Търсене в текстове за 'Неделя'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 78 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те не са и „яко църковни", не зачитат много празниците, работят и в неделя, проповядват никога да не се ходи на църква.
местните жители, особено тия на Кости и Бродилово са по-особени, не общували с другите села наоколо. Те се отличавали, както по своето облекло, нрави и език, така и по своите религиозни вярвания. Те, напр., нито вземали, нито давали жени на околните села. Някога са горили мъртвите си (Според Славейков (1866 г.) и отец Дионосий (1903 г.). Този факт не се е потвърдил с положителност. Те не са и „яко църковни", не зачитат много празниците, работят и в неделя, проповядват никога да не се ходи на църква. Според някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези. Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът. Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени. Обикновено старци и деца не играят в огъня. Някога в огъня са играли 10–15 души, днес само 2–3 души.
към текста >>

2. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

РУСАЛЦИ (От окултно гледище) Седмицата след Спасовден (св.Троица) се нарича Русалска неделя или Русалия.
РУСАЛЦИ (От окултно гледище) Седмицата след Спасовден (св.Троица) се нарича Русалска неделя или Русалия. Тогава жените не перат, не месят и не работят, за "да не ги бъхтят русалките". (Търновско) На русалска сряда болните, които линеят и чезнат, без да им се е намерил лек и без да им са помогнали баяния, бива да пренощуват на ливадите, дето расте цветето росен. Те постилат до главата си една нова кърпа и като станат сутринта гледат, какво има на нея. Ако се намери там някоя тревица, вярват, че от нея ще оздравеят и си я набират. Ако се намери пък тресчица, или суха шумка, ще умрат.
към текста >>

И оздравявам, па това си е." Русалцит e ходят от понеделник до неделя.
Като ме подхвърлят, аз се събуждам и взема да ми става по-добре, по-леко. Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата. До като се счупи гърнето, мене като че някой ми каже: „Ставай, па бягай! " и аз скоча, и побягна, усещам се съвсем здрав. И оздравявам, па това си е." Русалцит e ходят от понеделник до неделя. На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за селото си. Там те изиграват един танц в чест на знамето, което ватафинът свива около пръта и внася в къщи. После ватафинът влиза в кръга и събира тоягите. Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите. Като събере тоягите и ги внесе, свирнята спира.
към текста >>

На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за селото си.
Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата. До като се счупи гърнето, мене като че някой ми каже: „Ставай, па бягай! " и аз скоча, и побягна, усещам се съвсем здрав. И оздравявам, па това си е." Русалцит e ходят от понеделник до неделя. На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за селото си. Там те изиграват един танц в чест на знамето, което ватафинът свива около пръта и внася в къщи. После ватафинът влиза в кръга и събира тоягите. Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите. Като събере тоягите и ги внесе, свирнята спира. Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка.
към текста >>

3. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден.
Georg Noedmann Псалми за живия Бог (Продължение) Псалом шести: ЕДИН Хвала на Великото Едно, из което излезе множеството като звезден дъжд; хвала на Великото Едно, в което то ще се възвърне пак. Хвала на Едното без начало, хвала на Едното без край! Ти беше един лъч, преди да се родят седемте и от тях безчисленото множество, що красят във великолепие вселената. Ти беше един звук, преди да прозвучат седемте, а от тях великата хармония, която е песен на вселената Великото слово, казано на хиляди езици, от хиляди пророци - словото на Вечното, Великото Едно Седем дни има неделята с имена на седем царства в Едното царство Седем пъти се завърта колелото на времето, за да стане един Божествен ден. Седем грахове и седем добродетели се Горят, за да стъпи ногата на Единия път, що води през безкрая към Едното. Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми.
към текста >>

4. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

неделя, пр. обед.
Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи. Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия духовен конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление. Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си.
към текста >>

5. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нека си припомним изключителната буря в София след атентата в църквата Св. Неделя.
И видът на светлината (от видимия и невидимия спектър) - всяко нейно унифицирано течение има съответни влияния върху естествените земни токове, на които променя интенвизитета и по този начин предизвиква движения в най близките и подвижни въздушни пластове. Влиянието на слънчевата светлина, петна, електромагнитните токове, болестите и коремните разстройства са предмет на едно съчинение, резултат на дълги наблюдения и изучвания от страна на наши доктори и вероятно скоро ще види бял свят. Там има достатъчно факти, които ще внесат ново осветление върху много факти. [3] Може да се види като куриоз, но все пак ние бихме обърнали вниманието на нашите читатели върху състоянието на времето в дни, в които има обществени движения, напр. когато стават избори при силно партизанско напрежение. Нека си припомним изключителната буря в София след атентата в църквата Св. Неделя. [4] Особено рязко и силно е това въздействие при появяването и изчезването на слънчевите петна в краищата на видимия слънчев диск - в такъв случай те досущ приличат на действието на индуктивна електромагнитна макара.
към текста >>

6. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Една неделя, като го посетих, не го намерих в къщи и трябваше да го чакам няколко часа.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ (продължение от кн. 6 7) Търсене на светлината Не ме смущаваха някои нови въпроси, но все старите загадки, старите антиномии. Аз с настойчивост ги излагах на Андреас. Той ги изслушваше търпеливо и като отговор ми разправяше някой от епизодите на своя многообразен живот. Изобщо разказите му винаги съдържаха една дума, която наглед като че ли случайно казваше, осветляваше някоя от проблемите, които ме вълнуваха. Една неделя, като го посетих, не го намерих в къщи и трябваше да го чакам няколко часа. За по-лесно минаване на времето Стелла ми показа старинни предмети в магазина. Като си дойде Андреас, разправих му каква лоша седмица съм прекарал, - седмица, пълна с умора, неприятности, разпри, нетърпение, отвращение и леност. Той слушаше с търпение скърбите ми и аз се чудех на този човек, който беше тъй скромен и прост, тъй жив и умел в обноските си. Той ми каза: - Ще имате още много такива седмици. Вземи власт над себе си.
към текста >>

7. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

неделя вечерта, при невъобразимия шум на огромна тълпа, при шума на хиляди автомобили, които раздвижват въздуха.
Тези две нови серии опити напълно потвърдиха моята хипотеза за влиянието на Херцовите вълни върху чувството за ориентиране. От нощните животни нека вземем прилепа. Предполагат, че благодарение на слуховата си и мирисна чувствителност, той може да се направлява към своята плячка и възприема най-малките ù движения чрез въздушните вълни, които идат до ушите му. Тая хипотеза би била приемлива за открито поле в тиха атмосфера. Но често аз съм наблюдавал прилепи в Париж от височината на моя балкон в дни, когато имаше голямо движение, напр. неделя вечерта, при невъобразимия шум на огромна тълпа, при шума на хиляди автомобили, които раздвижват въздуха. Разбира се, в този оглушителен шум слухът или обонянието не могат да водят прилепа право към насекомите (мушички, пеперудки и пр.), които обаче той тук хваща тъй сполучливо, както в голямото мълчание на полето. Значи прилепът е привлечен от вълните (радиациите), които изпускат насекомите; тези вълни не се влияят нито от шума, нито от миризмата на моторите. Естествениците забелязаха връзката между полуокръжните канали в ухото на много организми и способността за ориентиране. Ако отстраните тези канали на животното, то веднага ще почне да се върти в кръг, неспособно да тръгне в определено направление, Това е твърде любопитно наблюдение. Друго обстоятелство от голяма важност е, че течността в тези канали е съвсем чувствителна на действието на електрическите вълни.
към текста >>

8. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Оттам името неделя (Sonntag – Sonnentag, Tag der Sonne – ден на слънцето).
То е една могъща съзнателна същност, един Дух. И затова, ако се обърнем с мълчалива молитва към оня Дух, който затопля земята ни и извиква из нея живот, то ще възприемем от силата му. Ще възприемем дух – от неговия Дух, слънчевия Дух. Великата мъдрост на древността, познавайки тоя закон, е посветила един от седмичните дни на слънцето. В тоя ден човек, чрез духовна и телесна почивка ще възприеме сила от слънцето. Оттам името неделя (Sonntag – Sonnentag, Tag der Sonne – ден на слънцето). Следи от тоя закон и обичай идат чак до наше време чрез обожателите на слънцето на изток. Разберете ме добре: тука не говоря за чудатите вярвания на персите, нито за техните религиозни упражнения. Аз виждам в поклонението на слънцето, както и във всяко обожаване и поклонение, златните нишки на истината, която е прекарана през всичките вярвания и изповядания. Поклонение и идолопоклонство са две различни неща. Поклонението повдига, идолопоклонството унижава.
към текста >>

9. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В неделя случайно се срещнахме.
Пророчески сън. - В. „Дневник" в броя си от 13.11.1935 г., като описва, как загинала работничката Райна Стефанова от влака за Банкя, продължава така: Вчера при случайна среща, една приятелка па трагично загиналата девойка, нейна съученичка, ни разказа следното : „Като съученички с Райна бяхме много близки приятелки. Често излизахме на разходка. Но след като напусна училището и стана работничка, дълго време не бях я виждала. В неделя случайно се срещнахме. И двете се зарадвахме. - Сънувах те нощес и ето че се видяхме - каза тя. Но страшен сън беше. Страхувам се да не стане нещо лошо с нас. В съня си те видях с компания на екскурзия.
към текста >>

10. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

(Една от тия беседи е публична и се състои в неделя, 10 часа сутринта).
Първата работа на дошлия да поживее известно време на Изгрева е да изучи български език, за да може да се разбира с другите. За тази цел ми дойде на помощ един от братята на Изгрева. Късото време, с което разполагах, не ми даде възможност да изуча напълно езика, но след като се запознах с граматиката, можех вече да чета и да разбирам. На Изгрева е основана окултна школа, където се учат онези, които искат да се приготвят за живота, да добият истински позна¬ния, и които са си поставили за цел да бъдат полезни на Човечеството. В тази школа Учителят държи беседи четири пъти седмично. (Една от тия беседи е публична и се състои в неделя, 10 часа сутринта). Съставът на слушателите е най-разнообразен. Всред тях има хора с висше образование: писатели, чиновници, учители, лекари, а също и работници от всички категории. Вратата на тая школа е отворена за всички, които искат да се учат и да намерят истина¬та. А такива има много: публичните неделни беседи се посещават от стотици хора. Последователи на учението на В. В.
към текста >>

11. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

три или неделя, Но повече не може да изтрае – Че щом дочуе слънчева повеля, Ще се отвее и да не желае.
Олга Славчева ЩЕ ВИЕ ДЕН, ДВА След тази буря ветри ще утихнат, Ще спре зловещи ураган да вие, След тази буря пак ще се усмихне, Небето светъл образ ще разкрие. Ще вие ден, два. три или неделя, Но повече не може да изтрае – Че щом дочуе слънчева повеля, Ще се отвее и да не желае. Затуй, треви, цветя, фиданки нежни, Не бойте се от тази буря страшна! Не гледайте небето безнадеждно От туй чудовище сърдито, прашно. Но тихо си главички наведете! Той нека духа, колко ще да блъска. Вий нищо му не казвайте, мълчете, Като мълчите, той от яд се пръска.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по-нататъшна работа. Неговото благо интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от своите ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пение, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов.
към текста >>

13. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Неделя.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Неделя. Пролетен ден. Изгревът е в празнични дрехи. Навсякъде цъфнали дървета, цветя и свежа зеленина. Беседите са свършени. След обяд пристигат постоянно нови гости.
към текста >>

14. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Иди си в града, защото малката ти снаха ще има бебе в неделя в 10 ч. в.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Предсказателен сън. Бях учителка в с. С. Това беше на 18 октомври 1930 год. вечерта. Сънувам заминалата си баба, която ми каза на сън: — Утре е събота. Иди си в града, защото малката ти снаха ще има бебе в неделя в 10 ч. в. Тя те обича и твоето присъствие е необходимо. Куриерът, който носи пощата, ще дойде утре в село точно в 12 ч. на обяд. Ти недей тръгва с колегите си, които тръгват по-рано, но чакай куриера, защото той ще ти донесе едно писмо от странство. Чакай да ти кажа съдържанието на писмото.
към текста >>

Понеже това ще бъде в неделя в 10 ч.
След това продължи: — Детето ти куриерът ще качи на своя кон, а ти ще вървиш пеш. Като минеш през с. Александрово покрай воденицата на зетя си, по една случайност той ще бъде там и с тяхната каруца ще отидеш в града, ще свариш снаха си неразположена. Тебе ще пратят да извикаш акушерка, обаче, точно когато излизаш, ще я срещнеш на вратата. Ще ви се роди дете момче. Понеже това ще бъде в неделя в 10 ч. в., ще бъде мъчно да се върнеш през нощта в село, но ще дойдат случайно да ти кажат, че има каруца до с. С, която заминава в 4. ч. с. в понеделник. Всичко стана така, както каза тя за общо учудване.
към текста >>

15. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето.
В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство. Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир.
към текста >>

16. Учителят за темите. Две теми от Борис Николов Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НАРЯДИ И УПЪТВАНИЯ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1925 ГОДИНА Неделя, 23 август, 1925 г.
НАРЯДИТЕ Нарядите са последвани от молитви, свещени песни и стихове от Евангелието, давани от Учителя по време на съборите и общите братски празници. Те са един особен метод за привличане на духовна светлина и ограждане с нея. Учителят ги е въвел още в началото на своята работа с учениците. Когато ученикът изпълнява сам или общо с други свои братя определен наряд, той внася в съзнанието си онези вибрации, които изричаните слова съдържат в себе си. Така той усилва своята духовна мощ и се подготвя вътрешно за посвещение - святата цел на живота му. НАРЯДИ И УПЪТВАНИЯ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1925 ГОДИНА Неделя, 23 август, 1925 г. 5 ч.с. Утринна молитва 1. Добрата молитва * 2. Бог е Любов 3. Пътят на живота * 4.
към текста >>

17. Тайни и откровения - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Довеждат го на Изгрева: Неделя - свежа пролетна утрин.
Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на Изгрева дойде немски професор хореограф. Той беше пътувал по света и изучавал танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: Има там горе, край гората едни, които играят сутрин. Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на Изгрева: Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтяли, а наоколо и боровете. Витоша, още в снегове - блести, огряна от Слънцето. На Изгрева е празнично, чисто, светло. във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На полянката играят 200-300 души.
към текста >>

18. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Беше неделя.
” Заведе ме в сутерена. Събуди сестрите и им казва: “Този брат е премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли.” Трогнах се до сълзи. В този факт видях величието на Учителя и си казах: Кой генерал, кой големец би си нарушил нощния покой да излезе от топлото си легло и да се притече и приюти в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент? Наистина това бе Той, моят Учител, който всеки момент следи и направлява пътя на своите ученици. Разсъмна се. Беше неделя. Към 10 часа Учителя държа беседа. Тогава Той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора. Той застанал пред отворения прозорец в стаята, говореше. Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го поздравят, да му целунат ръка. На голямата маса в трапезарията бе сервиран обяд.
към текста >>

19. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“Опълченска” 66, където в ниска къща с малък калдъръмен двор, Учителя Петър Дънов държеше всяка неделя сутрин беседите си.
Това бяха блажени минути за мен. Ето, тази хармония на душите ни унесени в чудните песни, бе един здрав стълб, който крепеше живота ми, защото копнеех за хармония.” Първите спомени на В.Несторова за срещи с Учителя са от нейната детска възраст, когато майка й, почувствала силата на Неговото Слово, я води със себе си на “Опълченска” 66. Тя си спомня: “Докато татко бе на фронта, майка ми пак тръгна неделен ден на беседа, като вземаше и мен. Незабравима остава картината, която дълбоко се е врязала в паметта ми от тези събрания. Те се състояха на ул. “Опълченска” 66, където в ниска къща с малък калдъръмен двор, Учителя Петър Дънов държеше всяка неделя сутрин беседите си. Той седеше до отборен към двора прозорец, а слушателите бяха насядали на столове в дворчето. Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на светия - ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора.” Но трудностите в семейството не само не намаляват, те стават непоносимо бреме. През 1922 г почива баща й. За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския колеж в Ловеч. Следва период на сериозен труд, на упорито учене, на издържливост и отново на лишения.
към текста >>

Един спомен от живота й в Америка ни показва отново жизнената й, вечно креативна природа, а също и любовта й към България, към нейните духовни корени: “Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър неделя сутрин.
За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския колеж в Ловеч. Следва период на сериозен труд, на упорито учене, на издържливост и отново на лишения. Все пак способностите й и нейния силен стремеж към знание не остават незабелязани. След дипломирането й в Ловеч тя е поканена да учи в Америка, където може да допълни своите познания, а и ще развие способностите си в една благоприятна за това среда. От там Весела Несторова ще се върне след четири години с богати опитности. Един спомен от живота й в Америка ни показва отново жизнената й, вечно креативна природа, а също и любовта й към България, към нейните духовни корени: “Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър неделя сутрин. Пасомите, възрастни хора ме харесаха и се заинтересуваха от мен. “Какво интересно българско момиче” - казаха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно. “Разкажи ни нещо за България” П аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки. В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: “Недей ме пита”, Стоян, мами думаше”, “Луковитски моми” и други стари български песни.
към текста >>

20. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

" На 24.12.1944, в неделя сутринта Учителят седнал на малкото столче и държал последното кратко Слово.
Тодорова е неотклонно до него. Следи с болка всеки жест, записва всяка негова дума. Чува го да казва: “втори път не искам да минавам по този път... Сега всичко... Хубаво! Сега всичко хубаво се разреши... Благодаря ви за нежността която проявихте към мен! ” На нея казва: “Сега ще бъдеш храбра! " На 24.12.1944, в неделя сутринта Учителят седнал на малкото столче и държал последното кратко Слово. После казал: “Рекох, кажете на Бояна да се оформят нещата! ” Картината от края на Мировата драма се допълва и със следните думи от дневника на М. Тодорова: “Последният поглед на тези очи изпълнени с Духа Божия падна върху мен. Никога няма да забравя този свиден, последен Слънчев лъч, с който Учителят ме озари. Дойде последния момент.
към текста >>

21. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Трябваше да работя по 13 часа и половина на ден, и събота и неделя, за да я издам сам.
СЕЯТЕЛИ НА СЛОВОТО НЯМАМЕ ДРУГ ИДЕАЛ, ОСВЕН ДА СЕ ОТДАДЕМ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ, ДА СЛУЖИМ БЕЗКОРИСТНО НА ВОЛЯТА БОЖИЯ! ГЕОРГИ КУРТЕВ Редове от писмата на художника 2 юни 1992 Превел съм цялата книга „Наука и възпитание“, но е много трудно да се издаде, понеже тук всичко е търговия. Как страдахме при издаването на „Учителя от Изгрева“. Не желаеха да я печатат, поради това, че Аида била непозната. Трябваше да работя по 13 часа и половина на ден, и събота и неделя, за да я издам сам. Чак тогава си дадоха сметка, че книгата е търговски изгодна. След като видяха, че книгата се продава, приеха трите нови книги. 27 юни 1992 От български на испански е лесно да се превежда, но от испански на български е трудно, защото всичко е мислено на испански. Не намирам подходящи думи в нашия език. Говорил съм 31 години български, и 43-44 години испански.
към текста >>

22. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата.
Хората убиват и — ядат! Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества! Каква голяма самоизмама ! Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност! Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В неделя в 10 ч.
Това именно само дава потик и остава като скъп спомен за дълго време. А този, който подтикнат от висок идеализъм и любов към идеята, която ни е завещал Д-р Заменхов, за любов и братство между всички човеци, като вижда това. стона му ясно, че за да се постигнат тия хубави и благородни работи, необходима е първом индивидуална работа върху всеки един за да се закалят и се отвори по-ясно хоризонта на техните идеи. Необходимо е основната идея, завещана от светилниците на човечеството, за подигане и напредък на човека и осветление на неговия път, да не се изпуща от разумните пионери на доброто и светлината. Трябват съидейници със здрави разбирания и добре определени в пътя и задачата на Есперанто, като не създават кумири, а да знаят кому служат, да бъдат самоотвержени и пожертвувателни, за да дадат тласък и да подкрепят истинската насока на есперантското движение. В неделя в 10 ч. се откри конгреса. Той бе поздравен от официалните лица и от много дружества от България и странство. Поздравите бяха пропити с добро желание за по добър успех в областта на побратимяването и човечността. Това ще стане когато всеки, подтикнат отвътре от един висок идеал, заработи искрено за доброто на човечеството. Верни на вътрешната идея на Есперанто и не отклонявайки се от неговия път, ние ще разберем, че Есперанто действително е стихия, мощ, език на братство, език на човещина.
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След неделя, викайте голямата ни леля, после вуйна, после стрина — винаги вълченцето ми да си има.
Хайде първо да отидем пак до мойто стадо. Там аз имам много хубава сестрица, млада, пълна, тлъста. Като ходи през поляна, рекъл би, че в езерото плува риба мряна. Ще я викнем в гости, тя ще дойде, че ме много слуша. И тогава с мене ще се наядеш, а пък тя ще ти остане за когато щеш. След неделя, викайте голямата ни леля, после вуйна, после стрина — винаги вълченцето ми да си има. И небесний ангел няма да запише в своите скрижали, че душата ми те жали. Вълкът, като вълк, е умен, хитър, ала същевременно и много лаком. Лакомията му го излъга и той тръгнал със Ваклуша към овцете в лъга. Щом обаче доближила, Ваклуша се спуснала, та право при овчаря. Той я видял, видял и вълка зад нея, па извикал.
към текста >>

25. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прочие, всека неделя в четири часа сутринта стани, отвори прозореца си или излез вън, по възможност на височината и там застани съсредоточен в медитация.
Не е важно, каква е твоята професия — дали професор, адвокат или просто рудокопач. Не е важно, каква е твоята народност и официална религия. От опит вече се знае, че всека нация има право, че всека религия в света е добра. Не е важно даже, дали ни вярвате или не ни вярвате. Достатъчно е само това, че сте мислещ човек, че виждате неправдите около вас, че искрено копнеете за по-добри международни, национални и лични благодеяния. Прочие, всека неделя в четири часа сутринта стани, отвори прозореца си или излез вън, по възможност на височината и там застани съсредоточен в медитация. Помисли: Далеч от нас има милиарди слънца — малки песъчинки звезди — милиарди слънчеви системи, много от тях не по-лоши от нашата — неми свидетели на великата мъдрост и мощ на Вселената. Реки от електрически, магнитни, светли, тайни сили излизат от сърцето на нашия баща — слънцето. При кръстосването на тия сили сме се родили, аз и ти — всички хора по лицето на земята, всички същества и растения. По чия воля и за каква цел? Благословена тайна, която заедно с учудването извиква сърдечна благодарности Ако можеш да вдишаш въздух — благодари!
към текста >>

Мислете за факта, че в същия ден и час, неделя, 4 до 5 часа сутринта, има хора.
Ако виждаш . неправди, ако върху теб се струпват нещастия — помисли! Дали временните обстоятелства са успели малко да изменят естественото развитие не нещата? Пълната с надежди усмивка на вярващия оптимист е най-силната броня против страданията. Прочие. усмихвай им се! Мислете за факта, че в същия ден и час, неделя, 4 до 5 часа сутринта, има хора. подобно мислещи, които по примера на радиото, напрягат своите сили да тласнат към по-благородни вибрации човешката психика, за по-голяма любов между хората, за по дълбока мъдрост, за по-добра наредба на света, според законите но вечната и абсолютна истина в живота. Ние не искаме от вас жертва, която да ви накара да напуснете обикновения начин на живеене, както сте свикнали. Но аз зная, че вие сте наблюдавали свръхчовешката сила на десетица души на пристанището, когато дигат некоя тежка релса: „Едно, две, три! “ Всички ръце едновременно напъват своите мускули и твърде тежката релса веднага се дига, като че ли играчка е. Ето защо, всека неделя от 4 до 5 часа сутринта, вие, вярващите в психичните мускули, застанете в хармония с висшите духовни сили на Природата, напрегнете духовните си мускули и помислете: Защо толкова много страдания и толкова малко радост?
към текста >>

Ето защо, всека неделя от 4 до 5 часа сутринта, вие, вярващите в психичните мускули, застанете в хармония с висшите духовни сили на Природата, напрегнете духовните си мускули и помислете: Защо толкова много страдания и толкова малко радост?
Мислете за факта, че в същия ден и час, неделя, 4 до 5 часа сутринта, има хора. подобно мислещи, които по примера на радиото, напрягат своите сили да тласнат към по-благородни вибрации човешката психика, за по-голяма любов между хората, за по дълбока мъдрост, за по-добра наредба на света, според законите но вечната и абсолютна истина в живота. Ние не искаме от вас жертва, която да ви накара да напуснете обикновения начин на живеене, както сте свикнали. Но аз зная, че вие сте наблюдавали свръхчовешката сила на десетица души на пристанището, когато дигат некоя тежка релса: „Едно, две, три! “ Всички ръце едновременно напъват своите мускули и твърде тежката релса веднага се дига, като че ли играчка е. Ето защо, всека неделя от 4 до 5 часа сутринта, вие, вярващите в психичните мускули, застанете в хармония с висшите духовни сили на Природата, напрегнете духовните си мускули и помислете: Защо толкова много страдания и толкова малко радост? Защо толкова много мизерия, при изобилието давано щедро от Природете? Защо такива недоразумения между братя, между сестри, когато ние имам път на светлина и щастие, ясно начертан от Великите Учители на живота? … Тая група желае до подтикне доброто желание по възможност на повече благородни души в колективна вълна. И копнежа на всеки частен човек към по-хармоничен и съвършен живот и братско сътрудничество. Прочие, всека неделя, от четири до пет часа, застанете в медитация и мислете за благородните идеи на групата в смисъл учението на Христа, или това на Учителя, които имат една цел.
към текста >>

Прочие, всека неделя, от четири до пет часа, застанете в медитация и мислете за благородните идеи на групата в смисъл учението на Христа, или това на Учителя, които имат една цел.
Ето защо, всека неделя от 4 до 5 часа сутринта, вие, вярващите в психичните мускули, застанете в хармония с висшите духовни сили на Природата, напрегнете духовните си мускули и помислете: Защо толкова много страдания и толкова малко радост? Защо толкова много мизерия, при изобилието давано щедро от Природете? Защо такива недоразумения между братя, между сестри, когато ние имам път на светлина и щастие, ясно начертан от Великите Учители на живота? … Тая група желае до подтикне доброто желание по възможност на повече благородни души в колективна вълна. И копнежа на всеки частен човек към по-хармоничен и съвършен живот и братско сътрудничество. Прочие, всека неделя, от четири до пет часа, застанете в медитация и мислете за благородните идеи на групата в смисъл учението на Христа, или това на Учителя, които имат една цел. ORIONO Гълъб и Вълк (басня) Вълкът дояждал агънцето, което задигнал от стадото на едно палаво овчарче, когато изгукал над главата му сивият Гълъб от високия бор: — Нищо ли те не смущава, Вълчо, при ужасът на твоето дело? Погледни само колко мирно и кротко е агънцето и колко жесток си ти, когато забиваш острите си зъби в живото му тяло! Няма ли в твоето сърце милост, ни чувство на съжаление? Жестокостта ти е безпримерна. — Да, любезни Гълъбе, така е.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Беше неделя.
Много хора: млади, възрастни, деца, много сърца, които тупаха в един такт. Колко е хубаво да живеят хората братски! . . . Накрая, след като се изпяха общо няколко духовни песни, трябваше да си разотидем и починем, за да се видим на другия ден пак. Нощта, под впечатлението на преживените хубави часове, измина сякаш много скоро и ний на сутринта се срещнахме весели и засмени, като че ли не сме се разделили. Беше неделя. Имахме духовно събрание, на което се четеше нещо ново от словото на Учителя. Ето нещо, което съм запомнил от това живо слово: „И при най-големите блага, човек пак може да бъде нещастен.“ Като се спрях и размислих върху тази мисъл. разбрах. че действително е така. И най-вкусната храна, като я дадеш на трескавия, тя е горчива за него, защото той има горчивина в устата си. Следователно и човек, когато е неразумен, той не знае къде да употреби благата и вместо щастие той си докарва нещастия.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Досега — всяка седмица 2 пъти — в четвъртък и неделя — цикъл беседи — Новата култура — върху учението на Всемирното братство.
Освен това имам курс по вегетарианство — цикъл сказки. 1) Научни основи на вегетарианството. 2) Религиозни и нравствени основания, 3) Вегетарианство и възпитание и пр. Тук в Полша има малко убедени, съзнателни, идейни вегетарианци — на етична основа. Сказките се посещават и все повече привличат хора от идейни и духовни групи. Досега — всяка седмица 2 пъти — в четвъртък и неделя — цикъл беседи — Новата култура — върху учението на Всемирното братство. Напоследък в неделя — в 10 часа сутринта вече както у нас правим събрания с писни. Jasiewicz е отличен брат, помага — с всички средства, пише плакати и афиши и пр. Всичко отива добре. Изглежда ще остана още няколко месеци, а може и година. Уча полски език.
към текста >>

Напоследък в неделя — в 10 часа сутринта вече както у нас правим събрания с писни.
1) Научни основи на вегетарианството. 2) Религиозни и нравствени основания, 3) Вегетарианство и възпитание и пр. Тук в Полша има малко убедени, съзнателни, идейни вегетарианци — на етична основа. Сказките се посещават и все повече привличат хора от идейни и духовни групи. Досега — всяка седмица 2 пъти — в четвъртък и неделя — цикъл беседи — Новата култура — върху учението на Всемирното братство. Напоследък в неделя — в 10 часа сутринта вече както у нас правим събрания с писни. Jasiewicz е отличен брат, помага — с всички средства, пише плакати и афиши и пр. Всичко отива добре. Изглежда ще остана още няколко месеци, а може и година. Уча полски език. Ще изпратя и редица статии за полските месианисти.
към текста >>

28. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В неделя след обед бе четен втория реферат по програмата: История на астрологията - от Пренгел, есперантист и един от най-големите астролози в Полша, който издава месечно списание Звездно небе и астрологичен календар всека година — в Бидгош.
Но най-голямо впечатление направиха сведенията за Школата но Всемирното Братство в България, основана от Учителя, за цялото всенародно духовно възраждане — носители на което се явяват учениците на Всемирното Братство, във връзка с мисията на славянството, за Изгрева, излетите, летуването в Рила, песните и паневритмията. До такава степен това възбуди интерес у всички присъстващи, че през всичките дни на конгреса — голяма част от присъстващите искаха допълнителни сведения и се интересуваха за литературата и за условията но евентуално посещение. Превеждаше от български на полски проф. Д-р Йозеф Чекалски, географ — от университета в Познан, който през всеславянския географски конгрес в София, посетил лично колонията на Всемирното Братство — Изгрева и е останал очарован от видяното и чутото. Така идеите на Всемирното Братство се разнасят навсякъде като жив огън, запалват душите и България отново става огнище духовно за славянството и за другите народи. В неделя след обед бе четен втория реферат по програмата: История на астрологията - от Пренгел, есперантист и един от най-големите астролози в Полша, който издава месечно списание Звездно небе и астрологичен календар всека година — в Бидгош. Вторият ден — 7 дек. преди обед бе посветен на отделни събрания на трите секции: мистичка, окултна и спиритична — под водителството на Павлицки, Хадина (ред. на Лотос) Агни Пилшова. След обед бе четен реферат .Мистицизмът като път на постижение посв. Яна Кжишки от Павлицки.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обикновено в неделя след обед тя идва при нас, когато не я задържат някои гости и сяда на малкото столче.
Да ни разправи случки които може би вече ни е разказвала, но те са толкова хубави, тъй добре умее да разправя, че ние никога не се насищаме да я слушаме. Нейния дълъг живот е препълнен с интересни случки и всяка една от тях би била отделен разказ, ако се опише — и той наистина би бил полезен на тия, които го четат, защото в него ще се разправя за някое надживяно страдание, проява на необикновено търпение и смирение, или пък проявата на Божественото в живота й. Понякога тя ни разказва за живота си до срещата и с Учителя — и той е изпълнен със страдания и горчивини, които тя търпеливо е понасяла, без да има с кого да го сподели. А най-често ни разказва за живота си след срещата й с Учителя, който е изпълнен със светлина, вътрешна радост и хармония. Не че тогава страданията са прескачали прагът й, но тя е имала вече светлина и е разбирала защо стават нещата и с виждала навсякъде Божието присъствие и милосърдие. Обикновено в неделя след обед тя идва при нас, когато не я задържат някои гости и сяда на малкото столче. Тогава ние всички със светнали очи от нетърпение я молим да ни каже нещо от небето на всяка една. И каква радост е да ти кажат: — „Тъгата ти е непразно“ — „Всичко ще се нареди, само търпение“ — „Бог бди над тебе и те пази.“ И още много други думи, които всяка една поглъща, както изсъхналите устица на повехнал цвят от жажда поглъщат капките водица. И всички сме доволни и радостни. Този, който й говори и я ръководи, вижда нашите души, вижда нашите сърца и вътре в тях нашите малки страдания, които ни се виждат необикновено големи и ни казва всички необходимото. И след това ще почне да ни разказва за чудните си екскурзии които тя е правила в Мусала, Белмекен, Карлъка, Езерата и още къде ли не.
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но в същност, първият ден не е понеделникът, а е неделята.
Ние не знаем какво носи всеки ден, Астрологията, например, е наука на откровенията, една друга библия. Да знаеш влиянието на планетите, на 12-те зодии, това е от голямо значение. Какво носи първият ден? Този ден се намира под влиянието на месечината. Първият ден е ден на светлината. Но в същност, първият ден не е понеделникът, а е неделята. Ние сме ги заместили, като сме сложили неделята на местото на еврейската събота и понеделникът на мястото на неделята. От астрологическо гледище, който иска да се избави от болестите, той трябва да разбира влиянието на първия ден. Който иска да се освободи от всички болезнени състояния, той трябва да разбира законите на светлината. Защото организмът ни всякога страда по две причини — или от недоимък, или от изобилие. Преди години имах случай да наблюдавам няколко стари баби, по на 80 години, които се бяха събрали да лекуват един болен.
към текста >>

Ние сме ги заместили, като сме сложили неделята на местото на еврейската събота и понеделникът на мястото на неделята.
Да знаеш влиянието на планетите, на 12-те зодии, това е от голямо значение. Какво носи първият ден? Този ден се намира под влиянието на месечината. Първият ден е ден на светлината. Но в същност, първият ден не е понеделникът, а е неделята. Ние сме ги заместили, като сме сложили неделята на местото на еврейската събота и понеделникът на мястото на неделята. От астрологическо гледище, който иска да се избави от болестите, той трябва да разбира влиянието на първия ден. Който иска да се освободи от всички болезнени състояния, той трябва да разбира законите на светлината. Защото организмът ни всякога страда по две причини — или от недоимък, или от изобилие. Преди години имах случай да наблюдавам няколко стари баби, по на 80 години, които се бяха събрали да лекуват един болен. Като наблюдавах лицата им, направи ми впечатление, че в същност, тия баби съвсем не приличат на баби: челата им, носовете им, устните им, носовете им, бяха правилни, добре устроени.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В неделя, на 12 т. м.
Отдавна се говори и се подготвя закон за тази цел, но все още няма нещо напълно определено. И наистина, задачата на правителството е трудна: от една страна то трябва да възвърне постепенно страната към демократичен режим. а от друга — да ни запази и да не позволява в никой случай издевателствата и лошите страни на партизанството. Починал е във Виена известният български писател Антон Страшимиров, трудолюбив работник почти във всички полета на българската литература. Казват, че последните му думи били: Като се върна, знам каква книга да напиша. В неделя, на 12 т. м. се откри новата ж. п. линия Кричим-Пещера, която е дълга около 30 километра. В чужбина Обиколката на Ив. Делбос. Френският министър на външните работи г. Ивон Делбос понастоящем е в обиколка: след като посети Полша, сега е в Румъния.
към текста >>

32. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всяка неделя и сряда те отиват нагоре, към ослепително бялото здание, разположено високо, всред вечната зеленина на боровете, и черпят от духовния мед на вечните истини на живота.
Как леко се диша тук! Какъв извор на енергии, на идеи, на подем е този кът!. Мъглишани живеят всред небивало духовно изобилие. Това, което те имат, е неоценимо богатство. Мнозина вече от селото са разбрали това. И всяка неделя и сряда те отиват нагоре, към ослепително бялото здание, разположено високо, всред вечната зеленина на боровете, и черпят от духовния мед на вечните истини на живота. Хвала и чест на тия, които не пожалиха труд и средства за да издигнат тук, в това орлово гнездо, тази мощна крепост на Духа. „Това, което могат другите, мога и аз“ — казва англичанинът. „Това, което са направили мъглишани, ще го направим и ний“ — трябва да кажат всички други Братства. (следва) Изложбата на българските художници в Белград Напоследък зачестиха културните тържества, имащи за цел взаимното опознаване и сближение между българи и югославяни. Само през декември имахме: изложба на периодичния печат — в Югославия и България, която трая пет дни 1. XII.
към текста >>

Най-после — в неделя на 12 декември беше открита изложбата на българските жени — художнички, в която вземат участие 50 наши художнички.
„Братство“, „Frateco“ и сп. „Житно Зърно“. След това голямо културно тържество беше концерта на хора на българските железничари, даден в Коларчевия университет в Белград, който даде много добро изпълнение на български песни Въодушевлението беше голямо и успехът заслужен. Трогателни слова за братство и обич бяха разменени. Вместо топове и пушки да се слушат между братски народи, нека родната песен да ни свързва, вдъхновява, облагородява. Най-после — в неделя на 12 декември беше открита изложбата на българските жени — художнички, в която вземат участие 50 наши художнички. Изложбата беше открита от г. Б. Петрович, началник на културното отделение при Министерството на Просветата с топли приветствени слова. Между другото той изтъкна, че никъде българските художнички не могат да намерят повече близка и сродна среда, способна да ги разбере — както в братския югославски народ, където също долавя т песните на стария Балкан. Между изложителките обръщат особено внимание трите картини (из Рила, край Черно море и Цветя,) на Н. В. Княгиня Надежда, които наистина са високо художествени, портретите на Руска Маринова и двете картини на Цветана Симеонова (из Рила и Витоша), в които тя е изразила красотата на дивните наши планини с техните върхове и кристално-чисти езера.
към текста >>

33. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На сутринта (неделя) се чете беседа и след това гостите се разотиват по своите места, отнасяйки със себе си радостта и ентусиазма от срещата.
Присъствах на една такава Братска среща в с. Баня, Бургаско. Освен братята и сестрите от с. Баня, тук имаше гости от Айтоско, Бургаско и Поморско. След общата молитва и общата вечеря, тук имаше песни и разговори до късно, след което гостите бяха разквартирувани по домовете не братята. На сутринта (неделя) се чете беседа и след това гостите се разотиват по своите места, отнасяйки със себе си радостта и ентусиазма от срещата. С К. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Страната, която не е воювала 120 години Какво може да се постигне при траен мир Когато помолите някой швед да ви обясни на какво се дължи тяхната голяма култура и благосъстояние, той ще ви отговори, че повече от 120 години Швеция не е воювала срещу никого! Вие нямате представа, какво ще рече една страна да живее цели 120 години в мир! В Швеция не се забелязва никаква следа от страданията на ония генерация, които изнесоха последната война в другите страни.
към текста >>

34. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В сряда и петък, те са само за учениците, а в неделя са за всички и тогава от София идват много хора, за да слушат Учителя.
Учениците от Братството обичат много природата. Според учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и душевно, не е достатъчни само да правим разходки в природата, но трябва също така да бъдем постоянно н пряка, непосредствена връзка с нея. И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода. Целият „Изгрев“ прилича на красива градина, отгдето се открива хубав изглед към планините, от които Витоша е на първо място. В центъра на поселението се намира малката бяла къщичка на Учителя, до която се издига голямо здание, в което три пъти през седмицата се държат беседи и лекции. В сряда и петък, те са само за учениците, а в неделя са за всички и тогава от София идват много хора, за да слушат Учителя. Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, между които се срещат още много черни нишки. Той е на повече от 70 години, но, въпреки това, той е удивително бодър, физически и душевно. В очите му блести ум и доброта. Във всичките си движения Учителят е мек и хармоничен. Неговото слово е музика, а неговите прекрасни малки ръце, с тънки пръсти, по казват неговата благородна природа.
към текста >>

35. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

неделя 10 ч. пр.
За глухите светът е плачевна юдол. За тия с отворени очи е Царство Божие. Та пожелавам на всинца ви да се занимавате с музика. Тя да ви бъде за стимул в живота, и всичко онова, което желаете, постепенно ще се постигне. 21 неделна беседа, държана от Учителя на 20 февруари 1938 г. неделя 10 ч. пр. обед, София — Изгрев СВЕТЛИНА В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО (продължение от бр. 218) * * * И разтвори той втория лист на Папируса. Пред духовните му погледи се представи един светло-розов фон на който бе написано словото на любовта, с мораво-зеленикавия блясък на верила, напъстрено с всичките цветове на съвършените! И гледа той дълго време на него и нищо не разбра! „Защото словото на любовта не може да се чете с хладния език на ума!
към текста >>

36. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В неделя в 7 ч.
Блайер - ред. на Literature mondo, от Будапеща и П. Г. Пампорсв — от София. В събота вечерта 4. VI. се състоя вечер на взаимно опознаване. В неделя в 7 ч. посещение на гроба на видния есперантист — поета Марко Нешич от Нови Сад, умрял т. г. през м. април. В 10 ч. — тържествено откриване на конгреса с приветствия от официалните власти — граждански и военни и културни организации. След това г.
към текста >>

37. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят.
След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там. След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се идентифицират тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос. И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях. Ето какво казва Йоан, след като изрежда няколко от делата на възкръсналия Христос: „А Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани да повярвате, че Исус е Христос, Божия Син, и като вярвате да имате живот в Неговото име. И ако се напишеха всички дела едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги“. Това показва, че учениците които са били посветени от Христа, са били в непрекъсната връзка с Него и са работили под непосредствено Негово ръководство.
към текста >>

38. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ломоние — професор Рила, неделя, 13. VIII.
за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила. съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и за винаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила Обещаваме пред Вас. Учителю. пред всички братя българи, които вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста природа, която Вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение; но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот, тъй както се изкачихме тази вечер с Вас при езерото на Чистотата. Учителю, ние изпитваме радост поради вашите вчерашни благословения, под влиянието на благословенията от днес и в очакване на утрешните ви благословения. Ал. Ломоние — професор Рила, неделя, 13. VIII. 1939 г. СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ към френската група от 16 души, която пристигна на 11. август 1939 год. в 4 ч. сл. об.
към текста >>

39. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пък и цяла неделя и повече ще мине, докато оздравее.
От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им: и главата им, и гръбнакът им ще минат. Но те от голямо пристрастие отиват да гледат слънцето, стоят дълго време, като мислят че изведнъж могат да се излекуват. В това отношение те приличат на онзи турски манафин от Мала Азия, който отишъл при един турски лекар да се лекува. Лекарят му дал едно лекарство, от което да употребява по три капки по три пъти на ден. Манафинът купил лекарството и си казал: Кой ще го пие по три капки да си губи времето? Пък и цяла неделя и повече ще мине, докато оздравее. Чакай да изпия лекарството изведнъж, че в един момент да оздравея. Той изпил цялото шише лекарство, но се прострял на земята. Няма защо да стоите пред слънцето с часове, да минавате за идолопоклонци. Видите ли, че слънцето изгрее, дайте му гърба си и си кажете: Искам да ми направиш една разтривка. Наистина, няма по-добри масажи от тия, които слънцето прави на гръбначния стълб на човека.
към текста >>

40. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по нататъшна работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пеене, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал, и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов.
към текста >>

41. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Такъв е случая в храмовете дето всяка неделя сутринта се четат определени места от Евангелието.
Казва Христос: „Аз съм светлината на света, който ме последва не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. Аз съм пътя, истината и живота“. „Небето и земята ще преминат, но думите Ми няма да преминат“. „Елате при мене всички обременени и отрудени и аз ще ви успокоя, защото бремето ми е леко и игото ми е благо“. Божието Слово може да се предава и устно. Такъв е случая в храмовете дето всяка неделя сутринта се четат определени места от Евангелието. При такова четене и при проповед могат да чуят и разберат и ония, които не знаят да четат. Има жени и баби, които само от слушане знаят почти всички по-важни неща и притчи от Евангелието. Много пъти те са слушали едни и същи неща, запомнили са ги и разсъждават по тях. Така постепенно им се открива вътрешния смисъл и смогват много места добре да разтълкуват за поучение и назидание. Запомняните „неща“ се образуват за тях в извор на жива вода, която уталожва жаждата им.
към текста >>

42. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На другия ден беше неделя.
искрено . . . След тази песен изпяхме втора трета, четвърта ... И никога по-реално не съм чувствал присъствието на Учителя, както тогава. Той беше и в сърцата и в душите на всички ни, и във въздуха и по цялата земя и по цялото небе! . . . На другия ден беше неделя. Невидима ръка бе прогонила облаците, снегът, студът, вятъра. Слънцето прекрасно и величаво бе посрещнато от всички братя и сестри на това незнайно сгушено в планината селце. След това в една голяма стая, където бяха се събрали много селяни освен нашите хора, прочетохме беседа от Учителя. После отново се заредиха една след друга нашите песни, които издигаха душите ни и ги завеждаха в красивия Божествен живот. Когато си тръгнахме от това селце, струваше ми се, че съм изживял там някакъв особен празник, какъвто никога до тогава не бях преживялвал.
към текста >>

43. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това беше срещу неделя.
Като че ли целия свят му беше крив и търсеше само кого да бие... Една вечер Иван отиде в дома на Стефана, който отдавна вече заживя порядъчен семеен живот: — рано се прибираше и всичкото си време употребяваше за организационна духовна работа, и го покани да отидат да се почерпят. Стефан, разбира се, отказа най-категорично. Тогава Иван отиде сам в кръчмата и като се напи порядъчно, се завърна едва държейки се на крака и страшно разярен. Едва сега той се научил (в кръчмата се говорело), кой е виновник за отклонението на Стефана от „правия път на хапва нето и сръбването“ и решил, щом се съмне да отиде да отмъсти на Панайота. Сестра му (Стефаница) му постла и той легна да спи. Това беше срещу неделя. Сутринта, рано преди зори, Стефан с жена си изпълняваха утринния наряд: прочетоха си някои молитви и тихо пееха една песен, обозначена в наряда. В това време, Иван, който спеше в съседната стая, се пробудил и в полусън доловил чудните мелодии в песента на двамата молещи се. Това обстоятелство толкова силно му въздействало, че станал цял обрат в него. Той скочил, облякъл се и, прилепил ухо о стената, напълно се вслушал в молитвата на двамата в съседната стая ... Когато нарядът беше изпълнен, Иван отиде при Стефана и му рече: — Стефане, дай ми едно Евангелие! — Нима!
към текста >>

44. -

Такава се състоя вчера, неделя сутр.
Една малка забава Както е известно, международният език есперанто е въведен официално в нашия държавен институт за слепите. Там тоя език се преподава от плащания от държавата лектор — слепият есперантист Дим. Колев на 42 от 100-те курсисти, в три групи, 10 часа седмично. По признанието на мнозина слепи, тоя език е истинската аладинова лампа, най вече поради скъпотата на малкото издавани книги за тях. В края на всяка година младите слепи есперантисти, организирани в есперантистки група „Балкана стело — балканската звезда“, демонстрират нагледно постигнатите си успехи чрез тържествена забава. Такава се състоя вчера, неделя сутр. в една от заялите на института за слепи, в присъствието на г. директора Шекерджиев и на много трябва и зрящи посетители. Забавата се откри от лектора г. Колев на есперанто и български и започна с изпяването на есп. химн „Ла есперо — Надеждата“ с акомпанимент на пиано.
към текста >>

45. -

Неделя 10 ч.
Светът се е поправял досега по много начини и пак не се е поправил. Сега иде единствената мощна сила, която ще разтопи света и няма да остане частица неразтопена. Всичко ще се разтопи. След като се разтопи, ще се филтрира и всичко ще остане чисто и светът ще се изправи. Сега, един затворник, който 20 години е бил затворен в едно подземие, дето не е виждал слънцето никога, като го пуснат на слънце, като види изгрева на слънцето, ще каже: „О, Господи, благодаря ти, че слънцето изгря за мене.“ Из беседа, държана на 24.ХI.1940 г. Неделя 10 ч. София-Изгрев ЖИВИЯТ ОЛТАР Учителю, познава ли Те днес светът? Светът повтаря често името учител. . . Но аз казал бих: и в денят на Страшний съд светът, Учителю, ще бъде Твой хулител. * Защо?
към текста >>

Един малък пример: миналата неделя, на 12 януари .
Българският народ притежава мощни духовни сили. Неговите синове и дъщери са изпълнени със светли творчески идеи, вдъхновени са от великия идеал за служба на народа си, за създаване на нещо много по-хубаво от досегашния живот. Руши се от само себе си, старото, и се изгражда новото. В съзнанието на будния българин старите форми на живота са надживени. Той търси новото и се старае да го осъществи. Един малък пример: миналата неделя, на 12 януари . т. г. в гр. Плевен се състоя конференцията на кооперативите земеделски стопанства в Северна България, под покровителството на М-вото на земеделието и особените грижи на Плевенската областна зем. камара. Единодушно и ентусиазирано са констатирани неочаквани големи успехи на тия опити — на тия начални форми на новото стопанско устройство на селото — трудовите земеделски кооперации. Не е далеч времето, когато цялата ни страна ще се покрие от тези кооперации.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От това може да се заключи, че той е груб, неделян, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото.
Ако такъв е военен, пазете се от „флангови движения“ и среднощни сюрпризи, където той командва. Той никога не ще ви атакува във фронт. Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и кръвожаден, но е способен и на великодушие и щедрост. Той може да смаже силния, но ще пожали слабия и беззащитния, той се съветва с мъдростта си, но мрази да бъде хитър. Когато наречем някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. От това може да се заключи, че той е груб, неделян, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото. Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род. Приличния на мечка човек е груб, неловък, не стегнат, безпокоен — ходи назад и напред без определена цел, като мечка в клетка — и когато говори няма култивирания благ акцент, а говори грубо и гърлено. Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“. Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на свиня, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той разказва, че един сън срещу неделя го накарал да отиде да търси балонът „Илза“.
За жалост, такива пожелания се изказват почти само от омраза. Сънят на горския работник На 20. април 1913 год. в Касел (Германия) се издигнал балонът „Илза“ и изчезнал. Вероятно е попаднал във вихрушка и е бил разрушен, защото в края на април остатъците на изгорелия балон, и на неговия управител, търговеца Франц Вайланд от Касел, били намерени от горския работник Хелдман, който работел от около четиридесет години в горите при Малка Алмерода. Той разказва, че един сън срещу неделя го накарал да отиде да търси балонът „Илза“. В събота вечерта, на 26 април Хелдман се върнал от работа и в обикновеното за него време си легнал да спи. Дълго лежал, без да заспи, и най-сетне едва на разсъмване заспал. Но скоро се стреснал от един страшен сън; събудил се, потънал в пот, той почнал да мисли върху съня си. Постепенно си възпроизвел цялата картина: той видел в гъсталака балонът „Илза“, балонът изгорял и управителят му мъртъв. Помислил малко и решил веднага да отиде да дири балона на присъненото му място.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно.
Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц. Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят. На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно. На край, след като дал известни наставления на жена си за книгите си, като й казал, че тя нямало да живее дълго след него, — и тя наистина не преживяла много — простил се със семейството си и извикал с усмивка: „сега аз отивам оттук в рая“. Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят. По външност Бьоме не правел особено впечатление. Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи. Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си.
към текста >>

на пазар“ (това било в неделя вечерта, а в понеделника.
След няколко деня дошло едно лице от село М. във воденицата да мели брашно. Късно вечерта това лице излезли да нагледа воловете си и чуло по вадата от воденицата нагоре към бента овчарски глас, като че ли овчар кара овце и вика, крещи. Като се върнал във воденицата, той разправил това на едного от воденичарите, който е знаел причината на това. но не му се изказ,ал, а само му казал: „някой търговец сигур прекарва овце за село С. на пазар“ (това било в неделя вечерта, а в понеделника. в село С. е пазарен ден). Човекът повярвал. След като престоял малко време във воденицата, излязъл да се умие на реката близо до воденицата. От воденицата до реката има около 10 метра.
към текста >>

В Масачузет вярват, че ще умре някой член от семейството, ако някой забие гвоздей в неделя.
Това нравило било известно още на старите финикийци. Когато кучето лае и постоянно гледа в земята, ще умре някой у съседите. Ако гледа нагоре, тогава ще има пожар. Който направи пристройка на къщата си, умира скоро. Който дълго се взира в траурни дрехи, скоро ще облича такива. В Масачузет вярват, че ще умре някой член от семейството, ако някой забие гвоздей в неделя. Пищенето на ушите означава скорошно известие за смърт. В Мичиган вярват, че върху празен стол за люлеене седи духът на някой умрял, който чака да вземе някого със себе си. В Лабрадор вярват, че, щом някому паднат три капки кръв от носа, умрял е някой роднина. Ако някой внезапно потрепери, това означава, че човек върви по мястото на гроба му. Който във време на ядене кихне с пълни уста, той скоро ще изгуби някой сродник.
към текста >>

Смъртник не бива да се задържа в къщи в неделя, защото инак ще умре някой от семейството през течение на годината.
Когато умиращ човек извика името на някой отсъстващ, на последния предстоят големи неприятности. Ако лекарят бъде повикан в петък при някой болен, последният умира. Ако някое дърво цъфти есен, означава много смъртни случаи. Не бива да се тича покрай погребално шествие, а най-малко пък да се мине през него. Когато срещнем погребение, трябва да се върнем три крачки назад и тогава да продължим пътя си. Смъртник не бива да се задържа в къщи в неделя, защото инак ще умре някой от семейството през течение на годината. Гроб не бива да се оставя отворен в неделя. Когато отива да посети приятели, американецът не минава покрай гробището, за да не занесе смъртта у приятелите си. В Канада след смъртен случай почистваш добре къщата, като измазват и тапицират и стените. Особено много суеверия има за огледалото. Който види нов месец в огледалото, скоро ще има неприятност.
към текста >>

Гроб не бива да се оставя отворен в неделя.
Ако лекарят бъде повикан в петък при някой болен, последният умира. Ако някое дърво цъфти есен, означава много смъртни случаи. Не бива да се тича покрай погребално шествие, а най-малко пък да се мине през него. Когато срещнем погребение, трябва да се върнем три крачки назад и тогава да продължим пътя си. Смъртник не бива да се задържа в къщи в неделя, защото инак ще умре някой от семейството през течение на годината. Гроб не бива да се оставя отворен в неделя. Когато отива да посети приятели, американецът не минава покрай гробището, за да не занесе смъртта у приятелите си. В Канада след смъртен случай почистваш добре къщата, като измазват и тапицират и стените. Особено много суеверия има за огледалото. Който види нов месец в огледалото, скоро ще има неприятност. Дете, което преди да навърши година, се оглежда и учудва, ще има пълен с грижи живот.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

в неделя.
реших да замина за Видин, за да взема от там жена ми и детето ми, което бе на 3 години и 3 месеци. Преди да замина, поканих председателя на съда да го заведа на гости в Видин, но той не се съгласи, като ми каза: „друг път“, а аз му възразих: „тоя друг път няма да бъде никога“. Знаменателен отказ и интересно възражение! Пристигнах в Видин при жена си и детето си, с намерение да се върна в понеделник, но жена ми каза, че тоя ден бил празник (Димитровден). Аз й отговорих, че, ако бих знаял, че в понеделник е празник, не щях да оставя работата си днес, а щях да дойда утре“, т. е. в неделя. А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин. И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „Борис“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“. Сутринта, в деня на тръгването ни, аз взех куфарите и ги отнесох на пристанището, но пристанищният стражар не ме пускаше, макар и да му заявих, че аз съм прокурор и че трябва да си замина, защото службата ме чака. В това време капитанът ми разреши и аз влязох в пристанището, оставих куфарите и се върнах да взема семейството си. Докато се върна в къщи, балдъзата ми изпуснала и строшила едно шише с газ в коридора и казала: „това не е на добро, но трябва да изтрия газта, да не би Стоян да се подхлъзне като се върне.“ А заранта, когато събуждах жена ми да стане и се приготви за път, тя отвори очите си и ми каза: „будна съм“.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На 13 октомври (неделя) ходих у мамини и видех, че тате беше по-добре, и си казах, че скоро ще оздравее.
Часът беше към шест. Разбудих другарите си, които спяха в съседната стая и им разправих всичко". Явяване на умрял. Ясновидски сън. Жената на гореспоменатия телеграфо-пощенски началник, г-жа С., ни разправи следното: „През есента на 1920 година тате беше болен. На 13 октомври (неделя) ходих у мамини и видех, че тате беше по-добре, и си казах, че скоро ще оздравее. Във вторник (на 3 ноември) си вършех това-онова и си казвах: „ще меся в среда, и от фурната ще отида у мамини, защото са близко“. В вторник вечерта, като се прибрах, положих детето в люлката да спи. Аз бях будна, когато ми се яви тате три пъти. Лампата беше запалена. Помислих си, че ще стане нещо с мен.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата.
Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1). Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник. С-ранната естетика на лицето му не отговаряше на красотата на душата му. Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно. Той живееше недалеч от моята обсерватория; жена му бе твърде набожна и той лично я завеждаше всяка неделя з църквата на „Страстите Христови“, от нежност и чиста доброта, но без да влиза сам той в църквата. Дантек, тоже безбожник и материалист, който го замести, минаваше покрай църквата до самата си смърт, за да не измъчва жена си, която бе тоже много набожна, и мнозина го съжаляваха за този жест: хората обичаха да видят тия другарки в живота да мислят като съпрузите си. И този професор го атеизма бе също тъй добър. Всичко туй е доста парадоксално. Същото бе и с Жюл Сюри, тоя „попоядец“, опеян пак от поповете с литургическите им молитви. Логиката не е от този свят.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В неделя вечерта, г.
Тя е струвала около 7 милиона марки (курс 1914 год.). Както съобщава и нашият сътрудник, Б. Боев, в статията си в тази книжка, в тая постройка символизмът е бил застъпен до висша степен. Строителите му са използвали дървеният материал от всички части на света. Грамадните стълбове, които поддържали сводовете, са били от по 30 различни дървета, от най-редки есенции и от разновидни смоли — превъзходно гориво в случай на пожар. В неделя вечерта, г. Рудолф Щайнер е държал една беседа и, половин час след като публиката изпразнила залата, огънят избухнал в „бялата стая“, без видима причина. Щайнер вярвал, че злата умисъл не е чужда на пожара: преди това, той е получил много заплашителни писма, а и духовенството се държало твърде враждебно към „Гьотеанум.“ Но Щайнер възнамерявал да съгради отново зданието, тоя път само от камък и по-нов, опростен план. В следващата книжка ще поместим фотографски снимки от вътрешността на изгорелия пръв окултен университет. Едно проявление чрез изображение. Английският вестник Daily Express съобщава един любопитен факт, който е възбудил голямо вълнение в Англия.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Комисията изказва пожеланието да се отворят в седалищата на обществата във всички страни, дето няма такива, детски курсове по спиритизма, всеки четвъртък и неделя.
— Медиумничеството, във всички свои форми, трябва да бъде безкористно. Ползата се съдържа в отсъствието на всяко подозрение. Всека материална заинтересованост води съзнателно или несъзнателно към измама. Понеже медиумничеството е подчинено на действието на духовните същества, всяка спекулация на тая база е недостойна. 6. По въпросите за духовното обучение на децата. — Комисията изказва пожеланието да се отворят в седалищата на обществата във всички страни, дето няма такива, детски курсове по спиритизма, всеки четвъртък и неделя. Една временна програма е изработена. Да се предприемат постъпки за въвеждане на спиритизма в училищата (В Англия спиритизмът е въведен в 251 доминикански лицеи и се преподава на 14844 ученици. Спиритически училища има вече в Австралия и другите колонии на Британската империя, както и в Съединените Щати на Северна Америка). Всичките тия пожелания на комисията са били приети единодушно· След това конгресът е приел устава и следните адреси, прочетени от г. Гастен: 1.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Още на втората неделя бях повикан при един пациент, в лицето на кого то в първите минути още познах един мой отдавнашен университетски другар, с когото не бяхме се виждали по вече от двадесет и пет години.
. . учени, за учени и порядъчни съвременни хора, каза той. Може да звучи странно това, но така е. Той замлъкна, но след малко продължи отново: „Това беше преди шест години. Едва що бях купил практиката2) на един мой колега в Йокинг, когото някакви семейни дела бяха заставили да предпочете Индия пред Англия. Още на втората неделя бях повикан при един пациент, в лицето на кого то в първите минути още познах един мой отдавнашен университетски другар, с когото не бяхме се виждали по вече от двадесет и пет години. Той имаше странна съдба. Започнал като медик, той след една година само бе минал в богословието, за да изчезне след един шумен скандал, за кой то ще ми позволите да не говоря. Той беше си почти същия: висок, сух с хлътнали страни и очи, човек с странен изглед. Той лежеше мъртво бледен, с отпуснати спокойно ръце, като да бе заспал в един фотьойл. От хазяйката му разбрах, че тя е нова — нейната сестра е отишла временно в Лондон, че тя я замества и много се е уплашила, като е видела г-на Мирл в това състояние.
към текста >>

Всяка неделя вие ще чуете на публичните молитвени събрания фрази като следните: „Не трябва да правим на другите това, което не искаме те да ни правят, а ние правим това, което не искаме да ни правят.
И вие ще констатирате, че ония от вас, които биха искали от Всемира по същия тоя начин. с това умствено настроение, ще получат винаги предмета на молитвата си. Сега нека изтъкнем, какъв контраст има между умственото настроение на Исуса от Назарет, когато той се е молил, и онова на така наречените негови последователи от сегашно време. Той е казал: „когато се молите, не правете като лицемерите, които обичат да се молят прави или на колени в синагогите (храмовете или църквите); когато се молите, не многодумствайте напразно, както правят езичниците, които си въобразяват, че ще бъдат чути поради многословието си (песните, литургиите и литаниите)“. За да разберете контраста между молитва, та на Учителя и съвременната молитва влезте в която искате църква и чуйте изразите на съвременните молитвословия. Всяка неделя вие ще чуете на публичните молитвени събрания фрази като следните: „Не трябва да правим на другите това, което не искаме те да ни правят, а ние правим това, което не искаме да ни правят. Затова именно ние не сме здрави“. А здравето е определено в речника така: „естествена сила на способностите, състояние здраво, морално и умствено“. Ако бихме казали на тия добри граждани същото онова, което те публично казват за себе си: че те са покварени морално и физически, и вършат тайно всичко, което не би трябвало“ да вършат, ние бихме били, несъмнено, преследвани за клевета. Но ние не желаем да ги считаме виновни за онова, което устните им произнасят толкова неразбрано· Горният пример, който дадохме, е един образец от съвременна молитва, избран между хилядите други, тъй като всичките те са повече или по малко начини за критика и самоосъждане. Мислите, изразени в тях, са отрицателни, такива молитви са по-скоро една формалност, отколкото израз на вяра.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Макар и неприсъствен ден да беше, неделя, но работата ми е такава, че трябва да ходя до канцеларията си ежедневно.
С натежала глава легнах си и съм заспал много скоро. Къде 12 часа домашните ми се върнаха от киното. Разбудих се от дълбокия сън, но като от треска, чувствах, че съм се затоплил и изпотил, но температура пак нямах. Сутринта станах на определеното време и, след като закусих, отправих се до църквата да запаля една свещица за покойната ми майка: Бог да я прости, преди 10 години се е поминала и преди смъртта си често ни казваше, като си спомним за нея, да й запалваме по една свешица. След църквата, отивам до канцеларията да прегледам някои текущи работи. Макар и неприсъствен ден да беше, неделя, но работата ми е такава, че трябва да ходя до канцеларията си ежедневно. Седнах на стола в канцеларията си и се чувствах постоянно на щрек, във възбудено състояние. Исках нещо да напиша, но мислите ми бяха разсеяни и не можах да се съсредоточа. Запуших една цигара, но не ми се пушеше. Необяснимо ми беше това натегнато състояние. Къде 11 часа на 21 септември м. г.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Денят беше неделя.
Чукането продължи 4 — 5 пъти и престана. Аз се ослушах да се повтори, но това не стана. Скоро заспах повторно. Станах сутринта на 21 с. м. в 7 часа. Денят беше неделя. Излязох, за да направя утринната си неделна разходка извън селото, обаче, чувствам едно необяснимо неудоволствие, измора и неразположение. Един глас ми шепне да се върна в селото. Върнах се. Отивам право на малката бакалничка, където се продават вестниците. Взех няколко вестника с намерение да отида в къщи, където предполагах да легна на кревата си, като изнемощял, ще чета вестниците, докато ми се доспи, защото чувствах такава измора.
към текста >>

Както оповестихме още в миналия брой на нашия вестник, в неделя на 8 т. м.
Кирилов (ц. 40 л.) Поради претрупания материал, тоя отдел остана за ид. книжка. Пражкият лекар чудотворец Koci В Хумполци. Извадка от „Hlasy od Zelivky“, cislo 11, rocnik III. V Humpolci dne 14 brezna 1925. Както оповестихме още в миналия брой на нашия вестник, в неделя на 8 т. м. се очакваше с голяма напрегнатост сказка от книжаря Кочи. Вече от преди николко дена бяха ангажирани всички входни билети за дружествения дом, така че не бе възможно да се удовлетворят всички желаещи да чуят г. Кочи. Пожелаха да се представят около 300 болни, ако и да бе очевидно, че не ще може да дойде ред на всички. В неделя пространството пред дружествения дом беше изпълнено няколко часа преди началото на сказката от тия, които чакаха да се отвори помещението. Времето никак не беше благоприятно, ала това не пречеше на любопитните да стоят цели часове в кал и вода пред дома.
към текста >>

В неделя пространството пред дружествения дом беше изпълнено няколко часа преди началото на сказката от тия, които чакаха да се отвори помещението.
V Humpolci dne 14 brezna 1925. Както оповестихме още в миналия брой на нашия вестник, в неделя на 8 т. м. се очакваше с голяма напрегнатост сказка от книжаря Кочи. Вече от преди николко дена бяха ангажирани всички входни билети за дружествения дом, така че не бе възможно да се удовлетворят всички желаещи да чуят г. Кочи. Пожелаха да се представят около 300 болни, ако и да бе очевидно, че не ще може да дойде ред на всички. В неделя пространството пред дружествения дом беше изпълнено няколко часа преди началото на сказката от тия, които чакаха да се отвори помещението. Времето никак не беше благоприятно, ала това не пречеше на любопитните да стоят цели часове в кал и вода пред дома. На случая било угодно обаче, щото г. Кочи, който идвал в Хумполци от Моравска Острава, да изтърве влака, та е бил принуден да вземе следващия влак, с който пристига в Иглава, дето го е очаквал автомобил, намясто в 11.41 ч., в 14.46 ч. През тая неделя телефонът в Хумполци работеше непрекъснато, а не както друга неделя, когато той престава от 12 до 14 ч. Така овреме се телефонира от Иглава, че г.
към текста >>

През тая неделя телефонът в Хумполци работеше непрекъснато, а не както друга неделя, когато той престава от 12 до 14 ч.
Пожелаха да се представят около 300 болни, ако и да бе очевидно, че не ще може да дойде ред на всички. В неделя пространството пред дружествения дом беше изпълнено няколко часа преди началото на сказката от тия, които чакаха да се отвори помещението. Времето никак не беше благоприятно, ала това не пречеше на любопитните да стоят цели часове в кал и вода пред дома. На случая било угодно обаче, щото г. Кочи, който идвал в Хумполци от Моравска Острава, да изтърве влака, та е бил принуден да вземе следващия влак, с който пристига в Иглава, дето го е очаквал автомобил, намясто в 11.41 ч., в 14.46 ч. През тая неделя телефонът в Хумполци работеше непрекъснато, а не както друга неделя, когато той престава от 12 до 14 ч. Така овреме се телефонира от Иглава, че г. Кочи е пристигнал и че е вече на път за Хумполци. Това известие се разпръсна светкавично по целия град, и веднага отново дружествения дом биде блокиран от грамадни тълпи, които искаха да нахълтат вътре. Поради неочакваната навалица бяха взети извънредни предпазителни мерки. Полицейската стража, пожарникарите войници и членовете на уреднишкия комитет бяха претрупани с работа, за да запазят порядъка.
към текста >>

Един млад, току-речи съвсем сляп човек ми разправяше, че в неделя той още не различавал печатни букви, и в понеделник подир обед той могъл безпрепятствено да чете вестници.
Излекувал е няколко нервно болни. Аз сам видях няколко души, които бяха доведени от други с голяма мъка в помещението и които след лекуването си отиваха без чужда помощ, и които вървяха без трудности надолу по стълбите. От очите на всекиго бляскаше радост и доволство. Поразени от тежък ревматизъм хора, съвсем безпомощни, си отиваха съвсем самички или поне със значително подобрение. Едно дете, което поради уплаха не бе говорило повече от година време, отведнъж начена пак да говори, а на друго глухо дете се повърна слухът. Един млад, току-речи съвсем сляп човек ми разправяше, че в неделя той още не различавал печатни букви, и в понеделник подир обед той могъл безпрепятствено да чете вестници. Един млад господин, който през време на войната пострадал от силни сътресения на нервите и от тогава не е бил кадърен за никаква работа, излязъл от лечебната стая, като говорел спокойно (преди това бил съвсем апатичен) и сам се облякъл и си отишъл. Много и много случаи би могли да се отбележат, но поради липса на място не можем всички случаи да назовем. Явно е, че и много случаи останаха безрезултатни. Никому не може да се повърне зрението, ако му са парализувани нервите, никому не може да се повърне слуха, когато липсват тъпанчетата и др. п. Също така и такива хроми не могат да оздравеят, на които липсва някоя нога.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде.
“ и като въздъхна няколко пъти, свърши — издъхна. Чак сега — след толкова години — ми дойде на ум да търся разяснението на това събитие. А колко ли такива събития минават незабелязани за нашия прост ум! Не вярвам, че фантазията на детето е била толкова силна, та е видяло то някой въображаем неприятел, а по за вярване е, че някое невидимо същество се е представило пред момичето, за да приеме неговата душа. Сън. Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо. През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде. Тоя сън ме стресна: аз обичах Батенберга. Посрещал съм го като ученик в Пловдив и то с такава радост, каквато изпитваха хилядите български сърца във време на съединението. Но нали бях младеж, малко внимание обърнах на съня. Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай! — Така.
към текста >>

Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай!
Бях ученик в Пловдивската гимназия и ваканцията си прекарвах в родното си село Сестримо. През месец август 1886 година, в събота срещу неделя, сънувах, че някой си дойде и ми каза: „Александра Батенберга го изпъдиха и туриха на негово място друг княз на име Александър Батенберг Каир“ и си отиде. Тоя сън ме стресна: аз обичах Батенберга. Посрещал съм го като ученик в Пловдив и то с такава радост, каквато изпитваха хилядите български сърца във време на съединението. Но нали бях младеж, малко внимание обърнах на съня. Заранта в неделя — преди още да пусне черква, един нашенец ми рече: „Е, е, Будине, нашият княз го изпъдили.“ — Стой, не думай! — Така. Иди виж прокламациите от временното правителство у Никола Коларов от Т. Пазарджик. И наистина, след минута срещам Коларова и в прокламациите виждам за председателю на временното правителство митрополита Климента. Как да си обясня тоя сън, не знам. Смятам, че душата ми е пътувала, кога съм спал, и е узнала станалия факт, преди да стане Той известен по материален начин.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33166098594666