Търсене в текстове за 'Насърчаване'

1. МЕТОДИ ЗА САМОНАСЪРЧАВАНЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

• 636 • Методи за самонасърчаване.

• 636 • Методи за самонасърчаване.
• 636 • Методи за самонасърчаване. От съвременните хора се искат правилни отношения към себе си и към окръжаващите. Това значи да има човек свобода на мисълта. Човек не трябва да мисли, че е неспособен, защото
към текста >>

С внушение може да си служите за лекуване, за усилване на паметта, за насърчаване, за понасяне на страдания, за самовъзпитание.

Каквото и да преживявате, вземайте от тази вода. Магия ли е това? - Магията е знание, разбиране на елементите в техния първичен вид, а не в сегашното им състояние, както химиците ги познават. В целия Космос съществува един единствен елемент, от който са произлезли всичките останали, на брой повече от милиард, а не само 90. * “Ще се подобри положението ми” - служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаянието. С внушение може да си служите за лекуване, за усилване на паметта, за насърчаване, за понасяне на страдания, за самовъзпитание. * Ще жертвате всичко, за да имате всичко. * Ако спазвате Божествените закони, вие ще превърнете лошите си съседи, лошите си синове и дъщери, лошите си колеги в добри. * През тази седмица ще употребявам само най-хубавите, най-добрите думи. Всичко, което ми се случи, ще го считам за добро. * Когато се намерите пред неразрешим въпрос, кажете си: “Това, което аз не мога да разреша, Бог ще го разреши.
към текста >>

Методи за самонасърчаване 636

Метод за работа с числата 549 Метод за различаване на мислите 643 Метод за трансформиране на състоянията 564 Метод за уравновесяване на енергиите 633 Метод за усилване на паметта 903 Методи за самонасърчаване 636 Методите на Луната и на Слънцето 554 Мислене за идеалния човек 562 Мисълта и разсъжденията като път към Истината 706 Мисълта като метод за работа 654 Мисълта като път за постижения 660
към текста >>

Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед.

Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед.
Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката".
към текста >>