Търсене в текстове за 'Небитие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 24 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

А Той е Онзи, който може да си спомни за теб, да те извади от затруднение, да ти помогне, Този, който може да те извади от небитието.
Казват: „Бог.“ Че заболяваме, това не е от Бога, но това, че сме здрави, е от Бога. Да, очистете всички отрицателни мисли от идеите за Бога. Казват, че Бог направил света, и хубаво казват, но разбират, че Го е направил така, както човек прави своята кал; кривото е тук. Или казват, че Бог управлява света и мислят, че го води, както хората се справят, а пък не е така. Трябва да се намери един начин да се предаде това кой е Бог. А Той е Онзи, който може да си спомни за теб, да те извади от затруднение, да ти помогне, Този, който може да те извади от небитието. И Този, който люби в нас, е Великото разумно начало! Този, който носи Знание и Свобода в нас, е Великото разумно начало. Ние само по пътя на Любовта можем да дойдем в съприкосновение с Бога. Като приемеш идеята да бъдеш проявление на Бога, тогава всичко ще бъде възможно, веднага Знание и всичко друго ще дойде и лесно ще се решават въпросите. Понеже не сме готови, когато Господ минава, Той остава скрит.
към текста >>

2. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи, който не е в Любовта, е в небитието.
Всичко хубаво в човека се събужда от Любовта. Любовта е врата за приемане на Мъдростта и Истината. Един човек, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. Новото, Любовта, почна 400-500 години преди Христа. Любовта е врата, през която човек влиза в Живота. Онзи, който не е в Любовта, е в небитието. Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии и дава всички възможности. За онзи, който не е в Любовта, препятствията са необходими, както за растението, което още не е готово да живее свободно, без да е забучено в гъстата материя на почвата. Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове? Защото при Любовта сме в хармония с целия Космос и енергиите на Цялото се вливат в нас и внасят подем и обнова.
към текста >>

3. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи, който не е пребъдвал в Любовта, е в небитието.
Когато обичаш някого, ти внасяш в него красота. Онзи, когото обичаш, става предавател, проводник на силите от Природата към теб. Човекът на Любовта приема и предава на другите Божествените сили. Любовта отваря човека, за да влязат в него Мъдростта и Истината. С Любовта животът влиза в човека. Онзи, който не е пребъдвал в Любовта, е в небитието. Любовта е Врата, през която човек Влиза В Живота. Любовта премахва Всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. А за онзи, който не е в любовта, трябва да има препятствия, те са необходими за него. Главата на растението, коренът, е забучена в земята - растението още не е готово да живее свободно, без да е забучено в гъстата материя на почвата.
към текста >>

4. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи, който не е в любовта, е в небитието.
Един твой приятел става предавател на силите от природата към тебе. Един човек, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. Новото Любовта почва 400 500 години преди Христа. Любовта е вложена в живота. Любовта е врата, през която човек влиза в живота. Онзи, който не е в любовта, е в небитието. Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. Тя е път за всички възможности. А за онзи, който не е в любовта, трябва да има препятствия. Те са необходими за него.
към текста >>

5. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се постига безсмъртие - безначалната Същност, Вечност, която не е нито битие, нито небитие.
Наистина по-горе от това Непроявено има друго Непроявено, Вечно, което при изчезването на всички същества не се разрушава. Това е Върховното Непроявено, Неразрушимо, Нетленно, наречено ТО, е най-висшият Път. Тези, които го достигнат, не се възвръщат. Това е моето върховно жилище. Той, Вечният Дух може да достигне само чрез непоколебима преданост към него... В него обитават всички същества. Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се постига безсмъртие - безначалната Същност, Вечност, която не е нито битие, нито небитие. Навред ТО има ръце, крака, навред ТО има очи, глава и уста, всечуващо, то живее в света, обгръщайки всичко. То свети с всички усетоспособности, без обаче да има каквито и да е сетива, непроявеното - ТО поддържа всичко, свободно от качества, то се радва на качества. Отвън и отвътре на всички същества - неподвижно, както и подвижно, поради своята тънкост неуловимо, близко - под ръка - и много далече е ТО. Неразделено между съществата и все пак разделено - обособено, ТО трябва да се знае като поддръжник на съществата. То поглъща и То поражда.
към текста >>

Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие."
Скрит в природата, която е Моя собствена, Аз пораждам изново и изново всички тези множества безпомощни същества чрез силите на природата. По Мой промисъл природата отпраща всяко движимо и недвижимо. Благодарение на това вселената се върти. Безумците не Ме виждат, когато съм облечен в човешка форма, непознаващи моята висша природа - великият Господ на съществата." „Аз съм Бащата на тази вселена, Майката, Вседържателят, Прародителят, Святият Един, Който трябва да се познава, Словото на мощ. Аз давам топлината, Аз задържам и изпращам дъждовете, Аз съм безсмъртен и смърт, Аз съм битие и небитие." „На тези, които се покланят само на Мен, без да мислят за друго, на тези, които са винаги уравновесени, Аз дарувам пълна сигурност. Дори преданите на другите Светещи Деви, като се поклонят с пълна вяра, те също Мен боготворят, макар това да е противно на древното правило. Наистина Аз съм Този, Който се радва на всички жертви, че Аз съм Господ Бог, но те не Ме познават и затова грешат." „Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да пренасяш, каквото и да даряваш, какъвто подвиг и да извършваш, прави това като приношение на Мен. Така ще се освободиш от веригите на дейността, що дава добри и лоши плодове.
към текста >>

Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се внушава безсмъртие - Безначалната Превисша Вечност, която не е нито битие, нито небитие.
Знай Ме като Познавач на полето, на всички полета. Мъдростта е полето и Познавачът на полето, това по Моето мнение е Мъдрост. Какво е това поле и от какво естество, как се видоизменя, откъде е то и какви са неговите сили, чуй сега накратко от Мен. Великите елементи и индивидуалността, разумът, както и непроявеното, десетте усети и едното и петте пасбища на тези усети (петте органа на познанието или сетивата, петте органа на дейност и умът и предметите познаваеми от петте сетива). Желанието, отвращението, удоволствието, мъката, тялото, разбирането, твърдостта, всички тези накратко очертават образа на полето и неговите видоизменения. Аз ще укажа на това, което трябва да се знае, което като се знае, се внушава безсмъртие - Безначалната Превисша Вечност, която не е нито битие, нито небитие. ТО, Великото Непроявено живее в света, обгръща всичко, а той поддържа всичко, свободен от качества, той се радва на качествата. ТО трябва да се знае като поддръжник на съществата. ТО поглъща, ТО поражда. ТО е Светлина на всички светлини, казват, било отвъд тъмата, Мъдрост, предмет на Мъдростта, що чрез Мъдростта трябва да се постигне, ТО тронува в сърцата на всички. Така накратко Аз ти казах за полето, Мъдростта, предмета на Мъдростта.
към текста >>

6. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото.
Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си.
към текста >>

И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието.
Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото.
към текста >>

Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон.
Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното.
към текста >>

7. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Никакво съществувание не може да излезе от небитието.
Учителят казва още, че това Братство в различните времена и епохи се изявява по-силно или по-слабо, т.е. с по-голяма или по-малка Светлина, с по-голям или по- малък замах и обхваща по-голям или по-малък кръг на влияние, според нуждата на епохата и според степента на развитието на хората в дадена епоха. Сега ще предам няколко мисли от гръцкия философ Емпедокъл, който бил запознат с мистериите. Той казва за тези, които приемат данните на опита за чудеса, следното: „Те са безумни, защото мисълта им не отива далеч, като вярват, че може да се срещне това, което не е било, или че нещо може да умре и да изчезне съвършено." Никакво съществувание не може да излезе от небитието. Също е невъзможно да изчезне съвсем това, което съществува, защото където и да го отдалечиш, то пак съществува. „Този, който е разбрал това, не ще повярва никога, че хората живеят само в това време, което те наричат техен живот и че само тогава изпитват радост и тъга, че те не са били преди раждането си и не ще бъдат след смъртта си." „Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към свободния етер, ти ще станеш безсмъртен бог, който избягва смъртта." Емпедокъл е роден към 472 година преди Христа в град Агригент в Сицилия. Той е бил питагореец и е оставил много мисли, изложени в стихове, които са събрани от разни автори и наброяват до 400 стиха.
към текста >>

8. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие.
Същевременно за самосъзнанието Логосът е Учител на Мъдростта. Това е Първосвещеникът, който посредничи между Бога и хората, Духът Божи, който поучава хората. 3) Най-първо Бог чрез Логоса създава идейния свят, който е светът на самата Истина. А тази Истина не е нищо друго, освен Словото Божие. От този идеален свят се ражда сетивния, конкретния, феноменалния свят. Принципът на този свят, според Филон, е материята, като Бог е Вечното битие, а материята е преходното битие или това, което се нарича небитие. Филон казва: В началото, Словото Божие сътвори небето, което се състои от най-чисто битие и където живеят най- чистите ангели, които не се явяват и не се разкриват на сетивата, а само на мисълта. Това са Елохимите. Така че, Създателят направи преди всичко идеалния свят, нетелесното небе и несетивната земя и идеята за въздуха, след това телесната същност на водата и една нетелесна Светлина и един несетивен образ на Слънцето и на всички звезди. А сетивният свят е копие на всичко това.
към текста >>

9. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Небитието изразява природата на материята.
Сетивният свят има в свой принцип материята, от която произлиза злото. Материята е не- биващото, което има в себе си образа на биващото. Материята е съществуване във възможност. Нейното битие е само оповестяване на ставането. Тя е изоставена като слаб и тъмен образ, който не може да се оформи. Небитието изразява природата на материята. Материята е отрицателното спрямо мисленето. Злото съществува като форма на небиващото. Но небиващото съществува не като изцяло небиващо, а като друго едно биващо. Злото не е абсолютен принцип, независимо от Бога. Злото се корени в небитието, в материята.
към текста >>

Злото се корени в небитието, в материята.
Небитието изразява природата на материята. Материята е отрицателното спрямо мисленето. Злото съществува като форма на небиващото. Но небиващото съществува не като изцяло небиващо, а като друго едно биващо. Злото не е абсолютен принцип, независимо от Бога. Злото се корени в небитието, в материята. В осмата книга на първата Енеада Плотин казва: „Но как познаваме злото? - Доколкото мисленето се отвръща от себе си, възниква материята. Материята съществува само чрез абстракцията на другото. Онова, което остава, когато отнемем идеите, това е, казваме ние, материята, злото." Ето защо мисълта става нещо друго, става немисъл, тъй като тя се осмелява да се насочи към нещо друго, което не е нейно. Това, което не е нейно, това е материята, това е злото.
към текста >>

10. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Този стих според Учителя показва онзи момент от световното развитие, когато светът преминава от безграничното съзнание към граничното, от непроявеното към проявеното, от Небитието към Битието.
Учителят за „Битието" Учителят на различни места в беседите и лекциите повдига още повече завесата, която скрива тайните в Битието на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва: „Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, ще дойде онази абсолютна вяра, с помощта на която ще може да съгради своя живот." Учителят разглежда повече мистичната и окултната страна на Битието и го отнася повече към развитието на човечеството и по-специално към развитието на човека, влязъл в пътя на ученичеството. В първия стих на Битието се казва, че Бог създал небето и земята. Този стих според Учителя показва онзи момент от световното развитие, когато светът преминава от безграничното съзнание към граничното, от непроявеното към проявеното, от Небитието към Битието. Под небе, казва Учителят, се разбира Висшият Божествен свят, а под земя се разбира проявеният свят, а не само физическата земя. Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея. В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде виделина" и стана виделина. И видя Бог, че беше добро.
към текста >>

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание. Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под думата пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието. И когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност онзи Велик Принцип на живота, който е произвел Светлината, а Светлината сама по себе си е произвела всички живи форми в природата. Затова ние казваме, че всичко в света е Светлина. От това следва, че Светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече."
към текста >>

Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света.
Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден. Тъмнината пък, материалното съществувание нарече нощ." Така в първия ден на творението, в първия период се разграничава битието от небитието, Светлината от тъмнината и започва постепенното организиране на проявения свят под въздействието на Божествения Дух, който организира света. И когато се казва, че Духът Божий се носил над водите, водата в случая е символ на универсалната пасивност, т.е. пространството, в което всичко още е в покой. И когато Божият Дух се носи над това пространство, той поражда движението, което изважда Първичната материя от нейното инертно състояние. В шестия стих вече се казва: „И рече Елохим да бъде в центъра на водите, в центъра на това пасивно пространство етерна сила на разредяване, на движение, действуващо разширяващо, пораждащо движение всред инертната материя на пространството, вследствие на което нещата се поляризират, т.е. силите започват да действуват в две противоположни посоки.
към текста >>

11. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сирийските гностици смятали материята за жива, самодейна сила, а александрийските гностици - за недейно начало, почти небитие.
Той учил, че материята е вечна и от нея един нисш еон образувал света. Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида. По тези области в Сирия, Мала Азия и Месопотамия са се развили ред гностически братства и учения като реакция на официалното братство, което се било отклонило от учението на евангелието. По това време работил и Арий. Сирийските гностици са били свързани със сирохалдей-ската или персийска религия, докато александрийските гностици били повлияни от гръцката философия, предимно от Платон. Сирийските гностици смятали материята за жива, самодейна сила, а александрийските гностици - за недейно начало, почти небитие. АЛЕКСАНДРИЙСКИТЕ ГНОСТИЦИ Най-видните александрийски гностици били Василит и Валентин. Василит е действал в Александрия около 120 и 140 години. Той написал особено евангелие и тълкувание на това евангелие 24 книги, където изложил своето учение. Но всички тези книги са изгубени.
към текста >>

12. Светлина - Георги Радев (1900–1940)

небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
Светлина Светлината – това е творчески акт на Великата Природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в Живата Природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на Природата към граничното. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я
към текста >>

13. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Дали съществуването, което води всеки от нас, е наистина единствено и дали след него ще последва само един скок в небитието: в рая или в ада?
Обвиняваме съвременния човек, че се интересува само от настоящия момент. Това не е съвсем така. Около нас можем да видим много личности, пленени от своето минало; от бъдещето си (илюзорно или истинско) или и от двете едновременно. Човек мечтае за отлитащи удоволствия: или непрестанно строи мимолетни кули за бъдещето; или отчаяно се отдава на скърби, неуспехи, изпитания от миналото; или се опасява, изпреварва и „предвижда" всички неприятни неща, които ще му се „случат" или които „трябва" да му се случат. Той живее с постоянен страх от неуспех, отчаяна суета по нашите малки, оскъдни материални съществувания...! Дали съществуването, което води всеки от нас, е наистина единствено и дали след него ще последва само един скок в небитието: в рая или в ада? Ако социалните и религиозните условности принудиха хората в нашия християнски Запад да отричат това вярване, то Учението за прераждането (за последователни земни съществувания) изглежда съвсем естествено. Далеч от това да бъде една доктрина, не се ли опира то на безброй факти и конкретни случаи? Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна? В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен обяснява всички етапи, които е необходимо да се изживеят върху земен план, преди съзнанието да се освободи от материалното тяло, за да може да действа в лъчистите пространства. Дали е непреодолима абсурдността на света, в който живеем?
към текста >>

14. СТЕПЕНИТЕ НА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

според изискванията на своето егоцентрично съзнание, той ще потъне в областта на небитието.
Душата трябва да се въздигне и да излезе извън кръга на всички вторични наслоявания: личностни, семейни, национални, расови и общочовешки. Това са обвивките, които в хода на еволюцията на душата през течението на вековете, се преобразуват и отпадат. Те отговарят на степени на съзнанието, които се използват през различни периоди на духовната, културната и материалната история на човечеството. Учителят представя йерархията за развитие на човешкото съзнание в следния вид: 1. Ако човек се движи единствено в орбитата на своята временна личност, т.е. според изискванията на своето егоцентрично съзнание, той ще потъне в областта на небитието. 2. Ако човек се ограничи единствено в задълженията на семейния, родовия и обществения живот, той също следва стъпките на смъртта. 3. Схващанията и идеалите на националната принадлежност, изразявани от ограничения шовинизъм, също водят човека към царството на смъртта. 4. Ако човек живее единствено в сферата на расовите разбирания, на общочовешките стремежи и възгледи, той също е обречен на небитието. 5. В своите заключения Учителят е още по- категоричен. Той твърди, че дори човек да живее само за ангелите, т.е.
към текста >>

4. Ако човек живее единствено в сферата на расовите разбирания, на общочовешките стремежи и възгледи, той също е обречен на небитието.
Учителят представя йерархията за развитие на човешкото съзнание в следния вид: 1. Ако човек се движи единствено в орбитата на своята временна личност, т.е. според изискванията на своето егоцентрично съзнание, той ще потъне в областта на небитието. 2. Ако човек се ограничи единствено в задълженията на семейния, родовия и обществения живот, той също следва стъпките на смъртта. 3. Схващанията и идеалите на националната принадлежност, изразявани от ограничения шовинизъм, също водят човека към царството на смъртта. 4. Ако човек живее единствено в сферата на расовите разбирания, на общочовешките стремежи и възгледи, той също е обречен на небитието. 5. В своите заключения Учителят е още по- категоричен. Той твърди, че дори човек да живее само за ангелите, т.е. за творческите йерархии в Живата Разумна Природа или за боговете, които създават системите на философските убеждения, също го очаква неизбежно смъртта. 6. Когато човешката душа живее със звездния ритъм за Цялото, за Великото Космично Начало, тя излиза от орбитата на смъртта и се възвръща към Центъра на Първоизвора на Живота. Този център с абсолютен, вечен и безкраен.
към текста >>

15. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа.
И правото да бъдем такива. Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа. Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа. Затова в Школата на "Изгрева" имаше представители и на Черната, и на Бялата ложа. Учителят Беинса Дуно управляваше тези две ложи и затова Михаил бе изпратен от Него във Франция да открие "фирма" и да носи на гърба си "рекламата" на Бялото Братство, макар че трябваше да продава
към текста >>

16. Откровенията в „Завета на цветните лъчи на светлината“ - Георги Томалевски (1897-1988)

Така и Учителят, в своето духовно проникване в словото и живота, съзира великия процес, при който небитието се превръща в битие.
Има документи и белези, макар и достатъчно скрити зад забележителната скромност и въздържаност на Учителя, които отбелязват и разкриват важни моменти от духовната му дейност. Според учениците на Бялото Братство, които са следели по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап от земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през нея година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителят е отпечатал макар и в ограничен брой книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“. От страниците на тази книга става ясно колко старателно и задълбочено Учителят е работил по текстовете на цялата Библия, като е проверявал достоверността на много от тях и ги е класифицирал така, че да станат подходящи и да бъдат включени в порядъка на цветните лъчи. В словата на библейските пророци той е успял да види творческите импулси на битието, тъй като свещените писания не са друго освен словесна илюстрация на ритмичните тласъци в развитието на човека и на цялото, които Великият Универсален Дух дава на човешкия род. Така и Учителят, в своето духовно проникване в словото и живота, съзира великия процес, при който небитието се превръща в битие. Човечеството не познава по-сериозни и по-автентични документи за Христа от четирите Евангелия и по-късно от посланията на апостолите. От тези неголеми по обем съкровища се изгради макар и неприложената напълно поради вътрешното си величие култура, а заедно с нея и цивилизация на християнството. Както учениците на Христа преди близо двадесет века изнесоха с неземно вдъхновение образа на Христа, редно е учениците на Бялото Братство, вземайки поука от това, да изнесат, доколкото възможностите им позволяват, Словото на Учителя, който разгъна Христовото Слово в необозримо широки рамки, за да го направи съвременно знание за човека, природата и Бога.
към текста >>

17. Мисли за любовта - Георги Томалевски (1897-1988)

която ни извади от небитието, тя е.
Мисли за любовта Любовта с една от същностите на Безначалния, на Великия Творец. Тя е. която ни извади от небитието, тя е. която ще ни възвърне към разтворените обятия на небето и любящото сърце на Бога. В много от окултните мисли на древността пътят на посвещение е бил път на знание и мъдрост, на посвещение в Любовта или. както го наричат, посвещение в Христа. Затова школата на Учителя на Бялото Братство в България е школа, която може да се нарече школа на Любовта. Една велика задача предстои на всеки роден в света, за да не бъдат раждането му.
към текста >>

18. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието.
Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят. Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат.
към текста >>

19. 27. СТРЕМЕЖЪТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Ако само за миг Творецът би заспал и изпуснал вселената от съзнанието си, всичко би изчезнало или би се разпаднало в първичен хаос, в небитие.
Огненият ти стремеж към истината ти е сложил вече печата пред висшите същества като Син на Истината. От силата на стремежа ти зависи по-ранното или по- късното негово реализиране. Интензивността съкращава времето. Ако гориш с бял пламък и вложиш всичките си сили за постигането на някой висок идеал, ти ще го постигнеш много по-бързо, отколкото ако мъждееш с червеникавия пламък на догарящ огън. Стремежът е подобие на интензивната мисъл, с която Творецът държи творението в съзнанието си. Ако само за миг Творецът би заспал и изпуснал вселената от съзнанието си, всичко би изчезнало или би се разпаднало в първичен хаос, в небитие. Така и човекът, който се стреми към нещо, не трябва да се разсейва, а е нужна пълната му концентрация в целта, за да я реализира. Всичко може да допуснеш да угасне или да отпадне в теб, но стремежът ти към Великото Начало не трябва да отпада никога! Той трябва да гори и се усилва с всеки изминат ден, като стане смисъл на живота ти, защото той ще те отведе към целта със сигурността, с която слънцето всяка сутрин изгрява от изток и крепи земята.
към текста >>

20. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога.
Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него!
към текста >>

21. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Да живееш, това значи да се организираш. А да се организираш, това значи да придобиваш повече светлина. Светлината носи безсмъртие в себе си. (Учителят Петър Дънов) Учителят на Бялото братство (ББ) в България Петър Константинов Дънов (известен сред своите последователи и с духовното име Беинса Дуно) е осветлил чрез Мъдростта на своето Слово на практика всички най-важни проблеми на видимото и невидимо Битие.
към текста >>

22. В отвъдното парите не ви вършат никаква работа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Нима всичко свършва и целият жизнен опит, всички уроци, които сме научили, безвъзвратно се губят в небитието?
В ОТВЪДНОТО ПАРИТЕ НЕ ВИ ВЪРШАТ НИКАКВА РАБОТА Хората много се вълнуват от това какво всъщност става с тях след смъртта им. Нима всичко свършва и целият жизнен опит, всички уроци, които сме научили, безвъзвратно се губят в небитието? Съгласете се, че изглежда много странно и нелогично на фона на онази фантастична прецизност и рационалност, която Създателя е вложил във всичко около нас. След физическата смърт душата на човека напуска физическото му тяло и продължава своя живот. Обикновено тя дълго време обикаля по познатите места и близките си хора. Някои души така и не успяват да се откъснат от тях, други пътешестват из целия Космос и достигат до далечни планети. Защо е така?
към текста >>

23. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Задачата е убийствено трудна за решаване! Додето не го трясва по главата като ослепително сияние простата истина, че нещо като не може да се закърпи; просто не може да се закърпи, и толкоз! Че трябва да се изрине с кюмюрджийската лопата несъвместимото минало, пльоснато в продънената дупка на небитието сега, тук, пред очите ни, и да се направи каквото трябва да се направи именно тук и сега! За да се върви напред! За да се издига нагоре и нагоре онова, на което му е дошло времето... * * * 7 март 1897 г.
Отдавна е минало опияняващото духовно време на трансценденталистите, на комуните им из Нова Англия, на Емерсон и Торо. Очевидно не можеш да пренесеш нищо оттам, където духовната почва вече е напълно различна от почвата на тукашната българска духовност. Все едно да учиш някой да срича чужд език, като с това по смешен начин губи напълно малкото, което все пак е негово, и което го радва било то добро, или посредствено! Как да преведеш чуждата - криво ляво задоволителна духовност - на своя почва? ! Трябва ли изобщо да се направи??? Как? Задачата е убийствено трудна за решаване! Додето не го трясва по главата като ослепително сияние простата истина, че нещо като не може да се закърпи; просто не може да се закърпи, и толкоз! Че трябва да се изрине с кюмюрджийската лопата несъвместимото минало, пльоснато в продънената дупка на небитието сега, тук, пред очите ни, и да се направи каквото трябва да се направи именно тук и сега! За да се върви напред! За да се издига нагоре и нагоре онова, на което му е дошло времето... * * * 7 март 1897 г. се определя от последователите на Петър Дънов като ден на прозрението на Учителя за духовната мисия, която му предстои да осъществи. Не зная за какво става дума и не съм се интересувал особено да разбера точно защо. Дали се е разтреперала земята, дали е бляснал небосвода, дали е слязъл ангел на бял кон и на чист български език е казал пред Петър и баща му, че се възлага специална мисия на лутащият се още възпитаник на американска духовен университет Дрю. Това е работа за доуточняване от тези, които искат да превърнат един голям всемирен духовен учител в субект на икони, групови екзалтации, пози и външни халосваници. Както между другото след години става с ред самозвани последователи на Дънов.
към текста >>

24. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

В гласоподавателните урни на небитието: „Гласувам за стегната магаричка.“ И пак: „С трепкав къч.“ И пак: „Със светли бърнички.“ И пак „С черни очи катранени навлажнени за магаре като мен.“ Четири пъти си пусна гласа, никой няма да подаде контестация до никаква комисия; магаричките им щръкват ушите само, виждам го аз с вътрешния си поглед - „Реви, братко, мисля си и аз за стегнатите им къчове и те разбирам.” Цигани, българи - какво ме интересува.
Блажена тишина. Насила си отворих очите, защото щях да се чувствам виновен, че съм такъв лентяй. Батерията на пауър-бука не беше заредена и я включих в контакта да се зареди, преди да седна на работната маса, и докато чаках, търкулих се на миндерчето, и печката в краката ми бумка с едни цепеници от двора, и таваните ниски, и топло, и заспах. Не мога да се събудя. Додето едно магаре не си пусна гласа. В гласоподавателните урни на небитието: „Гласувам за стегната магаричка.“ И пак: „С трепкав къч.“ И пак: „Със светли бърнички.“ И пак „С черни очи катранени навлажнени за магаре като мен.“ Четири пъти си пусна гласа, никой няма да подаде контестация до никаква комисия; магаричките им щръкват ушите само, виждам го аз с вътрешния си поглед - „Реви, братко, мисля си и аз за стегнатите им къчове и те разбирам.” Цигани, българи - какво ме интересува. Магарета... Пеперуди. Ставам. Ям таратор. С магданоз вместо копър. С лимонадка; докато Диди и Спаска пият по ракийка. Ръжен хляб. Оризец.
към текста >>

Той, Ти, Аз не сме Петър, Тизи и Наско, а стрелата, която всемирното съзнание отпраща през пустотата и мрака на небитието с едно светло съобщение, забито през върха й, за да освети и даде някакъв смисъл на човешкото съществуване; от някъде, дето не знаем къде е, за някъде, където също не е ясно защо и за какво, и как.
И сега съм във Варна и Варненско, и започвам първата - така да се каже - предглава на живота му. Защото книгата за него не започва с неговия живот. Не започва с родното му село Хадърча (сега Николаевка). Това, което е той в космическата си същност, не започва с раждането на ефимерното му тяло от утробата на майка му. Точно както е с тебе и мене, читателю мой. Той, Ти, Аз не сме Петър, Тизи и Наско, а стрелата, която всемирното съзнание отпраща през пустотата и мрака на небитието с едно светло съобщение, забито през върха й, за да освети и даде някакъв смисъл на човешкото съществуване; от някъде, дето не знаем къде е, за някъде, където също не е ясно защо и за какво, и как. И отлита нататък сигналът, отнякъде си пуснат, без да го прочетем (повечето от нас), както сме долетели, без да знаем откъде. Някога някой от нас го прекъсва, като не го предава в нова плът от плътта си - като не оставя поколение. Някога на някого му се дава да прочете съобщението на върха на стрелата си в полет и Той се случва да не остави поколение, а да стане - както ние го разбираме - всемирен учител и да го предаде, това космическо съобщение, на което е носител, вместо на някой син или дъщеря - слепи носители, - на учениците си - дванадесет, да речем, както са на Исус Христос. И не настръхвайте и не казвайте: „Ха, значи Дънов сега Христос ще го изкараш, тъй ли? “, защото мнозина са разчитали съобщението в себе си, без да оставят дванадесет ученици-апостоли, без да създадат школа и да споделят знанието си - поети, учени, прости хорица дори - като Уолт Уитман, стоят си, постоят, постоят загледани, усмихнати в залеза си, и си отидат с широко отворени очи.
към текста >>

Самото Слово! С главна буква! То е, което ще ме всмукне напред с вакуума си, защото и идеи, и думи, и хора, и съдби, и характери са дошли, са изсмукани от небитието от него само, от писателя, и за да извадиш от небитието, от нестаналото и идеи, и случки, и хора, и съдби, и характери, трябва да яхнеш и да се понесеш напред със Словото, което ги е създало.
Няма да разберем за стената пред носа си в тъмното, без да си ударим носа в нея, та да звънне тактилното ни чувство и без да видим отражението на светлината в нея със зрението си. На любителя философ - обясняваше цялото битие. Няма стена, няма свят, няма материя без сетиво да я възприеме. Бъркли бе прав. На утрешния писател това обясняваше какво е то да пишеш за каквото и да е - не идея в думи, не случка в думи, не хора и съдби и характери, описани в думи. Самото Слово! С главна буква! То е, което ще ме всмукне напред с вакуума си, защото и идеи, и думи, и хора, и съдби, и характери са дошли, са изсмукани от небитието от него само, от писателя, и за да извадиш от небитието, от нестаналото и идеи, и случки, и хора, и съдби, и характери, трябва да яхнеш и да се понесеш напред със Словото, което ги е създало. Грандиозната вълна на съобщението! Космическото мъртво вълнение на зова за разбиране, за приближаване, за хармонизиране, за сливане, за изпращане напред на този зов за ново сливане, ново разбиране, ново, по-плътно приближаване. Милиарди повици - толкова, колкото са човешките същества и с тях техните нови призиви за сближаване с новите рожби от плът и кръв, които носят напред тези призиви. Защо започваше животоописанието на великия учител Исус ученикът му Йоан с това предисловие за Словото като еднозначно с Бога и Творението, се питах аз на оня пясъчен баир и не можех отначало да проумея, въпреки че знаех, че това е най-доброто евангелие, най-доброто животоописание; просто го чувствах в дъното на костния си мозък. А? Близо половин век мина. Поп Константин Дъновски, баща на Петър Дънов За да се схване полетът на една стрела, трябва да се разбере откъде идва съобщението, което тя носи; коя е ръката, която я е отправила; накъде е била насочена.
към текста >>

За науката и религията (темата на Петър Дънов в първата му книга, след като се връща в България) - че науката и религията вървят в крак и че методизмът трябва да върви в крак или „адио бене пасати!“ - на добър му път към небитието.
Та не виждат ли тези хора, че младите се оттеглят от методизма, семействата си дори не следват, че науката е минала напред; обществото, правото, инженерството, стопанският живот си имат закони - кого могат да поведат тези чисти червеноврати душици на миналия век с коня си и библията си, дето нищо не знаят за философия, за инженерство, за медицина... Бог ли ще ни лекува и той ли ще строи за нас, като ни е дал медицината и инженерството сами да си се лекуваме и сами да си строим! Трябва знание, за да ни върне младите в редиците на методизма, и Бог не е против знанието, защото, каквото и да е то, то е знание, дадено от Него, и знание, което да усвоиме и разбираме до съвършенство. И дори споделя тези си мисли по време на някой и друг чай, но щом си разкрие душата, присъстващите започват да си прочистват гърлото с дискретни кашлички и минават на дискусия за ланшния сняг. А това не е добре за самочувствието на лъва. Не може да не му се обръща внимание, така както говори умни и добри, и лъчезарни неща. Не му обръщай гръб, защото ще изреве! Така се идва до съкрушителната предколедна статия на Стронг в списание „Кришчън Адвокейт“ в броя му от 22 декември 1853 година: „За Централна теологическа семинария“. За науката и религията (темата на Петър Дънов в първата му книга, след като се връща в България) - че науката и религията вървят в крак и че методизмът трябва да върви в крак или „адио бене пасати!“ - на добър му път към небитието. Сякаш небето се срива! Стронг не намекваше за слабости - назоваваше ги! Не предлагаше промени, изискваше ги! Доказваше, че неграмотни проповедници губеха половината от приелите методизма, и то най- добрите от паството си. Проповедите - сочеше той - са толкова безплодни, плоски и прости, че дори проповедниците им умират от скука, докато ги изнасят, а слушателите им спят. Добрите проповедници, образовани в други семинарии, извън методизма, го напускаха заради тъпотата и старомодността на днешните му доктрини. Ясно и просто. Стронг искаше голяма методистка теологична семинария, „организирана с такъв замах и в такъв мащаб, който да отговаря на семинариите на другите вероизповедания“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29620504379272