Търсене в текстове за 'Настроение'

Галилей Величков (1911-1985)

Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов.
На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?
към текста >>

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен.
Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>

2. 2_14 Великата симфония на теменужките

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство?
Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението. В себе си носеше онова бунтарство на духа, което можеше да преобърне и държава, и света нагоре с краката. Беше силен дух. Не може да му се отрече. Аз се радвах на тази мощ, излизаща от него. Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство? " Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга.
към текста >>

3. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Чрез брат Ради дойде онзи ритъм и онова настроение от народните борби.
Така започвали всички борби по селата - със зурли и тъпани, с подходящи песни и игри. И брат Ради започва да подсвирква и да тананика така, както са свирили зурлите. Това не са какви да е, а строго определени песни, с необикновен ритъм и мелодия, целта на които е да възбудят борците за борба и да въодушевят присъствуващите. Ние изтръпнахме. Тогава разбрахме какво е било значението на тези зурли и тъпани в народните борби. Чрез брат Ради дойде онзи ритъм и онова настроение от народните борби. Ние го усетихме като живо преживяване. Тогава разбрахме какво значи да бъдеш победител в такива борби и да бъдеш награден в такава борба с някой овен или с някое теле. Не очаквахме такава развръзка на нещата. Учителят добави: "Народните борби представляват една издънка днес от един ритуал на миналото. Този ритуал е предхождал военните стълкновения и войните, които са водили българите".
към текста >>

4. 3_23 Окултната музика на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Онези хора, за които музиката е развлечение, проявяват музикалност само когато имат настроение.
Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот! " Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение. Онези хора, за които музиката е развлечение, проявяват музикалност само когато имат настроение. Щом почнат да мислят - няма у тях музикалност. Такива хора трябва да работят с усилие на волята. Музиката трябва да бъде вътрешен стимул в човека. Тогава той всякога е музикален и всякога е готов за музикална работа. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше.
към текста >>

5. 3_63 Новата Голгота

Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост.
Та Учителят бе заобиколен с грижа и внимание от страна на всички братя и сестри. Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете". Аз се приближих към Него, подадох Му ръка и Го подкрепих. Полека-лека отидохме при извора, около нас се събраха вече приятелите и седнахме около извора. Всички бяхме весели, щастливи, радостни. Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе не веселие, а камъните и скалите около нас пееха "Осанна във висините". Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки. После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя.
към текста >>

Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога.
Всички бяхме весели, щастливи, радостни. Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе не веселие, а камъните и скалите около нас пееха "Осанна във висините". Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки. После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София. Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо.
към текста >>

6. 6_02 Кой измисли песните на Учителя

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство.
"Кой измисли песните на Учителя" Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия. На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал. В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни. Учителят също беше там. Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство. Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии. Откъде и как идват те? Как се създават такива съвършени музикални творби, които поставят човек в чуден, извънземен свят? Мислех по този въпрос без да достигна до разрешение. По начало за всеки въпрос, който се изпречваше пред мене, обичах да имам, да намеря ясния смисъл и определения отговор.
към текста >>

7. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Играеха великолепно и с настроение изпълниха пред началника тези осемнадесет упражнения.
Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл там, той каза: "Страхливец! " Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти. И Лулчев добави, че Йоцов е станал министър само заради това, че е дал ход на Паневритмията, когато е бил главен секретар. Така че събитията се развиваха по начин, който никой не предполагаше. Децата бяха облечени празнично - момиченцата в бели роклички, а момченцата с бели блузки и сини панталонки. Играеха великолепно и с настроение изпълниха пред началника тези осемнадесет упражнения. След като упражненията свършиха, той ме покани да отида с него в министерството на конференция. Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство. Той ги одобри.
към текста >>

Те внасят бодрост, настроение, те носят живот.
Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство. Той ги одобри. Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре. Сега остава да се повикат на курс учителите от цяла България, за да научат Паневритмията и да я предават всяка сутрин на учениците".
към текста >>

8. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Спорът беше изострен, защото имаше вече изработено настроение и Кирил тогава се отдели, не искаше да работи повече с нея.
От познанията, които имам по музикална теория не намирам, че разликата е толкова важна, за да спорят за това. Ако е с коронка - това е знак за удължаване. Ако е с точка, удължението е точно определено. За мен не е толкова съществен този въпрос. Те не спорят за даден тон, а за продължителност на тона. Спорът беше изострен, защото имаше вече изработено настроение и Кирил тогава се отдели, не искаше да работи повече с нея. Получи се така, че никой не искаше да работи с нея и тя остана да работи сама. Впоследствие тя привлече Асен Арнаудов да работи с нея. И когато издаде песните, имаше някои изменения, които ние не сме пяли през толкова години на Школата. Защо тя така ги издаде, не зная. Мария имаше свое обяснение, но споровете бяха ожесточени и никой не искаше да я изслуша!
към текста >>

Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят.
На следващата беседа Учителят отново излезе усмихнат от салона с високо вдигната ръка над главата Си. Тогава всички разбрахме, че вече не е позволено да се прави това в клас. Но след свършването на Паневритмията, ние Го заобикаляхме и Той позволяваше да целуваме десницата Му. Позволяваше също при частни посещения и срещи с приятели, които отиваха при Него по лична работа. Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите.
към текста >>

9. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Тя беше подготвена с програма и с настроение противорелигиозно.
След заминаването на Учителя, всички бяха смутени и натъжени. Учителят не каза на всеослушание, че си отива, като изключваме само някои намеци или предупреждения пред някои братя и сестри. Мисля, че Той виждаше, колко не сме готови да останем сами при тази политическа промяна и при новото управление, което дойде. То не беше благоприятно за нас. Новата власт беше марксически и комунистически възпитана. Тя беше подготвена с програма и с настроение противорелигиозно. Властта беше наежена срещу всичко, което не излизаше от техните среди. Вярно е, че отначало ни признаха за верска общност и ни възприемаха като религиозна секта. През първите години комунистите бяха заети с по-важни задачи за укрепване на своята власт. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да провеждаме нашия братски живот без ограничения.
към текста >>

10. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Измени мислите си, ще се измени и настроението ти.
Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето? Добре, остави го настрани.
към текста >>

И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти.
Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, кога ти причинява вреда?
към текста >>

Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението.
Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, кога ти причинява вреда? Тогава, какво те още безпокои?
към текста >>

11. 26. ЖЪТВАТА

Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение.
Сега сме тръгнали да се цаним за жътвари при богатите селяни с много имоти. Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже.
към текста >>

12. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Този акорд поддържа бодро настроение.
В долната част на хордата има петолиние с ключа сол и обозначени три цели ноти на петолинието означаващи нотите до, ми, сол. Всеки един музикант би казал, че това е един музикален акорд до, ми, сол и че това е доминантен акорд на гамата До мажор. Но фактически това е един символ. Гамата До мажор е гама на живота. Това е жизнената сила на здравия човек. Този акорд поддържа бодро настроение. И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония. Тогава човек е енергичен и деятелен. А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор. Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема. Каквото знаех аз му казах, но той не бе доволен и продължаваше да търси тълкувание.
към текста >>

13. 68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ

И наистина настроението беше празнично.
68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ Двадесет и втори март беше голям празник за нас. Това е Първия ден на пролетта. А Учителят го нарече „Духовната Нова Година на Школата". Този празник се очакваше с голям интерес от всеки. И наистина настроението беше празнично. Всеки беше се подготвил като за един Велик ден. Тогава сутринта редът протичаше обикновено като другите празнични неделни дни. За 22 март Учителят държеше една специална беседа. Тя се държеше след като премине молитвата на поляната, гимнастическите упражнения и Паневритми-ята. След това на Изгрева се прекарваше целия ден като празничен ден, независимо в какъв ден се случваше.
към текста >>

14. 75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с изпълнението им. Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот. Може да има десетина такива песни. Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас. Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока. Те сега се пазят и един ден ще бъдат отпечатани. Всички големи музиканти, които изнасяха концерти в София, било от чужбина или наши, Учителят не пропускаше нито един техен концерт.
към текста >>

15. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град.
По-късно около тях има семейства, с които Учителят се запознава , като едно от тях е на Елена и Константин Иларионови. Постепенно с започване на търновските събори в търновското братство влизаха около 20 семейства. Но тук дойдоха и първите противодействия. Търновското гражданство подстрекавано от духовенството и църквата не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не можеха да разберат и приемат. Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани и почнаха да събират подписи между търновци с цел да не искат да стават съборите в техния град. Така успяха да съберат няколко стотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение да не правим съборите на Братството в Търново. Учителят се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. Но това беше през 1926 г., а до тогава от 1919 до 1925 г. включително съборите бяха в Търново. Съборните беседи са издадени.
към текста >>

16. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

Като види, че сме се отклонили много, било под влияние на своето настроение или по друга причина, Учителят казваше: „Спрете, не така." Всички замлъкваха.
Спорът се разви доста остро. Кирил искаше да се напечатат така както са отпечатани в неговата песнопойка, която той издаде първа и втора част във време на Учителя през 1942 г. Там някои песни бяха записани така както ги Пеят приятелите. А те ги пееха вече погрешно. Това всички го знаеха и затова Учителят често коригираше общото пеене. Като види, че сме се отклонили много, било под влияние на своето настроение или по друга причина, Учителят казваше: „Спрете, не така." Всички замлъкваха. И тогава Учителят ще излезе напред и ще изпее сам песента. Веднага проличаваше голямата разлика между Неговото изпълнение и това, което даваше общия братски хор. Разбира се при този спор ние настоявахме да се дадат песните така както Учителят ги е дал стриктно. Тогава се отнесохме до тефтера, проверихме как са записани и тогава онези, които държаха на оригинала надделяха в спора. В този спор Кирил Икономов беше много амбициозен и нервен, че не се прие неговото предложение и той се отдалечи и напусна най-демонстративно.
към текста >>

17. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Всяка песен си има дух и настроение.
При общи обеди Учителят обичаше да се изпълнят някои песни от всички както сме седнали на масите преди обеда. След свършването на обеда Той посочи някоя благодарствена песен, която ще се изпее, за да се отправи към небето за този хубав братски живот. Учителят много държеше на музиката като педагогически метод. Така както са записани песните, един истински музикант, който живее със Словото на Учителя ще запази духа на песните. Мария Тодорова имаше амбицията и особено залягаше на това, точно да се изпълнят песните Му както ги е дал и да се спази духа на песента. Всяка песен си има дух и настроение. И отначало тя имаше успех, защото обичаше творчеството на Учителя и го търсеше в Словото Му, в музиката Му и в самият Му живот. Всичко което постигнеше споделяше с Него. Той или ще допълни нещо или ще коригира, така че нейните хармонизации бяха най-близки и най-верни на духа на творчеството на Учителя. Всичко беше сверявано с Него. Тя искаше да се запази тази музика и затова поддържаше с Него постоянен и редовен контакт, задаваше въпроси за Неговата музика и за пътя на ученика.
към текста >>

18. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба.
Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 г., управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви хора и много чувствителни за свободата си. Ето защо ние отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други останаха известно време и изчакаха. Тази наредба не се приложи толкова строго и някои постъпиха на държавна работа като в последствие се издигнаха високо в кариерата си. А ние завършихме живота си като занаятчии, но бяхме свободни хора.
към текста >>

19. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

Създаде се едно разположение и хубаво настроение.
А то като се напоило със смола, изсъхнало, че станало като борина. Аз започнах да сека тези дървета. Бяха сухи, напоени със смола. Сухи дънери. От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих печката, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски. Създаде се едно разположение и хубаво настроение. Вечеряхме, че после пеем песни. Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене. Но каквато хармония имаше там горе, не съм срещал никъде. Просто идваше една хармония от високо и се вливаше в нас. Така прекарахме там няколко дни.
към текста >>

20. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение.
Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко. Лагерните огньове започваха с песни и с литературна програма, която се ръководеше от Симеон Симеонов.
към текста >>

21. 34. КОСТНИЦАТА

След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене.
Предният ден той бе ме видял как аз лично полирам капака на саркофага. Исках да взема и аз участие. После с подходяща музика и тържество положиха костите и поставиха капака му. А нас затворниците, които го направихме бяхме също поканени. Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене. Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в саркофага по моя идея. Те оцениха по достойнство това, получиха мир в себе си след тържествената заря. Така те предадоха своето настроение и на онези долу, които бяха живи и които бяха техни съратници в борбата. А сега те имаха власт, а ние бяхме техни затворници Ето така Небето смекчи управата на затвора и те се промениха и станаха по-либерални и омекотиха режима на затворниците.
към текста >>

Така те предадоха своето настроение и на онези долу, които бяха живи и които бяха техни съратници в борбата.
А нас затворниците, които го направихме бяхме също поканени. Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене. Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в саркофага по моя идея. Те оцениха по достойнство това, получиха мир в себе си след тържествената заря. Така те предадоха своето настроение и на онези долу, които бяха живи и които бяха техни съратници в борбата. А сега те имаха власт, а ние бяхме техни затворници Ето така Небето смекчи управата на затвора и те се промениха и станаха по-либерални и омекотиха режима на затворниците.
към текста >>

22. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни?
Има приятели с избухлив характер, нетърпеливи и от най-малкия повод повдигат спор, а това внася раздвоение и дисонанс, които пречат за провеждането на отговорни задачи. А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза. Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката.
към текста >>

Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица.
А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза. Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота.
към текста >>

23. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

А те - живели дълго с мисълта да посетят Изгрева, да се срещнат с УЧИТЕЛЯ и добрите приятели, да чуят Неговото слово, да освежат душите си с Неговите съвети, пристигат с добро настроение.
10. ЗА ПРАЗНИКА (Олга Славчева) Изгревът бе в предпразнични дни. Наближаваше Петровден. В подобни случаи Изгревяни трябваше да посрещнат гости от цялата страна. С отговорно чувство за естетика и чистота - важно условие за добрия прием, всеки правеше възможното, за да създаде уют и приветлива обстановка за гостите. А те - живели дълго с мисълта да посетят Изгрева, да се срещнат с УЧИТЕЛЯ и добрите приятели, да чуят Неговото слово, да освежат душите си с Неговите съвети, пристигат с добро настроение. Домакините - изгревяни имаха опит. Не веднъж те са посрещали и не веднъж са се радвали на добро посрещане. Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно.
към текста >>

24. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Подобни срещи са били очаквани и желани и винаги са били придружавани от повишено настроение и възторжени чувства.
С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен. Редовно поддържаният контакт с УЧИТЕЛЯ, изпращането на резюмета на беседите, или получаването на пратки от новоотпечатаните беседи, много често става повод за братски срещи. Събират се приятелите от Бургас и Айтос, Ямбол и Сливен, от Стара Загора и Нова Загора, да разменят Словото на УЧИТЕЛЯ, да споделят опитности, да се нарадват на взаимната обич, родена на чиста духовна основа. Подобни срещи са били очаквани и желани и винаги са били придружавани от повишено настроение и възторжени чувства. С една дума - духовен подем. При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас. Идва и едно младо семейство с единствено момиченце, на около 5-6 години. Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен. За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата.
към текста >>

25. ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...

Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник , с умение и любов.
На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова, добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на УЧИТЕЛЯ. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Вкусният, но скромен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник , с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А тя бе обичаната и динамична песен в българска ритмика: Сила, жива... Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента, УЧИТЕЛЯТ се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - УЧИТЕЛЯТ към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!
към текста >>

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, УЧИТЕЛЯТ се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен.
Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи, най-вече будните и умни учителки, а между им имаше такива, които преподаваха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С няколкократното изпяване на новата песен, ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от УЧИТЕЛЯ - двете изключителни беседи за новата 1939 година: „Големият брат" - с която бе посрещната новата година, държана в 24 часа на 31.XII.1938 година и „Малкият брат" - държана на 1.I.1939 година в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, УЧИТЕЛЯТ се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората - ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По сетне, след продължителни срещи в приемната с Асен Арнаудов, УЧИТЕЛЯТ даде и втората част на песента с текста: Мощния, Силния, да помага Той... Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>

26. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение.
Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.
към текста >>

27. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята походка и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител.
Започна да говори. Не зная кой беше той и кои бяха тия хора. Накрая, като свърши той своята сказка, казах си така: „Този човек не е от обикновените хора. Трябва да е някой пророк". Повече нищо не знаех за него и нямаше кого да питам. Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята походка и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител. Не след дълго време случайно ми попадна една брошурка и като четях тази брошурка, правеше ми впечатление, че това нещо някъде съм го слушал, или чел и продължавах да чета. Когато прочетох брошурката, накрая там пишеше: „Беседа, държана от Дънов в читалище „Надежда" - Велико Търново, 1919 г., 19 август." От тази брошурка аз научих името на този човек, когото съм слушал в читалище „Надежда" и онова, което си бях припомнил чрез нея. След известно време аз отидох ученик във Варна. Там вече знаех името Дънов и се запознах с хора, които са образували Братство. Влязох във връзка с тях и приех вегетарианството.
към текста >>

28. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Мила Драга, много ме зарадва то... Права си, като казваш, че за да се пише едно хубаво писмо, нужно е настроение.
Ето и трите писма на сестра Тереза 1. Писмо от 16.ХII.1945 г. Мила и обична с. Драга, и мила и обична с. Цвета, Интересно, точно в момента, когато мислено се занимавах с Вас двете, ето, пристига Васил и ми носи милото Ви писмо, от 9.ХII.1945 г. Мила Драга, много ме зарадва то... Права си, като казваш, че за да се пише едно хубаво писмо, нужно е настроение. Но да видиш какво ми се случва понякога. Никак не съм в настроение за писане, мисля да работя вкъщи, но какво става, идва ми мисъл да пиша на някой приятел, казвам си, да, трябва да му пиша и имам предвид известен въпрос, по който мисля да му пиша. Но аз едно мисля, а друго правя. Сядам и пиша разбира се, нищо от това, което гласих. Пиша без спиране две, три страници, и когато ги чета, сама се чудя на това, което съм писала.
към текста >>

Никак не съм в настроение за писане, мисля да работя вкъщи, но какво става, идва ми мисъл да пиша на някой приятел, казвам си, да, трябва да му пиша и имам предвид известен въпрос, по който мисля да му пиша.
Мила и обична с. Драга, и мила и обична с. Цвета, Интересно, точно в момента, когато мислено се занимавах с Вас двете, ето, пристига Васил и ми носи милото Ви писмо, от 9.ХII.1945 г. Мила Драга, много ме зарадва то... Права си, като казваш, че за да се пише едно хубаво писмо, нужно е настроение. Но да видиш какво ми се случва понякога. Никак не съм в настроение за писане, мисля да работя вкъщи, но какво става, идва ми мисъл да пиша на някой приятел, казвам си, да, трябва да му пиша и имам предвид известен въпрос, по който мисля да му пиша. Но аз едно мисля, а друго правя. Сядам и пиша разбира се, нищо от това, което гласих. Пиша без спиране две, три страници, и когато ги чета, сама се чудя на това, което съм писала. Спирам се, мисля и си казвам - от горе ме накараха да пиша това, от което точно лицето в този момент има нужда. И колко се радва човекът, когато написа едно писмо навреме и с нужното съдържание.
към текста >>

29. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната манастирска обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено!
Учителят ми каза: „Тук е мястото, откъдето всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето". Поляната беше изпълнена с млади и стари мъже и жени. Те си казваха помежду и „брат" и „сестра". С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед. Преди да се появи първият лъч на слънцето от далечния хоризонт, те прошепнаха някаква молитва. В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната манастирска обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено! Със своите светли лъчи поднесе животворни дарове на тези копнеещи души за светлина и красота. След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка. Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото. След това Учителят седна и наоколо братята и сестрите чакаха с трепет да чуят Неговия тих глас. Денят беше чуден!
към текста >>

30. 6.19. Край на първото действие

Учителят с един хумор и едно настроение даде тази задача.
Този човек впоследствие получи някакво разочарование и се отдръпна от Братството. Но важното е, че той ги преброи тези 20 000 косъма. Това показваше, че в живота си той ще има да разрешава много въпроси. И това така стана. Тъй че, косите на моята глава са пресметнати и преброени. Учителят с един хумор и едно настроение даде тази задача. Той по този начин скри от погледите на другите цялата тази операция. Той се стремеше да бъде незабелязан в тези неща и да не играе ролята, че Той направлява всичко около себе Си. След това остригване аз бях променен. Аз бях облечен елегантно, с един английски костюм, с шпиц обувки и като се явих в салона, никой не ме позна, макар че се блъскаха в мене. Предишният ми образ отиде в архивите.
към текста >>

31. 6.45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА

Накрая си направих критичен обзор на това мое незавидно настроение.
Минаха две години и бях решил да прекъсна уроците си по цигулка и да не плащам повече уроци. Но Пенков настояваше. „Безплатно ще ти давам уроци. Ти ще станеш виртуоз! " Аз виждах, че ми липсват някои вътрешни данни. Накрая си направих критичен обзор на това мое незавидно настроение. Накрая видях, че няма да мога да стана цигулар - виртуоз. Тогава казах решението си на Учителя, но Той замълча. Беше интересно, че ме остави сам да дойда до това заключение. Той не ми го наложи. Той можеше още от самото начало да ми каже: „Ти не си за цигулар, няма за какво да взимаш уроци".
към текста >>

32. 6.75. РАЗРИВЪТ

Срещу Братството беше създадено едно лошо настроение при новата комунистическа власт.
Като не успяха в тази задача, започнаха да търсят други средства. Изведнъж изскочиха другите слуги на Тъмната ложа: Коста Стефанов, Никола Антов, част от военните пенсионери, които искаха да наложат своето мнение. Искаха от Франция да вземат издаването на беседите в свои ръце, като им се предаде авторското право. Те нямаше да издадат нито една беседа, или пък щяха да променят Словото. Но ние дадохме отпор, а представителите на Другата ложа се активизираха. Срещу Братството беше създадено едно лошо настроение при новата комунистическа власт. Когато Вълко Червенков беше министър на просветата е била образувана една комисия, която да се произнесе за беседите. Каква стойност представляват и дали са в разрез с комунистическата идеология. Тази комисия се събирала доста време и направила своя доклад. А министърът на културата Димо Казасов се подписал. След това следва правителствено постановление, с което се инкриминират беседите на Учителя.
към текста >>

И тогава се получи настроение срещу Учителя.
Казвам му: „Защо остави едно петно в историята? Защо инкриминирахте беседите на Учителя Дънов и даже и Вашата собствена книга? " Тогава той ми прошепна на ухото: „Аз не съм виновен, но Вълко Червенков е виновен. Той ме накара." За да се получи този процес е било необходимо едно идеологическо проучване и подготовка. Понеже Учителят имаше важни изказвания за събитията, които имаше да дойдат, като например: „В България не трябва да се пролива кръв." А те комунистите търсеха мъст. И тогава се получи настроение срещу Учителя. Процесът се водеше под знака на култа на личността и трябваше да се намерят виновни, за да има прицелни точки, за да се нанесе един удар срещу Учението. Особена роля тук изигра Никола Антов. Отначало беше предложен да бъде връзка между Изгрева и правителството на Отечествения фронт. Действително той започна да играе тая роля. Преди 9.IХ.1944 г.
към текста >>

33. 20. ПОЗДРАВЪТ

Когато се при едната приятелка, получаваш едно настроение, когато си при другата - друго настроение.
" Отговорих му: „Разбрах, Учителю". След това се коригирах, трябваше да си науча урока. На следващият ден съм при Учителя. Каза ми: „Настроенията у човека са условия. Те са две приятелки, които не се обичат, но тебе еднакво те обичат. Когато се при едната приятелка, получаваш едно настроение, когато си при другата - друго настроение. А третата приятелка е чувството. Принципът е като един фар, който свети на човека и той каквото и да върши все от неговата светлина се ползва. Когато човек постъпва по принцип той като направи някаква погрешка после съжалява." А аз се оплаках: „Учителю, аз много пъти като направя някоя погрешка после съжалявам, но грешката е направена." „У тебе има хубави заложби, но трябва да работиш и можеш да работиш. Всеки човек има по едного, който го обича. Човек трябва да намери истинската си връзка.
към текста >>

34. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

То не е любов, а настроение, то не може да даде духовен плод, защото е егоистично.
Да вземем показалеца и средният пръст на ръката ти. Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно. Да речем, че аз галя единият пръст, другият пръст ще каже ли, че него не го обичам? Не, аз после ще хвана другият пръст и всекиму ще дам това, което му е нужно." „Учителю, аз забелязвам, че младите братя са много внимателни към нас, но виждам, че това е ухажване". Учителят се усмихна: „Най-напред ще се прояви едно влюбване, а после те ще се отдалечат. То не е любов, а настроение, то не може да даде духовен плод, защото е егоистично. Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно. Това е идеалът на твоята душа, която иска да направи с Бога. Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си. Може човек да търпи лишения отвън, а отвътре да изпитва една радост. То е Божествено състояние.
към текста >>

35. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

Вследствие на това настроението ти е често апатично и има едно недоволство у тебе.
Затова трябва да пазиш връзката си с Бога. Аз те изваждам от кладенеца и ти казвам „Втори път на параход, който потъва да се не качваш". „Учителю, аз искам да се кача на вашият параход та да не потъвам". „Хубаво, качи се. В тебе има уголемение на черния дроб. Вследствие на това настроението ти е често апатично и има едно недоволство у тебе. Черният дроб има своята роля в човешкият организъм и той Представлява уд в Божественият организъм и тоя уд едновременно е в единния, човешкият организъм. Но когато човек минава през творческите енергии в животинското царство ще види много хубави и много грозни работи. Същото е когато човек преминава и през човешкият свят. Когато попадне човек само в творческите енергии той е един калейдоскоп, всичко се преобръща. Сега хората са попаднали там.
към текста >>

36. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

И нещо ме завъртя отвътре и от вън и цялото ми приповдигнато настроение се завъртя като вихър и излетя от мене и се зарея в простора.
Аз пак изказах своят възторг и подскочих от радост, та тогава бях много млада и можех да поскачам колкото си искам. Учителят продължи: „Подражавайте на този извор". Обърна се към мен: „Видя ли извора? Давай колкото можеш. Сега и ние сме в света, както този извор". И нещо ме завъртя отвътре и от вън и цялото ми приповдигнато настроение се завъртя като вихър и излетя от мене и се зарея в простора. Останах сама, съвсем сама. Около мен бяха същите лица, същите хора, беше Учителят до мен, бяха всички около мен. Но аз се озовах сама в света. Бе дошло време да се служи не само на себе си, не само на ближните, но'и на Бога. Някой бе ме прокопал отвътре и отворил.
към текста >>

37. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

Като че ли това общо настроение срещу нас се материализира и се стигна до разрушението на тази чешма.
Не, тя явно трябваше да бъде унищожена и оградата трябваше да мине точно върху нея и да бъде разрушена. Така се извърши едно злодеяние. И не само това. Показа се едно друго нещо. Това беше преди 9.1Х.1944 г., това беше при другия строй и режим, когато всички -хвърляха огън и жупел върху Учителя и ние бяхме гонени и прокуждани от всякъде. Като че ли това общо настроение срещу нас се материализира и се стигна до разрушението на тази чешма. Разрушиха я, за да няма помен. Разруши се да не напомня на никой. Разруши се да не бъде средище за упражнения и за Знания. Разруши се. Но от кого?
към текста >>

38. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Тук настроението бе повдигнато естествено, обстановката предполагаше за възвишени неща, защото въздухът бе наситен с възвишени мисли.
59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ Ако погледнете някоя от снимките от първите години на Школата ще видите засмени лица, весели, възторжени мъже и жени. Тук настроението бе повдигнато естествено, обстановката предполагаше за възвишени неща, защото въздухът бе наситен с възвишени мисли. Но в този общ подем на душите у нас се отприщиха и други чувства. А това бяха обикновените човешки чувства и те се отприщиха като река и за малко щяха да завлекат и да удавят Изгрева. Един след други тези млади хора започнаха да се влюбват, да бъдат обичани, разлюбвани и напускани. Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този свят. Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в другия свят.
към текста >>

39. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Аз бях останала настрана, бях се съсредоточила и бях в едно чудновато настроение, в един непознат и красив свят.
Някой път хората си измислят чудновати преживелици, за да могат да запълнят онова, което не се е случило. А и нищо не се беше случило и това бяха само приказки и мераци, стари мераци от майката на комуната. И нищо повече. Та аз бях започнала да дружа с Борис и той дружеше с мен. Така на една екскурзия на Бивака на Витоша всички сме горе и всеки се занимаваше както беше намерил за най-добре. Аз бях останала настрана, бях се съсредоточила и бях в едно чудновато настроение, в един непознат и красив свят. Изведнъж пред мене застана Райна Стефанова и започва да ме гълчи и с всяко изречение да ме заплюва. Как така, ето така с човешка плюнка, плюе по земята. Знаете ли как се прави това по селата - това укорява. Селяните казват: „Направих я на бъзе и на коприва". Защото бъзето като го откъснеш миризмата му е много лоша, а копривата като я откъснеш направо те жили.
към текста >>

Аз вървя отново в онова приповдигнато настроение, все едно че нищо не е станало с мен.
Вероятно Небето ме бе подготвило предварително и за да ме защити от наближаващия ураган, беше ме вдигнало нависоко, на небето. Тя се наприказва, направи ме на „мат и маскара" и какво ли не още и като ме заплю окончателно и унижи завинаги с презрителен поглед си отиде. Аз стоях още дълго време в онова чудно състояние, после отидох и разказах всичко на Учителя. Той ме изслуша и каза: „Ти си постъпила правилно и си издържала изпита си по един Божествен начин". Слезнахме от Витоша, онази беше разказала на всички, че окончателно ме е разгромила като неин враг и че вече съм унищожена и не съм за нищо. Аз вървя отново в онова приповдигнато настроение, все едно че нищо не е станало с мен. Добре, че небето бе ме поставило в някаква магнетична обвивка, че ме съхрани, защото щях да отреагирам много бързо и много остро и направо се уплаших от себе си за реакцията, която би изкочила от мен. На другия ден Учителят ме срещна и каза: „Аз й говорих и й се скарах, че така е постъпила с теб, но знаеш ли какво ми каза: „И Христос в храма вдигна камшика и би". След като Учителят ми предаде думите на Райна Стефанова той се засмя. И аз се засмях. Каква широта имаше Учителя.
към текста >>

Но вътре в мен ставаха процеси и аз ги отразявах вътрешно и външно къде с плач, къде с потиснато настроение.
Тук се случи същото с нея. Та откакто се свързах с Борис само ядове и неприятности от тогава та чак досега, не ме напуснаха дори и на стари години. Навремето през нашите млади години аз непрекъснато минавах през изпити, бях много чувствителна и често плачех. Борис ми казваше по-късно, че когато и да ме е срещал все съм плачела. Другите мислеха, че съм много разглезена и неуравновесена. Но вътре в мен ставаха процеси и аз ги отразявах вътрешно и външно къде с плач, къде с потиснато настроение. По-късно след като преминах през тези етапи аз се стабилизирах и всички се убедиха, че не само не съм разглезена, не само, че съм устойчива, но имам и здрав дух. Е, щом не можаха да ме смажат и отвътре и отвън, това все пак значи нещо. И когато заговорват за мен целите настръхваха, духът ми ги респектираше, защото нямаше хлабаво у мен, когато се захващах за него, но трябваше само да се захвана, а това не беше лесно от моя страна. Но сега съм накрая на своят път и още държа фронта, но да видим докога и как ще го издържа. А бих искала да си приключа работата и достойно да се оттегля без да падна на колене.
към текста >>

Дойде някое настроение, не се занимавай с него.
Защо ти трябва да играеш на криеница? Всички хора от единия край до другия край на света все лъжат. Целият свят мяза на болница, дето хората постоянно се лъжат - някои съзнателно, някои несъзнателно. Има частни болници, те са по-добре уредени, от тях хората по-скоро излизат, но излизат с лъжи. Ще си туриш на ума да живееш по Бога - най-възвишеният и чист живот, който е възможен на хората в плътта - живот на земята. Дойде някое настроение, не се занимавай с него. Настроението не е твое - незаконородено дете, който го е родил, той да се занимава с него. Ако чуеш църкането на птиченца в полозите трябва ли да отидеш ти да ги храниш? Не се меси в работи, които не ти принадлежат. Ще трябва любовта ти да стане непреодолима. Човек трябва да добие свещената Любов - да остане само един свещен образ.
към текста >>

Настроението не е твое - незаконородено дете, който го е родил, той да се занимава с него.
Всички хора от единия край до другия край на света все лъжат. Целият свят мяза на болница, дето хората постоянно се лъжат - някои съзнателно, някои несъзнателно. Има частни болници, те са по-добре уредени, от тях хората по-скоро излизат, но излизат с лъжи. Ще си туриш на ума да живееш по Бога - най-възвишеният и чист живот, който е възможен на хората в плътта - живот на земята. Дойде някое настроение, не се занимавай с него. Настроението не е твое - незаконородено дете, който го е родил, той да се занимава с него. Ако чуеш църкането на птиченца в полозите трябва ли да отидеш ти да ги храниш? Не се меси в работи, които не ти принадлежат. Ще трябва любовта ти да стане непреодолима. Човек трябва да добие свещената Любов - да остане само един свещен образ. Като отидеш при един човек може да го слушаш, да говориш, но пред теб да остане само един Образ.
към текста >>

40. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

Бяхме с Учителя, а това придаваше едно приповдигнато настроение.
Уговорихме се кога ще бъде екскурзията и от къде ще го вземем. Той спомена, че ще ни дойде на гости в малкия дом и оттам ще тръгнем. В уреченият ден и час Учителят пристигна у дома, беше точен, а ние бяхме се погрижили да дойде шофьор с лека кола в уречения час, за да ни вземе. Колата с шофьора пристигна, ние тримата - Учителят, аз и Борис се качихме и колата ни свали в полите на Витоша, на точно определеното място. Преминахме едно разстояние около 500-600 метра встрани от шосето, изкачихме се на едно хълмче и оттук се виждаше цялото поле, а наоколо цветя и неописуема красота. Бяхме с Учителя, а това придаваше едно приповдигнато настроение. Борис набра съчки, запали огън, на два чепати пръти сложи чайник, който го бяхме оставили предния път и наляхме с вода, която носехме. Чаят завря, после седнахме на поляната, аз постлах бяла покривка, отворихме раницата и закусихме. През това време докато Борис се занимаваше с огъня и чаят Учителят се преоблече, свали запотената си риза, а аз му извадих нова от раницата, за да се преоблече. Борис отиде след това да пере ризата на реката на Учителя, а аз останах с него. Учителят стана и влезе в поляната, оглеждаше цветята и тревите, наведе се започна да откъсва цвете след цвете, като набра цял букет.
към текста >>

41. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Ти може да имаш тъжно настроение, но пак да работиш.
Аз съм на разговор при Учителя. „Започна ли да учиш? Сега е момента да започнеш да работиш, да се определиш. И да чакаш един и два месеца, все същото ще бъде. На настроенията не трябва да се поддаваш. Ти може да имаш тъжно настроение, но пак да работиш. От условията не може да се освободиш. Ако избягаш от майка си и баща си и идеш при други, пак същото ще бъде. Трябва да държиш Божественото, то е важно. Трябва да отделяш илюзиите от действителността. По какво ще познаеш приятеля си?
към текста >>

42. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

Би се отнасяло до мен ако аз се уповавам на хората, но и да има някои разположения към мен аз не мога да уповавам на него, защото това е едно настроение, което утре ще премине.
Така е и с хората: по надолното тичат, но като дойде нагорно -мъчно се качват." Из комина на влака излезе много дим. „Виж колко дим излиза, това са духове от карбонната система и те сега се освобождават. За тях е добре, но за другите не е, защото ще правят пакости. Сега трябва отново растенията да ги приемат от въздуха и да ги впрегнат на работа. Ако тре-нът (влакът) вървеше с електричество нямаше да има този пушек." По това време аз си мислех така: кой каквото мисли някой за мен то си е негова работа, но то не се отнася за мен. Би се отнасяло до мен ако аз се уповавам на хората, но и да има някои разположения към мен аз не мога да уповавам на него, защото това е едно настроение, което утре ще премине. А когато някой мисли лошо за мен той има известно основание за това и ми спомага да открия някой недостатък у себе си. Виждам, че във всички случаи това, от което се нуждая е жива вяра. Аз искам да вярвам, че всичко, което помисля Господ го чува и че ако му дам дума за нещо то е същото като когато съм се задължила спрямо някой човек. Аз през цялото време мислих и тези мисли преминаваха през мен, а Учителят стоеше, усмихваше и с кимване на глава одобряваше и потвърждаваше правилността на тези мисли. „Ти си дошла сега до най-важното положение - да преминеш от едно състояние в друго.
към текста >>

43. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

хора, които само слушат или четат Словото му когато имат настроение.
Тази ревност се разклоняваше на невидими стотици нишки, които се насочваха и обвързваха всички, които бяха на Изгрева. Така че ние бяхме обвързани един с други, а да се справиш сам беше много трудно. Не се справяхме винаги и затова той каза: „Вие не сте още в истинската Школа, а сте оглашени и вярващи. Ученикът няма съблазни и слабости, Единствената ревност, която изпитва ученика е ревността му да служи на Бога". Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е. хора, които само слушат или четат Словото му когато имат настроение. Е, понякога може и да сме вярващи, защото все пак вярваме в това Слово и от него черпим сили и с него разрешаваме задачите си. Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя.
към текста >>

44. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона.
Вие да не смятате, че той четеше лекции като в университета и че чете в някаква книга или написан предварително текст. Напротив, той говореше и Словото се изливаше от неговата уста непринудено и то бе съзвучие с космическото Слово, което се даваше в този момент със Словото, което се задвижваше от Божествения Дух, Словото от което трябваше да се нахранят човешките души в Школата. Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели. Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга посока и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата. Представете си, че в салона има шейсет човека и в този ден десетина имат свои вътрешни задачи за разрешаване, които не могат да разрешат. Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона. Ето защо от начало на всяка беседа се пеят песни, казват се молитви, молим се и по този начин всички се настройваме на една вътрешна зълна, която да ни свърже със Словото на Учителя и с Духът. Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и ураган той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си. И да искаш да се молиш едва ли ще можеш. Тогава Учителя в салона започва понякога беседата си направо, необикновено и отговаря на възникналите въпроси. Такива случаи има много и някои биха упрекнали, че в Словото на Учителя няма логика.
към текста >>

45. 134. ХИЩНИЦИ

На следващият ден ме боля глава и с подтиснато настроение отидох при Учителя и му разказах всичко.
Било е около 1925 г. После се показа един черен дух и си простре едно крило върху ми, което изведнъж ме покри и започна да ме стяга като железни клещи и искаше да ме удуши. Но аз бях здрав дух и се молех непрекъснато на Учителя и на Бога. Постепенно крилото се прибра и духа се оттегли. Бях се уплашила много, не можах да заспя цяла нощ, четях молитви и се пазех да не ме нападне отново. На следващият ден ме боля глава и с подтиснато настроение отидох при Учителя и му разказах всичко. Каза ми: „Аз също го видях ето там долу, но го изгоних от Изгрева". Говорихме много неща за този нисш свят на обсебване. После излезнахме долу. Той се спря на ъгъла на сградата и видя на самият ръб на стената как се беше отронила мазилката от вар. Погледна, помисли, после нареди ми да отида и да взема една кофа с мистрия и с вар, което и направих.
към текста >>

46. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

" „Има три вида желания: на настроението, на разумността и на Любовта.
Дори с трън не се убодох". Той без да иска повтаря думите на Учителя, сестрата трепва, усмихва се и мислено изказва благодарност към Учителя: „Не нам Господи, а на Твоето име въздай слава". Ето това е един стих от Писанието, където човек е разрешил правилно задачата си и когато е направил общение с Бога, и когато е получил закрила от него той може правилно да оцени и да каже, че не на него, а на Онзи, Който с десницата го е окрилял в бедата, само тази десница е свещена и славата принадлежи на Нея. Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, трябва ли човек да има желание или пък да се отрече от тях? " „Има три вида желания: на настроението, на разумността и на Любовта. Желанията на настроенията са за човека и с тях и без тях е все едно. Колкото ще ти донесат радост, толкова и скръб. Ако нямаш билет за университета добре е да отидеш в театъра. Ако нямаш билет за Божественото то отиди в университета. Но ако имаш и трите ще предпочетеш последният - да отидеш в университета и да учиш.
към текста >>

Щом дойде настроението един глас ти каже: „Марийке, не правиш добре".
Ако нямаш билет за университета добре е да отидеш в театъра. Ако нямаш билет за Божественото то отиди в университета. Но ако имаш и трите ще предпочетеш последният - да отидеш в университета и да учиш. Ще дадеш на другите двата билета - туй е жертва, а жертвата е нещо велико." „Но ако аз нямам билети? " „Ти имаш Божествен билет. Щом дойде настроението един глас ти каже: „Марийке, не правиш добре". Воините ги събуждат с тръби, за да идат на работа, а други ги събужда един сън и той отива също на работа. Някъде човек трябва да бъде положителен. Вчера като се връщахме от Витоша видяхме едно момченце, което караше колата си с тухли и четеше. И ти трябва да караш колата си и да четеш. В Невидимия свят има един закон: всяко добро желание се благославя.
към текста >>

47. 174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК

Всички бяхме с повдигнато настроение.
174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК Латвийската група пристигна на Изгрева, беше подслонена, нахранена и приета. Всички бяхме с повдигнато настроение. Латвийците бяха доволни от радушния прием оказан им от Учителя, а ние също бяхме поласкани от мисълта, че ето Учението на Учителя излезе от България, навлезе в Латвия и оттам ще отиде в Русия. Ще залее Русия и после идва наред и цялото славянство. Да, като че ли в наше време ще се сбъднат всички пророчески слова на Учителя. Тогава така виждахме нещата. Не знаехме, че Небето има план, който не е съобразен с нашите въжделения и представи.
към текста >>

48. 189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Ти го послушаш и после ти се развали съвсем настроението за работа.
Те искат да се повдигнат така без работа затова си дават имена на пророци и светии и искат така да ги пуснат в Царството Божие, но така не може. Те ще трябва да започнат съвсем отначало и да минат през дълга еволюция. Казвам за тях, защото ги има у всеки човек. Например, работиш, четеш и се увлякла и ще дойде такъв дух и ще започне да ти казва: „Я виж навън колко е хубаво. Остави малко четенето, иди да се поразходиш и после пак ще четеш". Ти го послушаш и после ти се развали съвсем настроението за работа. Такива духове няма да ги слушаш. На някого кажа: „Не минавай през тази дупка". А той каже: „Ама аз мога" и мине. След това дойде до по-тясна дупка, после още по-малка и най-сетне дойде до там дето не може да се провре и се намери в безизходно положение. Дупката е емблема на порока.
към текста >>

49. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

При едно мое вътрешно божествено настроение аз видях ореол около главата на Дънова, подобен на този, който има Иисус Христос и винаги аз го виждам озарен в светлина.
Една от привърженичките на Учителя е и Невена Котева, съпруга на Лазар Котев. Сега ще предоставим нейното изложение (стр. 44, „Духовна култура", 1922 г.). Невена Котева: „От преди две години съм почнала да посещавам беседите на Дънов. От посещенията ми съм се убедила, че Дънов е свръхестествен човек, че той със своите проповеди принася голяма полза на обществото и, ако би имало като него 10 души в България би станал голям преврат и ще имаме най-добрите хора. При едно мое вътрешно божествено настроение аз видях ореол около главата на Дънова, подобен на този, който има Иисус Христос и винаги аз го виждам озарен в светлина. Той притежава церителна сила и може да изцерява болни без никакво лекарство, както едно време це-рел Иисус Христос. Неговото присъствие при болния, освен дето дава на болния да почувствува облекчение, но и присъствуващите при болния чувствуват същото облекчение. Г-жа Белева и г-жа Казанаклиева могат да ви дадат подобри сведения, понеже те са по-стари негови посетители. Относително ту-рането на бели кърпи във време на молитва, те означават чистота и невинност, както така се е покривала едно време св. Богородица. Друго няма, що да кажа".
към текста >>

50. 234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА

Аз седях пред Учителя с настроение покорно и почти не бях забелязала, че хранех у себе си мисълта и настроението, което имах в себе си, че Учителят цени повече и обича повече както Паша така и Савка и някои други.
Изминаха много години докато науча закона, че човек получава толкова, колкото му е необходимо. Да, това е Божественото разрешение, но човешкото решение предполага точно обратното. Отивам веднъж при Учителя и го питам: „Какво съм аз по-лоша от Савка и Паша, че съм поставена на последно място? " Той ми отговори: „Ти си права, тъй е. Не седиш по-долу от Савка и Паша, а напротив - стоиш по-високо от тях, но временно местата ви са разменени за твое и за тяхно добро". Аз седях пред Учителя с настроение покорно и почти не бях забелязала, че хранех у себе си мисълта и настроението, което имах в себе си, че Учителят цени повече и обича повече както Паша така и Савка и някои други. Той схвана това и почувствувах, че някаква болка отекна у него. Почувствувах, че вътрешно ми каза: „Ти пак мислиш така". Но външно започна да обяснява от какво зависят отношенията му към нас трите. Тогава ми каза: „Моите външни отношения са само условия. Помощта ми никой не я вижда.
към текста >>

51. 258. БОЖИЯТА ПРАВДА

Савка беше начумерена и без настроение, но не можа да упрекне Учителя, защото аз не бях се качила с него, а с Методи.
Ние бяхме в един огромен кошер и всяко нещо се донасяше до всички жители не само на кошера, но и на пчелина. Пристигнахме на Гюлечица, освободихме файтонджията, преспахме под някакъв заслон, а Методи спа в краката ми като истински ухажор. На следващият ден се изкачихме на 7-те езера и това ни струваше два дни. Като се качвахме Методи ме ухажваше непрекъснато в присъствието на сестрата. Пристигнахме горе на езерата и всички се зарадваха, че сме дошли и ние. Савка беше начумерена и без настроение, но не можа да упрекне Учителя, защото аз не бях се качила с него, а с Методи. Учителят ни посрещна и каза: „Я, виж Методи пристига с две ухажорки". Всички ни оглеждат, а Методи се пъчи и разправя: „Реших да пътувам с файтон до Рила, ама как така файтон без дами и си взех две -една от ляво, а другата от дясно. Едната през деня, а другата за през нощта". Значи аз бях ухажвана през деня, а другата дама ще бъде ухажвана през нощта. Другата дама вече се облизва, но аз знам, че пред Учителя такива неща са недопустими.
към текста >>

52. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

И в музиката ти ти свириш когато имаш настроение.
Дължина на цялото лице -18 см. По-нататък той каза, че за издадеността на горната устна у мен показва, че това е активност. „Ти нямаш постоянство. Мисълта ти се помрачава от чувствата. Водиш се от настроенията. И в музиката ти ти свириш когато имаш настроение. А един човек с развито въображение и време, преодолява настроението си и свири всякога. Така правят истинските музиканти." „Учителю, какво ще кажете за моят рожден брат Славчо? " „Ти защо не му пишеш? Ти му пиши така като на приятел. В неговата работа не се меси.
към текста >>

А един човек с развито въображение и време, преодолява настроението си и свири всякога.
По-нататък той каза, че за издадеността на горната устна у мен показва, че това е активност. „Ти нямаш постоянство. Мисълта ти се помрачава от чувствата. Водиш се от настроенията. И в музиката ти ти свириш когато имаш настроение. А един човек с развито въображение и време, преодолява настроението си и свири всякога. Така правят истинските музиканти." „Учителю, какво ще кажете за моят рожден брат Славчо? " „Ти защо не му пишеш? Ти му пиши така като на приятел. В неговата работа не се меси. Остави го сам да си разреши въпроса." „Учителю, аз се интересувам за себе си как е правилно той да постъпи?
към текста >>

53. 277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ

Оставиш за утре, пък утре като станеш настроението ти се е променило.
То е хубаво когато човек е завършил учението си, че тогава сменя едно занимание с друго. Но ти сега учиш и този закон не ти е полезен. Ти например свириш два часа на пиано и искаш с тях всичко да постигнеш. Трябва да постоянствуваш в една работа докато я свършиш. После ти обичаш да отлагаш работата си. Оставиш за утре, пък утре като станеш настроението ти се е променило. Понеже ти действува Луната ти като станеш сутрин погледнеш към нея и я запиташ, тази работа да я свърша ли? Тя ти каже така: „Днеска няма условия за нея" и ти я оставяш. Не че нямаш желание, но се влияеш много от настроенията." „Учителю, аз виждам, че в мене всичко постоянно тече и се мени." „То не е лошо, но трябва ти сега една трайна идея. Водата трябва да я превърнеш на пара, а може да се гради на твърда почва. Във водата нищо не седи.
към текста >>

54. 7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА

Колежката ми се чудеше какво става с мене, каква е тази промяна и се повлия от моето настроение.
Аз ще ги търся от сега нататък, ще чета, ще ми просветва, ще се уча и т.н.... Намерих Новия Човек, Който говори за новото човечество, за което копнеех, което търсех. В София така бях разочарована от хората, в Стара Загора така не ме задоволяваха, в село така ме отчайваха. И аз мечтаех и търсех по-други хора и по-друг живот! И сега предусетих, че има и че ще ги намеря! Това ме правеше толкова радостна и дори щастлива! Колежката ми се чудеше какво става с мене, каква е тази промяна и се повлия от моето настроение. Заредиха се дни на песен и радост! Животът ни от мълчалив и меланхоличен стана буйно радостен! - Има живот, Руске, има живот и за нас! Какво ли си мислеше тя горката, как ли си обясняваше настроенията ми, не зная. Тя мило ми се усмихваше, просълзяваше се понякога и почваше да ми приглася на пеенето, наведена над бродерията си.
към текста >>

55. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Всеки, който пожелаеше по временно настроение или с някаква друга задна, користна цел, можеше да влиза без да пита ръководителя на класа или Братския съвет, или съучениците от класа.
„Но те ме желаят и отдавна ме канят", казах аз смутено. „Добре, щом те те желаят и аз те приемам", отговори Той шеговито усмихнат. Тези, уж случайно казани думи, като на шега, които не съм забравила, виждам сега, че не са били казани случайно и на шега, че те са от голямо значение. Много късно, днес, след Неговото заминаване, разбрах това. Защото какво беше напоследък влизането в общия и в специалния клас? Всеки, който пожелаеше по временно настроение или с някаква друга задна, користна цел, можеше да влиза без да пита ръководителя на класа или Братския съвет, или съучениците от класа. И се получи нещо много лошо. Нахълтаха в класовете хора, на които мястото съвсем не беше там и създаваха излишни неприятности и изпитания на учениците. Същата година през лятото ние бяхме пак в София с Олга Блажева и бяхме на посещение при Учителя. Той ни разпитва за учителството ни, за живота ни на село, за Стара Загора и между другото каза: „Ами вие като влязохте в общия клас питахте ли ръководителя, брат Ковачев? Разреши ли ви той?
към текста >>

56. 33. ЖИВОТЪТ НА СЕЛО

Наталия Чакова

Хиляден народ е край Него весел, доволен, щастлив, само една от Неговите души, е нещо смутена, натъжена, скрила се в палатката си, да не Го безпокои, да не разваля празничното настроение.
Всички се спуснаха към центъра, да позд- равят Учителя. Аз не исках в такова състояние да отивам при Него и се скрих в палатката си, (лятно време ние от провинцията прекарвахме на Изгрева на палатки) без да кажа някому нещо за това. След малко иде Бучка, с която па латките ни бяха наблизо и носи в един вестник всевъзможни лакомства: плодове, грозде, сладкиши............................................... Поздрав от Учителя. Прати това за нашия на род и каза, ти и Петра да отидете веднага при Него." И Петра е била нещо не добре. Аз се трогнах до сълзи. Хиляден народ е край Него весел, доволен, щастлив, само една от Неговите души, е нещо смутена, натъжена, скрила се в палатката си, да не Го безпокои, да не разваля празничното настроение. Никой нищо не знаеше за това, даже и приятелките ми. Хапнах си от лаком- свата заедно с другите, но все още не се решавах да отида при Него. След малко иде втора сестра, приятелка - Катя Грива. Носи и тя в един вестник ла-коства и казва, смеейки се: „Е, какво е това от тебе, Наталия? Учителят да те вика и да не отиваш.
към текста >>

57. 59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК

През време на дъжда дойде ми някакво настроение да си попея.
Поздравих Го, поздрави ме и отмина. А на мене така ми дойде неочаквано, без да съм мислила, без да съм се канела и извиках след Него: „Много ми е мъчно, Учителю, че няма да мога да дойда на Присоите." Той се обърна, изгледа ме отгоре до долу, нищо не каза и влезе в салона. Влязох и аз. Обядвахме. Прибрах се в палатката и рукна силен, продължителен дъжд. Може би час, час и половина валя. През време на дъжда дойде ми някакво настроение да си попея. Изпях 1, 2, 3 песни, настроението ми се още повече повиши. Пях още. Помолих се. Но не за крака си и не, за да отида на Присоите, просто така, по вдъхновение, без да мисля, че ще може кракът ми, за който ми предричаха един, един и половина месеца, да искам някакво чудо, някаква свръхпомощ. 77 Просто имах вътрешен подтик да пея и да се моля.
към текста >>

Изпях 1, 2, 3 песни, настроението ми се още повече повиши.
А на мене така ми дойде неочаквано, без да съм мислила, без да съм се канела и извиках след Него: „Много ми е мъчно, Учителю, че няма да мога да дойда на Присоите." Той се обърна, изгледа ме отгоре до долу, нищо не каза и влезе в салона. Влязох и аз. Обядвахме. Прибрах се в палатката и рукна силен, продължителен дъжд. Може би час, час и половина валя. През време на дъжда дойде ми някакво настроение да си попея. Изпях 1, 2, 3 песни, настроението ми се още повече повиши. Пях още. Помолих се. Но не за крака си и не, за да отида на Присоите, просто така, по вдъхновение, без да мисля, че ще може кракът ми, за който ми предричаха един, един и половина месеца, да искам някакво чудо, някаква свръхпомощ. 77 Просто имах вътрешен подтик да пея и да се моля. Като мина доста време, мина ми мисъл: „Я си погледни крака".
към текста >>

58. 67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ

Все така в тягостно настроение протече и втория ден - петък.
На другия ден рано, рано дойдоха сестри и после идваха пак, но всички бяха някак смутени, мълчаливи, невесели, гледаха ме плахо, плахо. Чудех се, беше ми страшно тягостно, но не смеех нито да ги питам, нито да им кажа нещо. Други идваха до прозореца, надзъртаха и бягаха. Смутена защо не се върна леля ми вечерта аз ги молих да идат в града и да проверят не се ли е случило нещо с нея. Всички ме успокояваха, че ще си дойде. Все така в тягостно настроение протече и втория ден - петък. Леля ми не се върна и втората вечер. Дойде дъщеря й. Като я запитах защо не дойде майка й, да не би да 86 й се е случило нещо, тя замълча, не знаеше какво да каже. После я запитах за брат си: „Как е бате? Как са Мирето, Мими?
към текста >>

59. 79. В МЪРЧАЕВО

ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО

Там прекарахме 4-5 дни в повишено настроение, с богати беседи и разговори.. Бяха дошли и братя, и сестри от София по неведоми пътища призовани.
Нали войната скоро ще свърши? Краят й се провиждаше вече. Нали ще се върне на Изгрева? Там ще си почине и ще си бъде същият какъвто Го познавахме досега. Правехме с Него разходки из околността, ходехме за гъби, направихме екскурзия до връх Острец, хижа Бор и хижа Еделвайс. Там прекарахме 4-5 дни в повишено настроение, с богати беседи и разговори.. Бяха дошли и братя, и сестри от София по неведоми пътища призовани. На края Учителят каза, че това било събор. Ние сме си направили събора, за който нямаше други по-добри условия нито на Изгрева, нито % Мърчаево, от тези, за тази година. Външно всичко като че ли беше както някога и все пак не беше. У мене имаше постоянно приливи и отливи на надежда и смут. Какво става с Учителя 123 или с мене?
към текста >>

60. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)

При настроение, което ме обхващаше сегиз-тогиз, аз се отделях от другите и отивах между гъсто израслите магарешки тръни, близо до „конското".
в Габрово бедни семейства, къщите на които бяха пострадали от наводнението, се приютиха в едно необитавано, полуразрушено здание, на края на града, близо до Падалокия (Ловчанския) мост. Назоваха го „конското" и държаха катафалката там. Ние често се катерехме по нея и лягахме в вдлъбнатината гдето слагаха ковчега. Майките ни бяха вдовици и ходеха на работа. Ние, десетина хлапака играехме по „Падалото" боси, окъсани, а често и гладни. При настроение, което ме обхващаше сегиз-тогиз, аз се отделях от другите и отивах между гъсто израслите магарешки тръни, близо до „конското". Бях намерил полянка от около 1 кв. метър, почвах да гледам синьото небе и се захласвах. Един ден майка ми беше останала вкъщи. Аз още от обед отидох на въпросната полянка, без да усетя минал целия следобед. Било е вероятно към 6-7 часа вечерта, когато изскочих от там.
към текста >>

61. 18. НИТО УХО Е ЧУВАЛО, НИТО ОКО Е ВИЖДАЛО

Цанка Екимова

Надежда Георгиева Кьосева

Онези невидими мои приятели и помагачи бяха заминали там при връчването на подаръците и бяха създали необикновено настроение.
Сумата, която получих беше голяма и с нея можех да пътувам до София и с нея да престоя около 30 дни. Аз се радвах, а и те се радваха като деца за хубавата изработка. Поръчката я превозиха с лека кола. Учудих се сама на онова, което бе преминало през ръцете ми за 24 часа. Годежът бе преминал при особено вдъхновение от всички след поднасяне на подаръците. Онези невидими мои приятели и помагачи бяха заминали там при връчването на подаръците и бяха създали необикновено настроение. След този случай моята клиентела се увеличи двукратно. Имах пари и вече никой не можеше да ме спре. Мъжът ми не можеше да се изметне, защото това не бе в характера му, беше го яд, че съм успяла да се сдобия с пари. С моя труд аз свободно разрешавах моите идейни задачи и то пред лицето на Бога. Аз съм вече при Учителя, изключително уморена, но бях щастлива, че бях отново застанала пред Него.
към текста >>

62. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Надежда Георгиева Кьосева

Аз не помня, но баща ми беше във възторг, в отлично настроение, хвърляше големи банкноти на масата и казваше; „Деца, черпете се, купете си, каквото искате.
Като такава беше писана в тамошния вестник, като й бяха поместили и снимката с една баретка под веждите. Александра Печеникова завършила с отличие гимназия. Тока носеха тогава баретите. Много се смеехме на тази снимка. Мисля, че беше през 1923 г., когато през Кюстендил минали чети - Страхил войвода или Чавдар войвода. Аз не помня, но баща ми беше във възторг, в отлично настроение, хвърляше големи банкноти на масата и казваше; „Деца, черпете се, купете си, каквото искате. Чавдар войвода минава, аз, казва, отивам към Македония, а баща ми е от Щип". Баща ми беше много близък с фабрикантите „Симоне", които имаха магазин за всички вълнени прежди „Симоне". Те често ни канеха у тях на гости. Дъщерята на г-н Симоне Антоанета беше приятелка на Сашка. Синът му Жак беше много близък със Славчо.
към текста >>

63. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Надежда Георгиева Кьосева

Моята милост нямаше никакво настроение.
Помня това. Но баба Данка, майката на Димитрий така се развълнува, че искаше през прозореца да влезе в колата. Разбира се влезе през вратата и после вкъщи на ул. „Цар Самуил", понеже беше топъл ден, беше сервирано вътре и на терасата. Но как да ви кажа, защо стана така не знам. Моята милост нямаше никакво настроение. Кисела бях и кой знае какво впечатление това е направило на роднините му, които бяха там. Отгоре на това пожелах друг букет, а не червени карамфили както бяха приготвили. Каква нескромност от моя страна. Една неделя дадохме обед на нашите приятели от Изгрева. Всичко беше много изобилно.
към текста >>

64. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Маргарита Рангелова Стратева

Настроението на всички беше особено извисено.
Хубаво бебе беше, но сега когато е вече голям и е патил и доста е преживял, няма хубави спомени от детството си. Когато Емил беше още на 3 - 4 години на един Петровден, дядко му, Гриша и татко му с него на рамената и аз бяхме горе на Изгрева. Времето беше чудно. Чисто и ясно небе. Много народ беше дошъл от провинцията и масите бяха препълнени. Настроението на всички беше особено извисено. Като че ли имаше някакво висше присъствие и всички го чувствуваха. Ето такива моменти колко е желателно да бъдат постоянни и как тогава хората се чувствуват като че са от едно семейство. Духът беше на много, много високо ниво. Значи, има моменти, когато хората могат да бъдат добри и да бъдат наистина от едно семейство. И висшето присъствие винаги може да бъде с нас.
към текста >>

65. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Нарушение на окултните закони

Аз бях сънувала през нощта Учителя, но с образ на Христа и имах едно хубаво повдигнато настроение.
стол ми казваха, че само с едно натисване можели да ме ликвидират. Казваха: „Знаеш ли, че с едно натисване можеш да изчезнеш от тоя свят? " А аз им отговорих: „Благодарение на моят мъж е дошла тая власт и вие седите на тоя стол! " Кина: Има един случай, който искам да разкажа. Преди години бях веднъж на Вада, а там беше и Лили с някакъв наш приятел Станчо. Аз бях сънувала през нощта Учителя, но с образ на Христа и имах едно хубаво повдигнато настроение. Като разговаряхме стана въпрос как се отива на Бивака на 7-те Рилски езера. А Лили беше ходила вече там и каза, че било много лесно върви се по пътеката нагоре, по която има следи от конски копита и така нагоре, нагоре и се отива на Бивака до езерата. Аз се чувствах някак вдъхновена и тръгнах сама нагоре. Вървях доста, но по едно време изгубих пътеката, как стана и аз не зная, забърках се и тъкмо се чудех накъде да вървя и изведнъж се появи една змия пред мене. Като я видях аз се отдръпнах на известно разстояние, за да се предпазя и неусетно излязох на пътеката.
към текста >>

66. 2. БРАДАТА. СТОЮ МАРКОВ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Не зная в какво настроение беше, но като говорихме той започна да ми говори против Учителя.
Стою живееше с брат си Симеон в къщата на стопанството на Свирчовица. Аз бях ученичка в гимназията (Немска търговска гимназия) в Русе. Ние често отивахме при тях, защото те имаха зеленчукова градина и ние, когато бивахме на лозе си купувахме зарзават от тях. Особено през пролетта купувахме от тях много хубави пресни марули току що откъснати, сочни. Веднъж като отидох сварих там Стою. Не зная в какво настроение беше, но като говорихме той започна да ми говори против Учителя. Казваше: „Ние сме отишли на Рила, където спим на земята макар и в палатка, сложили сме си под завивката клончета от борове, а Учителят, той бил видял, Той спял на кожи". При това той беше много груб и се изрази така: „Да го хвана аз за брадата, та да го раздрусам! " това изказване ме потресе и няма да го забравя никога. Но дойде време и мисля, че беше след 9.1Х.1944 г. Стою го бяха арестували и при задържането му го бяха били, та бяха скачали на гърдите му и той се беше поболял и така си отиде.
към текста >>

67. 5. Уважението

Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение.
В неделя има и втора беседа в 10 ч. на полянката сред борчетата при палатката на Учителя. Помолих го повторно да отидем заедно на втората беседа. Той пак отказа и останахме. След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща. Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение. От това езеро може да се отиде на „Езерото на чистотата“. Път няма и е доста трудно да се изкачиш. Илия почна да търси нов път. Ние чакахме с детето, далеч от него при поточето. Аз наблюдавах работата му.
към текста >>

68. 24. Ясновидците и школата на Учителя

Георги Йорданов Добрев

Един случай имах такъв, че сестра Стойка имаше така гости в този ден и сестра Стойка имаше така добро настроение и чух я да казва: „Тук казва има един софиянец“.
Времето, в което тя е работила в тази насока като медиум не е много важен, но е имало много съмишленици и е станала много популярна. Но имам една опитност с нея, ще използвам случая да я кажа сега. Сетих се. Когато работих чешмата идваха много приятели както от Габрово, така и от много градове и села при сестра Стойка, особено по празници и да чуят какво тя ще каже. Какво Учителят чрез нея ще каже. Един случай имах такъв, че сестра Стойка имаше така гости в този ден и сестра Стойка имаше така добро настроение и чух я да казва: „Тук казва има един софиянец“. В.К.: За теб става въпрос. Г.Д.: „Който, казва, е говорил за мене, че Учителят не говори чрез мене“. Вярно е, сестра Стойке. „Вярно е, не го отричам, че аз казвам и ще кажа и сега казвам, че Учителят не говори чрез тебе“. В.К.: Той не може да говори чрез обикновен човек?
към текста >>

69. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

А брат Божков останал така, намръщил се малко, настроението му се загубило и малко така скарал се със сестрата, защо му прекъсва разговорите, което не е етично, не е редно и тъй напълно основателно направил строга забележка на сестрата.
Ще си чукат главите, ще си строшат главите в тая канара. Това съм Аз или една силна вода, която всичко, което го пращат в Мене,-то се чисти. Минава вода, мие се.“ Това е Учителят. Веднъж пак брат Божков като е гостувал и пак е при Учителя, разговарят се по сериозни въпроси, пита Го. Добре, ама при тези разговори идва една от сестрите, която постоянно седи там, около Учителя и влиза там и се заговорва с Учителя и прекъсва разговора на брат Божков с Учителя. А брат Божков останал така, намръщил се малко, настроението му се загубило и малко така скарал се със сестрата, защо му прекъсва разговорите, което не е етично, не е редно и тъй напълно основателно направил строга забележка на сестрата. След туй сестрата си отишла. След това като с Учителя завършили разговора си брат Божков взима си сбогом с Учителя, целунал Му ръка и казва на Учителя: „Аз всякога съм готов на поста си като войник да Ви защитя, да Ви помогна където стане нужда“. Учителят се обръща с усмивка към него и му казва: „Вие, рекох, сега отстъпихте 50 км от границата“. А той е военен, редови, с дисциплина, с точност, полковник, изобщо нарушил тактиката и стратегията на военното изкуство. Но търпението на Новото Учение като ученик не е издържал.
към текста >>

По едно време скочил, с един тон и настроение като тракнал и казал: „Слушайте.
И вижда ги двамата в едно особено положение срещу тях седнали други младежи, които ги атакуват, които им се смеят, подиграват ги. Те мълчат само, седят и мълчат, понеже имат дълги коси и те заради косите ги мислят за дъновисти. И вземали сега да ги подиграват. И пак така, смеят се, подиграват се, какви ли нелепости и глупости говорят по техен адрес, за тяхната идея. Добре, ама брат Божков сяда си, той бил цивилен така облечен, пътува, не знае, разбира се, че тука става въпрос за Учителя, критикуват тези приятели онези, които са ученици на Учителя и той слуша, слуша. По едно време скочил, с един тон и настроение като тракнал и казал: „Слушайте. Спрете да говорите повече, една дума ако кажете, ей пистолета, ще ви застрелям и ще ви хвърля през прозореца на влака“. Ония замръзнали, спрели. И им казва тогава: „Вие не знаете за кого говорите. Моята дъщеря боледува цял живот от дете и лек за нея нямаше в България и в други държави съм ходил къде ли не, където не ми казаха, там не съм ходил, за да я лекувам. Никой доктор не можа да й помогне.
към текста >>

70. 30. На Рила 1939 година

Гради Колев Минчв

А те като се върнат, може да си представите какво настроение е било.
Но 1939 г. дойдоха много братя и сестри, много чужденци, деца и всичко това Учителят е имал предвид. Лодката да бъде на разположение на дежурните, защото трябва много вода. А после и друго, може нещо да се счупи, да стане нещо непредвидено. Брат Гради като види лодката сред езерото почваше да замерва с камъчета, плочки, колкото мога, ха до лодката, ще счупя на някого главата. А те като се върнат, може да си представите какво настроение е било. Аз да си прибера лодката, а пък - добре, че не съм им счупил главите. Ей такива преживявания имах. Те бяха няколко случая. Понеже сутрин ставам рано, отивам някой път на Молитвения връх. Друг път не мога да отида, понеже овчарите носеха кисело мляко, прясно мляко, сирене.
към текста >>

71. 35. На екскурзия с едните и другите

Ангел Вълков

През цялото време на изкачване ние бяхме въодушевени при едно приповдигнато настроение и непрекъснато пеехме песни, а на почивките произнасяхме молитви.
Някои по-рано, някои по-късно бяха тръгнали, и пристигнаха горе две-три групи. След като се върнахме на Изгрева, на другия ден Учителят спомена пак за екскурзията си до Черни връх. Започна да разказва с колко човека първоначално са се качили на Черни връх и че на следния ден пристигнали две-три групи и споменава едната група колко човека има, във втората група колко братя и сестри има и в третата група имаше външни хора, туристи, с които дойде една наша сестра. И после като продължи добави: „Измежду всички тези дойдоха един брат и една сестра, с които беше Господ“. Единствената група от двама души, които се качихме горе, това бяхме ние със сестра Тодора. През цялото време на изкачване ние бяхме въодушевени при едно приповдигнато настроение и непрекъснато пеехме песни, а на почивките произнасяхме молитви.
към текста >>

72. 53. Разводното писмо

Ангел Вълков

А по това време беше се създало едно много лошо настроение в Братството на Изгрева против нас.
Тя имаше църковен брак с мъжът си, затова молбата бе подадена до Софийската митрополия и трябваше църквата да й даде разрешение за развод. А Тодор бе описал нещата така, че той останал с четири невръстни деца, а жена му се запиляла и тръгнала с един дъновист, който живее на Изгрева и е ученик на Дънов. Църквата това и чакаше. Като се раздуха тези неща по вестниците, че като се включиха показанията и решението на полицията да бъде интернирана, та се получи голяма сензация. Вестниците тръбят и всичко това се стоварва върху главата на Учителя. А по това време беше се създало едно много лошо настроение в Братството на Изгрева против нас. Искаха и двамата да ни изгонят и да си отидем там откъдето сме дошли. Даже Учителят веднъж ме среща: „Създало се е едно лошо течение против вас“. Отивам и разказвам всичко на Тодора, а тя веднага отива при Него за разяснение. „Абе, Учителю, на тази работа Вие дадохте ход. Значи този ход е Божествен.
към текста >>

След тези думи постепенно настроението на Изгрева срещу нас утихваше.
Значи този ход е Божествен. Защо тези нашите хора на Изгрева много реагират против нас? “ А Той разяснява: „Защото тук повечето разсъждават по човешки“. В една от следващите беседи по този повод Учителят добави: „Тая работа отдавна щеше да се оправи ако всеки от вас отидеше при тях и им занесете и им дадете по един подарък като им говорите помирително. А те освен, че не правят това, ами раздухват и наливат масло в огъня“. След тези думи постепенно настроението на Изгрева срещу нас утихваше. Но огъня не беше угаснал, жаравата тлееше и беше достатъчно някой брат или сестра да мине покрай огъня, който тлееше и да хвърли няколко съчки, те веднага пламваха и огъня отново се разгаряше. А това ставаше много лесно, като някой брат или сестра минеше покрай мъжът й Тодор и каже нещо,което е видял и чул. Оня скачаше, защото отново огъня в него бе разпален и той тръгваше да го гаси. А това ставаше по познатия и описан начин досега - със скандали и побоища. А всичко това не е на някое незнайно и непознато място, а става насред Изгрева, на 50-60 метра от салона.
към текста >>

73. 60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

В природата няма закъснение, няма настроение, няма отлагане.
Планината го повежда из своите дебри, разхожда го из осеяните с цветя поляни, отвежда го по най-високите си върхове, и той прегръща естествените науки. Цветя, скали и птички го канят из своите кабинети и му откриват тайни, за които той и в сънищата си не е подозирал. Службата го кани на работа. И там той е точен, акуратен, изпълнителен. Природата го е научила на точност. В природата няма закъснение, няма настроение, няма отлагане. Университетът го кани на лекция. Там е на време. С интерес изслушва лекциите, с интерес присъствува на упражненията, и с голяма обич отива на изпит. Животът го кани да плати своя дан за деня. Съзнанието е пробудено. Т.е.
към текста >>

74. 9. ЗАЩО ОТВОРИ КАПАКА

Веднъж си казах, че имам въздушна корона, понеже се чувствах с повишено настроение.
Просто отивах, взимах буркана и се връщах. След като си отивах в бараката, сама се чудех как съм го намерила този буркан. А вкъщи, където имах толкова малко неща и трябваше с часове да търся нещо, което сама съм сложила и то на лично място. Въобще мъчно намирах нещата си, с голямо лутане. Но ето след като си отивам вкъщи, това чувство, което имах, че някой ме води, и това усещане продължаваше тук и го чувствах в горната част на главата и в страни. Веднъж си казах, че имам въздушна корона, понеже се чувствах с повишено настроение. Разбира се този буркан, който Му донасях после Той ми го даваше да го занеса у дома и да го изям. Веднъж Учителят направи същият опит, изпрати ме за буркан долу, но беше късно и тъмно. Запалих лампата, влезнах в стаята, спрях се, посегнах с ръка и взех посочения от Учителя буркан. А на земята лежаха много буркани и до тях имаше една бяла, голяма купа покрита със син капак от тенджера. Досега никога не любопитствах да видя или да проверя друго нещо освен това, за което бях изпратена.
към текста >>

75. 20. СТРАДАНИЕ ДО СМЪРТ

А вечерта имах настроението даже да посвиря и попея, това което отдавна не е ставало с мен.
Не искам. 4.IX. 1943 г. Получих промяна голяма от вчера. Прогресивно се повишаваше състоянието ми. Цял ден употребих за приготовление на моят предстоящ път из провинцията. А вечерта имах настроението даже да посвиря и попея, това което отдавна не е ставало с мен. Докато вчера ми беше смъртно състоянието, като че бях болна, днес всичко се преобрази. Чудни са тия състояния, на които никога не съм господар - как и какво ще бъде, никой не знае. Ходих за малко в града, а там е препълнено с хора. Толкова много свят. И у мен се яви желанието да видя процесията на умрелия цар.
към текста >>

76. 32. ИЗВАДКИ ОТ БЕЛЕЖНИКА МИ: МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА

Настроението - на тона "ми", придобиването на тона "фа", цъфтенето на тона "сол", развитието на тона "ла", добруването на тона "си".
Знаете ли какво нещо е Благостта на Бога? Ти като отидеш при Бога, никога не можеш да кажеш една лоша дума." (28.1Х.1928 г.) "Казано е, че животът е изкуство. И музиката е изкуство. Следователно между музиката и пътя на човешката душа има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона "до", а движението на живота на тона "ре". Настроението - на тона "ми", придобиването на тона "фа", цъфтенето на тона "сол", развитието на тона "ла", добруването на тона "си". Това са фази на човешката душа във своя възходящ път. А има и друго отношение. Сърцето отговаря на тона "до", дихателната система отговаря на тона "ре", черният дроб на тона "ми", бъбреците на тона "фа", далака на тона "сол", жлъчката на тона "ла", храносмилателната система на тона "си", енергиите от сърцето отиват към черния дроб - има между тях отворен път. Обаче от черния дроб към сърцето няма път. Като знае това човек, човек не трябва да допуска в сърцето си някакви отрицателни чувства, които биха се отразили вредно върху черния дроб.
към текста >>

77. 14. МЯСТОТО МИ ЗА СЛЕДВАНЕ В УНИВЕРСИТЕТА

Но обстановката беше вече друга, настроението ми беше повдигнато и особено хубаво бе пътуването ми през слънчевите дни.
Нали за това място чаках три месеца и ме назначиха на връх Нова година. А учителското място означаваше заплата всеки месец, което е нещо много важно в онези гладни години. Изтърпях зимата заради великото търпение на Учителя. Мина зимата, мина пролетта, дойде лятото, когато посетите ниви изкласяваха. Аз продължавах да минавам този път пеша. Но обстановката беше вече друга, настроението ми беше повдигнато и особено хубаво бе пътуването ми през слънчевите дни. Тогава си казах: "Е, мъчих се през зимата, но сега ще благувам на хубавата природа. Какво да искам повече? " И тогава в мене дойде един вътрешен отговор: Как какво, С този хубав документ ще се запишеш да следваш в университета! Останах изненадана, но запомних всичко. Намерих документа, подадох го заедно с други документи и ме приеха да следвам в университета.
към текста >>

78. 53. НАЙ-ВЕЛИКАТА РАБОТА

Обхвана ме настроение както никога по-рано.
" "Някой от вас сте с пет таланта, заровили сте ги. Някои от вас сте с десет таланта, волята си не употребявате да ги разработите." След беседа: най-първо Учителят свири. После: "Талантливият да свири". Започнаха с "Запали се огънят на огнището". Когато завих за покрай салона и издигнах очи към стаята на Учителя, защо заплаках? Обхвана ме настроение както никога по-рано. Защо заплаках, когато зачетох от Йоанна 6 гл., 67 ст.: Тогава рече Исус на дванадесетте: "Дали искате и вие да си идете? " А Симон Петър му отговори: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на живот вечен. И ние повярвахме и познахме, че си ти Христос, Син на Бога живаго." "И тъй, дайте път на любовта в себе си, обичайте всички хора, за да получите Божието благословение. Любовта е най-великата работа в света.
към текста >>

79. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

И в пламенно настроение казах: "Бяхме при едни хора, които живеят по Христа!
Понеже брат ми все още не можеше да се движи, намериха кон, който го пренесе до подножието на полянката, а сестра Катя Зяпкова сръчно и смело водеше коня за юздите по стръмните и каменливи нанадолни пътища. В Сапарева баня наехме лека кола заедно с брат Алфиери Бертоли и сестра Мария Тодорова. По пътя сестра Мария Тодорова ме запита: "Харесва ли ви Рила? " С възторг й отговорих: "Да! " Когато стигнахме у дома, ние живеехме тогава в Красно село, в градината на къщата имаше гости. И в пламенно настроение казах: "Бяхме при едни хора, които живеят по Христа! " И така постепенно се ориентирах към Изгрева, който се разполагаше зад гората на едно от най-здравословните красиви места и освен това най-високо място в близост на София. Брат ми редовно посещаваше школните лекции, които Учителят провеждаше в неделя, сряда и петък от 5 до 6 ч. сутринта и тези в неделя от 10 до 11 ч. преди обед. Аз все още не ходех на утринните лекции, тъй като бях ученичка и имах много ангажименти в училището, а освен това и преподавах частни уроци по латински и немски език на слабите ученички.
към текста >>

80. 13. БОЛНОТО ГЪРЛО

Вече втора година бушуваше Втората световна война и това военно напрежение влияеше много на настроението в средата на преподавателите.
Зачитаха моят вегетариански режим и когато ме канеха на трапеза във вилите си се стараеха да ми сервират изящно приготвени вегетариански блюда. Но това беше в частните жилища. А не в трапезарията където се хранехме. Там готвачът ми даваше само пържен лук. А беше 1942 г. Вече втора година бушуваше Втората световна война и това военно напрежение влияеше много на настроението в средата на преподавателите. Когато един ден се срещнах с мои близки в София, те ме предупредиха, че на есента има вероятност американският колеж в Симеоново да бъде закрит и ме посъветваха своевременно да си потърся място в някоя българска гимназия в София. Дори ми обещаха да се погрижат да ми издействат учителско място във П-ра мъжка гимназия в София. С мъка приех тази вест, но в края на учебната година подадох заявление за напускане мястото ми в колежа. Директора, г-н Бляк изглежда с неохота е приел заявлението ми, но отговори с писмо, че приема моето решение, но ме предупреждава, че не бих могла да намеря по-подходяща среща за себе си от тази на Американския колеж. Той беше прав, но... И вярно.
към текста >>

81. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

В неделен ден около трапезата, било в стаята, било вън на двора, заедно с Учителя бяхме щастливи, закриляни и в тържествено настроение.
Дворът в първия си вид беше неугледен. Но Учителят със своята светла, творческа, художествена мисъл успя да ни организира за работа, чрез която този неугледен, селски двор прие вида на приятна градина. Всеки от нас с радост изпълни своя дълг от работата си тук. Аз купих райграс, специална трева, която засяхме и дворът се покри с приятна зеленина. И най-интересното беше, че Учителят откри там едно изворче, което се почисти и оформи така красиво, че при него се събирахме и пеехме братски песни. В неделен ден около трапезата, било в стаята, било вън на двора, заедно с Учителя бяхме щастливи, закриляни и в тържествено настроение. Разбира се през този си престой в селото, в дома на брат Темелко, Учителят с Божествено будното си съзнание следеше развоя на епохалните съдбоносни събития и с любов подкрепяше всички страдащи. А светът беше пълен с огнени страдания. На фронта, във всички страни хората понасяха силни, потресающи мъки, изпитания и страдания. А благият ни Учител с бащинска нежност и абсолютна вяра в Любовта и Мъдростта на Бога ни вдъхваше сила, подкрепяше ни всячески. През това именно време пак ме навестиха съновидения, които крайно ме озадачаваха.
към текста >>

82. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Измени мислите си, ще се измени и настроението ти.
- Знание, храна, облекло? Помни, Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чеда. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот? Те са привидната сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли направено сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта; според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето?
към текста >>

И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти.
Помни, Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чеда. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот? Те са привидната сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли направено сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта; според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето? Добре. Остави го настрана.
към текста >>

Според посоката и мисълта; според стремлението и настроението.
Що са тревогите и смущенията на тоя живот? Те са привидната сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли направено сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта; според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето? Добре. Остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Тогава какво те още безпокои?
към текста >>

83. 2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

След като се измина пролетта и лятото, една сутрин през зимата се събуждам в особено настроение - не ми се отива в Академията.
Тя ме заведе при три различни лекари. След техните обстойни изследвания - физически и психически, те успокоиха майка ми, че съм здрава и нормална. Аз продължих моя необикновен режим, но след три месеца започнах да взимам и друга храна, но никакво месо. Аз бях вече вегетарианка. Мама се примири. След като се измина пролетта и лятото, една сутрин през зимата се събуждам в особено настроение - не ми се отива в Академията. Мама ми позволи да остана в къщи. Но какво да правя сега? Разхождам се от стая в стая и най-после реших да прегледам книгите в нашата скромна библиотека. Погледът ми попадна на една книга, озаглавена „Житно зърно". Докато четях заглавието в паметта ми изплува сънят ми от предидущата нощ: един житен клас заобиколен от сияйна розово-слънчева светлина.
към текста >>

84. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Когато настроението се повишило, пожелали брат Пеньо да им изсвири нещо на цигулката си.
Искам да ви разкажа станалия вече много известен музикален анекдот с брат Пеньо Ганев, за да обясня още един път понятието "по-правоверни от папата". Извинявам се, че се отклонявам от темата. Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село Кумарица. Един ден по някакъв случай го поканват на банкет. Както си е редно, на банкета били поканени също кметът, попът и секретар-бирника. Когато настроението се повишило, пожелали брат Пеньо да им изсвири нещо на цигулката си. Той им изсвирил песента на Учителя "Махар Бену". Разбира се, никой от присъстващите не е знаел какво е изсвирил брат Пеньо, но попът, като по-музикален, задал въпроса: "Даскале, от кого беше това парче? " Брат Пеньо не бил подготвен за такъв въпрос и изпаднал в голямо затруднение. Без много да му мисли, казал: "Това е от Бетховен". Попът скочил и извиках: "Чухте ли, господа, това парче е от великия Бетховен, аз си знаех, че тази хубава музика може да бъде само от него.
към текста >>

85. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема.
да ти изпратя още някои подробности във връзка със същата тема, или по-точно комплекс от теми. Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го реди от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го реди, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми. Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин -в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни. По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по-силна степен, отколкото това е общоприето. Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България. По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема. Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните й изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла поредица явления и събития, свързани с нея, както и с редица други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам дишното си писмо. От само себе си се разбира и считам за излишно да ту напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са предназначени за публикация. И тъй, мисълта на Учителя, която открих преди няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия? - Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия?
към текста >>

86. 07. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО

Имаше едно настроение, което не сме го имали друг път.
Нищо нямам, какво ще слагам? Не съм слагала десятък. В.К.: Какво впечатление Ви правеха в (първите години съборите? Е.А.: Много бяха тържествени, брат. Много вдъхновение и радост имахме всички. Имаше едно настроение, което не сме го имали друг път. И може би това е било както казва Учителят за присъствието от невидимия свят. В.К.: Ще Ви разкажа какво ми казваше един възрастен брат. Това е следния случай: Когато отивам на събор първата година, ама аз съм тъй въодушевен, лекокрил, чувствувам една общност с всички души и с цялата вселена. Това беше само докато бях на събора в Търново. Отивам си вкъщи, отведнъж като че ли някакъв похлупак се маха и всички грижи и тегоби се стовариха върху мен.
към текста >>

87. 11. БРАТСКИТЕ ОБЕДИ И ВЕЧЕРИ

Храненето е да се концентрираш, да приемеш храната с любов и т.н., така съвсем се развали настроението. Толкоз.
Щото обедът, храненето е свещен акт. Той го смята така, нали не е за показ. Ние не правим гуляй. Това е храна. Това е свещенодействие, така е от окултна гледна точка. Храненето е да се концентрираш, да приемеш храната с любов и т.н., така съвсем се развали настроението. Толкоз. Но, Учителя строга забележка направи. Много строга. В.К.: Това са общи обеди в столовата с Учителя. Кога бяха тези обеди. Всеки ден ли бяха?
към текста >>

88. 31. УСТРОЙСТВО НА ЛАГЕРА НА РИЛА

И с такова радостно настроение се върнахме всичките.
Почнаха да викат с тонове „до", „ре", „ми" и ехото се обаждаше. И се създаде едно много весело разположение. И тогава седнахме пак така на това място и тогава Учителят даде тази песен „Весел бъди, бодър стани". Ама само припева. Само припева го даде и тогава още там го научихме, нали. И с такова радостно настроение се върнахме всичките. „Весел бъди, бодър стани, във живота радост носи, радост носи ти! " Ами само там даде припева. А пък после, другата част, която е минорната. Нали това е мажорна гама и весело, а другата част в София го е дал. И така после двете части се сляха.
към текста >>

89. 43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Имаше някакво дружество подофицерско, те отделно правят пак искане да ме върнат, но тогава беше след като Кимон Георгиев направи преврата с лозунга: „Една религия, един народ", в тоя дух беше настроението и затуй ме уволниха от Министерството.
Но аз това не знам. Пък и хората, естествено, аз като съм била в това учение съм искала да се обхождам хубаво с всичките. И с учениците си и с родителите. И по този начин аз съм спечелила тяхното доверие и на някои обичта. И когато даже ме уволниха цяло село се подписаха да ме искат назад. Имаше някакво дружество подофицерско, те отделно правят пак искане да ме върнат, но тогава беше след като Кимон Георгиев направи преврата с лозунга: „Една религия, един народ", в тоя дух беше настроението и затуй ме уволниха от Министерството. Вече когато отидох при Казанджиев, този професор ми е бил по психология и естетика и аз като отидох при него, не знам дали той ме позна, не му казах че съм била негова студентка, той каза: „Много интересно госпожице, този, попът който повдига въпроса срещу Вас, най-ласкаво пише за Вас. А пък повдига въпроса за идеите Ви. И затова ние не можем да Ви върнем на работа, но подайте едно заявление че се отказвате от идеите. Ние знаем че това е формално. Пък един учител с религиозно съзнание е много по-ценен, даже така ми каза той, отколкото друг учител, но няма как да Ви върнеме".
към текста >>

90. 61. БЕСЕДИ ЗА СЕСТРИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Щото Паша влиза, Савка влиза, влизат другите, но не зная, тогава такова беше настроението към мене.
И Учителят идваше и ни е говорил лекции за тях, и те са прибрани така, подредени са за едно томче да се издадат един ден. В.К.: Колко време продължи? Е.А.: Малко време продължи, не продължи много. След това се образува втора група в която и аз участвах. В първата група не ме поканиха и да си кажа правото малко се почувствах оскърбена. Щото Паша влиза, Савка влиза, влизат другите, но не зная, тогава такова беше настроението към мене. Аз си го обясних. Разбирате защо е било. И да Ви кажа, това нещо се отрази към мене и аз в този клас бях като натрапена. Аз не се почувствах нито веднъж добре там. Това нещо така ми се отрази.
към текста >>

91. 64. БЕСЕДИТЕ СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ПЕЧАТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Пишеха статии във вестниците, портрета Му го даваха, имаше отлъчване от църквата на приятели и Учителя даже Го обявиха за отлъчил се от църквата, имаше едно обществено настроение срещу Учителя.
Но за мен Словото на Учителя е променено. Е.А.: Не, много са неблагодарни. Защото тя работи с най-малките възможности. И всичко го е правила за хубаво. И още друго ще Ви кажа, тогава имаше гонение срещу Учителя. Пишеха статии във вестниците, портрета Му го даваха, имаше отлъчване от църквата на приятели и Учителя даже Го обявиха за отлъчил се от църквата, имаше едно обществено настроение срещу Учителя. И властите не бяха благоразположени към Него под влиянието на църквата, смятаха го някаква ерес и въобще хората не си дадоха труд да проучат това Учение и да имат едно реално отношение към него. Ако беседите се издаваха във формата в която Учителя ги казваше, то е говорима форма, говорима реч. Говоримата реч не е писмена реч. Ние в писмената реч сме свикнали мисълта да бъде стегната, изразена с най-малко думи, в най-съкратена форма издадена. Това е изискването на писмената реч.
към текста >>

92. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Създаваше настроение Симеон.
Винаги е бил редовен и изпълнителен. Обичаше да свири и с любов го правеше. Всеки брат приемаше и на негово място да беше друг седнал да речем много способен диригент, пък той и друг слагаше и на него ще покаже. Така че това, което можеше Симеонов го правеше. В общата работа, в общите събрания, в огньовете, той внасяше един лек, хубав хумор и едно разположение се внасяше. Създаваше настроение Симеон. Щото един затворен човек, диригент, той не можеше да създаде това, а Симеонов го правеше. И на Рила така, после когато канеше да пеят, все ще каже една закачка, ще каже нещо за да развесели другите, създаваше хубаво настроение брат Симеонов. Учителят преди да си замине каза на една беседа: „Ето братът 20 години свири на всички ви". Те и 25 станаха, защото той и след Него свири. „Вие какво му дадохте на него?
към текста >>

И на Рила така, после когато канеше да пеят, все ще каже една закачка, ще каже нещо за да развесели другите, създаваше хубаво настроение брат Симеонов.
Всеки брат приемаше и на негово място да беше друг седнал да речем много способен диригент, пък той и друг слагаше и на него ще покаже. Така че това, което можеше Симеонов го правеше. В общата работа, в общите събрания, в огньовете, той внасяше един лек, хубав хумор и едно разположение се внасяше. Създаваше настроение Симеон. Щото един затворен човек, диригент, той не можеше да създаде това, а Симеонов го правеше. И на Рила така, после когато канеше да пеят, все ще каже една закачка, ще каже нещо за да развесели другите, създаваше хубаво настроение брат Симеонов. Учителят преди да си замине каза на една беседа: „Ето братът 20 години свири на всички ви". Те и 25 станаха, защото той и след Него свири. „Вие какво му дадохте на него? " Той идваше редовно. Редовно свиреше.
към текста >>

93. 92. СПОРОВЕ ЗА ПЕСНИТЕ

И виждах, че те изострят спора защото настроение имаше предварително.
Да ви кажа право аз не съм музикант, нито теоретик да имам мнение, но да ви кажа спореха, туй което чух, дали да бъде с коронка или да бъде с точка, нотата. Сега, аз от моите познания музикални не намирам, че разликата е толкова важна за да спорят затова. Защото, ако е с коронка, значи удължаване, ако е с точка, точно е определено удължението. Не е така съществено, не е, не споря. Да речем друг тон да бъде, не спорят, за тон, а за продължителност на тон говоря. И виждах, че те изострят спора защото настроение имаше предварително. И Кирил тогава се отказа, не искаше да участвува в издаването на песните, никой от другите не остана да работи и остана Мария да работи. И тя както ги издаде имаше някои изменения, които ние не сме ги пели така както тя ги издаде. Сега защо тя така ги издаде? Знам, че само с Асен Арнаудов работи. И излязоха песните, и там бяха още по-спорещи, и още много настроения се създадоха.
към текста >>

94. 94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Тя веднъж ми каза, че тя има така настроение и дружи с някого, и после вече не може да дружи с мене, щото друго настроение има.
Е.А.: Не мога да кажа, че е била най-хулената. Виж може тя така да го е изживявала. В.К.: Мария разказваше: „Най е трудно всичко с любов да понесеш. Трябва да имаш сила, за да понесеш всичко и то с любов". Е.А.: Мария беше симпатичен човек, аз не мога да кажа, аз няколко години с нея съм имала много хубава дружба и хубаво приятелство, но сега това ли беше, че се разделихме. Тя веднъж ми каза, че тя има така настроение и дружи с някого, и после вече не може да дружи с мене, щото друго настроение има. Сега с мене това ли беше причината, друго ли беше не зная. Но аз пък, когато забележа, че някой не желае, аз не обичам да се натрапвам. Щото аз пък имам силно чувство на достойнство. И затуй, разбираш, за да не ми страда чувството казвам всеки има право да има каквото иска отношение, но аз заставам на едно разстояние, за да ми е на мене спокойно.
към текста >>

95. 95. НИКОЛА АНТОВ

Не го прочете, не му позволиха всички, получи се така срещу него едно голямо настроение.
Всеки мислеше, че всички така сме изкористявали. В.К.: Какъв бе конфликта между него и другите? Е.А.: Той беше написал някакво изложение по финансовите въпроси на Братството и искаше да го чете. Може би грешката е тук, която направихме. Бяхме се събрали в едно събрание и той искаше да прочете това. Не го прочете, не му позволиха всички, получи се така срещу него едно голямо настроение. Изказвания от някои приятели имаше, доста остри срещу него и той напусна, и оттогава насетне стана враг. И това стана причината той да предизвика и ревизия, и въобще се дойде до провала. БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Това е тъй нареченото историческо събрание на 9 юни 1957 год. в салона на Изгрева. Протоколчик на събранието е Елена Андреева, която е стенографирала изказванията на присъствуващите след като са изгонили Никола Антов, който е бил председател на финансовия съвет, официално избран още на 1.1.1945 год., с легитимни права поред властта и законите на страната.
към текста >>

96. 131. ОТДЕЛНОТО МЯСТО НА РИЛА

Тя ме търсеше, аз съм я търсила, но тя веднъж ми каза, че тя не може да дружи с една приятелка много продължително време, че ги сменя, някак по настроение.
В.К.: Какво ще ми кажете за Мария Тодорова? Понеже се заговорихме. Е.А.: С Мария, ми беше първата приятелка в братството. Преди даже да се сприятеля с Паша и със Савка. Защото бяхме в университета, и така бяхме много добри приятелки. Тя ме търсеше, аз съм я търсила, но тя веднъж ми каза, че тя не може да дружи с една приятелка много продължително време, че ги сменя, някак по настроение. Пък аз съм обратно. Аз като ми е приятел, може да е до гроб дето казват ми е приятел. И затова това нещо не ми лежи и затова, когато тя така се поотдели от мене аз нищо не й направих, не й казах. Но, когато моята приятелка Мария Сапунджиева се поотдели от мене, аз отидох при нея и й казвам: „Миче, виждам, че ти сега се държиш по-другояче с мене, ако ти си разочарована, не ме харесваш и това аз не ти се сърдя. Но кажи ми, нещо направила ли съм, за да се държиш така?
към текста >>

Тя ме търсеше, аз съм я търсила, но тя веднъж ми каза, че тя не може да дружи с една приятелка много продължително време, че ги сменя, някак по настроение.
В.К.: Какво ще ми кажете за Мария Тодорова? Понеже се заговорихме. Е.А.: С Мария, ми беше първата приятелка в братството. Преди даже да се сприятеля с Паша и със Савка. Защото бяхме в университета, и така бяхме много добри приятелки. Тя ме търсеше, аз съм я търсила, но тя веднъж ми каза, че тя не може да дружи с една приятелка много продължително време, че ги сменя, някак по настроение. Пък аз съм обратно. Аз като ми е приятел, може да е до гроб дето казват ми е приятел. И затова това нещо не ми лежи и затова, когато тя така се поотдели от мене аз нищо не й направих, не й казах. Но, когато моята приятелка Мария Сапунджиева се поотдели от мене, аз отидох при нея и й казвам: „Миче, виждам, че ти сега се държиш по-другояче с мене, ако ти си разочарована, не ме харесваш и това аз не ти се сърдя. Но кажи ми, нещо направила ли съм, за да се държиш така?
към текста >>

97. 140. СКАНДАЛЪТ ЗА ПЪРВИТЕ МЕСТА

" Сега това нещо на него направило впечатление, ама то е едно съвпадение, не че аз съм имала нещо настроение срещу тях или нещо.
И разместват това и нареждат както си беше. Но те са се скарали люто, скарали са се злобно с оскърбление един към друг. И са развалили атмосферата на салона. Пък аз него ден, напук, де да знам, че такова нещо е станало, реших като отида в клас, никого да не погледна и с никого да не заговоря, така да не поздравявам никого, да мина така задълбочена. И наистина това го направих, но като минах край брат Белев, той вика: „Ето, и тя не поздравлява! " Сега това нещо на него направило впечатление, ама то е едно съвпадение, не че аз съм имала нещо настроение срещу тях или нещо. Но едно лошо съвпадение е било само. И когато дойде часът, Учителят слиза, качи се на катедрата, седна на стола, направихме молитва, седна и каза да изпеем една песен. Изпяхме една песен. След това пита коя е основната мисъл на миналата лекция. Каза се това.
към текста >>

98. 142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА

Неделчо Попов беше прочел една разработка на една беседа от Паша и беше го сверил с оригинала и беше намерил, че много голяма разлика има в начина на предаването, и този въпрос той го повдигна пред Просветния съвет и тогава стана така един доста голям скандал, и едно настроение се създаде срещу Паша, че тя променяла стила на Учителя, езика на Учителя и т.н.
Парите правят сърцето на човека кораво. Богатите хора мислят, че са нещо повече от другите и по този начин те се отделят от другите хора и се отделят, и от самата природа. Щото друго е да имаш ти меко сърце към хората и да им помагаш когато са в нужда, друго е когато си богат да ги караш да работят и да печелят от тях по-бедните. Щото богатите не трябва да използват бедните, за да печелят. Това вече не е братство. Неделчо Попов беше прочел една разработка на една беседа от Паша и беше го сверил с оригинала и беше намерил, че много голяма разлика има в начина на предаването, и този въпрос той го повдигна пред Просветния съвет и тогава стана така един доста голям скандал, и едно настроение се създаде срещу Паша, че тя променяла стила на Учителя, езика на Учителя и т.н. И тогава в Просветния съвет решиха на всички така, които са годни, да могат да направят това, да се даде по една беседа и всеки един от тях да направи опит да стилизира една беседа. Дадохме ние беседите на всички, които пожелаха да правят. Върнаха ги. Аз не участвах. Нито взех беседа, нито взех участие в разглеждането.
към текста >>

99. 179. ДОВЕРИЕ И НЕДОВЕРИЕ

В.К.: Когато аз правех връзка с някого, гледах на всяка цена да не я прекъсвам, за разлика от Мария, която веднъж ми каза: „В приятелството си аз съм зависима от настроението".
Не бях, казвам ти, нали виждаш колко съм оскърбена била, че съм оскърбена била, защото аз през туй време, през цялото време благодарях на Учителя и като се качвах и като слизах. Защото и като благодарях на Учителя се радвах. В.К.: Доверие и недоверие. Е.А.: Как? Опитности са, разбира се. В.К.: Когато аз правех връзка с някого, гледах на всяка цена да не я прекъсвам, за разлика от Мария, която веднъж ми каза: „В приятелството си аз съм зависима от настроението". Е.А.: Да. Мен ми направи много силно впечатление това изказване на Мика, защото аз лично имах една приятелка Олга, имах една приятелка Мария, ама от детството. Ние бяхме в отделенията с Олга. Тя беше до шести клас при нас, после се прехвърли в Музикалното училище. Но аз лично, връзките си с хората не ги прекъсвам в този смисъл.
към текста >>

100. 2.Гласът на Учителя