Търсене в текстове за 'Негри'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 8 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Надежда Георгиева Кьосева

Помня едни каменни стъпала отвън и насреща нещо като една река, имаше една гимназия в града и от там гледаха към нас и се смееха едни черни глави, били са негри.
И по за кратко Пижо. Така, че аз бях Пижон и ми казваха Пижо до късно. По- късно баща ми ми казваше Бижуренчо. Сега, каквото помня от първия ми дом. Помня, че къщата имаше голяма врата с голяма топка в средата и се отваряше така с две крила. Помня едни каменни стъпала отвън и насреща нещо като една река, имаше една гимназия в града и от там гледаха към нас и се смееха едни черни глави, били са негри. Какво са говорили, не помня, но не съм се сетила да питам после нашите, да питам какви са били тези негри. Помня майка ми само от кръста надолу. С една бяла дълга пола, която се качваше по едни стълби нагоре, към втория етаж. Нищо друго не помня за нея. Когато сестра ми Сашка и Линчето и брат ми Славчо си играели на двора често ме поставяли в един грамаден турски кюп в ъгъла и там съм заспивала много често в кюпа.
към текста >>

Какво са говорили, не помня, но не съм се сетила да питам после нашите, да питам какви са били тези негри.
Така, че аз бях Пижон и ми казваха Пижо до късно. По- късно баща ми ми казваше Бижуренчо. Сега, каквото помня от първия ми дом. Помня, че къщата имаше голяма врата с голяма топка в средата и се отваряше така с две крила. Помня едни каменни стъпала отвън и насреща нещо като една река, имаше една гимназия в града и от там гледаха към нас и се смееха едни черни глави, били са негри. Какво са говорили, не помня, но не съм се сетила да питам после нашите, да питам какви са били тези негри. Помня майка ми само от кръста надолу. С една бяла дълга пола, която се качваше по едни стълби нагоре, към втория етаж. Нищо друго не помня за нея. Когато сестра ми Сашка и Линчето и брат ми Славчо си играели на двора често ме поставяли в един грамаден турски кюп в ъгъла и там съм заспивала много често в кюпа. Забравена така, после са ме намирали заспала вътре в кюпа.
към текста >>

2. 5. Михаил Иванов в Париж

Анина Бертоли

Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни.
Той в туй време беше още в затвора. Нищо не знаех, но може би под впечатление на това сънувам през нощта ама толкоз ясно, все едно, че съм го сънувала вчера. Даже сега не си спомням сънищата. Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам. Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни. Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата. Но тъй, все едно, че ме няма. Втори, трети, четвърти - все негри. Най-после седмия, в него вече се стреснах и се изплаших, с един нос така като орлов, от очите му червени пламъци излизат. Без да се обръща, казва: „Не работим зад Михаил“ и излезе от другата врата.
към текста >>

Втори, трети, четвърти - все негри.
Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам. Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни. Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата. Но тъй, все едно, че ме няма. Втори, трети, четвърти - все негри. Най-после седмия, в него вече се стреснах и се изплаших, с един нос така като орлов, от очите му червени пламъци излизат. Без да се обръща, казва: „Не работим зад Михаил“ и излезе от другата врата. Сутринта разказвам това на Борис и Боев, а Боев каза: „А, това за тебе беше откровение, не е сън“. И така е, те работят за него, като имаш някоя слабост казва, той те хваща там. А той понеже беше Много амбициозен, щестлавен и алчен за пари, затова работи с тези методи на Черната ложа.
към текста >>

3. 17. КРИСТАЛИТЕ

Николай Дойнов

Монголите в Азия, семитите в Средния Изток, арийците в Европа, Аборигените в Австралия, негрите в Африка, индианците в Америка макар че индианците имат нещо общо с монголците, но все пак значително се различават.
За съставянето на хороскопа, те именно са използували този уред, като са познавали много добре специфичното влияние на областите, които се обхващат от всеки петоъгълник на многостена, върху роденият човек или събитието, което има да стане. Не казахме, че върху човека най-голямо влияние оказват Земята и Слънцето. Но ще трябва да се приеме, че това влияние не е еднакво във всички области по цялата Земя, както по сила, така и по своето естество. Това нещо древните астролози, са го разбирали добре и са били по-добре ориентирани, по отношение на земното влияния, отколкото днешните. Как можем наистина да си обясним групирането на отделни раси, в дадени области на Земята? Монголите в Азия, семитите в Средния Изток, арийците в Европа, Аборигените в Австралия, негрите в Африка, индианците в Америка макар че индианците имат нещо общо с монголците, но все пак значително се различават. Така приета Земята, като един грамаден кристал, със своите ръбове, върхове и петоъгълни стени, ние ще можем да хвърлим една нова светлина в Астрологията. Защото практиката показва, както се приемали древните звездобройци, че когато Слънцето, Луната и коя да е планета се намират на ръба или върха на кристала, за дадено място те изявяват своите качества с цялата си пълнота. Тези ръбове и върхове, стилизирани върху лист книга от две измерения дават дванадесетте дома в хороскопа на човека.
към текста >>

4. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Общение с тези енегрии, които идат от горе, трябва да правим.
Ония неща, които са определени от нашия Баща, да изпълним Неговата воля, а не нашите желания. Майките, бащите и децата трябва да обикнат света, за да се оправи. Ако ти ходиш по земята и нямаш любов към нея, тя нищо няма да ти даде. Има известни мисли, които идат от светлината, чувства - от топлината и сила - от душата и духа. Мъдростта, на Земята която иде, не е материя. Общение с тези енегрии, които идат от горе, трябва да правим. Ти възприемаш въздуха, светлината и всички блага, без да благодариш. Минава и приема благата като един дивак. Не му вземай на човека това, което си му дал - Бог му е дал. Жена, която живее добре, както вие разбирате, тя не обича мъжа си. Жена, която мъжът й я облича с топлички дрехи, дава й сила, тази жена обича мъжа си.
към текста >>

5. 143. Качествата у човека

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Негрите му говорят и викат и лъвът отстъпя.
Земята образува тъмнината, Слънцето образува светлината. Низшето хвърля сенки. Страданията произтичат от низшето. Всичките страхливци са жестоки. Безстрашливите са добри. Негрите му говорят и викат и лъвът отстъпя. Смелите, безстрашливите хора са добри. Тъмнотата в човека образува страданието. Вътре е потребна светлина, в човека. Богатият печели пари, но вкъщи е скръбен. А бедният вечер благодари, радва се.
към текста >>

6. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Виждам негри отсреща в светлосини шинели.
Смъртта си отиде. Животът се връща бавно и сигурно. Чета моите святи книги и сега ги разбирам. Подчертавам, после бавно ходя по стаята и дишам със здрави гърди, дишам,свободно и леко. 15 ДЕКЕМВРИ [1918 г.] Вече мога да сядам до прозореца. Виждам негри отсреща в светлосини шинели. Един арапин ме гледа и показва белите си зъби. Това е първата приветна усмивка на живота. Навеждам се над книгата. Мама ми носи дрехите „да си ги опера”. Тя не иска да пипа „такива” работи.
към текста >>

7. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

След 2 дена ми подари „Fatalita” от Ада Негри.
Обикнал Учителя чрез мене. До сега не бях му дала нищо да чете, но сега ще взема преведените на немски беседи и ще му ги дам. При мене чете „Високият идеал”, преведен от Мара Белчева. Хареса му превода. Много от изказаните мисли вътре му се виждат сродни. След 2 дена ми подари „Fatalita” от Ада Негри. Ала кой разбира думица! Кой знае кога ще ги прочета и разбера. Събота, 11 АПРИЛ [1925 г.] Пак дойде. Чудеше се, че не живея заедно със сестрите си. Да, има право да пита, но как да му отговоря, че всеки върви по пътя начертан от своите вътрешни стремежи.
към текста >>

Донася ми томче стихове от Ада Негри под надслов: „Fatalita”.
Сесията наближава, не бива да губя нито минута. Изведнъж страшен гръм в черквата „Св. Крал”. Ужас и безумие -навързани студенти със синджири и по нашата улица. Познати момчета, незлобливи, бедни млади хора от таванските стаи и хладните сутерени. Когато града беше блокиран от стражари, той внезапно дойде - нему никой не пречи, нали е дипломат. Донася ми томче стихове от Ада Негри под надслов: „Fatalita”. Гледаме се. Слугините се кикотят до вратата ми, а в душата ми тежко и срамно. 18 [АПРИЛ 1925 г.] Бях се разпъхтяла да мия пода и той дойде. Боже, колко беше хубав! Когато ние се целувахме, може би в същия миг умираше някой от тия уплашени младежи, които срещнах вчера.
към текста >>

8. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).

Жената била спасена, но негрите помислили, че виковете се дължали на друго.
Там той имал задачата да води и прибира от училище децата на своя капитан. Покрай тях той изучил добре френския език. Когато корабът бил пуснат отново във водата, Сариев обиколил света, като ходил в Индия, Китай, о-в Хаити и американските пристанища. На о-в Хаити му се случило едно приключение: Една от жителките на острова, негърка, била ухапана от отровна змия и започнала да вика. Той се спуснал, изсмукал отровата и превързал раната. Жената била спасена, но негрите помислили, че виковете се дължали на друго. Затова се спуснали да убият белият моряк, който нападнал сънародничката им. Другарите му от кораба видели, че Сариев бил отвлечен и се помирили с участта му - за такива работи негрите наказвали със смърт. На другия ден обаче корабът бил посетен от цяла флотилия негърски лодки с дарове, начело със Сариев. Негрите си отплатили за човечната му постъпка. Въпреки дългите пътувания по море, той не е забравил родината си и не останал чужд на нейното освободително движение.
към текста >>

Другарите му от кораба видели, че Сариев бил отвлечен и се помирили с участта му - за такива работи негрите наказвали със смърт.
Когато корабът бил пуснат отново във водата, Сариев обиколил света, като ходил в Индия, Китай, о-в Хаити и американските пристанища. На о-в Хаити му се случило едно приключение: Една от жителките на острова, негърка, била ухапана от отровна змия и започнала да вика. Той се спуснал, изсмукал отровата и превързал раната. Жената била спасена, но негрите помислили, че виковете се дължали на друго. Затова се спуснали да убият белият моряк, който нападнал сънародничката им. Другарите му от кораба видели, че Сариев бил отвлечен и се помирили с участта му - за такива работи негрите наказвали със смърт. На другия ден обаче корабът бил посетен от цяла флотилия негърски лодки с дарове, начело със Сариев. Негрите си отплатили за човечната му постъпка. Въпреки дългите пътувания по море, той не е забравил родината си и не останал чужд на нейното освободително движение. Под влиянието на книгите на Раковски той се поставил в услуга на всички, които се борят за свободата. Отначало той станал куриер на така наречените „турски шпиони в България”, които чрез него пращали докладите си до главния шпионин Манол ефенди, който пък от своя страна ги предавал на турския черен кабинет на Шнайдер паша.
към текста >>

Негрите си отплатили за човечната му постъпка.
Той се спуснал, изсмукал отровата и превързал раната. Жената била спасена, но негрите помислили, че виковете се дължали на друго. Затова се спуснали да убият белият моряк, който нападнал сънародничката им. Другарите му от кораба видели, че Сариев бил отвлечен и се помирили с участта му - за такива работи негрите наказвали със смърт. На другия ден обаче корабът бил посетен от цяла флотилия негърски лодки с дарове, начело със Сариев. Негрите си отплатили за човечната му постъпка. Въпреки дългите пътувания по море, той не е забравил родината си и не останал чужд на нейното освободително движение. Под влиянието на книгите на Раковски той се поставил в услуга на всички, които се борят за свободата. Отначало той станал куриер на така наречените „турски шпиони в България”, които чрез него пращали докладите си до главния шпионин Манол ефенди, който пък от своя страна ги предавал на турския черен кабинет на Шнайдер паша. Тези български „шпиони” обаче давали неверни сведения и заблуждавали турската власт. Куриерската служба на Гълъб войвода била улеснявана от положението му на бюфетчик във френския кораб „Минерва”, който пътувал между пристанищата на Марсилия, Александрия, Цариград и Браила.
към текста >>

0.68505597114563