Търсене в текстове за 'Негри'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Използване на слънчевата енергия - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек се пече на слънце, не трябва да заспива, защото иначе ще поглъща отрицателните енегрии.
Те поддържат нашия живот. За лекуване трябва да се печеш на слънце преди обяд. Обаче във време на слънчеви бани съзнанието ти трябва да е будно. Като се печеш на слънце, трябва да се концентрираш и да мислиш, че тези лъчи са живи мисли - тогава ще се ползваш от тях. Тогава всичко отрицателно се изпъжда от теб. Когато човек се пече на слънце, не трябва да заспива, защото иначе ще поглъща отрицателните енегрии. Има области в пространството между Земята и Слънцето, които трансформират светлината. Някой казва: „Опече ме слънцето" и бяга от него. - Че здравето ти зависи от Слънцето. Ти излизаш на обед на слънце, а трябва да използваш сутринта. Като има облаци, слънчевите лъчи идат през облаците, а вие мислите, че няма слънце.
към текста >>

2. 103 ЗА РАСИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Сегашните негри са изродени потомци на своите деди.
Всяка раса се отличава с нещо особено. В черната раса преобладава чувството. Някога черната раса е била на върха на своето развитие. Тогава черните хора са били интелигентни, а не както сега. Грехът за първи път се явява в черната раса. Сегашните негри са изродени потомци на своите деди. Атлантската раса - това са били хора много груби, на насилието, на силата. Жълтата раса и американските индианци са потомци на атлантската раса. Жълтата раса се отличава със силно развити скули. Черната раса се отличава с дебели устни. Американските индианци се отличават с добре развита мускулна система.
към текста >>

3. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Монголите, намиращи се в Азия, семитите - в Средния изток, арийците в - Европа, аборигените - в Австралия, негрите - в Африка, индианците - в Америка, макар че индианците имат нещо общо с монголците, но все пак значително се различават.
Древните не са имали такава географска мрежа, определяна от меридиани и паралели. И именно при съставянето на хороскоп, те са използвали този уред, като са познавали много и добре специфичните влияния на областите. Ние казаваме, че върху човека най-голямо влияние оказват Земята и Слънцето, но ще трябва да приемем, че то не е еднакво във всички области на Земята както по сила, така и по своето естество. Това нещо древните астролози са го разбирали и са били по-добре ориентирани по отношение земното влияние, отколкото днешните. Как можем наистина да си обясним групирането на отделните раси в дадени области на Земята? Монголите, намиращи се в Азия, семитите - в Средния изток, арийците в - Европа, аборигените - в Австралия, негрите - в Африка, индианците - в Америка, макар че индианците имат нещо общо с монголците, но все пак значително се различават. Като приемем Земята като един грамаден кристал, със своите ръбове, върхове и петоъгълни стени, ние ще можем да хвърлим нова светлина върху астрологията. Защото практиката показва, както са приемали древните звездобройци, че когато Слънцето, Луната и коя да е планета се намира на ръба или на върха на кристала, за дадено място, те изявяват своите качества с цялата си пълнота. Тези ръбове и върхове, стилизирани върху лист в две измерения, дават дванадесетте дома в хороскопа на човека. Когато в онези години над нас се разстилаше звездния мир, погледът ни се устремяваше към тази чудна изява на едно непонятно за човека по своето могъщество и величавост Съзнание, пред което той може само да мълчи и благоговее. Учителя ни казваше: „Когато човек използва влиянието на всички Слънца в Космоса, той дохожда до съвършенство.
към текста >>

4. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В далечното минало човечеството е черпило повече от несъзнателното съзнание на крайниците, най-удивителните богатства на прастарите магически култури, от които намираме последни и напълно изопачени остатъци между негрите.
Така черепът, черепът на мъртвите, стана отличителният символ на Смъртта. Човешкият дух умря на своето лобно място, когато се настани там със своето съзнание. Съзнанието на човечеството не е било винаги такова, каквото е днес. Историята на човечеството е едно безкрайно преобразяване и развитие на съзнанието, тя е преминаването през множество форми на съзнание. Това развитие може да бъде описано по следния начин: То се издига нагоре по човешката форма, докато стигне до Лобното място. В далечното минало човечеството е черпило повече от несъзнателното съзнание на крайниците, най-удивителните богатства на прастарите магически култури, от които намираме последни и напълно изопачени остатъци между негрите. По-късно се развива светът на културите, които произхождат повече от едно чувстващо съзнание на сърцето. Най-древната позната история е пълна с тях. Днес съзнанието на човечеството е стигнало до Лобното място - мозъка. Мислителното съзнание е бедно спрямо предишните степени на пътя, но то носи в себе си студеното дихание на умирането. На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето.
към текста >>

5. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни.
Той в туй време беше още в затвора. Нищо не знаех, но може би под впечатление на това сънувам през нощта ама толкоз ясно, все едно, че съм го сънувала вчера. Даже сега не си спомням сънищата. Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам. Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни. Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата. Но тъй, все едно, че ме няма. Втори, трети, четвърти - все негри. Най-после седмия, в него вече се стреснах и се изплаших, с един нос така като орлов, от очите му червени пламъци излизат. Без да се обръща, казва: „Не работим зад Михаил" и излезе от другата врата.
към текста >>

Втори, трети, четвърти - все негри.
Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам. Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни. Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата. Но тъй, все едно, че ме няма. Втори, трети, четвърти - все негри. Най-после седмия, в него вече се стреснах и се изплаших, с един нос така като орлов, от очите му червени пламъци излизат. Без да се обръща, казва: „Не работим зад Михаил" и излезе от другата врата. Сутринта разказвам това на Борис и Боев, а Боев каза: „А, това за тебе беше откровение, не е сън". И така е, те работят за него, като имаш някоя слабост казва, той те хваща там. А той понеже беше Много амбициозен, щестлавен и алчен за пари, затова работи с тези методи на Черната ложа.
към текста >>

6. Новото Битие — Трети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Хора с развита брада и силна долна челюст, са волеви и енегрични.
Учителят се вгледа продължително в челото ми: – Ти имаш духовно чело! Стана от креслото, дойде при мен и с показалеца си ми показа, в края на веждата, центъра на музиката, а един сантиметър по-надясно, ми посочи центъра на времето и каза: – Хора, който имат този център развит, никога не отегчават другите. Такива хора имат вярно чувство за мярка, колко време да стоят, как да говорят и музикалният им ритмус е силно развит. Хора с развита брада и силна долна челюст, са волеви и енегрични. Колкото очертанията на брадата са по-фини, толкова са по-фини и чувствата им. Ти в чувствата си не трябва да вървиш по права линия! Трябва да бъдеш гъвкава! Една река не може да тече все направо. Където срещне съпротивление, тя заобикаля.
към текста >>

7. И така ... - Атанас Славов

Но ние от този аспект на нещата не се интересуваме, а от верското чувство - най-силният източник на човешка мотивация! Кажи на гладуващите европейски тълпи, на които си изсмукал гръцмуля в настървението си да ги експлоатираш, че всичко е от греховете на неверниците и богомразците, които нямат любов към ближния: тези евреи, тези негри, тези цигани, тези мръсни турци, тези гадни гяури и така нататък - и ще те последват.
И всичките тези вродени неща, които клокочат в нас с по-голяма или по-малка сила и ни мотивират непреодолимо - независимо от това радостни ли сме, тъжни ли сме, богати ли сме, бедни ли сме, силни ли сме, слаби ли сме - са такъв неизчерпаем източник на енергия, на бушуваща топлина, на адреналин, на саможертва, че откак свят светува са били най- желаният обект за експлоатация от страна на тези, които имат нужда от подвластна енергия. Ще обидя чувството ви за интелигентност, ако взема да обяснявам подробностите тук. Заради прехраната си нарисувай Мона Лиза и ако някой я хареса и има пари, ще я купи, и това е добре. Но престори се, че нямаш крак или си сляп, и седни на пазара в Багдад и чувството за взаимопомощ - харесват те или не, имат пари или нямат - ще ти докара някой петак дори от човек, който едва свързва двата края. Запретни си поличката и застани зад някой джам на „Абанос Сокак“ или „Дее Гроосе Юмпенен анд Циицен“ в Амстердам и беден или богат, виещият от самота моряк ще ти даде последното си петаче, за да влезе между краката ти. Но ние от този аспект на нещата не се интересуваме, а от верското чувство - най-силният източник на човешка мотивация! Кажи на гладуващите европейски тълпи, на които си изсмукал гръцмуля в настървението си да ги експлоатираш, че всичко е от греховете на неверниците и богомразците, които нямат любов към ближния: тези евреи, тези негри, тези цигани, тези мръсни турци, тези гадни гяури и така нататък - и ще те последват. Ще колят католици в Англия. Ще колят протестанти в Чехия. Мюсюлмани в Палестина. Православни, будисти, всякакви там уж божемразци, земята на които, жените на които, стоката и нивите на които искаш да заграбиш в идиотската си алчност. Разбира се, че е лошо, и разбира се, че всеки го знае.
към текста >>

8. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

В един от пътническите вагони на този влак минава Чарлз Дикенс, но нито той знае за кристалната чистота на Уолдън на юг от линията, зает с умните си британски забележки по фамилиарни- ченето на негрите железничари, нито Торо изобщо помни, че има Великобритания.
Мистичен космически кръг, около който Торо плете образ след образ най-великата си книга. Става преди зори с могъщ, прочистен дух. Първите слънчеви лъчи бият хоризонтално под клонака между стволовете, където в златните им завеси преплитат пътищата си мухи еднодневки. В тъмното преди зори, в тъмното вечер се чува свирката на влака - тупа далеч на север, пуфка от Бостън за нататък и още по-нататък. Чуват се гласовете на железничари и товарачи. В един от пътническите вагони на този влак минава Чарлз Дикенс, но нито той знае за кристалната чистота на Уолдън на юг от линията, зает с умните си британски забележки по фамилиарни- ченето на негрите железничари, нито Торо изобщо помни, че има Великобритания. По време на разходките си Торо намира сред шумата майсторски изострени върхове на кремъчни стрели - от индиански ловци. Мечтае за свят, където няма да има музеи, в които да се събират, за да умрат, тези нетленни следи на човешкото в девствената гора. Изкарва зимата на 1845-1846. Изкарва за свое собствено учудване и зимата на 1846-1847. Гърдите му се простудяват.
към текста >>

9. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

1877 (октомври) генерал Хоуард, който изгражда университет за негри във Вашингтон и защитава индианците, получава заповед да спре вожда Джоузеф (с индианското име Гръм-отърколен-от- планината), който е напуснал резервата си с племето си, за да избяга на свобода в Канада.
1877 в Теологическия колеж на Бостънския университет започва лекциите си по философия обвиненият по-късно в персонализъм проф. Бордън Паркър Боун. 1877 в Калифорния започва да излиза ново мистично американско списание „Езотерик окултизъм“. 1877 (5 септември) бива убит при опит за бягство Крейзи Хорс, прочутият индиански оглалски вожд на бунтуващите се срещу системата на резерватите. 1877 в лондонския „Дейли Нюз“ и френския „Либерасион“ се появяват статиите на американския журналист Макгахан в защита на пострадалите от турските кланета българи по време на Априлското въстание. 1877 (октомври) генерал Хоуард, който изгражда университет за негри във Вашингтон и защитава индианците, получава заповед да спре вожда Джоузеф (с индианското име Гръм-отърколен-от- планината), който е напуснал резервата си с племето си, за да избяга на свобода в Канада. След много битки и 1600 км усилен марш, вече на 48 км от границата, племето е спряно. Сега са 200 бойци, 500 жени, деца и старци срещу 600 кавалеристи. След три атаки, 50 убити и загубата на всичките си коне Джозеф се предава и бива изпратен с влак на 2000 мили от резервата си в Оклахома. 1878 Освобождението на България прокарва дебела черта в образователната система на българите. Това, което досега (по време на турското законодателство) е частна работа на българските граждани, на техните първенци и училищни благодетели, ще стане по закон държавно дело.
към текста >>

Там са плантациите от по десет хиляди декара за ориз и памук, там са петстотинте му негри на стойност - само негрите - от половин милион долара.
Робърт Фултон прави историческото си първо плуване с параход от Ню Йорк до Олбани и въпросът за транспорта по реката експлодира. Нюйоркските акули се нахвърлят върху Гибънс, той се бори като лъв за правата си и най-сетне в 1824 година спечелва всички дела. Радостта му е кратка за жалост, тъй като умира скоро след това. Тридесет и две годишният му син Уилям наследява всичко, но и това не донася на никого много щастие. Женен е за севернячката Абигейл Луиз Тейнър от Кънектикът и колкото и богати да са, и колкото и разкошно да живеят в къщата си на Гринуич стрийт в Манхатън - не върви! Истинското богатство на Уилям идва от Юга. Там са плантациите от по десет хиляди декара за ориз и памук, там са петстотинте му негри на стойност - само негрите - от половин милион долара. Работата на Уилям е на юг, но не само в работата е въпросът, защото и душата му е на юг, а сърцето на Аби е на север. Тъжно е. Тъжни са и двамата. И така, по време на една мълчалива разходка с карета попадат на дивна вековна гора. Трева. Тишина.
към текста >>

Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз.
Значи: „Ааааа, тъй, господине, бомбей стил (в бомбайски стил), тъй, тъй! Лъщи!“ Италианците, разбира се, го поиталианчват, защото поради близостта В звученепю на думата им се струва, че идва от „бомба“, т.е. валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз. И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков. Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат.
към текста >>

10. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

* Това вече е съвсем друга работа! Ритъмът е друг; не на методистката академичност, но - макар и мисиите на Дрю в Манхатън да са методистки - ритъмът на работещите в тях е ритъмът на химните на негрите баптисти! Ритъмът на дишането.
Сега вече е зрял човек. Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие. Съзерцанието в Дрю се заменя с кипежа на Ню Йорк, с истинската мисионерска работа, тъй като сега там се откриват две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в Манхатън. Там може да се вземе работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се плаща по-добре. Така че сега ще прехвърлим фокуса на вниманието си през река Хъдзън в Манхатън. * Това вече е съвсем друга работа! Ритъмът е друг; не на методистката академичност, но - макар и мисиите на Дрю в Манхатън да са методистки - ритъмът на работещите в тях е ритъмът на химните на негрите баптисти! Ритъмът на дишането. На спящия дървар. На родилката при раждането. Every time I... Feel the spirit... Moving through my heart... I cryyyyyy. ... Настръхва ти не косата, а кожата на душата! Всеки път... Щом усетя Духа... Да се размърдва в сърцето ми... Аз плача... „И всичките дървета в Твоите поля, Господи, пляскат ръце“ - както каза Исая - в черния железен ритъм на негърския химн. Автоматнчна камера 1891 (15 април) в Сливен д-р Миркович започва да издава окулрюто списание „Нова светлина“.
към текста >>

11. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Авторът умно правеше сравнение с бедните фермери на американския юг от началото на века и с освободените негри през миналите едно-две десетилетия и стигаше до консервативни заключения, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения и не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни.
Какво бе загубил? Или просто трябваше да упорства нататък, докато нещата се усвоят; може би все още бе изминал много малък път навътре в дълбокото знание, което му даваха книгите тук и сериозната научна работа над тезата му. Може би това бе чисто и просто повей на умора или дори на леност! В края на учебната година през пролетта на 1893 г. в „Атлантик Мънтли“ му попадна социално-философската статия на Шалер за европейските селяни в емиграция. Беше свързана с дискусията в Бостън дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци бе очаквало да се претопят веднага щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот и - уви! - бе се оказало, че те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е било отнемано естественото право за самоинициатива. Авторът умно правеше сравнение с бедните фермери на американския юг от началото на века и с освободените негри през миналите едно-две десетилетия и стигаше до консервативни заключения, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения и не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. Петър не можеше да се съгласи с песимистичните изводи на автора, но не това бе важното. Когато прочете статията, той още повече се убеди, че колкото и блестящ да бе анализът на най-високо развитите умове на Запада, те едва ли можеха да вникнат до глъбините на славянската душа, докато за него - даже без да бе станал още завършен учен - тя бе ясна като бял ден: и красива, и чиста, и добронамерена, колкото и изостанала. Той искрено вярваше в заключението си, без да подозира, че бе попаднал в клопката на отдалечаването от онова, което бе оставил зад гърба си и с което не бе контактувал вече пет години; не знаеше още простия закон, че раздялата замъглява лошите аспекти в това, с което си се разделил, като по този начин положителните страни, за които си спомняш, изглеждат по-ярки и по-достойни отпреди. Просто четеше новите пътеписи на Хепгуд от Русия в хода на годината - за паспортите, за полицията, за пощите, за дачите и богаташите, и християнския възкресенски порив на граф Лев Николаевич Толстой, и - колкото и странно да бе - възприе положителното в идеите на Толстой не другаде, а в Бостън. * През годината Петър трудно намираше пролуки между лекциите, работата и четенето в библиотеката на института или публичната библиотека.
към текста >>

0.23872804641724