Търсене в текстове за 'Надежда'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 154 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Деня Господен се отлага, отлага с единствената надежда да се поправят хората, но Денят Господен иде веч със сила.
И във физическия свят ще стане пречистване. В трите свята става ликвидирането. От Божествения свят иде Новото, идат съществата на Шестата раса. Ние сме в началото на Второто пришествие. Вие, духовните, трябва да бъдете добре въоръжени. Деня Господен се отлага, отлага с единствената надежда да се поправят хората, но Денят Господен иде веч със сила. Става преустройство на цялата планета Земя. Ние сме в началото на Второто пришествие. Първият период на Второто пришествие ще продължи 45 години. И после ще се поотложи и пак ще подкачи. На вълни, на вълни ще дойде!
към текста >>

2. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом не постъпваш според Вярата, Надеждата и Любовта, ти си недоволен.
Да благодарим на Онзи, който е създал в нас органи на гласа. Казват, че недоволството стимулирало. Това е погрешно схващане. Само Любовта стимулира хората. А недоволството показва, че не си постъпил както трябва. Щом не постъпваш според Вярата, Надеждата и Любовта, ти си недоволен. Като дойдат радостите, благодари на Бога; и като дойдат страданията, пак благодари. Всичко, каквото Бог е допуснал в света, ще се превърне на добро. Скръбта донася материал за Радостта. Радостта е придобит материал, а скръбта е това, което е посято. Идната година скръбта ще ти донесе радост.
към текста >>

3. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр.
Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок. Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини. Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства и ще се радвате, че и когато се раждате, и когато умирате, все ще учите. Любов към Бога е велик подтик. Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление.
към текста >>

4. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра, надежда.
Онези, които се занимават с духовните науки, често нямат ясна представа за нещата. Нито чрез благотворителни дружества, нито чрез манифестации ще се оправи света. Чрез това се помага само донякъде. Това, което ще оправи света, е хората без разлика да станат добри проводници на Божествената Любов. А това става чрез приготовление и чрез добър живот. Изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра, надежда. За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш необходимите качества, та да предизвикаш добра проводимост и тогава ще влезе в теб Висшето, Разумното. И ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват. Например можеш да говориш за сладчината на захарта някому, само ако той има малко опитност в това. Много е важна проводимостта на човека за Любовта. Ако човек има облаци в мисловния и в чувствения си свят, той не може да възприеме Божествената вълна на Любов, която иде отгоре, но ако е чисто Небето му, ще я възприеме.
към текста >>

5. 2_22 ) Някои правила на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще ви дам едно правило: всяка сутрин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на вдъхновение и подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда, ще получите благословение и така обогатени почнете работа.
“ Под раждане на духовни деца се разбира две неща: първо, ще пращате по света добри мисли, хубави чувства и ще постъпвате според високия идеал; това са вашите деца, това е дело на Любовта. Второ, тези хора, които ще събудиш за Божественото, те са пак твои духовни деца, ти си ги родил. Малко хора съм срещал да обичат. Не че не любят, но това не е Любов. Ще ви дам едно правило: всяка сутрин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на вдъхновение и подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда, ще получите благословение и така обогатени почнете работа. Не отивайте на работа празни и бедни. Да речем, че има една нова песен; изсвири я на човека и, без да му казваш музикални термини, да разбере какво свириш. Такова нещо е Любовта. Ти разправяш за нея, но трябва да я изсвириш, т.е. да я изявиш.
към текста >>

6. 2_27 ) Орбита и въздействие на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпълваме се с надежда, всяко обезсърчение и всички противоречия изчезват.
Ние сме на братска вечеря. Много гости са поканени. Но какъв Мир внася присъствието на Учителя! Когато Той е сред нас, всички се изпълваме с вътрешна хармония и едно възвишено състояние ни посещава. Учителя оказва чудно въздействие върху околните. Изпълваме се с надежда, всяко обезсърчение и всички противоречия изчезват. В разговора стана въпрос за беседите и Учителя каза: Като държа беседа, първо аз трябва да бъда променен от нея, тогава тя ще въздейства и на другите. И за музиката е същото: щом музиката, която музикантът свири, въздейства на него, ще достигне и до слушателите. Отличителната черта на духовния човек е, че от очите му излизат невидими лъчи, които са насочени под 45 градуса нагоре. Когато лъчите са насочени надолу, човек е материалист.
към текста >>

7. 2_30 ) Ще ти израснат крила - Боян Боев (1883 – 1963)

И следователно нека да напусне този живот на отчаяние и да влезе в живота на Надеждата.
Сега ще обичате, за да живеете. Ако нямате готовност да пожертвате всичко, за да получите Вечния живот, Божията Любов, Разумното, тогава какво ще постигнете? Човек трябва да напусне този живот на безлюбието и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. Когато човек се е отчаял, той е разбрал, че живот без Любов не струва. И следователно нека да напусне този живот на отчаяние и да влезе в живота на Надеждата. Като казвам, че не сте обичали, ето какво разбирам конкретно: нали на едно малко дете казваме: „Ти още не разбираш какво нещо е студент в четвърти курс. Ти може да си било в отделенията, но не си било в университета.“ Като казвам, че не сте обичали, разбирам, че съвременните хора не са били в университета на Любовта. Има любов на отделенията, има прогимназиална и гимназиална любов, има и университетска любов. Сега говоря за университетската Любов. Много нещо трябва, но и то ще бъде!
към текста >>

8. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресение. По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма никакви страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви.“ Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождението, пътя към Светлината, в която живее.
към текста >>

9. 4_02 ) Свободата - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички от вас да се освобождават с Вяра, с Надежда, с Любов, с Истина.
Някой път ние се мъчим за нищо и никакво. Ще се проповядва Свобода, свободни възгледи. Всяка душа се бори за Свобода. Свободата е нещо вътрешно. Тя не е нещо само физическо. Всички от вас да се освобождават с Вяра, с Надежда, с Любов, с Истина. Всичко онова, което е Божествено, освобождава. Свободен е онзи, който живее в Бога! Като се свържеш с Бога, ще почувстваш, че веригите ти ще паднат, Ангелът ще ти каже както е казал на Петра: „Излез вън, свободен си! “ Ти трябва да имаш един кон, когото никой да не може да възседне.
към текста >>

10. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Но в далечното бъдеще има надежда за тях.
Самовъзпитание трябва на всинца ви – единственото нещо, което може да остане в човека, е това, което се придобива със самовъзпитание. Човек е минал през всички животински форми, сега има техните навици и трябва да се стреми да се освободи от тях. Ако човек почне да живее чисто животински живот, челото се наклонява назад, брадата се изтегля назад, а челюстите изпъкват напред. Ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя. Маймуните са хора, изостанали от човешката култура – не са могли да се издигнат в развитието си и са останали назад. Но в далечното бъдеще има надежда за тях. Един инвалид с патерици се оплаквал, че не получава подаяния; тогава един цигулар тръгнал с него да свири, инвалидът протягал паничката и хората пускали много пари в нея. Цигуларят е отличният ум или отличното сърце. Нещастие е, когато инвалидът е сам, и щастие е, когато цигуларят е с него. В едно мигновение може да стане това, а може и с хиляди години да се чака. Някой казва, че не иска да бъде много богат; не, ще бъдеш богат в мисли и чувства.
към текста >>

11. 5_16 ) Оперирай със себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато имаш безверие, съмнение, омраза, всичко това трябва да се смени с Вяра, с Надежда, с Любов.
ОПЕРИРАЙ СЪС СЕБЕ СИ В пътя, по който вървите, придобивките ще дойдат последователно. Не се стеснявайте, човек не трябва нито да бърза, нито много да замедлява. Човек трябва да изучава състоянията си. Когато имаш безверие, съмнение, омраза, всичко това трябва да се смени с Вяра, с Надежда, с Любов. Дойде ли омразата у теб, смени я с едно любовно състояние. В окултната наука се изискват много такива трансформации. Цяла наука е човек да оперира със себе си. Като станеш сутрин, смени състоянието си, отстрани всяко недоволство, представи си, че си в положение на един Ангел, на едно Разумно същество, което върши Волята Божия, и ще имаш вътрешен подтик. Тури радост и скръб вън от себе си и съзнай, че те са нещо външно за теб и че ти си над тях; така ще можеш да живееш в Реалното.
към текста >>

12. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така вярата, надеждата, любовта, сръчността наготово никъде не можеш да ги вземеш, трябва да ги учиш.
Пръв е онзи, който може да извърши Божията работа, а последен е този, който не я е извършил. Някои имат много критичен ум; всички те ще изостанат. Към Школата ще се приближат само идейните хора, а по-слабите ще останат по-навън. Има кръгове и между всички кръгове има едно вътрешно съчетание. Ученикът трябва да учи, милосърдието не можеш да го купиш, трябва да го имаш. Също така вярата, надеждата, любовта, сръчността наготово никъде не можеш да ги вземеш, трябва да ги учиш. И като ги научиш никой не може да ти ги вземе. Един брат запита: „Коя е основната черта на Школата на Всемирното Бяло Братство? “ Пътят на Любовта, Пътят на Мъдростта и Пътят на Истината влизат едновременно в Учението на Всемирното Бяло Братство и То събира тези три пътя в едно. Ученикът периодически минава през вълните на Любовта, Мъдростта и Истината, после пак ги повтаря и т.н.
към текста >>

13. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

И Надежда имаш.
За колко работи хората нямат ясна представа. Някой казва, че няма Вяра. Да кажем, че няма, но е заблуда, понеже в мозъка има специфичен център на Вярата и някой път той не функционира. Така че по същество всеки има Вяра, но центърът не функционира и тогава не се и проявява. Моля, завърти ключа! И Надежда имаш. И тя съществува, но дали функционира? Моля, тури я в действие! Също и за Любовта има център, но как действа? Недей казва, че нямаш тази или онази добродетел, но кажи, че все още не си турил в действие съответния център. Само бутни бутоните.
към текста >>

14. 7_03 ) Разлика между вяра, надежда и Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ
РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ След свършването на обяда в малкия салон, почна разговор. Една сестра попита: „Каква е разликата между Вярата, Надеждата и Любовта? “ Никаква работа на физическо поле не може да стане без Надежда. Никаква работа не може да стане в умствения свят без Вяра.
към текста >>

Една сестра попита: „Каква е разликата между Вярата, Надеждата и Любовта?
РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ След свършването на обяда в малкия салон, почна разговор. Една сестра попита: „Каква е разликата между Вярата, Надеждата и Любовта? “ Никаква работа на физическо поле не може да стане без Надежда. Никаква работа не може да стане в умствения свят без Вяра. И никаква работа не може да стане в Божествения свят без Любов. Вярата произтича от Любовта, а Надеждата – от Вярата.
към текста >>

Никаква работа на физическо поле не може да стане без Надежда.
РАЗЛИКА МЕЖДУ ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ След свършването на обяда в малкия салон, почна разговор. Една сестра попита: „Каква е разликата между Вярата, Надеждата и Любовта? “ Никаква работа на физическо поле не може да стане без Надежда. Никаква работа не може да стане в умствения свят без Вяра. И никаква работа не може да стане в Божествения свят без Любов. Вярата произтича от Любовта, а Надеждата – от Вярата. Надеждата е за неща, които ще се случат скоро, а Вярата е за неща, които ще се случат в далечно бъдеще. Някой от вас е песимистичен, понеже Надеждата и Вярата му са слабо развити.
към текста >>

Вярата произтича от Любовта, а Надеждата – от Вярата.
Една сестра попита: „Каква е разликата между Вярата, Надеждата и Любовта? “ Никаква работа на физическо поле не може да стане без Надежда. Никаква работа не може да стане в умствения свят без Вяра. И никаква работа не може да стане в Божествения свят без Любов. Вярата произтича от Любовта, а Надеждата – от Вярата. Надеждата е за неща, които ще се случат скоро, а Вярата е за неща, които ще се случат в далечно бъдеще. Някой от вас е песимистичен, понеже Надеждата и Вярата му са слабо развити. Вяра, която няма Любов зад себе си като тил и която няма пред лицето си Мъдрост, не е Вяра. Надеждата е основа на физическия живот, Вярата е основа на духовния живот, а Любовта – на Божествения живот. Любовта работи горе в главния мозък.
към текста >>

Надеждата е за неща, които ще се случат скоро, а Вярата е за неща, които ще се случат в далечно бъдеще.
“ Никаква работа на физическо поле не може да стане без Надежда. Никаква работа не може да стане в умствения свят без Вяра. И никаква работа не може да стане в Божествения свят без Любов. Вярата произтича от Любовта, а Надеждата – от Вярата. Надеждата е за неща, които ще се случат скоро, а Вярата е за неща, които ще се случат в далечно бъдеще. Някой от вас е песимистичен, понеже Надеждата и Вярата му са слабо развити. Вяра, която няма Любов зад себе си като тил и която няма пред лицето си Мъдрост, не е Вяра. Надеждата е основа на физическия живот, Вярата е основа на духовния живот, а Любовта – на Божествения живот. Любовта работи горе в главния мозък. Слънчевият възел е главна столица на Надеждата.
към текста >>

Някой от вас е песимистичен, понеже Надеждата и Вярата му са слабо развити.
Никаква работа на физическо поле не може да стане без Надежда. Никаква работа не може да стане в умствения свят без Вяра. И никаква работа не може да стане в Божествения свят без Любов. Вярата произтича от Любовта, а Надеждата – от Вярата. Надеждата е за неща, които ще се случат скоро, а Вярата е за неща, които ще се случат в далечно бъдеще. Някой от вас е песимистичен, понеже Надеждата и Вярата му са слабо развити. Вяра, която няма Любов зад себе си като тил и която няма пред лицето си Мъдрост, не е Вяра. Надеждата е основа на физическия живот, Вярата е основа на духовния живот, а Любовта – на Божествения живот. Любовта работи горе в главния мозък. Слънчевият възел е главна столица на Надеждата. Трябва да ви държа лекция за това от какво зависи здравословното състояние на човека.
към текста >>

Надеждата е основа на физическия живот, Вярата е основа на духовния живот, а Любовта – на Божествения живот.
И никаква работа не може да стане в Божествения свят без Любов. Вярата произтича от Любовта, а Надеждата – от Вярата. Надеждата е за неща, които ще се случат скоро, а Вярата е за неща, които ще се случат в далечно бъдеще. Някой от вас е песимистичен, понеже Надеждата и Вярата му са слабо развити. Вяра, която няма Любов зад себе си като тил и която няма пред лицето си Мъдрост, не е Вяра. Надеждата е основа на физическия живот, Вярата е основа на духовния живот, а Любовта – на Божествения живот. Любовта работи горе в главния мозък. Слънчевият възел е главна столица на Надеждата. Трябва да ви държа лекция за това от какво зависи здравословното състояние на човека. Когато една отрицателна мисъл се загнезди в твоето подсъзнание и си казваш „Това няма да го бъде! “, така се разстройва организмът, туря се едно препятствие в пътя.
към текста >>

Слънчевият възел е главна столица на Надеждата.
Надеждата е за неща, които ще се случат скоро, а Вярата е за неща, които ще се случат в далечно бъдеще. Някой от вас е песимистичен, понеже Надеждата и Вярата му са слабо развити. Вяра, която няма Любов зад себе си като тил и която няма пред лицето си Мъдрост, не е Вяра. Надеждата е основа на физическия живот, Вярата е основа на духовния живот, а Любовта – на Божествения живот. Любовта работи горе в главния мозък. Слънчевият възел е главна столица на Надеждата. Трябва да ви държа лекция за това от какво зависи здравословното състояние на човека. Когато една отрицателна мисъл се загнезди в твоето подсъзнание и си казваш „Това няма да го бъде! “, така се разстройва организмът, туря се едно препятствие в пътя. А ако имаш препятствие и кажеш: „Ще се оправи всичко! “, то се оправя.
към текста >>

Вярата, Надеждата и Любовта регулират нещата.
“, така се разстройва организмът, туря се едно препятствие в пътя. А ако имаш препятствие и кажеш: „Ще се оправи всичко! “, то се оправя. По-добре е да имаш лоши условия отвън и да казваш: „Ще се оправи! “, отколкото да имаш външни условия и да казваш: „Тази работа няма да я бъде.“ Когато човек е добър, тялото му е добър проводник на топлина, а когато е лош, и тялото му е лош проводник на топлина. Вярата, Надеждата и Любовта регулират нещата. Като ви срещна втори път, да видя, че всички ваши стъкълца са се превърнали в диаманти. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а с Любовта ще добием смисъла на Живота. Красиви да станете с Надеждата, силни – с Вярата и чрез Любовта да носите Светлина. Хората на новите времена трябва да бъдат красиви. Поръчах на една наша сестра, художничка, да нарисува един пътник, който пътува към извора, друг – застанал при извора, а трети – пие от него.
към текста >>

С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а с Любовта ще добием смисъла на Живота.
“, то се оправя. По-добре е да имаш лоши условия отвън и да казваш: „Ще се оправи! “, отколкото да имаш външни условия и да казваш: „Тази работа няма да я бъде.“ Когато човек е добър, тялото му е добър проводник на топлина, а когато е лош, и тялото му е лош проводник на топлина. Вярата, Надеждата и Любовта регулират нещата. Като ви срещна втори път, да видя, че всички ваши стъкълца са се превърнали в диаманти. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а с Любовта ще добием смисъла на Живота. Красиви да станете с Надеждата, силни – с Вярата и чрез Любовта да носите Светлина. Хората на новите времена трябва да бъдат красиви. Поръчах на една наша сестра, художничка, да нарисува един пътник, който пътува към извора, друг – застанал при извора, а трети – пие от него. Изворът символизира Живота. Онзи, който пътува към извора, е човек на Надеждата; седналият край извора е човек на Вярата, а онзи, който пие от извора на Живота, това е човекът на Любовта.
към текста >>

Красиви да станете с Надеждата, силни – с Вярата и чрез Любовта да носите Светлина.
По-добре е да имаш лоши условия отвън и да казваш: „Ще се оправи! “, отколкото да имаш външни условия и да казваш: „Тази работа няма да я бъде.“ Когато човек е добър, тялото му е добър проводник на топлина, а когато е лош, и тялото му е лош проводник на топлина. Вярата, Надеждата и Любовта регулират нещата. Като ви срещна втори път, да видя, че всички ваши стъкълца са се превърнали в диаманти. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а с Любовта ще добием смисъла на Живота. Красиви да станете с Надеждата, силни – с Вярата и чрез Любовта да носите Светлина. Хората на новите времена трябва да бъдат красиви. Поръчах на една наша сестра, художничка, да нарисува един пътник, който пътува към извора, друг – застанал при извора, а трети – пие от него. Изворът символизира Живота. Онзи, който пътува към извора, е човек на Надеждата; седналият край извора е човек на Вярата, а онзи, който пие от извора на Живота, това е човекът на Любовта. Не считайте, че проектът за постижение на каквато и да е идея е изгубен.
към текста >>

Онзи, който пътува към извора, е човек на Надеждата; седналият край извора е човек на Вярата, а онзи, който пие от извора на Живота, това е човекът на Любовта.
С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а с Любовта ще добием смисъла на Живота. Красиви да станете с Надеждата, силни – с Вярата и чрез Любовта да носите Светлина. Хората на новите времена трябва да бъдат красиви. Поръчах на една наша сестра, художничка, да нарисува един пътник, който пътува към извора, друг – застанал при извора, а трети – пие от него. Изворът символизира Живота. Онзи, който пътува към извора, е човек на Надеждата; седналият край извора е човек на Вярата, а онзи, който пие от извора на Живота, това е човекът на Любовта. Не считайте, че проектът за постижение на каквато и да е идея е изгубен. Това е въпрос на време. Пред вас е цялата вечност. Ще го постигнете, но не тъкмо днес. Ти и днес можеш да го постигнеш, но нямаш толкова наука.
към текста >>

15. 7_16 ) Мъчение и страдание - Боян Боев (1883 – 1963)

При мъчението нямаш никаква Надежда.
При мъчението няма разрешение, а при страданието има. Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън. Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква Надежда. Братът помоли: „Учителю, дайте ми материал за духовна работа.“ Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата си и кажете: „Господи, искам да ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си Дух.“ Ще ви дам друга формула, която може да изговаряте през всяко време: „Господи, благослови ме, изпълни душата ми с Твоята Любов, да мога чрез нея да разреша задачите си.“ Ще ви дам и трета формула: „Господи, искам непреривен контакт с Теб.“
към текста >>

16. 2) Болести на гърдите - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се занимава с Евангелието, за да се измени психологически, да си създаде една атмосфера на обнадеждаване.
Ако човек яде чесън и има туберкулоза, ще се излекува, а ако няма, няма да го хване. Но, разбира се, трябва да се спазва съчетанието на храните. Например не може да се съчетава прясно мляко с чесън. 1.13. Болният да има вяра. В каквото вярва човек, това става. Да се занимава с Евангелието, за да се измени психологически, да си създаде една атмосфера на обнадеждаване. 1.14. Болният да пие житена вода. След като се свари житото, да пие от сока. 1.15. След като ври царевицата един час, да пие от царевичната вода. 1.16. Всеки ден да прави бавни разходки сутрин и вечер – всичко два часа на ден. Сутрин ако ходи, може вечер да не ходи.
към текста >>

17. 3) Болести на кръвоносната система - Боян Боев (1883 – 1963)

Главният начин за отстраняване дисхармонията между ума и сърцето или между главния мозък и симпатичната нервна система е Любовта към Бога, Любов към всички, вяра, надежда, прави мисли, чувства и постъпки.
Може да има виолетови украшения, виолетови завеси в стаята си. 8.3. Всеки ден мислено ще облива тялото си с душ от виолетова светлина. 8.4. Всеки ден да се употребява суров лук. Който го яде, не го хваща рак, а ако е заболял, излекува се. 8.5. Възстановяване хармонията между главния мозък и симпатичната нервна система. Главният начин за отстраняване дисхармонията между ума и сърцето или между главния мозък и симпатичната нервна система е Любовта към Бога, Любов към всички, вяра, надежда, прави мисли, чувства и постъпки. В болния трябва да стане пълен вътрешен преврат, да стане друг човек, да тръгне по друго направление, да тръгне към Бога. Тогава може да се излекува. 9. Разширени вени Разширение на вените се добива от много застоял живот. Една жена имаше разширение на вените.
към текста >>

18. 25) Един педагогически разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Но Бог не се колебае по отношение на хората, има надежда в тях.
Един народ, щом не люби Бога, той е нечист. Едно общество, щом не люби Бога, то е нечисто. Един дом, щом не обича Бога, той е нечист. Растение, което не го мие дъжд, прашасва. Прозорец, щом не се мие, почернява. Но Бог не се колебае по отношение на хората, има надежда в тях. Той знае, че едно дете може да пада хиляди пъти, но най-сетне ще се научи да ходи. Вече съм напълнил цялата Земя и въздуха с новите идеи и хората ще почнат да ги приемат, но какви ли не препятствия имаше в началото. Братът каза: „Аз съм учител в едно от софийските села и двадесет и пет от моите ученици станаха вегетарианци“. Когато едно дете иска да стане вегетарианец, защо бащата не съизволява на това? На родителските срещи може да се изтъкне въпросът, че в чистотата на храната седи здравословният живот.
към текста >>

19. 53) Ом-ом-аумен - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така и преживяването на Любовта, Надеждата, Правдата и Радостта.
Веднага забелязвате, че се образува една точка, която почва да се движи нагоре и да се смалява, докато се изгубва в посока нагоре. После пред вас ще видите една звезда, която мени своите цветове, които преминават един в друг. Тази звезда ще се превърне в един Ангел, който ви поглежда и се отдалечава така, като че ли облаци го закриват. И той ще изчезне от погледа ви. Преживяването на Вярата създава особен цвят в човешката аура. Също така и преживяването на Любовта, Надеждата, Правдата и Радостта. Силни думи са тези, които при изговарянето им дават този цвят, който има и съответното преживяване. Например изговарянето на думата „вяра“ не дава същия цвят, както самото преживяване на Вярата. След това Учителя ни поведе към полянката срещу първия заслон, откъдето се вижда Рилската верига. Седнахме в кръг около Него. Заслушахме се в течението на една вада.
към текста >>

20. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата и друг – на надеждата.
Ето защо благоприятните условия, които могат да дойдат за човека, често са спънка, а при неблагоприятните условия човек се ражда и излиза от утеснения. Въпрос: Как трябва да се разбира вярата? Аз схващам, че вярата трябва да бъде доверие в доброто, доверие в хората, които знаят повече и могат повече. Във вярата виждам една творческа сила. Например болна съм, но вярвам, че ще бъда здрава, и тогава оздравявам. Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата и друг – на надеждата. В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването. Вярата е чувство, а не способност. Вярата е над човешкия ум. Чрез вярата човек чувства, че има нещо постоянно, на което може да уповава. Чрез медитация, чрез размишление човек може да добие вяра в нещо велико, Божествено.
към текста >>

Молба: Обяснете ми що е надежда.
Човек, който има вяра, предвижда работи за хиляда години напред, само че колкото по-надалече се намират, толкова по-малко се виждат подробностите – те се очертават в главни черти. Вярата развива ясновидството у човека. Вярата, като се опита, става знание. А догдето се превърне в знание, човек познава нещата чрез вяра. Обаче винаги остават неопознати области на вярата, защото човек живее в Безграничното Молба: Обяснете ми що е надежда. Надеждата схваща нещата отблизо, тя е за физическия свят. При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност.
към текста >>

Надеждата схваща нещата отблизо, тя е за физическия свят.
Вярата развива ясновидството у човека. Вярата, като се опита, става знание. А догдето се превърне в знание, човек познава нещата чрез вяра. Обаче винаги остават неопознати области на вярата, защото човек живее в Безграничното Молба: Обяснете ми що е надежда. Надеждата схваща нещата отблизо, тя е за физическия свят. При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов.
към текста >>

При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще.
Вярата, като се опита, става знание. А догдето се превърне в знание, човек познава нещата чрез вяра. Обаче винаги остават неопознати области на вярата, защото човек живее в Безграничното Молба: Обяснете ми що е надежда. Надеждата схваща нещата отблизо, тя е за физическия свят. При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов. Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество.
към текста >>

Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта.
А догдето се превърне в знание, човек познава нещата чрез вяра. Обаче винаги остават неопознати области на вярата, защото човек живее в Безграничното Молба: Обяснете ми що е надежда. Надеждата схваща нещата отблизо, тя е за физическия свят. При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов. Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това.
към текста >>

Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност.
Молба: Обяснете ми що е надежда. Надеждата схваща нещата отблизо, тя е за физическия свят. При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов. Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание. Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът.
към текста >>

Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов.
Надеждата схваща нещата отблизо, тя е за физическия свят. При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов. Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание. Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът. Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество.
към текста >>

Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце.
Хората се преплитат, за да изгладят характерите си. Реплика: Кажете ми нещо, без да Ви задавам въпроси. Ще ви кажа три неща. Всички семенца на Любовта посейте в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на вярата, на знанието, посейте в градината на своя ум. Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и от книгата „Свещени думи на Учителя“, когато излезе от печат на френски. Приберете ли се при своите близки, разкажете им за духовните си опитности тук и вижте как ще го приемат. Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на Любовта.
към текста >>

21. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата.
Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър. За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“ А в лекцията „Дишането – най-важният процес в Природата“ четем: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, чувстване и постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата мисъл, чрез правите чувства и чрез правите постъпки.
към текста >>

За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“
Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър. За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“ А в лекцията „Дишането – най-важният процес в Природата“ четем: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, чувстване и постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата мисъл, чрез правите чувства и чрез правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“
към текста >>

22. 30) И най-малката грубост я препятства - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото у нас се прекъсва надеждата и страданието ни се струва дълго.
Тогава няма да има тежки условия и човечеството ще работи физически по-малко и ще се изхранва по-лесно. Въпрос: Клетките в нас ще станат ли отделни разумни същества, например като човек? Да, имат възможност, ще станат. Сега те са слуги, но един ден ще станат свободни същества. Въпрос: Защо ни се струва дълго страданието? Защото у нас се прекъсва надеждата и страданието ни се струва дълго. При страданието връзката с Бога не се прекъсва, само че човек влиза в една гъста материя, в която мъчно се диша, затова затрудненията изглеждат продължителни. Страданията са необходими за будността на човека, чрез тях той става по-умен, по-схватлив, по-интелигентен, по-съобразителен и по-деятелен. И колкото повече е страдал, толкова по-буден става. Нас ни очаква едно велико бъдеще, един живот, за който сега нямаме абсолютно никакво понятие. Ще го видим и ще го имаме този живот.
към текста >>

23. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му.
Като страдаме, Природата ни възпитава и по този начин човешката душа научава великия урок за единството на Живота. Човек се убеждава, че ако удари някого, всъщност удря самия себе си. Човекът, който живее в закона на Цялото, т.е. в Мировата Любов, ще разбира езика на всички същества, а и той самият ще бъде разбран. Където и да ходи, такъв човек ще разнася една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му. Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в душата на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим. Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост? – Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина.
към текста >>

24. 65) Писма - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.
Писмото бе отговор до една сестра. Вяра непреодолима! Физическите пречиствания са Божии благословения. А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Само Любовта обединява великото и малкото. А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот.
към текста >>

25. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация.
Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? “ II. Условия и възможности за здравето Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата. Тази погрешка имала вътрешна връзка със заболяването му. „Мога да Ви излекувам – казал лекарят. – Това, което ще направя за Вашето лечение, представляват външните условия, но преди това Вие създайте вътрешните възможности: още днес телеграфически съобщете на вдовицата, че ѝ пращате чек с милионите, които сте ѝ ограбили.“ Болният сторил това и още същата вечер усетил голямо облекчение. После лекарят чрез билки и изисквания за природосъобразен живот го излекувал напълно и за кратко време.
към текста >>

Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта.
Наричам Любовта път за всички Божествени блага. И кой е отличният живот? – Този, който произтича от Любовта, Правдата и Доброто. Ако приложим Любовта по пътя на Правдата и Доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави.“ В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести. Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести. Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви. Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това?
към текста >>

26. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

За пръв път се озовах в това софийско село и още със стъпването си горещо пожелах с мисъл и молитва пробуждането му и с надежда очаквах вътрешен интерес към Божественото.
Само така ще подготвим условията за работа в света. Това е пътят: след като си работил с молитва, после ще работиш между хората и пак с молитва, и т. н. Една от сестрите разказа: Аз опитах този метод и той даде добър резултат. През учебната 1925-1926 г. бях назначена в Мърчаево. За пръв път се озовах в това софийско село и още със стъпването си горещо пожелах с мисъл и молитва пробуждането му и с надежда очаквах вътрешен интерес към Божественото. Моят хазаин забелязал, че чета книги, които отварях със свещен трепет и не давах никому. Силно заинтересован, в мое отсъствие се зачел в книгите, така се погълнал от съдържанието им, че всеки ден, когато бил свободен, четял по цели часове. Така в съзнанието му проблеснала нова светлина, която го преобразявала. Не му убягнало от погледа, че всеки неделен ден аз отсъствам, а после се връщам добре разположена и преизпълнена от щастие. Един неделен ден той тръгнал тайно след мен и така стигнал до салона на ул.
към текста >>

27. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда” или в салона на киното.
Учители свикваха децата, присъстващи на събора на занимание всеки ден. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби в детските души. Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда” или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество”, „Мировата любов и космичната обич”, „Пробуждане на колективното съзнание” и пр. През 1922 година в читалището през време на беседата някои противници се опитваха на няколко пъти да прекъснат беседата на Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започваха да пеят общо песента „Братство, единство” и с това принуждаваха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължаваше да говори. През някои събори съборяните правеха обща разходка до с. Арбанаси за да посетят братските места.
към текста >>

28. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда пожелала това.
Тук желая да ви кажа няколко минути за престоя на Учителя в с. Мърчаево с група братя и сестри през 1944 г. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша пред Владая, около 21 км далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 ÷ 1926 г. беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда пожелала това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви книги чете тя. Когато отивала на училище той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Той така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време чел тези книги и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му, той се преобразил.
към текста >>

29. 25.ХI.1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА.
СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ. ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта. Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов. Сега говоря за университетската Любов.
към текста >>

30. 7.II.1953 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато имаш безверие, безнадеждие, обрати, съмнение и пр., смени тези състояния с любов и надежда.
Ти ще му кажеш: „Ти ме обиди и аз си поправих грешката.” Един ученик, който учи, той не трябва да греши нито в една запетая. В Божественото учение всяко нещо си има своето място. Щом нещо изоставиш, то ще ти донесе страдание. Свят човек е онзи, който не прави погрешки и на най-малката погрешка обръща внимание и иска да я поправи. Когато имаш безверие, безнадеждие, обрати, съмнение и пр., смени тези състояния с любов и надежда. Сутрин като станеш, да си благодарен. Човек се докача от нищо и никакво. Като те обиди някой, ти да си поправиш погрешката и да му кажеш: „Ти ме обиди и аз си поправих погрешката.” Има много методи за трансформиране на отрицателните състояния в положителни. Има същества, които са готови да ти помагат в това трансформиране.
към текста >>

31. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

И надеждата на всички слепи е в това дете, понеже само то вижда!
Ето защо, тая мисия на днешното училище не значи, че то ще внесе един нов чужд елемент в човека, но ще употреби онези разумни, целесъобразни методи на живата, разумна природа, чрез които да се изяви доброто, което живее в човешката душа и което чака с векове своето изявление. Любовта, това е скритото добро в човешката душа, което трябва да се изяви. Мисията на днешното училище, на младото поколение се вижда много ясно и в драмата „Слепите” от Метерлинк. В тази драма се описва животът на слепите, захвърлени на един остров, който е обиколен от вълните на океана. Никой от тях не вижда освен детето на една от слепите жени. И надеждата на всички слепи е в това дете, понеже само то вижда! Новият тип човек, откърмен от новото училище, ще внесе в човечеството един нов елемент - това е духът на жертвата, самоотричането, духът на дейната любов. И този дух, който той ще внесе в живота, ще закваси цялото общество, както с малко квас всичкото тесто се заквасва! Защо в новото училище основният принцип е свободата? За да се създадат в училището души, които обичат свободата, души независими, свободни, силни, смели и решителни. Защото само свободните и силни души могат да бъдат строители на нови пътища; защото свободата е свещеният стремеж на всяка душа, висшето благо, което прави човека истински човек.
към текста >>

32. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са надеждата на човечеството.”
Бащата и майката трябва да са свършили най-главната образователна работа и после идат вече училището и обществото. Последните градят върху това, което е изработено вече в семейството.” По този начин майката е важният фактор, който гради новото общество. Изграждането на новата култура е преди всичко в ръцете на майката. Учителят казва: „Младежи, родени от добри майки, представляват бъдещето на човечеството. Те са надеждата на човечеството.” „Жената ще внесе любовта в семейството и в света.” Тя като подготвя в семейството новия тип човек, вече работи за повдигането на човечеството. От друга страна, жената като носителка на любовта, внася топлотата на своята любов в света и повдига душите. Лъчите на любовта й заливат обществото и цялото човечество. По този начин новата жена не само косвено чрез семейството, но и направо участва в повдигането на човечеството, в идването на новата култура. Поради грамадната образователна работа на семейството, досегът между учителя и семейството трябва да боживен.
към текста >>

33. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието.
Музиката трябва да намери практическо приложение в живота. „Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира. Добрият живот е музика. „Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и лято.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката. Чрез нея грубите неща изгубват своята грубост. Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието. „Като изгубите любовта, ще пеете, и любовта ще дойде. Аз тук говоря за органичната и психичната музика. Не говоря за механичната музика, която е музика на сенките. Психичната музика говори на възвишеното в човека и преобразява човека. Музиката може да накара човека да заживее за един висок идеал.
към текста >>

Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост, любов, това влияе на гласните му струни.
За да дойде едно благо, човек трябва да знае да пее. Без музика човек не може да схване Великото в живота.” При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество. Музикантът трябва да има висока култура. Учителят казва: „Музикантът трябва да бъде едновременно музикант, поет, математик и философ.” „За да пее човек добре, трябва да е умствено добре разположен, мисълта му да е чиста, чувствата му - топли и да няма нещо, което да го смущава. Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост, любов, това влияе на гласните му струни. А ако човек няма тия възвишени състояния при пеене, гласът му не върви добре. Когато човек пее, той трябва да издигне съзнанието си в света на една велика реалност, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни съзнанието му, и тогава ще вложи нещо в тоновете. Човек не може да пее добре, ако не обича някого.” Учителят казва: „Ако искате да чувствате музиката, мислете я за израз на любовта. Истинският израз на любовта е музиката!
към текста >>

Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух.
Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието.
към текста >>

А един мозъчен център отговаря и на известни психични сили, например на любов, милосърдие, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр.
То раздвижва и целия душевен строй и го пресъздава съответно идеята. Всяка идея, която е придружена с движения, има силно действие върху човешкото съзнание. Знае се от физиологията, че в мозъка се намират центрове за движение на крака, ръце и пр. Като движим тия органи, ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответстват. С това последните привличат повече кръв и енергия и се развиват. А един мозъчен център отговаря и на известни психични сили, например на любов, милосърдие, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. По този начин, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за събуждането на тия дарби, тия психични сили, които им съответстват. Паневритмичните движения, понеже при тях е спазен горният закон: за съответствието между тон, движение, идея и пр., като проникват в нервната система, префиняват я и я карат да трепти в хармония с тия възвишени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. От друга страна, тия мозъчни центрове са във връзка с особени органи на тялото. Всеки орган има особено място в мозъка. И щом приведем в активност и разцвет един мозъчен център, то това влияе благотворно и върху съответните телесни органи - те стават по-жизнеспособни, функционират по-правилно.
към текста >>

34. ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата.
Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света. По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде. Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата. Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.” За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка. По някой път може да се използва сюжетът на някой разказ. Например, става дума за някои хора, които са проявили голямо геройство.
към текста >>

Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта.
Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света. По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде. Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата. Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.” За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка. По някой път може да се използва сюжетът на някой разказ. Например, става дума за някои хора, които са проявили голямо геройство. Тогава се разглежда въпросът: Кое дава най-голяма сила за самоотричане и геройство.
към текста >>

35. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да знаят, по кой начин Божествената любов се превръща в служене, милосърдие, вяра, надежда, радост, смирение, знание и пр.”
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище „И най-малките деца трябва да знаят законите и методите на любовта. Трябва да знаят, по кой начин Божествената любов се превръща в служене, милосърдие, вяра, надежда, радост, смирение, знание и пр.” „Човек, който постоянно копнее за любовта и обичта, има бъдеще.” „Новото в света седи в следното: Служене на любовта! ” Учителят По-горе разгледахме любовта като образователен фактор - като най-благоприятна среда за всяко обучение и възпитание.
към текста >>

36. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Като отиде при някой скръбен, недоволен, той се изпълва с надежда и сила.
Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията и скърбите, това е любовта. Тя очиства оня, който я проявява, и тия, с които той влиза в досег. Тя завежда човека в царството на радостта и мира. Когато любовта отиде при някого, който има недостатъци, последните изчезват. Като отиде при някой скръбен, недоволен, той се изпълва с надежда и сила. „Ако човекът на любовта влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние. У тях се явява една вътрешна топлина. Ако човек, у когото блика тая любов, дойде във вашия дом, той, без да каже една дума, ще бъде за вас нещо като изгряващото слънце.” Всички същества разбират езика на любовта. Всички същества, които се приближават до едно същество на любовта, се изменят.
към текста >>

37. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда.
Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”. Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица. Те минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче, на връщане какво да видят у дома си?
към текста >>

38. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

Един наш брат бил много зле разположен, но като влязъл в големия салон и чул песента „Фир-фюр-фен", в него се родила нова надежда.
Христос казва: „Моят мир ви давам." Доброто разположение произлиза от любовта. Ако има в тебе безлюбие, не може да има в теб добро разположение. Доброто разположение е плод на любовта. За трансформиране на лошото състояние в добро можеш да използуваш силата на молитвата, любовта и музиката. Музиката особено е един добър метод. Един наш брат бил много зле разположен, но като влязъл в големия салон и чул песента „Фир-фюр-фен", в него се родила нова надежда. Има една поговорка: „Денят се познава от сутринта." Щом се съмне и ти се събудиш, вземи веднага мерки целия ден да бъдеш в добро разположение. Не почвай деня с материални работи. Сутрин се изпълни с възвишени мисли, молитва и песен, за да дойде в теб доброто разположение, и тогава започни работата. Това да ти бъде първата задача всяка сутрин. Да бъдеш радостен и весел при започване на работата.
към текста >>

39. 09. Разговори с Учителя при хижа „Острец' на 26.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели.
Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят. Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели. Като се скараш с всички хора, всички тези сили престават да функционират в тебе и ти оставаш в тъмно. Какво трябва да правиш? Ще се примиряваш. Но всеки, който се примирява без любов, прави престъпление. И всеки, който се кара без любов, прави престъпление и всеки, който се кара с любов, прави добро.
към текста >>

40. Екскурзия на 6 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така и преживяването на Любовта, на Надеждата.
При изгрев се обръщате с лице към Слънцето и го поглеждате. След това се обръщате с гръб към Слънцето и си затваряте очите. Пред вас ще видите една звезда, която си мени цвета - взема много цветове, които преминават един в друг. Тази звезда ще се превърне в един ангел, който ви поглежда и се отдалечава, като че ли облаци го закриват...и ще изчезне от погледа ви. Преживяването на вярата създава особен цвят в човешката аура. Също така и преживяването на Любовта, на Надеждата. Силни думи са тези, които при изговаряне дават този цвят, който дава и съответното преживяване. Например изговарянето на думата „вяра" не. (дава същия цвят, както самото преживяване на вярата). След това Учителя ни поведе нагоре. Стигнахме до полянката срещу първия заслон.
към текста >>

41. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

За да бъдеш добър проводник, изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра и надежда.
Те са като някой, който говори за художество, но не знае да рисува. Онези, които се занимават с духовните науки, често нямат ясна представа за нещата. Светът няма да се оправи чрез благотворителни дружества, нито чрез манифестации. Това отчасти помага. Само едно нещо ще оправи света: хората трябва да станат добри проводници на Божествената Любов, а това става чрез добър живот, чрез приготовление. За да бъдеш добър проводник, изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра и надежда. За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш качества, тогава ще влезе в теб висшето, Божественото, разумното. Ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват. Ако говориш за сладчината на захарта някому, а той не я е опитал, какво може да знае за нея. Важна е проводимостта на човека за Любовта. Когато небето е чисто, синьо, ти възприемаш слънчевите лъчи, но когато е облачно, не можеш да ги възприемаш.
към текста >>

42. 16. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

От върха на Любовта към Бога идват върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и всичките добродетели.
Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава (в мозъка), а центърът на личността е зад него. Центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието също така са по-ниско. Любовта пък, която имат младите е най-ниския връх. А любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. От върха на Любовта към Бога идват върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и всичките добродетели. Когато сте в най-голямото страдание, Бог е над тебе и пред тебе и ти подава ръка, само че, трябва да имаш вира — кажете си тогава: Господи, аз съм немощен, а Ти си силен, прояви се и Бог ще се прояви тогава. Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога. Там е началото. А инволюцията е падането, отклонението от Бога. Сгреши ли човек — той пада, инволюира.
към текста >>

43. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

В душата значи на всички хора върхът на Любовта е най-висок, най-ниският връх — на земята е любовта, която имат младите хора, след това по-висок връх е любовта на майката към детето, после приятелството е още по-висок връх и пр., на вярата, надеждата, милосърдието и пр.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША 1941 г. Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. В човешкия мозък на най-високия връх е чувството (центъра) на Любовта към Бога. Центърът на личността е назад и е по-ниско от центъра на Любовта към Бога. Също и центровете на съвестта, справедливостта и милосърдието, също така са по-ниско. В душата значи на всички хора върхът на Любовта е най-висок, най-ниският връх — на земята е любовта, която имат младите хора, след това по-висок връх е любовта на майката към детето, после приятелството е още по-висок връх и пр., на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40. Радвайте се, че и като се раждате, и като умирате има какво да учите. Човек иска да се справи с външния свят, но той не може да се справи с него, докато не се справи с вътрешния си свят. Човек така трябва да обича Бога, че да няма нужда да търси някой друг да го обича.
към текста >>

44. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Посейте всички семенца на любовта в градината на вашата душа всички семенца на надеждата в градината на своето сърце и някои, които родят плодове — от тях давайте на ония, които имат нужда.
Вие трябва да се научите, как да служите на другите и да знаете, че има нещо у вас, което никога не трябва да опетните и да Го пазите като зеницата на окото си. Вярата, значи стои над човешкият ум, чрез нея човек чувствува, че има нещо постоянно, на което може да уповава и разчита. Чрез вярата човек разграничава, коя мисъл е права и коя не. Тя се спира на интуицията, чрез нея човек вижда неща, които не се виждат външно и човек вижда нещата. Вярата развива ясновидството у човека. Посейте всички семенца на любовта в градината на вашата душа всички семенца на надеждата в градината на своето сърце и някои, които родят плодове — от тях давайте на ония, които имат нужда. Практикувайте дихателните упражнения за възприемане на Любовта. От времето на 22 март ще зависят много неща и работи. Важен е този ден. Човечеството върви по светлия път начертан от Ангелската йерархия, която управлява Вселената. И човек е печатът на цялото творение.
към текста >>

45. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето упътванията на Учителя по това (4): "Вярата, надеждата, любовта, истината и знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата.
Ето осветлението на Учителя по този въпрос (5): "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично". Тук изпъква и друг важен въпрос: за връзката между вътрешния, психичния живот на човека и дишането. Ето упътванията на Учителя по това (4): "Вярата, надеждата, любовта, истината и знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тия разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не стане това, той трябва да има вяра, надежда, любов, знание, светлина и свобода". Във връзка с това Учителя дава и следните осветления (10): "Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки.
към текста >>

За да не стане това, той трябва да има вяра, надежда, любов, знание, светлина и свобода".
Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично". Тук изпъква и друг важен въпрос: за връзката между вътрешния, психичния живот на човека и дишането. Ето упътванията на Учителя по това (4): "Вярата, надеждата, любовта, истината и знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тия разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не стане това, той трябва да има вяра, надежда, любов, знание, светлина и свобода". Във връзка с това Учителя дава и следните осветления (10): "Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането".
към текста >>

46. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всякога, когато те озари един лъч от любовта, той внася живот в тебе, тогава идват вярата, надеждата, вдъхновението.
Там дето има любов, всякога има постижения. Дето няма любов, има падение. Щом говоря за любовта, подразбирам, че тя съдържа всичко в себе си. Онзи, който върви по закона на любовта, има всичко в себе си, а който не върви по него, нищо не притежава. Любовта е като слънцето. Всякога, когато те озари един лъч от любовта, той внася живот в тебе, тогава идват вярата, надеждата, вдъхновението. Щом се прекъсне този лъч, веднага пак се обезсърчаваш. Скръбта не е нищо друго, освен липса на реалното в нашия живот! Красиво е да бъдеш носител на любовта, на тая велика, мощна сила, която е създала света! Тя е основата! Тя носи Разумността, Доброто и Истината!
към текста >>

47. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените!
Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина.
към текста >>

48. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

В читалище „Надежда" Учителят ще говори.
Нима те ще останат незасегнати и пренебрегнати? С голяма грижливост и любов пристъпват към работа с тях някои възпитатели чрез възпитателни игри, песни и други упражнения - всички пропити от духа на новото. Хубав слънчев ден! Синьо безоблачно небе! Всички се упътваме към старопрестолния град. В читалище „Надежда" Учителят ще говори. Салонът е пълен. Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори.
към текста >>

Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота.
Синьо безоблачно небе! Всички се упътваме към старопрестолния град. В читалище „Надежда" Учителят ще говори. Салонът е пълен. Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори. Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност. Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина! Привечер. Слънцето залязва.
към текста >>

49. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден!
Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праща колата си за помощ. - Това разкрива цял един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите!
към текста >>

50. 16. ТОЙ СЛИЗА! - Боян Боев (1883 – 1963)

И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им.
Той слиза! Слиза от сферите на чистотата, и тяхното сияние ни докосва! Слиза при окованите. И ето, веригите падат от нозете им! Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им. Той слиза, за да покаже пътя на възлизане!
към текста >>

51. 20. СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото събужда то у нас една светла, надежда и един радостен копнеж?
Обичам да спохождам снежните преспи. Там срещам скъпия накит на Рила; алпийското звънче! То расте само в тяхно съседство. Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година. Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка. Защото събужда то у нас една светла, надежда и един радостен копнеж? Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори: "Ние идем през лятото за малко време тук, за да ви напомним, че има един свят на висша любов и на висша красота, за който са родени всички! Който ни види, облъхва го хармонията на света, в който ние живеем. Има един свят, за който заслужава да се живее! Той е тъй близо до всички!
към текста >>

52. 21. ПРИ КОТВАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Надежда за един нов свят - това е вестта на котвата.
И ето, една голяма котва се очертава пред очите ни. Из нея бликат кристалните струи. Котва е формата, която тая година се въплъти там горе, при Седемте Езера. Котвата е начало на водите, които слизат надолу. Тия води ще занесат една нова вест там долу. Надежда за един нов свят - това е вестта на котвата. Надежда за близкото утро - това е вестта на котвата. Тая година се праща долу светлата вест на котвата! сп. „Житно зърно”, бр. 11, кн. 7-8
към текста >>

Надежда за близкото утро - това е вестта на котвата.
Из нея бликат кристалните струи. Котва е формата, която тая година се въплъти там горе, при Седемте Езера. Котвата е начало на водите, които слизат надолу. Тия води ще занесат една нова вест там долу. Надежда за един нов свят - това е вестта на котвата. Надежда за близкото утро - това е вестта на котвата. Тая година се праща долу светлата вест на котвата! сп. „Житно зърно”, бр. 11, кн. 7-8
към текста >>

53. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

И всички семенца на надеждата посейте в своето сърце.
Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се развиват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развие и той правилно. И благата, които се дават, трябва да бъдат общи за всички. Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов. И всички семенца на вярата, на знанието посейте в градината на своя ум. И всички семенца на надеждата посейте в своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Кое трябва да вземем за основа? Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот! Великият разумен свят не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим.
към текста >>

54. 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднага едно светло състояние ще дойде в тебе, ще почувствуваш прилив на сили, едно обнадеждаване ще озари твоето съзнание.
Хората сега мислят, че светът е лош. Не, но неразбран е светът. Изучавайте природата и черпете сили от нея. Като наблюдаваме изворите, сменяваме състоянието си. Когато си недоволен, отеготен, застани пред един извор и го гледай. Веднага едно светло състояние ще дойде в тебе, ще почувствуваш прилив на сили, едно обнадеждаване ще озари твоето съзнание. И в най-простите наглед работи да виждаме една скрита красота. В едно житно зърно, например, има красота; то крие живот в себе си. В природата има всички методи. Трябва да се учим от изворите, от камъните, от реките, от плодовете, от скъпоценните камъни и пр. Най-първо, като се пробуди това съзнание, благодари на разумната природа за това, което хиляди години е правила за тебе.
към текста >>

55. Разговор с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели.
Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал един скръбен. Когато ангелите са посетили Земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са ангелски деца. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език, обаче всъщност ароматът им е най-красивият език, с който цветята говорят. Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели. Като се скараш с всички хора, всички тези сили престават да функционират в тебе и ти оставаш в тъмно. Какво трябва да правиш? Ще се примиряваш. Но всеки, който се примирява без любов, прави престъпление. И всеки, който се кара без любов, прави престъпление и всеки, който се кара с любов, прави добро.
към текста >>

56. БОЯН БОЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един наш брат бил много зле разположен, но като влязъл в големия салон и чул песента „Фир-фюр-фен”, в него се родила нова надежда.
Христос казва: „Моят мир ви давам.” Доброто разположение произлиза от любовта. Ако има в тебе безлюбие, не може да има в теб добро разположение. Доброто разположение е плод на любовта. За трансформиране на лошото състояние в добро можеш да използуваш силата на молитвата, любовта и музиката. Музиката особено е един добър метод. Един наш брат бил много зле разположен, но като влязъл в големия салон и чул песента „Фир-фюр-фен”, в него се родила нова надежда. Има една поговорка: „Денят се познава от сутринта.” Щом се съмне и ти се събудиш, вземи веднага мерки целия ден да бъдеш в добро разположение. Не почвай деня с материални работи. Сутринта се изпълни с възвишени мисли, молитва и песен, за да дойде в теб доброто разположение. Не почвай деня с материални работи. Сутрин се изпълни с възвишени мисли, молитва и песен, за да дойде в теб доброто разположение, и тогава започни работата.
към текста >>

57. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Пеенето трябва да съдържа три елемента: то трябва да се подтиква от разумната Любов; трябва да се прониква от вярата и надеждата, т.е.
Повдигане, развитие не може да има без пеене. Който не знае да пее, не може да бъде ученик. За ученика от Божествената Школа музиката е един от важните елементи, които му служат като броня, да го предпазват от външни и вътрешни неблагоприятни условия. Между музикалното чувство и разсъдителността има известно съотношение. Колкото по-музикален е човек, толкова и разсъдителните му способности са по-добре развити. Пеенето трябва да съдържа три елемента: то трябва да се подтиква от разумната Любов; трябва да се прониква от вярата и надеждата, т.е. човек да пее с идеята, че онова, за което пее, може да се реализира. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик на живота. Без пеене, сегашният живот би заличил всичко благородно в човека. Музиката е прилагане на божествените добродетели. Имам предвид музиката като метод за прилагане на Любовта.
към текста >>

58. 024 КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът трябва да разработва вярата и надеждата.
Да осмисли човек живота си, това значи, да се проникне от великите идеи на Духа. Колкото по-велики идеи приема, толкова по-смислен е животът му. Ученикът трябва да има една основна идея. Това не значи цял ден да мисли за нея. Достатъчно е няколко минути да мисли за нея всеки ден, за да я реализира в живота си. Ученикът трябва да разработва вярата и надеждата. Той трябва да е готов на всички страдания. Трябва да разработва в себе си възвишени мисли и чувства и да устоява на всички изпитания, без колебание. Ако вървите по пътя на света, нищо няма да придобиете, макар и хиляди години да вървите. Бог дава на смирените благодат, т.е. дава им правилно разбиране на Живота.
към текста >>

59. 041 БЪДЕЩАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Понеже са минали през много ограничения, в песните им е изразено тяхното страдание и те го приемат с надежда и възход.
За в бъдеще хората ще се раждат с развита музикална способност. В миналото не е имало такава музика, както сега. В музиката на латинската раса е проявен женският принцип, в тази на англосаксонците е проявен мъжкият принцип. В музиката на славянската раса е проявен пак женският принцип, само че в по-високо поле. Славяните са музикални. Понеже са минали през много ограничения, в песните им е изразено тяхното страдание и те го приемат с надежда и възход. Когато пееш песните на един народ, трябва да разбираш епохата, когато са били създадени. Русите, както и българите, са претърпели много страдания и това е отразено в някои от песните им. Музикалният век иде. Славянството ще даде нов подем на музиката. То носи по-добра "глина", от която могат да се направят по-добри грънци.
към текста >>

60. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

У тях надеждата е слабо развита.
В България са упорити, но като излязат вън, са гъвкави. Това е славянска черта. Сега българите имат най-благоприятни условия. Невидимият Свят им помага. По натура те са песимисти. У тях надеждата е слабо развита. В религиозно отношение у българина има много заблуждения. Не са се освободили още от идолопоклонничеството. Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки. Те вярват в амулети, не отиват на работа във вторник и петък. Като мине котка мислят, че няма да им върви.
към текста >>

61. 123 ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се скарате с някой човек, потъмнява вярата ви, потъмнява надеждата ви.
При Бога има няколко милиона градуса топлина, как ще издържиш? Достатъчно е да надзърнеш там за един момент и да се стопиш. Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил и кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя.” Подай му ръката си и забрави всякаква обида. Речеш ли да отидеш при Бога, да Му разказваш как са те обидили, нищо няма да остане от тебе. Когато се скарате с някой човек, потъмнява вярата ви, потъмнява надеждата ви. Като се скарате с всички хора, всички тези светли сили във вас престават да функционират и вие оставате в тъмнина. Казвате: „Какво трябва да правя? ” Ще се примирите с хората. Като дойде злото и ви направи пакост, не се борете с него. Турете доброто на негово място.
към текста >>

62. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа на търновските граждани в читалище „Надежда“ или в салона на киното.
Учители свикваха децата, присъствуващи на събора, на занимание всеки ден. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъствуващите учители се свикваха в специална учителска група, в която се обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция през време на събора Учителя да държи беседа на търновските граждани в читалище „Надежда“ или в салона на киното. Така са държани беседите „Новото човечество“, „Мировата любов и космическата обич“, „Пробуждане на колективното съзнание“ и пр. През 1922 г., през време на беседата в читалището, някои противници се опитаха на няколко пъти да прекъснат Учителя с някои възражения, но братята и сестрите веднага започнаха да пеят общо песента „Братство, единство“ и с това принудиха говорителите да млъкнат. И след това Учителя продължи да говори. По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до село Арбанаси, за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството.
към текста >>

63. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това.
Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му.
към текста >>

64. За магнетизма - Боян Боев (1883 – 1963)

Той има отлична вяра, отлична надежда, има любов, всичко има.
Иначе нищо друго не можеш да постигнеш. Правата мисъл, здравата мисъл са едно магнетично състояние. Болният човек какво може да направи? Той няма магнетизъм. Магнетичният човек има едно вътрешно разположение. Той има отлична вяра, отлична надежда, има любов, всичко има. Преизобилен е той като тихата вода. Той стои тих и спокоен, като че нищо не прави, но той работи интензивно. У него няма кряскане, той не е като камбана. Щом изгубиш равновесието си, кажи си: „Магнетизъм нямам. “ Магнетизмът съществува.
към текста >>

65. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата.
Сега ще обичате, за да живеете. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта. Живот без любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета. “ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта. Има любов в първоначалното училище, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов.
към текста >>

66. Духовната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато имаш безверие, безнадеждие, омраза, съмнение и пр., смени тези състояния с любов и надежда.
Да не се самоосъждаш, защото така ти осъждаш Господа в себе си, но покай се и поправи погрешката. Един ученик, който учи, той не трябва да греши нито в една запетая. В Божественото учение всяко нещо си има свое място. Щом нещо изостанеш, то ще ти донесе страдание. Свят човек е онзи, който не прави погрешки и на най-малката погрешка обръща внимание и иска да я поправи. Когато имаш безверие, безнадеждие, омраза, съмнение и пр., смени тези състояния с любов и надежда. Сутринта, като станеш, да си благодарен. Има много методи за трансформиране на отрицателните състояния в положителни. Има същества, които са готови да ти помагат в това трансформиране. Затова се молим: „Изпрати Духа си. “ Когато човек почне да живее по Бога, събуждат се всички реакции, много противодействия.
към текста >>

67. Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

От този връх на любовта идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр.
Любовта на майката към детето е сравнително по-висок връх. Най-ниският връх на земята е любовта между двама млади. След това любовта на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. От този връх на любовта идат върховете на вярата, на надеждата, на милосърдието и пр. Когато ти си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над тебе и пред тебе, подава ти ръце и те тегли. Само че ти трябва да имаш въже вярата, и Той ще хване въжето да го тегли нагоре. Когато изпаднеш и не можеш, кажи тогава: „Господи, аз съм немощен и ти си силен, прояви се.“ И тогава ще се прояви Бог. Еволюцията в света ще започне от любовта към Бога.
към текста >>

68. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато имаш безверие, безнадеждие, омраза, съмнение и пр., всичко това смени с любов и надежда.
Щом си съгрешил, иди при Бога, нищо повече. Щом приемаш лоша храна, вземай рициново масло. Също така, щом влезе някоя лоша мисъл в тебе, трябва покаяние. Това е като рициново масло. Човек трябва да трансформира състоянието си. Когато имаш безверие, безнадеждие, омраза, съмнение и пр., всичко това смени с любов и надежда. Като дойде омразата в тебе, смени я с едно любовно състояние. Сутринта, като станеш, смени състоянието си, отстрани недоволството си, представи се в положението на един ангел, на едно разумно същество, което върши волята Божия, и ще имаш един подтик. Ще ви дам един метод за сменяне на състоянията. Отворете Библията, вижте известен пасаж, известни думи и вижте как в този пасаж ще трансформирате своето състояние. В Библията има такива места, които трансформират.
към текста >>

69. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

След този връх идат върховете на вярата, надеждата, милосърдието и пр.
Най-високият връх е любовта към Бога, а любовта, която младите хора имат, е най-ниският връх. Най-ниския връх на земята е любовта между двама млади. След това на майката към детето е по-висок връх. Приятелството е още по-висок връх. В Божествения свят по-висок връх от любовта към Бога няма. След този връх идат върховете на вярата, надеждата, милосърдието и пр. И между тях се образуват долини. Такива върхове има 40. Всъщност на главата има 120 върха в подразделенията си, а има и 120 долини. Има широки работи за проучване. Ще се радвате, че и като се раждате, и като умирате, ще учите.
към текста >>

70. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом не постъпваш според вярата, надеждата и любовта, ти си недоволен.
Божественото никога не се безпокои. Казват, че недоволството стимулирало. Това е погрешно схващане. Само любовта стимулира хората. А недоволството показва, че не си постъпил както трябва. Щом не постъпваш според вярата, надеждата и любовта, ти си недоволен. Ти мислиш, че всякога ще ти бъде добре. Изпитанията ще дойдат. Като дойдат радостите, благодари на Бога. И като дойдат страданията, пак благодари. Всичко, каквото Бог е допуснал на света, ще се превърне в добро.
към текста >>

71. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата, а друг на надеждата.
Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. То пак ще се постигне. Като обичаме Бога, живеем в Него, а като не го обичаме, сме отдалечени от Бога. „Как трябва да се разбира вярата? “ Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата, а друг на надеждата. В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването. Вярата е чувство, а не способност. Вярата е над човешкия ум. Чрез вярата човек може да разграничава коя мисъл е права и коя не е права. Вярата е вътрешно зрение на духовния свят.
към текста >>

Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце.
После, по закона на прераждането, убитият ще се роди като негово дете в следващото прераждане. Той ще го възпита, за да изглади кармата. „Кажете ми нещо от вас извън моите въпроси.“ Ще ви кажа три неща: Всички семенца на любовта посейте в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. Някои от плодовете, които се родят, давайте на ония, които имат нужда. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата“Светът на великите души“ и от книгата“Свещени думи на Учителя“. Когато отидете в своята страна, разправете и на другите това, което знаете, и вижте как ще го приемат. Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на любовта. Европа има да премине едно голямо изпитание в годините, които идат.
към текста >>

72. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

При мъчението нямаш никаква надежда.
Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква надежда. Страданията подготвят човека, те са подготвителен период. А радостта е изложена на картина, на показ, всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма радостта, която иде след това. Когато се намираш в страдание, в голямо изпитание, кажи си:“О, тъмна нощ, която подготвяш светлия ден, който иде! “ Когато почнем да разбираме страданията, те ще се превърнат в радост.
към текста >>

73. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек се изпълва е надежда.
Домакините тичат от човек на човек, услужват на всички е усмихнати лица, че Учителя е на гости у дома им. Какъв мир внася присъствието на Учителя! Когато той отиде някъде, -всички се изпълват е вътрешна хармония, едно възвишено състояние ги посещава. Присъствието на Учителя има чудно действие върху околните. То внася светлина в умовете, топлина в сърцата, сила във волята. Човек се изпълва е надежда. Всяко обезсърчение и всички противоречия изчезват от него. На братската вечеря се поведе интересен разговор. Една сестра запита за един заминал брат къде е сега. Учителя каза: Там, дето е бил винаги.
към текста >>

74. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато има безверие, безнадеждие, омраза, съмнение и пр., всичко това да се смени с любов, с надежда; като дойде омразата в теб, смени я с едно любовно състояние.
Между другото стана въпрос за трансформиране на състоянието. Учителя каза: По пътя, по който вървите, придобивките последователно ще дойдат. Не се стеснявайте. Човек не трябва нито да бърза, нито много да замедлява. Когато има безверие, безнадеждие, омраза, съмнение и пр., всичко това да се смени с любов, с надежда; като дойде омразата в теб, смени я с едно любовно състояние. В окултната наука се изискват много такива работи. Цяла наука е човек да оперира със себе си. Сутрин, като станеш, смени състоянието си, отстрани недоволството си. Представи се в положението на един ангел, на едно разумно същество, което върши волята Божия, и ще имаш един подтик. Как ще бъде човек свободен, когато е вързан?
към текста >>

75. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Постоянствувайте в своя път и не губете надежда.
Когато произнесеш това име, всичко се отваря в тебе и ти придобиваш сила, за да работиш. Излизайте сутрин рано на пролет, когато природата се пробужда, за да чуете тихия говор на Бога. Прекарвай те тогава в размишление и ще чуете тиха мелодия, която се разлива в природата, и ще чуете тихия глас на Бога във ветреца, който духа. Отворете умовете си и сърцата си към Бога и към ангелите и Господ ще дойде при вас. Пред вас се открива велико бъдеще. Работете! Постоянствувайте в своя път и не губете надежда. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят няма старост, а вечно подмладяване. Когато човек почне да мисли за Бога, той всякога се обновява. Като скъсате една нишка, нали я връзвате? Но има един начин, като вържеш скъсаната нишка, да не се познава, че е вързана.
към текста >>

76. Писма до Ярмила Менцлова - Боян Боев (1883 – 1963)

Надежда, която дава формите на нещата,
И уханието трябва да се представи в някаква форма. Това пластично изкуство може да се нарече „Разумни движения“. Магията седи в следното: Едновременно умът, сърцето и постъпките да са в хармония. Каквото мислиш, да има съдържание и форма. При това изкуство човек трябва да има три неща: Надежда, която дава формите на нещата, Вяра, която дава сила на нещата, и Любов, която дава вътрешна изразителност. Човек не трябва да се обезсърчава и да вярва, че всичко ще се оправи. Като дойдат страданията, изрази тия страдания във форма, в движения. И няма да мине дълго време и тия страдания ще се сменят.
към текста >>

77. 03 ЗА АНТИМИНСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението.
Антиминсът, който беше разпространен между приятелите в Братството, е препечатан от оригинала. Препечатването е станало към 1925 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици, но в много ограничен брой. Той е основа на Синархическата верига, която изпълнява наряди, определени от Учителя. Монасите от Атонската обител първи са разпространили Антиминса. Те са го възприемали като емблема на надеждата - след погребението идва Възкресението. "Атон" значи "Изгрев" на староегипетски. Известно е, че във Светогорските манастири са живели и живеят монаси от всички православни народи българи, сърби, гърци, румънци, руси. Но по ония времена повечето били от поробените от Турската империя народи. За монах обикновено се отивало по обет на рода. Освен в молитви за душата на своя род, монасите са се молили и за своя народ.
към текста >>

Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението".
В онова време от Светогорските манастири са изпращали монаси да събират помощи и дарения и тогава са привличали верующи и честни синове на народа. Така с общо молебствие делото се е разширило във всички посоки. А монасите са били толкова предпазливи, предвидливи и прозорливи, че това движение остава неразкрито от турците чак до Освобождението и малцина знаят за него. Известен е само един провал. Цариградският патриарх Григорий VII е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингел го е издал на турците и патриархът е бил посечен в църквата пред олтара на връх Великден. Посветените в делото скътвали Антиминса, символ на надеждата - "След погребението, очаквайте Възкресението". Антиминсът минавал за обикновена икона, а всъщност бил знаме на дълбок духовен бунт. Молитвата е сила! Човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му. Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде. Христос казва: "До сега не сте искали в мое име - в името на Любовта.
към текста >>

Антиминсът е свързан с Учителя, Той е знаме и надежда.
онзи странен монах срещнал тримата младежи в църквата "Се. Димитър", той се спрял на бащата на Учителя. Него е намерил достоен за делото. За това на следващия ден го посвещава и му дава Антиминса, като му казва: "Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия." И Константин Дъновски се връща в България и става свещеник, за да служи в църквата на славянски. Той е един от първите възрожденци, радетел на първото варненско училище за българчета. Антиминсът е свързан с Учителя, Той е знаме и надежда. "Ето - иде скоро! " И наистина, Освобождението дойде. Дойде и Учителя, създадоха се условия за неговата духовна работа. Макар в бурни времена, войни и революции, Учителя свърши своето дело. Молитвата е голяма сила, когато е отправена от чисто сърце.
към текста >>

78. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След беседата всички, изпълнени с надежда и упование, тръгнахме обратно към равнините."
Изгревът на слънцето беше величествен. Изпя се песента "Изгрей, изгрей ти мое слънце". След това Учителя произнесе беседа. Думите Му се разнасяха наоколо, като шепот на дълбоко шумяща вода. Словата Му разкриваха за душите все светли истини, ценни правила и методи за един жадуван и красив живот. След беседата всички, изпълнени с надежда и упование, тръгнахме обратно към равнините." Гледката от Изгрева към Витоша беше с особено приятна и неземна красота. Една беше тя, когато слънцето изгряваше в утринта и друга, когато се прибираше привечер. Косите слънчеви лъчи някак особено се плъзгаха по гънките на планината и леките възвишения пред нас. Те създаваха чудна феерия от приятно преливащи се багри в тъмни и по-светли тонове. Тишината и спокойствието, нарушавани само от звънките тонове на пойните птички, допълваха мига.
към текста >>

79. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изблик на надежда и радост ме обзе и бях готов да литна в простора от неудържим възторг.
Разбрах, че иска да Му разкажа за това, което ме потискаше. Приближих се до Него и като отприщен бент набързо Му изложих целия случай и мъката, която тегнеше над мен. Накрая заключих: "По всичко личи, че след загубата не ще имам друга възможност, освен да стана ХАМАЛИН." Той ме погледна, помълча малко и каза: "Ти хамалин няма да станеш! " В думите Му имаше бащинска загриженост и мекота, а лицето Му светеше. Изведнъж целия се почувствах, като човек освободен от тежки окови. Изблик на надежда и радост ме обзе и бях готов да литна в простора от неудържим възторг. Само няколко дни след тази случка получих известие, че пратката ми от пет големи сандъка е пристигнала на Ломското пристанище. Италия само малко преди това беше вече капитулирала и границите й затворени.
към текста >>

80. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи.
Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 го¬дини. От благодарност за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи. Веднага се върнахме да съобщим горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах по лицата на другите някакво смущение. След вечеря Учителя се обърна към всички и ни запита: "Как желаете, преди или след закуска да отидем в салона? " Отговорът беше да се отиде преди закуска. "Тогава, каза Учителя, ще станете по-рано!
към текста >>

Рано в уречения час, мълчаливи и съсредоточени в една мисъл, наредени по особен начин, в редици, според указанията на Учителя, потеглихме към читалище "Надежда".
След вечеря Учителя се обърна към всички и ни запита: "Как желаете, преди или след закуска да отидем в салона? " Отговорът беше да се отиде преди закуска. "Тогава, каза Учителя, ще станете по-рано! " Той определи и часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 година утрото беше светло и бодро, небето - ясно и чисто, никакви следи от облаче не можеха да се забележат по красивото му лице. Рано в уречения час, мълчаливи и съсредоточени в една мисъл, наредени по особен начин, в редици, според указанията на Учителя, потеглихме към читалище "Надежда". Там, където Учителя щеше да свещенодейства на този ден - Преображение Господне. Братът, ръководител на Търновското братство, отключи вратата и ние влязохме в салона. Зачакахме пристигането на Учителя, с хорови песни, най-вече пеехме песента "Братство, единство". Точно в уреченото време, 10 часа, Учителя пристигна. Всички утихнаха.
към текста >>

Това се случи точно в два без пет минути и дума не можеше да става за някакво придвижване към салон "Надежда".
Прах, пясък и листа се размесиха във въздуха. Дърветата запревиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро. Облаците потъмняха и забулиха напълно Търново. Всичко плувна във вода. Това се случи точно в два без пет минути и дума не можеше да става за някакво придвижване към салон "Надежда". Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така бяхме арестувани в палатките до четири часа следобед. По-късно само слабо ръмеше и от града се върнаха братята, които бяха останали там. Те разказаха впечатленията си от тези, които преди канонадата разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезна от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.
към текста >>

81. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание.
Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос.
към текста >>

82. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19)
1) „... и Мелхиседек, цар Салимски изнесе хляб и вино; а той беше свещеник на Бога вишнаго. И благослови Авраама и рече му: Благословен Авраам от Бога вишнаго, Владетелят на небето и на земята, и благословен Бог вишний, Който предаде враговете в ръцете ти. И Авраам му даде десятък от всичко." (Битие 14:18-20) 2) „...Закле се Господ, и не ще се разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека." (Псалом 110:4) 3) „...Ние, които сме прибегнали, да се хванем за предлежащата надежда, която имаме като якор в душата, безопасен и твърд, и който влиза в най-вътрешното на завесата, дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник во веки по чин Мелхиседеков." (Евреем 6:19) 4) „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама, когато се връщаше от покоряването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичко, той, който първо се тълкува цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир, без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни, нито край на живот, но подобен е на Сина Божий, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, комуто патриарх Авраам даде десятък. И кой от левиевите синове, който приемат свещенството, имат заповед по закон да вземат десятък от народа, сиреч от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Аврамови. Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото.
към текста >>

83. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той донесе на новото следатлантско човечество, на откъсналото се от духовния свят човечество, отново възможността да се издигне до нещо духовно и надеждата, че хората могат да възлязат до духовното заедно със силите, с които работят на физическото поле.
Златният меч представя Мъдростта, която отново развива и издига дошлите до упадък душевни сили и ги прониква с това, което човек може да добие като духовна сила, като духовна способност на физическото поле. С тези сили иранците се заеха под ръководството на Зороастър да преобразят окръжаващата природа и да създадат култура. Зороастър посочва на този народ, който беше изгубил пътя към духовния свят, нов път към него, като му посочи, че външната Светлина и външният свят са тяло на едно Възвишено Същество, което той нарече Ахура Мазда, Великата Аура. Той им посочи, че това Същество един ден ще слезе на Земята. С това Заратустра извърши нещо велико, нещо мощно. Той донесе на новото следатлантско човечество, на откъсналото се от духовния свят човечество, отново възможността да се издигне до нещо духовно и надеждата, че хората могат да възлязат до духовното заедно със силите, с които работят на физическото поле. Древният индиец се издигаше до духовния свят по определен начин чрез практикуване на йога - специален път на обучение. На човечеството трябваше да се разкрие един нов път за възлизане в духовния свят и този нов път го донесе Заратустра. Това, което донесе Заратустра на човечеството беше надеждата, че този заобикалящ ни свят, който е слязъл от духовните висини, заедно със всички същества, който така да се каже беше паднал, може да се издигне към тези духовни висини, когато хората се свързват с Ахура Мазда, с Духа на Слънцето и приемат неговите сили в себе си. Така чувствуваха иранците своята задача в света. Те искаха чрез свързване с Ахура Мазда и чрез получаването на Неговите сили да повдигнат всичкия свят към духовното, откъдето е слязъл.
към текста >>

Това, което донесе Заратустра на човечеството беше надеждата, че този заобикалящ ни свят, който е слязъл от духовните висини, заедно със всички същества, който така да се каже беше паднал, може да се издигне към тези духовни висини, когато хората се свързват с Ахура Мазда, с Духа на Слънцето и приемат неговите сили в себе си.
Той им посочи, че това Същество един ден ще слезе на Земята. С това Заратустра извърши нещо велико, нещо мощно. Той донесе на новото следатлантско човечество, на откъсналото се от духовния свят човечество, отново възможността да се издигне до нещо духовно и надеждата, че хората могат да възлязат до духовното заедно със силите, с които работят на физическото поле. Древният индиец се издигаше до духовния свят по определен начин чрез практикуване на йога - специален път на обучение. На човечеството трябваше да се разкрие един нов път за възлизане в духовния свят и този нов път го донесе Заратустра. Това, което донесе Заратустра на човечеството беше надеждата, че този заобикалящ ни свят, който е слязъл от духовните висини, заедно със всички същества, който така да се каже беше паднал, може да се издигне към тези духовни висини, когато хората се свързват с Ахура Мазда, с Духа на Слънцето и приемат неговите сили в себе си. Така чувствуваха иранците своята задача в света. Те искаха чрез свързване с Ахура Мазда и чрез получаването на Неговите сили да повдигнат всичкия свят към духовното, откъдето е слязъл. Те искаха да устроят своя живот така, че и във външното законодателство да бъде изразен стремежа нагоре. Това беше външното последствие от учението на Заратустра, с което той организира персийската държава. Това течение, което изхожда от импулса на Заратустра, се разлива впоследствие върху цялото човечество, защото неговите идеи, неговите мисли, неговото учение се предават чрез неговите ученици на всички народи на запад от Иран.
към текста >>

84. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Като предоставиш всяко действие на Мен, успокой мисълта си във Висшето Себе, свободен от всяка надежда и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай борбата.
Учението на Кришна за Словото „Няма нищо в трите свята, което Аз трябва да извърша, нито нещо непостижимо, което да не осъществя. При все това Аз съм във всяко дело. Защото ако Аз не се бърках никога в делата, всички хора наоколо биха последвали моя пример. Тогава световете биха се превърнали в развалини, ако Аз не работех." „Като предоставиш всяко действие на Мен, успокой мисълта си във Висшето Себе, свободен от всяка надежда и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай борбата. Който пребъдва завинаги в това Мое учение, пълен с вяра и свободен от ухищрение, той също не е обвързан с дела. Който кори Моето учение, а не действува по него, е заблуден във всяко знание, значи този безумец тича към погибел." „Тази неизчезваща йога Аз изложих на Вивасван, Вивасван я предава на Ману, а Ману - на Икшаваку. Тази йога предавана по линия знаеха и Царете-мъдреци. Тази йога с време западна в света.
към текста >>

85. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина.
Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му.
към текста >>

86. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна.
Не можем да не съжаляваме за безумството на хората, почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за небето душа, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог." Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните. Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок.
към текста >>

87. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Третият гений е наречен Ситаел, на когото отговаря Божественото Име Шонтакре, което значи Бог надежда на всички създания.
Произнася се заедно с псалом 31, стих 3, за да бъде озарен от Божия Дух. „Но Ти, Господи, си щит мой, слава моя, който възвишава главата ми." Вторият гений е наречен Йелиел, което значи Бог помагащ. Управлява от 6-ти до 10-ти градус на зодиака. Употребява се за одържане победа над тези, които несправедливо ви нападат, като се произнасят Божествените Имена и псалом 21, 20 стих: „Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сила моя, побързай да ми помогнеш." На него съответства Божественото Име Аиди. Третият гений е наречен Ситаел, на когото отговаря Божественото Име Шонтакре, което значи Бог надежда на всички създания. Управлява от 11 -ти до 15-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 91, стих 2: „Аз казвам за Господа, Ти Си прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на когото се надея." Четвъртият гений е наречен Елимиах, който отговаря на Божественото има Алах, което значи Бог тайни. Управлява от 16-ти до 20-ти градус на зодиака. Употребява се против душевни мъки и разпознаване на измамниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 6, стих 5: „Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме заради Твоята милост."
към текста >>

Употребява се за изпросване на милостта Божия, като се произнасят Божествените Имена и псалом 40, първи стих: „С надежда очаквах Господа; и Той се преклони към мене и послуша вика ми."
Управлява от 81-ви до 85-ти градус на зодиака. Употребява се против вълнение на духа и огорчение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 8. 10 стих: „Йехова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето Име по цялата земя." Деветнадесетият гений е наречен Леувиах, което съответства на Божественото Име Божи, което значи Бог помилващ грешните. Управлява от 91 -ви до 95-ти градус на зодиака. Употребява се за изпросване на милостта Божия, като се произнасят Божествените Имена и псалом 40, първи стих: „С надежда очаквах Господа; и Той се преклони към мене и послуша вика ми." Двадесетият гений е наречен Пахалиах, което съответства на Божественото Име Тиос, което значи Бог изкупител. Управлява от 96-ти до 100-ят градус на зодиака. Употребява се против врагове на религията, за обръщане на народите в християнството с произнасяне на Божествените Имена и пса- лом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език." Двадесет и първият гений е наречен Нелкаел, което съответства на Божественото Име Буек, което значи Бог един и неразделен. Управлява от 101-ви до 105-ти градус на зодиака.
към текста >>

Употребява се против клеветниците и за отстранение на злите духове с произнасяне на Божествените Имена и на пса- лом 30, 18 стих: „Аз на Тебе възлагам надеждата си, о Господи, и казах аз:Ти си Бог мой, в твоите ръце е съдбата ми."
Двадесетият гений е наречен Пахалиах, което съответства на Божественото Име Тиос, което значи Бог изкупител. Управлява от 96-ти до 100-ят градус на зодиака. Употребява се против врагове на религията, за обръщане на народите в християнството с произнасяне на Божествените Имена и пса- лом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език." Двадесет и първият гений е наречен Нелкаел, което съответства на Божественото Име Буек, което значи Бог един и неразделен. Управлява от 101-ви до 105-ти градус на зодиака. Употребява се против клеветниците и за отстранение на злите духове с произнасяне на Божествените Имена и на пса- лом 30, 18 стих: „Аз на Тебе възлагам надеждата си, о Господи, и казах аз:Ти си Бог мой, в твоите ръце е съдбата ми." Двадесет и вторият гений е наречен Йеиаиел, което съответства на Божественото Име Гоод, което значи дясната страна на Бога. Управлява от 106-ти до 110-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на щастие и добро име, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,5 стих: „Господ е пазач, Господ е твой покров отдясно ти." Двадесет и третият гений е наречен Мелахел, което съответства на Божественото Име Диех, което значи Бог освобождаващ от страдание. Управлява от 111 -ти до 115-ти градус на зодиака.
към текста >>

Употребява се против печал, безнадеждност и за усилване на търпението, като се произнасят Божествените Имена и псалом 71, стих 5: „Защо Ти, Господи, Иеове, си моя надежда, на тебе съм уповавал в младостта си."
съответстващ на Божественото Име Зими, което значи Бог бърз помощник. Управлява от 141-ви до 145-ти градус на зодиака. Употребява се против нечестие и врагове на религията, за избавление на себе си от врагове видими и невидими, като се произнасят Божествените Имена и псалом 54, 4 стих: „Ето, Бог ми помага, Господ е от ония, които подкрепят душата ми." Тридесетият гений е наречен Ормаел, което съответства на Божественото Име Тура, което значи Бог търпелив. Управлява от 146-ти до 150-ти градус на зодиака. Употребява се против печал, безнадеждност и за усилване на търпението, като се произнасят Божествените Имена и псалом 71, стих 5: „Защо Ти, Господи, Иеове, си моя надежда, на тебе съм уповавал в младостта си." Тридесет и първият гений е наречен Лекабел и съответства на Божественото Име Телци, което значи Бог вдъхновяващ. Управлява от 151-ви до 155-ти градус на зодиака. Употребява се за получаване на сведения, като се произнасят Божествените Имена и псалом 70, 16 стих: „Не познавам аз наука, но ще вляза в могъщество, помнейки, Господи, само Твоята справедливост." Тридесет и вторият гений е наречен Васариах, което съ- ответствува на Божественото Име Анод, което значи Бог справедлив. Управлява от 156-ти до 160-ти градус на зодиака.
към текста >>

Тридесет и осмият гений е наречен Хаамиях, съответства на Божественото Име Агла, което значи Бог надежда на децата на Земята или Бог Триединен и Единен.
Управлява от 176-ти до 180-ти градуса на зодиака. Употребява се за запазване длъжността и средствата за съществуване, като се произнасят Божествените Имена и псалом 26, стих 8: „Господи, любя местопребиваването на Твоя дом и мястото на скинията на славата Ти." Тридесет и седмият гений е наречен Аниел, съответству- ва на Божественото Име Абада, което значи Бог добродетелен. Управлява от 181-ти до 185-ти градус на зодиака. Употребява се за победа и снемане обсада на град, като се произнасят Божествените имена и псалом 80, 8 стих: „Възвърни ни, Боже на силите, осияй с лицето Си и ще се спасим." Тридесет и осмият гений е наречен Хаамиях, съответства на Божественото Име Агла, което значи Бог надежда на децата на Земята или Бог Триединен и Единен. Управлява от 186-ти до 190-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на съкровища небесни и земни, като се произнасят Божествените Имена и псалом 9 1,9 стих: „Понеже Ти си казал: Господ е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Тридесет и деветият гений е наречен Рехаел, съответстващ на Божественото Име Гоот, което значи Бог приемащ грешниците. Управлява от 191 -ви до 195-ти градус на зодиака. Употребява се за лечение на болести, дава здраве и благоденствие, като се произнасят Божествените Имена и се чете псалом 30, 11 стих: „Послушай, Господи, и смили се над мене; Господи, бъди ми помощник."
към текста >>

88. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия."
И ако човек не е чист и готов, те ще го разрушат. И всеки един псалом представя комплект от такива формули, които образуват едно поетическо цяло, но всъщност са отделни формули, определени за различни цели. В 10-ия псалом Давид описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не ги вижда, за да ги съди, и гледат да ограбят сиромаха и сирачето. И в 15-ти и 16-ти стих се казва: „Строши мишцата на нечестивия, издири нечестието на лукавия, доде не намериш вече от него. Господ е цар във век века, езичниците ще изчезнат от земята Му." Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия." В 12-ти псалом Давид се обръща към Господ да спаси праведните, защото много се умножили нечестивите, които насилват сиромасите и сирачетата. И казва се: „Сега ще стана, говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото духа нечестивият." В 13-ти псалом Давид се обръща към Господа да не го забравя и да не крие лицето Си от него, и да го подкрепя, за да не би враговете да речат „Надвихме му". Но аз уповах на милостта Ти, сърцето ми ще се радва на спасението Ти. Ще пея Господу, защото ми стори благодеяние."
към текста >>

В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля".
" Това са думите, които Христос изрече на кръста и които всеки Посветен, когато минава през този стадий на Посвещение, изрича. Това е най-страшният изпит, казва Учителят. По-нататък псаломът продължава: „Защо стоиш далеч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми.
към текста >>

Тридесет и първи псалом е псалом на надеждата в Господа.
И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания. Псаломът започва с думите: „Ще Те превъзнасям, Господи, защото си ме избавил и не си оставил враговете ми да се радват над мене. Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова." Тридесет и първи псалом е псалом на надеждата в Господа. Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете предавам духа си. Ти си ме избавил. Господи Боже на Истината... Колко голяма е Твоята благост, която си съхранил за онези: които Ти се боят, и която си направил на онези, които се на- деят на Тебе." В 32-ри псалом описва състоянието на онзи човек, на когото е простено престъплението.
към текста >>

И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг.
В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му.
към текста >>

59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога.
Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
към текста >>

Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави.
Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек. Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни." 109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита. Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й. Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави. И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му." 110-ти псалом е много дълбок и има и историческо, и мистично значение. Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката душа. Псаломът започва тържествено с думите: „Рече Иеова, Господу моему: седни от дясно ми. доде положа враговете ти в подножието на нозете ти.
към текста >>

89. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта. И казва: „Блажени са, които държат Мъдростта.
към текста >>

„Надеждата на праведните ще е радост.
Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен, и познаването на Святаго е разум. Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще се притурят години на живот." В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път. Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки." „Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни." „Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли: „Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените." „Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си."
към текста >>

90. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл.
Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса". "От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата. Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод". Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години. Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие на лежане в затвор. Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение.
към текста >>

Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда.
А щом човек има тази Вяра, при каквото и положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При Новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди Новоражадането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоки вътрешни страдания. Човек, който се намира пред Новораждане, усеща, като че светът се събаря и всичко за него е загубено без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се пречиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек има вземане-даване в течение на вековете, искат сметка от него. Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен.
към текста >>

91. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Една от жертвите на гоненията от времето на Адриан било семейството, което се състояло от майка и три дъщери - Вера, 12 годишна, Надежда - 10 годишна и Любов - 9 годишна.
Кирил, откривателят на славянската азбука открил по-късно костите му и ги пренесъл в Рим. В своите отношения към християните се ръководили от указа на Траян и приемниците му императори - Адриан, царувал от 117-та до 138-ма година и Антоний Пий, царувал от 138_ма до 161_ва година. Ако в тяхното царуване и да е имало малко подобрение на положението на християните, то е имало частичен характер. Така Андриан издал декрет, с който забранявал да се убиват християните по искане на възбудената тълпа, а предписва строго да се извършват правилно съдопроизводство със съблюдение на всички формалности. Но това обикновено не се спазвало от местните управители. Една от жертвите на гоненията от времето на Адриан било семейството, което се състояло от майка и три дъщери - Вера, 12 годишна, Надежда - 10 годишна и Любов - 9 годишна. Трите дъщери били обезглавени с меч пред лицето на майката и тя умряла от мъка. При Антоний Пий, в 155-та-156-та година бил изгорен на клада Поликарп, епископ Смирненски. При Марк Аврелий, царувал от 161 -ва до 180-та година, положението на християните станало особено тежко. Макар и да не е издал особени закони по отношение на християните, с неговото име са свързани най-жестоките гонения на християните. През негово време империята била сполетяна от много бедствия и простият народ приписвал това на безбожните християни, които изгонили боговете с тяхното безбожие.
към текста >>

92. СЪДЪРЖАНИЕ: - Влад Пашов (1902- 1974)

Любовта, Вярата и Надеждата като фактори за развитието на човешката душа 249
Превръщане на вярата в знание 207 Езотеричното и екзотеричното в Евангелието на Лука 212 Второто идване на Христос 227 Значението на Христос за пробуждането на човешката душа. 230 Христос и пробуждането на човешката душа 242 Любовта, Вярата и Надеждата като фактори за развитието на човешката душа 249
към текста >>

93. 21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША Събитието на Голгота, с което се изнесе древното посвещение на историческата сцена и което само по себе си е едно посвещение пред очите на целия свят, не е извършено само за онези, които по онова време бяха негови свидетели, но за цялото човечество и това, което се разля от смъртта на кръста, то се вля в цялото човечество. Един подтик от нов духовен живот идва от капките кръв, които на Голгота потекоха от раните на Исус Христос, вливайки се в цялото човечество. Защото в човечеството трябваше да се влее като сила това, което от другите основатели на религии се бе вляло като мъдрост, като учение. Тази е великата разлика между събитието на Голгота и учението на другите основатели на религии. За да бъде схванато това, което някога стана на Голгота е необходимо едно разбиране по-дълбоко, отколкото съществува днес.
към текста >>

Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука.
Това е представено от двамата разбойници на кръста. Единият няма тази вяра, с него въпросът е свършен. Обаче другият има тази вяра като една слаба светлина, която проблясва в духовния свят. Ето защо той не може да изгуби връзката с духовното. Затова на него Христос казва: "Още днес, понеже знаеш, че си свързан с духовния свят, ти ще бъдеш с мене в рая". Така прозвуча от кръста Истината за Вярата, Надеждата, наред с Любовта, описани ни от Евангелието на Лука. Ще завърша това изложение със следната мисъл от Щайнер: "Когато човек е проникнат от онази Любов, която бликаше от кръста на Голгота, той може да погледне в бъдещето и да каже: На земята развитието трябва постепенно да протече така, щото онова, което живее в мене като Дух да преобрази цялото ми физическо съществуване. Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца. Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата душа като един ясен, бистър образ. Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта. И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота.
към текста >>

Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта.
Това, което е било преди грехопадането, принципът на Отца и Духа, който ние приехме, ние постепенно ще го върнем на принципа на Отца. Обаче ние трябва да направим да бъде проникнат целия наш дух от Христовата Любов и нашите ръце ще бъдат израз на това, което живее в нашата душа като един ясен, бистър образ. Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта. И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота. Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си". Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа.
към текста >>

Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят.
Както нашите ръце не са били създадени от нас, а от принципа на Отца, така те ще бъдат преустроени от Христовия принцип и от Любовта. И като минават хората през ред прераждания в онова, което вършат, в техните външни тела ще се влее това, което блика като духовна същност от тайната на Голгота. Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си". Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота. Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
към текста >>

Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат.
Така, щото външният свят да бъде проникнат от принципа на Любовта, от принципа на Христа. Хората ще изпитат в бъдеще онзи Мир, който прозвуча от кръста на Голгота и който води до най-висшата надежда в бъдеще - до идеала: Аз оставям да пребъде в мене Вярата, оставям да пребъде в мене Любовта. Тогава Вярата и Любовта ще заживеят в мене и аз ще зная, че когато са достатъчно силни, те ще проникнат всичко външно. Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си". Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота. Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
към текста >>

94. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
Тогава Павел говори пред Фест и Агрипа и жена му, като си излага цялата история и как му се явява Исус от невидимия свят и той тръгва в Неговия Път. Тук Павел отново излага своето видение пред Дамаск, където Исус му казва: "Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти Се явих, да те назнача служител на това, че си ме видял и на онова, което ще ти разкрия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам да им отвориш очите, да се обърнат от тъмнината към Светлината." След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче, ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров." /27;20-26/. 24. И действително, бурята ги докарва до остров Малта.
към текста >>

95. 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

"Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречистен, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в окончанието на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му е дал Слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога.
Апостол Петър насочва вниманието на учениците на Новото учение към великата Тайна на Голгота, към изкуплението на човечеството, направено от Христа чрез Неговата Жертва на Голгота, а също така говори за Възкресението на Христа, Който с това победи Смъртта и отвори Пътя за всеки човек да може да мине по този Път на възхода. Той ни разкрива идеята, че Христос чрез Своята кръв, ни е спасил от греха. Това е една дълбока окултна идея, за която сега няма да се спирам. Той също апелира към придобиване на чистотата като първа стъпка в Пътя, който Христос посочва на човечеството. Ще цитирам някои мисли от Посланието на Петър, за да се види как той разбира това изкупление. "Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречистен, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в окончанието на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му е дал Слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога. Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на Истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието Слово, което живее и трае до века." /1,18-23/. "И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелайте, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали "че Господ е благ"; при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа." /2;1-5/. "Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /2; 11-12/. "Защото това е Божията Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги. Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте." /2;15-17/.
към текста >>

96. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела."
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
към текста >>

"И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
към текста >>

И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."
"Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот.
към текста >>

97. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
"И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си.
към текста >>

"И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/.
"А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго.
към текста >>

"А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/.
Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е.
към текста >>

"Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада.
И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще възкреси и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас... Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии Синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." /8;3-17/. "Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега. И не само то, но и ние, които имаме Дух в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновлението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. /8;20-23/. В тази мисъл е скрита една от най-дълбоките истини на Окултната наука за слизането на Духа в материята и на неговото възлизане. Тази истина е толкова дълбока и обширна, че е необходима цяла книга за нейното изяснение. "Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
към текста >>

"Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва ПОСТОЯННИ." /12;12/.
"Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг." /12;4-5/. "И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съобразно с вярата; ако ли служене, нека прилежаваме в служенето; ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие, който показва милост, да я показва доброволно." /12;19/. "Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто."/12;9/. "В братолюбието си обичайте се един друг като сродници; изпреваряйте се да си отдавате един на друг почит." /12;10/. "В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа." /12;11/. "Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва ПОСТОЯННИ." /12;12/. "Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие." /12;13/. "Благославяйте ония, които ви гонят; благославяйте и не кълнете." /12;14/. "Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат." /12;15/. "Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри." /12;16/. "Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци." /12;17/.
към текста >>

98. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и Любов; но най-голяма от тях е Любовта." /13;13/.
"Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати." /13;8/. "Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме." /13;9/. "Но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати." /13;10/. "Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; но откак станах мъж, напуснал съм детинското." /13;11/. "Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил на пълно познат." /13;12/. "И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и Любов; но най-голяма от тях е Любовта." /13;13/. В 14-та глава продължава започнатото в 12-та и 13-та глава, като казва: "Следвайте Любовта, но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате." /14;1/. "Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни." /14;2/. "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха." /14;3/. "Който говори на непознат език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата." /14;4/. "Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от тоя, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата." /14;5/.
към текста >>

99. 12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"И да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство." /1;18/.
12. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ "Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на Мъдрост и на откровение, за да Го познаете." /1;17/. "И да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство." /1;18/. "И колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действането на могъщата Негова мощ. С която подейства в Христа, като Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на небесата, далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде Глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява ВСИЧКО КЪМ всички." /1;19-23/. "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме 11егово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
към текста >>

100. 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата." /1;24-27/.
"Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било Престоли или господства, било началства и власти, всичко чрез Него бе създадено." /1;16/.. "И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." /1;17/. "И Глава на тялото, т.е. на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да се всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." /1;17-20/. "... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата." /1;24-27/. "Него ние възвестяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна Мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа."/1;28/. "... Да познаят Тайната Божия, сиреч Христа, в Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и на знанието." /2;2-3/. "Защото в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е Глава на всяко началство и власт." /2;9-10/. "Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смирение и поклонение на ангели, като наднича в неща, които уж е видял във видения, и със самохвалство се надува с плътския си ум, а не държи Главата Христос." /2;18-19/. .
към текста >>

НАГОРЕ

0.24518418312073