Търсене в текстове за 'Наука'

96. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства.
Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почва от елементите и се идва до цялото. Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр. Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата. Запознаването с тия символи на геометрията упражнява отлично влияние върху човека. Чрез геометрията едно неразположение може да се превърне в разположение. Всяка права линия упражнява психично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен, нека да се занимава с геометрия.
към текста >>

97. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1]
Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята. Кл. Скопаков казва по този въпрос: „Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1] Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява. Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети. Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот. Всяко детско чувство, всяка детска работа трябва да е проникната от този елемент.
към текста >>

98. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата.
Подражателността през втория период продължава да играе роля, само че изменява характера си. През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски.
към текста >>

99. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Дюи казва: „Училищата употребяват наука, годна за възрастни, и материал, който няма никакви връзки с нуждите на развиващия се организъм, и се опитват да наложат това на децата, като ни най-малко не се съобразяват с това, което е нужно на децата през периода на техния растеж.” * Дюи цитира и думите на Рус[2] „Страхувайте се да пречите на природата!
То трябва да се постави през всеки период в допир с тая област на външния свят, която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работа, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тия енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тия сили, способности, дарби и добродетели, които съответстват на дадената възраст. Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, трябва да имаме предвид гореказаното и дали те са в хармония с нуждите и силите, които се развиват през съответния период. Тогава всички педагогически въпроси се явяват в нова светлина. Дюи казва: „Училищата употребяват наука, годна за възрастни, и материал, който няма никакви връзки с нуждите на развиващия се организъм, и се опитват да наложат това на децата, като ни най-малко не се съобразяват с това, което е нужно на децата през периода на техния растеж.” * Дюи цитира и думите на Рус[2] „Страхувайте се да пречите на природата! Вие твърдите, че обичате цената на времето и се страхувате да го губите напразно. И не забелязвате, че губите повече време, когато го употребите зле. Детето, което лошо сте учили, е много по-далеч от съвършенството, отколкото онова дете, което никак не сте учили.” Едуард Клапаред казва: ”Психологът е длъжен да следи и най-малките прояви, които характеризират периода на детето, като се стреми да не противоречи на природата, а да я следва, иначе го застрашава неуспех.”[3] Основният педагогически закон за периодите гласи:
към текста >>

Всяка епоха носи известни културни придобивки в науката, философията, религията, изкуството, техниката и пр.
Същият печален резултат се получава, ако не даваме материал на паметта през втория период. Пропуснатото през този период мъчно може да се навакса. Тогава човек също така ще има слаба памет. По-долу, при разглеждане на трите периода, ще се изтъкне в подробности кои детски сили и заложби в кой период са в подем и разцвет, за да се обърне специално внимание върху тях през съответния период. Връзка на образованието с нуждите и задачите на епохата. Всяка епоха носи известни културни придобивки в науката, философията, религията, изкуството, техниката и пр. И човек, за да бъде деен член на епохата, трябва да ги усвои. Всяка епоха поставя на човека известни задачи, известни проблеми, които той трябва да разреши. Всяка епоха се вълнува от известни въпроси, спрямо които човек трябва да вземе едно правилно становище. Всяка епоха развива нови страни на човешкия дух. Всичко това трябва да се вземе предвид при образованието.
към текста >>

100. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр.
б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие.
към текста >>

НАГОРЕ

0.12105798721313