Търсене в текстове за 'Настроение'

12. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме.
Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен. Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни. За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява. Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище. За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме. Пеехме в началото, в средата и в края на урока, часа или деня, според случая и нуждата. Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята. Тя е неразделна при обучението в училището-живот. В природата всичко живее, движи се и пее. Пеем и ние.
към текста >>

13. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е настроението, което трябва да се събуди у детето.
На една снимка Фабр със свои близки наблюдава живота на едни бръмбари. Какъв интерес се чете по лицата им! Как те са погълнати всецяло в своята работа! Като че ли са откъснати от целия свят! Като че ли са унесени при слушане приказка от 1001 нощ. Това е настроението, което трябва да се събуди у детето. То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си. Препоръчваме изучаването на „Ентомологически възпоминания” от Фабр. Когато учителят почне да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпват, и често както той, тъй и учениците, ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучават цял ден. Могат да проследят пътищата им, прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват.
към текста >>

14. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението.
Децата, с които бях излязъл на разходка, казаха: „Да поседим и да погледаме.” Тези думи всичко ми казаха. Целта ми беше постигната. Самовдълбочаването бе настъпило! Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич към природата. Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението. Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното.
към текста >>

15. Екскурзия на 6 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, да сте в приятно настроение; представете си, че животът ви е уреден.
Вечер ще иде на Слънцето, деня ще прекара на Земята. Другите хора нямат такива съобщения. Да литнеш, да отидеш там и като се върнеш да имаш съзнание за преживяното там. Има закон: обтягането на ръцете винаги поставя човека във връзка с теченията на Природата. А при свити ръце няма такъв контакт. Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, да сте в приятно настроение; представете си, че животът ви е уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 ще се изправяте, седнали на тревата, и ще си допирате ръцете до пръстите на краката. Направихме индуското сядане, за което Учителя говори миналия път на Витоша.
към текста >>

16. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Влиянието й върху черния дроб се изразява в това, че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа.
Когато човек пада или се подхлъзва като върви в планината, винаги това означава, че е минала една лоша, чужда мисъл през него. Ако имаш добра мисъл, няма да падаш. Та като се качиш на планината, не говори и не мисли за това, че с някого се караш, че някой не ти дава това, което ти дължи и пр. На планината смятай, че работите ти с всички хора са уредени. Планината има дълбоко влияние върху нервната система, върху черния дроб и пр. Влиянието й върху черния дроб се изразява в това, че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа. Всичко това се дължи на праната, която се влива в организма. Но планината има и друго, по-дълбоко влияние. Този, който е имал неврастения или други нервни страдания, може да се освободи от тях. Екскурзиите са хубави, те носят живот. В седящия живот има опасност, както и в застоялата вода.
към текста >>

17. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

с кисело настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства.
- Ние сме сега в „онзи свят". Тук има много скъпоценности, но не ги виждате, защото, ако ги виждате, ще искате да вземете. Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние. Понякога децата си играят - едното от тях като заспи на леглото, другите деца го зашиват за леглото и като се събуди, вижда се зашито за леглото. И вие така - ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, във време на спане, тъй като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате се зашити, т. е. с кисело настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства. Значи, вързани сте. Всичките ви несрети са все за ваше добро. Като мине време, ще видите, че те са все за ваше добро. Обичай Господа, за да те обичат и хората. Ако не обичаш Господа, хората не могат да те обичат.
към текста >>

18. 08. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Искаш да промениш настроението, състоянието си, иди на планината, качи се на никой самолет.
Имайте права, здрава мисъл, тя е едно магнетично състояние. Болният човек няма магнетизъм и нищо не може да направи. Магнетичният човек е вътрешно разположен, тих, спокоен и работи интензивно, той не кряска, не е като камбана, а щом изгуби равновесието си, казва си: магнетизъм нямам. — Магнетизмът съществува. Ако искате да придобиете спокойствие, идете при дърветата. Искаш да промениш настроението, състоянието си, иди на планината, качи се на никой самолет. Има 10-20 методи за добиване на магнетизъм. А вие седите и казвате само: не ми върви... Магнетизмът е проводник на живота, а животът е носител на любовта и на магнетизма.
към текста >>

19. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че животът ви е уреден.
Косите ви трябва да бъдат гладки, за да можете да препращате тази енергия и да я спестявате. Упражнение за приемане запас от много магнетизъм, тъй че да помагате и на другите. Това упражнение се прави до една минута (докато прочетете до 72) и след това ще станете. Лягате значи на земята (тревата), на чисто място, където не са стъпвали хора с главата на север и дясната длан отдолу, а лявата длан на ръката върху нея и под главата поставени. Дясната длан с гърба да е допряна до главата. Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че животът ви е уреден. Като легнете дишайте дълбоко и бройте до 72. След това ще седнете на тревата и ще допрете ръцете до пръстите на краката си. Като изпеете "Аум" с ръце, после вдигнати на главата и ги спускате отстрани надолу (обливане правите три пъти). Целият живот на хората е изплетен само от тъги и скърби. Всеки страда, всеки е чужд за другите и това, където човек се смее, това е само на повърхността, а като го разбуташ ще видиш разочарование.
към текста >>

20. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален.
И следователно всички ония, които се занимават с нея, трябва да бъдат същевременно жреци на божественото. Ако човек не пее, не се развива правилно. Новият живот започва с пението, не от вън само, но и в себе си; и тогаз чувствуваш, че мислите, чувствата и постъпките ти са музикални. Ти не можеш да мислиш, чувствуваш и постъпваш правилно, ако не си музикален. Като казвам, че човек трябва да бъде музикален, аз не говоря само за външната музикалност. Щом се съмняваш, щом се обезвериш, щом изгубиш своето настроение, щом си разтревожен или гневен, ти не си музикален. Човек остарява в момента, когато е недоволен. Лошият човек не може да пее. За да пее човек той трябва да е добър. Пението е външната страна на доброто. Дето има музикалност, там царува доброто.
към текста >>

21. 056 ИЗПИТИ В ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

То е настроение, чувство, временно разположение.
Любовта се справя със страданията, а умът - с противоречията. Ако Любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, а други - не. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Любовта, Мъдростта и Истината. Ако човек съжалява, че е обичал, любовта му не е била истинска. Любов, която не може да издържи на всички изпитания, не е истинска. То е настроение, чувство, временно разположение. Който отхвърля Любовта, излага се на големи страдания. Животът му става тъжен и печален. Тъжен си, защото си отхвърлил едно малко любовно чувство. Казваш: "Аз обичам". Ще подложиш своята Любов на изпит.
към текста >>

22. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз не попитах момчетата, откъде са дошли, какви са имената им, понеже с това щеше да се развали настроението на заминалите.
Те бяха два часа при мене. Единият от заминалите братя беше духовит по характер. Така се прояви едното момче. И другият заминал брат беше духовит, но по особен начин. Така се прояви и другото момче. Аз не попитах момчетата, откъде са дошли, какви са имената им, понеже с това щеше да се развали настроението на заминалите. Човек, който е заминал преждевременно, остава да работи на земята, докато се изпълни времето, когато е трябвало да си замине. Художниците, музикантите, поетите, философите и пр. са пратени да стажуват тук, на земята. И после, горе ще изпълняват същинската си работа като художници, музиканти, поети, философи и пр., т.е. горе те продължават да работят в същото направление, с по-големи възможности и в по-добри условия.
към текста >>

23. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато правите тези упражнения, които ви дадох, да сте в приятно настроение.
Всеки страда, всеки е чужд за другите. Целият живот е изпълнен само с тъги и скърби. Това, дето някой човек се смее, то е само на повърхността. Като разбуташ, ще видиш разочарование. Благодарение, че чрез невидимия свят утихват бурите. Когато правите тези упражнения, които ви дадох, да сте в приятно настроение. Представете си, че животът ви е уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 човек да се изправи.
към текста >>

24. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

с кисело настроение, с отрицателни лоши мисли и чувства.
В мислите, чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи. В чувства чрез изпращане любов към другите. В постъпки чрез показване на хората пътя на новите идеи, за да ги събуди за новото. Едно дете като заспи, други деца го зашиват на кревата и като се събуди, вижда се зашито. Вие, ако не правите молитва преди лягане и не се ограждате, то по време на спане, като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате, че сте зашити, т. е. с кисело настроение, с отрицателни лоши мисли и чувства. Значи вързан си. Човек върши несъзнателни движения, но те имат смисъл. Когато си турите показалеца на горния край на челото отстрани, то искате да разсъждавате върху нещо (виж във фигурата буква „а“). Когато си турите показалеца на челото малко над слепите очи, то искате да смятате нещо (буква „б“). Когато искаш да си спомниш нещо, тури си пръста към средата на челото и тогава си спомни къде си го виждал.
към текста >>

25. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато почнеш да мислиш за някой лош човек, свързваш се с него и веднага ще се смени твоето състояние, ще придобиеш неговото настроение.
Единствената цел да бъде да познаваш Бога. Щом Го познаваш, ще се въдвори хармония в тебе. Щом отправя ума си към Бога, идва светлината. При връзка с Бога Той ни учи как да живеем. Единственото същество, което може да ни научи как да живеем, това е Бог. Когато почнеш да мислиш за някой лош човек, свързваш се с него и веднага ще се смени твоето състояние, ще придобиеш неговото настроение. Същият закон важи и за Бога. Щом отправиш своята мисъл към Бога, ще стане една промяна в тебе, ще дойде отнякъде нещо, което ще смени твоето разположение. Докато ти се безпокоиш в живота си за това-онова, ти не си в реалността, ти си в сянката на живота. Когато си в съприкосновение с реалността, ти усещаш в себе си едно благо чувство, една мекота, спокойствие. Ако искаш да познаеш любовта на ангелите, трябва да държиш в ума си един ангел.
към текста >>

26. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Селяните обаче не бяха разположени към Жечо, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря.
За четене и свирене не можеше и дума да става. Едва можехме да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Когато запеехме, селяните се събираха около нас и обичаха да се заседават. Те не бяха слушали да се пее на толкова гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре. При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти, които ние носехме. Селяните обаче не бяха разположени към Жечо, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Нарекоха ни набожните, та децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението. В селото стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят. Ние дотърчахме и най-напред пуснахме добитъка от оборите.
към текста >>

Това настроение мина и към нас.
Едва можехме да си направим обща молитва и да си изпеем някоя песен. Когато запеехме, селяните се събираха около нас и обичаха да се заседават. Те не бяха слушали да се пее на толкова гласа, а ние имахме хубави гласове и пеехме добре. При това ни придружаваше чело, цигулка, че и китара, инструменти, които ние носехме. Селяните обаче не бяха разположени към Жечо, имаха лошо настроение към него, поддържано от попа и кръчмаря. Това настроение мина и към нас. Нарекоха ни набожните, та децата често хвърляха буци пръст подире ни. Но станаха събития, които ни възвърнаха благоволението и уважението. В селото стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят. Ние дотърчахме и най-напред пуснахме добитъка от оборите. После се разбра, че в едната къща бабичка с детенце са обхванати от пламъците, успешно ги изнесохме.
към текста >>

27. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Отидох там, защото преживявах някакви смътни и тъжни предчувствия, които създаваха в мен едно мъчително настроение, за което нямах представа и не можех да си го обясня.
От многото случаи, които могат да се разкажат, показващи тези качества на Учителя, ще се наема да приведа само характерните, станали с мен. Спомням си. В края на изгревската поляна бяхме направили беседка под формата на дъга. Тя беше добре закътана, с широк отвор с изглед към Витоша. Там царуваше една успокояваща, мистична атмосфера. Отидох там, защото преживявах някакви смътни и тъжни предчувствия, които създаваха в мен едно мъчително настроение, за което нямах представа и не можех да си го обясня. Нямаше никой наоколо, седнах на пейката, а това мъчително състояние не ми даваше мира. Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина. Капнаха само няколко сълзи от очите ми и аз се прибрах. Но благодарение на Учителя и топлите Му грижи към мен, аз минах само на косъм от чудовищната гибел. В лекциите си Учителя ни изясняваше, че някои от събитията, които човек има да мине, са неизбежни.
към текста >>

28. 46 ПЕСНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През една такава вечер се създаде чудна хармония, пеехме с настроение, пълно със светлина.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ПЕСНИТЕ Много често вечер на Изгрева се събирахме на поляната, там където играехме сутрешните гимнастически упражнения, и често пеехме песните, които Учителя ни беше дал. През една такава вечер се създаде чудна хармония, пеехме с настроение, пълно със светлина. А моята мисъл все бе ангажирана около въпроса по кой начин се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човека в чуден, извънземен свят. Общи фрази, които се поднасят за изящното творчество, като вдъхновение и като присъствие на музи и пр., ми бяха познати, но те изобщо не ме задоволяваха. Бях недалеч от Учителя, Който също пееше. Реших да Го запитам, как Той е създал това творчество. Когато песента привърши, аз някак простичко, без да подбирам за случая подходящи изрази, Го попитах: "Учителю, как измислихте тези песни?
към текста >>

29. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те играха великолепно и с настроение изпълниха 18-те упражнения пред началника.
За този случай увеличих състава на музикантите с кларнетист, цигулар и китарист. В уречения ден дойде само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл, той каза: „Страхливец! “ Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на Просветата, е сметнал, че ще се изложи, ако присъства на една такава детска демонстрация. Децата бяха облечени празнично, момиченцата с бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки. Те играха великолепно и с настроение изпълниха 18-те упражнения пред началника. След като свършихме, той ме покани да отида в Министерството на конференция. Помолих го да отложим това за след два Дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждането на погребението й. Той се съгласи. От разговора в министерството разбрах, че той одобрява упражненията от Бялото Братство. Но направи забележка, че ги намира за много бавни и малко..., търсеше дума и я намери - малко вегетариански, не са като другите гимнастически упражнения, отсечени, отривисти, бойки.
към текста >>

Те внасят бодрост, настроение, те носят живот.
Той се съгласи. От разговора в министерството разбрах, че той одобрява упражненията от Бялото Братство. Но направи забележка, че ги намира за много бавни и малко..., търсеше дума и я намери - малко вегетариански, не са като другите гимнастически упражнения, отсечени, отривисти, бойки. Отвърнах му, че ние в училищата няма да подготвяме войници. Тези игри хармонизират силите на тялото и на духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Възпитаваме разумни същества, разумни характери. Хармоничните движения изграждат и хармонични личности - продължих аз. Докато бях още при началника, той се свърза по телефона с министър Йоцов. И веднага министърът ме повика в кабинета си.
към текста >>

30. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В Римската империя, според настроението на цезарите, астрономията, астрологията и самите астролозите, ту са били на голяма почит, ту са се отнасяли към тях с пренебрежение.
Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста". В него той излага т. нар. геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти". Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи. Изложените в този учебник принципи, са послужили за основа на почти всички по-късно издавани трудове по астрология, но понеже не почиват на истински астрономически знания (каквито Птоломей и не притежавал), днес не могат де се приемат за нещо сериозно. В Римската империя, според настроението на цезарите, астрономията, астрологията и самите астролозите, ту са били на голяма почит, ту са се отнасяли към тях с пренебрежение. Повечето от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с астрология, допринасяйки много за тяхното признаване и утвърждаване. Най-изтъкнат арабски астролог е Абу-Машар, живял между 790 и 886 година след Христа. Неговият труд по астрология е бил преведен в Европа през 1130 - 1140 година. Отношението към астрологията във всички по-късни времена било твърде неопределено. Едни я приемали като достойна за изучаване наука, други - като магьосничество и заблуда.
към текста >>

31. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това предизвиква лошото им настроение сутрин при събуждане.
Космите по гърдите, краката, мишниците и ръцете са също гъсти и тъмни. Женският Сатурнов тип има забелязващи се черни "мустачки" в краищата на горната устна. От психологична гледна точка, по-висшите Сатурнови типове са сериозни, точни и изпълнителни в своите задачи и обещания, замислени, печални, без оптимизъм, веселост, охолство или разсипничество. За тях е ценно и най-малкото нещо. Активността и динамиката на процесите в тяхното тяло е снижена, което е причина за недостатъчно вътрешно горене, за непълно отделяне на метаболити през и без това слабо активните им бъбреци, за натрупване на токсини в организма им. Това предизвиква лошото им настроение сутрин при събуждане. С хилавите мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която волното и обилно дишане на чист въздух в планината и край морето предизвикват, нито насладата на голата кожа от слънчевите лъчи. Напротив, Слънцето и хладката вода им причиняват болка. Мисловната дейност държи първенство в живота на тези хора, те повече обичат самотата и се чувстват най-добре далеч от света и обществото. Мястото на интелигентните техни представители е в лабораториите, където стават едни от най-големите, трудолюбиви и скромни учени, в учрежденията като чиновници, където с голямо умение и усърдие редят сметки подир сметки. Изобщо, висшите Сатурнови типове са най-добри и полезни там, където е нужен ред, сериозност, точност, наблюдателност и трудолюбие.
към текста >>

32. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през Посвещението на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива.
Той така се държи в този момент, че даже неговите приятели, които са при него, не могат да изпитат печално чувство, което обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел. Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка. Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през Посвещението на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива. Целият разговор в този диалог за безсмъртието има за задача да заведе приятелите до едно положение, където те навлизат в контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение?
към текста >>

33. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение.
В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата. Чрез това познанието става едно вътрешно събитие на личността. Ние не можем някому да кажем разрешението на загадките на света. Ако кажем на непосветения нещо за тези загадки, това ще са празни думи, ако дадената личност не отиде срещу живото Слово с подходящо настроение. Това слово не е нищо само по себе си. То ще изчезне в безкрайността, ако не отидем срещу него със съответното чувство. То ще остане празна дума, ако чувството не пламне от съприкосновението с него. Да допуснем, че едно Божествено Същество се приближи към даден човек. То ще бъде или всичко за него или нищо - зависи как отива човек към него.
към текста >>

34. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души.
Така че те са готови души, които при най-малък външен повод се пробуждат и започват да говорят. Главната задача на еврейските пророци е да подготвят съзнанието на еврейския народ за слизащия към Земята Божествен Дух. Затова тяхното явяване не е нещо случайно, а е резултат на една духовна вълна, която иде от Божествения Дух и която носи духовна светлина и топлина, и има за задача да пробуди по-издигнатите души, за да бъдат като една среда, която да приеме Божественото Слово, носено от Божествения Дух. Защото както физическото слънце в своето видимо движение създава условия за развиване на растителността на Земята и за разцъфтяването на цветята, така и от Божествения Дух периодически идват духовни течения към Земята, за да създадат условия за напъпилите души да се разцъфтят, да се пробудят. Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в себе си. Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си. Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в себе си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на Любов и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души. Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци. Той може да бъде цар или свещеник, както Давид и Соломон. Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други.
към текста >>

35. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи".
Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха". От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност. Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е.
към текста >>

36. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното.
Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път.
към текста >>

37. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем.
И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество. Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта.
към текста >>

С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление".
Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество.
към текста >>

И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение.
И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет.
към текста >>

38. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста.
Това не е така. Трябва да си представим нещата по следния начин: В резултат на съдбата и на обучението, в първичното Християнство е имало човешки души, в които е имало място не само за обикновеното сетивно съзнание, което отразява сетивния свят, а наред с него е имало и едно повишено съзнание, което отразява Свръхсетивния свят и чрез това прониквало както назад в миналото, така и напред в бъдещето, и се издигало до Божествените същества от йерархията. Земното съзнание в мисли и спомени е оставало да съществува редом с тяхното повишено съзнание, което приемало Откровението от Божествения свят. И според съдбата и обучението различните евангелисти възприемали различно Откровенията на Божествения свят, тъй като тяхното съзнание се различавало. При какво основно настроение, до каква висота и яснота може да се отрази Духовния свят в човешкото съзнание, това напълно зависи от степента на развитието на душата на евангелиста. Тази е причината, поради която имаме четири евангелисти. За да може да се отрази цялото Вечно Евангелие, което е записано в духовните светове, за да бъде изразено то в човешки думи, то трябваше да се изрази едновременно в четири различни души, в четири основни форми на повишено човешко съзнание на извисилото се човечество. Едва четирите Евангелия заедно ни позволяват до известна степен да предчувстваме Вечното Евангелие, което, за да се изяви в своята цялост, са необходими повече от четири Евангелия. Ето защо ние трябва не само да съберем съдържанието на четирите Евангелия, а също така да открием скритите в четирите Евангелия висши композиционни Тайни и форми и да ги съчетаем така, че да изпъкне първичната Божествена форма, която е скрита в тях, която е отпечатък на космичните ритми и която е изявление на Божествения свят, на Вечното Евангелие. Преди да разгледаме поотделно различните Евангелия, първо да хвърлим цялостен поглед върху общата композиция на Новия Завет като цяло, за да можем след това да проникнем в композицията на отделните новозаветни книги.
към текста >>

Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение.
Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията. Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище. Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите. Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре. Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното чуване и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин. Духовният свят може да се оприличи на една голяма сграда с три етажа, които се издигат над земното съществуване. Първият от тези етажи е изпълнен с образи, вторият - със слова, а третия - със същества.
към текста >>

39. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са хора на чувството и настроението.
Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области. Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога. Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена. Те са хора по-прогресивни, по-свободолюбиви, с весел дух, докато юдеите са мрачни и сериозни. Народът на Самария заема средно място. Те са хора на чувството и настроението. Те са плод на една смесица на вавилонците, преселени при вавилонското робство в Палестина и се смесили с израилските племена, които живеели там. Така била създадена онази смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за своята раса, толкова много презирали. Между Самария и Вавилон е царувало едно вътрешно родство. И двата народа градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници.
към текста >>

Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе.
Още от самото начало, при раждането на Йоан Кръстител става въпрос за Пътя - Пътя на Мира и накрая за случката в Емаус се казва: "Не гореше ли сърцето ни по пътя". Идеята за Пътя е подчертана и в двукратното изпращане на учениците - това на 12-те и това на 70-те. И винаги става дума за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя" и "не поздравявайте никого по пътя". И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си.
към текста >>

Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение.
Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение. Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия.
към текста >>

40. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си.
И затова той не се спира на биографията на човека Исус, но направо говори за Великото космично Същество, въплътено в този човек. Затова Евангелието на Марко от самото начало е Евангелие на Христос. То описва Божествената творческа сила как се проявява чрез човека Исус от Назарет. Ето защо в нито едно друго Евангелие Христос не се явява толкова много като Маг, както при Марко. Така при изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата дума "хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир, той говори, като че изговаря една магическа формула: "Талита куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонване на демоните. Зад и над изцеленията на Христос стават видими битки на духове. Това Евангелие ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили в човека. Това Христос изразява с думите: "Ако би могъл да вярваш, всички неща са възможни за този, който вярва". Тук не става въпрос за вярване, а за Вяра.
към текста >>

41. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И едните, и другите създали настроение в града срещу него.
Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим. Но ерусалимските юдеи били зле настроени против Павел и го следили. Те не могли да му простят за неговата измяна на юдейството и преминаване в Християнството, и особено за успеха му между юдеите извън Палестина. Също и мнозина от ерусалимските християни и юдеи били недоволни от него. Те не могли да се примирят с решението на апостолския събор да не се обрязват езичниците, които ставали християни. И едните, и другите създали настроение в града срещу него. Целият град се развълнувал и като го видели в храма, уловили го. Когато щели да го убият, тогаз пристигнал началникът на гарнизона, хванал го, оковал го във вериги и го отвел в крепостта, за да го спаси от убийство. Целият народ вървял подир войниците, които го носили и викали да го махнат. Когато го въвели в крепостта, той помолил хилядника да каже нещо. И Павел почнал да говори пред насъбралия се народ, но те не го слушали и искали да го убият.
към текста >>

42. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е било очакването на хората от народа, настроението на които е било насочено повече към приятелство с Бога, отколкото към страх от Бога.
Те придавали на идването на Месия народно- политически характер, което се среща в епохата на първото Християнство. От тях Месия бил очакван като политически освободител и възстановител на юдейското царство, което ще се разпростре върху цялото човечество. Едно трето течение в юдейството от тази епоха е било това на есеите. Обаче есеите не са се ограничили само между юдеите, между тях имало хора от всички 12 племена. Очакването на Месия за тях е имало чисто религиозен характер. Това е било очакването на хората от народа, настроението на които е било насочено повече към приятелство с Бога, отколкото към страх от Бога. Затова есеите очаквали раждането на Спасителя по скромен начин, сигурни, че последният съд, който е бил свързан с Неговото идване, би намерил своето изпълнение в един по- дълбок слой на съществуване. Сега да видим как се изявяват тези три течения между 12-те ученици. Политическият оттенък на представата за Месия намира свой представител в Юда Искариотски. По- рано говорихме за неговите схващания за Христа. В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия.
към текста >>

43. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение.
В 5 глава, 16 стих е казано: "И Той се оттегляше в пустинята и се молеше". В 6 глава, 12 стих е казано: "Пред онзи ден Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога". В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа.
към текста >>

44. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир.
При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина. Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването. Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине.
към текста >>

Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия.
Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването. Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине. Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване.
към текста >>

45. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност.
При изпращането на 12-те и 70-те, Христос казва думите за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя... и не поздравявайте никого по пътя". Ако тези наставления биха се отнасяли до външния живот, до външния път, те водят до егоизъм, до безлюбие, до голямо самомнение. Те се отнасят до вътрешния Път, където човек трябва да бъде концентриран в себе си, върху своя вътрешен живот и да не обръща никакво внимание на външните неща в живота. С все по-ясно познаване на Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони. В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност. То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото съзнание е добило повърхността на успокоено море. "Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към пастирите (2;14). "Мир вам", "Мирът да бъде с вас". С този поздрав Възкръсналият пристъпва към своите изплашени ученици (24;36). "Мир да бъде на земята и Слава във висините" (19;38), викат учениците и народът при Влизането на Исус в Ерусалим.
към текста >>

46. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието.
Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните. Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо.
към текста >>

47. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа.
Една нова епоха започва. Тук е турена в действие новата Мирова Воля на Христа. Тя е неумолима. Той иска в душата на народа да изсъхне това, което още живее от дървото на старото ясновиждане. Обаче с изсъхването на смоковницата викът " осанна" се превръща в " разпни Го". Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа. Тази е Тайната на проклятието на смоковницата. Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото. Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата.
към текста >>

48. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек започне да обръща внимание на образното настроение, което преминава през цялото Евангелие, той се приближава вече значително към разбирането на Евангелието на Матей.
физически и интелектуално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в действителност - от духовния свят - и ни предава едновременно и духовни, и физическо-сетивни събития. Евангелието на Матей ни показва Исус като Този, Който говори на народа в образи и притчи. Но Той говори в притчи не само на народа, а също и на учениците от една страна, и на противниците от друга. И даже тогава, когато не говори в притчи, като например проповедта на планината и в Словото при изпращането на учениците, и в апокалиптичното поучение на учениците на Маслинената планина, Неговите думи са пропити с един образен елемент, който е недостъпен за едно интелектуално разбиране и който може да се разкрие само на едно вътрешно галилейски настроено съзнание. В заключение, образният характер не преминава само през думите на Исус, но и през Неговите дела и през самите събития. Когато човек започне да обръща внимание на образното настроение, което преминава през цялото Евангелие, той се приближава вече значително към разбирането на Евангелието на Матей.
към текста >>

49. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ.
И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не възлиза в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса Христа. И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята Воля." /21;10-14/. И като отива Павел в Ерусалим, там вече имало настроение против него и като бил в храма, нахвърлили се върху него и го извлекли вън от храма, и когато щели да го убият, стигнало известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен и той взел войници и отишъл при разбунтувания народ. И като вижда Павла, заповядал да го оковат в две вериги и разпитвал кой е той и що е сторил. Завежда го в крепостта, за да не бъде убит от евреите. От крепостта Павел говорил на юдеите и тук разправя как му се явил Исус пред Дамаск и той тръгва в този път, като им разказва целия разговор с Него. След това хилядникът го изкарва пред синедриона и пред тях Павел говори, и понеже между тях имало и фарисеи, и садукеи, той казал, че го гонят, понеже вярва във Възкресението и се скарали фарисеите и садукеиге. И хилядникът го взел от тях и го върнал в крепостта.
към текста >>

50. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

2. За да промениш настроението си, както и умственото си състояние, трябва да промениш вибрациите си.
тези прояви па Мъжкия и Женския принцип. Сега ще предам някои херметични аксиоми, както са предадени в Кибалион: 1. Владеенето на знанието само, ако то не е придружено е практическа проява и дейност в живота, е подобно на събирането и трупането на скъпоценни метали без всякакво използване; това е едно безполезно, тщеславно и глупаво нещо. Знанието, както и богатството, е предназначено за употреба. Законът за употреба е всемирен и онзи, който го пренебрегва и не го изпълнява, ще страда вследствие на пренебрегването на природните закони. 2. За да промениш настроението си, както и умственото си състояние, трябва да промениш вибрациите си. Човек може да промени умствените си вибрации с едно усилие на волята, по направление или посока на едно желано състояние, върху което свободно да насочи цялото си внимание. Волята отправя вниманието, а вниманието пък променя вибрациите. Обработвай, практикувай изкуството за приковаване вниманието последством волята и тогава ти ще си разрешил и усвоил Тайната да господстваш както над настроението си, така и над умствените си състояния. 3. За да премахнеш или да разрушиш една нежелана умствена вибрация, постави в действие Принципа на полярността и се съсредоточи върху противоположния полюс на това, което желаеш да премахнеш, да отстраниш. Убивай нежеланото, като промениш неговата полярност.
към текста >>

Обработвай, практикувай изкуството за приковаване вниманието последством волята и тогава ти ще си разрешил и усвоил Тайната да господстваш както над настроението си, така и над умствените си състояния.
Знанието, както и богатството, е предназначено за употреба. Законът за употреба е всемирен и онзи, който го пренебрегва и не го изпълнява, ще страда вследствие на пренебрегването на природните закони. 2. За да промениш настроението си, както и умственото си състояние, трябва да промениш вибрациите си. Човек може да промени умствените си вибрации с едно усилие на волята, по направление или посока на едно желано състояние, върху което свободно да насочи цялото си внимание. Волята отправя вниманието, а вниманието пък променя вибрациите. Обработвай, практикувай изкуството за приковаване вниманието последством волята и тогава ти ще си разрешил и усвоил Тайната да господстваш както над настроението си, така и над умствените си състояния. 3. За да премахнеш или да разрушиш една нежелана умствена вибрация, постави в действие Принципа на полярността и се съсредоточи върху противоположния полюс на това, което желаеш да премахнеш, да отстраниш. Убивай нежеланото, като промениш неговата полярност. Това е една от най-важните херметически формули. Според Херметичната философия едно умствено състояние, както и неговата противоположност са само двата полюса на едно и също нещо и чрез умствено превръщане на полярността може да се отстрани нежеланото умствено сътояние. Този Принцип е вече известен на съвременните психолози, които нашироко го прилагат за отстраняване на нежелани навици, като препоръчват на учениците си да се съсредоточат върху противоположното качество.
към текста >>

51. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговата килия приема всичко и всяко негово настроение се записва с най-голяма точност и подробност.
След това ученикът се запознава с книгата на живота. Всеки човек, всеки дух има в невидимия свят нещо подобно на килия, в която пази всичко, което е мислил, чувствал и действал като човек. Според Окултната наука всеки човек си има свой собствен тон или акорд, върху който е построена и неговата килийка. Неговият тон е Ключът, с който се отключва съответната Врата. Всичко, което човек мисли, чувства, говори, върши, дори неговото щастие или нещастие звучи в тоновете на неговия акорд. Неговата килия приема всичко и всяко негово настроение се записва с най-голяма точност и подробност. Това е Книгата на Живота на всеки отделен човек. Когато ученикът напредне в своето развитие, той ще може да чете тази Книга на Живота и ще може да види своя минал живот, както и да узнае нещо и за миналото на други, които го интересуват. Според известни закони ще може да вижда и бъдещето, своето и на други хора. В Божествения свят този Аркан символизира бездните на Безкрайното, на Безграничното. В умствения свят - по-долните мракове.
към текста >>

52. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Киселков в работата си върху исихазма "Григорий Синаит - представител на мистицизма във Византия през XI V век", издадена през 1928 година, а също и в списанието "Просвета" година 3, страница 267 казва следното за практиката на исихастите: "Приковаването на погледа е било необходимо условие, за да не се дава възможност на вниманието да се разсейва насам-натам и да не се пораждат в съзнанието на молещия се разни мисли, които нямат нищо общо с настроението на молитвата и очакването му да види Бога.
След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия. Там той трябвало непрекъснато да се моли и с трепет да очаква момента, когато ще може да почувства присъствието на Бога да съзерцава с очите си Неговия лъчезарен образ. Този върховен момент, този блажен екстаз е най-висшия идеал на исихаста. До него се стига по пътя на умната молитва, след придобиване на опит и житейска мъдрост, видения и разумна работа. Д-р Васил Сл. Киселков в работата си върху исихазма "Григорий Синаит - представител на мистицизма във Византия през XI V век", издадена през 1928 година, а също и в списанието "Просвета" година 3, страница 267 казва следното за практиката на исихастите: "Приковаването на погледа е било необходимо условие, за да не се дава възможност на вниманието да се разсейва насам-натам и да не се пораждат в съзнанието на молещия се разни мисли, които нямат нищо общо с настроението на молитвата и очакването му да види Бога. Най-малкото движение и най-малкият шум са били в състояние да отклонят мисълта от желаната цел и да я насочат по пътя на изкушението и но волята на дявола да разстро-ат хармонията в онзи възвишен момент, когато молещият се при силно вътрешно напрежение, с притаен дъх и с втренчен поглед, жадно очаква да види пред себе си Бога, озарен и потънал в сияние. Този момент от психологическо гледище представя едно от най-съществените и най-характерните изживявания на исихастите. За да не го отбегне, ако би имал възможност, молещият се напълно би спрял своето дихание и биенето на сърцето си и би се превърнал в мъртва статуя. Най-обикновените природни явления - като гръм, светкавица, вятър, шумолене на дърветата и листата, са били схващани от исихастите като средства на злите духове или на дявола за да отклони вниманието на молещия се от пряката му цел и да се наруши покоя на неговата молитва". Думата исихасти произлиза от гръцката дума исихи, която значи мир, спокойствие, тишина.
към текста >>

53. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е един от главните теоретици на суфизма, което е, както видяхме, едно арабско мистично движение, което по начина на живота си се стреми да преживее Бога в себе си... Според него суфизмът не е толкова теоретическо учение, колкото опреден начин на поведение, на дълбоко религиозно и мистично настроение.
В по-голямата си част то се заключава в намеци, загадки, които могат да донесат познание само на онзи, който отначало дълго ги изследва със своя духовен взор, след това ги изслушва от него, или който е подготвен за това разбиране притежавайки високи дарования, комуто е достатъчно и най-малкото сказание." Той разделя философията на различни категории, като казва, че природната част на философията изучаваща външния свят включва, според него, медицината, астрологията, физиогномията, тълкуването на сънищата, заклеванията, алхимията и чародейството, което търси посредством мисловно съчетание на небесните и земни явления, силата, творяща чудесата. От горното е ясно, че той имал религиозно-мистична философия примесена с окултизъм. Той приписва от Бога всемогъщество и разумност, живот и воля. Съществуването на тези Негови атрибути се потвърждава от наличието на ред и целесъобразност в света и в неговите отделни прояви. Той е един от главните теоретици на суфизма, което е, както видяхме, едно арабско мистично движение, което по начина на живота си се стреми да преживее Бога в себе си... Според него суфизмът не е толкова теоретическо учение, колкото опреден начин на поведение, на дълбоко религиозно и мистично настроение. То е един начин за съзерцание на Първата Причина и стремеж към сливане с нея. Един арабски мислител казва следното за суфизма: "Суфизмът не е философска система той не е също религиозна секта. Това е един начин на живеене, един монашески орден. Суфизмът предполага, че Божествената истина се изявява на човека непосредствено, когато иска да я постигне само, като се оттегли от света, откъснат от всички човешки страсти се обрича единствено на един съзерцателен живот.
към текста >>

54. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени.
Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява. Това са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество. Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот.
към текста >>

55. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога.
Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си. Но все пак, имало е много хора, живеещи в южните и средните райони на Европа, които са казвали: Наистина, моето вътрешно същество, което живее своя независим живот от момента, когато заспя, докато се събудя, принадлежи на областта, където живеят добрите и лошите същества. И хората дълбоко са размишлявали върху силите, които са носили доброто и злото в човешката душа. В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още налице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/. Тези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област. И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога. Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах. Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние. Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества.
към текста >>

56. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А този, който готви, да бъде весел и да пее, за да внесе такова настроение в яденето.
Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им. Не съм против готвенето, но според мен, най-хубаво е всичко да се сложи из един път. Маслото да не се пържи, а да се оставя да ври заедно с гозбата. И лукът да не се реже на много дребни части. А този, който готви, да бъде весел и да пее, за да внесе такова настроение в яденето. Чрез яденето ще направите себе си и своите възлюбени чисти и красиви. Целта на женитбата не е да се раждат много деца; това е второстепенен въпрос. Мъжът трябва да направи жена си красива и чиста и тогава и децата им ще бъдат красиви и чисти като тях. Това значи облечени в Луна и Слънце, т.е. в красота и чистота.
към текста >>

57. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В човека има известни мисли, които се появяват и скоро изчезват; настроението на човека се мени в един час десет пъти.
Много пъти хората се ядосват, че някои техни мисли и желания не са се реализирали. Но голямо нещастие ще бъде, ако се реализираше всичко, каквото човек си помисли. Ако всичко, което човек поиска, би станало, щяхме да имаме цял ад на земята и животът на хората щеше да бъде хиляди пъти по-несносен, отколкото сега. За да бъде животът на човека сносен и щастлив, трябва той да служи на разумното в света, защото от истинското служене на разумното зависи бъдещето на човека като човек. Тази разумност, на която човек трябва да се подчинява и да служи, прониква всички форми и ръководи всички процеси, като създава условия за реализирането на всички благородни копнежи и мисли. В човека има известни мисли, които се появяват и скоро изчезват; настроението на човека се мени в един час десет пъти. Съвременните хора нямат ясна представа за онова, което често изменя техните състояния. Днешните хора са самоуверени и мислят, че са свободни, и че те са причина и фактори за настроението си. Всъщност малко хора ще се намерят, конто са свободни от влияния. Сега хората свобода търсят, но нямат свобода. За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й.
към текста >>

Днешните хора са самоуверени и мислят, че са свободни, и че те са причина и фактори за настроението си.
Ако всичко, което човек поиска, би станало, щяхме да имаме цял ад на земята и животът на хората щеше да бъде хиляди пъти по-несносен, отколкото сега. За да бъде животът на човека сносен и щастлив, трябва той да служи на разумното в света, защото от истинското служене на разумното зависи бъдещето на човека като човек. Тази разумност, на която човек трябва да се подчинява и да служи, прониква всички форми и ръководи всички процеси, като създава условия за реализирането на всички благородни копнежи и мисли. В човека има известни мисли, които се появяват и скоро изчезват; настроението на човека се мени в един час десет пъти. Съвременните хора нямат ясна представа за онова, което често изменя техните състояния. Днешните хора са самоуверени и мислят, че са свободни, и че те са причина и фактори за настроението си. Всъщност малко хора ще се намерят, конто са свободни от влияния. Сега хората свобода търсят, но нямат свобода. За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й. В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие.
към текста >>

58. 4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това лошо настроение зависи от състоянието на дихателната ви система, ноздрите на твоя нос не са достатъчно широки, вследствие на което не можете да възприемете достатъчно количество въздух и не го задържате достатъчно в дробовете.
Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте. От какво зависи това? Това лошо настроение зависи от състоянието на дихателната ви система, ноздрите на твоя нос не са достатъчно широки, вследствие на което не можете да възприемете достатъчно количество въздух и не го задържате достатъчно в дробовете. Охтичавите хора много бързо дишат; и когато се разгневят хората, дишат бързо. Човек не може да стане търпелив, ако не може да задържа въздуха поне една минута. Поне една минута човек трябва да задържа въздуха, за да могат да се използват онези енергии, които са скрити в него. А сега хората правят 20 вдишки и издишки в една минута, а това е анормално състояние. Трябва да се намалят вдишките и издишките; но тъй както живеят съвременните хора, ако се намалят вдишките, ще дойде друго едно болезнено състояние.
към текста >>

59. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

и пак изпаднала в мрачно настроение.
от вятър, обърнала се и видяла зад себе си Учителя, който минал покрай нея и продължил напред. А до този момент той бил някъде в началото на групата. Сестрата окуражена продължила пътя. След известно време отново изостанала и пак изпаднала в мрачно настроение. Повторило се същото: чула зад себе си шум като от вятър, обърнала се и видяла Учителя, който правел движения, сякаш тласка нещо напред, бързо минал покрай нея, без да ù продума нищо. Така тя стигнала до Сините камъни заедно с другите.
към текста >>

60. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

,,Как е настроението ù, има ли разлика в него преди и след боледуването?
върнал у дома, братът действително намерил жена си в съзнание. Още тогава тя изглеждала по-добре, а след няколко дни окончателно оздравяла. Братът отишъл при Учителя и му разказал, че жена му се е оправила. Учителят попитал: ,,Как е настроението ù, има ли разлика в него преди и след боледуването? " Братът отбелязал, че има промяна - сега е по-тъжна и замислена. Учителят не му дал обяснение за тази промяна, но после в разговор с други братя пояснил следното: „Когато братът ми съобщи, че сестрата е мъртва, аз пребродих със
към текста >>

песимистичното ù настроение сега се дължи на това чуждо астрално тяло."
запазено, докато астралното тяло на сестрата беше изгоряло и повредено, вследствие на тежки преживявания. Взех астралното тяло на заминаващата стара жена, свързах го с душата на младата и го поселих отново в тялото на сестрата. Само по такъв начин сестрата можеше да остане жива. А песимистичното ù настроение сега се дължи на това чуждо астрално тяло." Сестрата на Учителя била болна и изпратила дъщеря си Люба Чакалова да отиде при него да иска помощ. Люба молила Учителя сам да дойде при болната, но той и рекъл: „Поздрави я и ù предай, че ще ù мине." Дъщерята се върнала у дома и се учудила, като намерила майка си съвършено здрава. След
към текста >>

61. Медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост.
В горепосоченото можем да познаем истинския процес на медитацията. Първо човек си изработва една такава мисъл, която може да избере със средствата, които обикновеният живот и познание му дават на разположение. След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.” “Чрез изживяването на медитацията в целия живот се влива едно укрепяване. Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост. Тогава през моментите на медитация то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто. Медитацията показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот. Върху този живот тя действа най-добре тогава, когато е чувствана като нещо особено. По този начин тя укрепва обикновения живот и му дава импулс и сила, за да може човек да се справи със задачите на живота”. По-нататък ще цитирам ред мисли на Учителя Беинса Дуно по тези въпроси:
към текста >>

Медитацията показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот.
След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.” “Чрез изживяването на медитацията в целия живот се влива едно укрепяване. Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата непринуденост. Тогава през моментите на медитация то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто. Медитацията показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот. Върху този живот тя действа най-добре тогава, когато е чувствана като нещо особено. По този начин тя укрепва обикновения живот и му дава импулс и сила, за да може човек да се справи със задачите на живота”. По-нататък ще цитирам ред мисли на Учителя Беинса Дуно по тези въпроси:
към текста >>

62. Два вида енергии през мозъка - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на Светлината, положителната страна на Истината и тогава имате едно възходящо настроение, стремеж към Бога и умът ви се събужда.
Ако много се гневите, ще започне нещо да ви стяга в областта на ушите. Ако гордостта се усили чрезмерно, ще чувствате отзад на главата си болезнено напрежение. Природата не обича дисхармониите. Всички сили, които минават през мозъка, имат свое предназначение. Но центровете, през които минават енергиите, могат да станат положителни и отрицателни. Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на Светлината, положителната страна на Истината и тогава имате едно възходящо настроение, стремеж към Бога и умът ви се събужда. Когато религиозното чувство е негативно, вие имате един вътрешен стремеж, без да си давате отчет защо трябва да служите на Бога. Тогава се явява религиозният фанатизъм и човек се придържа към формите и обредите. И такъв човек счита, че като извърши известни обреди, той служи на Бога, а че е откраднал, че лъже, това не го интересува. Окултната наука не приема този морал.
към текста >>

63. Опит за мисленна екскурзия - Влад Пашов (1902- 1974)

– Да до-пуснем, че някой път изпаднете в някое меланхолично настроение; приложете тогава вашето въображение: представете си една хубава картина, една хубава перспектива в живота.
• 386 • Опит за мисленна екскурзия. Месечината влияе върху въображението. Как може да се използва нейното влияние в положителен смисъл? – Да до-пуснем, че някой път изпаднете в някое меланхолично настроение; приложете тогава вашето въображение: представете си една хубава картина, една хубава перспектива в живота. Направете следния малък опит: болен сте, отпаднали сте духом, но е зимно време, не можете да излезете вън да се поразходите. Представете си мислено, че се изкачвате на един планински връх, който познавате, ходили сте друг път и преживейте цялата екскурзия в себе си живо, като че в този момент пътувате. Изкачете се на върха и пак се върнете. Всеки ден можете да правите по една такава разходка. Това усилие на вашия ум веднага ще тонира мозъка ви.
към текста >>

64. Законът на внушението - Влад Пашов (1902- 1974)

– Например някой ден нямате разположение на духа и казвате: “Не ми се учи днес”; тогава седни и учи, настроението ще дойде.
Никакво раздвояване на ума. Раздвояването ще дойде, но не го допускайте да вземе място у вас. В момента, в който допуснете раздвояването, ще изгубите своето равновесие. Вие трябва да ликвидирате със всички наследствени прояви и мисли, които се зараждат в ума ви. Най-малко петдесет на сто от тези прояви са наследствени и по закона на внушението вие може да ги изхвърлите. Как? – Например някой ден нямате разположение на духа и казвате: “Не ми се учи днес”; тогава седни и учи, настроението ще дойде. Седни пред масата си и учи – нищо повече. Че не ти се учи, това е внушение, закон на повторение. Ти си отлагал много пъти и сега казваш: “Нямам настроение да уча”. Не, ще седнеш и ще учиш без да чакаш настроение. Срещу това внушение и вие ще употребите едно внушение.
към текста >>

Ти си отлагал много пъти и сега казваш: “Нямам настроение да уча”.
Вие трябва да ликвидирате със всички наследствени прояви и мисли, които се зараждат в ума ви. Най-малко петдесет на сто от тези прояви са наследствени и по закона на внушението вие може да ги изхвърлите. Как? – Например някой ден нямате разположение на духа и казвате: “Не ми се учи днес”; тогава седни и учи, настроението ще дойде. Седни пред масата си и учи – нищо повече. Че не ти се учи, това е внушение, закон на повторение. Ти си отлагал много пъти и сега казваш: “Нямам настроение да уча”. Не, ще седнеш и ще учиш без да чакаш настроение. Срещу това внушение и вие ще употребите едно внушение. Да кажем, че нямате разположение да отидете някъде. Какво трябва да направите? – Повтаряйте цял час наред: “Ще отида, ще отида”.
към текста >>

Не, ще седнеш и ще учиш без да чакаш настроение.
Най-малко петдесет на сто от тези прояви са наследствени и по закона на внушението вие може да ги изхвърлите. Как? – Например някой ден нямате разположение на духа и казвате: “Не ми се учи днес”; тогава седни и учи, настроението ще дойде. Седни пред масата си и учи – нищо повече. Че не ти се учи, това е внушение, закон на повторение. Ти си отлагал много пъти и сега казваш: “Нямам настроение да уча”. Не, ще седнеш и ще учиш без да чакаш настроение. Срещу това внушение и вие ще употребите едно внушение. Да кажем, че нямате разположение да отидете някъде. Какво трябва да направите? – Повтаряйте цял час наред: “Ще отида, ще отида”. Като повтаряте тези думи цял час, най-после ще отидете на това място.
към текста >>

65. МЕТОДИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ОРГАНИЧЕСКО ЗЛАТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом изгуби настроението си, той губи и надеждата си.
бъдат и човешките мисли. Щом мисълта има това свойство, тя ще бъде в състояние да позлатява неблагородните метали в човека, за да го предпази от отравяне. Златото насърчава и обнадеждва човека. Щом изгуби настроението си, той губи и надеждата си. Внесете ли в кръвта на човека малко злато, той веднага се насърчава. Желая всеки ден да внасяте по малко злато в кръвта си, за да се облагородите, да придобиете здраве и сила в себе си, да се домогнете до Новия живот.
към текста >>

66. “Фир-фюр-фен, Тао Би Аумен” - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи.
Всякога ще можете с нея да се тонирате. Няма мъка на душата, която да не може да се тонира с тази песен. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо (например тежко му е на корема и иска да се лекува), с тази песен ще може. Тези вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи. Тази песен е на един стар език и буквално не може да се преведе. Аз съм го превел тъй: “Без страх и без тъмнина”. Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Мелодията на тази песен е приспособена за всички състояния на душата – да можеш да придобиеш такова състояние на ума, на сърцето и на душата, че да можеш да се хармонизираш.
към текста >>

67. МЕТОД ЗА ПРОВЕРКА НА РАБОТАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

ти настроение, то ще може да повлияе добре и на другите.
• 908 • Метод за проверка на работата. Напиши нещо и го остави настрана. След известно време, когато имаш неразположение, прочети го и ако то промени лошото ти настроение, то ще може да повлияе добре и на другите. Ако не може да повлияе на теб, и на другите не може да повлияе. И му зикантът може да се изпитва по същия начин: когато свири, нека следи дали положението му се подобрява; ако се подобрява, той
към текста >>

68. 13-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие искате да имате едно приятно настроение на духа, нали?
Докато се учим, ние можем да живеем. Животът не е нищо друго, освен пребиваване във висшето Божествено съзнание, в онзи процес на придобиване на знание. Защото Божествената Мъдрост дава знание, Истината дава свобода, а Любовта дава живот. Животът дава радост, знанието дава сила, а свободата дава простор. От всички ви искам да имате желание да учите, а не само да чувствувате. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа, нали? Има по-хубави неща от настроенията на духа. ТЕ СЕ ПРЕДИЗВИКВАТ ОТ ОНОВА, КОЕТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА СИ СЪЗДАДЕ ЧРЕЗ ЗАКОНА НА МЪДРОСТТА. БЕЗ ЗАКОНА НА МЪДРОСТТА ВИЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА СЛУЖИТЕ НА БОГА. БЕЗ МЪДРОСТТА И ЛЮБОВТА НЕ МОЖЕТЕ ДА Я УПОТРЕБИТЕ. ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ В СВЕТА ПОЧВА ДА СЕ ПРОЯВЯВА САМО ТОГАЗ, КОГАТО ПОЧВА ДА ДЕЙСТВУВА ВЕЛИКИЯТ ЗАКОН НА МЪДРОСТТА, КОГАТО ДОЙДЕ ЗНАНИЕТО.
към текста >>

69. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И тогава започвате да се молите, ходите в Окултната Школа, но понеже сте избрали най-лошата, след като сте свършили молитвата си, уж мислите добро за другите, но изпъкне лошата им страна в ума ви и ви разваля доброто настроение, добито от молитвата.
Сега вие сами ще си създадете тази атмосфера. 13. Окултните Ученици трябва да бъдат слепи за погрешките. И като Ученици на една Окултна Школа едно правило ще пазите, ако искате да запазите отношенията си правилни: всеки един ще намери една добра черта в другите и ще я държи в ума си и тогава те ще го обикнат. И ако те намерят у тебе една добра черта и ти ще ги обикнеш. А сега вие се срещате и си търсите най-лошите черти и ги държите в ума си. И тогава започвате да се молите, ходите в Окултната Школа, но понеже сте избрали най-лошата, след като сте свършили молитвата си, уж мислите добро за другите, но изпъкне лошата им страна в ума ви и ви разваля доброто настроение, добито от молитвата. Та вие като Окултни Ученици, за да пазите характера си и хармонията помежду си, ще пазите правилото да намерите една добра черта в другите. Всеки един от вас има една добра черта. Намерете тази добра черта помежду си и я дръжте в ума си. Само така ще можете да си помагате, така и Господ ще ви помага, и ангелите ще ви помагат, и светиите ще ви помагат. 14. Окултният Ученик трябва да има нещо мистично в характера си.
към текста >>

70. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие искате да имате едно приятно настроение на духа.
Само тогава нашият ум може да бъде свободен. При такова едно състояние можем да мислим добре. Второто нещо: У всички трябва да има жажда да учите. Най-първо ще си турите мисълта, че сте Ученици. От всички ви искам да имате желание да учите, не само да чувствате, но да мислите. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа. Има по-хубави неща от настроенията на духа. Те се предизвикват от онова, което човек може да си създаде чрез закона на Мъдростта. Без закона на Мъдростта вие не можете да служите на Бога. Без Мъдростта, и Любовта не може да я употребите. Трябва да знаете, че истинската Любов почва да се проявява само тогава, когато почва да действува великият закон на Мъдростта, когато дойде знанието.
към текста >>

71. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ученият човек като прочете една книга изпитва едно приятно настроение в умствения свят горе.
Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствувате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният като се напие, или гладният като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек като прочете една книга изпитва едно приятно настроение в умствения свят горе. Промените на тези енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия. Някой стане сутрин, в ума му има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии, не може да работи. Щом влезем в сърцето, там трябва да работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет.
към текста >>

72. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези мисли ще дойдат тогава, когато имате най-хубаво настроение.
437. Ученикът трябва да бъде смел. Учениците на Божествената Школа трябва да бъдат смели и решителни, да се не боят от страданията. Не се противопоставяйте на злото, мислете за причините и последствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъл няма да дойде току-тъй. Дойде ли, тя ще причини някой път и страдания. Тези мисли ще дойдат тогава, когато имате най-хубаво настроение. В реда на нещата е да дойдат. Не се борете с лошите мисли. То е губене на време. С тях заедно ще дойдат и добрите. Пренесете тия мисли, това е най-доброто.
към текста >>

73. ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение, чувствам се потисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде.
Научи се да палиш огън - той свети и грее - каза Учителя и драсна кибритената клечка. Той седна на стола си до масата, а аз на стол до прозореца. Учител и ученик... Учителя ме гледаше, виждаше и знаеше значението на тази среща, а аз гледах, не виждах и не знаех... - Ти идваш ли на беседи? - поде разговора той. Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение, чувствам се потисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде. Всъщност причината бе, че Учителя по-рядко слизаше в салона. - Бъди свободна, щом не ти се идва, не идвай. Но знай, че имаш един Изгрев. Изгревът да ти бъде като оазис за почивка. Когато се умориш в града, идвай на Изгрева.
към текста >>

74. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива.
Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени. На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива. Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр. Стихотворения, книжовна реч и картини Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч. Те идват също да разнообразят работата ни с малките, развивайки паметта и говора. Естествено е да подбираме стихотворения, отговарящи на детската възраст както по съдържание, така и по обем.
към текста >>

75. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При веселие ние пеем и даваме видим израз на нашто настроение.
Музиката е голям двигател в живота. Още някога са вярвали и са си служели с нейната сила. Легендата ни разказва за чудодейното въздействие на музиката, чрез която Орфей е утроявал диви зверове. В религията музиката намира широко приложение като средство за въздействие. Музиката действува внушително, поради това тя се използува както в казармата, така и във време на война, за да" импулсира и внесе сцепление между войниците. При веселие ние пеем и даваме видим израз на нашто настроение. Музиката е ценена и като нравствена наслада и силно възпитателно средство. В училищните занятия също използуваме музиката и то не само като цел да развие музикалните ни способности, но и като метод за възпитание. Чрез нея най-лесно приобщаваме отделната личност към колектива. Питагор пръв е изчислил математическото съотношение на тоновете и дава начало за изследване на научните основи в музиката. Своите теоретични изследвания той свързва с природните движения и движенията на човешката психика.
към текста >>

76. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Последните внасят разнообразие, което освежава духа и настроението.
ИЗВЪНРЕДНИ СЪБИТИЯ Всички деца обичат забавите, празниците, тържествата и изложбите. Последните внасят разнообразие, което освежава духа и настроението. При всяко извънредно събитие бихме могли да свържем приятното с полезното, играта с радостта и труда, изкуството с децата. Ето защо, не е излишно да знаем възможните случаи за извънредни събития, каквито са: забавите, изложбите, различните празници, тържества и народни обичаи. Забавите — биват официални и семейни. Естествено е, първите да бъдат по-издържани, с по-изискана програма и изпълнение, изнесени в по-голям салон, пред по-специална публика, за което следва да направим и известно предпочитание на по-способните деца. Подобни забави се дават на някой патронен празник с известна благотворителна цел, където имаме амбицията да задоволим публиката, да оправдаем входа и да покажем възможностите на детското изкуство.
към текста >>

Учителката бърза да репетира, децата се отегчават, настроение няма, а времето минава и всичко това създава нервна атмосфера.
Те се уреждат, обикновено, при родителски срещи или чайове, за Коледа, Нова-година, първи март, Великден, някой друг празник или за края на учебната година. Подобни забави се изнасят в учебната стая или в училищния салон, пред по-тесен кръг хора — родителите и близките на децата. Програмата бива по-обикновена и вземат участие всички деца. Семейните забави се изнасят по-естествено и са голяма радост за родители и деца. Детските забави, каквито и да са те, могат да бъдат съпроводени с редица мъчнотии и неудобства, които водят децата и учителката до преумора. Учителката бърза да репетира, децата се отегчават, настроение няма, а времето минава и всичко това създава нервна атмосфера. За да се избегне това, добре е предварително да се справим с времето и обстановката, при която ще изнесем забавата: номерата трябва да бъдат лесни, ефектни, с интересни костюми, разнообразни, отговарящи на детската възраст и сценична обстановка. За малка сцена или стая излишно е да готвим сложна програма, — тук ще имаме успех с малки и прости, но ефектни номера. Една драматизирана приказчица, един балет на звездички или на снежинки, изнесени с чувство, с прости движения и с ефектни костюмчета можем да считаме за твърде добри номера. Не е зле, независимо дали готвим забава или не, да използуваме създадените детски интереси и при случай да научим известна драматизация, или в часа по ритмика да вземем няколко стъпки, които в последствие да комбинираме на балетче. По този начин ще имаме на разположение, за всеки случай, няколко готови, изживени и улегнали номера, при които лесно можем да прибавим няколко нови и тогава с малък труд ще можем да подготвим забава с голям успех.
към текста >>

77. Обзавеждане на детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При всеки случаи, детската градина (дом) трябва да отразява сезона, духа на времето и творческото настроение на групата.
Последните трябва да бъдат разнообразни, практични, интересни и достатъчни. Като по-интересни можем да имаме пред вид: няколко кукли, топки, кончета, матадори, мозайки, цветни кубчета, въженца и колела, колца, кухненски прибори, креватче, мебелки и различни дървени — лодки, животни, тренчета и пр., няколко механизми, като: танкове, автомобили и пр. Всяка играчка трябва да бъде по възможност в по-голям размер, за да не изнервя децата. Трудно е да се постигне идеално обзаведена детска градина (дом). Изкуството ни обаче ще бъде двойно по-голямо, ако съумеем при ограничени възможности да създадем за децата хигиенична, удобна и красива обстановка. При всеки случаи, детската градина (дом) трябва да отразява сезона, духа на времето и творческото настроение на групата. Детската градина трябва да бъде красив кът за свежа творческа игра и радост.
към текста >>

78. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

“ – „Не аз ги казвам, а ми ги казаха вече.“ Прочетох беседа, но бяхме без настроение и веднага се разделихме.
– „Не ме интересуват, забранявам ти да ги събираш вкъщи! “ Йорданка я погледна и каза: „Момчето ти много скоро ще пострада. Скъпо ще плати за тия думи! “ Като чух думите на Йорданка, допълних: „Леле, Йорданке, моля те, не казвай такива думи! “ – „Не аз ги казвам, а ми ги казаха вече.“ Прочетох беседа, но бяхме без настроение и веднага се разделихме. Мина се само един месец след случилото се. Синът на Янка отива с малкото си момче в село Ягодово – да помогнат на негов колега от същото село, да берат ягоди и да се разходят. Времето било много топло, синът ѝ бил без риза, гол се печел на слънцето. Изведнъж се задава някакъв облак и започва да гърми, но още няма дъжд. Всички отишли под един орех – да не ги намокри.
към текста >>

79. 73. Невена Неделчева - Радка Левордашка (1920-2014)

Изпяхме няколко хубави песни, създаде се весело настроение.
Всичко това го правехме с Невена, могат да го потвърдят братята и сестрите, които ни помагаха. Като си замина Невена, продължих да се грижа за градината с тези хора. Невена получи жилище в кв. Люлин, там бяха настанени последните братя и сестри, които нямаха собственост на Изгрева, а ползваха бараките и къщичките на братята- собственици. След като се настани в новия си дом, Невена ни покани на рожден ден, бе приготвила много хубави неща за обеда, а и ние занесохме разни неща. Изпяхме няколко хубави песни, създаде се весело настроение. Йотка стана и каза: „Невенке, ще направим ли оная работа, която правим, когато се събираме? ". Те всички се засмяха, само аз ги гледам с учудване, защото не знам какво ще правят. Започнаха да разтребват масата, а аз седнах до прозореца, до една малка масичка, да не им преча. След като масата бе почистена, Невена донесе една голяма бяла хартия, навита на руло. Разгънаха хартията на масата, на нея имаше голям кръг, в който са написани буквите на цялата азбука, а в средата му - по-малък кръг, в който са написани числа.
към текста >>

80. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

В този ден му предложих да отидем да търсим рамки за картини по „Пиротска", а като стигнахме до пряката уличка, му предложих (той беше в добро настроение) да отидем да видя един възрастен лечител за главоболието си, тъй като той вече е излекувал моя позната.
Темков каза, че това са три от най-острите болести - и понеже той ги е прекарал само за една година, организмът му почна да се изтощава. Обикаляше по болниците, дадоха му пенсия, но какво от това, след като той стана мъченик и за себе си, и за всички нас. Синът ми загуби всякаква вяра във всички. Аз реших да го заведа при Петър Димков - в една пряка уличка на „Пиротска". Отидох и го записаха за вторник. В този ден му предложих да отидем да търсим рамки за картини по „Пиротска", а като стигнахме до пряката уличка, му предложих (той беше в добро настроение) да отидем да видя един възрастен лечител за главоболието си, тъй като той вече е излекувал моя позната. И след като влязохме в антрето, му предложих да попитам и за него. Той ми отговори: „Майко, къде си тръгнала, това, не виждаш ли, че е билкар? Не искам нищо да питаш за мене. Професори и най-добрите лекари са ме лекували, никой не ме излекува напълно. Та сега билкари ли ще ме лекуват?
към текста >>

81. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

Посещението на Изгрева е твърде голямо, а настроението е празнично.
Взех едно парченце веднага, беше късно следобед, сутринта взех второто и на обяд третото. И се случи следобед да изляза, да мина по пясъчната настилка на булеварда. Не усетих нищо и много скоро забравих болестта. * Денят е 16 септември. Посещението на Изгрева е твърде голямо, а настроението е празнично. Палатките трептят по поляните. Навсякъде край тях се виждат мили хора. Едни ще останат още няколко дена, докато започне новата учебна година, други ще стоят, докато се застуди. Всеки ден има гости и от града. Било, за да видят Учителя, било, да си поговорят с някоя сестра или брат.
към текста >>

82. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

Тя представлява интерес не само като духовна автобиография, но и като летопис на текстове с духовна сила и значение, на събития и преживявания, които отразяват настроението на един относително светъл период от историята на нашата страна.
ПРЕДГОВОР Тази книга отразява в хронологичен ред само част от събитията и някои текстове и документи, свързани с живота и делото на мировия учител Беинса Дуно. Тя представлява интерес не само като духовна автобиография, но и като летопис на текстове с духовна сила и значение, на събития и преживявания, които отразяват настроението на един относително светъл период от историята на нашата страна. Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената достоверност на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на обективността на бъдещите изследвания и анализи. Хронологията на събитията е свързана главно с живота и духовната работа на авторката, която години наред е живяла в поселището „Изгрева" на последователите на Бялото братство още от началото на създаването му. Въпреки, че няма претенциите да изчерпва въпроса за историята на Бялото братство в България, Летописът на Изгрева свидетелствува за реалните възможности да бъде осъществен един нов живот на хуманни и братски взаимоотношения, в който духовното израстване да е приоритетна цел. Летописът на Изгрева е още и документ, който показва, че добрите перспективи на човека за смислен живот и просперитет не са химера, а реалност на една богата духовна практика, която е достъпна за всеки човек, една спасителна алтернатива на човечеството, което днес се лута в безпътицата на своята бездуховност.
към текста >>

83. И ДНЕС - Теофана Савова

Дали обстановката тук е празнична или празничното настроение се дължи на присъствието на Учителя?
Жадната душа не се насища на красотата. Тя я търси непрестанно. Не показва ли това, че душата копнее за своя дом? В 3 часа група сестри отново потърсихме Учителя. Намерихме го в „парахода" с друга група братя и сестри. Дали обстановката тук е празнична или празничното настроение се дължи на присъствието на Учителя? Всеки би могъл да надникне и в един такъв момент да провери това сам. * Празникът продължи. Върнахме се в салона и насядахме, кой където намери място. Учителя говори, а ние, учениците, го слушаме захласнати.
към текста >>

84. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Благ, но и взискателен, с личния си пример той ни въвежда в настроението на един възвишен свят, който осезателно чувствахме, но и все още малко познавахме.
- Да попитаме сега картофките доволни ли са от сестрите - пошегува се той. После взе с лъжица от насипаната гозба. Дали ще му хареса, се питаха дужурните сестри. Но Учителя замълча и започна да се храни. Приятна атмосфера на взаимно уважение и почит цари около него. Благ, но и взискателен, с личния си пример той ни въвежда в настроението на един възвишен свят, който осезателно чувствахме, но и все още малко познавахме. Както винаги, обядвахме в тишина, което се препоръчваше от Учителя, за да се свържем с елементите и силите на храната. Накрая обаче се случи нещо по-необичайно. Пристигна един брат и с влизането си поздрави: - Само Божията Любов е Любов! Любезно му предложиха стол и той седна редом с хранещите се.
към текста >>

85. ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

За да подобрим настроението си запяхме „Изгрява слънцето".
И дъждът се въздържа, заради вас направи едно усилие. Когато групата се прибра на „Изгрева", едва тогава водите над нас се отприщиха и завяла пороен дъжд. Пазя жив спомен и от една зимна екскурзия. Земята бе покрита със сняг, а небето - натежало от облаци. Чувствахме се подтиснати. За да подобрим настроението си запяхме „Изгрява слънцето". Скоро след това, за наша изненада, небето засия, изчисти се от облаците и слънцето се показа. То ни се усмихна весело и закачливо, стопли ни и после отново се скри. Ще вали ли, дали ще ни брули студен вятър или ще се радваме на добро време, това зависи от нашите мисли и много често от един жест на Божията ръка, защото Учителя беше с нас и ние имахме неговото покровителство. Животът ни беше изпълнен с интересни случки и ни предлагаше много опитности, от които се учихме и възпитавахме. Ето и още един пример.
към текста >>

Настроението беше добро, празнично.
Защо да се докосваме до онова, което не можем да поемем и понесем върху раменете си? И все пак веднаж, макар и с едва доловим жест, Учителя леко повдигна завесата. Това се случи, когато той ми подари една своя дреха. Аз се зарадвах много и веднага я облякох. Беше студен зимен ден пред новогодишните празници. Настроението беше добро, празнично. И въпреки това, неочаквано за мен, се умъчних. Силно почувствувах страданието на хората по заснежените пътища, на чиновниците по железопътните гари и кантони, страданията на всички, които в този момент бяха на открито. И се разплаках. А бях на топло в „Изгрева" и пред мен бе Учителя. Той ме погледна с един толкова дълбок и топъл поглед.
към текста >>

86. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

В празнично осветената трапезария се бяха събрали радостни и доволни хора, дошли да споделят празничното настроение от днешния слънчев ден.
- Наистина, за да учи и работи, човек трябвя да бъде здрав - повтори последната фраза приятелката й, сякаш искаше да я запише завинаги в паметта си. - Да, човек трябва да бъде здрав! Учителя говори днес за здравето и каза, че човек трябва да има здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах, та като им заповяда, да го слушат. Сестрите щяха да продължат разговора си, но откъм трапезарията дойде призив на песен, която бяха подхванали събралите се там братя и сестри. Мелодията ги мобилизира, привлече ги към пеещите и много скоро те се отзоваха пред една идилична картина. В празнично осветената трапезария се бяха събрали радостни и доволни хора, дошли да споделят празничното настроение от днешния слънчев ден. С Учителя винаги е така - всеки Божи ден, от най-ранни зори до вечерта, е изпълнен с богат и разнообразен живот на учение и работа, в която всички участват с радост.
към текста >>

87. ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Тази вечер обаче той беше в особено настроение.
ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ 1934 година, вечерта на 6 октомври Бяхме в салона и си приказвахме за щяло и нещяло с една сестра, когато Учителя дойде. Приятно изненадани, ние го поздравихме. Тази вечер обаче той беше в особено настроение. Без да се бави, седна пред пианото и започна да свири и пее: „Работи прилежно, учи усърдно, ставай рано, говори ти сладко, мисли право." Привлечени от мелодията някои се спират отвън и слушат изпълнението. Двама братя влязоха и тихо се приобщиха към публиката. Учителя ни погледна, усмихна се сърдечно и продължи да пее: „Нивата ми тази година роди много.
към текста >>

88. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Настроението ни в този ден беше великолепно.
Ние пък им носим дарове от планината. Всички сме радостни и щастливи. 28 април Великден Приготвяме се да честваме празника на Рождество Христово - Великден. Настроението ни в този ден беше великолепно. Вълнуваше ни мисълта за гостите, които щяха да пристигнат от провинцията и очаквахме с нетърпение сутрешната беседа на Учителя. Магията на словото ни окуражи. Учителя каза: „ Злото съществува там, дето няма закон, в беззаконието. Ако водата мине през нечист съд и се оцапа, кой е виновен за това?
към текста >>

89. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Времето беше приятно и всички имаха много добро настроение.
Група братя го посрещнаха и заговориха. Една сестра му зададе въпрос и той внимателно й отговори. Други пък искаха да споделят с него сутрешните си разговори, вълненията, последвали беседата му. * На беседата в десет часа присъстваха повече хора. Времето беше приятно и всички имаха много добро настроение. И понеже словото беше много увлекателно, времето мина неусетно. Затова пък, след като Учителя слезе от катедрата, започнаха много съдържателни и вълнуващи разговори. В това ежедневие на „Изгрева" нищо не се повтаря, но винаги следва нещо ново, все по-интересно и най-важното - още по-поучително. * Обедът е готов.
към текста >>

90. ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ - Теофана Савова

Настроението на всички е добро.
ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ Разумната природа е помислила за своите деца и сега е обсипала с плодове трапезата пред салона на братството. Настроението на всички е добро. Учителя е сред нас, неговото присъствие е осезателно и ни радва. - Бобко - каза той, като погледна към сложеното ястие. Той лекува бъбреци. - Лекува ли? - възкликнаха някои.
към текста >>

91. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

В този момент към групата около Учителя се присъедини една сестра в чудесно настроение и, като се заслуша в разговора, каза:
Но ето, че сега някой желае да научи нещо повече по един много съществен теоретичен въпрос: - Учителю, кажете ни нещо за трите свята! След малка пауза, която естествено се налагаше, ние получихме следното кратко, но много съдържателно обяснение за това, какво представляват трите свята - физическият, духовният и Божественият: — Физическият свят има отношение към материята, духовният свят има отноиение към чувствата, а Божественият свят - към мислите. Или физическият свят работи с елементите на материята, духовният - с елементите на чувствата, а Божественият — с елементите на мислите. В този момент към групата около Учителя се присъедини една сестра в чудесно настроение и, като се заслуша в разговора, каза: - Каква ли ще бъде бъдещата музика! Вие казахте, че в челото на човека има едно пиано с 25 000 клавиша. Учителя се усмихна и сигурно щеше да ни каже нещо много интересно за бъдещата музика. В този момент обаче онези, които трябваше по-рано да се приберат, деликатно загатнаха, че е време да тръгваме, като поискаха да узнаят колко е часът. Учителя не закъсня да ни подкани:
към текста >>

92. ДЕНЯТ НА ВЕЧНОТО СЛОВО - Теофана Савова

Новината бързо стигна до чакащите в салона, където настроението бързо се подобри.
Един от младежите започна да чете беседата, която Учителя бе посочил. Другите слушаха, но не със същия възторг и същата радост, които изпитваха, когато техният духовен баща бе между тях. След беседата излязоха на поляната и направиха утринните упражнения, а после тихо, почти незабелязано си тръгнаха. Тази сутрин никой не наруши тишината, дори и птиците се бяха скрили и по-навътре в гората даваха сутрешния си концерт. Към десет часа Учителя излезе на балкона, каза нещо на стоящите долу и отново се прибра. Новината бързо стигна до чакащите в салона, където настроението бързо се подобри. След малко Учителя слезе по стълбата и влезе в салона. - Учителя! - съобщиха в един глас две сестри, които бяха останали да го чакат след часовете на Младежкия клас. Те го поздравиха с радост, а после всички му целунаха ръка. Учителя отиде при дъската, където дълго говори, писа и черта с тебешира.
към текста >>

93. ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА - Теофана Савова

Задачата на редактора бе в значителна степен да следва основната идея и настроението в отделните разкази и по този начин да ги обедини в един завършен текст.
Изложените в тази книга факти и събития в своя завършен вид не би следвало да се приемат като документалистика в прекия смисъл на думата. Те обаче са достоверни, защото, макар и в романтична светлина, отразяват ежедневието и бита на хора, посветили се безрезервно на един изключително богат и поучителен духовен експеримент. Разбира се, тези събития са пречупени през творческото виждане и душевността на Теофана, което е едно изискване за подобен род литература. Освен това те са и емоционално оцветени поради голямата й преданост към идеите на Учителя и живота на братски и сестрински отношения, който е имала години наред. Текстовете в курсив са от Учителя, така както авторът ги е чул и записал или взаимствал от издаденото слово. Задачата на редактора бе в значителна степен да следва основната идея и настроението в отделните разкази и по този начин да ги обедини в един завършен текст. И. Желязков
към текста >>

94. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Ако не искаш да закъсаш в живота си като мене, престани да го критикуваш и да му пречиш." Новият владика се стряска от съня и си взема поука, но църковното настоятелство не променя враждебното си настроение към братството и Учителя.
Въвеждат пропуски за влизане в братския лагер, на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когато Учителя идва на градината с група братя и сестри, караулният началник му докладва, че през нощта в лагера няма произшествия. Войната на владиката Йосиф с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят. На негово място идва по-млад, който още по-усърдно следва неговия път. Една вечер той сънува ясен сън, в който се среща със заминалия владика, който му казва: „Не се занимавай с господин Дънов, той в този свят е светло слънце, към което не можеш да погледнеш, а камо ли да се приближиш до него. Ако не искаш да закъсаш в живота си като мене, престани да го критикуваш и да му пречиш." Новият владика се стряска от съня и си взема поука, но църковното настоятелство не променя враждебното си настроение към братството и Учителя. През 1922 г. на събора е проведено първото генерално сражение, което Бог дава на свещениците. Всичките им понататъшни усилия да опетнят, охулят и премахнат новото учение удрят на камък. Колкото повече му противодействат, то повече се разраства. Всеки, който се докосва до братството, се вдъхновява от неговите велики идеи.
към текста >>

95. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение." (65, с. 19)
Тогава то ще завърши един от етапите на своето развитие, след което ще започне нов цикъл. Учителя обяснява, че Земята не е място за живеене, а място, където Бог изпраща най-непокорните, твърдоглавите и непослушните духове за изправяне: „Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Човек, щом е на Земята, той е само на изпитания. След като го изпитат, пращат го на друго място." (64) В своето обширно Слово, изнесено пред школата, Учителя отбелязва: „Аз вас избрах, а не вие мене." Има и беседа с такова заглавие. „Не е въпросът защо аз съм ви избрал, по-важното е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение." (65, с. 19) Учителя е избрал да работи на Земята с най-твърдите, най-непослушните и самостоятелни души, които само той умее да вкара в ред. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако то се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с. 47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения тесен и труден път към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали. Учителя познава отлично човешките души и техните желания и стремежи и ги храни със съответната необходима храна.
към текста >>

96. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Това приятно настроение, което изпитвате, като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царяло тук.
Нужни са хиляди години, докато тези герои на миналото се повдигнат. Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото. И сега слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да се измият греховете на хората и да научат закона за служене на Бога. Те са служили на себе си, служили са на ближните си, но не са работили за Бога." („Петимата братя", стр. 219). „Всички тия камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате, като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царяло тук. И днес тия разрушения са дадени на децата за радост. Вие можете да изследвате тия неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен. Щом у тебе се зароди и най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследвате, ти ще причиниш вреда на себе си и другите. Нищо не трябва да пожелаваш. Това е чистота!
към текста >>

97. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато е в добро настроение, той е под влиянието на небето, а лошото настроение показва, че той е изпаднал под влиянието на черната ложа.
Горделивият търси своето право там, където то не съществува.“ - Има - казва Учителят в една от съборните беседи - голяма разлика между смирение и мекушавост. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е страх. А на друго място пояснява: „В пътя на ученика се явяват различни състояния. Когато е в добро настроение, той е под влиянието на небето, а лошото настроение показва, че той е изпаднал под влиянието на черната ложа. Тази ложа му дава такива черни и мрачни мисли, каквито човешкият ум не може да произведе.“ На едно от събранията, състояло се на 16 август 1909 г., Учителят дал на присъствуващите 24 души следните три закона: 1. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здраве, твоето блаженство. 2. Люби ближния си като себе си.
към текста >>

Затова е много важно да овладеете изкуството да променяте своите мисли, от което ще се промени настроението.
За много важни и съществени неща е говорил Учителят на тази среща, от които ще цитираме само избрани неща. „Пазете се от слабостта да си заповядвате един на друг - казва той. - Пазете се, защото който налага на друг своята воля, друг пък ще му налага неговата воля. Знайте, че основата, върху която е построен пъкълът, е насилието.“ „Тревогите и смущенията на тоя живот са сенки, привидения, които нямат никаква реалност. Затова е много важно да овладеете изкуството да променяте своите мисли, от което ще се промени настроението. А щом умееш да промениш настроението си, ще промениш своята мисъл.“ На друго място в беседите е казано: „Не яж от адамовото дърво, а опитай плодовете от дървото на живота. Това дърво е Христос. Всичко един ден ще изчезне, ще останат само твоята душа и Бог. Бог те чака на небето.
към текста >>

А щом умееш да промениш настроението си, ще промениш своята мисъл.“
„Пазете се от слабостта да си заповядвате един на друг - казва той. - Пазете се, защото който налага на друг своята воля, друг пък ще му налага неговата воля. Знайте, че основата, върху която е построен пъкълът, е насилието.“ „Тревогите и смущенията на тоя живот са сенки, привидения, които нямат никаква реалност. Затова е много важно да овладеете изкуството да променяте своите мисли, от което ще се промени настроението. А щом умееш да промениш настроението си, ще промениш своята мисъл.“ На друго място в беседите е казано: „Не яж от адамовото дърво, а опитай плодовете от дървото на живота. Това дърво е Христос. Всичко един ден ще изчезне, ще останат само твоята душа и Бог. Бог те чака на небето. Той те призовава със своето обещание.“
към текста >>

98. Паневритмия - Георги Томалевски (1897-1988)

Тъй като движенията при паневритмичното упражнение се придружават с особена музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката създава у човека паневритмична и музикална естетична наслада, която повдига тонуса и дава хубаво настроение.
То е преди всичко от значение за развитието и обмяната на организма. Движенията на паневритмията не са изморителни, защото са плавни и красиви. При тях вземат участие без излишно напрежение всички части на тялото. Мускулите се развиват, дишането и кръвообращението стават по-интензивни, укрепва нервната система. Движенията при Паневритмията не са произволни, а са плод на познаването на живите сили на природата, които се пробуждат и в човешкия организъм.“ Тъй като движенията при паневритмичното упражнение се придружават с особена музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката създава у човека паневритмична и музикална естетична наслада, която повдига тонуса и дава хубаво настроение. При играта, която е най-ефектна, когато е масова, човек се чувствува включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на природата и космоса. За това въздействие на играта върху човека в послесловието е казано и следното, което цитираме: „Действието на паневритмичните упражнения е трояко: 1. Те акумулират в човешкия организъм съграждащите сили на природата и съдействуват на развитието му. Тези сили са животворни.
към текста >>

99. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

Тръгвайки от родния си град към София, откъдето е щял да продължи за фронта, той бил в доста потиснато настроение, защото си мислел, че войната ще продължи още много време.
Учителят вижда като на длан и знае всичко за хората, които вървят в неговото учение. Пак същият брат Г. Р. разказва за един разговор с Учителя, който предаваме по-долу. Към края на пролетта на 1918 г. той е бил пак в отпуск. Тръгвайки от родния си град към София, откъдето е щял да продължи за фронта, той бил в доста потиснато настроение, защото си мислел, че войната ще продължи още много време. Освен това и навалицата във влака била толкова голяма, че от притискането с другите пътуващи войници се счупил и часовникът му. Това нещо го натъжило още повече, тъй като той го взел за белег, че няма вече да се върне жив в своя дом. В София братът се отбил при Учителя и в разговора си с него го помолил да му каже съвсем открито, дали наистина този път ще дойде неговият край на земята. Учителят помълчал и погледнал напред и доста нависоко над хоризонта. По едно време трепнал, а брат Г. Р.
към текста >>

100. 35. ЕЖЕДНЕВИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Сивотата изчезва пред чудните багри на повишеното настроение, на интереса към новото разкритие на една страница от живота пред жадните погледи на децата.
Тема, достойна и за най-гениалния художник. Как и най-обикновените действия в някой филм стават значителни и интересни, когато прозвучи красива музика, и как най-обикновеният пейзаж придобива смисъл и се обвива в някакъв ореол на вдъхновение и възторг, когато е наблюдаван от превозно средство, където внезапно прозвучават чудни звуци — симфония, цигулков концерт, голям певец — всичко се променя и пътят ти става удоволствие. Тръгвам към класната стая. С влизането се вдъхновявам от хубавите, усмихнати лица на учениците и работата става празник, не тежи времето, а всички заживяваме с нещо интересно, вдъхновяващо. Тук липсва музиката, за която споменах по-горе, но всичко е озарено от друга, по-могъща музика — вдъхновението. Сивотата изчезва пред чудните багри на повишеното настроение, на интереса към новото разкритие на една страница от живота пред жадните погледи на децата. Какво нещо е вдъхновението? Повишено настроение, повишени трептения. Музикалният тон е звук с повишени трептения в сравнение със звука-шум. Светлината има едно от най-бързите трептения, ето защо художниците са рисували светиите със светъл ореол около главата. Това са бели хора с възвишени мисли, мисли с високи трептения, равни на светлината.
към текста >>

Повишено настроение, повишени трептения.
Тръгвам към класната стая. С влизането се вдъхновявам от хубавите, усмихнати лица на учениците и работата става празник, не тежи времето, а всички заживяваме с нещо интересно, вдъхновяващо. Тук липсва музиката, за която споменах по-горе, но всичко е озарено от друга, по-могъща музика — вдъхновението. Сивотата изчезва пред чудните багри на повишеното настроение, на интереса към новото разкритие на една страница от живота пред жадните погледи на децата. Какво нещо е вдъхновението? Повишено настроение, повишени трептения. Музикалният тон е звук с повишени трептения в сравнение със звука-шум. Светлината има едно от най-бързите трептения, ето защо художниците са рисували светиите със светъл ореол около главата. Това са бели хора с възвишени мисли, мисли с високи трептения, равни на светлината. А мисълта има най- мощни трептения, далеч превишаващи тези на светлината. Вдъхновението, възторгът, творческият процес са все състояния на повишени трептения, своего рода музика.
към текста >>

Облечи ежедневието в красивата багреница на вдъхновената си мисъл, на светлото си настроение, на благоразположението си към всеки и към всичко на твоя път.
От какво си недоволен? Че отиваш на работа? Та това е най-голямото благо за човека след здравето. Стани неуязвим бункер на оптимизъм и благоразположение при всички случаи. Заразявай всички с оптимизма, с радостта си, че си човек, човек здрав, способен, творец на блага, който тика общия прогрес все напред и напред. Облечи ежедневието в красивата багреница на вдъхновената си мисъл, на светлото си настроение, на благоразположението си към всеки и към всичко на твоя път. Ежедневието очаква ти да нарисуваш ореола му. "Дайте ми религия за ежедневието" — извика един изтъкнат наш педагог при снощната ни среща. Замислих се. Прав е той. Той е уморен от сивотата, в която се потапя ден след ден, но ще му препоръчам сам да си създаде такава религия, защото който и да я създаде, няма да го ползва.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2248170375824