НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
347
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Книгата
Науката
и възпитанието 1896г
Науката
и възпитанието 1896г
Наука и възпитание
към текста >>
Наука
и възпитание
Науката и възпитанието 1896г
Наука
и възпитание
към текста >>
2.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
От книгата "
Науката
и възпитанието"
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ „Милост и истина се срещнаха: правда и мир ся целунаха. Истина от земята ще прозябне: Иправда от небето ще надникне.“
към текста >>
Отговаряме: с помощта на
науката
и възпитанието.
Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа! Но по кой път и по кой начин человечеството ще може да постигне и осъществи всички тия обещания и блага?
Отговаряме: с помощта на
науката
и възпитанието.
Този отговор може би ще повдигне недоразумение у някои умове, па даже и ще ги съблазни с мисълта, че това е блуждаеща химера. Навярно те ще ни посочат за пръв пример нашето отечество със своите си заведения, училищните ни учреждения с техните учители и ученици, нашата дипломация със своите си министри, законоведци, съдии, чиновници и водители, нашата интелигенция със своите образовани младежи от всичките разреди на обществения строй. И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието? Попитай обществото, и то ще ти каже цялата истина.“ Това, което ни се навежда, е вярно, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина на злото у нас? Може би това да ни се вижда истинно до нейде си, но ние не можем да допущаме такова едно заключение, което не почива на никакви основи.
към текста >>
Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което
науката
нарича хередитарност (наследственост).
Нам ни е известно, че болестите и заразите в органическия свят не произлизат от здравословните условия на хигиеническите закони, а напротив – от неизпълнение на тия закони, които самата органическа природа ни диктува. Този факт ще ни доведе към по-право и ясно разбиране на този важен въпрос. На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания. На такива человеци, колкото много и колкото добро образование и да им дадем, ако тяхното естество не се измени по дух, те ще си спазят същия стар нрав. Че в това има истина, може да се види и от народната поговорка, които казва, че вълкът по-лесно променява космите си, отколкото нрава си.
Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което
науката
нарича хередитарност (наследственост).
Жесток природен закон действително, но все-таки истинен. Такива опасни человечески микроби в което и да е общество, горе долу образовано, рано или късно ще се узнаят от общия дух, който ще ги изтика вън от здравия организъм на социалния строй. Този социален строй на здравия организъм по естество не може за дълго време да търпи разстройство и анархия в себе си. Това правило е общ неизменяем закон на Природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете.
към текста >>
Става ясно тогава, че у нас истинските начала на
науката
са едвам хванали корен.
Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага.
Става ясно тогава, че у нас истинските начала на
науката
са едвам хванали корен.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо.
към текста >>
Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от
науката
и образованието?
Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.
Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от
науката
и образованието?
Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо. Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи.
към текста >>
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето
науката
и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба. Нима лошото положение и състояние в тях е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре върху този въпрос, той ще бъде вторият Жан-Жак Русо.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето
науката
и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, в тях днес се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
към текста >>
Науката
е подигнала своят глас в полза на тази истина.
Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняването и премахването на злото. И то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразувания. В тия държави различни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи. Това свидетелства статистиката. Тук има една необорима истина, че под влиянието на благородните сили на живота и неговите благи духовни подбуждения тези хора са почнали по-дълбоко да съзнават своята длъжност спрямо другите и спрямо изискванията на великия биологически закон.
Науката
е подигнала своят глас в полза на тази истина.
Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото?
към текста >>
От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че
науката
и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от един и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта. Сега ако всякой един изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане. Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало. Духът ни тогава ще има такава съвършена среда като светлообразния етер, която ще ни открива посредством своите вълнения хубостта и величието на една Жива вселена, която се простира пред ума ни. Един миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.
От фактите на ръка длъжни сме да приемем поначало истината, че
науката
и възпитанието са два от необходимите елементи за сближаването и развиването на народите и обществата.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме.
към текста >>
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че
науката
и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме.
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че
науката
и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
“ На това питане ще отговорим направо. Истината ще си е Истина през всичките векове. Тя ще има същото влияние и сила в душата ни, когато и да е и където и да е, под какъвто вид, форма и образ и да ни се представи. Стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. Религията ще си стои там, гдето си е била.
към текста >>
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в
науката
, и възпитанието.
Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение. Бог говори Истината, ала человек по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете. Тук именно лежи една от опасностите за успеха на истинската религия. Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която человекът от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят. Тази вяра е вършела велики дела и добродетели, тя е въодушевлявала неговата душа с мисли свети, с мисли велики, с идеи възвишени за доброто, за хубавото, за истинското.
Тази вяра и днес е самият мощен двигател и в
науката
, и възпитанието.
Тя е силата на любовта към знанието на Истината, която ни принуждава да се стремим да дирим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления.
към текста >>
Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е
наука
и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място.
Каква самоотверженост е почнала да се развива днес в душата на человечеството! Какви жертви се правят от всички благородни хора, само да ни се даде случай да видим лицето на онази деятелност, която лежи скрита в дълбочините на Природата! И каква Радост ще изпълни душата и ума ни, когато само сполучим да надникнем в дом й! Да, велика и блага Истина, светлина на Живота ни, която подбужда и въодушевлява ума ни и душата ни към велики подвизи и стремления. Ние сме говорили вече доволно върху общия характер на предмета.
Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем един важен въпрос: що е
наука
и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място.
В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на человека. Те изявяват характера на неговото сложно естество, което е заставено от върховните природни закони да действа и работи за поддържане устройството и порядъка на вътрешния си свят. Мислите и желанията по същите начала, както и във физическия свят, се стремят към центъра на теготенето, т.е. към началото на нещата. Това стремление на мислите и желанията по същия закон, както и във веществения свят, произвожда деятелност, която се отбелязва с постоянни акции и реакции от едно състояние в друго, които са причината за постоянните променения на умствената и душевна деятелност.
към текста >>
Науката
в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Достойнството и качеството на тия вътрешни влияния създават почвата за нашето здравословно развитие. Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата. Ако не това, то противното ще последва. Вътрешната сила в Живота има за цел уреждането на мислите и желанията в естеството на душата и нейното правилно и истинско запознаване с нещата, предметите и силите в Природата. От това правилно разбиране зависи истинското ни просвещение.
Науката
в този случай е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явлението на Природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на духовните естествени закони в душевния ни живот.
Възпитанието е необходимо за истинското знание и истинския успех. То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен.
към текста >>
Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е
наука
, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота.
То е тъй нужно, както здравото тяло за здравия ум. Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на человека. От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот.
Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е
наука
, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота.
Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W.
към текста >>
Тогава що е
наука
?
От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава един народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане. Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.
Тогава що е
наука
?
Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее.
към текста >>
Под думата
наука
се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
Предметът по естество има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука?
Под думата
наука
се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
„Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията.
към текста >>
„
Наука
– казва сър У.
Външният характер съставлява физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биолого-психическата страна на умствено-душевния живот. Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота. Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти.
„
Наука
– казва сър У.
Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки.
към текста >>
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата
наука
се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки. Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W.
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата
наука
се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.
към текста >>
Думата
наука
се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от
науката
, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например
науката
на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее.
Тогава що е наука? Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани.
Думата
наука
се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от
науката
, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например
науката
на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее.
Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме.
към текста >>
Науката
с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.
Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека.
Науката
с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията.
Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество.
към текста >>
Науката
е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението.
На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
Науката
е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.
към текста >>
Науката
вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.
Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот. Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен.
Науката
вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина.
Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен.
към текста >>
Този свят, когото гледаме и усещаме,
науката
ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми.
Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата.
Този свят, когото гледаме и усещаме,
науката
ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми.
Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим. Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.
към текста >>
Себепожертващият дух на
науката
отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на человека. Добрата храна е необходимият елемент за поддържането на какъвто и да е жизнен организъм. Без това й качество тя произвожда във физическия органически свят мършавост, в умствения – заблуждения и мрак, в Духовния – разврат и нравствен упадък на человеческите общества. Не трябва да се мамим – общите закони на Природата са еднакви навсякъде и във всяка област на мировия свят. Самата дума развитие и просвещение подразумява общо стремление на целият духовен живот към съвършенството на Доброто.
Себепожертващият дух на
науката
отвсякъде иде да поднесе своите услуги на человечеството и да му помогне в трудния подвиг, който има още да извърши, преди идването на „истинското царство на Мира“ или, както Христос го нарича, „Царството Божие“, което е вътре в нази и което ще дойде в своята сила, само когато ние бъдем добре приготвени да го приемем.
Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на един нов порядък, който ще бъде вечен. Но преди това време человечеството трябва да възтържествува над природния свят, силата на Духа трябва да го подигне и освободи от материалното и привременното, което така силно още го държи привързано до лицето на Земята като някой пълзящ червей, който едвам е излязъл от дупката на подземието си. Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф.
към текста >>
Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от
науката
?
Разбира се, че в такова положение и състояние не може да съществува никакво щастие или блаженство. Но да се повърнем на въпроса си. „Истината е кръг – казва проф. Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността.
Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от
науката
?
Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот.
към текста >>
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или
наука
преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и
науката
сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или
наука
преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и
науката
сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък.
Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове.
към текста >>
Науката
обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили. Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество.
Науката
обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката? Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос.
към текста >>
Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на
науката
?
Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-напредналите Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом? „Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на
науката
?
Този е един спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове. Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие. Настоящият порядък във Вселената се управлява от три главни и основни закони. Те са закона на теготенето, мисълта и биос. Законът на теготенето подразумява материята, мисълта подразумява ума, биос подразумява душата.
към текста >>
Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската
наука
.
Где сме тогава ний, какъв път сме пропътували? Да, ние сме още в преддверието на вечността, на която центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Да, велики мисли представлява Вселената за нашето размишление. Мисли, които са пълни със значение за всякой ум и дух, които разбират. Но да се повърнем на предмета си изново.
Тия три свята със своите закони, сили и субстанции съставляват полето и областта на истинската
наука
.
От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата.
към текста >>
Науката
не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на человека, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата. В този случай веществото представлява формата, ума, силата, душата, живота. Тези понятия са станали предмет на три главни школи или философски системи: т. нар. материалистическа, която приела материята само за съществена; идеалистическа, която приема ума само за действителен; спиритуалистическа, която приема Духа и душата за реални. Всяка една от тези школи по своя начин тълкува и изяснява явленията в Природата.
Науката
не е отговорна за изопачените и криви тълкувания на тия философски школи.
Тия три течения в Умственият свят упражняват голямо влияние върху обществения живот. Според преодоляването на кое и да е от тези учения – такова настроение вземат и хората въобще. Тези влияния са спорадически, проявляющи се в известни периоди на человеческото развитие, като меняват своя образ и степен на умствена деятелност от едно състояние в друго. Възможно е за един ум да мине през всичките. Наклонността ни към едно от тия влияния ще зависи до голяма степен от естеството, начина и устройството на нашето мислене
към текста >>
Науката
ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
Ако пак в устройството на умствената организация преодолява елементът на чувствующата осезающа мислеща способност, умът ще приеме материализма за начало. Ако пак в устройството на умствената организация преодолява верующата, духовно мислеща способност, то умът ще приеме спиритуализма за начало. По-ясно в научен език: ако предните центрове в мозъка са повече развити от долните и горните, то умът ще клони към идеализма. Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят).
Науката
ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони.
Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“
към текста >>
Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което
науката
е положила за основа.
Ако пък долните, очни центрове са повече развити от горните и предните, то умът ще клони към материализма. Ако пък горните корони са повече развити от долните очни и предните челни, то умът ще клони към спиритуализма (Духовния свят). Науката ни е указала вече, че каквото и направление е да вземаме, животът ни ще се определи от общи и неизменяеми закони. Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.
Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което
науката
е положила за основа.
Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест.
към текста >>
Чрез произнасянето на тази първа заповед на
науката
съмнението се е напълно посветило ней.
Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“
Чрез произнасянето на тази първа заповед на
науката
съмнението се е напълно посветило ней.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
към текста >>
Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което
науката
е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.
Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест.
Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което
науката
е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си.
А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>
Задачата на
науката
, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
Задачата на
науката
, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И
към текста >>
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението.
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание
към текста >>
НАУКАТА
И
Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание. Нашият ум се нуждае от подобни идеали, които да му дадат нова сила да ръководи живота ни в пътя на просвещението. От книгата "Науката и възпитанието" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
НАУКАТА
И
ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание Дял първи. Две влияния. І. Наука и възпитание
към текста >>
І.
Наука
и възпитание
НАУКАТА И ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание Дял първи. Две влияния.
І.
Наука
и възпитание
1. Ум – наука, знание 2. Сърце – възпитание, себевладеене 3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование
към текста >>
1. Ум –
наука
, знание
ВЪЗПИТАНИЕТО Съдържание Дял първи. Две влияния. І. Наука и възпитание
1. Ум –
наука
, знание
2. Сърце – възпитание, себевладеене 3. Неизменният ред в природата 4. Обуздаване на низшето естество 5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото
към текста >>
10. Що е
наука
и що – възпитание
5. Съвременното образование 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 7. Благородните цели изискват благородни средства 8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията
10. Що е
наука
и що – възпитание
ІІ. Науката 1. Що е наука Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената
към текста >>
ІІ.
Науката
6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 7. Благородните цели изискват благородни средства 8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията 10. Що е наука и що – възпитание
ІІ.
Науката
1. Що е наука Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека
към текста >>
1. Що е
наука
7. Благородните цели изискват благородни средства 8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията 10. Що е наука и що – възпитание ІІ. Науката
1. Що е
наука
Напредъкът в науката Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна
към текста >>
Напредъкът в
науката
8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията 10. Що е наука и що – възпитание ІІ. Науката 1. Що е наука
Напредъкът в
науката
Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна Истината и знанието
към текста >>
2. Областта на
науката
Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна Истината и знанието
2. Областта на
науката
Трите основни закона Закон на Всемирното притегляне (Гравитация) Закон на Мисълта Закон на Биос Три течения в умствения свят
към текста >>
І.
Наука
и възпитание
правда и мир се целунаха. Истина от земята ще прозябне[2] и правда от небето ще надникне.” (Пс. 85:10-11) Дял първи Две влияния
І.
Наука
и възпитание
1.Ум – наука, знание 1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие.
към текста >>
1.Ум –
наука
, знание
Истина от земята ще прозябне[2] и правда от небето ще надникне.” (Пс. 85:10-11) Дял първи Две влияния І. Наука и възпитание
1.Ум –
наука
, знание
1. Светът, в който живеем, е пълен с тайни и загадки. На всяка стъпка нашият непрекъснато развиващ се ум се сблъсква с безброй явления, които се различават по вид, род и степен. Тези явления произвеждат хиляди впечатления и усещания в дълбините на душата. Те подбуждат ума с всичките си сили и способности да търси техните причини, да открие законите, по които се извършват, а така също и да разгадае значението им за човешкото щастие и дългоденствие. 2. Несъмнено всички тези явления и загадки се управляват от определени закони[3] и са резултат от действието на известни природни сили, които работят за осъществяването на някаква всеобща цел[4], към която се стреми целият човешки род, макар и още несъзнателно.
към текста >>
Отговорът е: с помощта на
науката
и възпитанието.
2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата. Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели?
Отговорът е: с помощта на
науката
и възпитанието.
2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера. Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас?
към текста >>
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито
наука
, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе.
Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера.
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито
наука
, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
към текста >>
5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат
науката
и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е напреднало до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе. 3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение.
5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат
науката
и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”.
към текста >>
По-скоро се дължи на липсата на истинска
наука
и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
По-скоро се дължи на липсата на истинска
наука
и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота.
Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар.
към текста >>
„закон на наследствеността”, познат в
науката
още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата.
Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар.
„закон на наследствеността”, познат в
науката
още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата.
8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм. Този социален организъм е така устроен, че не може дълго време да търпи дисхармония и анархия в себе си. 9. Това правило е общ, неизменен закон в природата. Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв.
към текста >>
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на
науката
едва са пуснали корен в човека.
10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на
науката
едва са пуснали корен в човека.
Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба.
към текста >>
14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от
науката
и образованието?
Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба.
14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от
науката
и образованието?
Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18]. 15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние. В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават.
към текста >>
15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където
науката
и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние.
13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това. Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба. 14. Нима лошото положение и състояние в тези страни е причинено от науката и образованието? Ако някой може да ни осветли по-добре по този въпрос, то той ще бъде втори Жан-Жак Русо[18].
15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където
науката
и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние.
В тези страни днес съществува една по-разумна и човеколюбива свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения човек. 16. Общественото мнение в тези страни стои на по-стабилна основа и е поставено по-високо от управлението на държавата. Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.
към текста >>
19.
Науката
е привела доводи в полза на тази истина.
Пороците в обществото не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се използват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не от правителството, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни преобразования. 17. В тези държави различни човеколюбиви общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа. За това впрочем свидетелства и статистиката. 18. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подтици тези хора са започнали по-дълбоко да осъзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – закона на Цялото[19].
19.
Науката
е привела доводи в полза на тази истина.
Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото?
към текста >>
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност
науката
и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
– духовно просвещение; – повдигане. 7. При такива условия у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината. Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека. 8. Смисълът на човешкото битие
1. И тъй, като се основаваме на фактите, почерпани направо от живота, не можем да не признаем, че по силата на своята универсалност
науката
и възпитанието са два мощни фактора за развитието и сближаването на народите.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му. 2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у човека от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31] 3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на човека все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата. 4. Колко хиляди години са били необходими на човешкия дух, за да се освободи от тия животински недъзи! Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
към текста >>
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че
науката
и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато човек дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието. А посредством своя ум, подпомогнат от пробудените сили на безсмъртната си душа, той трябва да се възвиси до понятието за нравствения свят. 5. Само по този начин човек би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената. 9. Вярата и религията 1. Някои философи могат да повдигнат друго едно възражение.
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че
науката
и възпитанието са единствените средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ” 2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.
към текста >>
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на
науката
и възпитанието.
11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста. Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала човекът още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа. В това именно се крие една от опасностите за успеха на истинската религия. 12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на
науката
и възпитанието.
Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
към текста >>
10. Що е
наука
и що – възпитание
Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
10. Що е
наука
и що – възпитание
1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39]
към текста >>
1. Дотук ние говорихме за
науката
и възпитанието в най-общ план.
Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата! Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание
1. Дотук ние говорихме за
науката
и възпитанието в най-общ план.
За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е.
към текста >>
За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е
наука
и що – възпитание.
Какви жертви се правят от всички високо напреднали и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата! 14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план.
За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е
наука
и що – възпитание.
Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание. 2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят. Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата.
към текста >>
2.
Науката
и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание. Това е особено важно и трябва да му се отдели специално внимание.
2.
Науката
и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на човека, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Те разкриват сложното му душевно естество, коeто е заставено от върховните природни закони да работи за организиране на вътрешния му свят и за поддържане на реда и хармонията в него.[39] 3. Мислите и желанията въз основа на същите закони, които действат и във физическия свят, се стремят към своя притегателен център, т. е. към началото на нещата. Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на човека. 4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие.
към текста >>
Тук именно ни идват на помощ
науката
и възпитанието.
4. Характерът и естеството на тия душевни процеси създават условията за нашето правилно или неправилно развитие. Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека.
Тук именно ни идват на помощ
науката
и възпитанието.
6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. 7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека.
към текста >>
6.
Науката
е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
Ако нашите мисли и желания са стъпили върху здравата основа на истинските принципи и се привличат от висши цели, то и резултатите от това ще бъдат благотворни за нашето развитие. В противен случай ще наблюдаваме точно обратното. 5. Вътрешната сила, която действа в живота на човека, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата. От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на човека. Тук именно ни идват на помощ науката и възпитанието.
6.
Науката
е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.
7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на човека. Истинското възпитание дава правилна насока на умствената дейност и насочва към разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждането на живота, а не за неговото разрушаване. То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той.
към текста >>
ІІ.
Науката
То е така необходимо, както здравото тяло е необходимо за здравия ум.[40] 8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси.
ІІ.
Науката
Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота?
към текста >>
Полето на съвременната
наука
е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава един народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той. И обратно – колкото по-малко са те, толкова по-долу стои този народ в стълбицата на своето духовно развитие. 9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката
Полето на съвременната
наука
е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен.
Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
към текста >>
1. Що е
наука
?
9. Днес благодарение на добре развитата образователна система научните знания, придобити чрез дълги наблюдения и експерименти, подредени систематично и направени достъпни за всекиго, могат да проникнат всред широките маси. ІІ. Науката Полето на съвременната наука е твърде тясно – то се ограничава почти изключително във физическия свят.[41] Предметът, който ни занимава, има двояк характер: външен и вътрешен. Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]:
1. Що е
наука
?
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука?
към текста >>
1. Що е
наука
Външният характер съставя физико-физиологическата страна на умствения живот, а вътрешният характер съставлява биопсихическата[42] страна на умствено-душевния живот. Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.
1. Що е
наука
1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е.
към текста >>
1.1. Напредъкът в
науката
Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука
1.1. Напредъкът в
науката
1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е.
към текста >>
1. Що е
наука
?
1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката
1. Що е
наука
?
Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.”
към текста >>
Под думата „
наука
” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука?
Под думата „
наука
” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго.
към текста >>
2. „
Науката
– казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието.
Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука 1.1. Напредъкът в науката 1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти.
2. „
Науката
– казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието.
Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е.
към текста >>
2. Въобще думата „
наука
” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго.
Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.”
2. Въобще думата „
наука
” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго.
Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.
към текста >>
3. С термина „
наука
” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е. съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки.
3. С термина „
наука
” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
към текста >>
В сравнение с
науката
на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска
наука
е постигнала огромен напредък.
съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
В сравнение с
науката
на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска
наука
е постигнала огромен напредък.
И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението.
към текста >>
4. Със започване на християнската епоха
науката
е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].
Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството.
4. Със започване на християнската епоха
науката
е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45].
Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
към текста >>
5. Днес
науката
е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението.
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
5. Днес
науката
е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.
към текста >>
Този подтик на човешкия дух към знание, към
наука
е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат.
Този подтик на човешкия дух към знание, към
наука
е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло.
Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека.
към текста >>
6.
Науката
днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.
5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението. Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен.
6.
Науката
днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.
Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройството на вселената. От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр.
към текста >>
2. Според съвременната
наука
тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.
4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици.
2. Според съвременната
наука
тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.
В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение.
към текста >>
Саможертвеният дух на
науката
идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.
– във физическия свят – хилавост; – в умствения – заблуждение и мрак; – в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества. Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.[50] 3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто.
Саможертвеният дух на
науката
идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”.
Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:2І) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем. 4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят. 5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка.
към текста >>
Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от
науката
?
Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство. 1.6. Истината и знанието 1. „Истината е кръг – казва проф. Бородин[51] – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг.[52] Всяка година, всеки ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и така той се приближава към кръга. Ние можем да достигнем този кръг само ако допуснем като условие вечността.
Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от
науката
?
Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
към текста >>
4. Макар че
науката
сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.
2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-напредналите същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?! 3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54]
4. Макар че
науката
сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред.
Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката
към текста >>
5.
Науката
обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието.
3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
5.
Науката
обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието.
В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно.
към текста >>
2. Областта на
науката
4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума.
2. Областта на
науката
2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно. Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме. 2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона:
към текста >>
1. След като дадохме това определение на
науката
, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира?
И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество. 5. Науката обаче, взета в най-дълбок смисъл, е резултат от едно отличително качество на човешкия дух, който е свързан с Великия Дух на Битието. В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона
1. След като дадохме това определение на
науката
, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира?
Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно. Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на науката така, както я познаваме. 2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56];
към текста >>
Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на
науката
така, както я познаваме.
В човешкия дух още от самото начало е вложен стремеж да усвои по вътрешен път пътеките на Истината и да разбере законите на природата, за да има сили да впрегне енергията ú на работа и да съгради здрава основа на своето съществуване, развитие и усъвършенстване в Доброто и Красотата – най-възвишеният идеал на разума. 2. Областта на науката 2.1. Трите основни закона 1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира? Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно.
Тук няма да се спираме на разискванията по този въпрос, а ще определим областта на
науката
така, както я познаваме.
2. Сегашният ред във вселената се управлява от три основни закона: – Закон на Всемирното притегляне или Гравитация[55]; – Закон на Мисълта[56]; – Закон на Биос[57]. 3. Законът за Гравитацията подразбира материята, Законът на Мисълта подразбира ума, а Законът на Биос подразбира душата.
към текста >>
Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската
наука
.
Той е, който превръща енергията във вселената от едно състояние в друго и я впряга да служи на душата за нейното повдигане. Той е, който пръска навсякъде благословение, който пълни сърцата на всички живи същества с вяра и любов, с мир и радост. Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко. 2.5. Три течения в умствения свят 1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос.
Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската
наука
.
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”: – веществото представлява формата; – умът е силата (съдържанието); – душата е животът (смисълът). 3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи:
към текста >>
Науката
обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи: – материализъм – приема, че само материята е съществена; – идеализъм – приема само ума за действителен; – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални. 4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата.
Науката
обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми. 6. Умът на човека може да мине и през трите влияния.
към текста >>
1.
Науката
е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони.
8. Или казано по-конкретно на френологичен език: – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм; – ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм; – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят). 2.6. „Научни истини” и „научен скептицизъм”
1.
Науката
е доказала вече, че каквото и направление да вземаме, животът ни ще се определя от общи и неизменни закони.
Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.
към текста >>
Не е тайна, че много „истини” в
науката
са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития.
Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.
Не е тайна, че много „истини” в
науката
са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития.
При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.
към текста >>
При това съвременната
наука
има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години.
Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития.
При това съвременната
наука
има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години.
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.”
към текста >>
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в
науката
, от онова, което е неистинно и преходно?
Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години.
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в
науката
, от онова, което е неистинно и преходно?
За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея.
към текста >>
За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на
науката
, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило.
И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”. Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под удара на нови научни факти, на нови открития. При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно?
За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на
науката
, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило.
4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове.
към текста >>
5. При произнасянето на тази първа заповед на
науката
съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея.
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.”
5. При произнасянето на тази първа заповед на
науката
съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея.
Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
към текста >>
6. Това съмнение, което
науката
допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си.
А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест.
6. Това съмнение, което
науката
допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си.
То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г.
към текста >>
7. Задачата на
науката
, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие.
7. Задачата на
науката
, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т.
към текста >>
Според херметичната
наука
се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер.
Аз разбирам „майка” в широк смисъл. Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др.
Според херметичната
наука
се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер.
Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята. Съвременната окултна наука приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния.
към текста >>
Съвременната окултна
наука
приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния.
Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер. Съвременната физика отхвърля твърдението за съществуването на етера като универсална механична среда и въвежда представата, че в пространството съществуват различни физически полета като форми на материята. Учителят за етера: „Етер означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата „ет” е първичното начало, от което нещата се раждат. „Тер” е това, което отглежда нещата на земята.
Съвременната окултна
наука
приема, че съществуват четири категории етер в пространството или четири състояния.
Той прониква въздуха и се счита за най-рядката въздухообразна материя. Отличава се с голяма лекост и ефирност. Нещата едно друго се проникват. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото, по-голямото го обгръща.
към текста >>
Това може да е правдоподобно, но съвременната
наука
не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение.
Учителят за теорията на Дарвин: „Според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на видовете, но не можа напълно. Например, според тази теория как може да се обясни произходът на заека? По какво стечение на обстоятелствата той е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията.
Това може да е правдоподобно, но съвременната
наука
не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение.
Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. Сегашната наука твърди, че хората едно време са били животни. Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре.
към текста >>
Сегашната
наука
твърди, че хората едно време са били животни.
Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота или може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабите е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма.
Сегашната
наука
твърди, че хората едно време са били животни.
Аз казвам: нито един от вас не е бил животно. Вашето тяло е било животинско, но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло отгоре. Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че човекът е произлязъл от нисшите животни. Желязото е излязло от земята и от него направиха автомобила, но аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята.
към текста >>
[40] В частта „
Науката
” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на
науката
.
На земята сърцето е по-силно от ума, то е по-старо. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Но при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух. Затова казваме, че душата страда, умът се обърква, сърцето излиза от релсите на своя живот, волята се парализира, но духът никога не отпада.”
[40] В частта „
Науката
” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на
науката
.
Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1.
към текста >>
[41] Съвременната
наука
оперира главно с т. нар.
Няма обаче обособена отделна част за възпитанието. За него се споменава и по-нататък, но накратко, например в дял втори – ІІІ.3. Този дисбаланс засилва предположението, че е замислена втора част на книгата, където акцентът да падне именно върху възпитанието. Вж. бел. № 1.
[41] Съвременната
наука
оперира главно с т. нар.
обективен, конкретен ум в човека. За този ум Учителят казва, че „работи с фактите и схваща нещата материалистически. Готов е да се нагласи така, че да може да се върти навсякъде, накъдето го насочат. Той се стреми да угоди на всичко и на всички. Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло.
към текста >>
[42] В
науката
съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя.
Посредством обективния си ум човек изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло. Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският Човек – не е нищо друго освен Божественото начало в човека. Той работи с принципите и законите. Общо може да се каже, че субективният ум е родител на обективния човешки ум. Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.”
[42] В
науката
съществува понятието биопсихизъм”, според което психиката е присъща на цялата жива материя.
Представители на това схващане са Т. Хобс, Е. Хекел и В. Вунт. Р. Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека.
към текста >>
Според окултната
наука
съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм.
Вунт. Р. Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за човека. На тази теория се противопоставя панпсихизмът на Г. Фехнер, според когото целият свят е одушевен. Вероятно Учителят разглежда това понятие в по-широк аспект.
Според окултната
наука
съществува едно съответствие (сходство) между устройството на човешкия организъм и социалния организъм.
В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39.
към текста >>
[43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на
науката
в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
В този ред на мисли законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са аналогични на тези, на които се подчинява човешкият организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Става въпрос за термина „Синархически ред”, въведен от изтъкнатия френски окултист Сент Ив д’Алвейдър (XІX в.). Повече за умствено-душевния живот – вж. дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39.
[43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на
науката
в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”.
[44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860).
към текста >>
френо – ум и логос –
наука
) е
наука
за ума, основана върху физиологията на мозъка.
Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860). [45] Френологията (гр.
френо – ум и логос –
наука
) е
наука
за ума, основана върху физиологията на мозъка.
Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
към текста >>
[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от
науката
, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека.
[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от
науката
, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж.
глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú.
към текста >>
[58] В окултната
наука
съществува следното деление: 1.
Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон. Във философията на Учителя този закон води своя произход от един от трите Битийни принципа – „Истина”. [56] В терминологията на Учителя този закон е производен на Битийния принцип „Мъдрост”. [57] Биос (гр.) – живот. В терминологията на Учителя този закон води произхода си от Битийния принцип „Любов”.
[58] В окултната
наука
съществува следното деление: 1.
Есенциален (лат. – същност) свят или свят на принципи. 2. Субстанциален (лат. – под-стоене) свят или свят на закони. 3. Материален свят или свят на факти.
към текста >>
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на
науката
и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Брадли и изучава тяхното собствено движение. Създадената от него т.нар. „Теория за централното слънце” е първият опит за изучаване строежа на галактиката върху основата на движението на звездите, но неговото предположение за това, че центърът на галактиката се намира в Плеядите, се оказва несъстоятелно. Написва редица популярни книги по астрономия и изготвя подробна карта на Луната. [66] Плеядите е звезден куп в съзвездието Телец, а Персей е съзвездие в близост до Телец.
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на
науката
и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти век защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Бащата на Гор, почитаемият Джон Ридтон Гор, е архидякон на Етънри (Ирландия). Дж. Е. Гор завършва колежа „Св. Троица” в Дъблин през 1865 г. като първенец на випуска и получава диплома за инженер.
към текста >>
Обучението е по последната дума на медицинската
наука
.
Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Дипломната работа е защитена успешно на 19 април 1894 г., а на 4 юли 1894 г. Петър Дънов получава свидетелството си за завършен учебен курс в този институт. През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година.
Обучението е по последната дума на медицинската
наука
.
От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна.
към текста >>
Науката
и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели.
През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година. Обучението е по последната дума на медицинската наука. От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ
Науката
и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели.
Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
към текста >>
Първото преработено издание на книгата
Науката
и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
Първото преработено издание на книгата
Науката
и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940).
Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св.
към текста >>
В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „
Науката
и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството.
В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „
Науката
и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание.
към текста >>
Едно такова по-задълбочено научно изследване на
Науката
и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Едно такова по-задълбочено научно изследване на
Науката
и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци.
към текста >>
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на
науката
ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.
Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на
науката
ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи. Други пък са обновени стилово, вмъкнати са уточняващи изречения и нови абзаци. Всичко това е изключително ценно само по себе си и най-вероятно е строго аргументирано и консултирано със самия автор.
към текста >>
Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната
наука
!
Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество. Тази книга остава неразбрана в края на XІX в. Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в. – 110 години по-късно.
Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната
наука
!
Нима през 90-те години на XІX в. са се печатали такова количество книги на български автори, че тя остава незабелязана от литературните критици? Може би в областта на педагогиката по онова време именити наши автори пишат множество монографии по въпросите на възпитанието? Или навярно редица философи отстояват своите позиции в обществото със собствена, самобитна гледна точка? Не, разбира се.
към текста >>
Защо тогава книга като
Науката
и възпитанието не намира място поне в историята на споменатите науки?
Нима през 90-те години на XІX в. са се печатали такова количество книги на български автори, че тя остава незабелязана от литературните критици? Може би в областта на педагогиката по онова време именити наши автори пишат множество монографии по въпросите на възпитанието? Или навярно редица философи отстояват своите позиции в обществото със собствена, самобитна гледна точка? Не, разбира се.
Защо тогава книга като
Науката
и възпитанието не намира място поне в историята на споменатите науки?
Сега, когато вече са минали необходимите според историците 100 години, ние можем и трябва да дадем подобаваща историческа оценка на тази книга. Причината е, че днес тя ни говори с още по-голяма сила и мощ. Днес тя е по-актуална от всякога досега. Днес тя ще бъде разбрана от повече хора. А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата наука и изкуство, в целия ни живот.
към текста >>
А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата
наука
и изкуство, в целия ни живот.
Защо тогава книга като Науката и възпитанието не намира място поне в историята на споменатите науки? Сега, когато вече са минали необходимите според историците 100 години, ние можем и трябва да дадем подобаваща историческа оценка на тази книга. Причината е, че днес тя ни говори с още по-голяма сила и мощ. Днес тя е по-актуална от всякога досега. Днес тя ще бъде разбрана от повече хора.
А утре тя ще намери приложение в нашите умове и сърца, в нашата вяра и религия, в нашата
наука
и изкуство, в целия ни живот.
Декември 2006 г.
към текста >>
3.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
От книгата "
Науката
и възпитанието"
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 2 Двата велики закона на развитието Първо издание – 1896 г., второ издание – 1949 г., печатница „Житно зърно“, София. В Природата има едно общо стремление, един общ план и една обща цел.
към текста >>
Благодарение на
науката
, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството. Нека се не мамим да мислим и си въображаваме, че има друг изходен път от дилемата на настоящия си живот, от настоящето си положение. Не, денят се познава от утринта, казва народната поговорка. Колко са истини тия думи! Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата.
Благодарение на
науката
, чрез своя постоянен труд е хвърлила светлина върху този предмет, като ни е избавила от неверието и колебанието на ума ни – да мислим, че явленията и събитията в Природата могат да вземат каквото и да е направление, какъвто и да е път.
Обаче то е знайно, че те са управляват от определени и постоянни закони. А тия нравствени закони произвождат онова в обществения живот, което ние сеем: ако добро семе – добър плод, ако зло семе – зъл плод. Земята, която ражда житото, ражда тъй също и бодилите и репеите. Слънцето, топлината и влагата, които служат на едното, служат тъй също и на другото. Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели.
към текста >>
Истините и благородни средства ще ни се укажат от
науката
, щом потърсим нейните съвети.
Сега въпросът с нас не е дали да се раждаме, или да се не раждаме; дали да умираме, или да не умираме. Този въпрос е вън от нашата област. Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания.
Истините и благородни средства ще ни се укажат от
науката
, щом потърсим нейните съвети.
Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация.
към текста >>
Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което
науката
нарича образование или цивилизация.
Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му. Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ. Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност.
Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което
науката
нарича образование или цивилизация.
Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път.
към текста >>
Науката
с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане.
Науката
с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение.
Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар. закон за еволюцията на органическите тела – преживяване на най-добрите (Survival of the fitest).
към текста >>
Науката
ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт.
Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света. Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача.
Науката
ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт.
Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл). В непрестанната смърт е и проявлението на непрестанния Живот. Докато человек умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира. Това е физиологическата истина.
към текста >>
Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната
наука
.
От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо. Този процес произлиза от условията на Природата, че Живот живота поглъща В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. Види се Природата гони някаква тайна цел, която още не е пълно определена в ума ни. Ние можем да кажем, че человечеството не умира, но само че общият Живот минува от род в род, като претърпява постоянно променение у вътрешното си естество, което расте в духовно нравствена сила. Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.
Тази мисъл се подкрепя от научно психологическите показания на положителната
наука
.
Този двояк процес извършва едно благодеяние за человечеството, понеже другояче не би съществувал органическият живот. И да предположим, че би съществувал в подобна форма като настоящата, то никога не би направил нито крачка към какво-годе усъвършенстване. Това мнение се поддържа от естествените науки. Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тази сган И наместо да умираме полека, щяхме да умрем изведнъж.
към текста >>
В това именно са притичва истинският дух на
науката
и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава.
Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек. Но всичко това няма да се поправи, докато не са даде място и свобода на разума да управлява и ръководи кризите на Живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който сме страдали и още страдаме.
В това именно са притичва истинският дух на
науката
и възпитанието да ни помогне да уредим живота си както подобава.
Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества. Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата. Той се хванал до онова частно впечатление и усещане, което му дало подтик да усвои тази странна мисъл, че неговият живот и щастие са най-важните и съществени неща в цялата Природа и че всички други твари и същества, каквито те и да са, трябва да служи за този живот, за това щастие, което е било мираж, голо провидение гонено в пустинята. Человек разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели.
към текста >>
За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на
науката
.
Тук е тайната на успеха на всякой разумен живот. Природата не е почнала своите велики творения и произведения по един фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път. В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки.
За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на
науката
.
А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом? Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи.
към текста >>
Науката
за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
Науката
за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
към текста >>
Човешкият разум, който разполага с всички постижения на
науката
, трябва да даде правилна насока на този стремеж.
Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел.
Човешкият разум, който разполага с всички постижения на
науката
, трябва да даде правилна насока на този стремеж.
6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото. 7. Това може да се постигне само при наличието на: – добра почва; – благородни средства;
към текста >>
В това отношение
науката
е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно.
Колко истинни са тези думи! Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията. Досегашният опит показва, че когато се е вървяло по други пътища, резултатите са били все гибелни. Ние не можем да се надяваме, че за нас ще има някакво изключение. 2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия.
В това отношение
науката
е хвърлила достатъчно светлина и ни е избавила от опасността да мислим, че явленията и събитията в природата могат да се извършват произволно.
Общоизвестно е, че те се управляват от определени и постоянни закони. 3. Същото се отнася и за нравствения живот. И там владеят закони, които изключват всякакъв произвол при преценяване на човешките постъпки. Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши. Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7).
към текста >>
– истинските и благородни средства ще ни се посочат от
науката
, почиваща на положителен опит;
Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7). 4. Постигането на благородни цели[88] 1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони;
– истинските и благородни средства ще ни се посочат от
науката
, почиваща на положителен опит;
– разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90] 2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ. Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура.
към текста >>
1.
Науката
чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите
1.
Науката
чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин. Неговата теория за еволюцията на видовете е известна под името “Survival of the fittest”[92] или „Естествен подбор на организмите”.[93] 3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие. Тъй като човек се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
към текста >>
Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от
науката
.
В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум?
Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от
науката
.
10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на умствения свят.
към текста >>
4.
Науката
в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт.
Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят. Но къде е отишъл? Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши.
4.
Науката
в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт.
Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот. Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот.
към текста >>
5. „Там – казва
науката
, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият.
5. „Там – казва
науката
, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
Понякога обаче това изречение може да се вземе и в преносен смисъл. В непрестанната смърт е и проявата на непрестанния живот. Докато човек умира, това е знак, че живее. Щом обаче престане да живее, ще престане и да умира. Това е физиологичната действителност.
към текста >>
В това именно на помощ ни идва истинският дух на
науката
и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.
Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества.
В това именно на помощ ни идва истинският дух на
науката
и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.
5. Егоизмът – майка на всички пороци 1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
към текста >>
При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на
науката
те са основните градивни елементи на физическата вселена.
В това се крие тайната на успеха на всеки разумен живот. 9. Природата не е създала своите велики творения по някакъв фантастичен начин, както си представят понякога хората. В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки.
При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на
науката
те са основните градивни елементи на физическата вселена.
Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично.
към текста >>
1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос
науката
е дала следните правила:
6. Причината за това е нашето умствено и духовно безверие, което ни е лишило от истинското знание за законите на разумния живот. Или, по-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като човеци. 7. Само у един добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове. Само в един живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие. 3. Вътрешният характер на възпитанието
1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос
науката
е дала следните правила:
– всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план; – всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества. Това именно е основата на доброто възпитание. 2. Необходимо е да се знае: – как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те;
към текста >>
Доказателство за неспособността на
науката
да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е.
[102] Тук вероятно се намеква за взаимодействието между Закона на Биос и Закона на Гравитацията. [103] Хърбърт Спенсър (27.04.1820–8.12.1903) – английски философ, психолог, социолог, един от родоначалниците на позитивизма. В теорията на познанието е агностик (вж. бел № 79). Той твърди, че всяко научно понятие е противоречиво, а затова и непостижимо.
Доказателство за неспособността на
науката
да проникне в същността на нещата е фактът, че тя се базира само върху ограничения опит на индивида, т.е.
върху фалшива основа. Според него за човешкото познание са достъпни само явленията, зад които се крие Непознаваемото – обектът на вярата. Спенсър е идеолог на английския либерализъм от Викторианската епоха и е противник на социализма. [104] Инстинкт (лат. подбуждане, импулс) – способност у животните и човека да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
към текста >>
[117] В съвременната
наука
този процес се характеризира с нарастване на ентропията (гр.) или хаоса в една изолирана термодинамична система.
6.1012 клетки. [116] Тук очевидно се прави аналогия между функцията на мозъка и тази на Народното събрание. В езотеричното християнство народното събрание, парламентаризмът и закнодателството въобще съответстват на гръдния кош, т.е. на т. нар. ритмична система, включваща сърдечносъдовата и дихателната систма.
[117] В съвременната
наука
този процес се характеризира с нарастване на ентропията (гр.) или хаоса в една изолирана термодинамична система.
[118] Това са актуални данни от края на ХІХ в. На съвременната наука са известни два класа елементарни частици: лептони и адрони. Лептоните, които включват неутрино, мюон и тау-частица, а също и електрона, нямат вътрешна структура и следователно наистина са елементарни. Другият клас – адроните – включват протони, неутрони, пиони и др., имат вътрешна структура и следователно не са действително елементарни. Смята се, че адроните се състоят от кварки – схващане, въведено във физиката през 60-те години на ХХ век от Мъри Гел-Ман.
към текста >>
На съвременната
наука
са известни два класа елементарни частици: лептони и адрони.
В езотеричното християнство народното събрание, парламентаризмът и закнодателството въобще съответстват на гръдния кош, т.е. на т. нар. ритмична система, включваща сърдечносъдовата и дихателната систма. [117] В съвременната наука този процес се характеризира с нарастване на ентропията (гр.) или хаоса в една изолирана термодинамична система. [118] Това са актуални данни от края на ХІХ в.
На съвременната
наука
са известни два класа елементарни частици: лептони и адрони.
Лептоните, които включват неутрино, мюон и тау-частица, а също и електрона, нямат вътрешна структура и следователно наистина са елементарни. Другият клас – адроните – включват протони, неутрони, пиони и др., имат вътрешна структура и следователно не са действително елементарни. Смята се, че адроните се състоят от кварки – схващане, въведено във физиката през 60-те години на ХХ век от Мъри Гел-Ман. [119] Вж. дял първи – ІІ.1.3:2.
към текста >>
Този факт говори, че „
Науката
и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат.
[121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи. През 1898 г. Георги Бакалов, изтъкнат партиен деец от Варна, прави негативен коментар върху книгата и идеите на Учителя.
Този факт говори, че „
Науката
и възпитанието” е предизвикала обществен интерес, намерил свой израз и в периодичния печат.
[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „Съединението прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.” [124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж. дял втори – ІІ.1., също и бел № 104 и бел. № 105. [125] Първороден грях (грехопадение) – в 3 глава от Битие се описва как прародителите на човешкия род Адам и Ева, изкусени от змията, нарушават Божията заповед и вкусват от плода на дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>
4.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
От книгата "
Науката
и възпитанието"
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание
От книгата "
Науката
и възпитанието"
Издание 1896, Варна Фототипно издание на издателство "Урания" Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ.
към текста >>
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
Книгата за теглене на PDF Съдържание Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
НАУКАТА
И ВЪЗПИТАНИЕТО
НАЧАЛАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ ЖИВОТ Част 3 Външните условия на Живота Една от най-заплетените и замотани тайни в Природата е Животът. За произхождението му нищо положително не знаем.
към текста >>
Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което
науката
нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.
Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места.
Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което
науката
нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.
Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго, освен изражение на известно количество сила, която е затворена в естеството им. Всичката работа на теготенето е да поддържа един установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно единство помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен. Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена.
към текста >>
Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от
наука
за развитието, ни от философия за просвещението.
Във всемирното сродство се крие една от великите тайни на общата деятелност на Природата, която произтича от свободното действие на атомите, които влизат във всевъзможни взаимни съюзи помежду си, от които съюзи се образува постоянна енергия, която се пренася от различни среди по цялата Вселена. Без всемирното сродство светът завинаги би останал вечно безплоден и вечно безцелен. Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде, влиянието на топлината и светлината не щяха да са понятни на нази, Духът на человеческата душа завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна, в която нищо друго не би съществувало, освен вечно мълчание. Светът над вратата си щеше да има надписа: „Изгубен мир“. Любовта и злобата, Обичта и ненавистта, Истината и лъжата погребани щяха да бъдат в пропастта на пространството.
Не щеше тогава да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание в Живота, ни от
наука
за развитието, ни от философия за просвещението.
Мозъкът на бедните отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да е в блажен покой. Светът щеше да бъде избавен от учението им– „животът е зло, без него е по-добро“. Но види се явно от фактите, че Природата не взела тия неща в съображение при устройството на Вселената. Това даже на ума й не идвало, че ще дойде един ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си. Навярно ще каже някой: „Ако тя бе предвидила нашите нещастия, тя би ги взела във внимание.“ Но вижда се, че това не влизало в сметката й.
към текста >>
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на
науката
– да видим и чуем как ще се произнесе.
От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно. А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение. Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на
науката
– да видим и чуем как ще се произнесе.
Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща.
към текста >>
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме,
науката
ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ.
Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме,
науката
ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ.
И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота.
към текста >>
5 "
Науката
и възпитанието.
И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде. Светът мяза на израилската подвижна скиния, които се носи из Вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното Небесно войнство на Елохима, което се връща от победите си към пределите на вечното царство на Мира – царството на Господа Бога Саваота. 1896 г., Варна 5
5 "
Науката
и възпитанието.
Началата на чаловеческий живот" е публикувано за първи път в отделна книжка през 1896г., Варна, Печатница на К.Николов Публикувана е и в книгата "Той иде" Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>
Това влизане окултната
наука
нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”.
3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото.
Това влизане окултната
наука
нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”.
7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство. Образували се огромни общи маси – галактики, мъглявини, както и слънчеви и планетни системи. Така природата приготвила бъдещите обиталища на живота. 2. Закон на Гравитацията[134] 1. Научните факти показват, че главният двигател в тази огромна по своите мащаби материална работа бил законът на Гравитацията.
към текста >>
8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от
науката
притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136]
5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места.
8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от
науката
притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136]
9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е. на първоначалните форми на веществото, наречени атоми, които сами по себе си не са нищо друго освен израз на определено количество затворена в тях енргия. 10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа един установен ред, създаден от предшестващи причини и начала. Същевременно с това той е призван да запази единството между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние. 3. Закон на Всемирното сродство[137]
към текста >>
5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от
наука
, ни от философия.
Мрак и тъмнина щяха да владеят навсякъде. Топлината и светлината щяха да бъдат непознати за нас. Духът на човека завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание. 4. Светът щеше да има над вратата си надпис: „Изгубен свят”. Любовта и омразата, обичта и ненавистта, истината и лъжата, доброто и злото нямаше да могат да се проявят, а щяха да бъдат погребани в безграничната пропаст на пространството.
5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от
наука
, ни от философия.
В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата
към текста >>
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на
науката
, да видим и чуем как тя ще се произнесе.
От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно. 19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение. Извън тяхната област ние не знаем нищо сигурно за това, което съществува. А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на
науката
, да видим и чуем как тя ще се произнесе.
„Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142] 21. Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение. Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив. 22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща.
към текста >>
Науката
ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ.
– Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. – Силата – от движението и количеството на тия центрове. – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение.
Науката
ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ.
4. И така: – свойствата представляват материята; – качествата – силата; – формите – умът. 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало.
към текста >>
5.
Биографични бележки
отпечатва първа част на книгата “
Науката
и възпитанието.
През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г.
отпечатва първа част на книгата “
Науката
и възпитанието.
Началата на человеческий живот”. Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях.
към текста >>
6.
Писмо № 9
Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на
науката
, нейното отечество е Небето.
” И действително Бог има двояко присъствие: едно в небето, а другото в скършения духом по сърце за да го оживява. Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля. Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни.
Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на
науката
, нейното отечество е Небето.
Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи който ни говори за науката, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на светът, което до сега не знаели старите мъдреци на Индия и Египет.
към текста >>
Тук да говорим за
наука
и просветителска мъдрост е нещо смешно.
Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля. Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето.
Тук да говорим за
наука
и просветителска мъдрост е нещо смешно.
Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи който ни говори за науката, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на светът, което до сега не знаели старите мъдреци на Индия и Египет. Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинскаго Бога, колкото Земята от Небето.
към текста >>
Я ми кажи кой е онзи който ни говори за
науката
, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време?
Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел на животът ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем?
Я ми кажи кой е онзи който ни говори за
науката
, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време?
Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на светът, което до сега не знаели старите мъдреци на Индия и Египет. Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинскаго Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да умаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.
към текста >>
С това аз не искам да умаловажа спиритизма като
наука
. Не.
Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи който ни говори за науката, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самия спиритизъм който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на светът, което до сега не знаели старите мъдреци на Индия и Египет. Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинскаго Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да умаловажа спиритизма като
наука
. Не.
Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизма можи да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за преражданието на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси. Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори, само тогава можем напълно да бъдем задоволени. Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие на сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа.
към текста >>
Това е то
наука
Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед.
И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при този който е и извора на животът? Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата. Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото Свидетелство е вярно. Вратата, пътят и истината е Той.
Това е то
наука
Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед.
Ваш искрен приятел: П. К. Дънов 18 мар.[т] 1900 [П. П.] Тази книга, за която ми говори, ако можеш да ми доставиш адреса на английски, ще бъде много добре.
към текста >>
7.
УВОД
Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата
наука
не може да борави пълноценно с тях.
Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4 Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента. Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св.
Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата
наука
не може да борави пълноценно с тях.
Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви. Към малката група оригинални материали на Учителя П. Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г.
към текста >>
1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката
наука
68, след този от 28 юни е направен запис от 18 юни, и за да няма никакво колебание, авторът е изписал и името на месеца ,,юн[и]". Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че вероятността на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада. В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г. В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения. ......................
1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката
наука
2. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с. 3. НБКМ-БИА. Ф. 868 (Палка Кръстева), а.е.
към текста >>
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга
Науката
и вьспитанието.
като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р.
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга
Науката
и вьспитанието.
Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
към текста >>
-
Науката
и вьспитанието.
Дънов, варненското читалище „П. Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна. 2 септември 2006 г., с. 7 14. Дънов, П. К.
-
Науката
и вьспитанието.
Началата на человеческии живот. Ч. I. Варна, 1896. 80 с. 15. Учителя във Варна.
към текста >>
8.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1896г. - във Варна издава първата си книга „
Науката
и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си.
На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф. Лутер Таунсенд. 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България.
1896г. - във Варна издава първата си книга „
Науката
и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си.
1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г.
към текста >>
9.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с
наука
, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи.
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с
наука
, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава. От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него.
към текста >>
В първата и единствена своя монография (
Науката
и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната
наука
с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна.
В първата и единствена своя монография (
Науката
и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната
наука
с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл.
към текста >>
10.
Петър Дънов - №23
95. Същият цитат е използван и в книгата „
Науката
и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.)
95. Същият цитат е използван и в книгата „
Науката
и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн.
към текста >>
11.
Пеню Киров - №34
той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на
науката
, нейното отечество е Небето.
Твой брат в Христа Господа: П. Киров ................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г.
той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на
науката
, нейното отечество е Небето.
Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет?
към текста >>
Тук да говорим за
наука
и просветителна мъдрост е нещо смешно.
................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето.
Тук да говорим за
наука
и просветителна мъдрост е нещо смешно.
Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
към текста >>
Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за
науката
, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем?
Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за
науката
, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.
към текста >>
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като
наука
, не.
Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като
наука
, не.
Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици.
към текста >>
12.
Пеню Киров - №40
„френо" - ум и „логос" -
наука
) е
наука
за ума, основана върху физиологията на мозъка.
142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н. Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр.
„френо" - ум и „логос" -
наука
) е
наука
за ума, основана върху физиологията на мозъка.
Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология.
към текста >>
13.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
95. Същият цитат е използван и в книгата „
Науката
и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.)
95. Същият цитат е използван и в книгата „
Науката
и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн.
към текста >>
14.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на
науката
, нейното отечество е Небето.
Твой брат в Христа Господа: П. Киров ................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г.
той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на
науката
, нейното отечество е Небето.
Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет?
към текста >>
Тук да говорим за
наука
и просветителна мъдрост е нещо смешно.
................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето.
Тук да говорим за
наука
и просветителна мъдрост е нещо смешно.
Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
към текста >>
Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за
науката
, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем?
Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за
науката
, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.
към текста >>
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като
наука
, не.
Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като
наука
, не.
Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици.
към текста >>
„френо" - ум и „логос" -
наука
) е
наука
за ума, основана върху физиологията на мозъка.
142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н. Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр.
„френо" - ум и „логос" -
наука
) е
наука
за ума, основана върху физиологията на мозъка.
Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология.
към текста >>
15.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
- списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „
Науката
и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол.
Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г.
- списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „
Науката
и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол.
Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г. Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „Науката и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали. В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г. Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя.
към текста >>
Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „
Науката
и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали.
Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г. - списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол. Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г.
Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „
Науката
и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали.
В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г. Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя. „През 1898 г. на брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.
към текста >>
16.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Тогава издал книжката си „
Науката
и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището.
Тогава издал книжката си „
Науката
и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина. Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел?
към текста >>
17.
№ 48 /ПЕНЮ КИРОВ/
Обича и спиритическата
наука
.
Радвам се, че Господнето дело успява. Ний засега, Господ Бог ни дава още един приятел. Той отдавна, още от 1897 г., диреше, но лятос се сближи с мен и понякога му разправях евангелските истини и сега с по-голяма заинтересованост дири Господа. Аз го упътвам, колкото мога, казвам му да посещава протестантската църква, но той повече желай в наши събрания да се събира. Но и там посещава, записан е, и въздържател [е] при това.
Обича и спиритическата
наука
.
Казват го Георги Курустов19 – телеграфист. Така щото засега с арменчето20 и него ставаме четворица. Има и други младежи, но аз [на] такива им препоръчвам да посещават протестантската църква и често ги съветвам за някои работи. Бр. Тодор от една страна е добре, но от друга, често показва слабост. За да отрече да не работи в неделя, често сме говорили, но той казваше, че не ще може да направи това – в случай, че го задължат да работи.
към текста >>
18.
№74 (Пеню Киров)
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова
наука
за лекуване“ и др.
Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова
наука
за лекуване“ и др.
В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>
19.
№93 (Петър Дънов)
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев.
към текста >>
„Способ за сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
„Способ за сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител.
към текста >>
20.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
„Нова
наука
за лекуване“ и др.
Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,
„Нова
наука
за лекуване“ и др.
В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>
21.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
РБК, № 49097) Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У. „Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.; Браун, П.
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
„Човек – творец на съдбата си, или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог, „Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907- 1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV.
към текста >>
„Способ за сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с. 025]Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“, прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
„Способ за сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
от англ., София, В. Граблашов,1908, 56 с. Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство.
към текста >>
22.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
186 Според френологичната
наука
.
183 Божието причастие. 184 „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“ 185 Вероятно става дума за К. Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското евангелско дружество през 1897 г. и по- късно е работил в книжарницата на Д. Голов.
186 Според френологичната
наука
.
187 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) е роден в Габрово. След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката.
към текста >>
23.
ПРЕДГОВОР
издава книгата „
Наука
и възпитание", през 1897 г.
Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г.
издава книгата „
Наука
и възпитание", през 1897 г.
- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии.
към текста >>
издава книгата „
Наука
и възпитание", през 1897 г.
Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития. Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г.
издава книгата „
Наука
и възпитание", през 1897 г.
- „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии.
към текста >>
24.
91 ПИСМА до Мария Казакова
Ето каква е целта на спиритизма, като
наука
да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас. „Днес ако чуете гласът му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си", т.е. ако Господ ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и го приемете да влезе и да ви стане гост.
Ето каква е целта на спиритизма, като
наука
да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази. „Не са ли те всички служебни духове, провождаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение." Евр. 1. 14 Бог е около нас навсякъде. „В Него живеем и се движим", казва Павел.
към текста >>
25.
155 ПИСМО
Наука
като френологията изисква наблюдение и сравнение.
Слепият се движи в тъмнина. Имащият очи, в светлина. Глухият в безсмислие, имащият слух, в хармония. Е как върви с френологията? Учи ли я, или я остави, да си почива?
Наука
като френологията изисква наблюдение и сравнение.
Трябват постоянни пресявания на фактите. После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде.
към текста >>
26.
174 ПИСМО
Създала им е за забава, за прехрана, за
наука
много неща, много играчки за развлечения.
Пиша ви тия редове, като имам предвид миналото, настоящето и бъдещето с неговите последствия. Това е дълга история, през която человешката душа е минала, минава и ще минава. Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество. Светът, това е проявление на природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува за своите деца.
Създала им е за забава, за прехрана, за
наука
много неща, много играчки за развлечения.
Ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада. Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е поуката, защо е работата? На първо място, вие имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа. Първият включва четири: 1, 2, 3,4.
към текста >>
Във втората
науката
и работата или трудът.
Играчките, това са първите занятия, дрешките, това са първите упражнения. Соковете, това са първите радости, плодовете, това са първите придобивки. Сега важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете. С какви дрехи да се облича, с какви сокове да се пои и с какви плодове да се храни, с какво да се учи, какво да работи? В първата част, когато влизаш, са играчките, дрешките, соковете и плодовете.
Във втората
науката
и работата или трудът.
И тъй, ние можем да изложим тия два отдела в числа. Първият 1, 2, 3, 4, вторият 5, 6, и да направим едно малко пресмятане, понеже Господ със сметка е направил тоя свят. И тъй, 1+2+3+4 = 10. 5+6 = 11. И така, пред вас стои един отличен метод за самовъзпитание, пълен с големи богатства, метод, който, ако можете да го разгатнете и приложите, щяхте да станете по възможност най-добрите, най-правдивите, най-любящите, най-мъдрите, най-истинолюбивите и бихте превърнали вашия живот на Рай.
към текста >>
27.
202 ПИСМО
Велика
наука
е тая за възпитанието на душата.
Сегашното е отражение на миналото. Человешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма река, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море. Желанията, тия малки поточета, размътват душата и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на живота по един или друг начин. Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате по тях.
Велика
наука
е тая за възпитанието на душата.
Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и Любов. Бог е скрит във всяка душа, докато той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобратствува, дири своето си. Но когато Този Господ се пробуди и хвърли вътре светлина и топлина, всичко се изменя, душата се спира и почне да Люби, Вярва и се Надява. Велик е Този Господ вътре в нази. Той ще изведе всичко на добър край.
към текста >>
28.
231 ПИСМО
И няма по-велика
наука
от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и Живота.
Получих вашето писмо. Радва ме желанието и стремежът ви. Те са добър лост във всяко благородно дело. Да се повдигне душата, да се очисти и облагороди сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на живота. Да се развият добрите мисли, добрите желания, добрите чувства - това съставлява такова богатство, такова вътрешно щастие, което с нищо не може да се замени.
И няма по-велика
наука
от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и Живота.
Пътят - това е животът в тялото, Истината - това е животът на Душата и ума. Животът - това е Духът във всичките свои действия. Има тясна свръзка между всичките неща в природата. Всичко говори, всичко носи своето минало в себе си. И ако человек се вслуша в тоя говор на природата, той постепенно ще разбере нейните велики уроци, които тя му преподава.
към текста >>
29.
235 ПИСМО
А всяка опитна
наука
изисква чисти проверки, само така могат да се избегнат честите грешки, които стават.
Вий ще четете по една глава всеки петък. Ръководство по френология на френски - няма такова, което бих могъл да ви препоръчам. Ще видя, ако намеря някое ново, да е излязло наскоро, ще ви съобщя. По френология има доста много писано, но и досега няма още нещо завършено. На български ръководството е добро, но иска се повече наблюдение и сравнение върху посочените типове.
А всяка опитна
наука
изисква чисти проверки, само така могат да се избегнат честите грешки, които стават.
Това да ви не спъва, след време вие ще имате необходимото упътване как да си служите с по-достъпни методи за наблюдения. Иска се време за всичко. Природата не бърза и Небето прокарва всичко медленно, но безпогрешно. Моят поздрав на всички ви. Ваш верен П.
към текста >>
30.
253 ПИСМО
Тогава
науката
, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа.
Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето. Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане. Трябва добри и умни работници във всяко направление. Но пътищата на Божествения свят не търпят измяна. Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота.
Тогава
науката
, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа.
2) Обичай ближния си. 3) Търси съвършенството. Какъв обилен материал за размишление съдържат тия седем думи. Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни. И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой.
към текста >>
Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в живота си, той ще стане основа, олтар за една нова култура, за бъдещето, за една
наука
, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото.
Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни. И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой. Едно време тия седем думи бяха известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина и Гърция. Докато тия народи знаеха тия думи, там всичко вървеше добре. Когато ги забравиха, те осиромашаха, те изпаднаха.
Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в живота си, той ще стане основа, олтар за една нова култура, за бъдещето, за една
наука
, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото.
И пътят му ще бъде като на зазоряване. Ще отива от слава в слава. Вий, ако идете в Казанлък, пишете ми. Мен ми доставиха малко имела, искам да ви изпратя нещо от нея за ваше употребление, за теб и жена ви. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>
31.
Влиянието на Слънчевата Енергия
(В окултната
наука
е установено, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от Слънцето.
Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и човек дава.
(В окултната
наука
е установено, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от Слънцето.
Там ще бъде свободата ни. Например, светията и другите напреднали същества приемат направо от Слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе Слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от Земята. Последната е между нас и Слънцето.) Затова именно най-силно действуващи са първите слънчеви лъчи.
към текста >>
32.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Това се нарича в окултната
наука
явяване на шестата раса.
Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки. Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно. Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои.
Това се нарича в окултната
наука
явяване на шестата раса.
Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии.
към текста >>
В
науката
това наричат „израждане“.
По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите.
В
науката
това наричат „израждане“.
За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята.
към текста >>
33.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
В съвременната
наука
, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава.
А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни. Не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат.
В съвременната
наука
, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава.
Това влошаване се нарича криза. След всяка такава криза организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „Водата, докато не се размъти до дъното, не се обистря“. Но именно коя вода?
към текста >>
Но всичките данни на съвременната
наука
показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея.
Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат. Следователно малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му“. Тук просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент.
Но всичките данни на съвременната
наука
показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея.
Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр. и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното.
към текста >>
34.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
В това отношение тяхната социална
наука
ще им даде упътвания в тая насока.
Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава. И на днешното човечество е дадена една велика обществена задача за разрешение и то трябва да я разреши съобразно законите на живата математика и геометрия. Съвременните негови математици трябва да им хвърлят светлина върху тези закони.
В това отношение тяхната социална
наука
ще им даде упътвания в тая насока.
Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега.
към текста >>
35.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на
науката
.
Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на
науката
.
За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност в някои отношения надминават човека. Друг пример: морската звезда, ако ѝ откъснете един крак, знае как да го създаде, а човек, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това го прави природата.
към текста >>
Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната
наука
.
Или пък ние можем да си послужим със сравнението: вълкът върви по низходящата степен, а овцата – по възходящата. Ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и израждащи се; и усилията, които те правят, всякога се свързват с причиняването на някакво зло. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, от гдето започва възходящата, висшата култура на човека.
Същото това потвърждава, както земната история, така и съвременната
наука
.
Между низшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. – всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила.
към текста >>
36.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Туй е, което ние разбираме във висшата
наука
под „живот“.
Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи водата не се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а – да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравним с водата. Животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество.
Туй е, което ние разбираме във висшата
наука
под „живот“.
Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота. Последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране.
към текста >>
Всичко това се определя от съвременната
наука
с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа.
За пример, клетките, които образуват органите на наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си те се намират в предната част на мозъка и са в сравнително най-ниска степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето – способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и правят заключения за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа.
Всичко това се определя от съвременната
наука
с думата интуиция, която произлиза от представката „ин“, което значи „вътре“, и корена „тао“ – корен от един стар език – което значи Бог, висша разумност, висша хармония, която работи в човешката душа.
„Интао“ значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на хората действителността на тази висша разумност по причина, че те още живеят в един свят, гдето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на хората тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на културна мравка разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината за това е, че у мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата.
към текста >>
37.
***
Божествената
наука
, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване.
Съхранявайте Божествения Пламък във вас като най-ценното за човешкия дух. В този Пламък израстват всички добри мисли и чувства. В Него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното, благородното: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви.
Божествената
наука
, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване.
Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта. Търси Светлината, при която можеш да четеш.
към текста >>
38.
100–150
Велика
наука
е търпението!
Любов – Чистота. Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист. 130 Търпение.
Велика
наука
е търпението!
Корените на търпението са в Божествения свят. Търпение с Любов, търпение с Мир, търпение с Радост. Само любещият е търпелив. Само човекът с Мир е търпелив. Само радостният е търпелив.
към текста >>
Той знае, че
науката
, която има още да учи, е безкрайна.
Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва. 143 Учение. Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи. И никога да не мисли, че е нещо повече от другите.
Той знае, че
науката
, която има още да учи, е безкрайна.
Той съзнава, че едва е в началото на Великия път. Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи! За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта. Който говори за себе си, не е ученик. 144
към текста >>
39.
400–450
Науката
за Любовта.
409 Любов, Мъдрост, Истина. Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя. Туй е висшето, което свързва Учителя и ученика. 410
Науката
за Любовта.
Велика е науката за Любовта! Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете. Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло. 411
към текста >>
Велика е
науката
за Любовта!
Любов, Мъдрост, Истина. Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя. Туй е висшето, което свързва Учителя и ученика. 410 Науката за Любовта.
Велика е
науката
за Любовта!
Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете. Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло. 411 Бъдеще.
към текста >>
40.
Космическа стълба на реалността
Бог е любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка
наука
; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие.
А Духът е първичната проява на Бога. Бог е изявление на абсолютното, непроявеното. Бог е върховната сила, корона, която почива върху неизменната мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и справедливост, които са образ на красотата. В него е добродетелта и предвечното спокойствие.
Бог е любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка
наука
; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие.
А Духът и материята са два полюса на една и съща същност.
към текста >>
41.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Известно е схващането на езотеричната
наука
за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни.
Езотеричната интерпретация на появата на Учителя и на неговото първо варненско Слово е не по-настойчиво необходима, отколкото внимателното вникване в духовните приморски пространства на град Варна. Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна.
Известно е схващането на езотеричната
наука
за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни.
Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка. От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие. В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс.
към текста >>
От друга страна, езотеричната
наука
разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие.
Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни. Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на запад) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка.
От друга страна, езотеричната
наука
разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие.
В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс. Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г.
към текста >>
По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа
наука
го датира около 4000 - 5000 г.
Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието.
По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа
наука
го датира около 4000 - 5000 г.
пр. Хр. През 571 г. пр. Хр. гръцки колониалисти от Милет основават град Одесос. Втори културен импулс.
към текста >>
Според езотеричната
наука
представителите на кастите в древните култури се различавали по основния цвят на астралното си тяло.
Най-вероятно името Варна отразява мисията на своята културна епоха. Разпространено е мнението, че произходът му е от аварската дума var, означаваща град, но основателен е въпросът защо и река трябва да се назовава с такова име. В контекста на духовната мисия на Черноморското пространство по онова време по-достоверно е да се търси коренът на думата в санскритския термин varuna, с който е означаван принципът на Космическата вода, прототип на гръцкия Уран. Съществува и санскритска дума varna, означаваща буквално цвят, багра. В Ригведа с този термин е посочено понятието каста, съсловие.
Според езотеричната
наука
представителите на кастите в древните култури се различавали по основния цвят на астралното си тяло.
Най-сетне е възможно Варна да произхожда от древноперсийската дума \varъnа, която означава вяра. От културологична гледна точка вярата се явява като функция на мисленето за познаване на вече невидимите за съзнанието духовни светове. Така че в контекста на конкретната езотерична мисия на Варна през епохата на Втория културен импулс и трите възможни етимологични корена на името и означават едно и също: астрално пространство под въздействие на мисълта. Трети културен импулс. Цел: да даде методология за реализиране на Христовия импулс в личния и социалния живот.
към текста >>
В действителност първият варненски документ на Словото е книгата „
Науката
и въспитанието.
„Предисловието" завършва с оригинално изследване за рождената дата на Петър Дънов. Втората част на книгата съдържа варненското Слово на Учителя Беинса Дуно. На практика след завръщането му през 1895 г. от Медисън (Ню Джърси, САЩ) до 1909 г. Варна е главна територия на неговата дейност, с изключение на краткия му престой в Нови Пазар (1899-1900 г.) и на няколкото му пътувания из България.
В действителност първият варненски документ на Словото е книгата „
Науката
и въспитанието.
Началата на человеческий живот", публикувана през 1896 г. във Варна в печатницата на К. Николов, претърпяла впоследствие няколко редакции и преиздавания. „Хио-Ели-Мели-Месаил", с което започва втората част на нашата книга, е Слово, записано от Учителя във Варна през 1897 г., публикувано в самостоятелна книга през 1912 г. в печатница „Напредък", Стара Загора, и днес представлява библиографска рядкост.
към текста >>
42.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
книгата си „
Наука
и възпитание", през 1897 г.
„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г.
книгата си „
Наука
и възпитание", през 1897 г.
-„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г. той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен.
към текста >>
На езика на езотерическата
наука
то се нарича посвещение.
След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93): „През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект.
На езика на езотерическата
наука
то се нарича посвещение.
Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.
към текста >>
„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „
Наука
и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."
За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93):
„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „
Наука
и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."
Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват.
към текста >>
Книгата „
Наука
и възпитание" е отпечатана през 1896 г.
Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93): „Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."
Книгата „
Наука
и възпитание" е отпечатана през 1896 г.
в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.
към текста >>
43.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка
наука
; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие.
Към него трябва да се стремим. Говори се за Бога и Неговите атрибути. Бог е върховната Сила, корона, която почива върху неизменна Мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и Справедливост, които са образ на Красотата. В Него е Добродетелта и предвечното спокойствие.
Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка
наука
; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие.
ТРЕТО СЪБРАНИЕ 14 август 1906 г. Прочете се от Даниила гл.10, от cm. 13 do края. Прочете се от Йоана гл.
към текста >>
44.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на
науката
; нейното отечество е Небето.
И действително, Бог има двояко присъствие: едно в Небето, а другото - в скършения духом по сърце, за да го оживява. Този Господ, който живее в нас, е толкова благ и милостив, щото се изисква, както от слепия, само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свят, който ни заобикаля. Този наш Господ, когото търсим, има своето царство, Царството Божие, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си, както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закони, защото Любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на живота ни.
Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на
науката
; нейното отечество е Небето.
Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което досега не са знаели старите мъдреци на Индия и Египет?
към текста >>
Тук да говорим за
наука
и просветителска мъдрост е нещо смешно.
Този Господ, който живее в нас, е толкова благ и милостив, щото се изисква, както от слепия, само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свят, който ни заобикаля. Този наш Господ, когото търсим, има своето царство, Царството Божие, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си, както себе си. Върху тия две начала почиват всичките пророци и закони, защото Любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на живота ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката; нейното отечество е Небето.
Тук да говорим за
наука
и просветителска мъдрост е нещо смешно.
Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което досега не са знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
към текста >>
Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за
науката
, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
Върху тия две начала почиват всичките пророци и закони, защото Любовта е изпълнението на закона. Църквата и всевъзможните учения са нещо временно, които, кога се изпълни времето, отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие, което е крайната цел на живота ни. Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението на науката; нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем?
Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за
науката
, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?
Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което досега не са знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука. Не. Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.
към текста >>
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като
наука
. Не.
Та какво ли знаем? Я ми кажи кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което досега не са знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето.
С това аз не искам да омаловажа спиритизма като
наука
. Не.
Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, който нашата душа търси. Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога, отколкото какво Той сам може да ни каже за Себе си. Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори; само тогава можем напълно да бъдем задоволени. Но ний трябва да Го търсим в Неговата благост, в Неговата милост, да изповядваме пред Него тайните си грехове и да Му кажем: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в Твоята правда и святост и ме покрий с благостта си и милостта си, за да ходя с всичкото незлобие на сърцето си пред Тебе и да ти служа с всичката си душа.
към текста >>
Това е то
наука
- Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед.
И усещал ли си някога ти тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко? Да си близо при Този, който е изворът на живота! Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата. Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото свидетелство е вярно. Вратата, пътят и истината е Той.
Това е то
наука
- Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед.
Ваш искрен приятел: П. К. Дънов
към текста >>
45.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
се запозна с окултната
наука
и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска.
Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева. Към 1922 г.
се запозна с окултната
наука
и възприе Учението на Бялото братство Тодор Дренски и неговата съпруга Мара Дренска.
Тодор Дренски беше един от най-преданите и издигнати братя, който основно познаваше окултизма и служеше най-предано на Братството и Учителя. Също и сестра Люба Стойкова обичаше и служеше на Учителя и Братството. Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова. През 1929 г.
към текста >>
46.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка
наука
; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие.
Ние тук, на Земята, сме в отрицателен полюс, а положителният полюс е горе, в Небето – към него трябва да се стремим. Говори се за Бога и Неговите атрибути. Бог е върховната Сила, корона, която почива върху неизменна Мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и Справедливост, които са образ на Красотата. В Него е Добродетелта и предвечното спокойствие.
Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка
наука
; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие.
Трето събрание, 14 август Прочете се от Даниила 10:13-21. Прочете се от Йоанна 11:5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството.
към текста >>
Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка
наука
; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие.
Ние тук, на Земята, сме в отрицателен полюс, а положителният полюс е горе, в Небето – към него трябва да се стремим. Говори се за Бога и Неговите атрибути. Бог е върховната Сила, корона, която почива върху неизменна Мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и Справедливост, които са образ на Красотата. В Него е Добродетелта и предвечното спокойствие.
Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка
наука
; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие.
Трето събрание, 14 август Прочете се от Даниила 10:13-21. Прочете се от Йоанна 11:5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството.
към текста >>
47.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Съвременната
наука
казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най- хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята.
Съвременната
наука
казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
Така щото, когато Духът дойде да работи в дълбините на вашата душа, в смирението, вие ще знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат свои облаги. Заедно със смирението ви трябва още едно качество, а именно, кротостта – тя е необходима, когато човек слиза надолу. И който няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза – всеки знае, ако един кон върви из една урва, какво би станало с него и колата, ако върви бързо. Затова Бог казва: „Бъдете кротки.“
към текста >>
Евангелието е една велика
наука
-
наука
за Живота.
За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато овцете не могат да избавят овчаря. Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях.
Евангелието е една велика
наука
-
наука
за Живота.
В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане - това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от нас да се самопожертваме, защото и Той се самопожертва - да бъдем подобни на Него. Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат.
към текста >>
48.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
И това в
науката
го казват еволюция.
преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
И това в
науката
го казват еволюция.
Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази т.нар. еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Второто представлява еманципацията, която е петоъгълник, гдето са петте велики добродетели, които са Правдата, Любовта, Добродетелта, Истината, Мъдростта.
към текста >>
49.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Като дойде християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика
наука
, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка.
Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и Доброто, а следва да бъдем или на страната на Доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа - зло и Добро - ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае.
Като дойде християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика
наука
, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка.
Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене. Да искаме, значи, от Господа Дух според нашата възраст. Гащите, ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят - същият закон е, който действа в Природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор; нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат - те ще дойдат дотам, гдето е определено. За да се повдигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в неговото практическо приложение.
към текста >>
298 Елементалните духове – според езотеричната
наука
– свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове.
294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41. 295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929).
298 Елементалните духове – според езотеричната
наука
– свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове.
299 In corpore – от лат. в тяло – заедно, като в едно тяло. 18 август, събота Събранието днес подкачи в 11 ч. сутринта, защото подкаченото от снощи бдение се продължи.
към текста >>
50.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Защото съвременната
наука
фалира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, който може да тури в порядък енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия.
И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето развитие. Защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също както стари мехове, ще се изпопукат. Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат.
Защото съвременната
наука
фалира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, който може да тури в порядък енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия.
Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае за онези обреди и закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос развращавал народа, затова пъдеха Го, преследваха Го, докато най- сетне Го и разпнаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници - те са, които Го разпъват.
към текста >>
Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока
наука
.
И онези, които от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „НС, ето цар, свършена работа! " А то какво се оказа - оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и прочее.
Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока
наука
.
Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето.
към текста >>
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в
науката
на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие.
303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д.Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г.
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в
науката
на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие.
308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.).
към текста >>
51.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Религия, това е
наука
за формите; като говорим за физическото поле, това е
наука
за формите на това поле.
От 5 ч. сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души. А в 9,30 ч. се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето г-н Дънов пред всички каза: Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията.
Религия, това е
наука
за формите; като говорим за физическото поле, това е
наука
за формите на това поле.
Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма.
към текста >>
Опасната страна на религията е, че понеже е
наука
на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми.
Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма - намерете тази форма в себе си, видоизменете я или на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби, е, че при създаването на формите да се спазват известни закони в ума. Щом се изгуби формата, предметът ще се обезцени деветдесет и девет процента от своята стойност, ще остане само едно на сто от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формите, които имат, какво съчетание има между тия форми.
Опасната страна на религията е, че понеже е
наука
на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми.
Не можете да се избавите от туй тяхно влияние сега, то е най-благотворното, което може да ви подейства. С тази форма искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като вземете да мислите постоянно за тази валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва). Кубът е четвърто измерение. Тук пък имате един конус - перспектива, турена на физическото поле.
към текста >>
Ние сме изгубили законите на тази велика
наука
и у нас сега работи подсъзнанието.
Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (събира си ръцете), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния и смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред." После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума." Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо - не е глупаво да се чешем, то има смисъл.
Ние сме изгубили законите на тази велика
наука
и у нас сега работи подсъзнанието.
Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу, било глупаво - кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има, търсили ли сте Неговата форма?
към текста >>
Човек, който е станал безверник към тази
наука
за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите?
На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо - не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу, било глупаво - кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво.
Човек, който е станал безверник към тази
наука
за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите?
Как се Той проявява, каква форма има, търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите (тя е скрита в главата потайно), вие веднага ще се повдигнете. И религията е именно наука да разклати тия гънки на мозъка - това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас, от тези форми ще почнете да работите. Всякой един от вас може да влияе по този закон.
към текста >>
И религията е именно
наука
да разклати тия гънки на мозъка - това, което тя прави, е разкопки.
Да се молим Богу, било глупаво - кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Ако ви зададох този въпрос - какъв е Бог вън, какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има, търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите (тя е скрита в главата потайно), вие веднага ще се повдигнете.
И религията е именно
наука
да разклати тия гънки на мозъка - това, което тя прави, е разкопки.
Божествените форми са във вас, от тези форми ще почнете да работите. Всякой един от вас може да влияе по този закон. Сега, да дойдем до думата Добродетел - каква форма има, какъв цвят има? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло.
към текста >>
Да крадеш, то е изкуство, само че то не е
наука
.
Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? " На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните", но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща.
Да крадеш, то е изкуство, само че то не е
наука
.
Джебчията, то е сръчност; може и да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат образ и подобие. Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: „Да направим човека по наш образ и подобие"? Като ги даде на Адама, тоя последният ги предаде само за един плод. И Ангелът ги изпъди навън от Рая да отидат да ги търсят.
към текста >>
Пуснал мустаци, проточил лице - това е фарисейство, това не е
наука
, това е изкуство за дегизиране.
И не е смешно това -човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: „Аз за жена не мисля"; не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас.
Пуснал мустаци, проточил лице - това е фарисейство, това не е
наука
, това е изкуство за дегизиране.
Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца, като се ожениш - Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи - долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа.
към текста >>
Това е закон, аз ви проповядвам истинска
наука
.
И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." Мислете върху стиха: „Главата на Твоето Слово 384 е Истината." Истината в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого - това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете - ще гледа да го облече; мъжът обича жена си - ще я облече в коприна и венец ще и купи, обуща ще и купи, всичко ще направи за красивата форма; трябва и красива къща - ще и направи.
Това е закон, аз ви проповядвам истинска
наука
.
А скъсаните дрехи - долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата. И тази стая е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който действа на ума.
към текста >>
Да любим, в това се състои всичката
наука
, всичкото изкуство.
Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш"; ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината - ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота - Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим.
Да любим, в това се състои всичката
наука
, всичкото изкуство.
Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби"; ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстъци, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилва леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце - това Любов ли е?
към текста >>
В съвременната
наука
, религия и разбиране има голяма игра на думи - лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат.
В днешната беседа искам от вас стремеж към Виделината. Имате желание, направете го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно." От сърце или не от сърце, направете Добро - то ще ви спаси. Днес едно, утре друго, другиден трето - като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни.
В съвременната
наука
, религия и разбиране има голяма игра на думи - лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат.
Навън вече тия лъжи! Религията е наука на Любовта, наука на Доброто. Да бъдем религиозни, това значи да правим Добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това Добро, и да не мислим за плътта. Туй Добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас - чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели.
към текста >>
Религията е
наука
на Любовта,
наука
на Доброто.
Някой ще каже: „Направи го лицемерно." От сърце или не от сърце, направете Добро - то ще ви спаси. Днес едно, утре друго, другиден трето - като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи - лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат. Навън вече тия лъжи!
Религията е
наука
на Любовта,
наука
на Доброто.
Да бъдем религиозни, това значи да правим Добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това Добро, и да не мислим за плътта. Туй Добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас - чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казваха: „Турете го в затвора", обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати. Сега Христос не може да бъде разпнат - знаете ли защо?
към текста >>
52.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
298 Елементалните духове – според езотеричната
наука
– свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове.
294 Идете от Мене, вие проклети – цитат от Матея 25:41. 295 ...да тръгнем и да започнем да се движим – и затова ние трябва... – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 296 Една велика война – става дума за предстоящата Първа световна война (1914–1918). 297 След края на Междусъюзническата война (1913) Вардарска Македония става част от Сърбия, а след края на Първата световна война (1918) – част от т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано по-късно в Кралство Югославия (1929).
298 Елементалните духове – според езотеричната
наука
– свръхсетивни същества, намиращи се под чо- вешката степен на еволюция, на които се дължат процесите и събитията в минералното царство (гноми), хидросферата (ундини), атмосферата (силфи) и огнената стихия (саламандри); известни още като природни духове.
299 In corpore – от лат. в тяло – заедно, като в едно тяло. 300 Войни, неприятелски нашествия, земетръси и морове – през 1913 г. не се провежда среща на Веригата поради военното положение и участието на България в Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). Букурещкият мирен договор е подписан на 28 юли
към текста >>
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в
науката
на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие.
303 Пояснението в скоби липсва в протокола на Д. Голов. 304 „Малкото славословие“ – православно бого- служебно песнопение; заглавието липсва в протокола на Д. Голов. 305 „Благословен Бог наш“ – православно богослужебно песнопение от вечерня. 306 Учителя – на това място в протоколите за първи път Петър Дънов се нарича с прозвището Учителя. 307 Новата епоха – най-вероятно става дума за Епохата на Водолей, която според Учителя Беинса Дуно започва от 1914 г.
От следващите по-нататък думи обаче може да се допусне, че става дума за най-значителното духовно събитие на нашето време, известно в
науката
на езотеричното християнство с термина етерно откровение на Христос в астралния план или Второ пришествие.
308 Цитат от Матея 5:48. 309 Златният светилник – образ от Захария 4:2: И рече ми: Що видиш ти? И рекох: Погледнах и ето светилник, всичкий златен и чаша върху него, и седемте му светила върху него... 310 Европейска война – става дума за Първата световна война, която избухва на 15 юли 1914 г. (ст. ст.).
към текста >>
53.
ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ
наука
, която има за основа Любовта,
Учителя П.К.Дънов е държал около 7500 беседи, засягащи всички духовни и житейски въпроси. Бил е много добър музикант, забележителен цигулар, имал е приятен баритонов тембър, свирил е и на пиано. Завещал ни е много интересна самобитна музика, многообразна, включваща различни елементи: духовни, народни, религиозни, танцови. Изключителен интерес представлява Паневритмията (висш космичен ритъм), своеобразно отражение на Неговото учение с помощта на изразните средства на три изкуства: хореография, музика и поезия. Учителя ни остави една велика
наука
, която има за основа Любовта,
Мъдростта и Истината. Боян Боев Петър Константинов Дънов е роден на 11.07.1864 г. в с.Николаевка, Варненско, в семейството на видния български възрожденец - свещеник Константин Дъновски. Дядото по майчина линия - Хаджи Атанас Георгиев - е също известен възрожденец и голям родолюбец, посветил дълги години от живота си на борбата за църковна свобода и създаване на българско училище.
към текста >>
Петър Дънов издава книгата „
Наука
и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции.
Следващите пет години Петър Дънов прекарва в уединение, във вътрешна работа, за да добие „озарение отвътре" за това, което му предстои да извърши в следващите десетилетия, а именно да подготви умовете и сърцата на хората за новата Шеста раса, за Новата Култура, която иде вече на земята. Особено важна за него е годината 1897, която внася коренен прелом в неговия живот. Върху него слиза Духът на Истината, за който говори Христос в Евангелието от Йоана, глава 14. Така в Петър Дънов се вселява Всемировият Учител на бъдното човечество, което става на няколко етапа. Междувременно, през 1896 г.
Петър Дънов издава книгата „
Наука
и възпитание", в която излага основните си идеи, които по-късно развива в своите беседи и лекции.
През 1898 г. той изнася пред варненското благотворително дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", в която определя мисията, с която е изпратен на земята: „ Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога, нашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината и Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство - коляното Юдино, ще стане огнище. На вас, славянското семейство, се отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде, наближава. Вас ви очаква едно светло бъдеще.
към текста >>
54.
Писма до Мария Казакова
Ето каква е целта на спиритизма като
наука
: да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да Го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост; то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, Който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да пренесат Божествената мисъл, която се отправя към всекиго едного от нас. „Днес ако чуете гласа Му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си”, т.е. ако Господ Ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и Го приемете да влезе и да ви стане гост.
Ето каква е целта на спиритизма като
наука
: да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
Да, несъмнено ние сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази; „Не са ли те всички служебни духове, проваждаеми да слугуват на тези, що ще наследят спасение”. Евр. 1;14. Бог е около нас навсякъде. „В Него живеем и се движим”, казва Павел. Засега, като завършвам дотук с предмета, ще Ви помоля, ако обичате, да ми изпроводите някои от Вашите съобщения със следующото писмо, за да ги прочета.
към текста >>
55.
Писма до семейство Иларионови - 1908
Наука
като френологията изисква наблюдение.
Всичко има смисъл, всичко има значение за оня, който разбира, на когото умът и сърцето са отворени да схваща и разбира. Слепият се движи в тъмнина, имащият очи — в светлина. Глухият — в безсмислие, имащият слух — в хармония. Елена как върви с френологията? Учи ли я или е оставила да си почива?
Наука
като френологията изисква наблюдение.
Трябват постоянни пресявания на фактите. После тия факти трябва да се пробват. Тази година на посятото ще се даде влага и благословение. Орете добре, сейте добре, за да има и добра жетва. Семе ще ви се даде.
към текста >>
56.
ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА
И това в
науката
го казват еволюция.
преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и падразделенията в емблемата, но аз не разбрах и не схванах, освен следните откъслечни мисли: Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника; а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник ... и виждаме същество с две глави; а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
И това в
науката
го казват еволюция.
Всяка една душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази т.нар. еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Същевременно, тази емблема ― пръчката ― показва и троякото проявление на Бога.
към текста >>
57.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И това в
науката
го казват „еволюция“.
преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: — Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
И това в
науката
го казват „еволюция“.
Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Второто представлява еманципацията, която е петоъгълник, гдето са петте велики добродетели, които са правдата, любовта, добродетелта, истината, мъдростта. Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете.
към текста >>
58.
ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“
Учителя подчертава, че на християнството трябва да се гледа като на една велика
наука
и трябва да се търси неговото практическо приложение, за да се повдигне светът.
На тази среща са дошли и духове от различни народи и „всички те са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които се радва“. С това присъствие Учителя обяснява мъчнотиите, които му се създават преди срещата. „В този град се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни.“ А особено, „когато се даваха стиховете от Господнята книга, духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми“. Учителя обръща специално внимание на техните съмнения и доказателствата, които искат. Обяснява им, че не могат да видят Христа, защото не са нагласени, че съмненията ги спъват, а доказателствата ще им са дадат при определени условия.
Учителя подчертава, че на християнството трябва да се гледа като на една велика
наука
и трябва да се търси неговото практическо приложение, за да се повдигне светът.
Предупреждава ги за великата война, в случай, че Европа не приеме доброволно Царството Божие, и че промените, които ще настанат в света, са резултат от изчерпването на съвременната цивилизация, която само механично е напреднала, а духовно е изостанала. Христос е дошъл в света „да изнесе една нова светлина, да озари умовете на хората“. Учителя им казва, че Христос, Който ги е ръководил в миналото, ги ръководи и сега. Той иска да им помогне и, ако Го слушат, ще ги изведе. И добавя, че всички те и други, които са викани, образуват съвременния Йерусалим, който ще даде пример на хората.
към текста >>
59.
1 Вместо увод
Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в
науката
и философията.
Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи.
Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в
науката
и философията.
Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил.
към текста >>
60.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Защото съвременната
наука
фалира и тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури в порядък енергията, която се иждивява1 за пушки, ножове и копия.
" (Всички отговарят: Ще ги приемем!) Но те гледат за вашите сърца и ум и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено, в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам, да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето развитие; защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също, както стари мехове, ще се изпопукат. Да, нашите тела, при дохождането на Христа, ще се трансформират, също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на кръста, ще бьде въздигнат.
Защото съвременната
наука
фалира и тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури в порядък енергията, която се иждивява1 за пушки, ножове и копия.
Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае за онези обредни закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос развращавал народа, затова пъдеха Го, преследваха Го, докато най-сетне Го и разпънаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници – те са, които Го и раэпъват.
към текста >>
Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл, да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока
наука
.
" А то, какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота, ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе, или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте, и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и пр.
Дават ви форма, която може да има значение, в смисъл, да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока
наука
.
Преди две хиляди години имаме изказани много прикрити работи, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето.
към текста >>
61.
1915_1 Спомени* на Иван Данаилов
Запазена е само първата беседа пред мъжете – тя е върху формите и религията, като
наука
за формите.
Предлогът за исканите полицейски мерки е слухът, че Дънов е говорил, че англичаните ще спечелят войната. Ген.Радойков им дава исканото разрешение за разтуряне на събора. И според брат Л.Лулчев (зет на ген.Радойков) той става истинският виновник за разтурянето. През два от дните на събора Учителя държи беседи: сутринта за мъжете и отделно, след обед, за жените, като втория ден това се отнася само за стари членове на Веригата, за които този събор не е първият. Разделението е обяснено с необходимостта тази година да работят изключително за себе си – в най-благороден смисъл.
Запазена е само първата беседа пред мъжете – тя е върху формите и религията, като
наука
за формите.
В общите беседи е поставена като задача през годината да развиват учтивостта, тъй като неучтивостта е една слабост на българите, като се започне от отношенията им в семействата. В разговорите тази година по-често става дума за отношенията между мъжа и жената. А друго пожелание за годината е да ходят във виделина, да излязат от стария живот. Учителя не им говори за военната криза, за да не се демагнетизират от страх и да не могат да приемат благословението, което ще последва. От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура.
към текста >>
62.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Религия, това е
наука
за формите; като говорим за физическото поле, това е
наука
за формите на това поле.
От обяд слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец. До към 5 часа времето беше облачно, но слънцето грееше през облаците добре, а от 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. От 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души. А в 9.30 часа се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето Г-н Дънов пред всички каза: Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията.
Религия, това е
наука
за формите; като говорим за физическото поле, това е
наука
за формите на това поле.
Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява, именно, в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкози тя е по-силна. Доброто и злото, или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма.
към текста >>
Опасната страна на религията е, че понеже е
наука
на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми.
Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма; намерете тази форма в себе си, видоизменете я, или на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби е, че при създаването на формите, да се спазват известни закони в ума. Щом се изгуби формата, предметът ще се обезцени деветдесет и девет процента от своята стойност, ще остане само едно на сто от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формите, които имат, какво съчетание има между тия форми.
Опасната страна на религията е, че понеже е
наука
на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми.
Не можете да се избавите от туй тяхно влияние сега, то е най-благотворното, което може да ви подейства. С тази форма, искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като земете да мислите постоянно за тази валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва). Кубът е четвърто измерение. Тук пък имате един конус, перспектива, турена на физическото поле.
към текста >>
Ние сме изгубили законите на тази велика
наука
и у нас сега работи подсъзнанието.
Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред". После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума". Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо. Не е глупаво да се чешем, то има смисъл.
Ние сме изгубили законите на тази велика
наука
и у нас сега работи подсъзнанието.
Хората в подсъзнанието пo-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам".
към текста >>
Човек, който е станал безверник към тази
наука
за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам".
Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието пo-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво.
Човек, който е станал безверник към тази
наука
за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам".
Ако ви зададях този въпрос: „Какъв е Бог вън", какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете. И религията е, именно, наука да разклати тия гънки на мозъка.
към текста >>
И религията е, именно,
наука
да разклати тия гънки на мозъка.
Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам". Ако ви зададях този въпрос: „Какъв е Бог вън", какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете.
И религията е, именно,
наука
да разклати тия гънки на мозъка.
Това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас. От тези форми ще почнете да работите. Всякой един от вас може да влияе по този закон. Сега, да дойдем до думата „Добродетел" – каква форма има, какъв цвят има?
към текста >>
Да крадеш, то е изкуство, само че то не е
наука
.
Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? ". На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните! ". Но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща.
Да крадеш, то е изкуство, само че то не е
наука
.
Джебчията, то е сръчност. Може и да дадеш на човека едно опивателно питие, или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат образ и подобие. Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: "Да направим човека по наш образ и подобие"? Като ги даде на Адам, тоя последният ги предаде само за един плод.
към текста >>
Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е
наука
, това е изкуство за дегизиране.
Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: "Аз за жена не мисля". Не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас.
Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е
наука
, това е изкуство за дегизиране.
Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа.
към текста >>
Аз ви проповядвам истинска
наука
.
Искате да обичате някого; това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече в коприна и венец ще й купи, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. Трябва й красива къща; ще й направи. Това е закон.
Аз ви проповядвам истинска
наука
.
А скъсаните дрехи – долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата. И тази стая е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който действа на ума.
към текста >>
Да любим, в това се състои всичката
наука
, всичкото изкуство.
Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим.
Да любим, в това се състои всичката
наука
, всичкото изкуство.
Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете?
към текста >>
В съвременната
наука
, религия и разбиране има голяма игра на думи.
Имате желание, направете го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно". От сърце или не от сърце, направете добро, то ще ви спаси. Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни.
В съвременната
наука
, религия и разбиране има голяма игра на думи.
Лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат. Навън вече тия лъжи! Религията е наука на Любовта, наука на доброто. Да бъдем религиозни, това значи да правим добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас, чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън.
към текста >>
Религията е
наука
на Любовта,
наука
на доброто.
Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи. Лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат. Навън вече тия лъжи!
Религията е
наука
на Любовта,
наука
на доброто.
Да бъдем религиозни, това значи да правим добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас, чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казваха: „Турете го в затвора"; обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати; сега Христос не може да бъде разпнат. Знаете ли защо?
към текста >>
63.
1918_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Велика
наука
е тая за въздигането на душата.
Сегашното е отражение на миналото. Човешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мари* като някоя голяма река, която изтича от извора си и се отдалечава от него и прииждащите потоци я размътват, докато се влее наново в голямото море. Желанията, тия малки поточета, размъщат душата и покваряват сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на живота по един или друг начин. Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате от тях.
Велика
наука
е тая за въздигането на душата.
Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и любов. Бог е скрит във всяка душа. Докато Той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобразства, дири своето си. Но когато този Господ се пробуди и хвърли вътре светлина и топлина, всичко се изменя, душата се спира и почва да люби, вярва и се надява. Велик е този Господ вътре в нас.
към текста >>
64.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
А други казват: „Толкова години следваме, цели десет години учим тази
наука
".
Но в това стремление, да освободим себе си, ние ограничаваме другите. Да допуснем, че съм попаднал в един кладенец, между десет души, успея да се кача на главите им и да изляза от кладенеца. Ако, след като изляза, не им помогна от своя страна, къде е тук моята култура, къде е моето развитие? (50 стр.) Следя как някои от вас, когато постъпят в това Братство, идват много жарки, бързо заучават някои неща и казват: „Е, разбрахме вече всичко." Не, вие едва сте научили да сричате.
А други казват: „Толкова години следваме, цели десет години учим тази
наука
".
Отговарям: Хиляди години сте разрушавали. Имали сте търпение да вървите в една посока, а сега, в десет години, искате много бърже да измените всичко, като с магически замах. Не зависи от мен да ускоря работата: аз мога да ви посоча методи за по-бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролират действията ви без лицеприятие. Следователно, трябва да влезете в тази права посока за развитие. (50 стр.)
към текста >>
65.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква
наука
и да заемат някакво място в обществото.
111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на Запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след Първата световна война.
Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква
наука
и да заемат някакво място в обществото.
Това стремеж на всички млади хора. И аз подадох документи в Габрово и след това трябваше да замина за град Търново, за да заверя документите си в окръжния град. Качих се на влака и гледам във влака много хора. Препълнен влак. Във влака между множеството виждам един познат.
към текста >>
66.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
Вие трябва да превърнете религията в Божествена
наука
на разбиране.
Тъй че за едно добро дете в къщата Господ дава благословението си на другите. Господ казва, че държи добрите си деца написани на дланта си, за да може всякога да ги вижда и мисли за тях. (27-28 стр.) Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите свободен път.
Вие трябва да превърнете религията в Божествена
наука
на разбиране.
- Вчера в беседата си руският мисионер казва, че нашето учение не е от Бога, а от дявола. - Това не е за пръв път казано. Какво казваха правоверните за Христа? - „Този човек има бяс. Ние знаем, че Господ е говорил само на Мойсея, на този не е говорил.
към текста >>
Ако някои ви запитат какво учите там, отговорете: „Ние учим
науката
за братството, какви са великите закони, които го управляват." (17 стр.)
Аз казвам: „Вън от Бога няма никакво спасение! " спасението в света. (95 стр.) За учениците Това учение е учение за братството.
Ако някои ви запитат какво учите там, отговорете: „Ние учим
науката
за братството, какви са великите закони, които го управляват." (17 стр.)
Знаете ли какъв е законът на Любовта? Когато кажеш за някого, че ти е брат, в Небето вече те държат отговорен за това и ти казват, че ти си длъжен да пожертвуваш за него всичко — и честта, и имота, и живота си. Не си ли готов да пожертвуваш всичко за него, ти не си му брат. Христос казва: „В такова братство аз не дохождам". Вие още не сте започнали да прилагате Христовото братство.
към текста >>
Ако някой каже, че без присъствието на този възлюбен може да придобие някаква
наука
, някакво дълбоко знание, той не говори истината.
Първото условие за един ученик на окултната Школа е да има необорим стремеж, който пред нищо да не спира. Този стремеж може да се изопачи, но това е второстепенно нещо. Най-първо в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. (63 стр.) Щом сте в тази Школа, идването на Божествения Дух върху вас е необходимо.
Ако някой каже, че без присъствието на този възлюбен може да придобие някаква
наука
, някакво дълбоко знание, той не говори истината.
Божественият Дух трябва непременно да дойде у вас, защото само Той е носителят на истинските Божествени знания, само Той може да озарява хората, само Той в сила да озари вашите умове и сърца. Аз искам в първо време да възприемете Духа отвътре, защото в този случай има нужда още от двама свидетели отвън. Вашият Дух е първият свидетел, а аз — вторият, а вие — третият. Следователно, по този начин, ние съставляваме една троица. (81 стр.)
към текста >>
67.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на
науката
, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо.
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на
науката
, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
към текста >>
68.
1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг
Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната
наука
означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия.
Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252) Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. ФОРМУЛАТА Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа".
Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната
наука
означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия.
Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12) Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят.
към текста >>
69.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена
Наука
.
[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти.
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена
Наука
.
Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17) ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
към текста >>
70.
1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми
Значи
науката
и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати.
Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция.
Значи
науката
и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати.
Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)
към текста >>
Но Учителят ползваше и черпеше една
наука
, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания.
Но Учителят ползваше и черпеше една
наука
, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери.
към текста >>
Той често говореше за Божествената
наука
.
Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
Той често говореше за Божествената
наука
.
(15, 324-325) ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена".
към текста >>
71.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика
наука
на Бялото Братство.
После, пазете се от друго. Вие, като влезете в Школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея.
Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика
наука
на Бялото Братство.
Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде.
към текста >>
Туй, което се говори и пише за окултната
наука
, то е още далеч.
Вие, като влезете в Школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство.
Туй, което се говори и пише за окултната
наука
, то е още далеч.
Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен.
към текста >>
Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е
наука
, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч.
Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е
наука
, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения?
към текста >>
Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика
наука
, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота.
– Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (223-224 стр.) Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство.
Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика
наука
, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота.
(115-116 стр.) В Школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите.
към текста >>
Това е окултна
наука
.
Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сърцето, той ми замота сърцето." Това не са никакви Специални класове. Това са класове на света. Светът е пълен с такива класове. Ние ще дадем образец на света.
Това е окултна
наука
.
(206-207 стр.) В Специалните класове могат да влязат такива лица, които да бъдат образец, да се познават. Вдовици да влязат, но да са девствени. Женени също може, но които живеят чист живот. Онези, които са в чистота, те са свободни.
към текста >>
72.
1922_22 Молитви и формули
Това е вече окултна
наука
, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката.
(199 стр.) Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песенна „Firfurfen". Едната половина от събранието пя първата част, а другата - втората част. Нали у вас се създаде едно ново настроение?
Това е вече окултна
наука
, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката.
Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена, е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето.
към текста >>
73.
1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година
Ще имаме една велика
наука
на ангелите и ще се радваме.
Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот; ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси.
Ще имаме една велика
наука
на ангелите и ще се радваме.
Тогава и ние ще бъдем ангели. Ангел значи служител. Всинца вие ще бъдете служители. Сега нямате криле, но един ден те ще ви израстнат. Щом Светлината влезе в ума ви, Животът - в сърцето ви и Любовта - в душите ви, вие ще бъдете ангели.
към текста >>
Това е цяла
наука
!
" - Може, както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: „Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките! " Чистота се изисква от всинца ви!
Това е цяла
наука
!
(Наряд и упътвания, 55 - 57 стр.) През тази година ще имате три вида мъчнотии: от материален, от умствен и от духовен характер. Как ще ги разрешите? Направете следния опит. Хванете с дясната ръка левия палец, концентрирайте мисълта си тъй, като че нищо не ви става, като че нямате никаква мъчнотия и се запитайте, защо си държите палеца.
към текста >>
74.
006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски
Въпреки че тогава гръцката култура и
наука
са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета.
Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител. Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище.
Въпреки че тогава гръцката култура и
наука
са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета.
По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал “висши” знания на питомците си. Една подобна ерудиция за онова време се равнявала на днешното университетско образование. През 1845 г.
към текста >>
75.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев
В селото обаче нямало училище, та го отпратил за
наука
в близкото по-голямо селище – Еркеч.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев Ценейки просветата, дядо Георги имал силно желание да даде солидно образование на сина си Атанас.
В селото обаче нямало училище, та го отпратил за
наука
в близкото по-голямо селище – Еркеч.
Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски момчета, учейки ги на българско четмо и писмо. Дядо Георги Фучеджиоглу завел при него сина си Атанас, като му го поверил изцяло да го възпитава и обучава.22 Малкият Атанас две зими поред ревностно се учил при отца Михаила. В скоро време жадният за просвета младеж се ограмотил, а също така заучил и някои черковни тропари (песнопения). Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал син му Атанас да изучи и елинското писмо, затова отишъл с него в Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее в един негов приятел.
към текста >>
76.
034. Библиография
2, История, “
Наука
и изкуство”, София.
Димитрий” (Кассъма-Джамиси), София, 1905 г. 28 Хенрих Сенкевич, Quo Vadis, “Народна култура”, София, 1971 г. 29 Проф. Ал. Бурмов, Славянските нападения срещу Солун, в “Чудесата на Св. Димитрий Солунски и тяхната хронология”, Годишник на философско-исторически факултет при Държавния университет, София, 1952 г., кн.
2, История, “
Наука
и изкуство”, София.
30 Св. Великомъченик Димитрий Солунски (Мироточивий), Со-фия, Синодално книгоиздателство, 1948 г. 31 Цитирано по проф. В. Златарски, “История на България”, т. ІІІ. 32 Цитирано по “Из страниците на българската литература”, 1974 г., София.
към текста >>
77.
УЧИТЕЛЯТ
Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика,
наука
и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка.
Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика,
наука
и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да се безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като евентуален жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, непрекъснато ръгала дядо Петър и му думала едно и също: "Ще изпуснем този ангел от къщи и ще отлети по света, а той е само за голямата дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим". Дядо Петър все се дърпал, било му неудобно, как да говори такива неща на това скромно момче.
към текста >>
Оказа се, че Петър Дънов чете всичко, интересува се от различни клонове на
науката
.
Но като започваха разискванията, той се оживяваше, вземаше пръв думата и говореше, говореше. Личеше си още от пръв поглед, че насреща ни имаше един действително надраснал годините си млад човек, пълен със знания, омъдрял преди време, високо интелигентен и начетен. Учителите го наричаха "енциклопедия", а за нас той беше истински мъдрец. Беше изчел всички книги в училищната библиотека и свищовското читалище, което има славата на първото читалище в България. Често в разговор се питахме един друг кой какво чете, какво го интересува.
Оказа се, че Петър Дънов чете всичко, интересува се от различни клонове на
науката
.
Той владееше руски, английски, френски, немски език като матерния си език. Когато го питахме как и откъде, той се усмихваше: "Сам ги изучавам." - "А кога? " - "Вечерите за какво са? " - отговаряше той. Любопитно ни беше как си разпределя времето.
към текста >>
издава книжката "
Наука
и възпитание" в гр.Варна.
Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се раздели с мен видимо доволен от ефекта на своите спомени." В България Петър Константинов Дънов се завръща през 1895г. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 г. През 1896г.
издава книжката "
Наука
и възпитание" в гр.Варна.
Това е Неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от Неговото богословско обучение в САЩ. 1897 година е определена като Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя, за нея се говори в глава 19 от Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. В тази глава пише, че е изпратен Оня, който язди на бял кон и името Му е Божието Слово и из устата Му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни.
към текста >>
Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква
наука
и за какво изкуство е годен.
Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6. Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1. По тези бележки Той описва целия характер на човека, неговите сили, способности, дарби, здравето и възможност за работа в живота.
Дава упътвания на този човек за какво го бива, за каква професия, за каква
наука
и за какво изкуство е годен.
Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Тези карти се държаха в Търново в дома на Иларионо- ви. Тогава имаше гонение срещу Братството и Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказките, често пъти спираха съборите.
към текста >>
Френологията е
наука
.
Има случаи когато Той отива в едно училище, говори за френологията на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: "Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: "Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване - толкова". Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва Учителят. Това така смайва учителите, че някой са повярвали.
Френологията е
наука
.
Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека. Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин.
към текста >>
Около Него се събираха много хора, жадни за духовна
наука
и за нещо по-велико от ежедневието.
Защото Той направи предварителна подготовка от 22 години за Школата, начиная от 1900 до 1922 година.Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използва понякога влакове, конски каруци, както и селски коли, теглени от волове и посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България. Беше приет и признат от всички ни под името Учителя по вътрешно прозрение.
Около Него се събираха много хора, жадни за духовна
наука
и за нещо по-велико от ежедневието.
Голяма част от представителите на Братствата присъстваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно с картички, собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата, пръснати между села и градове. След откриването на Школата тази връзка се уякчи и братския живот беше единен.
към текста >>
Ако човек би имал онази положителна
наука
да разбира, запример от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях.
Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще действате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта - ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.
Ако човек би имал онази положителна
наука
да разбира, запример от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях.
И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, той ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората. Цъвтенето на цветята крие в себе си велика сила, както за самите тях, така и за хората. Голямо нещастие е да живее човек в свят без цветя.
към текста >>
78.
УЧЕНИЦИ
" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от
науката
и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
Половин час по-късно всички се разотиват. Тръгват си за дома и тати и чичо Слави. Тати казваше: "Гледам, Слави върви омърлушен, с оклюмала глава. Вървим и мълчим, но си личеше, че той е дълбоко замислен и озадачен. Чак когато стигнахме вкъщи, го запитах: "Е, Славе, как мина разговорът с Учителя?
" Той отговори: "Аз мислех, че в лицето на г-н Дънов ще срещна, може би, един голям учен и затова се бях въоръжил с ред необходими факти и доводи в подкрепа на моите възгледи, но той ми показа такава страна от
науката
и живота, въведе ме в един съвършено нов свят на четвъртото измерение и аз напълно капитулирах и се уверих в съществуването на друг, духовен свят".
От този ден чичо Слави стана ученик на Учителя. И както преди ревностно и убедително говореше в полза на атеизма, така сега с още по-голям жар учеше, възприемаше и проповядваше идеите на Бялото Братство. Петър Камбуров Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините й бистри очи и слушаме да ни разказва:
към текста >>
79.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ
Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската
наука
- величие и чак отгоре.
Качва се той на файтона и пристига на ул."Опълченска"66. Влиза през вратника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна градина с хора, това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те се записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами идват, седят, стоят и чакат. При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов".
Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската
наука
- величие и чак отгоре.
И той зачакал, докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием. Става и обиден си заминава като казал, че повече с Дънов не иска да има работа.
към текста >>
Той не дойде да създаде една
наука
, защото съществуват много науки в света.
Консулов на Петър Камбуров Друг случай на известност на Учителя извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро. Ето какво е писал Генон на Методи за Учителя: "Учителят Петър Дънов е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слязъл някога на Земята. Той не дойде да създаде една религия, защото съществуват много религии на Земята.
Той не дойде да създаде една
наука
, защото съществуват много науки в света.
Той не дойде да създаде едно обществено движение на Земята, защото има много такива. Той дойде да намагнетизира своите ученици с Любовен Магнетизъм, а те от своя страна, да намагнетизират цялото човечество". Николай Дойнов След свършването на Втората световна война през 1945г. един представител на българската делегация при преговорите за мир, се срещнал с министър-председателя на Англия Уинстън Чърчил, който бе една от трите най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната.
към текста >>
80.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
- Следвайте Моя път, и
наука
ще придобиете.
" Наталия Накова Записки от беседите на Учителя Следвайте Моя път и всякаква болест от вас ще изчезне. - Ама не съм учен.
- Следвайте Моя път, и
наука
ще придобиете.
- Как да го следвам? - Изучавайте ме. Елате при мен, и както постъпвам аз, така постъпвайте и вие. Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората причина е психическа: неправилно мислене и чувствуване. Храненето е свързано със сърцето, а сърцето - с душата.
към текста >>
81.
ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ МУЗИКА. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯЛОТО
Съвременната окултна
наука
доказва това нещо.
Ето защо, всяка сутрин пращайте по една добра вълна към всички ваши клетки. Вечер преди лягане пак им пращайте по една добра мисъл и си легнете. Като станете сутрин, ще усетите едно особено приятно разположение. Ами, че тия клетки са ваши слуги! Те ще кажат: нашият господар е направил една реформа в нашия живот, нека му слугуваме добре!
Съвременната окултна
наука
доказва това нещо.
Отправете утринен поздрав към клетките на тялото: "Добро утро, мили душички на моя мозък. Добро утро, малки душички на моите очи. Добро утро, малки душички на моя бял дроб. Добро утро, малки душички на моето сърце. Добро утро, малки душички на моя стомах.
към текста >>
82.
ХРАНЕНЕ
Да знаеш как да ядеш, това е
наука
, това е цяла музика.
С този живот ти ще разрешиш всичките си противоречия. Ще мислиш, че яденето е Божие благословение...Мисли, че Бог е в хляба, водата, въздуха, светлината. И като ядеш, и като пиеш вода, ще вдигнеш очите си нагоре към Великия Баща на Истината и ще искаш разрешение да ядеш и пиеш. Не постъпваш ли така, ти се свързваш с лъжата. Когато окултният ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога.
Да знаеш как да ядеш, това е
наука
, това е цяла музика.
И Писанието казва: "Ще ядете и за всичко, което Бог ви е дал, ще благодарите". Съвременните европейски народи ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо. Когато ядете, не приказвайте.
към текста >>
83.
ХРАНЕНЕ И МЕСОЯДСТВО
Тази
наука
е извън рая.
Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може. Първото проявление на човека, който носи червения цвят, е бил човекът, който е добър. Хранил се той с плодове, той не е бил месоядец. В градината обработваха плодове. Човекът после, като излезе от рая, се научи да яде месо.
Тази
наука
е извън рая.
Тя съставя съвсем друга култура. С тази култура се създадоха хиляди страдания. Седемдесет и пет процента от съвременните страдания на хората се дължат на онова безразборно изтребване на млекопитающите, на животните, които образуват в неговия умствен свят цял катаклизъм, едно раздрусване. Че е разклатена така нервната система, се дължи на това, че бялата раса безразборно избива животните. Безразборно не само ги избива, но ги консервира.
към текста >>
84.
ПОСТ
Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната
наука
; това са мои научни изследвания и изчисления.
Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате защо страдате, казвам: "Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре.
Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната
наука
; това са мои научни изследвания и изчисления.
Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са част от неспазване на 12-дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш Земята. Това е дълга разходка, за която са нужни 45-50 години.
към текста >>
85.
РАБОТА
Щеше да има свободно време за изкуство,
наука
и пр.
Оздравее ли, излезе ли от болницата, веднага трябва да отиде на работа. Мъже, жени, деца - всички трябва да отидат на работа. За здравите се предвижда работа, а не милване. Светът се нуждае от здрави, работоспособни хора, а не от инвалиди. Ако на земята всички работят, щеше да падне за човека всеки ден 2-3 часа физически труд.Всеки ще има нужда да работи само по два часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на духа.
Щеше да има свободно време за изкуство,
наука
и пр.
И такава култура ще настане на земята. Съвременните народи работят много, с малки придобивки, а пък им трябват 2 часа, за да изкарат прехраната. Всичкото време на човека днес отива за физически труд и не му остава време за нищо друго. Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на наука, и на съответстващи за тях занаяти. Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния.
към текста >>
Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на
наука
, и на съответстващи за тях занаяти.
Ако на земята всички работят, щеше да падне за човека всеки ден 2-3 часа физически труд.Всеки ще има нужда да работи само по два часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на духа. Щеше да има свободно време за изкуство, наука и пр. И такава култура ще настане на земята. Съвременните народи работят много, с малки придобивки, а пък им трябват 2 часа, за да изкарат прехраната. Всичкото време на човека днес отива за физически труд и не му остава време за нищо друго.
Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата учат децата освен на
наука
, и на съответстващи за тях занаяти.
Там всеки работи, всеки сам изкарва прехраната си и счита за унижение да очаква подаяния. Там се уважава всеки младеж или мома, които работят. Бих желал в България всеки да се стреми към труд. Това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасността от леност, а не за селяните. Каквито и да сте по положение - свещеници, учители, съдии или земеделци - всички трябва да сте готови за работа.
към текста >>
86.
ДИШАНЕ
Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като
наука
, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците.
След това затворете и лявата ноздра като задържате въздуха известно време в дробовете си. После отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане като се свързвате с Божественото съзнание. Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент - волевото дишане.
Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като
наука
, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците.
Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането. Ако на Запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията.
към текста >>
Ако на Запад се приложи
науката
за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо?
Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане като се свързвате с Божественото съзнание. Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент - волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането.
Ако на Запад се приложи
науката
за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо?
Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. Сега като говоря за дълбоко дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите.
към текста >>
87.
ЖИЛИЩА
Каквото правите в живота си, правете го с оглед на
науката
за числата.
Днес ви учат, че трябва да вярвате в Бога, но как да приложите тази вяра, как да подобрите живота си, нищо не ви казват. Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори. Болница, през която са минали хиляди болни- от заразителни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшка- ния и нечистотии, трябва да изгори. И тъй, искаш ли да се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път, не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща. Ако строите къща, спазвайте числата.
Каквото правите в живота си, правете го с оглед на
науката
за числата.
Някой казва: За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно. - Не, от размерите на къщата, на стаите зависи вашето благосъстояние. Добре е размерите на стаята да бъдат 5:6, а не 3:3 или 2:2. Като учи и работи съзнателно, човек се домогва до положителните числа в живота и се ползва разумно от тях. Това е една от задачите на всеки човек.
към текста >>
88.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Адвокатът Му казва: "Материализмът е последната дума на
науката
." Учителят отговаря: "След пет години ти ще имаш възгледи, противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвокатът отишъл на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата лампа, тя се счупила и газта се запалила.
Тогава си спомнил предупреждението на Учителя. Влад Пашов През 1902 г. Учителят пътуваше из страната и държеше своите сказки по френология и полагаше основите на Братството. Среща се във Варна с един адвокат Драгулев, виден общественик.
Адвокатът Му казва: "Материализмът е последната дума на
науката
." Учителят отговаря: "След пет години ти ще имаш възгледи, противоположни на тези, които имаш сега." След пет години адвокатът отишъл на събрание, жена му останала вкъщи, бутнала някак газовата лампа, тя се счупила и газта се запалила.
Тя се опитала да я угаси, запалили се дрехите й и жената изгоряла. След това нещастие в душата на адвоката става преврат. Той става верующ. След време изпраща дъщеря си с писмо до Учителя, в което Му съобщава за случката, за коренната промяна, станала в душата му. "Вашето предсказание се изпълни точно." Дошло страданието и го преобърнало в друга посока.
към текста >>
89.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Това беше голяма изненада за мен, защото имаме
наука
и медицина напреднали, а не знаем, че клетките в човешкото тяло са разумни.
Необяснимо е как водата лекува стомах, туберкулоза, сърдечни болести, без да има пряко съприкосновение между водата и тялото или с болния орган. Някакви много дълбоки закони действат, които са неизвестни и непроучени. Веднъж прочетох в една беседа от Учителя, че по стените на стомаха има налепена слуз, която пречи на храносмилането и на пълноценното усвояване на храната. Ако искаме да изчистим тази слуз, трябва да се обърнем към клетките на стомаха, които са разумни, да я изхвърлят навън. След като прочетох това, веднага се обърнах към клетките на стомаха: "Не знаех досега, че сте разумни, моля ви изхвърлете слузта от стомаха навън." На другия ден голямо количество слуз, подобно на желе, беше изхвърлено.
Това беше голяма изненада за мен, защото имаме
наука
и медицина напреднали, а не знаем, че клетките в човешкото тяло са разумни.
Ето и в учението Йога, което съществува от хилядолетия, никъде не се упоменава, че клетките в човешкото тяло са разумни. Йогите имат едно упражнение за изчистване на слузта от стомаха, което е следното: Йогата взема бинт, дълъг 20 м и започва бавно да го гълта. След като го погълне, го изважда навън, с което се цели да се изчисти набраната слуз по стените на стомаха. Но това упражнение е много трудно и малко хора могат да го приложат. Колко по-прост и ефикасен е методът, който дава Учителят!
към текста >>
90.
ЧУДОТВОРСТВО
Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището
науката
.
Всички се смели на това, което Учителят извършил. Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и си провели събранието. Значи Учителят с мисълта си пробил гайдата. Та има сили, които съдействат, но има и такива, които противодействат, но Бог превръща всичко на добро. Стефка Няголова
Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището
науката
.
Казва: "Доведете ми едно отделение от децата". Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите.
към текста >>
91.
БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА
Бог е тайна, която е над всяка
наука
.
Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа. А Духът е проява на Бога. Бог е Любов, Благост, Която е над всяко същество!
Бог е тайна, която е над всяка
наука
.
Бог е приношение, което надминава всяка справедливост. Бог е промисъл, който превъзхожда всеки разум. Бог е съвършенство, което надминава всяко понятие. Отец е началото, откъдето започват проявите на човешкото съзнание и включва целокупния живот. Трите лица на Бога са трите добродетели - Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
Първо, човек трябва да преобрази ума и сърцето си, за да може да го посети Великият, Който е създал целия свят - Небето и Земята, цялата
наука
, всички изкуства.
Само тогаз човек ще има ясна представа за Бога. И всеки човек, за да бъде човек, трябва да има една своя ясна представа за Бога. Той трябва да познава Бога не тъй, както философите го определят, но тъй, както Бог се открива на него. Защото на всеки човек Бог се открива по специфичен начин, според степента на неговото развитие. И затова всеки трябва да бъде верен на онова, което има в себе си.
Първо, човек трябва да преобрази ума и сърцето си, за да може да го посети Великият, Който е създал целия свят - Небето и Земята, цялата
наука
, всички изкуства.
Той ще внесе в човека безсмъртния живот - животът на възкресението. Това посещение ще трае само една секунда, но никога няма да се забрави. Ехото му ще продължава във вечността. Казвате: "Само една секунда! Това е толкова кратко".
към текста >>
" И тогава, каквато работа започнете, каквато
наука
заловите, всичко ще свършите с успех.
Достатъчно е Бог да ви посети само една секунда, за да ви остави живот от хиляди години. Ако вие задържите в себе си богатството, което Той ви е оставил само в една секунда, ще се ползувате от това богатство хиляди години. Колко работа ще ви създаде това посещение! Бог само ще ви погледне и ще усетите, че товарът ви е снет от гърба. Ще олекнете като ангел и ще бъдете готови да разперите криле, да хвръкнете из пространството и да кажете: "Сега разбрах какво нещо е животът!
" И тогава, каквато работа започнете, каквато
наука
заловите, всичко ще свършите с успех.
Само така ще разберете думите: "За Бога всичко е възможно". Има грешка в израза: "Всяка власт е от Бога! " Истинският превод е следният: "Всяка праведна власт е от Бога! " Докато Истината не възтържествува в света, Бог всякога ще крие лицето си от хората.
към текста >>
92.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА
При това положение, каквото да четете, каквато
наука
и да имате, всичко ще се стопи пред лицето ви.
ЛЮБОВ КЪМ БОГА Кое спъва хората? Две неща спъват хората: Първо, те не обичат Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Второ, те не обичат ближния си, както себе си.
При това положение, каквото да четете, каквато
наука
и да имате, всичко ще се стопи пред лицето ви.
Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви. Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди.
към текста >>
Следователно, и
наука
, и сила, и богатство, всичко в света се дължи на тази велика сила - Любовта.
Обикнете ли Бога, и хората ще ви обичат. Божията Любов е извор, от който постоянно тече. Да любиш Бога, това значи да любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже те живеят в Невидимия свят. Да обичаме Господа, това значи да обичаме всичко, което Той е създал. Когато човек залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби любовта си, всичко в него става невъзможно.
Следователно, и
наука
, и сила, и богатство, всичко в света се дължи на тази велика сила - Любовта.
И затова в живота си, ако искате да успеете, проектирайте Божията Любов във вашата мисъл, във всяко ваше чувство. Без любов сърцето никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода?
към текста >>
93.
РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО
Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква
наука
, никаква религия, никакви изкуства и занаяти - нищо не съществува.
За да се повдига човек, трябва да желае да се харесва на Бога. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си - и в радости, и в скърби - ние трябва да си спомняме за Бога.
Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква
наука
, никаква религия, никакви изкуства и занаяти - нищо не съществува.
Който не се интересува от Бога, той постепенно губи силите си и остава назад в развитието си, не прогресира. Да не се интересувате от Бога, подразбира да не се интересувате от това, което учителите ви преподават, Баща изпраща сина си на училище, но той не учи уроците си, бяга от училище и в края на краищата остава невежа. Такова е положението на всеки, който не се интересува от Бога. Ако хората се интересуват от това, което Бог е създал, и Той ще се интересува от това, което хората са създали. Това значи отношения!
към текста >>
94.
НОВОТО УЧЕНИЕ
Моята
наука
е за живота, който хората са изгубили.
И като го турите, няма да изгори. Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата Любов. Тя може да подобри здравето, да просветли ума, да разшири сърцето, да даде подтик на Духа. Към каквато и партия да принадлежиш, от който народ и да излизаш, използвай това Учение. Не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот.
Моята
наука
е за живота, който хората са изгубили.
Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях, но за всяка една Моя идея ще ви трябва 25 000 години. Вие сега ускорявате вашата еволюция, защото получавате наготово всичко и се иска само да приложите. Това, което с мене ще научите за 10 години, без мене ще го учите 1000 години. Това е привилегия на моята философия, че може да се прилага в живота. Ето Великото Учение, което не сте слушали досега.
към текста >>
Ние имаме нужда от великата Божествена
наука
, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели.
Ето Великото Учение, което не сте слушали досега. Божественото Учение се основава на Великата Божествена Любов, която обхваща всички хора, животни, растения и представляват органи на този велик организъм. Това Учение е Учение за Бога, то ще обнови света. Аз черпя своите принципи от великата книга на Природата, в която всяко камъче, лист, клонче, цвете, всичко съставя нейната азбука. Аз постоянно правя преводи от тази книга.
Ние имаме нужда от великата Божествена
наука
, с която ще обърнем страданията в радост, недостатъците в добродетели.
Всички болести, всички затвори ще изчезнат и животът на Земята ще стане песен. Когато хората възприемат това Слово, сегашният свят ще се оправи. Новото Учение иде в света да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да ги застави да работят един за друг. Ще дойде ден, когато тази идея ще се реализира. Ще дойде денят на новата епоха - епохата на изгряващото слънце.
към текста >>
Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане
наука
.
Мнозина казват: "Докато Учителят ви е жив, вашите работи ще бъдат добри. Какво ще правите, като умре един ден? " И да умра аз, Учението ще живее. То е Божествено Учение, а Божественото всякога живее. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години.
Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане
наука
.
Новото Учение, което сега се проповядва, ще усвоят, разберат и приложат руснаците, германците, евреите и българите. Но докато не стигне до германците, доникъде няма да стигне. И тъй, ония от вас, които се стремят към новото знание, дайте кандидатурата си. Каквото сте учили и правили досега, да остане като опити. Отсега нататък са ви нужни 27 години да учите сериозно, без никакво отклоняване.
към текста >>
Ако не приложите туй Учение, всичката
наука
, която изучавате, ще бъде една лъжа; но ако го приложите, ще имате една свещена
наука
: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията - всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота.
И тъй, ония от вас, които се стремят към новото знание, дайте кандидатурата си. Каквото сте учили и правили досега, да остане като опити. Отсега нататък са ви нужни 27 години да учите сериозно, без никакво отклоняване. Ако не искаш да влезеш в стълкновение със себе си, ще учиш най-малко 9 години. Три години ще учиш как да постъпваш; три години да знаеш как да прилагаш желанията си и три години - да мислиш право.
Ако не приложите туй Учение, всичката
наука
, която изучавате, ще бъде една лъжа; но ако го приложите, ще имате една свещена
наука
: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията - всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота.
Но трябва да се приложи туй Учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не чакай светът да се оправи, че после ти да се оправяш. Оправи се първо ти! Това изисква Новото Учение. Сега ние отваряме Школата.
към текста >>
95.
НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ
Това значи да разбира човек живота като изкуство и като
наука
.
Като учи добре, с това той косвено помага и на другите. Ако не учи, той ще влияе и на другите. Като ученици, предстои ви вътрешна работа. И тогава, като работите или учите, ще имате резултат. Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувства и мисли правилно.
Това значи да разбира човек живота като изкуство и като
наука
.
Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него - и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си според законите, по които живее и според възрастта си. Вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате какво се върши всеки момент вътре във вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единственото реално нещо, което притежавате в тоя свят, то е вашият организъм.
към текста >>
96.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА
Днес хората, поддържащи един грубоматериалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в
наука
, философия, изкуство, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверена власт.
С право може да се каже, че хората днес действат като държава в държавата в света, че те действат като неотговорни фактори. Те мислят, че могат да разполагат безотговорно и неограничено с всички блага на Природата, с всички нейни сили и съкровища. Те я третират като нещо, което трябва да покорят, за да обсебят неговите богатства. Те използват безогледно минералните й богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели. Те мислят дори, че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот.
Днес хората, поддържащи един грубоматериалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в
наука
, философия, изкуство, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверена власт.
Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Някой мислят, че са господари на земното богатство, но те се лъжат. Знаете ли какво нещастие донесоха въглищата на човечеството? И добрият, и лошият живот на предпотопните животни, превърнали се вече във въглища, се внесе в човешкия живот.
към текста >>
97.
ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
Истинската
наука
, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето.
Като мислиш за Бога, ти си в Божествения свят. За който свят мислиш, ти си в този свят. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на Земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния си живот, но трябва да мисли за Слънцето и да го проучава.
Истинската
наука
, обаче, седи в това: да доведе човека до положение да постави своята мисъл, своите идеи в съгласие с пулса на Слънцето.
Законът гласи: За когото мислиш, с него и се свързваш, за каквото мислиш, с това се свързваш. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да мисли за здравите хора. Иска ли да бъде учен, той трябва да се свърже с учените. Иска ли да бъде богат, той трябва да мисли за богатите. Изобщо, за каквото човек мисли, такъв става.
към текста >>
98.
СИЛАТА НА СЛОВОТО
И сега, като на ученици, давам ви следното правило: окултната
наука
не търпи излишното говорене.
Думите са магически сили. И трябва да почнем да разбираме магическия смисъл на думите. И тогава всяка една дума може да ни помогне. Не е в многото говорене. Ние, съвременните хора, много говорим, малко вършим.
И сега, като на ученици, давам ви следното правило: окултната
наука
не търпи излишното говорене.
Вие може да говорите някога повече, но ако всякога говорите много, това е неправилно. Многото говорене е хабене на енергия. Никакви излишни думи не се позволяват. Малко ще говорите и малко ще пишете. Многословието е качество на съществата на тъмнината.
към текста >>
В окултната
наука
има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън.
- Става. Внимавайте думите, които казвате, за какво стават. Има думи, които стават за добро; има думи, които стават за зло. Говори с Любов и не мисли - каквото кажеш, ще стане. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете.
В окултната
наука
има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън.
Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Каквото искате, може да стане, стига да желаете, но туй желание да бъде непреривно и никому да не говорите за това. Ще ви дам един съвет: когато имате някакви проекти, никога не ги съобщавайте. В окултната наука има един закон: когато чакаш нещо, не говори за него. Щом говориш за него, то няма да стане.
към текста >>
В окултната
наука
има един закон: когато чакаш нещо, не говори за него.
И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Каквото искате, може да стане, стига да желаете, но туй желание да бъде непреривно и никому да не говорите за това. Ще ви дам един съвет: когато имате някакви проекти, никога не ги съобщавайте.
В окултната
наука
има един закон: когато чакаш нещо, не говори за него.
Щом говориш за него, то няма да стане. Каквото правиш, на никого не казвай. За миналото, било то добро или лошо, не говори. Говори само за настоящето. После, в пространството се носят или съществуват духове тъмни и разрушителни сили, които подслушват, и щом чуят, развалят.
към текста >>
99.
СЕБЕВЛАДЕЕНЕ
То е дълбока
наука
.
И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разделим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, за да знаем как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е казано: не се противи злому. И това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Самообладание се изисква, за да владееш това, което е вътре в тебе.
То е дълбока
наука
.
Затова човек трябва да се моли, да мисли, да гледа как другите хора живеят. Така животът става красив. Вие отивате в един свят, отивате при Бога, където всички същества имат пълен контрол върху себе си, господари са на себе си. Такива трябва да бъдете и вие. Никаква външна сила да не може да ви измести от вашата опорна точка!
към текста >>
100.
ЧИСЛА И БУКВИ
Сега, като се говори за
науката
за четните и нечетните числа, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
Прави ли непрекъснато добро, това значи да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми няколко деца. Може ли малкото изворче едновременно да напои хиляда души? Който разбира законите на числата, той може да измени съдбата си, т.е. да я подобри. Забележите ли, че дадено число, ден или месец не ви благоприятстват, изменете ги и наблюдавайте какви резултати имате при новите числа.
Сега, като се говори за
науката
за четните и нечетните числа, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
В тия числа има известни изключения. И в тия числа има изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая номер 13; ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма 13. Числото 13 е фатално.
към текста >>
Голяма
наука
се крие в буквите, затова те трябва специално да се изучават.
Числото, в което петорката е в началото, като 5, 50, 500, 5000, 50 000 лв., откажете се от тази сума. За предпочитане е да вземете 12 лв. за един обяд, отколкото да вземете цялата сума. С 12-те лв. вие ще се свържете с разумни същества, които ще ви помогнат.
Голяма
наука
се крие в буквите, затова те трябва специално да се изучават.
Всяка буква е ключ на известен род енергия, която човек трябва да превръща - ако е нисша, да я превърне във висша. С буквите се занимава кабалата. За пример, някой човек носи едно име, което той сам не харесва и с което изобщо не му върви в живота. Какво трябва да направи, за да тръгнат работите му напред? Да промени името си, да си измисли такова, което да хармонира на състоянието му.
към текста >>
НАГОРЕ
