В неделя, след беседата от 10 часа, почти всички слушатели оставаха на обед.
Кухнята ни, където се приготвяше храната от дежурните братя и сестри, беше добре съоръжена. Общото хранене Учителя смяташе за много важен елемент в един колективен братски живот. За храненето Той казваше, че то е най-важната работа: „Хранете се общо, когато сте наедно, макар и всеки поотделно да си е донесъл ядене. Всяка обща работа обединява хората.“ Затова по повод на най-различни наши семейни празници или пък по други по-важни събития от живота, ние се събирахме и се канехме взаимно. Особено тържествено отпразнувахме с обеди и вечери Първа пролет, началото на лятото, есента и зимата, а също и именния и рождения ден на Учителя - Петровден. В неделя, след беседата от 10 часа, почти всички слушатели оставаха на обед. Учителя бе казал: „Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпросът да яде човек разнообразна храна, но трябва да я яде с любов и да благодари на Бога за великото благо, което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена.“ В хляба се крие Божествен живот. В него се намира Божественият Дух.
към текста >>

30. 86 ТОМЧЕТО 'ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя започна наново лекциите в сряда, петък, както и утринните слова в неделя сутринта и неделните беседи в десет часа.
ТОМЧЕТО "ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА" След 9 Септември 1944 година, приятелите захванаха да се завръщат по домовете си. А Учителя остана в Мърчаево, както през септември, така и през октомври и чак в края на този месец се прибра на Изгрева. „Пак блеснаха лампите в ранните утринни часове - отбелязва брат Жечо. - Школата се поднови. Учителя започна наново лекциите в сряда, петък, както и утринните слова в неделя сутринта и неделните беседи в десет часа. Но наглед имаше някакво затишие. Всички спокойно се нагласяваха към настъпилите по други условия на живот. Само Учителя е знаел какво предстои. Едва когато си замина, онези, пред които беше казал по нещо в Мърчаево, започнаха да си спомнят и обясняват казаното.“ Политическият живот в страната следваше своето развитие на един мъчителен и преднамерен план, към ликвидиране на миналото и всичко друго, което е извън партията на комунистите и нейните партийни директиви.
към текста >>

31. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Козма ги критикува, че работили и в неделя.
Апостолите вървят по пътя на Христа. Те казват, че подобава повече да се подчиняваме на Бога, отколкото на земните властници. Първите християни виждали в лицето на цезарите демони, които тиранизират душите и телата на хората. Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога, не могли да не...* (* в оригинала не се чете) и властта. Богомилите били трудолюбиви. Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд. Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак. У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора." Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза. Тук за лентяйство, дърмоюдство и просия не може и дума да става. И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и обществена работа, както това е правел и апостол Павел.
към текста >>

32. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

тях. Поканиха го в неделя да държи проповед в църквата им, но той не се яви, а
След седемгодишното следване в Америка Учителят се върнал в България и отседнал във Варна при женената си сестра Мария. За това време разказва дядо Петър: „Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровитият богослов Петър Дънов и иде бъде назначен за пастор при тях. Поканиха го в неделя да държи проповед в църквата им, но той не се яви, а отклони и предложението за платено назначение. Мина известно време в очакване за евангелистите, те се ядосаха и започнаха да говорят против Учителя - че го мързи и затова не иска да се назначи на работа. Подмамен от тези
към текста >>

33. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

пристигнахме в петък, а съборът щеше да се открие в неделя.
уреди. А имах и нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си. Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. В града пристигнахме в петък, а съборът щеше да се открие в неделя. Брат Иванов, който беше ръководител на Братството във Варна, беше отишъл в Търново преди нас. Като ме видя, каза на братята Араджиеви: „Защо сте довели тоя човек, той е още нов, а тука идват улегнали братя?
към текста >>

„Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за
Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мене. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към него, целунах му ръка и почти проплаках: „Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: „Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: „Кой ти позволи да отиваш при Учителя!
към текста >>

Беше неделя и в 10
човек се отзова на един нищо и никакъв и го прие в студената нощ. Помислих си: „Кой друг велик човек би направил това? " Учителят ме заведе долу в столовата, събуди сестрите и им поръча да направят чай да се стопля. Беше неделя и в 10 часа имаше беседа. След нея останах на обяд при Учителя, където се събраха двайсетина души приятели. Трапезата му винаги беше пълна с гости. Вечерта при него също имаше много хора, които си отидоха към девет часа.
към текста >>

34. Висше Аз – Божествена душа - Влад Пашов (1902- 1974)

Трябва да почувствате присъствието на Висшето Аз, на Божествената Душа у вас, да почувствате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвате за всички.
Всеки от вас трябва да работи искрено върху себе си и като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него. То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича “Висше Аз”, но по-право е да се нарече “Божествена душа”. В нея са вложени всички условия за нейното развитие. А когато е образувана връзката, която съществува между всички създания, всички способности и чувства растат. Трябва да почувствате присъствието на Висшето Аз, на Божествената Душа у вас, да почувствате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвате за всички. И Христос казва: “Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот”. Това е точният превод на думите Христови и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие понастоящем се намирате, тази вътрешна връзка още не е образувана и вследствие на това вашата нисша душа, низшето Аз, низшият Манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Тази душа върши това, не защото има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Трябва да се борите с тази ваша нисша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща.
към текста >>

35. Размишление за планетите - Влад Пашов (1902- 1974)

на мисълта; четвъртък – на Юпитер, на благородните работи; петък – на Венера, на Любовта; събота на Сатурн – на философията; неделя ще посветите на Слънцето, от което иде Животът.
Понеделник посветете на Луната, да се проявявате като нея. Тя е бистра, без никакви облаци. Тя има широки възгледи, гледа весело на нещата. Всеки един ден ще размишлявате за характера на планетата, която отговаря на този ден и на Възвишените същества, свързани с нея. Вторник ще посветите на Марс, сряда – на Меркурий, т. е. на мисълта; четвъртък – на Юпитер, на благородните работи; петък – на Венера, на Любовта; събота на Сатурн – на философията; неделя ще посветите на Слънцето, от което иде Животът. Ако можете да попаднете и на съответния планетен час, работата ви ще бъде още по-успешна.
към текста >>

36. Упражнение за приложение на закона на внушението - Влад Пашов (1902- 1974)

Във вторник ще вземете друга дума, в сряда – трета дума, в четвъртък – четвърта, в петък – пета, в събота – шеста и в неделя – последната, с която ще свършите.
Ще казвате: “Ще ида, ще ида, ще ида! Ще се моля, ще се моля, ще се моля! ” и т. н. Вземайте ред силни думи и ги повтаряйте много пъти. Ето какво ще направите през следната седмица: ще си изберете една дума за понеделник – ден на Луната. Във вторник ще вземете друга дума, в сряда – трета дума, в четвъртък – четвърта, в петък – пета, в събота – шеста и в неделя – последната, с която ще свършите. Ще повтаряте много пъти тези думи, които сами ще си изберете. Аз искам да видя какви думи ще изберете. Ще започнете упражнението от сутринта. Избраната от вас дума ще я произнесете сутрин сто пъти, на обед – сто пъти и вечер – сто пъти. Вие още не сте започнали да работите със закона на внушението.
към текста >>

37. Упражнение за наблюдение на Луната - Влад Пашов (1902- 1974)

Така в понеделник ще наблюдавате Луната; във вторник – Марс; в сряда – Меркурий; в четвъртък – Юпитер; в петък – Венера; в събота – Сатурн; в неделя – Слънцето, когато изгрява.
• 489 • Упражнение за наблюдение на Луната. През цялата седмица наблюдавайте Луната като си записвате първата мисъл, която мине през ума ви. Ще наблюдавате Луната цяла седмица, а всеки ден от седмицата ще спирате вниманието си върху онази планета, която е свързана със съответния ден. Така в понеделник ще наблюдавате Луната; във вторник – Марс; в сряда – Меркурий; в четвъртък – Юпитер; в петък – Венера; в събота – Сатурн; в неделя – Слънцето, когато изгрява. Като наблюдавате тези планети, същевременно ще си записвате първата мисъл, която е минала през това време през ума ви. Ще отбелязвате и времето дали е ветровито, облачно или ясно. Като правите тези наблюдения, вие ще придобиете нещо, ще увеличите знанията си. Като ученици вие трябва да изучавате влиянието на планетите върху себе си, върху ума, сърцето и волята си.
към текста >>

38. ПЪРВО ЧЕТИРИСЕДМИЧИЕ: ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първа седмица – 31 август 1930 г., неделя
• 895 • Първо четириседмичие: За Царството Божие. Първа седмица – 31 август 1930 г., неделя Подготвителна лозинка. Лозинка: “Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да дойде Царството Божие във всичката негова пълнота, както е горе на Небето, така и долу на Земята, и да изпълни сърцата на всички народи на Земята”. (Под
към текста >>

Втора седмица – 7 септември, неделя.
думата “народи” ще се разбират всички души, които са пробудени и имат желание да вършат Волята Божия) Четене: Евангелие от Йоана, гл. 10, ст. 10-20 включително. Втора седмица – 7 септември, неделя. Същите лозинки. Четене: Евангелие от Матея, гл. 7, ст. 5-15 включително. Трета седмица – 14 септември, неделя.
към текста >>

Трета седмица – 14 септември, неделя.
Втора седмица – 7 септември, неделя. Същите лозинки. Четене: Евангелие от Матея, гл. 7, ст. 5-15 включително. Трета седмица – 14 септември, неделя. Същите лозинки. Четене: Евангелие от Лука, гл. 15, ст. 12-22 включително; Седма серия, седма беседа, три страници: 4, 5 и 6.
към текста >>

Четвърта седмица – 21 септември, неделя
15, ст. 12-22 включително; Седма серия, седма беседа, три страници: 4, 5 и 6. Трите тези Евангелия и трите страници на беседата ще бъдат свидетели за работата, която сте свършили. Четвърта седмица – 21 септември, неделя Ученикът употребява първите три седмици за Бога, а четвъртата – за себе си. Ще се повторят същите лозинки и след втората ще се прибави: “Аз и ние ще бъдем членове на това Царство Божие и да ни даде Господ Светлина, изобилна Светлина, да разбираме
към текста >>

39. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В НЕДЕЛЯ АКО ИСКАТЕ МОЖЕ ДА ИГРАЕТЕ НА МОЯТА ПРОПОВЕД, НО ДОЙДЕ ЛИ ДО ОКУЛТНОТО УЧЕНИЕ, РАБОТАТА Е ОПАСНА.
Любовта е в това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото Учение и да го прилага. То не е заради мене, то е заради вас. Ако го приложите, вие ще се ползувате. 14. Който наруши правилата на Школата, съобразно Окултното Учение, ще му покажем пътя навън, без разлика. В НЕДЕЛНИТЕ СИ БЕСЕДИ, ТАМ Е ДРУГО, ТАМ АЗ СЪМ ДРУГ, НО ДОЙДЕ ЛИ ДО ШКОЛАТА, НЕ МОЖЕ ТАКА. В НЕДЕЛЯ АКО ИСКАТЕ МОЖЕ ДА ИГРАЕТЕ НА МОЯТА ПРОПОВЕД, НО ДОЙДЕ ЛИ ДО ОКУЛТНОТО УЧЕНИЕ, РАБОТАТА Е ОПАСНА. И АЗ ЕДНА ВЕЧЕР ЩЕ ВИ ДАМ ЕДИН ПРИМЕР, КАКВО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ОКУЛТНИТЕ СИЛИ! Ще ви дам един пример на някои от вас, че после ако ви отърва пак постъпвайте тъй. В Писанието е казано: "Бог е огън всепояждащ". - Кога? - Когато ти преподават урок, а ти си въртиш главата навсякъде.
към текста >>

40. Биографични бележки за сестра Милка Периклиева - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Поради силното противодействие на Православната църква срещу Учителя, родителите на Милка и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин.
Сестра Милка Периклиеба Георгиева (1908-1978) е родена на 4 януари в град Варна, в семейството на Перикли и Виктория Георгиеви. Баща и е бил известен часовникар и златар в града. Още съвсем млада, на около 15 години, Милка започва да чете беседите на Учителя и да посещава братските събирания във Варна, и остава верна ученичка до заминаването си в другия свят през 1978 г. Родителите на Милка са били свързани с църковната управа на града. Като почитан варненец и добър християнин, бащата е избран за цивилен църковен настоятел на град Варна. Поради силното противодействие на Православната църква срещу Учителя, родителите на Милка и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин. Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости. Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София. По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66. Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна. Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни".
към текста >>

Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя.
Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости. Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София. По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66. Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна. Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни". Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя. Това тя правела всяка неделя. И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител ! " Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали. Учителя е имал особено благоразположение към сестра Милка Периклиева. Цял живот е работила за Учението.
към текста >>

Това тя правела всяка неделя.
Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София. По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66. Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна. Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни". Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя. Това тя правела всяка неделя. И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител ! " Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали. Учителя е имал особено благоразположение към сестра Милка Периклиева. Цял живот е работила за Учението. Но в края на живота си все казваше „Като млада колко малко съм разбирала от Учението, сега вече съм немощна, и чак сега започвам да усещам какво благословение е да се докоснеш до такъв велик Учител и да надзърнеш в това Учение на бъдещето."
към текста >>

И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител !
По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66. Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна. Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни". Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя. Това тя правела всяка неделя. И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител ! " Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали. Учителя е имал особено благоразположение към сестра Милка Периклиева. Цял живот е работила за Учението. Но в края на живота си все казваше „Като млада колко малко съм разбирала от Учението, сега вече съм немощна, и чак сега започвам да усещам какво благословение е да се докоснеш до такъв велик Учител и да надзърнеш в това Учение на бъдещето." В последните години от нейния жизнен път тя бе тежко болна и лежа на легло около седем години.
към текста >>

41. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вкъщи - същата история: неделя в 10 часа сутринта, в сряда и петък в 7 часа вечерта ставаха големи разправии за школата, и най-важно - въобще не ме пускаха.
Имаше моменти, когато млъквах и чаках да видя, какво ще ме посъветва, а той - нито дума повече! Чуден Учител! ... Може би не заслужавам свободата?! ... И цялата картина пак се връщаше в съзнанието ми: бялата дървена врата, номер 66, дворът, стълбите, столовете, Учителя, седнал срещу мене и думите му: „Истината ще ви направи свободни". Минаха месеци. Вкъщи - същата история: неделя в 10 часа сутринта, в сряда и петък в 7 часа вечерта ставаха големи разправии за школата, и най-важно - въобще не ме пускаха. Трябваше да измислям по нещо и най-често не успявах. Думите на Учителя някак си оживяха в мен. Несъзнателно ги повтарях, където и да бях. Но не можех да осъзная, защо ми каза само това. Един ден, както поливах цветята в градината, прозвуча в съзнанието ми: „Истината ще ви направи свободни!
към текста >>

В следващата неделя поисках разрешение от майка си за събрание.
Несъзнателно ги повтарях, където и да бях. Но не можех да осъзная, защо ми каза само това. Един ден, както поливах цветята в градината, прозвуча в съзнанието ми: „Истината ще ви направи свободни! " Реших да приложа това. От този ден внимавах да не допускам лъжата в себе си. В следващата неделя поисках разрешение от майка си за събрание. И тя ми отказа. Останах в къщи и прочетох една беседа. В сряда - същият отказ. Пак седнах и прочетох беседа. Престанах да искам вече разрешение, но в определените за събрание дни и часове сама в къщи прочитах Неговото Слово.
към текста >>

Беше неделя сутрин, малко преди 10 часа.
Като слънчев лъч проникваха все по-дълбоко в мен думите: „Истината ще ви направи свободни! " И продължавах да работя съзнателно върху себе си. Случвало се е понякога, по стар навик, да поизлъжа, но тогава сама се упреквах, изобличавах, дори се самонаказвах. Така мина доста време, може би година, в съзнателна работа над себе си. Но още помня светлият сноп лъчи, който освети стаята ми. Беше неделя сутрин, малко преди 10 часа. Майка ми влезе и някак особено каза: - Хайде, тръгвай! Нали имате събрание в 10.00 часа? Цялата стая светна, и недоумявах какво става. Затворих книгата с беседи и без да продумам, бързо излязох и тръгнах към салона.
към текста >>

42. ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Още същия ден, неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място.
- нерешително възразих, въпреки че не бях много страхлива. - Е, ще ти пратим пазач - рече шеговито Учителя. Нямаше друг избор и се съгласих. Мислех, че Учителя ще огради мястото със светли мисли и няма да ми се случи нищо лошо. Още същия ден, неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място. Пред нея сковаха малка дървена масичка и малка пейка. Никога преди не бях спала в такива условия и в бялата палатка ми се струваше, че плувам с ладия в морето на живота. Вечерникът играеше в дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла „ладийка". Беше чудно! Тишината на нощта и на близката гора успокояваше и отморяваше душата ми.
към текста >>

43. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Неделя", пред часовника.
- Падежът на полицата е днес. - Тогава къде да се срещнем в 5 ч. след обяд? Къде е заложната къща? - Можем да се срещнем на площад „Св. Неделя", пред часовника. Там наблизо е и заложната къща. Вървяхме през гората. Върховете на дърветата се преплитаха и образуваха зелен свод над пътеката. За момент се огледах. Стори ми се, че вървим по друг път - изведнаж така ми бе просветнало, такъв товар падна от раменете ми!
към текста >>

44. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си.
А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет? “ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек. И за погребението му беха се погрижили хората. Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата. Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите.
към текста >>

Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам!
Да се случи некоя мъчна литургия или молебствие за дъжд, против град, против скакалци, против мишки, против поводие… каква и да е забъркана служба или молитва, до никого не се допитват, а само до хаджи Илия. Един път даскал Иванчо, бог да го прости, чете на един празник апостол в черквата… „Прокимен глас седмий… господ просвещение мое и спасител мой кого убоюся… ко Ефесеем, послание святаго апостола Павла чте…“ — Не е ко Ефесеем, не е ко Ефесеем — извиква наведнъж сърдито хаджи Илия, — не видиш ли, че е к Римляном! Даскал Иванчо, сиромахът, се сепна, погледна в книгата — наистина: к Римляном — хаджи Илия има право. Веднъж се случи това същото и с поп Яньо, хем беше протопоп, сиромахът. Отваря една неделя да чете евангелието: „Мир вам! Премудрост прости! От Йоана святаго евангелия чте…“ — Поп Яньо, поп Яньо — извика натъртено хаджи Илия, — я си отвори очите… не видиш ли, че не е „от Йоана“, а е „от Луки“… Поп Яньо, сиромахът, се сепна, като че му некой рече: не си мъжко, ами си женско — поогледа се в книгата и наистина хаджи Илия пак прав — там пише „от Луки“. Чете поп Яньо, а пот капе ли от него, капе, като баш че отново го запопват и стои с леген и ибрик пред иконата на спасителя, забулен с пешкир на очите, като… ех, като поп.
към текста >>

Бае Митар стори кабул, почна хесапите и за една неделя ги повика заедно с 5 души от лонджата еснафска да им даде хесапите:
… Не от вчера или от година, или от две… минало се цели 32 години, па и търговията им не е била малка работа… къде, къде… кой можеше да прехесапи сермията на чорбаджи Ницула и на чорбаджи Игната? … Тук иска ракам, тука се иска глава… на, шиник да е, па пак зор! Делиха, хесапиха от св. Харалампий, та чак до Гергьовден и — пак нищо, пак хесапите сбъркани. Хеле сетиха се за бае Митра, та го повикат и му теслимят у ръцете и тефтери, и темесъци, и всичко, всичко. Бае Митар стори кабул, почна хесапите и за една неделя ги повика заедно с 5 души от лонджата еснафска да им даде хесапите: — Стока у дюкян за 83 686 гроша. Сухи пари 36 583 гроша и руп. Гидик на дюкяна 5316 гроша. Вересии по тефтер 63 591 грош и зола. От них батак 13 941 грош.
към текста >>

Беше на Томина неделя.
* * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка. Да ме прости господ, че така хортувам, ама така си беше. Беше на Томина неделя. Тетка Елисавета, бог да я прости, беше дошла у нас на гости. Празничен ден, не е нито чорап да вземеш у ръце, нито друго да работиш, а пък да се затвориш на задух у одаята при това хубаво време, и това си не чини. Ето защо мама и тетка излезоха пред портата и приседнаха на нашия кириш. Тоя кириш беше седалище на целия женски парламент от нашата махала. Останал беше още откогато се къщата ни градила, па дълъг, па широк, сгоден за седене — рахатлък за такава работа.
към текста >>

Слушай какво ще ти кажа: сега е цветна неделя, да вземеш 5000 гроша пари да раздадеш на сиромасите.
Имаш шейсет ключа под кирия — дюкяни, магазии, ханове, кафенета — 8300 гроша на месец само от них имаш! Ами другите ти мюлкове? Ами лозята, ами чифлиците, ами кориите, ами гемиите, ами дюкянската ти търговия? … Я ми кажи, ти не мислиш ли за там? От пари си червясал, а пък сиротинята мре край тебе и ти се правиш божем кьорав, та не видиш какво се мъчат! Слушай какво ще ти кажа: сега е цветна неделя, да вземеш 5000 гроша пари да раздадеш на сиромасите. Има гладни, има голи, има боси, па има и такива, които немат с що и децата си да облажат за Великден! … За тебе е това нищо, една шепа от един хамбар — каквото с нея, такова и без нея… ама за сиромашията ще бъде коджамити. Чу ли ме, стори, каквото ти казвам, па донекога, кога идеш там, ще ме спомниш и ще речеш: „Берекят версин на пророка, че ме научи“. И наистина, чорбаджи Цеко като никога за тоя Великден направи много себап на сиромасите и, за чудо, оттогава му провърве още повече: житото рипна изведнъж от 16 на 28 пари, а чорбаджи Цеко имаше до двеста хиляди оки събрано. Вълната беше пред празниците четири и зола, а къде Гергьовден рипна на шест и руп, а чорбаджи Цеко беше приготвил за товарене около петнадесет хиляди оки вълна.
към текста >>

45. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

[1] Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г.
Остава едно: всеки да прилага така, както разбира че е най-добре. Това е негово свещено право. Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото престъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света. Беседа пред Общия окултен клас, държана на 17.01.1940 г. [1] Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г. и продължава до рано сутринта на 10 октомври. Огънят убива стотици и унищожава около 3,3 квадратни мили (9 км2) от града. Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините. Най-разпространената версия за произхода на пожара е, че той е възникнал в плевнята на ирландското семейство Патрик и Катрин О`Лиъри, докато те доят кравата си. Кравата рита газовия фенер и поради силния вятър, много бързо всичко наоколо пламва.
към текста >>

46. „СРОДНАТА ДУША' ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

След някоя друга неделя, той дойде при мене да се представи - Михаил Иванов.
На всеки концерт, аз бях обезпокоена от фиксираните погледи на един мъж средна възраст, с прошарени коси, тъмна кожа и заострен нос. За да избегна неговите погледи, аз трябваше да сменям местата си. /Това бе лесно, аз бях винаги правостояща/. Но дали със закъснение, той винаги успяваше да ме изнамери. Каква бе моята изненада да го видя в салона на неделните беседи на г-н Дънов. След някоя друга неделя, той дойде при мене да се представи - Михаил Иванов. Тъй като той бе от братството, аз имах вече доверие да приказвам с него. Наистина той беше интересен, говореше увлекателно с голямо знание относно всички циркулиращи, в това време духовни течения. А не пропускаше да подчертае, че е добре запознат с учението на Учителя Дънов, и че той е негов най-добър и най-близък ученик. Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми.
към текста >>

47. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Отивам в неделя на беседа и какво да видя, Михаил придружава тази същата сестра, която видях на сън.
След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрия ученик и най-близък до Учителя. Също вярвах на неговите уверения, че аз съм „единствената, определена от съдбата" душа. Обаче, една нощ сънувам, че Михаил има и друга „единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето и. Отивам в неделя на беседа и какво да видя, Михаил придружава тази същата сестра, която видях на сън. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение.
към текста >>

48. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Следващата неделя отивам на неговата сказка.
Исках по-скоро да се прибера в моята стая на Север. Но там бях пресрещната от шофьора на Михаил, който ме отведе в една друга къща на Михаил. Влизам в стаята, виждайки Михаил моето възмущение да злоупотребява, просто да използва Паневритмията по този начин извиках. Той ми зашлеви един шамар. Аз си отидох. Следващата неделя отивам на неговата сказка. След завършване на сказката излезнах вън. Скоро и Михаил дойде при мене със самочувствие на голям учител. Аз обаче имах чувството, как Михаил умело хваща чудно хубавите души в своите мрежи. Обърнах се към Михаила и казвам: „Ти можеш да бъдеш за мене каквото искаш, но никога мой Учител. Аз имам своя Учител!
към текста >>

На следващата неделя Михаил говори един час против мене на своите съмишленици.
Аз имам своя Учител! Моля Бога, моята душа никога да не те срещне". Разгневен Михаил си обърна гърба и си отиде. Аз бях вече освободена! Край на кармата! На следващата неделя Михаил говори един час против мене на своите съмишленици. Създаде една атмосфера толкова нагорещена, че те бяха готови да ме разкъсат. Всички излизат навън. Аз бях веднага заобиколена от сестра Бояджиева, Мария Христова и брат Бертоли. „Виола, каза сестра Бояджиева, тичай вземи си твоите неща, аз те чакам тук с колата. Няма да оставаш тук повече."
към текста >>

49. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Покани ме на техните срещи всеки петък от 17 часа и в неделя от 10 часа сутринта, но ме предупреди, че трябва да бъда 10-15 минути по-рано, защото започват молитвите точно на часà, а беседите не могат да се прекъсват.
Симеонови, Цветана простираше пране на двора. Марийка извика: „Цвете, водя ти една сестричка! “ Влязохме в двора, двете жени си размениха няколко думи и на тръгване сестра Марийка отново ме покани да ѝ се обадя, когато ида на Изгрева. Аз ѝ благодарих, после се представих на Симеонова, казах кой ме изпраща при нея и за какво я търся. Тя беше много любезна, изслуша ме внимателно и каза, че Влайчо идва често в техните среди, но скоро не го е виждала. Покани ме на техните срещи всеки петък от 17 часа и в неделя от 10 часа сутринта, но ме предупреди, че трябва да бъда 10-15 минути по-рано, защото започват молитвите точно на часà, а беседите не могат да се прекъсват. На тръгване ѝ благодарих и обещах да бъда точна. Не дочаках неделята, още в петък отидох. Пристигнах много по-рано, въртях се около чешмичката и като стана 16 часа и 45 минути, тръгнах към къщата на сем. Симеонови. Почуках на вратата и ми отвори Цветана. Покани ме в една голяма стая, по стените бяха закачени нейни картини в рамки, а други картини без рамки имаше в един ъгъл на купчина до стената.
към текста >>

Не дочаках неделята, още в петък отидох.
“ Влязохме в двора, двете жени си размениха няколко думи и на тръгване сестра Марийка отново ме покани да ѝ се обадя, когато ида на Изгрева. Аз ѝ благодарих, после се представих на Симеонова, казах кой ме изпраща при нея и за какво я търся. Тя беше много любезна, изслуша ме внимателно и каза, че Влайчо идва често в техните среди, но скоро не го е виждала. Покани ме на техните срещи всеки петък от 17 часа и в неделя от 10 часа сутринта, но ме предупреди, че трябва да бъда 10-15 минути по-рано, защото започват молитвите точно на часà, а беседите не могат да се прекъсват. На тръгване ѝ благодарих и обещах да бъда точна. Не дочаках неделята, още в петък отидох. Пристигнах много по-рано, въртях се около чешмичката и като стана 16 часа и 45 минути, тръгнах към къщата на сем. Симеонови. Почуках на вратата и ми отвори Цветана. Покани ме в една голяма стая, по стените бяха закачени нейни картини в рамки, а други картини без рамки имаше в един ъгъл на купчина до стената. Тази стая беше нейното ателие, в него се водеха и беседите, затова имаше столове, подредени в пет редици, пред тях – маса с един стол и върху масата – цигулка и книга. Цветана ми каза да седна, където искам и излезе да посреща гостите.
към текста >>

Преди да сляза на моята спирка, Радка Давидова ме попита дали ще се видим в неделя.
“ – отговорих аз. Другите две сестри, които присъстваха, бяха Гита – майката на Йоана, и Гинка – тяхна съседка. С тях по-късно станах много близка. Сбогувах се със Симеонови и си тръгнах с Радка Давидова. Качихме се в трамвая, аз се чувствах някак си обновена, в особено състояние. Преди да сляза на моята спирка, Радка Давидова ме попита дали ще се видим в неделя. „Ще се видим! – казах аз. – От днес съм записана, ако има списък.“ Тя ми отговори: „Има списък, със златни букви е написан! “ Прибрах се вкъщи весела и щастлива, разказах всичко на майка ми, а тя каза: „Скоро не съм те виждала така радостна.
към текста >>

Ходи при тези хора, щом са толкова добри, но нали в неделя ходиш по черкви?
„Ще се видим! – казах аз. – От днес съм записана, ако има списък.“ Тя ми отговори: „Има списък, със златни букви е написан! “ Прибрах се вкъщи весела и щастлива, разказах всичко на майка ми, а тя каза: „Скоро не съм те виждала така радостна. Ходи при тези хора, щом са толкова добри, но нали в неделя ходиш по черкви? “. Аз развълнувано ѝ отвърнах: „Сега намерих истинската черква, истинското Слово, така разяснено, че направо влиза в мене! Ще ходя в петък и неделя, всяка седмица.“ Разказах и на съпруга ми какво съм решила, той ми отговори: „Аз съм ходил на беседите на Учителя, имах щастието да го видя. Нямам нищо против да ходиш при тези хора, но бъди предпазлива, не говори пред никого другиго, защото още работим, а и децата са студенти. Ако никой не узнае, няма опасност. Нашите роднини са повечето комунисти, както не знаят, че ходим на черква, така и за това не трябва да разберат, защото злото не търпи доброто.“
към текста >>

Ще ходя в петък и неделя, всяка седмица.“ Разказах и на съпруга ми какво съм решила, той ми отговори: „Аз съм ходил на беседите на Учителя, имах щастието да го видя.
– От днес съм записана, ако има списък.“ Тя ми отговори: „Има списък, със златни букви е написан! “ Прибрах се вкъщи весела и щастлива, разказах всичко на майка ми, а тя каза: „Скоро не съм те виждала така радостна. Ходи при тези хора, щом са толкова добри, но нали в неделя ходиш по черкви? “. Аз развълнувано ѝ отвърнах: „Сега намерих истинската черква, истинското Слово, така разяснено, че направо влиза в мене! Ще ходя в петък и неделя, всяка седмица.“ Разказах и на съпруга ми какво съм решила, той ми отговори: „Аз съм ходил на беседите на Учителя, имах щастието да го видя. Нямам нищо против да ходиш при тези хора, но бъди предпазлива, не говори пред никого другиго, защото още работим, а и децата са студенти. Ако никой не узнае, няма опасност. Нашите роднини са повечето комунисти, както не знаят, че ходим на черква, така и за това не трябва да разберат, защото злото не търпи доброто.“ В неделя пак отидох на Изгрева, но 15 минути по-рано, бях си сложила за всеки случай по-големи кърпи в чантата, но не ми се наложи да ги използвам. Стаята отново бе пълна, Радка Давидова беше дошла преди мене, покани ме да седна до нея, даде ми да препиша молитвите.
към текста >>

В неделя пак отидох на Изгрева, но 15 минути по-рано, бях си сложила за всеки случай по-големи кърпи в чантата, но не ми се наложи да ги използвам.
“. Аз развълнувано ѝ отвърнах: „Сега намерих истинската черква, истинското Слово, така разяснено, че направо влиза в мене! Ще ходя в петък и неделя, всяка седмица.“ Разказах и на съпруга ми какво съм решила, той ми отговори: „Аз съм ходил на беседите на Учителя, имах щастието да го видя. Нямам нищо против да ходиш при тези хора, но бъди предпазлива, не говори пред никого другиго, защото още работим, а и децата са студенти. Ако никой не узнае, няма опасност. Нашите роднини са повечето комунисти, както не знаят, че ходим на черква, така и за това не трябва да разберат, защото злото не търпи доброто.“ В неделя пак отидох на Изгрева, но 15 минути по-рано, бях си сложила за всеки случай по-големи кърпи в чантата, но не ми се наложи да ги използвам. Стаята отново бе пълна, Радка Давидова беше дошла преди мене, покани ме да седна до нея, даде ми да препиша молитвите. По-късно Гита ми даде написани молитви, които си четях вкъщи. Носех си тефтер, в който записвах и беседите. Този път при мене всичко беше спокойно, чувствах се добре, даже радостно, но не разбирах защо. Когато свърши беседата, д-р Давидова ми предложи да се разходим през гората и да поговорим – времето беше слънчево и топло за януари.
към текста >>

Благодарих ѝ и я поканих следващата неделя след беседата да ми гостува, тя прие поканата и каза, че ще ми донесе беседи, които да си чета вкъщи.
Ще се срещнете с него, когато Учителя нареди да стане това.“ Благодарих на Симеонов и се сбогувахме. Тръгнахме си с д-р Давидова, тя ми предложи пак да минем през гората, защото иска да се отбие при един брат, който е болен, за да го прегледа. Аз с готовност се съгласих, защото така ще имам възможност повече да разговаряме. Даде ми обещаната книжка „Вредата от месото“ и каза, че ми я подарява, защото всички в нейното семейство са я прочели и тя е изиграла ролята си. Благодарих ѝ и я поканих следващата неделя след беседата да ми гостува, тя прие поканата и каза, че ще ми донесе беседи, които да си чета вкъщи. Стигнахме до бараката на брат Никола Антов и тя почука, вратата се отвори, показа се една жена на вратата. Д-р Давидова обясни, че е повикана за болния. Поканиха ни и влязохме. Болният лежеше, но като видя, че влизаме, стана и седна на леглото. Запознах се с него, д-р Давидова му обясни, че съм нова сестра, той искрено се зарадва.
към текста >>

Следващата неделя, след беседата, както се бяхме уговорили, Радка Давидова дойде у нас на обяд.
Не мога да кажа с точност колко време живя там, защото, когато се запознах с дъщеря му Мария след две години, той си бе заминал. Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата. От тези книги се четеше там, като ходехме на молитва. Дъщерята на Антов раздаде и няколко броя от Завета на цветните лъчи на братя и сестри и бе поръчала на брат Темелко да предаде една от тези книжки и на мене. По-късно братята и сестрите ми разказаха всичко за живота на Никола Антов, аз пресях някои неща и записах само това, заради което Учителя го е закрилял и държал при себе си. Следващата неделя, след беседата, както се бяхме уговорили, Радка Давидова дойде у нас на обяд. Майка ми беше направила постна супа, основното ядене беше със сини сливи и за гарнитура разни туршийки, а накрая баница. След като приключихме обяда, Радка ме помоли да я изпратя до тях, за да ми даде беседи, които да чета вкъщи. Тръгнах с нея, тя живееше на ул. „Искър“, срещу Евангелистката църква, попита ме дали съм ходила в такава църква, отговорих ѝ, че не съм ходила. Тя ми каза, че в тази църква има познати, които са нейни пациенти, и ми предложи да влезем при тях, за да ме запознае.
към текста >>

През това време аз ходех на беседи в неделя при Симеонови, а в петък при Михайлови, там се пееха половин час песни и после се започваше беседата.
Тя помисли малко и каза: „Какво ще правиш тука, мислиш ли, че ще намериш веднага работа? Щом се харесвате, оженете се.“ И така набързо се омъжих. Щастието ми беше три месеца, той се върна при старата си приятелка и така всичко свърши. Аз се върнах в България и повече не се омъжих.“ Моята дружба с Давидова продължи, тя ме заведе и в Михайлови, представи ме пред Братството, там имаше сестри, които идваха при Симеонов и вече ме познаваха. Д-р Давидова замина на почивка и известно време не се виждахме. През това време аз ходех на беседи в неделя при Симеонови, а в петък при Михайлови, там се пееха половин час песни и после се започваше беседата. Аз работех и малкото свободно време, което имах, го отделях за беседите. Следващата неделя отидох половин час по-рано на беседа у Симеонови, бях сложила в една чанта буркани с туршии, лютеници, конфитюри и компоти, наредих ги в коридорчето на шкафа. Сестра Симеонова ме попита как съм ги донесла, отговорих: „С трамвая, не е трудно, пак ще ви донеса, аз съм направила много.“ Когато отидох след няколко дни, тя каза, че съпругът ѝ много харесал туршийките, и ми предложи да си взема празните буркани, но аз отказах, защото трябваше да отида на друго място след това. Покани ме, защото в момента нямаше хора у тях – можехме спокойно да поговорим. Седнахме в салончето с лице към градината, от прозореца им се вижда-ше оградата на гроба на Учителя.
към текста >>

Следващата неделя отидох половин час по-рано на беседа у Симеонови, бях сложила в една чанта буркани с туршии, лютеници, конфитюри и компоти, наредих ги в коридорчето на шкафа.
Щастието ми беше три месеца, той се върна при старата си приятелка и така всичко свърши. Аз се върнах в България и повече не се омъжих.“ Моята дружба с Давидова продължи, тя ме заведе и в Михайлови, представи ме пред Братството, там имаше сестри, които идваха при Симеонов и вече ме познаваха. Д-р Давидова замина на почивка и известно време не се виждахме. През това време аз ходех на беседи в неделя при Симеонови, а в петък при Михайлови, там се пееха половин час песни и после се започваше беседата. Аз работех и малкото свободно време, което имах, го отделях за беседите. Следващата неделя отидох половин час по-рано на беседа у Симеонови, бях сложила в една чанта буркани с туршии, лютеници, конфитюри и компоти, наредих ги в коридорчето на шкафа. Сестра Симеонова ме попита как съм ги донесла, отговорих: „С трамвая, не е трудно, пак ще ви донеса, аз съм направила много.“ Когато отидох след няколко дни, тя каза, че съпругът ѝ много харесал туршийките, и ми предложи да си взема празните буркани, но аз отказах, защото трябваше да отида на друго място след това. Покани ме, защото в момента нямаше хора у тях – можехме спокойно да поговорим. Седнахме в салончето с лице към градината, от прозореца им се вижда-ше оградата на гроба на Учителя. Аз казах: „О, сестра Цвета, ти оттука виждаш цялата градина! “ – „Да, вярно е.
към текста >>

Той се е подготвял за заминаване...“ В неделя разбрахме, че е починал.
Легнах и си поплаках за Учителя и съм заспала. На сутринта потърсих Симеон да му разкажа, но той бе излязъл, като се върна, беше много разтревожен – извикали го заради Учителя. Аз му разказах, че през нощта съм го видяла по риза на балкона. Той загрижен каза: „Защо го е направил, той е искал да се разболее! В сряда е имало беседа, но кратка. Той се е подготвял за заминаване...“ В неделя разбрахме, че е починал. Симеонов беше сигурен, че Учителя е знаел какво прави и защо го прави. Плаках, плаках много за него. От полицията дойдоха с джипка за Учителя, но той беше поставен в ковчега. След това Симеонов ми каза: „Видя ли защо го е направил? “. Много тъгу-вахме всички.
към текста >>

50. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

В петък ходех при сестрите Люба и Драга и брат им Иван, а в събота и неделя – у сестра Йорданка.
Огънят в мене се запали, помислих: „Ще отида пак при Йорданка Жекова.“ Когато за втори път отидох при Йорданка, тя беше самичка, останах при нея един час. Тя пак ми даде една беседа и каза да реша дали да отворя книжката по мое желание и да прочета само този текст, или цялата беседа. Отговорих, че ще прочета цялата беседа, това бяха единични беседи, но от първите – много, много хубави. Тези беседи тя ми даваше да чета не вкъщи, а само при нея. В петък ходех при сестрите Люба и Драга и брат им Иван, а в събота и неделя – у сестра Йорданка. Работех и гледах всичко да върви добре, нищо да не куца, майка ми също помагаше вкъщи. * Започнах всеки петък да ходя редовно на беседи при Иван Антонов Михайлов и сестрите му, приеха ме много добре, аз се отнасях с внимание към всички, които присъстваха у тях на беседите. Един петък брат Иван след беседата се обърна към мен и ме помоли да остана, защото искал да поговорим за нещо. Казах, че ще остана, и се върнах пак в стаята, за да изчакам, докато той си изпрати гостите.
към текста >>

Една неделя бяхме на беседа у Мичето Златева, беше пълен холът на апартамента ѝ, на по-удобните места бяха насядали по-млади сестри.
Ще се уговаряте да минавате по групи, но тихо, без да говорите, или сами, но тихо, с молитви. Защото имаше случаи, наши сестри да бъдат плашени в гората от някакви хора и обирани.“ Та този интересен случай, който ви описах, ми разказа Люба Михайлова, докато пътувахме до Мърчаево. Тя беше прекрасна сестра, скромна и изпълнителна, замина си като ангел на оня свят. Ще ви разкажа как стана заминаването ѝ. Една неделя бяхме на беседа у Мичето Златева, беше пълен холът на апартамента ѝ, на по-удобните места бяха насядали по-млади сестри. Люба беше седнала на едно малко столче, аз стоях до нея и забелязах, че тя нещо не е добре. Казах ѝ: „Сестра, да ви донеса ли водичка, не ми се виждате добре? “. – „Донеси ми“ – отговори тя. Пийна си водичка и я настаних на един от фотьойлите, на който седеше една млада сестра, помолих я да стане и да седне на малкото столче. Люба се облегна и съживи, каза: „По-добре съм.“ След беседата тръгнахме всички заедно.
към текста >>

51. 03 Първото гостуване на сестри от Братството в моя дом - Радка Левордашка (1920-2014)

Един ден Йорданка ме попита: „Можеш ли да приемеш в неделя гости?
Първото гостуване на сестри от Братството в моя дом Един ден Йорданка ме попита: „Можеш ли да приемеш в неделя гости? “. – „Да, разбира се“ – отговорих аз, без да разбера кои точно ще бъдат гостите. Прибрах се у дома и казах на майка ми и съпруга ми, че в неделя ще имаме гости. Съпругът ми каза: „Раде, от мене ще имаш руската салата“. Майка ми каза, че ще приготви баницата (тя правеше най-хубавите баници), аз казах, че ще приготвя основното ядене. До 11 часа всичко беше готово, точно тогава пристигнаха Йорданка Жекова, Дора Карастоянова, Марийка Дряновска, Лиляна Табакова и Софийка (Софето, така я наричаха).
към текста >>

Прибрах се у дома и казах на майка ми и съпруга ми, че в неделя ще имаме гости.
Първото гостуване на сестри от Братството в моя дом Един ден Йорданка ме попита: „Можеш ли да приемеш в неделя гости? “. – „Да, разбира се“ – отговорих аз, без да разбера кои точно ще бъдат гостите. Прибрах се у дома и казах на майка ми и съпруга ми, че в неделя ще имаме гости. Съпругът ми каза: „Раде, от мене ще имаш руската салата“. Майка ми каза, че ще приготви баницата (тя правеше най-хубавите баници), аз казах, че ще приготвя основното ядене. До 11 часа всичко беше готово, точно тогава пристигнаха Йорданка Жекова, Дора Карастоянова, Марийка Дряновска, Лиляна Табакова и Софийка (Софето, така я наричаха). Посрещнах ги с радост и ги попитах: „Какво ще правим, беседа ли ще четем? “. Йорданка каза: „Не, аз ти водя най-големите певици и музикантки, искам да развеселим този дом!
към текста >>

52. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

В неделя купих сирене, кашкавал, масло и друго, каквото ми трябваше.
Купих го доволна и отидох на пазара да търся леща, бях решила да дам обед на 19 август. На лагера в Рила има само картофи, ориз, фасул, кромид лук и захар. Исках да разнообразя храната за празника, тогава имаше щандове на текезесета. Минах на три места, бяха свършили лещата, на последния, най-краен щанд, ми казаха: „А бе, има малко.“ Помолих ги да ми съберат всичката леща, която имат, и те ми напълниха два големи плика, премериха ги – 4 килограма. Казах: „Дай ми я, може и да стигне.“ Лещата беше едричка, много хубава. В неделя купих сирене, кашкавал, масло и друго, каквото ми трябваше. Отидох при Анчето Шишкова да я попитам кога ще има група за Рила. Тя ми отговори, че в понеделник сутринта ще тръгне групата на Стойна от Тополица. Попитах я: „Мога ли и аз да бъда с тях? “. Отговори ми: „Можеш.“ Напълних голямата раница, която едва повдигам, занесохме я със съпруга ми при Анчето.
към текста >>

53. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

Тогава той предложи: „Ела в неделя у дома, но раничко, и ще видиш.“ – „Добре, ще дойда“ – и се разделихме, подкарвайки конете си.
Селата ни са на 3 километра едно от друго, като млади се виждахме по-често, но като се ожених аз, а после и той, много рядко се виждахме. Един ден се срещнахме съвсем случайно, попитах го: „Защо ни се загуби дружбата? С политика ли се занимаваш, та не се виждаме вече? “. – „Прав си, занимавам се с нещо, но не с политика, а с нещо по-хубаво“ – отговори приятелят ми. Помолих го да ми каже какво е това нещо, с което се занимава. Тогава той предложи: „Ела в неделя у дома, но раничко, и ще видиш.“ – „Добре, ще дойда“ – и се разделихме, подкарвайки конете си. Това, което каза приятелят ми, много ме заинтригува, минаха няколко дена и в неделя рано сутринта аз пристигнах у тях. Той набързо ми каза, че има трима приятели, с които се събират всяка неделя при него. Попитах го: „Какво правите? “. Той ми отговори: „Сега ще видиш.“ В този момент се чу, че някой влиза в къщата – бяха и тримата, той ме запозна с тях и ме представи като свой стар приятел, разказа им накратко откога и как сме станали приятели. Те погледнаха часовниците си и казаха: „Сега започваме, после ще говорим.“ Започнаха да пеят, попяха и станаха, казаха молитва и единият от тях взе една книжка и зачете.
към текста >>

Това, което каза приятелят ми, много ме заинтригува, минаха няколко дена и в неделя рано сутринта аз пристигнах у тях.
Един ден се срещнахме съвсем случайно, попитах го: „Защо ни се загуби дружбата? С политика ли се занимаваш, та не се виждаме вече? “. – „Прав си, занимавам се с нещо, но не с политика, а с нещо по-хубаво“ – отговори приятелят ми. Помолих го да ми каже какво е това нещо, с което се занимава. Тогава той предложи: „Ела в неделя у дома, но раничко, и ще видиш.“ – „Добре, ще дойда“ – и се разделихме, подкарвайки конете си. Това, което каза приятелят ми, много ме заинтригува, минаха няколко дена и в неделя рано сутринта аз пристигнах у тях. Той набързо ми каза, че има трима приятели, с които се събират всяка неделя при него. Попитах го: „Какво правите? “. Той ми отговори: „Сега ще видиш.“ В този момент се чу, че някой влиза в къщата – бяха и тримата, той ме запозна с тях и ме представи като свой стар приятел, разказа им накратко откога и как сме станали приятели. Те погледнаха часовниците си и казаха: „Сега започваме, после ще говорим.“ Започнаха да пеят, попяха и станаха, казаха молитва и единият от тях взе една книжка и зачете. Такива поучителни работи зачете, слушам и се чудя кой ли го е написал това нещо – веднага попитах: „Много ми хареса това, което четохте, откъде взехте тази книга?
към текста >>

Той набързо ми каза, че има трима приятели, с които се събират всяка неделя при него.
С политика ли се занимаваш, та не се виждаме вече? “. – „Прав си, занимавам се с нещо, но не с политика, а с нещо по-хубаво“ – отговори приятелят ми. Помолих го да ми каже какво е това нещо, с което се занимава. Тогава той предложи: „Ела в неделя у дома, но раничко, и ще видиш.“ – „Добре, ще дойда“ – и се разделихме, подкарвайки конете си. Това, което каза приятелят ми, много ме заинтригува, минаха няколко дена и в неделя рано сутринта аз пристигнах у тях. Той набързо ми каза, че има трима приятели, с които се събират всяка неделя при него. Попитах го: „Какво правите? “. Той ми отговори: „Сега ще видиш.“ В този момент се чу, че някой влиза в къщата – бяха и тримата, той ме запозна с тях и ме представи като свой стар приятел, разказа им накратко откога и как сме станали приятели. Те погледнаха часовниците си и казаха: „Сега започваме, после ще говорим.“ Започнаха да пеят, попяха и станаха, казаха молитва и единият от тях взе една книжка и зачете. Такива поучителни работи зачете, слушам и се чудя кой ли го е написал това нещо – веднага попитах: „Много ми хареса това, което четохте, откъде взехте тази книга? “. – „Ако идваш при нас, ще те запишем и тебе да получаваш от тези книги, те са евтини.
към текста >>

Разбрахме се да не правим голяма сватба, а да поканим само най-близките, определихме и дата – в неделя да бъде сватбата.
“ – отговорих аз. Тогава Учителя ми каза: „Ти ме питаш, аз ти отговарям. Не се омъжвай, Катя, той ще те нарани жестоко! Не искам да страдаш.“ Аз не послушах Учителя, а слушах обещанията на човека, когото обичах. Прибрах се вкъщи и се чудя какво да направя, пристигна приятелят ми и вижда, че още се колебая, каза ми: „Слушай, тази седмица не, но другата се женим.“ Отидохме да купим рокля за сватбата, обувки и каквото е необходимо за булка. Разбрахме се да не правим голяма сватба, а да поканим само най-близките, определихме и дата – в неделя да бъде сватбата. В събота беше пак при мене, каза ми в 10 часа в неделя да съм готова, ще дойде да ме вземе, за да отидем в църквата. Но неговата бивша приятелка, като разбрала, че той сериозно има намерение да се ожени за мен, отишла при него, сдобрили се и веднага избягали от София някъде, където не могат приятелите да ги намерят. В неделя аз се приготвих, облякох роклята, натъкмих се, дойдоха близките. Стана 10 часа, нито той идва, нито някакво известие от него. Отиде един приятел да го потърси и разбере защо се бави, но не намерил никого у тях.
към текста >>

В събота беше пак при мене, каза ми в 10 часа в неделя да съм готова, ще дойде да ме вземе, за да отидем в църквата.
Тогава Учителя ми каза: „Ти ме питаш, аз ти отговарям. Не се омъжвай, Катя, той ще те нарани жестоко! Не искам да страдаш.“ Аз не послушах Учителя, а слушах обещанията на човека, когото обичах. Прибрах се вкъщи и се чудя какво да направя, пристигна приятелят ми и вижда, че още се колебая, каза ми: „Слушай, тази седмица не, но другата се женим.“ Отидохме да купим рокля за сватбата, обувки и каквото е необходимо за булка. Разбрахме се да не правим голяма сватба, а да поканим само най-близките, определихме и дата – в неделя да бъде сватбата. В събота беше пак при мене, каза ми в 10 часа в неделя да съм готова, ще дойде да ме вземе, за да отидем в църквата. Но неговата бивша приятелка, като разбрала, че той сериозно има намерение да се ожени за мен, отишла при него, сдобрили се и веднага избягали от София някъде, където не могат приятелите да ги намерят. В неделя аз се приготвих, облякох роклята, натъкмих се, дойдоха близките. Стана 10 часа, нито той идва, нито някакво известие от него. Отиде един приятел да го потърси и разбере защо се бави, но не намерил никого у тях. Чакахме го два часа – никакво известие.
към текста >>

В неделя аз се приготвих, облякох роклята, натъкмих се, дойдоха близките.
Не искам да страдаш.“ Аз не послушах Учителя, а слушах обещанията на човека, когото обичах. Прибрах се вкъщи и се чудя какво да направя, пристигна приятелят ми и вижда, че още се колебая, каза ми: „Слушай, тази седмица не, но другата се женим.“ Отидохме да купим рокля за сватбата, обувки и каквото е необходимо за булка. Разбрахме се да не правим голяма сватба, а да поканим само най-близките, определихме и дата – в неделя да бъде сватбата. В събота беше пак при мене, каза ми в 10 часа в неделя да съм готова, ще дойде да ме вземе, за да отидем в църквата. Но неговата бивша приятелка, като разбрала, че той сериозно има намерение да се ожени за мен, отишла при него, сдобрили се и веднага избягали от София някъде, където не могат приятелите да ги намерят. В неделя аз се приготвих, облякох роклята, натъкмих се, дойдоха близките. Стана 10 часа, нито той идва, нито някакво известие от него. Отиде един приятел да го потърси и разбере защо се бави, но не намерил никого у тях. Чакахме го два часа – никакво известие. Аз се разплаках, свалих роклята и се затворих в стаята самичка. Захлупих се на леглото и плач, плач, никого не искам да видя.“
към текста >>

54. 11 Срещата ми с Лиляна Табакова - Радка Левордашка (1920-2014)

Една неделя реших да отида при Лиляна Табакова да ѝ върна книжките, които ми бе дала да прочета.
Срещата ми с Лиляна Табакова Една неделя реших да отида при Лиляна Табакова да ѝ върна книжките, които ми бе дала да прочета. Исках да я помоля да ми даде, ако може, още някоя книжка, че тогава нямаше откъде да си ги купя. Тези книжки, които братята и сестрите ми даваха, прочитах и преписвах, за да си ги имам. Знаех, че в неделя Лиляна събира няколко приятелки у тях, затова отидох 10 минути по-рано, за да не им преча. Когато тя ми отвори вратата, аз ѝ казах: „Нося ти книжките и ако можеш, дай ми някоя друга.“ Тя ме покани да вляза, но аз ѝ отговорих: „Не искам да те притеснявам, знам, че чакаш гости, а и аз ще ходя днес на друго място.“ – „Няма да ходиш никъде, днес ти си ми гостът“ – каза Лиляна. – „Но нали всяка неделя идват при тебе гости?
към текста >>

Знаех, че в неделя Лиляна събира няколко приятелки у тях, затова отидох 10 минути по-рано, за да не им преча.
Срещата ми с Лиляна Табакова Една неделя реших да отида при Лиляна Табакова да ѝ върна книжките, които ми бе дала да прочета. Исках да я помоля да ми даде, ако може, още някоя книжка, че тогава нямаше откъде да си ги купя. Тези книжки, които братята и сестрите ми даваха, прочитах и преписвах, за да си ги имам. Знаех, че в неделя Лиляна събира няколко приятелки у тях, затова отидох 10 минути по-рано, за да не им преча. Когато тя ми отвори вратата, аз ѝ казах: „Нося ти книжките и ако можеш, дай ми някоя друга.“ Тя ме покани да вляза, но аз ѝ отговорих: „Не искам да те притеснявам, знам, че чакаш гости, а и аз ще ходя днес на друго място.“ – „Няма да ходиш никъде, днес ти си ми гостът“ – каза Лиляна. – „Но нали всяка неделя идват при тебе гости? “. – попитах аз. – „Да, така е, идват, пеем, четем беседа, но сега искам на тебе да ти разкажа нещо.“ Аз седнах, тя седна срещу мен и каза: „Ти си днес моят гост, сега ще разбереш. Учителя от три часа призори ми беше гост.
към текста >>

– „Но нали всяка неделя идват при тебе гости?
Една неделя реших да отида при Лиляна Табакова да ѝ върна книжките, които ми бе дала да прочета. Исках да я помоля да ми даде, ако може, още някоя книжка, че тогава нямаше откъде да си ги купя. Тези книжки, които братята и сестрите ми даваха, прочитах и преписвах, за да си ги имам. Знаех, че в неделя Лиляна събира няколко приятелки у тях, затова отидох 10 минути по-рано, за да не им преча. Когато тя ми отвори вратата, аз ѝ казах: „Нося ти книжките и ако можеш, дай ми някоя друга.“ Тя ме покани да вляза, но аз ѝ отговорих: „Не искам да те притеснявам, знам, че чакаш гости, а и аз ще ходя днес на друго място.“ – „Няма да ходиш никъде, днес ти си ми гостът“ – каза Лиляна. – „Но нали всяка неделя идват при тебе гости? “. – попитах аз. – „Да, така е, идват, пеем, четем беседа, но сега искам на тебе да ти разкажа нещо.“ Аз седнах, тя седна срещу мен и каза: „Ти си днес моят гост, сега ще разбереш. Учителя от три часа призори ми беше гост. Пяхме, свирихме – и аз, и той на пианото до зори.“ Пяхме песента, която е пяла сестрата на Моисей, когато са минавали през Червено море. Пяхме и продължението на „Отче наш“, което е дал Учителя.
към текста >>

55. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Замина си една събота за София, обикновено се връщаше в неделя след обяд.
Като минаваме по двора, виждаше се в стаята й, защото етажът е приземен, а дворът е с голям наклон. Ние след обяда излизахме на пейката до портичката, пред нас спират рейсовете от София за Перник и Рударци. Ние сме в центъра на селото, събирахме се съседите на пейката - да разменим някои мисли, канехме я при нас, тя винаги отказваше. Сядаше си в стаята, взимаше си читанките или пишеше. Поставих си за цел, при пръв удобен случай, да проверя какво толкова интересно чете и не го оставя. Замина си една събота за София, обикновено се връщаше в неделя след обяд. Имах ключ от стаята, вечерта, като си легнаха всички и децата, аз станах и отидох. Пуснах пердето и запалих лампата, прегледах книгите по масата, малки и по-големи, но от един автор, търся романи - няма. Отворих една от тези книжки, зачетох се и не мога да я оставя, тя толкова интересна! Прочетох един разказ, прочетох втори - и той също така хубав. Оставих всичко на масата така, както беше подредено.
към текста >>

В неделя тя се прибра.
Пуснах пердето и запалих лампата, прегледах книгите по масата, малки и по-големи, но от един автор, търся романи - няма. Отворих една от тези книжки, зачетох се и не мога да я оставя, тя толкова интересна! Прочетох един разказ, прочетох втори - и той също така хубав. Оставих всичко на масата така, както беше подредено. Казах си, че ще я попитам или ще й поискам да ми даде да чета от тези книги. В неделя тя се прибра. Чаках удобен момент да я заговоря, след два дена ми се удаде случай да я видя на двора и я попитах: „Госпожице, виждам, че четеш нещо интересно, можеш ли и на мен да дадеш да прочета, иначе се чудя какво да правя и току се мушна в кръчмата. Пийнем с приятелите по няколко чашки и вечер кавгата в къщи е готова." Тя ме погледна замислено и каза: „Аз бих ти дала, но се страхувам да не кажеш на някого." - „Разбира се, че няма да кажа, заклевам ти се! " - обещах аз. Тя влезе в стаичката си и след малко ми донесе една малка книжка с думите: „Чети я бавно, за да я разбереш. Аз посещавам една школа, в която лекциите се изнасят от един Мъдрец." Прочетох книжката бавно, както ми каза, препрочетох я още един път, а тя тъкмо като за нашия живот, който живеем.
към текста >>

През зимата ходехме почти всяка неделя, когато времето беше по-хубаво.
Така аз искрено обикнах братята и сестрите в Мърчаево и започнах да придружавам сестра Йорданка винаги, когато пожелаеше да отидем там. Ходили сме по пътя за Рударци, но през гората. Йорданка каза, че през летните дни често Учителя ги е водил по този път и провеждали беседи на открито. Навсякъде, където са сядали, ми е показала местата, та по-късно съм ходила там и с други сестри. Аз обикнах Мърчаево и след като си замина сестра Йорданка, ходех там с Мичето Златева - станахме много добри приятелки с нея. През зимата ходехме почти всяка неделя, когато времето беше по-хубаво. Мичето бе купила „котки" за обувките ни през зимата, когато ходим в Мърчаево. Даде ми ги подарък, предложих й пари, но тя отказа: „Не, от мене са, нали заедно ще ходим през зимата." И така беше, носех й цигулката, защото тя свиреше в Мърчаево. Сестра Търса много ни се радваше, като ходехме, и все казваше: „Идвайте, докато можете, че нали виждате как един по един си заминаваме." Сестра Търса и брат Пешо бяха рождени брат и сестра. През един хубав пролетен ден пак отидохме в Мърчаево, след беседата и обеда ние, които сме от София, решихме да се поразходим по пътя към Рударци.
към текста >>

След всяка беседа сестра Търса почиствала и измивала стаята на Учителя, тя правеше и супите за обедите, които се даваха в неделя след молитвите, прибираше всичко на място и тогава се прибираше вкъщи.
Сестра му Търса, и тя беше предана и духовна сестра, като слушаше, винаги си записваше по нещо в една тетрадка. Знаеше молитвите и пееше всички братски песни. Нейната дъщеря е снаха на брат Темелко, омъжена е за големия му син - Велин. Когато идва Учителя в Мърчаево и отсяда в дома на Темелко, след един или два месеца снаха му ражда син, който носи името на Учителя. Сестра Търса и брат Темелко са сватове, та се уважаваха като близки хора. След всяка беседа сестра Търса почиствала и измивала стаята на Учителя, тя правеше и супите за обедите, които се даваха в неделя след молитвите, прибираше всичко на място и тогава се прибираше вкъщи. Сутрин в 5 часа те двамата с брат Пешо идваха у Темелко за молитва, идваха Симо и другите е братя и точно спазваха това, което е правил Учителя в този дом. Пръв от тях си замина Симо, след няколко години си замина и Пешо. Авторката с духовни те си сестри Адриана и Галя пред къщата на Темелко
към текста >>

56. 19. Обредните хлябове - Радка Левордашка (1920-2014)

А онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и му съобщават, че тази неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги са го празнували.
ОБРЕДНИТЕ ХЛЯБОВЕ През лятото в Мърчаево има един празник на плодородието. На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете. А онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и му съобщават, че тази неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги са го празнували. Учителя ги изслушал и казал: „Какъвто ви е обичаят, направете си го." Сестрите-мърчаевки приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черквата. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не благословил. А сестрите му рекли: „Отче, ами нашите пити защо не благослови? ". Обърнал се отчето ядосано към тях: „Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя!
към текста >>

На другата неделя попът умрял и мърчаевци присъствали на погребението му.
". Обърнал се отчето ядосано към тях: „Вие си имате поп у къщи. Той да ви ги благославя! " Ядосали се сестрите, грабнали си питите и плодовете и пристигнали при Учителя. Разказали му за постъпката на попа и точно какво им казал. Той не отговорил нищо, изгледал ги и си влязъл в стаята. На другата неделя попът умрял и мърчаевци присъствали на погребението му. А обредните хлябове, които бяха носили в черквата, сестрите донесоха на трапезата, която правехме у Темелко. Беше неделя и обядът се направи на двора - имаше много народ. Тогава всички казаха своята обикновена молитва. И на всички бе дадено от питите - така бяха благословени обредните хлябове от всички.
към текста >>

Беше неделя и обядът се направи на двора - имаше много народ.
" Ядосали се сестрите, грабнали си питите и плодовете и пристигнали при Учителя. Разказали му за постъпката на попа и точно какво им казал. Той не отговорил нищо, изгледал ги и си влязъл в стаята. На другата неделя попът умрял и мърчаевци присъствали на погребението му. А обредните хлябове, които бяха носили в черквата, сестрите донесоха на трапезата, която правехме у Темелко. Беше неделя и обядът се направи на двора - имаше много народ. Тогава всички казаха своята обикновена молитва. И на всички бе дадено от питите - така бяха благословени обредните хлябове от всички.
към текста >>

57. 57. Евакуацията - Радка Левордашка (1920-2014)

Много са били гостите, които идвали от цялата страна - особено в събота и неделя.
Семейството му било излязло пред вратата, зарадвани му целунали ръката, а Учителя казал: „Водя ви много гости! " Темелко ги поканил да влязат и казал, че ще се намери място за всички! Учителя влязал първо в голямата стая, докато домакините приготвят малката стая, и щом я подредили, той влязал в нея. Там Учителя прекарал 10 месеца. В голямата стая настанили братята и сестрите, като вечерно време на пода постилали черги, на които спели. Много са били гостите, които идвали от цялата страна - особено в събота и неделя. Тук Учителя е продължил беседите си - всяка сряда и неделя, а в местността Бачище са играели Паневритмия.
към текста >>

Тук Учителя е продължил беседите си - всяка сряда и неделя, а в местността Бачище са играели Паневритмия.
" Темелко ги поканил да влязат и казал, че ще се намери място за всички! Учителя влязал първо в голямата стая, докато домакините приготвят малката стая, и щом я подредили, той влязал в нея. Там Учителя прекарал 10 месеца. В голямата стая настанили братята и сестрите, като вечерно време на пода постилали черги, на които спели. Много са били гостите, които идвали от цялата страна - особено в събота и неделя. Тук Учителя е продължил беседите си - всяка сряда и неделя, а в местността Бачище са играели Паневритмия.
към текста >>

58. 66. Последният... - Радка Левордашка (1920-2014)

Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат Темелко, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево.
ПОСЛЕДНИЯТ... Последен от най-ревностните ученици остана брат Темелко. Той също се беше разболял сериозно от грип, беше на легло, не можеше да помръдне. Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат Темелко, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево. Влязохме в стаята на Темелко, той седеше на стол до масата, усмихна се, като ни видя. Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна Темелко. Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп. Велин, синът ми, едва ме вдигаше и крепеше. Сутринта той ми напълни печката с дърва, даде ми чай, хапнах малко, даде ми и лекарствата и каза: „Аз на обед ще се върна от работа и пак ще те изправя." Уви ме в чергата и отиде на работа.
към текста >>

Ние редовно идвахме в неделя на беседа и молитви.
Той се хвана за главата. Даде ми да хапна малко и ме хвана под ръка, за да се поразходим из стаята. Пораздвижих се с него и ето, днес ви посрещам по-добре. Цяла седмица бях много зле и вече мислех, че си заминавам." След това разболявано той изкара няколко години. Ние редовно идвахме в неделя на беседа и молитви. Замина си брат Темелко на 90 години. За него Учителя е казал: „Той прие Христа за една вечер (преди две хиляди години)! В неговия дом беше Тайната вечеря (за разпространението на Учението на Бялото братство и за спасението на човечеството)! " Учителя е живял в неговия дом десет месеца, докато е бил с братята и сестрите в Мърчаево.
към текста >>

59. 72. За вселяването - Радка Левордашка (1920-2014)

Ще ми покажеш и ще го направя." Той каза: „Ела в неделя сутринта, аз ще ти дам ножица и ще ти покажа.
се навършиха 40 дена от заминаването на баба Марийка. Никола Нанков и Веса, нейната племенница, ме поканиха за помена в квартирата й на Изгрева - вече бяха съборили къщичките им. Като ме видя, Никола Нанков каза: „Сестра, ела в събота във Веса, ще правим 40 дена на баба Марийка, нали знаеш колко държеше на твоето приятелтво." Разбира се, отидох у тях в събота, там бяха най-близките й приятелки. След помена Нанков ме попита дали ще се съглася да изрежа розите на градината. Отговорих му: „Никога не съм рязала рози, но съм рязала лозе, защото имахме 10 дка лозя и съм помагала. Ще ми покажеш и ще го направя." Той каза: „Ела в неделя сутринта, аз ще ти дам ножица и ще ти покажа. Досега Лазар Опрев режеше розите, но отиде при сина си, който е наел хижата в Плана планина." Съгласих се да отида в неделя, макар че имах покана за сватба в хотел „Москва" - женеше се внукът на леля ми. На тази сватба бяха поканени посланици, министри и все отбрани хора, аз дадох поканата на дъщерите и зетьовете - да отидат без нас. Така аз в неделята, от сутринта до 14 часа, изрязах розите на мястото на Учителя. Когато изрязвах последния лъч в градината, пристигнаха двама мъже, по облеклото им личеше, че са „важни" особи. Поздравиха ме и отидоха около елипсата, където е поставено тялото на Учителя, обиколиха я, разглеждаха и говореха помежду си.
към текста >>

Досега Лазар Опрев режеше розите, но отиде при сина си, който е наел хижата в Плана планина." Съгласих се да отида в неделя, макар че имах покана за сватба в хотел „Москва" - женеше се внукът на леля ми.
Никола Нанков и Веса, нейната племенница, ме поканиха за помена в квартирата й на Изгрева - вече бяха съборили къщичките им. Като ме видя, Никола Нанков каза: „Сестра, ела в събота във Веса, ще правим 40 дена на баба Марийка, нали знаеш колко държеше на твоето приятелтво." Разбира се, отидох у тях в събота, там бяха най-близките й приятелки. След помена Нанков ме попита дали ще се съглася да изрежа розите на градината. Отговорих му: „Никога не съм рязала рози, но съм рязала лозе, защото имахме 10 дка лозя и съм помагала. Ще ми покажеш и ще го направя." Той каза: „Ела в неделя сутринта, аз ще ти дам ножица и ще ти покажа. Досега Лазар Опрев режеше розите, но отиде при сина си, който е наел хижата в Плана планина." Съгласих се да отида в неделя, макар че имах покана за сватба в хотел „Москва" - женеше се внукът на леля ми. На тази сватба бяха поканени посланици, министри и все отбрани хора, аз дадох поканата на дъщерите и зетьовете - да отидат без нас. Така аз в неделята, от сутринта до 14 часа, изрязах розите на мястото на Учителя. Когато изрязвах последния лъч в градината, пристигнаха двама мъже, по облеклото им личеше, че са „важни" особи. Поздравиха ме и отидоха около елипсата, където е поставено тялото на Учителя, обиколиха я, разглеждаха и говореха помежду си. После дойдоха при мен и единият мъж ме попита: „Вие ли се грижите за това място?
към текста >>

Така аз в неделята, от сутринта до 14 часа, изрязах розите на мястото на Учителя.
След помена Нанков ме попита дали ще се съглася да изрежа розите на градината. Отговорих му: „Никога не съм рязала рози, но съм рязала лозе, защото имахме 10 дка лозя и съм помагала. Ще ми покажеш и ще го направя." Той каза: „Ела в неделя сутринта, аз ще ти дам ножица и ще ти покажа. Досега Лазар Опрев режеше розите, но отиде при сина си, който е наел хижата в Плана планина." Съгласих се да отида в неделя, макар че имах покана за сватба в хотел „Москва" - женеше се внукът на леля ми. На тази сватба бяха поканени посланици, министри и все отбрани хора, аз дадох поканата на дъщерите и зетьовете - да отидат без нас. Така аз в неделята, от сутринта до 14 часа, изрязах розите на мястото на Учителя. Когато изрязвах последния лъч в градината, пристигнаха двама мъже, по облеклото им личеше, че са „важни" особи. Поздравиха ме и отидоха около елипсата, където е поставено тялото на Учителя, обиколиха я, разглеждаха и говореха помежду си. После дойдоха при мен и единият мъж ме попита: „Вие ли се грижите за това място? Кой е сложен там? ". - и посочи елипсата.
към текста >>

60. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

На следният ден, неделя, Учителя държа две беседи - в 5 и в 16,30 часа - вече все в „Лозето", в понеделник в 5, 9 и в 16,30 часа, във вторник пак в 5 и в 10 часа и в
отстрани и препасани с колан. - Тъй са били интересни. - Дори много красиви. И после се върнахме в лозето, където дежурните сестри и братя бяха приготвили прекрасен обяд. В 16,30 часа Учителя изнесе чудно хубавата беседа „Съвършеният мъж". На следният ден, неделя, Учителя държа две беседи - в 5 и в 16,30 часа - вече все в „Лозето", в понеделник в 5, 9 и в 16,30 часа, във вторник пак в 5 и в 10 часа и в 16,30 часа, в сряда в 5 часа, от 8,30 до 12,30 часа на групи от по 60 души влизахме в „Горницата", където Учителя им говори около 10 минути. В 16,30 часа пак имаше беседа. - Че много е говорил тогава Учителя! - Много. В четвъртък в 5 часа - беседа, от 8 до 10 часа пак в „Горницата" групи по 72 души и в 16,30 часа пак беседа.
към текста >>

61. 23 август, неделя - Теофана Савова

23 август, неделя, 5 часа сутринта
23 август, неделя, 5 часа сутринта Учителя пристига. Всички стават прави и го посрещат със светнали лица. Какво обаяние носи Учителя! Започва утринната молитва: 1. Добрата молитва.
към текста >>

62. 14 март, неделя, 8 часа вечерта - Теофана Савова

14 март, неделя, 8 часа вечерта
14 март, неделя, 8 часа вечерта При търпението трябва здраво тяло, здрав ум и здрава воля. Здраво тяло се разбира, когато всичките клетки са хармонично съчетани. Тема: „Откъде е останал обичаят да се мият очите? "
към текста >>

63. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта
21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди (мото)! " Размишление. За следния път пишете върху темата: „Жабата като символ." - Напишете - започна лекцията Учителя, - едно изречение от 4 - 5 думи най-много.
към текста >>

64. 22 март - Теофана Савова

Съборът започна в неделя и цялото селище беше неописуемо.
Учителя е извор. Той е отворил големия кран на своята съкровищница и дава. Редуват се една след друга беседи, все по-богати, по-назидателни и интересни. Слушаме словото на Учинтеля, вземаме си бележки в тетрадките и размишляваме. Сродните от векове души сядат заедно да обядват, радват се, благодарят и се опознават. Съборът започна в неделя и цялото селище беше неописуемо. Учителя държа две беседи - в 11 часа преди обед и в 4 часа следобед. В понеделник, на 23 август,той говори в 9 часа, във вторник, на 24 август, говори в10 часа. В сряда Учителя говори в 9 часа, в петък беседата беше също в 9 часа, на събора говори в 10 часа, а в неделя той държа две беседи - едната в 8 часа сутринта, а другата в 7,30 часа вечерта. Посрещанията на слънцето всяка сутрин бяха великолепни. Ранния час, просторния хоризонт, богатият наряд и присъствието на Учителя - трудно е да се опише всичко, преживяно на събора.
към текста >>

В сряда Учителя говори в 9 часа, в петък беседата беше също в 9 часа, на събора говори в 10 часа, а в неделя той държа две беседи - едната в 8 часа сутринта, а другата в 7,30 часа вечерта.
Слушаме словото на Учинтеля, вземаме си бележки в тетрадките и размишляваме. Сродните от векове души сядат заедно да обядват, радват се, благодарят и се опознават. Съборът започна в неделя и цялото селище беше неописуемо. Учителя държа две беседи - в 11 часа преди обед и в 4 часа следобед. В понеделник, на 23 август,той говори в 9 часа, във вторник, на 24 август, говори в10 часа. В сряда Учителя говори в 9 часа, в петък беседата беше също в 9 часа, на събора говори в 10 часа, а в неделя той държа две беседи - едната в 8 часа сутринта, а другата в 7,30 часа вечерта. Посрещанията на слънцето всяка сутрин бяха великолепни. Ранния час, просторния хоризонт, богатият наряд и присъствието на Учителя - трудно е да се опише всичко, преживяно на събора. Нарядът в понеделник беше размишление за през деня: Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува. Матея, 8 гл.
към текста >>

65. 29 август, неделя, 5 часа сутринта - Теофана Савова

29 август, неделя, 5 часа сутринта
29 август, неделя, 5 часа сутринта За размишление през деня: Любов безгранична, в която Бог живее. 1. Духът Божий ( песен). 2. Добрата молитва. 3. Пътят на живота.
към текста >>

66. 19 декември 1926 г., неделя, 19, 30 часа - Теофана Савова

19 декември 1926 г., неделя, 19, 30 часа
19 декември 1926 г., неделя, 19, 30 часа Хубаво упражнение ни даде Учителя. Леки упражнения са наглед упражненията, които ни дава Учителя, но направени с любов, с концентрирана мисъл и точност дават отлични резултати. Истината носи свобода за разумните. Любовта носи живот за благите. Тези мисли ще ги произнасяме 10 дена, 3 пъти сутрин и обед и 4 пъти вечерта към 22 часа.
към текста >>

67. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата на Учителя в 10 часа.
26 февруари 1927 г. Тръгваме за връх Мусала с Учителя. Кои тръгват с Учителя за Мусала? - Ние. Една малка група, която се беше излъчила от специалния (младежкия) клас. Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата на Учителя в 10 часа. Решихме един ден да изпитаме своите сили и през месец февруари, снежен и студен, да отидем на Мусала. Слънчев беше този февруарски ден. Цялата земя беше покрита със сняг. И то какъв! Но ние се качихме на автобуса и потеглихме.
към текста >>

68. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

„Ще се превърне в радост" беше беседата, която Учителя изнесе на 21 август, неделя, в 7 часа сутринта, а втората в 20 часа - „Обич към знанието".
А Учителя благ говори, говори. Струи знанието из него. Струи Любовта из него и пълни умове и сърца. Същия ден в 4 часа след обед Учителя говори по темата „Духът на Господа". Следната беседа - „Братя в единомислие" - чухме в събота - 20 август, в 7 часа сутринта. „Ще се превърне в радост" беше беседата, която Учителя изнесе на 21 август, неделя, в 7 часа сутринта, а втората в 20 часа - „Обич към знанието". Беседата „Пробуждане съзнанието на ученика" Учителя изнесе на 22 август, понеделник, в 7 часа сутринта. „Дойде глас" - на 23 август, вторник, също в 7 часа сутринта. В сряда, на 24 август 1927 г., сутринта Учителя изнесе една от най-назидателните си беседи - „Явно говорих", а същия ден вечерта, в 8 часа - „Свещеният час". Само Божията Любов носи пълния живот!
към текста >>

69. НА ВРЪХ МУСАЛА - Теофана Савова

В неделя имаме беседа в 10 часа, след това, в сряда, лекция в 5 часа сутринта и в петък в 5 часа сутринта също лекция, но за младежкия окултен клас.
След събора Учителя продължи лекциите все така вдъхновено, изобилно и неуморно. Казвам продължи, а то все едно, че не бе прекъснал. Прекъсваше понякога, но то бе прекъсване само за отсъстващите. Други в същото време го слушаха с радост и го гледаха с възхищение. За слушателите дните минават светкавично. В неделя имаме беседа в 10 часа, след това, в сряда, лекция в 5 часа сутринта и в петък в 5 часа сутринта също лекция, но за младежкия окултен клас. Мисълта е толкова интензивна, че ежедневната работа остава само за част от съзнанието, а всичко друго е ангажирано, погълнато от светлата мисъл на Учителя, от животворната му Любов и от диамантената му воля. Учителя е същевремнно и ученик, най-редовният, най-преданият и най-изпълнителният ученик. Тук са изнесени лекциите на общия окултен клас: „Акустика на съзнанието", „Без прегради", „Какво са разбрали? " и ред още лекции и беседи е прекрасна мисъл и много, много знания.
към текста >>

Петю беше в неделя шофьор.
Ако вземе участие, ще пострада, а ако чака, колкото и да трае тази борба, тя ще свърши в негова полза." „Всеки трябва да има своята магическа пръчица - вярата в Бога. Когато ви питат вярвате ли, ще казвате: Вярвам във водата, която пия, във въздуха, който дишам, вярвам, че ходя по земята, вярвам в светлината, която осветлява моя път. Но за своята магическа пръчица няма да казваш никому. Това, че дишаме, че пием и ходим, го вярваме еднакво, но всеки го разбира и спазва различно." Петю беше в неделя шофьор. Много хубаво беше облечен. Много му приличаше новият костюм. Мама и тати са добре. Учителя е отлично. Всички те поздравяваме сърдечно.
към текста >>

70. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

Неделя е.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш! Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете на Рила. Неделя е. Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща. Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води?
към текста >>

27 юли, неделя
26 юли, събота Сутринта имахме прекрасен изгрев. Времето бе ясно и слънчево до обед, но по обед се замъгли. Часът е 18, небето - облачно. * 27 юли, неделя Денят бе хубав. Слушахме беседа на Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса. Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка. 28 юли, понеделник Заедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга на поляната пред Махабур.
към текста >>

71. ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ' - Теофана Савова

Първо Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев.
За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа. 21 септември Първо Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев.
към текста >>

72. И ДНЕС - Теофана Савова

3 юли, неделя
Гледката от кръговете на паневритмията ни отнасяше в далечните времена на сътворяването, когато в песенната хармония на Божествената Любов се раждаха светове. Ритъмът на чудната музика събуди вътрешна динамика: стъпките ставаха по-смели, телата по-пластични, ръцете - по-леки. В хармонията на космичния ритъм умовете се освобождаваха и мислеха по-трезво, сърцата се изпълваха с благодатта на всемирната Любов и чувствуваха по-нежно. Братството се утвърждаваше в нас и между нас. Като маргаритките по полянката в слънчевия пролетен ден, изпод развалините на старото се надигаха светли умове и сърца, израстваха цветята на космичната пролет. 3 юли, неделя Моят обичан и незабравим брат Петър-Асен, нашият брат, загуби физическото си тяло. Господи! Велики Господи! Учителю благи! Приеми го в най-красивия от Твоите светове и му бъди пазител и покровител, единствен Учител и Баща, сега и всякога и през всичките векове.
към текста >>

73. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Неделя, 5 часа сутринта - Утринно Слово.
В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой. * Заредиха се лекции и беседи, все по-хубави, по-богати и желани. Сряда, 5 часа сутринта - лекция на Общия окултен клас. Петък, 5 часа сутринта - лекция на Младежкия окултен клас. Неделя, 5 часа сутринта - Утринно Слово. Неделя, 10 часа преди обед - Беседа за всички. И така нататък. 20 януари, петък, 5 часа сутринта Учителя не дойде. Изпрати бележка:
към текста >>

Неделя, 10 часа преди обед - Беседа за всички.
* Заредиха се лекции и беседи, все по-хубави, по-богати и желани. Сряда, 5 часа сутринта - лекция на Общия окултен клас. Петък, 5 часа сутринта - лекция на Младежкия окултен клас. Неделя, 5 часа сутринта - Утринно Слово. Неделя, 10 часа преди обед - Беседа за всички. И така нататък. 20 януари, петък, 5 часа сутринта Учителя не дойде. Изпрати бележка: Новото иска много упражнения, а старото - много почивка.
към текста >>

22 януари, неделя, 4, 30 часа сутринта
Да се прочете II послание към коринтяните -11 глава. Същия ден вечерта: Аз съм занят. Вземете вашата вечеря! Приятно общуване. 22 януари, неделя, 4, 30 часа сутринта Учителя пак не дойде. Изпрати бележка: Аз съм занят. Направете наряда по установения ред сърдечно. Господ и Бог във всяка истина, изявена в Святото Му Слово, ще благослови своето дело.
към текста >>

29януари, неделя, 4,30 часа сутринта
Паметта може да отслабне от: 1. Събиране по повръхността на мозъка на излишна киселина (органична причина). 2. Натрупване на излишни чувства. 3. Натрупване на излишни мисли. Затова очистете ума си от всичко излишно. 29януари, неделя, 4,30 часа сутринта Ефесяном 5 гл., 5 ст. Галатяном 2 гл., 3 ст. Солуняном 2 гл., 6 ст. Евреем 11 гл., 11 ст. Откровение 19 гл., 19 ст.
към текста >>

26 февруари, неделя, 10 часа преди обед
Знание в света има много, но човек не е готов да го възприеме. Зимно време върви последен, а лятно време върви пръв. Или бъди в доброто пръв, в злото - последен. Тялото ни представлява една христоматия. Ти фигурираш като автор, а вътре много автори са писали. 26 февруари, неделя, 10 часа преди обед Две идеи трябва да се подемат - човещина и братство. 22 март, 5,40 часа сутринта Днес е празникът на пролетта. Наряд: Добрата молитва. Молитвата на Царството.
към текста >>

74. Беинса Дуно! - Теофана Савова

Неделя, 4,30 часа сутринта
За всички други то остана обикновен псевдоним. За мен то разкри Учителя в неговото величие и пълнота - Човекът, който дава живот - Беинса Дуно. За първи път аз почувствувах този извор! - Изворът, който носи живот! Но не се хроникират празниците на душата... Неделя, 4,30 часа сутринта Всички сме на крак и точно в 5 часа сме в салона. След обща молитва и песен Учителя изнесе неделно утринно слово. Едно от най-хубавите. Утринното слово се отличава от беседите в 10 часа. Отличава се и от школните лекции, от лекциите на младежкия клас.
към текста >>

75. ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ - Теофана Савова

Днес е неделя.
Летуването ни на Яворово присое се оживи. Където е Учителя, там е животът. Без него не знаем дори да се забавляваме. Летуваме на Витоша, но копнеем по Рила. 12 август, Яворово присое Днес е неделя. От вчера следобед на малки групи от София пристигат приятели, за да чуят тук беседата на Учителя. Срещите ни в тази красива местност са вълнуващи. Учителя ни показа красотата на Мусала, на Седемте рилски езера и на много още местности, одухотвори я у нас в шеметните й висини. И сега ние я виждаме навсякъде, не бе необходимо да я търсим далече. Красива е малката чешма в Присоите, красива е групата елхи, скалистите възвишения над нас и червените ягоди между тревите.
към текста >>

76. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Неделя - възкресение, ден за освобождение;
Така да бъде! 2 май Под мома разбирам човешката душа. Под момък разбирам човешкия дух. 15 август: Неделя - възкресение, ден за освобождение; Понеделник - ден за освещаване на този ден; Вторник - ден за рабата; Сряда - ден за наука; Четвъртък - ден за връзка с Бога; Петък - ден на Любовта;
към текста >>

77. ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА - Теофана Савова

Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота.
Съботата е ден за служене на Бога. В събота ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи. Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи, обувки. Ще мисли само за светли и велики неща, които не се отнасят за него. Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употребява неделята. Когато искаш да си изобретиш нещо принципно, някоя добродетел, избери неделята, тя е ден на прогреса. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята - тя е ден на веселие."
към текста >>

Неделята е ден на Слънцето, ден на науката.
В събота ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи. Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи, обувки. Ще мисли само за светли и велики неща, които не се отнасят за него. Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употребява неделята. Когато искаш да си изобретиш нещо принципно, някоя добродетел, избери неделята, тя е ден на прогреса. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята - тя е ден на веселие." Учителя
към текста >>

Който иска да се занимава с изобретения, нека употребява неделята.
Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи, обувки. Ще мисли само за светли и велики неща, които не се отнасят за него. Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употребява неделята. Когато искаш да си изобретиш нещо принципно, някоя добродетел, избери неделята, тя е ден на прогреса. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята - тя е ден на веселие." Учителя
към текста >>

Когато искаш да си изобретиш нещо принципно, някоя добродетел, избери неделята, тя е ден на прогреса.
В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи, обувки. Ще мисли само за светли и велики неща, които не се отнасят за него. Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употребява неделята. Когато искаш да си изобретиш нещо принципно, някоя добродетел, избери неделята, тя е ден на прогреса. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята - тя е ден на веселие." Учителя
към текста >>

Хубавите часове, веселите часове са в неделята.
Ще мисли само за светли и велики неща, които не се отнасят за него. Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употребява неделята. Когато искаш да си изобретиш нещо принципно, някоя добродетел, избери неделята, тя е ден на прогреса. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята - тя е ден на веселие." Учителя
към текста >>

Който иска да избере весел ден, да избере неделята - тя е ден на веселие."
Когато дойде неделята, тогава ще започнем новия ден на живота. Неделята е ден на Слънцето, ден на науката. Който иска да се занимава с изобретения, нека употребява неделята. Когато искаш да си изобретиш нещо принципно, някоя добродетел, избери неделята, тя е ден на прогреса. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята - тя е ден на веселие." Учителя
към текста >>

78. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Днес е неделя, ден в който Учителя изнася беседа и в десет часа.
,, При утринните упражнения ръцете трябва да се държат обтегнати, за да имат връзка с природата." Сега всеки искаше да бъде по-близо до Учителя и да приеме благото на словото му. Един след друг отивахме при него, за да целунем ръката, която благославя и дава надежда за нов живот. Всички наоколо се ръкуваха, поздравяваха се и с усмивка напущаха поляната. * Днес е неделя, ден в който Учителя изнася беседа и в десет часа. На поляната са останали малко хора, но след известно време онези, които са се оттеглили по най-различни причини, ще се съберат отново в салона. Придружен от няколко братя и сестри, Учителя се отправи към бялата къща. Пред вратата на стаята му една сестра се обърна към него с думите: - Учителю, простудила съм се и имам главоболие, цялата съм разстроена. Очевидно случаят не беше тежък, но тя получи необходимите напътствия:
към текста >>

79. ДЕНЯТ НА ВЕЧНОТО СЛОВО - Теофана Савова

Но тя не видя по-възрастните братя и сестри, които в сряда и в неделя идват първи.
ДЕНЯТ НА ВЕЧНОТО СЛОВО Тази сутрин „Звездата на Изгрева" остана повече с нас, защото вниманието й бе привлечено от едно ново явление. И днес, както обикновено, оживлението започна в четири часа. Но тя не видя по-възрастните братя и сестри, които в сряда и в неделя идват първи. Сега тя поздрави младите, онези, които Учителя бе поканил лично в Младежкия окултен клас. В петък точно в пет часа сутринта програмата беше съобразена за работа с младежите от специалния младежки клас. Тази сутрин обаче Учителя не излезе от стаята си. - „Зает е! " - каза един от учениците, след което в класа отново се възцари тишина.
към текста >>

80. ПОСЕЩЕНИЯ В ДЕНЯ НА СВЕТЛИНАТА - Теофана Савова

Днес е неделя и в този ден той изнесе две хубави беседи, като първата продължи един час и половина, а втората - два часа.
ПОСЕЩЕНИЯ В ДЕНЯ НА СВЕТЛИНАТА Учителя е като извор, който непрестанно дава светлина, топлина и живот. Днес е неделя и в този ден той изнесе две хубави беседи, като първата продължи един час и половина, а втората - два часа. След обяд посетителите бяха по-многобройни и непрекъснато влизаха в приемната и излизаха след кратък разговор с Учителя. Един брат се готвеше да замине в провинцията, като управител на земеделско стопанство. Стопанството било голямо, но недобре уредено, поради което той не знаеше откъде и как да започне своята работа. И сега беше дошъл при Учителя за съвет. - Учителю, - запита той - кажете ми кое е най-важното в земеделската работа?
към текста >>

81. 5.2 Салоните, в които Учителя изнася своите беседи - Светозар Няголов ( -2013)

Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г.
Това става през 1922 г., когато под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се, най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в братството. Маркова от братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/23 година. В този салон Учителя не допуска никакво отклонение от правилата на школата и при строг ред и дисциплина създава „Младежкия клас". Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: „Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя. Следващата неделя, 14 януари 1923 г., Учителя извиква Тодор Стоименов, подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да се прочете пред класа това писмо. Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: До е само от три реда." След това го прочита: „Когато Любовта царува, смут не става! Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.
към текста >>

Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя.
Маркова от братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/23 година. В този салон Учителя не допуска никакво отклонение от правилата на школата и при строг ред и дисциплина създава „Младежкия клас". Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: „Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя. Следващата неделя, 14 януари 1923 г., Учителя извиква Тодор Стоименов, подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да се прочете пред класа това писмо. Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: До е само от три реда." След това го прочита: „Когато Любовта царува, смут не става! Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Иаве Ива Шела Шелу." Това кратко писмо на Учителя въздейства на класа много по-силно от една беседа и охлажда горещината в главите на някои наши братя реформисти. Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен.
към текста >>

Следващата неделя, 14 януари 1923 г., Учителя извиква Тодор Стоименов, подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да се прочете пред класа това писмо.
Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/23 година. В този салон Учителя не допуска никакво отклонение от правилата на школата и при строг ред и дисциплина създава „Младежкия клас". Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: „Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя. Следващата неделя, 14 януари 1923 г., Учителя извиква Тодор Стоименов, подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да се прочете пред класа това писмо. Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: До е само от три реда." След това го прочита: „Когато Любовта царува, смут не става! Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Иаве Ива Шела Шелу." Това кратко писмо на Учителя въздейства на класа много по-силно от една беседа и охлажда горещината в главите на някои наши братя реформисти. Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен. Когато питат Иван Кавалджиев за автора на песента, той отговаря: „Текстът и музиката са от Учителя."
към текста >>

82. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Общият клас започва да се събира в сряда от 19 ч., а младежкият — в неделя от 19 часа.
Скоро след това тавите се вдигат и излитат през отворения прозорец. (Разказано от Стамат Михайлов от Търново.) От 1922 г. — създаването на школата, беседите на младежкия клас се изнасят в сряда от 19 ч., а общият клас — в четвъртък от 19 часа. От месец март 1924 г. Общият клас започва да се събира в сряда от 19 ч., а младежкият — в неделя от 19 часа. След 19 март 1927 г. на Изгрева класовете заемат своите места и утринните слова са в неделя в 5 ч., неделните — в 10 ч., общият клас — в сряда в 5 ч. и младежкият клас — в петък в 5 ч. сутринта. Младежката група и лично Мария Тодорова, която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин. Учителя приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа.
към текста >>

на Изгрева класовете заемат своите места и утринните слова са в неделя в 5 ч., неделните — в 10 ч., общият клас — в сряда в 5 ч.
От 1922 г. — създаването на школата, беседите на младежкия клас се изнасят в сряда от 19 ч., а общият клас — в четвъртък от 19 часа. От месец март 1924 г. Общият клас започва да се събира в сряда от 19 ч., а младежкият — в неделя от 19 часа. След 19 март 1927 г. на Изгрева класовете заемат своите места и утринните слова са в неделя в 5 ч., неделните — в 10 ч., общият клас — в сряда в 5 ч. и младежкият клас — в петък в 5 ч. сутринта. Младежката група и лично Мария Тодорова, която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин. Учителя приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа. Общият окултен клас започва в 5 ч. сутринта от 28 март 1928 г., а младежкият клас — от 27 април 1928 г.
към текста >>

започват утринните слова в неделя, в 5 ч.
Младежката група и лично Мария Тодорова, която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин. Учителя приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа. Общият окултен клас започва в 5 ч. сутринта от 28 март 1928 г., а младежкият клас — от 27 април 1928 г. От 21 октомври 1930 г. започват утринните слова в неделя, в 5 ч. Школата се разраства. Съборите и съборните беседи са посещавани от над 1200 души. Това са оглашените, които харесват учението и търсят светлината. В школата има честни, предани и вглъбени в Словото същества, за които всичко са Учителя, Словото и Школата. Една такава сестра е Анка Шишкова — Миличката.
към текста >>

В неделя, в 5 ч.
Учителя има специален клас на сестрите, наречен „Клас на добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас. В беседата „Пътят на ученика" Учителя разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, с. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителя изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В 10 ч. Учителя държи „Неделните беседи" за старозаветните хора, които идват от света със своите житейски проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване, в която любовта ще царува.
към текста >>

83. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

" На другия ден, неделя, 24 декември, сутринта Учителя не отива на утринната беседа.
В събота, 23 декември, на посещение при Учителя идват брат Емануил Иванов, Петър Димков и Лиляна Табакова. Те са много настойчиви и чакат дълго пред вратата на приемната. Тогава Учителя се обръща към сестра Савка и казва: „Пусни ги да влязат, но какво ще искат? " Тримата влизат, брат Димков преглежда с лупа очите на Учителя и казва: „Няма нищо, всичко е чисто и ясно." Стоят известно време, сбогуват се с Учителя и си излизат. Учителя пита: „Е, какво видяха? " На другия ден, неделя, 24 декември, сутринта Учителя не отива на утринната беседа. В салона братята и сестрите четат една от печатаните беседи. След свършването й застават пред приемната и желаят да видят Учителя. Той приема само някои от тях, разменя по няколко думи и посещението приключва. Вечерта при Учителя остават дежурни Савка Керемидчиева, Тодор Симеонов и Милка Переклиева. По-късно към тях се присъединяват Кръстю и Балтова.
към текста >>

84. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор.
Гъдев сваля шапката си и целува ръката му. На другия ден той се среща с Атанас и казва: „Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя. Щях да проваля живота си и да се върна пак в бедността." Стефан Шопов има приятел, който се влюбва в една бедна мома. Той също е беден и я харесва, но желае да се ожени за богата. Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор. В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителя спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе. Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга — богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания. Първата негова бедна избраница се омъжва, ражда три деца и живее много хубав живот.
към текста >>

85. 7.12 Стоян Русев - Дядо Благо - Светозар Няголов ( -2013)

По това време погребенията стават само в неделя, понеже София е малък град.
Участва активно в братските прояви и за всичко в живота търси съветите на Учителя. В София живее много добър негов приятел, с когото се разбират по-добре, отколкото с роден брат. Няколко пъти му предлага да го заведе при Учителя, но приятелят му мълчи и нищо не отговаря. След известно време той си заминава от този свят. Дядо Благо отива на погребението, където му пожелава мир и светлина в пътя. По това време погребенията стават само в неделя, понеже София е малък град. След погребението пристига на Изгрева, когато Учителя и приятелите се хранят, насядали на пейките. Той минава пред Учителя, който прекъсва храненето си, става и го поздравява с вдигната ръка. Дядо Благо отговаря на поздрава и отива при него да му целуне ръка. Тогава Учителя му обяснява, че не поздравява него, а заминалия му приятел, който върви до него. Той е един ученик, пратен на Земята със специална задача и Учителя го поздравява за добре свършената работа.
към текста >>

На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо.
Веднъж Дядо Благо изпада в безсъзнание. При него отиват Владимир Балючев и Боян Златарев, които се хващат за ръка, хващат и неговите ръце и се концентрират. Скоро Дядо Благо идва в съзнание и казва: „Благодаря ви за доброто, което ми направихте." След кратко боледуване на 15 януари 1938 г., събота, си заминава Стоян Русев — Дядо Благо, един от най-преданите ученици. За него Учителя казва, че е прероденият Климент Охридски. На 16 януари, неделя, Учителя държи беседа в 5 часа сутринта, за която казва, че е първата свещ, запалена за Дядо Благо. На беседата в 10 ч. Учителя за пръв път казва за някого: „Аз обичах Дядо Благо и тази беседа е втората свещ, която запалих за него." Беседата е изнесена на много висок стил и братята и сестрите почти нищо не разбират. След свършване на беседата Учителя обяснява: „Вие не можахте да разберете тази беседа, защото тя беше за ония възвишени същества, дошли от края на Вселената, за да чуят как Бог изявява своята любов към свой ученик." Една сестра, която присъства на погребението, казва на Учителя, че Дядо Благо го няма в катафалката. Учителя я прекъсва и казва: „Като знаеше това, защо отиде на гробищата, заради ритуала ли? " Дядо Благо минава през всички състояния след заминаването си и отива да работи в Света на Светлините.
към текста >>

86. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден — неделя, да излязат заедно и да се разходят.
Отваря скрина и намира накитите си и Библията. Започва да се чуди какъв е този старец и защо й казва да чете Библията. Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките й пари и тя не може повече да купува вестници. Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват. Донка заявява, че при това положение повече не може да живее и я пита за някакъв лесен начин да си замине безболезнено. Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден — неделя, да излязат заедно и да се разходят. Донка се съгласява. Когато тръгва и заключва вратата, тя мисли: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме заведе моята съседка? " Като минават покрай църквата „Света Петка", Донка влиза в нея, запалва свещ и усеща успокоение. Съседката чака отвън и след това отиват до Борисовата градина. Те си приказват и неусетно стигат до едно красиво място с дървета, натежали от зрели плодове, много цветя и голямо бяло здание.
към текста >>

87. 7.52 Петър Филипов - Светозар Няголов ( -2013)

Всяка неделя посещаваме големия Купен, където прекарваме целия ден.
След завръщането в София Петър, като строител, става софийски жител. През 1956 г. купува място от Васил Славов и построява къща. По характер е много гостоприемен и при него постоянно има гости, а всяка събота се провеждат духовни вечери. Ние с Елена Симеонова участваме навсякъде в този братски живот, особено след заминаването на брат му Илия и моето отиване да живея при него. Всяка неделя посещаваме големия Купен, където прекарваме целия ден. Зимно време ходим до Белия извор. Милицията постоянно ни следи. Много вечери на шосето до къщата ни идва военна кола с пеленгатори, за да следи да не би да имаме радиостанция и да предаваме шпионски сведения. Четирима полковници от Държавна сигурност правят срещу къщата на Петър блок на 4 етажа и постоянно следят кой влиза и излиза при него. На запад съсед му е Кралю, голям комунист — дипломат, който постоянно му прави бели.
към текста >>

88. 7.56 Петър Камбуров - Светозар Няголов ( -2013)

Денят е неделя и има беседа.
Петър слиза и се отправя към дома на Учителя да се приюти. Спира пред вратата, но никъде не свети и остава да чака. Започва да замръзва и бутва леко с пръст вратата. Лампата в стаята на Учителя светва и той излиза наметнат с пелерина. Изтичва, отваря вратата и казва: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите." Въвежда го вътре, събужда сестрите да му направят чай и го затоплят. Денят е неделя и има беседа. След нея и обеда Петър пита Учителя: „Учителю, тази нощ, като бях вън замръзнал, защо не ми отворихте вратата преди да я бутна? " - „Законът на невидимия свят е докато не почукаш, не ти отварят." Един ден в салона при него идва София Попова, поглежда го и му казва: „Ти ще станеш слуга на Бога." Повтаря казаното и излиза от салона. След малко Учителя го извиква в приемната си и му казва: „При сегашното ви развитие вие нямате нужда да учите право." Петър послушва Учителя и се заема да работи духовно. Петър работи в печатницата на Лазар Котев като словослагател и живее в таванска стая в дома му без прозорец и врата. Един неделен ден той разбира, че след беседа Учителят е поканен в дома им.
към текста >>

89. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

В неделя става много рано и отива в София, а когато се връща вечерта, е много радостна, разположена и усмихната.
Тя е сестра от Младежкия клас на Учителя и от Класа на добродетелите. Още с идването си в Мърчаево пожелава от сърце и душа да пробуди хората му за новия живот и постоянно се моли за това. Квартирата й е в дома на Симеон Костов. Скоро той забелязва, че новата учителка е малко особена. След свършване на училище тя бързо се прибира и затваря в стаята си, където чете някакви книги. В неделя става много рано и отива в София, а когато се връща вечерта, е много радостна, разположена и усмихната. Това нейно поведение заинтригува Симеон. Един ден, когато учителката е на работа в училището, той прави шперц, отключва вратата и влиза в стаята й. На масата вижда книгата „Тайната философия на индусите". Взима я и я прочита. Така той няколко пъти влиза в стаята й, когато тя е на работа и взима книги, които чете с голям интерес.
към текста >>

Една неделя той става много рано и когато тя излиза от дома, той тръгва след нея и я проследява по пътя.
На масата вижда книгата „Тайната философия на индусите". Взима я и я прочита. Така той няколко пъти влиза в стаята й, когато тя е на работа и взима книги, които чете с голям интерес. Забелязва, че всичко, което прочита, му изглежда много близко и познато, сякаш десетки пъти го е чел и учил. Решава да проследи къде ходи Елена Григорова в неделния ден. Една неделя той става много рано и когато тя излиза от дома, той тръгва след нея и я проследява по пътя. Стига Княжево, взима трамвая, слиза на една спирка, минава по улица „Опълченска" и влиза в един малък салон на N 66. Между приятелите Симеон Костов е най-богатият, той ги ръководи и обикновено той плаща пиенето. Другарите му го считат за свой водач и го слушат за всичко. Следващата събота, след като са пили в кръчмата, Симеон казва на приятелите си, че иска да ги заведе сутринта рано в София. Те мислят, че ще отидат в някоя кръчма на пиене.
към текста >>

Петимата приятели започват редовно, всяка неделя, да посещават беседите на улица „Опълченска" N° 66.
Всички стават и тръгват да си отиват, а също така и петимата се отправят за Мърчаево. Те са развълнувани и дълбоко замислени. Качват се на трамвая, слизат на Княжево и тръгват за Мърчаево. Като вървят известно време, Симеон казва: „Който има цигари, да ги хвърли и от днес нататък ще ходим да слушаме този човек на това, което ни учи, и повече няма да пием и пушим." Това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога. Учителя само с една среща ги освобождава от отрицателните пиянски духове и ги призовава към нов разумен живот. Петимата приятели започват редовно, всяка неделя, да посещават беседите на улица „Опълченска" N° 66. По пътя на отиване и връщане те пеят и заучават песните, които чуват в салона, а за пиене и пушене и на ум не им идва. Един възрастен брат от събранието подарява на Темелко портрет на Учителя. Той го занася вкъщи и го слага на масата, облегнат на една книга. Косена, малката му дъщеря, която си играе навън на двора, по едно време влиза в стаята и като вижда портрета, подскача. Темелко я пита: „Защо се уплаши толкова много от този портрет?
към текста >>

90. 7.70 Велин Темелков - Светозар Няголов ( -2013)

По-късно стаята на Учителя става музей и се посещава от много наши приятели, особено в неделя.
В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова, Учителя открива, че Темелко е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря. Тогава Темелко дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца. Много от опитностите, които приятелите имат в Мърчаево, са описани. Темелко участва активно в живота на братската група и след отиването на Учителя в София събранията на мърчаевските братя и сестри се провеждат в стаята, в която е пребивавал Учителя. Присъства на погребването на Учителя. По-късно стаята на Учителя става музей и се посещава от много наши приятели, особено в неделя. Учителя поставя Темелко на пост да посреща и изпраща приятелите от София, провинцията и чужбина, да създава условия за четене на Словото. Тази задача той изпълнява с чест до последния си дъх. След заминаването на неговия най-близък приятел Симеон Стоянов Костов, на 12 декември 1979 г., той се разболява много тежко, не може да се движи, непрекъснато лежи. Вечерно време заключват стаята му. Това продължава почти до изтичането на 40 дена от смъртта на неговия приятел.
към текста >>

След всяка беседа, в сряда, петък и неделя се качваме по стръмния баир над дома му и ходим на паневритмия на една полянка в гората, наречена Бачище, на която Учителя играе паневритмия през 1944 г.
Ляга и заспива. Сутринта отиваме при него и той разказва за видението. Аз му казвам, че Учителя лично е дошъл при него, за да му продължи живота. След няколко дена той е напълно здрав. През пролетта, когато времето се затопли, заедно с него и група приятели от Мърчаево правим екскурзия до връх Острец. След всяка беседа, в сряда, петък и неделя се качваме по стръмния баир над дома му и ходим на паневритмия на една полянка в гората, наречена Бачище, на която Учителя играе паневритмия през 1944 г. По това време правят регулация в селото — оправят улиците и зелените площи. Кметът отива при Темелко и го пита дали иска да направят на това място стълба. Всички от селото го обичат и особено управниците. Той отговаря положително и те правят една стълба с 50 стъпала, по които и сега може лесно да се качва стръмнината. Всяка неделя от София в село Мърчаево идват група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа.
към текста >>

Всяка неделя от София в село Мърчаево идват група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа.
След всяка беседа, в сряда, петък и неделя се качваме по стръмния баир над дома му и ходим на паневритмия на една полянка в гората, наречена Бачище, на която Учителя играе паневритмия през 1944 г. По това време правят регулация в селото — оправят улиците и зелените площи. Кметът отива при Темелко и го пита дали иска да направят на това място стълба. Всички от селото го обичат и особено управниците. Той отговаря положително и те правят една стълба с 50 стъпала, по които и сега може лесно да се качва стръмнината. Всяка неделя от София в село Мърчаево идват група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа. След свършване на беседата зимно време правим общ обяд в голямата стая, а лятно време — на пейките в двора. Всеки носи по нещо за хапване и слага на общата трапеза, а и любезните домакини готвят някакво ядене. В нашето съзнание остават много хубави спомени от тези общи срещи, проведени на тишина и чист въздух. Повечето от възрастните приятели в Мърчаево си заминават и Темелко започва да се тревожи и споделя с мен — кой ще го замести. Казвам му, че Учителя има грижа за всичко.
към текста >>

Лежи в стаята си болен и след свършване на беседата ни казва: „Който иска да ме види на живо, да дойде следващата неделя — 24 март, за да се видим." На този ден се събираме 16 души, прекарваме много хубаво и се сбогуваме с него.
Казвам му, че Учителя има грижа за всичко. През 1991 г. започват да се подуват краката му. На беседата на 17 март 1991 г. той не присъства. Лежи в стаята си болен и след свършване на беседата ни казва: „Който иска да ме види на живо, да дойде следващата неделя — 24 март, за да се видим." На този ден се събираме 16 души, прекарваме много хубаво и се сбогуваме с него. След една седмица — на 1 април 1991 г., Темелко напуска своя пост и си заминава от този свят. След 9 септември 1944 г. синът на Темелко Велин е изпратен на фронта. Ротата му се съсредоточава на гара Владая и докато чакат композирането на влака, за да ги извози на запад, той предлага на своя командир да го пусне да отиде до Мърчаево, за да се сбогува с майка си и баща си. Тръгват заедно с командира и отиват в дома му.
към текста >>

91. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

Той поема ръководството на братската група в Мърчаево и се събират редовно в сряда, петък и неделя до неговото заминаване.
" „Да, ще дойда в най-големия студ през зимата" — отговаря Учителя. След заминаването на Учителя от този свят една сряда сутрин, в голям студ, Петър чува стъпки над себе си — някой ходи по тавана. Сеща се за думите на Учителя и разбира, че той го е посетил. След заминаването на Учителя Петър постъпва в една юрганджийница и се успокоява, че си е намерил работа. На много приятели от Изгрева и София той прави отлични дюшеци и юргани с различни окултни знаци: пентаграми, кръгове, триъгълници и други. Той поема ръководството на братската група в Мърчаево и се събират редовно в сряда, петък и неделя до неговото заминаване. Свири на цигулка добре братските песни. Всяка неделя чете беседата от 10 ч. и след това правим общ братски обяд. Приятелите от Мърчаево са изключително гостоприемни. След сутрешните беседи отиваме на полянката, където се е играла паневритмията с Учителя, и с касетофон играем и ние.
към текста >>

Всяка неделя чете беседата от 10 ч.
Сеща се за думите на Учителя и разбира, че той го е посетил. След заминаването на Учителя Петър постъпва в една юрганджийница и се успокоява, че си е намерил работа. На много приятели от Изгрева и София той прави отлични дюшеци и юргани с различни окултни знаци: пентаграми, кръгове, триъгълници и други. Той поема ръководството на братската група в Мърчаево и се събират редовно в сряда, петък и неделя до неговото заминаване. Свири на цигулка добре братските песни. Всяка неделя чете беседата от 10 ч. и след това правим общ братски обяд. Приятелите от Мърчаево са изключително гостоприемни. След сутрешните беседи отиваме на полянката, където се е играла паневритмията с Учителя, и с касетофон играем и ние. Полянката сега е малка и заобиколена с големи борове. Всяка година по традиция братята и сестрите ходят по стъпките на Учителя от Мърчаево до връх Острец.
към текста >>

Петър заболява и аз с Елена Симеонова го посещаваме в неделята преди заминаването му.
Всяка година по традиция братята и сестрите ходят по стъпките на Учителя от Мърчаево до връх Острец. Там през пролетта прекарваме много приятно. Всички поляни са изпълнени с хубави цветя — омайничета, теменужки, незабравки. Пристигаме на върха към обяд, почиваме малко, прочитаме една беседа от Учителя, събираме се на общ обяд и вечерта се връщаме в селото, обновени и отпочинали. Хубавите картини, които виждаме по пътя за Острец и обратно, оставят незабравими спомени в нашите души. Петър заболява и аз с Елена Симеонова го посещаваме в неделята преди заминаването му. Разговаряме приятелски. Той ни се оплаква, че неговите близки го карат постоянно да яде, а той иска, преди да си замине, да пречисти тялото си и така да напусне този свят. Той знае, че ще си замине. Накрая на разговора ни поканва да отидем при него на другия ден — понеделник, в 5 ч. сутринта. Ние му казваме, че трябва да се върнем в София, защото в понеделник сме на работа.
към текста >>

92. 7.72 Сава Симеонов - Светозар Няголов ( -2013)

След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се.
По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност. Поделението му се намира в квартал Лозенец. Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата? Не знаеш ли, че отгоре те пазят? " Като излиза от стаята на Учителя, Йорданка Жекова го вижда и пита Учителя: „Учителю, кой е този млад войник? " Учителя й отговаря: „Като дойде на Изгрева да живее, тогава ще го познаеш." По-късно, при честите посещения при Учителя, Савата споделя своя идея — да си направи барака в с. Мърчаево. В нея да чете беседи и да се подвизава като отшелник.
към текста >>

93. 7.78 Анка Шишкова — Миличката - Светозар Няголов ( -2013)

започват утринните слова в неделя, в 5 ч.
Младежката група и лично Мария Тодорова, която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин. Учителя приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа. Общият окултен клас започва в 5 ч. сутринта от 28 март 1928 г., а младежкият клас — от 27 април 1928 г. От 21 октомври 1930 г. започват утринните слова в неделя, в 5 ч. Школата се разраства. Съборите и съборните беседи са посещавани от над 1200 души. Това са оглашените, които харесват учението и търсят светлината. В школата има честни, предани и вглъбени в Словото същества, за които всичко са Учителя, Словото и Школата. Една такава сестра е Анка Шишкова — Миличката.
към текста >>

94. 7.81 Стефан Шопов - Светозар Няголов ( -2013)

Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор.
Стефан Шопов Стефан Шопов има приятел, който се влюбва в една бедна мома. Той също е беден и я харесва, но желае да се ожени за богата. Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор. В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителя спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе. Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга — богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания. Първата негова бедна избраница се омъжва, ражда три деца и живее много хубав живот.
към текста >>

95. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони.
Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек. След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братсво в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина. Учителя казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи две беседи - запалва две свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята." При друг случай Учителя вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро? " Учителя му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци.
към текста >>

96. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат.
Те заобикалят царя и започват да му задават най-различни въпроси. Учителя остава сам от другата страна на огъня и мълчаливо присъства на дългия разговор. След приключване на разговора Борис и неговият адютант изваждат от раниците си по един чифт снегоходки, обуват ги и тръгват към хижа „Ястребец". Брат Борис Николов и брат Г. Радев, като виждат това, след завръщането на групата в София отиват в града и си купуват снегоходки. Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат. Всяка екскурзия на Мусала е особена и никога не се повтаря - нито условията, нито времето и картините, които виждаме, изгрева на слънцето и промените на времето през деня. Божественото никога не повтаря нещата. Това е красивото и великото, което обуславя Божествения свят. Всяка екскурзия крие в себе си своя специфична черта. Щом тръгна от Боровец за Мусала, върхът ме привлича със своята сила като силен магнит и аз не усещам нито тежестта на раницата, нито умората, нито капризите на времето.
към текста >>

Албена продължи да лекува крака ми и за 22 март, неделя, денят на слизането ни, кракът ми беше напълно здрав.
Половината от лицето на Галин бе закрито от голямо кълбо. По дрехите ни и над главите има много по-малки бели кълбета. Нямаше никакъв валеж на сняг. Тази снимка я поискаха от в. „Психо" и я публикуваха с надпис: „Светозар и приятелите му със светлите същества около тях". Албена продължи да лекува крака ми и за 22 март, неделя, денят на слизането ни, кракът ми беше напълно здрав. Сутринта започнахме да слизаме надолу. Отпред вървяха десетина младежи, които проправяха път в дълбокия 2 метра сняг. Пътеката беше дълбока до гърдите. При нас дойде една сестра Парашкева от Пазарджик, на която майка й си заминала преди 10- ина дни, а дъщеря й употребявала опиати и била в кома в болницата, в която скоро си заминала. Беше силно разстроена и с гумени кецове.
към текста >>

Сутринта на 17 декември, неделя, тръгнахме обратно, понеже в понеделник лифтът не работеше.
Влязохме в стаята на метеоролога. Веднага Чавдар пусна две печки в голямата стая и тя бързо се затопли. Пихме по няколко чая и се стоплихме. Легнахме в топлата стая и преспахме. През нощта вятърът поутихна. Сутринта на 17 декември, неделя, тръгнахме обратно, понеже в понеделник лифтът не работеше. Слязохме полека до заслона, в по-слаб вятър. Там беше хижарката Величка, но отказа да ни вземе пари за преспиването, понеже не е била в заслона. Слязохме надолу до хижата, където починахме малко и продължихме по зимния път. Нагоре се изкачвахме бавно, но навреме стигнахме до лифта и слязохме в Боровец. Веднага хванахме пикап, който ни откара до София.
към текста >>

На 21 март, неделя, си тръгнахме надолу и се прибрахме с колата на Костадин, който ни чакаше в Боровец.
Разбрах, че не е пила вода, обезводнила се и кръвта не стига до мозъка й. Накарах Емилия да й свари вода да пие и тя изпи 3 литра и напълно се нормализира. Дой й ми благодари, че съм й помогнал. Нейната приятелка Пенка от Русе ме попита: „Как ги правиш тези работи, че и аз, ако закъса пак, да я разтрия и да й помогна? " Отговорих й, че трябва да е много магнетична, с добри мисли и чувства, да има вътрешно знание, къде да я разтрие, иначе на припадналата ще й стане още по-зле и ще си замине. На 21 март, неделя, си тръгнахме надолу и се прибрахме с колата на Костадин, който ни чакаше в Боровец. На 3 август 2004 година пристигна със самолет от Франция сестра ми Величка и зет ми Истиян. Имаха желание да посетим Мусала. Свързах се с метеоролога Георги и се оказа, че той е дежурен след 5 август. На 8 август, неделя, тръгнахме с двете коли на Косьо за Боровец. Бяхме сестра ми Величка, Истиян, Костадин, Дарина, Снежина, Любомир, Емилия, Павел, Еленка и аз.
към текста >>

На 8 август, неделя, тръгнахме с двете коли на Косьо за Боровец.
" Отговорих й, че трябва да е много магнетична, с добри мисли и чувства, да има вътрешно знание, къде да я разтрие, иначе на припадналата ще й стане още по-зле и ще си замине. На 21 март, неделя, си тръгнахме надолу и се прибрахме с колата на Костадин, който ни чакаше в Боровец. На 3 август 2004 година пристигна със самолет от Франция сестра ми Величка и зет ми Истиян. Имаха желание да посетим Мусала. Свързах се с метеоролога Георги и се оказа, че той е дежурен след 5 август. На 8 август, неделя, тръгнахме с двете коли на Косьо за Боровец. Бяхме сестра ми Величка, Истиян, Костадин, Дарина, Снежина, Любомир, Емилия, Павел, Еленка и аз. Като стигнахме Боровец видяхме, че около лифта има много хора. Оказа се, че на този ден е празникът на Рила и Мусала. Взехме веднага билети и бързо се качихме на лифта. Слязохме при х.
към текста >>

На 15 август, неделя, си тръгнахме надолу, покрай заслона.
Прекарахме отлично горе, с хубаво време, чудни изгреви и неповторимо красиви нощи, с небе осеяно с големи звезди. Ходихме до Малка Мусала и Маричените езера. Готвехме си общо и се хранехме общо. Събрахме се цялото семейство: трите братя и сестра ми. С нашия интензивен духовен живот, небето се изчистваше от облаците и постоянно имахме слънчево време. На 15 август, неделя, си тръгнахме надолу, покрай заслона. Спряхме на хижата за почивка и малка закуска. Към 13 часа се качихме на лифта, след което с колите благополучно се прибрахме в София. На 5 август 2005 г. сестра ми и зет ми дойдоха от Франция със самолет. От летището ги закарахме у нас, където ги разтрих и ги накарах да се изкъпят, за да им олекне от пътуването.
към текста >>

97. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

Следващата неделя бяхме на хижа „Алеко" и като се връщахме по шосето, срещнахме вълка, който ме беше безпокоил през нощта.
Той обитаваше в една морена под горския дом. Сутринта, като излязох за изгрев слънце, видях стъпките му по снега. След посрещане на изгрева тръгнах веднага надолу. Задачата беше така: да се отиде през зимата посред нощ на Витоша - на Бивака Ел Шадай. Сутринта да се посрещне слънцето, да се върне в София, без да се говори и без да се поздравява когото и да било по пътя. Следващата неделя бяхме на хижа „Алеко" и като се връщахме по шосето, срещнахме вълка, който ме беше безпокоил през нощта. Ние извикахме и той избяга към горския дом. Друг център, който използвахме, когато започнаха да ни гонят, е Присоите, където години наред четяхме беседи и провеждахме нашия общ братски живот. Най-редовно там идваха Влад Пашов, Иван Антонов, Петър Филипов и много други. За обяд правехме супа и се хранехме общо. Често посещавахме Резньовете и Черни връх.
към текста >>

98. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Изучил той вече буквените знаци на кирилицата и още в зори, на мигащата пушлива светлина на боринката или на малкия светилник, чете книжки, взети за някоя и друга неделя от свещеника или от благосклонния служител при църквата „Свети Архангел Михаил".
Тя е разрушена, като от нея са запазени само каменните й основи, върху които е надстроен нов етаж. Там сега живее семейството на Никола Игнатов Видов, родственик на Константин Дъновски. Една от къщите в това населено с чисти, добродушни и умни люде село, е винаги между първите, които със светлинка прорязват мрачината на стопяващата се в здрача планинска нощ. Скромна благочестива фамилия живее в този дом. Един от синовете - Константин (роден на 20 август 1830 година) има буден дух и чист, непокварен нрав. Изучил той вече буквените знаци на кирилицата и още в зори, на мигащата пушлива светлина на боринката или на малкия светилник, чете книжки, взети за някоя и друга неделя от свещеника или от благосклонния служител при църквата „Свети Архангел Михаил". Първоначалното си образование Константин Дъновски получава в килийното училище в Устово. През това време особено влияние върху неговото развитие и интереси оказва един светогорски монах, при когото той се учи в Устовското училище. Тази преценка е направена лично от Константин Дъновски при разговор с проф. д-р Петър Ников. Освен това проф.
към текста >>

99. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател.
Дълбоко впечатление направи на младежите текстът на този ръкопис, вероятно преписван и раздаван от ръка на ръка между верни люде. - Каква вяра в скритите сили на народа ни, колко мъдрост в тези думи. Изненадан съм - рече Константин и погледна с ведър поглед в далечината. Останалите момчета нищо не казаха, но всички бяха въодушевени за някакъв разговор, за нещо повече от това никому ненужно съществувание на човеците, които в живота си не са сторили ни най-малка добрина на своя народ. Тръгнаха си, защото неделният ден свършваше и всеки утре трябваше да почне своята работа. Така неделя след неделя младежите се събираха, разказваха си кой какво е чул и разбрал през седмицата, обсъждаха станали в града неща и най-много се вълнуваха от това, че гръцките попове и владици, които идваха във Варна и поемаха делата на епархията, говореха, че няма друга църква и друга вяра на света освен елинската църква и който заговори за това, че някога и българите ще си имат своя църква, наричаха го дебелоглав и предател. Така преминаха есента и зимата и се зададе новата пролет, която завари четиримата приятели, сключили помежду си твърдо разбирателство и дали клетвено обещание, че месец преди Великден ще тръгнат за Атон, като всичко, което можеха да спестят от своя труд, ще го запазят за пътуването. Те дори се уговориха с известния гемиджия Леонис-гръкът, който неведнаж със своята гемия е ходил в Стамбул. Спряха се на него, защото той имаше на всеки пристан приятели и ловко се промъкваше напред при всяко затруднение. Той и без това имаше намерение да тръгне тази пролет надолу към Бяло море. Защо да ги не вземе и да хване някоя и друга пара?
към текста >>

100. Необикновени прояви - Георги Томалевски (1897-1988)

Тя трябваше да замине за Търново на другия ден - в неделя, тъй като изпитът щял да се състои в понеделник.
Но въпреки тази сдържаност, имаше случаи, когато някои неща не можеха да останат незабелязани от очите на много от учениците му. Да споменем тук най-напред за един любопитен на вид простичък случай. Преди години една от сестрите, която по-късно стана квалифициран работник във висш научен институт, пристигна от Търново и се яви при Учителя да му съобщи със задоволство, че е завършила курса на гимназията и е освободена от цялата матура поради висок успех. По това време и най-големите отличници трябваше да се явят на зрелостен изпит по български език и литература. Този ден, в който сестрата се яви при Учителя, беше събота. Тя трябваше да замине за Търново на другия ден - в неделя, тъй като изпитът щял да се състои в понеделник. Учителят я изслушал най-спокойно и доволен от нейния успех, казал, че не е необходимо тя да заминава в неделята, а може да остане още един ден при своите близки. - Но, Учителю, как мога да остана в неделя, когато в понеделник рано в осем часа започва изпитът? Ако не отида, то значи да загубя годината. - Може да останеш и утре при вашите - добавил съвсем спокойно Учителят и си продължил работата. В душата на абитуриентката настанало голямо противоречие и безпокойство.
към текста >>

Учителят я изслушал най-спокойно и доволен от нейния успех, казал, че не е необходимо тя да заминава в неделята, а може да остане още един ден при своите близки.
Да споменем тук най-напред за един любопитен на вид простичък случай. Преди години една от сестрите, която по-късно стана квалифициран работник във висш научен институт, пристигна от Търново и се яви при Учителя да му съобщи със задоволство, че е завършила курса на гимназията и е освободена от цялата матура поради висок успех. По това време и най-големите отличници трябваше да се явят на зрелостен изпит по български език и литература. Този ден, в който сестрата се яви при Учителя, беше събота. Тя трябваше да замине за Търново на другия ден - в неделя, тъй като изпитът щял да се състои в понеделник. Учителят я изслушал най-спокойно и доволен от нейния успех, казал, че не е необходимо тя да заминава в неделята, а може да остане още един ден при своите близки. - Но, Учителю, как мога да остана в неделя, когато в понеделник рано в осем часа започва изпитът? Ако не отида, то значи да загубя годината. - Може да останеш и утре при вашите - добавил съвсем спокойно Учителят и си продължил работата. В душата на абитуриентката настанало голямо противоречие и безпокойство. Как така да остане?
към текста >>

- Но, Учителю, как мога да остана в неделя, когато в понеделник рано в осем часа започва изпитът?
Преди години една от сестрите, която по-късно стана квалифициран работник във висш научен институт, пристигна от Търново и се яви при Учителя да му съобщи със задоволство, че е завършила курса на гимназията и е освободена от цялата матура поради висок успех. По това време и най-големите отличници трябваше да се явят на зрелостен изпит по български език и литература. Този ден, в който сестрата се яви при Учителя, беше събота. Тя трябваше да замине за Търново на другия ден - в неделя, тъй като изпитът щял да се състои в понеделник. Учителят я изслушал най-спокойно и доволен от нейния успех, казал, че не е необходимо тя да заминава в неделята, а може да остане още един ден при своите близки. - Но, Учителю, как мога да остана в неделя, когато в понеделник рано в осем часа започва изпитът? Ако не отида, то значи да загубя годината. - Може да останеш и утре при вашите - добавил съвсем спокойно Учителят и си продължил работата. В душата на абитуриентката настанало голямо противоречие и безпокойство. Как така да остане? Нали губи изпита?
към текста >>

Чак тогава сестрата разбрала защо с такова спокойствие Учителят е препоръчал да не бърза да пътува в неделята.
Как така да остане? Нали губи изпита? От една страна, тя иска да изпълни препоръката на Учителя, но от друга - започва да я измъчва мисълта, че само заради един предмет губи годината и остава назад от своите другари. Накрая привързаността и вярата в Учителя надделяла и тя останала в София. Когато в понеделник късно след пладне тя пристигнала в Търново и търсела начин да измоли да бъде изпитана извънредно, в гимназията й казали да не се безпокои, защото зрелостният изпит бил анулиран, поради някаква нередовност. Чак тогава сестрата разбрала защо с такова спокойствие Учителят е препоръчал да не бърза да пътува в неделята. Друго, много по-разширено, е съзнанието на такъв, който живее и в светове с други измерения, където миналото, настоящето и бъдещето се сливат.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27959609031677