Търсене в текстове за 'Наслаждение'

Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните.

Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните.
Единадесетият път е наречен разум на огъня. Дванадесетият път е наречен разум на светлината. Тринадесетият път е наречен индуктивен разум на Единицата. Четиринадесетият път е наречен осветяващият разум. Петнадесетият път е наречен установяващ разум. Шестнадесетият път е наречен разум на тържествата и вечното наслаждение на славата, раят, приготвен за праведните. Седемнадесетият път е наречен приготовляващ разум. Осемнадесетият път е наречен разум или дом на изобилие. Деветнадесетият път е наречен разум на тайните или на всички духовни деятелности. Двадесетият път е наречен разум на волята. Той подготвя всички същества и всяко по отделно към убежденията за съществуването на първоначалната Мъдрост.
към текста >>

И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него.

Аз Мъдрост обитавам с остроумието и изнамервам знание на умни измишления, страхът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилстват с вода, преди горите да се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми. Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот.
към текста >>

Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми.

Аз мразя високоумие и гордост... Аз обичам, които ме обичат и които ме търсят, ще ме намерят... Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато... Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна, от века бидох помазана, началото преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилстват с вода, преди горите да се поставят, преди хълмовете аз бях родена, като още не беше направил земята, нито полетата, нито върховете от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там. Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко. И аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него. Веселях се, на обитаемата Негова земя и наслаждението ми беше с человеческите синове... Блажен този человек, който ме слуша и бди всеки ден при моите двери, и очаква при стълбовете на вратата ми. Защото, който ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа. А който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта." В тази глава Соломон е казал много и показва, че той е притежавал живото окултно знание, и е знаел мястото и ролята на Мъдростта в битието като принцип, който организира всичко и туря всичко в ред и порядък, и носи Вечния живот. 9-та глава започва със знаменитите думи: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте свои стълбове." Домът на Мъдростта е цялата вселена; стълбовете, върху които е построена вселената, са принципите, които Учителят нарича седемте принципа на природата, които са известни в окултната наука като седемте принципа на Хермес.
към текста >>

С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия.

Също така и цялата материална субстанция е способна да получава сили и да ги предава. Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката душа. Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на душата, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа. Тези духовни закони съставят науката за Душата и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем. И тогава не само че можем да предпазим себе си от ужасни опасности, но и безболезнено да се наслаждаваме от техните безчислени и безгарнични благодеяния. С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия. Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите. Това е добра емблема за медиумичността на природата. Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение.
към текста >>

Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите.

Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката душа. Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на душата, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа. Тези духовни закони съставят науката за Душата и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем. И тогава не само че можем да предпазим себе си от ужасни опасности, но и безболезнено да се наслаждаваме от техните безчислени и безгарнични благодеяния. С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия. Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите. Това е добра емблема за медиумичността на природата. Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло.
към текста >>

Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела.

Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела. Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела. И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство. Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората.
към текста >>

веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите синове”.

веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите синове”.
без Мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта. Казано е в Писанието: “И веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите синове”. Това са разумните човешки синове, в които Мъдростта се е веселяла. Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се
към текста >>

С наслаждение ги четях.

Учебници по руски език. Аз ги прочитах от край до край. Имаше и един учебник, от руснак професор - емигрант от Русия, който беше събрал „Цветы|“ на най-хубавото, най-художественото от руската и не само революционна, но и друга литература. Той изглежда е една много издигната личност с големи познания. Тия неща се запечатват като на фотографска плака, тъй да се каже, и аз само от едно или няколко прочитания ги запомнях, защото ги четях с удоволствие и радост. С наслаждение ги четях. Но изминали са повече от 70 год. и аз ги помня. Между тях мога да спомена трите стихотворения в проза от Максим Горки. Едното - „Еделвайс“, Второто - „Песен за сокола“, третото - „Песента на буревестника“. Тия неща останаха в мен като живи същества и аз ги носех в себе си.
към текста >>