Търсене в текстове за 'Насърчаване'

И ако да речем някои хора някога са сбъркали така, то не значи че трябва да ги съдим, но то не значи пък и насърчаване към разврат.

И ако да речем някои хора някога са сбъркали така, то не значи че трябва да ги съдим, но то не значи пък и насърчаване към разврат.
Но това беше защото тези сестри живееха в това съзнание. Сега Учителят не може с камшик да ги удари и да им промени съзнанията, Той всичкото това го изтърпяваше, изчакваше да се пробуди съзнанието във всички ни и ние сами да се коригираме. Щото Учителят ни е казвал: „Грешете, но изправяйте погрешките си! " Принцип. Значи то не се отнася само в едно поле брат, то не се отнася само за мисъл, то се отнася за целият живот, във всички случаи и всякакви. И ако да речем някои хора някога са сбъркали така, то не значи че трябва да ги съдим, но то не значи пък и насърчаване към разврат. После и общественото мнение, което така лошо съдеше братството, то е, защото те изискваха от нас. Те искаха ние да дадем пример. И прави бяха. Ний трябваше да дадем пример, трябваше да дадем пример. Но ние не можехме.
към текста >>

Залесяване на околността на града и насърчаване на контакта с природата.

Но ние знаем, че има пробудени съграждани, които ще окажат мощно влияние върху целокупния живот на града ни. Това ще бъдат съзнателни, честни, благородни съграждани, с пълно съзнание за своя обществен дълг и готови на всяка лична жертва заради него. В подробности набелязваме някои близки цели за постигане на Хасково. 1. Урегулиране на трудовите условия с оглед на индустрията ни, за да се избягват безработиците и кризите. 2. Хигиенизиране на работилниците и просвещаване на работничество- то ни - гръбнака на населението ни. 3. Залесяване на околността на града и насърчаване на контакта с природата. На Емача, в Кенана, на Аида има въздух, достатъчен, за да пречисти дробовете на народа ни и да го запази здрав и добре развит физически. Нахранен, трезв, здрав народ - това е първата пряка цел. Тя не може да бъде постигната отведнъж. Упорита работа предстои на народните работници! Средище на тая работа, неин факел би трябвало да бъде Читалището - театър, чието тяло вече краси центъра на града ни.
към текста >>

Насърчаване, подкрепяване доброто, скромността, морала, точността, чистотата.

Бакунин, Кропоткин, Карл Маркс, Ботев, Левски бяха станали кумири -десятки бяха готови да сложат главите си за техните идеи, а когато Балканската война се обяви, ний, 16-годишни хлапаци ученици, писалките захвърлихме, пушките уловихме и граница прехвърлихме, да се борим за свободата на брата роб! На 21 ÷ 22 години взводове и роти водихме по бойните поля и чудни младежи легнаха из гиздавата Добруджа, равна Тракия и Македонските усои, умряха с пълно съзнание, че те това, що бяха чули от своите родители, учители като идеи - сега трябваше да се приложат думите, да станат дела, защото иначе не биха и били последователни на разбиранията си и възпитанието, па и времето... Други времена бяха тогава, други бяха нашите родители, други семена ни посяха, пай примери ни даваха... Безспорно, борбата, за да дойде младежта* днес в това положение, има много причини. За едни можем да намерим сили да ги отстраним, а други да не са под наша власт, но ний трябва да започнем най-напред от родителите, те да се опомнят и откажат от лекия и булеварден живот и с личния си пример дадат поука на младите и околните на порядъчен живот, защото родителите са огледало на младежта, тя в това огледало визира утрешния свой лик. По-голям морал сред родителите и по-възрастни. По-голям контрол на собствените дела, повече личен пример в доброто. Насърчаване, подкрепяване доброто, скромността, морала, точността, чистотата. Всеки човек, млад или стар, прилича на градина, в която растат цветя и бурени. Да поливаме цветята и да плевим трънето... Всеки човек има и хубави, и лоши дела - да насърчаваме, подкрепяме доброто и кореним злото. Ето, което трябва да прави всяка майка, всеки баща, всеки младеж и всеки човек, всеки: като оправи себе си, ще оправи дома си; оправи ли дома си, ще оправи селото, града, околията, окръга - България. Тръгнат ли всички работи в ред, и България ще тръгне, и младежта ще се коригира, а останалото ще дойде от само себе си. Рибата се омирисва от главата.
към текста >>

„България“ и подвеждат българите, а в Париж било образувано дружество, председателствувано от граф Замойски, за насърчаване на българоуниатското движение.

„България“ и против получаването му в българските епархии. Вестникът бил наричан „Латинска България”, а не само „Латиния”, както по-преди.277 Отново зачестили отказите в българските градове да се получава в. България.278 Протестът на българите е бил насочен и срещу френския католически вестник в Цариград „Курие д’Ориан“, задето бе публикувал лъжливи дописки и злепоставял българите пред Портата, твърдейки, че тяхното искане за независима църква било руско внушение и че дейците за църковна независимост били опасни за турската държава. Това било преценено като низък начин да се клевети цял един народ, а такова безчестие не подобавало на френското име на вестника.279 Не по-слабо е било огорчението срещу поляците емигранти, и особено срещу свещениците. Според Раковски, те всички са сътрудници на в. „България“ и подвеждат българите, а в Париж било образувано дружество, председателствувано от граф Замойски, за насърчаване на българоуниатското движение. Раковски съветвал поляците първо да се постараят да оправят собствените си работи и след туй да се заемат с българските.280 С не по-малко огорчение Раковски нападнал и хърватското и чешкото католическо духовенство, заради насърчаването на българоуниатското движение. Хърватското католическо свещенство било издало и разпространявало за тая цел една книга на сръбски език с възхвала на унията изобщо, която напоследък проникнала в България. А в Прага бил отслужен молебен по случай българската уния. Раковски с негодувание открива противоречие между разпространяваните от учените чехи и хървати южнославянски идеи и това, що проповядва тяхното католическо свещенство. Докато първите говорят за съединение и любов на всички славяни, вторите всяват между тях вероизповедни раздори.
към текста >>

Раковски съветвал поляците първо да се постараят да оправят собствените си работи и след туй да се заемат с българските.280 С не по-малко огорчение Раковски нападнал и хърватското и чешкото католическо духовенство, заради насърчаването на българоуниатското движение.

Вестникът бил наричан „Латинска България”, а не само „Латиния”, както по-преди.277 Отново зачестили отказите в българските градове да се получава в. България.278 Протестът на българите е бил насочен и срещу френския католически вестник в Цариград „Курие д’Ориан“, задето бе публикувал лъжливи дописки и злепоставял българите пред Портата, твърдейки, че тяхното искане за независима църква било руско внушение и че дейците за църковна независимост били опасни за турската държава. Това било преценено като низък начин да се клевети цял един народ, а такова безчестие не подобавало на френското име на вестника.279 Не по-слабо е било огорчението срещу поляците емигранти, и особено срещу свещениците. Според Раковски, те всички са сътрудници на в. „България“ и подвеждат българите, а в Париж било образувано дружество, председателствувано от граф Замойски, за насърчаване на българоуниатското движение. Раковски съветвал поляците първо да се постараят да оправят собствените си работи и след туй да се заемат с българските.280 С не по-малко огорчение Раковски нападнал и хърватското и чешкото католическо духовенство, заради насърчаването на българоуниатското движение. Хърватското католическо свещенство било издало и разпространявало за тая цел една книга на сръбски език с възхвала на унията изобщо, която напоследък проникнала в България. А в Прага бил отслужен молебен по случай българската уния. Раковски с негодувание открива противоречие между разпространяваните от учените чехи и хървати южнославянски идеи и това, що проповядва тяхното католическо свещенство. Докато първите говорят за съединение и любов на всички славяни, вторите всяват между тях вероизповедни раздори. И чехи, и хървати трябва най-напред да се освободят от фанатичното си духовенство, преди да прегърнат южнославянската идея.281 ___________________________________________ 266) Цариградски вестник, XI, бр.
към текста >>